НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
166
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
166
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Колко пъти да прощаваме?
,
НБ
, София, 27.1.1924г.,
И нека разберем тази дума, тя
си
има своята добра страна.
„Досега не съм я приложил, но за в бъдеще ще я приложа.“ Колкото е била голяма вероятността в миналото
да
я приложим, толкова е голяма и за в бъдеще.
В умовете на децата майката трябва
да
седи като един идеал.
Да
съзнаваш, че
си
едно разумно същество, изпратено на земята
да
извърши волята Божия, че са ти дадени известни сили, известни способности, известни богатства, с които
да
разполагаш, туй състояние у тебе го наричат личност.
Затова майката трябва
да
се моли,
да
каже: „Господи, вярвам в Тебе, вярвам, че мога
да
приложа Твоята Любов“.
Сега мога
да
го обясня.
Туй, което засега се изисква от нас, то е приложението на Христовото учение, в дадения случай –
да
изпълним волята Божия –
да
простим!
И действително, тя може
да
се приложи.
Ако вие изпълните вашата длъжност по най-благороден начин,
да
услужите на вашия ближен, както е в реда на нещата, ние казваме, че вие сте една благородна личност, едно благородно „аз“, едно благородно „его“.
Но знаете ли колко е трудно
да
простим?
Няма абсолютно никаква причина, която може
да
ни спъне.
Ако обаче вие служите само на
себе
си
, ние, във втория случай, наричаме такъв човек „егоист“, човек, който се е превърнал в молец.
Не е достатъчно само
да
простиш, но тъй
да
простиш, че
да
не помниш,
да
забравиш всичко,
да
не остане в душата ти никакво злорадство.
И църквата, и държавата, и тия закони, тъй както са създадени, те не могат
да
ни препятстват.
Тази обида, която ти е нанесена, на мястото ѝ
да
посадиш най-хубавите растения; от туй зло
да
изкараш най-хубавите плодове.
Какъвто закон и
да
създаде държавата, с нищо не може
да
ни спъне, с нищо не може
да
ни препятства.
Този човек, който те обидил, един ден
да
го направиш най-добрия
си
приятел.
В света има само един велик закон, на който трябва
да
се подчиняваме.
Двама души, които се убиват, които са
си
направили най-голямото зло, Господ един ден ще ги направи най-добри приятели.
Е, хубаво, държавата прокарва един закон, че не трябва
да
стават никакви преврати.
Ще им смеси кръвта.
Защо създава този закон?
Не мислете, че вие можете
да
се избавите по някакъв начин,
да
не
си
простите.
Понеже държавата от направените погрешки вижда, че с всеки преврат ще станат хиляди избивания, че най-малко 20–30 хиляди души ще станат жертва, затова прокарва такъв закон и казва: „Не ни трябват оръжия, не трябва
да
стават преврати“.
Не, по хилядите съчетания, този човек, който ви е направил най-голямото зло, Господ един ден ще го направи ваш брат, ваш господар ще го направи, ваш слуга ще го направи, ще ви постави при всичките възможности и условия
да
си
простите.
“ Ако те срещне тази модерна госпожа, ще те пипне между ноктите
си
и ще те убие.
Ще ви накара
да
признаете, че този човек, колкото и
да
е лош, и той
си
има добри качества.
Е, представете
си
сега, че ти не
си
простил някому, а той стане цар. Тогава?
Питам: След като намерите молеца в сандъка, дето дрехата е пробита, какво ще му дадете?
Но ако
си
му простил, този цар един ден ще те повика и ще ти даде едно угощение.
И поданиците ѝ не трябва
да
се убиват помежду
си
.
Ние казваме, че сме верующи, че обичаме Бога, че вярваме в Христа... И затова, първото нещо, християните питат: „Ти вярваш ли в Господа Исуса Христа?
Не само това, но всички поданици трябва
да
живеят братски.
И всички хора: и свещеници, и учители, и управляващи, всички могат
да
живеят братски.
„До колко пъти
да
си
прощаваме?
Да
, молец е той.
– За
да
ги примири с Бога.
Онзи, който може
да
убие един молец, за в бъдеще ще може
да
убие един човек.
Аз искам сега във вашия ум
да
остане една красива идея, тя е следующата: Аз мога
да
бъда такъв човек, какъвто Бог иска!
Ние разсъждаваме детински, казваме: „Какво съм направил, моито грехове са много малко“.
–
Да
научим онова изкуство, че когато ние се разкаем, Бог ни е простил греховете.
И единственото нещо, което аз зная, че Бог го желае, че Бог го изисква от нас, то е
да
бъдем същества любвеобилни, умни и силни по воля,
да
творим Неговата добра воля.
Да
, една паяжина няма
да
те обеси, но 100,000 паяжини, като се съединят, могат
да
направят едно въже и
да
те обесят с него.
Той не съизволява, когато хората страдат, боледуват и се убиват.
Добре, Бог създал този закон, че когато ние се разкаем, Той ни прощава греховете, но по същия начин прощаваме ли греховете на нашите длъжници?
И когато висшите духове отиват на небето
да
носят сведения за земята, те никога не казват, че в България са избити около 20,000 души и че в Русия има около 20 милиона убити, нещастни.
И понеже този въпрос не е разрешен, всичките спорове, туй честолюбие, туй вътрешно докачение, туй разногласие, този дисонанс, който държи злото, се дължи на онази язва вътре в нас, която остава неизлекувана.
Те казват на Господа тъй: „Всичко добре върви, Господи“.
Сега идваме до въпроса: „Ами как трябва
да
прощаваме?
Господ похвалил паяка, че направил тънка нишка, за
да
се не бесят хората.
“ За
да
прощава човек, той трябва
да
бъде високоинтелигентен, много разумен човек.
В Бога всички живеят.
А сегашните фабрики изкарват въжета, дебели като ръката, че не един човек
да
се обеси, но 10 души
да
се обесят с едно такова въже.
Понеже те живеят в Бога, то щом въздъхнат, Бог простре ръката
си
върху тях и казва: „Не бойте се, аз ще ви възвърна живота“.
Всичко в света зависи от съчетанието на нещата.
Науката не струва нищо, изкуството не струва нищо, ние трябва само
да
се молим на Бога“.
„До колко пъти
да
простим?
Ако няколко малки погрешки в живота ви, по отношение към вас, се съчетаят така, че
да
образуват едно дебело въже, вие имате един дух на непростителност в
себе
си
и казвате: „Няма
да
му простя.
Молитва, аз разбирам, първото нещо: Като се приближим до Бога,
да
кажем: „Господи, аз се постарах
да
простя на всички тъй, както Ти
си
ми простил“.
Вие казвате: „Аз искам
да
се разговарям с Христа“.
Аз искам
да
се създаде един идеал у вас.
Като те срещне Христос, първото нещо, което ще ти каже, е, че не
си
простил на своите длъжници.
Хората никога няма
да
вярват, освен ако видят всичко на опит.
Христос ще ти каже, че ти не
си
простил тъй, както Той прощава.
–
Да
живеем като старото общество!
За
да
прощаваш, изисква се силен човек.
И ако кажеш най-малката лъжа, току изведнъж Христос ще дрънне със звънеца
си
, веднага ще дойдат всички онези, на които не
си
простил, и ще кажат: „Господи, не ни е простил“.
Да
прости, това може
да
направи само силният човек, човекът с воля, а
да
не прости, това и бабите могат.
Всички тия, на които не
си
простил, те са хроми, клосни, сакати, те
си
носят раните.
Трябва
да
го доказвам.
Характерът на човека се показва само при условия, дето неговата воля може
да
се прояви.
Христос ще каже: „А, братко, хем не
си
простил, хем знаеш
да
лъжеш!
– Новото общество седи в това, че ние трябва
да
прощаваме така, както Бог изисква, а не както хората ни налагат.
Във физическия свят войникът, като извади ножа
си
, колкото повече хора убие, толкова е по-силен, но в духовния свят законът е обратен.
Ние със закон не може
да
прощаваме.
Там по никой начин не можеш
да
убиеш един човек.
– Когато човек не е изпълнил Божия закон, а иска
да
се покаже правдив пред хората, той ще тури лъжата.
Ти можеш 20 пъти
да
му отсечеш главата, тя пак отива на мястото
си
.
И после ще почне
да
се извинява, че условията били такива, че Господ тъй направил.
Това нещо няма
да
се постигне в една година, нито в две или в три години, нито в цял живот, изискват се най-малко 100–200 години, докато се научим
да
прилагаме тази добродетел.
Е, тогава как ще можеш
да
му отсечеш главата?
Да
простиш, това аз наричам най-малкото изкуство.
Можеш
да
го мушкаш и 20 пъти, и пак не умира.
Разправяше ми един мой приятел, сънувал един сън, той е следующият: „Влизам в стаята
си
, виждам един разбойник, отваря касата ми и задига всичкото ми богатство, всичкото ми злато.
Да
простим, то значи
да
приложим всичката наука и философия на миналото, всички изкуства, всичко това, което ангелите знаят.
Изваждам камата
си
, мушкам го, той седи.
Това забелязал един плъх и започнал
да
идва редовно
да
му донася зрънца, докато крилцето и кракът му оздравеят.
Това значи
да
разрешиш най-малката задача в света.
Той държи златото и не го дава, а гледам, кръв не тече от него.
Като гледам лицата ви, не виждам нито един от вас, който
да
е простил тъй, както аз искам.
Гледам го, той ми казва: „Слушай, защо
си
толкова будала, аз съм фантом, не можеш
да
ме мушкаш!
Ако у един плъх се зароди чувство
да
отхрани един гълъб, ще бъде чудно, ако в нашата душа не се подигне това чувство,
да
превъзмогнем това, което ни мъчи.
Вие сте добри като мене, но не сте научили изкуството
да
прощавате тъй, както аз разбирам.
„Аз – казва – трябва
да
го мушна.“ Ами че ти можеш ли
да
познаеш, че
си
го мушнал?
И тогава, като кажеш: „Господи, аз простих“, всички онези, на които
си
простил, ще излязат с хубави дрехи пред Господа и ще кажат: „
Да
, простил ни е“.
Виждам един стремеж, виждам малки зачатъци, но туй изкуство,
да
прощавате, още не сте го научили.
Ако
си
го мушнал, то е много добре, но вие сте като онзи войник, цял ден мушкате онзи сламеник.
Като кажеш лъжа, пак ще излязат онези, на които не
си
простил; и като кажеш истината, пак ще излязат онези, на които
си
простил.
Казвате: „Ама в онзи свят ще има ли виждане?
Една заслуга искам от вас
да
ми отдадете и тя е следната.
– Научил се
да
мушка, за бъдещето се приготовлява.
Като се върна при Господа,
да
мога
да
Му кажа: „Господи, аз научих хората как трябва
да
прощават.
Да
, готви се, но онзи съвременен картечен огън и онези бомби не му позволяват
да
мушка.
Сега вие не виждате, защото сте с маски, тогава ще бъдете без маски.
Не само че ги научих
да
прощават тъй, както се следва, но им дадох и един пример и по форма, и по същество.
Сега вече, Господи, можеш
да
слезеш на земята, те научиха туй изкуство.
Освен че не може
да
мушка, но 4–5 месеца седи той заровен долу в земята със своя нож.
Не, не, всички тези маски ще се снемат и в онзи свят нещата ще бъдат реални.
Че научиха това изкуство, ще познаеш по това, че втори път като слезеш на земята, няма вече
да
Те разпъват“.
Сега виждаме колко са неестествени хората!
И сега църквата казва, че Христос няма
да
дойде на земята.
Казва: „Аз трябва
да
го мушна“.
Запример, мъж и жена сядат у дома
си
, смеят се, шегуват се, това-онова, но идва по едно време проповедникът отвънка.
При това положение не само сега няма
да
дойде, но и след 10,000 години няма
да
дойде.
– В духовния свят има други окултни сили, които работят, и те са по-страшни от съвременния картечен огън.
Ами че този кръст, който Той носи на гърба
Си
, от ума Му не излиза!
„По колко пъти
да
прощаваме, по 7 пъти ли?
“ Всички се изправят като войници, посрещат го.
Седне проповедникът: „Е, как сте вие с Господа?
– Защото на времето на Христа хората не бяха готови
да
прощават.
Ние постоянно четем Евангелието, колко хубаво е това Евангелие, какви хубави неща са писани за Христа, за страданията Му, за сърцето и т.н.!
“ Аз турям своята най-малка максима: Прав човек е този, който знае
да
прощава – нищо повече!
“ Свещеникът казва: „Много хубаво, моето стадо, Господ
да
ви благослови!
“ Излезе
си
вънка, а те след него: „Кис-кис-кис!
Христос казва: „Ще трябва
да
се размножаваш“.
– Онзи, който може
да
прощава от всичкото
си
сърце, от всичкия
си
ум, от всичката
си
душа, от всичката
си
сила, и който може
да
изпълнява волята Божия.
Плачат,
да
, но това е представление!
Който може
да
прощава, това е велико нещо!
Всякога зад прошката трябва
да
седи Любовта.
Свещеникът ще дойде, ще поръси този-онзи и ще
си
замине.
Сега виждам, някои между вас казват: „Учителю, ама ти за нас трябва
да
имаш особено мнение“.
И всички намират, че работите вървят много добре, а всъщност работите не вървят хубаво.
Аз имам за вас такова мнение, каквото имам и за
себе
си
.
По-горе от
себе
си
не мога
да
ви туря.
Излизам към южната страна на селото Гюлекюр, гледам, насреща ми тича един щъркел.
„Ама за нас трябва
да
имате особено мнение.“ Чудни са хората!
Казвам: Аз за
себе
си
нямам особено мнение, че за хората ли?
Дойде до мене, положи
си
главата на коленете ми, но гледам, едното му крилце, тъй надолу – увиснало.
Не, ние трябва
да
се научим
да
прощаваме, защото туй разумно прощение ще внесе мир в домовете, мир в обществата.
Питам: Кой го застави
да
дойде при мене?
Да
допуснем, че вие имате всичките скъпоценности в света,
да
допуснем, че вие имате всичкото богатство, а Господ ви затворил гърлото, затворил ви стомаха, червата ви се преплели и не можете
да
ядете.
Аз ви говоря само върху някои твърдения, но има известни методи и начини как
да
простиш.
Да
допуснем, че вие имате всичката красота, но очите ви се повредят, какво струва вашата красота?
Казвам
си
аз: Такова нещо е човешката душа, счупило ѝ се крилцето.
„По колко пъти
да
простя?
Да
допуснем, че вие имате много приятели, които говорят много хубаво, сладко, но слухът ви се повреди, какво ви струва това хубаво, сладко говорене?
Всичките души отиват при Бога, а тя остава при лошите условия.
Значи грехът, туй чувство на егоизъм, за което не сме готови
да
простим, то покваря най-хубавото, най-благородното в нас.
Седях половин час
да
се разговаряме с щъркела, помилвах го, погладих го, разпоредих се пред турците, казвам им: „Този щъркел ще го гледате цяла зима, разбирате ли?
Значи за благото на своята душа трябва
да
простим.
“ – „
Да
, ефенди, ще го гледаме.“ В тях има религиозно чувство.
Любовта изисква
да
се премахне всяко недоразумение, тя не търпи недоразуменията.
И действително, те го гледаха цяла зима.
По едно време, гледам го, той поизраснал малко, питам го: „Как
си
?
Е, наместиха ти крилцето и сега можеш
да
отидеш при Бога“.
– Първият член от устава на новото общество е
да
прощаваме не по старому, а по новому.
Вие може
да
направите опита
си
, както искате.
Питам: Кое е това чувство, което накара този щъркел
да
дойде при мене?
Ако вие простите, трябва
да
простите в душата
си
, в
себе
си
, а не само
да
разгласявате, че сте простили.
– Прощават, но по старому
си
взимат парите, а отгоре на това и по 12% лихва.
Да
простите, без
да
разгласявате.
Ще простиш, но по старому, отгоре на това ще има рокля, чепичета ще има, всичко.
Аз съм срещал и мъже, и жени, тръгнат
да
разправят, че простили.
И държавата прощава, дава амнистия, но все те държи в черния списък.
Веднъж Ломброзо отишъл
да
посети Толстой и казва: „Аман от руските детективи!
Като прося, трябва
да
имам туй самодоволство в
себе
си
, че съм простил.
Дойде някой
да
го посети и веднага ще дойдат
да
разберат защо са дошли, какво говорят и т.н.
Все поглеждат!
Не, аз казвам: Ако аз не съм в състояние
да
иждивя половин час
да
се разговарям с щъркела, с хората никога не ще мога
да
се разговарям.
Аз гледам, дошли някои
да
ме слушат и казват: „Виждаме го ние, той уж от името на Бога говори, но има воля, надълбоко рови.
Като гледам тъй нежно този щъркел, казвам
си
: Като го помилвам, аз съзнавам, че един ден той ще бъде отличен философ.
Щом простя, както Бог иска, веднага ще дойде в ума и сърцето ми светлина и топлина и в душата
си
ще се усещам силен и мощен.
“ Аз на всички ви ще докажа, че съм прав, защото аз не зная какво нещо е лъжа.
Някой път аз мога
да
кажа, че съм простил, а като се върна вкъщи, пак изскочи грехът в ума ми.
„Аз прибързах, че му простих, трябваше малко
да
го оставя
да
се помъчи.“ Мъжът и жената се скарват, тя решила в
себе
си
да
му прости, но не го изявява на дело.
Аз съм крайно невеж човек в това отношение, аз не зная
да
лъжа.
Сутринта не му направя леглото, не му очиства обущата, не му сготвя, а като дойде той
да
ѝ говори, тя
си
обръща лицето или излиза навън.
Всяко нещо, което Бог е създал и му е вложил живот, вложил му е и своя Дух.
Пред това същество ние трябва
да
седим с благоговение.
Не
си
ли казал досега някоя лъжа?
И после, като дойдат вкъщи, той ще ѝ говори доста любезно, но тя отива на другата страна на стаята.
Да
обичаш Бога, то значи
да
застанеш пред който и
да
е човек тъй, че
да
не гледаш на неговата форма.
Той на едната страна, тя на другата страна, и започват
да
се разхождат из къщи.
Ако някой от вас може
да
ме научи на туй изкуство, ще му бъда крайно благодарен.
Следователно, като правим добро комуто и
да
е, ние го правим заради онази велика Любов, която действа у него, заради онази велика Любов, която блика навсякъде.
И Петър пита Христа: „По колко пъти, Господи,
да
прощаваме?
Да
знаеш как
да
смахнеш някого, изкуство е това!
Може
да
се посмеят на такъв човек, но той ще бъде майстор
да
вземе брашното, сиренцето и масълцето.
Той обещал
да
ѝ купи хубава шапка, чепичета, копринена рокля, един златен часовник, златна верижка.
“ – „Не – казва Христос, – на 70 места по 7.“ Но за
да
можем
да
развием ние това чувство, трябва
да
проследим съвременната наука,
да
проследим философията, тя ще ни научи
да
разсъждаваме,
да
търсим причините на нещата.
Аз наричам лъжа не това
да
знаеш какво нещо е лъжата, но
да
знаеш как
да
я представиш.
Затова е потребна философията,
да
научи човека
да
разсъждава, а не само
да
се изучават философски системи,
да
се знае кой какво казал.
Ще ви приведа един пример.
Човек трябва
да
изучи и всички естествени науки,
да
се научи
да
наблюдава формите на разните растения и животни,
да
намира разликата между една форма и друга,
да
изучава разните условия, в които живеят.
Някой среща един свой приятел, който обича
да
лъже, и му казва: „Я ми кажи една лъжа!
Той трябва
да
изучава изкуствата, музиката. Защо?
Да
, той е чувствителен, защото дал.
– Всичко това е едно малко тониране, облагородяване, шлифоване на неговите чувства.
Остави това, ами баща ми умря, викат ме на погребение, а нямам нито пет пари.“ Разказва това и четири реда сълзи му текат.
После, той трябва
да
изучава обществения живот,
да
изучава туй, което хората наричат педагогия,
да
се научи как
да
се приложи тази велика наука вътре в живота.
Изважда той 100 лева, дава му ги.
Той съзнал своята погрешка и искал извинение, но ти
си
използвала неговата слабост, наложила
си
му глоба и казваш: „Аз му простих“.
Защото ние имаме три разумни отношения към нещата: неща, които се отнасят до нашия ум; неща, които се отнасят до нашия живот, и после неща, които се отнасят до нашата чувствителност, от която именно съвременните хора страдаме най-вече.
„Е, тази е последната лъжа, която ти казах.“
Да
, но това не е лъжа, това е изкуство!
Ако някой човек не го нахраните, веднага се нарушава неговата чувствителност, той изгубва присъствието на духа
си
.
Всеки човек трябва
да
се научи
да
регулира своя стомах, т.е.
пъти ли, тъй ли
да
прощаваме?
да
регулира своите чувства.
По 7 пъти ли
да
прощаваме?
Той никога не трябва
да
употребява излишна храна, излишно ядене, което не може
да
асимилира.
„До колко пъти
да
простя?
“ По 7 пъти, значи
да
имаме подарък златни часовници.
Той трябва
да
си
намери подходяща храна, която
да
произвежда всякога разнообразие в неговите чувства.
Казва Христос: „Трябва
да
прощавате 70 пъти по 7, и то без часовници“.
Прощението изключва всички тези работи.
Само Божествената Любов може
да
прощава така.
Сега ние, съвременните хора, трябва
да
се пазим от самоизмамата.
Всяка храна, която произвежда едно тягостно чувство, тя е неестествена храна.
Щом е естествена, тя трябва
да
произвежда радост и веселие.
При сегашната човешка любов, която имаме, туй правило не може
да
се изпълни.
Аз ще ви го приведа.
Можеш
да
ореш и
да
сееш само при благоприятни условия.
Можем ли
да
простим, или не можем?
Може
да
прощаваме само тогава, когато тази Любов, това ново съзнание ни посети.
Ще кажете: „Как ще се научим
да
прощаваме?
Тогава можем
да
приложим напълно Христовото учение.
Имаш някой познат, комуто не можеш
да
простиш.
–
Да
научи хората в приложение на тази велика наука,
да
прощават.
Момъкът бил с черни очи, момата – със сини.
Ще седнеш при хляба и ще
си
кажеш: „Туй жито е минало между камъните, смляно е заради мене, пожертвало е живота
си
заради мене“.
И първата фаза на бъдещата култура, аз я наричам „култура на прошката“ – прошка към всички, любов към всички, и към малки, и към големи.
Оженват се те и в продължение на 5 години тъй изкусно водят живота
си
, че нито той, нито тя подозирала измамата.
Имаш едно хубаво теленце или агънце, заклано е, ще
си
кажеш: „Това агънце е станало жертва заради мене“.
Туй е най-малкото правило, което можете
да
приложите, което Христос изисква днес от своите последователи.
Той мислил, че неговата възлюбена имала и двете
си
очи здрави.
Ще погледнеш дрехите
си
, ще кажеш: „Колко овци пожертваха вълната
си
заради мене!
“ Ако всичко това стана жертва заради мене, аз не мога ли в дадения случай
да
направя една жертва,
да
простя на един мой брат?
Легнали
си
веднага.
– Заради Онзи Великия Бог на Любовта, Който седи в дадения случай пред мене и Който ми е дал всичко.
И двамата набързо
си
свалили окото и в бързината
си
забравили кой къде го оставя.
Господ никога няма
да
ви каже: „
Да
простиш!
Сутринта, като станали, жената в бързината
си
взима окото на мъжа
си
– черното, и
си
го туря.
“ Ако чакате Той
да
ви каже
да
простиш, много се лъжете.
Не, за Господа е все едно и когато мразим, и когато любим, Той няма
да
ни каже нищо.
Гледа по едно време, едното око на жена му – черно.
Ако ние не простим навреме, Той ще вземе този, когото мразим, ще прекара ръката
си
върху него, ще заличи всичките му язви, ще заличи твоето име от неговия ум, и тогава този човек няма
да
съществува за тебе.
Да
не би
да
ѝ е станало нещо снощи от бала?
Господ ще направи него свободен, но ти ще почувстваш една голяма скръб, ще почувстваш, че
си
едно нищожно същество в света.
„Ами че твоето око пък е синьо, как тъй?
Някои казват: „Господи,
да
се махне този, не го искам!
“ Виж, това може
да
направи Господ, но щом махне него, и тебе ще махне.
Едва тогава и двамата разбрали, че са с по едно око и са разменили очите
си
.
Не, не, не, в ума на твоя враг и в ума на твоя приятел ти трябва
да
седиш като една запалена свещ, ти трябва
да
бъдеш като един любовен обект.
Аз не бих имал нищо против, ако ние можем
да
разменим така тия Божествени добродетели, но разменяване може
да
стане само в нашите грехове.
Ти трябва
да
кажеш: „Има в света едно същество на Любовта!
Добродетелта никога не може
да
се размени, но грехът – всякога може.
Тъй трябва
да
бъде!
Ако ти искаш
да
изгониш туй малко зло, от което не
си
доволен, непременно ще ти дойде по-голямо зло.
А сега, седнат някои
да
спорят за много маловажни неща.
Запример, имаш едно малко благородно качество, но ти не
си
доволен от него, не
си
благодарен; бъдете уверени, че щом не
си
доволен от него, голямата добродетел няма
да
дойде.
В злото, ако не
си
доволен от малкото зло, голямото зло ще дойде, а при доброто е обратно.
Ако не
си
доволен от малката добродетел, и голямата няма
да
дойде.
Едната живее на небето и виждам, че и тя не прощава; другата живее на земята, виждам, че и тя не прощава.
Действително, една от най-малките добродетели, това е
да
простиш!
И защо хората не искат
да
прощават?
Всички трябва
да
се освободим веднъж за всякога от тези лъжливи измами!
Казват: „
Да
прощаваш, това е детинска работа“.
Да
прощаваш, това аз считам най-малката добродетел.
Когато срещнеш един човек,
да
не ти е отвратителен,
да
не те е страх от него.
Ще трябва
да
привикнеш
да
не те е страх.
Ако съвременните културни хора биха държали една статистика, щяха
да
забележат един велик закон на причини и последствия.
Ще се приближаваш постепенно, постепенно към нея, докато се научиш свободно
да
се занимаваш с нея, свободно
да
се разговаряш.
Ще забележат, че всички гладни години, че всички епидемически години се дължат на липсата на тази най-малка добродетел.
В затаените кътища на човешката душа се крият добродетели, които тепърва искат условия, за
да
се развият.
И ние виждаме греха, с който е обвита човешката душа, но тя пъшка отдолу и казва: „Няма ли някой брат
да
ми помогне?
Тя не трябва
да
вижда погрешките у брата
си
.
Ти
си
брат, дошъл в името на Христа, можеш ли
да
ми помогнеш?
И онзи, който вижда погрешките, трябва
да
знае как
да
ги поправя, трябва
да
знае един закон за изправяне на погрешките.
Даже и в
себе
си
, като виждаме погрешките, има един закон и трябва
да
го знаем, трябва
да
знаем как
да
изправяме погрешките
си
.
Е, хубаво, аз те поканя вкъщи и нищо не ти дам, казвам ти, че живея в небето, и
си
седя спокойно.
Някой казва: „Аз не мога
да
бъда мек“.
Да
, но ти
си
гладен.
Човек, който живее в небето, трапезата му никога не трябва
да
се дига.
2.
Трансформиране на енергиите
,
МОК
, София, 27.1.1924г.,
Защо няма
да
издържите?
Това показва, че вие губите вяра в
себе
си
.
Щом изгубите вяра във вашето въже, щом изгубите вяра във вашите ръце, непременно падането ще дойде.
Но ако направим тази площ корубеста, гранатите ще падат наклонено върху нея и няма
да
предизвикват такива повреди.
При сегашните условия на живота ви успехът зависи от силата на вашето въже и вашите ръце.
В такова състояние трябва
да
бъдем и ние, за
да
се справяме разумно с мъчнотиите в живота.
Сега какво трябва
да
направите, за
да
може една мъчнотия или една тежест
да
седи на повърхността на някоя течност?
Да
кажем, имате 1 кг.
Ето защо ние трябва
да
направим плоскостта на нашето съзнание корубеста, за
да
може противодействащата сила, обстрелванията
да
не му причинят никаква вреда.
Лъчът на падане не трябва
да
образува прав ъгъл с плоскостта.
Вие трябва
да
проучвате този закон добре.
Какво трябва
да
направите с това желязо, за
да
го заставите според законите на физиката
да
седи на повърхността на водата?
– Обемът или плоскостта му
да
се увеличи.
При тия условия тази мъчнотия представлява една психическа бомба.
За
да
избегнете тия експлозии, вие така трябва
да
огъвате площта на вашето съзнание, че с посоката, от която иде мъчнотията,
да
се образува ъгъл, равен на 30–35 градуса.
– Няма
да
потъне. Защо?
Само по този начин може
да
се образува едно отклонение, едно отблъскване на силите, които биха причинили тези големи повреди Това може
да
направи всеки от вас.
Защото измества по-голямо количество вода и с толкова по тегло става по-леко.
Вземете следния прост пример, който се случва често между учениците: вие дължите на някой ваш приятел пари, които няколко пъти сте обещавали
да
върнете, но не устоявате на обещанието
си
.
В този случай и съпротивлението на водата е по-голямо, отколкото е тежестта на желязото.
Най-после той решава
да
ви набие и един ден влиза в стаята ви.
Когато имате една мъчнотия, малка по обем, но сбита по материя, вие психически ще разширите обема ѝ, за
да
олекне и
да
не потъва във вашето съзнание, дето би причинила болезнени състояния.
– Ще посрещнете този ваш приятел и ще му кажете: Приятелю, не се безпокой, аз ще ти върна парите заедно с припадащите им се лихви и с всички други загуби, които съм ти причинил.
Да
кажем, че имате една малка мъчнотия, боли ви пръст и не можете
да
търпите.
Кажете ли така, въпросът веднага се изглажда и приятелят ви е петдесет на сто обезоръжен.
За
да
се излекувате или по-право, за
да
можете
да
търпите, представете
си
, че някой ви е забил един голям гвоздей в ръката.
И тъй,
да
се справи човек със
себе
си
,
да
се справи със силите, които са вложени в него, това е най-трудното нещо в света, то е дълбока наука.
Та първото важно нещо е
да
проучвате естеството
си
с вложените в него сили още от миналите
си
съществувания.
Ако можете
да
произведете умствено това забиване на гвоздея в ръката
си
, в съзнанието ви ще стане трансформиране на болката.
Всичко това, което ви говорих за мъчнотиите, трябва
да
прилагате разумно.
Значи, за
да
издържите малките мъчнотии в живота
си
, ще
си
представите, че има по-големи от тях.
Представете
си
сега друг случай в живота.
Френологически разгледан, човека, у когато любостяжанието е силно развито, че минава границата и у когото обичта към живота е също силно развита, заражда се в него чувството на пестеливост, т.е.
Някои от вас, учениците, върви по улицата с неколцина свои приятели, изважда кесията
си
, иска
да
купи нещо, но няма нито пет пари в нея.
голяма любов към парите и този човек започва
да
пести.
Краката му започват
да
треперят от срам, от честолюбие и
си
казва: как ще се издам сега пред приятелите
си
, че нямам нито пет пари?
А онзи човек, който икономисва, всякога има предвид
да
употреби икономисаното за някаква по-висша цел.
Например той ще икономиса пари от облеклото
си
, от някои нужди, за
да
може
да
си
купи книги.
Само разумният човек може
да
икономисва.
Представете
си
сега друга перспектива.
Този ученик се намира в един далечен град, пак без пет пари в джоба
си
, но няма нито един познат, нито един приятел.
В разумния човек чувството на пестеливост не е силно развито.
В кой от двата случая задачата е по-мъчна?
Често у съвременните хора се заражда едно тягостно състояние, едно неразположение на духа.
За пример, ставате сутрин, но сте неразположени, гневни, пуснали сте пояса
си
и казвате: Днес съм неразположен, не ме бутайте.
Пестеливият човек пък пести пари за самото богатство… Има някои стари баби, на които като дадеш пари, ще ги вържат в 9 възела, спестяват ги.
Вие не се спирате
да
разберете защо сте неразположени.
Преди годни дойде при мене един човек, извади една голяма кесия и почна
да
я развърта, много навита беше тя.
Причината на това неразположение може
да
е вътрешна, може
да
се крие нейде в подсъзнанието, съзнанието или самосъзнанието.
След туй отвори устата ѝ, бръкна вътре, извади друга една кесия Гледам го, отвори и нейната уста, бръкна вътре извади и още една по-малка кесия, много хубаво направена.
Вие може
да
сте подпушени в една от тия три области.
Отвори и нея, бръкна вътре и ръката му започна
да
трепери.
Какво трябва
да
правите тогава?
Извади една монета и пак започна
да
завърта кесията.
Ще се вдълбочите дълбоко в
себе
си
и ще се запитате: защо се нервирам, защо не мога
да
търпя?
Ще се стремите
да
си
дадете един искрен отговор, като пред Бога, и само така ще премахнете причината, която ви дразни, безпокои.
Като скрива парите
си
в три кесии и ги върже в пазвата
си
, счита, че това е едно сигурно средство
да
ги запази.
Сега ще ви изнеса два психологически противоположни момента.
И дето мръдне, скоро ръката
си
около парите, никой не може
да
го обере.
Представете
си
, че някое лице ви е обидило кръвно и вие казвате: Аз никога не мога
да
простя на това лице.
Икономистът все икономисва и все не му достигат средства, той не е богат човек, даже и дългове има.
Обаче вие като ученик имате нужда от 10 000 лева, търсите някой
да
ви помогне,
да
ви услужи с тия пари.
Отивате при един ваш приятел, искате
да
ви помогне, но той казва: Нямам, много съжалявам.
Отивате при втори, трети, всички
си
повдигат раменете, казват: Нямаме.
Всеки казва: Бих желал
да
ти помогна, но…
Да
кажем, че лицето, което ви е обидило, е единственото, което може
да
ви услужи, готово е
да
ви даде 10 000 лева.
Не се плашете от тази тема, тя ви се дава като задача, ще мислите върху това как се е появил глаголът и по какъв път е минал, докато стигне до тия форми, в които го срещаме.
Върху този въпрос може
да
напишете цяла теза, но вие ще пишете малко.
Човек ли е създал глаголите или те са съществували преди това?
От друга страна, трябва
да
отидете при лицето, което ви е нанесло обидата –втора неприятност.
(– Те са съществували преди човека.) Писанието казва: „Преди
да
е говорил човек, Господ е говорил“.
Като дойде по-голямата мъчнотия, вие ще забравите вашата обида.
Нуждата от 10 000 лева ще заличи обидатави и вие ще кажете: Хайде, аз ще му простя, ще забравя обидата Туй става в живота.
По аналогия на горния въггрос ще ви запитам: окото ли се е създало по-рано или зрението?
Това е един остен, който природата употребява против своенравните хора.
(– Зрението съществувало по-рано от окото.) Значи зрението е създало окото.
Тя ни впрегне в хомота и казва: Право в браздата ще караш!
Вземе остена, мушне те с него и ти тръгваш право в браздата – нищо повече.
(– Има червеи без очи, които виждат обаче, светлината.) Това показва, че зрението е съществувало по-рано от окото и после се е създал органа на зрението.
Ще ви задам въпроса: в какво седи достойнството на човека?
Тогава, според вас как ще класифицирате глаголните форми, към коя област принадлежат, дали към областта на ума, сърцето, душата или духа?
Достойнството на един слуга седи в това,
да
изпълнява добре работата, която му е дадена.
Достойнството на един ученик седи в това,
да
учи уроците
си
добре.
Достойнството на един проповедник седи в това,
да
проповядва добре.
Достойнството на един писател седи в това,
да
пише по възможност най-хубави неща.
Достойнството на един лекар седи в това,
да
лекува според най-добрите методи.
– В приложението на окултните закони в живота
си
.
Ако не приложите тия правила в живота
си
, всичко е безполезно.
Вие имате знания и по физика, и по химия, и по астрономия, и по история, по всички науки изобщо, но едно нещо ви липсва: не знаете как
да
прилагате окултните закони при разните условия на живота.
Следователно, щом ви дойде някоя мъчнотия в живота, каквато и
да
е тя, кажете
си
: аз зная, има духовен път, има възможност за разрешение на тази задача, тя не е една от най-големите, напротив, тя е една от най-малките мъчнотии за мен.
Най-големите мъчнотии в живота се дават на най-великите хора, а вие още не минавате за велик хора.
Тъй щото вашите мъчнотии са едни от най-малките в света и като тъй вие можете
да
се справяте с тях.
Чувам някои от вас
да
казват: аз искам
да
бъда добър!
Вие можете
да
бъдете добри моментално.
За
да
бъде човек добър, не се изисква нито един час време, а даже нито една минута, то е извън времето и пространството.
Всички хора, които стават добри, те стават такива в един момент.
То е състояние на съзнанието, което зависи от интензивността на неговата светлина.
Проблесне ли веднъж светлината в съзнанието, всички утайки от него моментално изчезват.
И в Писанието се казва: „Човек може
да
се новороди“.
Той е един кратковременен момент: изведнъж може
да
станете добри и изведнъж можете
да
станете лоши.
Представете
си
сега, че имате едно прекрасно разположение на духа, но иде при вас една ваша другарка, към която не храните добри чувства.
Ще
си
кажете: Днес ли намери
да
дойде?
И след като тя се отдалечи от вас, вие изгубвате всичкото разположение на духа
си
. Защо?
Диоген като бил на 82 годишна възраст, един ден решава
да
се отдалечи на самота някъде, като
си
казва: „Толкова години прекарах между хората, работих и се занимавах все с тях, този ден ще посветя само за
себе
си
“.
Отдалечава се от хората, сяда на сянка под една круша и почва
да
си
мечтае: „Колко прекрасен е животът, колко хубаво е всичко това, което вековете са създали!
Диоген като го видял, понамръщил се малко, дал му съвет, какъвто трябвало, и после
си
казал: „Ей, Диогене, ти препоръчваш на хората търпение и спокойствие, а сам в този случай не издържа.
Ти се отдели тук под крушата на сянка, за
да
бъдеш в самота, но какво е виновен този селянин, отде знае той, че не искаш днес гости?
Искаш ли като се сърдиш така
да
изгубиш това, което
си
спечелил през тия 82 години?
Не, ти не трябва
да
се сърдиш на хората, когато идват при тебе.“
Сега аз ви питам: вие имате ли право
да
се сърдите на вашите мъчнотии?
Някоя мъчнотия ви вижда, че седите под крушата на сянка, отправя се към вас като този селянин и
си
казва: Дози човек там е философ, няма работа.
Аз ще отида при него
да
разреши мъчнотията ми".
А вие кипвате и казвате: Днес ли намери този човек
да
дойде при мен?
Тъкмо имах едно поетическо, вдъхновено разположение, щях
да
открия нещо, но работата ми се развали.
Не, вие не трябва
да
разсъждавате така.
Тия резки енергии, тия резки прояви, които имате по някой път, ви карат
да
казвате: Ще пропадна в тази работа, не мога
да
устоя, този път не е за мен, той е за по-способните, за по-умните, аз имам толкова слабости.
И вие започвате
да
си
правите известни уговорки.
Не, кажете
си
правото: Аз искам
да
следвам този път, или: Не искам
да
следвам.
Искрени трябва
да
бъдете към
себе
си
.
Защото вие трябва
да
знаете, че причината не е вън от вас, тя е вътре във вас.
Аз говоря това нещо на вас, учениците, които искате
да
използвате живота
си
разумно.
Трябва
да
знаете, че щастието, което търсите, се намира най-първо във вашия ум; после във вашето сърце а след това и във вашата воля.
От хармоничното съчетание на тия три сили в живота ви зависи и вашето щастие.
Често някои от вас изпадат в меланхолични състояния и ви дохожда мисълта
да
се самоубиете,
да
се отровите или
да
се хвърлите от някоя скала, висока около 500 м.
Щом имате такова желание
да
се хвърлите от скалата и
да
умрете, направете това нещо съзнателно. Как?
И тъй, качвайте се последователно на все по-голям я по-голям камък, докато достигнете до камък с височина 1 метра – опитайте се
да
скочите от там.
Наблюдавайте какво ще преживеете при този опит.
При този опит вие ще кажете: Аз разреших вече въпроса, няма какво
да
се самоубивам.
Дойдете до някоя спънка в живота
си
и току изведнъж кажете: Аз ще се самоубия!
Да
се самоубиеш, това е най-големият опит, към който ще пристъпиш.
Друг някой казва: Аз искам
да
се самоубия, ще
си
тегля един куршум.
Вземи една игла, бодни я 1 см в кожата
си
и виж ще те боли ли.
След това бодни я 2 см и пак следи какво ще
усетиш
и как ще вземеш
да
разсъждаваш.
Опити трябва
да
правите!
Дойде ли ви някоя мисъл за самоубийство, вземете една игла и ще видите, че още преди
да
я забиете нейде в тялото
си
, всички мрачни мисли и желания за самоубийство ще изчезнат и вие ще
си
кажете: Не, не трябва
да
се самоубивам, животът е сериозно нещо.
Следователно дойде ли някоя отрицателна мисъл у вас, не се старайте
да
я изпъдите от
себе
си
, поразгледайте я, поразговаряйте се с нея, попитайте я: „Как дойде при мен?
Кой ти даде моя адрес?
Като се поразговорите с тази отрицателна мисъл, ще почувствате едно постепенно вътрешно утихване в
себе
си
, докато най-после ѝ кажете: Аз изменям своето мнение за теб.
Всички те представяха лоша като мен, но сега виждам, че
си
толкова нещастна, колкото и аз съм нещастен.
И тази отрицателна мисъл ще ви отговори: Понеже и ти
си
нещастен като мен, никаква пакост няма
да
ти направя.
Всичко това подразбира, че всяка енергия в човешкия ум трябва
да
се превърне и
да
ѝ се даде място
да
се роди и живее.
“ Дойде във вас лоша мисъл, дайте ѝ място.
Дойде добра мисъл, дайте ѝ място!
За
да
превърнете известна физическа енергия от едно състояние в друго, за
да
ѝ дадете по-голяма интензивност, какво правите?
Засега от всинца ви се изисква повече живот, защото той носи в
себе
си
топлина.
При съзнателния живот посоката на движението ни трябва
да
е строго определена.
Обект трябва
да
имате.
Щом разбирате как
да
трансформирате вашите мрачни, отрицателни мисли, вие ще можете
да
помагате и на
себе
си
, и на другите.
Минеш покрай твоя сестра, ученичка, гледаш я нещо неразположена, но
си
казваш: Какво се е нацупила тази сестра, какво е проточила носа
си
, защо не търпи?
Да
, но утре ти се нацупиш, твоят нос се проточва.
Това нацупване ходи на гости у всички.
Няма човек в света, който
да
не се е нацупвал.
Всички съвременни хора, от детинството
си
до края на живота
си
, все са се цупили.
Аз съм виждал учени, философи хора, които също се цупят.
То е едно особено хипнотическо състояние, след което после сами се чудят на
себе
си
как се подават на такива разположения.
Тия неща са ясни за мен, трябва
да
бъдат вече ясни и на вас.
И когато човек е обхванат от това хипнотическо състояние, не знае какво прави – въпреки волята
си
върши всичко, каквото му диктува това състояние.
Това става всякога, когато човек изгуби съзнанието
си
.
Колкото и
да
сте силен, колкото силно и
да
плувате, влезете ли в това течение, то ще ви отнесе.
Ако влезете в морето и вълните са много силни, лодката ви може
да
се обърне.
Ето защо човек трябва
да
има правилно разбиране за ония сили, с които ще има
да
се бори.
Всички мъчнотии, които срещате в живота
си
, са определени точно за вас.
(– Как ще познаем кои мъчнотии са определени за нас?) – Тази мъчнотия, която е определена за вас, вие сами ще можете
да
я дигнете от земята, ще я турите на гърба
си
и ще продължавате пътя
си
.
А за тази мъчнотия, която не е ваша, ще се мъчите ден, два, три и повече
да
я вдигнете и пак няма
да
успеете.
Затова оставете тая мъчнотия настрана и
си
вървете по пътя.
Мнозина от вас, за пример, седят, размишляват и
си
казват: Как ще се оправи съвременното общество?
Тя е една мъчнотия, която не се отнася нито за младите, нито даже и за религиозните хора.
Мнозина са
си
задавали този въпрос, правили са опити
да
го разрешат, но всички безуспешно.
– Този, който ще може
да
дигне тази мъчнотия.
Когато дойде този герой, ще дигне тази мъчнотия на гърба
си
и ще тръгне напред.
Така ще знаете: туй, което вие може
да
вдигнете, туй, което вие сами можете
да
носите, то е заради вас.
В този свят всеки взима по една торба, носи я и казва: този торба е моята.
И като ме запитват някои хора как ще се оправи света, аз ще им отговоря: когато всички хора вдигнат своите торби с мъчнотии, светът ще се оправи.
И най-красивото нещо в живота ви е в даден момент
да
можете
да
трансформирате едно ваше състояние.
Представете
си
, че сте две личности, че у вас живеят едновременно две Ганки за пример.
Нека втората Ганка каже на първата - Ти
си
се нещо поразсърдила, но чакай, аз ще ти изпея нещо Като и изпее една, две, три песни, нека я попита после: Сега доволна ли
си
от мене?
Тя ще ѝ каже: Какво
си
се развеселила, разсмяла, бъди малко по-сериозна, не ти прилича
да
се държиш така.
Първата Ганка е още сериозна, недоволна и
си
казва: Аз трябва
да
бъда сериозна, защото и животът е сериозен, строг.
Втората Ганка ще
си
каже: Аз пък не мога
да
бъда сериозна, ще се посмея, ще се повеселя и ще взема половината от твоите страдания.
Нека след това тази весела Ганка
да
цитира един стих от Писанието на сърдитата Ганка или
да
ѝ прочете едно стихотворение и
да
ѝ каже след това: Слушай Ганке, ти
си
добра моя сестричка, аз те обичам, хайде
да
си
попеем заедно.
Ако някой слуша отвън, че се разговаряш със
себе
си
, ще каже: На този човек дъската му трябва
да
е мръднала.
Ако вие затворите в един сандък някои умрял човек, той ще мърда ли?
– Няма
да
мърда.
Ако пък затворите един жив човек в този сандък, ще мърда ли?
– Ще мърда.
–
Да
мърда човек, разбира се.
В природата съществува един метод за превръщане на енергиите.
Представете
си
една права линия AB, която
да
изразява състоянието на покой в съзнанието.
Щом ти мръдне дъската, кажи
си
: Ганке, аз се много радвам, че ти е мръднала дъската.
Обаче има ред външни причини, които могат
да
се явят тъй, както може
да
се яви една комета в пространството и
да
наруши спокойствието в съзнанието.
Това показва, че
си
жива.
Да
кажем, че една такава причина е C.
Тя може така
да
разтърси съзнанието, че
да
го доведе до състояние на падение.
Мърда ли ти дъската, радвай се, жив
си
.
При това падане обаче съзнанието все ще опре до някоя плоскост, например плоскостта MN.
Не ти ли мърда дъската, тогава
да
се опасяваш.
Разбира се, когато се чертаят тия линии в геометрията, те не произвеждат никакво болезнено състояние, но когато човек пада, то е друг въпрос.
Хората считат, че някой човек е положителен, че някоя работа е сигурна, когато дъските не се мърдат.
Тъй че когато само се чертае едно падане, нищо не се произвежда в съзнанието на човека, но когато той фактически пада, ще усети едно психическо, вътрешно страдание, едно голямо безпокойствие.
Използвайте всички ваши състояния като живи уроци, като живи опити.
Някой път ефектът, страхът, изживян при това падане, при това сътресение, може
да
бъде толкова силен, че
да
изгубите съзнанието
си
.
Дойдеш в едно интензивно състояние, възбудиш се, кажи
си
: Колко съм енергичен днес, мога
да
върша работа.
Допуснете, че мястото, на което се намирате, е една скала и вие се подхлъзвате и падате.
Ученичка
си
, разгневила
си
се нещо, вземи метлата и
си
кажи: Браво, Ганке, колко
си
спретната, как хубаво метеш, много те харесвам, като тебе няма друга.
Представете
си
, че тук не се касае за някакво физическо падане, но за някакво морално или умствено падане.
Как ще отклоните това падане?
По този начин вие ще можете
да
учите по-добре, защото еднообразието убива човека.
Веднага в ума
си
трябва
да
създадете една огъната линия mn, обратна на посоката на падането.
Ако човек съсредоточава ума
си
все към една и съща посока, мозъчната му енергия отслабва и остава в застой, а природата не обича еднообразието.
И тъй, с веселото
си
разположение вие без
да
знаете ще пренесете деятелността
си
нагоре, към вашите духовни центрове.
За пример направете следния опит: представете
си
, че вие седите на една скала и искате
да
се хвърлите от нея на дълбочина 500 м надолу.
Вие сте увиснали вече във въздуха, готови
да
паднете, но сега по ваша воля постепенно слизайте надолу Представяйте
си
мислено, че не падате надолу, а тъй съзнателно, по ваша воля слизате бавно, сантиметър след сантиметър.
Само високо духовните хора, само разумните хора могат
да
бъдат весели.
За онзи, който има грамадна воля или който разбира законите на природата, тия сили действуват в съгласие с него.
В Писанието се казва: „
Да
се весели Господ в своите дела“.
Такъв човек може
да
поляризира тия сили, т.е.
да
владее всяка своя клетка и по такъв начин ще може
да
спре, дето иска.
Недъзите ви ще дойдат, ще се проявят, а с веселостта
си
не само ще се лекувате, но ще дадете един тласък на ума, сърцето и волята
си
към по-интензивна деятелност.
Постъпвате ли по този начин, вие ще можете
да
слезете както искате, но вашето съзнание трябва
да
бъде толкова интензивно, че нито за момент
да
не загубите връзка с живата природа и
да
помислите, че законите на природата могат
да
действат и другояче.
Затова ви давам веселостта на Ганка за пример.
Щом се държите за законите на природата, то е както когато се държите за едно въже.
В дадения случай Ганка е образец, коефициент за всички други.
Не всички хора обаче са весели.
По същия начин може
да
се качвате и нагоре по въжето.
Някои хора са весели по естество, затова могат лесно
да
се лекуват.
Ако това нещо можете
да
направите по едно въже, не можете ли
да
го направите по законите на живата природа?
У други центърът на веселието е много слабо развит, те са песимистични по натура и затова виждат само мрачното в живота.
Не, в живота има толкова много хубости, красоти и облага, които той трябва
да
види.
Няма
да
гледате на мрачната, на тъмната страна в живота.
Ето защо вие трябва
да
извършите тази манипулация много спокойно и внимателно.
Често някои от вас казват: може
да
се повредя от много учене.
Окултната история не помни нито един случай, записан в нейните анали, дето някой човек
да
е полудял от много учене.
Докато вашата вяра е здрава и докато вашите ръце – волята ви – са силни, вие ще можете безопасно
да
слизате и
да
се качвате по това въже, но ако вярата и волята ви не са силни, вие ще паднете.
Всички хора, които падат, те са духовно пияни – нищо повече.
Чистата мисъл уякчава мозъка, уякчава цялата нервна система, затова аз бих ви препоръчал: мислете интензивно, но не се тревожете!
И знаете ли кога хората падат?
Такава мисъл съдържа отрова в
себе
си
.
В духовния свят има особени питиета, които като се пият, предизвикват психическо опияняване.
Следователно щом имате една малка спънка в живота
си
, създайте мислено на мястото ѝ по-голяма.
Хората започват
да
си
въобразяват като турците един рай на щастие и блаженство, което не заслужават обаче.
По това аз ще ви дам ред упражнения за каляване на волята ви.
– Всяко нещо, за което не
си
готов, е незаслужено за тебе.
Калено желязо, за пример, е това, което първоначално е било меко и после чрез нагряване на огън и потапян в студена вода изведнъж се втвърдява.
Ще ви дам още един пример, за
да
поясня мисълта
си
.
По аналогия на това, ние разсъждаваме така: всички тела изобщо, както и всички меки тела специално, съдържат в
себе
си
скрита топлина.
Ако някоя майка даде на своето новородено дете твърда храна, то непременно ще умре.
това показва, че те са минали през огъня, но не и през водата.
Това дете се нуждае само от рядка храна.
Добре, желязото, което е калено и притежава голяма твърдост, с какво ще можем
да
му придадем и друго качество, а именно:
да
бъде пак калено, но
да
е гъвкаво,
да
не се чупи.
Следователно, щастието и блаженството, които вие търсите, още не са заради вас.
Тогава казвам: ако в човешката воля се вложи повече електрическа енергия, тя става силна, но крехка.
Затова най-подходящата храна за съвременния свят това са скърбите и страданията.
Такава воля, макар че не е слаба, но като дойдат срещу нея повече мъчнотии и с по-голяма сила, отколкото тя може
да
издържи, счупва се.
От скръб и страдание никой не се е развалил досега, но от щастие и блаженство половината от хората в света са се повредили.
Ето защо на човешката воля трябва
да
се придаде един важен елемент – мекота.
Това, че се раждат такива противоположности в света, е все от тия блага, за които хората, при сегашното
си
съзнание, не са готови.
За пример, някои от учениците казват: аз имам известни мъчнотии, но не мога
да
издържа на тях.
Само разумният човек може
да
бъде мек – той съдържа повече магнетизъм в
себе
си
.
3.
Елементи в геометрията
,
МОК
, София, 3.2.1924г.,
Представете
си
, че къщата, в която вие живеете, е добре направена, стените ѝ хубави, здрави, но дойда аз или друг някой и вдигнем покрива на вашата къща.
Тук природата на вашата къща се видоизменя, отгоре ѝ остава равнище.
Как мислите, какво ще стане с вас, ще бъдете ли спокойни в къщата
си
?
Не, дрехите ви, всичко в къщата ви ще бъде изложено на дъжда, ще бъде в опасност.
Често вие вдигате покрива на ума
си
, вашия триъгълник отгоре, и остава само четириъгълникът, една отворена плоскост, при която се нарушава равновесието на ума ви Какво трябва
да
правите?
Казвам: турете триъгълника, покрива на вашата къща, отгоре на четириъгълника, покрийте го с керемиди, замажете стените направете вратите здраво и тогава можете
да
бъдете спокойни духом.
Той представлява една лока която се движи по водата.
(– Тя ще седи във водата без
да
се движи.) Мачтата представлява една сила, която може
да
кара лодката.
След всичко това казвате: Защо ми дойдоха тия неприятности?
Казвам: защото вие хвърлихте мачтата във водата.
Какво
да
правя тогава?
– Като излезете на суша, ще турите отново мачтата на лодката
си
.
Често вие казвате: Аз не искам
да
любя, всички хора са лоши.
Щом кажете, че всички хора са лоши, това подразбира, че вие хвърляте този дирек във водата и вашата лодка остава без обект.
Какво трябва
да
правя?
– Ще турите дървото на мястото
си
.
Животът ви трябва
да
има обект.
Любовта ви към един или към всички е все едно и също нещо.
Някои казват: Аз не мога
да
любя всички.
Ти не
си
длъжен
да
любиш всички.
Като любиш един, чрез него можеш
да
любиш всички.
Щом сърцето изгуби своя обект, то загубва триъгълника
си
отгоре.
Поставите ли се по този закон на движение, преспокойно може
да
излезете на брега, към който се стремите.
Имате ли хубав комин на парахода
си
?
Имате ли достатъчно вода, въглища и т.н.?
И след всичко това, когато бъдете доста силни, когато придобиете нужното самообладание, вие ще бъдете в състояние
да
се занимавате и със съвременната, и с окултната наука.
Ако не станете силни, богатството, което придобиете от тази наука, няма
да
ви ползва лично вас, а ще ви причини по-големи страдания.
Не казвам, че страданията са нещо лошо или безполезно, но казвам, че може
да
се мине и с по-малко страдания в този свят Сега, като, като махнете триъгълника на вашата къща, какво ще правите само с квадрата от нея?
Човек, който продаде къщата
си
, трябва
да
си
купи една зеленчукова градина, която
да
обработва, за
да
придобие нов капитал.
Тогава вече той не се нуждае от триъгълник, но трябва
да
обработва градина.
В този случай по-добре къщата му
да
седи му
да
седи на мястото
си
.
Ако искаш
да
имаш къща, трябва
да
любиш.
Ако не искаш
да
любиш, ще имаш градина Ти можеш
да
не любиш, но тогава мотика ще имаш и целия ден ще разправяш със земята, ще оглеждаш краставици зеле и други зеленчуци.
Една краставица може ли
да
смущава и
да
се смущаваш от нея?
Не, ти можеш
да
я наглеждаш,
да
я садиш, тя няма
да
ти каже нито една обидна дума, няма
да
се бунтува против тебе.
Ти няма защо
да
я обичаш, и тя няма защо
да
те обича.
С някои от тия методи ти можеш
да
превърнеш една по-низша енергия в по-висша.
И трябва енергиите
да
се превръщат.
Аз бих желал всеки един от вас
да
си
извади на един списък всички теми, задавани досега в продължение на трите години, като
си
отбележи и датата на всяка тема, за
да
се види редът, по който вървят.
Ти можеш
да
превърнеш това неразположение в 5–10–15–20 минути. Как?
Тия теми влизат като камъни в градежа на едно здание.
Така и всеки предмет, върху който се спира вашият ум, ще ви принесе в дадения случай или полза, или вреда.
Следователно ти ще станеш за няколко минути градинар и като копаеш, ще се съсредоточиш тъй интензивно, ще се превърнеш неразположението
си
в добро разположение.
Вие трябва
да
мислите, но не можете
да
пренебрегвате законите на мисълта.
Мисълта ти трябва
да
бъде тъй интензивна, че
да
се изпотиш.
Някои път може като седиш,
да
се съсредоточиш тъй интензивно, че
да
потече от челото ти пот.
в мисълта
си
ще вървите по крив път.
Всички тия методи, които сега ви давам, за в бъдеще ще ви бъдат потребни.
Когато някой човек е болен и неразположен духом, той може
да
се лекува чрез трансформиране на енергиите.
Той може
да
си
служи с тия линии, с тия геометрични фигури и по този начин ще прекара мозъчните енергии в белите
си
дробове.
При сегашните условия на живота вие не можете
да
бъдете неутрални.
Това трансформиране на енергиите трябва
да
става правилно.
И всеки, който казва, че може
да
бъде неутрален, той трябва
да
бъде божество.
Геометрическите форми са съединителната нишка, чре която могат
да
се трансформират енергиите.
Даже и божествата не могат
да
бъдат неутрални.
Разбира се трудно е
да
се постигне това нещо изведнъж.
Много опити трябва
да
се правят.
Сега някой може
да
каже: нашите умове не могат ли
да
бъдат заети с някои по-важни въпроси?
3ащо не можете
да
се занимавате с каквито искате въпроси, но много посторонни мисли ще дойдат в ума ви и без
да
ги искате.
Направете 5–10 опита, за
да
се убедите в истинността на моите думи.
В ума ви ще дойдат всякакви посторонни теми, но ще се учите
да
дисциплинирате ума
си
.
Когато направите един сполучлив опит, не спирайте, продължавайте, направете 10, 15, 20, 50, 90, 99 опита, за
да
имате едно положително знание, което изключва всички съмнения.
Упражнението, което ви дадох за една седмица, искам
да
го направите много хубаво.
Да
дисциплинирате ума
си
, това е най-голямото изкуство.
Ще
си
вземете един хубав лист и ще начертаете фигурите много правилно, чисто, с пергел и линия.
Недисциплинираният ум може
да
се уподоби на един див кон, който прескача всички прегради, колкото големи и
да
са те, баири и планини той прескача.
Ако се начертаят тъй, само
да
мине, това не е геометрия, то е привидна геометрия.
За
да
го укротиш, трябва
да
му туриш голям гем.
Някой път, като се разбушува, виждаш го, и тебе взел, и гема взел, прескочил планината, а ти се озърташ натук-натам, търсиш го.
Затова ще се заемете
да
работите върху ума
си
,
да
го дисциплинирате.
Дисциплинираният ум е велика сила в природата.
Който дисциплинира ума
си
, създава в
себе
си
и характер.
Че минават в ума ви лоши мисли покрай добрите, не трябва
да
се смущавате за това.
Вие не може
да
изменяте реда на нещата.
Трептенията се усилват все повече и повече.
И злото, и доброто ще дойдат.
Движението на китките се усилва все повече и повече, после се намалява и пак усилва.
Защо и за какво, вие не можете
да
знаете, но едно нещо трябва
да
знаете, че не можете
да
измените отношенията на доброто и злото към вас.
За
да
измените тия отношения, трябва
да
разбирате законите на вашия ум.
Като почнете
да
се справяте с ума
си
и то по един най-разумен начин, ще разбирате и отношенията на доброто и злото към вас.
Засега вие мислите, че сте много силни и че можете
да
турите на ума
си
една голяма спирачка.
(– Както пчелите проветряват кошера
си
.) Упражнение 2: Ръцете с малко превити лакти се движат отпред – едната нагоре, другата надолу, като везни.
Но знаете ли каква катастрофа може
да
стане с вас, ако турите на ума
си
една голяма спирачка?
Движението се усилва.
От друга страна, вие трябва
да
изучавате и законите на вашето сърце.
Най-напред полека, после движението се все повече усилва.
Някои се оплакват от ума
си
, други от сърцето
си
, а трети от волята
си
.
Няма какво
да
се оплаквате от ума, сърцето или волята
си
, те са много добри.
Усещате ли около пръстите
си
едно движение, като че електричество минава?
И умът ви, и сърцето ви, и волята ви са на местата
си
, но единственото нещо, което ви спъва е това, че сте забравили правилата, по които се движи вашият ум, вашето сърце и вашата воля.
Та ще знаете: най-главното за учениците от всички окултни школи е
да
дисциплинират ума
си
.
Там учениците употребяват най-малко по 10–15–20 години за дисциплиниране на ума
си
.
За пример, ако бихте могли
да
се дисциплинирате, както сте сега в този клас, вие бихте дошли до състояние
да
седите тихо и спокойно,
да
не ви смущава нищо наоколо, като че сте сами.
Гледам от няколко дни насам е дошло от някое село едно младо момиче, но знаете ли как умее
да
се концентрира?
Казвам: ако вие още днес бихте имали това концентриране, знаете ли каква сила би представлявало това нещо за вас?
И вие някога сте имали способността
да
се концентрирате и после сте я загубили.
Сега отново трябва
да
я възстановите.
По-рано сте имали по-малко светлина, та не се виждахте.
Сега, понеже имате повече светлина, виждате какви сте.
Значи, дали сте добри или лоши, зависи от светлината, която имате.
Ще ви дам следния пример: вземете един учен човек, който постоянно говори за морал и вижте как старателно смекчава своите грешки.
Той счупи някоя чаша, за пример, и веднага в него се явява мисълта как
да
се оправдае, как
да
смекчи погрешката
си
.
Какво трябва
да
направи?
Ако в този човек има повече светлина, той ще констатира факта тъй, както
си
е, без
да
търси причини за оправдание.
Даде ви се някоя тема и вие казвате: Тази тема е маловажна.
Щом кажете така, веднага още сте направили в ума
си
една основна погрешка.
Вземете за пример днешната тема, която ви дадох: „Основните елементи на геометрията“.
Как може въображаемите точки, които не заемат никакво пространство,
да
образуват веществени точки, които заемат пространство?
Тук вече се натъкваме на схоластическата философия при която може
да
се философства, без
да
се дойде до едно крайно заключение.
Ще разгледате понятието „елемент“ тъй, както влиза в геометрията, като нещо, върху което почива геометрията.
(– Парабола.) Тази крива линия се образува, когато държите палеца и показалеца
си
разтворени.
Какви са били силите, които са действали при точка C?
В ума му най-първо се явява известна идея в проект, всички колелета, всички части на машината действат, движат се първо в ума му и след това той търси начин как
да
реализира тази идея навън.
Когато известна идея, която се е зародила в ума ви, се проектира на физическия свят, но не може
да
се реализира, тя се връща назад.
И много хора страдат от нереализирани идеи.
Всичката опасност седи в това, че тази енергия се повръща към своя източник.
Например, някой иска
да
свърши университет, но ако не успее, в него се заражда една тъга, че не е могъл
да
реализира своята идея.
Затова именно всички благородни идеи трябва
да
се реализират, не в своите крайни предели, но в човешкото съзнание, за
да
дадат подтик или
да
отворят място на една нова деятелност.
При новото положение, в което се намирате сега, у вас наместо
да
се развива умът ви, интелигентността ви, развива се чувствителността ви и то не чувството на милосърдие, а личните чувства, честолюбието – силно се възбужда във вас енергията на задната част на главата ви.
Всички хора мислят така, никой не иска
да
признае истината.
Вземете едно куче, бутнете го само по опашката и то казва: Господине, как
си
позволяваш
да
ме буташ?
Ти не трябва
да
буташ опашката ми!
Тук именно вие като ученици трябва
да
бъдете много внимателни.
Ако не сте внимателни, ще пострадате.
И сега, вие като ученици на Окултната школа, изучавате вътрешната страна на живота, в която влизат всички сегашни науки.
Като изучавате науката за живота, трябва
да
знаете, че ако вие не сте деликатни спрямо другите хора, и те ще бъдат със същото поведение по отношение към вас.
Ако вие обичате
да
критикувате, и вас ще критикуват.
Казвате: Нищо, нека търпи, той трябва
да
си
знае погрешката.
Вие веднага ще кажете: Как тъй, защо той
си
позволява
да
говори по мой адрес така?
Ами ти как
си
позволяваш?
Ако ти говориш за другите, трябва
да
имаш мъжество, като говорят за тебе,
да
кажеш: Нека говорят, ще нося всичко!
И ти трябва
да
изтърпиш погрешката
си
.
Ако един факт е прав, защо
да
не го признаеш?
Казвате на някого: Ти
си
нетърпелив, ти
си
груб в обходата
си
, ти не
си
милосърден, не приемаш никого в къщата
си
и т.н.
Всичко това не е ли факт?
Ако е вярно, признай го и радвай се, че имаш работа върху
себе
си
.
Туй, което е вярно, всеки от вас трябва
да
бъде доблестен
да
признае като факт дотолкова, доколкото е верен, а именно 75 на сто, 50 на сто или 25 на сто.
Ако пък някой факт е абсолютно неверен, ще кажеш: добре, ще
си
помисля върху това.
Аз не съм за този метод при възпитанието
да
се критикувате,
да
си
търсите погрешките едни други, но всеки за
себе
си
да
има будно съзнание.
Че кипват, това е много хубаво, защото иначе щеше
да
бъде за тях по-лошо.
Но като кипнат, трябва
да
знаят къде
да
пратят тази енергия.
Човешкият организъм
си
има свой отдушник, капак, през който може тази енергия
да
се изпрати навън.
Всеки от вас ще отвори отдушника на сърцето, на ума и на волята
си
, за
да
може тази енергия при кипването
да
излиза през тях, там
да
се вдига шум.
Някой човек влезе в дома
си
, започне
да
вика,
да
дига ръце,
да
скача и казва: аз ще направя туй, онуй, хубаво
да
знаете.
И после седне на стола
си
и започва
да
работи.
Много учени хора се лекуват от гнева
си
с работа.
Например някой учен е онеправдан от някого в критиката
си
и той се разгневи, но веднага взима брадвата, нацепва няколко дърва и се успокоява.
Добре е и ние
да
имаме една градина на разположение или едно лозе, та който се обиди или докачи от някого,
да
вземе мотиката и хайде на работа.
Да
смешно е, но приятно.
Да
отидеш на лозето,
да
му копаеш и говориш, е хубаво, приятно нещо.
В живота
си
всички хора срещат мъчнотии.
Не мислете, че е лесно
да
се възпита човек.
У човека има нещо необуздано.
Някой път се разгневиш срещу някого, но после казваш: Не, аз вече няма
да
му говоря нищо.
Размислиш се малко, казваш: Как
да
не му говоря?
Защо
да
мисли той, че аз съм такъв-онакъв?
Разсъждаваш, разсъждаваш, докато се успокоиш.
Това са сили които работят вътре в човека.
Да
, такъв кон желая, той върши работа.
По-хубаво
да
имаме в
себе
си
една сила, която ще ни кара
да
работим, отколкото
да
нямаме нищо.
То е една велика сила, едно велико благо.
Кипването, гневът, всички отрицателни качества във вас са едно богатство, един специален тор, който трябва
да
знаете де и как
да
турите.
За в бъдеще той ще ви донесе известни блага, но трябва
да
знаете как
да
се справите с него.
Вие като влизате в училището, някои от вас мислят, че в този път няма
да
срещнат никакви изкушения.
Не, светът няма
да
ви посрещне с венци, нито на ръце ще ви държи.
Един ден може
да
дойде това нещо, но засега не е така.
Вие трябва
да
знаете, че ще срещнете ред мъчнотии и във физическия свят, и в науката, и във вашата собствена етика.
При това, колкото повече знаете, толкова повече ще се увеличават мъчнотиите и страданията ви.
Но кое е по-хубаво:
да
знае човек и
да
страда, или
да
не знаете и пак
да
страдате?
(–
Да
, знае,разбира се).
Ще ви дам едно упражнение, което трябва
да
правите в продължение на 7 дни.
(от 3.ІІ.–10) Упражнението се състои в следното,
да
кажем че първия ден понеделник имате едно неразположение на духа.
Напишете
си
веднага една точка, след това една права линия и до нея триъгълник.
Забележете
си
в тетрадката какво е времето вън.
Ще наблюдавате също така какви са състоянията, които ви изменят.
По същия начин ще отбележите времето и състоянието
си
.
Третия ден, сряда, ще напишете на тетрадката или на листа
си
до четириъгълника един петоъгълник.
Петоъгълникът може
да
има форма на къщичка, но още по-добре е
да
бъде един правилен геометрически петоъгълник.
Вие трябва
да
знаете всички тия фигури.
Те са символи, които изразяват живи сили в природата.
Тя познава тия символи.
Най-първо вие ще предизвикате умствено тия фигури, а после ще ги начертаете на книга, но много правилно, чисто, красиво.
Която фигура напишете през деня, нея ще държите през целия ден в ума
си
.
Каквото разположение и
да
имате, добро или лошо, всяка сутрин ще написвате определената фигура.
Затова, когато човек е неразположен духом, нека се занимава с геометрия или
да
решава задачи по математика.
По-лесно е
да
започнете с геометрията, а
да
свършите с математиката.
И тъй, като напишете точката, ще я проектирате в ума
си
, ще размишлявате върху смисъла ѝ.
4.
Плодовете на Духа
,
НБ
, София, 3.2.1924г.,
Всяка дума трябва
да
се ръководи от Духа.
– Ама и ти трябва
да
си
много красив.
Сега ще дадат ли те един пример или не, то е друг въпрос, но тъй пише горе, ние виждаме и знаем, че има силни хора на земята, които скоро ще се изявят.
Присъствието на Духа носи Любовта.
Всички са работили в рудницата, тъмно е вън, не се вижда.
Като говоря тъй, някои казват: „
Да
не са някои комунисти,
да
не са някои анархисти“.
Един от тях драсва кибрит, вижда, че всички са черни, не са красиви.
Те трябва
да
се върнат у дома
си
,
да
се очистят,
да
се облекат, че тогава, като излязат на светлината, ще бъдат красиви.
А тия, които ще се изявят, те разбират великите закони на природата, те са хора светящи.
Мирът означава едно вътрешно затишие в духа, както когато очакваш
да
стане нещо важно.
Като го погледнеш, ще разбереш, че пред
себе
си
имаш един благороден човек, на когото можеш
да
разчиташ.
Те ще бъдат въоръжени от горе до долу.
Тя се предшества от мира, който носи една вътрешна тишина.
“
Да
, но съвсем другояче ще бъдат те въоръжени.
В тази тишина всички седят в недоумение, очакват великото, славното, което идва в живота.
Аз по същество, в душата
си
, искам
да
любя Господа.
Няма
да
бъдат с кобури, но ако речеш
да
се противиш, той ще простре ръката
си
и ти ще се намериш на земята долу.
И тогава веднага виждаме туй разцъфтяване на всяка душа в света.
И като простре три пъти така ръката
си
, всичките твои идеи, всичките твои криви разбирания, от 8000 години, ще изчезнат.
Радостта показва, че животът започва
да
цъфти.
Някой казва: „Умен трябва
да
бъдеш!
Няма
да
можеш
да
им се противопоставяш и ще кажеш: „Господи, отсега нататък ще Ти служа, няма
да
Ти се противя“.
Кажеш ли, че ще се противиш, на гърба
си
ще се намериш.
– Разумността седи в това: към всеки човек ти трябва
да
бъдеш много внимателен – спрямо неговите мисли, спрямо неговите чувства, спрямо неговите желания.
Тия, които идват сега, ще възстановят всички европейски народи, ще турят навсякъде ред и порядък.
То значи, че този човек досега е ял, пил, крал, лъгал, и дойде един красив подтик в него, и той казва: „Отсега нататък аз ще бъда благороден човек, няма
да
си
позволявам никакво насилие“.
Аз не говоря за онези неестествени желания, аз говоря за онези красиви, хубави чувства у човека.
Има много герои в света, които мислят, че са силни хора.
Някой
си
посял едно дръвче, няма
да
му го осакатиш.
И ако бих запитал в какво седи силата на един човек, как бихте отговорили?
Някой
си
направил една хубава къща.
“
Да
, работят.
–
Да
изяви своята любов.
Нищо лошо няма
да
говориш за него.
Но как ще изявиш любовта
си
?
Да
прегърнеш някого?
Този салон ще трябва
да
бъде по-широк, защото ще се намерите всеки с лицето
си
на земята.
Някои от вас ще отидат на небето, ще станат граждани на онзи красивия свят на Любовта.
Да
целунеш някого?
Като говоря за небето, спомням
си
, един свещеник ми казваше: „
Да
беше наредил Господ друг начин за отиване на небето, не чрез смъртта, защото ще има скърцане със зъби“.
Аз искам най-възвишеното, най-благородното във вашата душа, което от хиляди години се крие, сега
да
се покаже.
Обръща се към
себе
си
и казва: „Е, попе, попе, ти опяваш хората, но и тебе ще опеят един ден.
Да
му съградиш къща?
Това, един век, хиляда години, милиони години, те могат
да
се съберат в една минута.
Да
го пратиш
да
се учи?
Времето може
да
се съкрати, може и
да
се продължи.
Да
, но онзи мир, който Любовта носи, той е уталожване.
Сега е време
да
вложите това в душите
си
и всички
да
възприемете Любовта, т.е.
Представете
си
, че вашите ръце и крака са вързани, цялото тяло ви е свързано.
И тогава, като имаме пълна вяра на онзи, който ни обича, напълно се осланяме нему и можем тихо и спокойно
да
легнем
да
спим, както Христос заспа.
да
влезете в нея и
да
заживеете в контакт с този Божествен Дух.
Ако дойда аз пръв при вас, кой е онзи акт, който трябва
да
употребя?
Христос заспа един път в лодката, като мислеше, че учениците му са силни, ще Го пазят.
Той сега иска
да
се прояви.
Трябва ли
да
пристъпя и
да
ви наказвам?
Трябва ли
да
ви галя,
да
казвам: „О, моето пиленце, много
си
измъчено!
Стана Христос, подухна времето и всичко утихна.
“ Ако съм една майка, трябва ли
да
го целувам и
да
кажа: „О, мама, много се измъчи!
Малко чорбица
да
ти дам, малко хлебец, това-онова“.
Укроти времето, но не можа
да
укроти онези римски войници, онези свещенослужители.
“ Тогава земята ще отвори своите богатства и ние няма
да
орем, както сега.
Трябва ли на ръце
да
го нося, дрешки
да
му давам?
И знаете ли защо не можа
да
ги укроти?
Без
да
орем, тя ще дава плодове.
Това ли трябва
да
направя?
Тогава няма
да
има нужда
да
ядем тъй много, както сега.
Вашите кухни съвсем ще се преустроят и вие ще кажете: „Благословен е Господ, Който ни е дал такива синове и дъщери!
Благословен е Господ, Който ни е дал такива приятели!
Няма
да
говоря.
Всички ще се благославят, навсякъде хората ще се познават.
– Хроникират се само умни работи: еди-кой
си
поет какво написал, еди-кой
си
философ какво казал.
Значи първото нещо: Любовта се изразява чрез освобождаване на онзи, когото обичаш.
Вие ще ме питате: „Как
да
го освободя?
Когато казвам, че Христос иде, то е най-великото, което може
да
дойде в света.
“ Ако твоето сърце е стегнато и ти се тровиш отвътре, ти не можеш
да
го освободиш.
Онзи, който те обича, той знае как
да
постъпи.
– Защото времето, природата не хроникира техните дела.
Ще премахне всички тъги и скърби, ще направи всички хора
да
живеят един чист и почтен живот, ще бъдат всички свободни граждани на земята.
Ще вземе ножчето
си
, ще бъде внимателен, няма
да
засегне кожата ти никак, ще засегне само това въже.
И крави, и волове, и мухи, всички ще скачат и ще се радват.
Той трябва
да
разбира твоето естество, твоята душа, твоя ум.
Само тук-там има неща, които могат
да
се хроникират.
Даже и съвременните хора, като казват много неща, всичко това не се хроникира.
Всички ще бъдат весели и радостни, не само хората.
Любовта не може
да
се слуша, тя се предава само чрез контакт, когато две души се доближат.
Иде не за прощение на греховете, Христос иде
да
донесе новия живот за възкресение на всички онези, които Го очакват.
Теглите ножа
си
и казвате: „Ама мене ме е страх
да
не те закача някъде“.
Когато Любовта се допре, образува се една вътрешна топлина, а тази топлина дава свободния живот.
Значи не
си
от онези, които любят.
Онзи, който люби, той е смел, веднага вади ножа и знае къде
да
го постави.
Сега съвременните реформатори, учители, възпитатели са много смели, казват: „
Да
възпитаме децата,
да
възпитаме съвременното общество“.
едната посока към вас, най-първо ние обичаме
себе
си
, а после искаме
да
обичаме и другите.
Отлична идея, но
да
се приложи.
Ще ви приведа един пример за тази борба, която съществува между хората, която е съществувала и преди хиляди години.
Как
да
възпитаме децата, как
да
възпитаме обществото?
имат малки резултати, но онзи истинският метод, който Божествената Любов носи, още не е приложен.
Той издал заповед, според която спрямо всички хора
да
се отнасят по закона на Любовта и никакво насилие не трябва
да
се прави.
И в света още работят много възвишени същества, много ангели, но ние виждаме, че и в техните методи още има един недъг, един малък недостатък.
Цар Алима поддържал сегашното учение: картечен огън, бесилки, ножове.
И забележете, всеки един народ иска
да
се подигне.
Той казвал, че всичко неприятелско трябва
да
се прекара под нож, навсякъде трябва
да
се внуши страх и трепет.
Всеки един народ иска
да
стане велик, силен, мощен.
Всички съседни народи, всички градове и селища, дето минавал Алима, всичко било изгаряно.
Всички жители забегнали по гори и планини.
Кой е онзи човек, който не иска
да
расте и
да
стане мощен?
Кой е онзи човек, който не иска в неговото сърце
да
има ред и порядък?
Следователно хората затова се и организират, искат
да
имат ред и порядък вътре в държавата.
Но кой е начинът сега, за
да
се тури този ред?
Пращали пратеници до цар Рама с молба
да
им помогне.
Той, като живял по закона на Любовта, пращал свои хора, които в едно кратко време всичко възстановявали: селищата, градовете отново заживявали и хората заживявали вече по закона на свободата.
И аз ще се спра отчасти, няма
да
ви обяснявам всичко.
Ние виждаме тези два закона и в съвременния живот.
Да
не мислите, че всичките тайни ще ви разкрия!
Там, дето се явяват разумни държавници в една държава, като в Англия, в Америка, историята ги отбелязва, те дават насока към нова култура.
В тази
си
беседа аз ще ви дам само по едно бонбонче и ще ви кажа: Като дойдете втори път, ще ви дам по още едно бонбонче.
Вие, като излезете от тук, ще кажете: „Защо не ни даде по още едно бонбонче?
Много пинтия е този човек – обещава, дава по една хапчица хляб, покаже хляба, скрие го и каже: „Стига толкова!
Мъж и жена могат
да
се разделят само заради своите убеждения.
Свещеният хляб всякога се дава на много малки трошици.
Не всички хора имат едни и същи възгледи.
Сега вие, съвременните хора, искате
да
живеете по братски, но не знаете как
да
живеете.
Вие със своето незнание може
да
разрушите най-хубавото нещо.
Някой казва: „Дайте един голям самун!
Ако вие задържите за по-дълго време ръката на една съвременна млада жена, може
да
развалите най-хубавото ѝ настроение.
“ Небето не знае такива методи –
да
пече големи самуни.
Ако задържите една минута ръката ѝ, тя веднага ще
си
състави добро понятие за вас.
Аз, като взема някой път вашите самуни, че се чудя как
да
ги дигна.
Питам: Защо трябва
да
задържите за по-дълго време ръката ѝ?
В небето, в едно малко пилюлче има толкова голяма сила, стига
да
знаеш как
да
го използваш.
Който знае, ще го използва, пък който не знае, той ще носи големия товар.
Хубаво, защо на старата баба не искате
да
задържите за по-дълго време ръката ѝ, а бързате?
Често, като минавам покрай някое село, гледам някои големи свини носят на врата
си
такива големи триъгълници, обърнати надолу.
Когато аз задържам ръката на една млада жена, това е користолюбие.
Българите, като знаят, че тяхната свиня е много немирна, за
да
не минава през чуждия плет, окачват ѝ един такъв триъгълник и тя отиде до плета, види, че не може
да
мине, върне се назад.
Не може, закон за равновесие е този триъгълник.
Българинът казва на свинята: „Ще учиш този триъгълник, той е закон на равновесие, послушание към Бога“.
– Бръква в джоба ми, за
да
ме обере.
Колко пъти, дълго време ме задържа, за
да
вземе всичкото ми съдържание.
Щом вземе всичкото ми съдържание, казва: „Свободен
си
сега“.
“ – Докато ви вземат всичкото съдържание.
“ Е хубаво, ако един държавник идва
да
подобри положението на един народ, ако идва
да
създаде такива закони, които
да
подобрят положението му, а създаде цяла анархия, право ли е това?
Ако онзи български генерал е дошъл
да
помогне на народа
си
, а обяви война, че претърпи някое поражение, та пардесютата на всички останат в хоризонтално положение, не трябва ли
да
търси вината в
себе
си
?
“ – Докато вземат всичките ти пари, всичкото ти съдържание.
Или като Пилата, ще
си
измие ръцете и ще каже: „Грехът е пак ваш“.
Ако генералът иска
да
воюва, трябва
да
знае защо.
Ако държавникът тури един закон, трябва
да
знае защо.
За
да
се реализира каквато и
да
е любов, човек трябва
да
бъде дълготърпелив.
Ако свещеникът служи, трябва
да
знае защо.
Любовта трябва
да
изтърпи всички мъчнотии, които се зараждат вътре в нашето съзнание.
Ако учителят преподава, трябва
да
знае защо.
Ако майката ражда, трябва
да
знае защо.
Ние завъждаме приятели и тези приятели ни оставят, разваля се туй приятелство.
Първото нещо е
да
задържим любовта
си
за по-дълго време.
На младата мома никога не трябва
да
ѝ представяте кривата страна на живота.
Сега аз бих ви задал един въпрос, на който и ще ви отговоря.
Всяка форма добива своята ценност от съдържанието
си
и всяко съдържание добива своята ценност от смисъла
си
.
Вие ѝ казвате: „Ти като се ожениш, ще живееш добре, момъкът е богат, от знатен род е, образован е, ще те гледа като писано яйце“.
Този, когото обичаш, колко време трябва
да
го гледаш в очите?
Този, когото обичаш, колко време трябва
да
го държиш за ръцете?
Кое е онова, което дава ценност на чешмата, на извора или на върха?
“ – решава
да
се жени.
И този, когото обичаш, колко време трябва
да
го държиш в прегръдките
си
?
Кое е онова, което дава ценност на една чешма?
Камъкът, мраморът или водата, която изтича от курната на тази чешма?
Дойдат сватове, девери, кумове, това е цяла седмица!
Имате някой знаменит университет в Европа.
Майката колко време носи детето
си
на ръце?
Кое е онова, което дава знаменитост на университета?
Да
, но не излиза като Аврама и Якова.
Някои казват: „Ама аз изгубих любовта
си
“.
Жената се оплаква на мъжа
си
: „Едно време, докато бях млада, ти ме обикаляше, целуваше ме, а сега не ме поглеждаш“.
Ами че така и детето може
да
каже: „Едно време майка ми ме държеше на ръцете
си
, а сега ме остави на краката
си
да
ходя“.
Кое е онова, което дава смисъл на църквите?
Ами че тя и майка
си
не слушаше!
Жената
да
благодари, че не я целува вече мъжът ѝ; и мъжът
да
благодари, че не го целува вече жена му.
Като че не я зная колко пъти хвърляше паничката на майка
си
.
Кое е онова, което дава смисъл на хотела?
„Вземи мама.“ – „Хм.“ Не иска
да
вземе.
Щом те целува, ти ще дадеш нещо.
Той те целуне, каже: „Миличка, ти ще идеш при баща
си
, той е богат, ще му кажеш, че великден идва, нека
си
развърже кесията.
“ Не е всичката вина в него.
Колко
си
хубава, гълъбче!
Кое е онова, което дава смисъл на гостилницата?
Да
, има вина в него, той не трябва
да
бъде груб.
“ И гълъбчето отива при баща
си
, целува го. „Татко!
– Главният готвач, който знае
да
готви.
Той трябва
да
бъде справедлив и благороден.
„Гостилницата без готвача, училището без учителя, църквата без свещеника, домът без домакинята, всичко туй огън
да
го гори!
Да
, но тя не трябва ли
да
бъде?
– И тя трябва
да
бъде благородна.
Ние сами
себе
си
лъжем.
Някои от вас мислите, че много знаете
да
пишете, нали?
Законът на Любовта трябва
да
се приложи.
Често аз разглеждам човешкия живот.
Аз не съм срещал още между българските писатели такива, които
да
употребяват всяка дума на своето място.
Това не е един недъг на съзнанието, но съвременните народи не са достигнали още до тази висша степен на развитие,
да
разберат съдържанието на езика.
Когато видя, че тази целувка е чиста, мене ми е приятно и казвам: Ето двама души, които могат
да
живеят по Бога.
В самото съзнание вътре трябва
да
има известна благост, т.е.
А като погледна други, казвам: Далеч са още те.
Един млад поет може
да
пише тъй: „Върхове високи, долини дълбоки!
в съзнанието вътре трябва
да
има известна мекота.
“ Сега някой може
да
се смее на стихотворението на този поет.
Друг млад поет казва тъй: „О, ти
си
красива като някой планински крем, ти
си
като някой турски шадраван“.
Значи тази благост трябва
да
има отвън един метод за приложение.
Този поет може
да
се коригира.
Вземете превода на свещените псалми от еврейски език.
Те се четат много мъчно, не са преведени както трябва и онези, които са ги превеждали, те са били далеч от
да
разбират вътрешния смисъл на онези псалмопевци, които са ги писали преди хиляди години.
Досега цялото човечество, не само тук на земята, но във всички светове, които съществуват вън и вътре във вселената, всички минават в една нова фаза.
Следователно не е упрек, че те не могат
да
преведат вътрешния смисъл на един псалом, или пък
да
разберат съвременното Евангелие, което е писано преди 2,000 години, или пък посланията на апостолите, запример посланието на апостол Павел.
В нея трябва
да
се прилагат умствените добродетели.
Не само на земята, но в целия космос става едно преобразувание, макар че всички не са на една степен на развитие.
А днес те седят и се догаждат тъй, както геолозите се догаждат за земята, както астрономите се догаждат за слънцето, както биолозите, химиците, физиците се догаждат по известни въпроси.
Всички същества са дошли наполовина в своето развитие.
И всички все с догадки ходят.
На какво може
да
уподобим кротостта и въздържанието?
Новата вълна, която идва, няма
да
ви остави на старото място.
Предполагат, допущат, измерват, но колкото и
да
измерват, има известни величини извън човешките схващания, ние ги наричаме ирационални числа.
– Кроткият човек е силният човек, а въздържаният човек е богатият човек.
Мериш, мериш, все остава известен малък излишък, не можеш
да
го делиш.
Въздържан човек е само този, който има богатство в
себе
си
.
За в бъдеще тия страдания ще се увеличат и ще знаете, че колкото страданията ви са по-големи, толкова е по-голямо вашето съпротивление, а дали е съзнателно или несъзнателно, то е друг въпрос.
Не, тези най-малките излишъци, които остават, те са, които създават най-големите страдания на съвременното човечество.
Ще знаете, че сте в противодействие на тази вълна, затова ще се хармонизирате и ще кажете: „Аз трябва
да
бъда в съгласие с великата съзнателна Любов, с Божествения Дух и ще действам тъй разумно, както Той действа“.
Те са сили, които действат вътре в нашето съзнание.
Искам
да
се осветлите върху действието на Духа.
Ако къщата беше един от първостепенните елементи, хората нямаше
да
умират.
Забележете, че тия сили във всеки човек не се явяват по един и същи ред.
То е хубаво
да
има човек къща, но не е всичко в къщата.
Това зависи от степента на човешкото съзнание.
Всеки човек иска
да
има топлина.
Този Дух може
да
ти говори чрез един твой приятел, когото ти обичаш.
Аз ще ви приведа един анекдот, взимам го от един неиздаден роман.
Той може
да
е на половин метър разстояние от пред очите ти.
Но ако при тази топлина се усилва горенето, вече се явява едно болезнено състояние.
Един ден той излиза със своето чифте, тъй
да
кажем по модерному, из гъсталака
да
търси заяк и хоп!
– пада в една голяма дупка, стар един кладенец, дълбок 7–8 метра.
В главата на човека не трябва
да
има топлина, трябва
да
има хладина, т.е.
Гледа отдолу, не може
да
излезе.
в главата трябва
да
има светлина, а в стомаха – топлина.
Надава вик и наоколо му един овчар.
На всички все им говори нещо, но резултатите на туй говорене не са едни и същи.
Когато Божественото начало у нас започне
да
говори, лицето добива една нежност, една малка светлинка, в очите се чете една разумност, погледът е устойчив и такъв човек е готов, в дадения случай, на всички услуги.
в главата
да
има топлина, а в стомаха светлина, ние обръщаме света с главата надолу.
Каквото му поискаш, той казва: „Удоволствие ми е
да
ви услужа.
Можеш ли
да
ми помогнеш?
Запример, как турят майките светлината в стомаха на детето
си
?
Пак заповядайте, пак елате при мене!
Ако вие ми платите за труда, ще ми причините голяма неприятност“.
Имате някаква нужда, той ще се подпише зарад вас.
Но забележете, че този граф Капони бил много деликатен човек, с нежни ръце, с всички европейски маниери.
Мислят, че като турят туй бонбонче в стомаха, ще придадат нещо на детето.
А ние, сега, при тези насилия, при тези изнудвания, минаваме за честни, за разумни хора.
Не искам
да
ви подложа на изкушение, но казвам: Разумният закон може
да
се приложи само от разумните хора.
Той казва на овчаря: „Ти, господине, не може ли
да
ми спуснеш едно по-нежно, копринено въже, охлузиха ми се ръцете?
И следователно ние трябва първо
да
проповядваме разумния живот, та като влезе разумният живот в нас, по-разумно ще постъпваме.
Аз казвам: Всяка една ваша постъпка, всеки един ваш поглед, всяка една ваша обхода трябва
да
се изтълкуват правилно.
Ако искаш, ако не – ще седиш още долу.“ Изважда го най-после.
„Ти трябва
да
знаеш, че
си
овчар в тази местност, трябваше
да
затвориш тази дупка,
да
не ми причиняваш такива страдания.“ – „Хубаво, скоро ще затворя тази дупка.“ Графът
си
заминава.
Той се обръща към него: „Господине, не виждате ли, ръката ме боли, не се доближавайте до мене!
Овчарят отива в града
да
заръча един капак за кладенеца, но в това време друг един граф, Бермуцио, като обикалял около тази местност, хоп!
“ Колко трябва
да
бъдем внимателни!
– пада и той в кладенеца.
Ако този господин не иска
да
се доближавам до неговата ръка, аз трябва
да
зная защо.
Дохожда овчарят, затваря дупката, чува един глас: „Моля ти се, братко, недей затваря кладенеца!
Трябва
да
разтълкувам правилно, защо той се е наметнал с пелерина.
Ако някой човек не иска
да
ми услужи, то е защото има едно болезнено състояние в него.
Като влезе рициновото масло в организма, то най-напред изхвърля всички нечистотии.
Маслото показва, че нищо нечисто в живота не трябва
да
остане, всичко
да
се изхвърли навън.
Преди малко извадих един и той, като излезе, удари ми три плесници, че въжето било много грубо, та
си
охлузил ръцете.“ – „Не, аз ще ти бъда крайно признателен, хвърли ми каквото и
да
е въже.“ Овчарят го изважда и от благодарност графът го вика на угощение.
Стомахът ви трябва
да
се освободи.
Първото нещо за онези, които тръгват за Божествения път, е
да
приложат великия закон на Любовта.
И сега ред физиолози спорят колко часа трябва
да
се мине, докато се смели храната, какъв трябва
да
бъде процесът на храносмилането и т.н.
Приложат ли го, те ще бъдат свободни, и техните ближни също ще бъдат свободни.
НАГОРЕ