НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
155
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
155
:
1000
резултата в
5
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Съблазните
,
НБ
, , 23.9.1923г.,
Щом те кръщават на земята, че ти
си
отличен човек, в Царството Божие
си
на лявата страна.
“ Той като ни изпраща своята благословия, казва: „Идете, изпълнете моята воля, покажете на хората как трябва
да
живеят!
И аз бих желал
да
ми кажете, имало ли е в историята някой учител или пророк, който
да
е дошъл на земята и хората
да
са говорили за него добре.
“ И колко красив щеше
да
бъде светът, ако правехме своите добрини и никой не ги знаеше!
Сега, някога ние оповестяваме своите добрини, за
да
поощряваме другите.
“ Ако ви кажа една горчива истина, вие може
да
се съблазните и ще кажете: „Нима вие имате толкова долно мнение за мене?
За пример, аз съм богат човек, дам 100,000 лева, запиша името
си
.
Мислите ли, че аз мога
да
направя това?
Дойде един сиромах, той не може
да
даде повече от 5 лева, но като види записани 100,000 лева, не смее
да
даде и тях, честолюбие има.
Затуй трябва
да
се подпишат първо тези, които дават най-малко, а които са богати и дават повече, най-после трябва
да
се подписват, за
да
не се съблазняват сиромасите.
“ Но питам: Ако нашите бащи и майки са толкова благородни и възвишени, то ако разровите аналите на техните животи, книгите на техния живот, не както гледат хората на земята, а както гледат на небето, както гледа Бог със своето око, знаете ли в какво положение ще видите майка
си
и баща
си
?
А сега, вие виждате, дойде един лист с подписи, погледнете, казвате: „Видите ли колко богат човек е този, колко пари е записал!
“
Да
, но туй, което той е внесъл, става причина
да
се изгуби толкова, колкото всичките сиромаси заедно биха внесли.
Можете ли
да
си
турите ръката на сърцето и
да
кажете, че през вашите ум, сърце и воля не са минали една нечиста мисъл, едно нечисто желание или действие?
И когато богатите дават, а сиромасите нищо не дават, светът не върви напред.
И тъй, светът се поддържа не от богатите, а от сиромасите.
И благодарение на невидимия свят, благодарение на онези напреднали хора, които идват постоянно на земята и помагат на съвременното човечество, то напредва, иначе съвременното човечество би се схумило.
Всички казват: „Дайте пари!
Трудът, който ние влагаме, ония работни ръце, ония работни маси, това не са маси, нито екземпляри, нито елементи, а това са онези работещи души, които влагат своята воля, които ден и нощ работят.
Не, ако детето оцелява, то е благодарение грижите на майката; ако съвременните хора оцеляват, то не е благодарение на нас, то е благодарение на нашите по-големи братя, или благодарение на Христа, Който е дошъл
да
спаси света.
И ние се нуждаем не от пари, а от труд.
Казвам, че някои от вас Го разбират, не казвам, че всички не Го разбират.
Има ли този свещен труд, парите ще дойдат.
Парите са равносилни на онова, което ние добиваме от природата.
Ако у нас се зароди онова велико съзнание
да
чувстваме Божествената Любов, само по този начин животът ни може
да
се реформира; а ние, откак се родим и умрем, животът ни е пълен само с терзания и съмнения.
Христос казва: „Горко на света от съблазните, защото неизбежно съблазните ще дойдат“.
Правят сметки
да
се уравни бюджета.
Светът има право
да
се съблазнява.
От съвременния свят ще дойдат съблазните, но онези, които са тръгнали по пътеката, по която върви Христос, за
да
избягнат съмненията, съблазните, непременно сърцето им трябва
да
бъде изпълнено с Божествената Любов.
Когато всички почнат
да
работят честно и почтено, ние ще имаме един строй по-добре уреден, отколкото днешния.
Онзи, който има Божествената Любов, той вече е внимателен не в големите
си
погрешки, той вече е внимателен в микроскопическите
си
погрешки.
Всички грешки произтичат именно от най-малките постъпки.
Мъже и жени, братя и сестри, господари и слуги, учители и ученици, всички трябва
да
вървят в този път без съблазни.
И аз съм следил, че всички грешки произлизат от най-малката дума, невнимателно казана, тя обтяга, разгорява.
И навсякъде трябва
да
се проповядва онази свещена Любов, онзи свещен труд, взаимно почитание, взаимно уважение, взаимна Любов, за
да
се изпълни волята Божия на земята.
Чудни са хората, като казват, че еди-кой
си
бил набожен!
За
да
си
набожен, Любовта трябва
да
проникне из всичките гънки на твоите сърце, ум, душа и дух;
да
си
любовен не само към твоите деца, към твоята жена,
да
си
любовен не само към цялото човечество, но
да
си
любовен към всички най-малки същества – към всичко.
Туй значи
да
бъдем Божествени; туй значи
да
угодим на Бога.
Много волове съм помилвал, но хора не съм
си
позволявал.
Да
помилваш един вол има смисъл.
И като го помилвам, той ме погледне умилно и казва: „Много ти благодаря, че в туй трудно положение, в тази мъка се намери един, който
да
ме помилва“.
Ако жената дойде и поглади мъжа
си
, мъжът ѝ ще се посъблазни и ще каже: „Тази жена не ме е гладила друг път, тя има някаква задна цел, глади ме, но кесията ми ще пообеднее“.
Четеш някой автор, казваш: „Дали туй, което пише, е вярно?
“ Четеш за Христа, казваш: „Ами ако Той не е пратеник Божии, ако не е Син Божи?
“ „Ами ако не е вярно всичко туй за апостолите?
Ние, съвременните хора, нямаме един приятел, на когото можем
да
разчитаме при всички условия.
“ Питам тогава: В християнския живот, или в духовния живот, има ли правила, чрез които ние можем
да
познаем един човек?
Ако ти
си
един човек чист по сърце, невинен като детето, няма
да
има никаква лукавщина в душата ти и щом срещнеш един човек, който се стреми към Бога, ти ще почувстваш едно разширение в ума
си
, едно разширение в сърцето ти, ще почувстваш, че този човек е добър, че той върви във възходяща степен, по Бога.
Този човек може
да
не е красив по външност, може
да
е груб, може
да
е гърбавичък, но почувстваш ли това към него, непременно този човек върви по Бога, макар че той е груб.
Може
да
направите опит.
Ако ти
си
един чист човек и срещнеш един човек с красиво лице, красиви, хубави очи, нос правилен, гръцки тип,
усетиш
ли едно раздвояване вътре в
себе
си
, почувстваш ли едно стеснение в ума
си
, а в сърцето
си
едно разширение, туй значи, че този човек е наполовина добър, сърцето му е прекрасно, а в ума му има нещо развалено.
Обратно: Ако в ума
си
почувстваш едно разширение, а в сърцето
си
едно стеснение, туй значи, че умът на този човек е прекрасен, а в сърцето
си
има нещо развалено.
За този човек Белите Братя, живата природа ти казва: „С този човек никакви съдружия не прави, никакви взимания-давания нямай, той не разбира, в него има нещо недоразвито.
Каквато работа и
да
започнеш с него, утре ще се скарате“.
Ако искаш
да
се жениш, за такъв човек не се жени.
Двама глупави хора като се оженят, ще могат ли
да
завъртят един дом?
Когато Бог създаде първоначално хората, мъжете и жените, те имаха друго нещо, те бяха чисти и святи и можеха
да
живеят такъв живот, но сегашните хора, след грехопадането, нямат чист живот.
Най-първо ние трябва
да
възстановим чистотата.
Аз бих желал във всяко общество
да
се образува сдружение за чист живот, хората
да
имат доверие един към друг.
Когато улавят Жан Валжан и запитват епископа дали познава тия вещи, той казва: „Мои са, аз му ги дадох“.
Тъй казал, защото иначе Жан Валжан щеше
да
бъде в затвора.
Трябва
да
се стремим
да
имаме доверие един към друг, към всичките хора, не заради нас, а заради Бога, защото туй, за което Бог съизволява, то е
да
мислим добро за всички хора.
Туй е, което донася добро на всички хора.
Бог познава всички гънки на нашата душа.
Тоз ваш Отец заповядва на туй слънце
да
грее еднакво и за добрите, и за лошите хора, еднакво праща дъжд и на едните, и на другите.
Даже някой път на лошите хора Бог дава най-големи благословения. Защо?
За
да
ги задоволи.
От ваше гледище, вие ще кажете: „Добрите хора трябва
да
бъдат богати“.
Не, лошите хора трябва
да
бъдат богати. Защо?
– За
да
имат работа, с какво
да
се занимават.
Лошият човек, като е богат, ще има ниви, лозя, ще има туй-онуй, ще има с какво
да
се занимава.
А добрият човек, като е богат умствено и по сърце, той и
да
няма богатство, пак ще
си
създаде условия
да
има работа.
При сегашните условия, при законите, които съществуват в космоса, всичките възвишени духове работят за подигането на падналите.
Не е въпросът за спасението на праведните, а на грешните; не е въпросът
да
учим учените, а – глупавите.
Следователно Христос предупреждава верующите и казва: „Горко на света от съблазните, защото съблазънта неизбежно ще дойде в света“.
Сега съблазънта ще дойде не само по отношение на това, че ние можем
да
се съблазним в другите, но по някой път ще се съблазним в
себе
си
: можем
да
се съблазним в своя ум, можем
да
се съблазним в своето сърце, можем
да
се съблазним в своята душа, можем
да
се съблазним в своите благородни пориви.
Няма по-голямо нещастие от това,
да
се съблазни и разколебае човек в
себе
си
.
Аз съм казвал много пъти и сега пак ще кажа: Можете
да
се съблазните в когото и
да
е, но в Бога на Любовта – никога!
Имайте предвид едно правило: В този живия Господ – Когото светът още не познава, не че не Го познава, живее в Него, но Го търси на друго място, – в Него ние трябва
да
имаме вяра.
Бог в своите намерения има желание
да
ни изведе от сегашните тягостни страдания.
Той е допуснал страданията, за
да
даде на всинца ни един велик урок.
Такъв урок ще ни даде, за
да
съзнаем, че ако ходим само по тия закони и пътища, които Той е поставил, ние ще можем
да
се подигнем, а всички онези закони, които ние сме поставили, всичкият онзи наш морал, по който можем
да
ходим, той е само за земята.
„Блажени – казва Писанието – онези, които страдат, на тях е Царството Божие.“ Ще кажете: „Тази работа е много хубава“.
Аз бих желал, от утре
да
започнете с тази формула:
да
се не съблазнявате!
Ами че едно от качествата на новото учение е
да
не се съмняваш,
да
не желаеш
да
бъдеш богат, но
да
искаш
да
бъдеш сиромах, т.е.
не
да
искаш
да
си
сиромах, но ако не ти се отдава богатство по един честен начин, то от богатство, придобито по един нечестен начин, трябва
да
се откажеш.
Аз мога
да
приведа ред факти от съвременния живот, има ред статистики, които доказват, че нечистото богатство съсипва хората.
Внесете в едно най-хубаво предприятие 100,000 лева, придобити чрез кражба, чрез зло, чрез насилия, след 4–5 години туй предприятие, туй съдружие ще рухне.
И ако разгледате живота на съвременните народи, всички страдат все от този недъг, т.е.
И ако всички съвременни християни, които поддържат Христовото учение, биха
си
турили за задача
да
се не съблазняват,
да
се не огорчават, когато им се каже горчивата истина, знаете ли какъв приятен ден щеше
да
бъде животът им?
Ако някой път мъжът каже на жена
си
няколко горчиви думи, жена му нека седне
да
му наточи една хубава баница.
– Мъжът каже няколко обидни думи на жена
си
, и на другия ден няма вече готвене.
Тя излезе вънка и казва: „Представете
си
, моят мъж ме нахука хамалски.
Нищо няма
да
му направя, ще му дам един урок“.
Той, след като се наяде, почне
да
се извинява: „Извини, бях малко неразположен духом“.
Сега, мнозина питат: „Как трябва
да
живеем?
Мъжът дойде, има някаква неприятност, носи някаква тежест, каже на жена
си
някои обидни думи.
Жената нека направи една баница,
да
тури повече масълце,
да
наточи малко винце.
Тъй, не само със сладки думи, но действително в живота
си
ние трябва
да
постъпваме тъй.
Туй говоря за учениците, които искат
да
водят един живот за самоусъвършенстване.
Сега, вие казвате: „Дали сме напреднали?
“ Всяка вечер вие
си
правѐте един отчет, ще
си
намерите една от грешките от през деня и ще я поправите.
Казвате: „Дали сме забогатели?
“ Ще
си
направите един отчет.
Един търговец има
да
изплаща 40–50 полици.
Той
си
записал датите, кога трябва
да
ги изплати.
Вземе ключа от касата
си
, отвори я и гледа дали има пари
да
ги изплати.
Сериозен ще бъдеш, ще кажеш: „Аз ще изплатя всичко, с лихвите ще го изплатя“.
Ако ние имаме туй дълбоко желание
да
направим всичко това заради Бога, а не заради хората, от колко страдания щяхме
да
се освободим!
И в очите ни, и в мозъка ни, и в ума ни, и в сърцето ни други добрини щяха
да
царуват.
Много по-добре щеше
да
бъде, ако хората отвънка ви хукат.
Някой сънувал през нощта, че Христос му се явил, и той като стане, хукне през цялата махала
да
разказва на всички за своята опитност.
Оттам насетне Христос няма
да
му се яви, нищо няма
да
му каже.
Тази своя опитност ти трябва
да
задържиш дълбоко в душата
си
и никой от твоите ближни
да
не знае, че Христос ти се явил, но в живота ти
да
настане моментално промяна и от това
да
разберат, че Христос ти се явил.
Мъж
си
, видял
си
Христа, никому няма
да
разправяш, ще
си
мълчиш, но ще повикаш бедните, сакатите, слепите, клосните и ще им направиш едно угощение.
Всички хора
да
видят, че става една промяна в твоя живот.
“ – ще
си
мълчиш.
Туй са малки, дребни работи, които всеки може
да
направи.
Всеки може
да
направи едно угощение.
Така Христос ще почувства, че
си
Го видял.
Та ние, съвременните хора, мязаме на малките деца, даваме голяма оценка на нашите добрини.
Като направим една малка добрина, всички я знаят.
Сега ще ви приведа един пример за един богат американец.
Той правил големи благодеяния: дал 3,000,000 долара за постройката на една църква, дал 4,000,000 долара за направата на едно училище, раздал всичкото
си
богатство.
Казвал
си
: „Като ида горе, Бог ще бъде доволен от мене, че съм раздал богатството
си
“.
“ – „Дадох 3,000,000 долара за една църква.“ – „Ами името ти записано ли е между благодетелите?
“ – „
Да
, турено е там.“ –„Е, платено ти е значи. Друго?
“ – „За училище дадох 4,000,000 долара.“ – „Ами името ти между имената на почетните лица турено ли е?
“ – „Турено е, ами нали трябва
да
се знае, че има добродетелни хора?
Кажи ми сега нещо, за което
да
не ти е платено.“ – „Е, един ден бързах, имах работа, една бедна вдовица ме последва, молеше ме за помощ, имала малки деца сирачета.
Дадох ѝ един долар и ѝ казах
да
не ме безпокои, защото отивам по работа.“ – „А виж, за туй не ти е платено, може
да
те приемат на небето.“ Разправя свети Петър на Господа за всичките благодеяния на американеца и Господ казва: „Дайте му два долара, че и той
да
си
върви,
да
не ме безпокои“.
Добрият човек дълбоко в своята душа трябва
да
бъде благороден.
Той трябва
да
бъде като една дълбока река, че при всичките мъчнотии в живота
си
да
не се размътва.
Бреговете ѝ може
да
се размътват, но дълбочините
да
не се размътват.
Каква благородна черта е, след като го обидят, след като му създадат най-големите мъчнотии, той
си
подигне очите към Бога, и у него не се яви желание
да
отмъсти, а едно благородно желание, в името на Бога,
да
покаже тази Любов.
Сега наскоро аз имах случай
да
се срещна с един български офицер: като психологически пример ще ви приведа следното преживяно от него, което той ми разправяше.
Аз
да
я оставя
да
върви сама някъде, Боже съхрани!
Не стига това, но един ден тя иска
да
отиде в Германия,
да
учи немски език.
Тя ме моли: „За 3 месеца ми позволи
да
замина“.
Породи се в мене една борба: с какво право аз искам
да
бъда свободен, а нея ограничавам?
Нека и тя бъде свободна, мисля
си
.
Един ден ѝ дадох 5,000 лева и казвам: Иди в странство и стой колкото искаш.
Това беше първата вечер, когато спах спокойно.“ Казвам му: Ти
си
изпълнил Христовия закон.
Да
, но той е претърпял една вътрешна борба, вътрешна криза.
Ние всички ще минем през тия вътрешни борби, и невидимият свят ще изпрати една комисия
да
види как ще постъпим.
Съблазните непременно ще дойдат за изпит.
Сега вие искате
да
знаете дали Христос е доволен от вас.
За
да
направя мисълта
си
ясна, ще направя едно малко разяснение върху един термин, който мисля
да
употребя.
Христос е доволен от всички ви.
Често аз употребявам думите „положителни и отрицателни сили на природата“.
Един учител може
да
е доволен от учениците
си
, но не е доволен от техните упражнения, от техните тетрадки. Защо?
Един ученик може
да
е добър, морален, но при разрешение на задачата
да
има ред погрешки.
Аз подразделям тия сили на положителни възходящи и отрицателни възходящи, положителни низходящи и отрицателни низходящи.
Учителят му казва: „От твоите задачи не съм доволен“.
При това, за отрицателните сили аз употребявам друг един термин, аз ги наричам примирителни.
Те в
себе
си
са съграждащи, но не всякога са такива.
Казва Христос: „Горко на света от съблазните, защото неизбежно те ще дойдат; но горко на оногоз человека, чрез когото съблазънта дохожда“.
Ние постоянно се съблазняваме и мислим, че можем
да
намерим друг начин, друг път. Няма.
Единственият начин за издигане на човешката душа е човек
да
има абсолютна вяра в своите братя.
Вкисването произвежда разлагане у човека.
Жената трябва
да
има абсолютна вяра в своя мъж.
Да
допуснем, че вие имате един добър, обичен приятел.
Мъжът трябва
да
има абсолютна вяра в своята жена.
2.
Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът
,
НБ
, Русе, 1.10.1923г.,
Кравата все телци ще ражда.
Вълкът, колкото и
да
се развива, все вълк ще
си
остане.
Ако го чакаме
да
се развие един ден, та
да
се преобразува в човек, трябва
да
го чакаме милиони години.
Хлебец, житен хлебец и малко сиренце веднага ти дават сила и можеш
да
копаеш лозето.
Сега някои от вас може
да
се присадите на лозата туй християнство трябва
да
се новороди.
Които пият винце или които ядат хлебец?
Този човек, който е сега в плът, трябва тъй
да
се видоизмени, че неговите способности, неговите мисли
да
се повдигнат.
И не само схващанията и разбиранията му
да
се видоизменят, но и силите му
да
вземат друго направление.
Казвате: „Какво
да
правим с виното и ракията?
Сега ние вярваме само в това, че сме родени грешни, че трябва
да
умрем,
да
се готвим за ада, трябва
да
приготовляваме пари за ковчези, за гробове, нареждаме как
да
ни погребат.
“ Виното и ракията вие ги създадохте, вие ще се грижите за тях, а Господ създаде гроздето.
Вие можете
да
подслаждате виното, можете
да
правите особено, това е ваша работа, ще видите какви са резултатите.
Ще кажете: „Виното е хубава работа, трябва
да
има приходи, трябва
да
има едно перо.“ Питам, коя държава е прокопсала от това перо?
Питам, туй, което стана с Христа, не може ли
да
стане с нас?
Ние може
да
се видоизменим.
Някои държави сега са много умни, изваждат туй перо от своя бюджет.
Туй, което стана със светиите, може
да
стане и с нас.
Може това грозде
да
се консервира,
да
се дойде до един изходен път.
Присадете се на лозата, за
да
опитате този Господ, и то не само
да
го опитате, но и
да
го чуете.
Сега
да
дойдем до лозата в обществения живот.
Само умните хора са в състояние
да
поправят живота.
Искаш
да
извършиш едно престъпление, този Божественият глас на любовта ти казва: „Недей!
Христос казва: „Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът.“ В тази лоза циркулират соковете на любовта, а любовта е сила, която носи живот в
себе
си
, в живота се явява човешкото съзнание, в човешкото съзнание пък се явява човешкият ум.
Следователно, ако любовта не дойде в света, животът не може
да
се прояви, т.е., разбирам, живот на деятелност –
да
можем
да
се проявим.
Някой път може
да
дойдете до края на отчаянието
си
, този глас ще ти проговори.
Всички органически същества се различават по тази малка светлина.
Ако бихте били поне малко ясновидци, щяхте
да
видите, че всички същества се различават по тази светлина.
И когато човек се намира в едно затруднено положение, нещо му казва: „Не бой се, ще се оправят работите.“ И действително, няма
да
минат една-две години, всичко ще се оправи.
Даже и в обикновените хора, ако тази светлина е много голяма, тя може
да
се появи в лицето на човека.
Сега при този закон трябва
да
изучаваме условията, при които човешката душа може правилно
да
расте.
Ние имаме толкова големи загуби с гърците на солунския фронт, наложиха ни такава голяма контрибуция, всичко ни продадоха.
На гърците пардесютата им ще бъдат в хоризонтално положение, ще видите.
То е изопачаване на естествените сили в човешкия организъм.
Не бих желал българите
да
са на положението на гърците.
Аз ще ви приведа един пример.
Ще видите доколко са осигурени те.
Един земеделец имал един бик, който един ден пощурява, започва
да
рита,
да
бяга, не могат
да
го спрат.
Не, гръцкото осигуряване е глупаво осигуряване, гръцко, византийско осигуряване е то.
Туй момче се доближава до бика, туря ръката
си
на главата му и го пита: „Какво имаш?
Българинът не трябва
да
се осигурява като гърка.
“ „Не зная точно къде е, но на задната част на крака
си
имам един трън.“ Поглежда момчето, вижда в петата на задния му крак един трън.
В книгата на Талмуда има едно изречение за гърка: „И в гроба когато ти говори гъркът, не му хващай вяра.“ Туй е едно старо вярване, на старите египтяни за гърците.
Питагор трябваше дълго време
да
живее между гърците, за
да
ги разбере.
Момчето изважда тръна и бикът идва в своето естествено състояние.
Българинът, колкото и
да
е упорит, възприел е от гърците една черта – бърза
да
разбогатява.
Всеки иска скоро
да
разбогатява.
Трябва
да
дойде най-вещият лекар, който разбира как се вадят тръни, та
да
ги извадят, защото има лекари, които не могат
да
ги вадят майсторски.
Пак дойде лекарят, казва: „Пак ще вадим тръна.“ Вади го, но идва още по-тежка криза и казва: „Криза има, не мога
да
помогна.“ Значи лекарят не може
да
извади тръна.
Дойде свещеникът, казва: „Обсебил го лош дух.“ Извади требника
си
, чете, чете, моли се, поуталожат се малко болките.
Един казваше: „Будала бях аз.
Искаха ми шест хиляди лева, а не давах.
И после казва: „Не мога
да
му помогна.
А като влязох в затвора, дадох и двадесет хиляди лева.“ Като ти искат, ще дадеш.
Нека дойде някой, който разбира.“ Ако дойде един светия, той само като прочете една молитва, трънът излезе, понеже знае законите, знае как
да
вади тия тръни.
Та казвам, при сегашните условия, като дойде
да
говорим истината, ние се натъкваме на едно противоречие.
Аз задавам тогава въпроса, всички християнски народи насадени ли са днес на тази лоза.
Една грешна душа, която е живяла безчестно и изтезавала своите братя, заслужава
да
се охлузгат костите му.
Ако бяха всички насадени, всеобща война нямаше
да
има, а ние, съвременните хора, имахме най-жестоката война.
В другите времена хората излизаха на открито, биеха се, но след това скоро се примиряваха и събираха своите мъртви, даваха примирие
да
погребват мъртвите
си
, и пак война.
Ако искате
да
се избавите от член четвърти, един метод има.
Казваше ми един полковник, който паднал ранен във войната, следното: „Раниха ме, паднах в една мъртва зона, от която никой не можеше
да
ме спаси.
Вечерта дойдоха няколко войници, завързаха ме за ремъците
си
и докато ме извадиха, главата ми знае какво преживя, какво премина.“ Ние казваме: „Тъй писал Господ.“ „Е, това са интересите на нашия народ.“ На кой народ?
Няма
да
се присаждате нито на мене.
Интересите на българския народ са
да
избиват синовете му?
Тия лъжи
да
престанат.
Не, интересите на един народ, каквото положение
да
заема той, не му диктуват
да
върши глупави работи.
Аз ще дойда при тебе, ще ти покажа любовта.
За всички хора – кой на каквото място и
да
е, има място в света.
Казвате: „Ами какво
да
правим тогава с военните?
Учителят ще решава, а ученикът ще върви подир учителя
си
.
„Какво
да
правят съдиите?
“ Ще отсъждат истината.
Нека дойде при мене някой, който е напълно нещастен,
да
живее с мене една цяла седмица и след това ще бъде радостен, ще се разхождаме заедно.
„Какво
да
правят свещениците?
Мога
да
ви приведа един пример.
„Ами какво
да
правят със своите деца?
Западните народи са малко запознати с онзи символически език на източните народи, защото всеки един език
си
има закони, по които се развива, всеки един народ
си
има закони, по които се развива.
Източните народи изобщо са богати с тази символистика и духовният живот може
да
се изказва само с такъв език, символистичен.
Осигуряват ли ги?
Там
си
починахме хубаво, когато обикновено там стоят едва по десет-петнадесет минути – тъй е студено.
Ако вложиш на своята дъщеря едно хубаво сърце, светъл ум и диамантена воля, туй дете ще има крилца
да
излети.
Защо ние можахме
да
стоим повече?
Тя е като символ.
Символът на тази съвременна лоза е животът.
Ние
си
носим топла вода и само такава пием.
Никой от нас не се разболя и всички се върнахме бодри и весели.
Значи тази лоза, която е насадена в това лозе, има един лозар от небето, той ѝ е Отец, Бог, който разбира законите, знае кое време
да
я посади, каква пръст, каква почва, какви условия
да
ѝ създаде, как
да
я обреже и какви грижи
да
вземе.
Напиват се хубаво със студена вода и се разболяват.
Христос уподобява човешката душа на тази лоза и той казва: „Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът.“ Значи този земеделец е толкова умен, че той не може
да
пропусне
да
направи някаква погрешка в обработването на тази лоза.
Съвременните лозари използват само за вино, искат
да
накарат лозата
да
роди повече,
да
имат повече пари.
Ние казваме: „Топла вода ще пиеш.“ Хората ни се смеят.
Казвам, ако една седемдесетгодишна баба може
да
излезе на Мусала, и то не само
да
мине през най-лесния път,
да
се качи и
да
се върне,
да
мине през Бистрица, през южната страна на Марица и после се върне през Чамкория, това не е лесна работа.
Днес всички са лозари. Защо?
И от тази основа произтича любовта, от която пък произтича тази вътрешна радост, която всички ние хора на миналото и настоящето търсим.
Следователно навсякъде трябва
да
имаме едни положителни знания.
И когато говоря за тия знания, това са опити, те изведнъж не могат
да
се предадат.
Синът я представлява любовта, истинната лоза, а ние – пръчките, това е изявление на живота.
Христовото учение не е учение на теория, но е опитно учение, то е опитна школа, в нея има задачи за разрешение, има методи.
Сега съвременната лоза страда от филоксера и понеже лозата е емблема на човешката душа, то се прави един паралел, че откак влезе филоксерата вътре в тази лоза, тази филоксера се пренесе и в човешката душа.
Това можем
да
го опитаме.
филоксерата пречисти всички лози от Европа.
Сега питам всички, които сте се събрали
да
ме слушате, доволни ли сте от живота
си
, осигурени ли сте.
Писанието казва, че Христос говорил толкова много работи и ако всички тия работи бяха написани, щеше
да
се знае много нещо.
На един французин му дошло наум
да
пренесе лозата, но с това заедно пренесе и филоксерата.
Там, в разни банки, в разни дружества сте се осигурили.
Няма човек в света, който
да
е осигурен.
Христовото учение е насипано във вашите умове и сърца и ако Бог ви стане земеделецът, вие ще имате един жив опит и ще кажете: „Сега вярвам и опитах.“
Няма държава, нито общество, нито народ, който
да
е осигурен.
Аз бих желал за в бъдеще религията, за която ще говорим,
да
бъде опитана един, два и повече пъти и
да
кажем: „Аз вярвам, защото съм направил опити, а не защото дядо ми вярва.“ Хубаво, дядо ти може
да
бъде по-умен от тебе и ти можеш
да
бъдеш като дядо
си
.
Но за човешката душа още не са намерили каква подложка трябва
да
се тури.
Всички народи са фалирали, никой не е осигурен.
И тъй, на вас ви проповядват
да
се занимавате с Христовото учение, защото вие не го познавате, и тогава един ден член четвърти ще дойде и за вас.
Значи трябва един изкусен, опитен лозар
да
дойде.
Питам тогава, трябва ли
да
оставим възпитанието или обработването на човешката душа в ръцете на най-невежите хора на този свят?
И всички тия хора са били все осигурени.
Е, Господ
да
ни е на помощ.
Не, начело трябва
да
изпъкнат най-възвишените, най-благородните хора, със светли умове, с чисти души.
Сигурността има само едно място.
Не, отсега
да
се осигуриш.
За в бъдеще ония майки, които трябва
да
раждат, онази почва, върху която трябва
да
се култивират тия пръчки, трябва
да
бъдат добре обработени, най-добрите майки трябват, най-добрите почви трябват.
Сигурност има само в Божествената любов, сигурността е само в Божествената мъдрост, сигурност има само в Божествената истина.
На онзи българин му искали шест хиляди лева, не дава.
Сега гледат
да
бъдат здрави отвънка, а доколко са здрави умствено, сърдечно, доколко е добре възпитана волята им, то е друг въпрос.
Само в тях има осигуряване.
Дай ги, защото иначе – в затвора.
Стига жената
да
е здрава,
да
е снажна, тя се счита като дойна крава.
Имате ли ги, можете
да
живеете, колкото искате, и върху вас смъртта няма
да
има никакво влияние.
А който влезе в затвора – има страдания.
Като я пипнеш отгоре,
да
дава мляко.
Ако в душата на майката беше проникнала любовта, мъдростта и истината не като отвлечена, мъртва идея, а като жива идея, то, ако само би положила ръката
си
върху болното
си
дете, начаса ще го оздрави.
Трябва
да
излезем навънка.
Това гледат днес.
Благодарим за такъв затвор.
Питам, при тия схващания, които съвременните хора имаме, каква култура може
да
се насади?
Защото той имаше тази велика любов, мъдрост и истина и полагаше ръката
си
върху болни – на тази ръка имаше всичко това написано.
Да
не чакаме
да
ни турят в гроба, в затвора, че като ни охлузят всичките кости, тогава
да
давам.
Сега, слава Богу, всички вие спадате към християнската култура и християнските народи считат, че са от висока култура, че не са много набожни, не принасят човешки жертви и т.н.
Христос имаше тази сила, този Божи дух в
себе
си
и казваше: „Ти отче, който
си
земеделецът, искам чрез тебе тази пръчка
да
живее.“ И оживяваше. Защо?
Аз всичко бих дал, но в гроба
да
не вляза.
Не, когато християнските народи се поставиха на изпит, показаха, че не са отишли много далеч в своята култура.
Днес даже навсякъде има един вид едно безверие.
Този опит можем
да
го направим и сега.
И действително българинът, който е толкова практичен, казва: „Опасно нещо е
да
те заровят в тази черна земя.
Сега можем
да
го направим този опит.
Какво
да
правим?
В това, дали може
да
се подобри човешкото, или не.
“ Ще се насадиш на тази Божествена лоза, Господ ще ти бъде земеделецът, и тогава ще има вето, няма
да
има умиране, ще дойде вечният живот.
Всички казват, че може
да
се подобри, но за това се изисква един дълъг период, за това трябват милиони години.
Но ако във вашия ум има туй съмнение, няма
да
имате резултат.
Съмнението е един червей, който разяжда и малките, и големите растения и дървета.
Следователно, пусне ли един просветен ум в
себе
си
туй съмнение, то може
да
развали неговия ум.
Любов, която не може
да
издържи ден, два, на какво мяза тя?
Питам, в какво трябва
да
се съмняваме?
Ще ви приведа следующия пример.
Всяка капчица във водата трябва
да
бъде чиста от известни животинки.
Съвременната наука казва, че знанието започвало със съмнение, човек трябвало
да
се съмнява.
Събрали се вълците на конгрес и прокарали закон, чрез който решили за в бъдеще
да
не нападат овците.
Онази вода, която е чиста от органически вещества, тя е чиста вода, съдържа само своите първоначални елементи.
Изпратили делегати при всички млекопитающи, за
да
знаят как за в бъдеще ще живеят с всички свои братя и сестри в мир и съгласие.
Съмнението само по
себе
си
е отричане на една велика истина.
Един млад вълк, като отишъл при овците
да
им съобщи това тяхно решение, една млада овца се влюбила в него, защото той бил много красив.
Тогава задава се въпросът, съвременните християнски народи насадени ли са на тази лоза?
Той ѝ казал: „Ти бъди спокойна, не се безпокой, ние ще живеем в мир и съгласие, по любов.“ Майката дала съгласието
си
и те се оженили.
Можеш
да
се съмняваш.
Но твоят приятел може
да
е толкова далновиден, че отдалеч предвижда как
да
се държи с тебе и в постъпките
си
е отличен, благороден, но ти въпреки всичко това храниш съмнение към него.
Ако някой ми каже: „Аз имам една доброкачествена лоза“, ще му кажа: „Хубаво, ще я опитам.“ Преди десет-петнадесет години, мисля беше, ходих в Новопазарско и там директорът на прогимназията ме заведе в училищната градина и ми каза: „Ние
си
изписахме от Париж особени цветя.
След време обаче виждаш, че
си
се лъгал.
Но когато ви пипнат хиляда лева от кесията, ще ги обичате ли?
Дойде ти някой приятел, поседи, поразговори се с вас и
си
отиде.
Ако дойде някой и ми вземе всичкото богатство, ще кажа на драго сърце: „Нека го вземе.“ А в туй новото учение няма никакви обири, обирания.
След него ти потърсиш парите
си
тук-там, няма ги.
Да
допуснем, че аз имам стотина килограма злато и някой го вземе.
Ако тази пръчка е насадена на истинската лоза, която е Христос, който е любов, какво грозде трябва
да
даде?
Трябва
да
даде царско грозде, каквото се развива в Русия.
Търсиш пак, и не мине една-две минути, намериш ги.
Крадецът може
да
го носи сто пъти у дома
си
, то пак ще се върне при мене.
Та като го откъснеш,
да
си
кажеш: „Това е царско грозде за ядене.“ Сега някой ще каже – това са отвлечени въпроси, ние първо трябва
да
осигурим материалния живот, че тогава
да
се занимаваме с духовни работи.
Някои хора казват: „Пари, пари, пари.“ Аз казвам: „Магарето и хиляда килограма злато
да
пренесе, пак магаре ще
си
остане.
Малко сламица му трябва.“ Парите, това са енергията, която трябва
да
се пренесе за нашето развитие.
Първо трябва
да
се занимаваме с духовни работи, а после с материални работи.
Следователно Христос казва – ние трябва
да
подложим учението на Христа на един жив опит.
Можем ли
да
пренесем тази енергия в нашата кръв, в нашето сърце, в нашия ум, в нашата воля, това е злато, а
да
го туриш в касата
си
, това не е злато.
Чудни са съвременните хора, когато твърдят, че трябва човек първо материалния живот
да
си
осигури.
Най-първо човек трябва
да
се подсигури духовно.
Има формули, които той трябва
да
владее, за
да
знае как
да
се справя с материята.
Казваме: „
Да
живеем.“
Да
, но ние не живеем сега.
Ще дойде ден, когато хората няма
да
имат за разменна монета парите.
Кои хора са осигурени днес?
Следователно на първо място човек трябва
да
облагороди своя ум, а за
да
се облагороди човешкият ум, изисква се не – както казват съвременните хора, гранитна и желязна воля.
Някои хора са минали мъчението, сега са в труда.
Ако отидете в небето
да
си
купите нещо и предложите пари, ще причините на търговеца най-голяма обида.
Той ще ви каже: „Пари не ми трябват.“ Той ще счита за най-голямо щастие това, че идвате
да
вземате нещо без пари.
Там всички хора купуват нещата без пари.
Гранитната воля създава прах, а желязната воля – война, насилие.
Един ден, когато дойде времето всички
да
работят, но без
да
се измъчваме, трудът ще се налага чрез закон, мъчението – също. Защо?
И ако искате
да
знаете какво нещо е духовният живот, ще ви кажа: тук с пари, там без пари, тук с омраза, там с любов, тук с лъжа, там с истина.
Там всичко е точно обратното.
Диамантена. Казвам, ние, съвременните хора, и онези, които искат
да
следват христовото учение, трябва
да
имаме диамантена воля, воля, която пред никакви мъчнотии, пред никакви страдания
да
не прави никакви отклонения.
Когато обичаме някого, ние не го измъчваме, даваме му лека работа, но щом не го обичаме, даваме му мъчна работа.
И следователно, като се насадим на тази лоза, земята тогава ще се преобрази, животът ще бъде преобразен, земята ще ражда толкова много, че всички хора ще имат за ядене и пиене и умовете и сърцата им ще бъдат приготвени за тази нова култура.
А сега ние, съвременните хора, даже и вие, които имате свои възгледи, колко често може
да
се отклоните от пътя
си
.
Това не го говоря само аз, това са говорили много хора на миналото, това е една епоха и вие, които сте дошли до последните времена, отворете Евангелието и се запитайте насадени ли сме на тази лоза, познаваме ли Бога, готови ли сме
да
служим?
Накъде ще отидем, няма
да
питате това.
Някои казват: „Ние ще умрем.“ На мнозина казвам тъй: „Ти можа ли
да
докажеш, че има смърт в света?
Тъй гласи окултната математика.
Христос казва: „Аз съм истинната лоза.“ На друго място: „В дома на Отца ми много жилища има и дето отидете, ще дойде
да
ви вземе.“ Значи има други места, дето условията са по-хубави, отколкото тия на земята.
“ Че живеем, това можем
да
докажем.
Но че ще умрем, това никой не може
да
докаже, а при това всички хора вярват, че ще умрат.
Ако един човек вземе един вол и го трансформира във формата на човек, няма ли
да
го пренесе в друг живот по-добър?
Ако човек вземе една риза и я трансформира във формата на човек, няма ли
да
подобри условията на нейния живот.
Престава сърцето
да
тупа.
Онзи малкият орех, който е паднал от големия, той е част от него, но ако вие го посадите в добра почва и му дадете същите условия, същия брой години, той ще стане толкова голям, колкото и другия.
Следователно Христос идва
да
вземе хората,
да
ги преобрази,
да
им даде нови форми на живот и когато се отворят очите им,
да
кажат: „Слепи бяхме едно време, но сега виждаме.“
Следователно той съдържа в
себе
си
възможността
да
стане също толкова голям.
Аз мога
да
ви покажа в природата хиляди същества, на които сърцата престават
да
тупат, а при това напролет пак се събуждат.
И сега, ако ние приложим туй учение вътре в
себе
си
, ще можем
да
пораснем.
Те падат като в летаргически сън и напролет пак се събуждат.
Запример всеки един от вас
да
се запита откъде иде, защо е дошъл на земята и где отива.
Следователно реалното в света, това е животът, а смъртта, това е преходното състояние, това е по възможност най-минималната деятелност, която животът може
да
уподоби в даден момент.
Ще ви приведа един пример.
Има методи, чрез които вие може
да
се научите как
да
направлявате тялото
си
,
да
отидете в друг свят,
да
видите какво има там, че има ред и порядък.
Съвременните хора сме като онези затворници, затворени в своите мазгали, разбираме толкова, колкото виждаме.
Всяка година гледал
да
съкрати нещо от бюджета
си
, но не могъл
да
съкрати нищо.
Да
, но като ни извадят от тия затвори, ще видим повече.
Казваме: „Като умрем, ще познаем всичко.“ Не, Христос е проповядвал друго учение.
Следователно, когато ние, съвременните хора, заборчнеем и нямаме отгде
да
добием средствата
си
, тогава идва смъртта.
Той е казал, че трябва
да
намалим своята деятелност,
да
минем в най-малката деятелност.
Това е минималният кредит, който Бог дава на едно същество, за
да
може правилно
да
се развива.
Следователно от тази минимална деятелност трябва
да
преминем в истинския живот, дето условията са други, във вечния живот, в който не съществува.
Като казваме, че ще умрем, то значи, че ще се върнем към смъртта, за
да
ни пречисти тя от нашата грандомания.
Следователно Христос е имал друга задача – чрез смъртта
да
покаже на хората начин как
да
се освободят от ограничителните условия на живота, а тази смърт съществува навсякъде – в нашите сърца, в нашите умове, в нашата воля.
Всеки иска
да
има печени патки, пуйки, гъски.
Как ще се обяснят вашите отношения на един господар към неговия слуга, как ще се обясни положението на един син, който се е озлобил към баща
си
, или положението на една дъщеря, която се озлобила срещу майка
си
, или озлоблението на един ученик срещу учителя
си
, и обратно?
Как ще обясните всичко това?
Да
, за обикновения човек не отричам това – печените пуйки и гъски.
Но ако той иска
да
стане благородно същество, не му трябват тия неща.
Какво трябва
да
се прави?
И следователно Христос казва: „Разумният живот не седи в това изобилие, а в онуй дълбоко разбиране
да
владеем енергиите вътре в
себе
си
.“ Сега вие, които ме слушате,
да
не се обиждате от моите думи, от разсъжденията ми.
Многото ядене аз го оприличавам на една счупена стомна – колкото ѝ сипваш, тя все се изпразва.
Аз имам хиляда декара земя.
Ще ги посадя с жито и догодина ще има за всички по един самун.
Кои хора ядат много?
Ще му кажа: „Дай, братко, торбата
си
.“ Като му я напълня, ще се бия ли?
Не, осигуриха се всички.
Следователно ние, съвременните хора, страдаме от това, че нямаме любов, която
да
внесе живота.
Умирам, аз трябва
да
ям, за
да
спася живота
си
.“ Ами че той именно с това ядене разваля живота
си
.
Изгубили сме ние своята любов, своята надежда, своята вяра.
Неговият организъм се нуждае от една малка почивка.
Тази счупена стомна трябва
да
се засмоли.
Те в Бога не вярват, а дойдат при мене и ми казват: „Какво е моето щастие?
И сега ние възпитаваме нашите деца, че трябва
да
ядат много.
Туй възпитание е вложено в нас, но природата казва: „Когато
си
гладен, иде ядеш.
Когато не
си
гладен, ще постиш.“ И ако ние, съвременните културни хора, бихме се подчинили на този вътрешен инстинкт на глада, щяхме
да
бъдем десет пъти по-здрави, отколкото сега.
И ако ние се бяхме подчинили на ония наследствени качества на душата
си
, на ония благородни пориви, благородни желания
да
правим добро, които има във всеки един от нас, ще бъдем по-добре, отколкото сме сега.
Благодарение, че вярваш в щастието, защото щастието е един стимул.
Казвате: „Вълкът не е сега такъв,
да
правим добро.
Трябва
да
се грижим за
себе
си
.“ Но знаете ли как аз определям доброто за
себе
си
?
Някой казва: „
Да
правим добро.“
Няма
да
се минат и десет години, хората ще минат през една органическа криза.
Когато някой каже, че трябва
да
правим добро, аз разбирам, че както земеделецът трябва
да
посее петдесет-шестдесет декара земя с жито и
да
я обработва, защото от това зависи реколтата, така и всеки човек трябва
да
посее нивите
си
и от обработването им зависи тяхната реколта.
Доброто не седи в това,
да
дадеш едно петаче.
Не даде ли пашкул, опасно е.
Аз задавам този въпрос сега на свещениците, на вас, питам ви тази пръчка имате ли я.
Ако действително Христос е истинната лоза, а вие пръчките, то едно положение трябва
да
имате – каквито сте, трябва
да
имате любов, второто положение – трябва
да
имате вяра,
да
сте умни хора, защото според мене вярата е само за умните, за интелигентните хора, не е за простите хора.
Сега аз мога
да
ви проповядвам, че Христос казва: „Аз съм истинната лоза“, но вие може
да
си
кажете така: „Този човек дали ни говори истината, какви са неговите намерения, какви задни цели има?
Трябва
да
направим опит с всички хора.
Аз съм в състояние, готов съм
да
направя опит с всички майки и бащи.
Вие искате
да
знаете истината, нали?
Десет години са ми достатъчни, за
да
видят всички хора, че с неговите твърдения на окултната наука, че със силата на любовта можем
да
направим изменения.
Да
кажем, че от вашия дядо ви е останала в завещание една книга, не сте я чели.
Любовта съдържа всички най-възвишени трептения, тя съдържа този огън, в който всички вещества, даже и най-твърдите, няма
да
се разтопят и
да
ги кристализира,
да
ги оформи.
Всички са опитали това.
Когато сърцето ви е отворено, виждате, че всичко може
да
направите.
Можете ли
да
четете тази книга?
Изгубите ли любовта, нищо не можете
да
направите.
Ако моята свещ може
да
ви даде възможност
да
четете,
да
разберете съдържанието на тази книга, светлината ѝ е истинна.
Казват, че всичко може
да
сторят, но един ден дойде една баба и им казва: „Синко, и ние едно време бяхме като вас, но гледайте
да
се осигурите.“ И жената започва
да
се осигурява, започва
да
краде мъжа
си
.
Днес, утре го краде, осигурява се.
Но щом мъжът усети това нещо, започва
да
се сърди, любовта изчезва и всяка вечер има поливане, дъжд, плач и сълзи.
Бащата и синът също гледат
да
се осигурят един-друг, майката и дъщерята – също.
Така са изчезнали у нас всички благородни неща, благородни желания.
Можете ли
да
четете при тази свещ?
Няма защо
да
се осигуряваме.
Единственото сигурно нещо у нас, това е светъл ум, благородно любящо сърце и диамантена воля.
След като четете книгата и слънцето на хоризонта изгрее, тогава изгасете моята свещ, нямате нужда от нея.
Някой казва: „Ще дойда в дванадесет часа.“ А той дойде в един часа, цял час трябва
да
го чакаш.
Но на земята идва една светлина, при която и най-простите хора, и вие можете
да
знаете истината.
Англичанинът е изработил тази точност в
себе
си
.
“ Като пътувате вечер през някоя планинска местност, трябва ви водач.
И действително в природата всички неща са точни – изгряването на слънцето, движението на земята, всичко е точно навреме.
Всеки ще каже: „Водач ни трябва.“ Защо?
И животът, както е създаден, и той върви по този закон.
Защото може
да
попаднете в много опасни места, мнозина от вас може
да
си
навехнат краката.
Но питам, когато слънцето изгрее и цялата местност се освети, тогава всеки не ще ли може сам
да
пътува към тия високите планински върхове?
Аз ще ви оставя сега с мисълта
да
направите опит с туй велико Христово учение на опит, а не на вяра, защото ние не проповядваме сега вяра.
Следователно няма защо
да
търсите водач, когато имате светлината.
Вечерта се смрачава, стяга човешкия ум и сърце, както на коня турят такива капаци отстрани на очите,
да
се не стряска.
Питам, кон, който се стряска, трябва ли
да
го впрягаш?
Ум, който се стряска, всякога може
да
те хвърли.
Като дойде до вярата, ще почнем
да
я проповядваме в нейните малки проявления.
Той трябва
да
бъде възпитан, за
да
не те хвърли.
Да
кажем, че вие сте неразположени, болни сте, на умиране сте и лекарите казват, че сте осъдени на смърт и от нийде няма никаква помощ.
Направете един опит със
себе
си
, с някой ваш роднина, ако се намира на смъртно легло.
Кажете тъй: „Господи, аз отсега ще посветя целия
си
живот заради тебе, ще работя заради тебе, остави ме на земята.“ Ако ти или този твой роднина направи едно истинско изповядване, няма
да
се мине един час или един ден най-много според болестта и ще настане една криза на подобрение.
Вие дотолкова може
да
вярвате в моите думи, доколкото имате опитност.
Ако аз ви дам едно зърно грозде и ви кажа, че не е хубаво, вие, за
да
повярвате, трябва
да
го опитате с вашия вкус.
Никой лекар не е могъл
да
ѝ помогне.
Като проверите и се окаже, че е вярно, добре, но иначе можете
да
кажете: „Излъга ни той.“ Следователно всяка дума, всяко мое предложение може
да
го опитате в живота
си
.
Една вечер тя чела в една книга за резултатите на силната вяра, на любовта.
Ако е кисело, добре, но ако всяко мое предложение е вярно, може
да
го приемете.
И тя веднага става, напуща леглото
си
и почва
да
шета.
На мнозина съм казвал
да
направят опит с любовта, с вярата и те са успявали, но не обещавате ли
да
служите на Бога, няма
да
успеете.
Казвам: „Ти
си
един фалирал търговец.
Ще заложиш всичкия
си
живот, всичко, каквото имаш, и ще ти се помогне.
Някои опити може
да
излязат сполучливи, а някои може
да
излязат несполучливи.
“ „Аз вярвам от дяда
си
, от баба
си
.“ Добре, аз зная, че единият ти дядо беше много набожен, другият ти дядо – християнин.
Ще излязат сполучливи само ония опити, при които казваш: „Аз
да
оздравея, ще служа на Господа.“ Но преди
да
оздравееш, ще решиш, ще обещаеш и ще свършиш.
Във всички религии има една вярна основа, която е изопачена от служителите.
Всички религии почиват на закона на любовта, мъдростта и истината.
Всички религии от памтивека са проповядвали три велики неща: любов беззаветна, мъдрост постоянна и истина, която
да
озарява всичките умове.
Да
допуснем, че негде в полето живеят на стотина купчини мравуняци и
да
допуснем, че съзнанието у тях е събудено и един философ започне
да
ми разправя, че има някакви същества, милиони пъти по-големи от тях, и живеят около тях, те ще кажат: „Докажи ни това.“ Ако този философ би взел една от тези мравки и я постави върху
себе
си
да
го види, как ще го изследва тя?
Тя ще се качи по тялото му, ще почне
да
ходи по него и ще каже: „Грамадно нещо е това, грамадна планина, качих се на нея.“ Ще го опише тъй, както ние даваме описания за планините.
Например казват за Господа, че и той бил много голям.
Обаче, ако дойде този философ и бутне с крака
си
този мравуняк, те ще го почувстват и всички ще подскочат, ще кажат: „Земетресение.“ Не, казвам, само кракът на този философ ви заденал, а ако един ден този гигант тури своето рало върху мравуняка, всички ще помислят: „Потоп цял е това.“ Не, това е ралото на този гигант, а земята ни най-малко не се е подвижила.
Някои схващат това, но не могат
да
го проверят, обаче любовта всеки може
да
я опита.
Тъй щото ние, съвременните хора, имаме малко смешни схващания за природата.
И най-малкото същество в света може
да
схваща трептенията на любовта.
Той този Господ на любовта е достъпен на всички.
Ти отвори днес сърцето
си
и този Господ на любовта ще ти заговори.
Тъй щото знанията, които имаме, са относителни.
Казват, че Господ бил много далеч.
Не, не, ти отвори сърцето
си
и не ти трябва нищо.
И в света сега влиза нов тип човек, нов човек се създава, цяла раса.
Както едно време се създадоха Адам и Ева в райската градина, тъй и сега Господ образува райска градина и ще тури там новия човек.
В който момент го затвориш, нищо няма
да
получиш.
Всички трябва
да
минете през тази врата на Адама и Ева, за
да
минете през тази раса.
“ Тъй както минава водата през кюнците.
„Хайде
да
се почерпим по едно винце, по една ракийка.“ На този-на онзи, но туй силица не дава.
3.
Разумност в природата
,
ООК
, София, 18.10.1923г.,
Едно от най-великите проявления на Живата природа – това са страданията, това са скърбите.
И като отидете на Небето, няма
да
ви питат колко сте се радвали, но ще ви питат през колко страдания, през какви скърби сте минали.
Като дойдете на Земята, всеки пита богат ли
си
.
И ако
си
богат, интересува се за тебе; ако
си
беден, не се интересува.
А като отидеш на Небето, там те питат скърбял ли
си
, и по това те зачитат.
Ако кажеш, че
си
се радвал, казват: „Оставете този човек, той е харчил само.“ В радостта човек нищо не придобива, той само харчи готовата енергия.
И мен ми е чудно, че вие, които сте толкова умни, всички искате само Радостта.
Блажени, които гладуват и жадуват за Правдата!
Блажени, които страдат!
“ И при все това всички искате
да
бъдете щастливи.
Ами че две Евангелия в света може ли
да
има?
Казват: „Когато някой човек страда, това е карма.“ Кармата няма нищо общо със страданията и със скърбите в света.
Страданията и скърбите – това е езикът на Живата природа, това е езикът на Бога – първият език, с който Бог започва
да
ни говори, за
да
ни пробуди от дълбокия сън, в който Духът пада.
Бог го пораздрусва и казва: „Стани, синко, събуди се и започни
да
мислиш!
Кармата е езикът, с който ни се говори
да
не се отклоняваме от Божествения път.
Да
не смесвате скръбта и страданията с вашите грехове.
Питам тогава: ако е вярно това, че страданията са кармата на човека, тогава какви грехове е направил Христос, че страда?
Той, макар и
да
е Син Божи, дойде на Земята
да
научи някои уроци,
да
се усъвършенства.
Той дойде главно
да
научи онзи велик закон на Любовта, който Бог Му предаде:
да
научи как става жертвата, как Бог повдига падналите същества.
Този урок Христос трябваше
да
го предаде на своите по-малки братя.
Следователно страданията – това са Божествен език.
И аз ви казвам: когато започнете
да
страдате, вие сте в границите на разярения живот.
Страдате ли, Бог ви обича, не страдате ли, вие нямате нищо общо с Бога, с Любовта.
Сега вие ще кажете: „Защо са тия страдания?
“ Не забравяйте, че вашите страдания образуват радостите на другите, а вашите радости са скърби за другите хора.
Аз ще ви приведа един пример, за
да
изясня тази своя мисъл.
Дойдат в гората и конят по някакъв начин се освободи от юларя
си
– и хайде в гората.
Следователно нашите интереси в дадения случай не съвпадат.
Когато вие страдате, това значи, че вашият кон е отишъл в гората.
Ще гледате философски на тази работа и ще кажете: „Конят ми отишъл в гората.
Нека
си
почине, нека се поразходи, аз ще го почакам.
Вие, като ученици, ако не разсъждавате така, няма
да
имате една правилна философия за живота.
Той изключва всяко невежество, изключва всяко противоречие, изключва всяко насилие.
В Школата всички вие трябва
да
мислите здраво, и след като почнете
да
мислите здраво, ще започнете
да
прилагате тия принципи.
Сега някои казват: „Ама вие не живеете добре.“ Аз ще ви задам друг един въпрос: ако вие кажете, че вашият Учител не живее добре, я ми кажете, по кои правила не живее добре?
Трябва
да
ми докажете това!
Дайте ми онази мярка, с която се мери добрият живот!
И тъй, в дадения случай вие не може
да
знаете дали друг човек живее добре, или не.
В дадения случай само аз мога
да
кажа дали живея добре, или не.
Нито пък за вас може
да
знае някой живеете ли добре, или не.
Вие разсъждавате по друг начин.
Да
знаеш – това подразбира непродължителен период в даден момент.
Този период може
да
е една стомилионна част от секундата и ти не можеш
да
го мериш.
В този даден момент трябва
да
знаеш всичките възможности, които се съдържат в него, и
да
знаеш как
да
постъпиш.
Може
да
има сто милиона начина как
да
постъпиш, но от тия сто милиона начина на Целокупния живот имаш
да
избираш един начин, според който
да
извършиш едно добро дело.
Ще кажеш: „Какво ще направя, като отида при нея?
“ Ти като идеш при тази вдовица, ще извършиш своята длъжност, а именно с това свое посещение може
да
дадеш подтик на сто милиона други хора
да
направят Добро.
Ти може
да
имаш само тази длъжност днес.
В дадения момент ти не
си
пратен
да
идеш при всичките бедни, а само при една бедна жена.
Но ти
си
едно звено в Природата и когато туй звено се потегли от този Божествен принцип, всичките други звена от другите верижки, от другите върви, ще се наредят едно след друго.
В тази Божествена верига може
да
влизат милиарди халки, а ако ти се откажеш
да
вървиш напред, то втората, третата и всички други халки няма
да
се мръднат – и те ще се откажат; ако ти потеглиш напред, всичките халки на веригата ще се поместят една след друга.
На всяка мисъл, която дойде у вас, трябва
да
¢ дадете подтик, т.е.
не трябва
да
противодействате на Божествените мисли вътре в
себе
си
.
От туй гледище се определя законът за свободата.
Да
кажем, че буквата А представлява една Божествена мисъл, а буквата В – една човешка мисъл.
От тук следва, че когато двама души дружат заедно, те изведнъж в даден случай не могат
да
имат една и съща Божествена мисъл.
Аз ви казах, че една стомилионна част от секундата – това е един момент.
Значи тази мисъл, която е дошла в тебе, за една секунда може
да
се предаде на сто милиона души.
Като мине през сто милиона души в нашия свят, тя дава една единица.
И тъй, една мисъл, като мине през сто милиона души, за една секунда образува първата единица, първата мярка.
Следователно онзи, у когото има човешка мисъл, трябва
да
се подчини на онзи, у когото има Божествена мисъл.
Мъж или жена, брат или сестра – всички еднакво трябва
да
спазват закона.
Тя целия ден трябва
да
се подчинява на брата.
Тогава братът трябва
да
се подчинява на сестрата.
Страданията не са нищо друго, освен доказателство за това, че вие не сте се подчинили на разумната, на Божествената мисъл.
Всякога, когато не се подчиниш, в теб ще има една малка скръб, едно малко страдание.
“ Като ученици на тази велика Божествена школа вие ще имате тези мерки, с които
да
разграничавате правите от кривите схващания.
“ Ако след като станеш сутрин мислиш най-първо какво
да
сготвиш, у теб е дошла човешката мисъл.
Станеш ли сутрин, не мисли за човешкото, но започни
да
се молиш Богу, помисли за бедните вдовици и кажи: „Днес мъжът ми може и без готвено.“ Тогава и той ще каже: „Днес Божественото се проявява у жена ми, нека отиде при бедните.“ На другия ден пък може в мъжа
да
се прояви Божествената мисъл и той ще каже: „Днес няма
да
нося нищо за готвене, ще отида
да
посетя някои бедни.“ Постъпи ли така, и жената няма
да
се сърди, че не е донесъл нищо вкъщи.
Въздействате ли, непременно ще ви дойде едно голямо страдание.
Дайте ход на Божествените мисли, на Божествените желания, на Божествените действия!
Само по този начин може
да
растете правилно,
да
придобивате знание и мъдрост.
Всичко туй зависи от вашата свободна воля.
Никой не може
да
каже как сте изпълнили Волята Божия, само вие знаете.
Щом вие почувствате едно малко страдание, вие знаете как сте изпълнили Волята Божия.
Някой път човек може
да
се смее,
да
е радостен, без
да
подозирате в него някаква скръб.
Ние не можем
да
знаем каква е същността на нещата.
Следователно всеки човек, у когото разумното е започнало
да
се проявява, той трябва
да
проверява тия свои състояния, защото само след като ги проверява, той ще може
да
се домогне до тази вътрешна Светлина, която е необходима за живота.
Така той ще нареди живота
си
по най-добрия начин.
– Този, по който Бог е създал света.
По някой път ние казваме: „
Да
се обичаме!
“ Но как, по кой начин
да
се обичаме?
Да
, но как
да
става всичко това, ние трябва
да
знаем.
Например правилото е: щом някой брат започне
да
ти говори, спри се, наложи
си
всичкото спокойствие
да
го изслушаш докрай.
А пък ако братът ти говори Божествено, той няма
да
говори дълго време.
Сега вие ще ми възразите: „Христос е държал дълги бе¬седи, по няколко часа.“ Туй се нуждае от доказателство.
Една беседа може
да
е дълга, може и
да
е кратка.
Да
ви докажа това.
Започва
да
говори.
Едва-що А е казал десет думи, В го прекъсва: „Много говориш, стига, аз те разбрах.“ В този случай беседата е дълга.
Ако пък А и В са положителни, като започне А
да
говори, В се страхува
да
не би скоро
да
свърши, и току му казва: „Говори, говори, много малко е това.“ След като А говори два часа, В казва: „Говори още!
“ Значи беседата е къса.
Всичките съдържателни беседи са все кратки, понеже са моментни, т.е.
всяка една беседа е свързана с един малък момент.
Някой път някой човек говори много работи, но ти от цялата му беседа схванеш само една негова мисъл.
Това е беседата.
Другите работи ти не слушаш, а разсъждаваш само върху една мисъл: „Бог е Любов!
“ Друг пък взел друг пасаж от беседата.
Верующите ще кажат, че има разумност, но това трябва
да
се докаже.
Следователно късите беседи са по-съдържателни.
Ако ти запомниш цялата беседа на проповедника, ти ще бъдеш нещо като фонограф.
Това са величини, които трябва
да
се докажат.
А какво значи думата фонограф, можете ли
да
я изтълкувате?
Математиците имат правила, имат известни методи, с които може
да
докажат това.
Късите беседи подразбират определен момент.
Първото доказателство за това, че в Природата съществува разумност, е движението.
Всяко предложение в късата беседа е нещо отделно, като житно зърно.
Веднъж посято туй зърно вътре в тебе, то постепенно ще се размножава и след време тази беседа ще стане дълга.
Там, дето няма движение, не може
да
има разумност.
И ако разгледате цялата литература, ще видите, че тя се гради върху туй, малкото, останало от Христа.
“ Онзи, който може
да
констатира най-малкото движение между две точки, в него има зачатък на разумност: значи прави разлика, че един предмет се е преместил от едно място на друго.
Туй движение, което става във външната Природа, става и в мозъка на човека.
Растенето поражда чувстване, а в чувстването има радост и страдание.
Да
кажем, че имате точката А (фиг. 1).
Със страданието започва Разумният живот.
Тази точка е едно силово движение, един подтик.
Щом дойде Знанието, ще има Свобода, ще се прояви свободната воля.
Тогава Висшият разумен живот може
да
се прояви в своята пълнота, а това е целта, към която всички ученици на окултните школи в света се стремят –
да
подготвят почва за Разумния живот на Земята.
Като дойде горе до точката С, тази радост започва
да
слиза надолу.
Тези Божествени мисли трябва
да
се посеят в неговия ум, че за в бъдеще
да
няма нужда
да
се занимаваме с елементарни работи и
да
ги доказваме.
Под думата радост разбирам най-голямата интензивност на силата, с която започва всяко движение.
Ръцете пак на гърдите и после пак напред, но пръстите държим отдалечени.
Тя е краят, докъдето може
да
се достигне.
Оттук нагоре радостта не може
да
отиде.
Ръцете настрана, с бавно движение на хвърчене, после с постепенно засилване.
От тази точка С започвате вече с най-малката скръб, с най-малкото страдание, защото трябва
да
слизате, но когато слезете в точка В, имате най-голямото страдание.
От точка А започва радостта, С е точката на най-голямата радост, отдето надолу тя почва
да
се намалява, минава в малка скръб, която постепенно се увеличава и като достигне точка В, това е мястото на най-голямата скръб.
От точка В по-надолу туй страдание не може
да
слезе.
И тъй, в Природата има един закон, който превръща тия две енергии.
Човек накопява в
себе
си
тия природни сили, за
да
може
да
се прояви наново.
От Живота се ражда растенето – Р.
Значи животът ражда растенето, т.е.
той произвежда едно движение надолу, в низходяща степен.
Но за
да
се произведе това растене, изисква се разумност, защото животът може
да
се проявява само при една разумност в Природата.
Без разумност животът не може
да
се проявява.
Този живот се ражда от Любовта.
Първото проявление на живота е растенето, а понеже при проявлението на растенето влиза движението, то тук се създава условие за светлината.
Само при светлината може
да
има знание.
Когато мислим за ангелите, ние
си
представяме, че те живеят в една непреривна светлина, а когато мислим за Бога, трябва
да
знаем, че Той е Светлина без никакви сенки.
Следователно там, дето има светлина, има знание, а дето има знание, има един друг подтик в Природата, а именно, че в светлината трябва
да
има простор, свобода.
От С към В се ражда свободата, а свободата ражда свободната воля (фиг. 2).
Само при свободата се проявява свободната воля, а там, дето се проявява свободната воля, се проявява Истината.
Следователно вие не може
да
започнете с живота по обратен път.
В Божествения свят е така – всички неща растат от долу на горе.
Основата на всички неща е Любовта.
Не може
да
израсне нещо в света без Любов.
Любовта е основа за проявяването на какъвто и
да
е живот, на каквато и
да
е разумност, на каквато и
да
е свобода или свободна воля.
Туй може
да
го проверите: щом загасне Любовта, хората веднага умират.
Някой има апоплектичен удар в мозъка.
Значи няма свобода на дишането.
Следователно, когато някой каже, че животът няма смисъл, този човек вече не разсъждава правилно.
За
да
направите каквото и
да
е сравнение в математиката или в каквато и
да
е друга наука, вие трябва
да
имате предмет, с който
да
сравнявате.
Следователно във вашия ум имате мярка, а тази мярка принадлежи на Разумния живот, и тогава вие разсъждавате.
Казвате: „Животът няма смисъл.“
Да
, няма смисъл, но кой живот?
Там, дето има растене, има и едно малко чувстване, а там, дето може
да
се появи едно чувстване, има и растеж.
Щом чувствате, щом имате разумен живот, неизбежно ще дойдат и радостите, и скърбите.
И ако вие искате
да
имате живота, без
да
растете, без
да
чувствате, такива неща в Природата не съществуват.
Питам: вие досега виждали ли сте какво нещо е скръбта, какво нещо е радостта?
Някои казват: „Всяко нещо, което човек знае, той го вижда.“ Не може
да
знаеш нещо, преди
да
си
го видял.
Знанието произтича от виждането.
Трябва
да
видиш, за
да
знаеш.
И в Природата е така.
Най-първо се е появило чувстването и когато човек е придобил външни впечатления, на тази почва се е появил органът за досегашното гледане.
Например в глистите няма очи, което потвърждава мисълта, че очите се явяват късно.
И тъй, радостта и скръбта, това са две качества на всичките чувства, които се появяват в човека.
Вие казвате: „Защо светът не е така направен, не е иначе направен, че ние ли трябва
да
страдаме?
Вие сте родени
да
страдате, но вие сте родени и
да
се радвате; следователно вие сте родени и за радост, и за скръб.
Родени сте
да
живеете:
да
чувствате,
да
скърбите и
да
се радвате.
Защо имате толкова долно мнение за страданието?
4.
Разумният живот
,
МОК
, София, 21.10.1923г.,
Ние не искаме
да
разрушим сегашните ви схващания за живота, сегашните ви познания в науката, но казваме, че могат
да
възникнат различни възражения в умовете на хората.
Факт е, че водата съществува в света, знаем нейната цена, нейната полза, но как се е образувала, това е въпрос на бъдещата наука.
Вие още не сте започнали
да
изучавате истинската наука.
Тази наука, която сега изучавате в университета, е само предговор, приготовление за онази велика наука на бъдещето.
Сегашната наука представлява тухличките, необходими за строежа на онова велико здание на бъдещето.
В тия котли тя ще вари знанията, придобити от всички хора и ще ги събере в едно малко мускалче, както събират гюловото масло в такива малки мускалчета.
Всеки ще го носи в джоба
си
и ще каже: много работих през живота
си
и едва изкарах това малко мускалче.
И природата по същия начин вари в своите котли нашите опитности, знания, придобивки и изкарва от тях нещо малко, но ценно.
За една душа, която отива на небето, и най-малката игла
да
ѝ се закачи, е тежка.
И най-малката игла от този свят е в състояние
да
ви спре във вашия път.
Следователно всички желания във вас, които са в низходяще състояние, ще ви спрат и вие ще започнете
да
слизате надолу.
И тъй,
да
се повърнем към живота.
Ето защо ние трябва
да
се стремим към живота, за
да
добием разумното, а само разумното може
да
ни научи как
да
използваме условията, в които сме поставени.
Сега, всички вие сте млади, някои са свършили гимназия, някои са студенти, трети са свършили вече университета.
Всичко това е хубаво засега, но след 50–60–70 години вие ще бъдете стари и ще изгубите това вдъхновение, което имате сега.
Всичко, което днес ви въодушевява, ще се стопи тъй, както снегът и ледът се стопяват.
Докато свършите науките
си
, вие казвате: веднъж
да
свършим университета, че
да
станем учители.
Добре, свършите университета, ставате учители, учителствате 20–30 години и после ви пенсионират.
Питам ви: какво придобихте от всичко това?
Задайте
си
следния философски въпрос: какво е придобила онази воденица, която е смляла 15 000 тона жито?
По същия начин, ако и нашият живот минава през нас, както водата минава през воденичните колела, какво ни ползва?
Следователно страданията показват, че нашият живот е неразумен – нищо повече.
Защо страдаме?
Когато някой човек свърши по музика и може
да
свири добре, или когато свърши по рисуване и може
да
рисува добре, не се ли радва?
Радва се, защото има нещо разумно, с което може
да
се прояви.
Идиотът не може
да
се радва.
И тъй, вие не питайте защо идват страданията.
Щом дойдат страданията, кажете: ние трябва
да
бъдем разумни!
Вие, обаче, казвате: Защо Господ ми дава тия страдания?
Защо природата ми дава тия страдания?
– С тия страдания природата иска
да
ви направи разумни.
“ Страданието, това е езикът на природата.
Вие, учениците на Окултната школа, така трябва
да
схващате този въпрос.
Всеки ден имате поне по 10 случаи
да
проверите, че това е вярно.
Дойде ви някоя неприятност, кажете: аз трябва
да
бъда разумен!
Дойде ви някоя несполука, кажете: аз трябва
да
бъда разумен!
Казвате ли така, във вас ще почне
да
се явява една вътрешна светлина, едно вътрешно доволство.
Другото положение, което трябва
да
имате предвид, е, че животът, който сега ви е даден, не е произволен.
Всички мисли, чувства, желания, всички подтици, импулси, вдъхновения, които имате за доброто, са все резултати на тия разумни сили в живота, които работят върху вашия живот, за
да
го оползотворите в права посока.
Те никога не ви изнасилват, оставят ви
да
действате свободно, понеже работят разумно.
Но когато искат
да
ви покажат, че сте прегрешили, създават ви едно малко страдание.
Когато пък искат
да
ви покажат, че сте придобили нещо в това, което са ви учили, създават ви една малка радост.
Запример, ако сте лекар и разбирате живота разумно, вашите лекарства, вашите методи ще дадат добри резултати.
Той отиде при един болен, при друг болен, този пипне, онзи пипне, все дава нещо от
себе
си
и всички болни очакват
да
им помогне нещо.
Незавидно е положението и на един архитект или на някой агроном, или на какъвто и
да
е учен изобщо. Защо?
– Всички тия учени се занимават с известен отрасъл от науката, боравят с известни елементи, които седят по-низко от тях, и с това им оказват някакво влияние.
Лекарят например, изучава болезнените състояния на човешкия организъм; агрономът изучава условията, при които растат растенията; биологът изучава състоянията на клетките в организмите, как се развиват те и т.н., но всичко това още не е наука.
Ако съвременните хора биха имали тази нова наука, биха преустроили живота
си
.
Вие наблюдавали ли сте как се проявяват някои противоположности в самите вас?
Запример, някои ученици не могат
да
се търпят помежду
си
.
Вие говорите за морал, за любов, но дойде ли
да
проявите вашия морал, вашата любов, не знаете как
да
ги проявите.
Докато не разберете какво нещо е самият живот, не можете
да
разберете и Любовта, понеже вървите по еволюционен път – отдолу нагоре.
Следователно първо вие трябва
да
разберете резултата, за
да
можете после
да
разберете и онзи велик принцип – Любовта, от която животът произтича.
Като се разсъждава по този начин, съвременните хора изпадат често в догматизъм.
Всички хора разбират, че трябва
да
се живее, но как?
Казват: трябва
да
се осигурим!
Ще посеем нивите, ще изорем, ще съберем зимовището, ще напълним хамбарите – във всичко, което вършим, изучаваме закона на яденето.
Запитайте когото и
да
е след като умрете де ще отидете?
Всички казват: Не знаем,
да
поживеем сега горе-доле, както Господ дал, че за бъдещето няма какво
да
мислим.
Когато вземем втората стъпка в живота, тогава животът ще представлява преходна стадия към разумния живот, ще имаме правилно разбиране за нещата и всичко в живота ни ще се осмисли.
Не казвам, че не трябва
да
ядете, но яденето считам само като условие за живота, а животът е условие за проявяване разумното в света.
Сега, като разсъждавате тъй, вие изпадате в една погрешка.
– Вие мислите, че сте единствените фактори в света и затова казвате, че трябва
да
се грижите за
себе
си
, че трябва
да
се осигурите.
Вие трябва
да
знаете, че в живота на всеки едного от вас взимат участие както Божественият, така и ангелският свят.
И често меланхолията, песимизмът, които ви обхващат, че няма
да
успеете, че няма
да
постигнете желанията
си
, че няма
да
можете
да
се проявите, това са заблуждения.
Всичко ще се реализира във вашия живот, само че ви трябва търпение и постоянство, а вие бързате.
Друга капитална погрешка, която ви спъва, е тази, че вие се стараете
да
разберете външния живот, без
да
сте разбрали вашия вътрешен живот.
Щом искате
да
разберете живота първо отвън, а после отвътре, аз ще ви представя една картина според вашата философия,
Да
видите в какво положение се намирате.
Допуснете, че вие ми дойдете на гости и аз съм изготвил много вкусно ядене в една тенджера, но отварям капака на тенджерата и ви казвам: погледнете отгоре яденето и разсъждавайте, произнасяйте се за него, но без
да
го вкусите.
Ще може ли
да
кажете нещо за него?
Не, яденето първо трябва
да
се опита отвътре и тогава ще имаме верни, положителни заключения за него.
Някой човек страда.
Влез вътре в
себе
си
и ти ще разбереш защо страда, а не се старай
да
разбереш отвън каква е неговата скръб.
Някой човек се радва, а ти искаш
да
разбереш защо се радва.
Влез вътре в
себе
си
и ще разбереш защо този човек се радва.
Някой човек скърби или се радва, пък аз
да
вляза в
себе
си
, за
да
разбера причината на неговата скръб или радост.
Аз ще ви обясня как може
да
стане това и защо е необходимо.
Допуснете, че отивате в дома на някой ваш приятел и на двора още виждате неговото малко момиченце или момченце, че скача, радва се за нещо.
Оттук изваждам следния окултен закон: 3а
да
разбереш живота на другите хора, трябва
да
влезеш в
себе
си
,
да
знаеш как
да
отваряш ключа на светлината и
да
осветяваш всичкото пространство наоколо.
Само така ще разбереш причината на страданията и радостите в хората.
Светлина трябва на всички ви!
Човек разбира другите хора дотолкова, доколкото може
да
хвърли светлина в полето, в което те живеят.
Може ли
да
хвърли светлина, той ще ги разбере; не може ли
да
хвърли светлина, техният живот остава непонятен за него.
И тогава ние казваме: животът се разбира само при онази абсолютна вяра, която човек трябва
да
има към Бога, Който е цел и смисъл на разумния живот.
Всички същества се стремят към Него, защото Той осмисля живота им.
Ако животът ви се обезсмисли, ако вие се обезсърчите, още този момент отправете погледа
си
, ума
си
към разумното в света и помощта, която ви е необходима, ще дойде.
Постъпите ли така, в каквото положение и
да
сте, животът ви ще се осмисли.
Разправяше ми една млада майка своята опитност с нейното 10-годишно детенце.
От силна простуда то изгубва съзнание и температурата му се увеличава до 40 градуса.
Дохожда лекарят и като вижда детето в такова състояние, препоръчва
да
му се направи студен компрес.
Майката започва
да
приготовлява компреса, но в това време детето се съвзема и едва изговаря: „Не искам студен компрес, искам топъл, с топла вода“ – изказва тия думи и отново се унася, повторно изгубва съзнание.
От тук вадим заключението: скръбта с любов не може
да
се цери.
Разцепване, от което се ражда живот, разбирам, но разцепване, което произвежда смърт, не разбирам.
В това зрънце става едно разпукване, едно разцепване, и в него се явява силно желание
да
расте нагоре.
Тази силна енергия го отправя към слънцето.
Излезе ли на повърхността на почвата, страданията на това зрънце престават.
Тъй че всяко страдание се предшества от един силен импулс към живота, към дадена цел.
Тази цел може
да
ви е позната, може
да
не ви е позната, но вие всякога трябва
да
давате път на тия енергии, не трябва
да
ги подпушвате.
Имате ли това разумно или Божествено начало в
себе
си
, всичко може
да
постигнете.
Нямате ли разумното в
себе
си
, вие ще страдате, докато го придобиете.
Христос е изразил тази идея по следния начин: „Това е живот вечен,
да
познаят Тебе Единаго Истиннаго Бога.“ То подразбира: придобием ли разумното, това е живот вечен, понеже Бог е велика Мъдрост, велика Разумност.
Вие трябва
да
знаете, че всичко, което става в живота, е разумно.
Като казвам, че всичко в живота е разумно, не подразбирам, че всичко, каквото вие вършите, всичко, което вие разбирате, е разумно, но казвам, че всичко онова, което става в живата природа и което ни се налага отвътре по една необходимост, е разумно.
Затова всички трябва
да
бъдете смели и решителни,
да
знаете, че няма сила в света, която може
да
ви спъне и отклони от пътя, освен вие самите.
Сега, във връзка с този въпрос, ще ви запитам друг един въпрос: можете ли
да
познаете един човек, който сам
себе
си
не познава?
– Може
да
се познава само разумното.
Онези от вас, които учат философия, нека кажат могат ли
да
познаят неразумния човек!
Ако кажат, че могат
да
го познаят, това е крива философия. Защо?
Допуснете, че аз имам една кесия и вие казвате, че я познавате.
Питам ви: в какво седи познаването на кесията?
Познаването на една кесия седи в парите, които тя съдържа.
Но ако отворите тази кесия и прочетете колко монети съдържа и кажете, че съдържа 100 монети, казвам:
да
, вие сте прави, познавате тази кесия.
Тази кесия съществува за парите.
Но ако отворя една празна кесия, мога ли
да
я познавам?
Следователно, глупавите хора са празни кесии, а умните хора са пълни кесии.
Пълната кесия можеш
да
я познаеш, а празната кесия можеш само
да
я подритнеш.
Според вашата философия вие казвате: Аз имам нужда от една празна кесия, за
да
си
турям в нея пари, когато имам.
Тогава се заражда онзи средновековен въпрос: кое е съществувало по-напред, кокошката или яйцето?
Кое е съществувало по-напред, кесията или парите?
За следния път ще ви задам тема № 1: „Произход на яйцето и кокошката“.
Следователно, когато разумният живот се прояви в света, той носи със
себе
си
скръбта като необходим указател на пътя.
Затова разумните същества, когато се радват и благуват, всякога отделят половината от своето благо и го дават на онези, които страдат.
По такъв начин те разрешават правилно задачите в живота.
Аз ви говоря сега върху този въпрос, защото забелязвам, че често отпадате духом.
Някой път сте въодушевени, подигнати, мислите, че можете
да
направите всичко, но не се мине много време, виждам ви с оскубани пера и казвате: свърши се с нас!
Казвам: чакайте, не бързайте, сега са ви изпаднали няколко перца, но няма
да
се мине дълго време и перцата ви пак ще поникнат.
След 5–6 месеца наново ще можете
да
си
хвръкнете нависоко, вашето равновесие ще се върне.
Тия състояния на скръб и радост графически може
да
се изразят по следния начин: от точка A нагоре започва едно движение към точка C.
Тъй трябва
да
постъпвате като ученици на Окултната школа, като ученици на Любовта.
Тъй могат
да
се класифицират и всичките състояния на радост и скръб в живота.
Запример, при възходящето състояние от A към C вие харчите енергия, краката ви отмаляват, но понеже целта ви е високо нагоре, към C и се приближавате към нея, вие се радвате, защото щом стигнете в точка C, всичките жертви, които сте направили, ще се възнаградят.
Любовта не може
да
бъде нито по-голяма, нито по-малка.
Всички вие трябва
да
се стремите към здраво разсъждение, а не към обикновеното разсъждение.
започват страданията.
Щом започнеш
да
страдаш много, ще разсъждаваш защо страдаш, кои са причините и т. н.
Тогава вие казвате: всичко се свършва вече, няма накъде, ще се слиза надолу.
Това ви е необходимо, за
да
извлечете полза от тия страдания.
Понякога вие предизвиквате страданията преждевременно, а то става всякога, когато предизвиквате и радостите преждевременно.
Следователно, ако вие оставите нещата
да
текат по своя Божествен, естествен път, по законите, които природата е определила, страданията и радостите ще идват у вас точно на време и животът ви тогава ще бъде приятен и осмислен.
Сега, аз ще ви запитам: как ще ми обясните философски отде произлиза желанието в човека
да
търси радостта?
Ами че вие дотогава сте имали вяра в Бога, обичали сте своите ближни, но след като забогатеете, вие се отдръпвате от всички хора, започвате
да
мислите само за
себе
си
, загубвате вяра в ближните
си
, ставате краен егоист.
Какво е забелязано при радостите и страданията в живота?
Всичко това носи вашето нещастие.
Но ако при това
си
богатство можете
да
запазите вярата
си
в Бога и обичта
си
към ближните, това богатство ще бъде за вас едно благо.
Конят, върху гърба на който язди някой човек, страда, но за човека това е приятност, даже голяма радост.
Вие ще ми възразите: как ще свършим университет без пари?
Но ако конят на този човек успее
да
избяга някъде в гората, той се радва, скача, защото е свободен.
С пари ли се свършва университетът?
Туй, което ви помага
да
свършите университета, това е вашият ум, който Бог ви дал, а парите в този случай са заблуждение за вас.
Ако отидете в Америка, ще видите, че там има много бедни студенти и студентки, които свършват университета с успех само като ходят при някои богати хора и им помагат: палят им печки, работят в домовете им каквото намерят.
Някъде пък ще срещнете богати американски синове, бащите на които харчат по 40–50 000 долари годишно, но те не могат
да
свършат нищо.
Има изключения и за богатските синове, както и за бедните, но искам
да
кажа, че силата не е в парите.
Когато господарят се радва, слугата скърби; когато слугата се радва, господарят скърби.
Това не е абсолютен закон, но то е само съотношение на известни сили.
Богатият е беден, когато е неразумен; и бедният е беден, когато има всички условия
да
бъде разумен, а не ги използва.
При сегашното състояние, в което се намирате, при този преходен живот, който минавате, тъй трябва
да
гледате на нещата, за
да
може корабът ви свободно
да
плува и
да
не потъне някъде в морето.
За в бъдеще, когато животът се устрои другояче, тогава едновременно и господарят ще се радва, и слугата ще се радва.
Сега, вие трябва
да
се въодушевите с тия светли идеи,
да
знаете, че може
да
си
пробиете път към разумния живот и този път е положителен.
Още от памтивека, от незапомнени времена децата, които се раждат, идват със свити на юмрук ръце.
Тогава само ще разберете, че този път ви е предопределен и затова всичко разумно ще ви съдейства, за
да
го постигнете,
да
тръгнете по този предначертая път.
С това детето казва: аз идвам
да
завладея този свят.
То пораства, бори се с живота, пада, става, докато най-после един ден умре, разтвори ръцете
си
и ги спусне надолу.
Този човек казва: нищо не можах
да
уловя в живота
си
!
За в бъдеще децата ще се раждат с отворени ръце, което ще означава: ние сме млади, силни, ще се трудим, ще работим, за
да
придобием нещо.
Възрастните хора пък, тия, които са работили в живота, ще умират със свити ръце, което ще означава: аз нося една велика идея със
себе
си
и не съжалявам, че напущам този свят.
Обаче, за сегашното положение, в което се намира човекът, турците казват: „Теле дошъл, вол
си
отишъл.“
Страданията и съмненията във вас като ученици Ще се усилят много, но вие трябва
да
бъдете силни,
да
издържите.
Упражненията, които ви давам, са напълно естествени, тъй както природата действа.
Учениците на Окултната школа трябва
да
бъдат силни!
Природата всякога се проявява в човека, без оглед на това дали той съзнава това нещо или не.
В Окултната школа не могат
да
влязат слаби ученици.
Например, вървите някога по пътя и махнете с ръката
си
настрана, направите едно движение.
Там най-първо ще изпитат характера ви,
да
видят по любов ли живеете, или вършите всичко от страх.
– Влязла е в ума ви някаква мисъл, която ви безпокои, и с това движение на ръката вие я изпъждате навън.
Понеже сте във физическия свят, ръцете ви трябва
да
се движат съзнателно.
Ако вие проточите дясната
си
ръка наляво, всички разумни сили, които направляват това движение, са при вас.
Ще ви дам едно правило: Гневи се, без
да
си
разгневен!
Това движение изразява като че ви дават нещо и вие го взимате.
Проточите ли ръката
си
напред, ще вземете това, което ви дават.
Всинца вие носите бъклици с вода, но минете покрай някой човек, той ви казва, че еди-къде
си
има хубав, чист извор, и вие веднага изливате водата от бъклицата
си
и тръгвате
да
търсите посочения извор.
Някога ти кажеш на някой свой приятел: можеш ли
да
ми услужиш с една малка сума?
Той веднага бръква в джоба
си
, изважда пари и ти услужва.
Не изливайте водата от бъклицата
си
преждевременно!
Ти взимаш парите и
си
доволен.
Какво представлява бъклицата с водата?
Ако правите несъзнателни движения, вие напразно харчите енергията
си
.
Допуснете сега, че у вас се заражда желание
да
знаете всичко.
Всяко движение трябва
да
бъде осмислено и свещено!
Имате ли ясна представа какво значи
да
знаеш всичко?
Затова всички трябва
да
се стремите към красивите движения.
Всяко движение, в една или в друга посока, трябва
да
предизвиква съответстващи разумни сили, с които
да
можете
да
влезете във връзка.
Да
знаеш всичко, значи
да
можеш
да
определиш всички възможности и условия около дадена точка, в която се намираш за даден момент.
Всяка точка съдържа известни възможности, в които ти можеш
да
се проявиш.
Запример човек, който се моли, не може
да
държи ръцете
си
надолу, той ще вдигне ръцете
си
– a, b – нагоре, в положението на фигура A.
Тези възможности може
да
са 1, 2, 3, 10 или 100, но ако ти можеш
да
определиш всичките, значи, че знаеш всичко.
Човек, който иска
да
воюва за възвишеното, за благородното в света, също тъй издига ръцете
си
нагоре (в положение A).
Съвременните хора не искат
да
знаят възможностите само на своя живот, те искат
да
знаят възможностите и в живота на другите, но това няма
да
ги ползва.
Онзи човек обаче, който държи с двете
си
ръце – a, b – в тояга и се готви
да
воюва в света за низките, за обикновените работи, държи ръцете
си
надолу и се намира в положението B.
Действително, той знае техните свойства, знае законите, на които се подчиняват елементите при съединяването
си
един с друг, но за същината на самата материя, за същината на скритите сили в елементите той знае толкова, колкото и този, който никак не е учил химия.
Химикът казва, че водородът и кислородът се съединяват и се получава вода, но видял ли е това нещо?
Първото положение – A, и второто положение – B са хармонични движения, които са във връзка помежду
си
.
Но и едното, и другото положение – нагоре и надолу, изразяват полюси на живота, които трябва
да
се проучват съзнателно, защото само животът ще ви доведе във връзка с разумното.
Философски може
да
се възрази, че не съществува никакъв водород, никакъв кислород. Това.
че водородът и кислородът образуват вода, може
да
е така, може и
да
не е така.
Образуването на водата може
да
се обясни и по друг начин.
5.
Ще ви направи свободни/ Истината
,
НБ
, , 21.10.1923г.,
Да
, ти
си
един човек, на когото главата е дваж повече букова.
Аз казвам: Туй е един вътрешен подтик на човека, в когото се пробужда Божественото, защото човек е с двояка природа.
Това са факти вътре в природата.
Сега мнозина философи се спъват върху думата „свобода“, седят
да
доказват психологически какво нещо е свободата.
Ние няма
да
се занимаваме,
да
разнищваме свободата като някоя лукова глава,
да
видим от колко черупки, от колко люспи се състои.
И най-после, ще останат
да
живеят хора, на които главите са пълни с нещо свещено.
Това е механическата страна, това не е свобода.
Свободата има три отношения към човека: отношение физическо, отношение умствено и отношение духовно или Божествено.
И когато ние говорим за свобода, трябва
да
знаем за коя свобода говорим.
Всички съвременни народи воюват за свобода.
Това е чисто физическа, гражданска страна на свободата.
– „Е, 10,000 лева.“ – Ела у дома, аз ще ти ги дам, няма защо
да
вадиш револвер, аз съм свободен човек.
Тази свобода не е идеал, не е смисъл, това е предговор на онази велика свобода, към която душата се стреми.
Аз му тегля друг револвер, и той
си
снема ръката и скрива револвера.
Ако тази свобода е била действително истинска, то от памтивека човекът е воювал, един народ е освобождавал друг, мъже са освобождавали жени, жени са освобождавали мъже.
Щом не правя насилие, той казва: „О, ти
си
благороден човек“.
Да
, благороден човек съм, ще ти докажа.
А сега ние ще кажем там на този апаш, на улицата,
да
постъпва разумно, но трябва
да
знаем кои са причините, които са го заставили
да
действа така.
Ако дойдем до умствения свят, и там всички се стремят към свобода, кой
да
има правилни възгледи.
Той иска
да
живее един разкошен, лек живот.
Свободен трябва
да
бъде човек!
Там е кривата философия, че ние всички искаме
да
живеем на земята тъй, както ни подобава.
Сега, когато говоря за свободата, това подразбира най-висшето, което има у човека.
Ние знаем, че Истината ще ни направи свободни, и всички трябва
да
бъдем свободни. Как?
Само разумният човек може
да
бъде свободен.
Туй трябва
да
го имате предвид.
Живата природа е решила
да
даде тази свобода само на разумните хора, а другите, неразумните, тъй ги е ограничила, в бутилки ги е турила.
Не, трябва
да
извадим друго заключение: Нито богатството съдържа в
себе
си
благородството, нито сиромашията, но богатството съдържа в
себе
си
условия за постигане на благородството.
Питам сега: Ако хвърлите в морето един богат човек с всичкото му богатство, ще може ли
да
изплува?
Защото в тях има желание
да
вървят във всички посоки, а свободата подразбира движение в една посока.
Когато изтича онзи балкански извор, по всички посоки ли върви?
Не, той избира една, друга посока, и най-после, като
си
пробие път, върви в една посока.
Добре, но ако един параход пропадне, и ти, след като излезеш на сушата, нямаш хляб, а вътре в парахода има жито, то ако ти не вземеш една крина жито в твоята лодка, та като излезеш на брега,
да
имаш малко жито за посяване, ти не
си
постъпил разумно.
Следователно, когато ние искаме
да
осигурим един живот, нас ни трябва такова богатство, такова семе,
да
го посеем за благото на другите хора, за благото на своя народ.
И така, всички богати хора трябва
да
бъдат хора на идеи.
Никога не вика – „Елате
да
ми отворите път“, но сам
си
намира пътя.
Положително богатство, положителни знания трябва
да
имаме всички.
Ражда се едно дете.
Те очакват светът
да
се оправи, целият свят
да
стане свободен, че и те
да
бъдат свободни.
Но когато Господ ти изпрати туй дете, ти чете ли писмото, което Бог му даде?
Когато се изпраща един посланик за една държава, нали му дават такива акредитивни, препоръчителни писма?
То е необходимо, но този постулат тъй наречен, това изказано положение е невярно в основата
си
.
Този посланик ще дойде в държавата, ще се срещне с царя, ще подаде акредитивните
си
писма, ще поговори с него и след това царят ще го приеме.
Първоначално всички същества са създадени свободни.
И ако днес свободата е изчезнала от света, причината сме ние.
Донесете му ябълки, хубави шишенца, играчки, но това дете започне
да
ги кълца,
да
ги чупи. Защо?
Можем ли
да
турим ръката на сърцето
си
и
да
кажем: „Ние извършихме всички тия свещени работи, изпълнихме всичко разумно, което Бог изисква от нас“.
И вие вземете всичко това и го затворите в някой долап. Защо?
Ние трябва
да
погледнем прямо на тази работа.
Най-първо човек трябва
да
признае всички свои погрешки.
Спрямо
себе
си
той трябва
да
бъде безпощаден, не
да
се самоунижава, но той трябва, като разумен човек,
да
каже: „Аз трябва
да
бъда доблестен,
да
призная своите погрешки.
Аз съм по-горе от тези мои погрешки и мога
да
ги изправя“.
“ И въпреки това ние, съвременните хора, не спираме върху единствената причина
да
разрешим свободата по естество, принципиално, а търсим далечните причини.
Сега всички имаме една погрешка, че сме хора мстителни, хора на съмнението.
Християните търсят причината в някоя жена, която съгрешила в едемския рай, и на нея стоварват всичката вина.
Опитвали ли сте вие
да
се примирите с някого?
Но вие можете
да
разрешите този въпрос в самата природа.
Не само отвънка
да
се примириш и
да
кажеш: „Аз съм доволен“.
Идете
да
видите, че по-низшите животни сами разрешават въпроса.
Не, не,
да
си
кажеш: „Господи, заради Тебе, заради Твоята Любов, аз съм готов
да
се примиря“.
Конят ще чака
да
му снеме някой углавника, ще рече: „Дано се намери някой добър и благороден човек
да
ми снеме углавника“, а кучето ни най-малко не ще чака.
„Истината ще ви направи свободни.“ Тази свобода идва от разумния живот на човека.
Най-първо трябва
да
се яви Любовта.
Без Любов Истината не може
да
дойде.
Първото качество на Любовта е
да
направиш едно добро, каквото и
да
е.
– Когато почнете
да
мислите, както мисли Господ.
„Вюзлюбил
си
– казва Писанието – Истината у човека“, т.е.
Аз разбирам добро, този момък, като срещне някое бедно сираче момиченце, окъсано,
да
го вземе под ръка и
да
му каже: „Ти
си
бедно дете, майка ти е умряла, аз ще те взема
да
те поддържам.
възлюбил
си
Истината, която е скрита в разумното.
Това трябва
да
бъде първото чувство на Любовта, което се явява в една млада мома, в една млада майка, в един млад баща.
Бог люби Истината, защото само разумният живот носи Истината в
себе
си
, за
да
ни се изяви.
Това е първото чувство, което трябва
да
се прояви в когото и
да
е, в един проповедник, в един владика, в един учен, в един цар, в един беден, в един стражар.
Някой казва: „Аз искам
да
зная Истината“.
Нека и един стражар, като срещне някого,
да
каже: „Макар че съм на длъжност, и аз мога
да
ти направя една малка услуга“.
Когато се изявява туй житно зърно, наблюдавали ли сте как никне то, кога никне?
Да
, мъчно става, но онази мома не дава тъй лесно сърцето
си
.
Значи Истината може
да
се прояви само при Любовта.
Давате ли изведнъж сърцето
си
?
Любовта носи онези елементи, които са необходими за растенето.
Най-напред ще се преструвате, че не го обичате, ще го опитвате дали той ви обича.
Сега всички вие имате известни възгледи, нали, т.е.
вътрешно всинца се усещате, че не сте свободни.
Да
се определя: физическа свобода вие имате, защото, слава Богу, краката ви са прави, ръцете – здрави, очите – отворени.
Е, мислите ли, че Истината тъй ще ви се даде?
Физически несвободни, то значи краката ви
да
са свързани, ръцете счупени, очите затворени.
Аз мога
да
вляза
да
живея само в този дом, дето има Любов.
Истината казва: „Аз мога
да
живея само там, дето има Любов, Мъдрост; там, дето няма Любов, дето няма Мъдрост, аз се прощавам със своите сестри и
си
излизам“.
Свободата сега е минала към умствения живот.
Ако вие отидете в Англия, един англичанин не би ви обичал тъй, както обича
себе
си
.
Вашата търговия, вашето богатство, каквато и
да
е професия, почиват върху Истината.
И ако дойде друг един англичанин на масата при вас, веднага той ще заговори със своя сънародник, а ти ще се
усетиш
като един странник. Защо?
Ако вие сте един лекар, имате Истината предвид, ще бъдете един най-виден лекар; ако сте един адвокат и имате Истината предвид, ще бъдете най-виден адвокат; ако сте един свещеник и имате Истината предвид, ще бъдете най-виден свещеник; ако сте един държавник или какъвто и
да
е, имате ли Истината предвид, вие ще бъдете пръв човек в тази държава.
Ако сте една жена и имате Истината в
себе
си
, вие ще бъдете отлична жена и Господ ще пита: „Как е моята дъщеря Марийка?
“ Или: „Как е моята дъщеря Стоянка, Драганка, как е моят син Петко еди-кой
си
?
Ако при един българин дойде един англичанин, и българинът няма
да
прояви много любов към него.
И тъй, свободата е необходима за вътрешния растеж на онзи висш идеал, към който човек се стреми.
„Аз – казва някой – съм човек.“ Зове ли те Господ по име, или казва номер 1
да
дойде?
Всички вие имате един вътрешен, непреодолим копнеж, стремите се към Бога и казвате: „Аз искам
да
постигна нещо“. Какво?
Знаете ли какво значи
да
носи човек едно свещено име?
–
Да
направя нещо в света.
Да
носи някой името Иван.
Може
да
съградите една църква, това е външната страна.
На физическия свят той е готов
да
извади ножа
си
заради нея,
да
прекара 10 войни и
да
има 100 рани заради нея, това значи „Иван“.
Ако само със съграждане на църкви в света можеше
да
се донесе свободата на хората, то светът днес е пълен с църкви, навсякъде ги има.
А „Мария“ означава всички онези, които са готови заради Любовта
да
издържат всички страдания,
да
носят всички хули.
Някои хора казват: „
Да
се напълни светът с богомолци“.
Мнозина мислим, че ако сме силни, ще имаме свобода.
Идете навсякъде в света, църквите, с малки изключения, са пълни с богомолци, но при това свободата я няма още.
Силният човек може
да
бъде свободен само физически.
Ние казваме: Силен, богат трябва
да
бъде човек.
Ако
си
богат, ако
си
силен, можеш
да
бъдеш свободен само във физическия свят.
Най-първо вие ще
си
зададете въпроса защо сте дошли на тази земя.
Нима мислите вие, че един силен и богат човек във физическия свят може
да
бъде свободен в умствения свят?
Не. Нима онзи, който е интелигентен, богат в умствения свят, а беден, сиромах във физическия свят, има еднакви условия, както първия?
Необходимо е
да
разрешите този въпрос.
Умствено свободния човек трябва
да
бъде умен.
Ще бъде смешно за онзи ученик, който е дошъл на земята,
да
не знае защо е дошъл и откъде идва.
Отивам в Германия, трябва
да
зная откъде идвам.
А ние, когато кажем „духът на човека“, подразбираме най-висшето нещо – свободата.
„Дето е Духът – казва Господ, – там е свободата.“ Значи веднъж сме придобили сила, придобили сме Духът, тогава можем
да
бъдем свободни.
Дошъл съм в един университет. Защо?
А то значи
да
дойде Бог
да
живее вътре у нас,
да
се прояви и
да
слушаме Неговите съвети.
–
Да
следвам по химия, физика, инженерство.
Е, допуснете сега, че дойдат Божествени мисли вътре у когото и
да
е.
Не, строго трябва
да
определя
себе
си
защо влизам в този университет.
НАГОРЕ