НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
101
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
101
:
1000
резултата в
7
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Необятната любов / Необятната любов
,
ООК
, София, 18.5.1922г.,
В края на живота
си
, когато разрешат задачите
си
на земята, едва тогава проявяват Любовта.
(втори вариант)
След това той отваря ръцете
си
, с което иска
да
каже, че се отваря, нищо не държи за
себе
си
.
(втори вариант)
Който се моли така, не може
да
успява.
(втори вариант)
След това ще се озлобите, ще му дадете гръб и ще
си
кажете: „
Да
става, каквото ще“.
(втори вариант)
Вместо
да
вдигне човека, тя му причинява пакости.
(втори вариант)
Разумните същества се отдалечават от онези, на които молитвата е изкуствена, понеже тя произвежда дисхармония в духовния свят.
(втори вариант)
Павел казва: „Любовта не отпада“.
(втори вариант)
Никакви религиозни форми не са в състояние
да
подобрят човешкия живот.
(втори вариант)
Ако вашата любов отпада, истинска ли е тя?
(втори вариант)
Казано е в Писанието, че Духът ще ни научи на всичко.
(втори вариант)
Любов е това, което издържа на всички изпитания, на всички човешки грехове.
(втори вариант)
Духът на Любовта влезе в нас, Той ще ни научи
да
се молим.
(втори вариант)
Любов, която не може
да
издържи на греховете на хората, не е никаква любов.
(втори вариант)
Силен е Духът, велика и необятна е Божията Любов, затова те са в състояние
да
заличите греховете на човечеството от памтивека досега.
(втори вариант)
Само грешният се нуждае от любов, а не праведният.
(втори вариант)
Обаче ти трябва
да
бъдеш внимателен,
да
не грешиш.
(втори вариант)
Каква нужда има праведният от любов?
(втори вариант)
Каква нужда има силният от любов?
(втори вариант)
Ако продължаваш
да
грешиш, ти ще влошиш положението
си
– кармата ти ще стане по-тежка.
(втори вариант)
Бог има ли нужда от любов?
(втори вариант)
Сега ви оставям с желанието
да
проявите такава Любов, която
да
заличи погрешките ви.
(втори вариант)
Той не се нуждае от любов.
(втори вариант)
Не очаквайте
да
дойдат отвън
да
ви помагат, вие сами можете
да
заличите своите погрешки,
да
изчистите ума и сърцето
си
, за
да
приготвите условия за идването на Божия Дух във вас.
(втори вариант)
Бог иска от човека чисто сърце, на което като на чиста книга
да
напише закона
си
.
(втори вариант)
Бог се занимава с важни работи, но дава ухо и към зова на слабите и немощни същества.
(втори вариант)
Пророкът казва: „Ще отнеме каменните им сърца и ще им даде нови сърца, на които ще напише своя закон“.
(втори вариант)
Те казват: „Ти ни даде живот, Ти ще ни упътваш с Твоята Любов“.
(втори вариант)
Като слушате
да
се говори за Любовта, не казвайте, че можете изведнъж
да
я приложите или че сте я проявили вече.
(втори вариант)
Бог поглежда към тях, усмихва се и им помага.
(втори вариант)
Стремете се към необятната Любов, без
да
говорите за нея.
(втори вариант)
Любовта е единствената сила, която изправя всички погрешки на хората.
(втори вариант)
Колкото повече говорите за Любовта, толкова повече изпадате в заблуждения.
(втори вариант)
Понякога, като види погрешките
си
, човек изпитва недоволство и не може
да
се търпи.
(втори вариант)
Тогава ще дойдат в ума ви чужди мисли, а в сърцето – чужди чувства и незабелязано ще правите погрешки.
(втори вариант)
За
да
се търпи, той търси друг някой, по-грешен от
себе
си
.
(втори вариант)
Това състояние е подобно на хипнотично, в което човек понякога изпада.
(втори вариант)
При всичките
си
погрешки човек трябва
да
се търпи и
да
се обича.
(втори вариант)
Да
обичаш праведния, това е в реда на нещата;
да
обичаш
себе
си
, когато
си
най-грешен, за това се изисква голямо геройство.
(втори вариант)
За
да
се справите с положението
си
, приложете Любовта, която заличава всички погрешки, и вървете напред.
(втори вариант)
Да
обичаш богатия, силния, учения, здравия, това е в реда на нещата.
(втори вариант)
Който е влязъл в Божествената школа, трябва
да
бъде готов на всички жертви; той ще мине през много изпитания и ако ги издържи, ще влезе в новата епоха – епохата на Любовта.
(втори вариант)
Така обичат всички хора, светски и религиозни.
(втори вариант)
През много сита, едри или ситни, ще мине ученикът, докато се изпита.
(втори вариант)
– Защото могат
да
вземат нещо от него.
(втори вариант)
Тя никого не съди, не критикува, но дава възможност на човека сам
да
се познае и
да
разбере има ли Любов и как я проявява.
(втори вариант)
– Защото е зряла круша, от която могат
да
си
късат сладки, зрели плодове.
(втори вариант)
Няма човек на земята, който
да
не бъде изпитан.
(втори вариант)
Затова обичат и силния, и учения.
(втори вариант)
Затова, именно, идат страданията и изпитанията.
(втори вариант)
Блажени са тези, които издържат изпитите
си
.
(втори вариант)
Утре ще изгубиш богатството, силата, здравето, учеността и светостта
си
и ще те изхвърлят навън като непотребна вещ.
(втори вариант)
– Защото няма какво
да
вземете от тях.
(втори вариант)
Съвременните хора говорят за Бога, за небето, за Любовта, мислят, че всичко знаят и, въпреки това, постоянно се запитват: „Какво ще стане с нас?
(втори вариант)
Някой слуша какво му се говори и преподава, но търси
да
намери нещо скрито в думите на говорителя, за
да
го предаде.
(втори вариант)
И предателството не е лошо, но ако става от любов, от убеждение.
(втори вариант)
Като любиш, ти ще изслушаш човека и ще видиш, че няма нищо опасно в думите му, заради което трябва
да
се предаде.
(втори вариант)
– „Какво
да
се прави със злото?
(втори вариант)
“ – Бог допусна злото за уравновесяване силите на доброто.
(втори вариант)
Злото е горчив корен, без който растението не може
да
се развива.
(втори вариант)
Както горчивите сокове хранят растението и дървото, така и горчивините в човешкия живот се всмукват от корените му, за
да
хранят ума и сърцето, които дават сладките плодове на неговия живот.
(втори вариант)
За
да
разбере Любовта в нейната пълнота, човек трябва
да
мине през всичките ѝ степени, като започне от първата, най-долна степен.
(втори вариант)
Представете
си
, че една майка има 5–6 деца.
(втори вариант)
Тя обича всички, но едно от тях обича най-много.
(втори вариант)
Обичта на майката към това дете става причина
да
се яви омразата в дома.
(втори вариант)
Ако децата разбираха защо майката обича това дете повече, нямаше
да
се яви омразата.
(втори вариант)
Как ще се примирят децата помежду
си
?
(втори вариант)
Който влезе в тази среда, чувства се сам, без никакви образи; и той даже няма
да
има никакъв образ.
(втори вариант)
Може ли при това положение
да
изпитваш някаква омраза?
(втори вариант)
Ти ще бъдеш тих и спокоен, външно и вътрешно, ще разбереш какво значи абсолютна свобода.
(втори вариант)
Пожелаеш ли
да
създадеш един образ, веднага ще отвориш пътя на злото в
себе
си
.
(втори вариант)
Значи коренът на злото се крие в желанието на човека за създаване на образи.
(втори вариант)
Стремежът на човека към някакъв образ не е нищо друго, освен скрито желание
да
впримчи една душа,
да
я ограничи, като ѝ сложи юлар и я подкара с остен,
да
му върши работа.
(втори вариант)
Когато двама души се обичат, те трябва
да
бъдат много внимателни помежду
си
,
да
не предизвикват никаква експлозия.
(втори вариант)
Най-малката обида или огорчение между тях произвежда голямо нещастие.
(втори вариант)
Всяка погрешка е барут, който произвежда лоши последствия.
(втори вариант)
Следователно, щом дойдете до някоя форма или до някой образ, ще бъдете крайно предпазливи,
да
не предизвикате някакъв взрив.
(втори вариант)
Ето защо човек трябва
да
въздържа езика
си
,
да
има добра обхода с всички живи същества, никого
да
не обижда.
(втори вариант)
За
да
не нарушавате хармонията между тях, ще бъдете внимателни в мислите и в чувствата
си
, в думите и в обходата
си
.
(втори вариант)
За вас той е красив, добър човек.
(втори вариант)
Как е възможно един и същ човек
да
бъде и красив, и грозен?
(втори вариант)
Тази преценка зависи от мярката, с която човек
си
служи.
(втори вариант)
Според тази мярка, нещата биват относителни и абсолютни.
(втори вариант)
Има относително зло и относително добро; същевременно, има абсолютно добро и абсолютно зло.
(втори вариант)
За пример, вълкът има зъби, за
да
се храни, но, същевременно, той се брани с тях.
(втори вариант)
Ако го закачиш, той ще те ухапе и ще каже: „Не ме бутай, за
да
не опиташ зъбите ми“.
(втори вариант)
Като се приближиш при вола, той може
да
те убоде с рогата
си
.
(втори вариант)
Ако предизвикаш с нещо коня, и той ще те ритне с копитата
си
.
(втори вариант)
Дали ще се натъкнете на зъбите на вълка, на рогата на вола, на копитата на коня, ще знаете, че сте в областта на относителното зло.
(втори вариант)
Казано е, че Любовта примирява всички противоречия.
(втори вариант)
Наистина, за
да
се домогне до Божественото учение, човек трябва
да
се е справил с противоречията
си
.
(втори вариант)
Дойдете ли до Любовта, трябва
да
гледате на нея като на велик принцип, в който няма никакво зло.
(втори вариант)
Ако приемете, че в нея има форми, като естествено последствие на тях ще дойдат съдържанието и смисълът.
(втори вариант)
С други думи казано: Когато вечното се ограничи, ражда се злото.
(втори вариант)
Ето защо, на Любовта трябва
да
се гледа като на принцип без форми, без съдържание и без смисъл.
(втори вариант)
Всички хора, особено религиозните, казват: „Трябва
да
се обичаме,
да
бъдем милосърдни,
да
бъдем внимателни едни към други“.
(втори вариант)
Те обещават
да
направят много неща за своето повдигане, както и за повдигането на своите ближни, но постоянно отлагат. Защо?
(втори вариант)
– Срещат големи препятствия, които не им позволяват
да
изпълнят обещанията
си
.
(втори вариант)
Една от причините за препятствията се дължи на факта, че хората не искат
да
признаят своите недостатъци.
(втори вариант)
Докато не признава недостатъците
си
, човек живее в ограничения.
(втори вариант)
Щом ги признае, той се освобождава.
(втори вариант)
Ще кажете, че човек е създаден по образ и подобие на Бога.
(втори вариант)
Достатъчно е човек
да
се погледне с очите на ясновидеца, за
да
разбере колко далеч стои от своя първообраз.
(втори вариант)
Тъй щото, когато се казва, че човек е създаден по образ и подобие на Бога, ние не разбираме тялото, умът и сърцето на сегашния човек.
(втори вариант)
С това се обяснява защо понякога човек се чувства разширен, с особено просветление на ума
си
, като че целият свят е негов, но след малко време изгубва това състояние и слиза до стъпалото на своя обикновен ум.
(втори вариант)
Със своя ограничен ум и с ограниченото
си
сърце той не може
да
задържи Божествените мисли и чувства, които са го посетили.
(втори вариант)
Ученикът трябва
да
различава тези състояния, за
да
не изпада в илюзии, нито
да
се надценява, нито
да
се подценява.
(втори вариант)
Докато се държи за сегашното
си
съзнание, човек не може
да
се развива.
(втори вариант)
И в рая
да
влезе с това съзнание, той пак ще излезе навън, или най-малко, отново ще потъне.
(втори вариант)
Сегашният човек е толкова тежък, че не може
да
издържи на райските условия.
(втори вариант)
Който мисли, че с материални работи може
да
влезе в рая, той е на крив път.
(втори вариант)
Това не е за упрек, но аз хвърлям светлина в умовете ви, за
да
разберете нещата в тяхната действителност,
да
видите
себе
си
и
да
се познаете.
(втори вариант)
Кой художник може
да
работи в тъмнина?
(втори вариант)
Човек е художник, който рисува картината на своя живот, за което трябва
да
има светлина,
да
вижда нещата ясно.
(втори вариант)
Материята, от която са направени нашите тела, е тор за духовния свят, но ние трябва
да
я преработим и изчистим, както растенията пречистват и обработват почвата, в която живеят.
(втори вариант)
Съвременните лекари отдават много от неразположенията на човека на утайките, които се намират в неговото тяло, затова търсят начини за пречистването му.
(втори вариант)
За
да
оправдае погрешките
си
, някой казва, че „ангелът му е слаб“.
(втори вариант)
Ангелът ви не трябва
да
бъде слаб.
(втори вариант)
И вие, като търговеца, трябва
да
знаете точно с какъв ефектив разполагате и какъв кредит отговаря на него.
(втори вариант)
Всеки трябва
да
знае с колко злато разполага, за
да
си
нарежда сметките добре.
(втори вариант)
Какъв смисъл има
да
правите оборот с милиони, а
да
разполагате само със сто хиляди лева чисто злато?
(втори вариант)
Хората могат
да
кажат за вас, че сте милионер, но вие всеки момент можете
да
се изложите.
(втори вариант)
Всеки момент състоянието му се открива, докато един ден се разкрие и всички видят фалшивото положение, в което се е намирал.
(втори вариант)
Има хора, които минават за прости и бедни, но те са искрени, открито казват колко злато имат в касата
си
.
(втори вариант)
Който иска
да
бъде ученик, трябва
да
се откаже от своите изопачени разбирания, от изопачените
си
мисли и чувства.
(втори вариант)
Ако не желае
да
се откаже от старите
си
разбирания и продължава
да
мисли само за удоволствия, той ще остане назад,
да
вика след онези, които са го изпреварили.
(втори вариант)
Защо не трябва човек
да
се удоволства?
(втори вариант)
В удоволстването има една голяма опасност, а именно, там влиза насилието.
(втори вариант)
Няма по-страшно нещо от насилието.
(втори вариант)
Всеки, който се е опитвал
да
изнасили Любовта, не е успявал.
(втори вариант)
Който се е опитвал
да
изнасили Бога, той сам се е разрушавал.
(втори вариант)
Какво значи,
да
изнасилва човек Бога?
(втори вариант)
Когато изнасилва
себе
си
, своята душа, човек изнасилва Бога.
(втори вариант)
И когато изнасилва ближния
си
, пак изнасилва Бога.
(втори вариант)
Голямо напрежение изпитва човек, когато
си
служи с насилието.
(втори вариант)
Днес се опъва, утре се опъва, докато най-после се скъса – не може вече
да
издържа.
(втори вариант)
След това идат страданията.
(втори вариант)
На какво се дължат страданията?
(втори вариант)
Те се намират под голям натиск, на който не могат
да
издържат.
(втори вариант)
Умът и сърцето им се намират под непосилния товар на мисли и чувства, с които не могат
да
се справят.
(втори вариант)
Голямо богатство са човешките мисли и чувства, но за онзи, който знае как
да
се справи с тях.
(втори вариант)
Който не знае, трябва
да
раздаде това богатство на бедните.
(втори вариант)
Христос казва: „Който не е готов
да
раздаде всичкото
си
имане на сиромасите, не може
да
бъде мой ученик“.
(втори вариант)
Сега и на вас казвам: Раздайте имането
си
на сиромасите,
да
не отидете заедно с него на дъното на морето.
(втори вариант)
Ако светът не се оправи, няма
да
се мине дълго време и той, заедно със своето богатство, ще се разруши и ще се намери на дъното на морето.
(втори вариант)
Затова, именно, Бялото Братство работи усилено, приготвя хора за нова култура, за новия живот.
(втори вариант)
Те се готвят
да
напуснат старата къща, с претоварените от богатство етажи, и
да
влязат в нов свят, с нови условия и живот.
(втори вариант)
Ще кажете, че сте готови
да
се примирите,
да
простите дълговете на вашите длъжници.
(втори вариант)
Щом се отдалечи от вас, вие веднага се обръщате към длъжниците и казвате: „Ще платите всичко, каквото ми дължите“.
(втори вариант)
Те се молят на Бога
да
прости прегрешенията им, разкайват се, обещават, че ще изпълнят волята Му и като им прости, всичко забравят.
(втори вариант)
Те отново се обръщат към своите длъжници и казват: „Платете
си
дълговете!
(втори вариант)
Любов, която не е в състояние
да
заличи греховете на хората, не е истинска Любов.
(втори вариант)
Бог казва: „Ще залича греховете на хората и няма
да
ги споменавам, и ще изтрия сълзите от очите им“.
(втори вариант)
Силата на Любовта се заключава, именно, в това, че може
да
заличи греховете на всички хора,
да
ги утеши и повдигне.
(втори вариант)
Това означават думите на Христа: „Когато брат ти сгреши пред тебе и се обърне
да
ти иска прошка, прости му, преди
да
е залязло слънцето“.
(втори вариант)
Преди
да
е залязло слънцето, ти трябва
да
си
се помирил с него.
(втори вариант)
2.
Много плод
,
НБ
, София, 21.5.1922г.,
Казвам: „Учат
си
занаята“.
Туй куче, което е давено, не е научило изкуството още, по-голямото куче му казва: „Ти не давиш като мен“, а малкото куче разбира: „
Да
давиш като мен“.
Господ ти дава страдания и казва
да
не правиш неправда, а ти казваш: „То без неправда не може“.
Човек е направил банки, каси, турил е пари, това, онова, взима лихва 10%, 20%, 30%, и като се изнесе всичката тази култура, не зная колко плод ще излезе от нея.
И тогава има две възможности или два метода, с които можем
да
изправим живота
си
.
И вие сега, всичките съвременни хора, и религиозните в това число, с един глас казвате, като онези 400 пророци във времето на израилския цар, които викаха
да
има война,
да
идат на война.
Всичките с един глас викаха.
И всички съвременни окултисти, даже на запад, имат една слабост, че показват на сегашните младежи как
да
развият своята сила и как
да
се подигнат над съвременното общество.
И съвременните хора казват: „Кой те е пратил тебе,
да
ни говориш тука,
да
ни смущаваш?
И за това казва Христос: „
Да
приносяте плод“, плодът на нашия Баща, Който живее в нас.
Аз съм се явил
да
ви предпазя.
И няма
да
се мине дълго време, Той ще прати своите служители
да
ни повикат, за
да
видят плода, който ние сме изработили на Неговата нива.
След като извърша моята длъжност, ако ме послушате, добре, а ако ли не, вие от собствената
си
опитност ще се научите.
Сега аз бих ви задал друга задача,
да
обмисляте дълбоко, не
да
напускате живота
си
, но
да
бъдете внимателни към малките неща в живота.
Сега аз ще ви приведа един малък пример.
Не се старайте
да
раздадете хиляди левове на бедните, но постарайте се един ден като излезнете,
да
кажете на един човек по една блага дума.
На някоя просякиня, бедна жена, може нещо
да
ѝ дадете, но кажете ѝ една блага дума: „Сестро, ти довечера като се напросиш, ела ми на гости у дома“.
Не ѝ давайте пари, то е в някои случаи престъпление, а кажете ѝ: „Аз бих желал
да
те нагостя,
да
си
поприказваме“.
Срещнете някои бедни, дайте им покана, еди-кой ден
да
дойдат на обяд у вас.
Един
да
дойде в понеделник, друг във вторник и т.н.
Някой път се дуелирали, но не могли
да
се примирят.
Ето откъде трябва
да
започнем всички.
Граф Кенигсберг имал красива дъщеря.
И ако всички бихме приложили туй правило, много от тези души щяха
да
се утешат.
На Бругсон идва една светла мисъл,
да
се примири.
Сега ние седим и казваме, че Христос е пострадал на кръста: „Горкият Христос, как пострадал на кръста!
Подкупва той един работник, дава му около 4–5,000 лева, та дъщерята на първия като се разхожда до някоя река,
да
я бутне вътре и
да
не мисли за последствията.
И работникът, като взел тия 4–5,000 лева, един ден, когато графът се разхождал с дъщеря
си
, взима той и бутва дъщерята.
И като минават хората край някои бедни, не мислят, че Христос живее в тях, нито за Христовите страдания, а казват: „Кармата им е такава“.
Графът не можел
да
плава.
И после: „О, Господи, как
си
страдал на кръста!
Бургсон се хвърля в реката и изважда дъщеря му.
Тези хора, които 4–5 пъти се дуелирали и не могли
да
се примирят, в този случай графът отива, хваща му ръката и казва: „Аз ти благодаря, сега те познах, че
си
благороден“.
И аз казвам на съвременните хора: Трябва някой
да
дойде
да
бутне дъщеря ви във водата, за
да
се примирите.
Вторият пример, който ще ви приведа, е от съвсем друго естество.
Всички благородни дами плачат, сълзите им текат за онзи герой там, на сцената.
Господин Браун и Мелби, млада мома.
Някой ден, аз съм намислил, имам една дума
да
ви кажа.
Една дума ще ви кажа, една бележка, ще направя един малък психологически опит.
И тя ще бъде толкова силна и такава експлозия ще направи, че нито един от вас няма
да
се намери в този салон.
Браун е чиновник при един въртящ се мост:
да
отваря и затваря моста,
да
отваря моста, когато морските кораби минават, и
да
го затваря, след като те отминат.
„Ах – ще кажете, – чудна дума, трябва
да
бъде много силна дума, каква дума ще каже той?
Обаче при един случай той отваря моста, идва неговата възлюблена и той забравил
да
затвори моста.
“ Ние, съвременните хора, мязаме на онзи евангелски проповедник, който проповядва в църквата върху страданията на Христа, и цялата публика плаче.
Експресът идва, те се любуват двамата, разправят
си
за щастливи дни, а целият експрес пада в реката долу.
И аз казвам сега, че всички съвременни религиозни хора са отворили този мост и
си
правят забавления като тези двамата, Браун и Мелби, и експресът ще падне в реката.
Сега са бедните отвътре, а Христос е отвънка, той страда, а вътре го няма Христос.
Следователно тази дума, когато я изкажеш,
да
произведе цял един преврат,
да
кажеш: „Отсега нататък аз ще живея по Бога“, не калугерски живот, не свят живот, не.
Не можехте ли
да
затворите моста?
Святият живот ще дойде след като прекараш целия
си
живот само в добри дела, и после ще станеш светия – като изпълниш волята Божия.
И тази Мелба трябваше
да
каже: „Затвори моста и тогава
да
се разговаряме“.
За пример, аз зададох такава задача на моите ученици: ще ми кажете един от най-големите ваши недостатъци, но зная, че те ще кажат най-малкия
си
недостатък.
И сега всички съвременни хора разрешават най-трудните и спорни въпроси при отворен мост.
Казвам: Този мост трябва
да
се затвори.
Те ще ми дадат опашката, а ако хвана опашката, тя ще се обърне и ще ме ухапе.
Дайте ми главата на змията, най-голямото зло е в главата, като хвана змията за шията, тогава с опашката лесно може
да
се справя.
И ние, съвременните хора, трябва най-големия грях, най-големия
си
недостатък
да
го хванем за гушата и тогава тази опашка ще се предаде.
Вложете тази Правда.
Аз съм готов
да
ида в коя
да
е църква
да
говоря, но искам едно нещо – без патрахили и одежди, а по Бога.
Да
ви я кажа ли или вие сами ще
си
я кажете?
Господ е сит на нашите хвалебни песни с отворени мостове.
Аз може
да
ви я кажа, ама има особен начин за казване.
Най-първо ще застанем всички
да
се попитаме, от толкова хиляди години на земята, какво сме извършили за Любовта?
За пример, един може
да
пее една песен и втори може
да
я пее и трети, но като я изпее някой певец, ще кажете: „Ах!
Има ли Любов, за
да
я признаем като един факт?
Тази дума трябва
да
се каже при голяма светлина!
Когато ви я кажа, вие трябва
да
ме познавате, и аз трябва
да
ви познавам; тази дума, когато ви я кажа, аз трябва
да
жертвам всичко за вас, и вие трябва
да
жертвате всичко за мене; когато ви я кажа, вие трябва
да
виждате в моето лице Бога, и аз трябва
да
виждам лицето Божие във вас.
И когато някой път аз съм малко рязък в своите беседи, казвате, че искам
да
ви нападам.
Аз обичам
да
говоря на мек език, и съжалявам, защото съм принуден
да
кажа истината и когато я кажа, тя едновременно влиза в стълкновение с интересите на хората, понеже те не съвпадат.
И аз съм поставен пред дилемата: на Бога ли
да
угодя или на хората?
Тогава казвам: Предпочитам по-малкото зло –
да
ме отхвърлят хората, защото
да
ме отхвърли Бог е голямо зло.
Не само на теория, а бих посочил на всички бащи и майки начини за възпитание, които трябва
да
приложите.
Не
да
се афектирате, аз не искам
да
се афектирате, а
да
впрегнете вашия ум, вашето сърце и вашата воля в една интензивна мисъл.
На всинца ви казвам това, защото вие сте свещеници с филони, но никога няма
да
ви поверя цялата истина, защото е свещена, а вие може
да
злоупотребите с нея.
Тази дума може
да
пресъздаде цялото общество и
да
накара всички хора
да
живеят като братя, и
да
направи цялата земя рай, но ние сега ще оставим всичките тия аргументи.
Само когато смъкнете филоните
си
, когато смъкнете вашите одежди и приложите Правдата, само тогава аз ще ви посоча правила вътре в природата, и в една година вие ще имате такива резултати, както за хиляда години.
Аз в миналата беседа казах: има и друг начин, чрез който ние можем
да
познаем истината, ние не сме от ония пеперуди,
да
напускаме живота.
Не, ние сме от ония, които искат
да
използват сегашния живот в най-добрия смисъл,
да
го използваме тъй, че
да
произведе най-добрия резултат.
Аз бих желал вашите лица
да
бъдат светли, сърцата ви
да
не са тъжни,
да
имате една малка тъга, но
да
не се нервирате в дома
си
,
да
имате постоянно разположение, и тогава животът ще има смисъл.
Господ в света е изчезнал по причина на нашата неправда.
И казвам: Ако ние можем
да
произнесем думата „любов“ тъй добре, тази дума ще ни открие всичко.
Понякога ти искаш доброто само за тебе
да
е.
Тъй е, прав
си
.
Обаче аз съм готов
да
ви наместя очите.
Като дойде големият извор, той е за всички.
Вие казвате: „Може ли, като Христа,
да
ни отвориш очите?
Седиш при чучурката по половин час и не даваш на другите
да
пият.
“ Мога, мога на всинца ви.
Но ако аз ида и пусна крана и туря най-големия кюнец, тогава ти ще седиш насреща.
Не
да
наместя физическите ви очи: то е най-лесното за мен.
Следователно аз съм решил
да
направя големи кюнци,
да
пусна такова голямо течение, че всички ще помните.
Мога
да
ви ги отворя на всинца ви.
Бистра вода ще протече.
Сега виждам по лицата ви, вие схващате материалната страна и казвате: „Дали туй нещо ще дойде?
Аз казвам: Господ ме е пратил, този кран като го отворя и като мине през обществото, всичко ще очисти и омие.
И аз съм решил
да
пусна този кран.
Тия опити, които ще ги направя, няма
да
бъдат тъй сполучливи.
Най-първо ще има кал, но след това ще се очисти, всички ще бъдат доволни и ще има изобилие.
Ще
си
зададете голям труд.
Аз искам, тази вълна, като иде,
да
бъдете готови,
да
не се уплашите, че ще се удавите, защото идел голям порой и
да
бягате, но
да
застанете на краката
си
и
да
кажете: „Слава Богу, че тази вълна иде“.
А сега казвате: „Бягайте
да
бягаме, голям порой иде“.
То няма
да
дойде лесно.
И всички говорят против мен: „Бягайте,
да
го не слушате“.
Най-голямото заблуждение е, че те казват сега: „Господ изведнъж щял
да
го научи“.
Мене няма
да
слушате, но Онзи, Който говори, ще слушате.
Той се ражда с известни дарби, но Духът не може всичко
да
даде.
Аз, като ваш брат, съм длъжен
да
ви кажа истината.
Най-учените хора са минали през такива страдания, мъчения, изпитания, за
да
добият туй знание!
И ви казвам, че вие сте мои братя и сестри, не е позволено
да
живеем по старому.
Сега искат
да
ни убедят, че то лесно може
да
се даде.
Ние сме длъжни, в името на тази Любов,
да
живеем на света братски и ще живеем, и залъка
си
можем
да
делим, един като работи, друг ще почива, но всинца
да
си
носим бремето, и на всички ще бъде леко.
Като срещнеш някого,
да
кажеш: „Я ми дай малко от бремето
си
“,
да
има едно състезание, че животът
да
е красив.
Бог обича прилежните, трудолюбивите, искрени хора, които обичат
да
работят.
Честно и почтено трябва
да
се работи.
Сега Христос казва: „За
да
приносят плод, в туй се прославя Отец“.
Господ е писал всички хора
да
бъдат разумни и щастливи на земята и всички
да
имат
да
ядат и пият,
да
бъдат доволни и
да
благодарят на Бога.
Като се качвам на една каруца, то е за
да
ме заведе до моя дом, и като ме заведе, ще целуна коня.
Коя е онази сила, която може сега
да
ни сближи?
Туй ядене е една сила,
да
ни приведе по-близо до Бога.
А можем
да
се разбираме.
И ние трябва
да
туряме енергия.
Някои казват: „
Да
не ядем“.
В него има вложени за всички толкова блага!
Не, ще ядеш, за
да
можеш
да
идеш при Бога.
Вие можете
да
бъдете щастливи, но още не сте живяли, не сте живяли.
Другояче душата не може
да
отиде при Бога.
Яжте и пийте и всичко вършете за славата Божия.
Не мислете, че само един човек може
да
оправи тоя свят.
Малко медец ще ви дадат... Вие сте в почти туй положение: в Ямбол българите имат такива дараци, че площта, в която конят върви, е подвижна, и турят малко сенце на този кон.
Всинца целокупно ще го оправим и ще казваме тъй: „Ние знаем, че Той е, Който ни е създал, че Той е нашият Баща, Който ни е родил, Който е създал земята и небето заради нас, ние знаем, че Той е и Неговата воля ще изпълним“.
И той като отива към сеното, се движи цял ден, гледа сеното и върти дарака, вълната се разчепква и конят казва: „Все ще стигна“.
И като свърши работата, казват: „Хайде
да
му дадем малко сенце“.
И най-после, като му свършите работата, дяволът каже: „Хайде
да
му дам това сенце“.
“ Но това небе прониква всинца ни.
Туй небе всичко прониква.
Когато дойде последният час
да
идете на небето, какъв ефектив ще има във вашия ум?
И казва Писанието, че в началото Бог създаде небето и земята.
Нали плодът на дървото е, който завършва всичко?
Това е направено от такива сили, които държат целия космос.
Следователно и целокупният ни живот, който ще се завърши в една школа, е плодът, който Бог ще откъсне,
да
види как се е развивал.
И в деня, в който ние съзнаем, че в него живее нашият Отец на Любовта, туй небе ще ни се усмихне и всички цветя ще ни се усмихнат, и животните ще ни проговорят.
И каквото и
да
ни се каже, ние сме толкова чувствителни, понеже сме болни, нищо не можем
да
вземем в добър смисъл.
Когато ние Го познаем, като срещнем вола, той ще каже: „Братко, понеже ти позна Бога, аз мога
да
ти говоря“.
Всяко докосване, всяко говорене за Правдата, например, ако аз говоря за Правдата, някои ще кажат: „Заради мен се говори“.
Правдата е един велик закон в света.
Навсякъде и в духовния, и в политическия живот, и в домовете, навсякъде, тази Правда трябва
да
съществува и тя ще даде своя плод, туй, което е необходимо.
Ако синът е справедлив, ако бащата е справедлив, ако дъщерята е справедлива, майката справедлива, ще дадат своя плод, ще има мир.
Но когато приложим Любовта и снемем хомота и тия остени, ще идем заедно с вола
да
работим на нивата и те ще кажат: „Братко, аз те познавам“.
Те ще знаят
да
изпълнят своите задължения.
Те познават ония, които живеят в Любовта, и всички знаят
да
работят на нивата.
Ако бащата е несправедлив, и синът ще бъде несправедлив; ако майката е несправедлива, и дъщерята ще бъде несправедлива.
И тогава волът няма
да
работи 8 часа, а само 2 часа; и тези два часа ще дадат толкова, колкото осемте часа.
Ако майката люби, и дъщерята ще люби; ако бащата люби, и синът ще люби.
Една круша, която сега ви ражда стотина круши, тогава ще роди хиляди и хубави круши ще бъдат.
Законът в природата е такъв: Подобното от подобното се ражда.
Нивите ще раждат изобилен плод.
А съвременните хора искат
да
докажат, че от любов омраза се ражда.
Сега готови ли сте
да
приемете туй учение и
да
го приложите?
Любовта омраза не може
да
роди, и Правдата неправда не може
да
роди.
Ако тия неща се раждат, те се дължат на съвсем други причини.
Един външен човек може лесно
да
скара двама души от вас.
И двама души от вас може лесно
да
се примирят.
Когато Господ целунал човека, създал го.
И когато смразяваме хората, даваме жертва, и когато примиряваме хората, пак даваме жертва.
Има един разказ: направил Бог човека, но без душа го направил и той дълго време викал и казвал: „Господи, ти ме направи като животно, дай ми душа!
“ Викал го, викал, с години го търсил.
Някой отишъл
да
посети другия свят, идва в чистилището и забелязал под един писател отдолу турили една пирустия, с малко огънец
да
го грее, като че ли е измръзнал.
Минава там един беден, някой го гледа и отминава: няма душа!
Неговата книга, когато я писа, даде малък огън, малък резултат, но след 100 години произведе толкова голямо зло, затова и огънят ще се увеличи.
Ако той имаше душа, щеше
да
каже: „Братко, ела“.
И когато представим такива примери, те казват: „Това са празни работи,
да
ядем и
да
пием, всичко е тук“.
Кое „всичко“?
Може
да
бъде той от високо положение в обществото, нищо не значи, душа с душа ще се разговарят.
Аз
да
ви кажа: най-ужасното не е в другия свят, в ада, а в гроба: там душата на грешника не излиза от тялото, а остава в него и като те заравят, ще слушаш, че плачат, ще почне
да
гние тялото ти, всичко туй ще виждаш, докато последната частица месо се вземе, и ти ще почнеш
да
плачеш над твоята съборена къща.
И сега аз желая на всинца ви, на моите ученици – аз ви наричам сега ученици –
да
ви целуне Господ, моят Господ, на Когото аз служа, и като ви целуне, във вас ще има една по-велика душа, отколкото сегашната, вие ще се изпълните с този велик дух, и тогава ще бъдете свободни.
Туй е положението, което очаква в бъдеще всички ви.
И тогава, казвам, ще дойде правилото: истината в душата ще ви даде свобода, светлината ще дойде в ума ви, а чистотата в сърцето.
Истината ще ви даде свобода, светлината ще ви даде знание Божествено, а чистотата ще ви даде сила.
И чрез тази сила всичко ще направим в този свят.
Вие казвате, че имате Правда, ще почна
да
ви посещавам, няма
да
оставя никого непосетен, никой няма
да
ми се сърди, и като ви посетя, имам
си
дневник, каквото видя, ще
си
забележа в него.
То ще бъде едно красиво възпоминание, всичко ще бъде красиво.
Сега ще завърша своята беседа с един малък разказ из персийския живот.
А който не го е излежал, може ли
да
излезе?
Синът на един персийски шах, Сабусадин, попада пленник в едно номадско племе, и понеже баща му искал
да
го пуснат, князът на това племе се съгласил на това, само с едно условие:
да
му дадат толкова човешки очи от неговия народ, колкото тежи синът му – човешки очи
да
му дадат,
да
ги тури на терезия и колкото тежи синът му, толкова очи!
Кого кредиторите освобождават?
А който не е платил, не го освобождават.
Тогава аз питам: знаете ли колко очи са дадени заради вас?
Сега вие мислите, че лесно ще се освободите от греховете
си
, без
да
сте платили.
И ако за този персийски син, Сабусадин, гражданите на неговото царство са дали очите
си
, как мислите е живял той?
Христос е казал тъй: „Небето и земята ще преминат, но нито една резка от закона няма
да
премине“.
На всички ония, които са дали очите
си
за него, той дължал целия
си
живот и работил заради тях и плакал заради тях, разбирате ли?
От дом на дом е ходил
да
казва, че вашето нещастие се дължи на моето невнимание.
Знаете ли колко има, които са изгубили очите
си
заради нас?
Но ви казвам, ако във вас, един ученик, който е в туй учение, дойде най-малкото съмнение или колебание и каже: „Хайде и аз
да
си
поживея като хората“, и вие ще останете вътре като грешника.
И ние няма ли
да
бъдем толкова доблестни, колкото този царски син?
Бог е милостив, но абсолютната Любов изисква абсолютна Правда.
Ние ще задържим ли сълзите
си
?
Любовта не позволява никакво прощаване, не от омраза, защото Любовта изисква
да
се изпълни всяка Правда.
Аз бих желал всинца
да
заплачете, поне веднъж
да
заплачете за очите на онези, които ги изгубиха, за
да
ви изкупят от това невежество.
Тази Любов
да
бъде общо достояние на всички.
И ние, съвременните културни хора, които живеем в Божествения организъм, причиняваме на Бога най-големите страдания.
Аз не искам никой
да
се афектира.
И мислите ли, че Бог няма
да
ни се отплати?
Ако вие ще плачете както в театъра, задръжте
си
вашите сълзи.
Ще ни се отплати, и то по закона на Правдата.
Или ако вие заплачете, когато някоя бедна жена дойде и вие я прегръщате, че тя се зарадва, или когато
си
спомните за страждущите: плачът, който носи радост и веселие на някоя душа, той е истински плач.
Но не го критикувате от Любов, от онази вечна Правда
да
го оправите, а понеже вас ви е докачил, вие го критикувате, когато е съгрешил.
И аз бих желал всички християни
да
заплачат, за
да
може този страждущ свят
да
се утеши.
Ще го критикувате според този велик закон, тъй, като застанете на онова становище, което е Божествено, ще говорите меко и съзнателно, и няма
да
има никакви изопачения, а ще поставите истината тъй както
си
е, нито
да
я увеличите, нито
да
я намалите.
Всички трябва
да
плачем,
да
плачем, а другият плач, за умрели или за изгубено имане, този плач не ни трябва, доста сме плакали заради него.
И сега гледам на мнозина лицата ви са изменени. Защо?
Сега вие ще се приготвите за онази дума, аз съм приготвил тази дума
да
ви я кажа.
Щом
си
недоволен, вдигнеш веждите.
Извадете дъщерята от водата!
Господ ти е дал един случай
да
помогнеш на един беден, благодари.
Всякога, когато туряме желанието
да
направим добро, ние очакваме
да
станем по-напред много добри и така
да
работим за света.
Тази змия хванете я за врата и ми я дайте.
Бог никога няма
да
ти напълни така хамбара.
Едно е: ще бъдете смели и няма
да
мълчите.
Той по малко ще ти даде.
Когато ви питат какво съм ви казал, ще кажете: „
Да
си
кажем най-големите погрешки, как
да
си
ги изправим“.
Земеделецът като отива
да
сее, взема ли целия хамбар на колата
си
?
Той ще вземе 3, 4, 5 или 6 крини и ще посее, а ние сега искаме
да
вземем целия хамбар,
да
се покажем, че сме много богати.
Онези искат
да
ни заблудят, като казват: „Ама ние не сме го виждали Божия свят“.
Не, ще вземеш 2 крини, 3, 4, ще ги посееш по всичките правила, после върни се у дома
да
си
дадеш отчет.
„В това се прослави Отец ми,
да
приносяте тоя плод на Любовта.“ Тъй, в това се изявява Божията Любов,
да
принасяме тия плодове.
Сега, този Господ, Когото търсите от толкова години, е вътре във вас.
Аз искам
да
принасяме този плод, и трябва
да
започнем тази работа смело и решително.
И бих желал
да
говоря с Него, с вашия Господ.
И ако вие започнете с Любовта, нито косъм няма
да
падне от главата ви.
Вие имате ли намерение
да
бъдете честни хора?
Бъдете уверени, през този огън ще минете, през вода ще минете, но неуязвими ще бъдете, няма
да
пострадате.
Вие имате ли намерение
да
бъдете абсолютно справедливи хора?
Ако ние служим на закона на Любовта, всичко е ясно.
– „
Да
.“ Радвам се.
Ама аз ще дойда, мен ме много интересува
да
посетя дома ви,
да
се порадвам на вашата справедливост.
Аз бих желал на тия църкви
да
се увеличи заплатата на свещениците, проповедниците, но то не е важното, а друго, друго се иска: живот чист и свят вътре, живот на Правда.
Ако дойда в двора ви и чуя някоя кокошка, че кречи; ако дойда в къщата ви и видя, че слугинята ви плаче; ако дойда в двора ви и видя вашите длъжници, които ви молят, а вие сте ги изнудили и сте им турили 30% лихви – тогава вие сте все от „справедливите“ хора.
И след като разберем това, ние ще дойдем до другата страна на науката, от чисто научно гледище, ще излизаме в природата,
да
изучаваме начините и методите, за
да
подобрим обществения строй.
Природата отговаря на тази задача – с плода.
Ние ще възприемем всички примери от природата и ще видим как може
да
се подобри животът.
Сега тия плодове в природата се различават по качеството, различават се по състава, различават се и по силата, която съдържат в
себе
си
.
Сегашното общество е вече на края
си
.
Всичко туй ще се стопи, и този ден на стопяване трябва
да
ни намери готови!
Съвременната култура е замязала на културата на ония картоиграчи или таблоиграчи или шахматоиграчи или билярдоиграчи, цялото внимание на които е съсредоточено върху топката с пръчката, и цяла нощ
си
играят, като че светът седи само в тия топки, от единия край до другия.
Този цикъл е на края
си
, той свършва вече.
Аз похвалявам всички ония, които работят в това направление.
И всички хора са поставени на един голям изпит.
Ние трябва
да
служим на Бога на Любовта.
Вие не можете
да
знаете кой ви е приятел и кой ви е неприятел, но аз ще ви дам една диагноза
да
познавате вашите приятели и вашите неприятели: онзи, който ви е приятел, той започва с грубост, той ще ви оскърби, но в душата
си
той има
да
ви направи добро; а онзи, който иска
да
ви направи зло, с него политиката е такава: той ще започне с много големи неща, ще ви угощава, но неговата цел е лоша –
да
ви направи зло.
Където и
да
сме, ние можем всички
да
се съгласим.
Сега в абсолютната Правда ние започваме с добро и свършваме с добро.
Любовта ни може
да
бъде обща, беззаветна и
да
дадем право и свобода на всички народи и индивиди
да
живеят тъй, както тази Любов е предначертала, според Божията вечна Правда.
Бялото и черното братство употребяват два различни метода.
Сега моите най-добри пожелания за всинца ви,
да
бъдете бодри и весели.
После казва: „Аз го победих, като играх на карти“, дамата му взела, това-онова взел, вземане все от книги.
И като се върнете, онези, които са наскърбени, половината от скръбта ви
да
се премахне; онези, които са много заборчлели, половината от борча им
да
се заплати; онези, които са болни, половина здрави
да
се върнете, а онези, които са гладни, половината
да
се нахранят.
И всички кокошки казват: „Колко е хубава нашата господарка“.
Аз не виждам никаква победа, никаква култура.
Онези, които нямат къща, поне една малка колибка
да
им се даде и
да
имат по едно юрганче
да
се покрият.
На всинца
да
се даде по нещо, всинца
да
сте доволни, докато дойде онова великото, което светът очаква.
Дойде някой младеж в дома ви и вие: „Къти, къти“, той носи, хвърля своите блага; и майката, и бащата казват: „Какъв зет Господ ни изпрати,
да
ни го поживи, къти, къти, къти“.
Тази Любов
да
пребъдва с вас и тя
да
ви въодушеви,
да
ви направи всинца герои за новия подвиг, за който сме призовани в този свят
да
извършим.
Топките от единия край до другия
си
играят и наоколо има други, които слушат, разискват те и казват, че добре изтълкували еди-кой
си
стих на Писанието.
Но няма
да
се минат 3–4 години, той ще я заколи и тя ще се измени, – и от туй „къти“ ще останат само кокалчета: той е един зет, пратен от черната ложа, той няма нищо общо с човечеството.
– „Не, не го приложихме, но само го изтълкувахме.“ Природата не търпи никакво тълкувание, тя признава само приложение, приложение!
И всички нещастия в света произтичат от неприлагане на нейните закони.
Всичките съвременни нещастия, сегашните, преди и ония, които ще дойдат, произтичат от този факт – неприложението.
Всички трябва
да
бъдем благородни в своите подбуждения.
Туй неприложение, където и
да
е, дали е в политическия живот на една държава, дали е във физическия живот или в културния или вътрешния живот, който и
да
е, щом има нарушение на този закон, непременно ще дойдат лоши последствия.
Трябва
да
се отделят козите от овците.
И всички съвременни учени хора искат
да
ни убедят, че има изключение, че по известни начини: един ден те ми казват, че щели
да
направят малки пилюлчета,
да
се храним, без
да
работим.
Трябва
да
се отделят сега.
Моето желание е не
да
ви говоря красиво, не, аз нямам това за цел, моето желание е
да
ви туря в контакт с Бога сега, а не след хиляди години.
Не че вие не сте в контакт с Бога, но аз искам
да
увелича вашата светлина,
да
ви помогна на дело.
Ще бъде смешно, когато завеждат някой човек
да
го бесят на въжето и
да
му кажат: „Няма нищо, добър е Господ“.
Следователно, на някой колата се е спънала, той се мъчи, конят е слаб, казвам: Чакай, братко, аз ще туря всичките мои усилия
да
тръгне колата.
Когато върви вашата каруца, и мен ще ми бъде приятно
да
говоря с вас.
И казва Христос: „
Да
приносяте плод“.
Защо трябва ние постоянно
да
извиняваме своето прегрешение, че Господ е писал?
Във великата Божествена книга, която аз съм разглеждал, не съм срещнал досега Господ
да
е написал нещо подобно в нея.
Готови ли сме ние всеки един час, всяка една минута
да
принасяме този плод на Бога, Който живее в нас?
Да
кажем: „Господи, работи сега Ти, ние сме готови, Ти ще ни ръководиш, и ние можем
да
работим и каквото кажеш, ние ще Те слушаме“.
Тъй пише в книгата, и тогава законът гласи така.
Да
, казвам, когато Господ каже на умния: „Напусни жена
си
“ или „Напусни мъжа
си
“, ще кажете: „Е, втасахме я, какво ще кажат в обществото?
Абсолютната Любов на Бога разбира абсолютна Правда.
“ Когато Господ ти казва нещо, каквото и
да
бъде, не прави думата му на две.
Там, дето няма Правда, няма Любов.
Ами ако Господ прати Архангел Михаил
да
вземе душата ти, как ще напуснеш жена
си
?
Следователно физическата страна на Любовта е Правдата.
Ако доброволно не я напуснеш, тогава Архангел Михаил ще дойде и всички ще плачат.
За
да
се изяви Любовта на физическото поле, непременно трябва
да
имате Правда.
Ако ти доброволно напуснеш жена
си
и децата
си
, те ще останат живи, и жена ти и ти ще се благословите.
Няма ли Правда, най-сладките ви думи, най-сладките ви увещания, че туй било, че небе имало, че ангели имало, че църквата била такава, че оня бил прав, това са празни забавления.
И когато тръгнеш, децата ти
да
не казват: „Къде отиваш, татко?
Нам ни трябва, в дадения случай, Правда, абсолютна Правда.
“, ами
да
кажат: „Татко, ние се радваме, че Господ те е призвал“.
Тази Правда трябва
да
се приложи спрямо всички еднакво, без никакво изключение!
И бащата ще се учуди и ще каже: „Аз ви много благодаря, че ми дадохте свобода“.
Правда, която трябва еднаква
да
бъде и спрямо вола, и спрямо човека.
И в Божествената книга аз чета тъй: Човек седи по-горе от вола по интелигентност, но по Правда волът и човекът имат еднакви права пред Бога.
И ако вие не отдавате това право на вола, то е ваше разбиране, но един ден Бог ще ви докара в съда и ще ви каже, че вие трябваше
да
бъдете справедливи спрямо този вол, който ви е орал 10–15 години на нивата, а вие сте му давали малко сламица и мислите, че сте му заплатили, и след туй ти го заколваш, и жена му, кравата, сте взели и детето му сте взели и казвате: „Господ така е решил“.
Хората от съвременната култура страдат от това: когато потрябва
да
се отиде на бойното поле и стане мобилизация, жените пускат мъжете, а когато мъжът за Бога иска
да
напусне дома, казват: „То не е умно“.
Следователно на онази мобилизация, която сега ви призовава и иска
да
воювате, всички трябва
да
се подчинявате.
Сега може
да
се спра и
да
обясня какво разбирам аз под думата „вол“.
За глупавия ще проверят 7 пъти, за
да
му дадат доказателства, а за разумното, което е вътре, ще направят един опит, втори, трети, седем пъти и ти ще имаш такива доказателства, и ще започнеш
да
извършваш Божието дело.
И ако всички ние бихме се подчинили на този велик вътрешен закон, на Божията Любов, и ако приложим тази абсолютна Правда, целият съвременен строй веднага би се променил.
Вие като намерите един вол, ще го впрегнете
да
ви работи, нали?
Мен ми се оплаква една сестра за един случай и аз ще ви го приведа.
Една млада сестра живее при една друга сестра и двете са от едно и също учение, вярват в едно и също, четат едни и същи молитви, подвизават се и двете, но старата сестра постоянно сол троши на младата в кухнята.
„Какво
да
мисля, слугиня съм вече, и не е седнала с мен вътре
да
ми каже една сладка дума,
да
говори за Господа, а все в кухнята: ти
си
такава, глупава, това не
си
направила, онова, и при това казва: „Господи,
да
дойде Божият дух вътре в мене“, но пак: „Чесън
да
счукаш“.
И благодарение на тази гениалност на тия волове, те с търпение носят боденето на остена и клането, и казват: „Няма нищо, ние ще се жертваме за тия „интелигентните“, „умните“, направени „по образ и подобие Божие“.
Ако го прави съзнателно като учителя, с цел
да
изпита, то е благородно, но ако с това се удоволства, понеже онзи, другият, е послушен, това не е благородно.
Има примери, аз съм виждал такъв случай, някое по-голямо куче дави по-малко куче, то бяга, срещне друго куче и то се нахвърля и го дави.
3.
Верен на себе си
,
ИБ
, София, 23.5.1922г.,
- Човек трябва
да
бъде верен на
себе
си
.
Той не трябва за нищо
да
разменя сърцето и ума
си
.
И целия свят
да
му дават, окото му не трябва
да
мигне.
Друга монета им попаднала и нея искали
да
направят чиста, обаче я изтъркали.
Когато всички хора станат еднакви, те са изтрити хора.
Като пишете, ще
си
представяте извор, който блика, един планински извор.
Като пишете за този извор,
да
не би
да
се опитате
да
пишете, без
да
имате ясна представа.
За ума сте писали като за обич, като за един затворен извор; пък сега ще опишете извора тъй, както го виждате - планински извор, както извира.
Под думата "ум" се разбират всички колективни чувства, сили и инстинкти.
Рзсъдъкът - това е способност, това е разумна сила.
Когато няколко способности се групират, образуват сила.
В своите разсъждения започвайте с обективния свят или с живата природа, всякога
си
представяйте живи образи.
Да
допуснем, че описвате диаманта като един минерал.
Второ, силата на неговата твърдост, може
да
опишете от какво е съставен.
Трябва
да
имате ясна представа за диаманта.
Ако ви запитат сега, възможно ли е човек
да
наблюдава
себе
си
?
Може ли горящата свещ
да
наблюдава
себе
си
?
Тя, за
да
се наблюдава, трябва
да
изгасне, а щом изгасне, тя ще забележи първото нещо, че няма светлина.
Обратно, изгасналата свещ може ли
да
се наблюдава?
Тя се познава като горяща светлина, свещ - произвеждаща светлина.
И тъй, горящата свещ, като се изгаси, ще се опознае, а изгасналата ще се опознае, като се запали.
Една изгаснала свещ никога не можете
да
я убедите, че тя е изгаснала.
Като я запалиш, за
да
я убедиш, тя казва, че действително е такава, а пък горящата свещ казва: "Моето естество е такова." Значи една свещ може
да
бъде в две състояния - горяща и негоряща.
Аз исках
да
ви нахвърля само една мисъл за бъдещето.
Аз искам от всички ви, като влезете в школата,
да
наблюдавате цветята, само ги наблюдавайте, може
да
не ги описвате.
Цветята, животните, растенията, промените в природата, които стават, плодните дървета - всичко, което се вижда, наблюдавайте и ще почерпите храна и материал за вашия ум.
Това е пътят, за
да
бъдете жизнерадостен.
Някой път, когато се намерите обезсърчен - ще ви дам едно правило.
Ако сте ходили на някое място, започнете мислено разходка от върха надолу и проследете всичките места, гдето сте ходили.
После - друго едно правило, не искайте
да
си
създавате един живот, какъвто вие искате, а оставете живота тъй, както природата ви го е дала.
Сега, на вас
да
задам такъв въпрос:
Да
кажем, вие сте беден ученик и някой цар казва: "Хайде сега
да
се разменим, ти
да
ми дадеш твоя ум, твоето сърце, а аз - парите
си
!
4.
Здравец
,
ИБ
, Витоша, 24.5.1922г.,
Човек увяхва като един здравец, обаче човешките листа, като се турнат на почва, веднага може
да
поникнат, а здравецът не може.
Човек, като го откъснеш, увяхва, но като го туриш където и
да
е, той пониква.
Следователно, ние всякога трябва
да
държим връзките
си
с Бога, не по форма само непроменени.
Сега аз ще ви дам едно определение: Бог е без пространство и без време, т. е.
Бог е без пространство, но съдържа пространството в
Себе
Си
.
Той е без съзнание, но съдържа съзнанието в
Себе
Си
, без интелигентност, но съдържа интелигентността в
Себе
Си
.
Вие ще попитате защо Господ иска
да
създаде вселената.
В Него има едно желание
да
види безграничното в граничното, отвън
да
го види.
То е един велик закон у Него – чрез безграничното
да
види граничното.
А у нас има желание граничното
да
стане безгранично.
Там
си
изкарва прехраната и затуй има тази здравословна миризма.
Той никога не роптае, че е при камъните, не мърмори, а благодари.
И тъй, ние трябва
да
използваме като здравеца условията в живота.
Не мислете, че ако вие съградите вашия живот, както вие искате, нищо няма
да
спечелите.
Когато културата върви по естествения път на природата, една култура се сменява естествено с друга – тя е жива култура, а когато тия култури не вървят равномерно с природата, такива култури се губят.
Та, никога не се спирайте върху думата,
да
казвате: "Защо Господ ни е дал този живот?
"
Да
допуснем, ако Господ ви попита, какъв живот искате вие, ето какво ще бъде.
Ако ви направи много красив, ще лъжете само хората.
Ако ви направи богат – ще станете тщеславни и ще имате много неприятели, и децата ви ще гледат по-скоро
да
заминете,
да
остане богатството на тях.
Ако ви направи някой талантлив певец,
да
имате хубав глас, ще направите какво?
А и здравецът, който расте при камъка, не може
да
има плод за ядене.
Та всичките съвременни култури мязат на здравец.
После може
да
ви даде Господ здраве.
Или може
да
ви даде един отличен ум,
да
пишете отлични книги.
За пример
да
ви даде най-добрия ум, какви книги ще напишете?
Вие ще кажете: "Като ни даде този ум, ние ще
си
помислим." Ако сега нямате програма, и тогава няма
да
имате.
– Най-добрият ум е този, който ни е дал Господ.
Той има толкова богата почва, че само
да
се запретнете и работите върху тази почва, ще видите какви облаги може
да
излязат от нея.
Та ние трябва
да
бъдем благодарни от малките неща, които Бог ни е дал.
Ако искате вие
да
бъдете доволни – бъдете доволни от малкото.
Бъдете благодарни от малкото.
Едно малко цвете от малкото е доволно, а ти имаш хиляди пъти повече блага – сърдиш се, недоволен
си
.
Защо то е доволно, а ти
си
недоволен?
Недоволството трябва
да
бъде един подем, един стремеж.
Щом растенето спре, ражда се гневът.
Щом дойде гневът – направяме някоя пакост – ражда се страхът и т.н.
се раждат такива качества, след като сме изгубили резултатите.
А грехът е камениста почва – нищо не може
да
посееш.
И трябва един грешник дълго време
да
го ториш, за
да
може след 20 години
да
излезе нещо от него.
За пример, когато човек е ял от забраненото дърво – съгрешил, понеже познанието, което е добил, не го е употребил за своите ближни, а всичко той употребил за
себе
си
, и за своя пакост, и за пакост на другите – там е грехът, а не, че е ял от дървото.
Ние искаме
да
се запознаем с Бога, нали, но знаете ли – в запознанството седи най-голямата опасност.
Да
познаваш някого, то е най-голямата опасност.
Ти трябва
да
внесеш любов в
себе
си
и
да
постъпиш към твоя близък точно тъй, както със
себе
си
– нито повече, нито по-малко, нито по-горе, нито по-долу.
В душата
си
ще постъпваш тъй към другите, както към
себе
си
.
Нямате любов, защото, когато се познавате тъй в света, отвън идат изпитания.
Бог обаче ще ти даде любов и ще те изпита, дали
си
я разбрал.
Ще ти даде интелигентност,
да
види дали
си
я разбрал.
Ако най-първо нямаш любов, Той ще се нахвърли отгоре ти като мечка, а ако имаш любов, ще ти даде най-мъчната задача.
Сега вие
си
представяте, че Господ е благ.
За Него не значи нищо, ако не разберат Неговата Любов, Той може цялата тази земя
да
помете и никак няма
да
трепне окото Му.
Сега няма какво
да
се плашим, това са закони.
Бог
си
има Свои закони, по които върви, и ние не може
да
ги изменим.
По някой път искаме
да
Го заставим
да
мисли като нас.
Той никога няма
да
мисли като нас.
Та ние като някоя гъсеница искаме Господ
да
мисли като нас.
Ние трябва
да
сме благодарни, че Той ни е оставил
да
пъплим по това дърво и може
да
се нахраним.
Ние по някой път от нашите дървета снемаме всичките гъсеници, а Той никога не ни бута.
Навсякъде, като че всичко се е опълчило против вас, после почва Бог
да
говори във вас и вие почвате
да
се смекчавате, смекчавате, докато дойде усмивката.
Ако не дойде усмивката, тогава здравецът отива, всичко това се руши.
Та през сегашните условия ние трябва
да
пазим постоянна връзка,
да
не се откъсваме от Бога.
Говорете с Него, говорете Му, Той може
да
мълчи, но вие говорете, говорете, говорете.
Най-после вие ще Го заставите
да
ви отговори.
Който хлопа, хлопа не един път, а няколко милиона пъти и
да
кажете като Якова: "Няма
да
Те оставя, Господи, докато не ме благословиш." Ако хлопаш 3-4 пъти, няма
да
обърнеш вниманието на Господа, но ако хлопаш, хлопаш милиони пъти, Той ще обърне внимание, ще каже: "У него душата се е събудила." И Господ казва: "Той мяза на Мене." Ние съгрешим един път, два пъти, милиони пъти, Той все ни изважда, изважда – постоянство значи.
И ние, когато постоянстваме
да
искаме, Той казва: "Този е подобен на Мене." А подобното привлича.
Има малко от лилавия цвят – образуван от розов и син.
Червеният цвят показва, че човек е почнал
да
яде месце, почнал
да
пуска кръв.
Смесването на цветовете, то е желание на човека
да
се промени,
да
мине от едно състояние в друго.
И тъй,
да
вържем своята връзка с този Господ, в Който всички цветя живеят.
Питах ги: Може ли
да
откъсна от здравеца,
да
го покажа на моите ученици?
Може сега
да
си
вземете от него, че
да
го пазите като кости, ако е за спомен, тъй, добре,
да
няма фетишизъм." Те са опити.
Здравецът и всички цветя в природата са опитите й
да
икономиса своите енергии.
Това са форми, чрез които природата икономисва своята енергия и време.
Когато минава през известна форма, ще видите как природата е работила, за
да
икономисва своето време.
Всички треви, цветя образуват опити в миналото.
А сега природата твори нови и нови форми.
Когато вие берете здравец, поставете се в едно пасивно положение и като го помиришете, ще се яви известна мисъл.
То е един метод
да
се поправите.
Всички тия цветя упражняват влияние, микроскопическо, но все-таки упражняват влияние.
Всички растения, минерали, животни упражняват влияние в нашата еволюция или оставят отпечатъци в душата.
Затуй, като се приближиш, ти ще видиш как Господ е работил,
да
остане тази форма дълбоко в душата ти, и като се върнеш вкъщи, ще имаш мир в душата
си
.
Блажен няма
да
станеш и щастлив няма
да
станеш, но все ще имаш едно микроскопическо богатство или една микроскопическа опитност.
5.
Страхът и съмнението. Обичта / Противоречията в живота
,
МОК
, Витоша, 24.5.1922г.,
Ще създадете в душата
си
да
обясните мястото и положението, където се намирате.
Сега, представете
си
следующата случка: един ваш приятел, който се е облякъл в мечешка форма и без
да
го знаете вие, дойде при вас.
– Вас ще ви настръхнат косите, а той ще се смее; вие мислите, че той е мечка, а той не е мечка.
Ще се уплашите, и първото нещо, ще се зароди желание
да
се защищавате или
да
бягате; ако имате две врати, ще избягате от втората.
Аз ще ви обясня един психологически факт.
Щом влезе той през първата врата, втората ще се отвори, и вие ще разправяте на всички, че във вашата стая е влязла мечка и без малко щяла
да
ви изяде.
Но, ако нямате втора врата, непременно тогава ще търсите начин за самозащита.
И тъй, щом дойде страхът до сърцето, ще зададе въпроса: туй, което виждате, туй, което усещате, туй, което преживявате, реално ли е или не?
И, ако може
да
се самообладаете, може
да
седнете на някой камък, дето има мечки, тигри, много свирепи животни, ако се самообладаете, имате воля
да
концентрирате ума
си
, тия животни ще минават и нищо няма
да
ви направят.
Но, почнете ли
да
се спирате, те ще ви нападнат.
Те нападат страхливия човек, смелия човек никога не го нападат, те сами се боят от него, те чувствуват, че силата му е по-голяма от тяхната, и отстъпват.
Едно куче се приближи към нас, поспре се, изгледа ни, и отмина/.
Дойде, погледа; може ли
да
проникнете в неговото съзнание?
Дали разбра то, че вие сте ученици на известна окултна школа, как ще
си
обясни то?
И, ако се беше уплашило, веднага щеше
да
почне
да
лае, но като ви погледна, настроението на вашата мисъл му даде някаква работа, и то каза: „Тази работа не е моя, аз ще
си
вървя“.
То наблюдава своя господар, и от своя господар съди за вас и казва: „както господаря ми и те имат някаква работа“.
Сега на физическото поле страхът и съмнението се зараждат естествено.
Като влезете в една окултна школа, изкуствено ще ви създадат страх и съмнение.
Не че не съществувате; Някой ден ще ви създаде страх и вие ще кажете, че няма
да
отидете.
Или ще ви даде някой урок и ще ви изплаши – ще ви изпита дали имате тези качества, дали вашата воля е развита; дали вашият ум схваща; дали само имате негативни качества.
Всички окултни ученици трябва
да
имат положителни качества.
Ученик с негативни качества не може
да
бъде ученик в тази школа.
И тъй, каквито мъчнотии и
да
ви дойдат, каквито мъчнотии и
да
ви се случат, тия мъчнотии в живота са строго математически определени и те са неизбежни, необходими са за живота, вие не може
да
ги избегнете по никой начин.
Ако ги избегнете в една форма, ще дойдат в друга, трета, четвърта и ако ги избегнете във всичките тия форми, най-лошите форми ще дойдат в края.
Да
допуснем, че вие отивате при един учител
да
ви учи.
Да
допуснем, че той копае на лозето; вие сте ученик, студент, свършил висше образование, отивате при него, той копае и вие го запитвате, но не вземате мотиката
да
работите.
Питам: вие ученици може ли
да
станете?
Ако искате, ще вземете мотиката и ще почнете
да
работите.
А у вас се заражда желание той
да
напусне работата
си
,
да
си
почива,
да
дойде при вас.
Но той никога няма
да
направи това.
Сега съвременните хора, които се съмняват в Бога, искат Той
да
си
спре работата и
да
ги пита: какво е вашето нещастие?
Господ от своята работа не може
да
спре нищо.
Той ще работи, той може
да
увеличи времето и пространството.
В Бога е това, че Той може
да
увеличи времето, може и
да
го намали.
Някой има
да
дава; времето много кратко му се вижда нали?
Тогава желае времето
да
се продължи.
Тъй, че ние при сегашните условия на живота нямаме критерий
да
знаем коя е истинската мярка на времето.
Да
кажем, ако вие се движите с особен трен, вие ще отидете за 250 години до слънцето, толкова време ви трябва.
Вашето съзнание може
да
се движи с един трен, може
да
се движи с бързината на светлината, може
да
се движи и по-бързо.
Пространството произвежда страх, а времето произвежда съмнение.
Когато паднеш в някой кладенец, страхът ще дойде, няма
да
се съмняваш.
А когато дойде падежът
да
изплащаш някоя полица, ще дойде съмнението.
Ще помислиш дали не е сбъркал този, който иде със своята полица.
И тъй, когато съпоставим два предмета във времето, дисхармонични, тия предмети пораждат в ума ни съмнението, а когато разделим двата предмета вътре в пространството, ще произведат страх в нашето съзнание.
Сега едно малко обяснение:
да
кажем, вие сте казали една обидна дума на вашия приятел – веднага се заражда страхът, че може
да
го изгубите – вие сте в пространството, усещате, че връзките може
да
се скъсат.
Какво имате
да
питате?
Кое е по-хубаво:
да
обичаме ли или
да
ни обичат?
Да
даваме или
да
вземаме?
Поставям въпроса: кое е по-хубаво –
да
обичаме ли или
да
ни обичат?
/
да
обичаме/.
Тогава, ако допуснем, че всички обичате...?
Въпросът е рязък, пък всички искате
да
бъдете обичани.
Да
обичаш е едно, а
да
те обичат е друго: то са две различни състояния на душата, които произтичат от два различни процеса на битието.
Да
обичаш е процес на любов по сила, а
да
те обичат е процес на Божествената Мъдрост.
Щом искаш
да
те обичат, Божествената Мъдрост работи в тебе, а щом искаш
да
обичаш, тогава Божествената Любов работи в тебе.
Значи, когато Бог работи в душата ви със своята Мъдрост, вие искате
да
бъдете обичани, а щом Божествената Любов работи, вие трябва
да
създадете условия за тази обич, защото човекът, който ще ви люби, той изисква известни условия.
Запример, ако вие сте затворен в една стая, в тъмница и искате светлината
да
ви обича, сама
да
дойде в очите ви,
да
ви причини приятно впечатление, ще стане ли?
– Вие сте длъжни най-малко
да
отворите прозореца и щом отворите, тя ще влезе в стаята и ще ви обича.
„
Да
обичаш“ подразбира Любовта, първият принцип в Бога.
„
Да
те обичат“ подразбира втория принцип, който работи.
Искаш
да
бъдеш обичан, единият процес е потребен; а другият, след като обичаш дълго време, може
да
се определи.
За пример, след като обичаш ден, два, три, месец или година, след туй в тебе ще настане едно пасивно състояние, ще кажеш: „сега мен
да
обичат“, и за туй ще се зароди желание във вас – вие
да
бъдете обичани.
Ще се сменят процесите.
За пример, ако всичката човешка деятелност е била съсредоточена в астралното тяло, ще имате един резултат.
Няма
да
работите по същия начин, както сте работили в астралния свят; пък, ако и в менталното поле няма условия, тогава ще слезете на физическото поле.
Тъй щото не може
да
седите на същата точка, не може постоянно
да
обичате.
Не може постоянно
да
мислите.
Тогава ще прочетете някоя книга, ще чакате някой автор
да
внесе някоя мисъл, вие чуждата мисъл ще вземете – тогава вас ви обичат.
Колкото е силно
да
обичаш, толкова е силно
да
те обичат, защото душата, която очаква
да
я обичат, тя създава импулс на другата душа, която я обича.
Сега, който обича произтича от субективния свят /на живота/, а обичаният създава обективния свят на живота.
Затуй, който обича, иска
да
види своя образ в онова, което люби, тъй е.
Щом се оглеждате в едно огледало, вие се харесвате.
Огледалото е пасивно; вие обичате огледалото, понеже вашият образ се отбелязва, вие може
да
го носите, и жалко ако се счупи.
Щом загубите огледалото, не може
да
имате ясна представа какъв е този образ.
Мислите за
себе
си
, но не схващате лицето; туй огледало ви представя по-добре, почвате
да
се учудвате на това огледало.
Следователно, онзи, когото вие обичате, всякога дава израз на вашата обич.
Ако туй огледало е малко замърсено, вие казвате: „Не струва
да
го обичам, защото не дава една ясна представа“.
Или най-малко онзи, когото обичате
да
ви даде едно вдъхновение, един подтик, както съвременните списатели обичат.
Когото обичаш, той ще ти даде вдъхновение.
Сега запример, казва се в Писанието: „
Да
възлюбиш Господа със сърцето
си
“, т.е.
подразбира тази идея –
да
отразите Божественото в
себе
си
.
Казва Писанието: „
Да
се весели Господ в твоите дела“, туй Божественото, като го види Господ в твоята душа, може
да
знае, че ти
си
работил върху него.
И, ако всички тия списатели, които сега пишат, казват, че тя е от техните умове, някой път те се усещат тъй бедни, като най-глупавите, ако е тяхна, те всякога трябва
да
раждат, но те раждат, когато някой донесе, после пъшкат.
Ако дойде някой
да
напълни кошницата с череши, те раздават, изпразват, пъшкат.
Любовта при сегашните условия е интелигентност от невидимия свят; ние сме само носители на тая интелигентност.
Във вас трябва
да
има съзнание, че вие сте носители;
да
достигне душата до съзнанието, че е получила нещо от Божествения свят.
За следующата сряда ще напишете, ще определите вие от ваше гледище: защо трябва
да
обичаме и защо трябва
да
ни обичат?.
За
себе
си
, за другите няма
да
говорите.
Аз искам само
да
помислите, за мене не е важно дали ще напишете правилно или не.
Този предмет е важен, трябва
да
мислите за него.
Силата седи само в мисленето.
Щом мислите, вие ще получите нещо, което може след 10 години
да
го изявите.
Може в същия ден, може след една година, но не мислете, че ако дадете едно право определение, вие сте на правия път, не.
За пример, когато пишете,
да
преживявате; вие пишете, а нищо не преживявате.
Ти, като почнеш за пишеш за Любовта, трябва
да
любиш,
да
преживяваш това.
После,
да
преживееш онзи момент, че те обичат.
Тъй щото, когато дойдем до същността на нещата, много мъчно е
да
се пише върху обичта.
Да
обичаш и
да
те обичат – за сега вие ще пишете само за това, което не знаете.
И аз даже зная, че вие не сте обичали до сега, нито сте били обичани.
Туй, което вие наричате „обич“ то е само спънка; и
да
ви обичат, и то е спънка само.
Ако вие се съмнявате, аз ще ви дам един малък опит
да
видим колко от вас ще издържат.
Изобщо всички ученици страдат от страх и съмнение – те заедно вървят.
Задали ли сте
си
въпроса: „защо се боим“, от какво произтича страхът?
За пример, давам ви известна тема
да
пишете или известен урок и след това във вас има страх, че този урок не може
да
го научите.
Тя щом проникне в душата ви, веднага ще дойде едно просветление в ума ви, вие ще се намерите в хармония с всичката земя, с всичкия живот, с цялото битие, като че всичко ви е ясно и близко на душата.
Всичко туй ще почувствувате като обичате, и като обичате и като ви обичат, пак ще почувствувате същото.
Ако човек нищо не притежава, може ли
да
се плаши?
Може ли
да
се страхува?
За туй, дето ви казвам
да
обичате и
да
ви обичат, вие ще учите хиляди години.
Допуснете, че вие имате съзнание, но нямате никаква форма, която
да
владеете.
В туй отношение аз не искам
да
направя един опит, понеже вие не може
да
издържите.
Може ли
да
се роди страхът във вас?
Ако при сегашните условия пусна тока на обичта, вие ще трябва всинца
да
се намерите на корем, нито един няма
да
стане, само ще ритате, ще почувствувате, че умирате и ще кажете: „Стига, Господи!
И тъй, страхът е едно последствие в съзнанието, че човек може
да
изгуби това, което има, или може
да
не придобие това, което иска.
Когато в съзнанието се яви, че може
да
изгуби това, което има, се заражда страхът.
Туй ще почувствувате; вашата нервна система не е достатъчно калена, телата ви не са калени, за
да
може
да
се възприемат тия силни вибрации.
За пример, човек го е страх
да
не би
да
изгуби живота
си
.
Затова тия методи в окултните школи са за калене: трябва
да
се кали душата, сърцето, волята, ума.
А когато мисли, че няма
да
спечели това, което иска, се заражда съмнението.
Калене подразбира нагласяване съобразно тия течения в природата.
Сега психологически, защо именно трябва
да
се зароди съмнението в душата му?
Да
не мислите, че когато някой път казвам: „вие не обичате“, аз обичам
да
турям силни контрасти, че аз отричам; аз не отричам, че те говорят за любовта , но те не я преживяват.
То е в природата на живота.
Питайте когото и
да
е: каква е неговата любов, какво люби; който е казал, че много е любил, нека ви опише в какво седи неговата любов, как я е преживявал и след като ви я опише, вие ще се хванете с двете ръце за корема и ще се смеете.
Страхът показва, че волята ви е слаба; вследствие на това се ражда страхът.
Дават ви някоя работа, вие се съмнявате.
Ама това не е любов, защото човек може
да
изневери и без
да
го обичаш.
Виждате, че вашият ум не е в състояние
да
извърши работата.
Именно, когато обичаш някого, има условия най-малко
да
ти изневери.
Когато вашият ум е светъл и способен, никакво съмнение не се заражда, следователно, съмнението трябва
да
ви даде подтик не
да
го държите като писано яйце, но туй съмнение
да
ви подбуди
да
усилите ума
си
.
В окултната литература не е имало случай, дето обичаният
да
е изневерявал, няма изключение, то е немислимо.
И ако вашият ум е слаб, ще употребите синия цвят, ще възприемате сините вибрации на светлината, ще гледате
да
изтеглите сините вибрации на светлината, и тъй ще се усили вашата интелигентност.
Там са всички изключения.
Ако искате
да
станете материалисти, гледайте само зелено, а ако мислите за зелено, тъй мислете все за къщи, за ниви, за пари; и за туй хората обичат зелено – той е любимият цвят на хората.
В този цвят е потопена цялата еволюция, и затуй той е преобладаващият цвят в сегашната еволюция, материалистическият цвят.
Човек, който казва, че има изневеряване, то и въпрос за любов не може
да
става.
Страхът се дължи на отсъствие на сила.
Вие ще кажете: „Тъй,
да
говорим за друг предмет“.
Ако имате чрезмерен страх, употребявайте портокаловия цвят
да
балансирате силите, той е един лек.
Няма
да
казвате, че не е вярно, но кажете: „
да
говорим за друг предмет“.
Ако много се страхувате вечерно време, денем гледайте от слънцето
да
асимилирате чисто портокаловите лъчи, и тогава страхът ще стане нормален, ще се превърне само на благоразумие. Напр.
вие мислите, че не сте страхливи, седите в къщи, имате вяра, разсъждавате, философствувате, но дойде ли
да
се разтърси къщата от землетресение, няма мислене, ще се намерите на улицата.
След като излезете, ще почнете
да
мислите как сте излезли, значи, нямате присъствие на духа, не контролирате ума
си
с волята.
Ако не внесете това правило, всички ония ученици, които не внасят това правило в окултната школа, оглупяват.
Тогава ще изучавате сенките на реалното и няма
да
имате едно положително знание и в края на краищата ще се зароди едно разочарование и отвращение.
Ще кажете: „всичко е празнота“.
Да
знаеш, че живееш в един свят, дето има противоположни сили, в разрез с еволюцията, която следваме, с пътя, който следваме.
Две правила ще ви дам, после трето: „ако искаш
да
обичаш, страх не трябва
да
имаш, ако искаш
да
те обичат, съмнение не трябва
да
имаш“.
Сега, когато страхът е взел надмощие в мозъка, тогава почнали
да
се явяват тези конвулсии, тия движения на ръцете, криво ходене, главата не се държи естествено, очите са непостоянни; тогава ще знаете, че туй чувство е взело връх.
Туй са две правила, които ще внесете, изпитайте ги
да
видите колко тия правила са верни.
Ще гледате
да
го регулирате с портокаловите лъчи.
През празното време, което имате, занимавайте се с тия размишления и разсъждения, пресейте съвременната философия, всички философски мисли сейте и не бойте се.
Всички списатели сейте ги и туй което остане във вашето решето, него дръжте; което остане в решетото, в тия правила, то е ценно.
Ако е претърпял някое страдание, той няма
да
го опише естествено, а ще го увеличи десет пъти най-малко.
Сега съмнението и то има свойство
да
преувеличава погрешките, които човек има.
Запример, от един малък повод вие може
да
извадите такова голямо заключение, което никак не съществува.
Знаете ли как
да
сеете?
Да
допуснем, че сте чели някой автор.
Някои неща с ръката се вземат, значи с воля ще ги отстраним, и те падат.
Време е
да
станем.
И
да
е учен, има силен интелект, но слаб ум.
1/10 – това е вашата единица, с която трябва
да
мислите, понеже човек представлява 1/10 от реалността; 1/10 от Божествената истина е човек, и когато кажа: 1/10, подразбирам мярката, с която вие, според степента на вашия ум, мерите нещата.
Защото под „ум“ ние подразбираме всички способности, чувства, интелект и сили.
Умът съдържа всички тия способности у
себе
си
.
Това са философски разсъждения:
да
се докаже, че човек е 1/10 от единицата, т.е.
Умът включва и висшия и нисшия манас, заедно ги съдържа в
себе
си
.
Следователно, има някои със силно развит разум и слаб интелект, а някои – със силен интелект и слаб разум: и двамата правят погрешки.
Има философи, които знаят
да
философствуват отлично, имат отлични системи, но за природата са толкова невежи, че малките деца знаят повече от тях.
Един учен англичанин – проповедник, такъв философ, който разправя за философски работи, веднъж привел един пример в една своя реч, че овцете пиели вода само когато са болни.
Човек, на когото висшият разум е /толкова/ развит, а интелектът е толкова слаб, че той мисли, че овцете пият вода само когато са болни, но именно, когато са болни овцете не пият вода.
Сега вие, учениците на окултната школа, и вие само доказвате като тоя проповедник, че няма Господ, че овцете пият вода само когато са болни.
Може този човек
да
е слаб, защото от чисто окултно гледище Бог е една същина извън всички наши доказателства.
И тогава ние можем
да
определим от тяхно гледище: Бог е същество извън пространството, извън времето и извън съзнанието, извън интелигентността на хората, той е извън живота на хората.
Той е извън времето и пространството, но съдържа времето и пространството; извън интелигентността, но съдържа интелигентността; извън съзнанието, но съдържа съзнанието; извън живота, но произвежда живота.
Значи, Бог не се намира в сегашното време и пространство, там Бог не е, и тогава от тяхно гледище може ли
да
докажем това, което е безгранично, как ще го докажем, то не може
да
се докаже.
И следователно, всяко нещо, което не може
да
се докаже на физическото поле, произвежда съмнение.
Всички ония неща, които се доказват, това са спънки на реалността.
Сега, като казвам не се доказва... Можем
да
мислим за тях,
да
разсъждаваме върху тях,
да
ги разгледаме, но не
да
ги доказваме във време и пространство.
И тъй, когато съмнението проникне във вашите души,
да
знаете че вие сте по-близо до реалността.
Сега може
да
зададете въпрос: „как тъй?
“ –
Да
кажем, нямате приятел на света, в кого ще се съмнявате, можете ли
да
се съмнявате в него?
Но като имате един приятел, може вече
да
се съмнявате в него.
Следователно, може
да
се съмнявате само в реалността на нещата.
Може
да
се съмняваш дали той мисли като тебе, дали има същите чувства, дали е на същата степен на развитие и т.н.
Ако нищо не виждаш, може ли
да
се страхуваш?
Следователно, само като виждаш нещата може
да
се страхуваш.
Може
да
се страхуваш само от това, което не можеш
да
си
обясниш.
Само необяснените неща в света задават страх.
Ако аз ви изведа вън от стаята вечерно време като спите и ви туря в пространството, в някое облачно място, като се събудите, веднага ще се уплашите, защото няма
да
знаете де е изток, ни запад, веднага ще се изплашите ще ви хване панически страх.
Не можете
да
си
обясните къде сте; значи, че бяхте в стаята, но сега не сте, а сте на друго място; как е станал този преход?
Реалността, която не може
да
си
обясните, заражда страха.
Сега аз ви задавам само две причини, за
да
знаете как
да
превръщате страха.
Като дойде страхът, ще кажете в ума
си
: „Аз не разбирам реалността, не зная къде съм“.
Знакът V се взема като символ на противоречието.
(втори вариант)
Изобщо всички ученици често се поддават на страх и съмнение, които обикновено вървят заедно.
(втори вариант)
Задавали ли сте
си
въпроса защо се страхувате?
(втори вариант)
Например давам ви
да
напишете известна тема или урок и след това у вас се явява страх, че не можете
да
изпълните тази работа - от какво произтича този страх?
(втори вариант)
Ако човек не притежава нищо, може ли
да
се страхува?
(втори вариант)
Допуснете, че вие имате само съзнание, но нямате физическа форма, с която
да
разполагате; значи вие се съзнавате като човек - мислите, разсъждавате, но нямате абсолютно никаква форма - в такъв случай може ли
да
се роди страхът у вас?
(втори вариант)
И тъй, страхът е едно последствие в съзнанието, че човек може
да
изгуби това, което има, или може
да
не придобие онова, което иска.
(втори вариант)
Когато в съзнанието на човека се яви мисълта, че ще загуби това, което иска, тогава се заражда страхът - например човек се страхува
да
не изгуби живота
си
.
(втори вариант)
А когато мисли, че няма
да
спечели онова, което желае, тогава се явява съмнението.
(втори вариант)
Сега,
да
се обясни психологически защо трябва
да
се зароди съмнението в душата на човека.
(втори вариант)
Например дават ви някаква работа и вие започвате
да
се съмнявате дали ще можете
да
я свършите - защо?
(втори вариант)
Защото чувствате, че интелектът ви не е в състояние
да
извърши дадената работа.
(втори вариант)
Обаче когато вашият ум е светъл и способен, никакво съмнение не може
да
се зароди.
(втори вариант)
Съмнението трябва
да
даде подтик, не
да
се пази като писано яйце, но
да
подбужда,
да
усилва деятелността на ума.
(втори вариант)
Как може
да
се усили умът - ако вашият ум е слаб, ще възприемете сините вибрации на Светлината.
(втори вариант)
Зеленият цвят в Природата е материалистичен, човек става материалист, когато борави повече със зеления цвят - при това положение той започва
да
мисли за къщи, за ниви, за пари, за богатство.
(втори вариант)
Затова именно материалистите обичат зеления цвят - той е любимият им; в зеления цвят е потопена цялата сегашна еволюция, той е преобладаващият цвят.
(втори вариант)
Страхът се дължи на отсъствието на сила.
(втори вариант)
Когато страхът се проявява силно в някого, добре е той
да
възприема портокаловия цвят като средство за балансиране на силите, с него той може
да
се лекува.
(втори вариант)
Ако се страхувате вечер, денем гледайте
да
асимилирате портокаловите лъчи от Слънцето и тогава страхът ще стане нормален, ще се превърне в благоразумие.
(втори вариант)
Например вие мислите, че не сте страхливи, имате вяра, разсъждавате, философствате, но стане ли земетресение, всякаква мисъл изчезва и веднага се намирате на улицата; след като се видите на улицата, веднага ще започнете
да
мислите как сте излезли - значи вие нямате присъствие на духа и волята не контролира ума ви.
(втори вариант)
Вие трябва
да
знаете, че живеете в свят, където има противоположни сили, които са в разрез с еволюцията, с пътя, който следвате.
(втори вариант)
Когато страхът е взел надмощие в човека, тогава той проявява конвулсии, неправилни движения на ръцете, на краката - при това положение ще регулирате страха с портокаловите лъчи.
(втори вариант)
Страхът увеличава негативните качества на човека - например ако на някого се е случила някаква малка пакост или неприятност, той ще я преувеличи най-малко десет пъти; ако е претърпял някакво страдание, той няма
да
го опише естествено, а ще го преувеличи значително.
(втори вариант)
Например съмнението има свойство
да
преувеличава погрешките на човека - от малък повод човек може
да
прави големи заключения.
(втори вариант)
Да
допуснем, че сте чели някой автор, който се съмнява в бъдещия живот, в Бога - това показва, че умът му не е развит; може
да
е учен,
да
има силен интелект, но умът му е слаб.
(втори вариант)
Под ум ние подразбираме всички способности, чувства, интелект и сили, които се съдържат в него.
(втори вариант)
Следователно има хора със силно развит разум и слаб интелект, а някои - със силен интелект и слаб разум, обаче и двамата правят погрешки.
(втори вариант)
Има философи с отлични системи, но за Природата са толкова невежи, че малките деца знаят повече от тях.
(втори вариант)
Например един англичанин - знаменит проповедник, голям философ - в една своя реч казал, че овцете пиели вода само когато са болни.
(втори вариант)
Какво показва това - че в своята философска мисъл този проповедник се е отдалечил от действителността, която го обкръжава; този проповедник имал развит разум, а слаб интелект.
(втори вариант)
Всъщност когато са болни, овцете не пият вода, а когато са здрави, пият.
(втори вариант)
че овцете пият вода, когато са болни.
(втори вариант)
Този човек е слаб в доказателствата
си
, защото иска
да
доказва съществуването на Бога с неверни факти като този, че овцете пият вода само когато са болни.
(втори вариант)
Бог е извън времето и пространството, но същевременно съдържа в
Себе
Си
времето и пространството; Той е извън Живота, но съдържа в
Себе
Си
Живота; Той е извън съзнанието, но съдържа в
Себе
Си
съзнанието; Той е извън интелигентността, но съдържа в
Себе
Си
интелигентността.
(втори вариант)
Значи Бог, Безграничният, не може де се докаже, затова всяко нещо, което на физическия свят не може
да
се докаже, ражда съмнение в умовете на хората.
(втори вариант)
Всъщност реални са само ония неща, които не могат
да
се доказват, а всички неща, които се доказват, са сенки на Реалността.
(втори вариант)
Като казвам, че някои неща не се доказват, това не значи, че не може
да
се мисли и разсъждава за тях; вие можете
да
мислите за тях колкото искате, но не можете
да
ги доказвате във време и пространство.
(втори вариант)
Следователно, когато съмнението проникне в умовете ви, вие трябва
да
знаете, че сте близо до Реалността.
(втори вариант)
За обяснение на тази мисъл ще приведа следния пример.
(втори вариант)
Представете
си
, че вие нямате приятел в живота
си
; при това положение можете ли
да
се съмнявате в него - не можете, разбира се.
(втори вариант)
Обаче щом имате един приятел, има вече в кого
да
се съмнявате; щом приятелят ви съществува като реалност, вие вече можете
да
се съмнявате - например дали ви обича, дали мисли като вас и т.н.
(втори вариант)
Същото може
да
се каже и за страха - може ли
да
се страхува човек, ако нищо не вижда?
(втори вариант)
Значи човек може
да
се страхува само от това, което вижда; той може
да
се страхува от това, което не разбира, което не може
да
си
обясни - само необяснените, тайнствените неща създават страх у човека.
(втори вариант)
Ако вечер, както спите, някой ви изнесе на ръце от стаята и ви остави някъде сред Природата, при съвсем непозната за вас обстановка, където не можете
да
определите нито изток, нито запад, няма ли
да
се уплашите?
(втори вариант)
Ще се уплашите, разбира се, ще преживеете даже панически страх, вие не можете
да
си
обясните как е станало това, че сте сред Природата; знаете, че бяхте в стаята
си
, спите на леглото, а кой ви е изнесъл навън и защо е направил това - нищо не знаете.
(втори вариант)
Реалността, в която се намирате сега, създава страх у вас и за
да
се освободите от страха, трябва
да
започнете
да
мислите как и по какъв начин е станало вашето преместване; щом намерите причината и
си
обясните това явление, страхът ще изчезне.
(втори вариант)
Представете
си
друго положение, което може
да
предизвика страх у вас.
(втори вариант)
Седите в стаята
си
и размишлявате.
(втори вариант)
Изведнъж през отворената врата на вашата стая пропълзява на земята мечка, вие се уплашвате и хуквате
да
бягате.
(втори вариант)
Добре е, че в случая имате и втора врата на стаята
си
, която веднага отваряте и излизате навън.
(втори вариант)
Когото срещнете, разправяте, че мечка е влязла в стаята ви и без малко е щяла
да
ви нападне.
(втори вариант)
Ако пък нямахте втора врата на стаята
си
, вие щяхте
да
се самозащитавате, т.е.
(втори вариант)
да
се сражавате с мечката.
(втори вариант)
Обаче ако имахте присъствие на духа, вие щяхте
да
започнете
да
размишлявате: първо ще
си
кажете: „Как е възможно мечка
да
влезе в стаята ми?
(втори вариант)
"; след това ще се вгледате в мечката и ще видите, че тя не е действителна мечка, а човек, облечен с меча кожа - тогава ще видите, че това е вашият приятел, който е искал
да
се пошегува малко с вас.
(втори вариант)
И тъй, когато страхът проникне в ума на човека, той бяга през вратата на сърцето; когато страхът проникне в сърцето, той бяга през вратата на ума - значи каквато и опасност
да
дойде върху човека, той винаги има една отворена врата, през която може
да
излезе навън,
да
се спаси.
(втори вариант)
Когато страхът проникне в сърцето на човека, той трябва
да
се запита реално ли е всичко това, което вижда, чувства и преживява.
(втори вариант)
Който може
да
запазва самообладание, той спокойно може
да
седне на някой камък в гората и покрай него
да
минават най-свирепи животни - тигри, лъвове, без
да
му причинят най-малката вреда; те ще минат-заминат покрай него, без
да
го докоснат.
(втори вариант)
Пред смелия, пред безстрашния човек и най-свирепите животни отстъпват - те чувстват силата му и се страхуват от него.
(втори вариант)
И действително, смелият човек има силна воля, силна мисъл; той може
да
се концентрира.
(втори вариант)
Сега можете ли
да
кажете какво мисли това куче, което мина покрай нас?
(втори вариант)
Както видяхте, то се спря, погледа ви малко и
си
замина.
(втори вариант)
Ако беше се уплашило от вас, кучето щеше
да
лае, но вашата мисъл му даде известен подтик и то продължи своя път, разбра, че мястото му не е тук.
(втори вариант)
Наблюдателността е развита в това куче, а също и низшият ум, затова не се спря при нас, а продължи по-нататък; то е наблюдавало своя господар и е извадило заключение, че както господарят му често бива зает със своя работа, така и ние тук имаме някаква работа.
(втори вариант)
На физическия свят страхът и съмнението се явяват естествено, а в окултните школи ги предизвикват изкуствено - така е било в Индия, в Египет и във всички останали окултни школи.
(втори вариант)
Ученикът говори, Учителят мълчи, ученикът се вижда в чудо и не знае какво
да
прави.
(втори вариант)
Ученикът започва
да
мисли дали не е влязъл преждевременно в школата.
(втори вариант)
След това Учителят го поставя на такъв изпит, от който ученикът преживява голям страх - сега Учителят наблюдава дали умът и волята на ученика са добре развити.
(втори вариант)
Окултните ученици трябва
да
имат положителни качества; ако имат някакви отрицателни качества, те не могат
да
бъдат истински ученици - който има негативни качества, той не може
да
бъде ученик.
(втори вариант)
И тъй, каквито и мъчнотии и
да
ви се случат в Живота, трябва
да
знаете, че те са строго математически определени и необходими за вашето развитие.
(втори вариант)
Каквото
да
правите, вие не можете
да
ги избегнете - ако в една форма ги избегнете, те ще дойдат във втора, в трета и т.н.; ако в най-леката форма ги избегнете, те ще дойдат в по-тежка.
(втори вариант)
За
да
се освободите от страха и съмнението, както и от други отрицателни черти в
себе
си
, вие трябва
да
работите - в това отношение окултната школа разполага с ред методи за работа на ученика върху
себе
си
.
(втори вариант)
Първото качество на ученика е способността му
да
работи; той трябва
да
обича работата, всякога
да
е готов
да
работи.
(втори вариант)
Един младеж, завършил университет, отива при един от учителите на една окултна школа и му казва, че иска
да
бъде негов ученик.
(втори вариант)
Той го запитва по един, по друг начин, а не взема мотиката, за
да
покопае заедно с Учителя - може ли при това положение
да
бъде ученик?
(втори вариант)
Не, ученикът трябва
да
е работлив и досетлив - той трябва
да
вземе една мотика и
да
започне
да
работи заедно с Учителя
си
; така ще задава въпроси на Учителя, а последният ще отговаря и разговорът помежду им ще се поведе много естествено - те ще работят и ще разговарят.
(втори вариант)
Ученикът обаче иска Учителят
да
напусне работата
си
и
да
разговаря с него.
(втори вариант)
Учителят няма
да
спре работата
си
, в случая ученикът трябва
да
се нагоди според Учителя
си
.
(втори вариант)
Съвременните хора се съмняват в Бога, защото искат Той
да
спре работата
Си
и
да
ги запита какви са страданията им, какво е материалното им положение; с една дума, те искат Бог
да
им обърне внимание като на деца.
(втори вариант)
Тук е тяхната погрешка, те трябва
да
знаят, че Бог никога не напуска работата
Си
; Той може
да
увеличи и съкрати времето и пространството,
да
даде възможност на човека
да
учи,
да
работи,
да
се развива, но
да
спре работата
Си
- това Той никога няма
да
направи.
(втори вариант)
И при единия, и при другия случай желателно е времето
да
се продължи; в това отношение съвременните хора нямат строго определен критерий или точна мярка, по която
да
познават кое е истинското време, т.е.
(втори вариант)
да
определят продължителността на времето.
(втори вариант)
Значи вашето съзнание може
да
се движи с бързината на обикновен трен, може
да
се движи с бързината на светлината, а може
да
се движи и още по-бързо - следователно времето и пространството зависят от съзнанието.
(втори вариант)
Пространството произвежда страх, а времето - съмнение: когато паднеш в някой кладенец, страхът дохожда; когато наближи падежът за изплащане на някоя полица, съмнението дохожда.
(втори вариант)
Като видите, че при вас дохожда онзи, на когото дължите, вие казвате: „Дали не е сбъркал, дали не е прибързал с донасянето на полицата?
(втори вариант)
". Когато два дисхармонични предмета се съпоставят едновременно във времето, те произвеждат в ума на човека съмнение; когато тия два предмета се разделят в пространството, те произвеждат в човека страх.
(втори вариант)
Например ако кажете една обидна дума на вашия приятел, в този момент вие изпитвате страх, че можете
да
го загубите - страхът показва, че вие сте в пространството и се безпокоите, че връзките между вас и приятеля ви могат
да
се скъсат.
(втори вариант)
Сега ще ви задам няколко въпроса:
да
обичате ли е по- добре, или
да
ви обичат?
(втори вариант)
-
Да
обичаме.
(втори вариант)
Да
давате ли е по-добре, или
да
вземате?
(втори вариант)
-
Да
даваме.
(втори вариант)
Какво ще стане тогава, ако всички обичате или ако всички давате - ще се отблъснете.
(втори вариант)
Да
обичаш е едно нещо,
да
те обичат е друго нещо - това са две съвършено различни състояния на душата, които произтичат от два различни процеса в Битието.
(втори вариант)
Да
обичаш - това е процес на Любовта, при който развиваш Силата
си
;
да
те обичат, това е процес на Мъдростта, при който развиваш Знанието
си
.
(втори вариант)
Значи когато Бог работи върху душата ви с Любовта
Си
, вие искате
да
обичате; когато Бог работи върху душата ви със Своята Мъдрост, вие искате
да
бъдете обичани.
(втори вариант)
За
да
бъдете обичани, вие трябва
да
създадете условия, без тези условия никой не може
да
ви обича.
(втори вариант)
Например в тъмна стая, при затворени капаци на прозорците вие искате външната светлина на проникне в очите ви,
да
ви зарадва - възможно ли е при тези условия светлината
да
проникне в очите ви?
(втори вариант)
Вие трябва
да
отворите капаците на прозорците, после и самите прозорци и тогава светлината ще проникне в стаята, ще влезе в очите ви и ще ви обикне - при това положение и вие ще се радвате на светлината.
(втори вариант)
И тъй,
да
обичаш - това значи
да
се свържеш с първия принцип, с Божията Любов;
да
те обичат - това значи
да
се свържеш с втория принцип, с Божията Мъдрост.
(втори вариант)
И наистина, след като човек обича ден, два, три, месеци, година, две и повече, той дохожда най-после в пасивно състояние и пожелава
да
бъде обичан - по този начин става смяна в процесите, при които колелото на Живота се завърта в обратна посока.
(втори вариант)
При тази смяна на процесите става смяна и в ролята на човешките тела: в първо време деятелността е била съсредоточена в Астралното тяло на човека, или в неговия Сърдечен свят; после, при смяна на процесите, деятелността е преминала в Менталното тяло на човека, т. е.
(втори вариант)
в неговия Умствен свят; ако и в този свят деятелността се прекрати, човек слиза
да
работи на физическия свят.
(втори вариант)
Това означава, че в целокупния Живот на човека става постоянно кръгообразно движение, което показва, че човек не може
да
остане завинаги на една и съща точка в своя живот - това значи
да
бъде във вечен застой, а то е невъзможно.
(втори вариант)
Човек не може постоянно
да
обича, нито постоянно
да
бъде обичан; ако тези процеси в него са продължителни, той ще изпадне в индиферентност.
(втори вариант)
Също така човек не може постоянно
да
мисли или постоянно
да
чувства; щом изпаднете в едно от тези положения, вие съзнателно ще потърсите някаква работа, за
да
смените състоянието
си
.
(втори вариант)
Например ако до това време вие сте обичали, ще потърсите книгите на някой автор и ще ги четете; като четете книгите му, той ви обича, а ако пък вие четете вашите съчинения пред някого, вие го обичате.
(втори вариант)
Колкото е силно
да
обичаш, толкова е силно
да
те обичат - защо?
(втори вариант)
Защото душата, която очаква
да
бъде обичана, създава импулс на другата душа, която в това време обича.
(втори вариант)
Да
обичаш и
да
те обичат съставя два полюса на Живота: който обича, той създава субективния свят на Живота; когото обичат, той създава обективния свят на Живота.
(втори вариант)
Затова който обича, той иска
да
види своя образ в онзи, когото обича.
(втори вариант)
Вие обичате огледалото, защото образът ви се отразява в него; вие носите огледалото в джоба
си
и ако по някакъв начин го счупите или изгубите, съжалявате, защото не можете вече
да
имате ясна представа за своя образ - в огледалото виждате образа
си
по-добре, отколкото ако мислено
си
го представяте.
(втори вариант)
Следователно онзи, когото обичате, всякога дава израз на вашата обич, затова именно вие го обичате.
(втори вариант)
Ако огледалото ви е малко зацапано, вие не го обичате, защото не дава чисто отражение.
(втори вариант)
Вие обичате само онзи, който може
да
ви вдъхнови,
да
ви импулсира,
да
ви даде подтик към нещо.
(втори вариант)
Казано е в Писанието:
Да
възлюбиш Господа Бога тво- его с всичкото
си
сърце8 - това значи
да
отразиш Божественото в
себе
си
; и когато Божественото се види отразено в човешката душа, Бог се весели, защото знае, че този човек е работил.
(втори вариант)
Когато Бог се весели, човек се радва; когато човек загуби радостта
си
, това показва, че Бог е недоволен от него.
(втори вариант)
Тъй щото човек не трябва
да
мисли, че Любовта, която проявява, е негова - човек е само проводник на Божествената Любов и Интелигентност.
(втори вариант)
Че е така, всички писатели, поети, учени са забелязали: понякога те пишат вдъхновено, красиво, идейно, а понякога нищо не могат
да
напишат и тогава се чувстват бедни, като че нищо не знаят, нищо не разбират.
(втори вариант)
Ако Интелигентността, ако възвишената мисъл е тяхно присъщо качество, те би трябвало всякога
да
разполагат с нея; всъщност не е така - те раждат, творят само когато някой им донесе нещо.
(втори вариант)
Значи когато някой напълни кошницата им с череши, те я разнасят насам-натам, раздават от нея и пишат.
(втори вариант)
Това ни най-малко не подразбира, че човек е автомат - той трябва
да
съзнава, че е носител на тази Интелигентност; като съзнава това, човек трябва
да
се радва, че е получил нещо от Божествения свят, което разумно трябва
да
използва.
(втори вариант)
Сега, за следната сряда всеки
да
отговори за
себе
си
на въпросите защо трябва
да
обича и защо трябва
да
го обичат.
(втори вариант)
За мен не е важно дали ще отговорите правилно на въпросите, но
да
мислите върху тях; за мен е важно какво ще придобиете, след като сте размишлявали известно време.
(втори вариант)
Тази тема е важна и вие трябва
да
мислите върху нея.
(втори вариант)
Силата на човека седи в неговата мисъл; щом мислите, вие все ще придобиете нещо, което ако не днес, след година, две или повече ще се изяви навън.
(втори вариант)
Колкото и правилен отговор
да
дадете на темата, вие още не можете
да
бъдете на правия път.
(втори вариант)
Не е достатъчно човек само
да
напише нещо вярно за Любовта, той трябва
да
я преживява; следователно, който пише за Любовта, той непременно трябва
да
люби и
да
чувства, че го любят.
(втори вариант)
Това показва, че е мъчно
да
се пише върху същността на нещата.
(втори вариант)
Като давам тази тема, обръщам вниманието ви на това, че ще пишете върху неща, които не знаете - защо?
(втори вариант)
Това, което наричате обич, е сянка на Обичта, следователно нито вашата обич, нито тази на ближните ви може
да
се нарече реалност.
(втори вариант)
Казвате: „Възможно ли е нашата обич
да
е сянка на Любовта?
(втори вариант)
". Това може
да
се провери.
(втори вариант)
Ако ви подложат на изпит -
да
видите каква е любовта ви, вие веднага ще пропаднете.
(втори вариант)
В Божията Любов, за която ви говоря, няма никакво поляризиране; достатъчно е само за един момент Любовта
да
проникне в душата на човека, за
да
придобие той просветление на ума
си
и
да
дойде в хармония със Съществата на цялата Земя, с целия Космос - това може
да
изпита всеки, който люби и когото любят.
(втори вариант)
Това значи
да
проникнете във вътрешния смисъл на Любовта.
(втори вариант)
Хиляди години наред ще изучавате Любовта, докато разберете какво всъщност представлява; ред съществувания трябва
да
минете, за
да
разберете отчасти поне реалността на нещата.
(втори вариант)
Ако още днес Любовта посети някой човек, той няма
да
издържи на нейния ток - ще изгуби съзнание, ще падне на земята, дишането и пулсът му ще престанат; за него не остава нищо друго, освен
да
желае
да
се върне в първото
си
положение.
(втори вариант)
Нервната система, както и целият организъм на съвременния човек, не са достатъчно калени, за
да
издържат на силните вибрации, на силните токове на Любовта; ето защо окултната наука препоръчва на учениците ред методи и упражнения за каляване на ума, сърцето и волята им с цел силите на техния организъм
да
се нагласят съобразно природните сили и течения.
(втори вариант)
Сега, като казвам, че вашата любов е сянка на реалната Любов, с това искам
да
кажа, че вие не сте преживели още тази Любов, нямате опитност за нея и не я познавате.
(втори вариант)
Ако накарате някой млад момък
да
опише своята любов, той ще каже: „Аз и говорих за моята любов, но тя не ме разбра".
(втори вариант)
Човек може
да
изневерява и без
да
е бил обичан.
(втори вариант)
Когато обичате някого, тогава именно възможността за изневеряване е най- малка - невъзможно е
да
ви изневери онзи, когото обичате, никъде в Живота това не се случва; ако има изключения, те са вън от Божията Любов, вън от Божията Мъдрост - в Божията Любов и Мъдрост абсолютно няма условия за изне- веряване.
(втори вариант)
Щом се говори за изневеряване, трябва
да
подразбираме човешката любов, т.е.
(втори вариант)
любовта на хората на Земята; където има изневеряване, там не може
да
става въпрос за Любов.
(втори вариант)
Тъй щото едно трябва
да
знаете: щом се съмнявате, Интелигентността отсъства от ума ви; щом се страхувате, Любовта отсъства от сърцето ви.
(втори вариант)
Това всички трябва
да
знаете като ученици на окултна школа.
(втори вариант)
Ако не се ръководите от тези максими в Живота, ще изучавате само сенките на Реалността и в края на краищата ще дойдете до обезсърчение и разочарование и ще кажете: „Всичко било празна работа!
(втори вариант)
"; за
да
не дойдете до това положение, сами поставете своята Обич на изпит, за
да
видите доколко можете
да
издържате.
(втори вариант)
Ще ви дам сега две правила, които всякога трябва
да
имате предвид: ако искаш
да
обичаш, не трябва
да
се страхуваш; ако искаш
да
те обичат, не трябва
да
се съмняваш.
(втори вариант)
Приложете тези правила в живота
си
, за
да
видите доколко са верни.
(втори вариант)
Когато наблюдавате проявите на хората в Живота или четете някаква философска книга, или изучавате произведенията на някои писатели и поети, поставете всички техни мисли на вашите сита и каквото остане на тях, него задръжте - то е най-ценното, което може
да
ви ползва, а всичко, което падне долу, не е за вас.
(втори вариант)
Разчитайте на ситото на вашето сърце и на ситото на вашия ум и не се страхувайте!
(втори вариант)
Знаете ли как
да
сеете?
(втори вариант)
Всички сте сели брашно през сито, знаете това изкуство.
(втори вариант)
Обаче има неща, които минават през вашите сита, а не са полезни за вас - какво ще направите тогава?
(втори вариант)
Ще се наведете, ще ги хванете с волята
си
като с щипци и ще ги турите настрани.
(втори вариант)
Значи чрез мисълта, чрез чувствата и чрез волята
си
човек може
да
пресява полезните от безполезните неща в своя живот.
(втори вариант)
Разбрахте ли всичко, което ви говорих тази вечер?
(втори вариант)
- Разбрахме една десета част от всичко говорено.
(втори вариант)
Дръжте се тогава за тази една десета, тя представлява вашата единица мярка, с която трябва
да
си
служите.
(втори вариант)
Сега задачата на всички хора, на цялото човечество е
да
докажат, че те съставят една десета част от цялата единица.
(втори вариант)
6.
Без Бога и без любов не може
,
ИБ
, Витоша, 25.5.1922г.,
Когато дойде любовта, се заражда едно чувство между дробовете, то е слънчевият възел и оттам туй чувство се развива по-нагоре или по-надолу, отива към сърцето и ти имаш подем нагоре, всяко нещо ти причинява приятност, ти гледаш на светлата страна и каквото и
да
стане, ти се радваш:
Много пъти човек трябва
да
мълчи.
Няма по-красиво нещо от мълчанието.
Вземете всичките литератури.
И аз ще се скрия, за нищо не бих желал тия мерзавщини
да
ги опитам втори път!
И за някои хора за 10 000 години ще ги забравя, ще ги залича от паметта
си
, няма
да
ги мисля.
Ще го залича от съзнанието
си
.
Господ даде Сина
Си
за грешниците, които Го търсят.
Аз съм в състояние
да
живея блажено, щастливо.
Щастието
си
в един ден може
да
го дам, нищо повече!
А сега, този тъй направил, това-онова... Какво ще се смущавам, аз отивам, пък хората нека
си
вървят по своя път.
(Нали по-големите същества помагат на хората?)
Да
, по-високи същества идват
да
помагат, те са длъжни!
Ако речеш
да
го оправиш, ти ще го киселиш, нека светът го учи.
Трябва
да
дойдем
да
работим по закона на любовта, щото инак ще спънем
себе
си
.
Пък най-сетне потребно е на човек малко
да
си
отдъхне,
да
си
поживее.
Всеки има нужда от почивка.
Аз наричам почивката
да
си
починеш в Божествената Любов.
Трябва човек
да
се самопожертва, но и законът на самопожертването трябва
да
се разбира хубаво.
Но трябва
да
се самопожертва човек.
Сега
да
обърнем принципно.
За всичко има определено време.
Аз решавам една задача, опити
си
правя, та избирам такива, най-големите особености.
То е една необходимост, всякога ще имаме нужда от Него.
(Но ние не искахме, защо тъй стана!) Щом се живее разумно, всички неприятни неща може
да
се избегнат.
Човек трябва
да
бъде богат.
Щом направи едно петно, веднага с много вода
да
го измие.
Природата всякога говори, когато има
да
стане някое нещастие, епидемия, природата дава признаци за тия неща.
Така един ден ще напуснем земята, за
да
ни отлекне, нали?
Докато има хора
да
се спасяват, хубаво, пък като няма, защо
да
стоим тук?
Човек трябва
да
живее с надежда,
да
гледа добрата страна на живота,
да
си
довърши работата,
да
си
замине,
да
няма какво
да
го спъва -
да
скъса всичките нишки.
Не може с насилие.
Ученик
да
бъдеш, то е много нещо.
Да
влезеш в Царството Божие като зрител, то е друго нещо.
Всичкото само от човека зависи.
(Ние желаем, защо не става?) Защото аз не искам
да
изнасилвам
себе
си
- ако искате
да
разберете закона.
Човек трябва не само
да
е опитал, но трябва и
да
е преживял.
И тук преживяванието
да
бъде в теб не като едно минало, а като такова, което лродължава.
Всякога, когато съм давал нареждания, колко са прости, когато аз ги давам, а те ги изопачават и се разваля хармонията.
За пример аз дадох наряд за една година - и оставих на вашата свободна воля, какво излезе?
Някой път може
да
хвръкна тъй, че не може
да
ме стигнете.
Има един начин, с който може всичко изведнъж
да
се оправи.
Ученикът трябва
да
отговаря на известни качества.
Когато дойдем до Божественото учение, в нас съзнанието трябва
да
е пълно.
Божието Слово
да
бъде наше Слово и неговата сила
да
бъде наша сила.
Трябва
да
има желание ученикът, че Учителят като погледне, и ученикът
да
тръгне.
Когато истинският закон на любовта проникне, тогава любовта има нужда от злото.
7.
По пътя / Правият път
,
ООК
, Витоша, 26.5.1922г.,
Нека се яви друг,
да
говори един и половина часа на студено,
да
видим какво ще стане с него.
Сега, трябва
да
усилите вашата вяра.
Аз ви казах: не очаквайте много, резултатите ще бъдат малки, микроскопични, защото няма условия сега за големи неща.
Аз ви казах – цяла една година
да
мислите и
да
го направите, а вие в две седмици го направихте.
Може повторно
да
се извърши, но н нова форма ще го изпълните.
От тези изпити, които ви давам, страхът ще изчезне от сърцата ви, ще се научите
да
уповавате на Господа.
И всеки, който чуе в града, че вие сте излезли в тъмна нощ до Витоша, ще каже: „Той е безумен,
да
излага една жена или един човек“.
Затуй казвам, че светът не трябва
да
знае.
Дали мъжът или жената ще идат, затуй трябва
да
се мълчи.
Ония братя, които нямат възможност
да
изпълнят задачата, ще им създадем условия, ама
да
имат любов.
Аз ще им създам условия, но
да
влязат тъй в общение с природата, вътре според този закон на Любовта.
Тогава може
да
работя и аз с тях заедно.
Защото, един Учител може
да
работи само с ученици, които са способни.
Когато сте сами, не можем
да
свършим всичките работи.
Защото ще има излети, изпити, дето най-първо аз ще изляза
да
направя изпита, а след мен вие ще вървите.
Има известни задачи, дето най-първо аз ще ги направя, а след туй ще кажа: започнете вече вие, пътят е отворен.
През тия две седмици аз не можах
да
спя, защото се роди такава дисхармония, а всичко можеше
да
се случи.
Имаше в града вагабонти, които се наговаряха
да
ви преследват и трябваше
да
насоча ума
си
да
ги убеждавам,
да
предотвратявам.
НАГОРЕ