НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
159
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
159
:
1000
резултата в
5
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Силовите линии в природата
,
ООК
, София, 21.11.1923г.,
За тях общественото мнение е меродавно.
Всички хора, които искат
да
знаят какво е общественото мнение за тях, са тщеславни.
Онези, които казват: „Аз пет пари не давам за общественото мнение“, са горделиви.
Сега,
да
кажем, че А (фиг.1) е главната монада, т. е.
В е малкото съзнание, което казва: „Аз не искам
да
зная какво мисли А.“ Как мислите, правилно ли е разрешението на въпроса?
Във всяко едно общество има отделни разсъждения на индивида, има и общи разсъждения.
Например един народ трябва
да
има общо съзнание, колективна душа.
Всяка една монада изобщо има три проявления.
Монадата А се проявява като един съзнателен, мислещ Живот в своето висше произхождение.
То изразява живота на тази монада в един астрален свят.
Тук се развиват чувствата на тази монада.
Най-после имате третото проявление на тази висша монада.
Българите ще преживеят своя материален живот, без
да
имат толкова голяма интелектуална култура.
Ако преживявате вашия чувствен живот, ще бъдете съсредоточени повече към главата
си
, ще мислите повече; защото само онези хора, които мислят много, са чувствителни.
Тяхната мисъл е насочена към начините, по които биха могли
да
удовлетворят своите чувства.
Ако преживявате вашия физически живот, постоянно ще мислите за тялото
си
.
Идете на един бал, на един концерт – там ще видите всичките тия типове на преживяване.
– Защото всеки тип разглежда нещата през особена призма.
Например един човек, у когото чувствителността е развита, той
си
има своя особена призма.
Не мислете, че когато вие мислите за Духовния свят, та можете прямо
да
гледате на нещата.
Вашият ум все ще гледа през някаква призма.
Тази призма може
да
представлява знанието на друго някое същество, по-високо от вас.
Умът на един човек може
да
бъде като призма за друг човек.
Вие можете
да
гледате нещата през ума на някой човек.
Имаме един такъв пример, той е следният: един от американските професори, музикант и учител по музика, предава на една своя ученичка и забелязва, че когато ученичката е на прозореца към пътя, а той свири на пианото, вижда кой минава.
Щом тя се отдалечи от прозореца, нищо не вижда.
Това значи, че неговият ум и умът на тази млада мома имат един и същи фокус.
Затова и при ясновидството казват, че трябва
да
се създаде известна среда, за
да
се вижда.
Трябва
да
се намери човек, чрез ума на когото
да
виждаме.
Какво може
да
ни ползва такова виждане?
Да
допуснем, че през ума на някого може
да
видите какво става в Духовния свят.
Например вие може
да
надникнете само във физическата страна на Духовния свят, във външните му прояви.
Ние казваме: правата линия е най-късото разстояние между две точки, а кривата линия показва, че е срещнала ред препятствия по пътя
си
.
Горната представлявя пътя на един човек, който разсъждава дълбоко, умно, умерено, разсъдливо, благоразумно и не бърза.
Втората линия изразява втория тип: човек сангвиник, бърз, еластичен, експанзивен, който обещава всичко, но и половината от обещанията
си
не изпълнява.
На обещания е пръв, но като дойде до изпълнение, казва: „Обещах, но не мога
да
изпълня.“ А третата линия, третият тип, е човек сметкаджия.
На всички хора Природата е турила на техния организъм по един знак.
Ако вие изучавате организмите под микроскоп, ще видите, че силовите линии в тях имат определени пътища.
Както ние мислим и чувстваме, по същия начин се движат и силовите линии в живота ни.
Познаването на тази наука може
да
ни ползва, ако искаме
да
изправим своя организъм.
Щом започнем
да
се крием в нашата мисъл или в нашия чувствен живот, ние започваме
да
се прегърбваме, докато най-после съвсем се изкривим.
Някои ще отдадат туй изкривяване на съвсем други причини.
Всеки трябва
да
гледа гърбът му
да
е прав.
Често гледате: токовете на някого изкривени, кракът му също изкривен.
Има една свещена област, която аз не искам
да
разкривам.
Кракът някой път може
да
се изкриви в ходилото, като започва
да
се изкривява навън или навътре, и то не само мускулът, но и цялата кост.
Това показва, че в движението на силовите линии на мисълта има дефекти, тези линии не вървят хармонично.
Щом започнат обущата ви
да
се разкривяват, трябва
да
знаете, че имате някакъв дефект.
От обущата
си
може
да
констатирате какви болести ще имате след един месец, след два месеца: дали ще имате неврастения, тифозна треска, коремоболие, главоболие или каквото и
да
е друго.
Други случаи: допуснете, че някой мъж туря шапката
си
малко накриво или я хваща отгоре и тъй я туря на главата
си
.
Какво означава всичко това?
Аз забелязах, че преди
да
дойде Всеобщата война 3 , имаше една мода
да
сплескват шапките отпред, а отзад оставаха вдигнати.
Понеже отпред на челото е милосърдието, хората казваха: „Милосърдието на хората трябва
да
се сплеска,
да
се спити.
Някои хора искат
да
възпитават,
да
развиват ума.
Те са приложили хиляди системи досега, но въпреки това умственият живот не върви по правилен път.
Милосърдието е център, към който хората трябва
да
се стремят.
В умствения живот милосърдието има най-силно влияние.
Няма друго чувство, друга способност, която
да
има такова силно влияние върху ума, каквото има милосърдието, затова челото трябва
да
расте съразмерно.
Горната му част трябва
да
се издига нагоре.
От чисто идеално гледище вие трябва
да
оставяте милосърдието
да
прояви резултатите
си
в ума.
Например гледаш, че някой страда, но твоето сърце не се трогва ни най-малко.
Когато дойде истинското милосърдие в света, когато човек схваща правилно нещата, той има еднакво разположение към всички живи същества.
Човек на главата
си
има три центъра, които играят важна роля: милосърдие, Любов към Бога и твърдост.
То го съединява със съществата, които разполагат със силите в Природата.
Твърдият човек издържа всичко, което му дойде в живота.
В него търпението е силно развито.
Не всички хора са еднакво търпеливи.
Твърд трябва
да
бъде човек, за
да
бъде търпелив.
Когато разумните същества ви разглеждат, те разглеждат само движението, пътищата на силовите линии във вас, а не се занимават с вашата външна страна.
Когато вляза в една къща, аз не изучавам хората, кой какъв е наглед, но разглеждам как е направен прозорецът му.
Гледам каква е големината на прозореца му, какво съотношение има между височината и широчината му.
После, гледам как е направил вратата
си
, какви са стълбите, по които се качва, гледам още какво е разпределението на стаите.
Когато едно висше същество иска
да
изучи характера на някое човешко същество, като влезе в тялото му, поглежда какви са прозорците му, т. е.
Да
кажем, че това (фиг.2) изразява окото и лъчите, които излизат от него.
От това нещо вие трябва
да
се пазите.
Всеки ден трябва
да
се оглеждате,
да
наблюдавате движението на силовите линии на очите
си
, понеже очите изразяват най-висшето нещо в човека.
По очите може
да
познаеш какво мисли човек: той не може
да
те излъже, няма скрито-покрито.
Като направят една погрешка, те
си
затварят очите,
да
не ги вижда майка им, защото знаят, че тя ще ги познае.
Те правят и друго нещо: турят ръката на очите
си
– не че ги е срам, но тъй, привидно,
си
турят маска.
Когато направите някаква погрешка в Духовния свят, във вас има желание
да
си
закриете духовните очи, затова сърцето ви се свива.
Божествената Светлина, или Светлината на по-висшите същества, тогава не реагира върху вас и вие усещате в
себе
си
един недоимък.
В такъв случай най-главното за вас е
да
изправите погрешката
си
.
Всяка погрешка ще ви застави
да
си
затворите очите.
Щом
си
затвориш очите, ти се лишаваш от Божественото благо.
Погрешките не са нищо друго, освен спънка, за
да
се лишиш от Божествените блага.
Някой казва: „Защо трябва
да
изправя погрешката
си
?
“ Защото една погрешка може
да
съкрати твоя живот.
Една погрешка може
да
повреди твоя ум, твоето сърце, твоята воля.
Какъвто и недостатък, каквато и грешка
да
имаш, трябва
да
ги махнеш.
Туй е научната, вътрешната страна на въпроса защо трябва
да
изправяме живота вътре в
себе
си
.
Всяка една погрешка трябва
да
се констатира точно, защото Небето не обича преувеличаване.
Духовният свят обича
да
констатира нещата тъй, както са
си
– точно, с мярка.
Така и ти няма
да
преувеличаваш, няма и
да
намаляваш, ще кажеш Истината.
Благородството в характера седи в това –
да
си
признаеш погрешката, каквато е – без никакво пристрастие.
Няма същество в света, което
да
не е грешило.
Като изключим Бога, всички други същества са грешили.
Всички, които са излезли от Него, са минали през погрешките.
Затова ще се стараете
да
поправите погрешките
си
.
Един от недъзите у хората, както и у учениците, е този, че те виждат погрешките на другите.
Ако започнете
да
виждате много погрешките на хората,
да
знаете, че сте на опасен път.
И ако не ги виждате, пак сте на опасен път, защото погрешките на другите хора са училище за нас.
Една погрешка, която
си
видял у другите, можеш
да
я използваш, за
да
изправиш
себе
си
.
Например в един голям клас като вашия трябва
да
се балансират силите, които действат.
Най-първо трябва
да
се балансират вашите мозъчни сили.
На второ положение трябва
да
се балансират вашите сърдечни сили.
И на трето положение трябва
да
се балансират вашите физически сили, силите на тялото.
Двама души може
да
се отблъснат. Как?
Може
да
сте имали такава опитност.
Приближиш се до някого, ръката започва
да
те сърби.
Едва търпите и гледате
да
се преместите оттам.
Вие искате
да
си
дадете отчет за тия неща, искате
да
си
ги обясните.
Има един разказ от древността, може
да
го знаете, гдето жените протестирали, искали и те
да
управляват света.
Явила се депутация пред царя и казала: „Голяма неправда е само мъжете
да
управляват.
Искаме и ние
да
вземем участие в управлението.“ – „На драго сърце – казал царят, – но ще ви дам едно малко изпитание.“ Дал им една затворена сфера и казал: „Дръжте я една седмица и след туй ми я донесете.“ Показал им как се отваря, но им поръчал
да
не я отварят.
Да
я отворим или
да
не я отворим?
“ Най-после решили
да
я отворят.
Всякога искаме
да
влезем вътре.
Природата има много такива сфери и като ни даде някоя, отворим я и пилето изхвръкне.
Сега и вие, като ученици на окултната наука, като ви дадат нещо, не го държите затворено.
“ Но преди той
да
ти е казал, не я отваряй!
Значи в Природата има закони, които трябва
да
се изпълняват.
Когато Природата каже: „Няма
да
отваряш!
“, ще слушаш, ще чакаш, ще търпиш, няма
да
бързаш.
И от това се раждат всичките страдания и заблуждения.
Аз мога
да
бъда и добър, и лош.
Ако съм бирник, пратен при вас
да
събирам държавните пари, нали като приложа закона, ще бъда лош човек?
Ако съм чиновник на държавата, изпратен при вас
да
давам пари на бедните, нали ще бъда добър човек?
“
Да
, вие минавате за много добри хора, но я питайте ябълчните семки и всичко живо в света какво могат
да
кажат за вашите зъби!
По някой път мъжът може
да
каже какво нещо са зъбите на жената.
И жената може
да
каже какво нещо са зъбите на мъжа.
Ние можем
да
извадим зъбите на един човек, но злото пак не се поправя.
Ухото не е направено
да
подслушва.
То е създадено
да
придобиеш с него Мъдрост.
Езикът не е за злословене, но
да
благославяш,
да
говориш разумно; а за това, че ти с него можеш
да
изкажеш и най-лошите работи, езикът не е виновен.
На десет теми една трябва
да
бъде отрицателна.
Вие всякога трябва
да
имате един силен стремеж.
2.
Твърдост, смелост, изпълнителност
,
МОК
, София, 25.11.1923г.,
Тя е абсолютна: в нея няма никакви заблуждения, никакви теории Свободата е проявление на Истината, но Истината е абсолютна: в нея няма ограничения, няма никакво робство.
Свободата сама по
себе
си
съдържа известни ограничения, защото всеки стремеж на човека
да
бъде свободен показва, че той е ограничен.
Тогава и аз ви питам: можете ли
да
живеете без Любов?
(– Можем)
Да
, без Любов ще имате живот, но ще страдате.
Можете ли
да
живеете без Мъдрост?
(– Можем.)
Да
, без Мъдростта ще имате знания, но глупости ще вършите.
Можете ли
да
живеете без Истината?
(– Можем.)
Да
, без Истината ще имате свобода, но в робство ще изпадате.
Следователно, когато вие се индивидуализирате и кажете, че ще живеете за
себе
си
, вие отричате Любовта, Мъдростта и Истината.
Твърдостта, смелостта и изпълнителността, или тъй наречените екзекутивни способности на човека, спадат към една и съща категория – те са сили на волята.
Някой път човек може
да
си
позволи един такъв жест, но като дойдат резултатите, не трябва
да
се сърди.
Графически могат
да
се представят като страни на един и същ триъгълник:
Като страда,
да
си
каже: Аз съм причина, че страдам, понеже се отказах от Любовта.
Тия сили първо се проявяват в подсъзнанието, дето действат механически.
Като страда,
да
си
каже: Аз съм причина, че дойдоха грешките, глупостите, защото се отказах от Мъдростта.
Като страда,
да
си
каже: Аз съм причина, че дойдоха ограниченията, понеже се отказах от Истината.
Ти
си
свободен, но ако тази твоя свобода трябва
да
защищаваш с револвер и пушка, каква свобода е тя?
Ходиш по улиците, но все се пипаш
да
не те е обрал някой; оглеждаш се
да
не те преследва някой.
За такъв човек турците имат следната поговорка: „Циганинът, и чука продава, и чергата продава, но от своето не отстъпва“.
Това свобода ли е?
И вие като ученици на Окултната школа ходите по улицата и все се попипвате: Дали съм на правия път?
Тия отрицания съществуват във всички философски системи.
Тя е, че могат
да
изпаднат в голям песимизъм.
Те са леки като гъби и като ги турят във вода, попиват я, разширяват се, мислят, че всичко ще задържат, но щом излязат от водата, изпущат я.
Човек може
да
бъде смел, без
да
бъде твърд, а може
да
бъде твърд, без
да
бъде смел.
Като влезете във водата, мислите, че сте станали голямо нещо, но като излезете от нея, стиснат ви и вие оставате пак леки, каквито сте били по-рано.
Тази вода, която слиза от някоя височина по определен наклон, смела ли е?
– Не, тя слиза отгоре по необходимост, такова направление ѝ е дадено.
Гъбата показва, че човек може
да
живее с малко, не трябва
да
има големи ламтежи.
Ами тази вода, която се изкачва нагоре, под известно налягане отдолу, смела ли е?
Малко
да
е, но чисто.
– Не, и тя се изкачва по необходимост на дадените условия.
Ако гъбата е много наквасена и с нея изчистят дъската, след това не може
да
се пише на дъската.
Гъбата трябва
да
се наквасява малко, не трябва
да
бъде нито съвършено суха, нито съвършено влажна.
Смелият човек може
да
бъде кавалерист,
да
нападне с коня
си
този или онзи,
да
го обере и после
да
избяга.
Младият човек трябва
да
е пластичен.
Старият човек мяза на камък: вари го, печи го, все камък
си
остава – младия човек можеш поне една дъска
да
изчистиш.
Изпълнителният човек е човек със замисъл, има предвид
да
преодолее някакви пречки.
Със стария човек можеш
да
съградиш една къща, но в нея хората умират.
Тия три сили действат в човека.
Всички вие сте свършили университет – големия университет сте свършили.
Когато Христос говори на Никодима и му каза, че „ако се не роди изново, не може
да
влезе в Царството Божие“, Никодим Го запита: „Как е възможно стар човек
да
се роди отново?
Като дойдеш при нея, тя казва: Я
си
дай тук билета!
“ Христос му каза: „Ти
си
учител израилев, как
да
не знаеш тия елементарни неща?
Смелостта пък всякога урежда работите.
Когато проявлението на тия чувства се подтиква само от ума, човек става опортюнист, гледа
да
използва всичко, а когато проявлението на тия добродетели се диктува от моралните чувства на човека или от духовните му сили, тогава те имат идеален израз.
Аз мога
да
ви докажа това нещо математически, с ред формули, но нямам време.
Бъди смел, но
да
знаеш защо
си
смел.
Този процес е верен в природата, защото тя има като цел на нещата крайните резултати.
Смелостта ти
да
бъде на място!
Бъди твърд, но
да
знаеш защо
си
твърд!
Бъди изпълнителен, но
да
знаеш защо
си
изпълнителен!
Следователно с числото 25 вие не можете
да
направите нищо, защото и двете числа, 2 и 5, са основи, а две основи не дават нищо.
Твоята твърдост, твоята смелост и твоята изпълнителност трябва
да
почиват на известни убеждения в тебе.
В този случай, ако посеете 25 семенца, няма
да
получите нищо.
Тия три сили не са едни от най-висшите, от най-благородните чувства в човека.
Защо именно числото 5, умножено само на
себе
си
дава 25?
Това се приема като аксиома, не може
да
се докаже, но очевидно е, че е така.
Който дойде на физическия свят, има нужда от тях.
Числото 7 пък включва в
себе
си
числата 2 и 5.
когато разсъдъкът не взема участие, тя създава много неприятности на човека.
Сега,
да
вземем числата от 1 до 18.
В него се набират известни енергии, които трябва
да
се трансформират.
Има твърди хора, които за нищо не отстъпват от своето; има твърди хора, които отстъпват от своето, само когато успееш
да
ги убедиш, че не са прави.
Какво бихте отговорили, ако ви се зададе въпросът: „Защо природата е внесла твърдостта в човека?
“ Твърдостта, това е гръбнакът в човека, който не трябва
да
бъде механически и неподвижен, а съзнателен и подвижен.
Да
се прегъва без
да
се пречупва, и то под влияние на високоморални чувства.
Всички твърди хора растат нагоре.
Тогава можем
да
извадим заключението, че късите, низките хора имат малко твърдост.
И тъй, числото 1 е творческа сила, киселина; числото 2 – основа, а числото 3 е резултат.
– Кръгообразно, по всички посоки (по направление на дъгите ab).
Значи, числото 3 в природата показва завършен процес.
И действително, всички убийци гледат
да
хванат човека,
да
го удушат, като му омотават въжето около врата.
Когато заобиколят някой неприятел, тук действа разрушителността – започват своята стратегия, замислят отде
да
го нападнат, как
да
го убият и т.н.
Числото 1 и 2 са се съединили, за
да
дадат някакъв завършен резултат.
Разрушителността е най-грубата сила, която действа в човека.
Хора, у които е развито това чувство, всякога гледат
да
обесят някого,
да
го затворят,
да
го убият.
Тогава, числата 3, 6 и 9 спадат към една категория; числата 2, 5 и 8 към друга категория – основи; 1, 4 и 7 към трета категория – киселини.
Смелият човек казва някому: Ти не трябва
да
бъдеш баба, удари го в носа, че
да
те помни.
Както виждате, в числата има разнообразие.
Смелият човек трябва
да
напада и
да
се оттегля.
Те са сили, които са се трансформирали от едно състояние в друго.
Твърдият човек трябва
да
бъде като канара.
Единицата е първото проявление на тия сили; четворката е второто проявление, а седмицата – третото проявление.
Всичко, което се удари у него,
да
отскочи.
Следователно, когато твърдостта действа в човека, кара го
да
отстоява правата
си
.
Смелият човек казва: Ти не трябва
да
се оставяш
да
те яздят, трябва
да
се проявиш.
Наблюдавайте и какви движения прави ръката при проявление на тия сили.
Красивото в живота седи в неразрешените идеи.
С разрешените въпроси е свършено вече, а това, с което има
да
се занимаваме, то е бъдещата основа, то е полето, върху което трябва
да
се работи.
Не се смущавайте, когато известни въпроси останат неразрешени – ще им дойде времето.
– То застава право като войник, изопва всичките
си
мускули, не се мърда, стои неподвижно като кол.
Разглеждайте това нещо от една страна, от друга страна вижте може ли
да
бъде вярно и при какво отношения.
Трябва
да
знаете, че всички тия сили, всички способности в човека хвърлят оттенък върху неговия ум.
При известни отношения 5 × 5 може
да
е равно на 7, но не при всички условия.
Какво значи в математиката
да
умножиш едно число само на
себе
си
?
Ако в някой човек твърдостта, смелостта и разрушителността имат преобладаващо влияние над другите сили, те ще внесат голяма жлъч, отрова в живота му.
Как мислите, може ли
да
се умножи семето само на
себе
си
?
Ако този човек е смел, ще каже: Аз ще му дам
да
ме разбере!
За
да
се умножи семето, в този процес трябва
да
вземат участие човекът, почвата, слънцето, водата, въздухът – те са формули, които имат дял в работата.
Ако е твърд, ще каже: Аз ще отстоя правата
си
!
Следователно, като казваме 5 × 5 = 25, трябва
да
вземем предвид и другите елементи, които са взели участие в умножението.
Човек трябва
да
възпитава естествено своите чувства, иначе може
да
се родят много неприятности в умствения и в моралния живот.
Френологически е доказано, че когато у някой човек твърдостта (Т) и благоговейното (Б) или религиозното чувства са силно развити, а разсъдъкът (Р) е слабо развит, имате един фанатик човек, когото с нищо не можете
да
убедите.
Когато една идея влезе в главата му, каквото и
да
му говорите, нищо не е в състояние
да
го отклони от нея, тъй
си
остава.
Само смъртта може
да
реформира този човек.
И тъй, 5 × 5 = 25 показва всички условия, които са действали в даден момент за
да
се превърне петицата в 25.
Когато отстоявате една идея, трябва
да
имате предвид какви са подбужденията, които ви подтикват към нея, какво благо може
да
ви донесе и т.н.
Интересен факт за наблюдение е влиянието на всички тия сили върху ноктите на човека.
Наблюдавайте хора с широки нокти и ще видите, че те са много издържливи.
За
да
познаете дали вашето кръвообращение е правилно, разгледайте имате ли бял полукръг в началото на ноктите
си
.
Изчезва ли този полукръг по ноктите, кръвообращението е слабо, трябва
да
дишате дълбоко.
Разрушителните натури имат широки и къси нокти.
Скъсяването на ноктите показва, че умствените способности в човека се спират, а се развиват физическите сили, като разрушителността.
Хора с малки, къси и широки нокти са гневливи и избухливи.
Всичко, което става във вас, може
да
се хроникира върху ноктите ви и то само в продължение на 180 дни, защото в толкова дни нокътът се сменява.
Ноктите трябва
да
бъдат гладки и хубаво закръглени.
По ноктите
си
ще изучавате характера
си
.
Те са най-хубавото огледало, в което, ако се поглеждате всеки ден, ще знаете какво ви липсва.
Ще проверите, че наистина известни промени в ноктите ви са резултат на развитието на известни умствени способности, на известни морални сили във вас.
Ето защо човек не трябва
да
знае много работи.
Например, погледнеш нокъта
си
, видиш нещо по него, което показва някакъв недостатък в тебе, и ти се уплашиш. Защо?
– Не знаеш как
да
го поправиш.
Според вас как можете
да
се освободите от страха?
Когато човек е страхлив морално, все мисли, бои се дали ще влезе в Царството Божие или не.
Когато е умствено страхлив или когато страхът е в чувствата, той се бои, че няма
да
постигне това, което е нужно за неговото умствено и сърдечно развитие.
Когато страхът е физически, човек бяга и от сянката
си
.
Такъв човек може
да
се уподоби на заяка, който взел един револвер и казал: Аз ще покажа на всички, че съм смел!
Човек може
да
даде много обещания, че ще направи това-онова, но ако тия способности не са развити в него, той скоро забравя всичко и не изпълнява обещанието
си
.
Сега например, гледам в някои от вас има същата слабост, каквато и в заяка.
– Както всички хора.
– След 40, 50, 60, 80 години ще ви занесат на гробищата, дето ще видите, че всички философи, всички учени и прости, всички бедни и богати еднакво са разрешили въпроса за живота.
Всички имат по един кръст и по една надгробна плоча, на която, ако заминалият е стар, пише: „Тук почива осемдесетгодишен старец, умрял в напреднала възраст.“ Ако е млад, пише:
„Тук почива един млад и зелен човек, не вкусил още от благата на живота.“ Тъй пишат живите.
Съвременната наука не е смисълът в живота, тя е само едно средство, за
да
се дойде до една по-велика цел.
Най-напред неговото съзнание е в първа степен, още не е проявено, но замисля
да
се прояви.
Щом започва
да
се проявява, този индивид прави известни движения и неговото съзнание минава във втора степен (C2).
Благата ще дойдат впоследствие.
С един пример ще направя мисълта
си
ясна.
Представете
си
, че тази плоскост D е една изорана нива, посята нива.
В първата фаза, когато съзнанието C е решило
да
се прояви, тогава е замислило
да
купи тази нива.
В третата фаза посятото на нивата започва
да
никне,
да
расте и Т съзнанието C2 минава в C3 – пак придобива нещо, но няма още плодове.
По същия начин вие може
да
разпознавате до каква степен на развитие са дошли известни ваши чувства и способности.
Например вие може
да
определите доколко сте религиозен.
Религиозното чувство, както и всички други чувства, не са еднакво развити във всички хора.
– Няма
да
бъдат еднакви, разбира се.
Значи, щом в човека се събуди какво и
да
е чувство, той започва
да
мисли.
Когато човек се отдели от Бога, тогава той започва
да
мисли за Него правилно.
Защо човек не може
да
мисли за
себе
си
?
Кога ще може
да
мисли за
себе
си
?
– Когато човек излезе от своето тяло, той ще мисли по-добре за
себе
си
, ще се опознае по-добре.
Следователно
да
мислим за някого, ние трябва
да
се отдалечим от него на известна дистанция и
да
го разглеждаме от друго положение.
Да
вярва човек в Бога, значи
да
мисли.
Човек, който мисли, може
да
вярва в Бога.
И затова казват: Не трябва
да
се мисли за Бога.
Бог създава всичките форми, но Той сам няма абсолютно никаква форма.
Действително, ако
си
представяте Бога като едно грамадно Същество, като едно грамадно Слънце, вие няма
да
може
да
Го обхванете и тогава, разбира се, ще се помрачите и няма
да
можете
да
мислите.
Кажеш ли така, преставаш
да
мислиш.
От тази мисъл ще направим следния извод: Всички ония велики идеи в живота, които имат грамадна форма, спират процеса на вашето развитие.
Идеите които имате, не трябва
да
включват в
себе
си
грамадни форми.
Туй е в съгласие и със самата природа.
В този малък желъд вие можете
да
носите целия дъб.
Може
да
му се радвате,
да
го милвате,
да
го носите в джоба
си
– той съдържа всички възможности на дъба.
Ами ще можете ли
да
носите в джоба
си
един грамаден дъб?
Следователно, когато искате
да
разглеждате известни идеи в тяхната същина, разглеждайте ги, когато растат.
А когато искате
да
разглеждате силата, която съдържат в
себе
си
, разглеждайте ги като семена.
Вие можете
да
си
представите дъба като един малък желъд, който постепенно израства и после отново се смалява.
Вие можете умствено
да
прекарате този желъд през всички процеси на своето развитие в дъба, и после пак
да
се върне в желъд.
– Тук тя ще предаде своята енергия на взривното вещество и ще предизвика страшна експлозия, голям взрив.
Малката искрица в този случай произвежда много нещо, а един голям камък, хвърлен всред това взривно вещество, нищо не причинява.
Следователно малките, микроскопическите неща в света са силни.
Тъй че смисълът на живота не е във великите идеи, но в малките, само че трябва
да
видоизменим тяхната материя,
да
я направим по-пластична, по-годна за работа.
Често вие се спирате пред една велика мисъл и казвате: Няма
да
се занимавам с тази мисъл.
Няма
да
се занимавате, разбира се, тя е радий!
Мислите ли, че ако в София имаше 50 гр радий, софиянци щяха тъй спокойно
да
стоят в София?
Цяла София щеше
да
бъде във въздуха.
Слънчевата светлина също така съдържа радиоактивна сила.
В пространството има ред трансформатори, през които слънчевата светлина, като минава, претърпява известно видоизменение и после пада върху предметите като приятна, благотворна топлина и светлина.
Ако слънчевата светлина се възприемаше тъй, както иде направо от Слънцето, тя би разтопила всичко, което срещнеше на пътя
си
.
Ще ви предам накратко една индуска легенда,
да
видите, колко е снизходително Слънцето.
Индусите
си
представлявали, че на Слънцето живеели много живи същества, всички били момичета, а само Слънцето – момче.
Понеже Слънцето било най-големият, па и единственият брат, обичал
да
бие сестрите
си
.
Един ден майка му, за
да
избегне тези побои, поставила Слънцето
да
живее в центъра, а сестрите му
да
обикалят около него, по периферията.
Така се създал неговият диск във форма на окръжност.
Слънцето изпращало на своите сестри светлина, като трептяло от недоволство, че не може
да
ги бие както по-рано.
Значи, то ги биело със светлината
си
, а от тия трептения, които отправяло към тях, се ползва днес цялата Земя.
И тъй, ще знаете, че малките, микроскопичните идеи в света са силни.
Тях ще държите, за
да
бъдете и вие силни.
Сега ще ви задам следния въпрос: имали нещо по-велико в живота извън Бога, извън Любовта, извън Мъдростта, и извън Истината?
– Свободата.
Ще пазите това за
себе
си
.
В живота постоянно се извършват два процеса: единият е процес на разрушение, а другият процес на съграждане.
В такъв случай, ако допуснем, че Любовта и животът са едно и също нещо, не бихме могли
да
си
обясним противоречията, които изпъкват.
3.
Ще хвърля мрежата
,
НБ
, София, 25.11.1923г.,
После, някой път се заемем
да
тълкуваме какво е казал Христос.
А сега всички хора, изобщо, казват: „А, жълт цвят!
“ Казвам на някои: Хубаво,
да
направим друг опит.
Ще
си
раздадете всичкото имане.
Няма човек, който
да
не е тълкувал Христовите думи.
Но при сегашното наше развитие всички побоища, всички спорове се дължат на червения цвят.
Не че той е лош, но щом влезе в човешкия организъм, хората добиват една енергия и като нямат какво
да
правят, сбиват се.
Това е опит, метод само за силните ученици.
Тогава те мязат на онзи американец говедар, на когото от дядо му останало едно наследство от 30,000,000 долара.
Ще раздадеш всичкото
си
имане, къщи, петаче
да
нямаш в джоба
си
.
Повикали го и той
си
получил наследството.
Тогава ще отидеш в един град, като Лондон или Ню Йорк, и там ще изкарваш прехраната
си
.
Ние можем
да
тълкуваме само Божествените неща, понеже от тях може
да
излезе нещо.
Отива в Сан Франциско, устройва ред балове, угощения, но след 6 месеца изпил и изял всичко.
Човешките неща няма какво
да
ги тълкуваме.
Качва се на коня
си
, отива в селото
си
и отново става говедар.
Ще уповаваш на
себе
си
.
Или, отиваш там, казваш: „Аз вярвам в Бога“, но кесията
си
държиш пълна – ти не
си
срещнал мечката.
Ще кажете: „Защо човешките неща не може
да
се тълкуват?
Изяде, изпие всичко, утре се качва на коня
си
и казва: „Какво
да
се прави, лошо е времето!
Вярваш в Бога, но пръстенът
си
държиш.
Не, ни пръстен, ни кесия, ни чепичета.
Ще ви дам един аргумент, едно доказателство за това.
Не, там ще спреш, ще срещнеш мечката, ще поговориш с нея и като дойдеш в България, тогава ще кажеш: „Аз срещнах тази мечка, имам голяма опитност, поговорих с нея, опитах я, по-страшна мечка от тази не съм виждал“.
Един велик художник нарисувал една символична картина, вложил нещо Божествено в нея.
В един голям град
да
нямаш нито един познат!
– В морето на добродетелите,
да
видим колко риби ще се хванат и какви ще се хванат.
Какво можем
да
тълкуваме върху тази гарга?
Туй е силата на Христовото учение.
Само че когато тълкуваме една Божествена мисъл, трябва
да
спазим онзи велик закон,
да
схванем Божественото.
Докато не опитате така Христовото учение, няма
да
го разберете.
Вторият въпрос: „Можем ли
да
хвърлим тази мрежа?
Не тълкуваме ли правилно Божественото, вредим на
себе
си
.
“ И почвате
да
философствате.
Да
срещнеш мечката, това аз наричам герои.
Някой имал страдания.
Този недоимък, който сега съществува у вас, всичко това ще изчезне и ще бъдете богати.
Ами че като видя човек, който страда, мене ми затупа сърцето, радвам се.
И Петър се уплаши и каза: „Господи, иди
си
от нас, понеже сме грешни хора.
Аз съм виждал някои просяци, тъй, тихо и спокойно
си
благославят, приятно впечатление ми правят и
си
казвам: Отличен човек е този!
Сега вие седите, нещастни сте и запитвате защо Господ е създал нещастията в света.
Богатството, което Ти ни даваш, не е за нас, защото ще кривнем в този път“.
Някой път мина покрай някой просяк, погледна го, казвам: Няма
да
ти дам нищо, почакай, сега ти се приготовляваш за мечката, не
си
я срещнал още.
Аз доколкото зная, нещастия в света Господ не е създавал.
Господи, иди
си
от нас, доста ни е толкова риба!
Страдания има, но в окултен смисъл под „страдания“ ние разбираме промени на енергиите, промени на състоянията от едно в друго, промени в увеличаване движенията на вибрациите.
“ Христос му отговори: „Не, аз ще ви направя ловци на человеци, няма
да
ловите тук рибите, на друго място ще ви пратя, друго ще учите“.
Тези вибрации могат
да
бъдат вълни с по-дълги, по-големи трептения или вълни с по-къси трептения.
Ако всичките християни, всичките моралисти, след като излязат от събранията, тръгнат по къщите на бедните и във всяка къща оставят по една ябълка или самунче хлебец, или друго нещо сладко, ще им кажат: „Колко се радваме, че сте много добри“.
– „Ние пак ще дойдем.“ Мислите ли, че по такъв начин между бедните и богатите нямаше
да
има една по-правилна обмяна?
Защото пак ще дойде един ден
да
ви говоря.
По-естествено щеше
да
бъде.
Туй, което ви говоря, нищо не струва, даром е.
На земята добро можеш
да
направиш, но на небето никому не можеш
да
направиш добро.
Няма какво
да
ми се сърдите, даром е.
Там всеки е доволен, всеки е пълен с щастие, че нищо не можеш
да
му предадеш от своето щастие.
Там, на небето, и зло не можеш
да
направиш.
Когато ви говоря за храната, за яденето, тия неща съм ги опитал, за всичко съм правил опити.
Там считат за голямо щастие, ако сполучиш
да
промениш някому щастието в нещастие.
Най-малките неща, микроскопическите, трябва
да
се приложат.
Не искам
да
ви изкушавам, но казвам, че всяко нещо, което е приложено, ще бъде за ваша похвала.
Следователно небето е един свят, дето хората са толкова богати, че ако сполучиш
да
направиш едно малко зло на някой от тези жители, той счита, че ти
си
му предал нещо хубаво.
Силата на тази болест седи в чрезмерното размножаване на микробите.
А ако се стараеш
да
им направиш едно добро, там то не се преценява.
И всички лекари се стремят
да
спрат тези микроби, защото като се размножават, изхвърлят своите извержения, които отравят кръвта, и човек умира.
– Ние се стараем
да
правим само добрини, но работата не върви.
На небето искат зло
да
направят, а на земята – добро.
Питам тогава: Няма ли начин
да
се възстанови тази хармония?
Трябва
да
концентрирате вашия ум,
да
го държите във връзка с Господа и
да
кажете: „Господи, ние имаме много богатства, тези неканени гости са дошли
да
го унищожат,
да
го изядат, помогни ни!
“ – Страдат.
“ Някой път може
да
изядат всичкото ви богатство и нищо
да
не остане от вас.
– „Я – казват, – направете ни едно зло, едно страдание, че
да
го опитаме и ние.“ Като им създадете едно страдание, те казват: „Колко е хубаво!
Ще концентрирате ума
си
и лекарят ще дойде.
И всичките вестници там ще пишат за това.
Един човек сам не може
да
лекува болестта
си
, двама души трябват.
Там вестниците с хиляди години пишат, че еди-кой
си
им създал едно голямо щастие.
Е, питам: Кое мнение е меродавно, тяхното или нашето?
Качването и спадането на температурата показват бързите промени, които стават в охтичавите.
Тяхното мнение е меродавно.
Значи най-първо температурата трябва
да
се уравновеси,
да
дойде до нормалната температура.
Ще концентрирате вашия ум, вашите чувства, ще турите волята
си
в действие и ще кажете: „Аз съм по-силен от тези микроби“.
Интересно е, че от 8,000 години хората се морализират и този морал не може
да
им помогне.
Моралът, това е ограничение на нещата, една голяма броня, дебела 30–40 сантиметра, която се туря на парахода, та като се обстрелва от неприятеля,
да
пречи,
да
не се пробие този параход.
“ – Ти нали искаш
да
бъдеш гражданин на Царството Божие?
Ако с тези малки болести не можеш
да
се справиш, как ще можеш
да
се справиш с по-големи работи?
При това, този наш морал издържа ли напора на тези сили, които съществуват вътре в природата?
Пулсът ти бие слабо, лекарят вижда, че положението е сериозно, и казва, че ще оздравееш, но се съмнява, а болният разбира туй.
И всички казват: „Това е престъпление!
Ако не можеш
да
говориш истината и виждаш, че той ще
си
замине, или ще замълчиш, или ще му кажеш: „Братко, приготви се, викат те на гости в другия свят“.
Не, и едното, и другото е продажба.
Туй е по отношение на всички.
Какво съмнение има в тази продажба?
Всички ще имате тези болки: очеболие, коремоболие и други.
Всичките болести имат едно велико предназначение.
Не искам
да
го осмея, но ето в какво стои смешното на този морал.
Вижте онзи богатия човек, тогова изпоял, оногова изпоял, на този продал котлите, на онзи продал къщата, но като го хване болестта, плаче.
Дойде лекарят, направи една инжекция, друга инжекция, даде туй лекарство, онуй лекарство, а той дава тогава щедро от
себе
си
, всичко дава.
Един светия живял цели 40 години в пустинята и през всичкото време
си
носил едни цървули.
Като дойде Господ, казва: „Господи, всичко ще направя“.
Към 40-тата година те почнали
да
се изтриват.
Става мекичък, на бедните раздава, щедър е.
Имал
си
и една паничка, с която също
си
служил през всичкото време, но и паничката взела
да
се изтърква.
Като гледал тъй изтъркани цървулите
си
, казал: „Цели 40 години ги носих, на стари години ще се ходи бос“.
“ Взел
си
цървулите и паничката и почнал
да
мисли какво
да
прави със старите.
От 10 години имал един събрат при
себе
си
и
си
казал: „Ще ги дам на този събрат“.
А тия, които нямат богатство, имане, не значи, че са сиромаси.
Дал ги.
Сиромашията е вътре в нас, в нашите разбирания.
Ние живеем в един свят с такива големи богатства, но не можем
да
използваме тези богатства.
Той отишъл с новите
си
цървули, носи
си
и паничката в джоба.
Пътуваме около 150–200 души, отиваме
да
се разходим,
да
подишаме чист въздух.
Но за голямо негово учудване, като сложили трапезата, вижда на масата пред всички много хубави яденета, а пред
себе
си
съдраните цървули и счупената паничка.
Вижда, че новите цървули ги няма и той трябва
да
яде от счупената паничка и
да
се обуе със съдраните
си
цървули.
Идват и ни казват: „Не може то, толкова хора
да
ходят там из планината, замислят нещо против държавата“.
Казва
си
: „Нов морал трябва!
Не против държавата се обявяваме ние, ние отиваме
да
се порадваме на тази планина, на туй благо на природата, на тази светлина, на тази прана, на това електричество, на този магнетизъм там.
На хората съдрани неща не трябва
да
се дават!
Най-първо трябва
да
убедим хората, че нашите мисли, че нашите желания са чисти.
“ А сега, някой умрял от заразителна болест, хайде
да
дадат старите му дрехи на бедните хора.
Почнаха даже
да
се противопоставят на екскурзиите.
Ами че съвременните хора почнаха
да
страдат от неизлизане на разходки всред природата!
На бедния човек здрави, нови дрехи дай!
Мислите ли, че едно здание от 4–5–10 и повече етажа е здравословно?
Във всяко едно здание там се развиват разни болести.
Всяка година Той старите плодове, изгнилите плодове ли ни дава?
„Оплели – казват – мрежа.“ Какво значи
да
оплете някой мрежа?
Не, дава ни нови, хубави плодове.
Мрежите
си
имат своите добри страни.
Всичките тези хора трябва
да
плъзнат вънка, из природата, и тогава
да
се върнат
да
работят,
да
има едно съответствие между думите и делата ви.
Когато някой се хвърли от едно високо здание при пожар, мрежата е едно спасително средство, мрежата го хваща.
Какъв е този християнски морал, като дойде някой беден,
да
кажем: „Чакай
да
му дадем една стара риза!
Но ако
си
като риба, тогава мрежата е опасна.
“ И след туй казваш: „Е, дойде един беден човек, дадох му една стара риза“.
Но понеже езикът е символически, то
да
ловиш риби, които живеят в една по-гъста среда, значи
да
ги извадиш от това неблагоприятно състояние.
Не, не, от
себе
си
нищо няма
да
даваш.
Ако в моите думи няма искреност, ако в ума ми има задни мисли, колкото и малко
да
е всичко туй, въпросът е разрешен.
Рибите живеят в една по-гъста среда, при по-неблагоприятни условия.
Мрежата служи като едно средство,
да
извади човека от едно състояние и
да
го тури в друго.
Минава един разбойник, напада някой пътник, ограбва го, съблича го и
си
заминава.
Защо
да
правя интриги,
да
заговарям този, онзи?
Символическият език е преходен.
Човек трябва
да
бъде чист, абсолютно чист.
Символическият език уподобява туй, което природата върши.
Свалям едното
си
палто, завивам го и
си
отминавам.
За
да
изтълкуваш символически някое изречение или нещо друго, то е
да
разбираш езика на природата –
да
посадиш едно семе,
да
израстне,
да
се разцъфти,
да
даде плода
си
и тогава
да
го разбереш.
В такъв случай аз мога
да
му дам своята дреха.
Аз зная, че този свят е на Бога и само Бог е господар в света!
Семето е символ.
Но тъй, аз имам две палта, някой отива на бал, дойде при мене и казва: „Дай ми палтото
си
!
При обикновени условия ти не можеш
да
видиш красотата на туй семе.
“ Не, на такъв човек няма
да
дам палтото
си
, за
да
ходи на бал.
Тогава няма защо
да
се бунтуваме против този или онзи.
Следователно трябва
да
му дадеш условия.
Е, питам: При такова едно схващане какъв морал може
да
има в света?
Някой не живее според Бога, ще му кажа: „Братко, тъй както живееш, не живееш добре, стесняваш брата
си
“.
Значи ние наричаме символически език този, при който може
да
се прояви красотата.
Моралът нека
си
е морал, но трябва
да
се живее разумно.
„Какво право имаш
да
ми говориш така?
Някои казват: „Защо ни е символичният език?
Тези Божествени идеи трябва
да
проникнат у нас, трябва
да
са насадени тъй дълбоко, че
да
знаем в дадения момент кой е прав и кой не.
“ – Ами ти какво право имаш
да
стесняваш брата
си
?
Само при едно такова схващане ние можем
да
изменим нашия живот.
„Символ“ значи големите неща събрани вътре в едно малко зрънце.
Ако всички верующи в света, ако всички идеалисти приложат тази велика наука, светът моментално щеше
да
се оправи.
Тия неща трябва
да
се проявят.
Не мислете, че невидимият свят няма сили
да
спре сегашния свят в своя развой.
При такива случаи на вас е дадена възможността
да
съграждате вашия ум, вашето сърце, вашата воля.
Те могат
да
го спрат, могат и
да
го разрушат в един момент, но те искат морално
да
му се въздейства,
да
се пробуди съзнанието.
Вие сега градите ума и сърцето
си
, сега калите волята
си
.
Ще хвърлите тази мрежа, за
да
спасите някого, или ще хвърлите тази мрежа, за
да
го задушите?
Няма
да
кажа какво виждам.
Едно и също нещо в света може
да
се употреби в две различни посоки.
Вземете водата, тя е едно от най-големите блага в света.
Човешката душа, и тя е завършила своята еволюция, и тя е съвършена, но вашият ум, вашето сърце и вашата воля се нуждаят от развитие и усъвършенстване.
Не, туй, което виждам аз, може
да
го видите и вие, но то е виждане на съотношения.
Следователно ние трябва
да
работим за своя ум, за своето сърце.
Например, в един математически фокус виждате един център, букви, виждате някакви формули, но онзи математик, като седне
да
разглежда целия процес, развива задачата, разбира плоскостите, сеченията на линиите.
Но ако натиснете главата някому във водата, може
да
го удавите в нея.
Ти гледаш, казваш: „Тази работа е съвсем забъркана“.
Парите са едно от най-големите блага, всички ламтят за тях, но ако някой ви тури 1000 килограма злато отгоре, какво ще стане с вас?
– Чрез онзи великия закон, който съществува в природата.
Да
, във виждането и разбирането на нещата има известни съотношения.
Имате,
да
кажем, една малка дисхармония в
себе
си
, имате една неприязнена мисъл или неприязнено чувство в душата
си
спрямо някого.
Следователно всичките неща имат своята ценност дотогава, докато те се употребяват разумно.
Давате ли
си
отчет защо държите тази мисъл?
И затова всички вие сте повикани в този свят
да
живеете разумно,
да
се учите, и нищо повече.
Дали ли сте
си
отчет защо не го обичате?
Дават една музикална пиеса.
Казвате: „Има нещо несимпатично“.
Сега,
да
кажем, идват страданията в света.
Извикват Паганини, знаменит цигулар,
да
свири.
Защо, в какво седи това несимпатичното?
Някои казват: „Защо са страданията?
Понеже той бил прочут като виртуоз, искали
да
опитат до каква степен е гениален.
Че не го обичате, че има нещо несимпатично, с това задачата не се разрешава, това не е философия.
“ – Страданията, това са един метод за придобиване на търпение, това е една Божествена наковалня.
Събрали се италиански композитори, съставили едно много мъчно парче, с особени извивания,
да
проверят гениалността му.
Някой е несимпатичен, аз мога
да
го направя симпатичен.
Но ако ти не знаеш как
да
употребиш тези страдания, ти ще развалиш
себе
си
.
Извикали го на угощение, пийнали
си
и му дали
да
изсвири туй парче.
Момък вижда една мома, бедна, с дрипи, несимпатично лице.
При страданието има мерки, има закони, според които то трябва
да
се употребява.
Запример, мекото желязо го турят в огъня, нагорещяват го, хоп, във водата 2–3 пъти, докато се кали.
И ако вие сте мекушав в живота, отстъпвате и при най-малката мъчнотия не можете
да
издържите, какво ви липсва?
Умни сте, разсъждавате философски, знаете колко има от тук до слънцето, правите математически изчисления, лекувате хората, а при това нямате търпение.
Искате
да
минете за виртуоз.
Срещне я: „Госпожице, аз съм първият ви кандидат“.
Дойдете, седнете на трапезата и жена ви, която толкова ви обича, трепери цял ден
да
ви угоди, отправите ѝ един лош поглед, че не е сготвила навреме.
Христос казва: „Дайте му едно от моите модерни парчета!
Значи сега не ти е несимпатична, сега има нещо хубаво в нея.
Но утре парите изчезнат, казвате: „Не
си
ми симпатична“.
„Ами чакайте, еволюция, аз сега не мога
да
го направя, но след хиляди години.“ Не, ще
си
признаете, че не можете
да
го свирите.
Симпатия и антипатия, това са външни причини, които изменят живота.
Търпял
си
4–5 часа, ще потърпиш още малко, защо ще бързаш?
Хвалил се един турчин, че като бил в Багдад, прескачал трапове, широки 20 метра.
В природата няма бързане, няма и закъсняване, всяко нещо е на времето
си
.
Питам: Когато един мъж бърза, иска от жена
си
по-скоро
да
му сложи яденето, в кой кодекс на природата е казано, че трябва
да
се бърза?
Засилил се
да
прескочи, паднал, не могъл.
Не, лошо не говоря, аз съм много прям, но при най-лошите, при най-болезнените ви състояния аз казвам: Слушай, ще ти създам болка, но ще излекувам ръката ти, пръстите ти, ще оставиш
да
те масажирам.
Вие
си
нареждате сами правила и казвате, че на 12 часа трябва
да
се яде.
Я ми кажете, в кой кодекс на природата е казано, че трябва
да
се яде в 12 часа?
Турците ядат в 6 часа, англичаните в 2 часа.
Човек
да
е в Америка, във Франция, в Англия, друго нещо, но тук хората са бамбашка, не са културни, не може
да
се живее морален живот“.
Природата казва на болния човек: „Ще ти причиня най-големите страдания, но за добро,
да
оздравееш“.
Да
, има един начин, един закон, има едно време в природата, по което трябва
да
се яде.
И колкото по-големи страдания усещате, толкова по-скоро болката ще премине.
Хората казват, че трябва
да
се живее добре.
Може, ние
си
внушаваме, че не можем.
Не чувстваш ли болка, ти
си
фалирал.
Трябва послушание на живата природа!
Можете ли
да
ми кажете какво нещо е добър живот?
Второто криво понятие, което имаме, е, че всички мислят какво Христос преди 2,000 години е дошъл, учил е едно учение и
си
е отишъл горе на небето.
Следователно, докато вие страдате в света, вие сте хора, аз ви обичам, но престанете ли
да
страдате, с вас въпросът е решен, вие сте фалирали.
Че страданията са най-голямото благо!
Я ми кажете, по кой кодекс на природата мислите така?
„Ама аз не искам
да
страдам.“ Та вие се лишавате от най-голямото благо!
Ами вие ходили ли сте
да
видите, че е така?
Дясната страна на Бога, това показва Божествената Мъдрост, която прониква във всичкото Битие на човешкото съзнание.
Те надничат там, обикалят, искат страдания, чакат и казват: „Господи, дай ни малко“.
Тя прониква във всеки един атом, във всеки един лъч, във всичко туй, в което съществува ред, порядък и хармония.
– „Не може, не може.“ Този ангел обикаля и какво не би направил,
да
дойде на земята
да
страда, а онзи човек, вкъщи, седи и въздиша.
Тя прониква във всяко едно любовно чувство, във всяка една Божествена мисъл, която носи щастие, блаженство на душата; тя прониква във всяка една сила, която оживява, възкресява, одухотворява: тя прониква във всяка една ръка, която твори.
Казва
си
: „Защо Господ ми е дал най-голямото нещастие“.
Не, Господ ви е дал велико благо!
Туй искам
да
го втълпя в ума ви, не хипнотически, но искам
да
мислите,
да
опитвате,
да
разберете, че при онази велика разумност всичко в света действа за добро.
Турчин отива на лов, води една голяма хрътка, казва ѝ: „Ха чоджун, ти
си
ме хранила толкова време, толкова много зайци
си
ми ловила, много те обичам, хайде и сега!
Сега вие искате
да
живеете с всичките хора по братски.
И ако някой се осмели
да
каже противното, казват: „Това не е така, еретик е той, разваля света“.
Можете
да
живеете по братски, но как?
“ Но заекът, по-майстор от хрътката, отдалечава се.
Нека всинца, които ме слушате в София, хвърлим нашата мрежа в морето на добродетелите!
„А – казва, – свиня, гяурин.“ Почва
да
псува. Защо?
Добрите хора трябва
да
се учат на търпение.
Аз ще ви посъветвам, като отидете сега в домовете
си
, хвърлете тази мрежа и опитайте моите думи.
Казвам ви, че вашите ладии, вашите къщи ще бъдат пълни.
Има ли сега в съвременния свят някой човек, който
да
няма тези слабости?
Неволята всинца я носите, познавате това изкуство, научили сте го.
Няма човек, който
да
не знае неволята.
Обаче малко хора съм срещнал
да
познават търпението.
Всяко съмнение е едно болезнено, психическо състояние на ума.
Разглеждам историята на човешкото битие, на всички велики хора в света, и не съм срещнал досега човек без погрешка.
За
да
научите търпението, за
да
го придобиете, изисква се не един живот, но 10, 15 живота.
Неверието, и то е едно психическо, болезнено състояние на ума.
Търпението е разумна сила.
Аз съм правил много опити и по някой път съм
си
създавал големи неприятности.
Търпеливият човек е виден човек, той всичко може
да
издържа.
Мнозина, на които съм преподавал, като ги поставя на изпит, казват тъй: „Досега аз мислех за Учителя, че е умен, но ако беше умен, нямаше
да
постъпва тъй.
Лошото се изглажда, остава само доброто.
Ами то е друга една слабост,
да
търсим само доброто у хората.
Аз съм привеждал и друг път следния пример, и сега пак ще го приведа.
Не
да
ме хвалят хората, но като се представям нещо по-свято, отколкото съм, и като казвам, че като мене човек няма, разбира се, това е една лъжа.
Аз мога
да
ви докажа, че лошите неща са добри.
Срещат се те с файтоните
си
в една много тясна улица, не могат
да
се разминат.
Математически мога
да
ви го докажа.
Всеки един човек в света, който и
да
е той, на своето време, и на своето положение, е особен.
Мога
да
ви докажа, че и добрите неща са лоши.
Човек, който изпълнява волята Божия, който ходи по Божия закон, по правилата на Божията Мъдрост, той е особен във всички свои проявления.
Руснакът изважда от джоба
си
английския вестник „Таймс“ и почва
да
го чете от единия до другия край с голямо хладнокръвие.
И аз бих желал всички вие
да
сте особени!
Приятно му е и казва: „Слава Богу, че Господ е създал такива хубави, мазнички овци за нас!
Англичанинът изпраща слугата
си
до руснака, с молба: „Господине, моят господар ви моли
да
имате добрината след прочитане на вестника
да
му услужите, и той
да
го прочете“.
По някой път аз опитвам мнението на хората и виждам, че те мислят какво другите хора уронват техния престиж.
Щяхме
да
измрем“.
„Господине, моля, бъдете тъй добри, дайте и аз
да
прочета вестника.“ Е, как ще излязат и двамата от това положение!
Ще направите първия опит в
себе
си
,
да
видите колко сте търпеливи.
Овците казват: „Голямо нещастие е за нас, че Господ създал вълците“.
Болест дойде, една неприятна мисъл дойде,
да
се преодолеят.
Но защо Господ създаде вълците?
Сега
да
се върнем към мисълта
си
.
Сега, като говоря, казвате
си
: „Кажете ни кой какъв е!
“ Светът не е създаден само за овците, светът не е създаден само за вълците, той е създаден за всички.
Аз като видя, че някой човек прави погрешки, спра се и казвам: Чакай
да
видя каква поука мога
да
извадя от тази погрешка.
Всеки има своето право
да
живее, но той не трябва
да
мисли, че е меродавен, че заради него е всичко.
Той трябва
да
се хвърли в света и разумно
да
се употреби.
Всеки от нас трябва
да
се стреми, по възможност,
да
бъде разумен.
Идем при някой болен, но лекарят му е забранил
да
говори, защото дихателната система е слаба, и там вътре нещо ще се разкъса.
Виждам го, той носи револвер, среща едного, казва му: „Горе ръцете!
“ Щом овцете заемат първото
си
положение, вълкът няма
да
бъде вълк.
А ние имаме желание
да
му поговорим.
Дай кесията!
И действително, излишната енергия в организма на когото и
да
е от вас, и на най-добрия, може
да
го изкара от равновесието му.
Аз мога
да
направя един малък опит с него,
да
изменя състоянието му. Как?
Вие ще кажете: „Защо
да
ни я прати?
– Като му пришепна само една малка думица на ухото, без някой нещо
да
е чул, веднага нещо ще го жегне, той ще се изправи, ще дигне шум.
“ – Ти
си
добър човек.
– „10,000 лева.“ – Ето ти един чек, вземи тези пари, услужи
си
с тях.
Не е хубаво
да
се прави зло.
Тъй аз мога
да
го поправя, ще го насоча
да
учи, а не
да
убива хората.
Ако всеки, който каже нещо, може
да
го размърда, той не е гениален човек.
А ние, тези операции, които прекарваме, тези резултати, които разумната природа ни праща, наричаме болки.
За мене това е един урок, аз оправям
себе
си
.
Защо, като дойде болката,
да
не седиш
да
видиш до колко можеш
да
издържаш?
Сега вие искате Христос
да
дойде.
Измежду всички, които ме слушат тук, богат човек, милионер човек няма.
“ Сега аз няма
да
ви кажа, както казват някои, че трябва
да
напуснете живота
си
.
И лекарят констатира, че болният е в първата фаза на болестта
си
.
Туй, което трябва
да
направим, то не трябва
да
бъде явно.
Аз съм против всяко одумване, против всяко насилие.
В насилието човек огрубява.
Аз ще ви приведа един пример, един факт, който стана тук, в София, в една фамилия, на която всичките членове бяха здрави.
Каквото и
да
каже човек тогава, все ще почувства една скръб, една болка в душата
си
.
Вие носите диамантчета като просени зрънца и казвате: „Нося диамант“.
Една госпожица отива
да
живее в дома им, но се скарват нещо и след това и госпожицата боледува, и госпожата от тази фамилия боледува.
– Защото не искат
да
си
простят.
В небето, за пример, трябва
да
имаш диамант най-малко като кокоше яйце.
Опасността в съвременното общество е там, че когато се сближите и след това се скарате, вие
си
създавате едно голямо нещастие и чрез закона на страданието Бог ще ви примири.
Ако биха ви поканили там на вечеря, трябваше
да
турите пръстен с диамант като кокоше яйце.
Затуй трябва
да
живеем отдясно на Бога, както Христос живее.
И за
да
не умирате, примирете се, целунете се, и този ангел веднага ще се върне на небето и ще каже: „Тия двамата се примириха“.
Тогава Господ ще отложи решението
си
.
И когато ви повикат на вечеря, и там правят вечери, ще се облечете по всичките правила.
Ако не искате
да
се примирите, Господ ще каже: „Доведете ги при мене!
Не, аз бих желал всички
да
живеете отдясно,
да
постъпвате според Бога и
да
изпълнявате волята Божия.
Сега някои християни казват: „Трябва
да
бъдем облечени много просто“.
Елате тук
да
се примирите“.
Това е целта на живота, отдясно
да
живеете, не отляво.
И затова Господ вика грешните хора горе на небето,
да
се примирят, не ги оставя на земята.
Отляво, това не е за вас, за вас е от значение
да
живеете отдясно.
Онази естествена сила вътре в човека, която може
да
го направи мощен, то е тази именно сила, силата на неговите добродетели.
Ще ви приведа един пример от древността.
И защо съвременните хора днес страдат?
Безерба, един от царете на древността, имал дъщеря Лилита, която страстно обичала цветята, голяма любителка била, но била много жестока; не се знае дали е съществувала по-жестока мома от нея – тъй хроникира окултната наука.
Знаете ли какво значи човек
да
бъде доволен?
Тя никога не поливала своите цветя с обикновена вода, но заповядвала
да
ѝ довеждат хубави, млади момичета и
да
ги бият, та като плачат, със сълзите им
да
се поливат цветята.
А добродетелите, това са един велик капитал, около който почват
да
циркулират великите сили вътре в природата.
Може
да
направите опити, не само веднъж, дваж, а много пъти, и ще видите, че ако имате това вътрешно доволство, всякога ще имате приятели.
Някоя майка се радва на своята дъщеря, казва: „А, моята дъщеря е хубава, гладичка, тъй пълничка, зачервена, красивичка“.
Кръв може ли
да
бъде слаба?
Няма душа, на която като проговорите с езика на Любовта,
да
не ви разбере.
Някой път съм ви говорил, че мечката е много лоша, но тази мечка, като я срещна, и тя може
да
дойде,
да
клекне пред мене. Защо?
Тези хора, които не се простудяват, имат много магнетическа сила.
– Ще я помилвам по козината, ще ѝ поговоря, ще ѝ кажа: Как
си
, как живееш?
Аз мога
да
нося една тънка риза, направена от коприна,
да
я облека при минус 30 градуса и
да
не се простудя.
С магнетическа сила е тя.
И после тя
си
тръгне.
А мога
да
направя една дебела риза или кожух,
да
го облека, и при това пак
да
треперя.
Следователно ние трябва
да
изучаваме живота при условията, при които живеем.
И всички хора казват: „Жълт
да
не бъда!
Много нещастия ви се случват, но вие още не сте
си
задавали философски въпроса, не сте мислили защо идват нещастията.
“ Някой човек, като стане малко жълт, иска
да
изхвърли този цвят.
Като я срещнеш,
да
те разбере, че ти я обичаш, че
си
променил мнението
си
за нея.
Тогава тя ще каже: „За пръв път в живота
си
срещам едно същество, което ме обича“.
Ако срещнете един човек и той може
да
почувства вашата любов, че го обичате, вие ще може
да
го преобразите.
Вие не
си
задавате въпроса защо се менят вашите настроения.
Там е вашата сила.
Жълтият цвят, това е една жива субстанция, която като влезе в човека, ще му даде най-първо една лъскавина на очите, една подвижност на ума.
Такъв човек във всяко нещо ще бъде бърз, подвижен, умен, всички въпроси ще разрешава бързо.
Музикант
си
, ще бъдеш подвижен и готов на всяко място
да
окажеш своята услуга.
Мнозина казват сега: „Чакай
да
видим каква е окултната наука!
Светът, който зная аз, е хармонично създаден.
Като
си
туриш ръката на гърба на мечката, и космите ти ще настръхнат, но като направите 2–3 опита, ще видите резултата.
4.
Волята Божия
,
ООК
, София, 28.11.1923г.,
Влиянието ¢ може
да
бъде към В, т. е.
А може
да
се движи към В, а може и точката В
да
се движи към А.
В дадения случай А може
да
бъде по-силна от В, но може и обратното
да
бъде, т. е.
В
да
е по-силна от А.
Сега, при дадените условия, А – положителната страна, е по-силна от отрицателната.
Само слабите хора се проявяват, силните хора не се проявяват.
Всички хора, които се проявяват като философи, писатели – това са все слабите хора.
“ Ами че Слънцето може ли
да
се прояви на Земята?
Слънцето у вас на гости може ли
да
дойде?
Слънцето на гости не можем
да
го поканим.
Не че не може, но нямаме място къде
да
го турим.
Ще му кажем: „Молим ти се, седи
си
на мястото.“ Ние обаче можем
да
отиваме на гости на Слънцето и там има място за нас.
Бог при нас не може
да
дойде.
Бог като Живот може
да
се прояви у нас, но Бог като Любов, във всичката своя пълнота, сега не може
да
се прояви у нас, няма още условия за това.
Той няма
да
дойде при нас.
И тъй, като Живот Бог идва при нас, а когато трябва
да
Го познаем като Любов, ние ще идем при Него.
Сега
да
имаме едно малко музикално упражнение.
Някои от вас казват: „И ние можем
да
отидем при Бога.“ Хубаво, това трябва
да
докажете сами на
себе
си
.
Следователно А само не може
да
се движи към никаква посока – значи то не може
да
се влияе.
Сега искам
да
имате едно философско, едно окултно схващане.
Вие сте свободни в
себе
си
, имате прекрасно разположение, но у вас се зароди едно малко желание.
Да
ви обича, значи
да
се влияе от вас.
Той казва: „Аз не искам
да
се влияя от вас.“ Защо?
Числото 4 е бащата, който прави 4 стъпки, за
да
възлезе нагоре.
Ако ме обичаш, направи ми една къща; ако ме обичаш, качи ме на каруцата
си
; ако ме обичаш, опечи ми едно прасенце, една кокошка“, туй-онуй.
И виждаш – този, който те обича, станал цял слуга все за туй обичаш ли ме.
При слизането стъпките трябва
да
бъдат всякога по-дребни.
Е, питам: при туй разбиране на любовта каква свобода може
да
има?
Ти ще осъзнаеш в
себе
си
в даден момент, че ти обичаш и че те обичат – без никакви граници.
Ще ви запитам: какво нещо е музиката, само кога можеш
да
пееш?
Така трябва
да
бъде!
А вашите разсъждения ви довеждат до други схващания.
Когато за първи път се събудили ангелите на Небето, почнали
да
пеят.
Ако искате
да
се самовъзпитавате, то със сегашните
си
разбирания, по стария начин не можете
да
се възпитавате и не можете
да
си
самовъздействате.
Като почнали
да
пеят, светът започнал
да
се създава.
Ще изясня мисълта
си
.
Ако разглеждате това един ден, когато станете ясновидци, ще видите, че пеенето започва тогава, когато Любовта заговори в сърцето на човека.
Представете
си
, че имам една много хубава ябълка, която обичам, и я държа в стаята
си
, за
да
я гледам.
Не че не можете
да
виждате, това не е обида, но пред вас има препятствия: качвате се нагоре, а хоризонтът ви е тесен.
Но един ден, когато се качите на високо и просторът ви бъде широк, тогава ще почнете
да
виждате добре.
Дойде четвърти, пети, шести, десети: всички я обичаме, всички седим наоколо ¢.
Не можеш
да
пееш, докато не обикнеш, докато не съзнаваш.
В обичта няма нищо лошо, но лошото е, че в дадения момент у мен се поражда желание
да
взема ябълката и
да
я изям.
Даже и този, който никак не знае
да
пее, щом се влюби, почва
да
пее.
Това е вярно и в Природата.
У всички се поражда желание, спор кой
да
изяде ябълката.
Щом обикнеш, почваш
да
пееш.
Аз казвам: „Аз се отказвам.“ Вторият – също; третият, четвъртият, десетте – всички също се отказват и ябълката остава.
Пеене има даже и в дърветата, и в изворите – навсякъде.
Тя казва: „Аз съм много благодарна за всички услуги, сторени от вас, но ще ми направите още една услуга.“ – Каква?
Сега на вас може
да
ви се вижда чудно как е възможно извор
да
се влюби,
да
пее!
– „Ще ме посеете и след като минат десет години, ще ви се отблагодаря.
За
да
разберете тази мисъл, идете малко по-далече – в едно философско разсъждение.
След десет години, като минете покрай мене, ще ви кажа: вземете
си
сега ябълки, колкото искате.“ Туй са великите схващания в Божествения свят.
Желаеш ли нещо само заради
себе
си
, ти се влияеш вече.
Не би ли се учудило туй същество, ако ти искаш
да
му покажеш, че го обичаш, и проявяваш своята любов чрез ръката
си
?
Ще
си
кажеш: „Аз обикнах тази ябълка, но моята мисъл е безкористна.“ Сега ще положите този закон на безкористие вътре в душата
си
и ще работите.
Не е лесна работа
да
се освободите от всичките остатъци на миналото, аз ги наричам атавистически.
Не, тя може
да
се прояви чрез ръката, но не е в ръката, може
да
се прояви чрез сърцето, но не е в сърцето.
Казваш: „Сърцето ме боли.“ – Не, сърцето не може
да
те боли, но понеже накоплението на енергията, която се набира в сърцето, е голямо и не може
да
изтича правилно, влюбеният почва
да
усеща едно стягане в сърцето, едно голямо напрежение и тогава всички казват: „По-малко любов трябва.“ Т.
И тогава той затваря сърцето
си
, за
да
не се пукне кранът.
Вие може
да
направите опит с един извор,
да
видите, че той люби.
Не, той е научил туй изкуство някога
си
, когато е живял като тигър.
Идете при един балкански извор и измерете най-ниското ниво на водата му.
Някой обича
да
души хората.
След това изчистете го хубаво, докато не остане никаква тиня в него, и през това време проектирайте своята любов към водата на този извор.
Той, когато е бил като паяк, е обичал
да
души.
Като поседите там половин или един час, ще забележите, че нивото на водата в този извор се е повдигнало с половин милиметър.
После, всичките хитрости, лукавства ги е научил, когато е минал през животинското царство.
Той трябва
да
поправи всички тези животински, атавистични навици на своя характер,
да
ги облагороди.
Направи следния опит: премери широчината на ръката и на врата на някой човек, преди
да
е влюбен, и после, след като се влюби, и ще видиш дали има разлика.
Отворя книгата на неговото минало, гледам – някога
си
е бил вълк.
По същия закон и водата се е разширила.
„Аз съм благороден човек.“
Да
, изял
си
сто овци и не
си
платил за тях.
Благороден
си
бил?
В такъв случай аз мога
да
кажа, че разширението изобщо е случайност.
На друго място гледам – някой бил боа, удушил десет души.
Да
, но философията е там, че Любовта се чувства навсякъде.
И този дълг не
си
е платил.
Любовта може
да
я намерите и в растенията.
И тук можете
да
направите същия опит, какъвто направихте с извора.
Та кармически колко живота има
да
изплащате в сегашния
си
живот.
Изобщо, за
да
видите, че в Природата има съзнание, че всичко чувства Любовта, се иска тънък усет.
Като казваме в грях ме зачена майка ми, разбираме далечното минало.
Премерете с една точна мярка колко са широки и дълги листата на някое растение и после проектирайте вашата любовна мисъл към тях: не когато то има плодове, защото ще ви прати плодовете
си
, но когато още не е завързало, и ще намерите, че листата му са станали с една четвърт от милиметъра по-обемисти.
В това растение става едно разширение, което показва, че то чувства любовта и иска
да
каже: „Аз те обичам и ако дойдеш идущата година при мене, ще ти дам от най-хубавите
си
плодове.“
Съзнанието на тия същества, които са на Земята, е в нисша степен на развитие, но духът им, който е в по-висшите светове, чувства тази любов и чрез органите
си
се изразява, като казва: „Аз ти благодаря за вниманието, благодаря ти, че ми изпрати едно любовно чувство, благодаря ти, че ме поля с вода.“ Питам ви: ако почнете
да
мислите така, ще считате ли, че туй дърво не чувства?
Чрез закона на Любовта ще плати на всички тия същества.
Мислите ли, че един кюмюрджия, който е изсякъл толкова дървета, няма
да
плати?
Не, като дойде кармическият закон, той ще плати всичко туй до стотинка: той ще посади всички изсечени от него дървета и тогава ще се завърне на Небето.
Няма
да
остане нещо, което
да
не плати.
Сега ние имаме в живота
си
една велика задача:
да
научим хората
да
бъдат милостиви не само към хората, но и към животните, и към растенията.
Музиката, пеенето е събуждане.
Той ги е изправил отдавна: няма наша погрешка, която Бог
да
не е изплатил.
Който пее истински, той трябва
да
пее само за
себе
си
, защото, щом мисли за обкръжаващата среда, това е ограничение.
Някому ти
си
изкривил тялото.
Щом пее за
себе
си
, той в дадения момент е по-голям от всички хора наоколо: физически той е по-малък, но духовно е по-голям.
Щом съзнаваш, че всички хора са като тебе, значи се съединяваш с тях.
Ти
си
избил толкова животни – Той им е възвърнал живота, но всичко това е турил на твоя сметка: отбелязал е, че
си
бил жесток човек.
Следователно в дадения момент може
да
схващам всички хора като материални единици, а същевременно може
да
ги съзнавам като души, като тела, като сърца и като умове.
Един ден ще идеш при Бога и ще Му кажеш: „Господи, аз съм готов
да
Ти служа,
да
изправя всичките
си
грехове“, и Той ще те постави на изпит.
Ще кажеш: „Едно време в грях ме зачена майка ми и грехове правих, но сега искам
да
ме заченат Любовта, Мъдростта и Истината и с тях
да
Ти служа.
Като пеете, ще избирате съответни на разположението
си
думи.
Ако в грях ме е заченала, значи може и другояче
да
ме зачене.“
Българите започват: „Стоян
си
мами думаше.“ Какво искат
да
кажат с това?
Следователно, като ученици, всички трябва
да
желаете
да
бъдете заченати по друг начин.
Туй е Новораждането, за което Христос проповядваше: „Ако се не родите изново…“ Той не говори за раждане в грях.
Роденото в плът – плът е, а Новораждането от Духа – Дух ще бъде.
Това е великата задача!
А сега вие седите и тъй, както сте родени, искате
да
бъдете добри хора.
В класическите парчета има идея – те са продиктувани от нещо по-високо, а останалите са повече упражнения.
Една капка вода, като падне на сухата земя, море може ли
да
направи?
Ако една капка вода падне на сухата земя, рекичка може ли
да
направи?
Аз наричам моята Любов едно окултно упражнение – тя не е песен, ще стане песен, но докато стане песен, трябва
да
има такива песнопойци!
Казва Христос: „Без Мене нищо не можете
да
бъдете“, т. е.
“ Вземете едно парче и накарайте един първокласен цигулар виртуоз
да
го изсвири.
Та сега не че не трябва
да
имате желания, но всяко желание, което се проявява, трябва
да
бъде от друг род.
Накарайте след това някой обикновен цигулар
да
го изсвири и ще видите грамадната разлика.
И колко е трудно
да
дадеш на един човек туй, което обичаш.
Например гладували сте два-три дена и тъкмо седнете
да
се храните, дойде някой
да
ви иска малко хляб.
Слушате последния и казвате: „Стига вече, разбрах го.“ Следователно хубавите песни само хубавите, красивите души могат
да
ги пеят.
Само една красива душа може
да
пее упражнението „Бог е Любов“.
Ще ви мръдне сърцето и ще кажете: „Аз съм гладувал толкова време, а сега дошли хляба
да
ми искат!
“ – Не, трябва
да
кажете: „На драго сърце!
Защото ако в действителност бихте изпели само веднъж както трябва „Бог е Любов“, моментално щяхте
да
се промените и, като се върнете вкъщи, не бихте могли
да
се познаете.
Заповядайте!
“ И като дадете,
да
забравите това, като че нищо не се е случило.
Вие седите и
си
казвате: „Гледай му ума, това човещина ли е?
Аз
да
гладувам, а нему
да
дам хляба
си
!
Ти, като отидеш при Бога, никога не ще можеш
да
кажеш една лоша дума.
“ Така разсъждавате всички.
Каквото
си
намислил
да
кажеш, всичко го забравяш.
Аз не ви осъждам, но казвам, че по този начин на разсъждение вие всякога ще имате А и В.
И като слезеш на Земята, казваш
си
: „Защо не Му казах това-онова?
“ Ти като отидеш при Бога, забравяш
да
искаш книги, дрехи, знание, сила – всичко забравяш и като се върнеш, казваш
си
: „Къде ми беше ума?
Аз всичко забравих.“ – И знаете ли на какво мяза вашето положение?
Хиксът е един неизвестен резултат, но този резултат може
да
е равен на друга някоя величина, с която ще има известни съотношения.
И тъй, във Великата Природа последствията на нещата са неизбежни.
Той бил много красноречив човек и всеки, който отивал
да
го слуша, се захласвал.
Не се плашете от това, но знайте, че всеки един акт, всяка мисъл, всяко чувство на съзнателния Живот
си
има своите последствия и с хиляди години там тече.
Един от тези джебчии обирачи казва: „А, аз няма
да
се захласна.
И в Писанието се казва: „Доброто Бог го въздава с тисящи векове.“ Едно Добро може
да
се предава до 25 000 години, затуй трябва
да
бъдете внимателни, но във вашите разсъждения
да
няма страх.
Аз харесвам този проповедник, той върши за мене една велика работа, понеже всички, които отиват
да
го слушат, се захласват.
Ще отида при всеки захласнат и ще го обера.“ Отива той в църквата, сяда при един богат човек и го чака
да
се захласне.
Тогава у вас трябва
да
остане само едно свещено желание:
да
изпълните Волята Божия!
Седи и
си
казва: „Чакай, изведнъж няма
да
пристъпя, ще гледам
да
се захласне, че тогава.“ Чака, чака и не усеща как се захласва и той сам.
Всички се събуждат, събужда се и той.
Вън от времето и пространството, в даден момент, вашите постъпки
да
включват благото на всички същества във Вселената.
„Е, този път не успях, ще отида втори път.“ Отива втори път, проповедникът започва, но джебчията
си
казва: „Ще почакам отначало малко, докато се позахласнат.“ Не усеща обаче как се захласва и той.
Мислите ли тъй, вие ще бъдете всесилни и в даден момент ще можете
да
направите всичко.
Като ходил десетина пъти и все не успявал, казал
си
най-после: „Повече няма
да
ходя, рискувам
да
си
загубя занаята.“ Такова нещо е великата Истина в света!
Този е великият закон, който трябва
да
спазвате и
да
мислите върху Волята Божия.
Ще отидеш веднъж, дваж при нея, ще се захласнеш и повече няма
да
буташ в никой джоб.
Да
вършите Волята Божия – това не е нещо, което можете
да
направите механически.
Защо хората не искат
да
отидат при великата Истина?
– Ще
си
загубят занаята – нищо повече!
Ама
да
не дойдете при мене
да
ми кажете: „Не може ли по друг начин?
Да
изпеем още един път Мир.
Сега аз ще ви говоря върху едно качество, което всички абсолютно трябва
да
имате – без никакво изключение и без никакви разсъждения!
То е, че всички трябва
да
се научите
да
изпълнявате Волята Божия!
„Ама туй ще ми отнеме време.“ – Не,
да
изпълниш Волята Божия никакво време не се изисква, никакви разноски в това няма.
Няма какво
да
ви го налагам – това е един общ закон.
Волята Божия може
да
изпълни този, на когото умът не е ангажиран никъде.
Този, който иска
да
изпълни Волята Божия, трябва
да
бъде свободен, а свободният ум, свободното сърце, свободната воля всичко могат
да
направят.
Вие можете
да
бъдете Свободни!
И когато говоря за изпълнение на Волята Божия, разбирам всичките моменти на проявление на тази Воля в даден случай. Защо?
Защото този акт в дадения момент подразбира благото на всички същества, без изключение.
Да
изпълниш Волята Божия в даден момент, подразбира
да
направиш едно благо, което се отнася до всички същества без изключение: не на един човек, не на едно общество, не на един народ – на всички същества.
И тъй, ще изпълнявате Волята Божия, ще приложите този закон, за
да
изгладите съществуващата дисхармония, защото между вас има една дисхармония.
Разбрахте какво значи
да
изпълниш Волята Божия.
Аз, като се върна у дома
си
, свиря
си
, пея
си
, радвам се и
си
казвам: успяват тези ученици!
В туй схващане и изпълнение на Волята Божия човек може
да
стане велик.
Ако един ваш акт не включва благото на всички в
себе
си
, това е слабост.
Аз искам
да
минете с по-малко страдания, по възможност с по-малко страдания!
Сега туй не може
да
се доказва, но трябва
да
се опита.
Да
се заблуди човек – аз наричам страдание това.
Ако вие се опитате
да
изпълните Волята Божия правилно, ще забележите голямата промяна, която ще стане във вас.
Една сестра дойде една вечер при мене и казва: „Учителю, позволи ми
да
си
замина,
да
се самоубия.“ – Не ти позволявам.
Някога аз слушам
да
казват за някого: „А, той се влияе.“
Да
, щом не изпълняваш Волята Божия, ти ще се влияеш и ще бъдеш под влиянието на един, на втори, на трети, на четвърти и на много други, но не и под Божието влияние.
“ – Ами ти
си
яла и пила толкова време, а сега трябва
да
плащаш.
Бъдеш ли под влиянието Му, ти от никого няма
да
се влияеш.
До тогава ни помен няма
да
има от самоубиване, всичките въжета са скрити.
Мислите ли, че ако аз бъда едно голямо езеро и в мене се влива една малка вода, та аз ще се повлияя от нея?
Този дух, който е направил толкова пакости, сега иска
да
се провре незабелязано, че като отиде на друго място, и там
да
прави пакости.
Не, нищо няма
да
му предам.
Онази вода на океана има една форма, а водата на реката има друга форма.
Следователно според туй схващане, ако не искате
да
се влияете, трябва
да
държите ума
си
свободен и във всеки един момент всеки акт
да
включва благото на всички същества.
Лесно е
да
кажем:
да
си
заминем!
„Ама той не го заслужава.“ – Не, ти ще служиш на Бога, а за Петко, за Драган няма
да
мислиш.
Няма
да
си
заминем,
да
се проврем, без
да
плащаме.
Стари дертове няма
да
има.
Вие трябва
да
научите този закон.
Че този имал
да
плаща.
Някой казва: „
Да
умра!
Не, само един акт у тебе ще има –
да
служиш на Бога!
“ Ами знаете ли, че като излезете от тялото
си
, ще дойдете до една врата, дето вратарите ще ви хванат, ще ви оберат, ще ви вземат всичко, до иглица – нищо няма
да
ви оставят.
Е, питам сега: има ли някоя обида в света, която
да
е толкова дълбока, че
да
не може
да
се оправи.
Да
допуснем, че аз съм обидил някого от вас, макар че не съм обидил никого.
Някой път ще трябва
да
минете през една баджарница, през втора, през трета – четиридесет и четири са те.
Да
допуснем, че вие сте професор в някой университет, но аз подействам
да
ви уволнят и заемам вашето място.
Няма
да
остане никаква форма от теб, ще се изгубиш.
Вие минавате покрай университета, казвате:“Той ми взе мястото, характер няма у него, това-онова.“ Аз съм професор вече.
Няма
да
знаеш какъв
си
и кой
си
бил – Стоян, Драган.
Е, допуснете сега, че аз като съм в университета, без
да
знаете вие, подействам
да
ви направят ректор.
Никаква форма няма
да
имаш!
Няма
да
остане нещо, на което
да
се опреш.
Вие, като не знаете кой ви е назначил, ще кажете: „А, той ме изпъди от университета, взе ми мястото, но Провидението ми помогна, направи ме ректор.
Няма
да
мязаш даже и на един лист, който вятърът повява из пространството.
Ще дойдеш до положението на един пътник, който е изгубил пътя
си
, пред очите на когото всичко е мрак и тъмнина.
Като дойдете до Писанието, мислите, че всичко знаете, и казвате: „Този стих казва тъй, онзи – тъй“, и т. н.
Някой казва: „Аз съм чул гласа на Господа.“ Ако вие сте го чули, и аз съм го чул.
Всичките ваши постъпки като ученици на една Окултна школа трябва
да
ги поставите на място.
Трябва
да
знаете, че като ученици всичко, каквото ви се случи, то е предопределено, нищо не е случайно и вие не можете
да
го избегнете.
Сега разсъждавайте добре!
Може
да
са кирливи, но като ги измием, те никога не губят своята цена.
Аз ви задавам следните философски въпроси: каква нужда имаше
да
бият Христа?
Те никога не губят и своята сила.
Небето не беше ли силно
да
го освободи от тези римски тояги?
В дадения случай Христос беше ученик в Школата.
Той напусна Небето, забрави високото
си
място и дойде със смирение на Земята, дето биде подложен на изпит.
Той не казваше, че беше господар.
Той казваше: „Тук аз съм слуга.“ Питам: каква нужда имаше
да
Го бият?
В дадения момент им хващам вяра, че Господ им е проговорил, но след един ден някой от тях ми казва: „Там, онази сестра не искам
да
я срещам, не съм разположен към нея.“ Аз зная вече доколко Господ му е проговорил.
Невидимият свят не беше ли силен
да
Го избави?
„Това вече не се търпи – веднъж, дваж, триж – тя го прекали вече.“ Ами че ти не
си
ли прекалил?
– Можеше
да
Го избави.
Казва се, че Небето е всесилно.
И ангелите, и всички са прекалили.
Е, питам тогава: как ще
си
обясните това противоречие: защо трябваше
да
бият Христа?
Не само че Го биха, но защо трябваше
да
Му се присмиват?
Оттам насетне, като започнеш от Него надолу, у всички ще има по нещо несъвършено.
Защо трябваше
да
бъде тъй?
Всички тези отрицателни проявления трябва
да
ги превърнем в положителни.
В лицето на Христа ние виждаме един велик пример на онова велико любовно чувство, на онази велика Божия Любов!
Всички тези неща са препятствия, които Господ е турил, за
да
опита нашата любов.
Той казва: „Туй препятствие можеш ли
да
го преминеш?
“ Бог ще те тури в положението на баща, мъж, жена, и като минеш тези изпитания, първото възнаграждение е, че ще те тури пред
себе
си
, ще те направи Ангел, ще ти тури крила, отдолу ще ти тури подпис и ще ти даде един свободен билет: колкото искаш
да
ходиш, където искаш
да
посещаваш и когато искаш
да
се върнеш.
Ако те знаеха нещата тъй, както Аз ги зная, ако те разбираха нещата тъй, както Аз ги разбирам, и ако те са готови
да
изпълнят Волята Ти тъй, както Аз съм готов
да
я изпълня, не биха сторили туй.
Като се върнеш от разходката, ще те пита: „Видя ли всичко?
“ – „Не, Господи, сега искам
да
Ти служа.“ Тогава Той ще ти даде
да
управляваш едно Слънце, за което ще отговаряш.
Там ще те считат за Бог и, като направиш някоя погрешка, те ще се оплачат на Господа.
Като направиш ред погрешки, Господ отново ще те върне като човек, пак ще минеш тази процедура на трансмигриране, на странстване, после пак ще те прати в световете, след туй в друга някоя слънчева система и т. н.
Ако праведния бият с тояга, оплюват Го, заковават Го и Му се присмиват, на грешния трябва ли
да
му се простят греховете и
да
мине без бой?
Дълго време ще се разхождаш, докато се научиш как
да
Му служиш.
И тогава, Той като те види, няма
да
ти се намръщи, но ще ти се поусмихне малко и ще ти каже: „Ще се научиш
да
служиш.“ И като
си
заминеш от Него, паметна ще ти остане само усмивката Му.
– От твоите подобни, от твоите другари, с които
си
ял и пил.
Който Го е видял, той никога няма
да
Го забрави.
Как виждаме ние тази усмивка на Земята?
Аз гледам философската страна на въпроса.
Вие виждали ли сте усмивката на Бога?
Виждали сте я.
Някои, които минават за много умни, разсъждават детински.
Първата усмивка на Бога е, когато сърцето ви за първи път трепне: първото трепване на сърцето ви, преди
да
сте любили – това е усмивката на Бога.
Детинското разсъждение седи в това, че ние мислим как някои могат
да
ни повлияят.
Човек не може
да
се повлияе.
Ако хората можеха
да
се повлияват, то досега добри щяха
да
станат.
Някой казва: „Не мога
да
я видя.“ Други казват: „Изгубих я.“
Да
, защото тя не може
да
трае дълго време на Земята.
Някои казват: „Учителя им повлиял.“ Ако аз мога
да
ви повлияя, вие светии щяхте
да
станете.
Това е един факт, обаче вие сте такива, каквито
си
искате, а не каквото ви говоря.
Психологически този факт вие го знаете.
Тази усмивка може и
да
се повтори.
Вие можете
да
бъдете такива, каквито искате, а законът говори: „Вие можете
да
измените вашия живот, у вас има сили.“ Вие сами можете
да
измените вашия живот към Добро, към Бога.
Волята Божия е този акт, който в даден момент включва благото на всички същества.
Причината следствие не може
да
бъде и следствието причина не може
да
бъде.
Сега
да
определим това.
Майката дете не може
да
бъде и детето майка не може
да
бъде.
Че туй дете, като израсне, може
да
стане майка.
5.
Който люби
,
НБ
, София, 2.12.1923г.,
Не, Любовта подразбира великото благо, при което светът може
да
се възпитава.
Понеже хората много орат, много консумират, то земята има нужда от тор.
Вземете една квачка, докато са малки пиленцата ѝ, тя проявява своята любов, готова е
да
жертва своя живот за тях и ги вика, дава им малки зрънца, но щом израснат, тя ги пропъжда – туй клъвне, онуй клъвне, пропъжда ги всички от
себе
си
.
Всеки гняв, всяко възбуждане, всичко туй спира онези възвишени и благородни мисли и прояви у нас.
Тъй
си
говорят хората.
Питам сега съвременните психолози: проучили ли са туй състояние?
И ние, като остаряваме постоянно, наместо
да
поумняваме, оглупяваме.
Ако дойде новата планета, тя ще бъде толкова голяма, че всички ще я видите.
Забележете, всички стари хора започват
да
се дразнят,
да
оглупяват. Защо?
Тези учени хора казват, че това нещо няма
да
бъде след дълго време, скоро щяло
да
бъде.
– Днес ги дразнят, утре ги дразнят, и постепенно един червен цвят започва
да
избива на лицето им, и тези стари хора оглупяват.
И ако
си
писател или философ, и по отношение към тебе ще се намерят същества, които искат
да
те осмиват.
И ние казваме, че на всички хора им трябва въздържание.
Кога се нуждаем от въжета?
Онези благородни хора, които искат
да
запазят своя живот, трябва
да
контролират онази червена сила на природата.
Мислите ли, че всичко туй, което хората вършат, е разумно?
Те всякога трябва
да
контролират този цвят.
Кога се нуждаем от вода?
Кога се нуждаем от хляб?
Ако ти дадеш ход на тази червена краска, какво ще придобиеш?
Да
допуснем, че някой изгорил твоята къща, ти трябва
да
търсиш причината на туй изгаряне.
Кога се нуждаем от дрехи?
„Ще опази моето Слово.“ Но Слово може
да
има само в едно разумно същество.
А щом не те обича, трябва
да
има причина за това.
Ако има епоха, когато най-много се нуждаем от Любов, това е сегашната.
Той е най-твърдият от всичките скъпоценни камъни.
Тази Любов трябва дълбоко в нас
да
се загнезди.
А сега всички онези хора, които са възмъжали, почти на всички е почнал
да
говори.
След това той се отличава и по цвета
си
.
Съвременната наука е дала ред факти, ред данни за последствията, които излизат от нередовния живот.
Но цветът сам по
себе
си
какво значение има?
Онзи морал, който днес съществува, той е даден от великите Учители, които са имали откровението на целия космос.
Няма по-тържествен ден от този,
да
видиш Божието лице!
НАГОРЕ