Библия - Beinsa.bg

Учителя Беинса Дуно - Петър Дънов

НАЧАЛО

КАТАЛОГ С БЕСЕДИ БИБЛИЯ СТАР ЗАВЕТ
Битие, Изход, Левит, Числа, Второзаконие, Исус Навиев, Съдии, Рут, 1 Царе, 2 Царе, 3 Царе, 4 Царе, 1 Летописи, 2 Летописи, Ездра , Неемия, Естир, Йов, Псалми, Притчи, Еклесиаст, Песен на песните, Исая, Еремия, Плач Еремиев, Езекил, Данаил, Осия, Иоил , Амос, Авдий, Йон, Михей, НаумАвакум, Софоний, Агей, Захария, Малахия ,

БИБЛИЯ НОВ ЗАВЕТ
Матей, Марко, Лука, Йоан, Деяния, Римляни, 1 Коринтяни, 2 Коринтяни, Галатяни, Ефесяни, Филипяни, Колосяни, 1 Солунци , 2 Солунци, 1 Тимотей, 2 Тимотей, Тит, Филимон, Евреи, Яков, 1 Петрово, 2 Петрово, 1 Йоаново, 2 Йоаново, 3 Йоаново, Юда, Откровение,

1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30, 31, 32, 33, 34, 35, 36, 37, 38, 39, 40, 41, 42, 43, 44, 45, 46, 47, 48, 49, 50, 51, 52, 53, 54, 55, 56, 57, 58, 59, 60, 61, 62, 63, 64, 65, 66, 67, 68, 69, 70, 71, 72, 73, 74, 75, 76, 77, 78, 79, 80, 81, 82, 83, 84, 85, 86, 87, 88, 89, 90, 91, 92, 93, 94, 95, 96, 97, 98, 99, 100, 101, 102, 103, 104, 105, 106, 107, 108, 109, 110, 111, 112, 113, 114, 115, 116, 117, 118, 119, 120, 121, 122, 123, 124, 125, 126, 127, 128, 129, 130, 131, 132, 133, 134, 135, 136, 137, 138, 139, 140, 141, 142, 143, 144, 145, 146, 147, 148, 149, 150,

Псалми 78
1. (По слав. 77). Асафово поучение {Псал. 74, надписът.}. Слушайте, люде мои, поучението ми; Приклонете ушите си към думите на устата ми.
2. Ще отворя устата си в притча, Ще произнеса гатанки от древността.
3. Това, което чухме и научихме, И нашите бащи ни разказаха,
4. Няма да го скрием от чадата им в идното поколение, Но ще повествуваме хвалите на Господа, Неговата сила и чудесните дела, които извърши,
5. Защото Той постави свидетелство в Якова, И положи закон в Израиля, За които заповяда на бащите ни Да ги възвестяват на чадата си,
6. За да ги знае идното поколение, Децата, които щяха да се родят, - Които да настанат и да ги разказват на своите чада,
7. За да възложат надеждата си на Бога, И да не забравят делата на Бога, Но да пазят Неговите заповеди,
8. И да не станат като бащите си, Упорито и непокорно поколение, Поколение, което не утвърди сърцето си. И чийто дух не биде непоколебим за Бога.
9. Ефремците, макар въоръжени и запъващи лъкове, Върнаха се назад в деня на боя.
10. Не опазиха завета на Бога, И в закона Му не склониха да ходят,
11. А забравиха Неговите деяния И чудесните дела, които им показа.
12. Пред бащите им извърши чудеса В Египетската земя, в полето Танис.
13. Раздвои морето и ги преведе, И направи водите да стоят като грамада.
14. Води ги денем с облак, И цялата нощ с огнена виделина.
15. Разцепи канари в пустинята, И ги напои изобилно като от бездни.
16. И изведе потоци из канарата, И направи да протекат води като реки.
17. Но те продължиха да Му съгрешават още И да огорчават Всевишния в безводната страна.
18. Със сърцето си изпитаха Бога, Като искаха ястия за лакомството си {Еврейски: Душата си.},
19. И говориха против Бога, казвайки: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?
20. Ето, Той удари канарата, та потекоха води и потоци преляха; А може ли и хляб да даде, или да достави месо за людете Си?
21. Затова Господ чу и се разгневи, И огън пламна против Якова, А още и гняв обсипа Израиля;
22. Защото не повярваха в Бога, Нито Му уповаха, че ще ги избави.
23. При все това Той заповяда на облаците горе, И отвори небесните врати,
24. Та им наваля манна да ядат И даде им небесно жито.
25. Всеки ядеше ангелски хляб {Еврейски: Хлябът на силите. Виж Псал. 103; 20.}; Прати им храна до насита.
26. Подигна източен вятър на небето, И със силата Си докара южния вятър.
27. Наваля върху тях и месо изобилно като прах, И птици крилати много като морския пясък;
28. И направи ги да падат всред стана им, Около жилищата им.
29. И тъй, ядоха и се преситиха, Като им даде това, което желаеха.
30. А докато още не бяха се отказали от лакомството си, И ястието им беше в устата им,
31. Гневът Божий ги обсипа та изби по-тлъстите от тях, И повали отборните на Израиля.
32. При всичко това, те следваха да съгрешават, И не вярваха поради чудесните Му дела.
33. Затова Той изнуряваше дните им със суета, И годините им с ужас.
34. Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него, Та изново търсеха Бога ревностно;
35. И спомниха, че Бог им беше канара, И всевишният Бог техен изкупител.
36. Но с устата си Го ласкаеха, И с езика си Го лъжеха;
37. Защото сърцето им не беше право пред Него, Нито бяха верни на завета Му.
38. Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им и не ги погубваше; Да! много пъти въздържаше гнева Си, И не подигаше всичкото Си негодувание;
39. И си спомняше, че бяха плът, Вятър, който прехожда и не се връща.
40. Колко пъти Го огорчаваха в пустинята И Го разгневяваха в безводната страна,
41. Като изново изпитваха Бога, И предизвикваха Светия Израилев!
42. Не си спомнюваха силата на ръката Му В деня, когато ги избави от противника,
43. Как показа в Египет знаменията Си, И чудесата на полето Танис,
44. И превърна вадите им в кръв, И потоците им, та не можаха да пият;
45. Как прати върху тях рояци мухи, които ги изпоядоха, И жаби, които ги изпогубиха,
46. И предаде произведенията им на гъсеници, И трудовете им на скакалци;
47. Как порази с град лозята им, И със светкавици черниците им,
48. И предаде на град добитъка им, И стадата им на мълнии;
49. Как изля върху тях пламенния Си гняв, Негодуване, ярост и неволя, - Нашествие на ангелите на злощастието, -
50. Изравни пътя за гнева Си, Не пощади от смърт душата им, Но предаде на мор живота им;
51. Как порази всеки първороден заведе ги като стадо в Египет, Първака на силите им в шатрите на Хама,
52. А людете Си изведе като овце и заведе ги като стадо в пустинята,
53. И води ги безопасно, така щото не се бояха, А неприятелите им - морето ги покри;
54. Как ги въведе в светия Си предел. В тая поляна, която десницата Му придоби,
55. И изгони пред тях народите, Та им ги раздели за наследство с въже, И в шатрите им настани Израилевите племена.
56. Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против Него, И не пазеха наредбите Му,
57. Но връщаха се назад, и обхождаха се невярно както бащите им; Измятаха се като неверен лък.
58. Защото Го разгневяваха с високите си места, И с ваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.
59. Чу Бог и възнегодува, И много се погнуси от Израиля,
60. Тъй че напусна скинията в Сило, Шатъра, който бе поставил между човеците,
61. И предаде на пленение Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.
62. Тоже и людете Си предаде на меч, Като се разгневи на наследството Си.
63. Огън пояде момците им, И девиците им не се възпяваха с венчални песни.
64. Свещениците им паднаха от нож; И вдовиците им не плакаха.
65. Тогава се събуди Господ като от сън, Като силен мъж, който ободрен от вино, вика;
66. И, като порази враговете Си, отблъсна ги назад, Та ги предаде на вечно посрамяване.
67. При това Той се отказа от Иосифовия шатър, И Ефремовото племе не избра;
68. Но избра Юдовото племе, Хълма Сион, който възлюби.
69. Съгради светилището Си като небесните възвишения, Като земята, която е утвърдил за винаги.
70. Избра и слугата Си Давида, И го взе от кошарите на овцете;
71. Отподир дойните овци го доведе За да пасе людете Му Якова и наследството Му Израиля.
72. Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си, И ги водеше с изкуството на ръцете си.

БЕСЕДИ ОТ ТАЗИ ГЛАВА: