НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
165
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
165
:
1000
резултата в
5
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Приливи и отливи
,
ООК
, София, 16.1.1924г.,
“ –- „Тежко ми е.“ – „Е, как, вчера беше готов за Христа всичко
да
направиш.
– Всякога, когато започнат за някой човек
да
говорят лошо, аз зная, че той е добър.
Казваше: аз туй ще направя, онуй ще направя, а днес
си
се сгушил!
Това е едно от най-силните доказателства, че той е добър.
Как тъй от вчера до днес
си
друг вече?
Сега мнозина от вас казват: „Аз влязох в Братството с доброто желание
да
работя, но братята не ме разбраха.“ А трябваше
да
го посрещнат с финикови вейки, гений бил!
– „Ама Господ на едни е определил
да
са радостни, а на други –
да
скърбят.“ – Не, заблуждаваш се.
Неговата задача, Неговата цел, ако мога така
да
се изразя, тука, на Земята, е
да
ни застави
да
мислим.
Някои от вас може
да
кажат: „Това е една подигравка с нашите чувства.“ Аз като на ученици бих ви казал, че вие досега хиляди пъти сте се подигравали сами със
себе
си
.
Ами че ако един ден вие мислите, че сте добър и умен човек, а на другия ден мислите, че сте един идиот или един голям грешник, питам: не се ли подигравате със
себе
си
?
– То седи в това, че като срещнеш някого, когото много обичаш, той ще ти направи един абсцес и ти на него друг, та ще смесите кръвта
си
.
След като днес мислите, че сте един идиот, глупав човек, а утре мислите, че сте един гениален човек, не се ли подигравате със
себе
си
?
Може ли глупавият човек
да
стане гений, а геният
да
бъде глупав?
Ще се намериш в едно затруднено положение: писател
си
, художник
си
или музикант, но не ти върви – беден
си
, сиромах
си
.
Тя по същество не може
да
се измени.
Не че не ти върви, много добре ти върви, но трябва
да
намериш вътрешната философия на нещата,
да
разбереш защо не ти върви.
Тази интелигентност, която ни ръководи, произтича от един Божествен център и не може
да
се измени.
Разбирате ли нещата, вие ще намерите красивата страна на живота.
2.
Допреният въглен
,
НБ
, София, 20.1.1924г.,
И онези, които създават законите, като се поставят в положение
да
ги изпълнят, те сами ги престъпват.
Съвременното общество създава закони и само̀ не ги изпълнява.
Но както и
да
е, питам тогава: Красивото в живота, в какво седи?
– Красивото в живота седи в общението с Бога на Любовта.
Питам тогава: Нали трябва
да
има един общ знаменател?
Туй, което разширява сърцето, туй, което дава светлина на ума, то е само когато срещнеш едно същество, на което сърцето трепти като твоето, когато видиш неговата светлина, когато видиш неговата воля, която действа като твоята.
Този човек е разумен и тебе е приятно
да
говориш с него.
Валидни ли са едновременно за всички?
Само между разумни хора може
да
има едно разумно общение.
И ние виждаме, че в България ако убиеш в мирно време един човек, ще те затворят, ще седиш в затвора 10–15 години и ще минеш за безчестен.
Някой те погледне и набързо свали погледа
си
надолу.
Аз считам хубав поглед този,
да
те погледне някой с една нежна усмивка, а не
да
те погледне и после
да
свали крадливо надолу погледа.
Така прави младата мома.
И у англичаните, и у русите, всички общо ще турят кръст за храброст.
Тя иска с това
да
покаже, че има срамежливост.
В мирно време всички поддържат, че престъпления не трябва
да
се вършат, а във време на война казват: „Колкото повече убиеш, толкова по-добре“.
Сега ще кажат някои, че това е за
да
очистим света, за
да
го подобрим.
Когато направиха едно престъпление, те се усетиха голи, туриха
си
дрехи.
Добре, уверени ли сте, че светът се нуждае от такова пречистване?
Не е хубав този поглед,
да
се погледне някой тъй нахално, с един хипнотичен поглед.
Когато един български лозар изпраща някой
да
му реже лозето, какъв човек ще прати?
Да
те погледне някой с един мек, нежен поглед и
да
каже: „Братко, в името на Бога на Любовта, Който живее в мене, аз съм готов
да
извърша всичко онова, което е за твоето добро“.
И когато той ме погледне,
да
каже същото.
Казват: „
Да
се създаде един закон!
Сега това не е едно учение,
да
знаете как
да
сте спрямо мен.
“
Да
, но не е само това.
Не, аз за това не се нуждая, но всеки
да
погледне така към всеки един страждущ.
За
да
се създаде един закон, трябва
да
се съберат най-умните, най-учените, най-силните хора в света.
Колко страждущи, колко вдовици има, колко бедни има, те не се нуждаят само от дрехи, от обуща.
Не само от това се нуждаят хората, но от една вътрешна подкрепа.
Обаче в света има един велик вътрешен закон, който едновременно наказва и законодателя.
Всеки един закон, който не е в съгласие с живата природа, всеки един закон, който не е в съгласие с Бога, той не е истински закон.
– С мил поглед се предава нещо.
Не, има един Господ в света, Който въздава на всичките народи едновременно.
Аз няма
да
се спирам сега
да
ви обяснявам, че всички тези промени, всички тези икономически пертурбации, глад, болести, всичко това е резултат на онези извратени закони на държавите в света.
Може ли човешката душа
да
се измени?
Ще ви дам един пример.
Един от видните еврейски пророци, можем
да
кажем един от най-гениалните, разправя една от своите опитности.
Майката обича детето
си
.
Това е една изключителна опитност, не всички могат
да
я преживеят, това не е реално.
Питам тогава: Ако законите са едно естествено положение на съвременното общество, где са кодексите, когато един мъж и жена се оженят и народят деца, как
да
ги възпитават и отхранват?
Бащата донесе бонбончета, ябълки, и то
си
хапва от това-онова.
Има ли някакви закони, според които майката
да
съди сина
си
и дъщеря
си
?
Майката казва: „Хайда, мама, хайде, хапни
си
!
В дадения момент за нас важи само това, което ние преживяваме, което ние схващаме.
Има ли някакви закони, според които бащата
да
съди сина
си
и дъщеря
си
?
Вижда неща, които не е виждал дотогава, и в него се заражда едно отчаяние.
“ Там е всичкият закон – в пръчицата.
Тя го вземе, тури в коритото вода, измие го, то стане чисто.
Ние не можем
да
описваме туй, което той е видял; ние не можем
да
си
представим работите тъй, както са били всъщност, но съдим според думите му.
И някой път майката я вземе, намагнетиса малко по задницата малкото дете, то попее и всичко се свършва.
Та сега всичко туй, което вършат хората, това са малките деца, които са оставили своите извержения.
Казва: „Понеже видях Господа в Неговата слава и понеже съм грешен човек, ще ме сполети нещо, някаква смърт“.
Нека и държавата
си
има една малка тояжка там.
Ако вземем буквалната страна на този стих, питам: едно обикновено допиране на въглена може ли
да
извърши туй?
Нека всички управляващи, цялата полиция, властта, всички съдии, стражари
да
се оттеглят,
да
остане без тях, и нека в продължение на 5 дена
да
се даде свобода, всеки
да
се прояви свободно.
Да
видим тогава дали ще има повече кражби и престъпления или по-малко.
Ще кажем: „Тъй, мама, друг път няма
да
правиш така, няма бонбончета“.
И аз казвам: Настанала е една такава епоха, когато всичките религиозни хора трябва
да
се самоопределят.
Всички неща в живота започват с един вътрешен импулс, с един вътрешен стремеж, с едно вътрешно подбуждение.
И тъй, ангелът на Любовта трябва
да
се допре до нас.
Устата, това е символ на разумното в света.
Много от вашите състояния са неизвестни вам и вие не можете
да
си
ги обясните.
Уста има само разумният човек, а всички онези хора, които са неразумни, те нямат уста.
Единственият ангел, който ние знаем, който се е въплътил на земята, който е страдал, това е Христос.
Искате
да
бъдете богати, имате силно желание за това и можете
да
посветите целия
си
живот, но като ви попитат философски, защо искате
да
станете богати, вие ще кажете: „За това, за онова“, но подбудителната причина не е тази.
Можете
да
имате желание
да
станете някой философ или някой учен, и на това
си
желание
да
посветите целия
си
живот, то
да
ви коства всичко, но подбудителните причини всъщност са скрити.
Устата е създадена за един разумен разговор.
Тази уста трябва
да
бъде сладка,
да
няма в нея никакви горчивини.
Той е наречен още и Син Божий.
“, и то каже, че иска
да
смели брашното на господаря
си
, това така ли е?
Този, който е създал езика, никакви горчивини не е внесъл в него, затова и никакви горчивини не трябва
да
има.
В сегашните културни хора, в хората на новите течения – разните окултисти, теософи, християни, хора от каквато и
да
е религия, аз поддържам: Техните усти и техните езици трябва
да
бъдат чисти.
Те, като това колело, казват: „Аз искам
да
меля брашното на господаря
си
“.
Ако всички онези водители на религиозните течения биха постъпвали като Сафрио,
да
казват: „Туй престъпление е наше“, светът щеше
да
се оправи.
Ами ако нямаше вода, можеше ли
да
мелиш?
Ако всички духовници биха казали: „Освободете всички затворници, защото за войните, за всички нещастия ние сме виновни“, то като потеглят три пъти ръцете
си
, целият свят ще възкръсне.
Ами че туй е положението, в което съвременният свят трябва
да
дойде.
Следователно, ако ти мелиш, водата те заставя.
Да
кажем, всички вие, които ме слушате, очаквате нещо, но ако ви попитат защо сте дошли на земята, какво ще кажете?
Историята не помни друг човек, който
да
е бил закован.
Но зад тази вода седи друга една причина.
– „Е,
да
се осигурим.“ Но, действително, можем ли
да
се осигурим?
Следователно истинският ангел се отличава по това, че той носи белезите на това заковаване.
Топлината ще му каже: „Не зависи от тебе, ако аз не съм, ти не ще можеш
да
се движиш“.
Аз бих желал
да
видя един осигурен човек от хиляди години.
Мнозина искат
да
носят Христовото име.
Ако топлината изчезне, водата не ще може
да
се движи, а следователно и колелото не ще може
да
се движи.
И тогава казвам: Силният човек може
да
стане слаб, и умният човек може
да
стане глупав.
Някои ми казват: „Христос е дошъл на земята, еди-кой
си
е Христос“.
Значи причината не е в колелото, не е и във водата.
Юнакът в младини, като стане на 60–70-годишна възраст, ще бъде така безсилен, както най-малкото дете.
Онзи учен човек може
да
заболее и неговият мозък от едно заболяване може
да
изгуби всичкото свое знание.
Ако няма някоя разумна сила, която
да
раздухва онзи огън, можеше ли той
да
гори?
Значи всяко нещо, което можем
да
загубим, всяко нещо, което не е вътре в нашата воля, то не съставлява същността на нещата.
И сега учените хора искат
да
ни убедят, че слънцето от
самосебе
си
гори.
И тъй, чисто духовният свят е свят, създаден от идеални форми.
Той я носи.
Аз питам: Във вашите къщи, във вашите огнища, огънят от
самосебе
си
ли се запалва?
В съвременния свят Любовта може
да
се проявява само чрез добродетелта, иначе тя е недосегаема.
“ – Пет белега носи Той: два на краката, два на ръцете и един на сърцето.
Може вие
да
сте го запалили и
да
си
заминете, а като се върнете,
да
кажете: „Този огън гори“.
да
ви прегърна и
да
ви целуна“.
Да
, но някой го поддържа.
Разумната човешка воля е една чисто духовна сила, но само чрез своите действия тя се материализира.
Ти, който не
си
бил разпъван, можеш ли
да
целуваш?
Този серафим, Любовта, трябва
да
се докосне до нашите устни.
Разпъваният може
да
го целуне онзи, който е бил разпъван.
Слънцето гори и ние казваме, че от
самосебе
си
гори.
Тя се е докоснала до този велик пророк
да
го въздигне и оттам насетне този пророк е писал тези хубави работи.
Болният може
да
влезе в положението на болния, но здравият в положението на болния не може
да
влезе, той може само
да
му услужи.
Сега човек, сам по
себе
си
, е една запалена свещ.
Откак се е докоснал този серафим до Толстоя, оттогава той е почнал
да
пише тия хубави работи.
Следователно, ако ние не минем през онази дълбока опитност, през която Христос е минал, ако нашето сърце не се закваси с онази дълбока самопожертвователност, през която Христос е минал, как ще служим на Бога?
И всеки човек, до когото се допре този свещен огън на Любовта, всичко може
да
направи, всичко хубаво може
да
напише.
Обаче един ден човек изгаря, както почти всички неща изгарят – свършва му се маслото.
Питам: Кое е по-хубаво в света,
да
имаш нещо, от което
да
се ползваш, или
да
го придобиеш и
да
ти го вземат?
Щом имате разумност в
себе
си
, всякога може
да
възобновите топлината.
А сега всички църкви от хиляди години турят венци, чакат пришествието Божие.
У Исая, у този виден пророк, се заражда един страх.
Развратът в най-голямата
си
сила влезе в съвременния свят и сега идват още по-тежки страдания.
Да
не мислите, че идва мирен живот.
Можете ли
да
си
обясните произхода на страха, отде води своето начало?
Не, сега сме пред вратата на още по-лоши неща и ще видят какви неща ще станат в природата.
– Тази велика сила, Любовта, тя е, която произвежда страха.
Най-много след 10 години хората ще видят какви промени ще станат в живата природа.
Аз няма
да
се спирам върху това, те са наши братя, и те са прави, и аз съм прав.
Страхът, това е една сила, която дава подтик на човешката разумност.
За всяко нарушение в живата природа тя иска своето равновесие.
Само страхливите хора могат
да
бъдат учени хора.
Всички тези хора, които са измрели, техният живот, който еволюираше и се спря, създаде известна отрова вътре в света.
Казвам: Приятели, една грешка има, вашият часовник е на турски, чакайте
да
ги преведем под еднакъв знаменател.
И всякога след една война се ражда развратът.
И действително, извадете страха от който и
да
е човек, и той не може
да
стане учен.
В съвременното общество трябва
да
има опомване.
Ами онзи ученият търговец-финансист, защо е станал такъв?
Опомването се състои в това, хората трябва
да
съзнаят, че известни положения са грешни.
Сега и англичаните, и французите, и българите искат
да
ни уверят, че войната е в реда на нещата.
„Нека малко се позабави, че
да
се очистим от греховете
си
.“ Казвам: Според Христовото учение може
да
се очистим веднага.
Страхът е, който го кара
да
държи сметка за всичко.
Не, войната е едно изключение, не е в реда на нещата.
Кажете: „Аз служа на Христа“, и раздайте всичкото
си
имане!
Страх го е
да
не остане гладен, гол, бос,
да
не се изложи пред обществото.
Казва: „Аз ще го раздам, но ще оставя за
себе
си
поне 10,000 лева“.
Запример, някои, които имат запичане, може
да
им се даде рициново масло.
Не, всичкото
си
имане ще раздадеш, а пък ако нямаш
да
раздадеш, не раздавай нищо!
Помня, преди 10 години, един богат мой приятел, доктор Миркович, ми казва: „Слушайте, Учителю,
да
ви оставя настойник на моето богатство“.
То не може всякога
да
се взима.
Казвам му: Аз не се нуждая
да
ставам настойник на твоето имане, но ще ти дам един съвет.
То е само за
да
се урегулира човешкият стомах,
да
се премахне онова състояние, което е против растенето на неговия организъм.
Ако искаш
да
изпълниш точно волята Божия, ще раздадеш всичкото
си
имане на бедните и тогава ще работиш с мене.
Но понеже имаш много роднини,
да
не кажат, че сме ти опетнили ума, ти ще продадеш имането
си
и ще го раздадеш на тях.
Съвременното духовенство казва: „Ние не сме в състояние
да
оправим света.
Не трябва
да
се опетни името Божие,
да
не кажат, че вървиш подире ми.
Един от братята на доктор Миркович, като умря, остави след смъртта
си
около 40,000 лева, които завеща за направата на един параклис, обаче роднините му взеха парите и ги разпределиха помежду
си
.
Ще направя едно сравнение, ще ви приведа едно морално положение.
Явява се насън той на брат
си
и му казва: „Моля ти се, не мога
да
бъда спокоен, иди кажи на роднините
да
раздадат богатството ми на тази църква, за която съм го определил“.
То е следующето: Туй, което всички хора вършат в даден момент, е престъпление, а туй, което аз върша в същия момент, е добро.
Всички слагат прегрешенията един на друг и всички са все чисти и праведни.
Аз му казвам: Брат ти, като жив, трябваше
да
си
уреди въпроса, сега нека той сам
да
си
го урежда.
Казват: „Природата е такава, Господ е създал такъв света“.
Аз не обичам
да
се занимавам с уреждането на материални работи.
Всичко слагат на Бога.
Така направи и ти, за
да
нямаш после неприятности.
Неговите ученици мислеха, че Той е много силен.
Аз мога
да
го подведа под закон.
И Юда, който Го предаде, казваше: „Аз ще Го предам, за
да
се прояви Неговата слава“.
Той мислеше, че като Го предаде, с един замах Христос ще се освободи.
Не че не почитаме този или онзи, нека
си
е учен, нека
си
е богат, но ако дойде при нас, нека
да
разполага с богатството
си
тъй, както
си
иска.
Ние не искаме
да
му кажем тъй или иначе
да
направи.
Какво мислеше Юда?
Не, ако иска
да
изпълни волята Божия, тъй
да
направи, ако пък не иска
да
влезе в съблазън със своя живот, нека раздаде имането
си
на своите роднини.
Той мислеше, че Христос е много силен, ще стане цар,
да
управлява света, а Юда ще стане Негов пръв министър.
Но като видя, че нищо не можа
да
стане от това, което очакваше, той се самоуби.
Друг един от Христовите ученици взе нож
да
Го брани.
Не, това е така, но аз питам: На какво основание отгоре аз
да
съм морален, честен човек, а другите
да
не са?
И във времето на Христа имаше хора, които казваха, че светът без нож не може
да
се поправи.
Следователното единственото за нас е
да
се съединим с Бога.
Касата казва: „Само ти
си
честен човек и когато ти бръкнеш в мене, аз не се опетнявам“.
Този ученик искаше
да
вземе много ножове, но Христос му каза: „Вземи само един нож, за
да
си
направиш опита.
Някои ги е страх
да
се съединят с Бога,
да
вложат своите капитали в Него.
Добре, но представете
си
, че аз обеднея и продам тази каса другиму.
Вие влагате в банките 10–50–100 милиона, не ви е страх, от хората не ви е страх, но като кажем
да
ги внесете в Христовата банка, казвате: „Христос е много щедър, ще ни хвръкне капитала“.
Ако аз бръкна в тази моя каса, как мислите, ще бъда ли онзи честният човек?
Смел беше той, не знаеше какво можеше
да
го сполети.
Не, духовният свят
си
има статистика, има
си
и банки, но по какво се различават тия банки от светските?
Не, аз ще бъда безчестен тогава. Защо?
Кой каквото
си
е изработил, то
си
остава за негова сметка.
И всички хора, които нямат каси, са безчестни, а всички хора, които имат каси, са честни.
Като отиде в градината, от треперенето на ръката му едва можа
да
отсече ухото на слугата и Христос му каза: „Слушай, ти нищо не можеш
да
направиш, аз виждам, но скрий ножа в ножницата“.
То е красивото в света.
И Петър казва: „Учителю, само
да
пожелаеш ти, аз съм готов на всички жертви, аз съм силен, ще те браня“.
Аз
си
правя свои изводи и нека каже някой, че не е така.
Той скри ножа
си
и след туй офейка.
За всяко нещо
си
има сметка.
Отидоха идеи, всичко отиде.
И всички се разбягаха.
Като те намерят беден, дават, но пари назаем не дават.
Като отидоха там, в преторията, казват на Петра: „И ти
си
един от Неговите ученици“.
Днес
си
гладен, за обяд ще те нахранят, а за утре вече е друг въпрос.
Ще ви приведа един пример,
да
видите доколко всичко това е действително така.
Ако отидеш на лозето, ще работиш без пари, ще оставят на твоята добра воля и като се върнеш вечерта, ще те нагостят много добре, без
да
ти платят нещо.
Баща, богат банкер, има дъщеря и син, отлично възпитани.
Но законът у тях е следният: Този човек, у когото
си
работил веднъж, можеш през целия
си
живот
да
отиваш
да
ядеш при него.
Дъщерята минава за една от най-целомъдрените, ходи скромно облечена, не обича
да
изнудва баща
си
и майка
си
.
Бащата не е толкова претенциозен, не обича
да
се облича добре.
Не чрез нож ще се избави светът, но сърце трябва, ум трябва, безстрашие трябва, а ти
си
, Петре, страхлив, страхлив като заяк!
Ние сме икономисти, един ден
да
работиш и после – Аллах-бабам – осигурена работа!
Аз съм ви привеждал онзи анекдот за заяка, който казвал: „Дотегна ми вече в горите, аз ще изляза навън в света“.
Дъщерята идва, прегръща баща
си
и му казва: „Татко, ще ти поискам нещо“.
Купил
си
два кобура, въоръжил се, разхожда се. „Паф!
И тъй, трябва
да
оставим този ангел на Любовта
да
се докосне до вашите сърца.
Не, тя казва: „Аз искам
да
си
купиш една хубава шапка, нови чепици, нови дрехи.
„Втори път няма
да
бъда страхлив.“ Тракнало пак, пак избягал.
Но във вас не трябва
да
има туй състояние, от което хората полудяват.
Моля ти се, купи
си
, ще ми бъде толкова приятно
да
бъдеш хубаво облечен“.
Бащата
си
казва: „Колко е разумна моята дъщеря, иска
да
ме види хубаво облечен, с шапка, с нови чепици и нови дрехи!
Туй трябва
да
го знаете, а не че доброто учение полудява хората.
„Аз ще дойда с тебе, аз ще ти избера дрехите.“ Тръгват, тя ще му избира дрехите.
Единственото нещо, което може
да
ни направи трезви, е
да
имаме една основна мисъл: От Любов
да
служим на Бога и като Сафрио
да
не осъждаме никого.
След като избере за него дрехи, той ѝ казва: „Ами ти за Коледа не искаш ли нещо?
Ще дойде осъждането, но във всички случаи
да
кажем: „Аз съм причината за това“.
“ – „Е, сега няма нужда.“ – „Ами тази шапка не искаш ли?
Някои път, като ви говоря, говоря, казвам: „Тия хора са добри, тия хора са способни, аз съм причината, че не ме разбират, трябва
да
намеря някакъв метод
да
им разправя хубаво, има в тях добро.
Всички бягат, но като се върнат в отечеството
си
, казват: „Като нас герои няма!
В мене е погрешката, аз трябва
да
направя още по-големи усилия“.
Тъй говоря, за
да
бъда положителен.
Аз бих счел герой ето кой народ: когато излязат някои народи
да
се бият, то истинските герои от тях, като
си
дигнат ръцете,
да
приспят своите неприятели,
да
отидат при тях,
да
им вземат оръжията,
да
ги нахранят хубаво и след това
да
ги върнат при техния цар, като им кажат: „Слушайте, ние сме миролюбив народ, не искаме
да
ни закачате“.
Питам: Кои са подбудителните причини, че дъщерята иска
да
купи на баща
си
дрехи?
Втори и трети път, като дойдат,
да
направят същото.
Доброто аз направих, и злото аз направих, но аз, който мога
да
направя туй зло, мога
да
направя и доброто.
Тя е видяла един красив момък и не може
да
каже на баща
си
: „Татко, аз се влюбих, искам
да
се облека хубаво“.
Тя не може
да
се представи пред този момък недобре облечена, затова
си
служи чрез дипломация, първо ще облече баща
си
, а после и
себе
си
.
Ще бъдем доблестни
да
признаем своите погрешки пред
себе
си
,
да
се разтърсим и
да
кажем: „Слушай, приятелю, ти още не
си
живял по закона на Любовта“.
И във всички църкви учените учат, че Бог е Любов, че майките и бащите трябва
да
се обичат.
Сега, според туй учение, някои искат
да
знаят дали живеят по закона на Любовта.
Нямам нищо против дъщерята, но в дъното на душата
си
тя не казва самата истина.
Питам тогава: Ти защо ще разплачеш тази майка с убиването на този неин син?
Аз ще ви дам един начин, и за млади, и за стари,
да
разберете дали живеете според Любовта.
Тази майка, която го е целувала, милвала и казвала: „Синко, синко, без тебе не мога“ – ти ще я разплакваш.
Някой път ние казваме пред
себе
си
само 50 на 100 от истината, 50 на 100 не я казваме.
Защо
да
ѝ нанасяш тази рана?
Някои неща ние крием и искаме
да
се извиним.
Всички разплакваме.
Мнозина имат особена тактика, особена психология.
Някой път едва ли ще кажем 25 на 100 от истината, съзнателно искаме
да
се самоизмамваме.
И сега всички свещеници, всички проповедници на този живия Христос седят и казват: „Така трябва
да
бъде“.
Те, като влязат в един дом, гледат дали мъжът или жената е по-съобразителна, искат нея или него
да
ги предразположат.
А в дадения случай нещата са математически, точно определени.
Не, не трябва
да
бъде така.
Гледат
да
задоволят единия от тях.
Не трябва
да
разплакваме нашите майки и бащи; не трябва
да
разплакваме нашите сестри и братя.
Аз ще ви приведа един пример,
да
ви покажа кое нещо е морално.
Така трябва
да
мислят и англичаните, и французите, и китайците, и японците, и русите, и българите.
От твоето сърце ще блика любов и на всички същества, които са излезли от Бога, ще гледаш като на живи души, ще гледаш с чист поглед, няма
да
имаш никаква задна мисъл.
Това е Христовото учение, което всякога можем
да
приложим.
Сега в света иде една велика сила, аз я наричам живия Господ, Който иде в света.
И ясновидците, дори и най-видните учени хора, виждат вече това.
Според окултната философия, той дал обещание, като види, че някой извърши някое престъпление, никога
да
не казва, че го видял.
И във всички случаи за никого зло
да
не мисли, никого
да
не издава.
Ще видят всички това.
Страданията, мъченията, нещастията, това са истинският Божествен език.
След като преживял 15 години в това отшелничество, той попада на следния тежък изпит.
Всички казват: „
Да
видим Господа!
Страданията, това са според Божествения език въздишките.
Някоя
си
богата, видна римлянка, Марциама наречена, имала свой любовник, с когото се разхождала през една хубава местност.
“ Аз ви казвам положително: Вие всички ще Го видите.
Нейният любовник я заподозрял в нещо, забива ножа
си
в гърдите ѝ и тя остава на място, умира.
Не днеска, но един ден вие ще Го видите всички.
Тъкмо по това време Сафрио минава през тази местност и вижда една жена, лежи мъртва на земята.
Аз мога
да
се спра на 500 години.
Ще кажете: „То е в далечното бъдеще, не е за нас“.
“ Той видял кой я уби, но дал веднъж обет
да
не казва кой извършил престъплението, отговаря: „Аз я убих“.
Хващат го, дават го под съд.
Всички се намират в чудо, един отшелник от 15 години,
да
убие една жена!
Всички хора ще бъдат простряни на земята с лицето
си
надолу.
Питам: Какво щеше
да
бъде, ако времето не плачеше, ако слънцето не печеше?
И най-после
си
мислят: „Някакво ужасно престъпление трябва
да
е извършил той и за
да
го прикрие, решил
да
убие тази жена“.
С всички, без разлика, така ще бъде; цялото човечество ще бъде простряно на земята.
Осъждат го на смърт, но той казва на съдиите: „Аз имам пред умрялата едно задължение и според обичая искам за последен път
да
я видя,
да
изпълня туй
си
задължение.
Всички ще лежат, ще мине тогава Христос и ще каже: „Онези, които са правили добро, които са се подчинявали на Божия закон, ще възкръснат.
Ще кажете: „Това мит ли е или легенда, че работите стават много бързо?
И следователно, като потегли Христос ръцете
си
върху тях, те ще възкръснат.
Много пъти, като видиш на очите на майка
си
или на баща
си
две сълзи, те действат на децата много повече, отколкото ако им говорят.
Той се приближава до умрялата, простира ръцете
си
отгоре ѝ, тя става, издига се.
Колко американци, германци, французи, руси и други има между всички, които са ходили по Неговото учение?
Още един път простира ръцете
си
, трети път, и най-после тя става, оживява.
Сега
да
не отидете на другата страна,
да
мислите, че всички сълзи са свещени!
Той казва: „Сега аз изпълних своето задължение, можете и вие вече
да
приложите своята присъда към мене“.
Ако станете, вие ще Го видите, ще видите онова велико лице, което казва: „Гладен бях, нахранихте ме; жаден бях, напоихте ме; в затвор бях, посетихте ме; болен бях, прегледахте ме“.
Не, два вида сълзи има.
Но това са само символи, зад които се крият велики истини.
Има актьори на сцената, които турят зад ушите
си
по едно мехурче, пълно с вода, съединено с конче,???
Следователно, когато някой каже, че той не е извършил туй престъпление, което му приписват, то ако той действително не е извършил престъплението, ще има сила
да
издигне умрялата.
Сега туй учение на Христа не е само един импулс,
да
се въодушеви човек временно, то не е само едно въодушевление.
та като се натисне,
да
пусне вода,
да
даде вид, че плаче.
Аз изваждам един морал: Всеки човек, който не може
да
поправи една своя погрешка, той е престъпник, а всеки, който може
да
поправи една своя погрешка, той е Сафрио.
И всичко, което прави човек, прави го само заради Бога.
Вода е това!
И когато някой път аз ви казвам, че вие можете
да
поправите погрешката
си
, вие казвате: „Не мога, аз съм слаб“ Не, всички можете
да
бъдете като Сафрио.
Питам ви: Защо става всичкият спор сега в света?
Ако един Сафрио можа
да
въздигне Марциама, умрялата, нима вие ще бъдете по-слаби
да
изправите една своя погрешка?
Тури под дрехата
си
един мехур, дебел около една педя, пълен с червена течност, че като се яви на сцената, другият го мушне с ножа и протече буйно онази червена кръв.
На дрехите му ще погледнете, на знанието, но всички тия неща са външни украшения.
Аз ще ви приведа едно сравнение.
Минавате през едно планинско място, някой овчар
си
направил там някоя малка колибка с една стаичка.
Той ви покани, нагости, посвири ви и вие
си
заминете.
– Вода е това!
Този овчар разбогатял, продал всичко, направил
си
един хубав палат, купил
си
автомобили, наредил
си
палата добре, с електрическо осветление, с банята му, и
си
казвате: „Положението на този овчар се подобрило“.
Щом замине соколът, дадат
си
един знак и пак излизат всички.
Като боднаха Христа, кръв и вода протече от Неговото сърце.
Имат
си
и те знакове.
Той вече е богат, има всичко, голям палат, шарени прозорци с хубави завеси, той е сам облечен в копринени ризи, но на колко вдовици той е взел имането, колко сиромаси е опропастил!
Някои казват: „
Да
вярваме в Бога!
Не, те не могат на учението на тия сектанти и най-малкия пръст
да
обърнат.
Нима онова животно, което гледа към своя господар и изпълнява неговата воля, та този човек не е в неговия ум като един бог?
Христос е казал: „
Да
възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото
си
сърце, с всичкия
си
ум, с всичката
си
душа и с всичката
си
сила, а ближния
си
, като
себе
си
“.
Човек е само онзи, който изключва от
себе
си
всяко престъпление, всяка лоша помисъл, всяко лошо желание, всяко лошо действие.
Или: „Който се гневи на брата
си
без причина или който рече напразно всяка реч...“ Това са писани неща.
Защо тогава
да
притуряме на Христа това, което не Му идвало на ум
да
каже?
Аз наричам красиви очи знаете ли кои?
Като се яви по-рано Христос, Любовта Му не беше тъй голяма, че
да
поправи света.
Когато
си
обезсърчен, отчаян, среща те някой, тури
си
ръката на главата ти, погледне те и ти каже: „Братко, не бой се, не бой се, има добри хора в света“.
Но този път, като дойде Христос, Любовта Му ще е по-голяма и ще може
да
оправи света.
Ти
усетиш
една топлина и в тебе настане цял преврат.
Като Го туриха на кръста, Той каза: „Този път аз пропуснах нещо, взимам го предвид, но втори път като дойда, няма
да
го пропусна“.
Хубаво, всички жени минават за честни, сега по вашему разсъждавам.
Жена или мъж, като тури ръката
си
отгоре, подига този, отчаяния.
Всички минават за честни.
Но ако тя тури ръката
си
върху него и го смъкне, казвам: Съжалявам.
Хубаво, ако вашият мъж се влюби в една жена и тя минава за честна, кое е онова, което може
да
го обезчести?
Ако един мъж тури ръката
си
върху главата на една развратна жена и я спасява, казвам: Браво!
И ако вашата жена се влюби в един мъж и той минава за честен, кое е онова, което може
да
я обезчести?
Ако неговата жена се сърди, че той спасил тази жена, казвам: Жено, ти не разбираш един от великите Божии закони, ти не разбираш волята Божия, твоят мъж не е дошъл
да
служи на тебе, той ще служи първо на Бога, после на
себе
си
и най-после на тебе.
Щом има нещо във вас, което може
да
ви обезчести, то е друг въпрос.
Туй е едно положение, което съвременните хора трябва
да
разбират.
не отвличайте ума
си
!
Но вие всички твърдите, че е така, че туй е 100 на 100.
Отворете сърцата
си
, сега са последните времена в света!
Питам тогава: Ако вие всички жени сте честни, защо се подозирате тогава?
Ами когато всички спят, какво прави той, какъв е неговият интимен живот?
И ако чакате
да
дойде друга епоха, вие ще останете назад.
Кое ви дава повод
да
се подозирате сега в дадения случай?
Може
да
дойде друга епоха, но сега е време за работа.
Имате ли право в дадения момент
да
ограничавате душата?
“
Да
, тъй прави светът, възможно е и аз
да
го правя.
„Нали всичките хора, светът, Господ го е направил?
“
Да
, Господ го направи, но в него има сила
да
изправи всичко.
–
Да
възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото
си
сърце и с всичко, което се крие в това сърце.
Да
възлюбиш Господа Бога твоего с всичкия
си
ум и с всичко, което се крие в този ум.
Да
възлюбиш Господа Бога твоего с всичката
си
душа и с всичко, което се крие в тази душа.
Може
да
не е така, но привидно
да
е само.
Намерите се в едно безизходно положение, опитайте Господа тогава!
Да
възлюбиш Господа Бога твоего с всичката
си
сила и с всичко, което се крие в тази сила.
Ако вие искате
да
опитате великата Истина, кажете
си
в душата: „Ако всичко това Господ е създал, от сега грях не правя“.
И
да
възлюбиш ближния
си
като
себе
си
и туй, което се крие в ближния ти.
Нима някой не може
да
се влюби в моята каса; нима не може
да
се влюби в моите обуща?
Кажете ли
си
така, всичките ваши недъзи, умствени, сърдечни и волеви, всичко туй ще изчезне и вие ще бъдете свободни.
Това е великият закон, който Христос носи сега на земята!
Аз употребявам вашия израз, защото Господ вас не ви е създал.
Ако подам заявление и се оплача, какво ще спечеля?
И форма
си
има то.
Ще ви приведа един пример.
Престъплението в света живее, и то също
си
има форма.
Тази сутрин, беше се вече съмнало, седя в стаята
си
и съм дълбоко замислен.
Престъпната мисъл
си
има особена форма, престъпното желание
си
има особена форма, престъпното действие – също.
Някой път ние не искаме
да
признаем това, но в погледа се вижда – лош поглед има такъв човек.
Казвам
си
тъй, по човешки: Как така съм оставил лампата
да
свети?
С този поглед казва: „Ти направи тъй, но и аз зная как
да
постъпя“.
Простирам ръката
си
да
я изгася.
Той направи някоя гримаса с устата
си
или
си
затвори едното око, тъй, понамигне с него.
Казвам
си
: Тия отвън, по инсталацията,
си
играят с електричеството, играят
си
с тока – ту го пущат, ту го спират.
Чакай
да
затворя ключа!
Какво от това, че
си
затворил едното око?
Тъй както
си
е затворил окото, той казва: „Аз съм много честен човек, гледам само с едното
си
око, имам само един закон“.
Ние го даваме под съд, че извършил едно престъпление.
Ние казваме, че когато някой човек затвори едното
си
око, това е престъпление, а когато гледа жената с двете
си
очи, това не е престъпление.
Аз мога
да
ви обясня това и научно, но изведнъж се спирам и какво виждам!
Един мой заминал приятел дошъл и ми казва: „Аз искам
да
ви кажа, че едно време живях между вас и като тази лампа светих, та сега искам
да
ви обърна внимание“.
Седят всичките моралисти, искат
да
ни убедят, че в света имало морал, имало установени положения.
Казвам му: Как
си
ти от онзи свят?
Едно морално състояние дава едно морално разположение, едно вътрешно разположение.
То едновременно внася в ума светлина, в сърцето внася ширина, а във волята внася сила.
Всяко едно положение, което внася светлина в ума, разширение в сърцето и сила във волята, това е само едно морално положение, не е още морал.
Да
оставим това, дали вие вярвате или не.
3.
Придобивки на съзнанието
,
МОК
, София, 20.1.1924г.,
Макар че болестите са една мярка в природата за урегулиране на тия енергии, все пак един индивид може
да
се спъне.
Излиза той пред публиката, на която трябва
да
говори.
В човека може
да
се роди едно болезнено състояние, когато се яви дисхармония между неговото физическо тяло и неговия етерен двойник или между неговите сили и неговото астрално тяло.
Казва няколко думи, но всички стават на крака, дигат шум, не искат
да
го слушат.
У човека има две системи.
Той престава
да
говори, чака ги
да
поутихнат.
Едната система аз наричам динамическа (С), която е горе в главата.
Щом се смирят, пак започва
да
говори.
Другата система е симпатическата нервна система (3), в която се намират корените на живота.
Каже няколко предложения, но отново шум, викове, не искат
да
го слушат.
Ако разгледате гръбначния стълб на човека, той представлява едно цяло дърво.
Той пак чака
да
утихнат.
Тия две системи в човека са различни.
Тъй се продължило това английско събрание 3–4 часа, докато най-после той ги заставил
да
го слушат.
Доброто за вас не седи само в това дали сте свързани със Слънцето, както и лошото не е в това дали сте свързани със Земята.
Земята като живо същество, и тя
си
има свой хороскоп, и тя има свой път, по който
си
върви.
Всичко ще утихне.
Хората често се заразяват от тия влияния на Земята и от това се зараждат разните епидемически болести в тях.
Окултната наука поддържа, че влиянията на Земята върху хората преди милиони години са били толкова лоши, че човечеството е бедствало
да
загине съвършено
да
загуби своя път.
Вследствие на това се е създала месечината.
Кое е по-хубаво:
да
бъдеш нахален или страхлив?
Животът е сцена, на която вие сте се качили и всички хора около вас казват: Долу, не искаме
да
те слушаме!
Влиянието на месечината в този случай седи в това, че тя изтегля всички зловредни сили у човека, които го разрушават.
Вие казвате: Слушайте, аз искам
да
ви кажа защо съм се качил тук, защо съм изпратен.
С това се обяснява защо някои лунатици при изпразването и пълненето на луната менят състоянията
си
.
Като се изкажа, аз сам ще сляза, но докато не се изкажа, няма
да
сляза.
Наблюдавайте какви състояния имате, когато се пълни месечината и какви, когато се изпразва.
Може и десет пъти
да
сляза, но пак ще се кача.
Това
да
знаете.
Седя в стаята
си
и се занимавам и току-виж, някоя муха кацне на носа ми.
Проследете къде се крият причините на това ви неразположение: дали са в самите вас, дали са в окръжаващата ви среда или в самата природа.
Казвам: ето една похвална черта на устойчивост, която учениците трябва
да
придобият.
Като констатирате отде идат тия влияния, ще можете и
да
си
помогнете.
Ако в някои отношения самата природа ви противодейства, тя ще ви покаже и изходен път при това положение.
Ако тя ви създаде известна болест, същевременно ще ви покаже и лекове, ще ви покаже и изходни пътища, които могат
да
ви спасят.
Държа книгата към носа
си
, тя дойде, кацне, погледне към меда.
Тия богати хора мислят, че имат право
да
иждивят своето богатство в света тъй, както намират за добре.
Тогава аз турям книгата настрана и оставям и тя
да
се занимава.
Това е вярно, те имат право
да
иждивят своето богатство, както намират за добре, но ако бяха умни.
Аз
си
продължавам работата, а тя се занимава с меда.
А сега се явява въпросът: вие разбирате ли как трябва
да
иждивявате вашата енергия?
Казвам: ако не беше ми кацнала на носа, не бих ѝ дал мед.
Да
допуснем, че някой от вас иска
да
следва в университета.
При това, ако само веднъж беше кацнала, пак не бих ѝ дал мед, но като дойде 20–30 пъти, аз казвам: за твоето постоянство аз ще ти дам или захарчица, или медец.
Зареже университета, казва: Аз ще стана учител, ще просвещавам народа.
И в природата действа същият закон.
Когато ние постоянстваме в постигането на своята висша цел, тя е готова
да
отвори своите съкровища.
Затова всички бъдете настойчиви.
И най-после хората казват, че този човек е опитал всичко, енциклопедист е станал Не, тези хора, които опитват всичко, нищо не научават.
Сега за пример, вие се заемате
да
издавате едно списание, нали?
Някои казват:
Да
опитаме всичко в живота.
Вие трябва
да
имате настойчивостта на тази муха.
Знаете ли какво нещо е
да
опиташ всичко?
Човек, който опитва всичко, ще замяза на онази циганка, на която детето се разболяло и казало: Мамо, млечице искам!
Може
да
ви критикуват, нищо от това – настойчивост се изисква.
Само по този начин можете
да
си
пробиете път.
Не мислете, че е лошо, ако срещнете някоя неблагоприятност в живота
си
.
Циганката
си
казала: Е, поне от всичко
си
хапна.
И тъй, между вашата мозъчна система и симпатичната нервна система трябва
да
има хармония.
Така и съвременните хора, които иждивяват всичката
си
енергия, най-после казват: Поне научихме нещо.
Първата система е на мисълта, а втората на чувствата.
Почнат ли очите ви
да
пожълтяват, трябва
да
знаете, че черният ви дроб иска почивка.
За пример, аз съм виждал мнозина, след като страдат, казват: Аз научих какво нещо е беднотията.
Но дайте им след това пари, ще видите, че те не са научили урока
си
, пак старата песен започват.
Следователно при сегашното
си
развитие туй знание, което придобивате, трябва
да
е насочено към една определена посока.
Ще мислите, че всичките ви работи са уредени.
Не казвам, че трябва
да
бъдете едностранчиви, но във всичките
си
работи
да
имате единство.
Търпение, търпение, докато всичко се уреди.
Например, имате склонност към поезия,
да
пишете нещо.
Природата обича търпеливите, смелите, решителните, настойчивите, разумните хора – на тях всякога прави отстъпки.
Напишете няколко строфи, но това, което напишете,
да
остане и след вас.
Недъзите, това са обратните качества в човека, за които не искам
да
говоря.
Не е достатъчно
да
кажеш нещо и след това
да
го забравиш, но
да
си
го написал едновременно и в ума, и в сърцето
си
.
Медлено ще свивате пръстите
си
в юмрук.
От това което човек създава най-първо той трябва
да
се ползва.
Постепенно отпущайте пръстите
си
.
Някои казват: Нали трябва
да
живеем за своите близки?
Блажен е всеки човек сам за
себе
си
.
От знанието, което добия, най-първо трябва
да
се ползвам аз,
да
видя каква полза ще принесе на мене, и след като направя първия опит и получа добри резултати, тогава ще приложа този опит и върху близките
си
.
Най-първо знанието
си
трябва
да
приложа върху
себе
си
.
В окултната наука най-първо се третира въпросът как
да
се научи човек правилно
да
се концентрира.
Всички съвременни общества се концентрират.
Човек като учи, пак се концентрира, но има закони, които той трябва
да
знае, за
да
може правилно
да
се концентрира.
Да
допуснем, че у вас се развива центърът на фантазията, на въображението, което се намира под влиянието на месечината и вие се заемете
да
пишете нещо.
Като правите това упражнение, представете
си
мислено, че пред вас седи една голяма мечка, която вие държите за ушите.
Дръжте тъй мечката и считайте, че сте равни по сила на нея.
Мислите
си
, че можете
да
бъдете първокласен поет.
Представлявайте
си
, че държите мечката с лявата
си
ръка за главата, а дясната
си
ръка прекарайте от горната част на главата ѝ по гърба и назад.
Но
да
създадеш един план и
да
го реализираш, това са две различни фази в живота.
Природата никога не обича
да
борави с грандиозни планове.
След това с двете
си
ръце я дръжте за ушите.
Хванете я после с дясната
си
ръка за главата, а лявата прекарайте по гърба ѝ.
Тя е направила за хиляди и милиони години тия скали, тия големи планини, които виждаме днес, но все от малки, микроскопически същества.
Разтворете ръцете
си
настрана с отворени пръсти.
У някои от вас може би има желание изведнъж
да
блеснат.
Второто упражнение, при което
си
представяте мечката, се прави много бавно.
Те тръгват в пътя, но при първите мъчнотии, които срещат в живота
си
, отчайват се и започват
да
мислят, че ако тръгнат в друг път, животът им ще стане по-лесен.
При това упражнение може
да
ви се вижда лесно
да
галите мечката, но мечката е символ.
Тя е акумулатор на известен род енергия в природата.
Нека вземам примери от природата.
Природата, за пример, е създала човешкото тяло.
Но как, лесно ли го е създала?
Ако ви тресе или сте духом отпаднали, хванете мислено една голяма мечка и с едната
си
ръка я дръжте за ухото, а другата прекарайте по гърба ѝ.
– Не, с усилията на вековете.
Като направите това упражнение, ще почувствате като че някаква сила е минала от нея във вас.
В този случай мечката може
да
ви помогне, стига у вас
да
не се яви желание
да
ѝ напакостите.
Но ако човек не употребява своята воля, това тяло само по
себе
си
, не е идеално.
Това упражнение не можете
да
направите с вълка, а само с мечката.
То не може само
да
се държи право.
Ако вашата симпатична нервна система е разстроена, с това упражнение вие ще можете донякъде
да
си
въздействате, ще се тонирате.
Значи за всяко нещо се изисква усилие, работа, а не леснина.
Всеки човек трябва
да
черпи от природата известна енергия, която му липсва.
Най-първо от вас трябва
да
изчезне всякакъв страх.
И когато това движение се извършва правилно, човек мисли добре и върви добре, без
да
залита.
Вие само като
си
представите мечката – тъй рунтава, голяма, потрепервате.
Упражнявайте се, за
да
надделеете на страха.
Ако вървите по улицата и в това време ви дойде на ум нещо за някой ваш противник, че е извършил някаква пакост и почнете мислено
да
с разправяте с него.
Забележете друго нещо: бълха, въшка или какъвто и
да
е друг паразит в меча кожа не седят, бягат от нея.
няма
да
изминете и 10–20 крачки, вие ще се препънете и ще паднете на земята. Защо?
Та при всички упражнения, които правите, имайте за обект едно живо същество, както при това упражнение в ума ви ще седи мечката.
Това течение може
да
се прекъсне и по други причини: страх, нерешителност, подозрение и ред други причини Подозрението, съмнението са недъзи, които произтичат от простия факт, че някой ваш приятел, който ви е обещал 2–3 пъти, че ще ви направи някоя услуга, не изпълни обещанието
си
.
Вземам мечката като символ на енергия.
Това неизпълнение на обещанието ви дава повод
да
се съмнявате в приятеля
си
,
да
го подозирате.
Представете
си
, че този ваш приятел, когато ви е дал това обещание, в същия час е дал някакво обещание на 10–15 души.
Питам ви: ако вие дадете обещание за нещо на 10–20 души, имате ли най-първо физическа възможност
да
изпълните тия обещания изведнъж?
В това отношение младите са хора, които едновременно дават много обещания и не могат
да
ги изпълнят.
Те страдат от много идеи.
Аз ги уподобявам на ония земеделци, които по някой път постъпват много глупаво, а именно: посеят едно голямо пространство земя от 2–3000 декара, после нямат работници, нямат средства
да
ожънат тия ниви.
Има едно българско предание за произхода на мечката, то е следното: едно време тя била една красива, хубава мома.
Човек може
да
има отлични мисли, високи идеи, но ако няма работни сили, които са неговите способности, за
да
може
да
ги мобилизира те остават неразработени, неожънати и неприбрани.
Всяка сутрин я пращала на реката
да
пере едно руно и като се връщала я налагала.
Като дотегнало това на тази мома, тя
си
казала: Господ
да
ме направи мечка с рунтава козина, в гората
да
живея, но при майка ми
да
ме не праща.
достатъчно сили, способности в
себе
си
, той трябва
да
умее правилно
да
ги мобилизира, правилно
да
ги впрегне на работа.
И като
си
турила това руно, тя станала мечка.
Силите, които сега действат в действат в света, както и във вас, са повече отрицателни.
Значи мечката е онази красива мома, която избягала от втората
си
майка.
По някой път например вие се въодушевявате, вярвате, че това ще направите, онова ще направите, но защо/ Защото баща ви още изпраща пари, вие не уповавате на вашето сърце, на вашия ум и на вашата воля и
да
кажете: С труд и постоянство аз мога
да
изкарвам прехраната
си
!
Казвам: дълго време ще мине, докато у вас се създаде едно правилно разбиране за животните.
Да
уповава човек на
себе
си
, аз разбирам
да
уповава на онова великото, Божественото, което е вложено в неговия ум, сърце и воля.
Щом уповавате на Божественото, каквато голяма мъчнотия или каквото крушение и
да
ви дойде, вие ще бъдете силни
да
кажете: Онзи велик закон, който направлява света, той ще ме избави, ще ме изведе на спасителния бряг.
– Когато ти правилно
си
свързан с природата.
Често религиозните хора, като станат много чувствителни, се намират пред една опасност, а именно: те добиват за
себе
си
едно особено мнение, стават особени хора.
Срещнах един път един млад евангелист, който, като дошъл до състоянието на „новораждане“, толкова се въодушевил, че започна
да
се мисли за всесилен, че никой не може
да
излезе насреща му и т.н.
Отива една вечер сам на Витоша и казва на дявола: Ела сега
да
се поборим с тебе!
Аз мога вече
да
те бия, няма
да
ти отстъпя.
Тъй че злото в света, това са разумни, интелигентни същества, това са въплътени дипломати, които действат със силите на природата.
И когато се създаде един окултен клас, какъвто е вашият, непременно ще имате противодействащи сили.
– Срещу всички организации за добро, за духовен подем, черното братство излиза с цел
да
внесе смърт и разстройство между тях.
– Ще вземете
да
обръщате внимание на света, ще изгубите вяра в
себе
си
, в Бога, докато станете играчка в техни ръце.
И съвременният християнски свят в това отношение е станал играчка на тия тъмни сили.
Да
се повърнем към въпроса какво е влиянието на месечината.
Как може
да
се използва нейното влияние в положителен смисъл?
Да
допуснем, че някой път изпаднете в известно меланхолично настроение.
Представете
си
една хубава картина, една хубава перспектива в живота.
Направете следния малък опит: болен сте, изпаднали сте духом, но зимно време е, не можете
да
излезете вън
да
се поразходите.
Представете
си
мислено, че се изкачвате на един планински връх, който познавате, ходили сте друг път и преживейте цялата екскурзия в
себе
си
живо, като че в този момент пътувате.
Всеки ден може
да
правите по една такава разходка.
Туй усилие на вашия ум веднага ще тонира мозъка ви.
При дисхармония на човешките мисли и чувства всички способности се замъгляват и се образува един вътрешен мрак.
Всички краски наоколо ни изчезват и ние се усещаме напълно изолирани, като че отделени от целия космос.
И тогава всички страдания като че се струпват все на нашия гръб.
При това онези, които вървят в пътя на Божественото развитие ще изхарчат повече от своята енергия, но това харчене на енергията трябва
да
става разумно.
Да
допуснем, че между двама от вас, които и
да
са те, се създаде едно чувство на сближаване, на приятелство.
И в природата съществува такова чувство на приятелство.
Щом свържеш приятелство с някого, този приятел никога не можеш
да
го забравиш.
Онези, които имат чувството на приятелство развито в
себе
си
, те имат един вътрешен език, с който се разговарят.
Щом имаш един приятел в света, ти никога няма
да
се обезсърчиш, никога няма
да
се отчаеш.
Да
имаш един приятел и
да
се обезсърчиш, това е невъзможно.
И двамата сядат до камината и мълчат.
След като прекарали 5 часа в мълчание, стават, хващат се за ръце и единият казва на другия: Много съм благодарен за добрия разговор, който имахме.
Та желателно е и от ваша страна всички
да
образувате помежду
си
положителни чувства,
да
си
помагате едни на други.
Аз забелязвам мнозина от вас почнаха
да
заболяват.
Вие трябва
да
контролирате вашите мускули.
За
да
дойдете до положение
да
контролирате вашите мускули, вие трябва
да
правите опити за каляване на волята
си
.
Ето какво ще направите: вие ще седите тих и спокоен и ще извикате някой ваш приятел
да
забие една игла на някое меко място, дето няма наблизо артерия или вена, на крака или ръката ви, и ще следите доколко можете
да
издържите без
да
трепнете.
Той ще започне
да
забива полекичка – 1 мм, 2 мм и вие, ако можете
да
издържате, ще му кажете: Още малко, още малко.
Дойде ли момента, когато не можете
да
издържате, ще му кажете
да
спре.
Иглата, с която ще правите опита, първо ще я обгорите добре и после ще я забивате,
да
видите доколко можете
да
издържате тия страдания, причинени от убождане на игла.
Ако дойде някакво внезапно убождане, лесно се издържа, колкото и голямо
да
е, но когато иглата се забожда малко по малко, по-мъчно се издържа.
Така ще опитате силата
си
.
Представете
си
, че сте мъченик още от първите времена на християнството, как ще изнасяте тия физически страдания, на които те са били подлагани?
Често вие увеличавате малките мъчнотии в живота
си
, но само по тоя начин, при такива опити ще имате едно реално схващане за мъчениците на миналите времена.
Всяка мъчнотия, каквато и
да
е, от какъвто характер и
да
е, ние трябва
да
я схващаме като една сила, която работи вътре в нас.
Аз ви говоря тия неща, за
да
се създаде една хармонична атмосфера между вас.
Трябва
да
знаете, че добрите мисли, добрите чувства и желания и добрите действия образуват една прекрасна атмосфера за работа и успех в живота.
Ако между вас има съгласие и задружност, всичко ще можете
да
направите.
Ако, обаче, почнете
да
се разделяте помежду
си
на партии и
да
оставате на особено мнение, нищо не можете
да
постигнете, защото главната цел в живота ви, това е вашето душевно развитие.
При всяка една работа, която можете
да
извършите на Земята, същественото, към което трябва
да
се стремите, е: развиването на вашия ум, усилването на вашето сърце и облагородяването на вашата воля.
Някой път, при някой неуспех или пък при някоя голяма мъчнотия ти може
да
кажеш: Аз ще полудея.
Не, ти ще се спреш и ще
си
кажеш: В света има разумни закони, които регулират живота.
Кой може
да
ти вземе ума?
Ти можеш
да
полудееш, но при какви условия?
– Полудяват всички ония, които водят един порочен живот.
Полудяването е допустимо при една разнебитена нервна система, при един порочен живот.
Туй
да
го знаете.
Заболяване може
да
стане, разстройство в нервната система от пресилване може
да
стане, но не и полудяване.
Пресилването може
да
стане от две противоположни желания.
Някой път вие можете
да
прекарате през нервната
си
система толкова електричество, че нервите ви
да
се разслабят.
Вие трябва
да
знаете доколко в даден момент вашата нервна система е в състояние
да
издържа известно електричество, доколко е калена тя.
Ако вие изпратите този електрически ток на мозъка през нервната система, може
да
се осакатите.
Затова вие, като ученици в този нов път, трябва
да
се учите на самообладание, на контролиране.
Често някои от вас започват
да
губят паметта
си
.
Следователно, за
да
помогнете на паметта
си
, ще обърнете тия енергии към ума
си
.
Сега ще ви задам един въпрос: ако човек не може
да
обича
себе
си
, т.е.
подразбирам, ако човек сам не цени Божественото, което е заложено в него, може ли другите
да
го обичат?
Ще ви задам друг въпрос: ако вие сами не можете
да
си
сдъвчете храната, друг може ли
да
яде заради вас?
То значи: като отидете при един ваш приятел, той може
да
ви приеме най-любезно,
да
ви сложи богата трапеза, но вие сами ще ядете.
Този ваш приятел, това е Любовта, която може
да
ви даде всички най-добри условия за учене, но заради вас не може
да
учи.
Вашият приятел може
да
ви даде и всички средства за учене, но той не е в състояние
да
ви направи учен, способен.
Ако вие нямате воля
да
се учите, вашият приятел не е виновен за това и вие няма защо
да
се обезсърчавате, не трябва никому
да
се сърдите.
Той може
да
ви предаде едно хубаво настроение или едно добро чувство, но вие трябва
да
имате воля сами
да
учите.
Има и друго нещо: способният ученик може
да
предаде способността
си
на някой свой умен приятел.
По същия начин и леността се предава.
Онези ученици, които дружат със способни другари, всички се учат добре.
Често слушам някои от вас
да
казват: Ние не можем
да
бъдем толкова добри.
Не, вие не трябва
да
мислите така, вие трябва
да
бъдете добри, защото доброто е основа в живота.
Не трябва
да
казвате: Мога
да
бъде и по-малко добър.
– Ако искате
да
успявате в живота
си
, не само сега, но и за в бъдеще, вие трябва
да
бъдете добри.
Френологически, пръстите на пестеливите хора са дебели и къси в основата
си
.
Тази доброта не зависи от вас.
Доброто е вложено във всички ви, а вие само трябва
да
го признаете и
да
го приложите в живота
си
.
В него има един инстинкт постоянно
да
събира.
Вие няма сега
да
придобивате способности, имате ги във вас.
Чувствата също няма сега
да
ги придобивате.
Ако и хвърлите царевица, тя ще я събере, ще
си
хапне, колкото ѝ трябва и останалото.
Когато ако турите пред някоя кокошка царевица тя ще се наяде и след това останалото ще разпръсне с краката
си
.
Туй, което природата е вложила вече във вас, няма какво
да
го придобивате, но просто ще развиете тия сили и ще изпълните плана, който ви е предначертая.
Икономистът ще
си
направи разчет с кое и до колко може
да
разполага и тогава свободно действа.
Следователно при никакви условия няма
да
се отбивате от правия път.
И човек през целия
си
живот, от младини до дълбока старост винаги трябва
да
учи и винаги трябва
да
има един младенчески дух.
Икономистът може
да
бъде държавен мъж или финансист, изобщо умен човек е той.
Той не трябва
да
казва: Моето се свърши, аз няма
да
уча вече.
И на 120 години
да
станете, аз желая
да
запазите онова младенчество като на 20-годишен момък, онзи бистър ум, онзи буден дух,
да
се интересувате от всичко.
Една от опасностите, която ще срещнете в живота
си
, то е, че ще дойдете до положение, като се срещнете двама души, било от външния свят, било между вас самите, няма
да
се разбирате и то за някои маловажни работи.
Хора, у които тази склонност е силно развита, могат
да
станат толкова пестеливи, че ръцете им
да
се проточат.
Винаги ще имате като начало в живота
си
следния максимум: никой не може
да
ви спъне във вашия път.
– У всички крадци ръцете са проточени, дълги, но и от това правило има изключения. Кога?
Могат
да
ви задържат, могат
да
ви вържат, но
да
ви спъне или
да
ограничи някой вашия ум, вашето сърце и вашата воля или
да
ви хипнотизира,
да
не можете
да
мислите,
да
чувствате и
да
действате – това е невъзможно.
Човек може
да
бъде вързан, 20 години
да
прекара в затвор и пак
да
премине в другия свят с една силна и трезва мисъл.
Значи, ако пестеливостта е силно развита в някой човек, а съвестта му е слабо развита, тогава пестеливостта може
да
се превърне в едно вътрешно изнудване на духа и този човек ще се прояви като крадец.
Нищо не може
да
го ограничи.
Следователно пестеливостта е основа на живота, но човек трябва
да
знае, че туй, което трябва
да
пести, което трябва
да
икономисва разумно, то е неговата енергия.
Такива трябва
да
бъдат героите на новите времена.
Стомашната система в пестеливите хора е отлично развита, те имат добре развито благоутробие.
Човек, у когото стомашната система не е добре развита, не може
да
бъде пестелив.
Това трябва
да
знаете.
Пестеливостта се ражда от чувството на любостяжание, а любостяжанието, свързано с разсъдителните и умствените способности на човека, се превръща в икономия, т.е.
Представете
си
, че излезете на сцената
да
декламирате едно стихотворение и ви освиркат.
Вие ще
си
кажете: Втори път не излизам.
Има много недъзи, от които вие младите трябва
да
се пазите.
Не, кажете
си
: Втори път ще изляза.
Ако това изобилие не се употреби както трябва, може
да
се превърне в излишество.
Той отива в Англия с известна мисия,
да
говори нещо,
да
направи някакви предложения.
Гниенето образува болести, а болестите спъват човешкия прогрес, става израждане на хората.
4.
Закон за късите и дългите линии
,
ООК
, София, 23.1.1924г.,
Богат е само онзи човек, който в даден момент може
да
използва разумно богатството, което има.
Сега
да
допуснем, че вие имате 50 милиона лева.
Или
да
кажем, че съзнанието А има 50 милиона лева.
Имате пет дъщери и петима синове.
На всеки един от вашите синове и дъщери се падат по 5 милиона лева наследство.
След като им дадете това наследство, питам: какво печелят те и какво печелите вие?
Да
дойдем до реалните неща.
Ако един баща остави 5 милиона лева наследство на своя син, какво печели той и какво печели синът му?
С този закон аз обяснявам защо някой път идват страданията в света.
Думите страдание и радоств дадения случай имат същото отношение.
В някой случай е необходимо бащата
да
остави 5 милиона на сина
си
, а в друг случай няма нужда
да
оставя нито пет пари. Защо?
(Един милион лева злато тежат 1500 кг.) Сега представете
си
, че вашият син трябва
да
премине океана с една лодка, която само него може
да
побере.
Ще има ли той възможност
да
тури при
себе
си
и тия 5 милиона лева, които вие ще му оставите, и с тях заедно
да
премине океана?
Следователно, когато съществата тръгнат от Небето за Земята, нито пет пари не им дават от горе.
На вашия син в дадения случай най-доброто наследство ще бъде, ако му дадете само петдесет житни зърна.
Някой казва: „Трябва
да
осигуря сина
си
.“ Казвам: вашият син ще мине през морето, как ще го осигурите?
– „Ама аз искам
да
му оставя 5 милиона лева.“ Нищо не му оставяйте, дайте му само петдесет житни зърна.
И Господ някой път ви дава само петдесет такива зърна и ви казва: „Ще ги посеете.“ И всички мислите, че Господ ви е направил щастливи.
Но вие още не разбирате дали Господ ви е направил щастливи.
Вие мислите, че имате нужда от голямо богатство.
Аз виждам: мнозина от вас искат с малка лодка
да
минат през това бурно море.
Трябват ви само петдесет зърна в това море, защото всичките ви страдания произтичат от голямото богатство.
Тия страдания показват, че материята, през която минава човешкото съзнание, е жидка, течна.
За довечера нямаме хляб, ще умрем гладни.“ Но може ли човек
да
не яде 24 часа нищо и
да
умре?
Казвам: не 24 часа, 3-4 дни, пък и повече
да
не яде, човек не умира.
От пресищане много хора са умрели.
Сега всички хора умират все от пресищане.
В окултната история няма случай някой
да
е умрял от глад, но от пресищане са умрели много хора.
Сегашните сиромаси, които умират от глад, и те са преситени – разбирам пресищане на съзнанието.
Не, от пресищане.
Той е ял повече, отколкото стомахът му може
да
смели, и червата му не са могли
да
изхвърлят излишъците.
“ – Не, не, вие трябва
да
го очистите.
Всички тия излишъци трябва
да
се изхвърлят, за
да
може новата храна, която възприемаме,
да
ни ползва.
Когато очите в своята орбита се намаляват, човек се отдалечава от Бога.
Вие, понеже разсъждавате по буквата, ще мислите, че се говори за външната орбита.
Тя преди всичко е проекция тук, на Земята, на онази линия в пространството, която има дължина с милиони километри.
Колко елемента са нужни, за
да
измерим колко са дълги страните на един ъгъл?
(Три.) Значи в дадения случай трябва
да
имате един ъгъл.
Да
допуснем, че имате един ъгъл АВС (фиг. 2).
Да
допуснем после, че АВ е 200 милиона километра, ВС е 200 милиона километра, а между А и С разстоянието е само 10 сантиметра.
В дадения случай тия 200 милиона километра трябва
да
се превърнат три пъти, за
да
намерите тяхната стойност.
Защо трябва
да
направите на тия три линии три превръщания?
– Понеже едното изображение, което имате, е в Менталното поле, трябва
да
го смените с астралното.
Това изображение от Астралния свят трябва
да
го снемете на физическия свят и едва тогава
да
си
съставите една ясна представа какво означава този символ.
Двете страни АВ и ВС показват, че даден предмет се приближава към реалността на нещата, а линията АС, която представлява физическия свят, показва, че физическият свят е далече от реалността на нещата.
Следователно един човек, който е потънал в материята, се намира на линията АС – той е далече от Бога.
И каквито и усилия
да
прави, той не може
да
се приближи.
Вземете най-способното, най-гениалното дете и го оставете само в Природата.
То само няма условия, няма среда и затова, каквито усилия и
да
прави, няма
да
се развие.
Но ако турите това дете при известна благоприятна среда, двете страни на този триъгьлник АВ и ВС показват именно условията, при които това дете може
да
се развие.
Вие трябва
да
вземете тия линии по отношение на вашето сърце.
Аз ще ви дам следния пример: вие трябва
да
простите някому, който ви е обидил кръвно.
Да
оставим причините, поради които ви е обидил.
Факт е, че има известна обида.
Може
да
не
си
е удържал думата или може
да
ви е изгорил къщата.
Вие може
да
опитате дълга ли е или е къса правата линия на вашето милосърдие.
Ако вие не можете
да
извините този човек в
себе
си
, ако не можете
да
му простите, вие се отдалечавате – нищо повече!
Каквото и
да
философствате: „Ама няма условия, ама туй-онуй...“ – Не, не, аз зная, че вие се отдалечавате от Бога.
Не ви е възможно
да
му простите, защото се отдалечавате от Бога.
Някой казва: „Аз не съм готов, не мога
да
му простя.“ Друг казва: „Аз ще му простя.“ Защо вторият прощава?
Следователно ние можем
да
употребим Доброто само когато се движим към Бога.
Щом се отдалечаваме от Бога, невъзможно ни е
да
направим Добро.
Тъй че, когато аз казвам, че трябва
да
бъдем добри, подразбирам, че в дадения случай нашето съзнание се приближава към Бога.
Ще схващате въпросите философски.
Според окултната наука правенето на Добро не представлява нищо: никакво време не ви отнема, нищо няма
да
иждивите.
Казвате: „Ще ми отнеме всичкото време, аз имам деца, трябва
да
работя.“ – Не, не, Доброто няма
да
ви вземе даже една хилядна част от секундата.
Туй Добро, което може
да
направиш, е извън времето и пространството.
Ти ще имаш време
да
работиш и за жена
си
, и за децата
си
– и при това
да
правиш Добро, колкото искаш.
Казвате: „Аз трябва
да
отделям време.“ – Не.
Времето е дадено за физическия свят.
Времето е само за хора, които трябва
да
се мъчат.
Времето е само за
да
съзнаваш, когато се мъчиш.
Например обичаш някого, някой свой приятел, и той ти обещава
да
дойде.
Да
кажем, че линията А – А1 е дълга 5 сантиметра.
Някога времето ви се вижда много късо.
Казвате: „Тази година
си
отиде като един час.“ Значи в нашето съзнание има друга мярка, с която ние мерим реалните неща.
Да
допуснем, че бих ви дал такъв един ребус, какъвто имате на чертежа.
То е относителна мярка, затова не се спъвайте с нея.
Казват някому: „Ти трябва
да
работиш за Бога.“ – „Ама нямам време.“ Ти се отдалечаваш от Бога – нищо повече.
Туй е, което съществува в Природата.
Да
служиш на Бога – това няма
да
ти отнеме никакво време.
Това е езикът на Природата.
Ами че какво ми струва
да
отправя ума
си
към Бога?
Някои, като отиват при Бога, турят
си
було.
Други пък
си
държат затулени очите.
Не, няма
да
затваряш нито очите
си
, нито ушите
си
.
Някои затварят носа, устата
си
и така отиват при Господа и Господ, като ги види със затворени уста, знае защо са ги затворили.
Сега в Природата това са приливи и отливи и трябва
да
знаете, че когато имате пред
себе
си
една реалност, за
да
се убедите, че реалността е действителна, тя трябва
да
даде едно отражение.
Защо
си
затварят устата?
Всяка реалност, която не дава отражение, не е действителна.
Такъв човек ще ти каже: „Извинете, малко съм неразположен, не мога
да
говоря.“ Пък някой
си
туря памук в ушите, не иска
да
те слуша.
Има богати хора, които
си
турят памук в ушите, когато не искат
да
изпълнят Волята Божия.
Елате друг път.“ Казвам: щом намерите един човек със запушени уши, той се отдалечава от Бога – не
си
губете времето при него.
И цялата съвременна философия, и всички философски системи на миналото са образувани все от тия знаци.
Щом можете
да
простите, вашата права линия показва, че вие се приближавате към Бога.
Никой не може
да
определи какво значи абсолютно.
Казват: „Бог е безконечен.“ Може ли
да
бъде така?
Живейте с известна надежда – вашата права линия е дълга.
Обезсърчиш ли се, отдалечаваш се от Бога.
Ако нищо не може
да
ви разколебае, ако нищо не може
да
разклати вашето убеждение, вашата права линия е дълга.
Може ли нещо, което има начало,
да
бъде безконечно?
И безконечното може ли
да
има начало?
Ако нищо не може
да
ви отдалечи от убежденията ви, вашата линия е дълга.
може
да
има начало само по отношение на нашето съществуване.
Когато човек се съблазнява, той се отдалечава.
Като говорим, че Вселената е безконечна, подразбираме
себе
си
.
Аз приемам едно начало за
себе
си
.
Които от вас говорят за начало, подразбират
себе
си
, проявленията на известен живот в даден момент извън времето и пространството.
Колкото тя може
да
те съблазни, толкова и ти можеш
да
я съблазниш.
Да
допуснем, аз ви давам следното изяснение: вие се движите с бързината на светлината, с 300 000 километра в секунда.
Представете
си
, че аз ви казвам: вие, които се движите така бързо, с тази бързина ще се намерите на другата страна на Земното кълбо.
Ще кажете: „Не
си
правете този труд.“ Може ли
да
има за мене труд?
В дадения случай аз казвам тъй: или се приближаваш към Бога, или се отдалечаваш от Него – две положения има.
Ако вие сте на другата страна на Земята, а аз се движа с бързината на светлината, колко време ще ми отнеме
да
се намеря на това място, където сте вие?
Аз зная: ако се приближавам към Бога, всичките ми отношения са прави.
– Не повече от около една двадесета от секундата.
Те може
да
не са идеални, но всяко користолюбие е изключено.
Значи една двадесета от секундата ще иждивея, за
да
ви намеря.
Може
да
правя погрешки: то е по отношение на светлината; но щом съм в тази посока, аз ще ги изправя в края на краищата.
Вие казвате: „Не
си
правете труд.“ Моето идване е извън времето и пространството.
Отдалечавам ли се от Бога, може
да
съм идеален човек – след време ще почна
да
правя погрешки.
Не, освен че няма
да
си
направя труд, но за мен ще бъде приятно
да
се придвижа към вас.
Има хора, които са грешници, обаче са в посока
да
се приближат към Бога.
Сега,
да
кажем, че ти
си
извървял 50 километра заради мене, за
да
ме видиш, и в твоя ум седи една грандиозна идея, че
си
направил много нещо.
– Защото той се стреми с голяма бързина към Бога и скоро ще измени живота
си
, а ти, понеже вървиш в обратна посока, след една година ще се отдалечиш от Бога.
Хубаво, но ако някой иде от Слънцето
да
те види и заради тебе е изминал 300 000 километра в секундата, какво е отношението между тебе и този, последния?
Следователно, щом се приближаваме към Бога, имаме условия, а щом се отдалечаваме от Бога, ние губим условията.
И тъй, правата линия в нашия живот може
да
се удължи, може и
да
се скъси.
Съзнанието В е извървяло 300 000 километра път в секундата, за
да
изрази своята Любов към вас.
И когато казвате, че между две точки може
да
прекарате една права линия, или че правата линия е най-късото разстояние между две точки, тъй е, но това е едно отношение.
Най-късото разстояние между две точки същевременно е и друг един символ.
После, на съзнанието А, което е изминало 50 километра път, му трябват 10 часа време, а на съзнанието В е нужна само една секунда.
Едното същество е извървяло 50 километра за 10 часа, а другото същество е извървяло 300 000 километра за една секунда.
Аз извървях 50 километра път, цял ден изгубих.“ Съзнанието В казва: „Не, аз имам повече любов, понеже по-дълъг път изминах.“
Да
, но то е изгубило от времето
си
само една секунда.
Това разстояние може
да
се скъсява.
Но ако при това движение се образува един временен застой, тогава върху този застой се зараждат най-големите катастрофи.
Философски ще разсъждавате.
Например, ако човек се движи с голяма бързина, най-после той ще дойде до Земята и ще поиска
да
се осигури,
да
живее един щастлив живот.
Трябва
да
намерите онези елементи, за
да
не изпаднете в една отрицателна почва.
Тогава се създава най-голямата катастрофа.
Да
кажем, че съзнанието А ви дава 50 лева, а съзнанието В ви дава 300 000 лева – кое ви дава повече?
Той ще има този тежък изпит на Йов, който, като забогатя, синовете и дъщерите му поискаха
да
се осигурят и казаха: „Нашият баща е много богат, нека умре!
Тия камили, овце – всичко това за нас трябва
да
остане, ние ще живеем, както
си
искаме.“ И Господ каза на Йов: „Понеже ти имаш такива синове, ще те поставя на най-тежкия изпит – ще те науча друг път
да
раждаш други синове, които
да
се приближават към Мене, а не
да
се отдалечават.“ И какво стана?
Камилите му, говедата, къщата, нивите: всичкият му имот се загуби.
Добре,
да
направим тия величини разнородни.
Съзнанието В ви дава 300 000 лева, а съзнанието А ви дава петдесет житни зрънца подарък.
След това обещание всичко му се върна в двоен размер.
Следователно, когато вие превръщате силите, които съществуват във вас, вие трябва
да
знаете какви са тия сили.
И други синове му се родиха.
Тия сили имат ли движение, живи ли са, имат ли съзнание в
себе
си
?
Кои синове се върнаха?
Вие, учениците на тая Школа, трябва
да
правите разлика във вашите мисли, във вашите философски схващания,
да
знаете към коя категория спадат.
Колко синове и колко дъщери имаше Йов.
Вие може
да
правите различни опити,
да
познаете дали една ваша идея е реална, или не.
Прочетете в Писанието колко синове и колко дъщери има Йов.
Вие ще опитате нейната сила по бързината ¢.
Вие трябва
да
знаете, че Господ е от онези, които не извиняват погрешките, т. е.
Тя трябва
да
се движи бързо.
Ако искам
да
отида на Слънцето, аз бих предпочел бързината на съзнанието В.
Ето какво подразбираме под това: Бог на такъв човек не може
да
даде ония условия, които би дал на човек, който се приближава към Него.
Обаче ако искам
да
се заселя на Земята и
да
се развивам при нейните условия, ще предпочета бързината на съзнанието А или туй А, което ми дава петдесет житни зрънца.
Туй е всичко, а не че у Бога няма желание
да
ти даде благоприятни условия.
Ти, който имаш противоположен стремеж, не отиваш към Бога, а се отдалечаваш.
Тия величини вие може
да
ги превърнете.
Тогава и 300 000 000 лева
да
ти дадат, с какво ще пренесеш това богатство, как ще го използваш?
Представете
си
, че А представлява почвата, а В представлява условията или силите, които работят за развиването на ония семена, които са вложени в почвата.
От вас се изисква
да
имате определени идеи в сърцето, в ума
си
и
да
не сте колебливи.
Тогава, като разсъждаваме философски, различие между А и В има само по отношение на техните служби в света.
Да
допуснем, че едно живо тяло се движи от точка А към нас, които сме в точка В.
Тия символи не ги знаете още.
Колкото тази линия се удължава към В, толкова живото тяло се приближава към нас, колкото тази права се скъсява към А, толкова живото тяло се отдалечава от нас.
Това може
да
наблюдавате във вашия живот и
да
видите, че е така.
Следователно, когато правите линии се удължават, живите предмети се приближават към нас; когато правите линии се свиват, живите предмети се отдалечават от нас.
Тогава лесно може
да
си
изясните явленията, които стават около вас.
Щом се отдалечавате от Бога, нещата стават смътни и някой път и
себе
си
не разбирате даже.
И тъй, аз желая сега вашите прави линии на съзнанието
да
се увеличат.
Туй тяло, което се отдалечава, се движи в известна посока.
Ще турите в душата
си
онзи стремеж – всякога
да
се приближавате към Бога.
Туй е вярно и в спектроскопа, с който учените хора
си
служат.
Дръжте едно положение: като ученици в съзнанието
си
ще се движите към Бога!
Когато едно тяло се отдалечава от нас, линиите, които образуват правите ъгли, се стесняват.
И затова всички хора твърдят, че известно небесно тяло се приближава към Земята, а друго се отдалечава по отношение на нашия живот.
В дадения случай ще имате само една светла идея – че вие се движите към Бога, в когото седи вечното благо на света.
Следователно, когато обкръжаващата среда (ние разбираме живата среда) или душите, които ви заобикалят, са в хармония, тяхното съзнание е будно, всички са в добро настроение към вас и линиите ви се увеличават.
Той е израз на всичкото съвършенство.
Той е, който носи благата на всички същества, от Него излиза този Дух.
И когато вие се движите към Бога, ще бъдете в съгласие с всички същества, които отиват и се движат в същата посока.
Като срещнем един човек, по тия линии ние познаваме дали съзнанието на този човек се приближава или отдалечава от някое дадено лице.
Какво може
да
ни препятства, когато всички се движим към Бога?
Под думата отдалечаванение подразбираме всички ония условия, които носят в
себе
си
сила за развиване на този човек.
В моя джоб няма нито пет пари, и във вашия няма нито пет пари – нищо не мога
да
ви взема и вие нищо не можете
да
ми вземете.
По същото ние съдим дали Бог се приближава към нас, или се отдалечава.
Сега всеки един от вас, където ходи, ще носи със
себе
си
само петдесет зърна:
да
сее.
Сега, когато аз говоря, че Бог се приближава или отдалечава, аз употребявам този език, както когато астрономите казват, че Слънцето изгрява или залязва: всъщност Слънцето никога не залязва.
Ако вземете едно зърно повече – това значи, че ако във вас се зароди най-малката мисъл за зло, тя може
да
ви свали долу.
Ако тия прави линии се скъсяват, ние се отдалечаваме от Бога, ако тия линии се удължават, това не става изведнъж, а върви по един математически закон и тогава ние съдим за правилния развой: щом има известна пропорция, значи ние се приближаваме към Бога.
Щом се намалява разстоянието, ние се отдалечаваме.
Кажете ли така, в дадения случай вие сте изгубили нещо, вие се опетнявате, вие се опорочавате.
Ако вие мислите по този начин, ще видите един ден дрехите
си
опетнени: всички неща около вас ще са почернели, а вие ще се превивате, ще се прегъвате от мъка за това нещо.
Не, ще пазите в ума
си
следната свещена идея: Бог с никого не
си
играе!
Вие казвате, че еди-кой
си
човек е добър.
Пазите ли тази линия, вие ще бъдете силни.
Фактически кое е, което ви дава право
да
кажете, че този човек е добър, а друг е лош?
Сега вие няма
да
мислите: „Добър ли съм аз, или не?
Кои са качествата, които в даден момент отличават един човек от друг?
В добрите хора тия линии винаги са широки, дълги, а у лошите хора тия линии са къси, неравни.
“ Ти може
да
не
си
добър и може
да
се движиш към Бога, а може
да
си
добър и
да
се отдалечаваш от Бога.
Затова казваме: добрите хора се приближават към Бога, а лошите хора се отдалечават от Бога.
Вие казвате, че известен човек е лош, но това е само относително.
Следователно правата идея е тази:
да
се движим към Бога, от когото можем
да
почерпим знание и Мъдрост, можем
да
почерпим и сила за живота
си
.
Упражнение: Ще теглите ръцете
си
от гърдите до под лъжичката и ще произнесете думата сърце.
Като я произнесете, ще мислите за всички херувими, понеже сърцето е свързано с тях.
Кога се ражда злото?
После ще движите ръцете
си
нагоре към главата и ще произнесете думата ум.
Ти вземи парите на богатия, той после се научава
да
краде,
да
лъже, защото кражбата, лъжата и насилието се раждат само при неблагоприятни условия.
След това ще разтворите ръцете
си
настрана и ще произнесете думата душа.
А тия, богатите хора, които обичат
да
крадат, те не съзнават, че са богати.
И най-после ще приберете ръцете
си
пред челото и ще произнесете думата Дух.
Значи Духът включва в
себе
си
всички движения.
Той имал 350 милиона златни английски стерлинги, но се удавил в морето, като мислел, че тия пари няма
да
му стигнат
да
прекара останалата част от живота
си
.
Значи в съзнанието
си
този човек минавал за бедняк.
Той казвал: „При тази скъпотия на живота тези пари няма
да
ми стигнат даже за един ден.“ Следователно богати хора са само ония, които оценяват условията, при които живеят.
Някой казва, че той може
да
има 100 милиона лева,
да
забогатее.
Човек може
да
е милиардер, и пак
да
е бедняк, а може
да
няма нито пет пари в джоба
си
, и пак
да
е най-богатият.
Може в джоба
си
да
не носим нищо, но в банката на живота
си
да
имаме много нещо.
Сега, като правим сравнение, може
да
се употреби една аналогия.
5.
Колко пъти да прощаваме?
,
НБ
, София, 27.1.1924г.,
И като му дойде някой гост, той ще бъде първият, който ще го посрещне, ще му услужи и след като му услужи, няма
да
казва: „Само аз мога
да
направя това“.
Ще разсъждаваш.
Аз обичам следната черта в човека, тя е Божествена: като направим най-хубавото,
да
кажем: „Аз можеше още
да
направя, сега малко направих“.
Всякога, като направим някому нещо, у нас трябва
да
остане туй чувство, че още можехме
да
направим.
Като ти даде някой нещо или направи нещо за тебе, тъй
да
каже: а ние се заблуждаваме, мислим, че много нещо правим.
Отсега нататък трябва
да
се учите
да
ги прилагате.
Не е в многото даване, не е и в малкото даване.
Вие цитирате стиха и казвате: „Трябва
да
се обичаме“.
Малкото може
да
е много, и многото може
да
е малко.
Аз мога
да
ви дам 100,000 лева и
да
ви убия на пътя, а мога
да
ви дам 10 ябълчни зрънца и
да
ви кажа: „Посадете ги в градината!
А
да
знаеш
да
обичаш, без
да
подозират това хората, то е цяло изкуство!
“ Но тези ябълчни зрънца може
да
ви послужат повече, отколкото парите.
Онзи човек, който е научил великия закон на Любовта, ето какво може
да
направи.
Сега много и малко, това са неща относителни.
Хората спорят, но този спор съществува не само между хората, съществува и между най-дребните буболечици; и те спорят за нещо, разискват, важни въпроси разрешават.
Вие, които ме слушате сега, можете
да
кажете: „Философски трябва
да
се обяснят тия неща!
Естествено, този спор на сцената се явява като едно странно явление, явява се тъй нареченото чувство на обида.
“ Аз мога много неща
да
ви обясня, философски.
В човека има едно чувство на обида.
Всички съвременни хора имат едно изобилие.
Мога
да
ви обясня произхода на света; мога
да
ви обясня защо е създаден човекът; мога
да
ви обясня философски защо жената е жена, защо мъжът е мъж; мога
да
ви обясня защо се женят хората и т.н.
Запример, сегашните християнски народи, сегашните европейски народи, в тяхна сила и власт е
да
поправят сегашния свят.
Америка, Англия, Франция, Германия, навсякъде, в тяхна сила е
да
поправят сегашното общество.
Всички тия неща мога
да
ви обясня,
да
ви ги докажа практически.
Те не са в сила, защото не искат.
Добре, но за
да
се докажат нещата, ние трябва
да
бъдем разумни, добродетелни и пълни с Любов.
Църквата също е в сила
да
изправи всички свои недъзи.
Сега ние ще се спрем върху онова вътрешно схващане за обидата.
И често, в Америка, или тук в България, или другаде, една църква ще дава бал, за
да
събере малко пари за бедните.
Вие ще се мъчите, ще се мърдате на местата
си
, като ще мислите, че и вие се въодушевлявате.
Обидата често нарушава вътрешното равновесие в живота.
Аз свиря, напъвам се и питам този-онзи: „Благодарни ли сте от моето свирене?
Вие може
да
имате едно прекрасно настроение, но една дума, казана не на място, може
да
наруши цялото ви равновесие,
да
се върнете у дома
си
неразположен духом и цяла нощ
да
не можете
да
спите.
Нас може
да
ни утешават, че трябва
да
простим, че трябва тъй
да
направим, иначе, но защо трябва
да
простим?
Аз нямам нищо против игрите, може и чрез танци
да
се помогне, но това е един от хилядите и милионите начини за помагане на бедните.
Следователно, ако аз ви доказвам защо човекът е станал човек, а не ангел, защо слугата е станал слуга, а не господар, трябва
да
ви го докажа чрез закона на Любовта.
Сега Петър спори, види се, той е бил малко запознат със законите на вероятностите, и пита Христа: „Според закона на вероятностите до колко пъти трябва
да
се прощава, до седем пъти ли?
Ако слугата беше станал господар, нивите щяха
да
останат неразорани.
Другаде пък ще се дава концерт в полза на бедните.
Защото ако беше станал учител, предметите на науката щяха
да
останат незаучени.
Всички искат
да
станат учители.
Ние ще се опретнем всички на работа, всеки ще отиде при ближните
си
и ще каже: „Слушайте, ние имаме една наша сестра, трябва
да
ѝ помогнем.
Е, представете
си
, 490 души
да
седят на вратата ти и
да
казват: „Прости ни!
Макар че нейното поведение е такова и такова, но ние трябва
да
ѝ помогнем, такава е волята Божия“.
Само отношенията на хората в света създават учителите и учениците.
“ – и всичките
да
седят по 5 минути, докато им простиш.
От учители няма нужда.
Представете
си
да
идват толкова души през годината,
да
хлопат на вратата ти,
да
идват по толкова пъти и всеки
да
седи по 5 минути, а ти
да
ги прощаваш само!
Ученици са потребни, защото много неща има
да
се учат.
Царете, за
да
избягнат тази неприятност, често издават един манифест, един общ указ, с който изведнъж прощават всички, че видели ги, не ги видели, прощават им, за
да
не ходят
да
ги безпокоят.
Сега аз ще подведа този въпрос малко по-другояче.
Третото заблуждение: „За в бъдеще, когато ние се развием, когато станем силни и богати, тогава ще оправим света“.
Някои го разглеждат по църковному.
“
Да
, Господ не прощава. Защо?
Ние сме слушали, слушали, казват: „
Да
си
простим!
Значи Бог досега не
си
е оправил работите, че за в бъдеще ще ги оправя.
Защото когато казваме, че Господ прощава, ние Му придаваме един човешки колорит.
То е прощаване, без
да
е простил; извинение, без
да
е извинил.
Бог няма какво сега
да
ги оправя.
Следователно, ако вие искате
да
работите, то когато дойдете
да
говорите за Бога, Той във вашия ум трябва
да
седи като едно съвършено същество.
И туй същество не трябва
да
седи някъде далеч от вас.
Някой ви пита: „Ако колата, с която ще прекарвам своето брашно и с която отивам на далечен път, се счупи, до колко пъти трябва
да
я поправям?
Времето не е създадено
да
оправя живота.
Вие трябва
да
Го считате като едно същество, на което умът е тъй подвижен, сърцето тъй пластично и благородно и волята тъй мощна, че в дадения момент
да
може
да
направи всичко.
“ Аз ще кажа: Дотогава, докато ми служи, ще я поправям, защото без нея не може
да
се кара.
Ние за Бога не можем
да
мислим, както мислят за нас.
Следователно ние трябва
да
се стремим към Неговия образ.
В Евангелието се казва: „Повярвай в Господа Исуса Христа, и ще простиш на онези, които са ти съгрешили; повярвай в Господа Исуса Христа, и ще възлюбиш онези, които не обичаш, повярвай в Господа Исуса Христа, и сърцето ти ще бъде милостиво към страждущите; повярвай в Господа Исуса Христа, и ти ще служиш Нему, няма
да
убиваш хората“.
Представете
си
, че един кон ви ритнал някъде.
Не, нито Господ ще изправи живота, нито времето ще изправи живота, а ти ще
си
кажеш: „Аз ще изправя живота
си
съобразно Божиите закони!
Трябва ли
да
му счупите краката?
С тази вяра всичко можеш
да
направиш.
– Трябва
да
му простите, понеже той ви е необходим.
Всеки ден трябва
да
туряте в ума
си
тази мисъл.
Сега някои разглеждат ближния като един посторонен човек.
Щом някой сгреши, Господ му казва: „Покажи любовта
си
!
И всички трябва
да
я приложите, но не само тук.
Не, този ближният ти човек е ближен, защото той е една необходимост за тебе, ти трябва
да
му простиш.
У майката, запример, ако една майка обича едно от децата
си
повече, това е пристрастие.
Трябва
да
му простиш, защото не му ли простиш, твоята каруца е счупена и ти сам ще носиш брашното на гърба
си
, нищо повече!
Това са положения, които трябва
да
се различават в живота ни, за
да
стане сносен.
Всяко насилие, всеки лош поглед, всяко лошо чувство, всяко желание
да
убиеш, всички тези неща са негативни и не носят нищо добро в света.
– Ти ще дадеш на всяко дете изобилно, но всяко дете ще го поставиш при тези условия, при които то може
да
се ползва.
Запример, вие може
да
ме слушате, че трябва
да
си
прощавате, без
да
разбирате закона.
Даже и един светия, даже и един благороден човек, ако употребят едно насилническо средство, то е в техен ущърб.
Като поливаш едно цвете, ти ще го поливаш изобилно, че то
да
каже в
себе
си
: „Господарката ми тури повече вода“.
Казвам: Трябва
да
си
прощавате.
Онзи, който е поставен на това насилие, той може
да
се ползва, но онзи, който прилага насилието, нищо не се ползва.
Тази вода трябва
да
прелее, та цветето
да
остане доволно.
Затуй много по-добре е
да
бъдем индиферентни, но с търпение
да
издържаме погрешките на един свой брат.
“ – Може
да
си
простим, защо не?
Не трябва
да
се наказва, но трябва
да
му се каже нещо.
Добрите жени така поливат, че водата прелива от саксиите.
Ако след като се върна от разходка, питам: „До колко пъти трябва
да
си
чистя дрехите?
Ще го повикам, ще му разправя приятелски, разумно, всички причини и последствия от тази негова погрешка.
А някои жени, като поливат цветята, бързат, сипят им по няколко капки вода и казват: „
Да
не прелее водата“.
Имате син, който отива в странство.
Не, не, всякога трябва
да
прелее.
Определено ли е по колко пъти трябва
да
я чистя?
Баща му има 10,000 лева, а той започва
да
се хвали,
да
разправя, че баща му имал 100,000 лева.
Един българин дал угощение на един турчин и му налива сладко винце, но тъй му налива, че като дойде до един пръст от чашата, оставя я празна и казва: „Заповядай, ефенди!
Всеки ден трябва
да
я чистя, тя ми е необходима.
Един българин, сега той е учител, отива в Америка и започва
да
се представлява, че е от княжеска фамилия, че е български принц.
“ Като дойде
да
налива на
себе
си
, прелее чашата и казва: „Утира!
Всичките лекенца, колкото ги има, все ще се очистят.
Навсякъде той минавал добре, отдавали му голямо внимание и почести, но благодарение на това, че баща му бил княз, а той – български принц.
Защо трябва
да
простите на своите ближни?
Ако ти не простиш на своя ближен, в тебе ще стане едно подпушване, едно блато ще се образува, и там ще почнат
да
се образуват милиарди микроби.
– Налее на турчина чашата малко празна, а на
себе
си
прелее и пак казва: „Утира!
Следователно за твоето благо не само че не трябва
да
се подпушваш, но ще простиш на своя ближен, ще направиш един канал, чрез който изтичането
да
става медлено,
да
не образува никакво блато,
да
няма никакви условия за тези милиарди микроби.
“ Турчинът гледал, гледал и най-после казал: „Ефенди, направи тъй малко „утира“ и на мене,
да
пия и аз от тази чаша!
Като дойде за
себе
си
, тъй малко с „утира“, а като дойде за другите, няма „утира“.
Не, ще прелееш и за
себе
си
, и за другите.
Някой казва: „Всичко е егоистично“.
В името на Истината, ние сме длъжни
да
говорим само туй, което сме опитали.
Нашата любов трябва
да
се даде тъй преизобилно на това цвете,
да
съзнае то, че ти
си
му дал, че
си
излял върху него много.
“ На детето
си
ще дадеш преизобилно,
да
почувства, че майка му е дала своите чувства.
НАГОРЕ