Намерени са 1 думи в 1 изречения за : 'порив' в текста.
Ек. М-ва
Изпълни сърцето си с благодарност
Оттогава, когато душата ми се отлъчи от Него, за да дири съкровище по-драгоценно от Неговото, от тогава е нарушена хармонията на моя живот.
Обременена от желания, залутана всред безброй заблуди и измами, с ръце и нозе оковани във веригите на робство, което сама си създадох, аз се намерих пред вратите на смъртта.
Чак тогава се съкруши гордостта на моя дух; тогава сърцето ми отново подири Него, чийто образ е Любов.
От тоя миг, когато пожелах да се върна в чертозите на своя Повелител, сърцето ми поведе тежка борба с оковите, с които смъртта го беше оковала. И аз не помня, по-тежка борба от тая. Недоволството, като завеса се спущаше пред моя взор и ми пречеше да виждам безбройните форми на заобикалящата ме красота.
„Виж, колко е хубаво времето, как топло и приятно грее слънцето" — чувах да шепне кротък глас в мене. Но друг дръзко и настойчиво се обаждаше: — „Не виждаш ли облака на запад". „Пролет е", — си казвах. — „Виж цветя и дървета са цъфнали! Как приятно ухае зелената тревица".
„Но всичко това скоро ще се промени", обаждаше се настойчивият глас на недоволството. „Не ще минат много дни н цветовете на дърветата ще окапят. Летният пек ще изсуши цветята, посипани с прах".
И аз не чувствувах вече милувката на пролетния вятър. Не спирах поглед, нито на палавата му игра, нито на цъфналите цветове, Умора и отегчение ме гнетяха.
И всеки миг, в който се опитвах да позова радостта, упоритият глас на недоволството я прогонваше. Той прогонваше всеки благороден порив на моето сърце! — „Хората са лоши" — нашепваше ми той! — „Те не заслужават внимание и жертви, животът е тежък, ти своето си бреме и несгоди премахни".
Така безмилостно той унищожаваше всеки цвят на радостта, разцъфнал в моята душа.
Далеч от Тебе, душата ми дири съкровище по-драгоценно от Твоето. И живее тя в борба между живота и смъртта.
Но светлината на Твоето слово проникна в моя дом. И в глъбините на моето сърце, аз чух гласа на Непобедимия да ми говори. — „Изпълни сърцето си с благодарност и ти ще разбереш вълшебната игра около безкрайното Единство".
Ти запали светилника на Любовта в моето сърце, Повелително мой! И сега, отново душата ми почива в светлина. В живота ми цари хармония, в която недоволството и смъртта нямат власт.
