Списанието в PDF

Година 3, Брой 2

(октомври 1923 г.)

1. Синархията на практика — Приложението й в България — Международната организация.

2. Из „Трепети на една душа“. Сонети от Ив. Толев. 1. Сън в лятна нощ.

3. Най-простата жива пентаграма във вечността (илюстрация).

4. Новата дейност на окултния университет „Гьотеанум“ в Швейцария — Окултното движение в Германия през последните години. Статия от Боян Боев, гимназиален учител. (Продължение от кн. 1 и край, с 2 илюстрации).

5. Ясновидката от Префорст Фредерика Хауфе (портрет, биография и проявления на ясновидските й способности).

6. Бележки за природните духове. Статия от Франц Хартман, доктор по медицината. С 2 илюстрации (продължение от кн. 1 и край). Превела г-жа Д. Д-ва.

7. Бележити окултисти. Командант Луи Дарже (с портрета му).

8. Къде и как живеят умрелите (по лични наблюдения). Статия от Cт. Д. Коларов. (Плевен).

9. Сънищата. Статия от Макс Хайндъл.

10. Окултна хигиена и медицина. Причината на болестта и лекуването й. Лекция от Ричард Ингалезе (продължение от кн. I и край)

11. Из живота на една окултистка (разказ).

12. Духовна опитност: I. Предсказание на сън точната дата на смъртта. — II. Извикания на разговор покойник, директор на гимназия, бие смеещата се ученичка. — III. Сънят предсказал смъртта. — IV. Лично наблюдавани действия на един дух (препис от протокол). — V. Съобщение за смърт. — VI. Проявление на умиращ.

13. Разни вести: I. Окултен кинематограф в България. — II. Фотография на цвят от акация без апарат. — III. Фотографиран ангел-хранител. — IV. Изчезналите цивилизации. — V. Психическите конгреси. — VI. Нови потвърждения със стари дати.

14. Съобщения на кориците.(може да се прочете от pdf-a)

Синархията на практика

Приложението й в България — Международната организация

Нашата идея за коренно преустройство на България в социално и държавно отношение прави, според получените отзиви, впечатление на материалистите с рутинни схващания, като един недостижим и невъзможен блян, а на някои крайни окултисти, като един опортюнистически компромис със сегашната конституционно-парламентарна форма на държавно управление. И едните, и другите се нуждаят, както се вижда, от едно късо обяснение.

Не е никак чудно мнението на съвременните български материалисти: в продължителното си общуване със сегашната обществена и държавна форма, те тъй силно са се сраснали с нея, че един крут volte-face към новото струва им се за невъзможен и дори рискован и опасен. Те приличат на затворници, които сега се извеждат на силна слънчева светлина. Естествено, тяхното зрение е твърде отслабнало в дългогодишния духовен мрак и се изисква време, за да се приспособи то към новите условия на живота. За това те трябва да се привикват постепенно на тия условия, докато прозрат истината и се укрепят здраво в нея. Тогава, нека бъдат уверени, синархическата форма на социално и държавно устройство ще им се види като напълно естествена и даже ще се удивляват, от отличните резултати, които ще се получат, как те не са знаели и не са практикували досега това спасително средство за народно благоденствие и всестранен напредък.

Почти същото обяснение трябва да се даде и на хората от противоположния лагер, т. е. на ония наши съмишленици, които желаят да снемат отведнъж небето на земята и, затова, немат търпение да чакат прилагането на синархическата система по еволюционен начин. Грешката, в случая, е едновременно принципиална и тактическа. Развитието на всеки жив организъм върви постепенно, по етапи. Нито човекът, нито животните, нито растенията създават потомство още в детинския си период. Трябва да се поникне, да се възрасти, да се разцъфти и след това да се завърже плод. Същият закон действа и в развитието на обществения организъм: почва се от старата форма и постепенно се върви към новата. Първата бавно се преобразява, за да създаде органите на новата. Скоковете и резките промени са недопустими в природата. Ето защо съвременната конституционно-монархическа форма може дори да изиграе една полезна роля в процеса на преустройството, а именно, като едно звено между старото и новото. А и учителите на човечеството нееднократно са твърдели, че отживели времето си форми, които не вредят на новите зародиши, могат да си останат, докато животът наложи своето.

След тези къси разяснителни бележки пристъпваме към предмета си: как би могла да се приложи синархията в България при сегашните условия на живота? Според нас, това е най-лесната задача за разрешение. Съгласно Конституцията, България е наследствена и конституционна монархия, с народно представителство. В същия основен закон е прокаран принципа за разделението на властите: законодателна, изпълнителна и съдебна. Първата принадлежи на държавния глава и народното представителство, шеф на втората е тоже държавният глава, от чието име и под чийто върховен надзор действат всичките й органи, а третата власт, във всичката й ширина, принадлежи на съдебните места и лица, които действат пак от името на държавния глава. Законодателната власт се осъществява от една Камара, изпълнителната власт от десет „върховни правителствени уредби“, наречени Министерства, с общо тяло Министерски Съвет, а съдебната власт — от общи, триинстанционни съдилища. При тая конституционна организация може ли да се приложат главните принципи на синархията и как?

Ако си припомним физическото и психологическо устройство на човека, което описахме в статията „Идеално и осъществимо управление“ 1), ние бихме могли да препоръчаме да се реформира най-напред изпълнителната власт у нас, понеже тя е активният фактор в живота. Това може да стане по следния начин: при всяко от съществуващите сега десет Министерства да се образува по един съвет от техния ресор: при Министерството на Външните Работи — един дипломатически съвет, при Министерството на Вътрешните Работи и Нар. Здраве — един административно-полицейски съвет и един медицински съвет, при Министерството на Народното Просвещение един учебен съвет, при Министерството на Финансите — един финансов съвет, при Министерството на Правосъдието — един съдебен съвет, при Министерството на Войната — един военен съвет, при Министерството на Търговията, Промишлеността и Труда три съвета: търговско-индустриален, занаятчийски и работнически, при Министерството на Земеделието — Земеделски съвет, при Министерството на Общ. Сгради, Пътищата и Благоустройството — инженерен и архитектурен съвет и при Министерството на Железниците, Пощите и Телеграфите — един железничарски и един телеграфопощенски съвет. Личният състав на всичките тия съвети да се образува по избор от всички длъжностни лица или от членовете на всички свободни професии, които припадат към респективното Министерство, с право да решават всички принципиални въпроси от своето ведомство. Тия решения ще се привеждат в изпълнение по административен или законодателен ред от надлежния министър. Така цялата инициатива по управлението на всяко Министерство минава всецяло в ръцете на най-заинтересуваните — неговите чиновници или неговото съсловие, защото само те са, които най-добре разбират нуждите си и знаят средствата за тяхното задоволяване. Министърът остава само като един ръководител на работите и изпълнител на светските решения. А общото тяло — Министерският Съвет — централизира в своята област на действие всички решения и, като ги хармонира, дава им надлежния правилен ход. Наистина, и по настоящем функционират при някои от Министерствата съвети, но техните решения немат задължителна сила за шефа на Министерството. По горния начин изпълнителната власт става съветска, т. е. народна.

Специално за съдебната власт, както тя сега е организирана у нас, няма да говорим, защото, в същност, тя е един клон от изпълнителната власт, а не е автономна.

Ще се спрем на законодателната власт. Тя е устроена у нас по едно-камерната система. Опитът на учредителите в I-то Велико Събрание да приложат двукамерната система, като създадат Сенат, на успял, поради либералните тенденции на тогавашното мнозинство, па и опитите на някои съвременни политици да прокарат, преди десетина и повече години, чрез изменение на Конституцията, учредяването на втора камара, с цел уж да парализират увлеченията на Народното Събрание, също пропаднаха, поради общия повик в печата против консервативността на това учреждение — Сената2).

Нема съмнение, че при досегашната парламентарна практика у нас Народното Събрание отдавна е изменило на своето предназначение: то нито се образува според истинската народна воля — защото последната никога не е била свободно и напълно изразена — нито е функционирало като действително законодателно тяло, а е прокарвало само волята и желанията на министерските кабинети. При тоя законодателен и парламентарен фалит у нас, крайно необходимо е да се раздели тая единствена наша Камара на три:

I. — Върховен съвет, който да събере в своя състав интелектуалния елит на българския народ: представителите на науката и изкуствата. Тая камара ще олицетворява и изразява ума на нацията и, следов., ще бъде духовния ръководител в държавата.

II. — Съдебно-административен съвет, който ще се състои от представители на магистратурата, войската и полицията. Тая камара ще олицетворява и изразява моралната и физическа сила на нацията, и, следов., ще бъде регулатора на държавната дейност.

III. — Стопански съвет, съставът на който ще се образува от представителите на всички производителни, трудещи се съсловия: земеделци, търговци, индустриалци, занаятчии и работници.

При тая три-камерна съветска система отведнъж личи отсъствието на професионалните политици, които са понастоящем едно зло за развитието и благоденствието на народа. Политическите партии, в сегашната им форма и устройство, биха станали в такъв случай съвършено излишни.

Относително избора на членовете в трите съвета трябва да се пред- видят ред условия, съобразно изискванията и функциите на всеки от тия съвети. Целта ще бъде да се даде едно вярно отражение на нацията, точно според психологическото и физическо устройство на човека, resp. на обществото; умът, сърцето и волята (интелектуалните органи) да се представят в Върховния съвет, дихателните и кръвоносните органи — в Съдебно- административния съвет и храносмилателните органи — в Стопанския съвет. В всеки от тия съвети Министерският съвет ще внася за одобрение и приемане преработените от него в окончателна форма решения на съответните съвети при отделните Министерства. По тоя начин ще се премахнат всички причини и условия за гражданска, селска или военна диктатура, защото целият процес на законодателството и администрацията на държавата ще се базира на естествения, биологическия закон на развитието. А Конституцията, която трябва да се ревизира изцяло з горния смисъл, ще предвиди подробностите.

Е добре, не е ли явно, че въвеждането на синархическата система на управление, толкова идеална и желателна поради нейните възвишени блага, е бързо и лесно осъществимо у нас? Не е ли очевидно, че сегашната социална и политическа анархия ще се премахне само по тоя начин — чрез създаването на едно професионално представителство в най-съвършена форма, без участие на политиците от сегашния калибър? И, което е още по-важно, освободени от егоизма и фаворитизма, предадените всецяло на общите интереси на народа членове на трите камари ще служат изключително на висшите добродетели, чрез едно съревнование, което ще бъде най-хубавото украшение на техния характер и тяхната дейност. Мероприятията, които ще се изработват и узаконяват, ще носят печата на знанието и опита във всичките области на личния и обществен живот, а няма да се проникват от никаква партийно-политическа тенденция. Така, ние ще достигнем да имаме едно образцово законодателство и една справедлива администрация, ръководени от истината, мъдростта и любовта. И в постоянното усъвършенстване на личностите и институциите с помощта на синархическото управление ние ще намерим гаранцията за трайното благоденствие на народа и за ненарушимата в тръшна и външна безопасност на държавата.

По аналогия, държавното управление, устроено според принципите на синархията, може да ни даде образец и за устройството на международното общежитие. След ужасните кръвопролития, на които бяхме свидетели особено от 1914 — 1918 год., ръководителите на човечеството съзнаха нуждата от учредяването на един международен орган, който да изравнява евентуалните спорове между държавите. Такъв орган е известното Общество на народите, Съветът на което заседава в Женева (Швейцария). Това е едно рудиментарно начало на по-висшата синархическа форма на управление на човечеството. Последната предполага коренна промяна на сегашните междудържавни и международни отношения. Съвременните политически и митнически граници, първите неестествени от национално гледище, а вторите излишни, трябва да изчезнат. Човечеството е един по- висш социален организъм. Христовият принцип е: всички хора са братя. Това значи, че не може да има различие или предпочитане в правата и задълженията на отделните народи помежду им. Всеки народ, като физическо колективно тяло, живее в един кът на земята, но неговото астрално и духовно същество е в неразривна връзка с ония на другите народи. Човечеството, следов., е един грамаден физически и духовен организъм, животът на който е подчинен на едни и същи закони. Благоденствието и радостите на един народ се отразяват на другите, както и злата участ и страданията са взаимни. Нема народ, който да не изпитва успеха или нещастието на другите народи. Всички са свързани в една жива верига и се движат в един магнетически кръг. От това именно произтича и нуждата от общочовгъшка организация, за да се постигне взаимопомощта и благото на всички. От физиологическо гледище, общочовешкият организъм има същите органи, както и човешкото тяло. Така напр. българският народ съставлява черния дроб на човечеството, той има най-твърда и издръжлива консистенция, той изработва жлъчката и пречиства нечистата кръв. Тия негови функции се изразяват в характера му. Другите народи поотделно или на племенни групи съставляват другите съответни органи. А всичките образуват тялото на човечеството.

От само себе си се разбира, следователно, че същата синархическа система трябва да се приложи и в международната организация. Една три-камерна съветска система (интелектуален, съдебно-административен и стопански съвет), с постоянно действие, трябва да се приложи и в международния живот. Но това ще стане — надявам се, в недалечно време — когато у народите и техните управници се пробуди съзнанието за великите принципи на любовта и братството, прогласени от Христа. Сега настъпва времето на най-новия завет: приложението на божествената любов, възвестена преди 2000 години от Учителя на човечеството. Нека всички послужим, с всичките си сили, на този най- висок идеал!

_____________________________________

1) Всемирна Летопис, год.III, кн. 1.

2) Вж. по тоя прЪдмет статията: ПотрЪбен ли е Сенат у нас? от Ив.Толев, в спис.“3адружен Труд“ (год. 1).

Из „Трепети на една душа“

сън в лятна нощ

„Сине мой, дай ми сърцето си“ . . .

Притчи — 23; 26.

Извадих го от скришното на моя храм —

сърцето, пълно с животворна влага,

и щедро ти наливах в шепата ти там,

при здравеца, посред ухание благо . . .

И, под окото бдеше на Властител свят,

изтръпваше сърцето в сладка мъка . . .

„Отдай ти, каза Той, от мойта благодат,

изпитай в миг бленувана разлъка . . .“

Но ти изля през шъпата си мила

и влагата, и перлите, и моя плам —

и отлете мечтата бързокрила . . .

Извадих го от скришното на моя храм —

сърцето, пълно с чудотворна сила,

но пак го дадох Нему, пак го върнах там .

Иван ТОЛЕВ,

Най-простата жива пентаграма във вечността

Боян Боев

(гимн. учител)

Новата дейност на окултния университет „Гьотеанум“ в Швейцария

Окултното движение в Германия през последните години

(Продължение от кн. I и край).

Източно-западният конгрес в Виена

Той траял от 1. до 12. юни 1922 година. Въпросът за Изтока и Запада бил главния, по който се говорило на този конгрес. Накратко ще изложа, в какъв дух е говорено:

Днес има голяма пропаст между изток и запад.

Авторът на книгата „Ужасите на християнската цивилизация“ говори за падението на европейската култура в сравнение с азиатската. Китаецът Ку-Хунг-Минг в една своя книга препоръчва на европееца китайската култура, китайските идеали.

От 15 век естествознанието почна да прави големи успехи. Заедно с това вървеше и подчиняването на природните сили и силния разцвет на техниката. Бездната между религията и науката се увеличаваше. Намираха все по-големи противоречия между двете. Интелигентният човек, навикнал на опитно знание, не можеше вече да се задоволи с вярата. Това доведе до материализма. Днес западната култура се характеризира с голям успех в естествознанието и в техниката, но и със своя материализъм. А азиатската култура е тъкмо противоположна.

Днес между изток и запад има голяма пропаст. Западните народи трябва да се споразумеят с източните. Тая пропаст трябва да изчезне. Споразумението между изток и запад е необходимо. От това зависи хода на събитията в близкото време. Яко западните народи мислят, че това различаване между изток и запад е сантименталност и без значение, това показва тяхната непрактичност. Доверието на азиатските народи не може да се спечели на икономическа почва. Затова всемирни стопански и политически конференции няма да помогнат.

Вашингтонската конференция се свика, за да се постигне споразумение между източните и западните народи. Там се повдигна въпрос за Великия океан и за разоръжаването. До колко идеята за разоръжаването е била искрена се вижда от факта, че малко преди тая конференция американският генерал Фриз говорил за бъдещата роля на задушливите газове Всички тези конференции: вашингтонска, генуезка и пр. не могат да премахнат хаоса в живота. Те с фалшиви, и това показва, какво може да се очаква от тях.

Изток и запад ще се разберат на духовна о:нова, а не на тази, която искат днес. Днешното съзнание, казва Д-р Щайнер, както е науката, така и в изкуството, е дошло до една точка, че се нуждае от оплодяване от един духовен импулс. от който ще почерпи сили за по-нататъшно развитие. И за религиозния живот окултизмът ще отвори душевните глъбини, без които той би пресъхнал. И когато запад дойде до една висша духовност, тогаз ще имаме възможност за споразумение между изток и запада. Духовността на изтока е стара, а на Европа — нова, младенческа, тя сега се издига. Обаче, духовността на Европа ще има по-висш характер.

Две с условията, които трябва да се изпълнят: 1) признаване на духовен свят; 2) възможност това па стане по научен път. Д-р Щайнер казва, че човешката духовна сила трябва да намери нови пътища Който говори така, ще срещне отначало, казва той, съпротива. Едни ще му кажат: „Каква полза от духовен подем днес, когато най важното е: света да се изкара от сегашната стопанска криза: днес човек се нуждае от хляб; когато се достави последния, ще се намери пътя към духа“. Това изглежда съвсем понятно, обаче, то е само илюзия. Из днешния хаос не може да се излезе без духовен подем, без нови духовни ценности.

Д р Щайнер разгледал източно-западния въпрос в светлината на окултизма. В ред лекции разгледал отношението на окултизма към психологията, демологията, социологията и пр. Много реферати били държани от други лектори. В реферата по окултна педагогика било изтъкнато значението на Валдорфското училище за съвременния духовен живот. В рефератите по окултна медицина доктори по медицината разгледали физиологията, патологията и терапията от окултно гледище. Имало реферат и за психоаналитичната теория на Фройд, която направи толкова шум на запад; тя била разгледана в светлината на окултното миропознание и човекопознание.

„Психоанализата“ в светлината на окултното миропознание и човекопознание.

В следобедните часове е имало разисквания по следните въпроси: Окултното човекопознание като основа на педагогиката; подготовката на учителя според окултната педагогика; вътрешната организация на училището; проблемите на патологията и терапията.

Били изпълнени евритмични упражнения под ръководството на г-жа Мария Щайнер; били представени и две сцени от една мистична Щайнерова драма. Изпълнени били музикални произведения от Антон Брукнер; сам той бил изпълнителят. Д-р Томастик дал своя квартет с реформираната си цигулка.

В конгреса с участвали представители от разни народи и езици. Грамадният салон бил винаги препълнен. Всеки ден въодушевлението на слушателите растяло. На конгреса е имало гости и от Норвегия. Един от гости;е разказал на сътрудника на едно немско окултно списание, че баща му в дневника си имал записан разговора си с Ибсен. Ибсен му бил казал; „Когато аз умра, ще бъда отнесен от една голяма светлина“. Жената на Ибсен изучвала окултизма. Разни скандинавци засвидетелствали пред този редактор, че Ибсен често казвал: „Ако знаех по-рано окултните истини, някои работи в моите произведения щяха да бъдат други“. Този сътрудник изтъква, че в последното му произведение „Кога, ние мъртвите, се пробудим“ вее окултен дух.

Когато журналистите дошли да видят дейността на конгреса, останали учудени от богатата окултна литература, изложена в едно помещение, съседно на салона. Там имало изложени само от Д-р Щайнер 40 — 50 съчинения и много други произведения.

Курс по окултна педагогика в Оксфорт

В Оксфорд (Англия) от 15. до 29. август 1922 г. се състояла конференция върху темата: „Духовни ценности във възпитателния и социален живот“.

Тя била от космополитичен характер, понеже присъствали 200 души гости от 20 народности. Говорили Д р Щайнер, професорка г жа Макензи, Малколм Томсон и др Д-р Щайнер говорил върху Духовни основи на възпитанието. Той направил голямо впечатление. Голем бил интереса и към евритмчята. Евритчичните упражнения били изпълнени от оксфордски ученици. Един английски вестник нарекъл евритмията „поезия На движението“. След сказките имало оживени разисквания върху педагогически въпроси. Взета била резолюция приблизително със следните мисли (съкратено предадено): „ В днешния момент се забелязва търсене на духовни основи на човешкия живот. Необходимо е да се влеят духовни импулса в нашия живот. Учителят трябва да бъде свободен, нестесняван от външни предписания и правилници, свободен да прилага своя метод, като се основава изключително на своето познание на човешка та природа“.

Част от главната зала в изгорялото здание на „Гьотеанум“1).

Конференцията изказала желание да се основе един международен съюз за отваряне на свободни училища в духа на горната резолюция, при което съюза няма да се счита необходимо обвързан с една или друга възпитателна система. Главното, което трябва да характеризира новите училища ще бъде това: 1) свободата на училището и 2) вземане пред вид духовните ценности. Комитет за основаване на този съюз бил вече избран от самата конференция. Негови членове са видни английски педагози. Първия опит ще почне в Кингс-Ланглей с едно училище с пансион, което ще се реформира тъкмо според Валдорфското свободно училище. Същевременно един учител от това училище се праща в Валдорфското училище, за да изучи на местото практиката в това училище. Този съюз мисли, че ще може да подготви тая учебна година още няколко учители за целта, тъй че идещата година да може да се уреди в Англия подготвителен курс за учители. На края на този учителски курс участващите ще могат да прекарат няколко седмици в училището на Д-р Щайнер в Щутгарт и в Дорнах за по-нататъшно образование и подготовка.

Този комитет се надява, че съюзът ще има клонове в разни страни и че на всякъде ще трябва да се отворят такива училища.

Френски курс по окултизма (антропософията) в „Гьотеанум“

Този курс бил уреден през септември 1922 год. и на него Д-р Щайнер държал ред лекции върху темата: „космология, философия и религия от антропософско гледище“. Този факт още повече издига „Гьотеанум“ като международен фактор в духовното движение. Все повече и повече дейността в „Гьотеанум“ взема международен характер. На курсовете в „Гьотеанум“ дохождат посетители от всички почти краища на света.

Медицинската седмица през октомври 1922 година.

Окултизмът не е откъснат от живота, но е свързан със самия живот, намира практическо приложение в живота. Между другото, и в медицината. Един окултист казва: „Въпросите на съвременната медицина не могат да се решат в тесните рамки на самата медицина, тези въпроси водят към въпроса за общия мироглед. Лекарят трябва да дойде до един всеобемен мироглед, с който ще бъде свързана самата медицина“.

Такъв мироглед са намерили група лекари в лекциите на д-р Рудолф Щайнер Чрез окултизма тези лекари са вникнали в много въпроси, които вълнуват днешната медицина.

Принципите на окултната медицина Д-р Щайнер изложил в „Гьотеанум“ в 1920. и 1921. година пред лекари и студенти в своите два курса върху физиологията, патологията и терапията, тези лекции съдържали твърде плодотворни мисли за терапията. Тоза. което беше дадено в тези лекции, после се провери в Клинико - терапевтическия институт в Щутгарт. Този институт е основан на резолюцията, взета в първия медицински курс в „Гьотеанум“ пред около 35 лекари и гласи:

„Чрез този курс са дадени основни познания по цялата област на медицинската наука и ръководството за успешна диагноза, терапия и социал-хигиенична дейност. Тези познания и упътвания са от такава важност, че трябва да се счита като главна медицинска задача днес да се създаде медицински научен институт, който да стои под ръководството на специалисти и да служи за място, дето систематично и планомерно да се разработва окултната медицина“.

На 15. август 1921. година се отворил първия етаж на клиниката. Този институт се намира на югоизточния край на Щутгарт посред обширни гори. По-рано това красиво здание било санаториум Вилдермут. До това здание се намира друго, което служи за лаборатория.

След основаването на този институт, лекарите, които работят в него, излязоха с позив, от който ще дадем по-важните места:

„Този институт възникна, защото се чувства нужда от разширение и задълбочаване в съвременната медицина. Това ще се постигне, когато анатомичните и патологичните явления в човека се изучват не изолирано, а в свръзка с целия околен свят. Окултизмът улеснява тази задача. Той при това не изхожда от дилетантско игнориране на анатомическата и физиологическата наука, но достойно я оценява. Обаче, отива по-далеч от нея чрез други методи. С това се достига значително разширение на патологичните познания и на терапевтичните възможности. На душевния живот — на мисълта, чувството и волята — се обръща внимание, обаче, в Никой момент не се изгубва из пред вид, че болестта е именно във физичното тяло, Всека мъглява фантастичност е далеч от окултизма. Неговите методи водят към познание на човека. Болните, приемани в института, няма да се лекуват в противоречие с оправданите възгледи на днешната медицина, но тези възгледи ще бъдат разширени“.

Числото на болните, желаещи да постъпят в тая клиника, е толкоз голямо, че задоволяването на всички ще стане възможно едвам след като се приготви цялото здание за целта. Новото окултно-медицинско движение има вече голям успех и „позитивни терапевтични резултати“, както казва един автор.

Клинико-терапевтическия институт в Щутгарт е уредил медицинска седмица от 22. до 28. октомври 1922 година. Присъствали са около 70 лекари е студенти — медици. В тая сбирка си констатирал големия успех на института. Били държани следните лекции:

„Миналото и бъдещето на медицината“ (от Д-р Хуземан).

„Жизнените периоди ‘и болестите“ (от същия).

„За физиологическата химия“ (от Д-р Кодиско).

„Болестта грип“ (от Д-р Кнауер). Той посочил лек против тази болест.

„Туберкулозата“ (от Д-р Пайперс). И той посочил лек против нея.

„Възпалението и образуването на буци“ (от Д-р Палмер). Той посочил лекарство против болестта рак.

Било говорено и върху „лечебната евритмия“, нов клон от евритмичното изкуство. Какво нещо е евритмия? „Това е превръщане на човешкия език в движение“, казва Д р Щайнер. Какво нещо е лечебна евритмия ? Един вид медицинска окултна гимнастика, като се има пред вид връзката между духовните сили и телесните движения. През време на курса били изпълнени упражнения по лечебна евритмия.

Д-р Колиско говорил на тема: „Дейността на сърдцето“.

Д-р Щайнер държал пет лекции върху окултната медицина, в тях той е казал между другото, че лекарят трябва да проникне в невидимата област, да развие своите спящи духовни сили, да надникне в невидимия свят, да стане ясновидец, за да разбере целия човек, а не само част от него. Човек не може да се разбере, ако не се знаят неговите невидими тела.

Институтът е издал вече ред научни книги;

„Методология на лекуването в клинико-терапевтическия институт“.

„Зъбен кариес“, — от проф. Д-р О. Рйомер. В нея автора разглежда зъбния кариес от окултно гледище въз основа изследванията на Д-р Щайнер. На края на книгата има 8 таблици с рисунки, снети от препарати, приготвени от самия автор в лабораторията при института. Зъбната хигиена на окултни основи се прилага в Валдорфското свободно училище.

„Нови пътища в патологията и терапията чрез окултизма“ — от Д-р Евгений Колиско. Тая книжка представлява съдържанието на сказката, държана от него в лекарското дружество в Виена на 26. май 1922. година.

„От терапевтически нихилизъм към рационална терапия“ — от Д-р Пайперс.

„Етиология и терапия на туберкулозата“, от същия.

„Грипа и неговото лекуване“ — от Д-р Кнауер.

Второ пътуване в Холандия след войната

В края на октомври и началото на ноември 1922 година Д-р Щайнер предприел ново пътуване в Холандия. Посетил Хага и други по-главни градове със сказки върху окултна педагогика и други въпроси. Били представени сцени от драмите на Д-р Щайнер и от „Фауст“, втората част. Изпълнени били и евритмични упражнения под ръководството на г-жа Мария Щайнер от „Гьотеанум“. Евритмичните упражнения имали голям успех. Все повече и повече почва да се вниква във важността на това изкуство.

Вътрешната стьлба в зданието на „Гьотеанум“,

Изгарянето на „Гьотеанум“.

В края на декември и началото на януари в „Гьотеанум“ е имало естествено-научен курс, на който присъствали и много гости от странство. „Гьотеанум“ изгорял през нощта срещу 1 януари 1923 година (нова година). На 31 дек. от 5 до 7 часа след обед имало евритмични игри под ръководството на г жа Щайнер. Нея вечер имало сказка от Д-р Щайнер, която свършила в 91/2 часа. Половин час след това, към 10 часа бил забелязан огъня. Пожара траял до сутринта. Той унищожил делата постройка, почти е спасена само бетонената основа. Десетгодишен труд стана жертва на огъня. Даже не беше още напълно до- вършен. Има причини да се предполага, че е подпален от неприятелски ръце. Преди пожара известни реакционни кръгове с анонимни статии възбуждаха обществото против окултния университет. Пръскаха се разни лъжи за него. Имало е събрания през есента на 1922 година, в които се е говорило много против „Гьотеанум“ и са се изказвали много клевети но негов адрес.

Но колко твърдо са посрещнали този удар Д-р Щайнер и неговия кръг се вижда от обстоятелството, че той продължил своите сказки на другия ден след пожара в съседно помещение. През август 1923 г. щяха да бъдат представени мистичните драми на Д-р Щайнер в „Гьотеанум“. Но поради пожара тези представления се отменяват.

„Гьотеанум“ гостуваше около 7 милиона франка. Постройката беше застрахована за 31/2 милиона франка, а мебелите за 70,000 франка. Като се спаднат 900,000 франка за спасената бетонена основа, като се спадне и стойността на някои малки спасени работи, сумата, която ще се получи от застрахователното дружество, съвсем не е достатъчна за възобновяване на „Гьотеанум“. Още от сега са взети мерки за възобновяването му. Ще трябва да се събират суми от съчувственици за целта. Събирането на волни помощи е започнато. При възобновяването му ще се избягва дървения материал.

Но и след изгарянето „Гьотеанум“ като окултен университет съществува и продължава да функционира. Научната и художествената работа на университета продължава, като се използва оцелялото съседно помещение, което до тогава служило за дърводелско ателие.

Художествена и педагогическа сбирка в Щутгарт

Тя траяла от 25. до 29. март 1923 година. Присъствали 1200 души от Германия и странство. Д-р Щайнер говорил на следните теми: „Педагогика и изкуство“ и „Педагогика и морал“. Учители от Валдорфското училище изложили педагогическата практика в него и значението му за днешната епоха. От техните лекции станало ясно, колко са необходими окултни познания, за да се разбере детската природа. В лекциите си те изтъкнали и художествения елемент във валдорфската педагогическа практика. А той взема видно място в това училище. Имало изложба на картини, чертежи и други предмети, изработени от учениците. Евритмичните игри били изпълнени под ръководството на г-жа Мария Щайнер с валдорфски ученици и с гьотеанумската група. Игрите били предшествани с уводни думи от Д-р Щайнер върху евритмията.

Педагогически курс за швейцарски учители

От 15. до 22. април 1923 година Д-р Щайнер е държал пред швейцарски учители педагогически курс, в който разгледал природата на детето и юношата и- педагогическата практика от гледището на окултното човекопознание. Този курс бил уреден по инициативата на швейцарски учители от всички видове училища. Присъствали, освен други лица, 110 швейцарски и чуждестранни учители.

Педагогически курс в Илклей (Англия)

От 4. до 18. август г. г. се проектира в Илклей (Англия) педагогически курс, в който ще говорят Д-р Щайнер и учители от Валдорфското училище.

Евритмия

Евритмията Д-р Щайнер нарича още видим език или видимо пение или, с други думи, език или пение, изразено и чрез движение. Когато човек пее или говори, казва Д-р Щайнер, той има скрита тенденция към движение на цялото си тяло. Човек не изразява външно тая тенденция или този стремеж на тялото си. Обаче, казва той, по ясновидски начин може да се види, към какви движения има тенденция човешкото тяло при пение или говорене. На това се основава евритмията. Евритмията, значи, не почива на произвол.

В хагската сбирка през есента на 1922 г. Д-р Щайнер казал следното за скулптурата и евритмията:

„Човешкото тяло е. родено от целия космос. Творческите сили, които са родили сегашното човешко тяло, са подарък от цялата вселена. Затова обнова на ваятелното изкуство трябва да търсим в съзнателно съединение на художника с творческите сили на целия всемир. За такова съединение окултизмът (антропософията) е път. Човек е носител на всички мирови тайни. В човешкото тяло лежат всички тайни на битието. Силите, които действат в магнитната игла, не можем да разберем, ако разглеждаме само нея. За да ги разберем, трябва да вземем пред вид цялата земя. Също така, за да разберем, как се образува човешкия зародиш, трябва да знаем, че целия космос действа чрез майчиното тяло за оформяването на този зародиш. В същия дух е създадено и новото изкуство евритмията. Движенията при евритмията имат космичен характер Те са в свръзка с целия космос“.

На друго място Д-р Щайнер казва:

„Художникът продължава делото на природата. Той твори, както твори природата“.

Ернст Юли казва: „Евритмията изглежда да заключава една строга закономерност. Според Гьоте, изкуството е откриване на скрити природни закони, които без него би останали непроявени. Евритмичното изкуство пояснява тези думи на Гьоте“.

Зад всека гласна и съгласна се крият известни сили. Всека гласна и съгласна предизвиква особено настроение, което има връзка и с даден цвят. И на всека гласна и съгласна трябва да отговаря особено положение на тялото, особени движения. Зад всеки звук лежи в основата едно движение. Познанието на тези движения, които лежат в основата на звуковете, е нужно при евритмичното изкуство. При евритмията се употребяват дрехи и завеси (була) с разни цветове, според характера на късовете, които се евритмизират, защото всеки цвят е в свръзка с известни сили и известни движения.

В една своя сказка Д-р Щайнер казва: „Човек изказва чрез езика своя вътрешен мир, обаче, той чувства винаги нужда, това, което говори, да придружи и с движение. Това се забелязва особено добре при децата. Наистина, човек придружава своето говорене с движение, обаче, по един несъвършен начин. С езика човек се изказва горе-долу добре, обаче, с движения — не. С евритмията това изразяване с движения става по един съвършен и художествен начин. По този начин евритмията е творител на нов човешки език, език общ за всички, на цялото човечество. Това, което до сега е било скрито в човека и нямо, евритмията го разкрива. Тя съединява в себе си знание, изкуство и религия“.

Евритмията не трябва да се сравнява с танца. Евритмизиране може да има както при пение, така и при декламиране или четене. Могат да се евритмизират песни, стихотворения, драми, като напр. „Фауст“, мистичните драми на Д-р Щайнер и пр.. Не е възможно едно и също лице едновременно да евритмизира и да чете или декламира. Работата се разпределя между разни лица.

Евритмията действа най-благоприятно върху човека, както в духовно, така и в здравословно отношение. Тя е източник на физическо здраве, енергия и духовен подем. Евритмичните упражнения са задължителни за учениците от Свободното Валцорфско училище.

Това ново изкуство, според Д-р Щайнер, е в началото си. То крие възможности за по-нататъшен развой.

Борбата срещу антропософията в Германия,

Швейцария и другаде

Противниците на окултизма в Германия. както и в България, са три групи: 1) реакционери от десните партии, които говорят, че чрез окултното движение Германия ще пропадне; 2) материалисти; 3) църковници-догматици. Генерал фон Глайх е почнал усилена борба срещу окултизма с брошури и сказки. Също така и професор Древе пътува из Германия със сказки против окултизма. Генерал фон Глайх е издал книга: „Рудолф Щайнер като пророк, — едно предупреждение към немския народ“. С крайно неверни и шовинистични статии повечето противници искат да възбудят масата и нейния шовинизъм против Д-р Щайнер. Също и представители на черквата действат против окултното движение в Германия и Швейцария. Между тях се срещат епископи, професори богослови, свещеници, езуи- ти, доминиканци и др.. Особено усилено работят против „Гьотеанум“ и изобщо против окултизма свещеници от селата до „Гьотеанум“.

Едно прави впечатление: това, което е писано срещу окултизма, е пълно с неверни работи, които са ясни за всеки, който горе-долу знае окултното движение в Германия.

Не е чудно, че окултизмът има противници както в/ Германия, така и в България. Винаги новото е имало противници. Старото винаги се бори с новото. Новата идея винаги е имала гони- тели, обаче, истината в края на краищата е всякога побеждавала. Това ни учи историята.

Институт за научни изследвания в Щутгарт

Този институт има следните отдели; физичен, биологичен, химичен, техничен и отделение за боите. Той е поч- нал да обнародва ред трудове, имащи за цел да хвърлят светлина върху днешните научни проблеми от окултно гледище. Такъз е напр. труда на др. Рудолф Майер: Вилардовия опит (из областта на физиката) и труда на Л. Колиско: функцията на далака (с 4 цветни таблици).

От трудовете на този институт се вижда, че не само естествените науки не са в противоречие с окултизма, но тъкмо обратното; окултизмът е естествознание, той е продължение на естествознанието в невидимата област. Методите им са същите: опит и наблюдение. Окултизмът си служи със строго научни методи на изследване, със същия емпиричен метод, с който си служи и днешната наука. Окултизмът е емпирична наука. Той не е дошъл до своите заключения чрез философски спекулации. Тези, които сега разработват окултната медицина в Германия и Швейцария. са вече лекари, а не дилетанти. Те са намерили в окултизма нещо ценно, което ги е подбудило да образуват лекарския окултен съюз. Също и тези, които работят в областта на окултната педагогика, са хора, които знаят всичко, което може да даде днешната педагогическа наука. Също и лицата, които разработват окултното езикознание, са свършили по филология и даже са прочути в тая област, напр. професор Херман Бек, който пише за окултната страна на звуковете, езика, и пр. Той е професор по езикознание и знае санскритски, индогермански, тибетски, китайски, арабски, еврейски, сирийски, гръцки, келтски и пр.

Литература на окултното движение в

Германия през последните 2-3 години

Има 3 важни книгоиздателства; в Щутгарт, в Берлин и в Гьотеанум

(Дорнах) в Швейцария. За сега централа на окултното движение в Германия е Щутгарт, а Гйотеанум е от международно значение. Щутгартското окултно книгоиздателство издава списанието „Die Drei“, седмичния вестник „ Антропософия“ и няколко библиотеки: библиотека „Наука и бъдеще“, библиотека на клинико - терапевтическия институт и пр. По важни нови книги (освен гореспоменатите):

Ернст Юли: „Легенда за светата чаша“ (светия грал). „Между сфинкса и светата чаша“, „Рудолф Щайнер като художник“, Др. Валтер Щайн: „Модерното естествено-научно схващане и мирогледа на Гьоте“, Професор Херман Бек: „Етимология и звука в светлината на окултизма“, „Физическият и духовен произход на езика“ и пр.

Сигизмунд фон Глайх: „От Талес до Щайнер“. Др. Щайнер: „Ядката на социалния въпрос“. „Осъществяване тричленността на социалния организъм“, „Практическо развитие На мисълта“, „ Окултно-педагогически курс в Гьотеанум“ и пр.

Д-р Рителмаер; „Делото на Д-р Щайнер“, в която се разглежда от разни автори отношението на Д-р Щайнер към религията, изкуството, социалния въпрос, философията, езикознанието, педагогиката, естествознанието и пр. В главата „Д р Щайнер и религията“ се доказва, как окултизмът води към разбиране и задълбочаване във всички религии и специално в християнството. В главата „Д.р Щайнер и изкуството“ се доказва; каква светлина хвърля окултизмът върху проблемите на изкуството. В главата „Д-р Щайнер и естествознанието“ става нагледно, как за да се разбере окултизма, трябва да се изучи по- рано естествознанието. Вникването в днешното естествознание е необходима подготовка за разбиране на окултизма. Това е казал Д-р Щайнер много пъти.

Д-р Ерих Швебш: „Антон Брукнер Принос към историята на музиката“.

Д-р Р. Едерле: „Нови насоки на сетивната физиология“.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

За да може човечеството да дойде до новата духовна култура, то трябва непременно да се издигне от днешната духовна криза. А това ще стане чрез окултизма, който по научен път дохожда до вечните божествени истини. И тогава ще се сключи мистичния брак между ума и сърцето. Окултното движение в Германия и Швейцария е извънредно засилено. Неговото влияние от ден на ден расте. То е най-силният фактор днес за духовното събуждане на немския народ. Големият духовен подем, който днес се забелязва в Германия, се дължи главно на окултното движение. От там неговото влияние се разпространява и в околните държави.

И в Русия напоследък се забелязва силно духовно движение, окултно движение. Главен работник там е Андрей Белий, един от най видните руски писатели- Той отскоро е в Берлин, но когато е бил в Петербург, е държал ред сказки върху окултизма и сродни нему въпроси.

Ние сме пред духовното събуждане на човечеството. Всичко това е предвестник на новата духовна култура, която иде на земята.

___________________________________________

1) Виж две фотографически снимки на вънкашния му изглед в кн. IV, год. I на Всемирна Летопис.

Ясновидката от Префорст

Хората от материалистичния свят, които упорито твърдят, че съществуват и са възможни само ония предмети и явления, които са видими с обикновеното физическо зрение, а не и ония, които са недостъпни за простото око, още не могат да повярват, въпреки безбройните факти и доказателства за това, че има невидими за тези живи същества и явления, които могат да се виждат от човешки индивиди със силно развито духовно зрение. Особено в България, дето невежеството на така наречената „учена интелигенция“ е феноменално, не само не вярват в окултните истини, но си позволяват и да се подсмиват и гаврят с безспорно доказаните факти от духовната област. Разбира се, тия български „интелигентни“ безверници са за съжаление, защото да- ват сами доказателство за умствената си нищета и, което е още по-печално, за закоравялата си нелюбознателност. С това те сами атестират своята неинтелигентност, защото отричат първото й условие: всеки да търси истината, за да се констатира тя и признае от всички.

А съществуването на невидимия свят е вече ноторно установен факт за стотици милиони хора. Също така и ясновидските способности, напълно развити у някои и намиращи се в стадият на постепенно развитие у други, се признават вече от учения европейски свят. Даже и у нас „учените пролетарии“, след гаврите си с „спиритизма“ и „ясновидството“, не могат да. издържат силата и интереса, с които се налагат новите разкрития из областта на окултизма: разни български публицисти, смаяни от тия разкрития, сами ги разгласяват между народа 1).

За да осветлим нашите четци по тоя въпрос и с това да допринесем за просветата на широката публика у нас, ние ще изложим тук, на късо, историята на прочутата ясновидка от Префорст Фредерика Хауфе 2). По тая история са издадени досега няколко книги на немски, английски и френски, които са претърпели много издания. Но най-известното съчинение по тоя предмет е онова на Д-р Юстинус Кернер, който в продължение на около три години — от 25. ноември 1826 г. до 2. май 1829 год. —е живял съвместно с ясновидката и е имал пълна възможност да наблюдава и изучи всички проявления на нейните чудни способности. Неговите констатации и заключения са потвърдени и от други авторитетни личности, каквито са: Щраус, известният автор на Живота на Исуса, Ешенмайер, доктор по медицината и философията при университета в Тюбинген, който е публикувал за способностите на ясновидката пет тома под заглавието: Blatter aus Prevorst (Дневникът в Префорст) и др. Фотографската снимка, която ние предаваме, е доставена на французкия полковник Алберт де Роша от Теобалд Кернер, син на Д-ра Кернера. Четците сами ще забележат особената духовност на физиономията на ясновидката. За отбелезване е още

едно обстоятелство: когато г-жа Хауфе се е завърнала от Вайнсберг в родното си място Префорст, където се поминала на 5. август 1829 г., и някой си Д-р Хоф е аутопсирали трупа й, констатирано било, че мозъкът й е великолепно устроен, напълно здрав и високо развит. Тъй се обяснява и извънредната сила на нейния ум и въображение: няколко минути преди да издъхне, ясновидката, която обичала да съчинява стихове — истинските поети са всякога ясновидци от разни степени — е написала следното стихотворение, което предаваме в проза:

Г-жа ФРЕДЕРИКА ХАУФЕ,

ясновидката от Префорст

„Сбогом, мили приятели, сбогом. Благодаря за вашето съчувствие и помощ, прахосани през тоя мой печален живот, който се свръшва! Сбогом, сбогом!

„Да нарека ли и вас приятели, вас, които бяхте пращани като големи мъдреци, за да увеличавате моите мъки? Да, и вие сте ми приятели, както другите. Сбогом, сбогом!

„Сбогом на всички, които обичам! Когато духът ми почне да витае отгоре, тялото ми ще остане като свидетел на жалкия ми живот. Сбогом, сбогом!

„Не тъжете, за дето си отивам на покой. Сбогом на всички, които любех! Скоро ще бъдем всички събрани в онова място, дето няма скръб и мъки! Сбогом, сбогом!“

Барон Карл дю Прел, известен философи и изследвач на духовните явления, е запазил и следните стихове на ясновидката:

„Боже мой! Само ти познаваш сърцето ми. Само ти знаеш, дали аз съм лъгала и дали тайните, които разкривах, са истински или лъжливи.

„Уви! макар и да притежавам от Теб страшната сила да отбулвам задгробните тайни, бих се считала щастлива да се откажа от тоя дар и да затворя очите си за вътрешния живот. Но нека бъде Твоята воля, а не моята“.

Животът и способностите на ясновидката

За тях извличаме от книгата на Юстинус Кернер следните сведения:

Наблизо до града Ловенщайн, във Вюртемберг, всред ония планини, чийто най-висок връх е 1879 стъпки над морското равнище, се намира, обиколено от всички страни с могили и долини, в живописна самота, малкото селце Префорст. То брои около 400 души жители, мнозинството от които се занимават с горско стопанство, с производство на въглища и с други горски произведения. Тия сурови планинци не знаят никакви болести. Само на младини се появяват у тях некакви нервни смущения, от които те се освобождават като че ли от некакъв магнетичен сън. Това показва, че те са особено чувствителни към магнетичните влияния и способни да откриват разни тайни.

В това селце Префорст и между тия горски жители се е родила, в 1801 год., една жена, която, от най-ранното си детинство, е дала доказателства за един необикновен вътрешен живот, явленията на които ще опишем. Тя бе Фредерика Хауфе, известна изобщо с прозвището „ясновидката от Префорст“. Всред чистия планински въздух, заледявани от продължителни зими, тя е расла в постоянно здраве, без да страда даже от простуда, както сестрите й. Но при това още в ненапредналата й възраст се забелязала у нея една свръхестествена способност, проявявана особено във форма на пророчески сънища. В това състояние тя е била посещавана от видения и ръководена по един чуден начин. Когато я предали на дядо й в Ловенщайн, за да продължи там образованието си, тя почнала да проявява често свръхестествени признаци. Особено през време на разходките й в усамотени места, тя бивала обземана от некаква мъка и необясним страх. Също такива вълнения е изпитвала на гробищата или в църквите, във време на не- кое погребение. Тогава тя не е могла да стои долу, а се качвала горе, в галериите. Тя схващала присъствието на духовете.

За голяма жалост на семейството й, тази нейна чувствителност към духовните влияния, които оставали непроницаеми за другите, се изразила скоро твърде шумно. Когато е била още при дядо си Шмидгал, тя видела веднъж на полунощ в кулоара една голяма тъмна форма, която минала с пъшкане край нея и се спряла на края на салона като една фигура, която тя запомнила през целия си живот. Фредерика я погледнала спокойно и казала на дядо си: „в кулоара има един чуден човек, ела да го видиш“. Но старецът, ужасен от това обстоятелство (понеже и той видел на самото място подобно явление, без да е съобщил за това никому), направил всичко възможно, за да я убеди, че тя се лъже, и оттогава не й позволявал да напуска стаята вечер.

Тия нейни, толкова важни, но и толкова мъчителни, способности не изменяли в никое отношение живота й. Тя си е била най-разположена с другарките си, макар и да е била понякога дълго време задържана сама в стаята си от извънредно разчувстване, дори в продължение на цяла година, което е било като едно приготовление да вижда с нормалните си очи неща, невидими за другите —един вид избликване на ясновидска духовна способност посредством телесните й органи.

Малко по-късно родителите й паднали тежко болни в усамотеното село Префорст, и тя била принудена да отиде и прекара при тяхното легло големи скърби, поради което чувствата й били държани през цялата година в голяма екзалтация. През тоя период пророческите й сънища и проникването в явленията, напълно скрити за околните й в нормално състояние, били непрекъснати за нея.

За да изпълни желанието на родителите си и на своите приятелки, на 19-та си година тя се съгласила да се ожени за г. Хауфе, твърде близък на чичовото й семейство. Тоя брак й бил твърде приятен, поради прямотата на младоженеца и добрата перспектива, която той й открил. Но било че е предчувствала бъдещите си страдания и болести, било по друга некоя утаена причина, тя, без да измени на чувствата си, паднала през същото време в едно отчаяно състояние, което е останало необяснимо за приятелите й: тя плачела по цели дни в плевника на бащината, си къща и в продължение на пет седмици прекарала в безсъница. По това време се поминал кметът на Оберщенфелд, в самия ден на сватбата си. Това обстоятелство, както и личността на покойника,известен по своите проповеди и ученост, произвели върху нея си. но впечатление и тя придружила погребалното шествие до гробищата. Тогава й се открил един великолепен вътрешен живот, който, макар и да е плакала много, напълно я успокоил, и оттогава тя станала съвсем индиферентна към работите от тоя свят. По-късно същият покойник й се явявал като едно светло видение, което я благославяло и покровителствало.

Вглъбяване във вътрешния си живот

На границата между Вюртемберг и Баденското херцогство се намира една малка местност, която се нарича Кюрнбах. В атмосферно и геологическо отношение, тя е съвсем противоположна на местността, дето са разположени Префорст и Оберщенфелд, защото е низка, заобиколена от всякъде с планини и малко осветена от слънцето. В тая местност именно Хауфе се преместила да живее след женитбата си. Но било забелязано, че колкото местоположението е по-низко, толкова повече тя е страдала от тръпки. В планините, напротив, магнетичната й сила се увеличавала. Освен туй, явно станало, че нейните съпружески длъжности, които я привличали към този свят, били в противоречие с вътрешния й живот, макар и да се е стараела тя да скрива това. Откогато е присъствала на погребението на гореспоменатия свой приятел, тя все повече се е поглъщала от вътрешния си живот и плувнала все повече в онова състояние, в което всички ние ще встъпим, когато прекрачим прага на смъртта; тогава външният свят ще изчезне за нас и всяко преструване ще стане невъзможно.

В течение на седем месеци г-жа Хауфе продължавала да се съобразява с обичаите и нравите на обикновения живот, но и тогава, щом й позволявали обстоятелствата, тя е потърсвала уединението, за да се свие в себе си. Повече от това време тя не е могла вече да прикрива вътрешния си живот и да се приспособява към привидностите на външния, който не е съществувал вече за нея. Тялото й се сломило под това противоречие и духът й се изплъзнал в областта на вътрешния живот.

(Следва)

_____________________________________________________________

1) Вж. столичните вестници: Епоха (бр. 335) за спиритическия конгрес в Лиеж (Белгия), дето знаменитият романист Конан Дойл е доказал с проекционен апарат истинността на спиритическите явления, и Сговор (бр. 68), който пише:

„Ясновидец. В международния конгрес на метапсихистите в Варшава на 3 септември, след докладите на неколцина професори, е бил направен един опит с прочутия полски ясновидец, инженер Осовйецки. Доктор Желе му показал един запечатан плик. След като го попипал, Осовйецки заявил:

„В този плик се намират още два други — единият чер, другият червен, който съдържа един лист. На листа е нарисувана една бутилка и е написана датата: „август 1923 г.“

След това Осовйецки е описал лицето, което е нарисувало бутилката, както и стаята, в която то се е намирало в това време. Описанието точно съвпадало с професор Лимгуол, който действително бил приготвил листа в Англия. Председателят на конгреса, граф Витвицки, отворил след това плика, в който наистина се намерили другите два плика и въпросният лист. Публиката, която следила опита, била смаяна от успеха“.

2) Вж. статията на г. Б. Боев в кн. 1 от год. II на Всемирна Летопис: „Отношението на окултизма към естествените науки“.

Бележки за природните духове

От

(

Силфи

силфи

Има няколко вида духове на въздуха и всички те изобщо са твърде малко общителни. Между тях има гиганти. Опасно е за хората да имат работа с тях. Има, обаче, някои въздушни духове, които са добре разположени към човека. Богът на ветровете се проявява по разни начини. Той е приятен, когато ни се представя във форма на прохладен зефир и през жежкия летен ден нежно гали нашите бузи, но ние не обичаме неговото появяване, когато, заобиколен от тъмни, зловещи облаци, той се яви с гръмотевици и светкавици, като бог на бурята и разрушението. Всеки окултист знае, че зад всяка проява на сила в природата има скрита една съзнателна причина, и че даже силите на въздуха могат да бъдат разпръснати чрез жертви или даже подчинение на силата на духа, само ако човек има тая божествена сила на свое разположение. Христовият дух в нас може да контролира бурите на страстта, когато те се повдигнат в нашия ум; същият дух може да контролира и бурите, които се повдигат в макрокосмоса, ако те са в негово владение. Поради това, казват, че светците и адептите в старо време са показвали своята сила чрез контролиране на елементите, а и „Тайната доктрина“ учи, че висши планетни духове управляват всички космични сили в природата.

Има и друг разказ за един господин, който се влюбил в една прекрасна девойка. Тя била чужденка и никой не знаел, от къде била дошла и кои са нейните родители. Въпреки това, той се оженил за нея и единственото й условие, което тя му предложила, за да даде съгласието си, било, той никога да не се опитва да узнае коя е тя, защото, казала тя: „в момента, когато узнаеш коя съм аз, ще трябва да се отделя от тебе. Ти ще ме изгубиш и никога вече не ще че намериш“.

Момичето било водна нимфа, и условието на нейното съществуване било, през известни нощи да се връща в родния си елемент. За дълго тя живеела щастлива със своя. съпруг, но след време той схванал, че някога тя мистериозно изчезвала, та полюбопитствал да узнае къде отива. Една нощ той се престорил, че спи, като в същност я следял с полуотворени очи. Като я видял, как тя се преобразува и възприема естественото си състояние, той, без да ще, извикал от изненада. Едновременно жена му с отчаян писък изчезнала и от тогава никой вече не я е видял.

Саламандри или духове на огъня

Елементалните духове на огъня са твърде опасни. На тях се дължат пожарите, възникнали без некоя явна причина. Следният случай пояснява това:

По времето на пребиванието ми в Индия през 1885 г. в селото Валам, Танжорско, на няколко пъти изгоряха къщи, без да може да се обясни на що се дължи пожара. Почти всяка година дъсчени къщи се запалваха от само себе си, когато нищо подобно не ставаше в съседното село, където къщите бяха от същия материал. Казваха, че такива пожари са избухвали пре.ц очи те на зрителите — без видима причина. Понякога, додето загасяха огъня на едно място, друг избухваше, в друга част на къщата. Местното население единодушно отдаваше тия явления на действието на- огнения елементал наречен Авари Аман, на който през известна част на годината те принасят жертва. Казват, че духът обитавал в един малък храм, който бил на края на селото Ако тия жертви се правят на време, всичко върви добре, но ако елементалът види,че е пренебрегнат, той си отмъщава, като подпалва къщата.

Тия елементали понякога като че ли обземат някои медиумични лица, и работят задружно с тяхната воля.

САЛАМАНДРИ

Аз познавам един беден рудокопач в Колорадо. Той бе с червена коса, беше грозен просяк и голям пияница, но като че притежаваше известни окултни сили или, по-право, като че ли биваше обземан от такива сили, защото той ми казваше, че когато силно пожелае тая или оная къща в града, в който живее, да изгори, тя винаги, без изключение, изгаря. Той ми каза, че е правил няколко такива опити, за да задоволи своето любопитство и се увери, пали наистина има такава сила, и винаги той е успявал в опита си.

Ако проучим историята на чародейството и на модерния спиритизъм, ние намираме там да се говори за случаи, при които някои „духове“ или „видения са пипвали някои предмети и са оставяли по тях черни следи от своите пръсти. Огнените елементали могат понякога да причинят вулканически изригвания — теория, която не изключва добре известния факт, че такива неща могат да бъдат обяснени и с физически и химически причини, защото тия явления, за да станат, изискват известни условия. Сготвянето на ястието може да се обясни с действието на огъня върху огнището, но и присъствието на готвача не бива да се игнорира, когато се изследва предмета.

Саламандрите живеят в елемента, огън и там те се чувстват отлично. Те могат да възприемат най-разнообразни форми. Те като че са на низка степен в своето умствено развитие, но изглежда, че.обичат музикалните звукове, защото били са виждани огнени езици да се издигат и понижават, или да скачат, съобразно такта на некоя песен или съобразно свиренето на някои лица, които притежават окултни сили.

Една година в града Берлин като че имаше „пожарна епидемия“. Всеки ден избухваха пожари по таваните и по някога на няколко места изведнъж, а полицията не беше в състояние да открие причинителите на пожара. Аз не твърдя, че тия пожари стават направо от огнените елементали без съдействието на някои хора, но ние можем да допуснем, че престъпниците са слабодушни хора, които са повлиявани от такива елементали, без да съзнават това, и тогава действат съобразно с техните влияния. Природните духове живеят както в нас, така и вън от нас, и никой човек не е пълен господар на себе си, додето напълно не познае своята природа и това, що живее в нея. Защото човек е точен образ и копие на великия външен свят и в неговата природа е неговото небе и неговият ад.

Заключение

С това разискване за елементалните природни духове предметът по въпроса далеч не е изчерпан, защото остават множество различни класи: феи, елфи и караконджули, чието описание би изисквало написването на цяла енциклопедия, защото цялата вселена е проява на живот и съзнание, изразени в безбройно различни форми. Нищо във вселената не живее без „душа“, защото самата душа е живота. Некои от най-хубавите прояви са, както може да се въобрази, душите на цветята и, като свършвам тази статия, ще спомена следната опитност на един мой приятел. Той пише:

„Миналото лято аз имах в стаята си саксия с една прекрасна кампанула (звънче). Стъблото бе облечено с листа, а между тях се явиха виолетовите звънчета, които издаваха лек, но много приятен аромат. Една сутрин аз се събудих по начин твърде необикновен. Стори ми се, че нещо ме събуди. Още беше мрачкаво и една силна миризма, която идеше от цветето, пълнеше стаята, но скоро ми се стори като че тоя аромат се бе отделил. от цветето и бе застанал като облак не далеч от мен. Следващата заран се повтори същото нещо, но сега облакът бе по малко плътен и бе възприел формата на прекрасна девица, обвита в прозрачен виолетов воал. Лицето на онова същество бе прекрасно, с израз крайно мил и невинен. Тя гледаше към мене със сините си очи, в които се четеше духовна светлина, привързаност и нежност. Аз я гледах дълго, без да смея да мръдна от страх, че при най- малкото ми движение видението ще изчезне, но най-сетне нормалното делнично съзнание ме обхвана и аз напълно се пробудих към предполагаемите реалности на външния живот. Феята стоя пред мен още само за момент, а след тога изчезна, а с нея и облака на онова сладко благоухание. Стори ми се, че етерната форма на оная фея се оттегли в цветето, което беше нейното материално тяло. Тая опитност се повтори няколко пъти след това. Всяка заран видението ставаше все по ясно и аз чувствах, че силно приятелство възникна между мен и феята на онази кампанула, която аз тъй много обичах. По някаква причина растението трябваше да бъде преместено в другата стая, след което то скоро посърна и умря“.

Всеки знае, че съществува привързаност между човешки същества и растения, и даже минерали, че тия, които обичат цветя, като че и те са обичани от тях и че цветята у някои хора дълго траят свежи, когато у други — бързо умират. Същото може да е и с всички елементални духове на природата.

Любовта свързва всички неща. Ако искаме да се опознаем с тия природни духове, ние не бива да ги приближаваме със студения дух на научните изследвания, в който има подозрение и скептицизъм, но трябва да идем при тях с искрен, възприемчив ум и със сърце, пълно с любовь1).

Превела: Д. Д.

_______________________________________________

1) За действието на духовете на огъня (саламандрите) La Revue Meta psychiqu е съобщава следното:

„За един медиум, на име Феркас, на 14 години, се пише често в английските и австралийски вестници. Навсякъде, дето отивал, Феркас предизвиквал пожар и то без да знае. Селяните се бояли от него като от дявол. Страшната му сила се проявявала, обаче, само когато страдал от главобол. В нормално състояние не бил опасен. Един ден, когато почувствал силни болки в главата, той взел стол да седне, за да не падне, но веднага пердетата, прозорците и кревата били обхванати от огън“.

Няма съмнеше, че малкият Феркас е несъзнателно оръдие на саламандрите. Изобщо, всеки жив човек на земята е съзнателно или несъзнателно оръдие на невидими същества от разните степени на еволюцията или от различните сфери, според естеството на своите вибрации и съответно на оня свят, в който субектът живее: божественият, причинният, астралният, елементалният и пр , без да се изключва, разбира се, в известни моменти и за всеки отделен случай и влиянието на средата, в която той живее на физическия свят. Това трябва да се има пред вид всякога, когато се обсъждат действията или външните проявления на всеки индивид през земния му живот.

Б. Р.

БЪЛЕЖИТИ ОКУЛТИСТИ

Командант ЛУИ ДАРЖЕ

Командант Дарже.

На 25 юни т. г. се е обезплътил в гр. Тур (Франция) знаменитият окултист, спиритист, медиум и духовен церител, Луи Дарже, известен по своите чудни изследвания по трансценденталната фотография, фотографията на мислите и чувствата и откритието на жизнените лъчи V. (Les Rayons Vitaux). По тоя случай във вестник ,,Le Fraterniste“ (№207 от 1 август т. год.) намираме следните редове, написани в памет на Дарже, от професор Кабас, лауреат на Академията на Медицината:

„На 25 юни т. г. си замина командира на ескадрон в оставка, Луи Дарже, кавалер на ордена на Почетния Легион, награден през войната на 1870—1871 год. Аз го виждам и сега, като да стои пред мен. Няколко дни преди да си замине, аз имах печалната чест да приема посещението му: той дойде да ми благодари за влиянието, което упражних, за да се признае — най-сетне! — от обществена полза Дружеството за трансцеденталната фотография, на което той бе едновременно касиер и един от основателите заедно с Воше.1) Бех го видял пак преди около 15 години,“когато се присъедини към Синдиката на Окултизма. Аз мечтаех тогава да се образува във Франция едно образцово братство, което да има за цел да обедини всички, които се занимават с окултизма, и да защищава техните интереси. Това братство се образува и живя дълги години, но, щом избухна войната, и то изчезна като едно видение. .. След това аз се считах щастлив, че можах да събера една група сътрудници като: Д-р Анкос (Папюс), Фабиус де Шамвил, Анри Маже, Жиро, г-жа Жоселм-Монрок, Анри Дюрвил, Донато, Борнис, Бертен (аптекар), Д-р Крайс, популярният романист Марк Марио и цел легион други учени и изследвани между които бе и покойният командант Дарже.

Луи Дарже е роден в Пойак в 1847 г. След като свърши военното училище в Сомюр, той участва във войната на 1870—71 год., когато сполучи да избяга от обсадения гр. Мец. През 1884 г. той се ожени в Тур, дето и остана да живее в оставка. Неговата госпожа, високо - интелигентна литераторка — Франц Дарже Савари — е дала на французката поезия едни от най- очарователните стихове.

Дарже е държал много сказки по своите изследвания в цяла Франция и в странство. Академията на науките получи от него много интересни съобщения. Той има честта да бъде предтечата на г. доктор Барадюк във фотографическите работи по психизма. Покойният бе на младини краен материалист. Но още като подпоручик, той прояви такива церителни способности, които направиха грамадна сензация и отвориха собствените му очи. Един ден, обаче, неговото лечебно медиумничество угасна, за да го остави свободен във фотографските му изследвания. От тогава той деятелно заработи и можа да открие съществуването на жизнените лъчи, наречени от него със скромното име лъчи V. Но не ще се мине много време и тия лъчи ще се нарекат Лъчи Дарже. Би трябвало да се напишат цели томове, за да се изложат подробно работите на командант Дарже: в други последващи статии аз ще имам случая да се повърна върху тях. Той е сполучил да добие стотини флуидични фотографии, като е магнетизирал плаки било на сухо, било в откривателната баня, с контакт и без контакт. Той е записал и магнетични вибрации, излъчвани от ръцете на оператора. Дарже е установил по най-безспорен начин, че нашият мозък и тялото ни изпущат радиации (излъчвания), които действат върху чувствителната плака като светлината, даже и през непрозрачни препятствия. Той е успял даже да фотографира човешките мисли 2). Една от последните работи на Дарже е фотографическата плака, която той е поставил на едно дърво в парка Монтсури и която представлява цвета на това дърво . . .

Довиждане (а не сбогом), велики мой приятелю! Нека достойната ти съпруга и децата ти те оплакват сега, но те са убедени, че ти ще им помагаш и от там, отгоре ... — Професор Кабас“.

В книгата „La Photographie Transcendantale“ е поместен цял отдел, в който се излагат резултатите от трудовете на Дарже върху радиоактивността и творческото действие на човешката мисъл. Дадени са и многобройни фотографически снимки. Некои от тях ние вече сме преместили в мин. год. на Всемирна Летопис.

________________________________________

1) Вж. в кн. I статията: „Трансцеденталната фотография“.

2) Вж. статията „Психография или фотография на мислите“, от Фридрих Феерхов в кн. I, II, III и IV на Всемирна Летопис, където са дадени. и снимки, изработени от Дарже.

СТ. Д. КОЛАРОВ — Плевен.

Къде и как живеят умрелите

(По лични наблюдения)

По въпроса: „има ли живот след гроба“ се водят полемики и издирвания от незапаметни времена. За едни изследвани той е разрешен в положителен, за други в отрицателен смисъл. — За мене, който бях отрицател на всичко мистично до 33 годишната си възраст, от преди 20 години е разрешен в положителен смисъл. Следователно, след 20 годишно спокойно, критично и старателно изследване на този въпрос, чрез лично и непосредствено сношение с обитателите на невидимия мир, за мен въпроса е разрешен, че има живот след гроба.

Като резултат на тия грижливи, търпеливи и дългогодишни изследвания в областта на духознанието, имам събран доста интересен материал от научно значение за читателите, който смятам да изнеса последователно в печата за да дам повод и на други любители и изследвани да проучат непосредствено тая материя и да се изкажат по нея.

В книжка I година II на „Всемирна Летопис“ под надслов: „Какво ще станем след смъртта“ от Буе де Вилие, е напечатана една преводна статия, в която доста правдиво и обширно е описан начина на умирането на човеците, събуждането на духовете и формиране на съзнанието им за новия духовен живот. Понеже в нея автора е сложил точка на изложението до „съзнанието на духовете и приготовлението им за новия духовен живот“, аз намирам интересно и уместно да продължа изложението от тая точка и да опиша, къде и как живеят духовете на умрелите човеци в задгробния мир. Това списание е резултат на личните ми и непосредствени издирвания чрез изслушване обясненията на духовните обитатели, познати и непознати, скорошни и отдавнашни. По този въпрос две мнения няма между многобройните духовни гости, които съм разпитвал от 20 години насам, при твърде честите ми беседи с тях, безразлично от какво положение са били те и тука и там.

След смъртта на известен човек, подир час—два—три приблизително, духът му се пробужда като от сън, обаче учудва го новото му положение, като се види и съзнае в Пространството, далече от дома си, лек, подвижен и носиш се на известно разстояние над земята. Скоро се среща с други духовни обитатели, повече близки сродници и приятели, които му се представят и го запознават с новото му положение. За доказателство, че е вече дух, отвеждат го в дома му, където вижда тялото си, приготовлявано от близките му за погребение. Прави разни манифестации, за да им докаже, че е жив, но понеже никой не обръща внимание и го не чува, това го наскърбява, а риданията на близките му го тревожат и смущават. Под моментни побуждения и влечения, той набързо прави посещения на сродници и приятели, на близо и далече, мъчи се и тям да се обади, но като вижда, че и тука не подозират неговото ново съществуване, връща се пак при тялото си, присъства и наблюдава разните церемонии по погребението на това му тяло, слуша надгробни речи, ако има такива, както и всички отзиви от живите за него- След погребението на тялото му, духът се връща пак в домът, слуша и наблюдава всичко, прави нови разходки и посещения, но с прискърбие вижда, че никъде не подозират присъствието и даже съществуването му като духовно същество, освен в редки и изключителни случаи.

След обед на третия ден от смъртта на човека, в известен момент, пред новия духовен обитател на невидимия мир, явява се ненадейно един светъл дух (Ангел-покровител на покойния човек), от блясъка на когото той — духът — ослепява, с духовните си очи, и изслушва съобщението му: колко години ще прекара в изкупление (ада) за неморалния си живот, като плътен човек, или по-право, за дето духът, който се проявява в материалния човек, чрез съвестта, не е възпирал човека от незаконните му попълзновения и прищевки. — В момента, една невидима, магнетическа връзка привлича духа в гроба при тялото му, която връзка води основата си от гръбнака на материята. Там му се открива пред духовните очи картината на първия му детски грях, която бавно и релефно се движи и се променя пред погледа му, както филмите на кинематографа. След свършване на първата картина, открива се втора, трета и пр. и пр. картини, които той гледа и в тях вижда или преживява миналия си земен неморален живот, от който се гнуси и отвращава, а същевременно гледа и разложението на своята плът, в която през земния живот е обитавал, но не си е изпълнил длъжността да я възпира от престъпните й влечения и деяния. По такъв начин с месеци и повече се движи филмът на греховния живот на човека пред духовния взор на духа му, но като се приключи с картината на последното прегрешение, а след това филмът се възобновява пак от начало, и тъй следва и се повтаря непрекъснато, до когато духът е в изкупление, ако е срочно, или вечно, ако духът има такава участ.

Духовете в задгробния мир обитават в три главни състояния или положения:

а) в пространството и покрай нас;

б) в изкупления (ада, чистилището или пъкъла) и

в) в преизподнята.

В пространството обитават всички духове на безгрешните човеци и малолетните деца до 4 годишна възраст. След четвъртата си година, децата отговарят за престъпленията си, които съзнателно вършат, само в по-малък размер, отколкото при напреднала възраст.

В ада, чистилището, пъкъла или изкуплението, чрез преживяването в гроба, известни определени години — до 100 максимално, обитават всички духове на покойниците, над 4 годишна възраст, на които участта им е обявена в третия ден от смъртта, от Ангела им покровител, както изложих по-горе.

Тия духове, които прекарат до 25 години в това положение, според определената им участ, като си претърпят участта, умират на ново и се трансформират в по-леки и подвижни духове, обитаващи в пространството, с право на еволюция (напредък) до райските сфери.

Духовете, които имат участ определена, да проживеят в изкупление (в гроба) до 45 години максимално, след това време, ще прекарат още толкова време — без 5 години — в преизподнята. Например: срещу 30 години изкупление, духът ще прекара после още 25 години в преизподнята; срещу 35, още 30 и пр., а след преминаване фаталния срок и на двете митарства, чрез нова смърт ще се трансформира в обитател на свободното пространство, с право на бавна еволюция до трета сфера, където се спира по-нататъшното му напредване.

Духовете, които имат участ да прекарат в ада от 45 до 100 години, след тия срокове преминават в положението „преизподня“, при което те биват привлечени фатално в недрата на земята, под гроба, на една почтена дълбочина — до около 35 метра, където, както и в гроба, преживяват филма на земния си греховен живот, при постоянна будност и неотлъчване от мястото си, денем и нощем, освен в редки случай и с малки промеждутъци, понеже връзката им не ги пуска.

Обитателите на преизподнята и духовете кандидати за там, имат най-печална и горчива участ, защото изобличението им от филма на земния грехове живот няма край и граница, а и те не могат нито погледа си да отстранят от тоя изобличителен филм, нито могат да заспиват и го избягват, защото сънното положение е достояние само на земните материални човеци, а не и на духовните същества.

Духовете под изкупление, които могат да се отлъчват из гроба на вън за малко или повече време, това могат да правят само вечер и нощем, а не и денем, понеже от силната светлина и слънчевите лъчи те чувстват болезненост, като нас от огън, за това денем не могат да излизат в пространството, освен некой с малка отговорност и при облачно време.

Когато срокът на отлъчката им от гроба изтече, духовете биват притегляни обратно, автоматически, от магнетическите им връзки с материята.

Духовете под изкупление виждат само нощем и то толкова, колкото нас човеците, а слънцето никога не виждат и не могат да виждат, по изложените по-горе причини. При пътуването си, те се носят по желание, а не ходят, обаче, движението им бива близо над земята, около на 7 — 10 метра височина.

Духове на човеци, на които телата са унищожени от пожар, зверове и пр., та не са погребани, прекарват изкуплението си в тъмни пещери, мази, подземия и пр., където не прониква слънчевата светлина и отраженията й. Те са духове скитници.

Духовете в положение на изкупление не могат да виждат ония, които са в разните сфери на пространството, както и ние не виждаме и едните и другите, но при сношението си, само ги чуват и се обясняват.

Духовете в положение на изкупление обитават в гробовете при телата си, вън от последните, обаче има духове с по-печална участ, които известно число години проживяват вътре в телата си и за да държат последните жизнени и неразложени, принудени са да ги кърмят с кръв, която изсмукват нощем от животни и човеци. Това са духове „вампири“, на човеци престъпници човекоубийци, отровители и пр. Числото на такива нещастници е много малко, в невидимия мир, но факт е, че съществуват почти във всички градове и много села по някои и други, които често дават доказателства на хората за съществуването си, както съм имал случай да констатирам при изследванията си.

Духовете, които имат възможност да се отлъчват от местопребиваването си (гроба), веднага след залязването на слънцето, се пръскат по разни направления и правят посещения и наблюдения на познати и непознати човеци, без последните да подозират присъствието им.

Само когато човеците създадат условия за сношение с тях, при сеансите — те се проявяват и манифестират присъствието и съществуването си, като, според възможността, правят изявления било за положението си, или за това на познати отсъстващи, за които се интересуват човеците, правят специални съобщения към познати и сродници, четат морал на живите и някои бивши общественици, отпра- вят послания към човечеството, често пъти с интересно съдържание, а други правят разкрития за известни произшествия или събития. Обаче, мнозина от невидимите обитатели се държат по някога и много недостойно, като се манифестират за други духове, за които се интересуват участващите в сеансите, и от тяхно име правят неверни изявления и лъжливи пророчества. От знанието и опитността на изследваните зависи да отделят истинските съобщения от лъжливите и да изолират неканените гости. Обаче, това е най трудната задача на ръководителя на сеанса, затова Той и присъстващите винаги с резерва трябва да приемат сензационните известия, които би им се направили от невидимите обитатели.

Има и духове неспокойни, които усилено се стремят да завържат сношение с живите, особено наследниците си, или да прогонят тия, които са заживели в домовете им. Такива немирници често се проявяват с тропане, отваряне на врати, биене на електрически звънци, събаряне на предмети и не даване мир и спокойствие на живите обитатели на къщата, където се подвизават, а някои, чрез известни материализации, стават видими за хората, пред които се явяват за момент или по-продължително.

Между духовните обитатели на невидимия мир няма атеисти, защото всички, според земния си живот, се намират в положение, при което съзнават и чувстват ръката на Великия Творец на вселената и неговите неизменни закони за цялото човечество, без разлика на вяра и народност, а удостоени със съдба, която е продукт на земния добър или лош живот на всекиго.

Деяния, които носят отговорност за ада и преизподнята, са ония, изброени в десеттях заповеди, дадени на човечеството чрез Мойсея.

(Ще следва).

СЪНИЩАТА

от

Много се разисква в печата и в обществото по тоя увлекателен въпрос: за сънищата, особено преди началото на последната война, отдаде се голямо значение на пророческите сънища1), каквото по-рано не им се отдаваше.

Изобщо се предполага, че сънят е един бегъл образ или една фантастична представа, които минават през мозъка на спящия човек. Между това, още в библията се цитират много примери, при които сънищата се тълкуват като послания на пророците за ръководство и обучение на народа.

Старите евреи са почитали много сънищата. Мнозина от техните пророци са били просвещавани с това средство. В 33 глава от книгата Йов, Елин се мъчи да се препира с Йова. Господ му вдъхновява, обаче (14—17 стихове), следното: „Бог говори веднъж и дваж, но човек не внимава. Насъне, в нощни видения, когато дълбок сън пада на човеците, когато сънуват на леглото си, тогава отваря ушите на човеците и запечатва поучение в тях, за да отвърне човека от деянията му и да извади гордостта из човека“.

В 20-та глава от Битието се учи, че Господ известява насъне на Авимелеха, че Сара е жена на Авраама, а в 28-та, глава 12-ият стих разказва съня на Якова, който вижда една стълба, по която божиите ангели възлизаха и слизаха. В 40-та глава, Йосиф обяснява сънищата на виночерпеца и хлебораздавача на царя Фараона. В II-та глава от книгата на Даниила се съобщава, чe Навуходоносор имал сън, че той заповядал да повикат мъдреците, астролозите, певците и халдеите, да им разкажат тоя сън, за да го изтълкуват, под страх на смъртно наказание. Но Даниил е помолил царя да му даде време, за да го изтълкува той, и тайната му била открита чрез едно нощно видение.

В 12-та глава на книгата на Числата, в 6-тия стих четем: „И Господ рече: слушайте сега думите ми: Ако има между вас пророк, аз, Вечният, чрез видение ще му се опозная, на сън ще му говоря“.

В III-та глава и в 5-ия стих от I-та книга на царете, Бог се е явил на Самуила насъне.

Ние бихме могли да вземем в библията много други примери, които доказват, че най-великолепните знания са били дадени на пророците чрез сънища.

Уйлям М. Бътерфилд в книгата Наука и измислица казва: „ Милиони години на умствени изпитания и интелектуално развитие не са повдигнали булото на мистерията, и човешката раса, изобщо, е още така невежествена за действителната причина или за философията на сънищата, както е била в епохата на косматото дивачество. Никоя друга операция на духа няма тая сила да издигне до същата степен удоволствието, тъгата или ужаса; оттам иде могъщото влияние, което сънищата са упражнявали, още от най-първите дни на човечеството, върху мислите и действията на хората“.

Розенкройцерската литература ни учи, че човекът е един троичен дух, който функционира в едно троично тяло: физическо тяло (плътно), етерно тяло и астрално тяло. Прочее, тогава, когато през деня тия тела са всички концентрични и се проникват едно друго, през нощта, при безсънно спане, астралното тяло се оттегля с аза, тогава, когато жизненото или етерното тяло остава като бдящ пазач при физическото тяло. Това жизнено тяло преустройва тъканите, употребени от физическото през деня. Без неуморимите усилия на етерното тяло, физическото тяло би остаряло бърже и смъртта би изненадала индивида още в младините му.

Когато тялото е заспало в леглото, азът, заедно с астралното и умственото тела, свързани с тялото чрез една невидима, твърде тънка нишка, е свободен да плува в астралния свят, дето пребивават така наречените умрели. Той прилича на един балон, държан от едно въже. В астралния свят, азът е съвършено волен и може да се съобщава с приятелите и роднините, които са заминали отвъд земния живот. Под управлението на наставници и на по-предишни знания, може да се посещават различни страни или да се узнае разрешението на такива задачи, което напразно се търси през деня. Мнозина автори са възприели същността на своите произведения по тоя начин, в астралния свят, във време на съня. Едисон, магьосникът на електричеството, донесе от сънното в будното си състояние някои от най-важните си изнамервания (макар че той се съмнява в съществуването зад гроба). Много хора са получавали през време на съня си откровения за ония събития, които има да станат в близко бъдеще. Абрахам Линколн сънувал, че чува да плачат, когато минавал от един салон в друг в Белия Дом; по- после чул ридания на множество хора, когато слизал по стълбата, която водела в приемния салон, дето видял един погребален ковчег, покрит с черен плат. И като запитал „кой е умрял“, отговорили му, че председателят е паднал убит. На другия ден той разказал на приятелите си съня, и, малко време след това, той наистина бил убит.

Даже, понякога, позволява се на аза, във време на съня, да чете в аналите на природата историята на миналите си съществувания и да види сцените, които е преживял в далечното минало, когато азът е обитавал някое друго тяло. Други път, под надзора на други азове, той посещава сцената на некоя случка, или пък позволява му се да бъде свидетел на някое престъпление, извършено върху физическото тяло на другиго. По някога пък, дава му се възможност да помогне за излекуването или облекчението на някои, които се намират в нужда. Ако, след една от тия опитности, впечатлението, направено върху духа, остане твърдо и бъде пренесено в будното съзнание, фактът се представлява като сън.

Ония лица, които имат планетата Нептун или Луната в 9-та къща, къщата на сънищата2), или пък в знака на Стрелеца, или най-сетне имат силни аспекти между поменатите две планети, тия лица имат често пророчески сънища.

Ако, през деня, азът е бил смутен от гняв или безпокойство, или ако лицето се е нахранило късно или е преяло и не е имало време да се смели храната му, тогава астралното тяло не може да се оттегли всецяло от низшите проводници и остава свързано с главата на заспалото тяло. В тоя случай, дневните сцени се смесват с ония от астралния свят, и азът си припомня тия разбъркани сцени като фантастични сънища и в безсмислени прояви. Уви! Колко много са ония хора, които имат такива сънища шест нощи от седемте! Има лица, които не приемат да си легнат без да се наядат богато, и тогава през петата нощ те имат само фантастични сънища.

Има постоянна борба между жизненото тяло и астралното тяло. През деня желанията и апетитите разрушават тъканите на физическото тяло и етерното тяло едва има възможност да възстанови тия повреди само в момента, когато астралното тяло се освободи от физическото. Само във време на едно дълбоко и без сънища спане жизненото тяло може да върши своята работа на възстановление и преустройство. Следователно, оня, който има навика да си ляга късно и да яде късно или който по различни начини препятства на астралното тяло да се оттегли доста дълго време, за да даде на етерното тяло време да възобнови изгубената си жизненост, той върши така бавно самоубийството си.

Виждаме, прочее, че през време на съня, азът има друг живот отколкото оня, когато е затворен в тялото. Той е много по-волен, повече в своя елемент на съществуването, с което се наслаждава през съня, отколкото когато е затворен във физическия си проводник: тогава той е притеснен и принуден да мине през всичките уморителни дейности на деня.

Има едно средство да се развие способността да си спомняме опитностите от тоя живот насън и да ги донесем в будното си съзнание. Също възможно е да се управлява това съществуване през съня по начин да се получат най-добри резултати, едновременно както за самия аз, така и за неговата еволюция и за човечеството.

Веднага преди да си легнете за спане вечерно време, и след като за благовременно се нахраните леко, трябва да позволите на тялото си да остане спокойно и необтегнато, а после да пожелаете силно, азът да се пренесе там, където бихте искали да направите някое добро дело или пък ла изследвате някои интересни въпроси. Когато лицето заспи, азът ще последва тия указания. Именно по този начин учениците на Розенкройцерското Братство могат да извършват изцерявания под управлението на Учителя си и на мнозина лекари, ученици на същото общество. Посредством ретроспективното упражнение от вечерта и чрез разни други наставления, които им се дават, те се групират като „невидими помагачи“ и така се вършат чудесните лечения на Розенкрайцерското Братство.

Всички личности, които се владеели духовното зрение, както и ония, които са работили съзнателно през време на сънното си състояние в невидимите светове, можеха да виждат през последната война невидимите помагачи на самото полесражение, да облекчават и лекуват навред, дето намираха случай за това. Много майки бдяха върху синовете си, тогава, когато тяхното несъзнателно тяло е спяло в некоя далечна страна. Азът се е намирал естествено там, дето обичта го е изпращала, и, макар че майката съвършено и да не е съзнавала това, тя между туй е бдяла върху сина си през съществуването си насъне. Също така, и ония, на които смъртта е задигнала родители или приятели, могат да ги придружат във време на съня и чрез едно приспособено увлечение те могат да запазят един съзнателен спомен за тях, тогава, когато по-преди тия небесни визити са били за тях само един смътен сън.

Всички, които биха пожелали, могат да станат невидими помагачи, но с условие, ако животът им през деня бъде чист и изпълнен с безкористни действия и услуги, и ако вечерта, преди да заспят, решат да отидат и да помогнат на човечеството там, където има нужда. Те ще продължат тогава своята хуманитарна работа, даже и ако тялото им е дълбоко заспало. На утрото, в момента на събуждането, ако останат спокойно в размишление няколко минути, може, споменът за нощните сцени да бъде пренесен в тяхното будно съзнание.

От всичко гореизложено следва, че едно великолепно поле за дейност се открива пред нас. Астралният свят е населен от невидими работници на различни степени, каквито са природните духове, елементалите, гномите и изчезналите, наречени умрели. Много по-висши същества работят в тия невидими светове. Всички ние можем да влезем в тия области и да продължим да работим там за благото на човечеството, през .време на сънната ни почивка.

(Из Rosicrucian Fellowship-Oceanside).

_______________________________________

1) Каквито и ние многократно възпроизведохме в Всемирна Летопис , по съобщения от наши сътрудници.

2) Вж. Астрология в год. I и II - Всем. Летопис.

ОКУЛТНА ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА

Причината на болестта и лекуването й

Лекция от Ричард Ингалезе

Трето средство за церене на болестта е приготовлението на безвредните растителни смесици. Окултистът не вярва в употребата на минералните дроги, както не по-малко не вярва в благотворното действие на известни отрови, вкарани в тялото на пациента. Повечето минерали и отрови са от една степен на трептение толкова низка, че един път вкарани във физическото тяло, те служат само да понижат повече неговите трептения, отколкото ги повишат. При всичко че отначало произвеждат възбудителен ефект, но на края реакцията остава за сметка на пациента, който бива по-отслабнал. Отровите изглеждат по някога да помагат, защото правят да изчезне моментално острото състояние, но едно по-дълбоко проучване на действието им показва, че болестта не е излекувана, а само е изменила формата си, мястото си и наименованието си. Но да се отрича ефекта от лекарствата върху човешкото тяло, както правят това понастоящем някои твърде крайни метафизици, това значи да се отрича и да се желае игнорирането на онова, което ни учат всеки- дневният живот и физическите закони, като установяват, че като се съпоставят две или повече тела, те взаимно се афектират; това значи още, да се изключи съзнанието на една част от вселената. При все туй, тия същите метафизици се хранят, за да поддържат физическото си тяло, макар и да отричат, че една материя афектира друга.

Минералното царство поддържа растителното, което от своя страна служи за подкрепа на животинското царство. Прочее, в естествения ред на нещата, изглежда неразумно да се прехвърлим по-далеч, като пренебрегнем като негодно онова царство (растителното), което доставя нашата храна, и да прибегнем към помощта на минералите, от които да вземем нашите лекарства. Растенията, употребени като церове, трябва да бъдат приготвени научно и удобно, за да се получат от тях най-добрите резултати. Същите грижи трябва да се употребят за приготвянето и на храната ни. В медицинската практика никога не се занимават с различието на трептенията на лекуваните хора. Човек, чийто трептения имат зелен цвят, получава същото лекарство от лекаря, както ако трептенията му биха били червени или кафяви. Тази е, вероятно, причината, поради която съвременната медицина е наречена опитна наука. Едно растително лекарство, съставено грижливо за един индивид според неговите трептения, ще го излекува сигурно, когато резултата ще бъде съвсем друг, ако същият цер бъде употребен спрямо друго лице, което страда от същата болест, но чийто трептения биха били от съвършено различна степен. Ако се желае да се получат добри резултати, трептенията на растителните лекарства трябва да допълват твърде отслабналите трептения на болния.

От само себе си се разбира между това, че духът е върховната сила и може, ако се развива и упражнява по съответен начин, да изцерява всички болести. Ще дойде време, когато той ще бъде единствената сила, към която хората ще прибягват, за да поддържат тялото си в нормално и хармонично състояние на здравето. В очакване на тия аркадийски (блажени) времена, великото съзнание е предвидело за неразвитите си чада материални средства, които им помагат да облекчават физическите си страдания.

При лекуването на болестите със силата на духа, употребяват се съзнателно или несъзнателно космическите сили. Всичките съвременни метафизически школи се различават помежду си относително начина, по който тия лекувания се извършват, макар че всички да имат забележителни успехи. Известни школи си служат с енергични отрицания, като, съзнателно или несъзнателно, хипнотизират своите пациенти. В това положение, мислите на болния изменят и трансформират проявленията на болестта, от която страда. Други школи постигат също такива резултати чрез чести внушения, чрез които пациента възприема нова линия на мислене и така трансформира състоянието на тялото си- В общността на тия случаи се получава прякото действие на един дух върху друг, което докарва промяна в състоянието на болния.

Други школи чрез отрицания или потвърждения, или чрез потвърждения или запитвания, искания или молитви и чрез рисуване на желания резултат, поставят несъзнателно в движение космическите сили. Окултната школа употребява съзнателно окултните сили с цел за излекуване. Тия две последни школи не въздействат чрез един дух върху друг, но привличат нови елементи във физическото тяло на пациента, които изхвърлят старите болни атоми и ги заместват с нови атоми. Окултистът извършва три неща, когато извършва лечение:

Първо: той разрушава духовната картина на болестта, чиято родилка съхранява болният. Второ: той повишава трептенията на оная част от тялото, в която те са понижени и ги насочва към нормалност, обхващайки чуждите елементи. Трето: чрез космическата сила, която влива в тялото, той замества с нови елементи ония, които са изхвърлени.

Ето няколко правила в помощ на ония, които биха желали да опитат тази демонстрация против болестта:

Първо: добре е, ако е възможно, да не се гледа проявлението на болестта. Така ще се избегне постоянната представа за болестта в духа и ще може да се вижда по-ясно картината на съвършеното здраве, което трябва да се създаде за пациента. Като не се виждат обективните признаци на една опасна рана или на някой изкуствен нарастък, ще бъде по-лесно да се представи на духа на болния един образ на съвършено здраве. В случая, когато има само субективни признаци, не напущайте никога симпатиите си, да отидете при болния и запазете се положителен срещу всяко вълнение. От момента в който вълнението ви би се съединило с неговото, вие ще отслабите лечебната си сила, ще приемете неговите образи и ще усилите картината на неговия дух.

Второ: когато болният ви осведоми какви са неговите образи, разрушете ги, като отричате тяхната трайност, ако съществуват временно, или като поддържате тяхното съществуване, ако са само въображаеми. След вашите отричания, винаги поддържайте, че болният има прекрасно физическо състояние и нека духовната картина стои докато болният я приеме. Ако един болен ви се оплаче от сърдечно разстройство и вие констатирате, че това физическо неразположение е причинено в същност от стомаха, не отричайте гласно болестта му, за да не се възбужда: не е необходимо па се дава на болния диагнозата на състоянието му, но трябва да се отрича трайността на болката и да се настоява, че той ще оздравее.

В случай на малко неразположение, една хрема например, уверете болния, че това не е нищо, че то не може да трае дълго време. По после, когато неговите трептения се повишат, насочете космическата сила през тялото му. Така неговото разслабено състояние ще бъде поправено, празнините между атомите ще се намалят, чуждите елементи ще бъдат изхвърлени от организма и всяка част на тялото ще отговори с това лекуване на положителното състояние на вашия дух Отрицанията разрушават, а утвържденията създават. „Christian Scientists“ — ите и повечето от „Mental Scientists“ — ите си служат широко и понякога изключително с отрицания, когато пък „New Thought Scientists“ — ите1) употребяват само утвържденията. Тази последна класа целители претендират, че отричането се съдържа в утвърждението, но да се утвърждава умствено едно здраво състояние, без да е отречена и разрушена картината на болестта, пазена от духа на болния, това значи да се опита да се построи нова сграда върху развалините, без да се е разчистила почвата. Много по-дълго време трябва, за да заместиш всеки негоден камък с нов, отколкото да развалиш изцяло старата постройка.

Трето: за обикновеното лекуване, хванете лявата ръка на пациента с лесната си ръка по начин, че космическата сила да може да влезе чрез лявата ви ръка и да я прокарате през лесната си страна, която е положителна, в лявата страна на болния, която е възприемателна. За тоя род лекуване трябва да останете в положително състояние на духа, защото иначе пациентът ще погълне личния ви магнетизъм, жизнената ви енергия, едновременно с космическата сила

Четвърто: в случай на отслабнало умствено състояние, в епилепсия;а, лудостта и при болестите на гръбначния мозък, турете при лекуването лесната си ръка върху темето на болния. Това положение, което насочва течението там, дето то е най-необходимо, ще позволи да се получи по-бърз резултат.

Пето: в случай на рак, буци, циреи, отоци и нарастъци от всякакъв вид, покрийте засегнатата част с бела копринена кърпа и турете отгоре дясната си ръка. Има две причини, за да се действа така: първо, като закривате болната част с кърпата, вида на болестта е закрит и вие можете по-добре да си въобразявате че мястото й е в съвършено здраво състояние, и второ, като туряте ръката си върху бодната част, вие привличате течението направо в седалището на болката и така концентрирате по добре силата.

Шесто: дръжте лявата си ръка, във време на лекуването, далеч от пациента Другояче ще се образува едно пълно обкръжаване и по тоя начин новите жизнени елементи ще прониквате в него чрез ръката му или чрез лявата му страна, а старите, употребените и демагнетизираните му елементи ще се притеглят във вас, ще понижат собствената ви степен на трептение и ще ви причинят едно физическо състояние, подобно на онова, което се опитвате да излекувате.

Седмо: в случай на некой отделен нарастък, употребете най-висшия нюанс на космическата сила, с който вие сте решили да си послужите за вашия болен. Да предположим, че е необходимо да употребите зеления цвят, тогава лекувайте болния с ултразелените лъчи, които са най-висшата степен на трептение на тоя цвят и те ще докарат най-бързи резултати. В това именно се състои голямото превъзходство на окултиста над мнозинството церители и над ония, които си служат с механически средства. Когато известните вече X лъчи, като висш нюанс на зеления цвят, се насочат върху една отделно образувана буца, те почват веднага разложителното си действие и може да се получат много по-добри резултати, отколкото с помощта на хирургическия нож. В всеки случай, и тяхното действие е ограничено като онова на хирургията, в този смисъл, че те не засягат семената на болестта в кръвта на пациента и болестта може да се появи отново. Но ако лекарят, като тури ръката си върху заболялата част, си послужи с крайния нюанс на избрания космически цвят, и направлява течението през цялата система, семената ще бъдат разрушени и всяко връщане на болестта ще стане невъзможно.

Осмо: концентрирайте се върху аурата на болния, за да намерите преобладаващия му цвят и поискате от всемирното съзнание да ви посочи тоя цвят. Това трябва да стане, ако не сте ясновидец и не бихте могли самоволно да виждате космическите цветове. С тая практика, вие ще се научите да отличавате цвета или трептението на едно лице толкова лесно, че ще ви бъде ясно неговото физическо проявление.

Девето: молете се на Бога па прояви силата си. Тази молба, като всяка друга, се изпълнява, тъй като всичко, което се поддържа от духа постоянно, рано или късно се проявява. Мисълта да лекувате болестите и да облекчавате страданията прави от вас един приспособен за тая цел център и, ако вие сте искрен и изпълнен с вяра, цялата лечебна мощ на вселената ще се излее към вас, за да удовлетвори молбата ви. Умственото състояние привлича или отблъсва космическата сила и колкото по-добре живеете, толкова са почисти вашите мисли и по възвишени вашите стремежи, а така също и толкова по съвършено ще можете да употребявате космическите сили, за да възстановите здравето на другите.

Десето: бъдете винаги положителни преди да лекувате някой болен. Вие бихте могли да образувате един център или канал, чрез който да се излеят космическите сили, сам ако запазите положителното естество на характера си. Направете една декларация от тоя род повтаряйте често: „божествената сила е в мен, аз съм положителен, положителен, положителен, аз имам сила да унищожа злото и невежеството“. Това изявление, като повиши собствените ви трептения, ще направи от вас по годно оръдие. Ако ли не вземете мерки да бъдете положителен, преди да почнете лекуването на некой болен. не само вашият личен живо- тен магнетизъм ще премине в него и ще ви остави твърде отслабнал, но и ще рискувате да възприемете болестта, както често става с някои духовни церители.

Единадесето: служете си всякога с, нюанса или цвета непосредствено по- виеш в стълба на трептенията от преобладаващия цвят на болния. Да допуснем, че вашият пациент трепти в най високия зелен цвят. Употребете тогава синята космическа сила, която е непосредствено над него и с която той се съгласява, и така той ще бъде поставен отново, чрез естествената реакция, на нормалната му краска. Като си служите с един цвят по-висш от неговия ще повишите неговите трептения, а като дойде реакцията, тя не слиза по-долу от най-високите краски на собствения му цвят, и за туй исканото облекчение става постоянно.

Дванадесето: представлявайте си добре, че тия космически сили се проявяват в трептения или цветове, но не мислете само за краската им. Оставете техния вид като „сила“ да преобладава в духа ви и когато ги употребите за някое лекуване, виждайте ги под образа на светещи трептения, които се изливат чрез вас към пациента ви.

Тринадесето: употребявайте внушението като допълнително лечебно средство към цвета. Служете си с него, за да разрушите в духа на болния образа на неговата болест и да създадете нов образ на здраве. Най-напред узнайте цялото име на болния, привиквайте го мислено на това име до тогава, докогато чувствате, че владеете вниманието му. Помнете, че всяка изпратена многократно мисъл достига всякога целта си. Дали ще бъде тя възприета или не, то е друг въпрос. Ако пациентът има някакво умалително име, с което околните му си служат обикновено, по добре е него да употребявате. Да предположим, че той се нарича Джейм Смит. Тогава кажете: „ти, Джейм, си един дух и не може да бъдеш болен“. Без заобикалки, вие внасяте едно различие в духа на болния между неговия дух и тялото му. Така неговият дух почва да работи с вашия, за да установи желаното физическо състояние. После кажете му: „тялото ти се изменя постоянно и, понеже си дух, можеш да контролираш тялото си, можеш да притеглиш в тялото си нови атоми, нов живот и непременно ще възстановиш здравето си“. Внушете му силата да привлича и да поддържа здравето си. При всяко лекуване казвайте: „не бой се от тая болест, бъди сигурен, че ще се излекуваш“. По-добре е да се повтаря всяко от тия внушения бавно, много пъти и по начин, Да може болният напълно да го долови. Когато обхванете по тоя начин низшите и демагнетизиращите трептения на страха, по-висшите, здравословните, ще се влеят в болния.

Четиринадесето: разрушавайте страха, и тогава всички трескави състояния ще изчезнат. Да допуснем, че имаме един болен от туберкулоза. Преди всичко, трябва да се отстрани от ума му страха, че страда от една неизлечима болест. След това представлявайте си за него картината на белите дробове в съвършено здраве, така че да се влива в тях космическата сила, и после употребявайте такива внушения, отрицания и твърдения, които ще ви продиктува интуицията ви.

Петнадесето: употребявайте такива думи, които най-добре изразяват вашата мисъл. Колкото идеите ви са изразени с по-голяма ясност и точност, толкова по-добре те се отбелязват в ума на болния. Вместо да казвате: „Бог е любов, а ти си едно негово проявление и, следователно, ти изразяваш само тая любов“, т. е. вместо един подобен философски израз за връзките, които съединяват Бога с болния и вместо да изтъквате как той ще удовлетвори молитвите за помощ и излекуване, кажете нещо късо и решително, като напр.: „не бой се от тази болест, няма защо да се боиш, ще се изцелиш, ти си дух и имаш сила да владееш тялото си“.

Тези няколко правила и внушения могат да се употребяват успешно при духовните лечения. Има и други, но тия са достатъчни, за да покажат законите на лечебната практика. Всека форма се мотивира от един закон: ако разберете и практикувате тия внушения, вие ще можете постепенно да измените степента на трептенията на вашето тяло и даже формата му до толкова, че да ги направите точно такива, каквито искате. Тази практика ще увеличи силата и мощта ви да помагате и на другите, тъй като всяко усилие добавя нещо на вашите възможности.

Никой не може да стане велик музикант, само ако изслуша дванадесет лекции по музиката: от тях той ще научи само начина, по който трябва да се учи тя. Както при всяко учение, така и в окултизма, прогреса в него може да се осъществи с последователни упражнения. Трябва правилна умствена практика, употребяване на космическите сили, схващане, контрол, направляване, мислене — всичко това може да увеличи силата ви. Като усвоите тия правила, от вас ще зависи да знаете какво можете да направите от тая наука, дали една чисто умствена придобивка или едно практическо приложение.

________________________________________________________________________

1) „Христан-сиентистите“, „Ментал-сиентистите“ и „Ню-Тотсиентистите“ са религиозни дружества в Америка.

Из живота на една окултистка

(Разказ)

Maida Vale в Лондон е любимият квартал на дребни чиновници и на скромни интелигентни труженици. Той е също любимо кътче на вегетарианците. Maida Vale има няколко вегетариански пансиони, дето за скромна, за Лондон, плата (от 45 до 62 лв. седмично) можеш да наемеш удобна стая с великолепна и разнообразна храна и със съвсем чисти семейни сгодности (да се ползваш с гостна стая, с вана и градина). В един от такива пансиони се настанихме и ние.

Всичко в тоя пансион те поразява със своята чистота, ред и мила простота. Неговата атмосфера е необикновено симпатична и всички се чувстват като у дома си. Повечето му обитатели са окултисти, жители на Лондон, ала има и мнозина чужденци. Всички бързо се запознават един с друг, и скоро се завързват прости, естествени отношения.

— Елисавета Ивановна? —запитва англичанката като изопачаваше смешно руското име. О, колко е мъчно! Не е ли по-добре да кажа: „Sister Elisabeth“? Нали може?

От тогава аз казвам на англичанката: „Sister Elisabeth“, а тя ми казва: „Sister Vera“. И туй мило нововъведение по-тясно ни сближи.

Моята скромна стая с голям прозорец, през който ме гледат птички и тополи, става полека-лека малък окултен център и рано-рано почват да ме поздравяват скъпи гости — обикновено около 9 ч. сутрин, седейки при писмената си маса, аз вече чувам хлопане на вратата, а след туй влиза една от многобройните сестри.

— Работите ли? За Бога, простете ме и продължавайте си, аз няма да ви бъркам. Ще взема книга и ще седна до вас. Нали може? Иска ми се да бъда при вас няколко минути.

Аз се усмихвам, турям на страна книгата, като заявявам, че смятам самият живот и нашето общуване по-горе от всякакви книги. Лъчистите очи на сестра Елисавета радостно светят.

— И аз тъй мисля. Колко би било добре тъй начесто да беседваме! Ала боях се да не ви бъркам. А да беседваме иска ми се за много неща.

Моята приятелка сяда на килима край огнището и замислена гледа в огъня. И аз сядам до нея и се любувам на естествената грация на всичките й движения. Сестра Елисавета, ако и да има 50 години и бели косми, все още е хубавица. Висока, тънка, изящна, тя всякога произвежда, като се явява пред обществото, известна сензация. Като член на стар шотландски град, тя е получила най-добро възпитание на времето си и рано се омъжила. Съдено й било да изгуби горещо любимия си мъж и всичките си деца в млада младина. От тъга и сътресения здравето й се разклатило и тя, като същински инвалид, е прекарала няколко години ту в един, ту в друг, ту в трети санаториум в Европа. Необикновената й външност, задушевната простота и общителният характер на сестра Елисавета навсякъде привличала към нея многобройни приятели и тя бързо станала център на всеобщо внимание и поклонение, но скръбта седяла в сърцето й; жажда за нещо велико и непостижимо не я оставило на мира. Преди няколко години тя се срещнала с окултизма. Думата й се запечатила и първият й порив се е изразил в това, да напусне светския живот, да раздаде имането си и след това отишла при онези, които се нуждаели от светлина и насъщен хляб. Великолепния си дом тя заменила със скромна къщичка и като почнала да живее най-просто, тя почувствала заедно с голямото облекчение и голяма отговорност. „Ще отида при нуждаещите се“, каза си тя. „Но нима съм готова? Нима имам що да им кажа? Нима самата аз не трябва да се уча и да се приготвя за служене? Най-сложни и неочаквани въпроси нахлули в душата й от всички страни и тя почнала да се учи. Скоро тя завзела бележито място в окултното движение в Шотландия и нейната къща станала огнище на светлина и топлина за всички измъчвани от духовна жажда. Ала сестра Елисавета продължавала да се чувства неудовлетворена. „Защо общата ни работа се върши в такъв затворен кръг?“ питала тя себе си. „Защо ние познаваме малко хора от други класи? Защо те не дохождат при нас?“ И със свойствената си решителност тя си казала: „ако не дохождат, то аз съм длъжна сама да отида при нуждаещите се“. И от тая минута тя захванала зорко да се вглежда в хората, които срещала, и щом забелязвала белези от отяготеност, тъга, безпокойство, тичала да помага с всичката сила на своята царствено-великодушна природа. Ще приведа един от случаите когато е помогнала — не е важно, че е помогнала (помагат мнозина), а как именно е помогнала.

В едно от събранията, в които участвала, се повдигнал въпрос, как може да се помогне на един човек, озлобен от живота, ако той не желае да слуша никакви съвети и утешения? За окултизъм, не ще и дума, да му се говори, не бива. Сестра Елисавета изведнъж се заинтересувала, и пожелала да знае за кого се говори. Казали й, че думата е за една учителка, прекарала много години като възпитателка в чужди къщи. Тя била извънредно раздразнителна и страняла от хората. Останала без работа; но не било потребно толкова да й се намери работа, колкото да се успокоят нервите й чрез разумно лекуване. Възпитателната била горда и невъзможно било да й се предложи материална помощ.

Сестра Елисавета отишла при нея. Тя видяла младата девица с умно и енергично лице, но малко горда. Сестра Елисавета не се смутила от това.

— Не се чудете, казала тя, ако ви говоря съвсем откровено; такъв е моят нрав, при туй аз съм окултистка, а това значи, че за мене не съществуват обикновените прегради между хората. Аз съм съвсем самичка: изгубих майка си, мъжа си и всички деца. Аз искам да ви помоля да поживеете с мене, докато си намерите работа.

Младата девица сви веждите си.

— Но като каква ще ме приемете у дома си?

— За сега, като моя гостенка. Може би след време ще ми помогнете в домакинството или в нещо друго, ала първом ние двете трябва да се взрем една в друга, и вие ще видите, дали къщата ми е сгодна за вас. Разбира се, ако вие си намерите добра работа, аз няма да ви спирам у дома. Пари не мога да ви предложа, средствата ми са ограничени.

— Така ли?! учуди се девойката и подозрително погледна загадъчната си посетителка. И така, вие ми предлагате храна и стая?

— Да. На първо време, първия месец, аз бих ви молила да ми бъдете само гостенка и в нищо да не се бъркате. Такива са моите условия.

— А какво ще върша първия месец?

— Ще се запознавате с мене и с къщата ми.

Девойката се усмихна.

— Странно предложение! Добре, аз го приемам. Аз сега съм без работа и доволна съм от това, но ако нещо не ми се хареса у вас и дома ви или ако си намеря постоянна работа, аз тутакси ще напусна къщата ви.

— Вие сте съвсем свободна.

— Добре. Кога да дойда?

— Колкото по-скоро, толкова по- добре. Самотията ме мъчи.

— Така! Сепна се девойката. Не мислите ли, че ще ви бъда другарка, ще ви занимавам с разговори или с четене? Тая роля не е за мене, като другарка ме не бива, предупреждавам ви.

— Не, не, първият месец вие сте съвсем свободна. Ще беседваме, когато желаете. Мене ми е скъпо само вашето присъствие у дома.

— Твърде странно, но да избирам сега, не мога. Днес, привечер, ще дойда у вас.

Сестра Елисавета с мъка скрила усмивката на тържеството си и весело си отишла у дома.

Тя тутакси повикала своята стара слугиня, Джен.

— Знаеш ли, Джен, днес ще пристигне у дома една твърде скъпа гостенка, мис Елтон. Тя ще гостува в моята стая. Аз искам да се чувства добре в къщи, тя е прекарала тежък живот и трябва сега да си почине малко. Ти ще ми помогнеш да й дадем възможност да прекарва добре у нас.

— Бъдете спокойни, миледи. Но какво мога да върша за нея аз?

— Постарай се да узнаеш нейните вкусове и привички. Предупреди я, че заран тя може да се къпе във вана, наклади огън в огнището, приготви вечеря и занеси яденето в спалнята й, питай я какво предпочита сутрин за закуска: кафе, чай или мляко; предложи й да закусва заран в постелята, изобщо, помогни ми да й услужа. Тя е доста скъпа гостенка за мене, Джен!

Умната Джен отдавна е престанала да се учудва на туй, което виждаше и слушаше в къщата на своята госпожа и затова тя пъргаво се завзе да приготви вечерята и да поокичи стаята.

Вечерта пред вратата спре файтон от който излезе една твърде скромно облечена девойка. Тя мъкнеше малък куфар и кошници. Джен приветливо я посрещна и я заведе в една голяма, светла стая. На огнището гореше огън. На масата във ваза бяха турени пресни цветя. Девойката учудено изгледа стаята.

— Това е моята стая? попита тя.

— Да, ми;, тя ще бъде вашата стая. Ей сега ще ви донеса вечеря. Не желаете ли да се окъпете във вана? Сутрин и вечер ние имаме топла вода.

— Благодаря, с удоволствие ще се окъпя във вана. А де е мис Кейрби?

— Не.ма я в къщи, тя ви моли да я извините, днес присъства на едно важно заседание, ала утре заран тя се надява да ви види. Не искате ли да закусите утре в постелята си? Вие сте уморена от пътя, мис!

— Аз не съм навикнала на такива нежности, остро отговори мис Елтон, но ще бъда доволна да закусвам сама в стаята, ако е възможно.

— Добре, мис. Ваната вече е готова.

След окъпването си мис Елтон вечеря и легна да спи. Закътаната, тиха и проста обстановка подействаха успокоително на нервите й, и тя скоро заспа сладко и дълбоко.

Като се събуди сутринта, тя по навик искаше да скочи от постелята, но си припомни, че е гостенка, на която приляга да става по-късно и даже да закусва в постелята, и изгледа стаята, в която нахлуваха слънчеви лъчи, и се усмихна.

„Странно място, но условията са твърде културни, това е несъмнено“.

— Няколко време тя лежа неподвижно, предавайки се на изнежване и мисли. На вратата се похлопа и влезе със закуска стопанката.

— Добро утро, весело каза тя, туряйки таблата на масичка и нежно я приближаваше до постелята—добре ли спахте? За няколко дни ще бъде добре за вас да закусвате в постелята, а след закуската да се поразходите малко, отсреща, наблизо има парк. . .

Преди изумената гостенка да отвори уста, стопанката излезе от стаята.

Първите дни гостенката почти че не виждаше стопанката, само заран тя се явяваше със закуска, мълчаливо я туряше на масичка до постелята и с весел привет се скриваше. Денем Джен служеше на мис Елтон, донасяше й обед, чай, стъкмяваше вана, предлагаше й да се разхожда в парка. На всички въпроси тя отговаряше, че госпожата е твърде заета, че се извинява, но не може да дойде при нея.

Странно вълнение обхвана девойката. Необикновените обноски будеха у нея някакво ново, смътно, меко чувство. но заедно с туй в нея закипя и гняв: не мисли ли тая окултистка да върши с нея „благотворителност“?

На петата заран, когато стопанката, като тури таблата със закуската, се готвеше да си излезе, мис Елтон с остро движение я спря.

— Кажете, моля ви се, каква комедия играем с вас?

— Комедия ли? Аз не ви разбирам!,.

—Да, комедия ! Нима аз не забелязвам, че вие нещо кроите? Аз не желая да си играят с мене, без мое знание и съгласие.

— Но не ви ли е добре у мене?

— Да, твърде не ми е добре, отсече мис Елтон, защото аз обичам всичко да е просто и ясно. Предупреждавам ви: предмет, на филантропия аз не желая да бъда!

— Каква филантропия? Господ да е с вас! Вие сте моя гостенка. Нима така се върши благотворителност?

— Да, но ония, които вършат благотворителност, не постъпват така, както вие с мене, усмихнато каза мис Елтон, защо правите всичко това? Вие трябва да имате някакъв мотив?

— Мотивът е прост: вие трябва да си починете и да се успокоите. Аз имам къща и известни удобства. Съвсем естествено е, да се възползвате от всичко това.

Девойката широко отвори очи.

— Естествено ли? запита тя. Не, това е необикновено. Да не е това според вашето учение?

— Да, според нашето учение. Чуйте ме, мис Елтон, вие сте умна и разбрана, нека захвърлим всякакви условности и официалности, нека си говорим искрено. Заради мене, вие сте сестра, пратена от Бога, и аз съм длъжна всичко да направя, за да бъде добре на тая сестра у дома ми. Но да не мислите, че това върша даром: аз очаквам голяма помощ от вас.

— Така ли? Вие очаквате от мене помощ?

— Вижте, вие сте опитна, много сте преживели и претеглили. Аз живях ограничено и не познавам хората и живота. Сърцето ми гори от желание да служа Богу, но не умея. Разкажете ми своя живот, споделете с мене своята опитност или, по-добре, позволете ми да ви разкажа своя живот и помогнете ми да се ориентирам в измъчващите ме въпроси.

Мис Елтон се засмя.

— Вие искате да чуете мнението ми, да разкритикувам дейността, характера ви? А знаете ли, че аз съм жестока и безпощадна? Знаете ли, че аз преди всичко виждам само лошото у хората, че аз съм отровена от людската несправедливост и че моите думи са хладни и корави като стомана?

— Да, аз знам, но такива сурови думи именно ми трябват. Вие ще ми направите голяма услуга, ако ми кажете истината, и ние ще се издължим един на друг.

Девойката млъкна за една минута.

— Твърде необикновено предложение, каза тя. Животът, става съвсем интересен. Защо да не поживея и цел месец в такава обстановка, за каквато се разказва в приказките? Но знаете ли, че притисканите, задушените в мене с години злоба и горчивина могат да се излеят върху вас и вашата доброта може да извика ужасните, скритите чудовища?

— Всичко това е възможно, но аз вярвам, че любовта всичко побеждава. След разклатените мрачни вълни от преживяното, всичко ще се освежи от слънцето и ще бъде добре и на вас, и на мен. Аз не се боя от, истината, тя ми трябва. Приятелите само ме галят, но не ми помагат.

Мис Елтон гледаше загадъчно събеседницата си.

— Мнозина ли окултисти са блажени? попита тя с трепнал глас.

— Не знам, мила; ако стремлението ни да се осъществи братството значи да сме блажени, то ние всинца сме блажени.

— Оставете ме, аз се уморих, издума мис Елтон, обръщайки се към стената.

Сестра Елисавета тихичко излезе из стаята.

От тоя ден те подкачиха странни беседи. Мис Елтон изпитваше като най-суров съдебен следовател, а сестра Елисавета разказваше своя живот и разтваряше душата си. И не остана нито едно слабо място, нито един неосветлен кът от живота на сестра Елисавета, който да не бе рязан, разсичан от анатомическия нож на гостенката.

— Вие се удивлявате, че съвсем малко се сношавате с. други обществени .класи, че малко е общуването ви с тях. Ама че сте наивна като дете и то колко много! Та нима вие мислите, че ще посмее да дойде някоя работничка или шивачка при вас?

— Защо да не дойде?

— Затова, че вие сте от друго тесто ... и маниерите, и приказките ви са други. А външността! Колко струват само шапките ви с щраусови пера! А, виждате ли, вие пламнахте! Навикнали сте да ви правят комплименти. Но длъжни сте да се откажете съвсем от пустославието, ако искате да се сближите с хората.

— Благодаря ви, ще се помъча, промълви сестра Елисавета. И аз самата мисля, че трябва животът ми да стане по-прост Много го измених до сега, но изглежда, че още трябва да го изменям.

— Да, трябва и не малко . . . Вие сте такава великолепна леди, вие просто задушвате другите със своята величественост!

— Нима? огорчи се сестра Елисавета. Ах, колко ми се иска да опростя живота си!

— Това съвсем, не е мъчно, но работата не е само в тоалетите и маниерите, а как гледате в душата си на хората. Вие твърде много се стараете да разберете от другите, че сте великодушна. А туй от горди натури не се търпи.

Сестра Елисавета искрено се изплаши.

— Боже мой! Как да премахна туй? извика тя.

— По-малко мислете и не се надувайте, не си казвайте: „ето аз напра- вих добро, колко съм добра“. Или: „той ме докачи, аз ще го простя, колко съм великодушна!“ А туй го има у вас, каквото и да ми приказвате, има го, аз вижда,м. неумолимо режеше анатомическия нож и от неговите удари сестра Елисавета не веднъж потреперваше. Но тя всякога изслушваше думите на гостенката си, изслушваше ги като урок и на следния ден пак се явяваше при нея радостна.

— Вие сте съвсем права, казваше тя, всичко това аз намерих скрито в сърцето си. Колко съм ви благодарна! Вие доста много ми давате . . .

Мис Елтон се усмихваше и продължаваше безпощадно да анализира живота на стопанката.

Веднъж тя посрещна сестра Елисавета раздразнено и намръщено.

— Дълго ли ще се продължава това измъчване? остро попита тя.

Сестра Елисавета трепна.

— Да, измъчване, грубо продължаваше гостенката, та вие ме накарахте да върша мъчна работа. Мене ми се струва, че аз намерих доста пороци у вас. Не стига ли?

— Ах, не, моля ви се, продължавайте !

— Та полудяхте ли вие? Не виждате ли кой е пред вас? Вие, може би, се наслаждавате, като мислите, че ме превъзхождате поради низостта ми . . . Но вие се изплашихте, нали? Най-после! А вие все не разбирате. Не, вие сега изслушайте до края, вгледайте се в меня и разберете най-после, какъв човек стой пред вас. Или вие съвсем ослепяхте? Не виждате ли, че аз съм един жалък, нищожен в своята злоба човек. отровен от злобата си, смазан от живота? Такъв човек не търпи да го караш насила да работи и не може да пренася превъзходството на другите. И вие, прекрасна, великодушна, светла, искахте да стоплите до сърцето си тая змия и сега се чудите, за дето ви ухапа тя! Нали? О, колко ви ненавиждам. Махнете се, махнете се! Аз не гарантирам за себе си. . . Аз мога да ви убия . . .

Но сестра Елисавета не се махна. Бледна и разтреперана, тя се приближи към гостенката си и я прегърна.

— Какво вършите вие? — изпъшка мис Елтон. Вие сте безумна, вие не разбирате, какъв звяр предизвиквате?

— Човек, и звяр, и Бог. Бог се събужда във вас.

— Бог! Какъв Бог? Какво може да събуди у мене Бога?

—Любовта! Аз ви обичам, обичам ви като най-скъпа, най-близка сестра! Не напразно ви изпрати Господ при мене! . . .

Девойката замахна лудешки, искаше да се изплъзне, гневно да закряска, но очите й се срещнаха с очите на сестра Елисавета. Елтон не можа да издържи светлината им и падна, плачейки, на гърдите й, нейната ненавист биде победена, пречупена за всякога от любовта. И в същия ден мис Елтон, проливайки сълзи и плачейки, разказа целия си,горчив живот, покая се в своите. грехове. От тоя ден и двете жени станаха искрени приятелки. Като поживя в къщата на приятелката си цяла година, мис Елтон, заякнала вече физически и нравствено, наново се залови за работа.

Мис Елтон отдавна е окултистка и взема деятелно участие в движението. Сестра Елисавета казва за нея: „прибирайки я у дома, аз разбрах, че при- брах сама го Христа“.

Такава бе сестра Елисавета. Всякога недоволна от себе си, тя не престана да дири най-добри, най-висши пътища. Осъществяването на братството е нейната идея. Затуй не е за чудене, че мисли и работи. Само за братство и сестринство. Ние, окултистите, казва тя, сме длъжни да живеем в пълно духовно единение, ако и да сме с различни темпераменти и да не сме еднакво възпитани. Да, пълно духовно единение, в пълно духовно единение и любов да живеем!“ Тъй често говори тя.

Превел: X.

Духовна опитност

Предсказване на сън точната дата на смъртта. На 31 януари 1901 год. в гр. Скопие се помина сестра ми Марийка. В последния ден, преди смъртта си, тя сънувала приятелката си Златка, нейна съученичка, заминала наскоро преди нея, че я завела на една хубава, цветна поляна, където имало много книги за прочит (покойната ми сестра обичаше много литературата). Същата й казала, че от сега нататък, на това място тя ще пребивава и че вечерта, точно в 9 ч. ще замине и тя. Събужда се сестра ми и, уверена в съня си и радостна, разказала го на домашните ми. През целия ден питала за времето. Вечерта, когато докторът я инжектирал, тя смеешком му забелязала, че, всичко е безполезно, понеже с нея е свършено вече. И наистина точно в 9 часа тя издъхна в пълно съзнание.

Съобщава: М. Т-ва — София.

Извикания на разговор покойник, директор на гимназия, бие смеещата се ученичка. В моята къща в гр. Севлиево през ваканцията през 1907 г. се събираха другарките на дъщеря ми, всички ученички от Търновската дев. гимназия, за да прекарват свободното си време в работа и забавления. Един ден те, на брой 4—5 ученички, искали да узнаят последните си бележки по разни предмети, като попитат наскоро починалия си директор Габровски, да им ги съобщи. За тази цел една от тях, по-слабичка телом, поставя ръката си с молив на чиста книга, готова за писане и я оставя в това положение свободна. След няколко мига ръката започва, по мимо волята на девойката, бързо да описва кръгове, а веднага след това, да пише редовно: — „Аз съм Габровски, не се бойте, вие си спомняте, как набързо аз умрях“ и пр. Дъщеря ми едновременно чете писаното и, радостно изненадана, почва се смее неудържимо. Габровски продължава: — „Не се смей, Е.“, но тя продължавала. Той пак повтаря, като прибавя: — „Не се смей, защото духът се тревожи“. Тя не спира. След това веднага масичката се вдига във въздуха и девойките, изплашени, хукват да бягат из стаята, а масичката гони дъщеря ми и я бие по гърба. Жена ми била в съседната стая и, като чула писъка на момичетата, помислила, че нещо зло се е случило, бързо отишла да види; но като заварила описаното — и тя търтила, изплашена, да бе- га. Всички избягали в двора и не смеели да се върнат в къщи. Масичката се върнала на мястото си.

Дойдох си от работа в 7 часа. Слънцето още бе високо. Уплашените с радост ме посрещнаха, за да ги успокоя и въведа в къщи. Влязохме. Другите си разотидоха, но нощта прекараха много безпокойно от случилото се през деня. Така продължаваха много нощи, до като позабравиха. Дълго време не искаха да влязат в стаята на случката, нито да видят масичката. — Всичко изложено аз веднага записах бележника си. За мене случката не беше изненада, а в реда на нещата.

24. IV. 1923 г.

Съобщава: Стеф. Р-ев,

зап. подполковник — София.

Сънят предсказал смъртта.

В Мако (Унгария) се е случило следното: Една млада и хубава госпожа Бойер, жена на аптекар, която встъпила в брак едва преди година, казала един ден на мъжа си, че сънувала страшен сън. Тя сънувала смъртта си и се бояла, че скоро ще умре. След два деня младата двойка посетила един бал. Дамата била много весела, но внезапно й прилошало. Тя извикала: „чувствам се зле“, скъсала си огърлицата от шията и се мъчила да си разкъса дрехата, за да подиша по-леко. В няколко секунди младата жена паднала мъртва. Никаква лекарска помощ не могла да я спаси. Тя умряла, без да й се повърне съзнанието. Според мнението на лекаря, причината на смъртта била „прилив на кръвта в мозъка“.

Лично наблюдавани действия на един дух. (Препис от протокол). Преди няколко дни, жителят на с. Долна-Ръжана, Горно-Лисинска община Босилеградска околия, Станчо Джокев се оплакваше навред и пред всекиго, че от 21. октомври 1899 год. насам през две вечерни то от 5 до 8 часа вечер започвало нещо да хвърля разни предмети в спалнята им стая и другаде, като камъни, дървета, разни железарии, сняг и пр. Отварял заключен ковчег и изнасял из него разни дрехи, някои от които пак намирали подир няколко дни, а някои никак не намирали. Удрял снаха му Звезда с дървета и др. и един път от такова удряне й нанесъл тежка повреда на едната ръка. Джокев казваше още, че стреляли във време на тия проявления с пушка, махали със секири, коси и др., но пак неможели да премахнат причината им, понеже причинителят бил невидим и неусетим. Според мнението на едни, туй било вампир, а според други — дявол. С една реч, зъл, нечист дух.

При всичко че поменатият Джокев, заедно с четиримата си синове и другите домашни, навред се оплакваха и ни уверяваха, но ние никак не вярвахме. За да се уверим, решихме да отидем в дома му и преседим една нощ. Вследствие на това ние, учителите: Д. Момчилов и Н. Стоев се споразумяхме със свещеник В. Стоян:в да отидем наедно и същевременно да направи свещеникът водосвет.

Туй наше решение изпълнихме на 29 м. ноември. Още през деня на същото число подканихме и кмета, Здравко Момчилов, и бившия тукашен участъков фелдшер Юр. Костадинов, от гр. Кюстендил, който беше тук по свои частни работи, да ни придружат и отидем в дома на Джокева, за да се уверим в действителността.

Същият ден (20 ноември) в 3 ч. 20 м. след пладне, ние учителите, Д. Момчилов и Н. Стоев, тръгнахме от селото Горна Лисина за определеното място, като се надявахме, че и другите ни другари ще ни застигнат: предполагахме, че те ще бъдат с коне. Взехме и един револвер, един дълъг ятаган и по една тояга: приготвихме се за борба със злия дух! Понесохме също и червен восък и училищния печат, които ни бяха необходими. Пристигнахме там в 4 ч. 20 м.

Домовладелецът има 2 къщи, старата е с 2 отделения, готварница и спалня, а новата с 3 отделения: 2 стаи и зимник. В новата къща и зимника им стоят само дрехи и др. неща, а те живеят в старата къща. Знаехме от по-преди, че туй същество боравило най-много в ковчега на невестата Звезда, който се намирал в една от стаите в новата къща, от дето изхвърляло дрехите й, от които едни отнасяло, т. е. неповръщало.

Отидохме в 4 ч. 40 м. да запечатим ковчега. Наредихме вътре дрехите, покрихме ги отгоре с едно чердже, подписахме си имената на едно бяло листче: „Д. Момчилов и Н. Стоев“ и турнахме това листче в ковчега върху черджето. Затворихме ковчега и го заключихме с катанец. Обиколихме (вързахме) ковчега с конец и краищата вързани, запечатихме отгоре на капака с училищния печат върху червен восък. Заключихме го и с катанеца, върнахме дъсчицата да покрие ключовата дупка, и отгоре върху нея приложихме печата върху червен восък. Също по стаята поставихме и други признаци. Заключихме и стаята в къщата, и ключовете от тях и от ковчега взе Д. Момчилов в себе си. Разстоянието между двете къщи е около 5 метра. В 4 ч. и 56 м. се върнахме в старата къща, дето беше дошъл и свещеникът. Влезнахме веднага в спалната стая, дето имаше запалена печка, запушихме тютюн и се разговаряхме. В това време се извърна в един ъгъл на стаята едно шише, което беше пълно с ракия, и ние веднага предложихме да запалят лампа и затворят прозорците, които имаха дървени капаци. Лампата запалиха и затвориха прозорците и вратата.

Тъкмо в 5 часа 7 минути се издигна един камък откъм прозореца и падна до крака на Д. Момчилов. Този камък беше овалян в сняг. Веднага из друг ъгъл на стаята долетя друг камък до краката на Н. Стоев, и ние тримата със свещеника изтръпнахме от страх и само се доближавахме до печката. Почнаха на различни страни да хвърчат камъни, дървета, црепове от подницата, сняг и др. и от страх помолихме свещеника да направи веднага водосвет. Почна се водосветът от 51/2 ч. и през това време дойде едно шарено перо на трапезата, дето стоеше паницата с водата, което идеше из един ъгъл по водоравна посока, без, обаче, да имаше течение на въздуха или каквото и да е движение. Никакво движение нямаше през време на водосвета. Щом свършихме водосвета, влязоха при нас в 6 часа кметът, Здравко Момчилов и фелдшера Юрдан Костадинов, които били дошли по-рано, но чакали в зимника дано видят там явлението. — Щом влезнаха те, веднага пак почнаха да хвърчат разни предмети Тогава кметът отиде до един ъгъл и почна да удря с камшика насам нататък, и разни предмети падаха по стаята. На един рафт (поличка) имаше едно счупено кандило (светило) и то дохожда и удря в срещуположната стена, без да се вижда кой хвърля, и ние всички присъстващи пазим мъртва тишина и гледаме само да видим, кой пуска предметите, но никой нищо не забеляза. Хвърлянето продължаваше до 7 часа 15 м. Всички неща, които хвърчаха по стаята, ги събрахме на едно място до печката. Те бяха предмети от различен вид: камъни, дървета, похлупаци от гърнета, 2 ножа, ябълки, мъниста колкото броеници, счупено пищовче, говежди рог, парчета от подница, сняг на топки и много други. Събраните неща бяха тъкмо 24. По време на хвърлянето не беше ударен никой от нас, а бе ударен веднъж един от синовете на домакина.

В 8 часа и 15 м. отидохме да проверим запечатания ковчег и намерихме: конецът скъсан, печатът върху катанеца няма, дъсчицата, която е върху дупката на катанеца, няма, а катанецът заключен пак. Д. Момчилов отключи ковчега и намерихме дрехите разбъркани; саята, която нарочно турнахме, бе изхвърлена на 2 крачки от ковчега, и книгата, на която се бяхме подписали, бе изхвърлена на сред стаята. Няколко кросна и др. неща бяха разхвърлени по стаята, които по-преди оставихме в порядък.

Кой и как отключи катанеца и как го пак заключи?

След това заключихме и запечатихме пак и си отидохме в старата къща да спим. Но кой е този, дето ще заспи тъй лесно? — Кметът и фелдшерът отидоха у един съсед, а учителите и свещеникът спахме в Джокева. През нощта два пъти проверявахме запечатаните и заключени ковчег и врата, но всичко си бе на мястото. Сутринта пак проверихме, но всичко на старо.

В 6 ч. 30 м. сутринта тръгнахме си всички за Горна-Лисина, с изключение на свещеника, който остана пак да неправи водосвет. През деня, на 30 същи, си дойде свещеникът в село Горна-Лисина и ни каза, че им правил още два водосвета — един в старата и един в новата къща. И на тръгване отишъл с Джокева при ковчега и намерили всичко на мястото си и заключено. Само с едно дюлгерско длето ударено в капака на ковчега, та накарано вътре около 5 сантиметра и дъската разцепена. При това до длетото на ковчега имало поставен един камък, а длетото, както забито било, тъй си стояло.

II.

На 30 ноември н. г. тръгнахме в 3 часа и 25 м. пак същите, с изключение на свещеника. Други още тръгнаха: писарят Юрдан Манчев, Стоян Тасев и Рангел Груев, от с. Горна-Лисина, за да отидем пак там. Пристигнахме в 4 ч. и 25 м. Веднага запалихме две лампи и чакахме. — В това време една от снахите на Джокева трупаше цеви за тъкане и говореше с мъжа си, че нямало жига (желязо нагорещено), с което да си мушат цевите, понеже те са от бъз. Тогава Д. Момчилов каза: — „Недейте търси жига, дяволът ще ви го донесе“. — Още не издумали 3 минути, в 5 часа и 15 м- придрънка нещо из един ъгъл и падна на земята. Погледнаха и с учудване видяхме, че е жигът.

След това почна пак хвърлянето, но с по-малки камъни. Ненадейно се изтърсва и се удари в дувара (стената) едно малко шишенце, и невестата Звезда каза, че то било в нейния джоб и сега го нямало там. Дадохме й го пак да го постави в джоба си и всички обърнахме внимание върху нея, да не би тя да го хвърля. Тя си тури ръцете на коленете и седеше мирно, но шишето пак падна на сред стаята. Това нещо се повтори 4 пъти, а пък един път, шишето турна невястата в джоба си, но по-после се намери в джоба на Здравко Момчилов (кмета). След това го турна пак невестата в джоба и подир малко изчезна неизвестно де.

Като се изгуби шишето, Здр. Момчилов даде на невестата броениците си, които след малко се намериха по сред стаята, после пак ги турна и те изчезнаха. Подир туй турнахме в джоба й две броеници — (на Стоева и Момчилова), които след малко изчезнаха. При всяко изчезване на нещата от джоба на невестата, ние гледахме толкова внимателно, щото вратовете ни заболяха; търсихме с наши ръце в джоба и нищо нямаше, а джобът й беше съвършено здрав.

Невестата Звезда казва, че преди да излезе нещо, напр. броеници и др., от джоба й тя усещала силна тежест, голямо безпокойствие и мъка. По едно време тя се силно тресеше, като от студ. Най-после си подписахме четиримата имената на една бяла книжка и я турнахме в джоба й, но и тя — книжката — изчезна. Действията се прекратиха в 6 ч. 15 м. На ковчегът и друго в новата къща нищо не се показа тази вечер.

Звезда каза, че през деня (30 ноември), когато тъкала в новата къща при ковчега, видяла, че един празен кошер се движил сам по стаята. Една дъска на вратата на същата стая, преди 4 — 5 деня счупена, и когато се счупила, тя, Звезда, гледала как вратата се тласка и чупи сама — туй било денем. В 8 часа през нощта си тръгнахме всичките 7 души и си дойдохме в Горна Лисина, в 9 часа.

Етървите на Звезда говорили с нашия другар Ст. Тасев, който стоял дълго време при тях в мутвака (кухнята), че Звезда често падала на земята полумъртва и в това време плакала понякога, а по некой път се смеела. Напоследък като паднала както и по-преди, от тогава се появил невидимият, менструацията й престанала и от тогава насам никак вече не падала. Според това, може да се предполага, че този дух е произлязъл от невестата, но как?—Горният знае.

Семейството на Джокева се състои от 17 члена, материалното му състояние е повече от бедно. Семейството не е спокойно, от страх не могат да спят както трябва и са съвършено отчаяни. Синовете приемали даже да запалят къщата си, дано се избавят, но баща им не позволявал. Ст. Джокев е на мнение да изпрати снаха си Звезда в с. Топли-дол при баща й или в планината с овци, та да опита дали ще има пак същото, или ще отиде с нея духът и там да остане.

Ние, подписаните, страдахме две нощи без сън и повечето от нас, от страх до висша степен, приехме да страдаме, но да се уверим. И се уверихме в действителността. Мнозина които прочетат настоящето, не ще хванат вяра и ще ни направят суеверци, но тия господа нека заповядат да отидат там и се уверят.

Не само ние, но и други, най-малко 20 души, ще докажат същото.

Молим настоящето да се предаде от ръка на ръка на всеки от Г. Г. чиновниците, учителите и други интелигентни граждани в с. Босилеград, та който от тях се интересува, нека дойде да види истината, та от после да вземем повече хора инициативата за доказване и издирване причините, от които се е появило това невидимо същество.

За верността на всичко гореизложено удостоверяваме със своеръчните си подписи:

1. декември 1899 година с. Горна-Лисина. Наблюдатели действията на невидимия дух:

Учители: (под.) Д. Момчилсв; (под.) Н. Сгоев

Свещеник: (под.) Вел. Стоянов

Фелдшер: (под.) Юр. Костадинов

Общ. писар: (под.) Юр. Манчев

Търговец: (под.) Ст. Тасев

Селянин: (под) Р. Груев

Вярно с оригинала: Свраков.

Съобщение за смърт. През коледната ваканция на 1921 —1922 г. в Стара-Загора дохожда брат Иван Ц-в. Там той се поболя и, след като се завърна в София, отиде си във Варна, където на 7 април 1922 г. се помина. Една седмица точно преди да си замине, сънувах, че същият идва в Стара Загора у дома, добре екипиран като за път, да си взима сбогом, като ми каза, че ще замине, и като се сбогува с мене, пита ме, какво желая да му кажа, за да изпълни желанието ми. Понеже скоро бях влезнала в окултното общество и много въпроси ми бяха неясни, чувствах се още, че съм в тъмнина, затова пожелах да имам повече светлина. Той ми обеща, сбогува се и си отиде. Една седмица след съня ми, съобщиха ни, че е заминал. И действително, скоро след заминаването му, почувствах неговата помощ.

Проявление на умиращ. През 1896 година родителите ми бяха в Цариград. На 18 януари същата година, през целия ден майка ми била някак си неразположена, усещала някакво безпокойствие, тъга. Вечерта още повече се засилило безпокойствието й, тъгата й се увеличила, без да ще плакала непрестанно и, в такова състояние, вижда в стаята да преминава покрай кандилото пред иконостаса една сянка и същевременно почувствала по бузите си едно лъхване, някакво подухване, при все че от всякъде било затворено. Няколко дни по-късно получават известие от Велес, че вуйчо ми, брат на майка ми, Юрдан Читкушев, се е поминал точно в същата вечер, когато майка ми е имала тези изявления. И понеже Той я обичал много, в последния си час той питал за нея.и искал да я види.

Съоб.: М. Т-ва — София.

Разни вести

Окултен кинематограф. Пропагандирането на окултните истини, за да се разберат и възприемат от широките народни маси, може да става едновременно не само чрез живото и печатно слово, но и чрез театъра — представления на разни окултни пиеси — и чрез кинематографа. В желанието си да спомогне за успеха на духовното движение в България, редакцията на Всемирна Летопис е направила вече постъпки, да си достави един метапсихически филм, чрез който в многобройни картини да може да се представи на българската публика Целия процес на живота и смъртта, и то точно така, както се извършва в действителност. Тоя филм, дълъг около 2350 метра и от който се получиха вече фотограф, снимки, съдържа изгледи на разни проявления от невидимия свят, добита по научен път от съвременни знаменити психисти, каквито са: професор Шарл Рише, Камил Фламарион и мн. др. Филмът носи названието: Тайните на живота и смъртта и се състои от три части: I. История и легенди, в която част ще се докаже, че метапсихическите или окултните факти съществуват от най-дълбока древност, но сега науката постепенно ги открива на съвременното човечество; II. Спиритизъм и Метапсихика и III. Видения на живи и умрели (приживе, във време на смъртта и след смъртта) и пр. Тоя филм, щом се получи в редакцията на Всемирна Летопис, ще се представи в столицата, а след това и в провинцията.

Фотография на цвят от акация без апарат. На друго място в тази книжка четците на списанието са намерили къси бележки за живота и дейността на французкия изобретател по трансцеденталната фотография, Луи Дарже, неотдавна починал. След като е работил много Години в тая област, той е доказал неоспоримо, че от човека, животното и растението изтича един жизнен флуид, който може да се схване от чувствителния фотографски апарат и да даде формата на невидими части от организма, бил той човешки, животински или растителен. Така, освен върху хората и животните, Дарже е направил много опити и с растения: на 10. юли т. г. той е поставил една фотографска плака, обвита с черна книга, върху стъблото на една акация. На другия ден той взел плаката и като я потопил в откривателя, появила се върху нея рисунката на жълто-белия цвят на акацията. Дарже, освен туй, е дошъл до заключението, че човекът и животното излъчват жизнен флуид през всяко време на годината, но растението спира това. излъчване през зимата, за да го възобнови на пролет.

Фотографиран ангел-хранител

Според една кореспонденция на телеграфната агенция „Централ-Нюс,“ в Ню-Иорк, Сжр Артур Конан Дойл, прочутият английски романист, който по настоящем обикаля из Съединените Щати на Северна Америка, за да държи сказки по спиритизма, е показал на публиката, в салона Carnegie Hall, една фотография, направена в един лондонски театър и представляваща едно младо момиче, мис Стейд, над главата на което се забелязва една светла човешка форма. Сър Конан Дойл е заявил, че тая форма представлявала образа на ангела-хранителя на девицата.

Изчезналите цивилизации. Сътрудникът на френското окултно списание Le Voile d’isis, „Верният Ами-Саж“ съобщава следното:

„Не се минава почти нито една година, да не се открият от някой учен изследовател останките на някоя стара цивилизация върху някоя точка на земното кълбо. Известно е, че земята е била населена с хора преди много хиляди години, и историята на откриваните предисторически градове би била от извънреден интерес. Последната новина от тоя род е следната:

Един шотландец, Джеймс Филжмон, минен инженер, който прави по настоящем издирвания, за да намери естествен цимент в подножието на планината Кулина, е открил според телеграми от Мексико, в лавата развалините на един град, който съществувал на това място преди около четири хиляди години. На около тридесет метра дълбочина той е извадил на яве следите на една твърде напреднала цивилизация. Подробности още липсват върху това сензационно откритие.

А според една телеграма от Стокхолм, руската експедиция, която, под водителството на професора Баренко, бе пристигнала в Лапония, за да прави научни изследвания, се е завърнала вече в Петроград. Казаният професор е заявил, че в полуострова Кола, между Ледовития океан и Бялото море, е открил остатъците от една извънредно отдалечена цивилизация, която той счита за предшественица на египетската. Между другите неща, експедицията е намерила многобройни гробове, образувани от огромни купища камъни, подобни на египетските пирамиди.

Ако е вярно, наистина, че в полуострова Кола съществуват следите от една цивилизация, предшестваща египетската, и с издигнати пирамиди, този факт, от окултно гледище, е извънредно интересен. Трябва да се признае, че съвременният учен свят още съвсем слабо знае тайната и истинската цял на построяването на пирамидите. Заслужава да се провери, дали вътрешното разположение на пирамидите в Кола съответства с твърдо мъдрото вътрешно разпределение на египетските. Но знае се, колко е мъчно да се намери входа на тайните стаи в тоя род постройки, а в една ледовита страна, като въпросната, и най-продължителните издирвания, за жалост, едва ли биха били резултатни.

Обаче, не би трябвало да се отчайваме, ако вземем пред вид твърденията на практиците от школата на будистките йоги. Тя поддържат, че имат един сигурен метод, за да се открие тайната: то е тяхното ясновидство на далечно разстояние. Ако е така, те биха могли да пренесат своя ясновидски оглед чак до Лапония, за да проверят съществуването на тия пирамиди, за които е думата. Но истинската наука напредва и близко е времето, когато радиовидството ще позволи да се проверяват на далечно разстояние твърденията на издирваните. Достатъчно ще бъде само да се знае точното положение на паметниците, подлежащи на изследване, и истината ще може да се установи“.

Психическите конгреси, в една от миналите книжки на Всемирна Летопис, (год. II) бяхме съобщили, че през месец юни т. г. ще се състои в Париж третия международен конгреси по експерименталната психология. И действително тоя конгрес е станал при стечение на мнозина делегати от разни държави и е имал грамаден успех. Надеем се, че за идващата книжка ще ни се удаде възможност да дадем на четците си един подробен отчет за дейността на конгреса и на постигнатите резултати.

Нови потвърждения със стари дати. Разкритията на основателя на спиритуализма във Франция, Леон-Денизар-Иполит-Ривайл известен повече под псевдонима Алан Кардек 1) са намерили до сега безбройни потвърждения. Но едно от най авторитетните, макар и с доста стара дата, трябва да се счита, безспорно, онова на великия поет, Виктор Хюго. Издателството на Луи Конар в Париж е пуснало в продажба една книга, написана от Густав Симон, син на известния френски философ и педагог, Жюл Симон. Тая книга съдържа in-extenso самите протоколи на сеансите, които Виктор Хюго е държал с близките и приятелите си в Джерсей, когато е бил в изгнание. За тия сеанси на Виктор Хюго е дала потик известната спиритистка, г-жа де Жирарден, още през 1853 год. Хюго, който е имал високо религиозно чувство, но ненавиждали догмите; не манкира да не се ентусиазира от тая религия без попове, родена в пълен романтизъм. Веднага убеден в нея, той установи и формулата; „книгата на тази религия, която, не се съмнявам, ще бъде библията на бъдещето, не ще бъде публикувана при живота на никого от нас, сегашни тълкуватели на мистериозните същества, но когато се появи на бял свят, всичко, което ще съм запазил за гроба си, тя ще го каже преди мене и с по-голям авторитети“.

Никога спиритическата маса не е виждала дотогава такъв интелектуален елит, образувани около нея; Виктор Хюго, г-жа Виктор Хюго, г-жа де Жирарден, Шарл Хюго, Франсоа-Виктор Хюго, генерала ле Фло, Огюст Вакери са насядали около масата в тия паметни сеанси. Имало е действително тържествени моменти, през които като че ли се отваряла цяла бездната на невидимия свят. Виктор Хюго, наведени над пропастта, от дето той вярвал, че чува, как се издига от вечното им жилище гласа на умрелите, извиквал:

— Кой е там?

— Шекспир! отговори му се от незнайните глъбини.

И Виктор Хюго, лице с лице срещу величавия събеседник, в когото виждаше поетът на Стратфорд на Ейвън, и на когото дължеше почти цялата си литературна форма, му отправи спокойно следното питане: „макар че ти ни си дал чудесни стихове, позволи ни един въпрос. Ти чуваш думите ни, ти виждаш мисълта ни, ти знаеш, че, като сме дълбоко и религиозно убедени в мистерията, на която присъстваме, по някога ние се съмняваме в абсолютната и действителна тъждественност на съществата, които ни говорят. Трябва ли да ни оставиш по тоя въпрос в съмнение?“ И гласът отговори:

— Гробът не лъже.

И в другите сеанси са се явили: Молиер, Есхил, Сервантес, Платон, Галилей, поетът Андре Шение. После, с една любопитна непрецизност, отговаряли някакви метафизически същества: „аз съм романът, аз съм трагедията, аз съм драмата, аз съм смъртта“. Друг път: „аз не съм Почини, но музикалната идея на Почини“.

Тази книга е единствена по рода си не само във французката, но и в цялата спиритическа литература. Протоколите, които тя съдържа, останали досега неизвестни, произвеждат голяма сензация. И публиката, обикновено индиферентна към психическите въпроси, има сега благоприятен случай да провери фактите, импулсирана от това авторитетно свидетелство на един от най-великите французки поети и романисти.

------------

1) Виж. биографията, портрета и дейността на Алан Кардек в кн. 1, год. II на Всемирна Летопис.