НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
130
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
130
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Но да бѫде рѣчьта ви: Ей, ей; Не, не / Ей – ей, не – не
,
НБ
, София, 14.1.1923г.,
Разглѣждатъ се 10 дѣла.
– Не
си
проповѣдникъ.
Свещеникътъ изважда, плати, изважда, плати.
А сега, и свещеникътъ е ортакъ съ онѣзи крадци, съ онѣзи вагабонти, които се кълнатъ въ името Божие, и той казва: „Колко ще ми платитѣ, Господинъ сѫдия, и азъ като тѣхенъ ортакъ, и на менѣ трѣбва
да
се плати.“ Ще прѣстѫпятъ Христовия законъ, и отгорѣ на това и нему ще подложатъ колата.
Сега, запримѣръ, тѣ биха ме дали подъ сѫдъ: Обижда владиците.
Не ги обиждамъ азъ.
Никой нѣма право
да
ги обижда.
Ако азъ съмъ или една свѣщъ въ свѣта, или едно оглѣдало, и ти се оглѣждашъ вѫтрѣ, и виждашъ образа
си
, азъ виноватъ ли съмъ?
Не че мене ме интересуватъ тия работи, но казвамъ: „Тия криви разбирания въ умовете ви не струватъ.“ Не можемъ
да
се кълнемъ.
Казвате: „Какво има отъ това,
да
се избавимъ отъ едно нещастие?
Съ 100 лева нѣма
да
хароса.
Да
допуснемъ, че 100 дни ще кълне хората.
Запомнете: Ако има едно сѫщество въ свѣта, което
да
не забравя, то е Господь.
Дойдатъ лѣкари, събератъ се на консултъ, лѣкарство – това-онова, отишли 10,000 лв.
Нѣма прѣстѫпление, което
да
не е отбѣлязано въ тази Божия архива.
И утрѣ изхарчи още 5,000 лв., станатъ всичко 15,000 лв.
Никой не може
да
ги заличи.
Само Господь, когато се разкаемъ за грѣховетѣ
си
, само той може
да
заличи нашитѣ грѣхове, но ако не се разкаемъ, може
да
минатъ 100, 200 или 500 години, туй е хроникирано.
Тия владици иматъ умъ за други работи, какъ
да
спѫнатъ новото учение, но
да
се събератъ тия свети старци,
да
разсъждаватъ върху този великъ законъ, какъ
да
го изпълнятъ, нѣма ги.
Нѣма народъ, нѣма човѣкъ, който веднъжъ
да
е прѣстѫпилъ Божия законъ, който
да
се е подигралъ съ Божието име,
да
не понесе своитѣ послѣдствия.
И това сѫ хора, все свърхвиши, които казватъ: „
Да
спасимъ светата църква.“ Казвамъ: „Дѣ е светата църква?
И сега, туй, което става въ съврѣменната църква, туй изпразване на църквата, туй невѣрие, тѣ го оправдаватъ съ това, като казватъ, че се е появилъ нѣкакъвъ лъже-учитель.
“ Не, ще се съберетѣ всички владици, и ще подпишете тъй: „Ние 16 души владици сега тукъ подписваме, че всѣки свещеникъ, който отиде
да
кълне нѣкого въ сѫда,
да
плаща заради него.“
Да
.
За
да
се появи единъ учитель, лъже-учитель,
да
допуснемъ, споредъ тѣхъ, кои сѫ причинитѣ.
Дѣ се раждатъ тия мухи?
Ако вие
си
я прѣдставлявате като нѣщо живо, като една жена, виждали ли сте я?
Тия свещеници
да
се опрѣтнатъ,
да
почнатъ
да
чистятъ църквата, не
да
я чистятъ както светия синодъ,
да
пише, че еди кой
си
билъ еретикъ.
Азъ давамъ едно правило: Джобоветѣ на свещеницитѣ
да
се изпразнятъ, не външно, но дълбоко въ сърдцето имъ
да
се зароди едно желание
да
служатъ на Бога отъ любовь.
Не говоря за пари, нека иматъ пари, но дълбоко въ душата
си
да
кажатъ „Господи, всичко, съ което разполагамъ, то е твое.“ Не имъ завиждамъ, нека иматъ.
А сега, свещеникътъ привѣжда аргументи.
Дохождатъ нѣкои при мене, питатъ ме: Защо нападашъ българскитѣ владици?
Ами азъ
да
имъ кажа що е църквата.
Всички ги псуватъ, пъкъ и ти отгорѣ.
Тя е една велика дѣвица въ небето, прѣдъ която всички се кланятъ, всички ангели, всички светии, тя е единствената дѣвица, на която лицето свети.
Това е любовьта, това е Църквата въ свѣта, и когато хората се научатъ
да
се кълнатъ на тази велика църква на свѣта, ние ще имаме една велика култура въ свѣта, дѣто хората ще кажатъ: „Ей, ей – не, не“.
Ще ви привѣда единъ разказъ, който и другъ пѫть съмъ привѣждалъ.
Азъ съмъ виждалъ лицето на тази Църква.
Единъ знамѣнитъ проповѣдникъ въ свѣта, който очудвалъ всички хора съ своето краснорѣчие единъ пѫть падналъ, и
си
счупилъ крака.
Далечъ билъ той, малко пѫтници минавали отъ тамъ.
Мислите ли, че когато нѣкой банкеръ поиска отъ васъ
да
му подпишете една полица, има голѣмо уважение и почитание къмъ васъ?
Този банкеръ може
да
ви говори учтиво, може
да
е познатъ на баща ви, и
да
казва, че вие сте единъ благороденъ човѣкъ, отъ благородна фамилия, азъ познавамъ баща ви, дѣдо ви, като васъ другъ нѣма.
Когато кажа една дума отъ тази църква, нови думи се раждатъ, мъртви възкръсватъ, грѣшнитѣ се оправдаватъ, глухитѣ прочуватъ, слѣпитѣ проглѣждатъ, безумнитѣ умни ставатъ, слабохарактернитѣ характерни ставатъ и т.н.
Слѣдъ като ви говори дълго врѣме, искашъ
да
взѣмешъ пари на заемъ, прѣдставя ти една полица и казва: „Ще подпишешъ, ще намеришъ и двама души гаранти, макаръ че познавамъ баща ти“.
Тя произвѣжда цялъ единъ прѣвратъ.
Вие ще му благодарите, ще подпишете и ще излѣзете.
Втори, минаватъ, никой не се спира
да
му помогне.
И всѣки отъ тѣхъ му казва: „Искамъ
да
ти помогна, но не зная какъ се прави кракъ“.
Той ви туря на изпитъ, и слѣдъ като го издържите 99 пѫти, на стотния пѫть ще ви даде кредитъ, безъ подписъ.
Ние казваме: „Църквата, това е любовьта.“ Слѣдователно, тази любовь, която е свързала сърдцата на тия хора и живѣе въ тия сърдца, тя е, която е образувала църквата, и като я образувала, свързала е всички сърдца въ редъ и порядъкъ.
Азъ съмъ единъ великъ проповѣдникъ, но като минавахъ покрай този пѫть паднахъ, та
си
счупихъ крака.
Мога
да
имъ дамъ поне едно конкретно правило, какво трѣбва
да
прави църквата.
„А, азъ пъкъ отдавна търся такъвъ проповѣдникъ.
Ти трѣбва най-напрѣдъ
да
изпратишъ парите.
То е слѣдующото:
Да
вложи любовьта въ сърдцето
си
.
Хубаво, азъ имамъ едно изкуство
да
поправямъ крака, ще поправя крака ти, ако ти ще можешъ
да
ми проповѣдвашъ добрѣ.
Ако не можешъ
да
ми проповѣдвашъ добрѣ, нѣма
да
ти намѣстя крака.“ Добрѣ, започва проповѣдникътъ проповѣдьта
си
(Нѣкѫдѣ каже нѣкоя лъжа).
Значи туй, съ което чувствувашъ, съ което ти искашъ твоя животъ
да
се подобри, тамъ ще вложишъ ти любовьта.
„Слушай, не може
да
се намѣсти костьта ти, не говоришъ истината.“ Той почва
да
се изповѣдва.
Да
се вложи великата мѫдрость въ ума.
„Слушай, пакъ не говоришъ истината, костьта не може
да
се намѣсти.“ Отново се изповѣдва.
Като свършилъ проповѣдьта
си
, кракътъ му билъ хубаво направенъ, костите намѣстени.
Да
се вложи истина въ душата.
Този човѣкъ му казва: „Азъ съмъ много благодаренъ отъ твоята проповѣдъ.
Тя ще направи всички хора свободни.
За въ бѫдеще, иди
да
проповѣдвашъ на хората по този начинъ.“
Така беше го допуснала еврейската църква, така го допуща и днешната църква; трѣбва
да
се кълнешъ въ Бога, въ Евангелието, въ светото причастие.
Да
се вложи Божията Правда въ твоя духъ, и тя ще произвѣде всички прави рѣшения, какъ трѣбва
да
се постѫпва.
Христосъ казва: „
Да
се не кълнешъ нито съ Бога, нито съ земята, нито съ Ерусалимъ, нито съ главата
си
, а
да
бѫде рѣчьта ви ей, ей – не, не“.
Да
се вложи Добродѣтельта въ човѣшката сила.
Тази Добродѣтель ще произвѣде стабилность въ всички наши дѣйствия.
Азъ бихъ желалъ всѣки свещеникъ
да
дава най-хубавитѣ проповѣди, най-хубавитѣ чувства, които излизатъ отъ сърдцето му, най-хубавитѣ мисли, които се криятъ въ ума му.
Той се кълне въ своитѣ очи,
да
му изтѣкатъ, кълне се въ жена
си
.
„
Да
умрѣ“, казва, „жена ми“.
Е, хубаво, може
да
има нѣщо противъ жена
си
, че умрѣла, така
да
подпише, и гарантъ става.
Всѣки човѣкъ, който дава обѣщание, и не може
да
го изпълни, се кълне.
Това сѫ онѣзи велики добродѣтели, които трѣбва
да
оживѣятъ.
Всѣки, който се кълне, прѣстѫпва Божия законъ, а за
да
не го прѣстѫпишъ, трѣбва
да
изпълнишъ волята Божия.
Зная, зная, но все едно е, дали ти плащатъ 5 или 10,000 лв.
–
Да
изплаща, Богъ
да
плаща зарадъ тѣхъ.
Но нѣкой ще ми възрази, че Богъ, когато далъ обѣщание на Авраама, заклелъ се.
Трѣбва
да
се живѣе единъ честенъ животъ, по Бога.
Дойде нѣкой
си
и се закълне въ името Божие, то е защото той нѣма
да
изплати, та казва: „Дръжте Бога заради мене“.
Ако Авраамъ е накаралъ Господа
да
се кълне, значи той нѣмалъ вѣра.
“ Азъ
да
ви кажа.
Всички онѣзи хора, които искатъ гаранти, азъ нѣма
да
се произнеса, тѣхниятъ животъ е поставенъ на тѣсно, тѣ нѣматъ основи.
Той не вѣрвалъ въ Бога, и Богъ трѣбвало
да
се закълне.
Единъ владика въ Бостонъ, той е заминалъ вече въ другия свѣтъ, нѣма
да
ви казвамъ името му, заемалъ високо духовно положение.
Като казвамъ, че Писанието казва, не влизай въ врѣме на скърбь въ дома на приятеля
си
, то значи: Когато имашъ голѣми страдания, не влизай въ дома на приятеля
си
. Тъй.
Знаменитъ проповѣдникъ билъ, той говорелъ много бързо, толкова бързо, че само трима души стенографи имало, които могли
да
стенографиратъ неговата рѣчь.
Имашъ проказа, имашъ нѣкоя заразитѣлна болѣстъ, не влизай въ дома на приятеля
си
.
Писанието казва: Понеже Богъ нѣмало въ какво
да
се закълне, Той казалъ на Авраама: „Азъ ти казвамъ, че туй, което съмъ ти казалъ, ще го направя, ще видишъ, въ враговетѣ ще го направя.
Искашъ
да
се кълнешъ въ името Божие, не викай приятеля
си
.
Този твой народъ, отъ който
си
излѣзалъ, азъ ще бѫда съ него, ще му помогна въ всички врѣмена.
Тя го ухажвала, и слѣдъ като дълго врѣме му слушала проповѣдитѣ, единъ день му казва: „Не мога
да
живѣя безъ тебе.
Твоятъ народъ навсѣкѫдѣ ще го разпръснатъ, отъ единия край на земята до другия, на всѣкакви страдания ще бѫде изложенъ и ще го гонятъ, но дѣто бѫде този народъ, азъ ще бѫда тамъ и ще го защищавамъ.
Всичкото
си
богатство давамъ на тебе, парите
си
, сърдцето
си
, рѫката
си
, всичко ти давамъ.“ Той ѝ пише тъй: „Сърдцето
си
дай на Бога, парите на сиромаситѣ, а рѫката
си
дай на този, който тѣ обича.“ Тъй пише този владика: Сърдцето
си
дай на Бога!
Майки, тъй казвайте на дѣцата
си
!
Ние трѣбва
да
прѣдпочитаме
да
страдаме, отколкото
да
се кълнемъ въ Неговото име.
Азъ проповѣдвамъ на младитѣ: Сърдцето
си
на Бога давайте!
На мѫжъ сърдцето
си
не давайте, но нито на жена сърдцето
си
давайте!
Но, отчасти ще докажа, защо именно не трѣбва
да
се кълнемъ.
Вие все съ тази лъжлива клетва
си
служите.
Защото, все се кълнете прѣдъ Бога, че сърдцето
си
ще дадете, а нищо не давате.
Ти ще мязашъ тогава на онази дисциплинирана циганка, която паднала въ рѣката и казвала: „Свѣти Никола, ако излѣза отъ водата, ще ти запаля една голѣма свѣщъ, като боя
си
, помогни ми.“ Като излѣзла отъ водата, казала: „Нали знаешъ, че съмъ бѣдна, отъ дѣ
да
взѣма пари
да
ти запаля свѣщъ?
Тамъ, дѣто царува Божествената любовь, тамъ, дѣто царува Божествената мѫдрость, дѣто царува Божествената истина, каква нужда има отъ клетва?
Изваждатъ полицата и подписватъ.
Единъ день, той
си
взима книгата, и отива въ дома на една бѣдна вдовица, която съ години не била излизала отъ дома
си
нѣкѫдѣ по разходка.
И често, църквата защищава това, че свещеникътъ трѣбвало
да
закълне, понеже въ българскитѣ сѫдилища въведоха това, свещеникътъ
да
кълне свидѣтелитѣ.
Имала
си
едно дѣтенце, и денонощно се грижела за него и за
себе
си
.
Този английски владика и казвалъ: „Слушай, днесъ азъ ще остана при люлката на твоето дѣте, иди
да
направишъ една хубава разходка вънъ отъ града, не мисли за дѣтето, не се грижи за него, ти направи една дълга разходка, остави дѣтето на менъ.“ Тази бѣдна вдовица излѣзла, а той останалъ съ биберона въ рѫка,
да
ухажва около малкото дѣтенце.
На свещеницитѣ имъ става даже мѫчно, когато не ги викатъ въ сѫдилищата
да
кълнатъ другитѣ.
Този английски владика можеше
да
вземе 10 слуги, които
да
отмѣнятъ бѣдната вдовица, но той искаше
да
види какво върши тази майка около това дѣте.
Азъ не зная нѣкой попъ, който е клелъ хората,
да
е харосалъ.
Азъ казвамъ: „Бихъ желалъ
да
имаме 10 такива владици.“ Че лошо ли мисля?
И ако тѣ отидатъ въ онзи свѣтъ
да
видятъ халътъ на тия свещеници, които сѫ клели хората, никога никой не би заклелъ кого и
да
е.
Сега всички се кълнатъ.
Моята цель не е
да
излѣза,
да
опетня българскитѣ владици.
Да
, кълнатъ се, но такава клетва и азъ бихъ желалъ тъй
да
се кълна.
Азъ бихъ желалъ българскитѣ владици и свещеници
да
иматъ всичкото почитание и уважението на българския народъ,
да
постѫпватъ като този английски владика, и
да
кажатъ на българския народъ: „Сърдцето
си
дайте на Бога, парите
си
на сиромасите, а рѫката – на този, който ви обича.“ И послѣ, като него,
да
стоятъ при люлката на туй малко дѣте, и
да
изпратятъ тази бѣдна вдовица на разходка.
Кълнатъ се, но никой не вади отъ джобоветѣ
си
, а всѣки, който е дошълъ, иска
да
взѣме нѣщо.
Положителна дума трѣбва
да
имашъ.
И двѣтѣ страни, и която има
да
дава, и която има
да
взима, всѣка ще се обърне на страна, всѣка иска
да
взѣме.
Азъ зная, че когато говоря една бесѣда, много нѣща ще се изопачатъ, но когато говоря истината, азъ трѣбва
да
я кажа тъй, както
си
е.
Да
бѫде думата ви: „Ей, ей – не, не“.
Когато говоря истината, азъ нито
себе
си
жаля, нито васъ жаля.
Защото, ако вие на мене не вѣрвате, какъ ще вѣрвате на Бога, когото не виждате?
Нѣма примѣри, дѣто Господь
да
се е клелъ.
Божията любовь въ сърдцето трѣбва ли
да
царува?
Той е казвалъ нѣща, и като каже думата
си
, тази Неговата дума става.
Въпросътъ е за Божията мѫдрость въ ума трѣбва ли
да
се въведе?
Казалъ той едно врѣме
да
направи свѣта и го направилъ.
И въ науката трѣбва
да
бѫде: Ей, ей – не, не.
Да
направи човѣка, и направилъ го.
Всѣки единъ ученъ човѣкъ, който прокарва тази теория трѣбва
да
провѣри, 10 пѫти най-малко.
Казалъ на Авраама: „Въ тебе ще се благословятъ всички народи“, и така станало.
Всѣки единъ философъ, като внесе една система, трѣбва
да
я провери,
да
я опита.
И понеже Авраамъ се поколебалъ малко, Господь трѣбва
да
му даде обѣщание.
И въ всички отрасли трѣбва
да
бѫде думата ви: Ей, ей – не, не.
А сега, на всѣка стѫпка, искаме само
да
постѫпваме по буквата на закона.
И ще ми кажатъ сега нѣкои: Щомъ Господь се кълне, колко повече ние трѣбва
да
се кълнемъ.
Да
бѫдемъ справедливи, казваме.
Хубаво, ако Господь се кълне, то Христосъ казва: „
Да
не се кълнешъ въ името Божие, и думата ти
да
бѫде: Ей, ей, не, не“.
Тѣ сѫ освободени отъ това,
да
ставатъ гаранти.
Христосъ иска
да
внесе именно туй съдържание въ насъ: Ей, ей – не, не.
Свободни сѫ бѣднитѣ хора, много сѫ свободни, никога гаранти нѣма
да
станатъ.
И
да
искатъ
да
влѣзатъ въ тази бѣля, нѣма
да
ги приематъ.
Казва се: „Прѣди
да
бѫде Авраамъ, азъ бѣхъ.“ И той коригира заблуждѣнието.
Всѣки християнинъ трѣбва
да
има тия 9 блаженства.
Но богатитѣ хора гаранти могатъ
да
станатъ.
Та, нашата дума трѣбва
да
бѫде положителна, т.е.
Азъ казахъ на Авраама, че ще дойда за неговия народъ
да
го извѣда, ще имъ дамъ едно учение, ще имъ покажа пѫтя; пакъ ще влѣза въ друго положение, слѣдъ това пакъ ще бѫде съ тѣхъ.
ние трѣбва
да
говоримъ истината.
Сега даже и ученицитѣ отъ новото учение, като ги викатъ въ сѫдилищата, идватъ
да
ме питатъ,
да
се кълнатъ ли.
И ние трѣбва
да
рѣшимъ
да
внесемъ туй име Божие въ насъ, за
да
внесе то въ насъ, въ сегашните хора повече стабилность, повече устойчивость и постоянство въ характера ни.
Всинца ние сме нервни, неспокойни, нѣмаме издържливостъ, отъ малко се обиждаме, всеки може
да
ни смути,
да
внесе съмнѣние.
Обаче, за
да
дойдемъ до това положение на нѣщата, съврѣменния строй трѣбва
да
се опростотвори, т.е.
всичкиятъ онзи излишенъ балансъ, който хората наричатъ „култура“, всичко туй трѣбва
да
се изхвърли навънъ, то е непотрѣбно, и
да
остане само сѫщественото въ живота.
А то не трѣбва
да
става на сила, то е по любовь.
Това трѣбва
да
произтича отъ душата ти вѫтрѣ.
Ами ако тази любовь, въ която живѣя, ми внесе чистотата, ако мѫдростьта ми е дала свѣтлина и знания за ума, и ако тази истина ми е внесла свобода въ душата и ме е научила какъ
да
живѣя, то ако въ това се съмнѣвамъ, какво по-дълбоко има въ свѣта отъ това?
Готовъ ли
си
да
не се кълнешъ или не… Като те питатъ, защо не се кълнешъ, ще кажешъ, че мене ми казва нѣщо отвѫтрѣ въ душата, че не трѣбва
да
се кълна, а не че еди-кой
си
по-ученъ ми казва, че не трѣбва
да
се кълна.
Този законъ ще излѣзе отъ единъ веченъ принципъ, който е слѣдующиятъ: за никакви блага въ този свѣтъ
да
си
изтриемъ рѫцѣтѣ въ мантията на Бога.
Всички онѣзи организации, всички онѣзи семейства, това сѫ нѣща, на повърхностьта на човѣшката душа.
Прѣдставете
си
, че майката родила едно дѣтенце, зимно врѣме.
Ще държимъ Неговата дрѣха, Неговата мантия чиста, свята, неопетнена въ душата
си
.
Единственото нѣщо, това е любовьта, туй което ти прѣживѣешъ, което ти дава потикъ, импулсъ, което те кара
да
живѣешъ.
Тя ще го повие въ една пелѣнка, че двѣ, че три, и може така
да
тежи много повече, отколкото самото дѣте.
Дойде ли врѣме
да
се кълнешъ, ще кажешъ: „Азъ съмъ готовъ
да
кажа истината, но въ името Божие
да
се кълна, туй никога нѣма
да
направя,
да
опетня името на Бога, никога!
Ако питашъ майката, защо постѫпва така, ще каже: „Е, какво, студено е, може
да
се простуди“.
Само онази мѫдрость, която ти дава условия
да
се развивашъ,
да
побѣдишъ земята,
да
търсишъ знания, и само онази истина, която те кара
да
се самопожертвувашъ.
Но, питамъ: „Когато дойде пролѣтьта, и послѣ лѣтото, и вънка се стопли, имате най-малко 20° топлина на сѣнка, има ли нужда отъ тия пелѣни, отъ тия обвивки около вашето дѣте?
Нѣма ли
да
се спари вашето дѣте?
Единъ човѣкъ може
да
се кълне, но
да
каже на
себе
си
.
“ Казвамъ: „Слушай, ти
си
майка, една пелѣна трѣбва на туй дѣте?
Всѣки единъ човѣкъ дава обѣщание, клетва, може би.
И въ българския езикъ думата „клетва“, клетъ – това значи
да
те ограничаватъ нѣкѫдѣ,
да
те турятъ нѣкѫдѣ
да
се стеснишъ.
– Отвънка има 20° топлина, нѣма нужда
да
се стопли дѣтето вече.
И тъй, въ умоветѣ ви ще турите мисъльта: никога нѣма
да
произнасяте името Божие напраздно.
Онзи, който не разбира този законъ, казва: „Вие трѣбва
да
се калите“. Защо?
Като ви прѣдизвикатъ, ще кажете: „Защо трѣбва
да
прѣдизвикаме името Божие напраздно,
да
се кълнемъ въ Него?
Все по този пѫть сѫ минали всички благородни, възвишени души, по този пѫть сѫ минали всички ангели, по този пѫть ще минатъ и всички подиръ васъ.
Ние живѣемъ въ лѣтото, 20° имаме вънка подъ сѣнка, ние не се нуждаемъ отъ тия пелѣни на миналото.
Дѣйствително, тогава е било цѣлесъобразно, но, колкото тогава е било умно, толкова сега е глупаво
да
имашъ тия пелѣни.
Сега, като ви говоря това, ще ви привѣда единъ случай тукъ въ София.
И при това, другъ единъ законъ има: че
да
се прѣдизвиква името Божие, то е опасно.
Знаете ли колко е красивъ този пѫть?
Всѣкога, когато човѣкъ произнася името Божие, то е, като една положителна сила вѫтрѣ въ свѣта.
Нѣма по-красивъ отъ този пѫть.
И когато човѣкъ не е готовъ, тази сила дава обратни рѣзултати.
Ако ти
си
готовъ, ако твоето сърдце е чисто, ако твоятъ умъ е готовъ
да
възприеме знания, ако душата ти се намира въ едно състояние
да
обработва, произнесешъ името Божие, тогава ще дойдатъ най-великитѣ стремежи, чувства, разбирания, ще дойдатъ тия най-хубави сили
да
ти помогнатъ.
Ще доведатъ нѣкого подъ сѫдъ.
Но ако сърдцето ти не е чисто, и ти произнесешъ името Божие, отгорѣ ще дойдатъ най-голѣмитѣ нещастия.
Името Божие е като съврѣменна динамическа сила, като нитроглицеринъ е то.
Нѣкой
си
младъ момъкъ отива при проповѣдника и му казва: „Имамъ хубаво жито първокачествено брашно, но нѣмамъ пари
да
го докарамъ.
И тия сили работятъ отдолу, и колкото е по-голѣмо съпротивлението, толкова повече сили дѣйствуватъ за разрушение.
Дай ми 25 лв., и като дойде житото, ще ти дамъ единъ чувалъ брашно отъ него.“ Изважда той и му дава.
Има толкова много
да
проучавате.
И сега, въ съврѣменния християнски свѣтъ, азъ мисля, че много отъ грѣховетѣ и страданията на съврѣменното човѣчество, се дължатъ на тия клетви, напраздно извикватъ името Божие.
Отива слѣдъ това този момъкъ при адвоката и му казва: „Дай ми 100 лв., и на тебе ще дамъ 2–3 чувала брашно“.
Съ хиляди и милиони пѫти извикватъ името Божие навсѣкѫдѣ тия сили идватъ, и когато тия сили се извикватъ вѫтрѣ въ човѣчеството, положението се усложнява.
Той е най-красивиятъ пѫть.
Слѣдователно, у насъ започватъ
да
растатъ най-отрицателнитѣ семена на нашитѣ минали сѫществувания.
Събиратъ се и двамата, пишатъ заявление, ще го даватъ подъ сѫдъ: „Слушайте“, казвамъ имъ, „вие ще викате този човѣкъ подъ сѫдъ, нали тамъ ще трѣбва
да
се закълне“.
Раждането подразбира, че азъ не за пръвъ пѫть се явявамъ въ Ню-Йоркъ, но за пръвъ пѫть излизамъ на Ню-Йоркското пристанище съ този параходъ, и пръвъ пѫть отивамъ за Америка, но прѣди
да
отида въ Америка, азъ съмъ живѣлъ; а насъ искатъ
да
ни убедятъ, че за пръвъ пѫть живѣемъ. Не.
Азъ нѣма
да
се спра даже
да
отговоря.
Хубаво, но ако туй дѣтенце сега за пръвъ пѫть идва на земята, отъ дѣ научило тия похвати,
да
краде,
да
лъже, или, ако прави нѣкои добри нѣща, отъ дѣ ги е научило?
Ако туй е въ реда на нѣщата, добрѣ ще е.
“ Ела
да
ме питашъ, въ пѫтя ли съмъ.
Добрѣ е
да
се родятъ хората само веднъжъ.
Нѣкой казва: „Ти силенъ ли
си
?
– Великите добродетели, които трябва
да
оживеят в тях.
(втори вариант)
Един ден, когато хората я познаят и започнат
да
й се кланят, тогава те няма
да
говорят много, няма
да
се кълнат, но ще казват „Ей-ей; не-не.” Аз съм виждал лицето на тази църква.
(втори вариант)
– И така
да
е, всеки трябва
да
бъде честен,
да
живее в съгласие с Божествените закони.
(втори вариант)
- Ако кажа една дума, в името на тази църква, нови души се раждат, мъртви възкръсват, слепи проглеждат, глухи прочуват, неразумните стават разумни, слабохарактерните проявяват характер.
(втори вариант)
Стичали се много хора
да
го слушат.
(втори вариант)
Една дума, казана в името на Светата църква, произвежда преврат.
(втори вариант)
Само трима стенографи в града могли
да
схващат неговите проповеди.
(втори вариант)
Тази любов, именно, свързва всички същества, обединява ги в едно цяло и живее в цялото, като неразделна част от него.
(втори вариант)
Един ден тя му писала: Обичам те, не мога
да
живея без тебе.
(втори вариант)
Сега мога
да
ви дам едно конкретно правило – какво трябва
да
прави църквата.
(втори вариант)
Всичко ти давам: и сърцето
си
, и парите
си
, и ръката
си
.
(втори вариант)
Тя трябва
да
вложи любовта в сърцето
си
, за
да
обедини сърцата на всички хора,
да
ги облагороди и повдигне.
(втори вариант)
Той й отговорил: Сърцето
си
дай на Бога, парите
си
– на бедните, а ръката
си
– на този, който те обича.
(втори вариант)
Тя трябва
да
вложи мъдростта в своя ум,
да
внесе светлина във всички умове.
(втори вариант)
Сега аз се обръщам към майките и казвам: Майки, кажете на децата
си
да
дадат сърцата
си
на Бога.
(втори вариант)
Тя трябва
да
вложи истината в своята душа,
да
внесе свобода във всички души.
(втори вариант)
Обръщам се и към младите моми и момци и казвам: Дайте сърцето
си
на Бога!
(втори вариант)
Тя трябва
да
вложи правдата в своя дух,
да
покаже на хората правилните схващания.
(втори вариант)
На мъж сърцето
си
не давай!
(втори вариант)
Тя трябва
да
вложи добродетелта в своята сила,
да
стабилизира действията на всички хора.
(втори вариант)
И на жена сърцето
си
не давай!
(втори вариант)
Не давайте, лъжлива клетва!
(втори вариант)
И досега вие се кълнете, че ще дадете сърцето
си
на Бога, а не го давате.
(втори вариант)
Днес, от всички хора се изисква характер:
да
издържат на обещанията
си
,
да
говорят истината без клетва.
(втори вариант)
В това отношение, вие приличате на онази циганка, която паднала в реката и дала обещание на Св.
(втори вариант)
Който дава обещание и не може
да
го изпълни, всякога се кълне.
(втори вариант)
Никола, ако й помогне
да
излезе благополучно от реката,
да
му запали голяма свещ, като нея.
(втори вариант)
Излязла неповредена от реката, благодарила на Св.
(втори вариант)
За
да
не го пристъпва, той не трябва
да
се кълне.
(втори вариант)
Ще кажете, че и Бог, когато дал обещание на Аврама, се заклел.
(втори вариант)
Нали знаеш, че съм бедна, нямам пари
да
купя такава свещ.
(втори вариант)
Следователно, Бог обещал на Аврама, че ще помага на народа, който ще излезе от него.
(втори вариант)
Това значи
да
дадеш обещание, и
да
не го _изпълниш.
(втори вариант)
Този народ ще се пръсне по цялата земя, ще бъде гонен и преследван, но през каквито изпитания и
да
минава, Бог ще бъде с него.
(втори вариант)
Думите на Господа били: „Ей-ей; не-не.” И до днес Бог се застъпва за еврейския народ.
(втори вариант)
Ще приведа още един пример из живота на английския проповедник от Бостън.
(втори вариант)
Той държи своето обещание, дадено още на Аврама.
(втори вариант)
Той слушал
да
се говори за една бедна вдовица, останала с едно малко дете, която, от деня на смъртта на нейния мъж, не видяла бял ден в живота
си
.
(втори вариант)
Тя не знаела, що е почивка, що е разходка, толкова била утрудена в живота
си
.
(втори вариант)
И те се кълнат; и те дават полици и се подписват.
(втори вариант)
Днес ще оставиш детето
си
на мене, на моите грижи, а ти ще бъдеш свободна
да
прекараш целия ден на почивка някъде и на чист въздух.
(втори вариант)
Няма
да
се грижиш за детето
си
.
(втори вариант)
За хиляда, за две хиляди, за десет, за сто хиляди лева.
(втори вариант)
Той й дал пари и я освободил от грижата за детето.
(втори вариант)
Така всички хора се кълнат.
(втори вариант)
Не можа ли този проповедник
да
плати на някого, той
да
изпълни тази задача вместо него?
(втори вариант)
Мислите ли, че банкерът, който иска
да
му дадете полица срещу сумата, с която ви услужил, има доверие и почит към вас?
(втори вариант)
Но всеки иска
да
вземе нещо, а нищо не вади от джобовете
си
.
(втори вариант)
Той имаше възможност
да
плати не само на един, но даже на десет души.
(втори вариант)
Той може
да
ви говори учтиво,
да
познава баща ви,
да
се възхищава от вашето благородство, но щом стане въпрос за пари, веднага ще ви предложи полица
да
се подпишете и
да
намерите двама поръчители.
(втори вариант)
И двете страни – и която има
да
дава, и която има
да
взима, искат
да
вземат нещо.
(втори вариант)
Но той пожела сам
да
изпълни задачата
си
,
да
види, при какви мъчнотии живее бедната вдовица.
(втори вариант)
Докато не попълните полицата, никаква сума няма
да
получите.
(втори вариант)
Да
бъде речта ви: „Ей-ей; не-не.” След това ще ми цитират стихове от стария завет, че и Бог се заклел.
(втори вариант)
И аз бих желал
да
имаме поне десет такива владици и проповедници.
(втори вариант)
След това ще благодарите на банкера за услугата и ще
си
отидете.
(втори вариант)
Няма случай, дето Бог
да
се е заклел.
(втори вариант)
Аз не желая
да
петна българските владици и свещеници.
(втори вариант)
Моето желание е те
да
имат всичкото уважение и почит на българския народ.
(втори вариант)
Желанието ми е и те
да
постъпват като английския владика и
да
кажат на българите: Сърцето
си
дайте на Бога, парите
си
– на бедните, а ръката
си
– на този, който ви обича.
(втори вариант)
Той ви поставя на изпит и, като минете 99 пъти през същия изпит, на стотния път може
да
ви даде пари на доверие, без никаква полица.
(втори вариант)
И след това, всеки
да
остане по един ден пред люлката на бедното дете на вдовицата.
(втори вариант)
Каза на Аврама: В тебе ще се благословят всички народи.
(втори вариант)
Като държа своите беседи, аз зная, че много неща ще бъдат изопачени, но като говоря истината, ще я кажа, както е в действителност.
(втори вариант)
Понеже Аврам се поколебал малко, не повярвал; за
да
повярва, трябвало Бог
да
му даде обещание.
(втори вариант)
Като говоря истината, не хваля
себе
си
, но и вас не жаля.
(втори вариант)
Щом дойда до истината, казвам: Божията Истина е еднакво важна, колкото за мене, толкова и за вас.
(втори вариант)
И Христос казва:
Да
се не кълнеш в името Божие, но
да
бъде речта ти „ей – ей; не – не.” Дето се казва в Писанието, че Бог се закле, това беше Христос.
(втори вариант)
Казано е: Преди
да
бъде Аврам, аз бях.
(втори вариант)
Христос казва: „Едно време аз бях при Аврама и казах
да
бъде думата му – „ей-ей; не – не.” И продължава по-нататък: Аз ще дойда
да
изведа този народ, ще им дам ново учение, ще им покажа правия път.
(втори вариант)
И в науката трябва
да
се спазва същият принцип: „Ей-ей; не-не.” Когато ученият прокарва една теория, той трябва
да
я опита най-малко десет пъти.
(втори вариант)
И пак ще бъда с него.
(втори вариант)
И философските системи трябва
да
се проверяват най-малко десет пъти.
(втори вариант)
Христос казва: „
Да
се не кълнеш нито с небето, нито със земята, нито с Ерусалим, нито с главата
си
, но
да
бъде речта ти „ей – ей; не – не.” Ще кажеш истината, както я знаеш.
(втори вариант)
В каквато област на живота
да
се натъквате, думата ви
да
бъде „ей-ей; не-не.” Днес всеки се стреми
да
постъпва по буквата на закона и казва:
Да
бъдем справедливи!
(втори вариант)
Българинът има навик, останал от деди и прадеди,
да
се кълне.
(втори вариант)
Някои от учениците на новото учение, като ги викат свидетели в съда, питат ме,
да
се кълнат ли.
(втори вариант)
Той се кълне в очите
си
:
Да
ми изтекат очите, ако не говоря истината.
(втори вариант)
Кълне се и в жена
си
, и в децата
си
:
Да
умре жена ми!
(втори вариант)
Ако ви кажа
да
се кълнете, или
да
не се кълнете, аз ви се налагам.
(втори вариант)
Той може
да
има нещо против жена
си
и по този начин я туря за поръчител.
(втори вариант)
То не трябва
да
става насилствено, а по любов.
(втори вариант)
Да
осветим името Божие!
(втори вариант)
Ако вътрешно
си
готов
да
не се кълнеш, няма
да
се кълнеш.
(втори вариант)
Следователно, хората се кълнат в името Божие, за
да
плаща Той заради тях.
(втори вариант)
Ако искаш от мене съвет, а не
си
готов
да
го изпълниш, по-добре, се закълни.
(втори вариант)
Като нямаш възможност
да
изплатиш полицата
си
, заклеваш се в името на Бога.
(втори вариант)
Човек трябва
да
бъде вътрешно готов
да
изпълни закона.
(втори вариант)
Съвременните хора са нервни, неспокойни, от всичко се смущават, във всичко се съмняват.
(втори вариант)
Кажи
си
: За никакви блага няма
да
си
изтрия нечистите ръце в мантията на Бога.
(втори вариант)
Всеки, който дава пари и иска поръчители, е човек без характер.
(втори вариант)
Дръж в душата
си
Неговата мантия чиста, светла, неопетнена.
(втори вариант)
Ако се съмнявате в любовта, която внася чистота в сърцето; в мъдростта, която внася светлина и знание в ума и в истината, която освобождава душата и показва на човека, как
да
живее, в какво друго ще вярвате?
(втори вариант)
Повече няма
да
говоря за него, но казвам: Неговият живот е без основа, а той сам е поставен натясно.
(втори вариант)
Ако те поставят пред клетва, кажи: Аз съм готов
да
говоря истината, но
да
опетня името Божие,
да
се кълна в Неговото име, това никога не мога
да
направя!
(втори вариант)
Всички принципи, на които почиват съвременните семейства и организации, са повърхностни.
(втори вариант)
Щом имаш големи страдания, не влизай в дома на приятеля
си
.
(втори вариант)
Човек може
да
даде клетва, но на
себе
си
.
(втори вариант)
Имаш проказа, не влизай в дома на приятеля
си
.
(втори вариант)
Страдаш от заразителна болест, не влизай в дома на приятеля
си
.
(втори вариант)
И тъй, вложете в ума
си
мисълта: Никога не произнасяйте името Божие напразно!
(втори вариант)
Няма по-велик принцип от мъдростта, която дава светлина и знание на човека
да
се развива,
да
използува силите на земята.
(втори вариант)
Искаш
да
се кълнеш в името на Бога, не викай приятеля
си
за свидетел.
(втори вариант)
Както и
да
ви предизвикват, останете верни на този закон.
(втори вариант)
Няма по-велик принцип от истината, която освобождава човека и го прави готов за жертва.
(втори вариант)
За предпочитане е
да
страдаме, отколкото
да
се кълнем в името на Бога.
(втори вариант)
По този път са минали всички благородни и възвишени души, всички велики хора; по този път са минали всички ангели; по този път ще минат всички, които идат след нас.
(втори вариант)
Каква нужда има от клетва там, дето царува Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина?
(втори вариант)
Колкото повече се кълнат хората, толкова повече моралът им отпада.
(втори вариант)
– Ще дадем един млад човек под съд.
(втори вариант)
Красив е този път – по-красив от него няма.
(втори вариант)
Младият човек отишъл един ден при проповедника и му казал: Имам първо качество брашно, но нямам пари
да
го донеса в София.
(втори вариант)
Красиви картини се откриват в него.
(втори вариант)
Няма случай в живота, свещеник, който е заклевал хората,
да
е свършил живота
си
добре.
(втори вариант)
Дай ми сто лева.
(втори вариант)
Той е пълен с красиви местности, които заслужават внимание.
(втори вариант)
Като го докарам, ще ти дам един чувал брашно.
(втори вариант)
Много има
да
учи човек в тесния път.
(втори вариант)
Който е ходил в онзи свят и видял положението на свещеника, който заклевал хората, никога не би
си
позволил
да
закълне някого.
(втори вариант)
Дадох му сто лева.
(втори вариант)
„Ей-ей; не-не.” Защо трябва
да
се кълне човек,
да
си
служи с отрицателни думи?
(втори вариант)
–
Да
, в тесния, но благословен път.
(втори вариант)
И адвокатът му дал сто лева.
(втори вариант)
Ако не вярваш на мене, как ще вярваш на Бога, Когото не виждаш?
(втори вариант)
Питат ме: Ти в пътя ли
си
?
(втори вариант)
Казвам им: Нали знаете, че като го дадете под съд, той ще трябва
да
се кълне?
(втори вариант)
Който иска
да
знае, дали съм в правия път, нека ме опита.
(втори вариант)
Как ще докажа на човека, силен ли съм, или не, освен като ме опита.
(втори вариант)
Достатъчно е
да
тури в ръката ми един чувал, тежък сто килограма, и
да
гледа, какво ще правя.
(втори вариант)
Те почнаха
да
отказват, не приеха парите, но скъсаха заявлението.
(втори вариант)
И ти можеш
да
седнеш на ръката ми, без
да
усетя някаква тежест.
(втори вариант)
Ако им е нужен поръчител, те гледат
да
бъде такъв, който има пари и имоти.
(втори вариант)
Ето как трябва
да
проповядват хората.
(втори вариант)
Силен човек ли съм?
(втори вариант)
Има ли нужда
да
доказвам своята сила?
(втори вариант)
И
да
желае
да
стане такъв, никой няма
да
го приеме.
(втори вариант)
Заслужава ли за сто-двеста лева
да
се петни Божието име, пък и ти
да
се петниш?
(втори вариант)
След всичко това, светите старци ще ни дадат някакви листове,
да
ги попълним, че се отричаме от новото учение.
(втори вариант)
И тъй, служете
си
с положителни думи, т.е.
(втори вариант)
Казах на проповедника: Толкова години
си
проповядвал на хората, а сега – за сто лева
да
се провалиш.
(втори вариант)
Ако беше на мястото на този младеж, и ти щеше
да
постъпиш като него.
(втори вариант)
– Ама защо
да
ме лъже?
(втори вариант)
И от какво
да
се отречем?
(втори вариант)
– Нищо, кажи
си
, че и ти
си
дал сто лева за сватбата на този младеж.
(втори вариант)
За
да
се дойде до тази истина, съвременният строй трябва
да
се опрости.
(втори вариант)
Думата ви
да
бъде „Ей-ей; не-не”.
(втори вариант)
Това значи,
да
се изхвърли навън всичкият непотребен, излишен баласт, това, което наричат култура.
(втори вариант)
Често хората попадат в буквата на закона и само това мислят:
Да
се изпълни законът.
(втори вариант)
Те не подозират, че буквата на закона носи смърт.
(втори вариант)
Ние отдавна сме се отрекли от лъжата.
(втори вариант)
Дето има педантизъм, ограничение, насилие, там няма закон.
(втори вариант)
Но
да
се отречем от трите велики принципа – никога!
(втори вариант)
– Ама
да
бъдем справедливи!
(втори вариант)
Никой няма право
да
кръщава любовта с някакво име!
(втори вариант)
Зимно време майката повива детето
си
в няколко пелени и то дебели, вълнени, Ако речеш
да
го вдигнеш, пелените му тежат повече от самото дете.
(втори вариант)
Това е в реда на нещата.
(втори вариант)
Външно може
да
си
справедлив, без
да
си
такъв; може
да
бъдеш морален, без
да
имаш морал; може
да
бъдеш любезен, учтив с хората, без
да
имаш вътрешни морални принципи.
(втори вариант)
Той е неограничен и безличен, въпреки това принадлежи на всички.
(втори вариант)
Вън е студено, детето е слабичко, нежно, трябва
да
се завива добре.
(втори вариант)
Никой няма право
да
ограничава Бога!
(втори вариант)
Как трябва
да
постъпва майката през пролетта и лятото, когато времето става все по-топло?
(втори вариант)
Ако някой ти дава пари на заем с намерение,
да
ти вземе всичко, каквото имаш, благодеяние ли е това?
(втори вариант)
Пак ли ще увива детето
си
, както през зимата?
(втори вариант)
Ако външно даваш свобода на човека, а вътрешно го ограничаваш, свобода ли е това?
(втори вариант)
Който не разбира законите на живота, сам
си
създава мъчнотии и затруднения.
(втори вариант)
Че някой учен открил нещо в областта на науката, позволено му е
да
си
тури името на своето откритие.
(втори вариант)
Казвам на майката: Твоето дете се нуждае само от една пеленка.
(втори вариант)
Свобода ли е това?
(втори вариант)
Следователно, това, което ни причинява страдания, е резултат на неизпълнение на великите Божии принципи.
(втори вариант)
И на него е позволено
да
тури името
си
на своето произведение.
(втори вариант)
Всеки има право
да
тури името
си
на своята картина, но не и на картините на други автори.
(втори вариант)
Преди десетина години, един господин от Варна бил даден под съд за известно нарушение на закона.
(втори вариант)
Следователно, в православната църква ще остане само онова, което е православно; в мохамеданската църква ще остане само мохамеданското; в евангелската църква – само евангелското.
(втори вариант)
Следователно, ние не се нуждаем от пелените на миналото.
(втори вариант)
В желанието
си
да
се защити и докаже невинността
си
, той казал: Господин съдия, ако имам някаква вина,
да
умрат и двете ми деца.
(втори вариант)
Значи, във всички църкви има нещо Божествено.
(втори вариант)
След това дал лъжлива клетва.
(втори вариант)
Колкото тогава е било умно
да
се повива детето в много пелени, толкова сега е неразумно.
(втори вариант)
Помнете: Опасно е
да
се произнася името Божие напразно.
(втори вариант)
Някои се заклевали в очите
си
:
Да
ми изтекат очите, ако съм виновен!
(втори вариант)
Над тях можем
да
турим само Божието име.
(втори вариант)
Сила е Божието име.
(втори вариант)
Каквато клетва дали, това им се случвало – очите им изтичали.
(втори вариант)
Когато човек не е готов за тази сила, тя произвежда обратни резултати.
(втори вариант)
Тя трябва
да
се намери.
(втори вариант)
Ако сърцето му е чисто, умът, готов
да
възприема знания, и душата, готова
да
възприема истината, тогава и
да
произнесе Божието име, всички положителни сили ще му помагат.
(втори вариант)
Не е въпрос
да
се отхвърли клетвата, в смисъл на обещание в името Божие, но тя трябва
да
се постави в истинските й рамки.
(втори вариант)
Да
бъдем верни на обещанието
си
, дадено пред Бога!
(втори вариант)
Щом намерим тази дума, всички ще се познаем като братя.
(втори вариант)
Името Божие крие в
себе
си
динамически сили, каквито се съдържат в експлозивите.
(втори вариант)
Имаш
да
дължиш на някого.
(втори вариант)
Сега, като ме слушате
да
говоря, аз чета мисълта ви: Хитър е този човек, дълбоко пипа.
(втори вариант)
Тия сили работят отгоре – надолу.
(втори вариант)
Ще признаеш дълга
си
, ще обещаеш
да
го платиш и ще изпълниш обещанието
си
.
(втори вариант)
Колкото по-голямо съпротивление срещат те на пътя
си
, толкова по-голямо разрушение произвеждат.
(втори вариант)
Трябва ли за 2 – 3000 лева
да
викаш Бога за свидетел?
(втори вариант)
Мислите, че искам
да
ви измамя?
(втори вариант)
Голяма част от страданията и изпитанията на днешното човечество се дължат главно на клетвите, произнесени в името Божие.
(втори вариант)
Да
се кълнеш, това значи,
да
викаш Бога, небето, разумния свят за свидетели.
(втори вариант)
Да
бъдем благородни,
да
не нарушаваме мира на Бога!
(втори вариант)
Искрено
си
кажете, има ли някой от вас, който
да
не е измамен?
(втори вариант)
И когато Божествените сили слязат сред човечеството и не намерят готови хора, положението се усложнява.
(втори вариант)
За
да
се използуват разумно тези сили, човечеството трябва
да
се освободи от порочния живот.
(втори вариант)
Брат ви Каин, като излезе от рая, не уби ли брата
си
Авел?
(втори вариант)
В хората започват
да
растат и
да
се развиват отрицателните семена на техните минали съществувания.
(втори вариант)
Вие отдавна сте измамени.
(втори вариант)
Да
кажеш на сегашния човек, че съществува душа, той ще отрече това.
(втори вариант)
Като дойде в дома им, посрещат го като цар: дават му най-хубавото и чисто легло, най-хубавото ядене.
(втори вариант)
Не ви упреквам, свободни сте
да
се съмнявате, но казвам: Колко мъчно можеш
да
убедиш човека в любовта, мъдростта и истината на Бога.
(втори вариант)
Той мисли, че детето се ражда за пръв път.
(втори вариант)
Когото не обичат, турят го
да
спи на сламеник, с какви и
да
е завивки; дават му
да
яде, каквото им останало.
(втори вариант)
Аз зная, защо хората мъчно се убеждават, но съм решил
да
ги убедя.
(втори вариант)
Раждането подразбира, именно, това, че не за пръв път човек иде на земята.
(втори вариант)
На любимия са готови
да
заколят най-охраненото теле, както постъпил бащата с блудния
си
син.
(втори вариант)
Няма човек, когото
да
не мога
да
убедя.
(втори вариант)
Колко пъти човек е слизал от парахода и спирал на земното пристанище!
(втори вариант)
Ако колиш теле, агне или кокошка, остави те доброволно
да
се пожертвуват за любовта.
(втори вариант)
И след това ще ме убеждават, че за пръв път живея.
(втори вариант)
Така и ябълката се жертвува: плода изяждаме, а дървото и семката й остават.
(втори вариант)
– Ти
си
чиновник, чувал
си
за мене и започваш
да
говориш лошо, без
да
ме познаваш.
(втори вариант)
Можете ли така
да
заколите едно теле, че месото му
да
изядете, а семката му
да
влезе във вашия дух, там
да
расте и
да
се развива?
(втори вариант)
Отде се научило
да
краде,
да
лъже?
(втори вариант)
Всяко теле, което се жертвува за любовта, ще се роди в бъдеще като човек – като мома или момък, при условия
да
се развива.
(втори вариант)
и по нямане възможност
да
ги платиш, осъждат те на затвор.
(втори вариант)
Ако това е в реда на нещата, разбирам, но всичко не може
да
бъде така.
(втори вариант)
Тръгваш по познати и приятели
да
търсиш тази сума/
Да
я платиш, но никой не може
да
ти услужи.
(втори вариант)
– Добре е хората
да
се раждат един път на земята.
(втори вариант)
Ако и човек се жертвува, за
да
стане ангел, жертвата е на място.
(втори вариант)
Срещам те аз и виждам, че се намираш в голямо затруднение.
(втори вариант)
– Може би, за пръв път идват в България, но те носят своя багаж със
себе
си
; те носят своята стара култура.
(втори вариант)
Всяка жертва, която носи велика придобивка, се благославя.
(втори вариант)
Казвам: Аз мога
да
ти услужа с тази сума,
да
те освободя от затвора.
(втори вариант)
Ако вместо придобивка, носи загуба, жертвата е безсмислена.
(втори вариант)
Щом получиш парите, зарадваш се и казваш на жена
си
: Жена, знаеш ли, колко благороден и добър бил този човек!
(втори вариант)
От всички се иска
да
говорят истината.
(втори вариант)
Прави жертва, ако тя може
да
те повдигне.
(втори вариант)
В Америка е създаден закон, според който, всеки фалшификатор ла подписи, се наказва с отрязване на ръцете.
(втори вариант)
И той изменя мнението
си
за мене.
(втори вариант)
И тогава, думата ти
да
бъде „ей-ей; не-не.” Направил
си
едно престъпление, убил
си
човек.
(втори вариант)
Значи, достатъчно е
да
задоволиш нуждите на човека, за
да
измени той мнението
си
за тебе и
да
те счита за честен и почтен човек.
(втори вариант)
Ще отидеш при съдията и ще му разкажеш подробно, как
си
извършил престъплението.
(втори вариант)
Бог, Който е толкова велик и благ, и Той не може
да
угоди на хората.
(втори вариант)
Дето минават, всички ги познават.
(втори вариант)
Мъчно се угажда на човека.
(втори вариант)
Като види беден човек, Бог казва: Дайте му пари, задоволете нуждите му.
(втори вариант)
Те ще кажат, че ти
си
казал истината, както е в действителност.
(втори вариант)
Като се говори за Божията Любов и Мъдрост, всички казват: Добър и милостив е Господ.
(втори вариант)
Толкова много се моля
да
ми помогне, но не иска
да
ме чуе.
(втори вариант)
–
Да
, добър и милостив е, но Той оставя всеки
да
носи последствията на своя живот.
(втори вариант)
Съдията издава присъдата.
(втори вариант)
Всяко живо същество има своите отличителни черти: овцата носи своите отличителни черти; вълкът
си
носи отличителните .черти; ябълката, крушата също носят своите черти.
(втори вариант)
Ти я изслушваш и благодариш, че справедливо е отсъдил.
(втори вариант)
Това не е прилагане на думите „ей-ей; не-не.” Не е позволено
да
се съмняваме в Бога.
(втори вариант)
Всяко създание носи своята отличителна форма, отличителните
си
качества, които е спечелило.
(втори вариант)
Ябълката никога не може
да
стане круша, и крушата никога не може
да
стане ябълка.
(втори вариант)
– Защото ти
си
готов
да
понесеш всички последствия на своето престъпление.
(втори вариант)
В умовете
си
ние можем
да
изменим нещата, но в действителния живот те съществуват така, както са създадени първоначално.
(втори вариант)
Така ще се разглеждат делата в бъдеще.
(втори вариант)
Ако издържим изпита
си
, Той ще ни се усмихне и ще каже: Доволен съм от вас, че издържахте изпита
си
по правилата на думите „ей-ей; не-не.”
(втори вариант)
Представи
си
, че имам
да
взимам от някого хиляда лева.
(втори вариант)
Обвиняемият няма
да
се кълне, но ще говори истината.
(втори вариант)
Желая, всички
да
бъдете смели, решителни и умни, и там, дето трябва
да
защищавате истината, ще я защищавате по всички правила.
(втори вариант)
Виждам, че той няма пари и не може
да
ги плати, но въпреки това, аз го давам под съд, дето му предлагам клетва,
да
признае дълга
си
.
(втори вариант)
Той отрича дълга
си
.
(втори вариант)
Може ли
да
си
представите, какъв ще бъде светът, когато хората дойдат до положение
да
прилагат истината?
(втори вариант)
За истината трябва
да
имате само едно мнение.
(втори вариант)
Днес, за
да
заставят някого
да
каже истината, ще го бият, ще го изтезават.
(втори вариант)
Дойдете ли до истината, трябва
да
бъдете твърди като диамант и готови на всичко.
(втори вариант)
Трябва ли за хиляда лева
да
се кълнем?
(втори вариант)
Това се отнася не само за българите, но за всички хора от целия свят.
(втори вариант)
Кредиторът казва на длъжника, че искал само
да
го изплаши.
(втори вариант)
Всички души, които са готови
да
служат на Бога, трябва
да
се хванат за ръка и
да
кажат: Отсега нататък ще служим на трите велики принципа, в тях е спасението на света.
(втори вариант)
От страх, длъжникът се заклел и обещал, че ще плати дълга
си
.
(втори вариант)
Като говоря за клетвата, аз имам пред вид онези, които разбират Христовия закон и желаят
да
го изпълняват.
(втори вариант)
Само така, всички недоразумения в обществата и народите ще изчезнат.
(втори вариант)
Този закон укрепва човешкия дух, дава му сила
да
понася.
(втори вариант)
Колкото и
да
се кълнат хората, с клетва нищо не се постига.
(втори вариант)
Нова светлина иде за всички, които са решили
да
служат на великите принципи на живота.
(втори вариант)
Трябва ли
да
съдиш брата
си
и
да
го караш
да
се кълне?
(втори вариант)
Защо човек не се вдъхнови от желанието
да
говори истината,
да
постъпва честно?
(втори вариант)
Сега аз ви съветвам
да
се държите крепко, за
да
възприемете новата светлина в умовете, сърцата и душите
си
.
(втори вариант)
Защо
да
не устоява на обещанието
си
?
(втори вариант)
На всички казвам: Ние ще победим!
(втори вариант)
Сега аз не проповядвам на езически народи, а говоря на съвременните християнски народи, които вярват, че Христос дошъл
да
спаси света; че благодатта иде само чрез Него.
(втори вариант)
Ако не можеш
да
платиш задължението
си
, иди при кредитора
си
и му кажи: Извини ме, не мога навреме
да
платя дълга
си
.
(втори вариант)
Значи, който влиза в църквата, само той може
да
се спаси.
(втори вариант)
Можеш ли
да
ме почакаш известно време?
(втори вариант)
Няма сила в света, която може
да
се противопостави на тези велики принципи.
(втори вариант)
И мнозина се кълнат само за някакви хиляда лева.
(втори вариант)
Всички добри, честни, справедливи и умни хора – мъже, жени и деца, по целия свят са с нас!
(втори вариант)
Ако аз съм свещеник и ме викат
да
закълна някого, ще кажа: Колко дължи този човек?
(втори вариант)
Защо думата ти
да
не бъде: „Ей-ей; не-не”?
(втори вариант)
Онези, които поддържат трите велики принципа, от каквато църква, от каквато партия и
да
са – те са с нас.
(втори вариант)
– Хиляда лева.
(втори вариант)
– Ето, аз давам парите за този човек, освободете го.
(втори вариант)
– Ние сме едно Велико Братство, каквото светът никога не е виждал.
(втори вариант)
Защо свещеникът
да
не плати за подсъдимия?
(втори вариант)
Ако днес запитат някой културен човек: Право ли постъпва Синодът с нас?
(втори вариант)
Ако неговата кесия е празна, нека владиката
да
плати вместо него; ако кесията и на владиката е празна, нека плати банкерът вместо него.
(втори вариант)
Който служи на Бога, той ще бъде гражданин на това Велико Братство, което наричаме Братство на Божията Любов, на Божията Мъдрост, на Божията Истина.
(втори вариант)
Трябва ли
да
се споменава името Божие напразно?
(втори вариант)
Църквата трябва
да
се пази.
(втори вариант)
Ще кажете: Ние искаме
да
станем членове на това Братство.
(втори вариант)
Никой няма право
да
я руши.
(втори вариант)
– Аз пък искам
да
бъдете ученици на това Братство.
(втори вариант)
Каква е любовта на онзи, който по няколко пъти на ден
си
изтрива ръцете в чистата и бяла рокля на булката?
(втори вариант)
Като види виновника, още отдалеч тя ще каже: Не го пускайте
да
влезе вътре, защото ще оцапа дрехите ми.
(втори вариант)
Може ли Господ
да
търпи онези, които постоянно цапат Неговата мантия?
(втори вариант)
И, наистина, всички християни, които се кълнат лъжливо в името на Бога, ще бъдат изпъдени вън, заедно с техните свещеници, с техните пастори.
(втори вариант)
Ако много пъти
си
я заобикалял, какъв владика
си
ти?
(втори вариант)
Ако, откак
си
станал владика, не
си
изправил нито една от своите погрешки, отговаряш ли за този сан?
(втори вариант)
– Бог е създал за тях особен свят – свят на заточение.
(втори вариант)
– Ти не
си
нито владика, нито свещеник.
(втори вариант)
Там те ще учат уроците
си
.
(втори вариант)
Ако са проповедник и не изправяш погрешките
си
, какво
си
допринесъл със своите проповеди?
(втори вариант)
– И ти не
си
проповедник.
(втори вариант)
Същото може
да
се каже за бащата и за майката.
(втори вариант)
Като ме слушат
да
говоря така, владиците и свещениците могат
да
ме дадат под съд за обида.
(втори вариант)
– В далечни страни.
(втори вариант)
Аз не ги обиждам, и никой няма право
да
ги обижда.
(втори вариант)
Това са ония хора, които имаха смелостта
да
се кълнат в името Божие.
(втори вариант)
Ако аз съм свещ или огледало, и ти виждаш образа
си
в мене, виновен ли съм за това?
(втори вариант)
Аз не се интересувам от кривите разбирания на хората, и казвам: Освободете се от всичко криво, а
себе
си
.
(втори вариант)
Ние трябва
да
намерим първата дума, с която Бог създал света.
(втори вариант)
Няма престъпление, което
да
не е отбелязано в архивите на Бога.
(втори вариант)
Той казва: „Както Отец ми, Който ми е дал първата дума, ме научи
да
говоря, така говоря и аз.” Това е превод на думите „ей – ей; не – не.” Според българските закони, ако не се кълнеш, ще те осъдят на затвор от 3 месеца до 3 години.
(втори вариант)
Никой не може
да
заличи тези престъпления.
(втори вариант)
Само Бог може
да
ги заличи.
(втори вариант)
„Ей-ей; не-не.” Защо човек не е готов
да
приложи истината?
(втори вариант)
Ако не се разкаят, и стотици години греховете им ще
си
останат хроникирани.
(втори вариант)
Защо
да
не
си
служат с израза „ей-ей; не-не”?
(втори вариант)
Великият помни всичко.
(втори вариант)
Няма народ, нито човек в света, който
да
е престъпил Божия закон, или
да
е опетнил името на Бога, и
да
не е понесъл своите последствия.
(втори вариант)
Свещенослужителите се оправдават за това с факта, че се явил някакъв лъжеучител в света.
(втори вариант)
Ще отиде свещеникът
да
закълне някого и след това ще му платят.
(втори вариант)
Да
допуснем, че се явил такъв лъжеучител.
(втори вариант)
Нека го закълне, но не
да
пълни джобовете
си
, а
да
ги изпразва.
(втори вариант)
Коя е причината, че гъсеници нападат дърветата?
(втори вариант)
– Хиляда лева.
(втори вариант)
– Ето, аз плащам шесто него, но
да
се прекрати делото.
(втори вариант)
Нека духовенството се впрегне на работа,
да
очисти църквата, а не
да
преследва хората отвън, че се явил някакъв еретик.
(втори вариант)
Казвам: Джобовете на свещениците трябва
да
се изпразнят, не външно, но дълбоко в сърцата им
да
се яви желание
да
служат на Бога с любов.
(втори вариант)
Не е въпрос имат ли пари, или не, но дълбоко в душата им
да
влезе новата светлина и
да
кажат: Господи, каквото имаме, всичко е на твое разположение.
(втори вариант)
– Ето, аз плащам всичко.
(втори вариант)
Свещениците се чудят, как
да
се оправдаят.
(втори вариант)
– Съгласни ли са страните
да
се примирят?
(втори вариант)
Дохождат външни хора при мене и ме питат: Защо нападаш свещениците?
(втори вариант)
Не им ли стигат хулите на хората, че и ти
да
ги хулиш?
(втори вариант)
Даже и за десет дела
да
плати свещеникът, няма
да
обеднее.
(втори вариант)
Когото съм пипнал с ръката
си
, истинска владика е станал.
(втори вариант)
Вместо
да
освети името Божие, той се свързва с престъпниците.
(втори вариант)
Подхлъзнал се и
си
счупил крака.
(втори вариант)
Започнал
да
плаче и стене от болки.
(втори вариант)
– Счупих
си
крака, моля ти се, помогни ми.
(втори вариант)
След него минали още двама – трима пътника, но никой не могъл
да
му помогне.
(втори вариант)
– Счупих
си
крака, моля ти се, помогни ми!
(втори вариант)
– Аз разбирам от - това изкуство, мога
да
намествам счупени крака, но и ти ще дадеш нещо от
себе
си
.
(втори вариант)
Владиците минават за умни хора, всички са с висше образование.
(втори вариант)
– Какво мога
да
ти дам?
(втори вариант)
Те се събират
да
разискват върху въпроса, как
да
препятствуват на новото учение.
(втори вариант)
Щом стане въпрос за този велик закон, как
да
осветят името Божие, там ги няма.
(втори вариант)
Казват:
Да
спасим светата църква!
(втори вариант)
От твоята проповед зависи наместването на счупените кости.
(втори вариант)
Проповедникът започнал
да
говори, а простият човек намествал костите на крака му.
(втори вариант)
Съберете се всички 16 старци и решете: Всеки свещеник, викан в съда
да
кълне, ще плати дълга на обвиняемия.
(втори вариант)
По едно време видял, че работата не върви добре и казал на проповедника: Тук измени на истината, изправи грешката
си
.
(втори вариант)
Който чуе за това, ще каже: Ето едно умно решение, издадено от българските владици, които решили
да
приложат Христовото учение.
(втори вариант)
Проповедникът изправил грешката
си
и продължил
да
проповядва.
(втори вариант)
„Ей-ей; не-не.” Ще се оправдават, че светата църква поддържала тази или онази идея.
(втори вариант)
– Приятелю, пак измени на истината, изправи грешката
си
.
(втори вариант)
Ако
си
представяте църквата като нещо живо, кой я виждал?
(втори вариант)
Благодаря за твоята проповед.
(втори вариант)
Продължавай
да
проповядваш на хората, но в духа на истината, както проповядваше на мене.
(втори вариант)
Питал съм Го, как са създадени небето и земята.
(втори вариант)
Христос намества счупените им кости и казва: Идете
да
проповядвате на хората, но в Дух и Истина.
(втори вариант)
Ако
си
представят църквата като жена, кой е говорил с нея?
(втори вариант)
На всеки свещеник и проповедник казвам: Идете
да
проповядвате на хората със най-красивите
си
чувства и със светлите
си
мисли.
(втори вариант)
Тя е чиста, Света Дева, на която всички ангели и архангели, всички светии се кланят.
(втори вариант)
2.
Установени мерки
,
МОК
, София, 17.1.1923г.,
Които не искат
да
работят, които не обичат работата, затриват слога иш и започват
да
се скитат.
Казвате: "Каквото Бог даде, каквото Бог каже, така ще бъде." Щом е тъй, Бог е казал ишвара, т.е.
Под думата работа разбирам всичко онова, което умът, сърцето и волята вършат.
Следователно под работа в пълния смисъл на думата се разбира хармония на проява между ума, сърцето и волята, с цел
да
осмислят Живота.
За следния път искам всички
да
проучите добре тази лекция.
В нея са посочени практически методи, които трябва
да
разберете, за
да
се ползвате от тях.
И тъй, като погледнете носа
си
, не се обезсърчавайте, нито обвинявайте дедите и прадедите
си
.
Благодарете за всичко, което ви е дадено – то е подарък, за който нищо не можете
да
кажете.
Една българска пословица казва: "На харизан кон зъбите не се гледат." Щом не сте доволни от това, което ви е дадено, трябва
да
работите върху
себе
си
.
Ако работите съзнателно върху
себе
си
, ще ви се дадат упътвания как
да
работите върху различните области на мозъка
си
, за
да
предизвикате дейността на умствените
си
сили.
По този начин ще внесете равновесие в
себе
си
.
Средата, в която живеете, е много груба и лесно може
да
ви извади от релсите на вашия живот.
Не
си
правете илюзии
да
мислите, че с гранитна или с желязна воля можете
да
постигнете нещо.
Диамантна воля се изисква от всички!
Ако в работата
си
би проявил такава воля, каквато в ината, той би извършил чудеса.
У българина е силна волята в отрицателен смисъл; той, като евреина, повече руши, отколкото съгражда.
Обаче от две хиляди години насам евреите минават през големи изпитания, вследствие на което се смекчиха малко, станаха по-умни и започнаха
да
творят.
Като знаете това, работете усърдно, за
да
изправите това, което миналите поколения са изкривили.
Лицето, което носите, е плоскост, върху която е проектирана не само дейността на вашите деди и прадеди, но и на цели поколения, цели раси и епохи преди вас.
Като ви давам тези обяснения, трябва
да
ги използвате правилно.
Да
приемете новото знание, това не значи
да
изхвърлите старото.
Така постъпва и Природата.
И така, от старото той създава нещо хубаво.
И тъй, работете съзнателно върху носа
си
– ако е къс и тесен,
да
го удължите и разширите поне с един милиметър.
Ако успеете за две години
да
постигнете този резултат, вие имате силна воля.
През тези две години ще мерите носа
си
, за
да
видите дали сте достигнали дадената мярка.
Освен това число, има още едно число – 37 см – разстоянието от средата на ушите до темето; това число е норма.
Който има тези две числа в
себе
си
, той е устойчив човек, на него може
да
се разчита.
Като изучавате тези силови линии, ще видите какви са резултатите, когато тези две числа едновременно се намаляват или увеличават или ако едното число се увеличава, а другото намалява.
Щом е формула, всяка формула има три вида разрешаване: умствено, чувствено и физическо или волево.
Ето защо според мене очите, ушите, устата, брадата, веждите на човека представляват математически и геометрически формули.
Който знае тия неща, той може
да
решава всяка математическа задача.
Сложно нещо са тия математически задачи.
За
да
се реши една такава задача, нужен е изтънчен ум.
Който иска
да
прави точни изчисления и измервания, той трябва
да
си
служи с пергел,
да
намери и най-малкото отклонение от нормата.
Ако не се правят точни измервания, човек може
да
се излъже.
На пръв поглед някой нос изглежда дълъг; като се измери, вижда се, че не е дълъг.
За всяко нещо човек трябва
да
има определена мярка,
да
познава същността на нещата.
Той трябва
да
знае ролята на всеки уд в своя организъм.
Велика задача е дадена на човека –
да
определи ролята на всеки свой уд.
При сегашното развитие на човека тази задача е мъчно разрешима, но той трябва
да
работи,
да
я разреши.
Мислете върху диагонала в квадрата и диаметъра в окръжността, за
да
станат тия въпроси по-ясни.
За следния път направете резюме на тази лекция, за
да
придобиете повече Светлина в съзнанието
си
.
Всички трябва
да
знаете следното: математиката не търпи много философстване, много глаголстване, в нея всичко е строго определено.
Ако започнете
да
разправяте на геометрика, че между носа и веждите има известно съотношение, трябва
да
му говорите с часове, за
да
го убедите.
Обаче започнете ли
да
му доказвате това нещо математически, той веднага ще ви разбере и ще се съгласи с вашето твърдение.
Колкото и
да
му говорите за линиите на лицето, за съотношението между тях, той няма
да
ви разбере, докато математически не му докажете това нещо.
Неговата алчност, неговата хищническа природа.
Той е извил ноктите
си
, за
да
държи здраво жертвата.
Когато хване жертвата
си
, никой не може
да
я освободи от неговите нокти.
Когато човек свие ръката
си
на юмрук, с това той иска
да
покаже, че никой не може
да
вземе от ръката му това, което веднъж е сграбчил.
Щом отпусне юмрука
си
, човек всичко дава – с това той казва, че не иска
да
държи нищо с ноктите
си
, т.е.
не иска
да
държи жертвата в юмрука
си
.
Всички движения, които човек прави, не са произволни.
Те крият своя произход в далечното минало на човека.
На времето
си
тия движения са били разумни и естествени, но днес, когато причината им е забравена, те нямат онова значение, каквото са имали в миналото.
Днес ние виждаме, че някой свива ръката
си
, но защо я свива не знаем.
Например, когато викате някого, вие движите ръцете
си
навътре, към вас; когато пъдите някого, движите ръцете
си
напред.
Когато крие нещо, детето туря ръцете
си
отзад, близо до слабините
си
.
Първите хора, които са свили ръката
си
на юмрук, това са ковачите, орачите, копачите, земеделците.
Мислете по въпроса за юмрука и ще видите де и как се е явила нужда човек
да
свие ръката
си
на юмрук.
Когато меси хляб или когато пере, жената свива ръката
си
на юмрук – хваща дрехата, изстисква я, но ръката ѝ се свива на юмрук.
Ще мислите и ще изредите всички авторитети, които са били причина
да
се свие ръката на юмрук.
Всички тия линии, ъгли и фигури имат свое значение, но са мъртви, неподвижни и несъзнателни.
Когато защищава нещо, човек свива ръката
си
на юмрук; той го изнася вън и е готов
да
се бори.
Сила е юмрукът за него, той вярва в тази сила.
Като изгуби вяра в юмрука, той отпуща ръката
си
и казва: "Тази работа не може
да
се нареди по този начин." После пак свие юмрука
си
, пак го разпуща и т.н.
Вследствие на това в обикновената геометрия всички линии и фигури се тълкуват по един начин, а в живата геометрия – по друг начин.
Добре е понякога човек
да
свива ръката
си
на юмрук,
да
се насърчава. Кога?
Да
допуснем, че линиите СА и СВ (Фигура 1) са живи и се движат съзнателно.
Коя е причината, че от точка С те започват
да
се разделят една от друга и образуват остър ъгъл?
Нека тогава свие ръката
си
на юмрук, постави палеца отгоре и каже: "Тази работа ще се нареди добре!
Ако правата АС представлява положителна сила, а правата СВ – отрицателна, те по никой начин нямаше
да
се разделят, те щяха
да
се слеят в една линия.
Значи тези две прави представляват или две положителни, или две отрицателни сили, заради което се отблъскват и образуват помежду
си
ъгъл.
Каквото става между силите в Природата, това става и между хората – някои хора се отблъскват, а други се привличат.
Значи с Любовта всичко мога
да
направя." След това човек погледне към показалеца
си
и казва: Вярвам в своето благородство.
Отблъскването между хората се дължи на еднаквите, на еднородните сили, които действат между тях.
После погледне към средния пръст и казва: "Вярвам в своята честност и справедливост." Когато погледне към безименния
си
пръст, който е свързан със Слънцето, човек казва: "Вярвам в Слънцето, което отоплява Земята и праща светлина." Като погледне към малкия пръст, секретарят на боговете, той казва: "С малкия
си
пръст се присъединявам към останалите пръсти, за
да
можем заедно
да
свършим работата
си
." Това са формули, с които лесно можете
да
се справяте.
Представете
си
, че имате едно бунище С (Фигура 1), към което се отправят два петела, които се разглеждат като две еднородни, като две положителни сили.
Всичките планети се намират на човешката ръка – всеки пръст е свързан с влиянието на една от планетите.
Като погледне на дланта на ръката
си
, човек вижда и други планети – Марс, Луна, Венера.
Между тях ще започне упорита борба: единият петел ще отстъпи, другият ще настъпи, после и двата заедно ту ще настъпват, ту ще отстъпват и ще образуват помежду
си
ъгъл ВСА.
Щом има всички планети на ръката
си
, човек свива ръката
си
на юмрук и казва: "Сега вече мога
да
извърша всякаква работа." По този начин човек може
да
се поляризира.
Мнозина казват за
себе
си
, че мислят право.
Права мисъл е онази, която е свързана с разумните сили на Природата.
Колкото повече ъгълът ВСА се стеснява, толкова и борбата става по-усилена, по-ожесточена.
Значи силите на неговия ум се отправят към Божествения свят.
Сега, като ученици вие ще изучавате тия неща и ще ги прилагате в живота
си
като методи за работа.
За такъв човек казваме, че е активен, че силите в него са интензивни.
Как трябва
да
се въздейства на тези сили в човека?
И затова всяка вечер преди лягане и сутрин след ставане този човек нека концентрира мисълта
си
към носа,
да
развие по-голяма широчина.
Ако не успее
да
разшири носа
си
, ще се намери в трудно положение, бързо ще изтощи организма
си
.
Триъгълникът АСВ е в зависимост от триъгълника АDС.
Оттук можем
да
извадим следния извод: колкото по-тесен е носът, толкова по-голяма е интензивността, активността на нервната, на умствената енергия, а толкова по-слаба е физическата енергия.
А когато няма равновесие между умствената и физическата деятелност у човека, той ще фалира, т.е.
Носът е проекция на сили, които слизат от Божествения на физическия свят.
Носът е проекция на тези сили, именно защото горе е тесен, а колкото по-надолу слиза, постепенно се разширява.
Същата аналогия виждаме и в реките на Природата: всяка река в началото
си
, отдето извира, е по-тясна; колкото по-надолу слиза, тя постепенно се разширява.
За ъгъла ADC на същия триъгълник можем
да
кажем следното: рамото СD на ъгъла ADC е проекция на сили от физическия и от умствения свят, а рамото AD е проекция на сили от Божествения и Ангелския свят.
Тези две линии излизат от един център, но вървят в две различни посоки, затова именно и силите вървят в две противоположни посоки.
В центъра D се прекръстосват сили; в това отношение той е фокус, в който се събират, а после пречупват ред интелигентни сили.
Значи всеки център е фокус, в който се събират една или повече интелигентни сили, които направляват проявите на човека във физическия и Умствения свят.
Точката С на триъгълника АСВ е също така център, фокус на сили.
Като говорим за проекции на сили, трябва
да
имаме предвид, че те не са проекции на съзнанието, но на ума, на човешката мисъл.
Широчината на този ъгъл се обуславя от физическите сили, които действат върху ума на човека.
Широчината на човешкото лице също така се обуславя от физически сили: колкото повече лицето се стеснява, толкова по-силно действат умствените сили.
Физическите сили разширяват, а умствените – стесняват, удължават.
Като знаете това нещо, вие можете
да
го приложите в живота
си
, когато трябва съзнателно
да
си
въздействате.
Представете
си
, че сте неразположен, раздразнен, нервен, цяла нощ не можете
да
спите.
Какво трябва
да
направите?
Концентрирайте мисълта, съзнанието
си
към върха на носа и
си
представете, че носът ви постепенно се разширява.
Щом съсредоточите мисълта
си
към носа, вие ще се успокоите и ще заспите.
Първоначално, когато е бил създаден, човек имал правилно, хармонично лице, духовният му живот също така е бил правилен.
За
да
придобиете това, което сте изгубили, вие трябва по външен начин
да
си
въздействате.
За тази цел в продължение на няколко години наред вие трябва
да
правите опити, докато дойдете до известни резултати.
Като постоянствате в опитите, в упражненията, ще видите най-после, че сте разширили носа
си
, ако е бил много къс.
От формата на носа се съди за живите сили, които се проявяват чрез този уд.
Чрез носа, чрез живите сили, които се проявяват и действат в него, човек дава на другите сили в
себе
си
направление, каквото сам желае.
Някои хора в младините
си
са имали правилен, красив нос, но впоследствие със своя нередовен живот те са го съвършено изопачили.
Носът у някои хора е изкривен повече надясно – това говори за асиметрия на силите в тях; значи силите в тях действат асиметрично, не са в хармония помежду
си
.
Следователно всеки човек трябва
да
уравновеси силите в
себе
си
.
Когато силите в човешкия мозък се проявяват правилно, и носът му е правилен.
Ъгълът, който се образува от линията на челото и началото на носа, не трябва
да
бъде много остър, много вдлъбнат навътре, напротив – този ъгъл трябва
да
бъде тъп.
Те определят силите, които му действат.
Природата е предвидила нещата разумно.
Например, при свиването
си
, краката образуват известни ъгли; тези ъгли, тези пречупвания са необходими, за
да
могат силите в организма
да
се разпределят правилно.
Ако тежестта на тялото би паднала перпендикулярно върху краката, без
да
става свиване, те непременно щяха
да
се счупят.
При това положение човек прави много скокове, обаче който скача от високо място, той трябва
да
бъде голям гимнастик,
да
скача по правила.
Такива скокове прави човек и в Умствения свят, затова трябва
да
бъде много внимателен.
Ще кажете може би, че Природата е създала човека такъв, какъвто го виждаме.
Следователно според окултната наука вие трябва
да
се върнете в правия път,
да
се оставите на Природата тя
да
действа върху вас,
да
възстанови първото ви положение.
Ако още днес разберете истината по отношение на вашето отклонение, вие ще се обезсърчите и нито един от вас няма
да
остане в Школата.
В този случай вие ще се намерите в положението на онзи руски виден виртуоз, който, като слушал един ден по-виден от
себе
си
виртуоз, обезсърчил се, че не може
да
свири като него, и се самоубил.
Щом е така, по-добре
да
не знаете причините за отклонението от правия път.
Има ред причини за отклонението, но вие не трябва
да
ги знаете.
За вас е важно
да
се върнете в Божествения път.
Изправянето на света зависи изключително от връщането на човека към Първичния живот, за
да
работи с Божествените закони.
Представете
си
, че имате три сили: АВ – физическа, АС – умствена и СВ – чувствена, т.е.
сила на чувствата (Фигура 3).
Отношението между тези три сили можем
да
изразим по следния начин: АВ:АС:СВ.
Оттук можем
да
извадим следния закон: когато светът на чувствата в човека се увеличава или усилва, едновременно с това в него отслабва Умственият свят и обратно – когато Умственият свят в човека се увеличава, светът на чувствата в него намалява.
С това те искат
да
кажат, че като мислят повече, учените ще бъдат свободни от влиянието на чувствата в
себе
си
.
Тогава ще излезе, че като учени, те ще бъдат по-изтънчени в мисълта, а по-груби в чувствата.
Въпросът е как могат
да
се примирят умът и сърцето?
Според триъгълника АСВ, когато умствените силови линии се увеличават, чувствените се намаляват; когато чувствените силови линии се увеличават, умствените се намаляват.
Мислете по този въпрос, за
да
видите до какво заключение ще дойдете.
Трите страни на триъгълника представляват проекции на сили от три различни свята – физически, Умствен и Сърдечен.
Диагоналите в този квадрат представляват равнодействащи сили, които уподобяваме на волята в човека.
Ако приемем, че страната DВ представлява силовите линии на ума, а ВА – силовите линии на сърцето, тези силови линии могат
да
се уравновесят от волевите сили, от волята АD.
Същото може
да
се каже и за силовите линии в триъгълника АDС.
С една дума казано, волята е в състояние
да
урегулира силите на ума и на сърцето в човека.
Като знаем това, по лицето на човека можем
да
четем какви сили участват в него, кои от тях вземат надмощие, какво направление приемат – възходящо или низходящо.
Всичко това е написано и може
да
се изчисли по математически, по строго научен начин.
Като наблюдавате ъглите, линиите на носа, на ухото, на устата в човека, можете
да
измервате кои линии се удължават, кои се скъсяват и
да
вадите заключение за силите в човека.
Когато умствените сили вземат надмощие в човека, линията ВD се удължава, а линията АВ се скъсява.
Това показва, че в дадения случай волята на човека не е взела участие, значи някакви външни сили са действали върху индивида.
Раждат се дъщеря и син: дъщерята има дълъг нос, а синът – къс.
Това показва, че бащата е оказал влияние върху умствените сили на дъщеря
си
, затова тя мяза на него; майката пък е оказала влияние върху чувствата на сина
си
, затова той мяза на нея.
В тези случаи удължаванията и скъсяванията на линиите не зависят от волята на индивидите, които слизат на Земята; това зависи от външни влияния, от влиянията на майката и бащата върху децата.
Когато синът и дъщерята започнат съзнателна работа върху
себе
си
, тогава те могат свободно
да
проявят волята
си
, която ще въздейства върху сърцето и ума с цел
да
уравновеси техните сили.
Когато някоя съзнателна, високо издигната душа дойде в света, чрез волята
си
тя ще
си
изработи такъв нос, какъвто желае; тя ще изработи такива черти на лицето
си
, каквито желае.
Тази душа няма
да
се влияе нито от носа на баща
си
, нито от носа на майка
си
.
Ако носът на майката е къс и широк, чрез волята
си
този индивид ще
си
изработи толкова широк и къс нос, колкото желае.
Вие се намирате под влиянието на баща
си
и на майка
си
.
Зад баща ви се крие влиянието на хиляди поколения с положителни сили, зад майка ви се крие влиянието на хиляди поколения с отрицателни сили.
Вие се намирате вече под влиянието на тези сили.
За
да
бъдете свободни от тяхното влияние, трябвало е още преди раждането
си
да
не сте се свързвали с тях, но
да
сте се свързали с разумните природни сили.
Щом веднъж сте се свързали с вашите деди и прадеди, не остава нищо друго, освен
да
работите съзнателно върху
себе
си
,
да
впрегнете ума, сърцето и волята
си
на усилена работа.
Като работите по този начин, няма
да
забележите как чувствата и мислите ви постепенно ще се изменят и вие няма
да
мислите и
да
чувствате вече като вашите дядовци и баби – чертите на лицето ви ще се изменят, носът ви ще се удължи.
Достатъчно е носът ви
да
се удължи с един милиметър, за
да
видите, че волята ви е действала.
Ако можете
да
разширите носа
си
с един милиметър, това показва, че усилията на волята ви не са останали безрезултатни.
Това показва, че можем
да
превръщаме или
да
трансформираме силите, енергиите в Природата.
Значи диагоналът в квадрата можем
да
превърнем в диаметър на окръжността.
Не е достатъчно само
да
превръщаме енергиите, но ние трябва
да
ги измерваме,
да
им дадем математически израз.
Диаметърът е равнодействаща сила, която поставя всички точки от окръжността на еднакво разстояние от една вътрешна, централна точка, наречена център на окръжността.
Или диаметърът е равнодействаща сила, която поставя в равновесие всички умствени, сърдечни и волеви сили.
Диагоналът пък е равнодействаща сила, която показва, че човек може
да
пази равновесие в
себе
си
само в четири точки.
Четирите точки са четирите тела, през които човек минава в сегашната
си
еволюция.
Всяко тяло представлява отделен свят, отделно поле на действащи сили.
Диагоналът в квадрата е равнодействаща сила, която слиза от Божествения свят, за
да
уравновеси другите сили на квадрата.
Сега ви оставям
да
мислите върху квадрата, без
да
се обезсърчавате.
Всички неясни, неразбрани неща постепенно ще се разберат.
Не, разсъждавайте, мислете дълбоко върху нещата, за
да
си
ги представите в техния първоначален вид, и тогава се произнасяйте каква е Волята Божия, какво е казал Господ и т.н.
Представете
си
, че изговаряте думата ишвара, която е турска свещена дума.
Думата ишвара означава същество, което дава работа на хората.
3.
И каквото развържете на земята, развързано ще бѫде на небето / На земята и на небето
,
НБ
, София, 21.1.1923г.,
Прѣраждането трѣбва
да
се изключи, то не е догма, то не е религиозенъ принципъ, то е наука само за ученитѣ, за умнитѣ хора.
Той „благодаря“ не казваше, и „сбогомъ“ не казваше, но като работеше, казваше: „Благодаря азъ и другъ пѫть ще дойда
да
свърша тази работа“.
Съ какво може
да
вързваме нѣщата?
Религията, то е туй, което е необходимо за всички хора.
Любовьта е необходима за всички хора.
Сега, у насъ, взѣмете българскитѣ свещеници; насаждатъ туй подозрѣние, едно гонение може
да
стане.
Азъ нѣмамъ нищо противъ, че едно гонение може
да
стане въ единъ народъ, то е всѣкога за въ полза.
Но, когато единъ народъ иска
да
се избави отъ всичкитѣ свои беди и страдания, въ нѣго трѣбва
да
има морална стабилность, морална хармония.
Религията е едно отношение,
да
направишъ всички хора
да
си
живѣятъ сносно, и
да
се търпятъ.
Всѣки единъ народъ се познава споредъ духа на своята свобода.
А цѣльта на науката е
да
даде всички методи за работа, свободата пъкъ – методи и начини за тази деятѣлность.
Онзи лозаръ, който посажда пръчкитѣ, и той вързва.
Слѣдователно, методитѣ на една държава се виждатъ чрѣзъ управлѣнието ѝ, чрѣзъ камарата.
И тѣ
си
иматъ свои погрѣшки, но ги харесвамъ за това, че американцитѣ ще те оставятъ свободно
да
си
изкажешъ своитѣ религиозни възглѣди и убеждения.
Тамъ постоянно се турятъ закони
да
се освободятъ гражданитѣ.
Всички изобщо все се учатъ
да
вързватъ.
Вижъ въ политиката въ политическо отношение сѫ строги, тѣ не позволяватъ другъ
да
се меси въ тѣхнитѣ работи, но въ религиозно и въ философско отношение – може.
Въ училищата всички работятъ за просвѣщението, за идването на Божествената Мѫдрость, а религията – за идването на Любовьта.
Но разумно трѣбва
да
се вързва.
Въ двѣ нѣща тѣ не тѣ допускатъ: въ политиката не можешъ
да
се бъркашъ, и прѣстѫпления нѣма
да
правишъ, но на Бога можешъ
да
служишъ както искашъ и
да
философствувашъ колкото искашъ и както искашъ.
Слѣдователно, имаме три института, които работятъ: единиятъ работи за свободата, другиятъ работи за свѣтлината, третиятъ работи за чистотата или за любовьта, и всички се стараятъ
да
вързватъ и развързватъ.
Послѣ, трѣбва
да
свързваме двѣ мисли на едно мѣсто.
Въ една държава се създаватъ едни закони, които вързватъ въ едно отношение, развързватъ въ друго отношение.
Да
кажемъ, че азъ дойда между васъ, и внасямъ извѣстни раздори, това вързване ли е?
Трѣбва
да
имъ разумно вързване и развързване.
Тѣ не можаха
да
се търпятъ.
Та, навсѣкѫдѣ трѣбва
да
се проповѣдва туй учение, учение на Божетвената Любовь между хората,
да
се търпятъ всички,
да
бѫдатъ всички искрени,
да
има вѣротърпимость.
Слѣдователно, ще имъ се даватъ условия
да
поникнатъ.
Двѣ хиляди години вече, гонени сѫ, за
да
изучатъ културата на търпѣнието и благоразумието.
А отъ плода на всѣки човѣкъ, на всѣко общество, на всѣки народъ, отъ плода на всѣка религия ще се познае въ каква насока е работено.
Човѣкъ можешъ
да
го вържешъ съ любовьта.
Въ Русия ги възпитаха по единъ начинъ, въ Англия, въ Франция, въ Турция, навсѣкѫдѣ по особенъ начинъ.
Евреитѣ се научиха
да
се приспособяватъ къмъ окръжающитѣ ги условия, къмъ окрѫжающата ги среда.
Азъ бихъ желалъ всички, които саждате, саждайтѣ разумно; всички, които мислите, мислете разумно; всички, които дѣйствувате, дѣйствувайте разумно.
А може
да
го вържешъ и съ умразата.
Човѣкъ можешъ
да
го вържешъ съ какво?
– Можешъ
да
го вържешъ съ вѫже.
Питамъ сега: Какво липсва на българитѣ,
да
станатъ единъ уменъ народъ?
А може и
да
го развържешъ.
Какво липсва на българския държавенъ мѫжъ
да
стане единъ ученъ държавникъ?
Всички трѣбва
да
бѫдете безъ страхъ.
Слѣдователно, въ едно отношение нѣщата въ умствения свѣтъ трѣбва
да
се вържатъ, а на физическото поле
да
се развържатъ.
Българскиятъ държавенъ мѫжъ трѣбва
да
стане ученъ.
У всинца ви трѣбва
да
има онова силно желание на самопожертвуване за Истината.
Едноврѣменно вие не можете
да
правите два акта,
да
вързвате на двѣ мѣста.
Българитѣ първо трѣбва
да
вѣрватъ въ онзи Богъ, въ Бога на Любовьта, Мѫдростьта и Истината.
Важно е за онѣзи хора, които вървятъ въ този пѫть, въ пѫтя на Христовото учение,
да
иматъ този духъ на самопожертвуване, както у свѣтскитѣ хора.
Когато единъ човѣкъ е вързанъ въ едно отношение, трѣбва
да
го оставятъ въ друго отношение свободенъ.
Второ: трѣбва
да
вѣрватъ въ
себе
си
, и послѣ
да
възприематъ всички добри съвети, които му се даватъ, и
да
направи новия
си
животъ сносенъ.
Ако вие вържете краката на вашето дѣте, и искате
да
отиде на училище
да
се учи, не може.
Да
искаме той
да
задоволи всички хора,
да
ги направи щастливи, това той не може.
Азъ не искамъ
да
осѫждамъ с това.
Сега всѣки народъ иска, има нужда
да
прогресира.
Той не е Господь, не е слънце, което
да
огрѣе навсѣкѫдѣ.
Българитѣ искатъ
да
прогресиратъ.
Колкото и
да
сѫ добри неговитѣ желания, той не може
да
направи това.
Туй може
да
го направи само слънцето.
Колкото повече е дадено, толкова повече се изисква.
Най-първо на неговия умъ, той трѣбва
да
бѫде уменъ.
Сега, за примѣръ, за насъ казватъ, че сме ходили
да
гледаме слънцето.
Комуто много е дадено, много се изисква.
Е, кажете, всички хора не мислятъ ли все за слънцето?
Отъ едно дѣте не може
да
се изисква повече, отколкото отъ единъ възрастенъ.
Въ природата, въ туй отношение има една съразмѣрность въ проявата на тия сили.
Англичанинътъ, като става сутринъ отъ леглото
си
, не пита ли жена
си
: Слънцето изгрѣ ли?
Тя расте на широчина, и туй растене на широчина дава издържливость на организма.
Расте на дължина, дава активность на движенията, и расте на височина, дава морална стабилность на живота.
Мога
да
си
полежа още.
Не,
да
се не заблуждаваме.
Слѣдователно, когато поглѣдна една глава, или главата на единъ народъ, виждамъ какъ растатъ хората.
За тази свѣта църква направихте ли всичко?
Погледнете който и
да
е народъ, и ще видите, че ако това растене става правилно, и развитието на този народъ е правилно.
И българинътъ, и той при ставането
си
пита пакъ за слънцето, изгрѣ ли.
Може
да
има само двѣ движения.
Онѣзи крави, онѣзи говеда, свързани съ дома, като изгрѣе слънцето, казватъ: „Пуснете ни, слънцето изгрѣ“.
Азъ Го виждамъ на кабинета на нѣкой владика.
Правилно е
да
има растете въ три посоки.
Даже и всеки единъ човѣкъ, по 10 пѫти на день ще се обърне,
да
види накѫдѣ е слънцето, отъ изтокъ нагоре ли е, все слънцето търсятъ. Защо?
Ако единъ народъ се движи само въ една посока, и се вързва, този народъ ще мяза на единъ разбойнически народъ, който търси
да
убива другитѣ, чака нѣкой народъ
да
разбогатѣе, та той
да
го плячкосва.
Защото всичката енергия на нашия физически, умственъ, даже и мораленъ животъ все отъ слънцето иде.
Единъ беденъ човѣкъ иска
да
влѣзе – Нѣмамъ врѣме, азъ сега съмъ заетъ съ важни работи.
“ Не сѫдя, но виждамъ, Христосъ хлопа, Той има ангели, и праща тия ангели сега.
Задъ това видимо слънце има друго слънце, което произвежда тия невидими резултати.
Единъ день, като погледнешъ, гледашъ ангелъ на вратата ти, хлопа, съ изваденъ мечь.
Ако дойде нѣкой философъ сега и му кажа: „Азъ виждамъ на небето и друго слънце“, той ще ме пита: Ами ние защо не можемъ
да
го видимъ?
Всѣки химикъ трѣбва
да
прекара материята прѣзъ туй неорганизирано състояние, за
да
образува нѣкакво съединение.
Всѣки ще иска
да
забогатѣе.
Вие не може
да
изгаситѣ слънчевата енергия.
Ти можешъ
да
духнешъ една свещъ, можешъ
да
изгасишъ огъня, но кой отъ васъ може
да
изгаси слънцето?
Всички сѫ много активни, искатъ
да
турятъ редъ и порядъкъ, но нѣматъ моралъ още.
Да
каже „пф“ и
да
го изгаси.
Сега, дошли нѣколко, искатъ
да
духнатъ слънцето,
да
гасятъ слънцето.
Моралътъ е една мярка, която може
да
се прилага къмъ всички народи, къмъ всички хора, еднаква мярка.
Искатъ
да
го гасятъ!
Кои бѣха съображенията ви, че не изпѫлнихте онзи великъ законъ та
да
просвѣтнатъ дѣлата ви прѣдъ човѣцитѣ.
Че ние трѣбва
да
възстановимъ порядъка въ свѣта, това не е норма, това не е една мярка.
Сѫдба на всички хора.
Трѣбва
да
имаме една мярка, и всички
да
съзнаватъ, че е права.
Нѣма какво
да
го духате.
Слѣдователно, въ моя умъ Богъ е една абсолютна мярка, която показва какъ трѣбва
да
живѣемъ.
Сега, всички ваши свещи, всички ваши огньове, които сѫ запалени, се дължатъ на туй слънце, не го духайте!
И азъ виждамъ тѣ идватъ, навсѣкѫдѣ идватъ, и големи и малки, всички идватъ.
И Христосъ дѣто казва въ онзи стихъ, че това е животъ веченъ,
да
познаемъ тебе, Истиннаго Бога – подразбира истинския животъ.
Нѣкои носятъ финикови вейки, а нѣкои – друго носятъ, идватъ
да
хлопатъ.
Само тази мярка е, която ще ни подигне, и ще ни даде необходимото, което търсимъ.
И ще почнатъ
да
хлопатъ. Какъ?
Казвамъ сега: Не е лошото въ нашия стремежъ, каква полза отъ твоя стремежъ въ живота, ако ти имашъ 10 хамбара жито, а стомахътъ ти е разваленъ, и ти не можешъ
да
туришъ въ устата
си
нито едно зрънце?
Като погледна, виждамъ какъ гледатъ на васъ тия сѫщества отъ по-високата култура.
Каква полза, ако ти направятъ 10 баници, и ти не можешъ
да
си
вземешъ отъ тѣхъ?
Вие за тѣхъ сте като запалени свещи, и тѣ, споредъ интензивностьта на свѣтлината, която излиза отъ вашия умъ, знаятъ, какво е горението, дали правилно горитѣ или не, какво е веществото.
Друго обѣснение: Каква полза, ако ти имашъ най-хубавата написана книга, а не можешъ
да
четешъ.
Благородното въ свѣта е, че азъ като човѣкъ ще бѫда честенъ.
Каква полза ще имашъ въ религиозно отношение отъ най-хубавитѣ религиозни системи, а не можешъ
да
разберешъ сѫщностьта имъ, не можешъ
да
разберешъ какво нѣщо е религията.
Вие сте тъй необходими за тази култура, както въ цветарницитѣ, дѣто отглеждатъ зимно врѣме цветя, има отдолу прокарано въздушно отопление.
Въ обществото честенъ трѣбва
да
бѫда, честенъ предъ
себе
си
и честенъ предъ ближнитѣ
си
.
Азъ бихъ желалъ на съврѣменнитѣ религиозни хора
да
имъ покажа въ какво седи Христосъ, какво нѣщо е Той.
Всѣкога съмъ ималъ една благородна мисъль,
да
не изнудя и излъжа нѣкого.
Азъ бихъ желалъ всички умове
да
бѫдатъ честни, а слѣдъ това, сърдцата ни
да
бѫдатъ пълни съ тази всеобемляюща любовь,
да
я пратимъ на всички, и тази мѫдрость, тази свѣтлина, която имаме,
да
пратимъ навсѣкѫдѣ и
да
можемъ братски
да
си
подадемъ рѫката.
А когато видимъ нѣкой наскѫрбенъ,
да
му дадемъ нѣщо отъ
себе
си
.
–
Да
се обичаме,
да
бѫдемъ всички добри.
Не е ли хубаво, не е ли приятно, кѫдѣто и
да
минешъ прѣзъ България, прѣзъ село или градъ, всички хора
да
живѣятъ приятелски?
Слѣдователно, когато вие се напъвате
да
обичате жена
си
,
да
се обичате единъ другъ, всичката тази енергия влиза въ духовния святъ, и се използува отъ тия по-висши сѫщества въ този святъ, и тѣ работятъ.
–
Да
се не крадемъ,
да
се не лъжемъ.
И казва Христосъ: „Богатейте, събирайте сѫкровища, мислете повече за онзи святъ, че туй динамо като се движи въ онзи святъ, и ти като влѣзешъ въ този святъ ще ти кажатъ: Преждата, която
си
изработилъ съ твоето динамо, тя е твоя“.
Могатъ. И сега има условия, всички сѫ християни.
Нѣкой казва: „Азъ нѣма
да
мисля“.
И азъ бихъ желалъ всички
да
станатъ християни, но въ тази смисълъ,
да
проявятъ Божията, Христовата Любовь.
Ние казваме
да
се не крадемъ,
да
се не лъжемъ, а при това пакъ крадемъ и пакъ лъжемъ.
Казваме
да
не умираме, а при това пакъ умираме.
„Азъ нѣма
да
вървя по правия пѫть“.
Да
сѫдимъ право, а при това сѫдбата ни не е права.
Не че нѣмаме хубавото желание; азъ, въ дадения моментъ приемамъ, че и свещеници, и учители иматъ хубаво желание, но има нѣщо въ свѣта, което въ единъ моментъ може
да
измѣни,
да
изопачи и ума, и сърдцето, и душата на човѣка.
Нѣма
да
ходишъ ли?
Сега, Христосъ ви казва: „Добре
да
вързвате, и добре
да
развързвате“.
Нѣма
да
мислишъ ли?
Това е единъ психологически моментъ.
Ще мислишъ, понеже тѣ ще те заставятъ, както онова колело въ онази фабрика ще го заставятъ
да
се върти.
Съ нѣкой господинъ азъ живѣя добрѣ, но му кажа една дума, той я счете за обидна, и веднага се измѣни, започва
да
мисли другояче.
Когато вие излизахте отъ небето, на Него дадохте обещание, а не на мене.
Слѣдователно, ако не искашъ
да
мислишъ, ще те изхвърлятъ навънъ, като онова колело, безъ движение, и тогава ще почнешъ
да
рѫждясвашъ.
Вие ще се върнете пакъ при Него, ще се върнете всичките при Христа.
Какво е рѫждата?
Но азъ желая, като се върнете при Него, Той
да
ви посрѣщне радостно и весело
да
каже: „Азъ съмъ доволенъ, че вие изпълнихте своята мисия на земята“.
Е, кой ти даде тълкувание на тази дума, отъ гдѣ знаешъ, че е обидна тази дума?
Нѣкой казва: „Азъ не искамъ
да
любя, и безъ любовь може“.
И азъ ще се радвамъ, като се върна,
да
мога
да
кажа: „Господи, каквото ми даде Ти, изпълнихъ всичко на земята, дѣлата ми така просвѣтнаха, че действително хората разбраха, че Ти
си
Богъ на земята и на небето“.
Ние още не знаемъ дали думата е обидна.
Ще кажешъ тогава: „О, Господи, любовьта
да
дойде, изпразни се сърдцето ми“.
Ние съврѣменнитѣ хора искаме
да
бѫдемъ добри, но при сегашнитѣ условия ние не можемъ
да
бѫдемъ добри по слѣдующитѣ съображения.
Ще любишъ, и ще любишъ по всички правила на тази Божествена култура, искрено, чистосърдечно, нѣма
да
бѫдешъ користолюбивъ.
Доброто, това е единъ плодъ въ природата, а плодътъ иде най-послѣ.
Най-първо ние ще разоремъ нивитѣ
си
, ще посѣемъ плодни дръвчета и жито.
Сега, азъ
да
ви кажа: И азъ искамъ
да
ви вържа, туй е моето намѣрение.
Туй жито ще израстне, ще цъвне и ще даде плодъ, но то трѣбва
да
расте дълго врѣме.
–
Да
ви вържа.
Ние искаме всички нѣща извѣднъжъ
да
дадатъ плодъ.
Пратенъ съмъ на земята
да
ви вържа.
Не само
да
ви вържа, но
да
ви свържа умоветѣ и сърдцата съ Бога,
да
ви развържа рѫцѣтѣ и краката,
да
отворя вратитѣ на всички ваши прашни кѫщи, въ които живѣете,
да
излѣзете навънъ средъ природата, и
да
се радвате на Божиитѣ блага.
“ Всичко туй старо ще се помете и нови кѫщи ще се направятъ.
Какво лошо има въ това,
да
се направятъ нови кѫщи!
Тия плодове нѣма
да
дойдатъ извѣднъжъ.
Като разоремъ нивата, слѣдъ 5–6 години ще дойдатъ тѣ, и най-послѣ, плодътъ ще опрѣдѣли качеството на всѣко едно дърво, и отъ плода му, или ще го обикнемъ, или нѣма
да
го обикнемъ.
Туй искамъ не само азъ
да
го направя, но на всѣки отъ васъ искамъ
да
предамъ туй изкуство, и вие
да
вързвате и развързвате.
Да
се не лъжемъ
да
мислимъ, че обичаме.
Ние може
да
обичаме човѣка споредъ плода му.
Колкото е по-добъръ плода му, толкова повече ще го обичаме.
За
да
бѫде човѣкъ въ състояние
да
разбере онази велика Божествена истина, която носи миръ и радость за всѣка душа, той трѣбва
да
бѫде свободенъ отъ всички заблуждения на миналитѣ векове.
Заблужденията, това сѫ хиляди системи, философски учения, които сѫ сѫществували, и може
да
кажемъ, че лицето на земята е покрито всѣ съ такива философски твърдения.
И слѣдователно, ние съврѣменнитѣ хора трѣбва
да
посадимъ въ нашата душа онѣзи Божествени плодове.
Ще ви приведа едно сравнение: Вие сте затворенъ въ единъ затворъ, въ единъ замъкъ, тъмнина навсѣкѫдѣ, не знаете какво е вашето положение, до колко сте чисти; обаче, единъ вашъ приятель ви праща една запалена свещъ, и една забѣлежка съ нея, въ която е написано: въ съседната стая има оставѣни за тебе дрехи за прѣобличане.
Тѣ ще израстнатъ, ще даватъ плодъ, може
да
минатъ и хиляди години.
Трѣбватъ ни още хиляди години, за
да
станемъ добри.
Туй което казватъ сегашнитѣ хора, че азъ съмъ добродѣтеленъ, казвамъ: „
Да
се туримъ въ пѫтя на добродѣтельта, ние още не сме добри, нѣмаме плодове“.
Богъ, за
да
изпита хората дава имъ една заповѣдъ, както се дава на малкитѣ дѣца.
Казва имъ: „Отъ всичкитѣ дървета, отъ всичкитѣ плодове на рая ще ядете, но само отъ туй дърво нѣма
да
бутате“.
Ключътъ, това е Истината, свободата, а слѣдъ като се очистишъ, ще придобиешъ любовьта.
„Отъ плода на това дърво нѣма
да
ядете.
Ще обработватѣ райската градина, вие и вашитѣ дѣца отъ всичко ще се ползувате, но само отъ това дърво нѣма
да
се ползувате“.
Казвате,
да
ви обичамъ.
Обаче, единъ день въ тази райска градина идва лъжлива форма, качва се на дървото, и
си
похапва.
Споредъ този принципъ, ако една буба се храни съ листа, тя като стане пеперуда, не може
да
се храни съ листа, ще изхвръкне.
За
да
ви обичамъ, трѣбва
да
имате нѣщо, за което
да
ви обичамъ.
Минава жената отъ тамъ и ѝ казва: „Имате тукъ въ райската градина едно отлично дърво, какъ
да
не го използувате?
Майката кога обича дѣтето
си
?
Тя му казва: „Намъ е забранено
да
го не бутаме“.
Казватъ, че майката обича всичкитѣ
си
дѣца еднакво.
„Е, кой ви даде такава глупава заповѣдь?
Господь ни даде.
Държавникътъ трѣбва
да
служи на единъ народъ отъ любовь.
Да
, обича го повече.
„Господь иска
да
ви опита.
И тъй, ние всинца трѣбва, каквото вържемъ,
да
развържемъ.
Той знае, че въ тия плодове се крие най-великата сила, която като изпитате, ще станете като Него.
И тогава всички може
да
носите тази истина, туй учение.
Вкусете
си
, вкусете.“ Това е философия на живота.
Нѣма
да
опрѣдѣлямъ какво е любовь, тѣ го знаятъ повече.
Не само вие, но всички свещеници, учители, държавници, трѣбва
да
вързватъ и развързватъ, туй възвишеното, благородното
да
се тури въ редъ и порядъкъ.
И се събужда у човѣка чувство на тщестлавие т.е.
Казваме сега: „Волята Божия
да
изпълнимъ“.
събужда се неговия личенъ животъ, той се индивидуализира, и казва: „Защо
да
не стана като Бога?
Нѣкой пѫть ние казваме: „Азъ искамъ
да
бѫда такъвъ и такъвъ“.
Всички можете
да
бѫдете.
хвана ги една болесть отъ рода на проказата.
Ще се даде една нова насока на човѣшката душа.
За
да
останатъ голи, какво носиха тѣ?
Човѣшката душа трѣбва
да
бѫде свободна.
Е, какъ
да
ви покажа?
Тѣ оголяха тъй, както има нѣкои животни, като ги хване нѣкоя болесть, всичката имъ козина пада, та оставатъ голи.
Най-първо трѣбва
да
имате свѣтлина, нали?
Второ: трѣбва
да
имате свобода, и трето: трѣбва
да
имате чистота.
Послѣдствието е, че тия хора, намѣсто
да
добиятъ слава,
да
просвѣтнатъ, усѣтиха, че се смалиха и оголѣха.
Въ съвременната окултна наука казватъ, че човѣкътъ трѣбва
да
се контролира.
Азъ уподобявамъ туй състояние на единъ банкеръ или на единъ търговецъ, който има приходъ отъ 100–200,000 лева, но не е доволенъ отъ това, иска повече и се впуща въ едно прѣдприятие отъ 10 милиона лева, има проекти
да
поправи свѣта, но докато се впусне, работитѣ така се сложатъ, че той изгубва всичкия
си
капиталъ, и виси на косъмъ.
Сега за примѣръ българскитѣ духовници туй съзнаватъ, всички търсятъ единъ изходенъ пѫть отъ лошото положение.
Всѣка лоша мисъль, всѣка алчна мисъль трѣбва
да
излѣзе навънка отъ нашия умъ, и
да
останатъ само тия благороднитѣ мисли, въ които силитѣ, благородството, което имаме,
да
излѣзе,
да
се прояви навънъ.
Той е пропадналъ, но нѣма смелостъ
да
каже истината, и затова ще употрѣби реклами, това-онова, ще употрѣби лъжата.
Всички народи търсятъ този изходенъ пѫть.
Ако търговецътъ търгува не само за
да
забогатѣе, а за
да
помогне на другитѣ, той ще придобие туй, което желае.
Онѣзи духовници, както въ старо врѣме, така и сега, които сѫ познавали окултнитѣ закони вѫтрѣ въ природата, тѣ сѫ постѫпвали съобразно съ тѣхъ, и сѫ изкарвали на благоприятенъ край своя народъ.
Ако учительтъ учи не само за
да
печели, но за подигането на своитѣ ученици, туй е правилно положение.
Когато и
да
е, тази фирма ще фалира.
Ако единъ капитанъ на нѣкой параходъ му прѣдстои
да
изкара своитѣ пѫтници на пристанището, той не трѣбва само
да
се моли.
Ако свѣщеникътъ печели не само за прѣхраната
си
, но и за повдигането на своята душа, той е въ правия пѫть.
Но всички фирми сѫ фалирали по сѫщия начинъ.
Молитвата
си
е молитва, а мотиката
си
е мотика.
Онзи капитанъ, който ще изкарва пѫтницитѣ на пристанището, той трѣбва
да
знае всички подводни мѣста.
Уменъ трѣбва
да
бѫде той!
НАГОРЕ