НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
162
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
162
:
1000
резултата в
5
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Скръб и радост
,
НБ
, София, 23.12.1923г.,
– Ще ви срещне майка ви, ще ви срещне този ваш приятел, когото не сте виждали от хиляди години.
Днес убият някого, ще дойдат лекарите, ще го разрежат, ще констатират как е станала смъртта.
Аз бих желал сърцата на всички така
да
затрептят.
А всички жени трябва
да
се заемат
да
превързват не само тези обикновените рани, но и необикновените.
После, когато някой ме превързва,
да
не казвам: „Ти
си
длъжен“.
Стане някое нещастие, война, всички вестникари ще дойдат, ще констатират как стана тази война.
Не, като ме поглади една такава ръка,
да
ѝ благодаря.
Сега този Сафио, след като дал всичко, намерил се в една борба и от очите му потичат две сълзи.
„Ние намерихме причината.“ Отвори се друга война, пак ще дойдат хората, ще констатират как се отворила, кои са причините.
И когато ти превързваш някого, той трябва
да
почувства, че има една душа, която му служи, и от благодарност
да
му потекат две сълзи.
Това е смешна философия,
да
мислят, че историята показва пътя на човечеството!
И когато онзи силният застане пред слабия и го защитава, от очите на слабия
да
потекат две сълзи и
да
каже: „Братко, благодаря ти“.
Като вземете всичките видове идеалисти, всички хубаво разсъждават, но аз казвам: Вие още учите науката на човешкото безпътие.
И няма по-хубаво нещо от това,
да
срещнеш в пустинята един свой приятел; няма по-хубаво нещо от това,
да
срещнеш в този свят майка
си
; няма по-хубаво нещо от това,
да
срещнеш в този свят баща
си
; няма по-хубаво нещо от това,
да
срещнеш в този свят брат
си
, сестра
си
, възлюбената
си
,
да
срещнеш всички онези, които обичаш и които те обичат!
Ще дойде някой велик проповедник, ще се качи там на амвона горе и като дигне ръката
си
, като започне
да
проповядва,
да
описва как страдал Христос, как Го заковали, сълзи ще има, всички ще плачат.
Може ли
да
се установят между нас тези отношения, ще дойде и истинската философия на живота.
Няма по-хубаво нещо в света от това,
да
срещнеш своя Учител!
Всички хора от 2,000 години насам все плачат, как така
да
разпнат този любящия Христос, как
да
не Го познаят!
Красивият живот ще дойде само когато ние превърнем скръбта в радост.
Всички вие бъдете носители на културата на радостта!
Бъдете носители на културата на Любовта!
И седнали някои философи
да
ми разправят за Бога, за това, за онова.
„Ама – казва – ти
си
набожен.“ – Ама ти
си
от мене по-набожен!
А твоят е толкова тежък, не можеш
да
го дигнеш.
Моят Господ на гости може
да
ми дойде, може
да
се смалява и разширява.
Някой път
си
много щастлив, имаш едно малко щастие, но вътре в него виждаш една малка междина, казваш: „Чакай
да
сляза в това благо, тогава ще се кача в голямата радост“.
А твоят е толкова голям, че не може
да
дойде.
Един млад момък от древността натоварва своята камила с много скъпоценности и отива
да
посети своята възлюбена.
– Няма
да
ти дойде.
Вижда по пътя една много красива кожа, като тези руските самурени кожи, и
си
казва: „Е, и тази кожа ще взема“.
Взима я, но не я носи сам, а я туря на гърба на камилата.
– Няма
да
ти дойде.
И тъй, тази култура на скръбта ние искаме
да
я направим култура на радостта.
Ние сме от тези хора, за една кожа по пътя готови сме
да
счупим гърба на камилата.
Има неща, в който успява човечеството, но аз виждам този успех на друго място.
Аз виждам този успех само в единици хора, в благородни хора.
Сега други, които са в скръбта, виждат една малка междина, казват: „Толкова съм страдал, и тук беля, и там беля, чакай поне тук, в тази междина
да
вляза, по-голямо от скръбта не е!
Ще ви дам един пример,
да
видите где седи това благородство.
Той е един мит или едно предание, не казвам, че е реалност.
И сега тия от вас, които не са запознати с окултната философия, които вярват, че човек за пръв път идва на земята, мислят, че човек изведнъж, като някоя гъба е излязъл от земята, и всичките му способности, неговото щастие и нещастие зависят само от този му живот.
Тръгва един млад момък, обиден от другаря
си
,
да
му отмъсти.
Носи револвер, по-рано носеха боздуган, а сега револвер, туря го в джоба
си
, върви и
си
мисли: „Какво ли ме очаква?
Късогледите хора виждат нещата отблизо, далекогледите ги виждат отдалеч.
Онзи, при когото отивам, и той
си
има револвер, може той
да
сполучи и
да
ме убие“.
“ Той се спира и
си
казва: „И тъй-тъй отивам на онзи свят, не зная дали ще се върна жив, поне
да
помогна“.
Едните виждат туй, което е близо при тях, а другите виждат туй, което е надалеч.
И сега аз няма какво
да
доказвам тия съществувания.
Поглежда в очите ѝ, тя снема воала
си
.
Веднага той изважда револвера, хвърля го настрана и казва: „Отказвам се от тези престъпления“.
Но за
да
дойдеш и видиш, трябва
да
имаш очи.
Аз няма
да
обяснявам.
“ Но този бактериолог има начин на гледане.
Такова трябва
да
бъде вашето поведение.
– „Не виждам нищо.“ Не виждаш нищо?
„Аз не вярвам.“ Казва му този учен лекар-бактериолог: „Аз искам
да
те накарам
да
гледаш по моему, но ще ме слушаш ли?
“ – „Ще те слушам.“ – „Ще гледаш, както аз гледам.
Тури
си
едното око на лещата, като мене, другото закрий!
Аз ви питам: Христос, като се яви, мустаци и брада ще има ли?
“ – „Ама ти искаш
да
се подиграваш с мене!
Жените идеализират Христа със златни коси, с къдри, с хубава мантия, с туй-онуй.
“ – „После говори, сега ще гледаш, както аз гледам!
Мъжете малко другояче
си
Го представляват.
“ – Поглеждам, цял свят се открива!
И това е красивата ѝ страна.
Поглеждам извън лещата, няма нищо.
Христос ще те срещне на пътя с револвер в ръка, ще те хване за ръцете, ще снеме булото
си
, ще те погледне в очите и ще ти каже: „Преди толкова хиляди години те срещнах.
Отвън виждаме тия прекрасни здания, железници, къщи, столове, всякакви удобства, ядене, пиене, всичко туй, но при всичко това тя е култура на скръбта.
„Ама ти
да
не ме хипнотизираш?
Ти преди едно съществуване беше пръв министър еди-къде
си
и знаеш ли колко престъпления направи като такъв?
Ще кажете: „Как може
да
бъде култура на скръбта?
Туй
да
не е магия?
Дадохме ти условия, това-онова, но ти не ги използва разумно“.
Ще ти разправи цялата история и ще те пита: „Ти искаш ли
да
обърнеш колата и
да
вървиш по правия път, или искаш
да
вървиш още по пътя на страданията?
Тя
си
има храничка и водичка, но няма никаква свобода.
Има размер на движение само половин метър, седи тя и
си
пее.
– „Ти с мене искаш
да
си
играеш ли?
“ – „Аз искам
да
ти покажа, че това не е игра.
Може
да
убиеш човека, без
да
го умъртвиш; може
да
го завладееш, без
да
го поробваш; може
да
вземеш парите на човека, без
да
го обереш.
“
Да
, но тази песен е песен на велика тъга.
Ще взема малко от тази капчица, ще нацъркам под кожата ти,
да
видиш дали има нещо в тази течност.
Нима мислите, че онази мишка, която се е хванала в онзи капан вътре, в който
си
има пастърмица и обикаля около нея, та е щастлива?
Казвате: „Пастърмица
си
има!
“ – „Е, малко ще цръкна, Готов ли
си
на това?
“
Да
, но този капан е капан на скръбта!
Той ходи подире ѝ, из градината, следи я навсякъде, а тя
си
прави забавления.
И аз виждам онези хора в хубавите къщи и
си
казвам: Това са кафези на затворени птички, пеят там вътре.
След туй се обърне малко, поусмихне се, а той продължава
да
ходи подире ѝ – забавление
си
правят.
Гледаш, някоя сестра
си
покаже главата из прозореца, погледне като някоя мишка и после пак плюхне и
си
каже: „Ще се живее тук, няма накъде!
“ Сега ще дойде някой от този свят, ще каже: „Слушай, дали е вярно това или не е вярно?
“ Интересно е, че всички писатели, поети, философи искат
да
ни убедят, че по-хубаво нещо от този кафез няма.
“ Майката казва: „Играят
си
из градината“.
И музиканти, всички ще ни пеят, ще ни казват, че
да
имаме къщица, кафез, няма по-хубаво нещо от това!
За нас не е въпрос дали тия доказателства са верни или не, въпрос е, че ние имаме друг метод, чрез който тази скръб може
да
се превърне на радост.
Ще дойда сега до Сафио, за
да
обясня мисълта
си
.
Онзи, който обича, през ума му никога не трябва
да
мине една противна мисъл.
Образът на този, когото обичаш, трябва
да
бъде тъй свещен, както твоят образ, и
да
не внесеш никакво петно върху него.
Дали вярвате в мистицизъм и окултизъм, то е друг въпрос.
Това аз разбирам
да
обичаш един човек!
Това е максима.
Можем ли
да
направим живота
си
щастлив при тези условия?
Който може, комуто е дадено, така трябва
да
обича.
Ето как я определям: Реално е това, което свързва всички свои части в едно цяло.
Комуто не е дадено, ще седи в съвременния свят на страдания.
То свързва, прониква всичките свои части и никаква друга външна сила не може
да
измени съотношението на тези части.
Аз ги наричам възможности и разрешения на една задача при избиране само на един път.
И когато ние говорим за Бога като принцип, като Любов, ние подразбираме туй, което свързва всичките живи души в едно цяло, без то само
да
се измени и промени.
При всички възможности само една е идеалната възможност, при която животът може
да
се реализира в своята пълнота.
Ще кажете: „Защо
да
не се променя?
И сега ние, съвременните хора, сме оставени
да
избираме тези възможности на свобода.
На човека предстои
да
избира своята възможност.
Ние се оплакваме от съдбата, оплакваме се от обществото, оплакваме се от Бога, от всичко се оплакваме, всеки индивид плаче и пъшка.
Ще кажеш: „Искам
да
се променя“.
– В горенето промени и измени може
да
има, но в истинския живот има само растене, само придобиване на добродетели.
Може
да
им наредите хиляди имена, но това са все философи, писатели, проповедници, архимандрити.
Някой път ще посочат еди-кой
си
министър.
И тогава аз определям друга една максима.
От хиляди години Господ ги е турил на това положение и им казал: „
Да
знаете как трябва
да
се проповядва в света!
Съвременните хора казват: „Ние искаме
да
бъдем свободни“.
Аз казвам: В света има само един случай, дето човек може
да
направи нещо без Бога.
Казват: „Еди-кой
си
съдия дошъл и осъдил някого“.
Ние говеда ли сме?
Да
, но преди него бившият съдия също осъждал.
Следователно всичките наши престъпления, каквито и
да
са те, които ние вършим на този свят, ние ги вършим без Бога и Бог не е в тях.
“
Да
, аз бих желал съвременните хора
да
са като говедата.
Преди този министър имаше друг, преди този генерал имаше друг, и всички, които са дошли след тях, вървят по един и същ път.
Слава Богу, говедата не се избиват поне.
И един ден, когато ни прекара през горивото на тези страдания, до един милион, два милиона, три милиона, 10 и повече милиона градуса огън, нашите глави ще узреят.
Съвременните говеда не развратничат, не блудстват, не пиянстват.
Казват: „Говеда са те!
Как се създадоха условия, за
да
се явят тези бацили?
Една кравица спокойно
си
дава млякото и никому зло не върши.
Ние се спираме и търсим близките причини.
Следователно има едно нещо, което човек може
да
направи без Бога, то е грехът.
Не, днес ние трябва
да
се спрем, защото сме пред една дилема.
И там, дето има грях, дето има страдания, скърби, мъчения, ние мислим, че дяволът е там.
Да
оставим този дявол, но аз виждам съвременния дявол с цилиндри, с фракове; аз виждам съвременния дявол с щикове, с пушки; аз виждам съвременния дявол с отрови, с всички перифернелии.
Ние търсим дявола, но кой ще те заколи?
И ако, като онзи цигулар, не вземем камертона и нагласим цигулката
си
по тона на онзи основен камертон, а я опнем с половин тон нагоре, жицата веднага ще се скъса.
Все за отечеството, за народа, за религията.
– „И
да
искам, не мога
да
изляза.
И тъй, всичката хубост на съвременната култура седи в скръбта, всичкият ѝ капитал е само в скръбта.
Да
се върнем сега към Сафио.
Праща го неговият Учител 20 години на уединение и му казва: „Ще научиш един велик закон и само тогава ще минеш към втората стадия на своето посвещение,
да
разбереш смисъла на истинския живот,
да
видиш как ще дойде радостта на този свят.
Колко удобства, колко учреждения, колко банки се създават!
Сега ти живееш в един свят от скърби, трябва
да
завършиш своя изпит,
да
опиташ най-големите скърби и ако издържиш, ще минеш в по-горно положение“.
“ А, банки се създават!
Изпокъсал
си
дрехите, обущата, съвършено оголял.
Скарали се, казали
си
по една обидна дума и започват война.
Един ден се заражда у него желание
да
се пооблече и
си
казва: „Е, хубаво е
да
има човек едно топло облекло, пък и едни здрави обуща, изпоядоха ме тия животни“.
И всички ние не се нуждаем от настъпване, ние сме завъртели добродетелите, а сега се нуждаем от отстъпване – ще отвъртваме клечката.
Единият понижава акциите на другия и всички, които имат акции при него, започват
да
ги продават, за
да
не изгубят.
Дошла му тази мисъл в главата и започва
да
си
разсъждава: „Имам такова желание, намирам, че е законно, най-после душата ми го иска.
Аз казвам:
Да
се развърти клечката е по-добре, отколкото
да
се завърти.
Играят
си
и двамата.
Нито ангелите, никой не дохожда при мене – всеки дойде и
си
замине“.
Но в тази борсова война повече от 5,000 богаташи измряха: едни полудяха, други се издавиха, убиха.
Той имал много знания, затова идва един ден при него един от видните римски патриций, чийто син бил на умиране.
– Щом отвъртваш струната, тя е здрава, няма
да
се скъса, но щом я завъртваш, тя ще се скъса.
Идва той при Сафио, като при прочут постник, и му казва: „Дайте помощ на сина ми!
Някому дошло на ума
да
си
раздаде имането.
С едно махане на ръцете маха болестта, но своята скръб не може
да
премахне.
Те не искат
да
знаят, че заради тях пропаднаха толкова души.
Този патриций останал много доволен от Сафио и като мислил какво
да
му направи от благодарност, направил му едни много хубави дрехи, обуща, шапка, приготвил му много хубаво ядене и всичко туй му изпратил в златни и сребърни сервизи.
Сафио, като видял всичко това, казал
си
: „Е, имало добри хора на света“.
– Едно време беше беден, но сега няма като него друг.“
Да
, няма като него друг!
И на всичко това казваме, че сме осигурени.
И тъкмо мислил
да
се облече, понахрани и понарадва, ето идва един беден, казва му: „Гол съм, нямаш ли една дрешка?
Питам: Вашите банки сигурни ли са?
“ Той погледнал, погледнал, въздъхнал
си
и казал: „Няма
да
се носят дрехите“.
Ако рече човек
да
говори Истината, дойдат при нас богати, говорят ни по един начин; дойдат сиромаси, говорят ни по друг начин.
В Америка има едни спестовни банки, тъй ги наричат у нас, а у тях са наречени „спасителни банки“, буквален превод.
Взима ги и му ги дава.
След като
си
внесеш парите у тези спасителни банки, погледнеш, че след няколко години и банката се спасила, и ти
си
се спасил.
“ – „Е, че отидоха гащите, отидоха; хубавата римска тога, и тя отиде, но и обущата ще отидат.“ Дава и тях, въздъхва
си
.
Мислите ли, че Истината е при сиромасите?
Тя
си
казала: „Е, аз преди 10 дни се спасих“.
Дава и шапката
си
.
Казва
си
: „Е, поне яденето ми остава“.
“ – „Имах 15,000 долара в една банка, но тази банка се спаси и аз се спасих.
Дава ѝ яденето и въздъхва.
Поглежда, едно парченце хляб му остава.
Мисли
си
: „Поне малко хлебец ще
си
хапна“.
Отиват парите, а тя казва: „Спасих се“.
И действително, всички велики Учители, които идват в света, проповядват на хората, че нищо не трябва
да
имат, т.е.
Той ги гледа.
всички трябва
да
се задоволяват само с насъщния хляб за деня, за утре не трябва
да
мислят.
Минава една римлянка, казва му: „Отче, помогни ми, моят възлюбен не иска
да
ме вземе, иска прикя, някакви златни съсъди, някакви чаши“.
– Този свят е свят на страдания и смърт, свят на разлагане.
Въздъхва
си
Сафио, дава и тях.
А там Истината не може
да
дойде.
Но техните ученици, синове и дъщери на този свят, бащи и майки, друго учение учат.
Но ето, гледа, идват отвънка птички, накацват около него, започват
да
чуруликат, и те искат.
Не, ние можем само
да
изнесем един факт като истина, но за Истината ние, смъртните хора, не можем
да
говорим.
Всяка майка казва на дъщеря
си
: „Ти, дъще, слушай, трябва
да
се осигуриш!
Отделя и за тях, но оставя и за
себе
си
едно малко парченце.
И седнат сега хората от разните школи
да
ни говорят за Истината.
“ Майката дава уроци на дъщеря
си
.
Слушайте, приятели, аз зная тази Истина, зная я и не искам нито
себе
си
да
лъжа, нито вас.
Бащата казва на сина
си
: „Ти трябва
да
се спасиш, не трябва
да
бъдеш толкова глупав човек“.
“ Дава и неѝ, и той остава без нищо.
Вие можете само
да
изнесете един факт, но докато като този Сафио не изпитате дълбочината на всичките страдания, докато не се откажете от всичките ваши минали животи, докато не се домогнете
да
възприемете тази висша Любов, дотогава не можете
да
бъдете свободни.
Добрите хора, които разбират този закон, навсякъде могат
да
си
пробият път.
Не, ти не трябва
да
се осигуряваш!
Тогава се явява неговият Учител, Христос, но не тъй, както вие
си
мислите, че ще се яви Христос.
“ Има хора, на които като им снемете дрехите и ги оставите без петаче, те ще обиколят света и приятели ще
си
създадат.
Явява се Христос при него, поглежда го, усмихва му се и казва: „Ти премина добре изпита, аз съм доволен от тебе“.
Аз ще ви обясня, че те са прави, те искат
да
забогатеят.
– Той веднага се намира в една прекрасна вила, в която всичките дървета били обкичени с хубави плодове.
Някой път аз говоря с живата природа.
Ти ще станеш богата, ще имаш къща, за
да
разбереш скръбта, за
да
разбереш живота.
Казвате: „Как може човек
да
говори с живата природа?
Ще се ожениш, за
да
изпиташ скръбта“.
Вижда и дрехи, приготвени за него много по-хубави, отколкото онзи римски патриций можеше
да
му приготви.
Дойде някой велик Учител, казва: „Не, няма
да
се жениш“.
Има нещо тайно в природата, което ще се разкрие в света.
Ами аз, като зная езика на българина, не мога ли
да
говоря с него?
Всички велики Учители казват, че не трябва
да
се жениш.
Като зная езика на англичанина, не мога ли
да
се разговарям с него?
Майката казва: „Ти ще се ожениш, скръбта ще трябва
да
учиш“.
Така също мога
да
се разговарям с животните, така мога
да
се разговарям и с растенията.
Някой съвременен момък иска
да
се жени, но казва на момата: „Аз ще се оженя за тебе, но ще ми броите тук 100,000 лева“.
Всеки
си
има език.
Всички същества
си
имат език, имат
си
начин на съобщение.
„Е, няма какво, ще се дава.“ Ще се дава, и оттатък ще минете!
В тази жива природа ние сме дошли до една фаза, която трябва
да
преминем.
Сега спорим за своите вярвания, но има една спънка, която спира умовете на хората, за
да
дойдат до правия път.
Като дадат майката и бащата 100,000 лева, казват: „Е, толкова взе“.
И какво учат майките дъщерите
си
?
И аз желая сега всички вие
да
направите един малък опит.
И чудното е, как тези майки и бащи продават дъщерите
си
!
Не защото аз говоря това, но понеже всички вие сте обещали туй.
Не само че дават толкова пари, но я дават отгоре жертва на този момък,
да
я коли.
Аз желая всички вие
да
сте доблестни и
да
изпълните вашето обещание.
Ние, съвременните хора, плащаме на този човек
да
я вземе, а отгоре и
да
я коли.
Няма нито един от вас, който
да
е изпълнил своето обещание.
Той ще вземе парите и ще ходи, ще пие, ще развратничи, и на всичко това отгоре родителите казват: „Осигурихме я!
Лъжливостта в това учение е там, дето майката мисли, че като има дъщеря ѝ къща, като взима един красив момък, че ще е щастлива.
“ Е, где са тези осигурени семейства днес?
Не, не искам
да
кажа нещо лошо, може би това
да
е една крайност, но това е един горчив факт вътре в дълбочините на самия живот.
Да
не мислите, че отсега нататък ще добиете нещо.
При такива условия как може
да
бъде животът щастлив?
Нищо няма
да
добиете.
Красивият момък с една жена не се задоволява.
Аз ще бъда смел и решителен.
И момъкът може
да
бъде така продаден, както момата.
Понеже досега е имало изобилие, отсега нататък няма
да
има такова изобилие, ще дойде един недоимък.
Аз бих желал
да
видя един момък или една мома, които
да
са целомъдрени.
Продаване е, когато един човек изгуби в
себе
си
най-възвишеното, най-благородното.
Не привидно
да
са целомъдрени, но принципиално, вътре, в душата
си
.
Който и
да
е от нас, в
себе
си
трябва
да
признае тази велика Истина.
Какво, нима един момък, който влиза в един лош живот, не се продава?
Това е само като един символ.
Ама ще кажете: „Толкова низко
да
съм паднал!
И за каква цена, той
си
знае!
Аз съм като другите хора, аз не виждам своята чернота“.
Казвам: Този момък не само че се продава, но и много евтино се продава.
И сега всички хора са като в пустинята.
Да
, защото слънцето не е огряло.
Всички съвременни хора се оглеждат в тъмнина.
И от там всички се провикват: „Разсипаха нашето отечество!
Чернота с тъмнина
си
приличат, но чакай
да
изгрее слънцето, ще видиш на какво мязаш, ще видиш каква е твоята мутра.
“ Разсипаха нашето отечество!
Ами че ако вие се намирате в едно отечество, както в дома на Давида, дето братята постъпват малко по-другояче, как ще наречем този дом?
Единственото нещо, което носим в
себе
си
, това са чувствата, мислите и способностите и няма защо
да
се боим.
Език, който не предава идеите, той не е изразителен.
– Когато ние, като този Сафио, вътрешно се освободим, а не
да
дойде някой
да
ни налага нещата отвън.
Ето къде е сигурността.
Всеки
да
действа според Любовта Христова.
Докато човек ги носи със
себе
си
, няма защо
да
се бои.
Не само това,
да
се добереш до Любовта Христова, но
да
можеш съвършено
да
се отречеш от
себе
си
,
да
стане в ума, в сърцето и в душата ти такъв един преврат, че
да
се почувстваш напълно свободен.
И аз казвам: Докато в света съществуват добри и разумни хора, няма защо
да
се боим.
Ние можем това
да
го направим, ние сме способни
да
го направим.
И като вляза в един дом на брата
си
, аз трябва
да
се радвам за туй, което има вътре.
Щом ти кажа „лъжец“, „вагабонт“, казваш: „А, защо ме обиждаш?
И когато ние казваме, че чрез Бога всичко можем, това значи, че чрез Любовта можем.
А сега казват,
да
вземем богатството на богатите и
да
го раздадем на сиромасите.
А Любовта, това е единственото наше стяжение, единственият наш капитал, единственото наше наследство, което можем
да
придобием.
2.
Упътвания и образи
,
МОК
, София, 23.12.1923г.,
(– Децата.) Кой е връзката между сина и бащата?
(– Майката.) Следователно в дадения случай майката е реалното.
Бащата не създава къщата, майката я създава.
Бащата като замине, майката може
да
подържа къщата, но майката като замине, бащата не може
да
подържа къщата.
На бащата остава
да
намери друга майка.
Представете
си
сега друг въпрос, който се отнася лично до вас.
Да
допуснем, че някой иска
да
си
поживее,
да
се повесели,
да
си
поиграе в този свят.
Умът е учен, например, но иска
да
отиде в странство: още
да
се учи,
да
опита всичко в света,
да
си
поиграе.
При всички тия условия духът трябва ли
да
остави ума сам?
Духът казва на плътта: Без мене ти не можеш
да
отидеш в странство.
Ако аз не дойда, ти съвсем ще пропаднеш.
Та вие трябва
да
пазите в ума
си
основната идея.
(–
Да
слушаме духа, майка
си
.) Основната идея, с която се започва животът, основната идея, с която се пробужда човешкото съзнание и с която човек почва
да
работи върху
себе
си
, е единицата.
Единицата е първичната идея, която дава подтик на ума, на сърцето и на волята.
Тази първична мисъл трябва
да
пазим. Защо?
Защото всички хора не измерват еднакво своя вътрешен мир.
За
да
не изпаднете в грешка, не мислете, че Бог има еднакви отношения към хората Бог като основна идея има различни отношения към всички същества, които са излезли от Него.
Даже към две същества Бог няма еднакви отношения.
Той не може
да
има същото това отношение към другиго.
Тази Първична Същина отличава човека, тя му дава подтик, стремеж
да
расте,
да
се развива и тя е основната идея, за която всички трябва
да
се държите.
Грешките идат у хората всякога, когато те напуснат тази първична идея.
Не жертвайте за нищо първичната
си
идея!
Ако човек се държи за първичната
си
идея, ще бъде смел и решителен.
Моето говорене тук, моите отношения към вашата основна идея целят следното: аз искам само
да
създам условия, при които вашата идея ще може
да
се развива.
Обаче, ако вие не сте внимателни към тия условия, които аз ви създавам, може
да
се дойде до неблагоприятни резултати. Защо?
Представете
си
, аз предвиждам, че вие искате
да
си
построите къща на някоя могилка.
Аз зная, че там ще дойдат проливни дъждове и вашата къща може
да
пострада.
Започвам
да
залесявам това място с растителност, за
да
запазя почвата от проливните дъждове.
Представете
си
, аз посадя едно дърво, вие го изкорените навън.
Питам: може ли вашата основна идея
да
се развива?
– Не, ще пострада.
В даден момент, когато трябва
да
се произнесете за нещо, не казвайте, че основният закон е такъв.
От гледището на тази велика Божествена наука, щом намерите една погрешка в
себе
си
, не се стремете
да
намерите друга погрешка, с която
да
оправдаете първата.
Всяка погрешка във вас, каквато и
да
е тя, е сянка, единица.
Тъй щото, намерите ли една погрешка, не се старайте
да
намерите втора, а ще гледате от какво е произлязла тази погрешка и каква добродетел ѝ съответства.
Някои от вас често ми казват: обичам
да
се гневя, не мога
да
се въздържам.
Какво трябва
да
направя?
Гняв имате всички и не се въздържате.
Сега вие търсите един цяр, панацея против гнева.
Това показва, че във вас има киселини, които ще ви накарат
да
кипнете.
Най-първо трябва
да
разберете закона на предохраняване.
Как мислите, нравственият човек може ли
да
бъде Духовен?
Вие трябва
да
изолирате всички киселини от
себе
си
,
да
ги турите под контрол на вашата воля или пък вашата воля
да
бъде тъй будна, че киселините
да
са вън от вас.
(– Може.) Духовният човек може ли
да
бъде нравствен?
Вие трябва
да
боравите с тях, а не те
да
боравят с вас.
Вие казвате: чакай
да
отворя капака,
да
видя какво прави онзи приятел там.
Силно опнете ръката
си
!
Разгневите се някой път и
си
казвате: Аз никога няма
да
простя на този човек.
Седнете на местата
си
и започнете: дясната ръка надясно, отпред пред гърдите, в ляво.
Но във вас веднага настава едно омекчаване, едно желание
да
превърнете туй състояние на гняв в някакво по-висше състояние.
Какво трябва
да
направите?
Идете
да
услужите на този човек в нещо.
Най-после турете ръцете
си
върху масата.
Изправете телата
си
!
Във всички хора въобще се заражда гняв, когато известна идея или мисъл не се постигне.
Аз ще ви представя следния пример: представете
си
, че вие имате приятел, когото много обичате.
Той е много умен, добър, но иска
да
ви опита.
Вие сте студент някъде и баща ви е изпратил 10 000 лева, които туряте в сандъка
си
.
Да
допуснем, че имате една единица.
И всички останали числа са бройни единици.) Значи единицата е мярка, с която се мери.
Да
допуснем, че метърът се взима като единица мярка.
“ – А-а, ти
си
играеш с мене!
– Откраднах парите ти и ги раздадох.
Допуснете, че вие констатирате, че вашият приятел действително е взел парите и ги е раздал.
Според туй схващане единицата, с която се мери дадена величина, може ли
да
се дели на по-малки части от нея?
Питам: заради вашите 10 000 лева вие ще измените ли отношенията
си
, любовта
си
към вашия приятел?
Само по
себе
си
числото се явява като идея и служи като мярка за измерване на величини.
Значи, щом измените на вашия приятел, вие имате отрицателна величина, с която трябва
да
работите.
– Че не може
да
се дели.
Съзнавам, не трябваше
да
направя така.“ Какво ще стане във вас?
Да
кажем, че те имат почти еднаква тежест.
Може
да
попитате по какво се отличава пясъчното от житното зърно.
– В житното зърно има една специална сила, която го увеличава отвътре-навън.
При известни условия може
да
го накараме
да
стане и по-голямо, и по-малко.
Ако вие вземете най-хубавото житно зърно и го поставите в една прекрасна почва, то ще израсте и ще даде по-едър, по-голям плод от посятото.
И ако продължаваме така, има възможност
да
стане голямо като кокоше яйце, чрез подбор, разбира се.
Само разумният човек може
да
направи това.
Човекът може
да
увеличи големината на житното зърно, защото в него има жива сила, а в пясъчното зърно няма такава сила.
Сега,
да
допуснем, че имате един кристал от някаква сол, голям колкото житното зърно.
Този кристал се отличава по това, че ако го разтворите във вода и после изпарите водата на този разтвор, солта отново ще кристализира по същия начин, както и по-рано.
Въпросът е сега от един кристал, разтворен във вода, след изпаряването на водата могат ли
да
се получат два кристала?
Ние няма
да
се произнесем дали може или не, но ще подложим този въпрос на проучване.
Някои окултисти считат, че и кристалите могат
да
се размножават.
Те считат, че златото не се образува в природата тъй, както съвременните учени твърдят.
И тъй, за
да
можете
да
работите с известни идеи, вие трябва
да
имате за тях ясна представа в съзнанието
си
.
Можете
да
имате ясна представа за житното зърно само тогава, когато сте боравили с него, когато е израсло под прямото ваше ръководство, когато вие сами сте събрали плода му и сте го опитали и веднъж, и дваж, и повече пъти.
Възможно ли е между човека и житното зърно
да
има разговор?
– Теоретически е допустимо, но колко хора има днес на земята, които могат
да
разговарят с житното зърно?
Ако вие бихте лансирали идеята, че можете
да
се разговаряте с едно житно зърно, всички ще считат, че имате нещо ненормално в
себе
си
и ще кажат: Този човек говори невъзможни неща.
Да
влезеш в съобщение с едно житно зърно, това е невъзможно при известни условия, вярно е.
Но мислите ли, че вие можете
да
влезете в общение с човек, на когото сърцето е погълнато от една непреодолима скръб?
Можете ли
да
заинтересувате с нещо неговия ум?
Можете въобще
да
говорите с него?
Да
допуснем, че пред вас седи един гладен човек, в съзнанието а когото седи само мисълта за ядене нищо друго не го интересува.
Можете ли
да
говорите на този човек за красиви работи?
Каквото щете
да
му говорите, той ще мълчи, с нищо не ще можете
да
го заинтересувате, освен с хляб.
С какво ще можете
да
заинтересувате жадния?
– С водата.
С какво ще можете
да
заинтересувате онзи, който търси знание?
Следователно психологически е доказано, че в даден момент душата има такъв стремеж, който може
да
се задоволи само от една основна идея.
И тази идея, сама по
себе
си
, е жива.
Проследете това нещо в
себе
си
.
Всички вие минавате през известна криза, не сте разположени духом и представете
си
, например, че някой ви заговори за житното зърно.
Запример някой може
да
го интересуват житните зрънца, друг може
да
го интересуват диамантните зрънца, трети друго нещо, но всеки човек
си
има известна основна идея, която го интересува най-живо.
Оттук, и всяка идея в света, за
да
бъде реализирана, трябва
да
има обект.
Ще поясня мисълта
си
.
Да
вземем например гнева.
Гневът ви трябва
да
има обект, за
да
може в този обект
да
се трансформира.
Ако вие се гневите без
да
имате обект, значи без причина или без
да
знаете дали този човек, на когото се гневите, е виновен или не, тогава не се гневете.
Като казвам
да
не се гневите, разбирам
да
не се гневите без причина, без обект.
Като се гневите, трябва
да
знаете кому се гневите и защо.
Всички сте чели комедията от Молиера „Скъперникът“.
Той вика, сърди се, подозира всички.
Пред него всички са виновни.
Не, в дадения момент всички не могат
да
бъдат виновати.
Не могат
да
бъдат виновати нито двама, нито трима, нито четирма или повече.
Ако има някой които ти е причинил вреда, това е само един не са двама.
Двама души не могат
да
ти причинят някаква вреда, само един може
да
ти я причини.
От чисто окултно гледище злото в света може
да
произтича само от един принцип.
Сега ние говорим за злото, но трябва
да
се знае какво нещо е зло.
Аз определих тази сутрин в беседата
си
що е реалност.
Това, което свързва всички свои части в едно цяло и им дава простор за развиване, е реалност.
Следователно ние сме единица или част, защото единицата може
да
има свои части, по-малки единици в
себе
си
.
Метърът например, е една основна мярка, основна единица, но тя не е мярка на природата.
Френските математици трябва
да
направят нови изчисления, защото земята се уголемява всяка година.
От времето, когато е взета тази мярка, и до сега са изминали много години, затова французите трябва
да
реформират метъра, т.е.
да
направят нови изчисления.
Значи, метърът е една условна мярка в света, но в природата съществуват други мерки, други основни единици.
Засега в света ние
си
служим с тия изкуствени единици.
Те не са лоши, но с тях не можем
да
разрешаваме великите задачи на живота.
Следователно всеки за
себе
си
имаизвестни задачи, които трябва
да
разреши, но има и общи задачи, които трябва
да
разрешим.
Това е едно психическо състояние.
Вие трябва
да
разберете същността на нещата.
Влезе някой при вас, пита ви: Защо не
си
разположен, какво има?
Влязат след него трети, четвърти, пети и най-после влезе един ваш весел приятел и ви предаде едно писъмце.
Взимате писъмцето и всичкото ви неразположение изчезва.
Вие започвате
да
скачате,
да
се радвате. Защо?
То е толкова чувствително, че най-малкото побутване, най-малкото докосване до него е в състояние
да
ви накара
да
подскачате от радост.
Неразположението се дължи на скъсване връзката с Бога, или аз считам неразположението резултат на една „психическа противоположност“.
Да
допуснем, че величината A е умът, а величината B – сърцето.
Тогава ти, човекът, ще се постараеш
да
склониш или твоето сърце, или твоя ум
да
изменят посоката на своето движение.
Как ще изменят сега посоката
си
?
(– Равновесие, съгласие.) Не, съгласие не се постига, а се образува само една арена на война.
Да
дойдем до реалното.
Да
допуснем, че между сърцето и ума има разногласие.
Представете
си
следното положение: от една страна умът ви иска
да
се учи, имате силно желание
да
отидете в странство
да
учите.
От друга страна майка ви е толкова болна, че никой друг не може
да
ви замести, вие трябва
да
останете
да
я гледате.
Трябва ли
да
се откажете
да
отидете в странство?
Какво трябва
да
направите тогава?
(–
Да
почакаме, докато майка ни оздравее.)
Да
, но въпросът сега е разрешен само наполовина.
Представете
си
, че майка ви толкова ви обича, че не ви пуща в странство.
Най-първо тя намира претекст болестта и не ви пуща, но като оздравее, пак не ви пуща, казва: Не, тук ще
си
седиш.
Там можеш
да
се разболееш, всичко може
да
се случи с тебе.
(– Ще я вземем със
себе
си
.) Въпросът пак не е решен.
(– И него ще вземем.)
Да
, но той не може по никой начин
да
дойде и казва: Как, мене сам ли ще оставите?
Той ви пуща
да
отидете
да
се учите, а майка ви иска
да
останете при нея, не ви пуща.
Да
вземете майка
си
със
себе
си
, като убедите баща
си
да
я пусне, или
да
убедите майка
си
да
остане при баща ви?
(–Майката
да
остане при бащата.)
Допуснете, че вие сте един момък, или една мома, но толкова слабохарактерни, че можете
да
пропаднете в странство.
Тогава по-добре за вас е
да
дойде и майка ви.
Ако пък вие сте силна натура, тогава майка ви трябва
да
остане при баща ви.
3.
Школата и развитието на ученика
,
ООК
, София, 26.12.1923г.,
Може
да
кажете някому някоя остричка дума, но пак обект трябва
да
имате.
Туй, което сега Земята преминава през пространството, втори път никога няма
да
го мине.
Ще кажете: „Идущата година тя ще мине пак по същия път.“ –
Да
, тя ще мине около Слънцето, но не и през същото пространство, защото и Слънцето се мени.
И защо
да
ви казвам
да
не се гневите?
Когато някои казват: „
Да
не се гневиш“, аз се поусмихвам малко, седя и
си
казвам: значи, не трябва
да
ядат хората.
После, някои казват: „Не трябва
да
бъдем алчни.
Туй, което в дадения момент използваш за
себе
си
, него ще носиш през цялата вечност.
Човек трябва
да
бъде без корист на Земята.“ Може ли
да
бъде това нещо на Земята?
Туй пък, което сега
си
изгубил, никога няма
да
го добиеш.
Може отчасти
да
се домогнеш до него, но все-таки ще почувстваш, че то е един кърпеж, не е цяло парче.
Дотогава, докато ти
си
на Земята и имаш една нишка с нея, ти користолюбието ще
си
го носиш.
“ Тя може
да
бъде закърпена отлично, но все е кръпка.
Ние казваме: користолюбие може
да
имаш, но само с един корен.
Ако имате някой недостатък, и този недостатък трябва
да
има само един корен.
Щом е така, лесно ще може
да
се справите с него.
И тези кръпки не струват нито пет пари за онзи, у когото има знание, съзнание, който търси Любовта, Мъдростта и Божествената Истина.
Казвате: „Ние трябва
да
се освободим!
Това са велики правила, с които човек трябва
да
борави.
Та всяко благо, което днес ви се дава, не го отлагайте!
– „Ама ние трябва
да
живеем братски!
Някой казва: „Като дойдем в някое друго прераждане, тогава ще го използваме.“ – Не, не, сега!
Ти, като дойдеш в друго прераждане, ще имаш толкова кръпки на дрехата
си
, че ще помниш какъв
си
бил.
– „Не трябва
да
се подозираме!
Ти сега, в туй прераждане не искаш
да
живееш добре, че втори път като дойдеш, тогава ли ще живееш добре.
– „Ние трябва
да
си
помагаме един на друг!
И други нареждания, нареждания… Но как, кое е Братството, я ми кажете!
– „Е, трети път ще спечеля.“ После казваш: „Чакай: четвърти, пети, шести път, докато спечеля.“ – Не, като хвърлиш един път – и трябва
да
спечелиш.
За братството ние трябва
да
изхождаме от следния принцип.
Ние не можем
да
говорим за братство, докато нямаме един основен принцип.
Някой казва: „Аз зная.“ Е, хубаво, като знаеш, ела тогава
да
играем на табла.
Нали
си
пророк, нали знаеш: казваш ми, че като хвърлиш зара, ще спечелиш.
Ето какво казва самата Природа.
Аз казвам: няма
да
спечелиш.
На Земята двама души могат ли
да
бъдат братя, ако не са родени от една майка и един баща.
Ако спечелиш, ти
си
прав, аз съм крив.
Ако загубиш, аз съм прав, ти
си
крив.
Може и повече линии
да
спусна.
– „Ще спечеля.“ Казвам: няма
да
спечелиш.
Тия линии може
да
бъдат братя, понеже в жилите им прониква една кръв – кръвта на един баща и на една майка.
Но като дойдем до духовния смисъл, пак трябва
да
съществува същият принцип.
– „Ако трети път хвърля, ще спечеля.“ – Няма
да
спечелиш.
В нас трябва
да
прониква същият Дух.
Ако прониква, може
да
бъдем братя, но ако нямаме този принцип, ние не можем
да
бъдем братя.
В Братята на Земята трябва
да
тече една и съща кръв.
Брат и сестра не могат
да
не се обичат, ако в тях тече кръвта на един баща и една майка.
Но ако законът се е изменил, ако не е действал правилно на физическото поле, тия братя не може
да
се обичат и между тях не може
да
има правилни отношения.
Милостта при кои условия може
да
се прояви?
Сега ще упражнявате това знание и върху други хора, и върху
себе
си
.
За
да
направиш милост някому, пак се изисква същият закон.
Всеки един от вас може
да
си
прави опити.
Ние трябва
да
турим една здрава основа в живота
си
и
да
изхождаме винаги от тази основа.
Да
не
си
правим илюзии.
Нито много ще се насърчаваме, нито пък ще се обезсърчаваме, но трябва
да
се стремим към онази Абсолютна Истина, която е необходима за Живота.
Всички трябва
да
действаме така, че всякога
да
бъдем добри.
Ти не може
да
станеш ученик в една школа, преди
да
си
станал добър.
Ученикът трябва
да
бъде добър, преди
да
влезе в Школата, а не след като велезе.
Вън от това има известни математически правила, чрез които всеки един от вас може
да
изчисли например в една лотария кои билети може
да
спечелят.
Школата, това е почва, при която ученикът може
да
се изяви и
да
се развива.
Мнозина са правили такива опити, но онзи, който има туй правило, не може
да
злоупотребява с него.
В тази почва, каквото и
да
посеете:царевица, ябълки или жито, тя ще определи какво е семето.
Значи Природата не търпи лъжа.
В Школата ще се покаже даден ученик царевица ли е, жито ли е, ябълка ли е.
Аз вземам тия растения като символи на човешкия характер, както той се проявява.
Щом тия качества не се проявят, тогава този ученик не спада към растителното царство.
Сега тия символи, това произхождение на азбуката, не мислете, че е нещо произволно.
Тия символи са образувани още преди хиляди години.
Някои от тия символи днес са видоизменени от учените хора и с това те са направили едно голямо благодеяние, една голяма услуга на човечеството, като са опростили тъй буквите.
Други са законите, в които той може
да
се развива.
Всяка една дума съдържа известни елементи в
себе
си
.
Тия мисли, които нахвърлям, не трябва
да
ги вземате като упрек към вашия живот.
Вашият живот сега се развива много правилно, но това е за дадения момент.
Тази дума в дадения случай съдържа известни елементи.
Аз не искам
да
се занимавам с вашия минал живот.
Например буквата Б е един материален елемент, тя съдържа всички материали и условия на физическия свят.
Онзи, който иска
да
говори за благост, той не борави с Умствения свят.
Благостта трябва
да
има нещо материално в
себе
си
.
Ти не можеш
да
бъдеш благ към някой човек, ако не го нахраниш, ако не го облечеш.
И тъй, вие ще поставите тия принципи в живота
си
.
С това започва благостта, а не с красивите думи.
Казвате: „За в бъдеще.“ Аз виждам много ваши минали съществувания, през които сте казвали: „Като дойда втори път на Земята, ще работя, ще се уча.“ Е, хубаво, сега дойдохте.
След като
си
се занимавал с физическото, иде буквата Л.
Тогава е имало благоприятни условия за ученика, но сте казвали: „Сега
да
се понаживеем малко, че следващия път ще работим.“ И много от вас са били благородници, имали сте слуги, живели сте богато.
Но Господ ви е казал: „Слушай, трябва
да
се поправиш!
“ Вие сте казали: „Я ме остави
да
се понаживея, че втори път като дойда, тогава.“ И най-после животът ви е приключил.
С други думи, Л-то показва човек, който се движи, който търси нещата.
Кой търси нещата?
Такива неща има в „Хиляда и една нощ“, в приказките на Халима.
Който мисли, не търси.
Когато обичаш, търсиш нещо, а като мислиш, ти
си
на едно място.
Нали в приказките се говори, че имало едни, които били омагьосани: седят и чакат
да
дойде някой
да
ги размагьоса.
Когато мисълта ти придобие способността едновременно и
да
чувства – значи и
да
мислиш, и
да
чувстваш – тогава има и движение, и търсене.
Значи първите букви показват, че човек в материално отношение трябва
да
бъде здрав,
да
има какво
да
даде.
Второто нещо:
да
може
да
се движи,
да
има добро сърце,
да
умее
да
чувства,
да
се стреми към нещо.
Към Бога
да
се стреми.
Буквата А показва, че човек не трябва
да
бъде само крайно интелигентен, много умен, за
да
знае как
да
даде,
да
направи туй благо, и то по най-интелигентен начин.
Буквата Г е начин, като направиш туй благо,
да
знаеш как
да
го закрепиш:
да
не се изменя, а
да
остане за вечни времена написано в архива на Природата.
„Ами аз ще му кажа как
да
го направи.“ – Не, той знае как
да
го направи.
Буквата О е мярка, с която трябва
да
се мерят всички величини.
Всеки знае как
да
направи нещата.
Сега ще ви приведа едно сравнение.
Ако искате
да
знаете колко почитание и уважение имат хората към вас или какво мислят за вас, раздайте
си
всичкото имане, останете само с една скъсана шапка, със скъсани обуща и дрехи и излезте от София.
Някой ти казва: „Знаеш ли, че ти
си
обидил еди-кого
си
.“ – „Тъй ли, пък аз не подозирах, че съм го обидил.“ Но когато него обидят, казва: „Той не трябваше тъй
да
постъпи.“ Ти като обидиш, казваш, че не знаеш, че
си
обидил.
Следователно един човек, който иска
да
покаже своята сила, трябва
да
тури една нула в джоба
си
.
Учителят казва: „Те не трябваше
да
постъпят тъй с мене.
Може ли
да
турите една нула в джоба
си
?
Учениците трябва
да
ме почитат.“ Казвам: ами ти с учениците как трябваше
да
постъпваш?
Един грош може
да
турите, но една нула може ли
да
турите?
Ти
си
учител, ще държиш с учениците
си
един мек език.
Значи ще носите в
себе
си
едно качество и туй качество ще седи на върха на вашия език като една точица.
Искаш
да
те обичат – ще ги обичаш.
Нулата се носи само на върха на езика.
Искаш
да
те почитат, ще ги почиташ.
Нали, като направят някоя урна, турят нищото на устата на урната и през туй нищо излиза всичко навън?
Ако туй нищо се запуши, тогава знаете ли какво може
да
стане?
После и към
себе
си
ще спазвате същия закон.
Ако спрем една река в нейния път, какво може
да
стане с околните села?
Туй, че утре може
да
станете вие учители, това е едно заблуждение.
Да
мислите пък, че този е учител, а онзи е ученик – и това е заблуждение.
Човек в света сам учител не може
да
стане.
Ние носим своята доброта само на езика
си
, а някой път, като искаме
да
станем премного големи, тогава запушваме езика
си
.
И ученик сам не може
да
стане.
Учител за
да
станеш, трябва
да
те назначат отнякъде, и ученик
да
станеш, пак трябва
да
те пуснат отнякъде.
А то, докато
си
нищо, ти
си
човек.
Трябва
да
се тури в тебе този порив, тази Любов, туй непреодолимо желание
да
се учиш, за
да
станеш ученик.
те се развиват, а ти им носиш само мръсотиите – нищо повече!
Да
станеш ученик – то е благодат;
да
бъдеш учител – и то е благодат.
И затуй всички велики Учители са проповядвали, че човек не трябва
да
има нищо.
Ако в един живот може
да
станеш ученик или учител, всеки може
да
стане.
Другите хора нека носят богатство, а ученикът ще носи своето богатство на края на езика
си
!
За
да
станеш учител и ученик, изисква се дълго време.
И като каже думата нищо, тя ще бъде толкова мощно изказана, че където и
да
иде,
да
има място за него.
Трябва
да
правиш опити, опити, опити, докато дойдеш до това положение.
И знаете ли какви са тежки условията, за
да
бъдеш ученик?
“ – Такъв човек навсякъде може
да
се прехрани.
Знаете ли какви са условията
да
стане човек учител?
Майка ставали ли сте, раждали ли сте?
носи, носи, носи
Майчинството е нещо, което приблизително може
да
изяви идеята.
Какво означава буквата С в Природата?
Докато не заченеш известна идея като една жена и докато не носиш всичките тия тягостни състояния, страдания и колебания, че някой път тъй
да
трепериш за тази идея: че може
да
я пометнеш,
да
не я износиш,
да
пропаднеш, и всеки момент
да
ти е скъп, ти не можеш
да
разбереш какво нещо е учителството.
Радост носи за живота (3 пъти),
После не само
да
искаш
да
я износиш, но
да
гледаш как
да
я износиш.
И най-после, като износиш всичко туй,
да
чакаш.
Това са относителни сили, които работят в Природата.
Може
да
кажете какво е значението на тия букви в немския или английския език?
Та сега вие имате една от важните задачи.
Ако тази задача не може
да
я разрешите, учител не може
да
станете.
цъфтят красиво (2 пъти),
Когато човек загуби своето равновесие, тоновете спадат – той не може
да
взема верен тон.
Тя произтича от факта, че не знаем какво
да
правим със сегашния живот.
Някои казват: „Не мога
да
взема верен тон.“ Щом не можеш
да
вземеш верен тон, това показва, че твоята енергия отива в низходяща степен.
Тези думи нямат еднакво значение у трите народа.
Има добри цигулари, които понякога не могат
да
вземат верни тонове.
Когато англичанинът употребява обръщението to God, това не означава онова, Абсолютното, а всички ония помощници на човечеството.
Когато вие говорите за сегашния
си
живот – това е вашето минало, а Животът, за който аз говоря – той изтича от Бога.
И тъй, нека пеенето и музиката бъдат една диагноза за вас.
Ако не пеете гласно, поне вътре в душата
си
трябва
да
сте музикални – не по буква, но душата ви
да
пее.
Англичанинът казва: „Действително, аз зная, че Бог е всесилен, че Той може
да
направи нещата от нищо, но все-таки, нека турим един корен към земята,
да
се закрепи това нищо.“ И затова турят този корен надолу – g.
Там има всички добри условия за развитие.
Той казва: „За
да
мога
да
израсна нагоре, трябва
да
пусна корен надолу в земята.“ Той не иска само един корен, както англичанинът, но два корена –
да
се закрепи по-здраво.
Казва някой: „Какво
да
правя с настоящето?
Разгневиш се някой път – ще пееш на
себе
си
упражнението Мир.
Казва: „Два стълба на мен ми трябват.“ Евреинът пък казва другояче: „Нека Господ ми даде място
да
закача своето котле,
да
туря стоката
си
, тогава и аз ще съм готов всичко
да
направя за Него.“ Затуй той е станал търговец.
Ще
си
кажеш така: „Висшето пее на нисшето.“ Казваш: „Какво трябва
да
правя?
Не ми върви, не разбирам живота.“ Ще
си
изпееш Мир.
Англичанинът, който има само един корен, какъв може
да
бъде?
Казвате: „Ами как
да
се освободя от миналото?
Ама не мога
да
простя: Мир!
“ – Два начина има за освобождаване.
Единият начин е, когато дължиш,
да
кажеш, че нямаш
да
даваш – свършена работа!
Нямам
да
ти давам!
Вторият начин е
да
платиш.
Много хора, много ученици
си
правят илюзии за едно, за друго и с това затрудняват живота
си
.
Такова тълкуване може
да
им дадем според условията, при които те живеят.
Вие може
да
оспорите това, но ние математически може
да
го докажем.
Най-беден
да
си
– ще дадеш къщата
си
, ще легнеш и ще спиш.
Заблужденията са, които карат хората
да
страдат за Бога, за ангелите.
Чул-недочул нещо, тъй казал или писал еди-кой
си
– това са все илюзии.
Тогава ще
си
свободен.
Всичко това не е абсолютната истина, но ние тълкуваме смисъла на нещата според знаците на Писанието.
По-нататък: истина за двама души е само това, което двамата са внесли, и когато са направили сравнение за видяното помежду
си
.
Тази бележка е, за
да
изучавате меките звуци.
Никога не се позволява на една мома от окултна школа
да
се жени за момък, който има дългове.
Сега вие трябва
да
знаете как
да
се самонаблюдавате, защото, ако не се наблюдавате правилно, може
да
си
създадете големи неприятности.
И в окултната школа никога не се позволява на един момък
да
се жени за мома, която има известни недъзи.
За онзи свят ти не можеш
да
имаш особено понятие, особена философия.
Когато човек наблюдава, той трябва
да
бъде правдив.
Ако ученик иска
да
се жени, той трябва
да
каже на момата: „Никакъв дълг нямам!
В Духовния свят Светлината е такава, че който човек влезе там, не може
да
се лъже, не може
да
има илюзии.
Първото нещо: като ученици трябва
да
бъдете много правдиви в своите заключения – и спрямо
себе
си
, и спрямо другите.
“ Чист
да
бъде!
Там Светлината е много силна.
Нищо може
да
няма, но и дългове
да
няма.
Във физическия свят може
да
има лъжи, понеже сенките се въртят.
В този свят човек може
да
си
състави две понятия за нещата, а в Духовния свят може
да
има само едно понятие.
Във всичките
си
твърдения трябва
да
бъдете абсолютно правдиви!
Не, не, то е все едно
да
каже: „Аз сега не те обичам, но после, като се оженя, може
да
те обикна.“ – Не, сега ще обичаш!
Сега например, щом се прави една такава забележка, веднага във вашето съзнание се явява мисълта: „Това е за еди-кого
си
.“ – Не, това е обща бележка.
Ще обичаш сега, в дадения момент.
За Истината трябва всякога
да
имаме еднакви схващания.
Навсякъде трябва
да
създадете отношения на правдивост.
Няма
да
мислиш за своите минали грехове.
Когато на едно дете в даден случай сложиш ядене за обяд, не е важно много ли има, но важно за него е онова, което неговият език вкуси и неговият стомах възприеме.
В света, там, дето можем
да
направим погрешки, може и
да
изправим своите погрешки.
Сега, в дадения момент – този случай е истинският.
На всеки човек Природата е дала точно определено място.
Само по този начин във вас може
да
се развие един характер, за
да
мислите извън времето и пространството.
Паницата ти може
да
е пълна с ядене, но ако твоят вкус е покварен, ако стомахът ти не може
да
работи, какво се ползваш от това изобилие?
Аз съм говорил и друг път: никой от вас не трябва
да
желае
да
измени своето място.
Има известни неща, за които вие не мислите, понеже не можете
да
минете извън времето и пространството.
Някой може
да
има малко, но му е сладичко. Защо?
В дадения случай, туй място, което Природата ти е дала, туй място, в което Бог те е поставил, е най-доброто за теб.
Всяко нещо искате
да
го ограничите.
Той няма
да
те остави там.
В дадения момент ще бъда добър!
Туй звание ти трябва
да
го минеш.
– това правило турете в ума
си
.
И тъй, при лечението пулсът спада всякога при ония хора, които не вървят по правия път.
Но дадено ли ти е едно положение, не го заменяй с друго.
В дадения момент ще бъда богат!
После, всички меланхолици, всички хора, които намислят
да
извършат някое престъпление, престават
да
пеят.
Сега, когато аз реша
да
платя някому, се боря със
себе
си
.
Да
кажем, ти
си
един бедняк, имаш само една риза.
Казвам: „Ще платя, няма
да
платя, ще платя, няма
да
платя.“ Най-после
си
кажа: „Ще платя“ – и плащам.
Дете отива на събрание в една църква с баща
си
, човек на около 40 -50 години, стар християнин.
Детето казва на баща
си
.
Дойдат и те повикат.
„Татко, аз виждам – всички хора пеят на събранието, ти защо не пееш?
Този момент, в който аз реших
да
платя – той е важен.
“ – „Е, синко, те се радват, пеят, а аз съм утвърден вече, мене пеене не ми трябва.
“ Трябва
да
кажеш: „Не, туй положение аз не го искам.
И щом съм решил това, веднага ми олекне, като че свалям от гърба
си
един товар. Защо?
Ако исках
да
бъда цар, то преди
да
сляза тук, щях
да
се родя там, в царския дом, но понеже избрах
да
се родя в туй положение, не го сменям.
– Много съм благодарен, че тъй правилно съм решил въпроса.
Конят имал нрав
да
се спира на едно място и
да
не иска
да
върви.
И ако стана цар сега, всички ще ми се смеят, ще кажат: „Я, този говедар станал цар!
И ако вие например почувствате същото, кажете: „Ще бъда добър!
Детето казва: „Татко, конят се е утвърдил, затова не иска
да
върви.“ Благодарим на такова утвърдяване.
“ И сега, понеже съм избрал туй звание, аз ще му бъда верен.“ Простият може
да
придобие знание, а царят може
да
изгуби знанието
си
.
“ И като решите
да
бъдете добри, трябва
да
почувствате туй добро разположение на духа.
Пеенето е само един начин, по който човек може
да
се изрази.
А бедният човек, като е самостоятелен, може
да
придобие само добродетел.
Щом решението е правилно, трябва
да
почувствате един вътрешен мир.
Следователно ние трябва
да
използваме условията, при които сме поставени.
Въобще у всички хора, между всички религии разположения човек ще го познаеш по това, че той всякога пее или, най-малкото – тананика.
Неразположеният човек не пее, той
си
мълчи.
Разбира се, Природата, като е вложила пеенето у човека, тя
си
има своите дълбоки причини – защо и за какво го е вложила.
В училището, щом някой вземе страната на когото и
да
е, веднага се разделят на партии.
Няма какво
да
се делите на партии.
Всеки ученик трябва
да
учи.
Всички пеят Мир – до, ми, сол.
Почнат ли учениците
да
се делят, тази работа не е на добър път.
Ако се явяват някои несъгласия, някои онеправдания в Школата, те са едно изключение.
На И-то може
да
турим една низходяща и една възходяща степен.
В една Школа като тази на Всемирното Бяло Братство всичките погрешки са абсолютно изключени.
Тя може и
да
се промени.
Срещне те някой, каже ти: „Ти
си
коравосърдечен човек.“ Казваш: „Обиди ме той.“ Ами той ти казва една истина.
В какво седи силата на една реч?
Че ти с меко сърце ли
си
?
Правили ли сте изследвания,
да
видите в какво седи силата на парите и силата на хубавите думи в живота?
Ако те вземем при сегашните условия, колко добрини
си
направил?
Доброто не е само за даден момент.
Срещна един човек и в дадения случай му направя едно добро, но на сто други пък не съм направил нищо добро – изпъдя ги.
Казваш: „Той направи едно добро.“ Ти
си
ме видял, като съм направил едното добро, но не
си
ме видял, когато изпъдих сто души от къщата
си
.
Пита някой: „Каква е задачата на един ученик?
– „
Да
се развиваме.“ – Защо трябва
да
се развивате?
При Б стискате устните
си
, а при Л туряте езика
си
горе.
Да
се развивате като едно платно, което е изтъкано и навито.
Хубаво, аз взема туй платно, ида на реката и го беля.
За
да
изговорите някоя буква, отвътре става едно напрежение.
– Пера го, за
да
стане по-бяло.
Хубаво, но ако аз само развивам платното, без
да
го беля, какво печеля с туй развиване и навиване?
То може
да
стане по-ценно, ако стане по-бяло.
Тъй, както виждате буквата К на чертежа, тя казва: „Аз мога и надолу, и нагоре.“ Буквата К не е от много добрите букви.
При изговарянето ¢ езикът е готов
да
мушка като някое копие.
Ако аз в този
си
живот не придобия едно ново качество, какво се ползвам, че съм дошъл на Земята?
Но К-то има и добрите
си
страни.
Само
да
се развивам и навивам като платното ли?
То казва: „Аз мога не само
да
коля, но съм и кротък.
Следователно в развитието
си
човек трябва
да
придобие едно основно качество.
Във всяка възраст има качества, които трябва
да
се придобият.
Младото дете, синът или дъщерята, вече седят замислени.
По-рано майката е казвала: „Моето детенце е весело.“ После казва: „Замислило се е моето детенце.“ Дойде ли към тридесетата
си
година, пак ще се замисли, към четиридесет и петата година пак ще се замисли.
И тя
си
го признава: „Две противоположни качества има у мене: и нагоре мога
да
отида, и надолу – К.“
И тъй, тази енергия, събрана в гърлото, е причина
да
се произведат два различни резултата при изговарянето на буквата К.
Някой път изговарянето на буквата К може
да
произведе в тебе или низходящо, или възходящо състояние на гърлото, т. е.
или
да
повдигне, или
да
понижи вибрациите на гласните струни. Защо?
Или както казват астролозите, К-то в твоите лоши аспекти може
да
обърне туй движение надолу.
Аз турям такова правило: никога
да
не се гневиш без обект.
И затова при неразположение всякога трябва
да
употребявате меките букви.
Ако се гневиш, трябва
да
имаш обект и
да
намериш истинските причини защо се гневиш.
Ако
си
намерил истинските причини, гневи се, но
да
не постъпваш както скъперника от Молиеровата комедия.
“ – „Всички ме обраха!
Устните, носът.) Значи М-то казва на Б-то: „Аз не само раста и търся Слънцето, за
да
го използвам, но зная и законите на мисълта.
Аз зная как
да
мисля.
“ Ти можеш
да
се гневиш, но
да
предполагаш, че всички са виновни, това не бива.
Сега това са само символи, емблеми на известни сили, които оперират в нас.
Аз ви позволявам при едно условие
да
се гневите:
да
знаете обекта на този гняв.
При неразположение на духа ще произнасяте тези меки букви, защото при грубост човек всякога предизвиква такива букви, които са силни.
Тогава може
да
се гневиш.
Всички думи или имена, които съдържат силни букви, мязат на хората.
“ Сега някои казват: „Не трябва човек
да
се гневи!
Например ако буквата Р се тури в началото на една дума, упражнява едно влияние, ако се тури в средата – друго влияние.
Но за
да
се издигне човек над тия влияния, трябва по-високо съзнание, трябват знания.
Ако знанието се даде на хора, които не са готови, те бабичасват.
Аз наричам бабичасване туй състояние на хората, при което те имат много знания, които не могат
да
асимилират, не могат
да
ги разберат и
да
ги използват.
Тогава той пък казва: „Ако ти не беше ми върнал парите, аз щях
да
се убия.“ Ако пък той ти е направил нещо, ти ще му простиш.
Такива знания остават като една утайка в Природата, а законът е такъв: всяко нещо в Природата трябва разумно
да
се използва.
Значи, като се разгневиш, трябва
да
извлечеш полза от гнева.
И тогава туй, което в даден момент вземеш и използваш, то остава.
Обект трябва
да
имаш!
Туй, което можеш
да
извадиш за
себе
си
в сегашния момент, то ще те ползва.
Ти само го подозираш, заблуждаваш се.
Трябва
да
знаете, че едно обяснение, което ви се дава за една буква, или едно разискване върху някоя тема – това става само веднъж, не може
да
се повтори вече.
Ето къде е опасността, ако се сърдиш, без
да
си
намерил истинските причини.
Някой казва: „Е, после.“ – Не, вие трябва
да
използвате моментите.
Ако не го намериш, няма
да
се сърдиш.
Каквото
си
използвал, то ще ти остане.
Та в живота
си
може
да
се гневите, но само при това условие.
Туй съчетание на условията, при които известни истини ти са казани, в друг случай не може
да
ги имаш.
Може и
да
се критикувате, но същия закон ще пазите.
4.
Единицата и вечността
,
МОК
, София, 30.12.1923г.,
Какви ще бъдат те?
Можете ли
да
ми опишете по какво се отличава вашият приятел?
Всеки човек се отличава с една характерна черта, затова и вашият приятел, когото обичате, трябва
да
има една отличителна черта, каквато у вас няма.
И у вас трябва
да
има една отличителна черта, каквато у него няма.
От тук извличаме един оригинален закон в окултната наука, според който равните отношения не могат
да
се събират.
Според това единица с единица не могат
да
се съберат на едно място.
Днес хората казват, всеки за
себе
си
: Аз съм една единица.
Не, не
си
единица.
Вие видяхте, че единица с единица не могат
да
се съберат.
Единицата с нула, например, може
да
се събере, при което се получава числото десет.
И тъй, вашият приятел, с когото ще се съберете, или той трябва
да
е нищо, а вие единица, или вие трябва
да
сте нищо, а той единица.
Ако ти
си
единица, ела при мен, защото без мен пак единица ще
си
останеш, а с мен ще станеш 10 пъти по-голям, отколкото
си
сега.
За
да
се докаже, трябва
да
се направят 1, 2, 3, 4, 10 – ред опити,
да
се убедите, че това не е нещо случайно, но е закон.
Едно от обясненията на единицата и на нулата е следното: нищото или нулата всякога показва условията, при които единицата може
да
се развие.
Тя е празното пространство, при което единицата може
да
осигури своето съществуване.
Единицата, като влезе в съзнанието на това „нищо“, то може
да
ѝ предаде своето съзнание и
да
се изяви в нея.
Нищото само по
себе
си
никога не се изявява.
Вие може
да
сте свършили три или четири факултета, но щом се заемете
да
изучавате окултната наука, с вас ще се случи нещо много интересно и много смешно.
Най-първо вие ще почнете
да
обеднявате, докато дойдете до едно място, при което ще чувствате, че сте прост като „фасул“, както българите се изразяват.
Ще
си
кажете: Откак започнах
да
изучавам тази наука, опростях, оглупях, обезумях.
Туй празно пространство, което се означава с нищо, то е Божественото в човека, което най-първо ще се изпразни, ще те изчисти хубаво и след като те изпразни съвсем, ще започне наново
да
те изпълва и ще ти даде такива познания, за които ти даже не
си
и сънувал.
Мнозина от вас ще минете през това пространство и ще кажете: скоро
да
се махнем оттук,
да
не седим на това място!
Да
се махнем по-скоро.
Някои се страхуват от законите на окултната наука, но трябва
да
знаете, че това ще стане въпреки вашия страх.
Природата е взела мерки за всичко.
Тя ще ви изпразни по всички правила.
Вие може
да
си
говорите,че сте обезумели, че сте оглупели – тя няма
да
ви обърне никакво внимание.
Когато тия по-висши от нас същества поискат
да
слязат от висшите светове, за
да
изучават Вселената и в тях става едно такова изпразване.
И някои ангели изпадат в това положение: считат се прости, оглупели и се чудят, че нищо не разбират, но после отново започват еволюцията
си
.
Сега някой казва: Що ми трябва
да
се занимавам с тази наука?
Добре, ами всички хора, които обезумяват, не остаряват ли?
Я вижте онзи стар дядо, всичко забравил и започва
да
говори детински работи.
После, гледаш го, хванал се за тояжката или за бастуна
си
, на него има вяра.
И той е станал прост като фасул и казва: Няма какво
да
правя, ще се смиря.
– Умира – Като умре обаче, вижда своето заблуждение.
Това значи, че човек трябва
да
се освободи от всички свои лъжливи възгледи за живота.
В това отношение смъртта изчиства праведния човек, а грешния, упорития човек го оставя
да
си
носи последствията.
И тъй, вие можете
да
съберете единицата с нищото.
В такъв случай ние можем
да
се изразим другояче, а именно: в света съществуват идейни форми, които не се създават, не се губят, а живеят вечно.
Ако речете
да
я разрешите в пълния ѝ смисъл, животът ви ще се обезсмисли.
Можете ли
да
ми кажете защо животът ви ще се обезсмисли.
Колко долара ще се изхарчат, ако на тази вечеря бъдат поканени 100 души?
Човек, който се заема
да
разреши един велик въпрос, той се нагърбва с една много трудна задача.
Някой казва: Аз искам
да
разреша смисъла на живота.
Той не може
да
се разреши, както вие мислите, за един, два или повече дни или за година, две, сто или повече.
Никога не се старайте
да
разрешите смисъла на живота.
Вървя из пътя, срещам един човек, който
си
счупил крака.
Смисълът на живота в този момент е
да
му превържа крака.
Срещам някъде един ученик, който иска
да
учи, но няма книга.
Аз имам тази книга, давам му я.
В този случай смисълът на живота е
да
му услужа с тази книга.
По-нататък из пътя
си
виждам една вдовица, която има дете, което иска
да
ходи на училище,
да
се учи, но няма средства.
завеждам го на училище, плащам за него.
След туй срещам един музикант, който иска
да
свири, но няма кой
да
го въодушеви и ме замолва: Можеш ли
да
седнеш при мен
да
ме послушаш поне половин час?
Сядам, слушам го внимателно.
В дадения случай, това е смисълът на живота и за него, и за мен.
Ако имате един приятел, тъй ще постъпвате и вие помежду
си
.
Когато единият е активен, другият ще бъде пасивен – не могат и двамата
да
говорят едновременно.
Някой път и двамата говорят, но по-добре е когато единият говори, другият
да
слуша.
То значи: единият
да
свири, другият
да
слуша.
Той свири, аз го слушам, давам
си
мнението, казвам: много хубаво е това парче.
Обмяната трябва
да
бъде разумна.
Следователно красивото в живота, това е разнообразието.
Докато вие се стремите към Божественото разнообразие, ще имате най-красивите чувства.
Красивото в света е първата стъпка в живота.
Друга една грешка, от която трябва
да
се пазите, е следната: никога не завиждайте, че някой имал някакъв талант повече от вас.
Виждаш някой поет или писател, който пише хубаво, казваш: И аз искам
да
пиша като него.
Не искай
да
пишеш като него!
Виждаш някой музикант, който свири хубаво, казваш: И аз искам
да
свиря като него.
Не желай
да
свириш като него.
Ти искай
да
бъдеш музикален, но
да
не изразяваш музикалността
си
като него, а по своему.
Някой казва: Аз искам
да
бъде религиозен като еди кого
си
,
да
схващам Бога като него.
Не, бъди религиозен, но не пожелавай
да
изразиш религиозността
си
като онзи човек.
Като постъпвате по този начин, вие ще имате такава свобода, че няма
да
се влияете от съвременното общество.
– Щом човек има мрачни мисли, щом става песимист, той започва
да
обеднява.
Почне ли това състояние
да
ви наляга, вие ще се повърнете към закона на смирението.
Ще
си
кажете: аз ще се върна към това, което имам, него ще разработвам.
У вас има много скрити, неразработени сили, дарби и способности, които трябва
да
развиете.
Тогава ще бъдете мощни и силни
да
изпълните всичко, което ви се даде.
Представете
си
сега, че при това време, каквото е днес вън, студено, вятър и дебел сняг, бях задал на 10 души от вас задачата
да
отидете някоя вечер на Черния връх и
да
се върнете.
Колцина от тия 10 души биха изпълнили задачата успешно?
Може
да
отидат някои, но ще се върнат по астрален начин.
Ако тази задача ви се даде от човек, който не разбира законите на времето, така ще бъде.
При такова време вятърът ще ви отвее по всички правила и вие ще се лишите от живота
си
.
Но ако един истински Учител ви даде такава задача, всички ще отидете до Черния връх и ще се върнете благополучно. Как?
Най-първо като тръгнете, вятър ще има наистина, но Учителят трябва
да
бъде вътре в този вятър.
Ако той не може
да
влезе във вятъра, вятърът ще бъде много опасен.
Понеже в софийско времето е много променчиво, шопът казва: При тази промяна на времето трябва
да
нося по два кожуха на гърба
си
, иначе е опасно.
Тази шопска мъдрост, преведена на духовен език, означава: Човек трябва
да
има в ума
си
знание и светлина, а в сърцето
си
– топлина.
Имате ли ги, каквото и
да
е времето, всичко ще мине добре.
И тъй, всички тия течения в природата се дължат на известни бури, които стават в нея.
Един велик Учител например, може
да
измени тия течения.
Той може
да
спре студеното течение за 6–7 часа докато отидете и се върнете от определеното място и после пак
да
го пусне.
Той може
да
спре бурята, виелицата, но същевременно може
да
направи и друго едно нещо, а именно: ще вложи във вас повече влага, повече вода.
Вие още не сте се занимавали с живата вода.
Христос казва: „Изворът, който аз ще ви дам, ще бъде жив извор в душата ви.“ Та има в живота ви известни положения, с които трябва
да
се справите.
Ако някой път се намирате в едно тягостно състояние, това
да
не ви обезсърчава.
При това
си
състояние вие сте по-близко до Истината, отколкото когато се усещате силен.
Апостол Павел, който е окултист, казва: „Когато съм слаб, тогава съм силен.“ Един дух му казва: „Моята сила се познава само в нищетата.“ Когато човек е слаб, само тогава в него може
да
се прояви духът.
Кои ученици могат
да
бъдат добри математици?
– Които могат
да
се концентрират.
Между всички силови линии на ума има тясна връзка, затова от един математик не се изисква само едно механическо решение на задачата, но и разсъждение, което се добива чрез концентриране на вниманието.
И слабият ученик може
да
бъде силен, като концентрира вниманието
си
.
С това той ще развие математическите
си
способности.
От всичко казано досега коя мисъл е най-важна за вас?
(– Че трябва
да
съберем единицата с нищото.)
Да
, това е основната мисъл за вас, а всичко друго може и
да
го забравите.
Нулата, нищото показва всички разумни същества извън физическия свят.
Плюсът пък показва, че човек може
да
дойде до истинския път само чрез страдания.
При сегашните условия на живота Истината се предава на човешките умове и сърца само чрез страданията.
Знанието и облагородяването на сърцето не могат
да
дойдат без страдания.
Страданието засега е само един преходен етап.
Ако някой мисли, че знанието ще дойде без страдание, той е в ляво.
Тогава именно неговите страдания ще се удесеторят.
Дойдат ли ти страдания, ще кажеш: Страданията ми са толкова, колкото са потребни за мен.
Всяко страдание е знакът плюс, т.е.
Щом дойде страданието, ще почнеш
да
събираш. Какво?
Сега, от ваше гледище, от ваше становище как бихте
си
обяснили появяването на морала?
Или как бихте
си
обяснили възникването на отношенията между хората?
Как ще
си
обясните още, от какво произтича разнообразието в природата?
В математиката
си
служат със следните четири знака: (+), (-), (×), ( : ).
Тези от вас, които се интересуват от чисто окултната химия, или физика, или биология и т.н., най-първо трябва
да
разгледат и проучат плодовете, а именно ранните и късните плодове.
Вие ще благодарите на старата година, все пак научихте една Истина, че единицата трябва
да
се събира с нулата.
Старата година казва: „Макар че нищо не ви научих, но аз
си
заминавам, като ви оставям поне следната Истина: единица с единица не се събира, но с нула се събира и дава числото 10“.
Знаете ли онзи анекдот за дряна, в който се разправя следното: дрянът цъфнал най-рано от всичките дървета и дяволът, като го видял, казал: Понеже аз пръв видях дряна, той е мой.
Другите дървета като чули това нещо, взели
да
цъфтят по-късно и затова първо хората ги виждат.
Дрянът
си
мислил, че като цъфнал най-рано, и най-рано ще узрее.
Сега, какъв закон можете
да
извадите от примера за дряна?
Законът е следният: всички ония условия в живота, които се показват приятни и благонадеждни, нямат всякога бързи резултати.
Има ученици, които в I, II, III и IV класове на гимназията са отлични, но щом дойдат до V, VI, VII и VIII класове или съвсем пропадат, или свършват като последни ученици.
Някои пък обратно: започват като слаби ученици, а последните класове свършват отлично, като силни.
Психологически разгледан този въпрос, коя е причината, че дрянът цъфти рано, а зрее късно?
Коя е подбудителната причина
да
цъфти рано?
Обаче, като го пренесли в умерения пояс, той запазил своето първоначално естество, но от горчивата опитност, която получил в живота
си
, казал: Не струва
да
зрея тъй бързо.
Значи, ако някой човек иска
да
бъде здрав, морален, той трябва
да
има характера на дряна.
Когато стомахът ви се разстрои, сварете
си
дренки или пък яжте пресни дренки и стомахът ви ще се оправи.
Забележете: всички растения, у които венчето на цвета е петолистно, действат разслабително върху човешкия стомах.
Разбира се, с това аз не искам
да
разглеждам медицински въпроси,
да
се занимавам с лечебното действие на растенията, но искам
да
ви обърна внимание на това, че във всички растения се изразява една вътрешна страна на живота.
Да
се върнем пак към въпроса за дряна.
Най-после, защо аз ви задавам един такъв въпрос, на който не можете
да
отговорите?
Не е грях, когато човек не може
да
разреши един въпрос, защото целият живот е образувай все от такива неразрешени въпроси.
Аз говоря за еволюция, която включва в
себе
си
всичките форми на своето битие.
Във всинца ви трябва
да
се развие наблюдението.
Не казвам
да
бъдете любопитни, но наблюдателни.
Любопитството е лоша черта, а при наблюдението ще трябва
да
изваждате моралната страна на явленията и фактите, които наблюдавате.
Като наблюдаваш, веднага трябва
да
намериш връзката, която съществува между тях; веднага трябва
да
разбереш коя е причината, дето се обичат.
Аз съм срещал мноцина, които обичат някого само заради сините му очи.
А пък този със сините очи, като срещне друг с черни очи, казва: Като тези черни очи подобни не съм виждал!
Този, който обича приятеля
си
заради сините очи, казва: Нещо особено има в тия сини очи!
Срещнете друг някой с черни очи, казвате: Този човек не ми е толкова симпатичен. Защо?
Не, има закон, според който ти не можеш
да
имаш едновременно двама приятели.
Когато кажем, че не можеш
да
имаш едновременно двама приятели, ние разбираме една определена идея.
Това означава, че на физическия свят ти можеш
да
имаш само един приятел, а не двама, и то по следната проста причина: ако имаш един съд, който съдържа 1 литър вода, ти можеш
да
налееш в него само 1 литър вода, нищо повече.
Можеш ли
да
налееш в този съд 2 литра вода?
Значи, един литър вода, това е единият приятел, който можеш
да
вместиш в съда – двама не можеш.
Питам тогава: приятелството на твоя приятел може ли
да
премине в друг някой?
И тогава аз ви задавам следния въпрос: може ли
да
имате приятели в духовния свят?
5.
Нашите длъжници
,
НБ
, София, 30.12.1923г.,
Вънка от това, че трябва
да
бъдем милостиви, прощаването
си
има причини.
И в домовете се зараждат същите спорове.
Щом привлечем този принцип, той прави хората силни.
Човек, за
да
бъде милостив, трябва
да
прости.
Но туй, което прави хората силни, то същевременно ги и разрушава.
Силните хора носят своето разрушение със
себе
си
.
Някой път човек не само на хората трябва
да
прости, но и на
себе
си
.
Богатите хора носят своето нещастие със
себе
си
, защото богатия човек всеки може
да
го отрови.
Аз зная колко богати бащи са отровени от своите синове и дъщери!
Аз слушах един път един свещеник, който казваше: „Аз на хората прощавам, но на
себе
си
не мога
да
простя“.
Колко царе има в света снети от своите синове и дъщери!
“ – „Ефрейторът.“
Да
, но и двамата са в запас.
– „Аз зная как.“ Един ден един евангелски проповедник, като се възбудил много от проповедта
си
към хората,
да
си
прощават греховете, като се върнал вкъщи и минавал покрай едно голямо огледало в стаята
си
, забравил, че това е огледало, видял се в него и казал: „Слушай, ти трябва
да
се покаеш, не знаеш ли, че ако не се покаеш, ще погинеш?
В дадения момент умен е онзи човек, който схваща условията.
– Защото онзи цар не е внесъл в
себе
си
принципа на Любовта.
Бъдете уверени, че ако направиш едно добро на едно животно, и то може
да
ти бъде признателно.
Ние трябва
да
внесем този принцип в
себе
си
, а не само
да
говорим за Любовта.
Той хванал
себе
си
и
си
казва: „Слушай, ти казваш на всички, че трябва
да
се покаят, и ти трябва
да
направиш същото!
Такъв пример има в една легенда, още във времето на Нерон.
Ние трябва
да
дадем един образец за Любовта, но още нямаме образец за Любовта.
По едно време се задава един лъв, от когото той се много изплашил, но лъвът дошъл при него и
си
дигнал лапата.
И аз бих желал, който от вас е срещнал образци за Любовта,
да
ми ги покаже.
Всяка една погрешка носи една зараза, едно гниене у нас.
Този християнин разбрал, че лъвът има нещо в лапата
си
.
Дотогава, докато държим една отрицателна мисъл в душата
си
, тя носи гниене.
Хваща му лапата, вижда един трън в нея и го изважда.
Човек никога не може
да
мисли, докато държи в
себе
си
нещо друго.
Лъвът му пооблизал ръката, погледнал го и
си
заминал.
Защо някои хора не могат
да
мислят?
След години този християнин се връща в Рим, но тук го хващат и го турят на арената
да
бъде изяден от лъвовете.
Една жена гледала мъжа
си
7 години болен и ми казваше: „Като умря мъжа ми, аз съжалявах за него, макар че го гледах 7 години болен“.
Докато държим тия гниещи факти в
себе
си
, не можем
да
мислим.
Ако тя имаше Любов, в пълния смисъл на думата, нямаше
да
го остави
да
лежи толкова време, щеше
да
го дигне още на втория ден от леглото.
Но той, като вижда спасителя
си
, дохожда до него, спуща се пред краката му и почва
да
ближе ръката му.
Разправят за един китайски цар, който се занимавал с окултните науки, че Учителят му дал една задача,
да
се занимава с изучаване езика на животните.
Само един ден ще го гледа, на втория ден ще бъде здрав.
Цар бил той, но трябвало
да
се смири.
По някой път инкогнито ходил той
да
изучава езика на животните.
Защо трябва
да
си
прощаваме?
Тогава и двамата ще се разберат, и двамата ще отидат
да
шетат, а после и четиримата.
– С всеки един лош факт, който задържаме в
себе
си
, ние създаваме големи пакости, не толкова на ближните
си
, колкото на онова възвишеното, благородното, Божественото в нас.
Те
си
хванали една трошица, и едната тегли, и другата тегли.
Може
да
кажем, че с това ние забиваме един трън вътре в Божествения Дух, Който живее в нас.
Не е въпросът, че ме е обидил някой, но аз
да
не обидя онзи велик, Божествен Дух, Който събужда в мене всички благородни мисли, всички благородни чувства, Който развива волята ми.
Аз го хванах, но този мой другар иска
да
вземе половината.“ – „Е, разделете го.
Всичко това, което имам в
себе
си
, е благодарение на Него.
Ние сме готови
да
ги дадем комуто и
да
е, но трябва
да
бъдете абсолютно чисти и безкористни.
Ти работила ли
си
за него?
У нас има едно Божествено правило, то е: Човек трябва
да
бъде абсолютно безкористен!
Аз мога
да
ви покажа какви са всички онези хора, които Духът напуща.
Разправят за вавилонския цар, че когато го напуснал Духът, цели 7 години бил далече от местожителството
си
, и след 7 години се връща пак, като цар.
Да
, сега трябва
да
имаме онова хубаво разположение на душата.
Един овчар
си
пасъл стадото и
си
ял хляба, но паднала една трошица и заради тази трошица сега се карат тези две мравки.
Сега, като цар, вие можете
да
имате всички философски възгледи, но какво ще ви ползват те, ако не знаете как
да
ги приложите?
И когато аз някой път говоря за Любовта, трябва
да
знаете, че тя се проявява в много форми, но това още не е Любов.
Той бръква в джоба
си
и казва на тия две мравки: „Спрете, сега аз ще заповядам на небето
да
паднат повече трошици“.
Аз не казвам, че не трябва
да
имате страдания, но всичко, каквото имате, трябва
да
принесе своята полза.
Някои считат, че
да
целунеш някого, това е любов.
Понеже мравките не могат
да
гледат нагоре, той им казва: „Внимавайте сега, гледайте надолу,
да
видите какво ще падне!
Нека нямаме нищо излишно, но
да
нямаме и недоимък.
Не, целувката не е любов, тя е носителка на Любовта.
“ Те гледат, пада нещо, взимат
си
и двете и престават
да
се карат.
Ако вие четете един романист, красивото не е туй, което е написал, но в душата, която е вложил авторът в написаното.
Искаш
да
прегърнеш някого.
Четете някой философ, математик, или слушате някой музикант, всичко това, което те са написали, то е външната страна, то е един малък повод, за
да
се свърже с тяхната душа.
Тя е носителка на Любовта.
Вижда две кучета хванали една кост, и едното тегли, и другото тегли.
Живите души, с които
си
в общение, ти предават сила.
Цвете можеш
да
му дадеш, обуща можеш
да
му купиш, можеш
да
го нахраниш, но това не е любовта, това са връзки на Любовта, с тях можеш само
да
привлечеш човека.
Любовта е нещо велико в света и туй великото ние трябва
да
разгадаем.
Тази кост я хвърли един благородник от къщата
си
, а този мой ортак се прекомандирова, и той я иска.“ – „Е, че не можете
да
я разделите ли?
“
Да
, но тя намислила
да
бяга.
“ – „Спрете се, оставете коста и гледайте към земята.“ Тогава той се обръща към онзи благородник и го пита: „Още кости имате ли?
Сега, дойдат други тълкуватели, казват: „Ще можем ли с такива чисти души
да
влезем в общение?
“ То значи, като дойда до един чист извор,
да
питам: „Ще мога ли от тебе
да
пия вода?
Защо
да
бяга, защо
да
не каже: „Мамо, аз имам един възлюбен“.
Всяко куче
си
взе по една кост и спорът се свърши.
Аз съм много грешен: ще мога ли
да
се измия от твоята вода?
Двама души земеделци спорят за синора на нивата, где бил синорът.
Дойдеш до реката, питаш: „Мога ли
да
се измия?
Казвам: не хвалете дъщеря
си
, не я и корете!
“ И когато ние дойдем до великото, до Божественото, до Господа, казваме: „Аз съм грешен“.
Дъщерята не може
да
седи на по-висок уровен от майка
си
, нито от баща
си
.
Пита ги той: „Не можете ли
да
се помирите?
“ – „Не може – казва единият, – баща ми казва, че този синор е стар и не трябва
да
се мести.“ – „Готови ли сте
да
ми повярвате?
НАГОРЕ