НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
128
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
128
:
1000
резултата в
5
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Простри ръката си!
,
НБ
, София, 31.12.1922г.,
Значи, след дългия
си
сън, Адам чу само това, което и майката чува при раждането на детето.
То заплакало, и Адам каза: „Тази е плът от плътта ми и кост от костта ми.” И сега всички разискват, какво представя жената.
С други думи казано: бащата (1) се отнася към майката (2), както майката (2) се отнася към сина (3).
Тя носи в
себе
си
първата Божествена дума, която спасява света.
Първо бащата обича майката, а майката обича детето
си
.
Аз нямам думи, с които
да
изкажа, какво нещо е жената.
Тя е дева, девица, която ражда.
Не е било и няма
да
бъде, Бог
да
лиши своя син от наследство.
Според вашето разбиране, жената е опорочена, продала се на някого.
– Първоначално; те не се раждали така, както сега.
Тя казва: Няма кой
да
се грижи за мене; нямам подслон, ще се оженя.
Девата, която носи първата дума в
себе
си
, тя е силна; тя не се нуждае от мъж, не търси ничия подкрепа.
– Всеки слънчев лъч, който минава през пространството, сам по
себе
си
е жив.
Тя е по-силна от всеки мъж, от всеки човек.
Той е съзнателна сила, която може
да
се превърне в живо същество.
Живейте братски, по любов, за
да
опитате Любовта на Бога.
Това твърдение може
да
се оспорва, както днес се явява спор около създаването на човека.
За духа още спорят: принцип ли е той, сила ли е.
Питаш едного: Ти беше ли там, когато Бог създаде човека?
Аз имам пред вид целта, към която се стремим, смисълът на живота, Всеки иска
да
бъде щастлив: майката, бащата, децата, учителят, свещеникът.
–
Да
, но и Мойсей не е бил там.
И те трябва
да
живеят в любов.
Бих желал
да
дойде при мене някой щастливец,
да
запиша името му.
Силата на Христовото учение се заключава в това, че Той казва за
себе
си
: Когато светът се създаваше, аз бях там.
Ще се занимават, кого
да
изключат от църквата!
Те нямат право
да
изключват, нито аз имам право
да
изключвам някого!
Той предаде Своето учение само в тази дума.
– Защото никой не носи първата дума в
себе
си
.
Да
се заемем всички
да
реализираме Божия план, а не
да
се изключваме.
Казано е в Писанието: „Роденото от духа, дух е; роденото от плътта, плът е.” Роденият от духа не пита, православен ли
си
, вярваш ли в Бога, от коя партия
си
.
Ще живеем братски, по любов,
да
изпълним волята на Бога.
Ще живеем, както Бог е казал, за
да
намерим загубената дума.
Аз съм готов
да
пожертвувам за родения от духа всичкия
си
имот, всичко, каквото имам.
Тя ще ни се открие сама по
себе
си
.
Съвременните учени
си
задават въпроса, що е щастие и се стремят
да
го обяснят научно.
За тия, които носят първата дума в
себе
си
, в Писанието е казано, че преди те
да
се помолят на Бога, Той ще отговори на молитвата им.
Казано е в Писанието: „Когато ме потърсите с всичкото
си
сърце, аз ще ви се изявя.” Христос казва: „Ако имате любов към мене, ще опазите моите заповеди.” „Ако ме любите.” Христос не говори за обикновената, човешка любов.
Други
си
задават въпроса, какво представя светът – и те се мъчат
да
го обяснят.
Изобщо, когато нещо се отрича или доказва, то трябва
да
става по правилата и изискванията на науката.
Това е учението, което трябва
да
се проповядва на хората.
Казвам: Щастието, светът, животът са загадки, сложни задачи, които, обаче, трябва
да
се решат.
Това са задачи с много неизвестни.
И аз говоря за любовта, но това, което досега съм говорил за любовта, е далеч от самата любов, от първичната дума „любов”.
Аз съжалявам за това, че хората първо се бият, изпочупят главите
си
и трябва
да
дойдат лекари
да
ги превързват и чак тогава
да
си
говорят братски.
– Готов ли
си
, ти покаял ли
си
се?
– Отдавна съм се покаял.
Който изговори първичната дума на любовта, той е в състояние
да
стопи и най-мъчнотопимите метали.
Счупил
си
крака на брата
си
, той – твоята ръка.
И златарят
си
служи с особена духалка.
– „Простри ръката
си
!
” Значи,
да
имаш воля,
да
вярваш,
да
знаеш, че в Божиите обещания няма обратни решения.
Иначе, не може
да
се топи.
Христос казва: „Простри ръката
си
!
Човек знае много неща, но лесно може
да
ги забрави.
Оплакваш се от мъжа
си
, че е твърд, груб.
Колкото и
да
си
обременен, това учение ще свали товара, ще те облекчи и ще кажеш: Ще бъде, както е казано.
Трябва ли
да
ви се доказва това?
Занеси го на златаря,
да
го стопи.
Христовите думи лесно могат
да
се изопачат.
Ще простреш ръката
си
и ще кажеш: Ще работя за тази велика истина.
Мислите ли, че няма
да
ги забравите?
И думите на Павла могат
да
се изопачат.
Днешната беседа беше голяма.
Той казва: „Царството Божие не е в ядене и пиене.” На друго място казва: „Каквото ви дадат, яжте и благодарете.” – Кога е казано това, при какви условия?
Ако питам учениците, как ще решат известна задача, те ще видят, че макар и решавана някога, забравили са я вече.
– Когато дава отговор на стиха, че Царството Божие не е в ядене и пиене.
Щом е така, прострете ръката
си
с дланта нагоре и четете писаното на нея.
И музикантите са учили много неща, но като се опитат
да
свирят, виждат, че са ги забравили, особено мъчните парчета.
Знаете ли, какво ядат и пият ангелите?
Много проповедници изучават проповедите
си
наизуст, искат
да
им върви гладко, като по вода, но, като се качат на амвона, всичко забравят.
Много данни съм събрал от тази книга.
– Съществата от духовния свят ядат и пият, както хората, но те асимилират напълно храната, без никакъв остатък.
– Изкуство, подобно на златарството:
да
знаеш, как
да
топиш златото и
да
правиш от него пръстени, огърлици й други златни украшения.
За изяснение на въпроса, аз ще
си
послужа със следната картина: Пътник
си
, минаваш през позната местност в ясен, слънчев ден.
– Изкуство за придобиване на добродетели и
да
знаеш, как
да
се кичиш с тях.
Дето и
да
се обърнеш, всичко ти е познато, не можеш
да
се объркаш.
Казваш, че
си
религиозен, защото се молиш на Бога.
Къщите им са красиви, особен стил.
Изкуство е
да
научиш
да
четеш по нея.
Обаче, случва се
да
минаваш през същата местност в тъмна, облачна нощ.
Да
застанеш прав и
да
шепнеш молитви това не е молитва.
Казвам: Христос носи първатя дума.
Пред тебе мъгла, нищо не виждаш.
– Как се е молил Давид?
Когато Мойсей се качи на Синайската гора, Бог му показа модела, по който
да
направи скинията.
Той скоро ще ви срещне и ще каже: „ Простри ръката
си
1” – Кой
си
ти
да
ни заповядваш?
Казваш
си
: Чудно нещо, тази местност ми е позната, всеки кът ми е известен, Какво стана сега, че не мога
да
се ориентирам?
– Давид се е молил най-добре, когато бил гонен.
Каквито усилия
да
правят хората, мъчно могат
да
постигнат нещо.
– Свършено е» вече, изгубено е всичко.
Забравих пътя, не зная, накъде
да
вървя.
Решено е
да
изпратят делегация в онзи свят и като се върнат,
да
представят модели от всичко, което са видели там.
Простри ръката
си
, и нищо повече.
– Забравил
си
, защото и вън, и вътре в тебе е тъмно, нямаш нужната светлина.
Днес всеки тълкува, кое как
да
се направи, но моделите им не се реализират.
И тъй, космосът е сложна задача, която сме длъжни
да
разрешим.
Докато живееш като цар, в охолство, ти не можеш
да
се молиш.
Това са хората, на които Христос казал: „Простри ръката
си
!
Друг е въпросът,
да
те поставят при големи страдания, при големи изпитания и гонения.
Каквото има в духовния свят, точно това трябва
да
се приложи и на земята.
” Това са хора с млади сърца, със силен дух, които могат
да
жертвуват всичко.
Например, задача е, защо човек трябва
да
яде и пие.
Те не мислят за осигуряване, те са осигурени.
Не може ли разумната природа
да
ни освободи от това нещо?
Представи
си
,.
че
си
вързан с въже и те пуснат
да
висиш над пропастта.
Какво трябва
да
бъде Братството?
Млади и стари, прострете ръцете
си
!
– Като знаеш методите, как
да
се живее, не остава нищо друго, освен
да
ги приложиш.
Всички идеи, които се разпространяват между хората, са добри, но нямат методи за приложението им в обществения живот.
– Ами ако простра ръката
си
и нищо не стане?
Когато бедният няма нищо за ядене, той е нещастен и се пита, защо трябва
да
се яде.
И като
си
жаден, а не можеш
да
задоволиш жаждата
си
, пак се питаш, защо трябва
да
пиеш вода.
Докато кокошката е на трапезата, и детето може
да
реши задачата.
А тъй, насърбаш се с топла чорбица, наядеш се с печена кокошка, и после ще се обърнеш към Бога и ще кажеш: Господи, благодаря Ти.
Взима кокошката, отрязва
си
оттук - оттам и се чувствува щастливо.
Обаче, някога обещанията, похвалите и хулите произвеждат един и същ резултат.
Ако няма какво
да
яде, ще плаче, не може
да
реши задачата
си
.
Докато кокошката е в стомаха ти, не можеш
да
се молиш.
Даже и най-крайните материалисти, като комунисти, социалисти, в приложението са по-големи идеалисти от духовните хора.
Ти развиваш една тема, от която зависи твоето бъдеще.
При това, интересен е фактът, как човек е научил, какво
да
яде и какво не.
Дойде един приятел и започва
да
те хвали.
Първото условие за молитвата е човек
да
изоре нивата
си
.
Например, онези, които на теория са духовни, в практическия
си
живот са материалисти.
Ти влизаш в разговор с него, изгубваш времето
си
и не можеш
да
развиеш темата
си
.
Ще мине с плуга по нея четири-пет пъти и тогава може
да
я засее.
Отиваш на изпит и пропадаш.
Иначе, колкото и
да
плаче, никой не може
да
му помогне.
Няма защо
да
спорите, дали някой вярва, или не.
Започваш отново
да
работиш.
Техните обяснения са верни, но за нас това е задача.
Дойде друг приятел и започва
да
те укорява за нещо.
Човек не може
да
използува камъните за храна, но вижте, какво правят растенията.
Който види изораната нива, ще се спре пред нея и ще каже: Приятелю, аз имам хубаво семе, искам
да
посея твоята нива.
Някой казва: Важно е, дали човек вярва в Бога, или не.
Ти се оправдаваш и пак загубваш времето
си
.
Като попадне на канара, растението се нагажда и там: постепенно започва
да
работи върху нея, докато изкара известни елементи, като храна за
себе
си
.
Това са относителни неща.
Не се подавай нито на похвали, нито на укори.
Мъховете растат по камъните, оттам черпят своята храна, но и те се нуждаят от дъжд и слънчева светлина.
– Изора ли нивата
си
?
И онзи, който не вярва, и онзи, който вярва, нямат първата дума в
себе
си
.
Работи върху темата
си
и когато свършиш изпитите, тогава ще се разговаряш, Не е важно, какво говорят хората за нас.
Христос казва: „Простри ръката
си
!
И който се моли по три пъти на ден, и който не се моли, и те нямат първата дума в
себе
си
.
” Ето една задача.
– Впрегни ралото
си
, изори нивата, посей я и после плачи, колкото искаш.
През това време трябва
да
срещнеш Христа – Учителят на Любовта.
„И там беше някой
си
человек, който имаше ръката
си
изсъхнала.” (1 ст.).
Той ще ти каже една дума, от която ще зависи твоето бъдеще.
Той ходил тук-там
да
се лекува, молил се на мнозина и когато бил крайно безнадежден, срещнал Христа, Който му казал: „Простри ръката
си
!
„Простри ръката
си
!
Обаче, религиозните хора трябва
да
си
признаят, че не познават Бога.
Казано е: „Това е живот вечен,
да
познаем Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото
си
проводил.” Вечният живот трябва
да
има резултат.
Изправи се посред и каза им: „Простено ли е съботен ден
да
прави някой добро, или
да
прави зло?
След това казвате, че истината се заключава в това,
да
познаете Бога.
Да
спаси ли душа, или
да
погуби?
Като го излекува, Христос се обърна към събралия се при Него народ и го запита: „Позволено ли е на някого
да
прави добро в съботен ден?
” Всички мълчаха, никой не Му отговори.
Днес думата „фарисей” няма добро значение, но на времето
си
, тя означавала учен човек, от висок род, благороден.
Всеки трябва
да
носи вечния живот в
себе
си
.
– Защото някога е опасно
да
се говори.
И аз зная това, някога трябва
да
мълчиш.
И тъй, вие ще вложите в ума
си
мисълта, че никой не може
да
напусне живота
си
, но ще гледа
да
намери в него онази дума, която някога е изгубил.
Човек може
да
говори всичко пред хора, които го разбират.
Тази дума е заровена някъде и то толкова дълбоко, че цялата
си
къща
да
разровиш, т. е.
да
прехвърлиш през съзнанието
си
цялото
си
минало;
да
обиколиш цялата земя, от единия до другия край, но
да
я намериш.
Ето защо, като говори, човек трябва
да
мисли,
да
преценява думите
си
,
да
не ги изопачават.
Някога опашките са много големи, като опашките на лисиците, за които говорил един американски проповедник.
Ако я намериш, ти ще бъдеш свободен, ще имаш светлина в ума
си
, чистота в сърцето
си
и сила във волята
си
.
Той се отличавал с това, че обичал
да
преувеличава нещата.
И тогава, каквито проблеми се явят в живота ти, ще можеш
да
ги разрешиш и ще помагаш на по-малките братя.
На времето
си
, тази дума е била почетна, както, ако кажеш днес на някого, че е руснак, българин, англичанин, французин.
Като знаел своята слабост, той молил своя приятел
да
го коригира по някакъв начин, с особен знак.
Ще кажете, че сте се объркали от моите думи и ще питате: Ти намерил ли
си
тази дума?
Ако отидеш в Македония и кажеш, че
си
българин, там е опасно това име.
Веднъж той проповядвал за лисиците, които Самсон хванал.
– Дали съм я намерил, или не, това се отнася до мене, то няма
да
ви ползува.
Ако нося един хляб, скрит от другите, аз ще
си
мълча.
– Това са задачи, които трябва
да
се решат.
В увлечението
си
, проповедникът казал: Тези лисици имали дълги опашки, по четири метра.
Приятелят му дал знак
да
намали.
– Защото веднага ще кажат: Нали
си
брат, дай хляба.
Проповедникът казал: Струва ми се, че опашката на лисицата не може
да
бъде толкова дълга – трябва
да
е била до три метра.
Достатъчно е
да
разберат, че нося хляб, ще почнат
да
се трупат около мене десетки хора.
– Това е задача за вас.
Приятелят пак му дал знак.
Ако дам на всички по една хапка, аз ще остана гладен.
Ето, много религиозни системи са съществували и до днес съществуват.
– Може
да
не са и три метра, но около два метра.
Всички изхождат от принципа, че Бог е Любов, Мъдрост и Истина, въпреки това, и между тях има разногласие.
Добре е, всеки
да
си
носи по един хляб.
Приятелят пак дал знак.
Казваш, че вярваш в Господа Исуса Христа, а мислиш за хляба.
– Първият сняг е чист, бял, приятен за гледане.
Сегашните хора не вярват в Господа, но в хляба и, като го видят, казват: Ето моя Господ.
Обикновено, хората преувеличават нещата, все удължават опашката на лисицата.
Един казва, че вярва в Господа, но не е готов
да
услужи на ближния
си
даже с един лев.
– Защо не дава на ближния
си
?
– Страхува се
да
не остане без пари.
Ако на черния, като пръст, сняг посееш жито, то няма
да
израсте.
„Простри ръката
си
!
Според мене, има смисъл
да
вярваш в хляба, но не и в парите.
– Като изгрее слънцето, снегът ще се превърне в черна вода, но не е пръст.
Хлябът внася живот, сила в човека.
– Първо, Той е искал
да
помогне на сакатия, като същевременно внесъл светлина в неговия ум.
Когато е гладен, той няма разположение за нищо, няма сила
да
свърши някаква работа.
На този въпрос могат
да
се дадат много отговори.
Щом се нахрани, хлябът внася в него разположение
да
учи,
да
работи,
да
се моли.
2.
Правилният растеж на Ученика
,
ООК
, София, 2.1.1923г.,
Умряло детето, плаче за детето
си
.
Изгубил всичкото
си
състояние.
Всички, които плачем, все плачем за нещо, което сме изгубили.
Ако сме изгубили нещо, с плач няма
да
го намерим.
Плачът е само едно състояние,
да
смекчи човешкото сърце, за
да
може Божественият дух
да
работи вътре.
Защото ако човек не може
да
плаче, значи условията са тежки.
Като
си
смекчи сърцето, тогава ще дойде Духът Божии.
Сега ученикът трябва
да
има предвид съграждането на своето ново тяло.
Никаква друга задача не трябва
да
ангажира неговото висше съзнание!
В своето съзнание и самосъзнание той може
да
се ангажира с обикновения живот, но никога
да
не
си
позволи тия, обикновените неща на съзнанието и самосъзнанието
да
ги внесе в подсъзнанието и свръхсъзнанието!
Той прави едно прегрешение и е осъден на ред страдания.
Ти в съзнанието
си
като търговец, като учен човек може
да
живееш както искаш, но опиташ ли се в Божествения свят
да
внесеш една от тия човешки мисли от своето съзнание, ти ще се спънеш в своето развитие.
И когато ние казваме, че по Бога трябва
да
живеем, ние не разбираме самосъзнанието, не, но ти ще се повдигнеш в своето свръхсъзнание и ще живееш като човек.
Но ти може
да
пуснеш своите клонища в Божествения свят и там
да
живееш.
И затова казва Христос, че когато дойде подсъзнанието и свръхсъзнанието, ще се отречеш и от баща
си
, и от майка
си
.
Ти казваш: „Аз имах един приятел, като отида в другия свят, дали ще мисли за мен?
“ Мнозина от вас може
да
мислят така.
Вашият приятел може
да
мисли за вас само ако сте го обичали и той ви е обичал, ако сте хранили едно възвишено чувство към него, не обикновената любов, но Любов, на която нишките не се късат.
Тъй че връзките на подсъзнанието и свръхсъзнанието са постоянни, а връзките на съзнанието и самосъзнанието постоянно се късат и вследствие на това виждаме всичката дисхармония, която сега съществува.
Сега всички хора, даже и тия от окултните школи, страдат от смесването на тия два въпроса: те искат
да
внесат Божественото в човешкото.
Божественото не може
да
се вмести в човешкото съзнание и самосъзнание.
Когато Соломон искал
да
съгради храм на Господа, казали му: „Ти ли ще Му съградиш храм?
Небето не може
да
побере Бога, че ти в тоя малък храм!
“ Туй наше съзнание и самосъзнание не може
да
вмести великото Божествено подсъзнание и свръхсъзнание.
Като спазвате двоякото съзнание, ще знаете как
да
изправите вашия живот.
Вие може
да
вземете растенето в обикновения смисъл, тъй, както става в Природата.
Ще се раждаш, ще умираш.
За пример в растенията има стремеж
да
израснат нагоре, понеже така растенията намират ония условия, при които животът им може
да
се развива правилно.
При такъв един морал, който се върти, не може
да
си
оправиш работите.
Или, може
да
кажем, минаване от тъмнина към светлина.
Дойдеш ли до този закон, всичко можеш
да
оправиш.
Сега ученикът трябва
да
има предвид всякога методите на живата Природа.
Вие не трябва
да
си
създавате илюзии в ума, че Природата ще създаде за вас специален метод.
Човешкият живот е живот на постоянно разрушение, а Божественият живот е живот на постоянно съграждане.
Не, всинца ще спадате към онази категория на оня метод, на който са подложени всички същества без разлика.
Сега в туй отношение много пъти известни религиозни системи, известни философски системи може
да
ви спънат във вашия растеж. Как?
А Божественият живот, това е живот на постоянно съграждане, съграждане, съграждане...
И следователно туй, което ние искаме в света, всичките условия се намират само в този живот.
Туй трябва
да
го знаете.
И ако вие искате
да
бъдете щастливи във вашето съзнание и самосъзнание, не можете
да
бъдете щастливи, защото самият процес е обратен.
Че Любовта ще подобри само условията на живота ви, но от вас пак ще зависи
да
използвате тия вътрешни условия.
От вас зависи, тя е специално предоставена ваша работа.
И всеки един от вас има
да
разреши най-малко няколко задачи в едно съществувание.
И ние виждаме, че туй е така.
И тия задачи трябва
да
се разрешат правилно.
Четете историята, разгледайте живота, как ще го обясните.
Всичко в света, туй, което съдържа живота, всичко се разрушава, едно друго се разрушава, а в Божествения свят едно има, което разрушава, а другото съгражда.
“ – За
да
израснем.
Човешкото разрушава, а Божественото съгражда.
– „А защо трябва
да
израснем?
“ – За
да
могат тия набрани енергии в нас
да
се превърнат,
да
минат от едно състояние в друго.
Туй може
да
стане тази вечер, то не е въпрос на времето, то е въпрос на вашата бързина.
– „Защо трябва
да
се превърнат енергиите?
Вие още тази вечер може
да
го решите, но може
да
го отложите за един час, два, три, пет часа и т.н., а може
да
го решите веднага.
“ – За
да
се появи съзнателният живот у човека.
Вас, като ученици, няма какво
да
ви спъва.
– „Защо трябва
да
се появи съзнанието?
Светът може
да
има нещо
да
го спъва.
“ – За
да
дойде самосъзнанието.
Ще кажете: „Чакай
да
си
помисля“.
Какво има
да
си
мислиш?
Усещаш, че
си
ял, доволен
си
, след няколко часа усещаш новия глад.
Тази Истина няма
да
я намерите никъде, тя не е написана в никоя книга.
Следователно растенето подразбира
да
спуснеш своите корени в подсъзнанието, то е Божественият свят, и след туй
да
прекараш клонищата на своя живот в свръхсъзнанието – то е пак Божественият свят.
Всяка една книга е написана по закона на самосъзнанието и съзнанието, а при онази великата Истина, която се крие в подсъзнанието и свръхсъзнанието, там всички учени хора мълчат, всички окултисти мълчат и всички учители мълчат.
Когато учениците на Хермес са го попитали за една дума от Великата книга на живота,
да
им я изясни, той само
си
стиснал устата и нищо не казал.
Трябва
да
прекараш корените в подсъзнанието и клонищата в свръхсъзнанието, в Божествения свят, и ще започне „новият живот, живот на хармония“, както го наричат, или още „живот на безсмъртие“, или живот, дето няма гниене.
А ние веднага ще
си
отворим устата два пъти.
Сега, като казвам тия думи – съзнание и самосъзнание, то е, за
да
ги разберете.
В нашето самосъзнание ние констатираме нашите погрешки или правите
си
дела.
В самосъзнанието някой път имаме осъждане или възнаграждение за едно добро.
Без туй правило вие не можете
да
направите никакъв успех.
То е следното: вие трябва
да
се познавате добре, добре
да
се познавате!
Човек трябва
да
мине този период,
да
влезе в подсъзнанието,
да
забрави погрешките
си
. Защо?
Но туй познаване не може
да
стане чрез научно изучаване.
Вие трябва
да
употребите Любовта като едно средство, вие трябва
да
залюбите един човек, за
да
го познаете.
Бога ние чрез Любов трябва
да
Го познаем, за
да
добием вечния живот.
И същият закон трябва
да
се приложи в Школата.
Вие трябва
да
вложите Любовта един към друг като един велик закон, за
да
се познавате.
Само ако се познаваме, може
да
работим.
Аз ще ви докажа туй, защото в дадения случай може
да
ви радва.
„
Да
се обичаме.“ Ама как?
Да
, аз ще ви го докажа.
Туй дете иска
да
има хубави дрехи, направени от нов плат.
В Любовта ти познаваш човека в неговата основа, не може
да
има лъжа.
Ти познаваш човека такъв, какъвто
си
е.
И когато дойде някой ваш гост, чичо или леля, някой ваш далечен роднина или приятел, то ще каже: „Мамо, я ми дай хубавите дрехи“.
Гостите ще му разгледат плата, как са направени дрехите, ще кажат: „Много хубави са дрехите“.
И ако в една школа, каквато и
да
е тя, не се сложи Любовта като основен закон за опознаване, никакви резултати не могат
да
се постигнат.
То сияе от радост първия ден, втория ден, третия, след 1 месец, но след 2 години, когато се окъсат тия гащи, изтънеят, то се срамува от тях.
Следователно, когато аз говоря за Любовта, подразбирам този великия принцип, който сега трябва
да
вложите, за
да
познавате окръжаващите ви хора.
Чрез закона на Любовта вие трябва
да
познавате хората.
Какво ще бъде положението му, ако след 2 години, като дойде чичо му, ще трябва
да
обуе тия гащи?
Те ще бъдат парцаливи.
То ще каже: „Старите гащи там
да
седят, аз не ги искам, други ще ми дадете“.
И аз ви казвам: Вашите вярвания, които сега имате, след 10 години може
да
ви е срам от тях.
Но ако единият е учил по една система, другият – по друга, единият употребява един ключ, другият – друг ключ, те не могат
да
свирят.
А сега, в дадения момент, може
да
ви са едно наслаждение.
Следователно всички трябва
да
се нагласят по закона на Любовта, а туй нагласяване става чрез познание.
“ – Велико нещо е
да
познаете един човек!
Даже най-обикновеният човек, ако вие го познаете с Любовта, вие ще се учудите на голямото невежество, което хората имат.
Онова същественото в дрехите е изчезнало и те изгубват онази приятна красота в
себе
си
тъй, както известна храна, ако вие я държите, тя започва
да
се разлага и ония набрани енергии в нея изчезват – храната става безполезна.
Те мислят, че истините може
да
стоят някъде и
да
бъдат стари.
Истина е само това, което в даден момент ти самосъзнаваш, туй, което се проявява в твоето подсъзнание, което се проявява в твоето свръхсъзнание в даден момент.
Ако тя се яви в твоето подсъзнание и свръхсъзнание, тя е истина, на която ти можеш
да
разчиташ.
И
да
я познаеш със закона на Любовта, то значи
да
познаваш Бога.
Може
да
направите опит, той е следният.
Да
познаем Бога, значи
да
го познаем в Неговото единство.
И
да
познаваме Бога в Любовта, то е
да
Го познаваме в Неговото множество.
Ако вие застанете вечерно време и кажете на вашето подсъзнание: „Аз искам
да
стана утре в 4 часа“, и забравите, подсъзнанието ще ви събуди точно навреме.
Но кажете ли два пъти, то няма
да
изпълни.
А Бог в своята целокупност и в своето проявление трябва
да
го познаваме еднакво, понеже Той не се изменя.
Аз към Бога трябва
да
бъда еднакво внимателен и към неговия пръст.
Да
допуснем, че Той има пръсти.
Когато пипаме Неговия пръст, трябва
да
бъдем толкова внимателни, както и към цялата му ръка.
Ако допуснем, че Той има косми, към един косъм трябва
да
бъдем толкова внимателни, както бихме отдали важност на Неговите очи, ръка и пр.
Да
допуснем, че имате известна болест.
За мен всичко има еднаква цена, защото у Бога всичко има една и съща цена.
Кажете на вашето подсъзнание: „Аз искам
да
бъда здрав след една седмица“, и забравете туй.
Бог на всички гледа еднакво, без разлика!
Той не се заблуждава от външните форми, които сега сте образували.
Той не се заблуждава от вашето знание, нито от вашето неразположение, което сега имате, някой взел повече, някой взел по-малко.
Спрете се и кажете на вашето подсъзнание, на
себе
си
тъй: „След една година искам моите работи
да
се оправят“.
Той с тия неща не се заблуждава.
И казва Писанието там, че трябва
да
обръщаме внимание на човешките сърца.
Сега ние ще имаме един малък опит, едно упражнение го наричам аз, психическо упражнение.
Сега вие ще
си
представите, че излизате из вашето тяло, ще отправите вашата мисъл първо към месечината.
Всеки от вас ще
си
определи една скорост, с която ще пътува.
Сега за пример аз седя и съдя: Дали ме разбраха тази вечер учениците?
Но
да
не се уплашите, вие ще турите тази бързина, която е поносима за вас.
Най-първо, ще определите с каква бързина ще се движите към месечината и като достигнете до месечината, в съзнанието
си
гледайте какви картини ще видите.
Дали краката ви ще докоснат някоя твърда почва и каква ще бъде тя, дали някоя равнина или някой висок връх.
Защото вие всинца се намирате в известна тревога и не знаете как
да
оправите работите
си
, съзнавате, самосъзнавате се, мъчите се и всеки от вас иска
да
излезе от туй безизходно положение, всеки иска повече щастие.
Всеки иска
да
подобри материалното
си
положение; всеки иска
да
подобри здравето
си
, семейните
си
отношения, отношенията между приятелите, всеки иска
да
усили своя ум,
да
облагороди своето сърце,
да
уякчи своята воля.
Като влезете вътре, ще видите един много красив свят.
Той е толкова красив, но дали ще го видите, или не, важното е само какви представления ще имате.
Някои от вас може само
да
припарят.
Вие ще кажете: „Учителят ни каза едно правило, ние нямаме вече нужда от Учителя“.
Но има и друга опасност тук: между земята и месечината има един студен пояс, може някой там
да
се спре.
Този леден пояс, това са известни сили, електрически сили, които някой път засягат земята и я изстудяват.
Защото ако аз ви кажа
да
поставите гърба
си
на слънце, непременно туй слънце ще ви излекува, но ако ви покажа един начин
да
съберете тази слънчева енергия, та когато го няма слънцето, пак
да
се ползвате от него, какво ще кажете?
Там като минавате, няма
да
ви е страх.
Ще кажете: „Няма
да
може“.
Няма
да
замръзнете, аз ще ви придружавам.
Няма
да
ви е страх, разбирате ли?
Щом кажете, че нямате нужда от слънцето, вие скъсвате вашите връзки с него.
Всички опитности на миналите векове са вложени вътре в туй подсъзнание, там са събрани всичките Божествени закони.
Тази енергия, която е вложена в подсъзнанието, може
да
се развива в Божествения свят и оттам ще мине през човешкия живот: съзнанието и самосъзнанието.
Вие ще ме питате: „Може ли
да
направим туй нещо?
Следователно съзнанието и самосъзнанието са като едно условие
да
трансформирате енергията
си
.
За
да
мине Божествената енергия от едно съзнание в друго, потребен е един преходен период, а той е човешкото съзнание и самосъзнание.
– „Искам и тръгвам до месечината.“ Ще идем до месечината – 5 минути, от там до слънцето пак 5 минути и 5 минути ще ни вземе обратният път,
да
се върнем на земята.
Онези, които няма
да
вземат участие в пътешествието, те само ще ни изпращат, няма
да
дигат шум.
Когато Го обичате, Той слиза при вас, когато Му се наситите, Той възлиза.
Те ще наблюдават, ние ще се движим и ще чакат, като се връщаме назад.
Но няма
да
кажете: „Дали ще се върнем?
И казват по кой начин щял
да
дойде.
Ако дойде като росните капки, той само ще измие праха на растенията, ще уталожи известни нужди на хората, нивите ще дадат повече плод.
Може
да
дойде като слънчевите лъчи,
да
подигне растенето, но в човешките умове, в човешките сърца Христос нищо няма
да
внесе.
Тогава се заражда мисълта: „Ще има ли форма, ще Го видим ли?
И туй виждане, този Христос вътре във вас, той ще бъде един идеал, към който вие се стремите.
Всяко растение
си
има идеал.
То като художник почва
да
работи и
да
реализира своя план.
И самото растение
си
има идеал, който трябва
да
достигне.
Всяко едно животно, и то
си
има един идеал, към който се стреми.
Но всеки един живот от растителното царство, от животинското царство и човека
си
има свой идеал.
И всеки се стреми
да
го реализира.
–
Да
бъде като Учителя
си
.
Следователно Учителят е идеал на ученика, който той трябва
да
реализира, т.е.
да
има туй знание, което Учителят има,
да
има тия чувства, които Учителят има,
да
има тая воля, която Учителят има, и
да
работи в света тъй, както Учителят работи.
В туй растене окултният ученик трябва
да
има едно много правилно схващане за окръжаващата го среда.
Той трябва
да
знае, че Истината не може
да
дойде отвън.
Отвън ще дойдат всичките спомагателни средства, но Истината ще дойде отвътре.
Вие, като ученици, ще
си
зададете следния въпрос.
Представете
си
, че туй състояние трябва
да
преживеете най-малко веднъж, преди
да
сте умрели.
Представете
си
, че напускате тялото
си
.
Трябва
да
имате ясна представа за
себе
си
извън тялото.
Да
допуснем, че имате пред
себе
си
известен богат човек, нали?
Вие го считате богат за всичките тия неща, които има, но ако той се запита: „Какво съм аз вън от тия къщи?
“. За
да
се разбере, той трябва
да
се изолира,
да
остане сам.
Сегашното ни тяло, това е едно богатство, което ни помага
да
се развиваме.
Ето защо ние трябва
да
се освободим от страничните неща,
да
разбираме вътрешния живот. Хубаво.
Мислите ли, че един вол ще ми даде известна интелигентност?
Аз мога
да
го науча как
да
оре, мога
да
го храня, но той за небето нищо няма
да
ми разправи.
Нивите, които обработвам, и те няма
да
ми дадат смисъла.
Всичките неща, които имам, ще ми дадат понятие само за обикновените работи, а дълбокият смисъл къде е?
Няма
да
го търсим в тялото, а извън тялото.
И следователно във всяка една школа ние ще започнем
да
градим своето тяло.
И ако питате един франкмасон как
да
съградим туй тяло, какво ще ви каже?
По новия начин, а то по старому всеки може
да
гради.
По новия начин трябва
да
знаеш
да
градиш, а този новия начин ще го научиш от кого?
И по образа на тази първа дума ще почнете вие
да
градите новото
си
тяло и тогава ще имате друго сърце.
Като казвам, че ще имаме едно ново сърце, разбирам, че туй сърце няма
да
бъде като сегашното, т.е.
Че е неустойчиво, сами може
да
направите опит.
Даже ако Господ направи един опит с нас, само като докосне човека някъде, веднага неговото състояние се изменя.
3.
Прояви на съзнанието
,
МОК
, София, 3.1.1923г.,
Значи всеки, който иска
да
подобри положението
си
, той непременно трябва
да
се поляризира,
да
раздели своите стремежи, т.е.
да
ги постави в две противоположни посоки.
Щом имате две противоположни посоки на движение, вие лесно можете
да
намерите между тях третата, правата посока.
Щом е дадена посоката на движението на две точки, лесно ще намерите движението на третата точка.
Как можете
да
направите това?
Геометрията дава следния прост начин: взимате правата CD, която представлява движението на точките C и D в противоположни посоки.
От точката, в която дъгите се пресичат, спущате перпендикуляр откъм правата CD; този перпендикуляр показва посоката на движението на точката О.
Щом съзнанието се поляризира, човек намира правата посока на движението
си
: тази посока е перпендикулярът, спуснат от дадена точка вън от някоя права.
Когато се поляризира и намери своята посока на движение, съзнанието започва
да
изпуща Светлина по всички посоки, във всички направления.
Като дойдете до тази точка, вие ще се върнете назад до точка m, по-горе от която не можете
да
отидете.
Така се движи часовниковото махало, като описва около
себе
си
полукръгове.
Щом поседите малко в тази точка, слизате в точка D; и тук мислите, че сте разрешили въпроса, но се заблуждавате, както при точка С.
Тъкмо разрешите един въпрос, на другия ден виждате, че не сте го разрешили.
По този начин се създават ред философски системи, които наричаме философски разсъждения на махалото.
Всяка такава система разрешава въпросите едностранчиво, вляво или вдясно; в края на краищата виждате, че нито едното, нито другото разрешение е абсолютно.
Правите mC и mD представляват крайния предел на възможностите за реализиране на дадено желание или за разрешаване на известен въпрос.
Образуваният перпендикуляр nE представлява махало, което има възможност
да
се движи до своите крайни предели (наляво и надясно) по линиите nC и nm.
И при това движение на махалото въпросите остават пак неразрешени.
Обаче човешкото съзнание не може
да
стои на едно място – стъпка по стъпка то се движи и излиза от старото
си
положение.
При това движение на съзнанието ние имаме три неподвижни, устойчиви точки, в които въпросите могат
да
се разрешават.
Фигура 4 представя създаването на макрокосмоса, а същевременно и пътя на слизането и възлизането на човешкия Дух.
От центъра А може
да
се опише окръжност; тя представлява голямата и малката вселена, големия и малкия космос.
По този начин ние
си
представяме минаването на обикновеното човешко съзнание и самосъзнание в неговото подсъзнание и свръхсъзнание.
С други думи казано, човек минава от обикновеното в Божественото съзнание, от обикновения – в Божествения свят, дето започва
да
се движи в перпендикулярна посока на всяко свое желание.
Как ще разберете мисълта, че трябва
да
се движите в посока, перпендикулярна на своите желания?
Представете
си
, че някой обича
да
пие,
да
пиянства; това желание влече човека надолу, към центъра на земята.
Какво трябва
да
направи този човек?
Той трябва
да
тръгне в обратна посока на своето желание, а именно – в перпендикулярна посока нагоре, към центъра на Слънцето.
Той трябва
да
върви нагоре без никакъв компромис, без никакво отклонение.
Като каже категорично в
себе
си
, че няма вече
да
пие, той започва
да
се качва по перпендикуляра.
Ако започне
да
отстъпва в
себе
си
и каже, че ще пие само две-три глътки или най-много една чаша, този човек е пропаднал вече.
Щом се зарече веднъж
да
не пие, никак не трябва
да
пие.
Този е начинът, по който човек може
да
се освободи от някакъв недостатък в
себе
си
.
Щом реши
да
не прави нещо, той трябва
да
бъде категоричен – никакво отстъпление от взетото решение.
Който иска
да
стане силен, той трябва
да
се откаже изведнъж от някой свой недостатък и
да
постоянства в решението
си
.
Щом може
да
прояви воля, това показва, че човек може
да
мисли.
Който иска
да
знае дали може правилно
да
мисли, нека се опита
да
се откаже от някой голям недостатък в
себе
си
.
Ако може
да
преодолее над този недостатък, това показва, че той мисли.
Затова именно недостатъците трябва
да
се използват по най-разумен и правилен начин.
Чрез тях ще калите волята
си
и ще изпитате силата на своята мисъл.
Недостатъците, от какъвто характер
да
са – физически, сърдечен, умствен или духовен, са създадени от самите вас.
Следователно само вие можете най-лесно
да
се справите с тях.
Сега ще ви дам малки обяснения, от които трябва
да
се ползвате.
Когато изнася истината, човек трябва
да
гледа обективно на нещата.
Например, започваш
да
броиш от 1 до 10; казваш: 1, 2, 3, 6, 9... – сбъркаш.
Щом направиш погрешка, не остава нищо друго, освен
да
заличиш погрешката и
да
започнеш отново: 1, 2, 3, 4, 8, 9... – пак направиш погрешка.
Ще заличиш погрешката и ще продължиш
да
пишеш.
Който не разбира закона, той ще започне
да
се извинява,
да
търси причините – защо, за какво е сгрешил.
Който разбира закона, той лесно изправя погрешката
си
.
Когато пише или когато брои, човек лесно може
да
прави погрешки.
Достатъчно е най-малкото отклонение на вниманието му, за
да
сгреши.
Ако иска
да
не греши, той трябва
да
бъде съсредоточен в работата
си
и
да
изучава силите, които действат при написване на всяка буква или на всяко число.
Представете
си
, че трябва
да
напишете числото 1; силите, които вземат участие при написване на единицата, започват отгоре и слизат надолу.
Значи единицата определя посоката на силите.
Когато искате
да
напишете числото 2, въпросът е по-сложен: първо се образува един малък кръг О, който представлява пътят на човешкото съзнание, което, наместо
да
се движи в орбитата
си
, се развива навън – първо по посока с, а после слиза надолу по посока е.
Причината за това е, че друг някакъв център е повлиял на човешкото съзнание и го е заставил
да
измени пътя на своето движение.
Но и това влияние на центъра е се изменя, защото иде друго, по-силно влияние – от центъра d, което заставя силите на първичното съзнание
да
се изменят,
да
образуват по-малък кръг от първия.
Следователно всяко съзнание, което минава през двойката, преживява сложни процеси.
Събрани заедно, те дават числото 3.
Тъй щото, когато изучавате числата, вие можете
да
изучавате всяко число поотделно, а можете
да
ги изучавате и колективно, в техните общи влияния.
За вас е важно
да
знаете, че числата не са прости, мъртви знаци, но живи величини, т.е.
сили, енергии, които действат върху съзнанието на човека.
Следователно стремежът към Бога ражда Любовта.
Значи Любовта се ражда само между две души, между две съзнания, които се стремят към Първичното, към Божественото съзнание.
Сега, на вас остава
да
разсъждавате,
да
мислите върху недоизказаните въпроси.
За вас е важно
да
мислите,
да
намерите метод, чрез който
да
възстановите равновесието на вашето съзнание.
За тази цел достатъчно е винаги
да
помните, че има една връзка у вас, която никога не се къса, никога не се променя.
Тя винаги остава еднакво силна, еднакво здрава.
Освен вие самите, никой друг не е в състояние
да
скъса тази връзка.
Тази връзка представлява вечно движение, вечно проникване на Божественото съзнание във всички същества и движение на тези същества към Божественото съзнание.
И при най-лошото състояние
да
се намирате, вие всякога чувствате, че нещо силно във вас поддържа духа ви.
Всички
да
ви изоставят, вие дълбоко в
себе
си
чувствате, че има нещо здраво, неизменно, което поддържа равновесието на вашето съзнание.
Това се дължи на онзи лъч от Божественото съзнание, който прониква в душата на всички хора.
Като знаете това, дръжте в
себе
си
положителната мисъл, че има нещо във вас, което и при най-критичните ви състояния няма
да
ви напусне, няма
да
ви изостави.
Когато изпаднете в безизходно положение и не знаете как
да
разрешите някоя задача, турете в подсъзнанието
си
мисълта, че тази задача ще се разреши.
Като
си
кажете така, успокойте се.
Няма
да
мине много време и задачата сама по
себе
си
ще се разреши.
Следователно, когато съзнанието ви се раздвои, първата работа е
да
се успокоите и
да
вложите в подсъзнанието
си
положителна вяра и мисъл, че има във вас една връзка, която никога не може
да
се разкъса и на която всякога можете
да
разчитате.
Няма сила в света, която може
да
разкъса тази връзка.
Върху тази връзка именно вие можете
да
градите вашия бъдещ живот.
Без вяра в тази връзка, вие не бихте могли
да
живеете, не бихте могли
да
издържите на постоянните промени, на каквито сте изложени всеки момент.
Дойдете ли до тази връзка, не позволявайте на никого
да
я пипа.
Нито вие имате право
да
я чоплите.
Ако временно сте изгубили Свободата
си
, пак ще я придобиете.
Докато се държите за тази връзка, за този конец, вие ще можете
да
излезете от лабиринта на вашия живот.
Скъса ли се връзката, вие оставате в този лабиринт, докато дойде някой и ви помогне отново
да
я възстановите.
Страшно нещо е човек
да
се оплете в конците на материята!
Единствена тази връзка е в сила
да
ви освободи от забърканите конци на материалния свят.
Като знаете това, никога не
си
позволявайте
да
развързвате конеца, с който Първичната Причина ви държи.
Някои считат за голямо изкуство
да
развържат този конец,
да
се освободят от тази връзка.
Всяко преждевременно късане на този конец води след
себе
си
нещастия, страдания, катастрофи.
Сега всички заедно ще направим следното упражнение: ще
си
представите, че имаме хубав, пролетен ден, а часът е около 2 или 3 сутринта и мислено ще направим разходка до Зорницата, а после – до Слънцето.
Ще ви дам това упражнение за Слънцето като метод за трансформиране на състоянията ви.
Добре е
да
правите упражнението сутрин, между 2 и 3 ч.
Ако не можете
да
го правите сутрин, правете го вечер, от 10 ч. нататък.
Легнете ли
си
по-рано от 10 ч., не го правете.
Ще концентрирате мисълта
си
към Слънцето и абсолютно ще забравите околната обстановка.
Докато правите упражнението, гледайте
да
не се раздвоите,
да
не изпаднете в буквата на нещата,
да
го правите механически.
Ето защо всяко упражнение трябва
да
се извършва с разположение и вътрешен стремеж, за
да
се отрази благотворно върху човека.
Лабиринтът, за който ви говорих, представлява гъста материя, в която всеки може
да
попадне.
За
да
преодолеете мъчнотиите, които срещате в гъстата материя, вие трябва
да
се ползвате от методите, представени чрез триъгълниците на Фигура 4.
Там са показани методи, чрез които човек може
да
отправя ума, сърцето и волята
си
към Първичния център, от който е излязъл.
Значи стремежът на човека, на цялото му същество трябва
да
бъде насочен към Бога, към Първичното съзнание.
Съвременните хора страдат, мъчат се, не знаят как
да
се справят с мъчнотиите в Живота.
Много просто, трябва
да
се свържат с Бога.
Няма по-реално нещо от тази връзка – тя никога не се променя и нищо в света не е в състояние
да
я разкъса.
Достатъчно е
да
насочите ума, сърцето и волята
си
нагоре, към Първичната Причина, за
да
се свържете с Нея моментално.
Достатъчно е човек
да
отправи погледа
си
към изгряващото Слънце, за
да
разсее облаците, събрани в неговото съзнание.
Достатъчно е човек
да
се свърже с това съзнание, за
да
разсее събралата се в него мъка, скръб.
То е в сила
да
пробуди съзнанието на всеки човек,
да
внесе в него повече Светлина, повече Живот.
Срещате някой човек отчаян, мрачен, недоволен от
себе
си
, от живота, готов
да
мре.
Обаче, ако може
да
се свърже с Първичното съзнание, всичко това моментално изчезва, той става весел, разположен, съзнанието му се прояснява, той намира смисъл в Живота, вижда, че има за какво
да
живее.
Всяка мъчнотия показва, че човек се натъква на някакъв възел от някое негово минало съществуване и той трябва правилно
да
го развърже.
Тази мъчнотия е кармическа и трябва разумно
да
се разреши.
Представете
си
, че в някое от своите минали съществувания вие сте убили някой човек, но сте забравили това престъпление.
В сегашното
си
съществуване вие сте доста изменени външно, никой не може
да
ви познае.
Тази среща е необходима, за
да
ликвидирате с кармата
си
.
Човекът, когото в миналото
си
сте убили, веднага ви познава.
Вашият образ, вашите движения са се отпечатали в съзнанието му и той се нахвърля върху вас с мисълта
си
, започва
да
търси случай
да
ви отмъсти.
Какво трябва
да
правите при това положение?
Ще се обърнете към Бога с молба
да
ви помогне правилно
да
ликвидирате с кармата
си
.
Каквито страдания
да
ви сполетят, ще ги пренесете с търпение, защото знаете, че причината за тези страдания лежи във вас.
Както сте създали престъпленията, така ще ги изправите.
Има случаи, когато някоя душа, на която сте причинили някаква пакост, с години ви търси, докато ви намери
да
ви отмъсти.
Когато тя е горе, в Невидимия свят, вие сте на Земята – тя ви търси горе, не може
да
ви намери.
Ако тя е на Земята, вие сте в Невидимия свят – пак не може
да
ви намери.
Представете
си
, че имате три съзнания – съзнанията А, В и С.
Случва се и двамата
да
сте на Земята, но вие сте някъде в Америка, а той – на другия край на света, не може
да
ви намери.
Тогава вие не можете
да
бягате, но трябва
да
се обърнете към Бога с молба
да
ви помогне.
Вашият кредитор пита: "Готов ли
си
да
плащаш?
Да
приемем, че съзнанието А се е проявявало през периода на пролетта, съзнанието В – през периода на лятото, а съзнанието С – през периода на есента.
" Ако кажете, че сте готови
да
плащате, той ще ви пусне на свобода и ще чака
да
се изплатите.
В зависимост от годишните времена се определят отношенията между тези три съзнания.
Кажете ли, че не признавате задълженията
си
и не искате
да
плащате, той ще ви хване, ще ви тури в затвор и ще ви подложи на големи мъчения и изпитания.
Този е моментът, когато човек трябва
да
признае престъплението
си
и
да
започне
да
плаща.
Например, от съзнанието А може
да
се определи какви са били условията и материалите, с които даден човек е разполагал в пролетта на своя живот.
Тогава той ще се обърне към Бога, към Вечния извор на Любовта,
да
му помогне правилно
да
ликвидира със своята карма.
Като се знае това, всеки човек може
да
се върне в своето минало,
да
види какви са били условията, при които се е развивало неговото съзнание.
В това отношение окултният ученик трябва
да
научи закона, с помощта на който може
да
се връща в своето минало като в архив.
С бягане въпросите не се решават.
Щом разрови този архив, той ще види какви са били условията, през които е минал в предишните
си
съществувания, докато дойде до сегашното
си
развитие.
Всяко страдание има свои далечни причини, страданията не идат напразно.
В различните животи той е минавал през различни условия, които са внесли в неговото съзнание различни сили, различни качества и способности.
Кармата може
да
се изрази на физическия свят, но може
да
се изрази и в Астралния или в Менталния свят, т.е.
например, някой ден сте отлично разположени, въодушевени, изпълнени с възвишени мисли и идеи, с благородни желания
да
помагате на човечеството.
Както и
да
се изрази кармата, вие трябва
да
научите урока
си
от нея и геройски
да
понасяте страданията
си
.
На другия ден обаче всичко това изчезва, вие падате духом и казвате: "Не струва
да
живее човек за другите, всеки трябва
да
мисли за
себе
си
." Питам на какво се дължи тази рязка промяна в разположението?
Хиляди години могат
да
минат, но онзи, с когото сте свързани кармически, непременно ще ви намери и ще ви застави
да
му платите.
Това са добрите случаи във вашия живот, когато вие сте правили добро на хората, а те не са могли навремето
си
да
ви благодарят.
Тъй щото, когато някой ви хване за гушата и настоява
да
платите каквото му дължите, едновременно с това друг иде
да
ви благодари за доброто, което някога сте му направили.
Ако дадете тази задача на един математик или механик, те лесно ще я решат.
И двамата са еднакво силни: те се хващат за раменете и започват
да
се борят, вие оставате между тях.
В дадения случай вие не трябва
да
вземате участие в тяхната борба – ще седите настрана и ще се молите, те сами ще се разправят.
Вие можете
да
усилите движението му, ако усилите огъня, ако усилите напрежението на водните пари в котела.
Как ще усилите бързината на движението на съзнанието?
Представете
си
две братчета А и В, които
си
играят тихо, мирно, братски се разбират.
Ако е въпрос до бързина на трена, тази задача лесно се решава – ще увеличите въглищата, ще усилите огъня.
Те се спущат към ябълката и започват
да
я теглят – едното тегли и другото тегли, започват
да
се борят кое от тях
да
вземе ябълката.
Те поглеждат към ябълката, но нито едното пуща, нито другото.
Влизате в стаята при майка
си
, гледате час по-скоро
да
се стоплите, а тя иска
да
ѝ разкажете де сте били, какво сте правили.
В дадения случай ябълката е причина за явилия се спор, който създава кармически отношения.
Можете ли в такова състояние
да
говорите?
Вие трябва
да
вземете сняг,
да
разтъркате измръзналите
си
ръце и крака и след това
да
говорите с майка
си
.
Дохожда трето лице, което има известно задължение към едно от братчетата, и казва: "Аз ще платя за него." Плаща и въпросът се разрешава.
Ще каже някой: "Защо не измиете краката
си
с гореща вода, а ги търкате със сняг?
Същото се случва и във вашия живот: ако дойде някой ваш благодетел
да
ви помогне, лесно ще ликвидирате с вашата карма; ако никой не ви помогне, ще минете през големи нещастия и страдания, докато най-после изплатите всичките
си
задължения.
Приятелят и неприятелят са еднакво силни и се борят помежду
си
за един човек.
Ще го заставите по някакъв начин
да
повърне храната или
да
вземе очистително.
Приятелят казва: "Аз обичам този човек, той е дал живота
си
за мене"; неприятелят казва: "Аз го мразя, в миналото той ме уби." Приятелят казва: "Щом е така, от мене искай, аз ще платя заради него." Двамата се спогаждат и с това спорът се разрешава.
И в единия, и в другия случай трябва
да
се действа бързо, иначе има опасност от отравяне на кръвта.
Такива отравяния могат
да
се предизвикат и в съзнанието на човека от наслояване на горчиви чувства и противоречиви мисли.
Виждате един напреднал човек, който тъкмо е стигнал върха на своя живот, радва се на успеха
си
, радват се и близките му.
В този момент неприятелят му го дебне, иска
да
пресече нишката на неговия живот.
Ако успее
да
направи това, всички ще се чудят какво е станало с този човек.
Следователно според философията, която е изработил за Живота, човек може
да
живее в едно от тия четири съзнания – А, В, С и D – и тогава Животът за него ще бъде или ад, или рай.
Често в живота на човека тези съзнания
си
влияят взаимно.
Обаче приятелят на този човек иде точно в момента на тази засада, излиза срещу неговия неприятел и го поразява.
В това влияние се забелязват известни пермутации, които могат
да
се отразят благоприятно или неблагоприятно върху човека.
След това този човек казва: "Голямо премеждие минах, но благодаря на Бога, спасих се." Хората имат криво разбиране за спасението.
Да
допуснем, че съзнанието А представлява възходящо състояние, при което самото съзнание се движи към даден център, като ту се отдалечава, ту се приближава към него.
Само Бог спасява – Той е създал света, Той спасява.
От всичко, казано досега, задръжте в ума
си
следната мисъл: в света съществува само една връзка.
Ако пък съзнанието В се намира в низходящо състояние, казваме, че то се отдалечава от своя център, вследствие на което приема по-малко енергия.
Тя е връзката с Божественото съзнание, която е в сила
да
помогне на всички хора, на всички живи същества – от най-малките до най-големите.
Следователно, каквото и
да
се случи в живота ви, дръжте в ума
си
мисълта, че вие имате връзка с Божественото съзнание, което при никакви условия в Живота няма
да
ви изостави.
Щом имате тази връзка, вие ще бъдете в състояние
да
мислите,
да
чувствате,
да
действате.
Разсъждавайте свободно, без
да
се страхувате, че можете
да
направите някаква грешка.
Щом имате тази връзка, никога няма
да
бъдете забравени.
И
да
направите някаква грешка, това е естествено, няма защо
да
се смущавате.
Същото нещо се забелязва и между светските хора: докато партията им е силна, те имат вяра и могат
да
направят много неща заради нея; щом партията им отслабне, и те изгубват силата
си
.
Значи, докато е свързан с Божественото съзнание, човек има сили всичко
да
направи; щом се усъмни в тази връзка, той отслабва, обезсърчава се, изгубва смисъла на Живота.
Определете тогава в какво състояние ще се намира съзнанието С, което се движи около В, като ту се приближава, ту се отдалечава от него.
Това можете математически
да
изчислите и ще видите дали съзнанието С се намира във възходящо или низходящо състояние.
Когато е весел, разположен, радостен, човек се намира във възходящо състояние на съзнанието; когато е мрачен, тъжен, скръбен, той се намира в низходящо състояние на съзнанието
си
.
Какво трябва
да
направи човек, за
да
внесе равновесие в съзнанието
си
?
Какво трябва
да
направите, за
да
излекувате някой човек, който страда?
С какво се лекува жаждата?
С вода.
Значи човек трябва
да
познава свойствата на елементите, които влизат в съзнанието му за всеки даден момент, за
да
може
да
ги превръща от низходящо във възходящо състояние.
Представете
си
, че сте скръбни; как ще превърнете скръбта
си
в Радост или най-малкото – как ще се освободите от скръбта?
(– Ще се молим.) – Представете
си
, че не знаете
да
се молите.
(– Ще плачем.) – Не можете и
да
плачете.
(– Ще пеем.) – Не сте певец, не знаете
да
пеете.
(– Тогава ще намерим някой по-скръбен от нас и ще започнем
да
го утешаваме.
По този начин ще трансформираме състоянието
си
.) – Ако при всички тия методи не можете
да
трансформирате състоянието
си
, не остава нищо друго, освен
да
търпите.
Чрез търпението човек придобива Свобода.
Само търпеливият може
да
бъде свободен.
И обратно – само свободният човек може
да
търпи.
Свобода и търпение вървят паралелно.
Когато не мисли, не разсъждава, човек изпада в неволя и тогава минава за глупав.
Той носи и страдания, и мъчнотии, но по неволя.
Следователно, като се натъкне на някаква проява на съзнанието
си
, човек трябва
да
знае коя е първичната причина за тази проява.
Например, някой иска
да
стане учен; той трябва
да
знае коя е подбудителната причина, която е събудила в неговото съзнание идеята
да
стане учен.
Тази идея работи в съзнанието на този човек, но той трябва
да
потърси подбудителната причина, която го заставя
да
учи.
Човек може
да
учи по две причини: или с цел
да
се препитава със знанието
си
, или
да
се облагородява,
да
се повдига.
4.
Значение на ръцете и пръстите
,
ООК
, София, 7.1.1923г.,
Ако ти почнеш
да
развиваш в
себе
си
съвестта, или тъй нареченото Божественото право, почва
да
расте средният пръст.
Ще
си
кажете: „Туй е потребно за нашето растене“.
Ако ти развиваш науката, своите знания, започваш
да
развиваш своя интелект, разсъждаваш за причините и последствията, тази сила от мозъка се изразява в третия пръст и той добива оная специална форма.
Човек, на когото третият пръст не е дълъг, не е поне равен с първия, показалеца, не може
да
бъде музикант.
Не трябва
да
си
създаваме изкуствени мъчнотии.
Даже ако третият пръст е равен с показалеца, такъв човек не може
да
бъде музикант.
За пример искам
да
видя какво нещо е болка, но няма кой
да
ме дупчи.
Обикновен музикант може
да
бъде, но гениален музикант или поет не може
да
бъде.
Взема ножа, па го забия в гърдите
си
, в ръката
си
.
Безименният пръст у поета и музиканта трябва
да
бъде по-дълъг от показалеца.
Питам: Има ли нужда от туй забиване?
Сега дали във вашите пръсти е така, то е друг въпрос, но у истинския поет, който е по душа поет, така трябва
да
бъде.
Ние сами не трябва
да
си
забиваме ножа в нашето тяло по никой начин.
Вие сега няма
да
се спирате.
Има хора, които постоянно се осъждат, и на такива хора аз казвам: Изглади погрешката
си
, но не забивай ножа в
себе
си
.
Аз ще ви моля едно нещо: когато ние разискваме, когато разглеждаме принципно въпроса за пръстите, внимавайте, това няма нищо общо с вашия личен живот.
Може
да
кажете някой път: „От мене нищо няма
да
стане“. Защо?
Ако влезе тази мисъл в ума ви, тя е чужда, не е ваша мисъл.
Има опасност вие или децата ви
да
четете някои отрицателни и песимистични книги.
Вземете Библията, там за пример, ако четете за Йов, първата част до средата е написана песимистично, но в края онзи, който е писал, извадил заключение, че от всичките тия нещастия, които са сполетели праведния Йов, той е добил мъдрост, познание, едно философско разрешение за живота и след като е придобил туй, неговите синове и дъщери се повръщат и заживяват един живот, много по-добър, отколкото първия.
Следователно, ако ние можем
да
преживеем един живот по-добър, отколкото сегашния, заслужава
да
минем един малък период на страдания и
да
минем в по-добър живот!
Да
кажеш „Аз съм“, то е смешно.
Сега тия упътвания са потребни, за
да
се създаде между вас една хармония.
Да
кажеш „Аз съм“, то значи
да
влезеш в съприкосновение с цялата Природа,
да
се чувстваш едно с нея,
да
съзнаваш движението на всички и
да
вземеш участие в туй движение.
Моето желание е
да
се създаде в класа една вътрешна хармония.
“ Кой
си
ти?
считам, че всичките ви дарби, които сега са вложени, са на място, но вашите схващания, вашите философски мъдрувания не са прави и се заражда една дисхармония, която вие трябва
да
отстраните.
Аз ги зная, има няколко души приятели, казват за едного: „Малко
да
го дресираме“.
Е, какво се постига с дресирането?
Вие сега се абстрахирайте от сегашното
си
положение.
Те ще те дресират тъй, както искат, но това няма
да
бъде в полза на твоето растене.
Първият закон на ученика е: той трябва
да
има един широк простор и неговите приятели не трябва
да
влизат в неговата аура.
Вие трябва
да
си
пазите аурите.
Когато мерите вашия живот със сегашното
си
положение, туй ваше положение, то е само една роля на сцената.
Да
дойдат в съприкосновение, но
да
не се вплитат.
Вие играете една много незавидна роля на един слуга, на който всеки трябва
да
му заповядва
да
върши всичко.
Ще кажете някой път: „Ама ние разсъждаваме, ние разбираме живота“.
Да
си
не правим илюзии, че ние разсъждаваме.
Колко философски въпроси сме разрешили досега?
Ама ще кажете: „Еди-кой
си
философ написал такова и такова съчинение“.
Сега някои от вас може много
да
се обикнат.
Разрешил ли
си
е той въпроса?
При сегашното положение е опасно
да
се обичат много.
И аз мога
да
напиша една книга.
Не
си
струва
да
ви обичат, нито
да
обичате.
И аз мога
да
напиша едно стихотворение.
Ако единият падне, и другият ще падне, ако единият се дави, и другият ще се дави, ако единият умре, и другият ще умре.
Но ние разрешили ли сме по същество ония важни въпроси, които са легнали в основата на Природата?
Двама души, които се обичат много, ако умре единият, и другият ще умре, той не може
да
остане на земята.
Остане ли
да
живее, той не може
да
говори за Любов.
Ние трябва
да
разсъждаваме конкретно и просто,
да
не
си
правим илюзии, нито трябва
да
се надценяваме, нито трябва
да
се подценяваме,
да
си
туряме една цена по-ниска,
да
се не обиждаме, а трябва
да
взимаме туй положение, в което сме сега.
Не
да
заминете.
Няма
да
се сърдите, понеже не се отнася до вас, а само до ония ваши външни форми на схващанията, защото за в бъдеще ще имате други схващания.
Не трябва
да
заминавате, не трябва
да
правите връзки, които ще ви причинят ненужни страдания.
Този свещеник минавал за много благочестив пред жена
си
и тя го много почитала.
Той казвал: „Аз като ида в рая, за мен е отделено най-хубавото място“.
Като отиде в рая, първото място ще му дадат, тъй
си
мислел.
Всеки един от вас трябва
да
бъде свободен,
да
може Божественият дух в него
да
расте и
да
се развива.
Другояче, ако вие се свързвате с някое лице чрезмерно, то може
да
спъне вашето развитие.
Заминава той за онзи свят и тя се готви след него
да
иде.
Някой може
да
спъне ума ви, някой – сърцето ви, а друг може
да
спъне волята ви.
Туй може
да
стане несъзнателно.
Търси го навсякъде из рая, няма го там.
Следователно окултният ученик трябва
да
бъде свободен!
Най-после го намира в чистилището или в ада и му казва: „Как
си
влязъл тук по погрешка, дали пътя не
си
намерил?
Нито него
да
спъват, нито той
да
спъва.
“ – „Не се безпокой, тук ме сложиха, но аз съм на раменете на нашия владика.“ Туй не е едно оправдание, че
си
на раменете на владиката.
Свързвания не трябва
да
има, докосвания трябва
да
има, но щом дойде законът на мисълта, всеки един трябва
да
бъде раздалечен,
да
има известна дистанция, за
да
може нашето съзнание свободно
да
манипулира.
„
Да
не мислиш, че аз съм на толкова долно място, от моето има по-долно.“ Сега, къде е нашата погрешка?
На нас като ни кажат: „Ама вие трябва
да
бъдете по-разумни, вие сте създадени по образ и подобие Божие!
Тази наука трябва
да
влезе в основата на възпитанието на малките деца.
Туй не е едно оправдание заради нас.
Някои хора до 45-годишната
си
възраст живеят благочестив живот и после изведнъж започва друго движение.
Може потенциално то
да
е равно на нас, но в своето кинетическо състояние не се е проявило.
Движението се образува надолу и току виж, ударят го на ядене и пиене.
Да
кажем, един цигулар свири много хубаво и едно дете го слуша, но не знае
да
свири.
Туй дете, като се прояви, може
да
стане един виртуоз, 10 пъти по-знаменит от първия.
Даже един наш брат, доста напреднал, един ден ми разправя, че му се пие винце, че му се яде това-онова.
Та туй проявление, което имате, тия неща трябва
да
ги изучавате чисто обективно.
Слушай, казвам, макар че
си
стар, ти
си
в едно учение, ако е за укрепване, имаш право
да
пиеш, но
да
ти опекат пиленце и
да
ти дават половин килце винце за удоволствие, казвам, че ти ще
си
въздействаш зле и най-после ще умреш като прост човек.
В окултната наука искат
да
събудят съзнанието на всеки един ученик,
да
съзнае същността на своето проявление.
Той не трябва
да
съжалява за положението, което заема.
Никога не трябва
да
съжалява за едно положение.
Защо ти трябва на стари години
да
си
пийнеш.
В нас трябва
да
има един стремеж и работата, която ни е дадена в даден случай,
да
я изпълним, тя е вътрешна.
По-добре
да
умреш като един честен човек, отколкото като безчестен.
Външната форма ще ни даде случай
да
развием ония способности, които са заложени в душата ни.
Ще ти дадат винце, кажи: „Не ми трябва винце“.
Затова излизаме от небето,
да
придобием опитности.
Дадат ти кокошка.
„И без баница може.“ Те няма
да
те спасят.
Всичките тия неща по обратен път ще се явят.
Ние казваме: „
Да
уповаем на Бога“.
И този, старият човек, като му дадат това, най-после казва: „Слава Богу, наядох се, с отворени очи няма
да
замина в онзи свят“.
Ами схващаш ли какво значи
да
уповаваш на Бога?
–
Да
оставим на Бога, Той
да
уреди всичко, туй право ли е?
Ние трябва
да
започнем от ранната възраст и
да
благодарим на Бога.
Има хора, които са оставили всичко на Бога, Той
да
го уреди, и техните работи са се забатачили.
Има хора, които всичко са взели в своите ръце и работите им вървят.
Старият човек може
да
заприлича на едно малко дете. Как?
Ще упражниш волята
си
!
Подлага се всичко на опит.
Всичко туй ще го намерите в Библията.
Онзи, който уповава всичко на Бога, работите му не вървят.
Пътят на съвършенството трябва
да
изпъква в душите ни.
А който уповава на
себе
си
, работите му вървят.
Сега вие, окултните ученици, трябва
да
имате едно много правилно схващане за живота, правилно, конкретно схващане,
да
се роди тази вътрешна хармония в нас,
да
дадем един модел на съвременния свят – ний сме окултни ученици, ако не можем
да
дадем един модел, в какво се състои нашата окултна наука?
Има някой ученик, който като стане сутрин, не се моли на Господа, но той чете 5–6 часа, учи, иде на училище, каже
си
урока добре.
Ако един художник може
да
даде по-хубава, по-изящна форма, в какво се състои неговото изкуство?
И след туй ще се зароди едно желание взаимно
да
си
помагате.
Да
кажем, някой от вас се намира в трудно положение, ще изпратиш дълбоко от душата
си
едно желание и от ума
си
една мисъл,
да
се разреши правилно неговият живот.
Ти
си
длъжен
да
се молиш, но
си
длъжен и
да
учиш.
В умствено отношение ние може
да
му помогнем тъй, както в материално положение.
Някой има нужда от 2,000 лева.
Ще се молиш, защото
си
длъжен.
Един не може
да
ги даде, но десетина–двадесет души, всеки като даде по 100 лева, ето как може
да
се помогне.
При сегашното положение ще се стараем всякога
да
внесем туй нещо в отношенията
си
за насърчение.
Аз ще се моля с душата
си
.
Трябва
да
се внесат тия добри мисли в света.
Да
се моля, то е потребно за душата ми.
Трябва
да
ги внесем в подсъзнанието и в свръхсъзнанието, не в съзнанието.
А потребно е за моята глава
да
мисля, понеже това ще внесе повече светлина.
Ние като забъркаме тези процеси в Природата някой път, казваме: „Само по вяра трябва
да
се живее.
Виж, за хармония аз настоявам, за вътрешна хармония; тогава растенето може
да
върви по-правилно.
По Бога
да
се живее“.
И ако се образува тази правилна хармония, ето какви ще бъдат резултатите: щом влезеш в такова семейство, всеки един ще усеща в
себе
си
едно разширение на сърцето
си
, на ума
си
.
Той е предвидил в творението всички детайли и е работил математически и геометрически, с милиони и милиони години е работил и след като е мислил дълго, най-после е турил в действие всичкия тоя план.
Гледаш, някой
си
стисне челото, разтрива
си
главата.
Ние казваме: „
Да
бъдем подобни на Бога“.
Това значи, че ние трябва
да
мислим като Него дълго време и тогава по същия закон ще сложим нашата вяра и нашите работи в действие.
Аз съм забелязал между учениците, че всички бързате и дълго време ходите из тоя път.
Всички тия неща не са движения на хармония.
Казвам: Ти може
да
ходиш дълго време, но не
си
учил.
За един малък опит в цигулката, само
да
намеря един ритмус, 10 години съм работил.
Щом влезеш в едно общество, дето има хармония на мислите, в тебе мисълта почва
да
работи, сърцето ти
да
тупа.
Само за
да
намеря един ритмус, цели 10 години всяка сутрин съм работил и след 10 години се домогнах до този закон.
Като ви казвам тъй, това в един ден няма
да
се създаде, но трябва
да
бъде целта ни.
Ама трябва
да
стане известен проблясък.
Изискват се няколко години, за
да
може
да
се създаде хармония.
Не мислете, че е лесна работа, но може
да
се създаде.
Създаде ли се веднъж, ние вече стъпваме на една здрава основа, окултна основа.
Да
кажем, вие искате с вашите молитви
да
достигнете добри резултати.
В тази хармония всичко можем
да
вършим.
За пример обкръжаващата среда от черната ложа, която повдига духовенството, то е от черната ложа, иска
да
внесе един клин, едно отравяне между вас.
Вие се занимавате с важни въпроси, оставете духовенството за друг път.
Едно погрешно число, едно живо число, само
да
го изправиш, 10 години ти трябват.
Ще дадем едно мощно движение напред, тъй, както житното зърно израства отдолу нагоре.
Та първото качество, което трябва
да
имате, то е: трябва
да
имате много голямо търпение, не на бездеятелност, но на работа.
Ще кажем тъй: „Ние имаме право в този свят
да
растем,
да
се развиваме,
да
цъфтим,
да
вържем и
да
узряваме!
После ние като децата имаме някой път едно качество
да
преувеличаваме нещата, и то не у всички.
И на този вътрешен процес, който ни е даден, никой няма право
да
го спира.
Никой няма право
да
спира Божественото в нас!
И когато се разглежда астрологически или хиромантически, когато линията на ума у някой човек отива към възвишението на Луната, тя упражнява туй преувеличаване, т.е.
„Никоя сила в света не е в състояние
да
спъне моето растене!
Никоя сила в света няма право
да
спъва моето Божествено растене!
“ Туй ще го сложите в
себе
си
.
Той е като базиргянин, казва: „Аз не вярвам,
да
го пипна,
да
го имам като вързана пара в джоба“.
Няма
да
се колебаете.
Но тогава, щом имаш парите в джоба, няма защо
да
вярваш.
Негов закон е вие
да
растете,
да
се развивате,
да
цъфтите,
да
вържете,
да
зреете.
И когато вие започнете
да
растете, Богу е приятно, че вие растете.
Не че вярата им изобщо е по-слаба, но то е временно влияние, което отклонява ума
да
разсъждаваш правилно.
За пример, ако за една задача не ви дам всичките елементи за разрешението, вие ще имате едно криво разрешение.
Следователно от наше гледище ние се радваме, защото всички хора без разлика на вероизповедание минават по същия закон, понеже туй е Божествено.
И ако ви дам всичките елементи и работите според законите, ще имате едно пълно разрешение на задачата.
Сега ние сме окултни ученици,
да
допуснем следното: ако някой би ви задал въпроса, каква е конкретно целта на окултния ученик?
Като дойдат мъчнотии, някои казват: „Как
да
разрешим този въпрос?
“ Ще кажете тъй: „В Божествения план е аз
да
раста в Добродетелта; в Божествения план е аз
да
възраствам в Божията Правда; в Божествения план е аз
да
живея в Божията Истина; в Божествения план е аз
да
цъфтя в Божията Мъдрост; в Божествения план е аз
да
узрея в Божията Любов.
Да
стане инженер,
да
прави пътища и съобщения и след туй
да
придобие своята прехрана.
Туй право никой не може
да
ми го отнеме.
Да
изучи музиката, която ще може
да
употреби за
себе
си
, за своите ближни или за света,
да
му служи за прехрана.
Аз ще ви дам туй за тема.
Кажете ли така, вие вече сте оградени с една мощна аура и всичките Бели Братя са на ваша страна, и те изтеглят ножовете
си
.
Като казвам, че изтеглят нож, то е като онзи слуга, за който се говори в Писанието, че казва: „Господарю, заграден
си
с неприятели“.
И тъй, помнете, сегашното ви положение
да
не ви смущава, то не може без това, но вътрешно разсъждавайте разумно.
Щом изразим тази формула, заставаме прямо
да
изразим Божия закон.
Всичките тия братя насочват своите мисли към Земята, ние ставаме едно мощно динамо и Божественият закон почва
да
работи в нас.
Вашият нос, вашите ръце, във всички неща вие сте ограничени в известна степен.
Казвам: Най-първо ще се поляризирате, ще бъдете верни на призванието
си
, няма
да
се страхувате, няма
да
се колебаете, ще опитате.
Господ казва тъй: „Опитайте ме във всички скърби, във всички най-големи противоречия и когато никой не може
да
ви помогне, аз ще ви помогна.
В следващия живот ще има условия
да
се видоизмени вашата съдба.
Сега аз в своите изследвания имам факти, които показват, че човек за няколко години може
да
измени своя живот, може
да
измени своята съдба.
Аз имам факти и данни.
Когато искаш
да
възлюбиш нещо, виж го, това нещо заслужава ли твоята Любов.
На някои хора за 4–5 години носът им се продължава с един сантиметър – при усилена умствена деятелност.
Да
допуснем, направя един красив мехур от сапун.
Някои хора, на които челото е полегато, с усилена умствена деятелност, челото им се изправя с 2 сантиметра.
Често децата
си
правят мехурчета.
Този мехур може
да
се вдигне във въздуха и ти казваш: „Всичкият ми живот зависи от него“.
Може
да
стане.
Оставете мехурчетата
да
се пукат!
„Господ
да
направи нещата“, за
да
ги направи, ние трябва
да
работим съобразно със законите на живота.
Когато искаш
да
обикнеш нещо, нека бъде реално, нещо, което
да
не се мени.
И в туй отношение светските хора ни дават отличен пример.
Като оставят всичко на Бога, има опасност
да
станат лениви.
Аз взимам Бога в смисъл Божествения Дух, Учителя, който може
да
те учи,
да
ти обясни нещата,
да
ти даде светлина, по който и
да
е начин
да
омекчи живота ти на Земята.
Те, като възлагат на Бога, престават
да
работят.
Докато не разчиташ на никого, ти сам
си
вършиш работите, а щом разчиташ на някого, има опасност
да
станеш ленив.
(Един брат задава въпрос: „Наближило ли е
да
влезем в Царството Божие и как
да
намерил ключовете“.)
Те са минали по вашия път и никога не може
да
ги заставите
да
извършат това, което те знаят, че е криво.
Вие може пред тях
да
напълните цял един джобур със сълзи, те ще минат философски покрай вас.
Представете
си
следното: често малките деца лежат в стаята
си
, майката е затворила кепенците на прозорците, та светлината не може
да
дойде.
Детето пита майка
си
, която го събужда: „Мамо, изгряло ли е слънцето?
“ – „Още не е.“ Някой път каже: „Изгря, мама, отдавна изгря“.
– „Още
да
си
поспя.“ Сега слънцето, Царството Божие, още не е изгряло, след половин час ще изгрее слънцето.
Ти таман идеш
да
се самоубиеш, той като те шибне, ти кажеш: „Няма
да
се самоубивам“.
Които искат, може
да
станат, а които искат, може
да
поспят още, докато изгрее слънцето.
Той те шибне, измени се настроението ти, казваш: „Аз ще се самоубия, ама днес няма
да
се самоубия, утре“.
В умовете на хората
да
стане едно изгряване,
да
блесне една обща идея, която ще ангажира умовете на всички хора.
После някой път кажеш: „Няма
да
плащам дълга
си
“.
Като изгрее туй, слънцето, тогава всички умове на хората ще бъдат съсредоточени към този идеал, хората ще мислят и ще чувстват по един начин, т.е.
този начин ще бъде такъв, че всеки ще гледа слънцето, ще каже: „Щом се понагрея малко, ще
си
обърна гърба“.
„Няма
да
уча.“ Шибне те.
“ Всички хора ще се понапекат и след като се напекат, ще кажат: „Сега ще вървим на работа“.
И следователно те всички изпълняват този велик закон и те подтикват към тоя благороден импулс.
Да
ви се даде ключът,
да
си
отворите, но трябва
да
знаете как
да
го въртите, няма
да
го въртите само на една страна.
И трябва
да
благодарите, защото без тяхно съдействие бихте отишли много далеч.
И като не познавате законите на Природата, ще идете като някое дете
да
пипате колелата в някоя фабрика, които се въртят.
Те не дават
да
се пипат.
Всички няма
да
умрем, но всички трябва
да
се измените.
И тъй, във вас ще има едно желание
да
определите своето положение.
Да
направим едно упражнение,
да
стигнем до слънцето за 3 минути.
За пример най-първото положение:
да
определите какво е отношението между вас и Бога.
Когато казвам 3 минути, аз не разбирам буквално
да
гледаме часовника.
Три минути, то е закон на равновесието.
Това е един свещен въпрос, който рядко се задава.
Времето може и
да
се увеличава, и
да
се смалява.
Но първото нещо, което ученикът трябва всякога
да
прави, е: Ще седнеш вечер, ще помислиш за Бога и ще видиш появява ли се светлина някъде в твоето съзнание.
Не може
да
се определи тази светлина.
Ще кажеш: „Със своето съзнание искам
да
бъда до Слънцето“.
Някой път тази светлина може
да
я чувстваш, може
да
я видиш в сърцето
си
.
Дълго време ще виждаш, че има такава светлина в сърцето
си
.
Ще
си
представите, че влизате в неговата светлина и каквато светлина може
да
види вашето съзнание, достатъчно е, и след туй, обратно, пак ще кажеш: „Искам
да
се върна на земята при своите
си
“.
Някой път гледаш – сърцето не свети; погледнеш в ума
си
, и там няма светлина.
И като се върнеш, всичко ще ти бъде тъмно.
Вън от
себе
си
ще намериш една много мека бяла светлина и като че долавяш някакво внушение.
Ти няма
да
схванеш отчетливо думите, но като помислиш за тази светлина, като че в тебе иде един подем, нещо дълбоко в душата ти израства и ти почваш
да
мислиш правилно.
Слушайте, аз ще ви моля едно нещо:
Да
не разказвате, че ние пътуваме до Слънцето, такива неща
да
ги няма.
За
да
идем до Слънцето, може
да
идем със своята мисъл, може
да
идем със своето съзнание, пък може
да
идем и със своя двойник.
Сега ще разберете: за
да
идете със своя двойник, вие всинца трябва
да
заспите, за
да
извадя двойника ви.
Имаш някакво особено разположение, тъй, напрегнат
си
, ръцете ти са малко изпъкнали като във военно положение и чакаш само
да
мине някой, само един малък повод чакаш,
да
му пуснеш една искра.
Пулсът ви ще се намали, пулс почти няма
да
имате, ще се втвърдите.
Сега, като ученици, вие трябва
да
разбирате туй външно състояние.
Това е набиране на електрическа и магнетическа енергия и като не знаете как се събира тази енергия, тя механически, безсъзнателно ще почне
да
минава от едно движение в друго.
Та ще правите разлика,
да
не мислите, че ние пътуваме със своята мисъл.
Желанието на всинца ни е
да
имате стремеж
да
се учите.
Човек, който иска
да
се учи, всякога се подмладява.
Въпросът за годините, че
си
на 50–60 години, той не влиза никак в сметката.
Ако аз съм слуга и трябва
да
служа на 10–15 души, нима това ме спъва
да
уча?
Защото ако ви вземат двойниците, разтривки се иска, мъчно може
да
влезете в тялото
си
.
После, всинца не може
да
идете, най-малко половината трябва
да
останат,
да
се молят и
да
пазят другите.
Ще вземеш книгата
да
четеш, ти за абонатите няма
да
мислиш.
Това ще служи за една сила – концентриране на мисълта.
Концентрирането е потребно като една сила.
Така трябва
да
мислим.
Като правим този опит, ние ще се домогнем до положителните сили на слънчевите лъчи –
да
станем по-положителни.
„Като ученици туй положение е трудно“ – може
да
ми възразите.
Всякога може
да
правите този опит.
Вие възразявате, понеже не сте се научили
да
бъдете ученици.
На Слънцето ще идете, за
да
се тонирате.
Ще вземете една свободна поза, няма
да
има стягане на стомаха.
Всичко туй, което сега изпитвате вие, аз съм го минал, тия задачи съм ги решил, минавал съм през тях; решил съм ги и мога
да
ви кажа как
да
ги решите правилно.
Но като ученик всяка една задача
си
има начин за разрешаване.
Сега всички ще
си
затворите очите, ще утихнете и ще насочите веднага съзнанието
си
към Слънцето.
Сега
да
започнем упражнението!
Почнете
да
четете на някой човек морал: „Направи това!
Е, сега
да
допуснем, че човешкото съзнание представлява един кръг или една топка, една сфера.
Ти с това му придаваш енергия.
И колкото повече му се караш, той става повече тапигьоз и нахален и тъй привиква на това, че най-после му стане приятно и всякога, когато дойде, иска по същия начин
да
му говориш.
Нали трябва
да
определим причините, които заставят тази права линия
да
се проектира от съзнанието навън?
Съвременните астролози свързват това нещо с влиянието на известни сили.
Значи, за
да
се проектира ръката, много влияния са работили, много сили са работили, за
да
я образуват.
За пример ония влияния, ония сили, които са действали, са имали различни направления.
Но ти, като влезеш в къщи, забелязваш, че
си
изгубил нещо.
Сега аз не искам
да
ви чета морал, понеже вие се нуждаете от известна опитност.
Аз гледам, че някой ще направи погрешка, но аз не мога
да
го предотвратя от тази погрешка.
Виждам, че вие ще се опарите.
Детето отива към свещта, слагам единия
си
пръст в пламъка, виждам, но го оставям. Защо?
Аз го оставям сега на свещта, понеже друг път ще тикне пръста
си
в огъня, в някоя жарава вътре.
Тогава палеца свързват с Божествения свят, на основата
си
е свързан с Венера.
Той, като бутне пръста
си
, ще изгаси свещта, но ще се и опари.
Тъй че тия малки неприятности в живота са за предпочитане и никога не се старайте
да
избегнете опитностите.
Някой човек иска
да
стане търговец, той не знае никаква търговия, не разбира.
Всички тия влияния са действали за проекцията на ръката.
У него ще се роди едно желание
да
печели пари и след туй така ще се нареди, че той ще има такива съдружници, които ще му вземат парите.
Значи колко милиони същества са работил, за
да
образуват човешката ръка!
Или от еволюционно гледище, казват: Колко от нашите прародители по закона на еволюцията са правили известни подобрения, подобрения, докато тази ръка достигне до сегашното
си
състояние!
Защото той дотогава никак не е мислил за Бога, но като се намери в туй трудно положение, като изгуби всичкото
си
имане, ще
си
зададе въпроса, има ли Господ, или няма Господ, има ли някаква причина вътре, или не.
За пример, ако ти развиваш личните чувства, ако почнеш
да
се налагаш,
да
се развиваш като индивид, първият пръст почва
да
расте,
да
се развива.
Затова стават в света всички тия нещастия.
5.
И отвори устата си, та ги поучаваше / Поучаваше ги
,
НБ
, София, 7.1.1923г.,
Тъй
си
Го прѣдставя народа.
(22) Защото както новитѣ небеса И новата земя които азъ ще направя Ще прѣбѫдатъ прѣдъ мене, говори Господь, Така ще прѣбѫде сѣмето ви и името ви.
Онази младата мома, като дѣте е ходила съ кални крака, съ нечисти рѫце, но послѣ, като залюби, като заговори любовьта въ нея, нѣма вече кални крака, измива
си
всѣки день краката; по нѣколко пѫти на день
си
мие рѫцѣтѣ; чисти се, дрехитѣ ѝ винаги спрѣтнати. Защо?
(23) И отъ новомѣсечие до новомѣсечие, И отъ сѫбота до сѫбота, Ще дохожда всѣка плъть
да
се кланя прѣдъ мене, Говори Господь.
Питамъ: Ако Христосъ дойде облеченъ въ шопска носия, влезе въ свѣтия синодъ, и каже на светитѣ старци: азъ съмъ Христосъ, какъ ще Го приематъ?
(24) И ще излѣзатъ и ще видятъ труповетѣ на человѣцитѣ Които бѣха прѣстѫпници противъ мене; Защото тѣхниятъ червей нѣма
да
умре, Нито огъньтъ имъ ще угасне; И ще бѫдатъ гнусота на всѣка плъть.
“ Но ако Христосъ дойде като единъ царь и прати единъ полкъ войници
да
заобиколятъ светия синодъ и каже: „Всички старци навънъ,
да
дойдатъ
да
ми се поклонятъ!
Ако ти въ твоитѣ мисли, желания и дѣйствия нѣмашъ чистота, не
си
чистъ, дѣ е твоята любовь?
“ Ще се поклонятъ, и оттамъ ще идатъ.
Сега нѣкои привеждатъ апостолъ Павла, че всичко, каквото било създадено, могло
да
се яде, но съ благодарение.
И физическа, и духовна, Божествена чистота трѣбва
да
имаме, и въ насъ трѣбва сѫщеврѣменно
да
стане едно вѫтрѣшно прѣраждане.
Но туй вече не е едно покланяне отъ убѣждения, а поклонение съ насилие.
Вие сте вѫтрѣ въ мене, и може
да
ме обидите, защото всѣко едно лошо чувство, това е нечистота, която може
да
хвърли петно.
Христосъ тъй нѣма
да
дойде.
Сега трѣбва
да
се кади нѣщо нали?
Казватъ: „Христосъ като дойде, ще дойде съ свѣткавица, значи ще дойде въ свѣтлина и чистота.“ Значи, Той ще внесе въ хората свѣтлина въ умовете и чистота въ сърдцата, та като се зародятъ у хората всички тия качества, тогава ще се яви у тѣхъ силно желание
да
Го познаятъ вѫтрѣшно, и Той ще ги обикне, и тѣ ще Го обикнатъ, като единъ по-старъ тѣхенъ братъ.
Вие имате прѣкрасно настроение, но ако азъ внеса една обида въ васъ, това е едно петно.
Като отидешъ въ Евангелската църква ще ти кажатъ: „Дай
си
прѣпорѫчитѣлното писмо!
Единъ човѣкъ съ хубаво настроение, азъ считамъ, че е една прѣкрасна градина, и ако влѣза въ вашата градина съ една горчива дума, то значи
да
опетна тази градина.
“ Ако отидешъ въ православната църква, ще ти кажатъ: „Я
си
кажи веруюто!
„И
да
видимъ вашата радость; (ст.5)
Не, азъ трѣбва
да
се радвамъ на неговитѣ цвѣтенца, и
да
бѫда внимателенъ,
да
не внеса нито едно петно.
“ Не, свобода на душитѣ, свѣтлина въ умоветѣ, чистота въ сърдцата – тѣ съ необходимите нѣща.
Сега лесно може
да
се изключи човѣкъ отъ черквата.
Всички трѣбва
да
бѫдемъ внимателни.
„И отвори устата
си
, та ги поучаваше“.
И като се уединимъ трѣбва
да
разглѣдаме погрѣшкитѣ
си
, а не
да
се извиняваме отвънка.
И тъй, онзи, у когото е пробудено Божественото съзнание, той трѣбва
да
работи.
Туй съзнание е пробудено въ всички посоки.
Кога се извинявамъ, кога поправямъ погрѣшкитѣ
си
?
Сега всички хора очакватъ
да
се роди спасительтъ.
Ще стана рано сутринь, ще отида на мѣстото, дѣто съмъ направилъ погрѣшката, и като се върна, азъ съмъ доволенъ.
Но спасительтъ трѣбва
да
се роди въ душитѣ на хората.
Въ моята душа азъ искамъ тази свобода, тази чистота, тази свѣтлина, която имамъ,
да
я придобиятъ всички хора.
Изведнъжъ всички хора трѣбва
да
почнатъ
да
мислятъ еднакво и
да
постъпватъ еднакво.
И Христосъ отвори устата
си
, та ги поучаваше.
„Не бихъ ли направилъ
да
роди?
Анархистъ е той, но въ душата
си
не е анархистъ.
Казвамъ: „Анархисти противъ злото, свобода искатъ тѣ!
Нѣкои очакватъ раждане по плъть, но роденото по плъть, плъть е.
“ И всички тия най-красивитѣ елементи, хората на крайнитѣ идеи, Христосъ ги събира и казва: „Елате вие, чрѣзъ васъ ще дойде Царството Божие“.
„И убититѣ отъ Господа ще бѫдатъ много“. (ст.16)
Онѣзи, които не разбиратъ този мистиченъ езикъ, трѣбва
да
знаятъ, че всички ония заблуждения, които сѫществуватъ сега въ свѣта и които носятъ тия нѣщастия, всичко това ще изчезне.
Всички църкви учатъ, че Христосъ е горѣ на небето.
– Небето е горѣ въ главата, защото небето е символъ на единъ разуменъ животъ, дѣто всички нѣща, както въ музиката, сѫ строго математически опрѣдѣлени, и ние съврѣменнитѣ хора, за
да
разберемъ отношенията на Божествения свѣтъ, трѣбва
да
разбираме математиката и музиката съ обясненията имъ, защо ставатъ тия нѣща така.
на Матея: „И отвори устата
си
та ги поучаваше.“
Сега, често съврѣменнитѣ хора запитватъ: Защо единъ човѣкъ е ученъ, а другъ – простъ; защо единъ е богатъ, а другъ – сиромахъ?
Онѣзи, които били звани на трапезата, всички се отказали, и тогава Христосъ казва: „Викайте отъ улицата всички онѣзи хроми, клосни, сакати, съ тѣхъ
да
се изпълни трапезата ми,
да
ядатъ и пиятъ на общо основание“.
Всички разбирате глагола отварямъ.
Като че ли Господь е наредилъ богати и сиромаси хора!
Врата се отваря, каса се отваря и затваря, хората, когато се прозяватъ,
си
отварятъ устата.
Едни сѫ станали учени, други – прости, едни – богати, други – сиромаси; но споредъ Божествения законъ трѣбва
да
имаме правилни разбирания, както постѫпва Божествения Духъ вѫтрѣ у насъ.
Азъ пакъ ще се спра
да
кажа, че съврѣменниятъ езикъ не е точенъ, не опрѣдѣля всички наши подбуждения, не изразява подбужденията ни.
Е, прѣдставете
си
сега, азъ ви прѣдставямъ единъ органъ на бѫдещата култура, който има 35,000 клавиши.
За примѣръ – вземете думата вода, на много хора е непонятна.
Прѣдставете
си
, че тия клавиши сѫ живи, иматъ съзнание, могатъ
да
мислятъ.
Единъ човѣкъ, който е свикналъ
да
пие винце, той не разбира значението на водата и казва: водата е за жабитѣ, винцето е за човѣка.
Въ математиката, много пѫти, много нѣща се допущатъ, за
да
могатъ
да
се обяснятъ.
На този човѣкъ, за
да
поправите грѣшката му, достатъчно е
да
го оставите, десеть дни
да
не пие вода, той ще оцѣни, какво нѣщо е водата.
Е, допуснете сега, че всѣки единъ клавишъ
си
има извѣстенъ стремежъ; той
си
има опрѣдѣленъ тонъ, и съзнава, че трѣбва
да
се прояви.
И навсѣкѫдѣ, дѣто избира вода по балканите, като я види и каже „вода“, цѣлата му душа отвѫтрѣ ще се пробуди.
И проявлението на всѣка една душа е на мѣстото
си
.
Мога
да
ви докажа това.
Азъ нѣмамъ нищо противъ онзи Божественъ стремежъ, и всѣка една душа искамъ
да
се прояви, т.е.
Свещеницитѣ искатъ
да
кажатъ, че тази църква е свята.
всички онѣзи заложени въ нея способности, сили, дарби
да
се проявятъ въ своята пълнота,
да
бѫдемъ доволни отъ нашия животъ.
Азъ мога
да
имъ докажа, защо тази църква я наричатъ блудница.
Дойде сега онзи великиятъ артистъ, туй разумното въ свѣта, и веднага сложи рѫцѣтѣ
си
върху този органъ.
Да
кажемъ, че големиятъ му палецъ стѫпи на „до“.
Търсимъ я.
Всички нѣща ние ги материализираме.
„Какъ тъй, защо мене
да
ме прѣскочи“?
Ако искаме
да
опрѣдѣлимъ съврѣменния културенъ животъ, трѣбва
да
знаемъ, въ какво седи тази култура.
Този великиятъ артистъ
си
кара рѫцѣтѣ нагорѣ по тия 35,000 клавиши, свири
си
.
„Не зная“, казва „ми“, „трѣбва
да
има нѣкаква несправѣдливостъ, защо мене
да
прѣскача“?
Чиста трѣбва
да
бѫде тази църква!
За
да
имате благородство, трѣбва
да
имаме единъ свѣтъ положителенъ и неизмѣненъ.
Дойде този артистъ пакъ къмъ тия ноти съ рѫцѣтѣ
си
: Трала-ла, дойде до „ми“, казва: На „ми“ е врѣмето сега.
Какви трѣбва
да
бѫдатъ дѣцата ѝ!
А пъкъ „до“ седи, казва
си
: Понеже на „ми“ стѫпи, близо е до мене, на мене ще стѫпи.
Питамъ: Възможно ли е, една възвишена майка, единъ възвишенъ баща,
да
роди единъ прѣстѫпникъ!
Истината е нѣщо недостѫпно за човѣшкитѣ умове при сегашните условия, тя може
да
се опрѣдѣли като нѣщо конкретно, като отношения на нѣщата, едни къмъ други.
Възможно ли е една овца
да
роди единъ вълкъ?
Тя
си
има свой обектъ.
И слѣдователно, когато въ насъ по нѣкой пѫть се раждатъ нѣкои лоши мисли, ние трѣбва
да
ги обяснимъ правилно.
– Свободата, а тя е нѣщо приблизително материално.
А „до“ казва: Трѣбва
да
му е говорено нѣщо за моето поведение.
Онзи човѣкъ, който има истина въ душата
си
, щомъ те срещне, ще развърже връзкитѣ ти и ще каже: „Стани, освободи се отъ тия връзки, които те стягат“.
Една е тази църква за всички народи.
Защото, който има истината, той иска всякого
да
види свободенъ.
НАГОРЕ