НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
138
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
138
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Педагогическа лекция
,
МОК
, София, 7.3.1923г.,
Той е силен, знае как
да
чисти душите от калта, която се намира на повърхността им.
Не приписвайте злото и погрешките
си
на Бога, но молете се Той
да
трансформира злото в Добро,
да
изправите погрешките
си
.
– Ама нямало правда в света.
Защо няма правда?
Защото еди-кой
си
имал къща, бил богат, а вие нямате къща, нямате пари.
Питам как използва къщата
си
този богат човек?
Влязъл ли е един беден вътре, дал ли е подслон на някой странник?
Ако всичко това не е сторил, може ли този човек
да
се нарече богат?
Какво по-голямо богатство искате от мозъка и от сърцето, които Бог ви е дал?
Мозъкът ви е среда, през която минават светли и възвишени мисли, а сърцето – олтар, огнище, на което се изработват благородни чувства.
Задавали ли сте
си
въпроса свети ли свещта на вашия ум и гори ли свещеният огън на вашето сърце?
Всеки трябва
да
си
отговори на тия въпроси.
Ако искате
да
си
отговорите на тия въпроси, нужна ви е една положителна наука, която
да
познава законите на Великата Природа.
Затова трябва
да
имате здраво тяло, клетките на което
да
бъдат в Абсолютна хармония – всички
да
работят едновременно и
да
спират едновременно.
Също така трябва
да
има Абсолютна хармония между чувствата и мислите ви.
Тръгнете ли на разходка, клетките на краката, на мозъка, на мускулите ви трябва
да
се радват,
да
вземат участие в разходката.
Само при това положение вие ще можете
да
се радвате и в трите свята – физически, Духовен и Божествен.
Ще седнете на свежата трева
да
си
хапнете,
да
пийнете малко гореща водица – това е физическата страна на разходката; после ще
си
попеете – това е духовната страна на разходката и най-после ще се вглъбите в
себе
си
, ще благодарите на Бога за благата, които сте получили – това е Божествената страна на разходката.
Следователно всяко нещо, което вършите, трябва
да
минава през трите свята.
Като ученици вие не спазвате най-елементарното правило, а именно: каквото чуете в класа,
да
не го изнасяте навън, докато не го обработите, докато не стане ваше.
Какво ще стане с водата, която наливате в пукната стомна?
Когато градинарят сее семена в градината
си
, той ги заравя отгоре с пръст и не ги пипа, докато не израснат.
На физическия свят обаче това е невъзможно – тук полюсите А и В вземат направление нагоре (Фигура 1), докато се пресекат.
Достатъчно е едно дете
да
знае това, за
да
изрови семената от земята и
да
ги унищожи.
Истината е посоката, към която се отправят всички енергии на човека, вследствие на което тя осмисля Живота.
Следователно, когато Учителят посажда семена в ума и сърцето на ученика
си
, последният трябва грижливо
да
ги пази,
да
не би деца
да
дойдат отвън и
да
ги изровят.
Изровят ли семената му, ученикът ще се усъмни в Учителя
си
, ще изгуби доверието
си
в него.
Този е пътят, по който трябва
да
вървите.
И тъй, пазете следното правило: не се съмнявайте в Бога, не се съмнявайте в Учителя
си
!
Не е въпрос само
да
изправяте погрешките
си
.
Който се съмнява в Учителя
си
, той не е ученик.
Като мислите, чувствате и действате правилно, само по
себе
си
ще изправите погрешките
си
.
Най-страшното нещо за ученика е
да
се усъмни в Учителя
си
.
Тази вечер ви държах една педагогическа лекция, дадох ви няколко правила, необходими при постъпването във всяко училище: и в забавачница, и в отделения, и в прогимназия, и в гимназия, даже и в университет.
Щом се усъмни в Бога, в Учителя
си
, всичко с него е свършено.
С тези правила ще свършите живота
си
на Земята.
Ако не познавате Учителя
си
, защо отивате при Него
да
се учите?
Като влезете в онзи свят, там ще ви дадат други правила.
Щом отидете
да
се учите при някой Учител, вие непременно трябва
да
му вярвате.
Обаче без първите правила крачка не можете
да
направите напред.
Досега в аналите на окултната история няма нито едно изключение, когато ученик
да
се е усъмнил в Учителя
си
, и
да
не е пострадал.
Ако законът е строг към ученика, още по-строг ще бъде към Учителя: ако Учителят престъпи най-малкия Божествен закон, и с Него всичко е свършено.
Тя дава подтик, импулс на човека за работа.
Невъзможно е ученик
да
бъде поставен на място, което не заслужава – мястото на всеки ученик е строго определено.
Ако учениците се съмняват в Учителя
си
, този учител живее в света на сенките, а не в Реалността.
Много такива учители има в света, но тези учители ограбват учениците
си
и нищо не им дават.
Един такъв учител отишъл във Франция между аристократите и започнал
да
им говори за окултната наука, за силите, които се крият в нея.
Няма по-велико нещо от това
да
обичате Истината и
да
знаете как
да
се стремите към нея.
Един ден той решил
да
покаже на учениците
си
на практика силата на окултния ученик.
Любовта ще ви смекчи, а Мъдростта ще ви засили, ще уякнете.
Ако ви се даде много Любов, ще се разкашкате; ако ви се даде много Мъдрост, ще се втвърдите.
За
да
не става това, вие трябва
да
отправите тези енергии към Истината, която ще ви покаже вътрешния смисъл на Живота.
Опитът се заключавал в следното: учителят ще вземе със
себе
си
скъпоценните камъни и златото и със силата на мисълта
си
ще използва силата на скъпоценните камъни и златото и когато експресът минава, ще го спре.
При това положение на нещата енергиите ви правилно ще се трансформират, в резултат на което силите на вашия организъм ще функционират правилно.
Всички аристократи излезли в определения ден на гарата, когато експресът минавал, за
да
видят как учителят им ще прояви силата
си
.
Като минал експресът, учителят успял
да
се хвърли в него и изчезнал заедно с него.
Сега аз имах желание
да
внеса във вас свещен трепет към Любовта, Мъдростта и Истината, за
да
работите съзнателно с тях.
Този подтик ще ви помогне
да
се справите с обезсърчението, което е един от вашите спътници.
Не е учител този, който дава само физически знания на учениците
си
.
Ученикът сам може
да
добие физически знания. Как?
Ако иска
да
рисува, ученикът ще вземе платно, четки, бои и ще започне
да
се упражнява.
Като се упражнява известно време, той ще придобие изкуството
да
рисува.
Божието благословение
да
бъде с вас!
Истински Учител е онзи, който дава знания на учениците
си
и за трите свята – физически, Духовен и Божествен.
Художеството спада към физическия свят, защото четките, боите, платното, картината могат
да
се видят,
да
се пипат.
Когато ученикът е работил дълго време в областта на художеството, най-после той се отегчава от него, иска
да
мине в друга област, в друг свят.
Понеже знае
да
свири на цигулка, той взема цигулката и почва
да
свири,
да
се упражнява.
В случая цигулката може
да
се пипа, звукът ѝ обаче се чува, но не може
да
се пипа.
След като свири известно време, ученикът има желание
да
промени работата
си
,
да
влезе в друг свят – в света на съзерцанието, на уединението, на молитвата.
Молитвата нито се пипа, нито се чува, за молитвата може само
да
се мисли.
За
да
не се отегчи в работата
си
, ученикът трябва често
да
я сменя,
да
минава от физическа в духовна, от духовна – в Божествена.
Той не трябва дълго време
да
се задържа на една и съща работа.
Кое пречи на ученика, като работи физически, едновременно с това
да
чувства и
да
мисли?
И тъй, за
да
не се съмнявате в Учителя
си
, първо трябва
да
го опитате на физическия свят, после – в Духовния и най-после – в Божествения.
Щом го изпитате в трите свята, тогава идете при него
да
се учите.
Учителят трябва
да
има три дипломи, от които
да
се вижда, че е свършил университет или поне гимназия на физическия свят, той трябва
да
е свършил прогимназия в Духовния свят и основно училище или забавачница в Божествения свят – истинският Учител непременно трябва
да
има тези три дипломи.
Ако и при това положение ученикът се съмнява в Учителя
си
, грешката е в самия него.
Този ученик е взел крива насока на мисълта
си
и каквото и
да
чуе от Учителя
си
, няма
да
се ползва.
За
да
се освободи от съмнението, ученикът трябва
да
се научи
да
тълкува,
да
превежда нещата.
Преводът трябва
да
бъде трояк – от физическо гледище, от духовно гледище и от Божествено гледище.
Когато прави сполучливи преводи, ученикът никога не може
да
се съмнява в Учителя
си
.
Сега аз искам
да
ви освободя от заблужденията, в които често изпадате.
Разсъждавайте добре, за
да
се освободите от заблужденията
си
и
да
не страдате.
Срещате един ваш познат, който минава покрай вас и не ви поглежда; казвате: "Защо този човек е свил толкова веждите и очите
си
, какво иска
да
каже с това, защо се сърди?
" За
да
разберете причината за поведението на вашия познат, преди всичко вие трябва
да
помислите малко върху произхода на веждите.
Оттам пък ще
си
обясните кога човек свива очите и веждите
си
.
Когато гледа право в Слънцето, човек инстинктивно затваря малко очите
си
, свива веждите
си
, за
да
може по този начин
да
регулира светлината.
Значи със свиването на очите и веждите
си
човек приема по-малко светлина.
Слънчевата светлина е силна и когато човек гледа право в Слънцето, окото така се приспособява, че приема по-малко светлина.
Оттук можем
да
извадим заключение, че веждите са създадени за предпазване на очите от голяма светлина, от силни външни впечатления.
Човек свива веждите и очите
си
, когато преживява нещо силно, някакво голямо нещастие или голяма изненада.
Значи човек свива веждите и очите
си
при големи мъчнотии в Живота.
Той върви, свил вежди и очи, никого не вижда, а вие казвате, че специално вас не иска
да
види.
Този човек ни най-малко не е недоволен от вас, друга е причината, задето той свива веждите и очите
си
.
Следователно като ученици вие трябва
да
изучавате движенията,
да
знаете техния първичен произход.
Като наблюдавате хората, ще видите, че едни от тях свиват едната или другата вежда, едното или другото око.
Като изучавате тия движения, ще видите, че всяко движение отговаря на мислите и чувствата, които занимават човека в даден случай.
С движенията на устните
си
човек изразява презрение, радост, скръб, доволство, недоволство, обезсърчение и т.н.
Когато кажат на някого, че няма
да
успее в работите
си
, веднага долната му устна увисва.
Изобщо всички движения в човека са свързани с неговия вътрешен живот.
Както явленията в Природата имат свое обяснение, така и движенията на човека имат своя причина, свой далечен произход.
Ако малките задачи не можете
да
решавате, как ще решавате големите?
Учителят може
да
даде на учениците
си
задачи от събиране, изваждане, умножение и деление, той може
да
им даде задача от просто тройно правило и сложно тройно правило или
да
решават уравнения с едно и няколко неизвестни; най-после той може
да
им даде задачи от висша математика.
Каквито и задачи
да
решават учениците, това са задачи, които имат отношение към Реалния живот, към живота на Истината.
Когато говорите Истината, вие трябва
да
я изнасяте така, както математикът решава задачите – точно, последователно, без никакво изопачаване на данните, на дадените величини.
Ученикът може
да
изнесе Истината каквато е в действителност, само ако я обича.
Няма по-велико нещо за човека от това
да
обича Истината.
Защо трябва
да
обичате Истината?
Казано е в Писанието: "Истината ще ви направи свободни." Щом имате нужната Свобода, вие ще можете
да
учите,
да
придобивате знания.
Истинското Знание почива на точно определени данни.
И наистина, докато стомахът на човека е здрав, човек е господар на стомаха
си
; щом стомахът се разстрои, той става господар на човека, той му заповядва
да
яде или
да
не яде.
Той казва на човека: "Днес няма
да
ядеш нищо!
" Домашните му започват
да
го увещават: "Хапни
си
поне малко варено житце." – "Не, стомахът ми заповядва нищо
да
не ям." Ако кракът ви е здрав, вие ще му заповядвате; ако е болен, той ще ви заповядва.
От крака ви зависи можете ли
да
отидете на разходка или не можете.
Ако мислите добре, вие ще заповядвате на ума
си
; ако не мислите добре, умът ще ви заповядва.
Ако сте добри, вие ще заповядвате на сърцето
си
; ако не сте добри, сърцето ще ви заповядва.
Докато умът слуша Духа, човек е здрав и може
да
учи.
В който момент умът се откаже
да
слуша Духа, казваме, че човек е заболял.
То са три диплома, които той трябва
да
има.
(втори вариант)
Мислите ли, че един ученик, който употребява лъжата в каквато и
да
е форма, не е гол?
(втори вариант)
Най-първо, трябва
да
се научите
да
тълкувате нещата.
(втори вариант)
Вие може
да
полъгвате, аз ви извинявам.
(втори вариант)
Всяко проявление на нещата може
да
се тълкува трояко.
(втори вариант)
Ако излъжете десет пъти, аз няма
да
ви кажа: „Защо лъжете?
(втори вариант)
Сега искам
да
ви осветля върху кривите заблуждения, в които попадате, за
да
се избавите.
(втори вариант)
" Но ако искате
да
бъдете ученици, ако кажете най-малката лъжа, с вас въпросът е свършен.
(втори вариант)
Слушайте сега, разсъждавайте.
(втори вариант)
И благодаря, че още не сте ученици.
(втори вариант)
Искам
да
се избавите просто от известно заблуждение.
(втори вариант)
Някои ме питат: „Не може ли
да
бъдем ученици?
(втори вариант)
Казват: „Свил
си
човек веждите.
(втори вариант)
Свил
си
веждите и очите, не иска
да
ме погледне." Но първоначалния произход на свиването на веждите знаете ли?
(втори вариант)
Вие трябва
да
намерите произхода на свиването на веждите, отде начеват своя произход.
(втори вариант)
Да
бъдеш ученик, то е една от най-хубавите титли.
(втори вариант)
Произходът е излязъл оттам, че когато очите се увеличили чрезмерно, не могли
да
издържат повече - тази светлина раздразнява очите повече, отколкото трябва, и харчи повече енергия.
(втори вариант)
Няма нещо по-благородно от
да
бъдеш ученик.
(втори вариант)
Но ученикът трябва
да
отговаря на туй благородно име.
(втори вариант)
Сега, понеже вие се стремите за ученици, вие сте вече ученици на физическото поле, не искам
да
ме разберете криво.
(втори вариант)
Тъй че очите се свиват, за
да
възприемат по-малко светлина, раздразнението
да
бъде по-малко.
(втори вариант)
Вие сте тук ученици,
да
- в първия сте ученици, но във втория свят трябва
да
бъдете ученици, после - в третия, в Божествения, свят трябва
да
бъдете.
(втори вариант)
Срещу слънцето затваряш очите
си
.
(втори вариант)
И в тия три свята ще проявите три рода енергия.
(втори вариант)
Никой, като гледа срещу слънцето, не отваря очите
си
, той ще свие веждите
си
.
(втори вариант)
Ако вие не разбирате физическия свят, не може
да
разберете духовния.
(втори вариант)
Ако не разберете духовния, не може
да
разберете Божествения.
(втори вариант)
Не, по-мал-ко светлина
да
приема окото, много голяма е тази светлина.
(втори вариант)
Ще кажат: „Свил
си
веждите като къртица." Това не е философия.
(втори вариант)
Първото нещо - стремете се всички
да
проверите всеки един факт, всяко едно нещо.
(втори вариант)
Това са символи.
(втори вариант)
Не казвам
да
го не проверявате, проверете, за
да
намерите истината.
(втори вариант)
Запример имате ли туй състояние, спокойно
да
издържите, ако едного от вас аз туря
да
го оплюят?
(втори вариант)
Той
си
свие веждите, свие
си
очите и следователно какво трябва
да
прави при тия мъчнотии?
(втори вариант)
Да
го туря и
да
кажа: „Плюйте една плюнка отгоре му всички." Вие втори път няма
да
се появите в класа, нали.
(втори вариант)
Той иска
да
приеме по-малко неприятни мисли, за
да
има равновесие.
(втори вариант)
Значи вие имате едно високо понятие за
себе
си
.
(втори вариант)
Той иде, свил
си
така веждите.
(втори вариант)
Вие правите сравнение, казвате: „Не иска
да
ме гледа." Де ви е философията?
(втори вариант)
Аз
да
ви приведа един пример.
(втори вариант)
А когато той е просто недоволен от вас, има
си
други признаци.
(втори вариант)
Представете
си
, че имам един диамант колкото яйцето на камилска птица.
(втори вариант)
Следователно на всяко едно движение, като ученици, в основата трябва
да
знаете произхода, какъв е произходът на нещата.
(втори вариант)
Представете
си
, че в този диамант има едно високо съзнание.
(втори вариант)
Аз нося този диамант със
себе
си
и се разговарям с него из пустинята.
(втори вариант)
Някой път вие може
да
помръднете устата някак.
(втори вариант)
Минаваме през негърска страна, дето тия хора обичат красиви неща.
(втори вариант)
Например има една гримаса на устата, когато някой иска
да
каже: „Не искам
да
зная нищо за тебе." Има помръдва-не или от лявата, или от дясната страна на устата.
(втори вариант)
Може
да
го откраднат.
(втори вариант)
Аз няма
да
направя тази гримаса, защото вие сами я знаете.
(втори вариант)
И ако аз взема с кал, че го нацапам,
да
си
изгуби лъскавината, какво трябва
да
каже този диамант?
(втори вариант)
Произхода знаете ли на гримасата?
(втори вариант)
Аз бих ви задал един ден тема, тази гримаса как е произлязла.
(втори вариант)
А за
да
те избавя от тях, аз те нацапах, че когато минем,
да
не те бутат." После взема, че го умия.
(втори вариант)
Запример има гримаса - когато човек е радостен, той повдига устата
си
, а когато човек е скръбен, снема надолу устните
си
.
(втори вариант)
Мъдрост трябва
да
имате за нещата.
(втори вариант)
И в света всички проповядват, че в света Бог е, Който е най-мъдрият, най-силният - с всички добродетели, Той е допуснал най-голямото зло.
(втори вариант)
Вие не сте разрешили великата задача на живота.
(втори вариант)
Същият закон, казват: „Нищо няма
да
сполучиш." Отпусне се надолу.
(втори вариант)
Следователно няма какво тия свои погрешки
да
ги приписваме на Бога.
(втори вариант)
Запример някой път правим или вдясно, или вляво такива гримаси с устата.
(втори вариант)
Някои казват: „И в Господа няма правда." Е, защо няма правда?
(втори вариант)
Първичният произход на гримасите [какъв е].
(втори вариант)
Туй дете
си
играе, надуе туй черво -вдигнат се рогата нагоре; престане
да
надува рогата - спадат надолу.
(втори вариант)
Еди-кой
си
бил много богат, пък той нямал пари.
(втори вариант)
Бог като му е дал къща, той в къщата
си
довежда ли бедните свои братя, или тази къща за какво я употребява?
(втори вариант)
Вие нали на всяко явление, което става отвън, трябва
да
му дадете едно правилно разрешение.
(втори вариант)
Питам тогава: вие, които имате мозъци във вашите глави, тия способности, които Бог ви е дал, този мозък, който струва с милиарди, какви мисли има във вашите мозъци, с какво е насаден вашият мозък?
(втори вариант)
Ами ако вие най-малките задачи не може
да
ги разрешите, как ще разрешите големите задачи?
(втори вариант)
Учителят ви даде един изпит:
да
разрешите най-малките задачи,
да
опита знанията ви.
(втори вариант)
Може
да
ви даде задача от събиране, от изваждане, умножение, деление, от просто и сложно тройно правило.
(втори вариант)
Може
да
ви даде от уравненията, някоя задача от висшата математика.
(втори вариант)
На тия въпроси трябва
да
се отговори.
(втори вариант)
Сега, ако вие искате
да
придобиете наука за бъдеще,
да
се осветлите за природата, вие трябва
да
имате здраво тяло, в което всичките клетки трябва
да
имат абсолютна хармония,
да
работят и
да
спират едновременно.
(втори вариант)
Представете
си
, че някога аз туря ръката
си
на рамото на една от ученичките.
(втори вариант)
После,
да
има хармония във всичките ви чувства и хармония във всичките ви мисли.
(втори вариант)
Сега, при тези условия, тия три елемента са необходими - абсолютна хармония във всичките ви клетки.
(втори вариант)
Тръгнете ли вие,
да
знаят клетките ви на краката, мозъка, на мускулите и всички
да
вземат участие, всички
да
се радват.
(втори вариант)
И после ще вземе участие сърцето ви, всичките ви желания
да
вземат участие.
(втори вариант)
После - всичките ви мисли.
(втори вариант)
Питам сега, вие учениците, фактически изваждате ли истината?
(втори вариант)
Не. Вие говорите само лъжливи доноси.
(втори вариант)
Като седнете на една трапеза, ще
си
похапнете ябълчици, крушчици, топла вода, това-онова, ще се стъкмите за разходката.
(втори вариант)
След туй ще
си
попеете, ще погледате хубавите картини - то е духовната страна.
(втори вариант)
И тъй, трябва
да
изразите истината.
(втори вариант)
Когато дойдете до истината, трябва
да
я изразите тъй, както
си
е, и
да
имате един ум неизопачен.
(втори вариант)
Ако искате
да
разсъждавате, трябва
да
се оставите от сегашния изопачен ум.
(втори вариант)
Казвам, в умовете ви, като ученици, ако мислите
да
минете по някакъв лесен път, в окултната школа никой не го е минавал досега.
(втори вариант)
И тогава, един факт може
да
се предаде от едно положение в друго положение и
да
дойдем до криви разсъждения и криви заключения.
(втори вариант)
Всеки трябва
да
констатира истината.
(втори вариант)
Вие трябва
да
обичате истината.
(втори вариант)
Тази истина на физическото поле, тя
си
има свое изражение.
(втори вариант)
Няма по-хубаво нещо за ученика от
да
обича истината.
(втори вариант)
Когато дойдем до науката, ние трябва всинца
да
имаме туй разположение.
(втори вариант)
Запример аз забелязвам, че някой път за известни факти давате опаки тълкувания.
(втори вариант)
Запример, когато вие
си
наредихте вашия клас, аз взех ли участие в класа, дадох ли някаква програма?
(втори вариант)
За
да
станат достъпни, непременно на тази нрава линия трябва
да
се даде друга посока, и за
да
се намери, трябва
да
се теглят две линии - и там, дето се пресичат, туй е посоката на движението.
(втори вариант)
Вие
си
наредихте класа.
(втори вариант)
Сега някой път вие
си
правите погрешки и идвате, че ги стоварвате отгоре ми.
(втори вариант)
Тази истина е цел в живота, тоест целта е, която осмисля всички енергии, които се проявяват на физическото поле, духовния и Божествения свят.
(втори вариант)
Сега вие трябва
да
кажете: „Събрахме се толкоз души." Идвам, преподавам.
(втори вариант)
Този център, който осмисля тия три вида енергии, то е думата „истина".
(втори вариант)
И тъй, у човека трябва
да
се образува любовта и мъдростта и те ще образуват тази права линия.
(втори вариант)
„И след туй, като мислихме за един учител, за друг, повикахме Учителя
да
ни учи.
(втори вариант)
И сега, вие по същия закон трябва
да
работите за бъдеще.
(втори вариант)
Тъй се образува този клас." Вие сега ще разправяте: „Учителят образува този клас." Гледам, този клас не е така умно нареден.
(втори вариант)
Не
да
изправите погрешките
си
, защото аз не искам
да
се занимавате с изправянето на погрешките
си
, но искам
да
мислите правилно,
да
чувствате правилно и
да
действате правилно.
(втори вариант)
Една педагогическа лекция ви държах.
(втори вариант)
Аз я наричам педагогическа лекция.
(втори вариант)
Класът, ако дойде аз
да
ви сея, това не е окултен клас, вие не сте още окултни ученици.
(втори вариант)
Тези ученици, които се приготвят
да
влязат в университета, приемна педагогическа лекция имат за приемане децата в забавачницата.
(втори вариант)
И даже още и слушатели на класа не сте.
(втори вариант)
Това са първите педагогически правила.
(втори вариант)
Тия педагогически правила ще бъдат и в забавачницата, и в отделенията, и в прогимназията, и в университета.
(втори вариант)
Ако е
да
ви говоря в окултен смисъл, вие ще кажете: „Ние сме ученици на специалния клас." С какво се занимава специалният клас?
(втори вариант)
След това ще идете горе, там ще ви дадат други правила.
(втори вариант)
И туй трябва
да
го знаят и външните хора - хванал еди-коя
си
ученичка за рамената.
(втори вариант)
Как тъй Учителят
си
позволил
да
хване еди-коя
си
ученичка за рамената.
(втори вариант)
Не мислете, че може
да
има други правила.
(втори вариант)
Има други правила -като идете в света, всичко е позволено.
(втори вариант)
Пък има и други такива работи, които може
да
ви ги цитирам, които са излезли.
(втори вариант)
Туй, казвам, за мен нищо не значи, но вие като ученици искам
да
констатирате фактите правилно.
(втори вариант)
Истината е, която осмисля живота, туй, което дава подтик на хората, стремеж, радост, веселие.
(втори вариант)
Никога
да
не допущате във вашето съзнание лъжливи факти и доноси.
(втори вариант)
За всяко нещо
да
знаете, че е истина, има
си
свое тълкувание.
(втори вариант)
Както и
да
е, ние се стремим някъде.
(втори вариант)
Може
да
ви подозирам в много работи.
(втори вариант)
Онази цел, към която трябва
да
се стремите, е
да
обичате истината.
(втори вариант)
Да
се научите
да
обичате истината и няма по-красиво нещо.
(втори вариант)
То не може
да
бъде друго, не може
да
се измени.
(втори вариант)
Ако много любов ви се даде, ще замязате на вода; ако много ум ви се даде, ще замязате на камъни.
(втори вариант)
А щом ви се даде истината, на човеци ще замязате.
(втори вариант)
Тогава ще вземете
да
разбирате вътрешния дълбок смисъл на живота и ще имате една постоянна деятелност.
(втори вариант)
Щом стомахът стане болен, той заповядва на човека и казва: „Днес няма
да
ядеш." И яде ли болният?
(втори вариант)
Донесат му варено жито, майка му казва: „Ха, майка, яж." „Заповед имам днес, стомахът казва, не може
да
ям." И точно изпълнява.
(втори вариант)
Сега, с тия бележки, които направих в лекцията, аз искам
да
ви дам един свещен подтик към познаване любовта, мъдростта и истината.
(втори вариант)
" „Кракът заповядва
да
не ходя." Следователно, ако ти не може
да
ходиш, показва, че кракът е заболял, а когато е болен, той ти заповядва.
(втори вариант)
Аз искам
да
ви дам един свещен подтик.
(втори вариант)
Добре, ако вие добре мислите, значи вие заповядвате на ума
си
; ако не мислите добре, не може
да
заповядвате.
(втори вариант)
Ако
си
добър, ти заповядваш на своята добродетел; ако
си
лош, лошото сърце заповядва на тебе.
(втори вариант)
Трябва всички
да
имате свещен подтик към любовта, мъдростта и истината.
(втори вариант)
Някой от вас ще каже: „Аз нямам нужда от учител." Той е болен, анормален.
(втори вариант)
Защото, докато умът слуша духа, той е здрав, той може
да
се учи.
(втори вариант)
Ако я използвате, ще имате всичкото мое благословение, ще бъдете радостни и весели.
(втори вариант)
Когато ученикът каже: „Аз нямам нужда от учител", той е болен.
(втори вариант)
Божието благословение
да
бъде с вас.
(втори вариант)
То е следущето - [
да
разберете] кой е този, който е говорил?
(втори вариант)
И казва им: „Един от вас ще Ме предаде." Казват: „Кой е?
(втори вариант)
" И Той не му каза името, но каза: „Този е, на когото затопя хляб в паницата и на когото дам, той е." И като му дал хляб, там казва Писанието, тогава влязъл дяволът.
(втори вариант)
Сега, аз не искам
да
затопя хляба, защото дяволът ще влезе във вас.
(втори вариант)
Казвам, няма
да
затопя.
(втори вариант)
Ще обичате преди всичко истината и
да
не ви съблазняват малките работи.
(втори вариант)
Чистото при всички условия
си
остава чисто.
(втори вариант)
Нечистото при всички условия е нечисто.
(втори вариант)
Доброто при всички условия е добро, злото при всички условия, каквито и
да
са, е зло.
(втори вариант)
Истината при всички условия е истина.
(втори вариант)
Лъжата при всички условия е лъжа.
(втори вариант)
За
да
проверите един факт, първо трябва
да
го проверите на физическото поле, то е единицата.
(втори вариант)
За
да
бъде нещо абсолютно вярно, трябва
да
има признак на главата, на костите в лицето и
да
има признаци на самата ръка.
(втори вариант)
Когато обаче,
да
кажем, този признак на главата и на лицето го има, а на ръката не присъства, тогава имате известно математическо съотношение.
(втори вариант)
Вие трябва
да
знаете тия съотношения.
(втори вариант)
Не може в дадения случай
да
изваждате тия съотношения, както три към три - ще имате криво заключение.
(втори вариант)
Туй показва, че всяко едно съотношение трябва
да
го разгледате на физическото поле, трябва
да
го разгледате на духовния свят и в Божествения свят, и ако в трите свята се е проявило туй, което мислите, тогава вашето заключение е абсолютно вярно, няма заблуждение.
(втори вариант)
Ще ви дам правило, но какво се отличава добрият човек от лошите хора.
(втори вариант)
Да
допуснем сега, аз означавам: Д (добър) и ПД (по-добър).
(втори вариант)
Да
кажем, вие сте богат.
(втори вариант)
Казвам: „Трябва
да
станете по-богат." Е как?
(втори вариант)
За
да
станеш по-добър, трябва
да
работиш.
(втори вариант)
Добър
си
в даден момент.
(втори вариант)
Ако този човек е добър, трябва
да
произвежда във вас три резултата.
(втори вариант)
Сега нали искате
да
ви определя признаците.
(втори вариант)
Добрият човек, ако вие сте болен, щом се приближи към вас, трябва
да
ви даде здраве на тялото на физическото поле, подчертавам туй.
(втори вариант)
Туй трябва
да
даде.
(втори вариант)
Добрият човек трябва
да
даде спокойствие и мир на сърцето ви.
(втори вариант)
Не само там
да
се спре.
(втори вариант)
Вие сте толкоз глупав, не може
да
мислите.
(втори вариант)
Този добрият човек трябва
да
даде на вашия ум една светла мисъл и подтик на вашия ум
да
мислите.
(втори вариант)
Ние правим относителни неща.
(втори вариант)
Сега, този закон може
да
приложите за Учителя.
(втори вариант)
Той трябва
да
има тия три качества.
(втори вариант)
Туй е една дефиниция, в която
да
се не заблуждавате.
(втори вариант)
Тя е една окултна дефиниция, в която няма изключение, тук не може
да
лъжем.
(втори вариант)
Сега ще кажете: по какво може
да
познаем един Учител?
(втори вариант)
Един Учител не само един път
да
произведе това, но всеки път туй трябва
да
произведе, всеки път, разбирате ли, постоянно, тъй както слънцето.
(втори вариант)
Запример вие, съвременните хора, може за слънцето
да
имате едно криво понятие.
(втори вариант)
Когато купите някоя стомна, нали искате
да
не бъде пукната.
(втори вариант)
Какво виждам аз в слънцето?
(втори вариант)
Слънцето, като изгрее, казва: „Елате всички." Вика ги: „Събудете се всички." И заповеди дава, разпореждания.
(втори вариант)
Опита може ли
да
направите?
(втори вариант)
Излезе някой паяк, и на него казва: „Там паяжина ще предеш." Качва се паякът, започва
да
преде.
(втори вариант)
И на всичките животни слънцето даде разпореждания, и всичките започват работата
си
.
(втори вариант)
То, като даде разпорежданията, наднича отгоре и върви целия ден, гледа как се извършва работата.
(втори вариант)
Ще пазите едно правило: ученик, който се съмнява в учителя
си
, той не е ученик.
(втори вариант)
По някой път те се ухитрят - като се уморят, искат
да
се скрият от окото на слънцето, казват: „Я
да
теглим едно голямо перде." Теглят облаците, скрият се отдолу.
(втори вариант)
Най-скверното нещо е това,
да
се съмнявате в учителя
си
- вие се съмнявате в
себе
си
.
(втори вариант)
Слънцето гледа, не може
да
види.
(втори вариант)
Когато вие се съмнявате в Бога, в учителя
си
, въпросът с вас е свършен.
(втори вариант)
Защото, ако сега вие не познавате учителя
си
, защо отивате
да
се учите?
(втори вариант)
За
да
отиваш
да
се учиш, трябва
да
познаваш учителя
си
, по-добре стой невежа.
(втори вариант)
Та сега някой път образувате такива карагьоз-пердета, теглите,
да
ви не видят или
да
ви не види Учителят.
(втори вариант)
Щом веднъж
си
решил
да
се учиш, ти трябва
да
спазваш свещения закон, той е Божествен закон.
(втори вариант)
В аналите на окултната история няма изключение, дето ученик
да
се е усъмнил в учителя
си
и
да
е прокопсал.
(втори вариант)
На работа всички!
(втори вариант)
Няма в какво там
да
се съмнявате.
(втори вариант)
Каквито заповеди съм дал, трябва
да
се изпълнят, понеже, който не ме слуша, изсъхва." И този е велик закон в света.
(втори вариант)
Когато Божественото съзнание иде в света, казва: „Всички на работа!
(втори вариант)
" По някой път
си
правите илюзии - облаци, тъмнина, обаче дойде вятърът на живота: „На работа!
(втори вариант)
Никога не може един учител
да
бъде поставен на едно място, дето той не заслужава, туй е невъзможно.
(втори вариант)
Затуй първото нещо, което трябва
да
научите, ако искате
да
станете ученици, то е: трябва
да
имате абсолютна вяра в своя Учител.
(втори вариант)
Тя не може
да
се измени.
(втори вариант)
Второ: Учителят каквото и
да
направи,
да
не се усъмниш.
(втори вариант)
Усъмниш ли се в своя Учител, той се усъмнява в
себе
си
.
(втори вариант)
В странство, в Европа, един такъв учител се явява във Франция и казва на французките аристократи: „Ще направя едно голямо знамение, ще покажа силата на окултната наука." Взема той всичките техни скъпоценни огърлици и се качва на експреса, и казва на тия графове, барони, че като каже на експреса
да
спре, ще спре.
(втори вариант)
То е вложено вътре, може
да
го замениш с каквато искаш величина.
(втори вариант)
Ако не може
да
го замените, не разбирате.
(втори вариант)
Под думата „учителстване" трябва
да
разбирате какво е.
(втори вариант)
Учителство не е
да
ви се дадат физически знания, защото физическите знания вие ще ги добиете чрез опита и без това.
(втори вариант)
То е едно изкуство, което спада към физическия свят.
(втори вариант)
С тия идеи трябва
да
престанете.
(втори вариант)
Четките, платното, боите - всичко туй може
да
видите, попипате.
(втори вариант)
Отвън може тъй
да
се говори, но един ученик
да
говори тъй, като символ, не разбирам.
(втори вариант)
Дълго време след като работил този художник, в него се ражда отвращение.
(втори вариант)
Но
да
констатираме истината.
(втори вариант)
Той хвърля четките, хвърля боите, напуска стаята
си
- ден-два, седмица не иска
да
рисува.
(втори вариант)
Ако е и някой музикант, той знае
да
свири, за
да
се избави от туй състояние, той ще вземе цигулката, ще влезе във втория свят, ще започне
да
свири, защото други енергии са се набрали у него, които са положителни във втория свят.
(втори вариант)
То може
да
спъва вашата еволюция,
да
спъва прогреса.
(втори вариант)
В туй отношение трябва
да
боравите с точно определени величини.
(втори вариант)
Свиренето не може
да
го пипаш.
(втори вариант)
Или свиренето, или обонянието може
да
вземете.
(втори вариант)
Едно цвете може
да
го помиришеш.
(втори вариант)
Там всичко е точно определено.
(втори вариант)
Музиката може
да
я слушаш, все-таки предмета цигулка виждаш и гласа слушаш, но гласа не може
да
пипаш.
(втори вариант)
Значи изкуството на музиката спада към духовния свят.
(втори вариант)
И сега, всичките болести, които съществуват в света, ние ги определяме от този закон, че хората днес не говорят истината.
(втори вариант)
Сега
да
пристъпим към Божествения свят.
(втори вариант)
Истината трябва
да
е стремежът -онова, към което хората
да
се стремят.
(втори вариант)
След като свири дълго време, той захвърли цигулката и казва: „Не искам нито
да
рисувам, нито
да
свиря.
(втори вариант)
И следователно се ражда първото нещо.
(втори вариант)
Аз искам
да
се уединя в стаята
си
, в някоя гора, със
себе
си
,
да
се моля." Често във вас се заражда такова желание.
(втори вариант)
Когато човек престане
да
говори истината, той лъже.
(втори вариант)
То е нещо, което само може
да
мислиш.
(втори вариант)
Когато човекът сгреши, туря
си
дрешка, казва: „Гол съм", за
да
се скрие от лицето на Бога.
(втори вариант)
Следователно преди
да
постъпите при един Учител, вие ще го опитате на физическото поле, ще го опитате в духовния свят, ще го опитате в Божествения свят и тогава ще идете
да
се учите.
(втори вариант)
Той трябва
да
има три диплома,
да
е свършил в тия три университета.
(втори вариант)
Вика го Бог, той не се обажда.
(втори вариант)
Той трябва
да
е свършил във физическия свят,
да
разбира материалния свят основно;
да
е свършил прогимназия в духовния свят и
да
е свършил забавачница най-малко в Божествения свят.
(втори вариант)
Като вижда, че не може
да
се скрие, казва: „Ето ме." „Защо
си
се скрил?
(втори вариант)
Той от физическия свят трябва
да
има диплом от най-висшия университет, в духовния свят - от прогимназия, а от Божествения свят - най-малко от забавачница.
(втори вариант)
2.
Произход на правите мисли
,
ООК
, София, 8.3.1923г.,
Мислите на духовете се познават по широчината
си
, а човешките мисли – по своята плътност, т.е.
Ние всинца се стремим към Истината.
И всички трябва
да
се занимавате с онзи закон за правилното съпоставяне на нещата,
да
знаете как
да
ги съпоставяте в даден случай.
Един може
да
иска
да
стане силен, друг може
да
иска
да
стане учен, трети може
да
иска
да
стане богат, и т.н.
Представете
си
за пример, срещнете някой ваш приятел, този, с когото
си
симпатизирате, ще го погледнеш, ще му се усмихнеш.
Тогава питам: защо на едного ще
си
отворите очите, ще
си
вдигнете устните нагоре, ще се поусмихнете, а с другиго ще сте сериозен?
Може ли
да
заключите, че всеки, който ви срещне и ви се ухили насреща, ви обича, а който не ви се ухили, не ви обича?
У всинца ви трябва
да
има една благородна мисъл.
Имате ли тази благородна мисъл, ще имате разположение
да
мислите правилно.
И тази турска глава не можеш
да
я убедиш в противното.
Следователно, за
да
не се съблазняват от това, Мохамед е издал закон – жените
да
се покриват с покривала,
да
се не лъжат мъжете от усмивката им.
Да
кажем, вие сте художник, знаете изкуството за рисуване.
От тия криви съпоставяния на нещата в съвременното общество, па и във всички религиозни общества, произлизат всичките спорове.
Четката, платното, боите, всичко туй го виждаш и пипаш.
Работиш ден, два, три, десет и най-после тези бои, като ти въздействат, гледаш, станал
си
, разбъркаш ги, хвърляш четките, излезеш вън, не ти се работи, не искаш
да
рисуваш.
Всяка една дума
си
има определени вибрации.
След като е работил дълго време на физическото поле със своята четка, не иска
да
работи повече.
Те се определят тъй, както се определя до какъв размер може
да
достигне едно дърво.
За пример, ако вие произнесете известна дума, в даден случай с нея може
да
запалите целия свят.
Ако обича музиката, ще го видиш този художник, отворил
си
цигулката и почва
да
свири – ден, два, три, седмица, две и после гледаш затворил цигулката – не иска
да
рисува, не иска и
да
свири.
Всички подемат тази дума – война!
Иска
да
се моли, иска
да
мисли.
Приготовляват топове, пушки, коне, всичко това само от една дума.
След като се помоли един ден, два, седмица, две, у него се зароди желание пак
да
рисува.
Значи ако известни хора са известно уравнение, един сбор, имат известни интереси, разбират се, ако те са скачени, думата „война“ ще произведе един нов ефект.
Ще ви приведа една аналогия за ефекта, който произвежда произнасянето на една дума между хора, които имат нещо общо помежду
си
.
В нюйоркските пристанища има една канара, от която стотина кораби са загинали, и американското правителство, за
да
се избави от тия нещастия, трябвало
да
направи около 3 хиляди дупки, напълнили ги с динамит и ги свързали с жици.
Сега, към коя категория спада яденето?
Когато всичко било готово, поставили едно 6-годишно дете
да
натисне бутончето.
Значи думите са такива едни бутончета, свързани с такава една сила.
Вземаш яденето, разтвориш го и го пратиш навътре в организма
си
.
Някой път може
да
бутнеш някой бутон, но не става нищо.
Тогава искаш
да
вземеш някое цвете,
да
го помиришеш оттук-оттам, то е музиката, слушането.
Като се умориш, казваш: „И туй го не искам, чакай
да
се помоля“.
Българските майки, особено в селата, вие може
да
ги забележите, кажат нещо много лошо на сина, на дъщерята, че не изпълнили нещо.
Но молитвата нито я похващаш, нито може
да
я помиришеш, нея може само
да
я мислиш.
„Това или онова
да
стане.“ Някой път каже майката нещо подобно и няма
да
мине много време и това, което е казала, стане.
Този навик съществува даже и у хора, които влизат в духовни или религиозни общества.
Всяко нещо, което попипате, е човешко; всяко нещо, което миришете, е ангелско, а всяко нещо, за което
си
мислите, то е Божествено.
Следователно правата Божествена мисъл изисква човешкият ум
да
бъде буден.
Всеки процес е на мястото
си
.
Не бързай
да
произнесеш неразумна дума.
Не бързай
да
възприемеш една мисъл, която не
си
обсъдил, която не знаеш откъде иде.
Защото онзи, който не рисува добре, той не свири добре и не може
да
се моли добре.
Всяка една мисъл, каквато и
да
е, търси нейния произход и ако е Божествена мисъл, тя винаги носи светлина.
Ако произтича от ангелите, тази мисъл всякога носи със
себе
си
топлина; пък ако произтича от хората, от човека като колективно същество – носи добрина.
–
Да
мисли право.
Мисълта трябва
да
бъде светла, топла и добра.
Такава трябва
да
бъде мисълта към Бога, към възвишеното.
Всичките плодове са образувани само от действието и въздействието на светлината и топлината.
Тия са трите процеса, които ученикът трябва
да
има.
Разгледан човекът тъй, както е построен в своя сегашен организъм, той е създаден от светлина и топлина.
Премахнете топлината и светлината, от него няма
да
остане нищо.
За тия сили се иска музикалност.
И тъй, всяка мисъл, за
да
бъде права, трябва
да
има три качества.
За
да
дойде една мисъл и
да
я приложиш в живота, трябва
да
имаш светлина, трябва
да
бъдеш умен; при това трябва
да
имаш едно топло чувство, огън,
да
разтапяш всичко.
По своя първичен произход тя, първо, трябва
да
произтича от Бога –
да
бъде светла.
И при това твоята добродетел трябва
да
бъде силна като диамант.
Второ,
да
има Любов,
да
бъде топла и, най-после,
да
е минала през хората –
да
има добрина.
Никакъв гранит
да
не може
да
разпръсне тази сила.
Добри, топли и светли трябва
да
бъдете.
Тя е минала един цял кръг в своето развитие и може
да
се приложи в практическия живот.
Такива трябва
да
бъдат окултните ученици.
Една светла мисъл, която няма топлина, тя не може
да
се прояви.
Тогава аз лесно мога
да
ви позная добри ли сте, или не.
Три качества има мисълта, която може
да
се приложи: топлина, светлина и добрина.
Когото и
да
е от вас, в един месец мога
да
го позная дали е добър, или не.
Има ли ги, навсякъде може
да
се приложи.
Има опити, чрез които може
да
се познае.
И ако има известни идеи, които не може
да
се прилагат, причината е тази – липсва един от тези три елемента.
Дайте на вашето детенце една саксия с едно много хубаво, много деликатно цвете.
И вие, когато създадете една нова мисъл, не мислете, че вие сте я създали.
Дайте му наставления как
да
го полива и ще гледате какво ще стане със саксията за един месец.
От това ще знаете какво е вашето детенце – дъщеря или син.
В един месец отгоре наблюдавайте го, това ще определи неговия характер.
В едно американско дружество дадоха 25,000 долара на онзи, който каже една нова мисъл.
Гледайте как ще постъпи с цветето.
И още не се е явил човекът, който е казал една нова мисъл, която
да
не е казана от никого досега.
Най-първо, ще следите дали туй дете ще изчисти саксията, дали ще я полива навреме, дали ще ходи
да
къса листата му или ще бъде внимателно.
Американците дават големи премии за една нова мисъл.
Наблюдавайте всичките негови прояви и по това ще знаете какво се крие в душата му.
Всичко това са само съчетания, само пермутации, което правят някои музиканти – имат
си
тефтерчета, правила, според които се съчиняват песните.
Най-важните мотиви те
си
ги имат в тефтерчето.
Може
да
е ангелче, може и
да
не е ангелче.
Не мислете, че всяко нещо, което ние сме създали, е хубаво.
Извади тефтерчето
си
, оттук-оттам, направи една комбинация.
Има много наши творения, които трябва
да
ги преобразим.
Не трябва
да
мислим, че като е излязло от нас, е добро.
И като гледам съвременната музика, от която се възхищават, тоновете са тъй неестествено съпоставени, че не прилича на музика.
Ако дойде един ангел, който разбира окултната музика, и слуша някой ваш концерт, той ще се чуди как е могло хората
да
бъдат тъй гениални,
да
изопачат туй хубаво изкуство!
Най-първо, музикантът, за
да
създаде каква
да
е песен, трябва
да
има една светла, топла и добра мисъл и тогава
да
почне
да
мисли право.
Вие
си
казвате: „Понеже аз мисля, аз съм ученик“, вие мислите, че всяко нещо, което мине през вашия ум, трябва
да
е вярно.
Той трябва
да
има тия три качества на мисълта
си
и тогава може
да
бъде музикант, иначе не може
да
бъде музикант.
Всяка една мисъл, за
да
бъде вярна, трябва
да
има, както ви казах, три необходими качества.
Сега и вие, които живеете на земята, искате
да
подобрите живота
си
.
Три качества трябва
да
има мисълта ви, ако искате
да
бъдете ученици и невидимият свят
да
ви съдейства.
Може
да
го подобрите, но трябва
да
знаете как
да
съпоставите вашите мисли.
Трябва
да
имате уважение пред тия три качества.
Когато един човек действа справедливо, то, като се обърне към Бога, Той знае, че тази саксия се е променила и отвън.
Аз ще ви представя тази вечер една картина на съмнението, картина, която не сте виждали, нито слушали.
Като я погледне Господ, повдигне
си
очите и казва: „Дайте му и друга“.
Явява се съмнението в камарата на човешките мисли и способности и казва: „Господа, в тази държава право няма“.
Но като види, че саксията е оцапана, листата – окъсани, казва: „Нищо не давайте на това дете“.
Мислите ли, че Господ, като дойде и погледне в твоето сърце, няма
да
види всичко?
“ Съвестта доказва, че тя само правото носи.
– Аз ще се спретна
да
чистя сърцето ти.
Ти трябва
да
кажеш: „Дай ми, Господи, чисто сърце!
“ Ами че като развалим сърцето
си
, тогава ли трябва
да
го дадем на Господа?
Не, сърцето, което ни е дадено, трябва
да
го пазим.
Нашият ум, нашата воля, това са сили, дадени ни, и ние трябва
да
ги пазим.
Силният човек може
да
стане слаб.
Не, господа, тази работа аз я нареждам, с тази работа аз се занимавам“.
И човекът, който има сърце, може
да
му се вземе сърцето.
И след като се изредят всички членове в камарата, съмнението каже: „Признавам ви, господа, правата, но аз оставам при особено мнение“.
Умът ти може
да
се вземе и ще станеш безумен.
Тогава питам туй съмнение, което оспорва дали има право, или не.
Право има в света, милосърдие има, любов към Бога има, вяра има, всичко има в света.
Следователно волята ти е дадена, няма
да
злоупотребиш с нея; сърцето ти е дадено, няма
да
злоупотребиш с него; умът ти е даден, няма
да
злоупотребиш с него.
И тогава, когато Бог види, че вие действате правилно, Той ще каже: „Давам ти сега
да
владееш над 10 града, този ум е твой, туй сърце е твое и тази воля е твоя, и ти ще станеш господар на положението“.
Когато вие съпоставите две несъвместими идеи, при туй съотношение може
да
се зароди съмнението.
И вие, като ученици, главната цел, която сега имате в живота, е
да
станете господари на вашия ум, на вашето сърце и на вашата воля, но знаете ли в какъв смисъл господари?
Когато две идеи не са поставени на тяхното място, ражда се съмнението.
За пример, може ли вие
да
създадете условия за приятелство между един охлюв и една птица?
Можете ли
да
ги съпоставите?
Аз ви дадох няколко съществени мисли, върху които ще се спирате.
После, може ли
да
съпоставите една риба вътре в океана и една пчела?
Когато няма какво
да
мислите или какво
да
правите, спирайте се върху общите работи.
Да
кажем за пример, че съчинявате следното: залюбили се рибата и пчелата, но така се залюбили, че сърцето на рибата почнало тъй
да
трепти, че рибата подскачала във водата.
Спирайте се върху тия характеристики, които хвърлих: каква трябва
да
бъде мисълта.
И всичките сегашни наши размишления, спорове, дали в света съществува право или криво, мязат все на този род философски размишления – пчелата и рибата се залюбили и любовта на рибата към пчелата била толкова голяма, че от любов тя скачала във водата.
За един месец имахте едно упражнение,
да
намерите тази черна точка.
„Съмнявам се дали тази работа е направена добре.“ Ще погледна и ако намеря, че всичките части са така на място и работата е добре направена, съмнението изчезва.
Аз ще определя кои от вас ще може
да
изпълнят туй упражнение.
Психологически съмнението произлиза от факта, че виждаме какво работата ни не е завършена.
Аз ще направя сега един много сложен опит, без
да
знаете упражнението.
Някой път се съмнявате в чувствата
си
.
Колцина от вас сте готови абсолютно
да
кажете в
себе
си
, че сте готови до го изпълните, ако ще земята
да
се обърне с главата надолу.
Казваш: „Обичам този човек“, но като се върнеш вечерта, вземеш
да
се съмняваш.
Кажеш
си
: „Дали го обичам?
Едно упражнение ще ви дам и ще го правите без никакво съмнение.
Няма
да
философствате
да
кажете: „По друг начин не може ли?
Пипнал
си
се на слабото място, казваш
си
: „Ако този, когото обичам, ми поиска 10,000 лева, мога ли
да
му дам?
“ Отговаряш
си
: „Не съм готов“.
Значи любовта ти не е още силна.
Отправете мисълта
си
нагоре за една минута.
Казва: „Нали ме обичаш, продай ми този кон, или дай ми това цвете от градинката
си
!
“ Някой път онези, които обичат, искат всичко и ако не им дадете веднага, сърдят се.
От сръднята на влюбен човек
да
те е страх.
Лявата ръка ще поставите отзад, в средата на гърба, с вътрешната страна навън, а дясната ръка отпред, на слънчевия възел, с вътрешната страна на възела.
Тъй,
да
се чувствате в спокойно състояние и мислено ще кажете: „Бог е светлина“.
Да
те е страх от сръднята на невежия човек и от сръднята на добрия човек.
Ако го изговорите с думи, всичко ще развалите.
Сега тия мисли са необходими за самите вас, защото вие не може
да
измените външната форма на Божествения свят.
Ние можем
да
изменим само своя живот.
И най-после, кажете мислено: „Всичките човеци са добрина“.
Имаш едно весело разположение, свеж
си
, дойде някой, разгневи те, веднага лицето ти се измени, потъмнее.
Няма
да
говорите, никаква дума няма
да
произнасяте, а само ще
си
мислите: светлина, топлина и добрина.
И ти дълго време мислиш какво
да
му направиш.
Представете
си
, този човек, който ви е разгневил, утре вземе експреса и излезе от България, отиде в Америка.
И най-после, заблуждението се крие в туй: ние мислим, че някой човек може
да
ни обиди.
Всъщност, философски казано, никой не може
да
ни обиди.
Като кажете „аз“, няма
да
се спирате
да
кажете: „А-а“,
да
се погордееш.
Ако ние сме умни, никой не може
да
ни обиди.
Аз мога
да
бъда толкова внимателен, че никой
да
не може
да
ме обиди.
Ако искате
да
избегнете думата „аз“, кажете „Моята душа е добрина“ – има същия резултат.
Пък ако не съм внимателен, мнозина от вас може
да
ме обидят.
Но в думата „аз“ има една опасност – може
да
роди гордост.
Има много болни, които дават такъв ритник на хирурга, че той пада на гърба
си
и казва: „Тази упойка не беше хубаво сложена“.
Болният трябва хубаво
да
заспи и тогава
да
направиш операцията.
Така трябва
да
се постъпва и по отношение на вътрешното човешко естество.
В нас има низши чувства и мисли, които трябва
да
приспивате, за
да
може
да
разсъждавате и чувствате правилно.
Туй упражнение ще правите вечерно време, когато
си
лягате.
Всяко едно чувство, всяка една мисъл във вас трябва
да
бъдат чисти.
Когато разрешавате някой велик въпрос, всички странични мисли трябва
да
ги пратите като децата в леглото.
През нощта може
да
дойдат сънища
да
ви плашат, не се смущавайте.
Майките, които искат
да
точат нещо или
да
свършат някоя важна работа, казват на децата: „Ха, мама, всички в леглото“.
Ако тези деца останат около майка
си
, ще пречат.
(– „
Да
.“)
Тя крие тази своя мисъл, иска те
да
не знаят.
Иска
да
ги изненада.
Туй правило, като го приложите в
себе
си
, ще видите, че работи отлично.
И тъй, първо ще приспиш всички ония мисли, които са от детински произход, и тогава ще станеш
да
точиш баницата.
Но остане ли една твоя детинска мисъл незаспала, тя ще бута тук, там и ще развали всичката твоя работа.
Сега всички вие може
да
проверите това.
И тъй, всички ония прави мисли са мисли, които творят.
Сега вие нали се готвите
да
бъдете ученици на окултната Школа?
Всеки един от вас трябва
да
е преживял съмнението.
Страхува се само слабият човек, а силният не се страхува.
Не, че страхът не е полезен, той е полезен в Природата.
Такъв човек, у когото е развито туй чувство, погледне положението, каже: „Господа, еди-коя
си
греда на моста, 15-а или 16-а, не е добре скачена“.
Отидеш там и видиш, че действително тази греда не е добре скачена.
Има деца, които отидат на някоя чужда врата, натиснат звънеца и после бягат.
Ти пък толкова
си
се изплашил, че от страх все звънеца чуваш.
Не че вие ще разрешите въпроса за влиянието на планетите, но като мислите върху този предмет, ще ви дойдат нови мисли.
За
да
може
да
напишете една мисъл, през колко процеса трябва
да
мине тя!
Еди-коя
си
врата ще я поправиш и няма
да
чуваш звънеца.
Първо, трябва
да
създадете нейната форма, дълго време ще мислите; след като създадете тази форма, трябва
да
я обикнете.
Вратата ви не е затворена, а трябва
да
се тури на мястото.
След като я обикнете, ще се роди у вас желание
да
я изразите, т.е.
волята ще дойде: ще седнете и ще почнете
да
пишете.
А тази предпазливост може
да
се превърне на съмнение.
През три процеса трябва
да
мине една мисъл, за
да
се изрази: мислене, чувстване и писане.
След като направиш нещо, може
да
се съмняваш дали
си
го направил.
В Природата съществуват първични типове, или първични форми, по които съвременната мисъл се гради, т.е.
Това е най-красивият живот.
След като напуснете земята, като отидете за другия свят, най-красивото, което ще носите, то е името – ученик на Божествената Школа!
Първият в света, който е почнал
да
мисли, е Бог.
В този свят няма
да
отидеш като някой
си
господин, граф, няма
да
минеш за госпожа или госпожица.
Или, тъй
да
кажем, в началото на Битието Той е проектирал една своя мисъл и тази мисъл е възприета от всички окръжаващи Го същества, които влизат вътре в Божествения свят.
Там не искат за госпожи и госпожици и
да
знаят, нито мислят.
Те възприемат тази мисъл и почват
да
я пращат в по-долните светове.
В онзи свят ще носиш само торбичката
си
с книжчиците
си
.
Следователно мислите, които имаме, от какъвто и характер
да
са, тия мисли са дошли от другаде.
„Какъв
си
?
Сега, ако ние употребяваме думата „любов“ тъй, както е в български или английски език, първото нещо, което ще влезе в ума ви, то е ще имате едно изопачаване на Любовта, няма
да
помислите за онази същинска любов, но ще помислите за известна нейна форма.
“ Който тук на земята е свършил всички науки и е станал професор, в духовния свят между ангелите го приемат за кандидат на прогимназията.
Като кажете „любов“, вие ще
си
представите две величини или две числа – 1+2, и ще кажете 1+2=3, тъй е аритметически.
След като свърши прогимназия в духовния свят, ученикът влиза в Божествения свят и там става кандидат за забавачницата.
Представете
си
сега какви трябва
да
бъдат учените хора на Божествения свят!
Ако тук, в човешкия свят, най-гениалният ум няма вече какво
да
учи, изучил е всички науки, ангелите го приемат, дават му почетно място като ученик на прогимназията.
А в Божествения свят го приемат като кандидат за забавачницата.
Ако събирането на двама млади означава любов, тогава ако съберете два камъка на едно място, може ли
да
се залюбят?
Или ако съберете два цвята или две зелки, или два картофа един до друг, може ли
да
се залюбят?
Ще кажете: „Аз
да
бъда в Божествения свят в забавачницата!
“ Представете
си
какви са мерките за знание!
Не че туй знание, което имате, е нищо, но даваме ви само съотношение.
Всичко това не значи, че в Божествения свят има такива забавачници, но като влезнеш в Божествения свят, ще кажеш: „Аз не зная нищо“, т.е.
Ние схващаме нещо като любов, но то не може
да
се изрази.
казано в положителен смисъл – от сега нататък има какво
да
се учи!
Значи, всичкото знание, което имаме сега, може
да
го приложим,
да
го разучим Аз привеждам тия мисли за едно вътрешно смирение,
да
знаете, че животът е един вечен процес на самоусъвършенстване – процес вечен, безконечен.
Аз ще ви задам и трета тема: „Първата съзнателна мисъл, която се явила в човешкия живот“.
Там именно е и благото на човека, че вечно ще се развивате, няма
да
има време, когато
да
кажете, че няма какво
да
учите.
Все ще има нещо хубаво
да
научите.
Следователно всички мисли, които произтичат от Бога, от първия извор, са прави мисли, в които абсолютно няма никакъв дефект.
Всякога ще има
да
учите.
То е хубавото, че има какво
да
учите.
Все ще има нещо ново
да
научите.
Онези от вас, които са готови, трябва
да
почнете
да
работите.
За
да
може
да
разберете една права мисъл, непременно Бог трябва
да
ви е очукал – трябва
да
имате тази Божествена светлина.
И аз бих желал сега всички онези от вас, които се готвите за ученици, може
да
бъдете вече ученици.
Той мисли, а всички ние мислим по отражение на тази Божествена мисъл.
Ученичество по благодат не се дава.
Бог съпоставя две живи същества в съотношение
да
възприемат тия Божествени мисли.
По благодат може
да
те приемат в училището, но ученичеството е по достойнство.
Достойният може
да
бъде ученик.
Ученикът се отличава с едно качество: у него, в характера му трябва
да
има благородство.
Той трябва
да
има съзнанието, че е ученик, и като влезе в училището,
да
знае, че
си
е научил хубаво уроците по всичките предмети, които има.
Вие не вниквате в един млад момък,
да
видите каква е неговата мисъл, какво е неговото сърце и неговата воля, но вие се влияете от неговата външност, колко е висок, снажен ли е, здрав ли е, богат ли е, има ли доход, може ли
да
говори, много
да
се хвали и тем подобни.
Всичките предмети, които му се дават, трябва
да
се учат, и никога ученикът не трябва
да
каже: „Този предмет е мъчен за мен“.
Всичко може
да
учите.
Казвате: „Отгде
да
знаем дали е умен, или не?
Мъчни са само тия неща, които не искате
да
учите.
Височината е създадена от мисълта, широчината е създадена от сърцето, а дебелината е създадена от волята.
И тъй, първото нещо сега за вас, учениците, е
да
имате благородство.
Туй няма какво
да
ви препятства във вашия живот.
Да
кажем, че той е висок 175 сантиметра, значи умът му е равен на 175 сантиметра.
Сърцето му е равно на широчината – вие може
да
вземете широчина на гърдите.
“ Като изтече срокът ви, ще
си
излезете.
За всяко едно тяло, на когото и
да
е, от невидимия свят дават материал за 120 години, то е крайният период за сега.
Математически вие може
да
извадите една формула какъв е умът, какво е сърцето и каква е волята на един човек.
Някои ще бъдат в тази стая до 60, 70, 80 години.
И турците имат една специална поговорка, но ако вие не може
да
дадете правилен превод, ще извадите едно криво заключение.
В тази къща може
да
бъдете най-много 120 години и след това ще я напуснете и ще
си
излезете.
Късите хора са беля на Бога.
Едно нещо трябва
да
научите.
Всеки един от вас трябва
да
знае следното: Мисълта му трябва
да
бъде светла, трябва
да
бъде топла, трябва
да
бъде добра.
Разбира се, сега може
да
се зададе въпросът коя е причината, че някои хора са високи, а други – къси?
Късото, то е закон на израждане, но само тогава, когато всичките части на човешкото тяло са несъразмерни.
Това показва, че в мислите, желанията и волята е настъпила една дисхармония и оттогава човек е почнал
да
се деформира.
Има ли той една такава мисъл, всичките му мисли ще бъдат такива.
В израждането
си
човек е почнал
да
става дребен, а пък когато идеите царуват, човек почва
да
расте.
Сега вие може
да
ми зададете този въпрос: „Еди-кого
си
може ли
да
обичаме?
Статистически данни показват, че в Англия откак жените почнали
да
работят за добиване граждански права както мъжете, те са израснали на височина, с 5 сантиметра са станали по-високи.
Следователно правите мисли, Божествените мисли дават растеж на човека.
Доброто в света може ли
да
не се обича?
Любовта може ли
да
не се люби?
Правите мисли на духовете дават широчина на човешкия организъм, те засягат сърцето.
Истината може ли
да
не се възприема?
А правите мисли на човешките духове, те създават неговата дебелина, неговата плътност.
Истината всички я възприемат – и от едната ложа, и от другата ложа.
По туй ще познаете една Божествена мисъл, тя трябва
да
има дължина, т.е.
Само че едните
си
служат с Истината по един начин, а другите – по по-друг начин.
3.
Видѣхме Господа / Видяхме Господа
,
НБ
, София, 11.3.1923г.,
Сега ни най-малко не засягамъ
да
кажа, че Православната църква е лоша или, че Евангелската църква е лоша или, че Католическата църква е лоша.
Тогава се яви спиритизма въ свѣта, започнаха
да
чукатъ маси.
Казвамъ, че тѣ, нѣматъ общъ баща, не може
да
живѣятъ.
Христосъ казва: „Видишъ, маситѣ сте видѣли, значи материалисти сте, вашитѣ каси не сѫ отворени“.
Другъ принципъ трѣбва
да
иматъ.
И съ тия маси хиляди хора повѣрваха, че има задгробенъ животъ.
Ако, тѣ, действително, обичаха Христа, защо
да
се не съгласятъ тия попове, всичкитѣ епископи и проповѣдници на евангелската църква?
После тука православнитѣ защо не можаха
да
се споразумеятъ досега, какво ги е спирало, я
да
ми кажатъ, какво ги е спирало?
Ама не само, когато говорятъ
да
казватъ: „Слава Богу.“ А, днесъ овцитѣ започнаха
да
мислятъ повече отъ овчаритѣ.
Напримѣръ, кой ще обясни факта: мѫжъ, който обича жена
си
, който билъ готовъ
да
се жертва за нея, щомъ се ожени, въ неговото сърдце се роди ревность.
„Видѣхме Господа“.
И азъ вѣрвамъ, че всеки единъ отъ васъ може
да
го види.
Той ще внесе Любовь, Мѫдрость, Той ще внесе Истина, ще внесе този розовиятъ цвятъ, и тогава сърдцето затуптява, животътъ ви ще се осмисли, ще внесе свѣтлина, много въпроси ще се разрѣшатъ.
Единъ евангелски проповѣдникъ се качи
да
проповѣдва, ама му треперятъ гащитѣ, че не може
да
каже истината.
Тази ревность, произтича отъ факта, тукъ е събрана енергия, която не може
да
оползотвори, и слѣдователно, тази енергия произвѣжда ревность.
Да
се не опасяваме отъ мѫчнотиитѣ въ живота.
Той ще рѣче
да
каже нѣкоя истина, но като я каже, нѣкои отъ тия величини на църквата ще го погледне, ще се втрещи, и той ще
си
измени мнението.
Всичкитѣ центрове, или умоветѣ на всичкитѣ хора не сѫ еднакво развити, при разнитѣ култури при който сме живѣли.
И всички трѣбва
да
си
подадетѣ рѫка и
да
мислитѣ добро единъ за другъ.
Азъ ще ви привѣда единъ фактъ.
Тукъ въ България имаме единъ виденъ евангелски проповѣдникъ, нѣма
да
кажа името му – то е фактъ.
Не, съ милиони години той е живѣлъ, и въ своитѣ различни сѫществувания е идвалъ въ разни влияния, и всичкитѣ тия влияния сѫ оставили свои отенъци и когато дойде на земята, всичкитѣ тия отенъци се проявяватъ въ неговия характеръ, т.е.
– Азъ мисля едно нещо: прѣдставетѣ
си
на единъ топъ, проектирана една игла, но тя е толкозъ твърда, че азъ увѣличавамъ чрѣзъ нагряване топлината на тази игла на десеть хиляди, двадесеть, петдесеть хиляди, на тридесеть и петь милиона градуса топлина на тази губерка.
Тогава питамъ: Ако цѣла артилерия биха започнали
да
хвърлятъ върху тази губерка, мислите ли, че нѣкое ядро би достигнало до върха ѝ, до върха на тази игла?
Той разправя за една своя опитность, когато билъ въ Америка, повикватъ го
да
говори въ едно многолюдно събрание.
– Нито едно ядро нѣма
да
достигне до моята игла.
Излѣзохъ, казва, на амвона въодушевенъ, но отъ гдѣ се намѣри една жена съ черни очила, като ме погледна, азъ забравихъ всичко, и най-послѣ съ всичкото
си
величие слѣзохъ отъ амвона.
И на тази губерка азъ така съмъ увѣличилъ топлината, че всичкитѣ мисли на владици, попове, тамъ ще се разтопятъ, всичкитѣ лоши мисли ще се стопятъ, а всичкитѣ добри мисли ще дойдатъ до иглата, и трѣбва, ще образуватъ едно ново ядро на онова новото поколение, на възвишенитѣ хора.
Въ всѣка една църква
си
има една жена съ черни очила, и като погледне свещеника, проповѣдника, тѣ се смразяватъ, каквото има
да
кажатъ, не го казватъ.
И кой какъ те срещне, казва: „Азъ съмъ твой братъ, който може
да
се жертвува заради тебѣ“.
И казватъ: врѣмето не позволява, човѣкъ трѣбва
да
бѫде уменъ,
да
пази своитѣ интереси, защото има жена, дѣца и т.н.
Единъ момъкъ на новата култура, като срещне една млада сестра въ гората, която се е изгубила, ще я вземе и тя ще му благодари.
Противъ туй нѣмамъ нищо, но въпросътъ е, че трѣбва
да
се каже истината, но
да
се каже истината!
Тѣ сѫ сили, набрани, който не може
да
се използуватъ.
Онази жива истина, която може
да
създаде една философска мисъль вѫтрѣ въ насъ, едно благородно желание и едно благородно дѣйствие, вѫтрѣ въ нашата воля.
Той ще я вземе, ще ѝ услужи въ всичкитѣ мѫчнотии.
Ако вие днесъ извикате тия тритѣ клона на христианската църква и
да
кажете: „Вие, Господа, видѣли ли сте го?
Онзи старъ човѣкъ, който има ниви и нѣма кому
да
ги остави, и той се обезнадеждва, нѣма никой при него, баба му стара, той старъ, нѣма кой
да
го гледа, той се обезсърдчава, значи нѣма кому
да
завѣри своето богатство, значи нѣма кой
да
го замѣсти и продължи работата.
“ Всички тия правовѣрни ще кажатъ: „Господа, никой не може
да
го види“.
Нѣкой казва: може
да
нѣма пари, затуй се обезнадеждва.
Бихъ желалъ, вие всичкитѣ такива братя
да
бѫдете.
Но, може
да
има пари, и пакъ
да
се обезнадежди.
Не
да
се обезчестявате,
да
се открадвате единъ другъ, но
да
живѣете единъ за друг, не по насилия, но по любовь.
„Господа досега никой не го е видѣлъ“.
„Видѣхме Господа“.
Туй е учението, което трѣбва
да
се приложи.
То може
да
се приложи, но воля се изисква отъ васъ.
Туй подразбира: „Видѣхме Господа“.
Може
да
се приложи тази любовь!
Тукъ ученицитѣ на Христа казватъ: „Видѣхме Господа“.
Принципъ, който подмладява, принципъ, който възкрѣсява, принципъ, който внася свѣтлина, принципъ, който внася топлина, всичко възвишено вѫтрѣ въ сърдцето.
Тома казва: такива работи не вѣрвамъ, азъ съмъ отъ онѣзи философи, разбирамъ реално нещата, което може
да
попипамъ съ чувствата
си
, моитѣ чувства, моятъ умъ
да
го провѣри.
„Видѣхме Господа.“ Кой отъ насъ не иска
да
го види?
Тия факти може
да
иматъ една илюзия въ васъ, както зная, вие не сте тъй здрави, имамъ причина
да
се съмнѣвамъ въ Петра, какво ще му вѣрвамъ, той три пѫти се отрѣче.
– Единъ философъ дойде, ходятъ при него
да
го видятъ, търсятъ го.
За всички свещеници, проповѣдници, които лъжатъ въ името Божие, за тѣхъ слѣдъ 10 години ще бѫде късно.
Умътъ не му е на мѣсто, какъ Петъръ ще ме убѣждава, че видѣлъ Господа, той три пѫти се отрѣче.
За всичкитѣ има извинение.
Господь ще извини всички други, но владици, попове, проповѣдници, и всички, които сѫ лъгали въ името Божие, нѣма
да
има прошка.
Той ще ме извини Иоанъ, но той е оставилъ дрехата
си
, той говори послѣ за любовь, но той остави дрехата
си
и казва се въ Писанието, че единъ отъ ученицитѣ, като го хванаха, остави дрехата
си
и избѣга.
Това той счита за една привилегия
да
има единъ разговоръ съ тия американски философи и поети.
Туй
да
го знаятъ!
И сега Петъръ и Иоанъ и други, когото и
да
хванешъ, все се оправдаватъ.
И всички ние въ свѣта искаме
да
имаме достъпъ до великитѣ хора.
А щомъ дойдемъ
да
кажемъ, че искаме
да
имаме достъпъ до Господа, вече ще кажемъ: Остави се отъ тия заблуждѣния.
Не трѣбва
да
се лъже.
Дали сѫ мохамедани, будисти, юдеи, християни, навсѣкѫдѣ отъ всички се изисква една чиста и възвишена мисъль.
Сега тѣ ще кажатъ: „Хайде, този
да
го махнемъ“.
Не може
да
го махнете.
Да
дойдешъ въ съприкосновѣние съ тази велика мѫдрость въ свѣта, отъ която всичката интелигенция произтича.
Физически опити, психологически опити, защото опити има не само съ пипане, има разни начини на изслѣдване на нещата.
Когато дойдемъ въ съприкосновение, нѣма
да
го видимъ въ неговото величие.
Кѫдѣто я насочи, въ който и народъ
да
я насочи, тя е опасна губерка, разбиратѣ ли?
По три начина трѣбва
да
се разбира свѣта.
Нѣкои въ църквата
си
прѣдставлѣватъ, че когато видатъ Господа, цѣлата земя ще блѣсне.
– И отъ дѣто мине, всичко ще стопи.
Азъ ще ви привѣда единъ примѣръ, азъ съмъ го привѣждалъ, той е слѣдующиятъ: Какъ е основанъ физическия свѣтъ?
И сега казватъ: Какво трѣбва
да
правимъ съ младото поколение?
Но вие, за
да
намѣритѣ Бога, трѣбва
да
го търсите въ най-малкитѣ неща.
– На туй младо поколение трѣбва
да
се даде любовь, трѣбва
да
му дадемъ любовь заедно съ мѫдрость; на туй младото поколение трѣбва
да
се дадатъ всичкитѣ условия
да
се развива.
Четкитѣ сѫ нещо, което вие може
да
попипате, боитѣ той ги размазва, платното може
да
пипате.
Бога може
да
го намѣритѣ само въ цвѣтята, въ изворитѣ, въ кристалитѣ и въ онази най-чиста материя, дѣто може
да
се прояви.
У тѣхъ има енергия, тѣ сѫ нови пъпки, които трѣбва
да
се разцъвнатъ.
Седи и мисли, взима
си
четката, разредява боитѣ и почва
да
цапа, день-два.
Даже въ нашитѣ съврѣменни мозъци не може
да
се прояви Господь.
Ще прѣмахнемъ всичкитѣ покривала.
Нѣкой казва: „Азъ видѣхъ Господа, въ мене Господь говори.“ Нѣма
да
се мине единъ, два деня, и виждашъ какъ Господь се е проявилъ, Азъ разбирамъ единъ човѣкъ, когато е видѣлъ Господа, Любовьта е почнала
да
се проявява въ неговия животъ, ще се преобрази, той е разбралъ законитѣ на природата и е разрѣшилъ всичкитѣ мъчнотии, нѣма
да
има мъчнотии за него.
Ще кажемъ на младитѣ: „Вървете“ – „Ще ви дадемъ потикъ!
Слѣдъ като работи, три, четири седмици, той се уморява и най-послѣ тия бои вѫтрѣ въ неговото обоняние произвѣждатъ такава реакция, че нему се отщява
да
работи, казва: Не искамъ
да
се занимавамъ.
“ – Тия млади
да
ги вмъкнемъ въ църквата –
да
ги научимъ на всичкитѣ заблуждѣния,
да
ги внесемъ въ политическия животъ –
да
ги развратимъ.
Започва
да
ходи.
Ако една жена е добила тази философия,
да
е видѣла Господа, ако имаше най-лошия мѫжъ, като види Господа, нейниятъ мѫжъ ще бѫде най-добриятъ.
Не, ние искаме младитѣ момци
да
останатъ девствѣни, и
да
се развиватъ подъ тази Божествена свѣтлина,
да
дадатъ най-хубавитѣ цвѣтя и плодове.
Може
да
е твоя портретъ, казвашъ: „Искамъ
да
нарисувашъ портрета ми, менъ ми трѣбва“.
– Мѫжътъ е лошъ, понеже, жената не може
да
му даде това, което той иска.
Тази поезия физически е равносилна съ яденето.
Единъ великъ моментъ има сега въ живота, не само
да
плачете,
да
мислите такива глупави работи.
Ако той е поетическа натура, и знае
да
свири, взима цигулката, почва
да
свири – день, два, три, седмица.
Да
цъвнете вѫтрѣ въ душата
си
, не търсете вашето спасение, въ това, въ онова – вѫтрѣ, вѫтрѣ го търсете, а не въ туй ваше тѣло.
Да
вземете сега и
да
изопачавате моитѣ мисли, и азъ
да
изопачавамъ вашитѣ, не.
Слѣдователно, Богъ извади жената отъ мѫжа, за
да
се развива, и тази жена трѣбва
да
дава своя десятъкъ на мѫжа а десятъкътъ, това е Любовьта.
Среща ме нѣкой: Какво искашъ
да
кажешъ като ме гледашъ въ очитѣ?
Може
да
направитѣ друго сравнение, ако му дадете едно цвете, той ще го помирише; самото мирисане не е нѣщо, което можешъ
да
го хванешъ като четката, слѣдователно, то спада къмъ духовния свѣтъ.
Жената може
да
се развива до толкова, доколкото се развива мѫжа, като единъ идеалъ.
– Азъ зная, нѣма никой отъ васъ
да
му не зная болкитѣ.
Срещна нѣкого, виждамъ, въ очитѣ му чета, че този човѣкъ е нещастенъ въ дома
си
, съ жена
си
не може
да
живѣе.
Но умори се съ свиренето, не му се свири, той иска
да
се уедини въ нѣкоя гора, въ нѣкоя стая
да
поживѣе и
да
се моли.
Почне ли
да
се мисли зле за мѫжа, тя унижава
себе
си
, а за мѫжа казва: „Петь пари не давамъ“.
Казвамъ: Братко, имамъ една рецепта, съ жена
си
утрѣ ще живѣешъ добре.
Хората, когато оздравѣятъ ставатъ мистици, искатъ
да
бѣгатъ отъ свѣта.
Но ако мислишъ за него, като за сѫщество съ умъ, сърдце и воля, отъ който ти
си
произлѣзла отъ миналото, ти му дължишъ.
– Рецепта имамъ, вземи
си
, отлична е.
Ти трѣбва
да
се повърнешъ
да
кажешъ: „На този мой мѫжъ азъ му дължа, и по правилата на Божественитѣ закони, ще му се издължа“. Какъ?
Всички сте недоволни, всички трѣбва
да
приложимъ Любовьта.
Молитвата е изразъ на всичкитѣ философски системи.
Учительтъ трѣбва
да
люби ученицитѣ
си
съ всичкото
си
сърдце, като
себе
си
.
Свещеникътъ трѣбва
да
люби своитѣ пасоми, но не както онзи свещеникъ, който яде кокошка въ дома, а вънъ
да
минава за благочестивъ, но той трѣбва
да
люби тия пасоми, не привидна любовь.
За
да
може единъ философъ
да
създаде една философска система, той трѣбва
да
се моли.
Трѣбва
да
имаме искреность, абсолютно никаква лъжа!
Ще му наготвишъ хубаво, ще му посвиришъ, ще му попѣешъ, сърдцето ще смирявашъ, послѣ ще философствувашъ, и най-послѣ като се качишъ въ причинния свѣтъ, на този мѫжъ съ любовь ще му дадешъ всичко, и той ще каже: „Азъ съмъ готовъ всичко
да
пожертвувамъ заради тебѣ“.
– Азъ не говоря за бѣлитѣ лъжи, въ нашата душа никаква лъжа не трѣбва
да
има.
„Видѣхме Господа“.
„Безъ тебѣ не мога
да
живѣя“ и пакъ коленичи прѣдъ нея.
Тава значи
да
видишъ Господа.
Азъ бихъ желалъ всички вие, който сте коленичили,
да
удържите вашитѣ чувства.
Питамъ, прѣди
да
се моли човѣкъ, не е ли свързанъ съ Бога?
“ –
Да
видишъ Господа.
– Смешно е, когато човѣкъ каже, че сега трѣбва
да
се свърже съ Бога, съ молитвата.
Като го видимъ – то е основата, ние ще се видимъ единъ другъ, ще се познаемъ, ще
си
дадемъ рѫка единъ на другъ.
Земята е широка, всичкитѣ може
да
живѣятъ, и ще живѣятъ разумно.
Когато работи човѣкъ, той се моли, Човѣкъ, който отпада, иска
да
разрѣши нѣкои въпросъ, той се моли.
Това не е молитва, не мислете, че Господь може
да
се лъже съ такова лицемѣрие!
Духовенство, учители, съдии, професори, философи, всички тѣ сѫ най-готови.
– Когато азъ дигамъ рѫцѣтѣ
си
къмъ Бога, моята каса трѣбва
да
бѫде изпразнена, моята глава
да
бѫде чиста, най-възвишени и свѣтли мисли
да
има въ ума ми, въ сърдцето ми.
Тѣ сѫ, които може
да
възприематъ туй новото учение,
да
дадатъ едно ново бѫдеще.
Сърдцето ми трѣбва
да
бѫде чисто отъ всички лоши желания, и волята ми
да
бѫде диамантена,
да
съмъ готовъ
да
служа на онзи възвишенъ, великъ идеалъ.
Проповѣдници на които умоветѣ не сѫ изкълчени, нека
да
мислятъ за църквата.
„Видѣхме Господа“.
Само тогава може
да
дигна рѫцѣтѣ
си
, а другото е лицемѣрие.
Ние не искаме
да
разрушимъ нито една църква, нѣма
да
считаме нито една еретична.
Туй е най-възвишеното, което може
да
даде потикъ на човѣка.
Не сте коленичили, защото азъ виждамъ, че вашитѣ каси не сѫ отворени.
Да
не мислите, че ние ще разрушимъ православната църква.
Разумно
да
се отворятъ.
Не, ние нито едно клонче нѣма
да
пипаме отъ нея.
Всѣки единъ отъ насъ трѣбва
да
знае по сѫщество какво прѣдставлява той.
И на богати и на сиромаси.
Но ние искаме
да
съградимъ нещо ново, ново, разбирате ли – какво значи нѣщо ново?
Азъ поддържамъ идеята, че народътъ е създаденъ за човѣка, а не човѣка за народа.
– Ще съградимъ, и нека дойдатъ послѣ
да
сравнимъ това старото, което е у тѣхъ и новото, което е въ насъ.
Народъ или човѣчество, то е едно условие, при което човѣшката душа може
да
се развива.
Не, че законътъ е законъ на насилие.
И въ музика и въ поезия, и въ обикновения животъ, въ кѫщи, въ ядене, въ пиене, въ всичко – градежъ носимъ въ всичко.
Човѣшката душа, човѣшкиятъ умъ, човѣшкиятъ духъ, човѣшката воля, това сѫ най-големитѣ елементи, съ които човѣкъ може
да
борави.
Ние ще оставимъ сегашния свѣтъ, нека
си
вардятъ своето, което иматъ, но ние ще направимъ единъ опитъ: има другъ начинъ за разрѣшение на въпроса.
Ще видимъ разликата между гъсеницата и пеперудата.
Народъ, човѣчество, това сѫ условия, при които ние трѣбва
да
се развиваме.
„Видѣхме Господа“.
Искашъ
да
нагрубишъ жена
си
, спри се и кажи: „Видѣлъ ли съмъ азъ Господа“?
– Ще кажемъ: Ако вие решитѣ като онази гъсеница
да
напуснете вашата лакомия,
да
напуснете вашитѣ заблуждѣния,
да
станете като насъ, и
да
приемете този вѫтрѣшенъ пашкулъ, ние ще ви приемемъ като братя.
– Условия, при които азъ живѣя, ще подобря тия условия, за
да
се подобри моя животъ.
„Видѣхме Господа“.
Азъ нѣма
да
пожертвувамъ
себе
си
за условията.
Сега онова, което е възвишено и благородно въ васъ, бѫдете смели и рѣшителни
да
го развиете.
– Мѫжътъ плаче, жената казва: „Той е баба, петь пари не давамъ“.
Туй, което е вложено въ васъ,
да
се не боите, вложете го, приложете го въ най-широка смисълъ.
И тогава ще идемъ въ църква
да
запалимъ една свѣщъ.
Нека
да
дадемъ единъ потикъ на любовь, на мѫдрость, и на истина въ този свѣтъ.
Тия души може
да
се сливатъ въ една душа.
Ако съмъ евангелистъ, ще цитирамъ Евангелието: „Богъ, толкозъ възлюби свѣта, че даде сина своего, единороднаго, за
да
не погинатъ“.
Може
да
ни костува живота.
Въ туй сливане сега всички взимате пакъ кривото разбиране.
Ако
си
мѫжъ, ти на жена
си
очисти ли сълзитѣ?
Да
, единъ животъ трѣбва
да
даде потикъ на този животъ.
Въ източната философия, всичкитѣ философи на изтока, и сега нѣкои казватъ, че Нирвана е самоунищожение, изчезване на всичкитѣ души.
И за онзи, който върви въ Бога, нѣма
да
изгуби живота
си
.
„Който изгуби живота
си
, за менъ, той ще го спечели“.
И това нѣкои го базиратъ на думитѣ на Гаутама Буда.
Казвате: „Много хубаво е това учение“, но ще се спрете: „Възможно ли е това нещо
да
бѫде“?
– Ето какво е казалъ Гаутама Буда, когато той е умиралъ: „Стани“, казва и „Влѣзъ въ Нирвана“ и „напусни тази форма изопачена, въ която толкозъ години
си
живѣлъ.
Влѣзъ въ своето величие, което прѣди врѣме
си
ималъ“.
Досега всички съмнения ми сѫ пратени.
Слѣдователно, сегашнитѣ хора трѣбва
да
ги учимъ, че тѣ иматъ по-високо произхождѣние.
Ти
си
такъвъ, но не се съмнявамъ.
– Възможно ли е,
да
слѣдваме това ново учение?
Азъ не мога
да
се съмнявамъ въ великото, въ възвишеното, въ туй, което живѣе вѫтрѣ въ мене, което живѣе въ всичкитѣ хора.
Не може
да
се съмнявамъ, нито въ моя Господь се съмнявамъ, нито въ вашия Господь.
За всички е възможно.
Сега, ако кажемъ, че единъ човѣкъ произхожда отъ Господа, ние ще разберемъ физически.
Азъ вѣрвамъ на
себе
си
тъй, както вѣрвамъ и на васъ.
Това сѫ най-малкитѣ опити, Нѣкои мислятъ
да
напуснатъ свѣта.
Може
да
имате ваши погрѣшки, то е другъ въпросъ.
Не напущане на свѣта, но трѣбва
да
се оправи този свѣтъ, и за оправянето на този свѣтъ трѣбватъ хора.
Казватъ на Тома: „Видѣхме Господа“.
Ако тия български духовници – виждамъ колко способни има между тѣхъ, между владицитѣ – колко способни хора има съ васъ – войнствени сѫ, генерали има между тѣхъ.
Прѣдставете
си
сега, че имате два крѫга, отъ единия крѫгъ периферията минава прѣзъ центъра на другия крѫгъ.
Но тази възлюблена само въ неговитѣ очи има смисълъ и други може
да
я виждатъ, никой не обръща внимание, но той като я види, неговото сърдце затреперва и казва: „Тя е смисълътъ на моя животъ“.
Тия два крѫга сѫ скачени, прѣсичане иматъ на двѣ мѣста.
И ако биха възприели новото учение, щѣха
да
се възобновятъ – животътъ имъ щѣше
да
има смисълъ.
Да
допуснемъ сега положителната страна, че въ единия центъръ на единия има приливъ отъ центъра къмъ периферията, но щомъ дойде до крайния предѣлъ, тя влиза въ центъра на втория крѫгъ, въ който приливътъ е отъ периферията къмъ центъра.
Сега виждамъ опасность.
Казватъ: „Църквата се руши, нашиятъ народъ отпада“.
Енергията се напластява, напластява и тогава започватъ
да
ставатъ извѣстни взривове.
Вие Господа ли ще слушате или вашитѣ владици и попове?
– Не отвлѣчено, ще ви кажа: Ако послушате Господа – единъ опитъ ще направимъ.
–
Да
кажемъ, че нѣкой човѣкъ има чувство за самоуважение, но той става толкова честолюбивъ, че иска всички само за него
да
говорятъ.
Ето какъвъ ще бѫде опита: ако вие послушате Господа, нивитѣ ви ще родятъ десеть пѫти повече, отколкото по-рано, лозята толкозъ плодъ ще иматъ, че нѣма
да
можете
да
го наберете, ще имате такова изобилие, че нѣма
да
можете
да
го приберете.
Като напише книга, иска за него
да
говорятъ.
Вие ще бѫдете единъ щастливъ народъ, и лѣкари, и учители, и всинца ще бѫдете щастливи, а пъкъ, ако слушате вашитѣ владици и попове, каквото сѣете, едва семето ще излезе, па и грозде нѣма
да
се роди.
– Въ такава една бесѣда, като се говори, всѣки защищава своето положение.
Ние може
да
имаме единъ приятель, който
да
оцени, нашата философска мисъль – това е достатъчно.
Въ свѣта всичко и единъ, е едно и сѫщо нещо.
И всички ще сте братя помежду
си
, ще работите по братски.
И онзи, който е най-достоенъ
да
работи най-много – нѣма
да
го заставимъ на сила, а по любовь.
Вие защищаватѣ интереситѣ, вие не сте се поставили въ единъ великъ принципъ.
Този братъ, който дойде на лозето, ще му дадемъ най-голѣмата мотика, ралото или плуга, съ четири чифта волове.
Вие не заставате на положението, въ васъ религията
да
бѫде Любовьта.
Всичко тъй
да
върви.
Защото, ако въ основата на всѣка религия не седи Любовьта, не тази ограничена любовь на младия момъкъ, не тази ограничена любовь на майката, защото и любовьта на майката е ограничена, не любовьта на брата, не на свещеника, не любовьта на светията, не любовьта и на ангела, но Любовьта на Бога, която обвзѣма и обхваща всичко, и
да
чувствувашъ, че ти живѣешъ въ всичко, и всичко живѣе въ тебѣ,
да
чувствувашъ, че всичко е частъ отъ тебѣ и ти частъ отъ всичко.
Въ такова едно състояние, кѫдѣто и
да
си
, може
да
го провѣритѣ.
Ако нѣкой отъ васъ иска
да
направи опитъ, вие може
да
се намиратѣ въ Индия, между най-свирепитѣ животни, ако вие може
да
придобиетѣ туй състояние въ васъ, змията като дойде при тебѣ, ще се покачи по тебъ, ще те поглади съ езика
си
, нѣма
да
го забие, ще се покачи по врата ти, ако не
си
страхливъ, ще слезе и ще каже: Разбираме се сега, защото и ти и азъ живѣемъ въ тази любовь, която ни дава животъ.
За
да
имате благословѣние вѫтрѣ, въ
себе
си
, вашиятъ умъ трѣбва
да
има свѣтлина, сърдцето ви трѣбва
да
има топлина, волята ви трѣбва
да
има сила.
Ако онзи, който има тази Любовь, срещне единъ тигъръ, нѣма
да
го закачи,
да
го разкъса; този тигъръ ще се приближи, ще клекне, ще се сниши, ще започне
да
го ближе, той ще го поглади.
Трѣбва
да
вѣрваме въ душата
си
, трѣбва
да
вѣрваме въ духа
си
.
Дали е тигъръ, лъвъ или мечка, всички, ако иматѣ любовь – тия свирепи животни може
да
ги укротите.
Ние може
да
знаемъ какво е невидимото.
Трѣбва
да
се приложи туй учение.
Може
да
направитѣ опитъ.
Ние разправяме за единъ свѣтъ, който може сега
да
опитаме.
Туй учение може
да
го приложите.
Азъ бихъ желалъ нѣкои религиозни хора
да
направятъ този опитъ, и тогава
да
ми кажатъ, че имаме религия.
Приложете го, и кажете: „Видѣхме Господа“.
Докато нѣматъ този опитъ,
да
не казватъ „ние сме религиозни“.
Какъ ще кажемъ какво е сѫществуването на единъ човѣкъ безъ
да
има нѣкаква форма.
Ама ще кажатъ Православнитѣ: „Вѣрно, но тѣ не сѫ правовѣрни, нѣма
да
се спасятъ“.
Ами вие съ Господа били ли сте,
да
знаете кой ще се спаси.
Ако тази интелигентность произтича отъ една иерархия по-низка, една малка синина се забѣлѣзва въ тази аура, ако е още по-низка, ще забѣлѣжитѣ една жълтина, която е емблема на човѣшкия умъ.
– „Ти ще идешъ, съ тебѣ ще дойде брата ти Ааронъ.“ Бихъ желалъ всички
да
видите Господа.
Чудни сѫ, като казватъ, еди кой
си
ще бѫде спасенъ, при Господа.
За всичко може
да
се съмнѣвамъ, но вие ще видите Господа.
Ще видимъ въ човѣшкото сърдце една розова краска, много приятна, толкозъ нежна, толкозъ приятна, и отъ тази топлина излиза тази розова краска – отъ нея излизатъ извѣстни вълни, които ни засѣгатъ, даватъ ни вдъхновѣние.
Всинца ще говоримъ на разбранъ езикъ.
Да
кажемъ единъ ясновидецъ гледа нѣкой човѣкъ, той ще види свѣтлина.
Този розовъ цвѣтъ и този бѣлъ цвѣтъ, а между тѣхъ сѫ наредѣни всичкитѣ други цвѣтове.
– Вие нѣкой пѫть срещали ли сте Христа
да
искате
да
ви разясни,
да
кажете: „Учителю, прѣди 2,000 години ти
си
говорилъ, ще бѫдешъ тъй добъръ, тамъ има нѣкои изречения, които
си
казалъ,
да
ни ги кажешъ,
да
ни ги разяснишъ“.
Виждането, това е качество на ума.
А, тукъ, въ Негово име, като лъжемъ и вършимъ всичкитѣ прѣстѫпления, не го закачаме?
Азъ взимамъ думата виждане не въ обикновена смисъль.
– Азъ питамъ, искамъ
да
задамъ единъ въпросъ
да
ми обѣсните: Туй е прѣстѫпление, а въ Негово име
да
вършимъ прѣстѫпления не е.
– Този човѣкъ като го глѣдашъ, ще кажешъ, той е уменъ.
Съврѣменния човѣшки езикъ се е изродилъ въ много отношения и трѣбва
да
се зароди пакъ наново въ нови отношения.
Азъ бихъ прѣдпочелъ
да
задамъ на Христа сто въпроса, отколкото
да
извърша едно такова прѣстѫпление.
Тукъ, когато нѣкой иска
да
лъже, или нѣма
да
изпълни своето обѣщание, или нещо друго, но не може
да
се скрие.
Такова израждане на думитѣ има въ български езикъ.
„
Да
видимъ Господа“, значи
да
го любимъ.
Но азъ ще ви приведа една дума на английски езикъ.
Ние може
да
видимъ нѣкого само, когато го любимъ.
Той глѣда на земята „азъ ти давамъ една задача“ – упражнение, той все на земята глѣда.
Казвамъ израждане на думитѣ, а не прѣраждане на думитѣ, въ възходяща степень.
Турцитѣ иматъ една пословица: Който на земята глѣда, душа изгаря.
Колкото твоята любовь е по-безкористна, по-възвишена, толкова твоето знание ще бѫде по-силно, не само знанието, ами умътъ ти ще бѫде по-свѣтълъ.
Ти говоришъ на единъ човѣкъ, а той на земята глѣда.
да
туришъ прѣпятствие нѣкому.
Нѣма
да
изопачавашъ фактитѣ.
Преди 200 години тази дума е означавала: „Застави ме“ – заставя ме
да
направя нещо.
Като му говори и то не те гледа, то не е ангелче, въ него енергията е набрала, толкозъ гъста е, че има опасность.
Преди 200 години тази дума означавала „
да
направишъ“ нещо, а слѣдъ 200 години ти забранява – означава обратното.
– Нѣкой дойде и казва: „Еди-кой
си
мисли, че е Христосъ“.
Сега въпросътъ е на филолозитѣ
да
обѣснятъ какви сѫ били причинитѣ, за
да
прѣтърпи тази дума туй видоизмѣнѣние.
То, като излѣзе, казва на другитѣ дѣца: Сметнахъ, излъгахъ майка
си
, тя е отъ проститѣ, може
да
се лъже.
Запримѣръ въ насъ, ако се произнесе думата „любовь“, никой нѣма
да
я разбере въ възходяща степень.
„Ами и еди-кой
си
мисли, че е Св. Богородица“.
Сега нѣкой дойде, разисква съ менъ „Какво искашъ
да
кажешъ?
Любовь като кажешъ, никой нѣма
да
я разбере.
“ – Какво искамъ
да
кажа?
И тази дума трѣбва
да
се говори дълго, за
да
се дойде до нейния вѫтрѣшенъ смисълъ.
Има
си
причини за всѣко едно нещо.
Какво казва математиката – равни сѫ помежду
си
.
Ако отънява човѣшкото зрѣние, има
си
причини, ако отънява човѣшкия слухъ, има
си
причини, ако отънява човѣшкото обоняние, има
си
причини, и ако човѣкъ става гъгнивъ, има
си
причини; навсѣкѫдѣ, всѣко нѣщо
си
има причина.
Хубаво, ами двѣ величини равни на една трета, равни сѫ и помежду
си
.
И причинитѣ трѣбва
да
се обѣсняватъ научно,
да
се разбератъ, защото ние се нуждаемъ отъ една права философия въ живота, а не отъ религия.
Философията може
да
се прѣвърне въ религия, религията въ философия не може
да
се прѣвърне.
– Въ всичкитѣ тия енергии, които се складиратъ въ насъ, въ нашитѣ мозъци, има излишекъ, и тѣ, не сѫ потрѣбни.
Религия, то значи една философска система, приложена въ живота, т.е.
И Христосъ казва: „Трѣбва
да
се отрѣчешъ отъ
себе
си
“.
отъ ума
да
слеземъ
да
работимъ въ сърдцето.
Да
, казвамъ, азъ се радвамъ.
Дошло е врѣме съврѣменнитѣ хора
да
се отрѣкатъ.
Всички религиозни системи се занимаватъ само съ сърдцето, слѣдователно, ако станемъ религиозни, тогава ще развиемъ своитѣ чувства, и ще замязаме на вода.
Сега нѣкои хора мислятъ като станатъ религиозни, ще бѫдатъ и морални.
Азъ казвамъ за нѣкои хора, че трѣбва
да
се откажатъ.
По какво се отличава гъсеницата отъ живота на пеперудата?
Богородица като дойде, на всички ще се прояви, въ много форми ще имаме много такива Богове.
Обаче, тази гъсеница, за
да
мине въ пеперуда, трѣбва
да
се откаже отъ своята лакомия, прѣстава
да
яде листа.
Ще кажете: „Но Той е билъ Синъ Божи“.
– Видишъ гъсеницата, вдигне
си
главата и казва: ядохъ и пихъ, това не е смисъла на живота.
Но какво разбирате вие подъ думата „Синъ Божий?
– Той означава единъ великъ принципъ на единство, той е вѫтрѣ, той не е нещо материално, то не е нещо, което произтича отъ духовния свѣтъ, то е чисто Божествено, което обновява хората, което дава смисълъ, потикъ, възкрѣсява, той е Христосъ.
“ Ако подъ Синъ Божий вие разбирате Неговото произхождение, кръвьта на Царския синъ, вие го туряте на низка степень.
Казвамъ: Този Христосъ започна ли
да
се проявява.
“ – Тя е инженеръ, архитектъ, насамъ глава, натамъ, като пъпли, тури нишка на едно мѣсто, на второ, на трето и най-послѣ започне
да
снове, докато направи своя пашкулъ.
Направи своята лаборатория и като влѣзе, започне
да
разсъждава.
„Азъ съмъ Христосъ“ – Радвамъ се, че
си
Христосъ.
Туй благоговение произтича не отъ нѣкакво убѣждение, но отъ единъ вѫтрѣшенъ страхъ, вѫтрѣшно треперѣне, че може
да
се случи нещо опасно.
Сега
да
видимъ твоя животъ е ли, както действува Христосъ?
Човѣкъ трѣбва
да
се избави, малко му трѣбва.
Трѣбва
да
се откажемъ отъ листата.
Когато царя те кани на гости и има много ядене на трапезата, тури ножа на гърлото
си
,
да
не ядешъ, защото царя като види, че
си
много лакомъ, може
да
пострада главата ти.
– Чудни сѫ тия Христосци въ България, особена психология иматъ.
На гъсеницата казваме: „Даваме ви всичкитѣ листа“, и започваме работа.
Когато нѣкой поетъ напише нѣкое свое произвѣдѣние, всичкитѣ млади се интересуватъ отъ него.
И слѣзе единъ ангелъ съ своята четка, напъстри пеперудата.
За
да
примири туй противорѣчие, Христосъ и Мохамедъ, тѣ щѣли
да
дойдатъ на едно мѣсто, за
да
примирятъ българи и турци.
Слѣдъ нѣколко години той ще дойде, той щѣлъ
да
бѫде и Христосъ и Мохамедъ заедно.
Пеперудата ще има най-хубавитѣ краски.
Да
философътъ мѫдрува.
Азъ искамъ отъ васъ
да
изчезнатъ заблуждѣнията, не искамъ
да
се заблуждавате, разбирате ли?
– И азъ бихъ желалъ всинца, вие, ученицитѣ,
да
сте Христосовци, но какъ?
Отъ едно цвете може двадесеть, тридесеть пеперуди
да
се нахранятъ.
Азъ бихъ желалъ всичкитѣ хора
да
мѫдруватъ, азъ бихъ желалъ всичкитѣ хора
да
сѫ поети,
да
иматъ стремежъ къмъ поезията.
– Като дойда въ кѫщата ви
да
похлопамъ.
Една гъсеница би изяла всичкитѣ цветя и не би се нахранила.
– Не съмъ разположенъ, азъ съмъ Христосъ, но сега съмъ заетъ съ много важни работи, искамъ
да
оправя България, другъ пѫть ще дойдешъ.
– Ако сме ние като гъсеницата, никога нѣма
да
се поправи свѣтътъ.
Ние като гъсеницата трѣбва
да
правимъ.
Нѣкой казва: Какво глѣда този нагорѣ?
Пакъ хлопнешъ, и този Христосъ не е започналъ
да
живѣе както Христа.
– Нагорѣ не глѣдамъ, искамъ
да
си
направя пашкулъ.
„Видѣхме Господа“.
Колко пѫти мои ученици казватъ: „Учителю, ти много долу слизашъ, че не можемъ
да
те намѣримъ“.
И той казва: Добре мислишъ, Драгане, азъ съмъ доволенъ, ти
си
решилъ
да
напуснешъ своята лакомия,
да
отворишъ касата,
да
се самопожертвувашъ.
Послѣ се радвамъ, че и жена ти Мария, радвамъ се, че и дъщеря ти Люба, та и синъ ти, всички ще тръгнете.
Ако всинца рѣшите
да
си
направите по единъ пашкулъ, азъ ще ви дамъ много хубави дрешки.
Какъ седишъ при тоя глупакъ
да
ти разправя тия работи?
Погледнешъ туй семейство, всички се благославятъ, всички сѫ здрави, тръгне напрѣдъ.
„Видѣхме Господа“ – Сега Господь е въ България и пита българитѣ.
Вземете всички философски системи, всички философи отъ историческо врѣме до сега, у тѣхъ е една такава философска каша, че човѣкъ не знае какво може
да
направи отъ тази каша.
Той е едно дѣте, неговитѣ схващания иматъ друга философия; този човѣкъ нещо го интересува, иска
да
ми разправи.
Азъ слѣда съ всичкото внимание, слушамъ и гледамъ,
да
не мине нито едно скверно чувство.
Всѣки единъ философъ е разбралъ, но той не е могълъ
да
прѣдаде своята идея.
Слушамъ го азъ и казвамъ: „Умно разсѫждава, буквитѣ прѣвръща въ числа, смята ги.
Нима онзи, младия момъкъ, у когото сърдцето се възбужда съ най-благородни чувства, не знае що е любовь, но щомъ се опита
да
прѣдаде своята любовь, става карикатура.
Онзи критикъ ще почне
да
му възразява.
“ – Ами Господь какъ търпи всичкитѣ наши глупости?
Господь слиза и казва: „Готови ли сте
да
се откажете отъ вашата лакомия?
– Мислите ли вие, че ние при онова сѫщество, което е създало свѣта – ние всѣки день се молимъ, философствуваме, мислите ли, че при тази интелигентность, която е създала космоса, ние седимъ по-горѣ отъ този човѣкъ?
“ – Ако сте намислили сега
да
се самопожертвувате и слушате закона ми, азъ ще ви дамъ най-хубавото облекло, ще оправя работитѣ ви, и всичко ще се урѣди.
Нѣкой философъ доказва своята философска система.
– Ние трѣбва
да
бѫдемъ подобни Нему.
И сега, разбира се, най-първо излизатъ българитѣ владици, съ едно афоресване и казватъ: Господи, има единъ човѣкъ много опасенъ, отъ двадесеть години насамъ той разрушава твоята църква, въ твое име говори много нелепости, държавата разсипва, ако се махне оттукъ, ще ни тръгне – много опасенъ е.
Трѣбва дълго врѣме
да
аргументира, день, два, три и т.н.
Едно дѣте
си
играе, обърнете му внимание, и дѣтето е доволно.
НАГОРЕ