НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
135
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
135
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Съмнение и воля
,
ООК
, София, 11.2.1923г.,
Какво е действието на тази жива сила?
Ученик, който няма слюнки за своята храна,
да
седи вън от Школата,
да
добие слюнки.
Сега не взимайте туй в неговата обратна сила.
Значи ще дадеш на целия
си
организъм един подтик – на сърцето
си
, на ума
си
, на волята
си
.
Законите в света, с които трябва
да
се борите, са такива.
Туй е едно усилие на волята.
Щом не
си
разположен, не пей.
Вън от изпита, на който аз съм ви поставил, има друг един изпит, на който сте поставени, и аз не искам там
да
пропаднете.
Дойде ли до упражнение – изпей го по всичките правила!
Аз искам при вашето сегашно съзнание благополучно
да
го минете.
Нека един от учениците, който е най-способен, един доброволец,
да
изпее „Изгрява слънцето“.
Вие минавате един велик изпит и втори път туй няма
да
го минете.
Туй съчетание втори път няма
да
го намерите.
Туй, което сега изучавате, втори път няма
да
го минете.
Искам
да
се научите от мене правилно
да
взимате тоновете.
В сегашната култура влизат не хиляди или един милион същества, тук влизат милиони същества, които взимат участие
да
реализират тази Божествена мисъл.
Ще се научиш
да
бъдеш смел.
Следователно вашето усилие, колкото и
да
е малко, поставено в туй общо течение, в този общ резултат, има вече смисъл, голям смисъл.
Мисли за сърцето
си
и не се бой!
Може би някой от вас, като пее веднъж, втори път няма
да
се опита
да
пее, ще изгуби всякаква охота, защото няма
да
получи насърчение.
Онази малка стрелка, поставена в часовника, колкото и
да
е малка, тя е важна.
Като го слушат, ще кажат: „Ще бъдеш тъй добър, втори път
да
не ни заставяш
да
те слушаме“.
Сега аз ви говоря, за
да
може
да
уякчите волята
си
.
Съмнението е потребно в известен случай, но ако аз настоявам
да
няма съмнение във вас, то е, защото съмнението е една голяма спънка за правилното развиване на вашата воля.
(Всички пеем „Изгрява слънцето“.) Трябва ви непременно вдъхновение, ще се стараете двойникът ви
да
влезе в гърлото.
Може
да
имате техника, но нашата цел не е само до техниката, трябва израз в пеенето.
Човек може
да
направи всичко, но трябва воля и разположение.
Основния закон трябва
да
разберете в дадения случай.
И когато дойде до разположение, трябва
да
знаете, че в света Господ не обича
да
си
играем.
Стремежът, който имате в душата
си
, какъв е?
Сега, когато пееш, ще пееш по всичките правила, щом мислиш, ще мислиш по всичките правила, които мисълта изисква.
Сега трябва
да
имате импулс.
Вие имате този импулс и не се съмнявайте в
себе
си
.
Туй, което от младини имате, туй, което от детинство имате, него трябва
да
прилагате.
Имайте мисълта, че можете
да
пеете хубаво.
Изведнъж може
да
не достигнете това, но ще знаете, че можете
да
пеете хубаво.
Музиката не е за външната страна на вашия живот, но е едно помагало,
да
може
да
уякчите волята.
Защото само в една добра почва може
да
се посее една Божествена семка
да
расте.
Имате ли зададено някакво упражнение?
Един окултен ученик трябва
да
има разположението на духа, за
да
бъде тих и спокоен, непоколебим във всичките мъчнотии, които може
да
срещне.
(– „
Да
, упражнението върху съзнанието,
да
намерим черното петно.“) Тогава ще ви дам друго едно упражнение.
Може
да
ви дойдат мъчнотии,
да
ви се вземе главата, но
да
бъдете тих и спокоен; даже ако и смърт ви сполети, пак
да
се не уплашите,
да
минете без страх от един живот в друг.
Доколкото виждам, никаква точка няма
да
намерите; то е едно от трудните упражнения, за които може би след една година ще имате резултати, не сега.
Даже умиралка
да
е, ако се страхувате, това ще ви спъне.
Туй упражнение, което ще ви дам, е вашето здраве.
Вие ще поставите двете
си
ръце една до друга, палците допрени на една маса, краката ви, и те
да
бъдат един до друг.
Сега Христос е единственият фактор, на когото вие може
да
разчитате.
Ще седнете и ще почнете
да
мислите за вашето тяло, както ви казах.
Като говорим за Бялото Братство, за Христа, ние го знаем – Един е Той, който е дошъл на Земята, пострадал и възкръснал.
Сега всички ще направим туй упражнение за 10 минути, с отворени очи.
Ще мислите за ръцете, за краката, за дробовете, само за вас
си
ще мислите.
За нищо друго няма
да
мислите; ще се концентрирате и с ума
си
ще извървите по цялото тяло.
(Всички направихме упражнението.)
Защото ако нямате Неговия стремеж, не може
да
извикате Духа на Христа.
Туй положение, догдето сте стигнали като ученици, аз не искам
да
останете на този път, той е един от най-опасните пътища.
Той казва така: „Ако думите ми не пребъдат във вас...“, едното условие, моите думи – разумното Слово.
Не струва
да
доведеш човека до средата на пустинята и
да
го оставиш там.
Да
не мислите, че там може
да
спрете.
„Тогава аз ще ви се изявя на всеки едного.“ Тази е една опитност, която може
да
имате.
Не, трябва
да
стигнете на една определена станция.
Сега, гледам по някой път някои от учениците мислят, че с насилие може
да
заставят нещата
да
им се изявят.
Там, който иска, може
да
продължи, който иска, може
да
остане, но туй положение, в което се намирате, е опасно.
Не, не може с насилие.
Сега не може
да
ви оставя тъй.
Колко важни въпроси се развиха в миналата лекция?
Пред слънцето може
да
излезете и
да
напълните цял един джобур със сълзи и
да
му кажете: „Ти не знаеш ли, аз цял един джобур със сълзи напълних, прати ми, моля те, от твоите лъчи“.
– Разгледа се главно въпросът за силната воля и използване на малките случаи.
Но ако прозорците ти не са отворени, ако ти не излезеш от тази къща, то няма даже
да
ти обърне внимание, няма
да
се помръдне.
Туй, което имаме, ще използваме; може вода
да
няма в изобилие, с лишение, с малко ще минем.
Някой път вие се запитвате защо не можете
да
успявате в живота.
Слънцето не обича
да
ходи на гости.
Тъй трябва
да
се примирите с условията на живота.
И Христос не обича
да
ходи на гости и не обича
да
Го караш
да
ти прати туй-онуй.
Пустиня минаваме, с камили пътуваме, не с някой модерен трен, ще се примирим и няма
да
философстваме.
Там, в пустинята, стават такива бури, всичко може
да
стане.
Който знае как
да
свири с тази цигулка, той ще
си
изкара прехраната и ще спести нещо за джоба
си
, а който не знае
да
свири, всяка вечер ще очаква от другите нещо. Защо?
Трябва
да
знаем, че и в окултния свят, и там стават бури.
И той може
да
влезе в света на сърцата; не в едно сърце, а в света на сърцата той хлопа и там праща своите лъчи.
Трябва
да
бъдем умни, защото може животът ни
да
съвпада с Божествения развой на нещата,
да
знаем кога може
да
тръгнем и кога
да
свършим.
В пръстите,
да
знае тия математически съотношения, как се съкратяват струните, та
да
знае как
да
изменя тоновете.
Ако ти излезеш и Го видиш, ще приемеш всичката Му благодат.
Вие сега се наричате окултни ученици, но ако не знаете как
да
боравите с вашето тяло, мислите ли, че ще ви върви успешно?
Защо ти е
да
минаваш планината през туй време, та
да
ти окапят пръстите?
Не. Вие по същия закон ще бъдете в положението на този, който знае
да
свири на цигулка.
Там, както в Природата, ще видиш всичките цветя и дървета цъфнали, вързали и всяко ще ти каже: „Вкуси от моите плодове“, и ще ти благодари за доброто, което
си
им направил.
Стой
си
у дома една седмица, почакай!
Някои от вас може само
да
дрънкате, за туй ви бива, но тук липсва нещо.
Сега
да
допуснем обратното, че вие бихте придобили едно знание, че ръцете ви са с магическа сила.
Ще кажете: „Може, може тъй
да
се свири, то върви“.
Някой ви оскърби, ти кажеш: „
Да
ослепееш“ – и той ослепее.
Ти казваш: „До два дена мога
да
мина оттатък“, но като дойде бурята, изненада те.
Друг те ритне и ти кажеш: „Краката
да
ти изсъхнат“ – и то стане.
Трябва
да
разбира човек.
Ти ще уплашиш всички хора.
Затуй ще бъдете всички внимателни, защото окултният свят е един свят на ред и порядък и нещата трябва точно
да
се изпълняват, тъй, без изключение за всички.
Ами че всяка една дисхармонична мисъл не произвежда ли такива сътресения?
И като кажат хората: „Ето, онзи силният, знаменитият иде“, всички ще бягат.
Някой път ние трябва
да
дойдем до положението на децата.
Казваха: „Идат даалиите!
У всинца ви трябва
да
се роди простота в разбирането,
да
се вдетините, като деца трябва
да
станете; ако вие не се върнете в положението на деца,
да
се учите, вие няма
да
бъдете в състояние
да
възприемете Великата Божествена наука.
“ – и хайде всички по горите. Защо?
Като дойде този даалия, всичко само огън стане.
В този път вие трябва
да
знаете условията, при които материята може
да
се превръща от едно състояние в друго.
Като отиде този даалия в дома на някой българин, той след като му заколи кокошка, баница ще му приготви, жена му, дъщеря му ще играят кючек и после отгоре на всичко ще му плати 30 и толкова гроша за зъбите, за всеки зъб по един грош.
Да
кажем, дадено ви е сребро, а вам ви трябва злато.
Трябва
да
знаете алхимически как
да
го превърнете.
Питам: Втори път като чуеш, че иде този даалия, ще го чакаш ли?
Някои казват: „
Да
научим окултната наука“.
Важното е
да
знаете от този въглероден двуокис, който се образува във вашите дробове,
да
направите един скъпоценен камък.
Ако съвременните хора биха владели силите на окултната наука, такива даалии щяха
да
бъдат.
Или пък от излишното желязо, което е в организма ви,
да
си
направите един от най-хубавите ножове, органически, с който
да
си
служите.
А, ужасно нещо щяха
да
бъдат!
Обаче във великия Божествен закон, за
да
може
да
се използва една сила правилно, непременно тя трябва
да
мине през средата на Любовта.
Всеки един ученик иска
да
има тези познания, за
да
ги използва, но има Закони на Провидението, Господ ги е сътворил.
Защото Любовта е същевременно и среда, т.е.
среда е, когато е в едно по-гъсто състояние, когато се проявява и трябва
да
мине през една по-рядка среда – Мъдростта.
Мъдростта пак е среда.
Истината пък, тя е най-рядката среда.
Всяка сила трябва
да
премине през всички тия среди.
Сега не говорим за Любовта и за Мъдростта като принципи, но говорим за тях като среди и условия, при които Божественият живот може
да
се прояви при даден случай в нашето съзнание.
Та, казвам, ако придобием туй знание по този начин, ще може
да
го използваме за благото на човечеството.
Тогава, ако аз вляза в дома ви, няма
да
си
отмъстя, но ще превърна вашия ум,
да
имате правилно разбиране,
да
видите погрешките
си
,
да
се изправите.
Ще кажете: „Виж как Учителят
си
тегли струните“.
Ще се изправите и ще ви благодаря.
За пример така може
да
предам и едно грубо движение.
Така трябва
да
се постъпва.
Правото в света –
да
наказва и
да
прави добро – има само Бог.
Само един в света има право и
да
накаже, и
да
прави добро едновременно.
И всеки друг, който
си
позволи туй право, той е на крив път.
Трябва
да
знаете техните закони.
Само Бог има право едновременно
да
наказва и
да
благославя!
Като знаете тия закони, ще можете
да
изкарвате прехраната
си
.
Той може веднага
да
те умъртви и след туй
да
те възкреси.
Сега всинца вие трябва
да
имате един определен идеал.
Но когато Бог умъртвява, Той ще те прекара през ужасни страдания и след време, като те изкара из тия страдания, ще ти даде знания и други възвишени блага, тъй щото ще се уравновеси.
Ако ви попитам кой е вашият идеал, някои ще кажат: „
Да
познаем Бога“.
Всеки друг, който не разбира този закон, ще ти причини само страдания.
Сега някой път ние
си
позволяваме
да
наказваме.
Но всъщност при сегашните условия кой трябва
да
бъде идеалът, към който
да
се стремим?
Това е една задача, за която трябва
да
помислите.
А по отношение на нас ние трябва
да
се стремим
да
бъдем благи, не и критици.
И тази задача не е еднаква за всинца ви.
Да
не мислите, че като се стремим, ще бъдем благи.
Вие всинца нямате един и същ идеал и не може
да
го разберете по един и същ начин.
Ако дори само на 10 души цигулари дадем по една цигулка, тия цигулари ще използват цигулките по разни начини.
2.
Предназначение на слънцето, луната и звездите
,
МОК
, София, 14.2.1923г.,
Когато се казва, че слънцето потъмнява, това подразбира държава, която губи своята сила, своята светлина.
Луната представя известна религиозна система, независимо от това дали е права или крива.
Докато мисли за Бога, човек познава
себе
си
.
Щом престане
да
мисли за Бога, той престава
да
се познава.
Значи, ще дойде ден, когато държавите, религиозните системи и великите хора на земята ще изгубят своята сила и светлина и ще паднат от своето величие.
Бог е огледало за човека.
В Него само можем
да
се оглеждаме и познаваме.
Вярно ли е всичко, което те пишат?
Темата, която ви дадох за следния път, беше: „Първата мисъл, която се е родила в човешкия ум".
Представете
си
, че имате правата линия А _______ В.
Мислете върху тази тема, без
да
прибягвате до онова, което са казали някои автори.
Важно е
да
се върнете към вашето минало, там
да
намерите своята първа мисъл.
То може
да
бъде съзнателно, може
да
бъде и несъзнателно.
Чистата вода не е в реката, където има много примеси.
Чистата вода е в планинския извор.
Едно дете минава покрай този кош, вижда ябълките и пожелава
да
си
вземе една-две.
Там ще отидете, ще
си
начерпите вода и ще се върнете.
Детето се спира пред коша и започва
да
го разглежда от всички страни.
Който иска
да
пие чиста вода, той сам ще отиде на извора
да
се напие.
По едно време то вижда една дупка на коша, проектира ръката
си
напред, пъха я вътре, взима една ябълка и се отдалечава.
Един отива на извора, а останалите
си
наливат от неговото шише.
Тази линия се е образувала благодарение на енергията, складирана в един мозъчен център над слепите очи.
— Не, щом водата излиза вън от извора и се пренася от човек на човек, тя губи вече своята чистота, своята девственост.
Така пренесена тази вода, тя не е вече от извора, но от реката, в която има много примеси.
Той кара детето
да
пожелае една-две ябълки.
Друг център, който се намира под слепите очи, центърът на охотливостта, заставя детето
да
вкуси ябълката.
Друг някой възприел тази истина и я предал на трети.
В движението
си
тези два центъра вървят пак по права линия.
Третият я предал на четвърти и т.н.
Единият от тях заставя човека
да
скрие това, което е взел,
да
го държи надолу.
Това е вода от река, но не от самия извор.
Другият център, на охотливостта, събужда в човека желание
да
опита, т.е.
Ако в продължение на един месец болният излага гърба
си
на слънце и размишлява върху него, той ще научи от самото слънце повече, отколкото ако чете всичко, каквото учените са казали за него.
да
вкуси това, което е взел.
Докато вярвате в Божественото в
себе
си
, вие сте в деня на живота.
Някои желания не могат
да
се реализират.
В тази област са падали големи адепти и светии.
Това зависи от тяхната интензивност.
Достатъчно е
да
проникне най-малкото съмнение в душата им, за
да
паднат от голямата висина, до която са достигнали.
И апостол Павел казва: „Боя се, като проповядвам на хората, сам
да
не бъда отхвърлен".
Ако линията АВ е по-дълга от ръката на детето, желанието му няма
да
се изпълни.
С тези думи той изказва страха
си
от съмнението.
Какво трябва
да
направи детето?
Дайте място на Божественото съзнание в
себе
си
и не се страхувайте.
— Трябва
да
търси план за реализиране на своето желание.
Значи всяко желание или всяка мисъл има няколко елемента, от които зависи реализирането й.
Първият елемент е изразен чрез линията АВ, който представя възможност за реализиране на дадено желание в зависимост от условията, вложени в човека за даден случай.
От всичко, което досега ви говорих, 25% ви е ясно, 75% — тъмно.
Приложете го в живота
си
, ако искате
да
имате успех.
Това препятствие може
да
е поставено във вид на стена или някаква преграда.
Щом се натъкнете на тази преграда, у вас веднага се явява желание
да
я съборите,
да
я прескочите или
да
я пробиете по някакъв начин.
За
да
дойдете до тази мисъл, представете
си
, ме в този момент излизате от Бога и проследете първата мисъл, която мине през ума ви.
Вие ще гледате
да
направите най-малкото отвърстие, през което
да
минете на другата страна.
Ако не можете
да
намерите тази мисъл, не се смущавайте.
Да
се върнем към предназначението на слънцето, луната и звездите.
Размишлявайте върху първата мисъл, за
да
се ползвате от нея.
Във всяко желание е вложена интензивност, сила на неговото постигане.
Приятно е човек
да
мисли.
Казваме, че човек е дошъл на земята
да
се учи, учен
да
стане.
Дали ще стане учен, това е въпрос.
В желанието на човека
да
стане учен трябва
да
е вложена интензивност.
За
да
се добие тази интензивност, която е в състояние
да
реализира желанието на човека, три сили трябва едновременно
да
действат в една и съща посока.
Само при участието на тези три сили ученият човек може
да
реализира своето предназначение.
Тези три сили са силите на ума, на сърцето и на волята във физическия свят; силите на мислите, на чувствата и на постъпките в духовния свят и силите на любовта, на мъдростта и на истината в Божествения свят.
— Бог създаде слънцето, луната и звездите, за
да
отдели деня от нощта, светлината от тъмнината, доброто от злото и
да
бъдат знамение за дни, за години и за времена.
Те са създадени за знамение на всички събития, които стават в човешкото съзнание.
Върху зададената тема „Предназначение на слънцето, луната и звездите" някои се въздържат
да
пишат, с което искат
да
кажат, че не знаят какво е предназначението им.
— Не, каквато тема и
да
ви се даде, пишете нещо.
От всяка тема гледайте
да
извадите известна поука.
За
да
Постигнете това, освободете се от личния елемент в
себе
си
и тогава пишете.
Каквото и
да
напишете, не мислете, че ще разрешите важния въпрос, защо светът е създаден.
Никой не може
да
отговори на този въпрос, но въпреки това светът има свое предназначение.
Защо е създаден светът?
— Светът е създаден за хората, които, в сравнение със съществата от възвишения свят, са деца, изпратени на земята
да
се учат като в забавачница.
В далечното минало и хората като души са прекарвали на небето, но понеже правели големи смущения, Бог се видял в чудо и ги изпратил на земята
да
се освободи от тях.
Когато някое дете вдига голям шум вкъщи, майка му го праща в градината
да
се поразходи малко, а тя
да
е свободна от неговите безпокойствия.
Къде е било това дете преди
да
се роди?
Мислили ли сте някога върху
себе
си
какво представлявате като индивиди?
Днес сте здрави, поправени, румени, но утре заболявате от някаква болест и изгубвате руменината и здравето
си
.
За
да
не изпада в това положение, човек трябва
да
намери в
себе
си
онази отличителна черта, която при никакви условия не се мени — всякога остава една и съща.
Какво ще бъде положението ви, ако се намерите в един свят, в който всички хора
си
мязат външно: очи, уши, нос, уста, ръце, крака — всичко е еднакво.
Освен това, всички говорят, движат се, работят по един и същ начин.
При туй положение вие по никой начин няма
да
се познаете.
В такъв случай ще потърсите някакво вътрешно различие.
Първоначално хората външно са
си
приличали, но вътрешно са се различавали.
Вътрешното различие между хората впоследствие е създало и външно диференциране.
Допуснете, че ви дадат задача: от сто души, които външно
си
приличат,
да
различите всеки един поотделно.
Така ще обиколите всички и на стоте души ще турите някакъв специфичен белег.
Каквото и
да
правите, вие мъчно ще решите задачата.
Като е предвидила всичко това, природата сама е поставила някакъв специфичен външен белег на всеки човек,
да
се различават хората един от друг: на едного очите и косата са черни; на друг очите и косата са светли; трети пък се отличава от другите по ръст, по форма на тялото, по начин на ходене и т.н.
При това положение на нещата, естествено е всеки човек
да
си
състави ясна представа за
себе
си
.
Той сам даже трябва съзнателно
да
търси онази основна черта в
себе
си
, по която се различава от всички хора.
Как ще живеят в този свят, когато напуснат тялото
си
?
Ще кажете, че ще се познават по двойника
си
, който прилича на физическото тяло.
Важно е човек
да
знае своята основна, отличителна черта.
Раждането на човека от Битието е толкова важен момент, колкото е важен моментът на раждането му на земята.
(— Как можем
да
различим времето и пространството?) — По интензивността на движението (диаметърът — времето) и големината на кръга (пространството).
Значи, има аналогия между раждането на човека на земята и раждането му, т.е.
Щом сте влезли в живота, вие не можете
да
изчезнете.
Нищо не е в състояние
да
се противопостави на Божествената идея, която ви е подтикнала
да
слезете на земята.
Ако ви попитат коя е основната черта на този човек, няма
да
знаете.
Ако го поставите пред образите на неговото минало, той ще отрече всички, освен царския образ.
— Защото той е един от силните моменти на неговото минало.
И тъй, различните въплъщения в Битието не са нищо друго, освен силните аспекти на живота, които имат положителен и отрицателен характер.
Като окултни ученици вие трябва
да
имате истинска светлина върху въпроса.
Що се отнася до практическия живот, и силните, и слабите, и добрите, и лошите аспекти са необходими.
Силното добро всякога има за контраст силното зло.
Долината представя доброто на физическия свят, дето всичко никне, расте и се развива.
В духовния свят нещата са обратни: долината символизира злото, а височината — доброто.
Същото може
да
се каже и по отношение на човешкото съзнание.
Човек трябва
да
знае, че зад топлината някъде седи студът; зад светлината седи тъмнината; зад доброто седи злото; зад учеността седи невежеството.
Да
мислите, че този учен, именно, сам е открил нещо, то е все едно конят, който е пренесъл житото в хамбара на господаря
си
,
да
казва, че сам го е пренесъл.
На същото основание казваме, ме ученият, който е измислил нещо ново в науката, не е нищо друго освен впрегнат кон, заставен от господаря
си
да
свърши тази работа.
Че е така виждаме от факта, че ученият сам се чуди как е могъл
да
се домогне до това откритие.
Следователно всеки за
себе
си
ще знае, че той не е главният фактор за новото, което иде в света.
Той е носител само на идеи, които идат от по-високи сфери.
Както човек се ражда и преражда, така и идеите се раждат и прераждат, пренасят се от един човек на друг.
Както една идея е най-добре изнесена в последния момент на развитието
си
, така и сегашният живот за всеки човек е най-добър, макар условията на живота му
да
са такива, че го заставят сериозно
да
мисли.
Наистина, човек трябва
да
бъде заставен
да
мисли.
Мнозина не обичат
да
работят.
За
да
обикнат работата, Провидението ги поставя при бедни условия и те се принуждават
да
научат различни изкуства.
Дето има камшик, там има работа, труд, усилия.
След всичко това някой ще каже, че е учен човек.
Да
, учен е, но благодарение на камшика, на условията, които насила го заставят
да
работи.
Тъй щото, като ученици вие трябва
да
изучавате окултната наука, но без
да
пренебрегвате официалната.
Тя е създадена от онези възвишени, разумни същества, които ръководят съдбата на човечеството.
И официалната наука е окултна, само че изучава външната страна на живота и природата.
Всички хора се стремят към знания.
Старите гърци са казвали, че човек трябва
да
познае
себе
си
.
Христос пък е казал: „Възлюби ближния
си
като
себе
си
!
" Думите „
себе
си
" подразбират мярка, с която се определят всички неща.
Следователно, когато любиш ближния
си
, ти трябва
да
мислиш за
себе
си
.
Когато искаш
да
познаеш
себе
си
, ти трябва
да
мислиш за Бога.
Казано е в Писанието: „
Да
възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото
си
сърце, с всичкия
си
ум, с всичката
си
душа и сила".
— За познаване на
себе
си
.
То символизира Бога на физическия свят.
То представя Великият принцип, който дава живот.
Следователно, за
да
познаете звездите, трябва
да
мислите за луната; за
да
познаете луната, трябва
да
мислите за слънцето.
Само слънцето е в състояние
да
ни открие луната.
Когато луната се скрие, тя хвърля светлината
си
върху звездите и те стават видими за нас.
Значи, слънцето трябва
да
се скрие, за
да
се види луната.
И луната трябва
да
се скрие, за
да
се видят звездите.
И тъй, ако искате
да
познаете
себе
си
, вашето слънце трябва
да
бъде на противоположната страна на съзнанието ви,
да
хвърля светлината
си
върху него.
Ако искате
да
познаете ближните
си
, съзнанието ви пък трябва
да
бъде на противоположната страна.
Със зададената тема „Предназначение на слънцето, луната и звездите" имах предвид
да
помислите не само върху физическото слънце, но и върху онова вътрешно, духовно слънце, което е свързано с духовния живот на човека.
Ако се зададе въпросът, защо са създадени небесните светила, лесно може
да
се отговори.
Всичко в света е създадено, за
да
мислят и
да
учат хората.
Какво значи
да
мислите?
Да
мислите върху нещо, това значи
да
имате точно определена, конкретна идея върху този предмет.
Казвате, че мислите за приятеля
си
.
Ще кажете, че като
си
спомните нещо за него, все едно, че сте мислили.
Да
мисля за приятеля
си
, значи
да
вляза във връзка с него и той
да
почувства, че съм помислил за него.
Като мисля за приятеля
си
, ще му напиша писмо, в което ще му съобщя, че се намирам в добро разположение на духа, че съм свършил една сериозна работа и сега имам предвид
да
заема някаква служба,
да
приложа това, което съм научил.
Като споделя с приятеля
си
това, което ме радва, аз се свързвам с него.
Изобщо, всяка мисъл, всяка идея трябва
да
бъде строго определена, ако искате
да
се реализира.
А така, че сте помислили за приятеля
си
, че в този момент е някъде на театър или на концерт, това не е мисъл.
Истинска положителна мисъл е само онази, която носи в
себе
си
известно благо както за самия човек, така и за окръжаващите.
Ближните ни трябва
да
се ползват поне от излишъка на това благо.
Този закон съществува и в природата.
От изобилието, с което разполага, природата всеки момент отделя по нещо за всички живи същества.
Щом получат някакво благо, тогава казват, че има кой
да
ги обича и
да
се грижи за тях.
Тя гледа сериозно на въпроса за жертвата.
Като говорите и пишете за значението на слънцето, на луната и на звездите, виждали ли сте ги?
Кога и как трябва
да
се дава жертва?
Не сте ги виждали.
Под думата „виждане" подразбирам познаване на нещата.
Понякога човек съзнава, че трябва
да
направи някаква жертва, но ще я направи късно, когато моментът е пропуснат.
Само онзи вижда, който знае, който познава нещата.
Във време на болестта
си
то казало на майка
си
: Мамо, купи ми малко мед.
Ако слънцето е милион и петстотин пъти по-голямо от земята, знаете ли колко такива слънца могат
да
изпълнят цялото небе?
За
да
си
представи какво нещо е вътрешното слънце, човек трябва
да
мисли,
да
разглежда нещата по дух, а не по буква, т.е.
— Ще купим, мама, всичко ще купим.
Един ден детето умряло, не могло
да
издържи на болестта.
Като видяла това, циганката
си
казала: Горкото детенце — умря, но поне
си
хапна от всичко, каквото пожела.
То е все едно детето
да
нарисува един паун и
да
каже, че това е паун.
Циганката имала желание
да
направи жертва за детето
си
,
да
му достави каквото искало, но никаква жертва не направила.
Обичта е цвят, който навреме трябва
да
се опраши.
Тялото на човека е символ, но идеите не произлизат от тялото.
Закъснее ли пчелата или пеперудката
да
дойде навреме, цветецът изсъхва, без
да
завърже.
Между цвета и пеперудата трябва
да
става правилна обмяна, и то на определеното за това време.
Мислете върху този въпрос, за
да
се освободите от заблужденията
си
.
Когато съзнанията на две същества са будни, те навреме се жертват, взаимно
си
услужват и навреме изпълняват Божия закон.
Докато имате заблуждения, вие не можете
да
мислите правилно.
Като знаете това, бъдете будни, навреме
да
използвате и най-малките моменти за жертва, за изпълнение на волята Божия.
Ученикът трябва
да
бъде буден,
да
бъде изправен в своите прояви,
да
не изпуща и най-малките моменти за правене на добро.
За
да
бъдете свободни от тия състояния, вие трябва
да
имате в
себе
си
велика, свещена идея, която носи живот.
Това значи
да
се прояви Божественото съзнание в човека.
Сега всички хора говорят за слънцето като за картина на някой велик художник.
Когато Божественото съзнание работи в човека, той придобива благ израз на очите, лицето му става светло и е готов на всички жертви.
Щом е така, трябва
да
се замислите върху тази картина,
да
потърсите нейния автор и като Го намерите,
да
почувствате в
себе
си
някакъв подем.
Каквото има, той е готов
да
го сподели с ближните
си
.
Какво разбиране на слънцето е това, ако то не може
да
ви събуди?
Щом пренебрегне Божественото в
себе
си
, човек пада духом, започва
да
става груб, недоволен и е готов на всички престъпления.
Покрай голямото
си
значение като носител на живот, слънцето е създадено
да
буди мързеливите хора,
да
не ги оставя много
да
спят.
След това пък казват, че не знаят защо слънцето е създадено.
Слънцето, луната, звездите са символи на нещо.
Когато един народ, едно племе, една раса или цялото човечество се организира в една външна сила и започне
да
проявява своето, това се нарича слънце.
Всяко благородно чувство или желание, което се ражда дълбоко някъде в човека, е Божественото начало в него.
В Писанието се казва, че слънцето, луната и звездите ще потъмнеят и ще изгубят светлината
си
.
3.
Не дойдохъ да разруша, но да изпълня / Дойдох да изпълня
,
НБ
, София, 18.2.1923г.,
Тъй щото страданията, наказанията не се опрѣдѣлятъ отъ врѣмето.
„Ами какъ
си
се измѣнилъ тъй?
И Христосъ казва: „Само азъ мога
да
ви покажа пѫтя за Отца“.
Сега,
да
се върнемъ къмъ нашата мисъль.
Има законъ въ свѣта, който трѣбва
да
спазваме.
“ –
Да
, поговорихме
си
съ него, той ми разправи едно ново учение.
За
да
можете
да
създадете бѫдещето общество, непрѣменно мѫжътъ и жената трѣбва
да
знаятъ този великъ законъ., защото, казва Христосъ: „Този законъ нѣма
да
се измѣни дотогава, докато небето и земята прѣминатъ.
Бихъ желалъ всички
да
сте привлѣчени отъ този Божественъ Христосъ.
Нито една рѣзка отъ този законъ нѣма
да
се измѣни“.
Христосъ
да
ви покаже туй великото въ свѣта.
Тогава вий ще се повдигнете, ще бѫдете хора отъ шестата раса, нѣма
да
се поколебавате, нѣма
да
бѫдете като единъ твърдъ камъкъ, но ще бѫдете като една диамантна стена, ще бѫдете тъй чисти, като кристала, тъй нежни като водата, тъй мили, като свѣтлината, и ще носите радость и веселие навсѣкѫдѣ, ще славите Божествената Любовь, въ която само Богъ на Любовьта се проявява.
Единъ англичанинъ ималъ единъ укротенъ тигъръ, водилъ го винаги съ
себе
си
, като едно кученце.
Понеже Богъ е Духъ, Духътъ на великата Любовь, Духътъ на великата Мѫдрость, Духътъ на великата Свобода, ще бѫде не само за единъ човѣкъ, но за всички народи по лицето на земята, които слушатъ Неговия гласъ, които живѣятъ въ Неговата свобода. Аминъ.
Този тигъръ ималъ обичай
да
му ближе рѫката.
Вториятъ начинъ е чрѣзъ закона на Любовьта, на Мѫдростьта – не само
да
обичашъ, но
да
си
мѫдъръ
да
изпълнявашъ Божия законъ.
Единъ день, както
си
седялъ англичанинътъ и
си
четялъ една философска книга, тигърътъ като лизалъ, лизалъ рѫката му, претрилъ кожата му.
Англичанинътъ чува едно ръмжене, и вижда че тигърътъ се готви
да
му прехапе рѫката.
Единъ неговъ негъръ, като вижда това, удря тигъра съ пушката
си
, и освобождава господаря
си
.
Другата дъщеря веднага ще измѣни мнѣнието
си
заради васъ, и ще каже: „Азъ мислихъ, че майка ми е по-умна“.
Този тигъръ е туй животинското у насъ, и ние трѣбва
да
го подчинимъ.
И азъ още не мога
да
ви убедя въ това.
Сега, като влѣземъ вѫтрѣ въ религиозния животъ, същеврѣменно трѣбва
да
стане една промѣна и въ душата и въ ума на човѣка въ неговитѣ разбирания.
До тогава, докато ти мислишъ, че нѣкой може
да
взѣме твоето щастие, ти не
си
свободенъ.
Ако азъ съмъ дошълъ въ свѣта
да
проповѣдвамъ едно учение, каквото всички други проповѣдници проповѣдватъ, тогава нѣма нужда
да
идвамъ, но азъ проповѣдвамъ едно учение диаметрално противоположно на всички, които до сега сѫ проповѣдвани.
Щастието на човѣка въ свѣта зависи отъ него самия.
Христовото учение е учение, което трѣбва
да
се приложи въ живота въ най-малкитѣ опити, въ отношенията между синове и дъщери, между майки и бащи, между слуги и господари, между всички хора.
Никой не може
да
ти взѣме щастието.
Всички християнски свещеници, колкото ги има въ свѣта, може
да
се събератъ единъ день,
да
се помолятъ на Бога,
да
имъ помогне, за
да
приложатъ това учение.
Щастието на човѣка, това е Богъ, Който живѣе въ него, А като казвамъ Богъ, Който живѣе въ човѣка, не разбирамъ друго нещо, освѣнъ, че това е едно схващане, една особена свѣтлина, която, като озари човѣка, въ него става една особена промѣна, и той вѣрва, че има една велика интелигентна сила, и каквото намислишъ, тя веднага ще те направлѣва.
Могатъ
да
го приложатъ, и тогава ще се разберемъ.
Намислишъ нещо, веднага ти се казва какво трѣбва
да
направишъ.
Туй Божественото никога нѣма
да
те излъже.
И който слуша туй Божественото, Великото, никога нѣма
да
има нещастия.
Искашъ
да
пѫтувашъ за Бургасъ.
И азъ мога
да
ви докажа това.
Мислишъ
да
пѫтувашъ нейде съ параходъ, нещо ти казва: „Не пѫтувай днесъ, параходътъ ще пострада като Титаникъ, отложи пѫтуването
си
за слѣдъ два месѣца“.
Другъ пѫть нещо ти казва: „Не отивай на театъръ тази вечерь, театърътъ ще изгори.“ И наистина, нѣма
да
се минатъ нѣколко часа или единъ день, и тъй ще стане, както ти се казва.
Той е една мощна сила.
Ти, така ще имашъ за
себе
си
единъ законъ.
Ако Той съ тия 144 хиляди души приложи своята сила въ каква и
да
е посока, Той ще е въ състояние
да
стопи всичко.
Туй Божественото държи сърдцата на хората вѫтрѣ въ свѣта, и съ тия сърдца То може
да
направи отъ насъ, каквото иска.
Ако Христосъ днесъ съ своята сила съсредоточи мисълта
си
къмъ кой и
да
е народъ, Той всичко ще разтопи.
Прѣдъ лицето Божие, прѣдъ Христовата мисъль ще се разтопятъ всички неща.
Азъ бихъ желалъ
да
видя единъ човѣкъ въ този свѣтъ, който
да
е самостоятеленъ.
Сега, нѣкои ще дойдатъ, и казватъ: „
Да
приложимъ ние туй социално учение“.
Когато държавата издаде единъ законъ, чрѣзъ който обяви война, и каже на всички
да
отидатъ на война, колцина отъ васъ биха проявили своята воля, своята самостоятелность?
Туй социално учение може
да
се приложи.
Всички съврѣменни учения, всички съврѣменни теории може
да
се приложатъ, но само върху този вѫтрѣшенъ принципъ.
Спорѣдъ единиятъ, ти можешъ
да
воювашъ по убѣждѣние, а спорѣдъ другиятъ – може
да
воювашъ по необходимость, по налагане.
Всички растения могатъ
да
растатъ, само ако има почва.
Питамъ: Колцина отъ васъ бихте издържали слѣдното положение:
да
си
гладувалъ 4–5 деня, и гледашъ, нѣкой
си
оставилъ торбата съ хлѣбъ.
Можете ли
да
се въздържите отъ
да
не вземѣте хлѣба отъ торбата?
Всѣка семка може
да
расте и
да
се развива, само ако има почва.
Но, казвамъ: Христовото учение е една почва за всички социални учения.
Какви малки случаи има въ свѣта, въ който ние трѣбва
да
проявимъ своята воля.
Въ тази почва всичко може
да
се приложи; всички съврѣменни социални, политически партии, защото,
да
признаемъ, всички партии, изобщо, безъ разлика, иматъ нещо идейно, макаръ че иматъ неща, които не сѫ приложими.
За примѣръ, ние съврѣменнитѣ културни хора още не сме дошли до състоянието
да
издържаме когато нѣкой не ни поздрави, или е невнимателенъ къмъ насъ въ поздрава
си
.
Всичкитѣ тѣхни идеи могатъ
да
се приложатъ само възъ основа на разбирането на Христовото учение.
Затуй съмъ казвалъ много пѫти, че майкитѣ и бащитѣ могатъ
да
приложатъ Христовото учение. Какъ?
Вие трѣбва
да
вѣрвате въ Христовото учение, и когато се ражда синъ или дъщеря, вие трѣбва
да
знаете какъвъ наклонъ
да
дадете на вашето дѣте.
Законътъ всѣкога се отнася къмъ твърдата материя, нали?
Майката може
да
вдъхне на дѣтето
си
разумность и интелигентность, може
да
му вдъхне религиозно чувство,
да
уякчи волята му, а може
да
го направи и полуидиотъ.
Бремѣнната жена не трѣбва
да
се бои отъ нищо, трѣбва
да
ѝ се внушава безстрашие, тя трѣбва
да
бѫде смела и рѣшителна, безъ страхъ и тъмнина трѣбва
да
ходи тя.
Всѣки единъ човѣкъ
си
има нещо, което го мѫчи.
Туй трѣбва
да
се проповѣдва на бремѣнната жена.
пророкътъ е човѣкътъ, който се стреми
да
схване една Божествена мисъль,
да
я прѣдаде на свой езикъ,
да
я направи достѫпна на своитѣ ближни.
Нейниятъ умъ трѣбва
да
бѫде бодъръ,
да
е заетъ съ всички възвишени и благородни мисли, и то не само съ мисли отъ отвлѣчения свѣтъ, но и съ всички реални истини, които занимаватъ днесъ съврѣменното общество.
И, като казва, че азъ не дойдохъ
да
разруша, но
да
изпълня, то значи, че Синътъ Божий, т.е.
Срѣщнешъ нѣкой, казвашъ: „Гледа ме много криво“.
Бремѣнната жена не трѣбва
да
се плаши отъ нищо.
Онзи, Който е създалъ всичко, Той нѣма
да
наруши този законъ.
Не, ни най-малко не те гледа криво, той ни най-малко не мисли за тебѣ въ това врѣме.
Тя трѣбва
да
бѫде крайно оптимистка,
да
каже на дѣтето
си
: „Слушай, мама, азъ искамъ отъ тебѣ
да
бѫдешъ единъ съвършенъ човѣкъ,
да
носишъ всичкото благо въ свѣта, и
да
знаешъ, че човѣкъ всичко може
да
направи въ името Божие“.
Той има
да
взѣма отъ нѣкѫдѣ 10,000 лв., не сѫ му върнали тия пари, и той се мѫчи.
А сега, какъ ще може онази бремѣнна майка
да
вдъхне нещо велико, благородно въ дѣтето
си
, когато тя се страхува, мѫжътъ ѝ по цѣли нощи не се връща въ кѫщи, съседкитѣ ѝ я дразнятъ, и тя постоянно плаче.
той е първиятъ потикъ, който дава направлѣние на човѣшкия духъ.
– Не, този човѣкъ
си
има нѣкаква бѣля на главата.
Нѣкой казва: „
Да
не се жени човѣкъ“.
Прѣдставете
си
, че вие сте изхвърлени въ пространството, и тръгнете въ туй безпрѣдѣлно пространство, говоря съ езика на ученитѣ хора, съ езика на съврѣменната наука, както тя опрѣдѣля безпрѣдѣлностьта на пространството,
да
направите една разходка съ бързината на свѣтлината, какво ще разберете?
Нѣкой човѣкъ
си
върви по пѫтя, изкълчилъ крака
си
, боли го, ти го срѣщнешъ и казвашъ: „Поздрави ме, но нещо не е разположенъ къмъ мене“.
Защото, казватъ, че само за
да
се измине,
да
се прѣкръстоса нашата слънчева система, която се състои отъ 100 милиона слънца, съ бързината на свѣтлината която е 300 хиляди километра въ секунда, трѣбва
да
изминете нѣщо около 130 (квадралиона километра), а за това се изискватъ около 36,000 години.
Всѣки човѣкъ иска
да
обича и
да
бѫде обичанъ.
Толкова хиляди ви сѫ потрѣбни, за
да
минете прѣзъ тази вселенна отъ едно слънце къмъ друго, а нѣкои изчислѣватъ, че за
да
минете отъ една вселенна къмъ друга най-близка вселенна съ бързината на свѣтлината, трѣбватъ ви 90 милиона години.
Всѣки единъ човѣкъ, въ всѣки домъ
си
има по единъ червей вѫтрѣ, по единъ голѣмъ трънъ, Павловъ трънъ.
Нѣкой казва: „Не искамъ
да
се женя“.
Сега, допуснете, че вие сте едно разумно сѫщество, философъ, държавникъ или какъвто и
да
е, явили сте се на земята, и прѣтендирате, че имате нѣкакво право, и прѣдставете
си
сега, че нѣкой ви слуша, и вие разказвате, че нашата вселенна се състои отъ 100 милиона слънца, и друга нѣкоя се състои пакъ отъ 100 милиона слънца, то питамъ ви: знаете ли въ какво се състои тази свѣтлина, какво има въ тия слънца?
–
Да
, но водишъ любовь.
И сега, ние седимъ на земята, играемъ
си
, има Господь, нѣма Господь има Господь, нѣма Господь.
Хубаво, ти не искашъ
да
се женишъ, но ядешъ, нали?
Това е задаване на рѣшаване на единъ въпросъ.
Христосъ, това е Божествената Любовь, Божествената Мѫдрость, Божествената Истина, който трѣбва
да
се приложатъ между мѫже и жени, между учители, свещеници, въ цѣлото общество, всички трѣбва
да
ги знаятъ и прилагатъ разумно,
да
работятъ по Божествения законъ.
Или, другояче, философски казано: Ти можешъ ли
да
докажешъ, че има Господь?
Затуй Христосъ казва: „Богъ ще бѫде веренъ на закона
си
“.
Въпросътъ седи въ следующето: всички трѣбва
да
изпълнимъ единъ законъ, абсолютно всички трѣбва
да
изпълнимъ волята Божия по единъ и сѫщъ начинъ.
– Мога
да
го докажа.
Волята Божия заради мене и заради васъ трѣбва
да
бѫде единъ свѣщенъ законъ, върху който не трѣбва
да
мислимъ, и върху този законъ трѣбва
да
бѫдатъ включени всички други закони.
Ти можешъ ли
да
докажешъ, че нѣма Господь?
Майката ще бѫде единъ лошъ наклонъ на своето дѣте и слѣдъ туй ще дойдатъ редъ възпитателни заведения
да
изправятъ това дѣте,
да
изправятъ този наклонъ у него.
Трѣбва
да
имаме едни свѣщени, възвишени, благородни прояви.
– Мога
да
го докажа.
Туй учение трѣбва
да
бѫде учение на опитъ.
И едното мога
да
докажа, и другото мога
да
докажа. Какъ?
Не само това, но въ природата има сили, има неща, върху които ние не можемъ
да
мислимъ.
Трѣбва
да
знаешъ кои сѫ причинитѣ за прѣстъпностьта.
Въ природата има извѣстни блага, които тя всѣкога ни праща.
Причината за пристъпностьта у всички хора не е една и сѫща.
Само природата може
да
ни освободи отъ туй робство, въ което се намираме.
И най-после, трѣбва
да
знаемъ, кое е прѣстъпно и кое не е.
Има само единъ елементъ въ природата, който не е заробенъ.
Можешъ ли
да
докажешъ?
Трѣбва дълбоко
да
се разбиратъ потънкоститѣ на човѣшката душа и нуждитѣ ѝ.
Въздухътъ го приемаме, водата – сѫщо, остава само храната, която днесъ не знаемъ какъ
да
приемаме.
И сега, ние съврѣменнитѣ хора, сме дошли до една фаза, дѣто за всѣки човѣкъ трѣбва
да
се дадатъ специални условия, за
да
се проявятъ неговитѣ способности.
Твърдата храна можемъ
да
я приемаме по лесѣнъ начинъ, има другъ начинъ за обработването ѝ.
Можешъ ли
да
докажешъ, че нѣма свѣтлина?
Но сега нѣма
да
се спра
да
разправямъ за това, то е за ученитѣ хора.
И сега се иска много малко, за
да
се прояви този огънъ у всѣки човѣкъ.
Азъ зная, мога
да
обработвамъ земята по особенъ начинъ.
Сега, второто положение: пророцитѣ трѣбва
да
дойдатъ,
да
се пробуди у насъ разумното, и тия закони трѣбва
да
се приложатъ.
Ако азъ взѣма
да
обработвамъ единъ декаръ земя по свой начинъ, а другъ обработва 100 декара земя, отъ моя декаръ ще изкарамъ толкова храна, колкото вие ще изкарате отъ вашитѣ 100 декара.
Можешъ ли пакъ
да
докажешъ, че има свѣтлина?
За
да
се приложатъ законитѣ, ние трѣбва
да
почнемъ
да
разучаваме
себе
си
.
Сега, мнозина може
да
кажете, че сте достигнали до извѣстни познания, но тия познания не сѫ достатъчни, защото за въ бѫдеще животътъ ще се усложни, ще стане по-сложенъ, ще се измѣни.
Има начини, какъ
да
спестяваме врѣмето, и пакъ ще ни остане още доста много врѣме.
Можешъ ли
да
докажешъ, че нѣма свѣтлина?
Едно врѣме тѣ сѫ били господари, сега сѫ слуги.
Не, ние сме се отбили отъ онзи естественъ, великъ пѫть на нашето развитие, че заради нашитѣ грѣхове животътъ ни е станалъ толкова напрегнатъ, толкова нещастенъ, че не можемъ
да
си
отдъхнемъ, и като
си
легнемъ, цѣла нощь не можемъ
да
си
починемъ спокойно.
Едно врѣме черната раса сѫ били господари, сега тѣ сѫ слуги, а бялата раса господари.
И Христосъ казва: „Азъ не дойдохъ
да
разруша закона и пророцитѣ, но дойдохъ
да
изпълня закона“.
Всѣка една раса е дала нещо, тя проявява своя законъ.
Азъ казвамъ: „Вие, които сте готови, ще направимъ една крачка напредъ.“ Не трѣбва
да
се спремъ тукъ долу, защото, ако се спремъ тукъ, нищо не сме спечелили.
Слѣдователно бялата раса е направила много повече, отколкото черната и жълтата раси.
Нѣкой философъ духне въ ума ти, загаси свѣщта, каже ти: „нѣма Господь“.
Но следующата раса, която иде, тя е една отъ най-благороднитѣ раси, азъ я наричамъ раса на Любовьта.
Ние сега имаме петь чувства, шестото чувство трѣбва
да
дойде.
Всички трѣбва
да
бѫдемъ пророци,
да
прѣдвиждаме нещата, от далечъ
да
ги прѣдвиждаме.
Въ тази нова култура нѣма
да
има такива хотели, като сегашните.
И всички трѣбва
да
слушаме гласа Божии, когато ни говори.
Трети я пакъ изгаси, нѣма Господь.
Като влѣзешъ въ единъ градъ, нѣма
да
се записвашъ отдѣ идешъ и кѫдѣ отивашъ; нѣма
да
има, както сега, позволителни, право
да
пѫтувашъ и други подобни.
Казвате „Може ли Господь
да
ни говори, може ли
да
слушаме гласа Божий?
Това е то всичката философия на философитѣ.
Въ всички градове, дѣто ще отивате, ще имате толкова приятели, че като отидешъ въ единъ градъ, най-малко 10 души ще те поканятъ у дома
си
, и между тѣхъ ще има споръ, кой
да
те приеме; и въ който домъ отидешъ, той ще има привилегия между другитѣ, че него
си
посетилъ.
Питамъ: когато Господь създаваше вселенната, вие знаяхте ли каква бѣше земята, вие бѣхте ли Негови съветници?
Отидешъ въ единъ градъ, и всѣки
си
отива въ хотелъ.
Тази нова раса ще бѫде умна, нѣма
да
бѫде месоядна раса, ще се храни изключително съ растителна храна.
Тогава хората ще почнатъ
да
си
услужватъ единъ другъ.
А сега, ние живѣемъ всѣки самъ за
себе
си
.
Не, ние хората, които вѣрваме въ Бога, сме въ състояние
да
направимъ всичко.
всичко е допустимо, възможно е.
Да
, то съдържа по-голѣма хранителностъ, но като съдържа едно благо, дава ни едно друго зло, ставаме по-груби, по-жестоки.
Ние сме въ състояние
да
направимъ всичко.
Всички ние трѣбва
да
се научимъ
да
мислимъ правилно.
И въ съврѣменнитѣ културни хора тази отрова е причина за разнитѣ нервни болести, тя по-ражда неврастенията.
Не чакайте вие спасение отъ другаде, спасението е въ Бога, и силата е въ Бога.
Тази сила днесъ може
да
я имате.
Едно врѣме, единъ турски султанъ казалъ: „Онзи, който дойде
да
ми каже най-голѣмата лъжа, но сѫщинска лъжа, която азъ
да
призная за такава, ще му дамъ много голѣма награда“.
Да
, който иска
да
бѫде отъ тази раса на Любовьта, трѣбва идейно
да
се откаже отъ месото.
Изпровървѣватъ се тѣ единъ слѣдъ другъ при султана,
да
му разказватъ лъжи, една отъ друга по-голѣми.
Ние трѣбва
да
прѣсъздадемъ нашия организъмъ; ако не го прѣсъздадемъ, ще имаме сѫщитѣ побуждения, каквито у животнитѣ.
Тия опити сѫ слѣдующитѣ:
да
направитѣ едно подобрение въ домоветѣ
си
.
Султанътъ казва: „Олагели, може
да
е така, възможно е“.
Да
кажемъ, че лисицата е по-умна, по-хитра отъ нѣкое тревопасно.
Щомъ започнете
да
живѣете по Христовия законъ, ето какво ще стане по домовете: майката е била цѣль день на работа, а дъщеря ѝ въ кѫщи е шетала, и като дойде майка ѝ, тя ще я посрещне, ще я целуне и ще каже: „Майко, азъ днесъ всичко свършихъ въ кѫщи, вода донесохъ, ти седни сега и
си
почини“.
Идва другъ дервишъ и казва: „Султанъ ефенди, едно врѣме, когато баща ми воюваше съ московцитѣ, изтръгна
си
единъ косъмъ отъ брадата, тури го на Дунава и направи единъ голѣмъ мостъ отъ него“.
Нима слонътъ е по-долу отъ лисицата, по-малко интелигентенъ отъ нея?
„Олагели, казва султанътъ.“ Идватъ трети, четвърти дервишъ, и най-после идва единъ дервишъ, носи единъ голѣмъ празенъ кюпъ, и казва: „Султанъ ефенди, едно врѣме баща ти воюваше съ московцитѣ, и баща ми му даде на заемъ този кюпъ пъленъ съ злато“.
Слонътъ съ своя хоботъ може
да
свърши 10 пѫти по-голѣма, по-хубава работа отъ лисицата.
Бащата като се върне отъ работа, синътъ му ще го посрещне, ще му каже: „Татко, азъ свършихъ работата
си
, донесохъ кюмюря, а ти
си
работилъ цѣлъ день, почини
си
сега“.
Султанътъ, като го слушалъ, помислилъ
си
: ако каже пакъ олагели, ще се хване по закона, и ще трѣбва
да
плати, затова казалъ: „Буаландеръ – не е възможно това.“ Сега, и ние така, когато не ни засяга една истина, казваме – възможно е, но когато ни засяга, казваме: А, туй не може
да
бѫде!
Жената ще посрещне мѫжа
си
, сѫщо така всичко приготвила, нарѣдила прѣдлага му
да
си
почине.
Гѫлъбътъ се взима даже за емблема на чистотата.
А ние, сега седимъ като стари аристократи, и жената казва: „Той дали ще донесе нещо, зная му азъ работата, захласналъ се е нѣкѫдѣ, азъ нали
си
го зная.
Нѣкой пѫть ние прѣдставляваме закона като единъ начинъ, методъ, чрѣзъ който нашиятъ животъ, разумниятъ животъ се развива, и тия закони ние трѣбва
да
ги разбираме.
И сега, тия птици, който се научили
да
се хранятъ съ мушици, и тѣ иматъ философия, като тази на хората.
Ахъ той, той… нарежда тя“.
По подобие на тия закони, които сѫществуватъ въ природата, сѫ направѣни и нашитѣ закони.
Обаче гѫлъбътъ поддържа друга философия, казва: „И съ зрънца само човѣкъ може
да
се храни“.
Всѣка фамилия
си
има свои закони.
Бащата и майката, тѣ създаватъ законитѣ.
Азъ казвамъ на всички: „Въ насъ има извѣстни заблуждѣния и вѣрвания, които трѣбва
да
отхвърлимъ“.
Нѣма домъ, дѣто
да
нѣма свои закони.
И виждашъ ли много славеи, който се хранятъ съ мушички, както пѣятъ, пѣятъ
си
на нѣкое дърво, падатъ и умиратъ. Защо?
Ние сме въ състояние
да
подобримъ нашия животъ, и Богъ иска
да
го подобримъ.
Нѣма общество, което
да
нѣма свои закони, но работата е, че тия закони не сѫ тъй постоянни, както законитѣ на природата.
Писанието казва: Като чуете гласа ми, не ожесточавайте сърдцето
си
, приемете го.
Сега, Христосъ нѣкѫдѣ засѣга Моисѣевия законъ, въ който имаше нареждания, какъ трѣбваше
да
живѣятъ евреитѣ, обаче, Христосъ тукъ въ другъ смисълъ засѣга законитѣ, спорѣдъ които трѣбва
да
живѣятъ хората – спорѣдъ законитѣ на живата природа.
Така и нашитѣ певици, които иматъ хубавъ гласъ, ако пиятъ винце, това-онова, нѣма ли
да
се развали тѣхния гласъ?
Когато ние прѣстѫпваме тия закони, въ тѣлото ни се зараждатъ всички болести.
Казвамъ: „Ако една певица иска
да
запази своя гласъ, не трѣбва
да
яде нищо кисело, лютиво,
да
не яде месо,
да
не пие никакво винце или какво и
да
е друго питие“.
Туй е съ което сега може
да
се направи единъ малъкъ опитъ въ хората на новото учение.
Всички съврѣменни болести се дължатъ на прѣстѫпването на тия закони.
Една певица за
да
пѣе добре, трѣбва
да
има възвишени, благородни чувства,
да
ѝ се даде потикъ.
Сега, Христосъ казва: „Не дойдохъ
да
разруша, но
да
изпълня закона
да
науча хората какъ трѣбва
да
живѣятъ.“ Питамъ сега нашитѣ философи: Отъ 2,000 години заели ли сѫ се тѣ
да
кажатъ въ какво седи изпълнението на този законъ?
Новото учение ще ни даде новъ типъ хора.
Отъ нередовнитѣ чувства или отъ неправилното проявлѣние на чувствата, се демагнетизирва слънчевия възелъ, и вслѣдствие на това, въ дихателната система се явява едно стеснение, поражда се бронхитъ, или задушаване, или охтика.
Мислите ли, че ако съврѣменниятъ християнски свѣтъ биха се заели
да
направятъ единъ опитъ
да
приложатъ Христовото учение, нѣмаше
да
иматъ резултатъ?
Лицето ви трѣбва
да
е малко продълговато,
да
не е валчесто като месѣчина.
Слѣдъ туй, отъ неправилната употрѣба на нервната енергия, нервната система се изтощава, и се добиватъ съврѣменнитѣ нервни болести, главно неврастения.
Защото, за сега имаме три типа хора: единиятъ типъ е на месѣчината, тѣ сѫ хора сангвиници, иматъ лице валчесто, очи сини, вежди тънки, страни пълнички, рѫце пълни, веселички сѫ, похапватъ
си
добре.
Затуй Христосъ казва: „Не дойдохъ
да
разруша закона.“ Важно е приложението на закона въ фамилията, въ домоветѣ, а не въ църквата.
Гръцката църква и римската църква се спориха съ хиляди години за единъ символъ: отъ гдѣ произтича Духъ Святи, и още не сѫ го разрѣшили.
Вториятъ типъ хора сѫ съ продълговати лица, мускулѣсти, енергични, съ дебели сключени вежди, коси черни, остри, рѫцѣ мускулѣсти, тѣ сѫ като военни, като ходятъ навсѣкѫдѣ енергия пръскатъ.
Законътъ трѣбва
да
царува въ домоветѣ вѫтрѣ.
Третиятъ типъ сѫ хора съ крушообразни лица, съ хубави чела, съ тънки коси, съ кафѣви очи, нежни, деликатни, поетични, живѣятъ въ единъ особѣнъ свѣтъ, и за тѣхъ казватъ: „Тия хора не сѫ за земята“, Не сѫ за земята, разбира се.
Нали когато ще се роди едно дѣте, майката ще трѣбва
да
разбира онзи великъ законъ, какво направлѣние, какъвъ наклонъ
да
даде на този животъ.
Четвъртиятъ типъ, това сѫ флегматичнитѣ, пълни като бурета, съ дебели устни, съ широкъ носъ, рѫцѣтѣ
си
носятъ отпуснато, и за тѣхъ казватъ: „Свѣтътъ
да
изгори, тѣ не искатъ
да
знаятъ“.
Първиятъ наклонъ, който майката даде на дѣтето
си
, той опрѣдѣля неговата бѫдеща сѫдба.
Христосъ не е дошълъ
да
канонизира светиитѣ.
Това не е за упрекъ, но казвамъ, че Христовото учение е обществено учение, то е, за
да
научи всички души какъ
да
живѣятъ разумно,
да
създаде добри домове,
да
научи всички братя и сестри, слуги и господари, майки и бащи,
да
живѣятъ всички по закона на Любовьта, Мѫдростьта.
Има другъ единъ типъ идеаленъ, тѣ сѫ хора съ единъ такъвъ живъ миловидѣнъ погледъ, съ такива подвижни души, и като тѣ срещнатъ, вдъхватъ ти доверие, и щомъ
си
въ тѣхно присъствие, тѣ ти казватъ: „Не бой се, твоите работи ще се уредятъ, знаемъ отъ какво имате нужда, знаемъ, че въ дома
си
не сте добре, знаемъ, ще ни извините, знаемъ, че жена ви се е карала, извинете ни, искаме
да
ви услужимъ, приемете тѣзи пари, когато можете, върнете ни ги, ако пъкъ имате нужда, ние ще ви услужимъ.
Е, прѣдставете
си
, че азъ държа една площъ, и ѝ дамъ единъ малъкъ наклонъ, и вие слизате по него, ще можете
да
слизате тъй прѣспокойно.
Слугата
да
е доволенъ отъ работата
си
, и същеврѣменно
да
е независимъ.
Когато имате нѣкаква нужда, заповѣдайте.
Но ако дамъ единъ такъвъ силенъ, голѣмъ наклонъ, какво ще стане съ васъ?
Да
работи съвестно и въ работата
си
да
каже: „Господарю, азъ съмъ готовъ
да
се жертвувамъ заради тебѣ, но
да
лъжа,
да
крада заради тебѣ, това не мога
да
го направя.
Ти можешъ
да
ме изпъдишъ, но азъ искамъ
да
бѫда свободенъ.
Слѣдователно, всѣки единъ животъ върви по една площъ, и въ него е важенъ този моментъ, първиятъ потикъ, който майката дава на своето дѣте.
Всѣко нещо което е право, мога
да
го изпълня“.
Азъ нѣкога съмъ ви обѣщавалъ
да
ви опиша тия хора.
Не само това, но важенъ е моментътъ, когато ще се даде една проповѣдъ, когато човѣкъ се обръща къмъ Бога.
Сега, като се явяватъ тия въпроси, ето какво трѣбваше
да
направи християнския свѣтъ.
Въ тѣхъ има една особена красота, тѣ ти вдъхватъ особѣни мисли, тѣ сѫ хората на Любовьта, Мѫдростьта, Истината и добротата, всичко това въ тѣхъ диша, и тѣ казватъ: „Може, може, всичко за ближнитѣ“.
Ако всички християни, ако всички свещенници, проповѣдници, както отъ православната, така и отъ евангелиската и католическата църква се съберѣха, за
да
намѣрятъ единъ начинъ, единъ методъ, за единъ месѣцъ
да
се обърнатъ всички къмъ Господа, и
да
кажатъ: „Господи, дай Твоята сила,
да
изявимъ на свѣта какъ трѣбва
да
се живѣе“.
Слѣдователно, ние всички трѣбва
да
се стрѣмимъ
да
образуваме този новъ типъ въ
себе
си
.
Важно е, когато четете нѣкоя книга по философия или каквото и
да
е друго, какъвъ е наклонътъ, при който ще възприемате една мисъль.
Тъй трѣбваше
да
направи духовенството, когато прѣдстоеше на християнския свѣтъ
да
воюва.
И Павелъ казва:, че този новиятъ човѣкъ е заченатъ, но ние искаме
да
го задушимъ.
Слѣдователно, важно е какъвъ наклонъ сте взели въ този моментъ, защото всички тия мисли вървятъ по нѣкакви закони.
Щѣха ли
да
имъ забранятъ, ако тѣ изпратиха едно писмо до духовенството на цѣлия свѣтъ съ съдържание: всички ние еди-кой
си
день ще се съберемъ, ще се обърнемъ къмъ Господа
да
се молимъ
да
отклони тази война.
Щомъ дойде у насъ възвишеното, благородното, ние казваме: „Я го отхвърли, ехъ че
си
станалъ глупавъ“!
Щѣше ли
да
има война тогава?
Не, остави туй възвишеното
да
се прояви въ тебѣ.
– Нѣмаше
да
има.
Ще дойде единъ новъ животъ въ твоето съзнание, и ти ще познаешъ Бога, нѣма
да
се съмнѣвашъ и ще оправишъ живота
си
.
Не, но тя
си
има свои резултати.
Евангелскитѣ проповѣдници въ Америка тръгнаха съ своя народъ, английскитѣ проповѣдници – съ Англия, браминитѣ тамъ, германскитѣ съ Германия, ходжитѣ – съ Турция, българитѣ – съ България, всички взѣха участие.
Ще влѣзе нѣкой въ трамвая, другъ го побутне, той се поглежда „Извинете“, казва, „бутнахъ ви“.
Онова дѣте, което е интелигентно, може
да
взѣме цигулката
да
свири; мисълта въ него ще върви правилно, послѣдователно.
Като виждамъ, че нѣкой се съмнѣва, казвамъ му: „Братко, ако имашъ нещо изгубѣно, азъ ще го платя“.
Човѣкъ може
да
взѣме
да
направи една кола,
да
напише една книга,
да
изсвири едно парче, ако е художникъ –
да
нарисува една картина.
И казватъ духовницитѣ: „Ние не сме въ състояние
да
спремъ войната“.
Да
допуснемъ сега, че въ нѣкой домъ идватъ нещастия едно слѣдъ друго.
Да
, вѣрно е, тѣ не сѫ въ състояние, но сѫ въ състояние
да
се молятъ на Бога.
Бръкне въ джоба
си
, кесията му нѣма, а азъ съмъ до него.
Господь щѣше
да
спре войната.
Чрѣзъ това тѣ щѣха
да
иматъ единъ живъ опитъ.
Потърси, потърси казвамъ му: „Приятелю, извинете ме, тука е“.
И туй, което разяжда съврѣменното човѣчество, то е, че навсѣкѫдѣ въ християнския свѣтъ съврѣменното духовенство има една слабость, че не иска
да
признае своитѣ погрѣшки.
Да
се не плаши този човѣкъ.
Ако вие взѣмете просено брашно, ще можете ли отъ него
да
направите баница?
Азъ казвамъ: „Най-напрѣдъ духовенството трѣбва
да
признае своитѣ погрѣшки,
да
ги изповѣда.“ Умниятъ трѣбва
да
признае погрѣшката
си
.
Кому отъ васъ, ако дамъ брашно отъ просено семе, ще може
да
направи баница?
Той трѣбва
да
каже: „Азъ направихъ една погрѣшка“.
Ами ако азъ съмъ единъ касиеръ, и направя едно погрѣшно начисление, и дамъ на нѣкой човѣкъ 10,000 лв.
Ако вашиятъ умъ е буденъ, ако вие мислитѣ, нѣма
да
има нещо въ това учение, което
да
може
да
ви изненада.
Едно врѣме, въ свѣта се отворила една велика война, та житото, ечемикътъ, рѫжта и кукурузътъ отишли
да
помагатъ на човѣчеството, и рекли на просото: „Тебѣ ще те оставимъ дежурѣнъ тукъ
да
помагашъ на хората, който не се биятъ“.
по-малко, отколкото има
да
взима, не трѣбва ли
да
пратя
да
повикатъ този господинъ, и
да
му кажа: „Господине, азъ направихъ една погрѣшка въ своитѣ изчисления, далъ съмъ ви 10,000 лв.
Нѣкой пѫть казвамъ: „Тия неща сѫ мѫчни въ приложението
си
, понеже въ природата има извѣстни сили, които противодѣйствуватъ.
Просото ги запитало: Баница
да
ставамъ ли?
по-малко, взѣмете
си
паритѣ, извинете ме!
И тия сили произтичатъ пакъ отъ хората.
“ Умниятъ човѣкъ трѣбва
да
признае своите грѣшки.
Има хора въ свѣта, които сѫ колективно съединени, и като не желаятъ
да
дойде доброто въ свѣта, противодѣйствуватъ“.
“ Отъ просото едва хлѣбъ можешъ
да
направишъ, та и баница!
Е, ние, които искаме
да
служимъ на Бога, не трѣбва ли
да
признаемъ своитѣ погрѣшки?
Запримѣръ, взѣметѣ гърцитѣ, тѣ желаятъ, щото отъ България нищо
да
не стане.
Сега, ако майката образува тѣлото на дѣтето
си
отъ просено брашно, никаква баница не може
да
стане отъ него, даже и хлѣбъ мѫчно става.
Боза отъ него може
да
става, даже първокачествена боза, която по пѫтя се продава.
И тъй, като влѣзешъ между единъ народъ, ще глѣдашъ какви сѫ неговитѣ духовници, неговитѣ учители, неговитѣ управници.
И българитѣ трѣбва постоянно
да
се бранятъ отъ тия мисли.
И тогава, ако единъ човѣкъ е създаденъ отъ такова брашно, той ще бѫде само съ прѣтенции въ свѣта, че това не е право, онова не е право, и тъй ще мине живота
си
.
Всички тия духовници, всички тия учители, всички тия управляющи, могатъ ли
да
бѫдатъ по-добри?
Има народи, които несъзнателно
си
пращатъ лоши мисли, и всѣкога трѣбва
да
се пазятъ единъ отъ другъ.
Добрѣ, но има единъ основенъ законъ, съ който ние не трѣбва
да
си
играемъ.
Затуй всѣки единъ народъ трѣбва
да
бѫде духовенъ,
да
има мощна сила, за
да
отблъсква,
да
отпраща назадъ.
И ако ние живѣемъ въ Името Божие, въ Неговата Правда, нѣма
да
има сила въ свѣта, която
да
може
да
ни победи.
Той казва: „Тази работа нѣма
да
я бѫде, нѣма
да
върви“.
И Христосъ казва: „Азъ не дойдохъ
да
разруша закона и пророцитѣ, а
да
изпълна закона“.
И всичкитѣ народи трѣбва
да
съзнаятъ туй, и духовницитѣ трѣбва
да
го съзнаятъ, и свѣтътъ
да
го съзнае, понеже пакъ казвамъ: „Рѣшено е, и указъ има издадѣнъ отъ невидимия свѣтъ и Небесниятъ Царь е изпратилъ прокламации до всички, и ангелитѣ сѫ взѣли разпорѣждания, че за въ бѫдеще, всички лоши хора ще се намѣрятъ въ затвора.“ „Нека го знаятъ всички това!
Песимиститѣ казватъ, че този свѣтъ е единъ отъ най-лошитѣ свѣтове.
Той е развилъ въ
себе
си
туй чувство
да
схваща лошитѣ моменти.
“ За въ бѫдеще има шансъ
да
живѣятъ само добритѣ и благороднитѣ хора.
Той не разбира още закона, че може
да
противодѣйствува.
Затова казва: „Туй дѣте трѣбва
да
умре, тъй му е писано“.
Нѣма
да
има изключения.
Че азъ мога
да
уморя всѣки едного отъ васъ. Какъ?
Но нашиятъ свѣтъ, нашата земя е само едно звено отъ всички свѣтове.
– Като не му дамъ 40–50 дни
да
яде.
И какъ
да
не умре?
Въ Божиитѣ решѣния нѣма обратни процеси.
И Христосъ сега казва: „Азъ дойдохъ
да
изпълня закона“.
И когато нѣкой човѣкъ стане много своенравенъ въ Божествения свѣтъ, и не иска
да
се подчинява на Божественитѣ закони, изпращатъ го тукъ на земята.
А този законъ на Любовьта сега трѣбва
да
се проповѣдва, трѣбва
да
се изпълни между всички духовници.
Тукъ има даже нѣкои арахангели.
А сега, между всички духовници има споръ, тѣ признаватъ, че има единъ Христосъ, че Той е Синъ Божий, но не изпълняватъ Неговата воля.
Седятъ горѣ тѣ, искатъ
да
подигнатъ бунтъ, и Господь казва: „Изпратете го долу на земята“.
И при туй положение, хората не могатъ
да
се обърнатъ къмъ Бога, колективно тѣ не сѫ се молили, и днесъ, тѣ още не могатъ
да
се рѣшатъ,
да
кажатъ: „Господи, ела ни на помощь“!
Тѣ вече съзнаватъ това, въ всички хора има хубави желания.
Дойде тукъ, оковатъ го въ материята, започне
да
ходи той тукъ-таме, маха главата
си
, туй каже, онуй каже, никой не го слуша.
И вие не трѣбва
да
бѫдете страхливи.
Тѣ не виждатъ, че свѣтътъ може
да
се разруши, и казватъ: че Господь само чрѣзъ тѣхъ трѣбва
да
проговори.
На всички духовници, свещеници въ България трѣбва
да
имъ се говори.
Да
, той е като единъ генералъ.
Нека се даде на българскиятъ народъ единъ Господь на благородството, че
да
имъ се отворятъ сърдцата,
да
покажатъ своя характеръ.
“ – Изважда ножа
си
, силенъ е.
Които сѫ ставали пророци, все отъ народа сѫ излизали и къмъ никакво племе не сѫ прѣнадлѣжели.
Но като нѣма войници, остава самъ, и какво може
да
направи.
Имало е пророци отъ говедаритѣ.
Нека излѣзатъ всички попове владици, които и
да
сѫ тѣ, добре дошли ще сѫ, нека пожелаятъ
да
се подобри църквата, но не само привидно.
Казва единъ пророкъ „Господь ме взе отъ говедата и пророкъ ме направи.“ Той е билъ говедаръ, но умътъ му не билъ говедарски.
Да
, арахангелъ е, докато има сили задъ
себе
си
, и тогава може
да
ги управлява, всичко става.
Опасностьта на духовницитѣ е тамъ, не че тѣ иматъ зла умисълъ, но като се вдаватъ на общественъ животъ, не могатъ
да
схванатъ волята Божия, не могатъ
да
разбератъ Божествения законъ.
Нѣкой казва: „За църквата трѣбва
да
сме“.
Но, като извади ножа
си
и каже „Напредъ“, а тѣ не го слушатъ, какво може
да
стане?
Ами че азъ не съмъ ли правилъ опити съ
себе
си
?
Слѣдователно, всички наши постѫпки трѣбва
да
бѫдатъ разумни. Защо?
Съ
себе
си
правя опити.
Народътъ е, който е създалъ църквата.
– Защото нашиятъ животъ не зависи отъ насъ.
Кесията ми е пълна.
Има една велика сила, която е вложила живота въ насъ, и тя държи сметка за всичко.
Дойде единъ – дамъ му; дойде другъ – дамъ му; дойде трети – дамъ му, изпразни се кесията ми, и после казвамъ: „Ами за мене нѣма“.
Всички народи сѫ църквата.
Отъ нея всичко зависи.
Но, законътъ казва: „Дай!
Всички тия сѫщества, които сѫ свързани съ насъ и работятъ, тѣ създаватъ църквата, а всички свещеници и владици отъ народа излязоха.
Нѣкой казва: „Азъ мога
да
живѣя, както искамъ“.
Не, много се лъжете, не можете
да
живѣете, както искате.
–
Да
, но и за
себе
си
трѣбва
да
мислишъ.
Туй трѣбва
да
го съзнаемъ, и трѣбва
да
се молимъ, за
да
се подигне народа.
Че не можете
да
живѣете, както искате, ще видите, че утрѣ тази сила ще ви хване, и ще каже: „Хванете този голѣмъ генералъ, турете го тукъ вѫтрѣ въ гроба!
Щомъ мислишъ за
себе
си
, и ти ставашъ като другитѣ хора.
Това е общата идея, която трѣбва
да
съзнаемъ.
“ И започва тогава живата природа
да
дѣйствува, дѣре кожата му, отъ тукъ вземе, отъ тамъ вземе, и слѣдъ 5–6 години виждате, останали само голи кости.
Трѣбва
да
се изпълни закона!
Казватъ нѣкои: „Ти правовѣренъ ли
си
, ти българинъ ли
си
?
Е, хубаво, азъ съмъ здравъ, взѣма мотиката
си
, отида на лозето, копая, и пакъ
си
изкарвамъ своята прѣхрана.
“ Казвамъ: „Азъ съмъ опрѣдѣлилъ какво нещо е българинътъ.“ Четири качества трѣбва
да
има той.
Не само генералътъ е тамъ, но какви патриарси, какви адепти, какви брамини, какви пророци има!
И у насъ трѣбва
да
има убѣждението, всички
да
имаме по единъ занаятъ,
да
бѫдемъ готови на всѣка една работа.
Може
да
четете нѣкои отъ бесѣдитѣ ми, ще видитѣ какви сѫ тия качества.
Азъ бихъ желалъ
да
се създаде у българина този новия типъ, а той може
да
се създаде, защото българинътъ има добро сърдце.
И въ туй отношение има единъ великъ законъ, който постѫпва еднакво справедливо къмъ всички пророци, царе, оголва ги всички тия хора.
Той има единъ практиченъ умъ, излъжешъ ли го единъ пѫть, и светия
да
си
, въ нищо не ти вѣрва вече.
И когато азъ употрѣбявамъ думата Богъ, не разбирамъ този Богъ, когото вие търсите на небето, но този Господь, Който ви дава дѣца, дъщери и синове, който урежда работитѣ ти.
Той пита: Туй учение, което проповѣдвашъ, съ пари ли го проповѣдвашъ или безъ пари, за
себе
си
ли го проповѣдвашъ или за другитѣ?
Когато
си
боленъ, помолишъ Му се, Той ти помогне, оздравѣешъ.
Той казва: „Щомъ е безъ пари, щомъ е за благото на другитѣ, тукъ има нещо друго, азъ ще
си
помисля“.
Нѣкой пѫть
си
уреждашъ работитѣ, не могатъ
да
се урѣдятъ, Господь ти ги урежда.
Кажешъ ли му, че проповѣдвашъ за пари и за
себе
си
, той казва: „Тогава туй учение и азъ мога
да
го проповѣдвамъ“.
Дѣтето ти е малко глупаво, помолишъ се, почне
да
се вразумѣва.
Споредъ индуската философия, смъртьта е Богъ, една Божествена сила, която разполага съ всички закони.
Една вѫтрѣшна сила е Той, но хората не я знаятъ.
Затуй ние трѣбва
да
бѫдемъ искрени и честни.
Има една сила въ свѣта, която може
да
опитате.
Първото нещо е
да
бѫдемъ чистосърдечни.
Всѣки единъ отъ васъ може
да
опита тази сила.
Отъ всички онѣзи, които ме слушате се изисква абсолютна чистота, искреностъ, свѣтлина, никакво двоумение, никакво двоеличие, никакво користолюбие!
„Хайде сега върви
си
по пѫтя“!
Трѣбва
да
бѫдемъ образци на единъ великъ, възвишенъ моралъ.
Христосъ, Който познава закона, казва: „Азъ не дойдохъ
да
разруша, но
да
изпълня“.
Нищо
да
не ни съблазнява.
Сега, ние като влѣземъ въ този пѫть, мислимъ, че можемъ
да
пристѫпимъ закона. Не.
Ако ти
си
единъ уменъ човѣкъ, Господь ще ти говори по единъ начинъ.
И млади и стари,
да
бѫдемъ единъ образецъ!
И тогава нѣма
да
има стари.
Ами че правѣдниятъ въ какво трѣбва
да
се проявява?
Туй трѣбва
да
бѫде идеалъ на младото поколение: Вѣра непоколебима, любовь безкористна, воля диамантна, прѣдъ която и смъртьта, и всички неволи въ този свѣтъ отстѫпватъ.
Правѣдниятъ трѣбва
да
бѫде уменъ човѣкъ,
да
знае какъ
да
яде,
да
се задоволѣва съ малко, и
да
знае какъ прѣвръща тази енергия отъ туй малкото.
Ти и Духътъ Божий, едноврѣменно, сте едно и сѫщо нещо, само че ти като мислишъ, че
си
отдѣлно нещо отъ Бога, тамъ се заблуждавашъ.
Понеже, като
си
малъкъ, искашъ
да
проявишъ силата на Бога.
И почти цѣлиятъ ни животъ сега е прѣвърнатъ къмъ това стремление
да
си
изкараме прѣхраната, както и птицитѣ.
Въ туй малкото нещо, което
си
ти, въ този малкия умъ ти не можешъ
да
си
като Бога.
Ние и птицитѣ въ туй отношение
си
мязаме.
Много мѫчно е човѣкъ
да
бѫде като Бога.
Васъ кани Той, и ако вие не дойдете, други ще дойдатъ.
Гледашъ нѣкое врабче, ходи цѣлъ день, тукъ кацне, тамъ кацне, на плета кацне и ти казвашъ: „Колко е свободно то!
А можемъ
да
бѫдемъ като Бога въ едно нещо.
Но ако всички изведнъжъ дойдатъ?
“
Да
, но то цѣлъ день ходи, гледа, гдѣ
да
намѣри храна
да
се наяде.
Вие опитвали ли сте
да
обичате хората?
Защо
да
не подѣмемъ тази работа изведнъжъ?
Вечерьта казва: „Слава Богу мина деня, намерихъ
си
малко храница“.
Хиляди и милиони хора има, вдовици и сираци има, какъ ще имъ помогнемъ на тѣхъ?
На другия день, то пакъ
си
търси храна.
И тъй, първиятъ законъ, който ние хората трѣбва
да
приложимъ, той е слѣдующиятъ: ние трѣбва най-първо
да
обичаме Бога съ сърдцата
си
, съ ума
си
, съ душата
си
и съ силата
си
.
Ако всички ние съединимъ сърдцата
си
въ едно, ако всички съединимъ умоветѣ
си
въ едно и кажемъ: Този живиятъ Господь
да
дойде на помощь!
Казвашъ: „Колко хубаво гледа!
Защо трѣбва
да
обичаме Бога?
– Въ единъ день ще оправимъ България, и въ всѣки градъ, въ всѣко село ще има миръ и радость, ще има свобода въ душитѣ на всички.
“ Гледа хубаво, търси
си
храна.
– За
да
познаемъ
себе
си
.
Да
кажемъ, вие сте агентъ на нѣкое осигурително дружество.
Не
да
се надхитряваме, но
да
си
отдаваме почитание единъ на другъ, ще се надпрѣварваме въ отдаване на почитание единъ къмъ другъ.
Ставате сутринь, казвате
си
: „Господи помилуй, кого
да
осигуря днесъ?
Слѣдователно, ние не идемъ
да
разрушимъ закона, а
да
изпълнимъ този великъ законъ на Любовьта, на Мѫдростьта, на Истината.
А, ще отида при този тамъ Петко Драгановъ, той е богатъ, ще го осигуря за 50–60,000 лева.“ И отивашъ
да
го убѣждавашъ, търсишъ прѣхрана за
себе
си
и за дѣцата
си
.
Всѣки единъ човѣкъ трѣбва
да
се грѣе дълго врѣме на слънцето.
Това трѣбва
да
се всади въ всѣки единъ умъ, и казвамъ: Провѣретѣ тази истина.
Ако нѣкой отъ васъ не вѣрва, направете само единъ опитъ съ моитѣ думи, за
да
се убедите въ тѣхъ.
И онзи, който не се е грялъ на слънцето, той човѣкъ не може
да
стане.
Имашъ нѣкоя възлюблена, вземешъ перото, драсъ-драсъ, написвашъ нещо – поетъ
си
.
Вие, които ме слушате, за
да
се убедите въ истинностьта на думитѣ ми, направете единъ опитъ, не два опита, само единъ опитъ, давамъ ви позволѣние.
Проповѣдникътъ стане сутринь, седне и той
да
мисли.
Сега, тази промяна трѣбва
да
стане въ насъ.
Направете опита, и резултатътъ ще зависи отъ вашата вѣрностъ.
Ние трѣбва
да
любимъ Бога, за
да
познаемъ
себе
си
.
Този опитъ е слѣдующиятъ: Разболѣетѣ се, на умиране сте, кажетѣ
си
така: „Ако думитѣ на онзи човѣкъ, който ни проповѣдва тамъ, сѫ Божествени, въ името на тия думи, Господи, повърни ми здравето, азъ ще слушамъ, ще ти служа“.
Познаемъ ли
себе
си
, ще съзнаемъ своите задължения въ свѣта, и ще станемъ носитѣли на тази велика Божествена мисъль.
Или, нѣкой отъ васъ се забатачилъ въ много борчове може
да
го осѫдятъ на 10 години затворъ, и кѫщи, всичко
да
изгуби, нека каже: Ако учението на онзи Учитель, който говори въ името на Любовьта е Божествено, истинно, нека Господь ме освободи отъ тази бѣля, азъ ще посвѣтя живота
си
за служене на Бога.
Ще има резултатъ, ако издържите думитѣ
си
, ако посвѣтите живота
си
на Бога, но речете ли
да
върнете назадъ, два пѫти по-зле ще е за васъ, отъ васъ нищо нѣма
да
остане, ще бѫдете пометени.
Въ Америка има много проповѣдници, нѣкои отъ тѣхъ сѫ много ексцентрични, въ всичкитѣ църкви има такива, та единъ отъ тѣхъ проповѣдва прѣдъ голѣма публика, казва имъ: „Или трѣбва
да
живѣете, както Богъ казва, или всички ще отидете въ пъкъла.
Ако ние сме въ връзка съ този живия, великия Господь, ние нѣма
да
страдаме отъ неврастения; каквито мѫчнотии и
да
имаме, всѣкога ще се разрѣшатъ добре, по единъ разуменъ начинъ.
Азъ имахъ една баба, тя не слушаше Господа, и като умрѣ, въ пъкала отиде“.
Живъ е Този Господь, може и други
да
направятъ този опитъ, но ще бѫдете искрени, искрени, искрени, чистосърдечни въ душата
си
.
Единъ господинъ отъ събранието, като го слушаше, стана и взе
да
излиза.
Азъ искамъ
да
познаете този Господь, който ви е пратилъ,
да
видите, че Той е живъ, и иска
да
се развивате.
„Стой, стой, гдѣ отивашъ“ – Въ пъкъла отивамъ, нѣма ли
да
пратишъ много здраве на баба
си
?
Не искамъ
да
ви проповѣдвамъ, че има Господь или нѣма Господь.
Нѣкой пѫть отиваме на Витоша, който ни срещатъ запитватъ ни:
Да
се молите ли отивате?
Само този човѣкъ, който е ходилъ въ пъкъла, само той може тъй сигурно
да
казва това.
–
Да
дишаме чистъ въздухъ.
Туй учение днесъ може
да
го провѣрите.
Ти ходилъ ли
си
тамъ, знаешъ ли какво нещо е пъкъла, провѣрилъ ли
си
го?
Азъ съмъ го провѣрявалъ, съ мене заедно сѫ го провѣрявали и други, и вие всѣки день можете
да
го провѣрите.
Ами че азъ
си
дигамъ рѫцѣтѣ не само когато се моля.
Въ мене нѣма какво
да
се съмнявате.
Ти билъ ли
си
тамъ?
Може
да
си
правя упражнение, може
да
си
късамъ круши.
Не мислете, че когато
си
дигнемъ рѫцѣтѣ, все Господа търсимъ.
Азъ не съмъ взѣлъ днесъ никого на сила
да
му казвамъ: „Ти ще вѣрвашъ.“ Не, оставилъ съмъ всѣки свободенъ, ако иска
да
слѣдва.
Добре, ако вѣрвате въ думитѣ на Христа, вие не трѣбва
да
грѣшите.
Ако обичате, абсолютно свободни сте и вие, искамъ и азъ
да
бѫда свободенъ.
Ако човѣкъ само единъ пѫть е билъ въ ада, то, като дойде на земята, изведнъжъ ще се освободи отъ всичко, и ще каже: „Туй, което видѣхъ, слѣдъ тия мѫчения, които минахъ, не искамъ нищо, нито паритѣ нито кѫщитѣ, нищо не искамъ“.
Не, не, човѣкъ и безъ
да
си
дига рѫцѣтѣ нагорѣ, той ще намѣри Господа.
Нѣма какво
да
ви критикувамъ, нито вие мене
да
критикувате.
“ Сега, има евангелиски проповѣдници, които доказватъ колко милиона години ще стои човѣкъ въ пъкъла, колко врѣме ще страда.
Когато срѣщна такъвъ единъ човѣкъ, той и безъ
да
си
дигне рѫцѣтѣ нагорѣ, ще позная, че е съ Бога.
И започватъ: Ако човѣкъ влѣзе въ пъкъла, то, нѣма
да
му се простятъ грѣховетѣ, докато не се изпари всичката вода на океана, като се приеме, че само по една капка вода се изпарява на годината.
Той е въ състояние
да
ни освободи отъ всички тия страдания, отъ които главата ни е побелѣла.
Той съветникъ ли беше на Господа?
Иначе, може още дълги години
да
робуваме, нѣма нищо по-лошо отъ смъртьта.
Азъ ще ви дамъ начинъ какъ
да
се разговаряте.
Срещна нѣкого, кара една каруца, изпотилъ се, нѣма
да
го попитамъ: гдѣ е ходилъ, откѫдѣ иде, защото и той самъ нѣма
да
ми каже, но ще хвана каруцата му отъ другата страна, ще теглимъ двамата каруцата, ще се изпотя и азъ хубаво, и тогава ще го питашъ: Братко, кога тръгна отъ града?
Нѣма по-велико нещо отъ това,
да
живѣешъ въ миръ и Любовь съ Бога.
Защото въ Писанието тамъ Богъ казалъ на еврейския народъ: За вечни врѣмена ще ви изхвърля отъ лицето
си
.
Той ще има доверие сега въ мене, и като стигнемъ до кѫщата му ще ме покани у дома
си
, и ще ме нахрани.
Така ще постъпя, а не
да
му казвамъ: Ти
си
се изпотилъ, нѣма ли
да
си
купишъ още единъ конъ?
То е нещо толкова велико, за което нѣма думи въ човѣшкия езикъ, съ които
да
може
да
се изрази.
Не е въпросътъ въ това, покажи вниманието
си
къмъ брата
си
, покажи, че го обичашъ.
И тогава ще кажемъ: Какъ
да
ходимъ въ църква?
Дойде другъ пророкъ, казва: „За вечни врѣмена ще ви изхвърля отъ лицето
си
“.
Ето, азъ бихъ желалъ по този начинъ
да
влизатъ хората въ църква.
Тамъ ще разберешъ великия смисълъ на живота, въ него ще се отвори Битието, тамъ ще видимъ каква връзка сѫществува между всички сѫщества, отъ най-долнитѣ до най-висшитѣ, каква хармония, какво пение има между тѣхнитѣ души.
Влезѣшъ въ дома
си
, жена ти не е наготвила, не се сърди, но взѣми, наготви ти, и кажи: „Азъ се радвамъ, че ти не
си
наготвила, та
да
мога
да
ти помогна.
Ще видимъ колко велико е Божието и ще кажемъ: Струва човѣкъ
да
пренесе всички страдания, всички мѫчнотии, за
да
си
подигне живота,
да
слави Господа съ този
си
животъ, съ сърдцето
си
, съ ума
си
, съ душата.
Ела, Марийке,
да
ядемъ.“ Жената дошла въ кѫщи, намѣрила, че мѫжътъ ѝ не сготвилъ, сърди се.
И азъ бихъ желалъ вие така
да
разберете днесъ.
Ние не сме съветници на Бога, и нѣмаме право
да
казваме, кой колко ще бѫде наказанъ.
Нека сготви тя, и
да
не се сърди.
Тъй е то, туй е новото учение, тъй трѣбва
да
го покажемъ на опитъ.
Христосъ днесъ е великъ, за въ бѫдеще ще бѫде още по-великъ, увѣличава се Неговата сила.
Ами че, вместо
да
седи и
да
се моли: Господи, Господи, излей Духа
си
върху насъ, благослови ни!
Христосъ казва: „Не се заблуждавайте, никой не може
да
дойде при мене, ако Отецъ ми не го привлѣче“.
Туй трѣбва
да
го знаете.
Човѣкъ вѫтрѣ въ една минута може
да
приживѣе хиляди години страдания.
Я
да
се опретна азъ, че
да
кажа: „Господи, азъ ще покажа, че Ти
си
живъ и здравъ, и заради Тебѣ, заради Твоето име, ще нарежа всичкия лукъ, ще сготвя“.
Богъ на Любовьта е, Който може
да
го привлѣче.
Законът на справедливостта постъпва еднакво с всички хора: оголва ги сваля горната им дреха, освобождава ги от излишния товар.
(втори вариант)
То не може
да
живее.
(втори вариант)
Ти започваш
да
се смущаваш.
(втори вариант)
Че
си
бил цар или патриарх, тя не иска
да
знае.
(втори вариант)
Колкото по-висока длъжност
си
заемал на земята, толкова повече ще плащаш.
(втори вариант)
Така може
да
умориш всеки човек.
(втори вариант)
Дай път на благородното и възвишеното в
себе
си
.
(втори вариант)
Ако не дадеш на човека
да
яде 40 дена, той непременно ще умре.
(втори вариант)
Ако искаш
да
познаеш Бога, дай условия на новия човек в тебе,
да
израсте и
да
се развие.
(втори вариант)
За
да
не умре, ще му дадеш
да
яде.
(втори вариант)
Според индусите, смъртта е Божествена сила, на която всички се подчиняват.
(втори вариант)
Христос казва: "Аз дойдох
да
изпълня закона." Кой закон?
(втори вариант)
Наблюдавам хората в трамваите, как се подозират едни – други.
(втори вариант)
Съблечете го и го пуснете
да
си
отиде.
(втори вариант)
Този закон трябва
да
се проповядва,
да
се изпълни от всички духовници.
(втори вариант)
Някой бутнал съседа
си
, и той веднага бръква в джоба
си
,
да
не би
да
е взел нещо.
(втори вариант)
Христос казва: "Аз не дойдох
да
разруша, но
да
изпълня." Мнозина, влезли в новия път, мислят, че могат
да
пристъпват законите.
(втори вариант)
Те признават, че има един Христос, че е Син Божи, но не изпълняват Неговата воля.
(втори вариант)
Бръкне в джоба
си
, кесията му не е там.
(втори вариант)
Не, ако праведният преяде, ще го боли коремът също, както и грешника, когато преяжда.
(втори вариант)
И религиозните хора още не могат
да
се обърнат към Бога.
(втори вариант)
– В какво трябва
да
се проявява праведният?
(втори вариант)
Мъчно могат
да
ти вярват днес.
(втори вариант)
– Първо, той трябва
да
бъде умен,
да
знае, как
да
яде;
да
се задоволява с малко храна;
да
използува енергията и на най-малкото количество храна.
(втори вариант)
И до днес още хората не се решават
да
се обърнат за помощ към Бога.
(втори вариант)
Като потърси в джобовете
си
, намира кесията.
(втори вариант)
Почти целият живот на човека е зает с мисълта, как
да
изкара прехраната
си
.
(втори вариант)
Всички хора се страхуват.
(втори вариант)
Едно ще знаете: Който мисли право, и съзнанието му е будно, нищо не може
да
го изненада в живота.
(втори вариант)
Гледаш едно врабче, по цял ден то хвърчи и подскача.
(втори вариант)
Нека не се обиждат те, но така е.
(втори вариант)
Старите пророци, чрез които Бог е говорил, са излизали от народа, от прости овчари и говедари.
(втори вариант)
– Мъчно се прилага, защото хората излъчват противодействуващи сили, които ви спъват.
(втори вариант)
Като го гледаш, казваш
си
: Колко свободно е това врабче!
(втори вариант)
Един от пророците казва за
себе
си
: "Бог ме взе от говедата и ме направи пророк." Той бил говедар, но умът му не е бил говедарски.
(втори вариант)
Ти не подозираш, че крайната цел на неговия живот се заключава в това: къде
да
намери храна и как
да
задоволи глада
си
.
(втори вариант)
Вината в духовенството е там, че, като се предават на несъщественото в живота, не могат
да
възприемат Божията воля и не могат
да
изпълнят Божия закон.
(втори вариант)
Има народи, които несъзнателно
си
отправят лоши мисли, и едни-други се спъват, едни от други се пазят.
(втори вариант)
Вечерта то казва: Слава Богу, мина денят, намерих
си
малко храница!
(втори вариант)
Аз съм правил ред опити
да
видя, как работи Божият закон.
(втори вариант)
Ето защо, всеки народ трябва
да
бъде духовен,
да
знае законите, как
да
отблъсва злото и отрицателното в живота.
(втори вариант)
На другия ден то пак
си
търси храна.
(втори вариант)
Кесията ми е пълна.
(втори вариант)
Който живее за името Божие, за Неговата Правда, няма сила в света, която може
да
го победи.
(втори вариант)
Наблюдаваш врабчето и
си
казваш: Колко умно гледа това врабче!
(втори вариант)
Дойде при мене един, иска нещо, дам му.
(втори вариант)
"Не дойдох
да
разруша закона и пророците, но дойдох
да
изпълня." Всички духовници, всички народи, целият свят трябва
да
осъзнаят това и
да
изпълнят закона.
(втори вариант)
Да
, умно гледа, търси
си
храна.
(втори вариант)
Дойде втори, и на него дам- дойде трети – също.
(втори вариант)
Издаден е указ от невидимия свят, прокламация от Небесния Цар, до всички хора, до всички общества и народи със следното съдържание:
Да
се затворят всички лоши хора по лицето на земята!
(втори вариант)
Ти
си
агент на едно осигурително дружество.
(втори вариант)
Гледам – кесията ми празна.
(втори вариант)
Това всички трябва
да
знаят.
(втори вариант)
Ставаш рано и
си
казваш: Господи, помогни ми!
(втори вариант)
Законът казва : Дай!
(втори вариант)
Бъдещето носи добри условия за живот само за добрите и благородните.
(втори вариант)
Кажи ми, кого
да
осигуря днес.
(втори вариант)
Като помислиш малко, решиш
да
отидеш при един богат човек,
да
го осигуриш за 50 – 60 хиляди лева.
(втори вариант)
Това ще опитате всички.
(втори вариант)
Като намериш такъв, убеждаваш го
да
се осигури.
(втори вариант)
Вярвам, но и за
себе
си
трябва
да
помисля.
(втори вариант)
Всъщност, ти сам
си
осигуряваш прехраната.
(втори вариант)
Щом мислиш за
себе
си
, и ти ставаш като другите хора.
(втори вариант)
Край на всички престъпления!
(втори вариант)
Не е лошо
да
се осигуряваш, но на другата сутрин пак се молиш: Господи, помогни ми и днес
да
осигуря някого.
(втори вариант)
Законът трябва
да
се изпълни!
(втори вариант)
В Божиите решения няма обратни процеси.
(втори вариант)
Ако
си
поет, ставаш рано сутрин, написваш писмо на възлюбената
си
и мислиш, че
си
осигурен.
(втори вариант)
Ако
си
проповедник, рано сутринта почваш
да
мислиш, каква проповед ще държиш.
(втори вариант)
Понеже съм здрав, взимам мотиката и отивам на лозето
да
копая.
(втори вариант)
Взимаш Библията, отваряш я тук-там, намериш някой стих и решаваш по него
да
говориш.
(втори вариант)
До вечерта
си
изкарвам прехраната.
(втори вариант)
Четеш стиха: "Ако ке се покаете ..." Започваш
да
говориш, като че ти
си
най-големият праведник.
(втори вариант)
Всички трябва
да
държим мисълта –
да
научим по един занаят,
да
сме готови за всякаква работа.
(втори вариант)
И на свещениците трябва
да
се говори в този дух.
(втори вариант)
Значи, другите
да
се покаят.
(втори вариант)
Сега хората се събират и обсъждат въпроса, кой е прав и кой – крив.
(втори вариант)
Един проповядва пред много слушатели: Трябва
да
живеете добре, както Бог изисква; ако не, ще слезете на дъното на ада.
(втори вариант)
Под "Бог" аз не разбирам този, когото вие търсите вън от
себе
си
.
(втори вариант)
Нека всички свещеници, всички българи излязат
да
проповядват,
да
повдигнат църквата, но не привидно.
(втори вариант)
Една моя баба не изпълняваше Божия закон и, като умря, отиде направо в ада.
(втори вариант)
Аз говоря за онзи Бог, Който дава всички блага на живота; Който дава добри синове и дъщери; Който урежда работите на хората.
(втори вариант)
Един от слушателите, като чул тези думи, станал и тръгнал
да
си
отива.
(втори вариант)
Болен
си
.
(втори вариант)
– Трябва
да
държим за църквата.
(втори вариант)
Объркаш работите
си
.
(втори вариант)
Той е създал църквата.
(втори вариант)
Отивам в ада.
(втори вариант)
Няма ли
да
пратиш много здраве на баба
си
?
(втори вариант)
Аз разглеждам Бога като вътрешна сила, която хората не познават.
(втори вариант)
Питам: Ходил ли е проповедникът в ада?
(втори вариант)
Всеки може
да
опита тази сила в
себе
си
.
(втори вариант)
Всички разумни същества, свързани с нас като работници, те създават църквата.
(втори вариант)
Само онзи може
да
говори за ада, който е ходил там.
(втори вариант)
Опитал ли е той ада?
(втори вариант)
– От народа.
(втори вариант)
Ако
си
умен, Бог ще ти говори по особен начин.
(втори вариант)
Бог живее и се изявява чрез народа.
(втори вариант)
Да
се молим за неговото повдигане!
(втори вариант)
Според мен, ако вие, наистина, вярвате в Христа, няма
да
грешите.
(втори вариант)
Питат ме: Ти българин ли
си
?
(втори вариант)
Ти православен ли
си
?
(втори вариант)
Ако човек само веднъж е влязъл в ада, като дойде на земята, ще се освободи от всичко временно, преходно и ще каже: След като минах толкова мъчения и страдания в ада, нищо повече не искам; нито пари, нито къщи, нито имоти – нищо не искам.
(втори вариант)
Но като мислиш, че
си
нещо различно от Бога, ти сам се заблуждаваш.
(втори вариант)
Някои евалгелски проповедници определят, колко хиляди години ще стои човек в ада и през какви страдания ще мине.
(втори вариант)
Заблуждението ти е там, че, като малко човече, искаш
да
проявиш сила като Божията.
(втори вариант)
Според мене, българинът трябва
да
бъде добър, умен, честен и справедлив.
(втори вариант)
Докато му се простят греховете, ще минат толкова години, колкото е нужно
да
се изпари водата от океана, като на година се изпарява по една капка вода.
(втори вариант)
Не, човешкият ум не може
да
се сравнява с Божия.
(втори вариант)
Желая, в българина
да
се роди новият човек.
(втори вариант)
Може
да
бъдеш и като Бог, но само в едно – в любовта:
Да
обичаш Господа с всичката
си
душа и
да
обичаш ближния
си
като
себе
си
.
(втори вариант)
Кой от вас се опитвал
да
обича хората?
(втори вариант)
Той е практичен, доверчив, но излъжеш ли го веднъж, и светия
да
си
, няма вече
да
ти вярва.
(втори вариант)
На какво базира той проповедта
си
?
(втори вариант)
На думите от Писанието, дето Бог казва на еврейския народ: За вечни времена ще ви отстраня от лицето
си
.
(втори вариант)
Първият закон, който трябва
да
приложим: "
Да
възлюбим Бог с всичкото
си
сърце, с всичкия
си
ум, с всичката
си
душа и с всичката
си
сила." – Защо трябва
да
обичаме Господа?
(втори вариант)
За
да
познаем
себе
си
.
(втори вариант)
Ако разбере, че проповядваш без пари, той казва: Виж, ще
си
помисля малко.
(втори вариант)
Казвам: Дълго време трябва
да
се грее човек на слънцето.
(втори вариант)
Ако проповядваш с пари, това и аз мога
да
направя.
(втори вариант)
След време дохожда един пророк и предава думите на Господ: "Израиле, обърни се към мене!
(втори вариант)
Сега аз се обръщам към всички, които ме слушате, и казвам: От вас се иска абсолютна чистота, искреност, доброта и справедливост.
(втори вариант)
Който не се е грял на слънцето, не може
да
стане истински човек; който не се грее, постепенно се смалява.
(втори вариант)
– Кой пророк е бил с Господ,
да
знае, какво мисли Той?
(втори вариант)
Следователно, ако искаш
да
се разшириш, грей се на слънцето.
(втори вариант)
Ние нямаме право
да
тълкуваме думите на Господ,
да
казваме, кой колко ще бъде наказан.
(втори вариант)
Затова е казано: "Познай
себе
си
." Аз казвам: "Възлюби Бога!
(втори вариант)
" Щом познаеш
себе
си
, ти ще осъзнаеш и своите задължения.
(втори вариант)
Ще станеш носител на великата Божия мисъл.
(втори вариант)
Това трябва
да
знаете всички.
(втори вариант)
От всички се иска безкористна любов, непоколебима вяра и диамантена воля, пред която
да
отстъпват всички мъчнотии и страдания, даже и смъртта.
(втори вариант)
Някога, в една минута човек може
да
преживее страданията на хиляди години.
(втори вариант)
Няма
да
страдате от никакви болести, от никаква неврастения.
(втори вариант)
Днес Христос търси нови хора.
(втори вариант)
Значи, страданията и наказанията не се определят от времето.
(втори вариант)
Каквито мъчнотии
да
имате, ще ги разрешавате разумно.
(втори вариант)
Той кани и вас,
да
се проникнете от новото.
(втори вариант)
Христос казва: "Докато небето и земята не преминат, този закон няма
да
се измени." Ние трябва
да
спазваме закона, понеже той е необходим, както за развитието ни, така и за нашето щастие.
(втори вариант)
Грейте се на Божието слънце,
да
ви озари Неговата светлина.
(втори вариант)
Ако вие не се отзовете на тази покана, други ще дойдат.
(втори вариант)
Всички хора – мъже и жени, трябва
да
знаят този закон.
(втори вариант)
– Ами ако всички се отзоват?
(втори вариант)
– Има работа за всички.
(втори вариант)
"Една рязка няма
да
се измени от този закон", казва Писанието.
(втори вариант)
Неговият живот, сам по
себе
си
, е молитва.
(втори вариант)
Милиони хора страдат днес, и ние трябва
да
им помогнем.
(втори вариант)
Как може
да
се изпълни законът?
(втори вариант)
Като отиваме на Витоша, срещат ни хора и ни питат:
Да
се молите ли отивате?
(втори вариант)
Отиваме
да
дишаме чист въздух.
(втори вариант)
– Нека всички съединят умовете и сърцата
си
и кажат: Господи, ела ни на помощ!
(втори вариант)
За
да
изпълниш закона, трябва не само
да
обичаш, но и мъдър
да
бъдеш.
(втори вариант)
Като гледат, че
си
вдигаме ръцете нагоре, те мислят, че се молим.
(втори вариант)
Във всички градове и села ще настане радост и веселие, мир и свобода.
(втори вариант)
Аз вдигам ръцете
си
, като правя упражнения; вдигам ръцете
си
и когато късам плодове.
(втори вариант)
Христос търси души и сърца.
(втори вариант)
Не е въпрос
да
се надхитрявате, но
да
си
отдавате почит и уважение едни на други.
(втори вариант)
Казвам: Ние не идем
да
разрушаваме, но
да
изпълним великите закони на Любовта, Мъдростта и Истината.
(втори вариант)
Всеки може
да
опита това.
(втори вариант)
И без
да
вдига ръцете
си
нагоре, човек може
да
намери Господа.
(втори вариант)
Към другата е по-невнимателна, поради което събужда в нея горчиви чувства.
(втори вариант)
Дълбоко в
себе
си
, като съзнание.
(втори вариант)
– Какъв опит
да
направим?
(втори вариант)
Втората дъщеря изменя разположението
си
към майката.
(втори вариант)
Като срещна човек с такова съзнание, и без
да
вдига ръцете
си
нагоре, аз познавам, че той е свързан с Бога.
(втори вариант)
– Някой заболее до смърт, нека се обърне към Бога с думите: Господи, ако това, което ни се проповядва в Твое име, е истинно, помогни ми
да
оздравея.
(втори вариант)
Ако объркаш сметките
си
, пак ще се обърнеш към Бога и ще кажеш: Господи, ако това, което Учителят ни проповядва в Твое име, е вярно, помогни ми
да
си
оправя сметките.
(втори вариант)
Правилно е, когато човек води религиозен живот, в сърцето и ума му
да
стават промени.
(втори вариант)
Ще отидем в близката гостилница
да
се нахраним.
(втори вариант)
Ще посветя живота
си
в служене на Бога.
(втори вариант)
Докато мислиш, че някой може
да
ти отнеме щастието, ти не
си
свободен.
(втори вариант)
Ако обещаете, без
да
изпълните, положението ви ще се влоши, и от вас нищо няма
да
излезе.
(втори вариант)
Щастието на човека зависи от самия него.
(втори вариант)
Който ни гледа, ще каже: Колко хубаво се разговарят тези – като братя.
(втори вариант)
Направете опита искрено, за
да
се убедите, че проповядвам велика, жива истина, която пръв аз съм проверил.
(втори вариант)
Ако искате, ще ви дам начин, как
да
се разговаряте и вие.
(втори вариант)
В този смисъл, никой не може
да
ти отнеме щастието.
(втори вариант)
Аз искам
да
познаете този Господ и
да
се убедите в думите ми.
(втори вариант)
Аз не искам
да
ви убеждавам, има ли Бог, или не.
(втори вариант)
Той започва
да
мисли, че има една велика, интелигентна сила в света, която направлява човешкия живот.
(втори вариант)
Аз проповядвам едно велико учение, което може
да
се опита.
(втори вариант)
Тази сила е Божественото начало в човека.
(втори вариант)
Аз съм го проверявал много пъти; с мене заедно са го проверявали и други; и вие можете
да
го проверите.
(втори вариант)
Като се изпотиш добре, питай го: Братко, кога тръгна от града?
(втори вариант)
Който служи на това начало, никога не страда.
(втори вариант)
Сега той има доверие в тебе и ще ти разкаже всичко.
(втори вариант)
Аз не съм викал никого насила и не искам
да
ви заставя насила
да
вярвате.
(втори вариант)
Искаш, например,
да
пътуваш за Бургас.
(втори вариант)
НАГОРЕ