| Алтернативен линк |
БРАТСТВО
Седмичник за братски живот
Брой 181 - год. IX.
Севлиево, 22 март 1937 год.
--------------------
Абонамент:
За България – 50 лева
За странство – 80 лева
Отделен брой 1 лев
----------------
Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево.
Редактор: Атанас Николов
*
Съдържание:
Утринни гимнастически упражнения на м. Бунарджика, Пловдив (снимка)
Словото на Учителя. В начало бе Словото (из неделната беседа – 14.02.1937 г.)
Учителят (стих.) – Олга Славчева
Цветната пъпка (стих.) – Д. Антонова
Впечатления от Изгрева – Мариана
Пробуждане (стих.) – В. С. Недев
Първият ден на Пролетта – Д. Апостолов
Оса и жаба (басня) – Дядо Благо
Тихият зов
Кат пролетен зефир, който коси на крилата си уханието на треви и цветя, днес по цялата земя се носи тихият зов на новия човек.
Откърмен във дни на бури и страдания, когато и сетната искра любов в човешките сърца догаря, новият човек крие в себе си красиви възможности за един по-възвишен, чист, слънчев живот. Кротко и с любеща усмивка той ни зове към приказни брегове.
Като цветни пъпки в животворните обятия на пролетта се разтварят нашите сърца и души пред тихия зов на новия човек.
И, подобно на ранното кокиче под снега, ние се пробуждаме за новия, светъл живот. Пред нашия взор сияе високия връх на Божествената любов. мъдрости и истина. И. с пламъка на вярата и надеждата в нас, ние смело крачим към този връх; защото там ще бъде простора за умовете, свобода за душите; защото там ще чуем песента на великия живот за красота, младост. мир и щастие.
Кат нежна милувка на утринен лъч се докосва до струните на нашите сърца и души тихия зов на новия човек.
В. Недев
Утринни гимнастически упражнения
на м. Бунарджика, Пловдив
Път
През поля, гори, над бездни
Бягай, мой жадуван път,
Бягай, качвай се, извивай,
Цяла вечност е мигът.
*
Утрото е тъй прекрасно,
И простора цял сияй,
О, води ме, ти, мой дивен,
Път нагорен, път безкрай.
*
Ще те следвам възхитена,
Тъй примамва ме върхът!
О, над езера и бездни,
Бягай, мой планински път!
Д.. Антонова
Повече слънце!
Цяла зима всичко прекарва един вътрешен скрит живот. Растенията и част от животните прекарват в летаргия — спящ живот. Но щом духне топлия пролетен вятър, щом блесне силното пролетно слънце, всичко спящо, заровено дълбоко под земната обвивка, подава главица и се усмихва весело на радостната пролет. Колко много радост и доволство носи на малки и големи първият цвят, с какъв възвишен възторг се изпълват гърдите на човека, когато види подрастващата зелена тревица и напъпилите дървета, с какви светли мисли се облича той, когато чуе веселата песен на птичка в гората, гласа на славея, кукувицата и види лекото хвъркане от цвят на цвят по ливадите на трудолюбивите пчелички и пъстрокрили пеперуди. А за какви велики неща ни говорят живителните лъчи на слънцето и леките перести облаци на небосвода!
Цялата природа се обновява. Закипява живота. Човек, заровен до гуша в своите всекидневни грижи и тежести, обновява ли се? Откъснете от живата природа и затворен в задушната стая, често пълна с тютюнев дим, той е поставил преграда между себе си и енергиите на пролетта. Той е облечен с броня и слънчевият лъч, истинският живот, не могат го докосна. Той е брониран против най-необходимото, а широко е отворил вратите на гибелта, на болестите, на покварата. Цяла зима, често и цел живот, той прекарва с наведена глава към земята, без да подигне поглед нагоре към простора, към източника на живота.
И за човека има обновление. Той трябва да надживее временното, за да се свърже с истинския живот и да се обнови. Учителят казва: „Най-добрите месеци за обновяване са от 22 март. през целия месец април и май до 22 юни. На последната дата всяко растене спира.“ Най-благоприятните месеци, през които космичните енергия помага най-много за обновяване, са тези.
Нека ония, които искат да се обновят и свържат реално с живите сили на природата, използват поне тия три месеца през годината, като излизат всека сутрин рано, преди изгрев слънце, на разходка и гимнастически упражнения. Рано да си лягат, за да стават рано. Ние трябва да вземаме пример от растенията. Те разбират закона за растенето по-добре. Някой от цветята обръщат цвета си към слънцето, а псалмопевецът казва: „Добре е да славословим Господа и да песнопеем на името Ти, Всевишни; да възвестяваме на ранина милостта Ти.“
Търсим много неща и все пак нещо ни липсва. Търсим, и не можем да го намерим. — Това е връзката, реалната, хармонична-та връзка с живата природа. И тая връзка не ще можем я възстанови като седим в кабинетите си под сянка. Но не можем я възстанови и като скитосваме безцелно по гори и долини, не съблюдавайки законите на природата. Тая връзка ще се възстанови с истинска, упорита и съзнателна работа. Тая връзка инстинктът няма да ни покаже, а Висшият Разум, Божествената интуиция.
Излез всред природата, изложи се на слънце, разтвори широко прозорците, ходи по високите планини, пий най-бистрата планинска вода и имай пълно доверие и вяра в източника на живота! Не се откъсвай от него!
„СЪЗДАЙТЕ ХАРМОНИЧНА СРЕДА“!
Липсата на хармонична среда, отсъствието на хармония в отношенията на хората, се явява като раздорник и рушител на живота. За да се съгради една постройка и да бъде тя полезна за здравето на тия. които ще обитават в нея, трябва да има хармонични линии, големи прозорци, за да влиза повече светлина. А да издържа и да не рухне, архитектът трябва хармонично да съчетае основите й с постройката над тях, за да издържи на външните влияния, които се явяват за нея като противоречия. Ако архитекта не е спазил този закон на правилното съчетание, тя не ще може да издържа, а ще рухне. В природата, всичко почива на хармоничното съчетание. Градежа в нея става по закона на хармонията. Същественото на космоса се дължи на хармонията, на идеално правилното съчетание. Ако нямаше хармония и правилни съчетания, тия милиарди звезди, които пълнят небесното пространство, постоянно биха се сблъсквали помежду си и биха се унищожавали една друга. Ако няма хармония между клетките на нашето тяло, то не би могло да съществува. Когато се яви дисхармония между тях, тялото се поболява и ако тя не може да се възстанови, то рухва, става негоден инструмент за нашия дух. Затова Учителят казва: „Създайте хармонична среда на болния и духът му ще се успокои“.
В последно време науката, новата медицина, се домогва до хармонията и използва хармоничното съчетание на цветовете и звуците. Така, Д р Панчев, в медицинския в-к „Ескулап“ пише:
„Душевните вълнения рефлектират поразително силно върху физиката на човека. Внезапен страх, много неприятна, изненада, голяма радост, неописуем възторг, понякога нанасят на човешката физика такива неочаквани въздействия, че просто сме изправени пред най-голяма загадка. Щом е така, то се явява въпроса не пипа ли досега в много случаи медицината със страшно груби ръце болката на човека? Не би ли било възможно да се повика на помощ най-силната сугестия — музиката ?“
Лекуване чрез музика вече се практикува в медицината. Във в-к „Добро Здраве“ Д-р Л. Балев превежда пример как един младеж от Америка си е възвърнал нормалното състояние под влиянието на музиката.
Не така случайно Учителите на човечеството препоръчват пеенето и молитвата. Молитвата също е хармония с Бога. с живата природа. Не също така случайно Учителят дава музикални и паневритмични упражнения. Под въздействието на музиката, хармонично съчетана с гимнастически упражнения, на открито, на чист въздух, да влезем в жив и реален контакт с природата, която е цяла изтъкана от хармония и музика. Ако сме готови да се отърсим от излишното на миналото, ние без двоумение ще възприемем хармоничното ново, което днес Учителят ни дава.
Днес и обществото е болно. Проявата на духовната и икономическа криза, проявата на антагонизма и грубите стълкновения между класи и народи говори, че хармония няма между тях. Налага се като на жив организъм, какъвто представлява човечеството, да възприеме хармонията, да тонира отношенията между частите си, за да не ги сполети катастрофа: Днес на общества и личности трябва музика, хармония. Искреност в отношенията, честност, взаимопомощ и т. н. Това е музика.
Днес, хармонията на слънчевата светлина ни зове да излезем от тъмните изби на дисхармонията и да се свържем с истинския живот, който е благо за всички, без изключение. Да хармонираме нашите мисли, чувства и действия, да ги съчетаем така, че те да послужат за стимул и на други и така да се образува една верига на хармония, която да опаше цялата земя и да тласне човечеството нагоре, към възход.
Природата, живият бог, пращайки ни на земята, е дал хармонични условия. Ние от неумение и невежество сме се откъснали от тая хармонична среда и сме попаднали в едно хаотична област. А от това положение има изход както за индивида, така и за общества, народи и цялото човечество. Този изход е пътят на хармонията — хармония със законите на природата. Само като поемем пътя на хармонията, нас ни очаква правилно развитие, напредък и растене. В противен случай ще вървим по пътя на израждането и падението.
СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ.
В начало бе Словото
(из неделната беседа „В начало бе Словото“ – 14.02.1937 г.)
„В начало бе Словото, и Словото бе у Бога”
Под думата „Слово“ разбираме пробуждане на разумния акт в света, който създава всичко. За да разбере този процес, човек трябва да съпостави срещу него контрасти. Контрастите се заключават в противоположностите. Противоположностите съдържат някои неща, а някои не съдържат. За пример, предназначението на рибата е да плава в морето; на птицата, — да хвърка а въздуха, на коня, на млекопитаещото — да бяга по земята, а на човека — да мисли. Обаче човек знае и да плава, повече от рибата, да хвърчи, повече от птицата, да бяга, повече от коня, но освен това. той знае и да мисли.
А по какво се отличава човек от човек? По своята разумност. Това са фази на проява на творческия ритъм на Словото. Но съвременните хора нямат ясна представа за себе си. Те сега едва се учат как да живеят. Рибите не знаеха как да живеят и вследствие на това, че животът в морето им стана непоносим, една част от тях, по-напредналите, изхвръкнаха от водата и станаха птици. Големите страдания ги накараха да си направят пера и до станат птици.
Птиците пък от големите преследвания, страдания и гонения във въздуха, принудиха се да станат коне, да бягат и така да се спасяват от неприятелите си. И конете като се ритаха, като страдаха, станаха най-после хора.Учените казват, че всичко това става по пътя на еволюцията.
Но еволюцията върви по насилствен път. За да еволюира човек, трябва да се употреби голям натиск, голямо насилие върху него. Насилието е творчески акт в природата. Природата твори по този начин.
Земята едно време не е била такава, каквато е днес. Преди милиони години хората не са били такива, каквито са днес. Съвременните хора отчасти имат детски възгледи и това, което не е в съгласие с техните възгледи, ги съблазнява. Понякога те се възмущават и намират, че природата не е справедлива, когато не ни дава известни блага. Някой се оплаква, че природата не го е надарила, че го е направила много дребен. За да разберете природата, трябва да знаете, че в своя творчески устрем тя си прави ред опити. От опитите, които природата е правила, тя е видяла, че силата и величието на човека не седи в грамадната форма, а в разумността. Природата е разумна и добре обмисля нещата, които твори. Тя не е спряла творчеството си и със съвременния човек. Природата се е заела сега да създаде нещо ново — да създаде но тип човек.
В процеса на творчеството, природата си създава ред приспособления и органи, чрез които проектира своите сили и енергии, за постигане на известна цел. Съвременната наука например говори за хормоните. Какво представляват хормоните? Хормоните са особен род елементи, за които учените казват, че подмладяват стария организъм. Чрез хормоните старият човек, който е изгубил смисъла на живота си, който е изгубил радостта си, може да се подмлади, да стане радостен и весел. Учените са установили, че щитовидната жлеза произвежда хормоните на подмладяването. Тази жлеза играе голяма роля и в любовните отношения между мъже и жени. Онези, у които щитовидната жлеза е силно развита, се влюбват повече от тези, у които щитовидната жлеза е слабо развита. Тази жлеза бива женска и мъжка. Женската жлеза образува известни елементи, които като се съединяват, образуват една нова физиологическа клетка, от която организмът постепенно се подмладява. От гледището на окултизма. теорията на подмладяването е стара. И умът, например, произвежда хормони. Думата хормон е гръцка и означава нещо, което има начало, един потик в себе си, който може да произвежда. Това което има потик отвътре е оформено и отвън. И сърцето също така произвежда хормони. Хормонът на мисълта и хормонът на чувствата като се съединят в щитовидната жлеза, образуват една нова клетка. Ако знаете как и къде да поставите тази клетка, вие ще се подмладите. Учените са дошли до заключение, че за да знае човек, как да се подмлади, той трябва да знае начина, по който може да вкара в мозъка си повече кръв. Хората остаряват преждевременно, защото не знаят, как да хранят мозъка си с повече кръв. Хората остаряват понеже не хранят достатъчно своя мозък. Хората не мислят достатъчно, защото, ако те мислеха, щяха да внесат повече кръв в мозъка си. Като влезе тази кръв в мозъка, тя ще почне да го обработва. Понеже мисълта на хората е много еднообразна, в мозъка не може да нахлува много кръв, вследствие на което те остаряват. Като не числят правилно, кръвта отива но друго място, а не в мозъка. Човек чувства нещата със своята симпатична нервна система, вследствие на което се развива неговия стомашен мозък. Но не е все едно, дали се развива главният или стомашният (гръбначният) мозък. За да се развива главният мозък, човек трябва да мисли право. Човек трябва да тури в действие всичките си органи, за да даде път на творческия процес но Словото, което се проявява в него.
За да даде път на Словото в себе си, човек трябва да мисли и да люби.
Ако не люби, човек никъде не може да си намери място. След като е мислил дълго време, най после Бог създаде света заради любовта. За да живее, човек трябва да изучава законите на любовта. Ще попита някой — защо трябва да любя една жено? За да се подмлади твоя живот. Жената пита: Защо трябва да обичам мъжа? За да се подмлади твоя живот —нищо повече. Ако дъщерята иска да продължи живота си, тя трябва да обича баща си, а не майка си. Синът пък трябва да обича майка си, за да се подмлади. Така върви законът. Братът и сестрата пък отделно трябва да се обичат . Тока ще се роди онази мощна сила, която въздига дома и подмладява индивидите. Ако в дома така се кръстосват енергиите, такъв дом ще бъде здрав и физически, и духовно, и умствено. В такъв дом никакви болести не могат да се явят. И да се явят някакви болести, телесно ще заминат. Там всяка болест е добре дошла. Обаче, в този дом никога не може да се яви такова болест, която да задигне един от членовете. Те живеят дълго време. Те могат да живеят, колкото искат. Когато човек напуща земята, той взема със себе си само онова, което е най-ценно, а всичко друго оставя на земята. Вие се страхувате, като се говори за заминаване за онзи свят. Казва се, че човек може да отиде на месечината. Той може да отиде, но затова се изисква гениалност — той трябва да бъде гений, човек, който е разрешил въпроса за смъртта и е дошъл до безсмъртието Който иска до бъде гений, той трябва да е разрешил въпроса за безсмъртието. Смъртен ли е той, нищо не може да направи. Безсмъртен ли е, всичко може да направи.
Съвременните учени едва сега започват да се занимават с идеята за подмладяването, като го свързват с някакви хормони, които се отделят от щитовидната жлеза. За сега тази жлеза упражнява влияние върху малкия мозък. Тези е причината, дето у хората се явяват някакви неестествени страсти и желания, някакви анормални състояния. За да се тури тази жлеза в правилно действие от нея непременно трябва да се отделят два хормона — мъжки и женски, които да се съединят и да образуват една нова форма. Тази нова форма ще даде повече потик на организма да изпрати повече кръв в мозъка. Тогаз човек ще почне да мисли право. В човешкия мозък има цели области, които са празни, не са разработени. Те са като пустини— безводни места, в които нищо не расте. Човешкият мозък е подобен на земята. И както на земята има 5 континенти, така и човешката глава е разделена на пет области. Днес се разработва предния лоб, а всички области трябва добре да се разработят. Първоначално се е развивала страничната част на човешкия мозък, както това и до днес виждаме в животните — тигри, лъвове и др. Тревопасните развиват пък друга част на своя мозък. На човека са дадени главно две области да развие. Той трябва да завладее тия две области от мозъка си. Тези области са моралната и умствената. За да ги развие правилно, той трябва да разбира законите на природата. Ако той се развива правилно, тогава в горната част на мозъка ще се родят женските хормони, а в предната част на мозъка ще се явят мъжките хормони. Като се съединят тези два вида хормони, те ще родят една нова форма, която ще предизвика подмладяването. Вие, като не знаете как да се подмладите, дохождате до обезсмисляне на живота и не ви се живее. Чудно нещо — какво сте научили, което трябва да знаете за този живот, та да се обезсмисля животът ви? Този, който казва, че не му се живее, иска да се освободи от ограничения. Но ако те извадят от един затвор и те поставят в друг по-лош, по добре остани си в първия. Вярно е. че земята е затвор, но като умре, човек отива в един карцер, дето ще бъде поставен на големи изпитания. Затова, по-добре, нежелайте да умирате. Като сте дошли на земята, искайте да живеете, да придобиете нещо. Ако разбирате законите на природата и черпите от нея, тя може да ви гарантира, да ви даде голям кредит. Тя винаги е внимателна към всички онези, които разбират законите й и ги изучават. Тя е открила своите тайни на тях. Сега религиозните хора казват, че трябва да служат на Бога. Как ще служат на Бога, ако не зачитат Неговите закони? Зачитането на човешките закони, не е зачитане на Божиите закони. Страданието е признак на незачитане на Божиите закони в себе си.
А това незачитане спъва човека в неговото развитие. Някой казва, че се обезверил. Обезверяването показва, че човек няма ясна представа за величието на природата. Ако човек разбира природата, той лесно би се справил със своите страдания. И тогава, когато не я разбират, щом види, че страданията стават непоносими, тя веднага се намесва. Човек тогава изгубва съзнанието си, не чувства вече своите страдания. Като лекува хората, природата ги приспива. Приспиването на човека, изгубването на съзнанието е метод, чрез който природата поставя човека при условия да си почине от страданията. А за да може съзнателно да се справя със страданията, човек трябва да разбира тайните, които крият в себе си щитовидната и други жлези, които служат като връзка между физическия и етерния свят. Една от тези важни жлези се намира в мозъка — между веждите. Тези жлези в индуската философия се наричат чакри. Всека от тези жлези има специални функции. Всека жлеза е проводник на специфичен род енергия от природата.
Ако човек не може да произведе в себе си умствени и духовни енергии, това показва, че съответните органи в него не са събудени. Човек трябва да работи върху себе си, да дойде до положение да отделя финна енергия, с която да извършва някаква по-висока работа. Затова е необходимо да разбира, да познава себе си. Запример, дойде ли до любовта, той трябва да знае, че тя има три полюса, свързани с три различни центъра. Любов към Бога, който център се намира в горната част на главата. Любов към ближния, който център се намира в средата на главата и най-после любов към себе си, чийто център се намира в малкия мозък. Последната любов е най-груба, поради енергиите, които се развиват у човека от нея. Днес хората живеят специфично с тази любов, вследствие на което мислят само за себе си. Най-важната любов е любовта към Бога. Този център е от най голямо значение за човека. И ако българите са страдали до сега толкова много, това се дължи на факта, че у тях тази жлеза, този център на любовта към Бога е слабо развит. У славяните (русите), обаче този център — любов към Бога, е най-силно развит. Затова именно на тях е дадено толкова много земя. Защото те обичат Бога. Няма народ, на който Бог да е дал толкова много земя, колкото на славяните. Докато славяните обичат Бога. всичко ще имат. Щом изгубят Любовта си към Бога, всичко ще изгубят. И силата на човека се дължи именно на любовта му към Бога. Когато в домът ви влезе човек, който има любов към Бога, от този момент в дома ви протича Божието благословение, и вие ставата по-здрави, по-интелигентни. Дето божественото минава, всичко се развива, а дето Божественото отсъства, там всичко се губи. Само по този път на любовта и на мисълта, които са най-високите прояви не творческото Слово, можете да бъдете щастливи.
За да разберете Словото Божие, вие трябва да вярвате в онова, което е вложено във вас. Вярата е един закон, който образува един хормон във вас. Вярата има свой специфичен орган. Ако вашата вяра не може да привлече кръвта в мозъка, тя е слаба вяра. И надеждата в човека има своя специфична жлеза. Ако надеждата не може да привлече кръв в мозъка и тя е слаба. Ако твоят разсъдък не може да привлече кръв в мозъка ти и той е слабо развит. Ако и в музикално отношение вашата музика не може да привлече кръв в мозъка, слаба е вашата музика. Музиката не човека трябва да привлече кръвта към музикалния център. Всички центрове на човешкия мозък трябва изобилно да се напояват с кръв да могат до се развиват. Така само те могат да се обновят. И след това трябва да се образуват хормоните на човешката мисъл, на човешките чувства на Божествената любов, на милосърдието, на съзнанието, на съвестта у човека. Като се развият или събудят всички тия центрове у човека, създава се тогава новия човек. Всички тия центрове ще създадат новия човек. Само тогава човек ще разбере Великото творческо Слово, само тогава човек ще може да опита Господа, тъй, както опитва слънчевите лъчи. Човек трябва да влезе в общение с ума на Господа. Ще опитате Господа с любовта си, без да Му давате наставления. Ще кажете: „Господи, помогни ми, както искаш и чрез когото искаш — чрез камъче, чрез някоя птица, чрез някое дете, както намираш за добре, готов съм всичко да приема от Тебе.“ Вие не трябва да очаквате Господ да ви изпрати своите ангели да ви помагат, но да кажете: „Господи, готов съм да заема най долното положение, но помогни ми само, защото откак съм дошъл на земята, така съм се объркал, така съм се оплел, Че не мога да се освободя.“ Ако чрез Божественото в себе си, човек не може да възстанови своя първоначален живот и не може да задържи Божественото в себе си, какво знание има той? Божественото Слово, което твори в света, то е вътрешния потик у човека, който отвътре подготвя условията за реализирането на безсмъртието и на щастието. Значи, безсмъртието е вложено у човека, то е свързано с известни центрове, но човек трябва да знае само как да го бутне. Щастието също, но човек трябва да знае как да го намери. Разумността е у нас, в челото ни, само трябва да знаем как да я използваме. Всички дарби са у човека, но той трябва да знае как да ги развива. Щом човек има развит в себе си известен Център, известна жлеза, която е свързана с някое чувство или способност, с тях той ще провери развити ли са те и у другите.
Само когато се развият всичките центрове в мозъка, които са свързани с различни чувство и способности, и които в своята целокупност са израз и потик на Великото творческо Слово, те ще могат да разрешат всички индивидуални и социални противоречия. А тъй както искат да ги разрешат съвременните хора нито индивидуалните, нито социалните противоречия имат разрешение.
„В начало бе Словото и Словото бе у Бога“. Питам, къде ще търсите Бога? В центъра на човешкия мозък, там е началото. Там е малката вселена която си има едно слънце — следователно, от видимото слънце, вие ще се пренесете във вашето слънце, и от вашето слънце, което е в центъра на вашия мозък, ще се пренесете към Бога. Човек трябва да намери своето слънце, за да може в неговия екран да се отрази неговата идея. В тази идея пък ще се отрази неговата мисъл. По този начин, човек ще си създаде правилни отношения към Бога. И ако човек има правилни отношения към Бога, и Бог ще има правилни отношения към Него. Ако неговите отношения към Бога не са правилни, и Бог няма да има правилни отношения към човека. Ако ние пазим тялото си, като инструмент, в изправност, то е първото положение да имаме превил ни отношения към Бога, защото тялото е обективен израз на Словото, вие не знаете какви богатства се крият в тялото ви. Върху това тяло разумни същества са работили милиарди години. В това тяло се крият всички възможности за постигане на човешките идеали. Ако вие търсите живота и щастието си вън от тялото, вие нищо не разбирате. Тялото включва всичко в себе си; С тялото си, с този капитал, човек всичко може да постигне. Ще каже някой: ама аз нямам ум. Твоят ум може да се прояви само чрез мозъка на твоето тяло. Ако си умен човек, ти трябва да вземеш всички грижи за мозъка си, за да не го смущаваш, но да вярваш в него. Когато не можеш да мислиш, ще се помолиш да отиде малко кръв към мозъка ти, и ще започнеш да мислиш. Същия метод се отнася до всички центрове, които са свързани с човешките добродетели и способности. Но затова е необходимо мозъка да се пази в нормално състояние. Съвременните хора са мозъчно изтощени, защото те се тревожат за нищо и никакво.
И тъй, вие трябва да изучавате себе си.
Знайте, че всички възможности зависят от вашето тяло. От вашия мозък се определя стойността на вашия ум. От вашата симпатична система се определя стойността на вашето сърце. А от функциите на цялото ви тяло се определя стойността на вашата воля. Като се разглеждат удовете на човека, от тях може да се определи, през какви форми е минало едно същество от преди милиарди години, как е живяло през миналите поколения и т. н. Това са дълбоки въпроси, но важното за вас е да не пренебрегвате тялото си. Съществата, които са работили върху разните части на тялото, са от различна интелигентност. И хората трябва да обработват тялото си и кожата си, да бъде чувствителна, да възприема. Вярата в Бога е творческа сила. Тя трябва да събуди човешкия ум, човешкото сърце и да даде потик на човешката душа. Този век изисква хора на работата, да не бягат от живота, но да работят.
Но за да работи човек за внасянето на новия живот, на новия порядък в света, той трябва да работи преди всичко върху себе си. Затова определете си на ден по десет минути, не повече, — сутрин, на обед или вечер, когато имате свободно време, и си направете един отчет в себе си, какво ви трябва — мислете за най-същественото, а не за друго нещо. Турете същественото в ума си. Тогава ще придобиете вярата на малките деца. Като не разбирате някой въпрос, отправете мисълта си към великите разумни същества и те ще ви отговорят. Съвременните хора се срамуват да се молят, Да се молиш, това значи да учиш езика на природата. Това е единствения най-добър начин за изучаване езика на природата. Като говоря за молитвата, не разбирам молитвата на съвременните религиозни хора, но онази съзнателна връзка на мисълта с ума на съвършените същества, които по този път ще ви предадат великото знание на Словото, изявено в цялата природа и във всички същества. Съвременните хора са закъснели в духовно отношение. Затова трябва да работят в това направление.
Размишлявайте всеки ден по 10 минути да станете по милостиви, да имате повече любов към Бога, повече любов към ближните си, да обичате повече бедните, децата, растенията, животните, да обичате светлината, въздуха — цялата природа. Прекарайте всичко през ума си, и се свържете с живата разумна природа. Вие може да четете много религиозни книги, но ако не можете по този начин да размишлявате и до се свържете с всичко възвишено и благородно в света, вие и себе си не можете да облагородите. Всяка книга е важна до толкова, доколкото ние можем да възприемем същественото от нея. Най-малкото съмнение е един червей, които изяжда човешкото сърце. Каквото четете, мислете върху него. Във всяка книга има нещо вярно, което трябва да разглеждате внимателно и да го проучавате спирайте се върху вярното и дръжте в ума си идеята, че другите хора не стоят по-низко от вас. Хората нито са по-низко, нито са по-високо от вас. Като виждате едно животно, и за него не мислете, че седи по-долу от вас. И то е на своето място. Щом Господ се е занимавал и се занимава с тия животни, вие не питайте, защо ги е създал. Всяко растение, всяко животно — всичко, което Бог е създал, е на мястото си.
Само така ако разбирате живота. вие ще давате ход на импулсите на творческото Слово, което работи във вас и в цялата природа, и внася на всякъде живот и обнова. Само по този път вие ще се подмладите и ще стигнете до безсмъртието. Само по-този начин ще се образуват хормоните, които са носители на творческата мощ на Словото, и ще ви подмладят. Така че, ако имате хормони, ще се подмладите — ако изчезнат хормоните, ще остареете и след това ще умрете. Ако хормоните изчезнат, вие ще изгубите смисъла на живота си, всичко ще изчезне пред вас. Ако хормоните дойдат в човека, той ще се подмлади. Това е факт. В който дом хората имат повече хормони, и жената, и децата, и мъжът — целият дом ще се обнови, и подмлади.
Учителят
Аз вечен Пастир съм и пазя свойто стадо.
За него Аз полагам живота си всегда.
С него съм кога то радва се и страда;
Защитник съм му пръв при всекоя беда.
*
Душата си полагам и стадото си пазя.
Над него Аз простирам спасителна ръка.
Недавам хищник зъл в кошарата да влазя
Повалям го веднага, щом Слово изрека.
*
Над мен демони вият, желаят да погина...
Напразно се стремят те мен да победят!
Ще стъпча злото аз и в ада ще го срина,
На прах и дим ще станат и демони и ад!
*
Във моето сърце Великий Дух живее
И Той е победител на злото в света.
Благословено Слънце, що над земята грее!
Създател на живота — Божествени й Баща.
*
Дори и да умра, веднага ще възкръсна!
От гроба ще вдигна покрусено тело.
И смъртните вериги с ръце си ще разкъсна,
И пак нагоре смело ще вдигна аз чело.
Олга Славчева
Цветната пъпка
Много дни и много нощи в зима неприветна
В дом приветен бе на топло пъпчицата цветна.
Тя край огъня запален весело седеше
И на свойта хурка златна златото предеше.
*
Вихри вият, тя си пее и преде, нехае
И за първо слънце топло все си тя мечтае.
То ще дойде, ще я викне в утринта огряна
И тя вънка ще излезе с новата премяна.
*
Ще посреща много гости и ще ги гощава
И на всички тя от свойто злато ще раздава.
Тъй в мечти изпреде много пъпчицата малка
И изпрела, тя започна със златната совалка
*
Да тъче платно красиво за одежда нова,
През април ще трябва вече тя да е готова.
И тъче си и си пее пъпчицата цветна
И нехае, че е вънка зима неприветна.
*
Че сърце й е богато с бленове красиви,
С бленовете ще дочака в дните си щастливи
Свойто слънце, свойта обич, пролетна надежда,
Обновена ще го срещне с новата одежда.
Д. Антонова
Пролет
Подранила птичка възвестява
От потънали в сън върхари,
Че на път е вече с дивни дари
С трепет чаканата пролет!
*
И невидими потичат струи
От живот, от слънце и от младост,
Неусетно се наливат пъпки
И набъбнали зрънца поникват.
*
О, свещени, вечни тръпки
На земята — майка, що зачева
Пак в недрата си блага обилни!
Подранила птичка благославя!
* * *
Трепна тиха, трепна нежна зазвъни.
И заспалите простори огласи
Песента на слънчеви лъчи.
*
Волна мина край дворците от кристал
Разлюля ги. И напомни на овчари за кавал.
Песента на слънчеви лъчи.
*
И събуди тази песен Извор жив
И в цветята и в сърцата порив чист.
Песента на пролетни лъчи.
S.
Март
1.
Боже Мой, Март! . . . Чувате ли хора? . . . Пролет! . . . О, защо, защо стискате ръце, обръщате се на другата страна и неспокойно заспивате? Защо, защо? За някакъв часов сън . . . А ето на вратата ви има някой, малко дете удря със своите малки ржце. „Ставайте“! . . . викат детски уста. О, ето късна звездица, останала без своите другарки, гледа през вашия прозорец и вие не виждате, че в нейното око блести бисерна сълза. О, ето ранен лъч на чиста заря лети към вас и по нейния чуден път се носи шума и вихъра на милиони води. Не чувате ли тяхното бучение?
Това е Март! Това е Слънцето! .. . Приятели мои, защо заспивате? Жадувате за щастие, и когато Той ви го поднася с пълни шепи, вие затваряте очи. Нещастни сте . . . А слънцето ви гледа кротко и чака, чака векове. Чувате ли хора? Станете! . . . Малко дете чука със своите малки ръце. „Ставайте“! — викат детски уста. Късна звездица ви моли и рони бисерна сълза. Ранен лъч ви предупреждава: Март е, и Слънцето иска да ви види! . . .
2.
Кому е отредено наистина да види твоя светъл лик? Може би много малко хора. Цената на един живот сякаш се заключава а един единствен миг, миг на величие и красота, когато ти и Той се срещате по пътя на едно върховно възземане. Какво знаят другите за тоя миг? Толкова малко, почти нищо. Безсилна насмешка се плъзга по техните уморени лица и с беззвучен глас повтарят едно и също: „Защо искате вие, луди, да измените установения ред на живота, защо смущавате ранния сън на хората?“
Тия, чийто очи са видели величието на един пролетен изгрев, знаят неговата цена. Нека другите питат още: „Защо отивате там? Кому са нужни вашите ранни излети? Вие се кланяте на слънцето.“
— Каква разлика, приятели мои! Вие, които говорите така, не се ли кланяте на огньове, кладени от човешки ръце, в продължение на цял живот? . . .
Март е сега. Слънцето пръска вече своя животворен еликсир. Разтворете широко ръце и кажете на всички:
„Нашата родина е там, ние сме деца на тоя всемирен източник на живот, затова необходим е нашия копнеж към Него, затова ние не трепваме, когато много ръце ни сочат закана.“
3.
Когато бях малък, една нощ не можах да спя. Станах рано, тихичко излязох вън и се загледах нататък. Дълго гледах; по-късно разбрах, че това бе изтока. Как чудно бе всичко! Но що е това? Невъобразимо спокойствие царуваше наоколо ми. Някой в мен бавно сричаше: „Слънцето“.
То изплава, величествено, голямо, в някакво дивно великолепие, придружено сякаш от царско шествие, потънало в златен блясък. Вероятно това е било през Март или Април. Тогава за първи път аз видях Слънцето.
Когато всички мои близки се събудиха, на всекиго аз задавах този въпрос: „Виждали ли сте слънцето?“ „Да, разбира се, ето го.“ И те ми сочеха, него, невидимото за мен, разляно слънце по градини и улици. „Не, — им казвах аз; Това не е“. Тогава те ми сочеха нагоре. „Не, не, повтарях аз. Никой, никой от вас не е виждал слънцето.“ Те дигаха рамене и повече не се занимаваха с мен.
А аз дълбоко и твърдо вярвах, че само то, сяйното, вълшебното, мощното слънце, потънало в златен прашец, бе истинско то слънце, което целува земята през Март или Април в ранния час на пролетна утрин.
Много, много пъти след това аз питах много хора: „Виждали ли сте слънцето?“
Б.
Впечатления от „Изгрева“
(Писмо от Латвия до братята и сестрите във Вилно и Ковно)
Мили братя и сестри,
С трептяща душа и необикновена радост а сърцето си Ви пиша тези редове, защото искам да споделя с вас, макар и на кратко, моите впечатления през времето на двумесечното ми пребиваване в България — при Учителя П. Дънов.
Светлият образ на Учителя, с неговите безкрайно добри и пълни с Любов очи, а също и неговото свещено спокойствие, така благодатно повлияха на моята душа. изтерзано в търсене истината из всевъзможни дружества и организации, че аз в непродължително време почувствах такова разположение и любов към Учителя, както към никой човек в света.
След няколко срещи и разговори насаме с Учителя, всички въпроси, които ме мъчеха, бяха разрешени. Получих отговор даже на въпрос, който ме измъчваше цели 8 години. И от моята душа и сърце падна като че ли непосилно бреме. Стана ми тъй леко, че аз се почувствах съвършено обновена. Разбрах смисъла на живота, всичко се проясни в мене: трудното стана леко, мрачното — светло. Намерих себе си и в моя живот се почна нов светъл ден.
Прощавайте, че така интимно се обръщам към вас всички, но наистина чувствам, че вие сте ми сестри и братя по дух. Считам даже до известна степен за моя длъжност до споделя с вас всичко, което ми даде неизразимо много.
Разговорът на Учителя — това е музика. Неговите слова са живи. Учителят със своите слова придава на ученика нещо такова, което навеки не може да се забрави и то остава в подсъзнанието, то расте, увеличава се и обогатява ученика във всички отношения — а мисли, чувства и постъпки.
В простите и скромните слова на Учителя се крие Божествената истина. Неговите знания са безпределни, а най-главното — Учителят служи за жив пример на учениците и прилага всичко, което говори в живота на дело и доказва на човечеството нагледно, че учението на Христа може още сега тука на земята в този живот да се приложи.
Учителят Петър Дънов говори, че глава на Всемирното Бяло Братство е Христос; същото са говорили и говорят всички истински Учители. Христос е жив. Той е вечен по дух, както и сам Бог. В Евангелието ще намерите словата на Христа: „Ще пребъда с вас до скончание века.“ Тези думи говорят много.
Учителят се отнася с най-голямо уважение към всичко създадено от Бога, начиная от човека и свършвайки с растението и минерала.
Учителят до този ден не е пращал ни един ученик а света да рекламира неговото учение; напротив, Учителят говори, че неговото учение не се нуждае ни от агитация, ни от реклама, защото истината изключва каквото и да било насилие. И затова, ако някой негови ученици са тръгнали в света да проповядват и да говорят за неговото учение, то това се обяснява с факта, че искрите на Божественото учение са се възпламенили и загорели в техните души. Учителят дава на всички пълна свобода във всички отношения. Той дава методи и различни поучения, съветва да бъдем разумни и мъдри, а приложението зависи от учениците. Защото ученикът ще отговаря сам пред Разумната природа.
О, скъпи души! Ако вие бихте знаели голямата разлика, която рядко отличава истинските ученици на Учителя от светските люде! В очите на учениците свети такава мекост, кротост, смирение и доброта. Най голяма радост те изпитват, когато им се дава случай да помогнат някому в нещо. Истинските ученици на Учителя се отличават със светъл ум, добро, благородно сърце, интелигентност и обширно знание. Някой ученици са свършили няколко факултети и владеят много езици. Те всички са любознателни и във висша степен благородни. Колонията „Изгрев“ се намира близо до София в красива, живописна местност. Далеко се вижда планината Витоша понякога обвита в лека бела мъгла. С своя мистически образ тя напомня човеку за възхода и стремежа да се издигне с цялото си същество високо към светлината, към слънцето.
Далеко от светския шум и световна суета, колонията „Изгрев“ - представя от себе си царство на мира и радостта. Плодови дървета, цветя и рози украсяват белите къщички на учениците — братя и сестри, богати и бедни. Те всички са здрави, жизнерадостни и весели. Те живеят по братски, доволни с това, което имат и което си споделят взаимно. После дивна, зелена, кръгообразна полянка, около която растат и хубавеят плодови дървета със своите плодове — ябълки, кайсии, сливи, круши и грозде. На тази полянка сутрин рано Учителят и учениците правят ритмически упражнения (паневритмия) под звуците на неземна музика в изпълнение на братя цигулари. Животът в братството ни даваше дивна духовна храна от сутринта до вечерта. Обширно знание, превъзходна музика на разни инструменти и дълбоко мистически, старинни песни изпълняха и украсяваха живота ни.
В юли отидохме в планините. О, Великий Боже, какви изгледи се откриваха пред нашите погледи; върхове високи до 3,000 м. кристално чисти езера и многочислени извори и реки се лееха и течаха от едно езеро в друго. Върховете на планините още бяха покрити със сняг и така нареченото езеро „Сърце“ беше още в лед, а в долината цъфтяха дивни цветя и летяха някакви особени сини пеперудки, също като в приказките. Бели облаци, като могъщи лебеди, изплуваха тържествено и се изгубваха някъде в пространството. Въздух чист, атмосфера Божествена. У всички — възвишени чувства. Забравено е всичко светско. Дивни по своята красота бяха изгревите на слънцето. Звездните нощи (в планините звездите са някак по-близо и по ясно блестят) ни заставяха да забравяме и шумът и несгодите на светския живот. Струваше ни се, че в светът цари мир, в сърцата—радост и веселие, а в душите на хората непреривна молитва — разговор с Бога.
Наистина, в тази дивна, неподаваща се но описание обстановка на природата, в глъбините на душата се зараждаше чувство на благодарност Господу, желание да изпращаме светли, възвишени мисли на всички люде, и да говорим с езикът на душата на всички души, че всички ние сме братя и сестри, че всички ние трябва да се стремим към светлината и да вървим по пътя на любовта, мъдростта и истината, към идеала към съвършенството, за да влезем в царството Божие.
Скъпи приятели! Аз съм тъй доволна от моето пътуване в България и от своето пребивание при Учителя, че всички земни блага ми се струват нищожни пред това велико благо, което аз получих там.
Mapиана
Пробуждане
О, спиш ли още, ти — дете
На светлото небе?
Ти лъч Божествен си, душа!
Тук земна суета
*
Със прах ликът ти чист покри.
За първи съдбини
Тя дивний спомен рве в мъгла.
Стани, стани, душа!
*
Ти будиш се. В очи ти лъч блести,
Лъчът, кой в теб внедри
Създателя на целий мир!
О, бури, мрак без спир
*
Те люшкат веч от векове!
Тръгни, тръгни, дете,
С потокът жив на свят огън!
О, край на твоя сън!
В. С. Недев
Великото Начало
Велико Творческо Начало на живота! Велик и безбрежен е светът на Твоите прояви! Велика е тайната на Твоята върховна замисъл! Неизследими са пътищата ти!
Всеки миг из Твоите плодотворни глъбини израстват нови форми, избликват нови сили. Всеки миг се менят краски, светлини и сенки върху лика на Твоето създание. Ти строиш невидимо, тихо и мълчаливо в недрата на всяко битие за да го изведеш към свобода и съвършенство. Ти си най-великият Скулптор и Художник, достоен за Омая — Тебе славят небесата и звездите, реките и планините. Тебе слава вечността!
В дивен ритъм Ти следваш вечния си творчески възход. След твоите тихи стъпки във вълшебно лъчезарие цъфти одеждата на красотата. След Твоите тихи стъпки чезнат и се раждат светове в безкрая. И слушам музика достига до ушите ми — музиката. която излиза от Твоето Жизнетворно, Любящо Сърце. И виждам, лъчи от светлината но Твоята Разумност озаряват моя път към далечни, непознати страни на Твоето неизмерно царство.
В, Недев
Вярвай
Вярвай в Божествения промисъл, вложен във всяко битие!
Вярвай й съществуванието на всичко най-възвишено и благородно, посято в душата ти от Първата Причина! Дай му потик и простор за проявление!
Вярвай в изгряващото слънце на новия живот, който носи всички блага за твоя дух!
Вярвай в безграничната мирова любов — начало й ритъм на всяко дихание!
Вярвай в съвършената хармония, във Великата Разумност и в необятните възможности на живота!
Вярвай в тържеството на свободата, на мира и светлината!
Вярвай във вечната пролет, във вечната младост, във вечния непреривен изгрев на живота I
Вярвай в Бога, в Живия Бог на любовта, мъдростта и истината!
В. Недев
Философия на делото на Авг. Тйежковски
Основи на неговото учение и на неговата система
(продължение от бр. 180)
5. Християнството като принцип на мисленето —като субективизъм и дуализъм. Антитеза на древността, свят на разделение.
Христос откри в нас действителния, вътрешния човек, душата и нашия ближен. Освободи човека като син Божи, като божествена и безсмъртна душа — следователно разреши постулатът на древния свят: познай себе си! Но заедно с това. християнството доведе до презиране на тялото и чувствените блага, откривайки вътрешните, духовните блага
Всички оракули замлъкнаха пред едничкия оракул на човешката съвест. Всички култове изчезнаха пред култа на човешкото сърце (О. Н. 131.) Двоен свят на контрасти разкри Христос — този свят и онзи свят (дуализъм) и започнаха борби и противоречия.
6. Преобладаване на един принцип в разните периоди на историята.
В разните епохи преобладава известен духовен елемент. Това значи, че другият елемент също присъства, но в подчинено състояние. Понеже животът е конкретна действителност, всестранна.
Христос е изявил абсолютната религиозна и нравствена истина. Обаче зародишът на тази истина е съществувал. Той само събуди и направи активно във всички области на живота това, което дремеше.
7. Противоположно направление на развитието в древността и християнството. Христос средоточие на изтеклото време.
Потъване в материалното, материализъм, чувственост, обективен свят, култ на красотата, на формите — имаме в древността. Презиране на материалното, идеализъм, духовност , субективен вътрешен свят имаме в християнството. От едната крайност — имаме друга крайност — отричане света, аскетизъм, манастири.
Развитието на човечеството след Христа е в обратна посока на дотогавашното и видимо доведе до робството на Духа деспотизъм в религиозната област, материализъм в политическата, сенсуализъм — във философията, разпуснатост — в обществата.
Христос е средоточие на историята, понеже Той донесе коренната реформа на човечеството и откри нова страница на историята.
8. Синтезата на Битието и мисленето — чрез делото, примирение на противоположностите — като логически изискуема се същност на бъдещето.
Човешкия дух е преминал две фази от своето развитие — теза и антитеза. Но всека теза и антитеза се стремят към синтеза. Всяко утвърждение и отрицание се сливат в по-високо утвърждение. Третият момент на диалектическия процес трябва неминуемо да настъпи, Това е изходната точка на философията на делото.
Две епохи са две крайности, два полюса. Древността бе светът на даденото, на материалното, на обективното. Християнството — светът на мисленето, на духовното, на субективното. „Коренната реформа на човечеството,“ която Христос донесе е още само в идея. Неговото учение не е още приложено напълно. Ако душата е безсмъртна, то не значи, че тялото трябва да бъде потъпкано. Царството Божие не е само задгробния свят — след смъртта, а осъществяване любовта тука, в този свят.
Хармонията между Битието — древния свят и мисленето — християнския свят — е единственият път на бъдещето.
Досегашната история на човечеството беше развитие на отделните страни и елементи на духовния живот, а бъдещето е хармонизирането им.
Истината не е нито в Битието, нито в мисленето, а в пълнотата, във волята, в делото, в синтезата и хармонията. „Волята е най-висшият израз на Духа“ (О. Н. 234.)
Делото, приложението е истинска и съществена синтеза на битието и мисленето, защото осъществява мисълта в действителността и прави действителността съобразна с мисълта, а от тук оживява и оплодотворява и двете. (Philos, der Pat. стр. 47.) Тя отстранява едностранчивостта и недостатъка и на двете. Мисълта е, която разделя на две: на това, което е и на това, което трябва да бъде. Приложението, делото съединява отново и ги слива в едно. Понеже мисълта е отрицание, а делото утвърждение.
Човечеството не може да се задоволи с проста вяра, а трябва да осъществи абсолютната истина открита от Христа — и да приложи истината в обективната действителност — от Мисъл да я превърне в дело.
9. Зрелостта на съзнанието като необходима предпоставка на делото. Значение на историософията.
Зрелост на съзнанието е необходима, за да стане делото ръководен принцип. Фактите са преди теорията, а практиката е след теорията, новата епоха е епоха на делото. Историософията показва назначението и цел та на човечеството — реализиране царството Божие. Това е откритие на новото време.
Ако са дадени предпоставките ще трябва да бъде човек сляп да не вади заключението. (О. Н. 199)
Човечеството е достигнало пълното съзнание на своята същност, пълното господство на своите сили, ударил е часът следователно, когато те могат и трябва да се употребят хармонично и пълно. Пълнотата се реализира само чрез делото, чрез приложението.
Защото приложението собствено е истината, смисъла, назначението на Духа. Хармония, висшата цел на човечеството е достижима чрез делото. Тя трябва да се създаде. Каквото чувството е почувствало и знанието е познало, това волята трябва да осъществи; и това е новото направление на бъдещето. Да реализира идеята на красотата и истината в практическия живот, във вече съзнателния свят но действителността; всички едностранчиви и отделно изявили се елементи на живота органически да схване и да ги приведе към живо сътрудничество, най-после да осъществи идеята на абсолютното Добро и целесъобразност в нашия свят — това е великата задача на бъдещето. (Prolegomena 29-30)
10. Отче наш, като ключ за познание бъдещето на човечеството.
Висшето, всестранното развитие на човечеството, следователно, е дейното приложение на всичкото философско, религиозно, нравствено съдържание на човечеството. Чрез делото идеалът трябва да стане реалност. Осъществяването висшият идеал на Христа е задача на всички ни. Отче наш е молитва — просба не за настоящето, а за бъдещето, не за даденото, а за това което трябва да бъде — в бъдеще. То е социална просба, а не индивидуална. Едничка само тази молитва е останала общо наследство и на всички векове и на всички християнски вероизповедания — следователно тя е израз на стремлението на цялото християнство и откровение на бъдещето. Молитвата Господня е единствено по своя род — в цялото християнство, истинско откровение на бъдещето не пасивно, а активно, не случайно, а съществено, необходимо; откровение за бъдещето на човечеството, което неизбежно трябва да настъпи.
Всека просба на молитвата е нужда на човечеството, която трябва да се удовлетвори, а цялата молитва е програма на бъдещето общество, което трябва да осъществи царството Божие.
Бог е Дух и иска поклонение в Дух и Истина. Не изпълнение на обреди, не изповядване и проповядване на Словото, а изпълнение волята Божия, освещаване името Божие, творчески, деятелен живота в Бога, в Духа, това е задачата на бъдещите векове. (О. Н. 137-136.)
Освобождение от робството на злото и смъртта — живот в любов, светлина и свобода. А то не ще се подари, човечеството само трябва да го спечели, да го извоюва. Как трябва да постигнем целта на Духа? Чрез работа, заслуга, дело.— свойствените на Духа средства. Новият рай трябва да бъде дело на Духа.
Христос откри пътят към рая и чрез него трябва да вървим към Отца.
Всичко, което е съществувало в зародиш като идея, което е чувствано мистично, изразено символично — сега трябва да стане жива действителност.
Символиката и мистиката са потребни, но не са пълно изражение на реалността. Хармонията на осъществената Божия Любов, Мъдрост и Истина — Царството Божие е висшата реалност.
(следва)
П. Г. Пампоров
Адепт на Пролетта
Той идва от слънчевото царство на светлината, за да обходи дългия тъмен път на земята и да стопли всичко живо с трептящите искри на Пролетната любов. Идва да разнесе пролетният огън на живота, с който запалва угасналите факли всред хаоса на студа. Идва от вселените на виделината, за да отключи със секретния ключ тайнствената врата, зад която неумолимо се пазят земните блага!
Чуйте всички, родени в света, тази арфа на адепта, която със свещен трепет изпълнява симфонията на пролетта! Отворете вратите на душата и сърцето, да пламне пролетния огън в тях, да проблесне лъчът й в очите ви и да видите слънчевата красота! Тя изгрева всека пролетна заран и разкрива святостта на своята душа, от която се излива сладкия ароматичен нектар върху всеки цвят и сърце. Идете на полето всред полските цветя и вижте росните капки, как омайно и живо разказват за пролетните лъчи! Очите блестящи гледат лъчезарните багри. Как чудно светят водните капки и се радват на пролетните дни! Изкачете се рано на планината и вижте безкрайният простор, как от светозарния изток излетява хвърковатата, колесница носена върху крилете на Пролетния Дух. И от нея ще слезе при вас на планината, Богинята на Пролетната любов; нежно и топло ще ви целуне, прегърнати от нейното Велико сърце. А сладката й усмивка ще ви разкрие пътя за Всемирната душа.
Подайте й ръката си, нека тя ви отведе в градината на красотата, гдето безмълвно работят Девите на пролетта. Там те ще ви разкажат за завета на чистотата и мировата любов, с които щедро ще надарят вашият жаден Дух. Облечете дрехата на пролетната промяна. Тя е за вас Божий дар. Накитена е с брилянтите на звездите и слънчевият чар.
Посрещнете с трепет зората на този златен ден, в който изобилно текат изворите на топлината и подмладяват всяка твар! Оставете да отлети денят на тъмнината— този замайващ сън, изгря вече на хоризонта Богинята на светлината. Тя ще умие от очите смъртният прах. който от векове е гнетил душите за славата на тъмният цар.
Чуйте този зов на Адепта, който ви зове в раний час; запалете светилника на вашата мисъл, от искрите на пролетната любов.
Devazid
Първият ден на Пролетта
Ден на любов и радост — ден на пролетта! Ден от когато към земята започва да приижда сила и живот — извор на всички блага и добрини! Елате да отпразнуваме тоя ден на Любов и радост! Всички болни, бедни, слаби и отчаяни, — елате да посрещнем Пролетта!
— Къде виждаш блага и добрини? Де Любов и радост?
— Виждам ги в бъдещето, в новия живот, който носи Пролетта! Нима не знаеш, че растения и животни, насекоми и влечуги, всяка пролет намират вечни сили в себе си и възкръсват за нов живот, пълен с радост и устрем? Но кой буди и възраства тревите и цветята? Кой учи птичките да пеят тъй хубаво, цветята да цъфтят и разпръсвал, аромат, дръвчетата да връзват плод? Ела да размислим върху тая премъдра Сила, която оживява всичко! Ела да посрещнем Пролетта!
— Вие сте безгрижни! Аз нямам време да мисля за това! Та и какво ще ме ползва празнуването на един ден, който с нищо не се отличава от другите?
— Празнуването не се разбира лежане, или стоене из кръчми и кафенета: нито само почивка — изоставяне всекидневните грижи. Празнуването означава обръщане ума и сърцето към най важното, възвишеното, което дава живота! Размишление върху същността на живота, върху Любовта и Радостта, които носят сила и живот, здраве, благо, щастие!
— Аз глупави работи не правя: Имам си друга работа! Та и не съм свикнал да ставам толкова рано! Все неразположен и изморен се чувствам.
— Не е глупаво да се свържем с Извора на живота, здравето, силата, радостта! Здравето е богатство! Живота е най-милото! Пробуди се! Стани по-рано! Ела да подишаме чистия въздух: във въздуха е здрявето1
— Но кой ще дава хляба?
— Казано е: „Не само с хляб ще живее човек!“ .Търсете първом Царството Божие и всичко останало ще ви се приложи!“ Ела, опитай и ще се увериш! Пролетта е пълна с радост и красота! Мисли за Пролетта, за Слънцето, що ни обновява и подкрепява! Размисли върху тая сила и ще се изпълниш с Любов, признателност и благодарност! Със сегашните си мисли и чувства ти не можеш да бъдеш нито доволен, нито здрав и щастлив!
— Вярно е, че не съм доволен, нито здрав и щастлив! Положението ми не е добро! Но какво мога да очаквам от пролетта, когато зная, че най-много от хората тогава умират?
— Наистина Пролетта освобождава хората от негодните им физически тела, за да им направи по-удобни. Но с това тя не умъртвява, а прави едно благодеяние! Тия, които са Видели пролетта, не умират! Пролетта, Любовта и Радостта носят само сила и живот! Силата на Пролетта се проявява в чистата материя, в чистите души и теле! Чистотата на една душа унищожава смъртта!
— Ето, това съвсем не разбирам! И ми се струва, че губя способността да мисля. . . Но чувствам, че има нещо интересно и хубаво в това, което говориш.
Право казваш, че способността ни да мислим е слаба. Но това не трябва да ни отчайва. Ако ставаме всяка утрин по-рано и ако всеки ден се съсредоточаваме и размишляваме най-малко по три пъти за великата възраждаща Сила, която прави слънцето да грее и природата да оживява, тогава и сърцето наше ще се възроди, умът и волята постоянно ще се усилват! Дружката, концентрирана, справедлива, добра и будна мисъл е голяма сила! Добре е да търсим и дружим с хора по-умни, добри, духовни, праведни. Ще се научим първо да мислим и чувстваме по-право и здраво и работите ни ще се оправят! Но първом трябва да възлюбим Бога. Бог е чуден в съвет и велик в разум! Той дава здравето! Той прави пролетта и чрез нея ни раздава своите блага, учи ни как разумно да живеем и работим. Който се свърже със силата на Пролетта, на Любовта, не ще се плаши от студ, и глад, мито от болести и смърт.
— Хубави работи приказваш! Помогни ми да ги разбера и повярвам!
— Там дето бе снежна пустиня, ще се обърне в разкошна градина. Ден на любов и радост! Кой прави това? Не вярваш ли, че цветовете на дръвчетата ще се обърнат във вкусни плодове? Ако вярваш това, защо да не повярваш, че добрите мисли и чувства, които постоянно влагаме в душата си. са семе, което ще поникне, ще се разцъфти и ще даде обилен плод? Пролетта е благоприятно време за посев и растеж! Ставай рано! — и ще намериш време да влагаш в себе си нови, възвишени мисли и чувства. Каквото посеем — това и ще жънем! Ние имаме ум, сърце и воля, над които сме длъжни да работим. Да имаме светъл ум, благородно сърце и воля мощна, това е голямо богатство! Сърцето е извора на щастието! Знанието е сила! Мъдростта е по-ценна от много злато! Който владее себе си е по-горе от оня, който владее цял град. Човешката душа е подобна на една градина, която ще роди бурен и тръни, или пък най-вкусни и ароматни плодове! Това зависи от нас — какво сме посели: каквото сеем днес — това ще получим утре. Разбираш ли сега, какво трябва да правим и как да си помогнем? Ако хората разберат това, ще намерят време де четат и размишляват да работят за Възвишеното, Разумното и Доброто!
Здравей брат! Колко си бодър и радостен!
До вчера мрачно — сега небето е ясно и ни се усмихва приветливо!
Чуваш ли как възторжено пеят птичките, подели благодарствен и хвалебен химн!
Колко приятно е светлината, която се разлива около нас!
Благоуханието на пролетта ни обгръща отвсякъде! Колко чист е въздуха и будна мисълта ни!
Вие почувствахте, повярвахте идването на Новото, Великото, Божественото!
Отворихте очите си за Слънцето на Правдата!
Ума и сърцето си за Божията виделина!
Волята ви възрастна в Истината и разбрахте смисъла на страданието!
Велика е Божията Милост и Любов към нас! Ние сме пред Извора на живота!
Пред нас е Пролетта, Любовта и Радостта!
Ние мислим, четем, говорим, учим и пием радостни, доволни и щастливи, чувствайки тайнствената сила на Пролетта!
Душите ни благоговеят пред Новото, Божественото, което ни поднася своите чудни дарове и плодове:
Дара на вярата, светостта и въздържанието!
Дара на признателността и благодарността!
Плода на Любовта и благото на Мира!
Радостта на Божието търпение и милосърдие!
Братство, истина, свобода и светлина!
О, разбирате ли, че всички тия блага са приготвени за нас, хората? И всичко това ни носи Пролетта! Тогава, не сме ли длъжни да се приготвим и я посрещнем достойно?
Нека знаят всички болни, бедни и нещастни какво ни носи Пролетта! Нека знаят, че тя носи сила и живот, възраждане и възкресение!
Първия ден на Пролетта е ден на Любов и Радост!
Когато природата се подновява, птичките пеят.
В началото на всека Божествени култура човеците пеят!
Д. Апостолов
Народна вегетарианска кухня
Супа от макарони
Вземат се по тънки макарони, начупват се на дребно и се слагат да се варят в предварително приготвената вряла вода. Солта се слага веднага с макароните, които се държат на огъня, докато се сварят. Тогава супата се застройва с кисело мляко, брашно, яйца и малко краве или друго подобно масло. Всичко това се разбива в отделна тенджера в малко студена вода, за да може брашното добре да се разбие. Соса се вари във вид на обикновена домашна каша, като през всичкото време се бърка с тел. за да не загори. След като ври 10-15 минути соса е вече готов и се изсипва върху супата, като се разбърква добре. По желание може да се сложи и лимон, магданоз и малко чер пипер. Сервира се топло.
Пюре от спанак
Вземаме хубав спанак, измива се добре от пръста и се попарва с подсолена вода. Ако искаме да запази зеления си цвят, слагаме малко хлебна сода. След като се попари, прецеждаме спанака, изстисква се на топчета и се смила на машинката. Там дето нямат машинка може да се накълца на дъска с нож на много ситно.
След това слагаме в една тенджера краве или овче масло, а в краен случай и олио. Към него прибавяме малко брашно, което се пържи до зачервяване. След това се слага спанака, позапържва се малко с брашното до де се смели. Към спанака се прибавя прясно вряло мляко и се бърка с тел, докато заври напълно.
Спаначното пюре не носи много сол, затуй да се слага по малко. Пюрето не трябва да бъде много рядко нито много гъсто.
Яхния от сухи сливи
Вземаме хубави сладки сливи, запретваме в олио или обикновен шарлан малко нарязан лук и след като се зачерви слагаме много малко сладък червен пипер, в може и да не се слага. Наливаме вряла вода, в която слагаме добре измитите сливи, прибавя се 1 парче канела за аромат и се слага много малко сол. Като се сварят сливите, прибавя се и малко захар или мед. След това слагаме в една чиния малко студена вода, в която разбиваме няколко лъжици брашно. Като се разбие добре брашното във вид на каша, изсипва се в сливите, разбърква се леко и се оставя да ври на слаб огън 5-10 минути, след което се снема от огъня. Тази яхния от сливи е много впусне,, най добре е да се сервира винаги студена като се внимава да не се държи в некалайдисани медни, съдове.
Оса и жаба
(басня)
Слънцето на изток весело изгряло с пурпур скъпоценен цялото поле постлало, а пък в жабиното блато сипало хиляда крини злато. Стара жаба кекерица, най-подир, като царица, весела, доволна, с нова песен на устата леко се подала над водата и възлязло на побит гранитен камък, който имала като старинен замък. Той й служил в ясен ден да се пригрява; обичната си кантата да попява; тъги, скърби да разсява. А най-важно, че под него имало удобства да се крие в случай, че омразен някой враг налети да я затрие.
Настанила се на камъка удобно, хем да си поквака, хем за дребен лов спокойно да почака. Скоро прилетяла татък жълта напета оса, чиста и красива като утринна роса. Жабата се разтреперела от радост, като смятала, че ще й се удаде да вкуси нова сладост от един такъв красив и едър лов, какъвто е осата пред мухата. Напрегнела внимание кат пушка срещу заек, готова да гръмне, лова си да клъвне. И. наистина, удало й се, силното това желанийце да й се сбъдне. Подскокнала, прищапнала и в миг осата лепнала.
— Стой! извикала осата на ловджийката си из устата. — Мило писъмце ти нося от възлюбения твой, който на футбола днес е най-големия герой. Писъмцето първо си вземи, па тогава ме глътни I
Жабата, суетница голяма, секнала преглътната си и се спряла, като всяка Лала, а осата бързо ядното си жило в езика й забила.
— Олеле! — завикала с ужас жаба кекерица и разтворила уста широко като кош на воденица. А осата тъй освободена, литнала в простора, като подмладена.
Оттогава, казват, вече патилата жаба към гранита не понеча. В ляво; в дясно — обикаля, но до него не припаря. И за мухи лов не прави. Онзи случай я поправи.
____________________________
Тъй и человек злосторник
в злополуките се учи.
За да се от зло откаже,
случка трябва да се случи.
Дядо Благо
