НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
163
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
163
:
1000
резултата в
5
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Нашите длъжници
,
НБ
, София, 30.12.1923г.,
Аз бих желал
да
видя тези хора, които са толкова благочестиви!
“ – „Че кой
си
ти?
Аз гледам, дъщерята е благородна, но и у майката има същото благородство.
“ – „Аз ще ви дам един запис, и на единия, и на другия, и утре с този запис ще се явите в еди-кой
си
дом, и въпросът ще се уреди.“ – Е, казват: „Искаш
да
ни залъгваш“.
От нищо нещо не се ражда.
– „Не, вземете тази книжка и ако утре не се разреши въпросът, пак се борете.“ Взима той, туря инициалите
си
на едната и на другата книжка и им ги дава.
Затуй дъщерите трябва
да
любят своите майки и майките
да
любят своите дъщери.
Докато взимат ножа, те са много силни, а после проливат сълзи.
Според мене, ако между дъщерята и майката има една истинска любов, не може
да
се роди никакъв разрив, никакъв спор.
И тъй, ние туряме в душата
си
един малък факт, една малка погрешка и казваме: „Този ме обиди кръвно, онзи ме обиди кръвно, не мога
да
му простя“.
Не, като отивам
да
убия някой човек, ще свия ножа
си
и ще кажа: „Не, аз съм човек.
При истинската любов майката не може
да
стои по-долу от възлюбения на нейната дъщеря.
Не е въпросът дали ти ще можеш
да
простиш или не, но този факт вътре в тебе почва
да
ферментира, образува всичкото туй гниене в душата ти.
Дъщерята трябва
да
постави възлюбения
си
наред с майка
си
.
И той е син на някоя майка!
Не е въпросът
да
простим на другите.
Благородният човек трябва
да
каже: „Този човек трябва
да
живее тъй, както и аз живея“.
Една дъщеря, която поставя своя възлюбен по-високо от своята майка, той не може
да
я люби.
Те печелят, ако не им простим, но трябва
да
простим на
себе
си
.
Този човек освен че няма
да
му направи някакво зло,
да
му причини някакво нещастие, но ще му направи и някакво добро.
И ако той поставя нея по-високо от своята майка, и тя не може
да
го люби.
Той ще каже: „Аз ще му простя грешката, но заради Бога ще му дам един пример“.
Това трябва
да
го знаете!
Някои казват: „Е, мене ми дотегна вече, прощавай, прощавай,
да
ме извини този, има 1000 лева
да
ми дава“.
Ето една формула, която вие може
да
приложите, без
да
станете мекушави.
– Не, ще простиш прегрешенията на този заради самия
себе
си
, заради твоя мир.
Ако вие мислите
да
прощавате на хората, непременно ще станете меки.
Но ако вие мислите, че Бог ще трябва
да
живее в душата ви, затова трябва
да
се чистите, прощаването в този случай има смисъл.
И при това всяка дъщеря не може
да
седи по-високо от майка
си
, нито
да
поставя своя възлюбен по-високо от нея.
И всички същества, колкото и
да
са малки те в даден момент, защото и малките, и големите същества имат свободна воля, някой път работят според Божия закон, някой път работят против Него.
„Ама казва се в Писанието, че трябва
да
напуснеш майка
си
и баща
си
.“ За кого?
Няма душа, няма същество, което като е изпълнило съзнателно Божия закон,
да
не е получило Божието благословение.
Като се върнете у дома
си
, извадете из вашите долапи всички стари дрехи, чепичета, и всичко навънка!
Баща ти и майка ти не може
да
седят по-високо от Бога.
Сега няма
да
се спирате пред
себе
си
,
да
се питате: „Защо трябва
да
му прощавам греховете?
Дъщерята ще каже на майка
си
: „Мамо, аз седях при вас 20 години, сега ще отида при Бога, вас няма
да
ви напусна – напротив, ще ви обичам повече“.
“ Не, ще се запитате: „Какво трябва
да
направя?
Ако питате мене, когато постъпвате по човешки, старичко можеш
да
дадеш, съдраничко можеш
да
дадеш, но когато постъпвате по Божественому, по Бога, старо – никога!
Някои казват: „Като станем религиозни, ще забравим близките
си
“.
“ Ще
си
отговорите: „Аз трябва
да
изхвърля от душата
си
всичките нечистотии“.
И ако ние сега се молим и Господ някой път не отговаря на нашите молитви, то е защото днес няма условия
да
използваме разумно това, което искаме.
Не, не, освен че няма
да
ги забравиш, но ще се родят отлични, прекрасни отношения помежду ви.
И за това Той иска
да
каже: „Аз сега не мога
да
ти дам това нещо, но ще почакаш, по-после ще ти дам нещо по-хубаво, отколкото мислиш“.
Гледам, някой взел, пази грижливо роклята на баба
си
, с която се венчала.
А ние не можем
да
търпим.
– Само Любовта може
да
прощава, т.е.
Настрана трябва
да
стои туй нещо!
Ожени се и после казва: „Аз се молих, молих и Господ най-после ми даде една такава грозотия жена, че ме измъчи“.
„Тя дълготърпи, благосклонна е, не се превъзнася, не завижда, не мисли зло никому.“ Само тази велика Любов е в състояние
да
те изчисти.
Вземи, изхвърли всички тия парцали навън!
Аз мисля, че ако вие очистите вашите къщи, и по буква, и по дух от всичките тия парцали, вие ще се освободите от много нещастия.
Някоя жена казва: „Аз се молих на Господа
да
ми даде някой добър мъж, а Той ми даде такъв, че ме измъчи“.
Някои имат много книги, държат ги, и най-после на ока ги продават.
Ами че ти всеки ден, след като той излезе на работа, започваш
да
изреждаш всичките му недостатъци.
Не, ще забравиш всичко и ще кажеш: „Господи, много, много ти благодаря за всичко, което ми даде“.
И всички ние, съвременни хора, имаме един общ навик, събираме туй, което е за хвърляне.
Аз сега не говоря на едного, говоря на всички ви.
В дъното на душата
си
всички имате тази слабост, един е недоволен от едного, друг – от другиго.
И какво би било, ако бяхме всички съвършени в своите постъпки?
Не, като се роди твоето внуче, не трябва
да
го завиваш в тази окъсана рокля, но ще купиш нещо ново.
А тя го увие в старата
си
рокля и казва: „Бабината рокля!
Всички са устати.
“ Това са сума факти, които аз съм наблюдавал!
Трябва
да
се радваме, че имат уста.
По-добре
да
имаш една жена, която говори, отколкото
да
не ти говори.
Ами че ти трябва
да
запалиш 100 свещи, когато говори жена ти, отколкото
да
не ти говори.
Не, не ти трябват всичките тези глупости, хвърли ги навънка!
После, има някои поети, писали нещо в детския
си
живот, държат
си
го, казват: „Е,
да
се видим какви сме били в младини“.
Да
имаш една жена, която
да
ти наговори, че няма нова рокля, туй-онуй за Коледа, отколкото
да
я видиш простряна и
да
я погребваш?
Хвърлете тези глупости, защото няма
да
направите нищо с тях!
Хем пари нямаш рокля
да
ѝ купиш, хем пари нямаш
да
я погребваш.
Забелязал съм, друг някой държи писмата
си
.
Ще кажеш: „Благодаря Богу, нека
си
живее!
Всякога трябва
да
виждаме поезията в живота.
Тези стари форми не трябва
да
се държат.
В природата има един закон: Всичко старо трябва
да
се преработи.
Туй е за нас, за
да
имаме мир.
Хвърлете всичките парцали, които имате!
„Ние искаме
да
умрем.“ Не, приятели, никога не искайте
да
умрете!
Петко, Стоян, Драган, съгрешили – всичко туй в пещта.
Искайте от Бога
да
живеете, а не
да
умирате.
Ако някой от вас иска
да
умре, нека
си
зададе за цел в продължение на 40–50 дена наред
да
ходи на Орландовци,
да
придружава по някой умрял до гробищата.
Всичките тези дрипели на баба
си
, на майка
си
, аз турям в пещта и поставям следното правило: В моята стая се окачват само нови дрехи, старите дрехи – навън!
“ Когото срещнеш, казва: „Не може
да
се живее чист живот.
А сега някой казва: „Дотегна ми животът, искам
да
умра“.
Да
умреш!
“ Там е всичката ни погрешка!
Туряте
си
на ума, че трябва
да
поправяте беневреците на вашите баби.
Сега, в новия живот, всеки трябва
да
чувства хубавото, та който се приближи при нас,
да
усети онзи хубави мирис и
да
поиска
да
дойде при нас.
Да
бъдем искрени!
Може и без
да
се греши.
Някой казва: „Аз искам, като погледна човека,
да
го разгадая“.
И сега ще вземат
да
цитират стиха: „В грях ме зачна майка ми“.
– Няма
да
можеш.
Аз още не съм се разгадал.
Когато човек работи, той не греши, но опущения може
да
направи.
Някой казва: „Искам
да
разгадая душата ти“.
– Не можеш
да
я разгадаеш.
Тъй, както тя се проявява, туй възприеми от нея, а не отивай
да
се занимаваш с неща, които са непостижими.
Човек не трябва
да
прощава.
Цветето е цъфнало, кажеш: „Чакай
да
го взема за
себе
си
“.
Ти
си
извършил вече първото престъпление.
Не го късай, остави го, ще мине един, друг брат, или още 10–20–100-на, нека и те
да
го помиришат.
И всички ние разваляме тези работи.
Ако майка ви действително, в пълния смисъл на думата, ви е забравила, тя трябва
да
изчезне съвършено от ума ви.
Но дотогава, докато тя съществува във вашия ум, тя не може
да
ви забрави.
Мъжът заръчал хубави лачени обуща на жена
си
и се радва.
Но жена му обича
да
го хука.
Бог не ви е забравил, но по някой път вие преставате
да
мислите за Него правилно.
Не всички жени обичат
да
хукат, някои само.
Някой път искате
да
се приближите до Бога и питате: „Какво нещо е Бог?
И той, горкият, носи ги, но как ги е направил обущарят, че левият направил малко по-тесен.
Жената обува десния, после – левия и казва: „Ти, такива обуща
да
ми направиш!
“ И взима, че стоварва всичките грешки на обущаря върху мъжа
си
.
Сам по
себе
си
, Той е нищо, и туй нищо съдържа всичко в
себе
си
.
Създава и никога не се изтощава, търпи всички прегрешения на хората.
Бог е в състояние, като духне веднъж, всичките ваши грехове, страдания, нещастия в един момент
да
изчезнат.
Повече от 8,000 години вече откак съществува тази култура, толкова учени и философи са написали толкова хиляди томове и трактати – за морал, за наука, правила за живота, но отиват в народното събрание, искат
да
ги приложат, нищо не излиза.
Ти ще му кажеш: „Няма нищо, Драганчо – тъй е името му, – обущарят е направил едно опущение, една погрешка, ще бъдеш тъй добър
да
му кажеш
да
тури лявата обувка на калъп,
да
се поразпусне малко, няма
да
се докачиш, нали?
Отиват тогава до Господа: „Какво трябва
да
правим, много лошо е положението ни?
“ Тъй трябва
да
бъде!
“ Господ духне и всичко се оправя.
Така трябва всички
да
разрешават въпросите.
Всичките погрешки, които правите, не сте отговорни за тях, те са наследствени черти, които проявявате.
Под „духане“ аз разбирам онази интензивна Божествена мисъл, която е в състояние
да
разтопи всичко замръзнало,
да
връзва и развързва и
да
ви направи свободни.
Всички ние в света страдаме от беднотия.
Турете му малко вода отгоре.
Всички сме крайно егоисти.
Вземи, един твой приятел носи 5 лева, но ако му кажеш: „Дай ми 5 лева“, той малко ще се посвие и ще ти каже: „Трябват ми“.
Кипне малко, водата прелива, казвам: Сега ще изцеря моя чайник.
Дай ги и нищо повече.
Взема една чаша, налея малко вода от него в чашата, сипя и толкова студена вода в чайника и той
си
млъкне.
Значи като отлея половин чаша от топлата вода и налея половин чаша от студената, и той
си
работи, и аз
си
работя.
Но ако аз не отлея, а подклаждам огъня отдолу, какво ще стане?
Фактите трябва добре
да
се изнасят.
От чисто Божествено гледище, всеки, който даде една вехта дреха, той се наказва.
“
Да
, такива чайници сме и ние.
Когато направим една добрина или когато дадеш нещо в името Божие, ще дадеш най-хубавото, каквото имаш – както за
себе
си
.
И когато казвам, че обичам
себе
си
, ще се облека най-хубаво и така ще отида при Бога.
Аз съм виждал, някои хора толкова се нервират, че вземат чайника и хайде вън от прозореца!
И когато дам някому нещо, имам или нямам пари, ще направя нещо хубаво, нещо ново.
Ако пък
си
човек, тъй наречен, поплювко, то е друго нещо.
После поседи, поседи, мине се половин час, отиде
да
го търси, намери го, тури чайника отново.
Да
е слугинята или някой друг, ще го набие, ще каже: „Слушай, друг път
да
не туряш чайника тъй пълен“.
Толкова е зает той със
себе
си
, че и не мисли.
Не, приятелю, този чайник показва, че ти, като чайник, не
си
изпълнил добре своята длъжност.
Ако ние, при тия времена, в които живеем, при всичките тия блага, които Бог от толкова хиляди години е внесъл в нас, не внесем в душата
си
туй свещено чувство на благодарност, че
да
настане в живота ни радост и веселие, ние не сме разбрали нищо.
И боси, и гологлави, и които нямат дрехи, всички
да
кажат: „Няма нищо, все ще се намери някой добър човек
да
ми помогне“.
Някому са скъсани обущата,
да
каже: „Е, толкова години съм ходил със здрави обуща, сега мога и така.
– Че този човек иска
да
свърши работата
си
бързо.
Няма търпение, бърза
да
плюе.
Сега у вас има един лош навик
да
се оплаквате.
Някои казват: „Знаете ли, ужасни страдания имам!
И след туй, съберат се стотина души, разпределят се на комисии, за бедните ще събират.
Бог всякога прощава, Той никога не държи нечисто нещо в
себе
си
.
Съберат 100,000 лева, дадат на бедните 50,000 лева, а останалите 50,000 хвръкнали.
И след всичките тези благодеяния казват: „И прости нашите грехове, както ние прощаваме на нашите длъжници“.
Можеш
да
съдиш някого само тогава, когато го задържиш у
себе
си
.
В Русия, във време на малоруската война, цели тренове с припаси се загубваха някъде.
Бог никого не задържа и няма защо
да
го съди.
Красивото в Бога е това, че Той помни само доброто, което сме направили, а не помни злото.
“
Да
мисли човек, туй е великото и благородното, което трябва
да
се зароди дълбоко в душата ни.
Преди няколко дни дохожда при мене една моя позната, която ми казва: „Много съм нещастна.
И ако Бог имаше тази слабост,
да
обръща погледа
си
към една твоя погрешка, Той нямаше
да
е Господ.
Искам
да
ми дадеш едно обяснение, защо са тези страдания, които сега прекарвам?
И сега ние, съвременните хора, не се молим на Господа
да
ни даде изобилна храна,
да
ни благослови, но всички се оплакваме, казваме: „Господи, този ни убива, онзи ни убива“.
Аз не искам
да
ми казваш, че това било волята Божия.
Не се обърнем към Господа
да
кажем: „Господи, имам нужда от 10,000 лева, помогни ни“, а се оплакваме, че този ни взел обущата, онзи – друго нещо.
Кажи, че имаш нужда от пари, дрехи или друго нещо, и въпросът ще се свърши.
Имам един мъж, не мога
да
живея с него, употребявам всичката
си
воля и вече съм решила
да
си
работя,
да
си
живея сама.
За
да
се започне една беседа, има няколко начина.
Всичко внасям и пак не върви“.
Да
се държи една беседа, това не е едно изкуство, не е и една професия.
Скъперничеството, това е пестеливост, една от най-добрите черти, но тази черта по някой път става наследствена и се изражда.
Казвам ѝ: Искам
да
ти кажа, но има нещо, което ме спира.
Аз считам една беседа или една реч като работа, изразена по най-правилен начин.
Този богаташ е един голям извор, но така се е затворил, че водата едва цицерика от него.
Истината може
да
се познае само когато се приложи.
За такъв човек казват: „И цял ден
да
седиш при него, нищо няма
да
вземеш“.
И цял ден
да
му се молиш, 5 пари не дава, една капка не дава.
Гледа ме тя.
Ами разбира се, тази чешма едва капи, трябва пак цял ден
да
чакаш, докато
си
напълниш чашата.
Хайде, казвам, ще направя едно усилие, само един факт ще ти изнеса и той е следующият.
Следователно
да
говорим за Истината на грешните хора, които живеят в греха, то е същото, както един математик
да
говори на един прост човек за онези висши математически проблеми An.
Преди стотина години, то бе във времето на богомилите, ти
си
била дъщеря на един знатен български велможа.
An показва всичките възможности, които съществуват в него.
Единият иска
да
жени дъщеря
си
, моли го за 100 лева, той не му дава.
Ти
си
имала един брат, който се запознал с богомилите и поискал за тяхното учение
да
пожертва всичко.
„A“ в даден случай не е само един символ, но означава една величина.
Моли се ден, два, месец, едва сполучва
да
вземе 100 лева.
Но ти, като влиятелна, чрез своя любовник
си
успяла
да
го разубедиш.
An означава онзи велик Божествен закон, който дава възможност на A-то
да
се прояви във всички свои възможности.
Отива другият при богаташа и му казва: „Ти имаш пари, богатство, къща, но няма кой
да
я управлява.
Ти
си
обичала брата
си
много и
си
успяла
да
го възвърнеш от неговите свещени идеи и
да
го убедиш, че туй учение е черно, че то е от дявола.
Аз имам една красива дъщеря,
да
ти я дам“.
Как така той може
да
уронва твоя престиж!
Разликата е в това, че всички човешки възможности всякога започват добре и свършват зле.
Веднага се отваря касата му, 5–10–15 хиляди лева дава, тевекел става човекът.
И
си
го възвърнала в света.
При богатия човек, който е пинтия, пратѝ една красива жена.
За нея той е в състояние
да
даде всичкото
си
богатство.
Тя казва: „Разбрах сега, ще поправя грешката
си
“.
И започва
да
ми навежда факти, как у него се пораждало желание
да
стане свещеник.
После, някои ще кажат: „
Да
се изнесе известен факт!
Тя и сега се противопоставяла и му казвала: „Не, ти всичко ще станеш, но не и проповедник“.
В Америка, при някои богати хора, отиват разни комисии чиновници
да
събират пари за Коледа, за Нова година.
Сега, като ви разправям тия неща, вие ще
си
кажете: „Това са забавления за хората“.
Много малко пари успяват
да
съберат.
Понякога, при такива скъперници богаташи, отиват богати аристократки, американки
да
събират пари, и току-виж, той изважда един чек от 50–100 долара и го подписва.
Когато излязат, той
си
казва: „Е, тези жени, какво ме омагьосаха?
Аз мога
да
кажа факти, които съществуват и които не съществуват.
“ И тъй, всичките пороци в света се зараждат само тогава, когато отсъства онзи благородният елемент на Любовта.
Тогава се зараждат всички отрицателни качества.
Следователно внесете туй хубавото, красивото в живота
си
.
От сегашното общество, именно, аз мога
да
изнеса факти,
да
докажа от какво произтичат противоречията в живота.
В мнозина от обществото има желание
да
поправят българския народ, но не успяват, за това
си
има причини.
Сега ако аз ви кажа: Нека дойдат жените – тази дума „жена“ трябва
да
се замени с друга дума.
Трябва
да
дойдат онези чистите, красивите, неопорочените девици, на които умовете са светли, сърцата – чисти, а волята – силна.
Туй
си
има своите дълбоки причини, но за поправянето на това се изисква знание.
Не знание на книга, но живото знание, знание на живата природа.
Малкото дете казва: „Баща ми за Коледа ми купи едни нови дрехи, нов костюм“.
Туй знание седи в това,
да
намерим онзи начин, по който
да
се свържем с живите души на хората, и тогава
да
дойдем до връзка с кого?
–
Да
дойдем във връзка с Христа, но не Христос като историческа личност, не като един евреин, който се родил някъде и живял преди 2,000 години.
Да
, но това е само встъпление,
да
се научим
да
говорим истината.
– Защото тази жена ще намери в характера му една благородна черта и ще я държи свято в душата
си
.
Но не и Христос при положението като Син Божий, защото вие още не схващате думата „Син Божий“.
Да
дойдете във връзка с Христа като един Извор, Който постоянно блика.
И дрехите имат смисъл, но дотогава, докато носим дрехи, ние се намираме в едно преходно състояние на нашето развитие.
Сега отгде трябва
да
започнем своето възпитание?
А ти, като дойдеш при Него, питаш: „Мога ли
да
се изменя?
Но ученикът трябва
да
знае програмата на това училище.
Аз наричам Божествено туй, което задоволява всички нужди у хората.
Ако вие седите там, дето циркулират автомобилите, мислите ли, че като дигате шум и не го чувате, та той трябва
да
се отбие?
Няма рана, няма болка, няма друго нещо, което Божественото
да
не го излекува.
Понеже човек греши, то Бог, като е предвидял всички тия мъчнотии, които ще
си
навлече, Той им надупчил тялото като решето.
Не, ти трябва
да
се отбиеш.
Следователно ние сме дошли сега до неща, които не ни задоволяват, а трябва
да
дойдем до истинската наука.
Значи всички наши нещастия произлизат от факта, че ние седим там, дето циркулират автомобилите.
И днес много хора имат много голямо понятие за
себе
си
.
Колко разумна е човешката природа!
– Този човек ред години под микроскопа е наблюдавал особените свойства на бактериите, как се размножават, с каква бързина, и после, какви болести произвеждат.
“ Аз казвам: Човешкото тяло е направено на дармон.
Аз мога в 5 минути
да
разгневя когото и
да
е от вас, колкото и
да
сте благородни.
Представете
си
, че вие седите при печката, ръцете ви са измръзнали, топлите се.
“
Да
, но съвременните бакериолози не знаят кога се появили бактериите в света.
Аз дойда, избутам ви и
си
туря ръцете.
Когато Бог създаде света, създаде ли тези бактерии?
Тяхното твърдение, че човешкото тяло е идеално, и моето твърдение, че човешкото тяло е на дармон, имат еднаква стойност, все за An.
Трябва
да
се докаже туй An.
А за
да
се докаже An, знаете ли колко милиона години трябва
да
работи човек?
Киселините могат
да
се превърнат в основи, и основите – в киселини. Кога?
“ Те мислят, че е тъй лесно
да
се докаже.
– Когато Божествените енергии се натрупват и не се използват, те могат
да
преминат от едно състояние в друго.
И ако вие за дълго време задържате прегрешенията и не прощавате, непременно ще се превърнете на една киселина, ще настъпят у вас разлагания и ще почнете
да
ставате недоволни духом.
Служащият го поглежда, довършва
си
работата.
Всички хора, изобщо, които имат дават, всякога говорят за този стих: „
Да
ни се простят греховете“.
Аз съм запасният полковник еди-кой
си
“.
“ – Трябва
да
се простят нашите грехове.
Но знаете ли защо искат
да
им простят?
“ Полковникът, като чул, почнал
да
се смее.
Те имат
да
дават на този една полица, на онзи друга полица.
– Ще се изчистиш от всички нечистотии.
Които имат
да
дават, все за този стих говорят, а онези, които имат право, които имат
да
взимат, за тях този стих не съществува.
И ти
си
запасен, и аз съм запасен, братски ще се посрещнем.
Нито ти можеш
да
ми заповядваш, нито аз.
Първоначално той е служил
да
се създаде вселената и е носил в
себе
си
тези условия за окисление.
Сега можем
да
се разберем.
Той е силен принцип.
„И прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници.“ Защо трябва
да
простим?
2.
Четвърти урок
,
КД
, София, 31.12.1923г.,
Често хората мислят за младите, че не знаят
да
живеят или че не живеят правилно.
Някой път у вас се заражда желание
да
отидете
да
си
поживеете в света нашироко.
Представете
си
, че някъде държат стотина прасета все в кочина, но не в обикновените кочини, а в хубави постройки, но пак са кочини.
А други стотина прасета живеят в гората, изоставени от човешка грижа, ходят, ровят навред с муцуните
си
да
намерят нещо за ядене.
Тези мънички прасета ще имат две различни мнения по въпросите.
Нашият господар е отличен, хубаво ни гледа, топличко ни е.“ Но иде Коледа.
Те мислят, че щом за хората има елхички и подаръци, че и за тях ще има нещо хубаво.
Но като дойде Коледа, тук- там се чува квичене, докато всичките изчезнат.
Та когато някой казва: „Аз ще отида в света,
да
си
поживея, както трябва“, това е положението на онези прасета от кочината.
Човешката история не помни някой, който
да
е бил в света и в крайните резултати
да
го е постигнала по- добра участ.
Затова човек трябва
да
възвърне своята свобода.
По-добре е
да
е в гората!
Гората, това значи между всички хора.
Човек в душата
си
трябва
да
има предвид всички хора.
Да
живеете в гората, подразбирам,
да
живеете с цялото човечество.
А
да
живеете в кочината, подразбирам, че това е само косвено разбиране на живота.
Имам предвид всичките човешки наредби и нареждания.
Тия нареждания, които съществуват в света, са хубави, но трябва
да
знаете, че те са само предисловие на Божественото, на реалното.
Човек не трябва
да
се противи на човешкото.
Един закон трябва
да
спазвате: Никога човек не трябва
да
жертвува в
себе
си
Божественото за човешкото.
Дойде ли се дотам,
да
се противопоставите.
Ще кажете: „Човешкото трябва
да
отстъпи на Божественото - това е закон.“ Сега всички ще имате една опитност, която в света ще научите: няма по-хубаво нещо в света от това, човек
да
бъде в общение с Бога.
Тази опитност ще я придобиете само тогава, когато ще минете през една голяма криза, когато ще мислите, че всичко за вас е свършено, че всички сте изоставени.
Само тогава ще познаете какво нещо е то, когато няма кой
да
ви помогне, а сте в нужда, и когато мислите, че с вас е свършено.
Та когато някой път дойдете до тези моменти на отчаяние, трябва
да
знаете, че сте наблизо до тази красива опитност.
Най-страшните опитности, най-големите мъчнотии са само предговор на онази велика опитност, която душата може
да
придобие.
Няма защо болните
да
се мъчат.
Нали някой път искате някой ваш приятел
да
не разкрие някой ваш недъг.
Може
да
го направи, ще го скрие, но ще потъпче и доброто.
А другият закон е, че онзи, който ви обича, винаги, без
да
иска, ще разкрие злото у вас.
Ще ви направя по-близка моята мисъл, защото този закон ви се вижда тъмен.
3.
Единство на обичта
,
ООК
, София, 2.1.1924г.,
Вие Бога можете ли
да
Го заставите
да
направи някакъв договор с вас?
“ – „И ти
да
го видиш, ще плачеш.“
Дотогава, докато мислиш, че
си
единица, ако искаш
да
апелираш към Бога
да
те послуша, Той никога няма
да
те послуша.
И тъй, тези ъгли може
да
се изменят,
да
ги превърнем в магнетически.
Щом почнеш
да
мислиш, че
си
част от единицата, Той е готов
да
чуе твоята молба, готов е
да
разговаря с тебе – на всичко е готов.
Ако в главата ви се е събрало много електричество, вие ще направите стомаха
си
магнетичен.
Кажеш ли, че
си
единица, Той казва: „Ти
си
един първокласен невежа и лъжец в света.“ Но съществува и друго нещо в света.
Следователно всичката енергия от мозъка ви в стомаха ще се превърне в магнетическа енергия.
Тогава единица и нула можете ли
да
съберете?
Нищо с нещото може ли
да
съберете?
Събере ли се много електричество, енергията от мозъка трябва
да
се превърне в магнетическа.
Затова казвам: идеите на хората трябва
да
се изменят в магнетически.
Единственото нещо, което може
да
съберете, е единицата с нищото.
Някои хора много бързат, имат желание всичко
да
опитат.
Това са посторонни идеи, дадени за обяснение на една основна идея.
Когато човек има нулата в
себе
си
, за такъв човек казват, че той няма нищо.
От всичко това, което казах досега, какво извадихте като основна идея?
Аз бих желал всеки един от вас
да
остави в ума
си
поне една основна идея.
Добре, тогава какъв закон може
да
се изведе?
Единицата – това е човекът, а нищото – това са условията, при които този човек може
да
се развива.
Всичките дадени условия при всичките съществувания, при които човек може
да
се прояви, ние наричаме Нищо.
И тъй, в Природата има два вида величини.
Окултната наука трябва
да
разбира този закон.
Вие не можете
да
имате едно висше схващане за Божествения свят, докато не усетите онази пълна празнота: че нищо не знаете – но съзнателно
да
е това.
Не
да
се усещате, че сте невежи, че нищо не знаете, и
да
страдате, но
да
имате пълно съзнание, че нищо не знаете.
Още какво трябва
да
съзнавате?
Да
съзнавате, че нищо нямате в
себе
си
.
И действително, когато във физическия свят ние мислим, че имаме знание, че знаем нещо, че имаме сила, питам: истинско ли е това знание?
Колко пъти ние се самозаблуждаваме!
Например аз махам с ръката
си
.
Виждаш ли тази ръка?
– Виждам я.
Добре, като мине един куршум през нея, тя веднага пада надолу.
Е, как е възможно тази ръка
да
изгуби силата
си
от туй малко парче олово.
Някой казва: „А, докато имам туй сърце, на него мога
да
уповавам.“ Но утре онзи лекар му пръкне една инжекция, сърцето му клекне.
Питам тогава: где е силата на човека?
Можем ли ние
да
разчитаме на такова сърце, което при една малка инжекция отстъпва?
Можем ли
да
разчитаме на такава ръка, която от едно малко ядро отпада?
“ Но утре дойде един малък удар и той изгубва всичко, изгубва речта
си
.
Представете
си
, че вие сте един библиотекар в една съвременна голяма библиотека, в която има около два и половина милиона тома книги.
Вие сте учен човек: наредите я, знаете коя книга где се намира, знаете всички надписи.
Но, представете
си
, че в тази библиотека, която се осветява от електрическо осветление, един ден се прекъсне токът.
Питам тогава: може ли
да
си
служите с тази библиотека?
Самата светлина е едно условие, което показва как
да
намираме тези книги.
Човешките мозъци са една библиотека, пълна със символи.
Някой път разрешаваме много философски въпроси, а някой път – не.
Някой път разрешаваме много философски въпроси, а някой път едва ли и някой човешки въпрос можем
да
разрешим.
Защото реално нещо в света е само това, което всякога се проявява по един и същи начин:това значи, че във всичките свои части то се проявява еднакво.
Например като влезе Животът вътре в материята, в него всякога има една отличителна черта, а именно, че във всичките тези частици, дето влиза Животът, има движение.
И казвам: всичко, което се движи – в него има Живот.
Ние наричаме съзнателно, разумно същество само това, което може
да
начертае един триъгълник.
Всяко същество, което може
да
начертае един триъгълник в Природата (фиг.
1), в него има съзнателен, разумен живот, а всяко същество, което не може
да
начертае един триъгълник, не живее съзнателно.
Тогава вие ще кажете: „Ама много вещества кристализират в известни свои форми, във форми на триъгълници.“
Да
, но тия кристали сами по
себе
си
, те ли правят тия форми?
Ако аз направя едно триъгълно гърне и го опека в пещта, а някой съзнателен, някой разумен човек го намери и като не знае, че аз съм го направил, почне
да
го изучава, какви ще бъдат резултатите?
Да
допуснем, че аз съм го направил преди 500 000 години и дойде една култура като сегашната и почне
да
го изучава.
Ще кажат, че това е едно проявление на Природата, че Природата го е създала.
Как го е създала?
Аз им казвам, че това нещо не го е създала Природата, но едно малко разумно същество
си
е играло с него и го е създало.
Аз като ги погледна, виждам, че има малки разумни деца, които правят тези кристалчета.
Щом един предмет се постави близо до точката на замръзването
си
, те направят от него един триъгълник, един четириъгълник или един петоъгълник, а като дойдат учените, дават
си
важност и казват: „Какво ли се крие зад тия кристали?
Какво ли е искала
да
каже Природата?
Да
оставим другата страна, но едно нещо, което ние знаем, то е, че зад тази област на кристалите седят разумни същества, които мислят.
И тези разумни същества зад кристалите почват
да
строят.
Кристалите са основа, от която по-нататък тия разумни същества са почнали
да
строят растителното царство.
Добре, значи всичките растителни същества се отличават по това, че те започват с кръговете.
Следователно, след като учените са изучавали всичките възможности, те очертават един кръг и в него поставят живота, за
да
се види дали техните теории за възможностите на живота могат
да
се проявят в кръга.
Възможността на триъгълника може
да
се прояви в кръга.
Този кръг, след като се е завъртял около
себе
си
три пъти, при всяко едно завъртане е отрязал по една малка отсечка.
Всяка една област, всяка една част от кръга има специфични възможности, които придават специални свойства на живота, когато мине през този кръг.
Не мислете, че пространството, в което живеем, за което философите говорят дали съществува, или не, е мъртво.
Вечният Живот има закони, по които се определя в
себе
си
.
След като ограничите този Живот, дали той ще се прояви в една, или в друга посока, ще зависи също от проявлението му във Вселената.
От наше гледище има четири важни точки в кръга, от които Вселената може
да
започне, и според това съществата, които може
да
се проявят при създаването на Вселената от едната или от другата точка, съществено ще се различават и по форма, и по съдържание, и по смисъл, и по воля.
Ангелите са минали преди създаването на сегашната Вселена.
След тях идва създаването на сегашната Вселена, в която човек се проявява.
Един ден хората ще бъдат като ангелите, но все пак ще се различават, все ще има една разлика в техните естества.
Някой казва: „Аз ще бъда ангел.“
Да
, ще бъдеш, но човешки ангел.
Сега, като разглеждаме този закон, ще дойдем до въпроса как се е създала Вселената.
Този въпрос е толкова сложен, че ако се заеме човек
да
го разглежда, ще изгуби и най-малкото знание, което има.
Аз наричам тия въпроси научни разходки.
Резултатите на тия разходки довеждат човека до положението на онзи човек, който тръгва
да
обикаля света с малко пари, та като остане без пари, гледа
да
започне работа,
да
спечели малко пари, за
да
се върне назад.
Той трябва
да
работи.
Когато един астролог иска
да
направи един хороскоп, той направя един кръг и го разделя на четири части, поставя зодиите или планетите, знаците плюс или минус във възходяща или низходяща степен според съчетанието им и почва
да
гадае каква е съдбата на индивида, който е роден в това време.
Всичките хора не са родени по едно и също време.
Да
кажем, някой е роден през месец март, но от 1 до 31 март има 31 дена, значи 31 възможности има.
Значи, като разглеждаме астрологически всички тия хора, в тях, макар
да
са родени в един и същи ден, все пак има разлика.
Колко километра изминава светлината в секунда?
И после казват: „Мязат
си
тия хора.“ Какво ще
си
мязат?
Един, когато се е родил, един, когато е започнал
да
се учи, и трети хороскоп, когато с него е станало едно духовно обръщане.
Кога
си
се обърнал към Бога – това трябва
да
го знаете.
Не, ще забележиш точно годината, месеца, деня, часа, минутата, когато
си
се обърнал към Бога.
После ще отбележиш дали денят е бил ясен, или не.
Всичко туй трябва
да
го знаеш на пръсти.
“ Ами че ти, когато отидеш при Бога, трябва
да
знаеш кога
си
се обърнал.
Кажи ми кога
си
роден.
– „И то не е важно.“ – Ами в университета?
– „
Да
изядеш една печена кокошка.“ Но аз питам тогава: ти можеш ли
да
ми докажеш, че действително
си
изял една печена кокошка?
Аз досега още не съм видял човек, който
да
е изял една печена кокошка.
През него минава вода.
Колко вода е минала?
Кажете ми колко вода е изпил този кюнец.
Този кюнец може
да
ми философства,
да
казва, че през него са минали милиони тонове вода, но аз казвам: кажи ми колко милиона тона вода
си
изпил?
Той казва: „Не е важно пиенето, а минаването.“ – Не, не е важно минаването, но колко
си
задържал.
Да
изядеш,
да
изпиеш нещо: в пълния смисъл на думата разбирам туй, което
си
приел,
да
можеш
да
го задържиш и употребиш за своето благо и за своето повдигане.
Казвам: ако ти действително
си
изял кокошката, трябваше
да
се научиш как
да
хвъркаш.
Онзи, който действително е изял една птичка или една кокошка, трябва
да
е научил изкуството
да
хвърка.
Някои казват:“
Да
вярваш в Бога.“ Това съществено ли е?
Някои казват: „
Да
любиш Бога.“ Всички тия неща вие ги говорите, говорите, но важното е какво остава във вас.
Казвате: „Ние трябва
да
говорим.“
Да
, вие започвате добре, но кой от вас е опитал Любовта?
В туй отношение мога
да
ви кажа: браво!
Вие заслужавате похвала, вие сте герои, че е минала толкова любов през вас, но питам: от тази любов какво задържахте за
себе
си
?
когато се родят от Него, Той така ги прави, че всяко живо същество
да
задържа нещо в
себе
си
.
Вие пуснахте
да
минава тази Любов през вас и не я задържахте.
Ако не я пуснете, тя ще пукне кюнеца и пак ще
си
изтече, защото има напрежение.
Тази Любов е минала през всичката жива Вселена и всяко същество е взело от нея толкова, колкото му трябва.
Питам тогава: ти задържа ли от тази Любов за
себе
си
?
– „
Да
, Любовта мина през мен.“ – Колко задържа за
себе
си
от тази Любов?
Вие казвате: „
Да
любим Бога!
“ Вие искате Господ
да
мисли като вас,
да
се радва като вас и
да
скърби като вас.
Сега всички съгласни ли сте с мислите, които сте писали върху темата „Единство на обичта“?
Нали казвате някой път: „Единство на вярата.“ Какво подразбирате под понятието
да
имаме вяра?
Единствената права философия в света е ние
да
се научим
да
мислим, както Бог мисли,
да
се радваме, както Той се радва,
да
се веселим, както Той се весели.
Като казвате единство на обичта, подразбирате ли
да
се проявявате по един и същ начин в обичта?
Онези от вас, които разсъждават философски, ще кажат: „Не знаем ли ние какво нещо е единство?
Сега всички насърчават малките деца. Защо?
Някой се гневи на Господа и казва: „Аз се молих, молих на Господа, но Той не ме изслуша, не искам повече
да
Му се моля.“ Защо не искаш повече
да
се молиш?
Аз, доколкото съм наблюдавал, забелязал съм, че само децата разсъждават философски, а възрастните хора разсъждават детински.
Сега вие може
да
ми направите възражение.
Той казва: „Аз няма
да
мисля вече за Бога.“ Ти
си
един краен материалист, понеже
си
мислел, че Бог има някаква форма.
Ти като казваш тъй, то значи: „Аз съм един от важните последователи на Бога и, ако престана
да
Му се моля, Той ще почувства какво нещо съм.“ По-смешна идея от тази няма.
И най-първо, Господ не те е пратил на Земята
да
Му се молиш.
Ние сме дошли първо
да
се учим.
Ще учиш за
себе
си
и, като се научиш, като станеш много учен, тогава ще започнеш
да
говориш на Бога и
да
Му се молиш.
На думата молитва ние сме дали едно криво направление.
У вас молитвата означава: аз като направя една беля, тогава ще се моля, ще туря всичките
си
глупости на Бога, а като живея един чист живот, няма защо
да
се моля.
Представете
си
, че един философ носи един чувал от пет крини със злато на гърба
си
.
После срещнеш на пътя едно дете, което носи едно зърно.
Всички обръщат внимание на философа.
Всички вестници пишат за него.
Обичта е един начин
да
предадем Любовта
си
на другите хора.
Като даде двадесет и пет грама от това злато, всеки ще пише.
Значи тя е метод, чрез който ние може
да
предадем Божествената Любов.
Кой няма
да
пише?
Детето ако даде своето зрънце, никой няма
да
пише, никой няма
да
му обърне внимание.
Ако вие опитате динамическата сила на това зърно, което детето носи, и на този чувал – къде ще бъде силата?
Ако вие разгледате всички съвременни философски системи и ги преведете в тяхната стойност, едва ли ще можете
да
извадите от тях толкова екстракт, колкото се съдържа в едно житно зърно.
Не само това, но ако вземете съвременните религиозни системи и ги прегледате, едва ли ще извадите от тях толкова екстракт, колкото от едно житно зърно.
Да
кажем, че той е равен на 30° (фиг. 2).
Тъй че всички тия съвременни философски и религиозни системи – това е цял чувал със злато, от който може
да
се прехрани цял свят, но едва може
да
се извади от него екстракт, колкото от едно житно зърно.
Сега въпросът е какво трябва
да
подразбираме под думата единство?
Може
да
ви дам малко вода в една дървена чаша, може
да
ви я дам в една желязна, в една сребърна или в една златна чаша – важното е туй единство
да
е в съдържанието, а не във формата.
Значи под единство на обичта разбираме, че Природата, с която проявяваме нещата, трябва
да
съдържа необходимото за нас.
Да
кажем, че имаме една малка величина от 1 см, положена на едно равнище, на една плоскост.
Каква сянка ще даде тази линия от 1 см при изгрева на Слънцето?
Каква сянка ще даде, когато Слънцето е хоризонтално на самата плоскост?
И най-после, колко голяма трябва
да
бъде сянката при самата реалност?
Единство в Обичта, в Любовта, в Знанието: тия неща, които са реални – в тях единство може
да
съществува, но в тия неща, които не са реални – за тях единството се изключва.
Може ли
да
има единство в лъжата?
При всеки един час до обяд правете опити и наблюдавайте.
– Може
да
има, но то е вече минус, то е вече отрицателна величина, а не единство в положителен смисъл.
Следователно, ако вие ми кажете, че тази линия може
да
бъде дълга 10 см, тази малка буква вътре в закона, в условията, е почти неизмерима с нашите величини.
И наистина, всичките лъжци лъжат, в тях може
да
има единство.
Каквото и
да
направят, за цел имат лъжата и в тази лъжа могат
да
успеят.
Каквото и
да
направят те: къща
да
ти направят, пари
да
ти дадат назаем, друго нещо
да
ти обещаят – цел имат те, обект имат.
И забележете, когато някой иска
да
пише на своята възлюблена, той пише голямо Л.
В същинския смисъл думата единство може
да
се приложи само върху добродетелите.
Затуй при думата единство казваме: „Един Бог има само.“ Един – това значи
да
Го отличим.
Този с малкото л има мярка: малко дава, събрал е всичко.
туй, което е основна мярка на всички неща.
Този, който няма мярка, много дава, обещава 100, 200 хиляди, милиони, а другият ги икономисва, казва: „С мярка се дава.“ Вие ще кажете, че тези неща са случайности.
– (Любовта.)
Да
, Любовта е първата проява на Бога.
Ъглестите, острите букви показват един нервен характер, припрян човек, бърз, който иска всичко бързо
да
направи.
Сега ще ви задам един въпрос: единица с единица може ли
да
се събере?
Мислете сега, не искам нито един от вас
да
се произнесе веднага.
– Единица с единица не може
да
се събере никога.
Туй, което казват математиците в математиката, че единицата може
да
се събере с единица, аз оспорвам това тяхно твърдение.
Казвам: ако искате човек, който
да
движи някоя кола, или ако търсите пионер, намерете такъв човек.
Но ако искате
да
уреди някое общество някъде, него не търсете.
Един свещеник изпратил слугата
си
на лозето и му казал: „Стояне, една година
си
стоял при мене, ще можеш ли
да
изрежеш лозето?
Някои хора казват: „Един и още един
да
се съберем, та
да
сме двама.“ Но ако аз съм единица, и ти щом
си
единица, ние никога не можем
да
се съберем.
“ – „Мога.“ Отива Стоян и с ножиците
си
го изрязва.
Тогава някакъв договор между една единица и друга единица може ли
да
турите?
4.
Едно ти не достига!
,
НБ
, София, 6.1.1924г.,
“ Вие веднага взимате обратната страна, казвате: „Силни
да
заповядваме ли?
“ – Не
да
заповядвате на хората, но
да
вършите волята Божия.
Във всички същества, и в най-възвишените същества дори, има ревност.
И тъй, няма
да
кажа самата истина, но ще се приближа малко до нея.
Единственото нещо, което липсва на хората, е следующето: те не знаят как
да
служат на Бога.
Туй е всичката работа.
Всички страдаме от един недъг, ние не знаем как
да
служим на Бога.
– Усещаш, че
си
малко пренебрегнат.
Опитайте, пишете във всички вестници, в Англия, в Америка,
да
ви пишат как трябва
да
се служи на Бога, ще видите какво ще ви отговорят.
Може
да
получите хиляди начини, хиляди мнения, но нито един няма
да
се докосне до самата истина.
Погрешката е там, че ти очакваш своето щастие от едно същество, което трябва
да
живее само за
себе
си
.
И всички хора на земята са създадени
да
живеят най-първо само за
себе
си
, а после за другите.
Бог никога няма
да
ти каже: „Ти трябва
да
ми служиш“.
У Бога има следното качество: Той никога досега не е казал на някое същество във вселената, колкото малко и
да
е то: „Ти ще ми служиш!
Че всички хора живеят само за
себе
си
, ние виждаме от това, че се е родил човешкият индивидуализъм, човешкият егоизъм.
“ Той му показва пътя, а оставя съществото само
да
Му служи или не, както то иска.
Индивидуализмът се е родил със събуждане съзнанието у човека, че той е човек, но този егоизъм, тази любов към
себе
си
той я изопачил, превишил я.
Следователно, когато човек казва, че трябва
да
живее само за
себе
си
, той трябва
да
отдаде туй право и на другите,
да
живеят само за
себе
си
.
Имайте предвид, че Христос говори на един богат, и учен, и млад човек, на един красив, интелигентен, с обществено положение, знатен човек, който знае как
да
се разговаря и как
да
задава въпросите, знае как
да
се обхожда.
Той съзнава, че трябва
да
живее само за
себе
си
, а не съзнава, че и другите трябва
да
живеят само за
себе
си
.
Обаче не е безразлично на Бога дали ще му служим или не, но като служим на Бога, само тогава укрепват в нас вътре онези скрити сили.
“ Тъй щото, когато говоря на вас, аз подразбирам пак всички тези, които са богати, учени, интелигентни, а не простите, не невежите, за тях и дума не може
да
става.
Сега онези от вас, които са богати, решете
да
служите на Бога!
Няма
да
питате как.
Съвременните хора не разсъждават правилно.
Ние може
да
влезем в една къща и хората
да
ни посрещнат малко хладно, ще кажем: „Хладни хора!
Никога не питайте как
да
служите.
“ Добре, но този човек е боледувал и току-що е дошъл отвън, ръцете му са истинали, иска
да
се прояви,
да
бъде внимателен, но не може.
Казва някой: „Трябва
да
любиш!
Като отиде при учителя
си
, той му казва: „Едно ти трябва още!
Любовта не позволява
да
я питаш.
Истината никога не позволява
да
я питаш.
Той казва: „Все, що имаш, иди, продай го, раздай го на бедните и ела, та ме последвай!
Всичкият грях е там, в питането.
Нямам нищо против техните хубави възгледи, но казвам: Дайте право на всеки човек
да
живее сам за
себе
си
!
„Ама как
да
те любя?
“ А, ти не говориш истината, лъжеш
себе
си
, лъжеш и мене.
Що от това, ако продадеш всичкото
си
богатство и го раздадеш на другите и тръгнеш след Христа?
Като разглеждам така въпроса, аз никога нямам право
да
кажа, че с мене постъпват несправедливо.
Нима днес няма мнозина, които разпродават всичко?
Започваш: „Тъй ли трябваше
да
ме ощипваш?
Аз зная мъже, които са продали къщата
си
, за
да
направят дрехи на жена
си
и на децата
си
.
“ Вземеш книгата на живота, отвориш я и четеш: „Аз дойдох при тебе, бях гладен, гол, бос, трябваше
да
ме нахраниш,
да
ми омиеш краката,
да
ме облечеш“.
Зная мъже и жени, които са разпродали всичко и са осиромашели.
А онези хора, които се оплакват, не спадат към тази категория.
Казваш: „Ето, тъй трябва
да
любим Бога!
„Иди – казва Христос, – продай всичко и го раздай на сиромасите!
Аз питам: Когато турите в едно здание една голяма, дебела греда, тя оплаква ли се?
“
Да
, туй е правилно.
“ Е, кой днес не раздава на сиромасите?
Туй, което искаш за
себе
си
, направи го и на другите.
– Всички раздават.
И тази Истина днес не е турена на мястото
си
, тя е тъй извратена, тъй изчуфилена.
Турите ли една малка, тънка греда, тя веднага ще се оплаче и се счупва.
Всичките наши съвременни дисертации, проповеди, говорения за Истината са толкова смешни, че ако един жител от небето би дошъл
да
я чуе, той би се хванал за корема от смях за тази извратеност, за гениалността ни
да
изопачаваме нещата.
Ще бъдеш тъй точен, тъй справедлив, и спрямо
себе
си
, и спрямо своите близки.
Ние, съвременните хора, се страхуваме от Правдата.
Казвам: Ти
си
взела най-хубавото място, което не ти подобава.
Щом говориш за Правдата, тя трябва
да
бъде абсолютно справедлива и спрямо вас, и спрямо мене.
Туй не трябваше
да
бъде.
Представете
си
, че един човек излезе и по невнимание
си
облече палтото наопаки.
У тебе има чувство на тщеславие, взела
си
мястото на голямата греда и не съзнаваш своята погрешка.
Аз трябва
да
бъда абсолютно справедлив спрямо
себе
си
: спрямо своите чувства, спрямо своите мисли и спрямо своите постъпки.
Той не се вижда, излиза, върви
си
свободно, но всички хора му се смеят, а той
си
мисли, че е голямо величие.
Ти
си
една малка сламка, трябваше
да
стоиш на един прозорец.
Всички хора се смеят, че турил палтото
си
наопаки.
И после казваш: „А, окръжающата среда е ужасно покварена“.
И над всички тия разсъждения, които сега съществуват, ние искаме
да
реформираме целия свят.
Целият свят днес не се нуждае от реформиране.
Минавам през гората, виждам един жаден кон, три дни не е пил вода.
Ако е някой сиромах, аз бих го извинил, но има хора, които като облекат дрехите
си
наопаки, не могат
да
се извинят.
Светът днес се нуждае от изпразване, то е един негативен начин.
Мога
да
го оставя и
да
си
замина, но аз взимам една кофа, занеса му вода
да
пие, дам му малко зобец, малко ечемик.
Питам сега: Кое ме заставя
да
дам на този кон малко вода и ечемичец?
Иди, продай богатството
си
, раздай го на сиромасите, купи това, което не ти достига, ела и Ме последвай!
Той казва на богатия: „Ти, за
да
намериш това, което ти липсва, трябва
да
се изпразниш.
Аз служа на Бога и Той ми казва: „С този кон ти ще постъпиш тъй, както със
себе
си
“.
Иди, разпродай всичкото
си
имане, раздай го на бедните, ела и ме последвай.
Всички имаме нужда от едно нещо: от храна, от въздух и от светлина.
Но онези, които не разбират великите закони на Божията книга, не могат
да
намерят туй едното, което е скрито вътре.
Само разумният човек може
да
намери туй скритото.
Защото ако не разпродадеш имането
си
и не можеш
да
ме последваш, по-добре
си
стой богат“.
За
да
намерим туй едното, не трябва
да
мислим, че като имаме знания, те са достатъчни.
Богатият казва: „Учителю, не мога
да
те последвам.
Мнозина мислят, че имат любов в сърцето
си
; мнозина мислят, че имат вярвания; мнозина мислят, че имат разбирания; мнозина мислят, че имат общения с Бога, с ангелите, със светиите, с великите хора, с гениалните, с учените хора.
Аз предпочитам
да
остана
да
живея в този свят, но
да
си
имам парички,
да
се оженя,
да
си
имам дечица,
да
си
живея с богатството“.
Ако е така, то е добре, красиво е.
Няма по-хубаво нещо от това,
да
бъдеш в общение с Бога, с ангелите, със светиите, с великите хора, гениалните хора, но
да
бъдеш!
И казва на учениците
си
: „Колко мъчно могат
да
влязат богатите в царството Божие“.
Този кон не може
да
ми се отплати, но знаете ли какво морално удовлетворение изпитва човек, когато направи една подобна услуга?
И не само
да
бъдеш, но това, което Бог, ангелите, светиите, гениалните хора говорят,
да
можеш
да
го приложиш в живота
си
.
В този свят са влезли, но в онзи свят не могат
да
влязат.
Разправяше един мой познат, от новозагорско, следния случай: „Виждам един кон на умиране, но жаден, цвили.
А сега нашите съвременни богати искат
да
влязат в царството Божие като богати.
Взимам едно бакраче с вода и занасям водата на коня, който беше на разстояние около половин километър от мене.
Конят ме погледна умилно, пи от водата, след туй се затрепери и предаде Богу дух“.
Казвам: Такъв човек, който може
да
направи една малка услуга на един умиращ кон, в него има морал, в него има любов, в него има съзнание.
Идете в един дом,
да
видите най-грешните хора как развиват своите идеи: как трябва човек
да
живее, как трябва
да
се поправи обществото и т.н.
Мислите ли, че вие можете
да
влезете в царството Божие с вашите изопачени възгледи?
Този човек може
да
даде помощ на който и
да
е човек.
Виждал съм жени с леко поведение, описват какъв трябва
да
бъде характерът на мъжа, на един гениален мъж.
Почнат ли двама души, като
си
говорят,
да
спорят, това е неразбирателство.
А този човек, който казва: „Това е мравя, това е един кон, това е един беден човек, по-важно е за мене
да
помогна на своите ближни и братя и сестри, отколкото на тия животни“ – от него не очаквайте нищо.
Аз считам, че двама души, като се срещнат и
си
разменят две думи, трябва
да
се разберат.
– Доброто трябва
да
бъде добро за всички същества едновременно, без разлика.
Тя казва: „За
да
се домогна до този идеал, аз продадох всичко“.
От туй гледище на съвременния живот, както сега се проявява вътре в природата, аз говоря за съзнателния живот, във всичките негови форми, а не говоря за степента на вашето развитие.
Е, като продаде всичко, какво е спечелила, какво направи?
Ако те видя, че минеш с бакраче и носиш вода на умирающия кон, ще кажа: „Този човек е особен“.
Ако аз имам търпението
да
го изслушам, и той трябва
да
ме изслуша.
Но кой е онзи, който като иска
да
изрови един диамант дълбоко заровен в земята, няма
да
се оцапа?
Аз наблюдавам някоя майка, радва се на детето
си
и казва: „А, тази моя Стефанка, тя е едно ангелче.
Има два вида оцапване в света: едното е външно оцапване, а другото е вътрешно.
Трябва
да
има последователност в нашите постъпки.
Но аз гледам, тази Стефанка и този Петранчо
си
играят и с пръчицата обрусват главичките на цветята.
Е, питам: Как е възможно грешният
да
стане светия?
Тези ангелчета, на които се радваш днес, утре ще те изхвърлят на улицата
да
трепериш.
Този Петранчо по два пъти на ден ще бие майка
си
и баща
си
и ще каже: „Аз не ги познавам“. Защо?
Може
да
сме учени, може
да
сме богати, но всякога чувстваме, че нещо ни липсва. Какво?
Казват, че грешният можал
да
стане светия, и светията можал
да
стане грешен.
– Не можем
да
определим точно какво е, но вътре в
себе
си
чувстваме едно недоволство.
Тя трябва
да
каже: „Не, мама, не е хубаво така, не трябва
да
късаш туй цвете, в него има живот, Господ го е направил
да
му се радваш, без
да
го късаш“.
Ако е някоя млада мома, като се огледа в огледалото, ще каже: „Намерих причината на своето недоволство.
В природата това не може
да
стане.
Така трябва майките
да
възпитават децата
си
за в бъдеще, ако искат децата им
да
имат морал.
Ако бях красива, друго щеше
да
бъде.
Светлината тъмнина не може
да
стане, и тъмнината светлина не може
да
стане, но светлината може
да
отстъпи своето място на тъмнината, и тъмнината може
да
отстъпи своето място на светлината.
Момъкът пък казва: „А, аз съм слаб, хилав, ако съм някой снажен, силен, всичко мога
да
направя“.
Но
да
се превърне светлината в тъмнина, това е немислимо.
–
Да
се не късат цветята!
Някой търговец, празна му е касата, недоволен е, казва: „Ако касата ми е пълна, щях
да
бъда щастлив.
Никога не е било и не може
да
бъде!
Умрял някой, че трябвало
да
му се донесе цветя, то е друг въпрос.
Любовта може
да
отстъпи мястото
си
на омразата, и омразата може
да
отстъпи мястото
си
на любовта, но любовта
да
се превърне в омраза и омразата – в любов, това е немислимо.
“ Ако е някой политикан, философ и т.н., всички констатират, че им липсва нещо, и търсят туй, което им липсва.
Като казвам, че е немислимо, то е, защото тия енергии в своята същина, в своята разумност не могат
да
се превърнат.
Но питам: Кой ни е дал право
да
късаме цветята?
Казват: „Туй ако е...“ Добре, ако всичко това е действително така, ако това е една велика истина, тогава красивите моми трябваше
да
бъдат доволни.
Сега ще ви приведа един пример, в който се вижда как хората се разбират.
Не е ли по-хубаво в една малка саксийка
да
донеса това цвете, отколкото
да
го откъсна?
Но попитайте красивата мома, доволна ли е?
Не е ли по-хубаво
да
имам една жива роза, отколкото една увяхнала?
Една вечер, като се разговаря с нея, за
да
ѝ покаже колко е благороден, възвишен в своите намерения, разказва ѝ едно интимно свое приключение от живота
си
.
Ами че ако искам
да
имам една жабка, защо
да
не
си
я донеса жива?
Има някои американки, които обичат костените жабки и докато са малки, ги окачват на врата
си
с едно синджирче.
След като е красива, тя казва: „Аз искам
да
имам един мъж, но княз
да
е,
да
е снажен,
да
е красив, хубав,
да
има палати,
да
има слугини“.
“ И вие
си
правите своите заключения.
Цял ден се разхождат с тях из града и вечерно време, като се върнат, ще ги нахранят и ще ги пуснат на свобода до сутринта.
Хубаво, даваме на тази мома този красивия княз, но след 2–3 години я питаме: „Доволна ли
си
?
“ – „Е – казва тя, – този красивият княз
си
има любовници, как мога аз
да
бъда доволна?
Той разказва на Хенриета: „Излязох една зимна вечер на разходка и на около половин километър разстояние от дома
си
виждам: на пътя лежи една много красива мома, около 19-годишна, боса, гологлава, почти вкоченясала.
Поглеждаш, жабката от време на време
си
показва главичката.
Спрях се над нея, не мога
да
разреша кои са причините, за дето е така изпаднала, но взимам я на ръцете
си
, внасям я в своя двор, разтривам я, давам ѝ първа помощ и след туй момата идва на
себе
си
.
Не е ли по-добре това, отколкото
да
носиш само корубата на туй животно?
Тогава онези, които философстват, казват: „По-добре човек
да
умре,
да
не живее в такъв свят!
“ Някои мислят, че след като умрат, ще могат
да
добият това, което им липсва.
Хенриета запитва: „Красива ли беше?
Да
, ако ти умираш както житното зърно, разбирам, но ако ти умираш като едно говедо, което се разваля и го изяждат гаргите, питам: какво от това, че
си
умрял?
“ – „Много красива, много благородна.“ Той ѝ разправя, че извършил такава благородна постъпка, а тя се съмнява и мисли в
себе
си
: „Той не говори истината“.
Аз често срещам някои, които казват: „
Да
умра!
“ – „Хубава, красива.“ – „Хм...“ Той изнася един факт тъй чист, тъй искрен, иска
да
ѝ покаже как се е пожертвал, но усеща едно попарване вътре в нея.
Аз виждам какво мислите.
“ Добре, хубаво е
да
умреш, но разрешил ли
си
какво нещо е смъртта?
„Чакай и аз
да
ти разправя какво се случи един път с мене.
Смъртта, това е един от важните въпроси.
Вън имаше повече от 30 градуса студ и за мое учудване на пътя виждам едно момче, на около 18 години, красиво, хубаво, но босо, гологлаво, паднало на земята, вкоченясало се.
И аз, като го видях тъй, стопи се сърцето ми от мъка, обикнах го, взех го на ръцете
си
, поразтърках го.“ – „Ама красиво ли беше?
Любов, която не може
да
ти създаде най-големите нещастия и страдания, любов, която не може
да
те смъкне в ада, тя не е любов.
И тогава турям друг един контраст: злоба, която не може
да
те дигне горе до небето, при Бога, не е злоба.
Като разправяше той на Хенриета, не можеше
да
разбере защо тя като го слуша, току
си
каже: „Хм“.
Но сега, тя като разправя, той се не досеща и
си
мисли: „А, значи красиво беше“.
Следователно в съвременния живот има ред явления, които ние трябва
да
обясним.
Работата е там, че е направено добро на един красив и млад човек.
Методите, с които
си
служат държавниците, са из областта, в която те живеят.
Това не е само тук в България, но и в Англия, и в Америка, никъде няма свобода.
Те разрешават въпросите като държавници.
Един философ, за
да
разреши един въпрос, ще представи свои методи.
– Че на млади хора добро никога не трябва
да
се прави. Защо?
Той не може
да
го разреши с методите, с които би го разрешил един държавник.
Онзи, който се занимава с чисто социални въпроси, неговото разрешение на въпроса ще бъде съвсем друго.
Бащи и майки, и те разрешават един обществен въпрос, и те разрешават един духовен въпрос, и те разрешават един социален въпрос, но бащите и майките разрешават обществените, духовните и социалните въпроси по един начин, а държавникът ги разрешава по друг начин.
Следователно всяка една задача може
да
се разреши или разгледа от три становища.
Питам: Мога ли
да
считам тия негови аванси за добродетели?
Тя може
да
се разреши от чисто материално гледище, дето влизат законите на материалния свят, с видимото ще се ползваш.
Не, то е благодарение на моето богатство.
Може
да
се разгледа от духовно, може
да
се разгледа и от Божествено гледище.
Сега, при днешния студ, някой ще каже: „
Да
се обичаме!
“ Добре,
да
се обичаме, съгласен съм.
С тези имоти аз навсякъде мога
да
мина.
Но вземете двама, които се много обичат, от където и
да
са, от Франция, Англия, и ги доведете тук, при най-големия студ, изложете ги
да
стоят вън в продължение на 24 часа и ще видите колко ще устоят.
Да
видим колко ще устои тази любов на студа и колко ще остане от нея!
“
Да
, на мене той заема пари, благороден е, но аз имам един приятел, на когото бащата не е оставил нищо, няма нито пет пари в касата
си
и го пращам при този благородния банкер,
да
му поиска малко пари в заем.
Те няма
да
ви говорят, те ще ви кажат: „Ела и виж как аз живея“.
Не само
да
говорим за любовта, но
да
я опитаме!
Те няма
да
философстват.
Любов, която не може
да
устои на студа, каква любов е?
“ – „Не, не мога нищо
да
ви дам, нямам нищо в касата
си
.“ Отказва. Защо?
След 24 часа ще видите, че и момъкът, и момата са изложили гърбовете един към друг, а лицата им гледат в две противоположни посоки.
Питам: Ако този Бертручио беше казал, че намерил на пътя една стара жена, Хенриета щеше
да
каже: „А, стара ли?
Аз казвам на мнозина: Ако вие искате
да
научите Истината, елате
да
видите как аз живея, проследете живота ми!
Имат право
да
си
турят гърбовете един към друг.
“ – „
Да
, стара, 90-годишна, с набръчкано лице.“ Тогава тя щеше
да
каже: „Колко е благородно това, колко се радвам!
Не ме гледайте, както ви говоря сега, аз тук съм официално облечен, аз сега мязам на вас, но ако искате
да
разберете моя интимен живот, като ме проследите вътре, ще ме видите.
Ние можем
да
изтълкуваме това така: турят
си
гърбовете един към друг, за
да
запазят най-нежните
си
места, а понеже гърдите имат по-голям запас от енергия, тях излагат навън, с тях посрещат неприятеля.
Но щом това добро е направено на една млада мома, която взел на ръцете
си
, попипал я малко, тогава – „Хм!
Питат някои къде ми е силата?
Но по някой път запасът от енергия може
да
се изтощи и ще видите на сутринта и двамата замръзнали, от носовете и на двамата потекли чучулки, и двамата с венци, и казват: „Умряха и двамата млади и зелени, с венци на глави, студът ги покоси“.
Е, питам: ако тия двамата можаха всред София
да
замръзнат, какво ще кажете за тях?
Когато минавам през гората, покрай бубулечките, между дърветата, между всички растения и извори, там елате
да
ме видите как живея.
Аз ще
си
извадя едно заключение.
Когато прегазвам реките, аз никога не минавам с обуща, снемам
си
обущата и така преминавам.
Аз ще имам понятие вече за софиянци, за всички онези, които живеят в София, като започна от най-високостоящите, до най-низкостоящите, ще зная какви хора са и колко се обичат.
После, ако краката ми са кални, аз пазя едно правило: В чиста вода никога не влизам с нечисти крака, още на брега на реката ги измивам и тъй пребродвам реката.
Всички съвременни разногласия се дължат на този факт, който не само че не е обяснен психологически, но и не знаем как
да
се справим с него.
Аз няма
да
ви кажа.
Да
не мислите, че аз говоря за вашата София!
– На следующата вечер Бертручио продължава: „Слушай, моя възлюбена, забелязах нещо у тебе, като че ли не
си
доволна от нещо, но чакай
да
довърша разговора
си
.
И после, като отивам
да
пия вода от някой извор, аз още отдалеч
си
измивам устата.
Не, за нея аз не искам
да
говоря,
да
си
цапам устата.
Ще бъдеш тъй добра
да
ме изслушаш.
Когато отивам
да
седна под някое дърво, аз няма
да
отида изведнъж
да
седна при него като неканен гост, но ще се разговоря с него, ще го запитам: „Ще ми позволиш ли
да
седна при тебе
да
си
почина?
Да
говоря за днешния свят, аз считам, че това е цапане на моята уста.
Тази благородната мома, аз действително я обикнах,
да
ти се изповядам.
Няма какво
да
се занимавам със съвременния свят.
Някои може
да
се обидят от това.
Такъв трябва
да
бъде интимният живот на хората!
Това не е обида.
Аз разсъждавам толкова здраво, толкова философски!
“ А ние, високоучените хора, високообразованите, хората с двата факултета, математически въпроси разрешаваме!
Тя ми каза тъй: „Аз следвам в окултна школа, имам един даден обет на своя Учител, но не го изпълних, затуй аз бяха наказана
да
остана през тази зимна нощ тъй на пътя.
Искам
да
ви кажа, че аз ще бъда първокласен глупец, ако отида
да
пия от една тинеста вода.
Аз за тебе не мога
да
се оженя по никой начин, за мене женитбата е изключена, но след мене ще дойде друга една мома – за тебе ми казваше, – тя ще те обича и с нея ще живеете отлично.
Не е виновна водата, аз ще оставя тази вода
да
си
тече надолу и ще
си
кажа: Слушай, ти ще бъдеш човек, ще търпиш, ще чакаш, докато дойдеш до друг хубав извор.
Аз трябва
да
се върна в братството“.
Може той
да
е на 50–60 километра разстояние, ти ще търпиш.
Срещам те: „Горе ръцете, извади кесията!
А тази мътната, тинестата вода, остави я, не я пий!
Това не е жена, която развращава.“ Следователно всеки един, който може привидно
да
ни вземе онова, което ние считаме съществено за нашия живот, ние считаме наш враг, а всеки един, който може
да
ни даде онова, от което имаме нужда, ние считаме наш приятел.
“ Изпразня му кесията и го изпратя с празни джобове.
Но ако дойда в кантората ти без револвер, ще кажеш: „Господине, сега не съм разположен, елате друг път“.
Сега аз няма
да
ви кажа, че любов нямате, че любов не ви достига, но ще ви кажа, че вашата Хенриета още не е дошла.
А тъй, като кажа: „Горе ръцете“, веднага даваш всичко.
Вие още се занимавате с онази жена на пътя, която занасяте у дома
си
.
Ако сте мъж или жена, законът е все същият: вие се занимавате с младата мома или с младия момък на пътя.
У нас страхът е въздигнат в култ, ние не можем
да
вършим волята Божия от страх.
Но и младият момък, и младата мома, те
си
имат един обет – не се женят.
Аз ще ви кажа едно нещо: Човек, който се жени, не може
да
намери Бога.
Той може
да
покаже пътя на другите хора към Бога, може
да
помага на човечеството, но той е далеч от Бога.
Нека държавата
си
прави закони, това са нейни упражнения.
Не, любов имате изобилно, вие имате толкова любов, че можете
да
стоплите целия свят.
„Правда тогава?
Човек, който мисли
да
се жени, той не може
да
намери Бога.
“ – За правда, вие сте най-праведните – съдите всички.
Ти първо ще се жениш, ще раждаш деца, но когато дойдеш
да
разрешаваш онзи великия въпрос, „още едно ти не достига“, тогава няма
да
мислиш за жена, за майка, за деца, за мъж, за света, няма
да
мислиш за народ.
“ – Ти ще се научиш
да
служиш на Бога, тия закони не трябва
да
те спират.
Ние с държавата няма
да
се занимаваме.
Няма
да
се отречеш от света, т.е.
Има един въпрос, който ние трябва
да
разрешим –
да
служим разумно на Бога!
аз трябва
да
бъда положителен, ще се откажеш от света, но от кой свят?
– На онази разумната, великата Любов, която осмисля всички неща, която включва всичко в
себе
си
.
Във всинца ви има едно противоречие.
А не, като дойда в дома ви, ако съм стар,
да
ме приемете.
Кое е положителното в този свят, което може
да
стане след 1,000 години?
“ Е, хубаво, аз съм благороден човек, и майка ми, и баща ми, и сестрите ми са благородни, а при това
си
търгаме косите и се бием.
Като отида в дома на някои хора и ги питам мога ли
да
остана в дома им като гост, то ако съм млад и красив, а те имат млада, хубава жена, ще се намерят в чудо и ще почнат
да
се извиняват, че нямат място, че жилищна криза имало и т.н.
Е, тогава аз ще кажа: Щом сме благородни и
си
търгаме косите, ние заемаме една роля, едно положение като актьори.
Има едно красиво нещо в съвременната култура, то е, че има повишение в съзнанието, хората са малко по-милостиви, отколкото по-рано.
Не, не е там въпросът, но те се боят, че ако отида в дома им, мога
да
завъртя ума на жената.
Като изляза вънка, ще
си
кажа: „Слушай, господине, ти
си
виновен, че
си
красив“.
Обаче начините, методите, формите, законите, чрез които хората живеят, не са добри, не са такива, каквито трябва
да
бъдат.
Не, не, другояче трябваше
да
постъпиш.
Те се нуждаят от много големи поправки, но ние ще оставим тези работи, те не ни интересуват.
Ти трябваше
да
си
кажеш: „Аз много съжалявам, че внесох едно съмнение в ума на този брат“.
Всеки един от нас
да
каже: „Аз искам
да
намеря смисъла на живота“.
Но сега
да
не каже някой на жена
си
: „Аз слушах днес Учителя, държа една хубава беседа, и от днес вече нямам нищо общо с тебе“.
Може
да
дойдат и други хора, и у тях ще се усъмни.
И той тези дърва така ги цепи, че ги прекарва направо през прозорците в стаята.“ Но ние не разсъждаваме така.
Тогава аз взимам мерки
да
оправя своите погрешки, та и като млад, хората
да
имат доверие в мене.
Досега
си
имал, а отсега нямаш нищо общо.
Ако съм стар и дойда в дома ви, може
да
ме приемете; ако съм малко дете – също, но ако съм млад, не можете
да
ме приемете.
И тогава аз ще прекарам тази моя мисъл в следующата градация.
Има случаи, когато вие можете
да
ме приемете и ще ме считате за отличен гост, макар и
да
съм млад, но кога?
Аз ще се отклоня малко от мисълта
си
.
„Дала баба 5 пари
да
се хване на хорото, сега дава 10 пари, не я пущат.“ Който се хване на хорото, трябва
да
се ожени.
Защо се създадоха хората?
Като ви покажа банкнотите
си
, вие ще кажете: „Ние благодарим на Бога, от колко време се молим на Господа
да
ви изпрати“.
Да
, но заради банкнотите.
След настроението се заражда чувстване.
Някой път някой се хване на хорото и като се върти, върти, върне се у дома
си
, хване се за сърцето и казва на майка
си
: „Не мога
да
живея“.
Казвам: Онзи не ме приема, защото съм млад – заради жената
си
, а този ме приема, защото съм богат – заради парите.
След всяко чувстване се заражда мисъл.
При такъв случай ще
си
кажа: „Господи, не съм умен, не съм добър човек“.
След всяка мисъл се заражда разсъждение, а след всяко разсъждение идва принципът.
“ – „Мъчно ми е.“ Ако е мома, и тя не може
да
живее, и тя паднала в транс.
Аз считам, че истинският начин за посещение е следующият:
да
отида между хората нито като снажен момък, нито като богат, а
да
отида там, дето имат нужда от мене, и
да
кажа: „Можете ли
да
ми дадете
да
свърша някоя работа?
И тогава законът е такъв: ако ти имаш едно настроение и искаш
да
го видоизмениш, ще се научиш на онзи велик закон на превръщане на енергиите, настроението
да
превърнеш в чувство.
Тези неща са отлични, красиви, аз не ги осмивам, сериозно ви говоря.
“ И като ми дадат
да
свърша някоя работа, като уредя дома им,
да
си
отида, без
да
ми платят нещо.
Всичко туй е красиво, но природата никога не позволява
да
се правят два еднакви опита!
Да
не казвам: „Вие знаете ли кой съм?
Ще проповядвам и на вас, но ако ми дадете толкова и толкова“.
И ще бъдете уверени, че всичките противоречия, които съществуват в живота, като се изкачите на тази висота, всичко ще ви стане ясно и вие ще се освободите от този кошмар, който ви измъчва.
“ Аз ще ви приведа друг един пример.
Не, ще се опретна, ще послужа на хората, може би и месец, и два, ще купя каквото им трябва и ще
си
замина, без
да
ми платят.
Вземете сега един такъв кошмар, който се заражда в някой дом.
После ще отида на друго място.
Аз говоря за нещата, както се зараждат в съвременното общество или в съвременните индивиди, без
да
имам предвид личността.
“ – дават представлението.
Аз констатирам един факт тъй, както произтича той в природата.
Самото представление може
да
се даде само един път.
И онези възвишените, благородните хора, така трябва
да
живеят.
Нека вземем двама млади, не говоря за сегашните млади, но взимам младите, които се проявяват в природата, защото и в природата съществуват млади – млади на природата.
Тук, в България, го дават и по 20 пъти, но това е базиргянство.
Законът е следният: Репетиции могат
да
стават много, но самото представление се дава само един път.
И тъй, вие сте правили много репетиции до сега в живота
си
, но самото представление още не сте направили.
И пише той, младият момък: „Мое ангелче, ти
си
най-красивото същество, аз като тебе не съм видял никоя друга.
Сега аз не искам
да
оставя в умовете ви една негативна мисъл.
Всички вие сте дошли на земята
да
търсите туй „едното“, което ви не достига.
Без тебе не мога
да
живея, ти
си
слънцето на моя живот и всякога ще ме огряваш.
Не искам, като излезете сега,
да
кажете: „Ние сме грешници, ние сме туй-онуй“.
И ако само дойде един облак
да
покрие лицето ти, смъртта непременно ще ме покоси...“ Е, вижте сега, тия млади как хубаво
си
пишат.
Не, но идете
да
търсите туй „едното“, което ви не достига.
Тя отговаря: „О, мой възлюбени, ти
си
за мене Господ, ти
си
Бог мой.
Богатството, което имате сега, е за
да
намерите туй „едното“, затова и сте дошли от небето на земята.
Откак те видях, моето сърце тупти денем и нощем, а любовта ми е толкова голяма, че аз съм готова
да
жертвам и баща
си
, и майка
си
, и всичко заради тебе.
Под „женитба“ аз разбирам през целия
си
живот
да
не отправиш един гневен поглед на онзи, за когото се ожениш.
Пък и колкото пари има баща ми, всичко жертвам.
То е задача, дадена ви за през целия живот.
Само твоят образ е в моето сърце и аз не виждам нищо друго, освен тебе.
Аз не искам
да
ви я разреша.
Аз съм сляпа за всичко друго поради тебе, и съм готова
да
извърша всичко заради тебе“.
И двамата така
си
пишат, и най-после се събират.
Вие не трябва
да
разбирате така въпроса.
Търси причината той, как така е станало, че любовта ѝ спаднала с два градуса?
Някой казва: „Аз няма
да
се женя“.
Сядат на трапезата.
„Где е – казва той, – онази свобода, по-рано беше добре, лесно се движех, а сега какво ми е, аз
си
зная.“ Канят го другарите му на разходка.
Някой път дойде сиромашията, казвате: „Аз съм беден“.
Започвате
да
изнемогвате.
Възможно ли е един дълбок извор
да
се размътва от основата
си
?
Това са външни условия, които трябва
да
надделеете!
Такива явления в природата няма.
Силният, идеалният, гениалният човек нищо не може
да
го сломи!
Чистият извор
си
е всякога чист, и нечистият извор всякога
си
е нечист.
Каквото и
да
му казват някои, той казва: „Мене от нищо не ме е страх.
Няма сила в света, която може
да
ме смаже.
И когато ние говорим за чисто и нечисто, под думата „чисто“ ние разбираме една по-фина материя, рядка до своята максимална степен на разредяване.
Може
да
ме смелите, може
да
ме турите и прекарате 100 пъти през воденицата, нищо не може
да
ме накара
да
мисля другояче, аз ще мисля тъй, както аз зная!
А под „нечисто“ разбирам една гъста материя, в която животът най-мъчно може
да
функционира.
Питам сега: Можете ли вие философски
да
разрешите кога се е явило подозрението и ревността в света?
Питам сега: Как се е създала тази ревност, туй подозрение?
духовно, те казват: „
Да
се сдружим сега!
Мишките в един хамбар се сдружили против котката и решили
да
я атакуват.
Ревността сама по
себе
си
не е лоша, но ако ѝ се даде една динамическа сила в низходяща степен, тя става най-опасна.
Почват
да
се упражняват.
Ако вие мислите, че онази млада мома е намерила друг някой момък, когото обича повече от своя възлюбен, това значи, че този вторият момък има някакво качество по-добро, отколкото нейния възлюбен.
И тогава, има съвременни философи, които казват, че ако един ангел би слязъл от небето, то неговият живот постоянно би се променял, той не би се спрял
да
обича един човек, а щеше
да
обича всичките хора.
„А, котката ли, ще я накараме
да
бяга.“ Стотина–двеста мишки тичат по хамбара, цяла банда са, вървят, свирят, но като дошла котката – всички в хамбара!
Следователно той се стреми
да
обича всичките хора, защото тези хора не са едно цяло, те съставляват части на една единица.
В такъв случай как ще покажете любовта
си
към цялото?
“ И съвременните хора, щом дойде едно нещастие, най-първо, като мишките, отгоре се намират, но после казват: „А, опасно е, чакай
да
се поусъвършенстваме, че тогава ще се проявим“.
Така и религиозните хора казват: „Чакай
да
се усъвършенстваме,
да
разберем тази работа, че тогава“.
Така ще покажете и любовта
си
един към друг.
Няма какво
да
разбираш.
А при онази психологическа изопаченост на нашите понятия, ние всякога ги туряме в едно явление.
Неща, които не съществуват даже, ние ги туряме в едно явление.
Запример, някоя жена приписва на мъжа
си
някакви подозрителни работи, които не съществуват в него, нито като сянка.
Отлагаш ли, значи не
си
бил силен.
Можеш
да
бъдеш силен всякога, когато искаш.
Ако един мъж приписва на жена
си
качества, които тя не притежава, питам: Разсъждава ли правилно той?
– Не разсъждава правилно.
Господ казва: „Аз ви направих силни като Мене, но вие не Ме слушахте“.
Кога сме силни?
– Извън времето и пространството можем
да
бъдем силни като Бога.
Когато Бог ви казва – „Бъдете силни“, вие питате: „Ама можем ли
да
бъдем силни?
5.
Отношения между проявите в природата
,
МОК
, София, 6.1.1924г.,
Ще дам на всички ви
да
напишете като тема какво трябва
да
бъде идеалното чело на човека, какви трябва
да
бъдат линиите му – изобщо външните му очертания Като ви говоря за веждите, за клепачите, за челото на човека, не казвам, че те определят характера на човека, но те са резултат на вътрешната му деятелност.
Ако е песимист и гледа с мрачен поглед на хората и на живота, ще има навътре хлътнали очи.
Това произтича от един психологически закон.
Светските хора, които искат
да
видят всичко и се радват на живота като деца, те изпращат повече кръв в очите
си
, затова техните очи са по-здрави.
Хора, които са много замислени, развалят очите
си
.
Имайте предвид, че
да
мислиш и
да
си
замислен са две различни неща.
И тъй, всичката енергия се очертава на лицето ви.
Вие искате
да
имате красиви очи, нали?
И право е човек трябва
да
има красиви очи.
Красивите очи са прозорци на съзнанието.
Направете един малък опит,
да
внесете хармония в съзнанието
си
, като не туряте никакво препятствие пред него.
Препятствие е, например, ако кажете: Аз не съм даровит, никаква дарба нямам и т.н.
Във всеки човек има дарби, но дарби, но условията, при които могат
да
се развиват тия дарби,са различни.
Следователно всички хора не могат
да
се развиват при еднакви условия.
За пример вземете нашия салон, може ли
да
го отоплявате с една обикновена печка, както отоплявате една малка стая?
Обемът на салона е голям, изискват се 2–3 големи печки, за
да
се отопли добре.
Питам: ако морето по някаква случайност изхвърли на брега една риба, какво трябва
да
прави тя?
– Много естествено, тази риба трябва наново
да
се върне във водата.
Там на брега започва
да
мърда,
да
се движи, явява се у нея желание
да
скочи по права посока и
да
се върне назад във водата.
Вие
си
играете в това море, но някоя вълна ви изхвърли на брега, на сушата и веднага във вас се заражда една скръб.
Вие скачате, мърдате се на брега, но успеете ли отново
да
влезете във водата, у вас се заражда една радост, че пак сте намерили вашата среда.
Но вие трябва
да
излезете от тази среда. Защо?
– Понеже вашето съзнание трябва
да
се диференцира, вие трябва
да
проявите вече една по-голяма деятелност в живота.
Наред с вашите хриле ще почне
да
се образува дихателна система.
Образуването на дихателната система в човека е начало на проявяване на съзнателния мозък, начало на мисълта.
от една по-гъста среда в една по рядка, каквато приблизително е въздухът.
(– Ами ако рибата е много далеч от морето?) Аз наблюдавах един път във Варна как един рибар ловеше риба с една много голяма мрежа.
Рибарят хвърли мрежата във водата, тя се напълни и понеже е тежка, той тегли, а другите двама от едната страна, двама от другата страна му помагат
да
я извлече на брега.
Тъкмо претеглят мрежата на разстояние само десетина метра от брега, поглеждам около 200–300 риби изкачат вън от мрежата и се прехвърлят с едно подскачане от 2–3 метра разстояние пак в морето.
Те предчувстват, че той ги води към брега, дето ги очаква смърт и затова в тях се заражда желание
да
не се завират в мрежата, а
да
излязат вън от нея и хайде пак в морето!
И вие някой път попадате в такива мрежи.
Какво трябва
да
правите, като попаднете в такава?
– Вие имате сили
да
изскочите из мрежата, рибарят няма сила
да
ви хване.
Още повече вие сте в своята среда и сте господар на тази среда.
Излезеш ли обаче на брега на морето, ти
си
вече в ръцете му, той е господар.
Изключение има, докато още не
си
излязъл на брега.
Пипне ли ви веднъж рибарят със своята ръка, мъчно можеш
да
се спасиш.
Във водата ли
си
още, докато той те заобикаля със своята мрежа, ти полекичка, както тези 200–300 риби, гледай
да
измениш своето състояние.
Сега скърбите, които идват в живота, това са предпазни мерки срещу спънките, които природата туря на пътя ви.
На всяка спънка която срещнете
си
, трябва
да
прочетете надписа.
Имате едно малко желание, което искате
да
реализирате, но природата ви поставя една спънка срещу него и вие започвате
да
скърбите.
Вие скърбите, че не можете
да
продължавате нататък.
Природата ви е турила тази спънка.
Тя е написала на тази спънка: „Не е този пътят.“ Какво трябва
да
правя?
– Вие трябва
да
се върнете,
да
вземете правия път.
Природата ви е турила друга спънка с надпис; „Търпение“.
Това значи, за
да
продължите пътя, трябва ви търпение
да
преодолеете всички спънки и мъчнотии.
Не, вие ще се катерите нагоре, но ще срещате и ред мъчнотии и страдания.
И по-добре е
да
ви спънат в началото, отколкото
да
се качите на високите места и там
да
чакате.
Следователно спънките в природата са съзнателни сили, които ви спират в пътя с разумна цел:
да
научите и придобиете на това място някое специално, особено качество.
Щом знаете това, не трябва
да
се обезсърчавате и
да
казвате: Моята работа се е свършила, ами… Не, природата съзнателно ви спъва и казва: „Тук ще започнеш
да
учиш търпението!
Аз бих желал
да
зная какъв е вашият метод за изучаване на търпението.
Значи неволята може
да
се превърне в търпение.
Човек, за
да
придобие търпението, най-първо трябва
да
премине през неволята.
Неволята ще му се наложи насила и той трябва
да
мине през нея.
Всички твои близки ще те ограничат, ще те поставят почти в положение на животно, ще те лишат от всичко и по неволя ще търпиш.
И този закон на неволята ще те накара
да
мислиш.
Ти можеш
да
минеш от неволята към търпението само чрез един разумен живот.
Търпението е качество само на силния, на разумния човек.
Само силният човек, само героят човек в света може
да
бъде търпелив.
Там, дето не можете
да
търпите, вие сте в неволята.
Затова разумният живот във вас трябва
да
се образува,
да
се създаде, за
да
търпите.
Добре, наблюдавайте се,
да
видите дали не се самоизлъгвате.
Вие имате висок идеал, но погледнете някого и бързо сваляте погледа
си
надолу към земята.
Човек никога не трябва
да
гледа към земята.
Той не трябва тъй бързо
да
сваля погледа
си
надолу.
Човек може
да
спре погледа
си
надолу към земята, но само ако има желание
да
обработва тази земя.
Но ако той съсредоточи ума
си
към земята, той се намира в едно пасивно състояние и е на един хлъзгав път.
И тъй, когато погледът ти отива към земята в точка A, ти едновременно ще раздвоиш съзнанието
си
тъй, че в мисълта
си
да
имаш един полет нагоре в точката.
Значи ти трябва
да
мислиш
да
отправиш съзнанието
си
към всички разумни същества, които са минали преди тебе и
да
кажеш: „Аз искам съдействието на онези разумни същества, които минаха по този път преди мене“.
И ако вие се спрете в
себе
си
и концентрирате вашето съзнание без никакво колебание, непременно ще ви дойде едно разрешение, едно просветление в ума по един много естествен начин.
Няма
да
се мине много време и в съзнанието ви ще се яви една малка светлинка, която ще внесе една нова мисъл в ума ви и мъчнотията ви ще се разреши по един много правилен начин.
Ще
си
кажете колко проста е била тази работа, пък аз не съм знаел.
И всички даровити ученици, не само от окултните школи, но и от обикновените училища, знаят този закон за концентриране на вниманието.
В това колебание човек може
да
си
причини голяма вреда.
А
да
си
причинява човек вреда тогава, когато природата работи за негово добро, това е престъпление от страна на самия човек.
Да
греши човек против
себе
си
, това е престъпление.
Следователно ще се стремите
да
уравновесявате енергиите, които работят във вас.
Най-първо вие няма
да
мислите, че сте бедни, а ще изисквате условия, при които може
да
се развивате.
И Писанието казва: „Ако някой е оскуден от мъдрост,
да
проси, но искрено
да
проси.“ То значи: като получи това, що проси,
да
употреби тия закони, които служат за неговото развитие.
Вземете
си
едно огледалце и наблюдавайте каква е големината на зеницата ви в едното и в другото око.
Когато имате едно отлично настроение, или едно отлично чувстване, или една отлична мисъл или едно отлично съждение или един отличен принцип във вас, наблюдавайте ясно лявото
си
око, после дясното и след това напишете всичко, което сте схванали.
Наблюдавайте очите
си
, техните зеници и при случаи, когато имате известно' неразположение или колебание в настроението
си
във вашите чувствания, във вашите мисли, във вашите съждения или във вашите принципи и следете
да
видите каква е разликата между първия и втория случай.
Разбира се, това свиване и разширение на зеницата няма
да
бъде много голямо.
Ако наблюдавате котката за пример, ще видите, че тя силно разширява гледеца
си
.
– Най-често когато иска
да
улови някоя мишка.
Оттук вижте колко силно е у нея желанието
да
улови мишката.
Такова силно разширение на гледеца става и у всички нощни птици.
Вие трябва
да
знаете, че тия енергии са извън вашето естество.
Аз ги наричам „бури“ в природата, които идват временно
си
заминават.
Някой път вие може
да
попаднете п някои лоши желания, но не мислете, че това произлиза от вас.
Някой път може
да
попаднете на такива бури, които са отровни.
Какво трябва
да
правите тогава?
– Ще отправите веднага вашето съзнание, вашия ум към ония по-напреднали от вас същества, които са минали пред вас този път, те
да
ви ръководят, за
да
разрешите правилно въпроса
си
.
Разрешите ли го правилно, във вас ще дойде едно вътрешно успокояване и тогава вашият умствен растеж, вашето сърдечно състояние и проявлението на вашата воля ще бъдат в едно нормално състояние – в хармония.
Всичко това ви е потребно, за
да
можете
да
извършите задължението
си
по отношение на вашето съзнание.
Разширявате ли съзнанието
си
, вие ще може
да
извършите правилно своята задача като човек.
При сегашните условия, в които се намирате, човек трябва
да
бъде „здрав“ и във физическо, и в духовно отношение.
Като казвам „здрав“, разбирам каквито и настроения и изпитания
да
ви дойдат отвън,
да
отстоявате против тях тъй, както някой кораб, който пътува в морето, отстоява срещу напора на всички вълни.
Каквито бури и
да
ви дойдат отвън, вие трябва
да
ги издържите с еднакъв отпор.
Вие имате сили, за
да
издържите бурите, които се сипят върху ви.
Един стих от Писанието казва: „Никой няма
да
получи изпитания по-големи от тези, които може
да
понесе/ Всяко изпитание ще съответства точно на ония нужди, които срещате в живота
си
и на ония сили, с които разполагате, за
да
може
да
го изнесете.
Следователно ще се пазите
да
не раздвоявате съзнанието
си
.
Съзнанието ви трябва
да
бъде насочено всякога нагоре.
Например някой човек направи едно добро, а после казва: Не трябваше
да
правя това добро.
– Костите под очите му започват
да
нарастват.
Знаете ли какво означават тия силно развити кости у някои хора?
Наблюдавали ли сте тия издути кости в някои тревопасни и някои месоядни животни?
Ония от вас, които са естественици и могат
да
рисуват, за другия път нека нарисуват тия издути кости у някои от тревопасните и месоядните животни.
След това и аз ще ви дам няколко скици, които вие ще може
да
си
нарисувате, за
да
ги проучите.
Това ще поставите като основен закон в живота
си
.
Някои от вас могат
да
кажат: Не му е времето сега.
Ще кажете: Поне по-късно
да
бях тръгнал.
Как мислиш, ако беше тръгнал по-късно, нямаше ли
да
срещнеш тия спънки и мъчнотии?
– Пак щеше
да
ги срещнеш.
Защо тогава трябва
да
си
правите илюзии, че вие именно ще минете този велик път на живота без мъчнотии?
Не, ще пътувате от един град в друг, но в торбата
си
ще имате хляб, едно шишенце с топла вода, хубави, здрави цървули, най-малко един сантиметър дебели, понеже пътят по който ще вървите, на някои места е постлан с остри камъни.
Ако ходите боси, краката ви ще се изпорежат.
Така трябва
да
бъдете приготвени за живота.
Най-после, след като вземете всички тия предпазни мерки, ще носите в
себе
си
разумността, а тази разумност ще се прояви в Божествения Дух, който работи над човека, за
да
му посочи пътя към Вечния Живот.
Туй съзнание, след като е извървяло своя път от A към B и няма накъде повече
да
се движи, връща се назад и оттам поема посоката към точка D, при което се образува един прав ъгъл.
Съзнанието се отличава по това, че щом достигне в движението
си
своята крайна точка, започва
да
образува около
себе
си
една спирала.
Понеже в това
си
второ движение съзнанието е отслабнало, при точка P кръгчето е по-малко.
Можете ли
да
си
обясните кои са причините, дето при едното
си
движение кръгът е по-голям, а при другото – по-малък?
Това е едно положение, което съществува вътре и в самата природа.
Да
допуснем, че при това отклонение на човешкото съзнание в точка D, точка D ни представлява дясното око на човека, което е по-разтворено, а точката P – лявото око, което е по-малко разтворено.
Можете ли
да
си
обясните защо дясното око на човека е повече разтворено, отколкото лявото?
Нали всяко явление
си
има своите причини?
Вие ще не сте се вглеждали нито в
себе
си
, нито в другите хора.
Човешките лица не са напълно симетрични – асиметрични са те.
Ако се вгледате, вие ще забележите, че едната страна на човешкото лице е по-нежна, по-мека, също така и едното око има по-мек, по-приятен поглед.
Ако пък вашето съзнание се отклони в каквото и
да
е направление, във възходяще или низходяще, около окото ще се образуват едни малки линии.
Например, ако почнете
да
се привличате към света, т.е.
ако външният свят ви влияе, ще почнат
да
се образуват отдолу малките линии P.
С тия противоположни енергии природата
си
е служила още в миналото, за
да
образува долната част на окото.
На времето
си
природата е отклонявала човешкото съзнание, но понеже днес вече е завършила тази
си
работа, то ако вие продължавате по същия начин
да
слизате в материята, това слизане няма
да
се отрази само върху гледеца ви, но и върху цялото око, което ще вземе едно положение напълно към центъра на земята.
За такива хора казват: тебе гледа, мене вижда.
Защото в погледа му има раздвоение.
Той ви гледа с две различни цели.
Той като ви гледа, едновременно слуша какво му говорите и мисли за какво може
да
ви използва.
Ако чувствителността ви е силно развита и ако можете
да
схващате лъчите, които се отразяват от окото, вие щяхте
да
забележите в окото на този човек две различни течения.
В натури, които имат по-благородни пориви и стремежи, природата е образувала друга една вдлъбнатина.
НАГОРЕ