НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
145
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
145
:
1000
резултата в
6
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Живот вечен
,
НБ
, София, 29.4.1923г.,
Да
вземем една съвършено гладка топка и
да
прекараме пръстите
си
върху нея.
– „Може ли
да
се разчита на живота?
Ние няма
да
усетим нищо.
“ – Ако слонът мине свободно през моста, можете
да
разчитате на живота.
Аз говоря специално за индивидуалния живот, защото има живот на клетките, на органите, на системите, на индивидите.
Казвате, че тази топка няма нищо индивидуално в
себе
си
.
Като станат такива, те напущат службата
си
.
Обаче
да
вземем друга топка с няколко остри, издадени части по нея.
Като прекараме ръката
си
върху нея, ние ще усетим издадените ѝ части и ще кажем, че тя има нещо индивидуално в
себе
си
.
– „Може ли
да
бъда учител без пари?
Като уволнен тръгни по улицата и събирай децата
да
ги занимаваш.
животът на индивида, е семка на Любовта.
Посей тази семка в земята, за
да
разбереш живота.
Сега вие чакате
да
ви назначат официално и тогава
да
влезете в клас
да
преподавате.
Тя ще израсте, ще цъфне и плод ще даде.
От плода на семката ще познаеш живота в неговите разклонения.
Сега не остава нищо друго, освен
да
влезе в общите условия на живота.
Какво ще правят онези деца, на които никой не може
да
им помогне?
За
да
растем,
да
се развиваме и
да
разберем живота, нужни са условия.
И религиозните очакват
да
дойде Христос,
да
прояви своето благоволение към тях.
Според някои едно от условията е
да
вярваме в Бога.
То е все едно пъпката
да
остане завинаги в самото дърво,
да
не се прояви.
Новата култура изисква от хората няколко неща:
да
се справят с неврастенията
си
; в скърбите
си
да
бъдат радостни; в сиромашията
си
да
бъдат благородни.
Когато нямаш нищо в джоба
си
,
да
считаш, че
си
богат.
– „Е,
да
си
създадем държава.“ – Досега без държава ли живяхте?
Следователно има смисъл
да
се индивидуализираш, но ако можеш
да
цъфнеш, вържеш и
да
дадеш плод.
– „
Да
си
създадем общества.“ – Досега не са ли съществували общества?
Опасно е, когато човек
си
остане пъпка и се отдели от условията на вечния живот.
Можеш ли, така отделен,
да
цъфнеш и
да
дадеш плод?
Какво по-голямо богатство от това
да
знаеш, че никой не те преследва, никой не ти завижда.
– „Трябва
да
се възпитаваме.“ – Досега без възпитание ли сте били?
От осем хиляди години се явиха множество философски и педагогически системи на възпитание, но нито една от тях не е дала това, което животът изисква.
– Защото във всички досегашни системи все има нещо ограничено, неразбрано. недоказано.
Аз мога
да
опитам вярата на всеки човек.
Всяка философска система разглежда въпросите от свое становище.
Желая всички
да
сте опитали живия Господ на Любовта.
Всеки въпрос трябва
да
се изяснява от гледището на цялото човечество като общ, велик организъм.
Как ще постъпиш с мене, ако при всяко дохождане в дома ти вадя от касата ти по няколко златни монети?
Значи, човечеството е велик организъм, държавите – негови системи, обществата – органи на тези системи, а индивидите – клетки на системите.
Ако искате
да
го намерите, търсете го вън от църквата, както търсите чистия въздух вън от градовете.
Човекът се е отделил от общия организъм и мисли, че може
да
разреши въпросите на живота самостоятелно.
Ако взема всичкото ти злато и ти не загубиш доверието
си
в мене, наистина имаш вяра.
Не, той трябва
да
разбере своето предназначение като част от целия организъм, там
да
намери своето място.
Какво ще стане с организма, ако всяка клетка иска
да
живее самостоятелно?
Ето защо и човек, като клетка от великия организъм, трябва
да
знае мястото и службата
си
в него и
да
не се отделя.
„Учителю благи, що
да
сторя, за
да
наследя живот вечен?
Никой не се е раждал без време и никой не е умирал без време.
“ Този големец иска
да
влезе в онези специфични условия на живота,
да
разбере неговата същност, за
да
придобие безсмъртието.
Човек се ражда навреме и умира навреме.
Приятно ли е на младия, който се е радвал на живота, играл, веселил се,
да
забележи един ден, че краката му треперят и силите го напущат?
Ти плачеш, страдаш и най-после се утешиш.
Няма ли
да
мисли той за младините
си
?
Дали имаш деца, или нямаш, и за това има причини.
Защо не може вече той
да
гледа на живота с очите на детето или на младия?
Определено е на човека
да
стане учител, свещеник, музикант и прочие.
Изгубваш всичките
си
деца.
Утешаваш се с жена
си
, но един ден и нея задигат за другия свят.
И тъй, новият живот носи нови условия.
Остават ти няколко приятели, на които разчиташ, но и те
си
отиват един след друг.
– „Тогава
да
влезем в новите условия.“ – Вие сте влезли вече, имате новите условия.
Щом детето започва
да
учи, майката му говори: „Учи, синко, учи, старини ще дойдат.
Започнете
да
работите върху
себе
си
.
Да
уповаваш само на Бога – ето смисълът на живота.
Значи още в ранна възраст детето започва
да
мисли за старини, колко повече пари
да
спечели като порасне, за
да
се осигури.
Да
любим само Бога – ето смисълът на живота.
В Любовта
си
към Бога, към Едногото, ти се освобождаваш.
Завистлив
си
, тури завистта настрана; злобен
си
, тури злобата настрана.
Старият пък все за младините
си
говори: как бил млад, как играл на хорото, как любил момите.
В любовта
си
към многото ти се заробваш.
Когото види, все за младините
си
говори.
Да
служиш на Бога, това е свобода.
Питам: Какво е разбрал той от младините
си
и какво разбира сега от старините
си
?
Да
служиш на мнозина, това е робство.
Искаш
да
станеш богат, тури това желание настрана.
Каква свобода очакваш, ако служиш на много господари?
Освободи се от всичко отрицателно и бъди готов
да
изникнеш, както посятата семка изниква от земята.
Свободата е вътрешен процес.
Ако бяха намерили Любовта, щяха
да
намерят и живота.
Който не разбира този Закон, мисли, че като се отдели от дома
си
– от майка, баща, жена, деца, служи на Бога.
Щом всички хора остаряват и не са доволни, това показва, че не са намерили живота.
Той иска
да
бъде господар на
себе
си
, никой
да
не му заповядва.
И на Христа се зададе този важен въпрос: „Що
да
сторя, за
да
наследя живот вечен?
Няма защо
да
бягаш от условията.
“ Сега ще ви занимая с един важен въпрос, за разбирането на който ще
си
послужа с няколко примера.
Ако спазваш законите на вечния живот, ти
си
господар на
себе
си
, ти сам можеш
да
наредиш живота
си
.
Всички обвивки – златни, сребърни, калаени, циментови, трябва
да
паднат и
да
остане само семката на живота,
да
се посее в Божествената почва.
В градината на един богат чифликчия расли и се развивали красиви, редки видове цветя.
За
да
оздравее, болният трябва
да
пречисти кръвта
си
.
Когато Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина започнат
да
действат, семката ще изникне в почвата, в тебе ще се яви ново прозрение и ще кажеш: „Сега мога
да
направя всичко заради Бога“.
Сам той трябва
да
се заеме за тази работа.
Едно нещо искам от вас:
да
задържите в
себе
си
семката на новия живот, която тази сутрин се посява във вас.
Всичко правели с радост и веселие.
– Като диша чист въздух, като излага гърба
си
на слънце и яде чиста, здравословна храна.
Тази сутрин аз посях семката във вас и ако вие още философствате, моят слон ще дойде
да
разреши въпроса.
От човека зависи какви методи ще приложи, за
да
пречисти кръвта
си
не в продължение на месеци и години, но в един ден.
Тя често
си
въздъхвала и казвала: „Никой човек не се грижи за мене, никой не ми се радва, но пак не съм сама.
Обикновено човек
си
служи с един или друг метод, според съзнанието
си
.
Небето ме мило поглежда, слънцето ми се усмихва и дъждецът ме оросява“.
Чакайте
да
израсне тя,
да
цъфне,
да
върже плод.
Господарските цветя се радвали и веселили, докато един ден ги сполетяло голямо нещастие: господарите им заминали някъде, напуснали чифлика, напуснали и цветята.
И като вкусите от плода ѝ,
да
приемете онези елементи, необходими за изцеляване на вашите болки.
Главичките им тъжно увиснали надолу и започнали
да
вехнат.
Той става отзивчив към страданията на хората, нежен и внимателен към всички.
Колко въпроси днес смущават умовете ви!
Млади и стари, всички са длъжни
да
разрешат задачите
си
чрез великата Божия Любов.
Не плачете за страданията на хората, но помагайте им.
– „Господарите ни заминаха, няма кой
да
ни полива, няма кой
да
се грижи за нас.“ – „Вижте, моето положение не се изменя.
Детето на една майка се разболяло, има висока температура, около 40 градуса, и тя плаче, чупи ръцете
си
, не знае какво
да
прави.
Земята влиза в нови условия, които вие не можете
да
си
представите.
Небето всякога ми се радва, слънцето всякога ми се усмихва и дъждецът навреме ме полива.“ Градинските цветя изсъхнали, не оставили никакъв спомен от
себе
си
, а самотната слива продължавала още
да
живее.
Казвам на майката: Не плачи, но помогни на детето
си
.
И Луната, която виждате, и тя започва
да
се изменя.
Дай му очистително, след това
да
изпие една–две чаши гореща вода.
Страхливите се събират в общества, заедно
да
живеят, заедно
да
се окуражават.
Разтрий го малко,
да
се стопли добре.
Ще дойдат нови астрономи, които ще живеят и на Луната, и на Земята.
Той трябва
да
разрешава въпросите
си
като самотната слива, а не като градинските цветя, оставени на грижата на своите господари.
Казано е в Писанието: „Ще създам ново небе и нова земя; ново слънце и нова луна“.
Страхът е чувство, което само предпазва човека от опасности, но не разрешава въпросите.
Например английските лордове, живеещи при добри, богати условия, постепенно се израждат и става нужда
да
се заместват с нови лордове в камарата.
Днес повечето хора са безверници, поради което са усложнили живота
си
.
А обикновените хора от народа не се израждат – естествено се размножават.
Те са при условията на полската слива, те носят живота в
себе
си
.
И религията като форма постепенно се изражда, но не и като принцип.
„Учителю благи, що
да
сторя, за
да
наследя живот вечен?
Който носи живота в
себе
си
, той постоянно се разширява.
Ето защо, за
да
се прояви животът, нужни му са широки области на проява.
Цялата Вселена е създадена само за един човек.
Казваш: „Моят принцип не ми позволява
да
се движа“.
И ако ме пита някой защо са създадени небето и земята, казвам: Те са създадени за мене, при условие че разбирам законите, които управляват света.
Предсказано е, че когато слънцето влезе във Водолей, в душите на всички хора ще се вложи нещо ново – нов подтик, нов стремеж.
Народите ще се обединят, ще дойде шестата раса на земята – синовете на царството Божие.
И християнството изисква
да
си
помагаме.
Кажеш ли, че не можеш
да
работиш, не можеш
да
свириш, не можеш
да
разрешиш въпросите, ти
си
на крив път.
Можеш ли
да
направиш това?
„Е – казваш спокойно – ако не ги разреша аз, децата ми ще ги разрешат.“ – Колкото
си
ги разрешил ти, толкова и те ще ги разрешат.
„Учителю благи, що
да
сторя, за
да
наследя живот вечен?
– „Мога.“ – И аз само с една дума мога
да
направя човека щастлив.
Каквото могат
да
направят майката и бащата, това ще направят и децата.
Аз казвам същото и за
себе
си
: Щом признавам, че имам Божествен произход, трябва сам
да
разреша въпросите, не трябва
да
ги оставям на други.
2.
Работа на окултните сили
,
ООК
, София, 29.4.1923г.,
Следователно има неща, които могат
да
се избягнат.
Следователно сегашната карма, която имате, може
да
я измените,
да
я преодолеете,
да
я смекчите.
Мога
да
ви кажа, че девет десети от мъчнотиите, които имате, можете
да
се справите с тях, остават само една десета, с които мъчно можете
да
се справите.
Аз ще ви попитам: Желаете ли идната седмица
да
направим една екскурзия, или
да
останем в София?
Но за
да
се справим с известни мъчнотии, непременно трябва
да
имаме едно хармонично разположение на духа.
Без туй хармонично разположение на духа не може
да
се постигне нищо.
За
да
може една окултна сила
да
работи, за
да
може
да
добием нещо, трябва
да
имаме един дълбок мир вътре в душата
си
.
Но размъти ли се нещо в душата ни, окултната сила не работи.
Най-първо, ще възстановим вътрешния
си
мир.
Възстановим ли го, окултната сила работи.
Понеже ще искате
да
се разговаряте, то двамата, които са на една линия, на основата, само те ще се разговарят, а този на върха няма
да
говори.
Той е следният: вие поддържате онова, старото учение, че раните се превързват с бандаж така, че
да
не ги вижда светлината и
да
не стоят дълго време на слънцето.
Сега някои от вас имат грешка и казват: „Аз моята погрешка няма
да
я изложа вън пред другите, не искам
да
я знаят“.
Не, сегашното ново лекуване е такова, че трябва
да
се извади на слънце.
Ще преодолеете всички спънки, мъчнотии, нищо повече.
Може
да
мине ден, два, три, месец, година, но най-после ще оздравее.
Сега мнозина от вас са много любопитни, искат
да
знаят погрешките на другите хора.
Много от вас
си
имат тефтери, с тях ходят и казват: „Колко дълг, колко борч има този?
“ – записват всичко.
Ще тръгнете от къщи в 4:30 часа сутрин, та около 5:30 часа
да
бъдете всички събрани.
Е, питам, след като обиколи толкова души и знаеш техните дългове, какво те ползва всичко това?
Ние отиваме в Природата, на Витоша.
Като влезем в Природата, нашата мисъл е концентрирана, ние можем
да
използваме енергиите на Природата, те всякога може
да
се привличат.
После, някои обичат обратното,
да
знаят, т.е.
Разбира се, може
да
има известни дисонанси, но с тях ще се борите, те са потребни, обаче вие сами не
си
създавайте изкуствени мъчнотии.
искат
да
знаят колко е богатството на този, на онзи.
Ако Природата създаде дисонанси, то е друг въпрос.
От тия мъчнотии не се плашете, но вие сами не създавайте дисонанси.
Хубаво, ако ти искаш
да
знаеш еди-кой
си
колко дълг има, какво богатство има, колко деца има, значи ти постъпваш, както постъпват в света.
Ако искаш
да
знаеш колко пари има, то е, за
да
разбереш колко сделки
да
направиш с него.
Всеки ден
си
има своите злини, своите дисонанси, но ние
да
не ги притуряме, достатъчно е
да
се справим с тях.
Не, един окултен ученик трябва
да
се занимава със
себе
си
.
После, всички онези от вас, които са слаби, нервни, могат
да
си
носят по една риза за преобличане, та ако е хубаво времето,
да
се преоблекат.
Най-опасното за един окултен ученик е
да
се занимава с погрешките на другите хора.
Защото ако се остави там тази пот
да
изсъхне на тялото ви, тя се връща назад през порите и не само че не ще имате полза, но дори вреда ще имате.
Ти, като окултен ученик вътре в една Школа, ако се занимаваш с погрешките на другите, ти ще
си
напакостиш.
Които са изпотени, здравословно е
да
се преоблекат.
Щом искаш
да
се занимаваш с чуждите погрешки, ще излезеш вън от Школата, но вътре в Школата това не се позволява.
Може
да
мислиш за техните погрешки, но в дадения случай, когато ние се занимаваме с Божествената Любов, с погрешките на хората не можем
да
се занимаваме.
На тази разходка ще има някои задачи, които ще трябва
да
решим.
Когато ги пращат на Земята
да
минават през гъстите пластове, те трябва
да
преодоляват известни мъчнотии.
– Започват
да
разправят една чужда погрешка на този, на онзи.
– Когато минават през Земята, тази гъста материя е образувана от низшите човешки мисли и тия духове трябва
да
ги преодоляват.
Вън може
да
се разправят, но вътре в Школата, ако искате
да
се разправяте правилно, избягвайте това по закона на Любовта.
Сега някои казват: „Защо
да
не премахнем тази мъчнотия?
Тия погрешки ще започнем
да
изправяме по следния начин.
“ Има мъчнотии, които колективно трябва
да
се премахнат; има мъчнотии, които индивидуално трябва
да
се премахнат.
Аз ще избера 10 сестри и 10 братя за образец, и то най-напредналите, най-интелигентните, най-добрите,
да
покажат пример.
Има племенни мъчнотии, които вие сами не можете
да
премахнете, племето може
да
ги премахне; има мъчнотии, които целият народ трябва
да
ги премахне, но затова той трябва
да
дойде в съзнание.
Знаете ли какво е
да
се премахнат мъчнотиите на един народ?
Пръв ще влезе онзи, който има най-малко погрешки и който най-лесно изправя погрешките
си
.
Аз искам с тия въпроси
да
се занимавате; изучавайте ги, проучвайте ги, не бързайте
да
се произнасяте, защото грешно е за всяка една дума, която е напразно казана.
За пример често казвате: „Защо Господ е създал така света?
И много от тия неприятности, които имаме, само по този начин ще можем
да
ги изправим, само по този начин ще можем
да
ги отстраним и
да
създадем една благоприятна атмосфера.
“ Проучвайте го, не е ваша работа, не казвайте защо Господ е създал така света.
Само тъй можем
да
се оправим.
Ето, аз сега ви давам правото, като казвам: Нека един от вас, който е недоволен от живота
си
,
да
ми даде един проект, как иска
да
бъде нареден животът му, и аз ще го изпълня точ в точ.
Но после няма
да
искате
да
се отмени.
Всеки от нас трябва
да
бъде умен във всяко отношение.
Каквото ви се даде, ще го понесете,
да
видите какъв е вашият проект.
Вие сега имате едно желание: всички искате
да
се приравните,
да
заприличате един на друг.
Да
не мислите, че този проект, който дадете вие, ще бъде по-хубав?
Ако всички се приравним, ще заприличаме на една гладка топка.
Ние ще оставим всеки
да
се проявява такъв, какъвто
си
е.
Той е избрал най-хубавия, най-добрия от всички други възможни, които могат
да
бъдат.
Всички други проекти в света, за които можете
да
мислите, това са проекти с много по-големи мъчнотии, отколкото сегашните.
Когато Божественият дух работи у нервния човек, той
си
остава пак нервен, само че се явява у него по-голям подтик за работа.
Сега у вас е създадена мисълта защо не може без мъчнотии.
Онзи, който е флегматик, като дойде Духът у него, пак
си
е флегматик, само че у него се заражда по-голямо желание за работа.
Мъчнотиите са толкова, колкото можете
да
издържите.
Божият дух не изменя хората, но създава подтик у тях.
Изпитите ще бъдат толкова, колкото могат
да
издържат вашият ум, сърце и воля.
Даровитият човек
си
е даровит и вън от Духа, но като дойде Духът, той само усилва способностите и силите.
Тия пък, които имат малки способности, като дойде Духът у тях, ще им създаде по-голям подтик за работа.
И като ученици тази мисъл трябва
да
залегне коренно у вас,
да
не мислите, че може без мъчнотии, та тази мисъл
да
ви спъне като у някой противоположен лагер.
Духът е като учител, който засилва способностите.
Вие сте на крива посока, ако мислите, че като дойде Духът, всичко ще знаете, и че като вас втори няма
да
има.
Има причини защо някои неща спъват живота ви, защо страдате.
Вие ще се учите, ще четете, а Духът, като дойде, ще ви научи какво трябва
да
правите.
За пример вие сте възрастен, окултен ученик сте и дойде един ваш приятел, изважда един хубав пръстен с диамант и го дава пред вас на един ваш познат, а после на вас дава друг.
Ако онзи пръстен е по-хубав, ще ви се скоси сърцето, защо на вас
да
не даде по-хубавия.
Аз бих желал
да
дойде някой
да
ми каже, като е дошъл Духът в него, за колко време го е научил.
Ако пък вашият е по-хубав, на другия ще се скоси сърцето.
Дали изведнъж е научил всичко?
Духът, като дойде, ще ви създаде такива мъчнотии, ще ви прекара през толкова страдания, че главата ви ще побелее.
Добре, този въпрос може
да
се разреши по следния начин.
Ако не забравиш това, много добре ще живееш, но като дойдеш отново на земята и забравиш всичко, главата ти отново ще побелее.
Да
допуснем, че единият пръстен е направен от злато и на този златен пръстен е сложен един малък диамант, а другият пръстен е сребърен и на него е сложен един диамант, по-голям и 10 пъти по-хубав от този на златния.
Ако не забравиш, няма
да
остарееш.
Сега, ако ви дадат
да
избирате, кой пръстен ще
си
изберете?
Аз виждам, че Духът вече работи у някои, но като заработи Духът, тази енергия идва в друго направление.
В дадения случай има съвсем други причини, които ви карат
да
вземете сребърния пръстен.
Сега аз искам вашият живот
да
не бъде натегнат, защото ще изпаднете в друга една крайност, ще идвате със страх в клас.
Не, искам всички, които идвате тук,
да
идвате от Любов.
Ако от Любов изпълнявате всичко, ако от Любов можете
да
учите, чудеса можете
да
направите, но ако учите с принуждение, нищо няма
да
стане от вас.
Ами ако онзи, по-малкият диамант има някаква по-голяма целебна сила, макар че е по-малък?
Искам
да
идвате тук и
да
се учите със съзнателна и висока Любов и Мъдрост.
Качествата на този диамант може
да
са по-ценни, може
да
се съсредоточават в него известни целебни сили и
да
е по-ценен.
Интелигентността на слона зависи ли от големината му?
От материята на един слон колко хора могат
да
се направят?
Не, той трябва
да
каже: „И това дете даже, като ми прави бележка, аз трябва
да
го слушам“.
Трябва
да
се научите
да
разсъждавате.
От всинца ви се иска една строга, една чиста мисъл.
Ние ще ви дадем задачи и тия задачи трябва
да
ги разрешите.
Вие трябва
да
разрешите закона на поляризирането.
Смирение трябва
да
имате всички!
При известни изпити може
да
се раздвои умът ви – раздвояваш се и изгубваш мярката на живота.
И аз забелязвам, между учениците, между възрастните и младите има такива отношения, че веднага можете
да
избухнете.
Следователно тези задачи ви се дават от невидимия свят.
Смирение се изисква, голямо смирение от всички.
От невидимия свят всякога ще ви създават задачи и то тъй правилно, тъй последователно, неочаквано ще дойдат.
И
да
не мислите някой път, че са ви забравили?
Сега има друга опасност, която може
да
се яви у младите.
За всинца ви има задачи, които ще трябва
да
разрешите.
Ако ги разрешите правилно, в аналите на тяхната книга ще запишат това и ще ви дадат други, по-големи задачи.
И ще почне без сапун
да
бръсне.
Не, ако дойде от Любов, любовно
да
говори, всички ще го слушат.
“ Аз нарочно ги допуснах, за
да
ви опитам.
И старият, като дойде
да
каже една истина на младия,
да
има едно почитание помежду към него.
Ако всинца сте светии, няма какво
да
се опитвате,
да
се учите,
да
се урегулирате.
Ние трябва
да
сме готови
да
приемем Истината, от когото и
да
е казана тя.
Млад или стар, който и
да
е, като дойде
да
говори Истината, на когото и
да
е, трябва
да
Го почита.
Вън от Божествената Любов, вън от Божествената Мъдрост, вън от Божествената Истина всичко друго ще избягваме.
Аз за пример ще взема някои от вас тук, които не могат
да
се спогаждат, и един ден, когато съм по-свободен, ще ви създам една задача, ще ви поставя в известно положение на неразбиране и веднага всички дисонанси, които съществуват помежду ви, ще изчезнат.
Това са правила, които всички трябва
да
спазвате.
Тия дисонанси, това е преплитане на енергиите.
Тъй щото от вас се иска
да
разрешите една задача.
Все ще останат около 25%, но те са в реда на нещата, с тях лесно ще се справим.
Вие сте се изместили и всеки трябва
да
си
знае номера и
да
си
отиде на своето място.
После, аз виждам, че някои от учениците са обеднели органически.
Нали като отивате на някой концерт, всеки
си
има номер, всеки трябва
да
е на мястото
си
?
Аз мога
да
ви помогна, искам естествено
да
ви предам един начин
да
черпите енергия от тази жива Природа,
да
се въодушевявате.
Засега с нашите разходки ние засягаме само физическите влияния на Природата; после ще засегнем чувствителните влияния на Природата и най-после ще трябва
да
направим разходки, с които
да
засегнем сърцето, ума и волята на Природата.
“ Ако не
си
седнал на своя номер, ще те изместят.
Затова трябва
да
сме готови,
да
приемем всичките нейни благословения.
Ще седнеш на друг стол, където не ти е мястото, ще те преместят, ще трябва
да
станеш.
Достигнем ли това нещо,
да
черпим енергиите на нейното сърце, ум и воля, ние ще бъдем хора на друга култура.
В Природата всеки един човек е сложен на своето място.
И тогава Природата ще ни даде много нещо.
Сега за пример вие, като дохождате тук, всеки гледа
да
седне на първите редове.
Когато ще искаме
да
се тонираме, ще можем
да
придадем на сърцето, ума и волята
си
какъвто характер искаме.
Ами кое ви дава право
да
седнете на първите редове, имате ли билети?
Сега някои казват: „Дали ние ще можем
да
владеем природните сили?
Една от главните мъчнотии е, че вие се стараете
да
поправяте неща, които не се нуждаят от поправяне.
“
Да
допуснем, че вървим по пътеки, по които има много камъни.
Вие искате
да
сложите ред и порядък на туй общество, когато не се нуждае от ред и порядък.
Ние можем
да
преместим тия камъни със своята мисъл.
Това общество
си
има свой ред и порядък, то
си
има ръководство от друго място.
Ще съсредоточим мисълта
си
по пътеките и тия камъни, тия препятствия ще се премахнат.
Един път, два пъти, три пъти ще съсредоточим мисълта
си
и на четвъртия, на петия път камъните ще изчезнат.
Ами че какво се нуждае туй общество от устави?
И тъй, в морално отношение трябва
да
се коригират всички недостатъци, които съществуват.
Всички трябва
да
станат силни,
да
работят,
да
бъдат полезни за своето
си
време, полезни на Царството Божие, полезни на Новата култура.
Цялата ви грешка е в това, че вие искате, като дойдете тук,
да
се проявите като в света.
Много от авторите, които четете, загатват за тия сили, но нито в една книга, нито в един учебник не се дават методи за работа.
Едно пробуждане се иска от всички!
Ти искаш
да
кажеш нещо, кажи го, но тъй, че
да
се почувства, че дълбоко
си
го преживял.
Всички казват: „Не може без Учител!
За пример ти излизаш в света като някой автор, който иска
да
учуди хората и започва тъй, бомбастически.
Така и вие сега искате
да
кажете нещо, както светът казва.
Ако не сте почувствали дълбоко тази мисъл и я изкажете, никой не ще може
да
я почувства.
Да
бъдем естествени!
За пример искаш
да
прокараш ръката
си
през челото, какво искаш
да
изразиш с това, туй Божествено ли е, или човешко?
Защото някой път ние, като не можем
да
разрешим един въпрос, искаме
да
замаскираме положението и правим туй движение с ръката.
Някой автор не може
да
разреши задачата, той взима чаша, пълна с вода.
Защо не говори без чаша с вода?
И всички автори, които стоят с чаша вода, то е, защото нямат какво
да
кажат, нямат идеи.
Изсъхва гърлото му, Природата казва: „Замълчи, престани, не говори!
“ Казват: „Дайте му водица!
Проповедниците имат чаша с вода на амвона.
Всички хора без идеи винаги имат чаша с вода.
Може, не е грях това, но когато ние влезем в една Школа, аз искам
да
бъдем естествени.
В Писанието се казва не естествени, но свободни
да
бъдете.
Свободни
да
бъдете в своите вътрешни проявления.
Под „проявления“ разбирам проявление на вашето сърце, проявление на вашата душа тъй, както в Природата може
да
се проявят.
Та тази свобода е потребна за всинца ни.
Не говоря за свобода, която пречи на другите, но в свободата
си
мога
да
изразя своята мисъл.
Всякога, когато чувствата се ограничават, това носи болести.
Ограничаването на чувствата носи едно болезнено състояние.
Е, разбира се, онези, които ще говорят на някое общество, трябва
да
бъдат много внимателни, та ако то не иска
да
ги слуша,
да
намерят друго общество, което иска
да
ги слуша, та нему
да
се изкажат.
Да
бъдем свободни!
И после, когато почнеш
да
говориш, трябва
да
знаеш колко време
да
говориш.
Ученикът всякога трябва
да
знае колко време
да
говори, защото всяка ваша мисъл се проектира в пространството, тя се предава и ще бъде или за ваша полза, или за ваша вреда.
Та не е все едно
да
се говори или
да
не се говори,
да
се пише или
да
не се пише.
Ние, съвременните хора, много говорим или много пишем, но за всяка празна дума, за всяко празно написване ни държат отговорни, не можем
да
си
играем с нещата тъй, както искаме.
Та всички ще знаем, че трябва
да
имаме свобода,
да
знаем, че между нас действа един велик закон.
И този закон можем
да
го проверим.
Ние ще направим един опит
да
докажем този закон.
За пример между учениците има по естество с разни темпераменти и изглежда, че тъй, както са различни, като че всички не вървят в правия път.
А на другите нищо няма
да
им говорим, само ще се молим за тях, и
да
видим след един месец какви ще бъдат резултатите.
Трябва
да
направим този опит за една цяла година и ще видим резултатите.
Ако на един ученик направиш един силен упрек, ще се минат 1, 2 или 3 години, докато разбере твоите думи.
Не мислете, че е лесно за онзи, който се наема със задачата
да
коригира хората.
Той
си
създава големи мъчнотии вътре в
себе
си
.
Няма между тях такъв, който
да
е умрял от естествена смърт.
Най-първо, той ще изобличи еврейските свещеници и те ще му кажат: „Ти на нас не можеш
да
говориш, не можеш
да
ни учиш ти, ще
си
вървиш“.
Когато искаш
да
направиш една бележка комуто и
да
е, трябва
да
я направиш от съзнание и от Любов, както към
себе
си
, за
да
даде добри резултати.
Е, представете
си
сега, че един от учениците каже: „Аз научих вече един от окултните закони“.
Тогава ние ще ви създадем един изпит върху този закон.
Да
кажем, вие сте пратили сина
си
в странство
да
се учи, а ние изпратим някой
да
ви каже, че синът ви вчера
си
замина, ще ви трепне сърцето.
Ако сте научили и разбрали добре закона, вие ще кажете тъй: „Ако не е определено за сина ми
да
умре, той не може
да
умре преждевременно.
Според нас никой не може
да
умре преждевременно.
Аз зная, че синът ми е жив“.
“ При всички тия случаи трябва
да
спазите едно състояние на пълно хладнокръвие, тихо и спокойно, окото ви
да
не мръдне.
И от там насетне може
да
ви се преподават някои малко по-сериозни уроци.
Тия работи са трудни,
да
издържите на всичко това не е лесно.
Да
ви кажат, че баща ви умря, майка ви умря, синът ви
си
счупи крака или падна от някое здание, или се удави, тия случаи произвеждат цял преврат във вас.
Един от вашите братя, който е сега в другия свят, прави сеанси в Горна Оряховица и дохожда един дух, че му казва: „Какво
си
играеш тук, правиш
си
сеанси, не знаеш ли, че синът и жената ти умряха?
“ Затупка сърцето му и веднага отива
да
телеграфира,
да
разбере как са всички у дома.
Запитва и те му отговарят, че всички са здрави.
Знайте, че на всички ви духовете ще говорят.
Даже и най-големите материалисти са под влиянието на духовете.
Те се скриват и им казват: „Духове не съществуват, всичко е материя“.
И тъй, те се заблуждават, ти им изпълняваш волята и вярваш, че
си
господар.
Не, той е господарят, той е прехвърлил ремъците върху тебе и ти казва: „Тази книга няма
да
я четеш, онази няма
да
я четеш“.
После, ще ти кажат „туй направи, онуй направи“, ред такива мисли ще ти внушават, докато най-после дойде време
да
се разберем,
да
се пробудим,
да
разберем къде сме, на кое място.
И аз ще ви кажа правата мисъл, къде
си
ти.
Може
да
направим един опит, той е следният: решил
си
да
станеш сутринта във 4:30 часа.
Станеш, но нещо ти казва: „Можеш
да
си
поспиш още 5–10 минути“.
Искаш
да
направиш някому добро, нещо ти казва: „Отложи го!
Направиш ли точно противоположното, на права посока
си
, тия са твоите мисли.
Ти казваш тъй: „Не искам
да
го срещна, няма
да
му говоря“.
Тогава ти
си
на правата посока.
Ами че ти
си
носител на чужди мисли!
Без
да
ти е казал нещо лошо, може ли
да
не му говориш?
Ти сам нищо още не
си
чул, не
си
проверил фактите и бързаш.
Сега дойде някоя сестра при мене и ми казва: „Еди-коя
си
сестра говорила по мой адрес“.
– „Не, но еди-коя
си
сестра ми каза, а аз вярвам.“ Не, ти сама провери.
Аз те ублажавам, че имаш толкова вяра,
да
приемеш противоположното.
Дойде друга и казва: „Еди-коя
си
сестра казала така за мене“.
И туй минало през три сестри, предава се от една на друга, тъй казала едната, иначе казала другата.
И тогава дойдат тия лъжливите съвпадения.
В Америка един проповедник имал навика
да
мига с очите
си
.
Отива в едно общество, срещу една госпожа, и тъй, както говори с нея, мига с очите
си
.
Най-после мъжът се възмущава и казва: „Господине, ти правиш такова безобразие, най-после, не е прилично за един проповедник
да
мига така с очите
си
“.
“ – „Това е един навик, с този навик аз от толкова време се боря.“ Ще кажете: Проповедникът не трябва
да
намигва.
Това е един недъг, от който трябва
да
се освободи.
Седне някой
да
се разговаря с тебе, извади клечката за зъбите
си
и почва
да
си
чисти зъбите.
Не, не
си
чисти зъбите пред хората, дръж клечката в джоба
си
и после, като
си
излезеш, тогава
си
чисти зъбите.
После, в нашата Природа има ред дисхармонични състояния, които са във връзка с известни течения и които ви заблуждават.
Всички тия неща, като ученици, трябва
да
ги знаете.
Вие седнете
да
се разговаряте с някого, дигнете
си
единия крак върху другия, после ги променяте, не седите спокойно.
Не, седнете така, че половин час или един час като седите,
да
запазите една поза.
Ако тия, малките неща, не можем
да
ги направим в клас, как ще можем
да
направим в света тия неща, които изискват много повече воля?
Не че тия неща трябва
да
ни направят
да
застанем неподвижни като едно дърво, но всяко нещо трябва
да
става доброволно, по закона на свободата.
Тия, малките неща са, които спъват окултните сили вътре в нас,
да
можем
да
работим.
Често най-добрите намерения, най-добрите желания, чувства се парализират и плодовете на тия чувства се повреждат от такива дисхармонични мисли, чувства, желания, действия или постъпки, които изпъкват в един даден случай.
Това са правила вътре в Природата, които трябва
да
знаете, понеже когато и
да
е, вие ще се натъкнете на тях.
Първото нещо: от ученика се изисква точност, съобразителност, подчинение на Божествените закони,
да
ги изпълнява,
да
прави опити и след като придобие знания, тогава
да
се произнася за тия работи.
Гледам, между учениците се раждат някои дисхармонични неща.
Всички неща, които са определени, трябва
да
станат и всички неща, които не са определени, не трябва
да
стават.
Във всеки живот има неща, които са определени
да
станат и са неизменяеми, а има неща, които са определени, но може и
да
не станат.
Те зависят от нас, ние можем
да
ги изменим.
Има за пример такива хиромантически знакове по ръцете, които ние можем
да
изменим.
Ако линията на живота на едната ръка на някого е скъсана, а на другата е цяла, значи, че около 40–50-годишната
си
възраст той ще умре.
Но ако реша
да
живея един добър, хармоничен живот и взема мерки за това, тогава ще мога
да
изменя тази скъсана линия на ръката
си
и ще мога
да
продължа живота
си
до 60 години.
3.
Живият кръг
,
МОК
, София, 2.5.1923г.,
Може ли тангентата
да
въздейства върху кръга?
Да
допуснем, че кръгът, представен на Фигура 1, е едно движещо се колело, на което радиусът ОА и тангентата Т са в постоянно движение.
Тангентата чрез точката на допирането
си
с окръжността упражнява непрекъснато влияние върху нея.
Следователно тя може
да
усили движението на кръга, ако последният се движи в същата посока.
Центърът на кръга, това е центърът на съзнанието у индивида – субектът.
Ясно е тогава, че тангентите представляват отделни съзнания или групи съзнания, които упражняват влияние върху индивида отвън и го ограничават.
Следователно всяка промяна в съзнанието на човека показва, че някаква тангента е упражнила влияние върху него – чрез допирната точка тя внася известен импулс в човешкото съзнание и е в състояние
да
измени неговото движение, т.е.
да
предизвика известна промяна в неговите мисли, чувства или постъпки.
На нашата фигура кръгът S, който минава през центъра О, представлява едно висше съзнание, което докосва самия център на съзнанието у индивида и упражнява влияние върху субективния му живот.
Тогава у човека настъпват дълбоки вътрешни промени, които изхождат от самия му център и за резултат имат онова, което наричаме разширение, повдигане, просветление на съзнанието и прочее.
Само в такъв случай човек може
да
се освободи от ограничителното въздействие на външните тангенти.
На Фигура 1 са дадени кръгът К с трите тангенти – Т, Т1, Т2, а също и кръгът S, който минава през центъра О на кръга К.
Трите тангенти могат
да
се уподобят на три общества: Т – търговско общество, Т1 – земеделско общество и Т2 – учителско общество.
Търговците ще говорят за търговия, за стоки, за купуване и продаване; земеделците ще говорят за ниви, за лозя, за къщи; учителите ще говорят за училища, за ученици, за книги.
Кръгът S пък и Животът, който се проявява около неговия център, ще имат за предмет отвлечени въпроси – въпросите за Любовта, Мъдростта и Истината.
Който не разбира тия въпроси, той се натъква на ред противоречия.
Освен тия светове съществуват и други – с висша култура, които ние приемаме като течения в Природата.
Когато човек иска
да
стане с него някакъв обрат в добър смисъл, той трябва
да
се скачи с теченията на Природата, които идат от по-високите светове.
Задачата на окултната наука е
да
покаже на ученика законите, чрез които
да
се свързва с висшите течения на Природата.
Когато живият кръг S влезе в живота на човека, той трябва
да
бъде готов
да
се справя със силите, със законите, които го управляват.
Да
бъде човек готов, това значи
да
разбира новите условия на средата, в която влиза.
Например, ако извадите рибата от морето, преди
да
е превърнала хрилете
си
в бели дробове, тя непременно ще умре.
Водата е среда за рибата, а не въздухът.
Ако рибата успее, както земноводните, които са в една преходна фаза на живот,
да
се приспособи към земния живот, тя би могла безопасно
да
напуща водата,
да
излиза на сушата и пак
да
влиза във водата.
Ще кажете тогава, че като не сте готови за нов живот, по-добре
да
си
останете в стария, т.е.
като не можете
да
живеете на сушата,
да
си
останете във водата.
Обаче вие не знаете, че утре тази вода ще се изпари и тогава, искате или не, ще се намерите на сушата, но неприготвени за този живот.
Природата насила ще ви застави
да
напуснете водата.
Днес всички хора чувстват, че става нещо особено във водата.
Мнозина вече доброволно искат
да
напуснат тези условия,
да
излязат вън от водата, на сушата.
Например, срещате един материалист, говорите с него и забелязвате, че той се стреми към духовен живот, иска
да
напусне водата.
Като напусне водата, той ще се освободи от жабите в
себе
си
, които представляват материализма.
Жабата е символ на краен материализъм.
щом този кръг засегне вашия център, вие не можете вече
да
се противите – или ще влезете в течението на този кръг и ще се издигнете, или смърт ви очаква.
С други думи казано, всеки, който е тръгнал в пътя на Истината, той трябва
да
го следва.
Няма връщане от пътя на Истината – който се опитва
да
се върне от този път, той сам се осъжда на смърт.
Човек не може
да
се противопоставя на движенията, които стават в живия кръг.
Що се отнася до тангентите, техният брой е неопределен – може
да
се прекара и четвърта, и пета, и шеста, и повече тангенти.
Промените в съзнанието могат
да
се представят геометрически; също така може
да
се определи центърът на всяка тангента, която засяга човешкото съзнание, както и посоката на нейното движение.
Колко тангенти трябва
да
има човек?
Но ако има тангенти, какво трябва
да
прави, за
да
се избави от тяхното влияние?
Съзнанието трябва
да
се прибере в своя център и тангентата
да
отиде в безкрайност.
Какво трябва
да
се направи с кръга –
да
се стесни или
да
се разшири?
Оттук вадим следния закон: когато човек иска
да
се избави от влиянието на света, той се съсредоточава към центъра, към Бога, към
себе
си
– той съсредоточава своята умствена дейност към Бога.
Това значи пробуждане на Божественото съзнание в човека.
4.
Движение на разумните сили
,
МОК
, София, 9.5.1923г.,
Да
се задава такъв въпрос, това е равносилно
да
се запитвате дали тоновете, които излизат от цигулката, се съдържат в самата цигулка, в струните или в лъка.
От стягането на струните, от скъсяването и удължаването им се произвеждат различни тонове.
Обаче цигуларят, който познава законите на музиката, като поставя пръстите
си
върху цигулката, произвежда тоновете.
Вещият цигулар може
да
произведе тонове и без струни.
Достатъчно е той
да
съсредоточи мисълта
си
към вашия слух, за
да
чуете хубави, приятни тонове на някоя песен, която излиза от цигулка.
Обаче това не става по физически начин, чрез трептенията на въздуха, както обикновено се предава звука, но по друг начин – чрез мисълта.
Оттук можем
да
извадим следното заключение: както цигулката е условие за предаване на тоновете, които цигуларят произвежда, така и мисълта е условие за предаване на качествата на онзи, който я произвежда.
Тъй щото, нито цигулката произвежда тонове, нито мисълта съдържа в
себе
си
качествата на онзи, който я произвежда.
Това са ред разсъждения, необходими за развиване на мисълта ви, за събуждане деятелността на различните мозъчни центрове.
И тогава, като минават различни мисли през ума ви без
да
се спирате върху тях, без
да
разсъждавате, в края на краищата ще заспите.
Забелязано е, че когато окултните ученици изучават закона за концентриране или съсредоточаване на мисълта
си
, те често заспиват. Защо?
Защото не са привикнали още
да
събуждат деятелността на своите мозъчни центрове.
Вследствие на това, като размишляват върху някой въпрос и не могат
да
следят мисълта
си
, те изпадат под влияние на закона на внушението, на хипнотизма и заспиват.
Следователно, когато ученикът мисли върху някой въпрос, той трябва
да
напряга мозъка
си
, за
да
събуди деятелността на всички мозъчни центрове или поне на по-голямата им част.
С това се обяснява защо богатият човек изгубва ума
си
, защо се отчайва, когато му съобщят, че банката, в която са вложени парите му, е фалирала.
През целия
си
живот този човек е насочвал мисълта
си
към парите, вследствие на което се е самохипнотизирал.
В който ден чуе за загубата на тия пари, той изгубва и ума
си
, и желанието за живеене, за работа.
Сънят на човека е особено хипнотично състояние, което Природата често му налага.
В това време тя го прекарва от физическия в Астралния свят, където му създава различни образи, сменя едни сцени с други.
По този начин тя му създава най-разнообразен живот, от който
да
запази спомен в будното
си
състояние и
да
започне
да
мисли.
Чрез сънищата Природата иска
да
създаде в човека мисъл.
И тъй, от всички се иска съзнателна работа – постепенно
да
развивате в
себе
си
добри качества и способности.
Например, ако искате
да
развивате търпение, направете следния опит: помолете десет души ваши приятели
да
ви убодат с игла на десет различни места на един милиметър дълбочина и следете през това време ще изгубите ли равновесието
си
или ще го запазите.
Освен този опит можете
да
направите още един: събуйте се боси и минете през някоя нива, по която има цигански тръни.
Като минете от единия до другия край на нивата, ще видите доколко сте запазили разположението на духа
си
.
Лошите мисли и чувства са подобни на ухапването от комар или от бълха – тук ви щипне една лоша мисъл, там ви щипне едно лошо чувство, докато излезете от релсите на своето търпение.
Ако равновесието ви не се наруши, това показва, че имате търпение.
Ако равновесието ви се наруши, ще вземете четка и бои, ще рисувате картината на търпението.
Ще повторите, ще потретите опита, докато най-после запазите равновесието
си
и винаги ще бъдете весел.
Щом запазите равновесието
си
, ще знаете, че сте завършили картината на търпението.
Тия опити се отнасят само до учениците и то за ония от тях, които са силни.
Слабите не трябва
да
правят опитите, за
да
не губят изкуствено разположението на духа
си
.
Животът на хората е нареден така, че без
да
искат ще претърпят големи изпитания – такива изпитания ще имат, че ще подскачат от болка.
При това няма приятели
да
ги щипят, но такива, които са неприязнено разположени към тях.
Всички съвременни хора са поставени на такива опити.
В Живота тези опити не са нищо друго, освен изпитанията, страданията и мъчнотиите, които хората преживяват.
Невидимият свят постоянно подлага хората на такива опити, за
да
види доколко могат
да
издържат.
Никой не може
да
се домогне до каквато и
да
е сила на Природата, докато не развие в
себе
си
съответни качества.
Например, някой мисли, че е честен, благороден човек, че нищо не може
да
го съблазни; дават на този човек десет хиляди златни стерлинги и го пращат някъде
да
свърши с тях една работа, после му дават още десет хиляди златни стерлинги
да
свърши друга работа.
Този човек започва
да
мисли: "Не мога ли
да
взема тия пари и
да
си
свърша с тях някаква работа?
" Значи човек може
да
бъде честен до известна степен, доколкото съдържа в
себе
си
елемента на честността.
Представете
си
, че един честен човек е затворен и осъден на смърт; той е дал обещание, че няма
да
излезе от затвора, докато присъдата не се изпълни.
Обаче един добър негов приятел влиза в затвора и му предлага
да
излезе – отваря вратата и му казва, че свободно може
да
излезе от затвора.
Този човек започва
да
се бори,
да
се колебае
да
излезе или не, но не се решава, иска
да
издържи на обещанието
си
.
Ако този честен човек е същевременно адепт, който разполага със знания, може
да
се дематериализира, но веднъж дал обещание
да
не излиза от затвора, докато не дойде деня на присъдата, той няма
да
се възползва от знанието
си
.
Обаче в деня на изпълнение на присъдата му той се дематериализира и моментално изчезва пред очите на всички.
Праведния никой не може
да
осъди на смърт, за него закон не съществува.
Следователно, както законът има две различни отношения – към обикновения и към праведния човек, така и моралът има двояко проявление: абсолютен морал – към Бога и относителен морал – към хората.
Дойде ли въпрос до отношения на човека към хората, там се прилага относителен морал.
никога не се изменят; отношенията на човека към хората и към всички живи същества са изменчиви.
Ако отношението на човека към Бога е право, то е в сила
да
анулира всички останали отношения, към когото и
да
е.
Обаче всички тия отношения не са в състояние
да
анулират отношението на човека към Бога.
Например, някой иска
да
помогне на майка
си
, на баща
си
или на цялото човечество, заради което е готов
да
се откаже от Истината, т.е.
да
измени на отношенията
си
към Бога.
Невъзможно е с една добра постъпка само човек
да
помогне на майка
си
, на баща
си
или на цялото човечество.
Когато отношенията на човека към Бога са прави и на първо място поставени, само тогава той ще бъде в състояние
да
помага на хората, както и на всички живи същества.
Дръжте в ума
си
мисълта, че само отношенията на човека към Бога имат еднаква стойност за всички времена и епохи, а останалите отношения са относителни и променливи.
Като ученици бъдете внимателни към
себе
си
,
да
не натрупвате в никоя част на организма
си
повече енергия, отколкото трябва.
Пазете се от натрупване на енергия, Природата не търпи никакви излишъци.
Кога човек натрупва повече енергия в
себе
си
?
Когато започне
да
мисли, че е осигурен.
Срещате един човек слаб, кокалест; по едно време работите му тръгват добре и той започва
да
забогатява.
Като забогатее, започва
да
мисли, че се е осигурил, че нищо вече не му трябва.
Със забогатяването
си
той престава
да
мисли.
Гледате – този човек постепенно надебелява, пълнее, става като чорбаджия, натрупва излишна енергия в
себе
си
.
Защо човек иска някога
да
надебелее,
да
стане пълен?
За
да
заеме по-голямо пространство,
да
стане по-внушителен,
да
обърне внимание на хората.
Мисълта. Крайният предел, до който една мисъл може
да
простре своята деятелност в пространството, определя нейната сила.
Значи всяка мисъл се разглежда първо по обем – какъв обем заема в пространството, т.е.
каква е външната ѝ форма; после се разглежда вътрешното съдържание на мисълта и най-после – нейния смисъл.
чувствата, които изпълват мисълта, ѝ придават кръгообразна форма.
За обяснение на тази идея ще
си
послужа със стиха, който апостол Павел е казал: "Любовта е плод на Духа." Любовта е формата, Животът е обяснение, т.е.
Да
се прояви Любовта Божия, това значи
да
се прояви Божественият свят.
Когато се говори за Живота, подразбираме специална проява на Божията Любов от всички живи същества.
Животът, изразен чрез всички живи същества, представлява частично, индивидуално проявяване на Любовта.
Сега
да
изразим идеята за време и пространство в следната форма: целият човек представлява съвкупност от време и пространство.
Главата представлява пространството, необятността, затова е ненаситна.
Чрез главата човек мисли какво и кое място
да
заеме.
Ненаситността на главата се вижда от ламтежа на човека към знания: колкото знания и
да
има, той все повече иска
да
придобие.
Той иска много къщи, много хамбари, но умният вижда, че и с една стая може
да
преживее.
Колкото и много храна
да
приема човек, стомахът му лесно се напълва.
Главата обаче много приема и всякога ненаситена остава – колкото и
да
ѝ се дава, тя още иска.
И тъй, когато живее в мисълта
си
, човек се движи в пространството; когато живее в сърцето
си
, той се движи във времето, в съдържанието на нещата.
Как разглеждат съвременните философи понятията за време и пространство – като реалност или като относителност?
Обаче същата картина може
да
се извае,
да
се изработи като статуя,
да
се представи в света на третото измерение.
Най-после същата картина може
да
се представи извън трите измерения –
да
се нарисува в мисълта.
Например, с помощта на съзнанието
си
човек може
да
познае дали един индивид се приближава или отдалечава от него. Защо?
Един човек може физически
да
се приближава към вас, а вътрешно, духовно
да
се отдалечава и обратно – той може физически, външно
да
се отдалечава, а вътрешно
да
се приближава.
На тези външни и вътрешни отдалечавания и приближавания на хората един към друг се дължат състоянията на радост и скръб, които всеки ден изпитват.
Ако към вас се приближи човек, който не ви е симпатичен, вие изпитвате неприятност, а понякога и скръб, особено ако този човек успее насила
да
вземе нещо от вас.
Щом този човек се отдалечи от вас, вие изпитвате приятност, радвате се, че не е близо до вас нито физически, нито по ум или сърце.
И обратно – когато се приближи при вас човек, който ви е приятен, вие се радвате; отдалечи ли се от вас, вие започвате
да
скърбите.
Значи и двамата произвеждат във вас радост и скръб, само че при съвършено различни случаи.
Когато несимпатичният се приближава към вас с цел
да
вземе нещо, вие усещате скръб; когато се отдалечава, усещате радост.
Когато симпатичният се приближава към вас, усещате радост; когато се отдалечава, усещате скръб.
В съзнанието
си
човек носи някакъв смътен, далечен спомен, че онзи, който му е несимпатичен, някога му е причинил пакост, някакво зло и днес иде със същата мисъл.
Това може
да
е някаква илюзия, някакво заблуждение.
Отде знаете, че несимпатичният човек иде
да
ви причини някакво зло?
Може би той днес иде при вас с най-добро намерение
да
ви направи едно голямо добро, с което приятно
да
ви изненада.
Често човекът, който ви е причинил най-голямото зло, е в състояние
да
ви причини най-голямо добро.
Представете
си
, че вие завързвате приятелство с някой човек.
То може
да
продължи година, две, три, пет, десет и след това
да
се развали. Защо?
За
да
бъде устойчиво, приятелството трябва
да
отговаря на следната формула: Р.М.С.Т.СУ.Д.
За
да
бъде приятелството устойчиво, разумността Р трябва
да
съставя три процента от цялото, милосърдието М – пет процента, съвестта С – девет процента, твърдостта Т – шест процента, самоуважението СУ – седем процента, дружелюбието Д – седем процента.
Същите числа могат
да
се вземат като числители на дроби, чиито знаменатели са: 6, 8, 10, 12, 15 и 16.
Общият сбор на числителите – 37 и общият сбор на знаменателите – 67 дават нова дроб – 37/67.
Тъй щото, за
да
намерите съкратената формула на приятелството, трябва
да
съберете числата 1 + 4.
За
да
проработи тази формула в човека, той трябва
да
намери Божественото в
себе
си
– в това седи смисълът на Живота.
Като знаете това, започнете
да
работите.
Вие имате вече основата – числото 5, върху което като върху почва можете
да
садите, т.е.
да
градите вашия живот.
Степента подразбира силата на киселините и на основите.
Киселината-единица разтваря всичко в
себе
си
.
И тъй, истинското приятелство е създадено от дроб, която за числител има единица, а за знаменател – четири.
За дробите 3/6, 5/8, 9/10, 6/12, 7/15 и 7/16 можем
да
кажем следното: дробта 3/5 представлява част от Божествената разумност, 5/8 – част от Божественото милосърдие, 9/10 – част от Божествената справедливост.
Аз взимам думата справедливост вместо съвест, защото за Бога не може
да
се каже, че има съвест – Бог е справедлив, а не съвестен.
Само твърдият човек, а не упоритият може
да
бъде търпелив.
Дробта 7/15 представлява част от самоуважението на човека – такъв човек никога не изменя на думата
си
.
Числата работят при създаване на приятелство между двама души.
За
да
видите дали приятелството между двама души ще бъде устойчиво, вие трябва
да
разгледате какво е било съчетанието на планетите в момента на създаване на това приятелство.
Приятелството може
да
бъде устойчиво, когато в момента на създаването му са взели участие Венера, Юпитер, Меркурий и Слънцето.
Когато Марс, Сатурн и Луната се вмъкнат в приятелството, те непременно ще подкопаят основите му – няма
да
мине много време, ще видите, че основите на приятелството започват
да
се клатят.
Когато Марс дойде в приятеля ви, всяка ваша дума може
да
го предизвика; когато Сатурн влезе в приятеля ви, той ще започне
да
се съмнява във всяка ваша дума и най-после, когато Луната влезе в него, той ще започне
да
забърква каши.
Луната ще види как се е проявил Марс, как се е проявил Сатурн, ще прибави някакви опашки към всичко това и повече ще забърка работите, след нея приятелството изчезва.
Когато Луната грее, растенията спират своя процес на растене; щом тя се скрие, те започват
да
растат.
Понеже Луната събужда завистта у човека, растенията се крият от нея, в смисъл – престават
да
се развиват.
Следователно, когато човек завижда, казваме, че Луната е взела надмощие в него.
Ученикът трябва
да
изучава астрологията,
да
познава влиянието на планетите върху
себе
си
и съзнателно
да
им се противопоставя или поддава – според лошото и доброто им въздействие.
Понякога човек се разполага войнствено, готов е
да
воюва,
да
вади нож – той се намира под влиянието на Марс.
Ако в това време дойде и Луната със своето отрицателно влияние върху човека, тя веднага туря опашки, заблуждения и лъжи към неговото състояние и той, както е войнствено разположен, започва
да
си
въобразява, че като вади нож, всичко може
да
направи.
Какво определение дава относителната геометрия за кръга?
Това са заблуждения, преувеличени състояния, които идат от Луната – тя обича
да
заблуждава,
да
лъже хората. Защо?
Кръгът е геометрическо място на точки, които са еднакво отдалечени от една вътрешна постоянна точка, наречена център.
Защото в отрицателното
си
влияние нейният кредит е в лъжите и заблужденията.
Кръгът е крайният предел, до който съзнанието на човека може
да
се разшири за всеки даден момент.
Представете
си
, че имате два малки кръга.
Но трябва
да
знаете, че всяка планета оказва и добро, положително въздействие върху човека, а не само отрицателно.
Венера като планета от женски род има слабост към любовта: ако се влюби в Марс или в Сатурн, тя взема техните качества, смесва ги със своите и тогава проявява низходящото
си
влияние върху човека.
В какво седи разликата между желъда и царевичното зърно?
Разликата седи в тяхната деятелност – кръгът на деятелността на желъда е по-широк, по-голям от този на царевичното зърно.
Според съвременните научни схващания можете ли
да
кажете дали желъдът съдържа същите възможности, каквито и дъбът?
Две теории съществуват по този въпрос: едната теория твърди, че всяко семе, в случая и желъдът, съдържат в
себе
си
всички възможности, каквито и цялото дърво; другата теория твърди, че семето съдържа в
себе
си
условията, а не и възможностите, каквито дървото съдържа.
За изяснение на този въпрос ще вземем следния пример: представете
си
, че имате една мисъл; когато се изкаже тази мисъл, вие преценявате вече нейните качества.
Като знаете това, вие трябва
да
наблюдавате,
да
изучавате мислите
си
, техните качества и прояви.
Като ученици вие трябва
да
учите,
да
придобивате знания.
По отношение на проявеното те са гении; по отношение на онова, което предстои
да
се прояви, те са деца.
Като знаете това, вие трябва
да
имате готовност
да
признавате своето невежество в дадена област,
да
признавате своите погрешки.
Мнозина мислят, че ако признаят погрешките
си
, ще минат за грешни хора.
Не, човек трябва
да
бъде искрен в
себе
си
,
да
познава погрешките
си
и
да
ги признава.
Художник нарисувал образа на един човек; дохождат някои, гледат портрета, вижда им се, че носът е малко крив, обръщат внимание на художника
да
изправи тази погрешка, но той я отрича – поддържа, че носът на човека бил крив.
Като се изредят няколко души
да
гледат портрета, който художникът е рисувал, всички се произнасят, че носът не е добре предаден.
Най-после художникът се заема
да
го изправи.
Както художникът работи върху една картина, докато я нарисува точно според оригинала, така и ученикът трябва
да
работи върху всяка своя мисъл, докато я изправи.
Вие трябва
да
работите върху тях, за
да
ги изправите.
Вие трябва
да
изучавате мислите
си
,
да
дойдете до положение
да
различавате кои са Божествени и кои човешки.
Като анализирате мислите
си
, ще се стремите
да
ги прилагате.
Ако не прилагате мислите, идеите
си
, ще мязате на човек, който иска
да
рисува: за тази цел той
си
купил четки, бои, платно и се готви
да
започне работата
си
.
На всички разправя, че има идея, че е готов
да
рисува, но още не започва
да
работи.
Казва някой, че иска
да
бъде добър; това е неприложена идея.
Какво значи
да
бъде човек добър?
Друг пък казва, че иска
да
бъде кротък – това е друга неприложена идея.
Какво значи
да
бъде човек кротък?
Всяко нещо, което Природата е създала, е точно определено.
Който иска
да
познае дали е милосърден, той може
да
се подложи на следния опит: тръгвате на дълъг път и вземате в торбата
си
един килограм хляб; целия ден не ядете, но задържате хляба за вечерта, когато стигнете на определеното място.
Ако през време на пътуването ви настигнат трима души и пожелаят
да
им дадете хляб, защото били гладни, уморени, а нямат хляб, какво ще направите?
Речете ли
да
им дадете по едно малко парченце, а останалото задържите за
себе
си
, вие не сте милосърден човек.
Ако разделите хляба
си
така, че на всеки едного дадете по една четвъртинка, вие сте милосърден.
Някой иска
да
провери доколко мисълта ви е философска и ви задава въпроса кокошката ли се е явила по-рано или яйцето.
Това са две относителни, а не абсолютни величини.
Това са символи, които не разрешават въпроса.
Някои философи представят Космоса във вид на яйце, готово
да
се излюпи, обаче това е символ само.
Да
се върнем към въпроса качествата на проявената мисъл съдържат ли се в самата мисъл.
5.
Дерзайте, Аз съм
,
НБ
, София, 13.5.1923г.,
– От полицата
си
.
Значи в полицата се крие някаква сила, която те плаши.
Който е в съгласие с него, животът му е поезия, музика, песен.
Като се отклони от този принцип, човек става подозрителен, във всичко се съмнява.
Той се страхува за живота
си
, безпокои се, че идат старини, че няма пари и т.н.
Всеки момент човек може
да
си
извади злато, колкото му е нужно.
Дето е заровено злато, там са най-хубавите места в природата.
– „Щом е така, ние сме готови
да
станем последователи на твоето учение.“ Може
да
станете мои последователи, но ценз се иска за това.
Ако почнете
да
вадите златото с време и без време, ще се изложите на голяма опасност.
Така ще се наруши икономическото равновесие на държавите.
Ако извадите всичкото злато на земята, ще настане страшна криза в света.
Лъжата се ражда от страха.
Това богатство се изразява във вид на дарби и способности, чрез които човек може
да
преживее известно време на земята.
Днес навсякъде чувате
да
се казва: „Без лъжа не може.
Светът е така нагласен, че ако не се страхуваш, ти ще намериш хубавото място в природата, от което ще останеш напълно доволен.
Не се страхувайте, но като майки и бащи, като братя и сестри трябва
да
признаете факта, че Божественото е вложено в човека.
Една млада жена разказваше един случай от живота
си
.
То трябва
да
се изпита.
Като се оженила, тя казала на мъжа
си
: „Искам
да
живеем без лъжа“.
Изобщо Божественото учение трябва
да
се опита.
Не е достатъчно само
да
се каже, че имаш вяра, но вярата изисква опити.
Обаче един ден, за една малка случка тя се принудила
да
излъже.
Ако аз бях възпитател и учител, щях
да
кажа на учениците
си
: Има един Божествен принцип в света.
Една сутрин в 9 часа тя отишла на гости у свекърва
си
.
“ – Направете следния опит: В продължение на един месец откажете се
да
получавате пари от родителите
си
.
През това време идете някъде
да
работите и не се страхувайте как ще се прехранвате.
После
си
помислила: „Какво ще стане, ако мъжът ми разбере, че съм отишла в 9 часа, а не в 11 часа, както му казах?
Мога
да
ви предскажа какво ще ви се случи през това време.
Изпълнете всички правила и ако се яви някаква дисхармония в живота ви, ще дойдете при мене
да
ми кажете какво ви се е случило.
Хората се страхуват
да
говорят истината.
Има смели хора, но скрити зад картечницата,
да
не се виждат главите им.
Такъв човек не излиза направо срещу неприятеля, а из засада.
Знаеш ли какво значи
да
ти проговори Духът?
Когато великият Божи Дух проговори на човека, в неговия ум се явява светлина, а в сърцето – широта, и той обиква всички хора, всички цветя, дървета, листа, клони, мушици.
За него всичко е красиво.
– Защото съзнанието им е по-развито и страданията им са по-големи.
Божественият Дух гледа еднакво на всички.
“ В света трябва
да
има един велик принцип, на който хората
да
поставят живота
си
.
Тогава човек разбира другояче живота: не вижда погрешките на хората, защото знае, че те могат
да
се изправят в един момент.
Нужна е една реалност, на която
да
се разчита.
Когато великият художник почне
да
рисува своята картина, хубавото, красивото могат ли по магически начин
да
изпъкнат навън?
– Не, първия ден той само нахвърля боите с четката
си
.
Има няколко начина, по които могат
да
се опитат нещата, но затова умът трябва
да
бъде здрав, положителен,
да
се основава на новата философия на живота.
И
да
не харесате картината му, той само се усмихва.
Вън от тази философия и религията даже води към заблуждение, което отклонява хората от правия път.
Втория ден гледаш картината, пак същото положение.
Това може
да
ви се вижда чудно, но факт е, че религията не е спазвала основните принципи, вложени от техните основатели.
Той ще ти каже: „Не бързай
да
се произнасяш; щом свърша картината, тогава ще
си
кажеш думата“.
Хората се заблуждават и увличат от формите на религията.
Милиони години са нужни, за
да
се завърши сегашният живот,
да
му се даде израз.
След това може
да
се говори за вечния живот.
Как трябва
да
се изяви тя?
Всички противоречия и страдания са материали за бъдещия живот.
Ако галиш някого, в това може
да
има някаква тенденция, искаш
да
го привлечеш към
себе
си
.
Някога мотивът може
да
е морален.
Майката например милва детето
си
безкористно, но като го гали, тя го разваля.
Като използувате труда на животните, те ще кажат: „Какво искат тия хора от нас?
“ Ще им кажете, че и те трябва
да
вземат участие във вашата култура.
Повечето хора обичат
да
ги милват, галят,
да
ги ласкаят.
Който иска
да
научи това изкуство, нека се учи от вятъра.
Аз виждам какви тежки хомоти носите.
Че
си
професор, съдия, учител – всички сте впрегнати на работа.
Който иска
да
изучи изкуството на милването,
да
се поучи от слънчевите лъчи.
Някога вятърът може така
да
разхлади човека, че
да
се простуди и
да
заболее.
– Краката и ръцете му почват
да
треперят.
“ Но като дойде пневмонията, не
си
доволен.
Влезеш в една гостилница, усещаш миризмата на печена пуйка, но кесията ти е празна.
Когато
си
болен, излез на слънчевата светлина.
Във всяко наше действие може
да
различаваме дали то милва или гали душата ни.
За
да
се освободим от ограниченията на живота, ние трябва
да
приемем Божествения принцип и
да
кажем: „Дерзай, аз съм!
При милването или галенето действието е на мястото
си
.
– „Ти
си
честен човек.
Галенето подразбира известен стремеж на човешката душа, но това не значи, че трябва
да
се дойде до неговия краен предел.
Един познат пише на своя приятел: „Ако искаш
да
растеш и
да
се развиваш, трябва
да
бъдеш далеч от слънцето; ако
си
близо до слънцето, нищо не можеш
да
постигнеш“.
Той му отговаря: „Ако искаш
да
четеш, трябва
да
бъдеш близо до светлината“.
Който не разбира това учение, отива в друга крайност, очаква всичко от Господа.
Това е правило, което всеки може
да
опита.
Значи ако Бог мисли за тебе, ти не трябва
да
работиш.
Бог ще промисли за мене, когато свърша университет.
Следователно вие трябва
да
бъдете под влиянието на преките слънчеви лъчи, а не на косвените, тоест на лъчите на сянката.
Бог ще промисли за мене, ако познавам добре занаята
си
– правя хубави коли.
Тези правила могат
да
се обобщят,
да
се опитат и
да
се превърнат на знания.
Всеки от вас трябва
да
знае по едно изкуство и по един занаят.
Някои искат и ние
да
влезем в църквата.
Не е достатъчно само
да
се молите и
да
мечтаете.
Като правиш осите на колата, не можеш ли
да
се молиш?
Ние не искаме
да
стоим под сянка, искаме свобода.
Като ви гледа, Бог казва: „Тези хора нищо не вършат, само се молят“.
И когато се казва, че трябва
да
обичаме Бога, то е, защото ще бъдем вън от всякаква сянка.
Те казват: „
Да
си
направим къщи,
да
си
купим имоти,
да
имаме рента за препитание“.
Колкото и
да
са чисти и свети, те все хвърлят сянка.
То трябва
да
се изправи.
Ние трябва
да
бъдем далеч от сенките на хората, за
да
може Божествената светлина направо
да
прониква в сърцата, умовете и в душите ни.
Време е хората
да
се преобразят.
Само така може
да
разберем великата Божия истина.
Възгледите и принципите, върху които е изграден животът им, трябва коренно
да
се изменят.
Христос каза на учениците
си
: „Не бойте се!
Не е въпрос
да
събаряме и
да
рушим, но и
да
съградим нещо по-хубаво.
Старата къща нека
си
остане, а ние
да
съградим нова.
Ако новата къща е по-хубава от старата, тогава имаме право
да
я съборим.
И природата постъпва така.
Тя едновременно руши и съгражда.
Ти
си
в света.
Гладувал
си
няколко дена; срещаш един свой приятел, който ти казва: „Не бой се, аз съм!
Днес природата създава нов тип човек.
“ Ти се зарадваш, че
си
срещнал приятел.
Чертите на лицето му се отличават от стария тип: носът, очите, пръстите му – всичко се отличава.
Като ме слушате
да
говоря така, вие казвате: „Какъв ли е новият тип човек?
– То е лицето на Любовта; то е познато на всички.
Дето отиде, той е готов
да
помогне на бедни, на страдащи.
Като направи добро, новият човек се крие, никой
да
не знае какво е направил.
Като дойдат донякъде, мнозина се страхуват и казват: „Чакай!
Хората на новата култура са толкова скромни, че не искат
да
изпъкват.
“ Те се страхуват
да
продължат по-нататък.
Каквито импулси и стремежи
да
имат, те не им дават външен израз.
Те се питат: „Дали този човек говори истината?
Новият човек се отдава в служене на Бога, той не мисли за женитба.
Само в пет минути те могат
да
разберат дали говоря истината или не.
– Според мене още с раждането
си
човек се оженил.
Дайте едно цвете на малкото дете и в пет минути то ще определи качеството на цветето.
Истината не се нуждае от много доказателства.
– Като са ти дали формата, с която
си
вече свързан.
Казваш, че не искаш
да
се жениш.
Какво искаш
да
правиш тогава?
Можеш
да
се ожениш, но не като баща
си
и майка
си
.
Ако вярваш в Бога, Който живее във всички хора, няма защо
да
се съмняваш.
Аз нямам предвид хората на механическия живот, но онези, които живеят разумно и разсъждават правилно.
Той подозирал жена
си
в измяна и мислел, че синът и дъщеря му не са негови деца.
Ако желанието ми е
да
обера някого, за какви отношения може
да
се говори тогава?
Ставам, лягам, по цели нощи не мога
да
спя“.
Сега ще ви приведа един мит, за който няма
да
правя никакви коментари.
Когато Брахма създал света, той се зарадвал на величието, което се открило пред него.
Затова той изпратил първата
си
дъщеря, най-хубавата – Зората,
да
види света.
Така те ще
си
съставят ясна представа за новото учение, за неговия морал.
Като влязла в света, тя така светнала и озарила всичко наоколо, че сам Брахма се влюбил в нея.
За
да
я вижда, той излизал сутрин рано
да
посреща Зората.
Това произвело потресаващо впечатление на всички богове.
Той се огорчил от недоверието към него и започнал
да
плаче.
Толкова много плакал, че от сълзите му се явила водата, а от нея – сегашният човек.
Когато Любовта се прояви, човек става смел, силен, безстрашен, благороден.
Любовта към Бога може
да
се прояви моментално.
За разлика от другите чувства то се познава по това, че никой не може
да
му отнеме неговия обект.
– То е язва, която разяжда всички народи, всички общества – научни и религиозни.
Тя разяжда всички домове, отношенията между братя и сестри, между приятели и възлюбени – навсякъде съмнение.
Значи Бог като обект на човека никой не може
да
Го отнеме.
Ще вярваш в Бога, за
да
Го запазиш като обект в
себе
си
.
Малка причина е нужна
да
се яви съмнението.
Казваш: „Изгубих вярата
си
в Бога“.
Казват, че антихрист щял
да
дойде в света.
– „Изгубих вярата
си
в хората и в
себе
си
.“ – Съжалявам.
Кога не е бил антихрист в света, та сега щял
да
дойде!
Който има Любов към Бога, никога не губи вярата
си
нито в
себе
си
, нито в хората.
Питат ме: Кое е най-силното доказателство за съществуването на Бога?
– Със стомна в ръка, която всички хора ще целуват.
Всички други доказателства нищо не струват.
Сегашните страдания, войни, кражби, убийства не са ли негово дело?
И за нас казват, че хората трябва
да
се пазят от нас, че сме антихристи.
Кажи
си
тогава: Моят живот е израз на Великото Начало в света, но и аз мога
да
бъда израз на това Велико Начало.
Той ще започне
да
плаче и вие ще заплачете с Него.
Какво добро носите?
Какво ще стане със сина, който разплаква баща
си
, или с дъщерята, която разплаква майка
си
?
За какво благородство можете
да
говорите, ако всеки ден се явявате пред Бога – пред великата Любов, със сърца и умове пълни със съмнение?
И младата снаха се оплаква от свекърва
си
, защото искала от нея послушание.
Ако за
себе
си
имате лошо мнение, какво печелите?
Въпросът трябва
да
се разреши основно.
Днес мислиш, че
си
добър, благороден човек, а на другия ден изменяш мнението
си
.
Ако свекървата е лоша, опитай се
да
я възпитаваш и учиш,
да
ѝ станеш професор.
Тя ти е дадена като задача.
Ти
си
готов
да
се усъмниш във всичко.
Ще я туриш в огъня с 35 милиона градуса топлина –
да
се стопи, без
да
изгори.
Ако поставим днес на изпит когото и
да
е, млад или стар, той непременно ще се усъмни в идеите
си
и ще каже: „Не съм бил на правия път“.
Голям е този огън, в него всичко се топи и пречиства.
Христос казва: „Любете враговете
си
!
“ Това значи, хвърли врага
си
в огън от 35 милиона градуса,
да
се стопи и пречисти.
“ И при най-големите несполуки в живота ви; в най-голямото отчаяние и противоречие вие чувате нещо дълбоко, определено
да
ви казва: „Не бойте се, вашата работа ще се оправи“.
Значи голям огън е нужен за всички.
Важно е
да
няма раздвояване на вашето съзнание.
Оплакваш се от мъжа
си
.
Тури го в този огън
да
се стопи и очисти.
Внеси в човека силен контраст, разколебай го в неговите убеждения и вярвания, и той веднага ще полудее.
Ако обичаш мъжа
си
, той сам ще иска
да
го туриш в огъня на Любовта.
Достатъчно е
да
влезе в дома на една честна, съвестна и страхлива жена един чужд мъж, с лоши намерения, за
да
полудее тя.
Ако се страхуваш
да
не изгори, страхът ти не е на място.
Тя държи в съзнанието
си
само една мисъл – за своя мъж.
Той ще излезе от огъня млад, пречистен и ще ти благодари, че
си
се погрижила за него.
Който влезе в огъня на живота, само той може
да
разбере неговия смисъл.
„Дерзайте – казва Христос – Аз съм с вас.“ Днес от всички хора – млади и стари, се изисква
да
следват новата философия на живота.
Който не я следва, остава назад в развитието
си
.
Всичко друго, което има за цел
да
раздвои човешкото съзнание, е дегизирано.
И мъжът може
да
се дегизира и
да
влезе вкъщи като чужд човек, за
да
изпита жена
си
.
Чувате как майка утешава съседката
си
, която изгубила детето
си
.
При вида на чуждия мъж тя може
да
полудее.
Няма същество в света, което може
да
измени нашите работи.
Тя изпада в голямо отчаяние, плаче, вайка се, неутешима е.
Никаква сила не може
да
ги измени.
Нали утешаваше съседката
си
?
Това може
да
стане в далечното бъдеще, но всички хора ще се примирят и всички противоречия ще изчезнат.
Защо ще плачеш за сина
си
или за дъщеря
си
?
Сега ние няма
да
се спираме
да
обясняваме противоречията на хората.
Ти можеш
да
се разговаряш с тях.
Противоречията са задачи, които имат своите добри страни.
При сегашните условия на живота страхът не трябва
да
съществува.
Дъщерята пише на майка
си
: „Мамо, светът, в който съм сега, е много хубав.
И тук има университети, професори, които ни учат“.
Някои искат първо
да
уредят живота
си
и тогава
да
търсят Бога.
Така никога няма
да
го намерим.
Даже и вярващите в църквата не са готови
да
признаят, че умрелите са живи и се съобщават с близките
си
.
Вие ще намерите Бога само в нещастията и страданията
си
.
Когато някой иска
да
му кажа нещо за другия свят, аз се въздържам, нищо не говоря.
Тя трябва
да
се приложи в живота.
– Ако му кажа какво има на онзи свят, няма
да
повярва.
Да
кажем, че
си
гладувал три–четири дена, влизаш в една стая и на масата виждаш двеста лева.
Ти ги туряш в джоба
си
и казваш: „Аз съм гладен, имам право
да
взема тези пари,
да
се осигуря за няколко дни“.
– Нямаш право
да
взимаш чуждите пари.
Иначе нямаше защо
да
крада.
Щях
да
им кажа, че съм гладен.
Не искам
да
кажа, че съм гладувал, за
да
не се урони достойнството и честолюбието ми.“ – Като краде, не се ли уронва достойнството му?
Желая, когато излизате сутрин на изгрев-слънце и видите вашия баща Брахма, че гледа Зората,
да
не се усъмните в него.
В случая се явяват две съмнения: в домакините и в
себе
си
.
Какво лошо има в това
да
посрещнеш изгряването на слънцето, източника на живота?
Като се натъкват на противоречия, мнозина започват
да
четат Библията и Евангелието,
да
видят как са постъпвали Аврам, Давид при решаване на своите задачи.
Че хората се кланят на парите, това е в реда на нещата.
С това искат
да
се оправдават.
Че
си
посрещнал слънцето, това било идолопоклонство.
После отиват при свещениците,
да
се изповядат.
Каквото и
да
правите, ще разрешите противоречията
си
.
“ Като наблюдавам хората, виждам на мнозина лицата потъмнели.
На едного лицето потъмняло, защото кесията му се изпразнила; на друг – къщата се съборила.
И вие трябва
да
имате вяра в хората.
Ако дъщерята на домакина е болна, ще туря ръката
си
на главата ѝ и ще я излекувам.
– „Нали
си
вегетарианец, как ще ядеш кокошка?
Всички вярват в Бога, за Него говорят, а лицата им потъмнели.
“ – Предпочитам
да
ям кокошка, отколкото
да
взимам пари.
Има вегетарианци, които не ядат месо, а взимат пари от хората.
Някой говори за светли идеи, а в ума му се въртят 4–5 къщи; друг говори за идеи, а в ума му се въртят търговски сделки и печалбите от тях; свещеникът говори за идеи, а в това време философства, разсъждава върху политиката и търси начин как по-добре
да
се нареди.
“ – Всички хора трябва
да
останат голи, като Адама, и след това
да
облекат дрехата на светлината, в която няма никакво съмнение, никакъв страх.
Противоречията се дължат на раздвояването на човешкия ум, поради което той се движи в полюсите на живота, между радост и скръб.
Желая на всички
да
светнете,
да
бъдете носители на светлината.
И апостол Павел се оплаква от трън в плътта
си
.
Това е частично разглеждане на въпросите.
Няма живо същество на земята, което в даден момент
да
не е изпитало страх.
И едните, и другите имат право
да
съществуват.
Под „кокошка“ разбирам
да
те угости някой от благодарност за доброто, което
си
му направил.
“ Това е най-хубавото, най-великото, което мога
да
ви дам днес.
– В известно отношение
си
безстрашен, но в друго
си
страхлив.
– На учениците
си
.
Чуваш
да
се казва: „Как,
да
нямам пет пари в джоба;
да
нямам възможност
да
се кача на трамвай, или
да
вляза в сладкарница
да
изям една паста, това е нещастие!
Как може
да
минеш покрай една кебапчийница и
да
не се отбиеш
да
хапнеш две–три кебапчета!
Следователно и ти можеш
да
бъдеш като него.
И след това
да
влезеш в съседната бирария и
да
не можеш
да
изпиеш една чаша бира.
Радвам се, ако и ти
си
велик човек.
Как може
да
се разнася приятната миризма на кебапчетата и ти
да
нямаш пет пари в джоба
си
!
Щом
си
велик, няма защо
да
ти се говори, ти сам знаеш истината.
Ако
си
велик, защо искаш
да
се жениш?
Защо искаш
да
си
имаш приятели?
Защо искаш
да
имаш слуги, на които
да
заповядваш?
Човек трябва
да
се стреми; той трябва
да
мисли,
да
чувства и
да
действа.
Например светлината е велика, защото прониква навсякъде и всички чувстват нужда от нея.
Понеже тя носи здраве, всички я обичат – и добрите, и лошите.
Христос казва на учениците
си
: „Не бойте се!
Вие се нуждаете от правилна, нова философия за живота.
– Защото видяха Христа
да
ходи по морето.
“ – Няма
да
спорите.
Виждаш, че човек ходи свободно по водата.
“ – И за това няма
да
спорите.
Защо трябва
да
се плашиш?
За
да
се страхува човек, за това има някаква дълбока причина.
Той освобождава съзнанието на човека, внася разширение в неговия ум.
Казваш, че не се страхуваш от хората, но като срещнеш кредитора
си
, на когото дължиш десет хиляди лева, сърцето ти трепва.
6.
Правилно разпределение на енергиите
,
ООК
, София, 13.5.1923г.,
Някой път е обратно: енергията от тялото може
да
се пренесе към раменете.
Запитват: Ако се намери едно богатство в земята, което принадлежи на човек, който не е жив сега, длъжни ли сме
да
го съобщим, или не?
Всичко зависи от това, какви са теченията.
Сега аз ще поставя въпроса малко по-другояче: дядо ти умрял преди 30 години и той заровил,
да
кажем, 2,000 или 3,000 наполеона в някое гърне.
Та във всяка една окултна Школа може
да
имаме добре резултати, когато умеем
да
направляваме тия течения, а тия течения са от разни степени, от разни калибри.
Вие, след като намерите парите на дядо
си
, трябва ли
да
съобщите за това на държавата?
За пример често в Англия, в Америка някои са употребявали като методи за развиване концентрирането на мисълта, обаче тия методи са дали лоши последствия. Защо?
– Вие с това спирате мисълта
си
, а като не знаете как
да
възприемете тази енергия и как
да
я препратите към тялото
си
, във вас става едно подпушване.
– Според законите на държавата една част от парите тя задържа, а другата част дава на този, който ги намерил.
Запитват: Тия, които пушат тютюн, трябва ли временно, докато надделеят тази слабост,
да
напуснат Школата?
После започвате
да
скачате,
да
играете,
да
лудувате, явява се истерия.
Не, за тия ученици това ще бъде една задача
да
се справят сами с пушенето на тютюна.
Природата не обича
да
я възпирате.
Ние ще им дадем най-първо една година срок
да
се справят с пушенето; след това ще им дадем още една година и ако пак не могат, още една година, 3 години срок, и ако пак не са се поправили, ще питам класа: „
Да
продължават ли
да
стоят в Школата, или не?
Затуй
усетиш
ли изблик на някаква енергия, излез всред Природата, играй, скачай там.
Ако почнеш
да
играеш всред София, ще минеш за ексцентричен, но иди на Витоша или нейде из Борисовата градина, далеч от хората, и там
си
подекламирай, поскачай, поиграй, помахай с ръце и ще се върнеш обновен.
Недъзите, които съществуват, аз не считам за някакво нещастие, те са уроци, задачи,
да
видим каква воля имате вие.
А сега ние се страхуваме, като войници сме, срам ни е какво ще кажат хората и въздържаме мисълта и чувствата
си
, ставаме ексцентрични.
Защото вие сами сте създали тия недостатъци, вие сте техни творители, вие сами трябва
да
ги изправите.
Следователно ще видим обратното действие на вашата воля, вие
да
се справите с тях.
Вследствие на това в Америка има следните случаи: на някой религиозен човек му дадат възможност
да
поговори уж само 5 минути, а той, като започне, че половин час, че 1 час, че 2, 3, 5 часа, отпуснал енергията, че не спира.
Тия недъзи няма
да
изкорените, но ще ги използвате за работа.
Той като започвал
да
говори, трябвало
да
му се каже: „Спри, стига вече, не искаме
да
те слушаме“ – той все продължавал.
Сега, ако един ученик се изпъди вън от Школата, това е един метод, който няма никакъв педагогически смисъл.
Та аз гледам, у всинца ви се набрала достатъчна енергия, у някои даже умствена енергия.
Не, ще се справяте с недъзите
си
.
Какво
да
прави?
Недъгът, това е един придобит навик, може
да
се справите с този навик, като присадите на него нещо добро.
–
Да
взема перото
да
работи.
Като продължавате Школата, ние ще ви дадем методи как
да
се борите с много ваши недъзи.
Ще употребите един метод, втори, трети, и то не само
да
корените лошите навици, но и
да
ги присаждате с добри присадки.
Какво
да
прави?
След туй ще ви дадем методи за развиване на онези възвишени ваши чувства, които не са се проявили още.
–
Да
вземе мотиката
да
копае.
Те трябва
да
се проявят, за
да
се предизвика у вас нещо възвишено, благородно.
Не мислете, че трябва
да
станете едностранчиви.
Защо ви извеждам на екскурзии?
Запитват: Може ли
да
се препоръча този метод и за някои близки?
– За
да
не станете едностранчиви, а това е опасно.
– С външния свят засега няма
да
се занимаваме.
Аз искам
да
насоча ума ви във всички направления,
да
станете всестранно умствено активни, във всяко отношение
да
се произведе във вас и проза, и поезия.
Те нека
си
пушат на общо основание.
При това вие трябва
да
станете активни, а после – пасивни.
Ние ще се научим как
да
не кади нашата къща, че като изправим това, тогава ще мислим за другите къщи.
Някой път може
да
се развие у вас Любов, но не тази едностранчива любов, любов към едного.
Окултен закон е: Не можеш
да
помагаш на другите, докато те съзнателно не вярват.
Да
кажем, ти дадеш някому едни наставления за поправяне на известни недъзи, но ако той не повярва, ще ти отправи обратни мисли.
Не е така лесно
да
поправиш недъзите на хората, понеже онзи, който ги лекува, най-после те ще излязат през него.
Изобщо тази любов трябва
да
се разпространи навсякъде еднакво.
За пример лекуваш някого, но ако не разбираш законите, ти сам може
да
пострадаш.
Та в Школата има ред закони, които трябва
да
се изучават практически.
Не трябва само
да
казвате, че сте окултист, но ще ви дадем задачи
да
превръщате тази енергия.
Трябва малко
да
уякнете, че тогава
да
лекувате другите, затова в Школата ще ви дадем методи.
За пример сиромах сте, без пари сте, нямате средства, не ви достигат 500 лева в месеца и правите дългове.
В Природата има известни сили, които са опасни, не са за игра, затова, като манипулирате с тях, трябва
да
бъдете внимателни.
А сега лесно е
да
се говори за вяра, надежда и Любов.
А сега вие трябва
да
се справите с този любовник.
Сега
да
поговорим за екскурзията, която ще бъде в четвъртък.
По-силните от вас, онези, които искат, могат
да
тръгнат още от сряда вечерта.
А тези, които ще тръгнат в четвъртък сутринта, ще излязат от домовете
си
по-рано от 4:30 часа, около 4:15 часа, и ще бъдат най-късно 5 часа на кладенчето.
Кражбата се ражда.
Ще ви приведа един факт: Какво стана в нашата къща, в комуната.
Тия, които ще тръгнат вечерта, могат
да
тръгнат в 7, 8, 9, 10 или 11 часа, когато искат.
През деня ще имат една нова задача, която ще трябва
да
изпълните.
И сега аз мога
да
намеря този, който ги е взел, но оставям онзи, който има нужда от пари, сам
да
си
каже, че има нужда.
Ако той има нужда, ще му дадем и 200 лева.
Чайниците ще носят от вечерта, ще има дежурни за това, за
да
има гореща вода както за тия, които ще пристигнат през нощта, така и за тия, които ще пристигнат през деня.
Сега
да
направим няколко упражнения!
Този, който се нуждае, ще му помогнем, кражбата, това е един занаят днес, но всъщност това е една извратена енергия, извращение на чувствата.
И тъй, сега ще знаете как се раждат пороците.
а) Лявата ръка напред простряна, а дясната ръка така прегъната, че дланта
да
допира до рамото на лявата ръка.
Пороците се раждат от натрупване на известна енергия, която трябва
да
се употреби.
Аз искам нашето общество
да
бъде идеално!
От кражба ни помен
да
няма!
Аз съм готов
да
дам 1,000–2,000 лева на онзи, който има нужда от пари, но кражба не се позволява.
И две такива книги ще дам, но кражба
да
няма.
в) Двете ръце над главата горе, допрени с върховете на пръстите и после раздалечени, пак горе над главата изправени с дланите навън – същото положение (в) 8 пъти.
Да
знае това нещо.
Ами че тук се образува едно общество и трябва
да
покажем на света, че може и без кражби.
Този, който е взел парите, ако мисли, че по любов го е сторил, трябва
да
знае, че и по любов, и по какъвто и
да
е начин абсолютно никакво пипане се не позволява!
Като се оставят парите на масата
да
лежат, и 10 месеци
да
лежат отгоре,
да
не изчезнат.
Туй общество считам за честно, но щом се оставят парите на масата и изчезнат, туй общество не може
да
мине за идеално.
Сега няма
да
си
правим илюзии,
да
се спираме върху това, кой бил този, който ги взел.
Забелязвате ли някаква хладина в ръцете
си
?
Безразлично е кой е – който и
да
е, въпросът не е там, принципът е важен.
(– „
Да
.“) Бавно, постепенно намаляване движението на ръцете (няколко пъти), при което движението става по-бавно, по-бавно, замира, спира.
Този принцип може
да
повреди общо на всинца ни, а добродетелите общо помагат.
Онзи ученик, който имал нужда от тия 150 лева и ги взел, може
да
иска
да
се оправдае и
да
каже: „Аз исках
да
направя един опит,
да
изпитам доколко имате Любов помежду
си
, та като взема парите, дали ще можете
да
ме търпите помежду
си
с моите недостатъци“.
В Школата вътре не е позволено на учениците
да
изпитват Учителя
си
.
Ученикът трябва
да
изпълнява честно и справедливо всички свои задължения и
да
бъде образец.
У някого се набира повече енергия, която той трябва
да
обуздава.
Най-първо, в него се роди едно желание
да
вземе парите – взима ги, после ги оставя, пак ги взима, оставя ги, взима ги и най-после казва: „Е, нека Господ
да
ме прости!
За пример, ако у някои от вас е чрезмерно развит мозъчният център на благоговение и Любов към Бога, а разсъдъкът му не е развит, за
да
може
да
прокара тази енергия в умствения свят, тогава туй чувство ще се изроди във фанатизъм.
За
да
бъде Любовта ни към Бога съвършена, човек трябва
да
пожертва всичко, което има.
Не само това, но Любовта към Бога трябва
да
се изрази в жертвата за цялото човечество –
да
станеш слуга на човечеството и
да
му дадеш своето знание.
Само един велик човек, у когото умът е развит, у когото всички способности са развити, само той може
да
слугува на Бога.
Че аз мога
да
направя едно добро дело, това още не е доказателство за служене на Бога.
Не, за всеки даден случай ние трябва
да
постъпваме разумно!
От това се нуждаем всинца.
Че ни липсва, това всеки ден можем
да
проверяваме.
Нашето милосърдие също е един център, морално чувство е, но ако то е чрезмерно развито, а разумът не е развит, ние ще гледаме каквото имаме
да
го раздадем без оглед, там където не му е мястото.
Ако пък у нас е силно развит разумът, то ще раздадем всичко точно на мястото
си
.
Не е въпросът
да
се раздаде всичко, че каквото стане.
Ако на един човек се създаде работа,
да
бъде самостоятелен,
да
може
да
работи и
да
счита, че каквото е изработил, е негово, не му е дадено даром, това има много добри резултати.
Това е една система на американците.
Добре е даже и ние
да
я приложим помежду
си
,
да
създадем работа за всеки.
Друго нещо: в Школата трябва
да
се създаде известна хармония за развиване на нашите умове.
Засега, ако дойде някой между вас, той ще почувства ли в
себе
си
един подем
да
мисли?
Даже явиха се при мен две ученички и ми казаха: „Искаме тъй,
да
се поотстраним малко“.
Или че тази набрала се енергия в мозъка им не може
да
намери място
да
се пласира и търси друго място, или че средата, в която живеят, не е в състояние
да
им помогне.
Между нас ние трябва
да
насърчаваме музиката и изкуствата, всички работи, и най-малките дори, трябва
да
ги поощряваме.
И физическия труд, всичко добро трябва
да
поощряваме.
Един час миене дъски, това е равносилно на 6 часа умствена енергия.
Значи трудът на едни се възнаграждава повече.
После, между вас, учениците, има някои, които още обичат
да
попушват тютюн.
Ти говориш нещо, ще говориш само туй, което
си
видял и констатирал.
Някой ти разправял нещо и ти го предаваш, значи ти
си
под сянката му.
Щом той ти говори нещо, ти ще го провериш и ще го изнесеш тъй, както
си
е.
НАГОРЕ