НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
168
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
168
:
1000
резултата в
5
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Морални чувства
,
МОК
, София, 17.2.1924г.,
Сега разбрахте каква ще бъде задачата ви за втория път –
да
представите една рисунка на един морален човек.
Сега съвременните психолози се натъкват на един труден въпрос.
Той е следният: защо всички хора не са еднакво морално силни?
Или защо всичко хора не са еднакво умствено развити?
Всяко морално чувство
си
има своите органи.
Според степента на развитието на тези органи, може
да
се прояви едно или друго от моралните чувства.
Моралните чувства не спадат към областта на егоистичните чувства.
В областта AСB, която представлява една пирамида, спадат личните чувства на човека.
Ако превърнем триъгълниците BAС, BAМ, AЛB в пирамида, ние ще можем
да
определим проявата на тия органи.
Всичките органи в главата на човека се различават по устройството
си
.
Онзи човек пък, който има силно развито чувство към Бога, любов към Бога, то дава подем нагоре.
Туй чувство, колкото и
да
е благородно, ако не е в хармония с другите умствени чувства, някой път ражда фанатизма.
Човек може
да
бъде фанатик, когато това чувство е силно развито в него, без
да
е в съгласие с интелекта.
Любовта може
да
бъде сляпа, понеже няма директива от ума, а когато чувството е свързано с човешкия ум, тогава е развито правилно и дава една от най-хубавите черти на човешкия характер.
Само такъв човек може
да
бъде нежен, крайно досетлив и учтив.
Само един набожен човек не така привидно, но когато неговото сърце е засегнато от благородното в света, може
да
бъде крайно учтив и досетлив спрямо окръжаващите го.
Няма по-хубаво нещо от това, когато моралните чувства – съвест, милосърдие, вяра, надежда, твърдост, чувство към Бога – са напълно развити в човека.
Тогава човек никога не изпада в меланхолия.
Той е смел и решителен, побеждава всички мъчнотии.
Когато съвестта е слабо развита, човек обича
да
послъгва.
Когато твърдостта е слабо развита, какъвто вятър и
да
повее, той се огъва; каквото и
да
ти кажат, ти го направяш.
Правото се ражда от съвестта.
Само у човек, който има воля, може
да
има морален устой; у животните няма воля, няма и устой.
Едно животно може
да
е смело само когато е гладно.
Животните прекарват повече от живота
си
в сънно състояние.
Овцата, като се наяде, легне
да
спи. Защо?
Защото няма какво
да
прави, тя не може
да
мисли.
Отнемете от него съвестта, милосърдието, вярата, надеждата, твърдостта и любовта към Бога, и вие ще го повърнете с милиони години назад.
По никой начин не можете
да
накарате една маймуна
да
яде месо.
Сега, като проучвате обективно умствените способности и моралните чувства в човека, питате се какви други чувства биха могли
да
се проявят?
Вие ще
си
кажете: Човек трябва
да
бъде благороден.
Всички хора не са еднакво милосърдни – колкото ъгълът ВАМ се стеснява, става по-малък, толкова повече се намалява и милосърдието.
(втори вариант)
Височината на перпендикуляра ДЛ определя силата и качествата на моралните чувства.
(втори вариант)
Съвременните психолози, пък и вие дори, когато определяте кой човек е морален и кой не, ще имате предвид тази височина именно.
(втори вариант)
Това е тъй, защото всяко нещо
си
има и свои външни признаци.
(втори вариант)
Ние казваме: „Този или онзи човек е красив.“ По какво се определя красотата на човека?
(втори вариант)
– Пак
си
има външни признаци.
(втори вариант)
Наблюдавайте някои умни котенца – ще видите, че средната част на челото им е много издадена.
(втори вариант)
От тази издаденост на челото им вие ще съдите за тяхната интелигентност.
(втори вариант)
Сега съвременните психолози се натъкват на един труден въпрос, той е следният: защо всички хора не са еднакво морално силни или защо всичко хора не са еднакво умствено развити.
(втори вариант)
Всяко морално чувство
си
има свои органи – според степента на развитието на тези органи може
да
се прояви едно или друго от моралните чувства.
(втори вариант)
Моралните чувства не спадат към областта на егоистичните чувства.
(втори вариант)
В областта АСВ, която представлява една пирамида, спадат личните чувства на човека.
(втори вариант)
Ако превърнем триъгълниците ВАС, ВАМ, АЛВ в пирамиди, ние ще можем
да
определим проявата на тия органи.
(втори вариант)
Всичките органи в главата на човека се различават по устройството
си
.
(втори вариант)
Онзи човек пък, който има силно развито чувство към Бога, Любов към Бога, то дава подем нагоре.
(втори вариант)
Туй чувство, колкото и
да
е благородно, ако не е в хармония с другите умствени чувства, някой път ражда фанатизма.
(втори вариант)
Човек може
да
бъде фанатик, когато това чувство е силно развито в него, без
да
е в съгласие с интелекта – той вярва сляпо.
(втори вариант)
Любовта може
да
бъде сляпа, понеже няма директива от ума, а когато чувството е свързано с човешкия ум, тогава е развито правилно и дава една от най-хубавите черти на човешкия характер.
(втори вариант)
Само такъв човек може
да
бъде нежен, крайно досетлив и учтив.
(втори вариант)
Само един набожен човек, не така привидно, но когато неговото сърце е засегнато от благородното в света, може
да
бъде крайно учтив и досетлив спрямо окръжаващите го.
(втори вариант)
Няма по-хубаво нещо от това, когато моралните чувства – съвест, милосърдие, вяра, надежда, твърдост, чувство към Бога – са напълно развити в човека.
(втори вариант)
Тогава човек никога не изпада в меланхолия.
(втори вариант)
Той е смел и решителен, побеждава всички мъчнотии.
(втори вариант)
Когато милосърдието е слабо развито, човек става скъперник; когато съвестта е слабо развита, човек обича
да
послъгва; когато твърдостта е слабо развита, какъвто вятър и
да
повее, той се огъва – каквото и
да
ти кажат, ти го правиш; когато няма любов към Бога, такъв човек е тяло без глава.
(втори вариант)
Правото се ражда от съвестта.
(втори вариант)
Само у човек, който има воля, може
да
има морален устой.
(втори вариант)
Едно животно може
да
е смело само когато е гладно; щом се задоволи гладът в него, смелостта му се премахва.
(втори вариант)
Умът на животните не е така буден, както умът на човека – животните прекарват повече от живота
си
в сънно състояние.
(втори вариант)
Овцата, като се наяде, легне
да
спи. Защо?
(втори вариант)
Защото няма какво
да
прави, тя не може
да
мисли, никакви философски мисли не я занимават.
(втори вариант)
Отнемете от него съвестта, милосърдието, вярата, надеждата, твърдостта и Любовта към Бога, и вие ще го върнете с милиони години назад – той ще бъде по-долен и от най-долната маймуна в някои отношения.
(втори вариант)
Забележете, маймуните са пълни вегетарианци, плодоядци – по никой начин не можете
да
накарате една маймуна
да
яде месо.
(втори вариант)
Сега, като проучвате обективно умствените способности и моралните чувства в човека, питате се какви други чувства биха могли
да
се проявят.
(втори вариант)
Вие ще
си
кажете: „Човек трябва
да
бъде благороден.“ Добре, но в какво седи благородството?
(втори вариант)
Много работи може
да
напишете.
(втори вариант)
Изобщо много красиви неща можете
да
придадете в характера на благородния човек: съвест, твърдост, любов, ред интелектуални способности, разумност в обходата, правилно разрешаване на всички въпроси, щедрост, лесно спогаждане с хората и т. н.
(втори вариант)
Това е един философски въпрос, не се срамувайте
да
се изкажете.
(втори вариант)
Не само вие, но доста философи биха се спрели на този въпрос, как
да
определят моралните чувства в човека.
(втори вариант)
Това, което определят, трябва
да
е вярно,
да
е в съгласие с туй, което става в Природата.
(втори вариант)
Често отдават благородството на човека на кръвта, казват: „Този човек има благородна кръв.“
(втори вариант)
Ако бих ви задал темата: „Разлика между моралните, личните и егоистичните или себични чувства“, какво бихте писали, как ще ги определите?
(втори вариант)
Сега аз искам вие
да
изучавате въпроса коренно.
(втори вариант)
Ако вие не можете
да
познавате
себе
си
коренно, всичко друго ще бъде безполезно изучаване.
(втори вариант)
Представете
си
, че вие посещавате един ваш приятел и той ви посреща много студено; много пъти може
да
ви е посрещал радостно и засмяно, а сега вие отивате – той е сериозен.
(втори вариант)
(– На лично чувство.) Защо се докачате в дадения случай?
(втори вариант)
(– Нашето лично чувство е засегнато.) Не, ние не разглеждаме въпроса лично, ние разглеждаме само проявата на нещата.
(втори вариант)
Всеки от вас чувства това, то е едно общо явление и се предава на всички ви.
(втори вариант)
Вие се докачате от този ваш приятел, излезете навън и казвате: „Аз втори път няма
да
стъпя там!
(втори вариант)
Сега ще ви приведа друг пример: допуснете, че аз всяка сутрин излизам
да
посрещам Слънцето, всяка сутрин то е засмяно, аз го поздравя и то ме поздрави – тъй
си
мисля аз.
(втори вариант)
Обаче една сутрин, като отивам пак
да
го посрещна, гледам – времето е мрачно, хоризонтът – начумерен, покрит с облаци и Слънцето не се показва.
(втори вариант)
Аз обърна гърба
си
, казвам: „Такова облачно време – втори път няма
да
излизам
да
посрещам Слънцето!
(втори вариант)
Защо Слънцето се крие зад облаците, защо не излезе
да
ги разпръсне,
да
се засмее насреща ми?
(втори вариант)
И тогава казвам: „Аз втори път няма
да
излизам
да
нарушавам моето благородство!
(втори вариант)
Представете
си
, че ав са едни везни, а С е подпорната им точка.
(втори вариант)
Вие сте купили отнякъде половин килограм някаква стока, но на другата страна туряте един килограм теглилки, грамове, за
да
се уравновесят везните.
(втори вариант)
Но ако този човек, който ти е продал нещо от стоката
си
, отиде
да
претегли същото нещо на друго място, какво ще намери?
(втори вариант)
– Или ви е дал повече, или ви е дал по-малко.
(втори вариант)
Ако ви е дал по-малко, отколкото са грамовете на другата страна на везните, вие ще кажете: „Този човек е безчестен“, но ако, след като претеглите, видите, че сте взели повече, ще кажете: „Този човек е много щедър, много благороден човек.“ Това безчестие произтича от една погрешка, както и това благородство произтича от една погрешка.
(втори вариант)
Значи, докато аз давах несъзнателно повече, бях благороден човек, но когато давам пак несъзнателно, но по-малко, аз съм безчестен човек.
(втори вариант)
Връзката седи в това, че този, който продава, трябва
да
проверява своите везни.
(втори вариант)
Сам той не е виновен, че е дал повече или по-малко.
(втори вариант)
Вината седи в неговите везни, те трябва
да
бъдат изправни.
(втори вариант)
Например правото и съвестта не разрешават един въпрос в смисъл дали той е в моя полза, или не, дали това е право, или криво за тебе.
(втори вариант)
Човек трябва
да
бъде милосърден, вън от условията, независимо от това дали е беден, или не.
(втори вариант)
Милосърдието казва: „Ти
си
длъжен
да
направиш това нещо.“ Не че
си
длъжен, но то изисква – казва: „Ти трябва
да
го направиш.“ И пред едно милосърдно чувство ти не можеш
да
представиш никакво извинение.
(втори вариант)
В моралните чувства много рядко се срещат изключения, там ти с нищо не можеш
да
се оправдаеш – няма изключение у тях.
(втори вариант)
Колкото изключенията са по-малко, толкова моралните чувства са по-силни.
(втори вариант)
Има случаи, при които вашият приятел през целия
си
живот не може
да
ви се разсърди.
(втори вариант)
Ако вие отивате при вашия приятел с пълни ръце, той никога няма
да
ви се разсърди.
(втори вариант)
Допуснете следващото нещо: ако моралните чувства на вашия приятел не са достатъчно силни
да
асимилират противоречията, които съществуват в дадения момент, той ще се откаже
да
ви приеме.
(втори вариант)
Той, още като ви види, отдалеч ще усети едно възпиране отвътре – не е готов
да
ви приеме.
(втори вариант)
Казано на научен език, неговите морални чувства не са в състояние
да
издържат противоречията, които се явяват в този случай.
(втори вариант)
Ще ви приведа друг един пример: иде един ваш приятел при вас, иска петдесет хиляди лева, но вие сте бедняк, не можете
да
му услужите.
(втори вариант)
Той обаче иска с такава настойчивост, казва ви: „Или ще ми намериш петдесет хиляди лева, или аз ще се самоубия.“ Вие чувствате тази мисъл в
себе
си
, преди той
да
е дошъл при вас; казвате: „Аз не мога по никой начин
да
направя тази услуга“, и се отказвате
да
го приемете.
(втори вариант)
Сега у вас в друг случай може
да
се появи следващото противоречие:
да
допуснем, че някой ваш приятел се дави във водата, вие не знаете
да
плувате, но се хвърляте във водата
да
го спасявате.
(втори вариант)
Той се хване за вас и ви повлича във водата.
(втори вариант)
Питам: умно ли е, морално ли е
да
спасяваш някого, когато не знаеш как
да
го спасиш?
(втори вариант)
(– Не е умно.) Тогава какво трябва
да
направите?
(втори вариант)
– В дадения случай ще повикате някого, който може
да
му помогне, защото когато се давят двама души, това показва, че между тях има любов, обаче и злото между тях става двойно.
(втори вариант)
Следователно всяка постъпка, която вие извършвате в света, трябва
да
бъде разумно обоснована, всички морални постъпки трябва
да
бъдат разумни.
(втори вариант)
За следващия път бих желал някой от вас
да
нарисува един морален тип.
(втори вариант)
Целият клас трябва
да
се съгласите в това какъв
да
бъде този образ.
(втори вариант)
Може
да
го вземете, отдето и
да
е, но морален тип искам от вас.
(втори вариант)
Ще се съгласите върху него целият клас.
(втори вариант)
Може
да
го извадите измежду вас, но по-хубаво е
да
вземете този образ от външния свят, за
да
не става помежду ви някакво състезание.
(втори вариант)
Морален човек: разбирам онзи, който има един закръглен мироглед и в Мисловния, и в Чувствения, и във физическия, и в Духовния, и в Божествения свят –
да
има горе-долу един закръглен мироглед.
(втори вариант)
Не само
да
има един мироглед, но той трябва
да
постъпва съобразно този мироглед,
да
е всякога готов
да
жертва.
(втори вариант)
За следния път ще ми донесете един морален тип, а после ще ми донесете един духовен тип, за
да
видим как ще ги разграничите.
(втори вариант)
Например светията е един духовен човек, а благородникът спада към моралните типове.
(втори вариант)
Всичките благородни хора спадат към моралните типове, а всичките светии спадат към духовните типове.
(втори вариант)
Вие трябва
да
изучавате
себе
си
строго, без
да
се тревожите, защото в Живота ще се натъкнете на много мъчнотии.
(втори вариант)
В миналото се натъквахте, пазете се и сега
да
не се натъкнете на нежелателни мъчнотии.
(втори вариант)
Сега може
да
кажете: „В бъдеще
да
стане това.“ Не, много въпроси са на дневен ред.
(втори вариант)
Сега може
да
ги разрешите правилно и
да
се ползвате от тяхното разрешение.
(втори вариант)
И българите пазят кравите
да
не ядат пелин, за
да
не се вгорчава млякото им.
(втори вариант)
Само при моралните чувства вие може
да
бъдете физически здрави.
(втори вариант)
Моралните чувства дават простор, широчина на човешкия Дух.
(втори вариант)
И затова всички ще се стремите
да
изправите недъзите
си
.
(втори вариант)
Аз ще ви посоча всички тия недъзи, ще ви дам и методи как
да
се освободите от тях.
(втори вариант)
Вие, младите, имате много недъзи, но знайте, че Природата не се шегува.
(втори вариант)
Някои неща ги правите по незнание, обаче Природата еднакво налага, независимо от това дали знаеш, или не знаеш.
(втори вариант)
Само че, ако те хване и те наложи, ти като знаеш погрешката
си
, ще знаеш защо те бие, а ако не знаеш и тя те налага, ти не можеш
да
разбереш защо те бие.
(втори вариант)
Тя спазва следния закон: за всяко едно престъпление тя знае точно математически колко удара
да
ти удари.
(втори вариант)
И ти ще броиш колко удара ти е дала и според тия удари ще определиш точно каква ти е погрешката.
(втори вариант)
Ти трябва
да
броиш.
(втори вариант)
Ако те заболи много и забравиш
да
броиш, още много пъти ще бъдеш бит.
(втори вариант)
Пък като те удари и ти броиш едно, после те удари още веднъж – две, след това още веднъж – три, тя знае вече, че ти разбираш закона.
(втори вариант)
Числото 4 означава, че
си
престъпил закона на справедливостта, на съвестта.
(втори вариант)
Природата ще ти даде четири удара, но хубаво ще те заболи.
(втори вариант)
Ако ти удари пет удара, значи нарушил
си
човешкото – обидил
си
някой човек, брата
си
, накърнил
си
неговите лични чувства.
(втори вариант)
Тя
си
има образи.
(втори вариант)
Направиш ли една погрешка, ще почувстваш болка или в стомаха, или в сърцето, или в белите дробове, или в краката, или в лакътя, или в червата, или в пръстите, или в гръбначния стълб, или в черния дроб... Локализирането на болестите в разните места показва каква погрешка
си
направил.
(втори вариант)
Особена медицина има Природата; и особена педагогика има тя.
(втори вариант)
Не само
да
философствате, но ще гледате
да
се ползвате, за
да
можете по-лесно
да
изправяте погрешките, които сега имате.
(втори вариант)
Защото ако не ги изправите, друг ще ги изправи, но всякога по-добре е човек сам
да
изправя погрешките
си
– то е най-хубавото.
(втори вариант)
И всички дарби, всички човешки способности, талантите у човека – писателството, поезията, изкуството, всичко това зависи от онова морално спокойствие, което ние имаме, от онази вътрешна самоувереност
да
постъпваме съобразно великите закони в Природата.
(втори вариант)
Само тогава можем
да
бъдем силни.
(втори вариант)
Всяка наша постъпка трябва
да
се определи строго.
(втори вариант)
А целта е тази – всички
да
бъдете силни.
(втори вариант)
Защото ако не сте силни в морално отношение, в какво ще седи разликата между вас и другите хора отвън?
(втори вариант)
Например ако вие излезете в обществото и там могат
да
ви подкупят с пари, за
да
направите едно престъпление, каква полза, че сте слушали това?
(втори вариант)
Страданията ви ще се увеличат.
(втори вариант)
Ще кажете: „Ние не се нуждаем от тия подкупи.“
Да
, но вие трябва
да
бъдете силни, с нищо
да
не могат
да
ви подкупят, а не само
да
говорите.
(втори вариант)
Вие трябва
да
бъдете готови
да
услужите комуто и
да
е – то е хубавото, това трябва
да
развивате у вас, туй е задачата на сегашния ви живот.
(втори вариант)
Всичко друго, което научите на Земята, е само един временен багаж, а това, което спечелите с усилието на вашата воля, то ще ви остане, то ще ви придружава и в бъдеще.
(втори вариант)
Че сте чели Шекспир, Платон, Кант: всички тия работи ще ги забравите, а това, което сте преживели, вашето справедливо постъпване в даден момент, изучаването на един жив урок в Природата – то ще бъде с вас.
(втори вариант)
Само знанието на Природата е меродавно и това, което научим от нея, никога няма
да
забравим – като влезем в другия свят, пак ще го знаем.
(втори вариант)
Сега разбрахте каква ще бъде задачата ви за втория път –
да
представите една рисунка на един морален човек.
(втори вариант)
Моралните чувства са: съвест (С), милосърдие (М), вяра (В), надежда (Н), твърдост (Т) и Любов към Бога (Л).
(втори вариант)
Вие може
да
наблюдавате какъв е центърът на милосърдието у всички милосърдни хора.
(втори вариант)
2.
Царството Божие се благовества
,
НБ
, София, 17.2.1924г.,
Тогава господарят ще е готов
да
направи една услуга на слугата
си
.
Той няма
да
хване звънеца: „Дрън... Иване, ела!
Ние не ги осъждаме, имат стремеж, но всички не са готови
да
благовестват.
“ Когато има любов, той сам може
да
си
направи тази услуга, която слугата трябва
да
направи.
Съвременните условия са така тежки, че тези велики хора
си
превиват гръбнака, а щом се превие гръбнакът им, превие се и тяхното перо.
Като се превие перото им, написаното не става правилно, та не могат
да
благовестват те.
И после, онзи, който ще благовества, той трябва
да
има запас, или казано на съвременен модерен език, джобовете му трябва
да
бъдат пълни с английски златни звонкови монети.
И джобовете му, и касата му трябва
да
бъдат пълни,
да
пращят от пълнота.
Когато има любов, няма
да
чакам
да
дойде господарят и тогава
да
направя каквото трябва, но три дни по-рано ще свърша всичко.
И каквото каже този човек, неговата ръка трябва
да
работи,
да
потвърди казаното.
Ако ти слугуваш по любов, то и дрехите, и хлябът, всичко ще бъде направено на време.
Той, където ходи, не трябва
да
казва: „Е, ще се уредят работите“ – и
да
ги отлага.
Сега някои казват: „Какво стана с моята жена, че откак ходи на беседата на Учителя съвсем се напуснала“.
Работите все се уреждат, уреждат, и все остават неуредени.
Жена
си
обвинява, а той изправен!
Жени се млада мома и нейният възлюбен казва: „Сега сме сиромаси, булска копринена рокля не мога
да
ти направя, но след като се оженим и разбогатеем, тогава ще направим тази хубава рокля“.
Не, не, аз не бих се оженил за такъв момък, който не иска
да
направи на своята възлюбена една копринена булска рокля, а отлага за после.
Да
не би
да
си
взел реброто на друг някой мъж?
Как смееш
да
взимаш чуждо ребро?
Не, ако той идва в името на любовта и няма пари
да
направи една булска рокля, а отлага
да
я направи след оженването, целият им живот ще бъде все такъв.
Този момък трябва
да
има спестени пари с пот на лицето, а не така, останали от баща му, или от дядо му, или пък оттук-оттам откраднати.
Всички жени и всички мъже, които се изпращат от Божествения свят тук на земята, идват не
да
правят каквото
си
искат, но
да
изпълнят волята Божия.
Не, парите трябва
да
са спестени с труд, с пот на лицето, и от тях
да
направи една рокля,
да
знае, че тези пари са излезли от неговия плат.
Такава булска рокля трябва
да
направи той!
И всички тия съвременни страдания, на които сме изложени, това е само едно възпитание,
да
дойдем до положение
да
приложим разумния живот,
да
изпълним волята Божия.
Ще ми възразите: „Ако е за булска рокля, ние виждаме младите все с копринени рокли“.
А ние сега, като видим един добър човек, гледаме как
да
го използваме.
–
Да
, но не с пот на лицето са направени.
Онзи знаменит английски реформатор, Йоан Веслей, намислил
да
остане в живота
си
неженен, както казват англичаните,
да
си
остане стар ерген.
Направете една рокля с пари, спечелени с труд, с пот, че
да
почувства вашата душа, вашият ум, вашето сърце радостта от това нещо.
Но най-после решил
да
се ожени, та дано му тръгне работата.
Обаче той се оженил за такава една англичанка, с която имал изпитания през целия
си
живот.
Един ден тя го хваща за косите, понеже англичаните нямат брада, разхожда го из цялата стая и му казва: „Слушай, ти с глупавите
си
проповеди няма
да
излизаш,
да
събираш наоколо
си
жените“.
Той ѝ казва: „Не, нито една стъпка няма
да
сторя от това, което съм намислил, няма
да
се откажа от Христа“.
Млекопитаещите, които носят тия тъй прости дрехи, то е защото те са продали своите, а сега, като са дошли на земята, са взели тия дрехи, тая козина.
Три дни след като се оженил, той казва: „Не струва човек
да
се жени“.
Някой има голям борч, заложи своята къща, продаде я и от останалите пари
си
направи една малка къща и казва: „Тази малка къщичка остана наследство от баща ми“.
Идва след това при него един ученик и му казва: „Учителю, искам
да
се оженя, намерих една мома, отлична християнка“.
– „
Да
, тя с Христа може
да
живее, но не и с хората.“ Ние мислим, че онзи, който може
да
живее с Бога, може
да
живее и с хората.
Ние с Бога можем
да
живеем, но не и с хората.
В човека трябва
да
има един благороден порив.
Трудно е
да
се живее с хората, усилия се иска за това.
Ще ви приведа един пример из английския живот.
Някои питат защо не може
да
се живее с хората.
Някой
си
богат англичанин, от високо произхождение, лорд, се влюбва в една мома.
–
Да
се обичат хората,
да
не се ражда никаква омраза между тях, това аз наричам съзнателен живот на обществото.
Оттам насетне той така намразил старите баби и жени, че турил в дома
си
едно правило: „За в бъдеще стара жена в къщата ми
да
не стъпва!
А ти казваш: „Аз
да
се издигна, че ще им дам
да
ме разберат!
“ И
си
удържал правилото.
“ Често слушам някои българи, казват: „Аз
да
стана министър, ще избеся всички!
Оженва се за друга жена, ражда му се син.
“ Всичко хубаво, но нима светът с бесене се поправя?
Една вечер, след като се връщал у дома
си
, среща на улицата една 75–80-годишна баба, сляпа, изоставена.
Светските хора имат право
да
се бесят, но умните хора, хората, които са тръгнали по стъпките на Христа, който проповядва Любов, тия методи не са за тях.
Като я видял, толкова се трогнало неговото сърце, че поискал
да
ѝ помогне, но като знаял характера на баща
си
, че стари жени не приема в дома
си
, взел
да
мисли как
да
я спаси.
На опит можем
да
докажем това.
Той не знаял причината защо баща му не приема стари жени, но веднага му идва една идея в ума, как
да
постъпи.
Някой път религиозните хора са фарфарони, лесно е
да
кажат: „Можем“.
Минава покрай един дюкан, купува една мантела, облича бабата: купува ѝ един воал, туря го на лицето ѝ, хваща я под ръка, завежда я у дома
си
и казва на майка
си
и на баща
си
: „Моята бъдеща съпруга иска по един таен начин
да
разгледа и се запознае с всичко, но
да
я не смущавате“.
Нещата могат
да
се направят само когато знаем как
да
ги направим.
Завежда я в стаята
си
и я заключва.
Трябва
да
се благовества!
Майка му
си
казала: „Как тъй инкогнито!
От кога
да
се благовества?
“ – „Няма
да
се интересувате от нея“, казва синът.
А всички се интересуват: колко ли е красива, от какво ли произхождение ще бъде и т.н.
Сега вие може
да
разберете това нещо много криво.
Синът влиза, излиза, все я заключва.
Така вървяло, докато
си
свършил всичката работа.
“ – „Не, не мога
да
кажа нищо.“ Питам сега: Това не е ли благовестие?
В деня, когато разберете една велика Истина и поискате
да
я приложите в живота
си
, този е денят на вашето благовестване.
При такъв един морален подвиг, никаква користолюбива мисъл не можете
да
турите, не може и
да
мислите, че тук има нещо развратително.
От този ден вие трябва
да
изпитате в живота
си
едно доволство,
да
бъдете доволни от
себе
си
.
Той е готов
да
има разрив с баща
си
, но същевременно иска
да
бъде верен на туй Божествено чувство вътре в
себе
си
.
Нека хората говорят каквото искат, ние трябва
да
сме доволни!
В света, в който живеем, има такива традиции, за които някой път ние морално трябва
да
се подигнем, за
да
излезем над тях.
Като мерим нещата с тези Божествени мерки, трябва
да
знаем, че всяка наша мисъл, всяко наше чувство, всяко наше действие е точно определено.
И колко мъчно е по някой път
да
извършим добро!
Не е достатъчно само
да
се извърши туй добро.
Великата Любов, която трябва
да
се приложи в живота, има два момента.
Да
направиш едно добро някому,
да
дадеш 20–50–100,000 лева и веднага
да
пишат всички вестници за това,
да
те похвалят – това е много лесно, но
да
направиш едно добро, без
да
знае някой, и при това
да
се засегне твоята чест, това малцина могат го направят.
А любовта, която започва първо с големи страдания, тя е Божествената Любов.
Когато Христос реши
да
слезе на земята
да
помага на човечеството, какво беше Неговото отношение към хората?
– Както това на лордовия син към тази сляпа баба.
Този закон на самопожертване не можете
да
го приложите без туй съзнание на Любовта.
Иначе вие може
да
си
наредите една програма, как ще живеете с мъжа
си
, как ще постъпвате, но не действате ли съобразно закона на Любовта, нищо няма
да
направите.
Първо, човек трябва
да
усили в
себе
си
това непреодолимо желание
да
се свърже вътрешно с Бога.
Във времето, когато дойде Христос, цялото човечество клонеше
да
погине.
Дотогава, докато не се свържем вътрешно с Бога, докато не разрешим моралните проблеми на живота, ние с ближните
си
не можем
да
живеем в хармония.
Всички онези изостанали души бедстваха
да
останат назад,
да
се спре тяхната еволюция.
Следователно, щом разрешим този въпрос, на който именно и Христос се облягал, ще разберем думите Му: „Ако кажа, че не Го познавам и не върша волята Божия, аз ще бъда подобен на вас, но аз изпълнявам волята Божия“.
Нашето съзнание трябва
да
бъде будно и при всички случаи трябва
да
знаем, че и ние вършим волята Божия.
Някой път казват: „
Да
преживее човек нещо!
А какво говорят хората, това не трябва и
да
го подозираме.
“ Има два вида преживявания.
Онова истинското преживяване подразбира в
себе
си
закона на духовното прераждане.
Знаете ли на какво можем
да
уподобим похвалите?
Някои хора отказват, че човек може
да
се прероди.
Често когато растенията цъфтят, падат изобилни дъждове, които измиват тичинките и оплодяването не става.
Има духовно прераждане, гдето човек съзнателно може
да
мине от едно състояние в друго, при което неговото съзнание се разширява.
Този дъжд не трябва
да
дойде във време на цъфтене, не трябва
да
дойде и във време на оплодяването, но – във времето, когато плодът зрее.
На такъв човек може
да
му се благовества.
Същото е и когато ти намислиш
да
направиш едно добро.
Някои казват: „Ние сме желали
да
дойде някой
да
ни благовества“.
Дойдат около тебе, започват
да
те хвалят: „Много добър човек
си
!
“ Тия похвали измиват всичко около тебе, нищо не ти оставят.
Българите, англичаните, французите, всички казват: „Ако дойде днес някой
да
ни благовества, ние ще го приемем“.
Защо русите не приеха благовестието на Толстоя?
– Има
си
причини.
Не мислете, че няма
да
има слава.
Обаче онези от вас, които вървят по този път, трябва
да
разбират основния закон в природата и
да
знаят, че възможното в едно отношение е невъзможно в друго.
Математически можем
да
кажем тъй: това, което в даден случай е възможно за A, в същия случай е невъзможно за B.
И обратно: това, което в даден случай е възможно за B, е невъзможно в същия случай за A.
Не чакайте
да
ви посрещнат добре на земята, но като отидете на небето, там
да
ви посрещнат като Лазара.
Лазар бил посрещнат от ангелите, те го занесли горе и го предали в обятията на Аврама.
Сега
да
обясня моята мисъл.
Той ще
си
умре гладен, обаче за него е невъзможно
да
се нахрани с това сено.
“
Да
, тези бабини деветини вие ще ги видите.
Ако свържете един вол до това сено, волът е по-умен в дадения случай, той ще използва сеното, ще яде от него и ще живее.
Аз не искам
да
плаша хората.
Но ако в дадения случай вие свържете вола при едно печено агне и го оставите 4–5 дни гладен, на този вол няма
да
му дойде на ум, че в това агне се крие известна сила, с която ще може
да
продължи живота
си
.
Аз считам, че е позорно
да
плашим хората с неща, които не съществуват.
Тази велика Истина ще отвори сърцата на хората,
да
се оплодотворят.
Вълкът в дадения случай е глупав, и волът в дадения случай е глупав.
Не трябва само
да
твърдим тази Истина, но
да
се дойде до онази светлина, която ще действа върху тази пъпка, ще я разцъфти и оплодотвори.
Ще кажете: „Те не знаят как
да
използват условията на живота“.
– Защото в най-малкото нещо може
да
те заподозрят.
Да
, светските хора са умни като вълка при печеното агне.
Някой носи дълга коса, брада малко неразчесана, веднага тръгне стражар подире му, подозира го, че е анархист!
„Трябва
да
има някакъв заговор!
Ако вълкът изяде печеното агне, продължава живота
си
; ако волът изяде хубавото сено, продължава живота
си
.
Срещнеш ли един стражар, не трябва
да
те е страх.
Сега може
да
спорите кой начин е по-добър: сено ли
да
ядем или печено агне?
Мисля, че всички вие, които ме слушате, сте на мнение, че печеното агне е за предпочитане пред сеното, обаче воловете, тревопасните са на особено мнение.
Защо стражарят
да
не е благороден?
Ако превърнете печеното агне в една духовна сила, ще имате една формула.
Ако превърнете сеното в друга духовна сила, ще имате друга формула.
Агнето и сеното ще дадат два различни резултата.
При заколяне на едно агне ще стане известно нарушение вътре в природата, известно спиране, известно подпушване, а при окосяване на тревата ще стане известен подем вътре в природата.
Следователно първият процес е в разрез с природните закони, а вторият процес е в съгласие с природните закони.
Да
, но туй, което той върши, минава незабелязано.
Сега някои хора казват: „Нямаме ли право
да
колим?
И единият, и другият вършат престъпления, само че на единия се виждат, на другия не се виждат.
„С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери.“ Чудни са хората, като мислят, че трябва
да
колят!
Този земеделец може
да
бъде по-внимателен.
Трябва
да
знаете, че като колите, ще ви колят.
Ако не внимава, може
да
отреже на 100 глистеи главите, а ако внимава, ще отреже главите само на 10.
Това е един неумолим закон в природата.
„От тогава се благовества царството Божие.“ Дотогава, докато не схванем, че Бог е една необходимост, дотогава, докато не схванем Бога като Любов, всички сегашни религии, които съществуват, целият сегашен строй на нещата, не могат
да
се изменят, не може
да
стане никакво подобрение.
Ще бъде смешно
да
строим една голяма къща с малки прозорци!
Това е един закон, една максима.
Туй математически мога
да
ви го докажа.
Може
да
се провери този закон.
И колко семейства стават нещастни по единствената причина, че не знаят как
да
благовестват!
Следователно човечеството, като расте, трябва
да
внесе едно подобрение.
Бащата се оженил, иска
да
има син или дъщеря, които на стари години
да
го гледат.
Внася се известно подобрение, но нас ни е страх
да
действаме смело.
Той иска
да
вземе ножа,
да
убие някого, и
си
казва: „Когато Господ спи“.
Да
се каже само, че туй или онуй не е право, то е много лесно, но трябва
да
се покаже как
да
постъпваме в даден случай!
Той всякога пише всичко, каквото става.
Виждаш един богат човек, че изнасилва своя длъжник.
Бащата влага всички тези покварени мисли на своето благовестие в своя новороден син и един ден синът ще стовари всичко туй върху гърба му, бащата
да
опита сам своето учение.
Бащата мисли
да
обере другите, а сега синът му ще дойде със същите тези идеи
да
обере баща
си
.
“ Започваш
да
го молиш: „Господине, прости му!
И бащата ще каже: „Господи, защо ми даде този син?
“ Господ казва: „Дадох ти този син,
да
опиташ чрез него своето учение, та ако ти харесва туй учение, прилагай го и върху другите“.
Ти му казваш: „Защо
си
толкова неблагороден човек?
Сега всички работи вървят добре, докато засягат кожата на другите хора.
Трябва
да
знаете обаче, че всеки един закон на Божествената справедливост ще засегне и нашата кожа.
Ти се възмущаваш, започваш
да
говориш за неговите погрешки.
Ти, който морализираш другите хора, а твоята каса пращи от злато, защо не отвориш касата
си
да
платиш неговия дълг?
Сега първото нещо, в което съвременните хора
си
противоречат, се следующето: те казват, че без насилие не може.
Ние, хората, виждаме кое е правото, но оставяме другите
да
го изпълняват.
Така, математически, не може
да
се реши.
Не, не, ако приложим един закон, той се отнася еднакво за всички.
Без насилие може, но без разумност не може, без Любов не може, без Истина не може.
Този велик Божествен закон е бил еднакъв през всичките времена.
Запример, гледаш някой, иска
да
развърже един възел, ръцете му постоянно там на възела, но не може.
– Насилие значи употребява.
Онзи, който те люби, който те обича, зло никога не може
да
ти направи.
„Кой ще
си
губи времето!
Той може
да
ти причини страдание, но то ще бъде за твое добро.
“ А, не, ти, който се учиш
да
късаш тези конци, не
си
толкова умен!
Нима онази майка, която обича своето дете, не му причинява страдания?
Паякът никога не къса конците
си
.
Тури го в коритото, започва
да
го мие, то вика, дига олелия до Бога.
“ То погледне весело, казва: „Не мога
да
те разбера, каква
си
такава майка“.
– „После ще ме разбереш.“ Ние, съвременните хора, искаме всичко
да
ни е по угодата.
Кога трябва
да
се правят новите неща?
Нещата трябва
да
бъдат благоразумни в своя произход.
– Новото в света е това, което носи живот.
И тъй, за сега от всички ни се изисква Любов към Бога!
Правилното благовестие носи живот в
себе
си
.
Някои казват: „Какво трябва
да
правим сега?
Всеки един от вас има синове и дъщери, нали?
Като приложите Христовото учение в семейния живот, при възпитание на децата
си
, ще разберете и благовестието.
Е, защо се родиха вашите синове и дъщери?
Ако вашите синове и дъщери ви са само за един живот, то е безполезно.
Ако е само за
да
ги оставите за след смъртта
си
, това е безполезно.
Няма по-голямо изкуство от това,
да
слугуваш на Бога.
„Ами че ти трябва
да
си
свършил специално богословско училище, трябва
да
си
талантлив човек.“ Не, не се изискват особени способности.
Между синът и бащата всякога се образува една тясна връзка.
Всеки може
да
служи на Бога.
Не се изисква
да
си
свършил някакво училище.
“ Ти, след като нямаш деца, нямаш връзки, ще отидеш
да
благовестваш, ще обърнеш някого към Бога и ще имаш един син или дъщеря, израснали в един ден на 21 година.
Един английски проповедник, дипломиран от две богословски училища, след като проповядвал 20 години между диваците на остров Цайлон, не могъл
да
обърне нито един дивак към християнството.
Ще ти каже: „Татко, аз ти благодаря, че на тези години ми проповядваш едно учение, благодаря ти, че ми помогна“.
Един ден взима той своите дипломи, заравя ги в земята и
си
казва: „Не съм много учен“.
Сега някои пъшкат, казват: „Е, нас Господ ни остави
да
се оженим“.
Този ден събира той проповедници, свои приятели, и им казва: „Слушайте, приятели, 20 години проповядвах между диваците, но нищо не направих, не знаях как
да
проповядвам.
Не, вас Господ ви остави по друг начин
да
работите.
Ето в какво седи Христовото учение: имам две ризи, едната я давам – дава я на диваците.
Не на всички хора е съдено
да
се женят.
Имам две дрехи – едната я давам.
Общо правило е
да
се женят хората, но при тази женитба всякога има един спорен въпрос.
Ето, имам повече столове, заповядайте и тях“ – раздава им всичко.
Те задигат всичко, което им дава.
– Че мъжът и жената, които са се оженили, досега не са
си
благовествали.
„Има ли, Господи, още нещо, което мога
да
раздам?
Преди
да
се оженят
си
благовестват.
И тях ще раздам.“ Раздава ги, по толкова и толкова се падат на човек.
И тя му казва: „О, ти, моят избавител, всичко ще направя за тебе“.
После пак пита Господа: „Има ли още нещо, което не съм раздал?
Щом се оженят, той казва: „Не струва
да
се жени човек.
“ Раздава всичко и усеща в
себе
си
един мир.
Аз не подозирах даже, че тя имала такъв опърничав характер“.
Казва
си
: „Сега съм доволен!
Не, когато в човешкото сърце се заражда тази Любов, човек всичко дава и от нищо не се страхува.
Те се женят по търговски сделки и след туй ще почнат
да
обясняват, че такава им била съдбата.
При туй последното самоотричане, в този човек се събужда Божественото и той казва: „За в бъдеще ще зная как трябва
да
проповядвам на тия диваци, как трябва
да
се живее според Христовото учение.
Не, трябва
да
се благовества и от едната, и от другата страна.
Каквото е казал единият,
да
седи на думата
си
.
През това време у тия диваци се събужда човешкото и те казват: „Ние обрахме този човек“ – и започват
да
му връщат едно по едно взетите неща.
И сега всички трябва
да
бъдем тъй благородни,
да
не казваме: „Знаеш ли ти какво каза?
В сърцата на тия диваци се събужда чувството на любов.
Докато пазим нещата с насилие, хората с насилие ще ни ги вземат.
“ Не, тя трябва
да
каже: „Аз, каквото казах, ще го изпълня“.
Щом кажем, че искаме
да
живеем по любов,
да
пазим всичко с любов, и те ще пазят всичко наше с любов.
И той трябва
да
каже: „И аз, каквото казах, ще го изпълня“.
Когато вие искате
да
познаете волята Божия, след като четете Евангелието, след като четете Библията и всички учени хора, ще се вдълбочите в
себе
си
, ще отхвърлите всички онези препятствия, ще
си
благовествате и ще кажете: „Господи, заради Твоята Любов аз съм готов
да
извърша всичко, каквото иска сега Христос“.
Ако тази Любов би дошла сега между вас, какво можеше
да
има между млади и стари?
А сега старите гледат
да
натиснат младите, младите пък се възбуждат, като някоя бомба, и казват: „Ние не искаме тяхната власт!
Първото нещо: Всинца сме изпратени на земята
да
благовестваме.
Какво трябва
да
се благовества?
В Любовта ти трепериш за онзи човек, когото обичаш, ти предвиждаш всичко, от което той има нужда.
Следователно този плод трябва наново
да
се посее при много благоприятни условия и
да
даде онези отлични резултати.
Сега, ако отидете в Англия, в Америка, там има цели общества, които учат как
да
се усилва човешката воля, как
да
се контролира човешкия ум и сърце.
Последната
си
хапка ще разделиш с него.
В училищата учениците ги учат на дисциплина; военните ги учат също на дисциплина; всички хора се учат на дисциплина.
Всички методи оказват известни влияния, но никой досега не е приложил Божествените методи,
да
има тези Божествени резултати.
Има един закон в химията, той е следующият: „Всяко нещо
си
има своя запалка“.
Аз ще ви приведа един пример.
Следователно има известни сили вътре в човека, които
си
имат специални запалки.
Представете
си
, че вие сте господар, оставяте вашия слуга за ваш заместник, поверявате му парите
си
и всичко без никакъв договор, оставяте всичко на неговата честна дума.
И Любовта
си
има своя запалка.
Той може
да
ви изиграе, когато иска.
Тя може
да
се донесе от небето.
И ако след като сте били 10 години в странство, се върнете и той ви каже: „Господине, заповядайте!
Да
кажеш на онзи затворник, който е осъден на 100 години доживотен затвор, че той е опростен, че ще го пуснат на другия ден, това е благовестие!
“ – даде ви точна сметка, той е един благороден човек, не се е съблазнил.
Бог ще изпрати специално свой ангел
да
я донесе.
Да
кажеш на онзи, който е на умиране, че той ще живее, това е благовестие!
Но ако след като се върнете, той не ви признава, задигнал е всичко, изхарчил го, продал го, нищо не можете
да
намерите – в такъв случай вие имате пред
себе
си
едно фалирало същество.
Следователно ще бъдеш смел и решителен, няма
да
имаш никакъв страх.
Да
кажеш на онзи ученик, който е скъсан по всички предмети, че той ще се поправи и ще свърши добре, това е благовестие!
Ако аз бих ви задал една тема, защо се женят хората сега, всички биха отговорили: „За
да
се поддържа човешкия род“.
Ще ти кажат: „
Да
те запалим“ – „Запали ме!
Той се е отчаял до самоубийство и казва, че от него човек няма
да
стане.
Аз задавам сега друг въпрос: Защо ни трябва богатство?
Аз намерих това, което търсих.“ Сега вие ще кажете: „Е, ние ще чакаме, когато дойде нашият ангел“.
Да
кажеш на онази майка, която се отчаяла за своя изгубен син, че той утре ще се върне, това е благовестие!
Туй, което е вярно отчасти за индивида, то е вярно и за общото.
„При богатството може
да
има култура, при сиромашията не може
да
има никаква култура.“ Задавам друг един въпрос: Защо хората трябва
да
бъдат здрави?
Ами ако днес е последният ден
да
хлопа на вашата врата?
– За
да
могат
да
работят.
Така невидимият свят е пращал и праща благовестители до всички народи в света.
Той казва: „Аз всяка година по 2–3 пъти ходя
да
хлопам там и никой не живее в тази къща“.
Явяват се те като велики хора, тъй ги наричам аз: „гений“, „светии“, „Учители на човечеството“,
да
благовестват.
Ако жената е излязла от мъжа, трябва ли сега с външни свидетелства
да
доказваме, че тази жена принадлежи на този или на онзи мъж?
Онези синове, които очакват техният 100-годишен баща
да
умре,
да
се освободят от него, понеже има 100 милиона наследство, и
да
дойде някой
да
им благовества, че баща им ще живее още 25 години, това ще им пререже сърцето.
Казва се в Писанието, че Господ взел едно ребро от Адама и от него направил една жена.
Да
благовестваш на онази младата жена, на която мъжът е отсъствал 5 години, че ще
си
дойде, това ще пресече сърцето ѝ. Защо?
Адам казал: „Тази е моята жена, плът от плътта ми, кръв от кръвта ми“.
– Защото след като мъжът ѝ отсъствал толкова време, тя изгубила вяра, че ще
си
дойде, и се оженва.
И аз сега виждам, че мъже и жени
си
разменили ребрата и затова не се погаждат.
Вашата душа само тогава ще почувства всичко това.
Да
кажеш на онзи, който дължи на своя заемодавец, че заемодавецът му утре ще се върне, туй благовестие ще го пререже и той ще
си
каже: „По-добре
да
се не върне“.
Тъй щото по някой път хората казват: „Ако е благовестие, от което хората няма
да
се радват, по-добре
да
не е“.
Ти уверен ли
си
, че това ребро е точно от него, от този мъж?
Та казвам: За някои може
да
дойде вече тази запалка.
Интересите на хората не се съвпадат.
Не казвам, че са запалени, но нека проверяват, а онези, които не са запалени,
да
стават
да
се приготовляват и
да
се вслушват.
От хиляди години насам виждам, че и за учени хора, и за добри хора, и за църковници, и за набожни хора, там, дето благовестието не се съвпада с техните интереси, то не е хубаво.
Ще чуеш три тихи удара и ще кажеш: „Влез!
Ние трябва
да
бъдем разумни,
да
изпълняваме Неговите закони и над нас, и под нас.
Тъй щото някой път, като забележите едно противоречие, трябва
да
си
го обясните.
Да
не мислим, че те нищо не правят!
Някои казват: „Всичко в света трябва
да
е открито, нищо
да
не е в тайна“.
Не, тези закони, които ние не виждаме, много нещо правят.
Тогава поетите ще напишат най-хубавите
си
работи; тогава музикантите ще напишат най-хубавите
си
произведения; тогава готвачката ще приготви най-хубавото
си
ядене, шивачката – най-хубавите
си
дрехи.
Някои казват: „Всичко
да
бъде отворено“.
Онези велики процеси, които стават вътре в мозъка, наяве ли стават?
Ще чакаме ние на онзи свят
да
се примирим!
Процесите стават в тайна, а плодовете – наяве.
Лазар и богатият можаха ли
да
се примирят?
Аз ще ви приведа онзи анекдот за Нострадин Ходжа, който ходил
да
проси тук-там, но никой нищо не му давал.
Останал му само един бешлик в джоба и с него отишъл
да
си
купи една пила.
Проводи Лазаря
да
накваси езика ми с вода, защото съм на мъки в този пламък“.
Отива една вечер с нея пред дома на един богат търговец и започва
да
пили вратата.
И представете
си
какъв гласовит е бил този богат, че Аврам го чул от толкова далечно място!
Като започнал
да
пили ключа отвън, минава един стражар и го пита: „Какво правиш тук?
“ Както виждате, този умрелият има глас, значи ще има и език.
“ – „Утре ще го чуеш.“ Следователно всички неща имат свои плодове.
Тъй щото няма какво
да
се безпокоим.
Да
не мислят някои, че взимам нещо от
себе
си
.
Законите на великата природа, на живата природа, която е настойница на земята, са така строго определени, че никое действие, никое последствие не може
да
се избегне.
Някои казват: „Може
да
го изтълкуваме по друг начин“.
Вие може
да
вярвате в каквото искате, може
да
живеете както искате, но резултатите ще бъдат такива, каквито законите ги изискват.
И аз мога
да
го изтълкувам по друг начин, но казвам Истината тъй, както
си
е, не искам
да
я изнасилвам.
Този богатият казва: „Отче Авраме, изпрати Лазаря
да
ми накваси гърлото“.
Да
благовестваш, това е възвишен процес!
– „Лазар не може
да
ти благовества по този начин.“ – „Моля ти се, отче, прати го в бащиния ми дом, защото имам петима братя, и на тях
да
засвидетелства,
да
не би
да
дойдат и те на това мъчително място.“ – „И там не може
да
благовества.“ – „Е, ако това не може, прати Синът
да
благовества.“ Казва му Аврам: „Имат Мойсей и пророците, тях
да
слушат“.
Кой трябва
да
благовества?
Аз казвам: Само един чист, умен и благороден човек може
да
благовества.
Всички пророци са били чисти.
Царството Божие се благовества за онези души, които са готови
да
приемат слънчевата енергия.
Трептенията на онова велико послание, което може
да
се изпрати чрез Духа, са толкова силни, че една слаба натура не може
да
издържи на тях.
– Само за онези пъпки, които ще се разцъфтят, които ще се оплодотворят и ще дадат плод.
Това мога
да
ви го докажа.
И тъй, кой може
да
благовества?
Само такъв човек може
да
благовества.
Ще кажете: „Ама еди-кой
си
човек е свършил три факултета, а може би и четири“.
Когато аз обичам някого, аз съм готов всякога
да
му направя една услуга.
3.
Обектът на съзнанието
,
ООК
, София, 20.2.1924г.,
Ако не, ще дойде комисия и – хайде в затвора.
Ти ще внесеш в банката всичките пари.
Някой казва: „Аз съм свободен
да
живея, както искам.“ – Не
си
свободен
да
живееш, както искаш.
Човек трябва
да
бъде съвършен!
„Аз съм свободен
да
любя.“ Кого
да
любиш?
И ние можем
да
бъдем съвършени.
Опитайте се някой път, когато някой ви обиди,
да
запазите съзнание.
Какви големи тънкости се изискват, за
да
се спази той.
“ Някой казва: „Аз ходя на събрание за развлечение.“ Друг казва: „Аз ходя, когато няма какво
да
правя.“ Трети рече: „Аз
да
слушам само еди-кой
си
проповедник.“ Ти слушаш за това, за онова, но то не е тъй.
Проповедникът няма право
да
проповядва, каквото иска.
Имаш едно богатство, разположен
си
, весел
си
, като че имаш цялото богатство на света.
И ти нямаш право
да
слушаш какво хората говорят.
Дойде един момент, за нищо и никакво, за пет пари работа, кажеш нещо и в една минута всичкото ти щастие изчезне.
Господ няма нужда от глупости, разбирате ли?
Може
да
мине ден, два, три, цяла седмица, докато ти мине.
Не е ли хубаво
да
имате онова благородно качество в
себе
си
,
да
имате онова уважение и почитание един към друг?
Затова всички ние трябва
да
имаме този стремеж към Бога:
да
разберем, че Бог е Бог на Любовта, на Мъдростта, на Истината, които носят за човека Живот, Знание и Свобода.
Като срещнете някого,
да
имате към него истинско уважение, тъй както спрямо
себе
си
– ни повече, ни по-малко.
Неговият Дух съдържа всичко това в
себе
си
.
Нямаме право
да
злоупотребяваме с Божествения живот!
Каквото и
да
работи човек в света, той трябва
да
има предвид обогатяването на този живот.
Като четете Евангелието, ще намерите притчата за онзи господар, който дал власт на своя слуга
да
управлява десет града. Защо?
А на онзи, който не вършел волята му, нищо не му дал.
Често се говори, че трябва
да
имаме концентрирана, силна воля.
Едно от условията за развиването на силната воля е чистият живот.
Чистотата, чистия живот не може
да
ги купим отникъде.
Аз давам следната аналогия: гледам някой път ръцете
си
– виждат ми се чисти.
Искам сега
да
зная дали моите ръце са чисти, или не.
Взема леген с топла вода и сапун и
си
измия ръцете.
Водата става черна.
Значи водата показва, че ръцете ми не са били чисти.
Изхвърля тази вода, още веднъж ги сапунисам – водата е пак черна.
Няколко пъти ги измивам, докато водата стане чиста.
„Как, умът ми
да
не е чист!
“
Да
, умът е нещо материално и мислите са нещо материално.
Както ръцете може отгоре
да
се окалят, така и умът, и мислите може
да
се окалят.
Ще го измиеш веднъж-два пъти със сапун и вода и ще провериш.
Докато има кир във водата, не
си
прави илюзии, че сърцето ти е чисто.
Когато казвам, че умът ти е нечист, че мислите ти са нечисти, трябва
да
ги измиеш.
Започнеш
да
миеш ума: измиеш го веднъж-два пъти и, след като го измиеш, ще дойде малка светлинка и ще
усетиш
едно успокояване.
Когато работиш върху сърцето
си
, щом се очисти сърцето, непременно ще почувстваш една малка радост, едно успокоение.
Това са признаци в дадения случай, че този процес на чистене е въздействал.
Не мислете, че един ден, като очистите сърцето
си
, повече не трябва
да
го чистите.
Всеки ден човек трябва
да
чисти сърцето
си
!
Всеки ден човек трябва
да
чисти ума
си
!
Даже много хубаво ще бъде, ако вечерно време, като останете сами, половин час преди лягане,
си
направите сметка какво сте мислили през деня, как сте го прекарали:
да
си
дадете отчет за вашите мисли или за вашите чувства.
Ако искате
да
бъдете ученици и
да
усилите вашата воля, непременно трябва
да
правите опити.
Представете
си
, че АВ е един прът, на който съм се качил, и отивам към С (фиг. 2).
Ако падна, няма
да
се произведе никаква вреда, защото разстоянието е един метър високо.
Но в мен се заражда една амбиция
да
вървя,
да
се кача на по-високо място.
Вървя от С нататък, на 500 – 600 метра височина, и се спра на това място: назад не мога
да
се върна, нагоре не искам.
– Всяко спиране е падане.
Писанието казва: „Онези, които стоят,
да
гледат
да
не паднат.“
Да
гледаме
да
не губим припечеленото.
Някой казва: „Аз не съм толкова лош човек.“ – Не, ти
си
на кривата посока.
Казваш: „Аз не съм толкова лош човек.“ –
Да
, но не
си
и толкова добър.
Не
си
толкоз лош – това е отрицателно.
Не
си
толкоз добър – това е положително.
Като дойде наследството, тогава ще
си
купим книги
да
учим.“ Чакате
да
умре баща ви, понеже баща ви е скъперник.
Ами защо
да
си
губиш времето, защо
да
чакаш
да
умре баща ти, та тогава
да
се учиш?
Казват: „Нека се оправи светът, че като дойдем в бъдеще при друга култура, когато хората бъдат по-благородни, тогава ще развием своя характер.“ – Не, и тогава ще бъде същото.
Силните натури в света се показват, когато има най-много грехове, когато условията са неблагоприятни.
Ако ти на най-силната буря не можеш
да
издържиш, то и на най-силната топлина не ще можеш
да
издържиш.
Тия две неща са равносилни.
Някои може
да
кажат: „Този път е много труден, аз не съм завършил университет.“ Ако с университети, с гимназии може
да
се оправи светът, тогава най-добрите хора трябваше
да
бъдат тези, които са ги завършили.
Вярно е, че един човек, който е завършил университет, може
да
свърши по-хубава работа и по-добър човек може
да
бъде, но и много лош човек може
да
бъде.
Онзи, който не е завършил университет, не може
да
бъде толкова добър, но не може
да
бъде и толкова лош.
Хората на науката могат
да
принесат по-голяма пакост, ако не вървят в правия път, но когато работят, принасят по-голяма добрина.
Тогава как трябва
да
се приложи това Учение?
Някои казват: „
Да
се приравним с хората.“ Как разбирате този въпрос?
С кои хора
да
се приравним?
Представете
си
, че аз съм човек, който владее законите на Природата, и нямам нито пет пари в джоба
си
, нито кесия, нито слуги.
Тропна с пръчицата
си
и тъй, както в 1001 нощ, яденето излезе.
Искам
да
си
почина. Как?
Тропна – приготвено легло, легна
си
.
Искам
да
пътувам.
Как може
да
разделите тази линия изведнъж по най-правилен начин?
Питам: с кого трябва
да
се приравня, я ми кажете!
Допуснете, че вие сте линията АВ, проектирани в пространството, и не знаете към коя система принадлежите.
В една видна евангелска църква на Спържи, една от най-богатите евангелски църкви, трябвало
да
се съберат пари за благотворителни цели.
Членовете на тази църква били все богати хора, препълнени им били касите със злато.
Събират се всички благочестиви християни
да
се помолят на Христа
да
им прати някак една крупна сума, за
да
подемат Неговото дело,
да
свършат добре тази работа.
Ще се молят на Христа
да
отвори кесиите на другите хора, когато те имат в изобилие.
Ето какви малки въпроси има, които ни спъват в живота.
Спържи, проповедникът, им казва: „Слушайте, братя,
да
не изкушаваме Христа!
Не че не сте готови
да
кажете, но всеки един от вас се страхува
да
каже: имате една неувереност, че ще кажете нещо невярно.
Ето, аз отварям кесията
си
и давам толкоз.
Възможно е туй – всеки един човек може
да
каже неверни неща.
И ти, братко, толкоз ще дадеш.
Тази възможност може
да
не произтича от вашето невежество.
Ето, имаш, изпълни Волята Божия, считай, че Христос ги дава!
Да
допуснем, че вие пътувате вечерно време в мрачината и виждате един предмет, но не можете
да
го измерите.
Може
да
направите погрешка, която произтича от външните условия, при които се намирате.
Следователно всякога, когато искаме
да
се произнесем върху един предмет, непременно трябва
да
има светлина.
Обаче нито един от вас, които сте ученици, не мисли, че е касиер на Христа.
Може
да
кажете, че Светлината е от Бога.
Всеки мисли, че е господар.
Представете
си
, че пред вас се намира един човек, който не вярва в Бога, и ви казва: „Отде знаете, че Светлината е от Бога?
Преди всичко всеки един от вас трябва
да
почувства, че по отношение на Бога е слуга.
Почувства ли, че е слуга, в него ще се зароди един нов импулс, едно ново разбиране, една нова философия –
да
схваща и
да
прилага нещата.
Ако ви дам другите методи, всички ще се намерите в следното положение.
Вие ще приличате на деца, всеки един от вас ще тръгне
да
се хвали кой какво е получил.
Ако например аз бих ви научил, като тропнете с пръчката
си
,
да
имате това, което искате, вие току изведнъж ще кажете: „Знаете ли какво мога
да
направя аз?
Ето защо всеки един от вас трябва
да
има един обект извън своето съзнание.
На друг кажете: „Ти знаеш ли какво мога
да
направя аз?
Защото ако нещата не можеха
да
бъдат извън съзнанието, не можеше
да
има никакво отрицание.
Ако ви попитам дали всичко, което съществува, е осъзнато, това е по отношение на Божественото съзнание, а не по отношение на нашето съзнание, защото нашето съзнание не съставлява целокупността на общото съзнание.
Това положение е най-хубавото, най-красивото.
От Божественото съзнание –
да
, но не и от нашето съзнание.
В света ние се нуждаем от приятели, които
да
ни пожелаят хубавото.
Сега какво приложение може
да
има този въпрос в живота?
Например има поети в света, има музиканти, но тия поети ги създават техните приятели.
Да
допуснем, че вие сте гладни, три дни не сте яли.
Музикантите ги създават техните приятели.
Аз ви задавам въпроса: има ли Господ, или няма Господ?
Те стават причина
да
се прояви техният талант.
За един музикант, за един поет тия условия са тъй необходими, както едно растение не може
да
расте без почва, без вода и без въздух, макар че има условия в
себе
си
.
Казвате: „Не е важно дали има Господ, или няма Господ, но аз съм гладен.“ Аз ви казвам, че причината за вашия глад е тази, че вие не вярвате в Господа.
Ако един човек с какъвто и
да
е талант няма при
себе
си
добри приятели, които
да
са като почва за него, той не ще може
да
се прояви.
Ти, като прочетеш нещо, което той е написал, в душата
си
ще пожелаеш нещо хубаво за него и туй, което пожелаеш, той ще го почувства.
Тъй че във всяка една окултна школа вътрешният стремеж е
да
се образува именно тази аура.
Сега например, ако бих ви дал такава една тема:
да
излезе един от вас на таблото и
да
опише според своята опитност как различава моралните чувства от личните и от себичните чувства, как ще ги опише?
В моралните чувства всякога има единение, единство – целта, към която се стремят всички същества, е една.
Когато едно същество в името на тия чувства извърши нещо, и на Земята, и на Небето, всички му се радват.
Любовта носи живот.
В даден момент Бог само ни въздейства и се оттегля.
Мъдростта носи знание.
Ние казваме: „Бог живее в нас.“ Ако Бог живее в нас, как е възможно
да
правим толкова много погрешки?
Истината носи свобода.
Духът ги съдържа в
себе
си
.
Някои казват: „Мен Духът ми говори.“
Да
, но Духът живее извън времето и пространството.
Ако вие вземете изречението Любовта носи живот и не го съедините с изреченията: Мъдростта носи знание; Истината носи свобода;Духът ги съдържа в
себе
си
, няма
да
имате никакъв резултат.
Тази е причината за всичките спорове между хората, за несъгласията, за крайния егоизъм, защото омразата, лъжата, престъпността: всичко се дължи на това, че Бог не съществува в тях – т. е.
За
да
може
да
развиете живота, знанието, свободата, вие трябва
да
ги съедините с Духа.
Вашият живот, вашето знание и вашата свобода трябва
да
растат в Духа.
Сега някой ще спори, ще каже: „Бог е вътре в нашия живот.“ Може ли снегът лятно време
да
издържи на слънчевата светлина и топлина?
Духът ги носи в
себе
си
.
Сега как ще проверим, че Любовта носи Живота?
Следователно, ако Бог би се проявил със своята Любов вътре в нас, то нито един от нашите пороци не би издържал – всичко ще се разтопи, ще изчезне.
Някой от вас може
да
каже: „Аз имам този живот.“ Вие може
да
проверите дали Любовта носи живота, или не.
Искам
да
опитате дали този закон е верен, или не.
Ще отидете при една сестра, която е отпаднала духом, и ще
си
поставите ръцете върху главата ¢, нищо няма
да
¢ говорите.
Ако в нея се зароди едно желание за живот, значи вярно е, че Любовта носи живот.
– „Каза ми
да
имам вяра.“ – Имаш ли я?
Ще
си
подържите ръцете, ще видите дали животът може
да
се предаде чрез ръцете.
– „
Да
имам любов към ближния.“ – Имаш ли я?
Каза ми
да
уча.“ – Е, учиш ли се?
После вие казвате, че Мъдростта носи Знание.
– „Според условията, гледам
да
ги използвам.
Нека трима разумни хора поставят ръцете
си
върху главата му.
Ако този закон е верен, ако вие сте съединени в Духа, в това дете, което е било глупаво, мързеливо, веднага ще се зароди желание
да
учи и то ще стане много трудолюбиво.
Ако на съвременните хора бихме говорили на един определен език, щеше
да
им мръдне дъската.
Казвате, че Истината носи Свободата.
Когато вие поставите ръцете
си
върху човек, който е бил ограничен във всяко отношение, веднага неговите външни отношения ще се изменят.
И затова най-приятното занимание сега е хората
да
правят погрешки.
Той ще почувства силен копнеж към свобода, към простор.
Вие
си
мислите: „Защо са допуснати погрешките?
Често има хипнотизатори, които поставят ръцете
си
по известен начин върху главите на хората, но освен че не внасят живот, внасят известно хипнотическо състояние.
В църквите често проповядват: трябва
да
се покаеш,
да
се покаеш,
да
се покаеш – и най-после човек се покайва.
– Покаяният не може
да
бъде по-горен от онзи, който го е заставил
да
се покае.
Ученикът, който се учи при един учител, не може
да
бъде по-горен от него: ще бъде като учителя
си
, а по някой път ще има същите слабости, каквито има и учителят.
В Америка, в една област, имало един проповедник, който носел главата
си
наклонена наляво.
В Природата Божественият разум така е разпределил нещата, че нито една сила, нито едно действие не отива напразно – всичко се използва.
Всички четиристотин души в тази област все тъй
си
носели главата по примера на проповедника.
И в Исайя един стих казва: „Словото ми няма
да
се върне, преди
да
принесе плода
си
.“ Значи разумното Слово няма
да
се върне, преди
да
принесе своя плод.
Във вас трябва
да
има един определен стремеж.
Попитайте ония, които говорят, че имат съобщение с Невидимия свят,
да
ви дадат едно направление: към коя посока човек трябва
да
се задвижи в даден момент.
Може
да
проверите това.
Ние казваме: „Трябва
да
се движим над.“ Това над накъде е: в коя посока, на кое място?
Да
кажем, вие минавате някъде и виждате, че някой
си
играе.
Най-първо вие мислите, че туй не ви е направило впечатление, обаче вечерта, като се върнете у дома
си
, започвате
да
играете.
Мнозина са ми казвали: „Не може ли
да
ни изведеш?
И доброто, и злото по рефлексия се предават.
“ Къде
да
ви изведа например?
Всяко влияние се предава неизбежно, всяка форма се предава неизбежно.
Допуснете, че ви изведа в другия свят и видите, че и там има планини, но по-високи, долини, но по-широки, реки, извори – какво ще кажете?
Затова именно сърцето на ученика трябва
да
бъде пълно,
да
няма никаква празнина.
Допуснете, че ви заведа
да
видите ангелите: красиви като слънца – и светят.
Сърцето на човека трябва
да
бъде пълно с благородни неща, за
да
бъдем избавени от влиянието на външния свят.
Значи вие трябва
да
сте на онзи уровен на развитие, при който тази ангелска светлина и топлина
да
може
да
се оползотвори правилно за вашето развитие –
да
може
да
я възприемете и
да
я асимилирате.
Телата на тия хора не са такива, каквито трябва
да
бъдат.
Туй ни най-малко не е едно опровергаване на онзи живот, който са прекарали всички разумни и добри хора.
Трябва
да
се провери какви са били методите, начините, по които те са живели.
Той е единственият, който може
да
разруши и
да
съгради.
Например трябва
да
се види какъв е бил методът на апостол Павел, на апостол Петър, на Йоан, на всички пророци, на светиите, защото те са имали начини, те са имали методи, по които са живели.
Ако разрушиш, ти не можеш
да
съградиш.
Сега често се явява някой и казва: „Какво може
да
ни даде прераждането?
Някой казва: „Господ може, и аз мога.“ Хубаво, но Господ, като събори една къща, съгражда друга, а ти събориш и не можеш
да
съградиш.
Какво може
да
ни обясни то?
Сега всички трябва
да
имаме един определен вътрешен стремеж.
“ Прераждането до известна степен ще ни обясни например защо двама души се мразят или обичат, защо един човек е по-умен, друг – по-глупав.
Ученикът трябва
да
бъде свързан идейно с по-висши същества, които
да
му дават подтик за обикновения живот.
Но по закона на прераждането ние нямаме още ония методи, с които
да
можем
да
възпроизведем миналите
си
съществувания.
Той трябва
да
знае, че обикновеният, сегашният му живот ще създаде условия за неговия бъдещ живот.
Още не сме достигнали това развитие, че от живия човек
да
можем
да
възпроизведем неговите минали съществувания като на кинематограф:
да
дойде един човек,
да
завърти кинематографа и
да
видим редицата наши съществувания.
Аз мога
да
вляза между учени хора в света.“ Той мисли, че там ще го посрещнат с лаврови венци и ще го увенчаят.
“ Ако тук не те посрещнат добре, и там няма
да
те посрещнат добре.
Ние още нямаме средства
да
превърнем тия картини,
да
видим каква е историята на човешкия произход.
Ако ние не можем
да
победим малките мъчнотии, които имаме, как ще победим големите?
Моята цел сега, в дадения случай, е знанието, което човек придобива,
да
може
да
го използва, т. е.
При сегашните условия ние имаме
да
побеждаваме още ред мъчнотии.
не
да
го използва, защото тази дума, използване, има малко лош смисъл, но знанието, което човек има, той трябва
да
го употреби за добро.
Тъй както вървите, аз забелязвам, че у мнозина се изгубва желанието и интересът към музиката, към поезията, към четенето: вие постепенно се свеждате към един еднообразен живот и у вас постепенно се образува едно хипнотическо състояние.
Вие трябва
да
се въоръжите с търпение,
да
преодолеете тия мъчнотии.
Вие се стремите към Бога, но в дадения случай този стремеж не е определен.
Казвате: „Ще жертвам имането
си
за Бога!
“ –
Да
, иде, лесна работа е, като дойде, но докато дойде Царството Божие, има един доста дълъг период от време.
Готови ли сте
да
ги посрещнете?
Готови сте, но не повтаряйте погрешката на онези руснаци там, при Елена, които, като превзели града, напили се хубаво.
Казват им: „Турците идат!
“ – „Турците идат!
не че го няма, но отвън не се проявява – отвътре може
да
го имате.
После казвате: „
Да
проявим Любовта в този висш смисъл!
Аз наричам знание само това, което може
да
придружи човека след неговото заминаване в задгробния живот.
Знание, което може
да
се заличи от мозъка на човека, е само забавление.
Ние виждаме, че всеки върви така.
Един човек, който има библиотека от десет хиляди тома философски книги, който е научил много работи – всичко това може
да
се изличи.
Говори за Господа, разправя своята опитност, но ти в
себе
си
казваш: „Дано свърши по-скоро!
Най-важното за нас е това знание, което може
да
остане с нас, та като отидем на другия свят,
да
го носим.
“ Нямаш търпение
да
го изслушаш.
Това значи събуждане на Божественото съзнание.
Всички трябва
да
се усещате силни.
Жената говори, мъжът казва: „Мълчи, на мен ми дотегна
да
слушам за Господа!
Сега моето желание, целта ми не е
да
се примирите, но искам
да
бъдете силни,
да
не сте малодушни.
“ Мъжът говори, жената казва: „Мълчи, на мен ми дотегна
да
слушам за Господа!
Защото, гледам, мнозина от вас сте малодушни.
Аз наричам силен човек онзи, който, като дойдат страданията, казва: „Тия страдания са на място, още, още страдания искам.
Тия са малко.“ А пък сега, като ни дойде едно малко страдание, ние ще окрекаме орталъка, всички ще знаят.
Да
няма отчаяние, а понасяне на страданията.
Казва някой: „Аз няма
да
ходя вече на събранията, няма
да
слушам, аз мога
да
си
живея сам.“ Ами че тук, в училището, никой не те е теглил с кука, нито те е използвал.
Защо казваш, че няма
да
ходиш?
Ученикът трябва
да
има характер,
да
издържа.
Ние казваме: „Диамантна воля трябва.“ Мнозина от учениците и от ученичките, както ги виждам, нямат диамантна воля.
Ще бъде смешно един вол, който е влязъл в дама,
да
казва: „Аз няма
да
седя в дама.“ Кой те кара
да
седиш?
Когато някоя жена търпи мъжа
си
, от морални съображения ли търпи?
Тя е много весела, казва: „Аз ще ти направя това, онова – всичко.“ От морални съображения ли, или от политика е това?
Трябва
да
знаете обаче, всички трябва
да
си
запечатите в ума следната мисъл: всички имате отношение към Бога!
Някой търпи, но прави усилия над
себе
си
.
Този живот Бог ви го е дал.
Вие отричате Неговия живот, а следователно носите една много голяма отговорност по отношение на Бога.
Ние носим в
себе
си
Божествения живот, който Бог ни е дал.
Няма
да
се докачате.
Аз виждам мъжа и жената като две величини, като 1 и 2.
Нямаш право
да
живееш непорядъчен живот!
Мъжът и жената не представляват личности, това са само символи.
Мъжът може
да
каже най-лошите неща на жена
си
.
Ти
си
една кесия.
Ако тя усети една приятност в
себе
си
, това търпение е морално.
Тия пари ще ги дадеш, комуто трябва, а не на твои роднини.
Но ако усети в
себе
си
една обида, това търпение не е морално, в него има вече личен елемент.
4.
Моралният тип
,
МОК
, София, 24.2.1924г.,
Изхвърлете онази материя, която спира развитието на вашата надежда.
Разработете вашето зрение и приятните състояния веднага ще дойдат.
Не се водете по настроенията
си
.
Имайте предвид, че това е една доста трудна работа–
да
работи човек като художник върху своето лице.
Човек трябва
да
работи и
да
не се тревожи.
Всяка тревога дава един особен отпечатък върху лицето на човека.
Природата не обича хора, които се тревожат само.
Ако ти се спреш в една мъчнотия, то природата ще ти посочи начин как
да
се справиш.
У нея има достатъчно воля
да
ти покаже начина, но тя иска ти сам
да
си
разрешиш задачата.
Тя може
да
те чака година, две, три, четири, десет, сто, хиляда години, но ще те остави сам
да
разрешиш за дачата
си
, тя няма
да
ти я разреши.
Туй, което е твой дял, нито един косъм от него няма
да
засегне.
Всички съгласни ли сте с този образ в картината?
И когато разрешиш задачата
си
, тя ще вземе втората стъпка, ще ти даде нова светлина.
Как познавате дали някой човек е морален или не?
Тя има друг един метод: всички ония, които не искат
да
работят според нейните закони, тя им създава работа.
Все-таки трябва
да
имате една мярка, колкото и
да
е малка.
Всички трябва
да
си
служите с ония методи, с които природата
си
служи.
– Не им дава богатство, но сиромашия им дава и ги кара
да
работят.
После ще им даде един такъв ненаситен стомах, че
да
искат
да
ядат много, а
да
нямат възможност.
Този прозорец е в зависимост от стаята, в която е поставен.
У тебе ще има желание
да
ядеш и тя ще те накара
да
ходиш от врата на врата,
да
работиш, за
да
ядеш.
У нея има всичкото изкуство.
И в туй отношение вие трябва
да
се ползвате по някой път от светските хора.
Ще ви приведа един добър пример.
(VI) (– В куб повече.) Количеството на светлината зависи още и от това, дали светлината влиза направо в прозореца или чрез отражение.
Да
допуснем, че вие прекарате светлина в прозореца чрез отражение, чрез някое огледало.
Как мислите, тази светлина дали ще има същия ефект, както когато влиза направо в стаята?
А той казва: „Тия пари не са били мои,
да
са халал, човещина е.
Добър е Господ, вместо
да
дойде на главата ми нещо лошо, нека върви на парите, аз ще спечеля пак.“ И този човек е весел и разположен.
Като ви дойде някоя мъчнотия, или като изгубите нещо, кажете
си
: Добър е Господ, ще спечеля пак.
А вие се спирате и казвате: Защо
да
бъде тъй?
В природата има един метод, тя ти казва: Дръж задачата, ще я научиш и разбереш защо е тъй.
Тази светлина не ви ползва, тя носи смърт в
себе
си
.
Тя, като ти даде някоя задача, не ти я обяснява, докато всичко не мине.
Ако разрешиш една задача, тя дава втора, трета, четвърта.
Тъй щото, вие може
да
бъдете обърнати с вашия ум или към юг, или към север, или към изток, или към запад.
За всички велики умове е било тъй – когото и
да
срещне природата, все задачи дава.
Вие мислите, че като разрешите една задача, друга няма
да
има.
Във всеки даден момент вие трябва
да
разбирате каква е посоката на вашия ум.
Колко други по-сериозни задачи има.
Вие трябва
да
разбирате не само посоката на вашия ум, но едновременно и посоката на вашето сърце – накъде се движат вашите чувства.
Сега вие се намирате пред едни мъчнотии, след време тия мъчнотии ще ви се видят детски и пред вас ще се явят задачи още по-трудни и по-мъчни.
Чувствата са също тъй сили в природата.
И като разрешите и тях, тогава ще
си
зададете друг въпрос: Какъв е смисълът на живота?
Най-първо трябва
да
разгледате умствения и чувствения свят като движение на живи сили в природата.
– В дадения случай смисълът на живота е
да
разрешите вашата задача – нищо повече.
В потънкости няма
да
се спирате.
Проучвайте закона на тия сили, при какви условия се развиват чувствата.
–
Да
си
легнете,
да
си
починете.
За пример, аз мога
да
повдигна между двама ви ревност.
Какви трябва
да
бъдат качествата на леглото?
Даже и между тия, които са най-благородни, и между тях може
да
се повдигне ревност.
–
Да
бъде мекичко.
Ревност може
да
се повдигне и между сестриче и братче.
Ще кажете:
Да
има пружина, че като стана сутрин, гърбът
да
не ме боли, но
да
съм
си
отпочинал хубаво.
Майката може
да
повдигне цял скандал, ако направи на братчето по-хубави дрехи, а на сестричето по-лоши.
После, стаята ми трябва
да
има достатъчно чист въздух,
да
има изобилно светлина,
да
няма миризми.
Ако вие не разбирате законите в света, около вас постоянно ще се създават условия за ревност.
Разбира се, майката ни най-малко няма
да
създаде умишлено един спор или една разпра между децата.
Ще дойде време, когато ще може и без спане, но сега спането е потребно, за
да
се набавят изгубените сили.
В този живот се харчи повече и затова е необходимо
да
спите 7–8 часа, за
да
може тялото в това време
да
си
набави тази енергия.
– За
да
си
починете.
Когато са дошли 4–5 братя, тогава и братята посрещат момичето с радост и казват:
Да
имаме едно сестриче!
Бащата, ако има двама сина, не мисли за тях как ще ги нареди, но ако има две дъщери, почва
да
мисли.
Сега, вие не трябва
да
давате личен характер на вашите чувства.
Вие ще ги изучавате като сили, като движения в природата.
Защото щом влезе тази сила в тялото ви, тя ще произведе едно или друго влияние.
Затова и чувствата се нуждаят от почивка.
Следователно силата и посоката на вашия ум ще се определи от степента на вашите чувства.
Може
да
настане друга криза,
да
започнете
да
мислите, че никой не ви обича, че никой не ви разбира.
Ако в чувствата
си
сте развълнувани, вашият ум не може
да
мисли спокойно.
Непременно чувствата ви трябва
да
бъдат интензивни, но спокойни, т.е.
да
има хармония между тях.
Не разбирам
да
се удоволствате, то е външната страна на сърцето, но
да
дадете подтик на вашето сърце към работа.
Но ако вашата ръка е толкова чувствителна, че отдалеч още усещате допиране, аз ли съм виноват?
Има чувства, които лишават човека от работа, създават леност в него.
Такива чувства се зараждат у богатите хора.
Дъщерята и синът казват: Баща ни е богат, ние можем и без учение и без знание.
Значи, вие сте станали толкова чувствителни, че казвате: Аз не мога
да
търпя хората.
Някои казват: ние не можем
да
търпим това общество.
И тогава вашият астрален двойник може
да
излезе половин-един метър вън от вас и ще се намерите при едно от незавидните положения.
При сегашното състояние на вашето развитие двойникът не трябва
да
излиза повече от един, даже половин сантиметър вън от тялото, защото средата, в която живеете, е груба.
Този двойник е чрезмерно чувствителен и трябва
да
бъде близко до тялото.
Те се различават по това, отде идват – дали от юг, от север, от изток или от запад.
А пък колкото хората стават по-духовни, техните духовни тела започват
да
излизат от тялото им навън и тогава тяхната деятелност се разширява.
За
да
се развива вашата деятелност, вие трябва
да
разбирате законите на вашето тяло.
Сега допуснете, че вашето тяло се разшири, 10–20 души ви обикнат, искат
да
дойдат близо при вас.
Вие започвате
да
ги пъдите, казвате им
да
се махнат.
Как мислите, няма ли
да
си
създадете ред неприятности?
Тогава вие ще обичате светлината, но ще станете много взискателни, ще гледате
да
намерите погрешка в този, в онзи.
Ще
си
създадете.
Ако пък приемете светлината от север, ще обичате Истината, но ще станете чрезмерно студени и хладнокръвни, тъй че няма
да
се интересувате за страданията на хората.
Всеки човек, който дойде до вас има нужда от нещо.
За такъв човек турците казват: Той може
да
се спогоди с всички хора.
Задоволете неговата нужда, дайте му
да
си
напълни своето шише.
Дето и
да
иде, той може
да
прекара добре.
Няма
да
взимате това в буквален смисъл, то е един символ само.
Всичко прави, на всички угажда: и месо яде, и винце пие, и леща яде – навсякъде се бута.
С това искам
да
кажа: дайте на всеки един по една успокоителна мисъл.
Такъв човек ще изпадне в положението на Настрадин Ходжа, който
си
направил една пещ, но дохожда някой и му казва: Защо
си
я обърнал към изток?
Спрете се в
себе
си
и кажете комуто и
да
е по една интензивна мисъл, пожелайте доброто всекиму.
Щом пожелаете една добра мисъл някому, вие можете
да
попаднете в друга погрешка,
да
се спрете и
да
си
кажете: Дали моята мисъл отиде на мястото, дето я изпратих?
Щом се концентрираш и изпратиш мисълта
си
, повече не се безпокой, тя ще отиде на мястото
си
.
Но ако ти се спреш и
си
кажеш: Дали отиде или не, тя ще се спре и ще почне
да
витае из пространството.
Идва друг: Онзи, който ти каза
да
я обърнеш към запад, толкова разбира той, не знае ли – към север гори по-хубаво?
Трети идва и му казва
да
я обърне на юг.
После, за
да
угоди на всички взима, една кола с четири колелета и направо върху нея пещта.
Те чакат там с години, докато отидат на своето местоназначение.
Дойде някой, той го пита: Накъде искаш
да
бъде обърната пещта – На север.
Какво ще му придадете, я ми кажете.
Дойде друг, пита го: Накъде искаш
да
бъде обърната пещта?
Ето какво се забелязва в лицето на моралния тип: дали той е сериозен, загрижен или засмян, при всички условия на лицето му има известни черти, които не се менят.
Хора, у които моралните чувства не са развити, преди
да
се засмеят, може
да
са приятни, но щом се засмеят, в лицето им прозира нещо отвратително.
Каквото положение искат, това прави и на всички угажда.
В лицето на моралния тип има н устойчиво, около което всичко се групира.
После, вие трябва
да
проучвате моралния тип от чисто физиогномическо гледище.
Когато моралният характер вземе такъв израз, човек се демагнетизирва, колкото и
да
е силен.
Ако вие турите на едно растение тор повече, отколкото може
да
асимилира, туй растение прегаря, изсъхва.
Аз не искам
да
ви говоря за всички линии, защото при изучаване физиогномията има една опасност за вас.
Лошите влияния на хората някой път може
да
ни подпушат.
Никой в света не е толкова силен, щото във всички моменти
да
може
да
отбие злото.
Ако аз ви говоря за патологическите черти на лицето, всеки, като се върне в къщи, ще ги търси по лицето
си
и кого как види, ще казва: И той е от тях.
Затуй, именно, още в тази възраст, в която сте, трябва
да
проучвате силите в природата.
В природата има разрушителни сили, които действат и върху сърцето, и върху ума.
Вие ще виждате навсякъде само болни хора, затова е опасно
да
ви се показват отрицателните черти.
Друго нещо трябва
да
имате предвид: за
да
бъде една черта вярна, тя трябва
да
присъства едновременно на три места: на черепа, на лицето и на ръката.
Много ваши мисли могат
да
имат същия разрушителен характер.
След това тя трябва
да
присъства на челото, на горната част на лицето, на скулите и на брадата.
Най-малко трябва
да
има един общ признак на лицето и после на специалните части.
Тя съдържа пироксилин, не трябва,
да
я бутате.
Който е взел тази бомба,
да
я изнесе надалеч, на два километра и там
да
я остави.
Някой път се среща на брадата – то е по отношение на волята.
Заминете
си
, не човъркайте това желание!
Но когато един недъг съществува едновременно на главата, на лицето и на ръката, този човек е грешил в миналото по ум, по сърце и по воля, той е една бомба – трябва
да
го барате с щипци или никак
да
го не закачате.
Засега вие сте в процеса на вашето развитие, който още продължава, и отсега трябва
да
работите върху
себе
си
.
Човекът, докато е още в утробата на майка
си
, няма възможност
да
работи.
Вие трябва
да
имате всичкото знание, за
да
можете
да
боравите с всяко зло.
Но щом се родите, вие може
да
станете майка на
себе
си
– ще работите както искате.
Вие може
да
кажете: Това зависи от обществото.
Човек трябва
да
стане морално силен, духовно силен.
Не, всеки от вас може
да
извая от
себе
си
такъв човек, какъвто иска, но за това се изисква светъл ум, благородно сърце и силна воля.
Любовта трябва
да
бъде един от главните елементи в неговата душа.
Имате ли всичко това, може
да
направите каквото искате, но ще изучавате законите на природата.
Любовта трябва
да
бъде силна, за
да
могат всички други елементи
да
се хармонират с нея.
Преди
да
направите туй нещо, ще имате големи мъчнотии, но мъчнотиите не са лош признак.
Защото по някой път може
да
се зароди в душата ви едно вътрешно разколебаване раздвояване, съмнение, недоволство.
Те ще дойдат но тогава вие ще
си
създадете работа – ще работите.
Онзи човек, който има мъчнотии, спрямо него природата е по-благосклонна, отколкото спрямо човека, който няма мъчнотии.
Те сами по
себе
си
ще дойдат – и при най-големите мъчнотии, и при най-благоприятните условия.
И с вас може
да
направят това –
да
ви поставят в една стая с всички удобства, при все това пак ще се яви у вас едно малко недоволство.
Пределът ние сами
си
поставяме, по закона на внушението и наследствеността.
Вие трябва
да
знаете как
да
се справите с това недоволство.
Човек, като стане на 40–50–60 години, започва
да
казва: Остарях вече.
И ако няма кой
да
ви ръководи и упътва, във вас веднага ще се яви песимизъм.
Той сам
си
внушава и другите му внушават.
Следователно в такива моменти, при едно недоволство от живота, вие трябва
да
имате светлина.
По този начин той възприема мислите на всички стари хора и се солидаризира с тях.
Вие трябва
да
имате едно упътване,
да
знаете как
да
използвате тия отрицателни сили.
Не, ти трябва
да
се издигнеш над всички стари хора,
да
кажеш: Аз няма
да
остарея.
Защото отрицателните сили в природата могат
да
бъдат и за ваше добро.
Те казват: Остаряхме ние вече и сега трябва
да
умрем.
Трябва
да
знаете, че външният свят няма
да
ви посрещне с венци.
Умирането е един процес в закона на прераждането, за
да
почне деятелността отново.
Това е един временен метод в природата.
За в бъдеще ще приложим по-хубави методи от сегашните, но трябва
да
работите.
Всеки от вас трябва
да
работи.
– Не, тя ще влезе в някоя тенджера, ще я сварят и всичко се свърши с нея.
Вие казвате: ние можем
да
направим всичко.
Тогава задайте
си
задачата,
да
можете
да
победите тия малки мъчнотии в живота, които сега се създават.
Какви са вашите начини за побеждаване на съмнението?
Да
кажем, вие отричате всички пътища, казвате: бъдещ живот няма, правда няма, хората са безчестни.
Питам: в такъв случай какво трябва
да
правите?
Задайте
си
въпроса: откъде черпя аз тия знания, че хората са лоши, че няма правда в света и т.н.?
За
да
кажете, че всички хора са лоши, трябва
да
имате една мярка.
Коя е тази мярка, с която мерите, че всичко считате илюзия?
Ако всичко е илюзия, значи имате една мярка, с която мерите нещата.
Вие туряте за мярка
себе
си
.
С това искате
да
кажете: Аз съм единственият добър човек, освен мен друг няма.
Да
, вие сте прави, но до вас има друг господин, който мисли също като вас.
Щом има едно изключение, могат
да
влязат и много други изключения.
Но
да
се повърнем сега към моралния тип на картината.
После, брадата трябва ли
да
бъде така права?
На брадата всякога трябва
да
има една малка вдлъбнатина, която показва устойчивост на чувствата, издържане в живота.
Следователно, ако устните са тънки, това показва, че гънките, през които идат водните източници, са малки.
У такъв човек водите текат само тогава, когато вали дъжд, а през лятото всички реки пресъхват.
Такива хора и
да
искат много нещо
да
сторят, не могат.
Действително, дебелите устни са донякъде опасни защото като започнат
да
се топят снеговете, стават големи порои.
Такива хора ние наричаме афектирани не можем
да
ги спрем от любов.
Любовта е нещо разумно, тя е една фина сила, тя е благородство, а това, което вие наричате любов, то е хала – всичко отнася, тя гори и разрушава.
Ние смесваме тази гъста материя, тая интензивна сила с Любовта, и вследствие на това тази гъста материя ни поляризира, прави ни недоволни.
У един морален тип лъчът, който излиза от окото, не трябва
да
бъде в хоризонтално положение с плоскостта на зрението, но трябва
да
образува един малък наклон нагоре,
да
има възходяща посока.
Човек, който няма отличен ум, не може
да
бъде морален.
Първата линия (I) определя силата на ума, а втората (II) определя интензивността на моралните чувства.
Това е общо казано, в него има ред изключения, които може
да
се коригират.
Според вас, какъв трябва
да
бъде носът на моралния човек?
Челюстите на моралния тип не трябва
да
бъдат много издадени навън, че
да
образуват една крива линия.
Пък и лицето не трябва
да
е много сплескано.
Такива типове са повече пасивни, а моралният човек е умствено и духовно чрезмерно активен, той е готов на всяка услуга, той не е индиферентен, той е умен, знае
да
направи всяко нещо точно на времето
си
.
Ако лицето му не е добре устроено, ако скулите, изпъкналостите под очите му са много издадени, както у китайците, тогава бузите хлътват навътре.
Тая част на бузите е свързана със стомашната система.
Широчината на скулите и лицето въобще не трябва
да
е много малка.
Тя дава устойчивост на характера.
Хора с тесни лица са устойчиви, а тия с много широките лица са много консервативни, не са прогресивни.
Такъв човек докато се установи на нещо и докато тръгне, трябва
да
се впрегнат девет чифта биволи.
Челото на бялата раса е добре построено, то е почти еднакво широко и в горната, и в долната
си
част.
Ако страните, скулите на лицето са издадени, това показва чувствената страна на човека.
Долната част, брадата, показва как е развита волята у човека.
Вие трябва
да
нарисувате този тип в анфас, а не в профил.
В един морален тип като се раздели лицето на три части – чело, нос и брада – те трябва
да
имат еднакви размери.
Тия три линии трябва
да
бъдат еднакви.
Защото ако челото е по-голямо –
да
кажем, че е 7 см, носът 6 см, а брадата 4 см, имате един неустойчив тип.
У някои индивиди може
да
имате обратното – челото 4 см, носът 6 см, а брадата 7 см – значи тук преобладава влиянието на волята.
И той като се добере до някоя идея, права или крива, ще я приложи в живота
си
.
Той казва: Не ни трябва много философия в живота, но трябва
да
се прилага.
Та ще работите върху
себе
си
.
Някои от вас ще работят върху челото
си
, някои върху носа
си
, а други върху брадата
си
, върху волята.
Аз възпитах волята
си
.
За
да
възпиташ волята, трябва
да
работиш над долната част на лицето
си
.
Ако в 2 години продължиш линията на брадата
си
с 1 мм, ти имаш воля.
После, ако можеш
да
измениш носа и скулите
си
с 1–2 мм и това е пак воля.
Сега наблюдавайте
себе
си
.
Най-първо гледайте
да
измените вашия нос.
Това показва, че дишането у вас е слабо – ще образувате по-силно дишане, ще разширите носа
си
с 1–2 мм.
Щом можете
да
измените носа
си
с 2 мм, това показва, че и вашата дихателна система е подобрена.
После можете
да
подобрите и дължина на носа
си
с 1 мм.
Когато пък развитието на дължината и широчината на носа се спре, тогава ще почнете
да
моделирате носа
си
.
Тъй че вие може
да
видоизмените всяка част от лицето
си
.
Някои от вас страдат от меланхолия.
Забележете, у всички меланхолични типове носът започва
да
се извива навътре.
Значи песимистичните състояния почват
да
извиват носа.
Щом вашият нос почне
да
се изкривява, вие трябва
да
спрете това изкривяване. Как?
– Ще промените мислите
си
.
Никой не е роден песимист.
На песимиста липсва надежда.
5.
Що е това?
,
НБ
, София, 24.2.1924г.,
Може ли след това тя
да
се надява
да
живее със своя възлюбен един живот с благословение?
“ Това, което Христос е казал, е следното: Единственото нещо, което може
да
разреши всички спорове, единствената сила, която разрешава всички индивидуални, семейни, обществени въпроси, въпросите на човечеството, това е само тази Любов, в която има абсолютен морал.
Някои ни проповядват, че пъкълът бил създаден само за грешните хора, а не и за праведните.
Дъщеря, която при такива условия напуща баща
си
, тя не може
да
има никакво благословение.
Да
, това аз даже не трябва
да
го правя на въпрос.
Аз не трябва
да
считам за обида това нещо.
Когато аз седя като един фар и показвам пътя на всички хора, по сухо или по море, моята длъжност е
да
осветлявам пътя на хората.
И праведният, и грешникът еднакво ще страдат, само че праведният ще знае защо страда, а грешникът няма
да
знае защо страда.
Аз трябва
да
бъда толкова благороден, че
да
я изпълня, и нека се сипят върху мене хули.
Казвам: Мислите ли, че ако един човек ви отдели от Бога, от вашия Баща, и вие отидете в света
да
благувате с него, та ще имате Неговото благословение?
Нека се сипят, защо не?
Не, ред поколения ще имате страдания, ще носите нещастията със
себе
си
.
Да
умреш, това значи
да
се лишиш от благата, които имаш на земята.
Един човек, който може
да
те похвали, той може и
да
те укори,
да
ти каже най-горчивите думи.
Смъртта, това подразбира в даден момент
да
се ограничиш.
“ Не, в никакъв случай няма
да
жертваш висшите интереси на своята душа за благото на този свят!
„Ако ти дадат всички блага на този свят и ти пожертваш интересите на душата
си
за тях, ти
си
един пигмей“, казва Христос.
За
да
придобиеш духовния живот, трябва
да
се откажеш от земния живот.
Ще кажете: „Как
да
се откажа от земния живот?
Онази богатата дъщеря казва: „
Да
не ме е раждала майка ми,
да
не ме е раждал баща ми!
“ Земният живот, това е едно велико благо, това е самият закон вътре в природата.
“ Даже много синове и дъщери казват: „Е, майка ми и баща ми са имали разположение един към друг, влюбили се, родили ме, това не ме задължава
да
имам разположение към тях и
да
ги гледам!
Ако някои хора ме укоряват, казвам: Възможно е с моите идеи, с моето учение
да
нарушавам интересите на тези хора.
НАГОРЕ