4. ЛОШОТО КУЧЕ

Катя имаше каруца, водеше ме винаги с кабриолет. Товареше нас, децата и багажите над рафтата, обикаляхме. Братята Иван и Илия от Ямбол отиват на Бакаджиците. Този случай аз не съм била там. Тогава беше монашески манастир още. Бил е. Чукаме на вратата, вратите са много голями, много високи, четири крилабяха, това помня много добре. Излиза монахът. Презтуй време имали са три кучета, доколкото си спомням от мама. Едното куче се мушка между краката на монаха. Той казва: „Аз изтръпнах, като излезе кучето", защото беше много лошо и на никого не е прощавало, искал да каже. А като излезе, то клекна между краката на Учителя. Учителят беше на първата линия, така да се каже, колко човека са били, не знам, пред вратата. Но на монаха му направило впечатление. „Абе, каза, туй куче никога не е допущало такова нещо, а какъв е този човек, дето клекна в краката му?"

Това мога да кажа. Може би има и други, не може да няма и други случаи, но сега малко съм объркана. Не мога да си ги спомня. Друг път ще продължим.