НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
152
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
152
:
1000
резултата в
6
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Където е Любовта, там е Бог
,
КД
, София, 6.7.1923г.,
А думата „откровеност" значи човек
да
има достатъчно светлина и влага, за
да
може
да
расте свободно.
Най-напред трябва
да
почнете с благоразумието.
Когато някой път аз говоря
да
бъдете чистосърдечни, значи
да
няма никакви гниещи вещества.
Когато говоря
да
бъдете искрени, значи всякога
да
растете, без
да
изсъхвате.
Благоразумният човек е избрал хубаво място, за
да
посади там дръвче.
Когато кажа
да
бъдете откровени, значи
да
имате достатъчно светлина и влага,
да
подкрепяте този растеж.
Искреността - дървото трябва
да
расте.
Много пъти искате
да
знаете какво искам
да
кажа с думите чистосърдечие, искреност, откровеност, затова с няколко думи сега ви ги поясних.
Този живот, в който сега сте тръгнали, за него трябва
да
имате ясна представа.
Под ясна представа не разбирам тъй, както в университета учите, но пътят, по който вървите, цялата местност трябва
да
е очертана пред вас, при това и други трябва
да
са минавали оттам преди вас,
да
имате точни сведения за този път.
Сега вие влизате тук
да
изучавате не живота на сърцето, не живота на ума, защото с тези работи вие сте запознати, а влизате
да
изучавате живота на душата.
Да
жертвува човек, то е най-мъчно.
И тъй трябва
да
знаете, че вашият живот на сърцето не засягам, нито ума ви, там вие сте меродавни, специалисти.
Лесно може
да
изучавате искреността, чистотата, истината, свободата, равновесието, великодушието (фиг.
Но какво има във вашата душа, сега тепърва трябва
да
учите.
Затова трябва
да
усвоите този закон много добре, защото не го разбирате, а всяко неразбрано нещо, то е спънка.
И за
да
го разберете, трябва
да
слушате, защото то е една присадка.
Можете ли
да
отворите една артерия и
да
й дадете малко кръвчица?
Ако аз присадя нещо, а вие го бутате по десет пъти, и ако това, което аз присадя, вие искате
да
го развързвате, ще развалите всичко и тогава няма какво
да
си
губим времето.
(Виктория: Няма
да
бъде благоразумно.)
Да
кажем, че в този свят вие сте изпратени с мисия, с предназначение за някоя велика работа.
За пример у вас може
да
се зароди едно желание: искате
да
знаете дали новата присадка ще даде такива плодове, каквито са дали вашите умове и сърца.
Тъй ще
си
зададете въпроса: Дали новата присадка може
да
ви направи щастливи?
Вие трябва
да
знаете, че жертвата в света се дава за най-възвишеното, за най-благородното.
Жертва може
да
се даде само за Бога.
Този,който разбира закона, трябва
да
знае - само за Бога може
да
се даде жертва - нищо повече!
Вашият ум дал ли ви е някога спокойствие?
Може
да
намерите някои ваши другарки и тях
да
попитате.
И
да
искате, умът не може
да
даде спокойствие на човека.
Само за Бога може
да
се даде жертва.
Сърцето, и то и
да
иска, не може
да
даде спокойствие на човека.
По аналогия ще ви дам едно сравнение защо не могат.
Може ли
да
изкарате вода на по-високо място, отколкото е самият извор?
В Духовния свят е така: ще жертвуваш, без
да
умираш.
Не само че няма
да
умираш, но ще печелиш.
Значи може
да
изкарате вода само дотам, докъдето е изворът.
Затова Христос казва: „Който пожертвува живота
си
, придобива живот вечен, а който не жертвува живота
си
, ще го изгуби." Тук, на земята, не е така, тук жертвата е закон на загуби и затова малцина могат
да
се жертвуват.
Е добре, ако умът и сърцето са по-ниските извори, как може
да
изкарате водата по-високо?
И в религиите виждаме, че може
да
принасяш всичко в жерва само на Бога - и овце, и гълъби, но само за Бога.
Как мислите
да
изкарате тези извори горе, в Душевния свят?
Някой пита: „
Да
жертвувам ли нещо за хората?
Но вие ще кажете: „Ние имаме начини, приспособления, парни машини и пр." Добре, ами ако този извор е толкова висок, че всичките тръби на инсталацията ще се разпукат и нямате достатъчно тръби, в които може
да
изкарате водата горе, в Душевния свят?
" Не, за хората нищо няма
да
жертвуваш, само за Бога.
От сърцето водата никога не може
да
се изкара в душата.
А щом е дадена жертва за Бога, Той обхваща хората и може
да
даде вашата жертва комуто иска.
Научно
да
обясня: това нещо не може
да
стане, понеже съставът на материята в Душевния свят е съвсем друг.
Да
кажем, че обичате един ваш приятел и му дадете сто хиляди лева.
И ако вие,
да
кажем, внесете тези сокове на сърцето в Душевния свят, ще станат най-големите експлозии.
Ще му се месите ли къде ги дава?
(От безумие това можем
да
го сторим.) - Не от безумие, а от любов.
Когато се жертвувате за Бога, дайте тази жертва.
В ума ви
да
залегне този принцип: жертва трябва
да
се даде само за Бога.
Всичките глупави работи хората ги вършат все от любов.
Вие се научете
да
се жертвувате за Бога, другото лесно ще го научите.
Иска ли братът
да
се жертвува за сестра
си
,
да
умре за нея?
Една майка, без
да
разбира, може така
да
нахрани детето
си
от любов, че
да
го умъртви.
Да
кажем, че тя е била неблагоразумна, че е паднала и той се бие
да
я вземе.
Тук преди година една майка дала на малкото
си
бебенце малко ябълка и после голям въпрос стана.
Казах й
да
му даде очистително, за
да
изхвърли тази материя от стомаха, и бебето престана
да
реве.
Но жертвата трябва
да
стане разумно.
Мнозина запитват: „Защо именно тази материя, която е вътре в умствения свят и в сърцето, не може
да
влезе в душата?
" - Не че не може, може, но ако вие вземете малко прашец в ръката
си
, може ли
да
го държите?
Можете, ще ви бъде приятно, но ако този прашец влезе в окото ви, там може ли
да
го държите?
Тя има и друга страна -
да
не станеш причина
да
подтикнеш другите към страдания.
Да
кажем един цар иска
да
тикне хиляди хора
да
станат жертва за него, за
да
тури на короната
си
едно камъче повече или
да
получи кръст, орден, а че хората
си
изгубват крака, ръце, живот, това не го интересува.
Благоразумният цар ще жертвува своето тщеславие, своята гордост в даден случай, а не поданиците
си
.
Затова ви казвам, че ние изискваме, когато влезете в Душевния свят,
да
бъдете чисти, защото щом не сте чисти, ще носите прах, ще причините страдания на мнозина, а най-първо на
себе
си
.
Сега думата е, че всяка една мисъл трябва
да
си
има свое приложение.
Ще започнете всички с благоразумието.
Под думата „мисъл" аз разбирам божествена мисъл и всяка една такава мисъл трябва
да
си
има или по право
си
има свое приложение по божественому.
Всички, без изключение.
Благоразумие, милосърдие, искреност, великодушие, щедрост, чистота, светлина, свобода, равновесие, жертва - всички тези качества може
да
растат само върху добродетелта.
Те излизат от добродетелите: Любов, Мъдрост, Истина, Правда.
Божествените мисли имат навсякъде приложение, а човешките мисли не могат навсякъде
да
се приложат.
Всички ще започнете с благоразумието.
Това, което е божествено, навсякъде може
да
го приложите и всякога дава добри резултати без изключение, когато в човешките мисли не е така.
Във всичките
си
мисли, във всичките
си
изпити ще прилагате благоразумието.
Както и
да
постъпвате, преди всичко трябва
да
прилагате благоразумието.
Искате някоя работа
да
свършите, първо приложете благоразумието, после искреността.
Ето къде може
да
приложите искреността.
Когато започна една работа, аз ще видя дали е добра, дали е разумна, и тогава ще я свърша добре, така хубаво, че
да
съм доволен от нея.
Искрен съм - значи без упрек към
себе
си
.
Като свърших тази работа, никой няма
да
знае, но аз съм доволен, бях искрен във всичките й редове, нищо не съм пропуснал.
В Божествения свят не може
да
имаш неразположение, такова състояние там няма.
После, милосърдието значи тази работа
да
я свърша с разположение на духа
си
, на сърцето
си
, тъй - с въодушевление, тих и спокоен, защото милостивият човек е човекът, който се въодушевлява от най-малките работи.
Той се въодушевлява от бедния човек, от дребните работи и от всичко, от което друг не се въодушевлява.
Кога един човек може
да
бъде разположен или неразположен?
Поетът ще се въодушеви от някоя планина, а милосърдният човек - от едно бедно дете, ще му даде място в душата
си
.
Когато човек се разгневи, той иска това, което е направил,
да
го унищожи.
Разгневи се, вземе едно шише, хвърли го, строши го или удари едно дърво, отсече го.
Той руши, не създава.
Дръжте само една основна мисъл в душата
си
.
Когато у Бога се яви подобно състояние,
да
се разгневи, Той всякога има за цел
да
премахне лошото,
да
насади някое добро,
да
създаде нещо друго.
Когато Господ се разгневи на някого, Той ще го тури в огъня
да
го пречисти,
да
го поправи.
И като мислите по този начин, всички тези добродетели може
да
ги приложите.
Вие един ден ще съзнаете, че всякога може
да
дойдете до съзнанието на Бога,
да
чувствувате Неговата мисъл, а като дойдете дотам, успокоявате се.
Състоянието ти се отличава по това, че щом дойдеш до Бога, веднага всичко у тебе расте и се осмисля.
Когато човек иска
да
те измъчи или
да
те набие, а се усеща по-слаб от тебе, той ще
си
послужи с хитрина: ще те нагости първо, ще те почерпи с винце, с това-онова и ти мислиш, че ти е приятел.
Дойде ли Божествената светлина в душата ти, веднага се въодушевляваш, животът има смисъл за тебе, имаш подтик, насърчен
си
, но изчезне ли тази светлина, не ти ли проговори Бог, отвън може
да
ти говорят много нещо - нищо нямаш.
Но щом те свърже хубаво, ще вземе тоягата, ще те набие хубаво и ще каже: „
Да
знаеш!
На вътрешното въодушевление трябва
да
обръщаш внимание.
То е дълбоко и никой не може
да
ти го вземе.
Та постепенно ще придобивате всичко.
Като се съберете за първи път двама, които не се познавате, много сладки думи
си
говорите, но щом се опознаете, дървото започва - почвате
да
се налагате.
Няма
да
бързате, ще придобивате малко по малко.
Ще гледате
да
развивате тези добродетели.
Одумването аз наричам тояга и връзване, а индусите го наричат карма.
Хората са свързани с кармата
си
.
И най-лекият път, по който може
да
вървите, това е Божественият път - с най-малко разноски.
Могат ли
да
се прекарат соковете от душата в сърцето?
И ако някой път ви се вижда мъчен, значи хванали сте човешкото.
Може
да
запитате: „Защо трябва
да
се занимаваме с Душевния свят?
" Понеже вашият свят, светът на сърцето и ума е обеднял, необходимо е сега соковете на душата
да
се прекарат в сърцето и ума, за
да
могат тези сокове
да
се повдигнат или тъй
да
се каже на човешки език,
да
се облагородят.
Дойде ли светлината, Божественото, като че изведнъж всички мъчнотии изчезват.
Ние не застъпваме въпроса
да
се развиват сърцето и ума, но като прекараме соковете на душата в сърцето и ума, строим и повдигаме.
Вие се учудвате как така лесно е станало всичко това?
Подразбира се
да
се развие умът и
да
се облагороди сърцето.
Един пътник пътувал зимно време и легнал върху снега
да
си
почине.
Но като го затрупал новият сняг отгоре, той
си
рекъл: „То, моето, свърши вече." - Останал половин метър под снега.
В този смисъл, в който аз съм употребявал тази дума, значи клас, в който се дава най-добрият, най-великият, най-възвишеният метод за облагородяване на човека.
Та всичките мъчнотии, които ви натискат отгоре, колкото и
да
са студени, не мислете, все ще пек- не слънце и ще се постоплите.
Но в този клас на добродетелите, който не работи, той завинаги
си
остава прост.
И ще ви кажа защо именно хората
си
остават прости.
Да
кажем, че някой човек започне едно предприятие, влага един капитал от десет милиона лева.
2.
Речи само реч
,
НБ
, София, 8.7.1923г.,
“ След това ще цитират мисли и стихове, какво казал еди-кой
си
учен, философ или писател.
Според мене, истински поет или писател е този, който може
да
е написал само една дума, но с кръвта, която изтича от сърцето му.
Той ще изгори всичко старо и нечисто; той ще помете целия свят.
Защо идат болестите, защо има толкова нервни болести?
Напиши една дума, но тя
да
изразява истината.
Който я прочете или чуе,
да
възлюби тази истина.
Ако говориш за Любовта, кажи само това, което
си
преживял и опитал.
След всичко това вместо
да
се оправят, хората проклинат съдбата
си
, роптаят против живота; искат
да
живеят както те разбират.
– Всеки ял кокошки, агнета, прасета, а иска
да
бъде щастлив.
Нека се вслуша
да
чуе какво говорят закланите животни.
Ако попитате търговеца в какво се крие тайната на неговото забогатяване, или учения – за тайната на неговите способности, или силния – за тайната на неговата сила, все ще получите някакъв отговор.
Не, не може
да
градиш щастието
си
на гърба на другите.
Всъщност някои търговци мислят много и пак объркват сметките
си
.
Да
не се мислиш за божество?
Младият, който няма нищо, търси правото
си
, затова е горделив.
Какво
си
направил за човечеството?
Истинският търговец има едно вътрешно чувство, наричат го „нюх“, по който се ръководи в сделките
си
.
В това отношение той прилича на ловджийско куче, което отдалеч помирисва зайците и ги преследва.
Той искал всички
да
заговорят за неговата книга.
– Как
да
примирим гордостта с ревността?
И ученият със своето вътрешно чувство определя направлението на своите сили и способности.
Бог, Който е дал всички блага на света, всеки ден, по няколко пъти, е игнориран и отричан.
– На горделивия ще дадем част от богатството на ревнивия и ще ги съберем
да
живеят заедно.
Може ли след това всички
да
говорят за твоята книга?
Така няма
да
има нито горделив, нито ревнив човек, но всеки ще живее разумно.
„Не съм достоен
да
влезеш под стрехата ми, но кажи само реч.“ Защо стотникът се считаше за недостоен
да
влезе Христос в неговия дом?
Също така някои хора се считат за недостойни
да
бъдат богати.
Мъжът казва на жена
си
: „Искам
да
бъдеш честна,
да
не гледаш чуждите мъже“.
– Прав е мъжът, но изисква ли същото от
себе
си
?
Само своята жена ли гледа той?
Например докато е далеч от слънцето, човек се чувства добре; колкото повече се приближава към слънцето, състоянието му се влошава.
Той носи безграничния живот в
себе
си
.
Новият морал и новият живот имат еднакви изисквания и за жената, и за мъжа; за майката и дъщерята; за бащата и сина.
Стотникът разбра, че не е готов
да
издържи на силите, които излизат от Христа, затова каза: „Кажи само реч!
Майката казва на детето
си
: „Ти не трябва
да
лъжеш“.
“ Той не можеше
да
издържи присъствието на Христа в своя дом, но можа
да
чуе Словото Му.
Голяма привилегия, голямо благо е за нас
да
ни посети някой велик човек – учен, музикант или проповедник.
Смешно е малкият, обикновен човек
да
си
представя Бога като
себе
си
.
– „Майката има право някога
да
излъже.“ – Не, никой няма право
да
лъже: нито майката и бащата, нито синът и дъщерята.
Какво значи
да
не гледаш чужд мъж или чужда жена?
Христос казва: „Всеки, който види жена и я пожелае в сърцето
си
, той е прелюбодействал“.
Ако ви зададат въпроса: Какво предпочитате – видният учен
да
дойде при вас, или
да
каже само реч, и момчето ви
да
оздравее.
Невъзможно е
да
си
представим Бога в една ограничена форма като стар човек, с бяла коса, бяла брада и мустаци.
– Защо човек не трябва
да
пожелава чуждото?
Човек може
да
е стар, без
да
е умен.
– Много естествено, може ли двама души
да
седят на един стол?
Затова, дето се изяви Той, всичко се подмладява.
Човешкото сърце е направено така, че в него може
да
влезе само един човек.
Значи в женското сърце може
да
влезе само един мъж.
думата, крие мощна сила в
себе
си
.
Бог изисква от всички свои деца
да
бъдат свободни,
да
се обичат,
да
не използват користно Неговите блага.
Има силни, има и слаби думи.
Ако двама души се дърпат за косите, то е само за тяхна сметка.
И мъжкото сърце може
да
побере само една жена.
Така и човек е някога силен, а понякога отслабва и по ум, и по сърце, и по воля.
– Какво
да
правим?
Някога и ние казваме: „Господи, не искаме твоето присъствие, но кажи само дума, и ще бъдем силни и по ум, и по сърце, и по воля“.
Как
да
се примирим?
Има известни положения, известни максими, които човек трябва
да
знае.
– Кажи като стотника: „Господи, не съм достоен
да
влезеш под стрехата ми, но речи само реч, и момчето ми ще бъде здраво“.
Това са максимите на новия живот.
– „Широко трябва
да
бъде човешкото сърце!
В стария живот те не са имали условия
да
се проявят.
– Какво
да
се прави?
– Кажете само една реч и всичко ще се нареди.
Щом се говори за любовта на сърцето, законът е строг: в него може
да
влезе само една жена или един мъж.
Засега ще се задоволявате с човешкото сърце, в което може
да
влезе само един човек.
– Защото всички хора не мислят и чувстват еднакво.
“ Нека всички хора се обърнат към Бога,
да
пожелаят само една дума от Него.
Жената казва: „Защо
да
обичам само един мъж?
Ето едно твърдение, върху което може
да
се води спор.
Не мога ли
да
обичам всички мъже?
Йоан, ученикът на Любовта, казва: „Ако първо не любиш брата
си
, т.е.
Нужно е вътрешно разбиране на живота и тогава военните, като силни, няма
да
вадят ножовете
си
да
режат глави, но ще поддържат реда и порядъка в живота.
ближния
си
, когото виждаш, как ще любиш Бога, Когото не виждаш?
Силните хора са военни.
И ако можеш
да
го обичаш както трябва, герой ще бъдеш.
Силата им е дадена от Бога.
Ти имаш един мъж и не можеш
да
се справиш с него, че ще обичаш всички мъже.
Например не е вярно, че първо ще любиш ближния
си
, а после Бога.
Затова трябва
да
я използват разумно.
Безверниците, за
да
възстановят своето вътрешно равновесие, започват първо с любовта към ближния.
Сабята не им е дадена
да
убиват с нея, но за ред и порядък.
Той има една жена и по цели дни се кара с нея, че ще заобича всички жени.
Йоан, като разглежда света като грешно състояние, намира, че хората на безверието трябва
да
започнат от любовта към ближния.
Така трябва
да
се възпитават младите.
И тъй, естествено състояние на човека е
да
започне с любовта
си
към Бога.
Те трябва
да
служат на Бога, т.е.
Мнозина идат отвън
да
слушат беседите ми с цел
да
разберат дали не говоря нещо против държавата.
Това, което майката може
да
даде на детето
си
за една година, близките му, както и окръжаващата среда, ще го дадат за 20 години.
Той е слязъл на земята
да
помогне на хората.
Статистиката показва, че деца, които са расли до 20-годишна възраст в любовта на родителите
си
, са по-благородни от онези, които са били лишени от родителска любов.
Като вижда колко тясно и малко е човешкото сърце, Той казва: „Сине Мой, дай Ми сърцето
си
да
го разширя“.
Той казва още: „Ще отнема каменните им сърца и ще им дам ново, от по-добра материя“.
Всички хора трябва
да
прилагат Любовта в своя живот по нов начин.
“ – Защото сте далеч от Бога.
Бог ще даде ново сърце на човека, направено от фина, чувствителна материя.
На нея Той ще напише ново знание, нова мъдрост, по която
да
живеят всички хора и
да
се разбират като братя.
За
да
бъдеш здрав, любовта на майка ти трябва
да
проникне дълбоко в твоята душа.
Като наблюдавам хората – мъже и жени, виждам какъв страх се явява у тях, какво недоверие ги движи.
Щом любовта е носителка на живота, щом майката люби децата
си
, трябва ли те
да
боледуват и умират?
Млада, красива жена, устойчива по характер, върви с мъжа
си
и се разговарят.
И тъй, отдалечаването от Бога води към лишения, страдания, мъчнотии, нещастия, болести и смърт.
Чудно е как може
да
се мисли така!
Колкото по-големи са страданията, толкова по-голямо е отдалечаването.
Следователно, за
да
се махне аномалията в живота, вие трябва
да
се върнете към първичния живот и
да
кажете като стотника: „Господи, кажи само реч!
“ Това значи
да
се върнете към разумното, към Божественото начало в
себе
си
.
Някои хора са слепи за погрешките
си
, а будни за доброто в
себе
си
.
– Страхува се
да
не изгуби жена
си
.
Християните говорят за обръщане към Бога, като ни дават всевъзможни тълкувания.
И обратно, някои са будни за погрешките
си
, а слепи за своето добро.
И тя се смущава, пита се защо този човек ѝ направил силно впечатление, защо ѝ обърнал внимание.
Обръщането може
да
бъде физическо: вървиш в западна посока, но трябва
да
се обърнеш на изток, т.е.
Когато вижда доброто в
себе
си
, човек е в деня на своя живот.
да
направиш един полукръг.
Когато не вижда злото, в съзнанието му настава нощ.
Ще признае факта както е, без
да
крие нещо от
себе
си
.
Обръщането подразбира
да
се приближиш към Бога.
Значи виждаш доброто – ден е; не виждаш злото, нощ е.
Ще
си
каже: „Срещнах автомобила на един човек и като минах край него, окалях се малко“.
Ти
си
се отдалечил и трябва
да
се приближиш.
И обратно, не виждаш доброто, нощ е; виждаш доброто, ден е; не виждаш злото; нощ е.
След това тя трябва
да
каже и на мъжа
си
, че този човек ѝ направил силно впечатление.
С други думи казано:
Да
се обърнеш към Бога значи
да
се обърнеш от човешката любов към Божествената.
Едни хора са оптимисти, а други – песимисти.
Оптимистите виждат розовата страна на живота, а песимистите – мрачната, тъмната страна.
Друг път мъжът ще срещне една жена, която му прави впечатление и ще се вгледа в нея.
Оптимистът вижда само доброто, песимистът – злото.
И той ще се опита
да
скрие истината от жена
си
.
Обаче човек трябва
да
бъде едновременно и песимист, и оптимист,
да
вижда и доброто, и злото в
себе
си
.
Сама по
себе
си
тя ограничава.
Стотникът отговори: „Господи, не съм достоен
да
влезеш под стрехата ми, но кажи само реч, и момчето ми ще оздравее“.
Божествената Любов ражда свободата, а човешката – робството.
– Защо този човек не е достоен
да
приеме Христа в своя дом?
– Защото не е изпълнил законите, дадени от Бога.
Божествената Любов носи светлина за хората, а човешката носи тъмнина.
Христос му каза: „Нито в Израил съм намерил толкова вяра.“ Сега и вие слушате какво говоря, но
си
казвате: „Добро е това учение, но е неприложимо“.
Ако съвременните хора мислят, че ще дойдат по-благоприятни времена от сегашните за прилагане, те се лъжат.
Щом разбереш, че Божият дух прониква в умовете и сърцата на всички хора, ти ще застанеш на здрава, сигурна почва.
Докато мислиш, че животът има край, ти
си
в човешката любов.
Ще кажеш: „Господи, няма
да
се поколебая в Любовта Ти!
Казваш за нещо, че ще продължи хиляда години и мислиш, че говориш за безграничното.
Днес в Англия, във Франция, в Германия, в Далечния Изток – навсякъде се ражда нещо ново – иде новото в света; идат нови, благоприятни условия.
Винаги ще нося в ума
си
образа на Твоята Любов и светлина“.
И хилядата години имат край.
Кое е новото, в каква форма ще се изяви, малцина могат
да
го разберат.
Това значи
да
живее Бог в сърцата и умовете на хората.
Има един силен пример в Стария Завет, когато се проявила Божията воля в света.
При него дошли двама ангели, изпратени от небето,
да
решат присъдата над градовете Содом и Гомор.
То носи радост за човешката душа.
Те искали
да
проверят вярно ли е това, което се говори за тях, и
да
решат трябва ли
да
съществуват, или
да
се заличат от лицето на земята.
Щом туриш граница или преграда на своята мисъл или на своя живот, ти започваш
да
страдаш.
Аврам се разговарял с Господа и казал: „Господи, ако има 50 души праведни, ще пощадиш ли тия градове?
Същото можем
да
кажем и за онзи, който влиза в новия живот.
– „Ще отида на небето.“ – Какво има зад небето?
Каква по-голяма сигурност и безопасност може
да
очаквате?
Сега както и
да
сравняваме земния живот с Божествения, мъчно можем
да
ги разберем.
– Защото не усеща ръката на майка
си
, която трябва първа
да
го поеме.
И днес Господ слиза в света, прави ревизия
да
види как живеят хората.
Най-хубавото, най-красивото на земята е най-лошо на небето.
В Божествения свят майката първа поема детето
си
.
И обратно: най-лошото на земята е най-красиво на небето.
–
Да
помете целия свят,
да
изгори всичко нечисто.
Едно се иска от човека: докато е на земята,
да
изучава земния живот във всичките му прояви,
да
не изпада в положението на растенията и животните,
да
живее като тях, в ограничено съзнание.
Докато има баби, хората всякога ще бъдат хилави.
Ако питате животните за кого е създаден светът, те ще кажат, че светът е създаден за тях.
Бог не гледа на лице, но на сърце.
Горко на онзи, който за всяка мисъл и желание, което предстои
да
роди, има нужда от баби!
Той ще каже на тия, които имат Любов и подтик в сърцето
си
: „Минете отдясно!
Всъщност никой не знае за кого е създаден светът.
Казано е в Писанието: „В съдния ден Бог ще раздели баща от син, майка от дъщеря“.
Ето защо, според твърдението на някои, Вселената е създадена първоначално по един начин, но тя постепенно се изменя, докато един ден ще се разруши и отново ще се създаде.
Защо се руши и създава, никой не знае.
За
да
отиде човек наляво или надясно, това зависи от една дума, която Бог може
да
му каже.
Вселената нито се е създавала, нито се е разрушавала.
Тя е думата, която стотникът очаквал от Господа.
В Битието се казва: „И стана ден, и стана нощ.“ Това подразбира, че земята е обърнала едната
си
половина към слънцето – ден; после обърнала другата
си
половина – нощ.
Питам: Като се оглеждаш в огледалото, създаваш ли нещо?
“ Вие мислите, че вашият живот е осигурен, а не виждате, че той виси на паяжина.
– Не, твоят образ съществуваше и преди оглеждането.
Де са силните, великите хора?
Реален ли е твоят образ в огледалото?
Де е тяхната сигурност?
Силен човек е онзи, който има Любов в сърцето
си
и в душата
си
.
Следователно, човешките разсъждения са образи в огледалото, т.е.
Всички трябва
да
проповядваме сигурността на Любовта и на истината.
Ако всички разсъждения на философите, на учените, на духовниците носеха истината, светът трябваше
да
се оправи.
Той носи друго име, а не Христос.
Едно време Христос дойде на земята в името на Любовта,
да
спаси човечеството.
Човек трябва
да
изправи своите криви възгледи за живота.
Като иска
да
спаси някого, Той казва: „Хвърлете го в пещта с 35 милиона градуса топлина“.
Докато още се държи за тях, мъчно може
да
се изправи.
Ако ви питам защо страдате, ще кажете, че причината за страданията се крие в икономическите условия на живота, в борбата за съществуване.
Който те види подмладен и чист, казва, че
си
възкръснал.
Всички хора трябва
да
минат през пещта на Божествената Любов.
Сам по
себе
си
човек съществува и без борба.
Има една борба в живота на хората, но тя се заключава в желанието им всеки
да
има предимство над другите.
Въпреки това хората се страхуват от страданията.
Без страдания човек не може
да
се развива.
Развитието има отношение към силата, силата – към проявите на човека, а проявите – към доброто и злото като фактори на човешкия живот.
Чрез тях той развива ума, сърцето, волята и душата
си
.
Ако светлината минава през вдлъбнато огледало, как ще я възприемете?
„Речи само реч и момчето ми ще оздравее.“ Идат нови условия, нова форма на живота.
За
да
имате истинска представа за светлината, трябва
да
я прекарате през такава плоскост,
да
не претърпи големи пречупвания.
Трябва
да
се освободим от старата форма.
Човешкото сърце представлява вдлъбнато огледало.
Даже Христос, Който имаше добре оформено тяло, трябваше
да
мине през смъртта и
да
остави тялото
си
на земята.
Следователно, като минава през сърцето, Божията Любов вместо
да
твори, разрушава.
Със старото
си
тяло Той можеше
да
ходи по земята и по водата, но с новото
си
тяло Той свободно влизаше и излизаше през затворена врата.
Хората плачат за тази любов, търсят я, но докато не очистят сърцето
си
, тя всякога ще руши.
Сегашният човек изучава изкуството
да
трансформира тялото
си
.
Ще дадете сърцето
си
на Бога.
Той
да
го очисти.
Като слушате
да
говоря така, ще кажете, че това е мистификация.
В чистите сърца Любовта твори и съгражда.
Може ли ябълката
да
вирее на високите планински върхове?
Един мой познат ходил на Мусала и ми разказваше, че там направил една малка станция за измерване силата на ветровете.
Ще кажете, че човек трябва
да
стане силен,
да
управлява.
Те са по-силни от дъските, пък и от цялата постройка.
Държавата също трябва
да
се усили.
В своята гордост човек прилича на планински връх, дето вилнеят бури и ветрове и рушат всичко, каквото срещат на пътя
си
.
Всеки се качил на своя висок връх и оттам наблюдава живота.
Каква култура е тази, в която се раждат например 100 хиляди души и умират толкова?
Когато дойде Божията Любов, като силно течение, силен вятър, ще каже: „Долу, тук не може
да
стоите“.
Ако е въпрос за разнообразие, може
да
останете само един-два часа, но не повече.
Не е позволено
да
стоите повече на върховете,
да
ги петните.
Как смеете
да
се качвате на върховете и
да
оставяте своите извержения?
Казваш, че
си
силен, защото ядеш месо.
– И вълкът е силен, яде месо, но не върши работа.
Тревопасните животни работят на нивата; овцете, кравите, биволиците дават мляко, от което правят сирене; овцете дават и вълната
си
.
Обикновеният човек няма право
да
живее там,
да
си
оставя нечистотиите.
Ако откраднат вола на някого, веднага завеждат дело.
Човек може
да
живее в долината, там е неговото царство.
Всеки пази вола, кравата
си
.
Като се качваш на висок връх, ти ще оставиш стомаха, черния дроб и бъбреците
си
долу, няма
да
ги взимаш със
себе
си
.
Те са носители на материя, която се разлага и гние.
Влезе ли вълк в двора му, той търси начин
да
се освободи от него.
Те крият в
себе
си
известни слабости и пороци.
Затова е казано в Писанието, че който отива при Бога, трябва
да
бъде абсолютно чист.
Днес всички казват: „
Да
обичаме народа
си
,
да
се жертваме за отечеството“.
– Добре е това, но защо никой не казва
да
не лъжем?
Всички трябва
да
говорим истината в името на Единния, жив Господ.
Ако всеки ден човек погребва своите Божествени желания, какво може
да
очаква той?
Само по
себе
си
едното не съществува.
– Има ненужни мисли и желания в човека, но всички не са такива.
Ако всеки ден убиваш по няколко свои мисли и желания, може ли сърцето ти
да
бъде чисто?
– Смисълът на човешкия живот е
да
станеш ангел.
–
Да
станем като Бога.
Сами по
себе
си
желанията не са грешни и нечисти, но те умират от глад, от липса на храна.
–
Да
влезем в безграничния живот, който е без начало и без край, без никакви ограничения.
Този живот крие в
себе
си
безконечни възможности, които се проявяват във вечността.
Ето защо, като възпитавате децата
си
, учете ги как
да
любят, как
да
отглеждат своите мисли и желания.
Никоя човешка глава не може
да
побере тази велика истина в
себе
си
.
Как ще научите детето
да
люби, ако в него няма разположението на стотника.
Влезе ли в някоя глава, тя ще престане
да
живее.
– Искам
да
разбера истината.
Много естествено, и най-здравата машина не може
да
издържи на максималното напрежение.
Всеки може
да
се домогне до относителната истина, но не и до абсолютната.
Само разумната реч разрешава социалните въпроси.
външни въпроси, както и духовни – вътрешни въпроси.
– Всеки сам ще
си
я намери.
Социалните въпроси подразбират любов към ближния, а духовните – любов към Бога.
Наблюдавал съм проявите на учениците в училището с цел
да
изуча техния вътрешен живот.
Който иска
да
има Божието благословение, трябва
да
започне с любовта към майка
си
и баща
си
, т.е.
Ученикът плаче, не знае урока
си
.
– „Седни на мястото
си
!
Той казва: „Не съм учил, не зная урока
си
.“ – „Седни
си
!
Като любиш Бога, ще проявиш любовта
си
към всички твои мисли, чувства, желания и действия.
“ Третият ученик се мъчи
да
изкара нещо, но не му върви.
Без тази любов не можеш
да
обичаш ближния
си
.
– „Седни на мястото
си
!
За
да
люби, старият трябва
да
се откаже от своите стари разбирания.
“ Четвъртият излиза и разказва целия
си
урок.
Някой от вас става на урок и започва
да
плаче.
С плач работите не се нареждат.
Сестрата казва: „Братко,
да
помогнем на старата жена.
Ще разкажеш урока
си
добре, без спиране.
Да
ѝ покажем своята любов“.
Казваш, че Христос е Син Божи, че пострадал за човечеството.
Тя поглежда към тях и дълбоко въздъхва.
“ – „Мъчно ми е, че не съм млада като вас.“
Ще кажеш, че Христос дошъл на земята
да
ни свърже с Бога.
Питам: Защо трябва
да
въздиша; не е ли била и тя млада като тях?
– Може ли човек
да
се свърже с Бога?
Единственото същество, най-достъпно за всички хора, е Бог.
Тя не страда, че е остаряла, но като погледнала към младия момък, домъчняло ѝ, че няма такъв момък.
– Тогава защо хората се отдалечили от Бога?
Следователно мнозина решават въпросите като тази баба.
Тя не съжалява, че не е млада, за
да
работи, но
да
има момък, който
да
я люби.
Значи тя търси едно благо в живота, без
да
разбира закона.
Откажете се от старата философия и пожелайте
да
познаете Бога така, както сте Го познавали.
Тя
си
казва: „Защо не съм на мястото на тази млада мома?
“ Поглежда към тях и сълзи капят от очите ѝ: Защо плаче сега?
– Защото съзнава, че като била млада, не проявила любов към ближния, както тези брат и сестра.
Тя
си
казала: „Когато бях млада, ядох и пих с момците.
„Господи, не съм достоен
да
влезеш под стрехата ми.“ – Кой е достоен
да
приеме Бога в дома
си
: богатият или бедният, ученият или простият?
– Онзи, който е приел Христа в
себе
си
, т.е.
Днес и богатият, и бедният не знаят как
да
живеят.
Как няма
да
остареят?
Всяка религия, която прилага Божествените правила само за
себе
си
, като старата баба, непременно ще остарее.
– Защото нямат Любов в
себе
си
.
– „Аз зная как трябва
да
се живее.“ – Щом знаеш, дай ми ръката
си
и кажи първата дума на новия живот.
Следователно всеки има възможност
да
се подмлади.
Не е въпрос
да
се лекува човек, за
да
се поправи.
С каквото и
да
се хвалите, всичко е чуждо.
В това отношение вие приличате на онова магаре, което трябвало
да
пренесе златните кръстове и икони на една църква от едно място на друго.
Човешкият живот трябва коренно
да
се измени.
Така натоварено, то минало през главната улица на града.
Които знаели какво носи, спирали се пред него с благоговение, кръстели се и отминавали.
Външният морал не може
да
гради.
Магарето се възгордяло, вдигнало опашката
си
и започнало
да
реве от доволство.
Господарят му го ударил няколко пъти с камшика
си
и казал: „Глупаво магаре, не мисли, че тази почит е за тебе.
Старият живот може само
да
се подкрепи, а новият живот носи в
себе
си
морала на беззаветната вяра в Бога.
Хората се кланят на иконите и на кръстовете, с които
си
натоварено.“
И тъй, човек има сила и цена, докато добродетелите са в него.
Новият живот се стреми
да
въдвори Царството Божие, което е било и ще бъде през вековете.
Щом изгуби добродетелите
си
, той играе роля на четвороного.
Де е истинският човек, ако нямаш Любов в душата
си
, Мъдрост – в ума
си
и проява на Истината във волята
си
?
Следователно всички хора, дошли на земята, се стремят
да
въдворят Царството Божие.
– Де е истинският човек, ако не можеш
да
кажеш в
себе
си
: „Господи, не съм достоен
да
влезеш под стрехата ми, но кажи само реч!
3.
Упътване
,
ООК
, София, 8.7.1923г.,
Това упражнение може
да
го правите на обед и вечер, ако искате, но един път – сутрин, непременно.
Това упражнение може
да
го правите 4 седмици наред по 5 минути.
Сега, помнете, че всяка една поза има свой смисъл вътре в Природата.
Всяка една поза на мускулите, на веждите, всяка поза изобщо, в даден момент, става по един азбучен геометричен ред.
Следователно, когато дойдем до положение
да
владееме
себе
си
, ние веднага ще преустроим геометрически мускулите
си
.
То е задача.
Има някои хора, които не могат
да
контролират очите
си
, ушите
си
, веждите
си
, устата
си
.
Всяко нещо за ученика трябва
да
бъде осмислено.
Щом се постави в ненормални условия, тогава се изисква от него воля,
да
се самовладее.
Например при една обида или при страх човек веднага трепва и хуква
да
бяга.
Не, като ти трепне сърцето, веднага трябва
да
се самовладееш.
И бягането е хубаво, защото ако човек не бяга, може
да
го сполетят нещастия, а тъй, като бяга, той се спасява.
Всякога обаче умът трябва
да
присъства в главата, понеже ако не присъства, човек може
да
бъде изненадан.
Щом човек трепне, като подскочи и избяга, това е една спасителна мярка.
Ако умът му присъства, когато ще гръмне, той ще запази присъствието на духа
си
и няма
да
пострада.
Хубаво е
да
имате туй хладнокръвие.
Има ученици от Индия, които специално ги изпращат в Европа, за
да
участват на бойните полета, и с мисълта
си
да
може
да
отклонят страха.
Много пъти някои адепти специално образуват войни, за
да
представят един действителен урок на своите ученици.
Те създават една война между два народа, за
да
дадат изпит на учениците
си
.
А пък вие тук трябва
да
използвате условията.
Хората създават войни, те са отговорни за тях, а вие, покрай тях, ще държите изпитите
си
.
За пример една самарянка
да
отиде на бойното поле, дето падат шрапнелите,
да
вземе един ранен и
да
го изнесе извън бойната линия, това е един изпит за нея, съзнателно или несъзнателно.
Може наскоро
да
стане една война, най-късно в срок от 10 години, а може и по-рано от 10 години
да
стане тази война.
Та някои от вас ще ги пратим
да
си
държат изпита там, на бойното поле.
Ние ще използваме всички условия.
Ние не създаваме войните, но вие, като ученици, трябва
да
се изпитате.
Когато хората възприемат Любовта в сърцето
си
, с войните е ликвидирано.
Има условия сега, само чакат някой
да
запали.
Какви ще бъдат резултатите, други са отговорни за това.
Ние сме зрители на туй, което става, и трябва само
да
използваме условията, при които Бог ни е поставил.
Педята широко
си
отваря.
Като правите тия упражнения, умът ви трябва
да
се концентрира в пръстите.
На пръв поглед това ще ви се види детинско упражнение, но в дадения случай, когато концентрирате ума
си
, ще видите, че то има добри резултати.
за пример вие искате
да
образувате в
себе
си
една черта на достойнство и благородство.
Ако искате
да
работите над ума
си
, съединете палеца и показалеца
си
много бавно, а другите пръсти
да
останат свити.
Съсредоточете ума
си
върху тази група пръсти (палецът и показалецът съединени).
Искате
да
развиете самосъзнанието, съединете палеца и средния пръст и ще възприемете онази необходима енергия, която ще въздейства на съзнанието ви.
Искате
да
развиете изкуството, обичта към Природата, съединете безименния с палеца.
Искате
да
бъдете тактични, ще съберете палеца и малкия
си
пръст, защото някой път вие постъпвате нетактично, сприхави сте.
Имайте едно нещо предвид: ако вие отидете
да
разправяте тези неща другиму, този ключ е изгубен.
Този, който ще прави упражнението, ще мисли за вас, ще
си
казва: „Чакай, какво ли прави онзи?
Не трябва така
да
постъпвате.
Ще направите туй упражнение веднъж, дваж и като видите резултата, тогава може
да
го препоръчвате и на другите.
Тия упражнения може
да
ги употребите и за възпитание на децата
си
.
Ще кажете на детето
си
: „Ха, татовото, ха
да
направим едно упражнение“.
Някой път майката не може
да
умири детето
си
.
Ще вземе
да
направи туй упражнение с детето
си
и то ще се умири.
Ако някой път не
си
разположен духом, прави туй упражнение и ще видиш, че няма
да
минат 5–10 минути и ти ще имаш едно прекрасно разположение на духа, иначе ще мислиш защо светът е тъй създаден и какви ли не други въпроси.
А тъй, ще
си
побуташ пръстите и туй, което ти трябва, ще го приемеш.
Някой път има изключения, но все-таки ще гледате всякога умът ви
да
присъства в правенето на упражнението,
да
вярвате, но твърдо
да
вярвате, а не само някаква глупава вяра
да
имате.
Опитайте един закон,
да
видите има ли резултати, или не.
Последователност се иска в това, затуй Природата е създала ръцете, известно предназначение имат те.
(Прочете се резюмето върху темата „Разлика между Добро и Правда“.)
За идния път ще имате темата „Отношенията между въздуха и водата“.
Най-първо, умът на окултния ученик трябва
да
се научи на разграничение,
да
знае
да
разграничава нещата.
Аз бих желал, без
да
се самокритикувате,
да
знаете в даден момент към коя категория спадат състоянията, които прекарвате, и
да
видите какви резултати има.
Да
кажем, веднъж през деня имате едно меланхолично състояние, туй не трябва
да
ви плаши, туй е в реда на нещата.
Или някой път може
да
имате едно весело състояние, това не трябва
да
ви радва, вие не знаете кое е по-хубаво, кое от двете състояния ще произведе по-добър резултат.
Възможно е едно добро, приятно състояние
да
е по-хубаво, но възможността в единия и в другия случай се равнява на 50%.
Окултният ученик трябва
да
следи постоянно състоянията
си
.
Някой път се намирате в положение, като че отсъствате, усещате се изпразнени, умът ви не работи, и не само това, но идвате до едно състояние,
да
изгубите вашето съзнание, като че някоя друга сила взима връх над вас.
Даже ако изгубите съзнанието
си
, не се плашете, понеже и вечерно време, като заспивате, губите вашето съзнание.
А окултният ученик трябва винаги
да
има будно съзнание.
Вие сега не знаете как
да
заспивате, там е всичкото зло – вие заспивате несъзнателно, а като станете ученици, ще заспивате съзнателно и ще се събуждате съзнателно.
Да
се добие такова едно будно състояние на душата, се изискват доста упражнения.
За пример нека някои от вас се опитат
да
заспят съзнателно – като
да
знаят, че заспиват.
Ще ви дам едно малко обяснение какво ще се случи с вас, когато заспивате.
Да
кажем, седите, съзнанието ви е тихо и спокойно.
Изведнъж усещате, че вътре в мозъка ви става едно шумолене, като че нещо ви сграбчва и вие не можете
да
се върнете назад, и във вас се заражда един вътрешен страх.
В такива случаи някои хора усещат едно мъчение и почват
да
викат.
Стойте тихо и спокойно, защото щом се уплашите, настава един момент на помрачаване и вие изгубвате съзнанието
си
, и в тази тъмнина ще се намерите в една тъмна зона.
Вие трябва
да
пазите мисълта за
себе
си
,
да
се познаете, за
да
излезете благополучно от тази тъмна зона.
Няма
да
се мине дълго време, веднага ще влезете в духовния свят и ще правите разлика, ще знаете кога спите, кога сънувате, кога ходите, ще различавате нещата.
И после, като се върнете от духовния свят, по същия начин пак може
да
се събудите.
Работата е, че като дойде туй шумолене, тогава се намесват тия гъсти магнетически състояния, при които човек изгубва съзнанието
си
, не се познава, всичко за него е разбъркано, всички предмети, положения, които вижда, всичко туй представлява за него една фантасмагория, но щом влезе в съзнанието
си
, ще види, че между всички неща има една вътрешна връзка.
За
да
надделеете, изисква се много голямо усилие, защото някои от вас, които се концентрират, заспиват.
Заспиването е един метод на Природата.
Няма по-лесно нещо от това,
да
заспиш, но в туй лесното нещо нищо човек не може
да
научи.
По някой път и в съня се пробужда съзнанието ви, когато искат
да
ви предпазят от някое бъдещо събитие.
Онези, които те ръководят, ще събудят съзнанието ти, като ти дадат някой жив сън.
Внимавай
да
запазиш този сън.
Някой път човек запомни някой сън, дълбоко се вреже в ума му и може
да
се предпази от някоя беда.
Разбира се, това съставлява една част от окултната наука, един от трудните въпроси,
да
може
да
регулирате вашите енергии.
Тия енергии идват от центъра на земята, вървят по гръбначния стълб и във вид на едно голямо течение нахлуват към централната мозъчна система.
То върви по обратна посока, от мозъка към симпатическата нервна система или към стомаха.
Ние се намираме в положението на една черупка, хвърлена във водата, която се блъска от вълните ту на една, ту на друга страна.
Когато имаме благото, което Бог ни е дал, не знаем как
да
го използваме, и когато дойде страданието, пак не можем
да
го използваме и се лъкатушкаме.
Тия страдания са необходими, понеже като влезете в духовния свят, като се освободите от тялото, ще трябва
да
знаете как
да
контролирате вашето духовно тяло.
Това нещо трябва още отсега
да
го научите.
Малки опити може
да
се правят.
За пример срещате човек, който ви е неприятен, и при тази неприятност, понеже неговите магнетически и електрически течения са гъсти, вие не искате
да
си
вдигнете очите нагоре
да
го погледнете, но искате
да
избегнете неговия поглед, защото в погледа всякога става съединение.
Злото не е в това, че не искате
да
го гледате, но злото е в това, че у вас се заражда страх и отвращение.
Следователно представете
си
, че Господ е между вас и този човек, когото не може
да
гледате.
Или представете
си
, че вашият ръководител или вашият Учител, или най-добрият човек е между него и вас, и гледайте
да
се примирите с туй състояние.
За
да
ликвидирате с кармата
си
, трябва
да
се примирите с всичките хора.
Докато са живи, по-лесно може
да
се примирите, щом идат в другия свят, по-мъчно може
да
се примирите, изменят се вече условията и вследствие на това кармата по-мъчно се ликвидира.
Ще гледате по възможност бързо
да
изглаждате всичките
си
отношения.
Ако това не можете
да
направите, тогава защо ни е Школата?
Като влезе в другия свят, той трябва
да
представя за вас само една почва.
Онзи, който не е работил в този свят, след като замине, дълго време ще дреме или ще чака кармата му
да
узрее в чистилището.
Пък няма нужда
да
чакате с години
да
ви пържат в чистилището.
Тук в Школата, в половин година може
да
минеш чистилището, а там може
да
ти вземат 4–5 години.
Защо ще чакаш 4–5 години, докато минеш чистилището, когато тук на земята може
да
прекараш този курс в 6 месеца.
Туй е хубавото на всички окултни Школи, които вървят по методите на Бялото Братство, че приготовляват своите ученици
да
бъдат готови за новите условия, при които животът може
да
се прояви.
Щом има условия, и знания може
да
придобиеш.
Знанието е смес от всичките светове.
Човек трябва
да
разбира свойствата, качествата на материята във физическия свят; той трябва
да
разбира още и свойствата, качествата на астралната материя, на материята, с която умът работи, и най-после – на материята, с която душата борави.
Това са все знания, това са закони така преплетени, че има човек какво
да
учи.
За учениците има много неща
да
учат, а за онези, които са деца, те още може
да
се занимават с физическия свят.
Ако аз бих желал
да
ви придам повече интелигентност, ще избера срядата като ден на събрания в Школата.
Ако искам повече
да
ви предам благородни качества, ще избера четвъртъка.
Ако искам
да
се усили Любовта в Школата, ще избера петъка.
Ако искам
да
се развие трезвата мисъл в учениците, ще избера съботата.
Ако искам
да
се развие тяхното въображение, ще избера понеделника.
Ако искам
да
се развие в тях войнствения характер – вторника.
Ако искам
да
се индивидуализират – неделята.
Има
си
причина, то не е току-тъй.
На Школата липсва едно: трябва
да
се създаде разположение в чувствата.
За
да
придобиете това разположение, трябва
да
посветите цяла една година, усилено
да
работите, за
да
изправите чувствата
си
, хармонично
да
действат.
С един замах изгубвате богатството, което имате, и после страдате.
Трябва
да
имате разположение на чувствата.
Вие сами може
да
се упражнявате в това.
Ще ви дам едно упражнение за разположение на чувствата.
Упражнение: Сутрин, като станете, ще седнете на земята на левия
си
крак, а десният с коляното нагоре.
Отправете ума
си
нагоре към вечното, към Бога и същевременно мислете за онзи мир, където царува хармония.
4.
Абсолютното малко и абсолютното велико
,
ООК
, София, 12.7.1923г.,
Господ казва: „Днес няма
да
вали, защото този дъжд в абсолютно малкото няма къде
да
влезе, ще изподави всички деца“.
Ако излееш един котел с вода върху един човек, то е цяло благословение, но за мравките то ще бъде цял потоп.
Тия течения, които стават отвън, в Природата, предизвикват известни промени на състоянията и в нас.
Тия течения създават цяло наводнение във вас, а някой път, като вали дъжд, вие усещате едно приятно настроение.
Всички ще гледате
да
се поляризирате,
да
имате стремеж към Бога.
Не сте ли добре настроени, изменете настроението
си
, сложете в ума
си
мисълта, че в света има само Едно Същество, което ви разбира.
Когато дойде
да
се справяте с Истината, никаква друга философия!
Някой път може
да
ви изоставят и ангели, и богове, и вашите ръководители, вие ще се спрете върху великата Истина и ще расте само на Божието съзнание; то никога не спи, всякога е будно.
Следователно в едно голямо страдание, при най-голямото безсмислие на вашия живот има едно съзнание, което ви разбира.
Вие сте тъжни, не виждате нищо и
си
казвате: „Свърши се с тази работа“.
Когато всичко за вас се е свършило, Той върви зад вас и мисли
да
употреби най-добрия начин, за
да
ви избави.
Той мисли как може
да
ви зарадва, но трябва
да
идете до дъното.
Той намира план как
да
ви се обади.
Както не се надяваш, току ти подшушне нещо, почне
да
ти говори, ти чуеш първия глас, но мислиш, че в тази пустиня на живота около тебе няма никой, че
си
сам, но изведнъж чуеш този глас, казваш
си
: „Значи тук имало и друг някой“.
Гласът започне
да
ти говори, а ти се ослушваш.
Чуеш един глас, втори, трети, четвърти, всичко туй оживява и около тебе ще дойдат Белите Братя и ангелите, ти ще се зарадваш и ще кажеш: „Не съм сам, другояче не би останало нищо от мене“.
Те ще те вземат, ще ти говорят, ще ти дадат един добър обяд, после ще легнеш
да
поспиш.
После ще те заведат при баща ти, при майка ти.
Ти ще
си
въздъхнеш свободно и ще кажеш: „Заслужава
да
се живее за Бога!
Някои имат още
да
минават, а някои са ги минали.
Всеки трябва
да
мине през това опасно място.
То е възстановяване на онази вътрешна хармония между Бога и нас, а тя трябва
да
съществува всякога.
Всяко разединение между абсолютно малкото и абсолютно великото създава страдания, а образуването на тази хармония създава щастие.
Тази връзка може
да
се образува мигновено.
Ще се спреш и ще кажеш: „Ще ида при Баща
си
да
поправя погрешката
си
“.
Сега
да
обясня моята идея.
Богат господар, с прецизен характер, има 10 души слуги.
Един ден посажда орех в градината
си
, обаче там, където не би трябвало
да
го посади.
Животът може
да
се прояви само между две абсолютни величини: първата величини е крайно голямата, абсолютно безграничната величина, а втората е абсолютно малката, ограничената величина.
Тъй изрежда всичките 10 слуги – никой от тях не го е посадил.
От тия две величини се зараждат всичките благости, всички противоречия на света.
„Че кой го е посадил, вие всички сте се сговорили
да
ме лъжете.
Когато великото в живота иска
да
се вмести в крайно малкото, се зараждат всичките страдания.
Кой ви позволи
да
посаждате тук орех?
Ако вие искате
да
поместите най-хубавите
си
дрехи в куфара, какво ще стане с тях?
“ Хока ги, бие ги, всички мълчат, никой не го посадил.
Всичките им гънки и панделки ще се смачкат и като ги извадите, ще ви се счупи кефа.
Господарят развълнуван, върви и
си
мисли как тъй израснал този орех!
Тъй, като седи при ореха, изведнъж
си
спомня, че този орех го посадил сам той.
И тъй, като ученици на Всемирната Бяла Школа, по закона на Мъдростта, в даден момент трябва
да
знаете насоката на вашето движение.
Божественият закон какво изисква от господаря?
Животът може
да
се прояви в две величини, в две насоки, и то според това в каква насока живеете: в движение към малкото или в движение към великото.
Той може
да
заглади работата, като каже на слугите
си
тъй: „Аз ще ви простя, но още веднъж
да
не ме лъжете“.
Това е по човешки, обаче Божественият закон казва другояче: ще събереш слугите
си
и ще им кажеш, че този орех ти
си
го посадил.
Когато се движите към абсолютно малкото, всякога ще усещате нещо ужасно, едно безсилие в живота, което не може
да
си
обясните на какво се дължи.
Той ще се изповяда пред тях и ще им целуне ръка.
Веднъж подвижени от великото към малкото, вие не може
да
вземете обратно движение назад.
Божественият закон така урежда нещата.
Обратно движение в Природата няма.
Като направиш един грях на брата
си
, ще се извиниш пред него ще му кажеш: „Братко, аз съм забравил, аз посадих този орех“.
По посоката, в която вървите, вие трябва
да
минете до абсолютно малкото, трябва
да
изпитате безсмислието на живота, защото тъй малкото ще ви даде една нова идея.
Като направи господаря тъй, той веднага ще се реабилитира пред очите на слугите
си
, но ако не
си
признае погрешката, те ще кажат: „И той е като всички“.
Иначе те ще знаят, че техният господар е справедлив и честен.
Сега, няма
да
се спирате
да
питате защо са тия страдания, или
да
питате защо са тия радости.
И кой ли няма такива орехи посадени в градината
си
?
Радостите и страданията са резултати от тия две насоки.
За
да
може
да
живеете, за
да
има каквото и
да
е съзнание във вас, непременно трябва
да
имате или едната, или другата насока.
И всеки философ, който се е опитал
да
коригира тия два закона, всякога е полудявал.
Не е лошо, че ти
си
го посадил, но кажи: „Аз го посадих“, и въпросът е уреден.
Според тия два закона ти ще приемеш страданията тъй, както са.
Нали всинца искате
да
бъдете господари?
Сега аз бих желал
да
си
признаете пред слугите, че вие сте посадили този орех и въпросът между господари и слуги веднага ще се разреши.
След като господарят направи своето извинение, ще трябва
да
повика всичките слуги,
да
им даде едно угощение,
да
си
хапнат приятелски всички заедно, и
да
кажат: „Хайде,
да
живее орехът!
“ Този орех стана причина господарят и слугите
да
се разберат.
Когато седиш при абсолютно малкото, ще страдаш; когато дойде до крайния предел и минеш от абсолютно малкото към абсолютно голямото, веднага твоето състояние ще се измени.
Така всичките противоречия вътре в живота стават причина
да
се опознаем и разберем повече, и кажем: „
Да
, животът тъй, както се проявява, е добре уреден“.
От гледището на хората тук на земята абсолютно малкото произвежда всички нещастия в живота.
В небето законът е обратен; великото е, което произвежда страданията, а крайно малкото произвежда щастието.
Тогава в него се ражда желание, всичко, което има,
да
го раздаде, за
да
стане щастлив.
“ Аз ще ви задам друг въпрос: Защо
да
не е така?
Колкото единият въпрос е силен, толкова и другият е силен.
Защо е така или защо не е така – тия въпроси не разрешават същността на живота.
Ако обясним едното или другото положение, ни най-малко няма
да
изясним самия живот.
Ако някой човек страда, то се дължи на частично състояние на индивида.
Ако у един велик дух се зароди едно малко страдание, то е негово субективно, не е страдание на целокупното човечество, защото животът сам по
себе
си
няма тия съотношения.
Щом идват страдания, значи вие се движите към абсолютно малкото, а то е необходимо, за
да
определите същността на вашия живот.
Тази абсолютна малка величина е Божествената величина, с която трябва
да
се мерят всички неща.
Само като дойдете до абсолютно малкото, ще имате мярка
да
мерите всички величини и ще разбирате смисъла на живота.
И когато разберете тази абсолютна малка величина, вие сте господари на всички положения.
Вземете всички ония съвременни духовни и религиозни твърдения, кой е на правата страна.
Дават се само частични обяснения на ония съвременни философи, които са създали почти всички нещастия в живота, но те са само палиативни обяснения.
За пример кой от вас не може
да
проповядва морал?
Проповядвате им как трябва
да
живеят, за
да
бъдат щастливи.
Питам: Къде има поне един от тия щастливи хора, който
да
е написал своя биография и
да
покаже, че е бил щастлив и в раждането, и в умирането
си
?
Има друг смисъл в живота:
да
влезеш в тялото
си
и
да
излезеш от тялото
си
, без
да
се мъчиш.
Желанията, които имате, всякога трябва
да
бъдат свободни,
да
не ви връзват.
Никога не оставяйте
да
ви връзват други в живота.
Детето пък казва: „Аз без майка
си
не мога“.
Детето без майка
си
може.
Ами ти преди
да
се ожениш, когато нямаше деца, как живееше без тях?
Някои казват: „Аз без радости в живота не мога
да
живея“.
Всеки иска
да
живее в радости, а без скърби.
“
Да
кажем, че ти имаш един обект, който ти причинява известно приятно настроение, но ти искаш
да
го хванеш с ръцете
си
и
да
го стиснеш до гърдите
си
.
Туй, което можеш
да
стискаш, и далеч от тебе
да
е, пак вложиш
да
живее без него, обаче в дадения момент туй е едно твое състояние, но там е всичкото заблуждение.
Този предмет може
да
бъде неодушевен, може
да
бъде и одушевен, законът е все същият.
Важното е какви трябва
да
бъдат отношенията ви към предмета.
Някой път казваме: „Как е възможно човек
да
живее без тяло?
“ – Може
да
живее без тяло.
То е все същото, ако кажем: „Аз без къща не мога
да
живея“.
Птиците как могат
да
живеят?
Може без къща
да
се живее.
Не е къщата, която дава живота.
Ние създаваме къщите, а може
да
създадем къщи, каквито искаме.
Може
да
им турим два, три, четири, пет етажа, ние сме господари на положението.
Казвате: „Какво ще стане, като загубя тялото
си
?
“ – Ще почнеш
да
мислиш как
да
създадеш една по-добра къща.
Като изгори първата ти къща, ще направиш втора, по-хубава, по най-модерен начин, и ще благодариш на Бога, че първата е изгоряла.
Сега необходимо е за всинца ви
да
схванете абсолютните величини.
Значи смисълът на нашия живот е в стремежа ни към Бога, но имайте предвид, че вие не може
да
обхванете Бога.
Абсолютно голямото не може
да
се побере в абсолютно малкото и абсолютно малкото не може
да
изпълни абсолютно голямото.
Те са две невъзможности, и между вас и Бога всякога ще има следната разлика: вие никога в живота
си
няма
да
знаете туй, което Бог заема, и Бог колкото и малък
да
стане, Той няма
да
бъде като вас.
Цялото не може
да
се превърне на една своя част, нито частта може
да
образува цялото.
То е следното положение: Ако абсолютно малкото и абсолютно великото имат един и същ стремеж един към друг, то в дадения момент, когато абсолютно великото се движи към абсолютно малкото и абсолютно малкото се движи към абсолютно великото, ако силите, с които се движат един към друг, са равни, в туй отношение казваме, че абсолютно великото може
да
бъде като абсолютно малкото.
В даден момент ако стремежът на човека към Бога е толкова силен, колкото стремежът на Бога към човека, в туй отношение казваме, че те са равни, а не по своята есенция, не по своята същина.
В този стремеж трябва
да
се зароди тази хармония между Бога и нас –
да
изпълним Неговата воля.
Като се зароди у нас силно желание
да
изпълним Неговата воля, и в Бога се заражда желание
да
изпълни нашата воля.
Може ли абсолютно малкото
да
изпълни волята на Бога?
То може
да
я прояви.
В абсолютно малкото може
да
се зароди силният стремеж
да
изпълни волята Божия, тогава и абсолютно великото ще изпълни неговата воля.
Да
кажем, ти желаеш Бог в тебе
да
стане велик и в туй величие ти се разширяваш.
Понеже Бог е велик, като Го повикаш, Той дойде и ти казва: „Твоята колибка е малка,
да
я разширим!
Ти градиш, Той влага, Той влага, ти градиш, Той влага и така ти създаде работа.
Ти трябва
да
Го повикаш.
Той ще ти даде план, начин за работа, а ти ще почнеш
да
реализираш Неговия план.
“ – искате той
да
гради, а вие
да
гледате отстрани.
Не, абсолютно малкото всякога гради, то слага камъче по камъче, а Бог в своята премъдрост наблюдава градежа, както това става и в космическия живот.
Много пъти ви нападат противоречия, съмнения, като че нищо не сте постигнали.
Някой път мислите, че никой не ви обича, не мисли за вас, считате се като едно микроскопическо същество, а някой път мислите, че сте много голям, цялата земя може
да
разтърсите.
Вие се движите едновременно между тия две величини, за
да
създадете една нова мисъл.
Господ се обърне, тури
си
микроскопа и започва със своите клещички.
Значи само Бог със Своята Мъдрост е в състояние
да
те извади от абсолютно малкото.
Няма по-голямо страдание от туй,
да
се намериш в абсолютно малкото!
Който се намери в клещите на абсолютно малкото, той знае какво нещо са страданията.
И когато Бог иска
да
смири един дух, който мисли, че е велик, туря го в абсолютно малкото.
Той се спира там и почва
да
се моли и тогава Господ дойде, хване го с щипците
си
и казва: „Позна ли сега, че не
си
онзи, великият?
“ Само в абсолютно малкото човек може
да
се смири.
Затуй ние в живота
си
минаваме от вечния живот към временния, за
да
научим абсолютното смирение.
Господ иска, щото всичките същества, колкото и
да
са големи,
да
разбират тия два велики закони.
И всеки, който в най-малкия смисъл пристъпи закона, само като помисли, че е безграничен, трябва
да
влезе в абсолютно малкото,
да
се смири.
Всички ние се стремим към Него.
Щом някой помисли, че е безграничен, той влиза в стълкновение със закона и трябва
да
вземе обратно движение, към абсолютно малкото.
Като стигне дъното, от тук вече човек започва
да
се възражда наново.
Като стигнеш до абсолютно малкото, Бог ще те посрещне, ще те спре и в този момент на крайно отчаяние, когато ти искаш
да
се самоунищожиш, Той ще те запита: „Ти разбра ли безкрайното величие на твоето съществувание?
Той ще те понесе на своите крила, ще те разведе из цялата вселена и ще ти каже: „Ако ти ходиш в съгласие с Моите закони, всичко туй ще бъде твое, но денят, в който ти направиш най-малкото престъпление, ще се намериш в положение на последен слуга“.
Някой път вие искате
да
правите инат на Господа, не искате
да
Му говорите, искате
да
Го заставите Той
да
ви проговори.
Мълчиш 10 години, 100 години, 1000 години, и пак ти ще заговориш пръв, Господ няма
да
ти заговори.
И всички тия хора на земята, както ги виждате, все са такива гневливи деца, паднали от небето.
Те се разгневили за много малко нещо и с хиляди години мълчат, от дома
си
бягат и казват: „Аз за дома не искам
да
мисля“.
Тогава почват ангелите
да
слизат отгоре,
да
носят писма от къщи.
“ – „Аз мисля
да
се върна назад, познах погрешките
си
.“ И Христос казва: „Голяма е радостта на ангелите горе на небето, когато една душа се обръща към Бога“.
Да
, но тази философия има приложение.
Някой ден сте разтревожени, може би случайно, гледайте в една минута
да
измените състоянието
си
.
Тази философия, според която сега вървите, изискват се години, за
да
станете добри.
Добрината на човека зависи от момента.
В един момент човек може
да
стане добър, а хиляди години се изисква
да
се прояви добродетелта в своята същина.
Често аз ви говоря за думата „сега“, като ви казвам никога
да
не слагате в ума
си
момента „утре“.
Вечерта, като
си
лягаш, няма
да
кажеш „утре“, ще кажеш пак „сега“.
Сложиш ли в мисълта
си
думата „утре“ веднага в съзнанието ти ще се зароди една междина, ти ще загубиш съзнание и трябва
да
си
спомниш това нещо пак наново.
Ние трябва
да
започнем с човешкото и
да
свършим с Божественото в живота.
И тъй, животът трябва
да
се разбира от тази дълбока, философска страна.
В живота трябва
да
има философия.
За пример често вие плачете, и всеки ви вижда.
Когато плачете, влезте в стаята
си
, наплачете се и като излезете, никой
да
не знае, че сте плакали.
Пък ако вие имате тъга, нека остане тази тъга за вас,
да
не я плащат хората.
Изражение на тъгата може
да
има отвън, но сълзите
да
останат вътре в тебе.
Плачеш ли отвън, тия сълзи ще направят тиня, кал, а колко е по-добре те
да
влязат в почвата!
Идете в училището и вижте дали някой ученик, който е започнал с плач, е станал велик човек в живота!
И аз бих желал скръбта ви
да
е тъй дълбока, че който влезе вътре във вас и погледне скръбта ви,
да
му настръхнат косите.
Като съзре тази ви скръб,
да
не се отчайва, но
да
каже: „В този човек има воля“.
Какво геройство е, когато видиш един човек, срещу когото всички се опълчват, носи големи несгоди, неприятности, беднотия, недоразумения и всички тия страдания понася мълчаливо, с радост в живота
си
!
А когато всички ви видят, че плачете, те ви водят за ръка.
Е, кой няма
да
ходи така?
И децата могат тъй
да
ходят.
5.
Ученикът трябва да разбира
,
ООК
, София, 12.7.1923г.,
Тогава Провидението създало втория брат, за
да
изправи погрешката на брата
си
, понеже той станал егоист.
Ако искате
да
знаете, пръв е роден най-малкият пръст, но понеже бил много непослушен, баща му го изпъдил.
Той напуснал баща
си
и отишъл
да
яде и
да
пие с жените.
След туй баща му ражда показалеца, после третия – Аполон и последен ражда четвъртия пръст.
Тези неща, които ви говоря, са символи, вие ще мислите върху тях.
Пръстите изразяват известни сили.
Ако искате, хванете палеца и показалеца
си
леко, нежно, тъй ще може
да
получите отговор на някой въпрос.
Възбуден
си
, искаш
да
узнаеш дали нещо е право, хвани нежно средния
си
пръст и палеца!
Средният пръст представлява ония водители, които се занимават с Божествената правда.
Искаш ли знание, хвани безименния и палеца и съсредоточи ума
си
.
Природата по този начин ще ви научи много неща.
Това са начини за самовъзпитание, сами
да
си
въздействате.
“ Някои, като не могат
да
разрешат някой въпрос, кършат
си
ръцете, стискат
си
главата като цудилка.
Хвани двата
си
пръста, съсредоточи ума
си
и въпросът ще се реши много лесно.
Ако искаш
да
бъдеш мъжествен, гледай горната част на ръката
си
, а ако искаш
да
разрешаваш нещо разумно, гледай вътрешната част на ръката
си
, тя е по-разработената част.
Първото нещо: ученикът трябва
да
разбира!
Представете
си
, че вие сте одърпан, окъсан и гладен човек.
Отивате при един богат човек, той казва на слугите
си
да
ви измият и облекат хубаво.
Казват ви: „Поогледай се на огледалото“.
Вие се оглеждате.
“ – „Отвън съм много добре, но отвътре...“ срам те е
да
кажеш, че
си
гладен.
Заведат ви на представление и след това ви питат: „Как намирате представлението?
“ – „Много хубаво, обаче не можах нищо
да
науча.“ – „Защо?
“ – „Има нещо, което ми липсва.“ Богаташът все още не пита за глада.
Казва: „Я му дайте една хубава книга!
“ После: „Заведете го в училището
да
се учи!
“ – „Много хубаво е всичко: и театърът, и училището, но липсва ми нещо.“ Тези неща са важни, но в дадения момент трябваше най-първо този човек
да
се нахрани.
Тъй и ние, всичко имаме, но едно нещо нямаме.
Слугата казва: „
Да
го нахраним!
“ Дават му
да
яде и след това го питат: „Как сте сега?
“ – Всичко у вас е прекрасно, аз съм много доволен.
Това са символи.
Ученикът трябва
да
разбира!
Той трябва
да
бъде още честен, добър, крайно интелигентен, великодушен и благороден.
Важно нещо за вас: не искайте
да
бъдете еднообразни!
Еднообразието не носи нито интелигентност, нито доброта.
То носи всякога слабост.
Ако един човек почне
да
се проявява точно като тебе, ти ще изпиташ отвращение от него.
Буквата „Р“ – значи
да
обхванеш нещата.
„А“ – умът трябва
да
вземе участие; „З“ – то е закон на физическото поле.
Трябва
да
разбират законите на физическия свят.
„И“ – как се движат силите в Природата, ъглите, които образуват те и техните отношения.
„Н“ – мястото, дето противоречията може
да
се премахнат.
То значи, че нещата, които съществуват в живата Природа, ученикът трябва
да
ги обхване в тяхното външно проявление със своя физически поглед, или, ако са такава вещ, той може
да
обхване вещта с ръката
си
.
И след туй идва третата фаза на разбиране:
да
се схване съдържимото.
То значи
да
се разбере дадено нещо дали има живот в
себе
си
, или не.
Ученикът трябва
да
знае, че може
да
изучава само живата Природа.
Единственото достъпно нещо за нашите чувства, за нашия ум е само живата Природа.
Мъртвите неща ние не можем
да
изучаваме, те нямат абсолютно никакъв изглед.
Туй, което е мъртво, то е безобразно, а туй, което е красиво, то съдържа живот.
Следователно, като говорим
да
изучаваме Природата, значи
да
разбираме живота в неговото първично отношение, а животът в неговото първично проявление подразбира, обхваща всички ония същества, които са излезли от Бога.
Те не са се отдалечили от аурата на Бога, те са останали
да
работят с Бога.
Едни от тия същества са отишли малко по-далече, отколкото светлината е отишла, понеже те са духовете на материалния свят.
Някой богат човек деца има, жена има, власт има, всичко има, но той е недоволен от туй положение, има нещо, което му липсва.
Всичко има, но същественото няма.
Сега има два вида ученици: едни са богати, талантливи, гениални, силни, способни ученици.
В живота има две крайности, от които трябва
да
се пазите: едната крайност е крайното тщеславие.
Такъв човек иска
да
придобие всичко и като го придобие, в него става едно пресищане – най-лошата болест, която съществува.
И като го хване това пресищане, тогава идва духовното разстройство.
Такъв човек не може
да
седи в къщи, излиза, влиза, иска
да
се освободи от пресищането.
Тъй че пресищането е най-лошото състояние за човека.
От пресищането се ражда жестокостта.
Хора, които се пресищат, стават много жестоки.
Ученикът може
да
е толкова индиферентен, че
да
се лиши от единственото благо, което му се пада.
Щом дойде отчаянието, в него се заражда желанието
да
се самоунищожи,
да
се самоубие,
да
напусне живота, но и това е невъзможно.
Окултният ученик, който не е готов, ако в него чувството за гордост не е възпитано, черното братство непременно ще присади в него една малка присадка и ще му създаде най-лошото състояние.
И тъй, човек като отслабне, в него се ражда лъжата.
И тъй, баща на лъжата, това е най-слабият, а баща на Истината е най-силният.
Тогава, ако сложите лъжата в живота
си
, тя навсякъде не може
да
ви помага.
Тя е като леда, има временна устойчивост, но всичко това скоро изчезва.
Учениците често
си
служат с лъжата, особено тези, които нищо не знаят.
Учениците, като излъжат учителя
си
, радват се и казват: „Излъгахме го“.
Сега и живата Природа ни хваща тъй.
В нея има отлична педагогия.
Тя понякога оставя
да
я излъжем, но знаете ли какво става после?
Ти отиваш при Бога, тя поставя пред тебе едно сито с големи дупки.
Ти ще минеш през него, но когато стигнеш до царството Божие, ще видиш едно друго сито, много ситно.
Ти се връщаш назад, обаче Природата поставя пред тебе едно сито два пъти по-ситно от предишното и пита ученика: „Защо влезе тук, в този път?
“ Най-хубавото е всяка душа
да
се стреми към Бога с ония чувства, които са събудени в нея при даден момент.
Тя никога не трябва
да
се приближава с чувствата на другите хора.
Всичките хора от разните степени на развитие имат различни чувства.
Няма два момента, които
да
са еднакви.
Тази опитност, която сега имате в живота
си
, следващия път няма
да
я имате.
И вие трябва
да
направите един избор, той е следващият.
Ето на какво ще го уподобя и какво трябва
да
правите.
Допуснете, че вие пътувате, имате
да
извървите известна местност.
Мястото, което трябва
да
извървите, е пустиня.
Тези продукти трябва
да
вземете със
себе
си
, за
да
може
да
минете пустинята.
Значи вие трябва
да
вземете от изобилието на тази опитност при днешното ваше разбиране.
Само в пустинята вие може
да
научите,
да
добиете добродетелите.
Там, дето има растеж, има и нечистота, а пустинята, дето има пясък, там всичко е чисто.
Ученик, които минава през пустинята, трябва
да
научи какво нещо е добродетелта.
Туй, което сега виждате по земята, беше ли първоначално в самата Природа или отпосле дойде?
След тях дойдоха синовете на архангелите – животните и най-после дойде човекът, по образ и подобие на Бога, но за него нямаше условия
да
се развива и затова се направи сегашният човек, който е една друга фаза.
Всичките религии ги очаква преобразование на съзнанието.
Сега всички вие се приближавате към света на синовете Божии.
Като дойдат тия светли души, те ще се вселят във вас.
Те ще внесат във вас туй новото, което всички очаквате.
Вие търсите щастието в живота.
Но кой може
да
бъде щастлив?
– Само ученикът може
да
бъде щастлив.
Ще каже някой: „Не трябва ли
да
си
живея нашироко?
“ – Умрелият живее нашироко, но там, в смъртта, има такова разпъване, каквото човек не може
да
си
представи.
Вие не трябва
да
мислите, че щастието е в света.
Може
да
минете и вън от ученичеството, но никакво щастие няма
да
намерите.
Затуй в окултната наука от учениците се изисква един пълен и съвършен живот, за
да
може
да
използват знанията и силите
си
.
Да
бъде човек съвършен, то е най-лесното нещо, защото ние сме създадени съвършени, но не се развиваме правилно и оставаме недоразвити.
Сега вие, с всичките знания и дарби, които Бог е вложил във вас, започвате това-онова, но не го довършвате.
После, като сте научили закона на присаждането, присаждате това-онова, но
си
служите с недоброкачествени присадки и после казвате: „Тъй ни е създала Природата“.
Не, Природата ни е създала съвършени, но ние сме изменили своето естество.
Ученикът трябва
да
има едно правилно разбиране върху живота и законите на живата Природа.
Той трябва
да
има качествата на добродетелите.
Вие сега не правите грехове, отдавна сте грешили, сега нямате възможност
да
грешите, а се изправяте.
Аз ще ви кажа откъде идат греховете.
Дойде време
да
ги връщаш – нямаш пари, но никой не ти вярва, че нямаш пари.
Дойде първият заемодавец, казва ти: „Дай парите!
“ Ти нямаш пари и почваш
да
лъжеш.
Грехът излиза от момента, когато
си
направил всичките тия погрешки.
Ти още тогава не
си
се спрял
да
изправиш погрешките
си
, както Божественият закон изисква, но прибягваш до лъжата.
Едно магаре често носело на гърба
си
сол.
Един път, като прегазвало една река, ударило се в един камък и клекнало във водата.
То
си
казало: „А, лесна работа било, ще зная за друг път как
да
си
облекчавам товара“.
Слугите разказали за случилото се на господаря
си
.
Друг път господарят натоварва магарето с вълна.
То, като минавало и този път през реката, казало
си
: „Пак ще клекна“... Та някой път лъжата като солта може
да
ни помогне, но някой път като вълната ще затрудни доста много положението ни.
Ученикът, щом влезе в Школата, трябва правилно
да
различава нещата, не по форма, а по дух, по смисъл.
В съзнанието на ученика не трябва
да
има и помен от лъжа.
Да
кажем, че ти имаш 10 светилника.
Щом кажеш каква
да
е лъжа, единият светилник ще изгасне.
Остава ти само един светилник, питаш: „Какво трябва
да
правя?
Изхвърли 8-та, 7-та лъжа и т.н., докато всичките ти светилници пламнат.
– „Всичките ми светилници светят.
Целият свят може
да
ме обвинява, че лъжа, но аз зная, че говоря Истината, защото светилниците ми светят.“
Ето какво показват съвременните наблюдения: ако вие във волевия или в разумния свят почнете
да
грешите, волята ви в ангелския свят почва
да
се деформира, вашата брада губи красивата
си
форма.
Ако грехът ви се увеличава, брадата ви поляга малко назад и става по-малка.
Тогава устата излиза навън, и тежестта от предната част на мозъка се пренася назад, за
да
се пази равновесие.
Ако продължаваш
да
грешиш, носът ти се спитява и се сраства с челюстта.
И които попадат в това положение, няма спасение за тях.
Те има
да
чакат много, докато дойде една вълна
да
ги подигне.
Живата Природа, с която ние се занимаваме, е една безплодна, неподражаема за нас учителка.
И тъй, ще помните, че само ученикът може
да
бъде щастлив.
Щастието не е нещо, което трябва
да
придобивате с векове.
Ти можеш
да
го придобиеш моментално, и пак моментално можеш
да
го изгубиш.
Искаш
да
си
поправиш носа, ще трябва
да
поправиш погрешката
си
.
Тъй, както е създадена човешката ръка, тя има едно отлично устройство.
Колкото повече палецът слиза надолу, толкова човекът е по-духовен, той слиза надолу, за
да
обхване материята,
да
я владее.
Като изправите трите
си
пръста, след палеца, образува се една дъга, която показва степента на вашето развитие.
Показалецът е една величина, от която изтичат разумните сили.
Той е първият син.
6.
Който слуша вас, Мене слуша
,
НБ
, София, 15.7.1923г.,
Ако
си
позволя
да
го запълня, скъпо съм плащала“.
То е твоята тайна стаичка, в която само ти можеш
да
влизаш и излизаш – никой друг.
– „Един ден – каза тя – аз се опитах
да
поставя една моя учителка на това място, но скъпо платих.
Умът ми щеше
да
излезе.“ Казах ѝ: Това място е твоята светая светих.
На никого няма
да
го отстъпваш.
Това значи:
Да
поставиш Бога в своята тайна, скрита стаичка.
Каквото и
да
поставим на пътя ѝ, тя не може
да
се засенчи.
На тази светлина растат и се развиват всички дарби и способности, всички добродетели в човека.
Никой не може
да
лиши човека от тази светлина, освен той сам.
И между нея и човешката душа не може
да
се постави преграда.
На тази светлина зреят всички плодове: ябълки, круши, сливи и др.
– Който има светлина в ума
си
.
Ако светлината ти е непреривна и върви пред тебе, ще знаеш, че
си
обърнат с лице към Бога.
Ако светлината ти е непреривна и зад тебе, ти
си
обърнат с гърба
си
към Бога.
Който се грее на Божествената светлина, той се отличава със сила, интелигентност и доброта.
Вън от Божествената светлина никакви блага не могат
да
ни задоволят.
И тъй, първото нещо за ученика, който върви в пътя на смирението, е
да
има вътрешна светлина.
Казваш: „Груб човек съм, не съм доволен от
себе
си
“.
Груб
си
, защото нямаш вътрешна светлина.
Като знаете това, не се заблуждавайте
да
мислите, че можете отвън
да
се топлите.
Никой не може
да
загаси тази светлина отвън.
Ако някой застане на пътя между човешката душа и Бога, само той е в състояние
да
загаси тази светлина.
Обаче ние знаем, че няма сила, която може
да
тури преграда между човека и Бога.
Мнозина се опитват
да
загасят тази светлина, но не са могли
да
успеят.
Дето влезе, тя всичко чисти.
Няма недъг или порок, който може
да
устои на тази светлина.
Мнозина са дохождали при мене
да
се оплакват от мъчнотиите
си
.
Ще кажеш, че
си
тъжен, защото
си
скаран с жена
си
.
– И
да
не
си
скаран, пак ще ти е тъжно.
– „Нямам хляб, нямам дрехи.“ – И
да
имаш хляб и дрехи, пак ще ти е мъчно.
И в коприна
да
си
облечен, и цар
да
си
, пак ще ти е мъчно.
Докато тя не проникне в тебе, всякога ще страдаш.
Ако имаш светлина, и беден
да
си
,
да
живееш в колиба, пак ще бъдеш доволен, ще гледаш небето, ще се разговаряш със звездите.
Хората ще те съжаляват, ще те наричат бедняк, но ти знаеш, че отвън
си
беден, а вътрешно – богат.
Един и същ стих може
да
се тълкува по различни начини; той може също
да
се прилага по много начини.
Ти гледаш скъсаните
си
дрехи и казваш: „Господи, благодаря Ти за богатството, което
си
ми дал.
Обаче, който изказал стиха, имал в ума
си
само една мисъл –
да
изнесе истината – нищо повече.
Сега вие очаквате
да
ви кажа нещо научно.
Според нея всичко е в движение, но не по права линия, както сте учили, а по крива линия.
Да
познаете Бога, т.е.
Любовта и нейната целокупност, това е задачата на ученика.
Обичаш приятеля
си
, разговаряш се с него, но като дойде друг някой при тебе, ти веднага ставаш на крака, посрещаш го любезно, обсипваш го с ласкави думи.
Както виждаш, отношенията ти не са праволинейни.
Ето защо казвам: Няма човек в света, който е направил подобния
си
щастлив.
Казвате: „Значи тя има господар.
Едно от големите заблуждения на хората се заключава в това, че те един-други
си
приписват качества на богове.
Дали е добър господарят ѝ, женен ли е?
Туриш корона на човека и започваш
да
му се кланяш.
Господарят ѝ е женен човек, има жена и деца.
Така са постъпвали езичниците: направят
си
един златен идол и след това започват
да
му се кланят, от него очакват спасение.
Ако математикът чуе думата „господар“, в него ще се събуди само една мисъл.
Някой учен напише една теория и започва
да
убеждава хората в истинността ѝ.
Като се убедят в нея, хората започват
да
ѝ се кланят.
Тогава всички казват: „Сгрешихме, не сме били на прав път“.
– „Плащат ми сто лева, работя при добри, благородни хора.“ – „Искаш ли
да
дойдеш в моя дом, аз ще ти плащам 300 лева?
Щом теорията е грешна, защо убеждавате хората
да
вярват в нея?
“ – „Съгласна съм, достатъчно съм работила при сегашния
си
господар – цели пет години.“ Връща се при господарите
си
и казва: „Домъчня ми за домашните, искам
да
отида при тях,
да
ги видя“.
Моисей казваше, че ще спаси света, но не го спаси.
– „Щом ти е мъчно, свободна
си
да
отидеш временно при тях.“ Като подбудителна причина за напущането на старите господари са парите.
Дойде Буда, и той искаше
да
спаси света, но не го спаси.
Христос дойде на земята и всички Го очакваха като спасител.
Добри били и тези господари, но тя започнала
да
мечтае за повече пари, докато друг господар я привлякъл в своя дом.
Той я запитал колко ѝ плащат и като разбрал, че малко ѝ плащат, казал: „Ела в моята къща, ще ти дам 500 лева“.
За
да
напусне господарите
си
, тя казала, че иска
да
отиде в селото
си
,
да
се види с домашните
си
.
Тези, които казват, че Христос ще спаси света, сами не вярват в това.
Всъщност тя отишла направо при новите
си
господари.
Дали вярват, или не, не е важно.
Обаче, казано е: „Бог толкова възлюби света, че даде в жертва Своя Единороден Син, за
да
не погине всеки, който вярва в Него“.
Един ден излязла от дома
си
и попаднала на още по-добър човек, който ѝ предложил 1000 лева възнаграждение.
Който вярва в сина, той се привлича от Бога.
Като чула, че ще ѝ плащат 1000 лева, тя веднага решила
да
напусне старите
си
господари, пак под предлог, че трябва
да
отиде на село,
да
помогне на своите близки.
Значи за парите тя се видяла принудена
да
излъже.
Хората грешат, като очакват първо
да
се спаси външният свят, а после те.
Щом се оправи вътрешният живот, външният сам по
себе
си
е оправен.
Да
влизаш и излизаш от едно общество в друго по материалистически съображения, това не води към истината.
Няма
да
питате кой е на правата, и кой – на кривата страна.
Като отидете в бедна църква, там владее демократически дух: всички хора пеят заедно, няма хористи.
– Защото църквата няма пари, не може
да
плаща.
плодовете на душите узреят на Божествената светлина, те ще започнат
да
се обменят.
От отношението на слугинята към четиримата господари математикът може
да
състави една пропорция, от която слугинята
да
разбере колко и какво е придобила при различните господари и колко е изгубила.
И човек губи и печели в теглото
си
.
“ Смешно е
да
се задава такъв въпрос.
Наистина, важно е
да
се знае кой говори истината.
Докато е млад, той постепенно увеличава теглото
си
, като остарява, губи от теглото
си
.
Ако аз дойда и те науча как
да
придобиеш Божествената светлина, не съм ли ти казал истината?
Тази светлина именно ще покаже дали говоря истината, или не.
Да
вземем същия пример за слугинята.
Ако нямаш вътрешна светлина, каквото и
да
говориш, всичко е напразно.
Може
да
цитирате много стихове от Библията и от Евангелието, но ако те не внесат необходимата светлина във вас, нищо не са.
“ – „Сто лева.“ – „Много ти дават.
Ако искаш, ела при мене, аз ще ти плащам 50 лева.“ Тя не му отговаря и
си
отива вкъщи и казва на господаря
си
: „Искам
да
отида в село
да
видя близките
си
“.
– „Свободна
си
“, казва господарят ѝ.
Обаче тя не отива на село, а при новия господар.
Не, женен е, но тя е благородна, добра мома, иска
да
услужи на този господар, чиято жена е болна.
Тя работи тук пет години и по същия начин напуща господаря
си
и отива при друг, който не може
да
ѝ плаща даже 50 лева.
Някой объркал работите
си
, оплел се, не може
да
си
помогне.
Понеже тя вижда в лицето му благородство, решава
да
остане в неговия дом.
Достатъчно е
да
произнесе един стих с желание
да
го разбере, за
да
дойде Христос
да
му помогне.
Най-после тя се натъква на друг господар, който изобщо не плаща на слугите
си
.
Въпреки това тя остава
да
работи при него.
Като прекара в дома му пет години, един ден господарят ѝ казва: „Ползвай се свободно от всичко, което имам.
Ти знаеш, че аз нищо на плащам на слугите
си
, но затова им давам възможност
да
се ползват свободно от благата ми“.
Трябва ли
да
имаме богатства, къщи, ниви, лозя?
Така те никога няма
да
Го намерят.
Пари може
да
намерите, но не и Бога.
По този начин не можете
да
намерите и истината.
Важно е дали религията дава нещо съществено на човека.
Ще приведа един окултен разказ.
Могат ли неговите възгледи
да
го утешат?
Ако твоята философия не може
да
те утеши, тя не е истинска.
НАГОРЕ