Накрая ще покажем и случая, когато Паша Теодорова се придържа към текста, не изхърля пасажи, но всяко изречение го преработва и обръща словореда, или го доизясява според това как тя самата го разбира. По този начин Словото на Учителя го няма. То е облечено в други думи и то губи Силата си, губи вътрешната топлина на разширение на човешкото съзнание, губи от светлината си и човек не може да го приеме. Ето това е Духът на Опорочението, който е движил онзи, който го е променил.
Фонд 1534, опис 1, архивна единица 356: „ТРИТЕ СВЕЩИ" от 6.Х.1943
год.
Лекцията е отпечатана - преразказана и редактирана - в томчето „НОВИЯТ СВЕТИЛНИК": Лекции от Учителя на Общия окултен клас; Год XXIII (1943-1944) - София, 1946 (София- Изгрев: печ. „Житно зърно") под същото заглавие, стр. 3-16.
Ето защо ще ви цитираме началото и края на оригинала. А вие си го сравнете с отпечатаното томче и ще намерите разликата. В оригинала има Дух, а в отпечатаното има само думи.
„ТРИТЕ СВЕЩИ"
„Добрата молитва. Мога да кажа.
Направихме упражнението за дишането с ръцете. След това ръцете над главата, издигане нагоре, пак над главата с допиране пръстите до темето.
Външният кръг представя човек, който приема силата. Външният кръг е кръг на човешката сила. Вторият кръг показва, каква топлина приема и третият кръг каква светлина приема. Този диаметър показва проявлението, как човек се проявява в трите свята, като приема енергиите. Когато приема повече сила. трябва да работи повече. Когато приема топлина, той е разположен, почива си, расте в работата. Когато приема повече светлина, мисли, работи. Човек трябва да има много голямо въображение. Това са свещи, които се запалват /а/ Запаля се, гори нещо. От количеството на тази светлина зависи успеха на човека. Всичкият успех зависи от количеството на светлината, от количеството на топлината и от количеството на силата."
(Стр. 1 от оригинала)
„... Вие не разглеждайте живота, както са писали в свещените книги. В свещените книги както е писано, в Библията, в Стария завет, той е човешки завет. Ако Библията е написана на Божествен език, ще бъде друга. Там са написани трите свята, не можем да знаем, кой е Божествен. Божественото в нас е, когато не сме разположени да кажем една лоша дума. Всичко добро го виждаме. Как го виждаш? Така го виждам. Той се намира в калта. Как в тази кал човек може ли да мисли. Растенията от тази кал не могат ли да изваждат хубави сокове. От тази калната земя изваждат сладките сокове. През тази калната земя водата се изчиства и излизат най-хубавите извори. Ние хората правим Божествения свят лош. Божественият свят, който Бог е направил е чист, по никой начин не може да го опетним. Той си е чист. Ние страдаме, по единствената причина да почистим нашия свят. Страданието е чистене на нашите мисли и желания. Бог нищо не говори, казва: Трябва да се пречистите.
/Учителят взе цигулката/. Няма да ме гледате, как аз свиря.
/Учителят свири около пет минути/.
Отче наш."
(5-6 страница от оригинала)
Вергилий Кръстев КОЙ ТЕ Е ИЗПРАТИЛ?
При първата си среща с Елена Андреева аз се представих като показах паспорта си. Тя го разгледа и ме попита: „Кой те изпрати при мен?" - „Аз сам си дойдох". По това време се разпространяваше един слух, че съм агент на полицията, за да ми се попречи на срещите с вече възрастните последователи на Учителя Дънов. Те щяха да се страхуват от мен и щяха да се затворят за мен, времето определено да свърша работата си с тях щеше да изтече и накрая щеше да се получи общ провал, за всички без изключение. От тях нямаше да остане историческа следа, а сега я имат, но чрез мен и чрез „Изгревът".
Елена ме изгледа и каза: „Аз не знам кой те е изпратил. Ако са те изпратили от милицията да ме изпитваш и ако не те приема ще стане лошо. Онези ще се озлобят към мене. Но ако те е изпратил Господ и аз не те приема, ще бъде още по-лошо, както за мен, така и за другите. Затова ще те приема и Господ да ме закриля".
И така тя ме прие. Работих с нея 19 години в пълна нелегалност и накрая от нея имаме „Изгревът" - том 9. Но това стана благодарение на моя труд, на нейната всеотдайност и най-важното, че Господ ни закриляше. Така, че Елена ме прие в името на Господа.
Елена нееднократно повтаряше едно свое становище изпитано от 1945 до 1990 година. Казваше: „Ако комунистите искаха да ни провалят, то трябваше да ни оставят свободни и ние сами щяхме да се провалим. Но те ни ограничиха и нямахме възможност окончателно да се провалим. Провалихме се, но наполовина, другата половина остана свободна."
И в името на тази свободна половина аз работих и свърших работата на всички, на всички без изключение.
