2. ДВЕТЕ РЪЦЕ НА УЧИТЕЛЯ

Друг случай. 1959 година появи се много лош грип. Говореха за черен грип. Разболя се моят другар, след него се разболях и аз. С много високи температури, а при мене болките бяха ужасни, страшни болки в кръста, умираш от болки. Майка ми и баща ми дойдоха, поплакаха си половин час, че аз страдам много и се прибраха. Колко време е минало, не зная, аз съм в ръцете на моя мъж, той болен и аз болна, заспала съм за момент и той ми каза: „Абе Кунче, защо се стресна, каза, бе много хубавичко се беше успокоила." Ще кажа защо. Защото двете ръце на Учителя се допряха до кръста ми, изправени на кръста ми точно на болното место, се допряха до болното ми място. Заранта майка ми идва, сняг голям беше навалял, къщата ни е ниска, почука на прозореца и пита: „Кунче, как си, бе, мама?" Казах: „Мамо, влизай, влизай." Влезна. Питам я: „Какво правихте вий като си отидохте веднага с тати?" - „На колене, каза, молихме Учителя." През туй време, значи, аз съм заспала, болката ми мина. До сутринта тъпа болка, но не е болка вече. Убито место, като смачкано, но не болка.