НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
11
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
11
:
1000
резултата в
5
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Фарисей и Митар
,
НБ
, София, 18.10.1914г.,
Казвате: „Толкова грешен ли съм в своя живот, как мога аз
да
бъда фарисей?
Обиждаш ме“.
Тогава не сте ли на мястото на фарисея – човек, който спори с Господа?
Господ ще ви каже: „Ти
си
много праведен, но знаеш ли колко безобразия са извършили твоите деди, с които едно време
си
бил съдружник?
Ей тук имаш полица, подписана преди толкоз години, трябва
да
я изплатиш“.
Тя не лъже.“ Дойде нещастие върху вас, благодарите – „Малко е то“, тогава вие сте на мястото на митаря.
Вие осъждате някой път фарисеите – „Те са неискрени хора“, но знаете ли, че вие, които осъждате фарисеите, сте съвременните фарисеи?
Извадете поука за
себе
си
от характера на този фарисей,
да
нямате неговите лоши черти, или ако ги имате,
да
ги изкорените,
да
не вървите из пътя на негативния живот.
Какво са имали дядо ви, баба ви, баща ви, майка ви, това нищо няма
да
ви ползва.
Знаете приказката за гъските, които някой карал към града.
– „Нищо.“ – „Тогава вие сте достойни, за
да
се варите в гърне.“ Дядо ви, баща ви били такива високи, благородни хора, но вие какво сте?
Дядо ти, баща ти може
да
са ти оставили известен капитал, но ти можеш
да
го опропастиш, изгубиш.
– Радвам се, че
си
православен, че
си
евангелист, че
си
католик, че
си
свободомислещ; но имаш ли благородните черти на Исуса?
– „Нямам ги.“ – Не
си
православен, не
си
нито евангелист, не
си
никакъв.
Придобий ги, за
да
бъдеш такъв.
Не
си
ли такъв, ти
си
първокласен лъжец.
Често хората казват: „Ти
си
отличен човек“.
Хората от съвременното общество се събират трима–четирима на едно място и почнат
да
се хвалят с благородство, с отличия: „Твоето съчинение ние четохме и сме във възторг“.
Като остане един, той, разбира се, няма
да
каже нищо лошо за
себе
си
.
Не се лъжете от това, което казват хората, защото те по ваш адрес могат
да
кажат много неприятни работи.
Ваши неприятели ще ви кажат: „Ти
си
вагабонтин, лъжец, калпазанин“ – те говорят по-скоро истината, отколкото онзи, който ви ласкае: „Ти
си
благороден“.
Може
да
си
добър, но не толкоз;
да
не мислиш, че
си
отличен.
Някой път вървиш изправен, махаш с ръце и бастун, като че ли
си
разрешил някоя велика задача на Архимед; мислиш, че като тебе няма друг човек; ако
си
митар, казваш
си
: „Аз ще управлявам света“.
Христос казва: „Слушай, преди години твоите деди и прадеди управляваха, и аз помня, че там в моя тефтер е написано, че те са извършили престъпления; може
да
влезеш и ти в тоя път, не се самонадявай“.
Затуй, в каквото положение и
да
се намираме, трябва
да
имаме за идеал само Господа Бога.
Може
да
срещнем наш приятел, който ни обича и ще ни каже някои неща, които са верни; не казвам, че трябва
да
подозираме, че всички са лъжци, не; но ако 100 души ви похвалят, между тях може
да
ви кажат истината само трима; другите ще ви кажат истината или много грубо, или в много ласкателна форма – две крайности.
Истината не е там, а е в онзи среден път – като вземете добрите черти на фарисея, неговия отличен ум, схващането и порядъка, а от митаря неговото милосърдие, дълбоката религиозност, вътрешното съзнание
да
познава погрешката
си
и
да
се стреми
да
изправи живота
си
.
Мъжът от високо потекло, богат, строен, красив – благороден човек, както го наричат, а жената от просто семейство, баща ѝ и дядо ѝ неучени хора – простаци; той, като я погледне, казва: „Знаеш ли от какво положение съм те извадил?
Няма какво
да
прави, ще се сгуши и сготви: всяко помръдване с пръст от фарисея, че не е сготвила хубаво – „Такава проста, невъзпитана жена аз не ща“ – я заставя
да
плаче и
да
слуша.
„Такъв митар не искам в къщата
си
.“ На друго място жената е фарисей, а мъжът митар; тя излиза от богата фамилия, баща ѝ издигнал мъжа ѝ, който бил чирак при него – „Не знаеш ли с какво благоволение съм те взела; не знаеш ли как
да
се обличаш, как
да
си
туриш връзката, не знаеш как
да
се изсекнеш“.
Ужасни формалисти са тия фарисеи, когато започнат
да
изреждат.
Сега и двамата, както единият, така и другият, имат нужда
да
изправят живота
си
.
Христос, като казва, че митарят е по-оправдан от фарисея, иска
да
каже, че и митарят не е напълно прав, но че в неговите мисли за живота, за Божествения ред има по-добро схващане, отколкото у фарисея.
Той иска
да
каже, че един ден този митар ще седи много по-високо от фарисея.
Ако не искате вие
да
се смирите, Господ ще ви смири, защото Той горделивите смирява, а смирените въздига.
Гордостта и смирението са синоними на тия двама хора – фарисеят и митарят.
Вие знаете какво може
да
се случи с вас в бъдещето; всичките ваши благородни черти и всички ваши деди и прадеди не могат
да
ви спасят.
Преди години в Англия, мисля, в Лондон, един от най-богатите и видните англичани влязъл в своите подземия
да
разгледа съкровищата
си
и по една случайност затваря вратата подир
себе
си
, като оставя ключа отвън.
Като изходил цялото свое богатство и му се порадвал, поискал
да
излезе, но се видял затворен.
Седял ден, два, три, наоколо му злато, богатство огромно, но не могъл
да
излезе, нито
да
се обади.
Най-сетне бил принуден
да
предаде душа в туй място, като оставил такава бележка: „Ако имаше някой
да
ми даде само едно парче хляб, бих му дал половината от богатството
си
“.
Ако един ден някак се случи
да
бъдете затворени като този богаташ, в подземията на вашите благородни деди и прадеди, едно късче хляб може
да
ви спаси.
Затова Христос казва: „Хлябът може
да
ви спаси, а не тия неща, за които се борите“.
И знаете ли, че много хора умират така, затворени в
себе
си
?
Действително, няма нищо чудно за онези, които разбират нещата, но за онези, които не ги разбират, всичко е чудно.
За онези, които разбират, всичко има смисъл, а за онези, които не разбират, всичко е безмислица.
Ще взема тези двама души: фарисей и митар, като предмет на моята днешна беседа.
Поети, художници и държавници казват: „Нас светът не може
да
оцени, не може
да
оцени съчиненията ни – произведенията, картините“, и се самоубиват.
Нека съпоставим техните отличителни черти паралелно, за
да
се осветлите върху техния бит и духовен характер.
Думата „фарисей“ произлиза от еврейската дума „параш“, която значи „
да
разделяш“.
Фарисеите в България не са с червени бради; аз ви говоря за еврейските фарисеи, тях описвам; нашите щях
да
опиша другояче.
Има и една арабска дума, „фарси“, която произлиза от същия корен и значи нещо изрядно по форма;
да
знаеш един език „фарси“ подразбира
да
го знаеш много добре.
Един талантлив художник, запознат с науката за човека, би нарисувал тия два типа с всичките техни отличителни черти; и тази изрядна картина би заслужавала
да
се намира във всяка къща за образец.
Как ще ги търсите?
Моята беседа е
да
приложите това практически в живота
си
.
Не е достатъчно
да
се каже: „Той е фарисей“, или: „Той е митар“, а трябва
да
знаем външните белези на техните лица, на техните ръце, на тяхното телосложение, устройството на тяхната глава.
Съвременните хора проповядват, че човек, за
да
успее, трябва
да
има воля.
След туй трябва
да
се доберем до особеностите на техния душевен склад.
Във волята има трояко проявление – волята може
да
бъде: 1) своеволие; 2) воля, която има предвид само нашите интереси, само интересите на нашия народ, и 3) воля, която има предвид интересите и на нашето общество и народ, и на човека, и на Бога.
Само така ще можем
да
си
уясним вложената за нас в текста идея и
да
се възползваме от нея.
Последната воля, която обема в
себе
си
всички задължения, които имаме към този свят, воля такава, че няма никоя сила, която може
да
ни отклони от нашия дълг – тя е воля добра.
Христос е бил велик художник, той е дал две отличителни черти на тия два характера, и по тях аз ще опиша фарисея и митаря.
Воля
да
работиш за славата Божия и човечеството, за народа
си
, за дома
си
и за повдигането на своя характер – това е воля.
Но ще кажете: „Вие как ще можете
да
опишете човек само по няколкото думи, които са казани за него?
Някои казват: „Ти трябва
да
имаш благороден ум“.
Ум, който схваща своето отношение към Бога, ум, който е зает
да
приложи в живота възвишените мисли – това е благороден ум.
Може
да
се опише.
Имате всичките зародиши за това.
Има учени хора, които са се занимавали дълго време със сравнителната анатомия, изучили са устройството на животните тъй добре, че ако има дадете най-малката част от някое допотопно животно, могат
да
ви опишат ръста му,
да
съпоставят всичките му кости,
да
турят мускулите и жилите му и по тоя начин
да
възстановят изчезналата форма.
Ако дадете на един вещ ботаник само един лист от някое растение, той е в състояние
да
ви опише цялото дърво.
Погледнете онези малки пиленца в гнездата, които нямата още пера, как чакат майка
си
и щом тя се зададе, те отварят уста, рекат: „чърррк!
Върху същия закон, горе-долу, ще се постарая
да
ви опиша фарисея и митаря,
да
ви покажа какви са те.
“ В света живеят два вида хора – митари и фарисеи; от тях са произлезли много други, но те
си
остават основните.
Вие можете
да
спадате или към единия, или към другия вид – безразлично дали сте свещеник или не, дали сте благородник или не, дали сте учен или не, дали сте философ, мъж или жена.
Тия два характера се преплитат и изпъкват в живота на всички.
“, толкова повече червейчета падат в устата ум.
Художеството на Христа се състои именно в това, че Той с много малко думи е съумял
да
ги изрази и представи така нагледно.
И почнат сега и крилца
да
растат, и най-после те хвръкват.
По същия закон трябва и вие
да
вървите,
да
си
отваряте устата –
да
се молите.
Ръце и пръсти въздълги, палец дълъг, симетричен – признак на изработени възгледи, присъствие на воля и интелигентност; показалец равен с безименния – показва, че щом се зароди в него някоя идея, той я прокарва до крайните ѝ предели.
Туй иска
да
каже Христос.
Храносмилателната му система е изправна, в ядене и пиене той е трезвен, няма слабостите на чревоугодника и винопиеца, вкусът му е изтънчен.
Има хора, които не обичат
да
отварят устата
си
, само мълчат.
Разбирам
да
мълчиш, но кога?
На възраст преминал е четирите периода и е встъпил в петия, т.е.
Когато
си
гневен, когато искаш
да
обидиш човека, когато завиждаш; но когато
си
радостен, когато трябва
да
се каже утешителна дума, отвори устата
си
и я кажи.
Отваряте ли
си
устата, когато ще възпитавате децата?
Рамена малко възкръгли, лице малко продълговато и крушообразно, с развита нервна система.
Долна челюст правилно сформирана, с брада продълговата и заострена – признак на човек с ум подвижен и схватлив; уста средна, устни нито много дебели, нито много тънки; краищата на устните ъгли стоят малко издигнати; с една усмивка на презрение – „Хората – това са тълпа“; но вътрешно своето презрение никога не изказва.
Вие възпитавате децата
си
като фарисеите;
да
не барат съдовете,
да
се не оцапат, дори
да
не
си
наквасят ръцете – майката ще ги измие;
да
им купи бащата нови обувки, часовници, кордончета.
Очи сивопепеляви; вежди дъгообразни, малко наведени, като клоните на старо дърво – човек, който живее дълго време и който има опитност в живота.
Бащата трябва
да
стане роб на този фарисей.
Чело хубаво, възвисоко, в основата
си
, над носа, издадено – признак на човек със силна индивидуалност, с наблюдателен и практичен ум.
Влакната на брадата малко възредки и възчервени – белег на импулс и упорство.
И в домовете, при децата
си
, и в черквите, навсякъде проявяваме тия черти на фарисеите и се чудим защо царството Божие не идва.
Глава валчеста, общ размер околовръст над ушите 56–60 сантиметра; със силно развита и издигната теменна област – белег на човек с голямо самообладание, самоуважение, гордост, взискателност и тщеславие; религиозно чувство притежава, но едностранчиво развито; милосърдие проявява, но само към
себе
си
и нему близките.
Човек с естетически вкус, но без поезия и обич към природата, към възвишеното и идеалното.
И ти
си
такъв, като ония, които укоряваш.
Човек със силна вяра, но вяра само в своя ум; с голяма надежда, но надежда само в своята сила.
Има религия, но в тази религия почита, обожава само
себе
си
.
Човек интелигентен, който събира познания в живота, запознат добре с еврейската кабала и с принципите на тогавашната цивилизация, и ако би живял в наше време, щеше
да
минава за виден писател, философ, художник, държавник и духовен глава.
Тия неща може
да
си
се виждат смешни, но те са велики истини; те са дребни работи, но трябва
да
вземем поука от примера.
Защо Христос изважда този тип?
В сравнение с небесния живот, ние сме голтаци, и Господ постоянно ни праща майката с тия червеи; поздрави майки
си
, защото ти носи храна.
У фарисея се забелязва една философия, която е отживяла своя век – човек, който живее само с миналото, а изпуска настоящето и бъдещето; човек, който се е влюбил, като мома или момък, в своя портрет, който където ходи, само него вижда.
Как
да
благодарим на Бога, Който всеки ден мисли за нас и ни доставя храна?
Всяка сутрин
да
казваме и ние „чърррк!
Веднъж наблюдавах един български писател: беше седнал на видно място, имаше до него огледало, запуши цигара, обърне се и се огледа в огледалото, като че
си
дума: „Красив съм, правя впечатление на хората“.
“ –
да
Му се помолим.
Пак ще запуши и позира пред огледалото.
Ако един ден това огледало се разруши, ще се разруши и неговото щастие.
2.
Условията на вечния живот
,
НБ
, София, 25.10.1914г.,
Когато аз проповядвам така, ще каже някой: „Ама ти учиш
да
не работим“.
Аз уча, че трябва
да
работите.
Онзи, който е дошъл, бирникът, задига ви имота и сърцето и ги продава, но той никога ума на човека не е продал.
Сега хора, които не разбират дълбокия смисъл на първообразния език, могат
да
направят един или друг превод,
да
разместят думите, но има известни закони, които регулират човешката мисъл и които не допущат едно своеобразно разместване.
Колко сърца, колко души са заложени и продадени!
Докато човек не се научи
да
мисли правилно, той ще прави грешки и ще ги изкупва с ред страдания.
Виждаме мнозина, които не знаят
да
мислят,
да
действат.
Сега, ако някой чете: „вечен живот“, или „живот вечен“, ще попита какво можем
да
разберем под думата „вечен“.
Да
мразят могат, но
да
любят – не могат.
Всички тия хора със своите развалени умове и сърца образуват карма, и виж, в бъдеще цялото население тегли и плаче от законите, които неговите избраници са издали.
На английски стои „eternal“, но коренът на тази дума е от санскритски произход и означава земя, а „земя“ на санскритски значи същество, което зачева и ражда.
Някоя камара каже: „Правя такива закони, че в бъдеще Закон Божи няма
да
се учи в училищата“, а друга – „Бог ще се изхвърли; то е нещо отживяло; в черква няма
да
се ходи, ще се почитат новите идеи, и който не изпълнява този закон, ще се глобява с толкова и толкова лева“.
Често се смесва „вечен“ живот със съществуването на човека; обаче човек може
да
съществува, без
да
живее.
Вие казвате: „Няма какво
да
правим; такива депутати сме пратили
да
правят закони – ще се подчиняваме“.
Метафизиците спорят върху тоя предмет, но когато влезем в областта на опитната философия,
да
проверяваме Божествените закони, изводите ни трябва
да
бъдат основани на истината, и резултатите
да
бъдат правилни.
Ще трябва
да
докарате други ваши депутати, които като докажат вашата правота, ще създадат друг закон.
Христос казва, че за
да
добие вечен живот, човек трябва
да
се научи първо
да
мисли и действа правилно.
Може
да
има и определения, допълнения и т.н., но основата е в тия три думи, които дават мисъл.
Вие сега
си
казвате: „Ние знаем, като се върнем в къщи, ще почнем
да
прилагаме закона правилно“.
Ако бих запитал вас що е „подлог“, вие щяхте
да
кажете: „Думата, която означава предмета, за който се говори в изречението“.
Една малка неприятност ще ви извади от релсите, и ще забравите вечния живот.
Ако един учител беше ви дал
да
разчлените граматически прочетения стих,
да
покажете кои са най-важните думи в него, всички щяха
да
се спрат върху думите: „Бог“ и „Исус Христос“.
Слугинята прегорила ястието, вие почнете
да
викате и се разправяте, изгубвате в това ядене всичкия ум и сърцето
си
.
Например, едно куче минавало през един мост и като видяло във водата, че друго куче носи кокал, пуснало своя и се хвърлило в реката
да
грабне другия кокал – изгубило своя кокал.
Да
направим тази мисъл още по-ясна: думите „вечен живот“ подразбират разумното движение на душите; думата „Бог“ – зародишите на духа, условията, силите, законите в природата, върху които се гради и крепи този величествен ред на нещата, а „Исус Христос“ – разумното начало, което излиза от Единия Бог и което насочва и съхранява всички живи същества.
Често и ние, по отражение, оставяме питомното, за
да
гоним дивото.
Сега може
да
помислите, че като кажете „вечен живот“, разбирате, знаете какво е всъщност вечен живот.
Нека слугинята прегори вашето ястие – това
да
не ви смущава: когато готвите вечен живот за вас, имайте търпението и самообладанието на онзи философ, който като работил 20 години върху известни математически въпроси, които отбелязвал върху листчета, не се разгневил на слугинята, когато се върнал в къщи и видял, че тя, при разтребването на стаята, хвърлила в огъня всичките му листчета, а трябва
да
вардите вашите листчета.
Сега вие често вземате, събирате всичките тия листчета, които Господ е написал, и казвате: „Какви са тия парцали“, и ги хвърляте в огъня.
Ние познаваме само ония неща, които можем
да
опитаме,
да
направим.
Всяко нещо, което не можем
да
опитаме и направим, не го познаваме.
За такива неща, от каквото естество и
да
са те, ние нямаме нищо друго освен една представа и можем само
да
се догаждаме.
– „Очистихме стаята.“ – „Друг път туй нещо не бива
да
се повтаря.“ По този начин не трябва
да
чистите вашата Божествена стая.
Ако ви дадат плат, ще кажете: „Аз зная как е той станал“, но когато ви накарат
да
го направите –
да
изпредете вътъка,
да
турите основата – ще кажете: „Не знам“.
Науката казва, че всяко живо същество, за
да
може
да
живее, изисква среда и условия.
Всичко трябва
да
се тури в ред.
Например, средата на рибите е водата.
Има много неща разхвърляни около зданието, което Господ гради: има разхвърляни тухли, пясък, камъни: всички тия материали ще влязат в строеж на вашето ново жилище.
Какво трябва
да
разбираме под думата „среда“?
Вие сами трябва
да
приготвите този материал.
„Среда“, „основа“, „почва“ са неща, които имат много допирни точки.
Затова казва Христос: „Когато вие познаете вътре във вас Единаго Истиннаго Бога, Който гради, Който е среда, условие, елемент за вас, ще придобиете вечен живот“.
На български и други езици няма дума, която
да
показва съществената разлика между тия три думи.
И сега искам
да
ви оставя три неща, върху които вие трябва
да
мислите – среда, условия и елементи.
Първият елемент на „вечния живот“ е онзи елемент, в който душата е потопена тъй, както рибата – този елемент наричаме „среда“.
Които не могат
да
мислят върху това, нека мислят за онова, което могат.
Когато започваме
да
градим една къща, тази среда наричаме „основа“ – върху основата издигаме стени и туряме покрив.
Но ония, които мислят, нека видят потопени ли са в оная среда, която се нарича Бог; имат ли условията и елементите; въздухът им чист ли е; прозорците им отворени ли са; очите, езикът на мястото ли са.
Когато посаждаме растение, тази среда наричаме почва – в почвата посаждаме разните семена.
Езикът не е толкова малък, колкото се вижда – езичето; това езиче, което твори и събаря в света, много малко се показва, то е невидимо, но какъв юнак е – кости чупи; хората един върху друг ги повдига на бой.
Най-първо във всяко нещо трябва
да
намерим средата.
Ако езикът не е на мястото
си
, трябва
да
му постегнете видите,
да
не е разгласен; защото когато Господ дойде, ще види дали всички види на вашия език са на мястото или дали езикът функционира тъй, както го е направил някога.
Във „вечния живот“ кое е „среда“?
Някъде са развалени винтовете – бъбри; скоро винтовете дайте тук!
Изгубените винтове, халките, всички части на вашия език, на вашия ум, на вашето сърце ще ги донесете: всичко туй трябва
да
се тури на място.
Някои смесват „условия“ със „среда“.
Една железница, за
да
отиде от София до Варна, трябва
да
има известни условия; те са: релси, въглища и вода.
Учените казват, че сляпото черво не е потребно и трябва
да
се извади, за
да
се отърве човек от него, когато го заболи.
„Средата“, в която човек живее, е въздухът.
Как можете
да
кажете, че то не е на място?
Ще дойде време, когато то ще почне
да
функционира.
Лекарите казват: „Има възпаление в сляпото черво, дайте
да
го отрежем“.
Третият елемент за човека, туй, в което рибата е потопена – водата – е среда за рибата, а за човека е само едно условие.
По-добре
да
умра, отколкото
да
се лиша от него; защото болестта ще се появи на друго място.
Не бива никакви удове
да
се режат, защото колко милиони години е отнело туй сляпо черво на Господа
да
го направи, и сега един глупав лекар намерил, че не било потребно и „крръц!
Следователно за човека водата е условие за съществуване.
“ – вън,
да
освободим човека от него.
Да
вземем въздуха, който е среда за човека – ако го лишим от въздух, човек умира – за рибата въздухът е едно условие.
Много пъти сляпото черво почне
да
се бунтува и
да
казва: „Месо не трябва
да
се яде, животните не бива
да
се колят“.
Туй условие се намира в самата вода и когато тя минава през хрилете на известна риба, този въздух преминава в нейната дихателна система и пречиства кръвта.
Боб, леща, фасул и други такива неща няма
да
причинят болки.
Среда за рибата е водата.
Среда за човека е въздухът.
Но средата е само една трета от истината.
Затова казва Христос: „Тия три елемента на живота: условия, сили и закони трябва
да
ги турите на място.“ Това подразбира Християнството, и тук е дълбоката наука за живота.
Де се раждат лъжливите понятия?
Аз не искам
да
ви дам празна философия, а искам
да
проверите и опитате в живота това, което ви казвам.
Когато употребим аналогично един пример, трябва
да
знаем каква доза истина има в него.
Трябва всякога
да
бъдем искрени, и не само нашите заключения трябва
да
бъдат верни, но същевременно и малката, и голямата предпоставка трябва
да
бъдат верни.
Ще се поправи, когато всички види се поставят на място, и животът почне
да
функционира като часовник.
Може едната предпоставка
да
е вярна, но ако другата не е вярна, вашето заключение ще бъде невярно.
Ще ви дам един пример.
И когато математиците и инженерите правят известни изчисления и постройки, вземат в съображение точно всички обстоятелства, за
да
избягнат възможните погрешки.
Един човек
си
купил един часовник, който скоро, скоро спрял: „Толкова пари дадох, седмица не съм го носил, и той спря“,
си
думал; отива при часовникаря и иска от него
да
направи часовника
да
тръгне: „Колко пари искаш?
По същия закон трябва
да
градите нещата в
себе
си
, когато искате
да
изградите вашия характер – вашия ум и вашето сърце.
Трябва
да
знаете как
да
го градите –
да
знаете кое е среда, кое – условие, кое – елемент.
“ – „Толкова.“ И Господ ще дойде, ще духне, и всичко ще тръгне.
Тия животинки са за друго място, не бива
да
стоят вътре в часовника.
Светлината е елемент необходим за живота, но тя е четвъртият елемент – въздухът, храната и водата са първите три елемента.
Християнството е оная философия, която иска
да
освободи човешката душа от всякакви паразити,
да
се наместят видите на езика, на ума и на сърцето – там е спасението.
Ако рибата кажеше: „За мене доста е водата“, защото тя в нея намира всичката своя храна, и ако човек би поискал
да
живее също във водата, той би се намерил в противоречие с основните закони, които регулират неговия живот, защото не може
да
влезе във водата и
да
живее в нея като рибата.
И когато се поставят на мястото всички види и винтове, когато умът и сърцето бъдат на място и в ред, ще настъпят условията на вечния живот.
Именно от тия криви схващания произтичат погрешките във всичките съвременни философии и религии.
В тях има много догматични въпроси наполовина верни.
Аз зная, че това поставяне на винтовете на мястото е мъчна и тежка работа, но когато тя се свърши успешно, човечеството ще празнува своя юбилей на земята; деца – синове и дъщери ще пеят новата песен на живота, че техните родители са намерили и наместили винтовете и че за самите тях настава светло бъдеще; народите ще ликуват, хвалят и славят Добрия Господ, че техните духовни глави, свещеници, проповедници, учители, царе и министри са намерили и наместили своите винтове, и че и за техния живот на земята настъпва светло бъдеще.
Да
се върнем на думата „вечен“.
Ще пеят всички една песен, но велика песен на живота, която ще трогва издъно техните сърца и души.
Тя се отнася за духовния свят, подразбира в
себе
си
материали, от които може
да
се съгради безсмъртният живот.
В тази песен ще се оповестява всичкото минало, ще се влива всичкото бъдеще, ще се изразява духът на новия живот.
Думата „живот“ подразбира органическия живот в материята, който расте и се развива и не може
да
бъде непрекъснат, вечен: неговата форма може
да
се измени, и туй изменение наричаме смърт.
Какво могат те
да
сторят?
Да
умре човек не значи ни най-малко, че той губи своето съзнание, но че може
да
изгуби онези условия, при които се проявява животът.
В тия винтове е начертан пътят, по който трябва
да
се върви.
Съзнанието може
да
остане тъй, както, когато човек умре, остават неговите кости.
И онзи, който се вгледва в техните витлообразни нарези и в ръката, която ги завинтва, ще разбере дълбокия смисъл на великите закони, които движат всичко към определена цел.
Значи върху този гръбнак, както върху човешкия гръбнак, е основана цялата нервна система и удовете, които функционират заедно с другите чувства и способности.
Това са Божествени сили, които според Божията воля скоро ще се явят в живота и ще наместят и турят на своите места разгласените елементи, ще насочат Божествените сокове към човешката душа, ще поставят душата в нейната истинска среда, ще ѝ създадат най-сгодни условия за нейното развитие, ще ѝ внесат истинските елементи на живота.
Когато дойдем до Бога, Той е върховната сила или необходимата среда, в която човек е потопен духовно.
Тогава нашата душа ще бозае, тъй както дете бозае от гърдите на майка
си
, здраво, чисто и непримесено мляко.
Да
обясним тази аналогия.
Човешката душа трябва
да
бъде също потопена.
И ние с положителна вяра, с положително знание можем
да
очакваме неоценимото богатство – плода от дървото на вечния живот, листата на което служат за изцеление на човешките недъзи, а самият плод – за поддържането на безсмъртието на човешката душа и единението ѝ с Бога.
Не сте я потопили, значи вие сте извън вашата среда, ще живеете като зародиш, както много житни зърна са престояли в египетските пирамиди и гробници по 5–6,000 години, на сухо място, и са чакали условия
да
бъдат посети, за
да
поникнат.
Такива житни зърна са били напоследък извадени и посети, и те са дали отличен резултат.
И човешката душа, като зрънце, стоящо в Божествената житница, чака тия три необходими елемента, които се съдържат в условията, силите и законите, за
да
може тя
да
почне наново своя живот.
В християнски смисъл казано, ние трябва
да
намерим условията, при които можем
да
се потопим и
да
живеем в Бога.
В този смисъл трябва
да
е насочено усилието на всеки съзнателен човек, за
да
може той
да
постигне това положение.
Съществуването ви се състои само от един елемент и се ограничава от Божествената Същина, Която ви е създала като житни зрънца и плодни семенца.
Вие не можете
да
избегнете вашето съществуване, не може
да
се самоунищожите: вашето битие е извън времето и пространството.
Но сега, със своето пробуждане, тя дохожда на земята
да
научи вътрешния смисъл и на тоя живот – на индивиуалния живот,
да
придобие сама свой собствен безсмъртен живот и
да
стане гражданка на Небето с определени права и задължения.
Сега, някои искат
да
се въплътят и същевременно
да
живеят като Бога.
Обаче
да
живееш като Бога – то е противоречие, защото за
да
живееш като Бога, няма защо
да
излизаш от Него.
Каква нужда има туй Божествено съзнание
да
се отделя,
да
търси някакъв друг живот?
Туй показва, че човешката душа всякога е съществувала в Бога, и неин вечен стремеж е
да
Го търси във всичките Негови проявления и
да
Го подражава.
Но
да
се върнем към научната страна на предмета – владението на тия три основни неща: среда, условия и елементи за съществуване.
Три същества различни, които имат една мисъл, една воля – Отец, Син и Дух Свети.
Средата за всички същества и за нашата душа е Бог; елементът, който носи живот в
себе
си
, е Христос, а условията, които спомагат за проявяването на живота, седят в Духа Свети.
Когато вие изменяте реда на нещата, трябва
да
измените същевременно и законите, които регулират формите на нещата.
Вие можете
да
се потопите във водата, но, за
да
живеете в нея, трябва
да
измените и своята човешка форма в рибешка.
Туй би било деградиране на живота, защото правите условието – в случая водата – среда.
А повдигане на живота има, когато правите средата условие.
И в единия, и в другия случай формата на съществото трябва по необходимост
да
се измени.
Ние можем
да
изменим формата на една риба само когато изменим нейната среда.
Ако постепенно я изваждаме от водата и я въвеждаме във въздуха, непременно ще се преустрои и целият неин организъм, тя ще стане птица, ще се приспособи към въздуха.
Тогава водата ще стане условие за нейното съществуване, както са за нея условия храната и светлината.
Когато Христос казва: „Това е живот вечен,
да
познават Тебе Единаго Истиннаго Бога“, какво Той е искал
да
каже под думите „Единаго Истиннаго Бога“?
Онази Върховна Сила, Която постоянно се движи в нас, Която носи живота в
Себе
Си
, създава условията, чрез които може
да
Я познаем.
Същество, което е потопено в известна среда, не може
да
познае тази среда; например, рибата не може
да
познае водата, в която е потопена.
Някои искат
да
познаят Бога; ако сте потопени в Бога, няма
да
Го познаете, защото сте вътре в Него; вие тогава само живеете в Него, без
да
Го познавате.
А трябва
да
излезете извън Него и
да
Го направите условие за вашето съществуване, ако искате
да
Го познаете.
Да
допуснем, че говорите на една клетка, която живее във вас.
Човешките клетки са разумни същества, те имат известна своего рода интелигентност.
Това може
да
ви се вижда чудно, но тъй е.
Може
да
направите опит
да
говорите, и тия клетки
да
ви разбират.
Па може и
да
ги сплашите; те ще се сгушат.
Ако сега една клетка каже тъй: „Аз искам
да
зная какво нещо е човек“, ще бъде същото, както когато човек каже: „Аз искам
да
видя какво нещо е Бог“; тогава Бог не трябва
да
бъде среда, човек трябва
да
излезе от Него.
Само трябва
да
измениш своята форма.
И клетката, за
да
може
да
познае какво нещо е човек, трябва
да
пропътува през милиарди условия, през всички тъкани,
да
бъде в стомаха, в сърцето, в дробовете, в мозъка и т.н.
и тогава само ще може
да
се спре и
да
каже: „Образувах своето мнение за човека, знам вече какво нещо е човек“.
И сега ние философите на този свят, като сме ходили навсякъде, спираме се и казваме: „Ела
да
ти кажа какъв е Бог; Той е всесилен; разбра ли сега?
“ – „Разбрах.“ Нищо не
си
разбрал.
Само когато излезеш извън тази среда, като минеш през вратата, която се нарича „смърт“, когато „умреш“, само тогава ще познаеш какво нещо е Бог.
И когато в една душа се зароди желание
да
познае Бога, тя трябва
да
„умре“, като
си
каже: „Аз трябва
да
умра, за
да
позная Бога“ – това е най-правилното определение на Богопознанието.
Обаче това съвсем не е тъй: Христос се е учил в небесно училище; той нямаше нужда
да
се учи на земята.
Аз се чудя на туй именно повърхностно заключение, че човек, който никак не се е учил, е можал
да
обърне света и
да
заведе хората при Бога.
Материалистите, пантеистите казват: „Вие християните сте много големи глупци, вие нямате логика: на един човек, който е бил прост, неучен, вие се уповавате Той
да
ви заведе при Бога.
Ние, когато разсъждаваме – добавят те, – вземаме в съображение всички неща“.
Някой, като проповядвал веднъж в черква, че Христос с 5 хляба и 2 риби нахранил 5,000 хора, – за
да
направи това чудо възможно за схващане на слушателите, казал: „
Да
не мислите, че тия хлябове са били обикновенни, не – те са били големи като могили“.
Един овчар, като чул това, посвирнал
си
по овчарски и му рекъл: „Защо говориш така?
Ето нашата нелогичност, нашето повърхностно разсъждаване.
Първото нещо, което един християнин трябва
да
направи, е
да
се освободи от всички лъжливи заключения, лъжливи мисли, лъжливи желания.
И той може
да
направи това.
Един логик може
да
се освободи веднага от тях.
А един ученик може
да
провери доколко е правилно, например, това предложение: „Човек е същество с два крака; всяко същество с два крака е човек; следователно и кокошката, която има два крака, е човек“.
Заключението е много правилно; но именно двата крака не са онези неща, които характеризират човека – той може
да
ходи и на четири крака; а туй, което може
да
характеризира човека, то са: неговият ум, неговото сърце, неговата душа.
Когато човек трябва
да
прояви деятелност, трябва
да
има ръце и крака.
Условията ще ги създадат.
Ще попитате какви ще бъдат.
Те ще съответстват на средата.
Ние казваме, че известни органи е невъзможно
да
се изменят, докато съществото живее в една и съща среда.
Ако вземем рибата, ще кажем, че перките, с които тя плува, са необходими за нея във водата, и че те не може
да
се изменят; обаче ако рибата излезе от водата, ако може
да
направи това и рече
да
стане човек, нейните перки трябва
да
се превърнат в ръце и крака.
Ние, които искаме
да
минем в духовния свят, сме като рибите потопени в една среда.
Ако искаме
да
се запознаем с ония условия, в които живеят ангелите, последните ще ни кажат тъй, както ние ще кажем на рибата, ако тя иска
да
излезе от водата и
да
влезе в нашата среда,
да
мисли и действа: „Ти трябва най-първо
да
измениш своите хриле,
да
образуваш дробове и
да
се научиш
да
дишаш“.
Тази риба, която научи друга
да
си
направи дробове, ще бъде най-учената риба.
Сега и аз ви препоръчвам това учение –
да
си
направите дробове за онзи свят, защото ако ги нямате, няма
да
влезете в него.
Трябва
да
бъдете приготвени, щото вашият живот
да
се продължи непрекъснато нагоре след напущането на земята.
Сега
да
се обърнем към думата „познание“.
За пример,
да
вземем българската дума „познаване“.
Искаме
да
направим „О“, пишем кръг и го туряме до „П“-то, става „ПО“.
За буквата „Н“ вземаме също отвесните черти на „П“-то и поставяме горната чертица в средата им.
Трябва
да
напишем „А“; вземаме две линии допрени горе, а през средата съединени също с чертица.
За буквата „В“ вземаме права линия и до нея залепваме знака на „З“-то и т.н.. Но онзи, който е образувал тия знаци, е имал известна мисъл вътре в
себе
си
.
Аз разсъждавам по аналогия за растенията, цветята по следния начин.
Цветето, когато расте, стои като чаша отворено нагоре, докогато възприеме зародиша; щом го възприеме, почва
да
се обръща надолу и най-сетне увисва – образува буквата „П“.
И аз казвам: в познанието чашата е обърната към Бога
да
ѝ налее нещо и като го възприеме, иска
да
опита в
себе
си
какво е – създава опита, или пък в органически смисъл подразбираме, че този цвят е вече завързал и че плодът трябва
да
узрее.
Значи не може
да
имате познание, докато не заченете.
Може този плод
да
падне преждевременно, но тогава той пак трябва
да
повтори процеса на развитието и узряването, защото без мъка няма сполука.
„О“-то, нулата, казват, е нищо; но в математиката тя има сила
да
увеличава и
да
намалява по 10 пъти, ако я турим пред или зад една цифра.
Как може сега туй, което няма нищо в
себе
си
,
да
увеличава и намалява нещата?
Значи, когато турим нула зад „П“-то, това показва, че цветът има условие
да
се развива.
Казваме, че рибата е потопена във водата, а човек – във въздуха.
Тогава „познанието“ подразбира познаването на почвата, като среда, за клонищата, а за корените – като условие за придобиване храна за клонищата, листата и световете.
Вие сте,
да
кажем, долу в корените; като пътувате по това дърво – дървото на живота – там има двояк живот, материален в корените и духовен в клонищата.
Онзи, който говори, е Бог – Той представлява сказуемото, извор на знание, сила и живот; човекът е подлогът, почвата, която приготовлява соковете на живота, а спомагателният глагол „е“ – това са духовете, ангелите, които свързват физическия свят с духовния и които прилагат законите за хармоничното действане на тия два свята.
Вие може
да
имате подлог, може
да
имате сказуемо, но ако нямате тази свръзка, нямате изречение.
Ангелите именно внасят в нас познанието за Бога, без което не можем
да
имаме никакъв живот в
себе
си
.
Ще ви приведа едно сравнение.
“ – „Припичам се.“ – „Ама няма слънце.“ – „Ти
си
сляп човек, ти се лъжеш; това слънце полека-лека ще ме стопли.“ Когато нямате представа за Бога, това показва, че между Бога и вас има известна празнина, известна преграда, която пресича връзката на вашия живот с Божествения.
Като преминавам от този свят
да
ви обясня нещата на онзи свят, има една междина.
Ако ви разправя за музиката, ще кажа, че човек може
да
схване със своето ухо в една секунда най-много от 32 до 46,000 трептения на звуковите вълни.
Когато дойдем до светлината, тя се появява веднага като червен лъч, който се произвежда в нашето око от 428 билиона трептения в една секунда.
Като се качваме нагоре по тази летвица, между червените и виолетовите лъчи има 739 билиона трептения в секундата.
Речта ни може
да
бъде само тогава логична, когато се ограничим в тесния кръг на нещата, които можем
да
схванем, т.е.
които можем
да
опитаме и разберем.
Щом минаваме рязко от звука към светлината, не всякога можем
да
бъдем логични, защото между звука и светлината има известни трептения, които не сме взели предвид.
Тръгваме за онзи свят от 32 трептения и дохождаме до 46,000 трептения в секундата – до света, достъпен за нашето ухо, и казваме: „Знаем до тук“; но като продължим оттук нататък, ние сме в тъмнота и казваме: „Това не познаваме“.
А тази пустиня обема едно невъобразимо грамадно пространство между две граници от 46,000 и 428 билиона трептения в секудата.
Всички онези неща, които хората не разбират, са за тях пустиня, в която нищо не расте, нищо няма, Когато Христос е говорил за „вечния живот“, Той е бил много внимателен.
Той е попълнил всички междини, съединил е световете в едно цял: „духовния“ – със света на ангелите, „Божествения“ – със света на Троицата, „физическия“ – със света на човеците – душите.
Затова Той още казва: „Мир ви давам, Моя мир ви оставям“.
Той е отгледан в жилището на Бога.
От горното заключаваме следното: Пътят – това е движението на Духа в разумното приложение на законите в природата; животът – това е хармоничното организиране на елементите и развитието на силите в Божествената душа; Истината – това е проявлението на Единия Бог, Който създава условията, при които човешкия дух и човешката душа могат
да
се стремят към нещо по-добро и светло в тоя обширен свят.
Да
вземем „вечния живот“ като извор, който изтича от някой планински връх на Божеството, под някоя скала: водата е елементът, който носи живота, течението на реката – пътят на туй слизане към по-долна посока, към по-низш свят.
Затова Христос казва: „Аз излязох от Истината – от Бога – и слязох в материалния свят, за
да
помогна на хората,
да
ги напоя с тази жива вода“.
Затова Той казва пак на друго място: „Аз съм жива вода“.
Тия три неща, за които ви говоря: вечен живот, Бог, Исус Христос; път, Истина и живот са свързани помежду
си
.
Ако водата не извира от планинския връх, и ако не потече по този път, по коритото на реката, за което Христос говори, не може
да
принесе очакваните блага.
И от чисто християнско гледище трябва
да
се намираме близо до този извор.
Живият Христос е Изворът, само трябва човек
да
знае как
да
пие от водата на тоя Извор.
Когато младият български момък, чист като росата, среща за пръв път своя идеал в света, той се спира и
си
казва: „Намерих я, тя е.
Не казвам, че вие не знаете
да
пието, но пиете на 500 или 1000 километра далеч от Извора, и тогава казвате, че знаете какъв е Христос.
Сега мога, като Архимеда,
да
определя относителното тегло на телата,
да
посоча колко сребро, колко мед, колко злато има в тая царска корона.
А пък не знаете колко други елементи са влезли в тази вода, размътили са я, та са заблудили вашия вкус.
Сега мога, като Нютона,
да
кажа защо ябълките узряват и падат, защо скалите се търкалят от високо, защо изворите планински се спущат надолу, подскачат, шумят и с бързина текат, защо небесните тела в пространството се движат и се въртят около своите централни огнища.
Трябва
да
тръгнете нагоре по течението на реката; пътят е малко дълъг, по краката ще излязат пришки, ама като дойдете до Извора, ще кажете: „Това разбирам вода“.
Сега моят ум, моето сърце ми разкриват тая велика тайна
да
движението в живота; аз мога
да
ви кажа в какво седи вечния живот; мога
да
ви определя неговите свойства, качества, условия и елементи.
А онези, които не могат
да
отидат до Извора, ще пият мътна вода; мътна, защото пък без вода е още по-лошо.
Аз ги намерих, намерих философския камък, придобих ценния еликсир на живота.
Аз ви казвам, макар и
да
ви излязат пришки по краката, идете при Извора и пийте от Неговата чиста вода.
Аз мога
да
бъда смел като лъва, търпелив като вола, летящ като орела, разумен като човека.
И право е казано: „Открил
Си
го на младенците“.
Трябва много труд, много работа над
себе
си
, за
да
може човек
да
приложи Христовото учение,
да
добие ония благоприятни резултати, които един ден ще го повдигнат
да
бъде съгражданин на Небето,
да
живее между светиите и ангелите.
– Този млад момък не е далеч от истината.
Сега
да
се върна на въпроса.
Неговите изводи и схващания показват, че той разбира оригинала, от който черпи вдъхновението
си
.
И наистина, като „умре“ човек, може ли
да
добие живот?
Заключението е правилно, обаче не всички правилни заключения са верни, защото от де знаем, че човек съвършено „умира“?
В неговата душа има мир и съгласие, няма спор за думата „вечен“ – дали тя трябва
да
бъде поставена пред или след думата „живот“.
Когато човек не е работил през пролетта, лятото, есента и казва: „Аз ще работя през зимата“, ще му кажа: Нямаш условия за работа; ако не
си
забогатял през пролетта, лятото и есента, как ще забогатееш през зимата?
Ако не
си
работил когато е било време, как ще придобиеш вечен живот?
„За мене е важно тя
да
бъде в моя ум, в моето сърце,
да
е проникнала дълбоко в моята душа и
да
крепи моя дух със своя Божествен огън“.
Вечен живот можеш
да
добиеш сега, днес.
Стига
да
имаш смелостта на онзи българин овчаря, правилно
да
носиш своята тояга и
да
знаеш как
да
боравиш с нея, как
да
удряш.
Преди години правило беше кочияшът
да
седи отпред каляската, а господарят – назад; в по-ново време правилото се видоизмени: господарят стои напред, а кочияшът – назад.
Удрянето, преведено в научна форма, означава условията, при които можете
да
реагирате, когато се представи пред вас някоя мъчнотия в живота.
Напред или назад, то е все едно, стига юздите
да
се намират във вещи ръце, конете
да
са силни, каляската – здрава, кочияшът – досетлив, господарят – умен и добър – целта се постига.
Но ще попита някой: „Какво искате
да
кажете с това?
Но Господ казва, че на такъв страхливец ще му вземат овците, той ще бъде роб, ще седи, като евреите в Египет,
да
прави тухли.
Просто и ясно, че господарят и кочияшът трябва
да
бъдат на своите места.
“ – Можете ли
да
кажете като тоя млад момък: „Намерих я и намерих го!
Не искам
да
кажа, че не трябва
да
работим; но трябва
да
работим разумно,
да
спечелим нещо, което
да
е наше.
3.
Страхът
,
НБ
, София, 1.11.1914г.,
Не можете
да
станете господар на своя живот, докогато не се научите
да
управлявате тия духове.
Седем стъпки има, по които трябва
да
вървите, преди
да
можете
да
властвате над лошите духове.
Първото нещо, което трябва
да
направите, е –
да
се обърнете към Бога.
Вие сега сте обърнати към Бога с гърба; във вашия свят има тъмнота; направете „кръгом“, и се обърнете с лицето
си
към Господа.
Когато искате
да
изтърсите дреха от праха, как я обръщате?
Следователно ще вземете вашето сърце и вашия ум
да
ги обърнете и ще изтърсите праха им извътре.
Обръщането има двояк смисъл – обръщане към слънцето и обръщане дрехата откъм вътрешността, за
да
се изтърси прахът.
Второто необходимо нещо е покаянието – преглеждане, ликвидиране на сметката.
Туриш обявление над фирмата: „Аз спирам всички платежи, нито давам, нито вземам – годишна равносметка правя“.
Правиш баланс, смяташ: толкова имаш
да
вземаш, толкова имаш
да
даваш, най-после остават 10,000 дълг; не остава, освен
да
отидеш при своите кредитори и
да
им се молиш – то е покаяние.
Изваждаш тефтерите: „Приятели, аз съм честен човек, не зная как, ама изгубих 10,000 лева, ще простите, ще извините, ще ме кредитирате малко още“.
Щом ти прегледат сметката и се убедят, че
си
честен, ще кажат: „Ние сме имали вземане-даване с тебе, ще ти простим, ще те кредитираме наново“.
Туй, което наричаме спасение в Християнството, настъпва, след като сме минали двата периода на обръщане и покаяние към Христа.
Той казва: „Давам ти нов кредит и те пращам пак в света
да
работиш“.
Пак отвориш фирмата: Еди-кой пак започва
да
функционира, дава и „взема“.
Четвъртата стъпка е възраждане.
Възраждането ще обясня с друг процес от земеделието.
Един земеделец има една градина, разваля я и наново я посажда; когато започнат
да
изникват новите ябълки, то е възраждане; в него има надежда, че новата градина пак ще му даде плод.
И в Християнството, след като мине този процес, става у нас възраждане – новото е почнало
да
никне нагоре.
Възраждането е процес на цъфтене и връзване.
Има покаяние, прощение, спасение, възраждане и ново раждане – петото.
В новото раждане човекът се освобождава от кармичния закон на причините и последствията: вие сте тогава свободни граждани, господари, никой не може
да
властва над вас.
Само в тази пета стъпка може
да
господарувате над лошите духове; само когато сте на мястото на Христа можете
да
заповядвате на тия духове.
Той даде на Своите ученици власт над лошите духове и ги изпрати
да
изцеряват и възкресяват хората.
Как може
да
се даде тази власт, когато човек едва се е обърнал и още не
си
е прегледал сметката?
Още не са го простили, още не се е възродил, и той иска
да
управлява света!
Искате
да
заповядвате на лошите духове.
Трябва
да
минете през тия четири стъпки и тогава ще бъдете пълни господари на своето положение.
Сега вие седите и размишлявате, но пак се страхувате в
себе
си
дали имате тази добродетел или не.
Кажете
си
правото: „Аз имам в касата 10,000 лева“, а не като имаш 10,000,
да
казваш 5,000 – лъжеш.
Трябва
да
говорим всякога истината, както
си
я знаем в
себе
си
.
Трябва
да
говорим ясно, категорично, положително, тогава нашите външни отношения към хората ще бъдат добри. Защо?
Понеже тия духове, които ви ръководят, живеят на Небето; когато
си
уреждате сметките със своя дух, той ще ги уреди с другите духове и те не могат
да
ви мразят.
Те могат
да
казват: „Аз ще те убия“; ще им отговорите спокойно: „Не можеш, защото ти
си
вързан“.
– „Ама ще извадя нож.“ – Я го извади: изваждал ли
си
нож,
да
видиш какво нещо е?
Трябва
да
има за това разрешение отгоре.
Ако отгоре искат
да
изпитат дали
си
твърд, дали имаш търпение и самоотричане, може
да
те подложат на разни изпитания, и ти трябва
да
ги изтърпиш; обаче ако няма отгоре разрешение, цял свят може
да
стане, но само ще обикаля наоколо ти.
Един англичанин се хваща на бас за 4,000 лири с друг, който имал 40 кучета от породата булдог и който казвал: „От моите кучета по-ужасни няма, не можеш
да
се доближиш до тях“.
Първият англичанин се хваща на бас и тегли един кръг около
себе
си
, а другият пуснал кучетата върху него, но те обикаляли около кръга и не могли
да
минат.
Най-после оня англичанин изсвирил по един особен начин, и кучетата хукнали
да
бягат през хората.
Имал е известна сила в
себе
си
.
Той е имал известна сила, която употребил, затова те избягали.
Питам: Вашата сила де е?
Някой ден може някой лош дух
да
каже: „Като пусна моите кучета“.
Силата е в тази Божествена свирка, и който я има, той всякога е свободен и властен.
Та имате сега метода как
да
властвате над лошите духове,
да
нямате техните слабости.
Ако се страхувате, всички духове на страха ще бъдат около вас.
Затуй изхвърлете всички тия слабости от
себе
си
.
„Ама – казвате – туй нещо няма
да
правя, няма
да
пуша тютюн“, и пак, на следващия ден, го запушвате.
Направете го, без
да
го кажете.
„Решил съм
да
посаждам“, ама нищо не
си
посадил още.
Посади и тогава повикай своите приятели и им кажи: „Елате, приятели,
да
видите какво съм направил“.
Казвате: „Аз съм решил
да
бъда добър, елате
да
видите какъв ще бъде моят план, туй ще направя, онуй ще направя“.
Нищо няма
да
направиш.
Мислите
да
правите нещо, не говорете нищо; само кажете: „Господи, ела ми на помощ“.
И когато вашата градина израсте и даде плодове, викайте всички ваши приятели и им кажете: „Яжте, пийте и веселете се“.
Страхът е едно тягостно чувство на душата, което съществува не само в хората, но и в животните; чувство, вложено в живия организъм
да
извърши известна мисия.
И когато Христос ви казва: „Не бойте се от онези, които убиват тялото, а от онези, които убиват духа“, Той иска
да
каже, че това, което те вземат, може
да
се вземе, както казва пословицата, и на Великден.
Страхът подразбира, че в средата, в която живеем, или в условията, при които съществуваме, има известни елементи противни или зловредни на нашия живот.
Това чувство служи просто
да
ни предпази от всичко, което може
да
ни повреди.
Ти
си
кираджия, ще ти се вземе каруцата, и ще кажеш: „Изпъдиха ме от къщата“.
Защо
да
не те изпъдят?
Благодари, че са имали добрината
да
те чакат толкова години.
Духовете са господари на тия елементи, които имате в земята; те са техни.
Господ ни е пратил
да
я завладеем насила.
И вие искате
да
я завладеете,
да
бъдете господари, но чакайте по-напред на завладеете духовете, че тогава външните елементи, защото всеки елемент има своя господар.
Вие не можете
да
бъдете господари на водата, ако не завладеете духовете на водата; не можете
да
бъдете господари на въздуха, докато не завладеете духовете на въздуха; нито пък можете
да
сте господари на огъня, докато не завладеете духовете на огъня, и т.н.
Следователно Христос ни дава един закон, по който трябва
да
действаме: първото нещо е
да
бъдем чисти и тогава
да
се обърнем към Него.
Допущам, че имате къща, подът на която е направен от чам; веднага се заражда у вас страх, че може
да
се запали и изгори.
Има, значи, известен елемент, който е турен във вашия под, вещества, които могат
да
горят и пламнат, може
да
възприемат тия свойства, и цялата ви къща
да
изгори.
Казано е: „И на тази основа отгоре ако зида някой злато, сребро, драгоценни камъни, дърва, сено, слама, на всеки работата ще стане явна; защото денят ще я покаже; понеже с огън се открива, и огънят ще изпита на всеки каква е работата: на когото работата, която е зидал, устои, той ще вземе заплата; а на когото работата изгори, ще се ощети, а сам той ще се избави, но тъй, както от огън“.
Обаче страхът има и добра страна: благодарение на него се е образувала бдителността.
И всеки, който не спазва целомъдрието и няма в
себе
си
страх Господен, „Такъв человек
да
го предадем на Сатана за погубване на плътта, за
да
се спаси духът в деня на Господа Исуса“.
Ако вие сте добили опитност от толкова хиляди години, страдали сте, държали сте високо знамето на Истината, не сте се плашили от ония, които убиват тялото, и сте се жертвали за възтържествуването на Правдата, за тържеството на Царството Божие, Господ ще ви въздигне наново, Той ще ви възкреси.
Това можете
да
го вземете като факт.
Задните крака на заека са много дълги, а предните къси; ако и предните крака бяха дълги, щяха много повече
да
му благоприятстват в бягането.
Защото страхливите, малодушните, няма
да
наследят Царството Божие.
Сега няма
да
се впущам
да
разправям каква роля е играл страхът в историята на еволюцията.
В правото дело на Господа, в правото дело на човечеството, в правото дело на народа, в правото дело на обществото, в правото дело на дома, в правото дело на индивидуалната душа, не бива
да
има ни страх, би боязън, ни колебание, ни малодушие, ни отстъпление от великото начало на живота.
Христос се обръща към Своите ученици, понеже знае, че те се намират в тази категория, че се боят за своята къща, за своето тяло, и им казва: „Не се бойте от онези, които могат
да
убиват тялото, а душата не могат
да
повредят“. Защо?
Ако имате известен капитал, вложен в банката, и някой човек ви запали къщата, няма
да
се безпокоите, защото ще направите нова и по-хубава къща.
Значи, докато имате капитала на вашата душа вложен в друго място, няма защо
да
се боите.
Любовта е признак на пълнота, на единство във всички сили, чувства и способности на човешкия дух; а страхът е признак на отсъствие, разединение на тая вътрешна хармония на душевния мир.
Сега нека взема втората част от стиха – от кого
да
се боите.
Бойте се от онзи, който може
да
погуби и тялото, и душата.
Върху втората част на стиха е имало дълги спорове – кой е този втори, от когото трябва
да
се боим.
Идеалът на геройството седи в това – когато те турят на позорния стълб за правото дело,
да
можеш с великодушие
да
понесеш всички страдания, всичкия позор, всички хули и всички злорадства и обвинения на окръжаващите, па било то и на целия свят, и
да
кажеш на Майка
си
: „За Тебе, Която
Си
ме родила в тоя Божи свят, аз жертвам всичко.
Някои казват, че онзи, от когото трябва
да
се боим, е дяволът.
Аз ще ви кажа, че онзи, от когото трябва
да
се боим, е Бог, и то в смисъл
да
се пазим
да
не Го огорчаваме, а това значи
да
бъдем благочестиви.
Ако бих тълкувал Божествения Закон на живота, няма
да
ви кажа от кого
да
се боите или
да
се не боите, а ще ви кажа как
да
изпълнявате Божия Закон.
Дали ще ми дадеш смърт или живот, еднакво с благодарност ще ги приема.
А положителната форма настъпва, когато сме съгрешили: който изпълнява волята Божия, няма защо
да
се бои; но онзи, който не я изпълнява, всякога ще има страх в своето сърце и никога няма
да
бъде спокоен и свободен.
В прочетената от мене глава Христос иска
да
увери Своите ученици, че в света има известни закони, които регулират човешкия живот: „Даже вашите косми на главата – казва Той на учениците
Си
– са преброени“.
Нито един косъм не може
да
падне току-така.
Ако изпълняваме Закона Божи, ще бъда под покровителството на Бога, като птичките.
У съвременните християни има едно криво схващане на нашите отношения към Бога, към религията, и вследствие на това се раждат и много страдания в човешката душа.
Някои, например, считат религия
да
идат без друго в черква,
да
запалят една свещ,
да
се прекръстят, и мислят, че като направят тия неща, имат религия.
Най-дълбокото съдържание на религията е
да
имаме любов към Бога.
Щом имаме този основен закон в
себе
си
, ще бъдем готови
да
направим хиляди други неща за Господа.
Но как можем
да
проявим любов към Господа, когато не Го виждаме?
Обръщам очи и виждам, че Го няма, и
си
казвам: Като изляза от тялото, ще отида на това място.
Ако прочетете първия стих, ще видите, че е дадена власт на нечестивите духове
да
убиват, но тази власт не се простира над добрите хора, а над злите.
Съвременният християнин казва: „Аз искам
да
властвам над своите братя“.
Виждате, че на Апостолите Христос не им даде власт
да
властват над хората, а над лошите духове.
Всеки от нас трябва
да
властва над тях.
За
да
имаш власт над един нечестив дух, не трябва
да
имаш неговите слабости.
Имаш ли ги, може
да
си
учен, философ, министър, ти ще бъдеш техен роб – те интриги ще правят, царе ще детронират, всичко могат
да
направят.
Нямаш ли техните слабости, ти
си
техен господар.
Ако вземете пари от някой човек, нали трябва
да
ги върнете?
Ако нараните някой човек, нали трябва
да
платите за неговото лекуване?
Дяволът направи пакостите, а викате Господа
да
ви оправи работите.
Господ хваща дявола и му казва: „Ти
си
развалил на този човек къщата, иди и я оправи“, и дяволът се мъчи
да
я оправи.
Понеже сте грешници, като дойдат тия работници, вие не можете
да
ги контролирате, и те бягат.
Трябва, като ги прати Господ,
да
имате власт,
да
им заповядвате – с камшик
да
стоите над тях; защото щом ги пуснете, всички ще избягат, и вашата къща ще остане несъградена.
Никога не трябва
да
имате слабостите, които тия духове имат.
Сега, Христос дохожда и казва: „Ще ви кажа от кого
да
се боите“.
Втората част от туй тълкуване подразбира изпълнението на Божия Закон, за
да
бъдат вашите тела и души свободни.
Всеки от нас трябва
да
направи малко ревизия в сърцето и ума
си
,
да
види какви слабости има в тях.
Ако обичате
да
послъгвате, всички духове на лъжата са наоколо вас, те са на гости у вас, вие ги привличате.
Ако обичате
да
злорадствате, всички духове, които злорадстват, са тъй също около вас.
И ако бихте били ясновидци, бихте видели, че във вашите къщи има цели орди от тях, които само ядат и пият.
Ако мразите, всичките духове на омразата ядат и пият на ваши разноски.
Като дойдат и поседят ден–два у вас, вие почнете, разбира се,
да
се оплаквате: „Тук ме боли главата, болят ме ръцете, краката, стомахът, сърцето, дробовете“.
Тия зли духове черпят сокове от вас, и почнат
да
замрежват очите ви, почнете
да
ослепявате,
да
оглушавате, краката и ръцете ви почнат също
да
боледуват, и един ден ви грабват и ви занасят в гроба.
И като отидете при Господа със съдрани дрехи, Той ще ви попита: „Е, синко, изпояде ли всичко, което ти дадох?
“ – „Татко, прости, ядохме, пихме, блудствахме; няма
да
правим това нещо занапред.“ И понеже Бог е благ, казва: „Стига
да
научите урока, пак ще ви кредитирам наново“.
И затуй Христос казва: „Ще ви кажа от кого
да
се боите“.
Когато у човека се съединят отрицателното чувство с положителното, чувството на предпазливост и способността за разсъждаване, тогава у него се ражда благоразумието.
Следователно Христос иска
да
каже: „Не разделяйте тия два елемента един от друг, защото щом ги разделите, т.е.
щом разделите вашия разсъдък от чувството на страх,
да
се не контролират, без друго ще изгубите и тялото, и душата
си
“.
Ще видите, че той се състои в ония ограничени условия на развитие, дето ще прекарате живот на страдания, и във вас ще остане само едно голо съзнание.
Когато умрелият стане само на кости, неговата душа обикаля тия кости и казва: „Колко красиви бяха те!
Тухлите и плочите са там, и след време тия кости пак ще възстановят своя първоначален храм, и затова Господ пита пророка: „Сине человечески, тия кости могат ли
да
оживеят?
“ Господ казва: „Проречи тогава за Духа
да
дойде и
да
ги оживи“.
(Езекиил 39.) Веднъж Едисон направил една малка смешка с някои свои приятели: направил два скелета
да
се движат автоматично, свързал краката и ръцете им с тел, турил грамофони на ръцете и електрически лампички в очите, и тогава тия два автомата почнали
да
говорят: „Ние бяхме едно време като вас – ядохме и пиехме; вижте какви сме сега!
“ Всички се изпоплашили и хукнали
да
бягат.
Дълго време Едисон трябвало
да
ги убеждава, че това е само една смешка, направена от него.
За
да
можем
да
регулираме туй чувство – страхът, трябва напълно
да
се обосновем на Божествения Закон, на съзнанието в нас, че сме свързани с Бога.
В нас някой път се заражда мисъл: „Искаме
да
видим Господа, искаме
да
видим Исуса Христа“.
Всеки ден Го виждате.
Той е там, и вие Го чувствате; само трябва
да
разтворите вашите духовни очи, за
да
Го видите; вие виждате сега външната страна на нещата, но съществената не виждате.
Всеки ден всеки от вас е в съприкосновение с Господа, когато страдате и обичате.
Когато човек страда и е в положението на болен, Господ го лекува и като му превързва раните, причинява известни болки, и болният се оплаква.
Господ обяснява причините на тия страдания: „Понеже не изпълни Моите закони, страдаш, но бъди търпелив, ще те излекувам“.
– „Ама тия болки са непоносими.“ – „
Да
, ама когато ти казвах
да
не престъпваш закона, ти не слушаше.“ – „Ама трябва дълго време.“ – „Ще се научиш.“ Отсега нататък трябва
да
правите опит – това са го правили старите християни –
да
можете
да
излизате извън тялото
си
.
Вашият ум говори: „То ще бъде славно
да
изляза“.
Славно, но трябва
да
имаш знания. Първо.
трябва
да
се освободиш от всички слабости на тия духове, които те заобикалят, и като излезеш, ще им кажеш: „Никой няма
да
се приближава до моето тяло, защото инак ще има камшик“.
Но ако духовете знаят, че имаш слабости, щом заминеш и оставиш тялото
си
, те ще го задигнат.
Затуй съвременните хора са яко свързани от Господа за своето физическо тяло, понеже ако излязат от тялото, ще бъде още по-лошо за тях – ще се спре тяхната еволюция.
Христос се обръща към Своите ученици, които искат
да
Го следват,
да
разберат тия тайни на Царството Божие.
Сега ще ви наведа един факт.
Вземете хора, които страдат и които се ядосват, които преминават живота
си
през много бури.
И затуй Херберт Спенсер казва на едно място: „Когато външните сили на природата се уравновесят с вътрешните процеси на човешкия организъм, ние ще имаме вечен живот във физическия свят“.
Кои са тия външни сили?
Когато се уравновесим, когато дойдем
да
разбираме какво желаем, какво искаме, и знаем как
да
реагираме срещу вредните елементи и
да
ги подчиним, ще можем
да
живеем на земята колкото време искаме – 100, 500, 1000 години, и ще можем
да
заминем пак, когато искаме – от нас ще зависи.
След като живеем няколко хиляди години, ще кажем: „Наживяхме се и сега искаме
да
заминем на дълга разходка за другия свят“.
Ние ще бъдем свободни, ще
си
извадим билет и ще тръгнем, и няма нашите приятели
да
вървят подир нас и
да
казват: „Горкият човек смъртта го покоси“.
– „Не – ще кажем, – аз отивам
да
направя разходка, отивам
да
посетя бащиния ми дом, един ден пак може
да
се върна“.
Християнството е такава наука, която трябва
да
подготви това пътуване, в което има
да
извървите дълъг път.
Да
не мислите, че мястото, където отивате, е много близко; то е много близо, но и много далеч.
„Близо“ и „далеч“ са неща относителни.
Ако вие се движите със средна бързина, ще ви трябва 250 години, за
да
отидете до слънцето; но ако се движите със скоростта на слънчевата светлина, ще отидете в 8–9 минути.
За 9 минути не може
да
отидете от тук до Борисовата градина.
Ако бихме тръгнали за най-близката звезда, Алфа Кентавър, знаете ли колко години ще ни трябват?
Пък ако речете
да
стигнете със скоростта на светлината до най-близката вселена, която е свързана с нашата вселена, трябват 90 милиона години.
Тъй щото ще зависи къде отивате.
Ако отивате на слънцето и се движите с бързината на един трен, и ви попитат вашите приятели след колко години ще се завърнете, и кажете: „250 години за отиване и 250 години за връщане – 500 години, и 250 години там
да
поживеем, значи след 750 години ще се върнем пак наново“.
Това са отвлечени философски мисли, достойни само за ангелски умове; вие не можете
да
схванете какво е това пространство – 34 милиона години; трябва ви един ангелски ум, за
да
схванете величието на Бога в тази мисъл.
Гледайте
да
запазите душата
си
чиста и светла; имате ли я за капитал, можете
да
пътувате през тия пространства.
Един ден, когато тръгнете за Небето, няма
да
вземете тялото
си
– ще тръгнете с душата
си
; тялото ще оставите на земята, защото от тук е взето.
То е каруца, направена привременно от елементи на земята, и докато сте в царството на тия четири елемента на земята, ще бъдете в тази каруца; като дойдете до планинско място, дето ще трябва
да
вървите по козя пътека, ще оставите каруцата и ще тръгнете пеш.
Затуй казва Христос: „Не бойте се; когато дойде планинската пътека,
да
не изгубите вашата душа и спрете вашата еволюция“.
Вие искате
да
станете господари; не ставайте господари на вашите братя.
Най-голямото престъпление на съвременните хора е, че искат
да
властват едни над други.
Не бива
да
заповядвате на хората: на лошите духове можете и трябва
да
заповядвате.
Лош дух искам
да
го управлявате,
да
го учите, но на хора не искам
да
заповядвате.
Вие някой път искате
да
знаете кой бил по-голям, и кой по-малък, кой бил по-стар и кой по-малък.
Но че
си
по-голям или по-малък, по-стар или по-млад, какво от това?
Може Господ
да
те е пратил по-рано или по-късно.
Силата е там,
да
се чувстваш господар на лошите духове,
да
им кажеш
да
те слушат, това или онова
да
направят.
„Искам
да
уплаша моята жена, като я набия.“ Хубаво, днес биеш, утре биеш, но тя ще избяга, и ти ще отидеш
да
ѝ се молиш.
Силата на човек е вътре в него, там той трябва
да
обърне своето внимание.
Всеки от вас трябва
да
се завземе
да
контролира тия духове.
Зная, че мнозина отиват при Христа
да
им помогне.
На такива хора не може
да
се помогне.
Христос с вас ли, с вашите лисици и вълци ли ще се занимава?
Тази мисъл е, може би, малко в алегорична форма, но аз ви я давам като едно правило.
4.
Духът и плътта. Приливи и отливи в
,
НБ
, София, 15.11.1914г.,
Несъзнателно сме дали гражданство на лъжата.
Виждате морето тихо и спокойно; но изведнъж забелязвате, че то почва постепенно
да
се вълнува и повдига към брега, образува течение – туй, което учените наричат „прилив“.
Има места, дето морето се повдига до 60 крака височина; тогава трябва
да
избягате колкото се може по-скоро: само така можете
да
се избавите, иначе ще бъдете застигнати и погълнати от вълните.
Нека се освободим от страха, нека
си
турим за девиз
да
говорим истината поне пред Бога.
И този прилив, туй повдигане на вълните продължава 12 часа; след 12 часа ще забележите, че вълните почват
да
се отдръпват назад – към морето.
Нека кажем: „Днес няма
да
говоря измама пред Господа“.
Туй може
да
го наблюдавате често, някога всеки ден: в 24 часа веднъж напред, веднъж назад от брега.
Направим ли грешка,
да
кажем: „Съгреших“, а не: „Еди-кой
си
е причината; аз седя малко по-високо от него – като фарисеина, – имай за мене по-високо мнение“.
Нека
си
кажем правото: „Аз направих това“, защото като изповядваме грешките
си
, ще се поправим.
Често ви се е случвало, може би,
да
слизате в тихо време на брега на морето и
да
запявате някоя хубава песен и току погледнете – дошла вълна и задигнала и вас с хубавата ви песен, или най-малко съвършено ви измокрила.
Ако прочетете изповедта на Толстой, ще намерите добър пример за това: Той стана велик, когато изповяда прегрешенията
си
.
Може някой
да
помисли, че това е преувеличение на фактите, но това е вярно в живота.
Можете ли
да
направите такава изповед?
Ако искате
да
станете благороден, ангел, светия, то е много лесно.
На ден можете
да
станете 10 пъти и ангел, и дявол.
“ Вие търсите причината, без
да
знаете законите на природата.
Някои не вярват в прераждането, ама вие 10 пъти на ден можете
да
се преродите.
Когато старите философи са казвали: „Познай
себе
си
!
Вие сте прероден дявол, щом искате
да
убиете човек – тогава се намирате в областта на противоположностите и сте в състояние
да
направите всякакво зло.
“, подразбирали са –
да
познае човек тия два закона на отмерените движения на „прилив и отлив“.
Във вашия ум тия две думи са смътни, но ще се постарая
да
ви ги обясня.
Готови ли сте
да
се самопожертвате или
да
направите благородно дело, вие сте светия.
Само че не можете
да
задържите това положение дълготрайно.
Във всички неща има течение от центъра към периферията и от периферията към центъра; във всички неща има приливане и отливане, повдигане и спадане, зараждане и израждане.
Ако наблюдавате някой път часовник, ще забележите, че гласът му, веднъж усилен, почва постепенно
да
отслабва,
да
замира и като че по едно време спира, после пак се усилва, и пак спада; същото това става и във вашето сърце.
Ако турите ръка на сърцето
си
, ще забележите, че някой път то почва
да
бие по-бърже, и вие се уплашвате, докторът казва: „Тоя човек има сърцебиене“.
Той е съществувал, бил е прост гражданин.
И когато Господ казва: „
Да
направим човека по образ и подобие Божие“, Той иска, значи,
да
произведе,
да
направи човека генерал,
да
го облече с мундир генералски,
да
му тури генералски еполети.
Тия 12 часа може
да
са 12 секунди, 12 минути, 12 часа, 12 дена, 12 седмици, 12 месеца, 12 години, 12 века, 12,000 години, 12,000,000 години и т.н.
Това е грехопадането.
– все едно, отношението на нещата
си
остава все същото.
Той каже: „Днес
си
по образ и подобие на генерал, турете го в рая“.
Законът на „противоположностите“ включва в
себе
си
закона на „отлива“, а законът на „подобието“ – закона на „прилива“.
В някои места се образуват миазми, изпаренията може
да
разпространят микробите, и около тази местност се явяват болести.
Мине година, две, почнете
да
се разкайвате, Господ казва: „Доведете го, ще го произведа пак генерал“.
В организма стават често утайки, от които се образуват болестите и които ние наричаме „ревматизъм“ в ставите, в краката и в главата; тогава ние усещаме болки и почваме
да
се оплакваме.
Господ много пъти – всеки ден, всеки час – може
да
ви направи генерал или
да
ви разжалва.
Ако сме умни и разбираме закона, там, дето има „прилив“, можем
да
турим силна преграда, голяма стена.
Онези духове, които живеят под закона на противоположностите, нямат разположението
да
се върнат в закона на подобието, и затова тях Господ не може
да
пренесе от една област в друга.
“ – Тя е прилив на силите, и в този прилив има сблъскване, та всички бягат и казват, че морето иде.
Като дойдем до границата, трябва
да
оставим всичкия багаж – мисли и желания, които са под закона на контрастите, – и
да
влезем чисти в закона на подобието.
Поради непослушание на заповедта Божия –
да
не посяга на забранения плод – човек оголя, Господ му съблече генералските дрехи, и човек бе принуден
да
си
направи такива от листа.
Казвам: След 12 часа или след 12 седмици, или след 12 години, всичко това ще утихне, напоените с кръв местности пак ще пресъхнат, и хората ще се попитат: „Каква беше тази работа, коя беше причината, защо туй море се разяри срещу нас?
“ Морето не се е разярило, то диша и когато се напъне в дишането, неговата коруба, неговите гърди се подигат на 60 крака; само че когато морето диша и поема своя дъх, ти трябва
да
бъдеш 60 километра далеч – на някой висок връх.
Ако искате
да
хвърлите вашата кожа, кога ще я хвърлите?
Когато издиша, можеш
да
отидеш на брега и
да
се полюбуваш, но щом видиш, че почва
да
поема въздух, пак бягай там – на високо място.
Тия два закона на противоположностите и подобието, ако можем
да
ги разберем, са две велики неща в света.
Тази кожа ще падне от вас, и Господ ще ви даде генералска дреха с еполети, които ще бъдат много пъстри.
Ставате сутрин неразположен духом, целият свят ви е крив, не ви се работи, умът ви е смутен; казвате: „Господ не е направил света, както трябва“; всички дяволи са във вашия ум, вие сте готови
да
се карате с всекиго – пуснали сте
си
пояса и чакате някой
да
го настъпи, готови
да
избухнете – това е законът на противоположностите.
Нея може
да
приложите в живота.
Него ден жената, като види мъжа, че
си
е пуснал пояса, ако разбира закона, трябва
да
бяга два километра далеч и
да
си
каже: „У мъжа ми днес има отлив на духа и прилив на плътта“.
Не трябва
да
се смеете, защото утре пък жената ще
си
пусне пояса.
Вие всеки ден се прераждате от ангели на дяволи и обратно.
Ето това е прераждане.
Всички едновременно не
си
пущат пояса.
Сега спорят и казват: „Който вярва в прераждането, ще го изхвърлим от църквата“.
Преди 10 години живеех в едно семейство; то се състоеше от 7 члена: баща, майка, един син и четири дъщери; правех малки наблюдения и проверявах този закон: вървеше като часовник.
Всички членове от тази фамилия всеки ден в седмицата се редуваха.
Когато аз живея според закона, дали ще ме изхвърлите от църквата или ще ме държите в нея, то малко може
да
засегне душата ми.
В понеделник бащата неразположен, поясът му пуснат; всички казват: „Татко е неразположен, навъсен, вика, кряска“; всички се спотайват и търсят само причината.
Когато аз живея при Бога, когато никого не мразя на земята, и се старая
да
обичам всичко чистосърдечно, може ли някой
да
ме изхвърли?
Във вторник бащата е весел, но гледат – майката
си
пуснала пояса.
Може
да
ме изхвърли само един Бог.
Интересно е, че в сряда големият син
си
пуснал пояса.
Всички се смеят, защото
си
го знаят, и по тоя начин се изреждат всички.
Те са само едно далечно възпоменание за величието на миналото.
Ако един
си
пусне пояса, а другият не, лесно е, но когато и двамата са дежурни и са пуснали пояса
си
, казано на научен език – когато и двамата имат „отлив“, тогава е лошо.
Ако бих седнал
да
ви тълкувам какво значи църква, какво значат тия камъни, от които са съградени черквите,
да
ви разправям за свещеническите одежди, за свещите, които се палят, във всичко туй има дълбока философия.
Върху тия дрехи на свещениците са написани всичките Божи закони.
Не можем
да
примирим тия два закона; то е немислимо, защото те имат диаметрално противоположно движение – единият се движи напред, а другият назад.
Те всеки ден ги обличат, но забравят
да
четат какво пише върху тях.
Законът на противоположностите е закон, който разрушава, той руши хармонията, щастието; щом дойде във вас, като се връща, той задига всичката ви покъщнина.
Знаете ли какво значат тия дрехи, които носи владиката – короната, патерицата, завъртяна отгоре с нещо като две змии и т.н.?
Когато попаднете дълго време в този закон на противоположностите, той може
да
има влияние върху вашия ум 12 минути, 12 часа, 12 години.
Ако някое дете се зачене и роди в периода на противоположностите, то ще стане непременно престъпник, най-големият вагабонтин, не може
да
избегне последствията, защото те са му дали ония елементи, които подтикват живота в друга посока.
“ Обаче Господ казва: „Гледайте
да
я не охлузите отвън, пазете я чиста, но отваряйте я внимателно, прочитайте всякой ден по малко и забележете тия ценни неща, които тя съдържа“.
Ако бащата и майката са под влиянието на закона на подобието, у тях ще се роди много благороден син или дъщеря, с добър и развит ум.
Тия неща – църквата, одеждите, иконите, свещите, кадилницата, книгите – всички са на място.
Така действат тия велики закони, и първите хора, преди
да
съгрешат, са ги разбирали, но след съгрешаването са ги забравили.
Трябва внимателно
да
пазите съдържанието на Свещената Книга: по нея ще разбирате законите за противоположностите и подобието.
Хората искат свещеник след черква
да
им проповядва, но той е в закона на противоположностите, неговите вибрации, неговото настроение, неговата проповед този ден не могат
да
донесат благословение на хората.
И когато ги разберете и понесете на рамо кръста Христов, готови
да
ви приковат, тогава ще каже Бог: „Ето, тоя ще бъде с мене в рая“ – ще бъдете спасени.
Той може
да
служи от немай-къде, длъжен е.
То става моментално: ей-сега мога
да
бъда в Небето и също сега
да
бъда в пъкъла – в един миг, в момента, когато се поколебая в Бога и мисля лошо за него, съм в дъното на пъкъла.
Ако беше свободен, щеше
да
си
вземе капата и
да
отиде някъде; но хората искат
да
им проповядва.
В момента, когато възлюбя Бога в душата
си
и кажа: „Прости ме Господи!
Сега ще ви приведа един пример и с него ще заключа.
Него ден той е казал една лъжа; той е говорил за
себе
си
, защото туй, което той е говорил, се е отразявало във вас: вие сте били огледало, и той се е оглеждал във вас, живял е под влиянието на закона на противоположностите.
В миналото някой
си
човек умрял, и го занесли в пъкъла.
Разправят за един знаменит американски проповедник в град Ню Йорк, който проповядвал дълго време под влиянието на закона на противоположностите и изказал такива ужасни работи, щото изпоплашил всички енорияши, като че ли светът се е свършвал.
Живял той дълго време, с векове там, мъчил се и се молил на Господа
да
го прости.
Понеже под влиянието на този закон на противоположностите често остава утайка в стомаха, който не може тогава
да
се смила и отделя соковете и вреди на целия организъм, то вземат един ден проповедника и го откарват в болницата, за
да
очистят от стомаха му тия малки папили.
Най-после, Господ казал: „Отворете книгата на живота и вижте дали е направил поне едно добро в целия
си
живот“.
Пъхват в устата му едно черво, пущат 4–5 килограма топла вода, измиват веднъж, дваж стомаха, изчистват утайките от него, и втората седмица проповедникът се явява в черква и проповядва за „Царството Божие“, за „идването на Христа“, за „Любовта“ и т.н.
Като разтворили книгата, намерили, че веднъж бил дал един морков на един беден човек.
Хората
си
казват: „Я вижте, нашият проповедник се преобразил“.
Тогава казва Господ: „Този човек може
да
бъде пуснат“.
Та казвам, когато един проповедник или оратор излезе
да
проповядва в черква или в камарата, трябва
да
изхвърли утайките от стомаха
си
, от сърцето
си
, от ума
си
, и тогава
да
говори на хората.
Заповядва на един ангел: „Ще му подадеш този морков
да
се хване той за него и така ще го изтеглиш от ада“.
Ставате,
да
кажем, сутрин, малко сте неразположен, но не можете
да
си
дадете сметка; минат се 5–10 минути, почва умът ви
да
се проведрява и казвате: „Слава Богу, светна ми“.
Обаче заедно с него се хванали и други грешници – наловили се един на друг за краката, и ангелът ги понесъл към рая; но този, чийто бил морковът, рекъл на другите: „Този морков е мой“, и щом издумал, веригата се скъсала, та всички паднали пак в пъкъла.
Нека вашият морков послужи за спасението и на други хора, за
да
се издигнат към Небето, защото инак, ако кажете: „Този морков е мой“, ще паднете пак долу.
“ Хората не могат
да
разберат, че тук има закон, който периодично и систематично действа в света; тук не е дошъл някъде дявол с капан
да
ги хване; то е един Божествен закон.
Може
да
се хванат за вашите дрехи, за вашите крака, мълчете, нищо не казвайте.
Господ казва: „Аз ти дадох ум
да
разсъдиш за наредбата на света, Аз ти разправих едно време за този закон, но ти го забрави, и сега самият този закон ще те научи“.
Него ден, когато кажете: „Този морков е мой“, вие сте далеч от Господа.
Когато съвременните общества дойдат
да
разберат дълбокия смисъл на тия два закона, само тогава ще може
да
се оправи коренно светът, ще се оправят съдилищата – всичко.
Някои питат как може
да
се оправи светът. Може.
Жертва и
себеотричане
за другите – това е християнството.
Когато почнем
да
постъпваме съобразно с този закон, светът ще се уреди тъй, както Бог го е наредил първоначално.
Еднакви причини произвеждат еднакви следствия; противоположни причини произвеждат противоположни действия.
Индусите, които знаят тия два закона, изясняват ги с думата „карма“ – закон за причините и следствията.
Но карма може
да
бъде карма в прилив и карма в отлив, т.е.
На търговски език то значи
да
даваш –
да
вземаш: даваш ли, това е отлив, вземаш ли, това е прилив, и онзи, комуто дължите, ще дойде при вас точно на падежа
да
ви покани
да
си
платите.
Този закон е обусловен от такива длъжници и от лицето, което има
да
взема.
Един петел се качва на купището, друг по-силен отива и го изгонва.
Защо и двата не вземат
да
кукуригат?
Законът казва тъй: На едно купище само един петел трябва
да
пее.
Тъй че в света може
да
има само добро или зло.
Две злини не могат
да
се търпят на едно място.
Светия със светия не могат
да
се търпят, учен с учен – също.
Доброто има стремление към злото, а злото – към доброто; затуй именно онзи, който иска
да
живее на земята, непременно трябва
да
има за приятели лоши хора, па и лошите трябва
да
имат за приятели добри хора.
Онзи, който иска
да
се събира с добри хора, с хора като
себе
си
, всякога ще има нещастие. Защо?
Защото трябва
да
има обмяна.
Да
кажем, един търговец има изработени платове за милиони левове, и съседът му има също такива платове, кому ще ги продават и двамата?
Интересите им не съвпадат.
Затуй казва Христос, Който е разбирал този закон: „
Да
се отречем от
себе
си
,
да
оставим на това място други
да
живеят“.
Ама ако каже някой: „И аз искам
да
бъда господар“, Бог казва: „Двама не могат
да
бъдат господари; единият трябва
да
бъде господар, а другият – слуга“.
Злото се ражда, когато и двамата искат
да
станат господари.
А щом искат
да
станат господари, и настояват на това, Бог каже: „Двама господари не може
да
бъдат при Мене; щом настоявате на това, хайде на другия край на света!
Във всички вас, които искате
да
разберете закона на подобието, действа законът на контрастите, и затова сте нещастни; трябва
да
излезете от закона на противоположностите и
да
влезете в закона на подобието, а законът на подобието е самоотричане.
Да
се самоотречеш не значи
да
изгубиш живота
си
, ни най-малко; ще замениш само една служба с друга.
Да
кажем, двама кандидати искат
да
бъдат директори на една гимназия; единият, ако действа по закона на подобието, ще каже на другия: „Ти стани директор, аз ще стана учител“, но ако и двамата искат непременно
да
станат директори, ще има интриги пред министъра, всеки от тях ще му казва: „Аз съм по-способен“.
А учението на Христа спада към закона на подобието.
Христос слезе на земята, за
да
установи закона на „подобието“.
Той казва: „Аз не искам
да
господарувам над вас; а искам
да
ви науча как
да
бъдете щастливи, и ако ме обичате и изпълнявате Моя закон, ще бъдете честити“.
Неразположен
си
, мразиш, одумваш, нещастен
си
– ти
си
в закона на противоположностите.
Трябва
да
го напуснеш, или, в научна форма казано,
да
излезеш от закона на „контрастите“ и
да
влезеш в закона на „подобието“.
С други думи,
да
измениш условията и средата.
Почни
да
обичаш.
“ Ти, наистина, не можеш
да
се научиш
да
обичаш, докато не отидеш в мястото на Любовта.
Виждате колко е разумно това.
Излезте и идете в ония места, дето можете
да
черпите елементите, необходими за вашето щастие, за вашето сърце.
Не може
да
направите това, ако сте в закона на противоположностите.
Веднъж във Франция устроили конкурс за една катедра, и се явили 15,000 души кандидати.
Е, колко души могат
да
седнат на нея?
Един кандидат за един стол.
В този свят често се раждат известни желания. Защо?
Завиждате – вие искате тази катедра.
Мразите някого и се стараете
да
го премахнете от пътя
си
, явно мога
да
ви отговоря: Аз зная защо го мразите – или вие, или той искате тази катедра.
Клетките, тия милиарди клетки, от които сме сглобени в нашите кости, в нашата нервна система, в стомаха, в белите дробове, в сърцето, в мозъка, – всички клетки на тия органи попадат в известен период под тия два закона на противоположностите и подобието, защото в тях става прилив и отлив.
Ще трябва непременно
да
дойде в него прилив. Как?
Ще се съсредоточи, ще отправи ума
си
нагоре към Бога, ще се качи на тази планина, на която е Господ, ще отиде
да
се разговори с Него, и когато мине отливът, ще
си
дойде на земята.
Щом узрее, всяко нещо почва
да
съхне – имаме закон на контраста, който приготвя почва за идващата година.
Законът на контрастите трябва
да
снеме старите дрехи.
Всякой ден ставаме сутрин и
си
мием лицето; защо?
Днес трябва
да
отидете пред Господа, защото във вас има отлив, вие
си
омивате лицето и казвате: „Ще снема от сърцето
си
товара, ще смъкна надолу утайките на моя ум, и тогава ще отида горе пред Господа“.
Но вие, като не можете
да
изтълкувате това, омивате се и цял ден пак бъркате вътре в калта.
Трябва
да
бъдете на някое високо планинско място.
Трябва
да
приложим този закон, както казва апостол Павел, в „плодовете на Духа“.
– Любовта – това е бащата, радостта – това е майката, мирът – това е тяхното дете, значи те са един триъгълник, който спада в Божествените неща.
Който иска
да
бъде блажен, трябва
да
притежава тия неща.
И тъй, аз казвам, според този закон на подобието, вие трябва първо
да
имате баща.
Щом нямаш баща, ти
си
роден от незаконни родители; тебе майка ти не те е родила по Божествен начин.
„Ама не вярвам в този баща“ – ти
си
последен негодник.
Да
дойдем на думата „кротост“.
„Ама не искам
да
бъда кротък“ – тогава ти
си
без майка.
Следователно един християнин трябва
да
има баща и майка – вяра и кротост, и самият той е въздържанието.
Когато кажем „въздържание“, трябва
да
подразбираме
себе
си
– детето на нашия баща – вярата, и на нашата майка – кротостта.
Някои казват: „Аз искам
да
отида между ангелите“.
Може
да
отидеш; но трябва
да
се родиш от баща – дълготърпението, и трябва
да
те зачене майка ти – благостта, тя
да
те носи в своята утроба и ти, като се родиш, какъв ще бъдеш?
Милосърден ли
си
, ти
си
ангел, ти имаш горе, между ангелите, баща – дълготърпението, и майка – благост.
Този е законът, който регулира човешкия живот: той е основание на една философия, която може
да
се проследи всеки ден.
Той не е никакво предположение; той може
да
се провери от всекиго.
Не лъжа, както не обичам
да
ме лъжат.
Да
лъжа, значи
да
бъда глупав, както и ако ме лъжат, ще бъда глупав.
Изключвам закона за контрастите от
себе
си
.
Ако съм в отлив, отивам при Бога; ако съм в прилив, дохождам на земята на работа.
Затуй казвам в една минала своя беседа: „Там, където Господ влиза, дявол не може
да
влезе“.
Когато някой каже: „Дявол ме гази“, аз разбирам какво иска
да
каже.
Ако Господ е в твоето сърце, дяволът не може
да
те гази.
По този закон за подобието, злото не можем
да
превърнем в добро, нито доброто в зло.
При един светия, който живял 20 години в пустиня, се явил един белобрад старец и рекъл: „Аз съм много голям грешник, моля те
да
се помолиш на Господ
да
ми прости греховете“.
Като заминал старецът, светията почнал
да
се моли Богу за него.
За
да
го опиташ, истина ли говори, кажи му така: Аз ще се помоля за тебе, но ти трябва
да
изповядаш греховете
си
и
да
отидеш горе на една скала и
да
речеш: Господи, бъди милостив към мене, който съм голям грешник, мерзост на запустението, и цяла година
да
повтаряш тия думи“.
– извикал дяволът – не мога
да
го направя.
Аз, който управлявам света и му заповядвам, не искам
да
се моля, ти се помоли.“ Тогава той му рекъл: „Старата злоба не може
да
бъде нова добродетел“.
Онези, които проповядват Евангелието, трябва
да
знаят, че никога не можем
да
превърнем закона на противоположностите в закон на подобието, т.е.
не можем
да
обърнем към Господ един човек, който живее постоянно в закона на контрастите, не можем
да
го направим щастлив, както не можем
да
превърнем жена в мъж.
Една жена иска мъжа ѝ
да
я направи щастлива; как ще я направи щастлива, когато тя не го обича?
Че как ще я задоволи, когато тя се намира в областта на противоположностите на своя ум и когато всичките неща, които мъжът може
да
направи, не са в състояние
да
изменят нейния нрав?
Нито пък жената може
да
угоди на мъжа, ако той е с такъв нрав.
Може
да
му сготви,
да
ошъта къщата, но той ще бъде все недоволен, защото живее в закона на противоположностите.
И тогава някои идват при мене и ми казват: „Не знам какво
да
правя, моят мъж е стана опак, като оса“.
Аз разсъждавам хладнокръвно и казвам: Той се намира, по нещастие, под закона на контрастите, намира се в отлива; турете го във вашата каруца, впрегнете коня, изведете го на високо място,
да
си
отдъхне – туй иска вашият мъж.
Вземете юздата на коня – „Хайде днес, мъжо,
да
направим една раходка“.
И когато една жена иска
да
заведе мъжа
си
на черква, тя взема файтона и казва: „Ще отидем при Господа; в черквата ще проповядва еди-кой
си
и ще научим нещо“.
Сега ние седим и казваме: „
Да
се оправи светът“.
Ако една свиня милиони години е грухтяла под дървото и след като изяла крушите на дървото, почне
да
рови корените му в земята и
да
пита: „Къде се скриха тия круши?
И вие, като не намерите круши горе, почнете
да
ровите долу; казвате: „Парите, които търсим, са закопани в земята“, и ставате малджии.
Аз ви казвам: Вие се намирате в тази област на закона на контрастите; няма никакви круши, никакво имане; не трябва
да
ровите на едно място, а трябва
да
си
турите торбата на рамо,
да
си
вземете тояжките и
да
отидете на друго място; защото когато дойде Господарят и види, че ровите на едно място, ще ви набие хубаво.
Ние ровим и търсим круши, а Господ казва: „Ударете на всекиго едного по 25“.
Светът, в който живеем, се управлява от закони, от правила, които Бог е положил отдавна, когато е устройвал вселената.
Затуй казвам: приложете този закон, жената
да
не рови около корена на мъжа
си
: като няма круши,
да
чака; мъжът, и той
да
не рови около корена на жена
си
; поповете – около корените на своето паство; учениците – около корените на своите учители.
И когато е въвел в нея първия човек – Писанието тук мълчи – Господ дълго време го е учил и му е преподавал небесните знания.
Приложете всички закона, и ще дойдете
да
разберете живота, както Господ го е направил.
Запознал го е с всичките основни закони на това голямо здание, в което го е поставил
да
живее, показал му е свойствата на билките, запознал го е с качествата и действията на елементите, и като го е поставил господар над всичко, казал му е: „Ако спазваш законите, които съм положил, ще бъдеш всякога щастлив, радостен, блажен, и във всичко, което захванеш, ще сполучваш; но в деня, в който престъпиш Моята заповед, всичко ще се опълчи против тебе“.
То е философия, която можем
да
приложим в този свят, и тя е толкова проста, че всеки може
да
я разбере.
Ако ли речете: „Аз туй не мога
да
направя“, ще ви кажа, че вие сте в блатото, в тинята на противоположностите.
Ако бих се спрял
да
ви обяснявам какви са тия дървета, бих се отвлякъл много; това ще оставя за друга беседа.
Тия две дървета в рая бяха живи, интелигентни, имаха известна сила, известни качества в
себе
си
.
Казват някои: „Аз не мога
да
любя“ – съжалявам, не мога
да
ви помогна, понеже вие сте в областта на противоположностите, дето събирате утайките, тинята.
И каза Господ на първия човек: „В дървото за познание на доброто и злото се крие голяма опасност, и в който ден посегнеш на него, ще изгубиш всичко – елементите, скрити в това дърво, не са за тебе, ти не
си
достатъчно силен, за
да
ги владееш.
„Мога
да
любя“ – вие сте в закона на подобието, и Господ ще бъде с вас.
В бъдеще може
да
ги изучиш, но засега ще се ползваш от всички други дървета, от всяко нещо в живота, но не и от дървото за познание на доброто и злото“.
Ставате сутрин неразположен, кажете в
себе
си
: „Днес имам отлив, чакай
да
впрегна каруцата,
да
взема хомота на коня, ще пътувам“.
Няма
да
се спирам
да
говоря за дълбоките причини, които подбудиха Адам
да
престъпи Божествената заповед.
Някои проповядват, че трябва
да
имаме вяра.
Не ходете около дървото
да
берете круши, когато не му е времето, ще ги намерите на друго място, по-далеч.
Действително, вяра е необходима, било положителна или отрицателна: тя е основа в живота, без нея животът не може
да
съществува.
Станете, идете и помолете се, ако знаете как
да
се молите.
Съществата, колкото малки и
да
са, като започнете от микроскопичните и дойдете до най-висшите, всички имат вяра.
В силата на молитвата ще укрепнете.
Да
се моли човек – това е най-високото и благородно занимание, което може
да
се върши в тоя свят.
Един безверник казва: „Аз не вярвам в Бога“, но същевременно това негово твърдение показва, че той вярва на нещо: той вярва, че няма Бог, значи пак трябва
да
вярва.
Бих желал
да
видя как човек може
да
остане съвсем без вяра,
да
не вярва и в
себе
си
.
Щом той вярва в
себе
си
, значи има вяра, само че вярва в своя ум.
Но не всички гледат така.
Когато казваме, че някой е безверник, то не е право: то е наполовина истина; оставил е вярата в Бога, но има пък вяра в
себе
си
.
Някои хора казват: „Аз не мога
да
се моля“, други се смеят и казват: „Заблуждение е
да
се молим, аз – учен, който съм свършил,
да
се моля на Господа“.
И тъй, вярата може
да
бъде положителна и отрицателна.
Но нашите учени са непоследователни, и ето защо: Те искат длъжност и правят прошение: „Понеже баща ми е бил такъв, майка ми такава, понеже имам нужда, моля най-учтиво
да
благоволите
да
ме назначите, като обещавам
да
изпълнявам точно и акуратно длъжността
си
“.
Адам и Ева, като са проявили този принцип на невярване в Бога, понеже е влязъл Луцифер в райската градина, повярвали са в последния и оставили Бога.
Да
, молитва доста характерна.
А щом е молитва за Господа, било срамота!
Тази сутрин моята беседа ще бъде върху двата велики закона, които формулирам така: „законът на противоположностите“ и „законът на подобието“.
Докато имаме хора, които се молят само на подобните на
себе
си
, а не на Господа, висшето благо, светът ще бъде такъв.
Това са закони, които можем
да
проверяваме всеки ден.
Те не са отвлечена философия, не са като прераждането, или трансмигрирането на душите; те са неща, които можем ежедневно
да
проверим в
себе
си
.
Как можем
да
бъдем добри, когато на всяка стъпка лъжата е наша спътница?
Мамим
себе
си
, ближните
си
и Господа.
5.
В начало бе
,
НБ
, София, 21.11.1914г.,
Трябва
да
вземете в съображение вашата позиция и
да
прецените как лъчите на Христос ще паднат във вашата душа – дали отвесно или наклонено.
Всички трябва
да
дойдем на мястото, където Бог трябва
да
ни срещне, т.е.
Ако бих започнал
да
ви обяснявам схващането на окултистите за Земята, за движението на сферите, ще кажете, че е по-добре
да
не знаете всичко това нещо, защото ще изпаднете в голямо противоречие.
Когато отриха радия, учените се изплашиха и започнаха
да
твърдят, че всички досегашни теории и възгледи ще попаднат, че трябва основно
да
се преустановят, поради което е по-добре науката
да
не се занимава с този елемент.
Та казвам: когато Христовият радий дойде, трябва
да
преустроите вашите възгледи и живот издъно и коренно.
Един ден и вие ще започнете
да
разбирате.
Ако кажете, че е смутен вашият ум, аз ви давам утешението: „Луната още ви грее”.
Стига
да
бъдете искрени и
да
стоите на мястото, на което Бог е поискал
да
ви постави.
Според тия закони, условията за вашето растене непременно ще дойдат, само че трябва
да
се почака.
Но онези, за които Бог е изгрял, трябва
да
се самоотрекат,
да
олекнат,
да
не се търкалят надолу или, казано във философски смисъл, мислите ви трябва
да
имат съдържание.
Също така мислите ви трябва
да
имат и цел, към която
да
се стремите.
Християнин, който иска
да
изпълни своята длъжност, трябва
да
знае всичко защо е станало.
Например, децата се раждат. Защо?
И пияниците могат
да
кажат: „Господ даде винцето, за
да
пием”.
Дали Той го е създал или ние сме го направили?
Господ е създал гроздето, но виното е наше изобретение.
По същия начин вие вземате брашно и замесвате пита, но Бог ли е определил
да
я правите?
Поставяте два камъка, които
да
мелят зърното, но Бог ли е определил
да
се смила житото на брашно?
Не, такава е вашата воля, защото не можете
да
смелите в стомаха
си
житните зрънца.
Та когато съвременните хора казват, че това е истина, онова е истина, трябва
да
ги попитате: „Това Божествена истина ли е или ваша?
Когато една мома, се влюби в някой момък, за нея той е ангел, тя умира за него, а щом се оженят, започва
да
твърди, че бил дявол и вече умира от него.
И ние в Живота казваме, че ще умрем за своя Христос, а когато се оженим за Господа и видим, че не е такъв, какъвто сме очаквали, не Го искаме и твърдим, че е лъжлив.
Следователно, когато говорим, че „в начало бе Словото”, кое слово разбираме – словото според нашето схващане или първоначалното Слово, което е основа на всички хора?
Онова Начало, върху което всинца се крепим, свързани в един организъм и черпещи един и същи сок, или някакво друго паразитно начало?
Всеки от вас най-първо трябва
да
разреши въпроса и
да
знае в кое начало е.
Постоянно все това слушам – мъжът казва „аз”, жената казва „аз”, всички казват „аз”, „като мен други няма”, „аз съм голям”…А го гледа, че е само пет сантиметрово клонче от дървото, а някой дори е само един лист.
И тъй, всеки един от вас трябва
да
знае къде е това Начало – в корена ли, в дънера ли, в големите или в малките клони ли, в листата ли, в зеления или в узрелия плод ли или в семката на последния.
Ако речете, че е в семката на узрелия плод, казвам: „Ти
си
вече човек, който трябва
да
тръгне и
да
отиде
да
провери първичното Начало, за което Йоан говори.
Добре, но може
да
дойде буря,
да
не можеш
да
издържиш,
да
минеш пак през корените, през дънера,
да
израстеш наново нагоре и
да
започнеш нов живот.
Ако имахте време, аз бих се спрял на въпроса за падане на плода.
Зная къде и какво сте били, мога
да
ви говоря, но зная ли какво ще ми кажете?
Можеш
да
лъжеш, докато имаш истина, т.е.
за
да
излъжеш някого, трябва
да
го излъжеш за известна истина.
Но
да
се повърна на въпроса.
Как трябва
да
приложим този разумен принцип в нас?
Ще каже някой, че това е сила, която действа.
Какво разбирате под израза „сила, която действа”?
Казват, че тя е, сила, която гради, но как гради?
Добре, но трябва
да
има известни съотношения в привличането.
Именно тази вътрешна сила трябва
да
привлича нашите мисли и чувства към разумното Начало.
И за
да
познаем дали се привличаме от това разумно Начало, дали сме освободени от Земята, трябва
да
усетим кога ще престанат у нас противоречията.
Докогато има борба, ние сме между двата принципа и приличаме на пътника, който е изгубил ориентация за четирите посоки на земята и наместо
да
тръгне на изток, отива на запад, а може
да
се ориентира само когато изгрее Слънцето.
– Мъжествен, умен и сръчен човек, който знае
да
работи, който може
да
носи всичко.
И в православната църква е имало спорове върху Словото, даже са се били заради него, но въпросът с бой не се разрешава.
Когато дойде краят на платното, което тъчете, ще го снемете от страна и ще започнете
да
кроите, т.е.
Какво трябва
да
разбираме в обикновения смисъл под думите "В начало бе Словото", кое е това начало?
Когато искат
да
разискват известен философски въпрос, съвременните философи правят известни допущания – вземат нещо като принцип и върху него обясняват определено нещо.
Например, един негърски проповедник обяснявал създаването на човека по следния начин: "Бог цял ден се мъчил, направил човека от кал, турил го на плета и го сушил още три дни".
Не се гордейте, за благодарете на шивача, който е успял
да
скрои дрехата и
да
я ушие.
" - "Това не е ваша работа" - отговорил им проповедникът... И съвременните философи имат по един плет, върху който сушат Словото и човека, разрешават всички въпроси и казват: "Човек е направен от кал и е изсушен на плет".
И ако ги запитате за плета, те ще кажат: "Не е ваша работа
да
знаете това".
Щом дрехата ви е зле ушита, изопачена, веднага ще кажете, че не искате
да
ходите при този шивач.
Например, обръщат се към някого с думите: „Вие имате благородни мисли” и той започва
да
си
въобразява, че е голямо нещо и се възгордява.
По същия начин сега и ние седим по цели часове, за
да
разрешаваме въпроса, но той още не е разрешен.
Благодари на оня, който ти ги е дал и не те е излъгал.
Ако в ума ви има буря, в състояние ли сте
да
знаете как се движите?
Какво трябва
да
подразбираме под думата ''Слово''?
- Онзи разумен Божествен акт, изявен чрез известни вибрации, които можем
да
възприемем.
Когато отидете до този извор, вие вече можете
да
вкусите чиста вода.
И ако почерпим от Христовия извор, ако пием от тази вода на Живота, нашите мисли и желания непременно ще се прояснят.
Ако можете
да
отделите тия елементи, ще разберете от какво е съставена Любовта по отношение на хората, т.е.
Тогава ще последва и друг резултат: градежът на нашето тяло ще тръгне по правилен път, страданията и болките ще изчезнат, ще имаме правилни схващания, ще можем
да
говорим на хората полезни неща и
да
утоляваме жаждата на жадните.
Христос каза на онези жени: „Водата, която ще дам, ще бъде извор, който блика вътре в душата”.
Ако дойдем до самия смисъл на това какво нещо е Слово, какво нещо е Бог, онези, които искат
да
разрешат въпроса, ще се озоват в една противоположност.
И вие всяка сутрин идвате тук
да
пиете от тази чешмичка.
Никога не можеш
да
определиш това, което няма никаква форма в
себе
си
.
Хубаво, но аз, който обичам
да
говоря Истината, който не обичам нито
да
лъжа, нито
да
се лъжа, искам
да
си
прокарате по една тръба от този изобилен извор, от който аз черпя,
да
я прокарате до вашия двор и щом дойде време,
да
отворите крана и
да
пиете.
Бог е нещо без форма, следователно не можем
да
Го определим.
Говоря на тези от вас, които искат
да
бъдат ученици Христови,
да
имат прокарана от тази вода поне тръбичка, дълга един сантиметър.
И когато светът изпадне в обсадно положение и хората жадуват, вашата тръба ще ви пои и няма
да
страдате от жажда.
За
да
Го определите, трябва
да
Му турите известни граници, известна форма,
да
Го поставите от човешко гледище в известно положение и място.
Когато от извора прокарате в къщата
си
чешмичка – това е краят на нещата.
И така, трябва
да
гледаме на мислите и желанията, които имаме, като на дадени нам.
От нас само се иска
да
ги използваме.
Под тези думи разбирам онзи разумен акт, когато всички същества, които Бог е създал, са съзнали в
себе
си
, че той твори, и са започнали работа заедно с Него.
Всяка мисъл идва и заминава, не можете
да
я задържите,
Да
немислите, че можете
да
задържите и желанията.
Ще
си
послужа с една аналогия: допуснете, че майка ражда дете и казва: "Началото на моето дете започна".
- Вряскане и плачене, от което никой не разбира какво детето иска
да
каже.
Някои искат
да
станат богати с мисли, но лесно могат
да
бръкнат и
да
ги ограбят.
Подобно на парите, мислите не признават господар, а познават този, който ги има.
Когато детето стане на 21-годишна възраст и започне
да
разсъждава, тогава можем
да
твърдим, че това е начало на разумния живот, т.е.
Някой човек може
да
бръкне в сърцето ви и
да
грабне желанията ви.
когато може
да
има правилна обмяна на мисли между майката и детето.
Например, една мома изгубва сърцето
си
и започва
да
линее или някому грабват мислите и той полудява. Защо?
Следователно, "в начало бе Словото" значи онова Начало, когато сме започнали
да
разбираме Бога, т.е.
Защото не разбират основния закон, че всяка мисъл и желание са изпратени от Невидимия свят, за
да
ги използваме, след което
да
ги пуснем
да
вървят в света.
когато сме престанали само
да
вряскаме пред Него.
И за
да
изясня думите
си
в научна форма, ще посоча, че това са всички стадии на Живота, през които това човешко дете е вървяло.
И тъй, трябва
да
впрегнем на работа всички наши мисли и желания, за
да
придобием Живота.
И понеже детето постоянно е плачело, Господ е трябвало постоянно
да
му шие нови дрехи, т.е.
И когато го придобием, ще бъдем свободни граждани и ще се упътим към това Начало – към вечния извор, отдето трябва
да
уталожим своята жажда.
да
го превръща ту в птица, ту в млекопитаещо животно.
Стигне ли се дотам, че това своенравно дете
да
разбере Началото, значи Словото е влязло в него.
Ако семката е узряла, ще отиде на онзи свят, но ако не е узряла, ще капне край дънера, близо до корена и няма
да
отиде.
Ако наистина
си
узрял, Господ ще дойде, ще вземе плода и ще го отнесе на добро място.
Но когато слезете от плета и застанете на краката
си
, в Небето се пише за вас.
Следователно, всеки трябва
да
се запита неговата семка узряла ли е.
Ще обясня с една друга аналогия кога започва това Начало: представете
си
, че по течението на една река се връщате към извора й, достигате го, казвате, че началото на реката е еди-кой
си
извор, и спирате.
– „Той ще ме спаси”.
Да
, това е началото, никой философ не може
да
каже, че не е.
И това е добре, но дълго време ще падате при дънера на дървото, докато семката узрее във вас.
Само когато узрее, тогава ще имате духовна Свобода.
Може тази вода
да
е пренесена от океана,
да
е скитала из пространството във вид на пара и
да
е паднала като дъжд, може
да
се е придвижила през земните пластове и
да
е стигнала до извора и т.н.
Следователно, ние говорим, че тази река започва от еди-кой
си
извор, само в обикновен смисъл.
А когато отиде на Небето, човек ще започне пак
да
го посява за нов живот, защото там е същото училище, там също се работи.
"В начало бе Словото" разбира онова разумно Начало на целокупното човечество, когато туй Слово се е появило в онази форма, която ние виждаме, че съществува.
И когато там ви проповядват висша наука, как ще я разберете, ако нямате способности, ако на Земята не сте се научили
да
направлявате вашите мисли и желания?
Разбира се, сега вие сте далеч от това Начало, милиони години са изтекли и всички се е размътило.
Ако искате
да
разберете Христовото учение и
да
имате положението на разбойника, разпнат отдясно, комуто Христос рекъл „Днес ще бъдеш с мен в рая”, вие трябва
да
работите.
Сега ще ви дам друго сравнение.
Да
, но от коя страна?
Ако сте отляво, съжалявам ви, с вашите страдания няма
да
влезете в Небето.
И попитате ли дървото откога започва неговото начало, то ще ви отговори: „От еди-кое време – от посаждането на семката”.
Всички, които са разпнати отдясно – учители, свещеници, философи, царе, ще бъдат спасени, но ако сте разпнати отляво, отново ще се повърнете на работа в този свят.
Следователно, когато ви попитат какви сте били в миналото, вие можете
да
кажете, че сте били една семка, която Господ е посадил на почва, за
да
поникнете,
да
се разклоните,
да
цъфнете и
да
завържете плод, който
да
узрее.
А това значи
да
разсъждаваш съгласно Божествения закон,
да
го прилагаш в Живота и
да
нямаш два ума за нещата.
А тялото показва колко милиони години човек е текъл от това Начало надолу под действието на силата на стремежа към Земята.
Някои от тези, които ме слушат,
си
казват: "Кое
да
слушам, дали онова, което църквата казва, или това, което този човек проповядва?
Сега няма
да
се впускам и
да
ви обяснявам надлъж и нашир дълбоките причини за това, което за мнозина ще бъде много сложно.
Ако църквата и аз проповядваме и учим за Божествената Истина, не може
да
има никакво противоречие и резултатите всякога ще бъдат еднакви.
Да
се спирам върху първоначалното състояние на света и силите, които са действали,
да
се спирам върху онази първоначална интелигентност, която е работила и т.н., това са отвлечени неща, за които и най-великите философи са мълчали.
Трябва само
да
се гледат резултатите от нашите действия.
Какво е искал
да
каже?
Защо се съмнявате – имате свещ, с която можете
да
видите дали говорим Истината.
Това значи, че човек трябва
да
напусне своето тяло и
да
отиде
да
изследва нещата на самото място.
Например, някой ме пита къде са изворите на Марица, аз му обяснявам, но той не може
да
разбере: накрая му казвам
да
мълчи и ще разбере.
– „Ама не виждам”.
Това е искал
да
каже и Хермес.
Тогава ти
си
в тъмното.
Аз те познавам и виждам какъв
си
.
Например, ти
си
евангелист, казваш, че като твоята вяра друга няма, а как тогава не можеш
да
познаеш Истината?
Вие още сте деца, които градят тукашните
си
къщички, занимават се с играчки и куклички.
Приятелю, ти
си
човек, който и
себе
си
, и другите лъже.
Трябва
да
изминат много милиони години, докато се повдигнете до уровена
да
мислите и разсъждавате върху този дълбок въпрос.
Истината има само един образ и той е хармония, самоотри1ане, Добродетел, Мъдрост, Правда.
Онези, които могат
да
ме разберат, ще
си
стиснат устните и ще им кажа: „Елате с мен
да
отидем там”.
Когато добиете този образ, ще имате сигурен Мир, Спокойствие и Сила.
Тогава светът може
да
се вълнува, морено може
да
е бурно, но вие ще бъдете тихи, спокойни и свободни като птиците, които летят с крилата
си
.
Щом
си
стисна устните, това вече е практическо разрешение на въпроса, а не теоретическо.
И когато хората ме питат какво е Началото, какво е било Словото в момента на далечното минало, аз ги зова: „Елате
да
идем там”.
Тогава играйте
си
с вашите забавачки на Земята – къщи ли ще
си
строите, ще се жените ли, търговци ли ще ставате, войни ли ще правите... Само когато минете през целия този процес на развитие, когато израснете, поумнеете и кажете: „Долу куклите!
Ние имаме две ръце – дясна и лява, и ако владеехме законите за разреждане на материята, щяхме
да
можем с тях
да
хвръкнем,
да
се повдигнем, щяхме
да
бъдем свободни
да
напуснем тялото
си
, когато пожелаем.
Онези, които искат
да
следват Христовия път, трябва
да
имат определен възглед за Истината.
Не мислете, че тя може
да
се добие много лесно, не мислете, че пътят, по който сега сте тръгнали, е лесен.
Какво могат
да
ви направят, когато и те са ограничени от същия закон?
Ако владеем двете крила и ако Христос е в нас, няма от какво
да
се боим.
Онзи, който се реши
да
тръгне из този път, трябва
да
е готов.
И казва Писанието: „Съвършената любов изпъжда всеки страх”.
И Природата винаги поставя пред нас големи спънки – гредички, които постоянно трябва
да
употребяваме, докато се приготвим за далечния път.
И въпросът не е човек само
да
тръгне, но трябва и
да
стигне.
Сега вие се питате как ще ни спаси Христос.
А вие повървите ден, два, три, след което казвате, че тази работа няма
да
я бъде, и се връщате назад.
И когато хората ви питат какви новини носите, казвате: „Остави, това е празна работа”.
Щом посеете житното зърно, спасението ви е дошло и гладни години няма
да
има.
Само когато отидете на този вечен извор, където е започнал човешкият живот, където първоначално е било Словото, вие ще разберете тогавашната форма на човечеството, ще разберете какви са били човешките синове.
Вие искате
да
бъдете Ангели.
Когато гледам хората, които седят и казват сега, че са направени по образ и подобие Божие, аз се смея през глава, защото според мен стоят хора-карикатури, на които мислите, умът и сърцето са съвсем развалени.
Знаете ли колко форми трябва
да
преминете!
И когато Словото, чрез което всичко е станало, видяло, че това, което е направило по образ и подобие Божие, се е превърнало на карикатура, то пратило Христос
да
слезе от Невидимия във видимия свят и
да
каже на заблудените: „Стига сте лъгали, това, което имате сега, не е образ Божи, това е вашият образ.” Ще възразят: „Ама в Началото аз съм създаден от Бога, роден съм от Него”.
Под думата ''форми'' разбирам силите, които трябва
да
владеете.
Как
си
роден от Бога?
За
да
можете
да
измените една форма, трябва
да
знаете законите на силите, които действат в нея, понеже те ви ограничават.
Това Начало е било в
себе
си
бистро и чисто, а във вас сега има известен примес.
Вие сте ограничени – например, трябва
да
ядете три пъти на ден и ако не ядете, губите разположение; ако не пиете, също губите разположение.
И тъй, за
да
можем
да
разберем дълбокия смисъл на учението, което Христос е проповядвал, трябва
да
се очистим.
Някой казва: „А съм силен”.
Ти
си
силен само три дена.
Телесното произлиза от закона, според който в Природата има известно стълкновение между силите У нас съществува известна сила, известен стремеж
да
се приближим към Бога, но едновременно съществува и едно друго начало, което ни притегля към Земята.
Ако три дена те държа гладен, ще почнеш иначе
да
мислиш и
да
молиш за хляб.
Трябва
да
придобием Жив хляб, не трябва
да
го вземаме само от Земята.
И как може човек
да
мисли разпнат?
Всички лихвари и всички лоши духове са турени на такива длъжности и казват: „Ще ти дадем хлебец, ама ще ни платиш еди-колко
си
!
След като умрем, трябва
да
дойде един Никодим,
да
извади гвоздеите,
да
ни снеме от кръста,
да
ни увие в плащаницата и след като олекнем, ние ще се повдигнем нагоре.
” Но вие трябва
да
станете умни.
Възкресението е един акт, при който тръгваме
да
видим нещата на тяхното място, тръгваме
да
се върнем при Словото, при Бога.
Следователно, за
да
доловите добре това, което ви пращат отгоре, трябва
да
имате чист ум и чисто сърце.
Сега вие искате
да
ви разказвам за Бога.
"В начало бе Словото и Бог бе Словото." Нека се попитаме дали това Начало е у нас, дали ние сме в Бога и дали Бог е в нас.
Какво
да
ви разказвам, когато още сте разпнати, още не сте олекнали.
Дори твърдя с положителност, че вие съществувате, живеете и се движите в Бога, но Бог не е у всинца ви.
Какво
да
ви разправям за нея, когато сте разпнати и изпитвате болки.
Защото човек може
да
бъде изсъхнал корен и може соковете на дървото
да
функционират, но в него
да
не проникват.
Единственото нещо, което мога
да
кажа на един разпнат човек, е
да
търпи,
да
страда и
да
бъде герой в страданието.
Мога
да
му дам само това утешение.
Трябва не само
да
сме в Бога, но и Бог трябва
да
бъде вътре в нашия ум и в нашето сърце.
Такава е свободата на хората – трябва
да
минат през процеса на страданията, пример за които е дал сам Христос.
Сега, какво разбрахте от днешната беседа?
Запомнете следното нещо, което от чисто практическо гледище е важно за вас: трябва
да
си
прокарате по една малка тръбичка от този извор вътре във вашия двор и отсега нататък
да
не безпокоите нито мен, нито свещениците.
Направете
си
чешма и пийте.
Когато говорим за Словото, което в начало е било у Бога и е било Бог, подразбираме всички ония Същества, които имат еволюция, различна от тази на хората.
Казвате, че свещениците били лоши, защото не давали вода.
Те са нещо велико, Синове на мисълта, на разума – това са те.
Прокарайте
си
от извора чешма вкъщи и нека
да
престане този Източен въпрос” *.
Когато прокарате от този извор чешма, всички спорове ще изчезнат.
И когато Христос се е въплътил на нашата Земя, Той е дошъл
да
проповядва това Слово в членоразделна реч.
Английският учен Дравмонд е казал, че три са елементите, а които постоянно се храним: двата са въздухът и водата, които Господ даром ни е дал, а третият елемент е храната, за която постоянно работим.
Ако за придобиването само на един от тези елементи ние сме станали роби, какво щеше
да
бъде състоянието ни, ако по същия труден начин добивахме и другите два елемента?
Положението ни щеше
да
бъде три пъти по-тежко.
Например, ако някой ни попита на какво е превод думата река, на какво са превод думите ''извор, светлина, топлина,'' ще кажем, че светлината е превод на Истината, а топлината е превод на Любовта, че между думите има известно съотношение, че както светлината осветява външните предмети, така и Истината осветява човешкия ум отвътре, че както топлината помага на растенията
да
израстват, така и Любовта, когато влезе в нас, задвижва ония чувства, които карат човека
да
прорасте и
да
се повдигне.
Един ден, когато станем по-умни, Господ ще ни даде даром и третия елемент и тогава ще бъдем свободни граждани.
И така, който иска
да
знае каква е била първоначалната форма на Словото, трябва
да
направи правилен превод.
Когато Той влезе в нас като жив хляб, ще се освободим всички – и мъже, и жени, и деца, и свещеници, и учители – и тогава ще започнем
да
се занимаваме с по-важни работи, както Бог е отредил.
Когато думата ''Логос'' е писана на гръцки език, елините са имали стремеж нагоре към Ангелите, а нашата буква ''с'' е символ на полумесец, което означава, че ние се намираме на обратната страна на Астралния свят, нямаме Светлина и затова я вземаме, отразена от Луната.
Сега всичко, включително и войните, почива върху хляба и когато някой има необходимият му хляб, иска
да
вземе и хляба на другите, за
да
има повече.
Следователно, можем
да
кажем, че по Словото славяните са народ, който слиза надолу, че са достигнали до най-дълбокото място, докъдето може
да
се слезе, и че сега ще започнат своята нова еволюция.
Христос казва: "Аз съм жив хляб, Аз ще разреша въпроса, Аз ще бъда едно Начало".
Тази е причината, поради която аз не мога
да
ви обясня и вие не можете
да
разберете Словото – понеже във вашите мозъци, във вашите умове още Луната грее, у вас образите, фигурите, всичко е смътно.
Но когато дойде дневната светлина или когато Христос дойде в нова форма, всичко ще стане за вас светло и ясно.
– На свобода, на разумен живот, на разумен подвиг, на преобразуване на света.
НАГОРЕ