НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
13
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
13
:
1000
резултата в
7
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Великден
,
НБ
, , 4.4.1915г.,
– „Той не е добър“; ами ти добър ли
си
?
Преди всичко човек трябва
да
познае
себе
си
.
Трябва
да
проучи своята конструкция.
Проучили ли сте защо Господ ви е турил нос, защо ви е турил две очи и защо на някои очите са черни, на други – сини или зелени, и защо са тия веждички отгоре?
Като турите човека хоризонтално, това показва, че той трябва
да
оре, и тогава Божествената благодат ще слезе и ще изникне онова, което е посеял.
–
Да
съсредоточиш мислите
си
.
Срещнах веднъж във Варна един българин, невярващ, със свободни възгледи, който ми се оплака: „Бях спечелил 8,000 лева, дадох ги на един търговец, който фалира, и така изгубих; но, добър Господ, ще спечеля пак“.
Казах, този човек е разбрал закона: той не е окултист, но признава един закон, който ще го научи
да
спечели пак – Господ дава, Господ взема.
Тия неща са преходни в живота; Господ с тях ни опитва, както майка опитва децата
си
.
Вие може
да
опитате какво ще бъде вашето дете.
Майките често казват: „Моето ангелче“; но опитайте и вижте дали ще стане то ангел.
Дайте му една ябълка и му я поискайте пак; ако ви я върне, ще стане ангел; не върне ли ви я, ще стане дявол.
Господ ви дава едно благословение и казва: „Дайте го и на други“.
– „Не мога
да
го дам“ – ето едно неизвестно, което не
си
разрешил.
– „Не вярвам в живота“ – имаш друго неизвестно, друг x, който не
си
разрешил; бягаш от живота – имаш трети x.
Казваме: x е равен на еди-какво, а не можем математически
да
намерим на какво е равен.
За
да
разрешим този x, трябва
да
впрегнем своите мисли и чувства.
Често човекът, като не може
да
разреши хиксовете на живота
си
, плаче и е нещастен.
Светът е училище – кой те кара
да
влизаш в това училище, като не искаш
да
се учиш,
да
се съсредоточаваш?
Чрез упорито съсредоточаване ти ще научиш учението на Отца и Сина и Светаго Духа – и ще възлюбиш Господа.
То е пак x, който има известна стойност, и аз мога
да
разреша, според това учение, загадката на Любовта.
Понеже не можем
да
оценим тази мисъл, която Христос ни дава.
„Аз искам слава, искам това и онова.“ Благата, които дава Христос, са много по-съществени: славата Божия в този случай струва много повече, отколкото славата на человеците.
Христос иска всинца ви
да
тури на власт,
да
станете господар над живота и смъртта.
И знаете ли кой създава смъртта?
Всеки ден вие се изпълвате със съмнения, зависти, и искате при това
да
бъдете хора на прогреса!
Христос възкръсна; Той показа пътя, по който трябва
да
минем – през процеса на раждането.
А знаете ли що е раждане?
Толстой разправя за един свой сън – как сънувал една нощ, че е труден и се мъчил
да
роди, и усещал такива болки, щото когато на сутринта се събудил, попитал такива ли болки усещат жените при раждането, и като му отговорили утвърдително, рекъл: „Мъчно е човек
да
бъде жена“.
Във вашия ум се зароди една мисъл, докато родите, колко страдания тя ще ви причини.
Но
да
не мислите, че страданията са лош признак: както майката, така и вие трябва
да
дадете нещо от
себе
си
на вашата рожба, трябва
да
дадете живот и сила на някоя благородна мисъл – и най-после, трябва
да
имате смелостта
да
отвалите камъка,
да
не седите като съвременните философи и
да
питате и разсъждавате дали може
да
възкръсне Христос или не.
“ Мога
да
ви го докажа; но ще заемете същите отношения.
Има известен закон, който трябва
да
се спази.
Понеже толкоз души говорят за възкресението, аз искам
да
направя едно малко отклонение.
Настанал е последен час, всинца трябва
да
възкръснем, и ще възкръснем.
Разбира се, мнозина разглеждат въпроса исторически и философски – възможно ли е възкресение?
И при туй възкресение трябва
да
се запитаме не дали Христос е възкръснал, а дали е наближило нашето време
да
възкръснем – ето въпросът.
Спорът е и от чисто физиологическо гледище – възможно ли е човек
да
възкръсне?
Питат дали Христос е лежал три дена в гроба.
Идеолози и богослови пишат и се мъчат
да
доказват, че възкресението е възможно, но и те не могат
да
го докажат.
Спирам се върху тия думи: „Идете, прочее, научете всичките народи и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светаго Духа“.
Учението върху Отца и Сина и Светаго Духа е дълбоко учение.
Често вие изговаряте тия думи: „Отец“, „Син“ и „Свети Дух“, но какъв смисъл имат тия думи за вас?
Те ще имат смисъл за вас само когато могат
да
произведат известен ефект.
Вашите ближни и приятели трябва
да
ви направят тази услуга,
да
отвалят камъка от гроба ви, и тогава Христос ще каже: „Станете!
Когато държите една кибритена клечка, никога не може
да
опитате нейната сила, ако не умеете
да
я запалите; само когато я запалите, можете
да
усетите нейната сила.
И възкресението ще бъде предмет неизвестен за вас, ако вие не запалите тази дума като кибрита –
да
произведе във вашия ум и във вашето сърце светлина, или ако я не посеете като семе –
да
изникне,
да
видите плода ѝ.
На всички, които ме слушате тази сутрин, аз отвалям вашите надгробни камъни: Христос иде... Той ще застане пред вашите отворени гробове и ще каже: „Излезте вън!
Доста е в живота на човека
да
има две или само една такава дума, която
да
разбира както трябва, и той ще стане гений; когато разбере две такива думи, човек става светия, а разбере ли три, той ще стане едно с Исуса Христа.
Ние знаем
да
говорим и пишем правилно, граматически – със запетаите и точките му, с въпросителните и възклицателните му.
Разискваме много философски въпроси, но не знаем как
да
наредим живота
си
.
Ние приличаме на онзи философ, който излязъл
да
се разхожда по морето и в разговор запитал лодкаря: „Учен ли
си
, знаеш ли нещо от астрономия?
“ И като му отговорил: „Не зная“, той му казал: „Изгубил
си
една четвърт от живота“.
“ – „Не знам.“ – „Две четвърти
си
изгубил от живота
си
.“ „Ами не знаеш ли математика?
“ – „Не знам.“ – „Три четвърти от своя живот
си
изгубил.“ По едно време се дигнала страшна буря, и се явила опасност
да
се обърне лодката; тогава лодкарят от своя страна попитал философа: „Умееш ли
да
плаваш?
Лодкарят на свой ред му казал: „Четири четвърти от живота
си
изгубил“.
Сега ние седим като този философ и питаме как се е родил Христос и как е дошъл на земята, но щом се подигне буря в нашия живот, дойдат известни мъчнотии и страдания, не знаем
да
плаваме и почнем
да
потъваме.
А математиката е наука – как трябва
да
построим разумно живота
си
; биологията – как трябва
да
турим клетките в ред и порядък; геологията – какво е нашето отношение към земята и така нататък.
В живота на Христа има три периода, които са важни – има ги всякой живот – раждане, смърт и възкресение.
Забележете, че когато Христос се роди, ангелите се явиха на небето и възвестиха „мир между человеците“; значи Христос се роди тържествено, но виждаме, че този тържествуващ Христос трябваше
да
умре с най-позорна смърт.
А пита се: Защо трябваше така
да
умре?
Знаем, че когато Адам беше в рая, Бог изрази живота и смъртта във вид на две плодни растения, от които едното нарече „Дърво на Живота“, а другото – „Дърво за познание на доброто и злото“.
В чисто окултен и мистичен смисъл, под „Дърво на Живота“ се разбират всичките стремежи на природата към Божеството, стремежът, който върви отдолу нагоре.
Ако пуснем два влака от две противоположни страни
да
се движат към една и съща точка, какво ще стане?
Адам се намери между два такива влака и като не знаеше как
да
избегне катастрофата, умря.
Но понеже, когато пипне, той ще влезе в това велико течение отгоре надолу – към земята, него може само Божествената сила
да
избави от това течение.
Именно затова Христос дойде на земята, за
да
вмъкне хората пак в първоначалния поток на живота, в обратния процес, който ние наричаме възкресение.
За
да
можем
да
разберем това учение, трябва
да
разберем учението на Отца и Сина и Светаго Духа.
Какво трябва
да
се разбира по Отца?
Под Сина?
Трябва
да
разберем законите на туй учение.
Всякой е бил в положението на син, но знаете ли какви трябва
да
бъдат отношенията на сина към бащата?
Като Духа не сте, но ще бъдете; сега сте именно в процеса на Духа, този именно Дух, който въздига хората и който сега трябва
да
въздигне Христа в нас.
За
да
можем
да
разберем правилно Христовото учение, трябва
да
се освободим от много закачки в този свят; не
да
се отречем от света, защото това би било криво разбиране.
Светът има две лица: едно чисто Божествено лице и едно вънкашно лице на нещата, и когато се говори, че трябва
да
се отречем от света, трябва
да
се разбира –
да
се отречем от всички ония елементи, които имат преходен, измамлив характер, които не носят нищо съществено в нашия живот; обаче всичко онова, което служи за нашето повдигане на земята, ние трябва
да
го пазим, защото на друго място Писанието казва: „Бог толкова възлюби света, щото даде Сина
Си
Единороднаго, за
да
му помогне“.
Че светът има две страни, се разбира от друг стих на Апостол Павел, който казва: „Образът на този свят прехожда, а има образ, който не се мени“.
Човек се роди, израсте и мисли, че ще оправи света, но дойде към 45–50 годишна възраст и забележи известно отслабване, почуства, че силите му го напущат, и той поумнява и почне
да
кара младите
да
работят за него.
Стане по-мек, по-любезен, защото е слаб и защото в него се заражда мисъл, че той остарява и че утре може
да
умре; в него не се зараждат такива мисли, които могат
да
го направят
да
възкръсне: съвременните хора са заразени изобщо от възгледа, че човек не може
да
възкръсне,
да
оживее отново.
Човек може
да
възкръсне тъй, както може и
да
умре; те са две неща относителни: влезеш ли в противоречие със силите, които действат в природата, твоята форма ще се разруши: не разбереш ли законите, ще бъдеш смачкан.
Трябва
да
се освободим от известни спънки, които съществуват по наследство в нашите души.
Ще приведа един пример и ще обясня един велик закон, който регулира живота.
Няколко души моряци, англичани, излезли от парахода
да
посетят един европейски град.
Обикаляли насам-нататък из града, влизали в разни кръчми и се напили.
На връщане качват се в лодките, обаче забравят
да
ги развържат от коловете, към които били привързани, и почнали с веслата
да
гребат; гребали, гребали цяла нощ, като мислели, че наближават парахода; на сутринта обаче виждат, че все на брега стоят.
Защо не са стигнали парахода?
Хората не могат
да
възкръснат именно по тази причина – завързани са за кол.
Аз съм виждал често малки деца
да
хващат птичка и
да
я пущат
да
хвърчи с конец; птичката литне нагоре, но пак падне на земята.
Така са вързани всичките човеци.
Хората трябва
да
имат идеал. Какъв?
– Такьв, който
да
ги тегли към небето.
„Хвръкнаха, ама паднаха, не зная защо“ – вързан
си
.
Имаш съмнение в ума
си
, имаш важни въпроси, които не
си
разрешил – отвържи лодката
си
, загреби с веслата
си
и върви към целта.
Ние не можем
да
избегнем последствията на причините.
Мислим
си
, че нашите мисли и желания не упражняват никакво влияние; а всъщност всяка мисъл, колкото слаба и
да
е, упражнява влияние.
Мойсей, мисля, казва във Второзаконието, че Бог въздава за престъпленията до четвърти род.
В 100 години едно престъпление трябва
да
се ликвидира.
Тези, които са изучавали закона, са забелязали следното нещо: ако някоя черна жена има сношение с бял мъж, в първото поколение може
да
се роди бяло дете и ако не във второто или третото, в четвъртото непременно ще се роди черно дете.
Законът действа и обратно: ако бяла жена има сношение с черен мъж, черното дете може
да
се роди в началото и ако не се роди тогава, то след 100 години непременно ще се роди.
И чудят се хората: „Откъде Господ ни е дал това черно дете?
Този закон на кармичността е строг; ние трябва
да
се пазим добре, защото не можем
да
избегнем последствията.
Никога не трябва
да
даваме място в ума
си
на лоша мисъл, защото тя ще изработи своя форма и в бъдеще, когато и
да
е, ще ни спъне.
Когато проникне във вас тази велика мисъл за Христа – не отвлечена мисъл, че Христос стои от дясна страна на Отца, но Христос – силата, която е проникнала цялата наша земя, и когато тази струя проникне във всички същества от малки до големи, тогава ще настъпи спасението.
Когато Христос умрял, станало тъмно, хората почуствали тази тъмнота, и Писанието казва, че Христос влязъл в ада и проповядвал това учение там, и всички, които го послушали, излезли от ада и дошли на земята.
И какво ви каза Христос, когато слезе там
да
ви извади от тъмнотата?
„Идете и не грешете вече“, защото ще раждате, както ви казах преди малко, черни деца, ще идват страдания след страдания.
И понеже Христос е на земята, Той е решил
да
избави човечеството и ще го избави.
Няма в света някоя сила, колкото мощна и
да
е, която
да
може
да
противодейства на Христовата сила.
Той казва: „Овците, които Отец Мой е дал, никой не може
да
ги вземе от ръцете Ми, понеже няма по-голям от Отца Моего“.
Скъсайте връзките
си
с него!
Чистата душа никога не трябва
да
се преплита с нечиста.
Когато детето на една майка се много оцапа, майка взема ли изведнъж
да
го прегърне?
Някой ще дойде
да
ви каже: „Ама ти не ме обичаш“.
– „Кални са дрехите ти, приятелю, кална
си
, сестро, ела, ще ти платя за банята, поизчисти се, измий
си
както трябва тялото, така и сърцето, и след като направиш това, само тогава ще възкръснеш“.
Сега знаете ли защо страда Христос?
Кръстът показва човешката къща – кубът разгънат дава кръст; а Христос беше разпнат на този кръст, и Бог казва сега: „Измий къщата
си
, разтвори прозорците, всичко пречисти“.
Някои казват: „Целуни този кръст“; но този кръст трябва
да
се пречисти.
Този кръст не могат
да
целуват хората, докато не го пречистите.
Всички сме кръстове – живи кръстове; трябва
да
въздигнем тия Божествени кръстове в сърцата
си
и когато направим това, ще турим една окръжност, която означава вечност, и ще направим от кръста едно колело или витло
да
се движи.
Следователно Христос със Своето учение иска
да
покаже основните закони, чрез които
да
изменим реда на нещата.
И можем
да
го изменим.
Трябва
да
имаме първо идея за това, и второ,
да
се стремим
да
я постигнем.
Съвременните хора не могат
да
я постигнат поради една проста причина: в тях съществува един неумолим егоизъм – всякой желае
да
бъде пръв.
Един художник много добре е представил това с една своя картина: нарисувал планински връх, на който се издига идол, и милионите хора гледат нагоре към този връх и ако един рече
да
възлезе и
да
стигне до идола, другите го хващат и го не пущат.
И така хората все постоянно се борят, и никой не може
да
отиде горе.
В подвига за Христа, обаче, всякой може
да
вземе този венец, стига
да
се постарае
да
изпълни Христовото учение.
И тъй, ние имаме тия три неща в учението за Отца и Сина и Светаго Духа.
Ако можем
да
произнесем тия три думи в техния пълен смисъл – като произнесем „Отец“,
да
почувстваме пулса на туй същество, което движи света;
да
го почувстваме така, както една майка може
да
усеща пулса на своето дете; а
да
почувстваме Божествената мисъл, то значи
да
я разбираме и познаем – „Тогава – както казва Господ – преди
да
сте поискали нещо, Аз ще отговарям на вашите желания“.
Всинца трябва
да
имаме отлични синовни отношения към Бога –
да
изпълняваме длъжностите, които имаме към своя Баща.
Той не слезе на земята; но Той прати Сина
Си
.
И ние трябва
да
се жертваме в този свят.
Мнозина ги е страх от жертва и казват, че в жертвата няма живот, и мнозина в недоумение се спират пред думите на Христа, Който казва: „Ако не ядете от плътта Ми и не пиете от кръвта Ми, няма
да
имате живот вечен“.
Ние всеки ден ядем, за
да
живеем – нима това житно зърно, тия треви, чиито сокове гълтаме, не умират и не се жертват за нас?
Но те казват: „Ние умираме, стига вие
да
станете хора“.
Ние се занимаваме със схоластични въпроси, като ония стари богослови в средните векове, които философствали колко дяволи могли
да
играят на върха на един нож.
Казвам, че Христовото учение съдържа в
себе
си
смисъла на живота.
Ако разгледаме нашия мозък, ще видим, че и той има вдлъбнатини и издатини; благодарение на тия бразди може
да
циркулира човешката мисъл.
И земята е с такива вдлъбнатини, които създават известни течения, благодарение на които ние може
да
живеем.
Някой казва: „Аз не искам
да
живея в долина“.
– Ами къде искаш
да
живееш?
Колко дяволи могат
да
живеят на един планински връх?
Всички не могат
да
живеят там.
Обаче когато човек научи Христовото учение за кръглото движение във вечността, ще влезе в друга еволюция, която няма
да
върви нагоре-надолу, а ще върви в кръг.
че всички същества се намират в известно съотношение; сърцето, умът, ушите, очите съответстват на известни същества в пространството и когато между тях стане борба, тогава човек усеща в съответната част, в краката или главата, някои действия.
Някой път те заболи ръка или коя
да
е друга част, това е влияние, което иде отвън, – влияние, както го наричат, на Юпитер, на Сатурн, на Марс.
Може
да
възрази някой: „Как Марс може
да
влияе на хората?
2.
Многоценният бисер
,
НБ
, , 2.5.1915г.,
Някои питат: „Кога ще престанат
да
се бият?
Математически може
да
се изчисли колко удара може
да
издържи известен камък.
Някой камък се счупва от 100 удара, друг – от 200, трети – от 500.
Така също може
да
се отгадае и кога ще се свърши войната.
И Христос, като се обръща към Своите ученици, казва им, че този човек, който търсил „бисера“ – смисъла на своята душа, – като го намерил, отишъл, че продал всичкото
си
имане, за
да
го купи.
Ако вие не сте готови в този свят
да
пожертвате всичко, трябва
да
пожертвате нещо, но
да
спечелите някакъв бисер, нещо разумно, защото има хора, които жертват цялото
си
състояние, но никакъв бисер не спечелват – жертват го за пиянство, за билярд, за карти.
Ако аз бих намерил у сиромаха този бисер, за който говори Христос, бих продал всичкото
си
имане.
Не е достатъчно
да
раздаде някой цялото
си
имане на сиромасите, за
да
направи добро, защото когато Христос казва, че трябва
да
се прави добро, Той иска
да
каже, че това добро трябва
да
се прави разумно.
Не би било разумно
да
даваш на един вълк всеки ден по едно агне.
В зоологическата градина го правят, защото там държат вълците за чешит, но в едно общество този закон не можем
да
го приложим; ние не можем
да
жертваме агнетата за вълците: за хората можем
да
ги жертваме – има
си
смисъл.
И в двете царства се явявали учени хора
да
казват, че онзи човек, който може
да
прокопае тази планина, за
да
направи път между двете царства, той ще принесе най-голямо благо на тия два народа.
И това може
да
стане, обаче при условие, щото този човек, който почне
да
работи, никак
да
не се обръща назад, докато прокопае планината.
Мнозина се явявали, започвали
да
копаят, но като дохождали до нейде, някой минувач дойде, бутне го: „Какво работиш, байно?
“, той се обърне
да
му разправи, и в това време всичко изкопано се засипва.
Най-после, явил се един царски син и започнал
да
работи.
Минавали хора, запитвали го какво работи, но той
си
мълчал.
Добре, но дошъл един философ, който искал
да
му покаже по-лесен начин, за
да
пробие планината.
Тогава и той се измамил, обърнал се
да
го изслуша, но когато погледнал напред
си
, видял, че дупката, която бил прокопал, пак се запълнила с пръст.
Зарекъл се за последен път, че кой за какво ще
да
го заприказва, няма
да
се обръща, и като започнал
да
копае, идвали пак
да
го запитват, но той действително останал глух за тях, докато прокопал планината, съединил тия две царства, и тогава се оженил за царската дъщеря на другото царство и тия два народа заживели още по-щастливо.
Разбира се, че то може
да
се докаже, стига човек
да
излезе навън от къщата
си
.
Затуй, като знаете, че вие ще минете през тази дупка само чрез закона на рода между мъжа и жената, вие трябва
да
се сродите.
И когато ние говорим за новораждане, за покаяние, подразбираме, че трябва
да
се образува една хармония между нас и Бога.
Ако Господ не ви обича, кой може
да
ви обича?
Не е вярно: Господ ви обича; научете се и вие
да
Го обичате.
Той не е невидим; навсякъде може
да
Го видите.
Този Господ, за Когото ви говоря, всеки ден най-малко по 10 пъти ви говори, Той ви среща, съвет ви дава и прочие.
Когато мислите
да
направите нещо и срещнете на улицата някой приятел, който ви каже: „Не го правете“, Господ ви е говорил чрез този, който ви е срещнал.
Думите са мои, обвивката е моя, но съдържанието е от Господа.
Вие приемате един подарък, ще снемете опаковката, обвивката и ще намерите съдържанието.
Следователно вие, мъже и жени на земята, трябва
да
се разберете.
Вие имате известна опаковка наоколо, искате
да
станете велики в света, богати,
да
имате къщи,
да
имате знания, сила,
да
ви обичат всички, каквото пожелаете, с един замах
да
го направите.
Тази сутрин ще ви говоря върху най-маловажния наглед стих от прочетената глава от Евангелието на Матей, в свръзка с друг един закон, седмият и най-велик закон на природата – законът за рода.
Трябва
да
научите този Божествен Закон и отвътре, от
себе
си
да
започнете.
И ако, примерно, вземете този стих за бисера и в годината или месеца прекарвате само по 10 дена в дълги размишления върху него, знаете ли какви тайни щяхте
да
научите от него?
Както един учен, като взема няколко призми и ги тури в известно съчетание, може
да
види под тях най-малки микроскопически животни, които с просто око не може
да
види, така и вие, ако турите в известно съчетание призмите, които съществуват във вашия ум, ще видите много работи, които с просто око не се виждат.
Както ученият, като разгледа една капка вода под микроскоп, ще види вътре цяло движение, цял живот, цял свят, а обикновеният човек няма
да
види нищо, така и онзи, който се ползва от Божествената Мъдрост, може
да
вижда всичко, което другите не могат.
Казват: „В началото, когато Бог създаде човека, направи мъжа“; и мъжете, като защитават този въпрос от свое гледище, изкарват, че те, поради това, стоят по-високо; жените пък, като защитават своята кауза, казват, че те именно седят по-високо от мъжете.
Не успявате в някоя работа – има
си
причина; боледувате – има
си
причина; не сте красив – има
си
причина.
Дълго време учените хора са претегляли мозъците на мъжа и жената, за
да
видят колко грама тежат, и по тежестта са определяли техните качества и са казвали, че понеже мозъкът на мъжа е по-тежък, мъжът седи по-горе.
Красотата трябва
да
бъде идеал, както на мъжа, така и на жената, защото всички ангели, светии, Исус Христос са красиви.
Обаче има аксиома в херметическата философия, че всяка истина е наполовина истина, и обратното, че всяка лъжа е наполовина лъжа, т.е.
Душата, в която са написани: Добродетел, Правда, Любов, Мъдрост, Истина, тази душа е велика, красива, всеки може
да
я обича.
Следователно, когато човек твърди нещо, ако иска
да
е прав, трябва
да
снеме 50% от своите твърдения.
Идете при Господа и кажете: „Господи, тури повече твоя чук върху мене и напиши тия добродетели“.
– „
Да
, нямаше 100, но 80 сигурно имаше.“ – „Посмали, посмали.“ – „Поне 60 имаше.“ – „Много са – къде ще се съберат 60 мечки
да
те гонят!
Да
дойдем сега до приложението – как трябва
да
работят мъжът и жената.
Те искат
да
имат деца.
Децата са носители на Истината.
Туй произлиза отчасти от това, че хората не разглеждат предметите обективно, значи от мъжка страна, а субективно – от женска страна.
Вие, които искате
да
разберете Истината, само вашите деца могат
да
ви я разправят; вие, които искате
да
научите смирението, само вашите деца ще ви кажат какво нещо е смирението.
Една жена, която никога не е раждала, не може
да
бъде ни добра, ни смирена, тя всякога ще бъде горда.
Всеки предмет трябва
да
се разглежда от гледището на тия два ума, и тогава ще имаме едно вярно понятие.
Децата, които имате сега, едно време са били във вашия ум само една мечта, на която вие сте дали дреха.
Това бисерче, за което Христос говори, вие го имате, само че някои от вас искат, вместо
да
го облагородят, както мидата – пясъчето,
да
го изхвърлят от
себе
си
.
Казват, че някой път попада в мидата малко пясъче и мидата почва
да
изпуща от
себе
си
една течност, която обвива това малко пясъче, за
да
не я безпокои – извайва го като скулптор.
Но то
си
изгубва смисъла.
Това пясъче, ако не попадне в мидата, не ще има никаква цена.
Аз съм против онези философи, които казват, че светът не е направен, както трябва – „Чакайте
да
го поодяламе“.
Понеже то има известна грапавина, почва
да
безпокои мидата и я накарва
да
мисли:
да
го изхвърли не може,
да
го изрита, крака няма;
да
му каже: „Излез вън!
Жената, например, за
да
бъде малко по-тясна, стяга се с корсет.
“, език няма; дохожда ѝ на ум
да
го направи ценно – „Ти
си
мой неприятел, но аз ще те възлюбя и ще те направя ценно“.
За
да
не затлъстявате, постете.
Ето учението на Христа, Който казва: „Възлюбете враговете
си
“.
Вие бихте изхвърлили това пясъче навън, но мидата от него създава бисер, за който вие плащате скъпо.
Опитайте се един път или два пъти
да
ядете,
да
видите как ще се развият у вас благородни черти.
Не само това, но Христос похвалва тази мида, че е извършила прекрасна работа.
Питам: Ако дойде Христос, ще намери ли вашите работи така свършени, както работата на тази мида – ще намери ли бисери?
Знаете ли колко трябва
да
ядете на ден?
Вие казвате: „Условия нямаме“; жените казват: „Когато ние трябва
да
работим, мъжете ни спъват, условия нямаме, къща нямаме, това и онова нямаме, не можем
да
работим“; а мъжете, от своя страна, казват: „Не можем
да
работим, защото жените ни смущават; това нямаме, онова нямаме, обществото ни пречи“, и спират.
А тази мида не казва, че няма условия; без крака, без ръце, без език и без човешки мозък тя от пясъче създава бисер, и Христос я похвалва.
Няколко дена нямате охота
да
ядете, не яжте; чакайте, докато се възбуди у вас желание
да
ядете.
Аз ви питам: Не можете ли и вие
да
направите толкова, колкото тази мида?
Но мъжът казва: „Жена ми трябва
да
яде, защото инак ще се развали“.
Но
да
дойдем до основния закон.
Има и животни, които когато са неразположени, не ядат.
Та казвам, бисерчето, за което говори Христос, вие го имате, само че някои от вас искат
да
го изхвърлят, а то е помятане, а най-голямото зло на съвременната жена е помятането.
Като разглеждате предмета, вижда ви се, че между мъжа и жената няма разлика.
Някой път жената иска
да
стане мъж, но мъжът се отвръща
да
стане жена.
Не е позволено на човека
да
помята дете нито от ума
си
, нито от утробата
си
, нито от сърцето
си
, ако иска
да
бъде християнин.
Ако ви попитам какви искате
да
се родите, всички ще пожелаете
да
се родите мъже.
Какъв прогрес би имало тогава в света, ако всички биха се родили мъже?
Нали Бог най-първо направи мъжа; последният обаче каза: „Тази работа не може
да
я бъде, сам не мога
да
я свърша, как ще обработвам сам тази толкова голяма градина – раят, дърветата, които са в нея, па и животните, които са в нея, не могат
да
ме разберат“.
Тогава Бог каза: „Много добре, аз ще ти направя другар, като тебе,
да
ти помага“.
Не е грях, дето
си
помислил, но грехът се състои в помятането.
Всички помятват и се чудят защо не е оправен светът.
Вие гледате само външната страна на нещата, но в тях има много по-дълбок смисъл.
Лошите мисли, които ви мъчат, дяволите, те са ония деца, ония мисли, ония желания, които вие сте помятали някога, защото те казват: „Ти
си
една недостойна майка“, те ви препятстват във всяко едно начинание и вие ставате един нещастен човек.
Единственото нещо, което знаете в природата, то е само женски пол: мъжкият пол е невидим.
Затова най-добре е за вас, ако искате
да
бъдете щастливи,
да
се удостоите
да
влезете в Царството Небесно, отсега нататък
да
не помятате и
да
се молите на Господа
да
ви прости за лошото използване на всички ония добри мисли и желания, на всички ваши деца, които сте пометнали, които сте убили и окрали тяхното богатство.
Туй слънце, което виждате, то е женско слънце – мъжкото слънце не се вижда; това слънце черпи енергия от мъжкото слънце.
Ето защо в бъдеще ние трябва
да
отхранваме всяка една благородна мисъл, всяко едно благородно желание, защото те ще дадат един отенък върху нашите носове, вежди, очи, и ние ще добием аполоновски типове.
И съвременната наука го потвърждава – че всякога енергията се проявява в отрицателния полюс на електрическите токове.
Сега-засега хората приличат на страшилища, грозотии; сега
да
идат на Небето, като видят хубавите ангели, те ще избягат от там.
Думата „отрицателен“ или „пасивен“ някои хора вземат в лош смисъл: под „пасивен“ разбират: слаб, безхарактерен, безволен; но то е криво разбиране.
Затова трябва
да
се молим на Господа
да
ни помогне
да
се избелим.
Ако една мида можа
да
направи един бисер, за който Христос я похвали, вие като влезете в Небето, за какво ще ви похвали Христос?
Човек има мозък, но някой път вие
си
казвате: „Нищо няма в ума ми“.
Някой ще каже: „Аз бях в България пръв министър“, но Христос ще го попита: „Е, какво добро
си
направил за българския народ?
Защото вие сте една безплодна жена, която не ражда.
“ – „Нямам.“ – „Ха навън, пак долу на земята, дотогава, докогато направиш бисер, защото без този бисер няма
да
те приема в Царството Божие.“ Дохожда един владика: „Ти какво
си
направил?
„Не мога
да
обичам“ – вие сте безплоден.
Онзи, който не може
да
мисли и чувства, бил той мъж или жена, не може
да
ражда, а всяко нещо, което не ражда, – в Писанието е казано, – е близо до пъкъла.
Всеки от вас бих желал
да
знае
да
ражда: най-голямото благословение е, когато човек знае
да
създава и отхранва.
Как може човек
да
не ражда,
да
не създаде една добра мисъл, едно добро желание в
себе
си
?
“ А на този, който е направил някакъв бисер, ще му каже: „Радвам се, синко, че не
си
ме засрамил, ела, ти
си
достоен син“.
Също и вие, мъже и жени, като идете в Небето, ще срещнете някой син – вашия бисер, – който ще ви каже: „Благодаря, майко, че когато бях един голям грешник, ти ме взе вътре в утробата
си
и ме направи човек.
Разбира се, не говоря за онзи творчески принцип, който от нищо може
да
създаде нещо – за Твореца, а за туй същество от мъжки и женски пол; туй, което в Християнската философия наричаме Христос-Богочеловек.
Сега в този свят аз ще бъда слуга за тебе с всичката
си
душа“.
Туй е, което Христос иска
да
каже с тия стихове, от които аз избрах най-маловажния, а виждате колко нещо той съдържа в
себе
си
.
И казва се в Писанието: „Христос дойде на земята
да
ни изяви Отца“.
Тогава може
да
видите други картини, които може
да
разберете.
Засега толкова може
да
ви се даде.
И за туй, което има във вас, трябва
да
благодарите на тази мида, в която сте влезли; ако имате сега някаква цена, трябва
да
благодарите на туй Божествено съзнание, което е работило дълго време над вас.
Ако ви се даде нещо повече, вие не можете го понесе; то би значило
да
се надуе един сапунен мехур повече, отколкото трябва, – той би се пръснал.
Ето защо, когато Христос казва: „Вие, жени, сте емблема на Божествената Любов, във вас живее Бог“, жените трябва
да
слушат мълчаливо, скромно и трябва
да
се показват достойни
да
го носят.
Вие казвате: „Трябва
да
знаеш, Господи, че светът сега не е такъв, какъвто
си
го направил“.
Няма защо
да
учим Господа.
Когато Той говори, ние трябва
да
мълчим.
Всичко, което ви придава цена, то са ония ваши благородни мисли, желания и дела, които един Божествен Дух е начертал върху вас.
А когато Той млъкне, ще започнем ние урока
си
: ще кажем: „Аз направих това тъй, онова – инак“, и тогава Той ще каже: „Еди в що
си
прав; еди в що не
си
прав“.
Само ония черти, които може
да
тури Бог върху вашия мозък, върху вашето сърце и вашата душа, те ви дават цена.
Следователно учението Му е
да
Го слушате и
да
приложите това учение в живота.
И в научна форма пак същото е казано: съвременните учени твърдят, че толкова повече мисли може
да
произведе вашият мозък, колкото повече гънки има.
И когато Христос казва на жената: „Обичай ближния
си
като
себе
си
“, подразбира
да
обича мъжа
си
като
себе
си
; също когато казва на мъжа
да
обича ближния
си
, подразбира
да
обича жена
си
като
себе
си
.
И ако вие дадете тези примери, тогава вашите синове и вашите дъщери ще ги следват.
То са ония вложени черти, които се виждат върху него.
Това е то създаване на бисера – алхимическият закон, приложен на физическото поле.
Някои хора искат лицето им
да
е гладичко, като топка: мислят, че човек е красив, когато е гладък.
Трябва
да
има известни черти върху него,
да
показват: първо, че е добър; второ, че е справедлив; трето, че има в него любов, че е мъдър, че е истинолюбив – всичките тези неща трябва
да
се проявяват навън.
Следователно всички хора са една написана книга, върху която се четат техните качества.
Някои хора ме питат: „Ти слушал ли
си
Господа, чул ли
си
Го?
“ Отговарям: Не само Го слушам, но Го и виждам, виждам Го, като ми говори, и слушам и чувам Неговите думи.
Човешките думи може само
да
се слушат, но Господните може
да
се виждат.
И всеки един от вас е Божествена слава, изказана, въплътена, видима – и ме питат чул ли съм и говорил ли съм с Господа.
Христовото учение е една отлична философия – не философия, с която пипаме в мрачината, но философия, с която може
да
виждаме,
да
пипаме,
да
миришем и
да
вкусваме.
Има анекдот, че един учен европеец, който се занимавал с окултни науки и искал
да
проследи дълбоките тайни на природата, попаднал веднъж в едно общество, дето всички хора били слепи, с очи вдлъбнати навътре; като се разговаряли с него, рекли: „Ами този човек по що се отличава от нас“, и като го барали, разбрали, че неговите очи били изпъкнали – само тази била разликата!
Рекли
си
: „Чакайте
да
му мръднем тази височина навътре, за
да
прилича на нас“.
И съвременните философи са от този калибър – като намерят човек с изпъкнали очи, оглаждат ги и казват: „Ти сега ще разсъждаваш като нас, ще имаш понятие за света, за мъжа и жената тъй, както ние мислим“.
Добре, но тази философия има отношение към живота, към една велика реалност, която трябва
да
проверяваме всеки ден, всеки час, всяка минута, всяка секунда, защото трябва
да
работим,
да
градим.
“ Нали имате положителна философия, вие сте умни хора, измервате пространствата, небето; знаете колко звезди има на небето; знаете
да
правите разни съединения, знаете какво е кислород, водород, азот, а не знаете
да
уредите вашия дом.
Но като говорим върху тия неща, всяко нещо е относително – не е абсолютно непостижимо.
Едно дете първо почне
да
разбира малко, после повечко и повечко и като стане възрастно, неговият възглед върху света се изменява.
И сега задавам ви този въпрос: Като дойдете пак след 1,000 години на земята, какви ще бъдат вашите възгледи?
Разбира се, ще бъдат като сегашните, плюс нещо – едно и отгоре плюс.
Да
се върна.
Хората не трябва
да
бъдат еднакви.
Законът е такъв, че хората по същество са еднакви, но различни по степен: всякога трябва
да
съществува разлика между хората.
И ако искате някой човек
да
ви обича, между него и вас трябва
да
има разлика, но тя трябва
да
бъде хармонична – както в тоновете на музиката има различие, и именно в това хармонично съчетание на това различие седи хармонията, от която ние се възхищаваме.
Да
дойдем до обяснение на тази хармония, която трябва
да
съществува у мъжа и у жената,
да
приложим този Божествен принцип.
Любовта не може
да
се появи у мъжа – не в мустакатия мъж, защото и жена може
да
има мустаци, както имат някои животни, но има известни качества, които я отличават, и тия качества вечно ще пребъдват в нея – но у мъжа се намира оная друга Божествена сила, която се казва Мьдрост.
Когато Любовта и Мъдростта се оженят, ражда се Истината.
Искате ли
да
узнаете Истината, трябва
да
намерите баща
си
– Мъдростта, и майка
си
– Любовта, и те, като ви родят, ще ви кажат кое е Истина – ще се прояви тази Истина.
Истината е по бащина линия, тя е пак мъжки пол – тя е синът на тия двама.
А Добродетелта и Истината съединени, това е Правдата.
Искате ли
да
създадете този бисер, вашата душа именно трябва
да
го обработи.
“ Отговарям: Аз прповядвам неща, които са съобразени с великия Божествен закон; пред Господа не лъжа; дали моето учение е съгласно с вашите възгледи, за мене е безразлично; за мене е важно моите възгледи
да
бъдат съгласни с великия закон,
да
не бъда лъжец пред Бога, пред Небето, пред ангелите, пред светиите – то е важният въпрос за мене.
Ако всички така схващат учението и така мислят, няма от какво
да
се плашим.
Някои казват: „Ама ти имаш цел
да
образуваш някоя секта“.
Секта всеки може
да
образува – вземи брадва, нацепи дървото, ще направиш секта; или вземи чук и начукай камъка, ще направиш секта; влез между хората, скарай ги, ще образуваш секта.
В една американска черква се скарали по един въпрос – когато се освещава причастието, дали
да
се вдигне чашата; но ония, които викали, че трябва
да
се вдигне, забравили
да
я вдигнат.
Нашата задача е във въдворяване Царството Божие на земята.
Искам
да
образуваме една секта, но каква?
Да
станем проводници на Божия Закон, който
да
завладее всички умове и сърца,
да
станат всички – и мъже, и жени, и деца – синове на Царството Божие,
да
заживеят на земята живот, какъвто трябва.
И сега, когато хората ми се оплакват: „Големи нещастия настанаха“, аз им казвам: „Радвам се, че вашите затвори се разрушават, вашите стари убеждения падат, защото ако от едно шише не се излее застарялата вода, не може
да
се сипе в него нова“.
Когато Христос дойде, евреите трябваше
да
се очистят по същия начин и
да
заживеят нов живот; но те казаха: „Ние Мойсей познаваме, Тебе не познаваме; Ти искаш
да
образуваш секта“.
Но Той, както виждате, секта не образува, макар че от еврейско гледище Той беше еретик.
Някои ме питат: „Ти правоверен ли
си
?
“ Може
да
бъда правоверен пред Бога, но от гледището на църквата
да
не бъда такъв.
И на Христа казваха: „Той иска
да
унищожи нашия народ“; но след 2,000 години не трябва вече
да
разсъждаваме като евреите.
Да
се разпне човек, от това по-лесно нещо няма – четири гвоздея стигат.
Да
се върна на нашия предмет.
Искам от вас
да
разсъждавате,
да
мислите дълбоко върху нещата.
Първо, трябва
да
любите Господа с всичкото
си
сърце, с всичката
си
душа, с всичкия
си
ум, с всичката
си
сила; второ,
да
любите ближните
си
, както
себе
си
; трето,
да
любите и враговете
си
.
И Христос, като дойде на земята, не дойде
да
спасява благородните, праведните, а ония остри пясъчета – за тях слезе в ада,
да
ги извади навън.
И за
да
се извадят тия бисери от мидата, трябва тази мида
да
се хване и разтвори.
По същия закон се хващат хората на Небето и като се разтворят и се намери в тяхната душа този бисер, той се изважда.
Някой като умре, казват: „Умря мидата“, и тръгнат подир мидата и редят: „Горката мида, отиде!
“ Аз казвам, че тя е отишла на Небето, за
да
занесе бисера, който е създала и обработила, защото ако не беше го направила, тя нямаше
да
отиде на Небето, не щеше
да
струва нищо.
Да
се върна върху някои основни черти на мъжа и жената.
Те казват, че ходилата на краката у правилния мъж или жена трябва
да
съставят една шеста част от неговия ръст: лицето трябва
да
съставлява една десета от ръста; гърдите – една четвърт; дължината на ръката от китката – пак една десета; мярката два пъти около китката на ръката трябва
да
е мярка на врата.
Валчестите лица са по-свойствени на жените, те спадат към категорията на майка
си
.
Като ви описвам тези работи, искам
да
дам ново направление,
да
схващате християнството в неговия дълбок смисъл, като наука за живота.
Християнството е положителна наука, която трябва
да
ни научи как
да
живеем.
Мъжете и жените не могат
да
бъдат еднакви – трябва между тях
да
има разлика.
Ако мъжът е активен и пъргав, ти се радвай и не казвай: „Аз искам
да
бъда мъж“.
Във всяко проявление трябва
да
има активност – ако не на физическото поле, то в умственото; ако не в ума, трябва
да
бъде в сърцето; но винаги човек трябва
да
бъде активен.
Активност значи работа, произвеждане в трояко направление – физическо, умствено и духовно.
Всички хора не могат
да
работят едновременно на едно и също място, в едно и също направление, а в различни полета.
Туй различие, което е между вас, може
да
роди и дисхармония, и хармония – зависи от вас.
Когато и двамата са сприхави, единият като каже нещо, другият трябва
да
го изслуша; единият като свири, другият трябва
да
слуша.
Обаче ако жената не държи това поведение, мъжът ще каже: „От моята жена по-лоша няма; тя има много дълъг език;
да
ни освободи Господ: или мене от нея, или нея от мене“.
Туй, което може
да
измени вашия живот, то е разбирането на Божествения Закон и приложението му в живота.
Ще правите много грешки, може
да
правите с хиляди, за тях Господ няма
да
ви съди, Той ще ви прости – уверявам ви, че ще ви прости, – ако само научите Божествения Закон и работите.
Но ако след 100 грешки не сте научили никакъв урок, Господ няма
да
ви ги прости.
Всички неща в света трябва
да
се използват.
Ако крушата има тръни, ако розата има бодли, то е в реда на нещата – те не са току-така поставени.
„Ама – ще кажете – има бодли.“ Онзи, който ще се качи на крушата, не трябва
да
се качва с меки дрехи, за
да
не се съдерат.
Аз съм видял много деца
да
остават на крушата, че после със стълба ги снемат.
Който не знае закона, казва: „Тази круша е бодлива, трябва
да
се отсече“.
Бодлива е, но хубави круши дава.
Една жена, която била много нервна, упорита, не изпълнявала никак волята на мъжа
си
: каквото ѝ кажел, тя все противното вършела.
Един път искала
да
седне върху кладенеца.
Той ѝ казвал: „Не сядай, жено, че ще паднеш и ще остана без жена“.
Седнала, но паднала в кладенеца и потънала във водата.
Той взел
да
плаче и
да
вика: „Нали ти казвах
да
не сядаш;
да
беше ме послушала, нямаше
да
паднеш“.
След един час гледа, че от кладенеца изкача един дявол с побеляла коса.
Мъжът почнал
да
мисли как може
да
използва този случай, и най-после намислил.
Като почнал
да
посещава домовете, в които имало зли духове, и като употребявал всички средства – заклинания, молитви, – за
да
ги накара
да
излязат от тия домове, и те пак не излизали, сетил се
да
каже: „Бягайте, че жена ми иде!
“, и тогава всички избягали.
“, пропъжда всички дяволи.
Като пострадал един, хиляди се освободили.
И когато Христос каза на Петра: „Давам ти ключовете на Царството Божие“, Той подразбираше този дълбок вътрешен закон, че между мъжа и жената трябва
да
има всякога едно съществено различие.
В деня, в който жената измени позицията, в която Бог я е поставил, мъжът няма
да
я обича: каквито ще диаманти, пръстени, огърлици и копринени рокли
да
си
тури, никаква външна сила не е в състояние
да
накара мъжа ѝ
да
я обича.
Мъжът е Господ за жената; тя трябва
да
вижда, че Господ живее в него, и за
да
я обича Господ, тя трябва
да
заслужи Неговата обич, като извърши някаква работа за Него.
Понеже сам не може
да
слезе на земята
да
работи, Той ни дава и ум, и сърце, и сила, – всичко за
да
завладеем земята,
да
турим ред и порядък, в замяна на което Той ще ни изпрати всички добрини.
Някои казват: „Господ ще дойде
да
оправи света“.
Той и сега го оправя, но не сам, а чрез други; немците, от една страна, русите, французите, англичаните, от друга страна, го оправят със своите топове.
3.
Новото основание
,
НБ
, София, 23.5.1915г.,
“ – „Мъча се.“ – „Не, разсъждавай какви са причините, де ти е умът?
Какво трябва
да
разбираме под думите: „Никой не може
да
положи друго основание?
“ Адът е едно място, дето Господ учи хората
да
разсъждават.
Основа – това е една прозаична дума, кой не говори за основа: градиш къща – казваш „Турям основи“, насновавате платно – казвате пак „Турям основа“, правите някое химическо съединение – търсите пак основата.
Ще ни тури Господ на този огън и ако сме добри, ще излезем от този ад, без
да
ни изгори огънят, както са били хвърлени в огнена пещ и тримата еврейски пророци, които ходеха, пееха и славеха Господа посред пламъците.
Казва се, че не може
да
се положи друга основа, сиреч ние не можем
да
изменим основата на Живота; не можем
да
изменим човешката мисъл, човешките желания, човешката воля, сиреч не може
да
ги изменим в тяхната същина; вие не можете
да
направите една мисъл
да
не е мисъл – вие можете
да
я направите добра, лоша или неутрална, но повече от това не можете
да
я измените; значи вие можете
да
измените нейната външна форма, но никога не и нейната същина.
Да
, ако аз ида в огъня, в ада, там ще пея; някои треперят от ада – ако аз ида там, ще пея същата песен, която вие пеете.
Следователно аз ви говоря за един основен закон: никой не може
да
измени това основание, което Христос е турил.
Няма лошо място, то е нещо относително: е ли Бог с теб – няма мъчнотия, навсякъде е Добро; не е ли, не разбираш ли законите Му – навсякъде е лошо.
Това основание е, че ние се намираме под властта на един закон, под една основа на Добро и зло; ние стоим върху една основа, която същевременно произвежда и Радост, и страдание, и въздигане, и падане, и забогатяване, и осиромашаване, и здраве, и болест.
Съединете се, както се съединява мъжът с жената, както брат и сестра се съединяват, защото в съединението е Силата, в съединението има работа, градеж, мисли, чувства, стремежи, цивилизация.
Когато вие правите един мост върху някоя река, може
да
построите този мост само върху двете опорни точки – двете крайнини и всичката тежест ще пада или върху едната, или върху другата страна.
Това е мисълта, която ви оставям: „Никой не може
да
положи друго основание.“ А основанието е, че този живот, който сега живеете, е най-добрият живот, който Господ ни даде на Земята – по-добър от него Господ по никой начин не може
да
ни даде, той е отличен, пълен с такива блага, че ние можем
да
направим чудеса.
Вие още не подозирате какво голямо богатство е вложено в него, вие не подозирате какви сили носи заради вас бъдещето – какво можете
да
бъдете, какво можете
да
постигнете.
Малкото дете в утробата на майка
си
е микроскопично, но на деветия месец става самостоятелен организъм и майката го ражда, дава му условия
да
се повдига и расте; след други двадесет години то става мъж и почва
да
мисли.
Когато някой говори за човешката воля, ние подразбираме, че трябват всякога две опорни точки – когато почнем
да
градим върху тях, ще се прояви нашата воля.
Следователно според този принцип човешката воля никога не може
да
се прояви, ако няма две опорни точки – само при граденето може
да
се прояви.
Но за
да
можем
да
се повдигнем, трябва
да
изменим формата на своята глава, на своя ум, на своето сърце, на своя характер,
да
почувстваме великото съзвучие на Живота в своя Дух.
Ние трябва
да
разбираме добре дълбокия смисъл на Христовото учение –
да
не
си
мислим само, че го разбираме, а всъщност
да
не го разбираме.
Една госпожа ми разправяше следния анекдот за една мома софиянка, която преди
да
се ожени, учила всичко, но по готварство не свършила и като се оженила, искала
да
сготви на мъжа
си
боб, но не знаела как; отива при една своя съседка и я пита:
– Е – отговаря съседката, – турим го
да
се свари, тъй нарежем лук, тъй турим масло.
След една седмица тя пак пита съседката
си
:
Но съседката, която искала
да
я изпита дали наистина знае
да
готви, намислила
да
я излъже и когато един ден мъжът на неопитната млада булка донесъл охлюви и последната отишла
да
попита пак съседката
си
как готви охлюви, тогава съседката й казала:
– Счукваме ги в чутура, туряме ориз и вода и ги сваряваме.
Идва мъжът й на обяд и като видял сготвените охлюви, разбрал колко жена му знаела
да
готви.
Преди всичко, ние сме мислещи същества, второ, същества, които чувстваме, и трето, които действаме и градим; вън от това вие не можете
да
положите друго основание, не можете
да
действате по друг начин.
Ако действате по друг начин, може
да
деградирате; може
да
вървите само по две посоки – или нагоре, или надолу, среден път в този свят няма.
Понеже всичко се движи, не можете
да
седите върху една опорна точка – двете опорни точки са всякога неподвижни, но всичко около тия точки е подвижно.
За изяснение ще ви приведа един пример от съвременната наука, за
да
видите какви са нашите илюзии за Живота.
Ако пуснем електрически ток под купчина железни стърготини, известна стърготина, която е най-близо до тока, ще се намагнетизира и ще привлече към
себе
си
всички други; тая стърготина се обръща към другите с думите: „Видите ли как аз със своята сила ви привлякох; ако аз не съм тук, и вие няма
да
бъдете около мен.“ Но ако преместим тока, друга стърготина ще се намагнитиса и ще стане център, около който ще се съберат всички други.
И когато казвате: „Аз мога
да
направя това“ или „Хората се събират около мен, аз съм влиятелен“, това значи, че токът действа близо до вас; в момента, когато токът се измени, вие ще идете към периферията.
Следователно трябва
да
знаете, че основата не е вътре във вас, в туй, което вие мислите и чувствате в даден момент.
За
да
можете
да
познаете дали имате основа, дали сте я намерили, трябва в момента, когато намерите своите опорни точки,
да
почувствате в
себе
си
дълбок Мир.
Когато Христос е казал: „Аз съм пътят и истината“, с това Той е посочил двете опорни точки, а Животът е един процес, който произтича от този Път и от Истината – върху тази основа ние не можем
да
градим другояче.
Стремежът на един дух в пространството е
да
се въплъти; стремежът на едно дете, което се е въплътило, е растенето; в този растеж то захваща от едната точка, стига до известна височина, после почва
да
слиза, образува крива линия, която се свършва на другата опорна точка – младина и старина са двете опорни точки от Живота.
Върху двете опорни точки трябва
да
се тури една крива линия – това е законът на движението.
Туй движение се изразява в човешката мисъл, то е законът на полагане, на трупане материал върху тия две основи – трябва
да
градим пак по един известен план.
Нека дойдем до човешкото тяло (
да
ви приведа друго едно изяснение): когато човек се заражда в този свят, той
си
образува най-напред крайниците на тялото; от всички органи най-после се образува белият дроб – когато се образува дихателната система, детето трябва веднага
да
се роди.
Ръцете са продукт на човешката воля; лицето, носът, устата, белите дробове, стомахът – това са човешките желания, там изпитваме това, което искаме
да
вкусим; мозъкът на човека е орган на човешката мисъл, там ние можем
да
изпитаме мисълта.
Когато говорим за мисъл, подразбираме мозък, но когато дойдем до човешкия мозък, ще видим, че според дебелината на сивото вещество е и производителността на човешката мисъл – колкото по-големи набраздявания има в туй сиво вещество, толкова по-силна е тази мисъл.
Някои казват, че мозъкът сам по
себе
се произвежда мисълта – това не е право; човешкият мозък е подобен на Земята, която сама по
себе
си
не ражда, а творческата сила иде от пространството – тя е Слънцето, което действа върху повърхността на Земята и понеже има основа, върху тази основа Слънцето гради, произвежда, твори.
Човешкият Дух е човешкото слънце, което, като грее върху човешкия мозък, поражда тия мисли.
Всяко едно същество мисли; вие смятате, че волът не мисли – и той мисли, но по волски, ограничено; и змията, и гущерът, и мухата, и всяко същество мисли и според своята мисъл създава своята къща за живеене или своето тяло, своя организъм.
Вие можете
да
направите вашите бели дробове много широки – един метър например; ако човешкият Дух прави усилие, може
да
направи главата ви много голяма, но не е важно само големината на главата, важното е дали той ще може
да
я обработва.
Защото и Земята е голяма, но когато Господ прати човека на Земята, каза му: „Иди, завладей земята, елементите“ и понеже ние не можахме
да
завладеем Земята, Господ ни даде една малка земя, която е вътре в нашата глава – нашия мозък.
Като знаем как
да
завладеем нашия мозък, ще намерим законите, чрез които ще завладеем и Земята; ако не можете
да
владеете вашите мозъчни центрове, вашите чувства, ако не можете
да
насочите вашата воля, как ще насочвате друго извън вас?
Значи не можем
да
положим друго основание; има известен закон, който ограничава нашата деятелност – само по известно направление и вътре в него ние можем
да
сторим всичко,
да
бъдем всесилни.
С тази беседа искам
да
ви наведа на мисълта
да
започнете
да
градите вашия Живот.
Един пример за изяснение: в дирите на един пътешественик, който ходил
да
прави изследвания на Изток, попаднал един див бик, който го погнал.
За
да
се избави, този пътешественик намерил един празен кладенец, влиза вътре и се хваща за едно дръвче, което е било израснало в този кладенец.
Бикът дошъл отгоре, почнал
да
гледа, обаче същевременно пътешественикът забелязал, че долу в кладенеца го чака змия.
И той се замислил какво
да
прави: нагоре не може
да
излезе, надолу също не може
да
се пусне – държи се здраво за една ветва.
По едно време забелязва, че горе на това дръвче има малко медец и като забравил, че горе е бикът, почнал
да
ближе меда и
да
се радва.
Обаче след малко забелязал, че от стените на кладенеца излязла една мишка, която почнала
да
прегризва туй дръвче; казал
си
пътешественикът тогава: „И този мед няма
да
ме спаси – един ден дръвчето ще бъде прегризано и аз ще падна долу при змията.“
За
да
работите – мързеливи сте, иска
да
ви накара
да
бягате.
Що са всички страдания в света?
Те са този бик, който днес гони света; и царе, и генерали, и офицери, и съдии – всички бягат и проповядват свобода на хората; като ги срещнеш, всички са умни философи – разсъждават, че светът бил зле устроен.
Но как вие можете
да
разсъждавате, когато нямате основа – човек, който бяга, може ли
да
разсъждава?
Не е злина, че този бик ни гони, защото ако сме силни, ние можем
да
се повърнем,
да
го хванем за рогата и той ще се спре.
В еврейската история има един герой, Самсон, срещу когото излязъл някакъв
си
лъв, но той го хванал за устата и го разчекнал.
„Никой не може
да
положи друга основа, освен тази, която Христос положи.“ Е, каква основа положи Христос, как живя Той на Земята?
Като вземете деветте блаженства, Той е дал девет правила, по които човек трябва
да
живее; Той е дал и два велики закона: Любов към Бога и Любов към ближния – това са двете опорни точки, върху които трябва
да
градите вашия живот, върху тях трябва
да
се гради и съвременният обществен живот и семейство.
Жена, която не обича Господа, която не обича мъжа
си
, къща не върти; мъж, който не обича ближния
си
– жена
си
, къща не върти.
Разбира се, когато аз говоря за мъж и жена, не подразбирам вашите тела – тъй както сте
си
във вашите къщи, защото както ги виждам, те са доста скромнички; аз подразбирам човешката душа в нейното високо проявление – тази душа, която в бъдеще може
да
си
направи много по-хубава къща, отколкото сега има.
Тази душа, която се показва невежа, един ден може
да
има много по-големи знания, може
да
бъде много по-учена.
За
да
намерите двете опорни точки, върху които трябва
да
градите вашия Живот, трябва
да
направите крива линия и
да
започнете
да
градите.
Не трябва
да
се лутате като съвременните философи; измежду ония, които в науката изследват Слънцето, едни казват, че то имало пет милиона градуса топлина, други казват – два милиона, трети – сто хиляди; един господин
си
позволява
да
казва, че има само тридесет и два градуса, друг – че топлината му е под нулата, трети – че Слънцето било разтопено, затова пращало топлина.
Обаче сега се намират други учени, които възразяват на това и казват: „Ако това би било вярно, тогава цялото пространство трябваше
да
бъде топло, а факт е, че колкото отива човек по-нагоре, там настава такъв студ, че може
да
замръзне“; затова тия учени казват, че Слънцето изпраща само енергия, а последната се трансформира тук, на Земята.
Именно Земята произвежда топлина и светлина, защото наистина, когато се изкачвате нагоре, ще видите, те там, в небето, е тъмно, мрак.
Аз казвам: ако сте много чувствителни към топлината, Слънцето има топлина, но ако не сте чувствителни, Слънцето няма
да
има никаква топлина за вас – топлината е относително нещо; някои хора турят в чая
си
пет бучки захар, други – една и пак им е сладко.
Ето защо най-първо ние трябва
да
се избавим от тая илюзия
да
мислим, че знаем всичко, като онази жена, която мислила, че знае
да
готви счукани охлюви – не трябва
да
готвим така и истините.
Но
да
се върнем на съществената мисъл: трябва
да
творим.
Някои от вас, които ме слушате тая сутрин, са нещастни, някои – недоволни от живота, пък някои имат големи амбиции, голямо мнение за
себе
си
.
Преди няколко дена един мой приятел ми казваше: „Преди
да
почна
да
изучавам науката за ръката, имах много високо мнение за
себе
си
; като почнах
да
гледам линиите, намерих, че на ръката ми има само малко гордост и тщеславие – почнах
да
се срамувам от
себе
си
.“ Така и вие мислите, че знаете много, но когато влезете в Живота, не можете
да
се справите с него.
Някоя мома, преди
да
се ожени, мечтае: „Като се оженя, тъй ще
си
наредя къщата, тъй ще се обличам, с мъжа
си
тъй ще живея“ – нареди
си
един проект, както се редят проектите за закони; но когато се ожени, след един месец и двамата тръгнат разчорлени – значи проектът не се е изпълнил.
Трябва
да
се научим
да
мислим правилно: когато дойде един човек при вас, трябва
да
си
съставите за него едно правилно понятие и
да
постъпите с него така, както вие бихте желали
да
постъпят с вас в дадения случай; и трябва
да
постъпим добре, понеже каквото вършим, това ще ни постигне.
Преди четиридесет и пет години във Варна някой
си
господин, свършил в Европа по музика, станал учител и започнал
да
учи децата на варненските чорбаджии
да
свирят,
да
танцуват и прочее.
Обаче един ден този господин се скарал с гражданите и те го уволнили.
Човек крайно честолюбив, горделив, изхарчил
си
парите и три дена стоял гладен; среща го един свещеник, който бил познат с него, и го поканил на гости; господинът му благодарил и след като му разправил историята
си
, свещеникът изважда и му дава две бели меджидии: „Като ги похарчиш, идвай пак у дома, докато
си
намериш работа.“ Минали се един-два месеца и понеже господинът владеел много добре турския език, назначават го секретар на тогавашния турски валия.
След една година набедяват свещеника, че бил комита – имал подозрителни писма и книги, вземат ги и ги дават на този учен българин секретар
да
ги прегледа.
Той ги разгледал, отделил всички подозрителни книжа, скрил ги и така свещеникът се оправдал.
Но останал учуден от поведението на секретаря, който му казал: „Двете бели меджидии, които ми даде, когато не бях ял три дена, те ти спасиха главата.“ Ако този господин знаеше как
да
постъпва, не щяха
да
го изпъдят гражданите, но ако и свещеникът не беше поканил този човек, който е гладувал три дена, за
да
го нахрани и
да
му даде двете меджидии, последният, като секретар, щеше
да
му окачи въжето.
Така и ние трябва
да
се справяме с всяка наша мисъл и действие в нашия живот – като се запитваме кои са причините на нашето нещастие, ако сме нещастни, кои са причините на нашата гордост, жестокост, алчност за богатства и прочее.
Следователно трябва
да
почнем
да
мислим.
– „Ти
си
жесток“ – това не е твое, то е един фалшив капитал, може би в наследство оставен на теб от някого.
Един пример за изяснение: преди години в София при един евреин се явява един арменец с мостра от диаманти, каквито той имал цяла торба, но искал
да
му ги продаде много евтино, за двадесет хиляди лева, понеже успял
да
ги внесе без мито.
Евреинът се зарадвал и се условили арменецът
да
му донесе диамантите на еди-кое място, дето той му броил двадесетте хиляди лева и взел торбата с мисълта, че е станал притежател на много голямо богатство.
Когато
си
отива у дома, евреинът разгърнал торбата, но що
да
види – само мострата била истински диамант, а другото – обикновени стъкла.
Така и вие може
да
носите тази торба у вас и
да
мислите, че сте богати, но като я разтворите, ще видите, че е пълна с джамчета.
И тъй, ние имаме едно фалшиво схващане за Живота – ние мислим, че сме добри, когато не сме, сиреч мислим, че имаме известен капитал, когато всъщност още го нямаме; значи имаме една фалшива основа за Живота.
Апостол Павел, като се обръща към тогавашните християни, казва: „Никой не може
да
положи друго основание, освен това, което Христос е положил“, а Христос казва: „Не дойдох
да
сторя Своята воля, а волята на Бога“ – първата опорна точка, и после: „Не дойдох
да
взема живота на хората, а дойдох
да
дам Своя живот на тях“ – втората опорна точка.
И наистина заради това дойде Христос –
да
ни даде Живот.
Той проповядва и осъществи Любовта към ближния, защото християнството е Любов към ближния – то е наука за Любовта и който научи тази наука, той може
да
гради.
Но тази наука не седи в сладки думи, целувки и подаръци, защото аз се съмнявам, когато един човек почне
да
дава подаръци някому, че му мисли добро.
Пример за изяснение: мухата се спряла при един паяк, който почнал
да
я хвали:
– Колко
си
красива, какви хубави очички имаш, пък крилцата ти колко са напъстрени – такава хубавица аз никога не съм виждал.
– Нима може
да
бъде вярно това?
– А – казал паякът, – като теб красиви същества няма.
Аз имам едно огледало, влез
да
ти го подаря, за
да
се оглеждаш.
И влязла мухата
да
се огледа, но никога не излязла.
Когато някой ти казва: „Ти
си
много хубава, ела, аз ще ти направя това и това“, ти ще влезеш, но няма
да
излезеш като мухата – това са то подаръците, това е разврат.
Не казвам
да
не давате и
да
не приемате подаръци, но в подаръка трябва
да
вземат участие и устата, и мисълта, и сърцето – вътре в него трябва
да
са вложени човешката Мъдрост, Знание, Любов.
Аз зная много жени, развратени от мъже с подаръци – жената придобие часовник, пръстен, капелчица, но тя веднъж завинаги е изгубила своята честност, опозорила се е.
Зная мнозина, качили се на власт, но слезли опозорени, опетнени, изгубили своята чистота; обществото ги хвали: „Този е знаменит човек“ –
да
, знаменит е, ама едно време беше диамант, а сега е кал.
Значи ние не можем
да
турим друга основа.
Ако можем
да
изпълним своите длъжности в света тъй както изискват законите, по които ние вървим, движим се и развиваме, добре; ако ли не можем – никак не ги изпълняваме.
Не се качвайте на власт
да
управлявате хората, когато се опозорите, когато се продадете – извършете всяко едно действие безкористно както Христос.
Някой казва: „Не мога“ – как не можеш, а
да
одумваш можеш,
да
мразиш можеш.
Човек, който може
да
хвали, трябва
да
може и
да
люби – както едното е възможно, тъй и другото е възможно.
Който не може
да
мрази, той не може и
да
обича, но който мрази, може и
да
обича – законът е същият.
Ти имаш само едната опорна точка – намери и другата и когато се съединят омразата и Любовта, ще дадат необходимото в Живота, ще ви дадат насока в Живота.
Аз не ви препоръчвам
да
бъдете светии в обикновен смисъл на думата; истински светия значи
да
можеш
да
владееш двата принципа на Живота тъй, че
да
ги употребиш за твоето повдигане.
Както можеш
да
укротиш един лъв, една змия, по същия начин можеш
да
укротиш и един дявол – не можеш
да
го направиш добър, но можеш
да
го направиш безвреден.
Започнете от вашите мисли: една мисъл, която ви терзае, това е един лъв, една змия – не се старайте
да
ги изпъдите или убиете, а ги укротете, победете.
Имайте смелостта на негрите, които са схванали психологията на лъвовете, та когато някой негър срещне лъв, не се отбива от пътя
си
(защото при най-малкото отклонение или обръщане назад лъвът ще се хвърли върху му и ще го разкъса), а напротив – той тръгва насреща му и започва
да
му говори: „Ти
си
безобразник.“ И почне
да
го плюе и
да
върви право срещу него; лъвът, когато наближи три-четири крачки до негъра, прави му път.
Така трябва
да
правите и вие: срещнете ли на пътя
си
лъв, не се обръщайте назад или наляво, или надясно, а го гледайте право в очите, кажете му: „Махай се, безобразнико, от очите ми“ – и той ще се махне.
“ Който е сръчен, може
да
го направи; който е страхлив, не може – когато се срутва една къща, и
да
бягаме, пак може
да
бъдем затиснати.
Ако един ден Земята почне
да
се разрушава, ако сме хора с Вяра, ще се издигнем и ще идем към Небето – на другата опорна точка, на другия край на моста; има ли опасност на единия край, ще минем на другия и ще защитаваме позициите
си
.
Затова, като имате този мост, неприятелят никога не ще може
да
ви направи лошо, понеже вие ще бъдете силни
да
вдигнете този мост и между вас и неприятелят ще остане всякога един трап, който той няма
да
може
да
премине.
Този неприятел трябва
да
знае много добре законите, за
да
може
да
ви атакува на това положение; затова добрите хора не могат
да
ги побеждават, защото те имат две опорни точки – и щом се намерят в голяма опасност на едната, те отиват в другата и оттам защитават позициите
си
.
Туй е основанието, което трябва
да
положим: Исус и Христос – двете думи означават двете опорни точки.
Исус – това е страждущият човек на Земята, човешката душа, която страда, която изработва свое-то спасение; Христос е Човекът, който е победил, който служи на Бога, който е готов
да
се жертва.
Следователно и вие трябва
да
бъдете Исус и Христос.
Някой казва: „Ама той е Исус“ –
да
, Исус всеки може
да
бъде, когато страда и като герой носи страданията; ако му турите кръст, ще го носи, няма никога
да
роптае.
Той ще бъде като Сократ, който се оженил за най-лошата жена в Гърция и когато го попитали защо се е оженил за такава жена, отговорил: „Ако аз мога
да
победя тази жена, ако мога
да
се справя с нея, тогава другите мъчнотии са нищо за мен.“ Следователно, ако вие, мъже и жени, можете
да
се справите едни с други, вие сте разрешили една от най-великите задачи, но ако не можете
да
се справите, с нищо на света не ще можете
да
се справите.
Затова –
да
се справят един с друг; мъжът и жената – това са двете опорни точки, върху които се гради Животът.
Казват: „Защо му е трябвало на Адам жена
да
го туря в беля?
“ Не му създаде Бог беля, а му създаде работа – у Ева имаше инициатива и ум.
Тя направи грях, но после се яви, че го изправи, като каза на мъжа
си
: „Аз те турих долу, аз ще те вдигна горе; сега ще те спася, за
да
се научиш на ум, защото ти нямаше ум – ако беше умен, не щеше
да
ме искаш
да
дойда на Земята.“ Ако вие, жените, разбирахте този закон, както вашата стара майка, бихте били много умни, но не го разбирате, а се само сърдите.
Адам само изпълнява нейните заповеди; той знае само
да
се бие, нож
да
вади и като се върне при жена
си
, тя го пита: „Свърши ли го?
“ – „Свърших го.“ – „Хубаво
си
го свършил.“
Тук трябва
да
положим ние основание – напуснете онези илюзии
да
мислите, че когато идете на Небето, там ще ви научат.
За
да
ви научат на Небето, трябва
да
носите рохък материал със
себе
си
; какво носите с вас, кажете ми?
Аз бих наел един трен
да
ви заведе на Небето, но колко дена бихте седели там?
Някои от вас надали щяха
да
имат пари
да
седят един-два дена, други след десетина дена ще
си
похарчат парите и ще кажат: „
Да
се върнем на Земята
да
печелим.“ Значи ние трябва
да
турим една основа, като разберем в какво седи дълбочината на християнския живот.
Аз няма
да
ви говоря за Спасение и прочее, както са ви говорили някои – те са елементарни работи.
Трябва
да
се запитаме как трябва
да
се възпитават нашите поколения, какви трябва
да
бъдат нашите бъдещи съдии, учители, свещеници, бащи, майки, сестри, приятели, търговци, машинисти и прочее.
– „Времето, казват, ще ги създаде“ – но времето не пита: „Какво искате
да
създам за вас?
“ Както при Ева се явила змията и казала: „Защо не ядете от плода на дървото за познаване доброто и злото?
“, така сега и Христос се явява при нея и казва: „Защо от хиляди години не ядете от плода на Дървото на Живота?
“ На Ева й се иска
да
излъже, но после се решава
да
каже истината: „Защото съгрешихме.“ – „Ха – казва Христос, – щом изправите вашия грях, щом го хвърлите от
себе
си
, ще ви се позволи
да
ядете от това Дърво на Живота.
И както, когато ядохте от забранения плод на дървото за познание доброто и злото, изпитахте неговата зараза, така и сега, като вкусите от плода на Дървото на Живота, ще последва друга наука, друг обществен строй, диаметрално противоположен на съвременния.“ За вас тия неща може
да
са алегорични, но за мен са една действителност – тия дървета са в нашия мозък.
Русите казват: „Русский человек живет задным умом“; сега русите почват
да
живеят с предния ум – отказаха се от пиянството.
В Русия никой досега не мислеше, че хората могат
да
живеят трезвено – сега с един царски указ се забрани пиенето; значи същият закон, който произвеждаше едно зло досега, произвежда едно голямо Добро.
Та сега Христос казва: „Готови ли сте вече
да
мислите – не
да
живеете със задния
си
ум, не
да
опитвате, а
да
мислите,
да
градите както Аз ще кажа?
“ А вие казвате, както съвременните неутрални държави: „Какви гаранции ни даваш?
“ Всеки иска гаранция – и Италия, и Сърбия, и Гърция, и Румъния, и България: „Без гаранции не можем
да
напуснем неутралитета.“ Така и ние казваме на Христа: „Ние вкусихме от дървото за познание доброто и злото и видяхме какво зло ни сполетя; чакайте
да
обмислим малко дали няма
да
ни сполети същото зло, ако вкусим пък от Дървото на Живота.“ – „Неутралитет пазим“ – казва ни дядо Радославов, но с неутралитет няма
да
се свърши работа.
Неутралитетът – това е едната опорна точка; трябва
да
се намери следующата, за
да
почнем
да
сновем.
Така и в християнския живот неутралитет се пази до известно време, след това трябва
да
започнем
да
воюваме: имаш една лоша мисъл – то е война; раждаш се, умираш – това е война; богатееш, сиромашееш – това е война.
Животът от единия край до другия е война, само че тая война трябва
да
бъде обоснована на принципа
да
печелим, а не
да
губим.
На Италия Тройното съглашение или Съюзът дава гаранции, но в състояние ли са те
да
изпълнят докрай своите обещания, отде знаем, че след време няма
да
се откажат от тия
си
обещания?
На един вълк, като ял една овца, заклещила се една голяма кост в гърлото му и почнал
да
реве; дохожда му на помощ един щъркел, бръкнал със своя клюн в устата на вълка, извадил му костта и след това му поискал
да
му се отплати за услугата.
– „Ти се благодари – му казал вълкът, – че не ти отхапнах врата“ – това е то гаранция.
Ние, които градим по същия закон, и ние решаваме един велик въпрос в Живота – не само България решава дали
да
воюва, или не, но и ние решаваме с Небето.
Христос поставя на всинца ни въпрос: „С нас или против нас?
“ – и ние трябва
да
решим с Христа или против Христа.
Неутралност сега няма; има голямо състезание в света – всички воюват и всеки ще трябва
да
иде на една или на друга страна и ще се реши един велик въпрос.
Сега искам само
да
ви избавя от заблуждението –
да
не мислите, че без
да
пострадаме, можем
да
спечелим.
Не, печалбата всякога се обуславя от една голяма загуба, радостта всякога се обуславя от едно голямо страдание.
Ако майката не изгуби своята красота, никога не би имала деца; ако младата мома не би напуснала своята девственост, никога не би станала майка – в Природата такъв е великият закон.
Ние трябва
да
знаем как
да
смиламе нашите мисли, как
да
мислим: дойде ви една лоша мисъл
да
извършите едно престъпление –
да
откраднете; за
да
се отървете от нея, насочете ума
си
в друга посока – обърнете погледа
си
към душата на този човек, залюбете го, кажете
си
: „Ако аз бях на негово място, бих ли желал
да
ме ограбят така?
“ Дойде ли ви мисъл
да
направите зло някому, спрете се веднага и
си
помислете: „Ако аз бях на негово място, бих ли желал той
да
постъпи така спрямо мен?
Вие, жени и мъже, как решавате тия въпроси?
Някой път вие се разгневявате на мъжете
си
и ви минават лоши мисли през ума –
да
се махнат тия мъже и
да
си
намерите други, с които
да
живеете; или пък мъжът казва: „
Да
се махне тая жена, по-добре ще ми бъде
да
си
намеря друга“ – все жена, все от същата кал са направени.
Затова не трябва ние, мъжете,
да
се заблуждаваме от външността на жените.
Нека мъжът и жената в такива случаи, когато се разгневят,
да
си
поставят въпроса така: „Ако аз бих бил на мястото на моята жена, как бих желал моят мъж
да
постъпи с мен“ и обратно; и какъвто отговор получат, така
да
разрешат въпроса.
Ако жената каже: „Мъж ми е лош, не мога
да
го търпя“, тя не е жена, тя не мисли правилно.
Зная случаи, когато син и дъщеря искат
да
убият баща
си
, защото бил лош – отде знаят, че е лош, какво нещо е лошо?
Този, който днес е лош, утре може
да
стане много добър; днес жената мрази мъжа
си
, пък не се минава един-два дена, казва: „Обичам го.“ Как така, може ли някого, който не е добър,
да
го обичаш?
Трябва
да
мислим правилно.
Туй основание трябва
да
се приложи в Живота.
Това не е мъчно: дойде ли ви мисъл
да
извършите нещо лошо, кажете
си
: „Аз съм един слуга или син на Господа, който ме е изпратил от Небето на Земята, и в тоя момент моят Господар или Баща ме гледа“ – и веднага вашата мисъл ще се измени, защото ще
си
помислите, че Той няма
да
ви похвали.
Какво ще каже бащата, когато види дъщеря
си
, че изтезава мъжа
си
?
Има една поговорка, че на този свят има три вида жени и три вида мъже, но аз ще го повторя само за жените, защото каквито са те, такива са и мъжете.
Един анекдот разказва, че едновремешният Ной имал само една дъщеря, за която се явили трима кандидати, които дотолкова я обичали, че никой не искал
да
я отстъпи другиму.
Ной се намерил в чудо; за
да
задоволи и тримата, той преобърнал магарето
си
и котката
си
на красиви като своята дъщеря моми и оженил и трите за тримата кандидати.
След една година отишъл
да
ги обиколи; попитал единия
си
зет:
– Е – казал Ной, – природата й е такава.
– Природата й е такава.
Ной
си
казал: „Това е същинската дъщеря.“
Значи, за
да
бъдете същинската дъщеря, не трябва нито
да
ритате, нито
да
хапете; това е то основното Христово учение: нито
да
хапеш, нито
да
риташ, а като човек
да
размишляваш и
да
изпълняваш своите длъжности на Земята – дето влезеш, Радост и Веселие
да
внасяш, като видиш натъжен човек,
да
го утешиш,
да
осветлиш ума му.
Да
изучавате вашите глави, ръце – това е наука; като почнете
да
ги изучавате, ще
си
съставите правилно понятие за своето развитие, ще видите как са живели ред поколения преди вас и вие на каква степен на развитие сте, ще имате правилно схващане и ще знаете правилно
да
се ориентирате.
Ръката никога не лъже, чрез пипането можете
да
имате най-вярно понятие за човека – като се ръкувате с него, можете
да
му познаете и сърцето, и характера, и разположението.
Ако можете
да
приложите тия два закона – Любов към Бога и Любов към ближния, няма
да
има в света сила, която
да
може
да
ви се противи, няма
да
има мисъл, която
да
не ви се подчини и
да
не дойде
да
послужи за вашия идеал.
Само Божественият закон може
да
регулира и облагороди човешката любов, защото от голяма любов човек може
да
умори този, когото обича –
да
му изсмуче всички чувства,
да
му открадне сърцето,
да
го умори.
Това не е Любов, това е незнание, това е паразитство; така правят ахтаподите, които, като уловят жертвата
си
, от обич изсмучат й кръвта със своите пипалца и тя отслабне, укроти се; някои мъже така укротяват жените
си
.
Не е укротяване
да
вземеш силата й и
да
кажеш: „Жена ми сега е станала по-умна, поумняла“ – това не е поумняване; днес вие ще уморите една жена, утре друга жена ще умори вас.
Христос казва: „Аз дойдох
да
дам Живот, а не
да
взема живота на другите“ – можете ли вие
да
дадете Живот на мъжа
си
, сиреч
да
го накарате сам
да
мисли, а не вие
да
му казвате: „Аз искам
да
те накарам
да
мислиш“?
Вие можете
да
направите вашия мъж
да
стане точно такъв, какъвто искате, но трябва
да
го турите не на наковалнята, а между тия две сили, между тия два закона, които ще го нагорещят и той ще се измени – красотата на човека зависи от това нагорещяване.
Колкото по-далеч сте от центъра на тия два закона, толкова по-грозен ще бъдете.
Желязото е черно, но като го нагорещите, става червено – имаме Червена раса; след туй ще пожълтее и най-после ще стане светло и ще кажете: „Желязото стана красиво.“
Да
, красиво е, но премахнете ли топлината, пак ще стане грозно; следователно можете
да
бъдете красив, умен, светъл дотолкова, доколкото тия два закона действат върху вас.
Това не е само една хипотеза, направете вашият заден и преден мозък
да
работят по-съразмерно,
да
имате една опорна точка и веднага можете
да
придобиете това, което искате – и най-добри деца, и приятели, и всичко в света.
Но трябва
да
почнете
да
работите вътре в
себе
си
и като прилагате закона на Исуса Христа Любов към Бога и любов към ближния,
да
правите опити.
Когато е за Добро, думата не мога
да
се заличи от вас и
да
се замести с думата мога: когато дойдете
да
грешите, кажете не мога – щом е за Добро, кажете мога; дойде ли ви добра мисъл, кажете мога – дойде ли ви лоша мисъл, кажете не мога.
И като изтъче така своя характер, Христос ще й прати един майстор
да
й скрои един костюм, в който всичко ще бъде на място, и тогава всеки ще я обича.
Това е новото основание, което Христос иска
да
тури –
да
знаем как
да
работим.
Не се съмнявайте в Господа; някои казват: „Има ли Господ?
Единственото най-силно доказателство за Бога, е: Аз съществувам, следователно и Бог съществува – по-силно доказа-телство от това няма.
Аз любя, значи Господ люби – Бог е съвършено, велико Същество, което движи и направлява всички хора и когато някой човек почне
да
се съмнява в Бога, той вече се е усъмнил в
себе
си
и в своя ближен.
Когато дяволът съгрешил, Господ го турил на един огън
да
го гори, докато признал, че Той му е Господар.
Така и за този, който философства много на Земята, Господ казва: „Я ми донесете този човек и го турете на огъня“; и като почне
да
го нагорещява, ще ги пита: „Какви сили действат върху теб?
4.
Божественият Промисъл
,
НБ
, , 6.6.1915г.,
Съвременните хора трябва с много аргументи, факти и логически заключения
да
убеждаваш, че има Божествен Промисъл, Който чрез известни закони направлява човешкия живот.
Всички мисли, желания и действия се определят от известни закони.
По някой път на туй, което се случва в живота, което е странно за нас, ние даваме криво тълкуване и вследствие на това сме
си
образували с течение на времето и в ред поколения една чудновата философия, че всичко в света било произволно, т.е.
че нямало ред, порядък, че правото било на силния, на умния, на хитрия и т.н.
Има ли нужда
да
доказвам, че това е голямо заблуждение?
Като наблюдаваме живота на Христа, виждаме, че Христос всякога е обръщал внимание върху малките неща.
Той казва направо на учениците
Си
: „Не бойте се: вашият живот е осигурен“, и им привежда пример, че от петте врабчета нито едно не пада на земята без волята на Отца.
Тук има един закон, и всеки, който се намира в този закон на числото 5, той не пада без волята на Отца.
С второто сравнение Христос ни казва: „Вие сте осигурени, космите на главата ви всичките са изброени“ – и спира там.
Може
да
си
кажем: „Каква важност има, че нашите косми са били изброени?
За
да
бъдат преброени тия косми от Господа,
да
ги държи Той в Своята сметка, те трябва в
себе
си
да
имат някакво значение.
И за всички тия косми се държи сметка от Господа, както един градинар държи сметка за своите плодни дървета – туря на всяко дръвче номер.
Ние можем
да
изтръгнем един косъм от главата
си
и
да
го хвърлим, но този косъм извършва известна служба, много голяма длъжност на главата ни.
Ако сега се впусна
да
ви разправям за значението на космите, аз ще се отвлека от въпроса, но ще дойда на сравнението с врабчетата, което подразумява, че нашият духовен живот е под закрилата на Божествения Промисъл; па и сравнението с космите на главата подразумява, от своя страна, че и физическият ни живот е тъй също под закрилата на същия Божествен Промисъл.
Необходимо е
да
се създаде в нас вяра в този Промисъл, защото само когато вярваме в Него, ние можем
да
се развиваме правилно.
Всяко съмнение, което прониква в умовете ни и в сърцата ни, че в света нямало Промисъл, ни отдалечава от правилното разбиране реда на нещата и ни кара
да
се стараем
да
си
създадем друг ред и други правила, съобразно с нашите възгледи.
Мъж и жена, като се оженят, мислят, че Господ им е турил власт; мъжът казва: „Ти при майка
си
си
живеела така, но сега в моята къща влизаш под нов закон.
Аз съм малко сприхав, честолюбив, лесно се докачам –
да
се пазиш, защото ако ме обидиш, ще приложа този строг закон“.
Жената пък казва на мъжа
си
: „Аз съм много чувствителна, деликатна, на работа не съм научена,
да
ме не караш на тежка работа: ако престъпиш този закон, работите веднага ще се изменят“.
Както виждате, всички хора
си
приготвят свои закони.
Три вида женитби има: едни, които се извършват на Небето, други – на земята, а трети – в ада; едни, извършени от Бога, други – от хората, а трети – от дявола.
Когато встъпите в брак, установен от Бога, той ще донесе любов, мир и радост в дома ви; между мъжа и жената ще има съгласие винаги; лоша дума няма
да
се чуе; те ще прекарат блажен живот.
Когато ви съединят хората, то ще бъде само
да
се усъвършенствате: ще има между вас търкане, за
да
се изгладите, защото два остри камъка брашно не мелят.
Когато Господ прави една работа, като всемъдър, всичко добре нарежда; когато хората уреждат нещо, ще го наредят дотолкова, че все
да
има търкане, което е необходимо за самоусъвършенстването, за изглаждане на характера.
Когато пък дяволът ви жени, тогава вкъщи сигурно ще има раздор, разврат – всичко лошо.
Прочее, дайте на всяко нещо неговото точно определение и не смесвайте Божиите действия с човешките, нито пък с дяволските.
За
да
можем
да
мислим правилно и логически, ние трябва
да
разбираме източника на нещата.
Ако има нещо разумно в днешните науки, то е това, дето те установяват, че в света съществуват известни закони, които регулират отношенията на нещата, на елементите, на телата; имаме установени закони на физиката, на химията, на човешката душа, които закони урегулирват отношенията на нещата, и никой не може
да
престъпи тия закони, без
да
понесе последствията в един или друг смисъл.
И така, има три вида хора: едни, които схващат нещата по Божественому, други – по човешки и трети – по дяволски; първото положение е, когато схващаме нещата, както са отредени в началото от Господа; второто е, когато човек мисли, че Господ не се меси във всички неща и че ние трябва
да
се намесим,
да
поизгладим тия неща; когато Господ направи една работа, ние казваме: „Господ не е могъл
да
я доправи; чакай
да
я корегираме“; третото положение е, когато всеки сам иска
да
стане Господ.
Преди хиляди години хората са схващали нещата по Божественому, но в упадъка
си
те са изгубили това схващане.
Па и вие, когато сте в добро настроение, в душата
си
вярвате в Бога; вървят ли работите ви добре, казвате: „Слава Богу, Господ се грижи за нас“; но щом дойде нещастие, казвате: „Господ ни забрави“.
На какво основание твърдите, че Господ ви е забравил, че Той е причината на вашите страдания?
Ако вие се отдалечите от Него, и Той ще се отдалечи от вас.
Някои мислят, че Бог, Който е неизменен, постоянен в Своята любов, когато почнат
да
се отдалечават от Него, Той ще трябва и тогава
да
тръгне подир тях, като майка подир своето дете, и
да
вика: „Чакай, синко, не се отдалечавай от Мене“. Не!
Господ седи на Своето място и когато вие казвате: „Господ се отдалечи от мене“, аз разбирам, че вие сте се отдалечили от Него, а не Той от вас.
Пътят на движението на някои хора около Господа е правилен, с незначителни изменения: малко се поотдалечили от Него, но пак се приближи, както е пътят на земята около слънцето; на други обаче пътят е като на някоя блуждаеща комета: някой път се приближи твърде много до слънцето, а после с векове не се приближава.
Така и вие, като се отдалечите от Господа, казвате: „Забрави ни Господ“.
Аз ви казвам: След 75 години, като се приближите към Него, подобно на Халеевата комета, Господ пак ще
Си
спомни за вас: зависи от орбитата, по която вие се движите около Господа – като наближи пътят ви до Него, Той пак ще
Си
спомни за вас.
И сега всички вие се движите по известен път, но вие не можете
да
ме разберете еднакво – защо?
– защото всички вие не се движите в една и съща орбита.
И аз не ви осъждам: аз гледам на нещата много обективно, философски.
Въпрос е, дали пътят ви е такъв, или вие сте го направили такъв.
Ако Господ беше го построил, той щеше
да
бъде построен много умно; но хора са го направили, и затова са го направили толкова умно!
Ако при постройката на един железен път вие постъпите съобразно със законите на Божествения Промисъл, никакви нещастия няма
да
стават.
Все пак техниците имат по-добро схващане за нуждите на постройките, отколкото вярващите християни – за живота; те казват: „Ние трябва
да
пресметнем математически много добре железницата какви завои и какъв наклон трябва
да
направи по пътя
си
, за
да
се регулира силата на движението, защото ако не се направи това, ще има катастрофа“, а християните
си
думат: „Господ е добър; Той промишлява за нас; какъвто наклон и
да
направим, все едно е“.
Ето защо вие духовните в някои случаи ще трябва
да
си
събирате опитност от светските хора, ученици
да
им станете.
Не е срамота
да
бъде човек ученик.
А когато дойде до духовните работи, непознати на светските хора, там вече последните трябва
да
бъдат ваши ученици.
Навсякъде не може
да
бъдете учители – някъде ще бъдете учители, някъде ученици.
Божественият Промисъл е строго определил всички неща и явления; нищо не е случайно; всички събития, от какъвто характер и
да
са те – физически, психически или обществени, – се ръководят и направляват от едно висше Същество, което бди за техния ход.
Тъй както поставят машинист
да
бди върху машината на трена, защото животът на пътниците зависи от машиниста, така и нашата земя, която се движи в пространството, има свой машинист, който по някой път туря в машината повече огън, по някой път по-малко.
Те са работи далечни, които в бъдеще ще изучите и разберете.
Но сега за Божествения промисъл, Който е необходим за вас, ще ви приведа един пример – един разказ, който може
да
вземете за предисторическа легенда, защото събитията, които се разправят в него, са неимоверни, алегорични.
Разправят, че някога имало един много учен и умен цар, който разбирал езика на всички животни; като събирал животните всяка година на събор, той ги учил, наставлявал ги, и в края на краищата заключавал своята реч с думите: „Онова, което Господ е направил, никой не може
да
го развали“.
В един от съборите присъствали два големи орела, наречени „рока“; един от тях казал: „Аз мога
да
разваля онова, що е Господ направил“.
В същата година се замъжила дъщерята на друг един цар, пак за царски син.
Когато ги венчали и те се връщали от храма, радвайки се един на друг, спуснал се един от орлите, задигнал невестата, отнесъл я на един далечен остров и я свалил в гнездото
си
на едно голямо дърво.
Младоженецът, останал сам без другарка, отчаял се и тръгнал
да
пътува.
Започнал той
да
се оплаква на Господа: „Не стига ли ми, Боже, нещастието, че изгубих жена
си
, ами сега
да
бъда изхвърлен на този пуст остров?
По-добре
да
не бях се раждал!
“ Жена му, която била в гнездото на същото дърво, под което младоженецът оплаквал съдбата
си
, чула, че плаче човек, слязла и като видяла, че е същият неин мъж, скрива го в гнездото.
Като наближило времето за следващия събор на животните, дохождат двата орела, вдигат гнездото с невестата и го занасят на събора.
Царят започнал отново своята беседа и в края пак заключил с думите: „Което Бог е направил, никой не може
да
го развали“; тогава орелът се обадил пак: „Аз развалих едно дело на Господа“.
Орелът, като разправил историята на сватбата, царят поискал
да
види невестата.
Орелът извикал на невестата
да
излезе от гнездото.
Орелът, като видял, че онова, което Господ направил, той не можел
да
развали, пръснал се от гняв.
Под орела трябва
да
се разбира човешкия ум.
Ние казваме по някой път, че можем
да
развалим онова, що Бог е направил,
да
изменим формата на нещата, но в края на краищата нещата остават тъй, както Бог ги е наредил, а ние, като горделивия орел, в яда
си
се пукаме.
Съвременните учители на всяка крачка казват: „Опичайте
си
ума: с глупости светът не върви“.
Аз казвам: Благодарете на глупавите, защото Господ заради тях държи света.
Влизали ли сте в тяхното царство,
да
видите как живеят?
Говорите за човешка интелигентност, но ако слезете при тия паднали духове, ще намерите понятия и за физика, и за химия, и за душевни проявления – много знания
да
излъжат,
да
измамят,
да
направят всичко.
Ала техните знания не може
да
внесат ред и порядък в нещата, защото не почиват върху ония елементи, които могат
да
циментират живота.
Знанията трябва
да
се циментират чрез Божествената Любов.
Следователно, когато някой говори за знания и за факти, питам: Имаш ли цимент
да
циментираш тия работи?
Ако имаш този цимент, действително имаш Божествени знания; но ако имаш голи факти, без цимент, те не може
да
бъдат в услуга.
Аз ви питам: Ако вие съберете 200,000 или милион овчи влакна и не знаете как
да
ги съедините, какво ще ви ползват те?
Само когато ги изпредете и изтъчете по определен начин, може
да
си
скроите дрехи и
да
се облечете.
По същия закон, когато можем
да
циментираме вътре в
себе
си
нашите мисли, нашите желания чрез този Божествен цимент, Божественият Промисъл, ние ще можем
да
скроим дреха, с която
да
облечем своята вътрешна голота.
Прочее, необходим ни е този Промисъл, за
да
можем
да
живеем и
да
се развиваме.
И затова Христос казва: „Не бойте се“, и пита защо петте врабчета не падат.
Числото 5 представлява човека – умния, мъдрия човек – и казва, че този мъдър човек не пада дотогава, докогато не сгреши.
Докато сте умни и изпълнявате волята Божия, вие няма
да
паднете; в деня обаче, в който сгрешите, Господ ще позволи едно от тия врабчета
да
падне на земята, а щом падне, ще почнат
да
падат и космите ви от главата, което ще рече: ще почне
да
се разрушава вашия живот.
И тъй, имайте винаги предвид, че Божият Промисъл бди върху вас дотогава, докогато вие вървите неуклонно по Неговите закони; отдалечите ли се от Него, вашият живот почва
да
се разпада.
Обърнете се пак към слънцето на този Промисъл, за
да
почне растенето наново.
5.
Изкушението
,
НБ
, София, 3.7.1915г.,
“ – нека я убие, по-добре
да
умре, отколкото
да
блудства.
В този случай смъртта е едно преимущество –
да
умрем за една идея, за една Божествена мисъл, това е привилегия.
Разбира се, не искам
да
се обезсърчавате.
И така, когато някой не иска
да
скъса тези връзки, тогава ние ще кажем: „Махни се, иди в своето царство!
“ Това е Божествен закон – при Бога трябва
да
останат само онези, които могат
да
живеят един чист и свят живот.
Ако приемем Христовото учение, ще имаме семейства и общество, които ще стоят хиляди пъти по-високо, и ще създадем музика, много по-хубава от сегашната, ще създадем обществен ред, хиляди пъти по-хубав от сегашния.
Ще каже някой: „Тогава ще живеем в горите“; животните живеят в горите, защото някога са се поклонили на дявола, и ако речете и вие
да
му се поклоните, и вие ще станете четириноги.
Това е Дарвиновата теория – ако един вол се разкае за греховете
си
и не слуша дяволското учение, може
да
стане човек.
Едно време в Рая човек беше красиво същество, но когато не послуша Бога, Той му даде мечешка кожа.
Когато станем християни, ние мислим, че разбираме християнството, започваме
да
ходим в черква,
да
слушаме велики проповеди, но дали от това ставаме християни, е още въпрос.
Един от учениците на Сократ, след като слушал дълго време, че човек трябва
да
се смири, започнал
да
ходи със скъсани гащи, а Сократ му казал: „Твоята гордост се показва и през съдраните ти гащи.“ Мен много повече ме е срам от хора със съдрани гащи, отколкото от хора с цилиндри.
Обличайте се хубаво, но щом се облечете, благодарете на Господа и живейте така, както Той иска.
Вижте онази птичка с какви дрехи е – за тях Бог е дал двеста хиляди лева; ако Бог така облича птичката, колко повече вас ще облече.
Дяволът каза на Христа: „Ако
си
Син Божи, направи камъните на хлябове!
“ Преди години в Сливен една набожна жена, за
да
покаже на хората, че има Господ, се качи на един покрив, изрече: „Во имя Отца и Сина, и Светаго Духа“ и се хвърли долу.
Набедиха я, че е луда.
Явява се дяволът и ви казва: „Всичко това ще ти дам“, но след години като блудния син се връщате със съдрани гащи.
Че и сега е време, когато всички сте със съдрани морални гащи.
Напуснете този стадий, за
да
се върнете в онзи Живот, в който сте живели преди; и ще кажете: „Не сме достойни
да
се наречем нито Твои синове, нито Твои дъщери.“ Това е деянието, което всеки един от вас трябва
да
извърши.
В пътя на християнството има една опасност: второто изкушение се забива като рало в хората и те започват
да
мислят, че ще оправят света, че ще дадат нови идеи; при третото изкушение пък човек става търговец, става „умен“.
Бащата казва на сина
си
: „Синко, ти трябва
да
бъдеш умен човек – виж, онзи открадна и
си
направи къща, бъди и ти като него“ – това е третото изкушение, при което се покланяте.
Съвременните хора трябва
да
се разделят с учението, което съсипа умовете и сърцата им.
Ние трябва
да
го разрушим.
И ако някой умре, нека
да
умре заради Господа и
да
стане сила за повдигане на света.
И така, това са три велики изкушения, които ще ви дойдат до главата.
Издръжте ги, за
да
издържите и четвъртото, след което
да
дойде Възкресението – тогава Бог ще ви даде Сила.
И когато пожертвате живота
си
за Слава Божия, тогава Бог ще ви възкреси в отплата.
Затова ние трябва
да
любим Бога, никого другиго.
Не свързвайте сърцата
си
с развратни хора.
Аз познавах една богата госпожица американка, която се ожени за един развратен мъж, за
да
го обърне, обаче не успя.
Да
ви благослови Бог с добри мъже и добри жени,
да
ви благослови Господ с добри синове и добри дъщери!
Да
ви пази Господ от лоши синове и лоши дъщери!
Долу лошите мъже и лошите жени, долу лошите синове, лошите дъщери!
Горе добрите синове и добрите дъщери!
Това е Словото Божие, което трябва
да
държим.
На пръв поглед изглежда, че изкушенията, които дяволът предлага, са много прости.
в Евангелието не е дадено падането.
Защо именно дяволът трябваше
да
предлага на Христа
да
направи камъните на хляб?
Това са три психологически момента в живота на всеки човек.
Всичко, което Христос е преживял в изкушенията, и всеки един от вас ще премине; някои не са достигнали до този стадий, но ще дойде ден и ще го преминат.
Затова трябва
да
се осветлите върху мъчнотиите, които ще срещнете тогава.
Не мислете, че лесно може
да
се добие безсмъртие; който проповядва такова учение, той не проповядва Истината.
Следователно трябва
да
разбираме тези три велики падания във всяка душа.
Дяволът казва на Христа: „Ако
си
Син Божи, речи тези камъни
да
станат хлябове.“ Думата ако предполага едно условие: „Ако
си
син Божи…“ Но имаше ли нещо грешно, ако Христос можеше
да
преобърне камъните в брашно?
Имаше нещо изкусително за дявола в това
да
можеше
да
види процеса как Христос преобръща един камък в растение.
Сега аз няма
да
се спра върху езотеричната страна; един ден, когато дойдете до състоянието
да
бъдете чисти по ум и сърце, само тогава ще ви се разкрие тази Истина.
Знаете ли какво би станало с Христа, ако беше се поддал на това изкушение?
Дяволът се явява в момент, когато Христос е немощен, и казва: „Ето един случай – ако
си
Син Божи, можеш
да
приложиш тези знания и тези закони.“ Обаче Христос му отговаря: „Не само с хляб ще живее человек, но с всяко Слово, което изхожда из Божиите уста.“ Тези камъни са грешни духове, паднали хора, в тях е скрит дяволът; ако Христос беше се опитал
да
преобърне камъните на хлябове, знаете ли какво значи
да
обърнеш един лош дух на хляб?
Христос казва: „Ако един човек приеме Словото Божие...“ – това има практическо значение, всеки един от вас се старае
да
направи камъните на хлябове.
Някои казват: „Защо хлябът не расте, та
да
не става нужда
да
го месим?
“ В Германия и Англия се опитват
да
измислят метод, с който
да
могат
да
превръщат неорганичните вещества в органични, но ако съвременната наука беше изпаднала в това отклонение, щеше
да
се развие най-големият разврат.
Онова, което спасява съвременните хора, е трудът и работата, а ако камъните можеха
да
се обърнат на хлябове, всички щяхте
да
го ударите на гуляй.
Аз зная, че често хората искат
да
преобърнат камъните на хлябове; например срещате един лош човек, развратен по ум и по сърце, и казвате: „Защо не можем този камък
да
го преобърнем на хляб?
Някои казват: „Този развален човек
да
го оженим, та
да
го поправим“ – това не е позволено.
Следователно една мома, която разбира законите, никога не трябва
да
се жени за един грешник или пък някоя развратна жена
да
си
намери един добър мъж.
Това е първото учение, което дяволът проповядва на Христа –
да
преобърне тези камъни на хляб, т.е.
да
се удоволства.
Сега, някои ми казват: „Ти идваш
да
оправиш света, ти ще имаш последователи.“ –
Да
, ще има такива развратни последователи, но така светът няма
да
се оправи.
А знаете ли колко скрити сили се крият в камъните, знаете ли какво е затворено вътре в тези малки шишенца?
Христос казва: „Който може
да
излиза от устата Божия, той има право
да
разпечата тези малки шишенца.“ Често слушам хората
да
казват: „Защо Бог не ми е дал такава сила, че
да
оправя света?
“ Това прилича на онази царица, която казала на мъжа
си
: „Дай ми
да
управлявам три дни, за
да
оправя света.“ Тя царувала три дни и знаете ли какво направила най-напред?
Първо обесила мъжа
си
.
Онези, които тълкуват Писанието, казват, че с първото изкушение дяволът изпитал дали Христос ще се уплаши от глада.
Но Христос казва: „За Мен е безразлично дали камъните ще станат хляб, или не – Аз имам храна, която всякога Ми се дава отгоре.“
По-нататък дяволът Го завежда на крилото на храма и му казва: „Ако
си
Син Божи, хвърли се долу.“ На пръв поглед това е много флагрантно1 изкушение, но в него се крие друго – този храм е човекът, който стои на най-високото място в своята глава и размишлява как са наредени Божествените неща.
И дяволът му казва: „Слез долу при твоите поданици и започни
да
живееш като тях, слез и пий, както те пият; понеже имаш Знания и Сила, не се бой, че ще паднеш, направи го и знай, че твоята Добродетел няма
да
се накърни от това.“ Христос му отговаря: „
Да
не изкушаваш Господа Бога твоего, защото Аз нямам нужда
да
се запознавам с тези поданици.“ Нима баща, който е народил десет деца, трябва
да
ги изучва?
Бащата може
да
познава своя син, майката може
да
познава своята дъщеря, когато те вървят все по същия път.
Това изкушение има отношение към съвременните християни –
да
избяга човек в пустинята и там
да
си
отпочине, означава
да
влезе малко в Живота, а не
да
стои като един стражар.
И тъй, вие всякога сте на крилото на храма – второто изкушение подразбира, че ние изкушаваме Бога вътре в
себе
си
.
Ако слезеш долу, ти ще използваш своите сили.
На вас не ви е позволено
да
правите като Давида; преди
да
го направи цар, Господ му даде власт и какво направи Давид?
Един ден той беше на върха на храма, видя една красива жена и слезе долу; но след това се яви един пророк и му каза: „Ти стана причина
да
се наруши това учение и отсега нататък няма
да
има ред.“ И така стана – синът му блудства с жена му, със сестрите
си
.
Да
, Давид слезе от върха на храма, за
да
покаже, че е Син Божи, но после трябваше
да
бяга.
Сега мнозина от вас ще слизат, но ще бъдат като Давида: ако сте жена, мъжът ви ще блудства; ако сте мъж, жена ви ще блудства – това ще бъде резултатът, ако слезете от покрива на този храм.
Затова казва Христос: „
Да
не изкушаваш Господа Бога твоего, защото Аз имам всички неща и нямам нужда
да
слизам долу.“
Най-после дохожда най-силното изкушение, което има прямо отношение към този лукав дух.
Дяволът завежда Христа на една много висока планина, показва Му всички световни царства и тяхната слава и Му казва: „Ако паднеш
да
ми се поклониш, ще Ти дам всичко.“ Тогава Христос отговаря: „Махни се, сатано, иди
си
в царствата, Аз не мога
да
дойда и нямам нужда
да
ходя в твоите царства.“
След като една жена или един мъж са минали през първото или второто изкушение, ще дойде един княз, ще каже, че са чисти и невинни, и ще им рече: „Ако ме обикнеш, всичкото
си
богатство ще ти дам“; тогава всички роднини решават: „Той е богат княз, има състояние, бързо викайте тук попа!
Колко американки се ожениха за такива князе, но после се парясаха; дяволът обещава, но не дава, той е един сводник.
Христос казва: „Махни се, иди в своето царство, при своето богатство, нямам нужда от твоите знания, Аз имам в
себе
си
достатъчно, което Господ Ми е дал.“ Има съвременни момци, които се подават на третото изкушение – например момъкът се жени, но всъщност се продава за прикята2, която момата има в банката.
Аз четох скоро една книга, озаглавена „За любовта“, писана от един полковник, в която се описва как можеш
да
излъжеш една богата мома.
А Христос казва: „Махни се, трябва
да
се покланяш само на Господа!
Да
се поклониш, това значи
да
възприемеш нещо в
себе
си
,
да
се върнеш,
да
се ограничиш,
да
станеш роб,
да
изгубиш своята Свобода.
И когато се поклоните на такъв дух, вие изгубвате своята свобода.
Сега пише по вестниците, че еди-коя
си
мома имала еди-колко
си
пари и питате тези бракове после излизат ли сполучливи – това е разврат в съвременното общество, разврат навсякъде.
Целият свят е подпаднал в това трето изкушение, няма у нас човек, който
да
не се е поклонил.
Когато една жена се поклони на един такъв мъж, тя става сводница с него; в резултат на това тя ще се обезчести и после през целия
си
живот ще оплаква дните
си
.
Днес майки и бащи продават дъщерите
си
за пари – на тези развратени младежи им дават отгоре на всичко и пари!
Аз казвам: по-добре дъщеря ви
да
стои неомъжена, отколкото
да
я дадете и
да
се поклоните на един такъв дух.
Вие казвате: „Преди две хиляди години дяволът изкушавал много“; аз искам
да
зная какво върши дяволът днес в домовете ви, в сърцата ви, в душата ви.
Да
, вие сте станали негови приятели, откупвате се, маскирате се, но трябва
да
кажете веднъж завинаги: „Махни се, остави душата ми на мира!
И след това се казва, че Ангелите Божии дойдоха
да
служат на Христа.
След като минете тези три изкушения, ще дойдат Ангелите
да
ви избавят от четвъртото.
Когато един момък предложи на някоя мома и богатство, и слава, и чест, а тя му откаже, той решава
да
я убие; и така дяволът реши
да
убие Христа.
6.
Блудният син
,
НБ
, София, 3.7.1915г.,
Блудният син е един великолепен сюжет, върху който велики проповедници в света са държали знаменити проповеди, извеждали са поука за това как трябва
да
живеят поколенията.
Доколкото зная, всички проповедници от времето на Христа до наше време са се ограничавали само върху блудния син след неговото съгрешаване и връщане, но в този пример Христос е вложил много по-дълбок смисъл.
Съгрешаването на блудния син е резултат и ние трябва за знаем причината защо по-младият син е напуснал баща
си
.
Всички казват, че по-малкият бил блуден; човек може
да
страда в света, без
да
знаем причините.
Ще ви кажа една аналогия между тези двамата братя: при един знаменит свещеник в Русия се явил един господин
да
се изповяда; този господин бил престъпник, който извършил едно убийство.
Той се изповядал за престъплението и изповедникът го посъветвал как
да
опрости греховете
си
.
Както знаете, има известни закони, които задължават изповедниците
да
не изказват съобщените им тайни, обаче убиецът излязъл и съобщил на един стражар кой е извършил това престъпление.
При сегашните закони ще запитат: „Щом е извършил престъпление, заслужава ли
да
бъде помилван?
“ Така разсъждават хора, които повърхностно разбират света.
Аз виждам в младия син един кавалерски дух, защото той имаше доблестта
да
каже на баща
си
: „Татко, аз искам
да
уча и ще оставя по-големия
си
брат
да
наследи твоя престол.
И понеже не съм толкова нужен във вашия дом, дай ми дяла от имането, който ми се пада.“ Аз виждам в този син постъпка, много по-добра, отколкото постъпката на вашите синове; след като ги пратите в странство, те изхарчат по четиридесет-петдесет хиляди лева.
Този момък беше благороден, защото постави пред баща
си
този въпрос и виждаме, че бащата не направи никакво възражение, даде му имота, който му се падаше и който той впоследствие пропиля в блуден живот с жени, в ядене и пиене.
Може ли
да
се извърши престъпление в света, може ли
да
се извърши някое зло, някоя интрига и
да
няма там жена!
Казва се, че след като изял всичко, синът отишъл при един гражданин и пожелал
да
му работи: „Аз съм навикнал на труд – когато бях при баща
си
, работех.“ Човекът го изпратил
да
пасе свине.
Този момък предпочел
да
пасе свине, отколкото
да
се самоубие; предпочел
да
пасе свине, отколкото
да
отиде
да
краде; предпочел
да
пасе свине, отколкото
да
отиде
да
мами хората.
Питам в съвременното общество колко са онези, които подражават на примера на блудния син; в църквата колко са онези, които подражават на примера на блудния син?
Ето защо Христос в Своята притча изважда образа на този блудник като един отличен тип.
Казва се, че след като пасъл свине, на сина му дошъл умът и се върнал при баща
си
; бащата разбрал хубавата черта на сина
си
и в негова чест заклал теле.
Христос знае, че в еврейската история Исаак имаше двама синове – Яков и Исав; за разлика от брат
си
, Яков обичаше
да
послъгва – за една лъжа и той ходи в странство и слугува четиринадесет години за една леща и за две жени; когато му дадоха първата жена, излъгаха го.
Следователно и вие може
да
се опитате
да
излъжете, но четиринадесет години ще слугувате, т.е.
ще изкупите вашето престъпление по какъвто и
да
е начин.
Той отива при баща
си
и му казва: „На мен даже яре не
си
ми дал, за
да
похапнем и
да
си
попием с приятелите ми.“
И тъй, всички онези хора, които грешат в света, са по-младият брат – всички митари са младият брат, а големият брат са министри, владици, началници, съдии и учители, които учат хората и казват: „Ние всякога управляваме мъдро.“ Всъщност младият син напусна дома на баща
си
заради големия
си
брат, защото бил много завистлив и сприхав – младият казва: „Аз се опасявам, че можеш
да
ме излъжеш, както Яков излъга брата
си
.“ Закон е, че развращаването всякога произлиза от големите хора: ако жената греши – мъжът е виновен, ако мъжът греши – жената е виновна.
Защото тоз, който греши, е по-малкият – всякога грешат децата, а по-умните и по-старите, дори и
да
грешат, законът не ги хваща; те могат
да
крадат, но така го правят, че не ги хващат, а глупакът, който открадва, непременно го улавят, защото той не разбира онзи „върховен“ закон, върху който почива съвременното общество.
Казва се в притчата, че когато синът се върнал, бащата се зарадвал – защо?
Защото този младеж внесе в бащиния
си
дом едно благородно чувство.
И когато Христос говори, че трябва
да
станем слуги, Той иска
да
каже, че трябва
да
бъдем смирени.
Сега, вие никога не сте блудствали, но знаете
да
се сърдите.
Да
, аз зная много проповедници и владици, които са светии, но в техните сърца непременно ще се прояви омраза, ще искат телето
да
се заколи заради тях и ще кажат: „Само ние, светите хора, можем
да
учим света.“ Често жената казва на мъжа
си
: „Ти ще ми служиш!
“; мъжът пък казва на жена
си
: „Ти ще ми служиш!
“ На друго място мъжът казва: „Аз ти заповядвам и ти ще ми служиш“, но жената няма
да
служи като грешница.
Чертата, която Христос изтъква, е онова дълбоко смирение, което трябва
да
има всяка човешка душа.
Това има и по-дълбок смисъл, но аз не искам
да
се докосвам до него, защото е спорен въпрос.
Сега, ние знаем как
да
опушваме хората с тютюн; знаете ли за какво е тютюнът?
Дяволът се опушва с тютюн и всички, които пушат, кадят дявола и той се укротява; затова, ако жена ти е сърдита, покади я с тютюн.
Една нощ един свещеник останал без тютюн и станал много сърдит; всички започнали
да
се питат: „Какво стана с попа?
По същия начин и младият син, който знаеше алчността на брат
си
, му даде малко „тютюн“.
Да
речем, че някой ти се сърди – поопуши го малко.
Например някой поп ти се сърди; поопуши го – дай му нещо; ако му туриш в джоба пет, десет, двадесет, сто лева, той ще се ухили; и попове, и владици – всички ги опушете с тютюн.
Някои казват, че не искат
да
дават пари; дай, за
да
се отървеш!
Така е и с големия син: баща му го утешава и му казва: „Всичко, каквото имам, то е твое“, т.е.
И когато някой ме пита как ще се оправи светът, аз му казвам, че по този начин ще се оправи: стани слуга и кажи на баща
си
да
даде всичко на другите ти братя; и колкото
си
по-грешен в тяхно лице, толкова е по-добре за теб.
Култура значи
да
обработваш нещо – нива, плодове, ягоди, череши.
Обаче съвременните духовници мислят, че ако хора-та станат малко по-умни, ще се развали светът, и казват: „Нека
да
ги държим в невежество, за
да
знаят, че нямат права.“ И Христос, когато дойде на Земята, отиде при по-големия
си
брат и каза: „Син Человечески не дойде
да
му служат, а
да
послужи на света.“ Обаче пак не Му повярваха, пак се начумериха и казаха на бащата: „Махни го!
Ако влезе, Той ще разруши всичко, каквото има.“
И така, какво е приложението на всичко това?
Ние всички обичаме такива християни като днешните синове или дъщери, които са кавалери и казват на бащите
си
да
им дадат колкото им се пада, пък като свършат науките
си
, ще ги хранят на стари години.
Но когато синът свърши университет, знаете ли какво прави на баща
си
?
Срамува се
да
се наименува, че е негов син, и го държи надалеч.
Лъжливото разбиране на християнството стои именно тук: всички хора, които имат имущество, са праведни, няма изключение от това – дайте на един вагабонтин десет-двадесет хиляди лева и той ще заобича порядъка.
И следователно анархистите в света, които искат
да
разрушат съвременния строй, са големите братя, обаче Христос препоръчва малкия брат.
Защото както и
да
преустройваме съвременното общество, ако не преобразим собствените
си
мисли и желания, строят всякога ще защитава онези, които имат пари, и те ще бъдат всякога силни.
Сега слугата иска
да
стане господар.
Жената търси някой мъж, който
да
е богат,
да
е учен,
да
владее някое изкуство – тя е аристократка, която иска
да
живее охолно, не иска
да
бъде слугиня.
Мъжът е големият брат: и той търси мома, която
да
бъде богата, и казва, че не е прилично човек
да
работи в света.
Мъжът напуска жена
си
, за
да
дойде друга на нейно място, но Христос ни показва един пример как трябва
да
постъпим:
да
допуснем в семейството
си
малкия брат.
Следователно можем
да
приемем друга жена в дома само тогава, когато тя като този син каже: „Татко, аз съгреших.“ Христос казва, че мъжът няма право
да
напусне жена
си
, освен за благоволение, но ако жената дойде до това смирение, че
да
му стане слугиня, той трябва
да
я приеме; ако той я приеме, това ще бъде Волята Божия.
Един мъж съгреши – жената
си
търси друг по-праведен; намери друг – и той съгреши; тогава тя търси трети и т.н.
Но на омъжената не се позволяват двама мъже, нито на един мъж – две жени; ако съвременните хора
си
позволяват това...
В двамата синове от притчата Христос представя какви трябва
да
бъдат отношенията, представя дълбоката Любов, която малкият син имаше към баща
си
; също така малкият син знаеше, че баща му го разбира.
В съвременната медицина има такъв физиологически факт, при който на малокръвен човек може
да
се отвори вена,
да
му се прелее кръв и болният му организъм се съвзема.
Е, хубаво, ако кръвта Христова спасява, тогава тази кръв във вашите вени ли е, вие готови ли сте
да
влеете тази кръв?
Ако някой е готов
да
си
влее, може
да
му се помогне.
Ако вие никога не сте давали от кръвта
си
, никого не сте спасили.
От две хиляди години Христос спасява – Той изпраща тази кръв чрез майката във всяко раждащо се дете; затова Христос казва, че ако човек не се роди изново, не може
да
влезе в Царството Божие.
Следователно човек трябва
да
приеме тази кръв.
Аз бих желал всички проповедници, от всички църкви
да
ги опитаме колко обичат света; ако ги окачим на четири гвоздея, те ще проклинат.
Да
, много хубаво се проповядва християнство, когато има по две хиляди, десет хиляди, двадесет хиляди лева!
Христос казва: „Не може
да
се служи на Бога и на Мамона едновременно.“ Не може
да
се проповядва Словото Божие с пари, свещениците нямат право
да
проповядват с пари.
Тези от тях, които са носители на Истината, нека
да
проповядват без пари, нека всеки
да
има по един занаят и с труд
да
си
изкарва прехраната.
А днес, когато започнат
да
се връщат блудните синове, проповедниците негодуват.
И когато ние се хвалим, ще ни пуснат малко кръв за проба; като пробен камък за всеки един проповедник или свещеник, преди
да
стане владика, трябва
да
му се извади малко кръв и тогава
да
му се каже: „Ти носиш Христовата кръв.“ И тази Христова кръв трябва
да
бъде в жилите на всички нас – само тази кръв ще ни спаси, само тази кръв ще произведе онази Любов, която Христос проповядва.
Аз не мисля зло никому; каквото имам, ще го дам, моето правило е
да
слугувам.
Не искам
да
управлявам хората, но вие не можете
да
се избавите от този закон.
Вашата кръв ще произведе вътрешни плодове: когато я придобиете, тази ваша кръв ще произведе всички онези плодове, от които душата ви ще се храни.
И тази кръв циркулира в Небето, във всички небесни плодни растения, следователно ние пращаме сокове към тези плодове и когато влезем в Царството Божие, ще се храним от тях; а тези, които проповядват друго, не разбират Учението Христово.
Сега, примерът на младия син, който се връща при баща
си
, живее ли у нас?
Някои ще кажат: „Как е възможно един блудник
да
живее у нас!
“
Да
, аз желая у нас
да
живеят десет такива синове, аз бих желал
да
имам това велико качество на смирение.
Смирението ражда култура, смиреният човек ражда култура; покажете ми един горделивец, който
да
е извършил нещо велико.
Големите братя са създали войната, те са управлявали, а всички онези малки братя ще наследят Царството Божие – те казват: „Ние ще дадем всичко.“ Аз ви казвам, че човек ще стане от сина, който казва: „Татко, дай ми моя дял.“ Ще кажете, че такъв може
да
падне в пороци; нека падне, но той ще се върне при вас, а онзи син, който остава при вас, ще ви терзае, ще се сърди, че не сте му платили едно яре.
Нека някой от тях ми докаже противното и аз ще му дам благословение.
Не, той трябва
да
има смелостта
да
отиде при свещениците и
да
каже: „Дайте ми това“ – дайте свобода на този човек
да
опита този Божествен свят.
Жената не иска
да
живее при мъжа
си
– дай ̀и нейния дял; мъжът не иска
да
живее с жена
си
– дай му нейния дял, пусни го, нека
си
върви.
Ще кажете, че това не е християнско учение; жена ти иска – дай ̀и място, синът ти иска – дай му дела, който му се пада.
Това учение, което аз ви проповядвам, не е за слабоумни хора; онези от вас, които са слабоумни, които не могат
да
мислят, нека забравят каквото съм казал, но вие, които можете
да
мислите, мислете върху този предмет.
А онези, които нямат гръбнак,
да
не турят тази раница върху гърба
си
– това е тежко учение.
Жената се отрича от теб и иска свобода – дай ̀и място.
Господа, това не е строй, не е учение!
Ние трябва
да
се раждаме само от един баща и от една майка.
Ева роди от двама и сгреши – и всяка жена, която ражда от двама мъже, греши.
Това значи блудният син, като се върна и каза: „Съгреших, защото имаше дълбоки причини в Живота; повече няма
да
блудствам, затова ме направи един слуга и за мен ще е най-голямо удоволствие
да
слугувам.“
Сега,
да
се върнем при нашия Баща.
Аз казвам, че хората не умират – аз искам
да
възкръсват.
Сега хората казват: „Всички ще умрем, но чакай поне
да
си
спестим пари,
да
си
приготвим ризи“ – вие, които по този начин
си
приготвяте ризи, няма
да
видите Бога, по този начин не се върна блудният син.
– „
Да
се натъкмим като за някой бал и така
да
отидем при Бога“ – така няма
да
отидете при Него.
Бащата го тури на кръста –
да
е кръстен със залог, това е Божествен закон на Любовта.
“ Когато тези попове почнат не
да
ви погребват, а
да
ви възкресяват, тогава ще ви въведат в Царството Божие, инак кой поп няма
да
ви опее за пари – тежко на такъв опят грешник!
Следователно ние, които се готвим, трябва
да
оживеем; не
си
туряйте на ум
да
ви погребват и
да
ви пеят заупокой свещеници.
Ще оставите само тялото, защото то е имущество, и ще кажете: „Аз ви оставям моето тяло за наследство, турете го в гроб, а аз, който заминавам при Отца
си
, Той ще ми даде.“ Аз бих желал
да
ми пеят Ангелите Божии и Господ ще ме упокои, само когато отида при Баща
си
и кажа: „Татко, съгреших.“ Така ще дам един прекрасен пример на цялото общество; тогава Христос ще каже: „Днес стана смирението на този човек, този син мъртъв беше и оживя.“ Аз бих желал
да
заколя едно теле за такъв син и ще повикам всичките
си
приятели
да
ядем за него.
Разбира се, аз няма
да
направя угощение като оня американец, на когото един роднина умрял и му оставил наследство от тридесет милиона долара; той бил говедар и когато получил наследството, дал угощение на гражданите от Сан Франциско и яли и пили цели три дни; и какво излязло от това – почнали
да
се търкалят по улиците; и когато изхарчил всичко, станал пак говедар и
си
казал: „Слуга
да
бъда е по-добре за мен.“ Сега вие ще кажете: „Ако имам тридесет милиона лева, ще
си
купя един автомобил, ще
си
купя една къща, едно пиано, ще
си
взема един учител“; дори ще дадете сто хиляди лева, за
да
говорят за вас.
Аз бих желал истинският българин
да
се върне като този син и
да
каже на баща
си
: „Татко, съгреших и искам
да
бъда твой слуга.“ Бих желал
да
видя повече такива свещеници и моето сърце ще се радва за тях – бих се радвал както никога!
А сега всички викат: „Как, този син ние не можем
да
го търпим!
Да
не хранят никаква омраза – това е велик Божествен закон, това е блудният син.
Сега, питам ви готови ли сте
да
пуснете мъжа
си
, ако той иска
да
ви напусне?
Ако бих се впуснал
да
обяснявам закона за наследството, ще разберете защо Христос проповядваше така.
Христос проповядваше за сегашните времена и притчата за блудния син я даде заради нас.
И когато в следващата култура ние съградим този блуден син, трябва
да
турим неговия бюст – това е наше мнение.
Питам ви кой е годен
да
провери Божествените книги?
Христос Го обичам, защото оживя; и всички онези, които са като Христос, са светии.
Когато ние почнем така
да
разбираме нещата, ще станем светии; вие трябва
да
живеете и тогава ще бъдете светии – ако можете
да
се самоотричате, вие сте светии.
Когато светията влезе в едно общество, той дава Радост навсякъде – това е светия!
И тъй, не мислете, че когато умрете, ще станете светия; не, вие ще умрете и ще страдате.
Ние се борим против процеса на смъртта с процесът на Възкресението: „Татко, съгреших.“ И този син възкръсва – бащата му тури пръстена, облече го и той възкръсна.
Затова заколването на телето е една емблема – телето е дете: когато едно дете се праща в Невидимия свят, заколват едно теле; когато детето се връща, това е блудният син.
Това е вярно както във физическия, така е и в Душевния свят; и когато един човек се ражда, той става жертва.
Сега искам
да
ви оставя в ума две неща.
Първо,
да
вложа във вас убеждението
да
не седите на два стола.
Ти какъв християнин
си
?
– „Вярвам, че кръвта на Христа е вътре в теб, че Духът на Христа е в теб.“ Второ, трябва
да
имаме смирение; всеки един от вас се терзае, защото няма смирение – например някой ви погледне накриво и вие се докачите.
Знайте, че сте един слуга и искайте
да
имате благоволението на Бога.
Трябва
да
имаме доблестта на онзи господин, на когото един приятел му казал: „Ти
си
вагабонтин и крадец“, а той отминал и му благодарил, че не казал всичко – това е блудният син.
Когато дяволът ни подкупи, ние даваме хората под съд, а трябва
да
даваме под съд дявола.
Това е Христовото учение: трябва
да
се върнем обратно при нашите бащи и в нашите умове
да
се възцари Любовта,
да
бъдем сърдечни и откровени.
Това, което е Добро пред Бога, то е Добро за човечеството – аз вярвам само в кръвта на Христа, която ражда добри плодове.
Аз вярвам в църква, която има такива плодове, вярвам в такава църква, която ражда плодове Христови – Любов, смирение, въздържание.
Да
кажем, че сте богати, имате хиляда лева – ние трябва
да
се върнем като блудния син и
да
знаем, че нямаме нищо в
себе
си
.
Всички, които ви проповядват за Истината, са сиромаси; и който каже за Христос, че не Го познава, ще бъде лъжец.
Ние сме длъжни
да
обичаме свещениците заради Бога, понеже са ни братя; зная, че имат известни слабости, всички тези работи аз ги вземам предвид.
Аз бих желал във всяка една черква
да
има герои и тогава ние ще бъдем един християнски народ, който живее по християнски.
И ако светът каже заради вас нещо… В този свят няма
да
ви посрещнат другояче.
Аз бих желал
да
бъда на мястото на блудния син.
Да
, пред вас може
да
съм праведен, но пред Бога не съм – колко хляб има още
да
ям, за
да
стана такъв, какъвто Бог иска.
Не искам
да
мислите нещо повече за мен, искам всички
да
опитате; и тогава ще кажете: „Ние го опитахме.“ Ако нещо не е вярно, кажете ми, но не зад гърба ми
да
говорите, че не е вярно – ние трябва
да
проповядваме едно учение на опита.
Като малкия син аз искам
да
играя тази роля на смирение.
Това не е лесно;
да
те терзае жена ти е тежко.
Няма по-голяма борба от тази
да
се смири човек и
да
дойде вътрешното самосъзнание.
Това е много тежко, това е геройство – само великите души могат
да
вършат тази роля, само малките братя могат
да
вършат тази роля.
И Христос беше един от малките братя; Той беше пръв, който служи на хората за всичките им грехове, но Бог Го въздигна, защото в Него течеше Божествената кръв.
Аз и всички ние трябва
да
имаме кръвта на Христа – само тогава тази кръв ще роди и свещеници, и учители, и мъже, и жени; само тогава ще имате такива деца, каквито вие искате.
Старайте се
да
предавате на младото само тогава, когато имате кръвта, която Христос има; ако нямате такава чиста кръв, отворете артериите
си
, за
да
се влее.
И тогава ще почувствате една Радост, която никой не е в състояние
да
изличи от душата ви.
Тогава ще бъдете свързани с Невидимия свят и ще говорите с хората чрез виждане, а не чрез пипане.
Питам ви коя роля искате
да
играете?
7.
Молитва
,
НБ
, София, 17.7.1915г.,
Беседата ми тази сутрин ще бъде върху молитвата.
От чисто философска и научна страна, има доста спор върху молитвата; има спор и в църквата как трябва
да
се моли човек.
Религиозните хора спорят върху формата и начина – дали трябва
да
се молим прави, или
да
коленичим; хората на науката гледат дали има нужда от молитва, т.е.
дали молитвата е нещо нормално в човешкия живот, или е нещо анормално.
Аз трябва
да
ви обясня този въпрос от религиозно гледище: молитвата е акт на душата, това е едно душевно състояние (изразявам се така, понеже нямаме по-добра дума), един стремеж, който обуславя човешката реч.
Защото, за
да
се изрази молитва, трябва известна форма, следователно речта е създадена, за
да
се моли човек.
Сега, аз ще взема думата молитва в нейния широк смисъл, за
да
разберем какво нещо е тя.
Има четири вида молитва: първо, молитвата може
да
бъде чисто физическа, второ, молитвата може
да
произлиза от сърцето, трето, молитвата може
да
е просто една форма на ума, четвърто, молитвата може
да
е един стремеж на душата, един акт на Духа.
Следователно зависи с какво се молите.
Например, когато нуждата е за вас, молитвата произтича от стремежа на вашето тяло, т.е.
тялото ви се моли по отношение на тялото; такова отношение съществува, когато тялото на човека е болно – налице е едно пробуждане и стремеж за съобщение.
От гледище на ембриологията, когато едно дете се зачене в утробата на майката, започват
да
се сформират неговите органи.
Първоначално детето не се движи; най-напред се образуват крайниците му – първо ръцете, после краката; по-късно се образуват червата, после – мозъкът и най-после се образуват белите дробове; тогава детето почва
да
прави движения и показва, че се нуждае от по-висок акт.
Такова състояние преживява и човешката душа – и тя се пробужда, и тя се ражда.
Някой човек може
да
е много учен,
да
е много силен, но когато дойде време „
да
се роди“, той чувства една слабост и една нужда – чувства нужда от Бога.
Следователно молитвата е признак, че душата се нуждае
да
влезе в Духовния свят, нуждае се
да
бъде в прегръдките на Божеството – това е молитва.
Дълго време трябва
да
се моли човешката душа, за
да
достигне този Божествен извор; тъй че, за
да
стане душата чиста, човек трябва
да
се моли.
Както дихателната система е нужна на човек, за
да
диша и
да
създава необходимата енергия, така и молитвата е необходима, за
да
се храни нашето Душевно тяло.
Затова молитва има сила дотолкова, доколкото човек се моли съзнателно.
Както децата ритат и се търкалят, когато искат нещо от майка
си
, така и ние постъпваме спрямо Бога.
Когато душата се роди и докато живее на Земята, Бог не ни пише греховете, но щом влезе в Духа, човек трябва
да
се моли – не може душата
да
иска каквото и
да
е.
Когато дойдат благословенията, човек трябва само
да
има едно чисто сърце и един крепък ум.
Следователно не трябва
да
става въпрос дали Бог ще ни даде храна и знания – щом знаем
да
се молим, Бог е готов
да
ни даде всичко, каквото искаме, Той няма
да
ни откаже никакво благо.
Сега, онези, които започват
да
се молят, често се терзаят от въпроса дали Бог ще ги слуша.
За
да
ви слуша, вие трябва
да
бъдете едно дете на девет месеца; ако сте голямо дете, Бог няма
да
ви обърне внимание.
И затова молитвата не е за всички хора; има хора, които се събуждат преждевременно и се повреждат.
Някои казват: „
Да
събудим този човек“; хубаво, но ще се повреди – защо?
Защото влиза в атмосферата на сношение с известни елементи, на които не може
да
издържи.
Учените от опит знаят това и никога не задават на децата
си
непосилни задачи.
У вас не трябва
да
се явява желание
да
станете крилати същества, а трябва
да
имате отношения с Бога.
Ти трябва
да
си
в отношение с майка
си
, за
да
ти дава храна; после ти постепенно ще излезеш от обятията на майка
си
и когато отраснеш, тя ще те въведе в света.
Всички, които стават християни, питат дали не са закъснели; закъснели сте, ако майка ви ви е родила, но ако не сте родени още, чакайте, нима трябва вие
да
гоните хората – всеки на своето време.
Такъв един образец има в Псалом 51, друг образец има в шеста глава от Даниила, когато той се моли и изповядва своите грехове; образец има и при Авраама, има и при всички пророци, които са се молили.
Но сега нека дойдем до разбирането на молитвата, защото пророците и Давид много добре са разбирали как трябва
да
се молят.
Преди всичко молитвата изисква пълно упование и доверие в Бога.
Умът не трябва
да
е разсеян; Бог, който предвижда нашите мъчнотии в света, ни е създал страдания, за
да
концентрираме нашите мисли в
себе
си
.
Понеже, когато дойде в този свят, душата има опасност
да
се погълне от разни впечатления, затова по разни начини се явяват страдания, за
да
се върнем при Бога.
Молитвата е една сила в Живота, човек не може
да
се развива без молитва.
Христос препоръчва тайната молитва: „Когато се молиш, ти трябва
да
бъдеш сам.“ Някои казват: „
Да
се съберем няколко души“; ползата за двама или трима души е друго нещо, но молитвата, която служи за развитие на душата, всякога трябва
да
бъде единична –
да
се съединиш с Бога – с образа на всяка Любов, Добродетел, Чистота, Интелигентност.
И затова именно всеки, който се събужда по-рано, се поврежда.
И когато така схванете Христа в
себе
си
, вие ще усетите един Мир, една Радост, която ще ободри мъчнотиите ви.
Щом всичките ви врагове се съберат, за
да
спънат развитието ви, това е опитността на светиите, на добрите хора, на всички, които започват
да
се молят, и затова всеки, който влезе в Духовния свят, трябва
да
започне с Бога.
Дръж Бога, вярвай в
себе
си
, обичай Го, люби Го с всичкото
си
сърце – каквито спънки и
да
имаш, за Него се дръж!
Може
да
се появят хора и
да
ви казват, че това е така или инак,
да
ви посочват разни учения; онези от вас, които имат много време, могат
да
опитат всички учения, а онези, които нямат много време, нека
да
се обърнат към Бога.
Дълбоко дръж душата
си
за Бога, вярвай, че Той е пред теб, вярвай, че те обгръща със Своите сили, със Своите ръце.
Когато говорим за Бога, зависи как разглеждаме въпроса: когато разглеждаме Бога по отношение на молитвата, ние имаме предвид думите в Писанието: „Призови Го в скръбен ден“; на друго място се казва
да
отхвърлите греховете
си
.
Ако отидете при Бога със скрити грехове, вие не сте родени; преди всичко трябва
да
се изповядате пред Бога и ако Той ви каже
да
се изповядате и на своите братя, само тогава ще направите това пред тогова, когото сте обидили.
Това е изповед към хората – този е пътят за всеки, който иска
да
стане християнин.
Сега у вас се заражда въпросът как
да
намерите подходящ изповедник: ще намерите най-напред душите, които живеят в Небето, т.е.
когато намерите Бога, ще отидете при духовете и там ще изповядате своите грехове; и тогава техните Ангели ще ви дадат
да
се изповядвате, ако е потребно, и пред физическия свят.
Когато по този начин се съединим с Бога и бъдем в съгласие с всички праведни души, в нашите действия няма
да
има препятствия; ако сте обичали някоя душа, тази мисъл се предава на духовете.
Никой не може
да
придобие богатство, същински Знания и същинска Добродетел, ако не е изповядал своите грехове чрез молитва.
Ще кажете: „Щом малко укрепнем, ние ще заставим Бога“ – не можете
да
Го заставите, Бог няма
да
ви послуша.
Аз ви говоря от опитността на всички минали и на всички съвременни поколения.
Молитвата е един разговор с Бога, при който ние започваме
да
въздействаме върху света.
При молитвено състояние не трябва
да
има никакво раздразнение, никаква обида – всичко това трябва
да
го отхвърлите.
И когато влезете в тази тайна стаичка, трябва
да
чувствате, че сте в сношение с Ангелите.
Когато дишането става правилно, тялото е здраво, а щом дихателната система не е правилно развита, дишането е неправилно и децата са нездрави.
И както в този свят имаме нужда
да
подобрим дишането
си
чрез изкуствени методи, така и в Душевния свят има нужда
да
правим молитва – този закон е верен.
И така, по отношение на нашето сърце чувствата трябва
да
вървят без препятствие по същия закон, а щом започнем
да
правим усилие
да
обичаме и
да
мислим, това показва, че в нашата душа има известна анормалност.
Сега ще ви говоря за силата на молитвата.
И забележете, че когато представителите на еврейския народ се молеха, всякога побеждаваха; това е вярно и при египетския народ: докато египтяните се молели, те са имали една отлична култура, която е преживяла хиляди години, но когато настъпи грубият материализъм, веднага дойдоха всички нещастия върху Египет.
Това е вярно и по отношение на съвременните народи; проследете и ще видите, че разрухата на една държава захваща, когато хората престанат
да
се молят.
И в наше време започнаха
да
се явяват крамоли в семейството, в обществото, но аз казвам: единствената причина е тази, че ние или сме престанали
да
имаме общение с Бога, или сме престанали
да
вършим Божията воля.
Казват, че англичаните спечелили битката при Ватерло, защото паднал дъжд и артилерията на Наполеон не е могла
да
действа; дали е така, или не, онези от вас, които искат, могат
да
проверят историята...
Има много примери за силата на молитвата.
През 1899 г., по време на големия глад в Русия, за който писа и Толстой, едно семейство, живеещо отдалечено от града, останало без храна три-четири дни; тогава едно от децата започва
да
се моли и казва на родителите
си
: „Скоро ще имаме храна, но когато я получим, аз ще замина.“ Случва се така, че един петербургски гражданин се загубва из околността, търси къде
да
се приюти и отива в тази къщица, където намира гладното от четири дни семейство.
Той им дава храна и пари, за
да
им послужат и в бъдеще, но малко след това, както предсказало, детето
си
заминало от този свят...
Ще ви приведа и примера за д-р Тайлер, проповедник в Китай.
Преди тридесет-четиридесет години, когато решил
да
отиде в Китай
да
проповядва, той изчислил, че му трябват двадесет-тридесет хиляди лева; когато приятелите му чули за това, казали, че едната му дъска е мръднала, обаче д-р Тайлер започнал
да
се моли и придобил двадесет хиляди лева.
Той е единственият мисионер, който се издържал чрез молитви, а около 1870 г.
Обаче изведнъж вярата му се смущава, силата на неговата молитва намалява и става така, че и неговите повереници трябвало
да
се молят на Бога.
Някой
си
богат американски търговец, който се преселил в Австралия,
си
дал едно вътрешно обещание, че ако спечели такава и такава сума, ще даде еди-колко
си
пари за Божиите работи; работите му се уредили, той среща д-р Тайлер и му дава парите, за
да
ги употреби както намери за добре...
Но винаги трябва
да
имате нужда от това, за което се молите: ако се молите Богу за излишък, Той никога няма
да
ви го даде; може
да
се молите и Господ
да
ви послуша, но ако искате нещо излишно за вас, той няма
да
ви даде.
Молете се за българския народ – когато на всички българи върви, и вашите работи ще вървят.
В прав смисъл ние трябва
да
се молим за всички и когато Бог всички благослови, тогава Той дава.
Сега ние се молим: „Боже, дай ми един грош!
“ – не, поискайте двеста хиляди гроша и тогава
си
вземете един; или пък се молите така: „Боже, дай ми малко!
“ – тогава Господ казва: „Иди при някой човек
да
ти го даде.“ Нима мислите
да
се молите за един самун хляб – от Бога всякога трябва
да
искаме това, което хората не могат
да
ни дадат; и тъй, не се задоволявайте с грошове, а искайте от Бога велики работи.
Насила молитва не може; молете се вие, обърнете се към Бога за тях.
Представете
си
, че сте военачалник и имате армия от сто хиляди души;
да
допуснем, че сте изложени на голям студ и войниците ви са заплашени
да
умрат; питам ви какво значи многобройността на вашите войници, когато всеки един от тях е измръзнал.
По същия закон ние поединично сме мъртви, а когато се молят заедно, хората стават една мощна сила.
Следователно, за
да
може
да
се възприеме от всички сърца, пътят на спасението е чрез молитва.
И тъй, при условията, при които днес живеем, молитвата е необходима – с нейната сила бихте поправили домовете
си
, децата
си
, велики работи бихте направили.
Христос казва: „Каквото попросите в Мое име, ще ви се даде и ако двама-трима поискат, ще ви се даде.“ Какво трябва
да
правим в този важен момент на нашия живот, на нашето развитие, как ще можем
да
извършим задълженията
си
при това смущение, което е настанало в света?
Всички трябва
да
дойдем в общение с Бога и
да
Го призовем – единственото избавление е там.
И пророците казват: „Когато Ме потърсите, ще Ме намерите“; когато чрез молитва потърсим Бог
да
се прояви в нас и ние
да
се проявим в Него, нашето избавление ще дойде.
И тъй, общението с Бога трябва
да
бъде лично.
Защото развитието на индивида се отразява в обществото и в църквата, т.е.
какъвто е стремежът и направлението на този индивид, такъв е стремежът на всички хора.
Ще ви приведа един пример за молитва от българския живот, взет от сегашната война между гърци и българи.1 Един български войник, учител по професия, след отстъплението от Солун изостава в неприятелската територия и се укрива дълго в една пещера (този пример ми разказа г-н д-р Дуков); когато огладнял, войникът започнал
да
се моли и забелязва, че една костенурка носи парче хляб, дохожда до него, оставя го и се връща назад.
Той взел това парче и утолил глада
си
, а когато се върнал у дома
си
, разправял: „Деца, има Бог.“ В тази война мнозина българи повярваха, защото от опит видяха, че има Бог.
И на вас, които сте тук тази сутрин, ако знаете как
да
искате, Бог ще ви помогне.
“; аз ти казвам: иди при Бога, помоли Му се, не търси никого; в случай, че Бог не те слуша, тогава можеш
да
търсиш други хора.
Щом само се обърнете към Бога, Той дълбоко разбира нуждата на вашата душа и ще ви отговори.
И когато дойдем до такъв живот, трябва
да
забравим отношенията
си
на Земята и
да
се считаме като синове на Бога.
Когато приемем Божието благословение, тогава ще служим на Земята – било между българите, било между гърците или между което и
да
е племе, т.е.
ние ще влезем в даден народ, когато служим на Бога.
Всеки народ има свое призвание, всеки народ трябва
да
извърши някаква мисия; едно време бяха египтяни, римляни, гърци, англичани, германци, американци, а сега идват славяните.
Всички народи трябва
да
служат на Бога и пред Него всички те стоят като един индивид.
И когато ние придобием тази молитва, тогава ще дойде новата философия и новата наука ще изясни смисъла на нещата – тогава Природата ще разбере нашия език.
Първоначално, преди грехопадението, когато човек минавал покрай някое дърво, на които имало плодове, то само се навеждало към него; сега дърветата не само че не се навеждат към хората, но вдигат клоните
си
нагоре.
Направете опит с вашето куче: например понякога влизате разположен и кучето идва при вас, но понякога се връщате сърдит и кучето
си
свива опашката, защото разбира вашето състояние.
Затова Христос казва: „Всякога търсете вашия Бог и Неговата правда“ – тогава ще имаме това Знание.
Аз зная, че мнозина имате мъчнотии; лицата на мнозина показват, че сте неспокойни, че имате някаква нужда, че всички имате по един трън – и индивидите, и семействата, и обществото имат по един трън и се чудим какво
да
направим с тези тръни.
Трябва
да
отидем при Бога – Той ще ги извади; трябва
да
се върнем при нашия Баща, който може
да
ни обича,
да
ни люби.
И тогава нашите лица ще сияят, умовете ни ще се пробудят, сърцата ни ще станат радостни.
Направете опит, когато се молите,
да
чувствате, че Бог присъства в душата ви.
И когато Бог присъства, Той ще ви даде и едно външно доказателство, защото, когато дойде при нас, Той ще донесе благословение.
Когато мислеше
да
се самоубие и направи своята изповед; тогава той се молил: „Боже, избави ме от това зло.“ Това става и с вас.
Ще знаете, че всички хора, които принасят добро, тайно се молят.
Всички велики хора на древността тайно са се молили, а ние, съвременните хора, стоим в безводно място и се оплакваме, че сме бедни.
Върнете се към вашия Бог, понеже Той ви вика, иска
да
ви благослови; Той казва сега на всички: „
Да
се върнат моите деца.“ И затова сега се вдига този шум в света – децата започнаха
да
се събират, нашите души започват
да
се събират и ние ще се разбираме.
Тогава ще заговори езикът на Бащата; и когато Той заговори, ще видим, че и Природата отвън ще започне
да
говори.
НАГОРЕ