НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
157
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
157
:
1000
резултата в
5
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Задачи на истинската наука
,
МОК
, София, 4.11.1923г.,
Вие ще кажете: Много неща не, знаем, защото стоят далеч от нас, а тия, които са близо, ние знаем, проучаваме ги лесно.
Но понятията „далеч“ и „близо“ се определят по отношение бързината, с която се движим.
Ако човек се движи с бързината на светлината, Слънцето е много близо за него, за осем минути той е там, но ако се движи с бързината на човека, Слънцето в този случай е много далеч.
За умния човек всичко е постижимо във време и пространство.
Сега, аз искам
да
схващате нещата право,
да
не бъдете партизани на една наука и
да
се придържате строго в рамките на нейните цели и задачи.
Техните имена не съответстват напълно на задачите, които те предполагат, тъй както и имената на много от съвременните хора не отговарят на характера им.
Вие искате
да
се казвате Стефан или Георги, но изборът не зависи от вас.
Баща ви, майка ви, дядо ви се събрали и казали: Хайде
да
кръстим това дете Иван!
За в бъдеще ние ще имаме за науките съвсем друго схващане, няма защо
да
ги критикуваме.
Ние благодарим на науката за това, което ни е дала до днес в пътя на своето развитие.
Тъкмо по тия въпроси, по които съвременните хора най-много спорят, тя не е доказала нищо положително.
Ние индивидуализираме науката като някоя личност, а в същност науката е резултат на усилията на човешкия дух.
Той е създал философията, математиката, естествените науки и всички други отрасли на науката и сам ги е кръстил.
Вторият, духовният отдел, ще се занимава с умствените науки, а третият отдел ще бъде наука за произхода на човешкия дух, която ще докосне ония области от науката, които сега са непонятни на съвременните учени.
Всички вие трябва
да
използвате съвременната наука за ваше добро, за ваше благо.
Всичко онова, което е полезно в науката за вашето развитие, изучавайте, но всичко онова, което е вредно за вас, отхвърляйте настрана.
Вие не трябва
да
пълните ума
си
с излишен багаж.
За вас, като ученици на окултната наука, които ще изучавате живота разумно, голям интерес трябва
да
представлява френологията.
Да
вземем например линията AB, която
да
представлява линията над веждите в човека.
По тази линия на челото, според съвременните френолози, се намират всички наблюдателни способности, а именно в точките a1, a2, a3, b4, b5, b6 всяка от които представлява известен център.
Какви наблюдателни центрове, например, има по тази линия?
Като разглеждате един предмет, първо определяте неговата форма, после неговата големина, неговата тежест, какво място заема в пространството и т.н.
Те събират само външните данни от природата.
Затова, като изучавате един предмет, вие първо ще изучавате неговата външна страна, тъй както прави един естественик и ще развивате наблюдателните
си
способности.
И действително, във всички ония хора, които са се занимавали 20–30 години с естествените науки долната част на челото им над веждите се силно издава навън, а горната част на челото им остава малко легнала назад.
У философите пък, които не се занимават толкова с изучаване външните белези на предметите, а повече разсъждават, изучават принципите в живота, в тях се развива горната част на челото - разсъдъкът, сравнението, въображението – центърът за принципността на нещата.
Сега, ако разгледаме линията OP, на какво мяза тя?
Значи, в живота
си
човек се качва по един планински връх, който върви нагоре и все по-нагоре.
Запример, дали изучавате физика, химия, анатомия, физиология, ботаника, зоология, философия, богословие или каквато и
да
е друга наука, всяка от тях засяга специална област от вашия ум и развива съответни скрити сили във вашата душа.
Тъй щото, всички науки в своята съвкупност засягат пълната действителност, т.е.
развиват всички ония центрове, в които са заложени човешките способности.
Цялото човечество днес работи за доставяне материали за съграждане на идеалния, на новия човек.
Като разглеждаме въпроса така, ще дойдем до онова дълбоко разбиране, че всичко в света се ръководи от една висша, разумна сила.
Тази сила не е единична, тя има колективно проявление.
Всичкият труд на тази висша колективна сила е разпределен в разни области.
Тия неща, които на пръв поглед нам се виждат случайни, в разумната природа са строго определени.
Ако всички философи от този мравуняк се бяха събрали
да
разсъждават защо се развали тяхното гнездо, кой им го развали и ред други въпроси, не биха могли
да
ги разрешат правилно.
Те биха могли
да
изтълкуват туй разрушение по разни начини, но само разумният човек, който е минал със своето рало отгоре върху гнездото им, може
да
определи кои са причините за това разрушение.
И тъй, всяко нещо в живота, което вие не можете
да
си
обясните, има свои разумни причини, които, ако не днес, за в бъдеще ще ви станат ясни.
Сега вие трябва
да
бъдете последователни в живота
си
, а не
да
бъдете дребнави и
да
казвате:
Да
използваме сегашния живот както дойде.
Не, вие трябва
да
употребите сегашния живот като условие за туряне здрава основа на бъдещия живот.
Ти
си
ученик в училището, баща ти е богат, има средства
да
те издържа, какво трябва
да
правиш тогава?
Трябва ли
да
търгуваш?
Трябва ли
да
си
приготовляваш всичко необходимо за учението?
Баща ти е приготвил и стая, и дрехи, и храна, и учител – от теб се изисква само труд и постоянство
да
се учиш.
Вие, като сте дошли веднъж на земята, трябва
да
се учите!
Ако се усъмните и кажете: Ами баща ми може един ден
да
умре, нали аз трябва
да
се погрижа за
себе
си
?
Ние сме съгласни с Христа, Който казва: „Достатъчно е на деня неговото зло.“ Човек трябва
да
мисли само за днешния ден.
Днешният ден е основа на всички останали дни и всичките дни от миналото са основа на днешния ден.
Днешният ден съдържа в
себе
си
възможностите на всички бъдещи дни и всички бъдещи дни са вложени в днешния ден.
Ако не гледате философски на живота, вие ще се обезсърчите, ще кажете: не е този пътят на нашия живот, ние трябва
да
намерим друг път.
Вие, младите, трябва
да
проучите живота на ония млади, които са били ваши предшественици.
Някои хора могат
да
ви казват, че вие не сте на правия път, че вие сте се заблудили и т.н.
Може
да
е така, вие не им възразявайте, но вгледайте се само в техния живот,
да
видите дали те са намерили истинския път на живота.
Туй аз наричам „съмнение в самия живот“, поради което съвременната философия казва, че за
да
признаем нещата, трябва
да
ги отречем.
Значи, трябва
да
изгубим нещата, за
да
ги оценим.
Каква полза, че
си
го оценил след смъртта му?
Съвременната философия седи в това, че всички оценяват само умрелите хора, затова тя е култура на мъртвите.
Всички Му палят свещи и кандила, но каквито престъпления и
да
се вършат днес.
Ако Христос живееше днес на Земята, щеше
да
влезе в противоречие с онези, които вярват в Него.
А сега всички цитират: тъй казал Христос, иначе казал Христос.
Да
, понеже умрял.
Но какво е мислил този учен човек, какви са били Неговите дълбоки възгледи за живота, те не искат и
да
знаят.
Всички разглеждат повърхностно нещата.
Сега аз не искам от вас
да
бъдете гениални философи.
Моята цел е вие
да
имате трезва вяра.
Ще ви дам един пример,
да
разберете какво наричам трезва вяра.
Някое дете върви по пътя, но случи се, падне и започва
да
плаче.
Като види, че няма кой
да
го вдигне, то
си
става само и продължава пътя
си
.
Аз искам
да
бъдете като това весело дете – като паднете, веднага
да
станете и
да
кажете: Друг път ще бъда внимателен.
Като паднете, погледнете назад, дали няма някой
да
ви вдигне и после казвате: Счупено ми е сърцето!
Нищо не значи, че
си
паднал, то не е случайност.
Всяко падане
си
има своя добра страна.
Ще ви приведа един пример, който и друг път съм привеждал: един българин, като ходил по работа, изкълчил крака
си
и другарят му го качва на коня, ще го води на чаръкчия
да
му поправи крака – това било в турско време.
Конят по едно време се разритал, хвърлил го във въздуха и той паднал на земята, като
си
казал: „Не стига, че единият ми крак е счупен, но и другият ще се счупи“.
Че конят ви е хвърлил, това не е признак, че иска
да
ви направи зло.
Ако срещнете някое препятствие в живота
си
, това препятствие може
да
ви намести крака и вие ще се радвате, В този случай науката може
да
ви хвърли в противоречия, но понякога тази наука със своите теории може
да
извади от вас много заблуждения и
да
намести умовете ви.
– За
да
намести умовете на хората.
Всичката онази паяжина в умовете им се очисти.
Той дойде във времето, когато схоластиката беше на върха на своето развитие и трябваше
да
се внесе една по-трезва мисъл.
Сега пък трябва
да
дойде едно духовно движение, което
да
изтълкува фактите тъй, както са в живата природа.
Казах ви, че вие не трябва
да
бъдете партизани нито на една наука, нито можете
да
бъдете.
Вие не можете
да
изисквате от една наука повече, отколкото е тя.
Защо еди-кой
си
философ мисли така, той
си
има право.
Тъй вижда, тъй мисли – дотам е дошъл.
Вие ще
си
кажете: Този философ за
себе
си
е прав, 50 на сто пък е прав по отношение на другите, но аз зная, че има неща, които той не е взел предвид.
Вие сте още млади и затова най-първо гледате как
да
съградите вашия живот, как
да
се наредите.
Някой път вие мислите като старите: как ще прекарате, как ще
си
намерите работа и често по цели нощи не можете
да
спите, преживявате какъв ще бъде животът ви след 20 години.
Аз ви казвам, че след 120 години и камиларят, и камилата ще
си
заминат от пустинята и няма повече
да
минават през там.
„Това, което ви е потребно за днес, имате достатъчно, а утрешният ден ще се погрижи сам за
себе
си
“, казва Христос.
Умният човек всеки ден ще намира необходимите условия за живота
си
.
Има ги тия условия, те всякога се създават.
а Всички вие не гледате еднакво на нещата, затова може
да
се роди различие във възгледите ви.
Едни от вас гледат по-обективно на нещата, по-наблюдателни са; у други пък разсъдителните способности са по-силно развити; у трети музикалните чувства; у четвърти въображението; у пети паметта; у шести речта и т.н.
Всичко това не е преимущество, обаче, нито за едните, нито за другите; напротив, с всички тия неща вие можете
да
се допълняте и
да
си
хармонирате.
Човек не може
да
бъде във всички отношения талантлив, гениален, все ще има нещо, което
да
му не достига.
Ако той беше съвършен в целокупността на своето развитие, работите щяха
да
седят другояче.
Ако разглеждате от това гледище науката, каква трябваше
да
бъде например големината на лицето спрямо тялото?
Старите гърци са определяли, че дължината на лицето трябва
да
съставлява 1/10 от целия ръст на човека.
Челото трябва
да
съставлява 1/3 от лицето.
Ние може
да
запитаме защо именно лицето трябва
да
съставлява 1/10 част от целия ръст?
Те още не са обосновали това нещо, но са намерили, че при туй съотношение именно тия хора са симетрични, идеални, в тях преобладават красивите форми.
Запример: в жълтата раса челото долу е широко, а горе – тясно, има форма подобна на трапец, докато у бялата раса горната част на челото е малко по-издадена навън, в сравнение с тази у жълтата раса, и по-широка, почти правоъгълна.
Туй показва, че долната част на челото им е по-издадена, а горната е права, легнала малко назад.
Вие може
да
питате какво отношение може
да
имат тия мерки, че у едните камперовият ъгъл е 80°, а у другите 75°, или каква разлика може
да
има в интелигентността, ако челото горе е по-тясно а долу по-широко или горе по-широко, а долу по-тясно?
Простият човек не може
да
намери нещо особено, което
да
свързва тия съотношения; той не може
да
намери и причините, защо горната част на челото
да
е по-широка, а долната по-тясна, но ученият човек проучава тия неща.
Тия, които разсъждават философски, тяхното чело отгоре е широко, те са работили в миналото, в тях има събудени известни центрове и способности, дето се проявяват душевните им сили.
Във вас трябва
да
се събуди силен интерес към разните области на науката, за
да
се развият постепенно и различните центрове.
Ето защо, задачата на окултната наука е
да
развие вашата висша способност,
да
събуди във вас Божественото и вашия висш разум.
Вашата воля ще бъде мощна, силна, тя ще има един нов елемент в
себе
си
, т.е.
ще има един толкова силен подтик нагоре, че при каквито условия и
да
се намери, нейната сила няма
да
се измени, няма
да
отпадне.
Когато ние говорим за живата разумна природа, някои хора я разбират криво, те казват: Господ ще промисли за нас.
Ако синът каже, че баща му ще промисли за него, вярно е.
Наистина баща му ще промисли за стая, за храна, за дрехи, за книги, но той не може
да
учи за сина
си
.
Следователно Бог може
да
промисли всичко заради нас, но не може
да
учи за нас.
Разумните същества могат
да
промислят всичко заради нас, но едно нещо не могат
да
направят за нас: те не могат
да
учат за нас.
Значи, има една специална работа, за която ние сме тук на земята –
да
учим!
Всички вие трябва
да
учите без друго; вие трябва
да
живеете,
да
преживявате,
да
действате,
да
упражнявате вашата воля, сърце и ум.
Никой не може
да
живее заради вас; никой не може
да
мисли заради вас; с чужд ум не може
да
се мисли, с чуждо сърце не може
да
се чувства, с чужда воля не може
да
се действа.
И тъй, като ученици на Окултната школа вие ще заложите ума, сърцето и волята
си
да
се учите, и учението трябва
да
е придружено с един вътрешен копнеж, с любов.
И тогава, който клон от науката и
да
изберете, ще ви ползва.
Ние не ви налагаме
да
изберете този или онзи клон от науката.
Всеки от вас е свободен
да
избере какъвто клон иска, но
да
знаете, че този клон трябва
да
бъде помагало за развиване на вашия ум, сърце и душа.
Тази вечер ще ви говоря върху „Задачите на истинската наука.“
Когато аз ви говоря, мнозина от вас схващат отрицателната страна на беседата.
Когато ние посочваме недъзите на известен клон от науката, например на медицината – наука за лекуването на човека, ни най-малко нямаме предвид
да
я критикуваме, но като разглеждаме състоянието на днешното ѝ развитие, посочваме възможностите за нейното развитие в недалечното бъдеще.
Повечето лекари започват
да
изучават медицината от болезненото състояние на организма.
2.
Основа на знанието
,
МОК
, София, 4.11.1923г.,
Знайте, обаче, че при тия пропущания в живота вие затъвате повече в материята, вследствие на което гъстотата на средата се увеличава, съпротивлението също, а силата ви се намалява.
Ще ви запитам: отде идете, колко години откак сте излезли от дома
си
?
Имате ли писма от вашите заминали, от баща
си
, от майка
си
?
Ако седя в стаята
си
и вярвам, че има Слънце, какво ме ползва то?
Ако седя в една изба и изчисляват оттам силата на слънчевата светлина, колко трептения имат най-дългите слънчеви вълни, па зная и за всичките светове, какво ме ползва това?
Тия знания до известна степен могат
да
ползват моя ум, но изчисленията за слънчевите лъчи ни най-малко на ползват моята душа.
Следователно, когато ние говорим за великите истини в живота, трябва
да
сме в прямо съобщение, не косвено, с лъчите на Слънцето, поне
да
сме под благотворното влияние на тези лъчи.
Във вас, младите, се заражда желание
да
израстете бързо.
Вие бързате и
си
казвате: Кога ще израсна голям,
да
стана на 21 години?
Бързате
да
станете избиратели,
да
гласувате.
Някои пък бързат
да
станат на 30 години, та дано вземат някой министерски пост.
Всички бързате.
Не е въпросът в бързането,
да
израснете по-скоро.
Кога ще израснете, това не зависи от вас.
Щом влезете в школата, вие бързате
да
станете много учен, много добър.
Задачата а Школата не е
да
ви направи добри, нито
да
ви направи умни и
да
придобиете много знания.
Знаете ли защо това нещо не е задача на Школата?
Каква разлика ще има тогава между богатия, който трупа парите
си
в касата и всеки ден ламти за все по-голямо и по-голямо богатство и вие, които трупате все повече и повече знания в главата
си
като някой банкер?
Богатият всеки ден поглежда към парите
си
, тревожи се, страхува се.
И вие, като придобиете повече знания, ще станете по-чувствителен, по-амбициозен, ще вземете
да
мислите за нещо голямо и няма
да
можете
да
издържите всичко това.
Че как ще можете
да
издържите всичко това?
При една такава малка материя, при един такъв ограничен ум вие искате
да
обхванете цялата Вселена,
да
турите всичко под нозете
си
и
да
кажете: Знаете ли кой съм аз?
Казвам: ти
си
младият човек, с 1,5 кг тежест в главата
си
.
Като ме слушате сега, някои от вас може
да
се обезсърчат, но ние говорим за насърчение, а не за обезсърчение.
Вие трябва
да
разбирате живота съществено.
Не го ли разбирате така, ще
си
заминете по същия начин, както и всички други, млади и стари.
Следователно, като станете на 100 години, ще почнете
да
преповтаряте всички ваши минали глупости, защото старите хора не се занимават с нищо друго, освен с преповтаряне колелото на своя живот, както онзи кон, който прекарва колелото в градината.
Вие и без
да
мислите, без
да
искате по-скоро
да
израстете, ще растете.
Приятното на живота е
да
растеш, без
да
мислиш по това;
да
ставаш добър, без
да
мислиш, че
си
станал добър, но всеки момент
да
използваш благоприятните условия.
Слушал съм някои млади
да
казват: Аз не съм толкова добър.
Ще разсъждавате правилно!
Може ли един скъпоценен камък днес
да
е диамант, утре
да
бъде въглен?
Ако в даден момент сте лош, всякога сте лош.
Въгленът винаги може
да
се превърне в диамант. Как?
Значи, когато върху въглена действа една разумна сила, той се превръща в диамант.
Една разумна сила може
да
превърне и диаманта във въглен.
Може
да
стане това нещо, но то се отнася до ония диаманти във физическия свят.
Но що се отнася до човешката душа, имайте предвид следното: никоя сила в света не е в състояние
да
превърне душата във въглен.
Тя за вечни времена
си
остава един скъпоценен камък на Небесното Царство.
Чистата душа не може
да
се опорочи, тя всякога
си
е чиста!
Помнете това, дръжте тази мисъл в
себе
си
, за
да
не се обезсърчавате!
Аз мога
да
ви кажа, че някой път сте постъпили разумно, а някой път неразумно, но то не се отнася до вашата душа.
Аз не ги критикувам, но казвам: вземете който и
да
е философ, за когото казвате, че има отлична философия и постройте вашия живот съобразно неговите теории,
да
видите какъв резултат ще имате.
Аз искам
да
разсъждавате по същество, по смисъл.
“, този въпрос е равносилен на въпроса „защо ни е светлината“.
На пътника е нужна светлина, за
да
у осветлява пътя, по който ходи.
–
Да
осмисли живота ни.
–
Да
украси този живот,
да
му даде смисъл, интензивност.
–
Да
ни даде свобода,
да
преобразим живота
си
.
И тъй, знанието, което сега придобивате, трябва
да
го турите като основа на земната наука.
Това са материали, необходими за създаване във вас правилни разбирания за нещата.
Като ви казвам това, аз ни най-малко не подразбирам
да
тръгнете из света и
да
разправяте навсякъде своите възгледи за нещата като ученици на Окултната школа.
Не, по тия въпроси вие ще говорите с най-учените хора, а с глупавите хора ще говорите за обикновени работи: за лук, за чесън и др.
Ако спазвате това правило, ще имате по-малко страдания, т.е.
ще казвате, както Христос казваше: „Доста е на деня неговото зло.“ То значи: в света има толкова страдания, няма защо и ние
да
притуряме повече.
Например някой път може
да
ви попитат какво мислите за живота, има ли бъдещ живот.
И ти изведнъж се смущаваш и почваш
да
доказваш философски, че този философ тъй казал, онзи философ иначе казал.
Този, като те слуша, казва: Голям глупак
си
ти!
Аз мисля, че ти, който говориш, не
си
разбрал другия.
Има учени хора, които като излязат веднъж от университета, нищо не четат.
Животът е движение, затова, който иска
да
не остава назад, не трябва
да
се спира, а постоянно
да
се движи.
При това имате
да
се борите в света с ред мъчнотии.
Аз не искам
да
ви обезсърчавам, но ви запитвам, за
да
си
уясните в какво положение се намирате засега.
Ще ви задам същия въпрос в друга форма: колко пари имаш в джоба
си
?
Казваш: Хиляда лева.
Хайде
да
ги преброим!
Изваждаш ги, броиш, излизат 100 лв.
Мислите ли, че с такива идеи няма
да
фалирате?
Няма
да
си
правите никакви илюзии.
Това не са мои възражения, това са сбор от закони, които съществуват в природата.
Природата не търпи абсолютно никакъв фалш.
Забележете, при всички търкания, сблъсквания, които съществуват в света, колко умно природата построила цялата Вселена!
Тя е предвидила всички възможности, които могат
да
се случат между една слънчева система и друга.
Между Алфа-Центориус, например, има 25 билиона мили разстояния, в което празно пространство може
да
се наредят 3000 слънчеви системи, без ни най-малки стълкновения помежду им.
Природата е предвидила всички възможни търкания, които могат
да
се явят и за
да
се избегнат тия катастрофи, тя е оставила празни пространства.
– Въз основа на същия закон –
да
не стават търкания, които
да
създадат катастрофи, нещастия.
Когато искаш
да
се видиш с приятеля
си
по-отблизо, няма
да
премахваш преградата, плета, който природата е поставила, но ще се качиш на този плет и ще кажеш: Приятелю, ела
да
се поразговорим по-задушевно!
Вие не може
да
бъдете по-умни от Бога!
Вие не може
да
бъдете по-умни от природата!
Седнете на трапезата, приготвяте се
да
ядете, но тъкмо в този момент един ваш приятел идва, задига кокошката от масата и вместо нея ви слага чиния с хубави ябълки и казва: „Приятелю, аз взех кокошката за
себе
си
, а на тебе оставих една чиния с ябълки.“ Веднага вашето приятно разположение се сменя с неприятно Понеже бяхте се приготвили за един богат обед, вашето очакване остава незадоволено, вследствие на което във вас се поражда едно горчиво чувство.
Питам: има ли някаква неправда в това, че приятелят ви взел кокошката, а оставил за вас ябълките?
Това значи,
да
бъдеш разумен,
да
можеш
да
примиряваш всички противоречия в живота и
да
останеш доволен, когато те лишава от нещо.
Взима ти кокошката, дава ти ябълки.
Той се сърди, недоволен е, казва: Аз не искам
да
ям ябълки, искам кокошка.
Започва тогава по адрес на приятеля
си
да
изпраща разни приказки.
Питам: след като се разгневи, след като изпрати по адрес на приятеля
си
толкова обидни думи, спечели ли кокошката?
– След като
си
изхарчил толкова излишна енергия!
След като
си
му простил, пак
да
заминеш на онзи свят с мисълта: „Простих му, но все пак той изяде кокошката“.
Примирение с условията, примирение с лишенията, изобщо примирение, което
да
почива на дълбоко разбиране на живота.
Ще ви дам пример,
да
видите колко лесно се примиряват американските студенти с условията на живота.
Много от тях, които нямат средства
да
следват университет, а имат силно желание, ще ги видите препасани с престилки, прислужват в разни гостилници.
Като свършат обеда, измиват чиниите, нахранват се и
си
излизат навън, дето се срещат с другари и заедно с тях играят на крокет, на футбол – няма никаква разлика между богатите и бедните студенти.
В Америка всеки студент иска
да
бъде донякъде свободен, те са схванали значението на независимостта, на свободата и казват: Аз мога
да
изкарам прехраната
си
с честен труд.
Тия студенти не прислужват само по гостилниците, но ходят и по богати хора, палят им печки, ходят на пазари т.н., но след 4–5 години са свободни от тия
си
задължения.
Какво заключение можем
да
извлечем от този пример?
Не, трябва
да
знаете, че в Окултната школа вие идвате, за
да
се научите
да
живеете разумно.
Като се научите
да
живеете разумно, ще знаете как
да
използвате науката във всички нейни разклонения, във всички нейни положителни и отрицателни фази, ще знаете как
да
отстраняват всяка нейна лоша страна и как
да
приемате всяка добра страна.
Всяка наука има своя положителна и отрицателна страна, а окултният ученик трябва
да
се научи
да
живее разумно и
да
използва разумно знанията, които човечеството е придобило досега.
Великите Учители на човечеството не позволяват на учените
да
придобиват много знания изведнъж, защото, ако при сегашните условия на живот им се дадат много излишни знания, тия знания няма
да
принесат такива блестящи резултати, каквито очакват. Защо?
Мозъкът на съвременното човечество, неговата нервна система не е тъй нагласена
да
издържа бързите трептения на тия висши знания.
Има известни идеи, които ако се произнесат, на мнозина от вас ще се пресекат краката и ще паднат с лицето
си
към земята.
Това нещо се случва с много хора в обикновения живот, които минават за силни, за смели хора, говорят много, обаче щом излязат пред някой учен човек или пред човек със знатно положение като цар или друг някакъв, обхваща ги страх, започват
да
треперят, езикът им се сплита и не могат
да
говорят. Защо?
– Техният мозък не може
да
трепти, съответно вибрациите на тия учени или високо знатни хора и не може
да
ги издържа.
Между тях не може
да
става правилна обмяна.
Ето защо при сегашното развитие на човечеството всички велики учени се крият, не се изявяват на света, а когато трябва
да
се изявят, взимат най-проста форма, за
да
не произведат някакво сътресение.
Такива факти можете
да
срещнете нейде из Стария Завет, например.
Исая 6 гл., стихове: 5, 6, 7: „Тогаз рекох: Горко ми, защото загинах; понеже съм человек с нечисти устни и живея между люде с нечисти устни, понеже очите ми видяха Царя, Господа Саваота.
Тогаз долете при мене един от серафимите, и имаше в ръката
си
разпален въглен, който бе взел с клещи от олтаря.
Тя има образцова чистота, не търпи в кошера
си
нищо нечисто, нищо хилаво.
Следователно и до вас трябва
да
се допре този свещен огън на Любовта, в която няма никаква измяна, никаква лъжа, но в която живее свещената Истина.
И вашите души, като на млади хора, ученици на Великата Школа, трябва
да
бъдат заквасени с новия квас на Любовта.
Вие трябва
да
имате любов помежду
си
.
Там не може
да
стъпи кракът на някой хилав, нечист човек.
Всички тия съмнения, подозрения, недоразумения, които съществуват в съвременното човечество, представляват останки от едно голямо разрушение и затова трябва
да
се изхвърлят навън.
Имайте пред вид, че за всеки едного има условия
да
се развива, никой не може
да
му ги вземе, но важното е, че тия условия няма
да
бъдат всякога.
Само достойните, чистите, умните могат
да
живеят в такъв кошер.
Няма ли
да
ви засенчва?
Да
допуснем, че имате пред
себе
си
един учен човек, един естественик, който се занимава специално с изучаване живота на пчелите.
За пътника, който иска
да
си
почине, е добре, но за едно растение тази сянка на дървото го спира в неговото растене.
След като се е занимавал той целия
си
живот с проучване на тънкостите в живота им, питам: какво е спечелил от пчелите?
Ако ти
си
растение и това дърво те отхвърли 1–2 км разстояние от
себе
си
, прави ли ти някакво зло?
И повечето от съвременните естественици, които изучават природата по този начин, огрубяват, стават материалисти, не могат
да
извлекат оная велика мъдрост, която се съдържа в нея.
Туй дърво ти казва: „Слушай, синко, под моята сянка ти не можеш
да
растеш, но аз те подхвърлих вън от
себе
си
, под действието на слънчевите лъчи
да
растеш и човек
да
станеш“.
В някои от съвременните естественици се забелязва едно израждане, понеже поглеждат на въпросите материалистично.
Ние не искаме
да
ви засенчваме, искаме всички
да
бъдете свободни.
Вие не трябва
да
се спъвате от това, кой колко знае, не гледайте на онова голямо дърво.
Нейното благородство е благородство на един по-нисш живот и затова всички хора, които боравят с една по-нисша материя, естествено е, че тази материя ще им въздейства.
Силата на човека не е в големината му.
Тя има свойството
да
привлича или
да
смъква човешкия живот към
себе
си
.
Не казвайте: Аз искам
да
бъда голям!
Вследствие на това всички естественици, с малки изключения, са повече материалисти.
Колко големи искате
да
бъдете, колкото слона ли?
Не по този начин трябва
да
се изучават животните, насекомите, растенията, па дори и минералите!
Изучаваш пчелата – трябва
да
я изучаваш като една фаза от великия живот на човешката душа; изучаваш мравката – трябва
да
я изучаваш като една фаза от великия живот на човешката душа; изучаваш растенията, кристалите – по същия начин трябва
да
ги изучаваш, те са все фази, през които човешката душа е минала.
Това е азбуката, от която е наредена книгата, означена „Миналото на човешката душа“ И всеки човек трябва
да
чете книгата на своето минало.
Когато изучава кристалите, той трябва
да
знае какви са били тия кристали във времето, когато е живял във фазата на кристал.
Помнете едно нещо: всяко гърне, като се направи трябва
да
мине през огън, докато се опече добре.
Когато изучава растителното царство, той трябва
да
разглежда пътя на своето минало и
да
изведе от този път онази велика поука, която животът е вложил в него.
И колко пъти трябва
да
мине през пещта!
Ако за опичането на едно гърне се изискват 250–300 градуса температура, знаете ли колко градуса се изискват, за
да
се опекат вашите чувства?
Сега и вие като ученици в гимназията, като студенти в университета, ако бихте изучавали естествените науки, па и всички други науки от това гледище, като неразривна стадия от вашия живот, вие бихте имали съвсем други разбирания за живота и за науката.
А сега аз често срещам голямо препятствие в работата
си
поради вашите разбирания.
Знаете ли колко градуса се изисква, за
да
се опече едно ваше душевно желание?
Вие като ученици в гимназията, като студенти в университета имате голямо мнение за
себе
си
; мислите, че знаете много.
Вярно е това, но аз ще ви запитам: ако вие сте един 100-годишен дядо и ви поканят
да
играете на хорото, ще ви ползват ли нещо тия 100 години за случая?
Мислите ли, че в този стар дядо с напредване на възрастта напредва и силата?
При тази топлина се образуват ония висши трептения в човека, които дават подтик към най-възвишеното и благородното.
Та казвам: ако някои от вас се подлагат на изпит в живота, трябва
да
знаете, че тия неща са точно определени.
Вие ще разсъждавате с мене, за
да
разберете мисълта ми.
Като зная законите, според тях аз зная какво ще ми се случи всеки ден, но никога не правя опити
да
го отклоня или избегна.
Никога досега не съм правил опит
да
изменя своята съдба. Защо?
Природата, заедно с всички възвишени същества, които работят съобразно нейните закони, като са пратили човека на земята, те са изчислили всички възможности, предвидили са всички условия, при които неговият ум, неговото сърце и неговата воля могат
да
се развиват нормално.
По-добър живот от този, който имате сега, не може
да
ви се даде.
Ако придадем към +A двадесет години, и към ++A също двадесет години, кой от двамата печели?
Погрешката, която правите в живота
си
е, че вие не сте верни на идеите на вашата душа.
Нали би трябвало старият човек
да
печели повече, понеже числото 20 се прибавя към по-голямо число от 10, а именно към 100-те?
Тя е готова
да
раздели последната хапка със своя приятел, с най-бедния човек.
Той живее с идеята, че е богат, че е осигурен, натрупал е богатство, на което уповава; той живее още и с идеята, че е учен, че има много опитности от живота, уверен е в
себе
си
и т.н.
Тя не прави никаква разлика между мравката и
себе
си
.
Но
да
живееш с такива идеи в живота, който всеки момент носи нещо ново в
себе
си
, значи
да
загубиш своята сила,
да
не печелиш нищо.
Тия са причините, за дето, като се прибавят 20 години към живота на стареца, той става по-слаб, а като се прибавят тия години към живота на десетгодишното дете, то става силен човек.
Един поглед на Бога е в състояние
да
измени условията ти,
да
те подигне
да
растеш.
Какъв е законът, който определя силите?
Неговият поглед всякога носи знание, Мъдрост, свобода, живот.
Защо именно старецът, като расте по ум, не расте едновременно и по сила?
И тъй, вие като се въодушевите, като ученици на Великата Школа няма
да
мечтаете по-скоро
да
растете и
да
остарявате, но ще се учите, ще прилагате Любовта, ще приемете светлината и ще използвате Божествената свобода.
Вие ще кажете, че старците придобиват по-късно силата
си
.
Аз желая между всинца ви
да
се установи една вътрешна хармония, при която класът ви
да
може
да
расте нормално – другояче ще имате хилави резултати.
Този е истинският път, по който вървите, ще придобиете един разумен живот, от който
да
бъдете доволни и вие, и вашите ближни и приятели.
По някой път старецът изгубва не само силата
си
, но и своите мисли.
Само върху такава основа може
да
се добие истинското знание.
Следователно, положителните сили не печелят всякога в света.
Само така може
да
се развивате правилно.
Аз искам вие
да
разбирате добре нещата,
да
разсъждавате правилно.
Вън от този принцип вие ще замязате на старци и след 100 години всичко ще изгубите, животът ви ще се обезсмисли.
Някой казва: човек трябва
да
има положителна воля и положителен ум.
Вие, специалният, младежкият клас сте клас, който вечно
да
расте и
да
се подмладява и никога
да
не остарява.
Вярно е това, но тук може
да
се приложи законът на вероятностите.
Аз бих желал вие
да
останете завинаги деца – не по ум, но душите ви
да
бъдат детски, или ще употребя един свой термин: душите ви
да
бъдат нежни!
Старецът, който има два плюса, който е дошъл до стоидвадесетгодишна възраст и живее с положителни мисли, се движи в една по-гъста материя, вследствие на което среща по-големи съпротивления в живота
си
, отколкото младият човек, който живее в една по-рядка среда, с по-малки съпротивления.
Следователно, ако плюсовете се увеличават, съпротивленията се увеличават, но силата се намалява – така е в живота на стареца; ако пък плюсовете се намаляват, съпротивленията се намаляват, но силата се увеличава.
Законът, който можем
да
извадим от тук, е следният: силата в живота ни ще бъде обратно пропорционална на съпротивленията, които срещаме, т.е.
голяма сила – малки съпротивления, малка сила – големи съпротивления.
И всичко това е в зависимост от гъстотата на средата.
Ето защо ние трябва
да
минем в живота
си
по онзи път, който има най-малко съпротивления.
Нали първо преглеждате колко пари имате в кесията
си
и според средствата
си
разполагате?
Като влезете в един магазин, нали по същия начин преглеждате кесията
си
и според това
си
купувате по-хубав или по-прост плат?
Когато
си
правите къща или когато ще предприемете някое дълго пътешествие, по същия начин ще прегледате състоянието на вашата кесия и възможностите, които се съдържат в нея.
Трябва
да
знаете, че когато влизате в материалния свят, всички тия неща трябва
да
се вземат предвид, а вие често ги забравяте.
3.
Отвори им умовете
,
НБ
, София, 4.11.1923г.,
Казваме: „Има
си
причина – омразата“.
Някои искат
да
я снемат.
Мъдростта ще внесе светлина, Истината ще внесе свобода.
Как е възможно, двама братя, единият
да
убие другия?
Този живот ще се изрази в това Божествено знание,
да
знаете как
да
живеете.
Има ли по-хубаво нещо от това,
да
седим,
да
се разговаряме и
да
имаме абсолютно доверие един към друг?
По-красиво нещо от това няма.
Възможно ли е брат брата
да
убие?
Да
кажем, че в едно училище, между учители и ученици, има пълно доверие, пълно единение, учителят
да
храни тази пълна, възвишена Любов, и учениците – също, има ли нещо по-хубаво от това?
–
Да
оздравеят, а тя работи вътре.
Само по този начин може
да
дойде онова знание.
И когато види, че тази рана, която Бог е дал, е задравяла, че всичко е минало, тогава казва: „Снеми тази превръзка!
Е, в един дом може ли
да
има нещо по-възвишено от това, между мъжа и жената
да
има туй възвишено трептение и от устата им
да
не излезе нито едно горчиво слово?
Брат брата не може
да
убие, брат брата не може
да
лъже, брат брата не може
да
не люби.
“ И сега някой казва: „Защо, с превързани очи ли ще бъда?
Няма
да
кажа нито един крив поглед, защото очите са още вързани.
Някой казва: „Аз не мога
да
ви любя“.
Горчива дума могат
да
си
кажат, защото езикът им е развързан.
Чудни са хората, критикуват Любовта, която за
да
ги излекува, им превързала очите.
Ами онзи лекар, когато лекува очите ти, та превърже и двете, не носиш ли превръзка?
Ето какво иска този Великият Учител
да
внесе в дома ти.
Как е възможно
да
ме любиш, когато ти не
си
любил никого?
Бащата ще бъде посрещнат от дъщеря
си
и каквото му каже тя, той
да
ѝ вярва, защото никога не му е казала лъжа.
Да
го обича, и той
да
обича дъщеря
си
.
Майката
да
обича дъщеря
си
,
да
обича сина
си
.
„И отвори умовете им
да
разбират Писанията.“ И ви казвам: Има Един в света, Който е така спрямо нас.
Ти можеш
да
бъдеш носител на Любовта, но ти
да
бъдеш Любов – никога.
И цялата жива природа, нейният език говорят за този Единния, Великия Учител.
И сега, щом дойде някой от верующите, иска веднага
да
му снемем превръзката.
Недоволни всички, а то блика, блика, навсякъде всичко пълни, уталожва всички скърби и страдания, навсякъде простира ръцете
си
и помага.
Питам: Какъв е този закон, може ли една грамадна река, като Мисисипи за пример, която е тръгнала в своя път,
да
се спре в своето течение?
Не, този човек първо ще се обърне към Бога, ще му се покажат всичките пътища, и когато дойде времето на Любовта, ще му се каже: „Сега ти сам ще
си
снемеш превръзката“.
На този свят, който пъшка, Той казва: „Всичко това ще се обнови, обнови, обнови“.
Желая сега вие всички
да
си
починете,
да
се не смущавате,
да
не бъдете толкова нервни,
да
не се безпокоите какво ще стане с вас.
Възможно ли е човек, който е влязъл в Божията Любов,
да
каже: „Аз няма
да
любя вече“?
И Той имаше превръзка на очите
си
.
Ако ме слушате, каквото ви говоря тази сутрин, вие ще свършите това велико училище отлично, ще ви дадат една отлична диплома, Любовта ще ви снеме превръзките, вие ще внесете в света светлината и Любовта ще ви прати по една усмивка, ще видите усмивката ѝ.
Може ли реката
да
каже: „Аз няма
да
тека вече“?
Може, но тя трябва съвършено
да
замръзне, а щом замръзне, животът престава.
“ – „Е, видях Любовта и нейната усмивка, готов съм
да
се жертвам,
да
живея за Бога.“
Следователно ние, съвременните хора, трябва
да
очистим своя ум, своето сърце от всички онези лъжливи положения, в които сега се намираме.
Лъжливи положения разбирам: научно-лъжливи положения, обществено-лъжливи положения, религиозно-лъжливи положения, индивидуално-лъжливи положения, на които ние градим това велико здание, което като вавилонските кули се разрушава, докато най-после един ден нашите греди се разместят и човек почва
да
мисли, той ли е или не е той.
– „Остави тази превръзка там в гроба.“ – „Слушам, сега разбирам защо са били страданията, които прекарах тук на земята.“ Това е философия.
Тогава ще дойдат всички светии, адепти, Учители от памтивека, ще дойдат и всички, които са заминали, и на земята ще има едно велико тържество.
Сега някой път хората говорят за култура, обаче нашата култура
да
не мяза на културата на онази дивачка канибалка?
Трябва сам
да
дойде Христос,
да
разправи какво е прекарал.
Всички ще
си
починат.
Нейната култура е следната: един американски проповедник мисионер я обръща към Бога и така тя живяла около 50 години с идеята за християнството; най-после, към 80-тата
си
годишна възраст, хваща я една тежка болест, на умиране, едва диша – последно дихание.
Него
да
разпитаме,
да
ни разкаже как е преживял, какво е било състоянието Му в гроба.
Тогава Любовта ще ви снеме превръзките, ще ви даде едно велико угощение и всички ще бъдат на нейната трапеза с хиляди години.
След като употребила всички лекарства, които ѝ били предписани, и не ѝ помогнали, казва: „Има още едно лекарство, едно последно средство е останало.
Аз
да
описвам Неговото състояние, значи
да
предам някои неща неверни.
Сега още малко време имаме, вие сами ще снемете своите стари дрехи и нови ще
си
облечете този ден.
Ще оздравея, ако ми се даде
да
похапна опечена ръчицата на едно малко детенце“.
Не обичам
да
предавам неверни неща.
Аз правя своята аналогия и питам: Кой от вас не е проявявал този стар навик, в каквато и
да
е мека форма?
– Не обичам
да
говоря за неща, които не се предават.
И са поканени не само едни, всички са поканени, от мало до голямо.
Каквато и
да
е погрешка, може
да
е микроскопическа тя, но след векове може
да
се превърне на едно ужасно престъпление, на един ужасен грях.
Любовта с език не се предава.
Всички са поканени на тази велика трапеза на Любовта.
Онзи микроскопически косъм, който е изтъкан от един паяк, едва се вижда, но от хиляди такива косми може
да
изтъкат едно въже и с него
да
обесят човека.
На съвременния наш език е немислимо
да
предадеш една идея на Любовта.
Една Божествена идея така трябва
да
се предаде, че
да
те разбере всеки.
Ако искаш философски
да
предадеш една мисъл – може, но Любовта се предава чрез контакт, чрез допиране.
Тя се предава от живот в живот.
Да
се отвори ума на един човек, това не е достояние на земята.
Щом живееш на земята, ти ще бъдеш един обикновен човек, ще живееш тъй, както живеят всичките животни.
Това
да
не ви се вижда чудно.
Проговори ли ти, нищо не остава в тази ръка, всичката тази красота изчезва, като че небето се дига, и ти оставаш, като Адам и Ева, гол.
Питам: Аз, който имам знания, и ти, който
си
невежа, няма ли еднакво
да
се окаляме?
И ученият, и простият човек еднакво ще
си
окаляме и дрехите, и обущата, дъждът еднакво ще ни опръска.
И мислите ли, че на сутринта аз ще бъда по-чист от тебе?
Културата на една тъмна, кална нощ е еднаква за всички.
“ – Е, хубаво, нима ако ти кажа, че говоря Истината, не мога
да
те излъжа?
Културата може
да
съществува само при една Божествена светлина, когато всичките мисли, желания, действия бъдат отчетливи,
да
виждаш.
Мога хиляди пъти
да
ти кажа „обичам те“ и пак
да
не те обичам.
Тъй трябва
да
схващаме ние културата.
А онзи свещен трепет, който мога
да
предам на душата ти, като те пипна, нима това не е доказателство?
Кога природата отваря очите на растителното царство?
И ние сега, съвременните хора, искаме от Бога
да
ни каже, обича ли ни, ще ни спаси ли,
да
не сме от онези големите грешници души?
Тогава всяко житно зрънце, посадено в земята, израства, всяко едно малко цветенце израства, и те излизат изпод почвата, показват
си
главиците навънка.
Като се спрем пред Бога,
да
кажем в
себе
си
: „Господи, аз чувствам Твоята Любов, аз чувствам онзи свещен трепет, Ти
си
Любов, не можеш
да
бъдеш нищо друго“.
Не, Любов е, туй казват и ангелите, и архангелите, и всички йерархии.
Неговият ум ще се отвори, ще види, че този широк Божествен свят е красив, че има с какво
да
се занимава, и тогава ще почне
да
гради.
Пропътувайте цялото небе, от единия край до другия, всички ще кажат, че Бог е Любов.
Всички тия същества са готови
да
заложат всичко, което са придобили, за
да
потвърдят това.
Ако вие бихте запитали един ангел – „Кажи ни дали ни обича Господ“, той ще ви каже тъй: „Поискайте по-скоро от мене
да
изгубя всичкото
си
съзнание, всичко, което съм придобил във вековете, отколкото
да
ви отговоря на въпроса, обича ли ви Господ“.
Е, питам сега: Когато вие наричате Бога дълготърпелив, знаете ли какво страдание има в този жив Бог на Любовта?
Едните и другите се отличават по това, че едните търсят хора
да
им продадат стоката
си
, а другите търсят работници
да
им разработят капитала.
“ Знаете ли туй свещено сърце какво нещо е, как страда?
Едно голямо сътресение се произвежда.
Едните имат знания, другите имат сила.
Не само ангелите, но и всички други духове идват и казват: „Бог е Любов!
И казвам: Само на един високо просветен човек, който живее в Божествения свят, на тази Божествена светлина, може
да
му се отвори ума,
да
разбира Писанията.
Е, вие, съвременните хора, как бихте изтълкували, как бихте обяснили всички съвременни противоречия, които съществуват в обществата, в църквата, в държавата?
Натрупват го, натрупват, и той почва
да
пъшка под тежестта на богатството, и пак е нещастен.
Е, питам тогава: Какви ще бъдат вашите разбирания за Божията Любов?
Съвременните хора имат други разбирания за Бога и казват: „Ако ние се приближим при Бога, трябва
да
оглупеем и
да
станем като животни“.
Има
си
дълбоки причини, но не трябва само
да
обясним нещата, но трябва
да
знаем как
да
изправим нещата.
Ако се приближите при тази Любов, вие ще придобиете такова знание, каквото не сте имали досега, ще се облечете в такива дрехи, каквито небето може само
да
ви даде.
Един лекар не трябва само
да
знае
да
определи диагнозата на болестта, но и
да
знае как
да
я лекува; не само
да
знае как
да
я лекува, но и
да
я излекува.
Една четка не може
да
представи нито сянка от тия ангелски дрехи.
Аз ще ви приведа един пример из древността за един адепт.
И някой път на главата на Христа турят един ореол, но той не съставлява даже една стомилионна част от Истината.
Един ден ученикът се докачил на своя учител и
си
казва: „Това, което аз търсих в него, той не може
да
ми го даде“.
Отива в планината, задига един голям камък и един ден дохожда, стоварва го пред вратата на своя учител, запушва вратата,
да
не може
да
излезе, и
си
заминава.
Обаче Учителят му имал друга врата, през която, като излязъл, вижда камъка, който неговият обичен ученик донесъл, за
да
затвори вратата.
Онези великите адепти-Учители, те виждат само една бяла светлина без сенки.
„Отличен камък е.“ Взема чука и извайва от него една от най-хубавите статуи, която му подарява за спомен, в знак на любов.
И в тази светлина всичко говори, няма никакви форми.
От камъка, с който ученикът затвори вратата на своя Учител, Учителят извая една отлична статуя и му я подари.
Такива работи могат
да
правят само адептите.
Любовта е нещо вътрешно, тя не може
да
се види, с думи не може
да
се изкаже, но само се чувства.
Но това можем
да
правим и ние.
Не е достатъчно само
да
кажете, че няма
да
говорите за Любовта – и това е грях, но вярвайте в тази Божествена Любов, в която като влезе една човешка погрешка, се заличава.
Ние можем
да
седим отвътре и
да
се разкайваме.
Едно качество има Любовта, което другите сили в света нямат: ако вземете най-лошия порок, който има човек, и го хвърлите в този огън на Любовта, той моментално се превръща в един от скъпоценните камъни.
Не, трябва
да
излезем вънка,
да
вземем този камък,
да
го изваяме и
да
го подарим.
Това е, което Бог всеки ден прави в света; това е, което живата природа извършва.
“ Любовта иска
да
направи от тях скъпоценни камъни.
Ние едва сега ще пристъпим
да
изучаваме човешката душа.
Греховете, това са скъпоценни камъни, с които Господ иска
да
накичи главите на тези деца.
Има известни науки в света, като анатомия, физиология, психология и други, които изучават човешкото тяло, ум, сърце, човешката душа и дух, произхождението им, но тази съвременна наука едва е зачекнала реалността на нещата.
“ Това са старите ви грехове, които ви се дават, за
да
си
поиграете с тях.
Това е, което Любовта може
да
направи,
да
заличи всичките ви грехове.
И казва Писанието: „Ще залича всичките ви грехове, прегрешения, няма
да
ги помена, ще ги превърна в скъпоценни камъни“.
Да
, вън от Любовта омразата е опасна болест, но вътре в Любовта тя е един скъпоценен камък, един нектар.
“ Влезте при някоя домакиня, която готви, има всички прибори, всичко е чисто.
“ Но във втората фаза на живота всичките тези шишета са пълни със съдържание, съдържат живот.
Да
, това върши Любовта с една магическа сила.
Тъй щото всичките мисли, чувства, желания, действия, които мъчат съвременното човечество, ще се превърнат в нещо отлично и хубаво.
Че е празен, питам: Има ли някой от вас, който
да
е доволен; има ли някой от вас, който
да
е щастлив?
Това е величието вътре в Бога, и Писанието казва тъй: „Бог ще примири всичките противоречия, които съществуват в света, ще обърши сълзите на всички“.
Не мислете, че Господ не вижда вашите сълзи.
Казвам: Аз се радвам, когато срещна някой човек, който има вяра в Бога, но твоята вяра такава ли е, че никога
да
не се съмняваш в Бога?
Не, аз съм казвал и друг път: Омразата, съмнението, всички отрицателни черти Господ ги събира в шишенца и един ден, като дойде Любовта, ще се хвърлят в нея.
До деня, в който Бог е благословил дома ти и всичко тече по мед и масло,
да
, вярваш, но в деня, когато Бог те пипне с двата
си
пръста, ти се усъмниш.
И от единия край до другия ще почнат
да
текат всички най-хубави питиета, ще се явят най-изящни плодове и ще кажете: „Отде дойдоха тези прекрасни неща?
Питам: Какъв културен човек
си
ти, коя е тая религия, която изменя ума ти?
Това не е упрек, аз предавам факта тъй, както
си
е.
Да
, аз повече бих желал
да
живея в „1001 нощ“, отколкото в тази съвременна култура, която сега съществува, с тия извратени мисли и желания.
Съвременният свят има такава наука, че със своите взривни вещества е в състояние
да
разруши половината от земята.
Питам ви сега: Тъй, както виждате Любовта, не трябва ли
да
се примирите?
Да
разруши – може, но
да
съгради – не може.
Някой казва: „
Да
се примирим“.
Да
убие човека – може,
да
обеси човека – може, в един час, с едно перо отгоре, но
да
създаде тази душа,
да
вложи в нея тия мисли, желания, действия – не може.
Не, няма какво
да
се примиряваш.
„Отвори умовете им
да
разбират Писанията.“
Сега някои искат
да
кажат, че ние сме съвършени.
Ако убият един войник и го заровят някъде, никой не пита за него, но ако един кон пострада някъде, ще се рапортира – кой, защо, как го убил, държавата
да
не изгуби.
Не, ние не сме съвършени, но казвам, че тази Любов трябва
да
заговори във вас – не обикновената любов, ние всинца сме сити на нея.
Има ли някой, който
да
не е ронил сълзи от тази обикновена любов?
Не че нямате желание
да
следвате Бога, не че сте некултурни, имате желание
да
следвате Бога, културни сте – ще бъде несправедливо от моя страна
да
отрека това, но има нещо, което ви спъва.
Всички сме плакали и още плачем.
Жената казва: „Изгубих първата
си
любов“.
Представете
си
, че имате една кола със спирачки и слизате по един наклон, но тази спирачка се разваля.
Мъжът казва: „Изгубих първата
си
любов“.
Мислите ли, че ако слезете от колата и я спирате с ръката
си
, ще имате тази сила, като спирачката?
Учителят казва: „Изгубих първата
си
любов“.
Ученикът казва: „Изгубих първата
си
любов“.
Всички казват: „Изгубих първата
си
любов“.
Ами че вземете една жена от съвременния живот, която е избягала от бащиния
си
дом и се влюбила в някого, какъв ще е нейният живот?
Отсега нататък ще дойде тази Любов и ние трябва
да
бъдем готови
да
я възприемем.
Това са факти, които вие можете
да
опитате, но аз не доказвам нещата.
Ще ви приведа примера за един български съдия, председател на окръжния съд, в когото една мома така се беше влюбила, че трябваше непременно
да
се съберат, не можеха един без друг.
Ако не се съберяха, без друго щяха
да
умрат.
Аз имам всичкото почитание към науката, за мене тя с всичките
си
отрасли е свещена, тя е произлязла от Бога, от Божествената Мъдрост, но за онези изопачени човешки теории казвам: Това не е наука, това са залъгалки за хората.
Има една свещена наука, която развива ума, и всички трябва
да
се занимавате с нея.
Е, приятно е
да
бъдеш лекар,
да
имаш знания.
Кое е по-полезно,
да
имаш знанието или
да
нямаш?
Как е възможно цял мъж
да
влезе под кожата на една жена и цяла жена
да
влезе под кожата на един мъж?
Влезеш в една къща, ти знаеш
да
шиеш, а хората чакат, готови са, но няма кой
да
им ушие нещо.
Художник
си
, музикант
си
, имаш какво и
да
е изкуство, с което
да
бъдеш в полза на своите ближни – ще им услужиш.
Аз бих желал
да
зная туй изкуство на влизане под кожата.
Сега в мене има едно желание, искам по някой път хората
да
не страдат.
Не, не е влязъл някой мъж, ами тази жена иска
да
напусне мъжа
си
, нищо повече.
Питам се някога: Защо имам туй желание, защо
да
не страдат?
Тя иска
да
го напусне, а се оправдава, че някоя друга жена влязла под кожата му.
Имам желание
да
им помогна, но след като говоря, казват: „Той говори така, защото не е живял като нас.
Я
да
дойде на нашето положение, ще видим дали ще говори така“.
Той е изобретение на човека, създаден е от него.
В една от американските църкви имало един виден проповедник, който се отличавал по това, че като влизал в църквата някой грешник, започвал
да
си
клати главата и докато не се разкае, не преставал
да
си
клати главата.
„Един от американските параходи пострадва и около 10 души моряци се спасихме на една лодка.
След като изядохме всички провизии, 4–5 дена гладувахме, и чудно, след като се гледахме, гледахме един друг, 9 души дойдохме на един ум, определихме
да
пожертваме един от нас.
Всички се съединихме, отделихме този единия, натиснахме го като една овца, изядохме месцето му.
Влиза в църквата този учен, започва като другите грешници
да
си
клати главата, но не иска
да
се разкае.
Не, ще
си
клатиш главата, докато се разкаеш, и ако не се разкаеш, ще умреш.
Туй е свещено място на Любовта и който дойде на туй свещено място, ще
си
клати главата, докато се разкае.
После пак почнахме
да
гледаме някого, но кого, още не беше определен.
Той разправя потресаващ факт, психологическа опитност на душата.
Нима онази хубава чешма с 10 крана, от която извира хубава, чиста вода, някой я заставя
да
извира, или тя сама извира?
Тия хора не са в състояние
да
измрат всички и
да
кажат: „Нищо, всички ще измрем, но никого няма
да
изядем“.
Защо се ядат, защо не се обърнат към Бога?
Някой ще каже: „Защо
да
говори тъй?
Ако тия хора искат
да
отворят една война, защо първо не се обърнат към Бога,
да
кажат: „Господи,
да
се бием ли?
“ Но те не мислят за това, а се гледат, уловят един и казват: „
Да
погине той за нашето спасение“.
Такива са условията в морето, един трябва
да
стане тяхна жертва.
Питам сега: Ако тия 10 души моряци биха се обърнали към Бога с една гореща молитва, не щяха ли
да
се избавят?
Аз ще ви приведа друг един пример.
Но случва се, както това става в живота, че той обеднява, практиката не му върви, и той дохожда до такова положение, че се забърква в живота, и тогава дохожда до едно вътрешно съмнение, че няма Господ в света, че всичко е произволно, че животът няма никакъв смисъл.
А
да
се проповядва, че има съдба, туй-онуй, всичко е празна работа.
Някой казва: „Ама аз
да
съм на неговото място“.
Когато се заражда у него тази мисъл, дохожда отчаянието и той казва: „Няма
да
живея в този измамлив живот, тази вечер, в 12 часа, ще туря край на живота
си
.
Всичко е измама, нещата мога
да
си
ги обясня по един начин, мога
да
си
ги обясня и по друг начин.
И най-сетне, защо ще ходя между хората
да
ги лекувам,
да
търся права?
– Всичко е Божествено: и когато говоря, и когато слушам.
Трябва
да
знаем как
да
говорим и как
да
слушаме.
Нагласява
си
тази вечер една паница с отрова и казва: „Ще туря край на моя живот, на всички тия заблуждения.
Няма защо
да
живея в една лудница, дето всички хора са луди, никой в никого няма вяра“.
Вечерта, към 11 и половина, един много набожен, верующ християнин чува един ясен глас, който му казва: „
Да
станеш,
да
отидеш на еди-коя
си
улица и номер“.
Ако вие не сте хора, които сте научили с векове
да
слушате, никога няма
да
се научите
да
говорите.
Нему се вижда много чудно, но
си
казва: „Види се, някои мои приятели искат
да
се пошегуват с мене“.
Трябва
да
пропътуваме целия свят,
да
се научим
да
слушаме красивата реч, като започнем от духовния свят,
да
слушаме ангелите, и после
да
слизаме към светиите на земята, до гениалните хора, до обикновените хора във всички области, тогава ще имаме едно понятие как трябва
да
се слуша.
И казвам: Няма по-хубаво нещо от това,
да
знаеш как
да
слушаш.
Връща се и казва: „Тази вечер не съм с ума
си
“.
Някой път, когато искам
да
си
почина, прави ми голяма приятност
да
отивам в училището, при малките деца, на около 5–6 години,
да
не ги заставям
да
слушат от мене, а аз
да
ги слушам, виждам какви философски въпроси разрешават тия деца пред мене.
Сяда
да
се занимава, но след 5 минути слуша пак същия глас.
Трябва
да
се научим
да
слушаме.
„Отвори умовете им
да
разбират Писанията.“
Трети път чува: „Ако не станеш
да
отидеш на еди-коя
си
улица и номер, ще те постигне най-голямото нещастие“.
И колко хубаво е човек
да
бъде чистосърдечен,
да
бъде като едно дете.
Туря шапката
си
и излиза.
Красивото в живота е туй чистото, туй наивното, като говориш,
да
нямаш никаква задна мисъл.
Не е ли по-хубаво, като говоря,
да
имате пълна вяра в мене,
да
виждате, че нямам никаква задна цел?
„Виж – казва на
себе
си
, – ето един човек, на когото дъската хлопа.
Най-хубавото нещо е тази чистота, тази наивност, тъй както излиза от Бога, без никакви преправяния, без никакъв умисъл
да
използвам някого за
себе
си
.
Влизам по 12 часа в чужда къща и никой не ми отваря.
Снемам ви един плод отгоре, от дървото, тъй както
си
е, без
да
го пипна с ръката
си
,
да
го не омърся, хванал съм го само за опашката, и ви го предавам.
Още един път ще похлопам и ще
си
отида.“ Един дрезгав глас: „Какво искаш?
“ – „Пратен съм тук тая вечер, за тебе.“ И най-после, от дума на дума, този учен лекар
си
разправя цялата история.
Ако го хвана с ръката
си
, с туй аз съм нарушил едно свещено правило.
Не, всеки плод трябва
да
се предаде тъй, както
си
е, че
да
си
хапнете.
Аз дойдох
да
ти спася живота,
да
ти покажа, че има някой, който мисли заради тебе, ти трябва
да
бъдеш полезен на човечеството.
Няма
да
ми казвате: „Много ви благодаря, че ми дадохте“.
Ако се самоубиеш, нищо няма
да
направиш, но ако останеш жив, всичко можеш
да
направиш, ти
си
човек с образование.“ Сега, като ме слушате, ще кажете: „И аз искам
да
имам тази опитност“.
Не, вие ще благодарите на туй свещено дърво, че ви дава плодовете
си
, а аз се радвам, че съм ги откъснал.
Може
да
я имате.
Благодари на Бога за тия плодове, благодари на туй хубаво слънце, благодари на неговия дух, а като благодарите на него, аз се радвам за тази ви благодарност.
Решете се като този американец
да
умрете и ще имате тази опитност.
И всеки трябва
да
бъде тъй доблестен, тъй чист.
Човек трябва
да
има убеждения.
Един приятел ми казваше: „Онзи ден, като говореше на беседата, много ми стопли сърцето.
Вие искате
да
умрете.
Гледам те след два дена, не беше същият“.
Сега ще ви приведа друго едно изяснение, но
да
ви не обиди, т.е.
Възможно е, казвам, всичко става на земята, не съм аз виноват, ако съм се изменил.
сестрите, жените, които са тук, те
да
не се обидят,
да
не мислят, че аз имам тях предвид.
В беседите
си
съм парадно облечен, засмян, а като работя, дрехите ми не са такива, не съм тъй разположен, както съм сега разположен, весел.
Мъж и жена, двамата се разхождат, правят екскурзия по едно планинско място и спорят.
Жената се разгневява, казва: „Отсега нататък не искам
да
живея с тебе, ще отида
да
се хвърля“. Отива.
Дойде някой, казвам:
Да
почака малко, не му е толкова притупало.
А вие турите тази мисъл в главата
си
, защо
да
не ви посрещна учтиво.
Тя поглежда назад, остават 2–3 метра
да
се хвърли, той мълчи.
Не, туй аз трябва
да
го кажа, защо
да
не ви посрещна тъй учтиво, както вие желаете.
Тя продължава
да
върви, остава още един метър, обръща се и му казва: „Е, кажи ми една дума, защо ме оставяш
да
се хвърля тук?
Законът е такъв: Аз трябва
да
се съдя.
Тя отива
да
се хвърли, но се оглежда.
Ако съм направил една погрешка, аз трябва
да
я видя, а не ти
да
виждаш моята погрешка.
Когато ти виждаш моите погрешки, ти
си
на кривия път, а щом аз виждам своите погрешки, аз съм на правия път.
„Отвори им умовете
да
разбират Писанията.“
Влезе някой, като работя, не го посрещна учтиво, аз ще и кажа: Слушай, какво говорих онзи ден на беседата?
Първото нещо, което ние, съвременните хора, трябва
да
поставим в ума
си
, то е
да
разберем, че Бог е една разумна Любов, в която няма нито измяна, нито промяна.
– „
Да
постъпваме нежно, деликатно, учтиво.
И най-първо, когато говорим за Любовта, трябва
да
знаем нейните качества: Любовта не дава благородство на човека, Любовта не дава сила, тя не му дава и знания, не му дава и свобода.
Ама нямам време.“ Ще намериш време, или ако не искаш, ще слезеш от този амвон и ще дойде друг
да
изпълни Божия закон.
Любовта носи живот, носи нежност, деликатност, привлекателност, всички тия качества, които осмислят вътрешния живот.
Чистосърдечен трябва
да
е човек в своите отношения!
Сега, като ви говоря, ще кажете: „Може ли човек
да
бъде такъв?
Туй носи Мъдростта.
“
Да
оставим туй „може ли“, аз говоря за духовния, за съзнателния, за Божествения човек.
Но ако не дойде Любовта
да
внесе тези качества,
да
донесе живот, на каква основа ще посадите тези знания на Мъдростта?
Любовта носи изобилен живот.
Единственото нещо, което изхвърля страданията, скърбите, болестите, това е Любовта.
Дойде ли Любовта, страданията, скърбите, болестите, отчаянието, меланхолията, всичко туй избягва.
Като
си
отидете вкъщи, вашите души ще почнат
да
ви говорят,
да
ви обясняват.
Тъй че когато вие ми говорите, ще говорите на моята душа и моята душа ще ми предаде вашия разговор.
Щом
си
говорим по души, ние ще се разбираме, няма
да
има криви разбирания, но щом
си
говорим по плът, ще има криви разбирания.
„И отвори умовете им
да
разбират Писанията.“ Когато великият Божествен Дух разкрие умовете ви – под „умовете“ разбирам тази велика свещена книга, знаете ли колко нещо има написано в умовете ви?
Любовта още сега можете
да
я имате, но ако аз река
да
ви дам Любовта, вие ще турите в ума
си
мисълта
да
гледате по какъв начин, отде ще дойде тя,
да
я видите.
Всичко това е складирано там.
Не, пътят, по който върви Любовта, е толкова свещен, че всички същества в света, от Бога надолу, я гледат с превързани очи.
Когато влиза Любовта в света, хората трябва
да
си
превържат очите.
Всички
си
затварят очите.
Когато тази Любов легне в човешката душа, в човешкото сърце и дух, ти ще се промениш, всичките ти сухи листа, клонища, всичко туй ще се разцъфти и ще кажеш: „Има Любов, има Бог, има живот, и животът има смисъл“.
Когато тя влезе, затваря врата
си
и казва: „Снемете вашите превръзки!
И тъй, тази Любов, тя ще възкреси всички онези, които са заминали от този свят, тя ще ги въздигне.
Не е сляпа Любовта, но ние трябва
да
превържем очите
си
,
да
ослепеем, за
да
дойде Любовта у нас.
Изгубил
си
сина
си
, потопи го в тази Любов, той ще дойде при тебе.
И сега, у съвременните хора, психологически вярно е, че колкото по-културни стават, толкова повече губят Любовта.
Всичко потопете в този огън на Любовта и всичко ще се възвърне при вас.
Колкото повече знания имат, толкова повече те изгубват Любовта
си
. Защо?
Казвате: „Какво
да
правим?
Като дойде Любовта, вие гледате
да
намерите нейната врата,
да
я чоплите като някой орех.
“ Всички трябва
да
се потопим в тази Божествена Любов и
да
живеем.
Сега казвате: „Чакай
да
видим какво ще каже нашият Учител“.
Вие може
да
питате защо само тогава, ако моята любов внесе дисхармония във вашия живот и наруши мира ви, но докато под моята любов вие растете, развивате се и живеете, няма
да
питате защо.
Ако от моята любов клонищата ви започват
да
изсъхват, давам ви право, запитвайте тогава.
Но ако вашите клонища растат, листата стават по-зелени и вие растете в сила и мощ под тази Любов, тогава не питайте.
Ако някоя буря дойде и вземе клончетата, не мислете, че Любовта е причина за вашите страдания.
Единственото нещо, което поправя всичко в света, това е Любовта.
И когато Христос казва: „Един е вашият Отец, един е вашият Учител“, свещено е това име Учител, и дойде ли
да
говорим за Учителя, аз искам тази дума
да
бъде свещена и за вас.
Един, един е Той, и Неговият глас, Неговата Любов за вас
да
бъде най-свещеното нещо.
Ние не сме Любов, ние сме носители на Любовта.
Някои казват: „Дали говори Учителят, или не?
Културният човек на пръв план
си
служи с нови методи, а некултурният – със стари методи.
Добре, какви трябва
да
бъдат тия новите методи, с които ние ще
си
служим?
2,000 години след Христа и
да
се съмнявате, а...!
Културата, това не е мода, това е начин за обработване на самия живот.
Ако бих могъл
да
плача, бих плакал заради вас, ако се съмнявате.
Да
култивираш едно растение, значи
да
му дадеш всички онези благоприятни условия, при които то
да
расте и
да
се развива правилно.
Некултивирано растение значи едно растение, поставено при такива неблагоприятни условия, че и най-добрите му условия
да
станат хилави.
„Тогава им отвори умовете
да
разбират Писанията.“ Кой?
“ Любовта по качество е една, няма какво
да
се сравнява.
Няма сила в света, с която можем
да
я сравняваме.
Във всичките други нейни прояви ние можем
да
я изучаваме отдалеч, но когато дойдем близо до Любовта, ние трябва
да
събуем обущата
си
и
да
затворим очите
си
.
Този Учител сега изисква ние
да
ходим с превързани очи в свещената Любов и сърцата ни
да
треперят под тази Негова светлина.
Тогава Неговата сила се прояви и Той внесе тази светлина, за
да
разбират хората причините и последствията на нещата.
Сляп и глупав трябва
да
бъде човек пред нея.
За пример, често казваме, че всяка причина
си
има свои последствия и всяко последствие
си
има своя причина.
Когато дойдеш до тази висота, като седиш пред нея, ще бъдеш с всичкото
си
почитание и послушание, докато ти каже: „Снеми тези превръзки!
Павел казва: „Ще видим, както Той ни вижда“.
“ И като ти паднат превръзките, тогава Господ ще отвори ума ти
да
разбираш Писанията и ще ти покаже причините и последствията на нещата.
4.
Божественото съвършенство
,
ООК
, София, 7.11.1923г.,
Ако аз насаждам една мисъл, втора, трета, четвърта, пета, и всичко се изкоренява, това не е еволюция, това е анархия.
На всяка една мисъл, на всяко едно чувство у нас трябва
да
се даде подходяща почва, условия, за
да
може
да
изникне.
Вън от тази почва всичко друго е само губене на време.
Важно е за вас
да
знаете как са образувани буквите.
Във всеки език азбуката представлява сили, начини, които действат в самата Природа.
Тези букви представляват съчетание от сили, които действат.
И когато вие създавате една дума, вие я създавате от група сили.
Тия сили оказват влияние върху вас и затова, когато произнесете например първата буква А, която е гласна, тя ще произведе известни вибрации и известни трептения, които са я образували.
Какво трябва
да
турите, за
да
я използвате?
Ти като аз какво можеш
да
направиш?
Ти
си
незнаен като аз.
Това аз може
да
живее само за
себе
си
.
И докато казваш: аз, аз, всички бягат от тебе.
Като започнеш
да
мислиш за другите, туй аз може
да
издържа и тогава другите казват: „А, сега разбираме.“ Значи всякога аз в първото проявление на Битието ограничава всичките същества.
И който не разбира този закон, може
да
влезе в стълкновение с Бога и
да
бъде унищожен – нищо повече.
Не че Бог ще го унищожи, но той, като влезе в Абсолютното, иска
да
вземе надмощие над него.
Сега мнозина казват: „Защо Господ ме е създал?
“ Аз ви отговарям: за
да
се прояви Божественото съвършенство у тебе,
да
бъдеш съвършен тъй, както е Бог съвършен.
„Как мога
да
бъда съвършен?
Ако стане нужда, може и десет пъти
да
те тури в Неговата фурна, но ще направиш туй, което Той иска.
Той ще те тури и сто пъти в своята пещ – и никой не може
да
се застъпи за тебе.
Погледне те Господ, но ти не искаш
да
се примириш, не искаш
да
изпълниш Волята Му.
Тогава Той насила ще те застави, но от твоята личност нищо няма
да
остане.
В някоя друга еволюция, след милиарди години, Господ пак ще
си
спомни за тебе, ще каже: „Я вижте туй упорито дете дали не е поумняло?
След милиарди години Господ пак казва: „Онова упорито дете дали не е поумняло?
“ И след като те е поочукал Господ най-малко сто пъти, най-после ще кажеш: „Чакай
да
послушам Баща
си
,
да
видим какво ще стане.“ И като кажеш така, ще започнеш една нова еволюция.
Те са упоритите синове на Бога.
Нали всичките хора търсят щастието?
– Вързали са ги с вериги, ограничили са ги
да
работят в гъстата материя вътре.
И вие го търсите?
И тъй, основната мисъл в тази лекция е
да
се прояви Бог в нас и ние
да
проявим Бога в
себе
си
.
По-голямо щастие от това,
да
живее човек в Бога, има ли?
Това е необходимо за вас в сегашното ви състояние, за
да
работите, понеже се намирате в една много гъста материя.
Обаче
да
излезе душата в света – това не е желание на душата, това е желание на Бога.
Идеите, които сега имате, може
да
претърпят ред ограничения, ред съпротивления.
Следователно Бог е заставил своите щастливи деца насила
да
излязат от дома Му.
Ще казвате тъй: „Ние живеем между този народ, за
да
се прояви Бог в нас и ние
да
проявим Бога в
себе
си
.
Неговото желание е те
да
излязат и
да
отидат в света
да
работят.
Бог като се прояви в нас, ние трябва
да
бъдем носители на Неговата велика мисъл.“ Няма нищо по-велико от това, няма по-красив път от този.
Туй е един факт в Природата.
Всички велики Учители в света, всички пророци, всички учени хора, всички адепти и на изток, и на запад, и в миналите култури, и в сегашната – все туй проповядват, все туй е основната им идея.
Изобщо всички организми се отличават с една вътрешна леност; всяко едно съзнателно същество се отличава с леност, не обича
да
работи.
Когато ние дадем място на Божественото вътре в нас, ще дойдем в съобщение с второто проявление на Бога, ще имаме сили
да
преодолеем сегашните мъчнотии, които ни измъчват.
Всички същества по възможност гледат
да
отбягнат работата.
И тъй, още в първите епохи на човешкото битие човекът е бил заставен
да
напусне своето щастие по разни причини.
Само Божествената Мъдрост е могла
да
застави тия деца
да
излязат от Бога.
Ти
си
учител някъде, чиновник – уволнят те и ти се обезсърчиш; богат
си
– вземат ти парите; цар
си
– свалят те от престола; министър
си
– паднеш от власт.
Човек, по естественото
си
положение, като произлиза от Бога, има високо мнение за
себе
си
.
Всичко
си
бил в света – и за всичко загубено се обезсърчаваш.
Сега аз ще се простря малко, за
да
ви обясня откъде произтичат противоречията в живота, т. е.
Умният човек трябва
да
знае обаче, че животът седи в проявяване на Божественото съвършенство.
да
ви обясня какъв е естественият ход на противоречията, защо се раждат те.
Има неща, по-велики от това
да
си
цар.
Да
слугуваш на Бога,
да
се прояви Бог в тебе,
да
проявиш Неговото съвършенство – то е по-горе от това
да
си
земен цар.
Казва Писанието: „Всичките ще бъдат царе.“ Но кога?
Допуснете сега, че туй висше съзнание се движи във времето и пространството и разбира законите, затова всичко върви хармонично, няма никакво препятствие.
Представете
си
, че всяка една малка душа на туй висше съзнание чувства силата, чрез която се движи, и затова у всички тия малки съзнания се заражда желание
да
се разединят,
да
станат самостоятелни и
да
излязат из тази обща точка А.
Не искам
да
си
правите илюзии, че човек бил образ и подобие на Бога.
Всяка точка, която се отделя от общото съзнание, носи идеята, че е всесилна, както цялото съзнание, и че има право
да
се движи, където иска.
План за в бъдеще има, пробуждане има всеки ден.
Туй желание на всичките съзнания
да
се движат, където искат, може ли
да
се осъществи?
Първото нещо на туй, Божественото вътре във вас, е
да
обработвате постоянно почвата, докато Божественият Дух със своето знание, със своята Мъдрост дойде, хвърли Светлина и направи нещата ясни.
Питам: като се движат тия безброй точки коя накъдето иска, няма ли
да
се срещнат и
да
се сблъскат?
Без този Дух може
да
ви се говори от катедрата дълго време, може
да
свършите десет университета, може
да
отидете в Индия
да
слушате всичките адепти, може
да
слушате най-великите Учители, но няма
да
имате почва
да
закрепне във вас Божественото и нищо няма
да
направите.
Сега всички вие искате
да
работите,
да
бъдете силни, както Бога, т. е.
да
действате, както
си
искате, и
да
нямате никакви препятствия.
После, като се научил, че туй може
да
дойде до ухото на фараона, избягал.
Но понеже всички хора искат
да
бъдат като Бога, то стават прекръстосвания в желанията им.
В нас трябва
да
се роди съзнанието, че ние сме излезли от Бога, и като е така, трябва
да
разбираме законите на своето движение, т. е.
в дадения момент разумният човек трябва
да
знае какво може
да
извърши.
След като сгреши, той научи урока
си
, разбра великия закон, намери пътя, по който Духът говори, и тогава започна
да
воюва с фараона не чрез убийство, а чрез знамения и чудеса.
Това, което човек днес може
да
извърши, не може
да
го извърши след двайсет години.
По този начин Бог застави фараона
да
отстъпи.
Тогава условията ще се изменят съвършено за дадената работа.
Едва след четиридесет години, прекарани от Мойсей в пустинята, Господ му се яви при къпината и му каза: „Изуй обущата
си
, защото земята, на която седиш, е свята.“
Казваме: „В Бога всичко е хармонично, понеже у Него тия същества са малко ограничени, а у човека тия милиарди същества, които се движат в един тесен кръг, искат
да
излязат в разни направления.“ Какво ще стане с тях, ако излязат от тази обща точка А?
Аз ви предупреждавам всички
да
влизате боси.
Питам: като се движите с тази свобода в този свят, както
си
искате, няма ли
да
си
пръснете главите някъде?
Разбирате ли какво значи боси?
Вие често, като наблюдавате някое дете, намирате, че то
си
играе с вещите, и сте недоволни от него.
– Сърцето ви
да
бъде абсолютно чисто, умът ви
да
бъде светъл, волята ви
да
бъде готова за една от великите работи, които Мойсей е вършил.
Дайте на едно дете една книга: то почва
да
дращи по нея и казва, че всичко може
да
направи.
Когато Мойсей каза на Бога
да
го освободи от тази работа, че е гъгнив, Господ му отговори: „Не, ти ще отидеш!
Не, ти трябва дълго време
да
го учиш
да
пише, докато вземе
да
се разбира написаното от него.
И медиумите, като започват
да
пишат, в първо време дращят, дращят и казват, че всичко могат
да
направят.
И тъй,
да
не ви обезсърчава вашата гъгнивост, но четиридесет години ще прекарате в пустинята в мъчнотии и в пасене на овце.
Човек може
да
се движи така свободно, широко в дадено пространство, само ако е сам, но ако са двама или трима, не може.
Защо трябва
да
пасете овцете?
Ако са двама, пак могат
да
се движат свободно, но само ако се намират в едно пространство, каквото е разстоянието между Слънцето и Алфа-Центориус.
Трябва
да
пасете вашите низши чувства с тояга.
Тогава възможността
да
се срещнат и
да
се стълкновят е само едно на сто милиона.
И тъй, всички съвременни моралисти искат
да
ни покажат, че ние не трябва
да
имаме чрезмерни желания, защото всяко едно желание има безброй отклонения, движения, а тия движения всякога ще ни турят в противоречие със самия живот.
Няма по-хубаво нещо от това човек
да
пази своите чувства
да
не се развратят.
Сега може
да
си
зададете въпроса: „Защо трябва
да
живеем?
Да
се разврати едно чувство, значи един вълк
да
задигне овцата.
“ На този въпрос окултната наука отговаря така: ние още не изживяваме нашия истински живот, но когато почнем
да
го изживяваме, ние ще живеем, за
да
се изяви Божественото съвършенство.
Следователно, когато всички същества достигнат до своя краен предел на развитие, всичката творческа енергия във Вселената се разкапва, всичко туй се възвръща в Бога, и тогава се заражда нова Вселена, за
да
се прояви Божественото съвършенство в нова форма.
Затуй казва Христос, че крадецът не иде, освен
да
заколи,
да
открадне и
да
погуби.
Следователно всички ние сме слепи, за
да
се прояви Божественото вътре в нас, а не човешкото.
И когато ние се отклоняваме от този закон, всякога идват наказания, страдания.
Нашите чувства трябва
да
ги пазим –
да
бъдат чисти, свещени.
Туй, Великото, Божественото, чака, търпи,
да
кажем, хиляда, две хиляди години, и след две хиляди години за всички същества, които не са изпълнили великия закон на Божественото съвършенство, идва тъй нареченото мъздевъздаяние.
Със своята тояга, значи със силата на волята, която е Божествена, със своя ум, със своето сърце трябва
да
пазим чувствата
си
.
Апостол Павел казва: „Аз не живея, но Христос живее в мен.“ Това значи: „Аз не живея за
себе
си
, но живея, за
да
се прояви в мен Божественото.“ Следователно писатели, философи, музиканти, художници: всички работят, за
да
се прояви в тях Божественото съвършенство.
Всичките грешници вече са завързани.
Обезсърчението произтича от факта, че ние искаме
да
станем някой виден учен, писател или някой виден философ.
Там има ред и порядък и като влезете
да
живеете в този свят, няма
да
има развращаване.
Със сегашното
си
влизане в Астралния свят вие ще научите една нова култура.
Какво е създал Лайбниц като философ?
На Земята вече такива условия няма
да
се създават.
Някои казват: „Ще се върнем на Земята.“ Не, на тази Земя повече няма
да
се върнете.
Той е създал теорията за монадите.
Може ли Лайбниц
да
обясни със своята теория всичките явления вътре в Природата?
Тия условия, при които живеете, тази обстановка, която имате – всичко това е за последен път.
Монада значи едно.
Всички ония души, които са по-напреднали, ще ги оставят
да
живеят в Астралния свят, в по-рядка материя, по-чиста, необезпокоявани от никакви апаши, крадци, разбойници, убийци, лъжци – изобщо ще ги поставят в по-благоприятни условия.
Точката А означава първата монада – в нея е Божественото съдържание.
Тази монада А съзнава, че е всесилна, че всичко може
да
направи.
Тъй щото учениците на Окултната школа трябва
да
знаят, че сега е последното им прераждане.
Точката В е втората монада в света.
За тях ще започне един нов етап, затова трябва
да
бъдете сериозни с живота
си
.
Първото начало – А, е незнайното, непроявеното, невидимото, понеже светлината, която иде от А, не хвърля никаква сянка, няма никаква материя в света, която може
да
я пречупи.
Единственото реално нещо, което виждаме, то е В – А е неизменното, В е изменящото се.
Опити не трябва
да
правите.
И сега, ако съвременните философи започнат
да
говорят от гледището на В (на туй, което е проявено, което е изменящо се), за това, което не се е проявило, тогава каква е истинността в техните разсъждения?
Сега вие трябва добре
да
ме разберете,
да
не се плашите.
Да
кажем, че той е индивидът А.
И тъй, всички вие сте призвани за една свещена работа и ще я пазите добре в
себе
си
.
Първото нещо: всички ще пазите сърцето
си
!
Главата му В1 е равна на 56 см, В2 – лицето му – на 18 см, челото му В3 – на 6 см, носът му – В4, е равен на 5 см, и В5 – брадата му – е равна на 3 см.
Ще оставите сърцето
си
на Бога
да
бъде изчистено.
Всичко това създава движение.
Аз ви казвам: превръзката няма
да
снемате.
Едното движение започва отгоре и после се пресича.
После, прозореца, през който влиза Светлината, ще се изчисти, но няма
да
ходите
да
гледате как и отде влиза Светлината.
Макар и
да
става пресичане, в каква посока върви другото движение?
Ще ходите, без
да
гледате, без
да
надниквате.
Има възможност туй движение
да
тръгне нагоре,
да
се съедини с първото движение и
да
направи една осморка, т. е.
Не е позволено
да
надниквате,
да
гледате колко Светлина влиза.
да
се образуват два кръга.
Но законът е такъв, че тъй, както ние правим кръговете, в Природата няма такива кръгове.
И в какво изкушение попадате?
Там всичките кръгове са отворени, няма кръгове свързани.
Казвате: „Аз искам
да
се запозная с някой учен човек,
да
видя как живее той.“ Щом се запознаеш с този човек, ще попаднеш в изкушение.
За нас те изглеждат като свързани кръгове, но всъщност в Природата няма свързани кръгове.
Ти ще преживееш същото чувство, каквото ще преживее онзи знаменит цигулар, който слуша
да
свири някой по-знаменит от него – отчайва се и се самоубива.
У вас се явява амбиция
да
бъдете като този учен, но не можете
да
бъдете, условия нямате.
Туй е първата монада, Божествената, която проектира тази права линия към В и минава през всичките движения.
Туй движение нагоре показва, че всяка друга монада, произлязла от първичната, наново се връща в Божественото, в Абсолютното.
Животът не седи в това
да
си
учен.
Ако вие проектирате една спирала, един винт, в един свят с две измерения, вие няма
да
го видите като винт, а той ще се проектира като кръг.
Казвам ви: Светлината, която имате, струва повече, отколкото светлината, която целият свят може
да
ви даде.
Първо кръгът ще бъде много малък, но после, колкото повече се разширява конусът, толкова и кръгът става все по-голям и по-голям, докато дойде до най-големия
си
размер.
И тъй, като ученици на тази Окултна школа, аз не искам насила
да
бъдете съвършени, но настоявам
да
работите за развитието на това, което е заложено във вас от хиляди години.
Дайте място на този стремеж дотолкова, доколкото е във вас, доколкото вашето съзнание е пробудено – ни повече, ни по-малко.
Тия мисли не могат
да
се проявят за един ден.
Някой път вие искате едно ваше желание
да
се реализира за един ден, но туй не е в реда на нещата.
Аз бих привел много примери, за
да
ви изясня закона, но примерите биха ви съблазнили.
Представете
си
, че вие обичате мед, и аз донеса пред вас един буркан мед, за
да
ви правя опити.
Умът им ще влезе в меда, ще се роди в тях желание
да
бръкнат,
да
вкусят от него.
Следователно те няма
да
бъдат съсредоточени, ще мислят само за меда.
Сега например може
да
се приведе един свещен пример за любовта на майката, но и този пример може
да
ви наведе на отрицателни мисли.
Мога
да
ви приведа друг някой хубав пример, как някой благодетел поддържа някого, но туй негово благодеяние пак може
да
ви наведе на някоя отрицателна мисъл.
Няма добро в света, което
да
не роди една мисъл отрицателна.
Вие може
да
възразите: „Човек не може ли
да
приеме една добра мисъл, без
да
допусне някоя отрицателна?
“ Всеки ден може
да
правите по един малък опит и
да
се уверите в този закон.
Съвременните хора не са в състояние още
да
разберат основния закон на туй Божествено проявление.
Допуснете, че вървите из пътя и виждате, че две деца се бият.
Веднага свивате вежди, мислите за причините: защо се бият, откъде се е зародила тази вражда между тях.
Вие сте ми приятел, срещате ме, но аз съм сериозно замислен, погледна ви строго, вглъбен съм в
себе
си
.
Вие казвате: „Защо така се е намръщил, защо не ме гледа весело, какво иска
да
каже?
Ще кажете: „Деца са това, бият се за два ореха.“ Хубаво, ами когато двама професори в един университет спорят, мислите ли, че причините са по-големи от двата ореха?
Факт е обаче, че всяко едно същество в света, не само хората, но и животните, имат особено мнение за
себе
си
.
Една оса има особено мнение за
себе
си
, пчелата също има особено мнение за
себе
си
.
Тя, като колективно същество, като я бутнеш, казва: „Какво ме буташ, аз живея в едно общество, имам
си
работа, ти не трябва
да
ми се бъркаш.“ И току виж, забие жилото
си
и казва: „Махни се оттука.“ А сега съвременните философи казват, че въшката била много глупава.
Да
, аз приемам това тяхно твърдение, но на тази въшка ¢ стига умът
да
влезе под мишницата на човека, на най-мекото място.
Тя не отива на някой по-твърд мускул, но избира най-мекото място и там започва
да
човърка.
Тази въшка едва ли възприема третото измерение – тя живее в две измерения, но за това, где
да
се настани, идва ¢ на ума.
Турил в една градина няколко хиляди охлюва, турил и един тел, но толкова близо до земята, че
да
не могат
да
преминават охлювите под него, и пуснал по тела електрически ток.
Моят познат турял знак на всеки охлюв, който се качвал на тела, и забелязал, че от белязаните охлюви нито един не се опитал
да
премине тела втори път.
И след всичко това ние казваме, че охлювът бил много глупав.
Туй заблуждение в нас произтича от факта, че ние, макар и
да
сме разумни, продължаваме
да
се изгаряме по няколко пъти, та не вярваме, че охлювът, от едно опарване само, втория път не попада в същата мрежа.
Ние, след като се опарим веднъж, дваж, три, четири, пет и повече пъти, в нас се заражда амбицията
да
се борим,
да
премахнем тази пречка, и казваме: „Ще премахна този тел.“ Охлювът казва: „Не мога
да
премахна този тел“, и се отдръпва.
Човекът казва: „Мога
да
го премахна.“ Някой път го премахва, някой път не може, и по-скоро сам се премахва.
Ако тия телове са турени от хора, можем
да
ги премахнем, но ако са турени от туй, Великото същество, от Бога – не можем.
Бог ни е турил в тази Божествена ограда, пуснал е ток, та като дойдем до нея, ще се опарим като охлюва и ще ни кажат: „Оттука няма
да
минавате, не трябва
да
минавате.“ Никакво желание не трябва
да
се явява у нас за преминаване на тела.
И тъй, ако искате
да
се развивате правилно, в ума
си
всякога трябва
да
държите идеята, че вие изразявате Божественото съвършенство.
На пръв план вие трябва
да
се стремите
да
изразите Божественото съвършенство, а на втори план – вашето.
Вие сте жива частица от Бога, една малка монада, в която Божественото трябва
да
се прояви.
Когато ние говорим, че не трябва
да
мислим зло един за друг, всякога подразбираме Божественото в нас – за него не трябва
да
говорим лошо, а не за човешкото.
За човешкото нито Господ, нито ангелите искат
да
знаят нещо.
Че мъжът и жената се карали, че две деца
си
търгали косите, че някой ударил някого – това се констатира като факт, доколкото има отношение спрямо Божествената еволюция, но човешкото никъде не се хроникира.
Че ти
си
направил някаква къща за 100 000 лева, за това и помен няма, но енергията, която
си
иждивил, се отбелязва.
Как и где
си
иждивил енергията на своя живот – това иска
да
знае Божественият свят, а че
си
бил министър, не иска
да
знае – това е човешко.
Какво
си
бил в миналото?
Хубаво, аз
да
ти кажа какво
си
бил.
Когато
си
минавал през животинското царство като слон, имал
си
дълъг хобот, къса опашка, краката ти са били дебели.
Като
си
минавал през тревопасните, през млекопитаещите, имал
си
големи рога, ходил
си
с издигнат врат и постоянно
си
махал опашката нагоре-надолу.
После, като
си
дошъл между маймуните, станал
си
една от сръчните маймуни – с опашката
си
се връзвал за дърветата, катерил
си
се по тях.
И най-после, като
си
дошъл като човек,
си
застанал на най-високото място, станал
си
цар, събрал
си
една стохилядна войска за война, осъдил
си
10 000 души на затвор, 15 000 души на обесване, 50 000 души на застрелване.
Да
, бил
си
велик цар, но
си
избил 100 000 души!
Може
да
направите опит със
себе
си
.
Всички хора, които живеят с Бога, са доволни, а всички хора, които са недоволни, са сами – те живеят без Бога.
Ония хора, в които се събужда един идеал – това е събуждане на Божественото в тях.
Те имат една възвишена идея, в тях се събужда безкористието и те веднага стават доволни, радостни, весели.
Ако този човек е поет, неговата поезия диша живот; ако е художник, неговите картини дишат живот; ако е проповедник, професор или какъвто и
да
е друг, всичко в него диша живот.
И тъй, в тази Окултна школа най-първо вие трябва
да
имате стремеж, импулс, за
да
дадете възможност на Божественото
да
се прояви във вас и
да
можете
да
правите в
себе
си
различие между двете състояния А и В.
С Абсолютното, с Бога човек не може
да
има никаква връзка.
Ако човек, при сегашното
си
състояние, направи връзка с Бога, той би се превърнал в газообразно състояние и би изчезнал.
Човек в своето въображение трябва
да
има Бога като една мечта – Той
да
бъде за него един стимул в живота му.
И към всички ония същества, на които вибрациите са силни, човек трябва
да
пристъпва внимателно, за
да
може
да
се повдигне.
Аз много пъти в неделните
си
беседи съм загатвал, че за
да
познаеш дали имаш пряко съобщение с Бога, направи един опит
да
видиш права ли е твоята идея.
Иди при някой болен и виж дали твоята енергия може
да
го излекува.
Ако ти мислиш, че имаш връзка с Бога, а не можеш
да
излекуваш болния, трябва
да
признаеш факта, че това е само въображение в тебе.
Например житното зърно не трябва само
да
се посее – това е първият му стадий, не трябва само
да
изникне – вторият стадий,
да
даде коренчета – третият стадий,
да
даде листа – четвъртият стадий,
да
цъфне – петият стадий,
да
завърже – шестият стадий,
да
узрее – седмият стадий.
– Наново
да
започне животът.
Сега всеки един от вас ще каже: „Аз зная всичко това.“ Като знаете, кажете ми към кой стадий спада сегашният ви живот?
Нека всеки един от вас ми каже в коя фаза на живота
си
се намира.
Никнете ли, израстнали ли са ви листа, цъфнали ли сте, завързали ли сте, зреете ли, узрели ли сте, или наново ще се посаждате?
Аз няма
да
разреша този въпрос заради вас, той е тъй, както ви казвам.
Ако
си
малко семенце, това е факт, но ако ти кажа, че
си
във фазата на цъфтенето, това не е факт.
Ако ти едва
си
подал главичката
си
отгоре, казвам: ти току-що
си
поникнал.
Тогава ние в тази философия разсъждаваме тъй: съвременното човечество, съвременната култура още нищо не знае за Истината.
– Истината не може
да
се опише.
Съвременният език не е още в такова състояние на развитие, за
да
можем чрез него
да
изучваме тази Истина.
Единственото стъпало, до което сме достигнали в сегашното
си
развитие, то е, че осъзнаваме Бога в Неговото първо проявление като Любов.
Това е монадата В, творческият принцип (фиг. 3).
А знаете ли в какво би се превърнала тази монада, знаете ли какво е второто нейно проявление?
Тук имате третата монада – D.
Какво нещо е Истината, аз мога научно
да
ви докажа.
Те се движат към една и съща посока, с един и същ стремеж, но на тия същества им липсва една равнодействаща линия, равнодействаща сила.
Любовта казва на тия две същества така: „Вие, като дойдете в този общ център, няма
да
влезете в него
да
почивате, но ще се въртите около него.“ Казвате: „Как ще се въртим?
Първият стадий на любовта е този ъгъл
да
се затвори,
да
се образува триъгълникът.
В любовта всичките противоречия трябва
да
се премахнат.
Това се вижда по буквата Ю в думата любов, която е минала във втората фаза на своето развитие.
5.
Който има уши
,
НБ
, София, 11.11.1923г.,
Не, дълго време ще страда.
Веднага тия неразрешени въпроси ще ги разрешиш.
И в чистотата и в святостта на нашия живот пак ще трябва
да
правим тези усилия.
Щом дойдеш в съприкосновение с Бога, ще бъдеш готов веднага
да
раздадеш всичко, ще бъдеш готов
да
заемеш каквото и
да
е положение в света.
Тази Любов няма
да
те направи калугер в някоя гора, тя няма
да
ти тури съдрани гащи.
Трето, четвърто – за добро е, за добро е, докато най-после туй доброто само по
себе
си
възтържествува.
Ако имате тази Божия Любов, туй първо съприкосновение с Бога, вие ще имате един ключ и дето и
да
идете, в Англия, във Франция, дето и
да
стъпите, на английска почва за пример, веднага всеки англичанин ще ви посрещне и всеки ще иска
да
ви вземе у дома
си
.
Един ученик на Сократ, за
да
покаже своята скромност, се явява със съдрани гащи пред своя учител, виждали се месата му.
Човешкото съзнание е такова, че ако, за пример, в България стане една духовна промяна, духовно движение, всички тези хора в Америка, в Англия, които са в свръзка с Бога, ще знаят всички промени, които стават в България.
Погледнал го Сократ и му казал: „Твоята гордост се вижда и през съдраните ти гащи“.
Гордостта може
да
се покаже и през хубавите дрехи, може
да
се покаже и през съдраните гащи.
Пък и ние знаем какво става във Франция, в Англия, колко души имат съприкосновение с Бога, и
си
кореспондираме, само че нашите писма не идват с тази поща, не са на тази обикновена хартия писани и с тези обикновени пликове.
Той е най-износният, най-практичният, няма
да
носи никаква зараза в света, а ще носи знания на хората.
Хиляди и милиони промени ще станат в нашето състояние, но от всичката тази Любов първото нещо, което е, ще диша живот навсякъде.
Но ще работите, няма
да
концетрирате ума
си
на едно място, няма
да
гледате на онази мома, която не е умна, която цял ден седи пред прозорците, върти
си
палците и казва: „Туй ще ми купи, онуй ще ми купи“.
Не, тя трябва с хурка
да
преде,
да
работи и като дойде той,
да
я завари в туй работното състояние.
Вторият акт: понеже този извор ще трябва сега
да
тръгне в своя път на движението, необходимо е Мъдростта
да
му покаже пътя, накъде
да
върви.
Така и ние трябва
да
чакаме Господа,
да
работим.
Затуй трябва първо
да
имаме съприкосновение с Бога.
Така е и с мене, аз работя с Господа, а някои се бият.
А сега съвременните учени хора започват
да
опровергават има ли Господ, няма ли Господ.
Ще ви приведа един факт: двама мои ученици, няма
да
кажа кои са, преди няколко дни се бият.
За реалността можем
да
говорим само.
“ Казвам: Нека се бият, те като братя
си
играят.
– „Ела
да
ги видиш.“ Аз и от тук ги виждам.
Да
доказвам Истината, значи
да
лъжа.
Да
положим сега, че няма Господ, тъй казват съвременните теолози, ти губиш ли нещо?
Ами защо
да
не кажа, че това е милувка?
Ако пък има Господ, значи спечелил
си
нещо.
Зависи как гледаш на нещата.
Сега ние се тревожим, някой
си
бил някого, някой казал някому нещо, с дреболии се занимаваме.
Това са въпроси за света, а вие трябва постоянно
да
превръщате тия неща.
В това седи силата.
Има ли Любов, тази Любов ще даде живот.
“ Аз
си
казвам тъй: Слънцето, като грее, направило ли е всички хора щастливи?
Аз съм мъртъв, хилав, отчаян, песимист, това-онова, но като дойде Любовта, аз мога
да
помогна на хиляди хора.
Каквото хвана, всичко мога
да
направя.
Хубаво ли е това състояние, при което
да
те турят на леглото и
да
имаш нужда от 10 души слуги,
да
те измият,
да
обикалят наоколо ти и
да
казваш само „ох, ох“?
Покажете ми едно идеално общество, дето хората
да
живеят тъй идеално!
Аз ще ви предам един факт тъй, както
си
е, както са ми го казали, той е веществено доказателство.
Двама се хванали за гуша, бият се, но след половин час седнали, гугуцат
си
.
Лекарят взима инструментите
си
, мисли, че може
да
има нужда от операция.
Влиза вътре, вижда един болник, лежи на леглото
си
, завит с юрган, пред него една чиния с кюфтета.
„Който има уши
да
слуша, нека слуша!
Докторът
си
казва: „Тия хора са направили с мене една шега“.
Не се лъжете, изпитвайте ума, сърцето и волята
си
!
„Няма, няма нищо – казва той, – човек, който яде кюфтета, не умира“, и
си
отива.
„Чакай, чакай, господин докторе, идвали сте тука,
да
ви платя.“ Съвременната медицина твърди, че има такива болести, при които хората, като заболяват, ядат повече.
И този човек заболял от такава болест, но лекарят се учудил, очаквал
да
види болен, който умира, а той под юргана пъшка и на масата пред него паница с кюфтета.
Ако постъпвате по втория начин, по закона на Любовта, вие ще бъдете семето, посято на добрата почва, което дава плод стократно.
Такива болести се лекуват много мъчно, но за
да
се излекува човек, той непременно временно трябва
да
престане
да
яде, а
да
наваксва тази храна от въздуха и водата.
Сега искам
да
слушате с вашето ухо, което същестува.
Съвременните лекари, съвременната наука има всичкото добро желание
да
лекува, но природата е скрила своите методи.
Турете
си
туй правило в ума, то поне е практично: Всичко в света работи за добро на онези, които са в Любовта, които са в съприкосновение с Бога.
Ти не можеш
да
излекуваш един грешен човек моментално.
Един праведник можеш моментално
да
го излекуваш от каквато и
да
е болест, но един грешник – никога.
В историята на човешките аналии не съм намерил пример, дето някой виден лекар
да
е излекувал моментално някой човек.
За
да
подобрим живота
си
, ние трябва
да
възприемем Любовта.
Всеки един от вас трябва
да
се стреми към туй първо съприкосновение с Бога, но туй съприкосновение трябва
да
бъде такова, каквото съответства за вашата душа.
Туй място седи само за вашата душа, никой не може
да
ви го вземе.
Може учени хора
да
ви говорят това-онова, какво ли не,
да
ви залъгват, но туй място
си
седи.
Трябва
да
обходите цял свят,
да
дадете всички жертви и дойдете ли в контакт с Бога, веднага във вас ще се влее новият живот, който Христос нарича „новораждане“, а в окултната наука го наричат „дваж роден“.
На някои хора Бог е дал блага, но не им позволява
да
ядат от тези блага, а на някои е дал много малко блага, но им позволява
да
ядат.
Един от древните царе, Самсунбаредин, искал
да
даде на своя народ един добър пример.
Той поканил на обед 10 души от държавата
си
, най-видни, най-учени хора, и 10 души най-бедни, най-прости.
Царят искал
да
ги угости.
На първите 10 души сложил най-хубавите ястия и като разбирал законите на електричеството, той разпоредил щото всички блюда, вилици, лъжици, ножове, всичко, до което се докоснат,
да
бъде скачено с електрически жици.
Богата била трапезата, с най-пищни яденета, каквото биха пожелали, щяха
да
намерят: и агнешко, и пилешко, и пуйки, и пъдпъдъци, и езици от птиченца, всичко.
Те
си
казвали: „Царят ще ни окаже най-големи почести“.
Дохожда царят, казва и на едните, и на другите: „Заповядайте!
“ Сядат учените, взимат лъжицата, посягат – трепват, не могат
да
ядат.
– „Е, малко сме неразположени.“ Каквото бутнат тия учените философи, все трепват и
си
казват: „Няма ли
да
се свърши тази трапеза?
“ Почват
да
мислят, че се намират на някакъв огън.
А бедните ядат... Царят от време на време хвърли око към едните и другите, наблюдава ги.
Учените
си
казват: „Защо ни е всичко това, щом не може
да
се използва?
Бедните преспокойно и сладко
си
ядат.
И Господ така е направил света; туй същото е и в природата.
Господ ще ви даде богатство, ще ви даде къщи, ама токове ще има.
Всеки ден, като туриш паницата отпреде
си
, ще подскачаш: глава ще те боли, корем ще те боли, крака ще те болят, това-онова – богат човек.
Но смисълът на живота не е в това, ние хората трябва
да
разбираме живота другояче.
Сега ако река
да
обяснявам как трябва
да
го разбираме, това са го обяснявали много учени хора.
Недъзи има вътре в живота, които трябва
да
се лекуват.
Вие казвате: „Значи човек трябва
да
скръсти ръце“.
Да
живее човек с вяра, у нас това подразбират,
да
скръсти ръце и
да
чака.
Ние още не знаем как
да
работим със своя език.
Аз сега правя някои малки наблюдения в живота, с по-висшите и с по-низшите животни, правил съм наблюдения и с растенията и виждам на каква степен е тяхното съзнание.
Често вие минавате през гората и виждате някое голямо дърво изсъхнало, а наоколо му другите дръвчета са запазени здрави.
Как ще
си
обясните това?
Ако един престъпник седне под едно какво и
да
е дърво, то ще изсъхне.
Много престъпления не са извършени, но съвременните хора със своята алчност, със своята ненаситност са в състояние, който им се изпречи на пътя,
да
го унищожат.
Сега няма
да
ви привеждам примери, но има случаи, дето мнозина хора са пожертвани само за стотина лева.
Но сега ще се върнем към нашата беседа.
Христос казва: „Който има уши
да
слуша, нека слуша!
“ Какво мислят сега учените, философите, дали има Господ или няма, това е тяхна работа.
Бог е една реалност, за която и въпрос не можем
да
правим.
Ние във всичко можем
да
се усъмним, в съществуването на хората можем
да
се усъмним, но в съществуването на Бога – никога!
Ако не беше ме питал, щях
да
кажа, че няма Господ, но Господ чрез тебе, чрез този учен ме пита: „Има ли Господ, вярваш ли, че аз съществувам“.
Как, туй Великото същество, зло
да
ти направи!
Казвам: Слушайте, ако при тебе дойде един цар или княз, даде ти една огърлица с диаманти и ти каже, че след три месеца ще
си
ги вземе, и след три месеца действително дохожда
да
си
вземе огърлицата, а ти започваш
да
плачеш, какво показва това?
– Казвам: Ти
си
много алчен.
Че тази огърлица
си
е негова, дал ти я за три месеца и ще
си
я вземе.
Една твоя дъщеря или твой син, всички тия души, това са диаманти от една Божия огърлица.
Той ти е дал един диамант от тази огърлица за година, 2, 3, 10 и най-после казва: „Нека се върне този диамант при мене!
Щастието и силата на хората зависят от тяхното слушане.
Ти ще пишеш едно писмо на Господа и ще кажеш: „Господи, аз Ти благодаря за крайната милост, че поносих малко този диамант от Твоята огърлица, прати ми го пак някой път“.
Господ има много хубави огърлици, вие още не сте носили диаманти от Неговите огърлици.
За
да
можем
да
разберем туй вътрешно отношение на щастието, ние трябва
да
си
служим с онези обективни символи, които съществуват в природата.
Повече от „1001 нощ“ е даже.
За пример, физическото сърце, това е един символ, и знаем, че здравословното състояние на човека зависи от неговото сърце.
И от всичките клетки в тялото, като изключим тия на главата, най-разумни са клетките на сърцето.
Обаче в съвременната физиология, съвременните учени хора са свикнали
да
мислят за клетките просто, като за живи същества без никаква разумност.
И тъй, първото съприкосновение с Бога, с туй Великото същество, ще внесе една нова струя, едно ново прозрение, ние ще схванем живота тъй, както никога не сме го схващали, и ще почнем
да
живеем другояче.
Аз ви питам следния факт: Коя майка иска, след като роди едно дете, туй дете
да
бъде идиот?
Туй погрешно схващане е минало във всичките клонове на науката и е проникнало самата същина на нашия живот; и всеки един за
себе
си
мисли, че по-умен от него няма, че само той живее и страда, а никой наоколо му не живее и не страда – тъй поне чувстваме в
себе
си
.
Всяка майка иска нейното дете
да
бъде тъй разумно, като нея.
Мислите ли, че Бог, Който ни е родил, всичкото Му желание не е
да
бъдем като Него?
Аз, който съм вътре в
себе
си
, съм „аз“-ът.
Ние имаме една философия, казваме, че еди-кой
си
окултист, еди-кой
си
философ е казал тъй.
Щом речем
да
обясним този „аз“, той се стопява, както снега, и нищо не остава от него в ръцете ни.
Има една наука, която не може
да
се предаде чрез ума, но чрез сърцето.
И някой философ ми казва туй-онуй, но аз му казвам: „Твоята наука не мога
да
я разбера, ти ми предай твоето чувстване – не какво мислиш, но какво чувстваш за Бога“.
„Аз“ се явява, когато човек почва
да
мисли, когато човек почва
да
се отделя от другите хора.
Това „аз“ значи: „Аз, номер 1, аз, който започвам
да
мисля, аз съм“.
Това „аз“ съвременната наука го употребява във философията, а ние ще вземем „аз“-ът, ще го заместим с живата, съзнателна, самосъзнателна човешка душа, защото душата е една определена единица вътре в природата и тя съществува.
Умът е майстор
да
пази, а сърцето е, което оценява тази огърлица.
Сега някои може
да
излязат,
да
кажат, че сърцето било извратено, тъй казвало Писанието.
НАГОРЕ