64. СТАРА ПЕСЕН – „ЗА ВОЙНАТА” (бр. 18, 12.V.1930 г.)
(В. „Ратник на свободата”, бр. 18, 12.V.1930 г., София, стр. 2)
Една книга е дала повод на зап, генерал Жеков да говори върху важния въпрос за войната.
Не пръв път говори той за нея - и, което е още по-важно, в недалечното минало беше - поне повидимуму - едно от лицата, които я дирижираха в качеството си на военен министър отначало, а после главнокомандующ.
Но войната сама по себе си е един много сложен комплекс от явления, които съществено се различават и отражават в съзнанията и схващанията на лицата, които вземат участие непосредствено в огъня и тия, които на далечни разстояния по щабове са водили разни преписки и давали заповеди по телефона - и наричат това война.
И днес, когато милиони осакатели хора влачат своето жалко съществувание пред очите ни, когато още също тъй пред нас са милиони гробове на най-дейното, на цвета на нациите, труповете на които не са още напълно изгнили в земята - да се смята войната за нещо нормално, и дори да се намира в нея нещо морално - е най-малко един страшен анахронизъм, и то възможен или за тия, които са гледали сраженията само с бинокъл, или за ония, които никога не са ги виждали!...
Ний нямаме нищо против убежденията и личните схващания на когото и да е, но смятаме за истински думи самотия, които се живеят, а не само говорят. И ако по делата се измерват доколко тия принципи са съществени и истински; ако „войната се води в името на морални, а не на материални принципи” (както твърди г-н генерал Жеков), и ако това е върховният дълг на всеки гражданин и по неговата лична жертва се измерва съответствието между думите и делата - тогава не е ли странно, че когато хиляди хора падаха и мряха ежедневно по фронта като мухи - той лично лиши това отечество от своето присъствие и знание в най-важното и критическо за народа време, за да отиде да си лекува... ухото във Виена чак...
А това, което изнесоха книгите „Защо не победихме” и тая на неговия адютант за живота в Главната квартира (да оставим другото, което се знае или говори настрана!), е било само едно светотатство с живота на хилядите паднали: вечни книжни интриги, караници и разправии от охолни хора, което те смятат и титулуват война...
Ако войната се водеше в името на моралния принцип, а не материалните интереси, тогава и най-висшите морални същества биха препоръчали войната. А ний какво виждаме? Този, когото смятали за върховен авторитет по моралните въпроси, който казваше, учеше и умря на кръста, за да докаже, че наистина Той е „Пътят, Истината и Животът”, Този, Когото наричали Господ Христос, съветва и заповядва да се не противим на злото и да обичаме враговете си.
Откога смелостта в нас, обикновените хора, да знаем повече от Него, без дори да сме си дали труд да опитаме методите Му, думите Му, за да видим техните резултати - и по тях да съдим?
Та войната е най-първобитното и варварско проявление в нашия човешки живот. И още по- срамно за християнска Европа е, че Христовият метод за непротивенето на злото се прилага днес в Индия - от едни... езичници, според нас - но изглежда, че ний говорим само за християнството, а те могат да го живеят.
И докогато ний имаме един морал, който ни позволява да се кланяме по църквите, да палим свещи, да признаваме Христа за Бог, върховен закон на морал и живот, а като излезем вън, да знаем повече от Него и да признаем войната като морално и желано средство в отношенията на хората, за същите тия хора, за които Христос каза, че са братя - ний далеч не можем да отидем.
Войната - това трябва да се разбере от всички - е зло страшно, кърваво, отвратително; страшен резултат от липса на човещина, като душевна основа в ръководителите на нашия обществен живот от нашето язичество, защото ако ний заедно с името християнство бяхме възприели и същината на християнството - Любовта, ний нямаше да се бием!
И докато не приемем човещината като основа на нашия обществен живот, ний ще бъдем нещастни и като хора, и като нация. Никоя война досега не е донесла трайно благоденствие на народите: ако я изгубят, поради загубите, а коя печелят временно - поради разноските и страха, за да запазят заграбеното.
Дошло е вече време да се говори Истината на народа. Инак той и сам ще сия проумее – и „водачите” ще станат тогава съвсем излишни... Или трябва да приемем човещината, да станем християни на дело - или тия, които искат война в бъдеще, да бъдат изпращани да я водят лично, ама в окопите - начиная от министрите, дипломатите, депутатите, за да имат възможност да видят непосредствено истинския лик на войната, с всичките й страдания и ужаси, защото ако едно болно ухо може да заведе някого чак във Виена за лек, ужасите на съвременната война, които унищожиха и осакатиха милиони, деморализираха и съсипаха най-ценното в народите - човещината и разума, - може утре да накарат тия въоръжени народи да побягнат и от окопите и да потърсят сметка на тия, които са ги пратили там! Защото човек е роден да живее, работи и се радва, а не да се бие със себеподобния си - това вече и разумните животни не правят!
Любомир Лулчев
