НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
169
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
169
:
1000
резултата в
5
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Що е това?
,
НБ
, София, 24.2.1924г.,
Онази малка буба, която трябва
да
се развие в пеперуда, нима не напуща всички блага на това
си
състояние, нима не напуща своя пръв живот?
Питам: При тези условия, при тези схващания какъв морал може
да
имате, как можете
да
живеете?
Тя се развива в пеперуда, иначе няма
да
се промени.
Морал може
да
има само при възвишената Любов.
Казваш: „Как
да
се откажа от земния живот?
Аз бих желал
да
намеря хора незаинтересовани.
Законите трябва
да
бъдат написани в душата.
Някои казват: „Защо трябва
да
се занимаваме с глупави работи?
Закон може
да
има само при възвишената Любов.
За нас е важно
да
уредим земния
си
живот“.
И онзи стражар, който е свършил четири факултета, ще може
да
изпълни великия закон на Любовта.
Там можеш
да
бъдеш сам.
Питам: От хиляди години насам, всички държави не уреждаха ли земния
си
живот?
Но понеже хората не искат
да
бъдат сами, искат
да
бъдат двама, те напущат този закон и затова се явяват всички страдания.
Египтяните не уреждаха ли земния
си
живот?
Ето защо трябва
да
бъдем доблестни,
да
изнесем без страх всички страдания.
Не се плашете от дявола, не се плашете от беднотията, не се плашете от болестите, от страданията, от това-онова, приемете Любовта, нека тя царува във вашите сърца!
Ако свържете един вълк с въже, той лесно разрешава въпроса: прегризва въжето, освобождава се и заминава.
Вавилоняните и асирийците не уреждаха ли своите земни работи?
Ако свържете коня, той ще каже: „Е, такава е волята Божия, такава е съдбата ми“ – и ще
си
умре гладен.
Нека има светлина в ума и топлина в сърцето, за
да
имаме сила
да
вършим волята Божия!
– Уреждаха ги.
Можем ли
да
вършим волята Божия?
Римляните не уреждаха ли своите земни работи?
– Уреждаха ги, и много добре ги уреждаха.
Всеки може
да
върши доброто в онази микроскопическа форма.
Всички съвременни държави все уреждат работите
си
, но все остава нещо, което не е уредено.
Хубав е методът му, прегризва въжето и се освобождава.
Всеки може
да
люби, а всички вие искате
да
любите.
На общо основание сега и ние уреждаме живота
си
.
И конят трябва
да
се научи от вълка
да
прегризва въжето, макар че господарят му го вързал.
Христос казва тъй: „Стани тази вечер и напусни къщата
си
!
Има някои коне, които се сещат
да
прегризват въжето
си
, но това го правят по други съображения.
“ – „Как,
да
напусна къщата
си
!
Понеже въжето е направено от коноп, конят
си
казва: „Може
да
има малко храница тук“, и затова го дъвче, дъвче, докато преяде въжето.
После, като преяде въжето, вижда се свободен и
си
казва: „Я, та то могло значи
да
се освободя!
Там всички разумни същества живеят според законите на Божествения свят.
Някой път съвременните хора ме съдят, казват: „Онзи там заблуждава хората!
Дойде Христос, казва на дъщерята и на сина: „Напуснете дома
си
!
“ Доведете при мене един човек от целия свят, който
да
не заблуждава своите ближни!
В духовния свят най-долната служба, която може
да
заеме един военен, не е, както тука, стражар, но офицер.
Искам
да
видя кои са качествата на онзи, който не заблуждава.
Аз искам
да
бъдем справедливи, искрени,
да
знаем кой не е заблуден.
Като дойде един стражар от невидимия свят, тук на земята, тукашните философи не могат
да
обърнат и най-малкото му пръстче на ръката.
Не, трябва
да
знаем, че има един Бог над нас, Който не е само вън.
– „Слушай, дъще, ти не трябва
да
бъдеш толкова глупава, ти ще трябва
да
се ожениш за онзи граф.
Майката казва: „Ти луда ли
си
?
Мислят, че стражарят ще носи един камшик и ще се налага.
Тогава ние попадаме под друго едно заблуждение.
Онзи, който става стражар, трябва
да
е много умен.
В една къща се навъдили паяци и почнали
да
пращат помежду
си
депутация, как
да
разделят къщата, че
да
не препятстват на мухите
да
влизат в паяжината им.
Като хване един разбойник,
да
му каже: „Братко, този занаят, по който
си
тръгнал, не е добър“.
Заели всички кюшета.
Той може
да
го научи, може
да
му посочи доброто, без
да
го налага.
Обаче идва един ден слугинята на къщата и с една метла разваля всичките паяжини.
Дойдат братята и сестрите ѝ и казват: „Ти
си
била много глупава!
И ние, като паяците, наредим
си
законите: тъй и тъй ще бъде, но дойде един ден слугинята с метлата и казва: „Хайде навън!
“ Разказват: „А, тя, нашата сестра, не е с ума
си
“.
“ И тогава всички казват: „Той умря, Господ
да
го прости!
С ума
си
ли не е?
“ Не, приятелю, ти
си
влязъл в една чужда къща.
Там ще се разрешава този въпрос,
да
се ожените или не, а не тук на земята.
Тя не е наредена заради тебе,
да
ловиш мухите.
Питам: Един университет нали
си
има служители?
Иди вън, там на някое дърво
си
направи къща, иначе ще дойде слугинята с метлата.
Ако някой иска
да
знае как се разрешава въпросът, казвам: „Нека отидем на небето!
“ Още 2,000 години
да
говорим тук на земята, няма
да
се разберем.
А господарят даже и не дига ръката
си
, той счита за унижение
да
се разправя с паяците в своята къща.
Казвам: Елате
да
отидем на едно място и там ще разберем ти кой
си
и аз кой съм.
– Разсилните.
Някои искат
да
знаят кой съм.
Тия разсилни държат ключовете на университета.
– Елате с мене
да
отидем горе и там ще разберете кой съм.
Но когато един студент постъпва в университета, с кого урежда работите
си
, с разсилните или с професора?
И ние, умните хора, които сме свършили университет, не сме научили този основен закон, че не сме ние, които решаваме въпросите, а казваме на синовете
си
и дъщерите
си
: „Ти така ще направиш, иначе ще направиш“.
Една майка, която е родила син и дъщеря, трябва на две неща
да
ги научи –
да
каже на дъщеря
си
: „Дъще, аз се ожених за баща ти заради тебе, но ти ще любиш Бога, няма
да
жертваш живота
си
за никого другиго, освен за Бога.
Казва Христос: „Когато син Человечески дойде на земята, ще намери ли достатъчно вяра в хората?
Оставете това, вие за нас сте разсилните.
Ако не искаш
да
постъпиш тъй, аз нямам нищо общо с тебе“.
После, ще извика сина
си
и ще му каже: „Синко, аз те родих, но ти няма
да
бъдеш вагабонт,
да
се продаваш.
Аз бих желал всички свещеници
да
говорят на стадото
си
за Христа, за Христовата Любов, но
да
говорят искрено!
На вас благодарим, вие няма
да
ни показвате пътя.
Трябва
да
обичаш Бога!
Вие ще ни пуснете
да
влезем тук, но ние няма
да
излезем от същата врата.
И нека се яви в тях едно искрено желание
да
живеят за Любовта Божия,
да
вършат волята Божия.
„Как няма
да
излезете от същата врата!
Израсне дъщерята и майката казва: „Ха,
да
те нагласим добре,
да
можеш
да
се харесаш, че
да
те наредим добре в живота!
Това желание е в състояние
да
изглади всичките им грехове за в бъдеще, но ако туй желание не дойде, всичките им грехове ще останат на същото място.
“ И започват
да
канят момците.
На малкия извор аз желая много вода, за
да
се очисти тази вода.
На бедния човек аз желая
да
стане богат.
Но аз казвам: Когато тръгнем за Париж, ние
си
взимаме един билет от чиновниците там, по гишетата, разсилни аз ги наричам.
Даде ти билет и те пита: „Ти от тука ще се върнеш ли?
– Такова богатство, което
да
внесе Любовта.
“ Аз
си
взема билет за Париж, пътувам, обикалям и когато се върна, този разсилен може
да
го няма на гишето.
“ Любовта, това е най-хубавото състояние, което човек може
да
има тук на земята.
Всички ние трябва
да
съзнаем своето положение,
да
съзнаем кой къде е турен и какво е неговото звание.
След туй майката урежда работата със сина
си
.
И когато тази Любов дойде, тогава човек става смел и решителен, може
да
върши всичко, както трябва.
Щом аз превиша своята власт, щом превиша званието, което имам, щом превиша със силата, която имам, моето уволнение идва.
Той може
да
върши всичко, може
да
услужи на всички.
Цялата земя днес е покрита все с кости на разсилни, не с праведници, не със светии.
Гробниците днес са пълни с костите на тези разсилни, с костите на тези, които не са изпълнили своята длъжност.
Във всяка една къща днес тъй се уреждат работите.
Когато ме срещне някой и ме запита: „Ти праведен ли
си
?
Сега всеки трябва
да
се запита: „Аз разсилен ли съм вътре в някой университет, или съм професор в университета?
“, аз ще му кажа, че тук не мога
да
му доказвам това нещо.
„Ами ти праведен ли
си
?
Ти трябва
да
се научиш, като носиш туй дете в утробата
си
,
да
му кажеш: „На Бога ще служиш!
“ – „Вярвам.“ – „Добре,
да
отидем тогава в Рилската пустиня, там дето има мечки.“ Ако тази мечка и двамата ни оплюе, тогава и двамата не струваме.
И тъй, в света непременно трябва
да
съществува един вътрешен морал, който
да
бъде еднакъв за всички.
Ако тази мечка обърне гръб и почне
да
бяга, пак нищо не струваме, но ако тази мечка дойде срещу нас и ние я погладим, а тя ни се усмихне, ето къде е учението, ето къде е Любовта.
Човек трябва
да
бъде чистосърдечен спрямо всички хора.
– Служим на църквата, на държавата, а на когото трябва
да
служим, не служим.
Които искат, нека дойдат с мене
да
отидем в Рилската пустиня,
да
срещнем мечката, и въпросът е свършен.
Аз казвам: Най-първо трябва
да
служим на Бога на Любовта!
Някои искат
да
знаят какво мисля
да
говоря.
Той трябва
да
бъде наш идеал.
Тя ще бъде най-малко 10–15–20-годишна и като се зададе,
да
бъдем спокойни,
да
видим Бога в очите на тази мечка.
Целият наш сегашен живот, всички наши досегашни съществувания ще изпъкнат и всички различия, които сега се явяват, ще изчезнат.
Като срещна един стражар, ще му кажа: „Братко, ти
си
свършил четири факултета, ти имаш моите уважения, отлична е твоята служба!
“ А сега кого търсим, на кого служим?
Не, всички различия помежду ви ще изчезнат.
Тя ще каже: „Дано целият свят се измени така, че кожите ни отиват.
Като дойдем пред лицето на Бога, пред нас ще изпъкнат онези синовни отношения.
Българите, макар че минават за културен народ, не зная дали имат един министър, който
да
е свършил четири факултета.
Наистина, ние сме лоши и от нас всички треперят, но и ние се крием от хората в големи дупки.
Всеки християнин трябва
да
работи върху
себе
си
, трябва
да
съзнае, че е дете на Бога, а щом е дете на Бога, като Него трябва
да
живее!
Сега всички искат
да
разрешават нещата тъй лесно.
– Няма същество по-благородно, по-свято, по-чисто, по-разумно, по-силно, по-мощно от Бога!
Не, Господ иска
да
влезе в сърцата ни и ще влезе.
Може
да
влезе!
Причината на човешкото падане, причината на греховете се обуславя от едно много малко престъпление.
Запример, забележете следующия факт: учителят извиква един ученик в клас, но ако ученикът изведнъж се сепне, веднага става едно потъмняване в съзнанието му и не може
да
си
каже урока.
Ти може
да
си
търговец, но и
да
напуснеш търговията
си
, работите ти пак няма
да
се уредят.
Учителят помага на ученика, това-онова, но като види, че не може
да
отговори, казва му: „Седни
си
!
Ти може
да
си
земеделец, но и
да
напуснеш земеделието, работите ти пак няма
да
се уредят.
Христос казва: „Ако думите ми пребъдват във вас и вие пребъдвате в мене, каквото попросите в мое име, ще ви бъде“.
“ Тъй че ако един ученик, който е бил на небето, при всичкото свое щастие и блаженство, му се даде заповед
да
слезе на земята,
да
помага на човечеството, и той се сепне, в това
си
сепване той пропада.
Ти може
да
си
стражар, но и
да
напуснеш стражарството, работите ти пак няма
да
се уредят.
И след туй във всичките
си
съществувания той ще води един порочен живот.
Ти може
да
си
какъвто и
да
е по професия, но и
да
напуснеш тази
си
работа, работите ти пак няма
да
се уредят.
Така някой от вас тъкмо наредил работата
си
, оженил се, деца
си
има, само
да
си
живее.
Дойде обаче изведнъж една заповед
да
отиде горе на небето.
Щом се даде една такава заповед
да
отиде в духовния свят, става едно сепване в него и в това състояние той отива на небето.
Дойде ли една заповед
да
слезе на земята, веднага идва една радост.
Питам: Колко християни има, които като ги повика Господ,
да
се зарадват?
Туй са наблюдения, които трябва
да
правите.
Да
оставим настрана външния свят!
А техният единствен, първороден син, това е Истината.
Има други сили, които уреждат този свят.
А ние, простосмъртните, на земята трябва
да
намерим този Баща.
Целият
си
живот трябва
да
посветим, за
да
намерим нашия Баща на Мъдростта.
Те уреждат работите на държавата.
Те се грижат за уреждане на обществения строй.
Църквата какво трябва
да
урежда?
– Тя трябва
да
урежда своите работи.
Синът ще вземе от Бащата на Мъдростта.
Синът винаги взима от майката и бащата.
Ние се стремим към Истината, а Истината е Синът.
Не е достатъчно само
да
кажем, че не е изпълнено.
Истината е Синът, смисълът.
Може
да
го изпълним!
Истината показва какви трябва
да
бъдат отношенията ни един към друг.
Най-голямото заблуждение е там, дето някои мислят, че Христос е на небето, седи там и чака
да
дойде второто пришествие, за
да
дойде
да
съди хората на земята.
Някой път ме питат защо не отида
да
проповядвам в православната църква.
Казва се в Писанието: „Даде ми се всяка власт и на небето, и на земята, идете
да
проповядвате!
Е, хубаво, ако вляза в църквата, ще кажат: „Той мисли
да
вземе нашите овци,
да
ги смути,
да
ги заблуждава“ Казвам ви: Аз съм толкова благороден, не искам
да
взема вашите овци от църквата,
да
ги смущавам,
да
ги заблуждавам, те
си
имат ред и порядък.
“ Значи ако му е дадена всяка власт и на небето, и на земята, той е свързан със земята.
В друг стих пък се казва, че Христос седи отдясно на Отца и чака деня на второто пришествие, за
да
дойде и съди хората.
Ако някоя ваша здрава овца е дошла при мене, елате и
си
я вземете!
– Всеки е свободен
да
вярва в каквото иска.
Как можеш
да
вземеш брата
си
,
да
го подчиниш,
да
го заробиш?
В живота се явяват следните две положения: ако извадите рибата от водата и почнете
да
я галите, вашето галене ще ѝ помогне ли?
Аз гледам на всеки човек като на свободен.
Той може
да
мисли тъй, както и аз мисля.
Ако тази риба е във вашия шадраван, единствената любов, която може
да
проявите към нея, е като променяте често водата ѝ.
Той може
да
чувства тъй, както и аз чувствам.
Той може
да
действа тъй, както и аз действам.
Ако я извадите от водата, тя ще умре.
Ако пък вземете една птичка и я турите във водата, какво ще бъде нейното положение?
Въздухът е смърт за рибите, водата – смърт за птиците.
“ – В даден момент човек може
да
мисли две неща: или добро, или зло.
Много религиозни хора искат
да
бъдат богати, но богатството за тях е смърт.
Всяка една сила в света се познава по резултатите
си
; всяко едно дърво – по своя плод; всяка една култура – по хората, които живеят в тази култура; всяка една религия – по своите богомолци.
Един религиозен човек
да
стане богат, значи
да
умре – нищо повече!
Аз не съм ви казвал мене
да
поставите на Христовото място.
Лекарите, свещениците, всички професии се познават по нещо.
Христос не е нещо, което може
да
се поставя отвън, а Христос е един принцип!
Всички хора днес казват: „Ние трябва
да
имаме строго определени възгледи за живота!
Има известни хора, които ако осиромашеят, ще умрат.
“ В която църква и
да
влезете, ще кажат: „Трябва
да
бъдем набожни!
Нека свещениците, нека църквата първо поставят Христа на Неговото място, че тогава
да
разрешават другите въпроси!
Богатството и сиромашията трябва
да
ги разбирате в тяхното вътрешно естество.
В живота
си
ние трябва
да
имаме една мярка, с която
да
мерим нещата,
да
ги познаваме.
Лекарите казват, че лекарят трябва
да
бъде добър.
Богатството, това са условия, при които човешката душа трябва
да
се прояви.
Как ще познаете дали аз ви любя или не ви любя?
Тя трябва
да
се прояви в онзи благороден изблик,
да
изпраща отвътре своите блага навсякъде, като един извор.
– Добрият лекар трябва
да
се моли
да
няма никакви болести в света.
В сиромашията човек трябва
да
научи едни от най-добрите качества: смирението и трудолюбието.
Ами че аз имам ли нужда
да
вярваш в мене?
Щом се моли
да
има болести, той не е добър лекар.
Само сиромахът може
да
бъде трудолюбив и смирен човек.
Добрият адвокат трябва
да
се моли
да
няма дела,
да
не се карат хората,
да
не спорят помежду
си
.
Как ще примирите всички тези противоречия, които изказал Христос?
Ти не трябва
да
вярваш в мене, ти трябва
да
вярваш в този Дух, в това Божествено единство, ти трябва
да
вярваш в Бога.
Представете
си
сега вие един свят, дето хората нито умират, нито се раждат, нито остаряват.
Тази вяра трябва
да
бъде жива, а Божествената Любов трябва
да
засегне човешкото сърце.
Ние казваме, че човек трябва
да
се роди, трябва
да
расте,
да
порасне,
да
умре, и затуй, като наближи краят, започва
да
мисли кой ще го зарови, как ще го заровят, къде ще го заровят, с какви дрехи ще го облекат, где ще му бъде гробът, какъв надпис ще има и т.н.
Не, за
да
разбираме Христовото учение, трябва дълбоко, вътрешно схващане – по Дух.
Туй различие, което сега съществува между религиозните хора, кой го създаде, Христос ли?
Да
обичаш мене,
да
обичаш ближните
си
, това е вторият закон.
Ако твоите отношения са прави към Бога, ще бъдат прави и към мене.
„Тук – казват – лежи заровен еди-кой
си
почтен човек, глава на църквата бил.“ Аз не вярвам в глава на църквата, който умрял.
Той казва: „
Да
възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото
си
сърце, с всичкия
си
ум, с всичката
си
душа, с всичката
си
сила;
да
възлюбиш ближния
си
като
себе
си
;
да
възлюбиш и врага
си
“.
Да
възлюбиш врага
си
, това е едно от най-тежките учения, които хората трябва
да
учат.
Да
възлюбиш Бога, това е най-лесното.
Двама братя враждуват помежду
си
.
Да
любиш ближния
си
, това е по-трудно.
Кое ги прави
да
враждуват?
„Тук лежи покойник, еди-какъв
си
писател, цели томове написал.“ Цели томове написал, но и той умрял.
Да
любиш врага
си
и в своя враг
да
не виждаш никакво зло, това е най-трудното учение.
Враждата се дължи на имането, което бащата е оставил.
Абсолютно чист живот е
да
не обръщаш никакво внимание нито на доброто у човека, нито на злото.
И следователно всички наши величия, всички наши величини, в които вярваме, са все на гробищата и от тях чакаме вдъхновение!
Защото ако виждаш неговата добродетел, ти ще я пожелаеш, а всяко нещо, което пожелаеш, то е едно престъпление.
Ще идем на гробищата и ще питаме: „Какво ще ни кажете вие, как трябва
да
се живее?
Ако виждаш неговото зло, ти ще го съдиш, а това е друг грях, друго престъпление.
“ Един от израилските царе, цар Саул, след като обърка работите
си
, след като изгуби своята сила, отчужди се от Бога.
Да
не виждаш нито доброто у човека, нито злото – това е правото учение!
Истинският морал в света седи в следующето:
да
желаеш
да
имаш само това, което Бог е определил за тебе.
Радвай се на онова Божествено проявление, което виждаш в
себе
си
.
Ако аз, като християнин, стана търговец, ще направя дюкяна
си
на такова място, щото
да
не увреди нито на един наоколо.
Той беше издал един закон, че който се занимава с духове,
да
бъде убит.
Ще избера такова място за дюкяна
си
, че по възможност най-малко мющерии
да
влизат в него.
Коя е нормата, с която човек може
да
определи, в даден случай, дали един човек е добър или лош?
Преоблича се в дрехите на гробарите, за
да
не бъде познат, и извиква една врачка, която имала съобщения с духовете.
Били ли сте в това Божествено училище,
да
гледате на нещата тъй, както Бог гледа?
Почнат ли
да
влизат много мющерии, Божественият закон е вече нарушен.
Казва ѝ: „Моля ти се,
да
питаш някой умрял, каква съдба ме чака, какво ще ме постигне“.
Аз мога
да
ви приведа много примери, от които се вижда, че Бог мисли по-другояче от нас.
Ако се жениш и избереш най-красивата жена, ти не постъпваш по закона.
Врачката му казва: „Ти искаш
да
ме туриш в изкушение.
Нали знаеш, че има закон в държавата, според който всеки, който се занимава с туй учение, главата му пада“.
– „Не се бой, аз съм онзи, който е издал закона.“ – „Е, щом
си
ти, който издаваш законите, ще извикам Самуила.“ И какво му казва Самуил?
Ти ще избереш не най-красивата, но най-скромната.
– „Защо ми досаждаш, защо ме безпокоиш и караш
да
излизам?
Някои казват: „За
да
изпълним волята Божия, трябва
да
раздадем имането
си
“.
“ – „Намирам се в едно тясно място, не мога
да
разреша един важен въпрос.
Не е въпросът в раздаването, въпросът е в употреблението на онези блага, които човек има.
Ако имаш 100 моми за избор, ти ще избереш най-скромната, а не най-красивата.
Ти не можеш
да
раздаваш онова, което Бог ти е дал.
Ти
си
пред Бога и твоята женитба пред Бога е благословена, приета е горе на небето.
“ Казва му Самуил: „Ако Господ те оставя и не ти отговаря, утре и ти ще дойдеш при мене.“ И действително, всички хора говорят все за умрелите.
Ами нали Христос казва: „Даром сте взели, даром ще дадете“.
Да
, което
си
взел даром, даром ще го раздадеш, но какви са вашите изисквания?
Пък имах друг един дядо, той беше свещеник, как хубаво знаеше
да
пее – отлично пеене беше неговото!
– Вие искате всички богати хора
да
бъдат щедри. Защо?
Не, ти трябва
да
избереш най-скромната църква, дето има най-малко хора.
Отличен човек беше той, беден, но и той умря.“ Дойде след него онзи младият, който казва: „Е, едно време имах аз една женица, жена и половина беше тя, красива, умна, от знатен род, но умря, пречупи ми тя сърцето!
Вие изисквате това нещо не от морално гледище, но понеже страдате, сиромаси сте, казвате: „Богатите трябва
да
раздадат имането
си
“.
Богатият човек от своя страна казва: „Трябва
да
има ред и порядък в света“. Защо?
“ Ако отида в свети Крал, всичкото ми величие ще изчезне, ще се опетня.
– Защото той е разбогатял, та иска
да
запази своето богатство.
Това не е защото хората са лоши, но аз трябва
да
избера най-малката църква, в която
да
има само двама богомолци и аз
да
бъда трети измежду тях.
Съвременните хора не са се научили
да
говорят Истината.
Това, което ни заставя
да
искаме ред и порядък, не е от любов към реда и порядъка.
Да
влезеш в свети Крал, та
да
обърнеш внимание на света със своето влизане, това право ли е?
Знаете онази басня за стария рак, дето синът излязъл един път пред него
да
върви, а баща му, като го гледал как криво върви, му рекъл: „Слушай, синко, направо ще вървиш!
Че
да
не съм някой плуг, та
да
обръщам хората!
Те вече не са българи, те не могат
да
бъдат полезни за своето отечество“.
Обръщат се ниви, но човек
да
обърне човека към Бога, това обръщение е двусмислено.
“ Синът ходи тъй, както бащата – нищо повече.
Виж, едно нещо, на което мога
да
науча хората, което имам, то е
да
запаля свещта им.
Всички вие имате известни възгледи.
Кога българите са били тъй силни, както римляните, или тъй силни, както днешните англичани?
Гледам, някой носи свещта
си
, има книга, няма кибрит.
Погрешката не е в това, че вие се различавате във вашите възгледи, но вие мислите, запример, че сте завършили своето развитие; мислите, че туй, което сега знаете, няма
да
се измени, че туй, което сте постигнали, то е само, друг живот няма.
Коя е причината, че не са били тъй силни?
Не, ако вземем ние нещата тъй, както са, ще видим, че в природата има ред същества, на степени са те, според тяхното съзнание, и всички имат различни схващания за живота.
Въпросът не е
да
бъдем силни, но ние трябва
да
бъдем умни.
Като англичаните не можем
да
бъдем силни, но като тях можем
да
бъдем умни.
Той ще чете книгата и ще вижда пътя
си
нощно време.
Ние не сме проучили още законите, които ръководят техния живот; ние не познаваме още животните, не знаем какви пертурбации стават с тях, какви са техните души, какви са техните отношения, какво е тяхното съзнание, как се разговарят – всичко това е тайна за нас.
Като англичаните не можем
да
имаме снаряжения, нито флота, но можем
да
бъдем тъй честни като тях.
Можем
да
бъдем още справедливи и добри.
След като го впрегнем в колата
да
ни свърши работата, ние се качим горе в къщата
си
, а него пратим долу в дама.
И тъй, всеки българин може
да
бъде честен, справедлив, умен и добър. Кога?
И ако сравним господаря, който лежи в туй чисто легло, и неговият слуга, който е извършил работата, каква грамадна разлика има в техния живот, в тяхната обстановка!
Ако един вълк стане овца, той не може
да
мисли като вълците, но докато е вълк, ще мисли като тях.
Съвременните хора се нуждаят от един нов морал.
Има неща, които още сега може
да
се приложат.
Туй, което сега може
да
се приложи, то е реалното.
“ И всички ние живеем с мисълта за своето бъдеще.
Например, ако запитате всички: искат ли
да
бъдат честни, ще ви отговорят, че всички искат
да
бъдат честни.
В училищата се преподава българска история.
Мишката не може
да
бъде слуга на котката.
Не, ние сме честни само спрямо онези, с които имаме отношения, спрямо които имаме вземания и давания.
Аз се чудя някой път, като казват, че трябва
да
преподаваме българска история!
Това не е само за българския народ, но и за всички народи.
Дойде един приятел, когото обичам, аз съм търговец, морален съм спрямо него, ще му дам най-хубавото масло.
От историята на всеки народ трябва
да
се извади онова възвишеното, благородното, и него
да
учим.
Не трябва
да
се осъждаме,
да
казваме, че българите са лоши, но трябва
да
теглим с онези везни, с които невидимият свят ни претегля.
Но ако дойде някой, който не ми е приятел, когото не обичам, аз няма
да
му дам от онова хубаво масло.
Добрият човек
си
е всякога добър, и лошият човек
си
е всякога лош.
Някои искат
да
надхитрят дявола.
Знаете ли онзи пример с магарето, което служило дълго време на господаря
си
.
Ако запиташ този търговец защо не дава на всички от хубавото масло, той ще каже в
себе
си
: „От хубавото масло давам на моите приятели, а от това – на всички останали“.
Натоварено било със сол и по невнимание се подхлъзнало, паднало във водата и солта се стопила.
В едно общество, в една религиозна община, членовете на тази община, каквито и
да
са те, помежду
си
имат едни отношения, а с външните хора имат други отношения.
Всички говорим за Бога, че имаме един Бог, че Той дошъл на земята, че бил разпнат и т.н.
Един човек може
да
направи или зло, или добро.
Казва
си
: „Отлична работа!
В дадения случай, когато правя доброто, във всичката своя същина аз съм добър; в дадения момент, когато правя зло, аз съм лош във всичката
си
същина.
Научих туй изкуство, как
да
си
облекчавам товара.
Като дойда до водата, ще клекна и товарът ще се намали“.
Втори път господарят натоварва магарето с вълна.
Нима мислите, че когато човек ходи натук-натам и замисля
да
отмъсти някому, та не се опетнява?
Минава през реката, клеква във водата, иска
да
се дигне, не може, товарът станал много тежък.
Има един закон: Добрият човек е всякога добър и нищо в света не може
да
го опетни.
“ – Оказало е известно влияние, не че съвсем не е оказало, но Христовото учение на земята не е дало още тия резултати, които се очакват. Защо?
И Божествената светлина никога не може
да
се загаси.
Умен човек е онзи, който има само един възвишен морал и може
да
го приложи във всичките отношения в живота
си
.
– Има
си
философски причини, дълбоки причини има за това.
Тя се загасява сама по
себе
си
.
Такъв морал може още сега
да
се приложи.
Не мислете, че Бог сега мисли в две години
да
поправи света.
Ако остане само човешкото, то от само
себе
си
ще се запали, ще изгори и ще рухне.
Мъжът може
да
го приложи; жената може
да
го приложи; синът може
да
го приложи; дъщерята може
да
го приложи; стражарят може
да
го приложи; съдията може
да
го приложи.
Не, правилно трябва
да
разсъждаваме.
Какво ни пречи
да
приложим този закон на Любовта?
И тъй, всички хора ще горят.
Следователно този свят ние трябва
да
оправим.
Запалени ще бъдат и праведници, и грешници.
Понеже ние сами не искаме
да
го оправим, а чакаме Господ
да
слезе и
да
го оправи, Господ казва: „Аз ще ви накарам вие сами
да
го оправите“.
Съдията има възможност
да
обърне закона.
Ще бъде смешно, онзи земеделец
да
дойде и
да
чака Господа
да
му оправи търговските работи или
да
дойде
да
му разоре нивите.
Нима мислите, че аз, ако съм подсъдим, и дам на съдията 1,000 английски лири, той няма
да
реши делото в моя полза?
Не, братко, ще вземеш ралото и мотиката, ще копаеш, ще разореш, ще посееш нивата и след като посееш, ще кажеш: „Господи, аз свърших моята работа, а Ти сега ще благоволиш
да
пуснеш малко дъжд и светлина,
да
поръсиш,
да
благословиш моя труд“.
Някои искат
да
турят причините за злото в света на едно или друго място, но причините се крият някъде дълбоко.
Някой казва, че имал много ниско, много долно мнение за
себе
си
.
Не съм срещал досега човек, който
да
има много низко мнение за
себе
си
.
Следователно има една Правда над нас, на която можем
да
разчитаме.
Срещна някое куче, вирнало
си
опашката, върви, стар чорбаджия е то, само го бутни.
И ако ние речем днес
да
учим хората на всичко това, което е учил Христос, ще кажат, че това е заблуждение.
Виж какви зъби имам, като те стисна, ще покажа, че имам зъби, че мога
да
се защитавам“.
Несъгласие има между самите хора.
Злото не се крие даже и в самите хора.
Да
, куче е то, ами ние?
По същество ние нито зли можем
да
бъдем, нито добри.
Ако днес ние поставим онези везни, с които претегляме отношенията между хората в живота, вижте най-първо какви са отношенията на синовете към бащите и на бащите към синовете.
Питам един баща, който има син: Този син защо ти е?
Те ще народят синове и дъщери, но като не разбират закона, ще народят идиоти, престъпници.
– „Е – казва, – Господ ми го даде, та на стари години
да
ме гледа.“ Питам сина: Този баща защо ти е?
Една мома, като се жени, трябва
да
разбира закона,
да
се жени по закона на Любовта.
– „Е – казва, – Господ ми го даде, че
да
ме подкрепва
да
свърша“ Е, като свършиш?
Любовта е турила вече първия
си
корен.
Отиват ли сватове пред нея, убеждават ли я, пред мене въпросът е предрешен.
– „Като свърша, баща ми ще замине, аз ще остана на неговото място.“ Тази идея крие в
себе
си
друга, която носи разкапване.
Онази мома, която ще се жени, тя трябва
да
познава своя възлюбен,
да
прочете надписа му, и нищо повече.
От единия край на живота до другия ние всаждаме безверие, ние се уповаваме един на друг.
Остане ли други
да
те женят, въпросът е свършен.
Да
се върна към стиха, който казва: „Що е това, което ни каза?
И сега хората колят, бесят, а искат
да
бъдат добри, искат
да
бъдат умни.
И тогава религиозните хора казват: „Трябва
да
се женим!
Започнете с Божествената Любов и тази Любов ще привлече всички възвишени добродетели, тя ще отвори света пред Бога.
“ Аз казвам: По Бога ще вършите всичко, и светът ще се оправи.
Обикновените работи всеки може
да
ги разбере, но тия обикновените работи няма
да
оправят света.
Тя има ключовете на всички тайни вътре в живота.
Тогава отношенията между мъже и жени ще бъдат прави.
Обикновена работа е
да
запалиш една малка свещичка.
Да
ви приведа един пример от съвременния живот.
Аз наричам „жена“ тази, която като има един мъж,
да
се не съблазни в него никога,
да
не му изневери никога.
Обикновена работа е
да
запалиш един малък огън.
Аз наричам мъж онзи, който никога не изневерява на жена
си
.
Някой
си
виден английски лекар, на име Амзел, имал единствена дъщеря, на която майката се поминала още в младини.
– Няма
да
го осветли.
Той посветява целия
си
живот за дъщеря
си
, дава ѝ отлично образование и възпитание.
Да
, но като е тъй, сега не може, отначало трябва
да
започнете.
Между 70–80-годишната
си
възраст той започва вече
да
слабее и очаквал сега дъщеря му
да
посвети живота
си
заради него.
Трябва
да
турите Любовта като основа и
да
приемете тази великата светлина на Божествената Мъдрост.
Не, няма
да
го стопли.
Обаче дъщеря му се влюбва в един граф и графът ѝ казва така: „Аз искам
да
напуснеш баща
си
и
да
дойдеш с мене“.
Силата на една жена седи в това, като срещне един мъж,
да
го подигне, а не
да
го понижи.
Следователно, когато дойдем до Божествените работи, ние трябва
да
боравим с онези големите величини.
Известно време тя се бори вътре в
себе
си
, но после решава
да
напусне баща
си
и излезва.
Ти трябва
да
запалиш в
себе
си
най-голямата светлина.
Очаква я той ден, два, три, идва най-после един господин и му казва: „Дъщеря ти замина с еди-кой
си
граф“.
Ти трябва
да
запалиш в
себе
си
най-голямата лампа, най-големия огън.
– „Как, дъщеря ми, за която съм посветил целия
си
живот,
да
скрие всичко това от мене и
да
не ми каже нито една дума!
“ И започват ония сълзи
да
текат.
Питам, защо дъщерята напусна баща
си
?
Ние трябва
да
се освободим от тези грехове, и можем
да
се освободим.
И сега аз класифицирам хората на праведни и грешни.
2.
Истинско и относително знание
,
ООК
, София, 27.2.1924г.,
Аз наричам силни думи тия, които, като ги говорим,
да
стане у нас трансформиране,
да
кажем: „Аз се измених, не съм онзи, който бях по-рано.“ Например двама души са се скарали от десет години и не искат
да
се видят.
Силна дума за тях ще бъде тази, с която, като я изговорят и двамата,
да
се помирят и
да
кажат: „Ние забравихме всичко.“ И двамата братя се прегръщат.
Но ако само ме слушате тука, като ви говоря, и одобрявате всичко, но при все това всеки
си
седи на своята позиция, вие нищо не сте придобили.
Аз искам
да
стане във вас известна промяна,
да
кажете: „В мен е станала известна промяна.“ Постоянно трябва
да
става тази промяна.
Ако искате
да
следвате Божествения път, знайте, че той е само един, няма друг път.
Ако вие не се измените, може
да
слушате
да
ви се говори с хиляди години, но най-после ще кажете: „Нищо не научих!
“ Аз ви казвам: ако не работите съзнателно, за
да
се измените, дето и
да
идете, вие ще
си
останете все същите.
Все
си
е същият той.
Нека чака Христос
да
изучим работите, та един ден ще приемем Неговото учение.“ Практичен народ са те!
Може
да
кажем, че евреите са най-материалистическият народ.
Синовете на Яков продадоха брат
си
Йосиф.
Юда, един от учениците на Христа, продаде Учителя
си
за тридесет сребърника.
Какво може
да
се очаква от хора, които постъпват по този начин?
Колко народи и днес дори биха продали Христа за тридесет сребърника!
Туй
да
го знаете!
Знанието, което ви е потребно за другия живот, и това, което ви е потребно за Земята, трябва
да
вървят паралелно.
Това трябва
да
знае ученикът, туй трябва
да
учи сега.
Има някои проповедници, които казват: „Трябва
да
си
продадете къщите, имотите,
да
живеете само по Бога.“ Много пъти християните са се опитвали
да
служат на Бога, но все са срещали някаква спънка.
Съвършена промяна трябва
да
стане в човешкото съзнание.
Ако двама души могат
да
се обичат тъй, че всеки в
себе
си
да
счита интересите на другия като свои, въпросът е разрешен.
Ако във всеки едного има толкова съзнание, че винаги
да
урежда въпросите на ближните
си
преди своите, светът щеше
да
бъде друг.
Щом уреждаме своите интереси преди тези на ближния, светът ще бъде, какъвто е сега.
Ако слугите уреждат най-напред работите на господаря
си
, а после своите, и ако господарите уреждат работите на слугите
си
преди своите, не щеше ли
да
бъде по-добре?
Ако ви заведа горе, на Небето, и ви сравнявам с другите ученици там, казвам: далече сте от тях.
Говоря ви истината, тук и седем можем
да
ви пишем, но горе – единица.
Ще кажете: „Единица плюс седем прави осем; осем делено на две дава четири.“ Но единицата горе и седемте тук не се събират.
Затова ви казвам: трябва
да
се стремите.
Това е един вътрешен процес, не е нещо, което може
да
ви се даде наготово, но трябва
да
го придобиете.
Това е великото в Божествената школа, че съвършенството може
да
го придобиете.
„Многото знание – казва Соломон – създава тревоги на човешкото сърце, развива в човека личните чувства, развива човешкия егоизъм, недоволството, създава в човека високо мнение за
себе
си
.“ Следователно знанието на Земята, можем
да
кажем, не е нужно за Небето.
Сега искам
да
бъда обективен.
Това, че вие знаете
да
шиете хубави рокли, какво приложение може
да
има на Небето?
Това, че може
да
пишете много хубаво, какво приложение може
да
има на Небето?
– На Небето нямат нужда от поети, от доктори, от проповедници, там няма съдии, няма стражари, няма и министри.
На Земята те трябват, но ако всичкото ви време бъде погълнато от тия работи, като влезете в Невидимия свят, ще се намерите в друго едно противоречие, много по-лошо, отколкото това на Земята.
Да
кажем, честолюбив сте, искате
да
не се излагате пред света.
Какво трябва
да
направите?
Който не иска
да
се излага, ще
си
има къщица, креват, това-онова, но щом умре, тогава ще дойде мъчението.
Там няма
да
има нищо.
Има знания относителни, които са необходими само временно, има и знания истински.
Има някои въпроси, които ние зачекваме, но които не са толкова съществени.
Например тук вие може
да
сте един виден търговец.
Там продаване на платове няма.
Печатари, които
да
печатат книги, няма, банки няма.
Апостол Павел казва, че чул и видял неща, които не могат
да
се изкажат.
Това не ви го казвам, за
да
ви поощрявам, защото вие на Земята трябва
да
живеете земен живот, но трябва тъй
да
го наредите, че
да
го съгласувате с небесния.
Божественият човек съгласува земния
си
живот с небесния.
Това трябва
да
научите сега.
Питам аз тогава който и
да
е професор или учен, който се занимава с дълбоката наука, с дълбоките проблеми на математиката и геометрията,
да
ми каже колко милиарда атома съдържа думата обич.
Ще ми кажете: „Що ни трябва
да
учим дължината на тези вибрации.“ Тъй разсъждавате обикновено, щом нямате нужда от нещо.
Казвате: „Не ме интересува как е направено.“ Ще дойде ден, когато ще имате нужда.
Следователно от това, от което сега нямате нужда, ще дойде време
да
имате нужда от него.
Умният човек е като онзи земеделец, който приготвя, разорава земята за есента или за пролетта, за
да
посее.
Аз съм ви говорил толкова пъти и пак ще ви кажа: не виждам във вас изкуството
да
превръщате вашите мисли.
Това
да
го знаете.
Аз абсолютно изпълнявам Волята Божия, обръщам внимание на най-малките прояви в
себе
си
и мога
да
трансформирам всяко свое чувство, всяка своя мисъл моментално.
Туй е, което Бог изисква от всинца ни – в даден случай
да
не реагираш против Волята Му.
В момента, когато Господ казва
да
мълчиш –
да
мълчиш.
Когато Господ казва
да
говориш –
да
говориш.
Когато Господ казва
да
почиваш –
да
почиваш.
“ –
да
работиш.
Щом започнеш
да
философстваш с Него, всичкият свят ще се обърне с главата надолу.
Някои ще кажат: „Нали трябва
да
се разисква?
“ Яков, като се бори с Господа, какво получи?
Тогава Бог дойде и му каза: „Отсега нататък няма
да
се наричаш Яков, а Израил.“ – „Кой
си
?
– „Няма
да
ти кажа кой съм.
Ти имаш лошо име – ти
си
човек, който обича
да
спъва и
да
развращава.
Отсега нататък ти трябва
да
бъдеш Израил.“ И Аврам има борба с Бога, но по друг начин: на него Бог тури още една буква а на името му и той стана Авраам.
Казвам: ние трябва
да
изискваме нещата не само обективно, но трябва
да
бъдем абсолютно справедливи.
Формулата „Няма Правда като Божията Правда, само Божията Правда е Правда“ , трябва
да
я приложим всестранно – и в ума, и в сърцето, и във волята
си
.
Да
бъдем тъй правдиви, както е Бог правдив!
Не приложите ли справедливостта, не можете
да
приложите и Любовта.
Любовта е сила, но трябва
да
я регулирате с нещо.
Например казваме: „Трябва
да
обичаш някого.“ Как?
Колко време трябва
да
¢ държите ръката?
Майката, като хване своето дете, колко време трябва
да
го държи?
Природата не е оставила тия неща произволно.
Тя е определила всичко точно.
За
да
се излюпи едно пиле, колко време е необходимо за това?
Всички ония, които се занимават с ботаника, знаят колко време трябва
да
стои в почвата семето на всяко едно растение, за
да
поникне.
По някой път у вас се зараждат контрасти.
Може
да
дойде един силен контраст.
Да
кажем, някой казва, че Господ му е говорил.
Вие може
да
схванете външната страна на въпроса и
да
се докачите.
Но може
да
направя и следното: вляза в стаята ви и изгася свещите.
Отношенията на ученика трябва
да
бъдат отношения към Бога.
Когато говорим за ученици, подразбираме отношенията ви към Божествения Дух, който носи всички блага и дарби.
Трябва
да
знаете, че този Божествен Дух никога няма
да
ви даде едно благо, докато не сте готови.
Тъй че,
да
ви говори Господ или
да
не ви говори, зависи от вашата подготовка. Дарби!
– Той ги носи и вие не можете
да
Го заставите
да
ви даде нито една, ако не сте готови.
Когато бъдете готови, ще ви даде нужното точно навреме.
Някои от вас казват: „Аз трябва
да
бъда ръководен от Духа.“ Не смесвайте едно ваше лично отношение с Духа.
Онзи ученик, който търси виден професор, намира го.
Много учители може
да
му говорят, но този, който може
да
внесе в ума му Светлина, необходима за неговия живот, това е Духът.
Така трябва
да
разбирате въпроса.
Щом дойде Духът, не може
да
има спор.
Когато двама души говорят, щом дойде този Дух, когото ние познаваме, то като заговори единият, другият ще седне
да
слуша.
Когато се дойде до Божията работа, дали ще
си
в началото, или в края, все едно е.
Ние може
да
обърнем и опашката
да
стане глава.
Искам, забележете това нещо в
себе
си
,
да
бъдете ученици.
Няма
да
остане нито една грапавина в света, която
да
не се изглади.
Всичките грапавини, които съществуват в този свят, ще се изгладят.
В света ще дойдат нежелателни работи.
Коя е същинската причина, че хората не могат
да
се спогаждат.
Той трябва
да
я докаже,
да
обоснове своите твърдения.
На няколко души от вас ще дадем
да
разработят няколко теми.
После ще ги извикаме тук
да
докажат своите твърдения, а другите ученици ще оспорват.
Да
видим как ще изнесете Истината.
Не мислете, че Любовта може сега
да
се прояви.
Любовта се явява като вътрешен процес във всичките съществувания на хората от милиони години.
Тази Любов ще ви засегне дотолкова, доколкото може
да
внесе ония елементи, които са необходими за вашето повдигане.
Следователно един ден ще дойдем до положение по състава на кръвта
да
определяме до каква степен е достигнала Любовта във всеки човек.
Ще вземете една капка кръв, ще я разгледате под микроскоп и ще знаете дали даден човек има морални устои, или не.
Под морален устой разбирам основа, върху която, каквато буря и
да
дойде в света,
да
издържите.
Любов, която не може
да
издържи бурите на живота, е преходно състояние, което у всички хора съществува.
У вас може
да
се зароди страх: „Ами ако аз не мога
да
издържа?
Когато дойде заемодавецът и поиска парите, като ги нямаш, страх те е.
Когато дойде учителят, а ти не
си
учил урока
си
, страх те е, но щом
си
готов и знаеш урока
си
, ти
си
смел и решителен.
Учителят познава, че
си
учил, в неговата душа има Любов към тебе.
Това е животинско състояние, от което не само трябва
да
се освободим, но трябва
да
превърнем неговите енергии,
да
ги внесем в човешкия живот, за
да
ги облагородим.
Страха трябва
да
го превърнем в благоразумие!
3.
Морален стремеж и морален устой. Значение на дробите
,
МОК
, София, 2.3.1924г.,
Ще направя една малка забележка: в материалния свят вие можете
да
съчетаете числата 9 и 4, но в духовния свят не можете
да
ги съчетаете.
Там такова съчетание не може
да
съществува.
Синът може ли
да
бъде по-голям от бащата?
Числото 9 е синът, 4 е бащата.
Някой от вас може
да
каже: но и 94
да
бъде злато.
В този случай не може
да
бъде злато, понеже 9 е един краен резултат.
То показва, че в природата не може вече
да
съществува никаква деятелност.
Следователно при числото 94 деветте показва, че това число не може повече
да
расте, т.е.
на физическия свят то може
да
расте, но само условно.
(– Трябва
да
има ясно установен поглед.) А този поглед тук е поглед на един мечтателен човек.
Харесва ли ви се този тип на всички?
– Който има само една мисъл в
себе
си
, и то Божествена.
Погледът може ли
да
се констатира отвън?
Погледът на очите може
да
е установен, но вие не виждате дали умът не е раздвоен.
Това вие не го виждате, те са предположения.
(– Нали всичко се изразява в погледа?) Има хора толкова изкусни, че могат
да
ви заблудят с погледа
си
, без
да
подозирате.
За пример, един актьор, който иска
да
ви представи един морален тип, той дълго време го наблюдава, проучва и най-после ви се представя морален човек, без
да
е всъщност такъв.
Всички типове имат известно изражение, известно движение на очите и актьорите, за
да
ги представят на сцената, изучават всички потънкости в тях.
Ако някой актьор иска
да
представи умиращия човек, той проучва ролята на умиращия точно тъй, както е в живота.
Ако пък иска
да
представи някой скъперник или някой честен тип, той го проучва изтънко.
Когато човек пипа нещо заразително, може
да
се зарази, затова трябва
да
вземе всички предпазни мерки.
Вие проучвате един морален тип и казвате: Чакай
да
видя дали имам тия черти?
Търсите ги, търсите ги, докато най-после
си
кажете: Нямам ги.
Така дохожда заразата в обратен смисъл и казвате: Аз не съм морален човек.
Вие трябва
да
правите разлика между морален стремеж и морален устой.
За пример, тук на картината преобладава повече друг елемент, а именно умственият елемент.
Тъй както е нарисувано тук челото, имаме човек със силно въображение.
Брадата е заострена – схватлив човек.
Както са нарисувани очите, показват чувствен човек, който трябва
да
употреби голяма воля, за
да
не кипне.
Аз го виждам, той прави голямо усилие над
себе
си
, за
да
не кипне.
Един морален тип трябва
да
има най-малко 33 години.
От чисто окултно гледище телата, чрез които той функционира, трябва
да
бъдат сформирани.
Представете
си
, че този триъгълник в чертежа се държи само в точка d.
(– Няма.) При какви условия може
да
устои?
(– Ако се поставят от двете му страни известни тежести.)
Да
, ако се поставят тежестите a, b, той ще може
да
устои.
И тук, при брадата на човека, може
да
се приложи същият закон.
Ако долната част на брадата е чрезмерно остра, носът има
да
се бори с много препятствия в живота.
Да
допуснем, че този триъгълник е жив и се намира в такова равновесие, не пада.
Това равновесие представлява ли една сигурност?
Благодарение на двете тежести a и b този триъгълник се прикрепва, за
да
не падне.
Тези тежести днес може
да
представляват неговата сила, неговото богатство, с които той е много устойчив, но един ден той остарява, изгубва своето богатство, своята сила. Тогава?
Този триъгълник може ли
да
устои?
Коне, които обичат
да
хапят, имат тия черти.
И хора, които обичат
да
хапят,
да
говорят безразборно, у тях се образуват тези черти.
У един морален тип веждите не могат
да
бъдат тъй дълги и извити надолу.
Веждите не трябва
да
слизат много надолу, към ухото.
Но това още не показва, че такъв човек в живота
си
има морален устой.
Това не е тип, който може при всички условия на живота
да
устои,
да
се не поколебае.
До известно време той може
да
издържа, но не при всички условия.
Това са все впечатления от дадените геометрически линии.
Като се изчислят тъй, както са поставени, такива ще бъдат и резултатите.
Ушите у моралния тип трябва
да
имат почти същата дължина, каквато имат носът и веждите.
Това ще дойде не по волята на индивида.
Долната е по-дебела, което показва, че в този характер при известни случаи има по-голяма пасивност, отколкото активност.
А в моралния тип, или можем
да
кажем в идеалния тип ние предполагаме, че енергиите са еднакво балансирани и във всички моменти на живота действат равномерно.
Смяната на пасивност и активност става равномерно.
А тук в някое отношение този тип ще е повече пасивен, а по-малко активен.
При строежа на човешкия нос целият мозък, въобще всички центрове на мозъка взимат участие; и дробовете също взимат участие.
Ако надеждата е слабо развита и в човека започва
да
се развива едно песимистично чувство, носът почва
да
се изменя,
да
се заостря – чувствата в човека се изменят.
Такъв човек става хищник спрямо
себе
си
– постоянно се самоосъжда, натяква
си
.
Това настроение може
да
бъде най-първо спрямо
себе
си
, а после може
да
мине и спрямо другите – безразлично е, причините са едни и същи.
Ако се разгледа черепа на човек, който се е поминал, то е друг въпрос; но даже и в този случай при черепа пак има гънки.
Разгледани под увеличително стъкло те се различават.
Не се ли развива правилно, на старини човек може
да
се вдетини и в него се създават известни капризи, той започва
да
преповтаря всичко, което е обичал и знаел в ранната
си
възраст и не научава нищо ново.
Ако искате
да
изработите от
себе
си
идеен тип, трябва
да
се пазите
да
не би краят на носа ви
да
се заостри много,
да
стане много тънък.
Ако вие ставате крайни песимисти и недоволни от живота, като дойдете до крайния предел, долната част на носа ви ще се продължи, ще стане тънка и заострена като човка.
За предпочитане е една широка река, по която може
да
се плува, отколкото една малка бара, която и мравките могат
да
преминат.
После, ако чувствата се изопачат, очите почват
да
потъват и
да
се вглъбяват навътре.
Ако човек почне
да
огрубява, очите му почват
да
изпъкват.
От чисто френологическо гледище центърът на речта у жабите е силно развит и очите им са съвсем изпъкнали навън.
Сега, всички трябва
да
имате в
себе
си
по един идеален тип, към който
да
се стремите.
Те може
да
се различават, но всеки трябва
да
има в
себе
си
един идеален тип и
да
работи за реализирането на този тип.
Ако ви се зададе въпросът коя е най-важната работа, с която човек трябва
да
се занимава в сегашния
си
живот как бихте отговорили?
– Онази основна работа, която
да
представлява най-високия връх на неговия живот, а всичко друго
да
се централизира около нея.
(–
Да
учи.)
Да
допуснем, че имате едно дърво, тънко и високо като топола.
Ако ви попитат кои са причините
да
бъде това дърво тънко и високо, как бихте обяснили?
Идете в боровите гори, в буковите или в други някои, дето дърветата са наблизо, ще забележите в тях едно състезание
да
растат нависоко. Защо?
Окръжаващите ги условия са стеснителни и затова в тях има стремеж и желание
да
се надпреварват едни други.
След като излязат нависоко, те свободно възприемат слънчевите лъчи и после вече у тях се поражда желание
да
се разпрострат нашироко.
У него е нямало стремеж
да
расте нагоре, понеже никой не му е пречил
да
възприема направо слънчевите лъчи.
Но като е нямало кой
да
го защитава от бурите и ветровете, то е станало дебело, та
да
може
да
отстоява срещу тях.
По някой път човешкият ум е идеален, расте идеално нагоре, като някоя топола, но ако остане сам, ветровете може
да
го пречупят.
Тогава в него трябва
да
се създаде морален устой.
Представете
си
сега, че 5 е едно живо число.
– Ще прилича на живота на един микроб, който само се движи във водата и има много прост живот.
Числителят четири в дробта 4/5 показва условията, при които едно същество може
да
живее сам; или още 4/5 показва, че това същество може
да
реализира 4/5 от условията, а 1/5 остават нереализирани.
И най-после можем
да
турим 5/5 = 1, нали?
Но трябва
да
знаете, че човек при сегашните условия на земята никога не може
да
реализира цялото, т.е.
не може
да
постигне своя идеал.
Той обаче не може
да
се постигне, затова през целия
си
живот ние се занимаваме само с прости дроби.
Да
допуснем, че с вашето знание вие сте достигнали в живота
си
само 1/5 резултат.
У такъв човек е събудено известно обществено чувство, около него вече има друго някое лице, с което той има взимане-даване.
Сегашните хора, като дойдат до 4/5 резултат, казват: При сегашните условия повече не може
да
се постигне.
Представете
си
сега, че тия дроби са с различни числители и различни знаменатели например дробите 1/5, 2/6, 3/7, 4/8 и т.н.
– Това са условия, при които трябва
да
живеете.
Сега вие знаете вече правилото, по което се работи при събиране и изваждане на дробите.
(– Трябва
да
ги приведем към общ знаменател.) На какво можете
да
уподобите привеждането към общ знаменател?
В живата математика, щом приведеш всички сили към еднакъв знаменател, ти усещаш едно равновесие в
себе
си
, едно успокояване, че ще свършиш тази работа добре.
Допуснете, че искате
да
свършите гимназия.
Първата, втората, третата година мислите, че ще свършите, но като дойдете до петата година, казвате: Стига ми толкова знание, и започвате
да
се разколебавате.
Значи, идеята
да
свършите гимназия, при каквито условия и
да
сте, трябва
да
бъде непреодолима.
Искате
да
добиете една морална черта – каквото и
да
стане, при каквито условия и
да
сте, вие трябва
да
я придобиете в
себе
си
.
Да
кажем, дадете някому дума за нещо – трябва
да
устоите на тази дума.
Аз не разбирам тия обикновено дадени думи, но подразбирам такава дадена дума, която има известна морална валидност в
себе
си
.
Живата природа всякога помага на разумните същества чрез числата.
За пример, ти искаш
да
свършиш някоя работа.
Определяш
си
понеделник или вторник, но природата ще ти постави чрез някое число едно препятствие,
да
не започваш тази работа в понеделник.
Преди няколко дни дойде при мен един господин
да
ме пита може ли
да
пътува в понеделник.
После той разбра защо не трябваше
да
пътува в понеделник.
С влака, с който той смяташе
да
пътува, станала някаква катастрофа.
И онзи, който разбира закона, ще направи своите математически изчисления и ще каже: Днес аз не мърдам крака
си
, ако ще би и на 10 места
да
ме чакат.
С един ден работата няма
да
закъснее.
Ние казваме: Аз утре ще дойда у вас.
Отде знаеш, може би утре не ще можеш
да
отидеш?
Не обещавай, за
да
не се извиняваш после.
Виж дали утре можеш
да
направиш това нещо, може би тогава съвсем
да
не е ден, в който ти можеш
да
отидеш на едно или друго място.
Всички трябва
да
внимавате, когато работите с живата природа.
Тя обича нейните деца
да
бъдат разумни,
да
я слушат.
И тогава вие може
да
пътувате с трена, но ще стане катастрофа.
Тя ще те изхвърли из някой вагон и ти можеш
да
се отървеш или с натъртено ребро, или с друга някоя малка повреда.
Но ако я слушаш, няма
да
изхвръкнеш из прозореца навън.
Значи, когато ние говорим за разумния живот, разбираме, че всичко в природата е точно определено.
Дните, в които трябва
да
работим, са определени.
Мнозина от вас не могат
да
свършат правилно, понеже не са отишли точно на време.
Някой път са тръгнали по-рано, а някой път по-късно, вследствие на това се раждат известни мъчнотии.
Всички трябва
да
бъдете разумни,
да
преодолеете мъчнотиите.
Тия неща няма
да
ви дойдат наготово, изисква се дълго проучване, изисква се и една безпримерна вяра.
4.
Родени изново
,
НБ
, София, 2.3.1924г.,
Това са само факти, които показват, че има известни сили вътре в човека, с които той може
да
работи.
В нашата слънчева система има около 100 милиона слънца и т.н.
Не са само тия очи, с които човек може
да
вижда.
“ Ами какво щяхте
да
кажете, ако бяхте още в самото начало,
да
видите тия химици, които първоначално събираха тия вещества, разпръснати из цялата вселена?
Има хора, които едновременно виждат отпред и отзад.
Какви бяха тия техници, които първи създадоха законите за движението на туй множество слънца?
Такъв човек вижда какво става пред него и зад него, зад гърба му.
“
Да
, но вие не знаете колко красив и колко велик е този свят!
Когато вие се новородите и видите царството Божие, когато погледнете към небето нагоре, вие ще видите онези светли лица, онези интелигентни сили пред вас.
Такива хора виждат чрез умовете на другите хора.
Казвам: Има още и такива хора, които като виждат чрез умовете на другите хора, техният ум се помрачава, че нищо не виждат.
Следователно вие може
да
четете книгите на някой писател и след като ги прочетете,
да
ви дойде една светла идея, но може
да
прочетете книгите на някой друг автор и след като ги прочетете, умът ви така
да
се помрачи, че
да
кажете: „Всичко е тук на земята, няма друг живот!
Туй е, което Бог е приготвил и което вие може
да
видите.
Казва Христос: „Ако се не родите изново, не може
да
видите царството Божие“.
Всъщност, като говорим за земята, като казваме, че всичко е тук, какво подразбираме?
„Роденото от плътта плът е, роденото от Духа Дух е.“ Следователно от един човек, роден от плът, не може
да
очакваме плодовете на Духа.
И тъй, това, което може
да
подобри живота ви, то е
да
изучавате Евангелието.
За
да
може човек
да
говори за природата, за тези живи сили, той трябва
да
има две качества.
Те са следующите:
да
може
да
става невидим,
да
изчезва, и после пак
да
се явява.
Вие ще Го изучавате не когато сте в най-доброто настроение на духа
си
, но когато имате най-голямото страдание, каквото светът не може
да
си
въобрази.
За това нещо той трябва
да
знае основните закони за трансформиране на материята от едно състояние в друго.
Запример, представете
си
, че аз седя пред вас на амвона, и тъй, както седя, постепенно ставам все по-ефирен, и гледате по едно време, няма ме никакъв.
Когато майката роди едно дете и е щастлива с него, ако в това време чете Евангелието, тя не ще може
да
Го разбере, но когато майката е изоставена от своя съпруг или когато изгуби своето дете и прочете една глава от Евангелието, тя ще разбере вътрешния му смисъл.
Аз не взимам думата „глупави“ в такъв смисъл, че
да
се хвалим със своите глупости, но взимам тази дума по отношение на онази висша интелигентност, по отношение на Великото.
Аз не казвам дали това е вярно или не, но казвам, че онзи, който иска
да
се занимава с велики въпроси, той трябва
да
е разрешил този въпрос.
Вие сте просто ужасени и
си
казвате: „Дали това не е някаква илюзия, дали този човек не е илюзиорен?
Аз не отричам, че има учени хора по известни специалности, но казвам, че това учение е алфа и от него трябва
да
се започне.
“ Гледате, след малко аз пак започвам
да
се сформирам и вие отново дойдете на
себе
си
.
Има ли нещо по-хубаво в човешкия характер от това, когато някой ми направи една пакост и поискам
да
отмъстя, и в момента, когато се готвя
да
му отмъстя,
да
кажа: „Не, няма
да
му отмъстя!
Представете
си
, че вие сте в такова едно събрание и това се случи пред вас.
В природата съществува един език, аз го наричам „живия език на битието“, или живия език на нещата.
Зет му поискал
да
отмъсти вместо него.
Успял
да
хване този рицар в ръцете
си
, но го погледнал и казал: „Иди
си
!
По своята звучност този език е един от най-красивите.
Аз
да
видя с очите
си
това нещо, няма
да
повярвам!
Той е писмен език, но не се пише на книги, защото книгите в природата са живи.
“ Но ако влезе един от тия външните и види това с очите
си
, и след това вземе
да
разправя на другите отвън, и те няма
да
му повярват и ще кажат: „И ти
си
като другите, и на теб хлопа дъската!
Има един начин за отмъщение: ако искаш
да
отмъстиш на един човек, отмъсти му с любов!
Христос взима думи от този език и казва: „Ако се не роди някой изново, не може
да
види царството Божие“.
“ Следователно, като дойде
да
разрешаваме един важен въпрос, всички хора казват, че нещо не ни е на място, липсва ни нещо, а другите, които не разрешават този важен въпрос, всичко им е на място!
В този стих не се казва „
да
влезе в царството Божие“, но „
да
го види“.
Христос казва: „Липсва ви едно – трябва
да
се родите изново, за
да
видите царството Божие, тези нови сили
да
влязат във вас,
да
се проявят“.
Ако на един човек отмъстиш с любов, той ще каже: „Аз се страхувам
да
отмъстя на този човек“.
Всички вие имате най-обикновени понятия за виждането.
Не е достатъчно само това,
да
кажете: „Аз обичам Господа!
Ако ти отмъстиш на един човек, по който и
да
е начин, и той за в бъдеще ще ти отмъсти.
Искате
да
видите някой цар или някой ваш приятел, но кои са условията
да
виждате?
И тъй, всички отмъщения ще престанат, когато този закон на Любовта дойде и подейства в нас
да
се новородим и
да
видим царството Божие.
Първото условие: трябва
да
имате очи, трябва
да
имате способност
да
виждате.
Видим ли царството Божие, ще видим и Лицето на Бога, а видим ли това Лице, никога няма
да
Го забравим.
С виждането заедно се подразбира вашето съзнание
да
бъде будно,
да
имате разбирания върху нещата.
Този закон ще напишем в сърцата
си
и като видим Божието Лице, ще кажем: „Господи, заради Тебе всичко мога
да
направя!
Човек и без
да
разбира, може
да
вижда.
И когато излезе от тази реалност, той ще има един особен оттенък в цялото
си
естество.
„Ако се не роди някой изново, не може
да
види царството Божие.“
Той няма
да
ти разправя, че бил в царството Божие и какво видял, но щом дойде в дома ти и види, че има някой болен, че ти
си
изхарчил всичкото
си
имане и
си
заборчлял, той ще положи ръката
си
върху този болен и ще ви избави от тия страдания.
Това е, което Божественият Дух и днес проповядва в човешките сърца и се стреми
да
убеди всички хора в тази велика Истина.
Ако Христос беше в наше време, бихте Го запитали
да
обясни този стих, както и тогаз, на времето
си
, Го запита Никодим.
Може
да
имате някакво главоболие, някакво вътрешно неразположение или какво и
да
е недоразумение, но от неговото присъствие всичко туй ще изчезне.
Писанието казва: „Когато дойде Син Человечески на земята, Той пак ще проповядва на хората туй учение, но тъй ясно, че ще Го разберат много повече хора и ще Го приложат не само външно, но и вътрешно“.
Той тогава го обяснявал, но понеже от това време са се изминали 2,000 години, то сега този стих остава само като един малък пасаж от този жив език на природата.
Това може
да
направи той.
„Ако се не родите изново, не може
да
видите царството Божие.“ Щом видите царството Божие, ще видите Божието Лице и всички въпроси ще се разрешат.
Ние, съвременните хора, страдаме от недоимък, от лишения.
Аз съм ви привеждал и пак ще ви приведа онзи разказ, дето някой
си
, след като изучавал Библията и Евангелието дълги години и не могъл
да
намери основата на това учение, разсърдил се един ден и
си
казал: „Толкова хора са писали в Него, Исая тъй казал, Йеремия тъй казал, Аврам тъй казал, пророците, апостолите тъй казали, но нищо не им разбирам“ – хвърля книгата в огъня и я изгаря.
Целият свят, тъй както го виждам, е свят на отрицание.
И затова, като ви срещне някой, веднага иска
да
проникне в душата ви,
да
разбере дали във вас има нещо честно или искате
да
вземете нещо от него.
Той разбрал туй малко семенце и
си
казал: „Значи Бог е Любов.
Учителят дига ученика на урок, той не
си
знае урока, иска
да
го излъже, написал на ръкавите някакви формули.
Тъй щото, всички тези пророци, апостоли са писали, защото Бог е Любов.
Ученикът разправя урока
си
, поглежда към ръкавите.
Защо този ученик пише формулите на ръкавите
си
?
не бихме имали условия
да
се развиваме,
да
пишем,
да
учим,
да
водим всички тия спорове, които сега съществуват“.
Синът лъже баща
си
, дъщерята лъже майка
си
. Защо?
Така разсъждавал той.
Когато човек е сиромах, той може
да
попадне в слабост
да
излъже – поддава се на лъжата.
Чудни са хората, когато искат
да
унищожат големите, дебелите въжета, с които бесят хората.
Следователно умните хора в този случай не трябва
да
излагат един сиромах на изкушение,
да
излъже.
Възможно е и най-силният човек в света
да
се подхлъзне.
Има такива сили в света, които благоприятстват за подхлъзването на един човек.
Следователно със заплитането на тия множество нишки може
да
се обеси всеки човек, а от тия малки паяжини никакви бесилки не могат
да
се направят.
Ако в този свят не съществуваха въжетата, ние нямаше
да
имаме бесилки; ако пък
си
служихме само с паяжини, щяхме
да
бъдем много по-културни хора, отколкото сме сега.
Те може
да
имат морален стремеж, но морален устой нямат.
Дебелите въжета показват, че сме чрезмерно материални, имаме такава голяма тежест, че трябва с такива въжета
да
ни държат.
Този морален устой отсега нататък може
да
се създаде у тях.
Някой човек мисли, че има сили
да
устои на всичко, обаче щом влезе в живота, вижда, че няма сили, поддава се.
Всички казват, че човек трябва
да
яде много, за
да
живее.
Питам: Онзи човек, който има жена, деца, а отгоре на това изпратил син и дъщеря в странство
да
се учат, и няма средства, не ще ли той
да
се подхлъзне?
Где е онази истинска мярка на природата, где е онзи кодекс на природата, дето се казва по колко и как трябва
да
ядем?
Че трябва
да
ядем, съгласен съм, но где е онова истинско мерило, дето се казва по колко трябва
да
ядем?
Ще може ли
да
живее един морален, един идеален живот?
Я попитайте паяка по колко трябва
да
яде.
Той в своя кодекс казва: „Най-малко по една муха на ден трябва
да
изяждам“.
За сина и за дъщерята са потребни по 5,000 лева, значи 10,000 лева.
Попитайте вълка по колко трябва
да
яде.
Той, според своя кодекс, казва: „Най-малко по една овца на ден трябва
да
изяждам“.
Попитайте някой от съвременните богати хора по колко пъти на ден трябва
да
яде.
Той ще ви каже, че трябва най-малко по три пъти на ден
да
се яде: по една печена кокошка и при това по едно кило винце отгоре, защото печената кокошка без винце не върви.
И сега ние ще прилагаме един стар обичай, механически
да
съдим хората.
„Ами че защо Господ е създал винцето?
Този въпрос е от памтивека същият, но разрешава ли той споровете, разрешава ли въпросите?
Господ не е създал винцето.
Христос казва: „Ако се не роди някой изново, не може
да
види царството Божие“.
Гроздето,
да
, донякъде това е право.
Щом се родят хората изново, те ще имат тази сила
да
стават големи и малки,
да
изчезват и отново
да
се явяват.
Господ го е създал, но винцето – не.
Следователно всеки човек, който се е новородил, той ще може
да
прекарва на ден с един грош, а понякога и с 10 стотинки.
Този човек може
да
живее на една плочка, може
да
живее и в една хралупа, не му трябват такива големи къщи,
да
плаща 3,000 лева месечно.
Съвременните хора казват: „Ние сме културни хора, елате в нашите домове,
да
видите какви са,
да
видите как е направен нашият кокошарник, по най-модерен начин – кокошките ни не живеят, както едно време.
Вечерно време той може
да
нощува в една дупчица и на сутринта
да
излиза пак голям.
После, нашите кокошки не снасят яйцата
си
по земята,
да
ги ядат кучетата, както беше едно време, а ги снасят на много хубави места“.
Казвам:
Да
, много хубави са тия кокошарници, но колко от тия кокошки взимат яйцата
си
?
За него жилищна криза няма
да
има, той лесно разрешава въпроса.
И сега всички съвременни философи искат
да
ни убедят, че съвременният свят е културен!
“ – „Не е важно къде живея.“ Той може
да
живее и из Рилската пустиня в някоя дупчица, и сутрин пак
да
си
излиза.
Съвременните хора искат
да
ни убедят, че еди-кой
си
е патриот.
„Ама еди-кой
си
обича църквата!
И сега всички хора казват: „Ние трябва
да
бъдем просто облечени“.
“ Аз бих се радвал, ако той обича църквата, но ясно трябва
да
се определи в какво седи любовта към народа, любовта към човечеството и любовта към църквата.
Не, ние виждаме пеперудите, насекомите, които Господ обича, как хубаво са облечени!
Има неща неизбежни в природата, върху които не може
да
се спори.
Ако Господ тях облича, и хората трябва
да
бъдат много хубаво облечени.
Трябва
да
ядем!
Върху това не може
да
се спори.
Днес, когато някой не постигне целта
си
, той се обезсърчава и казва: „Аз не вярвам вече в Господа!
Но какво трябва
да
ядем?
“ Че съвременните хора не познават Господа!
Тук може
да
има вече спор!
Има религиозни хора, които казват, че Господ е създал всичко заради нас.
Кое всичко?
– Всичко добро.
Да
, всичко добро Господ е създал заради нас, но кое е добро?
Той казва: „Аз не вярвам в Господа, аз съм се разочаровал“.
Ако Бог е създал всичко заради нас, тогава заколете един вълк, опечете го и яжте!
В този Господ, Който е създал света, можеш ли
да
се разочароваш?
Той ти е дал толкова съществувания!
Той ти е дал хляб, дал ти е родители, приятели, сега и в миналото.
Ако всичко е създадено за ядене, защо не колите всичко,
да
го ядете?
Давам ви един кодекс, според който свинско месо няма
да
ядете. Защо?
Аз не казвам на вас, казвам на
себе
си
: Господ, Който ми е дал толкова благословения, с какво трябва
да
Му се отплатя?
Сега, ако аз ви кажа, че идвам в името Божие
да
проповядвам, според мене това е едно тщеславие.
И заяк няма
да
ядете. Защо?
Аз трябва
да
ви проповядвам така, че
да
не считате какво съм направил много нещо за вас.
Да
ви проповядвам,
да
дойда тук при вас,
да
ви кажа няколко благи думи, това е една приятна работа!
Всичко това произволно ли е?
Някой казва: „Трудно е
да
се държи една беседа“.
Да
, трудно е, ако се говори по правилата на новата граматика, по правилата на новите системи, по правилата на науката на последователността, както съвременните хора я схващат, но
да
се разговарям,
да
ви говоря Истината, това е много лесно.
И тъй, като се казва, че всичко Господ създаде, какво се разбира под това „всичко“?
Казвам ви: Слушайте, ако се не родите изново, не можете
да
видите царството Божие.
– Всичко, което е добро.
Всички тези обяснения, които ви давам, са посторонни, те нямат нищо общо с цитирания стих: „Ако се не роди някой изново, не може
да
види царството Божие“.
Тези неща обаче не може
да
ни задържат от
да
не се родим изново.
Един от древните царе, наречен в една арабска приказка Аладин-Един, излязъл
да
се разходи един ден в гората.
Този, който иска
да
види царството Божие, неговите очи трябва
да
бъдат чисти.
Хващат го разбойници и колкото пари и скъпоценности имал, всичко му взели.
Аз ви направих днес тази услуга и сега нямам повече, но един ден, ако се намерите в много трудно положение, в голяма беда, елате у дома,
да
ви дам още малко.
Изпратете ми тази книжка, но гледайте
да
не я изгубите“.
И след всичко това искат някои
да
ни кажат в кой път трябва
да
се върви.
Той им подава една книжка, на която
си
направил някакви знаци.
За сега аз зная, че съществува само един път, по който може
да
се върви.
Да
, има и други пътища, има още два пътя, но за кого са те?
По някой път срещаме този Велик Дух или Господа, на Когото служим, оберем Го, а Той напише нещо на една книжка, даде ни я и казва: „Един ден, когато се намериш в трудно положение, изпрати ми тази книжка или ела при мене, аз ще ти направя една услуга, ще ти кажа как трябва
да
живееш“.
И всичките наши мъчнотии са все от този характер.
Има само един път достъпен за всички, той е пътят на Любовта!
Когато човек дойде до умиране, кой е онзи, който може
да
му помогне?
Тъй че когато говоря за Любовта, аз разбирам пътя, който е достъпен за всички, защото има и други пътища, които не са достъпни за всички.
Той може
да
е заобиколен с много приятели, със свои близки роднини, но само тези живи сили вътре в природата, само тази велика Любов е, която може
да
въздигне духа и душата ни, за
да
разберем вътрешния смисъл на живота.
Туй трябва
да
се знае!
Сега, при вашите сегашни схващания, туй може
да
не е в съгласие с вашите възгледи за науката и живота, но така е.
Тогава
да
ви приведа една аналогия.
Ако през една балканска теснина прекарвате няколко хиляди говеда и кажете на вола: „Мини през това място!
“ – той ще ви отговори: „Не мога
да
мина през тази теснина.
Запример, в едно отношение ти имаш най-хубаво настроение, най-хубаво желание
да
направиш някакво добро, но в друго отношение ти имаш желание
да
направиш най-голямото престъпление.
Нека всички мои другари излязат от това място, за
да
мога
да
си
пробия път“.
Това са сили в природата, които действат вътре в човека.
Значи там, дето волът не може
да
мине, една птица може
да
прехвръкне.
В такъв случай човек е една неутрална зона, през която минават силите на живота.
Да
, ако
си
един вол, ако
си
едно млекопитающе, невъзможно е, но ако
си
една птица – възможно е.
Да
, животът ще мине, но всеки индивид трябва
да
научи своя личен, индивидуален живот: животът на сърцето и животът на ума.
Светът е толкова широк, че ако
си
една птица, ще можеш
да
прехвръкнеш отвсякъде, ще можеш
да
постигнеш целта
си
.
Той трябва
да
разреши тия важни въпроси и то по един най-правилен начин.
„Ако се не родите изново, няма
да
видите царството Божие.“ Това е бъдещето на човечеството.
Той ще може
да
прехвръкне отвсякъде и ще може
да
разреши всички въпроси.
А онова млекопитающе, то е онзи материалист човек, който е потънал дълбоко в материята, в ядене и пиене, и казва: „Не може
да
се разрешат тия въпроси“.
И сегашните учени изучават туй подмладяване и казват: „Човек може
да
се роди изново“.
Ние, в дадения момент, не може
да
го осъждаме, че той е такъв или онакъв, че той е четвероного.
Туй раждане е съзнателно.
В дадения случай такива са условията.
То не е раждане на забрава.
Но
да
оставим животните!
При това раждане човек съвършено изменя своето естество.
В дадения момент ние се обръщаме към вас, към разумните хора.
Той забравя всичко старо, съзнателно минава от едно състояние в друго и започва новия живот.
Какви трябва
да
бъдем ние, хората на двадесети век?
Тогава той влиза във връзка с всички живи сили на природата и животът му вече няма
да
бъде една тежест, но – едно благо.
Преди 2,000 години Христос каза: „Ако се не роди някой изново, не може
да
види царството Божие“.
Обаче докато дойде до това „новораждане“, той ще мине през такива тежки състояния, каквито човешкият ум не може
да
схване.
Значи едно от условията
да
видите царството Божие е
да
се родите изново.
Представете
си
, че вие се намирате в положението на Христа, закован сте на кръста.
Да
виждаш делото, всичко това разрушено, учениците ви избягали и при вас идват римските войници и ви заобикалят.
Ако е за виждане царството Божие, защо
да
не отидем там?
Ще кажете: „Всичко е свършено!
“ Не, не, тази възвишена душа знае, че в света има един жив закон, че не е всичко изгубено.
За
да
се роди човек изново, изискват се условия и трябва
да
се знае какви са тези условия.
И от този момент започва силата на християнството, но тази сила седеше в самия Христос, а не във външните условия.
Под думата „условия“ ние разбираме онези живи сили в природата, които може
да
изменят,
да
трансформират човешкото естество.
Всички души трябва
да
имат тази мощна сила.
Известни сили може
да
се трансформират – туй е закон в природата.
И аз ви доказвам, че онзи, който трябва
да
се роди изново, не трябва
да
поставя своето упование на една фалшива почва.
Водата може
да
се транформира в няколко състояния.
Сега ние, съвременните хора, имаме едно схващане за Бога, че с Него ние не можем
да
се разговаряме.
Тя може още и
да
се разложи на своите съставни елементи, водород и кислород.
Така е, ние не можем
да
се разговаряме с Бога при известни условия, но при други условия – можем.
Тия елементи може
да
се разложат на известни силови линии.
Тия силови линии може
да
се разложат на своите живи елементи.
И може още
да
продължаваме
да
говорим с този език на живата природа.
Какво можем
да
разберем под думата „силови линии в природата“?
Всяко движение в света става по причина на тези силови линии.
И когато аз казвам, че ние трябва
да
разрешим великите въпроси на живота, аз подразбирам, че може
да
ги реши само туй същество, в сърцето на което Бог е влязъл
да
живее.
Когато Бог влезе
да
живее в нашите сърца, Той разрешава тези въпроси.
Не е ръката, която разрешава въпросите, но моето тяло: разрешава ги моят дух, моята душа, моят ум, моето сърце и моята воля.
Те забелязват още, че като дойдат до известна височина, забравят какви са по народност.
Дали са англичани или друга някаква народност, не им важи вече.
Следователно Онзи, Който ще разреши в нас всички въпроси, ще ни научи какво трябва
да
правим.
Едновременно с това у тях изчезва всяко желание, всякаква амбиция
да
продължават
да
се качват нагоре.
Думите, че ние трябва
да
се усъвършенстваме, че трябва
да
се посветим, всички тия думи, сами по
себе
си
, са празни, ако не бъдем свързани с живия Господ на Любовта.
Обхваща ги едно особено състояние и за
да
се върнат в първото
си
положение, изисква се дълго време.
Нека
да
излезе някой
да
покаже, че със своите усилия, със своята мощ той е могъл
да
се подигне!
Всички велики хора, всички велики Учители на човечеството, в техните сърца е живял Бог, говорил им е този велик Божи Дух.
Да
, постоянни са, но ако се качите на височина около 7,000 метра, ще забравите, че сте българи, всичките ваши идеи ще изчезнат, ще се явят нови идеи и във вашите души ще изникне нещо ново.
Някой може
да
философства,
да
минава за много учен, за адепт, но не му ли е говорил Господ, това слово не е вярно.
Тялото на такъв човек така се префинва, че той казва: „Аз не искам
да
живея вече, искам
да
си
замина“.
Ама че бил женен, че имал мъж или жена, че имал деца – за нищо не иска
да
знае.
Когато Бог говори за своето учение, Той го оправдава.
„Нека се грижат сами за
себе
си
.
„Човек може
да
се роди изново!
Как ще се разреши животът му – не иска
да
знае.
“ Той няма какво
да
чака,
да
се приготовляват условия за това.
Той казва: „Всички тия неща са празна работа.
Човек трябва
да
се роди изново!
Виждам, че има по-велики неща, с които мога
да
се занимавам“.
Някой може
да
ми каже: „Аз съм новороден“.
Радвам се, аз ще дойда при вас и ще ви питам
да
ми разправите нещо от вашата опитност за това новораждане.
Разбира се, тия състояния, в които сега се намирате, са необходими, те са Божествени, но не трябва
да
мислите, че само те са, които ще разрешат най-важните ви въпроси в живота.
“ Ако кажете, че минахте през океана, пътувахте от Америка до България, но не знаете през кой път, не знаете как минахте, ще ви кажа, че вашето учение не е право, не е този пътят, който води към новораждане.
Вашето съзнание трябва
да
бъде будно през целия път!
Съвременната наука по този въпрос прави своите загадки и много от учените хора, макар и
да
знаят как седи този въпрос, не изказват своите дълбоки разбирания.
Когато човек се новороди, той се свързва с всички по-висши светове, подразбирам същества от по-висши йерархии.
И те твърдят, че земята има две движения: едното е спирално, в което земята постоянно слиза надолу и като дойде до известно място, тя започва обратно движение, обратна посока – почва като един винт
да
се качва нагоре.
„Ако се не родите изново – казва Христос, – не може
да
видите царството Божие.“
И затова през всичките векове са проповядвали, че непременно трябва
да
бъдем свързани с Бога.
Те са взели всички предпазителни мерки.
И ние трябва
да
предвидим, няма
да
си
сложим тъй живота.
Вие казвате: „
Да
си
уредим работите, че тогава ще мислим за това нещо“.
Казвам ви: Като уреждате временните
си
работи, гледайте
да
уредите само онези от тях, които са от по-важен характер за вашето бъдещо развитие.
Любовта на тези възвишени същества, които регулират живата природа.
Вие още не познавате
себе
си
.
На тия висши същества Бог е поверил разпореждането с живата природа.
Всички тия живи сили, всички тия елементи са под тяхна власт.
И колко смешни са съвременните учени хора, като искат
да
подчинят природата,
да
я турят под своя власт!
Той е живот само на падания и ставания.
Те трябва
да
знаят, че ангелите са настойници на тази жива природа.
И от единия край до другия вашият живот е изписан само от скърби и страдания.
Откак съвременното човечество е решило
да
подчини природата под
себе
си
,
да
се разправя с нея, както иска, оттам насетне го сполетяха най-големите нещастия.
И нека, като хора,
да
се попитаме: „В края на краищата какво остава у нас от живота ни като хора?
Не е позволено
да
се подчинява една жива сила и
да
се злоупотребява с нея!
Кое е онова, което може
да
ни отличи като души?
И всеки, който се опита
да
направи това, той ще
си
счупи главата.
“ – Единственото нещо, което може
да
ви остане в живота в дадения случай, това са само вашите разумни отношения към Бога.
Много народи, много религии са пострадали по тази причина – искали са
да
подчинят природата и
да
вършат с нея, каквото искат.
Казва Христос: „Ако се не родите изново, не можете
да
видите царството Божие“.
Това са скачени живи сили в природата.
Вие нямате един определен възглед, какъв трябва
да
бъде животът на земята.
Аз още не ви проповядвам за един живот на небето, то е невъзможно, но казвам, че за
да
бъде животът ви смислен, непременно трябва
да
се родите изново.
Често, когато ние взимаме един стих и го обясняваме, когато развиваме някои теми, има една опасност, че говорителят някой път може
да
направи една хирургическа операция и тя
да
излезе малко несполучлива.
Колкото и
да
е велик този хирург, рядко се случва, като прави той една операция,
да
не отреже и малко здраво месце.
Щом се родите изново, ще видите, че тези живи сили ще бъдат на ваше разположение, и ще знаете как
да
подобрите живота
си
.
Затуй аз казвам, че единственият най-добър хирург, когото аз познавам
да
прави най-сполучливо своите операции, това е природата, това са слънчевите лъчи.
Само те режат най-правилно: отрязват гнилото месо, без
да
закачат здравото.
Всичките ви досегашни страдания ще изчезнат и ще настане в живота ви радост и веселие.
Дойде ли до човека, трябва
да
знаете, че той като закачи със своя нож, все ще отреже малко и от здравото месо.
Казва се там в Писанието: „Царството Божие е в мир, радост, правда и Духа светаго“.
Даже и най-добрите хора на света, като режат, все ще отрежат нещо с техния език.
Значи царството Божие е не само в радост, а в мир и в правда.
Техните думи няма
да
бъдат изпълнени с любов.
А на съвременните хора им трябва най-вече правда.
И ако вие вземете човешките думи и ги претеглите, все ще видите по техните трептения, че някои от тези думи, макар външно
да
са сладки, но вътре са просмукани с отрова, с нечистотии.
Справедливи трябва
да
бъдем!
Христос се обръща към страждущите и им казва: „Едно нещо ви трябва:
да
се родите изново!
Ние не страдаме толкова от липса на любов, колкото от липса на справедливост.
На онова дете, което трябва
да
се роди, трябва майка.
И тъй, когато Христос е произнесъл великия закон, че човек може
да
се роди изново, Той е скъсал връзките на робството.
Сега хората са роби и за
да
се освободят от това робство, непременно трябва
да
се новородят.
Новораждането е освобождаване, скъсване на тия връзки, които сега ни спъват.
Под тия думи „раждане“, аз не разбирам раждането на туй тяло.
И колко спънки среща всичко туй хубаво, което можем
да
направим!
Не, под „раждане“ аз разбирам туй съзнание, което трябва
да
мине от майката в детето.
Човек не е туй, което виждаме външно.
Ние се лъжем, заблуждаваме се, като търсим човека в неговата външна форма.
Страда сърцето на този поет, неоценен е той!
Човек, сам по
себе
си
, не е това, което наблюдаваме отвън.
Хиляди години трябва
да
го проучаваме, за
да
видим какво нещо е човешката душа в своето естество.
Има известни моменти в живота, когато човек е красив.
Защо е красив?
– Дошло е време, когато всички хора трябва
да
бъдат новородени, за
да
видят царството Божие, а щом Го видят, те ще се научат как трябва
да
живеят.
И тъй, новият живот няма
да
го почерпим от земята.
След туй той пак се оттегля вътре и ние го виждаме пак груб, облечен е в нещо друго.
Няма майка в света, която
да
е толкова умна,
да
научи своя син и своята дъщеря как трябва
да
живеят.
Няма държава в света, толкова правова, която може
да
научи своите поданици как трябва
да
живеят.
Всички трябва
да
се новородим,
да
видим царството Божие и
да
влезем в Него
да
живеем.
Там е дълбокият смисъл на живота, там е красивият език, от там можем
да
почерпим тази нова наука, по която
да
проучим целия живот, отдолу нагоре.
Ние, съвременните хора, наричаме умен човек онзи, който може
да
уреди своите лични интереси.
А човек, който не може
да
уреди своите лични интереси, наричаме го глупав, но често глупавите хора, по отношение на бъдещето, са по-умни.
И тогава казват, че и българинът може
да
живее като американец.
“ Как мога
да
ги доказвам?
Да
, но условия се изискват!
Времето, съзнанието, с което ние живеем, те ще докажат дали ние сме живели в правия път или не.
Казва Христос: „Ако се не роди някой изново, не може
да
види царството Божие“.
И онзи, който се е родил изново и видял царството Божие, той може
да
живее съобразно законите на това царство.
За
да
се роди човек изново, непременно трябва
да
се свърже с Божествения Дух, туй, което съвременните хора отказват.
Главният елемент на царството Божие е свободата, но не тъй, както вие я разбирате.
Да
оставим сега въпроса за душата, няма
да
говорим за нея, хората я отказват.
Когато почувствате свободата, тази тежест, която усещате в душата
си
, ще изчезне.
Онова тропическо слънце ще пекне и всички благородни зародиши на вашето естество, които от хиляди години чакат благоприятни условия, ще израстнат.
Умът можем ли
да
го пипаме?
Тогава вие ще кажете: „Всичко това става у мене, защото Духът Божии е работил над туй слънце горе“.
Туй сърце можем ли
да
го пипаме?
Не
си
правете кумири, никакви идоли!
Тази любов можем ли по някакъв външен начин
да
я видим?
Ако искате
да
имате за Бога едно вярно понятие, излизайте вечерно време
да
гледате небето!
„Той – казват – има светла мисъл.“ Тази светла мисъл може ли
да
се пипне или
да
се види?
Той е една творческа сила.
Не може нито
да
се пипне, нито
да
се види.
Всички тия планети, които съставляват нашата слънчева система, влизат в друга система от планети.
Значи всички ние боравим с неизвестни величини.
Двете заедно влизат в трета система от планети и т.н.
Писатели, всички казват за някого: „Той е силен човек“.
Всички тия планети, системи, слънца, тъй струпани, съставляват цялата вселена или тъй наречения „град Божи“, дето Бог живее.
Добре, но в какво седи неговата сила?
Неговият ум, неговото съзнание е толкова велико, че Той обхваща най-малките същества, които се докосват до Него, и урежда живота им.
– Силен човек е, защото могъл
да
счупи една тояга.
Може ли
да
схванете какво нещо е Бог?
Всички тия ангели, всички тия същества, които са живели милиони години преди нас на земята, знаят какво нещо е Бог.
– Умен човек бил, защото могъл
да
разреши една математическа задача, или защото могъл
да
изнамери някой научен факт.
5.
Двете граници
,
ООК
, София, 5.3.1924г.,
У вас трябва
да
стане едно преобразование!
Като гледам лицата ви, виждам, че трябва
да
работите още много.
Не че лицата ви са лоши, но когато един скулптор извади един камък и започне
да
го дяла, той трябва много време
да
го дяла, докато изкара една хубава статуя.
Няма
да
ви изпотроши, но ще работи, докато изкара една хубава статуя.
Той трябва
да
изхвърли всички непотребни вещества.
Духовният човек трябва
да
извае своята духовна красота –
да
остави само онова истинско тяло, с което може
да
живее, без
да
го засяга смъртта.
Това е една от великите задачи, която решават както учениците на света, така и тия, които следват Божествената школа.
Тема за следния път: „Най-късият път между скръбта и радостта.“ Вие трябва
да
знаете тия къси пътища, та кой как дойде,
да
му кажете: „Този е най-късият път.“
Да
не считаш, че като скърбиш или като се радваш, това е привилегия.
В характера на ученика се забелязват два психологически дефекта: единият произлиза от преувеличаване или надценяване на нещата, а другият – от намаляване или подценяване на нещата.
В първия случай ученикът прилича на онзи учен естественик, който наблюдава под микроскоп известни микроби или клетки от някое растение и ги вижда силно увеличени.
Във втория случай ученикът прилича на астроном наблюдател, който със своя телескоп проучва грамадните звезди и планети, но ги вижда в намален вид от естествената им големина.
Обаче както естественикът, така и астрономът, за
да
разполагат с верни научни данни, трябва
да
знаят колко пъти микроскопът увеличава и колко пъти известна звезда, гледана през телескопа, е по-малка от нормалната
си
величина.
НАГОРЕ