НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
15
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
15
:
1000
резултата в
7
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Свобода на Духа
,
НБ
, , 5.9.1915г.,
Имат знание, но когато дойде
да
го прилагат,
да
градят, не вършат това, което говорят и проповядват.
Де е, тогава, свободата на духа им?
А Христос иска тази свобода.
Някои искат свободата само за
себе
си
, а другите
да
им се подчиняват.
Може други от страх
да
се подчинят, но там няма Любов.
Ще приведа за това един анекдот.
Един български абаджия някога бил повикан от една фамилия
да
скрои и ушие на младоженеца потури и салтамарка; надигнал своите ножици и напръстник, взел със
себе
си
слугата
си
и отишъл.
Опекли му една кокошка, но майсторът, за
да
изяде цялата, казал, че слугата му не ял кокошка, а ял боб.
Слугата, пред когото господарят казал това, рекъл, че ще
си
отмъсти.
И подир обяд казал на домакините насаме: „Моят господар по някой път е смахнат: ако вземе
да
се обръща насам-нататък,
да
знаете, че е полудял“.
Преди
да
почне господарят му работа, той скрива напръстника му.
По едно време господарят му взел
да
се върти,
да
търси напръстника
си
; домакините, като видели това, нахвърлили се отгоре му и го вързали.
На отиване слугата се обърнал към господаря
си
: „Твоят слуга кокошка не яде, боб яде, а?
“ Не казвайте, че вашият слуга кокошка не яде, защото един ден, когато почнете
да
търсите напръстника
си
, ще ви направи
да
ви вържат.
Забелязъл съм в моите наблюдения, че някои искат
да
се учат и идват първоначално със страхопочитание, а подир почнат
да
говорят: „Ние знаем повече от него“, и се разпуснат.
Като ония млади булки, които първо стоят хрисимо и се срамуват; мине ли обаче един месец, отварят ей такава уста и развалят къщата.
В черква, докато са булки, стоят мирно, но венчаят ли се, като че добиват граждански права и
си
показват истинските образи.
Те втори път пак ще се омъжат, но онзи, който веднъж се е оженил за тях, втори път няма
да
се ожени.
Не трябва
да
огорчаваме Бога с нарушение на Неговия Дух за свободата и когато някой ни предизвиква.
Виждам какви мисли по отражение стават в мене и във вас – цял тефтер кривизни са се образували, както резките на телеграмите.
Един ден тия телеграми ще се представят на Господа, когато отидете на онзи свят.
Всичко в света е явно, нищо не може
да
се скрие пред Окото на Господа.
И това не ви говоря, за
да
ви плаша, не!
Бог в Своето битие е Дух, Който иска всякога
да
поучава и поправя, а не
да
наказва и отмъщава.
Туй, което забелязваме в света като страдание и наказание, то е само по отношение на формата.
И ако в това отношение често ни наказва Бог, то е, за
да
ни освободи от робството.
Ако речете
да
освободите една овца от устата на вълка, няма ли тя
да
пострада, докато я извадите?
Свобода, вътрешен мир ще принесат спокойствие и радост и ще подигнат нависоко нашия Дух.
Тази религия, с която искаме
да
служим на Бога, в какво седи?
Христос казва на едно място: „Огладнях, и не ми дадохте
да
ям; ожаднях, и не ме напоихте; странен бях, и не ме прибрахте; гол бях, и не ме облякохте; болен и в тъмница бях, и не ме посетихте“.
Вие може
да
се молите 10 пъти на ден, като старите фарисеи по улиците; вие може
да
заприличате на оная майка, която е била почнала
да
се моли, че ѝ прегорява яденето.
Знаете ли какво нещо е психическо пиянство?
Мома, която често обича
да
се среща с някой момък, не че печели нещо, а усеща някаква приятност, но тази приятност, туй гъделичкане не показва, че е Божествено настроена.
Когато някои хора се карат, аз отивам при тях, но не им казвам
да
млъкнат, защото аз трябва първом
да
млъкна: като се карат двама, аз
да
отида, няма
да
им помогна.
Не им проповядвам морал, а се спра и се помоля за тях на Господа.
Във Варна преди 30–40 години имаше един поп Ганчо – „орман-папаз“ го наричаха, – той често укоряваше ония, които го опопили; вижда, че един гагаузин бие жена
си
, взел един камшик и почнал
да
бие мъжа, за
да
отърве жената, но и двамата, мъжът и жената, веднага се нахвърлили върху него, а жената рекла: „Какво право имаш ти
да
биеш мъжа ми, ние сами ще се разправим и ще
си
уредим работата“.
И сетне попът казва: „Що ми трябваше
да
отървам жената от мъжа“.
И вие, като поп Ганчо, може
да
влизате
да
уреждате хорските работи.
Можете
да
влезете само когато двамата, мъжът и жената, ви повикат
да
ги разправите.
Покажете им закона за свободата и как
да
уреждат отношенията
си
.
И тъй, религията трябва
да
носи на хората свобода, мир и радост.
Ако се подигнат старовременните гонения, светът няма
да
се оправи.
Колко съмнения ще се подигнат за външните форми на религията; ще вземат
да
викат: „Твоето учение е от сатаната“, „Ама твоето не е ли от дявола?
“ Който не е от сатаната, трябва
да
служи на човечеството безкористно, от Любов към него, и дори
да
се жертва за него.
Щом искате награда, или първо място, или
да
оправите света, не изпълнявате закона за свободата, Духът не е във вас.
Трябва
да
бъдете последни в света, за
да
бъдете първи пред Бога.
Не искам човешка слава, предпочитам Бог
да
мисли добре за мене.
Като проповядвам това, някои от вас не го вземат за
себе
си
и казват: „Аз не съм такъв, еди-кой
си
е такъв“ – това е от лукаваго.
Всякой вътре в
себе
си
трябва
да
забрави другите какви са, а
да
мисли, че той е по-грешен от другите.
Че сте в туй положение – не ви съдя, но понеже искам
да
излезете от него, посочвам ви начин, по който можете
да
излезете.
Следвайте Духа, който е във вас: искате свобода, дайте я на другите; искате любов и справедливост, дайте ги на другите.
Ако обичате хората искрено и чистосърдечно, и те ще ви обичат; тъй както се оглеждате във вашето огледало, ако сте красив, и то ще покаже отсреща красиво лице.
Онзи, който най-много говори за свобода на духа, най-малко я има и най-малко я дава на другите.
Ако моите отношения към вас не са каквито трябва
да
бъдат, не е сладката проповед, която звучи като сладка музика, която ще ги направи такива.
Музика, която създава благородни пориви, принася полза; оная, която оставя в човека само едни гъделичкания, не принася никаква полза.
И сега вече
да
престанат между вас тия търкания на „тесни“ и „широки“, „там е Духът“, „там не е Духът“.
Който от вас има Духа на свободата, нему ще дам бяло камъче, дето ще напиша името
си
, и когато дойде Господ, ще види написаното.
Може някой път очите
да
лъщят, като на някоя змия, но то е „нефеш“, желанието
да
глътне,
да
изяде някого.
Видели сте как вечерно време лъщят очите на котката – тя търси мишки.
Духът е чувствителен към слабостите на хората и има свойството
да
влиза в ония, които са в Пътя.
Като се съберете пак, ще се види от телеграмите, дали ще има мушкания.
За
да
бъдат всичките молитви приети от Господа, ще ви дам метод.
Господ не иска
да
се събират богати с богати, а богати със сиромаси, учени с невежи.
Не е необходимо само
да
се събирате и
да
пеете в концерт; идете в някой концерт светски – по-добре ще направите.
Онази госпожа, за която преди малко ви говорих, ми каза още, че като била в онова молитвено събрание, подир половин час жените почнали
да
се оглеждат и
да
си
шушукат: „Тази ни видя“; и тя, като забелязала, че ги стеснява, излязла
си
.
Изпъдете стария дявол, дайте свобода и уважение на другите, молете се тайно във вашата душа, никой от вас
да
не говори и одумва другите.
Щом се съберат 2–3 жени, почнат
да
говорят за някого.
Човек, който одумва хората, психически не може
да
се развие.
Който има тази слабост,
да
я напусне.
Дойде ли ви някой път на ума
да
говорите за някого, спрете се, не пущайте дявола
да
влезе, не му ставайте глашатай.
Затворете своя телефон и не му предавайте мненията му.
Дяволът никога не казва добри думи, той говори за хората: „Ти
си
вагабонтин, крадец, блудник“; подмамя ви
да
му помогнете и
си
свърши работата, па когато дойдат страданията, чрез тях Господ ви казва: „Друг път
да
не слушате дявола“.
Гневливост, завист, омраза, подозрение, лъжа, всички отрицателни неща в света – това е свойствено на дявола.
Изхвърлете този стар баща навън и ще бъдете свободни, ще бъдете с Господа, Който е всемъдър, добър, справедлив, съобразителен и любящ, Който прощава и помага на страдащите и бедните.
Той наказва само дяволите, Той ги е проклел и е създал за тях голям огън.
Тъй че който не иска
да
бъде свързан с дяволите, трябва
да
бъде милостив и съобразителен.
Нека отсега нататък започнем
да
прилагаме Христовото учение – не
да
се показваме на света, че сме религиозни хора: нека нашата набожност
да
бъде скрита в нас, а пред света нека сме както красивите дами, които излизат с покрито лице,
да
не ги изгори слънцето или
да
не почернеят от праха.
Не разправяйте колко сте добри, великодушни, готови за благотворителни дела, и че по 3 пъти на ден се молите, за
да
не станете посмешище на света.
Дайте им пример за някое добро дело, за
да
ви дават и те от своя ум.
Сега казват, че трябва
да
бъдем праволинейни, не трябва
да
бъдем щедри.
Като ни погледне някой накриво, ние се разгневим; ами колко пъти ние сме погледнали хората накриво – не
си
даваме сметка за това.
Господ не ни е създал с криви очи, а с прави.
Религиозен живот е именно това –
да
имаме и
да
даваме свобода на хората,
да
извиняваме техните погрешки и
да
търсим всяка възможност
да
се сплотим духом.
Сега, нека речем
да
приложим учението и
да
го проповядваме на другите.
Да
се заречем през цяла една година
да
не одумваме.
Направете
си
тефтер и кажете: „Днес, слава Богу, за никого не съм говорил“, турете бележка 7; щом говорите, турете единица и дръжте през цялата година сметка, колко седморки и колко единици ще
си
турите, доколко сте успели
да
се сдържате.
Гледам често някому трепери устата: „И аз
да
кажа нещо“, „И аз имам думата“, „И аз зная нещо“: започва
да
говори, започват и други, и току-виж, че някой стане предмет на одумване.
Когато някой момък наближава
да
се жени, залюбват го много моми и всички го хвалят и се надпреварват коя
да
му припише повече качества: „Баща му, майка му благородни, фамилията им много благородна“.
Избере ли той вече някоя за жена, всички, които са го дотогава хвалили, започват: „Той е дивак, глупак, простак“.
Когато и те трябва
да
кажат: „Много добре е направил, че е избрал мома измежду нас, ние се радваме“.
Аз съм привеждал и друг път една случка за посрещането на един княз в един голям европейски град: от избраните 12 най-красиви жени, които били поканени
да
гласуват коя
да
поднесе букет на княза, всяка пуснала бюлетина за
себе
си
.
Сега и вие в това движение гледате още не напълно подготвени кой
да
даде букет на Христа – всеки казва: „Аз“.
Не гласувайте за
себе
си
.
И тъй, условие за свободата е Духът.
И без
да
гласувате, Христос знае кои заслужават.
Под думата „свобода“ разбираме един свободен живот, разбираме вътрешния смисъл на нещата, техните отношения – отношенията на мислите, желанията и волевите побуждения, които се проявяват в света.
Това е Христовото учение:
да
бъдем съобразителни,
да
не говорим за другите това, което можем
да
знаем за тях.
Окултистите казват: „Ако искаш
да
бъдеш силен, не говори за хората, защото в момента, когато започнеш
да
говориш, влизаш в свръзка с неговия дух и се заразяваш с лоши мисли“.
Но това движение може
да
върви в определена посока, а може
да
върви и в разни посоки.
По-добре е
да
мислите добро за хората, отколкото лошо, защото инак
себе
си
повреждате.
В Новия Завет се говори: „Дето е Духът Господен, там е свобода“, и на друго място: „Син Божи ще ви освободи“.
Онзи, когото одумвате, психологически се ползва.
Синът и Духът са едно и също нещо; Синът е проявление на Бащата и Майката; интелигентността на Сина е израз на интелигентността на Бащата и Майката, както слънчевата светлина е израз на вътрешното състояние на слънцето: по нея познаваме слънцето.
Нали Господ казва: „Като
си
богат, дай от своето; колко имаш печалба?
Как можем
да
познаем човека?
“ – „10,000.“ – „Дай половината.“ Когато говорим добро за някой човек, Господ него хване и му рече: „Колко спечели?
“ – „20.“ – „Дай половината на оня, който мисли добро за тебе.“ Когато говорим добро за другите хора, ние печелим, а когато говорим лошо за хората, те печелят.
Говоря за свобода на Духа, понеже у религиозните хора има една опасност: някой, като стане религиозен, става дваж по-лош, отколкото светските хора.
Ако съзнателно го правите те
да
печелят, ще се радвам на туй самоотричане.
Свързан за къщата – и то е религия; свързан за някоя политическа партия или за някое философско учение – и то е религия;
да
, религиозно учение, но какво?
Което свързва свободата на човека или обществото.
Ако някоя от вашите сестри има някой недъг, молете се 10 пъти
да
се отърве тя от него, и тогава идете и ѝ кажете благо: „В тебе, сестро, има един порок, но
да
не ми се сърдиш, дето ти казвам“.
Ако
си
свързан с едно учение, което те понижава, което ти отнема свободата, то е отживяла религия, стар мях, а всички, които търсят тази свобода – смисъла на живота, както наричат съвременните философи туй висше съзнание, или гражданство, както го наричат политическите хора, можете
да
го наречете още както искате, – имат тази разумност в
себе
си
.
Ако сте хора разумни и ако със своите мисли, желания и действия се отличавате със силата на своята свобода и навсякъде, където влезете, носите тази благодат.
Господ е решил тая година дяволи
да
връзва.
Под думата „свобода“ в съвременния живот се разбира светлина.
И никой
да
не се сърди, когато бъде свързан.
Тъй и всички религиозни хора, като се заблуждават, имат нещо смътно в своите понятия.
Както на земеделеца му трябват волове, за
да
оре, така и дяволите са потребни за работа.
От туй схващане се раждат тия резултати, които виждаме в света.
За
да
ги впрегнете, трябва Духът
да
бъде във вас, трябва
да
бъдете силни и мощни.
А от това вътрешно робство трябва
да
се освободим.
Аз пак ще говоря върху този въпрос за свободата на духа.
Сега ще направя един малък опит,
да
видя колко сте използвали днешната ми беседа.
Трябва
да
стане коренно променение в устройството на нашия мозък.
Религиозната свобода трябва
да
бъде абсолютна: Бог е Бог на Любовта, на свободата.
Всяка сутрин се молите и търсите Господа, викате и казвате, че понякога Той не ви слуша.
И когато оре, и когато копае, и когато върши каквато и
да
е работа, ще я върши с благодарност.
Такъв трябва
да
бъде животът на земята според свободата на Духа, според свободата, с която се отличавал и Сократ.
Трябва
да
имате ухо много деликатно, схватливо, от малко нещо
да
разберете какво ви говори Господ.
Той обича
да
гледа и слуша хора, които се трудят, които не се занимават с празни работи, защото Той не се занимава с глупави неща.
Човек може
да
заема много високи длъжности и пак
да
не бъде благороден.
Духът изисква
да
бъдем и като царе, и като последни хора еднакво свободни.
То е учението на Христа, което проповядвам –
да
имате и
да
давате свобода,
да
имате и
да
давате свобода, и пак
да
имате и
да
давате свобода: и умствена, и сърдечна, и религиозна, и гражданска, и домашна – свобода навсякъде.
Като искаме
да
разберем една религия, ние често излизаме от едно общество и влизаме в друго.
Един момък поискал
да
потропа на хорото и взел назаем чужди ботуши; онзи обаче, който му ги заел, му казал сред хорото: „Слушай, по-малко тропай, не ти ги дадох
да
тропаш силно“.
Друг се приближил и му рекъл: „Защото те засрами този, аз ще ти дам моите ботуши“.
И като почнал
да
играе, взел
да
му вика: „Тропай приятелю, и
да
ги скъсаш, други ще ти дам“.
Дали ще каже „тропай“ или „не тропай“, то е все едно – оня човек не е вече свободен.
Дали малко
си
тропал или много, то е безразлично: щом те засрамят, отнета ти е свободата.
Прочее, нашият ум трябва
да
бъде осветлен върху истинската свобода.
Христос е дал едно определение на свободата: „Това, което не искаш
да
ти правят другите, не го прави и ти на тях“.
Това правило трябва
да
бъде вътрешен наш закон.
Трябва
да
говорим и вършим онова, което дава свобода на другите.
Преди няколко дена дойде при мене една госпожа и ми казва: „Чудя се на съвременните хора: застанат
да
се молят, молитвите им са отлични, но щом престанат молитвите, почват
да
се одумват: тази видяла нещо, другата не видяла добре, на едната това, което видяла, не било от Бога, а от дявола, „Ти лъжеш“, „Не, ти лъжеш“; виждаме, че никоя няма и не дава на другите свобода.
Аз искам
да
имам свобода,
да
служим на Господа, не, разбира се, на техния Господ“.
Казах на тази госпожа, когато се намери пак между тях,
да
им каже това, което на мене каза.
Щом нямате толерантност към хората, не им давате свобода, вие не разбирате учението на Христа, вие имате карикатурна представа за него.
Изхвърлете тия карикатури от вас, не
си
представяйте по тоя начин Бога.
Ако изучите едната външна форма, а не и вътрешното ѝ съдържание, ще се заблудите и ще я промените тъй, както оная дама, която всякой ден мени костюма
си
.
Като живее 50–60 години, може
да
направи 10–20 костюма от разни цветове,
да
тури разни хубави панделки и копчета, но тия дрехи не са дамата, формата още не е религия.
Тия форми са, наистина, необходими за религията, както костюмите за тялото, но те не съставляват тялото на дамата.
Някой близък умре, почват хората
да
казват: „Трябва
да
се почерня, не бива
да
нося бяла дреха“.
Носете такива дрехи, каквито искате, и черни, и бели, червени, зелени, сини, пъстри – всевъзможни, то не е грях.
Само че когато отидете при някой умрял, няма
да
носите бели дрехи, както когато улицата е кална, няма
да
обуете бели обуща, а такива, каквито изисква сезонът.
Чрез светските хора Господ е решил
да
оправи света.
Политикани и социалисти – те ще оправят света, защото те искат свобода.
Ако не изхвърлите един застарял ваш възглед, няма
да
поникне във вашия ум нова мисъл.
Някои искат
да
дадат наука на хората, как
да
мислят само „Седем ката нагоре, седем ката надолу“ – наука на „молчат, не разсуждат“ – което е написано вън от това, то е от лукаваго.
Това значи
да
бъдеш „крепък задним умом“.
За дадено учение трябва
да
съдим по неговите резултати: може ли
да
се приложи в обществения живот и
да
даде добри резултати, то е добро; не може ли, то не е добро.
Трябва
да
приложим свободата на Духа; задайте
си
този въпрос: свободни ли сте, имате ли този Дух в
себе
си
?
Щом почнете
да
ограничавате духа на човека, как той трябва
да
мисли, чувства и действа, веднага ще ви остави, както когато учителят дойде в клас и иска
да
предаде урока: ако учениците шумят, той
си
излиза.
Тогава ще дойдат, разбира се, техните бащи и настойници и ще ги набият, защото не слушат учителя.
И тъй, Мойсей бе настойник на евреите, дойде
да
ги набие и
да
ги пита: „Слушате ли вашия учител?
“ И сега, когато казвате: „Защо ни сполетя това наказание“, аз ви отговарям: Защото не сте слушали Духа, трябваше
да
го слушате.
Да
обясним думата „свобода“.
2.
Рождението
,
НБ
, , 7.1.1916г.,
Когато някой ми се оплаче от своите страдания, аз му казвам: „Дай ми от твоите страдания, аз ти давам моята радост“.
Той
си
казва: „Този човек е много добър“, но и аз казвам в
себе
си
: „Благодаря, защото ми даде повече, отколкото взе; за мен скръбта повече струва“.
И Господ предпочете
да
напусне Своето величие, Своята слава,
да
слезе на земята
да
страда.
Когато почнем
да
схващаме,
да
разбираме вътрешно страданието, ще дойдем до истинския процес, който християнинът нарича „спасение“.
Не можем
да
бъдем спасени, ако не признаем, че страданията са благословение.
Спри се и кажи: „Страдание, ти
си
ми потребно, за
да
се родя“.
Ако страдаш повече, туй показва, че
си
по-близо до Бога.
Когато страданието дойде до крайния предел, веднага се ражда радост.
Майката изпитва най-големите страдания, когато ражда; в този краен момент всички бягат и се крият: но когато се роди детето, всички се радват.
Да
, за
да
се роди, всички трябва
да
викат – и жената, и мъжът.
Турчинът я завел при него
да
ѝ извади зъба; кадъната се качила горе – къщата имала два етажа, – турчинът останал
да
варди долу.
По едно време жената започнала
да
вика, но и мъжът почнал
да
вика долу.
Зъбарят взел
да
се чуди: „Аз вадя зъба на едного, защо вика другият?
“ Така и ние сме свързани – когато чужд зъб се вади, трябва и ние
да
викаме.
Аз ви говоря това, понеже се подвизавате в една епоха на велики страдания.
Трябва
да
гледате на нещата като мистици, а не като обикновени безучастни зрители;
да
знаете, че страданията са най-голямото благословение, което ни дава Господ.
Избиват се хора, настава глад, мор, бащи и майки изгубват децата
си
, сестри обезчестени, семейства опозорени – от всички тези страдания вие трябва
да
извлечете полза, на страдащите
да
изпратите радост и
да
кажете: „Дайте ни от вашите скърби“.
Напротив, влезте в положението на душите, които страдат, идете и им помогнете; тогава ще бъдете благословени.
„Ама как можем
да
помогнем?
“ – То е най-лесното нещо: ако не можете непосредствено, можете духовно
да
помагате на хората.
Всеки човек е длъжен
да
вземе поне половината от скърбите на другаря
си
и
да
му даде своята радост.
Казвате му: „Господ
да
те благослови!
Ако Божественият ток не мине през вас, как мислите
да
се подигнете?
И сега всинца мислите, че вашите идеали са разрушени, съсипани.
Не са съсипани.
Че се е родил Исус Христос преди 2000 години в Йерусалим, това ни най-малко няма
да
ви ползва.
Може
да
пеете тази песен още 4000 години, тя няма
да
ви помогне.
Ще се издигнете само тогава, когато ангелите влязат във вашата душа и кажат: „Днес се роди в дома Давидов Спасител“.
Сега ще кажете: „Ама това дете – то е беля, я
да
се освободим от него“, и може
да
го дадете и на Пилата
да
го разпне, и то ще отиде при други.
Както Христос напусна евреите и отиде при езичниците, така и вашето дете ще отиде при други – при ония, които ще му дадат подслон.
И като ви питат: „Защо страдате?
“, ще отговорите: „Защото предадохме нашето дете на Ирод и Пилат, за
да
го разпне“.
Затуй казвам, че трябва
да
се застъпвате за вашия Господ и
да
кажете: „Ще живея с Господа; живее ли Той, и аз ще живея; умре ли, и аз ще умра“.
И както след страданията Христос възкръсна, така и вие ще възкръснете – ще научите закона за безсмъртието.
Ще кажете: „Защо не ги виждаме?
“ Възкръсналият може
да
види възкръсналия, както музикантът разбира музиканта, както докторът разбира доктора и т.н.
Трябва
да
имате тази способност
да
разбирате, и затова именно стоите на земята.
Сега Той живее, Той е между вас, Той работи във всинца ви.
И тъй, което хората наричат „възкресение“, то е раждане, тъй наричат християните възкресението –
да
излезе от гроба.
За мен вие всинца сте гробове – някои по-големи, други по-малки.
Виждам разни надписи върху вашите надгробни паметници: еди-кой Иван, толкова години живял; еди-коя Елена, живяла толкова години; друг пък като умрял, пак бил заровен в същия гроб.
Колко пъти е умирала тази Елена и носи своя надгробен паметник, с надпис на всички свои роднини.
“ Днес можете
да
възкръснете, но надгробните ви камъни са много тежки.
Трябва
да
слезе някой ангел
да
ги отмахне.
Ако за Христа трябваше
да
слезе ангел
да
отвали камъка от гроба Му, колко повече трябва
да
слезе за вас.
Под думата „възкресение“ разбирам борбата и победата на едно дете върху смъртта.
И затова се ражда човек – за
да
се бори и победи смъртта.
Някои от вас няма
да
го видят.
И дълго време ще викат като онзи слепец: „Сине Давидов, милост към мен, допри ръката
Си
на очите ми!
“ Като ви пипне очите, Той ще ви попита: „Виждате ли?
“ – „Виждаме, Господи, хората като дървета.“ После пак ще ви пипне: – „Сега какво виждате?
“ – „Хората мърдат.“ Това какво означава?
Че вашите мисли и желания първо са неподвижни, като дърветата, а когато почнете
да
виждате, нещата стават живи, като хората.
Христос е дошъл
да
покаже, че трябва
да
се борим със смъртта,
да
я победим и
да
възкръснем.
Раждането съдържа възвишеното, мощното и силното, което подтиква цялото човечество към съвършенство.
Често запитват: „Как може
да
се влезе в Царството Божие?
“, „Как можем
да
се освободим от ограниченията на законите, на природата, и можем ли
да
ги владеем?
Говоря за думата „раждане“, а не за „прераждане“: човек се е прераждал хиляди и милиони пъти.
Започнал своя живот от микроб, увеличавал се, преработвал се, за
да
се роди, най-сетне, като човек в пълния смисъл на думата.
Прераждането е процес, а раждането – един завършен цикъл от този процес.
Думата „раждане“ съдържа велика идея, която Бог е вложил в Духа.
Защото мнозина от вас не сте се родили още, а се прераждате и в прераждането трябва
да
се родите един ден, и ангелите
да
кажат за вас: „Роди се в града Давидов“.
Във всяко сърце и във всяка душа трябва
да
се роди Христос.
Съвременните хора казват: „Той се е родил в Йерусалим“, и отиват там на поклонение, но при все това те не разбират смисъла на туй раждане: в тях няма стремеж
да
живеят като Христа.
Той се роди между евреите, които бяха избраният народ, но и те не разбраха дълбокия смисъл на Неговото раждане – това, което Той носеше в
себе
си
за цялото човечество: Божията Любов.
Всяко раждане се придружава със страдание.
За
да
се роди, следователно, Христос в човешката душа, непременно трябва
да
се премине това страдание.
То е същото, както когато майката ражда – трябва
да
претърпи известни страдания,
да
вземе всички грижи за детето.
По същия закон и всеки народ или човечество, в което трябва
да
се роди Христос, трябва
да
вземат всички грижи,
да
подготвят почвата,
да
се роди и
да
отрасне това дете.
Може би тази идея
да
е малко смътна, но това
да
не ви безпокои: то зависи доколко нещата са далеч или близо и с каква светлина можем
да
ги разгледаме.
Всеки може
да
разбере нещата дотолкова, доколкото той има светлина.
Ангелите, като възвестяват: „Днес се роди Спасител“, определят каква радост носи той на човечеството: мир – най-високото изявление на Бога.
А мирът е закон на хармонията, на единството на разсъдъка, на възвишения характер, на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Добротата, на Правдата – това е мирът.
Може
да
се роди само онзи, който носи мир – вие не можете
да
се родите, докато не разберете тези дълбоки истини, докато не придобиете мир в
себе
си
.
Сега нека разгледаме психологически думата „раждане“.
Един християнин, който иска
да
стане мистик,
да
проучи Божествената природа,
да
се удостои с името „човек“, трябва
да
разбира добре думата „раждане“.
Тогава е царял процесът на „вдъхването“, а сега – процеса на „раждането“.
Обаче ще дойде ден
да
я разберете.
Сега
да
преминем на противоположностите, които изисква законът за раждането, който е закон за вечното развитие.
Всичките ви въжделения са под закона на раждането; чрез него се проявява и усъвършенства висшето, Божественото съзнание у човека.
Върху раждането има различни схващания.
Ако ви попитат за тази дума, ще кажете: „Раждане значи
да
се зачене и роди дете“.
Раждането не се разбира по отношение на тялото, а по отношение на човешката душа, т.е.
зачеването на онзи Божествен зародиш, за който ви говорих, и раждането му, и когато кажем: „Роди се човек“, освен процеса на завързването и растенето, ние подразбираме и процеса на знанието и мъдростта.
Докато няма знание човек, не може
да
каже, че се е родил.
И животните, и рибите, и микробите се прераждат и имат стремеж
да
завършат този цикъл на прераждането.
В българския език думата „прераждане“ подразбира преработване на нещата.
Да
преживяш, като вола, не е нищо друго, освен
да
преработваш.
Значи и ние тука на земята не вършим друго, освен
да
преработваме известна опитност, която сме придобили от милиони години.
Може
да
запитате: „Колко години сме стояли там и как е станало нашето излизане?
Казвам ви, че няма на света по-велико знание от това,
да
знаете
да
страдате.
Най-високото проявление на Любовта е страданието.
Който не е разбрал смисъла на страданието, той е още животно, микроб, който ще се преражда много, и обратното, оня, който е разбрал смисъла на страданието, той се е родил, той е човек.
Страданието е дял само на човека.
Животните не страдат, както човекът: ударите за тях са само масаж.
Кучето квичи от пръчката, която се слага върху му, но щом се махне тя, и страданието престава.
В страданието е дълбокият смисъл на живота, тъй наречената „мирова скръб“.
Тайната на живота се крие в страданието.
Ако искате
да
усвоите Божествената Мъдрост и тайните на природата, казвам ви, че няма друг път, освен страданието.
Когато човек иска от Бога
да
го прати на земята, Бог го пита: „Искаш ли
да
минеш през закона на страданието?
Ако искаш,
да
те пратя“.
Ако каже: „Не искам“, ще му рече: „Стой при Мене, в голямото море, защото щом излезеш от него, ти
си
вече работник, който трябва
да
се труди и страда на земята“.
Тя е голямата жена, ваша майка, която ражда и отглежда хората.
Веднъж като ви приеме в
себе
си
, тя ще ви държи милиони години
да
ви преработи, докато най-после ви извади готови и каже: „Ето моето дете, което вече може
да
ви говори с Божествения език на нещата“.
В раждането се крие една велика сила на движението; то е най-силният импулс, който може
да
се даде на човек.
Вие казвате, че топът бил много силен, понеже могъл
да
изхвърля една граната с такава сила, че я праща на 120 километра разстояние.
А представете
си
с каква сила и бързина всяка секунда слънцето хвърля вълните от своите лъчи и колко километра преминават, докато се спрат на едно място!
Според физиците те са 300,000 километра в секунда.
Можете ли
да
си
представите тази сила?
Тия лъчи постепенно отслабват и намаляват светлината, понеже светлината зависи от силата на движението.
Колкото по-силно е движението, толкова по-силна е и светлината, докато този изстрел срещне крайния предел и се спре и преобърне на тъмнота.
Жена, която иска
да
роди, мъчи се; също и земята е заченала, и милиони и милиарди същества в нея и над нея се мъчат
да
родят.
Някои не искат
да
бъдат там, а искат
да
бъдат на небето, и казват: „Аз не искам такъв ад“.
Докато не минете през ада, човеци няма
да
станете.
Затова именно раждането подразбира този ад.
Човек, който се е родил и е прегрешил, отклонил се е от закона; предстои му падане и то ужасно.
Пак ще бъде турен в топа на слънцето, изхвърлен със силен изстрел и ще пътува в пространството милиони години и някъде ще се спре – ще зависи с каква сила ще бъде хвърлен от Господа.
И ако бъде хвърлен с голяма сила и пътува 100,000,000 години, толкова години ще му трябват
да
се върне.
Колкото по-силно се движи в пространството, толкова по-бавно ще се движи назад към Бога.
И тъй,
да
се роди човек, то значи
да
достигне крайния предел, до който неговата душа е хвърлена в пространството, дето ще се спре и поеме своята еволюция наново.
И когато завърши така своите прераждания, той ще се роди.
Човечеството, с прегрешението на Адам и Ева, изгуби надежда.
Родиха им се две деца, но смъртта ги завладя; нямаше кой
да
ги утеши, и те, като някои богати, които нямат деца, се оплакват: „Нямаме наследници – всичко туй ще остане на чужди хора“, и са обезсърчени.
Човечеството се намираше в такова положение, но Бог му даде безсмъртно дете, за
да
го избави – то е Христос.
Във вашите умове често се раждат нови мисли.
Слушах веднъж един виден проповедник
да
казва: „Аз имам толкова много идеи, че в 10–20 години не биха могли
да
се изкажат“.
Но само след 10 проповеди той изповяда, че е изхвърлил всичкия
си
материал.
Когато мислите, че имате много идеи, вие сте в закона на прераждането.
Нали най-напред са създадени по-нисшите животни – бърбъзанци, мушици и прочее.
Многобройните ваши мисли толкова струват, че не можете
да
ги впрегнете
да
свършат една свястна работа; те не могат
да
усъвършенстват вашия живот.
Туй, което християнството нарича „идване на Духа“, то е тази Божествена мисъл, която едни наричат „подсъзнание“, други – „съзнание“, трети – „свръхсъзнание“; теософите я наричат „събуждане на висшето Его“, окултистите – „проявяване на сюблимното“, и прочее.
Някой ще каже: „Аз имам тази радост“; не се минава половин час и гледаш тази негова „радост“ изветряла!
Как може един скъпоценен камък
да
изчезне?
Ти се заблуждаваш: то не е радост, а е мушичка еднодневка, която умира, и ти почваш
да
плачеш.
Някой казва: „Аз имам мир, спокоен съм“; утре му дойде някое вълнение, веднага започва
да
бръчка мускулите на очите
си
; къде е тогава мирът?
Всички те много хубаво казват, ами ти какво казваш?
Защото като отидеш при Господа, няма
да
те пита какво е казал Апостол Павел и какво е направил Спенсер, а какво ти
си
направил.
Няма
да
занесеш там Апостол Павел, нито Спенсер: те сами ще отидат при Господа, но ти с кого ще отидеш?
И тъй, тази е основната идея, върху която днес трябва
да
мислим.
Няма такъв закон, дето един източник
да
излива и сладка, и горчива вода: както горчивата вода е винаги горчива, и сладката винаги сладка, тъй и доброто е винаги добро, а злото винаги зло.
Какво нещо е доброто и какво злото, това е един много дълбок въпрос, и ако мислите, че в 5–10–100 години ще го изучите, вие се лъжете; трябва най-малко 1000 години
да
ви учи Христос, тогава ще имате какво-годе понятие върху едното и другото.
С това ни най-малко не искам
да
ви обезсърча, но искам
да
ви кажа какви са законите, които направляват нашия живот, за
да
се освободите от някои свои излюзии.
Всеки ден, всеки час в живота има своята програма; ние трябва
да
завършим тази основна работа на деня, от която зависи нашият прогрес.
При туй, няма защо и много
да
се безпокоите дали ще се развиете: ще се развиете, аз ви го казвам положително.
Някои питат: „Дали ще се развия?
В 1000 години трябва
да
формирате три тела – в крайната нула ще формирате вашето физическо тяло, като минете във втората нула, ще формирате вашето сърце, а като влезете в третата, ще формирате вашия ум.
Като дойдете при единицата, вие ще се родите, ще възлезете нагоре и ще кажете на Господа: „Ето ни пред Тебе, Отче – сега и ние можем
да
работим за Тебе“.
Това е раждането.
И с раждането на Христа се отбеляза една велика епоха в света – явяването на Сина Божи.
Затова всички ние трябва
да
тържествуваме.
Временните страдания, коите имате, са най-голямото благословение за вас.
Няма по-хубаво нещо от страданието, защото само чрез него Господ ще ви даде благословение.
3.
Истината
,
НБ
, , 24.4.1916г.,
Когато един ден вие се почувствате радостни и весели и започнете
да
пеете, ето че Истината – живият Господ – е във вас.
И когато Христос казва: „Аз съм Пътят“, подразбира, че човек трябва
да
има движение,
да
не стои на едно място, като някое вързано животно.
В този свят нещата са строго математически определени, няма нищо непредвидено, случайно; вашият живот, вашите страдания, мъки, изтезания – всичко туй е предвидено.
В Истината влизат четирите аритметически действия: събиране и изваждане, умножение и деление.
Имате 2,000 лева, но с минус или с плюс –
да
давате или
да
вземате.
Свободата е необходимост за мъжа и жената; върху нея почива целият обществен строй.
Всеки се стреми към свобода и има право
да
живее свободно; но тази свобода ще му се даде дотолкова, доколкото той може
да
използва благата на Истината.
Страданията на един народ са необходими за последния, както за отделната личнот.
Мъжът ви взема заплата,
да
кажем 50 лева, които едва стигат
да
изкарате месеца: „Ама идва – казвате – Великден; няма за козунаци – захарта и яйцата са скъпи, няма за обуща, за шапка трябват 50–70 лева, защо
да
нямаме 150–200 лева?
“ За
да
има мир, оставете козунаците за догодина – не е само един Великден на тоя свят.
Жената в това отношение трябва
да
даде свобода на мъжа, и мъжът – на жената.
Ето това е свободата, а също и Истината.
И затуй Писанието казва: „Бъдете на всичко благодарни“.
Да
не мислите, че Бог не ви е дал богатство; дал го е, всинца сте богати, но трябва
да
го издирите.
В схващането на Божествените наредби трябва
да
имаме вътрешна свобода,
да
не бъдем предвзети.
Истината е независима от вашите и моите схващания; дали ще мислите по един или друг начин, дали се приближавате или отдалечавате от нея, вие няма
да
измените нейните отношения, тя винаги ще съществува, каквато
си
е, в този свят, който е много разумно създаден.
Зная, едно време във Варна гагаузките се влюбваха в българите и искаха за тях
да
се женят; гърците били пияници, а българите приличали на хубави и кротки магаренца.
Истината е наука:
да
научим какви трябва
да
бъдат взаимните разумни отношения между хората.
Докато човек не доведе своя ум, своето сърце в равновесие, в съгласие с Истината, не може
да
бъде свободен.
Само така ще може той
да
се съедини с Божествения свят.
Мнозина питат: „Не може ли без страдания?
Но страданията са необходими за еволюцията на човека.
Човек иска
да
изучи света, затова непременно страда.
А земята е място на страданията.
„Ама – казва – отде
да
зная?
“ Защо, преди
да
слезеш, не
си
питал горе разумните същества?
Едно време едно малко ангелче, което слушало
да
приказват много за хората, рекло на един голям ангел: „Иска ми се много
да
видя тия хора; я ме заведи на земята
да
ги видя“.
Ангелчето тогава рекло: „Аз поисках
да
ме заведеш при човеците, а ти ме заведе в пъкъла“.
Ние на земята имаме тъкмо ония отношения, които Бог е поставил и за които Неговите закони свидетелстват, и когато ги прилагаме според Истината, резултат техен ще бъде свободата.
И който иска
да
изучи Истината, трябва
да
изучи качеството на свободата.
Ако ме попитате що е музика всъщност, аз не мога
да
ви определя; но какво ражда музиката сама по
себе
си
– мога
да
определя.
Седнете пред едно пиано или какъв
да
е друг инструмент, свирете и ще видите що е музика.
Трябва, значи, музикална способност вътре в ума, ухо чувствително, и тогава един артист
да
свири.
И ако ме попитате какво нещо е учител, мога
да
ви кажа какво произвежда учителят.
Той дава знания.
Питате що е добродетел; по-добре попитайте какво тя ражда.
Преди
да
се впуснете
да
изучавате същината, изучете резултатите на нещата.
По какво се отличава свободата?
По това, че дава широк простор на действие.
Кошумът ви може
да
бъде златен, много хубав, но вие трябва
да
вървите само в една посока – напред; спрете ли, камшикът ще се стовари на гърба ви.
В свободата, наопаки, имате избор.
Имате избора
да
се качите на един планински връх,
да
се качите отвсякъде, но когато се търкаляте надолу, вие вървите вече само по една посока.
“ – Свободен е
да
мисли.
„Еди-коя
си
незаконно родила.“ – Уредете отношенията между половете.
Не са свободни страхливите, и те именно вършат престъпления; нямат геройството
да
поемат отговорност.
Кои хора са силни в света?
Които са свободни и които могат
да
понесат мъчнотии и страдания, оплювания, опозорявания – тия неща са изпитания и който ги понесе, върши геройство.
Страданията са дадени
да
се изпита кой е герой и кой страхливец.
Който не иска
да
страда, който иска наготово
да
му шетат, минават го в каталога на страхливците.
Страдате ли – вие сте герой.
Я кажете, българският народ кои величае – ония ли страхливци, които в турско време предаваха народа, или пък ония, които са страдали за тоя народ?
А колко повече ще бъдат възвеличени ония, които страдат за Истината!
Ако не беше умрял Стефан, не щеше
да
се роди Павел.
Когато умря Стефан, духът му се всели в Павел, и тогава двамата почнаха
да
работят заедно за Господа.
Стефан научи Павел
да
страда,
да
изтърпи три пъти по 39 тояги.
3+9=12: числото 12 е законът за закръгляване еволюцията на всички дни от човешкия живот.
И когото бият така на земята, в другия живот няма вече
да
го бият.
Ако питате защо биха Христа, Той ще ви отговори: „Аз страдах, за
да
сте свободни вие“.
Когато тук, на земята, те удари някой, една нишка, която те държи вързан с твоята зла съдба, се скъсва.
Ето защо казва Христос: „Ако те ударят от едната страна, обърни и другата“.
Само силният може
да
бие, и когато бие силният, то е благодат.
Когато искат нивата
да
роди повече, пращат овцете в нея
да
я тъпчат; за нивите знаят този закон, но за
себе
си
не го знаят.
Раждането се разбира тук не външно, а вътрешно – във всеки ум и всяко сърце, за
да
засвидетелства тази Истина.
Когато Истината започне
да
се ражда във вас, вие ще захванете
да
чувствате свободата.
Жена, когато се омъжи, иска
да
има деца, защото тя се прониква от Истината, че само така може
да
спази закона –
да
наследи имот.
И в духовния свят е така – нямаш ли Истината, не можеш
да
наследиш Божественото богатство.
Значи трябва
да
се роди Истината във вас.
Има една легенда за Мойсей: когато отивал на Синайската планина, видял един овчар радостен и го попитал: „Защо
си
толкози весел?
“ Овчарят му отговорил: „Понеже днес Господ ще ми дойде на гости, заклах едно агне,
да
го гостя“.
– „Господ агнета не яде; то е заблуждение на твоя ум“, възразил Мойсей и
си
тръгнал.
Като стигнал Мойсей на Синайската планина, забелязъл, че Господ е недоволен от него, дето е направил голяма погрешка, и той се върнал при овчаря
да
му съобщи, че Господ ще му отиде на гости и ще яде от неговото агне.
Като казал на овчаря какво му поръчал Господ, взел
да
наблюдава скришом какво ще стане.
По едно време вижда, че овчарят заспал спокойно, а от небето слиза огън и изгаря агнето.
Тя трябва
да
се насажда още дълго време.
Виждате колко са хубави тия цветя пред вас – жълтички, червенички, синички, и ги откъсвате, но разбрали ли сте смисъла им?
Има хора, които сред богатството
си
казват: „Няма Господ“, но щом изгубят богатството
си
или здравето
си
или общественото положение, стегне ги Господ – започнат
да
миришат: „Има Господ“.
Богатството би убило техния ум и Господ като им го отнема, те започват
да
гледат правилно на нещата.
Това, което виждате на земята, е нещо преходно, то не е реално.
Млади, красиви момиченца, мине ли известно време, почнат
да
се бръчкат лицата им и донякога станат стари баби; питам, де отидоха ония момиченца, от които по-рано толкова много се възхищавахме?
Вие още не познавате
себе
си
; когато научите закона на Истината, той ще ви даде власт над материята,
да
разбирате нейните вътрешни съчетания и
да
усъвършенствате вашия живот.
То е законът на движението – човек
да
се видоизменява постоянно и
да
премине от временното към вечното, за
да
разбере неизменяемата същина на Истината.
Христос иска
да
внесе бодрост във вашия ум,
да
ви даде подтик към една мисъл,
да
влезете в свръзка с Божествения свят.
Вие всинца сте вечно свързани с Бога.
Павел казва: „Бог презираше хорското невежество и остави хората
да
вървят в своя път, но сега ги вика
да
се изпълни Законът“.
Какво трябва
да
направи майката, която е повикана също
да
изпълни Закона?
Най-първо, трябва
да
роди добри и умни деца – това е нейната задача.
“ Кой, тогава, трябваше
да
бъде на тяхно място, питам аз.
Мъжът трябва
да
приготви този материал на мисъл, воля, характер,
да
предаде, а жената
да
роди.
Хората търсят в света удобства, но те трябва
да
разберат онзи съществен закон, който съществува и в музиката – за минорната и мажорната гама.
В един танц или марш какво може човек
да
види?
В тъжната песен няма
да
се движите, ще мирувате и ще разсъждавате.
При минорния тон Господ ви е създал
да
мислите за онзи свят, а при мажорния – за този свят.
По някой път искате
да
вземете чужда роля; ама може ли религиозни хора
да
играят?
Може
да
играят, но каква игра?
Давид, като носеше ковчега, скачаше, и жена му казваше: „Виж, какво се кълчиш пред целия израилски народ!
“ – „Защо
да
не скачам пред Господа?
Господ не ни е ограничил, Той ни е дал велика свобода
да
вършим добро и зло; но доброто в известни отношения може
да
бъде зло.
„Ама – ще кажете – как може
да
бъде това?
Христос от своя страна казва: „Раздай имането
си
“, мъжът, в желанието
си
да
изпълни учението на Спасителя, иска
да
раздаде имота
си
, но жената му казва: „Какво
си
полудял, искаш жена ти и децата ти
да
останат нещастни ли?
“ – „Ама аз искам
да
изпълня Божия закон.“ – „Аз пък не искам този закон.“ Нямаш право
да
раздаваш имота на жена
си
и децата
си
, той е техен.
Имаш 100,000 лева, раздели ги и само дяла, който ти се пада, имаш право
да
раздадеш.
С техни пари нямаш право
да
правиш помен на Господа.
Кой ти даде това право?
Жена
си
отде я зема?
Не от краката, а от ребрата ти Господ ти я е направил другар, и ти нямаш право
да
я изтезаваш.
– Това сега, разбира се, изнася на жените, и те
си
казват: „Тъй, тъй!
“ Никога не разглеждайте въпросите от ваше гледище, а от взаимно гледище.
Във всемирния живот има много възможности; в сегашния живот сте мъж, но в друг може
да
ви направят жена и обратно.
Ако в този живот напишете: „Никаква свобода на жената не давам“, във втория живот, когато ви направят жена, ще изпитате сладостите на това законоположение.
„Не е хубав – ще речеш тогава – този закон.“ – Ама ти
си
, който по-рано го написа.
Мъже, поставете добри закони, защото втори път, като жени, ще бъдете под тяхната сила.
Разбира се, не само мъжът пише закони, но и жената пише такива, и сами
си
създават ограничения едни на други.
Много жени са написали лоши закони в своите дъщери и синове,
да
мразят бащата – „Баща ви е нехранимайко, вагабонтин“.
Такива закони не пишете, защото Баща ви е само един; този мъж или тази жена е станала оръдие на Божествения дух, за
да
се облече във форма една идея, и когато се оплаквате, вие роптаете против Господа.
Не бива
да
изменявате основните черти на въплътената във форма идея.
В сенките може нещо
да
промените,
да
ги направите по-светли или по-тъмни, но главното, което олицетворява Божествената идея, трябва
да
остане.
Пилат зададе въпрос на Христа; „Що е истина?
Лесно е
да
се зададе, но мъчно е
да
му се отговори.
Истината в
себе
си
е нещо конкретно, реално, неизменяемо – вечна светлина, вечна мъдрост, вечна любов, вечна правда, вечен живот.
Но самото пък туй определение изисква
да
установим по-конкретно какво нещо е Истината.
Ще се спра на мисълта: Истината е, която дава свобода.
Свободата е стремеж на човешкия ум, сърце, душа, дух; свободата – това е животът; а животът е предназначен
да
търсим Истината и
да
я търсим не както Толстой разправя в своята книга: „Моето обръщане“.
„Намирам се, казва Толстой – предавам вкратце неговия разказ – насъне легнал на легло, нито ми е много удобно, нито пък ми е приятно; мърдам се
да
видя какво е това легло, от какво е то направено – от желязо или от дърво; забелязвам по едно време, че пръчките на леглото откъм главата и краката ми започват една по една
да
падат; най-после остава под кръста ми само една пръчка.
В това време един глас извиква: „Не се мърдай повече, ни с главата, ни с краката – пази равновесие!
“ И виждам отдолу под
себе
си
един голям стълб и бездънна пропаст“.
Често има философи, които лежат на гърба
си
и изследват Божествения свят, но само една пръчка остава под кръста им, и Господ им казва: „Пази равновесие!
“ И вие щом изговорите „Равновесие!
Когато изследвате Истината, трябва
да
стоите изправени на краката, а не
да
лежите на гръб; само умрелите лежат така.
Трябва
да
бъдете обърнати към изток, та като се зададе Христос,
да
Го посрещнете.
Мнозина постъпват като Толстой, но Христос им казва: „Равновесие!
Да
не мислите, че е нещо въображаемо.
Христос казва: „Който разбира този свят, тия закони и сили, той ще бъде свободен“.
И още: „Аз за това се родих –
да
свидетелствам за Истината“.
“ Съвременните хора имат странни понятия за Господа.
4.
Милосърдието
,
НБ
, София, 17.9.1916г.,
Дойдем ли до едно място, трябва
да
се преобразим в нова плът, за
да
ни се даде нов подтик за работа на душата.
По мое схващане той трябва
да
е имал дълбоки познания, бил е посветен, защото Господ на глупави хора не се явява.
Ще бъде глупаво един велик музикант
да
свири на глух човек и
да
го пита какво е разбрал.
Глухият ще му отговори: “Само виждам, че мърдаш пръстите
си
напред-назад”.
А музикантът ще му каже: “Ти
си
глупав”.
Или пък представете
си
художник, който е нарисувал хубава картина, показва я на сляп човек и го пита: “Как ти се вижда?
” Слепият отговаря: “Имам пред
себе
си
едно платно, което на места е малко грапавичко.
Купил
си
го отнякъде”.
Художникът ще му казва: “Ти
си
простак, нищо не разбираш”.
И двамата са простаци: единият – затова, че не вижда, и художникът – затова, че не разбира, че онзи човек няма условията
да
го разбере.
По същия начин, когато едно Висше същество дойде при нас, трябва
да
имаме възможност
да
разбираме вътрешната същност на нещата.
Аз съм чел много философски трудове, всеки ден ги преглеждам и понякога се хващам за корема от смях.
Някои философи приличат на слепия, работят пипнешком и пишат така: “Този свят е едно платно с грапавини, с малко страдания, а всички хора са глупави”.
Прав
си
, му казвам, но тези заключения са само твои.
Светът е повече от едно платно, повече от тези издатини и вдлъбнатини.
Трябва
да
има Светлина в очите, ушите, в ума, във всичките мозъчни центрове на човека, във всичките му сили и способности, за
да
разбира той нещата.
И онзи, който разбира света, трябва
да
е живял дълго време.
С един живот човек не може
да
разбере света.
Какво можете
да
разберете в един живот от двадесет-тридесет-петдесет-сто години?
При сегашните условия на света каква философия можете
да
научите?
Постоянно ще четете във вестниците коя армия побеждава, колко хора са унищожили румънците, колко пленници са хванали българите, какви изобретения са направили германците.
Питам каква философия ще научите от всичко това?
Стават войни, за които
си
има причини.
Защо въздухът трябва
да
се нагрява и защо трябва
да
се изстудява, не може ли без това?
Да
, но в същото време бурите ще донесат влага, ще пречистят въздуха и прочее, т. е.
ще допренесат на растителното царство повече полза, отколкото вреда.
Това е буря в Духовния свят, която трябва
да
освежи хората.
След тази буря народите ще станат много умни, ще се явят писатели, които ще разсъждават много умно.
Сега виждаме само злините, но след петдесет години ще дойдем и ще видим последиците.
В Божествения свят всички неща се използват, нищо не е случайно.
Когото убият на бойното поле, трябвало е
да
го убият; на когото запалят къщата, трябвало е
да
я запалят; на когото отсекат крака, трябвало е
да
го отсекат.
Има закони, регулиращи явленията в Живота, които ни се виждат случайни – например, колко кораба трябва
да
потънат и колко трябва
да
се построят за десет години, кога ще настъпи периодът с най-голям брой потъвания, а после – периодът с на най-малък брой потъвания.
Или пък
да
вземем пожарите: колко къщи трябва
да
изгорят всяка година; после
да
вземем ражданията и умиранията: колко души трябва
да
се родят и колко трябва
да
умрат всяка година.
Не само това, но аз, например, имам съчинението на един математик и същевременно – астролог, който правил изчисления по следния начин: в десет английски града изследвал броя на родените момчета и момичета в течение на десет години и след това успял математически
да
определи с погрешка само от един процент колко момчета и момичета ще се родят във всеки един град през следващите години.
Някои отиват в изчисленията
си
много по-далеч и познават,
да
кажем, кои билети ще спечелят в следващото теглене на една лотария, която се тегли четири пъти на година.
Това почесване може
да
няма наглед никакъв смисъл, обаче аз знам защо става.
Или пък някой
си
е забъркал работата и
си
туря показалеца на челото над веждите.
На този човек се казва: “Не
си
пресметнал добре и затова
си
забъркал работата”.
Трябва
да
пресмятате внимателно.
Там е вашата библиотека, където ще намерите книгата, еди-коя
си
страница или еди-кой
си
член от закона, който ще ви осветли.
Някои имат обичай
да
си
стискат главата, обаче със стискане врата не се отваря, а само орехи се чупят.
Човек трябва
да
има ключа, за
да
отвори вратата на познанието.
И така, трябва
да
живеем разумно.
Това е ваша работа – трябва
да
живеете тъй, както вие схващате нещата, защото ученик, който няма свое разбиране, никога няма
да
разбере онова, което учителят му преподава.
Има една легенда, че Господ първоначално създал двама души на Земята, но те не могли
да
се разберат, намразили
си
и затова ги турил в две най-отдалечени едно от друго места в пространството, за
да
не се виждат.
Но те се затъжили един за друг, започнали
да
се обичат и за
да
се съединят, тези две души направили мост и този мост е Млечният път.
Значи, има път, по който хората могат
да
се разберат – това е Млечният път на Хармонията, на Любовта.
Старите индуси са определили човека като същество, което мисли.
Любиш ли, ангел
си
; ако не любиш, човек
си
.
Но казвам на някой: “Ти не
си
Ангел, а
си
един от онези души, които не са се разбрали със съседа
си
, поради което Господ ви е приковал някъде в пространството и нямате мост
да
се съедините”.
Всъщност, на Корнилия му казали: “Иди при Духа, Той ще ти каже всичко”.
Има живи камъни – само Духът може
да
бъде жив камък.
Под “камък” Христос разбира нещата, които в
себе
си
са неизменяеми, Божествени, разумни.
Корнилий е трябвало
да
се моли.
Ето една задача.
Мнозина не знаят още
да
се молят.
Някои казват: “Какво трябва
да
казвам на Господа, Той не знае ли?
” Други питат как трябва
да
се молят?
Ако питате някой теософ, той ще ви каже: “Аз съм Бог, няма за какво
да
се моля, а ще разсъждавам”.
Когато Бог говори, ти ще мълчиш и ще слушаш внимателно като ученик и когато Той спре, ще ти каже: “Искам
да
повториш това, което ти казах”.
Думата “молитва” значи
да
се качваш и слизаш.
А тогава те трябва
да
мълчат.
Когато спите, Господ ви преподава уроци.
Понеже сте изолирани от външния свят, от близки, от къщи и прочее, тогава Господ може
да
ви разказва.
Ще набие жена
си
, ще понатупа децата и цял ден ще бъде неразположен, защото не е разбрал урока, не е разбрал смисъла на живота за този ден.
Когато един Божествен пратеник дойде от Небето при нас, той иска
да
ни каже, че без Чистота никога няма
да
видим Бога, без Святост няма
да
Го разберем, без Доброта и Любов, без Милосърдие и без Правда няма
да
Го почувстваме.
Трябва
да
разберем какво нещо е Любовта.
Някои от вас, вярвам, я разбират, но трябва
да
я разберете повече.
Любовта винаги носи след
себе
си
омраза: ако обичаш Доброто, ще мразиш злото; ако обичаш злото, ще мразиш Доброто.
Следователно, Любовта сама по
себе
си
не може
да
разреши въпроса и
да
донесе спасение на хората, ако не е придружена с постоянно отбягване на нейната противоположност.
Тогава кой ще спаси света?
Трябва
да
се учим на закона на Милосърдието.
Затова дойде този Ангел при Корнилия –
да
го научи на закона на Милосърдието.
И когато хората в света се научат
да
бъдат милосърдни и приложат Милосърдие навсякъде, тогава всички ще се примирят.
Истината прави човека свободен, учи го кое е добро и кое е зло, кой е глупав, кой е мъдър, но тя няма в
себе
си
елемента
да
примирява хората.
И Любовта сама не може
да
примири нещата.
Божественото Милосърдие е ключът, който примирява Правдата с неправдата, Мъдростта с глупостта, Доброто със злото, за
да
не се карат в нас.
Казват за някого: “Той е добър, не мога
да
го търпя; той е глупав, не мога
да
го търпя; той е лош, не мога
да
го търпя”.
Лошо е нашето разбиране за нещата, ние сме лоши в
себе
си
, а светът е много добър.
Душата, която мразите, се мъчи, страда, тя е прикована някъде в Небето.
Сега, някои казват: “Ти никога няма
да
се спасиш, вечно в пъкъла ще стоиш”.
Аз пък питам кой от тези философи е съветник на Господа, че
да
знае какво мисли Той?
Това е онзи Ангел, който слезе
да
ни научи на Милосърдие – Христос.
Понякога вие казвате: “Ние сме много просветени, затова ще се скрием, за
да
не ни демагнетизират и
да
не ни ограбят”.
Не, отворете вашите каси, вашите сърца – всичко отворете!
Не се свивайте в
себе
си
като охлюва, който
си
показва рогцата и после пак ги прибира.
Трябва
да
напуснете вашите черупки.
Аз не говоря на охлюви или на миди, аз говоря на хора, които се питат: “Какъв е смисълът на моя живот, какво е моето предназначение, какво трябва
да
направя?
” Отговарям: трябва
да
научите Божественото милосърдие.
Разбирам, че обичате Истината, Правдата, но още не съм срещнал между хората милосърден човек.
Инвалидите, които ще бъдат милиони, с мисълта
си
ще създадат едно ново течение.
Те ще питат: “За какво беше всичко това, защо се бихме, ако не за
да
изправим старите грешки?
Жената не може
да
търпи мъжа
си
, защото погледнал към друга някоя жена.
Как можело той
да
гледа друга!
Тогава трябва
да
бъде сляп, за
да
не гледа.
Мъжът, от своя страна, също се кара на жена
си
, когато тя погледне към друг мъж.
Христос сега идва, за
да
внесе Новото учение на примирение между хората, учението на Милосърдие към всички без разлика.
И когато ние започнем
да
се молим и
да
правим добри дела, тогава Господ ще ни изпрати при този Петър – при Духа.
И Духът ще ни донесе Радост и Веселие, ще ни разкрие великите задачи.
Първо ще се отправим към най-близката звезда, после, след като преживеем там, ще отидем на други звезди.
За всички ви там има велики блага, велико бъдеще, само ако прегърнете Милосърдието.
–
Да
дойде Христос
да
ви спаси.
Аз знам, че Христос най-малко по сто пъти ви е изваждал от земята.
Много пъти сте се хвърляли във водата и Христос ви е избавял.
Положението на България, както и на всички народи в Европа, ще бъде много по-добро, отколкото е сега.
Всички народи са болнии Господ ще ги излекува.
Тъй както листата, които капят, новият жълъд пак ще възкреси и ще ги извика към живот.
И в този свят трябва
да
се стремим
да
бъдем добри слуги и добри синове,
да
работим честно, та като се върнем при Него,
да
каже, че сме изпълнили Неговата воля.
Сега, някои казват: “Няма
да
видя Господа”.
Като отидем при Него, Той ще ни каже: “Защо опозори своето име, защо уби брата
си
, обезчести сестра
си
?
Господ няма
да
ви говори троснато.
Представям
си
какво ще ви каже.
Той ще ви погледне сериозно и ще ви каже кротко: “Много съжалявам, синко, че никак не
си
разбрал още Моето милосърдие.
Върни се сега пак на Земята, за
да
научиш Милосърдието.
Върни се
да
покажеш на хората какъв съм Аз.
Те мислят, че Съм жесток, немилосърден, всички се оплакват от Мен и ме компрометират, а това не е добро”.
Затова аз не питам сега дали
си
набожен, а питам дали
си
милосърден.
За някого може
да
се каже, че е учен, но Милосърдие няма.
Уж е умен, а казва на ближния
си
: “Ти
си
глупав, не мога
да
те търпя”.
За друг може
да
се каже, че е добър, обича, но Милосърдие няма.
Една дума искам тази сутрин
да
остане във вас – думата “милосърдие”.
в Чикаго един господин доял кравата
си
на светлината на свещ, животното я ритнало, сламата се запалила и по-голямата част от града изгоряла.
Когато наближил пожарът към дома му, един богаташ казал на едного, който бил там: “Ще ти дам двеста хиляди долара, ако изнесеш касата ми”.
– “Поврага”2 – отговорил онзи, бягайки, за
да
спаси живота
си
, защото огънят идел подире му.
Така богатият американец бил принуден
да
бяга без богатството
си
.
Сега някой ще каже: “Аз
да
бях, че
да
ги взема тия двеста хиляди долара – цяло щастие!
”
Да
, но огънят иде подир вас.
Може
да
си
зададете въпроса каква връзка има между Корнилия и неговото видение и нас, които живеем в 20-ти век – хора с напреднали идеи, хора културни, с критически умове, които претендираме, че сме овладели природните сили.
И сега войната носи същото в света – върху развалините й ще се съгради една много по-велика култура.
Всякога трябва
да
имаме предвид следующата мисъл: нашите възгледи и теории, нашето обяснение за Живота не представлява действителния свят така, както той е всъщност – това са само наши схващания за света.
Всъщност, какъв е светът реално, това е една енигма, която и милиони години
да
живеем на Земята, едва ли ще я разгадаем.
На Земята, в сегашната фаза на развитието
си
човек има трояко отношение, има три длъжности: към
себе
си
, към ближните
си
и към Бога.
Когато говорим за човека, трябва
да
се запитаме дали става дума за индивидуалния му живот, дали за живота, който се проявява при отношенията му с неговите ближни, или пък за Живота, който се проявява, когато сме свързани с Бога.
Ако потърсим как съвременната наука разглежда Живота, ще видим, че тя има следующето схващане: личният или индивидуалният живот не може
да
се продължава след смъртта; животът е складиран вътре в тялото и е само едно негово произведение; мисълта е произведение на мозъка и следователно, когато тези органи се разрушат, и животът, и мисълта изчезват.
Но от чисто философско гледище в света има органи не само за произвеждане на енергия.
Ако Животът произхожда от клетките на тялото и ако мисълта действително е произведение на мозъка, както твърди науката, тогаз нейните заключения са прави.
Но ние имаме три вида органи и три вида функции: органи, които произвеждат енергията; органи, които отпускат енергията; и органи, които предават енергията.
Ако вземем един снаряд в съвременно бойно оръдие и този малък удар, който възпламенява взривното вещество, питам оръдието създава ли някаква енергия?
Оръдието не е създало взривното вещество, предназначението му е само
да
освободи тази енергия, която чрез известно изменение на молекулите вътре във веществото разширява техния обем и така създава взрива.
Има и други органи, които предават енергията.
Да
кажем, че имаме една призма, която, поставена под слънчевата светлина, пречупва лъчите и от това се образуват известни краски1.
Питам призмата ли създава краските?
Ако призмата се счупи, краските пак
си
съществуват.
Тъй и енергията на човешката мисъл
си
съществува и след като мозъкът се разруши.
В този смисъл можем
да
кажем, че мозъкът е един уред, чрез който Божествената мисъл, първоначалната Божествена енергия се пречупва и се проявява във вид на съзнание и мисъл.
Следователно, мозъкът не произвежда мисли, той е само орган за предаване на мисълта, а Божествената мисъл продължава
да
си
съществува и след като се разруши този орган.
Аз ги наричам устойчиви съединения – първоначални типове, от които съвременният свят е създаден.
Например, пръстите ви нямат тази чувствителност като вашия мозък или ушите ви нямат тази чувствителност
да
възприемат светлината като вашите очи.
Разбира се, на този въпрос могат
да
се дадат разни отговори, но все трябва
да
приемем едно твърдение, от което
да
започнем своите съждения.
В математиката има една аксиома, която казва: две линии, които са равни на трета, са равни и помежду
си
.
С други думи, всякога трябва
да
имаме едно положение, една мярка, с която
да
започнем.
Тази чувствителност зависи от човешката душа.
Аз нямам сега време
да
ви разправям какво нещо е душата.
Също както говорят, например, за жълъда.
Едно същество, което няма понятие от същината на жълъда и гледа дървото, ще разглежда листата като отделни индивиди.
Всички обаче произхождат от и са в жълъда – в това зърно.
Създайте условия и посейте това зърно в
себе
си
и то ще ви разкрие всички дарби, всички тайни и чудеса.
Туй зърно, този жълъд може
да
се намали, може и
да
се увеличи, може
да
се превърне на един бук, мечка, кит, човек, Ангел.
Така че, нещата могат
да
се събират и разпръскват, зависи от гледната точка.
Ако гледаме отгоре, нещата са много, но ако стигнем до дънера, ще видим, че всички се крепят на него.
Тъй трябва
да
гледаме и на всички хора: за мен някои са като листа, някои като клони, като корени, като семена, като незрели плодове.
Разбира се, вие, които принадлежите към листата, не можете
да
разберте моята философия, защото животът ви е кратък – живот от шест месеца.
Но и тогава там, в почвата, остава един жълъд, който носи Живота и казва: “Аз имам силата
да
ви възкреся”.
И той пада на земята, изсмуква соковете й и възкресява всичките.
Когато листата паднат на земята,
да
не мислите, че е дошъл краят на целия свят.
Да
не разсъждавате като Настрадин Ходжа, който казал: “Когато жена ми умре, половината свят умира, а като умра аз, всичкият свят умира”.
Този свят може
да
умре, но онзи, Божественият свят – ни най-малко.
5.
Ти знаеш
,
НБ
, София, 1.10.1916г.,
Когато има движение отгоре, трябва
да
има едно движение отдолу.
Следователно, у човек, у когото няма кости, Божествената мисъл не може
да
работи.
И понеже тази сила е живот в скрито състояние, това движение трябва
да
излезе вън от костите.
Човешката мисъл не спада към триизмерните неща.
Чувствата спадат към четвъртото измерение, мислите спадат към петото, а съзнанието – към шестото измерение.
След като сме живели милиони години, ние сме дошли едва до третия свят, а още много години са потребни, за
да
дойдем до десетия свят.
Прелестта на света е в това, че е безпределен и няма
да
дойде ден, когато човек ще каже, че всичко знае.
От тази гледна точка, във всичко има съзнание.
Цвете, охлюв, човек, Ангел – всичко живее със свое съзнание.
Човек разбира това, но нека се опитаме
да
влезем в общение с някое дърво, например.
За нас то е дърво, но
си
има свой живот.
То мълчи, не говори, но знае всичко, защото го е научило, когато е било горе на Небето.
Затова дърветата сочат нагоре – когато човек се качи горе, тогава ще научи всичко.
Съвременните учени разглеждат една ябълка от какви химически елементи се състои, но в нея има нещо, което те не могат
да
открият.
Животът не се състои само от тези елементи, а има и нещо друго, което трябва
да
се изучи.
Например, едно време се мислеше, че електричеството може
да
се пренася само по жици, а днес вече се знае, че може и без тях.
Например, в продължение на няколко години едно дърво нараства на тегло до двадесет килограма и всичко това то е взело не от земята, а отгоре.
Ние всичко вземаме отгоре, т. е.
Можем
да
го уподобим на един конус с върха надолу – върхът е външният, а основата е вътрешният свят.
Който се е решил философски
да
изучава религиозните въпроси, трябва
да
е много спокоен.
Един ден той пожелал
да
разбере кой от всички е най-голям дембел и заповядал
да
запалят зданието, в което били те.
Уплашени от пожара, всички дембели се разбягали, а само двама останали вътре.
Когато видял, че пожарът се усилва, единият се обърнал към другаря
си
и го запитал какво
да
правят.
Оня му отговорил: “Как не те мързи
да
говориш?...”
Когато на човек е определено
да
умре, той ще умре където и
да
е.
Например, един богат французин искал
да
освободи сина
си
от фронта и с много пари успял
да
го настани в тиловата част.
Но и там, макар запазен от куршумите, синът му бил убит от граната, която паднала наблизо... Често пъти хората се плашат от епидемии.
Човек не трябва от нищо
да
се плаши, защото може
да
умре от страх.
Например, чумата тръгнала един ден за Багдат.
– “Отивам в Багдат
да
взема хиляда души”.
Чумата пристигнала и в Багдат умрели двадесет хиляди души.
– “А защо ми каза, че само хиляда ще вземеш?
Човек трябва
да
е внимателен в живота
си
.
Един пътник
си
купувал билет за влак на Горна Оряховица, но не му стигнали тридесет сребърника
да
го доплати.
Той се помолил на един адвокат
да
му услужи, но оня отказал и видял как пътникът се принудил
да
върви пеша.
Същият този адвокат един ден се озовал в Лондон и когато тръгнал
да
се връща, забелязал, че не му стигат тридесет сребърника и не могъл
да
си
купи билет.
В този случай човек е една суха кост и трябва
да
отвори широко кесията
си
и
да
помогне на всеки, който има нужда.
Бог държи сметка за това нещо и казва, че парите трябва
да
оживеят.
Под “пари” се разбира всичко, с което може
да
се помогне – и знание, и чувство, и желание.
В нас трябва
да
оживеят и нашите мисли и чувства.
Затова Господ казва на всеки: “Говори на
себе
си
, говори на твоите мъртви мисли, желания и действия!
Има ли майка, която
да
носи детето
си
и
да
не страда?
Страда, но затова пък в нея се образува нов живот.
Щом дойде Духът, тогава човек ще разбере защо е тук, на Земята, и ще види колко е хубаво
да
живее,
да
страда и
да
умре,
да
излезе от този свят и
да
живее в друг, където хората ще се разбират помежду
си
.
Любовта в нас трябва
да
оживи душата ни,
да
укрепи сърцето и Духа ни.
Така казва Христос: “Ако съм с Господа, и в ада ще ми е добре, но ако съм без Него в Рая, защо ми е той?
”, ние трябва
да
говорим.
Ние искаме
да
изправим света, както изправяме
себе
си
, но само разумният живот изправя човека.
Всяка мисъл, дори и добра, ако не може
да
се употреби разумно, е лоша мисъл.
Например, въглеродният двуокис, който задушава хората, за растенията е приятен и необходим – дава им въглерод за храна, а се отделя кислород.
Дай греховете
си
на растенията, а вземи от тях чистото.
Следователно, човек не трябва
да
се оплаква.
Така казва и Писанието: “Дай
си
греховете на Господа”.
Когато Господ вземе греховете ни, Той пита: “Тези кости може ли
да
оживеят?
И така, всеки трябва
да
си
каже: “Господ Иеова казва всички мисли и желания, всички кесии
да
се отворят за нашите ближни”.
“Могат ли тези кости
да
оживеят?
” Може
да
се запитате каква тайна се крие в това изречение.
Ще
си
кажете: “Ние сме запознати с тези кости, колко пъти сме ги варили, колко сме ги виждали по гробищата!
Но тези кости, за които аз ще ви говоря, никога не сте ги виждали.
Това, което мислите, че виждате в света, е толкова вярно, колкото състоянието, когато човек сънува, например, че е богат, а щом се събуди, нищо не е останало от богатството.
Господ пита пророка: “Тези кости могат ли
да
оживеят?
Всяка кост живее индивидуален живот и ако някой я премести и пораздвижи, тя ще
си
каже: “Слава Богу, че се намери някой
да
ме премести”.
Сега, човек трябва
да
се научи
да
мисли философски,
да
гледа на всичко като на нещо неизбежно, необходимо, а не като на проста случайност.
Следователно, нашата мисъл може
да
се движи само по една права линия.
Ако
си
представим, че живеем в една точка и мисълта ни се движи все по права линия, тогава нямаше
да
имаме никакво понятие за света – човек би казал, че вън от правата линия нищо не съществува.
Но когато точката се движи, образува права линия, която е жива, и ако един ден реши
да
измени посоката
си
по своя перпендикуляр, тя ще образува плоскост.
Разбира се, и плоскостта е жива, защото в Природата всичко е живо.
Този четвърти перпендикуляр се движи по посока, която не можем
да
си
представим.
Следователно, преди
да
може
да
разбира нещата, човек е като една мъртва кост, т. е.
Господ пита: “Тези същества могат ли
да
се изменят и
да
образуват същества от две и три измерения?
” Само когато човек започва
да
говори, само тогава започва
да
разбира нещата.
Под думата “кост” се разбира нещо, което е съществено и неизменяемо у човека, което може
да
се тури в действие,
да
се организира.
Мойсей е казал, че първоначално Господ е направил човека от пръст – тогава човек е бил способен
да
се движи само в една линия.
Когато човек е бил направен от кости, дадена му била способност
да
се движи в три измерения, но тогава още е бил мъртъв.
Едва след като Бог му вдъхнал в носа, оттогава човек започнал
да
мисли.
В този случай тя трябва
да
се спре и
да
образува една плоскост в мислите
си
.
Само тогава ще се разбере с мъжа
си
.
Иначе и мъжът, и жената ще вървят по права линия и няма
да
се срещнат.
Когато Мойсей поиска
да
види Господа, Той му каза: “Лицето Ми не можеш
да
видиш, но ще видиш само една част от Моята дреха, иначе ще изгориш”.
Философски това значи: понеже живее в света, човек не може
да
разбира нещата, затова вижда само една част от него.
И така, за
да
изменят състоянието
си
, костите трябва
да
се умъртвят.
Тези кости бяха мъртви, но само Бог знае дали могат
да
придобият по-висок живот.
Щом начене
да
им се говори, те започват
да
се събират,
да
образуват мускули и нерви, но все още не могат
да
мислят.
За
да
започнат
да
мислят, трябва
да
дойде Дух от четирите ветрове, от четирите страни, т. е.
трябва
да
съществува четвърто измерение.
Докато живее в три измерения, човек не може
да
разбере какво значи духовен живот.
Ако отида на лозето
да
копая, ако работя ден, два и свърша работата, това не значи, че животът се свършва.
Да
се свърши светът значи
да
се свърши Животът.
Когато започнат
да
се движат, тези кости казват: “Нашата работа се свърши”, т. е.
Но след това те започват съзнателно
да
се движат.
Съвременните хора могат
да
се оприличат на героя от следния анекдот.
Българин на име Стоян тръгнал за града
да
продава едно магаре.
Градът бил далеч, затова той спрял на едно място
да
си
почине, вързал юлара на магарето за ръката
си
и заспал.
Когато се събудил с юлар в ръка и видял, че магарето липсва, българинът
си
казал: “Ако съм Стоян, изгубих магарето; ако не съм Стоян, спечелих юлара”.
Юларът означава човек
да
живее с мисъл, вътре в която
да
няма никакво съществуване.
Понякога и вие може
да
сте изпадали в такова състояние на вцепенение, когато човек мисли, чувства, но не може
да
даде знак, че е жив.
Съзнанието може
да
съществува вън от света, но
да
се движиш, значи
да
живееш.
Когато човек се събужда сутрин, той се раздвижва и заживява.
Това е една малка аналогия: нашите мисли може
да
са разхвърлени като тези кости, може
да
плачем и
да
казваме: “Какъв смисъл има животът?
А Господ казва: “Сине человечески, твоите мисли може ли
да
живеят по полето?
” Тогава човек започва
да
разсъждава за смисъла на Живота и отговаря: “Ти знаеш, Господи!
” Когато Господ изпратил Мойсей при фараона, той не искал
да
говори, понеже пелтечел.
Тогава Господ се разгневил и казал
да
дойде брат му Аарон.
И за
да
накара Мойсей
да
говори, Аарон отстъпил мястото
си
Мойсею.
душа и дух – така човек ще избави
себе
си
.
Например, мома се разочарова от някой момък, отчайва се, захвърля всичко, става мрачна и казва: “Свърши се моят живот”.
Господ пита пророка: “Може ли тези мъртви мисли, желания и действия
да
оживеят?
Сега, за
да
могат
да
се определят, нещата трябва
да
имат качества в
себе
си
.
6.
Поради радостта
,
НБ
, София, 8.10.1916г.,
Аз искам
да
размишлявате философски, разумно
да
схващате нещата,
да
разбирате вътрешния смисъл на Живота.
Когато го запитали защо направил това, той отговорил: “Наддумах го”... Когато детето иде, ние трябва
да
разбираме високия смисъл на това идване.
Радва се, че синът й ще стане знаменит.
Въпросът е дали майката е извършила Волята Божия
да
се роди едно дете, а какво ще стане от него е второстепенен въпрос.
Христос казва: “Когато се зачене това дете, майката ще скърби, но когато се роди, тя ще се радва, защото Господ ще го отгледа”.
Майката казва, че тя е отгледала детето
си
, но аз не съм видял нито една майка
да
е сторила това.
Например, квачката отглежда пиленцата
си
, храни ги, докато са още съвсем неспособни сами
да
се грижат за прехраната
си
, но щом поотраснат, тя ги изоставя и започва
да
ги кълве.
Значи, в тази кокошка е имало едно същество, което я карало
да
гледа тези пиленца.
Това, което заставя майката
да
отглежда детето
си
, е Господ, Който е в нея.
Един баща казал за сина
си
: “Ако не ми беше син, досега щях
да
го изпъдя”.
Истината е, че Бог обича децата и Той заставя родителите им
да
ги гледат.
Но казва Христос: “Аз ще
си
отида и вие ще се възрадвате”.
Ще ви дам един пример, който ще обясни отклоненията, които стават в света.
От един знаменит германски проповедник се заинтересувала млада мома.
Тя посещавала редовно всички негови проповеди, станала много ревностна привърженица на учението му, докато най-после проповедникът се оженил за нея и казал: “Намерих една работничка, която ще ми помага”.
Така тя започнала
да
иска всякакъв вид удоволствия и се отказала от предишните
си
интереси.
Проповедникът започнал
да
се отчайва.
Всъщност, когато се оженил, той заченал и започнал
да
страда.
Обърнал се към Господа с молба
да
го избави и един ден, когато чел Писанието, срещнал стиха: “Вие, жени, подчинявайте се на мъжете
си
.” Проповедникът се зарадвал, започнал
да
се кара с жена
си
, набил я, а тя също се нахвърлила
да
го бие.
Тогава Христос отваря другата врата и казва: “Вие, жени, подчинявайте се на Бога, защото Бог е глава и на мъжа, и на жената.” Сега, като ви наблюдавам, виждам, че понякога раждат мъжете, а понякога – жените.
Нека всички раждат, само че
да
раждат навреме, а не недоносчета.
Нека всяко заченато нещо, когато се роди, когато се осъществи,
да
пренесе Радост.
Затова в религиозния живот човек трябва
да
прави избор.
Младеж на име Йоан се влюбил в една религиозна мома, но един английски реформатор го посъветвал
да
не я взема за жена и му казал: “Тя с Христа може
да
е добра, но не и с теб.” Младежът го послушал и след време се оженил за друга една жена, която цял живот го измъчвала.
Но тогава Йоан казал: “Аз ще изпълня Волята Божия, ако ще тази жена и сто пъти
да
ме влече за косите из къщи”... По същия начин много от вас сте влекли Христа за косите из къщи.
И когато отидете на Небето, Христос ще каже: “Това е моята добра, отлична жена, която ме влече за косите”.
Бих желал Христос
да
не е само едно прозвище и
да
очаквате
да
Го видите на Небето.
В началото Бог създаде Небето и Земята.
“Жена, кога ражда, на скръб е”.
Скръбта всякога носи след
себе
си
Радост, а Радостта всякога носи след
себе
си
скръб – този закон е неизменяем.
Христос на Небето е велик с това, че носи греховете на всички хора.
Той пренесе греховете на цялото човечество не само на времето
си
, но и днес Той носи човешките страдания.
Човек, който не може
да
носи страдания, е една муха, амеба, микроб, а човек, който съзнателно страда, е велик човек, макар и
да
е прост.
Всеки, който страда и носи мъжки страданията
си
, е Христос на Земята.
Жена или мъж, който страда най-много и носи своето страдание най-леко, е Христос.
Казват, че Бог е създал Небето, а Земята е била неустроена и разрушена.
И затова Бог шест периода е строил света, за
да
създаде тази голяма земя – жената.
Човек трябва
да
се роди, а раждането става само в един Божествен организиран свят.
“Жена, кога ражда, на скръб е”, казва Христос.
Когато стане въпрос за раждане, няма мъж и жена.
Едно време мъжът е раждал, а днес, именно след Христа, жената ражда.
Затова трябва
да
ражда добре.
Законът на раждането подразбира следното: когато влезе в почвата, този малък зародиш започва
да
събира всички мисли и чувства и
да
се образуват ред тела, ред светове, на които човек става господар.
Когато зачене, майката трябва
да
следи как работи Бог.
Раждането прилича на един велик художник, който работи и след като свърши работата
си
, излага картината
си
, за
да
представи на хората тази велика идея.
Защото всеки ден, всеки час, всяка минута и секунда човек трябва
да
внася нови мисли.
А когато не приемаме нещо ново, започваме
да
скучаем.
Следователно, майката заедно с детето
си
минава през висшите светове.
Има майки, които при зачеване са радостни, защото чувстват връзката между
себе
си
и детето.
Сега, окултистите представят разни теории за раждането на човека, но мнозина могат и
да
грешат.
След това трима от неговите ръководители обикалят света, после потопяват душата на детето във вода на забвение и най-после го донасят на майката.
Това обикаляне по Небето не е така лесно, на всяка стъпка има препятствия и затова човек трябва
да
намери пътя.
По същия начин, ако човек запази своята мисъл, ще може
да
роди след време някаква велика душа.
Човек не може
да
зачене едновременно много желания, но трябва
да
даде ход само на едно желание, а другите
да
се съединят в едно и
да
служат на главното желание.
Така е и с мислите: всички малки мисли трябва
да
се съединят и
да
образуват една голяма.
Човек трябва
да
има една мисъл, но
да
е добра.
Например, човек отглежда много прасета, само че по-добре
да
е едно, но добро.
Прасето е символ на желание.
След време той ще се роди във вашите сърца и умове, ще го видите в
себе
си
и тогава ще се зарадвате, защото той ще внесе у вас и Небето, и Земята.
Когато са отворени прозорците на Небето, от Земята може
да
се слуша какво се говори там.
А може и от Небето
да
се слуша какво се говори на Земята.
Може човек
да
страда интензивно, може
да
се отчайва дори, но нека
си
каже: “Заради това Божествено дете, което нося със
себе
си
, човек трябва
да
страда!
Това значи човек
да
живее в желанията
си
, в мислите
си
, в идеите
си
.
Човек не трябва
да
се сърди на мисълта и желанието, които причиняват скръб, защото тя ще роди Радост.
И тогава човек ще
си
каже: “Животът има смисъл”.
Когато Христос роди, Той изпусна Духа
си
и на света настана тъмнина.
Човек трябва
да
познава това преживяване и само с това ще познаем вътрешния смисъл на Живота.
Човек трябва
да
има признаци.
Тя нямала друг документ, освен своя глас, и започнала
да
пее.
Щом я чул, директорът веднага дал разпореждане
да
й отпуснат приведената сума...
Когато отиде на Небето, човек трябва
да
занесе своята Божествена мисъл.
Това е един от обикновените стихове – стихове, от които всички жени се страхуват.
И понеже се страхуват, често искат мъже
да
станат.
Също и синът, когато иска бащата
да
му плаща, той се поставя в положението на слугата и казва: “Защо баща ми плаща на слугата, а не и на мен, аз също му работя”.
Така е не само между жените и синовете, но и между хората от всички професии.
Метачът иска
да
стане стражар, стражарят иска
да
стане пристав, приставът иска
да
стане началник, началникът – министър, министърът – министър-председател и т. н.
Христос употребява този стих, за
да
изрази една велика идея.
Той казва: “Една жена, кога ражда, на скръб е”.
Защо се ражда тази скръб?
Както Адам роди жена, така жената ражда мъж.
От костта на Адама Господ направи жена, а от един малък зародиш жената ражда мъж.
Законът за подобието съществува – роден
си
, ще раждаш.
У вас трябва
да
се яви една велика идея.
Всяко нещо трябва
да
се постави на мястото
си
.
Когато детето бръщолеви, то е на мястото
си
, защото се учи.
Когато някой се учи
да
свири на цигулка, например, той дълго време ще скърца по струните и това е необходимо.
Обаче, ако се яви
да
дава концерт някъде, ще го изпъдят.
Той трябва
да
скърца вън някъде, докато се научи, а после може
да
влезе в залата
да
свири.
Раждането в този смисъл може
да
се уподоби на една музика, защото самото зачатие започва от един малък зародиш.
В съвременния живот е трудно
да
се говори по тези въпроси, защото умовете на хората са много изопачени, ние сме изгубили първоначалния смисъл на нещата.
Съвременните хора казват, че когато ражда жена, все едно че ражда магарица.
Магаре и свиня са символ на изопачени неща.
Трябва
да
се разбира първоначалният, вътрешният смисъл на нещата.
Например, когато ражда жена, това е Дух на живот, това е един принцип.
В Божествения свят жената е носителка на Божествените мисли и от тази гледна точка всеки може
да
бъде бременен.
Един българин ми разказваше как е станало неговото обръщане: “По време на турската война ме нападна един ден една тъга, не мога
да
се събера в кожата
си
, ще се пукна.
Започнах
да
се разхождам.
Христос казва на учениците
си
: “Вие имате скръб, защото е заченато нещо у вас”.
И Христос трябваше
да
умре.
В света има раждане и смърт.
Когато човек слиза от Небето на Земята, той се ражда.
След това душата започва
да
слиза, минавайки девет кръга за девет месеца, т. е.
Девет показва, че когато човек слезе, трябва
да
воюва на Земята, трябва
да
води борба, трябва
да
е в движение.
Тези числа показват колко време е било необходимо в миналото на човека, за
да
зачене.
Било е време, когато на човек, за
да
се роди, е отнемало двадесет и един милиона години, след което периодът се намалил.
Когато зачене, жената съдържа в
себе
си
всички тези периоди и ако те се наблюдават, може
да
се разбере от кои души е нейното дете, през кой период е минало, какъв човек е бил в миналия
си
живот и т. н.
” Ако човек наблюдава, ще може
да
определи какво ще е неговото дете.
Това може
да
се познае на майката през периода на бременността.
Например, някои бременни страдат, искат
да
откраднат нещо, отчайват се, искат
да
се самоубият и т. н.
Често пъти майката казва на детето
си
: “Моето ангелче”.
Детето и майката са тясно свързани помежду
си
и понеже в миналото тя го е развалила, сега то иде у нея, за
да
го поправи.
Често пъти хората се лъжат, че по любов се женят, а щом заченат, помятат детето
си
и тогава скръбта е вечна.
Когато една жена помята, скръбта не се маха от нея, а когато ражда, скръбта й се премахва – това е закон.
Докато една мисъл, едно желание, едно действие не се реализира, не можеш
да
се освободиш от техните последствия.
Следователно, каквато и мисъл
да
дойде, т. е.
каквато и
да
се зачене, трябва
да
се реализира.
Както и
да
философства човек, този закон царува, той е закон на Свободата.
Господ е дал на човека Свободата
да
прави всичко, което намисли, но за всяко нещо ще изпита последствията.
Ако Господ е слаб, Той и не би ги допуснал тези неща, но като силен и всемогъщ, Той в края на краищата всичко Сам ще поправи.
– Ще накара хората
да
раждат.
Например, някой замисля нещо, но започва
да
се крие; това показва, че той е човек от ада, от мястото на страданията.
Ще каже някой: “Аз принадлежа към еди-коя
си
църква, вярвам в Христа”.
Тя е символ на света, извор на Живота.
Ако тази вода постоянно тече и не се впрегне в някоя воденица, тя няма
да
принесе никаква полза.
Ако тази вода пада от високи гори и хълмове, тя събаря, отнася много неща, разравя, с една дума – носи почва за един бъдещ живот, но ако се употреби в добър смисъл, тя ще бъде полезна.
Душата най-напред минава през минералното царство, след това – през парата и водите, после – през областта на зародишите и най-после Господ й дава сама
да
сее.
Най-напред й дава минерали, течности, пари, води и семена; след това минава през областта на огъня, за
да
се пречисти; после минава през отражението, после – в атомната област, след това минава през гъстата материя.
Така душата минава общо през десет сфери и затова детето носи на майка
си
велико богатство.
7.
Да възлюбиш Господа
,
НБ
, София, 15.10.1916г.,
Който и
да
ви срещне на пътя, кажете: Отивам по важна работа.
Нужно е
да
обичаме Бога,
да
изпълняваме волята Му.–Защо?
Като свърша работата
си
, тогава ще се срещнем и ще
си
поговорим.
–Защото всеки е преживял загуба и разочарование, но любовта към Бога ще върне всичко загубено, ще възстанови здравето на човека и ще постави всички счупени крака и ръце на място.
Някой е болен, търси лекарска помощ.
Тя ще възстанови нарушената хармония в природата.
Обиколи няколко лекари, но и те не могат
да
му помогнат.
Сега убитите са на угощение при Христа, а живите, останали на земята, казват: Горките хора, отидоха
си
без време!
Какво трябва
да
прави?
Нека се обърне към Бога, с всичкото
си
упование и надежда, и
да
каже: Господи, на Тебе уповавам, на Тебе възлагам товара
си
.
Хвърлиш ли от
себе
си
всички човешки философии и уповаеш на Бога, Той ще ти помогне.
– Който се съмнява, той няма любов в душата
си
.
Помнете: Бог работи навсякъде и между всички хора.
В любовта на човека към Бога, всички болести изчезват: и външни, и вътрешни.
Той се проявява между всички хора.
Сегашните хора страдат от много знание.
Не искам
да
ви обиждам, но реших
да
ви говоря на особен език.
Стремете се
да
ме разбирате право.
Важно е
да
приемем, че всичко иде от Господа, в Когото живеем и се движим.
Казано е в Писанието: „Бог твори ново небе и нова земя." Любовта носи новото.
Бог слиза вече на земята и носи любовта в човешките сърца и души.
Аз виждам Господа, чувствувам Го, разбирам всяка Негова проява.
Гневът ви посещава, защото не му давате работа.
Като го впрегнете на работа, той казва: Умен е моят господар!
Те искат ябълката
да
узрее без светлина, лещата
да
заври без огън.
Без мъка и страдание нищо не се постига.
Чрез страданието Бог излива любовта
си
към вас.
Ако завистта и омразата ви посетят, дайте и на тях работа.
Ако у вас се яви желание
да
се самоубиете, не пъдете това желание, но вслушайте се в него, разговорете се,
да
видите, какво носи то в
себе
си
.
Каквито отрицателни мисли и чувства
да
ви посещават, водете ги при Бога.
Да
се самоубиеш, това значи,
да
напуснеш ограничения свят, в който живееш, и
да
отидеш в широкия свят, там
да
работиш.
Някоя мома се отчаяла, че възлюбеният й я напуснал и не искал
да
се ожени за нея.
Ако искате
да
бъдете с мене, елате и вие там.
Вземете със
себе
си
всички слепи, глухи, хроми, недъгави и ги заведете при Бога.
– Намерил друга мома и казва, че не може едновременно
да
обича две моми.
– Голи сме, срам ни е
да
се явим пред Него.
Момата не трябва
да
се отчайва, но
да
знае, че има Един, Който я обича, през всички времена и епохи.
Започнеш ли в нейно име
да
работиш, не се отказвай, докато не видиш резултат.
Бог не се нуждае от праведни хора.
Като посееш нивата и се умориш, почини
си
и пак продължи.
Влезте в Божествения огън
да
се очистите и кажете : Видяхме Господа и Го познахме.
В Стария Завет се казва за Моисея, че ял заедно с Господа.
В това време наблюдавай, как Бог работи върху твоята нива.
Работи, почивай и в свободното
си
време размишлявай.
Мисли, без
да
се тревожиш.
Мнозина искат
да
бъдат обичани.
– Защо трябва
да
ги обичат?
Повярвай в Господа, помоли се, и Той ще ти помогне.
– Гладни са, искат
да
ги нахранят.
Ако се съмняваш, нищо не можеш
да
постигнеш, не можеш
да
приемеш новото учение на любовта.
Каже ли някой, че иска
да
го обичат, това значи, че е гладен, никой не мисли за него, не иска
да
го нахрани.
Докато са в любовта, хората пеят и възхваляват Господа.
Права мисъл се иска от всички.
Те забравят своите лоши, неправилни отношения помежду
си
.
Не казвай, че мъжът ти върви в крив път, но кажи, че е направил погрешка, която трябва
да
изправи.
Щом слязат на земята, започват
да
се карат.
Очисти го и чакай, докато порасне и осъзнае погрешката
си
.
Във всеки момент може
да
се спасите.
Казвате: Ще правим добри дела,
да
омилостивим Бога.
Имал един син, от когото бил крайно недоволен.
Един ден завързал ръцете и краката му с въже, с намерение
да
го пусне в кладенеца,
да
се освободи от него.
Бог всякога ви обича, всякога е готов
да
ви помогне, независимо от това, дали сте праведни, или грешни.
Като разбрал намерението на баща
си
, синът казал: Татко, можеш
да
постъпиш, както искаш, но мисли за последствията.
Бог ни обича, въпреки всички наши грехове и погрешки.
Той никога не е изменил любовта
си
.
Бащата се замислил, развързал сина
си
и го пуснал на свобода, но постоянно му казвал: От тебе човек няма
да
стане.
Един ден срещнах сина му и, като се разговаряхме известно време, казах му: От тебе човек ще стане.
Ти ще им отговориш: Братко, елате при мене,
да
отидем заедно при Господа.
През каквито мъчнотия и
да
минаваш, кажи
си
: Аз ще любя Господа, Който живее в моята душа.
Следователно, ако искаш
да
живееш добре, казвай на жена
си
, че е добра, разумна.
Някой се противопоставя на това и казва: Аз не виждам Господа.
Казвай на мъжа
си
, че е добър, справедлив, любещ.
Като се върне от работа, посрещни го добре, с разположение, дай му вода
да
измие краката
си
.
Ако днес не Го виждаш, утре ще Го видиш.
Речеш ли, че е готованец, ще влошиш живота
си
.
Днес даже и простият човек знае, че при търкането на две дървета се образува огън.
–
Да
се повдига всеки ден, като съзнава, че Бог работи в него.
Нека се карат,
да
се произведе повече светлина помежду им.
Когато Бог се качва нагоре, ти ще слизаш долу, там
да
работиш.
Нека се търкат,
да
произведат огън.
Когато Бог слиза, ти ще се качваш горе
да
работиш.
Не е важно, как ще се търкат – направо, или на кръст; важно е
да
произведат нужната светлина.
Като знаеш това, приложи учението на любовта в живота
си
.
И тъй, според езика на новото учение, като се търкате, кажете
си
: Търкай ме, братко, търкай, докато произведа светлина върху тебе.
Това търкане е необходимо, за
да
се произведе Божествената светлина.
Тогава и грешник
да
си
, аз ще те приема.
И на бойното поле хората се търкат,
да
произведат тая светлина.
Аз не се интересувам от праведни хора; интересувам се от хроми, клосни, слепи, сакати – с тях ще отида при Господа, дето ги очаква голямо угощение.
Аз виждам тия хора, кои слепи, кои хроми, сакати, всички отиват при Христа.
Това е новата епоха – на възраждането.
Той им казва: По-добре
да
останеш с един крак, с една ръка, с едно око, но
да
дойдеш при мене.
„
Да
възлюбиш Господа." Това е голямата заповед, на която законът и пророците висят.
Когато почитаме тая заповед и прилагаме любовта, всичките ни работи ще се развиват с успех.
Всичко ще върви по закона на вечната хармония.
Аз ще сляза на земята при тях, и всички ще се примирят.
Аз виждам ония, които са горе при Христа.
Като казвам, че са горе, не мислете, че са някъде много далеч от вас.
– Аз искам
да
отида при тях.
Трябва
да
разберете дълбокия смисъл на живота.
Той устройва всички неща, и Той изправя обърканите работи на хората.
Той туря всичко в ред и порядък.
Той е Баща на всички.
" А Исус му рече: «
Да
възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото
си
сърце, с всичката
си
душа и с всичкия
си
ум.
Следователно, когато искате
да
любите, влезте дълбоко в
себе
си
, съсредоточете се, без никакво съмнение и колебание.
Знайте, че Бог ще ви даде от своята любов, ще ви направи радостни и весели.
А втора, подобна на нея:
Да
възлюбиш ближния
си
като
себе
си
.
На тия две заповеди всичкият закон и пророците висят."
Сега искам
да
внимавате върху това, което ще говоря.
– Кога ще намеря Господа?
То е учение, което носи мир и спокойствие на сърцето; учение, което носи светлина на ума, обнова на душата, сила на духа.
Това учение е в състояние
да
възстанови краката на хромите,
да
отвори очите на слепите; от това учение глухите прочуват, болните оздравяват, мъртвите възкръсват.
То носи хармония навсякъде.
Един ученик отишъл при един от великите учители на Индия
да
го пита, какво нещо е любовта и как може
да
я намери.
На втория ден ученикът пак задал същия въпрос, но учителят продължавал
да
мълчи.
Шест деня наред ученикът посещавал учителя
си
, искал
да
му отговори на зададения въпрос, но пак същото мълчание.
Той е познат на всички.
На седмия ден учителят взел ученика със
себе
си
и го завел при реката Ганг.
Хванал го за ръцете и го потопил във водата.
Някои искат
да
разрешат въпроса за съществуването на Бога по философски начин.
Ученикът ритал, борил се, докато най-после учителят му го извадил на брега и го запитал: Какво почувствува във водата?
Имах нужда от въздух.
Важен е въпросът, защо трябва
да
любим, защо трябва
да
имаме една заповед.
Още малко и щях
да
се пръсна от липса на въздух.
Учителят му отговорил: Ти ще разбереш любовта и ще я потърсиш, когато почувствуваш от нея такава нужда, каквато почувствува от въздуха.
Тя е основа, почва, върху която се гради; тя е сила, с която се работи; тя е опорна точка, от която се излиза.
Каквото е преживял ученикът във водата, това чувствуват всички ония, които се бият на фронта.
– Как познаваме, дали имаме опорна точка, или не?
Те чувствуват нужда от свобода, от простор.
Сега Бог е хванал хората за врата, пъхнал ги е във водата и ги държи там, докато сами почувствуват нужда от свобода.
Това е Божественото училище, през което всички трябва
да
минат,
да
научат нещо.
опорната ви точка не е сигурна.
Когато извършите някаква работа и, вместо
да
се повдигнете, потънете надолу, казвам, че нямате опора под краката
си
.
Когато мислите нещо, и умът ви се смущава, нямате основа под краката
си
; когато обичате и се съмнявате в любовта
си
, нямате основа под краката
си
.
Може
да
дадете ред философски обяснения върху понятието „заповед", но те ще бъдат само външно красиви, без вътрешно съдържание.
Ти
си
сляп, хром.
Отварям очите ти и започваш
да
виждаш.
Да
се храниш със сладкиши и кейкове, това значи,
да
станеш много ефирен.
Намествам счупения ти крак и прохождаш.
Човек се нуждае от здрава, доброкачествена храна, която съдържа всички съществени елементи.
Тая храна дава необходимите условия за развитието на човешкия ум, на човешкото сърце, на човешката душа и на човешкия дух.
Доказателството се крие във възстановяване на хармонията между всички части.
Всеки сам трябва
да
докаже нещата; всеки сам трябва
да
намери истината.
Всеки сам трябва
да
отива при Господа и сам
да
се връща.
Важно е той
да
знае, как
да
я приеме.
НАГОРЕ