Търсене в беседите за 'да усетиш в себе си'

НАЧАЛО

КАТАЛОГ С БЕСЕДИ

Сваляне на информацията от страница 161

Намерени резултати от текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 161: 1000 резултата в 5 беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Каквото чух

От тях той ще се създаде.

Питам тогава: Какво създаваме ние?

Само който те обича, той може да ти каже туй, което е чул.

Какви работи приготовляват българите за градеж на своето здание в другия свят?

„Всичко, каквото чух от Отца си, явих ви го.“

Под „обич“ подразбирам всички да бъдем на еднакъв уровен, еднакво да схващаме нещата.

Казва един от евангелистите: „Бог толкоз възлюби света, че изпрати Своята жива Любов да внесе живот в мъртвите деца на земята“.

Но не трябва само аз да ви обичам.

Под думата „обич“ разбирам в дадения момент Бог еднакво да действа и във вас, и в мене.

Нека 10 души от вас, аз не искам всички, нека се намерят 10 души днес, да започнат новия живот.

Схващанията ни за Бога трябва да бъдат еднакви и за мене, и за вас.

Хайде, ако няма 10, трима души нека да са, по-долу не снемам.

Да кажем, аз съм един цар и разбирам гласа на Бога.

Трима или 10 души от цялото събрание, внесете тази велика мисъл във вашия живот и вие ще бъдете в състояние да обърнете колелото на цялата земя в друга посока.

Сега някои може да ми възразят: „Това е тщеславие“.

Аз мога да дам заповед: „Вземете тази жена, отстранете я от пътя ми!

“ Да, но това не е Любов, това не е разбиране гласа на Бога.

Този Божествен ключ от 8,000 години чака да го завърти някой.

Аз трябва да сляза от своята каляска, да взема тази жена на ръцете си, да я заведа у дома си и да ѝ прислужа.

Следователно тези, които отварят общите ключове, ще дойдат ли във вашата стая да отворят ключа ви?

Не, вие сами ще си го отворите и ще видите дали има светлина или не.

Сега друг е въпросът, ако питате: „Ама това може ли да се направи или не може?

Казва Христос: „Каквото чух от Отца си, явих ви го“.

Единственото нещо, което действа вътре в душите ни и можем да го приложим всичко скрито, то е онази разумна Любов.

Маска трябва да имаме на лицето си!

Само така човек е силен.

Свалиш ли твоята маска, ти си престъпил един закон и в природата ще настане сухота.

И когато ние, всичките същества в света схванем Божественото разбиране, ще внесем един нов импулс.

Маска е потребна, както облаците отгоре, за да може тази влага да действа у нас.

Сега, някои задават въпроса: „Може ли!

Тъй трябва да направим.

А за туй, което говори светът отвън, да си запушим ушите.

„Каквото чух – казва Христос – от Отца си, явих ви го.“

„Всичко, каквото чух от Отца си, явих ви го.“

Е, питам сега: Представете си, че Христос отвори вратата там, какво ще направите?

“ Всички ще станете да Го посрещате и ще има едно надпреварване, кой да Му целуне ръката.

Аз говоря за великите Божествени импулси.

И после питате: „Дали е Христос или не?

В Божественото няма изключение, там всичко е съвършено.

“ Той казва: „Иди, еди-коя си вдовица има нужда“.

Казвате: „Бог е всесилен“.

Вие казвате: „Дали Христос ми говори?

Взели ли сте някой път предвид всички тези неправди, които сега съществуват в света?

“ Но ако влезе сега Христос, вие всички ще се изпровървите да Му целувате по 10 пъти ръка.

Мислите ли, че Бог не ги вижда?

Всичко това Той вижда, всички тези страдания, въздишки Той чува.

Ако проникнете в целия свят, в цялата природа, има едно велико страдание, каквото вие не можете да си представите.

Аз мога да накарам всинца ви да скачате.

Страдания, страдания има тук на земята.

Ако ви дам едно голямо угощение, ще скачате.

И благодарение, че е така.

Всичко това Бог вижда и тихо и спокойно поглежда.

Той имал вино хардалия, но не могъл хубаво да го пресече, та станало много силно.

Не само че поглежда, но всеки ден Господ си намира работа.

Хазяйката направила една хубава млечна баница, каквато турците обичат, наляла хардалия вино, гостила ги добре.

Обаче всички се напили.

Като се изпонапили, почнали да играят, фереджетата им взели да се мятат на една, на друга страна, всички скачат.

“ – „Еди-кой си ми извади окото.“ Бог му направи окото и казва: „Да се пазиш“.

Хардалия вино е това!

С хиляди години Господ върши тези работи, а сега Му приписват, че Той седи на един грамаден стол и от там командва с пръста си.

По някой път аз гледам, някои братя и сестри, четат някоя философска книга, в която се излагат схващанията за Бога.

Във вътрешното разбиране на живота има нещо дълбоко, което трябва да разберем.

Аз зная, много философи имат особени, красиви схващания за Бога, те искат да Му предадат външно величие.

Сега аз съм уверен в едно нещо, нямам никакво съмнение в него: Всички вие разбирате Истината, всички вие разбирате Любовта; всички вие разбирате Мъдростта.

Казват: „Христос бил Син Божи, това бил, онова бил“.

Разбирате ги, но криете, маска носите.

И аз не мога да ви похваля, не мога да кажа, че вие сте добри.

“ – „Не мога, нямам условия.“ Син Божий бил Христос, а не могат да направят най-малкото нещо за Него!

Докато сте в материята, дръжте си маски на лицето.

“ Но като дойде да направи нещо за Него, няма го.

„Всичко, каквото чух от Отца си – казва Христос, – явих ви го.“

Често някои дойдат, казват ми: „Аз върша волята Божия“.

Излезте една нощ вън и обърнете очите си към онова далечно пространство, към онези светли звезди!

Срещам един работник, беден човек, гледам го, дига една бедна жена, паднала на улицата, кракът си навехнала.

Там са всички онези велики библиотеки, там е скрито великото знание.

Всичко туй ще го пребродите и като живеете по 100,000,000 години във всяка една слънчева система, а те са 100,000,000 слънчеви системи в нашата вселена, в края на времето, един ден като се срещнем, вие ще ми разправите за всички онези ваши екскурзии, които сте имали, и аз ще слушам всичко онова велико, което ще ми кажете, с най-голямо внимание.

Ти си ме видял от най-добрата страна на живота ми.

Аз съзнавам, че има хиляди други неща, които не съм извършил.“ Дойде някой, казва: „Учителю благи, ти си много добър“.

Затуй, казвам, ние трябва да сме добри извън времето и пространството.

Единственото нещо, което се изисква от нас, е следното: Туй, което Бог върши, и ние да го вършим.

Сега аз няма да ви препоръчвам морал, няма да ви казвам да раздадете имането си.

Не, животът не седи в раздаването на къщите, на имането; животът не седи и в храненето на хората.

Ти може да нахраниш един човек и пак да имаш някаква задна цел по отношение към него.

Ще взема думите Христови: „Всичко, каквото чух от Отца си, явих ви го!

Сега аз няма да ви разяснявам в какво седи истинският живот.

“ Вие ще намерите допълнението на това: „Всичко, каквото чух!

“ Често употребявате думите „на вас всичко ви казах“.

Може ли всичко да се каже?

Всичко може да се каже на онзи, който всичко разбира.

Нима онова житно зърно, което вие посаждате в земята, не съдържа всичко в себе си?

Дал ли им е много знания?

Всичките онези соли са внесени в това семе.

Нима първият лъч, който иде от слънцето, не носи всичко в себе си?

Знанието, богатството, което имаш, ще почнеш постепенно да го изгубваш.

– Носи.

Някой казва: „Аз изгубих знанието си“.

Всеки ден вие се събуждате и казвате: „Господи, Ти си ме забравил, аз нямам приятели.

Няма кой да ме обича.

Ако направиш една пушка или един автомобил и ако с тях, вместо да улесняваш хората, ти ги премазваш или убиваш, колко струва твоето изобретение?

Всички са ме изоставили“.

Мислите ли, че онзи първи лъч, който е проникнал сутринта при изгрева на вашето слънце, не достига до вашето око и не носи всичко в себе си?

Питам сега: Онези хора, които в тия 5 години са пренесени с железниците, могат ли да платят живота на тези 150,000 души?

– Носи.

Ако този дълг се наложи на съвременния свят, ще може ли той да го изплаща?

Да кажем, че железниците убиват в 10 години един човек, това разбирам, но за 5 години да се избият 150,000 души, каква култура е тази!

И който ходи във виделина, няма да се спъва.

Любовта е едно изявление на Бога и само чрез Любовта ние можем да Го познаем.

Всички други философски разисквания и твърдения, това са само залъгалки.

Ако това беше една велика истина, ако всички онези трактати, онези велики томове съдържаха истината, ние всички трябваше да бъдем добри хора.

Сега не е да отивате в другата крайност, да мислите, че и без къщи може, но да имате правилни схващания.

Ако някой мой приятел ме заведе в една сладкарница, дето се продават пасти, както ги наричат с чужди имена, аз наричам тия сладкарници „приятните стаички“, и ме покани да си хапна, какво ще произведат те в моя стомах?

Нямаме нужда ние от тези грамадните здания.

Тия пастички са направени от белтъка на яйцата, само крем са, но като ги изядеш и се върнеш у дома си, нещо те стяга на корема.

Тези грамадни здания, които сега творим, са израз на един грамаден морал, с велики идеи.

Днес тъй, утре тъй, и най-после, виждаш, че нещо ти липсва, и краката ти почват да се спъват.

Не е достатъчно само да строим тези велики здания, къщи, автомобили, железници, но тези велики идеи трябваше да подобрят нашето положение, та като устроим света, тогава да турим тези железници, автомобили, и всеки да се ползва.

Този приятел ти даде една сладка, онзи приятел ти даде друга сладка, но те не са нещо съдържателно.

А сега всички казват: „Ние сме културни“.

2. Езикът на природата

Като направиш едно естествено движение, съгласно със законите на природата, ти ще почувстваш голяма приятност в себе си.

Съвременните физици още не са изучили при какъв ъгъл на пречупване на светлината, при какви стълкновения на светлината се образува червеният цвят; те не са изучили още при какви ъгли, при какви стълкновения на светлината се образува портокаленият, жълтият, зеленият, синият, виолетовият и другите цветове изобщо.

В погледа на очите си и в обръщенията си към хората трябва да бъдете много внимателни.

Когато пък някой иска да ви обиди, вие, преди още да сте чули, какво ще ви каже, отваряте широко очите си и слушате.

Като окултни ученици вие трябва да се отличавате!

После свиете веждите си малко и във вас се започва една вътрешна реакция.

Някой път, когато човек се уплаши, той отваря очите си, а когато иска да приеме по-малко външни впечатления, той си затваря очите.

Ако сте по силен от този, който ви обидил, във вас се заражда желание да го биете, но ако сте по-слаб, заражда се мисълта при какви условия да му отмъстите.

Понякога човек си държи главата наведена наляво, друг път надясно, някога назад или напред, но всички тия движения не са случайни те са резултат на нещо.

Всички тия неща са интересни за проучаване.

Окултният ученик не трябва да бъде, както казват французите, „конте“.

Когато наблюдавате човешките очи, ще видите, че от тях излиза един лъч, по посоката на който можете да определите човешкия характер.

Точка O в дадената рисунка представлява зеницата на окото.

– Когато човек се облече, докара, едва стъпва на пръстите си и току поглежда навсякъде.

Да допуснем, че правата линия CD определя полето на зрението.

Когато вървиш, движенията ти всякога трябва да бъдат в хармония с твоята обща мисъл, с твоето общо чувство.

И волята ти трябва да бъде в хармония с движенията ти.

Тогава очите се обръщат със зеницата нагоре, и ако може да отворите в това време окото на човека, ще видите това му положение и лъча, обърнати перпендикулярно към главата.

Туй е езикът на природата.

От посоката на този лъч, дали е нагоре или надолу, и от ъгъла, който той образува, зависи моралната сила на човека.

Сега, ще държите будно съзнанието си и ще пазите връзката си с Бога!

Това ще ви бъде задача за един месец (до 16.1.1924 г) Ще мислите върху това всеки ден по 15 минути и то като вървите по пътя.

Ще вървите свободно, съзнанието ви ще бъде будно, без да ви забележат хората.

Щом този лъч се завърти и слезе под линията CD, такъв човек, каквито обещания и да дава, не е в състояние да ги изпълни, той се намира под чужди влияния.

Каквито решения и да взима за добро, и тях няма да изпълни.

Може да преминавате от единия тротоар на другия, ще вървите между хората и никой няма да ви забелязва.

Когато пък лъчите са нагоре, такъв човек може да напълни почти всичките си обещания, а когато лъчът е перпендикулярен, такъв човек изпълнява сто на сто своите обещания.

Според този закон направете един опит да видите как действа погледът на очите ви върху другите.

Срещнете някоя ваша сестра, погледнете я, като отправите погледа си нагоре, към Бога, усмихнете ѝ се вътрешно, слабо, незабелязано и вижте как ще се почувства тя.

Следователно разгледан от това гледище, мозъкът е различен в различните хора.

Много от съвременните физиолози и лекари мислят, че всичките гънки на мозъка в човека са еднакви.

Някой ден може да направите някой несполучлив опит – наместо да отправите лъча нагоре, вие го отправяте надолу.

Ъглите изразяват само известни гънки, чрез които ние можем да трансформираме известна енергия, да отстраняваме известни цветове, други да превръщаме и да приемаме само онези цветове, които помагат за развитието ни.

Човек като прави опити, може да направи някоя погрешка, но това да не ви смущава.

Трябва да знаете, че светлината е един от великите фактори не само за умственото развитие на човека, но и за характера и дългия му живот.

Вие трябва да се наблюдавате, да проучвате въздействието на разните цветове върху вас.

Аз имам голяма статистика по това, но не мога да ви дам някои от тия диагнози, понеже сте много страхливи.

Някои от вас сте тъй страхливи, че изпадате в положението на ония слабодушни студенти по медицина, които, като изучават през третата година на своето студентчество симптомите на разните болести, сами заболяват.

Те преживяват тогава всичките болести.

Има известни симптоми, които, ако ви се кажат, произвеждат във вас обратни процеси и вие, наместо да се ползвате, изплашвате се.

Като ви говоря за червения цвят, не мислете, че той се събира във вас, за да ви създаде зло.

Във вашия организъм се събират много излишни вещества, които вие не използвате, и след време те ще ви създадат ред нещастия.

Вие сте млади още, затова ще се стремите да дадете на лицето си правилен, естествен израз.

Като ученици ще се пазите от всички неестествени гримаси, а вие имате много такива Например, кривите се на една или на друга страна почесвате главата си оттук-оттам, мърдате се и т.н.

Но ако знаете какво може да ви донесе всяко движение, вие щяхте да бъдете внимателни в движенията си.

Запример аз спазвам следното правило: не мога да закова две дървета във форма на кръст. Защо?

Може да кажете, че това е суеверие.

Не, кой и да е ученик, който изучава окултната наука, никога няма да закове две дървета на кръст.

Често вие с пръстите си правите един кръст, подавате го някому и казвате: целуни го!

Кръстът показва едно грешно, дисхармонично състояние в природата.

В окултната наука кръстът е място на падение, мъчение и страдание.

Кръстът и ред други символи представляват езика на природата.

Този човек още не е абсолютно добър, той се е научил само да върти това колело.

Опасността на това колело е там, че като е излязло злото, което създава мъчението на всички хора в кръста, след него иде другото, специалното зло.

Всички вие знаете зъбчатите колела (A), нали?

Ако такова едно колело ви хване със зъбците си, какво ще стане с вас?

Тогава някои хора се въодушевяват от него, като му турят в средата един малък кръг C, а наоколо му лъчи – представят си го като светящо слънце (D).

Мислите ли, че вие можете да живеете в един такъв свят?

От очите ви трябва да излизат дълги, непреривни лъчи от светлина, които да отиват до обекта или до вашия приятел.

Тази светлина трябва да бъде хармонична, приятна и не само да отива до вашия приятел, но и да се връща – да прави един кръг.

Движението на тази светлина трябва да бъде кръгообразно.

Някои хора като гледат, много бързо си движат очите и погледът им с хвърля от едно място на друго.

Това са фокуси в природата, които тя наказва.

Защо именно вие ще си вдигнете очите нагоре, ще погледнете и после веднага ще ги свалите надолу?

Може да е навик, но отде е дошъл той?

Вижте онзи пианист, който тъй вещо майсторски си движи ръцете по клавишите, как е придобил този навик?

Той се е учил дълго време, много е свирил и най-после е придобил този навик, това изкуство да свири тъй леко на пианото.

Той казва: Аз не гледам в клавишите, не мисля за пръстите.

Да, ти не мислиш, но твоите пръсти работят по определени закони.

Ти си свирил цели 10 години усилено и съзнанието ти вече се е предало в мускулите на ръцете ти.

Някой казва: Аз не зная какво да правя.

Не знаеш какво да правиш!

– Учи се да свириш.

Та за всички тия навици, които днес имате, не се оправдавайте, че са прости навици, но трябва да знаете, че за да ги придобиете, вие сте учили дълго време, свирили сте, докато най-после са станали несъзнателни.

Уповавали ли сте се само на вашия ум, да видите в какво състояние ще се намерите?

Дойде ли някой, затрие една нота от оригинала и вие си казвате: Липсва една нота, но коя ли беше тя?

Вие погледнете оригинала и си казвате: Не ме лъже паметта ми, имаше тук една нота, липсва тя.

Припомните си уж, турите вместо нея друга нота, но още повече изопачавате оригинала.

съвсем сте изопачили характера си и вече коренно се различавате от онзи първоначален човек, от онзи първоначален път, по който сте вървели.

Често аз ви извеждам на летни екскурзии, но летните екскурзии са много опасни.

– Със зеленината в природата.

Той, като дойде до някой извор, фантазията заговаря: Ех, да има сега тук едно агне хубаво опечено, малко винце, че като се наредим около този извор, той ще шумоли тъй приятно, а ние ще ядем, ще се веселим.

Някой ще каже: Какво има да се мисли за агнето?

Докато се опече това агне, най-напред трябва да се заколи, после да видиш, как изтича неговата кръв; след това да го забодеш на шиш и да го въртиш на огъня, да се позачерви.

И най-после ще го сложиш пред себе си, ще ядеш и ще си фантазираш за това-онова, ще разискваш върху разни идеи.

Мислите ли, обаче, че такава една екскурзия може да донесе благо на човека?

После, минавате покрай някоя гора и си казвате: Това място е много хубаво, то е тъкмо за скриване; като гонят някой човек, тук да се скрие.

Да, но да гонят някой човек не ще да е за някаква идея.

Може и да е за идея, но това ще бъде на сто случая един.

Когато цялото поле е покрито само със сняг, в твоя ум няма да се явява мисълта за никакво агне, за никаква кокошка.

Ти ще носиш в ума си само една мисъл: синьото небе и белия сняг!

Може да си кажете от време на време: Ех, да е малко по-топло!

Но като погледнете белия цвят, той ще произведе едно духовно трептение, едно духовно повдигане в душата ви и вие ще си кажете: Не, и тъй е хубаво – навред синьо небе и бял сняг!

Който иска да си влияе добре, зимните екскурзии със сняг са за предпочитане пред другите.

От чисто окултно гледище вие може да си правите и умствени екскурзии, за да трансформирате състоянията си.

Например вие сте неразположени духом, минавате през някаква криза – седнете тогава и мислено си направете една хубава зимна екскурзия: отиване, връщане, пътя, през който ще минете, всичко това ще извършите мислено.

Представете си, че вие вървите по пътя AB.

Тук климатът е умерен, бури не стават и вие го изминавате без каквито и да са кризи.

Но вие трябва да минете и през другия път – CB, който е с крайно променчива природа.

Представете си, че тръгвате от C и вървите към B нагоре.

Колкото се качвате нагоре към B, явява се едно силно течение, лапавица, вие почвате да треперите, простудявате се и ви хваща пневмония, от която боледувате 3–4 месеца.

Като оздравеете, казвате си: Слава Богу, че с малко се отървах.

Всички вие, младите, трябва да знаете, че в морето, през което минавате, стават бури.

Те ще дойдат, но вие не ги обяснявайте философски, а си кажете: Това е морална буря.

Дойде ви едно изкушение, кажете си: Това е морална буря.

Ако сте умен, ще вземете предпазителни мерки, ще влезете на завет в кораба си, на някое спасително място.

Ако сте изложени някъде на открито, ще пострадате.

Тъй щото ще знаете: това са кризи, морални бури, които стават и в природата.

Знайте обаче, че вътре във вас има известни инструменти, с които ви предупреждават в това, което има да ви се случи в живота.

Тя често ви предупреждава, казва ви: Бъдете внимателни, ще ви се случи нещо!

Ако сте в някой град, ще пътувате по краищата, а не по средата, защото ако вървите по средата, може да ви прегази някоя кола.

Вие трябва да развивате интуицията в себе си!

То ви пришепва тихо и спокойно, казва ви само да бъдете внимателни.

В какво отношение да бъдете внимателни?

– Да се пазите от лоши другари.

Вие имате лоши другари, които не ви мислят добро/ Те искат да отвлекат вниманието ви, за да скъсате връзките си с източника на вашия живот.

Това е злото, което те могат да ви направят.

Дето и да вървите, през море ли минавате или през какъв и да е път, едно правило трябва да спазвате: за нищо на света не късайте връзката, с която сте слезли на земята и с която ще се качите горе!

Докато се държите за нея, може да се завъртите 10 пъти около нея – нищо няма да ви стане.

Скъса ли се тази връзка, вие сте една перушинка вече и можете да станете играчка в ръцете на съдбата.

Как може да се скъса тази връзка?

Сега, като наблюдавате живота, ще забележите: тия хора, които обичат да пият, събират се двама души заедно, напълнят чашките си, дигнат ги, прекръстосат ръцете си, казват: Хайде, приятелю, аз ще пия от твоята чашка ти от моята!

– Искат да покажат, покажат, че се обичат.

Да, това е обичта на огъня който пращи, хвърля искри надалеч.

Има известни места в природата, до които като дойдете, опасно е.

Добре че вие още не разбирате езика на природата.

По дърветата по изворите, по реките, по горите, по всички планински места – навсякъде из природата са хроникирани всички добродетели и всички престъпления и отвратителни грехове, които хората са върши и отначало и до сега Някои хора казват: Да разбираме езика на природата!

Няма по-ужасно нещо от това, да ви се отворят очите преждевременно и да видите какви лоши работи има написани в нея.

Има и красиви работи написани в природата, но има и лоши!

Ще ме запитате: Как да познаем де има написани хубави неща из природата?

Пътувате през някое планинско място, казвате си: Туй място не ми се харесва.

Ще продължиш пътя си, ще обиколиш тук-там, докато туй чувство вътре ти подскаже: Тук можеш да спреш.

Вие може да кажете: Ами защо да не спра там?

Следователно, когато ние пътуваме при сегашните условия на земята, при сегашната култура, малко места има, дето ние можем да се спрем и свободно да си отпочинем.

Да си починеш всред природата значи да усетиш в себе си едно вътрешно облекчение, а в ума ти да проблесне велика мисъл.

Някой път речеш да си починеш, веднага нахлуват в тебе груби мисли.

Един от важните въпроси в тази лекция беше въпросът за ъглите на очите.

Най-първо ще се заемете да коригирате очите си.

Това ще ви бъде една задача.

Ще вземете едно чието, ясно огледало и ще наблюдавате посоката на лъча, който излиза от очите ви.

Накъдето гледате и както да гледате съзнанието ви трябва да бъде будно.

Гледате към земята – съзнанието ви трябва да бъде будно.

Гледате нагоре – съзнанието ви трябва да бъде будно.

Щом отправите погледа си нагоре, ще мислите за Бога, за Вечното, за Безконечното, за светиите, за всички ученици, които са минали преди вас, за всички ученици, които се занимават с наука; ще мислите още за знание, за музика, за поезия – за всичко възвишено в света.

– Черната земя, това са греховете на всички същества.

Тя представлява живот на сили, на хиляди и милиарди същества, които са живели лош живот и затова са свързани с нея и не могат лесно да се освободят.

Понякога в природата се среща едно съвпадение, а именно: ъглите, които се образуват от лъчите на вашите очи, съвпадат с ъглите на материята в земята и затова се случва някой човек да заспи в гората и повече да не се събуди.

Ето защо в планински места може да лежите, но да не заспивате.

Няма да се страхувате, но съзнанието ви трябва да бъде свързано с невидимия свят.

Ще лягате и ще ставате, но будни ще бъдете, ако искате да сте в безопасност.

Там има повече събрана енергия от синия цвят.

После, ще обърнете внимание на шапките си, на косите си.

Купувате си шапка, ще гледате по възможност да е валчеста, да няма много гънки, да не е много надиплена или начупена.

Начупената шапка може да ви донесе много пакости.

Тия две линии AB и BC, които виждате на рисунката, представляват два пътя в природата, които се различават един от друг.

Когато човек си иачупва шапката, начупва си и характера.

Кой път ви се вижда по-лесен?

Гледам, някой поет си разчорлил косите.

Ще гледате по възможност косите ви да са прибрани.

По някой път те знаят по-добре своя път, отколкото вие да ги нареждате.

Всички тия счупени линии образуват скали.

Тъй както пада всеки косъм на главата, образува известен ъгъл.

Кои са били причините да се създаде кривата линия AB и кои – да се създаде счупената линия CB?

Вие може да считате тия неща за много дребнави, но знайте, че животът е свързан само от дребни неща.

Ако вие искате да си създадете характер, трябва да знаете, че той се създава от тия дребни неща във вашите косми.

Когато сърцето говори, иска всичко да бъде гладко, да няма никакви препятствия, всичко да върви по мед и масло.

Щом космите ви не се подчиняват на вашата воля, щом палецът ви не се подчинява на вашата воля, вие трябва да се пазите.

Ако сме в общество, искаме навсякъде да ни посрещат и изпращат с лаврови венци, с букети в ръце,с поздравления, с речи, с гощавки.

Всяко ваше движение трябва да бъде под контрол на волята ви.

Казвате запример: Не зная какво ми стана, но не мога да сгъвам пръста си.

Ще го сгъвате, няма да го оставите така.

После казвате: Не зная какво става с моите косми, но много са щръкнали, не мога да ги прибера.

Не, ще заповядате на космите си!

Защото се намесват и личните интереси.

Че ако вие не можете да заповядате на вашите косми, на кого ще заповядате тогава?

– Когато човек не може да се контролира.

Тогава гневът взима надмощие в него, той става нетърпелив и космите му щръкват, нахохорват се, не искат да се подчиняват.

Сега, като разглеждате счупената линия AB, как си обяснявате пречупванията, които тя е претърпяла, та се образували ъглите 1, 2, 3, 4?

– С гладко причесани коси и с прав път.

Например, ако искаш да облагородиш някой човек, ти не трябва да му говориш с меки думи, не трябва да се проявяваш по отношение към него мекушав.

У някои жени косите са причесани гладко и с прав път.

Ако ти си мекушав, това ще произведе в него резултати на червения цвят.

Някои казват, че трябва да бъдем към хората меки, в смисъл мекушави. отстъпчиви.

Космите трябва да падат еднакво и от едната, и от другата страна.

Направете този опит с едно дете и наблюдавайте резултата.

Според какъвто ъгъл пада всеки косъм, такова влияние упражнява и върху характера на човека.

Започнете да галите това дете и ще видите, че цветът на лицето му почва да става розов, червен.

Някой път ще ви задам тема „Кога са се явили космите в света.“ Това е една интересна студия, но доста трудна.

Всички тия неща, които ви казвам, са потребни за вас, понеже вие сте още млади.

При най-малкото побутване на тази материя може да стане експлозия.

Знаете ли защо ви давам тия предпазни мерки?

Такова избухване става и в животните, а някога даже и в растенията.

Корабът няма да потъне, но пътникът все-таки може да направи карамбол.

Защото червеният цвят понякога е пасивен, а някога – активен.

Вие трябва да посещавате планинските местности, за да видите на опит как стават даже и най-малките отклонения на светлината, когато пада при известни условия.

Ще внимавате очите ви да имат нормално състояние, да не правите несъзнателни движения с ръцете си например.

Какви трябва да бъдат движенията ви?

– Ще правите движения, които да ви са приятни, сами да сте доволни от тях.

3. Той ги изпита

Аз съм един пътник, посетих вашата страна, няма какво да ви оставя, затова ви оставям един спомен.

Но да не мислите, че съм някакво величие.

Казвам: Благодарни ли сте?

– „Много съм благодарен.“ Лакътът ви е болен.

Благодарни ли сте?

– „Много.“ Може да правите опити.

“ – Искам и аз да помогна на този мой приятел.

100 опита може да направите и ако 99 от тях излязат сполучливи, този огън може да лекува.

– „Ама то е ниско положение.“ Не, отлично изкуство е да зная как да помагам, как да махам опашката.

„И това казваше Той да го изпита.“

Туй е необходимото, до което ние съвременните хора трябва да се домогнем.

Не, животните с всичките свои движения могат да покажат своите настроения, и зли, и добри; и страх, и отвращение.

И съвременните учени хора почват да го забелязват.

Следователно ние трябва да бъдем много скромни – туй е първото нещо.

Онзи лед, по който вие сте играли досега, почва да се топи и изгубва своята твърдост.

И в света слуги трябва да станем!

Вие забелязвате, че не може вече с вашите кънки да си играете по него, и почвате да потъвате.

Че слуги трябва да станем, туй светските хора добре го знаят.

Всичкият лед почва постепенно да се топи и остава водата.

Всеки иска изведнъж да стане богат.

А в тази вода още не сте се научили да плавате.

Богат става, но и богат пада.

Сега, когато говорим научно, че за грешните в този свят няма условия да живеят, защо казваме това?

Хората по някой път мислят, че трябва да имаме някой външен заговор.

Като говоря за тази сестра, аз нямам за цел да я обиждам, ни най-малко, но казвам, че тя още не познава себе си.

Щом не познава коя е, говори, че е Магдалена.

В природата има друг един закон.

Ще ви приведа един анекдот за един действителен случай.

Вие във вашия живот вече носите отровата, от която ще се разложите.

Руският цар, за да излекува злоупотребленията в Русия, писал до всички манастири: „В който манастир се намира главата на Йоан Кръстителя, да ми я донесат“.

Цели фамилии, цели раси са изчезнали от лицето на земята със своя грешен живот.

Като знаел, че ще му донесат от много места главата на Йоан Кръстителя, определил 40–50 стаи, в които да поставят поотделно донесените глави.

Свиква няколко старци от светия синод и ги запитва: „Колко глави има Йоан Кръстител?

Казвате: „Как трябва да се живее?

“ Още не можете да научите как трябва да се живее.

Първото нещо, което човек трябва да приложи, е да започне с най-малката величина.

“ – „Ще ви докажа.“ Завежда всички тия старци по всички стаи и с документи по дати им показва получените 40 глави.

Идете в кое и да е отделение, как започва учителят?

“ Е, колко Магдалени има на света?

Аз зная, тук в София има много Магдалени.

Аз гледам, щом дойдем до моралния свят, току виж, някой прост човек изведнъж започва с много сложни процеси, с хиляди, с милиони започва.

Срещнете кой и да е човек, като започнете от най-обикновените хора до най-великите гении, всички се стремят към неща възвишени, идеални, всички ще ви говорят за идеали.

Този момент е важен за мене, а не важи тази Магдалена преди 2000 години.

Срещнете кой и да е говедар, и той ще ви говори за идеали.

За него има начини, чрез които може да се превърне от една форма в друга.

Писанието го нарича: „зазоряване на битието, създаване на един космос“.

Всички ще ви говорят за един велик идеал, но спрете се, поискайте да ви определят техния идеал, ще видите, че идеалът в техния ум не е строго определен.

И ако вие схванете този момент, туй е едно възраждане.

Например, някой слушал някоя отлична реч или беседа на някой виден проповедник и казва: „Е, хубава, много хубава, отлична беше тази беседа“.

За всяка една душа се създава един космос.

Той имал с тях частни разговори, учил ги е как трябва да живеят, как да употребяват живите сили вътре в природата.

И тъй ще си остане.

Сега всички говорят за спасение, за любов, но каква е тази любов между хората?

Когато ние се срещнем със самата действителност, в даден момент, силата на човека се определя вън от времето и пространството.

Тя не че не е определена, но в нашето развитие, в нашата еволюция ние не сме в състояние да определим човешката сила.

Така само ще познаете, че туй, което Бог е създал, не може да се изгуби.

Когато една вода достигне крайните предели, тя е слаба.

Когато ние развиваме Истината, някой път тя ни засяга отблизо, и някои ще кажат: „Тази беседа е насочена против нас“.

„Това казваше, защото искаше да ги изпита.“ Като какви?

Силна е само в самото начало, в края си е слаба.

Не е въпросът дали е насочена против някого.

– Изпита ни като богати и сиромаси, изпита ни като учени и прости, изпита ни като силни и слаби, изпита ни като здрави и болни.

Следователно смисълът на живота е да определи човек в що стои неговият идеал.

Истината не може да се насочи против никого.

Във всички положения ни изпита.

Идеал не може да бъде вашата къща; идеал не може да бъде знанието; идеал не може да бъде светлината; идеал не могат да бъдат парите; идеал не може да бъде силата; идеал не може да бъде красотата; идеал не може да бъде добротата. Защо?

Ако някой мисли, че тази Истина има него предвид, той си дава много голяма тежест.

– Всички тия неща търпят промени в света.

И тъй, в българския език, най-първо ние трябва да се научим, по възможност, да употребяваме думите на място.

Силният е силен при известни условия, слабият е слаб при известни условия; ученият е учен при известни условия, глупавият е глупав при известни условия.

Тъй да употребим всяка дума, че в нея да се вложи искреност.

Всички неща, които се видоизменят, не съдържат в себе си идеал.

Бог за нас не мисли тъй, както ние мислим за себе си.

Аз не искам да ви накарам да вярвате в бъдещия живот.

Когато казвам, че Бог мисли за хората, аз разбирам следното: Бог е дал на всеки човек необходимото за живота, дал му е разумните сили, дал му е чувстването, дал му е воля и казва: „Твоето благо сега се намира в твоите ръце, ще работиш според наставленията“.

Не е това задачата ми.

Аз искам да се пробуди у вас съзнанието, да разберете, че тази Божия Любов е всичко и че няма друга сила като нея.

Идеалът е същина, която съдържа целокупността на цялото битие в себе си.

Бог не се занимава с нас ни най-малко, но тези живи сили в нас, те се занимават с всеки едного.

Това можете да го опитате още сега.

Този идеал, тази реалност съдържа всичко в себе си.

И първото проявление на този идеал в света, това наричаме ние обикновената човешка любов, за която всички говорят.

До известна степен всички търсят тази любов.

Нищо не му е казал Духът, но тези живи сили, които работят в него, те му казват.

Много голямо значение си дават хората!

Но има нещо, което отвътре ви заговаря тайно, и веднага всичката тази тежест се смъква, като че се отваря този капак, и ти казваш: „Е, слава Богу, има в живота смисъл“ – и започваш да мислиш.

Ако Господ дойде да говори специално на всекиго, къде ще му излезе края!

Всички пророци казват, че Господ им говорил.

Аз не говоря за любовта с този червения пламък, нито с портокаления, нито със зеления, нито със синия, но за Любовта, която е с една мека, бяла светлина.

Има светии, велики Учители, адепти, които с хиляди години са чакали да им проговори Господ.

Следователно дотогава, докато Любовта съществува, силата, знанието имат смисъл.

Не че не се занимава с тях, но моментално Той изпраща всичко и казва: „Тези деца още не са готови, затова нека се занимават с онези живи сили, които са у тях, с тях да работят“.

Ние искаме да бъдем силни. Защо?

Е, ти си художник, имаш талант, казваш: „Да дойде Господ да ми помогне!

– Защото имаме известен обект, който обичаме, искаме да се покажем пред този обект.

“ Не, ти имаш велик талант, сам можеш да си помогнеш, но ти искаш изведнъж.

Някоя мишка дойде, погледне, казва си: „Имам тук някакво благо“.

Защо онзи младият момък иска да работи за своя народ?

Всичките неща се придобиват с много голям труд.

Той иска да се покаже, че работи за народа си, той иска да се подигне, иска всички същества да го славят, той иска да бъде силен.

Който мисли, че всичко лесно се добива, лъже се.

Направи си стратегията тя и казва: „Тази пастърма може да се вземе“.

Няма нищо по-мъчно от да добиеш Добродетелта, да добиеш Любовта, да добиеш Мъдростта, да обичаш Истината.

Ще впрегнеш всичките си сили, като баба Стана, и на 80 години ще свършиш четирите отделения.

Искаме да помагаме на хора, които не се нуждаят от нашата помощ.

Тия деца ще скачат по главата ти отгоре, но ти ще знаеш как да ги укротяваш.

Искаме да спасим тези, които не се нуждаят от нашето спасение.

Е, колко е добър Господ, едно голямо благословение е дал!

Ако някой се задъни в една крива улица, трябва ли да върви там?

„Той го изпита, защо си знаеше какво щеше да прави.“

Седи вътре, обикаля, почне тогава да стърже.

“ На този, който се е задънил, казвам: Върни се назад, не можеш да излезеш!

И тъй, най-първо трябва да се научите да употребявате правилно думите, да научите силата на всяка дума.

Някой казва: „Не трябва ли да обичам своя народ?

Някой път казваш някому: „Ти не си искрен“.

Дойде господарят, вземе я, тя трепне.

“ Питам: Ти разреши ли въпроса със себе си, със своя ум, със своето сърце, със своята душа, със своя дух?

Но тази дума, тази мисъл, която си изказал, има обратно действие.

Никой няма право да употребява човешката мисъл тъй, както той си иска.

“ Дойде котката, почне да я обикаля.

Твоят народ е съставен от разумни единици и всяка единица трябва да си търси пътя, тя сама е в състояние да чувства, да мисли, да действа тъй, както трябва.

Има начин как да се употребява, той е Божественият език.

Някой път и мацата не ще да яде мишки.

Ще кажете: „Ама не трябва ли да спасяваме хората?

Някой път трябва да употребя време, да ви разправя как се е образувал човешкият език, този първичният език, от който са се образували всички други езици.

Господарят отвори капана и я пусне.

Ти говориш за една случайност в света, която може да се прояви.

Като дойдете тогава на земята, ни помен няма да има от сегашните езици.

Аз наблюдавах една котка.

Ние не трябва да изучаваме живота от случайностите.

Звуковете тъй ще бъдат изменени, че този език ще представлява нещо архаистическо, само останки ще има от него, ще бъде нещо като стария санскритски език.

Друг един факт: една котка хвана една мишка отвънка и я донесе вътре, като ѝ казва: „Ти си стояла много време вънка, не знаеш закона, сега ще останеш вътре“.

Ние трябва да изучим живота в онези истински принципи, онези истински методи, върху които е поставен, базиран.

Кои са истинските методи, върху които са поставени съвременните народи, за да намерят своя път?

Учениците не са в състояние да ме разберат, но външните, светските хора, този път те ще ме разберат.

“ Хване една мишка отвън, внесе я вкъщи; хване някоя от къщи, изнесе я вън и почва да мърка на господарката си.

И всички съвременни европейски народи мислят, че само чрез насилие може да се поправи пътят им.

Всяка една дума вътре в себе си съдържа една благодат или една отрова, съдържа или киселина, или основа.

Тази котка е много беля, тя от вътре изнася мишките вън, а от вън ги носи вътре, Казвам: Това е една котка, която е разбрала новото учение.

Не, насилието в света е нещо случайно.

Любовта е един естествен акт, който съществува във всичкото битие, между всички животни, от най-малки до най-големи.

Туй, което разяжда живота, това са киселините.

„Защото си знаеше, какво щеше да прави.“

Всички тия народи, които са свързани в това ядро, имат отношение един към друг, свързани са.

И тъй, от човека се изисква едно нещо: да бъдем крайно внимателни към думите, които употребяваме, защото, казва Христос: „От думите си ще се оправдаем и от думите си ще се обвиним“.

Връщали ли сте се назад да видите как са се образували съвременните общества, как се е образувала човешката реч, как се е образувала човешката мисъл?

Това не е само с българите, аз съм срещал и французи, и англичани, и руси, и румънци, и те имат лош език.

Всички тия неща ние ги взимаме наготово, както някой математик взима една истина като аксиома.

Слушал съм и русите.

Съвременните учени хора и поети, аз поне ги следя, всички те – и англичани, и французи, и американци, и индуси, всички си имат правила на своя език, имат си граматика, имат си глаголи, местоимения, съществителни имена, прилагателни, причастия, приставки, но в този език всяка една дума съдържа известно качество.

Думите са живи сами по себе си.

Някои думи вътре в себе си носят такава отрова, която е в състояние в една минута отгоре да сломи човек.

Досега той се е учил отлично, пръв ученик е бил в университета, но сега, като седи, няма го.

И сега трябва да дойдат поети, писатели, философи, да създадат този красивия език.

Тяхната поезия трябва да диша живот.

Разправят за един германски професор, човек на 80 години, влюбва се в една от своите ученички от университета и става разсеян, не може да чете.

Всяка поезия, като я прочетеш, всяка песен, като я изпееш, трябва да я почувстваш като балсам.

Гениален човек бил, а сега седи, не може да си чете лекциите.

Аз бих желал да срещна хора с мек поглед.

И най-после трябваше да се откаже да чете лекции.

Като чете лекциите си, тя е в ума му.

Формите на всички мисли се отличават една от друга.

Разказва, прави движения, но в лекциите си употребява нейното име.

Като срещна един човек, тук в обществото, да ме погледне с този мек поглед.

Мислите, сами по себе си, и те си имат форми.

За пример, ако аз, тъй както си седя, предам една моя мисъл, тази мисъл вече е един разговор.

Не му е мръднала дъската, но тази красива мома е вляла в професора си своята отрова, която хората наричат любов.

Представете си, че вие сте една млада и красива жена.

Вие няма да възприемете моята мисъл, но едно същество с по-тънък усет, или едно същество извън материята, би схванало моята мисъл като един звук, тя би му проговорила.

Та като срещна една такава млада, красива жена, тъй да я погледна, че да не ѝ трепне сърцето.

Ако аз кажа в ума си: „Вие сте добри“, вие може да не почувствате нищо, но ще схванете една промяна на лицето ми.

Иначе тя може да си помисли: „Този човек може да ме изнасили“.

Но ако ви кажа гласно, че сте добри, вие ще ме погледнете и ще си кажете: „Сериозно ли говориш, че аз съм добър, или искаш да ме изпиташ?

А като ме срещне, да се зарадва и тази ѝ радост да се оправдае.

И всичките хора говорят, че това било наследственост, атавизъм.

И този мек поглед да не е само при един случай в живота ни.

Не, всяка мисъл вие ще я спрете пред вашата врата, ще снемете всичките ѝ външни дрехи, ще проверите надписът ѝ какъв е, тъй, както в лабораторията по надписа опитвате всичките шишенца, и най-после ще я пуснете да влезе вътре.

В духовния свят всички мисли си имат имена и ще проверите захар ли съдържат, основа ли съдържат или киселина.

И знаете ли колко сестри и братя сега в тези гори са продали своя живот?

– Иска да узнае какви са твоите намерения спрямо него, за да вземе едно решение.

Едно време само жените продаваха своите души, а сега и мъжете продават своите души.

Казва: „Господине, аз имам особено мнение за тебе, не искам да се разговарям с тебе, понеже и друг път съм се разговаряла, затова предпочитам да съм по-далеч“.

След като си излезе, банкеринът казва отподире му: „Вагабонт“.

Едно време само жените продаваха своите сърца, а сега и мъжете.

Е, какво иска да каже?

Ако го оскърбя, аз искам извинение, но ако моите думи внесат едно събуждане, аз не искам никакво извинение от вас.

Мъже и жени, от тези двата стълба зависи спасението на света.

Седят гургулички, гугуцат си.

Тъй трябва да се чувстват мъжете и жените.

Този човек, който искал от него пари, е отличен, добър човек, има жена и 3 деца, дошъл до отчаяние, отива при банкерина и му казва: „Господине, ще бъдете тъй добър да ми направите една услуга, ще ми заемете една сума, имам жена и 3 деца, аз съм честен човек, ще ви се издължа.

Мъжът, като се спре, да каже: „Аз съм един Божествен стълб“.

Приближавам се аз до тях, спокойно си седят, казват: „Господине, добре дошъл, но онзи там, с онази култура на своето чифте, ние сме го опитали, опитали сме тази култура и от този език искаме да бъдем малко по-далеч“.

Никаква гаранция не мога да ви дам, но ви давам честната си дума“.

Понеже банкеринът бърза, скъпо е времето му, казва: „Господине, моето време е скъпо, нямам, не мога да ви услужа“.

– Да крепи.

Този човек си излиза навън, въздъхва си.

Не се турят сламки на една къща, но такива греди, които при всичките условия могат да изнасят всичката тежест.

Ако вземете книгите, вестниците, там има куп думи турени, които не са на мястото си.

Такива трябва да бъдат мъжете и жените.

И всички вие сте турени в това Божествено здание, като тези велики стълбове.

Ако един проповедник проповядва, трябва да знаем какво е неговото намерение, като проповядва.

– Не дал 1,000 лева на този беден човек.

– Да бъдете непоколебими.

Ако вие сте се събрали да ме слушате, какви са вашите подбуждения?

Сега да ви покажа как действа този закон.

Някои идват тук да ме хванат за думите ми.

Туй нежно чувство на Любовта аз го определям така: Когато ме види тази красивата жена, сърцето ѝ да не трепне и аз да не бъда тъй намръщен, но да ѝ отправя един мек поглед, и в моите очи да види, че пред себе си има една душа, един човек в пълния смисъл на думата и да се зарадва.

Те са пратени, казват: „Да го уловим този сега!

И нейната радост да се оправдае от всичките мои постъпки.

“ И седят, бележат в книжката си.

Допуснете, че тези две колички дойдат успоредно.

Желая ви това да бъде ваш идеал.

И почват да разместват думите ми.

И едната, и другата не се спущат, имат да разправят свои лични дертове.

Не само да ви бъде идеал, но да го приложите: ако го приложите, вашите домове ще се спасят, или по-добре, вие ще подобрите вашето положение.

Туй значи да събудим в себе си Божественото.

Аз съм хванат вече, аз съм отговорен пред себе си, отговорен съм пред този велик закон.

Но допуснете, че едната е тъй направена, има си спирачка, и единият остава да виси във въздуха, а другият се сгромолясва долу и умира.

Когато човек помисли тъй, той се свързва с Бога и Бог му казва: „Ти оправда моята Любов“.

Следователно всичките спорове, които съществуват в домовете между мъжете и жените, са все такива.

Само при такива условия един човек може да се спаси.

Аз го зная преди вас, аз съм хванат пред себе си.

Почнат ли да се карат мъж и жена, брат и сестра, непременно един от тях ще умре.

Само при такива условия един народ може да се спаси.

И досега още не е дошъл някой да ми каже, че това или онова не е вярно.

Карат ли се гражданите на един народ, на този народ няма да му върви.

Цялата история е пълна с факти, които показват, че когато Провидението ни доведе до изпити, в които не можем да спазим законите, идват нещастията.

Нека излезе духовенството да проповядва този идеал!

Всяка една погрешка е отрова, която влиза във вашата кръв и не е тъй лесно да се измие, да се изхвърли навън.

Има ли такива свещеници в Англия, във Франция, или където и да е?

Нека тези хора, които знаят толкова, вземат един негър, да му смъкнат тази чернина, да го направят бял.

Сега и българският народ иска да му върви.

Обясняват, че това е пигмент под кожата, тъй го създала природата.

Но кой е начинът да се помогне на българския народ?

То изисква души, от които техните сестри в гората да се радват, а не да плачат.

Нямам нищо против, може да е така, но вие, като учени хора, снемете от него тази черна краска.

То изисква мъже, които да оправдаят, че са мъже.

Съвременните учени хора има начин да почернят лицето на човека, но не и да го направят бяло.

Мъжете днес оправдаха ли своето положение?

Преди 500 години, като дойдоха богомилите, всичките ги разпръснаха, избиха ги.

Американците не си поплюват, те са смел народ.

Духовенството имаше много хубаво желание, да спаси народа.

Да направят човека бял, не могат, но да го осакатят, могат, майстори са те.

Спаси ли го?

Сега всички, които ме слушате, си казвате: „Той трябва да каже нещо, с което светът да се спаси“.

– Не го спаси.

Не, тя трябва да му каже: „Слушай, за греха, който си направил, ти трябва да се разкаеш и да плачеш“.

Е, знаете ли коя е спасителната дума?

Трябва да отидеш в пустинята, за да изкупиш своите престъпления.

Аз мога да ви я кажа, но връзка трябва да има между вас, връзка трябва да има между всички неща.

Така и Мойсей отиде в пустинята и прекара там 40 години, за да изкупи своето престъпление.

У вас трябва да има такова непреодолимо желание, каквото у онази българка, баба Стана.

Тъй е било в старо време, но сега тези 40 години могат да се съкратят.

Доколко е верен този анекдот за баба Стана, бита ли е, не зная, но ще ви приведа този пример.

Спасиха ли се?

Да оставим това настрана!

Спасиха ли се египтяните, вавилоняните, асирийците?

Аз не искам да оставя във вас тази последна мисъл, понеже хубавото, което ви говорих, ще се изгуби.

Макар и 80-годишна, отива един ден при учителя в селото и му казва: „Слушай, стара съм, 80-годишна, но сърцето ми се е запалило, искам да уча.

Испания, след избиването на маврите, спаси ли се?

Не можеш ли да ме приемеш в първо отделение, да се уча с твоите деца?

Нека остане у вас образът на баба Стана, образът на Джон Роз, образът на този благородния човек в гората и красивата жена!

“ – „Не мога, инспекторът не позволява.“ – „Но аз искам да се уча!

Кой народ се е спасил чрез война?

Само с тези образи може да се създаде благото на човешката душа, само така може да се създаде безсмъртието.

Добие ли се безсмъртието, само тогава ще можем да се запознаем с Истината.

Нали има такива, които идват в училищата да ревизират, слушат, за да одобрят или не методата на учителя.

Трябва да се воюва при известни условия, но при нормалния живот войната е анахронизъм.

Ако някой, който и да е, ти каже, че Истината може да се добие от смъртните хора, този брат да ме извини, нека поне прочете книгата на живота.

Обаче като излиза баба Стана от училището, всички деца се нахвърлят отгоре ѝ.

“ И аз се чудя, като казват на известни места, че държавата имала право да издава присъда за убийство.

Ще му посоча и други книги, ще му посоча самата природа, да види, че този е единственият път, който може да ни изведе на добър край.

Казват ѝ: „Ти си дошла да се учиш с нас, какъв е твоят буквар?

– След смъртта си то може да прави много по-големи пакости, отколкото по-рано.

“ Но баба Стана е умна, тя помилва едно, помилва друго, и така всичките деца привикват с нея.

За предпочитане е да държим лошите хора тук на земята, отколкото да ги убиваме и да ги пратим на по-хубаво място.

– Аз ще бъда тази първата красива жена в гората, каквато не сте виждали, а вие ще бъдете този мъж.

Започва тя тихо и спокойно да се учи и свършва четирите отделения.

Ще застана пред вас, за да ви опитам, и след като ви изпитам, ще кажа: „Аз съм онзи проповедник, който говори там“.

Е, питам сега: Кой от вас, като баба Стана, при такива условия би имал доблестта да се учи с малките деца и с тях да свърши четирите отделения?

Ако вие постъпите съобразно себе си, аз ще ви дам една целувка и ще ви кажа: „Радвам се, братко!

Аз казвам: Такова непреодолимо желание трябва да има в човешката душа, за да се домогне човек до великата Истина, която може да реформира живота.

“ Една свещена целувка ще ви дам.

Но казваме: „Да се освободим от този газ!

Ще ви дам следующия пример.

Ще си кажете: „Виждам или не виждам?

Държи той своя неиздаден дневник и пише опитността си.

Много такива газове има, от които страда съвременното човечество.

Една ваша приятелка или един ваш приятел, който ви обича, без да знаете това вие, ще ви срещне в гората, да види дали го обичате или мислите нещо друго.

Нека всички си признаят греха, който направиха.

Сега аз съм напълно уверен във вас, няма да хвърля съмнение, защото нямам противни доказателства.

Получава от нея писмо, пише му тя: „Ти си толкова добър човек, като тебе няма друг в света, ти си наш спасител“.

Зная, че като ме срещнете там в гората, ще постъпите точно тъй, както баба Стана, точно тъй, както Джон Роз, точно тъй, както непознатия в гората, възвишен във всичките свои постъпки.

Има той една графа в дневника си, в която пише похвалите.

Идва друга една жена при него, проси.

Никому не е позволено да убива!

То може да дойде вече на земята.

На нея той нищо не дава.

Получава писмо, пише му: „Господине, макар че посещаваш църквата, четеш Евангелието, но си много коравосърдечен човек“.

Пише той това в друга графа на дневника си.

Туй всички държавници, всички учени, професори трябва да го знаят, а не да си играят с думите, с Бога.

Защото вие, с вашите престъпления, носите едно разрушение за самия народ.

– Дали им дал пари или не.

Който народ и да е, бил той английският, француският или какъвто и да е, върши ли убийство, той носи разрушение.

Да дадеш пари някому, това добро всеки може да го направи.

Ако аз ви дам 100–200 лева, това и всеки друг може да го направи.

Според мен добро е това, което аз мога да направя и никой друг да не може да го направи.

Доброто е това, което вие може да направите и никой друг да не може да го направи.

Аз проповядвам мир без насилие, а не учението на някакви комунисти, не учението на богатите, не учението на професорите, на учените хора.

Не, аз проповядвам друго учение, учението на онази велика абсолютна Истина, която засяга всинца ни еднакво, без разлика.

И по това се различават всички разумни души.

Туй добро, което те могат да направят, никой друг не може да го направи.

И като го турите, няма да изгори.

Мисълта, която те проектират в света, никой друг не може да я проектира.

Да, мене може да ме изпитате доколко съм културен, но и аз мога да ви изпитам.

А сега всички казват: „Ние сме едно“.

И доколко любите, също може да се изпита!

Ако нямате тази особеност, тогава няма защо да говорим, че в света всички сме едно.

Невидимият свят всеки ден може да ни изпита доколко сме честни, доколко можем да кажем: „Аз съм благороден човек“.

Да, смисълът на живота е да сме благородни.

Едно в Бога, едно в цялото, едно по отношение на безграничното, а не едно в туй, как се проявяваме в даден момент.

Всички може да се изпитаме.

И какво може да се изисква от сегашните хора?

Някой казва: „Аз искам да бъда като тебе“.

Не, ти като мене не можеш да бъдеш.

Един момент е, когато човек може да съзнае и да си каже: „Не, моят живот не е такъв, какъвто трябва да бъде.

И 10,000,000 цървули да скъсаш, ти като мене не можеш да бъдеш.

И аз да скъсам 10,000,000 цървули, като тебе не мога да бъда.

Следователно не се стреми да бъдеш като мене, а се стреми да бъдеш като себе си, като тази първоначална форма, която Бог е турил в тебе.

Аз я наблюдавам, човешкото и Божественото у нея се слели и тя не може да ги различава.

Сега по някой път ние мислим, че можем да спасим човека.

Тя иска да взема все първото място.

Дойде на трапезата, иска масълце, туй-онуй, иска да се представи, че е Магдалена. Какво?

По някой път ние мислим, че може да развратим човека.

Ние сме сити на Магдалени.

От такива Магдалени, от Йоан Кръстителовци и тям подобни ние не се нуждаем.

Първото нещо, което се проповядва, то е, че всеки един трябва да бъде човек.

Вие ще ми цитирате, че можете да извратите Словото Божие.

Много сестри има, които са тръгнали тъй, да се препоръчват за светици.

Да, аз мога да извратя Словото Божие в себе си, но във вас не мога.

Вие сами можете да го извратите.

Ако ти си Магдалена, дръж го за себе си вътре.

Вие сте единствените, които можете да покварите вашата мисъл, аз не мога да я покваря.

Ако ти си Йоан Кръстител, мълчи си.

Ще тръгнат за мене да говорят: Христос съм бил!

Ако аз имам такава сила, че да мога да извратя вашата мисъл, да ви извадя от релсите, тогава аз съм всесилен да оправя света.

Дръж го за себе си!

И тъй, първото нещо, с което ви заблуждават, е като казват: „Слушайте, този е пътят на вашето спасение, този е пътят, по който можете да се подигнете“.

Аз не съм дал право никому да говори за мене.

Аз съм това, което съм, и ти си това, което си.

Е, този автор, който ти препоръчва начини, за да се подигнеш, да забогатееш, може ли да ти гарантира, че туй богатство, което придобиеш, ще можеш да го носиш вечно в себе си?

Има един начин, по който човек може да задържи своето богатство.

Има един начин, по който човек може да задържи своята мисъл, свежестта на своите чувства, своята младина, своя мир, добротата, своето веселие.

И сега всички съвременни хора търсят най-лесен начин.

„И това казваше Той да го изпита.“

Хайде да не му казвам името.

– Учителят може да изпитва, когато предаде на учениците си известна материя.

Бог може да изпитва хората.

Знанието, силите, които ви е дал, може да ги изпита, но същевременно Бог не прави хората нито добри, нито лоши.

Не привидното богатство, не привидната мисъл, но туй сърце да тупти вътре, а не да питаш по 400 пъти: „Обичаш ли ме?

Аз слушам, седят някои сестри, братя или външни хора и казват: „Бог всичко може“.

“ Когато аз ви обичам, където и да сте в света, моята обич ще я чувствате, всичко ще ви върви по мед и масло, ще ви помагам във всичко.

„Ние знаем Господа.“ „Ние – казват – вървим според волята Божия.“ Ами знаете ли сигурно, че вървите по волята Божия?

За нея има само един израз: Тя е всесилна.

Добре, аз ще туря пръста си на пламъка на вашата свещ и ако пръстът ми не изгори, аз казвам: Да, вие сте придобили едно изкуство, придобили сте свещения огън.

Ако туря пръста си и той изгори, казвам: Този огън, който сте придобили, е обикновен огън, него и светът има.

Всеки един човек нека си мисли каквото иска, аз съм за свободата на мисълта, но оставете и мене свободен.

Аз не се нуждая от реклами и съм в състояние себе си да рекламирам.

От никого не искам да приемете нещата направо.

Ще запаля своята свещ и ще кажа: Приятелю, на моята свещ можеш ли да четеш?

Ако искам, аз мога и да лекувам.

Ще науча хората на едно изкуство, но трябва да разбирате от химия, от физика.

Аз разбирам великото изкуство как да се подмладите, как да възстановите вашите сили и да знаете как да живеете.

Ще ви покажа, приятели, туй малко изкуство, да знаете как да живеете.

4. Окултната музика в живота

Не е право това, да не искаме лекари, но глупаво лекуване не искаме.

Аз изваждам от тях един извод.

Този начин на лечение го няма в Природата.

Следователно вие в Школата ще се стремите да имате една трезва мисъл, за да имате простор в мисълта, да можете да се развивате.

Тия методи не са меродавни и в медицинската наука.

Аз забелязвам често едно отклонение във вашата мисъл и то е следното: понеже вие не сте на един уровен на развитие, всеки един от вас си има специално разбиране – слушате ме, каквото казвам, и си казвате: „Аз разбирам като онзи брат.“ – Не, не, всеки брат си има свое разбиране.

Като разглеждаш медицината, ти ще я разглеждаш като наука, която се е проявила още от най-ранните времена.

Ще ви се дадат практически, не само теоретически задачи.

Грънчар си – ще направиш едно хубаво гърне.

Художник си – ще нарисуваш една хубава картина.

И Природата не лекува така.

Музикант си, поет си – ще напишеш нещо.

Понеже Природата е предвидила, че ще грешим, че ще се разболяваме, тя е създала и средства за лекуване.

Има правила за всичко това.

Някой се разболее, тя казва: „Ти ще свариш малко вода и ще пиеш, докато се изпотиш хубаво.“ Заболи те нещо, пръстът ти започва да бере, Природата казва: „Сдъвчи една смокиня, увий хубаво с нея пръста си и ще ти мине.“ Или: „Свари няколко смокини във вода, направи лапа от тях и я тури на пръста си.“ Добро лечебно средство е смокинята.

И после това нещо, изработено от вас, трябва да се оцени от другите.

Е, хубаво, да кажем, че си художник.

Нарисуваш една картина, дадеш я за оценка.

Само понякога човек може да се лекува по духовен начин.

Избери някои от най-простите хора, които не са учили художество, и ще оставим и твоята, и моята картина, да видим коя ще одобрят, какво впечатление ще извадят.

Малцина хора могат да се лекуват по духовен начин.

Дойдат, разгледат картините и харесат твоята.

Какво трябва да кажа аз?

– Ще призная факта тъй, както си е – нищо повече!

Те трябва да имат абсолютно доверие към тебе, пък и ти да бъдеш абсолютно искрен към тях.

Природата има едно безпристрастно мнение за нас.

Няма ли това доверие и тази искреност помежду им, никакво духовно лекуване не може да има.

Трябва да знаете, че не можете с нищо да я накарате да си измени мнението за вас.

Тогава ще приложиш един от методите на Природата: водата, билките и др.

“ Аз ще ви кажа друго нещо: няма престъпление, което всеки един от вас да не го е направил.

Едно време ти си живял във формата на един тигър и като такъв колко хора си изпоял.

Охтиката например може да се лекува с музика.

Едно време си бил змия и като змия колко животинки си изпоял, удушил!

Тя произвежда едно разширение в човека, което е особено нужно за охтичавия.

Като сте минали през всичките форми на животните, знаете ли колко беззакония сте извършили?

Охтичавият човек мисли само за себе си, всичкото му внимание е концентрирано само към неговата личност.

И сега седите, минавате за... Не, Природата всичко е записала и казва: „Еди-кой си едно време беше тигър, мечка, змия, крокодил и извърши много престъпления.“ Всичко е записала тя!

Охтичавият човек, където и да ходи, в никого не може да види доброто.

Той става краен песимист.

Всички тия отрицателни черти в него са живи същества, от които той трябва да се освободи.

Някои мислят, че миналото е процес на нещо минало вече, сложно, и никой не може да борави с него.

Ето защо, по един естествен начин, чрез музика, пеене и молитви, той ще може да се освободи от тия същества.

Следователно трябва да пеете, да свирите, за да тонирате вашето тяло.

Щом видиш някой болен, можеш да познаеш ще оздравее ли, или не.

Някой път вляза при някой болен: гледам го, останал сам – и той, като седи, ту си попее, ту си поплаче, но и плачът му пак във вид на песен.

Аз зная, че това плачене е музика, и си казвам: „Този човек ще оздравее.“ – „Отде знаеш?

Пее ли, той няма да умре – той сам си помага, ще оздравее.

Тъй щото едновременно и в миналото, и в настоящето, и в бъдещето – във всичките тези моменти живеят същества.

Престане ли да пее, няма да оздравее.

Вие трябва да пазите тия философски различия: да знаете, че всички същества в дадения момент и от миналото, и от настоящето, и от бъдещето, са живи същества и всичко това функционира.

И тогава казваме философски, че Бог се проявява на всички живи същества във всички моменти.

Това е една велика мисъл и ако речем да я обясним философски, тя веднага ще се замъгли и човек ще загуби това, което разбира.

Вие не може да разберете как се проявява Бог в съзнанието на едно цвете, в съзнанието на един човек, в съзнанието на един ангел и в съзнанието на по-напредналите същества, но това е факт.

Разбирам туй – тихото, вътрешно пеене – да пееш за себе си.

За себе си ние можем да знаем.

Как се проявява Бог в мене аз зная, но – в другите, това е една тайна, която трябва да изучавате.

Понеже ангелът е извън вас, извън човешкия живот, той изучава човека, интересува се от него, но той не може да влезе в човешкия живот, понеже това е грях.

Това пеeне носи не само здраве, но развива и умствените способности в човека.

Един Ангел, щом влезе при вас, той ще се опетни, затова трябва да стане човек, да престане да бъде Ангел.

Бог го е дал на всички, но трябва само малко храница да му дадете.

А вие, за да бъдете Ангели, трябва да престанете да страдате.

Ама какво да правим с децата си?

Ако станем професионални певци, тогава няма да се разбираме, защото ще има спор кой e пял по-хубаво.

– Щом мислиш за децата си, ти си един човек, ти си на Земята.

Вижте – между всички певци, музиканти все спор се води, че този не взел правилно тона фа, че онзи не взел добре тона ми, че трети не взел бемола хубаво и т. н.

– Щом е жестоко, ти си долу, ти си един демон.

Някои казват, че някой си еди-къде си сбъркал.

Престанеш ли да мислиш за децата си, ти си Ангел, горе си.

Това са забъркани понятия, а вие трябва да имате строго определени понятия.

Представете си следното положение: съберат се двама музиканти, критици са и двамата.

Трябва да имате такива понятия, с които ще си помагате, затова ще се стремите животът ви да бъде разнообразен.

Той свири едно класическо парче, но не излезе хубаво.

– Че някой път си прави букет – свива цветя от своята радост и от своята скръб и така ги предлага другиму.

Когато ангелът ви дава един букет, той е букет само от радост.

Човек не може да даде букет само от радост.

Например един момък откъсне едно цвете и го даде на приятелката си.

Той не може да влее душата си.

“ – Не, не, в туй, откъснатото цвете, се крие една голяма скръб, която момата не вижда.

Изобщо малко музиканти могат да свирят хубаво.

Един музикант, за да свири хубаво, непременно трябва да изкара двойника си и да го тури на лъка си или в пианото.

Може ли да направи това, за такъв музикант казват: „Харесва ми този музикант!

“ Изобщо музикантът трябва да има вдъхновение.

Идеалните музиканти ще дойдат, но кога?

От тебе няма да остане нищо.

Марто хубаво свири, но като му плащат, той губи половината от силата си.

Ти си едно цвете, откъснато от Небето и хвърлено на Земята.

Казват: „Този музикант влага чувство в свиренето си.“ Влага чувство, защото иска да има благоволението на публиката, иска да му ръкопляскат.

Момата пък казва: „Ето моя спасител.“ Това са крайни философски заблуждения.

Този момък нямаше право да откъсне това цвете, било теменужка или каквото и да е.

“ – Не, когато музикантът свири за себе си, когато се вдълбочи и никого не вижда, тогава и цветовете са други.

Той трябваше да го занесе в една малка саксийка, да го посади там и да ¢ го подари живо, като каже: „Поливай туй цветенце.“ Нека тя го полива, наглежда – туй има повече смисъл, отколкото да Ă го даде тъй, откъснато.

След туй пак го виждаш, слиза от сцената, очите му са към слушателите.

Сега ние откъснем една Божествена мисъл и казваме: „Колко е красива тя!

Истинският музикант трябва да свири без пари, без цветя, без всякакви ръкопляскания.

Той трябва да свири безкористно – това е съобразно с музиката.

Засега и това, което имаме, не е лошо, благодарим за него, но за в бъдеще трябва да бъде тъй, както ви говоря.

Тия Божествени слова трябва да бъдат живи и всяко едно Слово да е посадено в саксийка.

Та ние искаме да създадем тази музика във вас не сега, но за в бъдеще.

Хубаво е да слушаш тъй, като критикуват този-онзи, но сега от мое гледище аз изказвам мнение да се въздържате в критиката.

Сега тази беседа няма да ви направи по-добри, вие пак ще си вървите по вашия път.

Свири някой – ти хвърлиш един критичен поглед към него, той погледне, долови погледа и съзнанието му се раздвоява – между ръката и ума му няма връзка.

Това не е беседа, това са малки забележки.

Няма по-хубаво нещо от това, когато умът и сърцето на човека са в хармония, когато изпълняват заедно всичките свои действия.

Вие ще ме изслушате и ще си кажете като турците.

Нещо го чопли: да го занесе някому, да му го прочете.

Те казват: „Ходжата си пее това, което си знае.“ И три викала да има, все същото си пее: „Аллах, Аллах!

Той го носи като новородено дете.

“ На първото викало се качва – едно си пее.

Млад поет е, занесе го на някой стар опитен поет – да му го прочете и той да се изкаже.

На второто викало се качва – същото си пее, на третото – същото, все същото си пее, макар че нагоре се качва.

Една и съща молитва си пее той.

След туй, като се поуталожи болката малко, вземе отново стихотворението си, тури го в другия си джоб и го занесе на друг поет.

На онзи, който е дал идеята за направа на джамията с три викала, не му е дошло наум да съчини три различни молитви.

Всичките поети все трябва да минат през една дисциплина.

Вследствие на това ходжата, като не може да съчини молитвите, пее, каквото си знае.

Ако разглеждат произведенията на някой виден поет, и нему само тук-таме нещо ще одобрят.

Не че е забранено да се четат и други молитви, но на този, който е направил викалата, му е дошла на ума само една молитва.

Та казвам: вие за първото викало имате вече една молитва, но за второто и третото нямате, затова или вие ще измислите, или ще повикате друг някой да ви направи по една молитва за всяко викало.

Няма да бързате да се произнасяте, няма и да се критикувате.

Не е хубаво да се вадят слабите страни на хората.

По-добре е да вадите добрите страни.

Всички хора са силни критици в слабите страни.

То идва и си заминава моментално.

Онзи критик, на когото са намазали перото с пари, за да даде добри отзиви, казва: „А, хубаво е това!

Наблюдавайте какво е състоянието ви при всяка ваша скръб.

Някой път намажат някому перото с пари, за да критикува някого, да даде лоши отзиви.

Прекарате деня в скръб, легнете си, но на другата сутрин станете, чувствате се радостни.

Така трябва да бъде между вас!

Някой път идват тъжни мисли, че от вас нищо няма да стане!

Нещо ти говори, говори, натиска те и, като си въздъхнеш, изчезне като кошмар.

След това друго нещо ти казва: „Не, от тебе нещо ще стане.“ И тъй: нагоре-надолу, нагоре-надолу – това са промени в състоянията, които не стават с всички същества, но с по-напредналите.

Опасността за окултните ученици седи в това, че те, като развиват своята чувствителност, пропорционално на това се увеличават и страданията им в света.

„Едно време – казва, – аз бях щастлив, а сега, вместо да съм по-радостен, страдам повече.“ – Не, ти сега си по-щастлив, повече радости имаш. Как?

Ами че какво по-хубаво от това, вместо през целия си живот да пееш „цвете мило, цвете красно“, да пееш все разнообразни песни?

“ Ами хубаво ли е през целия живот все боб да ти готвят?

По някой път казвате: „Е, може и тъй да се живее.“ Не е така, все боб не се яде.

Косвено ние си даваме вид на свободни, но един друг се копираме.

Ако някой те изкушава на пътя: да кажем, постъпва грубо, той с това ти дава един лош пример и ти да постъпваш като него.

Той, като ти каже една груба дума, поставя те на изкушение и ти казваш: „Чакай, и аз мога да ти кажа нещо подобно!

Е, питам: двама души, които си казват лоши думи, какво постигат?

Там е всичката мъчнотия.

Затуй в езика си, в мисълта си трябва да сте въздържани, ако искате да вървите успешно.

Тази вечер искам да мина към втория стадий на музиката.

Ние приехме едно условие, че ще пеете, но вие не си изпълнихте условието.

Доколкото виждам, вие не пеете.

По някой път слушам: гласовете ви са такива… – не зная, трябва да измисля някоя дума, с която да ги кръстя.

Разбира се, ние трябва да поставим пеенето на една идеална основа.

Вие не трябва да казвате: „Ако изляза да пея, какво ще кажат хората за мене?

Вие излизате да пеете за себе си.

Аз искам да пеете за себе си – за никого другиго!

Ама за какво себе си подразбирам?

Не за това лично себе си, но за Божественото вътре във вас.

У вас има такива кармически състояния, които по никакъв друг начин не можете да смекчите, освен със силата на музиката.

Или пък трябва да изучавате мистически стихове и да мислите върху тях, понеже те са музикални.

Те са създали музиката.

Когато един ден стигнете до туй развитие, ще видите, че в един тон сол има нещо повече, отколкото вие може да разберете.

В даден случай той ще ви проговори.

Когато искаш да изкажеш нещо умилно, меко или силно, тия тонове се турят в известна връзка и изразяват това, което желаеш, било то радостно или скръбно.

Питам ви: кой застави човека да направи цигулката?

Според тези материали, които сега съществуват на Земята, човек е направил приблизително подобна цигулка на тази от по-висшия свят, за да може да свири и да се разговаря с нея.

Каквито и да са сегашните свирци, благодарение на тях човечеството се облагородява.

Те са като онези буболечици, глисти долу в земята, които си правят дупки там и помагат на орача.

Казвате: „Е, не ни трябва светско знание.“ Ако тези светски хора не пееха, знаете ли, че вие не бихте могли да излезете навън в света?

Но престанат ли да пеят, и радостта ще изчезне.

И аз гледам – някои светски хора пеят с въодушевление.

Да изпеем сега Мир с постепенно отслабване на гласа.

Сега да изпеем Махар Бену Аба.

Ниските тонове са такива, понеже се отдалечават, а за нас се представят, като че спадат.

Всички тия теми вървят по един общ закон и вие, като се занимавате с изучаването на Природата, не се мъчете да определяте качествата само на една вещ отделно от другите вещи.

Ниските тонове са миналото, от което се отдалечаваме, а високите тонове са бъдещето, към което се приближаваме.

Ако го разглеждате сам за себе си, той е много ярък.

При свободното пеене сегашната музика не може да върви, защото тактът трябва съвсем другояче да се мени, ударенията на думите пък имат особено съчетание.

Например вие, като седите сами вкъщи, разхождате се из стаята, мечтаете си, че сте нещо, мислите за нещо, но като дойде ред да се сравнявате с другите хора, веднага изменяте своето мнение.

И ако човек не е въодушевен, той не може да пее.

Щом дойде въодушевлението, всички могат да пеят.

Аз като ви казвам някои отделни мисли, вие прибързано си правите заключения.

Хайде сега да изпеем „Кажи ми ти, светли Божи лъч“.

Туй упражнение засега може да го оставим незавършено.

Трябва да се стремите да пеете тихо, защото в тихото пеене вие ще можете да владеете гласа си.

Силното пеене е повече волево.

„Аз – казва – мога да обърна целия свят.“ Да, можеш да го обърнеш, но да кажеш, че можеш да го обърнеш, и наистина да го обърнеш – това са две различни неща.

Когато искате да предадете нещо възвишено и благородно на вашата мисъл, на вашите чувства, трябва да пеете тихо.

Да кажеш, че знаеш всичко, и да знаеш всичко – това са две различни неща.

Силното пеене е като онзи тъпан, който бие в музиката – той влияе на ушите, но и това си е на място.

Сега да направим едно малко променяне.

Гледайте да не злоупотребявате с Живото слово.

Изпейте думите Благост (3) носи (3) светлината (3).

Няма да кажа да бъдете скромни, но трябва да знаете, че всички неща в света имат такава връзка помежду си.

Докато вие не дойдете до положение да разбирате тази тяхна връзка, Живата природа няма да ви разкрие своите тайни, тя не може да ви разкрие обятията си, не може да бъде и мека с вас.

Сега, като ви казвам, че Природата не може да бъде мека с вас, вие ще извадите едно крайно заключение: „Как не може да бъде мека с нас?

Във всичките времена учениците от окултните школи са се спъвали от големите си очаквания.

Ученикът не трябва да очаква големи резултати.

Ако заровите един камък в земята и го поливате с вода, каква полза ще му принесете?

Всичките резултати са все микроскопически.

Камъчето се нуждае от търкаляне.

При сегашните условия трябва да благодарите даже и само на това, че можете да се съберете и да си попеете малко.

Казвате: „А, благост носи светлината!

Обаче този морал, туй правило не може да го приложите и върху едно житно зрънце.

“ Питам: ако ти имаш възможност да изпееш тези три думи или пък ти предложат сто милиона лева, кое струва повече, кое би предпочел?

Ако посадите един човек в земята, той не може да се радва.

От тази аналогия може да извадите един общ закон.

Със сто милиона лева ти не ще можеш да си купиш мастило, за да напишеш тези три думи.

Тези три думи ще оставят у вас отпечатъци за великото бъдеще, а стоте милиона няма да оставят нищо.

Ако имате сто милиона лева, ще ви е страх този да не ви обере, онзи да не ви обере: неприятели ще имате и ще се ожесточите.

Някои казват: „Ама Господ не може ли да направи всичко?

А като пеете Благост носи Светлината, за нищо няма да се безпокоите.

“ Е, що от това, ако Господ може да направи всичко?

Ще кажете: „А, това да пея, е детинска работа, но като имам тия пари, ще се повдигна.“ Никакво повдигане няма да има!

Господ може да направи всичко по Своя ум, но ти не можеш да направиш всичко по своя ум.

Ако ти ходиш по Волята Му, както Той мисли, ти ще се ползваш от това, което Той прави, но за тебе специално Той нищо няма да направи.

Ако тези пари ме скарат с моите близки, ако те ме отчуждят и от Бога, и от хората, и ако не мога да спя, защо ми са?

Той няма да си помръдне даже и най-малкото пръстче заради тебе.

Щом са добре дошли, като дойдат парите в мене, ще ги угостя и – хайде навън!

А сега всички хора угощават парите, турят ги в касата си и им казват: „Навън няма да вървите!

Съберете се и благодарете за тях!

Сега ще каже някой: „Велики неща има вътре в Природата!

Вие имате понятие за себе си, че мислите, но не мислите.

Вземете как разглеждат в науката Слънцето?

“ Да, не мислите като Бога.

Преди хиляди години пророкът е казал за Господа: „Неговите мисли не са като нашите.“ Колкото е разстоянието от небето до Земята, толкова е разстоянието между Божествените и нашите мисли.

Вследствие на това крайните мисли, от които вадите заключение, органически произвеждат известни резултати във вас, които се отразяват върху вашето развитие.

С това се задоволяват всички хора.

Учените изучават още и всичките други звезди и планети, но въпреки всичко това ние сме в невежество.

Туй е усилието на волята на учените хора, туй е усилието на човешкия Дух.

Трябва да се учи!

„Ама скръбен е.“ Че как да не скърби?

И няма тъй изведнъж да правите заключения.

Един ангел не може да скърби.

Ангелът не познава скръбта, но като гледа, че някой човек скърби, пита го: „Скърбиш ли?

Не, не, ако ти си ходил, можеш да споделиш това, но ако само си слушал една сказка и ти допада тази идея, кажи: „Хареса ми тази сказка, особени идеи има.“ А ние веднага одобряваме.

“ – Бутне тук, бутне там, вижда кои са причините за твоята скръб, махне туй-онуй от товара ти и облекчи душата ти.

После, като дойдем до медицината, вие казвате: „Аз не искам да ме лекува такъв лекар.“ – Не, все трябва да ви лекува някой лекар.

И като отидеш при него, той вижда скръбта ти, вижда, че един трън се е забил някъде в тебе, хване с щипците и те освободи.

От чисто окултно гледище някой лекар ти дължи нещо от миналото – той трябва да ти се изплати.

Този трън е една малка мисъл, едно малко желание, загнездило се в тебе – извади го и всичко ще се свърши.

Ти си на умиране.

Казвате: „Ама как тъй ангелът да не скърби!

Той дойде, има магнетическа сила в себе си, тури си ръката на главата ти и ти оздравееш.

“ Ангелите не могат да скърбят, понеже у тях съзнанието е толкова будно, техните крака са тъй хубаво обути, техните тела са тъй хубаво облечени, че никакъв трън, т. е.

Като си отиде, кажеш: „Слава Богу, олекна ми!

никаква посторонна мисъл не може да влезе.

“ Остави този лекар да изпълни своята карма!

Техните трептения са толкова бързи и толкова силни, че никаква скръб не може да мине през тия трептения, всичко туй се отблъсква.

Ти казваш: „Аз не искам лекар“, а като се намериш на зор, търсиш лекар.

Докато сте здрави, лекари не искате, а после ги търсите.

5. Скръб и радост

Казвам: Това не е правило за всички хора.

Докато не придобием Любовта в света, всичките наши усилия ще бъдат напразни.

Не, по братски трябва да се споразумеят.

Между богати и сиромаси трябва да се възстановят братски отношения, и богатият да почувства бедния като свой брат, и бедният да почувства богатия като свой брат.

Това е, което трябва днес да се насажда между хората.

Най-първо човек трябва да стане безсмъртен.

Всички други методи са употребявани, употребявани от памтивека, и всички са дали само един резултат.

Сега ще ми възразите: „Може ли човек да не умира?

Туй е, което трябва да се проповядва.

Един брат във вестник „Лъч“ се обръща към всички, прави цял един поменник, като казва: „Оставете сега вегетарианството, оставете вашите идеи, вижте сега, вашите страждущи братя искат помощ“.

Само тези разумни отношения на Любов могат да ни спасят от бъдещата катастрофа.

Мога да си изляза.

Разумният свят има една максима.

Няма да си поплюят.

Трябва да се върнем в онази култура, да питате атлантската раса какъв е Бог.

Вие виждали ли сте какво красиво нещо е човешката душа?

Ако е за форма, за красота, формата на една човешка душа с нищо не може да се сравни в света.

Ако мога да изнеса пред вас един факт, той е следующият: когато Бог погледне върху формата на човешката душа, и Той ще се зарадва.

Е, мислите ли, че за в бъдеще, когато ще градим къщите, ще има нужда да сечем дърветата?

Да, това е моето лично мнение.

Не, трябва да престане сеченето на дърветата, трябва да престане убиването на хората и затварянето им в затвори, трябва да престане убиването на животните!

Всичката тази култура със своите приоми и методи е неприложима за истинския живот.

Той слезе да помогне на тази велика душа.

Заслужава да се види тази душа!

И следователно на нас проповядват един морал: да залюбим човешката душа!

Има едно важно виждане, но трябва да живееш в друг един свят, да имаш отношения с тия разумни същества и да постъпваш разумно.

Да, но вие трябва да видите колко е красива тази човешка душа, колко е велика!

Като видиш у брата си душа страждуща, душа подобна на тебе, само тогава ще може да се проповядва милосърдие.

Сега аз ви желая едно: Вие, културните хора на скръбта, да преминете в културата на радостта, защото бъдещата култура е култура на Любов и радост.

“ Да, простак.

Да, но булските дрехи, това не е същността на нещата.

Едните имат един Господ, когото не виждат, а материалистите имат един Господ, когото виждат.

А днес, който и да е съвременен поет не може да пише за радостта, не я познава той.

Ние трябва да влезем в туй чувство на радостта, красиво е то!

Не трябва да напуснете службата си.

В дърветата, в яденето, в пиенето, във всичко го виждат.

Някои мислят, че ако напуснат службата си, ако се отрекат от дома си, този е начинът за постигане щастието.

Представете си, че с хиляди години сте живели в този затворен замък.

Истинското отричане е човек да се отрече от себе си.

Какво не са правили, за да ви освободят!

“ – „Нашият всичко е създал, и небето, и земята.“ Но всичките имат едни и същи методи.

Знаете ли какво значи човек да се отрече от себе си?

Много са идвали да ви освободят, но никой не е могъл.

„Е – казвате, – дайте на бедните!

– То значи човек да се отрече от всички свои лъжливи и покварени мисли, чувства, желания и действия на миналото, за които той е пожертвал хиляди и хиляди хора.

“ Че кога не се е давало на бедните?

Да се отречеш от стария живот на престъпления, това значи да се отречеш от себе си.

И като турите в действие тази радост, този замък постепенно ще почне да се топи, топи, отънява, почват да капят капки и всичко това, което е служило като преграда между вас, ще се размахне.

Да се откажеш от туй низкото себе, себе си на корист, себе си на лъжа, на омраза.

От туй да се отречеш и тогава да познаеш в себе си какво?

Ако ние знаехме какво нещо е скръбта, ако тази скръб би оставила всичките свои отпечатъци в нас, друго щеше да бъде.

Светът на скръбта е свят на изкуство, той е създаден от човека, а светът на радостта е създаден от Бога.

Ами че всички ние искаме при сегашните условия на земята да бъдем щастливи.

Светът на скръбта го създадоха човеците и духовете, а светът на радостта го създаде Бог.

Най-голямото заблуждение, което сега съществува, е, че при сегашните дадени условия ние искаме да бъдем щастливи – нещо, което е абсолютно невъзможно.

Следователно в сегашната епоха ние живеем в свят, създаден от човеците, а в бъдещата епоха ще живеем в свят, създаден от Бога.

И казва Христос: „Аз ще ви видя, вие ще се зарадвате и радостта ви никой няма да я отнеме“.

Четете Шопенхауер, вземете Толстой, всички прокарват тази нишка.

Где са онези писатели, които могат да опишат какво нещо е жената?

Трябва да знаете, че след всеки момент на щастие идва един велик момент на скръб.

Тамън отгледаш една красива, хубава мома, 21-годишна, свършила науките си, виж, зародила се отнякъде една епидемия на малария или чума, улови дъщеря ти и гледаш, в 5–10 дни очистила и дъщеря ти, и син ти, а ти с такава мъка си ги отгледал.

Аз наричам мъж онзи, който може да застане на страната на слабите.

Аз взимам това в най-чистия, в най-красивия смисъл.

Аз наричам жена само онази, която може да превързва раните на страждущите.

И тъй, мъжът всякога трябва да застане на страната на слабия, на онеправдания.

0.74306607246399