НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
132
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
3_47 Бурята на Катя Грива и нейната вяра
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Имаше една
болка
, за която само тя си знаеше и затова плачеше.
Бяхме на една екскурзия на Седемте езера на Рила. Бяхме отседнали на една поляна между Четвъртото и Петото езеро. Братството се бе разположило и почиваше. В такива случаи между нас се повеждаха непринудени разговори, като центърът на всяка една нова тема от разговора ни бе Учителят. По едно време виждам как Катя Грива, отишла встрани и седнала на една скала на тридесет-четиридесет метра от нас, плачеше.
Имаше една
болка
, за която само тя си знаеше и затова плачеше.
Никой не можеше да й помогне в този момент, защото, както тя бе на скалата далеч от нас, така и ние бяхме далеч от нейните тревоги и проблеми. В този момент Учителят я поглежда. Вглежда се в нея, фиксира я с поглед и за пръв път запя песента "Да имаш вяра". Цялото Братство запя след като Учителят изпя тази песен, дадена тук за пръв път пред всички ни. Текстът на песента беше от едно изречение: "Да имаш вяра, вяра, да имаш вяра, вяра..." Пеехме всички.
към текста >>
2.
4_08 Любовта е песен, но бракът е изпитание и съдба
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Той е виждал
болката
и страданието, което ще преживея при раждането и отглеждането на едно дете, което трябва да си замине след пет години.
Аз можех да изтърпя, но другият дали би могъл да се справи със себе си? Времето след това показа, че той не можа да се справи със себе си и премина през още два брака. Съдби човешки... Когато попитах Учителя за рожба, Той ми каза: "Душите отгоре ви помагат. Няма защо да слизат. Какъв смисъл има да родиш дете и след пет години то да си замине." Ето, в това отново виждам голямата милост на Учителя.
Той е виждал
болката
и страданието, което ще преживея при раждането и отглеждането на едно дете, което трябва да си замине след пет години.
И за да ми спести тези страдания, Той определи по-добре душата да остане горе и да ми помага оттам. Веднъж за Митко Учителят каза: "Той с тази къдрава коса показва, че е нервен и сприхав. Музиката, пеенето ще го тонират. Планината също. Карайте го много да пее.
към текста >>
3.
Разговор Третий. Храната и Словото
,
,
ТОМ 2
Ето пак виждам, че твоето сърце се смущава; вие като че ли усещате някаква вътрешна
болка
.
Ако тя би била толкова голяма даже колкото синаповото зърно, тя би извършила чудеса. Помниш ли думите, които съм Аз казал на друго място в Словото Божие, че съвършената Любов изпъжда вън всякой страх. Това Съм го казал на учениците Христови, това го казвам и на вази. Вие всички сте ученици Христови. Разликата помежду ви е само разлика на времето.
Ето пак виждам, че твоето сърце се смущава; вие като че ли усещате някаква вътрешна
болка
.
Що те е теб грижа какво хората ще мислят? Не е ли по-важно за теб какво Господ за теб мисли? Или ти още искаш да си под бремето на человечески предания и заблуждения? Не се мами. Словото Божие от человечески тълкувания не се мени.
към текста >>
Но щом паднеш в нея, ще се принудиш най-после волею и неволею да си отвориш очите и да си отпушиш ушите, да видиш и чуеш къде си, щом почувствуваш тази вътрешна неизцелима
болка
на твоето падение.
И това е то, като че ли решаваш някой важен въпрос. Но доказваш ли с нещо, като постъпваш тъй? Нищо положително. Ти просто вършиш една лукава измама над себе си и над душата си по вътрешни лоши внушения. Ти можеш да затвориш очите си и да запушиш ушите си, когато отиваш към една яма, и да мислиш в себе си, че я няма.
Но щом паднеш в нея, ще се принудиш най-после волею и неволею да си отвориш очите и да си отпушиш ушите, да видиш и чуеш къде си, щом почувствуваш тази вътрешна неизцелима
болка
на твоето падение.
Аз ти казвам като на приятел, че каквото и да правиш, както и да постъпваш, Бог е близо и те гледа що вършиш. Не можеш да скриеш от Него нищо. Внимавай прочее. Аз ти говоря, това е една неоспорима истина за теб, че Аз присъствувам. Аз ида да ти повторя това, което Съм казал и по-преди на мнозина.
към текста >>
4.
31. СТУДЕНТСКИТЕ КОСТЮМИ СТАВАТ КОМУНАРСКИ ДРЕХИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Чак сега успях да преживея нейното състояние и да разбера нейната
болка
след като видях нейните панталони, които бяха ушити за студента, че с тях се чистеше обора и говеждите изпражнения.
Да заплачеш от жалост. Аз си замълчах. Чак тогава разбрах какво значи обичта на майката. Не след дълго получих писмо от майка ми. Тя си изплакваше душата по мен, че съм зарязал учението, че съм се върнал в България и съм тръгнал на село да ставам селянин и комунар.
Чак сега успях да преживея нейното състояние и да разбера нейната
болка
след като видях нейните панталони, които бяха ушити за студента, че с тях се чистеше обора и говеждите изпражнения.
Какво съответствие на горест и тъга. Какво значи говора на невидимия свят с образи и форми и постъпки. Така мамините студентски панталони станаха комунарски, после се скъсаха и пропаднаха като панталони. Това беше образът на студента, който не завърши в Австрия и образ на комуната, която се провали като опит.
към текста >>
5.
51. ЗАХАРИ ЖЕЛЕВ ДАВА МОЛИТВА НА ВЛАДИКАТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Болката
е непоносима и Захари хем охка, хем вика от
болка
.
Слуша и му казва: „Можеш ли да ми напишеш някоя от вашите молитви? " Той с удоволствие се съгласява, защото смята, че вече е убедил митрополита и утре ще стане бял брат, а това е вече голям успех на Захари пред Бога и человеците и това ще му се вмени в правда. Сяда и му написва „Добрата молитва". После си заминава с влака от София и доволен и щастлив пристига в Казанлък. Като пристига вкъщи започва да го боли цялата дясна ръка.
Болката
е непоносима и Захари хем охка, хем вика от
болка
.
На следващия ден ходи по лекари, но без полза. Болката се усилва все повече и повече през деня и през нощта. Не може нито да стои, нито да седи, нито да спи, нито му се живее вече. Накрая решава и заминава за София и отива на ул. „Опълченска" при Учителя.
към текста >>
Болката
се усилва все повече и повече през деня и през нощта.
Сяда и му написва „Добрата молитва". После си заминава с влака от София и доволен и щастлив пристига в Казанлък. Като пристига вкъщи започва да го боли цялата дясна ръка. Болката е непоносима и Захари хем охка, хем вика от болка. На следващия ден ходи по лекари, но без полза.
Болката
се усилва все повече и повече през деня и през нощта.
Не може нито да стои, нито да седи, нито да спи, нито му се живее вече. Накрая решава и заминава за София и отива на ул. „Опълченска" при Учителя. Разправя за патилата си. Учителят го изслушва внимателно.
към текста >>
Не му е до
болката
, а за това, че е предал молитвата на враговете на Братството, които я изкористяват за хули и подигравки срещу него.
" Захари се вцепенява от ужас. Учителят му повтаря въпроса. Той отвръща: „С тази Учителю! " Пада на колене и иска прошка. „Ти даде „Добрата молитва" на владиката, която молитва е за идното човечество, а той я даде на враговете ни." Захари е коленичил и свел глава надолу и плаче с глас.
Не му е до
болката
, а за това, че е предал молитвата на враговете на Братството, които я изкористяват за хули и подигравки срещу него.
Учителят го повдига: „Е, сега можеш да станеш. А болката, и тя ще замине". Захари целува ръка, благодари и си тръгва. С никого не разговаря. Срам го е.
към текста >>
А
болката
, и тя ще замине".
Той отвръща: „С тази Учителю! " Пада на колене и иска прошка. „Ти даде „Добрата молитва" на владиката, която молитва е за идното човечество, а той я даде на враговете ни." Захари е коленичил и свел глава надолу и плаче с глас. Не му е до болката, а за това, че е предал молитвата на враговете на Братството, които я изкористяват за хули и подигравки срещу него. Учителят го повдига: „Е, сега можеш да станеш.
А
болката
, и тя ще замине".
Захари целува ръка, благодари и си тръгва. С никого не разговаря. Срам го е. Пристига в Казанлък, отива у дома си и през нощта болката минава. На следващият ден Захари е здрав и читав, но вече има обица на ухото си.
към текста >>
Пристига в Казанлък, отива у дома си и през нощта
болката
минава.
Учителят го повдига: „Е, сега можеш да станеш. А болката, и тя ще замине". Захари целува ръка, благодари и си тръгва. С никого не разговаря. Срам го е.
Пристига в Казанлък, отива у дома си и през нощта
болката
минава.
На следващият ден Захари е здрав и читав, но вече има обица на ухото си. Има опитност, вече знае закона и след това разказваше всичко, което му се случи, за да бъде поука на следващото поколение. Учителят е говорил много неща за молитвата. Молитвите от Него са за учениците на Бялото Братство.
към текста >>
6.
62. ТАКО РАБОТИ ТРИ ГОДИНИ В ГРАДИНАТА НА ИЗГРЕВА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Имал е една непрекъсната и непоносима
болка
.
Цяла напаст Божия бе налегнала българската земя. Имаше един войник, ранен през време на войните. Някакъв шрапнел бе се пръснал и парчета от него се бяха загнездили в крака му. Той се бе подул, отекъл и станал двойно по-голям като дирек. Лекарите бяха му предложили да му отрежат крака, за да се спаси животът му, защото инфекцията щеше да го умори.
Имал е една непрекъсната и непоносима
болка
.
Но да се подложи на ампутация не искал, защото бе видял как се върви с патерици, бе видял осакателите войници от войните." А той бе селянин, имаше стока, малко земя - как ще я обработва с един крак и как ще се движи след ралото когато оре? Имаше жена и многолюдна челяд. Все неща неразрешими. Ако му отрежат крака - беда. Ако не го отрежат още по-голяма беда - ще умре.
към текста >>
7.
69. ГЕОРГИ РАДЕВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Отива тя при Учителя и споделя
болката
си с Него: „Учителю, брат Жорж не е добре от зле става по-зле".
Отивам при Жорж, оставям продукти и се връщам. От Куртово се спускам до Юндола, до света Петка с теснолинейката като се прибирам до Пловдив и оттам с влака до София. А в понеделник съм на работа. Седмици наред прекарвах при този режим. Споделям състоянието му с Мария Тодорова.
Отива тя при Учителя и споделя
болката
си с Него: „Учителю, брат Жорж не е добре от зле става по-зле".
Учителят я поглежда: „Е, и тук на земята се работи и там горе в Невидимия свят се работи". Така приключва разговора. Мария ми го разказва и аз следващата седмица съм отново при Жорж. Но тогава Жорж усети, че това е последната ни среща. Наведе глава и заплака.
към текста >>
8.
79. ПОБОЙНИЦИТЕ И БРАТ РАДИ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Ама те вече не крещят, а вият от
болка
, защото той им извива главите.
Към края идва и Лазар Анев, изтръгва един прът от доматите и замахва с него да ги бие, а аз едвам му го взех, защото ще ги претрепи. А боят продължава. Накрая и четиримата са на земята, а жените им налитат и искат да се бият. Брат Ради хваща едната за косата, извива й главата, че после хваща другата за косата, че хвана и третата, че и четвъртата. Накрая в едната ръка държи двете жени за косите и в другата ръка държи другите две жени за косите.
Ама те вече не крещят, а вият от
болка
, защото той им извива главите.
Най-накрая прехвърли косите от дясната си ръка и с лявата ръка хвана косите на четирите глави и така ги държи. А с дясната ръка вече се кани да ги бие по задниците. Казва на едната: „Дай си задника да го ударя. Ако не го дадеш така вързани ще седите цял ден". Онези скимтят, а той ги държи от яко по-яко.
към текста >>
9.
С УЧИТЕЛЯ ПО ПЛАНИНИТЕ ЕКСКУРЗИИТЕ ПОВЕСТВОВАНИЕ - ЧЕТВЪРТО - летопис - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ 1. ЕКСКУРЗИЯ ДО ЦИГОВСКИЯ ЧАРК
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Учителят дава съвет какво да се сложи на окото,
болката
му преминава и окото му оздравява за два дни.
Той Му разказва случая: тъй и тъй - клечица е попаднала в окото на баща му и трябва да го води на лекар чак в Пловдив. Учителят казва: „Няма защо да го водиш. Я го доведи тука". Синът довежда бащата, а окото му превързано. Учителят сваля превръзката, изважда една чиста кърпичка от джоба си, повдига клепача на окото и внимателно изважда клечи-цата навън.
Учителят дава съвет какво да се сложи на окото,
болката
му преминава и окото му оздравява за два дни.
Не станало нужда да слизат в града и да загубят сума дни. От тогава бащата се разполага към Учителя и оказва всичкото си съдействие на приятелите докато са там. Те са прекарали повече от 25 дни на Циговският Чарк. Намерили са хубава вода и извор и са направили чудна чешма, която и до днес стои. Не съм ходил отдавна там.
към текста >>
10.
2. РАБОТАТА НА СТЕНОГРАФИТЕ СЛЕД ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
При Боян можеше да дойде всеки, да каже
болката
си, мъката си, да получи съвет, не само съвети, но и метод.
Мисли на Великата Душа", том III.3.„Трите велики закона" том IV. Боян Боев е образец на един ученик ентусиазиран, въодушевен от идеи, който работеше напълно безкористно. Може да се каже, че не съм срещал по-безкористен човек от него. За своите лични интереси не беше никак загрижен. Целият живот си беше посветил на Учителя, Учението и приятелите.
При Боян можеше да дойде всеки, да каже
болката
си, мъката си, да получи съвет, не само съвети, но и метод.
Боян беше един жив Божествен Център в Братството. Той поддържаше жива връзка с Учителя, при всеки случай той отиваше при Учителя и ако имаше някоя молба на някой приятел да се срещне с Учителя, то чрез него ставаше. Обикновено той присъствуваше на тези срещи, мълчеше и записваше всичко, което кажеше Учителят. Учителят даваше съвети на приятелите, когато те се обръщаха чрез Боян с писма, за да питат Учителя. Той прочете писмото на Учителя, запише отговора и веднага отговори чрез писмо на приятеля.
към текста >>
11.
ІІІ.65. ТРИТЕ ТРЪНА В ПЛЪТТА МИ
,
,
ТОМ 4
По едно време
болката
намаля и аз съм заспал.
Седна на един стол до кревата ми и започна да разговаря с мен. Беше леко приведен на стола и с дясната си ръка непрекъснато масажираше прасеца на дясната си подбедрица. Отначало помислих, че Учителят има някакъв сърбеж там и затова се разтрива. Но после разбрах, че Учителят прави някаква манипулация върху мен като масажираше с дясната си ръка своя десен крак долу, в областта на прасеца. Това продължи десет минути.
По едно време
болката
намаля и аз съм заспал.
След това Учителят си тръгнал и като дал съвети на сестра ми Веска. Събудих се. Бях отпаднал и едвам се завлякох до тоалетната. При уринирането усетих как камъка премина и падна в гърнето. Разгледах го, беше остър, голям и беше истинско чудо, че е могъл да мине през пикочопровода без операция.
към текста >>
12.
ІІІ.81. ПРИЕМНАТА НА УЧИТЕЛЯ И ПОСЕТИТЕЛИТЕ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Дадох й съвет, но поех
болката
й.
Учителят бе превит от болки в стомаха. Беше сложил двете си ръце под диафрагмата и се беше превил. Той ме покани да седна срещу Него и направо ме заговори. „Днес при Мен бе дошла една възрастна сестра с остри болки в стомашната област. Помоли Ме да й помогна.
Дадох й съвет, но поех
болката
й.
Сега поетата болка премина в Моята аура и докато премине болката, Моят стомах ще страда." Аз стоях пред Него втрещен и не разбирах нищо. В моите представи Учителят лекуваше мигновено и болестта преминаваше през невидими пътища и напускаше онзи, който търсеше помощ от Учителя. Бях свидетел на десетки такива случаи. Но ето, станах очевидец и на съвсем друг случай. Ами сега какво ще бъде моето обяснение?
към текста >>
Сега поетата
болка
премина в Моята аура и докато премине
болката
, Моят стомах ще страда." Аз стоях пред Него втрещен и не разбирах нищо.
Беше сложил двете си ръце под диафрагмата и се беше превил. Той ме покани да седна срещу Него и направо ме заговори. „Днес при Мен бе дошла една възрастна сестра с остри болки в стомашната област. Помоли Ме да й помогна. Дадох й съвет, но поех болката й.
Сега поетата
болка
премина в Моята аура и докато премине
болката
, Моят стомах ще страда." Аз стоях пред Него втрещен и не разбирах нищо.
В моите представи Учителят лекуваше мигновено и болестта преминаваше през невидими пътища и напускаше онзи, който търсеше помощ от Учителя. Бях свидетел на десетки такива случаи. Но ето, станах очевидец и на съвсем друг случай. Ами сега какво ще бъде моето обяснение? Колко малко знаем за живота на човека на земята.
към текста >>
13.
ІІІ.88. СЪДБАТА НА СВЕТА И КАРМАТА НА НАРОДИТЕ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Не веднъж Учителят се заглеждаше в изкопите с особена
болка
.
Единствено Изгревът бе останал незасегнат, макар че бяха паднали няколко бомби около него. По нареждане на властите, трябваше да бъдат изградени скривалища. И на Изгрева се изкопаха плитки траншеи - скривалища закрити с клони и малко пръст. Такова скривалище бе изкопано на около 30-40 м от салона, източно от него, на малка озеленена полянка. Есента на 1943 година даде възможност на противовъздушната отбрана на столицата да завърши скривалищата от този тип.
Не веднъж Учителят се заглеждаше в изкопите с особена
болка
.
А ние, без опит и разбиране смятахме - през време на тежките бомбардировки, животът на изгревяни може да бъде опазен в тези окопи. Уви, по-сетне разбрахме, че подобни скривалища бяха гробници за укрилите се в тях, защото над тях се изсипа огън и жупел и от взировете на бомбите пръстта затрупа онези, които се криеха в тях. Но тук, на Изгрева, ние не влезнахме в тези скривалища, а се събирахме в малкия салон, четяха се молитви и там изчакваха сирените, които даваха отбой. Дълго време изкопите стояха като доказателство на военното недомислие и човешката глупост. По време на бомбардировките в София бяха разрушени 10 000 жилища, 1684 магазини и складове, 369 работилници, 117 предприятия, 42 фурни за хляб, 24 болници, 14 черкви, 288 обществени учреждения и 19 училища.
към текста >>
14.
ІІІ.107. БЕЛИЯТ КОСТЮМ ЗА БЕЛИЯ БРАТ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Боян вика от
болка
: „Стига бе, Антов, утрепа ме.
Веднъж Никола Антов, заедно с Боян Боев се уточняват за някакъв проблем, решили как да се действа в случая. Но на следващия ден Боян Боев се отмята и прави точно обратното. Тогава Никола Антов отива при брат Боев и му иска обяснение. Боян Боев мълчи. Тогава Антов започва да го налага с бастуна.
Боян вика от
болка
: „Стига бе, Антов, утрепа ме.
Накараха ме насила да се отметна. Накараха ме. Не съм аз виновен." А Никола Антов крещи и вика: „Ти си бял брат, дал си обещание и си се отметнал. Сега ръката Господня те налага". След малко Антов напуска бараката и си отива вкъщи.
към текста >>
15.
6.11. Елипсата около котвата
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
За мене това не беше само изненада, но почувствах и една голяма
болка
в сърцето си.
11. Елипсата около котвата Влизайки все в по-тесен и по-тесен контакт с Учителя, чувствах подсъзнателно великия Невидим свят, в който Той живееше. В мен даже имаше моменти, когато избликваше голяма доза от ревност, която най-ярко се изрази в следния случай. Един слънчев ден, връщайки се от университета, видях едно военно лице от висок ранг, което очертаваше фигурата на една елипса около котвата.
За мене това не беше само изненада, но почувствах и една голяма
болка
в сърцето си.
Благодарение на своевременната намеса на Учителя, който успя да задържи юздите на моя буен темперамент, повиквайки ме настрана, като ми каза следните думи: „Не бой се, това е човекът, който ще охранява котвата от ударите на външния свят." Тази елипса беше направена също от чимове. Бяха посадени също цветя. След като Учителят ми каза, че този човек ще играе особена роля, аз се спрях. И действително, този човек игра тази роля. Казваше се Любомир Лулчев.
към текста >>
16.
6.50. СЛАВЯНСТВОТО В ОПАСНОСТ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Действително изпитвах нещо, което не приличаше на някаква
болка
от известно мъчение, нито скръб от някаква скъпа загуба, не, то беше някакво велико страдание, свързано със свещените идеали на душата, със самите скрижали на Духа.
А общочовешкият прогрес изгражда стъпалата, водещи към Космичното съвършенство. Тези вълнуващи въпроси изложих пред Учителя, непосредствено на Нова година - 1943. Чувствах нужда, вътре в себе си, Учителят да внесе светлина в моето съзнание, в моето идейно небе, на което в момента не се виждаше някакъв светъл лъч. Учителят схвана бурята на моето безнадеждие, което малко оставаше да се приближи не само до границите на безверието, но и да разклати Космичния устой на душата ми. Наистина изживявах така болезнено тази трагедия, така беше изопната нервната ми система, че рискувах да се скъсат като някои изопнати струни моите нерви.
Действително изпитвах нещо, което не приличаше на някаква
болка
от известно мъчение, нито скръб от някаква скъпа загуба, не, то беше някакво велико страдание, свързано със свещените идеали на душата, със самите скрижали на Духа.
Няма да предам целия разговор с Учителя, защо не искам да вдигам булото на откровението... Великият Мъдрец, Който притежава диамантена воля, надарена с най-високо самообладание и непоколебимо търпение, вижда не само с погледа на Учения, не само предвижда и предсказва, както древните пророци, но Той, по пътя на откровението, слага началото на епохите в историята на човечеството! Като заключение на разговора Той ми каза следното: „За да можеш правилно, трезво, обективно да тълкуваш историческите процеси, изразени чрез събитията - трябва да вземеш предвид основните черти от характера на расите и народите. Германците се въодушевяват от победите, славянството е като жена, която, колкото повече я газиш, тя повече се окуражава. Германците при най-малкия неуспех ще обърнат своя гръб назад, докато славяните ще стъпят здраво на своите нозе. Това скоро ще го видиш." Този отговор внесе у мен една ориентация за времето, което предстоеше да дойде.
към текста >>
17.
6.57. ВЪЛШЕБНИЯТ КЛЮЧ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Аз изпитвах същата
болка
, която изпитва едно дете при загубата на своята любяща майка, която винаги е бдяла с разперените си криле над своята немощна рожба.
Тъй като че ли ме очакваше, изправи се величествено пред мен, дигна своите ръце над главата ми и ми каза следните думи: „Аз свърших моята задача тук, на земята, Аз ще си замина. На вас, духовете, ще ви заключа на земята, но за да не се огранича - ще ви оставя ключовете и когато си завършите вашата работа тук, на земята, да си отворите и да дойдете при мен." Тези ключове са знанието от Словото Му. Тази, изказана от Учителя мисъл, падна като мълния върху моето съзнание, душата ми за първи път изпита ужаса на бездната. Цялото това мое психично състояние, подобно на състоянието при привършването на една трагична операция, беше изразено чрез моите очи, от които се отрониха няколко горещи сълзи. За мен сълзите бяха нещо много рядко в живота ми.
Аз изпитвах същата
болка
, която изпитва едно дете при загубата на своята любяща майка, която винаги е бдяла с разперените си криле над своята немощна рожба.
В моя живот нямах никакъв идол, нямах никакви религиозни кумири, не бях под влиянието на никакви научни авторитети, философи, или социални реформатори. За мен приказката, легендата бяха химери, исках да видя, да разбера, да усетя спонтанно, с цялото си същество дадена Истина, за да мога да я приема, да я асимилирам и да извадя онази нейна есенция, чрез която да изградя моя мироглед. Редица томове бях прочел за невидимите светове, за скритите сили на природата, за великите закони в Битието, но всичко това бледнееше пред моя личен опит с това Космично Същество, което чувствах и разбирах с цялото свое сърце, с целия си ум, с всичката сила на моята воля, с широтата на моята душа и безкрайността на моя дух. В това Космично Същество, в лицето на Този истински пратеник на Небето, Който идваше с мисията да завърти колелото на историята, да тури началото и основите на една нова епоха, аз спонтанно, с целия си вътрешен живот Го чувствах и виждах като една мистична Чистота, като една безкрайна Светлина, като едно висше Безкористие, което дава - като един Велик бликащ Извор, и Който нищо не иска!... След тази фраза, която ми каза, Той ми говори около 2 часа.
към текста >>
Аз изпитвах същата
болка
, която изпитва едно дете при загубата на своята любяща майка, която винаги е бдяла с разперените си криле над своята немощна рожба.
Тъй като че ли ме очакваше, изправи се величествено пред мен, дигна своите ръце над главата ми и ми каза следните думи: „Аз свърших моята задача тук, на земята, Аз ще си замина. На вас, духовете, ще ви заключа на земята, но за да не се огранича - ще ви оставя ключовете и когато си завършите вашата работа тук, на земята, да си отворите и да дойдете при мен." Тези ключове са знанието от Словото Му. Тази, изказана от Учителя мисъл, падна като мълния върху моето съзнание, душата ми за първи път изпита ужаса на бездната. Цялото това мое психично състояние, подобно на състоянието при привършването на една трагична операция, беше изразено чрез моите очи, от които се отрониха няколко горещи сълзи. За мен сълзите бяха нещо много рядко в живота ми.
Аз изпитвах същата
болка
, която изпитва едно дете при загубата на своята любяща майка, която винаги е бдяла с разперените си криле над своята немощна рожба.
В моя живот нямах никакъв идол, нямах никакви религиозни кумири, не бях под влиянието на никакви научни авторитети, философи, или социални реформатори. За мен приказката, легендата бяха химери, исках да видя, да разбера, да усетя спонтанно, с цялото си същество дадена Истина, за да мога да я приема, да я асимилирам и да извадя онази нейна есенция, чрез която да изградя моя мироглед. Редица томове бях прочел за невидимите светове, за скритите сили на природата, за великите закони в Битието, но всичко това бледнееше пред моя личен опит с това Космично Същество, което чувствах и разбирах с цялото свое сърце, с целия си ум, с всичката сила на моята воля, с широтата на моята душа и безкрайността на моя дух. В това Космично Същество, в лицето на Този истински пратеник на Небето, Който идваше с мисията да завърти колелото на историята, да тури началото и основите на една нова епоха, аз спонтанно, с целия си вътрешен живот Го чувствах и виждах като една мистична Чистота, като една безкрайна Светлина, като едно висше Безкористие, което дава - като един Велик бликащ Извор, и Който нищо не иска!... След тази фраза, която ми каза, Той ми говори около 2 часа.
към текста >>
18.
7.25. ИЗГРЕВЪТ И ТРЕСАВИЩЕТО
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
С
болка
се подписвам под горното писмо, защото напълно го споделям.
Той само с безкрайно търпение им показваше как разумно да ги изправят. Той вярваше на доброто и на Божественото във всяка душа и с него работеше. Сега ние се обръщаме към доброто в душата на д-р Вергилий Кръстев, благодарим му за голямата събираческа работа, която е извършил, и пожелаваме Бог да внесе в сърцето му повече топлина и Любов, а в ума му повече светлина, за да може и той да вижда доброто около себе си и да го прилага! Божанка Ганева, Мария Майсторова, Атанас Янчев, Петър Ганев, Людмила Димитрова, Величка Драганова, Елена Николова, Йоанна Стратева, Иван Цветинов, Стефка Калименова П. П. Като управител на издателство „Бяло Братство" съм длъжна да направя достояние на цялото братско общество, че благодарение на д-р Кръстев, който ни предостави оригинали на непубликувани текстове от Учителя, бяха подготвени и отпечатани следните издания: "Молитви и формули", "Призвание към народа ми", "Вечният завет на духа", "Запалена свещ, две годишни Утринни слова".
С
болка
се подписвам под горното писмо, защото напълно го споделям.
Д-р Кръстев извършва една наистина колосална работа в името на Учителя, но вживявайки се в ролята на прокурор и съдник на Братството, той стига до крайности, които е трудно да приемем, че са за наше и общо добро. Елена Николова
към текста >>
19.
ОТВОРЕНО ПИСМО ДО ЧЛЕНОВЕТЕ НА ОБЩЕСТВО БЯЛО БРАТСТВО
,
,
ТОМ 4
С
болка
се подписвам под горното писмо, защото напълно го споделям.
Той само с безкрайно търпение им показваше как разумно да ги изправят. Той вярваше на доброто и на Божественото във всяка душа и с него работеше. Сега ние се обръщаме към доброто в душата на д-р Вергилий Кръстев, благодарим му за голямата събираческа работа, която е извършил, и пожелаваме Бог да внесе в сърцето му повече топлина и Любов, а в ума му повече светлина, за да може и той да вижда доброто около себе си и да го прилага! Божанка Ганева, Мария Майсторова, Атанас Янчев, Петър Ганев, Людмила Димитрова, Величка Драганова, Елена Николова, Йоанна Стратева, Иван Цветинов, Стефка Калименова П. П. Като управител на издателство „Бяло Братство" съм длъжна да направя достояние на цялото братско общество, че благодарение на д-р Кръстев, който ни предостави оригинали на непубликувани текстове от Учителя, бяха подготвени и отпечатани следните издания: "Молитви и формули", "Призвание към народа ми", "Вечният завет на духа", "Запалена свещ, две годишни Утринни слова".
С
болка
се подписвам под горното писмо, защото напълно го споделям.
Д-р Кръстев извършва една наистина колосална работа в името на Учителя, но вживявайки се в ролята на прокурор и съдник на Братството, той стига до крайности, които е трудно да приемем, че са за наше и общо добро. Елена Николова
към текста >>
20.
6. БИТКА ЗА ЖИВОТ И ЗА ШКОЛА
,
МАРИЯ ТОДОРОВА
,
ТОМ 5
След като оставих чашата Той ме запита преди аз да почна да му се оплаквам и да Му разправям за какво съм дошла и каква ми е
болката
: „Галила ли те е майка ти?
6. БИТКА ЗА ЖИВОТ И ЗА ШКОЛА След една поредна караница у дома и разправия за това, че не трябва да ходя при Дънов, която завърши с няколко шамара от майка ми, които ми зашлеви, аз разплакана излезнах и тръгнах по пътя към „Опълченска" 66. Докато стигнах при него аз се успокоих и малко що-годе се оправих, сресах се, оправих се външно и отидох да Му разправя всичко. Той ме посрещна, сложи ме да седна на стол, подаде ми чаша чай, аз сърбах, изпих чая, а Той през това време мълчи и ме наблюдава.
След като оставих чашата Той ме запита преди аз да почна да му се оплаквам и да Му разправям за какво съм дошла и каква ми е
болката
: „Галила ли те е майка ти?
" „Не, Учителю". „Затова съм те взел при себе си", беше отговорът Му. „В мене има едно чувство, което е по-силно от мен. Аз винаги съм на страна на слабите." Когато отивах при Учителя всякога съм била самотна, нямаше никъде нещо, което да ме е забавлявало. Отидох сама самичка със себе си.
към текста >>
21.
10. БОЛНИЯТ ЗЪБ
,
,
ТОМ 5
Един ден се събуждам с
болка
в зъба.
А това бе един много труден процес. Обикновено питахме Учителя за своите затруднения и с негова помощ успявахме да се справим. Беше необходимо послушание и много работа от нас. Да имаш послушание у себе си към онова Великото, чрез което се проявяваше посредством Учителя и неговото Слово означаваше, че знаеш, че знаеш какво означаваш това Слово - че то е вече храна за теб и ти без него не можеш. Беше необходима вяра, която да реализира у нас едно духовно повдигане, за да можем да получим светлина в съзнанието си, за да разрешаваме своите задачи, които Учителят непрекъснато ни даваше за разрешаване.
Един ден се събуждам с
болка
в зъба.
И не само болка, но беше започнала да се подува бузата ми. Всеки от вас знае какво означава болен зъб и зъбобол. Сега за вас е лесно - има зъболекари под път и над път. Отиваш при зъболекаря, преглежда те и те лекува. Сега е лесно, лекуват те, правят ти пломба на зъбите, ако трябва ще ти извадят и зъба, а пък като изминат и годините и дойде старостта и останеш без зъби отиваш и ти правят протези, с които не само можеш да се храниш добре, но и да говориш сносно.
към текста >>
И не само
болка
, но беше започнала да се подува бузата ми.
Обикновено питахме Учителя за своите затруднения и с негова помощ успявахме да се справим. Беше необходимо послушание и много работа от нас. Да имаш послушание у себе си към онова Великото, чрез което се проявяваше посредством Учителя и неговото Слово означаваше, че знаеш, че знаеш какво означаваш това Слово - че то е вече храна за теб и ти без него не можеш. Беше необходима вяра, която да реализира у нас едно духовно повдигане, за да можем да получим светлина в съзнанието си, за да разрешаваме своите задачи, които Учителят непрекъснато ни даваше за разрешаване. Един ден се събуждам с болка в зъба.
И не само
болка
, но беше започнала да се подува бузата ми.
Всеки от вас знае какво означава болен зъб и зъбобол. Сега за вас е лесно - има зъболекари под път и над път. Отиваш при зъболекаря, преглежда те и те лекува. Сега е лесно, лекуват те, правят ти пломба на зъбите, ако трябва ще ти извадят и зъба, а пък като изминат и годините и дойде старостта и останеш без зъби отиваш и ти правят протези, с които не само можеш да се храниш добре, но и да говориш сносно. А тогава зъболекарите в София бяха малко, не си спомням дали съм срещала такива.
към текста >>
И Докато слеза в града
болката
ми премина, а когато се явих пред майка ми тя ме погледна и изрече: „Нали ти казах да отидеш при лекар, за да ти се оправи зъба".
ветеринарен доктор. Застанах пред Учителя: „Учителю, само ти можеш да ме излекуваш". Тогава той се приближи към мене и с една ръка ме опипа по бузата един два пъти, после ме помилва по бузите един два пъти, нещо като днешен масаж и ми каза: „Отивай си". Аз му целунах ръка и си тръгнах радостна и убедена, че този зъбобол ще бъде изпратен там откъдето е дошъл. Тръгнах си за дома, а аз живеех в града по онова време и всяка сутрин отивах на Изгрева.
И Докато слеза в града
болката
ми премина, а когато се явих пред майка ми тя ме погледна и изрече: „Нали ти казах да отидеш при лекар, за да ти се оправи зъба".
„Да, мамо, аз бях при лекар и ми се оправи зъба". Майка ми се успокои* че аз като послушна дъщеря съм отишла в някой частен кабинет и съм получила съответна помощ. Аз също се успокоих от болката и дълго не можах да заспя този път не от болката, но от онова величие и онази жертвоготовност за всеки един от нас по всяко време и за всеки случай. По-късно разбрах, че ние сме изпратени като работници от Небето в божията нива и за всеки от нас бди окото на Всевишният и сме под неговото крило.
към текста >>
Аз също се успокоих от
болката
и дълго не можах да заспя този път не от
болката
, но от онова величие и онази жертвоготовност за всеки един от нас по всяко време и за всеки случай.
Аз му целунах ръка и си тръгнах радостна и убедена, че този зъбобол ще бъде изпратен там откъдето е дошъл. Тръгнах си за дома, а аз живеех в града по онова време и всяка сутрин отивах на Изгрева. И Докато слеза в града болката ми премина, а когато се явих пред майка ми тя ме погледна и изрече: „Нали ти казах да отидеш при лекар, за да ти се оправи зъба". „Да, мамо, аз бях при лекар и ми се оправи зъба". Майка ми се успокои* че аз като послушна дъщеря съм отишла в някой частен кабинет и съм получила съответна помощ.
Аз също се успокоих от
болката
и дълго не можах да заспя този път не от
болката
, но от онова величие и онази жертвоготовност за всеки един от нас по всяко време и за всеки случай.
По-късно разбрах, че ние сме изпратени като работници от Небето в божията нива и за всеки от нас бди окото на Всевишният и сме под неговото крило.
към текста >>
22.
26. ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА
,
,
ТОМ 5
Каква е разликата между една духовна и физическа връзка: щом имаш физическа връзка при отделянето си чувствуваш
болка
.
И който е богат иска да стане по-богат. Връзката означава физическа връзка. На физическото поле има връзки - по кръв майка и дъщеря, баща и син. Духовните връзки са нещо по-друго. Те се наричат така по немане на друга дума.
Каква е разликата между една духовна и физическа връзка: щом имаш физическа връзка при отделянето си чувствуваш
болка
.
А при духовната връзка се отделяш и усещаш' идейно повдигане и едното същество, и другото се радват в този случай. Например отиваш на екскурзия: ако връзката с майка ти е духовна тя ще се радва, ако е физическа връзка целият ден ще се безпокои за теб да не ти стане нещо. Седите вие у дома и щом дойде едно съмнение у вас то е физическа връзка, а ако дойде у вас вяра, това е духовна връзка. Човек трябва да се научи да разсъждава. Например отишъл съм на екскурзия.
към текста >>
23.
59. СЕМЕЙНИ ИСТОРИИ
,
,
ТОМ 5
Минава един ден - главоболието се увеличава, минава втори ден - тя вече започва да стене от
болка
, идва третия ден - тя вече вие от болки.
Накрая Томалевски решава да отиде при Учителя и разказва за главоболието на жена си. Той го изслушва, протяга дясната си ръка, взима един портокал от една чиния, която е стояла на масата пред него, подава го на Томалевски и изрича: „Дай й го да го изяде". Визитата е приключена. Отива си Георги у дома, разправя всичко той на любимата си съпруга, но тя го поглежда недоверчиво и казва: „Та от тоя ли портокал от твоя Учител ще ми мине главата, когато що лекари и що лекарства и никаква помощ не видях? " Георги оставя портокала пред нея и излиза в другата стая.
Минава един ден - главоболието се увеличава, минава втори ден - тя вече започва да стене от
болка
, идва третия ден - тя вече вие от болки.
Накрая еврейката се примирява, протяга ръка, взима портокала, обелва го и решава да го изяде, че каквото ще да става. След няколко минути главоболието изчезва. Изчезва главоболието, защото трябваше да се примири и да се смири и поклони пред ръката на Учителя, която е подала този портокал. Та еврейския дух трябваше да се поклони и смири пред духа Христов. А сега ще разкажа и нещо, което не е за разказване.
към текста >>
Учителят ме изгледа и каза с голяма
болка
: „Братята разрешиха въпроса за любовта и брака по-лошо от хората в света".
Това не бе тайна за никого и бяха явни любовници. Единият търсеше утеха на друго място. Учителят вижда това и мълчи. Накрая аз отивам, не се стърпявам и казвам: „Учителю, това е вече безобразие и на нищо не прилича. Едни други да си крадат жените и мъжете".
Учителят ме изгледа и каза с голяма
болка
: „Братята разрешиха въпроса за любовта и брака по-лошо от хората в света".
Учителят беше много наскърбен и недоволен. Изключително недоволен, защото тези идваха в Школата и носеха своите влияния, своите усещания и своите желания. Беше дошло времето на отклонението на някои хора от Школата. След няколко дни отново срещам Учителя и още не мога да се примиря как така ще се посяга на чужди жени и мъже. Щом са искали брак значи той трябва да бъде свещен за едни и за другите.
към текста >>
24.
62. АТАКИ ПРЕЗ ДЕНЯ И ПРЕЗ НОЩТА
,
,
ТОМ 5
И когато някой ви праща лоши мисли аз изпитвам
болка
, но седя така, като че ли ми е безразлично, като че съм съвсем спокоен.
Ако те запитат: „Ама ти ли си най-добрата? " „Не съм най-добрата но аз искам да се уча и ходя при Учителя си." Някой път погледът ти е раздвоен. После ти имаш една наследствена черта - очите ти гледат питливо, т.е. запитващо. Когато си раздвоена казваш: „Така ли е тази работа? " Знай, че аз чувствувам едновременно болките и радостите на хората но ги нося търпеливо.
И когато някой ви праща лоши мисли аз изпитвам
болка
, но седя така, като че ли ми е безразлично, като че съм съвсем спокоен.
И аз имам изпит да държа като Учител."
към текста >>
25.
74. БУДНОСТ НА СЪЗНАНИЕТО -НА СЪН И НА ЯВЕ
,
,
ТОМ 5
Когато някой човек боледува, даже да създадеш най-благоприятни условия от вън все остава една малка
болка
.
Когато у човек дойде вдъхновение каквато работа залови всичко му върви добре. Та някой чака вдъхновение да му дойде и тогава свършва работата си наведнъж. Някой път човек се усеща сам. Като че никой не го обича, не мисли и не се интересува от него. През такива положения човек минава, то са състояния на душата.
Когато някой човек боледува, даже да създадеш най-благоприятни условия от вън все остава една малка
болка
.
Човек трябва да се научи да изтърпява болките. Ти няма да намериш човек, който да ти лекува раната освен истинският лекар, който знае от какво имаш нужда. Дойде някой приятел и иска да му направиш услуга. Ако се задължиш -губиш и ако му откажеш съвсем губиш. Например, някой ти иска десет хиляди лева, но ти нямаш.
към текста >>
26.
83. КЪЩНАТА ПОМОЩНИЦА СТАНКА
,
,
ТОМ 5
Учителят ме погледна, видя
болката
ми и рече: „Е, рекох, може и да се размине".
А посетителите се увеличаваха, особено след като започна да прихожда често в нашия дом и Учителя. Веднъж той идва и аз го виждам от далече, излизам да го посрещна, той се спря пред вратата, огледа къщичката и каза: „След 25-30 години има възможност да ви преместят от тук". Аз се изненадах, толкова бях свикнала с малкия дом и не го давах за нищо на света. Извиках: „Ех, Учителю". Като че ли някой ме прониза с нож.
Учителят ме погледна, видя
болката
ми и рече: „Е, рекох, може и да се размине".
След 1970 г. започнаха да разширяват шосето, отрязаха 5-6 метра от мястото ни и направиха от него другата лента на пътя, а в близост започнаха да строят зоопарк. И от 1972 г. всяка година ни предупреждаваха, че ще ни преместват, за да се освободят местата за строежи. Тогава нещата бяха такива - решат ли да ти съборят къщата - събарят я и те изпращат в някакъв блок и в някакви малки стаички да живееш.
към текста >>
27.
83. КЪЩНАТА ПОМОЩНИЦА СТАНКА
,
,
ТОМ 5
Учителят ме погледна, видя
болката
ми и рече: „Е, рекох, може и да се размине".
А посетителите се увеличаваха, особено след като започна да прихожда често в нашия дом и Учителя. Веднъж той идва и аз го виждам от далече, излизам да го посрещна, той се спря пред вратата, огледа къщичката и каза: „След 25-30 години има възможност да ви преместят от тук". Аз се изненадах, толкова бях свикнала с малкия дом и не го давах за нищо на света. Извиках: „Ех, Учителю". Като че ли някой ме прониза с нож.
Учителят ме погледна, видя
болката
ми и рече: „Е, рекох, може и да се размине".
След 1970 г. започнаха да разширяват шосето, отрязаха 5-6 метра от мястото ни и направиха от него другата лента на пътя, а в близост започнаха да строят зоопарк. И от 1972 г. всяка година ни предупреждаваха, че ще ни преместват, за да се освободят местата за строежи. Тогава нещата бяха такива - решат ли да ти съборят къщата - събарят я и те изпращат в някакъв блок и в някакви малки стаички да живееш.
към текста >>
28.
89. ВЪТРЕШНИЯТ ИЗПИТ В ШКОЛАТА - ТЪРПЕНИЕ ПРЕД БОЖЕСТВЕНОТО
,
,
ТОМ 5
Тя разбрала
болката
на детето и тръгнала към него.
Аз ще ти разправя примера с мечката и детенцето. Едни хора, майка и баща като вървели из гората с детето си, срещнали ги разбойници. Те се уплашили, оставили детето си и избягали. Малкото дете като останало самичко почнало да плаче и да вика майка си и баща си. В това време го чула мечката.
Тя разбрала
болката
на детето и тръгнала към него.
Детето като я видяло много се зарадвало и помислило, че тя ще го заведе при майка му и баща му. То отишло при нея и почнало да я милва като й казвало: „Ти ще ме заведеш при мама и тате, нали? " Мечките въобще са ясновидци. Тя като яс-новидка знаела къде са майка му и баща му, но не смеела да иде в града. Обаче клекнала и детето като си играело и се радвало, качило се на гърба и тя го понесла.
към текста >>
29.
93. МАЛКИТЕ ВЕЛИЧИНИ
,
,
ТОМ 5
От време на време като го поглеждах и виждах Божественият му поглед отправен някъде далеч, строг и сериозен душата ми се свиваше от
болка
.
" „Учителю, аз мисля, че вече съм се определила, но не мога да се справя с лошите си качества." „Ти ще започнеш незабелязано да работиш. От дъното на избата като охлюва ще изпълзиш малко по малко и ще се изкачиш на Мусала - това е Високият идеал. Затова учи, аз ще ти помагам. Да видим сега какво можеш да направиш сега." Учителят искаше да опита на какво съм способна и беше много строг към мен, но аз през всичкото време изпитвах една вътрешна радост. Душата ми беше радостна и виждах, че той действува така пак, за да ми помогне и че нападките срещу мен се отнасят до нисшите духове, които бяха в мен, но не и до душата ми, която имаше такъв силен стремеж към него, който бе моят Господ.
От време на време като го поглеждах и виждах Божественият му поглед отправен някъде далеч, строг и сериозен душата ми се свиваше от
болка
.
Изпадах в смешното положение от една страна исках да изкажа съчувствие на този, който не се нуждае от него, който уповаваше единствено на Бога. Струваше ми се, че той е сам самичък и може би в този момент държи някой тежък изпит, за който ние хората нямахме представа. Сърцето ми болно се свиваше и аз плачех, че ние сме лоши, хората и досега нищо не сме направили, с което да го зарадваме. А той даваше, даваше, даваше преизобилно, а нищо нямаше налице около него, че да се види, че нещо е реализирано от онова Слово, което той даваше. Той все оставаше сам в тази човешка пустиня.
към текста >>
30.
98. КОЛЕЛОТО СЪС СПИЦИТЕ, КОЕТО ТРЪГНА ПО СВЕТА
,
,
ТОМ 5
висше общество в България ми бе до
болка
познато.
98. КОЛЕЛОТО СЪС СПИЦИТЕ, КОЕТО ТРЪГНА ПО СВЕТА В онези първи години на Школата, когато бях още много млада и когато бях още бях под закрилата на Учителя и не бях още пусната в света както това Учителят стори по-късно, живях в един особен свят горе във висините на едно необикновено преживяване на цялото ми същество. Преминавах през някои положения, които ми бяха съвсем, ама съвсем познати. По този повод Учителят ми каза: „Преди ти си се движела само в аристократични среди", т.е. искаше да каже, че в моите предишни прераждания на земята аз съм живяла в онези висши среди на всяко едно общество. Тогава аз си обясних защо този свят, в който майка ми непрекъснато искаше да ме води, светския свят на тогавашното т. нар.
висше общество в България ми бе до
болка
познато.
Майка ми се стараеше всячески да ме въвлече в него като ме караше да свиря на разни приеми, на разни празненства на познати семейства. Аз познавах този свят и просто знаех кое след какво ще последва. Тези неща бяха в мене отработени хиляди пъти и аз се движех свободно в тази среда особено когато таланта ми се проявяваше без всяка задръжка. Беше интересно, забавно, но моят път беше друг, спряха ме от горе и ме насочиха по моят собствен път. Не съжалявам, а благодаря, че така стана.
към текста >>
31.
100. ВЕЛИЧИЕТО НА ДУХА БОЖИЙ
,
,
ТОМ 5
Ще бъде смешно да чакаш да ти премине
болката
в гърба, че тогава да се изложиш на слънцето.
Та сега се случи същото - Учителят беше дошъл за готовите души и душите търсещи Бога. А величията, те бяха дошли за света и света ги бе създал като такива. Аз съм на разговор пред Учителя. „Щом се намериш в тъмнина, моли се. Това, което се сърди и работи в тебе, то е плътта, него ти ще го възпитаваш.
Ще бъде смешно да чакаш да ти премине
болката
в гърба, че тогава да се изложиш на слънцето.
А всяка една болка в гърба най-добре се лекува със слънчевите лъчи. Ти имаш вяра, вяра имаш, но надеждата ти е слаба. Затова се обезсърчаваш. Външни пертурбации трябва да стават. Щом се мениш външно, то е хубаво, това показва, че растеш." „Учителю, вие споменавате, че човек трябва да диша в Любовта, а пък аз това разбирам така, че когато чувствувам вашата хубава Любов към нас, чувствам я, че между нас няма никаква преграда и аз се радвам." „Ха, това е вярно.
към текста >>
А всяка една
болка
в гърба най-добре се лекува със слънчевите лъчи.
А величията, те бяха дошли за света и света ги бе създал като такива. Аз съм на разговор пред Учителя. „Щом се намериш в тъмнина, моли се. Това, което се сърди и работи в тебе, то е плътта, него ти ще го възпитаваш. Ще бъде смешно да чакаш да ти премине болката в гърба, че тогава да се изложиш на слънцето.
А всяка една
болка
в гърба най-добре се лекува със слънчевите лъчи.
Ти имаш вяра, вяра имаш, но надеждата ти е слаба. Затова се обезсърчаваш. Външни пертурбации трябва да стават. Щом се мениш външно, то е хубаво, това показва, че растеш." „Учителю, вие споменавате, че човек трябва да диша в Любовта, а пък аз това разбирам така, че когато чувствувам вашата хубава Любов към нас, чувствам я, че между нас няма никаква преграда и аз се радвам." „Ха, това е вярно. Тъй трябва да чувстваш, за да дишаш в Любовта и да се ползваш от въздуха на Любовта.
към текста >>
32.
104. ВЕЛИКИЯТ УЧИТЕЛ И ВЕЛИКИЯТ СТРАДАЛЕЦ
,
,
ТОМ 5
" От душата му се изтръгна един вопъл и той произнесе с
болка
името ми: „Ех, Марийке".
104. ВЕЛИКИЯТ УЧИТЕЛ И ВЕЛИКИЯТ СТРАДАЛЕЦ Беше десети януари, вторник 1926 г. Тази сутрин срещнах Учителят, беше много разстроен и отиваше към Изгрева. Попитах го: „Какво ви е, Учителю?
" От душата му се изтръгна един вопъл и той произнесе с
болка
името ми: „Ех, Марийке".
Този стон отекна в душата ми заедно с името „Марийке". Стана ми мъчно и поисках в този момент всичко, което мога да направя, но да престане да ридае тази Божествена Душа, защото скръбта й беше чиста, а на лицето му беше изписан ужас. За пръв път виждах такова лице на Учителя и такъв ужас. Аз исках вътрешно да ми даде от скръбта си и исках по този начин да стопля сърцето му и изстиналите му ръце, но се чувс-твувах смешна и безпомощна в своето желание. Моето сърце и моите ръце бяха също изстинали от студа, който беше навън.
към текста >>
Аз чувствувах това и сърцето ми се свиваше от двойна
болка
, но все пак влачена от чувствата си, разпла-кана вътрешно аз тръгнах по посоката където отиваше и той.
За пръв път виждах такова лице на Учителя и такъв ужас. Аз исках вътрешно да ми даде от скръбта си и исках по този начин да стопля сърцето му и изстиналите му ръце, но се чувс-твувах смешна и безпомощна в своето желание. Моето сърце и моите ръце бяха също изстинали от студа, който беше навън. Ако аз нуждаещата се се бях приближила до него. Той по-скоро щеше да ми даде нещо отколкото да вземе от мен дори и едно човешко съчувствие.
Аз чувствувах това и сърцето ми се свиваше от двойна
болка
, но все пак влачена от чувствата си, разпла-кана вътрешно аз тръгнах по посоката където отиваше и той.
Вървях след него, но колебливо, защото в мен ставаше вътрешна борба. Той се раздели с мен под предлог, че ще върви бърже и ме изпрати да подреждам библиотеката му. Да изпълня ли желанието му или не в този случай това беше въпросът, който ме занимаваше. Аз бях готова да направя туй, което ми каза, но нещо ме спираше и аз виждах, че той ме изпрати в библиотеката само и само да не бъда свидетел на това негово велико страдание. Един вътрешен глас ми казваше, че сега трябва да послушам какво ми говорят чувствата, защото той никога няма да поиска нещо за себе си.
към текста >>
Когато видях колко съм пуста и пак не съм в състояние нищо да направя за него една
болка
ме сви за моята духовна мизерия и немощ.
Веднага ми мина през ума да му купя геврек, но веднага се учудих на това глупаво желание. Той дете ли е та да го утешавам с геврече. Това правеха в София родителите на разплаканите си деца. Не да го утешиш, но да си хапне се опитваше да ме убеждава един глас в мене. Обаче аз му отговорих, че в такова състояние на Учителя едва ли му се яде.
Когато видях колко съм пуста и пак не съм в състояние нищо да направя за него една
болка
ме сви за моята духовна мизерия и немощ.
Но каквото и да е, казах си аз и макар мълчаливо ще му изкажа съчувствието си и желанието си да участвам в неговата скръб. Обзета от тези размишления навлизах в шосето и доста надалеч видях неговата фигура. Той продължаваше да върви бързо, а палтото му се развяваше от вятъра. Аз трепнах, обзе ме мъничко страх и желание да се върна назад, но сърцето ми запротестира и ми каза да вървя напред: „Ще ида", казах си аз „пък каквото ще да стане". Тръгнах по-смело и се мъчех да държа пред очите си движещата се пред мен фигура на Учителя.
към текста >>
Болката
му отново долетя до мен и сърцето ми се сви болезнено.
За него няма човек, който да го погали, няма сърце, на което да склони главата си и да въздъхне. Той сам трябва да понесе своят скръб незнаен от никого без да се намери поне един тук на земята да пророни сълзи за него. Аз исках нещо да му дам, но моята вътрешност е пустиня, аз съм много бедна, невероятно бедна, нямам нищо в себе си, което да му дам като утеха. Учителят леко се отби и,тръгна към Изгрева. Видях го колко е слаб, приличаше ми като скелет, шапката му се бе изкривила, а косите и палтото му се развяват.
Болката
му отново долетя до мен и сърцето ми се сви болезнено.
Никога в живота си аз не съм виждала такава скръб. Тя беше по-силна и от смъртта. Тя беше нечовешка и никой човек не можеше да я понесе. О, защо си, Боже тъй величествен, а аз съм такова нищожно създание. Ако бях поне мъничка може би бих могла да те утеша, но аз съм нищожно създание.
към текста >>
33.
115. НЕЗАДОВОЛЕНОТО ЖЕЛАНИЕ
,
,
ТОМ 5
Най-после тя узнала за нашите приятели от кръжока и споделила своята
болка
, Нашите приятели вече смятали, че те са вече много духовно напреднали и ще могат да се справят с този обикновен случай и да я излекуват.
Чули, че там в техния град имало едно момиче, което завършило гимназията, но какво се случило, че тя полудяла. Тя толкова буйствала, викала, крещяла, дори чупела всички предмети, до които се докосвала. Ето защо те се опитвали да я държат вързана, а пък майката ходела, викала лекари, но никаква полза. След това довеждала свещеници да й четат молитви дано молитвите от вън да помогнат и да изгонят лудостта на дъщерята. Но и това не помогнало.
Най-после тя узнала за нашите приятели от кръжока и споделила своята
болка
, Нашите приятели вече смятали, че те са вече много духовно напреднали и ще могат да се справят с този обикновен случай и да я излекуват.
Смятали са като застанат няколко човека около нея да прочетат някои молитви дадени от Учителя, да изпеят няколко песни и тутакси лудостта ще изчезне и момичето ще оздравее. Така всички ще узнаят, че те са Божии хора и че правят добрини на онези, които се доближат до тях. Отишли, влезнали в къщата и в момента когато влезнали в стаята болното момиче така изпаднало в ярост, че скъсало онези въжета, с които е било вързано и се нахвърлило върху тях с онова, което й попаднало под ръка. Те направо побягнали, дори се уплашили не на шега. Решили да напишат писмо на Учителя, описали всичко и Панайот Ковачев го изпраща по пощата и след време получават писмо от него.
към текста >>
34.
119. СВОБОДАТА НА БРАКА
,
,
ТОМ 5
Отново отивам при Учителя и споделям с него
болката
си.
Това не ми даваше мира, Но онова, което бе казал Учителя беше за мене закон и от вътре и от вън. Ама тия мухи и тоя мед все около мене и все в мене навлизат. Не можах да се освободя от тях макар, че се стремях да не гледам на него, на мъжа си като лична собственост. Аз се опитвах да не гледам на него като на моя собственост, но мухите започнаха да гледат като собственост на меда, когото се опитваха да ближат. Ами тогава?
Отново отивам при Учителя и споделям с него
болката
си.
Изслушва ме внимателно и казва: „Когато човек принадлежи на Бога той е свободен и на всички други около себе си гледа като на свободни люде". Ето сега съвсем друго положение. Отивам у дома, оглеждам се, разглеждам «е пред огледалото и се питам аз принадлежа ли на Бога или на брака си? Аз свободна ли съм или съм подчинена на неписаните закони на брака? Ами как да гледам на всички около себе си като на свободни като те не се считат за свободни, а са роби на желания, на страсти, на личния и егоистичен живот.
към текста >>
35.
212. КАК СЕ НАПИСА И ИЗДАДЕ КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ, УЧИТЕЛЯТ НЕ СЕ ДОКАЗВА
,
,
ТОМ 5
Не говори, а вика от
болка
и натъртва на думата „сега".
Тогава пристъпвах към него. Той 13 години беше болен от туберкулоза на коляното и не се оплака нито веднъж на никого. Веднъж Учителят се спира и го гледа как куца и се мъчи, па го пита: „Бояне, как искаш, сега ли да си изплатиш дълговете или да отсрочим за друг живот? " и му показва с бастуна куцият му крак. Боян се е подпрял на своят бастун и бърже гръмогласно извиква: „Сега, сега, сега".
Не говори, а вика от
болка
и натъртва на думата „сега".
Учителят се усмихва, поклаща с глава и добавя: „Хубаво, тъй да бъде както си рекъл". Боян беше нещо като секретар на Братството, защото всичко минаваше през него и той поддържаше безбройна кореспонденция. Непрекъснато се движеше с писалка и тетрадка и записваше всичко онова, което Учителят говореше при частните разговори. Имаше навик когато излезе някой от посещение при Учителя, той го спира, запитва какъв е случая, поради което търси помощта на Учителя, записва всичко, както и думите на Учителя. Беше авторитет за всички.
към текста >>
36.
234. ТРИТЕ ВЪЗМОЖНИ ПОЛОЖЕНИЯ И ТРИТЕ МЕСТА
,
,
ТОМ 5
Той схвана това и почувствувах, че някаква
болка
отекна у него.
Да, това е Божественото разрешение, но човешкото решение предполага точно обратното. Отивам веднъж при Учителя и го питам: „Какво съм аз по-лоша от Савка и Паша, че съм поставена на последно място? " Той ми отговори: „Ти си права, тъй е. Не седиш по-долу от Савка и Паша, а напротив - стоиш по-високо от тях, но временно местата ви са разменени за твое и за тяхно добро". Аз седях пред Учителя с настроение покорно и почти не бях забелязала, че хранех у себе си мисълта и настроението, което имах в себе си, че Учителят цени повече и обича повече както Паша така и Савка и някои други.
Той схвана това и почувствувах, че някаква
болка
отекна у него.
Почувствувах, че вътрешно ми каза: „Ти пак мислиш така". Но външно започна да обяснява от какво зависят отношенията му към нас трите. Тогава ми каза: „Моите външни отношения са само условия. Помощта ми никой не я вижда. Когато искам да помогна някому то е вътрешното пожелание, което му изпращам.
към текста >>
37.
260. ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ И БОЖИЯТ ПЛАН ЗА ВСЯКА ЕДНА ДУША
,
,
ТОМ 5
Така веднъж той доволни мисълта ми с
болка
и каза: „Не зависи от Учителя кой ще бъде поставен близо до него.
Аз изтръпнах, станах и се поклоних. Пред мен стоеше величието на Бога и грижата на Учителя към всяка една душа. Тук на Изгрева душите бяха важни, защото Учителят работеше с тях. Някой път се приближавах до Учителя и мислено преценявах привилегията на онези, които бяха около него. И техните качества според мен не бяха достатъчни и не отговаряха на онзи ценз, за да бъдат близо до Учителя.
Така веднъж той доволни мисълта ми с
болка
и каза: „Не зависи от Учителя кой ще бъде поставен близо до него.
Това зависи от Бога". Аз се разтрепе-рих с цялото си същество. Трябваше да разбера какво означава величието на Учителя, смирението му и преклонението му пред Божия План. От следващият ден аз се стараех да не мисля защо не са тук на Изгрева онези истинските, а са дошли тези, които не трябва да бъдат около Учителя. Вглеждах се и наблюдавах какво нещо е пътят на ученика и какво нещо са методите и отношението му към всичко земно и преходно.
към текста >>
38.
265. НЕЗАМЕНЯЕМАТА
,
,
ТОМ 5
Само Паша работи" И той го каза с такава
болка
и с такова велико огорчение, че на мен тутакси ми се прииска да стана, да отида и да свърша работата на Савка.
Тя иска да кажат, че постъпката й е умна. Твоето е хубаво. Савка работи с разума, а ти с разсъдъка си. Важното е да решите правилно задачите си". Отново съм пред Учителя и той споделя с огорчение: „Савка има материал да работи три години, а се обленява и не работи.
Само Паша работи" И той го каза с такава
болка
и с такова велико огорчение, че на мен тутакси ми се прииска да стана, да отида и да свърша работата на Савка.
Това беше само подтик, но знаех, че това нещо нито може да стане сега, нито после, защото моето място бе друго, а мястото на Савка бе да стои и да записва свещените думи на Учителя. Това бе нейното място и нейната работа, за която бе дошла в Школата. Това бе идеалът на нейната душа и това бе нейното свещено начало в живота й. След време тя извади изреченията на Учителя, написа ги в една хубава тетрадка с хубав почерк, подреди ги както тя умееше да прави добре и веднъж както бяхме на Рила тя пристъпи при Учителя и бе решила да му направи подарък: „Учителю, ето подарявам ви Свещените думи, които ми дадохте". Протегна ръка и поднася подвързана тетрадка.
към текста >>
39.
290. ТОДОР СТОИМЕНОВ И ПЪРВОРОДСТВОТО
,
,
ТОМ 5
Аз треснах вратата и си излезнах, а той остана там да скимти и да вие от
болка
.
Харесват му сладкишите, харесва му уважението, което му се указва, а той беше възрастен и възрастните хора харесват едно такова внимание предложено от по-младите. Но колко сладкиши той бе изял не зная, но като гръм от ясно небе дойде новината, че на едно от поредните съвещания на Братския съвет аз бях освободена от това задължение и на мое място беше назначена Иванова като ключа от стаята й бе предаден. Тодор Стоименов поиска ключа, аз му го предадох и той го връчи на Иванова. Отивам аз при него, поднасям му ключа и казвам: „Научих, че си подкупен от Иванова с курабии и сладкиши и ето предавам ти ключовете, но знай, че за това ще отговаряш пред Учителя". Той изстена все едно, че го прободоха с нож.
Аз треснах вратата и си излезнах, а той остана там да скимти и да вие от
болка
.
Като чух, че вие аз се върнах отново и му казах: „Абе, брат Стоименов, защо не ми беше казал, че ти се ядат сладкиши и че толкова много ги обичаш. Та аз щях да ти донасям всеки ден, знаеш ли, че аз през ден правя сладкиши, защото Борис ги обича, но той не може да ги изяде и ние ги хвърляме на котките и на птиците. Какво ми костваше да ти нося и на теб. А сега ще си провериш какво значи твоето нарушение и ще отговаряш пред Учителя". Отидох си, а той остана да стене.
към текста >>
40.
284. ЛЕЧИТЕЛИ И ЛЕКАРСТВА
,
,
ТОМ 5
Тогава нямаше антибиотици, нямаше тези модерни лекарства и менингита се лекуваше със средства за намаляване на температурата,
болката
.
А че понякога даваше на някой да изяде някоя ябълка или круша, то те нямаха някакво лечебно действие, но служеха да се закрепи човешкото съзнание за някаква форма, за да може да се закрепи вярата у този човек и чрез вярата да се създаде връзка между човека, човешкото същество и Божествената енергия, която трябваше да премине през него. Около Учителя стояха непрекъснато същества от духовните йерархии, а имаше и дежурни същества, които поемаха всяка една мисъл от Учителя, всяка една дума и те тръгваха да я изпълняват. Тогава тези светли същества отиваха, влизаха в телата на приятелите, лекуваха ги, работеха над тях, ремонтираха увреденото тяло и така след това те си тръгваха и заминаваха и оставаха приятеля да се движи вече оздравял. Ето това беше едно лечение, което се казва „Да ти бъде според вярата". Учителят беше препоръчал селски кисел квасец за менингит като средство, което действува отвличащо на възпалението.
Тогава нямаше антибиотици, нямаше тези модерни лекарства и менингита се лекуваше със средства за намаляване на температурата,
болката
.
Та Учителят препоръча да се прави компрес на главата като се използва селския квас, който се прави за хляба. Навремето селяните го замесваха на малки парчета и ги оставяха да изсъхнат, после ги разкисваха с вода и с тях замесваха тестото и то впоследствие втасваше. Така че се взимаше от този втасал квас, слагаше се в една торбичка и се полагаше на главата. Вечер се слага, а сутрин се сваля. Учителят спомена, че гъбичките, които се намират в селския квас при размножението им отделят голямо количество енергия и тя е, която лекува болния.
към текста >>
Болката
премина.
Тогава нямаше други лекарства. На Рила бях с болен зъб и се поду бузата ми. Отидох при Учителя, а той ми каза да потърся помощта на доктор Жеков, който бе ветеринарен лекар. Казах му: „Докато сте вие при друг лекар не отивам". Той се усмихна, дойде, протегна ръка, докосна ме до бузата, като че ли взе нещо от нея, после приближи дланта си към земята, духна надолу с уста, като че ли онова, което бе в ръката му го издуха и го свали на земята.
Болката
премина.
Препоръча ми да ми се даде и да пия тархана и малко вкусих от нея. Спомням си имаше една сестра Пенка Тихова. Като млада девойка веднъж пътувала във влака, но така се случва, че в едно купе имало един млад мъж и тя влезнала и попитала дали е свободно. Така тя седнала на отсрещната страна и през цялото време мълчала. Онзи младеж също мълчал, макар че се опитвал понякога да я заговори.
към текста >>
41.
290. ТОДОР СТОИМЕНОВ И ПЪРВОРОДСТВОТО
,
,
ТОМ 5
Аз треснах вратата и си излезнах, а той остана там да скимти и да вие от
болка
.
Харесват му сладкишите, харесва му уважението, което му се указва, а той беше възрастен и възрастните хора харесват едно такова внимание предложено от по-младите. Но колко сладкиши той бе изял не зная, но като гръм от ясно небе дойде новината, че на едно от поредните съвещания на Братския съвет аз бях освободена от това задължение и на мое място беше назначена Иванова като ключа от стаята й бе предаден. Тодор Стоименов поиска ключа, аз му го предадох и той го връчи на Иванова. Отивам аз при него, поднасям му ключа и казвам: „Научих, че си подкупен от Иванова с курабии и сладкиши и ето предавам ти ключовете, но знай, че за това ще отговаряш пред Учителя". Той изстена все едно, че го прободоха с нож.
Аз треснах вратата и си излезнах, а той остана там да скимти и да вие от
болка
.
Като чух, че вие аз се върнах отново и му казах: „Абе, брат Стоименов, защо не ми беше казал, че ти се ядат сладкиши и че толкова много ги обичаш. Та аз щях да ти донасям всеки ден, знаеш ли, че аз през ден правя сладкиши, защото Борис ги обича, но той не може да ги изяде и ние ги хвърляме на котките и на птиците. Какво ми костваше да ти нося и на теб. А сега ще си провериш какво значи твоето нарушение и ще отговаряш пред Учителя". Отидох си, а той остана да стене.
към текста >>
42.
5. НЕЗНАЙНИЯТ И НЕПОЗНАТ ШЕПОТ
,
,
ТОМ 6
Една колежка по-възрастна от мене и по-опитна, в която събудих известни симпатии ми казваше с
болка
: „Бягай, бягай по-скоро от София!
Моята грижа се удвои. Дойде септември влажен и студен. Ние сме с летни дрехи, без квартира, без пари. Добре, че в болницата ми даваха обяд. Брат ми идваше и го деляхме двамата.
Една колежка по-възрастна от мене и по-опитна, в която събудих известни симпатии ми казваше с
болка
: „Бягай, бягай по-скоро от София!
Бягай докато не си пропаднала като мене. Аз съм пропаднала, загубен човек! Имаш образование. Ти си Учителю. Иди си в село.
към текста >>
43.
32. ЕДНО ПЪТУВАНЕ ДО СЕЛО
,
,
ТОМ 6
Пак когато идват хората при мене и ми разкажат своята
болка
аз я виждам, колкото дълбоко и да е скрита, чувствувам я колкото майка и да е и я нарамвам колкото силна ида е.
От време на време долита ек от техните веселби или пък ще ми разкаже някой някоя история, която ми звучи като приказка. Там се устройвали много често пиршества в чест на именни и рождени дни, сватбени, кръщавки, гощавки, танцови забави, където си избираш другари, банкети в чест на повишения, приветствувания, /обилен в чест на заслужили лица и разни празнословия на проявили се в наука, изкуства и обществен живот. И още куп от чудни, по-чудни забавления и наслади, които нижат броеницата на дни на живота тук на земята. И аз ги слушам когато ми разказват и се питам: На коя струна на човешкото сърце отекват тези радости? - Или: Дали струните на моето сърце са от същата материя направени или Творецът е объркал и ги е направил от друга, та не можаха да зазвучат нито веднъж в унисон с общата радост на човека?
Пак когато идват хората при мене и ми разкажат своята
болка
аз я виждам, колкото дълбоко и да е скрита, чувствувам я колкото майка и да е и я нарамвам колкото силна ида е.
48 И пак се питам: Как същото това сърце отеква цяло целеничко с най-малката си фибричка на всяка човешка скръб и болка, как ги разбира и познава? Може би, защото много от човешките болки опитах и много от скръбта на земята узнах. Не съжалявам! Не съжалявам, че празниците на живота останаха далече от мен. Може би е време когато трябва да се работи и не да се пирува.
към текста >>
48 И пак се питам: Как същото това сърце отеква цяло целеничко с най-малката си фибричка на всяка човешка скръб и
болка
, как ги разбира и познава?
Там се устройвали много често пиршества в чест на именни и рождени дни, сватбени, кръщавки, гощавки, танцови забави, където си избираш другари, банкети в чест на повишения, приветствувания, /обилен в чест на заслужили лица и разни празнословия на проявили се в наука, изкуства и обществен живот. И още куп от чудни, по-чудни забавления и наслади, които нижат броеницата на дни на живота тук на земята. И аз ги слушам когато ми разказват и се питам: На коя струна на човешкото сърце отекват тези радости? - Или: Дали струните на моето сърце са от същата материя направени или Творецът е объркал и ги е направил от друга, та не можаха да зазвучат нито веднъж в унисон с общата радост на човека? Пак когато идват хората при мене и ми разкажат своята болка аз я виждам, колкото дълбоко и да е скрита, чувствувам я колкото майка и да е и я нарамвам колкото силна ида е.
48 И пак се питам: Как същото това сърце отеква цяло целеничко с най-малката си фибричка на всяка човешка скръб и
болка
, как ги разбира и познава?
Може би, защото много от човешките болки опитах и много от скръбта на земята узнах. Не съжалявам! Не съжалявам, че празниците на живота останаха далече от мен. Може би е време когато трябва да се работи и не да се пирува. Но съжалявам за скъпите и любими хора, които ми отне.
към текста >>
44.
53. С ЧАЙНИК ЗА ВОДА
,
,
ТОМ 6
Болестта се продължи около 15 дена с
болката
си, с кашлицата си, с температурата си, но аз си ходех макар и бавничко и с мъка и на Молитвения връх, и на Паневритмия, и по езерата, и навред където ходеха всички с Учителя.
Цяла нощ имах силни плеврални болки от дясната страна и висока температура. Рано сутринта приятелката ми Буча отива при Учителя и Му казва, че съм болна. „Как ще пътува, Учителю, какво ще прави там, да остане тука? " „Нека тръгне, рекох." И тръгнах. Разбира се, не ми мина веднага, не ми беше леко пътуването, но сигурно съм изкарала по-леко един сух плеврит на Рила, отколкото ако бях останала в София.
Болестта се продължи около 15 дена с
болката
си, с кашлицата си, с температурата си, но аз си ходех макар и бавничко и с мъка и на Молитвения връх, и на Паневритмия, и по езерата, и навред където ходеха всички с Учителя.
Услужвах си сама и без да взимам лекарства или да правя нещо друго, освен дълбоко дишане, оздравях. Учителят ли направи нещо от себе си, рилският ли кристален въздух ме излекува, не зная, но оздравях. Той би могъл да ми помогне и веднага, още при тръгването, но предполагам остави да опитам, че и планината лекува. В една беседа казва: „Изнесете болния на 2000 метра височина и той ще оздравее от каквато и болест да е болен." А Рилските езера са над 2000 метра височина. Тогава се случи следното: последният отпор, който дадохме двамата с Учителя на болестта, след което тя си отиде.
към текста >>
Аз също започнах да прибирам, но всичко вършех много бавно, понеже
болката
ми беше силна и бяха намалели доста силите ми.
Той би могъл да ми помогне и веднага, още при тръгването, но предполагам остави да опитам, че и планината лекува. В една беседа казва: „Изнесете болния на 2000 метра височина и той ще оздравее от каквато и болест да е болен." А Рилските езера са над 2000 метра височина. Тогава се случи следното: последният отпор, който дадохме двамата с Учителя на болестта, след което тя си отиде. Една хубава слънчева сутрин след дъждовна нощ, ние всички летуващи и аз заедно с моите приятелки и съседки по палатка, изнесохме дрехите си да се напекат на слънце. След като обядвахме, всички набързо прибраха дрехите си, наредиха палатките си и си легнаха да си починат.
Аз също започнах да прибирам, но всичко вършех много бавно, понеже
болката
ми беше силна и бяха намалели доста силите ми.
Но аз не позволявах никой да ми услужва. Всички си услужвах сама. Знаех, че Учителят казва: „Болният трябва да си услужва сам. Има скрити сили в неговия организъм, които ще се събудят и ще си помогне по-лесно и по-бързо да оздравее. Остане ли милосърдни сестри да му услужват, неговата работа е свършена." И така бавно, бавно аз внасях парче по парче и подреждах палатката си.
към текста >>
Никаква
болка
.
" Подигнах си главата, гледам - Учителят, мил, бащински мил и нежен, надвесил се над мене и държи 3 литров чайник в ръка. Скочих за миг. Забравих, че съм болна. „Мога, Учителю." Грабнах чайника и полетях към чешмичката. Тичам. Не ходя, а тичам.
Никаква
болка
.
Никаква умора. Никакво задъхване. Никаква скръб и отчаяние. А пътеката е камениста и на места стръмничка. По едно време се препънах и строполих лекичко върху камъните.
към текста >>
Дишам, дишам... никаква
болка
.
Не бях се ударила никъде. Чак тогава се сетих, че съм болна. Но какво стана с мене? Оздравях! Поемам дълбоко въздух.
Дишам, дишам... никаква
болка
.
Леко ми е, радостно ми е. Здрава съм! Напълно здрава! Ще изхвръкна от радост: Тогава по-спокойно отидох до чешмичката, напълних чайника и го занесох на Учителя. Понеже не бях сигурна дали няма да се повърне болестта, нищо не Му казах.
към текста >>
45.
64. КАК СЕ СТАВА ВЕГЕТАРИАНЕЦ
,
,
ТОМ 6
От този ден го освободили от тази служба и му дали друга.% След един месец го заболяла една стара
болка
, която имал в дясната страна на корема.
Но кой знае как назначили го артелчик, да разнася храна, да мие баките и казаните и т.н. Това не му тежало, но минала се една седмица и дошъл при него началника му и му казал: „А бе, момче, как не се сетих, бе, как не ме подсети и ти? Ами, че ти като си вегетарианец, сигурно ти мирише на лошо и не ти е приятно да миеш баките и казаните". Братът се засмял1 но нищо не казал. Той има много хубава, широка, чиста, детинска, подкупва.ща усмивка.
От този ден го освободили от тази служба и му дали друга.% След един месец го заболяла една стара
болка
, която имал в дясната страна на корема.
Прегледали го лекари, какво са установили, не зная, но го освободили и той се върнал в село. Аз бях вече в лятна ваканция и той ми писа всичко. Но аз не разказах нищо на Учителя. Оставих той като иде при Него на есен, както ми пишеше, да Му разкаже той. И наистина на есен отиде.
към текста >>
Мислел да Му каже и за
болката
си, която и там го безпокояла.
Оставих той като иде при Него на есен, както ми пишеше, да Му разкаже той. И наистина на есен отиде. Стоя една седмица. Всеки ден се въртял навън все край Учителя, посещавал беседи, стола, но не се решавал да отиде в стаята Му и да Му разкаже всичко и да Му благодари. Най-после решил, последният, неделният ден след обяд да отиде вече.
Мислел да Му каже и за
болката
си, която и там го безпокояла.
Но какво става. Във време на беседата, „по едно време", разказва братът, „Учителят спря за дълго погледа си върху мене, пипна се с ръка на същото място, където мене ме боли и каза: „Е, някого го боли корем. Няма нищо. Ще мине. Вяра, вяра трябва".
към текста >>
От този момент
болката
му минала и до ден днешен не се е явила.
Но какво става. Във време на беседата, „по едно време", разказва братът, „Учителят спря за дълго погледа си върху мене, пипна се с ръка на същото място, където мене ме боли и каза: „Е, някого го боли корем. Няма нищо. Ще мине. Вяра, вяра трябва".
От този момент
болката
му минала и до ден днешен не се е явила.
След обяд братът отива при Учителя. Той го завел в лозето да го почерпи праскови, набрал му и за по път, набрал и изпратил и за мене в един плик. Там братът Му разказал всичко и Му благодарил. В нашето село нямаше почти никакви плодове. А праскови, не са и сънували.
към текста >>
46.
66. СЧУПЕНИЯТ КРАК
,
,
ТОМ 6
Имах едно преживяване, в което Учителят взе голямо участие, което обаче нямах намерение да описвам, защото беше свързано с много страдание и
болка
, които не исках да преживявам отново, пишейки за тях.
66. СЧУПЕНИЯТ КРАК Колкото и да съм се старала да не влагам личен елемент в работата си - това са спомени и лични спомени. И без да искаш и твоята дребна личност изпъква наред с Величавия образ на Учителя. Затова и не описах много случаи от живота си, в които Учителят взимаше участие и израстваше в своя по-голям и по-велик ръст пред очите ми.
Имах едно преживяване, в което Учителят взе голямо участие, което обаче нямах намерение да описвам, защото беше свързано с много страдание и
болка
, които не исках да преживявам отново, пишейки за тях.
Но понеже ми казаха, че някои сестри и братя, които са били край мене тогава или са чули нещичко от мене, са писали в своите спомени нещо и за това мое преживяване, което е без те да знаят далеч от истината, затова се принуждавам да опиша нещо и аз за това преживяване. Беше краят на лятото на 1938 г. Отидох за сбогом при Учителя. На тръгване Той ме потупа по рамото и каза: „Герой да бъдеш! Герой да бъдеш!
към текста >>
Той облекчаваше по такъв начин
болката
ми.
Съжалявам, че не бях здрава и не наех стенография, да запиша този ценен разговор. Братът задаваше въпроси. Записа ли нещо, не зная. От време на време Учителят разтриваше крака си (десния) долу в пищяла, там дето беше счупен моя. За мене нямаше две мнения.
Той облекчаваше по такъв начин
болката
ми.
Аз бях трогната и щастлива и мълком Му благодарях. И все се питах: С какво заслужих тази грижа и това внимание. И си отговарях: Сигурно заради страданието ми е. Да го направи по-леко. Но истинската причина не открих.
към текста >>
47.
67. ЗАМИНАЛИЯТ РОЖДЕН БРАТ
,
,
ТОМ 6
Да намали по такъв начин
болката
ми и да спаси главата ми от опасността, която я грозяла.
Той е знаел връзката ни, знаел, как лошо и тежко и катастрофално щях да преживея тази загуба и затова изотдалече подготви един план, да ми спаси главата - мозъка. Всичко блесна изведнъж, всичко преживяно досега видях като един строго обмислен й подреден план. Каква прозорливост. Какво сърце. Да бъда тука при Него близо, да ме наблюдава и да се грижи за мене; да бъда заобиколена с обични сестри, които също се грижат за мене, за ме утешават и разсейват; да отвори сърцата на някои братя, да проявят внимание към мен, като че да запълни празнината, която ще зине в моето сърце.
Да намали по такъв начин
болката
ми и да спаси главата ми от опасността, която я грозяла.
Пет дни след заминаването на брат ми Учителят не дойде при мене. Може би чакаше да утихне бурята, мъката у мене. На шестия ден дойде и дойде сам без антуража. Стоя много и говори много - часове. Много неща не чух или не разбирах, други забравих, а само някои помня.
към текста >>
48.
79. В МЪРЧАЕВО
,
,
ТОМ 6
Не заговорих и аз и скрито си носех
болката
от необяснимата тайна.
У мене имаше постоянно приливи и отливи на надежда и смут. Какво става с Учителя 123 или с мене? Защо аз не Го виждам какъвто Го зная? Но никого не питам, даже и Еленка, която беше тъй мила и внимателна с мене. Чакам някой друг да заговори по това, но никой не проговори.
Не заговорих и аз и скрито си носех
болката
от необяснимата тайна.
По едно време получих писмо от моята колежка и приятелка, която беше от Кюстендил. Кани ме за няколко дена в Кюстендил. Когато отидох да съобщя това нещо на Учителя, Той рече: „Е, какво ще правиш там? " С неудоволствие го изрече, сякаш не искаше да ме пусне. „Ами, не съм ходила в този град, тъкмо имам възможност да го видя".
към текста >>
49.
81. МАЛКА СЪМ ЗА ГОЛЯМАТА СКРЪБ
,
,
ТОМ 6
Въпреки голямата скръб, голямата
болка
, грабна ме някаква вълна на мир, която не ми позволи да викам, да крещя както в друг случай бих направила.
Посрещнаха ни на Изгрева плачещи сестри: „Той е там! " Само толкова могат да кажат. Повече нищо. Той беше положен пред катедрата в белия си костюм, който беше обличал понякога, само на Великден, Петровден и събора. Беше чисто, светло, топло и уютно.
Въпреки голямата скръб, голямата
болка
, грабна ме някаква вълна на мир, която не ми позволи да викам, да крещя както в друг случай бих направила.
Той не обичаше това. Седнаха кротичко до Него. Гледах Го, чудех се и повтарях Му мислено все същите думи, че съм малка още и незряла за толкова голяма скръб и сълзите без да мога да ги спра се търкалят по лицето, по ръцете, по скута ми... Кой? Как? И защо?
към текста >>
Престана всяка
болка
по ставите ми, махна се тази тежест от плещите ми, олекна ми на гърдите.
Бяхме останали само Стоянка й аз да бдим край Него до 12 часа, след което щяха да ни сменят други. Какво си мислеше Стоянка, какво се молеше, не зная. Но аз, малката, ней-малката ученичка на Учителя, ето това се молеше и искаше пак помощ от Него. И, о, чудо! В миг се смъкна всичко от мене, както някога е ставало.
Престана всяка
болка
по ставите ми, махна се тази тежест от плещите ми, олекна ми на гърдите.
Почнах да дишам леко, главата ми се разведри, престана да ме боли. Челото ми, което пареше, се разхлади. „Стоянке, Стоянке, оздравях, оздравях, виж, виж, пипни ръцете ми, челото ми, не парят! Леко ми е, Стоянке, аз оздравях. Той, Той го направи пак!
към текста >>
50.
7. ПАДАНЕТО МИ ОТ СТОЛА
,
,
ТОМ 6
На удареното място остана една
болка
, която беше особено силна при покашляне или кихане.
Паднах на земята и не можех да дишам. Гърчех се без да мога да поема дъха си. Колко време трая това положение не знам, но то ми се стори вечност. Мислех, че ще се удуша и ще умра. Най-после с голямо усилие успях да вкарам малко въздух в дробовете си и малко по малко пак започнах да дишам.
На удареното място остана една
болка
, която беше особено силна при покашляне или кихане.
Болката започна да се увеличава от ден на ден. След два дена стана силна и при смях, а след още други два - и при говор, а на шестия ден - и при дишане. Не бях казала нищо на родителите си за падането, защото щяха да повикат лекар, а аз от малка не обичах да бъда лекувана от лекари, пък и по някакво вътрешно убеждение нямах достатъчно доверие в лекуването им. В началото си мислех, че болката ще мине от само себе си. Но когато вместо да мине тя започна да се увеличава и стигна до там, че взе да затруднява и дишането ми, аз се смутих и не знаех какво да направя.
към текста >>
Болката
започна да се увеличава от ден на ден.
Гърчех се без да мога да поема дъха си. Колко време трая това положение не знам, но то ми се стори вечност. Мислех, че ще се удуша и ще умра. Най-после с голямо усилие успях да вкарам малко въздух в дробовете си и малко по малко пак започнах да дишам. На удареното място остана една болка, която беше особено силна при покашляне или кихане.
Болката
започна да се увеличава от ден на ден.
След два дена стана силна и при смях, а след още други два - и при говор, а на шестия ден - и при дишане. Не бях казала нищо на родителите си за падането, защото щяха да повикат лекар, а аз от малка не обичах да бъда лекувана от лекари, пък и по някакво вътрешно убеждение нямах достатъчно доверие в лекуването им. В началото си мислех, че болката ще мине от само себе си. Но когато вместо да мине тя започна да се увеличава и стигна до там, че взе да затруднява и дишането ми, аз се смутих и не знаех какво да направя. По онова време Учителя познавах още много малко и не знаех нищо за силите, способностите и възможностите Му, които откривах отпосле малко по малко, година след година.
към текста >>
В началото си мислех, че
болката
ще мине от само себе си.
Най-после с голямо усилие успях да вкарам малко въздух в дробовете си и малко по малко пак започнах да дишам. На удареното място остана една болка, която беше особено силна при покашляне или кихане. Болката започна да се увеличава от ден на ден. След два дена стана силна и при смях, а след още други два - и при говор, а на шестия ден - и при дишане. Не бях казала нищо на родителите си за падането, защото щяха да повикат лекар, а аз от малка не обичах да бъда лекувана от лекари, пък и по някакво вътрешно убеждение нямах достатъчно доверие в лекуването им.
В началото си мислех, че
болката
ще мине от само себе си.
Но когато вместо да мине тя започна да се увеличава и стигна до там, че взе да затруднява и дишането ми, аз се смутих и не знаех какво да направя. По онова време Учителя познавах още много малко и не знаех нищо за силите, способностите и възможностите Му, които откривах отпосле малко по малко, година след година. Учителят познавах още много малко. Ходех отскоро на беседите Му и бях ходила 2-3 пъти на частен разговор с него, заедно с Райна Ковачева, която си замина от този свят около 1920-28 г. Странно ми е, че въпреки това, аз още тогава имах чувството, че Той може да ми помогне.
към текста >>
Едва се беше изминало толкова време от тръгването й, когато
болката
изведнъж изчезна, като че ли никога нищо не ме е боляло.
Учителят познавах още много малко. Ходех отскоро на беседите Му и бях ходила 2-3 пъти на частен разговор с него, заедно с Райна Ковачева, която си замина от този свят около 1920-28 г. Странно ми е, че въпреки това, аз още тогава имах чувството, че Той може да ми помогне. Помолих Невенка, петнадесетгодишното момиченце на сестра Ковачева да отиде при Него на „Опълченска" 66 и да Го попита какво да направя, за да ми мине. Разстоянието от бащината ми къща до „66" беше около 1/2 час.
Едва се беше изминало толкова време от тръгването й, когато
болката
изведнъж изчезна, като че ли никога нищо не ме е боляло.
Невенка се завърна и ме завари пак покачена на едни стол, да подреждам книгите си в шкафа. Тя каза: „Г-н Дънов каза, че няма нищо, ще ви мине". „О, Невенке, колко съжалявам, че напразно те накарах да ходиш чак до Юч Бунар на „66", - то вече ми мина! Колко съжалявам, че напразно безпокоихме човека. Дори ме е срам сега!
към текста >>
Толкова малко Го познавахме, че нито на едната, нито на другата и през ум не ни мина, че Учителят сам беше прекратил
болката
така внезапно в онзи момент.
Тя каза: „Г-н Дънов каза, че няма нищо, ще ви мине". „О, Невенке, колко съжалявам, че напразно те накарах да ходиш чак до Юч Бунар на „66", - то вече ми мина! Колко съжалявам, че напразно безпокоихме човека. Дори ме е срам сега! " Ние и двете тогава не знаехме още почти нищо за Учителя.
Толкова малко Го познавахме, че нито на едната, нито на другата и през ум не ни мина, че Учителят сам беше прекратил
болката
така внезапно в онзи момент.
Тази мисъл ми проблесна едва 20 години по-късно при друго мое моментално излекуване от Учителя, за което ще разкажа по-нататък.
към текста >>
51.
18. ТРИМЕСЕЧНАТА ТЕМПЕРАТУРА
,
Мария Райчева
,
ТОМ 6
Няколко месеца след това като вървях през гората от Изгрева за София изведнъж се спрях и се ударих по челото: Как съм могла в продължение на цели 25 години да не се сетя, че и онова внезапно прекратяване на
болката
при падането ми от стола е било дело на Учителя!
Извадих го - не смея да го погледна да не би само така да ми се е сторило и да се разочаровам. Погледнах го - 36,6 градуса, за пръв път от три месеца насам. Ла не би пък Учителят?..." „Хайде, хайде! Учителят още нищо не ти е казал как да се лекуваш и ти вече оздравя! " Мислех си, че температурата ще дойде до вечерта или на другия ден, но тя вече не дойде нито на другия ден, нито до ден днешен.
Няколко месеца след това като вървях през гората от Изгрева за София изведнъж се спрях и се ударих по челото: Как съм могла в продължение на цели 25 години да не се сетя, че и онова внезапно прекратяване на
болката
при падането ми от стола е било дело на Учителя!
А Учителят в Неговата достигаща до святост скромност с нищо не ми даде да се досетя, че Той ме е излекувал. Това е моето второ моментално излекуване, за което споменах, че ще го разкажа впоследствие.
към текста >>
52.
30. МОМЕНТАЛНОТО ИЗЛЕКУВАНЕ НА СТОМАХА МИ
,
Мария Райчева
,
ТОМ 6
Болката
се уталожваше само нощем при легнало състояние и то след заспиването.
При това го даваха на много малки дажби. Принудени бяхме да допълваме храната си с това, което тогава се намираше - варени и печени царевици и качамак. Бях на 60 г. и дотогава се бях отличавала с много здрав стомах и със състрадание си мислех за онези хора, които имат слаб стомах и не понасят царевицата. Обаче след време и в моя стомах се появи една тежест, която скоро се превръщаше в болки придружавани често с повръщане.
Болката
се уталожваше само нощем при легнало състояние и то след заспиването.
Сутрин се събуждах без болки, но само няколко минути след ставането тежестта в стомаха наново се появяваше и пак се превръщаше в болки и повръщания. Всички се уталожваше само когато легна. Обаче работата ми изискваше да бъда вън от къщи през по-голямата част от деня. Болките се появяваха, когато бивах права или седнала. Сега бяха по-силни.
към текста >>
53.
25. КОМУНАТА СЕ РАЗТУРЯ
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
Всяко помръдване на единия, ще причини
болка
на другия.
След като му разказахме всички по-интересни събития из живота ни, Учителят каза: ^Идеята за комуналния живот е излязла от Божествения свят. Хората са я доловили с ума си, но не са в състояние да я приложат. Да си представим, че на един от вас е счупена ръката, а на другия е счупен крака. В това положение ви сложат да спите на едно тясно легло. Е, как ви се струва, ще можете ли да спите спокойно?
Всяко помръдване на единия, ще причини
болка
на другия.
Това са хората днес. Счупените ръка и крак са слабостите на хората, които не им позволяват да се доближат по-близо и да работят задружно. Истинската комуна ще се осъществи на земята след 300 години, когато първата група от шестата раса слезе на земята". Запитахме го: „Ами дотогава как ще живеем? " Учителят каза: „Не след дълго време хората ще напуснат градовете и ще живеят сред природата на групи по няколко семейства - на по-големи или по-малки групи.
към текста >>
54.
ВАСИЛКА КАМБУРОВА /ВАСКА/
,
,
ТОМ 6
Нямаше човек, който да нямаше някакъв житейски проблем и всеки от нас тутакси отиваше при Учителя, споделяше с Него
болката
, мъката и тутакси получаваше онази помощ, която бе пътеводна звезда в пустинята на нашия житейски друм.
Беше оставено Словото Му, което трябваше да бъде опора и знание за следващото човечество, но ние бяхме свикнали с Неговото присъствие, с Неговото излъчване, с Божествената Му аура и присъствието на Божествения Дух в Него. Това не всички го проумяваха, но всички без изключение го усещаха и вътрешно го възприемаха като вътрешна потреба, като онзи Божествен хляб, който слиза чрез Словото Му, за да нахрани човешките ни души. Школата на Учителя бе школа за човешките души, като Учител на тази школа бе Словото, което слизаше отгоре и се даваше чрез Учителя -Беинса Дуно. След заминаването Му ние усетихме болезнено Неговото отсъствие. Защо ли?
Нямаше човек, който да нямаше някакъв житейски проблем и всеки от нас тутакси отиваше при Учителя, споделяше с Него
болката
, мъката и тутакси получаваше онази помощ, която бе пътеводна звезда в пустинята на нашия житейски друм.
Затова опитностите на съвременниците на Учителя са много важни и ценни, за да се провери как Словото на Учителя се реализираше на земята отчасти чрез житейския път на Неговите съвременници. През 1945 г. аз бях 23-годишна и като всяка една млада девойка желаех да науча какъв е моят житейски път и какви задачи имам да разрешавам. Бях чувала от моите родители и близките ми, че обикновено в такива случаи нашите приятели отиваха при Учителя и търсеха Неговия съвет. Той го даваше, а дали онзи, който го получава щеше да изпълни наставленията на Учителя беше съвсем друг въпрос.
към текста >>
55.
16. БЕЗПЛАТНИЯТ РОБ И БЯЛАТА РОБИНЯ
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Когато имах идейни нужди и задачи поставени от беседите на Учителя за изпълнение, аз с
болка
помолвах мъжът си да ми отпусне необходимата сума и винаги ме удостояваше с отговор от една дума: „Утре!
А аз? Моят идеен живот потъна в дълбочината на душата ми. Но нали епохата е необикновена, Учителят е тук в София, тука е Школата, съборите, лагерите в планината и общите екскурзии. Но това е за другите, а аз съм затворена сама в този град, в дълбочината на ада и изпълнявам ролята на роб. Понеже се справях с голямото домакинство много добре, не ми пречеха да чета беседите на Учителя.
Когато имах идейни нужди и задачи поставени от беседите на Учителя за изпълнение, аз с
болка
помолвах мъжът си да ми отпусне необходимата сума и винаги ме удостояваше с отговор от една дума: „Утре!
А това „утре" потъна в безкрайността и аз не го достигнах никога. Ама наистина не го достигнах никога! Отвътре у мен се надигаше копнежа по идеен живот, искаше да се изрази навън по някакъв начин, но нямаше как. Представете си, той нямаше пари да ми даде да купя един лист хартия и да напиша едно писмо. Да, нямаше пари.
към текста >>
56.
23. ТЕЛЕГРАМАТА, КОЯТО ЗАЩИТАВАШЕ МОРАЛА НА ИЗГРЕВА
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Те извикаха и изреваха от
болка
.
Подавам си главата аз навън и казвам: „Ама вие не разбрахте ли, че мъжете на тоя род са слабовати и не могат да правят деца? И жените на тоя род не могат да раждат деца? Затова аз няма да се оставя току така и ще си намеря мъж отвън, от който да зачена и да родя". Спрях, огледах ги и се изсмях високо. Силен гръм и мълния се свали над главите им.
Те извикаха и изреваха от
болка
.
Бях улучила право в целта, в най-болното място на змея. След това започнах да свиря на цигулка песни от Учителя. След време идва Юрдан и ме пита защо свиря. Обяснявам му, че с тази музика се успокоявам. Той също сподели, че се успокоява с нея, но добави, че онези там, жените се вбесявали и пощурявали от тази музика.
към текста >>
57.
32. СОБСТВЕНИКЪТ НА МИВКАТА
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Както винаги замълчах и с
болка
преглътнах всичко.
Бях много изморена, изтощена, измъчена от всичко, което се случваше с баща ми. След едно нощно дежурство се върнах изморена сутринта и полегнах на леглото в стаята определена за гости в бараката на брат ми Борис на Изгрева. В тази барака имаше две стаи, кухничка и килер. Едната стая бе за гости, а другата бе за Мария и Борис, които понякога престояваха в нея, защото те живееха вече на своята вила на Симеоновското шосе на три километра от Изгрева. Както бях унесена в леглото, в този момент дойде Мария от вилата, застана пред мене и много властно ми заяви: „Забранявам ти да си миеш ръцете на моята мивка тук, защото ще я замърсиш".
Както винаги замълчах и с
болка
преглътнах всичко.
Тя се страхуваше, че аз ще докарам заразата от болницата тук в бараката. Това можех да го разбера. Но другото не можах да разбера, че тя натърти на думите „моята мивка". А това всичко бе направено от Борис с неговия труд и тя не беше вложила нищо в тази барака и тя не беше нейна. Тя имаше една малка барака от една стаичка,която преди много години бе изгнила от времето и чиито дъски накрая послужиха за огрев и за печката.
към текста >>
58.
3. СЧУПЕНИТЕ РЕБРА
,
Станка Иванова Тотева
,
ТОМ 6
При извеждането обаче, така си бил подвил някак двете ребра, че почувствувал много остра
болка
и приведен на две едва си дошъл до дома.
Баща ми също изпълняваше съветите на Учителя и се стараеше да помага с каквото може. Всеки един от тях си имаше своя вътрешен живот. Те знаеха как и на кого да помогнат, без да казват нещо някому или да парадират за това. Понеже баща ми се навърташе около кухнята на Изгрева и снабдяването със зеленчуци, веднъж бай Ради и татко подготвяли една голяма каца за кисело зеле за зимата. Но кацата била много голяма и баща ми се навел над нея да я измие с някаква четка.
При извеждането обаче, така си бил подвил някак двете ребра, че почувствувал много остра
болка
и приведен на две едва си дошъл до дома.
Бай Ради го поддържал да върви и го завел до къщи. Като дошли вкъщи баща ми се обърнал към бай Ради и му казал: „Раде, пъхни си ръката отвътре и дърпай, да ми се оправят ребрата! " Бай Ради направил каквото му казвал тати, дърпал, но нищо не се оправяло. „Нищо не става, Иване", казал бай Ради. Тогава майка ми се обадила и казала: „Абе, Иване, защо, не отидеш при нашия Баща, да Му кажеш какво е станало?
към текста >>
Учителят го посрещнал и го въвел в приемната, където посрещал и разговарял с посетителите, казал му да седне и татко му разказал
болката
си.
Като дошли вкъщи баща ми се обърнал към бай Ради и му казал: „Раде, пъхни си ръката отвътре и дърпай, да ми се оправят ребрата! " Бай Ради направил каквото му казвал тати, дърпал, но нищо не се оправяло. „Нищо не става, Иване", казал бай Ради. Тогава майка ми се обадила и казала: „Абе, Иване, защо, не отидеш при нашия Баща, да Му кажеш какво е станало? " Тогава татко, приведен на две бавно и трудно отишъл при Учителя.
Учителят го посрещнал и го въвел в приемната, където посрещал и разговарял с посетителите, казал му да седне и татко му разказал
болката
си.
Тогава Учителят започнал да му се кара като му казал: „Вие с вашето бързане ще се осакатите! " И още дълго му говорил със същия тон. После му подал ръката Си за сбогуване. Татко Му целунал ръка, станал и се почувствувал съвсем здрав. Тръгнал и вървял като че ли нищо не му е било.
към текста >>
59.
6. ВЕСТНИК „БРАТСТВО
,
Станка Иванова Тотева
,
ТОМ 6
Трябва да обърна внимание, че малко преди да дойде Минко почувствувах, че дойде кулминационната точка на
болката
ми.
А сега запомнете добре. Аз съм в Югославия, а Учителят е на Изгрева в София. Минко отива на пощата и там му дават един в-к „Братство". Как ще пристигне и от къде в-к „Братство", но той не обърнал внимание на това. Идва при мене и ми казва: „Станке, в-к „Братство" дойде" и ми го подаде.
Трябва да обърна внимание, че малко преди да дойде Минко почувствувах, че дойде кулминационната точка на
болката
ми.
Почувствувах я от върха на главата и някъде между очите, като че някакъв цирей се пукна и потече някаква хладна течност от страни на главата, от слепоочието надолу. Такова нещо почувствувах и малко ми светна на очите. В това време идва Минко и ми носи вестника като казва: „Станке, в-к „Братство" пристигнал". И аз отговорих: „Дай ми го! " и го вземам в момента.
към текста >>
60.
2. КРИВИЯТ СТЪЛБ НА ПРАВОСЛАВИЕТО
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
Ефтимий изохкал, превил се от
болка
, но криво ляво стигнал у дома си.
Това нещо го разказах. Но какво се случи по-нататък. Същата година след като Ефтимий обикаля цяла България и пътува от град на град и говори срещу Учителя, накрая след победоносното си турне и след като е сразил окончателно Учителя по цяла България в своите сказки за гражданството, тогава решава накрая да се върне у дома. Сяда във влака, влака пътува и случило се така, че някой е дръпнал внезапната спирачка във влака за внезапно спиране, а такива спирачки имаше във всяко едно купе. Влакът спира изведнъж както трябва при аварийно спиране и един голям куфар пада отгоре от поставката над главата му и го удря по гърба му.
Ефтимий изохкал, превил се от
болка
, но криво ляво стигнал у дома си.
На следващия ден кръста му се схванал. Започнали да идват какви ли не лекари и знахари, да го мажат с какви ли не мехлеми и да гълта какви ли не хапове и билки. Нищо не помогнало. Само за седмици той се превил на две в гръбначния стълб и започнал да се движи превит под прав ъгъл. Точно както е бастунът и както е сгънат бастуна отгоре при дръжката му, така той се движеше.
към текста >>
61.
3. НАРОЧЕНИЯТ ЖЕНИХ
,
Райна Каназирева
,
ТОМ 6
След погребението й с
болка
на сърцето викнах: „Ожени ли я, бабо?
Аз изгубих търпение, станах нервен. Един ден й викнах: „Разбери, не мога, срам ме е. Но не мога повече да търпя твоите упреци, затова обещавам ти, от днес нататък ще търся момент да се реша и да Му Го кажа." И почнах често да Го посещавам в стаята му. Опитвах се да заведа разговор на желаната тема, а Той дали се не сещаше или нарочно го правеше, все отклоняваше разговора на други теми, а в това време бабата обикаляше изоколо и ту дума ще подхвърли, ту с мимика ще ме насърчи, а аз пак отложа. Създаде се между нас една тежка нервна атмосфера... Точно тия дни дъщерята, готвена за годеница внезапно се разболя тежко и за три-четири дена почина, Петър не узна нашите разправии.
След погребението й с
болка
на сърцето викнах: „Ожени ли я, бабо?
Не разбра ли, че това момче не е дошло на земята да се жени? "
към текста >>
62.
5. СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ
,
Донка Георгиева Кънева
,
ТОМ 6
Той дръпна косите ми и от силната
болка
, която почувствувах, сълзи бликнаха от очите ми.
Без никакво колебание аз веднага започнах да свалям фуркетите си, с които бях закрепила голямата си коса, готова да я изскубят. Учителят застана пред мене, прибра с ръка косите ми и рече: „Сестра, ще боли! " „Скуби, Учителю", казах му аз. Той пак отговори: „Ще боли! " „Скуби", повторих аз още по-твърдо.
Той дръпна косите ми и от силната
болка
, която почувствувах, сълзи бликнаха от очите ми.
В този момент видях върху катедрата нова ножица и си помислих: „Защо Учителят не ми отряза косата, ами я изскуба? " На негласния ми въпрос, за моя изненада, Той каза: „Аз ви питах". В този момент видях, че Той вече държи косата ми в ръцете си, прекара я от дясно към ляво през главата ми и видях, че цялата ми лява страна беше покрита със златни коси. Виждайки това, аз коленичих пред Учителя и казах: „Великий Боже, Ти сложи началото на Твоето Дело, довърши го до край! " В същия момент се събудих.
към текста >>
63.
9. НЕОБИКНОВЕНОТО ЛЕЧЕНИЕ
,
Донка Георгиева Кънева
,
ТОМ 6
Тя е дошла и казала, че ме е прегледала, че това е вдървяване, дъщеря ми е мислила, че е парализа, шок от голямата непосилна
болка
.
9. НЕОБИКНОВЕНОТО ЛЕЧЕНИЕ През 1971 година бях отишла при дъщеря си на гости и ме хвана много остра бъбречна криза. Три дена и четири нощи непрекъснато имах страшни болки. На четвъртата нощ сутринта в 4 часа дъщеря ми дойде да ми даде лекарство. Повдигна ме да взема лекарството, обаче аз усетих, че съвършено ми истина лявата страна. Тя ме постави да легна и отиде да извика сестрината ми дъщеря, която е старша медицинска сестра в Четвърта градска болница.
Тя е дошла и казала, че ме е прегледала, че това е вдървяване, дъщеря ми е мислила, че е парализа, шок от голямата непосилна
болка
.
А през това време на мен ми се даде картина, че изчезнаха стените на стаята и бях обиколена от голям кръг Светли същества. Те бяха четири реда един над друг. Първите бяха до кръста, над тях втори пак до кръста и така трети и четвърти, от които последните бяха най-светли. Всички стояха в изключително мълчание, сякаш очакваха нещо. В това време влезе Учителят, облечен в бяла престилка като лекар.
към текста >>
64.
3. СИЛАТА НА ВЯРАТА
,
Райна Димитрова Колева
,
ТОМ 6
Притеснявах се, аз бях много стеснителна и как ще кажа на Учителя
болката
ми - не е на ръка, нито на крак.
И ние сега можем да отидем, но как да отидем, когато аз съм с висок ток, с бяла шантунгена рокля само за града, за Изгрева съм и също и мъжът ми е облечен в костюм. Добре, но видях една наша сестра близка от Ямбол, която имаше къща на Изгрева. „Аз ще ви дам дрехи." И ми даде обувки, дрехи и на мъжът ми и тръгнахме. Качихме се на рейса и заминахме. Стигнахме вечерта, както и да е, сутринта Учителят не отиде на изгрев на Молитвения връх, а на по-низкото място, сега там е кухнята им, там спря да говори и аз като Го видях най-напред, нали 10 години не съм Го видяла, ми се видя толкова освежен, подмладен и толкова така хубав и веднага като ми рукнаха сълзи.
Притеснявах се, аз бях много стеснителна и как ще кажа на Учителя
болката
ми - не е на ръка, нито на крак.
Да кажа: „Учителю, тук ме боли", да му покажа, много се стеснявах. И когато отидох да Му целувам ръка, като рукнаха сълзи от мене, течат така в изобилие и наведох се да Му целувам ръка и: „Учителю, страдам! " Само това проговорих, нищо не можах повече да кажа. Само слушам, цялата съм в слух, какво ще ми каже, да го изпълня. Учителят каза: „Рекох, вяра, вяра и само вяра.
към текста >>
65.
МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА БЯЛОТО БРАТСТВО В РУСЕ
,
,
ТОМ 6
Правеше ни впечатление, когато се ръкувахме с тях, че Стою Марков като се ръкува тъй стискаше ръката на човека като че ли я хваща с клещи, до
болка
.
И тя е, която трябва да възкръсне и да стане „Светая Русия", но това може да стане само със Словото на Учителя Дънов. Петимата братя Маркови бяха сговорни, помагаха си, поддържаха се. Те посрещаха и изпращаха и братя, и сестри както и светски хора, с които имаха връзка. Ходили сме често на стопанството при тях, там сме чели беседи, свирили сме, пели сме, беседвали сме и т. н. Понеже имаха зеленчукова градина на стопанството то там сме яли чудни пресни зеленчуци, домати, марули и плодове.
Правеше ни впечатление, когато се ръкувахме с тях, че Стою Марков като се ръкува тъй стискаше ръката на човека като че ли я хваща с клещи, до
болка
.
Петър Филипов му казваше в отговор, че има в кръвта си много желязо, което трябва да преработи в сребро и злато. Софка Явашева, съпругата на Иван Вълчанов Явашев имаше в произхода си нещо румънско. Носеше се твърде оригинално с едноцветни рокли в светли тонове, дълги до една педя от земята в различни тонове, нашити с разни цветове конци с разни фигурки и звездички, с фистони и т. н. Тя посрещаше братя и сестри много приветливо. До къщата, в която живееше със съпруга си, която беше паянтова имаше прилепена една дълга кухня-трапезария с дълга маса и пейки и столове, където първоначално са се хранили и братя Маркови, а по-късно те са се отделили и са се хранили отделно.
към текста >>
66.
3. Ръководителят
,
Мария Младенова
,
ТОМ 7
Той се събужда със силна
болка
в коремната област, почва да излазя от устата му пяна, да губи съзнание.
Всички сестри вярваха, че е прероденият ап. Павел. И действително той имаше силна воля, с мисълта си можеше да закрепи неспокойното гущерче на ръката си колкото си иска, без да помръдне, докато му каже да си отива, което нееднократно бе демонстрирал пред нас. Това беше цяло чудо. Можеше да влияе на съзнанието на някои, да ги разболява и след това да ги оздравява. Така например него лято на „Куш-бунар" през една нощ на разсъмване разболява Ив. Жеков.
Той се събужда със силна
болка
в коремната област, почва да излазя от устата му пяна, да губи съзнание.
Майка му и леля ми, които веднага се сетили от где иде нападението, почват усилена молитва и призовават Учителя. С тази интензивна молитва идва помощта и Иван постепенно се успокоява. Ръководителят е чакал да бъде извикан да го оздрави. Иван стана опитна жертва, защото майка му, леля му бяха вече на моя страна. А аз по това време му станах опонент.
към текста >>
67.
15. Вихрушката
,
Мария Младенова
,
ТОМ 7
Той изпъжда
болката
напълно.
Пак вървят известно време и пак се чувства зле, пак едва се задържа на седлото. Повтаря се пак същото. Чува „фу-у-у", извива вятър и пак Учителят минава до нея и изчезва. Това се повтаря още веднъж, съвсем същото. Както внезапно се явява Учителят, тъй и изчезва, това се повтаря три пъти.
Той изпъжда
болката
напълно.
Тя се завърна здрава от планината в града. Бе оздравяла. Вихрушката я излекува. Години след това на въпроса ми дали Учителят е бил с физическото си тяло, тя отговаряше: „Видях Го, като жив". По-късно, като четях беседите, търсех отговор на тази опитност.
към текста >>
68.
5. Уважението
,
Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)
,
ТОМ 7
Изтръпнах от
болка
и уплаха, мислех, че ще го видя смачкан.
Път няма и е доста трудно да се изкачиш. Илия почна да търси нов път. Ние чакахме с детето, далеч от него при поточето. Аз наблюдавах работата му. Изведнъж една голяма канара го закри от погледа ми.
Изтръпнах от
болка
и уплаха, мислех, че ще го видя смачкан.
Мисля бързо: „Мариьо, самообладание“. В този момент гледам, тича към мене, но загубил самообладание, не е в себе си. Искал да подпре канарата с ръката си, но тя му пречупва на две показалеца, а по-малко пострадва малкия пръст. Показалецът висеше на една кожичка. Той вади ножче джобно и бързо ме кара да го дорежа.
към текста >>
69.
50. Къде е щукнала младежта
,
Георги Йорданов Добрев
,
ТОМ 7
За младите около Него, да бъдат младите като наследници на всичко и дори аз сега нали, аз сега, който разправям туй с
болка
, защото съм присъствувал на тези случаи, когато на Витоша Учителят много люто се разсърди и искаше да напусне и България дори, едва Го спряха.
Значи онзи, който го смятаха за най-големия светия, най- големия приближен и изработен, той въобще не слушаше Учителя. Той не беше на лагерите с Учителя, а все странеше - по отношение за слушането и затова младите хора малко бяха около Учителя. Учителят негодуваше, защото младите хора като отидем на Витоша или на Рила, те бягат настрани, малко остават при Него. Все възрастните остават, младите все бягат. А Учителят искаше колективният живот, братския, Той държеше за младите хора.
За младите около Него, да бъдат младите като наследници на всичко и дори аз сега нали, аз сега, който разправям туй с
болка
, защото съм присъствувал на тези случаи, когато на Витоша Учителят много люто се разсърди и искаше да напусне и България дори, едва Го спряха.
Младежите се бяха запилели по планината. Учителят държеше за младите сега и аз покрай тази линия вървя, отвътре държа, искам за младите да дойдат, да видят и да направим едно ръководство, да има и млади хора. Г.Д.: Случая е такъв, че ги погледна около себе си и няма млади и казва: „Когато дойдем на Витоша, на Рила като ходим млади хора около нас няма. И да дойдат някои щукнат из гората туп, туп и остават само възрастни хора, няма млади хора“. Взема си бастуна, взема си тука дрехата, стана и си тръгна.
към текста >>
70.
21. Лечение чрез вътрешна връзка
,
Драган Петков
,
ТОМ 7
Напротив,
болката
ми се усилваше от лявата страна както и от дясната, като видях, че няма кой да ме излекува, една сутрин ставам и казвам на себе си: „Учителю, ще дойда при Теб!
Тогава ги помолих да отида в София и да се прегледам в болницата на Червен кръст. Те се съгласиха и ме пуснаха. Но аз бях решил да отида на Изгрева и оттам да търся помощ. Но понеже бях срамежлив не отидох при Учителя, а потърсих д-р Жеков, който бе ветеринарен лекар. Той ми даде някои напътствия, но подобрение не получих.
Напротив,
болката
ми се усилваше от лявата страна както и от дясната, като видях, че няма кой да ме излекува, една сутрин ставам и казвам на себе си: „Учителю, ще дойда при Теб!
Само Ти можеш да ме излекуваш! “ Аз се помолих, направих вътрешна връзка с Учителя, облякох се криво-ляво и се приготвих да излизам от стаята. Хващам се с лявата ръка за дръжката на вратата и от мен излезе нещо като вихър и каза „Фу-у-у-у“ и излезна през прозореца. Видях го как направи следи във въздуха. Някакво черно същество бе ме сграбчило и ме мъчеше толкова време.
към текста >>
71.
3. Как се записах чрез другиго в музикалното училище
,
Атанас Минчев
,
ТОМ 7
Но аз като разбрах това отидох при Учителя и споделих с него
болката
си.
Ти напредваш с часове, а не с дни“. Минават още месец-два и ми казва: „Аз съм ученик в музикалното училище и скоро има изпити. Ако се явите на конкурс имам чувството, че ще ви приемат“. Той ми даде музикален материал за тия изпити - концерта на Кох и се явявам на изпит и го издържам. Обаче директора Никола Абаджиев, тогава предпочете да запише един свой племенник преди мене, а мен да запишат резерва.
Но аз като разбрах това отидох при Учителя и споделих с него
болката
си.
Той ме изслуша и каза: „Твоята работа ще се нареди, но чрез другиго“. Аз тръгнах да търся кой ще бъде този друг, защото не попитах Учителя. Но като почнах да търся, оттук оттам с познати, че стигнахме до министъра на културата Радев и по негово настояване се записах като редовен ученик. Не минава дълго време, на един годишен изпит Сашо Попов ме наблюдава и казва: „Атанасе, ще ти дам един инструмент и едни ноти. Този инструмент се казва виола.
към текста >>
72.
5. Звучене на душите преди брака
,
Атанас Минчев
,
ТОМ 7
Майка ми не ме запита първо какво е станало с очите ми, но първо за нея изказа мнението си и
болката
си, ако го изтървем това момиче с брат ми и никой не се ожени за него.
Очилата ги бях захвърлил преди това, но когато реших да прочета беседа от Учителя вече можех да чета без очила и без диоптри. Така аз можах да се излекувам благодарение на това, че послушах Учителя, че повярвах в Него и хвърлих очилата и че стоях 40 дни на Рила и гледах зелено и досега моите познати и приятели ме срещат и общуват с мен без да виждат и знаят, че аз някога съм носил очила за късогледство. Връщам се у дома на Изгрева след 40 дни и мама ме посреща отдалеч на пътната врата с думите: „Атанасе, това дете, което го остави тука като че ли аз съм го родила. Ако го изтървете с брат си и не се ожени някой от вас за него, то аз ще умра с отворени очи“. Аз всичко разбрах.
Майка ми не ме запита първо какво е станало с очите ми, но първо за нея изказа мнението си и
болката
си, ако го изтървем това момиче с брат ми и никой не се ожени за него.
Аз вече имах някаква настройка. Получих я, когато започнах да я обучавам за приемане на конкурсния изпит. Започна нещо да ми звучи и прозвучава така, когато цигулар си настройва цигулката. А аз разбирах от хубави цигулки, знаех как да ги настройвам и знаех какво значи настройване на цигулка. Но аз си замълчах и не казвам нищо на мама.
към текста >>
73.
4. Оздравяването на брат Неделчо
,
Стефка Няголова
,
ТОМ 7
“ „Рекох, 10 часа, бъдете точен, пригответе си раничката.“ На другата сутрин, разбира се, брат Неделчо в 10 часа, превиващ се от
болка
,с ранич- ка на гърба очаква Учителя за екскурзията.
4. ОЗДРАВЯВАНЕТО НА БРАТ НЕДЕЛЧО Брат Неделчо, който посещава често Учителя, един от Неговите ученици един ден отново се разболял и почувствал остри болки в стомаха си. Отива при Учителя и казва: „Учителю, нещо съм много болен, имам страшни болки в стомаха“. Учителят казал: „Брат, рекох, утре сутринта в 10 часа се пригответе за екскурзия“. „Ама как, Учителю, аз съм толкова болен, толкоз ме боли!
“ „Рекох, 10 часа, бъдете точен, пригответе си раничката.“ На другата сутрин, разбира се, брат Неделчо в 10 часа, превиващ се от
болка
,с ранич- ка на гърба очаква Учителя за екскурзията.
Кога поглежда Учителя поканил само него и още три съвсем възрастни сестри. Една от друга по-възрастни и те ще вървят на екскурзия, всички заедно. Неделчо, Учителят и тия три възрастни сестри, тръгнали за екскурзията, вървят бавно, едвам, едвам, сестрите пъхтят, Неделчо пъхти, болки в стомаха и едва върви. Вървят нагоре, Учителят бърза и те щатнещат бързат. Сестрите се изпотили.
към текста >>
74.
16. Причастието
,
Анина Бертоли
,
ТОМ 7
На два пъти и тогава съм почувствала, не зная като че се чувствах като някоя корабокрушенка и още го чувствам така силно беше в мен, една
болка
в мен.
Правят като процесия от двете страни, тъй вървят тези и се молят и аз по средата вървя, бяха ме облекли като ангелче, с една розова рокля и розови такива крила и съм пред входа, ама си спомням като че ли е днеска. Така се чувствах сама като един ангел, че съм паднала от небето. Ама тъй самичка, въпреки че е пълно с хора от двете страни и така едно вътрешно усещане, една мъка, нещо такова почувствах. И втори път пак същото в Италия. Също бяха ме сложили тъй в средата тъй да хвърлям цветя от розите, изпитах същото чувство.
На два пъти и тогава съм почувствала, не зная като че се чувствах като някоя корабокрушенка и още го чувствам така силно беше в мен, една
болка
в мен.
Бях шестгодишна и приготовляваха по-големи момичета за първо причастие. А то в двора ставаше в едно стълбище и така аз много обичах да слушам. Колко разбирах, не знам. И по едно време, на другия ден трябваше да се пречистят и той, свещеникът каза: „Сега утре ще приемете Бога в себе си. И каквото пожелаете, ще ви го даде“.
към текста >>
75.
49. ЗЪБЪТ НА ФРОНТОВАКА
,
,
ТОМ 8
Една
болка
се търпи, но две болки едва ли." "Търпи се, търпи се.
"Радвай се, че си се отървала с толкова малко." "Ама така ли смятате Вие? " Той кимва утвърдително с глава. "А сега какво ще правя? " "Ще ходите при зъболекар и той ще ви го извади." "Но зъбът сега много ме боли. А като отида при зъболекар и вземе да го вади ще ме заболи още повече.
Една
болка
се търпи, но две болки едва ли." "Търпи се, търпи се.
Все едно, че сте били на фронта и сте ранена." Аз вече изтръпвам. Не съм била на фронта, но като дете и ученичка живеех в онова време когато бяха войните и видях убити, ранени и много разрушения. Знам много добре що е война. Ставам и си тръгвам. Отидох в града, намерих зъболекар и той ми извади зъба.
към текста >>
76.
55. ЛЕК ЗА НАСТИНКА
,
,
ТОМ 8
Учителят бе казал веднъж: "За всяка
болка
има билка.
На следващата сутрин се събудих със силно главоболие и настинката ми се беше влошила. Не бях оздравяла. Дори болестта ми се задълбочи. Тогава разбрах, че при първия случай Учителят беше вложил друга сила в лекарството, а сега аз го бях изпила механически като някой хап аспирин. Разбрах погрешката си, че трябва да се влага съвсем друга идея в този лек.
Учителят бе казал веднъж: "За всяка
болка
има билка.
И всяка тревичка може да стане билка стига да повярваш в нея". Тогава разбрах, че трябва да имаш вяра. Вярата крепи човека. А какво всъщност е вярата? Това е връзката между човека и Невидимия свят.
към текста >>
77.
64. ЦЕЛУВКАТА
,
,
ТОМ 8
А пък аз си мисля: "Е, това не е
болка
за умиране!
След като се наплака, Учителят пита: "Е, рекох, кажи сега какво е станало? " "Учителю, стана тя каквато не трябваше да става. Целуна ме в гората един брат, който толкова много уважавах." Не смее да му каже името и отново заплака. Ама ние всички не сме вчерашни и се досещаме кой ще бъде този, който я целунал. Ние не смеем да се усмихнем.
А пък аз си мисля: "Е, това не е
болка
за умиране!
Ако ми се случи, нищо няма да ми стане". Какво мислят другите сестри не зная, но вече започваме да се усмихваме. Аз продължавам да умувам. Какво пък толкова, целувка дупка не прави! Ето, че Учителят се обръща към мене, явно е прочел мислите ми и казва: "Целунал я автомобил!
към текста >>
78.
87. ПОЕЗИЯТА ОТ МОЕТО ВЪТРЕШНО НЕБЕ
,
СТОЯНКА ИЛИЕВА
,
ТОМ 8
Една ръка безмилостна, студена, в гърдите ми заби кинжал, от
болката
сърцето ми простена, притиснах раната си с длан. 5.
Затваряне, заключване на салона на Изгрева, 15.ХИ.1958 г. от властите на България. ПЕТНАДЕСЕТИ ДЕКЕМВРИ 1. В онази паметна, последна вечер, когато храма се затвори, душите ни ридаха безутешно, дълбока рана се отвори. 2 Да се помолим дружно пожелахме, о, скръбен шепот на сърцата, молитвата ни беше плач сподавен, но хладна, глуха бе съдбата. 4.
Една ръка безмилостна, студена, в гърдите ми заби кинжал, от
болката
сърцето ми простена, притиснах раната си с длан. 5.
За чуждите надянах горда маска, закрих очи за подлостта, и стана ми излишна всяка среща с приятели на радостта. 3. И като стон се песента понесе всред поруганата светиня, простихме се, заключихме вратите и светло минало в душите. 6. А за утеха някой ми припомни: "Ще мине, времето лекува", ти чакай, моя горест мълчалива, а раната е все тъй жива. 15.Х11.1958 г. 1. Ден мрачен ноемврийски, гледа намръщено небето към земята, подгонените облаци се лутат, а лъч от нийде не прозира. 2.
към текста >>
79.
12. СВИРЦИТЕ
,
,
ТОМ 8
Когато списанието ми подсказа, че трябва да поставя търтоловката, аз се подчиних, но изпитах неизразима
болка
когато видях тази жива маса в плен.
А междувременно, аз присядах край работещите и наблюдавах тяхното усърдие, техния ред и порядък. И така, именно, приседнала при тях, аз се почувствувах като в свой дом. А аз се чувствувах, дори и в бащиния си дом, винаги като случаен човек, винаги като гост. И ми направи това преживяване силно впечатление. Учителят често присъствуваше при тези мои занимания, като ми обръщаше внимание върху някоя тяхна особеност, а това ме радваше.
Когато списанието ми подсказа, че трябва да поставя търтоловката, аз се подчиних, но изпитах неизразима
болка
когато видях тази жива маса в плен.
Озадачена премного от това, аз ги оставих в страни и исках съдействието на Учителя. "Рекох, пуснете ги", каза като приближи в момента. Аз веднага отворих кутийката и радостта на освободените се изля върху мен. А на следния ден, по време на беседа, Учителят засегна тази случка и обясни: "Те, търтеите, са свирците в кошера. Те имат своето предназначение".
към текста >>
80.
31. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ, КОЯТО ОСВОБОЖДАВА ДУХА И ИЗВИСЯВА ДУШАТА
,
,
ТОМ 8
" Ти пак стоиш и пак Той пее и усещаш, че
болката
вече я няма, че не те боли вече на същото място и че вече си здрав.
", казва Той. А ти през това време си мислиш: ще мога ли някога да запея? Но Учителят лекичко пее. А ти възкликваш: "Олеле, как боли! " и пипа Той на себе си със собствената си ръка мястото, където те бо-ги и казва: "Хайде, болест излез си!
" Ти пак стоиш и пак Той пее и усещаш, че
болката
вече я няма, че не те боли вече на същото място и че вече си здрав.
Даже си мислиш: "Наистина ли ме болеше? " Какво нещо е музиката на Учителя? Има много определения. Но нищо конкретно. Защото нашето съзнание не може да обхване в своята пълнота и цялост както малкото в живота, а камо ли да се добере до великото в живота.
към текста >>
81.
17. ПИСМО ОТ УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 8
В многото хубави разговори с нея тя сподели с
болката
си и аз така дълбоко пожелах да отправя погледа й и вярата й към Вас.
Това писмо е светиня за мене, защото ми сочи пътя в истинския живот, чиято основа е Любовта, чиято светлина е Мъдростта, чиято върховна цел е Истината. Моята съкровена молитва е, щото съдържанието на това Ваше писмо да бъде съдържание на моя живот. Нека ми бъде позволено да ви изкажа моята дълбока благодарност и признателност относно Вашата добра грижа към една от моите колежки в Ловеч, а именно госпожа Тотка Урумова, учителка по български език. Интересно е, че още в първия момент, когато я видях, се изпълних с едно красиво чувство към нея. Нещо светло и чисто, благородно лъха от нейното чело и откровения й поглед.
В многото хубави разговори с нея тя сподели с
болката
си и аз така дълбоко пожелах да отправя погледа й и вярата й към Вас.
И ето, вчера в един разговор, който водих със сестра Савка, на която разказвайки за впечатленията си от Ловеч споменах името на тази колежка, веднага ми каза, че относно едно запитване до Вас за лекуването на нейната болест Вие сте дали съвет. Така много се зарадвах, че още днес написах едно писмо до Госпожа Урумова, в което й съобщавам и вашите указания за нейното лекуване. Вярвам, че и тя с радост ще изпълни Вашия съвет. Благословено да е Словото Ви в нашите души и нека нашият живот бъде светла радост за Вас! Като Ви благодаря, целувам десницата Ви с Любов: Ваша смирена ученичка: Веска Величкова
към текста >>
82.
32. ПРИЗВАНИЕ ЗА СВАТБАТА НА ЖЕНИХА
,
ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА
,
ТОМ 8
И Учителят й казва: "В ставите, в тази
болка
са Михаил и Виола".
Милка е била приятелка на Михаил Иванов. В: Милка Аламанчева? Веска: Да. Тя беше един топъл, дълбок, сърдечен човек и го е обичала с всичкият си плам и дълбочина на сърцето си, но когато Михаил започва да сменя своите обекти на сърцето, тя много страда. Толкова много е страдала и заболява от ставен ревматизъм, ама жестоко.
И Учителят й казва: "В ставите, в тази
болка
са Михаил и Виола".
В: Какво, не можах да разбера. Веска: "В твоите стави, тя Милка ми го каза, са Михаил и Виола". Тя цял живот много жестоко е страдала от този ставен ревматизъм, но среща Учителя и главно, че Учителят изпраща Савка при нея, за да помогне. И тя ми е разказвала Милка, че Савка по някакъв начин я е лекувала, даже веднъж с една целувка на рамото, която е дала е облекчила едно голямо страдание, голяма болка. И след това те бяха големи приятелки и със Савка.
към текста >>
И тя ми е разказвала Милка, че Савка по някакъв начин я е лекувала, даже веднъж с една целувка на рамото, която е дала е облекчила едно голямо страдание, голяма
болка
.
Толкова много е страдала и заболява от ставен ревматизъм, ама жестоко. И Учителят й казва: "В ставите, в тази болка са Михаил и Виола". В: Какво, не можах да разбера. Веска: "В твоите стави, тя Милка ми го каза, са Михаил и Виола". Тя цял живот много жестоко е страдала от този ставен ревматизъм, но среща Учителя и главно, че Учителят изпраща Савка при нея, за да помогне.
И тя ми е разказвала Милка, че Савка по някакъв начин я е лекувала, даже веднъж с една целувка на рамото, която е дала е облекчила едно голямо страдание, голяма
болка
.
И след това те бяха големи приятелки и със Савка. Безспорно Милка, която беше преживяла голямо огорчение от Михаил, сякаш по-бързо се ориентира за неговата мисия в Париж. Докато Люба и Богомил, който беше приятел на Люба, Богомил Малджиев, който пък беше един великолепен брат, на когото приятелското чувство беше до такава степен развито, че той не позволяваше за Михаил да се говори нищо отрицателно. Те бяха до последния момент верни на Михаил. В: Това беше Люба и Богомил.
към текста >>
83.
3. ИРИНА КИСЬОВА
,
,
ТОМ 8
Отишла си у дома, а
болката
вече е преминала и я няма.
Веднъж майка ми я заболяло ухото. Виела от болки. Отишла при Учителя. Той поставил ръка на ухото й около една минута. Майка казала: "Учителю, стана ми по-добре".
Отишла си у дома, а
болката
вече е преминала и я няма.
Една сутрин майка ми се събужда със схванат крак. Беше се отвила и през нощта и изстинала и хванала ишиас. Едва се домъкна при Учителя. Каза й: "Отиди веднага и направи голяма екскурзия на Витоша! " Бавно, бавно тя тръгна, куцайки.
към текста >>
84.
МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ
,
,
ТОМ 8
Той даваше препоръки и когато ни измъчва някаква някаква физическа
болка
да съчиним една малка проста песен - "Така
болката
по-лесно ще ви напусне".
Всеки обед, изобщо всяка трапеза се слагаше и вдигаше с песни. И не само това, Учителят изискваше и от нас съзнателни усилия и ние да вплетем музиката в личния си живот. Даваше препоръки да пеем всеки ден, даже определени песни: сутрин, обед и вечер и при психическо неразположение, за трансформиране енергиите у нас да изпяваме по няколко песни, като следим след коя от песните състоянието ни се променя. Учителят препоръчваше пеенето и като метод за преодоляване на мъчнотиите, като метод, който улеснява разрешаването на задачите ни. "Когато пеете, работите ви по-лесно се нареждат".
Той даваше препоръки и когато ни измъчва някаква някаква физическа
болка
да съчиним една малка проста песен - "Така
болката
по-лесно ще ви напусне".
"Щом един болен пее, той по-скоро ще оздравее, защото песента повдига общия тонус на тялото, повишава вибрациите му, отвлича вниманието му от болестта и внася приток от енергия за живот". Със своите съвети и правила за разумно използване силите на живата природа и скритите в нас сили, Учителят много често изпреварваше с много години напред всички области на науката и знанието. В духа на току-що казаното за въздействието на музиката ще цитирам едно кратко съобщение, заимствано от в. "Работническо дело", брой 133 от 1976 г., което потвърждава изказването на Учителя за въздействието на музиката, направено може би преди 50 години. Ето какво гласи това съобщение: "Музиката не само облагородява хората, но и - както казват сведенията -представлява сигурно лекарство.
към текста >>
85.
45. КАК СЕ СТЕНОГРАФИРАШЕ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Защото аз си имах една мъка, която исках, имах си една
болка
, дето ми каза баща ми веднъж: „Хей дете, ти си имаш някаква
болка
, пък ние сме ти криви".
В.К.: Защото слугуването е едно, служенето е друго. Е.А.: Ами разбира се. В.К.: Тя го гледа като слугуване. Е.А.: За там не съм имала капка ядове. Не ме е засягало.
Защото аз си имах една мъка, която исках, имах си една
болка
, дето ми каза баща ми веднъж: „Хей дете, ти си имаш някаква
болка
, пък ние сме ти криви".
В.К.: И значи Учителя отначало ви даваше продукти? Е.А.: Продукти. И от време на време ще попита: „Свършиха ли се? Масло има ли казва, или се свърши маслото? " Не говореше Той, за пари не говореше помежду ни.
към текста >>
86.
106. БРАКЪТ В ШКОЛАТА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Аз се опитах, но такава
болка
изпитах, такова нещо, то беше като че ли ще умра.
И когато решите нещо да правите, нали да постигнете, ако трябва да речем един недъг да извадите от себе си, ще го изтръгнете с корените и колкото да ви боли, направете го отведнъж, смело и решително". То е пак един метод нали, как да постъпим с тези неща подсъзнателни, съзнателни даже, които носим в себе си от миналото. Не знам, това не е лесен метод, това е все пак за силни хора, може би някои да са го правили. Аз например не можах брат, Той ми каза веднъж нещо и аз можах да го направя чак след 10 години, да. Не, казвам чак след 10 години го направих, защото много мъчно беше.
Аз се опитах, но такава
болка
изпитах, такова нещо, то беше като че ли ще умра.
Такова нещо беше. Сега поводът го има за това нещо. Друга беше причината, понеже то беше да преодолея една сърдечна връзка с Лулчев, а пък Учителят каза: „Ти, казва, си направила една дебело въже и искаш с едно дърпане да го скъсаш. Няма да го скъсаш, казва, ами ще вземеш една игла и ще почнеш конец по конец да късаш". Вижте какъв хубав образ даде Учителят за преодоляване на връзки, които искаш да ги оправиш.
към текста >>
87.
111. БОМБИ И КАМЪНИ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Такава
болка
почувствах и аз не можах да го направя тогава.
Аз пожелах да го направя, желаех с всичкото си сърце желаех да го направя и почувствах още повече, че имам едно преживяване единствено в живота. Аз усетих, че Учителят влезе в мене. Аз го почувствах тука в целия гръден кош и в ума си, и в тялото си. Той искаше много да ми помогне. И аз исках и 2-3 дни бях под това впечатление, което Той ми каза и аз бях готова да го направя, по чистото разбиране, но когато останах сама, нали така мина това Учителювото, което ми остави, няколко дена бяха минали и когато помислих да се разделя все едно, че сърцето ми изтръгват.
Такава
болка
почувствах и аз не можах да го направя тогава.
Но верно е, че след десет години много неща, много скърби преживях тия десет години, и много разочарования, но реших се да го направя. Даже аз казах: „Защо Учителю, казвам, Вие ми казахте 1926 год. пък аз го правя след десет години? " Той само се поусмихна и не ми каза защо. Защото явно не съм могла, то е явно.
към текста >>
88.
170. УЧИТЕЛЯТ И МОРАЛЪТ В ШКОЛАТА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Когато някой човек има едно страдание, едно и също нещо или едно и също желание, или една и съща
болка
, тези сили се групират в него повече, събират се и го правят по-тежко.
" „Тя се помина". Сега виж как завързана е работата. В.К.: Приемаш друго състояние, влиза в тебе. Е.А.: Влиза в мене, точно така. А пък Учителят беше говорил на такава тема.
Когато някой човек има едно страдание, едно и също нещо или едно и също желание, или една и съща
болка
, тези сили се групират в него повече, събират се и го правят по-тежко.
Отеготяват го. Ей такова нещо в моето съзнание е станало с това същество, което е живяло преди мене. И то е плакало чрез мене. В.К.: Помня, че са ми разказвали, че носят на гробищата разни работи, после ги върнали, поднесли на Учителя и Той казал: „Не искам духовете да ядат чрез мене! " Е.А.: Хубаво е казал.
към текста >>
89.
171. КАфЕДЖИЙСТВО И ЯСНОВИДСТВО
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
На, сега тука като натискам, усещам
болка
и от двете страни.
Е.А.: Да. В.К.: Това те боли, онова те боли. Е.А.: Ама разбира се. Например, аз сега имам и тука, и тука някакви болки, ама повърхностни, не са дълбоки. Ама така, лекички, много леки.
На, сега тука като натискам, усещам
болка
и от двете страни.
То ще мине това. Не е така сериозно надявам се. В.К.: Сега сте на колко години - 86 ли ? Е.А.: Моля ти се - 88 ще навърша сега на трети август. В. К.: Значи 88.
към текста >>
90.
6.Учителят живееше при несгоди и неудобства
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Във всички случаи, когато някой изказваше страданието си, мъката си или
болката
си, Учителят слушаше внимателно и отговаряше заинтересовано, като му даваше съвет или наставление.
Ако някой разкаже нещо, което другият знае, той веднага го пресича и казва: „Остави това, зная го! " Не чух някога Учителят да каже такова нещо. Той всеки изслушваше с внимание. Имало е случаи, при общи разговори, когато някой от слушателите искаше да се покаже колко много знае и Учителят „да не го чуе" и да продължи да говори. Но това е възпитателен метод.
Във всички случаи, когато някой изказваше страданието си, мъката си или
болката
си, Учителят слушаше внимателно и отговаряше заинтересовано, като му даваше съвет или наставление.
Той сам е казвал, че понякога е трябвало да изслуша някого един час, два часа, а някога и повече. Така той пак ни показа своето търпение, своята сдържаност и своето благородство. Разказваха ми един случай, когато един от последователите, по някакъв случай упрекнал Учителя за някаква негова постъпка. Учителят през цялото време мълчал, не се защитил, нито пък се оправдал. В такива постъпки се вижда благородството на човека.
към текста >>
91.
07.Когато 60 години ме делят
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Винаги след това, когато си спомнях думите на Учителя, чувствах, усещах едно свиване на сърцето, скрита
болка
.
Аз не помислих, че ако съм на правата посока Учителя няма да ме предупреждава чрез тия думи. В тези думи „има кой да я обича", ясно се вижда, че от другаде ще дойде обичта. Учителят много деликатно и внимателно иска да ме предпази, да ми спести всички страдания и скърби, през които минах после. Това беше първата кардинална погрешка и непослушание към висшето и Божественото. Както всяко влюбване носи заслепяване, така и аз бях заслепена.
Винаги след това, когато си спомнях думите на Учителя, чувствах, усещах едно свиване на сърцето, скрита
болка
.
Една сутрин, когато той отиваше на работа в инженерната работилница - той минаваше по ул. „Неофит Рилски" и аз излязох да го срещна. Аз вървях по „Неофит Рилски" и се зарадвах, че го виждам. Много се бях зарадвала, че го виждам и в същото време видях около него един кръг от светлина. Това ме учуди и още повече се зарадвах.
към текста >>
92.
08.През един зимен ден
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Само при мисълта да се разделя изпитвах ужасна
болка
.
Често стигах в разочарованието си до отчаяние. Не исках вече да живея, живота ми нямаше смисъл. Как ще живея така оцапана? Ту изпадах в бури от негодувание към него, ту до отчаяние. Привързаността ми към него беше все така непреодолима.
Само при мисълта да се разделя изпитвах ужасна
болка
.
Намирах се в безизходно положение. Когато мислех да се отделя, изпитвах страх, че когато ме овладеят чувствата, които се бяха събудили в мене, ще имам ли сила да издържа. Никаква увереност не чувствах в себе си. Те ме завладяваха понякога с такава сила, че не можех да им бъда господар. Когато го посещавах, аз нищо не съм казвала за тези мои състояния, нищо не съм искала, защото мислех, че нямам право.
към текста >>
93.
10.Поради работата която имах
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
При мисълта да се отделя от него сърцето ми се късаше от
болка
, всичко в мене се противопоставяше и помрачаваше, светът потъмняваше.
Това присъствие на Учителя в мене го усещах дълго и след като се разделих с него. Чувствах го и когато отидох в града. И това ме доведе до едно високо повдигане на духа. Мислех, че вече ще мога да преодолея привързаността, която имам, че понеже исках да следвам духовния път на ученичеството, това пълнеше душата ми с подем. Но като минаха няколко дни пак се появи желанието ми да го видя и да се срещам с Любомир.
При мисълта да се отделя от него сърцето ми се късаше от
болка
, всичко в мене се противопоставяше и помрачаваше, светът потъмняваше.
Аз помнех съвета на Учителя да се разделя, имах желание да го изпълня, но при мисълта цялото ми естество се бунтуваше. Усещах, като че трябваше да се изтръгне сърцето ми. Аз не можах да издържа и пак потърсих среща с Любомир. Връзката, която направих с Любомир беше сила, която прониква в цялото ми същество, като че ли нямаше място в мен тя да не го проникне. Аз не разбирах дали това беше обичта, която имах към него или това беше половата енергия, която се събуди у мене.
към текста >>
94.
РАЗМИШЛЕНИЯ И РАЗГОВОР СЪС СЕБЕ СИ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Постоянно миналото, старото нахлува в ума и в сърцето ми, постоянно трябва да чистя ума от сенките и сърцето от петната без осъждане и без
болка
.
Всяко нещо, което носи недоволство не ми е потребно. В живота само без Бога не мога. И зад злото и зад доброто е Бог, аз трябва да Го открия. Във всички прояви в живота да виждам разумността - изявление на Божията Мъдрост. Да простя на другите, значи абсолютно да забравя, какво те са ми направили, казали, в ума си да не държа никаква мисъл затова и в сърцето си никакво недоволство.
Постоянно миналото, старото нахлува в ума и в сърцето ми, постоянно трябва да чистя ума от сенките и сърцето от петната без осъждане и без
болка
.
Когато мога да разреша едно противоречие, един Божи лъч присъствува в ума ми. Когато мога да изляза от недоволството, свързана съм с Бога. Не мога ли да направя това, да се моля, докато Божията виделина ме озари? Разрешението на всички въпроси мога да го намеря в Бога, който живее в душата ми. Да намеря в себе си една неподвижна точка, на коята да се опре моят ум и моето сърце, която нищо в света да не е в състояние да я поклати.
към текста >>
95.
III. КАК СЕ ЗАЩИЩАВА ОРИГИНАЛА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ
,
Бележка на редактора Вергилий Кръстев.
,
ТОМ 9
Тези неща на мен са познати до
болка
.
Когато Павлина отива при Лалка, за да вземе копие от онези беседи, за които е заплатила, се оказа, че нейното име не фигурира в този списък. При проверката се вижда, че тази сума ти си я вложил от свое име, заради което ти получаваш доверието на Лалка и получаваш съответни копия беседи заради тая сума. Освен това ти се дават суми от хора близки на Павлина Даскалова, които също ти вписваш от твое име в нейния списък. Когато Павлина ми разказа това аз й казах, че Жоро ще плати скъпо за тази работа. Защото лъжата в Братството е въведена от майстор Борис и мозайкаджийската бригада, като има и безброй габровски номера.
Тези неща на мен са познати до
болка
.
И аз знам как свършва всяка една лъжа. 10. Ето, ти получи част от материалите на Лалка, като си послужи се една лъжа, с вложени от чужди хора средства. Реши да получиш доверието на Лалка чрез чужди пари. Ти го получи и тя след това ти предаде останалия материал. Понеже това са методи на мозайкаджийската бригада, които ти приложи, то се дойде и до развръзката.
към текста >>
96.
XIV. ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА ПРОМЯНА СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 9
То значи да се образува една голяма
болка
, която лекува.
Който иска да изучава окултизма, ще ви създам през седмицата някоя мъчнотия, да видим как ще я решите. Вие ще кажете: „И без това имаме мъчнотии! " Ние ще употребим начина за лекуване. Имате по цялото тяло много малки болки, пръстите ви болят, гръбнака, това, онова, а ние ще образуваме по-голяма болест, че да се обърне умът само на едно място и вие ще забравите всички малки болки и ще привлечете ума си на едно място. То значи, една мъчнотия ще създадем да привлечем силите, другото е разпиляване на силите и природата цери.
То значи да се образува една голяма
болка
, която лекува.
Та вие още не сте дошли до големите болки. Писмено ще се изложите за темата. Ще пишете малко. Ядката само. Всеки от вас ще си създаде един отчет.
към текста >>
97.
01 - 48. ОТ КОЕ ДА СЕ ОТКАЖА - ОТ МОМАТА ИЛИ ОТ ИДЕИТЕ
,
ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС
,
ТОМ 10
То за всяка
болка
си има и лек.
Като почнало да се зазорява, Станко тръгнал пеша от с. Камено до Айтос - тогава е нямало влак и автобуси както сега. Срещнал брат Куртев на чаршията и му казал мъката си, като едва сдържал сълзите си. Разказал всичко от игла до конец. Изслушал го брат Куртев търпеливо и го успокоил с думите: „Не се безпокой, Станко, този въпрос ще се уреди.
То за всяка
болка
си има и лек.
" - „Да, ще се уреди, но как? Снощи се сгодих, дарове получих и в къщи ги отнесох. Майката ми дава дъщерята, ама иска да се откажа от идеите си. Бащата дава момата, ама иска да се откажа от братството. А аз искам и момата, и идеите, и Братството.
към текста >>
98.
01 - 49. КОЯ ЖЕНА ДА СЕ ИЗПЪДИ - НА БАЩАТА ИЛИ НА СИНА
,
ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС
,
ТОМ 10
И младоженикът започнал да изплаква
болката
си: „Бай Георге, няма половин година, откакто съм се задомил, а моите родители не харесват булката ми и ме карат да я изпъдя.
Младоженецът започнал за разказва, че мъката му била толкова голяма, че не могла да се побере ни в него, ни в жена му, и започнала да излиза от него като превтасало тесто от нощвите. Чудел се какво да прави и откъде да почне. „Щом тестото е прекипяло из нощвите, има само едно спасение: един да подава, друг да меси. После и двамата месят и с пот го премесват и накрая във фурна го опичат. Само да знаеш как да месиш, кога да месиш и как да го опичаш", казал брат Куртев.
И младоженикът започнал да изплаква
болката
си: „Бай Георге, няма половин година, откакто съм се задомил, а моите родители не харесват булката ми и ме карат да я изпъдя.
Аз това не мога да направя. Аз си я харесвам такава, каквато си е, а те не я харесват, искат да бъде другояче, по техен терк и модел. Ама моделът също не е мой, а на друг -теркът е на баща й и на майка й. И този терк ми харесва и ми допада. Баща ми каза или да изпъдя жена си, или да им напусна къщата барабар с булката.
към текста >>
" Това елек за твоята
болка
.
Ще се върнеш у дома си и ще си гледаш работата. Ама така, както трябва и както друг път не си я вършил. Та баща ти, като види, да не може да се хване и да ти прави забележка, че не работиш както трябва. Това е първо. А второто е, когато баща ти започне да те принуждава да изпъдиш жена си, ти ще му кажеш следното: „Татко, когато ти изпъдиш майка ми, тогава и аз ще изпъдя моята жена.
" Това елек за твоята
болка
.
По-голям лек от него няма. " Върнал се младият човек на село обнадежден от думите на брат Георги Куртев. Минали няколко дни и баща му пак почнал да му чука сол на главата и да го увещава да изпъди жена си, защото не могъл да я гледа и му разваляла апетита като сядал да се храни и му изпъждала съня, когато легнел да спи. „Татко, казал синът, дай да се разберем. Когато ти изпъдиш майка, тогава и аз ще изпъдя мойта жена.
към текста >>
Някой път синът се събуждал от хъркането на баща си, усмихвал се и казвал: „Златни ти уста, брат Куртев, за златния лек, който ми даде и за златния мехлем, с който намаза моята
болка
.
", успял да продума баща му. - „Откъдето трябваше, оттам дойде", троснато отговорил синът. От него ден никога вече не продумал бащата на сина си срещу снахата. Заживели младите, народила се челяд. На свекъра му се възвърнал апетитът, дошъл му сънят и нощно време хъркал, ту тихо — ту високо.
Някой път синът се събуждал от хъркането на баща си, усмихвал се и казвал: „Златни ти уста, брат Куртев, за златния лек, който ми даде и за златния мехлем, с който намаза моята
болка
.
" На следващия ден всеки ставал и си вършел своята работа мирно и тихо. Възвърнал се мирът в този дом. Било спасено едно семейство от разруха. Един мъдър съвет винаги идва от една мъдра глава, облечена в една разумна мисъл: тя трябва да разширява, да обединява и да освобождава.
към текста >>
99.
01 - 50. СТРОЕЖЪТ НА ЗАСЛОНА И СМАЧКАНИЯТ ПРЪСТ
,
ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС
,
ТОМ 10
Голяма била
болката
, но още по-голяма била мъката му пред страха, че ръката му ще остане саката и не ще може вече да свири.
Те трябваше да напуснат местата, където бяха лежали може би няколко милиона години. Като че канарите се пробуждаха от дълъг сън. Особено една скала упорито се съпротивляваше на тяхната обща воля и тя щеше да бъде победена ако не беше се случило нещо непредвидено. Един от лостовете се отплесва и притиска ръката на брат Пеню и му премаза костта на малкия пръст на лявата му ръка. Очите на брат Пеню се насълзяват.
Голяма била
болката
, но още по-голяма била мъката му пред страха, че ръката му ще остане саката и не ще може вече да свири.
А той беше учител в прогимназията и свиреше на цигулка. Съобщиха на Учителя и Той каза: „Повикайте брат Куртев да го превърже! " След няколко минути беше превързана ранената ръка, след като я намаза с чист зехтин по препоръка на Учителя. Превръзките продължаваха ежедневно до заздравяване на раната. Учителят бе доловил опасенията на брат Пеню Ганев, отиде при него, помилва болното място и му каза: „Няма нищо, ще оздравее, ще стане както е била.
към текста >>
100.
07 - 65. БОЛНА ОТ ДЕЗИНТЕРИЯ
,
СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ
,
ТОМ 10
Ето защо отиват при Учителя със скрита тревога и му казват: „Учителю, сестра Катя е много
болка
.
65. БОЛНА ОТ ДЕЗИНТЕРИЯ Една сестра от Изгрева бе болна от дезинтерия. Положението й се влошаваше. Сестрите, които я обслужваха, вече се страхуваха за живота й.
Ето защо отиват при Учителя със скрита тревога и му казват: „Учителю, сестра Катя е много
болка
.
Какво да правим? Може и да умре."- „Че какво като умре", казал Учителят едва ли не с безразличие. След малко й пратил порция имамбаялдъ. Болната, като видяла яденето, казала, че това ядене не е благоприятно за нейната болест, но щом Учителят го праща, ще го изяде. След като тя изяла яденето, положението й започнало да се подобрява и за скоро време напълно оздравяла.
към текста >>
НАГОРЕ