НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
111
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
111
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Единственото начало (Утринна беседа, без заглавие)
,
СБ
, В.Търново, 19.8.1922г.,
Да
Го познаем, както Той ни познава.
Да
принесем всичко Нему в жертва жива, свята и благоугодна.
б) Десният крак напред, без
да
се слага на земята.
Да
ни съблече Господ от стария живот,
да
ни облече в новия живот на Любовта, Мъдростта и Истината.
Да
чуем Неговия сладък глас, Който носи мир и преизобилен живот на утрудените души.
Бог е Любов и нашата Любов
да
бъде като Божията Любов.
Той ще бъде следният: ще се задължите абсолютно
да
се подчините на всичко онова, което Господ ще каже през тази година.
През една година доброволно, абсолютно ще се подчините на всичко, каквото ви се каже, без
да
се изменя Волята Божия в нещо.
Искам един опит
да
направим, без лъжа.
Опита всеки един от вас ще направи вътре в
себе
си
, ще го направи и ще знае, че Бог е вътре в сърцето му, в душата му, в ума и в духа му и наблюдава, претегля всички наши помисли, желания и действия.
л) Левият крак напред, без
да
се слага на земята.
Ние ще служим на този Господ, Който в началото ни е дал живота, в началото на Неговата Любов.
Всички неща, които имат край, това са неща без Любов.
Ние отричаме всички неща, които се свършват.
Бог е Любов и тази Любов носи светлина за душата, и в тази светлина зреят всичките плодове на живота.
Сега ние ще коленичим в размишление и всеки един от вас
да
обмисли готов ли е
да
направи малкия опит за една година,
да
извърши абсолютно всичко, каквото Господ изисква от него, и всеки един от вас ще даде обещание, не насила, а по Любов – за една година отсега.
Тази година ще има задачи, които всеки един от вас трябва
да
разреши.
Тия задачи ще бъдат дадени съобразно развитието на всеки едного.
Няма
да
питате мога ли, или не мога.
През цялата година няма
да
мислим, а само ще работим, само ще действаме.
Сега ще коленичим и ще отправим ума
си
към този Господ на Любовта и ще Му кажем: „Господи, ние сме готови
да
изпълним Твоята свята воля абсолютно, без никакви изменения.
И всичката ни радост ще бъде
да
Ти служим с всичкото
си
сърце, с всичкия
си
ум, с всичката
си
душа, с всичкия
си
дух.
Искаме
да
Те познаем като Любов вътре в нази и вънка от нази.
Да
бъдеш Ти все и всьо във всичките ни начинания, във всичките ни мисли, желания и действия;
да
бъдеш Ти начало и край на нашия живот.
Началото на всичката Твоя благост и край на всичките наши недоразумения, начало на Истината и край на лъжата, начало на Мъдростта и край на глупостта, начало на силата и край на насилието.
Да
бъдеш Ти Новото начало, което е без начало и без край!
Ние сме едно с Тебе, както Ти
си
един в изявената тази Светлина.
От сега нататък ще царува Твоята Любов в пълнотата на Твоята милост през всичките дни на живота ни.
Слез при душите ни, внеси Светлината
Си
на новия живот.
Озари новите ни сърца, които
си
ни дал.
Изпълни умовете ни със Светлината
Си
, която
Си
внесъл в духовете ни.
Благослови ни и ние ще носим Твоето благословение.“
Туй ще го вземат само онези, които ще дадат обещание.
Няма
да
преписвате, докато не дадете обещание.
Ще коленичим, ще се молим и ще решим безвъзвратно, за една година само, а не през целия
си
живот.
Ще коленичим в размишление и онова обещание, което ще дадете в сърцето
си
, ще го направим гласно пред всички.
Като казвам ще коленичим, разбирам, че ще коленичим не с тия колене, ще коленичим с душата
си
, ще вдигнем ръцете на своя дух и ще призовем Господа.
Сега у всички, които ме слушате,
да
не дойде у вас мисълта:“Аз съм млад“, „Аз съм стар“.
Тия души вечно са съществували и вечно ще съществуват, вечно са били и вечно ще бъдат, вечно са се проявявали и вечно ще се проявяват, вечно са се учили и вечно ще учат.
Този Изгрев е толкова велик, толкова славен, че на човека наум не е идвало и в сърцето му не е влизало туй, което изгревът носи в
себе
си
.
Тази радост и това веселие се носи като едно леко шумолене в Божествения свят.
Сега ще коленичим и ще дадем в
себе
си
онова тържествено обещание за една година.
Една година, която няма
да
ви ограничи.
Тази една година ще бъде година само на чистене:
да
смъкнете всички ваши недъзи от умовете
си
, от сърцата
си
, от душите
си
, от духовете
си
, от телата
си
, и след една година ще се намерите обновени.
Сега тайно ще призовем Господа като Любов, като проявена Любов, която няма начало, която няма и край.
На всички онези от вас, които дадохте това тържествено обещание, Христос, изявената Божия Любов, изпраща на всички ви по един лъч от тази Светлина – поздрав личен на всеки едного от вас, като души. Поздрав!
Днес започваме с проявената Любов, а утре сутринта ще започнем с Любовта, която трябва
да
се осъществи.
Всички ще броите заедно, ще броите ритмично.
Сега аз ви приветствам от името на всички наши братя, не на ония, които са сега на Земята, а които са в Невидимия свят.
Те изпращат своите любовни поздрави на всинца ви.
Като казвам за тия братя,
да
не мислите, че те са далече – те присъстват при нас.
Само по отношение на нашето съзнание ние сме далече от тях.
Сега първото нещо, което ще почувствате от поздрава на Белите братя тази година, ще бъде, че онези, които вярно изпълнят обещанието, което са дали, ще почувстват в душата
си
небивал мир, мир, който ще бъде като творческа енергия вътре в душите им, мир на ума, сила на сърцето и на волята.
Воля на Любов ще имате, воля
да
любите.
Само чрез Любовта се проявява силата на човешката воля.
И в този акт на волята вие ще почувствате две състояния, две противоположни течения: едното – от периферията към центъра, когато спуснем ръцете
си
надолу към земята, а другото – от центъра към периферията, когато се издигаме нагоре.
Най-първо ще напуснеш светлото
си
място при Бога, при ангелите, и ще отидеш при падналите, ще ги повдигнеш и пак ще се качиш при Бога.
И онези от вас, които искат
да
бъдат само щастливи, не разбират закона.
Като се окаляш, няма
да
гледаш на окаляните
си
гащи.
Сега вие търсите само издигането нагоре.
И слабата ви страна, която аз забелязвам, е, че като накараш някого
да
слезе, казва: „Аз ще се окалям.“ Без окалване няма качване, работа не става.
Сега като сте с вашите бели дрехи и ви накарам
да
измажете нещо, няма ли
да
падне нещо върху им,
да
се изцапат?
Тия братя с тия чисти дрехи, ако ги накарам
да
изметат двора, няма ли
да
се изпрашат?
В тази философия,
да
кажем, че двама души слизат от горе на долу, за
да
спасят един паднал брат: слязат и двамата, но единият, вместо
да
хване падналия брат, хваща другаря
си
и казва: „Ти обичаш ли ме?
“, и започват и двамата
да
се дърпат.
Окалват се и двамата и казват: „Господи, ние тази работа не я разбираме, и двамата се окаляхме.“ Няма какво
да
се обичат.
“ Няма какво
да
се обичате: вие сте излезли от Любовта, имате достатъчно Любов – ще хванете падналия, ще издигнете ръцете
си
нагоре и като се качите при Бога, тогава ще разберете.
При тия упражнения ще седиш долу, ще размислиш, ще кажеш: „Слязох
да
помогна, а извършената работа – плода, го вземам и го занасям горе.“ Направете този опит.
Седиш, недоволен
си
: слез още по-надолу.
Недоволен
си
, нали?
Изгубил
си
хиляда лева.
Аз ще ви дам един цяр: хиляда лева
си
изгубил и се тревожиш, но имаш хиляда лева в касата
си
– раздай ги на бедните, нищо
да
не ти остане, и ще изчезне всичката ти тревога.
Докато човек не изгуби всичко, Бог нищо не му дава.
Изгубиш хиляда лева, раздай и другите: и без пари може.
Този опит ще направи онзи, който е дал обещание.
Онзи, който не е дал обещание,
да
не го прави.
Като го направи, ще види верността на закона, защото ние мислим, че нещата, които притежаваме, са наши: не, нашите неща са скрити в Бога, нашето щастие лежи в Бога, нашето богатство е Той – Мъдростта, Истината, всичко е Той.
Движим се във всички тия добродетели, които сега бликат в цялото човечество по един или по друг начин.
И тъй, аз ви казвам сега:
да
бъде благословен нашият Господ, Той е бил и ще бъде през всичките векове.
Да
бъде благословен Господ Бог сега и всякога за през всичките векове.
Да
се слави Името на Сина Божий, Сина на Любовта, Който изявява нашия Баща, нашия Отец, Който е начало на всяко благо.
Моето благословение на всички ви.
Всички решават: без закуска.
Ще се приготвим за една усилена работа.
На обед няма
да
ядете много, ще останете малко гладни.
Ще има упражнения и за децата, ще бъдем всинца заняти.
Питам всички братя: как ще кажете?
Въпросът можем
да
приложим по принцип.
Пък ако имате Любов в душата
си
, ще съблечете белите дрехи и ще облечете обикновените.
Ако имате страх – с белите
си
дрехи; ако имате Любов – с обикновените
си
дрехи.
Ще постъпите по закона на свободата.
Е, тогава всички, които искат
да
имат Любов, нека останат с белите
си
дрехи; които не са готови за тази Любов,
да
си
облекат обикновените дрехи.
Формула: Благодарим Ти, Господи, за великото благо, което
си
ни дал.
Ти
си
нашата проявена Любов.
С ръце, вдигнати нагоре в полегато положение, изпяхме песента Благославяй, душе моя, Господа (един път).
2.
Новият живот
,
СБ
, В.Търново, 19.8.1922г.,
С вашите криви методи вие сами ще станете причина
да
се народят тия анархисти.
“ Елате при нас и ще видите, ще ви кажем всички методи.
Изведнъж не може, но ще влезете
да
учите, както при един учител, който преподава математика, както при един художник, който преподава художество.
Може ли някой, който не е рисувал,
да
вземе четката и
да
рисува нещо като Рафаел, или друг
да
напише нещо като Бетховен?
Той трябва
да
носи в
себе
си
една дарба, един заложен талант, който
да
може
да
се развие.
Този глад ще направи всички хора разбойници.
Аз искам
да
ви дам само методите и начините как
да
се развие онова, което е заложено в българския народ.
Какви ужасни инстинкти за отмъщение се събуждат у човека!
С този, новия живот, ние искаме
да
спасим света от една катастрофа.
Един американец предсказа, че в Европа ще избухнат седемдесет вулкана, и по-голямата част от Европа – Югославия, Австрия (към Будапеща), ще потъне.
Хипнотизмът приспива всички способности и остава само една способност
да
действа, като че ли се гледа само през един мазгал.
Туй е хипнотическо състояние, а нашето учение е Учение на Бялото Братство, според което всички способности и сили у човека трябва
да
се събудят във всичката своя интензивност.
Човек трябва
да
бъде буден във всяко отношение, във всяко положение.
Той трябва
да
бъде честен пред
себе
си
,
да
констатира фактите, тъй както са, защото има факти, които са верни по форма, а не и по съдържание; има факти, които са верни по съдържание, а не и по смисъл.
Мен болка изпълва сърцето ми, когато виждам хиляди моми и жени, които продават честта
си
за хляб!
Но това са философски въпроси.
Сега този, новия живот, вие го търсите.
Аз бих желал
да
намеря някой от вас щастлив, здрав човек.
Аз идвам
да
им покажа правия път,
да
им покажа начин
да
се спасят.
Те са ваши синове и дъщери.
Туй ще ми даде повод
да
проуча нещата, защо е здрав,
да
проуча резултатите във всяко отношение.
Туй не са хиляда и десет хиляди души, туй е едно грамадно число момичета и момчета, които не вървят в правия път.
И сега старите, вместо
да
им покажат пътя, постоянно реагират и спират колата.
Тогава какво
да
правим с младите?
На тях трябва
да
препоръчвате Божествената Любов:
да
им покажете как
да
любят.
Знаете ли какво ме заставя
да
остана в България?
Какво може
да
извърши една такава величина, това само един математик може
да
ви го разправи.
Вземете например, всички искате
да
бъдете богати, силни,
да
оправите света.
Представете
си
, че ви срещне един човек и ви дава само едно житно зрънце, като ви казва: „Посейте туй зрънце!
Преди години градоначалникът в София ме вика и ми казва: „Научава се, че обичаш
да
попипваш,
да
постискаш ръцете на младите жени.
“ Ако сте човек, завършил висше образование, ще кажете: „Нима съм толкова глупав
да
се занимавам с туй житно зрънце?
Ако туй житно зрънце се посее, за една година ще даде десет, после сто зрънца, а за десет години ще посееш цялата Земя с него.
Ако ти влезеш в една чиста вода и
си
нечист, това ще те оскверни ли?
Сега ние, съвременните хора, избягваме малките неща, искаме изведнъж
да
оправим света.
Аз бих желал
да
дойде един, когото аз съм опетнил или опорочил; аз съм готов десет пъти
да
се разпъна заради него.
То е онзи икономически въпрос, който поддържат всички хора, всички работници.
Мъж или жена, ако някому съм направил най-малкото зло, ако кажат, че съм опорочил или ума, или сърцето, или волята му, аз съм готов
да
пожертвам всичко.
На всички хора трябва
да
се даде здравословна храна, на всички хора трябва
да
се дадат здравословни жилища.
А ние, хората на Новия живот, бързаме сега
да
приложим Доброто в света, и след като го приложим, искаме
да
се даде на света по-широк простор.
Христос казва: „Радвайте се и веселете се, когато заради Господа кажат някаква лъжа за вас.“ Защо?
Туй Учение може
да
го опитате.
Защо
да
се радваме?
Сега питам: вие сте българи, каква е задачата на българския народ?
Защото има друго едно обществено мнение в света: то е общественото мнение на съзнателната Любов, на всички добри хора, които живеят на Земята.
Искате
да
имате голяма земя.
Българите никога няма
да
имат такава широка земя както англичаните.
Аз бих желал
да
имам тяхното добро мнение.
И аз ги познавам, познавам ги като хора, и сега църквите трябва
да
знаят, че те им дължат.
Едно време, когато Господ решил
да
даде всички благословения в света, пратил един ангел
да
занесе тия добрини с пакети в голяма торба.
Този ангел не прегледал как били наредени тия пакети, замислил се нещо и пакетите един по един изпопадали по пътя.
Той видял, че в торбата останал само един пакет: всички изпадали – направил една погрешка.
Изпопадалите пакети били разграбени.
Ние виждаме работите другояче, в заблуждения не ходим.
Ангелът се замислил: „Какъв отговор ще дам сега пред Бога?
“ В това време дохожда един поет и го запитва: „Няма ли нещо за мене?
“ – „Има един пакет останал – отговорил ангелът, – но той е вярата: тя не е за Земята, а за Небето, затова ти Горе ще отидеш,
да
си
почиваш.“ Питам тогава хората какво искат?
“ Ето какво казал Христос: „Моите служители в църквата, които Ми палят толкова свещи, които Ми изгарят толкова тамян, които Ми изчитат толкова молитви, не вършат Моята воля, не са приложили Моя закон, не са хора на Бога.“ И прибавя: „Аз трябва
да
дойда втори път на Земята,
да
коригирам.“ И сега иде Той
да
коригира, но няма вече
да
Го разпъвате!
Няма
да
Го разпъвате вече. Защо?
Спорите, но за какво спорите: дали има Господ, или не; къде е Господ, как ще го намерим; що е Господ.
Защото държавните мъже са напреднали и са се заели
да
извършат туй, което духовенството трябваше
да
извърши; държавните мъже в Англия, в Америка, в Германия и в България са напреднали повече от духовните хора, по-добре схващат нещата.
Този Господ, Любовта на Когото говори в сърцата на всичките хора – на този Господ трябва
да
знаем езика Му.
А когато говори Той, ние можем
да
се споразумеем.
Туй изпотяване, което имаме, то е хубаво: отварят се нашите пори, всички нечистотии трябва
да
изчезнат, дишането става по-добре.
И ние Го търсим на Небето, но този Господ в своето проявление е Любов.
Вие страдате.
Може ли
да
Го приемем?
Но какво нещо са страданията?
“ Любовта ето какво дава, аз ще ви определя: Любовта внася Истина в душата, Светлина в ума и Чистота в сърцето.
Като премахнем препятствията, страданията ще изчезнат.
Тогава Истината ражда свобода в душата, светлината – знание в ума, а чистотата внася сила в сърцето.
Новият живот трябва съвършено
да
скъса връзките със стария.
Следователно, ако тази Любов дойде вътре в нас, трябва
да
роди тези три неща.
За някои трябва съвършено
да
се скъсат.
Аз съм готов на всеки един православен брат
да
му кажа: аз не спадам към никоя църква, към никакъв народ, защото не съм от Земята.
Аз обуславям този закон тъй: когато майката е заченала детето
си
и то скъса връзките на първия месец още, опасно е, смърт има; ако скъса връзките на втория месец, опасно е, смърт има; ако скъса връзките на третия, четвъртия, петия, седмия месец, опасно е, но ако туй дете е стояло девет месеца, непременно трябва
да
му се отреже пъпа.
„А от где
си
?
Аз, със своя нож, искам
да
прекъсна тази нишка.
От Слънцето ида и отивам към него, отговорих му аз.
Ако кажа жените
да
помятат, то е друг въпрос.
Следователно ние разумно искаме
да
скъсаме тази стара нишка.
Аз не искам
да
лъжа никого.
За мене е най-голям позор това,
да
излъжа някого.
В бъдеще не искам
да
страдат хората на моето Учение заради мене.
Искам тия хора, като приложат моите методи,
да
се ползват.
Тогава Той казваше: „Иде час, когато истинските поклонници ще се покланят в Дух и Истина, а няма
да
се покланят нито в Йерусалим, нито в Самария.“ Туй аз го тълкувам така: Йерусалим – това са всичките съвременни религии; Самария – това е светът на науките и изкуствата; а само в Дух и Истина ще се молят навсякъде.
Аз съм се ползвал, и вие
да
се ползвате.
Всеки човек ще бъде свободен
да
се покланя на Бога тъй, както намира за добре, и неговото поклонение трябва
да
бъде благословение за другите хора.
Не казвам, че трябва
да
излезете от църквите и те
да
се разрушат, а казвам: на онези, които са в деветия месец, непременно трябва
да
се отреже пъпа.
Някои казват: „Нека се изкажем.“ Искат като на един събор, догматически
да
решим въпроса.
които още не са се родили: те
да
си
стоят в църквата.
Туй може
да
го направи някой друг, но аз не се занимавам с това, защото нашето учение почива на опит, като в една лаборатория: трябва
да
се работи, опити
да
се правят,
да
се коригира.
Всичко трябва
да
бъде разумно.
Сега аз се обръщам към учениците, обръщам се и към вас, братя ви наричам – но не за
да
ви привлека, не ми е целта това – и казвам: излезте от вашите дупки, изложете се на тази светлина, която иде от Природата – този Бог на Любовта, допуснете тази Светлина
да
проникне вътре във вас!
Допуснете я
да
проникне, направете един малък опит.
Ще кажете: „Какво може
да
направи светлината?
“ Много работи може
да
направи.
Ще ви приведа един факт между многото други факти и той е следният: имаше едно момиченце в Княжево, което във времето на сраженията, на недоразуменията, които имаха българите през 1918 г., пострада, като в ръката му беше попаднало едно парче от шрапнел.
Но не мислете, че по всяко време може
да
възпитавате.
Лекарите му направиха пет-шест операции, но не можаха
да
извадят шрапнела и най-после решиха
да
му отрежат ръката.
Идват домашните му при мене и ме питат: „Какво
да
правим?
Не се ли използва това време, никакви резултати няма
да
се добият.
“ Понеже зная какъв е ефектът на слънчевите лъчи върху желязото, казвам: „Нека излага ръката
си
няколко месеца на слънце по три-четири часа на ден.“ И наистина, един ден, след три-четири месеца последователно излагане, желязното парче от шрапнела се показа навън, падна и детето се освободи.
За тези нови методи ще се издадат нови книги.
Туй дете оздравя, това може
да
го проверите.
Слънцето произвежда електричество и магнетизъм и с това постепенно прави най-добрата операция.
Ако бяха казали това на лекарите, те нямаше
да
повярват.
Не, и съвременната медицина трябва
да
прогресира, трябва
да
се приложат новите методи.
Защо
да
не се оставим на Слънцето
да
направи най-хубавата операция и
да
ни излекува; защо
да
не се оставим на Любовта
да
се прояви?
Едно лекарство, един метод не трябва
да
дава само десет на сто резултати, а най-малко деветдесет на сто.
А сега ще пишем закони:
да
не крадеш,
да
не лъжеш.
Аз казвам: само високо интелигентният човек може
да
вярва, а глупавият не може
да
вярва.
Имайте добрината
да
ме изслушате.
Туй препоръчваме ние: не какво не трябва
да
правим, а какво трябва
да
правим.
Само интелигентният човек може
да
разбере причините защо е създаден светът.
И като казвам как
да
любиш, имаме начин за Любов.
Само на такъв човек може
да
казваш защо е създаден светът.
Аз съм подложил всички, и най-малките детайли на туй учение, на опит, на строг опит.
Ще ви приведа един окултен разказ.
Ние сме готови
да
изправим всичките му погрешки.
Един вълк се явява при овцете и им казва: „Ние се реформирахме вече и можем
да
живеем с вас по братски.
Всяко учение, което се прилага в материалния живот, не може
да
се приложи тъй идеално, но има начини, има методи за туй прилагане.
На младите хора казват: „Не ви трябва вяра.“ Вярата е един принцип, необходим за човешкия интелект, тя трябва
да
бъде подкрепа в света и с нея младежта ще победи всички мъчнотии и препятствия, които ще срещне във физическия, умствения и духовния живот.
Там, дето методите се окажат погрешни, ще ги изменим, но принципите
си
остават винаги едни и същи.
Ако има силна, непоколебима вяра, със своята мисъл всичко ще може
да
постигне,
да
победи.
Под Нов живот разбирам съзнателния, разумния живот, дето законите се прилагат съзнателно, с еднаква справедливост спрямо всички, за
да
се добият отлични резултати; а под стар живот подразбирам живот, дето прилагането на законите не е дало добри резултати.
И аз съм един делегат от вълците и отсега нататък заедно ще живеем.“ По едно време той се влюбил в една млада овца и Ă казва: „Аз съм силен, имам опитности в живота, с мене ще живееш добре, мога
да
се боря, ще те защитавам.“ И тръгва тази млада овца след него.
Питам ви сега: от осем хиляди години като живеем, сегашният живот какви резултати е дал?
Ако във вашето съзнание, за една година само, а не за цял живот, турите в ума
си
мисълта, че всички хора по естество са добри, че вие по естество сте добри, че майка ви е добра, баща ви и пр., не че сте родени добри, но че сте по естество добри, тогава ще се измени и вашето схващане за живота.
Цялата Земя е покрита с гробища, цялата Земя е покрита с развалени градове и всички народи днес боледуват.
На четвъртия ден той огладнял и казва: „Аз трябва
да
те изям, за
да
живея.“
Може материалът, от който сте създадени,
да
не е добър, то е друг въпрос, но онези сили, които функционират, които имате във вас, са добри, копнежите ви са добри.
Кой от вас не иска
да
бъде разумен, учен, почтен?
Ние трябва
да
знаем дълбоките причини – защото ние сме се отклонили от онзи естествен път на правилно разбиране.
Всички искате
да
бъдете такива.
Следователно Новият живот встъпва не
да
борави със старите методи, със старите похвати – Новият живот има нови методи.
Всички казват: „Ние не трябва
да
бъдем овце.“ – Не, като овцете ще бъдем, защото всичко, което носим, все овцете са го дали.
Следователно ние трябва
да
влезем в общение с този разумен свят и по разумен начин: социалистите по един начин, религиозните – по друг, търговците – по трети начин, но в края на краищата, когато съзнанието на всички хора се развие, всички ще имат едни и същи методи.
Може някои
да
ни възразят, че принципите са същите.
Благодарение на тях ние имаме и мляко, и сиренце, и вълна.
Да
, Любовта на малкото дете се различава от Любовта на възрастния, от Любовта на майката.
Да
, като овцете ще бъдем – разумни овце.
И аз бих желал такива овце
да
бъдем –
да
служим на закона на самопожертването.
Никой няма
да
иска
да
експлоатира своя брат или сестра.
Малкото дете може
да
плаче за нищожни работи, когато възрастната жена може прекрасно
да
се усмихне.
Като дойде брат му вкъщи –
да
му даде първо място; като дойде майка му –
да
Ă даде първо място; като дойде баща му,
да
му даде първо място; като дойде приятелят му,
да
му даде първо място.
Това е
да
покажеш всичката своя Любов.
Този разумен живот трябва
да
се обуслови.
Аз направих следния опит на Мусала: изведох на Мусала сто и четири души, като се започне от 18-годишни юноши до 70-годишни хора, имаше и една сестра на около 7-годишна възраст, на височина 3000 м, без
да
се разболее някой – всички се върнаха здрави и на другия ден усещаха енергия и подем в своята мисъл.
Те са свещени волове, те орат на нивата, а господарят им ги бие в дама: те пъшкат, но се покоряват, седят покорно.
“ – Приложимо е, но трябва
да
знае човек как.
Сега, като ви казвам това, как ви се вижда, 70-годишна жена може ли
да
се качи на такава височина?
Онзи цигулар, който знае как
да
свири, ще може
да
свири, но ако не знае, не ще може.
Сто и четири души се качиха горе, без
да
се разболее някой.
А вие казвате: „Той е вол, може
да
издържа тия страдания.“ Но благодарение на тия волове ние живеем.
Онзи, който знае как
да
държи четката
си
, ще може
да
рисува, но ако не знае как
да
си
служи с нея, не ще може
да
рисува.
Една велика сила иде сега в света и вие несъзнателно ще се измените.
Трябва
да
се вземат всички съображения, за
да
се избегнат заболяванията.
Един богат търговец в София подарил за нещо десет хиляди лева и пишат името му във вестниците, а една овца, която дава живота
си
, стои много по-високо от тоя богат човек, разбирате ли?
И тази Любов ще дойде и ще смъкне всичко от вас – и вие ще се измените.
Ако вземем всички предохранителни мерки, много малко боледувания ще има.
Онзи свещеник ще отиде
да
прочете една молитва на главата на някой болен и ще кажат: „Много хубаво направи.“ – Нищо не
си
направил.
Сега аз говоря само за учениците на Бялото Братство, които подлагат всичко на строг научен опит.
Ти пожертва ли вълната
си
, живота
си
като онази овца?
Христос не дойде
да
създаде духовенство в света.
Имаш неверие, но ще дойде някоя велика сила и ще те измени.
Ако иска някой
да
спори, нашият живот е, който дава отговора.
Той дойде
да
създаде служители на човечеството:
да
служат по Любов на Бога.
Единственото нещо е
да
възприемем Любовта.
Те трябва
да
бъдат образец на Любовта, на честния живот.
Само Божествената Любов е, която ще ни спаси.
Аз съм готов със съвременното духовенство, с нашите братя, владици и свещеници,
да
разменя мисли.
В тази Любов ще се облечем, тя ще ни даде простор и свобода.
Ще се качим с тях на Мусала, аз ще ги поканя на една братска разходка – от всички ще има: дякони, свещеници, архимандрити.
А вие казвате: „Единственото нещо, което може
да
ни спаси, е Повярвай в Господа Иисуса Христа и ще бъдеш спасен – ти и дома ти.“ – Не, трябва
да
възприемем всички Любовта, която може
да
ни спаси.
Ще излезем на Мусала, първо ще отидем към Бистрица, ще вървим полека, ще
си
говорим по братски, после ще минем по долината на Марица, през Рилската пустиня, ще вземем южния край и като се качим горе на Мусала, там, на три хиляди метра височина, ще обмислим и ще решим въпроса какво
да
бъде православното духовенство.
Само Божествената Любов може
да
ни спаси.
Този въпрос само на Мусала ще можем
да
го разрешим, а не тук долу, в Търново.
Най-ученият учител
да
е, баща му и майка му може
да
са много благородни, но ако неговият живот не е честен, той ще реши въпроса.
На Мусала съм готов братски
да
се разговарям с тях, няма
да
им се смея.
владиците и свещениците, започнат
да
проповядват тази Любов, аз съм първият, който ще ги поздрави.
Ще има кажа: „Братко, само тук, на тоя чист въздух, колкото сме по-близо до Бога, толкова по-добре ще може
да
разсъждаваме здраво, смислено по тия въпроси, за Бога.“ Ще кажете: „Той иска
да
излага владиците.“ Аз ли ги излагам?
Всеки духовник
да
ходи от дом в дом в България
да
проповядва не що е дъновизъм, какво може
да
донесе дъновизмът и какви методи
да
употребят против нас, а какво може
да
донесе слънчевата енергия, светлината и топлината, какво може
да
донесе Любовта, как
да
възпитават майките и бащите.
Онзи, който пие само чиста, бистра вода, каквато Природата е създала, той ще успее.
Нека свещениците викат народа и го питат: „Искате ли
да
стои Дънов в България, или не?
Следователно и ние на нашите умове трябва
да
направим широки прозорци.
“ Ако народът гласува, че не иска, аз съм готов
да
напусна България, нищо повече.
Тогава ще кажа на всички мои ученици: „Върнете се в православната църква.“ Но докато народът не се произнесе, аз ще стоя тук.
Всяка болест в света ще се прояви по какъвто и
да
е начин.
Какво говори духовенството, за мене туй не е меродавно, но каквото говори българският народ.
Той е казал: „Вие трябва
да
убедите света в бъдеще
да
не се бие, а ако това не направите, Европа е загубена.“
Всички болести в света не са ли израз на онази морална поквара, която съществува вътре в човешкия организъм?
Тоя народ създаде свещениците, а не свещениците създадоха българския народ.
Лекарите не могат
да
насмогнат на тия болести, но не е там въпросът.
Предназначението на цялото духовенство от всички религии, а не само на християнството, беше
да
спре войната.
Между нашите приятели има много, които са приели начина на лекуването на Природата.
Тогава аз бих желал с тия свещеници
да
направим един опит:
да
тръгнем от село на село – аз само ще лекувам, няма
да
говоря, а те нека
да
проповядват, и
да
видим какви ще бъдат резултатите.
Тия духовници трябва
да
са справедливи и
да
знаят, че войната не е потребна.
С топла вода и картошки се лекуват.
Аз ще оставя българинът пак
да
си
е българин, няма
да
го изменя.
Те трябваше
да
вземат страната на Истината, а те се присъединиха към страната на обратния лагер.
Аз искам
да
събудя тази Божествена вяра в българите.
Слушай, казвам му, за половин час ще изпиеш пет-шест чаши топла вода.
Разбирам един военен
да
каже: „Аз съм военен, със силата на ножа, на оръжието решавам въпросите“, а един свещеник, който говори за Любов и препоръчва нож, това не разбирам.
Ние трябва
да
се отличаваме.
Следователно този държавник казва на духовенството така: „Вие трябва
да
убедите съвременното общество,
да
наложите вашето влияние, за
да
престанат войните.
Ако работи за пари, тази работа лесно се разрешава, но ако работи без пари, тук има нещо.“ Щом работи нещо без пари, той започва
да
го изучава.
Един лекар най-първо трябва
да
даде очистително на болния и после
да
му даде лекарство.
Ако даде лекарството преди очистителното, туй лекарство не е ефикасно, не действа.
Ние не искаме никакви спорове, но на опит можем
да
приложим това учение.
Аз казвам: принципно трябва
да
разрешим въпроса – или със сила, или с Любов.
Аз не съм се изказал по всички въпроси.
Няма по-велика сила от Любовта.
Най-великата сила, която действа, това е Любовта.
И то с доза се дава.
Да
не мислите, че тази Любов всички хора еднакво могат
да
я разбират?
И аз съм готов с всички ония, които не поддържат моето учение, на следния опит: за една, две, три или четири години
да
приложим принципите, които аз проповядвам.
Не, Любовта е една сила, тя се проявява във физическия свят по един начин, в умствения – по друг начин, в духовния – по трети начин.
Ако не дадат добри резултати, нека ги оставят.
Ще създадем училища, ще вземем най-развалените типове от децата и аз ще ги възпитавам сам според тия принципи, които проповядвам.
Има
си
закони.
Ако учението е фалшиво, то утре ще умре, но ако то е Учение на Живата Природа, на живия Господ на Любовта, на Божествения закон, туй учение е твърдо като диамант, а не като желязото и гранита.
И от другата страна, другите приятели нека приложат идеите
си
, и онази система, която даде най-добрите резултати, нея ще приемем.
Ние носим в нашето учение една диамантена воля, а не желязна, не гранитна.
“ Преди години, когато правих френологическите
си
изследвания – измервах черепите на българите – дойде един студент, каза ми: „Господин Дънов, искам
да
зная на какво се основават тия ваши наблюдения и изследвания?
Религията, като един вътрешен принцип, е потребност за душата, но формално тя трябва
да
се измени.
“ Казвам му: „Трябват най-малко единадесет години, за
да
научиш това.“ – „Е, не може ли сега?
Диамантът надминава всички тела по твърдост.
Искам
да
ги приложа в практическия
си
живот,
да
се ползвам.“ – „Не, сега не може, като изуча всички тия данни, тогава ще изнеса пред света нещо завършено.“ А сега това, което имам, то са откъслечни данни, има неща, които липсват.
Аз туй учение го наричам диамантено, Учение на Божествената Любов:
да
съзнаеш в дадения момент, че имаш един противник,
да
го обичаш, а не
да
искаш
да
го унищожиш.
Аз давам следното свое възражение: ако действително религията говори за една по-нисша култура, тогава животните, у които няма религия, би трябвало
да
стоят по-високо от хората, а това не е така.
Ние трябва
да
бъдем толкова благородни, както във времето на Пруско-френската война: един французин минава и вижда един германец, паднал в един трап.
Французинът взема пушката му, подава я и му казва: „Отдалечи се на разстояние 200-300 метра, аз ще те чакам, иначе трябва
да
те застрелям.“ В един французин има толкова съзнание, че казва на неприятеля
си
: „Иди настрана.“ А ние, религиозните хора, които все за Бога говорим, за Божествената Любов, сме готови
да
си
извадим очите един на друг.
Той е развит, като динамическа сила.
Свещеникът и всички богомолци трябва
да
подемат
да
служат от Любов на един велик принцип.
Вземете онези хора, които имат валчести лица, като Месечина – в тях стомахът е развит, те обичат
да
си
похапнат,
да
си
попийнат и като ядат, от тях по-добри хора няма, и казват: „Тъй разбираме света.
Господ го е създал
да
ядем и
да
пием.“ Има други хора, които са интелектуални – те се занимават с отвлечени въпроси и затуй тяхното лице се различава.
Изисква се тази Любов
да
не бъде само в църквата, а
да
прониква във всички домове, в майките и бащите, и
да
почувствате всички тази топла струя.
Значи Природата
си
е турила отпечатък.
Тя
си
има свой език, свои закони.
В нас всичко е ново: нашите разбирания, нашият морал е нов.
Когато някой път аз загатвам, че човек може
да
чете по канарите, както геолозите четат по клоните, по растенията, това значи, че има други начини за изучаване на Природата, само че трябват големи наблюдения.
Ние проповядваме учението, че човек, който има съзнание, като види една мравка, трябва
да
Ă направи път.
Ние можем
да
изучаваме кои са причините, които са тикнали българите в туй безизходно положение.
Можеш ли
да
ме приемеш в твоето сърце – в твоя дом – аз ще дойда, но в твоята каменна църква не мога
да
дойда.
И ако един човек има такова съзнание, че може
да
направи път на една мравя, ако неговото съзнание е толкова будно, той може
да
направи велики работи в този свят.
А сега казваме: „Какво, не съм убил никого, аз съм честен и почтен човек.“ –
Да
, честни, почтени, но всички умираме.
Тъй трябва
да
разбираме закона: трябва
да
се даде свобода на младото поколение,
да
му се каже, че само един Господ остава в света – Той е Господ на Любовта – за млади и за стари, за учени и за прости, за всички – и тази Любов умиротворява всичко в света, тя почва
да
действа.
Следователно сега се завършва един цикъл и българите се намират в началото на пътя, отдето са направили отклонението, и пак ще дойдат
да
хванат правия път.
В нея всички хора стават, оживяват и възкръсват.
Тук духовниците искат
да
спорят с мене.
Как
да
хванат тоя прав път?
Няма какво
да
спорят с мене.
Тоя прав път е път на онази съзнателна Любов, в която Мъдростта трябва
да
владее законите.
Майката трябва
да
знае как
да
отглежда своето дете; учителят трябва
да
знае как
да
възпитава своите ученици; свещеникът трябва
да
знае как
да
служи на своите пасоми; съдията трябва
да
знае как
да
решава своите дела.
Трябват методи, за
да
се изправи животът.
Аз на младото поколение ще дам всичкото свое съдействие – с тях съм едно.
Преди всичко ние трябва
да
имаме един честен и почтен живот, защото, вън от това, никой не се е родил нито свещеник, нито учител, нито съдия.
Ние се раждаме разумни същества, като хора, които трябва съзнателно
да
работят.
Аз поздравявам младите ученици, всички ги поздравявам с този Господ на Любовта.
Може
да
има в тях някои крайности, които обаче не ги споделям.
Туй не казвам само аз, тъй се произнасят всички учени хора в Европа, няма
да
цитирам техните имена.
Копнеж има в младото поколение, то може
да
се учи, в него има самопожертване, то е подвижно, експедитивно, а старите седят, философстват.
Няма по-голяма сила от нея.
Ако духовенството не се пробуди,
да
съзнае своите грехове; ако учителите не се научат
да
прилагат правилно законите на възпитанието, ако управниците не изменят законите на управлението,
да
съзнаят, че са правили грехове – никакво бъдеще не ви очаква.
Победата ще бъде ваша.
Този нов живот ще се изрази в нови форми: в този нов живот неврастения няма
да
има, ревматизъм няма
да
има, хора с болни стомаси няма
да
има, глухота, слепота няма
да
има, със счупени крака хора няма
да
има, а той ще бъде живот на пълна хармония.
Победата, която ще даде светлина, чистота, свобода, мир.
Туй може
да
го създадем на опит,
да
го приложим на опит.
Всички трябва
да
се покаят, но не с вретище на главата, а
да
признаем, че фактите, които нашите деди са турили, не са в съгласие със законите на Природата, и
да
ги отменим.
И в бъдеще ще дойде едно ново поколение, нови типове – и домовете ни ще бъдат отворени за всеки брат или сестра.
И трябва
да
чакате – тъй не може, за една година само.
Няма
да
има: „Колко
да
се плати?
За
да
може
да
се изкара такова поколение, на мене ми трябват поне двадесет години още.
Този нов живот – и той
си
има свои физиологически проявления.
“ – „По 150 лева за едно спане.“ Е, сега колко българи могат
да
дадат 150 лева?
Ако опитите са прави и дадат резултати, тогава вие ще трябва
да
приемете този принцип на Природата.
Всички домове трябва
да
бъдат отворени за бедните, т. е.
Това не са неща, които са създадени изкуствено.
не казвам само за бедните, но за онези, които имат съзнание в
себе
си
–
да
помагат на тия наши братя и сестри.
Аз съм имал случай
да
идват при мене млади момичета,
да
плачат и
да
казват: „Какво
да
правим, погиваме!
Извеждам повече от двеста души на Витоша, в най-големия сняг, и се качваме на 1500-1600 м височина.
Сега нямам време
да
ви обяснявам това.
“ Отговарям им: „Идете в църквата, свещеници има там.“ – „Но те не помагат.“ За това младо поколение трябва
да
се загрижим,
да
се замислим.
Има съчинения, в бъдеще може
да
се пише за новите типове.
Ние трябва
да
очистим туй безчестие на България.
Направихме един, два, три опита: искам
да
покажа на тия ученици, че в Природата има известни закони, които трябва
да
се знаят.
Ние идем в Търново, за
да
създадем на търновци една благоприятна атмосфера.
Но ако не ми дадете възможност
да
сторя това, безчестието ще
си
остане.
Мога
да
ви ги кажа и на вас, но ще ми дадете честна дума, че няма
да
злоупотребите.
Ако ми дадете възможност, туй младо поколение ще го въздигна, ще му дам философия, знание и начин за работа – не калугери, монаси
да
ги направя, а художници, музиканти и поети и работници –
да
служат на Бога.
Аз съм го избрал като един център, дето земните влияния на България се срещат и може
да
се подобри здравословното състояние на българите.
Във всичките области на науката ще бъдат посветени.
Целта ми не е
да
се увеличат моите съмишленици, а
да
могат мозъците на българите
да
станат нормални,
да
се образува една мека атмосфера и при това
да
се подобри положението на техните ниви, за
да
раждат повече жито.
И в екскурзии ще участват, а не
да
казвате, че съм се оградил с тия хора.
Парите трябва
да
бъдат на място.
Нека дойдат всички.
Според мене касите ви трябва
да
бъдат отворени и като минава човек покрай тях,
да
не се съблазнява.
Казвам: аз ще направя един опит с българите, ако нашето духовенство не вярва, и той ще бъде следният – на духовниците казвам: „За опит една година ще ви оставя
да
въздействате вие на българите, а после ще действам аз една година, и ще видим кога ще има повече плодородие.“ Тъй е казал Господ: „Дето има Любов, и земята повече ражда; там, дето има Любов, и лозето повече ражда, и крушата, и всички плодове повече раждат.“ Любовта е дълбока сила, която може
да
действа в Природата и тази Природа отговаря на Любовта.
Като дойде някой
да
ви иска пари назаем, казвате: „Господине, аз те зная, ти
си
честен, но ще намериш двама гаранти.“
Да
, честен човек
си
, и така всеки ти дава пари.
Елате
да
видите!
Сега ако дойда
да
изпъдя свещениците и
да
туря моите хора, моите съмишленици,
да
венчават и
да
кръщават, и те ще се оцапат като тях.
Казвам: приятелю, аз ти давам десет хиляди лева без всякаква гаранция и ти след един, два или три месеца, като дойдеш
да
ги донесеш, аз
да
съм ги забравил, а ти – не.
Не искам
да
замествам никого.
Нека свещениците вършат своето в църквата
си
: тя е техен дом и те носят всичката отговорност.
Туй е една сложна задача.
Даже ще им дам всички наставления; ние нямаме желание
да
заемаме чужди места, а искаме
да
изпълним своя дълг към човечеството, към младото поколение.
Всички съдилища са пълни с такива дела.
Вие, като човек, идеализирате всичко: може
да
обичате народа
си
– уважавам ви, хубаво нещо е това, но вашата Любов трябва
да
бъде разумна.
Вие искате
да
нахвърляте лоши мисли върху нас, но ние сме тъй оградени – с една диамантена стена.
Казват някой път, че майките от любов удушват децата
си
.
В тези вълни, които ние произвеждаме, нищо не може
да
проникне.
Русите пък със своя патриотизъм погубиха народа
си
.
Ще кажете: „Ние не знаем, но Господ знае; ако Господ е определил…“ Той, като е направил човека, е казал: „Слушай, на тази кола до хиляда килограма най-много можеш
да
туриш, а повече – не, защото ще се счупи.“ Когато Господ е направил нашия живот, Той е казал до колко килограма може
да
издържи.
Разумен трябва
да
бъде човек.
Онези вълни, които ние произвеждаме, са толкова силни, че всичко могат
да
пометат.
Ако ние натоварим този живот с излишни неща, няма ли
да
стане с тая кола някоя катастрофа?
Разумният човек не трябва
да
бъде алчен.
Ние искаме
да
дадем подтик на ония паднали души, които са в отчаяние, които страдат и са готови
да
умрат, искаме
да
им кажем: „Братко, не бой се, има един Господ в света, ние сме готови
да
дойдем на помощ.
Силата на разумния човек седи в самия него.
Идем, дръжте крепостта, победата ще бъде ваша.“ Ние искаме на страдащите
да
помогнем, а след това на онези, които не страдат.
Аз съм ваш приятел, искам
да
ви покажа начин как
да
живеете.
Щастието ни е скрито в туй, което носим в
себе
си
, а не отвън.
Някой ще каже: „С туй знание, което имам, навсякъде в света мога
да
отида.“ И аз мога
да
кажа: с туй знание, което имам, навсякъде мога
да
отида – и в Англия, и в Америка мога
да
живея. Защо?
Разбирам живота, разбирам Природата.
Можете
да
кажете, че ние сме богомили.
Откак съм в България, няма друг човек, против когото
да
са се казали толкова скверни работи!
Ние сме служители на Бялото Братство, искаме
да
изпълним Христовия закон, който Той положи преди две хиляди години.
И още много епитети може
да
ми кажете, но това ни най-малко не ме смущава, защото аз съм един голям извор, който постоянно се чисти.
Много пъти съм казвал: аз мога и на друго място
да
работя.
Няма помия в този свят, която
да
може
да
ме опетни, защото зная начин как
да
се чистя.
Ако не ме искат българите, казвам, другаде ще отида.
Да
не мислите, че аз съм слаб, че не мога
да
се защитавам.
Ако българите мислят, че аз нося зло на България, че искам
да
я разруша, казвам: ако мислите тъй, че аз ви желая злото, не мисля за вашето щастие, аз съм готов
да
напусна дома ви и
да
отида другаде.
Аз искам всички наши братя, свещеници, всички: облечете се в Любовта, махнете туй предубеждение, приемете Христа!
Аз бих желал този Христос, на Когото вие служите,
да
Го приемете,
да
ви се усмихне и
да
бъде доволен от вас.
Аз казвам: имам други сили, съзнателни сили, с които мога
да
работя и
да
се защитавам.
Но ако моето присъствие ви носи благословение:
да
ви направя свободни,
да
не пострадате като народ – не изпущайте случая.
Аз съм ясен, казвам: ако Христос сега дойде в България, ще бъде ли доволен Той от българите, ще бъде ли доволен от синодалните старци, от църквата?
С мене има други хора, които могат
да
ми помагат: не само в България, но и в целия свят.
В целия свят има мрежа от такива разумни хора, които турят всичко в ред и порядък.
„На лъжата краката са къси“, казва българската пословица.
Те са и в Англия, и в Русия, и в Австралия, те са обсебили света.
Католическата църква може
да
ме отлъчи, но православната църква?
Ами ако аз съм една нишка, която носи туй Божествено учение – ако вие скъсате тази нишка, какво ще спечелите?
Това дело, което ние поддържаме, ако е вярно, Земята с главата надолу
да
се обърне, то ще успее.
Днес те изправят вече своята погрешка и няма
да
остане народ на Земята, който
да
не се преклони пред тази Истина и
да
не я приложи.
Чудите се как
да
изплащате данъците.
Любов, която ще свърже всички народи, Любов, която ще свърже всички индивиди, всички майки, всички приятели, от най-малките до най-големите, и между хората ще настане братство и равенство, но не само между хората, а и между животните.
Българският лев колко спада?
Всяка партия в България
си
има своя програма.
Е, хубаво, аз ще ви приведа следното: от хиляда и петстотин години насам българите са направили сто и петдесет войни.
Някои опити дават резултати, сполучливи са, а други са несполучливи.
Но защо
да
не се признае факта, че богомилите бяха едни от най-благородните, най-добрите хора?
Може
да
е имало и лоши хора между тях, но, както ги аз зная в онова време, както ги проверявам, между тях имаше добри хора.
Принципите им са верни, но по какъв метод ще се приложат те: чрез насилие ли, или с Любов?
Те мислят, че по мирен начин богатите не искат
да
си
дадат парите.
Не, всеки богат ще отвори касата
си
и ще каже: „Братко, тия пари са общи, ще
си
ги разделим.“ Иначе насилието ще дойде.
Ние сме готови
да
признаем този факт, тъй както
си
е.
За този глад, който настана сега в Русия, аз преди две години им казах, че ще им дойде.
Ние не сме за това
да
започнем добре, а
да
свършим зле, а сме от ония, които започват зле, а свършват добре.
Поради онази анархия в руския ум, който се раздвои и предизвика силите на Природата.
Ако някой човек
си
е счупил крака, ние можем
да
му направим най-добрата операция,
да
му намерим най-добрия хирург.
Искаха
да
въведат ред с насилие и по такъв начин почнаха
да
се избиват взаимно.
Някой заболее от инфекциозна болест – ние желаем
да
дойде най-вещият лекар, който разбира законите, той
да
го лекува.
Биха се, изтезаваха се и досега дадоха седем милиона жертви, а може и десет милиона
да
измрат.
Мислеха
да
възстановят с оръжие свободата
си
, но те трябваше не с оръжие, а както им казваше Толстой – с Любов.
Онзи, вещият адвокат, всичко е предвидил, добре разбира делото
си
, а който не го разбира, като го изгуби, извинява се и казва: „Аз предвидих всичко, употребих всички, всички усилия.“ Адвокатът знае ще спечели ли делото, или не.
В Америка имало един адвокат, който вземал
да
защитава само честни дела и всякога печелел.
Когато дохождали с други дела при него, той казвал: „Извинете, аз такива дела не защитавам.“ Ако ние всички сме така честни и почтени, че
да
защитаваме само честните
си
дела!...
Болшевиките сега са турени
да
действат с оръжие.
Сега някои от вас искат
да
ме оборят.
Не, ние казваме: „Всяка праведна власт е от Бога дадена.“ Там, дето болшевиките са праведни и прилагат добри дела, те са прави, там, дето прилагат насилие – не са прави.
Ако можете
да
живеете без нея,
да
, но не можете; вие ще умрете без моето учение, тъй както умират без светлина и без вода.
Утре може
да
се народят и анархисти.
3.
Съвършеният мъж
,
СБ
, В.Търново, 19.8.1922г.,
После ще правим опити двама по двама, после един по един и тогава, като срещнеш мечката, ще гледаш тя ли ще се отбие от пътя, или ти ще се отбиеш.
Само при една мечка ти можеш
да
се калиш.
Защото ако ти победиш и мечката познае, че ти
си
господар, ще приемеш един характер на издръжливост.
Тогава няма
да
го пращаме.
Нали искате
да
бъдете ученици?
Аз ни най-малко няма
да
ви пращам в менажерия, а в гората ще ви пратя.
И то е много хубаво –
да
срещнеш една мечка.
Тя
да
те изненада и ти
да
я изненадаш.
Колко интересно събитие –
да
можеш
да
обуздаеш този инстинктивен страх!
Умът ти не може
да
работи и ти хукваш
да
бягаш.
В това време ти трябва
да
му въздействаш,
да
спреш този страх и
да
кажеш, че в тази мечка живее Господ – и нищо повече.
Ако тя те счита за много сръчен, смел, решителен, тя ще ти направи път, а ако
си
страхлив, ти ще се отбиеш.
И като мине покрай тебе, ще те наплюе и ще каже: „Такъв юнак
да
не
си
.“ Е, питам сега: с този страх, който имаме, какво можем
да
извършим?
Тази сутрин се явиха мечки пред нас, създадоха тревога.
Мечки има, трябва
да
се пазим.
„Докле достигнем всинца единството на вярата.“ Единството седи в следното: когато някой тръгне
да
прави този опит, ние казваме: „Той няма
да
го направи.“ – Не, трябва
да
му кажем, че ще го направи.
На тези приятели, които отидоха, казаха им, че няма
да
направят опита.
Казах: „Бъдете уверени, че ако спазите правилата, ще го направите.“ Като тръгнете, от никого не искайте съвет, не бойте се, нищо лошо няма
да
стане.
Нека кажат всички ония, които изпълниха опита, как излезе.
Ако се заблудите из пътя, вървете в коя и
да
е посока – ще го намерите, защото има един вътрешен закон, който ни ръководи, и ние трябва
да
пробудим туй велико Божествено чувство.
Може би тези беседи ще се напишат, специално ще се проучват, ще се пише върху зададени теми.
Ще започнат тогава
да
ви дават изпити.
Които са в провинцията, ще дойдат в София, ще ви приемем за една вечер и ще отидете на Витоша, ще изпълните задачата.
Пък ако имате средства, сами ще
си
платите.
Селата ще гледат
да
се присъединят към градовете.
Например всеки един от вас ще определи
да
работи един час през деня за Господа.
Ще работи, ще вложи труда
си
, за
да
изкара нещо, а не
да
дава от платата
си
.
Той ще се моли
да
намери нещо и
да
вложи личния
си
труд.
Такива пари са вече благословени, с тях можем
да
работим.
Сега от другаде можем
да
вземем пари, но те няма
да
ни помогнат.
На по-младите, на класа от петдесет души млади ученици в София, дадох следната задача: за една седмица всеки един от тях
да
изкара прехраната
си
, хляба
си
от личен труд.
Баща му изпраща пари, но той сам ще
си
изкара прехраната: хем ще учи, хем ще
си
изкара прехраната.
Той ще търси случай два-три часа на ден
да
работи за Господа.
Защото ти, като имаш пари, попипаш джоба
си
и казваш, че вярваш в Бога – но вярваш в парите, а не в Бога.
Трябва
да
се учим
да
уповаваме на
себе
си
, а не на парите.
Да
усетиш
джоба
си
празен, но
да
уповаваш на ръцете
си
, на труда, на знанията
си
и
да
кажеш: „Аз ще намеря работа.“
Един от младите ученици, който има достатъчно средства, казва: „Аз ще отида в друг град, далече, дето не ме познават, ще се преоблека и ще
си
изкарам прехраната за една седмица.
Без пари ще
си
пробия път.“ И
да
имаш приятели –
да
си
, като че не познаваш никого.
Тези са изпитите, които всички окултни ученици ще минат не теоретически, а на опит.
Ако някой се съмнява, може
да
го придружа,
да
види как лесно може
да
намери работа.
След като минете изпита, ще отидете някъде, ще ви дам начин как
да
лекувате.
Остàнете гладен: ще идете
да
питате някъде, в някое село, има ли някой болен, ще го изцерите и те ще ви нахранят.
Ще ви дам малки пилюлчета, ще ги носите в джоба
си
и като дадете някому, той ще оздравее.
Най-после, като не можете
да
намерите работа, ще питате има ли някой парализиран, например от две до пет години, или неврастеник, и ако се окаже такъв, ще отидете при него, ще се разговаряте с него и ще го излекувате.
И бъдете уверени, че най-малкото един обед ще ви дадат.
Тия пилюлчета ще ви се дадат, когато минете по-мъчните опити, защото първо ще трябва
да
се калите.
На всинца ви трябва воля.
Някои искат
да
направят много нещо, но сръднята между тях започва много бързо.
Един казва: „Аз искам туй
да
направя“, друг казва: „Аз искам туй
да
направя.“ Разбягват се един по един и най-после остава само един и той казва: „Няма какво
да
ги слушам, ще я свърша и при най-големите мъчнотии.“ Няма защо
да
се сърдите – това е Божия работа.
Ако не можем
да
победим най-големите мъчнотии, които се срещат в света, тогава за какво ще бъдем готови?
Сега в тази Школа няма
да
бъде погълнато всичкото ви време – аз искам от вас на ден само по един час за Школата.
Един час
да
работите е достатъчно засега.
Ние сме стигнали до една фаза в живота, в която трябва
да
се направи едно видоизменение на нашите схващания и разбирания.
Всички красноречиви теории и проповеди, които можете
да
слушате, ако не се приложат принципиално и разумно, ще бъдат като описание на хубави обеди, как хората се хранят, без вие
да
участвате в тия обеди – описват хубавите пуйки, ябълки, круши, баници, и някой път лигите ви ще потекат, но само мислено ще се храните.
Сега в пътя, по който вървим, сме дошли до едно място, дето вече Божествената Светлина и Божествената Любов могат
да
ни озарят и ние можем
да
имаме едно приложение на туй Учение – не в големи размери, но в малки.
Тогава, когато почне
да
се образува Школата,
да
не се роди състезание защо щял
да
се образува клас за младите.
Например имате опитността, когато сте се разгневили на някой ваш стар, 20-годишен приятел, с когото сте живели много приятелски, и за една малка причина вие се скарвате, не искате
да
се срещнете.
И вие сега трябва
да
кажете: „Заради Любовта на моя Господ, в която живея, аз ще премахна, ще се помъча
да
победя тия горчивини.“ Заради тази Любов ще се постараете
да
превърнете тази обида, тия горчиви чувства в сладки.
Това е в реда на нещата, туй
да
не ви шокира.
Синът отива на училище, а бащата се радва, казва: „Нека се учи.“ Бащата не може заедно със сина
си
да
учи.
Вие ще кажете: „Аз не мога, той ме обиди кръвно.“ Ама че там е всичката мъчнотия, че той не разбираше; ако разбираше, не щеше
да
ви обиди.
Ако разбирате законите, ще знаете как
да
превръщате тия енергии, пък ако не знаете, не ще можете
да
ги превръщате.
Сега аз ще работя, пък синът ми ще учи.“
Аз ще ви приведа един пример за тия празни залъгвания.
В Ямбол има един дарак, който се кара с един кон.
На дарака има подвижна площадка, върху която турят малко сено, поставено на разстояние половин до един метър от коня.
В стремлението
си
да
достигне сеното, той цял ден се движи и развлачва вълната.
И надвечер му дават малко сено.
Сега добре е, ако впрегнем колективно нашия труд, и трябва
да
го впрегнем така, че
да
се комунизира не капиталът, но трудът, работата.
И аз съм уверен, че във всинца вас има желание, сили, способности – вие всичко може
да
направите, само че още не познавате
себе
си
.
Тогава казваме: „Не можахме
да
ги реализираме, но втори път като дойдем, ще успеем.“ Втори път дойдеш, пак същото сено намериш.
Като ходихме на Мусала, аз се уверих, че мнозина могат
да
направят това.
При сегашните условия пак ще ви кажа: на онези от вас, които са на девет месеца, пъпът им непременно трябва
да
се отреже.
Аз съм решил на деветмесечните от вас
да
им се режат пъповете безпощадно.
И
да
плачете, и
да
не плачете, ще ви режа пъповете, ще скъсам връзките с вашия стар живот: и
да
се сърдите, и
да
не се сърдите, трябва
да
се отрежат.
Пътят бе затворен с преспа сняг на дължина до 100 метра, и който речеше
да
мине по този път, би пожертвал живота
си
.
Мотики нямаме, лопати нямаме
да
направим път.
Вие
си
казвате: „Досега майка ми ме е гледала, но като ми се отреже пъпа, какво ще стане?
Сядат всички и гледат:
да
се върнем ли, или
да
продължим?
Пред нас е една стръмнина с камъни, и ако се качиш и бутнеш някой камък, може
да
те завлече.
Ще почнеш
да
дишаш и
да
живееш един самостоятелен живот.
Всички тия сто и шестнадесет души се спират и казват: „Учителю, какво трябва
да
направим, назад или нагоре?
И сега апостол Павел в 13-ия стих на тази глава казва: „Докле достигнем всинца в единството на вярата и на познанието на Сина Божий в съвършен мъж, в мярата на възрастта на Христовата пълнота.“ Вяра подразбира знанието, дълбокото познание на тази вяра.
“ Казвам: „Нагоре.“ Всички ония жени, млади и стари, като попъплиха нагоре.
„Но аз вярвам в Господа!
“ Вярване подразбира
да
се качиш горе на Мусала и
да
се върнеш, без
да
се разболееш, и на втория ден
да
отидеш на нивата
да
работиш.
Да
отидеш на Мусала и цяла седмица
да
те болят краката, това не е знание.
Казвам: задачата е много хубава.
Има такива машинисти, които, като карат машините, задръстват ги, не могат
да
използват енергията им, уморяват ги; а онзи майстор разбира как
да
ги поправи и разбира как
да
подкара своята машина.
И всички излязоха благополучно на Мусала.
„В единството на вярата докле достигнем всинца, в единството на вярата и познанието на Сина Божий в съвършен мъж, в мярата на възрастта на Христовата пълнота,
да
не сме вече младенци, блъскани и завличани от всеки вятър на учението, с човеческото лъстене, с пронирство по ухищрението на измамата, но с истинство в Любовта
да
порастем по всичко в Него, който е главата – Христос.“ „Познание на Сина Божий“ – познанието става всякога чрез Любовта.
Там седяхме пет-шест часа, като на Мусала не е бивало случай
да
се седи повече от петнадесет-двадесет минути.
Никога не можете
да
познаете човек, когото не обичате.
Казвам: често могат
да
се явят големи мъчнотии, не бойте се!
Може
да
познаете само този, когото обичате.
Като дойдете до най-голямата мъчнотия, ще опитате най-великия разумен закон, който работи в Природата.
Ако мислите, че чрез каква и
да
е философия ще познаете Бога, че ще можете
да
се домогнете до Мъдростта, лъжете се.
Не е въпросът
да
подобрим живота
си
, но
да
работим в туй Велико царство, което иде сега.
Ние трябва
да
станем служители, трябва
да
се приготвим.
Ще наредим във всички градове, в които има Школа,
да
идват братята
да
ви посещават – ще има обмяна, ще бъдем всички праволинейни и искрени, за
да
може знанието, Истината, Любовта, Мъдростта
да
се вселят в нас,
да
се назидаваме и
да
даваме подтик за работа.
Не
да
идем в някой град,
да
създадем малко разногласие, но
да
дадем подтик за работа.
Например те са отишли на гости някъде, не са ги нагостили, не са ги посрещнали добре, малко хладничко са се отнесли, и те идат на едно място – ще го разправят, на друго място същото ще разправят; мине година, две – разправят, разправят това сто и петдесет пъти.
На ония, които са способни за учение, ще им се даде учение; на ония, които са способни за работа, работа ще им се даде.
Кой за каквото е способен, трябва
да
му се даде поле
да
се прояви.
Туй се изисква сега от вас и, както ви казах тази сутрин, всички ще минете по закона на Любовта и ще дадете обещание за една година: готови ли сте, каквото ви кажат,
да
го изпълните – без никакви уговорки?
Да
или не?
Сега важна е причината на тези неща: защо ние обичаме
да
разправяме старите работи.
После няма
да
кажете: „Аз така не мислeх.“ Вие ще
си
премерите силите и ще видите дали може
да
го направите съзнателно.
Аз мога
да
изтълкувам този факт малко другояче.
Не искам
да
се разкайвате.
Представете
си
, че се раждате в едно семейство с пълното съзнание на един възрастен човек, но сте в едно малко тяло и майка ви вижда, че вашият стомах може
да
яде само млечице, тя съзнава, че тялото ви е слабо.
А вие мислите, че с духа
си
много нещо можете
да
направите.
Вие искате твърда храна.
Другояче, колкото и
да
ви разправям, няма
да
го разберете.
Достатъчно е два пъти
да
се качите на Мусала и много нещо ще научите: другояче ще разберете живота, други разбирания ще имате.
Ако сте отишли някъде на гости и тия хора не са ви нахранили хубаво, то е, защото те разбират, че тази твърда храна не е за вас.
Сега със споровете ние нямаме намерение
да
се занимаваме.
Казвате
си
: „Представете
си
, сложиха ни печен лук и варени картошки, това ядене ли е?
Споровете ще ги разглеждате по закона на Любовта.
После ни дадоха топла вода.
Ако някой има
да
дава някому, ако той сам не може
да
си
плати, ние ще му платим дълговете и ще му кажем: „Братко, още един път
да
не правиш дългове.“ А на онзи, който е дал пари, ще кажем: „Ти втори път не давай, или пък като дадеш, трябва
да
ги забравиш, не давай.“ Ако дойде някой
да
ти иска, ще му кажеш тъй: „Ти тези пари заради Господа ли ги искаш, или назаем от мене?
Сега всички вие, ученици на Бялото Братство, трябва
да
се различавате с нещо.
Ако от мен искаш назаем, ще ги върнеш скоро; ако ги искаш заради Господа, работата е свършена – аз ще ти дам и ще ги забравя.“ Трябва
да
знаем заради Господа ли даваме, или назаем даваме.
Казва: „Дадох ти пари назаем.“ – „Хубаво, ще ви ги върна.“ – „Аз му ги дадох заради Господа.“ Ще ги забравиш, нищо повече – туй е закон.
Толкова вярвания има, че и суеверие има в света – и светът страда от много вяра, но от вяра не в Истината, а от вяра в лъжата.
Има даже учени хора в България и другаде, които в Бога не вярват, но в магия вярват, във врачувания вярват, в кафе вярват.
Има мнозина, на които, ако им проповядваш за онзи свят, ще кажат: „Остави ме, погледай ми на кафе, обърни чашата и виж дали ще сполуча.“ – Вярва!
Защото е писано в Евангелието, Господ казва: „Опитайте Ме и вижте, че съм благ.“ Христос казва: „Ако думите Ми пребъдват във вас, и вие пребъдвате в Мене, Аз и Отец Ми ще дойдем и жилище ще направим във вас, и каквото попросите, ще ви бъде.“ Но като изпълним всичките условия, които Великият Божествен закон изисква, всичко е възможно.
Сега ще гледаме
да
въдворим мир в
себе
си
.
Като не познаха Бога, и Бог ги остави
да
се заблудят в тия суеверия.
Да
кажем, че някои нямат възможност
да
извършат нещо на физическото поле – тогава ще го извършат в Духовния свят, т. е.
И на всеки едного аз мога
да
му кажа какво му е бъдещето.
като служат на болни безвъзмездно, или може
да
го извършат и в Умствения свят, но без
да
им се плати.
Да
кажем, че на някой окултен ученик се даде тази задача: ще ви пратим при някой паралитик, парализиран от десет години, за
да
го излекувате с вашите сили,
да
покажете знанието
си
.
Ако мъжът стане сутринта и се скара с жена
си
, със сина
си
или с дъщеря
си
, може ли
да
мисли, че ще му върви работата?
Ще определим
да
се молите за този човек по два часа на ден и туй може
да
продължи два месеца – сто и двадесет часа усърдна молитва; това е една работа.
Ако е работник, няма
да
му върви работата; ако е дърводелец, най-малко на две-три места ще се пореже; ако е писател, умът му ще бъде разсеян и нищо няма
да
може
да
напише.
Аз съм загатвал, че има болести, като ставния ревматизъм, които се лекуват с вода – водно лекуване, но може
да
се излекуват и с човешката воля, само че трябва
да
се знаят вътрешните течения.
– Нищо не можем
да
извършим.
Но трябва
да
се кали човешката воля.
Значи това са система, начини, методи.
Всички няма
да
се занимавате с лекуване.
На малко чучурче хората ще се скарват и сбиват, но ако този чучур е голям и могат сто-двеста души
да
си
напълнят чубурите, ще ли има караница?
Няма
да
има караница.
Тази година всички приятели, които са записани в Школата, ще минат един път през Мусала.
Следователно всички ние трябва
да
се приближим при този Божествен извор на Любовта.
Аз ще бъда с вас.
Сами няма
да
ви пратя.
Този въпрос сам по
себе
си
ще се реши.
В тия екскурзии, които ще направим, аз ще бъда с вас и ще ви покажа всичките правила.
Когато минавате и по Месечина, и в тъмна нощ, и тогава ще бъда с вас, но като дойде в бурна нощ... И в бурно време ще бъда с вас.
Трябва
да
огладнее.
Ще изучим тия електрически и магнетически течения, ще изучим растенията, билките, водите, изворите, техните свойства и качества, тъй че, като ви види някой,
да
ви знае,
да
ви познава –
да
се отличавате поне като екскурзианти, ако не повече.
Същият закон е и тук: ако ние оставим тази Божествена Любов
да
говори в душите ни – а тя идва периодически – ще можем
да
я възприемем.
Всички светии са ставали светии по пещерите, а за нас – дошло е време
да
сме по високите върхове.
Ще се постараем през тази година, на първо място,
да
подобрим жилищата
си
– телата
си
–
да
ги подобрим заради Господа:
да
подобрим малко сърцата
си
и умовете
си
чрез екскурзии.
Аз мога
да
туря на изпитание кой и
да
е проповедник,
да
изпитам силата му: ще го държа десет дена гладен и ще го пратя в една аудитория
да
проповядва – със същото усърдие той няма
да
проповядва.
Той трябва най-първо
да
се нахрани.
Нека от всичките градове ония, които са любители на Школата,
да
се самоопределят.
Често ние трябва
да
си
помагаме взаимно.
Самата работа през цялата година ще се определи по-точно, но сега не може
да
се направи по-детайлно.
В Бялото Братство вие всинца трябва
да
имате едно сплотяване: не
да
живеете индивидуален живот, но взаимно
да
си
помагате.
От всичките големи градове сега ще се съберете
да
обмислите малко,
да
видите колко ще възлезете на брой.
Ако десет, двадесет, тридесет, сто души са съединени в един ум, в едно сърце, те могат
да
извършат успешно каквато и
да
е работа.
И които влезнат в класа,
да
учат поне един час през деня.
А един човек или двадесет души разделени много по-мъчно може
да
я свършат.
Ще се образува връзка за изпращането на всички беседи, на лекциите, които са потребни.
И всички трябва
да
употребим,
да
посветим известно време за физически труд.
Трудът
да
бъде за ония братя, на които трябва
да
се помага.
Всинца трябва
да
помагаме.
У нас ще положим като принцип това, че всички трябва
да
работим, а не
да
ставаме роби на труда, и нашата работа трябва
да
бъде едно удоволствие.
После, ние няма
да
се занимаваме с вярвания, кое е право и кое криво.
Ще искам
да
направим тази работа обстойно.
Често се раждат в градовете разделения между някои братя – не се обичат.
Ще ви дадем работа, план, теми, ще съберем потребните необходими материали за Школата.
Аз казвам, че това са хора, които няма какво
да
правят: без работа са, разделят се.
Материалът съществува, но трябва
да
се подреди съобразно със сегашните нужди, които сега съществуват.
Вземете някой фалирал търговец – като няма работа, отваря тефтера, гледа кой има
да
му дава, че
да
го даде под съд.
А той е християнин, знае, че не трябва
да
го дава под съд.
Като почнете
да
учите, ще се подмладите в християнски смисъл, аз разбирам: в закона на Любовта.
„Не съди брата
си
.“ – „
Да
, но трябва
да
се прехранвам, ще го съдя.“ Ние ще вземем
да
изгорим всички стари тефтери, ще забравим всичко речено-казано.
Ще разберете, че има какво
да
работите за Бога.
Не мислете вече, че остаряхте, че трябва
да
минете в другия свят.
Сега за утре, неделя, всички трябва
да
решите –
да
дадете обещание върху това, което днес ви говорих.
Трябва
да
се решите, и то само онези, които поемат задължението
да
се подчинят и
да
работят за една година.
И Господ тъй казва: „Ще залича всичките ви грехове и ще ги хвърля зад гърба
Си
.“ Ние тъй ще заличим всичко – и ще започнем Новия живот на Любовта.
Никой от вас
да
не даде едно обещание и
да
не го изпълни.
Туй, което хвърлим, него вечерно време ще го носим като тор, ще торим нивите
си
.
Аз го освобождавам, нека
си
седи свободен.
И когато някой брат ти донесе малко тор, ти го занеси на нивата
си
и я натори.
Но който иска
да
даде обещание за една година, той трябва
да
седи на думата
си
,
да
го изпълни точ в точ.
Сега за всички ония братя, които са готови, ние мислим
да
основем Школа:
да
се занимавате,
да
работите и физически, и духовно, и умствено,
да
се развивате.
Да
се знае, че когато иска
да
служи на Бога, трябва
да
има само една мисъл.
В тази Школа ще се дават теми, които трябва
да
развивате, задачи, които трябва
да
решавате.
И тогава туй мото, което се даде тази сутрин, всеки може
да
си
го препише; но който не даде обещание, няма защо
да
го преписва, може
да
го прочете само.
Какви са тези задачи?
Като казвам, че който го е страх, нека
да
си
помисли – ние не бързаме.
Аз преди година и по-рано на братята в София, на мъже и жени, казвах често: „Представете
си
, че някоя нощ отидете самички на Витоша!
Да
не би у вас
да
се роди друго мнение: „Нас искат
да
ни впримчат,
да
ни хванат.“ –
Да
не мислите така.
Не, доброволно ще се подчините, за
да
направите опита.
Сама жена може ли
да
отиде на Витоша?
Ами как, вие като искате
да
търсите някое имане в някоя пещера, нали ще трябва
да
се подчините,
да
коленичите,
да
пъплите.
Нашето дело може
да
се компрометира.“ – Няма нищо, аз тъй само казах, само тъй питам.
Една вечер, на едно събрание с повече от двеста-триста души, казвам: от тази вечер давам един изпит на всички ученици – посред нощ, в 12 ч.
Ако в една пещера пъплите, то е, за
да
намерите имането.
точно, ще тръгнете от дома
си
и всеки сам ще отиде на Витоша.
Стига
да
имате смелостта
да
влезете.
Сами ще
си
намерите пътя и ще се върнете.
После, има доста способни братя, и чрез тях ще внесем от всички изкуства у нас.
Те ме гледат тъй – дали работата е сериозна.
Каквото изкуство имате, трябва
да
го развиете, всичко
да
се употреби за работа.
Да
видим какво можем
да
направим за една година.
Казвам: за една година време ще изпълните тази задача.
Като се работи по един час на ден, ще видим какво можем
да
съберем за една година отгоре.
Който има Любов, решението на задачата ще бъде сполучливо.
Като се образува този фонд, тогава от Общия клас ще изберете дванадесет души: съвет ще бъдат, те ще държат сметките.
Те ще дават средствата за учениците, за братята, които ходят от едно място на друго.
И за три седмици изпълниха задачата.
Този съвет ще се грижи за иждивяването на тези пари за всички благородни цели.
И най-страхливите софиянки отидоха на Витоша, изредиха се всички, двеста-двеста и петдесет души, и най-малките момичета дори.
Сега за през тази година ние имаме една задача – тя не е за всички, а само за някои.
Ако някой иска
да
иде
да
изпълни задача, а няма средства, ще му се дадат средства.
Някои искат
да
бъдат първи – ще им дадем първото място, ние имаме много столове, ще ви дадем първите, но ще направим следния опит: от всички градове в България, които искат, ще направим с тях една обща екскурзия от Чамкория3 до Мусала, денем.
Тъй щото от същите средства, от този фонд може
да
се отворят и братски гостилници, братски домове.
Във всеки един град трябва
да
има братски дом,
да
има поне две легла, та като дойде един брат,
да
има къде
да
се спре.
Като дойде един брат и остане в някой дом, той му оставя своето благословение; а ако дойде и не го приемат, той е недоволен, оставя една лоша мисъл и
си
отива.
А защо
да
не оставим туй благословение в домовете?
Сега желателно е във всичките градове
да
се зароди тази инициатива –
да
има две-три легла, та като дойде един брат,
да
не става потриване: тук не може, там не може.
Братски дом е: ще го поканим
да
си
отпочине, ще го нагостим и ще го изпратим радостен и весел.
Това е една отлична идея, която трябва
да
се приложи още тази година!
После ще ви пратим двама по двама,
да
минете денем, после по Месечина, през тъмна нощ, и най-после през бурна нощ.
И тогава ще кажем: ти
си
ученик, ти всичко можеш
да
направиш.
Защото всички досега все тъй ми казват: „Дойдем в София, не ни приемат.“ И тъй, като дойде сега някой брат, ще му кажем: „Ето, имаме еди-къде
си
място.“ Сега в селата повече легла има.
Ще пристъпим, това трябва
да
стане:
да
се калите, за
да
опитате вашата смелост и вашето юначество.
Сега не знаете какво можете
да
извършите.
Да
се качиш на Мусала,
да
минеш през Рилската пустиня и
да
се върнеш толкова пъти – в теб ще има пробудено съзнание, малко ще се пробуди съзнанието ти.
“ Всичко ще се нареди, не мислете за това.
Когато дойде време
да
правим тези опити, част от нашите братя ще останат
да
уреждат работите на другите.
Тъй ще уредим, че всинца ще направим опит,
да
видим кой колко може
да
издържи.
Някои от вас може
да
се изхитрят и
да
кажат, че са ходили.
Ние ще пратим отподире им двама-трима души, отдалече
да
ги съгледателстват.
Те ще бъдат от Невидимия мир.
Още три опита колективно има
да
минат, след туй по двама и после един по един.
Като минете дванадесет пъти през Мусала, ще се събудят у вас всички клетки и вие ще се подмладите най-малко с четиридесет и пет години в бъдеще.
Земята е направена от много планини, реки, долини – и всичко туй е едно училище.
То
си
има свое предназначение.
В планините са складирани ония велики енергии, от които трябва
да
черпим.
Да
, това е първият опит.
Сега, като свършите това, ще владеете вече стихиите в Природата, няма
да
ви е страх от вятър, град и буря.
4.
Много плод принася
,
СБ
, В.Търново, 20.8.1922г.,
И ако вашето положение на първо време не се влоши, вие не сте на правия път – няма
да
бъдете ученици.
Когато дойде омразата, тя
си
има добрата страна – в омразата човек е по-концентриран, отколкото в Любовта.
Ако ви върви по мед и масло, няма
да
ви е добре, но ако стане някакво влошаване, на правия път сте.
В интензивната Любов умът е концентриран, но сега омразата е по-силна.
Има една магнетическа школа, в която болните се лекуват с паси.
При туй магнетично лекуване, когато болният почне
да
се лекува, неговото положение първо се влошава, той претърпява една ужасна криза, и после дохожда едно подобрение; след това наново втора криза – пак подобрение; пак криза, подобрение, докато тези кризи се намаляват, намаляват и като дойде последната криза, болестта ще се върне назад, по обратен път.
А ние, като станем духовни, казваме: „Е, Господ ще промисли.“ Оставяме всичката работа на Господа.
Той казва: „Аз не мога
да
свърша всичката ви работа – вие ще орете и сеете, а Аз ще ви изпращам дъжд и светлина.
Ако остане на Мене
да
ора и сея, гладни ще умрете.“
Да
допуснем, че Господ ви е дал едно състояние – богати сте.
Защо туй състояние
да
не го употребите за вашето повдигане?
Всяко богатство, всяко благо, всяко знание, всяка сила, която имате, тя е дадена
да
се употреби за туй вътрешно повдигане на ученика.
Не че
си
станал сега по-лош, но кризи има, подобрения и влошавания има, следователно трябва
да
мине известно време, за
да
познаеш, че има подобрение.
И ако някой път вие не виждате туй подобрение на живота, не го съзнавате, туй се дължи на голямото заблуждение, което имате в ума
си
, тъй че по-малките погрешки стават по-големи.
Някои от вас се скарат, не могат
да
се примирят.
И онези от вас, които влязат като ученици, трябва най-първо
да
развият голяма чувствителност.
Много мъчно е
да
знаеш как
да
се примириш.
А човек, който е много чувствителен, страда повече.
С големите страдания се добива повече опитност и знания.
Мнозина от учениците не искат
да
имат страдания.
На едно място в Откровението пише: „Йоане, Сине Человечески, знаеш ли откъде дойдоха тези хора с белите дрехи?
Ти ще насъскаш другиго в света
да
го мрази повече, отколкото той тебе.
Сега някои от вас, като ученици, искате
да
минете през този свят,
да
ви посрещнат с палми, с цветя,
да
нямате абсолютно никакви страдания.
Онзи като го мрази и изтезава, той ще търси тебе и ще каже: „С този могло
да
се живее, но с онзи изедник…“ И светските хора в политиката
си
все туй търсят и прилагат.
Ние някой път искаме
да
се молим за светските хора
да
се примирят.
Следователно на всеки едного от нас му е даден известен дял от страдания и блага: ще ги минем еднакво и едните, и другите – трябва
да
ги приемем на драго сърце.
Не, не се старайте
да
примирявате сегашния свят.
Всички тези вълци, ако ги примирите и се нахвърлят върху ви, от кожата, от вълната ви здраво място няма
да
остане.
Сега между мнозина у вас се зараждат спорове, разделения, убеждения.
Тъй както Господ е създал света, много добре го е направил.
Ако те спорят, казват: „Туй е нужно, ние кармически имаме нещо.“ Един от двамата трябва
да
отстъпи.
Ще каже: „Ама аз няма
да
отстъпя.“ – Ще отстъпите, кармически е това, няма
да
ви оставят – ще отстъпите.
Не говорим за примирение, но трябва
да
се внесе един нов порядък.
Ще ви докажа защо трябва
да
отстъпите.
Допуснете, че пътувате в един океански параход и носите сто милиона лева в злато – десет души сте.
Започнете в парахода
да
ги делите, не можете
да
се примирите.
„
Да
се примирим – казват, –
да
живеем братски.“ Как?
Всичко ще турим в моя хамбар, и който има нужда, ще взема.
А кооперации ще има, това ще има – сега в туй няма какво
да
се месим, тия неща са на мястото
си
.
Всички, които са тук, ще потънат, и аз ви казвам сега: „Всички тези светски параходи, на които пътувате – потъват!
“ След няколко часа всички трябва
да
се качите на спасителните лодки по морето и докато идете на новия параход, ще има треперене.
В нашето учение влиза още един принцип: че ние можем
да
вложим труда
си
в земята,
да
работим всички физически по два-три часа на ден колективен труд.
Да
кажем, че са събрани хиляда души заедно, семейно дори
да
са – ако работят по три часа на ден колективно, могат
да
живеят царски.
Или ще кажете: „Слава Богу, че
си
спасихме живота.“ Нито един милион не ви трябва на вас.
Тази идея трябва
да
залегне в умовете ви.
Ще дойде вдъхновение в умовете и в сърцата на хората и тогава човек ще може
да
работи сръчно.
Не казвам, че не трябва
да
се трудите.
Някои казват: „Трябва
да
работим!
Когато работиш с Любов, запееш и всичко върви – и мазане, и миене.
“ Ами че на парахода какво ще работиш?
Ако е без Любов, копаеш и
си
казваш: „Защо ли копая, няма смисъл животът.“
И тъй, най-първо трябва
да
имаме Любов, за
да
знаем защо работим.
Та именно ние най-първо трябва
да
създадем за
себе
си
една благоприятна атмосфера.
Казвате: „
Да
обърнем някого към Господа“ –
да
си
създаде беля на главата!
Искате
да
привлечете някой учен в България
да
стане наш съмишленик. Защо?
Няколко души в града се скарали, почват
да
се разправят,
да
препращат своите мисли – като адвокати всички защитават своята страна: кой е прав, кой е крив.
Да
обърнете света наопаки – той няма
да
дойде със смирение.
Всички са прави, всички са криви.
Утре като дойде, ще ви каже: „Дайте ми някоя длъжност.“ Преди десетина години един млад човек, 30-годишен, отиде при Кортеза5 със страхопочитание и я запита как се моли, какви молитви чете, иконите й какви са и как са наредени.
Сега не казвам, че ние трябва
да
се оставим
да
ни тъпчат.
Като научи всичко това от нея, после разказваше: „Ааа, тя, Кортеза, нищо не знае.“ И знаете ли какво правеше?
Не, но когато е въпросът
да
установим закона на Любовта, ние трябва
да
сме готови
да
отстъпим.
– Наредил иконите Свети Дух от едната
си
страна, Отец и Син Божий от другата, той в средата застанал и всичко предсказва.
Казано е: „Не противи се на злото.“ Защото, ако се противим на злото, ние тогава му даваме сила.
Друг един брат ми разказваше следното: книжката, една малка книжка аз бях издал, но без надпис, попада в ръцете на едного, който
си
позволил
да
изкара от нея пет хиляди екземпляра и
да
ходи
да
я продава.
Ще
си
вземе своите злини, Доброто не може
да
вземе.
“ – „Аз, духовете ми проговориха какво
да
напиша.“ – „Остави го – казвам, – нека я разпространява.“ В нас не трябва
да
има такива работи.
Ще ви приведа един анекдот.
Преподавах на един ученик по окултизма нещо и му казах: „Слушай, има опасност някой път
да
те глътнат духовете.“ – „Как може
да
ме глътнат?
Когато Духът ти говори, то е друго, но
да
вземеш чуждото нещо и
да
кажеш, че Духът чрез тебе говори, това е плагиатство.
“ – „Ще видиш как, тъй както кит може
да
те глътне.“ И дойде време, та го глътнаха духовете, та трябваше 24 часа
да
губя с него, за
да
го изкарам от кита.
Намерих се в една пустиня – мрак, тъмнина, нищо не виждам.“ След като излезе от кита, веднага пак просия тази светлина.
И тогава във вас настава мрак и тъмнина, та вашите братя трябва
да
се молят
да
ви пусне този кит,
да
ви избълва.
Нашите глави ще родят туй, което сами можем
да
напишем, което изучаваме.
Сега първото нещо, което трябва
да
знаете като ученици на окултизма, е, като ви глътне някой кит,
да
кажете: „Стомахът на един кит нас не може
да
ни смели.“ Като престоите 24 часа, най-много 36 часа в кита, духовете ще ви избълват; китът ще бъде принуден
да
ви избълва, понеже вие сте толкова тежък, че ще каже: „Не ми трябва тази беля.“ Но щом се изплашите, този дух ще бъде толкова силен, че някой път с години не можете
да
дойдете в
себе
си
.
Аз искам
да
ви запозная с Природата, и когато ви дойде някоя неприятност, болест или страдание,
да
се занимаете с дълбоките положителни причини защо страдате, защо сте неразположени.
Туй става с хора, които полудяват, както аз ги наричам –
обсебени
.
Аз пък казвам: това не е полудяване, а изсмукване на всичката тази енергия.
Толкова прераждания
си
работил!
След това ще те пуснат навън пак
да
почувстваш.
Питате: „Какво
да
правя?
И сега често духовете, за
да
забогатеят, правят тия операции.
“ Ще туриш в ума
си
мисълта, че главата ти ще се оправи, и след няколко години главата ти ще се изравни – ти ще станеш човек с по-големи дарби.
Например сливенци
си
живееха братски: пеят
си
по Бога, ядат
си
заедно, но духовете започват
да
ги разделят на два лагера – едните, че уж служат на Бога, а другите – на дявола.
Аз сега не обичам, не искам
да
разкривам някои неща. Защо?
Преди години имах една неприятност от учениците
си
.
Започват всеки със своите идеи и тогава духовете
си
турят пипалцата.
Бях образувал една школа и започнах
да
разкривам вътрешния език на Природата.
Едни с едната партия, други с другата партия, докато изсмучат всичко.
Аз забелязах, като разправях на учениците
си
едно-друго, че те почнаха
да
се кискат един на друг,
да
си
търсят кусурите, и тогава затворих школата.
Дойдеш в
себе
си
– виждаш, че всичко е изчезнало.
Те не взеха
да
учат, а
си
казваха: „Там главата ти е сплесната“, „Ти се прозяваш – дух е влязъл в тебе“, „Кихаш, знам причината“, „Косата ти е много твърда, като свинска четина е – лош
си
“, и т. н.
Като дойде един възвишен и благороден дух, който е на правата страна, ще каже: „Ще живееш сега според Любовта Божия, според Бога.“ Той няма
да
вземе твоята страна, а ще каже: „Живей по Любовта!
Казвам: туй ли ви е всичката философия?
“ А като дойде един лош дух, ще каже: „Ти
си
благороден човек, ти имаш право, ти трябва
да
докажеш своето право, ти трябва
да
го дадеш под съд.“ – Не, ти трябва
да
имаш силата сам
да
респектираш този дух.
Ти трябва
да
му кажеш, че трябва
да
мълчи – и ще затреперят гащите му.
Само тъй може
да
се оправи светът.
Туй, което ви се довери, ще трябва
да
го пазите.
Малки опити правих и тогава, но сега на вас ще ви дам малки, микроскопични опити, от които три пъти ще се изпотите, че ще забравите всички хлътнали места по главите
си
.
Сега в нашата Школа ще приложим другото учение – Учението на абсолютната Любов, и всички заедно ще работим.
Например ще излизате нощно време, през мрачни нощи –
да
се концентрира вниманието ви.
Да
кажем, че сливенци се скарат: влизат духовете и не се споразумяват.
Онези от вас, които имат туй концентриране, нямат нужда от тия опити.
На всеки едного от вас ще се дадат такива опити, които му са необходими.
“ Ще им изпратим от София, от Пловдив, от Варна, от всички градове ще им изпратим по една рота, ще им изпратим своята артилерия – воюване ще има.
Онези от вас, които са малограмотни, ще бъдат слушатели в Школата – няма
да
ви е мъчно.
Друг ден неприятелят нападнал ямболци, те пострадват: сливенци ще идат на помощ – воюване ще има.
На способните ученици ще им се даде мегдан
да
учат,
да
вървят.
У всинца ви трябва
да
има едно общо съревнование за тази кауза, която поддържаме:
да
внесем единство в мисълта
си
.
Състезание
да
има, но не и спънки!
Защо
да
мисля, че
си
по-лош от мене?
Да
не мислите, че има някаква привилегия.
Може
да
бъдеш.
– Не, всеки от вас
си
разрешава задачата и според разрешението й всеки ще върви мистически напред, понеже ще се събудят тия чувства, и вие ще ги проверявате.
Без Любов не може
да
има единство.
Но всичко това, което се говори, няма
да
стане за 2-3 години – трябват ни поне 20 години, за
да
организираме тази школа, както трябва.
Не мислете, че без Любов може
да
има братство и равенство.
Трябва
да
внесем Любовта и тогава
да
говорим за братство и равенство.
Вие ще кажете: „Дотогава дали ще бъдем живи?
“ Ще продължим живота ви, ако искате
да
живеете: можем
да
го продължим с 10, 20 години, стига
да
учите, а можем и
да
го съкратим.
Докато не внесем в нас Любовта, може
да
спорим с години, но въпросът ще
си
остане пак спорен.
И едното, и другото можем
да
направим.
Всичките окултни сили имат приложение само в Божествената Любов.
Сега ще турите в ума
си
идеята
да
учите.
Единствената сила, която може
да
владее всички други сили и
да
ги регулира, това с Любовта.
Аз искам
да
се яви най-първо у вас една мисъл, едно силно желание
да
бъдете добри ученици на Бялото Братство.
Тази сила има своето приложение във всички светове.
Тъй у вас
да
се вложи една амбиция, сърцето ви
да
гори за тази велика наука, в която можете
да
се инициирате, а когато имате тези малки опити, вие ще почувствате една вътрешна радост, една вътрешна самоувереност за истинността на законите, които действат вътре в живота.
Като физическа сила има приложение в чувствата.
Има
да
се изглаждат спорове между вас.
Да
кажем, че на физическия свят вие прилагате Любовта.
Нали сте виждали жени – като намерят някое дете, прегърнат го и го стискат, стискат.
В Школата всички са ученици – млади и стари няма.
Аз съм виждал някой път, като дойдат някои от тия любовници, децата бягат от тях.
Детето не обича
да
го стискат.
Напредналият ученик всякога ще може
да
помага на онези, които са по-назад от него.
Защо не обичат децата
да
ги стискат?
Не трябва
да
завиждат на онзи ученик, който е напреднал.
Във вас ще има стремеж
да
го настигнете.
Ти обичаш някого, но искаш той само с теб
да
дружи, само тебе
да
гледа целия ден, никого другиго
да
не поглежда.
Има убеждения на верую, дето учителите казват на учениците
си
: „Само мене ще слушате, само моето учение е право, вън от това друго учение няма, всичко друго е лъжливо.“ – Не е тъй.
При това между вас, учениците, трябва
да
има скромност.
Аз много пъти съм казвал на моите ученици: ако намерите някого, който може
да
ви даде нещо по-хубаво от мене, приемете го, но ако той ви лиши от туй, което аз ви давам, ще го напуснете.
Някой път този, който най-много знае, той ще чака всички
да
изкажат мнението
си
, и ако го поканят и той
да
даде мнението
си
, ще го даде.
Тъй и всеки учител трябва
да
каже на учениците
си
.
Сега първото нещо е, че учениците често нямат търпение, както в училищата: обичат
да
дигат ръката
си
20-30 души изведнъж и всички искат
да
отговарят.
Всяко учение, което ние проповядваме, трябва
да
го подложим на строг опит и само онова, което може
да
се приложи в практическия живот, него ще турим
да
действа.
Хубаво е, но трябва
да
имат търпение.
Всички тъй ще постъпваме.
Разбира се, всички, които ме слушате, не сте на еднакво развитие.
Ние не искаме всички
да
сте в пълната Любов.
Да
не помислите така: „Е, той, нашият Учител, той нарежда тъй работите.“ Ако помислите тъй, нищо няма
да
успеете.
Например не искаме всички
да
раздадете имането
си
.
Засега от всинца ви искам
да
спазвате едно правило:
да
работите на ден по един час за Господа!
Той ще събуди вашите способности, понеже разбира тайните, и ще ви даде начин, път как
да
работите.
Значи от десетте часа през деня деветте часа ще бъдат за вас и един – за Господа.
Може
да
дойде внушението отвън, а после може
да
дойде отвътре.
И тъй, тази година ще приложим десетия час за работа, за
да
научим как действа този велик закон.
Една сестра ми казваше тези дни: „След като страдах, страдах, разбрах, че онова, което търсих вънка, ще го намеря вътре в
себе
си
, зарадвах се и се успокоих.“ Знайте, че онова, което вие търсите вънка, то се намира вътре във вас.
Ако го приложите, ще придобиете вътре в
себе
си
много опитности.
То е житното зърно – посято, и ние ще му дадем външните условия – светлина, топлина и влага, за
да
израсте.
Например
да
не мислите, че ако има някой пари, той без друго трябва
да
дойде при нас.
За всинца ви има място.
Аз искам всинца
да
бъдете млади.
Ако е за пари, при нас ще дойдат много от тези духове.
И сега искам онези, които се мислят за стари,
да
се върнат най-малко 20 години назад!
Целта ни е за онази вътрешна опитност, която учениците ще добият, като определят един час от труда
си
за работа за Господа.
Вие казвате: „Остаряхме, но
да
са живи децата.“ – Не, ще кажете в
себе
си
: „Аз съм млад, мога още 20 години
да
работя усърдно.“ Всички можем
да
учим и туй, което ще учим от Живата Природа, то е толкова интересно, че даже и на най-старите от вас ще може
да
се възобнови енергията: те ще се възродят или най-малко ще се подобрят условията за бъдещите им въплътявания, а това е от голяма полза.
Ние трябва
да
вложим труда
си
.
Сега за утре ще искам от всичките градове, онези, които ще вземат участие в Школата,
да
си
дадат имената.
Да
помислите малко!
Например и Толстой в своето учение се е придържал към правилото никога
да
не дава пари.
Някои ще бъдат слушатели.
Ако някой му поисквал пари, той вземал инструментите
си
и отивал
да
работи в къщата му.
За
да
станете ученици на Школата, трябва
да
минете през ред изпити, и тогава ще се произнесат, че сте вече редовен ученик на тази школа.
Ако някой нямал пари
да
си
купи обуща, той му ушивал обуща, но никога пари не давал.
И тъй, ако някой ти иска пари, а ти имаш занаят, по-добре направи му нещо, което можеш: обущар
си
– обуща му уший.
И аз казвам: за специалните класове ще употребим най-малкото празно време, туй, което не можем
да
употребим за друго.
Преди десетина години минавам покрай едно място, среща ме един просяк, иска ми пари – давам му.
Туй време ще употребим за Окултната школа, за
да
не кажете един ден: „Отде се намери тази школа, тя ни спъва.“ С най-малките разноски искам
да
следваме тази школа и с най-малките опити, микроскопическите.
– Преди два часа минах покрай тебе, дадох ти.
Виж,
да
срещнеш една мечка – май не е тъй просто!
– Не, не
си
ми давал.
Ама ако вам ви дадат една задача
да
се провери туй учение по следния начин:
да
допуснем, че животните в някоя област не могат
да
живеят в мир и съгласие, тогава ще пратим един от вас
да
живее между тях,
да
ги примири и
да
тури ред и порядък помежду им.
– Щом не съм ти давал, защо са ти пари?
Ако можете
да
примирите животните, тогава ще научите законите.
Ако не можете
да
примирите животните, как ще примирите хората?
После, някои от вас изучават пчеларството, отглеждат пчелите, но отиват при тях с булà.
– Дайте му ядене – казвам на гостилничаря, – но пари не му трябват.
Ще им свирнеш като Буда – има особено свирене – те ще те познават.
Казвам: развратно действат парите, когато вложим в тях своята надежда.
Ние ще ви дадем туй свирене.
Те са едно средство, размяна в света, едно удобство, за
да
си
служим с тях, тъй както минаваме пътищата с един параход, с една железница или с един велосипед.
Като отиваш
да
им вземеш меда, няма
да
ги кадиш с духалка, ами ще им свирнеш, ще им кажеш чрез внушение: „Тази пита ще я освободите.“ Няма нужда от духалка.
Това ще бъде не занятие, а задача.
Да
, без въздух не може, без светлина не може, без знание не може, но без пари може.
Когато вие можете
да
направите това, ще знаем, че имате знания.
Как
да
не може?
Тогава вашите мисли могат
да
се предават и на хората.
Можете ли
да
предадете мислите
си
на пчелите, на хората ни най-малко не може
да
не ги предадете.
Отида някъде, тегля лъка на цигулката, нагостят ме с малко хлебец – дойда на своето място.
Ще ви изпитаме знаете ли по какъв начин
да
го прилагате?
Минава покрай мене един колар, искам
да
се повозя.
Питам го: „Хайде
да
ме повозиш, може ли?
Например някому ще дам череши
да
развъжда, другиму – ябълки и круши, и ще гледам виреят ли ябълките и крушите му, какви гъсеници има по тях.
После ще ми каже: „Много ти благодаря, че ти ми посвири – аз карах по-лесно конете.“ Тъй няма
да
ти иска човекът пари.
Следователно ние можем
да
турим в живота
си
един по-разумен начин за живеене, но трябва
да
сме по-умни.
Сега искаме
да
образуваме едно общество.
Старият свят ще
си
остане, но ние трябва
да
приложим новите идеи в микроскопическа форма, тъй както правим опити
да
работим за Господа по един час на ден.
Ще можем ли
да
изпълним Христовия закон на Любовта?
И аз бих желал
да
се занимавам с вашите духове, като задача, и
да
допринеса нещо за вашите души.
Аз наскоро говорих на някои от учениците
си
за превръщане на енергиите, за
да
познаят колко е силна волята им, понеже казват, че всичко в света чрез волята става.
Защото ако аз правя опити с ябълки и с круши и ако с това създам във вас един импулс, тогава има смисъл
да
се занимавам с вас; но ако моето желание е само
да
ви науча на един занаят, тогава то ще бъде злоупотребление с това нещо.
Този занаят се оправдава само тогава, когато допринесе нещо благородно във вашите души.
Обиди ли ви някой кръвно, постарайте се
да
видите за колко минути, часове, дни или седмици ще можете
да
превърнете тази обида в добро.
После, ще направите доста окултни опити, за
да
видите силата на вашата воля,
да
видите доколко е концентриран умът ви.
Ако я обърнете за един час, за два, за един ден или повече, както и
да
е, но ако отидат повече от 30 дни, волята ви е слаба.
Със силата на волята
си
ще опитате
да
спрете градушката, без особени оръдия, и
да
й посочите пътя, по който
да
минава.
И за мене казват, че еди-кой
си
господин ви тормози в града.
Тогава, като ви научим как
да
спирате градушката и как
да
я докарвате, ще отидете в някое село, и ако ви приемат добре, ще спрете градушката; ако не ви приемат, няма
да
я спирате.
Ето где седи опасността от окултните знания: тези знания може
да
се използват за лични цели, затова трябва
да
имаме един висок морал, непоколебим морал на Любовта, Мъдростта и Истината, и тогава всичко ще тръгне по този начин, както очакваме.
Това са задачи на Школата.
Дръпнат някому една черта отпред и му казват, че повече не може
да
върви.
Тогава някой ученик ще каже: „Аз зная много неща, опитал съм много неща, имам силна воля.“ Добре, ние ще създадем градушка – спри тази градушка!
Той я вижда, а другите не я виждат.
Ако я спреш, добре, но
да
не стане като онзи адепт, който дошъл от Индия в Париж и успял
да
убеди аристократите, графовете, контовете, че притежава една особена, необикновена сила на волята, с която може
да
спре и най-бързия експрес, но за това му трябват огърлици, скъпоценни камъни, за
да
може
да
концентрира ума
си
в тях.
Дали му те такива скъпоценности за няколко милиона лева и чакали
да
видят резултата.
Не, вие сами
си
теглите една линия, а после казвате, че ви теглили такава линия.
Действително, той не могъл
да
спре експреса, но скочил от него и избягал.
Та на всинца ви трябва висок морал.
Турете една преграда на тормозенето.
Видяхте, там, вчера на беседата, можеха
да
се разиграят бастуни, можеше
да
има счупени глави, крака и други, но всичко тъй хубаво стана, избегна се това.
Аз ще дам едно правило на учениците на Бялото Братство.
Всички можаха
да
съсредоточат,
да
насочат мисълта
си
като в един фокус върху онзи, който искаше
да
наруши реда, и той клекна.
Да
допуснем, че имате един приятел, който от добри съвети не разбира, и каквото и
да
му говориш, той
си
казва: „Аз съм
си
го намислил, ще го направя.“ При това той ви мрази, преследва ви.
Вътрешна артилерия е това, токове навсякъде – насочите ли я, всички ще мълчат.
Какво трябва
да
правите?
Никой нищо няма
да
говори.
Обърнете се към Бога и се помолете Господ
да
му създаде работа.
Тия са някои от задачите на Школата, които може
да
се реализират.
А за това трябва един чист живот и това ще стане постепенно, не с голяма бързина, бързане няма
да
има.
Най-първо Господ ще му тури идеята
да
стане голям търговец,
да
забогатее, и той ще започне най-големи предприятия.
Тъй ще се създаде една хармония, едно приятно занимание, и във вашите умове ще се родят някои нови идеи.
Така вече няма
да
мисли за тебе, ще мисли за полици.
Онези сполучливи опити, които ще направите, наблюденията ви, преживяванията ви, изучаването на Природата и онези познания, до които вие може
да
се домогнете – всичко това може
да
се издаде.
И тъй, помолете се
да
му се създаде работа с бели – полици
да
плаща.
Върху това ще остане вие
да
пишете, аз няма
да
пиша, такива работи аз никога не пиша.
После кажете: „Слава Богу, че ме освободи Господ чрез тези полици.“ Ако дойде при вас
да
ви се помоли за подкрепа, стойте настрана, не отивайте
да
му изплащате.
Вие, като се научите, можете
да
пишете, колкото искате.
Затуй искам
да
добиете малко знания и
да
ги излагате вярно.
“ – „Не се занимавате вече с нас.“ И аз съм забелязал следното: някои се скарат, не могат
да
се търпят.
Сега например казвате: „Аз мога
да
спра градушката.“ – Но като кажеш това, трябва
да
можеш действително
да
я спреш.
Погледнеш – един от тях заболява от корем – готов е вече
да
се помири.
Ако кажете: „Елате с мене
да
видите как ще мога
да
спра градушката“, и като дойде градушката, виждаш, че не можеш
да
я спреш, това показва, че
си
пропуснал някой факт, сгрешил
си
нещо.
И тъй, ние със своите неприязнени мисли създаваме ред болести, с които Божественият закон иска
да
ни постави в ред и порядък.
Видим някоя мечка, не можем
да
я укротим – и наместо тя
да
отстъпи, ние отстъпваме.
Казвам: „Турете ред и порядък помежду
си
и ще има хармония, лесно ще можете
да
се лекувате.“ Ние ще образуваме една школа за лекуване, начини за лекуване ще имаме, че някои от вас, като ходят
да
работят между простия народ в селата, няма
да
ходят между тях като проповедници, а ще
си
вземат торбичките и ще ходят като прости работници, ще се облекат малко по-скъсаничко, и като видят болни хора, ще ги излекуват.
Е, допуснете, че за тази мечка опитът е тъй решен, че на 10 крачки пред вас тя трябва
да
спре, а вие още на 20 крачки бягате.
А когато почувстват, че е дошъл моментът
да
разпространяват Учението, ще проповядват.
Вие ще
си
кажете: „Като дойде тази мечка на 10 крачки от мене, не може
да
не отстъпи.“ И действително, тя като дойде към вас и вие се засилите, тя ще гледа, ще гледа, ще спре, ще отстъпи и ще каже: „Хайде, от мене
да
замине.“ Че гневът е една такава мечка, астрална мечка.
И тъй, ще добием методи
да
бъдем полезни на своите ближни, но първото нещо е
да
се създаде между вас абсолютна хармония.
Ако го гледате в астралния свят, той е едно ужасно чудовище.
Така и всичките тия – злоба, омраза, са големи животни, които ние трябва
да
контролираме.
Аз ви гледам – миналата година ви говорих за тези кръгове, но някои от вас сте тъй войнствени – турили сте ножа, наточили сте го, казвате: „Любов ли!
Та именно всичките тия недъзи, които имаме – и положителни, и отрицателни – няма
да
гледаме
да
ги отстраним съвършено, но ще гледаме
да
въздействаме върху
себе
си
по един разумен начин,
да
ги използваме разумно.
Страхът е потребен, но трябва
да
знаем как
да
използваме неговата енергия.
Всички пороци, всички отрицателни качества
си
имат своите добри страни: тяхната енергия може
да
се използва.
Тъй че за окултния ученик е една привилегия
да
може
да
се бори с известни мъчнотии.
Ще
си
прибереш и ножа, и револвера.
От астралния свят ви дойде някоя мъчнотия и когато вие се чудите как
да
се освободите от нея, отгоре тия ученици на Бялото Братство се радват и ми казват: „Иди там, между сливенци има голямо недоразумение, иди
да
ги успокоиш.“ Тук бутнеш, там бутнеш, казват: „Примирихме се.“ Разбира се, спрях градушката, спрях тази мечка, спрях заека.
Казвате: „Сега ние сме атакувани.“ Казвам: чакай, сега ще турим картечницата, че ще им кажем, ще ги нашарим хубаво.“ А сега религиозните седят, молят се, това-онова, пеят, казват: „Картечници има.“ – Не е така, туй показва, че вие сте далече още от разбирането на Христовото учение.
Ще ви създадем един ден на всички нарочно беля.
Ще чакам 30 дни и после ще ви освободя.“ Например двама души от вас ще ви скарам и ще ви кажа тогава: „Примирете се според окултните закони.“ Нарочно ще ви създам такива белª.
Хубаво е всички, които ме слушате,
да
си
вземате бележки.
Вие казвате: „Ще го запомним, после ще ги имаме.“ За
да
се напечатат тия протоколи, трябват 2-3 месеца, а то трябва, още докато сме тук,
да
си
ги имате.
Някой път, като мина през някой град, виждам, че духовете са без работа.
Всичко, което Любовта може
да
направи в света чрез нашата воля, ние можем
да
го сторим.
Аз
си
правя смешка с духовете, а пък като
си
правя смешка с тях, те
си
я правят с вас, тъй
си
отплащат.
Бог е Любов и тази Любов може всичко
да
стори.
Сега ще ме разберете криво, но
да
ви изясня своята мисъл: как създавам тия работи, как създавам белите.
Минавам в града – вие сте беден човек, от дълги години сте се молили на Господа
да
ви даде пари, това-онова.
Донеса ви една торба от 10 килограма злато и обявявам пред всички, казвам, че аз съм ви оставил пари.
Почнат
да
ви обикалят апашите,
да
насочват револвери срещу вас.
НАГОРЕ