НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
132
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
132
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Гордост и тщеславие
,
МОК
, София, 24.1.1923г.,
Когато самоуважението е добре развито, човек е много чувствителен, той гледа
да
не обиди никого.
Злопаметният човек не прощава лесно – и след хиляда години той още помни обидата и е готов
да
отмъсти.
Затова именно е казано в Писанието: "Бог на горделивия се противи, а на смирения дава благодат." В морално отношение личните чувства спъват човека.
Колкото по-силно са развити личните чувства в човека, толкова по-слаби са моралните.
В развитието на човека едно от първите чувства, което се е явило в него, е чувството на охотливост, на апетит, на желание
да
се храни.
Благодарение на този център в човека се явило желание
да
опитва,
да
вкусва нещата, вследствие на което се е създала устата.
След време човек е видял, че не може само с устата
да
работи, затова е почувствал нужда и от друго спомагателно средство.
Така той създал ръцете като втора проекция в своя живот.
Личните чувства в човека говорят, че като индивидуално същество той живее само за
себе
си
.
Като се е видял сам, като видял, че няма хора около
себе
си
, които
да
го хвалят, създало се е в него чувство на тщеславие – жената в човека.
Човек обича
да
се хвали сам.
Ако някой ученик е тщеславен, той мисли, че всичко знае.
Учителите не трябва
да
се разправят с него, но нека го подложат на изпит,
да
му докажат какво знае.
Учителят по математика влиза в клас, извиква тщеславния ученик и му дава
да
реши една задача.
Ученикът започва
да
решава, мъчи се, пъшка, поти се – не може
да
реши задачата; той става засрамен от мястото
си
, подава листа на учителя и сяда на мястото
си
.
Няма защо учителят
да
се разправя с него,
да
му доказва, че не знае.
Като не може
да
реши задачата, ученикът ще признае, че има неща, които той не разбира и не знае.
Така ни учи и Природата.
Като види, че протестираме и негодуваме против нея, тя ни дава една мъчна задача и ни оставя
да
решаваме.
Щом не можем
да
я решим, сами по
себе
си
ние капитулираме, започваме
да
се молим
да
ни се помогне и признаваме, че не знаем.
Някой учен изследва един научен въпрос, прави опити, изчисления – не може
да
се домогне до истината.
Дойде втори учен, използва опитите на първия, но и той не може
да
реши въпроса.
След него дохожда трети, четвърти учен, но всички се убеждават, че този въпрос е един от трудно решимите.
След тях дохождат духовните хора и те подемат този въпрос, свързват се с Разумния свят и оттук търсят някакъв начин за разрешаване на въпроса.
Едни от начините се оказват верни, други – неверни, но и духовните хора не могат
да
решат въпроса. Защо?
Докато живее в личните чувства, човек не може
да
се домогне до положителната наука.
Ето защо, когато се стреми към придобивки, окултният ученик трябва
да
познава какви сили са вложени в него и какво днес може
да
направи с тези сили.
Той разполага с много повече сили, отколкото има възможност
да
използва.
И действително в мозъка на всеки човек е вложена грамадна енергия, от която при сегашните условия може
да
се разработи едва една хилядна част.
Изобщо човешката енергия може
да
се разработи в три направления: в широчина, която дава стабилност на характера; в дълбочина, която дава активност и предприемчивост; във височина, която дава стремеж и полет на духа.
Тези са трите насоки, които могат
да
се дадат на енергиите в човешкия мозък.
Оттук и всяка идея трябва
да
има широчина, дълбочина и височина.
В заключение на това можем
да
кажем, че недъзите в съвременния свят се дължат на човешката мисъл.
Напротив, човек страда от излишък на енергия, която не е разработил.
При съвременното възпитание трябва
да
се има предвид следното:
да
се намери път на излишната енергия и
да
се впрегне на работа, защото Природата наказва всички ония, които складират нейната енергия и не я използват.
Когато се отпусне, когато стане мързелив, човек започва
да
надебелява, придобива много мазнини.
Като не разбира законите на Природата, той се радва, че се е оправил.
Природата няма
да
закъснее
да
даде урок на този човек. Как?
Ще му изпрати една болест, която всичко ще стопи.
С това тя иска
да
каже, че трябва
да
се работи.
Природата не търпи никакъв застой – никой няма право
да
държи енергиите на Природата в застой.
Следователно Природата изисква от човека
да
бъде изправен едновременно и в трите свята – физически, Духовен и Умствен.
Той трябва
да
работи едновременно и в трите свята.
Като наблюдавам лицата ви, виждам, че вие живеете повече в света на чувствата, отколкото в Умствения свят.
Който живее в чувствения свят, той мяза на мома, която по цели дни се оглежда в огледало – измие се, нареди се, облече се и хайде пред огледалото.
Седите, оглеждате се и намислите някакъв план; неочаквано дойде нещо отвън, развали плана ви.
Поскърбите малко, но се облечете в нов костюм и хайде пред огледалото.
Излезете в света, но виждате, че нищо не можете
да
направите; пак се върнете, обаче с едно малко разочарование.
Не
си
правете илюзии, знайте, че новият костюм нищо няма
да
ви придаде.
Докато не излязат от тези полета, те нищо не могат
да
направят.
Това, което сега става на физическия свят – страдания, изпитания, всичко иде в помощ на съвременните хора, за
да
ги подтикне към Новата култура, към новия Живот.
Невидимият свят изпраща свои представители
да
се въплътят на Земята с цел
да
дадат нова насока на културата.
Представете
си
, че някой се облече хубаво, огледа се пред огледалото и излезе вън.
Ще влезе в някое кафене, ще вземе вестник, ще запали цигара и ще започне
да
бистри политика.
Тези дни срещам един от учениците, доста напреднал, върви бавно, мисли нещо и държи цигара в ръката
си
.
Като ме видя, скри цигарата, поздрави и продължи пътя
си
.
Навярно този ученик е казал в
себе
си
: "Друг път ще бъда внимателен, за
да
не ме видят, че пуша." Не, този ученик трябваше
да
има доблест
да
каже: "Ще ме извините, аз имам една слабост – пуша от време на време, но ще работя в това направление
да
се справя с този недъг." Ученикът трябва
да
бъде свободен от тези недъзи – пушене, пиене на вино, ракия и т. н.
Когато стомахът на човека е слаб, позволява му се от време на време
да
сипва по няколко капки вино във водата за усилване.
Ако иска
да
пие вино, ученикът може мислено
да
приеме известна доза вино и
да
се задоволи.
Чрез мисълта
си
ученикът може
да
се лекува. Как?
А вие мислено ще приемете същата доза хинин: ще отидете до някоя аптека, ще
си
представите, че купувате 40 сантиграма хинин, ще се върнете дома
си
и мислено ще вземете хинина.
По този начин ще проверите силата на мисълта.
Трябва
да
знаете, че елементите на хинина се намират и във въздуха, и в самото растение, от което се получава.
Разликата е тази, че растението е преработило тези елементи, синтезирало ги е в едно съединение, докато във въздуха елементите на хинина са свободни, отделени един от друг.
При сегашното състояние, в което се намирате, вие често се натъквате на някои наследствени черти, за които трябва
да
бъдете морално готови
да
ги посрещнете.
В първичното тяло на човека или в тъй наречения матрикс* са складирани всички добри и лоши семена на човешките мисли и чувства, които от време на време се проявяват.
Във всяко прераждане човек дава възможност или подтик на някои от своите мисли и чувства
да
се проявяват,
да
се развиват.
За тази цел той трябва
да
има знания – за всеки даден случай
да
разбира как
да
постъпва.
Например, някъде в градината
си
имате трън; какво ще направите с този трън?
– Ама могло
да
се изкорени.
Някой е горделив; гордостта в него е трън, който не трябва
да
се изкорени, но
да
се присади.
Този трън може
да
се присади, само когато се подчини на моралните чувства в човека.
За тази цел човек трябва
да
развива моралните
си
чувства.
Когато разработва умствените способности в
себе
си
, по този начин човек влияе върху моралните
си
чувства и ги развива.
За развиване на мозъка, на умствените способности пък влияят всички отрасли на изкуствата, на техниката, както и всички научни дисциплини.
Ако се вгледате в Природата, ще видите, че в нея има и музика, и изкуство, и наука.
Де е музиката в Природата?
Де е изкуството в Природата?
Де е архитектурата в Природата?
Естествените науки са изразени във всички минерали, растения и животни.
Не само това, но в Природата ще срещнете философията на всички науки.
Следователно, който иска
да
се самовъзпитава, нека влезе в контакт с живата, разумна Природа.
Този контакт може
да
се създаде, когато човек постави в ума
си
мисълта, че Природата е жива, разумна и интелигентна.
Дето влезете в Природата, вие сте обиколени от живи, съзнателни същества и сили.
Достатъчно е
да
се нагласите съобразно нейните трептения, за
да
можете
да
влезете в общение с нея.
Щом влезете в общение с Природата, тя ще ви упътва, ще ви дава методи за правилна и разумна работа върху
себе
си
.
Затова не напущайте още стария
си
живот.
Сега, ако ви запитат в какво седи силата на човешкия ум, какво бихте отговорили?
Какви качества трябва
да
притежава умът на човека?
И наистина, когато изучава звездите, Слънцето, човек развива въображението
си
.
Който иска
да
развие въображението и разсъдливостта
си
, той непременно трябва
да
изучава звездите,
да
наблюдава небето.
Хора, у които е развит центърът на причинността, са особено силни в сравненията.
За
да
се сравнят две величини, едната от тях непременно трябва
да
бъде по-голяма или по-малка от другата.
За
да
се сравнят тези две величини, трябва
да
си
послужите със съответното чувство.
За тази цел трябва
да
се влезе в областта на музиката.
Той трябва
да
бъде добър математик, музикант, философ; освен това в него трябва
да
бъдат добре развити моралните, обществените и домашните чувства.
Изобщо, когато всички способности и чувства действат едновременно в човека, той минава за умен, за правилно развит човек.
Наблюдавайте, изучавайте главите на различните хора, за
да
видите каква е идеалната глава.
Вие трябва съзнателно
да
работите,
да
въздействате върху различните мозъчни центрове,
да
ги разработвате.
Обезсърчаването е недъг, който произтича от силно развити лични чувства в човека или от чрезмерно развит страх.
Дето страхът и гордостта са силно развити, там надеждата е слабо развита.
Силно развити честолюбие и страх и слаба надежда раждат песимизма.
Песимистът казва: "От мене човек не може
да
стане." Този човек започва
да
страни от хората и се вглъбява в
себе
си
.
Гордостта пък кара човека
да
се държи нависоко, а същевременно и
да
лицемери.
Слабо развита надежда кара човека
да
гледа отрицателно на нещата, заради което той употребява отрицателни думи в речника
си
.
Когато разсъдъкът и сравнението са силно развити, а милосърдието – слабо развито, човек става силно критичен.
Без милосърдие, при силно развит разсъдък и сравнение човек става безпощаден критик.
Това се дължи на две силно развити положителни чувства в него и на едно слабо развито чувство – милосърдие.
Юначеството в човека се дължи на силно развити смелост, разрушителност и страх.
Юнаците са много страхливи, защото в тях има силно развит личен елемент.
Окултният ученик трябва
да
бъде герой,
да
развива в
себе
си
безстрашие, самообладание.
Това е необходимо за ученика, защото и той като военните ще излезе на бойното поле всред много гранати и куршуми – от всички страни ще го обстрелват и той трябва
да
издържа.
На окултния ученик не е позволено
да
се страхува.
От обикновени герои, на които краката треперят, вие трябва
да
станете истински герои.
Ако се страхувате, ще
си
признаете тази слабост.
Каквито недъзи или добродетели
да
имате, ще ги изнесете такива, каквито са – нито ще ги преувеличите, нито ще ги намалите.
Ще констатирате нещата както са и ще гледате, ако са недъзи,
да
ги изправите.
Сега ще ви задам въпроса каква е разликата между постоянното и променливото в Живота.
За
да
се калите, за
да
преодолеете страха, излизайте вечер, в тъмна бурна нощ, във време на светкавици и гръмотевици вън от града – първо на половин километър, после на един, два и повече километра, като се стремите
да
запазите присъствие на духа.
Постоянно в Живота е онова, което през всички времена и условия остава едно и също; променливо е онова, което през всички времена и условия е изложено на промени.
Може
да
ви се случи
да
минете през някоя гора и
да
ви нападнат вълци.
Вие трябва
да
бъдете готови
да
минете покрай тях без
да
ви засегнат.
Представете
си
, че имате едно огледало, пред което сте поставили една запалена свещ.
Вълк никога не напада смел човек.
Какво ще видите в огледалото?
(– Ако някъде ни следят
да
ни застрелят, трябва ли
да
минем през това място?) – Ако не сте готови, минете от друго място.
(– Изобщо как трябва
да
се гледа на опасностите?) – Който е придобил безстрашие, той може
да
излезе срещу опасността и нищо
да
не го засегне.
Реална ли е свещта в огледалото?
Който е страхлив, нека седи у дома
си
, докато опасността мине.
Едно е вярно: окултният ученик не може
да
бъде преследван с цел
да
го убият.
Значи запалената свещ е реална, а отражението на тази свещ в огледалото е сянка на тази реалност.
Ако някой от вас е подложен на такъв изпит, това е негова карма, с която той трябва правилно
да
ликвидира.
Да
допуснем, че някое същество заема известно положение пред огледалото, под някакъв ъгъл и оттам наблюдава отражението на свещта в огледалото и го приема за реално.
Ще бъдеш смел – ще излезеш един, два, три пъти срещу неприятеля
си
и на четвъртия път той непременно ще избяга.
Това същество наблюдава промените на свещта в огледалото и развива свои теории за тази реалност.
И
да
стреля, няма
да
улучи. Защо?
Свещта ту загасва, ту се запалва и това същество вади заключение, че в Природата настава ден и нощ.
Безстрашието е сила, която отбива куршума от неговия път.
Това вижда в огледалото и започва
да
издирва причините за образуването на деня и нощта.
Ако успеете
да
се срещнете лице с лице с неприятеля
си
, ще турите ръката
си
върху рамото му и ще кажете: "Слушай, приятелю, няма защо
да
стреляш; ако
си
обиден нещо от мене, аз съм готов
да
изправя погрешката
си
; ако ти дължа нещо, готов съм
да
се изплатя с лихвите отгоре." Смел трябва
да
бъде човек – с връзка, с вяра в Учителя
си
.
Това същество вижда в огледалото, че някой чете книга.
Ако неприятелят ви вдигне револвер
да
ви убива, достатъчно е
да
погледне лицето ви,
да
види вашето безстрашие и Любов, за
да
свали моментално ръката
си
и
да
се откаже от намерението
си
.
Значи, каквото става пред огледалото, същото става и в огледалото.
По този начин вие минавате спокойно, защото сте издържали изпита
си
.
По промените в огледалото се съди за промените, които стават пред него.
Този човек е изпратен от Невидимия свят само
да
ви изпита.
Не е лесна тази задача, но може
да
се реши.
2.
Кое е това ново учение? / Кое е това учение?
,
НБ
, София, 4.2.1923г.,
Ти
си
седналъ
да
ме слушашъ, азъ ти проповѣдвамъ за новото учение, а ти има
да
плащашъ полица отъ 10,000 лева.
Ти казвашъ: „Новото учение ли, ела
да
ми помогнешъ
да
си
платя полицата!
Щомъ това учение не казва какъ
да
си
платя полицата, и то е праздна работа.“ Ако ти вървишъ по туй учение, ще научишъ начина какъ
да
платишъ полицата
си
.
“
Да
!
Силата на новото учение е тамъ, че ти можешъ
да
си
платишъ всѣка полица.
… „Хубаво свири този човѣкъ, майсторъ е, и ти можешъ
да
свиришъ тъй?
Наистина ви казвамъ, че ако приемете това ново учение, нѣма
да
остане неплатена полица.
Този човѣкъ е свирилъ по 10 часа на день, при единъ великъ учитель, а ти
си
единъ самоукъ, уповаващъ на
себе
си
че имашъ талантъ.
Съврѣменнитѣ европейски народи страдатъ отъ своята карма.
Обаче, за този талантъ, за
да
се разработи, трѣбва
да
имашъ единъ великъ учитель.
Да
оставимъ всички тия езически и други народи, които сѫ били.
Пръстьта е хубава, но трѣбва гърнето, което се направи отъ тази пръсть хубаво
да
се опече.“ Отлично гърне съмъ!
Сегашнитѣ народи нѣматъ ли единъ модусъ, по който
да
може
да
се примиряватъ?
Да
, но майсторъ трѣбва за това гърне.
Съврѣменнитѣ европейски народи не могатъ ли
да
направятъ една конфедерация?
Вие, направихте ли единъ опитъ
да
имате връзка?
Умни народи като американцитѣ, умни народи като англичанитѣ, умни народи като французитѣ, умни народи като германцитѣ, умни народи като руситѣ, и като се дойде до насъ, балканскитѣ народи, все сѫ умни, власть иматъ, и държава, народно събрание иматъ, закони прокарватъ, умни сѫ всички, и питамъ: Тия умни хора, защо не могатъ
да
се спогодятъ?
Сега, азъ се обръщамъ къмъ единъ великъ законъ вѫтрѣ въ природата.
Въ слънцето има повече отъ 10 магнетични пояси, които опасватъ земята, прѣкръстосватъ се.
Допуснете, че този пръстъ, показалѣцътъ запримѣръ, има въ мене съзнание, свързанъ е съ моята става, и азъ му казвамъ тъй: „Слушай, за
да
може
да
бѫдемъ ние двамата въ общение,
да
се разбираме, ти никога не трѣбва
да
ме напущашъ, и на другата рѫка не можешъ
да
ходишъ“.
И презъ разните вѣкове тия пояси сѫ образували една егоистична култура, каквато е сегашната култура на егоизма, на силата, а други едни пояси, които се спущатъ сега, ще образуватъ една култура малко по-мека, култура на любовьта.
Не, този ми пръстъ не може
да
стане пръстъ на другата ми рѫка.
И ако вие не се поставите въ благотворното влияние на тия слънчеви лѫчи, какво може
да
излѣзе отъ васъ?
Моятъ пръстъ не може
да
бѫде едноврѣменно на двѣтѣ рѫце.
Ако вашиятъ умъ е на мѣстото
си
, тия лѫчи ще можете
да
ги анализирате.
Ще имате една призма вѫтрѣ въ мозъка
си
, съ която ще можете
да
разложитѣ тия лѫчи, и
да
схванете тия нови проявления на свѣтлината.
Нѣкой казва: „Една жена не може
да
бѫде едноврѣменно на два мѫжа.“ Може.
Мистицитѣ сѫ знаяли тия закони:
да
възлюбишъ Господа,
да
се стрѣмишъ
да
бѫдешъ умѣнъ,
да
обичашъ истината.
„Единъ мѫжъ не може
да
бѫде едноврѣменно на двѣ жени.“ Може.
Да
любишъ,
да
бѫдешъ мѫдъръ, и
да
обичашъ истината, това сѫ 3 различни проявления.
Питамъ: моятъ пръстъ не може ли
да
има двама господари?
Да
си
мѫдъръ, значи всички твои постѫпки
да
сѫ отмѣрени.
– Може, но щомъ се опита
да
напусне моята рѫка, неговата сѫдба е решена отъ великия законъ, и той ще изсъхне.
Предъ умния човѣкъ всички може
да
благоговѣятъ, но всички нѣма
да
го обичатъ, А човѣкътъ на любовьта всички го обичашъ.
Да
любишъ, значи всички
да
те обичатъ.
Не мислете, че онзи човѣкъ, когото обичате, трѣбва непрѣменно
да
бѫде много умѣнъ.
Хората може
да
те обичатъ, безъ
да
мислятъ, че
си
много умѣнъ.
Познаятъ ли, че
си
много учѣнъ, не може
да
те обичатъ вече.
И когато Христосъ казва тамъ, въ Писанието: „Ако човѣкъ види чужда жена, и я пожелае въ сърдцето
си
, той е извършилъ едно прѣстѫпление“. Защо?
Трѣбва ли
да
ви доказвамъ това?
Ти
си
единъ пръстъ, ти
си
видялъ Бога, искашъ
да
напуснешъ Божията рѫка, и
да
станешъ пръстъ на тази жена.
Дай на майката единъ старъ дѣдо на гърдите ѝ, и вижъ, може ли той
да
ѝ произвѣде едно хубаво чувство?
Но дай на майката на гърдите ѝ едно малко, глупаво дѣтенце,
да
поритне малко, то произвѣжда едно толкова хубаво чувство, каквото дѣдото, 100 пѫти
да
ритне, не може
да
го произвѣде.
Коя жена досега е дала щастие на мѫжа
си
?
Кой мѫжъ досега е далъ щастие на жена
си
?
Кой синъ досега е далъ щастие на баща
си
?
Дѣтето съ своитѣ глупави ритания произвѣжда въ душата на майка
си
, такива чувства, каквито дѣдото съ своите ритания не може
да
произвѣде.
Коя дъщеря досега е дала щастие на майка
си
?
Новото учение е едно такова дѣте, което като ритне, произвѣжда такива хубави чувства.
Кой слуга досега е далъ щастие на господаря
си
?
Кой господарь досега е далъ щастие на слугата
си
?
“
Да
, но всѣко махане, всѣко ритане внася единъ новъ животъ въ умоветѣ и сърдцата на хората; единъ новъ подемъ ще дойде.
Азъ задавамъ въпроси, не ги решавамъ.
Слѣдователно, любовьта, тя се развива само при извѣстни условия, вие трѣбва
да
развивате тия условия.
Това е една философия, която трѣбва
да
се разрѣши, философия, върху която почива бѫдещето общество, философия, върху която почиватъ бѫдещитѣ разбирания.
Въ съврѣменния свѣтъ ние нѣмаме една норма, съ която
да
можемъ
да
сѫдимъ кой нѣща сѫ морални и кой не.
Досега, моралъ бѣше това, дѣто ние считахме че човѣшкото тѣло никой не може
да
го бутне.
Ако нѣкоя жена тъй както е облѣчена, я бутне нѣкой другъ мѫжъ,
да
я хване за дрѣхитѣ, мѫжътъ ѝ завѣжда дѣло, углавно дѣло, и го осѫжда, може
да
го затворятъ. Защо?
А знаете ли, че човѣкъ може
да
мисли чрѣзъ своитѣ очи?
Само очитѣ сѫ мѣсто за истината и оттамъ човѣкъ може
да
мисли.
Хубаво, но когато твоята жена, за която ти
си
затворилъ 4–5 души въ затворъ, утрѣ тази твоя жена заболѣе, и ти я подложишъ на нѣкоя хирургическа маса и дойде лѣкарьтъ, разрѣже корема ѝ, прави опѣрация, питамъ тѣ тогава: Кой му дава това право?
Този великъ човѣшки духъ, който иска
да
разглѣда,
да
изучи нещата въ своята пълнота той трѣбва
да
влѣзе вѫтрѣ въ насъ, и когато очитѣ на хората почнатъ
да
мислятъ, тѣ сѫ на великия пѫть на истината.
Той нѣма право
да
бърка тамъ!
И когато Христосъ казва: ако твоето око е лукаво, извади го; въ този смисълъ Той прѣдава това – очитѣ, като изразъ на истината.
Ако цѣлото е нѣщо свѣто, никой нѣма право
да
бърка тамъ!
Ако твоятъ духъ влѣзе въ окото ти, и вижда разумно нещата, и има единъ великъ стремежъ къмъ Бога, казвамъ: „Този човѣкъ мисли за истината“.
Мѫжъ, който разрѣшава на лѣкаря
да
бърка въ корема на жена, трѣбва
да
се разведе съ нея.
Тогава, ако ти горе на главата
си
не можешъ
да
живѣешъ, ако отпрѣдъ на главата
си
не можешъ
да
мислишъ, какъ ще мислишъ съ очитѣ
си
истината?
„Ние
да
мислимъ, че…“
И тъй, новото учение, което иде сега въ свѣта, иде
да
внесе този новия животъ, защото, тъй демагнетизирани, всички сме недоволни.
Нѣма сега свѣто мѣсто въ човѣшкото тѣло, дѣто
да
не е бъркалъ лѣкарь, или фелдшеръ, или даже най-простата баба.
Туй е моето желание сега, и на млади и на стари, които сте недоволни –
да
приемете новото учение.
Защото старитѣ хора сте съ едни стари създадени навици, казвате: „Отъ насъ нищо нѣма
да
стане“.
И отъ стари и отъ млади, може
да
стане нещо отъ васъ.
Ако вие сте толкова морални, то отъ гдѣ се взѣха тия нечиститѣ духове, които сѫ влезли вѫтрѣ въ човѣшкитѣ тѣла, и сѫ образували всички болести?
Старитѣ утрѣ могатъ
да
се прѣобразятъ.
И всички лѣкари сега сѫ само баби, които слушатъ, чакатъ
да
се родятъ,
да
се образуватъ болеститѣ.
Въ една отъ строфитѣ въ поезията на единъ индийски философъ, се разправя за една млада мома, която се влюбила въ единъ индийски принцъ.
Едната ѝ гърда, едната ѝ ненка, вижъ отишла.
„Но ти
си
бедна дѫщеря, той нѣма
да
те поглѣдне“.
Мине врѣме, прѣхвърли се на другата гърда, и то съ усложнение.
Взима
си
тя всичкитѣ гердани, и ги хвърля предъ краката на неговитѣ коне.
Радва се тя, че неговитѣ коне минали прѣзъ гердана ѝ, но принцътъ никакъ не я поглѣдналъ.
И ние съврѣменнитѣ хора хвърляме всички наши гердани – своята честь, умъ, сърдце, съвесть, – предъ конетѣ на нашия въображаемъ принцъ.
И човѣкъ
си
отива на онзи свѣтъ.
Той
си
дигне главата, отмине безъ
да
ни види, а нашитѣ гердани оставатъ въ кальта.
Ще
си
върви, не можемъ
да
го спасимъ.
Не, не, великиятъ принцъ когато дойде, не трѣбва
да
му хвърляшъ герданитѣ
си
.
Твоятъ принцъ като мине, ако те познава, ще се обърне, ще изправи поглѣда
си
къмъ прозореца ти, нѣма
да
ти кимне съ глава, а само, така, ще те поглѣдне, и пакъ ще
си
отмине.
Ние всички трѣбва
да
се стремимъ
да
имаме чисто тѣло, дробоветѣ, мозъцитѣ, сърдцето, нашата нервна система, венозната и артериалната ни кръвъ, всичко трѣбва
да
бѫде чисто!
И следъ туй, младата мома може
да
каже: Поздрави ме.
Чиста кръвъ трѣбва
да
имаме!
Най-първо, онѣзи, които иматъ, които подържатъ материалистическа философия, чиста кръвъ трѣбва
да
иматъ!
Нека дойдатъ онѣзи умнитѣ лѣкари, онѣзи вещитѣ лѣкари,
да
бѫдатъ асистенти на природата.
Питашъ: Защо ме гледашъ?
Азъ познавамъ за сега само единъ лѣкарь специалистъ, това е природата, а всички други сѫ асистенти на природата.
Азъ още не съмъ те глѣдалъ.
Азъ познавамъ само единъ свещеникъ, който знае
да
служи на Бога, а всички други, нѣма
да
имъ помѣнавамъ имената, отъ каквито религии и
да
сѫ тѣ, тѣ сѫ асистенти на този великъ свещенослужитель.
Туй новото учение въ всинца ви трѣбва
да
пробуди съзнанието ви, и
да
знаете, че съврѣменното общество може
да
се прѣобрази вѫтрѣшно,
да
се реорганизира вѫтрѣшно, и тогава, въ всички слоеве на обществото, тия закони могатъ
да
се приложатъ.
Азъ познавамъ само единъ философъ, който знае
да
мисли, а всички други философи, нѣма
да
помѣнавамъ имената имъ, вие ги знаете, отворете рѣчницитѣ на вашитѣ енциклопедии, ще ги намѣрите, тѣ всички сѫ само асистенти на този великъ философъ въ свѣта.
И азъ се чудя, защо трѣбва
да
се поставятъ тѣ въ антагонизъмъ предъ такова едно учение което е тъй необходимо, както свѣтлината.
Сега,
да
дойдемъ до заключението.
Всѣко едно учение трѣбва
да
има свое приложение.
Тази свѣтлина не може
да
влѣзе само въ една църква.
Тя е толкова голѣма, ще мине прѣзъ всички църкви, прѣзъ всички народи, прѣзъ всички свѣтове, ще освѣтли земята; ние не можемъ
да
вземемъ всичко, ще вземемъ само толкова, колкото ни трѣбва, колкото е необходимо за нашата култура.
Не бързайте
да
се освободите отъ вашето коремоболие.
Азъ като ви проповѣдвамъ, глѣдамъ на вашитѣ лица, вие се безпокоите.
Вие
си
задайте въпроса: Защо ви боли коремъ, и защо искате
да
ви мине?
Ами, като умрѣмъ дѣ ще идемъ, въ онзи свѣтъ дали ще ни посрѣщне Христосъ, ще Го видимъ ли, майкитѣ
си
, бащитѣ
си
, дѣдитѣ
си
и бабитѣ
си
ще видимъ ли, кой ще ни зарови тукъ на земята, съ колко попа ще ни заровятъ и т.н.?
Започни
да
мислишъ: Защо ме боли коремъ?
Свѣтътъ, въ който отивате, азъ ви казвамъ, е толкова великъ, и отсега нататъкъ трѣбва
да
живѣете.
За
да
живѣете въ този свѣтъ, въ който едва сега се пробужда вашето съзнание, вашитѣ чувства трѣбва
да
се разтоварятъ,
да
видите онази красота,
да
видите онѣзи възможности, които ви очакватъ.
Ти
си
настойникъ на нѣкоя
си
Драганица,
да
не турямъ друго име, на нѣкого отъ васъ, мѫжътъ ѝ умрѣлъ, той оставилъ 5 дѣца, 2 момчета и 3 момичета, и около 50–60,000 лв., и ти
си
изялъ всичкото имъ имане, а тѣхъ
си
ги изпратилъ на хаджилъкъ.
Изялъ
си
тѣхното имане, какъ нѣма
да
те боли коремъ?
После, ти
си
настойникъ на друга една вдовица, и тамъ
си
изялъ имането ѝ.
И азъ се опасявамъ нѣкой пѫть, че вие може
да
се спрете въ своето развитие.
Не искамъ
да
ви накарамъ на сила
да
приложитѣ туй учение.
Това учение за животъ, учение, което ни кара какъ
да
държимъ тази своя първоначална връзка съ тази сѫщина на живота.
Ние не идемъ
да
примиримъ свѣта, ние не идемъ
да
отмахнемъ противорѣчията, ние учимъ какъ
да
може всѣки самъ
да
се примири, всѣки самъ
да
прѣмахне противорѣчията.
Онзи, който е въ състояние
да
грѣши, той самъ е въ състояние,
да
си
помогне въ живота.
Новото учение иска
да
създаде условия.
Тия условия ще се създадатъ по единъ строгъ Божественъ начинъ, или по единъ наученъ начинъ.
Вие сте въ следующето положение: Вие седите и
си
казвате така: Отъ мене нищо нѣма
да
излѣзе.
на сирачетата на тази вдовица, ще преровишъ всички свои минали грѣшки, всички свои прѣстѫпления, ще ги изправишъ, ще изпълнишъ този Божи законъ, и тогава Господь ще каже: „Отъ онзи свѣтъ те викаха, но ние за сега ще спремъ, ще отложимъ дѣлото“.
Въ коя Божествена книга намерихте туй изрѣчение, че тукъ почиватъ останкитѣ на еди-кого
си
.
Останки могатъ ли
да
почиватъ?
Когато единъ корабъ се счупи, може ли едно парче отъ кораба
да
почива?
И сегашнитѣ лѣкари тичатъ
да
лѣкуватъ болеститѣ.
Може
да
почива само едно разумно сѫщество, което се е свързало съ Бога, разбрало е Бога и вижда законитѣ.
И съврѣменната лѣкарска наука не само че не е успѣла
да
спре болеститѣ, а се увеличаватъ.
Защото тия вѫтрѣшнитѣ причини трѣбва
да
се премахнатъ, и то не само привидно, а сѫществено.
И следъ туй четешъ: Тукъ почиватъ останкитѣ на еди-кого
си
.
И тъй, новото учение, което Христосъ е проповѣдвалъ, трѣбва
да
се приложи най-първо въ училищата.
Умнитѣ, специалиститѣ учители най-първо трѣбва
да
го приложатъ.
Душата може
да
почива, само когато тя разбира тази велика жива природа, когато ние живѣемъ съ Бога.
Майкитѣ и бащитѣ сѫщо трѣбва
да
го приложатъ.
„И всички се смаяха, щото разискваха помежду
си
, и думаха: Що е това?
Не, не, туй новото учение ще ви даде правила и начини какъ
да
се създаде бѫдещето общество.
Азъ искамъ
да
вѣрвате, че въ онзи свѣтъ сте вие.
Сега, като говоря, нѣкои ще се спратъ, ще мислятъ, какво искамъ
да
кажа 2 × 2 е 4, но и 2 + 2 = 4.
Да
не мислите, че сте въ този свѣтъ.
Днесъ всички казватъ: „Дѣ е писано за това ново учение?
Нека отговорятъ математицитѣ професори, защо единицата умножена сама на
себе
си
, (се запазва) а събрана съ друга единица се увѣличава?
свѣтътъ, който ще внесе радость и веселие у васъ, трѣбва
да
ви направи като удове на този великъ Божественъ организъмъ,
да
чувствувате че сте една жива часть, една съзнателна часть отъ цѣлото Божие тѣло, и Богъ мисли за васъ.
Единъ пръстъ съмъ, и нѣкой пѫть Господь сложи рѫката
си
отгоре ми и казва: „Много хубаво ми служишъ, азъ те обичамъ, доволенъ съмъ отъ тебе, ти
си
едно хубаво дѣтенце, и докато седишъ на моята рѫка, докато
си
пръстъ на моята дланъ, не бой се!
Въ всички епохи е имало опити за сближение на човѣцитѣ.
То е основата, която трѣбва
да
се тури, и всички ние трѣбва
да
бѫдемъ свързани съ това ново учение, съ тази велика мисъль на любовьта.
Азъ употрѣбявамъ думата сближение въ смисълъ, сближение по особенъ начинъ, разумно сближение, защото има сближение между слуга и господарь, сближение между вола и господаря му.
И всички съврѣменни противорѣчия сѫществуватъ отъ неразбиране.
Да
, и ние воюваме, какъ не!
Да
, но разумно сближение трѣбва.
Не, великата основа на свѣта, отъ която ние излизаме, великата сѫщина на живота не може
да
се измѣни.
Сѫщината, отъ която нашиятъ умъ е създаденъ, сѫщината, отъ която той произтича, не може
да
се измѣни.
Запримѣръ, предъ тебе вървятъ двама души, единиятъ отъ тѣхъ изважда револверъ срещу другия, свой противникъ, и иска
да
го убие.
И законитѣ, които рѫководятъ нашитѣ мисли, и тѣ не могатъ
да
се измѣнятъ.
Ти, който вървишъ слѣдъ тѣхъ, достигашъ ги, хващашъ рѫцѣтѣ на този, който иска
да
убива, взимашъ револвера му и казвашъ: „Не, приятелю, ще скриешъ револвера, отъ тебе така ще стане по-добъръ човѣкъ, отколкото, ако убиешъ“.
Щомъ двама души страдатъ еднакво, тѣ се разбиратъ.
Азъ и ти можемъ
да
мислимъ само по опрѣдѣлени методи, по опрѣдѣлени закони.
Слѣдователно, вие може
да
ме запитате: Защо сѫ страданията?
Нѣкой ще каже: „Азъ мога
да
мисля, както искамъ“.
Страданието, това е единъ великъ законъ, който примирява хората.
Заблуждавате се.
Не е въпросътъ ние
да
отстѫпваме, не, ние трѣбва
да
бѫдемъ герои,
да
посрѣщаме всички мѫчнотии въ този свѣтъ, защото и геройство е потрѣбно.
И въ съврѣменния свѣтъ страданието сѫществува като единъ Божественъ актъ
да
сближава хората.
Двама цигулари какъ могатъ
да
свирятъ?
Съврѣменнитѣ хора се биятъ, защото това е една потрѣба вѫтрѣ въ природата.
Хората трѣбва по нѣкой пѫть
да
се биятъ.
Не, енергиитѣ само се мѣнятъ въ природата, не се измѣнятъ.
И тѣхнитѣ цигулки трѣбва
да
бѫдатъ нагласени по тия правила, Азъ не мога
да
държа лѫка по единъ или другъ начинъ.
Много философи създаватъ такива бариери, такива мѫчнотии въ живота.
Двама художници за
да
рисуватъ еднакво, и тѣ
си
иматъ правила въ художеството, по които могатъ
да
рисуватъ.
Четете въ книгата на царетѣ, дѣто Давидъ се обръща къмъ Бога и казва: „Господи, отъ коя страна
да
нападна неприятеля
си
?
Има дѣйствително такива мѫчнотии въ живота, но тѣ сѫ изкуствено създадени, затова на тия философски въпроси трѣбва
да
се спремъ, трѣбва
да
разрѣшимъ тия философски въпроси.
Не е достатъчно само
да
цапатъ, и тукъ
си
има правила.
“ И Господь му дава опѫтвания отъ коя страна
да
напада.
Има мѫчнотии, но трѣбва
да
работи човѣкъ.
Когато Моисей прѣкарваше израилския народъ прѣзъ пустинята, побѣждаваше противника
си
, докато
си
дигаше рѫцѣтѣ нагоре, а щомъ отслабваха рѫцѣтѣ му, противникътъ побѣждаваше.
Не мислете, че мѫчнитѣ въпроси може
да
се разрѣшатъ съ едно перо и въ единъ моментъ. Не!
Какви сѫ законите, по които ние трѣбва
да
живѣемъ?
Сегашнитѣ хора не питатъ Господа,
да
воюватъ или не.
Въ всички стадии на човѣчеството е имало мѫчни въпроси, и въ нашия вѣкъ има и ще има такива мѫчни въпроси.
Какъ трѣбва
да
живѣемъ?
Евреитѣ бѣха умни хора, тѣ питаха Господа:
Да
се биемъ ли?
Радвайте се, че има такива въпроси, който ще трѣбва
да
разрѣшавате.
Казвате: „Ние трѣбва
да
се обичаме“.
Господь чрѣзъ пророка имъ каза: „Идете
да
се биете“.
А сегашнитѣ християнски народи казватъ: „По свои съображения, ние сами рѣшаваме, нѣма защо
да
питаме Бога.“ Въ външния свѣтъ, по закона на необходимостьта, войната се допуща; и когато казваме, че войната – за насъ не е потрѣбна, разбирамъ, че не е потрѣбна за вѫтрѣшния животъ, защото той е животъ абсолютно безъ война.
Едни обяснѣватъ, че това ново учение е туй, което разрушава обществото, а други опрѣдѣлятъ, че новото учение е това, което сѫгражда обществото.
Тамъ живѣятъ всички разумни сѫщества, и между тѣхъ нѣма причина за никаква война, за никакъвъ споръ.
Ако живѣемъ вѫтрѣ, нѣма нужда отъ война, ако живѣемъ вънъ, ще има война.
Ама ако взѣмете вие
да
пожертвувате една ваша кокошка, едно ваше агънце, това жертва ли е?
Слѣдователно, ако хората не се подчиняватъ на Бога, на Божия законъ, войнитѣ ще дойдатъ, ще се биятъ.
Отъ това ново учение нѣма
да
очакваме добро.
Не, това е чужда жертва още.
Другитѣ казватъ: „Новото учение е това, което носи нови условия за повдигане на обществото“.
Сега, туй ново учение, тази нова култура иде
да
ни покаже вѫтрѣшнитѣ връзки, вѫтрѣшната страна на живота,
да
станемъ силни.
Да
кажемъ, че два народа иматъ помежду
си
споръ.
Сега,
да
ви привѣда единъ примѣръ.
Тѣхнитѣ държавници не могатъ ли
да
измѣнятъ нѣщата?
Новото учение не разрушава, но законътъ въ природата е такъвъ, че когато дойде новото учение, то ще отдѣли всички ония елементи, който не взѣматъ участие въ работата, който нѣма
да
допринесатъ нещо.
Ако азъ събарямъ старата кѫща, за
да
направя нова, ще избера само ония грѣди, ония елементи, който могатъ
да
влѣзатъ въ работа, но онѣзи грѣди, който сѫ изпоядѣни отъ червеи, ще ги изоставя.
Защо трѣбва
да
се убива този момъкъ?
Вие можете или
да
се дадете подъ сѫдъ, или
да
разрѣшите въпроса по миренъ начинъ.
Нека остане този момъкъ въ свѣта,
да
работи, та като се ожени, тя за нѣкой,
да
остане той
да
живѣе заради нея, негдѣ скрито отъ нея, като нѣкой ангелъ,
да
ѝ урежда живота.
Новото учение трѣбва
да
влѣзе,
да
изпѫди всички тия духове на размирието, и
да
внѣсе правда между хората.
“ Може
да
ги е поставилъ тия грѣди дѣдо ти, но що отъ това?
Защото, нѣкой казва: „Нѣма
да
сѫдя този човѣкъ, за
да
не ми докара нѣкоя бѣля на главата“.
А той – взема, че
си
тегли единъ куршумъ, убилъ се отъ много любовь.
Да
, но това е отъ страхъ, не го правишъ отъ страхъ.
Трѣбва
да
разбираме любовьта!
Питай Господа:
Да
го сѫдя ли този или не?
Ако ти каже: „Не“, нѣма
да
го сѫдишъ, ако ти каже „
да
“, сѫди го.
Нека го осѫдятъ,
да
стои 5 години въ затворъ, и ти тогава ще му кажешъ: „Азъ много сѫжалявамъ, че стоишъ затворенъ тукъ, донесохъ ти книги
да
четешъ.
Е, прѣдставете
си
сега, какъ всѣки би могълъ
да
ме осѫди.
Азъ бихъ искалъ съврѣменнитѣ хора
да
ми опрѣдѣлятъ какво нѣщо е моралъ.
Вървя
си
по пѫтя, и виждамъ, вашиятъ волъ избѣгалъ отъ нѣкѫдѣ.
Не че отричамъ съврѣменния моралъ, но всѣко нѣщо въ ума ми трѣбва
да
има една мѣрка.
Хващамъ го за юларя, водя го съ
себе
си
.
Умнитѣ хора могатъ
да
урѣдятъ всички въпроси.
Любовьта и за мене и за васъ трѣбва
да
е едно и сѫщо нѣщо, трѣбва
да
я разбираме еднакво.
Виждатъ ме, завеждатъ дѣло противъ мене, че съмъ взелъ вола на Ивана.
Но казвамъ сега, онѣзи между васъ, у който съзнанието се е развило, имайте прѣдвидъ едно нещо въ ума
си
, а то е слѣдното: Онзи, който може
да
ви направи щастливи, то е онази сѫщина, която живѣе въ васъ самите, а когато вие имате избликъ на тази енергия, ще я дадете навънка, за
да
не би товарътъ
да
ви тежи,
да
ви причини зло.
Мѫдростьта и за мене и за васъ трѣбва
да
я разбираме еднакво, не въ нейната сѫщина, но въ нейната проява.
Казвамъ имъ, че го водя въ дома на господаря му.
Когато азъ любя нѣкои хора, то е, защото имамъ толкова много товаръ, имамъ много богатство, нося голѣмо изобилие на гърба
си
, че съмъ се изпотилъ.
Ако Истината за менъ значи едно нѣщо, а за васъ друго, ако любовьта за менъ е една, а за васъ друго, ако мѫдростьта за мене е едно, а за васъ друго, ако Правдата за мене е едно, а за васъ друго, ако добродѣтельта за мене е едно а за васъ друго, ние ще
си
говоримъ на единъ непознатъ езикъ.
„Не“, казватъ, „за
да
се избави отъ прѣстѫплението
си
, казва, че го води на господаря, а въ сѫщность той въ дома
си
го води.“ Е, питамъ: Какъ ще се оправдая сега ?
Срещна нѣкой бедѣнъ човѣкъ, дамъ му една крина отъ моето жито, срещна другъ – дамъ му още една крина, срещна трети – сѫщо, докато ми остане само една крина, за мене, олѣкне ми, олѣкне, и казвамъ: „Слава Богу, че имъ дадохъ.“ Казвамъ на всинца ви: „И на мене една крина, и на всинца ви по една, и въпросътъ е разрѣшенъ“.
Доказателство което
да
ме обвини има, чуждъ волъ е този.
Всичкиятъ антагонизъмъ, който сѫществува въ човѣшката душа е създаденъ отъ човѣшкиятъ духъ.
Има, обаче, единъ вѫтрѣшенъ законъ, който опрѣдѣля какво е било моето лично мнѣние вѫтрѣ,
да
заведа този волъ при господаря му, или у дома
си
.
Отсега нататъкъ, този живъ вѫтрѣшенъ принципъ, който работи вѫтрѣ въ насъ, той иде
да
ни научи.
Всички противорѣчия въ свѣта сѫществуватъ по причина на човѣшкия духъ, а не на Бога, на висшето.
Ако съмъ мислилъ
да
го завѣда на господаря му, правъ съмъ, но ако съмъ мислилъ
да
го заведа у дома
си
, правъ
си
.
Дръжте
си
вашитѣ религиозни възглѣди!
Сега, не е врѣме
да
се спирамъ, вие сами можете
да
проучите разнитѣ философски системи.
Питамъ: Ако искамъ
да
го заведа у дома
си
, има ли нѣкакъвъ моралъ тамъ?
Онзи, който
си
е православенъ, нека
си
е православенъ.
Взѣмете сега, двама души религиозни, християни, който вѣрватъ въ единъ Богъ, вѣрватъ въ Христа, питамъ защо нѣкой пѫть на чисто психологическо, философско глѣдище изпъкватъ въпроси, който ги разединѣватъ?
Тебе сѫ те кръстили Иванъ Драгановъ, влѣзналъ
си
въ новото учение, какво ти прѣпятствува това име?
Започватъ догматически
да
разискватъ, въпроса, и се раздѣлятъ като врагове.
Ти
си
Петканъ Стояновъ.
Единия казва, че по единъ начинъ се спасяватъ душитѣ, другиятъ казва, че по другъ начинъ Христосъ спасява душитѣ, и като не могатъ
да
го докажатъ, спорятъ се и слѣдъ като спорятъ дълго, оставатъ на особено мнѣние.
Сега, всички ние съврѣменни хора бѣгаме, но не ни стига ума, та и юларьтъ
си
влачимъ.
Такъвъ споръ има между католическата и православната църква – въ символа на вѣрата.
И тогава, нѣкой ни хване за юлара, и ще ни води, казва: „Трѣбва
да
се води“.
Православната църква казва, че Духъ Святи произтича само отъ Отца, а католическата църква казва, че Духъ Святи произтича и отъ Отца и отъ Сина.
Най-първото нещо: човѣкъ трѣбва
да
се научи самъ
да
си
хвърля юларя отъ главата.
Носете
си
името, което ви е дадено!
За
да
си
хвърлишъ юларя самъ, това показва, че имашъ умъ, и можешъ
да
се учишъ.
Въ нѣкои църкви както и въ монашеството, иматъ обичай
да
промѣнятъ името.
Когато мѫжътъ и жената спорятъ, нека се набиятъ, и когато мѫжътъ счупи крака на жената, или жената счупи крака на мѫжа нека ме викатъ мене, азъ съмъ хирургъ, ще дойда, ще питамъ: Какъ стана това?
То нѣма ли
да
го хвърли?
Нѣма нищо, кракътъ трѣбва
да
се поправи, азъ нѣма
да
се ровя въ причините.
Ще кажешъ: „Иванчо, моето пиленце, иди, маминка,
да
купишъ половинъ кгр.
нещо отъ пазаря, ти
си
умно дѣте“.
Ще кажатъ: „Ама мѫжътъ набилъ жена
си
“.
„Мамо, ще отида, азъ те много обичамъ“.
Туй дѣте има ли нужда отъ юларъ, отъ углавникъ?
Друго нѣщо има, което трѣбва
да
разбѣремъ всички.
Не е достатъчно само
да
кажатъ това нещо, но математически трѣбва
да
го докажатъ,
да
намѣрятъ основнитѣ причини на тия неща.
Не, нѣма нужда.
Ние всинца се нуждаемъ отъ онази сѫщина на любовьта.
„Ама“, казватъ, „билъ жена
си
“.
Е, сега, ние търсимъ великата сѫщина на живота, нали?
Кое сърдце не се нуждае отъ онази топлина на любовьта?
И великата сѫщина на живота седи въ това, че ние всички трѣбва
да
се върнемъ въ живата природа,
да
забогатѣемъ.
Кой отъ васъ не се нуждае отъ онази свѣтлина на мѫдростьта?
Всички се нуждаемъ отъ тази топлина, отъ тази свѣтлина.
Съ единъ замахъ: Билъ жена
си
!
Ние сме сиромаси, у насъ има едно органическо демагнетизиране на мозъка, едно органическо демагнетизиране на бѣлитѣ дробове, и трето, едно органическо демагнетизиране на стомашната система, навсѣкѫдѣ сме демагнетизирани.
Кой отъ васъ не желае
да
бѫде любовенъ, кой отъ васъ не желае
да
бѫде умѣнъ, кой отъ васъ не желае
да
говори истината и
да
му говорятъ истината?
Бедни хора сме ние, и най-малкитѣ полици не можемъ
да
ги изплатимъ, и все ги отлагаме.
Бихтѣ ли желали на всѣка стѫпка
да
ви лъжатъ?
Ще се върнемъ къмъ този великъ източникъ на природата!
Като те срѣщна, ще кажа: „Братко, искамъ
да
ти се изявя“, а не
да
ти казвамъ, че те обичамъ.
Нѣкой пѫть законътъ, това е единъ методъ
да
впрѣгнешъ една извѣстна сила въ природата,
да
я туришъ въ полезна работа.
Гледашъ въ лицето ѝ, очитѣ ѝ сѫ чисти, невинни, но по едно врѣме, цѣлунешъ я, гледашъ, въ очитѣ ѝ нещо блуждае, има една прѣграда.
„Заповѣдайте, въ моя домъ има едно малко мѣстенце.“ Заведа ви дома
си
, нахраня ви, дамъ ви топла вода
да
се измиете.
Но, когато онзи изобрѣтателъ въ свѣта намѣри тази сила, и я впрѣгне, тури я въ дулото на едно орѫдие, и отъ туй орѫдие изхвръкне единъ шрапнелъ на разстояние 40–50 клм, или пъкъ единъ снарядъ, една бомба, съ 20–30 кгр.
Това е, което дава новото учение.
пироксилинъ вѫтрѣ, и тя избухне, не е ли това единъ законъ?
Туй, което е станало е много малко, едно малко отдалечаване е станало.
И на млади и на стари, на всѣка една отрудѣна душа
да
се даде потикъ.
Туй отдалечаване сега сѫществува навсѣкѫдѣ въ обществото.
Да
кажемъ, дойде напримѣръ, една партия въ съврѣменното общество, и единъ отъ партизанитѣ ѝ постепенно се отдалечава, отдалечава, влиза въ друга партия.
Съврѣменната култура се отличава съ своята грамадна разрушителна сила.
Майсторъ е
да
разрушава.
И съврѣменнитѣ хора сѫ майстори, могатъ
да
хвърлятъ половината земя въ въздуха, могатъ
да
я пукнатъ, но само че господаритѣ, които иматъ грижа за земята, иматъ едно срѣдство противъ съврѣменнитѣ учени хора, че могатъ
да
намѣрятъ вода върху технитѣ научни изобрѣтения.
Този пръстъ е почналъ
да
се отдалечава.
И на всички спорни философски въпроси, тѣ, господаритѣ, иматъ такава вода, че като натопятъ едно тѣхно съчинение въ тази вода, тъй се забъркватъ философитѣ, че и тѣ не знаятъ, какво
да
правятъ, какво
да
мислятъ.
Когато азъ имамъ единъ пръстъ, този мой приятель може
да
хване пръстьта ми,
да
го милва,
да
го цѣлува, но рѣче ли
да
се намести на неговото мѣсто,
да
го взѣме, той нѣма право.
Ти ме удари по рѫката, и вижъ каква голѣма рана ми направи.
Единъ американски философъ като измислилъ своята теория, дошълъ най-после до туй заключение,
да
пита за
себе
си
:
Да
ли съмъ азъ или не?
Слѣдователно, ние трѣбва
да
се върнемъ въ този Божественъ организъмъ, и всеки
да
си
заеме своето мѣсто, което първоначално той е държалъ.
Азъ съмъ готовъ
да
поправя грѣшката
си
.
Пипа
си
рѫката, пита се: Какво съмъ?
Питамъ: Колко пѫти сѫ дохождали добри мисли въ вашия умъ и като дойде една такава мисъль и ви казва – направи това, вие отговаряте: „Не му е врѣмето сега“.
Изваждамъ шишенцето
си
, туря отъ този еликсиръ върху раната измия добре рѫката, и слѣдъ 20 минути раната заздравява.
Нищо не
си
.
Сега доволенъ ли
си
?
Дай
да
ти цѣлуна рѫката.
Друга нѣкоя погрѣшка, друга нѣкоя обида има ли сега?
Въ свѣта трѣбва
да
имаме една реалность.
Питамъ: Кои сѫ съображенията на лука
да
направи 15 люспи?
Младиятъ момъкъ казва: „Азъ искамъ
да
намѣря една мома, за която
да
се оженя, съ която
да
бѫда щастливъ“.
Лукъ, но му е дошло на ума
да
си
направи 15 люспи.
– Я вижъ каква рана
си
ми направилъ!
Младата мома казва: „Азъ искамъ
да
намѣря честенъ момъкъ, съ който
да
бѫда щастлива?
Ще кажете: „Това не е философия
да
знаете защо лукътъ има 15 люспи“.
Не, една велика философия е това,
да
знаешъ защо лукътъ има 15 люспи.
Една отлична философия е
да
знаешъ защо орѣхътъ има твърда черупка.
Въ нашия съврѣмененъ климатъ не могатъ
да
живѣятъ тѣ.
Всѣкога въ човѣшката душа, азъ ви показвамъ, има единъ законъ, спорѣдъ който всичко можете
да
разберете, нѣма нищо скрито-покрито.
Всички вие съврѣменни хора много лѣсно разрѣшавате въпроса.
Всички тия рани отъ сърдцата ви, отъ умоветѣ ви, ние трѣбва
да
ги извадимъ,
да
извадимъ шишенцето съ този еликсиръ, и
да
кажемъ: „Братко, извини, азъ не знаяхъ, че толкова врѣме
си
страдалъ, че съмъ ти създалъ толкова обиди!
То значи, че му желая всичкото добро,
да
постигне всичко велико,
да
се реализира всичко благородно и възвишено въ разтежа на неговитѣ мисли и чувства.
“ Извадя отъ този еликсиръ, туря го на раната, и казвамъ: „Втори пѫть ще бѫда много внимателенъ“.
Всичко това ще ме радва.
Така
да
живѣятъ помежду
си
мѫже и жени, така
да
живѣятъ дѫщери и синове, слуги и господари.
Но тукъ, на думи, много лесно става, лесно го направихъ, обаче, това е едно изкуство, за което, за
да
се приложи, вѣкове се изискватъ.
И всички се осланятъ, скриватъ задъ своята позиция, и стоятъ тамъ, очистватъ
си
рѫцѣтѣ като Пилата, и казватъ: „Науката тъй казва“.
И азъ съмъ увѣренъ въ едно нещо: Този пръсть (Учительтъ дигна показалеца
си
нагоре) никога нѣма
да
напусне своята служба, а щомъ моятъ пръстъ нѣма
да
напусне своята служба, и вие никога нѣма
да
напуснете своята служба въ този великъ Божественъ организъмъ, въ който сте поставени.
Чакай
да
видимъ какво казва науката!
Извършете волята Божия, освѣтете Неговото Име, приложете Неговата свѣтлина, и нека Доброто даде своите условия за широки схващания, за приложение на Доброто въ живота!
Вие ще правите добро на хората, безъ
да
знаятъ тѣ.
Вие ще ги обичате, безъ
да
знаятъ.
Новото учение е дошло
да
изхвърли всички тия паяжини и
да
създаде здрави, нови кѫщи,
да
ни научи на новото учение.
Туй новото учение е дошло най-първо
да
научи хората
да
ядатъ.
Гледамъ сега, нѣкои отъ васъ младитѣ се дѣлятъ отъ старитѣ, казватъ: „Ех, тия стари, млади сме ние!
Въ съврѣменния свѣтъ яденето е култъ, но тѣ не сѫ научили този култъ, не сѫ научили какъ
да
ядатъ.
Ако ти
си
опѣчешъ единъ пуякъ отъ 12 кгр.
и го изядешъ цѣлъ, а слѣдъ туй цѣла нощь се обръщашъ, и не можешъ
да
спишъ, питамъ: Яденето на тази пуйка на мѣсто ли е?
Нѣкоя мома седи предъ оглѣдалото, оглѣжда се, казва: „Хубавичка съмъ!
“
Да
, но до колко врѣме можешъ
да
запазишъ тази красота?
Азъ нѣмамъ нищо противъ, че
си
изялъ една пуйка.
Азъ бихъ желалъ
да
запазишъ за винаги твоята красота.
Не е въпросътъ защо
си
я изялъ.
Изкуство е
да
запазишъ красотата
си
!
Казвашъ: „Много хубаво бѣше опѣчена пуйката, зачервѣничка, отлична бѣше.“ А после, цѣла нощь се обръщашъ, не можешъ
да
спишъ.
Най-силенъ човѣкъ е онзи, който може
да
пази своята красота, който може
да
запази своята мисъль.
Днесъ азъ не искамъ
да
хвърлямъ упрѣкъ, но казвамъ кѫдѣ сме се отдалечили.
Едно отъ двѣте: Или пуякътъ е много добъръ, или ти не
си
добъръ, че не можете
да
се спогаждате.
Този пуякъ е много честенъ, той казва: „Слушай, господарю, азъ отвънка се жертвувамъ заради тебе, но ти
си
се научилъ
да
лъжешъ,
да
крадешъ, ти не
си
научилъ закона на самопожертвуването, ти не
си
разбралъ любовьта“.
Казвашъ: „Обичамъ те; а, ти
си
отличенъ човѣкъ, като тебе вторъ нѣма.
Ти
си
написалъ едно стихотворение, ти
си
по-горѣ отъ Шекспира!
пуякъ сѫ го пекли на огънь, а сега, господарьтъ се мѫчи съ него.
“ Хвалишъ го, а после, като
си
замине той, казвашъ: „Малко му понамазахъ главата, хайде
да
се повдъхнови“.
Той иска
да
служи на господаря
си
.
Азъ турямъ тия думи отъ
себе
си
, искренъ съмъ, не казвамъ, че този пуякъ тъй казва, това е мое тълкувание.
Защо този господинъ трѣбваше
да
пѫшка и
да
казва: „прѣядохъ“.
Ти
си
цигуларь, нали?
Защо този господинъ трѣбваше
да
яде и
да
прѣяжда.
Утре ще се даде единъ концертъ, единъ първокласенъ виртуозъ идва сега въ България, ще даде своя концертъ.
Нѣкой ще каже: „Не трѣбва
да
се яде, трѣбва
да
се гладува“.
Азъ ще те пратя
да
го послушашъ.
Защо трѣбва
да
се гладува?
„Азъ ще платя за тебе, иди
да
сравнишъ твоето свирене съ неговото“.
философия е само когато тия енергии могатъ
да
се трансформиратъ,
да
минаватъ отъ едно състояние 6ъ друго,
да
разбираме дълбокия смисълъ на Божествения животъ, който трѣбва
да
се развива у насъ.
„Много съмъ занятъ, ето, вземи този билетъ, на десетия рѣдъ е твоя столъ, съжалявамъ, че не мога
да
послушамъ този концертъ, но затуй ти плащамъ, иди ти вместо мене, и после, ела
да
ми разправишъ за ефекта, който е произвелъ концерта“.
Вие сте дошли
да
ме слушате – имате нѣкаква цѣль.
Ние всички имаме цѣль.
Нѣкой пѫть моята бесѣда може
да
не е интересна за тебе. Защо?
Питам: Защо трябваше
да
ядеш толкова много, че
да
преядеш и
да
не можеш цяла нощ
да
спиш?
(втори вариант)
Свириш, но не
си
голям цигулар.
(втори вариант)
Сипвам от еликсира на раната и казвам: Ще внимавам втори път
да
не те обидя.
(втори вариант)
Ще каже някой, че трябва
да
се яде малко, повече
да
се гладува.
(втори вариант)
Преяждането и гладуването са две крайности.
(втори вариант)
Ще дава концерт.
(втори вариант)
Този е новият начин, по който ще живеят мъже и жени, дъщери и синове, господари и слуги.
(втори вариант)
Изкуство е, така
да
яде човек, че правилно
да
трансформира придобитите енергии от храната,
да
ги превръща от по-низко в по-високо състояние.
(втори вариант)
Иди
да
го слушаш,
да
видиш, какво значи свирене!
(втори вариант)
Ако е въпрос на думи, всичко става лесно, но изкуство е
да
живееш в духа на новото учение.
(втори вариант)
Това значи,
да
разбираш Божествения живот и разумно
да
го използуваш.
(втори вариант)
Днес сте дошли
да
ме слушате.
(втори вариант)
Обаче, окултната школа, която следвате, разполага с методи, правила и закони, с които лесно може
да
ги приложите.
(втори вариант)
Ето, аз ти давам моя билет.
(втори вариант)
С Учителя всичко става лесно, както опитните музиканти лесно прилагат правилата на музиката.
(втори вариант)
Всеки има някаква цел, която или ще постигне, или няма
да
постигне.
(втори вариант)
Аз съм уверен в следното: Моят показалец никога няма
да
напусне своята служба.
(втори вариант)
Някой има
да
плаща полица от 10 000 лв.
(втори вариант)
А след концерта, ела
да
ми предадеш своите впечатления.
(втори вариант)
Щом той няма
да
напусне службата
си
, и вие няма
да
напуснете службата, която изпълнявате, като удове на великия организъм.
(втори вариант)
и дошъл на беседа
да
чуе нещо.
(втори вариант)
На другия ден той иде
да
разкаже впечатленията
си
, но обезсърчен.
(втори вариант)
После казва: Беседата не беше интересна.
(втори вариант)
– Защо
си
обезсърчен?
(втори вариант)
– Нищо няма
да
излезе от мене!
(втори вариант)
– Не, продължавай
да
свириш, и не се обезсърчавай.
(втори вариант)
Той
си
казва: Какво ме интересува новото учение, щом не може
да
ми помогне
да
си
платя полицата.
(втори вариант)
Казвам: Ако следваш пътя на новото учение, ще намериш начин, как
да
си
платиш полицата.
(втори вариант)
Силата на новото учение се заключава в това, че може
да
плати всички полици.
(втори вариант)
Ти
си
самоук, уповаваш на
себе
си
, разчиташ на своя талант.
(втори вариант)
Истина ви казвам, че ако приемете новото учение, няма
да
остане неплатена полица.
(втори вариант)
Обаче, за развитието на този талант трябва
да
имаш добър учител.
(втори вариант)
Всички стари, неизплатени полици наричаме карма.
(втори вариант)
Пръстта, глината е добра, но гърнето, което направиш от нея, трябва
да
се опече добре.
(втори вариант)
Европейските народи страдат от своята карма.
(втори вариант)
Лесно е
да
кажеш, че
си
отлично гърне, но майстор го е правил и пекъл.
(втори вариант)
Да
оставим настрана старите езически народи.
(втори вариант)
Той носи новото учение, което се е разчуло навсякъде.
(втори вариант)
Не могат ли съвременните европейски народи
да
се помирят?
(втори вариант)
Не могат ли
да
се федерират помежду
си
?
(втори вариант)
Вие имате връзка, но трябва
да
я възстановите.
(втори вариант)
Днес виждате навсякъде умни хора – руснаци, французи, англичани, американци.
(втори вариант)
Не могат ли
да
се спогодят?
(втори вариант)
Всички тези народи имат свое управление, своя власт, своя камара, сами
си
издават закони.
(втори вариант)
Защо не могат
да
се спогодят?
(втори вариант)
През разните векове тези пояси са действували върху хората, докато създали сегашната егоистична култура – култура на силата.
(втори вариант)
Има някаква причина, дето не могат
да
се споразумеят.
(втори вариант)
Други пояси излизат сега от слънцето.
(втори вариант)
Всеки трябва
да
намери причината и
да
я отстрани.
(втори вариант)
Питам: Може ли, например, показалецът на дясната ми ръка
да
ее отдели от мястото
си
и
да
отиде на лявата ръка, или съвсем
да
ме напусне?
(втори вариант)
Можем ли, при това положение,
да
имаме отношения и
да
се разбираме?
(втори вариант)
на тези пояси, нищо не можете
да
направите.
(втори вариант)
Ако умът ви е добре развит, чрез мозъка
си
, като чрез призма, ще разложите слънчевите лъчи и ще схванете новите прояви на светлината.
(втори вариант)
Един пръст не може
да
стои едновременно на двете ръце.
(втори вариант)
Може ли една жена
да
принадлежи едновременно на двама мъже, или един мъж – едновременно на две жени?
(втори вариант)
Мистиците са знаели това и са го изразили в следните мисли:
Да
възлюбиш Господа,
да
бъдеш добър,
да
обичаш истината.
(втори вариант)
Следователно, и показалецът ми не може
да
служи едновременно на двама господари.
(втори вариант)
Ако се опита
да
направи това, той ще попадне под ударите на Великия закон и ще изсъхне.
(втори вариант)
Да
бъдеш мъдър, това значи постъпките ти
да
бъдат отмерени.
(втори вариант)
Пред умния всички благоговеят, но всички не го обичат.
(втори вариант)
За
да
не пострада, трябва
да
си
остане на дясната ми ръка, дето е поставен.
(втори вариант)
Да
любиш, това значи, всички
да
те обичат.
(втори вариант)
Всички обичат човека на любовта.
(втори вариант)
Мислите ли, че като обичате някого, той непременно трябва
да
бъде много умен?
(втори вариант)
Казано е
да
не пожелаваш жената на своя ближен.
(втори вариант)
Без
да
си
много умен или учен, хората пак могат
да
те обичат.
(втори вариант)
Напротив, ако разберат, че
си
много учен, не те обичат.
(втори вариант)
Ако пожелае
да
отиде на друго място, или друг я пожелае, нейната съдба е решена, смърт я очаква.
(втори вариант)
Искате ли
да
ви докажа това?
(втори вариант)
Да
служиш едновременно на двама господари, това е идолопоклонство.
(втори вариант)
Кой мъж е направил жена
си
щастлива?
(втори вариант)
Коя майка би желала
да
кърми голям момък или стар дядо?
(втори вариант)
Коя жена е направила мъжа
си
щастлив?
(втори вариант)
Колкото и
да
е умен, тя ще го отдалечи от
себе
си
.
(втори вариант)
Коя дъщеря и кой син са направили родителите
си
щастливи?
(втори вариант)
Кой господар и кой слуга са допринесли нещо добро един за друг?
(втори вариант)
Детето ще внесе в сърцето й топли, красиви чувства, каквито нито момъкът, нито старият могат
да
й причинят.
(втори вариант)
Аз задавам тези въпроси, без
да
отговарям.
(втори вариант)
Новото учение е малко, невръстно дете, което, със своите ритания, внася в душата на майка
си
топли, красиви чувства.
(втори вариант)
Те трябва
да
се разрешат.
(втори вариант)
–
Да
, но всяко ритане внася нов живот в умовете и сърцата на хората.
(втори вариант)
Любовта, мъдростта и истината се развиват при специални условия, които трябва
да
се пазят.
(втори вариант)
Съвременните хора не разполагат с една абсолютна мярка, чрез която
да
определят, кои неща са морални и кои – не са.
(втори вариант)
Човек мисли не само чрез мозъка
си
, но и чрез очите.
(втори вариант)
И днес даже този морал е неприложим.
(втори вариант)
Човешкият дух, който изучава всичко в своята пълнота, влиза в самия човек и се изявява чрез очите, като мисъл, като път към истината.
(втори вариант)
Какво ще каже онзи мъж, който не позволява
да
се докосне човек до дрехата на неговата жена?
(втори вариант)
Христос казва: „Ако дясното ти око е нечисто, извади го." С това Той иска
да
каже, че очите трябва
да
бъдат израз на истината.
(втори вариант)
Ако духът ти влезе в окото и чрез него вижда разумността и красотата в живота, ти
си
човек на истината; твоите очи мислят право.
(втори вариант)
Ако, наистина, считаш тялото за свято нещо, никой няма право
да
се докосне до него.
(втори вариант)
Следователно, ако ти не живееш горе в главата
си
, дето е любовта, и ако не мислиш чрез предната част на челото
си
, ти не
си
човек на истината, не мислиш чрез очите
си
.
(втори вариант)
Даже лекарят няма право
да
пипа човешкото тяло.
(втори вариант)
Новото учение, което сега иде, носи нов живот.
(втори вариант)
То няма
да
остави хората недоволни и демагнетизирани, както са сега.
(втори вариант)
Моето желание е
да
приемете новото учение.
(втори вариант)
Няма орган в човешкото тяло, дето
да
не е бутнал лекар, фелдшер или простата баба.
(втори вариант)
След всичко това, хората говорят за морал, за чистота.
(втори вариант)
Старите трябва
да
се откажат от своите навици.
(втори вариант)
Питам: За какъв морал може
да
се говори днес?
(втори вариант)
Те казват: Нищо няма
да
излезе от нас.
(втори вариант)
Ако има някакъв морал, отде идат болестите?
(втори вариант)
Много от сегашните лекари са като бабите, които очакват
да
се роди някое дете,
да
ги викат.
(втори вариант)
И тези лекари чакат
да
се яви някаква болест,
да
ги викат
да
лекуват.
(втори вариант)
Явил се някакъв цирей, и те веднага пристигат с ножа
си
.
(втори вариант)
В една от старите книги на индуските философи се разказва за една млада мома, която се влюбила в един индуски принц.
(втори вариант)
Един ден тя се облякла в новата
си
премяна и застанала до отворения прозорец, който гледал към пътя.
(втори вариант)
Една жена се оплаква от забиране на гърдата.
(втори вариант)
След време и другата гърда забира – и нея отрязват.
(втори вариант)
Нали знаеш, че ти
си
бедно момиче?
(втори вариант)
Принцът няма
да
ти обърне внимание.
(втори вариант)
Момата не чула думите на майка
си
, с търпение очаквала минаването на принца.
(втори вариант)
Така
си
отиват хората един след друг.
(втори вариант)
След малко принцът минал на кон край прозореца на младата мома.
(втори вариант)
Казват: Не можахме
да
спасим болния.
(втори вариант)
Като го видяла, тя бързо откопчала гердана от врата
си
и го хвърлила пред конете.
(втори вариант)
Те минали през гердана й, но принцът не обърнал никакво внимание на бедното момиче.
(втори вариант)
Новият морал изисква от всички абсолютна чистота: чистота на тялото – на всички външни и вътрешни органи; чистота в мислите, чувствата и постъпките.
(втори вариант)
И съвременните хора хвърлят своите гердани и накити – своята чест и съвест, своя ум и сърце пред конете на своя въображаем принц.
(втори вариант)
Той вдигне главата
си
нагоре, не им обръща никакво внимание, а техните гердани и накити остават
да
се валят в праха.
(втори вариант)
Всички трябва
да
имате абсолютно чиста кръв!
(втори вариант)
Когато великият принц минава край твоя прозорец, не бързай
да
хвърлиш гердана
си
пред неговите коне.
(втори вариант)
Когато твоят принц мине пред прозореца на къщата ти, щом те познава, той ще отправи погледа
си
към тебе.
(втори вариант)
И едните, и другите трябва
да
имат чиста кръв.
(втори вариант)
И
да
не те поздрави, погледът му ще бъде пълен с любов.
(втори вариант)
Тогава ти свободно можеш
да
кажеш: Мина моят принц и ме поздрави.
(втори вариант)
Това изисква живата разумна природа.
(втори вариант)
– С погледа на истината.
(втори вариант)
Следователно, добрите, умни лекари трябва
да
бъдат нейни асистенти.
(втори вариант)
Аз признавам само природата като виден специалист – лекар.
(втори вариант)
Като те погледне някой, ти веднага питаш: Защо ме гледаш?
(втори вариант)
Останалите лекари са нейни асистенти.
(втори вариант)
Наистина,
да
погледнеш някого, това значи,
да
го поздравиш с истината.
(втори вариант)
Всички останали свещеници, от каквато религия
да
са, те са Негови асистенти.
(втори вариант)
Новото учение иде в света
да
пробуди съзнанието на хората,
да
им покаже, че те могат
да
се преобразят вътрешно,
да
приложат това учение във всички слоеве на обществото.
(втори вариант)
Като наблюдавам хората, чудя се, защо се противопоставят на новото учение.
(втори вариант)
Всички останали философи, на които няма
да
споменавам имената, са Негови асистенти.
(втори вариант)
То е Божествена светлина, необходима за всички хора, за всички църкви и общества, за всички народи, за всички светове.
(втори вариант)
В заключение на това, казвам: Всяко учение трябва
да
се приложи.
(втори вариант)
Всеки ще
си
вземе от тази светлина, колкото му трябва, колкото е необходимо за неговото развитие.
(втори вариант)
Въртиш се на една, на друга страна, викаш лекар
да
ти помогне, искаш
да
оздравееш.
(втори вариант)
Като ви проповядвам, виждам на лицата ви изписан страх.
(втори вариант)
Според духа на новото учение, казвам: Не бързай
да
се освободиш от коремоболието, но започни
да
търсиш причината за болестта.
(втори вариант)
Вие
си
казвате: Като умрем, де ще отидем?
(втори вариант)
Като се поровиш в паметта
си
, ще
си
спомниш за отношенията ти към своите съседи.
(втори вариант)
На една твоя съседка ти беше настойник, пое грижата за децата й, но вместо
да
изпълниш задължението
си
, като честен човек, ти изяде всичкото й наследство.
(втори вариант)
После ще
си
спомниш и други погрешки в живота
си
.
(втори вариант)
Не се занимавайте с такива въпроси.
(втори вариант)
Като решиш
да
изправиш грешките
си
, и болестта ще мине.
(втори вариант)
Вие отивате в един велик, красив свят.
(втори вариант)
Ще ти дадат жизнен кредит,
да
изправиш живота
си
.
(втори вариант)
Ако знаехте, колко е красив, още оттук щяхте
да
мислите за него.
(втори вариант)
За
да
живеете в този свят, за който едва сега се пробужда съзнанието ви, чувствата ви трябва
да
се разширят.
(втори вариант)
Като не знаят това, лекарите мислят, че могат
да
се справят с болестите.
(втори вариант)
Обаче, вместо
да
се намаляват, болестите се увеличават.
(втори вариант)
Досега вие само сте се приготвяли
да
възприемете новото учение.
(втори вариант)
Не искам
да
ви заставя насила
да
го приемете, но се страхувам
да
не се спрете в развитието
си
.
(втори вариант)
– Докато хората дойдат до съзнание,
да
търсят причините на болестите в
себе
си
и, като ги намерят,
да
ги отстранят.
(втори вариант)
Новото учение учи човека, как
да
държи връзката
си
със същината на живота.
(втори вариант)
Новото учение, което Христос проповядвал, трябва
да
се приложи първо в училищата.
(втори вариант)
Ние не искаме
да
примиряваме света с Бога, нито
да
махнем противоречията.
(втори вариант)
Ние искаме всеки сам
да
се примири, сам
да
премахне противоречията от своя път.
(втори вариант)
Майките и бащите трябва също
да
приложат в дома
си
новото учение.
(втори вариант)
Който е в състояние
да
греши, той сам може
да
си
помогне,
да
изправи грешките
си
.
(втори вариант)
Новото учение носи нови условия за живота.
(втори вариант)
Не, новото учение дава правилни методи, как
да
се устрои бъдещето общество.
(втори вариант)
Те ще дойдат по научен път, или по строго определен, Божествен начин.
(втори вариант)
Казвате: Какво ли иска
да
каже Учителя с това?
(втори вариант)
Седиш и
си
мислиш: Нищо няма
да
излезе от мене.
(втори вариант)
То е все едно,
да
четеш надписа на някой гроб: Тук почиват останките на еди - кого
си
.
(втори вариант)
Могат ли частите на счупения кораб
да
почиват?
(втори вариант)
На този въпрос могат
да
отговорят само математици.
(втори вариант)
Може
да
почива само разумното същество, което се е свързало с Бога и Го познало.
(втори вариант)
Нашите останки, нашите кости не само че не почиват, но изгубват и най-малкия
си
мир.
(втори вариант)
Тук един червей размърда костите ти, там – друг, докато един ден отново те разровят, съберат костите ти в една торбичка и заедно с тях поставят тялото на друг член от твоето семейство.
(втори вариант)
След това пак написват същия надпис: Тук почиват останките на еди-кои
си
.
(втори вариант)
Душата почива, само когато разбере великата жива природа; душата почива, когато е свързана с Бога.
(втори вариант)
" Днес всички се питат: Де е писано за това ново учение?
(втори вариант)
Всяко неразбиране на нещо създава противоречие.
(втори вариант)
За по-голяма сигурност, добре е
да
се сравни този превод с гръцкия.
(втори вариант)
Този свят е свят на заблуждения, а онзи – свят на свобода и радост, на светлина и чистота.
(втори вариант)
Едно трябва
да
се знае: Великата основа на света, от която ние произлизаме, и великата същина на живота са неизменни.
(втори вариант)
Искам
да
вярвате, че сте в онзи свят, като удове на Божествения организъм.
(втори вариант)
През всички епохи са правили опити за сближаване на хората, и сега се правят същите опити.
(втори вариант)
Същината, от която произлиза нашият ум, не може
да
се измени.
(втори вариант)
Под „сближаване" аз разбирам разумно сближаване, не както между вол и неговия господар.
(втори вариант)
Аз и ти, изобщо човекът, можем
да
мислим по определени закони.
(втори вариант)
И пръст на ръката
да
си
, щом служиш добре на цялото, Бог ще те благослови и ще каже: Доволен съм от тебе.
(втори вариант)
Казваш: Аз мога
да
мисля, както искам.
(втори вариант)
Ти
си
добро малко дете.
(втори вариант)
Заблуждаваш се.
(втори вариант)
Докато стоиш на моята ръка и вършиш работата
си
, от нищо не се страхувай.
(втори вариант)
Когато двама души страдат, те имат условия
да
се разбират.
(втори вариант)
– Що е страданието?
(втори вариант)
Каквото и
да
правят, те ще свирят по един и същ начин – по основни музикални правила.
(втори вариант)
И цигулките им също ще бъдат нагласели по музикални правила.
(втори вариант)
Да
се свържем с това учение!
(втори вариант)
Страданието, като Божествен процес, сближава хората.
(втори вариант)
Не можеш
да
държиш лъка, както ти попадне.
(втори вариант)
Да
се свържем с великата мисъл на любовта!
(втори вариант)
Когато те се сближат, страданието ще вземе друга форма.
(втори вариант)
Енергиите му ще се сменят, но няма
да
изчезнат.
(втори вариант)
Двама художници, за
да
рисуват правилно, и те се ръководят по известни правила.
(втори вариант)
Не е достатъчно
да
цапаш с четката.
(втори вариант)
Представете
си
, че пред мене вървят двама души, които се разговарят енергично върху известен въпрос.
(втори вариант)
Те не могат
да
се избегнат, но можете
да
се пазите от тях.
(втори вариант)
Оттук вадя заключение:
Да
живееш е велико изкуство.
(втори вариант)
И това изкуство има закони, които трябва
да
се спазват.
(втори вариант)
Крайно раздразнен, единият вади револвера
си
, иска
да
убие другия.
(втори вариант)
Човек сам създава противоречията.
(втори вариант)
– Как трябва
да
живеем?
(втори вариант)
Веднага се спущам към него, хващам ръката му и казвам: Нямаш право
да
убиваш!
(втори вариант)
Те са резултат на философските системи и учения.
(втори вариант)
Ако скриеш револвера в джоба
си
, ти ще спечелиш повече, отколкото ако убиеш другаря
си
.
(втори вариант)
Ние трябва
да
се спрем,
да
разрешим всички философски въпроси.
(втори вариант)
Много мъчнотии среща човек на пътя
си
, които също не могат
да
се разрешат в един момент.
(втори вариант)
Герои трябва
да
бъдете!
(втори вариант)
Не
да
отстъпвате пред мъчнотиите, но
да
ги посрещате с радост,
да
се справяте с тях.
(втори вариант)
И в нашия век има мъчни въпроси, и в бъдещето ще ги има.
(втори вариант)
Светът се нуждае от герои.
(втори вариант)
Радвайте се, че ви предстоят мъчни въпроси за разрешаване.
(втори вариант)
Самопожертвуването подразбира
да
се отречеш от нещо свое.
(втори вариант)
Някога е необходимо хората
да
се бият и воюват.
(втори вариант)
Това изисква и самата природа.
(втори вариант)
Според едни, новото учение е това, което разрушава обществото; според други, новото учение е това, което съгражда обществото и носи условия за повдигането му.
(втори вариант)
– Кой от двата възгледа е прав?
(втори вариант)
Давид запита Господа: Господи, от коя страна
да
нападна неприятеля
си
?
(втори вариант)
Новото учение не разрушава, но закон е: Когато дойде новото в света, то отстранява всички елементи, които не взимат никакво участие в работата, т. е.
(втори вариант)
И Моисей имаше условни знаци, дадени от Бога, по които
да
знае, кога ще победи и кога ще го победят.
(втори вариант)
Докато държеше ръцете
си
нагоре, той побеждаваше.
(втори вариант)
Щом ръцете му отслабваха, неприятелят му го побеждаваше.
(втори вариант)
Ако трябва
да
избера нещо от стария материал, от старите греди, например, аз ще взема само здравите, а не изядените от червеи.
(втори вариант)
Като се ожени тя един ден, той
да
се отдалечи и
да
я носи в мисълта
си
,
да
бди върху нея като ангел хранител.
(втори вариант)
Трябва ли
да
се сърдя на работниците, или на
себе
си
, че турям настрана старите изгнили греди?
(втори вариант)
Когато трябваше
да
воюват, те винаги питаха Господа,
да
воюват, или не.
(втори вариант)
Бог им отговаряше чрез пророците: Идете
да
се биете!
(втори вариант)
Сегашните християнски народи не питат Господа, те решават всичко на своя глава.
(втори вариант)
Някога са били на мястото
си
, а днес не влизат в работа.
(втори вариант)
Те казват: Ние решаваме въпросите
си
сами, няма защо
да
питаме Господа.
(втори вариант)
– Може
да
гори, но лицето ти още не е светнало от твоята любов.
(втори вариант)
Ще ви дам един пример,
да
видите, как лесно човек попада под отговорност, без
да
е виновен за това.
(втори вариант)
Грешно е
да
ги хвърляме.
(втори вариант)
Разхождам се в гората и виждам един вол, с юлар, но без господаря
си
.
(втори вариант)
Хващам вола за юлара и мисля
да
го заведа на господаря му.
(втори вариант)
Така живеят всички разумни същества.
(втори вариант)
Не отричам морала, но всяко нещо в моя ум трябва
да
бъде точно определено,
да
отговаря на известна мярка.
(втори вариант)
Следователно, докато живееш вътре в
себе
си
, никога няма
да
воюваш.
(втори вариант)
Например, любовта и за мене, и за вас трябва
да
е едно и също нещо, еднакво
да
я разбираме.
(втори вариант)
Казвам, че го водя на господаря му, но не ми вярват.
(втори вариант)
Като проява, и мъдростта трябва
да
я разбираме еднакво.
(втори вариант)
Същото се отнася и за истината, за правдата и за добродетелта.
(втори вариант)
От гледището на човешкия закон ще ме осъдят, но от гледището на Божествения закон съм оправдан.
(втори вариант)
Ако изпълняват Божия закон, те никога няма
да
воюват.
(втори вариант)
Ако любовта, мъдростта, истината, правдата и добродетелта за едни хора представят едно нещо, а за други – друго, всички ще
си
говорят на непознат език.
(втори вариант)
Старото и новото са два различни езика, на които хората говорят, без
да
се разбират.
(втори вариант)
Днес повечето хора бягат в горите, но като не им стига умът, влачат юлара със
себе
си
.
(втори вариант)
"–-То иде сега в света,
да
донесе новата култура,
да
покаже вътрешната страна на живота.
(втори вариант)
Всички противоречия в живота, както и антагонизмът между хората, се дължат на борбата между човешкия дух и материята.
(втори вариант)
Някой ги хваща за юлара и ги връща назад към господаря им.
(втори вариант)
Ако между два народа се явява спор, недоразумение, техните държавници не могат ли
да
изменят хода на нещата?
(втори вариант)
Едно се иска от човека:
да
се научи сам
да
си
хвърля юлара.
(втори вариант)
Който се интересува, може
да
чете, какво са писали.
(втори вариант)
Не,
да
хвърляш сам юлара
си
, не е анархия.
(втори вариант)
Това показва, че
си
свободен, имаш условия
да
се учиш.
(втори вариант)
Мислиш ли, че ако пратиш детето
си
на пазара, с юлар на главата, то ще се върне с него?
(втори вариант)
Те могат
да
разрешат спора или чрез съд, или по мирен начин.
(втори вариант)
Те започват
да
разглеждат въпроса за спасението на човека.
(втори вариант)
Новото учение трябва
да
изпъди навън всички духове на размирието и
да
внесе между тях правда и мир.
(втори вариант)
Отначало разискването върви добре, но дойдат до едно място и се разделят.
(втори вариант)
Детето е готово
да
услужи на майка
си
, но то не се нуждае от юлар.
(втори вариант)
Казваш: Не искам
да
дам под съд този човек, за
да
не ми докара по-голямо нещастие на главата.
(втори вариант)
Те започват
да
спорят.
(втори вариант)
Свободно трябва
да
бъде детето; свободен трябва
да
бъде човек.
(втори вариант)
Единият казва, че човек може
да
се спаси по еди-какъв
си
начин.
(втори вариант)
Той не се нуждае от юлар.
(втори вариант)
Смисълът на живота се заключава в това,
да
се обърне човек към разумната жива природа, с цел
да
я изучава и богатее.
(втори вариант)
Ако сам не можеш
да
разрешиш този въпрос, питай Господа:
Да
дам ли този човек под съд, или
да
му простя?
(втори вариант)
Такъв спор се явява между православната и католическата църква по въпроса за „Символът на вярата." Православната църква казва, че Светият Дух произтича от Отца, а католическата твърди, че Той произлиза от Отца и от Сина.
(втори вариант)
Ако ти каже
да
не го съдиш, няма
да
го съдиш; ако ти каже, че трябва
да
го съдиш, пак ще послушаш.
(втори вариант)
Коя църква е по права, един ден те сами ще
си
отговорят.
(втори вариант)
Може
да
е нужно, този човек
да
прекара четири - пет години в затвора.
(втори вариант)
Така ще имаш възможност
да
го посещаваш,
да
се грижиш за цялото му семейство.
(втори вариант)
Хората са толкова обеднели, че не могат
да
си
изплатят и най-малките полици.
(втори вариант)
Те трябва
да
се върнат към природата, като велик източник на живот и енергия.
(втори вариант)
Ако ме викат за свидетел, моята работа не е нито
да
бъда свидетел, нито
да
се произнеса, кой от двамата е по-прав, но
да
наместя счупения крак.
(втори вариант)
Умните хора уреждат правилно спорните въпроси.
(втори вариант)
Ще кажете, че мъжът бил жена
си
, или жената била мъжа
си
.
(втори вариант)
Онези от вас, у които съзнанието е пробудено, трябва
да
знаят, че онзи, който може
да
ги направи щастливи, това са те самите.
(втори вариант)
Погледнеш лицето, очите й светят и в проявите
си
е невинна.
(втори вариант)
И тогава, онзи, у когото щастието се изявява навън, като изблик на енергия, трябва
да
е готов
да
дава.
(втори вариант)
Важно е,
да
се знае основната причина, защо единият или другият вдигнал ръка
да
бие.
(втори вариант)
След време виждаш в погледа й нещо неискрено, в очите й играе особен пламък.
(втори вариант)
Между тебе и нея се издига една преграда.
(втори вариант)
Ти носиш голямо богатство в
себе
си
, голямо изобилие на енергия, от която трябва
да
се освободиш.
(втори вариант)
Иначе, тази енергия ще отнеме твоите сили.
(втори вариант)
–
Да
, станало е едно малко отдалечаване.
(втори вариант)
Срещаш един беден, даваш му една крина от твоето жито; срещаш друг, и на него даваш една крина; срещаш трети, и на него даваш същото количество.
(втори вариант)
Законът подразбира проява на еднородни сили в известна система.
(втори вариант)
Такова отдалечаване се явява навсякъде: в обществата, в народите.
(втори вариант)
Така раздаваш една крина след друга, докато ти олекне товарът и казваш: Слава Богу, че раздадох част от своето богатство.
(втори вариант)
Като знаеш закона, ще намериш начин
да
впрегнеш тези сили на работа.
(втори вариант)
Гледаш някой се числи към една партия.
(втори вариант)
Последната крина задържам за
себе
си
.
(втори вариант)
-Ако впрегнеш енергиите на едно избухливо вещество, ти можеш
да
ги вложиш в дулото на едно оръдие или на една бомба и
да
причиниш с тях нещастие на стотици хора.
(втори вариант)
Той постепенно се отдалечава от нея и влиза в друга партия.
(втори вариант)
Така се разрешават всички въпроси.
(втори вариант)
Отсега нататък, този жив вътрешен принцип ще работи в нас и ще ни учи, как
да
постъпваме.
(втори вариант)
Да
, но култура на разрешението.
(втори вариант)
Значи, показалецът на неговата ръка се отдалечава, т.е.
(втори вариант)
Това не значи, че трябва
да
измените на веруюто
си
.
(втори вариант)
отказва се
да
работи за цялата ръка.
(втори вариант)
Всеки
да
държи своите възгледи: православният
да
си
остане православен; мохамеданинът
да
си
остане мохамеданин и т.н.
(втори вариант)
– Тя се отличава със своята грамадна разрушителна сила.
(втори вариант)
Невъзможно е
да
се отдели един пръст от ръката ти и
да
бъде щастлив.
(втори вариант)
Веднъж
си
кръстен под името Иван Драганов и
си
влязъл в новото учение, какво ти пречи или препятствува това име?
(втори вариант)
Ето защо, всеки човек трябва
да
се върне към Божествения организъм и
да
заеме онова място, което първоначално му е дадено.
(втори вариант)
Да
остане на тях, те са в сила
да
вдигнат, ако не цялата, поне половината земя във въздуха.
(втори вариант)
Колко пъти сте отхвърляли от ума
си
добрите мисли!
(втори вариант)
Каквото име и
да
носиш, влез в новото учение.
(втори вариант)
Обаче, съществата, които се грижат за земята, могат
да
налеят вода върху изобретенията на учените и
да
ги обезсилят.
(втори вариант)
Дойде в ума ти една добра мисъл,
да
направиш нещо, но ти я отхвърлиш под предлог, че не е време сега за нея.
(втори вариант)
Носете името, което ви е дадено първоначално.
(втори вариант)
Господарят на земята не позволява
да
се играе с нея.
(втори вариант)
Щом мисълта е Божествена, тя може
да
се реализира на всяко време.
(втори вариант)
В монашеството има обичай
да
променят името на всеки, който се определил
да
служи на Бога.
(втори вариант)
Като залее барута с вода, пали го, колкото искаш – не хваща.
(втори вариант)
Право ли постъпва човек с Божественото в
себе
си
?
(втори вариант)
Така постъпва Господарят с различните философски учения.
(втори вариант)
Достатъчно е
да
ги полее с вода, за
да
се объркат и самите философи,
да
не знаят, нито какво
да
правят, нито какво
да
мислят.
(втори вариант)
В края на краищата, всички философи дохождат до положението
да
не познават
себе
си
.
(втори вариант)
Един американец – философ, като размишлявал дълго време върху различни въпроси, най-после започнал
да
се пита: Кой съм аз?
(втори вариант)
Младият момък казва: Искам
да
намеря една мома,
да
се оженя за нея,
да
бъда щастлив.
(втори вариант)
Има ли такава мома, която
да
те направи щастлив?
(втори вариант)
От много мисъл изгубил сам
себе
си
.
(втори вариант)
И тя търси честен, добър момък, с когото
да
бъде щастлива.
(втори вариант)
Друго нещо се иска от човека:
да
разбере същината на любовта.
(втори вариант)
Свалят една люспа, втора, трета,
да
видят, де е лукът и, най-после, казват: Лука го няма.
(втори вариант)
Кое сърце не се нуждае от топлината на любовта?
(втори вариант)
Те не могат
да
живеят в нашия климат.
(втори вариант)
Кой ум не се нуждае от светлината на мъдростта?
(втори вариант)
Защо природата е направила лука само от люспи?
(втори вариант)
Следователно, обърнете се към своята душа, там ще намерите онези условия, при които може
да
реализирате всичко, което желаете.
(втори вариант)
– Всички се нуждаем от топлината и светлината.
(втори вариант)
Когато кажеш, че обичаш някого от дълбочината на душата
си
, това показва, че му желаеш доброто така, както и на
себе
си
.
(втори вариант)
Кой не желае
да
бъде любещ, умен, добър, истинолюбив?
(втори вариант)
Ти желаеш, той
да
расте и
да
се развива и
да
се радваш на неговия живот.
(втори вариант)
Не, и това е важен философски въпрос, който трябва
да
се разбира.
(втори вариант)
Интересно е
да
знаеш, защо орехът има твърда черупка.
(втори вариант)
Колко души могат
да
обичат така?
(втори вариант)
Като те срещна, ще кажа: Братко, искам
да
ти се изявя, без
да
казвам, че те обичам.
(втори вариант)
Като не можеш
да
отговориш, казваш: Така искал Бог, или така рекъл.
(втори вариант)
Казвате, че и вие можете
да
обичате така.
(втори вариант)
Ти
си
странник, на сто врати
си
хлопал и навсякъде
си
слушал думите: Няма място за тебе, – Братко, много съм отпаднал.
(втори вариант)
Аз съм наблюдавал много братя и сестри, които говорят за любовта, но не я прилагат.
(втори вариант)
Това е най лесно нещо,
да
спреш дотам: Тъй рекъл Бог, или така е доказала науката.
(втори вариант)
Правете добро на близките
си
, без
да
знаят те това.
(втори вариант)
– Заповядай, в моя дом има едно малко място за тебе.
(втори вариант)
Обичайте ги, без
да
ви разбират.
(втори вариант)
Като дойдеш у дома, ще ти дам топла вода
да
се измиеш, дрехи,
да
се преоблечеш; ще те нахраня добре и после ще
си
поговорим братски.
(втори вариант)
Така гледа обществото.
(втори вариант)
Това значи,
да
се даде подтик на всички души - на млади и на стари.
(втори вариант)
Ние, младите, не можем
да
се разбираме с тях.
(втори вариант)
Всеки застанал зад известна позиция, измива
си
ръцете, като Пилата, и се освобождава от всякаква отговорност.
(втори вариант)
Младата мома се оглежда в огледалото и
си
казва самодоволно: Хубавичка съм!
(втори вариант)
Новото учение е дошло
да
изчисти старото,
да
го събори и
да
направи нови къщи.
(втори вариант)
– За колко време можеш
да
запазиш тази хубост?
(втори вариант)
Новото учение е дошло
да
научи хората, как
да
ядат.
(втори вариант)
Можеш ли
да
я запазиш завинаги?
(втори вариант)
–
Да
, но сега този човек е готов
да
си
изправи погрешката.
(втори вариант)
Съвременните хора са повдигнали яденето в култ, но не знаят, как
да
използуват този култ.
(втори вариант)
Силен човек е онзи, който може
да
запази своята красота и своята будна мисъл завинаги.
(втори вариант)
Ако изядеш сам една пуйка и цяла нощ не можеш
да
спиш, правилно ли
си
постъпил?
(втори вариант)
Сега аз не искам
да
упреквам никого, но обръщам внимание на хората,
да
знаят, че се отклонили от правия път.
(втори вариант)
Изважда от джоба
си
едно шишенце, с особена течност, и сипва на раната му.
(втори вариант)
Те вървят в крив път на разбиране и като са далеч от реалността, сами се заблуждават.
(втори вариант)
И това е възможно, но защо не можа
да
спиш?
(втори вариант)
– Сега доволен ли
си
?
(втори вариант)
Едно от двете: Или ти не
си
добър, или пуйката, че не се спогаждате.
(втори вариант)
Знаеш ли, ти
си
отличен поет, няма подобен на тебе.
(втори вариант)
Както виждаш, той се извинява, целува ръката ти, и така погрешката се изправя.
(втори вариант)
Пуйката казва: Господарю, аз се пожертвувах за тебе, но съжалявам.
(втори вариант)
Ти
си
по-голям от Гьоте, от Шекспир.
(втори вариант)
Имаш ли друга обида?
(втори вариант)
В твоето лице виждам човек, който не е научил жертвата, нито познава любовта.
(втори вариант)
Докато е пред тебе, хвалиш го; като се отдалечи, казваш:
Да
му намажа малко колата,
да
се вдъхнови.
(втори вариант)
Кажи на човека истината: Слушай, братко, ти пишеш, но не
си
голям поет.
(втори вариант)
Еликсирът на новото учение лекува всички рани, всички обиди, всички огорчения.
(втори вариант)
3.
Малките случаи
,
ООК
, София, 5.2.1923г.,
Ти казваш: „Не, не мога
да
изпълня волята Му сега поради тия и тия съображения, не е време
да
изпълня волята Му.
Да
запушиш една цигара, аз не го считам за голям грях, защото в Писанието няма закон за него.
Аз не мога
да
я изпълня“. Добре.
И всякога след един вътрешен отказ на ученика резултатите, които го последват, са нещастия, страдания.
Тъй че няма закон за тях, с който може
да
се съдят, но правият закон е следният: коминът е направен за дим, а човешкият нос не е направен за комин.
Толкова взискателна е Природата, че на всеки един твой отказ и тя ще ти даде друг отказ.
Ти ще откажеш, тя ще замълчи, но и ти ще се обърнеш
да
искаш помощ от нея, и тя пак ще замълчи.
Пушенето на тютюн, пиенето на вино психологически всякога са свързани с известни недъзи на човешката психология.
И тютюнът сега в Европа се употребява като едно наркотично средство против усилената деятелност на нервната система.
Тя се намира в едно болезнено състояние, което искат
да
лекуват чрез тютюна.
Те отиват много далеч и в Закона за кармата внасят някои религиозни догми, т.е.
Вие имате един недостатък – ето един случай
да
калите вашата воля.
по някой път употребяват Закона за прераждането като един закон, като един модус
да
сплашат някого.
Но Законът за кармата не е
да
сплаши човека, но
да
му покаже причините и последствията на нещата, как вървят те по един математически закон, ни повече, ни по-малко.
И всяко едно страдание, което ще изпита човек, съответства на престъплението, което е направил, т.е.
каквато болка
си
причинил другиму, същата болка ще се върне и на теб по същия начин, за
да
знае човек, че каквото прави, за
себе
си
го прави.
И другият обещава нещо, но и двамата не можаха
да
издържат.
Сега първото нещо за ученика е
да
влезе в съгласие с Божественото.
Всички философи учат, че ние не можем
да
влезем в съгласие с Божественото. Можем.
И двамата минават за хора с много силна воля, а при това не можаха
да
победят тютюна.
За
да
влезем в съгласие с Него, ние трябва
да
се освободим от мнението на хората за нас.
Някой се гневи, иска
да
въздържа гнева
си
.
Най-първо, трябва
да
кажем: „Нека мислят каквото искат за нас, а колкото хората мислят по-зле, толкова по-добре“.
Не
да
спреш гнева, но
да
превърнеш този гняв в дадем момент на една енергия и
да
използваш тази енергия.
Не се стремете
да
унищожите вашия гняв.
И между вас, по същия закон, щом ви дойде някоя неприятност, вие не може
да
издържате.
Някой път трябва
да
се гневите,
да
развивате тия центрове.
За пример още не знаете как
да
превърнете известна енергия.
Трябва
да
има малко гняв.
Да
кажем, обидил ви някой.
Да
може
да
превърнеш тази обида.
У гневливия човек се заражда енергия
да
работи.
Сега, аз свързвам туй съзнание на Природата с волята.
Честолюбието е докачение, което носи отмъщение, а гневът е едно екзекутивно чувство; щом се разгневиш, даваш отпор, работиш, браниш се.
Всички мислите, че имате воля.
Искам всинца
да
не мислите, че трябва
да
бъдем миролюбиви хора.
Не, окултният ученик трябва
да
е толкова смел, че
да
се застъпва всякога за Истината!
Смел трябва
да
бъде, юнак трябва
да
бъде!
А не – този
да
не обидим, онзи
да
не обидим.
Не, не, щом дойде за Истината, по всичките правила ще се застъпим заради нея!
Не може
да
бяга назад, срам го е
да
се върне, войниците са, които го тласкат.
Щом дойде за Мъдростта, по всичките правила ще се застъпим заради нея!
Ако аз се намеря пред една тълпа, няма ли
да
вървя напред?
Щом дойде за Любовта, по всичките правила ще се застъпим заради нея!
За всяко друго нещо може
да
отстъпим, но дойдем ли до тия три позиции, ние ще бъдем твърди като диамант, непристъпни.
Сега волята трябва
да
се кали в тия малките добродетели.
После, старайте се за пример, като дадете едно обещание,
да
го изпълните.
Ученици, туй непременно го искам
да
бъдете точни, по-точни от англичаните.
Тя може
да
се прояви в три положения.
И аз ще ви задам задачи за точност.
Първото положение:
да
кажем, пътуваш в Рилските места, сам
си
и насреща ти иде мечка.
Дадеш обещание
да
бъдеш точен като часовник, то е една отлична черта.
Ако имаш воля, ще тръгнеш полека, ще мислиш, че тази мечка може
да
те разбере, ще минеш насреща, ще се разминете, без
да
има някакви инциденти между тебе и нея.
Речеш ли, че за четири и половина часа ще свършиш някоя работа,
да
разчитам, че за четири и половина часа работата ще я свършиш без никакво извинение.
Ще оставиш всичките други неща, но работата ще я свършиш.
Не обещавай, без
да
обмислиш.
Преди
да
обещаеш – мисли хубаво.
Не се знае случай в живота, мечка
да
е изяла страхлив човек.
Като неприятел, изяжда те, но страхлив ли
си
, щом се разтрепериш, тя ще мине покрай тебе, ще те оплюе и ще каже: „Крайно съжалявам, че воля нямаш“.
Така трябва
да
бъде при всяко нещо, което е обещано.
Нашето съзнание трябва
да
предшества обещанието.
После, второто нещо: искам
да
се пазите от друго,
да
не изнудвате другите те
да
обещават.
Не искайте от другите обещание, ще оставите всеки
да
действа по свободна воля.
Аз взимам мечката като символ.
Като ученици, всеки един ще оставите на неговата Любов, той сам
да
обещава.
И като обещаете,
да
се чувствате свободни, радостни в своите обещания, а не изнудени.
Тази баба Хранова е готова
да
убие всекиго, но покажете една пиявица в едно шише, и тя цяла се разтреперва, изгубва всякакво присъствие на духа
си
.
Пиявицата, то е цяла мечка за нея, обект, който може
да
я уплаши в даден момент.
Никакво изнудване не трябва
да
има!
Тия са правила, които трябва
да
се спазват.
Значи психически туй има известна връзка от миналото.
Само така може
да
се образува между вас известна хармония.
Някой път аз ще ви дам задачи, като ви ги давам, взимам участие и аз.
За пример, ако аз ви дам задача
да
срещнете мечката и как
да
се разминете, аз ще ви покажа опита, няма
да
ви пратя вас сами; ще ви кажа: Елате 10–20 души, ще седнете далеч от мен,
да
наблюдавате как аз ще се срещна с мечката, как ще се разговарям с нея.
По същия закон и ние сега съвременните хора страдаме от малките погрешки.
За пример имате дете, син или дъщеря, или пък някъде в обществото сте, както и
да
е, направите погрешка по отношение на когото и
да
е от тях.
Дойдат и те питат: „Туй нещо направи ли го?
Има начини, чрез които вие може
да
влезете в разговор, в съприкосновение с мечката,
да
се разговаряте приятелски с нея.
Тя ще се приближи при мен, ще постави лапата
си
върху ми, ще ме поближе с езика
си
и после ще каже: „Добре съм“.
Третото проявление на волята: проявление на волята Божия, когато човек се реши
да
изпълни волята Божия,
да
пожертва
себе
си
, съзнателно
да
се пожертва.
Този човек има силна воля, който може за известна идея съзнателно
да
се жертва.
И всинца вие най-първо трябва
да
си
въобразите, че срещате някоя мечка.
Горещо сърце има мечката, но намрази ли някого, тя е неукротима, обидиш ли я веднъж, тя не забравя обидата.
Такива маневри трябва
да
ги правите, те ще бъдат хубави упражнения.
Та казвам, то е цяло изкуство човек
да
влезе в положението на известно животно.
Често англичаните в Индия правят такива опити, за
да
калят волята
си
.
Вие ще изучавате този закон,
да
влезете в положението един на друг.
И тия хора, които имат силна воля, не се знае случай
да
ги е нападнал някой звяр.
“ Влез в положението му и виж как е създадено туй положение.
Ще седиш тихо и спокойно, умът ти ще присъства, съвсем концентриран, смел ще бъдеш, няма
да
ходиш тъй, насам-натам.
Той има товар, не му го взимай, ти може
да
му помогнеш, като не се съмняваш в него.
И никога не може
да
те нападне звяр.
Сега, разбира се, аз не искам в един ден
да
изпълните тия правила.
Аз ви давам 10 години,
да
ги усвоите, пък вие може
да
ги усвоите и за един ден, за седмица, за месец, за една година и за две години.
В живота няма нищо по-приятно от това,
да
чувстваш окръжаващата среда, че хората, между които живееш, нямат съмнение в тебе.
Обичат те тъй искрено, всеки един от тях е готов
да
стори всичко, което душата му позволява.
Това е благородно
да
се усещаш между своите.
Може
да
дадеш жертва без Любов: някой път се отчаеш, хвърлиш се, но туй не го правиш от Любов.
Да
имаш 2–3 приятели, на които ти напълно може
да
разчиташ.
И сега, такова общество ние трябва
да
направим и ще го направим туй общество, сега ще го направим, модел имаме вече, нали?
Жертвата е закон, чрез който Любовта може
да
се самоопредели.
Тази жертва ще произтича от вашия дух, тя не трябва
да
се наложи отвън, защото ако се наложи отвън, тази жертва не е по Закона на Любовта.
Тя трябва
да
произтича от вашия дух и тогава в момента, в който почувствате този закон на самопожертването, вие ще нараснете, духът ви ще стане мощен и силен.
След като ученикът е разрешил въпроса на самопожертването, той може
да
влезе в пътя на Мъдростта и може
да
преодолее всичките мъчнотии.
НАГОРЕ