НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
154
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
154
:
1000
резултата в
7
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Три правила за ученика
,
ИБ
,
БР
, София, 9.9.1923г.,
На всички тези категории ще дам съответни наряди.
Тези, които казват, че всичко е глупаво, ще им дадем много умни наряди.
Тъй както става, ще ви обясня психологическите резултати в някои отношения - образуват се ред негативни сили.
" Те трябва
да
излязат някъде.
Всякога в един наряд имаме за цел, щото Божествените сили, които действат в целия ни организъм (сърце, душа, ум и дух),
да
добият едно хармонично развитие.
Трябва
да
ги хвърлиш далеч от
себе
си
.
Ако в ума ви стане подпушване, в сърцето ви също, тогаз всичко у вас ще дойде в напрежение, няма
да
намерите спокойствие.
И много общества се разсипват от своите боклуци.
Тоз държи боклук, онзи държи боклук, почне
да
издава миризма.
Затова се казва: "Изповядайте се един на друг." Не само пред
себе
си
, но и пред своя брат.
Мъжът казва на жена
си
: "Никакъв наряд от тебе не искам.
Господ е казал: "
Да
изповядаш погрешките
си
." И тогаз ти ще почнеш
да
казваш погрешките
си
и това, Божественото ще наблюдава дали ще кажеш истината или не.
Прямо не искам
да
обясня причината.
Коригирания наряд ще го дадем на 50-100-200 души.
Сега някой път у вас се заражда някое настроение, тежко ви е.
Да
видим за една година какъв резултат ще има.
Трябва
да
довършим това, което има в природата.
Има ли го нещо в природата, то е вярно, няма ли го, не е вярно, Изпълняваш ли това, което става в природата, това е добро, ако не изпълняваш, това е лошо, ти
си
в разрез с Божествените закони.
Ти,
да
кажем, имаш някое неразположение.
В природата няма пиянство.
Природата е създала водата, от водата никой не се опива.
Да
кажем, че пътуваш, ала не
си
взел вода със
себе
си
, не
си
взел хляб.
Природата е създала водата, най-хубавото питие.
Следователно пиянство не съществува в природата, не трябва
да
съществува и за нас.
В природата непослушание няма.
В природата има послушание.
С каква точност, как се подчиняват те на волята Божия, вървят
си
по своя път.
Той
си
казва: "Кой ли е откраднал динята?
Ти
си
най-малкото същество и не искаш
да
изпълняваш волята Божия.
Вземете всички слънца.
Те всички слушат, те, които са големи, а ти
си
едно малко същество и не искаш
да
слушаш.
Казваш
си
: "
Да
му кажа сега истината, ама за една малка диня не струва!
Вземете във физиката силите, в химията елементите - всички те се подчиняват.
" Бостанджията казва на домашните
си
: "Един вагабонтин направи така и така." Ти ще се върнеш при него, ще му кажеш: " Колкото струва динята, ще ти дам." Ще кажеш, че
си
изял белязаната диня.
Като минеш покрай бостана, и
да
ти се яде диня, ще кажеш: "Ще мина и без диня." Ако ли пък е волята Божия, какво ще стане?
Следователно в природата послушанието е нещо естествено, а непослушанието - нещо случайно.
- Бостанджията ще е там и ще ти даде диня.
Трябва
да
слушаш не хората, а живата природа.
Бога значи трябва
да
слушаш, а не хората.
Но природата трябва
да
се слуша.
Не можел
да
си
намери покой, 99 души го измъчвали.
Ако не слушаш, ще бъдеш като едно животно, което
си
е изгубило пътя и ще се загуби някъде.
Дъждът от метеори, това са изгорели планети, които са изгубили пътя
си
.
Онзи му казва:" Не знам дали ще ти се прости; ще вземеш една изгоряла главня, ще насадиш 10 декара с дини.
Всички те са осъдени на смърт.
На всички, които минават, ще им даваш по една диня.
Те се обръщат на прах и падат навсякъде в пространството и изчезват.
Никого няма
да
пропуснеш.
Когато с това ти се простят греховете, твоята главня ще се разцъфти." Когато никой не те кани на бостана, ще вървиш и ще носиш жаждата
си
.
Някои от тях се покайват, някои се разсипват.
Ако слушате природата, във вашия ум ще има стабилност, ще знаете, че това е така, а не другояче.
Съвременният свят страда от такива анормалности.
Сега вие ликвидирате кармата
си
.
Малки работи произвеждат дисхармония.
Някои искат
да
се уредят.
Българинът казва: "Късо я режи." Някои казват: "
Да
вземем
да
ходим из горите." Из горите са ходили калугерите.
- Всички са в затвор.
Това показва на практика, че тази философия "
да
се уредиш" не върви.
Сега няма къде
да
бягаш вече.
Поканят те
да
станеш български министър.
Ти кажи: "Аз български министър не ставам." Станеш ли български министър, окултен ученик не можеш
да
бъдеш.
Аз знам един пример: един американец задига от господаря
си
10 милиона лева злато и избягва в Аржентина.
След 10 години се връща и казва на господаря
си
: "Ще ти дам парите, животът ми е непоносим, предайте ме на съда,
да
ме осъди." Та сега са дошли времената - ще се изповядаш, ще кажеш: "Не може вече така
да
се продължава."
Ще ти дадат подкупи, ще се оцапаш.
Ще кажеш: "Всичко ставам, но министър не ставам в България." Поканват те
да
станеш владика.
Ще кажеш: "Всичко ставам в България, но владика не ставам." Един окултен ученик трябва
да
избира скромни длъжности, не трябва
да
избира завидни длъжности.
Генерал не иска
да
става той.
И като не знаеш как
да
постъпиш, ще се компрометираш.
2.
Абсолютно най-малката величина
,
ИБ
,
БР
, София, 10.9.1923г.,
Тези запознавания стават, не когато човек много очаква, но след като много е очаквал и очаква; и след като е престанал вече
да
очаква, Белите Братя ще се явят.
Там се вземат известни решения по всички важни въпроси.
Срещата на всички най-видни ръководители на всички народи, среща на физическото поле в най-високото поле на физическия свят.
Тези места в Хималаите са непристъпни, даже невидими за човешкото око.
Трябва
да
имате едно ново разбиране, една нова философия.
Защото, когато имате любов в душата
си
, с присърце ще работите.
Когато нямате любов в душата
си
, най-малките работи са тежест в душата ви.
Ако имате любов, какъвто и
да
бъдеш – някой земеделец, овчар, някой обикновен учител в село – в тези положения ще събереш с любов опитност, ще
си
създадеш бъдеще.
Някои хора с високи длъжности, ги мислим за щастливи, обаче, ще ги претрепят някъде и в астралния свят ще
си
изкупиш греховете.
В цялата тази глава има едно пояснение, как вътрешното състояние на човека може
да
се изопачи.
Ако Стамболийски имаше вяра, щеше
да
остане жив.
Например, във вашите умове се заражда мисълта, колко опаки са били евреите, опак народ, още по-опак, отколкото българите.
Тези, с които Исус е имал спор, са били книжниците, най-учените измежду народа.
Но на земята никога не става със 100% сигурност.
Интересно е следното: Божествените работи с човешко око не могат
да
се видят и с човешки ум не могат
да
се познаят.
Някои ми предложиха
да
отида до Чамкория с техния автомобил, но аз отказах.
Всички ще се силите
да
имате едно основно вярване, т. е.
Най-първо, между всинца ви трябва
да
се образува една вътрешна връзка.
вярване на общите принципи, от които всички
да
изхождате.
Вашите материални работи
да
не разклащат вашето духовно положение.
Този, общият принцип, от който всички трябва
да
изхождат, то е принципът на ума, значи, в умствено отношение трябва
да
имате една мярка.
Вие седите и чакате,
да
развиете красноречието и след това
да
излезете, и изведнъж
да
говорите.
Тази мярка ние наричаме абсолютно най-малката величина в света, с която се мерят всички други величини.
Сега във вашия ум седи една идея: как това, най-малкото заповядва на всичко?
Когато хората шият с една игла, гледат върхът
да
е остър.
Не с тъпия връх почват
да
шият, а с острия.
Някой
си
казва: "При разговор какво ще му кажа?
Всичката сила, зад тази малка величина е наредена.
Всичките тези малки величини, които наричаме нищожни, зад тях стои онова, Великото Божествено.
– "Дали ще приеме това?
Това всякога може
да
го проверите.
" – Ще му кажеш: "
Да
се убиват хората,
да
се осъждат хората,
да
се воюва, това не е философия."
Може
да
вземете едно житно зърно.
Това житно зърно, само по
себе
си
, е способно
да
стане 10 – 20 и повече пъти по-голямо от Земята,
да
стане толкоз голямо, колкото Слънцето.
Ако сте млади, готови ли сте
да
помагате на старите?
То е способно
да
събере всички енергии от пространството и
да
се увеличи.
Те няма
да
ви заместят, но ще ви сменят, докато
си
почивате.
Другият закон: големите неща в света, великите неща в света, те нямат тази сила.Те имат обратния процес.
Защо вие, които по-рано сте минали по тоя път, защо
да
не сте в услуга на тях?
Малките неща Бог ги е направил
да
имат сила,
да
растат.
Ако специалният клас не беше се създал, младите сами щяха
да
се отделят.
Абсолютно големите величини пък имат свойството
да
се смаляват.
Те
си
виждат слабостите, идеи имат, но когато дойде до практическото приложение, там е по-мъчно.
Тяхната пък сила е в смаляването.
Учения, силния човек питаме, смирен ли е?
Вие, старите, какво трябва
да
направите с младите?
Знаеш ли великия закон
да
се смаляваш?
Ще поканите младите на угощение у вас и там
да
се чувстват като у дома
си
.
Не знаеш ли, ти
си
в самозаблуждение.
След 2 – 3 дни друг един брат
да
ги покани и т. н.
Абсолютно малкото ние го питаме: "Можеш ли
да
проникваш навсякъде?
Можеш ли
да
изпълниш всяка работа?
" Тези две мерки трябва
да
имате в ума
си
.
Има в тях идеи." – "Ако бяхме млади, щяхме
да
подкрепим старите и
да
ги разположим." Това е вече досетливост.
Щом имаш спънки в живота, не можеш
да
проникваш – значи не
си
абсолютно малкото, значи, много голям
си
.
Да
кажем, че Слънцето трябва
да
дойде на гости.
Те ще се дадат и на вас.
В природата специалните класове не са постоянни.
И при това, безопасно ли е това Слънце с всичките тези свои служащи, ако дойде на гости, какво би станало с вас?
Така те решават задачи в живота.
Значи, това Слънце трябва
да
се смали, за
да
ви дойде на гости, трябва
да
стане като най-малко слънце, като лоена свещица,
да
го турите на масата и
да
се разговаря с теб.
Трябваше
да
ги заведа в живата природа.
В ума ви трябва
да
залегнат две мисли: като ученици
да
се смалявате и
да
прониквате всичко.
Аз наблюдавам тези, които дялат дърво, което е много чепесто*: удари брадвата на една страна, на друга страна, трябва
да
му се намери дамара**.
Такова едно дърво искате
да
го разцепите.
"Млад човек" значи носител на Божествената Любов.
Ще му търсите дамарите, а клиновете в света – това са малките величини.
твърда е, наливате малко вода и тя се размекчава.
Тази година българите казват: "На тези от Бялото Братство няма
да
им позволим
да
имат събор." На всички нас стана мъчно.
Казваха
си
: "Така
да
направим, инак
да
направим,
да
направим постъпки пред царя, заявление
да
подадем,
да
отидем при министъра" и пр.
По кой начин трябваше
да
разрешим въпроса?
Представете
си
един пехливанин, който може
да
вдигне с ръце 2-3 коня.
И той заявява, че едно малко дете му взело кесията с парите.
Той му се моли: "Не ми вземай парите, дай ми ги." После намира човек и му казва: "Я кажи на това дете
да
ми даде парите." Среща втори, трети, четвърти, все ги моли
да
кажат на детето.
Този пехливанин
да
хване детето,
да
го пораздруса малко, няма ли
да
даде кесията?
Ще я даде.
Всички се поставят като този пехливанин.
Някои казаха: "
Да
отидем при министъра,
да
подадем заявление... " Аз тогава казах: Като дадете това заявление, какво ще стане?
Като разгледат заявлението в Министерския съвет, какво ще стане?
Спомням
си
, че поповете дадоха заявление при Александър Стамболийски,
да
се уреди заплатата им, но, освен че не им се уреди заплатата, но им се намали бюджетът с 30 000 лева.
У всинца ви има тази слабост, щом дойде злото.
Философски приказвате много добре, но щом дойде зорът, казвате: "Дай кесията, ти
си
добро момче." На вас са ви дали една задача.
Аз отидох в Търново, дойдох
си
в София и
си
казах: Малкото дете ще дойде
да
вземе кесията.
Всички тези ученици, които вярват в Бялото Братство, казват: "Това дете взе кесията, отиде кесията." Тази картина е много смешна.
Дошли слоновете и когато били пред една паяжина, царските хора казали: "Макар и
да
сте много силни, но ако се допрете до тази паяжина, от вас нищо няма
да
остане." Десетте слона гледали, гледали и се спрели пред паяжината.
Питам: Тази паяжина може ли
да
спре един слон?
Това е самата мисъл, че може
да
ви се случи нещо опасно.
Слоновете трябваше
да
си
вдигнат опашките,
да
минат през паяжината и
да
си
вървят по пътя.
В този въпрос сега се издава слабата ви страна.
Най-напред мислете, где трябва
да
се направи съборът, независимо от тях.
Може
да
ходим на Витоша, може и на Мусала.
"Земята и небето може
да
преминат, но една рязка от Божия закон не може
да
премине." Никой няма, дето
да
се е противил досега, и
да
не е бил тъпкан.
В духовната наука, при развиване на силите, има една опасност.
Тя се крие в следното: неизхождане от законите, които съществуват в природата.
Ако някой развали вашата аура, разстрои аурата ви, във вас никаква сила не може
да
се развие.
Тактиката на светските хора е: ще дойде
да
ви сплаши, ще изгори къщата, ще ви вземе парите, ще ви уплаши, ще произведе разстройство във вашата аура.
Тогаз ти
си
уплашен и силата ви не може
да
се прояви.
Няма
да
допуснеш страх в душата
си
!
Няма
да
допуснеш
да
ти се обели кората.
Някой може
да
размъти аурата ти, някой твой близък: жена ти, слугата ти.
Размъти ли се аурата, човешката сила е вече парализирана.
Няма
да
се размътваш.
Тоз, който иска
да
работи, трябва
да
бъде тих и спокоен.
Най-първо, къщата ти не може
да
изгори.
Те се опитват
да
го горят, но къщата гори, без
да
изгаря.
Вие сега трябва
да
се радвате на едно нещо: това противодействие, което те извършиха, ги доведе в стълкновение с нас.
Силният може всякога
да
вземе.
Първото нещо е: трябва
да
спазвате пълно равновесие.
Всички тези неща ще дойдат.
Но силата ви, силата ви седи в онова тихо, спокойно състояние.
Да
допуснем, 10 души въоръжени.
" Искат
да
ви убият.
Ако можете
да
спазите това спокойствие, вие ще ги парализирате: те така ще
си
останат.
Вие ще тръгнете, ще влезете между тях и ще
си
заминете.
Вие ще
си
кажете: "В името на всички Божествени сили, вие не сте господари на положението." Ще кажете: "Цъкайте сега." Те нищо не могат
да
направят, не могат
да
цъкат.
– "Но могат
да
ме убият" – ще кажете.
Попов: Трябва
да
е ясновидец.) Вие сте ясновидци всички.
Вие всички можете
да
станете ясновидци.
Моментално може
да
станете ясновидци.
Аз ще ви обясня сега: ясновидството почива на един велик закон в природата.
Но аз мога
да
ви направя всинца ясновидци.
Всеки един от вас може
да
бъде ясновидец.
Вие може
да
помислите, че това ще е една магия.
Ако аз наглася един микроскоп, който увеличава един милион пъти и погледна в него, ще видя чудесии.
Вие гледате на същия микроскоп отдолу, настрани и казвате, че не виждате нищо.
Нагласявам микроскопа и казвам: Гледай сега отгоре.
Казвате: "Сега виждам." Нужно е
да
се поставите в съприкосновение с тези лъчи, които природата има.
В 5 минути може
да
успеете.
Само отстранете всички тези външни впечатления, изолирайте се.
Нали през микроскопа гледаш с едното око?
Значи, окото ти трябва
да
бъде съсредоточено към предмета.
Ако във вашия ум имате тази сила,
да
изолирате всички впечатления от външния свят, веднага ще се отвори другият свят пред вас.
Всички тези външни впечатления, които идат, те размътват, произвеждат сътресение в ума.
Ще се научите първо
да
концентрирате ума
си
.
Имаш
да
даваш 10 000 лева – забрави полицата, отклони от мисълта
си
тази полица.
Тогава оня, комуто дължиш, може
да
си
каже: "Защо съм аз жесток?
" Ти не трябва
да
се страхуваш.
Да
кажем, той ти дал 10 кила жито, но това жито не е произведено само от него.
Ти ще
си
кажеш: "Нямам
да
му давам, но Господ
да
ми каже, как трябва
да
постъпя." Ще отдалечиш полицата от ума
си
.
Ти
си
един лекар.
Окултният ученик трябва
да
има едно изкуство.
Не можете
да
бъдете ученици, ако нямате едно изкуство.
Онези, които ръководят твоите съдбини, те са нагласили как
да
платиш полицата.
Един лекар ходи при някой болен, втори ходи, никой не може
да
помогне.
Ти
си
лекар, тази способност имаш зародена в тебе.
Имате 9 души братя – нуждаещи се.
Давате им по 10 000 лева.
Тези пари няма
да
харчите за друго.
За ядене няма
да
ги харчите, нито дрехи ще
си
направите с тях.
Ще се освободите от тях, като ги дадете.
Тези мъчнотии, които сега има в света, те са благоприятни условия, които сега се дават за развитие на вашия ум, на вашите сили.
Искам
да
ви наблегна на мисълта, че силата е в нашите ръце, силата е вътре в живата природа и имаме ние възможност
да
си
помогнем сами.
Идваха при мене някои приятели, даваха ми разни планове (по забраната на събора).
При тези въпроси има няколко начина.
Обаче ние сме оная, тихата вода – мълчание отгоре, а работа отдолу.
Повече уповавайте на вътрешната страна, на Бога, отколкото на
себе
си
.
Ще имате случай
да
се запознаете със силата на Бялото Братство, което действа.
Сега тук, колкото сте от учениците, колкото души сте, вие можете
да
направите 52 опита през тази година.
Тези малки опити ще бъдат, за
да
се види, колко сте силни.
Да
кажем, че някой от братята се намира в едно състояние на недобро разположение на духа (вътрешно, семейно).
Ще дам една задача,
да
видим, дали можете
да
му помогнете.
Тези опити ще бъдат различни.
Например, аз ще ви дам известни символи, известни бележки и
да
видим, какво можете направи.
" Такъв може
да
е един от опитите.
Другият опит може
да
е следващият: ще излезеш и ще тръгнеш пак, и първия човек, когото срещнеш по пътя, ще го спреш.
Ще му кажеш: "Приятелю, имам
да
ти кажа нещо." Той ще седне, ще седнеш и ти и ще му кажеш: "Имам
да
ти кажа много важно нещо." – "Е, какво?
Ти
си
беден човек.
Той като
си
отиде, ще приказва на жена
си
.
Това е една задача.
Ще му кажеш, че наследството му може
да
е в Русия, Америка, Индия, юг, Русия (север) е истината; Америка (запад) е материалният свят; Индия (изток) – ум; и юг – добродетелта.
Друга задача може
да
бъде следната: ще срещнеш едного и ще му кажеш: "Ти
си
болен, аз имам лекарство за теб." Не може
да
се даде опит, който не е в пълно съгласие, в хармония с природата.
Добрев: Ами ако срещнем няколко души?) Щом е задача, ще срещнеш само един.
Ако срещнете много, вие ще влезете в града и ще
си
изберете, който човек искате.
Значи, задачата се обръща.
Някои, като се събират, постоянно изпращат мисли,
да
се разстрои това или онова.
Вие се оградете така: теглете еднаж един светъл кръг, изобразете около
себе
си
светъл кръг.
Застанете в центъра на тези кръгове и
си
кажете: "Със силата на Духа Божий всички лоши мисли
да
се разсипят,
да
се разпръснат." (Брат Епитропов: Кой е начинът за съобщаване с Белите Братя?) Вчера аз ви дадох начин за съобщаване с Белите Братя.
А когато пък въвожда Първороднаго във вселената, казва: "И
да
му се поклонят всичките ангели Божии." Значи, трябва
да
има Един, Който
да
ви въведе.
Формално няма
да
стане.
3.
Окултният закон за противоречията
,
ИБ
,
БР
, София, 10.9.1923г.,
С Бога ти дълго време няма
да
може
да
разговаряш, но една аудиенция от една секунда ще може
да
имаш.
Ти ще
си
кажеш: "Господ ми каза това, аз ще търпя." Щом започнеш
да
търпиш, умът ти почне
да
работи.
Та, ще
си
турим една цел, именно, любов към Бога.
Само когато познаем Бога, ние ще познаем ближните
си
.
Да
направите сега едно упражнение.
(Направи се упражнението.) Поставя се лявата ръка отпред вляво, с пръсти, обърнати нагоре и отдалечени един от друг.
Турците казват: "Денемеси бадевадър" ("Опитът е без пари").
Ще наблюдавате, какви резултати ще даде.
Той
си
казва: "Ти
си
стар човек, свършил
си
университета, 44-годишен
си
, с това ли ще се занимаваш?
Аз ще ти докажа, че зная повече." Ще му кажеш: "Ако ти
си
много учен, кажи ми, колко атома има вътре в слънцето." Понеже той ти казва, че всичко знае, ти ще му кажеш: "Я ми изчисли квадратурата на кръга." Ти ще му кажеш: "Ти като не знаеш, мълчи там." Дай му мъчна задача,
да
мълчи.
Да
те познае, че ти
си
умен.
" А после ще ти казва, какво
да
правиш.
Този обективен ум ти казва: "Ти, като
си
вдигнеш ръцете нагоре, светия ли ще станеш?
" Каквото и
да
правиш, ще те критикува.
Изобщо, във всички общества, школи се срещат противоречия в живота на ученика.
Щом човек влезе в една окултна школа, каквато и
да
е, непременно на пътя му ще се изпречат известни мъчнотии.
Едно малко обяснение:
да
кажем, че решите
да
следвате в университета в София или отивате в странство.
Най-напред ще се изпречи въпросът, къде ще трябва
да
намерите квартира, после трябва
да
намерите гостилница, после ще трябва
да
се съобразявате със средствата.
Доколкото е възможно, ще ги набавите, а тези, които не можете, ще гледате
да
използвате от някои свои другари.
Сега сте влезли в окултната школа, понеже сте завършили, тъй
да
кажем, училището на света.
Можете
да
си
кажете: "Що ни трябваше
да
се занимаваме с окултни въпроси?
" Обаче, природата не търпи празноти, празно стоене.
Може
да
работите съзнателно или несъзнателно.
При сегашните условия,
да
вземем птиците, зайците, свободни ли са те?
Една птица, както
си
пие, стрелят върху нея.
Всички на страх.
В една школа, най-първо, ученикът като постъпи, у него се възражда едно идеално желание, той влиза в школата с ентусиазъм.
Като не може
да
преодолее някои мъчнотии, той се обезсърчава.
Онзи ученик, който е скъсван, как е сгушен, ходи, като че не е у дома
си
в училището.
Тоз, който е скъсан, има опасност
да
пропадне.
У него се заражда страх.
Като ви скъсат, като пропадне задачата ви, появява се страх.
Ако са такива, ние отсега
да
напуснем школата.
В тях има дълбоко разбиране природата на своя ученик, неговите дела, миналото, какво може
да
излезе от него и ще му даде всички упътвания.
Ще дойдат някои мъчнотии във вашия живот.
Най-напред ще станете недоволни от
себе
си
.
Ще можеш
да
се изправиш.
Но и тогаз можеш
да
се оправиш.
Най-първо е нужно следното: всеки един от вас трябва
да
има определена програма, която той иска
да
постигне в този живот.
Цар не може
да
стане.
Това ще го изключите из програмата
си
.
Милионер не може
да
станете.
И това ще го изключите из програмата
си
.
Да
станете някой учен, знаменитост,
да
се прославите в света – и това не е в програмата ви.
Може
да
станете някой селски учител, на тези деца
да
бъдете полезни.
Ще започнете
да
работите в тази окръжающа ви среда и ще те благослови Господ.
Ако станеш министър, ще те затворят, вестниците ще пишат за тебе, в затвора ще стоиш 4 години, без
да
те съдят.
После ще те осъждат.
Искате
да
бъдете първи в класа,
да
бъдете любимец, но не можете, защото имате слабости, които вашите другари почват
да
използват.
Тогава или трябва
да
напуснете класа, или
да
се примирите, докато свършите.
Казвали са Му: "Ти
си
обикновен човек." Мойсей – също.
След 2000 години евреите още
си
мислят за Христа така.
Това е в реда на нещата.
За в бъдеще, когато целият строй се измени, когато дойдат нови хора, тогаз – друго.
Но при сегашната култура, ние трябва
да
се подготвим
да
посрещнем някой път неща, които ще бъдат неприятни.
Ние ще бъдем умни, всичките тези неприятности
да
ги използваме.
От друга страна, аз бих ви съветвал
да
концентрирате ума
си
,
да
дойдете в по-близка връзка с Бялото Братство.
И то ето как: когато помислите за най-възвишените качества – любов, мъдрост, смирение, кротост, въздържание, честност, постоянство, всичко, което можете
да
намерите най-хубаво в живота, всичко това ще го отправите към тези Братя и ще кажете: "Това е в тях." Тогаз вие ще ги привлечете.
Апостол Павел казва: "Без вяра не може
да
се угоди на Бога." Ще вярваш за Бога, че е най-добър, най-благ.
Бог
да
ти се изяви.
Ако един ученик хвърли всичката вина на своя учител в класа, какво ще спечели той?
Колкото и
да
е доблестен, той ще бъде неспособен, ще изгуби най-напред охотата
да
се учи.
Ще изгуби онова вътрешно разположение –
да
учи.
Ние казваме: "Имаме воля, имаме силна мисъл." Може
да
направите опит за това.
Един ваш брат ще легне и 6 души от вас, от най-силните, ще се наредят около него.
Ще го държат отдолу с пръстите
си
така: двама братя ще поставят пръстите
си
под нозете му, други двама под слабините и други двама – под главата.
Като го издигнете до известна височина, ще почнете
да
си
сваляте пръстите надолу и той ще остане във въздуха.
Но няма съвсем
да
си
отдалечите пръстите.
Между пръстите ви и тялото му
да
има четири пръста разстояние.
Ако той остане във въздуха, това ще ви докаже, че имате сила.
Ако не можете
да
направите това, ще кажат: "Де ви е силата?
" Ако направите този опит веднъж-дваж, може
да
нямате резултати, но ще опитате.
Ще концентрирате мисълта
си
, ще насочите мисълта
си
нагоре във време на опита.
Желанието ви ще бъде,
да
остане тялото му във въздуха.
Атлетите в света, които излизат
да
се борят, цели месеци ще се мажат, дълго ще се упражняват.
Някои ученици мислят, че с много малко усилия може
да
излязат
да
се борят.
Светът, хората, с които ние ще се срещнем, те са много умни и знаят майсторски
да
подпушват.
И като те подпушат, могат
да
те накарат
да
се удавиш в своето подпушване.
Сега, първото нещо, което е необходимо, е, по възможност
да
се борите с един недъг, който се явява във всички окултни школи.
Чел
си
някой път вестник, задържаш всичко от вестника, и ти не можеш
да
отправиш ума
си
към Бога.
Например, на еди-кого
си
изгоряла къщата, еди-кой
си
министър заминал, царят къде е ходил, кой владика къде е служил.
Четете същественото във вестника, това, което може
да
ви служи за уякване на мисълта.
Стараят се
да
правят дихателни упражнения, физически упражнения, за
да
обновят своята дихателна система.
Няма друг народ, който
да
се храни по-нехигиенично.
При такава диета какво здраве може
да
има?
На всички стомасите са развалени.
Аз им казвам: Вие сте много некултурни, вие не знаете
да
ядете.
Българите в това отношение са много по-културни в яденето
си
.
Начинът на яденето у американците е традиция и трябва дълго време, за
да
се измени.
Но, имайте предвид, от какъв материал е създадена сегашната ваша къща.
Вземете предвид материята, от която вие сте създадени.
Изисква се цялото ви тяло
да
се преустрои.
Съставяте
си
един план.
Твоите братя ще дойдат и ще ти развалят плана.
Външната среда в България е чрезмерно груба.
При усилията, които правите, тази среда прониква вътре и изменява средата на школата.
Тези хора около вас не могат
да
помислят нещо хубаво за школата.
Те не могат
да
помислят, че в школата се учи нещо велико.
И поради хвърлянето на тази нечиста мисъл, трябва
да
се направи някоя ограда, щото всички тези лоши мисли
да
се отблъснат.
Не може
да
се молят, не могат
да
четат.
На тях няма
да
обръщате внимание.
Ако нямаш разположение, например гневен
си
, постави
си
гърба на слънцето, нищо няма
да
изгубиш.
В каквото положение и
да
се намираш, отправи ума
си
към Бога, все таки 50% положението ти ще се подобри, в каквото положение и
да
се намираш.
Сега, разбира се, трябва
да
се организират учениците и ученичките взаимно
да
си
помагат.
Не мислете, че вие, като имате едно ниско схващане за жената, ще може
да
харосате.
Или една жена, която храни най-ниски мисли за мъжа, ще може
да
се повдигне!
Жената, това е един принцип, който съществува и
си
има своите права и своите задължения.
Мъжът, това е принцип, който
си
има също своите права и задължения.
Следователно, на мъжа и жената трябва
да
се дадат законните права, подобаващото.
Аз бих желал,
да
бъдете в това отношение образцови ученици, не само един към друг, но и към противоположните полове.
Да
не каже някой мъж: "Вие, жените, нищо не сте!
"
Да
не каже някоя жена: "Вие, мъжете, нищо не сте!
"
Да
не каже някой: "Вие, учениците на школата, жени, нищо не сте!
Един българин отива в Америка и търси работа.
Намерил един американец, който го поканил
да
служи при него.
" Този българин после казвал: "Аз не умих клозета, оставих тази работа, но после, по-големи бели ме нападнаха." Българинът можеше
да
мие клозета няколко месеца и след това, може би, щеше
да
вземе по-добра работа.
Често пъти в света ще изпаднете в едно положение, при което може
да
се спънете.
Да
допуснем, че
си
учител.
Трябва
да
си
магнетичен, за
да
те обичат децата.
Трябва
да
си
любезен, разположен, какъвто и
да
бъдеш, чиновник или какъвто и
да
било, трябва
да
се употреби воля.
Сега се изисква една силна и разумна воля, за
да
може
да
се бориш с недъзите, които съществуват.
Вие
си
казвате: "Божествената Любов е непостижима." Така само се спъвате.
4.
Високият идеал
,
ООК
, София, 11.9.1923г.,
И като я намериш, ще я откъснеш, ще я държиш в своята душа, ще я запишеш в своята памет – и Природата ще пише пак: „От това дете човек ще стане!
Учителят казва на ученичката тъй: „Ще
си
вземеш най-хубавата шапка, без панделки.“ Тя отиде при шапкарката, която ¢ каже: „Той, вашият учител, казва тъй, но не може без панделки.
И
да
ви докажа защо изгуби своята цена.
Представете
си
, че моят учител ми дава едно красиво перо, с което може
да
се пише отлично.
Дойде някой мой приятел, каже: „Чакай, аз имам един скъпоценен камък, като едно кокоше яйце – ако го турим на върха на писалката, по-хубава ще стане.“ Със синджирче, тъй го туря.
Дойде друг, казва: „И аз имам един диамант като паче яйце –
да
го турим отгоре, още по-хубава ще стане.“ Тури го.
Питам: този писател ще може ли
да
пише хубаво с тези скъпоценни камъни?
Това са глупавите идеали на съвременните ученици, това са глупавите идеали на съвременните религиозни хора, които не разбират онази велика Божествена искра, която трябва
да
проникне дълбоко вътре в нашите души.
Някой път вие казвате тъй: „
Да
има някой
да
ми закачи един диамант.“ Хубаво, ако аз река
да
закача някому един диамант, трябва
да
намеря най-големия в света.
Такъв трябва
да
бъде идеалът и за вас.
Именно по този вътрешен ваш избор всичките вие ще се отличавате от другите хора.
Тази вечер аз реших, казах: тази вечер на тия ученици ще им говоря, ще им говоря най-хубавото, най-хубавото, което мога
да
им дам!
Умният гради, а глупавият разсипва.
„Аз – казва – съм се научил само
да
се разписвам на записа, който баща ми праща.“ Все се разписва.
И когато Природата погледне това нещо, казва: „От това дете човек няма
да
стане.“ То се е научило само
да
се разписва, а никога нищо не написва.
И тъй, всичките възвишени същества, всички онези братя на Всемирната Бяла школа, са минали по този път.
Те всички все така мислят.
Природата обича само ония, които имат висок идеал.
И когато някой брат от тях реши
да
дойде на Земята, какво казват?
И сега може
да
ми цитират кой е най-добрият.
Те са бракувани, оставени са в нейните изби за далечни дни, за далечни времена.
Тъй щото, ако вие някой път се усещате, като че никой не ви обръща внимание, като че вие сте изоставени от Бога, от Природата, ще знаете, че погрешката е във вас – нямате висок идеал.
А онзи ученик, който мисли за това-онова – Учителя ще мине покрай къщата му и ще каже: „Тук седи един от забравените ученици“ – и ще
си
замине.
И следователно всеки един от вас може
да
поправи своя живот, своето нещастие, всеки ще излезе от тази забравена изба.
А щом мине покрай дома на първия, ще каже: „Тук седи един от учениците, когото трябва
да
посетя тази вечер.“
Даже един от най-забравените на дъното на тази изба, ако един ден
си
създаде един висок идеал, той ще почне
да
пъпли като един охлюв и няма
да
се мине дълго време, ще се намери на повърхността отгоре.
Това е то Великият идеал, Високият идеал, който всички трябва
да
имате.
И Природата ще каже: „Ето едно от моите деца, което възкръсна.“
Най-хубавото, най-възвишеното, най-красивото, най-силното, най-мощното, най-доброто, най-умното, най-правдивото, най-истинолюбивото – всичко от първа степен!
Седиш, паднал
си
духом, кажеш: „Празно е сърцето ми, няма я Любовта.
Сега, за
да
изпъкнеш или
да
изпъплиш от такава изба, се изисква воля, изисква се безпримерна вяра, която с нищо не може
да
се сравни.
Какво
да
правя?
Има известни хора в света, които казват: „Аз нося, каквото и
да
е, ям, каквото и
да
е, всичко ям.“ Не е тъй.
“ Кажи: „Утре ще ида
да
посрещна Слънцето и ще гледам
да
хвана първия лъч.“
Човек, който казва, че всичко яде, е човек с нисък идеал.
Вие правили ли сте наблюдение сутрин, като се събудите,
да
видите каква е първата ви мисъл?
Природата в туй отношение е крайно взискателна.
Онзи, който яде, трябва
да
яде най-избрани храни от Природата, които действат най-хубаво.
Щом се събуди едно дете, веднага тя се спре пред него с един трепет, задържа дишането
си
и се вслушва за какво ще помисли това дете.
Ако веднага, като се събудиш, отправиш ума
си
към Бога и помислиш за тази велика Любов, която е изпълнила твоята душа с всички блага, тя казва: „От това дете велик човек ще стане!
Когото и
да
е от вас, Природата ще го познае.
За
да
изпита какво се крие вътре в гънките на вашата душа, какво се крие в гънките на вашия ум, в сърцето ви, за
да
види туй, което вие сте скрили, за
да
разбере какви пориви имате и какво може
да
стане от вас, Природата създава в градината
си
най-прекрасни плодни дървета и ги окичва с плодове от разни качества.
Ако имаш висок идеал и намериш най-хубавия плод, тя ще каже: „Ето едно мое умно дете.“ И веднага ще отбележи в своята книга: „От теб човек може
да
стане.“ Но домързи ли те
да
се качиш горе, тя има друго мнение за теб.
Сега, тоя плод на дървото трябва
да
е най-добрият.
Може
да
ти коства живота, за
да
го вземеш, но ако ти се качиш и го откъснеш, Природата ще каже: „Смело е това дете, взема най-хубавото.“ Но ако туй дете погледне нагоре и каже: „Кой ще се качва сега“, след туй погледне долу
да
види дали не е паднала една круша и после посегне от близките клони
да
си
вземе, тя казва: „Това е едно от забравените деца, от него човек няма
да
стане.“ Сега, забележете всички, Природата гледа само на вашите вътрешни стремежи.
Тя само констатира фактите, само ги наблюдава, и според това, което вижда, така и бележи.
Тя е отбелязала просто факта и от този факт тя изважда своите заключения.
Аз ще ви приведа един малък пример за пояснение на тази идея с една египтянка, която се наричала Елтамар.
Аз съм решила тъй: само за царския син мога
да
се оженя.
Който и
да
е друг, ако не е царският син, ще го върна.
Един избор имам, пък ако той не дойде, аз съм решила
да
остана девица.“ Ще кажете вие: „Глупава работа!
„Ако дойде царският син, ще се оженя, ако не, не ми трябва никаква женитба.“
Ако ще имаш едно верую, ако ще имаш едно учение, ако ще имаш една мярка, ако ще имаш един образ, ако ще имаш едно сърце, ако ще имаш един ум, ако ще имаш една душа, един Дух – този Дух
да
е синът на Истината.
Отиваш
да
посрещаш Слънцето.
Не отивай
да
го посрещаш, когато то вече е излязло четири пръста над хоризонта.
Ти трябва
да
си
там при първия лъч, който се покаже.
Той е царският син.
Не
си
ли там за него, другите не струват.
Не видиш ли него, ти
си
изгубил изгрева на Слънцето.
Видях как изгря Слънцето.“ Аз казвам: ти не
си
видял първия лъч.
От теб човек няма
да
стане!
Ако отиваш в планината,
да
не казваш: „Аз пия каквато и
да
е вода.“ – Не, ако намериш най-хубавия извор и отидеш
да
пиеш от центъра му, от там, дето извира най-чистата вода, ти
си
човек с висок идеал.
Отиваш ли ти към края му и кажеш ли: „И от тук може
да
се пие“, имаш един нисък идеал.
Казват някои от вас: „Мога и от тук
да
пия.“ – Не, това не е характер.
Ученикът на Окултната школа трябва
да
се отличава от всички.
Който и
да
си
, ще вземеш от най-чистата вода.
Някой казва: „Където и
да
е, аз мога
да
се кача.“ – Не, на този планински връх ще избереш най-хубавото място, най-красивото място, за
да
остави в душата ти най-дълбоките впечатления.
И като слезеш, този връх трябва
да
го носиш в сърцето
си
като един жив връх.
Ако отиваш
да
видиш някои картини, иди разгледай тези на най-видния художник, не на посредствения – на най-видния!
А пък тия, обикновените картини, ще ги видиш, когато наблюдаваш хората: кой кога яде... Тях като наблюдаваш, ще видиш обикновените картини.
Но като правиш избор, ще идеш
да
видиш само една картина.
Отстъпването от това правило ражда хилядите страдания в този свят.
Сега аз говоря идейно върху нещата, върху принципите, които трябва
да
прилагате ежедневно.
Да
допуснем, днес вие сте пропуснали деня – не сте посрещнали първия лъч.
Но утре пак трябва
да
го посрещнете.
Когато дойдем до това
да
поправим живота
си
, пак важи същият закон.
Ако искаш
да
поправиш живота
си
, хвани най-голямата погрешка, не се занимавай с дребните.
Хвани оная, най-голямата погрешка, дръж я ден, два, три, седмица, месец, година, десет години – и най-после тая погрешка
да
знае, че има човек пред
себе
си
, и
да
каже: „Аз капитулирам.
Ти заслужаваш
да
бъдеш на туй положение, на което се намираш.“ Има някои ученици, като клекнат два-три пъти, като ги повалят два-три пъти на земята, казват: „От нас хора няма
да
стане“, напуснат полесражението.
Вас са ви повикали
да
опитат какъв е характерът ви, умът ви.
И като ядете на трапезата на Природата, тя наблюдава – очи има, гледа как постъпвате.
Вилушките, лъжиците, кърпите – всичко вижда и от туй съди какво ще стане от вас.
Ако ви поканят на угощение и ви турят на втората смяна и ви дадат една паница, от която другите са яли, вие мислите ли, че сте с висок идеал?
Ще ми кажете вие сега: „Тогава какво
да
правим?
“ Ще носите паницата със
себе
си
.
“ – ”Няма.“ – „Аз
си
нося моята паница.“ Ще я дадеш
да
ти сипят в нея.
“ Ще
си
извадите лъжицата, ще
си
извадите вилицата, вашия нож... Разбирате ли?
Тъй ще направя, ако искам
да
ви дам едно угощение.
При това на моята трапеза няма
да
има никакви паници, никакви ножчета, никакви вилушки.
Ще туря тия десет пити хляб, ще ви донеса грозде, избрано от най-хубавите чукани на лозето
си
, разбирате ли – от най-отбраните чукани.
После ще сложа ябълки, от най-хубавите
си
ябълки.
И тогава ще взема по един грозд и ще го дам в ръката ви.
Хляба ще го разчупя и ще ви дам по едно парче.
По един грозд, по една круша, по една ябълка, по едно парче хляб – и ще
си
приказваме сладко, както в „Сладко,медено“.
И мърдане няма
да
има, нито търкане на вилици... Без шум ще мине.
И кърпи няма
да
ви дам. Защо?
Знаете ли, няма
да
ви дам кърпи.
Щом
си
изцапате ръцете, ще ви заведа при най-хубавата
си
чешма, ще ви кажа: измийте се тук, извадете
си
вашите кърпи и се избършете.
Идеалът ти на физическото поле е добър, но в Духовния свят от теб човек няма
да
стане.
Някой казва: „Аз мога
да
любя когото и
да
е.“ Не, вие не говорите Истината.
Аз бих желал един от вас
да
ми каже, че той може
да
люби когото и
да
е.
Не само тъй
да
кажеш.
Ние трябва
да
поставим Любовта на един вътрешен опит.
В света ние можем
да
любим само Бога – нищо повече.
Ако моите думи не са верни, прегледайте цялата човешка история и намерете някого, който, като е постъпил другояче,
да
е станал човек.
Всички велики хора, всички светии, гении, учители на човечеството, са били хора, които са любили само Бога.
Сега някои правят възражения: „Ако е такова Учението, ние ще забравим хората.“ Не, не ще ги забравим, ние ще дадем на хората един Идеал.
Ако всички хора се стремяха към първия лъч на Слънцето, ако всички хора се стремяха към идеала на Божествената Любов, какви щяха
да
бъдат съвременният свят и съвременните ваши души?
Щяха ли
да
бъдат така хилави?
Аз ще ви дам едно възражение – на всички онези, които казват тъй: „Аз мога
да
любя когото и
да
е, аз любя човечеството.“ Казвам: добре, за
да
любиш всички, трябва
да
познаеш човека.
Значи щом любиш човечеството, ти познаваш хората, а щом познаваш хората, ти можеш
да
изправиш техните погрешки.
Питам: ти имаш една жена – и тя е член на човечеството, а ти с нея не можеш
да
живееш. Защо?
Имате син – не се разбирате.
Трябва
да
се обичате.
Имате дъщеря, трябва
да
се спогаждате.
Отде познаваш дъщеря
си
?
Моето сърце гори, умирам заради теб.“
Да
,
да
, вие сте в любовта, която уморява хората.
Някои искат
да
знаят дали Господ се интересува от техния обикновен живот.
От вашия обикновен живот може
да
се интересуват хиляди други хора, но не и Бог.
Ако аз съм слуга при някой виден господар и наоколо
си
имам десет души слуги на разположение,
да
ми обуват чорапите,
да
ми чистят обущата, ще дойде ли господарят ми и той
да
ме обува?
Сума ваксаджии има – щом им дадеш пет лева, те са готови както искаш
да
ти ваксат обущата.
Някои питат: „Дали Господ днес е доволен от моите обуща?
“ Че защо Господ
да
е доволен от твоите обуща?
Той може
да
е доволен от онзи ваксаджия, който
си
е турил за идеал следното: „На първия човек, който дойде при мене, аз ще му лъсна обущата най-хубаво.“ И ти идеш, възприемеш идеята на ваксаджията, казваш: „Дали Господ се интересува от моите обуща?
Ако една жена шие риза на мъжа
си
и даде пари, па вземе какъв
да
е плат и я мине отгоре-отгоре, тя не е жена!
Не, тя трябва
да
преброди целия град и
да
намери най-хубавото платно – тънко, копринено или най-здраво, ленено –
да
му ушие една риза и
да
си
каже: „Веднъж ще му ушия една риза, но
да
я помни.“ Тя трябва
да
вложи всичкото
си
изкуство – това е жена с идеал.
Мъжът отива
да
купи плат за своята жена.
Не
да
вземе една басма и
да
каже: „Скъпи времена са,
да
я позалъжа малко.“ Това не е мъж.
Той трябва
да
преброди целия град и
да
купи най-хубавия плат,
да
няма подобен на него.
Него ден Природата записва за жената и за мъжа, че те са направили най-добрия избор.
Избираш една книга за своя приятел– ще му избереш по възможност най-хубавата книга и ще му я дадеш за подарък.
Да
те помни!
Даде ти някой своя албум
да
му напишеш за спомен няколко реда.
Ти седнеш и казваш: „Хайде, нещо от Петко Славейков: Парице, парице, всесилна царице,...“ – Така ти ще идеш на дъното на тази изба.
Ти ще избереш най-хубавото, каквото има – ще му го напишеш, че като прочете той тия думи,
да
се забрави.
Веднъж ще напишеш, ама ще напишеш най-хубавото, което имаш вътре в
себе
си
.
Щом го запишеш така, пак пише Природата: „От това дете човек ще стане.“
– „Ами че отлични вежди има, а очите му тъй...
да
се не нарадваш.“ Той не е разбрал Любовта.
Друг пък казва: „Носът му
да
видиш, устата му какви са...“ Друг казва: „Мустачките му какви са.“ Тия всичките хора имат нисък идеал.
Ще намериш вътре в своя приятел онова качество, което го отличава от всички други хора.
Еди-каква
си
е тя.“ – Тя не е отвънка.
Той се отнася до една млада египтянка, която се наричала Елтамар.
(втори вариант)
Решила съм
да
не се женя, но ако трябва
да
направя това, ще се оженя само за царския син.
(втори вариант)
Всеки друг, който дойде, ако не е царският син, ще го Върна.
(втори вариант)
Един избор имам - царският син.
(втори вариант)
Ако той не дойде, решила съм
да
остана девица." Ще кажете: "Глупава работа." Не, идеал има тая мома.
(втори вариант)
Тя казва: "Ако дойде царският син, ще се оженя.
(втори вариант)
Ето защо, ако човек има някакъв идеал или някакво учение, или някакво верую, или някакъв образ за нещата, те трябва
да
бъдат израз на всемирната истина.
(втори вариант)
Ако човек има сърце, ум, душа и дух, те трябва
да
бъдат царски синове - синове на истината, синове на великия Божи Дух.
(втори вариант)
Ако излизате
да
посрещате слънцето, бъдете на мястото
си
още при самия изгрев,
да
видите първия лъч, който се показва.
(втори вариант)
Хванете ли първия лъч на слънцето, той е най- важният, той е царският син.
(втори вариант)
Първия лъч хванете и се върнете дома
си
.
(втори вариант)
"Не видях, но току-що бе излязло слънцето над хоризонта." Щом първия лъч не
си
видял, щом първия плод не
си
вкусил, останалите лъчи са последните плодове на великото дърво.
(втори вариант)
От тебе човек няма
да
стане.
(втори вариант)
Качвате ли се на планината, не се задоволявайте с всякаква вода.
(втори вариант)
Не казвайте, че пиете каква и
да
е вода.
(втори вариант)
Щом сте на планината, намерете най-хубавия, най-чистия извор, намерете центъра, главата на този извор и оттам пийте вода.
(втори вариант)
Задоволите ли се с водата, която е вече към края на този извор, вие сте човек с нисък идеал, човек без характер.
(втори вариант)
Каквито мъчнотии
да
срещате по пътя
си
към този извор, те трябва
да
се преодолеят.
(втори вариант)
Един идеал трябва
да
има ученикът -
да
има вода от центъра, от главата на извора.
(втори вариант)
По това трябва
да
се отличава той.
(втори вариант)
Той трябва
да
избере най-красивото място, което
да
остави в душата му дълбоки и силни впечатления.
(втори вариант)
Ако той действително е избрал най-красивото място на този връх, и в долината като слезе, пак ще носи това място със
себе
си
като връх на Божието величие.
(втори вариант)
Посещавате ли някоя художествена изложба, разглеждайте картините на най-видния художник.
(втори вариант)
Интересувате ли се и от картините на посредствени художници, тях ще видите, като наблюдавате обикновените хора.
(втори вариант)
Наблюдавайте ги кой кога яде, как яде и т.н.
(втори вариант)
Дойде ли въпрос до избор, човек трябва
да
види само една картина в живота
си
.
(втори вариант)
Тя трябва
да
бъде картината на най- великия художник, която
да
остави за вечни времена в живота на човека образ за великото, за красивото.
(втори вариант)
Може ли художникът
да
изнесе пред света такава картина, той е човек с висок идеал.
(втори вариант)
Той трябва
да
избере най-благородния, най-умния, най-интелигентния, най-добрия, най-чистосърдечния човек измежду своите познати.
(втори вариант)
Когато мъж избира жена или когато жена избира мъж, и те също така трябва
да
се ръководят от този закон.
(втори вариант)
Човек не трябва
да
отстъпва от този закон, от това правило в живота
си
.
(втори вариант)
Отстъпването от този закон ражда хиляди страдания.
(втори вариант)
Някой казва: "Крив път съм избрал в живота
си
, нямам висок идеал." Казвам, от човека зависи какъв избор ще направи в живота
си
.
(втори вариант)
Ако пътят, по който върви днес, е крив и ако идеалът му не е висок, трябва ли и утре
да
бъде същото?
(втори вариант)
Какво трябва
да
бъде положението му следния момент?
(втори вариант)
Да
допуснем, че някой човек е пропуснал
да
хване днес първия лъч на слънцето и съжалява, че е изгубил деня.
(втори вариант)
Питам, трябва ли утре той
да
посрещне по същия начин?
(втори вариант)
Обаче, ако днес посрещне слънцето и хване първия лъч, той и утре ще може
да
го посрещне.
(втори вариант)
Най-красивата мисъл, най-благородното чувство, най-правото действие, които проникват в душата на човека, съдържат в
себе
си
първия лъч.
(втори вариант)
Дойде ли човек в положение
да
изправя живота
си
, той трябва
да
спазва същия закон.
(втори вариант)
Той трябва
да
хване най-голямата погрешка или най-големия свой недъг и
да
започне
да
работи върху
себе
си
- ден, два, три, месеци, години, докато най-после погрешката или недъгът разбере, че има човек пред
себе
си
с воля, ум и сърце, който постоянства.
(втори вариант)
Тази погрешка или слабост в човека ще отстъпи и ще каже: ти заслужаваш
да
се наречеш човек с висок идеал.
(втори вариант)
Има ученици, които, като повалят няколко пъти на земята, като претърпят няколко неуспеха в живота
си
, отчайват се, напущат полесражението, отказват се от идеала
си
и казват: от нас човеци няма
да
станат.
(втори вариант)
Не. Човекът е дошъл на земята
да
се опита и познае,
да
види какъв е характерът му, какво е неговото сърце, неговият ум и неговата воля.
(втори вариант)
Той ще се познае при всички случаи в живота, при разни положения, в които природата ще го постави.
(втори вариант)
Седне ли той
да
яде на трапезата на природата, тя веднага започва
да
го наблюдава.
(втори вариант)
Природата има очи, тя гледа как той постъпва: как държи вилицата, лъжицата
си
, после гледа дали кърпата, с която яде, е чиста.
(втори вариант)
Природата всичко вижда и от това съди какво може
да
стане от всеки човек.
(втори вариант)
Ако тя ви покани на угощение, на своята богата трапеза, дето участват много хора, и вие останете на втора смяна и веднага започнете
да
ядете от чиния, в която друг някой преди вас е ял, мислите ли, че природата не забелязва това?
(втори вариант)
Щом види, че вие не обръщате внимание на чинията и давате
да
ви сипят ядене в нея, тя казва: този човек няма висок идеал.
(втори вариант)
Казвате, какво трябва
да
се направи в този случай?
(втори вариант)
Когато човек е поканен на угощение, дето са събрани много хора, той трябва
да
си
носи чиста чиния, вилица, лъжица и кърпа, та ако домакините нямат достатъчно прибори, той
да
си
послужи със своите.
(втори вариант)
Това е едно от правилата в живота, които окултният ученик трябва
да
спазва.
(втори вариант)
Разумната природа ще го постави на подобни изпити, които той трябва
да
издържи.
(втори вариант)
Казвате, трудно е
да
се спази това правило.
(втори вариант)
Ако ни поканят някъде на гости и ние започнем
да
вадим своитe чинии, вилици, лъжици и ножове, с това може
да
обидим домакините.
(втори вариант)
Разумната природа разполага е хиляди начини, по които тя може
да
приеме и нагости своите поканени.
(втори вариант)
Ако аз бих поканил мои приятели на гости, ще
си
послужа с един от тия методи.
(втори вариант)
Ще заръчам
да
опекат десет пити от най-хубаво, най-прясно и доброкачествено брашно, фурнаджията, който ще пече питите, ще бъде най-видният, най-чистият, най- благородният човек от всички фурнаджии, които познавам.
(втори вариант)
На трапезата ми няма
да
има никакви вилици, лъжици, ножове, но само пити и плодове.
(втори вариант)
Аз сам ще отида на лозето
си
и ще избера най-хубавите гроздове.
(втори вариант)
Като насядат всички около трапезата, ще вземам тогава по един грозд, по една ябълка и по една круша и ще ги подавам всекиму направо в ръката.
(втори вариант)
Чиниите ще бъдат вашите ръце.
(втори вариант)
След това ще започнем
да
ядем и
да
си
приказваме сладко, както са сладки плодовете на тази трапеза.
(втори вариант)
На трапезата ми няма
да
има никакви кърпи.
(втори вариант)
Който изцапа ръцете
си
, ще го заведа при чешма с най-хубава и чиста вода и ще му кажа: "Измий тук ръцете
си
."
(втори вариант)
Такъв човек обръща голямо внимание на храната, какво яде, но кога дойде
да
открадне нещо или
да
излъже, не се спира върху това.
(втори вариант)
Той намира, че и това е в реда на нещата.
(втори вариант)
В духовния свят обаче от него човек няма
да
стане.
(втори вариант)
Някой казва: "Аз мога
да
любя всички хора без разлика." Това не е истина.
(втори вариант)
Аз бих желал
да
срещна човек, който може
да
обича всеки, когото види на пътя
си
.
(втори вариант)
Всеки човек трябва
да
постави любовта
си
на вътрешен опит,
да
се разбере в това отношение, и тогава
да
говори.
(втори вариант)
Произнесе ли думата "любов", в нейния дълбок смисъл той трябва
да
почувства вътрешното й съдържание.
(втори вариант)
Сега, като се говори за любовта, едно трябва
да
се знае.
(втори вариант)
Най-първо човек трябва
да
люби Бога.
(втори вариант)
После той трябва
да
люби ближните
си
и най-после -
себе
си
.
(втори вариант)
И всеки, който не започва живота
си
с любов към Бога, от него човек не може
да
стане.
(втори вариант)
Проследете цялата история на човечеството и намерете някой, който, като е престъпил този велик закон,
да
е станал човек.
(втори вариант)
Всички велики хора, всички светии, всички гении, всички учители на човечеството са били хора, които преди всичко са любили Бога.
(втори вариант)
Не,
да
любите Бога, това подразбира
да
любите всяка душа, защото Бог живее в душите на хората.
(втори вариант)
Който люби Бога, той дава на хората образец на Божията любов, той им показва какъв трябва
да
бъде високият идеал в живота.
(втори вариант)
Ако всички хора се стремяха към първия лъч на слънцето, ако всички хора се стремяха към Божествената любов, съвременният свят щеше
да
бъде в много по-добро положение от това, в което днес се намира.
(втори вариант)
Сега аз ще направя едно възражение срещу ония, които казват, че могат
да
обичат всички хора, че любят цялото човечество.
(втори вариант)
Щом познава хората, той може
да
изправи техните погрешки.
(втори вариант)
Някой мъж не може
да
живее с жена
си
, не може
да
я търпи.
(втори вариант)
Защо не може
да
живее с нея?
(втори вариант)
Син и баща не се разбираш, не се обичат.
(втори вариант)
Значи не е Вярно твърдението на този човек, че може
да
обича Всички хора.
(втори вариант)
Вие можете
да
обичате човека само ако го познавате.
(втори вариант)
Можете
да
познавате човека само когато любите Бога.
(втори вариант)
Не мислете, че великият принцип в живота или че разумната природа може
да
се измами от нещо.
(втори вариант)
Живият Бог съдържа следното велико качество в
себе
си
- той обича в човека най-доброто.
(втори вариант)
Мнозина искат
да
знаят дали Бог се интересува от техния обикновен живот.
(втори вариант)
От обикновения живот на хората могат
да
се интересуват хиляди същества, но не и Бог.
(втори вариант)
Ако при някой виден господар има няколко слуги, единият от които е пръв по положение пред господаря
си
и всички останали слуги му прислужват, трябва ли и господарят
да
служи на своя пръв слуга?
(втори вариант)
Господарят не се интересува от това, кой ще прислужва на неговия пръв слуга.
(втори вариант)
Достатъчно е
да
дадете на някой ваксаджия пет лева, за
да
изчисти обущата ви, както желаете.
(втори вариант)
Казвате, дали Господ е доволен от моите обуща?
(втори вариант)
Няма защо Господ
да
е до- волен от твоите обуща.
(втори вариант)
Ако има от някого
да
е доволен, тоВа ще бъде ваксаджията, който още при излизане от дома
си
е казал: "Който пръв дойде при мене днес, аз ще му лъсна обущата много хубаво, както никога досега не съм лъскал." Който отиде при тоя ваксаджия, той възприема идеята му и мисли, че Бог ще се заинтересува от неговите обуща.
(втори вариант)
Сега ви говоря като на хора с висок идеал,
да
знаете как
да
постъпвате във всички случаи на вашия живот.
(втори вариант)
Ако някоя жена иска
да
ушие една риза на мъжа
си
и купи какъв и
да
е плат и я мине отгоре-отгоре само, тя не е жена с висок идеал.
(втори вариант)
Жена, която има висок идеал в
себе
си
, когато реши
да
ушие една риза на мъжа
си
, тя трябва
да
обиколи целия пазар, но
да
намери платно - било то памучно, ленено или копринено, но най-хубавото, и като ушие ризата,
да
каже: "Уших нещо на мъжа
си
по високия идеал." В това тя трябва
да
вложи всичкото
си
изкуство.
(втори вариант)
Мъжът отива
да
купи някакъв плат за своята жена.
(втори вариант)
И той трябва
да
постъпи по високия идеал.
(втори вариант)
Рече ли
да
й купи евтина, проста материя, колкото
да
я позалъже, той не е мъж с висок идеал.
(втори вариант)
Този мъж трябва
да
обиколи всички магазини в града, но
да
купи такъв плат, подобен на който
да
не се намери.
(втори вариант)
Такъв трябва
да
бъде и неговият идеал.
(втори вариант)
Този ден природата отбелязва в своята книга, че мъжът и жената са направили най-добрия избор.
(втори вариант)
Избирате ли книга за своя приятел, ще изберете по възможност най-хубавата книга, с най-хубавото съдържание и ще му я подарите.
(втори вариант)
Нека вашият приятел чете тази книга и ви благославя през целия
си
живот.
(втори вариант)
Ако някой ваш познат Ви даде албума
си
,
да
му напишете нещо за спомен, взимате произведенията на някой автор и преписвате нещо.
(втори вариант)
Например някой препише нещо от Петко Славейков: "Парице, парице, всесилна царице..." Който напише тази мисъл, той може
да
падне в една от избите на природата.
(втори вариант)
Да
възпявате парите, това не е висок идеал.
(втори вариант)
Затова искате ли
да
напишете нещо за спомен на свой приятел, ще напишете най-хубавото, което е вложено у вас, та като го прочете той,
да
се забрави.
(втори вариант)
Веднъж напишете нещо, но това
да
бъде най-хубавото, което се крие във вашата душа.
(втори вариант)
Напишете ли такова нещо, природата пак отбелязва: "От това утре човек ще стане."
(втори вариант)
Някой казва: "Аз обичам приятеля
си
." Защо?
(втори вариант)
А очи -
да
се ненагледаш.
(втори вариант)
Друг казва: "И аз обичам приятеля
си
." Защо?
(втори вариант)
Човек в своя приятел трябва
да
намери поне едно добро качество или една добра черта, по която
да
се отличава от останалите хора.
(втори вариант)
Намерите ли тази добра черта в своя приятел, ще я откъснете внимателно и ще я пазите в душата
си
като светиня.
(втори вариант)
Постъпите ли така, природата пак отбелязва: "От това дете човек ще стане."
(втори вариант)
По същия начин ще гледате не само на приятелите и познатите
си
, но и на всички хора изобщо.
(втори вариант)
Гледате ли по този начин на нещата, Вие ги изопачавате.
(втори вариант)
Например учител казва на някоя от своите ученички: "Ще
си
купиш най- хубавата шапка, но без панделки." Тя отива при шапкар- ката, иска такава шапка, но шапкарката й казва: "Твоят учител ти каза
да
си
купиш шапка без панделки, но не може без тях.
(втори вариант)
В магазина има и други хора, които казват: "Ако турите и от другата страна една панделка, шапката ще стане още по-хубава." Ученичката казва: "Добре,
да
турим още една панделка.
(втори вариант)
Представете
си
, че учител дава на ученика
си
едно красиво перо, с което пише отлично.
(втори вариант)
Дойде приятелят му и казва: "Знаеш ли, аз имам един скъпоценен камък, голям като кокоше яйце, който ще туря на върха на писалката ти,
да
стане по-хубава." Туря камъка на синджирче, окачва го на писалката му и той пише.
(втори вариант)
Да
турим и него на писалката,
да
стане по-хубава.
(втори вариант)
Питам, може ли сега писалката
да
пише хубаво под тежестта на тия големи диаманти?
(втори вариант)
Значи натрупването на нещо върху някой сам по
себе
си
ценен предмет показва глупавите идеали на съвременното човечество.
(втори вариант)
Това са глупавите идеали на съвременните религиозни хора, които не разбират великата Божествена искра, която трябва
да
прониква дълбоко в техните души.
(втори вариант)
При това, ако закачите на врата на някого един диамант, той трябва
да
бъде най-големият диамант, какъвто съществува в света.
(втори вариант)
Такъв трябва
да
бъде идеалът на всеки човек - най-хубавото в света.
(втори вариант)
Тъй щото човек трябва
да
се отличава по своя вътрешен избор.
(втори вариант)
Истината трябва
да
се вложи в сърцата на хората.
(втори вариант)
У всички трябва
да
се създаде висок идеал.
(втори вариант)
И тъй, който хване първия лъч от Божественото, от него човек може
да
стане.
(втори вариант)
Който закъснява и не може
да
хване първия лъч, той ще се намери в положението на едно от забравените деца на дъното на природната изба.
(втори вариант)
Обаче избите на природата не са за Божиите деца.
(втори вариант)
За тях е създаден великият свят,
да
го проучват.
(втори вариант)
Природата обича само ония, които имат висок идеал.
(втори вариант)
Умният гради, глупавият разсипва.
(втори вариант)
Те са бракувани, оставени в нейните изби за далечни дни, за далечни времена.
(втори вариант)
Глупавият казва: "Аз съм се научил само
да
се разписвам на записа, който баща ми изпраща." Има хора, които през целия
си
живот се разписват само, че взели нещо.
(втори вариант)
Тъй щото, когато човек понякога чувства, че никой не му обръща внимание, че е изоставен и от Бога, и от природата, той трябва
да
знае, че погрешката е в самия него - той няма висок идеал.
(втори вариант)
Когато природата погледне на такъв човек, тя казва: "От това дете човек няма
да
стане.
(втори вариант)
То се е научило само
да
разписва, никога нищо не е написало."
(втори вариант)
Сега, като се говори за висок идеал, трябва
да
се знае, че всички възвишени същества, всички братя на Всемирната бяла школа са минали по този път.
(втори вариант)
Следователно всеки човек може
да
изправи своя живот,
да
се освободи от своите нещастия.
(втори вариант)
Той сам може
да
излезе от дълбоките изби на природата.
(втори вариант)
Когато някой от тези братя пожелае
да
дойде на земята, останалите братя го съветват
да
дойде при най- добрия човек.
(втори вариант)
В деня, в който някой от най- забравените от дъното на тези изби
си
създаде висок идеал, той ще почне
да
пъпли нагоре като охлюв и няма
да
мине дълго време, той ще се намери на повърхността.
(втори вариант)
Кой може
да
бъде най-добър човек?
(втори вариант)
Тогава природата ще каже: "Ето, едно от моите деца възкръсна.
(втори вариант)
Най- добър човек е този, който има висок идеал в живота
си
.
(втори вариант)
Учителят може
да
дойде само при онзи ученик, който постоянно мисли за своя Учител.
(втори вариант)
Дойде ли Учителят в дома му, ще каже: "Тук живее един от моите ученици с висок идеал, когото непременно трябваше
да
посетя тази вечер.
(втори вариант)
Ако ученикът не мисли за Учителя
си
и се занимава с второстепенни неща, Учителят само ще мине-замине покрай къщата му и ще каже: "Тук живее един от моите забравени ученици.
(втори вариант)
Следователно, за
да
излезе или
да
изпъпли човек от такава изба, изисква се силна воля, изисква се и безпримерна вяра, която гори, мести и вселената движи.
(втори вариант)
От него човек няма
да
стане."
(втори вариант)
Някой казва: "Аз се обличам, както ми попадне, ям, каквото намеря, не правя избор в храната
си
, ям
(втори вариант)
Най-хубавото, най-възвишеното, най-красивото, най-силното, най-мощното, най-доброто, най-умното, най-правдивото, най-истинолюбивото - това е високият идеал, към който всички хора трябва
да
се стремят.
(втори вариант)
всичко." Който казва, че яде всичко, каквото му попадне, той е човек с нисък идеал.
(втори вариант)
Такъв човек може
да
се нарече всеядно животно.
(втори вариант)
От всички се изисква приложение.
(втори вариант)
Щом храненето е процес, предвиден от природата, човек трябва
да
се храни е най-хубави, с най-доброкачествени и чисти храни.
(втори вариант)
Само такива храни могат
да
се отразят здравословно върху човешкия организъм.
(втори вариант)
Както и
да
се храните, природата познава дали имате висок идеал, или сте човек без идеал.
(втори вариант)
Какво трябва
да
се прави в такива случаи?
(втори вариант)
Как познава природата кои хора имат висок идеал?
(втори вариант)
Кажете
си
: "Първо ще отида
да
посрещна слънцето и ще гледам
да
хвана първия лъч."
(втори вариант)
Чрез изпити, на които подлага всички живи същества, а главно хората.
(втори вариант)
Първият лъч е първата мисъл, която дохожда в главата на човека при събуждането му сутрин.
(втори вариант)
За
да
изпита какво се крие в гънките на човешката душа и на човешкия дух, както и в неговото сърце и в неговия ум, за
да
разбере стремежите му и какво може
да
излезе от него, природата създава в градината
си
великолепни плодни дръвчета, които накичва с плодове от различни качества.
(втори вариант)
Всеки трябва
да
се самонаблюдава каква е първата мисъл, която дохожда сутрин в ума му.
(втори вариант)
После тя ще го пусне в градината
си
и ще наблюдава какъв плод ще вземе.
(втори вариант)
В това отношение природата е крайно взискателна.
(втори вариант)
Ако той се качи на дървото и
си
откъсне най-хубавия плод, природата веднага отбелязва в книгата
си
: "Ето едно от моите умни деца, което има висок идеал.
(втори вариант)
Щом се събуди някое нейно дете, тя веднага с трепет се спира пред него, задържа дишането
си
и се вслушва
да
разбере какво ще помисли това дете.
(втори вариант)
От него човек може
да
стане." Мързи ли го
да
се качи на дървото и оттам
да
си
откъсне един хубав плод, тя има вече друго мнение за него.
(втори вариант)
Ако това дете още със събуждането отправи ума
си
към Бога и помисли за великата любов, която изпълва душата на всички хора с безброй блага, природата казва: "От това дете велик човек ще стане."
(втори вариант)
Плодът, който човек къса от дървото, трябва
да
бъде най-хубав, най-добър.
(втори вариант)
Може
да
му коства и живота, но ако той направи усилие и се качи на дървото
да
го откъсне, природата ще каже: "Смело е това дете, то разбира хубавото и се стреми към него." Погледне ли това дете нагоре към дървото и се откаже
да
се качва, то посяга към ниските клонища или търси някоя паднала на земята ябълка или круша, нея
да
вземе, природата пак отбелязва: "Това е едно от моите забравени деца.
(втори вариант)
От него човек няма
да
стане."
(втори вариант)
Природата обръща внимание на вътрешните стремежи у човека.
(втори вариант)
Тя наблюдава фактите, проучва ги и според както вижда, така и бележи.
(втори вариант)
Тя не туря нито повече, нито по-малко към това, което вижда.
(втори вариант)
Природата само отбелязва фактите и от тях вади заключенията
си
.
(втори вариант)
Значи заключенията на природата за хората не са нищо друго освен резултат от техния избор, който те правят в живота
си
, от това, което те избират - нагоре или надолу.
(втори вариант)
Сега за разяснение на тази идея ще приведа един пример.
(втори вариант)
5.
За чистотата
,
ИБ
,
БР
, София, 11.9.1923г.,
Аз ще ви кажа сега малко работи, които ще бъдат особени.
Живот без здраве може ли
да
съществува?
Ядене без глад може ли
да
се прояви?
Пиене без жажда може ли?
Сила без воля може ли?
Това са въпроси, върху които вие ще мислите, додето трае този наряд.
Чистота е необходима, за
да
се избегнат нещастията на земята.
Трябва
да
имате чистота в устата, в ума, в сърцето, в душата и в духа.
Всички нещастия в живота идват от това, че липсва чистота.
Всички същества абсолютно трябва
да
го пазят.
Затова трябва
да
се почне от чистотата.
Без чистота практически нищо не може
да
се постигне.
Всякога без чистота резултатите ще бъдат катастрофални.
Докато
си
чист, здрав
си
.
Престанеш ли
да
бъдеш чист, болестта дохожда.
Ако искаш без чистота
да
действуваш, то е все едно
да
искаш
да
почнеш търговия без пари, градинарство без вода,
да
искаш
да
мислиш без ум и
да
имаш любов без чувство.
6.
Бъдете разумни!
,
НБ
, , 16.9.1923г.,
Учените казват, че тази земя ще се пренесе в друга една планета, която сега се създава в пространството, и там ще започне онази разумна, нова култура.
И Христос загатва на своите ученици: „Отивам
да
ви приготвя друго място и когато ви приготвя, ще дойда
да
ви взема, та където съм аз, там ще бъдете и вие“.
Ако това място беше тук, на земята, Христос нямаше
да
каже: „Отивам
да
ви приготвя място“.
Сега всички религиозни хора проповядват едно учение,
да
се оправи земята.
Египтяните я оправяха, не можаха
да
я оправят; вавилоняните я оправяха, не можаха
да
я оправят; асирийците я оправяха, не можаха
да
я оправят.
Никой не можа
да
я оправи.
Тъй ще
си
върви.
Всеки един, колкото и
да
е морално паднал, когато направи една погрешка, той я съзнава в
себе
си
, само че не знае как
да
изправи тази погрешка.
Защото вътрешното разбиране на тези идеи ще зависи от вашия разум.
Ако дойде някой, у когото разумът не е развит, няма
да
схване тия потънкости на картините.
Сега някои казват: „
Да
имаме вяра“.
Павел казва: „Без вяра не може
да
се угоди на Бога, а без разум не може
да
се служи на Бога“.
Вярата угажда, а разумът упътва човека как
да
служи.
Не може
да
се развие у вас разум, ако вие нямате един чист живот.
Разумът може
да
се развива само при много благоприятни условия.
Ако у нея са минавали най-мрачните мисли
да
се самоубие, или това
да
направи, онова
да
направи, туй дете ще се роди като един идиот или като един престъпник.
Поне така показват научните данни.
Но ако майката се намирала в едно светло настроение на духа, ако сърцето ѝ било изпълнено с Любов и се е занимавала с най-възвишените идеи, то като се роди туй дете, ще носи тази интелигентност, този подтик, който майката е вляла в душата му.
Сега някои ще запитат: „Защо трябва
да
живеем един чист и свят живот?
Всеки носи по едно дете.
Аз казвам, че всички съвременни хора, мъже и жени, са бременни.
И всички трябва
да
бъдем доволни, че сме бременни, че сме заченали едно ново дете.
И ние трябва, като майката, всичко
да
пожертваме, за
да
може туй духовното в нас
да
възрастне.
И когато туй Божественото у нас възрастне и придобием своя разум, само туй Божественото е в състояние
да
ни освободи от робството, в което се намираме.
Да
кажем, някой път може
да
ви проповядвам една отлична беседа и казвате: „Отлична е тази беседа, като се върнем вкъщи, ще приложим туй учение“.
Вие,
да
кажем, сте две братчета.
Едното братче е толкова сухо, а другото братче дращи кибрит, без
да
му идва на ум, че може
да
запали своето братче.
Едно братче казва на сестричето
си
: „Чакай
да
ти покажа как мама пали огъня“.
Че аз виждам много религиозни хора, които казват: „Чакай, братко,
да
видя дали ще се запали роклята ти“.
Когато говоря за чистотата, подразбирам, че разумът може
да
се развие само под влиянието на тази чистота.
Който иска тази чистота, той ще развие своя разум, а който не я иска, той може
да
глупи и греши, колкото иска.
Почни
да
грешиш, и рога, и опашка ще ти израстнат, и ръцете ти в копита ще се превърнат.
Христос, Който е говорил по цели часове в своите беседи, е казвал много хубави работи, които не са хроникирани в туй Евангелие, а е предадена само тази притча.
Само по този начин вие ще се удостоите, казва Христос,
да
се свържете с ангелите и те ще бъдат ваши Учители.
И представете
си
, ако вие имате един светъл разум, с който
да
привличате ангелите, всеки ден, при всяка мъчна задача ще ви посещава по един светъл жител.
Да
, ако дойде при вас един ангел от тия небесни жители, ще видите каква интелигентност, какво благородство ще се яви у вас!
Ще стане такъв един преврат, какъвто светът не е виждал.
И ако ви видят, светът няма
да
ви познае.
Представете
си
едно семейство в последна беднотия, окъсано, децата разчорлени и голи.
Когато един ангел дойде в дома ви вътре, ни помен няма
да
остане от злобата, от глупостта в света.
Той няма
да
бъде прост, той ще ви говори за смисъла на живота, той ще ви говори за ангелската култура, как живеете вие и как трябва
да
живеете, и при това, ако вие сте готови, той ще ви вземе на свои разноски, ще ви заведе в тяхното царство и после ще ви върне и ще каже: „Живейте, както знаете
да
живеете!
“ И всички сегашни спънки, които имаме ние, всички спънки, които има във всяко общество, във всеки един народ, може
да
ги решим само чрез този разумен живот.
Не, разумният човек има едно особено разположение в душата
си
.
Ако вие бихте се пренесли в далечното минало на човешкото появяване, ако бихте имали онази привилегия, която ангелите са имали,
да
видят създаването на сегашния свят, появяването на човека, неговото развитие, всички онези култури, които са предшествали и които има още
да
предшестват, които са били и които има още
да
бъдат, щяхте
да
имате ясна представа за думите „разум и незлобие“.
има положителни качества, в сила на разрушение.
Той мисли добро на всичките хора и не
си
отмъщава.
Да
разрушават – в това са силни съвременните културни хора, а по добродетели те се отличават с отрицателни качества.
Той е дълготърпелив, той е благоутробен, както Бог, прощава всичко.
После, той изглажда всички мъчнотии, които съществуват.
Разумният човек не уповава никому, освен на
себе
си
и на Бога, или може
да
кажем, той уповава само на своя разум.
Този е мащабът, с който може
да
съдим за всеки народ.
Да
, разумът, това е единственото Божествено, което ни е дадено за подкрепа.
Има ли тези качества един народ, той е народ; няма ли ги, неговата култура е проблематична, той спада към закона на вероятностите, според който само до известна степен той е културен.
Ако ние не вярваме в този разум, в Бога няма
да
вярваме.
Запитайте който и
да
е съвременен прочут моралист, какъв е смисълът на живота, ще видите какви чудни отговори ще ви дадат.
Запитайте онези видни държавни мъже, какъв е смисълът на живота, и те ще ви дадат чудни отговори.
И казва Христос: „Това е живот вечен,
да
познаят Тебе Единнаго, Истиннаго Бога“.
То е, не че те нямат желанието
да
ви кажат истината, но така го разбират.
Ако вие сте в някаква нужда и се обърнете към някого, когото вие считате за богат, т.е.
За пример, когато искат
да
подигнат едно гонение върху някои хора, казват, че животът им не се харесва, не е морален, ще кажат, че тези хора не са разумни, че те разрушават света.
всъщност минава за богат, но касата му е празна, и му поискате десетина хиляди лева, а той едва ви даде 500 лева, виноват ли е той?
Ако един човек дойде в света, иска
да
разрушава едно общество, което Бог е създал, действително, всички хора имат право
да
го отстранят, но ако един човек дойде в света, иска
да
внесе подобрение, а те го гонят, те внасят злото в
себе
си
.
Толкова има човекът, толкова дава.
Можете
да
му се сърдите, колкото искате.
Като народ, Бог им изпрати толкова велики хора, пророци, тъй необходими, за
да
им предскажат какви са Божиите пътища.
Вие може
да
казвате, че той е богат.
Да
, светът е пълен с богати хора, но има фиктивно богати и действително богати.
И действително, разумът е един дар на човека от ангелите, те са го подарили на хората.
Казват: „Еди-кой
си
държавник в Англия, във Франция, тъй казва“.
Когато Бог направил човека, повикал всички разумни същества
да
му дадат по нещо, понеже той бил последният, най-малкият им брат.
Ангелите, като го погледнали, видели го в много незавидно положение, живял в една колибка, не му стигало ума как
да
си
направи къща, и
си
казали: „
Да
му дадем от нашия разум“, и така човекът се нарекъл „човек на Мъдростта“.
онези видните философи, нямат смелостта
да
кажат Истината.
И действително единственото нещо, което отличава човека в сегашната природа, то е неговият разум.
Досега още не се е намерил нито един държавник, който
да
има смелостта
да
каже, че всички народи, под един знаменател, могат
да
живеят заедно и
да
работят заедно.
Сега, аз взимам думата „ум“ в най-широк смисъл, „разумът“ взимам като една сила вътре в ума, в по-ограничен смисъл, т.е.
Всеки един държавник излиза от своето схващане, че за доброто на своя народ трябва
да
се живее, както досега са живели, а за онуй, за бъдещето, там други ще дойдат.
умът взимам като нещо, което включва всичко, а разумът включва само способностите на човека, с които той работи в даден случай.
Затова те казват: „Ние не сме компетентни
да
разрешим този разумния живот“.
И в църквата казват: „И ние не сме компетентни
да
въведем този разумния живот.
Умът е, който хвърля една особена светлина върху лицето, то просиява.
А Христос казва в един стих тъй: „Когато Син человечески дойде на земята, ще намери ли достатъчно разум и вяра в хората,
да
възприемат новото учение?
Божествената светлина се издава из очите на един интелигентен човек.
Разумният човек, или умният човек, или мъдрият човек,
да
вземем тия три думи, три термина, се отличава по това, че той може
да
направи всичко.
“ Ти задай този въпрос на
себе
си
: „Защо аз не мога
да
възприема туй Божествено учение и
да
Го приложа в
себе
си
?
Като казвам, че може
да
направи всичко, подразбирам, че може
да
направи всичко туй, от което хората имат нужда.
“ Разбира се, всички хора на земята не са еднакво напреднали.
Умният човек, като дойде при един болен, ще знае как
да
го лекува.
Като погледнеш хората, според сегашното им развитие, някои са готови
да
възприемат този разум и този разумен живот, а някои може
да
имат още хиляди години
да
се развиват.
Ако дойде в една къща, дето домакините страдат от несгодите на живота, той ще знае как
да
ги поправи.
Ако срещне по пътя някоя счупена кола, ще знае как
да
я поправи.
Няма какво
да
отлагате.
Ако влезе в църквата и в държавата, веднага ще знае как
да
напъти хората в този правилен път.
Този разум вие може
да
го добиете по най-лесен начин.
Сега мнозина от вас говорите за морал, казвате, че трябва
да
бъдем морални хора, но моралността е едно качество само на умния, на разумния човек.
Не мислете, че е много трудно
да
добиете този разум.
Достатъчно е
да
живеете 5–6–10 години между много умни хора, между математици, и ако внимавате в това, що ви казват, вашият живот много лесно ще се промени.
Ако внимавате на вибрациите на техния ум, техният живот ще ви се предаде.
Като дойдеш при тях, няма
да
кажеш: „Чакай, ще опитам техния ум“.
Без морал умът не може
да
започне своята деятелност.
Не, ти ще възприемеш тази светлина и ще отвориш твоя ум, за
да
дойде светлината в тебе.
Няма какво
да
говориш.
Вие не можете
да
бъдете разумен човек, ако нямата абсолютна моралност в
себе
си
.
Някои казват: „Трябва
да
бъдем добри“.
Да
кажем, че ти
си
син, напуснал те баща ти, лишил те от наследство, отчаял
си
се, ти
си
отвън, бедстваш, искаш
да
се самоубиеш.
Не, абсолютно добър трябва
да
бъдеш!
Като намериш този разумния човек, ще го питаш какво
да
правиш.
Той ще ти даде един метод, ще те вземе, ще те заведе при баща ти, той ще каже: „Синко, ела, на думите на този разумен човек аз ще те взема, ще направя опит“.
Да
няма абсолютно никакво зло в сърцето ти, абсолютно никакво съмнение, абсолютно никакво неверие.
Ако
си
дъщеря, напуснала
си
дома
си
, предала
си
се на разпуснат живот, този разумен човек ще те заведе при баща ти и баща ти ще каже: „Ела, на думите на този човек аз ще те взема, ще направя опит с тебе“.
Ако някоя жена напусне мъжа
си
, оплете се в живота, срещне разумния човек и го пита: „Какво
да
правя?
“ Той казва: „Ела, аз ще те заведа при мъжа ти“.
И вас аз искам
да
ви заведа, защото
да
не мислите, че както ме слушате тук, при тия условия, вие можете
да
бъдете разумни.
Ако аз имам силата
да
творя всичко в света, ще се съмнявам ли?
Не, от тук трябва
да
ви извадя и
да
ви заведа на друго място, гдето е разумът.
В момента, когато дигам чувала, няма
да
се съмнявам, но щом се разболея, не ще мога
да
го дигам.
Аз ще ви заведа при тях и ще им кажа две думи.
Те ще кажат: „На тези твои думи ще ги приемем, нека седят при нас
да
се учат“.
Като ви посетя след 4–5 години, вие няма
да
бъдете такива, каквито сега ви гледам.
Тогава Павел казва: „Всички няма
да
умрем, но всички ще се изменим“.
И вие ще се измените тъй, че никой няма
да
ви познае, даже и вие сами
себе
си
няма
да
се познаете.
И някой път аз мисля, че човек трябва
да
забрави и
себе
си
.
Ще кажете: „Как,
да
се забравиш?
Срещнали се те на кръстопът и почнали
да
разправят за силите, които са придобили от природата.
“
Да
, ами че ако ти
си
убил 100 души и всеки ден, като станеш, мислиш, че този
си
убил, онзи
си
убил, през целия ден прекарваш всички през ума
си
, питам те: Не е ли време
да
забравиш, че
си
убил тези умрели,
да
ги извадиш от ума
си
?
Единият казва: „Силата ми е толкова голяма, че аз мога
да
отбия земята от нейния път“.
Казвам: В такъв случай ние трябва
да
забравим сегашния наш живот,
да
ни олекне на душата.
Този последният казва на първия, който могъл
да
отбие земята от нейния път: „Е, сега пристъпи вече, отбий земята, понеже ако аз отбия слънцето от пътя му, ще настане тъмнина и ти няма
да
си
свършиш работата, а аз после ще отбия слънцето“.
Вие ще ми обещаете едно нещо:
да
съдействате за това, а аз ще ви заведа.
Но казах ви, че онзи син ще ме срещне, ще каже: „Какво
да
правя?
Отишъл
да
си
свърши работата, но не се върнал.
Е, тъй, като гледам някои от вас, казвате: „Е, ако искаш, заведи ни“.
Защото не може
да
отбие земята от пътя ѝ.
Не, не ако искаш, но трябва
да
искате.
Връща се този адепт от школата след няколко дни и казва: „Учителите, които са ми поверили тази тайна, ми казаха, че ако аз отбия земята от пътя ѝ, ще ме подложат на смъртно наказание, затова, заради своя живот, няма
да
отбия земята от пътя ѝ.
А вие, поставяте се тъй, честолюбиви, благородни,
да
не се унижи вашето достойнство.
Онзи син какво казва?
Вторият адепт казва: „Чакай, и аз имам малко работа,
да
я свърша“.
След няколко дни той се връща и казва: „Ужасна работа, казаха ми, че ако отбиеш слънцето от пътя му, ще се свърши света, ще се разруши цялата слънчева система, затова ще се откажеш“.
Така и ние ще се откажем от
да
проявим своите сили.
– „Изгубена съм, помогни ми“, а не, ако искаш
да
ми помогнеш.
Първото, че единият може
да
отбие земята от нейния път, а другият – слънцето от неговия път, и второто, че ще ги подложат на смъртно наказание, това са техни измислици.
В това „ако искаш
да
ни помогнеш“ не е философията.
И съвременните философи имат такива крайни философски системи, като на тия два адепта.
Ти като дойдеш при един ангел, с всичкото
си
смирение ще дойдеш.
Смешни са, като ги погледнеш как лансират теорията за произхода на човека.
Е, казвам, какви са данните ви за това?
Там, при него ще седнеш с всичкото
си
благоговение и ще видиш как се лее неговото перо.
Представете
си
един човек, на когото очите са извадени, и вие му дадете най-хубавата картина,
да
се признесе върху нея.
Той откъсва едно парченце от тази картина и почва
да
си
дава мнението, как е направена тази картина, какво е нарисувано на нея, само като я пипа.
Аз съм се мъчил по някой път
да
преведа ангелския език на земния език и от толкова време не съм успял
да
го преведа тъй, щото
да
се съвпаднат ударенията и римите – не се отдава.
Не, тук се изисква един ум просветен,
да
се върне назад,
да
види онзи първоначален произход и
да
разбере каква роля играе човешкият разум.
Когато четеш едно стихотворение на един ангел, то може
да
премахне всички мъчнотии от душата ти.
Ако вземете сега млекопитаещите, всички низши същества, ще видите, че тяхното чело е обрасло с косми и в тях няма никакъв разум, никаква интелигентност, в този вътрешен, субективен смисъл.
То влива в тебе такава грамадна сила, че можеш
да
дигнеш земята на ръката
си
.
Такава сила развива!
Не, животът не е проза, а е поезия, и благодарение на тази ангелска поезия ние живеем.
Може
да
правите наблюдения.
Всички ангели са поети.
Те са следните: колкото повече се увеличава човешката интелигентност, толкова повече челото се оформя правилно и приема известни гънки, като се подига; при това, тия косми почват
да
се намаляват и някой път така изчезват, че челото става съвършено гладко.
Ако отворите вътрешната страна отпред на лоба, ще видите, че в тази част на мозъка има много гънки, и при това нишките на бялото вещество се продължават, а сивото вещество отгоре се увеличава.
Но това не е разумът, това са органите или материята, чрез която се проявява тази разумна сила.
“ Аз бих желал всички вие
да
бъдете разумни.
Колко по-лесно би текла тази беседа, ако вие бяхте разумни, но във вас има всякакви съмнения и затова не излиза.
Казвате
си
: „Дали туй, което говори този човек, е вярно?
Ами ако изгубим живота
си
тук на земята?
Културата на гълъбите, и това е един символ, култура, през която херувимите са минали.
“ Претегляте го, това-онова, та като се върнете у дома
си
, казвате: „Празна работа!
Няма
да
се минат 5–10–15 години, и ще почнете
да
се връщате пак през тясната врата назад.
Викна ме тогава майка му, казва ми: „Спаси го, моля ти се, няма
да
забравя това“.
Казвах на майката: Ако аз спася твоя син, ще го научиш ли
да
служи на Бога,
да
живее един чист и свят живот?
В настоящето той работи за
себе
си
.
Обеща. Добре, аз направих този опит, спасих този човек.
Разумният човек, ако има
да
взима от някого, той няма, като го види на улицата,
да
го изругае, а ще го повика в къщата
си
и ще му каже: „Приятелю, можеш ли
да
ми платиш с лихвите?
Жени се, разведе се, води един порочен живот, пиянства, и вчера го видях на легло, казва: „Заминавам
си
“.
Казвам: Ще
си
вървиш сега.
Съжалявам, че ти дадох живот, за
да
натрупаш такива грехове още върху
си
.
Но сега, ако ме слушаш, пак ще ти помогна
да
си
заминеш.
Вика другиго, който има
да
му дава, и започва с него по същия начин.
Казва му: „Ти с лихвите можеш ли
да
ми платиш?
Няма
да
те върна вече, туй няма
да
бъде.
Питам сега вас, на които е даден този разум и туй благоволение: Как ще го иждивите вие?
Утре всеки един от вас ще се намери на гърба
си
, като този млад човек.
Иска
да
яде – не може
да
яде, иска
да
пие – не може
да
пие, гърлото го боли.
Пита ме: „Какво
да
правя?
“ Та разумният човек скъсва полицата и казва: „Аз искам
да
бъда на чисто,
да
се занимавам само с Божествената Мъдрост“.
– „Ще живея, или ще
си
замина?
аз не говоря за света, но за всички религиозни общества, то е, че всички тия религиозни хора държат погрешките на другите в своите умове.
“ – Ще
си
заминеш.
Вследствие на това нашият ум не е в състояние, не е свободен
да
се занимава с онова, което Бог може
да
ни даде.
– „Е – казва, –
да
бъде волята Божия.“
Да
,
да
бъде волята Божия.
Ние не сме свободни
да
видим в Божествения свят онова, което трябва
да
видим.
Като отидеш на онзи свят, едно добро ще обещаеш:
да
не забравяш този свят,
да
дойдеш
да
работиш.
Е, представете
си
, онзи търговец, който е погълнат в своите тефтери, седи в кантората
си
и по цели дни постоянно се занимава с числа, какво може
да
види?
Сега ще понесеш тия страдания, за
да
не страдаш на другия свят.
Че слънцето изгрява, че звезди, месечина изгряват, това са второстепенни въпроси за него.
„Бъдете – казва Христос – разумни, за
да
не дойде страданието отгоре ви.“ Защо ни са тези страдания, защо ни са тези мъки?
Защо
да
бъдем свободни?
Върне се у дома
си
, пак тефтери, пак полици, със сметки се занимава той.
След като изживеем този живот тук на земята,
да
дойдем до тази врата,
да
я отворим и
да
кажем спокойно: „Господи, напущаме своето тяло и
си
заминаваме спокойно“.
А сега този младеж диша бързо, бързо и не иска
да
си
замине.
И най-после, казват за него: „Той е най-видният търговец, най-видният финансист, той ще оправи света“.
Седят всички наоколо и не могат
да
му помогнат.
Имаме ли поне един финансист в човешката история, който
да
е оправил света?
Финансистите можаха ли
да
оправят разбърканите записи и сметките на асирийската култура, на Вавилон?
Ако този момък беше разумен, той нямаше
да
се намери в туй положение.
Финансистите можаха ли
да
оправят забърканите сметки на евреите в Палестина преди 2000 години?
И грехът, и грехопадането в света, това е едно отсъствие на човешкия разум.
Тия финансисти можаха ли
да
оправят забърканите записи на великата римска империя?
Мислите ли, че тия финансисти днес ще оправят сметките на Европа?
А когато дойде разумът, казва: „Ще изпратя Духа
си
“.
Този Божествен Дух, той носи разум.
А щом влезе разумният живот в нас, ние ще знаем
да
приложим първата заповед на Любовта.
Само един разумен човек може
да
приложи тази заповед: „
Да
възлюбим Господа Бога нашего с всичкото
си
сърце, с всичкия
си
ум, с всичката
си
душа и с всичката
си
сила“.
И тогава няма
да
се питаме, трябва ли
да
обичаме или не.
Един математик има известна задача.
Веднага взима известна формула, по която може
да
приложи Божията Любов.
Българинът, когато работи, е много трезв, но щом
си
пийне половин килце, той става много смел и отваря сметките.
Седне на дюкяна, пийне малко и казва: „Слушай, онзи Иван Стоянов има
да
дава 15 лева на общината, защо не
си
е платил данъка?
Я го повикайте скоро
да
плати!
“ „Драган Наумов, там, не
си
е направил плета на нивите.
Я го повикайте
да
си
плати!
“ И като го повикат, ако няма
да
си
плати, търпят му един такъв бой, че му пукнат главата.
Затварят го,
да
си
плати глобата.
Но като изтрезнеят, казват: „Защо трябваше
да
го бием?
Като имат
да
взимат, готови са все със сила
да
действат.
Питам сега: Тази всеобща война какво благо донесе на Англия, какво благо донесе на Франция, на Русия?
Тия държави се разсипаха.
Те виждат своите погрешки, но не могат
да
ги поправят.
Сега ние ще оставим всичко това.
7.
Съблазните
,
НБ
, , 23.9.1923г.,
Може
да
кажете: „Какво ни струва
да
мислим за другите хора тъй, както са
си
?
Братът трябва
да
има абсолютна вяра в своята сестра.
“ В съвършения Божествен закон, за човек, който разбира в какво се състои Царството Божие, не му е позволено
да
мисли зло за когото и
да
е, не му е позволено
да
носи един безобразен образ в
себе
си
и в ума
си
.
Аз ще ви дам после един пример,
да
видите в какво седи съвършенството.
Затуй казва Христос: „Любете враговете
си
“.
Слугата трябва
да
има абсолютна вяра в своя господар.
Следователно, имаш един враг, създай в ума
си
една красива форма за него, не мисли за неговото зло.
Е,
да
допуснем сега, че някой човек не вярва в Бога или вярва в кривия път.
Сестрата трябва
да
има абсолютна вяра в своя брат.
Може ли той
да
ме спъне?
Не, никой никого не може
да
спъне.
Сега ние говорим за онези, които вървят във възходяща степен, тях никой не може
да
ги спъне.
Господарят трябва
да
има абсолютна вяра в своя слуга.
Може
да
имате някакви погрешки, туй е допустимо, но трябва
да
знаем, че след като правим хиляди и хиляди погрешки, един ден ще познаем Бога, ще почнем
да
се учим и
да
живеем тъй, както Той обича.
Всички се съблазняват в нещо, защото съблазънта и съмнението вървят ръка за ръка.
Сега, ако за света е горко, за праведните не трябва
да
бъде горко.
Носете тази идея със
себе
си
!
Всички съвременни хора се съблазняват от каквото и
да
е.
Ако вие бихте казали комуто и
да
е една горчива дума или бихте изнесли една негова погрешка, той би се обидил.
Съвременните народи – англичани, французи, германци – за една дума се обиждат, изваждат револвер, извикват секунданти, казват: „Господине, обидихте ме, аз трябва
да
защитя своята чест“.
Вие казвате: „Ако ние вложим пари, всичко, без
да
се съблазним, то утре касата, парите ни, всичко ще хвръкне“.
Ние още не знаем дали ще хвръкнат парите.
Сега, като дойдем до религиозните хора, които се подигат малко, които са дошли на един по-висок уровен, и те не правят разлика, и те се обиждат.
Ще ви приведа един пример от преданията за християнството, който се отнася към епохата от времето на Нерон.
Ние казваме, че по този начин не може
да
се живее.
Някой
си
виден римски патриций, наречен Хелвий, отвратен от покварения живот, запознава се с тогавашните християни и възприема християнството.
Действително, не може
да
се живее.
Тази идея на християнството толкова се загнездила в главата му, че той се решил
да
посвети най-малко 30 години от живота
си
,
да
живее по горите, за
да
разбере дълбокия смисъл на живота.
Но ако ние вложим тази разумна Любов,
да
започне
да
действа отдолу, какво ще произведе тя?
Цели 30 години той се подвизавал самотно и се молил Богу, но един ден идва един негов събрат постник и го запитва: „По какво мога
да
позная кога съм благоугоден на Бога и кога не?
Сега двама души, мъж и жена, като тръгнат в този път, почват
да
спорят за своите възгледи, как разбира единият, как разбира другият.
“ Той му казва така: „Туй, което аз съм научил в моята опитност, е това: Денят, в който те похвалят за твоята добрина, всичко
си
изгубил.
Няма какво
да
спорят.
Дотогава, докато хората те корят, твоята добродетел расте, но денят, в който твоят близък те похвали, всичко
си
изгубил“.
И той тъй щателно се стараел
да
го не похвали никой.
Двама души, като тръгнат в Божествения път, всеки трябва
да
бъде готов
да
се жертва за своя ближен, за този, с когото живее, толкова, колкото и за
себе
си
.
Обаче след 30 години, когато мислил, че е навършил своето развитие и поискал
да
отиде в света
да
проповядва Христовото учение, един ден отива при един свой приятел, който му казва: „Ти
си
много добър и свят човек“.
Ако бихте турили туй правило в живота
си
, какво подобрение би станало!
– „А – казал той, – ти ме съсипа, съсипа целия ми живот, всичките ми 30 години отидоха.“ Върнал се в пустинята и 10 дни плакал.
А лошото е там, че ние жертваме за
себе
си
повече, отколкото за всички други.
В Писанието се казва: „Бог, като изпратил Своя Син, Той пожертвал всичко от своята Любов, за
да
могат съвременните хора
да
се подигнат“.
И ако ние схванем тази велика мисъл, идването на Христа на земята, жертвата, която Бог е принесъл, ако се въодушевим със същите Негови мисли, с тази вяра на Христа, и
да
изпълним волята Божия, ние вярваме, че този свят ще се подигне в един ден, в един Божествен ден.
Може
да
има и други такива, но аз само този зная.
За пример, някой казва: „Аз искам
да
изпълня волята Божия“.
А нас колко ни е приятно, като ни кажат: „Ние виждаме, че от едно време сте станали благородни, покаяли сте се, и жената, и децата ви са по-добри“.
Вие се зарадвате, надуете се и казвате: „
Да
, действително, не сме като в миналото, нашето верую, нашите правила са особени, ние особено пием, особено ядем, особено се молим“.
Някой казва: „Аз искам
да
изпълня волята Божия,
да
служа на Бога“.
Не, не, всичко това е празна работа.
Бог нуждае ли се от нашето служене?
В момента, когато те похвалят хората, всичко отива и като че се струпва една топка на сърцето ти и усещаш едно недоволство.
От що се нуждае Той?
В Писанието никъде не се казва: „Блажени хвалените“, никъде не се казва, че Царството Божие е на добрите, на светиите, на праведните на земята, а се казва: „Блажени гонените, онеправданите, хуканите“.
“ Някое дете останало сираче, без баща и майка, Господ казва: „Иди, помогни!
НАГОРЕ