НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
158
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
158
:
1000
резултата в
6
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Който има уши
,
НБ
, София, 11.11.1923г.,
“ Нека вземем една секунда от времето и
да
разделим туй време на 100 милиона части.
Ако вземем една стомилионна част от секундата, тогава бих ви задал въпроса: Може ли
да
определите каква дължина ще има туй време?
Правда, доброта, всички тия неща са опорочени.
Следователно нашето време и пространство не е меродавно.
Хората от третото измерение казват: „Ние имаме един триъгълник и може
да
образуваме една пирамида“.
Ще бъде смешно свещта
да
говори за своята светлина, за
себе
си
.
Да
, но пирамидата не е цяло.
Ако питате една свещ за светлината ѝ, ще каже: „Можеш ли
да
четеш на моята светлина?
Триъгълникът е част от едно цяло, пирамидата е част от друго едно цяло.
Тази дума „велика“ не може
да
се приложи за Любовта.
Ние
си
служим с тях, но те са само отсечки.
Сега
да
вземем, за пример, един ъгъл.
За
да
кажем, че е велика, трябва
да
има нещо, с което
да
я сравняваме, а тя не може
да
се сравнява.
Често учените го построяват от две прави линии, насочени към известен общ център, и с него механиците, инженерите
си
служат.
Тия линии наричаме силови линии на движението.
Любовта носи в
себе
си
безсмъртие и живот; Любовта изключва всички страдания; Любовта изключва всички насилия; Любовта изключва всички глупости; Любовта изключва всички безчестия; Любовта изключва всички нечистотии; Любовта изключва всички неправди; а включва милосърдието, добротата, всичко онова, което е възвишено и добро, включва съвършения живот.
Те действат вътре в природата.
Пред нея и в нея живеят всички същества тъй, както ги разбираме, от най-низшите до най-висшите, като изключим Бога – всички живеят в нея и черпят от нейните източници.
Но тия силови линии са някой път и несъзнателни.
За в бъдеще ще могат
да
се измерват отношенията на хората според техните ъгли на движение.
Да
кажем, че две личности се движат под един ъгъл от 30 градуса, или под ъгъл от 90 градуса, или под ъгъл от 120 градуса, те ще се различават по характер, защото тия две линии, които се раздалечават, показват, че между тях трябва
да
има едно по-голямо или по-малко препятствие.
Ти плачеш, защото търсиш нещо; ти плачеш, защото има някой, който не те обича.
За
да
стане този ъгъл по-голям, кои са причините на туй отклонение?
Кои са причините, за
да
се отдалечават тези две линии?
Те могат толкова
да
се раздалечат, че
да
се изправят в една права линия,
да
образуват един изправен ъгъл от 180 градуса и
да
се прегънат в другата посока на своето движение.
„Е, ти остави Господа.“ – Ами кой?
Сега вие можете
да
направите едно малко възражение: „Как е възможно един ъгъл
да
се огъне?
– „Някое живо същество.“ – Ами живото същество
си
ти.
Щом не можеш
да
намериш някого, който
да
те обича, обърни се ти
да
обичаш някого.
Аз ви питам: Как е възможно
да
замените едно любовно състояние със състояние на омраза?
Тогава в Любовта на Господа има две състояния:
да
те любят и ти
да
любиш.
Някой път обичате някого, съгласни сте
да
се пожертвате, но след 4–5 години сте в състояние
да
го смажете,
да
го направите на прах и пепел.
Онези, които трябва
да
бъдат любени, те почиват.
Не искам
да
кажа за вас, вие сте от благородните, аз казвам туй, което в света съществува.
А сега ти седиш, чакаш като някой богат човек,
да
те любят.
Взимам не само хората, но целокупната природа, тъй както съществува.
Не, ще станеш, ще идеш
да
търсиш някого
да
любиш.
Вие вземете едно малко кученце, което ви обича, и го хванете за опашката, то веднага ще се обърне и ще ви захапе със зъбите
си
, но после, като го изгледате малко сериозно, дойде страхът и то отстъпва.
Изобщо хората казват: „Е, то
си
е куче“.
Ако слънчевата светлина угасне, всичките огньове веднага ще изгаснат, а понеже огънят гори, то е едно доказателство, че и слънцето гори.
Е, хубаво, то
си
е куче, аз съм съгласен, но когато у човека се сменя състоянието, той какво е?
Значи това не е една философия, която може
да
изясни правилно защо и от какво произтича едно явление.
Може ли сянката
да
изчезне без реалността?
Ние трябва
да
обясним едно явление правилно и като го обясним,
да
го приложим в живота тъй, както техникът може
да
обясни едно явление и
да
го приложи.
„Който има уши
да
слуша, нека слуша!
“ Природата е употребила дълго време, докато създаде човешкото ухо, не само неговата външна страна, но неговото вътрешно устройство, онези съединителни вътрешни нишки с мозъка, за
да
може
да
превръща звуковете.
„Който има уши
да
слуша, нека слуша!
Когато някой ти каже: „Аз те обичам“, тия трептения като влязат в ухото ти, трябва
да
ги превърнеш,
да
знаеш, че е така.
Ние искаме
да
поставим твоето учение на опит.
– „Чух го, на тъпанчето ми удари.“ У турците има една пушка чекмаклия, тя има един малък отвор, турят вътре една запалка с кремък, малко барут, и като щракне, от кремъка изхвъркват малки искри, запалват барута и се чуват: „Бум...“ Тъй както се запалва тази пушка чекмаклия, тъй се запалва и човек.
“ Аз бих ви задал други въпроси: Кола, която не се движи, може ли
да
се счупи?
Стомна, която се не пълни, може ли
да
се изпразни?
Хляб, който се не яде, може ли
да
се свърши?
Река, която не тече, може ли
да
пресъхва?
В съзнателните движения силата е вътре, а в несъзнателните, механически движения силата е отвън.
Огън, който не гори, може ли
да
запали някоя къща?
Човек, който не мисли, глупости може ли
да
направи?
Този охлюв или тази мида често е затворена между две черупки.
Човек, който не чувства, може ли
да
люби или
да
мрази?
След като умре охлювът или мидата, тази черупка остава и ако я счупите, никога не ще може
да
образувате наново тази форма.
– Отговорете ми на тези въпроси!
Обратно: ако вземете солта и я разтворите във вода, после оставите разтвора ѝ
да
изкристализира, ще се образува същата форма.
Затуй, когато в света направите известна погрешка или известно добро, разумната сила, която е направила тази погрешка или това добро, тя сама е в сила
да
пресъздаде туй, което е направила или развалила.
Туй, което ти чувстваш като омраза, ако ти проектираш твоята любов към корените на омразата, цветовете в клонищата ще дадат най-хубавите сокове.
Сега допуснете следния факт, който може
да
се обясни по два начина.
Ти казваш: „А, тази омраза ми съсипа сърцето“.
Вие имате един приятел, когото обичате, но един ден, по невнимание, кажете една дума, от която той се обижда, неговото настроение се изменя.
Ти трябва
да
намразиш някого, за
да
обикнеш другиго.
Вие отивате, извинявате се, но той не иска
да
ви прости.
Питам: Защо не иска
да
ви прости?
Онзи човек, който не иска
да
ви прости, той не е обиденият, друг е обиденият, но го няма.
Следователно той казва: „Аз няма какво
да
ви прощавам, аз оставам само негов настойник“.
За пример, даден е един процес на някой адвокат, но друг един му казва: „Прекрати този процес“.
Той пита ищеца: „Ти готов ли
си
?
– Любовта е потребна, за
да
се яви омразата.
“ Адвокатът има ли право
да
прекрати делото сам?
Следователно обидените хора, тези, които не обичат
да
прощават, те не са обидените, те са само длъжностни лица.
Тъй щото ако ти
си
щастлив, друг е нещастен; ако ти
си
нещастен, друг е щастлив.
В обидата всякога има една материална щета.
Сега тия неща, които ви казвам, както и туй последното, се нуждаят от доказателства, но и него...
„Който има уши
да
слуша, нека слуша!
И тази щета трябва
да
се плати,
да
се възстанови. Защо?
Равновесието се е нарушило и ти докато не възстановиш това равновесие, не можеш
да
се примириш.
В туй отношение вие трябва
да
бъдете последователни,
да
изучавате вашата природа, вашия ум.
Всеки ден
си
задавайте задачата
да
определите на какво се дължи туй постоянно сменяване на вашите чувства, туй постоянно сменяване на вашите мисли и на вашите действия.
Аз забелязвам, мнозина от вас, като дойдат тук, в първо време са ревностни, после поолегнат малко, казват: „Ние усвоихме учението“.
Ами хубаво, ако ти
си
един слуга, турил
си
боба
да
се вари, приготвил
си
го, но
си
забравил
да
поставиш сол в гърнето и отидеш при господаря
си
и му кажеш: „Извини, аз не турих сол“.
Аз не отказвам, че Бог се проявява във вас, че и вие живеете в Него, но туй първото съприкосновение с Бога, което аз наричам „съприкосновение по особена благодат, второ раждане или новия живот“, вие не сте го придобили още.
Или пресолил
си
боба, дойдеш и се извиниш на господаря: „Извини, бобът е пресолен“.
Казвате: „Аз мога ли
да
стана ангел?
Можеш
да
станеш ангел в една минута, в един ден, а можеш
да
станеш ангел след милиони и милиарди години.
Всички вие, които ме слушате, можете моментално
да
измените вашия живот, но
да
се не усъмните в Бога.
Тия методи са употребявани, употребявани, но не са дали никакви резултати.
Каквото и
да
ви дойде, каквото и
да
стане, ще можете
да
придобиете този живот.
Но вие ще се намерите в положението на онзи стар, 70–80-годишен дядо, който като
си
вървял един ден, представил
си
, че бил млад, загледал се нагоре и паднал в един доста голям трап.
За
да
се извини, казал
си
: „Дойдох до трапа, не исках
да
го обикалям, рекох
да
го прескоча, както това правих на млади години, но паднах.
– Няма
да
влезе в гърнето.
Като
си
показал главата нагоре, поогледал се наоколо,
да
го не види някой, казал
си
: „То и на млади години беше така“.
Така и вие в младините
си
казвате: „Хайде, аз ще
си
поправя живота, но като поостарея малко, сега нека
да
си
почета малко философия,
да
си
понаредя малко живота“.
Ние казваме: „
Да
имаме Божията Любов!
Редиш го, редиш го и после казваш: „Хайде, в другото прераждане, тогава“.
“ Като кажете „
да
имаме Божията Любов“, ще я имате ли?
И във второто прераждане такъв ще бъдеш.
Че можеш
да
живееш много прераждания, то е друг въпрос, но можеш
да
използваш сегашния
си
живот във всичката своя пълнота и
да
приготвиш онези условия, при които Бог може
да
се прояви.
Тя действа, но се заражда при известни условия.
Аз ви казах в една беседа, че ние идваме на земята, за
да
се прояви съвършения Божи живот в нас.
Казваш: „Аз искам
да
бъда учен човек“.
„Който има уши
да
слуша, нека слуша!
Да
, но знанието и Мъдростта, и те се зараждат при известни условия.
Любовта се заражда само тогава, когато ти дойдеш в съприкосновение с Бога.
Истинският живот седи в страданията, не можете
да
ги избегнете.
Когато човек започне
да
се издига умствено или сърдечно, непременно ще му дойдат страданията.
Да
кажем, докато не дойде Любовта, ти разсъждаваш философски, интересуваш се и от философията, и от геологията, но докосне ли те, ти ще отлагаш
да
изпълниш всичко това, което тя изисква за след милиони години и ще казваш: „Е, то не му е дошло времето“.
И всички съвременни хора са все умни хора, казват: „Няма
да
дадем имота
си
най-после, ще мислим и за
себе
си
“.
Тогава онзи, който не иска
да
страда,
да
се върне назад.
Нима за
да
направя добро някому, аз трябва
да
престана
да
мисля?
Не, същността именно трябва
да
се приеме, а не
да
мислим какво не е дошло времето.
Онзи ученик, който иска
да
стане висшист,
да
стане знаменитост, може ли без усилия, без работа
да
стане такъв?
2.
Превръщане на цветовете
,
МОК
, София, 11.11.1923г.,
Следователно всяка сила, за
да
се доведе в своето нормално действие,
си
има своя особена запалка.
Всяка сила има свой специален огън, своя специална запалка, която може
да
я докара в действие.
И друг огън може
да
доведе силите в действие, но няма
да
произведе същия ефект – изисква се нейната определена запалка.
Единствената запалка за разумната човешка душа е
да
помислиш, че Бог е Любов.
Вие може
да
мислите за баща
си
, за майка
си
, за приятелите
си
, но те са обикновени запалки.
Като помислиш, че Бог е Любов, тази запалка е сила.
От тази запалка трябва
да
започнете.
Няма динамическа сила в света, която
да
се противопостави на тази запалка.
За Него няма
да
имате никакви философски схващания, няма
да
слушате как Го описват философите.
Ти не можеш
да
видиш Бога, нито
да
Го определиш какво представлява, но като дойдеш в съприкосновение с Него, ти ще Го почувстваш, защото няма друго същество, което
да
има Неговите вибрации.
Ако имаш хубаво разположение на душата
си
и се приближиш при Бога, ще
усетиш
най-нежни вибрации, но ако се приближиш при Бога неприготвен, ще изживееш най-големи сътресения, най-големи взривове.
Затова най-напред трябва
да
се нагодим към Неговата запалка.
Човек трябва
да
отиде при Бога с всичкото
си
смирение, със съкрушено сърце.
Пък ако отиде с всичкото
си
величие, като някой цар, нищо няма
да
остане от него.
Господ не иска при
себе
си
царе.
Той не е сигурен за живота
си
, за престола
си
, затова има армия, която
да
го брани.
Да
, разбирам цар, но такъв, който е готов
да
заеме всяко положение в света.
А пък смиреният човек, като отиде при Бога, той носи добродетелите
си
със
себе
си
.
Значи първата запалка – най-силната, най-мощната в съзнателния, самосъзнателния и свръхсъзнателния живот, това е
да
се свържеш с Бога.
Като отидеш при Бога, трябва
да
станеш сериозен.
Всички противоречия трябва
да
изчезнат от душата ти.
Душата ти трябва
да
бъде така отворена, че
да
приемеш всичко, което е необходимо за тебе.
Само така ще можеш
да
почувстваш Бога!
Ти отиваш при Бога и се съмняваш дали ще те приеме или не – сам
си
поставяш преграда.
Досега в аналите на окултната наука няма случай смирен човек
да
е изпъден от Бога, но горделивците много често са изпъждани.
Бог държи горделивците далеч от
себе
си
, не че не иска
да
се разговаря с тях.
но като неприготвени
да
издържат Неговите вибрации, в тях стават големи експлозии, които причиняват големи пакости.
А сега всички говорят за Любовта, без
да
са я опитали.
Този цвят
да
слиза отгоре ви като душ.
Вдигате дясната
си
ръка нагоре и започвате упражнението.
При първото броене вдишвате и сваляте ръката
си
от A надолу до B.
При второто броене издишвате и движите ръката
си
наляво, от B до C.
При третото броене вдишвате и движите ръката
си
надясно, от C до D.
При четвъртото броене издишвате и движите ръката
си
нагоре, от D до A.
При движението на краката
си
трябва
да
спазвате същите вдишвания и издишвания.
– Те издишват, когато стъпват, и вдишват, когато свиват крака
си
, затова се изморяват.
Законите на природата са строго определени.
И вие също така не спазвате тия движения на природата, затова като ходите по екскурзии се уморявате.
Никога не трябва
да
правите резки движения, но плавни, хармонични трябва
да
бъдат движенията ви.
Добре е
да
правите упражненията
си
на чист въздух, ако имате в дома
си
градина.
С тези упражнения ще помогнете на организма
си
за възстановяване на равновесието в нервната
си
система и премахване дисхармонията, която съществува във вас.
Вие може
да
се запитате: Защо именно чрез движенията ще се възстанови хармонията в организма ни?
Всички движения в природата, положителни и отрицателни, са строго определени.
Той всякога носи живот.
От какво зависи различието в интензивността на червения цвят?
Да
вземем линията AB, която
да
ни представлява стълбата, по която се нареждат седемте основни цвята на светлината.
И тук се изреждат същите цветове A, B, C… до G (виолетовия цвят).
Какво е физиологическото състояние на човека, когато в кръвта му преобладават червените кръвни телца?
(– По служба знаем, че червените кръвни телца разнасят кислорода по клетките, а белите запазват организма от вредни, чужди елементи.) Значи, белите телца могат
да
воюват.
Те съзнават че им е даден един жив организъм, когото трябва
да
пазят, и червените, и белите телца вие можете
да
си
представите като малки душички в ембрионално състояние, които в бъдеще ще се развиват.
Сега, ако вземем човешката душа като една голяма, важна монада A, и всички други малки душички като малки монади, например всяка от тях
да
представлява монада B, тогава, според теорията на Лайбница, питам: тази първична монада има ли нужда от другите монади около
себе
си
?
Ще задам въпроса другояче: дясната ръка има ли нужда от лявата?
И лявата ръка има нужда от дясната, но и с една ръка човек може
да
живее.
Ръката има ли нужда от петте пръста?
Човек може
да
прекара живота
си
и с един пръст, но с пет пръста е по-добре.
Всичките пръсти на ръката имат ли еднаква сила?
Силата на палеца е равна на другите четири пръста, той има един плюс повече.
Палецът е .5, а всеки от останалите пръсти е – 5 Ако се отреже палецът на човека, той губи силата
си
чувства, че е изгубил нещо много важно, но щом се отреже кой и
да
е от останалите пръсти, не се чувства голяма загуба.
Значи, монадата A има нужда от монадата B.
Монадата B е форма, чрез която може
да
се изрази монадата A.
Коя монада е по-висока, A или B?
(– Монадите се различават само по степен.) – По-висока е монадата A.
Като казваме, че монадата A е по-висока от монадата B, вие ще
си
кажете: Разбира се, че A е по-висока от B, тя е първата буква в азбуката.
Червеният цвят не внася нещо благородно в човека, напротив, дразни го и го кара
да
воюва.
Когато човек се зачерви, той има желание
да
се прояви.
Червеният цвят не носи всякога мир за земята.
Като се дигне червеното знаме, трябва
да
се знае, че кръв ще се пролива.
Ако вие сте попаднали в червения цвят a1 от първата гама, вие трябва
да
преминете в a3 на третата гама, който цвят съответства на умствения свят, и така ще се тонирате.
Да
разгледаме сега въпроса как може
да
се превръщат цветовете от едно по-нисше в едно по-висше състояние.
Как можем
да
превърнем червения цвят например?
Какво трябва
да
направите, за
да
измените вашето състояние?
Вие изговаряте думата любов няколко пъти, за
да
превърнете тази нисша енергия в по-висша, но не успявате, положението ви не се подобрява.
Първата буква Л е един клин, който цепи, но не може
да
трансформира.
Правете опити с думите,
да
видите какво влияние ще окажат върху вашия мозък.
Аз ще ви напиша изречението: Любов и благост са две сили.
Питам ви: вярно ли е, че любовта придава сила на човека?
Напротив, любовта прави силния човек слаб.
Виждаш някой човек дигнал ръка
да
те убива, но като го посети любовта, той спуща ръката
си
надолу и този, силният човек, почва
да
плаче като дете.
Следователно в това отношение любовта не е сила.
Може ли любовта
да
бъде качество?
Тя съдържа качества в
себе
си
, но сама по
себе
си
не е качество.
Значи по-право е
да
кажем: любов и благост са две сили.
Като произнесеш това изречение правилно няколко пъти, веднага развиваш своето сърце и своя ум, които действат хармонично в тебе, ти имаш вече сила.
Тия две думи служат на човека
да
събудят силите му.
Дойде ли в него любовта, тя въздейства срещу тия сили обуздава ги.
И тъй, ако вие искате
да
имате любов, за
да
станете силни, това е криво разбиране.
Онзи, който мека
да
се домогне до любовта, той преди всичко трябва
да
е силен.
Забележете, децата са много силни.
Всички казват/че децата са слаби.
Всички треперят от него.
Как може слабият човек като заплаче,
да
му помагат всички?
Туй дете не е слабо, силно е.
Като чуят, че някое дете плаче, от махлата идат хора
да
видят какво иска.
Туй дете заставя всички наоколо
си
да
го слушат.
Немощно е то по отношение невъзможността
си
за дадено време
да
движи своите органи, но вътрешно е много силно – по импулс, по стремеж е много силно.
Но отпосле, като започва
да
расте, постепенно изгубва своята сила.
Докато
си
дете, всички те обичат.
Ти имаш сила, защото любовта действа върху теб.
И затова, когато ние говорим, че трябва
да
станем деца, то е за
да
бъдем силни.
Щом сме силни, ще дойде и любовта, понеже тя ще има с какво
да
се занимава.
Любовта трябва
да
има какво
да
обработва.
Тя ще вземе силата, която е у нас, ще я обработи и ще я тури в права посока.
Тия опити, които ви давам
да
правите, понякога може
да
излязат сполучливи, понякога не, и някои от вас може
да
се разколебаят.
Вие трябва
да
постоянствате в тях тъй, както в музиката.
Аз ви давам само едно общо положение, което вие ще видоизменяте в разни вариации, докато най-после постигнете резултат.
Имате едно неразположение, кажете
си
: любов и благост са две сили.
Ако състоянието ви не се е изменило още, кажете
си
: любов и благост са две качества и т.н.
При изговарянето на тия изрази, наблюдавайте се,
да
видите кой от тях е произвел върху вас най-добро влияние в дадения момент.
Този цвят не съществува в природата, той е само отражение, досега не се е проявил, ние не го знаем.
За в бъдеще може
да
се прояви.
Цвят, който се е проявил, има сила в
себе
си
.
Като влезеш в неговата аура, с него можеш чудеса
да
правиш.
Зад всеки цвят седи една разумна сила във Вселената.
Например сърцата на всички висши същества на Любовта са свързани с червения цвят, който те изпращат като струя на земята.
Но за
да
се домогнеш до съществената сила, която се крие зад този цвят, трябва
да
го превърнеш 7 пъти, т.е.
да
го дигнеш в 7 по-високи гами.
Да
обясня мисълта
си
.
Да
кажем, че имате една картина, намазана с червена боя, и вие сте малко натъжен.
Как мислите, тази червена боя ще ви предаде ли нещо, ще внесе ли във вас някакъв живот?
Вие сте още натъжен, затова взимате един трендафил с розов цвят, помирисвате го, искате
да
си
въздействате с него, но и той не ви помага.
Дохожда най-после един ваш приятел, който ви обича и ви казва: Обични приятелю!
Тази дума, като е минала през душата на вашия приятел, произвежда тия висши трептения на червения цвят, вие ги възприемате и
си
въздействате чрез тях.
Трябва
да
кажеш „обичам ви“, а не „аз ви обичам“ Думата „аз“ придава материален характер на любовта.
И тъй, ефектът на цветовете зависи от техните вибрации.
Колкото са по-висши вибрациите на даден цвят, толкова и резултатът е по-добър.
Правете опити, за
да
чувствате вибрациите.
Когато сте разгневен, когато имате отрицателни мисли, вдълбочете се в
себе
си
, във вашата аура, и ще видите в този пояс около вас широки, черни резки.
Човек може
да
вижда в аурата
си
трептенията на разните цветове.
Висшите трептения, които идват от висшите светове, влизат в аурата ви и създават една приятна гледка, приятна картина, а тия, които идват от нисшите светове, създават нисши настроения и придават тъмен цвят на аурата ви.
Когато сте неразположени, трябва
да
знаете отде иде това неразположение и в кой цвят се намирате.
Ако сте в дисхармония с мислите
си
, жълтият цвят не може
да
ви изпрати своите висши трептения.
Ако черният ви дроб е разстроен, вие не може
да
възприемете трептенията на зеления цвят.
Много окултни ученици страдат по тази причина именно, че не могат
да
се хармонират с цветовете.
За следния път ще напишете по една дума, която приблизително
да
съответства на всеки един от седемте цвята.
Аз искам
да
употребите думи извън тези двете „обич“ и „любов“, които употребихме тук.
Не се смущавайте, не се безпокойте дали ще определите точно цветовете на тия думи.
Вие трябва
да
бъдете като музиканта, който се учи.
Ти може
да
разбираш музиката теоретически отлично, но практически
да
не знаеш нищо.
Чрез постоянно слушане, чрез постоянни упражнения ти ще можеш
да
различаваш един тон от друг.
Теоретически ти можеш
да
знаеш,
да
разбираш много нещо за приложението на светлината, но практически не можеш
да
я използваш.
Ето защо, туй, което знаете, трябва
да
го превърнете,
да
го асимилирате,
да
стане плът и кръв във вас, не в смисъл, но
да
се превърне тази жива, съзнателна плът, която се подчинява на човешкия дух.
Туй знание трябва
да
употребите за полза на вашата душа.
В разбирането и прилагането на тия велики добродетели е силата на вашата душа.
За
да
се прояви едно ваше желание, една ваша мисъл или едно ваше чувство, трябва
да
се поляризира.
Основната идея, която искам
да
ви дам, е следната:
да
кажем, че имате една монада A, която иска
да
се прояви.
Тя не се проявява нагоре, но пуща първия
си
корен надолу, и то не по права линия, в монадата B.
Тази монада B чрез своята проекция нагоре връща енергията, възприета от монадата A и образува първия клон нагоре в монадата C.
В монадата A се явява отново желание
да
се прояви, затова пуща втори корен надолу, като образува монадата D.
Тази монада D се проектира нагоре и образува монадата E.
По този начин именно расте първата монада A.
Това са все вторични в монади, които работят, а в същност се проявява монадата A.
Моето желание е
да
ви дам една нова мисъл, върху която
да
работите.
На всички ви са необходими малки запалки.
Когато изучавате динамическите свойства на материята, вие ще се научите
да
боравите правилно с нея.
3.
Излишък и недоимък в живота
,
ООК
, София, 14.11.1923г.,
Или спечелил
си
10 000 лева от някоя лотария, казваш: „Благодаря на Господа.“ – Не, това не е Радост в Господа, това е излишък.
Само така ние ще разберем всички ония качества, за които се говори в Писанието.
Например казва се: „Мисля със сърцето
си
.“ Това се отнася само за съзнателния живот.
Ще намерите някой доволен човек, който и
да
е той, и ще допълните вашия недоимък.
Не се казва: „Мисля с главата
си
“, а „Размислих със сърцето
си
.“ Значи с лъча: човек е размишлявал с този лъч, който е излязъл от неговата душа, и след туй се е проявил.
Много доволният човек има излишък, затова и той трябва
да
има толкова, колкото му е потребно.
Някой казва: „
Да
бъдем учени!
Ще намерите някого в света, който е недоволен, и ще му дадете от него.
Умните хора търсят някой недоволен човек
да
вземе от техния излишък.
Казват: „
Да
завършим едно богословско училище,
да
бъдем учени!
Защо умните хора не искат
да
имат излишък?
Окултният ученик няма нужда от излишък.
Не, силата не е там.
И всички велики Учители, като идват в света, имат свои ученици все по закона на самоотричането.
Богословът трябва
да
е преживял тия неща.
Той трябва
да
е почувствал Любовта в душата
си
и тя
да
е разтърсила от дъно сърцето му.
Тази Любов не трябва само
да
го разтърси, но трябва
да
тури в движение и сърцето, и ума, и волята му, та тогава той
да
иде
да
следва богословие.
И като излезе оттам,
да
няма никакъв товар на гърба
си
и
да
не мисли нищо за осигуряване – че трябвало
да
стане чиновник, за
да
се прехранва, или каквото и
да
е друго.
Ето защо отпадат богословските училища.
Тя представлява школа на сърцето преди всичко, школа на съзнанието, а не школа на ума.
А вторично от туй съзнание се заражда вече опитната наука, която лежи върху една морална база.
Тогава Природата разкрива недрата на своите тайни.
Нямаш ли обаче Светлината на съзнанието, Природата държи всичките свои врати затворени.
И сега мнозина са ме питали какво трябва
да
правят.
И следователно, когато на съвременните хора се проповядва една Божествена идея, най-първо те казват: „Туй е неприложимо в нашия живот, условията са такива.“ Това е плюсът, поражда се борба.
Ще слушате душата
си
.
Няма
да
чакате Христос
да
дойде, но отворете вашите прозорци широко!
Те казват: „Човек трябва
да
бъде недоволен, за
да
прогресира.“ Те поддържат, че доволните не прогресирали, а недоволните прогресирали.
Казвате: „Той ще похлопа на вратата.“
Да
, хлопа Христос, но там, дето има запалени свещи, а там, дето сърцата са мъртви, Христос никога не хлопа.
Не – и едните, и другите не прогресират.
Тази идея, че в доволството или в недоволството човек прогресира, е само измама.
Единственото нещо, чрез което човек може
да
прогресира, е неговото съзнание.
Какво значи
да
отворите душата
си
?
– Тази душа трябва
да
се разтвори като някоя пъпка, за
да
може
да
влезе Божествената светлина и
да
се разцъфти.
То носи Светлина в
себе
си
.
И когато кажем, че човек носи един съзнателен живот, ни най-малко не подразбираме един интелигентен, учен живот.
И онзи, който не разбира закона, като влезе Христос в него, ще се раздруса и ще каже: „Господи, иди
си
от мене, аз не съм готов.“ А който е готов, ще Го приеме, ще се зарадва, ще яде и ще пие с Христа.
Всичко, което съзнанието носи, е преживяно.
Всички ще се стремите към този процес.
Следователно съзнанието е една база, една основа, върху която човешкият ум може
да
се развива и
да
расте.
На всички ви липсва тази опитност.
Тъй както за ученика е потребна светлина, за
да
може
да
чете, така за ума е необходимо съзнание.
Сега всички турете в ума
си
мисълта: „Съзнателен живот трябва
да
имаме.“ Аз вземам думата съзнание в Божествен смисъл.
Затова съзнателният живот трябва
да
предшества умствения живот.
Някои казват: „Човек може
да
е умен, а
да
няма съзнание.“ – Не, обратното е вярно.
Човек може
да
не е толкова интелигентен, а
да
е съзнателен.
Силите на съзнанието пък събуждат центровете и способностите на ума.
Той казва: „Аз искам
да
помогна на баща
си
, на майка
си
, на сестрите
си
,
да
се отрека от своето.“ Защо се жертва този момък?
Представете
си
в ума, че в този момент на Слънцето има едно голямо събрание на интелигентни същества, които разрешават един от важните въпроси, и се постарайте,
да
видим можете ли мислено
да
се свържете с тях.
Сега аз не казвам
да
вярвате, но само
да
си
представите това.
Онези синове и дъщери, които искат
да
се пожертват за своите близки, умствено се развиват.
Ако речете
да
вярвате, вие ще се намерите в едно раздвоено състояние.
Някой момък казва: „Аз искам
да
живея за
себе
си
.“ Тъй казват и старите – и оглупяват.
Ще
си
представите това нещо в ума като една картина.
Те казват: „Ние трябва
да
живеем за
себе
си
.“ Кажат ли така, у тях съзнанието изгасва и тогава те започват
да
затъпяват,
да
оглупяват.
Ще
си
представите Слънцето не на това място, където е сега, но ще
си
го мислите под ъгъл 80° към изток, т. е.
И затуй в Божествената наука съзнанието на старите хора не трябва
да
загасва.
Че старият човек е десет пъти по юнак, по-силен от младия.
Старите хора трябва
да
се жертват, а не младите – а сега е обратното.
Старите хора казват: „Досега ние се жертвахме, сега вие, младите, трябва
да
се жертвате.“ И тъй, прогресът зависи от съзнанието, затова трябва
да
култивираме съзнанието в
себе
си
.
От тази душа излиза нещо – това е Духът: движение, което слиза, за
да
помогне за въздигането на човека.
Да
кажем, че първия човек го изразим с точка А (фиг.1).
Той е имал всичко в
себе
си
.
Той е първата монада.
И когато Бог опитал тази монада, или този, първия човек, какво станало?
Палецът и показалецът се допират и заедно с цялата ръка се навеждат напред, като палецът и показалецът са надолу.
Бог прекарал всички животни
да
минат покрай човека,
да
им тури имена,
да
им бъде господар и
да
ги учи.
Всички животни минали две по две покрай човека.
Тогава у него се явило едно чувство на недоволство, понеже нямал другарка, подобна на
себе
си
.
За абсолютното зло няма
да
говоря сега.
Злото е излишък в Природата.
Неговият другар бил Бог, но човекът, като не видял Бога, у него се явило желание
да
си
има другар и вследствие на това свое желание той съгрешил.
Ако известна енергия, която възприемате, не може
да
се асимилира от вашия организъм, тя ще създаде едно дисхармонично състояние в организма ви.
И Бог, за
да
го избави от едно зло, веднага се проектирал в монадата В.
Значи, накоплението на известни сили, които не може
да
асимилирате,
да
употребите, образуват едно състояние във вас, което наричаме зло.
Следователно жената е първият корен, който човек е спуснал в земята, и човекът, като я видял, подобна на
себе
си
, казал: „Тази е плът от плътта ми и кост от костта ми.“ Но на тази монада В светлината й е била тъмна и тя се привлича от онова Дърво на познанието на Добро и зло.
Тия сили са живи.
Сега ще употребя една поговорка, за
да
уподобя защо светлината на монадата В е била тъмна, но
да
не се обидите.
Хайде, по-добре
да
замълча.
Този човек преди един, преди два часа е бил в едно прекрасно състояние на духа, мислел е трезво, а след един, след два часа виждате, че неговият ум, неговото сърце, неговият организъм съвсем са се изменили.
Какво казвате,
да
кажа ли, или
да
не кажа?
– (Кажете.) Хубаво, но няма
да
ми се сърдите: „Краставите магарета през девет баира се намират.“ Човек, като има един недъг в
себе
си
, няма
да
намери някой човек, който има една добродетел, но ще намери някого като
себе
си
– със същия недъг, та
да
го види хубаво.
В Природата има тъй наречените тъмни сили, от които произтича тъмната, черната светлина.
Сега физиологически, ако вие приемете известна храна, която не може
да
се асимилира от вашия стомах, набират се такива енергии, които раждат болести и Природата трябва
да
ги лекува.
Болестите в света са един метод на Природата за лекуване на тия излишни енергии.
Природата не търпи абсолютно никакъв излишък.
Там, дето има излишък, всякога се заражда едно лошо състояние.
Започва вторият: „Чакайте, аз
да
ви разправя как заболях.“ На следния ден, като станат, пак почват
да
разправят същото.
Сега например съвременните хора, като ядат много, страдат.
Дойде четвърти болен, казва: „Вашето нищо не е, ами чакайте, аз
да
ви разправя моето.“ И той ще разправя как заболял.
Само една микроскопическа част от храната се асимилира, а другата е излишък.
Този излишък трябва
да
се изхвърли навън.
Те се привличат и намират удоволствие в това, като
си
приказват за болестите.
И всички болести днес се дължат на този излишък, а въпреки това всички проповядват, че трябва повече храна.
Туй съществува като един недъг и във всичките нови течения.
Не, по-малко храна е нужна за човека и тя трябва
да
се приеме и асимилира така, че от нея
да
остане по възможност най-малък излишък.
Щом имате известен излишък, вие ще
си
съградите от него един хамбар.
Някой има един недъг: той не го счита за недъг, ами ще почне
да
ви изнася някоя извинителна причина защо постъпва тъй.
Този излишък в тялото се изразява в известни натрупвания като мазнини, мускули и човек започва
да
надебелява.
Казвате: „Този човек се е поправил.“
Да
, лицето му подпухва, страните му стават по-дебелички и той върви и се радва, че има един излишък.
Ако нещата са Божествени, те
си
остават Божествени, идейни.
Излишъкът вътре в Природата се изразява по два начина: в тлъстина и в сухота.
Ако са човешки, те
си
остават човешки.
Нещата могат
да
бъдат или животински, или човешки, или Божествени.
Този, който e напълнял, е забогатял и има много ниви, хамбари, къщи, говеда и други подобни; а този, който е изтънял, е продал всичко, всичко е вложил в звонкови пари.
При по-нататъшното
си
състояние монадата В се привлича от лошите условия и с това тя влече и монадата А, понеже те са свързани (фиг. 2).
– Монадата В се връща нагоре, но не по същия път.
Сега Природата на първо място иска
да
ни лекува.
Обаче това движение АВ представлява едно растение, което няма
да
има сладък плод.
– Човек не трябва
да
има никакъв излишък, а във всяко отношение трябва
да
има толкова, колкото е потребно за неговия живот.
Природата абсолютно не търпи излишък!
Най-първо ще се учи
да
реже главите на хората.
Природата е приготвила за всеки един човек потребното.
Всички лютиви растения като лука, чесъна и др., ние знаем каква култура носят в
себе
си
.
Излишък в Природата няма и недоимък няма.
Излишъкът ние го създаваме.
Затова някой път вие се разболеете и не можете
да
оздравеете. Защо?
Едно време, като растение,
си
бил лук, чесън.
Понеже в Природата няма излишък, и тя няма отде
да
ви даде тази енергия за живот.
А като
си
минал през животните, през млекопитаещите, имал
си
формата на лъва, на тигъра, на котката, на змията и досега още твоят характер не е облагороден.
Някои казват: „Не може ли Господ
да
ни даде повече?
„Ами какво трябва
да
направя?
Излишък няма в Природата.
Лекуването тогава става само по благодат.
И затова египтяните в своята теория за трансмигрирането на душите казват: „Ако една душа не е минала през някой стадий, тя ще се върне назад, ще мине през това положение, за
да
добие всичките качества, които са необходими за нейното развитие, и после ще продължи нагоре.“ Та
да
се изправи известна погрешка във вас не е тъй лесна работа.
Някой трябва
да
отдели не от излишъка
си
, ами
да
направи една жертва,
да
отдели малко от живота
си
, за
да
се възстанови здравето на болния.
За
да
може коренно
да
изправите някоя погрешка, непременно трябва
да
стане едно слизане на душата.
Ще ви приведа един пример.
Една стара баба се оплаквала, че много е остаряла, че Господ я е забравил, та искала
да
я вземе.
Десет години наред се молила тя Господ
да
изпрати някой ангел
да
й вземе живота.
След това дохожда едно подобрение, човек се съвзема и тръгва напред.
Същевременно другаде някъде един богат търговец, като изпаднал, взел
да
се моли на Господ
да
умре.
Ако на някой човек му липсва нещо, той трябва
да
се върне назад, към Природата, и от там
да
си
достави този недоимък.
Един учен човек, философ, който ослепял, и той се молел на Господ
да
го вземе, понеже като не вижда и не може
да
се занимава, животът му станал безсмислен.
Тази монада В се проектира в С; С – това са децата.
Един свещеник, като остарял, и той също се молел на Господ
да
го вземе, понеже бил непотребен на хората и на църквата.
Сега може
да
изпаднете в една погрешка,
да
мислите, че всякога А проектира една тъмна монада В.
Обаче имало един млад, много красив човек.
Вземете,
да
кажем, първия човек, който е направен по образ и подобие Божие – А1 (фиг. 3).
Той се разболял и бил на умиране, но бил сгоден за царската дъщеря – много красива мома.
Проектираната монада от него е В1 – тя е била светла.
След като го прегледали всички лекари, казали: „Не можем
да
го спасим.
Сега за тази монада казват, че тя е Църквата, това-онова.
Астрологически зодията му е такава, че той трябва
да
си
замине.“ Тогава бащата казал на лекарите: „Не може ли
да
му дадете вие малко енергия, та
да
се продължи животът му поне за един час,
да
види годеницата
си
?
Тази монада В1 е майката на бъдещото човечество, от която всички трябва
да
се родят.
“ – „Е, възможно е, но ще видим дали има някой човек, който може
да
отдели от живота
си
един малък излишък.
И тогава всеки един от вас може
да
провери какви са мотивите, причините, които вас ви подтикват към действия.
Това може
да
направи само този, който иска преждевременно
да
умре.“ Отиват, намират тази, старата баба, казват й: „Ти по-рано искаше
да
умреш, можеш ли сега поне един час от своя живот
да
дадеш?
При сегашното състояние на вашето съзнание всеки може
да
провери това.
Едно време се молeх
да
умра, но сега искам
да
си
изживея времето.“ Отиват при търговеца, казват му: „Ти се молеше
да
умреш, можеш ли
да
дадеш един час от своя живот?
“ – „
Да
, едно време исках
да
умра, тогава работите ми бяха забъркани, но сега работата ми тръгна добре, не давам.“ Отиват при философа.
В дадения момент вие знаете защо ме угощавате.
„Ти – казват му – се молеше едно време
да
умреш.
Или учител сте, отивате
да
учите децата.
Сега един час не даваш ли от своя живот?
В дадения случай вие знаете подбудителните причини, които ви заставят
да
станете учител.
“ – „
Да
, тогава желаех смъртта заради очите, но един лекар ме лекува и сега малко прозъртам, та не искам
да
дам нито час от живота
си
, имам надежда
да
се отворят очите ми.“ Отиват при свещеника: „Дядо, ти
си
вече стар, не даваш ли един час от живота
си
за един болен?
“ – „Макар че съм стар, но сега ще ми дадат служба, не давам.“ Тъй обиколили целия свят, връщат се при царя и му казват: „Не намерихме нито един час излишна енергия за царския син.“
И тъй, ще знаете закона: в Природата излишък няма и недоимък няма, затова енергията, която ви е дадена, ще я употребите разумно.
Някои тълкуват това, че трябва
да
пожертваме живота
си
.
Човек, който иска
да
се пожертва, най-първо трябва
да
проучи великия закон на Любовта.
Тази душа е огледало, в което Господ вижда всичко.
Не го ли проучи, той ще разпилее живота
си
.
Много хора разпиляват живота
си
.
И казват: „Ние го пожертвахме.“ Жертва може
да
направи само онзи, който е проучил великия закон на Любовта.
Без Любов Жертва не може
да
има в света.
И единствената сила в света, в която има един малък плюс, това е Любовта.
Никаква лъжа няма у него, нито помисъл
да
преиначи Истината.
Не в Природата, но в Любовта има един плюс.
Едното положение в Писанието се нарича старият човек – А, а другото положение, което сега се заражда, се нарича новият човек.
И туй изобилие, което има тя, е безопасно, понеже то спада не в границите на ограниченото битие, но в безграничното Битие.
Значи тия две монади едновременно се борят
да
вземат връх в съзнанието ви – А1 действа върху В1.
Следователно от този излишък малцина могат
да
се ползват.
И затуй, за
да
може човек
да
се ползва от това изобилие, трябва
да
възприеме Любовта.
Казват, че Христос в Палестина е излекувал този-онзи, че възкресил сина на еди-коя
си
вдовица.
Да
, те не разбират този велик закон на Любовта.
Сега в А, В и С има желание
да
се домогнат до тази вътрешна Светлина.
И ако вие наблюдавате вашия живот, ще забележите в него една постоянна борба.
Защо не възкреси Той всички, а само дъщерята на наинската вдовица?
Някой път вие се страхувате дали сте на правия път, или не сте.
Човек, който дълго време, с години се моли, той събира енергия
да
му се помогне.
Питам ви аз: може ли човек
да
се съмнява дали е на правия път, или не е?
Или казвам тъй: може ли Светлината
да
пита: „Дали съм Светлина, или не съм?
Но при все това всякога, когато се приближавал при тази къпалня, някой друг го изпреварвал и той се връщал с една дълбока въздишка, но с вяра, че идущата година ще може
да
влезе.
Може ли Доброто
да
пита: „Дали съм Добро, или не съм?
Цели 38 години той се молил, докато най-после Христос дошъл при него и го запитал: „Ти 38 години се молиш, няма ли някой
да
те тури в къпалнята?
“ – „Няма.“ – „Искаш ли
да
бъдеш здрав?
“ Следователно щом дойде такова раздвояване във вас, вие трябва
да
знаете, че тук действа принципът на монадата А.
“ – „Искам, Господи.“ – „Тогава стани, вземи одъра
си
и ходи!
Тогава вие сте в противоречие с общия Божествен закон и се съмнявате в установените закони, които съществуват в Природата.
“ Цели 38 години е трябвало той
да
се моли, за
да
дойде Любовта,
да
дойде Христос и
да
му даде от своето изобилие.
И тъй, излишък в Природата няма, и недоимък няма, но пълнота има.
И като направите някоя погрешка, казвате: „Еди-кой
си
казал тъй...“ – Не, никаква философия няма в това.
Следователно излишъкът, който ние искаме
да
натрупаме, всякога ще ни създаде някакво нещастие.
Няма Учители в света, няма адепти в света, които могат
да
изменят Волята Божия.
Сега, като ви говоря за излишък, вие ще кажете: „Тогава как трябва
да
живеем?
Благодарение на това, че Бог е неизменяем, нашият живот е осигурен.
Нали трябва
да
имаме нещо складирано за нашия живот?
Всички трябва
да
се радват на това именно качество в Бога, че Той е неизменяем.
“
Да
кажем, че във вашия хамбар имате 100 000 000 житни зрънца.
Това трябва
да
ви радва!
Всичко в света, което се заражда, ако е добро, щом дойде до Бога, благославя се, но ако е зло, то се разтопява и изчезва.
И тъй, ако вие се държите за лошите хора, за лошите
си
постъпки, за лошите
си
мисли и желания и дойдете в съприкосновение с Бога, какво ще стане?
Ако вие не искате
да
ги оставите, ще отидете с тях наедно.
Те имат един самостоятелен живот и вие не можете
да
вземете живота на тези сто милиона зрънца.
Ако ги държите – и те, и вие ще се изпарите и от вас помен няма
да
остане.
Вие нямате право
да
ги обсебите.
Само едната Милост ще ви спаси. Как?
Такава мисъл даже не трябва
да
влиза във вашия ум.
И забележете факта, че всеки, който, като съгради една къща, мисли, че тази къща е негова, непременно някой от тази къща трябва
да
умре. Защо?
Иначе не може – не
си
правете илюзии.
Понеже камъните са от един по-нисш живот, то като помисли човек, че те са негови, те казват: „Понеже сме твои, дай ни живот
да
живеем в тебе.“ И не е имало случай на изключение.
В Търново един от нашите приятели поиска
да
си
строи къща.
За Милостта Божия ние не спорим, но и Правдата Божия ние поддържаме и казваме какво прави Господ в Своята Правда.
Аз му казах
да
не
си
гради къща.
“ Той
си
съгради къща, не ме послуша, но боледува много време.
Той изисква, щото Неговите деца
да
нямат абсолютно никакъв излишък.
Като градиха църквата „Александър Невски“, казах, че няма
да
мине без жертви.
Следователно, когато Христос казва
да
се отрече човек от
себе
си
, аз подразбирам
да
се отрече човек от всичките свои излишъци – нищо повече!
Въобще всички големи здания, които се правят, все ще дадат някоя жертва.
Сега често въставате и казвате: „Еди-кой
си
не ме обича.“ Казвате: „Братята тук не ме обичат.“ Отде знаете, че не ви обичат?
Това произтича от факта, дето казваме, че ние сме господари.
Не, в света може
да
използваме нещата временно, но на камъните не сме господари, на житните зърна не сме господари, а можем само
да
се ползваме от тях.
Щом внесеш в ума
си
една мисъл, която е в разрез с Божествените закони, ще пострадаш.
„Ами той не ме погледна хубаво.“ Добрата обхода от поглеждането ли зависи?
Ти може
да
имаш сто милиона зрънца, но ще кажеш: „Тия зрънца не са мои, аз съм просто един техен настойник.“ Какво ще стане, ако вземеш тия сто милиона зрънца и ги смелиш?
Знаете ли от какво страда съвременната кулутура?
Не е погледът, който ражда Доброто, но Доброто ражда погледа.
Съвременната култура страда от излишък.
Всичко това е един излишък, за който съвременната култура, бялата раса, днес скъпо плаща и още по-скъпо ще плати.
В Природата не се позволяват абсолютно никакви консерви!
По някой път казват: „
Да
опържим домати, това-онова.“ – Не бива.
Първото нещо за един окултен ученик е това: той трябва
да
е сляп за обръщенията на другите хора.
Може
да
извадиш малко от семената на тия домати, но тях няма
да
вариш.
Аз съм ви казвал, че като ученици вие трябва
да
бъдете мъртви и когато ви хвалят, и когато ви укоряват, и
да
бъдете слепи и глухи за погрешките на другите хора.
Сок можеш
да
вземеш също.
Сега, като привеждам това, казвате: „Тъй е, тъй е.“ – Не, според тоя принцип в дадения момент за мен е важно какви са отношенията ми към Бога най-първо.
Нямаме ли право
да
ядем, както
си
искаме?
Скарате ли се с някого, вие не можете
да
се молите.
Молил се тук, молил се там – отникъде няма помощ, а кредиторът
си
иска парите.
Съвременните хора имат чрезмерно много желания, но не всички желания трябва
да
живеят.
Една вечер, като се връща от молитвено събрание, дето пак се молил за подобрение на материалното
си
положение, вижда един прозорец отворен и там наблизо – торба със злато.
Тия обаче, които трябва
да
живеят, на които трябва
да
дадем живот, се нуждаят от известна храна.
Да
кажем, имаш десет души приятели.
Дръпва той торбата и
си
казва: „Господ чу молбата ми.“ Това била къщата на един банкер.
Обичаш ги, но ако те се нагласят някой ден
да
ти дойдат един подир друг на гости, ти непременно трябва
да
им сложиш трапеза.
Касата му била близо до прозореца и той, като броил парите
си
, забравил
да
я затвори.
Ако не им сложиш, ще кажат: „Толкова време мина и той нищо не ни нагости.“ Затуй умният ще извика всичките десет души приятели заедно и ще им сложи една обща трапеза, а не поотделно – десет трапези няма
да
им сложи.
Този беден човек взема парите и радостен отива у дома
си
, но, рече ли
да
се моли, касата изпъквала пред очите му.
И Природата не търпи много угощения, защото нашите угощения често служат за спънка в еволюцията на други същества.
Ето защо във всичките религии, в окултната наука всякога се препоръчва въздържание.
„Може би трябва
да
направя нещо“, казва
си
той.
Под въздържание не се разбира абсолютен пост, но
да
няма никакъв излишък.
На другия ден сутринта пак започва
да
се моли.
Колкото малко и
да
ядеш, в душата
си
трябва
да
благодариш на Бога, че
си
можал
да
използваш туй, което Бог ти е дал.
Десет дена наред се молил, но молитвата му не могла
да
се качи нагоре – все торбата изпъквала отпреде му.
Сега нещастието на всинца ви седи в това, че нямате излишък.
Взема той торбата, отива при банкера и му казва: „Аз взех тази торба от тебе и не бих я донесъл, но не мога
да
се моля Богу.
Казвате: „Нямаме
си
парици, спестени за черни дни.
Брашънце нямаме, това нямаме, онова нямаме.“ Е, мислите ли, че онези, които имат, са осигурени?
Имам много дългове
да
плащам.“ Тогава банкерът му казал: „Хайде, ще ти дам половината от тези пари, плати
си
дълговете.“ Туй желание на християнина
да
има тази торба и
да
плати дълговете
си
е добро, но начинът, чрез който той се домогва до парите, е лош.
Аз говоря за излишъка в Природата, но има друго нещо.
Ти
си
гладувал десет дена, нямал
си
какво
да
ядеш.
Ти може
да
платиш дълговете
си
на хората, но дойдеш ли до Господа, Господ не те приема.
Дойде един приятел, иска
да
ти услужи, носи една торба с брашно, дава ти я.
И на Него имаш
да
даваш нещо.
Ти
си
честен човек, казваш: „Не искам, как ще го взема?
Кое е по-добре:
да
уредиш сметките
си
с хората или
да
уредиш сметките
си
с Бога?
“ – Не, ти ще го вземеш, ти
си
се молил за него.
– По-добре е сметките ни с Бога
да
са уредени.
По-добре е
да
дължим на хората, отколкото на Бога.
В какъв смисъл
да
бъдем изправни?
И тъй, вие трябва
да
изпъдите от вашия ум всяка мисъл на недоволство, всяка мисъл, която внася дисхармония в живота ви, и
да
бъдете в хармония с великата Любов.
– Каквото Господ ни каже,
да
го направим.
Вие трябва
да
знаете, че ако живеете по Бога, Той ще ви помогне чрез хората.
Всяка вечер
да
знаем, че сме извършили Неговата воля, каквато и
да
е тя.
Като казвам
да
живеем по Бога, някои ме разбират криво.
И тъй, първото нещо в живота ви, което трябва
да
спазвате като ученици, това е
да
избягвате всякакъв излишък.
При сегашните ваши разбирания вие не можете
да
живеете по Бога тъй, както трябва.
Да
живеем по Бога значи
да
разбираме законите Му,
да
ходим в Неговата воля и в основата на живота ни
да
легне Любовта.
Върху него има много
да
се говори.
Вие искате
да
влезете в Новия живот, нали?
Някой ще каже: „Аз няма
да
работя,
да
не би
да
спечеля много.“ Друг ще каже: „Аз няма
да
уча.“ – Не, не, на крив път сте.
Излишъкът ще ви създаде, тъй
да
кажа, ненужни грижи
да
го пазите, а недоимъкът ще породи във вашата душа недоволство, неблагодарност, роптание, завист, че другите имат.
Например някой завършил един факултет, следвал четири години и после казва: „
Да
завърша и втори факултет.“ На крив път е.
Значи трябва
да
имаш толкова, колкото ти е потребно.
Тия излишни енергии в Природата създават злото.
Ти
си
изразходвал всичко.
Познанието е Божествено, само когато внася онова пълно задоволство, че можеш
да
го използваш.
Като го срещнете, не го поздравявайте в душата
си
.
Всяка сутрин, като станеш,
да
си
благодарен, че навсякъде може
да
използваш туй знание.
Абсолютно няма
да
го поздравявате, няма
да
му снемате шапка.
Казвате: „Идеален човек е този.“ Щом има излишък, той не може
да
бъде идеален.
А този човек с излишъка не го поздравявайте и никакъв разговор с него не започвайте: „От къде
си
, какъв
си
?
Аз казвам: в България всички са DD.
Ако ти заведеш разговор с него, оттам насетне в живота
си
бял ден няма
да
видиш.
Вие ще кажете: „Е, това търсим ние, я!
Казва някой, че знанието произвеждало гордост.
“
Да
, но ако ти носиш чувала на гърба
си
, ако ти имаш излишък, какво ще говориш за другите.
Най-първо ти ще погледнеш
себе
си
,
да
не би ти
да
имаш някой излишък.
Истинското Знание или Знанието, което е произлязло от съзнанието, никога не произвежда гордост, понеже е преживяно, опитано.
И като се убедиш във факта, че нямаш нито излишък, нито недоимък, тогава ще гледаш на другите.
Ти, като тръгнеш на път в живота
си
, ще прегледаш кесията
си
.
Говоря за необходимата кесия в Природата.
В това знание се заражда всичкото зло.
Ще направиш сметката
си
добре и ще гледаш
да
имаш толкова, колкото ти е необходимо – нито недоимък, нито излишък
да
има.
Най-сигурната почва е това.
Когато казвам знание, подразбирам
да
имате съзнание, защото щом имате съзнание, непременно знанието ще дойде, а щом изгубите съзнанието
си
, и знанието ще изчезне.
И тъй, при сегашните условия всички трябва
да
развивате съзнанието
си
.
Всички недоволни хора имат недоимък, а всички хора, които са радостни, които скачат насам-натам, имат излишък.
Някой казва: „Зарадвах се в Господа!
“ Зарадвал се в Господа, но след като изял кокошката и след като пийнал.
Не, не, тази не е Радостта в Господа.
4.
Бог на живите
,
НБ
, София, 18.11.1923г.,
Тя няма
да
създаде нещо съвършено ново, но ще отвори своите хранилища, своите библиотеки, и ще те въведе в онзи скрития свят.
Да
, и на земята има, но и горе на слънцето има.
Имам от еди-кого
си
да
взимам 100,000 лева и ако не ми плати, давам го под съд.
И аз съм срещал хора, за които Бог е Бог на живите и които няма
да
ги питам: Ти вярваш ли?
Еди-коя
си
вдовица има
да
ми дава еди-колко
си
.
Ако не плати,
да
ѝ се продадат котлите и юрганите.“ Казвате: „Ами че светът така ще върви в ред и порядък“.
Ти няма
да
продадеш котлите, а ще купиш котли.
Писанието нарича тия хора „Синове Божии“.
„Бог не е Бог на мъртвите, но на живите.“ Обаче всичко това би извършила само Любовта.
Някои ще кажат: „Дали аз съм от тия синове?
Тя механически няма
да
дойде.
“ Ако вярваш, ако живееш, от тези
си
; ако се съмняваш, ако не живееш, не
си
от тези.
Ако нямаме едно просветено съзнание, съзнание със светлина, не може
да
имаме един просветен ум.
– „Но, мога ли
да
стана?
Аз съм срещал хора с помрачено съзнание, но такъв човек не може
да
се развива.
Не, Господ мисли зарад
себе
си
и ние зарад
себе
си
ще мислим.
Христос, Син Божий, Бог е Любов.
Ако на тия хора не кажеш дали вярваш в Света Троица, ще те считат за еретик.
Ние ще мислим за всичко онова, което Бог е създал.
Аз казвам, че Бог е Любов, вярвам в Господа и познавам едно учение за Любовта, въпросът за Света Троица е толкова труден, че едва след милиони години ще го уча.
Тази вселена за нас е създадена.
Следователно ще учим защо Бог е създал звездите, защо е създал мушиците, буболечиците, комарчетата, жените, мъжете.
Едно време комарите са били добри свирци, както и хората, които в първо време са били създадени по образец и подобие Божие, но днес вече нямат тази светлина.
Та ще ме извините, и комарите днес мязат на господарите
си
.
Ако е за предпочитане кой
да
ме ухапе, бих предпочел
да
ме ухапят 100 комара, отколкото едно човешко жило.
Имат желание това
да
направят, онова
да
направят, но нищо не вършат.
Казват: „Е, за друго прераждане, когато отидем на небето, тогава ще учим“.
Мислите ли, че една муха, като влезе в един човешки университет, ще стане много учена?
Ами че кой университет не е пълен с мухи?
И жабички има, и кученца има, но кои от тях са свършили университет?
„Ех – ще кажете, – нали по образи и подобие Божие сме създадени?
“ Ти, ако тук, при тези условия, при които Бог настоява
да
учиш, те мързи
да
учиш, то на небето, там, при онази свобода, ще се забравиш и няма
да
учиш.
Всички говорим, че ще умрем, но какво нещо е умирането, тук никой не знае, то е предположение, което трябва
да
се докаже.
Те казват: „Как
да
не умираме?
“ Ами онзи, който умира, нали
си
затваря очите?
Дали има разлика между нашето и турското схващане?
– „Ама престава
да
говори!
“ – Нима преставането
да
говори, това е смърт?
Можем
да
мислим ние.
Човек може
да
си
затвори очите, може
да
престане
да
говори, може сърцето му
да
престане
да
тупа, и пак
да
живее.
Можем
да
бъдем живи.
Има същества в природата, които нямат сърце, и пак живеят, без сърце са.
Ще кажат: „Можем ли
да
бъдем живи?
Ами кой ти е казал, че не
си
жив?
Нима всички съвременни теории на науката не са от „1001 нощ“?
Аз съм срещал много младежи, които казват: „Ама аз не мога
да
мисля“.
Сега според тази съвременна относителна реалност, според теорията на Айнщайн, всички хора признават, че науката е една относителна реалност, а досега мислиха, че е една положителна реалност.
– Кой ти е втълпил тази идея, че не можеш
да
мислиш?
Нямам нищо против това – относителна и положителна.
„Ама аз не съм жив.“ – Аз зная причините, ти
си
влязъл в един зимник долу.
“ – Ела с мен, няма
да
те заведа при Господа, но ще те заведа при лъчите на Неговия Дух и ще
усетиш
благотворното влияние на Неговата мисъл.
Аз никога досега не съм ви водил на слънцето и ако ви заведа, ще се обърнете на па̀ра, но това е според нашето схващане, според вашите теории.
Той е относителен.
Всичко е вярно, но това е нещо относително.
Ти можеш
да
минеш през 5,000,000 градуса топлина без
да
я
усетиш
, пък можеш
да
минеш през 100 градуса топлина и
да
я
усетиш
.
Светлината се подчинява на един вътрешен закон, а щом се подчинява, тя
си
има известни ограничения.
Това зависи от твоето движение.
И сегашното заблуждение у всинца ви, туй, което спъва вашия живот, е, че всички казват, какво за Бога не може
да
имаме определено понятие.
Не, за Бога можем
да
имаме едно понятие – светлина без сенки; за Бога можем
да
имаме едно понятие – живот без ограничения; за Бога можем
да
имаме едно понятие – Любов без промени и измени, знания без погрешки, свобода без ограничения.
Тъй трябва
да
схванете Бога.
Преди милиарди години вие сте били такъв един лъч, но при излизането
си
от звездите, след като сте се движили и дошли на земята, вие сте се намерили като хора, и днес, в тази аудитория, ме слушате.
И сега с ред доказателства трябва
да
ви убеждавам, че сте били светлина.
Съвременните хора ги е срам
да
казват, че слушат моите беседи, а мнозина може и
да
се съмняват.
Колкото за това, че сте идвали
да
ме слушате, туй може
да
го държите в тайна, това може
да
урони вашия престиж, вие сте прави, но
да
ви е срам от това, че се занимавате с Бога, туй е едно престъпление.
– „Тя свети.“ Как може
да
определите, че туй движение се превръща в светене?
Преди всичко светлината не идва от слънцето.
Ако отивате към слънцето, вие ще се намерите в един такъв непоносим мрак, какъвто досега не сте виждали.
– „Аз живея, а Бог е живот.“ Туй е най-силното доказателство.
Не, обратното е, в такъв мрак ще нагазите, че ще изгубите пътя
си
.
Когато умра, аз ще престана
да
вярвам в Бога, но докато живея, животът, това е Бог.
Та и аз имам право
да
предполагам, както всички учени хора.
Колкото по-силно се проявява, толкова повече Го познавам.
Може 50 процента
да
е вярно и 50 процента
да
има едно отклонение.
Сега, външно, ние хората търсим свобода.
Вън от Бога няма свобода!
Всички съвременни хора казват: „Ние ще умрем“.
Нека
си
поддържат всеки своето учение, но тази идея за Бога, която ви казвам, приложете я при следния случай.
Е, питам тогава: Като казват, че всички ще умрем, какъв смисъл има тогава
да
се проповядва една религия, че има Господ, че Господ дошъл на земята, това-онова, ако ние вярваме в смъртта?
Спрете се пред
себе
си
и кажете тъй: „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите“.
Отрицателните истини в света са по-силни, отколкото положителните.
Кой ти дава право
да
мислиш, че
си
изгубил нещо?
Тогава казвам: Защо ни е религия, защо ни са всичките научни теории, ако един ден смъртта унищожи всичко?
Стотях хиляди лева, които
си
изгубил, мислиш, че са загуба?
Тъй трябва
да
мисли онзи човек, който люби Бога.
В Любовта всичко е печалба.
Щом изгубиш своята свобода, своите знания, своя живот, ти
си
мъртъв.
Без Любов всичко е загуба.
Щом изгубиш живота
си
, ще изгубиш своето движение, ще се парализираш и у тебе ще остане само едно голо съзнание – ще съзнаваш, че имаш ръце, крака и не можеш
да
се движиш; ще съзнаваш, че имаш сърце, което не може
да
тупти; ще съзнаваш, че имаш артериална система, нерви, кръвоносни съдове, а нямаш кръвообращение.
Аз турям правило в новия морал: мога
да
ви обидя само ако не ви обичам, ако не ви любя.
И тъй, щом сгрешиш против великия закон на Любовта, ще изгубиш живота
си
; щом сгрешиш против великия закона на Мъдростта, ще изгубиш знанието
си
; и щом сгрешиш против великия закон на Истината, ще изгубиш свободата
си
.
Всяко нещо, изказано без Любов, това е обида; всяко действие, направено без Любов, това е обида.
А щом изгубиш живота
си
, знанието
си
и свободата, в какво седи благото на живота?
И следователно първото нещо при новия морал: хората трябва
да
се стремят
да
говорят на новия език на Любовта.
Следователно под „смърт“ ние разбираме лишаване от три велики добродетели, които подтикват човека към развитие и усъвършенстване; те са животът, знанието и свободата.
Как бихте желали
да
си
говорим?
Без свобода Истината не може
да
се намери, без знание Мъдростта не може
да
се разбере, без живот Любовта не може
да
се придобие.
– По-добре ръката на Любовта
да
ми удари две плесници, отколкото
да
ме целуне устата на лицемерието.
Всяка уста на лицемерието, това е сифилистична уста.
“ – За
да
възприема Любовта.
А като ви удари Бог, ще кажете: „Как тъй
да
ме удари!
„Защо трябва
да
уча и
да
зная?
“ – За
да
придобия Мъдростта.
„Защо трябва
да
бъда свободен?
“ – За
да
съм в общение с Истината.
Да
, като го завърти Господ, ще дойде.
А Господ му казва: „Ще идеш
да
покажеш на хората моята Любов“.
„А – казвате, – Господ е много деликатен.“ Не, като отидете при Бога, такова движение ще има, че всичко на пух и прах ще стане, нищо няма
да
остане по вас.
“ Аз мога
да
ви докажа обратното: ако някой умрял човек, тъй както го носят, се разкае, той ще оживее.
Няма
да
ви каже Господ
да
си
хвърлите дрехите.
Мислите ли, че всички съвременни хора, както ги носят по „таргите“, те са умрели?
Син придружава умрелия
си
баща.
Сега нека се постараем
да
предадем това в една научна форма.
Татко му е в тялото, но като не знае, затисне го и после пита: „Татко, где
си
?
Като казвам „в научна форма“, подразбирам онази реална, опитна страна на вярата,
да
опитаме, че онова, в което ние вярваме, е положително.
“ И после ще му четат ред молитви, ще казват, че отишъл при Господа на небето.
Той отвори Библията, чете ми как едно време Христос е лекувал болни, разни въпроси разисквахме, и научни, и духовни, и мистични, и спиритични, докато най-после този хазяин го заболя зъб и разговорът се спря.
Е, казвам, ти ми разправи толкова неща от Евангелието, тури
си
сега ръката на страната на болния зъб и я подръж така, ще ти мине.
– „Не вярвам.“ Туря
си
ръката, не минава.
Ами ако аз туря ръката
си
, може ли
да
ти мине?
Ти, който говориш за онзи свят, ходил ли
си
там?
– „Не вярвам.“ Може и по друг начин
да
мине този зъб – с лапа, с пластир.
– Еди-кой
си
пророк казал, еди-кой
си
учен казал.
Ами ако аз туря ръката
си
без лапа и болката мине, ти ще повярваш ли?
Ти проверил ли
си
този научен, религиозен факт?
„Как, ти искаш
да
ме мистифицираш ли?
“ Турих ръката
си
, мина му зъбът.
Ще кажат, че е грешно религиозните хора
да
проверяват дали има живот след смъртта или не, защото с това ще покажат, че се съмняват.
Казвам: „Ти
си
се усъмнил“.
Турям пак ръката
си
, мина му зъбът.
Понеже ти
си
помислил, че ще умреш, Господ ти даде тази болка на зъба.
Ако съвременните учени хора казват, че аз трябва
да
ям и в процеса на яденето трябва
да
остава излишък, това е един неправилен извод, това е една крива философия.
Аз турям ръката
си
, и дойде животът.
Аз казвам: Трябва
да
ядеш тъй, че
да
остава само един микроскопически излишък.
Някой започне
да
боледува, нека каже: „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите“, и болестта ще
си
замине.
И мислите ли, че нашият свят щеше
да
бъде в по-лошо положение, ако имахме по-малко излишъци?
Единствената вярна идея в света, която може
да
ни подигне днес, никой не я е засегнал.
Пращам при него двама души, които съм възпитавал, давам им начин как
да
го лекуват.
Обаче като отиват при него, той, по-силен от тях, предава им болестта
си
и те не могат
да
го излекуват.
“ Ти за Господа грижиш ли се?
“ Ти за Господа мислиш ли?
“ Мислите ли, че аз, като обичам някого, трябва
да
се занимавам с него?
И този човек след 3 дена беше на краката
си
, и болестта изчезна.
Аз не му казах как го лекувам, но казах на болестта: „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите, ще
си
вървиш“.
Взел съм полиците им и казвам: еди-кой
си
, на еди-коя
си
дата ще ми плати.
Разглеждам поотделно всички полици и всеки месец отивам, събирам своя дан, взимам лихвите.
Някои ме питат: „Учителю, кажи ни как
да
се лекуваме!
“ Като кажеш: „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите“, ако се излекуваш, значи ти
си
дошъл до самата Истина.
Кое положение е по-реално,
да
се занимавам или
да
не се занимавам с тях?
„А – казваме, – трябва
да
се занимаваме с Бога.“ Е, как
да
се занимаваме, като този лихварин ли?
Когато ние седнем
да
разсъждаваме дали Господ мисли за мене, ние мязаме на онзи лихварин – човъркаме Бога.
„Аз – казва – зная
да
човъркам.“ Че кой червей не човърка?
Някои ме гледат, казват: „Какво искаш
да
кажеш?
“ –
Да
ни даде Любов.
“ – За
да
ни даде живот.
Като съградим едно здание, това култура ли е?
Като направим сегашните
си
костюми, това култура ли е?
“ –
Да
ни даде Любов.
Иска
да
ме оплете.
Да
, културни хора!
Един велик цар, като напълнил хамбарите
си
с жито, искал
да
намери някой учен, който
да
му разкаже една съдържателна приказка, която
да
няма край.
И после се хвалим с нашите културни заведения: библиотеки, училища, университети.
Знанието в университетите ли седи или в библиотеките?
Имаше един велик цар, като тебе, напълнил
си
хамбарите с жито, но зидарите, които съграждали хамбара, оставили една малка дупка незамазана.
– Не, то не седи нито в университетите, нито в библиотеките.
Отде се намерил един щурец, влязъл през дупката, взел едно зрънце и го внесъл в скривалището
си
.
Това са условия, при които знанието може
да
се прояви.
Вторият ден идва, взима второ зрънце, занася го пак в дупката
си
.
Онзи жив професор, той носи знанието.
И Христос, като влезе в света, даде култура на сегашните хора, но те, като започнаха
да
се усъмняват в Любовта, културата почна
да
замира.
“ – „Чакай, всичките зрънца
да
се отнесат, че тогава ще ти кажа края.“ Съвременните учени хора, като щуреца, вадят зрънце по зрънце, а ние чакаме заключението.
И днес всички казват: „С Любов не може, ти трябва
да
им покажеш на тях,
да
не мислят, че
си
прост!
Мислите ли, че този щурец, като извади всичките зрънца, ще даде заключение за своята теория?
Казват за някой учен: „Той ще даде своя теория“.
– Колкото този щурец с изваждането на тия зрънца ще даде заключение за своята теория.
И започват
да
разправят, че има Господ, че има небе, звезди, всичко ще ти разправят.
Да
, той икономически решава важни въпроси, но ако нямаше тия зрънца, нищо не би струвал.
Казвам: Ти звездите видял ли
си
?
Не, разумният човек иска
да
посее туй зрънце.
„А – казва, – виждам ги.“ Чудни са хората, като казват, че са ги видели!
Тази част от звездата, която виждаш, знаеш ли каква част съставлява от една истинска звезда?
Туй е дресировка, не е възпитание.
Сириус, който е 300,000 пъти по-голям от слънцето, ти го виждаш като една малка звездица, няма никакъв диск.
Аз бих желал
да
видя истинските методи на възпитание.
Какво виждаме ние?
Казваш: „Виждам тази звезда“.
Любовта започва със знанието, а знанието – със свободата.
Тия елементи трябва
да
влязат, със своята същина, вътре в нашия живот, а не
да
стоят вън от живота,
да
ги желаем външно.
Нищо не
си
видял.
Някой път ме упрекват, че нямам връзка в беседите
си
.
Аз връзки не правя, друг
да
ги прави, развръзки правя.
Не че не ви любя, но във вас няма условия
да
проявя моята любов.
Научно аз бих казал тъй: онзи, който иска
да
го любя, в него трябва
да
има условия.
Щом двама души
си
говорим, ние сме живи.
Че кой създаде пъкъла?
Щом сме живи, има вече условия
да
се прояви Любовта.
Ние мислим, че пъкълът е далеч от земята.
В съвременното общество, в съвременния научен свят, религиозните хора, всички казват, че щом човек се влюби, проявява се любовта, а знанието фалира.
Често съм разправял онзи разказ за едно малко ангелче, което като слушало за хората на земята, поискало
да
слезе
да
ги види.
Отишло при един голям ангел, негов батю, и му казва: „Я ме вземи на крилата
си
и ме заведи на земята,
да
видя как живеят тези умните хора там“.
Като го завел, то казало: „Слушай, на земята искам, а ти ме водиш в ада“.
Да
, аз ви обичам като качамак.
Не, не, всички са лъжливи учения.
Не е всичко лъжливо, но ако има една крива халка в една верига, нали разваля цялата верига?
Ние трябва
да
обичаме всички.
Една крива мисъл може
да
развали 100 прави мисли.
Във всички свои беседи аз имам за цел
да
обикнем Истината,
да
говорим не грубата истина, но в душата
си
да
имаме едно такова нежно чувство за Истината, че всякога
да
се стремим
да
говорим тази Истина; не
да
се налагаме, но
да
изказваме тази велика Истина, която извира от нашата душа.
Една жена през целия
си
20-годишен семеен живот може
да
е живяла много добре с мъжа
си
, но една горчива дума, казана на края, целият 20-годишен живот отива.
Като говоря всичко това за съвременната наука и култура, аз не искам
да
критикувам учените хора, но мога научно
да
обясня от какво произтичат всичките техни противоречия.
А една жена може през цели 20 години
да
е тормозила мъжа
си
, но на края една хубава дума поправя живота и този мъж всичко забравя.
Често правя опити: прочета съчинението на някой учен човек и от прочетеното искам
да
намеря какъв е неговият образ.
Правя своите изчисления, че този учен, когато е създавал своята теория, е имал едно чело от 3 и половина сантиметра високо.
Казвам: Този човек не може
да
бъде учен, той е бил само копист, копирвал е.
Много хубаво,
да
направим като онази разумната жена.
Бог е Любов, Бог всичко извършва.
Казвам: Този човек не е бил наблюдателен, в него е имало нещо криво.
Разправяше ми един български офицер, капитан, който цели 20 години се карал с брата
си
.
Меря, брадата му имала 2 сантиметра.
– „Не,
да
ми върне имането.“ Другият: „Не му връщам имането, той
да
се научи“.
Казвам: Този човек е с много слаба воля, следователно той не е имал достатъчно търпение
да
се домогне до всички онези факти, които са необходими за тази велика Истина.
Като се отваря войната, един ден, при едно голямо сражение, снарядите падат наоколо му, а той припълзява до колибката на подполковника и му казва: „Господин подполковник, аз на всичко съм готов, готов съм
да
се примиря с брата
си
,
да
му върна имането, само Бог
да
ме избави“.
Сега ние ще оспорваме това и ще кажем: „Нашата мисъл зависи ли от нашето чело?
Неговият живот виси на косъм.
“ Тогава аз задавам въпроса: можем ли
да
поставим човешката душа в тялото на една муха и тази муха
да
покаже същата тази интелигентност, каквато човека?
„Добре, пиши на брата
си
.“ Пише той.
Не, изисква се една човешка глава, а знаете ли колко милиони години е работила тази разумна природа върху човешката глава?
И то не с тази обикновена реалност, а с онази абсолютна Мъдрост, абсолютна реалност, защото има една относителна реалност, има и абсолютна реалност.
Природата е вложила вътре в нея всичката ваша душа и казва: „С тези ваши инструменти ще работите“.
Питат: „Защо са тези страдания?
И всичката ваша погрешка е там, че не знаете как
да
манипулирате с този ваш мозък.
“ Ако тези страдания ни накарат
да
признаем, че Бог не е Бог на мъртвите, но на живите, всичките тези страдания са едно благо, че са ни отворили очите.
И аз благославям страданията.
И религиите на миналото, училището на йогите, това са училища, които учат човек как
да
манипулира със своя мозък, т.е.
Сега вие
си
кажете: „Скъсвам тези вериги!
Не само
да
казвате на думи, но вътрешно, на
себе
си
кажете.
Вие чувствате вашата душа, вие самият сте душа, но правили ли сте опити
да
отделяте тялото
си
от душата?
Някои от вас може
да
имат такива опити, но други ще възразят: „Как е възможно това?
Човек може
да
се откаже от своето богатство и пак
да
не изпълни волята Божия.
“ Може, между тялото и душата има рязка граница, тялото може
да
си
живее като тяло, и душата може
да
си
живее като душа, само че тялото като остане без душа, се разкапва на хиляди и милиони живи частици, но то не умира.
Човек може
да
отиде в гората и пак
да
не изпълни волята Божия.
Всяка клетка
си
има душа, само че душата на първичната клетка, първичната монада е централна, тя е светла сама по
себе
си
и е привлякла всички други монади наоколо
си
.
Туй положение, в което се намираме, трябва
да
го поправим.
Един ден, когато тази светла монада свърши своята мисия, тя ще им каже: „Сега ви изпращам на свобода“.
И веднага виждаш, всички клетки започват
да
се разпръсват.
Сега не ви примамвам, но казвам, че Бог ви е приготвил условия много по-хубави и по-велики, отколкото тези, които сега виждате.
Клетките на сърцето се отделят и казват: „Не трябваме повече на господаря
си
“.
И сърцето престава своята деятелност, взима
си
скоро багажа.
не разлагане, а разотиване на всички клетки по своя път.
А хората, седнат
да
плачат, виждаш ги, четири реда сълзи ронят, умрял вече този човек.
Не е умрял, но тази светла монада отива при Бога, Който е жив, и тя казва: „Аз бедствам
да
изгубя живота
си
и повече за туй ще разпусна слугите
си
, тези сестри и братя,
да
могат и те
да
отидат и
да
почерпят живот“.
Свобода имаш ли?
И тъй, сега всички трябва
да
впрегнем своята енергия и
да
покажем, че Бог не е Бог на мъртвите, но на живите, и светът в нас ще се изяви.
Да
, слънцето и без петел изгрява, но като изкукурига петел, по-приятно е.
Мене, например, като изкукурига петел, тъй ми пада мехлем на сърцето.
Страданията, ограниченията, това е смъртта.
Ние определяме смъртта така: най-голямото ограничение в света, или най-малките условия, при които животът може
да
се прояви.
Сега в тази философия ние трябва
да
изучаваме законите на живота.
“ Казват: „Не бойте се, светът е хубав, прекрасен, всички
да
пеете и
да
мислите, че Бог не е Бог на мъртвите, но на живите“.
Всеки един от вас трябва
да
си
зададе онзи велик въпрос: към какво трябва
да
се стремим?
Да
, но трябва
да
знаете признаците на тази Любов.
Когато дойде Любовта у вас, вие усещате един срам в
себе
си
.
“
Да
, ти вземеш тия пари, но забравиш петела.
Когато проблесне у вас първият лъч на Любовта, вие ще усетите в
себе
си
едно неописуемо блаженство, една светлина, един такъв подтик на вашия ум, един такъв стремеж на вашата воля, че всички препятствия в света ще почнат
да
се топят пред вас.
Когато дойде първият лъч на Любовта и проникне в душата ви, всичките ви работи ще тръгнат.
Обезсърчен
си
, искаш
да
направиш едно научно изобретение, една научна теория.
Напишеш работата
си
, но забравиш петела.
Поет
си
, не ти върви.
“ Като дойде първият лъч на Любовта, тя не обича чуждото и ще каже: „Слушай, всичко ще раздадеш на бедните, а аз ще ти дам моето богатство, ти ще бъдеш богат по особен начин“.
Като дойде при учения, ще каже: „Туй старото знание ще го раздадеш, нещо ново ще ти дам аз“.
5.
Гняв и страх
,
МОК
, София, 18.11.1923г.,
При какви условия се ражда гневът?
– Гневът е превърната сила в низходяща степен.
Как се е създала тази енергия?
– Всяко желание, което среща на пътя
си
съпротивление, се пречупва.
Когато се разгневите, вие може
да
се оправдаете с това, че някой ви обидил.
Да
, но вие може
да
се разгневите и без
да
са ви казали някоя обидна дума.
Човек не е разположен всякога
да
се гневи.
Може
да
направите опит.
От тук вадим следния закон: когато се срещнат две положителни сили, те всякога се отблъскват и образуват гнева.
Запример, ако се срещнат двама души крайно честолюбиви, те могат лесно
да
се разгневят.
Линията CO представлява течението на моралните сили в човека.
Линията DO представлява течението на личните сили, личните чувства в човека.
Когато линията OD е по-дълга от линията OC, всякога се ражда гневът.
Всяка енергия, която организмът не може
да
асимилира правилно, ражда един излишек.
Има няколко признаци при разгневяването: лицето почервенява, веждите се свиват, мускулите около устата трепват, ръката се свива в юмрук и човек е готов
да
се прояви.
Опасната страна на гнева е, че човек може
да
се отдалечи от правия път на своето развитие.
За тази вечер ви бе дадена темата: „Кротостта и въздържанието“.
Един учен българин ми разправяше резултатите от един метод, който приложил върху
себе
си
.
Той свършил два факултета в странство и като се върнал в България, преди
да
се залови за каквато и
да
е работа, запитал се дали ще може
да
се прояви като истински човек в живота или не.
За тази цел той избрал следния метод: намира един хамалин и го помолва
да
му говори най-лошите думи, които пожелае, за което ще му заплати добре.
Започва този хамалин
да
го ругае,
да
му изрежда най-лошите епитети, а той слушал, слушал, докато разбрал най-после дали ще може
да
издържа на ударите в живота, дали ще стане човек или не и му казва: Достатъчно вече!
Вие често се натъквате на такива хамали в живота
си
, които ви услужват без пари, но сте недоволни.
Този пример, който ви дадох, е действителен, но това могат
да
направят само хора с морална стабилност.
Този опит не може
да
го направи всеки.
И действително, всички велики хора в света всякога са били подлагани на такава дисциплина.
Проследете живота на който и
да
е от великите хора, ще видите, че всички са били подлагани на хули, на гонения, носили се най-лоши думи по техен адрес, за
да
се види дали ще могат
да
издържат.
„Този, който може
да
издържи, той е човекът, на когото може
да
се възложи някаква мисия.“ Някои от вас, като ученици на Окултната школа, ще минат под такава дисциплина, затова повдигам този въпрос.
Не можете
да
избегнете този път.
Дали ще минете тази дисциплина като ученици на школата или вън от нея, безразлично е, но важното е, че всички ще я минете.
И тъй, първото важно нещо за вас е
да
владате гнева
си
.
В този случай самообладанието ви е необходимо.
Освен това вие трябва
да
развивате интуицията
си
.
Тя ви е необходима, за
да
разбирате човешкия характер,
да
разбирате кои хора са подобни на вас и кои не.
С тези, които са подобни на вас, вие може
да
живеете добре, но от тия, с които не
си
съответствате, трябва
да
се държите на известна дистанция.
Като познавате кои хора са подобни на вас, може
да
правите следните опити: когато сте силно разгневени, повикайте някой ваш приятел,
да
тури ръката
си
на задната част на главата ви.
Ако вие сте подобни помежду
си
, ако
си
хармонирате, той ще възприеме вашето разположение и равновесието ви ще се възстанови.
Ако пък не
си
хармонирате, неразположението или гневът ви ще се увеличи.
Аз съм забелязал, хората от политическите кръгове са силно честолюбиви и ако се случи някой измежду тях
да
каже някоя дума на кого и
да
е от тия видни политически лица, даже с мек език, може
да
го засегне толкова много, че
да
произведе цяла реакция в него.
Често в някои държавници, политици, които са на власт, личните чувства биват тъй силно развити, че те само за една дума, даже деликатно изказана, са в състояние
да
отворят цяла война.
Сега, всички вие трябва
да
имате един определен идеал за живота; вие трябва
да
знаете в какво седи същността на този живот.
Когато някой човек ви говори Истината, какъвто език и
да
държи, този човек повдига вашия престиж.
Мнозина от вас се боите
да
кажете Истината.
Не, когато говорите Истината, вие трябва
да
бъдете смели!
Когато говорите Истината, не ви трябват много философии; не мислете какви ще бъдат последствията, смели бъдете!
Казвайте Истината, тя ще се погрижи за
себе
си
.
Ако не ги вземете под съображение, няма
да
се мине дълго време и вие ще се намерите в задънена улица, която турците наричат „чакмак-сокак“ – сляпа улица.
Попаднете ли в такава улица ще трябва
да
се връщате назад.
Вие трябва
да
турите в живота
си
една здрава основа, върху която
да
се развива знанието, което сега придобивате.
Такова преходно знание е потребно само за забавление, но всеки от вас трябва
да
има в живота
си
една положителна идея, към която вечно
да
се стреми.
Вие може
да
се натъкнете на друг един отрицателен недъг в живота – на страха.
Гневът може
да
ви накара
да
извършите много престъпления:
да
удавите някого,
да
убиете,
да
запалите някоя къща и др.
Под влиянието на страха, обратно: няма
да
направите такива престъпления, ще бъдете много внимателен, но ще се развие във вас лъжата, измамата, лицеприятието, подлостта и тям подобни.
Гневът е психическо пиянство, той развива смелостта и вие мислите, че можете
да
направите всичко, но щом изтрезнеете, ще
си
кажете: Що ми трябваше
да
се гневя?
Що ми трябваше
да
се залавям за тия неща?
И тъй, вие имате тия два недъга в
себе
си
и трябва
да
се пазите от тях.
Тия недъзи не са от сега, те са ви съпровождали през всичките ваши съществувания.
Те са една полезна нишка за вас, стига
да
ги разбирате.
Ако знаете
да
използвате правилно страха, той ще се превърне в елемент на благоразумие.
Ако знаете
да
използвате правилно гнева, той ще се превърне в елемент на волята – на смелост.
Значи, гневът може
да
се превърне на смелост, а страхът – на благоразумие.
На химически език преведено, страхът е основа, на която трябва малко повече киселина, за
да
се неутрализира.
Гневливият човек трябва
да
бъде разсъдлив.
И страхливият човек също трябва
да
бъде разсъдлив.
Гневливият човек щом почне
да
разсъждава, става смел, а страхливият човек щом почне
да
разсъждава, става благоразумен.
Първият ще извади ножа
си
и така ще разреши въпроса
си
, а вторият ще вземе перото, ще пише във вестниците и като писател ще разреши въпроса.
Всички писатели, които пишат, не са смели хора.
Те са смели само с перото в кабинета
си
, а вън не са смели.
Докато пишат още, те са смели, защото не знаят какви ще бъдат последствията.
Значи, страхът кара човека
да
мисли.
Това показва, че тъмно-червеният цвят трябва
да
се превърне в розов или в син.
Тия вибрации ще предизвикат у вас едно успокояване и вие ще почнете
да
мислите,
да
разсъждавате.
Когато човек се влюби, започва
да
мисли.
Розовият и жълтият цвят
си
хармонират.
Когато вие искате
да
излекувате известен недъг от
себе
си
, прекарайте тия два цвята през ума
си
и те ще произведат един малък благоприятен резултат.
Какво е съотношението между жълтия и синия цвят според вас?
Кой е преобладаващият цвят сега на земята?
Както виждате, вие може
да
се лекувате с цветовете.
Когато вашата нервна система или когато вашият умили вашето сърце почнат
да
обедняват, във вас се заражда съмнението.
Щом сте обеднели, представяйте
си
едновременно следните три цвята: розов, жълт и зелен.
Като се съединят тия три цвята, правят едно съединение, което предразполага човека
да
се чувствакато самостоятелен индивид, И тогава той казва: Сега аз мога
да
направя всичко.
Кое предизвиква
да
се яви външно розовият цвят?
Детето, като получи нещо от баща
си
, скача, радва се.
В каквото и
да
е направление, той е деятелен – работи.
Някой казва: Какво трябва
да
направя, за
да
стана мъдър?
Няма
да
се трудиш, а ще работиш.
Всеки човек има какво
да
работи:
да
изглажда своя характер,
да
чисти лошото от своя ум, от своето сърце.
Да
изглаждаш известни свои недъзи или
да
придобиваш някоя добри качества, това е работа!
Ти искаш
да
станеш мъдър.
Туй, което пречи на съвременната наука
да
намери Истината,
да
посочи истински методи за възпитанието е това, че в нея идеите са разхвърляни.
В съвременната наука няма идеи, които
да
вървят тъй свързани, ръка за ръка.
Напротив, всичките ѝ идеи са разхвърляни.
Например идеята „
да
бъдем добри“ тя счита като едно предложение, като един орех, който може
да
се изяде.
Не, за
да
бъдеш добър, ти трябва
да
превърнеш своята противоположна идея 2–3 пъти,
да
разореш тази земя,
да
посадиш в нея ореха и
да
чакаш плода.
Най-мъчното изкуство е
да
бъдем добри.
Ти не можеш
да
станеш добър изведнъж.
Природата не обича разхвърляните идеи.
Природата пък е толкова прецизна, че не търпи никаква лъжа, никаква измама.
Един ден тя ще вземе всичко, каквото имаме, ще го разсипе и няма
да
ни остави нищо.
Не
си
правете илюзии, че тя търпи лъжата.
Дойде при тебе някой твой приятел, покаже ти някоя погрешка – благодари му.
Природата го пратила при тебе, той е неин посланик.
Ако се откажеш
да
го приемеш, един ден тя сама ще дойде ще те вземе без всякакви церемонии и хоп – в ретортата
си
вътре.
Първото нещо за вас: ще се научите всички
да
обичате Истината.
Аз не ви говоря за абсолютната Истина, но за тази, която е вложена в живота, която е необходима за създаване характера ви, за създаване устойчивост на вашата наука.
Вашата наука трябва
да
се циментира,
да
стане един солиден елемент в живота, за
да
бъде стимул за работа.
Моята цел сега ни най-малко не е
да
ви давам някои морални наставления.
Аз изразявам само как действа известен закон в природата.
И без
да
се говори, чрез страдания хората постепенно ще достигнат до същите резултати, но който е разумен, може
да
се ползва от опитността на другите.
Човек като страда дълго време, добива Истината.
Представете
си
, че радостта е една монада.
Вие знаете, че в природата няма случайности.
Той може
да
е взет от латинската азбука, но го има и в египетските йероглифи.
Тия знаци съществуват и в природата.
Буквата Р представлява една монада.
Буквата А – коренът на тази монада, спуснат надолу.
Следователно щом е корен, той е двояк в
себе
си
, едновременно е и сладък, и горчив.
Като корен той изразява всички ония неща, които се явяват в материята.
Питам: кои са причините
да
ви даде парите и след известно време
да
си
ги иска назад?
Дава ви под съд, осъждат ви и ви турят в затвора.
Вие
си
казвате: Какво ми трябваше
да
приемам тази услуга?
Психологически може
да
се обясни кои са причините на това нещо, но аз вадя следното заключение: човек, който действа по закона на Любовта и Мъдростта, никога няма
да
влезе в затвора за 10 000 лева.
Той казва: само за Истината мога
да
живея в затвора – за нищо друго!
Позор е
да
лежи човек в затвора за 10 000 лева!
Да
лежа за Истината,
да
ме бият за Истината – разбирам, но
да
ме бият за дребно нещо, това е срамота!
Само за Истината мога
да
подложа гърба
си
– нека бият!
Затова тя казва: Остави, ти не защитавай
себе
си
!
Другаде можем
да
приложим това правило „око за око“, но дойде ли до Истината, ще обърнеш гърба
си
.
Речеш ли сам
да
се защитаваш, ти
си
фалирал, ти
си
пропаднал вече.
Остави Истината
да
те защитава.
Онзи, който днес те е ударил три пъти, след една година ще бъде твой приятел.
Сега, аз не искам
да
ангажирам всичкото ви време за учение на това, което ви говоря.
Ще употребите само това време, което не знаете как
да
употребите, само празното
си
време.
Някой път сте неразположени, това е празно време, използвайте тогава учението на живата природа.
Когато животът ви се обезсмисли, когато ви е страх от нещо, когато имате някакво неразположение на духа, пак вземете учението на живата природа.
Това е правилният начин, по който може
да
възстановите своето равновесие, силите в своя организъм.
Обезсърчен сте от живота, мислите, че от вас нищо няма
да
излезе занимавайте се с учението на живата природа.
Аз мисля, че вие ще намерите по 3–4 часа на ден такова празно време, което
да
посветите на новото учение.
6.
Силовите линии в природата
,
ООК
, София, 21.11.1923г.,
Ще разгледате тщеславието и гордостта като две положителни прояви на човека в низходяща степен или като две отрицателни качества на неговия характер.
Сега например англичаните казват: „The proud flesh.“ Това значи: човешката плът е такова нещо, че с какъвто мехлем и
да
я мажеш, не се лекува.
Такова нещо е и човешката гордост: на никакъв морал, на никакъв съвет, на никакво разсъждение не се поддава.
Тя казва: „Аз сама за
себе
си
живея.“ В българския език думите горд и тщеславен започват с буквите Г и Ш .
Истинският човек, или ученикът, трябва
да
казва: „Аз ще се уча!
И
да
е погрешка, и
да
не е погрешка – уча се, от всичко се уча.
Тщеславният човек е общителен, много разговорчив, отдето мине, всички го знаят.
Ако добре свиря и ако лошо свиря – всичкото е една наука: изпитвам и едното, и другото положение.
Думата горд започва
да
се развива във възходяща степен.
Горделивият мисли само за
себе
си
, а тщеславният мисли за обкръжаващите.
НАГОРЕ