НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
164
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
164
:
1000
резултата в
5
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Отношения между проявите в природата
,
МОК
, София, 6.1.1924г.,
С тия вибрации природата е образувала една малка трапчинка долу под окото, която украсява човешкото лице.
Защо природата ги е турила отгоре над очите?
(– За
да
не влиза потта в очите.) Това е една от службите, едно от предназначението на веждите, но има и друга причина, поради която природата е турила веждите.
Веждите и клепачите на очите са турени от природата, за
да
регулират светлината, която влиза в човешкото око.
От всичко това трябва
да
имате предвид следния закон: вие нямате право
да
злоупотребявате със силите, които действат във вас.
Да
не мислите, че можете
да
употребите тия сили за каквото искате.
Не, всяка сила на съзнанието има свое предназначение.
2.
Мъртвите и живите линии
,
ООК
, София, 8.1.1924г.,
Всички линии в геометрията – това са сили в Природата, които играят важна роля.
Едни от тия сили в Природата при сегашното ваше развитие са в разрез с вас и затова вие трябва
да
разбирате този закон.
– „В безпаричието.“ – Но, представете
си
– им казвам, – вие сега искате
да
дадете възможност на бедните хора
да
станат силни,
да
заграбят парите на богатите и
да
ги употребят разумно.Но вие още не знаете дали те ще ги употребят разумно.
Следователно вие може
да
превърнете един враг във ваш приятел. Как?
Представете
си
, че тези, бедните хора, знаеха този закон: без оръжие
да
изтеглят богатството на богатите и
да
го приложат.
Гледа богатият – касата му затворена.
А сиромахът стане, гледа касата
си
– пълна.
Сега за обяснение на мисълта
си
ще ви приведа един пример, който съм привеждал и друг път.
Казвам: где ще бъде силата тогава?
Той е из романа на един граф, който се влюбил в някоя
си
графиня – красива, интелигентна.
– У сиромасите.
Казвам: туй богатство от богатите може
да
мине по един естествен начин в ръцете на сиромасите.
Обаче в този граф се заражда такава омраза, че той търси начин как
да
отмъсти и на нея, и на мъжа ¢ по такъв начин, че и двамата
да
го почувстват.
Да
допуснем сега, че аз мога
да
направя това –
да
прекарам златото на богатите хора в ръцете на сиромасите.
Той помислил
да
ги убие, но този начин на отмъщение му се видял слаб.
Но вие гарантирате ли, че тия сиромаси, като ги направите богати, ще употребят туй богатство за благото на човечеството.
Минават година, две, три – не може
да
намери такъв начин, че като
си
отмъсти, и двамата
да
почувстват силно това отмъщение.
Казват: „Е, и това са хора.“
Да
, хора са и те, като онези, богатите.
Графинята почувствала, че в неговия ум се заражда една мисъл
да
погуби и нея, и мъжа ¢, затова, като ¢ се родила дъщеря, извикала графа на частна аудиенция и му казала: „Действително ние се обичахме едно време и сега ти ми се сърдиш.
И тогава казвам: в окултната наука се знае, че сегашните сиромаси са едновремешни богаташи, а едновремешните сиромаси са сегашните богаташи.
Ти
си
млад: ето, дъщеря ми ще порасне, ако искаш, почакай я малко, ожени се за нея и считай, че за мене се оженваш.“ Той се съгласил и всичката му омраза изчезнала.
Радостта дохожда у него и след няколко години той се оженва за дъщерята.
Следователно тази графиня е разбирала великия закон как
да
превърне едно чувство на омраза в едно чувство на любов.
Следователно друго, друго нещо трябва
да
се внесе в живота.
И тъй, всичките противоречия от чисто окултно гледище – това са сили.
Това не са индивиди, форми, това са действащи сили, на които вие трябва
да
проучвате законите.
Ако имате един приятел или един враг, вие трябва
да
го проучвате като една сила,
да
проучвате законите и силите, по които той се движи.
– У всички ви трябва
да
има човещина.
Но каквито и
да
сме, богати или сиромаси, човешки трябва
да
се отнасяме,
да
имаме еднакви права всички и
да
се зачитаме.
Вие трябва
да
знаете положително причините за тази омраза.
Няма
да
дойде по-скоро.
„Ама той не иска
да
ме гледа!
Та и сега за вас, учениците, които казвате по някой път, че може и без Школата, казвам: вие грешите против
себе
си
.
“ Това не е наука.“Ама той не може
да
ме търпи!
Всяко нещо
си
има причина.
Ако мислите, както някои сегашни хора мислят, че трябва
да
отидат в църквата – те не са прави.
Как можете
да
разберете тия причини?
Ти не трябва само веднъж
да
идеш в църквата – всякога трябва
да
бъдеш там.
Може
да
кажете: „Той много ме обича.“ И това не е наука.
Школата – това е постоянно общение с Бога, постоянно общение с всички ония живи и благородни божествени души, с всички будни и съзнателни умове, с всички благородни сърца, които имат един и същ съзнателен стремеж.
Следователно според мен, или според правилото, желанието ви за знание, желанието ви за наука трябва
да
бъде толкова силно, че
да
няма мъчнотия,
да
няма сила в света, която
да
ви спъне.
Вие трябва
да
знаете кое е онова, което той обича във вас.
Тогава вие може
да
постигнете всичко, което искате.
Някой казва: „Аз не искам сега
да
уча.“ Защо?
Нали ти търсиш знание?
Сега във всяка една школа трябва
да
се създадат отношения между учениците.
Всичко добро, всичко красиво излиза от Бога.
Кое е онова у вас, което трябва
да
ви свързва като ученици?
Така трябва
да
схващате нещата вие.
Може
да
ви дам това за тема.
И във всинца ви трябва
да
има туй непреодолимо желание
да
учите, а не любопитство, като това на Ева.
Някой път трябва
да
се спра
да
обясня какво разбирам под непреодолимо желание за знание.
Ако това нещо го има и във външните хора, значи то е общо за всички.
Всяка една жива идея трябва
да
се определи.
Опитността, която имате сега, е богата, но ако туй знание, което сте постигнали, не го прилагате и не му давате един нов подтик, във вас ще се образува една ферментация, ще се вкиселявате и ще се огорчавате.
Аз бих ви задал сега друг един въпрос, за
да
ви помогна.
Има много от вас, които казват: „Е, за в бъдеще в този живот не мога
да
уча, но в другия живот ще уча.“ Може, но ученикът трябва сега
да
разреши въпроса.
(Гладът.) Тази сила положителна ли е, или отрицателна?
Това интензивно желание за учене във вас никога не трябва
да
се прекъсва.
– Тя е положителна сила в низходяща степен.
Гладът сам по
себе
си
е едно жестоко чувство и, когато човек е гладен, той и човека може
да
изяде.
Следователно гладът съществува в нас като една връзка
да
съедини човека с хляба.
Питам тогава: защо Природата не тури някоя друга връзка, а туря този голям враг, глада,
да
свързва хляба с човека – едно живо същество с друго живо същество.
Ако ти сега седиш, разговаряш и не искаш
да
повдигнеш една малка сламчица, как ще повдигнеш голямата греда в бъдещето?
Това аз наричам каприции, игри на Природата.
И тъй, сега желая ви
да
се движите.
Този закон за вас още не е доказан и аз не искам
да
го приемете само на вяра.
Ако искате
да
бъдете живи, не избирайте късите, мъртвите линии, но избирайте дългите, живите линии.
Вие ще разсъждавате, ще направите опит и тогава ще го приемете.
Следователно страданията в живота в този смисъл са само едно от качествата на дългия път.
Всяко зло съединява две противоположни точки на Доброто в
себе
си
.
Тогава, казвам, тази сила, която съществува между двете точки на Доброто, е зло само между точките, а вън от точките не е зло.
Той ще
си
измие краката, ще
си
почине и на другия ден пак ще тръгне на дълъг път – и в този дълъг път той ще добие Знание.
Когато вие изучавате ботаниката, когато изучавате лечебните елементи на растенията, ще видите, че действително соковете на едно растение, ако ги присадите, може
да
се превърнат в друго.
Ще се срещне с много хора, ще се запознае с географските места, с живота, с Природата, с дърветата, с реките и т. н.
Съвременните ботаници присаждат само клоните.
Те не знаят
да
присаждат корените, но присаждане има и в корените.
Ако един ученик на окултна школа се заеме
да
изучава ботаниката, той трябва
да
изучи и двата вида присаждания.
Сега е смешно
да
се говори за присаждане на корените, защото, за
да
присадим един корен, трябва
да
има други условия.
Когато един ангел разсъждава за Космоса, в неговия ум има такива неща, които един човек даже и насън не е видял, и наум не са му идвали.
Засега, тъй както живеем, това не може
да
стане.
Днес има условия само за присаждане на клоните.
Но психологически в самия човек трябва
да
се присадят корените на неговите чувства.
Е, питам: тия нови твърдения, които ви дадох, хвърлят ли светлина в ума ви.
А другият път, късият път – той е път на смъртта, той е гладък път.
Освен че не хвърлят светлина върху вашия ум в дадения момент, но веднага произвеждат едно смущение във вас, и знаете ли какво смущение произвеждат?
Сега аз ще ви дам един малък пример.
Представете
си
, че вие сте турили в джоба
си
20 лева и вървите с мисълта, че ще
си
купите билет за трен и ще направите една разходка.
Аз оставям думите
си
без заключение.
Обаче аз се приближавам до вашия джоб и по правилото на мъртвите линии бръквам в джоба ви и изваждам парите.
Вие сте още радостен, но дойдете до гишето за билети, бръкнете в джоба
си
– парите ви ги няма.
Вие
си
казвате в дадения момент: „Аз ли съм, или не съм аз?
Разсъждение и обсъждане върху идеите –
да
, това може, но ако вие искате
да
извадите едно общо заключение за целия Живот – това не може.
“ И първото нещо, което изпъква във вашия ум, е, че разходката с трена няма
да
я бъде, а пеша ще се ходи.
Заключение не може
да
се даде не само за вас, а и за никого, т. е.
Вие казвате: „Аз не обичам
да
ходя пеша.
заключение може
да
ви дам, но това заключение няма
да
определи същността или смисъла на нещата.
Веднъж в неделята реших
да
ида на разходка с трен, а то парите ми ги няма!
Може ли
да
дадем отговор какъв е смисълът на живота?
Може
да
питаме каква е крайната цел на Любовта, защо Господ създаде света, защо хората се мразят, защо се обичат и т. н.
– и на всички тия въпроси може
да
дадете едно, второ или трето обяснение, но
да
дадете едно общо заключение,
да
обясните нещата – това е една от най-трудните философии.
Представете
си
следното.
Ние разсъждаваме, обогатяваме се със знания, а другото оставяме настрана.
Заключение в света може
да
даде само Един, и то Онзи, който разбира тази дълга линия – който може
да
събере двата края в едно.
Майка ви ви дава 20 лева в джоба и казва: „Иди, качи се на трена и направи една разходка до еди-къде
си
!
Тогава аз ви питам: мислите ли, че един ден Господ, за
да
ви убеди в това, ще съедини двата края в едно?
Няколко твои другарчета са те поканили
да
отидете на разходка, но пеша.
Ние не можем
да
знаем какво мисли Той.
Догаждаме се, правим
си
предположения, но нищо повече.
Ти отиваш, но
си
неразположен.
Но аз мога математически
да
изчисля какви сили седят зад всяка една случайност.
Сили работят и в изключенията!
Аз дойда до гишето, бръкна в джоба ти и ти взема парите.
Ти като отвориш кесията
си
и видиш, че парите ги няма, развеселиш се.
Зад всяко едно изключение седи една разумна, интелигентна сила, на която съзнанието в даден момент не е било будно – и така се е явила една случайност.
Върнеш се и отидеш с другарчетата
си
на разходка.
Колкото тази случайност става по-често в Природата, толкова тия същества са по-малко интелигентни.
Тия заключения аз правя за
себе
си
.
Ето как: при един млад български чорбаджия отива един български абаджия
да
му крои бир-бучуклия гащи.
Изнася абаджията един топ хубаво сукно, измерва го и взема ножиците
да
крои.
Кой в дадения случай мисли здраво?
Сега всичките учения са приятни само дотолкова, доколкото имат приложение в живота или пък доколкото ни дават възможност
да
се явят нови мисли.
Абаджията я поглежда, забравя се, помръдва ножиците и реже, обаче платът вече за бир-бучуклия гащи не става.
При всичките тия твърдения, които ви давам, някой ще каже: „Виж какво каза Учителя днес – че ако Любовта не може
да
те снеме в ада, тя не е Любов, и ако омразата не може
да
те заведе при Бога, тя не е омраза.“ Как е възможно това?
Как може омразата
да
те заведе при Бога!
Ще ви дам две обяснения, за
да
направя мисълта
си
по-конкретна.
Да
допуснем, че аз съм един богат овчар или един земеделец.
Погледнал той момата, а хората го отдават на закона на случайностите.
Тъй щото, тъй погледнато, случайностите са едно изключение, въздействане на една сила, на едно същество върху друго интелигентно същество.
Вие казвате: „В дома му аз никога няма
да
стъпя, не искам
да
го срещам даже по пътя.“ Обаче там, в планината, аз
си
направя една колиба, приготвя за
себе
си
и за овцете храна за зимата, обзавеждам се добре.
Да
вървите по-нататък не можете.
Гледате насам, нататък, какво ще направите?
Казвам: омразата
си
е омраза, а ние, като хора, можем
да
се споразумеем.
Значи този студ, това зло е станало причина вие
да
влезете в колибата.
Друго положение има, дето омразата може
да
ви заведе при Бога.
Пък онзи, когото мразите, е голям човек, силен, може
да
ви направи голямо зло.
Вие обаче не може
да
му направите никаква пакост.
Какво
да
правите?
Обръщате се най-после към Господа и казвате: „Господи, не виждаш ли какво прави този, той ме измъчва.“ Омразата ви към него в този случай ви праща към Бога.
Вие се молите веднъж, дваж, и най-после казвате: „Що ми трябва
да
се занимавам с него, аз намерих правия път.“ Ето, омразата към този човек ви тика към Бога.
Ако тази омраза не е толкова силна, тя няма
да
ви накара
да
се молите.
Вие не се молите на Господа
да
му прости, но искате
да
ви помогне
да
му отмъстите.
Затова казвам: ако омразата не е толкова силна, че
да
ви прати при Бога, тя не е омраза.
Другият въпрос: ако Любовта ви не може
да
ви смъкне в ада, тя не е Любов.
Този въпрос вие сами ще
си
го изтълкувате.
Ако не може
да
го изтълкувате, следващия път ще ви дам пак две обяснения.
Когато ние говорим с някой символ, този символ трябва
да
се превърне в една права мисъл.
Когато някой човек каже, че е свят, трябва
да
е свят.
Когато каже, че е учен, трябва
да
е учен.
Когато каже, че е добър, трябва
да
е добър.
Когато каже, че е търпелив, трябва
да
е търпелив.
И когато каже, че е лош, трябва
да
е лош.
С туй вие искате
да
си
придадете една важност.
Вие казвате: „Аз съм много добър човек.“ Не сте добър, но искате
да
си
придадете една важност.
Те са такива величини, с които даже и децата не
си
играят.
“ Питам: ако тия пет стотинки ги дадете на един търговец, какво ще направи с тях?
Ако то може
да
си
купи едно ябълчно семе и
да
посее тази ябълка, след десет години то може
да
стане един от най-големите търговци; ако то разумно употреби петте стотинки, в продължение на десет години те може
да
му донесат един голям приход.
А десет милиона лева, зле употребени, може
да
ти турят един такъв голям товар на гърба, че след хиляда години може
да
слезеш на дъното на океана.
Това са все сили, отношения, идеи, които може
да
ни отклонят от правия път на живота, но разсъждението е важно.
За някои ученици от Школата има опасност
да
се отклонят от правия път на своето развитие. Как?
Например някои дойдат в Школата и казват: „Аз ще посещавам Школата.“ После поседят, поседят една-две години и казват: „И без Школа може.“ И без Школа може, нямам нищо против това, но знаете ли какъв е законът?
Сега
да
определя какъв е моралният закон.
Един ден дойде А, казва на С: „Аз искам
да
си
изтегля парите от банката ти.“ Питаме сега: аз правя ли зло, като изтеглям парите
си
?
Трябва
да
знаете, че С е приятел на А.
Сега С казва: „Не правиш зле, но нашият интерес страда.
Парите са твои, имаш право
да
си
ги изтеглиш, но с това нашият капитал се намалавя.“ Защо?
– Всичките банки се поддържат все от вносове.
Ако всички извлекат своите вносове, банката ще трябва
да
уравновеси своите сметки – ще ликвидира.
Добре, но има друга една банка В, дето му дават 12%.
Банката С обаче му казва: „Тази банка В действително дава 12%, но след една-две години ще фалира и вашите пари ще хвръкнат.“ Питам: какво ще придобие този клиент, ако извади парите
си
от С и ги тури в банката В?
Веднъж решил в
себе
си
да
следваш Божествената школа, трябва
да
имаш определени неизменни отношения спрямо нейните закони и правила.
Спрямо когото и
да
е отношенията ви трябва
да
бъдат коректни.
Това са математически величини, без които вие не можете
да
функционирате.
Някой път и у светиите се заражда едно чувство, едно желание за уединение.
И вие казвате: „Аз искам
да
се уединя от хората,
да
ги напусна.“ Какво значи
да
се уединиш от хората или
да
ги напуснеш?
Да
се уединиш, значи
да
дадеш свобода на всички хора.
Сега
да
обясня своята мисъл.
Представете
си
, че аз имам тридесет големи къщи, които давам под наем, и в тях имам квартиранти – повече от тридесет фамилии.
Постоянно имаме разправии помежду
си
.
Най-после дойде ми до гуша и казвам: „Не мога
да
ги търпя тия хора!
Да
кажем, че имате линията С (фиг.
“ Ще ида в пустинята най-после!
То значи: ще ги оставя свободни една-две години, без
да
им искам наем.
Линията С може
да
представлява една плоскост, но представлява и един квадрат, нали?
Туй значи
да
се уединиш –
да
не ги смущаваш.
И следователно светиите са учили в пустинята туй изкуство –
да
не смущават хората.
Сега аз няма
да
ви оставя в затруднение, защото, ако река
да
взема вашето мнение, един ще каже едно, друг ще каже, че то не е вярно, тогава ще се накърни вашето честолюбие.
Всяка вечер седите и казвате: „Този ученик там има някакъв
си
недъг.“ Значи той има
да
ви дава.
Вие ще мълчите, за
да
бъдете умни, пък аз ще говоря, та ако направя погрешка, ще кажете: „Учителя не знае.“ Живите линии всякога са по-дълги – тази е разликата.
И за
да
направите тази линия жива, тя не трябва
да
е съвсем права.
Хиляда лева глоба
да
се наложи на Драган Стоянов.
Всичките физически или мъртви сили в Природата, в които няма съзнание, вървят по права линия, а всичките живи сили вървят по една вълнообразна линия.
И тъй, нареждате този-онзи, на всички туряте глоба.
Геометриците всякога искат
да
направят кривите линии на прави, за
да
ги измерят.
Едно мъртво тяло може
да
го претеглите, но едно живо тяло не може
да
го претеглите.
– Няма кой, затова отивате сами
да
си
вземете парите: „Ти ще дадеш 1000 лева.“ – „Защо?
“ – „Имаш известен недостатък.“ На другия: „Ти ще дадеш 2000 лева.“ Е, кой ще те търпи?
Тогава, по същия закон, когато кажем, че човек се е изменил, ние трябва
да
разбираме, че той се е изменил чрез Живота.
Не, ще седнеш вечер и ще мислиш тъй, както Господ е мислил, когато е създавал света: че всичко е хубаво и красиво.
В Бога всичко е хубаво и красиво, но вън от Него не е тъй.
Всички ония хора, които по един престъпен начин забогатяват – те идат по права линия.
Той ще се приближи до джоба ти и по права линия бръкне, извади кесията ти и
си
свърши работата.
Вечерно време, когато дойде
да
живеете с Бога, какво правите?
И неприятелят ти, когато иска
да
те убие или
да
ти направи някоя пакост, гледа
да
се доближи до тебе по права линия.
– Всички се криете вкъщи.
Следователно изваждам един общ закон: туй, което скоро се придобива в живота, скоро се и изгубва.
И например, ако аз бих ви задал една такава задача – в тези големи студове
да
идете на Витоша, вие ще кажете: „Учителю, извини ни, но друг път ще отидем, защото сега не ще можем
да
се върнем.“ Пък и аз, като зная вашето разположение, никога няма
да
ви пратя по това време.
Онзи, който търси късия път в живота, търси безсмисления път.
И аз съм практичен – не ви давам такава задача, защото ще трябва
да
ви нося на ръце от Витоша надолу.
Положителната страна на ученика е следната: онзи, който иска
да
се учи, трябва постоянно
да
е в съприкосновение с Бога на Мъдростта.
Сега по някой път мене ме учудва, че вие, като влезете в Школата, търсите късия път, искате за една-две години
да
свършите всичко, всичко
да
научите и
да
си
излезете.
Всичките умрели хора така свършват, но живият човек в света, в Природата, в Космоса има един дълъг път.
И туй трябва
да
си
го поставите като задача:
да
знаете, че пътят ви е безграничен.
За този път, в който вървите, никога не туряйте една преграда, че ще стигнете до неговия край.
Досега вие сте изучавали всички науки в щета на вашите мисли, в щета на човечеството.
Всичките науки хората ги използват все за зло – не тъй прямо, открито, но вътре в тях се крие една користолюбива цел.
Роди ли се във вас мисълта, че ще дойдете до края, вие имате в
себе
си
една дребнава мисъл, вие искате
да
стигнете една височина и оттам
да
се върнете към хората и
да
покажете колко знаете.
Даже най-благородните хора или най-възвишените философи използват всичко за известни облаги.
Човек, който търси славата на хората или похвалата на хората, не знае абсолютно нищо.
Сега във вас ще се зароди друг въпрос: не трябва ли
да
обменяме мисли?
–
Да
стане някой виден проповедник.
Да
обменяме разумни мисли – това е Божественото вътре в нас.
Да
имаш похвалата на Божественото вътре в
себе
си
,
да
чуеш гласа на вечното, на безконечното: че ти вървиш по правия път, по дългия път, по тесния път, а не по широкия път – тази е моята идея.
Често някои от вас казват: „Моите страдания няма ли
да
се скъсят вече?
“ Мнозина от вас се оплакват от страданията
си
.
Ние ще дойдем на другата фаза на еволюцията –
да
се учим
да
превръщаме всички отрицателни сили на Природата в добри сили, т. е.
Впрочем има един път, по който хората не страдат, но той е пътят на умрелите.
не самите сили
да
станат добри, но
да
действат за добро.
Два пътя има: пътят на страданията и пътят на Живота.
Често някои казват: „Еди-кой
си
тъй разправя за нас.“ Вие сте чудни!
Пътят на успокоението в този смисъл, както хората го изискват – той е път на умрелите, на забравените в Природата.
Ние няма какво
да
се занимаваме със света, няма какво
да
изправяме човешкия характер.
Аз искам като ученици на тази велика Школа
да
имате една мярка.
Ами че който и
да
е от вас, когато е слязъл на Земята, той е подписал известна програма за своя живот.
Не е въпросът
да
се съкратят вашите страдания, но трябва
да
станете разумни.
Колко силни, колко велики умове са правили тази програма за работа – и са определили на всички начин за живеене, който те трябва
да
изпълнят.
Няма какво аз
да
им определям,
да
им давам нова програма.
За един способен ученик, за един способен математик мъчнотиите изчезват, когато изучи всичките правила и според тях решава задачите
си
.
Казвам на такъв човек: разгърни кодекса на твоята книга – еди-коя
си
глава, еди-коя
си
страница, еди-кой
си
пасаж и чети!
Той пак ще срещне мъчни задачи, но нему е приятно
да
се бори с тези трудности, понеже знае как; а когато не знае тези правила, той е като гъска в мъгла – не знае накъде
да
върви.
От там трябва
да
започнете.
Сега всички ще се върнете към вашето минало.
Всичкото движение от положението, в което сега живеем, се представя като множество отделни кръгове.
Само така, като разберете нещата, вие ще можете
да
използвате вашия живот и ще изучите освен скритите сили, които сега са вложени във вас, но и всички главни точки, закони, с които
да
работите.
Когато ние кажем, че трябва
да
любим ближния
си
, какво подразбираме?
Казвам им така: мислите ли, че животът може
да
се оправи само тъй, както вие разбирате, и че този е единственият начин?
Да
кажем, че ти
си
един квадрат (фиг. 2).
Казват: „
Да
, този е начинът.“ Казвам им: има и друг начин, хиляди пъти по-добър от вашия.
Цял квадрат можеш ли
да
бъдеш?
Не, ти можеш
да
бъдеш само линията АВ, твоят ближен ще бъде АС, а твоят враг ще бъде СD.
Всичките линии от чисто геометрическо положение, които се намират на запад, са все вражески линии, защото врагът ти никога няма
да
върви пред тебе – той всякога е отзад.
И започвам, давам им следното обяснение.
Питам ги: где седи силата на богатите хора?
3.
Оздравяха
,
НБ
, София, 13.1.1924г.,
Не я отдалечавайте!
Казвам: Ако един ден проточа своята ръка, то ще бъде ръката на Любовта, която
да
свърже тия хора.
И действително, няма човек, който като се отдели от Любовта,
да
е прокопсал.
Сега най-първо трябва
да
се освободим от заблужденията, но доброволно.
Да
вярваме в различни неща, разбирам.
Аз не мога
да
уверявам хората,
да
им доказвам кое е право, кое не.
Някой път те критикуват туй Божественото и казват: „Какво може
да
направи Той?
Този офицер може 20 пъти
да
извади своя нож, но няма
да
убие никого.
Той може
да
обезоръжи неприятеля
си
, но в последния момент ще каже: „Достатъчно е толкова!
И каквото каже Христос, аз съм съгласен, думата Му на две няма
да
направим.
Всички хора не са ли оставили своите кости в гробищата?
Сега хората казват: „Ние трябва
да
бъдем меки, добри хора“.
И след като умре някой, тогава ще го подигнат и ще почнат
да
разпространяват учението му.
“ И казва Христос: „Всеки, който люби Бога с всичкото
си
сърце, с всичкия
си
ум, с всичката
си
душа, с всичката
си
сила, и всеки, който люби ближния
си
, както
себе
си
, той е на правата страна“.
Аз няма
да
се намеся,
да
ударя едното или другото.
Аз ще им кажа: „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите, и в Него всички живеем“.
Казва се: „Който люби Господа с всичкото
си
сърце“.
Не, аз съм силен човек, хващам двамата за краката, държа ги като свещи изправени и казвам: „Ще се примирите или не?
Какво ще даде този човек?
Ако е за налагане, мога
да
ви наложа по-хубаво, отколкото вие
си
мислите“.
Ще умрем, защото грешим, а трябва
да
дойдем в съприкосновение с онази велика Истина, с Божията Любов, за
да
оживеем.
„Който люби Господа с всичкия
си
ум.“ Какви са плодовете на ума?
„Който люби Бога с всичката
си
душа.“ Какви са плодовете на душата?
Те се гледат.
„Който люби Бога с всичката
си
сила.“ Какви са плодовете на силата?
„Няма
да
се биете, разбирате ли?
Моята душа вижда вашите нужди.
И най-после, „онези, които любят ближния
си
“.
Ще разбера, че моят приятел се нуждае от лек.
Хайде
да
си
вървите!
Ще видя, че животът му е малко тежък, че страда, и ще му кажа: „Приятелю, две думи ще ти кажа: ти ще
си
вземеш с три пръста малко цвят от пелин, ще го туриш в едно джезве, ще го държиш 5 минути
да
клокне.
Всичко туй се определя на думи точно, обаче не трябва
да
се определя само на думи, но и на дела.
Няма
да
му казвам
да
изяде след това една бучка захар.
Аз ще ви дам начин как
да
се справите.
Не, захарта освен че няма
да
помогне, ще му влоши положението.
И сега аз желая вие
да
имате тази опитност,
да
се свържете с тази реалност,
да
се домогнете до нея.
Пелин, пелин ще му дам, а ако някой ми дойде на гости, тогава ще му дам една лъжичка сладко.
Няма по-хубаво, по-красиво нещо в живота от онзи великия ден, в който човек ще почувства, че той е в свръзка с туй Великото, Реалното, което носи живот в
себе
си
.
Единият, който има по-малка ябълка, ще даде едната половина от своята на другия; и вторият, който има по-голямата ябълка, ще я разреже на две и ще даде едната половина на братчето
си
.
Не е работата
да
мине едната ябълка от единия на другия.
Като намерили туй изкуство
да
черпят с по една малка лъжичка сладко, минават евтино.
Не, трябва
да
се разреже ябълката.
Почерпят го и хайде
да
си
върви!
Един американски мисионер отишъл на гости в едно българско семейство, дето му поднесли една фока сладко.
Пак ще турите пръста
си
там.
Взел една лъжичка, момичето седи, а той, лъжица след лъжица – изял всичката фока сладко.
Някой път, нали имаш случай, търсиш ключа
да
запалиш електричеството.
Аз бих желал това учение
да
се приложи във всичките домове и
да
имате едно разположение като на светия.
Ходиш, луташ се тук-там, не можеш
да
го намериш.
Ще кажете: „А, може ли човек
да
бъде светия?
Той не
си
е променил мястото, пак ще светне.
Ще ви приведа една аналогия.
Колкото пъти и
да
си
туриш ръката в Христовата рана, Той ще ти каже: „Ела и виж!
По-добре е
да
ходиш с вощена свещ вечерно време, отколкото с една електрическа лампа от 1,000 свещи.
Не бъди като онзи, който казва: „Не струва
да
люби човек“.
“ Ами ако ти
си
взел тази електрическа лампа само за един час, а аз имам една своя вощена свещ, питам: Кое е за предпочитане в дългия път,
да
имаме тази лампа за един час или – моята вощена свещ?
Ще ви дохождат гости, но ще им опечете една хубава кокошка или от тези хубавите скомбрийки или един голям куркой, напълнен с това-онова.
Онзи, който люби, не обича
да
говори за Любовта.
Електрическата лампа след един час ще ми я вземат, а моята малка свещ ще я имам за всякога и ще
си
осветлявам пътя.
Сега мнозина от вас искат
да
имат един голям ум, че
да
осветляват света.
Аз харесвам това, когато ви дойде някой гост,
да
го угостите добре.
И тъй, оставам ви единственото в света,
да
се домогнете до Христа,
да
се докоснете до Христа – и
да
получите това оздравяване.
Казват: „Може и без бонбонче“ – изпра̀ти
си
картичката и свършена работа!
И много хора, които са били гениални в младостта
си
, в старини нямат никаква гениалност.
Дойде именият ден, пра̀ти
си
картичката, дето трябва – голяма чест направил!
Силните хора в младините
си
, в старините стават за посмешище.
Питам: Где е силата на този човек, който по-рано е дигал големи тежести, до 200 килограма, а после на старини едва може 10 килограма
да
вдигне?
Питам: Где е мощната сила на този великан?
Навсякъде ударихме само с картички.
Колкото един богат банкер може завинаги
да
притежава своите пари, толкова и един гениален или един учен може
да
запази своя талант или знание, толкова и старият може
да
запази своята сила.
Казвам: Христос, като отворил сега по Рождество Христово чувала, чуди се какво
да
прави с тези картички.
Всичко това е до време само, временно се дават тия неща.
И чудното е, че всички тези хора седят на един ум и мислят, че са правоверни и че те са хората, които ще внесат култура в света.
Сега
да
направя едно малко сравнение.
Да
допуснем, че аз със свой печат
си
напечатя 100,000 лева и ги туря в касата
си
.
Не смея
да
ви кажа по какъв начин ще дойде Христос.
Когато дойде Христос в света, всичките ледове ще се стопят, сняг няма
да
остане и вода в реките няма
да
остане, а ще се превърне в па̀ра.
Ще има такава па̀ра, такова горене – всичките води, всичко ще се превърне в огън и всичките хора ще се стопят.
Туй число, само по
себе
си
, има ли смисъл?
Сега хората мислят, че само при туй състояние може
да
се живее, само с лед може
да
се живее.
Колко може
да
струват тия 100,000 лева?
Може
да
ги претеглите.
Ами ледът, като се стопи, като изчезне, какво дава?
– Превръща се на вода.
Где е тяхната сила?
Обаче аз мога
да
увелича тяхната сила, ако превърна тия книжни пари в злато или в сребро.
Питам: Силата на тези книжки и на златото еднаква ли е?
– Тя създава едно движение.
Числото едно, единицата, това е динамическа сила, тъй вярват кабалистите.
Следователно всичките наши качества, всичките наши разбирания трябва съвършено
да
се стопят.
Когато единицата има зад
себе
си
една реалност, не един книжен лев, а един златен лев, с този златен лев ти можеш
да
свършиш много работа.
Това е една сила.
Тази сила ние можем
да
я оживим.
Някой има един книжен лев в касата
си
, друг има един златен лев, а аз имам един добър приятел.
Имат право
да
ги е страх.
Питам тогава: Где е силата?
Но аз казвам: Вас трябва
да
ви е страх само от Бога!
Какво има
да
се плашите от мене?
Може ли
да
определите математически в какво седи тяхното съотношение?
Питам: Като ги превръщате, где е силата, в книжния лев, в златния лев или в човека?
Най-после казваме тъй: „
Да
имаме един приятел!
Някой казва: „
Да
имаш за приятел един цар!
Един свещеник със своя живот трябва
да
бъде образец!
Тези двама или трима свещеници не могат ли
да
служат заедно за Христа?
Трети казва: „
Да
имам за приятел Бога!
Е, щом започнем от човека и дойдем до архангел Михаил, до Исуса Христа, до Бога, това са велики сили в света, с които ние трябва
да
имаме връзка.
Не е достатъчно само
да
кажеш: „Аз познавам Христа“, но как Го познаваш.
Всички вие имате една вътрешна опитност, но аз бих желал
да
ми кажете, лично с Христа разговаряли ли сте се?
„И всички, които се допряха до Него, оздравяха.“
Може
да
кажете: „Насън“.
На всички съвременни хора, на всички съвременни философи, на всички учени хора, на всички държавници, владици и попове им трябва, в най-добрия смисъл,
да
се допрат до Истината!
Те са носители на светлината и Господ ги чака.
Аз мога
да
се явя насън на когото и
да
е.
И вашите приятели, и те могат
да
ви се явят, но това не е една реалност на нещата.
Не само
да
се разговаряте, но
да
разберете дълбокия смисъл на Неговото учение.
И ако дойде сега Христос и повика един съвременен български владика
да
Му рапортира, какво ще Му рапортира?
Той ще говори за целокупния живот, ще говори за нашите отношения към Бога, а отношенията към Бога са отношения към целия космос, към всички същества.
Това е въпросът, който веднага разрешава всички отношения.
Помнете, че всички ще бъдат съдени според своите дела!
И днес, в сегашното
си
положение, когато вие искате
да
се запознаете с Христа, когато искате
да
се запознаете с някой велик човек, това не е толкова от желание
да
се домогнете до знанието, което Той има, а от това, че във вашето подсъзнание има едно скрито тщеславие,
да
кажете: „Аз се познавам с Христа“, а хората
да
кажат, че сте нещо,
да
ви отдадат едно външно уважение.
И ако аз замлъкна
да
говоря, в света ще дойде нещо много страшно.
Когато казвам „аз“, подразбирам: Когато умните хора млъкнат
да
говорят, когато поетите престанат
да
пишат своята поезия, когато песнопейците престанат
да
пеят, това е един от най-страшните моменти, които човечеството може
да
преживее.
Почнат ли те
да
ограничават човешката мисъл, почнат ли
да
ограничават човешките чувства, почнат ли
да
ограничават човешките действия, в света идва нещо страшно.
И хубавото, великото в Бога е това: няма същество в света, на което Бог
да
е казал: „Ти направи това", а на друго
да
каже — ти не прави това".
Бог е дал на хората абсолютна свобода, всеки
да
извърши туй, което е вложено в него, туй, което той вижда за добро.
Хубаво, християнин
си
, но проявил ли
си
Христовата Любов?
Малкото дете Той го оставил
да
постъпва като малко дете, възрастният —
да
постъпва като възрастен.
Добре, ти
си
православен, но проявил ли
си
своето православие?
„Аз съм човек.“ Чудни са хората, като
си
турят разни имена!
"
Да
допуснем, че учителят не критикува постъпките на учениците
си
, а учениците критикуват постъпките на учителите
си
, светът ще се оправи ли?
Хубаво, щом казваш, че
си
човек, трябва
да
проявиш това нещо.
Нито учителите
да
критикуват постъпките на учениците
си
, нито учениците
да
критикуват постъпките на учителя
си
; нито синовете
да
критикуват поведението на баща
си
, нито бащите
да
критикуват поведението на синовете
си
; нито дъщерите
да
критикуват своите майки, нито майките — своите дъщери; нито богомолците
да
критикуват своите пастири и обратно.
Тя включва в
себе
си
всичките благородни качества.
Аз задавам въпрос: от моето гледище запример, когато някой път засягам въпроса за свещенството, това разумно ли е?
„И всички, които се докоснаха до Него, оздравяха.“ Сега, като ви говоря така, във вас вътре може
да
се произведе една реакция, едно търкане.
Може
да
кажете тъй: „Нима ние сме толкова невежи, нима ние сме толкова лоши хора?
— Много пъти от моите фрази, от моите идеи, те все ще намерят нещо
да
го изопачат.
Реалното в живота е това, което може
да
се попипа.
Има три вида пипане в света: едното е пипане на сенките.
– Доброто без лошото математически не може
да
се докаже.
Не, моето желание е хората
да
се свържат с Бога на Любовта и
да
заживеят братски.
Запример, вие може
да
пипате замръзналата вода и
да
си
съставите понятие за нея, че е твърда, че е студена.
Ако те имат взаимно почитание и уважение помежду
си
, туй почитание трябва
да
почива на един вътрешен закон.
Ще имате едно особено понятие за нея и ще кажете: „Качествата на водата са, че тя е твърда и студена“.
Злото в света е едно от най-силните доказателства, че съществува доброто.
Като те срещна, питаш ме, защо те гледам.
Обаче това не е нито едно свойство, нито едно качество на водата, това е едно изключение, това е една случайност.
Аз не те гледам, като някой апаш, за
да
те обера, или както гледам някое говедо, туря
си
ръката отгоре, пипам го дали е тлъсто.
И човек, който никога не е опитал злото, той не може
да
приложи доброто в света.
Всяко разумно същество, когато иска
да
се прояви някъде в света, ще произведе или една случайност, или едно изключение.
Доброто, неговата вътрешна сила може
да
познаеш само тогава, когато туй добро има известно отклонение.
Или, ако ми дадат един кон, моята цел не е
да
му туря юзди и
да
се кача на него, но аз казвам: този кон се нуждае от свобода, той дълго време е орал.
Сега някои от вас могат на логически основи
да
кажат: „Защо трябва
да
бъде така?
Сега, запример, вие заставате и казвате: „Защо
да
се измени моето настроение?
“ – Ако вие не можете
да
отклоните слънчевия лъч от неговия прав път, вие не може
да
го изследвате.
Не, има хора, които страдат хиляди пъти повече, отколкото тези коне, и казвам: кое е това учение, което ще даде почивка на тези хора?
Всяка мисъл, за
да
я изследвате, трябва
да
я отклоните.
Сега не искам
да
се вплитате в тия нелогически разбирания, защото не само вие, но целият съвременен културен свят има особени схващания и казва: „Защо Бог е направил света така?
Питам: Ако тия течения не се срещнат, ще има ли условия
да
се образува дъжд?
“ Но за
да
можеш
да
критикуваш един умен човек, трябва
да
бъдеш по-умен от него.
– Няма
да
има дъжд.
Да
го питаш защо е това така, то е едно нещо, а
да
го критикуваш, то е друго нещо.
Ако само студени ветрове духат, дъжд няма
да
има; ако само топли ветрове духат, дъжд няма
да
има.
Ако
си
малко дете и питаш защо това е така, то е едно нещо, а
да
критикуваш, то е друго.
Вие питате: „Защо животът
да
е само страдания?
Ако питаш защо е посадено това цвете, то е едно, а
да
го критикуваш, то е друго.
Всички хора в съвременния свят са първокласни критици.
Някои казват: „Любовта на момата била толкова силна, че изгорила сърцето на момъка“.
Всичко туй ще се нареди така, че законите няма
да
се налагат с насилие, и хората ще почувствуват една вътрешна свобода.
Всички вие сте като този Джон Ръскин, първокласният английски критик.
Е, хубаво, трябват две различни течения, за
да
се образува дъжд.
А дъждът е носител на новото учение.
Този начин идва сега в природата.
Вие питате: „Защо Господ създаде моята глава така?
„Всички онези, които се докоснаха до Него, оздравиха".
Аз бих желал сега, у вас
да
се зароди едно интенсивно желание
да
се допрете до самата реалност на нещата и
да
почувствувате силата на тази реалност.
Вие казвате: „Ама Той ни създаде“.
Обаче, между мъже и жени, има разногласие.
Събират се тези-онези, увещават ги, но и между тях има разногласие, липсва им нещо.
Той не ви е създал, от
самосебе
си
съществувате.
Хора, които не могат
да
живеят добре помежду
си
, им липсва нещо.
Вие без
да
Го питате, без
да
ви даде позволение сте
си
съградили една къща и казвате: „Защо Господ ми даде туй място?
“ Както изследвам аналите на природата, виждам, че досега Бог никому нищо не е дал, всичките хора насила са взели нещата.
Следователно между една голяма радост и една голяма скръб се заражда един велик Божествен живот.
Сега ще възразите: „Ами защо Господ, Който е всесилен, позволява това нещо?
Могат ли тия двама души
да
се обичат,
да
си
услужват един на друг и
да
живеят разумно?
“ Та каква особена мярка вие имате за всесилието Божие?
Всичките християни в първите времена са разбирали туй учение.
Мислите ли, че ако Господ удари този-онзи по главата, че това е силата Божия?
А сега всички искат
да
бъдат весели, никой не иска
да
бъде тъжен.
Това го правят само безсилните хора.
" И при това положение казват: „Може
да
живеем по любов".
Да
убиваш хората,
да
им счупиш краката,
да
им счупиш главите,
да
им изкълчиш умовете, това не е сила, нито е наука.
Половината живот е в скръб, половината е в радост, но те трябва
да
се съединят.
По любов може
да
живеят само здравите хора.
И силата Божия не седи в тия неща.
Ако вие изолирате скръбта вън от радостта, вие ще създадете най-голямата отрова.
Всички съвременни хора казват, че Господ създал световете.
И ако изолирате радостта вън от скръбта, вие ще създадете най-голямата безсмислица в самия живот.
Тя може
да
услужва на болните, но е за здравите.
Аз бих желал всички учени хора
да
създадат една теория,
да
обяснят какво подразбират под „създаване на светове“.
Туй трябва
да
го знаете веднъж за всякога.
Нека определят какво означава думата „създаване“.
И най-първо, ние трябва
да
се докоснем до Истината, до здравите,
да
оздравеем и само така ще разберем великата Божия Любов.
Когато дойдем в съприкосновение с тях, ние ще се докоснем до Онзи, Който може
да
ни оздрави.
Сега някой казва: „Аз искам
да
се изпълни сърцето ми с Любов“.
Дали Бог създаде света, или ние го създаваме в своите умове?
Новото, Божественото учение е необходимо за всички съсловия.
И някои запитват: „Ами Господ защо го е създал?
„Ами
да
ми направи превръзки!
“ Следователно в нашите разсъждения трябва
да
има една нишка на разумност.
“ Не, като дойде Любовта, превръзки няма
да
има.
Младите дървета се нуждаят от по-голяма светлина, отколкото старите дървета.
Следователно младите хора се нуждаят повече от духовен живот, отколкото старите хора.
Да
се обличаш, в правия смисъл на думата, това е велико нещо!
Да
се наядеш,
да
направиш една разходка в широкия Божи свят, в тази светлина, това е велико нещо!
И сега казват някои: „Ние не можем
да
разберем тази Истина“.
Няма
да
я разберете, ръката ви е счупена.
Ще намерите най-видния хирург
да
я направи,
да
я заздрави.
Имате някоя малка раничка в стомаха, или където и
да
е, ще я излекувате.
И всички казват, че младите хора са все глупави хора.
Всичките недъзи във вас трябва
да
изчезнат веднъж завинаги.
Може ли един момък, който не е разумен в младини,
да
стане разумен в старини?
Значи превърнал
си
своята енергия от едно движение в друго, от ляво на дясно, превърнал
си
я на един извор, който извира отдолу-нагоре.
Исая преди хиляди години е казал: „Онези, които очакват Господа, тяхната сила ще се възобнови“.
Хубаво, но с това още нищо не можеш
да
вложиш в живота на човека.
Разумността
си
е всякога разумност.
И Христос на много места е казал: „Ако не се родите отново от Дух и вода, няма
да
влезете в царството Божие“.
И един момък трябва
да
бъде разумен в младини, за
да
бъде разумен в старини.
И всеки ден човек трябва
да
се възражда в
себе
си
, не веднъж, а постоянно
да
се възражда.
И Павел казал на едно място тъй: „
Да
се обновявате в ума
си
“.
Ти за
да
намериш реалността, трябва
да
се докоснеш до нея,
да
туриш пръста
си
в нея.
Не трябва
да
бъдем в горите, не трябва
да
бъдем и в църквите.
Казва му Христос: „Ела, тури
си
пръста тук, в тази рана, и опитай тази реалност.
“ Казвам: Разумността, това е една градина, насадена с различни дървета, и за
да
видя дали
си
разумен човек, аз ще прегледам дърветата, които
си
посадил, имат ли гъсеници или нямат.
Ако имат гъсеници, ти не
си
един от най-разумните хора.
Някои искат
да
ни убедят, че и без
да
видим Христа, ние пак можем
да
бъдем истински християни.
Те съставляват едно цяло в
себе
си
.
Ако вляза и намеря всичките ти дървета чисти, нямат гъсеници, ще кажа: „Ти
си
един разумен човек“.
Тази Христова църква не седи в тия църкви, които ние имаме; тя не седи и в този салон, в който сме сега, но седи в душите на живите членове в тази църква, не само на тази църква тук, но и на всички църкви по целия свят.
Аз поддържам едно учение: Човек, който не може
да
види Христа, нищо не може
да
стане от него.
Тя свързва всички разумни души, в които живее Христос.
И ако вие сте вътре в туй Христово тяло, мислите ли, че Христос ще ви остави
да
бъдете гладни?
Следователно, като съедините вашия ветропоказател, като съедините вашия извор, като съедините вашата река, като съедините вашата градина, като съедините и вашата школа, като съедините всички тези методи в едно, ще се домогнете до ония Божествени начала на нещата, до едно по-правилно разбиране.
Човек трябва
да
види, но не такова виждане,
да
видиш от любопитство,
да
видиш само.
Ако вие сте в туй Христово тяло, мислите ли, че Христос ще ви остави
да
бъдете невежи?
Това не е виждане.
Виждане аз подразбирам,
да
видиш своя приятел!
Казвате: „Отворих сърцето
си
, но не ме разбират“.
Сърцето ти трябва
да
затрепти, когато видиш своя приятел.
Всички физически болести, това са резултат на духовните състояния в човека.
Умът ти трябва
да
светне, когато видиш лицето на своя приятел.
Всякога боледуват не слабите хора, силните хора боледуват.
И не само
да
го видиш, но има ред въпроси, по които ще се разговаряш с твоя приятел.
Обикновените хора не могат
да
ти бъдат приятели, само умните хора могат
да
ти бъдат приятели.
„И всички, които се докоснаха до Него, оздравяха.“
Приятел може
да
ти бъде само разумният човек!
Аз ще ви докажа, че повече богати хора умират от преяждане.
Всеки един човек трябва
да
живее, то е важното.
А сиромасите, 25 на 100 умират от глад.
Приятелство ли е това, когато един човек не може
да
ти помогне в нужда?
Животът на всеки един от вас трябва
да
се изрази в най-правилната форма, по най-правилния начин,
да
има туй същинското съдържание в него.
Аз считам за приятел този, който може
да
раздели своя залък с тебе.
И в църквата трябва
да
се създадат тия условия, при които всяка една душа
да
се прояви.
Гладът в света, това е един велик принцип, една велика сила, която подтиква хората към култура.
Питам: Ти можеш ли
да
разделиш своя залък с мене?
Аз желая, като се събирате,
да
се научите какви трябва
да
бъдат вашите отношения спрямо външния свят, какви трябва
да
бъдат вашите отношения спрямо живата природа.
Гладът е научил хората
да
мислят, а преяждането е подтиквало хората към леност.
Ако аз дойда в твоята къща като твой приятел и те морализирам
да
разделиш с мене къщата
си
, това приятелство ли е?
Някой път вие се оплаквате, казвате: „Всички хора отвън са лоши“.
Не, аз ще кажа: Радвам се за тази къща, която имаш, и в душата
си
зная без никакво съмнение, че туй, което ти имаш,
си
готов половината
да
го разделиш с мене.
Не, не е право, вие изпадате в една крайност.
Аз зная, че туй, което моят приятел има, е готов половината
да
го жертва за мене; и туй, което аз имам, съм готов половината
да
го жертвам за него.
Казват: „А, онова там, приемам го тук в коремчето
си
,
да
ми е пълничко“.
Ще ме извините, няма
да
считате това за докачение, но ще ви кажа: Вие, старите хора, на топлината, и вие, младите хора, на студа, защо сте пратени в света?
Аз съм наблюдавал още в турско време какво правят зимно време с конете.
Ще кажете: „Е, от много далечни времена“.
Такъв човек, като го срещнеш, виждаш, че в него има нещо, което те привлича.
Турските паши имаха хубави коне, хранени с ечемик, „атове“ ги казваха, че като изкарваха един такъв ат, като започне той
да
скача,
да
играе – обръща вниманието на всички.
А като дойде този дъжд, всичко онова отдолу ще поникне.
Не трябва
да
туряме такива рамки,
да
мислим, че само хората, които са събрани тук, в това общество, са правоверни.
И всички сега имат желание
да
християнизират младото поколение,
да
го въведат в църквите.
То е хубаво
да
сме събрани в едно общество, но всеки един човек, дали той е великан или слаб, дали той е англичанин, китаец или японец, всеки един от тях има известни качества, които го свързват с другите хора.
А гледам, някой селянин изкарал някой мършав кон, едва върви.
Аз бих желал тия хора
да
определят най-първо какво нещо е църквата.
Всичките съвременни богословски определения за църквата са криви.
Сега всички онези хора в живота, които не са отхранени, ние ги наричаме философи. Защо?
Във всичките църкви определението за Христа е криво.
Преди 2,000 години Христос беше физически доста слаб, та като Му натовариха един кръст, не можа
да
го изнесе на Голгота, а трябваше други
да
му помагат.
Обаче днес Христос е толкова силен, че и
да
рекат
да
Го разпнат, не ще могат.
Няма
да
намерят такова голямо дърво, на което
да
Го разпнат, т.е.
ако всички хора биха се събрали
да
Му приготовляват кръст, трябваше
да
употребят грамадни суми,
да
ангажират работници и
да
иждивят хиляди години време, докато Му изковат един кръст.
А дотогава от небето ще дойде сила, която ще помете света.
Много силен е днес Христос, та няма кой
да
Го закове.
И при това днес няма такива гвоздеи, с които
да
Го приковат.
Питам: При такова едно разбиране на живота до каква истина можем
да
се домогнем?
И 10 пъти
да
Го коват днес, Той все ще се разковава.
– До никаква истина не можем
да
се домогнем.
Те са предали своето сърце на Господа и зарад тях Той седи.
И действително, днес Христа не могат
да
Го заковат и затова казват: „Оставете Го!
За
да
можем
да
оздравеем, ние трябва
да
се докоснем до Истината, до нейната дреха.
“ И всички онези от вас, които се допрат до тази Истина, никой не може
да
ви закове.
„Господи, благослови“ – и подложи ръката
си
.
– От всичките свои недъзи.
“ Ако сте християни, няма
да
мислите, че сте нещо отделно от Христа.
Някои казват: „
Да
изнесем Истината!
Хубаво, аз съм съгласен
да
изнесем Истината.
В Христа има една благородна черта, че Той мисли, както хората мислят, но иска и вие
да
мислите тъй, както Той мисли.
Всички вестници казват: „
Да
изнесем тази истина“.
Той като срещне някого, и най-простия, и най-бедния, ще намери един случай
да
му услужи,
да
му каже нещо и ще
си
замине, без
да
каже: „Аз съм Христос“.
Ако действително изнасяме Истината, то според Писанието тази Истина трябва
да
ни направи свободни.
“ Не, вие извратихте Словото Божие и продавате Словото Божие за пари.
И като Го запиташ: „Кой
си
ти?
Не, няма
да
го продавате!
И ако вие сте благородни хора, вие трябва
да
ми благодарите, че аз ви казвам Истината в очите.
„И всички, които се докоснаха до Него, оздравяха.“
Значи в ума
си
имат една мисъл, че еди-кой
си
бил турчин, че коли, беси, изтезава.
И може
да
се живее с нея.
Сега аз имам едно намерение, хайде
да
не го казвам, че ще ви изплаши.
На времето
си
това било правото учение.
Аз съм турил коритото отдолу, турил съм и малко житце и държа една малка сиджимка, но вие не ме виждате.
Хубаво, дойдоха българите
да
управляват.
Някои от вас отивате към коритото и щом речете
да
влезете, вие сте похлупени отдолу.
Оправдаха ли се думите им, че турчинът изтезава?
Най-първо вие се радвате, а аз
си
казвам: „Дали ще дойдат, дали няма
да
дойдат“.
– Не се оправдаха.
И като дойдете до дупката, хвана ви със сиджимката и ха, в коритото.
На свещениците нека им дават, но на владиците?
Виждате колко съм искрен!
И в моите очи аз мога
да
определя защо не са излезли.
Всичките измрели турци в България, които не са се преродили, навлязоха в българите.
Аз не говоря само за българските свещеници, аз говоря за всички.
Има друго нещо, което е залегнало в сърцето на хората и те не искат
да
изкажат Истината.
Между турците имало едно предание, според което правоверните трябвало по особен начин
да
ги спасяват.
За тази цел имало 70,000 камили, определени
да
пренасят умрелите от християнските гробища в турските и обратно.
„И всичко, които се докоснаха до Него, оздравяха.“
Понеже в гробищата им били погребвани заедно и неверующите, и правоверните мохамедани, то вечерно време ангелите с камилите
си
ходили
да
пренасят неверующите мохамедани от турските гробища в християнските и така освобождавали от тях правоверните.
Ако аз защитавах своя интерес, аз щях
да
говоря по друг начин, но аз защитавам една велика Божествена Истина, затова излагам своята чест.
Великото вътре в живота е
да
познаем Бога като една разумна Любов без никакво съмнение.
Никога
да
не критикуваме Бога и Неговите постъпки, защо Господ е направил така света.
Съвременният свят се нуждае от едни правилни разбирания за произхода на човешката душа, за проявлението на човешкия дух, за човешката мисъл, за човешкото сърце, за човешката воля.
Трябва
да
изучаваме живота и
да
знаем, че онова, което Бог е направил, в него няма никаква задна цел, никаква задна мисъл.
Трябва ни една наука, до която като се домогнем,
да
имаме известни резултати.
В Бога има само една цел: Той иска всички същества
да
бъдат щастливи,
да
знаят смисъла и на Любовта, и на омразата, и на радостите, и на скърбите, и на доброто, и на злото, и като знаят всички тези контрасти,
да
разберат, че всичко това е дадено за разумния човек.
Това е съобразно стиха, който казва: „Всичко действа за добро на онези, които любят Господа“.
– Когато човек се докосне до известни живи природни сили, в него самия, в каквото и
да
е направление, става един вътрешен преврат.
Някои още не са виждали, не знаят какво мога
да
произведа с ръката
си
.
Трябва
да
знаете, че всички сили, които растат върху вас, работят за добро.
Вземете, колкото и
да
е груб един човек, щом в сърцето му се яви най-малката любов, забелязва се едно малко смекчаване на обходите в отношенията му.
Някой ще каже: „А, какво може
да
направи?
Ако вие имате Божествената Любов, ще можете
да
измените тези сили
да
работят за вашето подигане.
Забележете, едно младо момиче обича
да
отговаря на майка
си
, ходи рошаво, неомито, майка му му дава уроци, то не я слуша.
“ Тази ръка, като я проточа, та като хвана природата, че като проточа и другата
си
ръка – нищо няма
да
остане!
Ако не ви мразят хората, нищо няма
да
стане от вас, няма
да
се подигнете.
Но като излезе на улицата и види някой млад момък, влюбва се и току-виж, цял ден се оглежда в огледалото.
Да
не мислите, че нищо не мога
да
направя?
Започват
да
ѝ се смеят.
Ще кажа: „Господи, покажи на тия хора, че само Ти
Си
Господ сега, покажи, че няма друга сила, освен Твоята“.
След като се допре до реалността, майка ѝ, баща ѝ започват: „Остави ти него, ти с него няма
да
харосаш“.
Не, не е сила това
да
убиваме хората.
И сега, тук в България, искат
да
обявят едно гонение против нас, но няма смисъл.
Те я отдалечават от него.
Не е тази задачата на света.
4.
Приливи и отливи на енергиите. Произход на ума и сърцето
,
МОК
, София, 13.1.1924г.,
Гледам някой от вас, той е радостен, весел.
Не се минава и един час, той плаче, скърби – отиде радостта му, стана песимист.
По-рано, в радостта
си
, пише поезии, учи, а щом дойде скръбта, напуща и поезия, и наука.
След няколко дни пак казва: Не, аз ще уча, ще свърша започнатата
си
работа.
Ако го гледа някой човек, който не разбира тия неща, ще каже: на този момък му хлопа дъската.
Някои от вас, като се подложат на опит, казват: От мен нищо няма
да
стане.
Сега именно математически може
да
се изчисли какво може
да
стане.
Казвате: от мен нищо няма
да
стане.
Най-силното доказателство, че от теб човек ще стане, е, когато
си
казваш: „От мен човек няма
да
стане“.
Като
си
кажете, че от вашето сърце нищо няма
да
излезе, вие ангажирате всички ония висши интелигентни същества, които са работили върху сърцето за неговото създаване и те казват: Не, вашата работа ще се завърши успешно.
Казвате: Ама аз зная, че от мен нищо няма
да
излезе.
Щом се обезсърчите, вземете
си
един малък дневник и пишете: днес прекарах най-щастливия ден от живота
си
, понеже прекарах много страдания и не умрях, а от това разбрах, че от мен човек ще стане.
Ще
си
отбележите кой е денят, дали понеделник, вторник или друг някой, ще
си
отбележите накратко и състоянието, което сте преминали.
Ще
си
кажете: Сега аз имам по-голяма вяра в
себе
си
.
По рано мислих, че като ми дойде някое страдание, сърцето ми ще се пукне, а сега видях, че като дойде страданието, изживях го, то
си
отмина без
да
се пукне сърцето ми.
Слава Богу, издържах всички страдания!
Страданията, това са вътрешни сили, чрез които работят тия висши интелигентни същества в нас.
Ние, по причина на болката, която изживяваме при страданията, не схващаме техния дълбок вътрешен смисъл, а се спираме само върху негативната им страна.
Тъй щото вие, младите, не трябва
да
се обезсърчавате.
След това не настъпва веднага радост, но състоянието на равновесие, което означавам с числото 3.
После имаме числата: 5 – равновесие, 6 – отлив и т.н.
Разликата между един отлив и един прилив, както и от едно състояние на равновесие до друго, е с две единици: 2, 4, 6; 3, 5 и т.н.
Някой път тия приливи и отливи могат
да
започнат и от числата 6, 7, 8 или 10, но обикновено се започва от числото 2.
Понякога между тия числа може
да
има известно колебание, тия моменти могат
да
се увеличават или намаляват.
След това иде пак слизане – равновесие, после отлив и т.н.
Коя линия от трите е най-важна (– Средната.) –
Да
, тя е линия на движение.
Ще наблюдавате вашите състояния, без
да
се критикувате.
Човек трябва
да
бъде много справедлив към
себе
си
.
Той не трябва
да
има лъжливи схващания за нещата, но
да
знае, че има още много същества, които се интересуват от неговото сърце.
(– От мъчнотиите и препятствията, които среща в пътя
си
.)
Да
, вярно е, препятствията са брегове, те са двата свята МН и РК.
Туй е красивото в живота на всеки един, че много същества са ангажирани около него.
Следователно, щом вие сте заставени някой път
да
криволичите, и движението ви ще се измени.
И вие трябва
да
знаете, че каквото и
да
стане с вашето сърце или с вашия ум, в края на краищата тия висши същества ще ви изведат на безопасно място, на един добър край.
Човек трябва
да
има абсолютна вяра във великия закон, който действа разумно в цялата природа.
Това се дължи на известни сили, които действат у вас.
Вие не трябва
да
се плашите от тези криви линии.
Висшите енергии в човека съграждат неговия характер.
Ами ако срещна някои мъчнотии в живота
си
?
Вашето положение в дадения случай мяза на това, в което се намира някой ученик или слуга, комуто учителят или господарят казва
да
мине през гората.
Като изговаряте тия думи, ще теглите ръцете
си
(пръстите
да
се докосват само) от челото до слънчевия възел (до стомаха), като минават по лицето, по гърдите, докато стигнат до стомаха.
Като произнесете думата „сърце“, наблюдавайте какво ще почувствате.
Да
допуснем, че сте някой войник, когото началникът изпраща като съгледател на някоя рекогнисцировка.
След това теглете ръцете
си
нагоре от слънчевия възел до челото, като произнасяте думата „ум“ и пак наблюдавайте какво ще почувствате при произнасянето на тая дума.
Опитайте се
да
схванете разликата между чувствата, които ще изпитате при изговарянето на думата „сърце“ и тия на думата „ум“, понеже те крият различни сили в
себе
си
.
Убият-не убият, вие трябва
да
отидете!
Мислите ли, че мъчнотиите в живота раждат някакво зло?
От това място, дето се явяват мъчнотиите, оттам започва и всичката наука.
Тия упражнения може
да
правите мислено, като произнасяте думите в
себе
си
, без
да
правите движения с ръцете.
Тия думи имат сила само като се произнасят.
Тук навярно има някаква разумна сила, някакъв център, който привлича движението на живота.
Ще
си
кажете тихо в
себе
.
си
думата „сърце“ и мислено ще теглите една алинея към сърцето
си
.
И тук силата на привличането трябва
да
е голяма.
Спрете се за малко и
си
представете всички ония висши същества, които са създали вашето сърце и работят над него.
Това нещо съществува в природата като прилив на енергия.
После пък произнесете думата „ум“ и мислено прокарайте ръцете
си
нагоре.
Във второто
си
обръщане, към линията РК, образува един отлив.
Ако някой ясновидец би погледнал на тия неща, ще види едно широко и вълнообразно течение, много красиво, подобно на светлинните лъчи, които се разливат от Слънцето.
То е красота, която не може
да
се опиеше.
Понеже по линиите МН и РК се намира една разумна сила, която привлича енергията на линията AB.
Това течение не е просто, в него има красиви, сложни съчетания.
Тази разумна сила действа в точките 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8.
Аз казвам: само едно разумно същество може
да
образува точка.
По същия начин интелигентността, или силата на ума действа извън времето и пространството.
Следователно и умът се проявява като една математическа точка, която сама по
себе
си
няма никакво измерение.
Обаче тази точка може
да
действа в пространството така, че
да
отклони едно цяло течение от своя път.
Забележете следното нещо: разумните сили, които са образували човешкото сърце, седят по-високо от силите, които са образували ума.
Математически могат
да
се изчислят трептенията на всеки тон.
Някой път думата „ангел“ се употребява в смисъл на „светло същество“, колкото
да
означи естеството на тия същества.
В този случай под понятието „ангел“ влизат всички светли същества, но когато ги разглеждаме по степента на тяхното развитие, съществата, които са образували сърцето, са от по-висша йерархия от тия, които са образували ума.
Който веднъж е видял една такава вълна, той никога няма
да
забрави тази светла картина.
Затова именно светлината съставя такова богатство в природата.
Ако се явят пред тебе двама души слуги, единият, който се ръководи в постъпките
си
от своя ум, а другият от своето сърце, ти ще предпочетеш този, който е умен, пред оня, който се ръководи от своите чувства. Защо?
Ако сте някъде на гости, няма
да
правите като турците,
да
застанете сред стаята и тъй
да
го правите.
Умът се занимава с външната страна на живота, а понеже ние минаваме през материалния свят, тия същества, които са го създали, господстват върху материята.
Дето и
да
ви завари това време, даже и госта
да
има около вас, ще се спрете в
себе
си
и тихо, мислено ще направите упражнението.
И тогава умът, като една жива сила, която произтича от тях, може по-добре
да
ни направлява при сегашните условия на живота.
Щом сте сами, ще го правите с движенията на ръцете – тогава упражнявате и волята
си
.
И действително, при сегашната стадия на развитие, в която се намираме, по-добре е
да
ни направлява умът, отколкото сърцето.
Тъй щото, дето и
да
сте, вие може
да
си
направите упражнението, без
да
подозира някой, че правите нещо необикновено.
Така ще избегнете едно противоречие, което биха могли
да
внесат във вас околните хора.
Щом се явят в живота ви някои малки мъчнотии, трябва
да
знаете защо става това нещо.
Всички стремежи и идеали в тях са еднакви, само че в икономията на Божествения свят те заемат разни длъжности.
Ще ви дам следното правило; като се радвате,
да
не вкисвате; и като скърбите,
да
се не отчайвате.
Друг път казвате: Аз съм интелигентен човек, мога
да
работя добре с ума
си
, но сърцето ми е слабо развито.
Затова именно в този случай не
си
толкова чувствителен.
Следователно, когато вашият ум се развива, вие ще имате отлив в сърцето
си
.
Когато пък вашето сърце се развива, вие ще имате отлив в ума
си
.
Затова, като ви вземат радостта, гледайте
да
не вкисвате.
Някой път се ожесточите в
себе
си
, ставате твърди и се заканвате, казвате: Аз тъй ще направя, иначе ще направя.
Ако пък вкисвате, гледайте
да
не прекисвате.
Когато се обезсърчите пък, гледайте
да
не се отчайвате.
Обезсърчението ще дойде, невъзможно е
да
не дойде, но гледайте
да
не се превърне в отчаяние, защото отчаянието нищо не ползва.
Сега наблюдавайте
да
видите дали тия неща стават във вашия живот естествено или неестествено.
Спрете се само до обезсърчението, то ще даде отлив.
Когато казвам естествено или неестествено, разбирам
да
следите дали вие се намирате под прямото влияние на природните закони или под прямото влияние например на някой ваш приятел.
(– Само по веднъж на ден ли
да
правим упражнението?) Аз ви го давам един път, пък ако някой има голямо желание
да
го направи повече пъти, може, но
да
го прави усърдно и при концентриране на ума.
Човек върху човека трябва
да
влияе, но по законите, които съществуват в природата.
За наблюдение, за опит, но не от любопитство, може
да
го правите и повече пъти, то ще бъде за ваша полза.
Ще ви дам един пример,
да
видите как може
да
се намирате под влиянието на другите.
Представете
си
, че аз ви завеждам при един хубав извор
да
пиете вода и вие ме питате: Колко пъти
да
пия от тази вода?
Той по цели дни хвърля мрежата
си
в морето, лови риба, с това се занимава – лодката и мрежата са неговите инструменти.
Казвам: ако е студено, ще пиете само веднъж през деня, ако е топло, може
да
пиете и 10 пъти през деня.
Той ви поканва
да
ви разходи малко из морето със своята лодка.
Та казвам: ако е много топло у вас, може
да
правите упражнението и 10 пъти през деня, пък ако е студено, ще го правите само веднъж през деня.
Това правило, което ви давам, е разумно.
навътре в него, то започва
да
се вълнува.
Вие започвате
да
повръщате, става ви лошо и във вас се заражда страх– морето вече започва
да
ви влияе.
Този човек има самообладание, а вие треперите?
– Той знае
да
плава, а вие не знаете.
Вие, като излезете на брега, ще се прекръстите и ще
си
кажете: Слава Богу, че излязох!
Вие не трябва
да
прибързвате
да
се произнасяте за някого: Този човек е под влиянието на еди-кого
си
.
Щом този човек е силен, смел, щом той има самообладание и познава законите на морето, всеки трябва
да
бъде под неговото влияние, докато премине морето.
Ще му дадете или мотика
да
копае, или рало
да
оре.
Вие ще му кажете: Няма нищо всичко ще мине.
Измий
си
краката с топла вода, хапни
си
малко гореща чорбица, легни
си
да
пренощуваш и сутринта като станеш, ще бъдеш бодър и весел.
Когато сърцето като една сила е прямо свързано с вашата низша душа, има едно влияние, а когато е свързано с висшите същества, има друго влияние върху вас.
Когато ние действаме като хора, всякога сме егоисти, защото мислим само за
себе
си
.
Тогава имаме благородни чувства:
да
помагаме на бедни, на страдущи.
Само умният човек може
да
краде, глупавият не може.
Само умният човек може
да
лъже, глупавият не може.
И забележете, в онзи разказ от Библията, дето се предава разговора между човека и змията, змията там е представена като символ на ума.
Змията, това е животът, който се заражда между две течения, т.е.
От този разговор у човека се събуждат амбиции и той казва: Аз трябва по друг начин
да
използвам тези условия, при които съм поставен.
Не трябва повече
да
се занимавам с това градинарство.
Значи, този човек иска
да
подобри своето положение.
Но в дадения случай туй, което е приятно за сърцето, не е приятно за ума и туй, което е приятно за ума, не е приятно за сърцето.
И затова човек, за
да
примири ума и сърцето
си
, трябва му друг един елемент – трябва му душа.
Само човекът, който има душа, може
да
примири сърцето с ума.
И при тази борба никой не може
да
надвие.
Някой път мислиш, че умът ти е взел господство над чувствата, но на другия ден виждаш ума
си
долу, а сърцето горе.
Един ден казваш: Разбрах най-после това нещо, разрешиха този въпрос, но на другия ден казваш: Не, като че никога няма
да
го разреша.
Един ден мислиш, че много знаеш, на другия ден виждаш, че нищо не знаеш.
Един ден мислиш, че
си
благороден, а на другия ден мислиш, че не
си
благороден.
И след всичко това казваш: Какво става с мене, ще полудея ли?
Не, никакво полудяване няма
да
стане, но тук се сблъсквате с едно просто явление, което става във вас тъй, както и в самата природа и вие трябва
да
го проучвате – нищо повече.
И когато тия приливи и отливи дойдат и във вас, там седи красотата на живота – именно в кривата линия AB.
И тъй, не се обезсърчавайте от страданията!
Страданието почва с отлив, радостта – с прилив.
Значи, един път ще имате ще имате скръб в сърцето
си
, втори път ще имате скръб в ума
си
. .
Един път ще имате радост в ума
си
, втори път ще имате радост в сърцето – редуват се тия състояния.
Този беден човек постоянно се оплаквал от своята сиромашия.
Всеки ден той минавал през един мост и
си
казвал.
На, като беден човек, все тъй по крака ще минавам този мост, но ако бях богат, щях
да
минавам с кон.
Това
си
повтарял всеки ден.
През същия мост минавал един княз, който отивал в гората на разходка и един ден чул как този оплаквал съдбата
си
.
Той решил
да
му помогне, затова един ден взима една торба със злато, туря я насред пътя, близо до един камък, откъдето минавал бедния и следял
да
види какво ще стане.
Като дошъл бедният човек до камъка, рекъл
си
: Толкова години минавам по този мост все с отворени очи, чакай този път
да
си
затворя очите,
да
видя мога ли
да
мина моста, без
да
се ударя в камъка!
Та казвам: страданията не са нищо друго, освен онзи мост, по който вие минавате със затворени очи, а на този мост, близо до камъка, седи онази торба със злато – щастието, което вие не виждате.
Златото, това са условията, които могат
да
ви доставят конят, за когото вие мечтаете.
Вие трябва
да
внимавате: като видите онзи камък на пътя
си
, заинтересувайте се
да
узнаете кой е турил този камък, защо го е турил и т.н.
Нея ще вземете, а камъка ще отстраните от пътя
си
.
Бедният човек
си
казал: Чакай
да
видя, като
си
затворя очите, ще мога ли
да
мина моста със затворени очи, без
да
се ударя в камъка.
И наистина, минал без
да
се удари в камъка, но и торбата не видял.
И всички съвременни хора имат същото желание –
да
избегнат страданията и започват
да
философстват по кой начин
да
минат моста.
Да
, по този мост се минава прекрасно, но все пеш.
Можете ли сега
да
използвате този разказ за ваше добро?
За пример, вие с нищо не можете
да
измените мисълта на един ангел, с нищо не можете
да
го подкупите.
В човека обаче, вие може
да
измените ума му, а може
да
измените и сърцето му.
Като казвам, че може
да
го измените, не подразбирам, че той се е изменил, но можете
да
го подкупите с нещо.
Подкупът всякога произтича от онова лъжливо схващане, че можем
да
минем по един лесен път.
Има ли нещо, което
да
ѝ недостига?
(– Има, ние търсим нещо.) Този чертеж сега ни представлява пълния живот.
Затова, за
да
има хармония в един клас половината от учениците трябва
да
бъдат радостни, а половината скръбни,
да
образуват тази осморка (8).
Под „скръб“ аз не разбирам
да
проливате сълзи, защото сълзи могат
да
ви текат някой път и от вятъра.
Сълзите по някой път са изкуствени прояви, случайности, които не трябва
да
внасяте в живота
си
.
Как изгубвате вие радостта
си
или доброто
си
разположение?
Ще ви приведа един пример.
По едно време любовта ви към нея започва
да
охлажда, вие ставате индиферентни и.
И започвате
да
търсите друга, у която
да
има прилив.
След години вие отново намирате първата
си
приятелка, пак се сближавате с нея и казвате: Колко е поумняла!
Не е станала глупава тя, но имала в
себе
си
един отлив а вие, като не разбирате закона, казвате, че е оглупяла.
Ето защо вие трябва
да
си
помагате помежду
си
.
Като виждате, че някоя ваша сестра е в отлив, влезте в положението ѝ и кажете: Чакай
да
изуча какви са нейните брегове и по брегове и по какъв мост се движи!
Това значи
да
се запознаете дълбоко с човешкия живот.
Всички ученици от един клас трябва психологически
да
изучават както своите приливи и отливи, така и тия в живата природа.
5.
Приливи и отливи
,
ООК
, София, 16.1.1924г.,
И ако някой път ви се вижда, че тази енергия се е изменила, за това причината сте вие.
Като изнасям тия неща, вие не се занимавате със
себе
си
, но казвате: „Чакай, този е хикс (х) “ – турите го долу.
Ако някой път енергията прави известно отклонение, трябва
да
знаете, че нейното естество първоначално не е било такова.
Всички хора казват, че светлината се движи вълнообразно.
Кривата линия е силата на живота, тя е живата енергия.
Ти казваш: „Аз съм, каквото съм, а онези там не разбират нещата.“ Ето философията, която ражда партиите.
Светлината има два вида елементи.
Ти
си
като една гемия в морето: когато морето ти е развълнувано, ти се клатушкаш; щом морето ти е тихо, и ти
си
тих.
Единият елемент носи енергиите на сърцето, а другият елемент е образуван от трептения, които носят интелигентността, но не само тези вибрации на светлината.
Не че ти искаш
да
играеш, но морето те кара.
Някой казва: „Аз съм тих.“ Тих
си
, защото морето е тихо.
Сега вие може
да
отклоните вашата енергия, т. е.
можете
да
измените вашето настроение.
Аз бих искал, когато морето е тихо, и вие
да
сте тихи; и когато морето се развълнува, вие пак
да
сте тихи,
да
можете
да
устоите срещу вълните.
Какво
да
правите?
Като ученици тъй трябва
да
разсъждавате.
Тия мисли трябва
да
се вложат в ума ви.
Някъде се дава театър, кинематограф, забавление, но вие нямате пари.
Те не са от сега, те се предават от хиляди години.
Не отивайте на театър, защото, ако отидете, ще
си
създадете ред неприятности.
Сега искам, като разбирате закона,
да
знаете, че туй, което става с вас, става и по целия свят.
Или искате
да
отидете на курорт някъде, обаче нямате пет пари.
И в Америка
да
отидете, и в Англия – навсякъде в сърцата и умовете на хората има приливи и отливи.
– Ще прекарате там един, два, три дни и най-после хотелджията ще каже: „Господине, платете
си
!
Колкото и
да
е труден вашият живот, впрегнете ума
си
в умствена работа.
И тъй, като аз можеш
да
бъдеш и х, и у, и z – все ще бъдеш една величина.
Тия величини може
да
се изменят.
И тъй, в тази лекция ви показвам един начин, с който може
да
възстановите равновесието на вашите сили – не само отвън, но и отвътре.
Аз не искам
да
се примирявате така, привидно само.
Казвате: „
Да
се примирим!
Ще ви приведа един пример, който съм привеждал и друг път.
“ Най-първо трябва
да
примирим силите на ума със силите на сърцето,
да
можем
да
прекараме енергиите на ума в сърцето и енергиите на сърцето в ума.
Ако имате сега справочна книга, денем на светлината може
да
четете всичко от нея, но ако ви я дам на някое тъмно място, какво можете
да
четете от нея?
И затова трябва
да
знаете тия закони и
да
ги проучвате.
Вие се радвайте, че можете
да
четете.
Отваряте книгата и казвате: „Какво стана, че не мога
да
чета?
“ – Нищо, ще легнеш
да
спиш.
Тогава ще започнеш обратното, ще започнеш
да
слизаш надолу.
когато слезе долу в ада, за него това съставлява една голяма приятност.
Защото вие искате
да
бъдете рентиери.
Най-първо вие искате
да
се учите и казвате: „Няма ли някой
да
ни помогне?
“ Може някой
да
ти съдейства, но никой не може
да
учи заради теб.
Моята мисъл може
да
съдейства на вашата мисъл, но вие за
себе
си
трябва
да
мислите.
Моята добродетел може
да
ви съдейства, но тя не може
да
бъде ваша добродетел.
Тя няма
да
ви ползва.
Туй разберете ли веднъж, не
си
правете повече илюзии.
Вие
си
казвате: „За мене условията в живота не са благоприятни.“ – Не, доколкото зная, условията за всеки един човек са такива, каквито са необходими за дадения случай.
Ако така разсъждавате, вие не само че можете
да
си
помогнете, но ще можете
да
премахнете и всичките препятствия, които съществуват у дома ви, между децата ви.
Сега този закон, тази крива линия математически има своето приложение, но тази вечер няма
да
се спирам на това.
А то трябва
да
е обратното:
да
започнат с рационалните, а
да
завършват с ирационалните числа. Защо?
И всичките спорове сега между вас, всичките ваши криви разсъждения се дължат все на тези ирационални числа.
Вие дойдете при мене с една торба от 10 кг, а друг – с една торба от 50 кг, която може
да
носи, и ме питате: „Защо на този даде 50 кг, а на мене 10 кг?
“ Защото твоят чувал е толкова голям – толкова можеш
да
носиш.
„Ама ти трябваше
да
ми туриш един твой слуга
да
ми носи повече.“ А, такъв закон няма.
Ако аз накарам моя слуга
да
носи заради тебе, това е едно насилие.
Ти ще носиш толкова, колкото можеш.
Един ден, ако станеш силен, и 100 кг може
да
ти дам.
Следователно при сегашните условия Живата природа на всеки един човек дава толкова, колкото може
да
носи.
Някой казва: „Аз познавам еди-кого
си
.“
Да
познаваш нещо, то значи
да
боравиш с него.
Да
познаваш електричеството, това значи, като посоча с пръста
си
,
да
светне.
Ако аз мога
да
заповядвам на тази електрическа енергия в моя пръст
да
светне, значи аз имам познания за електричеството.
Може
да
го накарам
да
светне, но знания трябва
да
имам.
Аз мога
да
запаля своя пръст и той
да
гори, без
да
изгаря.
Ами че вие може
да
минавате много икономично.
Казвам: докато плащате за електричество, докато
си
купувате дърва, ще вървите по този отъпкан път, а докато вървите по него, ще имате страдания.
Той е път на страдания.
Сега вие казвате: „Защо ми са тия страдания?
“ Някой отговаря: „Тъй ми е определено в света.“ Сега ще ви представя мисълта
си
по-ясно.
Представете
си
, че на едно място Природата е изкопала една дупка с около половин до един метър дълбочина и широчина.
Минавате покрай дупката, погледнете в нея и
си
казвате: „Защо ли е изкопана тази дупка?
“ И
си
заминете.
След това мине втори, погледне в дупката и пак
си
каже: „Защо ли е изкопана тази дупка?
“ И той
си
замине.
След това минат още около стотина души, всички се спират, погледнат дупката и
си
казват: „Кой ли я е изкопал и защо?
Срещнат се всички и
си
казват: „Забелязали ли сте тази дупка?
“ Добре, сто такива дупки са изкопани, всички хора минават-заминават и само хроникират: „Сто дупки има изкопани.“ Описват ги.
Допуснете сега, че всички тия хора се връщат по същия път, но е тъмно, нощ е.
Те не забелязват тия дупки и в мрачината – хоп, падне един в дупката, изкълчи
си
крака.
Друг след него падне в друга дупка, изкълчи
си
ръката, и най-после казват: „
Да
те пази Господ от тези дупки!
Да
те пази Господ от този път!
“ Какво искат
да
кажат с това?
Ако тези хора се върнат, напълнят тези дупки с пръст и посадят в тях някакви дръвчета, втори път като минат, ще пострадат ли?
Питате тогава: „Защо са страданията?
Туй показва доколко сте били готови
да
изпълните Волята Божия.
Срам те е
да
си
изкажеш мнението,
да
разкриеш своите убеждения, и затова нищо не му говориш.
Мислиш
си
: „Ще се изложа!
“ – Не, ти минаваш за учен човек – срещни приятеля
си
и му кажи: „Слушай, приятелю, едно нещо има в света реално, един път има: човек трябва
да
обича Бога с всичкото
си
сърце.
Този човек отива в дома
си
и втори път, като го срещнеш, ще видиш, че туй семенце е поникнало.
Сега мнозина казват: „Чакай
да
не
си
казвам мнението,
да
не се излагам.“ Я ми кажете, какво се проповядва за Господа?
„Ами
да
изучим Библията!
Казвате: „
Да
изучиш Евангелието!
Казвате: „Е, на тях Господ е дал.“ Отде знаеш, че Господ е дал на тях?
За
да
намери човек най-малката добродетел, иска се много ситна мрежа, за
да
я хване от морето; някои от вас са взели много едра мрежа.
Защо на вас не даде?
Привилегията беше в това, че те имаха абсолютна Вяра, Любов, Обич, бяха готови на всички жертви, за
да
изпълнят Волята Божия.
Тези две успоредни линии показват теченията, които стават в Астралния свят или във всички онези вещества, които са жидки, можем
да
го наречем течението на жидките вещества.
Това не е в ущърб на вас, аз не искам
да
се върнете 2000 години назад, но казвам, че те бяха при много по-лоши условия.
Тези граници АВ и СD представляват по-гъста материя, в която хората постоянно бият главите
си
, чупят костите
си
.
Те са направили много преводи от Живата природа.
Това са неща, които не могат
да
се променят.
Помислил
си
нещо, казал
си
някое предложение: има разумни същества, които веднага го внасят в тази свещена книга, отбелязват името ти и кога се е родила тази мисъл.
И всичките ваши упражнения, които имате тук, един ден ще ги разглеждате.
Един ден ще ви въведат в тях и ще видите и много умни работи, и много глупави.
Всички онези същества, всички онези сили, които са безотговорни, които са невменяеми в света, вървят все по тези криви линии.
Ще дойде някое от разумните същества
да
ви покаже вашите гарджета, които сте рисували, и ще ви каже: „Виж с какво
си
се занимавал.“ Ще дойде ученият човек, ще му кажат: „Виж с какво
си
се занимавал.“ Смешно ще бъде.
Вземете един човек, който върви много спретнат – дайте му вино
да
пие и той ще започне
да
върви като някоя гемия.
Сега
да
обясним какво означава изпъкването, изкривяването на тази линия.
Има известни математически изчисления, според които можете
да
знаете влиянието на планетите през всеки ден, час и минута.
Сама по
себе
си
в геометрията тя няма никакъв смисъл.
И после някой ще каже: „Какво влияние има Месечината, какво влияние имат всичките звезди, какво влияние имат планетите върху нас?
“ Ако дойде
да
боравите с тия философски въпроси, вие съвсем ще се изгубите.
Но от окултно гледище, за
да
изпъкне тази линия нагоре, има известно влияние.
Сега
да
оставим тези твърдения и отричания, но казвам: ще трябва ли аз
да
чакам този учен човек
да
ми казва какво нещо е топлината и после
да
я употребявам.
Преди
да
ми обяснят учените хора колко трептения имали светлината и топлината, те
си
съществуват, аз
си
служа с тях.
Да
кажем, че сърцето и умьт в дадения момент представляват граници на Духовния свят.
В ума и сърцето текат два рода енергии.
Ще чакам аз еди-кой
си
богослов
да
напише своя трактат за Бога и тогава аз
да
боравя с Него.
Че аз съм усетил какво нещо е Бог, преди
да
са ми обяснявали това.
Неговата мисъл, Неговите трептения аз съм ги усещал в
себе
си
!
Ако вие ми дадете най-последните обяснения за светлината, добре, но ако аз чакам
да
ми обяснявате какво нещо е Бог, няма
да
чакам.
Този факт ние обуславяме психологически чрез следното наблюдение.
Щом почне
да
се развива тяхното астрално тяло, щом започнат
да
се развиват чувствата у тях, колкото и
да
са паметливи, започват
да
стават разсеяни, става прилив в тях и паметта им започва
да
се губи.
Преди
да
ми доказва Църквата какво нещо е Бог, аз Го зная.
Към двадесет и първата година паметта им пак почва
да
се възстановява.
И всичките Велики Учители, които идват в света, ни дават само методи, чрез които можем
да
използваме великото Божие благо.
Следователно, когато енергиите слизат в сърцето, всякога в ума се явява една разсеяност, а когато става прилив в ума, всякога човек усеща, че в сърцето настъпва една студенина и той казва: „Изгубих онези благородни, хубави чувства в сърцето
си
.“ Това само привидно е така.
Вие искате
да
научите хората какво нещо е Господ, преди още вие
да
сте Го разбрали.
Вие само изпитвате известен род енергии, които са в съгласие с вашите сърдечни енергии.
Аз казвам: ела, приятелю, готов съм с тебе
да
разделя хляба
си
.
Седна с него, приказвам
си
приятелски, дам му от хляба
си
, и тогава и той, и аз разберем как действа Бог.
Щом Го няма, затворя вратата
си
.
Тук се раждат всички противоречия.
Някой стане сутрин: в ума
си
има отлив, не може
да
мисли правилно, а в сърцето
си
има накипяване на енергии – не може
да
работи.
Може
да
ме изпъдят и сто пъти, но аз ще ида, ще дам всички жертви, ще отстъпя на всичко, само за
да
науча нещо.
Щом влезеш в сърцето – там трябва
да
работиш, в него има по-груба материя.
Щом Го няма Господ горе, в моята мисъл, и цялата библиотека
да
ми дадат, аз ще избягам оттам.
Дразниш се нещо, но никаква философия няма в това, не можеш
да
си
дадеш отчет.
Ако
си
майка, ще намериш някого, върху когото
да
излееш този гняв.
Там няма
да
имате тези понятия,
да
казвате: „Чакай
да
видя какво ще каже моят Учител, че
да
имам едно по-право понятие за Бога.“ – Не, моята задача не е там,
да
ви дам едно по-право понятие за Бога.
Аз искам
да
ви дам прави методи как
да
служите на Бога.
Ще го набиеш и ще му кажеш друг път
да
не чупи.
Казвам, че всичките методи, с които хората досега са служили на Бога, не са прави.
Добри са всички църкви и държави, във всичко работи Божественото, но не е този истинският метод, по който можем
да
служим на Бога.
Смъртта ще изчезне, страданията ще се премахнат, затворите ще се премахнат, всичко туй ще изчезне.
Сега някои може
да
кажат, че това се отнася до далечното бъдеще.
Това е една вътрешна енергия в тебе, която се е събрала и трябва
да
я изразиш.
Защото ако не стане отлив на астралните енергии, ако не им дадеш възможност
да
изтекат, тогава ще се образува едно блато, около което ще има много миазми.
Вие може
да
имате туй нещо още сега, не след един час, още сега може
да
го имате. Как?
Казвате: „Е, тогава още не му е дошло времето.“ Ами че ти сам
си
туряш тази мисъл в ума, че не му е дошло времето.
Такъв човек все мисли
да
изважда риби, това-онова, все търси нещо, но тъй
си
отива животът.
Тези хора, у които сърцето се развива, аз ги уподобявам на онзи циганин, на когото дали едно гърне с мляко
да
го продава.
Онзи, който казва, че не му е дошло времето, знае ли философски какво значи
да
ти е дошло времето?
Той го туря на главата
си
, тръгва и
си
мисли: „Ще продам туй мляко, ще купя една кокошка, която ще ми снася яйца.
Като продам яйцата, ще
си
купя една гъска, която ще ми даде патенца.
Ами ако ти
си
закъснял за станцията?
И тях ще продам.
От парите ще
си
купя едно агънце, което ще се размножи.
Не, не, ти ще идеш точно навреме, защото Природата обича точността, в нея няма забавяния: точно навреме ще тръгнеш, най-малко две секунди преди
да
тръгне тренът.
Ще продам агнетата и ще
си
купя една крава.“ И тъй забогатял в мечтите
си
, че решил
да
се ожени.
Закъснееш ли една секунда, нейният влак ще е на разстояние от тебе хиляди и милиони километри.
Ти ще кажеш: „Закъснях само една секунда, и не ме чакаха!
– Ще се представи на царската дьщеря, тя ще се съгласи и после ще
си
имат едно хубаво детенце.
Като
си
помислил за детенцето, подскочил от радост, млякото с гърнето паднало на земята и се разляло.
„Ама трябва
да
ме чакат.“ – Не, ти ще чакаш.
Този е великият закон.Всички велики хора са чакали.
Някой от тия учени казва: туй ще чета, онуй ще чета, ще проучвам Библията, ще
си
правя извадки и т. н.
Прави
си
той плана, подскача, но изгубва Библията.
Онези хора, които служат на света, от каквото произхождение и
да
са, аз не ги наричам велики.
Ученият казва: „Това ново нещо ще изобретя, онова ще изобретя.“ Подскача и изгубва мисълта
си
.
Не трябва
да
си
правите илюзии.
Исаия е като някой редактор.
Всичките ваши постъпки, всичките ваши мисли, всичките ваши желания няма
да
останат без последствие.
Да
не мислите, че можете
да
бъдете по-умни от тях.
Дотолкова, доколкото вашите мисли, вашите интереси са в съгласие с тия разумни същества, дотолкова те ще ви съдействат, но в момента, в който се отклоните, ще ви турят препятствие.
Ще ви приведа един анекдот.
Аз нали зная: някои проповедници в Америка прочели нещо оттук-оттам, напълнили кошера
си
и ще говорят.
Не трябва
да
се самоизмамваме.
Близнал го гостът и
си
казал: „А, хубав е!
Тези висши същества, които имат благоволението
да
те вдъхновяват, имат и доблестта, като ти предадат своите мисли,
да
не искат
да
си
турят името.
Ти напишеш една хубава реч, казваш: „Тя е от мене.“ Истинският автор седи настрана – ще те погледне, ще те потупа и ще каже: „Хайде, няма нищо, тури
си
твоето име!
От туй, което се вижда, или от туй, което се само близва; или пък от туй, което се вкусва и изплюва, или от туй, което се изяжда и после се повръща?
Когато дадете на едно малко дете една ябълка, какво прави?
– Туря
си
я в джоба.
От туй, което се вижда само, или от туй, което се близва; или от туй, което се вкусва и повръща, или от туй, което се изяжда и после се повръща?
“ Той пак те погледне, потупа те и каже: „Няма нищо.“ И после, кой как те срещне, казва: „Ама ти
си
бил гениален човек!
Това са само опити, за
да
добием онази истинска наука.
И при сегашните условия нашата наука е почти само виждане, близване, вкусване, изяждане и повръщане.
Е, пак гениален човек
си
, проводник на туй, възвишеното.
И в туй и вие, и всичките хора, сте специалисти.
Ще се стремите
да
бъдете проводници на туй, възвишеното и благородното.
Като държа някоя беседа, някой казва: „Учителя говори хубаво, но ние пак ще
си
вървим по нашия път.“ –
Да
, ще
си
вървите по вашия път, но кракът ви за втори път ще бъде изкълчен.
И аз ви казвам: човек, който живее в материалния свят, абсолютно не може
да
бъде щастлив.
За мене е безразлично, но казвам: много от вашите страдания може
да
се премахнат още сега, не за в бъдеще, но трябва
да
вървите в Божествения път.
Който мисли, че е щастлив, той се самозаблуждава.
Някой от вас казва: „Аз имам доброто желание, правя тези усилия.“ Други обаче търсят по-лесния път.
Ще ви дадат сладкия бонбон, но ще го изплюете.
За
да
се добере човек до една велика, Божествена Истина при сегашните условия, изисква се усилена работа.
Ще ви дадат хубаво ядене, но ще го повърнете.
При тази усилена работа ще срещнете хиляди мъчнотии.
И представете
си
сега, аз като изнасям тези Божествени Истини, всички казват за мене: „Той изнася едно Ново учение.“ Това не може
да
се нарече Ново учение – това е Божественото учение, това са законите в Природата, това са начините, по които Живата природа действа.
Аз констатирам тия закони, които действат в Живата природа, които действат и в Живота.
Ще хване това неразположение: „Защо
си
неразположен?
НАГОРЕ