3. СИНЯТА ПРИШКА

Трети случай. Учителят идва в Ямбол. Отиват на лозето на бай Тодор Абаджиев, който беше ръководител на Ямболското братство много години. Баща ми със синя пришка на ръката, това са неща страхотни, страхотни страдания. Почва да се слага обяда, постила се под големия орех долу чаршафите да се слага обяда. Мама, смирена, скромна, стеснителна, казва: „Учителю, моят другар с много болки долу в дерето е, в калта му е заровена ръката, да му отнеме температурата." А майка ми разказва по-нататък: „Със сълзи на очи, каза, погледнах Учителя. Той каза така: Рекох, ще му мине."

Сложи се трапезата, аз слизам надолу, това са само пет метра, може би от лозето до наклона, наклонът е 4-5 метра местото ми е много ясно, защото там ми беше пчелина, той, баща ти вече е изправен, изтърсва си ръцете и каза: „Айде, жена, мина." Никаква болка. Това става просто за няколко минути само. А що народ умираше от тази синя пришка.