НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
143
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_12 Великото преселение на народите и техният парад пред Великия Учител
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Но ако го запазят, съхранят и предадат на останалото човечество, тогава ще им се поклоня до земята." Сестра Тереза стои втрещена - ни
дума
, ни звук.
Тогава ще стана прав и ще им се поклоня до земята. И това не ще бъде малко за тях. В тази груба среда тук, при българите, при тези канари и камънаци, да се посее едно житно зърно от Словото и да се роди нещо като стрък, тук в България - това е цяло чудо на чудесата, не само за земята, но и чудо за Небето. Затова трябва да им се зачете това, че те отстояха. И аз им го зачетох и станах на крака.
Но ако го запазят, съхранят и предадат на останалото човечество, тогава ще им се поклоня до земята." Сестра Тереза стои втрещена - ни
дума
, ни звук.
Лицето й не трепва. Стои вкаменена като статуя пред Учителя и сълзи започват да текат от очите й. Учителят се обръща към нея и казва: "Сестра, съберете сълзите си в едно шишенце и ги запазете. Те са Божието благословение за вас, за вашето племе и за вашия народ, че те изпратиха вас за свой представител в Школата на Великия Учител". Сестра Тереза пада на колене и облива със сълзи двете ръце на Учителя, целува ги и тихо-тихо се отдалечава.
към текста >>
2.
2_13 Старинната цигулка на Учителя
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Не посмях да кажа нито
дума
.
Беше в един триъгълен конусообразен калъф. Извади цигулката от калъфа, настрои я и ми изсвири една-две песни. После се обърна към мене и ме попита: "Искаш ли я? " Аз не очаквах такъв въпрос. Не бях подготвен за него.
Не посмях да кажа нито
дума
.
Учителят ме погледна и като разбра, че не я искам, Той я прибра в калъфа. Учителят не изнасилваше нещата. Само тихо продума: "С нея съм свирил в Америка". Изтръпнах. Не можех вече да се повърна. Нямах сили да Му я поискам.
към текста >>
Само тихо
продума
: "С нея съм свирил в Америка". Изтръпнах.
" Аз не очаквах такъв въпрос. Не бях подготвен за него. Не посмях да кажа нито дума. Учителят ме погледна и като разбра, че не я искам, Той я прибра в калъфа. Учителят не изнасилваше нещата.
Само тихо
продума
: "С нея съм свирил в Америка". Изтръпнах.
Не можех вече да се повърна. Нямах сили да Му я поискам. Беше ме срам, че отказах. Защо отказах? Само затова, че звукът й не беше такъв, какъвто бе този на цигулката, с която Учителят свиреше.
към текста >>
3.
2_15 Духът на Истината и часовоят с цигулката
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Мина известно време и Той
продума
натъжено: "Той мисли, че тук е Петър Дънов.
Хайде, остани си със здраве и всичко хубаво от твоят съученик." Старчето отминава пейката. Ние се обръщаме и го наблюдаваме как се отдалечава от "Изгрева". После обръщаме поглед към Учителя. Той е строг. Мълчи - нищо не говори.
Мина известно време и Той
продума
натъжено: "Той мисли, че тук е Петър Дънов.
А Петър Дънов умря на деветнадесет години". Учителят спря за миг, вдигна дясната Си ръка, посочи с показалеца към гърдите си: "И оттогава тук живее Духът на Истината! " Думите са изречени. Ние сме замрели. Тишина. Неземна тишина.
към текста >>
4.
2_16 Пълководците от миналото
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Той удържа на
думата
си.
Тази сестра се казваше Савка Керемидчиева - една от стенографките на Учителя. Като отпи няколко глътки, Учителят погледна хироманта: "Брат, щом е било - значи е могло. Щом е могло - сега ще е теглило." Разговорът приключи. Ние се оттеглихме в мъглата. Поисках обещанието му - никому да не разказва за това.
Той удържа на
думата
си.
Респектираше го моята съдба и думите, изказани от Учителя за бича Божий. Годините минаваха и той като ме наблюдаваше, казваше: "Добре си, добре се разпъваш на кръста. Ще сполучиш да се разпънеш докрай. Още малко ти остава." В братския живот аз взимах живо участие и преди, и след заминаването на Учителя. Живо ме интересуваха съдбите и проблемите на изгревяни.
към текста >>
5.
2_17 Втората Голгота и възкресението на Духа и на песента
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Учителят, ако решеше да
продума
, фъфлеше, не можеше да говори.
След няколко дни се появиха последиците - пареза на дясната ръка и на десния крак. Не можеше да движи дясната Си ръка, а десния крак го влачеше. Не можеше да говори. Беше засегнат и езикът. Беше мъчителна картина за всички ни.
Учителят, ако решеше да
продума
, фъфлеше, не можеше да говори.
Накрая разбрахме - успя да продума: "На Рила! " За часове Братството се приготви за Рила и на следващия ден една лека кола откара Учителя до село Говедарци, а оттам - до хижа "Вада" бе прекаран с каруца. От Вада Той поиска сам да върви. Отначало сам влачеше крак и с часове ние се изкачвахме нагоре. Предложиха Му кон, но Той отказа.
към текста >>
Накрая разбрахме - успя да
продума
: "На Рила!
Не можеше да движи дясната Си ръка, а десния крак го влачеше. Не можеше да говори. Беше засегнат и езикът. Беше мъчителна картина за всички ни. Учителят, ако решеше да продума, фъфлеше, не можеше да говори.
Накрая разбрахме - успя да
продума
: "На Рила!
" За часове Братството се приготви за Рила и на следващия ден една лека кола откара Учителя до село Говедарци, а оттам - до хижа "Вада" бе прекаран с каруца. От Вада Той поиска сам да върви. Отначало сам влачеше крак и с часове ние се изкачвахме нагоре. Предложиха Му кон, но Той отказа. Багажът на придружаващите Го лица от Братството бе натоварен на няколко коня и те тръгнаха напред.
към текста >>
Ние знаехме какво означава всичко това, но мълчахме и не смеехме
дума
да
продумаме
никому, за да могат да преминат времената и да изтече времето на тези събития, а с него - мътилката и тинята от това тресавище.
Това бе направено за да се попречи на Всемировия Учител да работи в обединения целокупен български народ в неговите земи. Защото Освобождението на България се дължеше на Бялото Братство и на това, че Учителят трябваше да слезе на земята. Годината бе 1936. Въпросната страна бе Германия. Въпросната столица бе Берлин, а въпросното правителство бе това на Третия райх и на Хитлер.
Ние знаехме какво означава всичко това, но мълчахме и не смеехме
дума
да
продумаме
никому, за да могат да преминат времената и да изтече времето на тези събития, а с него - мътилката и тинята от това тресавище.
Изминаха години. Започна Втората световна война. Германия нападна Съветския съюз на 22 юни 1941 година и започна великата битка срещу славянството и Русия. Но понеже Великият Учител бе дошъл да донесе Словото Си за българите и за славянството - няколко пъти, пред различни приятели, по различно време, по различни поводи - Той бе казал: "Руснаците ще забият червеното знаме на Райхстага". И това бе казано на наши приятели и ученици на Учителя, които бяха офицери, и то - висши офицери в българската армия.
към текста >>
6.
2_20 Цигулката на Игнат и запалената клечка кибрит от Учителя
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Това е нашата
дума
и нашето решение!
Но понеже беше верен и предан на другарите си по идеи и по дело и никой по онова време не пострада от теб, затова решихме да те накажем като те изключим от Партията. Ако беше някой друг, щяхме да го накажем по- строго, защото ти знаеш, не ние предателите ги наказваме по-строго от враговете. Но за нас ти си щур човек, щур си беше и щур ще си останеш. Затова те оставяме жив и мирен с твоите щуротии. И повече с теб не искаме да се срещаме.
Това е нашата
дума
и нашето решение!
" Игнат изслушва всичко това, усмихва се и казва: "Ти си прав. Аз си останах щур по Дънов и дано си остана тъй до края на живота. Но благодаря ти за това твое решение. Това няма да го забравя. А сега да се разделим." Той протяга ръка и двамата се прегръщат.
към текста >>
7.
2_24 Воят на самолетите, свистенето на бомбите, грохотът на взривовете и реквием за две империи
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Не мога да мръдна, не мога да
продумам
.
Някои от приятелите също наблюдаваха. Аз пристъпих към Учителя и съобщих: "Учителю, един заблудил се самолет идва към нас." Учителят го погледна и каза: "Не се е заблудил. Той нас търси! " Помълча малко и добави: "Той Мен търси! " Аз изтръпвам, стоя като парализиран.
Не мога да мръдна, не мога да
продумам
.
Дори не мога да повдигна главата си и да проследя самолета. Учителят гледа пред Себе Си. Той е мълчалив, строг и невъзмутим. Самолетът мина над нас. А ние бяхме над храсталаците.
към текста >>
Думаха
си: "По-добре на баира, отколкото върху нашите глави и върху нашите къщи." Така селяните разрешиха този въпрос с бомбите и самолета.
А освен това, на пилота му беше отвлечено вниманието за няколко секунди и така се изсипаха на 100 метра от нас. Небето този път взе предпазни мерки." Ние треперехме от страх и ужас, че този самолет целеше нашата група и Учителя. Самолетът направи кръг и се запъти към София, за да се приобщи към останалите самолети. Някои от приятелите поискаха да проверят колко са големи изровените дупки, но Учителят им забрани да разглеждат изкопаните от бомбите ями. Цялото село Симеоново се чудеше защо, как и кому е хрумнало да хвърли тези бомби така нахалост на баира.
Думаха
си: "По-добре на баира, отколкото върху нашите глави и върху нашите къщи." Така селяните разрешиха този въпрос с бомбите и самолета.
На следващия ден, когато придружавах Учителя, бяха дошли някои приятели специално да изучат и видят цялата тази история с бомбите, които не ни улучиха. Дойде един брат и съобщи, че това не били обикновени бомбени ями, но бомбите така са падали и така са изкопали, че има цяла гробница. "Не яма, а гробница изкопаха, Учителю." Учителят го оглежда, поглежда другите и казва: "Това е гробницата, която изкопаха бомбите и в която ще влезнат онези, които изпратиха самолетите и пуснаха бомбите. Вие ще проверите това." Ние приятелите, които сме заобиколили Учителя се оглеждаме боязливо и не смеем да гъкнем. Ни дума, ни стон може да се отдели от нас.
към текста >>
Ни
дума
, ни стон може да се отдели от нас.
Думаха си: "По-добре на баира, отколкото върху нашите глави и върху нашите къщи." Така селяните разрешиха този въпрос с бомбите и самолета. На следващия ден, когато придружавах Учителя, бяха дошли някои приятели специално да изучат и видят цялата тази история с бомбите, които не ни улучиха. Дойде един брат и съобщи, че това не били обикновени бомбени ями, но бомбите така са падали и така са изкопали, че има цяла гробница. "Не яма, а гробница изкопаха, Учителю." Учителят го оглежда, поглежда другите и казва: "Това е гробницата, която изкопаха бомбите и в която ще влезнат онези, които изпратиха самолетите и пуснаха бомбите. Вие ще проверите това." Ние приятелите, които сме заобиколили Учителя се оглеждаме боязливо и не смеем да гъкнем.
Ни
дума
, ни стон може да се отдели от нас.
По обичайния път се върнахме на "Изгрева" и си обещахме един другиму никому да не съобщаваме това. След една седмица настъпи новата 1944 година. А на 10 януари през нощта и през деня бе бомбардирана София. Бяха хвърлени над София 1 784 бомби. Загиват 750 души, а ранени са 710.
към текста >>
8.
2_28 Слово за музиката на Великия Учител
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Често тези песни са съставени от една единствена
дума
.
В творчеството на Учителя музиката е неразделна от Словото. Озвучаването на Словото в песен е голямо изкуство. Това изкуство Той владееше до съвършенство. Не винаги великото Слово на Битието можеше да се облече в скромната дреха на българската реч. Ето защо Той си служеше с езика на непознати, древни народи, за да изрази съдържанието на музиката, че е дълбока сфера на необятни светове.
Често тези песни са съставени от една единствена
дума
.
Тогава Той казваше, че тази дума изразява велики процеси в живота, които не могат да се облекат в краткия текст на дадена песен. А музикалният мотив без текст на даден език въздействува само със звучната линия и красотата на хармонията. Там, където текстът отговаря на действеното съдържание, музикалните тонове изграждат музиката, като най-изисканото изкуство. Музиката на Учителя е характерна с това равенство. Творческият акт при Него е известен с абсолютна непосредственост.
към текста >>
Тогава Той казваше, че тази
дума
изразява велики процеси в живота, които не могат да се облекат в краткия текст на дадена песен.
Озвучаването на Словото в песен е голямо изкуство. Това изкуство Той владееше до съвършенство. Не винаги великото Слово на Битието можеше да се облече в скромната дреха на българската реч. Ето защо Той си служеше с езика на непознати, древни народи, за да изрази съдържанието на музиката, че е дълбока сфера на необятни светове. Често тези песни са съставени от една единствена дума.
Тогава Той казваше, че тази
дума
изразява велики процеси в живота, които не могат да се облекат в краткия текст на дадена песен.
А музикалният мотив без текст на даден език въздействува само със звучната линия и красотата на хармонията. Там, където текстът отговаря на действеното съдържание, музикалните тонове изграждат музиката, като най-изисканото изкуство. Музиката на Учителя е характерна с това равенство. Творческият акт при Него е известен с абсолютна непосредственост. Той предаваше музиката в оригинал, така, както тя се носи и съществува в пространството.
към текста >>
9.
2_30 Песни от Учителя, дадени с движения
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Така се продължава до края на първата част със следното изключение: Когато се изпяват за последен път думите Тао би Аумен, при думите Тао би дясната ръка се връща в първоначалното си положение, а при
думата
Аумен отива надясно.
Когато се изговарят тези думи, дясната ръка отива надясно, като прави дъгообразна линия. Тя се спира не съвсем вдясно, но малко напред и малко повдигната до 45 градуса. Погледът е малко нагоре. Тао би Аумен. При изговаряне на тези думи ръката се връща в първоначалното си положение.
Така се продължава до края на първата част със следното изключение: Когато се изпяват за последен път думите Тао би Аумен, при думите Тао би дясната ръка се връща в първоначалното си положение, а при
думата
Аумен отива надясно.
Това се прави с цел ръката при края на първата част да бъде в дясно. Благославяй, душе моя, Господа. При тези думи дясната ръка постепенно и бавно се вдига нагоре в отвесно положение. Издигането завършва на сричката -да. Благославяй и не забравяй.
към текста >>
При тази
дума
двете ръце се съединяват над главата под остър ъгъл.
Благославяй, душе моя, Господа. При тези думи дясната ръка постепенно и бавно се вдига нагоре в отвесно положение. Издигането завършва на сричката -да. Благославяй и не забравяй. Лявата ръка постепенно се издига в отвесно положение. Благославяй.
При тази
дума
двете ръце се съединяват над главата под остър ъгъл.
Движението завършва на -вяй. Благославяй. Двете ръце се спущат върху главата с леко допиране до горната й част. Благославяй и не забравяй. При тези думи ръцете се спущат бавно надолу, като след думата "благославяй" се прави съвсем късо спиране пред гърдите. Благославяй, душе моя, Господа.
към текста >>
При тези думи ръцете се спущат бавно надолу, като след
думата
"благославяй" се прави съвсем късо спиране пред гърдите.
Лявата ръка постепенно се издига в отвесно положение. Благославяй. При тази дума двете ръце се съединяват над главата под остър ъгъл. Движението завършва на -вяй. Благославяй. Двете ръце се спущат върху главата с леко допиране до горната й част. Благославяй и не забравяй.
При тези думи ръцете се спущат бавно надолу, като след
думата
"благославяй" се прави съвсем късо спиране пред гърдите.
Благославяй, душе моя, Господа. Дясната ръка бавно се издига в отвесно положение. Благославяй и не забравяй. Лявата ръка бавно се издига до отвесно положение. Благославяй. Двете ръце се съединяват над главата под ъгъл. Благославяй.
към текста >>
10.
2_32 Най-новото в музиката
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
С една
дума
, новото, което музиката носи в нашия свят, е свързано с проявата на разумните души.
В музиката тоновете могат да звучат последователно или едновременно. Когато звучат последователно, имаме мелодията, която е линия, по която дадена душа се движи. А когато тоновете звучат едновременно, имаме хармонията - един свят, в който могат много души да се проявяват без да си пречат, без да се отричат, а само да се допълват, само се преливат едни в други, без да губят своята индивидуалност. В този смисъл, музиката носи едно откровение. То открива възможности, които са постижение за душите.
С една
дума
, новото, което музиката носи в нашия свят, е свързано с проявата на разумните души.
Много често се чудим на дивното" съотношение между една душа, която е на земята и друга, която е в Невидимия свят. Често се питаме как е възможно едновременно да се проявяват две, три и повече души? Музиката казва: както може да звучи до, ми, сол едновременно и тяхното съзвучие да отзвучи в нов и прекрасен акорд, така, когато се явят и заработят една, две или повече души - заражда се нещо ново, красиво, светло, хармонично. В този смисъл, Светлината е хармонично съотношение на множество прави мисли, които извират от Света на Мъдростта. Любовта, това са най-прекрасните чувства на всички ангели, които живеят в сърцето на Бога.
към текста >>
11.
2_36 Чистотата на идеите
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Нека изтече онова, което е в тях." Теофана ми предаде думите на Учителя, обърна се и си отиде, без да
продума
ни
дума
повече.
Няколко от учениците на Школата пушеха цигари и смятаха с това да покажат, че стоят над човешките предразсъдъци. А мнението на Учителя бе, че на ученика не е позволено да трови дробовете си с цигарен дим и мозъка си с ракия и алкохол. Аз смятах, че това е несъвместимо с Школата и реших, че трябва да стана и да критикувам тези приятели следващия път на събранието. Бях си написал какво трябва да кажа. Но ето, че при мен идва сестра Теофана Савова и ми казва, че Учителят я изпраща точно при мене, за да ми предаде Неговите думи: "Кажете на Галилей да не прави бележки на братята за пушенето и ракията - нека да се проявят такива, каквито са.
Нека изтече онова, което е в тях." Теофана ми предаде думите на Учителя, обърна се и си отиде, без да
продума
ни
дума
повече.
Аз занемях от изненада. Това мое намерение за критика го знаех само аз, тя беше написана лично от мен на лист хартия и той стоеше на масата пред мен. Ами сега? Първо - послушанието към Учителя. Второ - изводът.
към текста >>
12.
2_42 Общение на човешките души
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Учителят след малка пауза
продума
: "Това, което си видял, е точно така, както го разказваш.
Докато чаках да заври чая и се топлех на печката, Той се качи горе в стаята Си, свали оттам Своя чайник с вряла вода и ми наля да пия. Аз пиех и сърбах чай, а Той ме наблюдаваше с внимание. Той не бързаше заникъде. Накрая, като изпих няколко чаши чай, попита: "Е какво видя нашият турист този ден? " Разказах Му всичко от край до край.
Учителят след малка пауза
продума
: "Това, което си видял, е точно така, както го разказваш.
Но има и нещо друго, което не си видял. Не си забелязал и не си видял, че тази кръчма е единственото място, където тези селяни могат да се съберат. Това е единственият начин и единственият метод за общение на тези души в тази форма и при тези условия. Важно е общението на душите, а не формата! Тя след време изчезва или се променя.
към текста >>
13.
2_45 Електричеството на Изгрева и бунт на изгревяни
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Накрая те настояха за Неговата тежка
дума
: "Щом сте решили - направете го".
Защото до този момент бяхме на газени лампи, а за салона имаше петромаксови лампи, които осветяваха колкото лампа от 500 вата. Отидоха приятелите при Учителя и съобщиха своето решение. Учителят мълчеше. Те не Го питаха и не искаха Неговото мнение дали да се прекара електричество на "Изгрева", а отидоха с готово решение. Учителят мълчи и нищо не казва.
Накрая те настояха за Неговата тежка
дума
: "Щом сте решили - направете го".
И прекараха електричеството на "Изгрева", и светна то в салона и в стаята на Учителя, и светнаха лампи в бараките на приятелите. На поляната, където играехме Паневритмия, бе поставен един голям стълб и на него бе окачена една голяма крушка от 500 вата, за да ни осветява нощем. Имаше и общ електромер, който отчиташе похарчената електроенергия и Учителят, когато му дойдеше времето, изваждаше пари и плащаше за нея. Но бараките на приятелите никнеха като гъби. Там бяха вече окачени електрически крушки и бараките светнаха.
към текста >>
14.
2_46 Съборът през 1926 година и военната блокада
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Не, под
думата
"Христос" ние подразбираме цялото човечество, турено в едно тяло.
Тук Учителят разрешава въпроса така: "Христос, това е Любовта в света. Христос няма да дойде нито в човешка форма, нито в каква и да е друга форма. Ако е за форма, ето - Аз съм пред вас. Всеки от вас може да бъде Христос. Когато Христос дойде в човешка форма, тя ще бъде много по- красива от сегашната.
Не, под
думата
"Христос" ние подразбираме цялото човечество, турено в едно тяло.
Това е физическата страна на Христа. Значи, всички човешки души, събрани на едно място в тялото на Христа, съставляват физическата страна на Христа. Всички ангели, събрани в сърцето на Христа, съставляват духовната Му страна, а всички божества, събрани в ума на Христа, съставляват Божествената Му страна. Това значи "Христос", т.е. Христос е проявеният Бог в света.
към текста >>
15.
3_02 Чужди по дух хора
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Но трябваше да изпълня
думата
на Учителя.
Ще призная на финала на разказа си, че той даваше уроци по хармонизация на мен и на Борис Николов! Той ни беше учител, а ние бяхме негови послушни ученици. Е, как ви се струва това, нали има динамика и развръзка? Но той бе чужд на Школата. Аз изпитах най-голямо неудобство пред него, понеже му бях ученичка по хармонизация, а трябваше да му откажа мястото си пред Учителя.
Но трябваше да изпълня
думата
на Учителя.
Аз знаех онова, което никой не знаеше - че той е чужд на Школата по дух и че може да доведе католическите духове. Как да му кажа? Как да им кажа на нашите приятели всичко това? Кажете ми? Аз замълчах и така ни се развалиха отношенията след това с Говедаров.
към текста >>
Но приятелите не забравиха този случай и дълго го припомняха като пример на моето вироглавство и - нито
дума
за изказването на Учителя: "Това място не е за чужди по дух хора!
Как да му кажа? Как да им кажа на нашите приятели всичко това? Кажете ми? Аз замълчах и така ни се развалиха отношенията след това с Говедаров. Те отпаднаха постепенно от само себе си, аз престанах да вземам уроци при него, а той престана да идва на "Изгрева".
Но приятелите не забравиха този случай и дълго го припомняха като пример на моето вироглавство и - нито
дума
за изказването на Учителя: "Това място не е за чужди по дух хора!
" Не им изнасяше тогава, не им изнася и сега и няма да им изнася и през ваше време. Силите са едни и същи, само действуващите лица се сменят, тогава бях аз поставена да играя една роля, имах задача от Учителя, през ваше време друг ще заеме моето място. Ние сме част от веригата: едни слизат, други се връщат в Невидимия свят, но важното е всеки да изпълни Волята на Учителя, която е Волята на Бога. Много съм доволна, че аз изпълних "Волята Господне", докато други се мъчиха да изпълнят "Волята Преизподне" през време на процеса срещу Братството. Този случай е много жив за мен, защото е още в мен.
към текста >>
16.
2_14 Великата симфония на теменужките
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Учителят го поглежда строго, внимателно го изслушва и много тихо, но отчетливо набляга на всяка своя
дума
: "Този метод, за който говориш, го опитахме през вековете и се отказахме от него.
Не може да му се отрече. Аз се радвах на тази мощ, излизаща от него. Отива брат Звездински при Учителя веднъж, след като се е върнал от една своя проповед с приповдигнато настроение и започва направо да говори на висок глас: "Учителю, кога ще излезем по площадите, ще се качим на трибуните и ще говорим и проповядваме Учението на Бялото Братство? " Цялата тази тирада е казана с гръмовит глас, с подходящи жестове, като че ли той сега ще проповядва и ще въвежда Учителя в Учението на Бялото Братство. Онези приятели, които са до Учителя, се усмихват, едва сдържат смеха си.
Учителят го поглежда строго, внимателно го изслушва и много тихо, но отчетливо набляга на всяка своя
дума
: "Този метод, за който говориш, го опитахме през вековете и се отказахме от него.
Отрекохме се от него! Сега ще работим по метода на горската теменуга. Ще вървиш бавно по горската пътечка и изведнъж ще усетиш мириса и уханието на горската теменуга. Ще се обърнеш наляво, после - надясно, нищо не виждаш - тя се е скрила в тръните, в храсталаците, между тревичките. Само мирисът издава, че тук някъде има горска теменуга.
към текста >>
17.
3_08 На концерт с Учителя: Божествен концерт на земята и Божествен концерт за Небето
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Сестрата повтаря отново
дума
по
дума
.
Този народ я бе извел от големите си патила и тя бе вярна и в този случай. Аз се усмихнах състрадателно, той схвана това и рече: "Сестра, голяма карма изплащам, но благодаря на Бога, че съм в Школата на Учителя". Разделихме се и през целия ден не ми излизаше от ума, че ето, един такъв страдалец е прозрял такива големи истини, които онези младежи-левенти едва ли биха проумели в този си живот. След няколко дни при него идва една сестра и му казва: "Учителят ми каза да дойда при теб и да ти кажа и предам думите му: "Довечера с Руси сме на концерт". Братът се оглежда и не вярва на ушите си.
Сестрата повтаря отново
дума
по
дума
.
Руси скача и започва да плаче. "Защо плачеш? "- пита сестрата. "Плача от радост, че Учителят ме кани да отида на концерт с Него и плача, че няма с какво да се облека за този концерт". А той - беден, от беден по-беден.
към текста >>
18.
3_11 На музикален обяд до Учителя с доктор Жеков
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Учителят бе сериозен и не
продума
нито
дума
.
Какво се оказа? Жребият определи, че кой каквото място заемаше преди, сега го зае отново и нямаше абсолютно никакво разместване в редиците. Остана най-важното: бе определено мястото на Балтова. Изтегленият от нея номер показа, че тя трябва да заеме точно онова място, за което имаше претенции и за което беше казала, че й бе дадено по привилегия и по благодат. Тя най- демонстративно седна на мястото до Учителя.
Учителят бе сериозен и не
продума
нито
дума
.
А онзи брат, който бе седнал до Него, зае точно мястото срещу Учителя. Това място преди жребия беше свободно, обикновено там седеше Тодор Симеонов, но случи се така, че той беше извикан по някаква работа и не можеше да дойде на обяд. Случаят бе разрешен и всички разбраха, че Балтова има право на това място. Но през цялото време Учителят не продума с нея нито дума, нито се обърна към нея, нито й се усмихна. През цялото време Учителят разговаряше засмян с младия брат, който седеше срещу Него на масата и чието място бе определено по жребия.
към текста >>
Но през цялото време Учителят не
продума
с нея нито
дума
, нито се обърна към нея, нито й се усмихна.
Тя най- демонстративно седна на мястото до Учителя. Учителят бе сериозен и не продума нито дума. А онзи брат, който бе седнал до Него, зае точно мястото срещу Учителя. Това място преди жребия беше свободно, обикновено там седеше Тодор Симеонов, но случи се така, че той беше извикан по някаква работа и не можеше да дойде на обяд. Случаят бе разрешен и всички разбраха, че Балтова има право на това място.
Но през цялото време Учителят не
продума
с нея нито
дума
, нито се обърна към нея, нито й се усмихна.
През цялото време Учителят разговаряше засмян с младия брат, който седеше срещу Него на масата и чието място бе определено по жребия. Накрая Балтова не издържа и каза: "Аз искам да си сменя мястото с този брат отсреща". Цялата маса се разсмя звучно и смеховете на всички се издигнаха до небесата. Учителят, гледайки напред, каза: "Човек трябва да има послушание пред волята на жребия, когато се извършва пред лицето на Бога". Това окончателно умири Балтова и тя беше замислена по време на целия обяд.
към текста >>
19.
3_13 На оперета с брат Боян Боев
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976
,
ТОМ 1
Думата
на брат Боев беше образец на честност и почтеност.
След малко се чува гласът на Боян Боев: "Жечо, отвори си очите! " Жечо ги отваря и се оглежда смутено и сконфузено. Другите приятели, които са около тях, чули и видяли всичко, се усмихват, но нищо не продумват. Не трябва да се възразява на възрастния и старши брат Боян Боев. Щом е казал нещо, значи така трябва да бъде.
Думата
на брат Боев беше образец на честност и почтеност.
След представлението, приятелите вкупом се връщат на "Изгрева", а Учителят ги пресреща и ги пита: "Хареса ли ви оперетата? " И след като забавя малко, добавя: "И балетът? " Всички отговарят: "Много ни хареса! Много ни хареса. Само на Жечо не му хареса и той си затвори очите да не гледа "Танца на изкушението"!
към текста >>
Но това е един израз, една
дума
, която се употребява навсякъде и от всички.
А да преживееш общия смях с Учителя, това бе едно изключително освобождение на вътрешното ни естество за нови полети на духа ни. На следващия ден Учителят изнесе своята поредна беседа и засегна въпроса за грехопадението на човека, което започва от Адам и Ева. Много пъти Учителят се е спирал на този въпрос. И го е разглеждал по такъв начин и до там го е разяснявал, докъдето е стигнало човешкото съзнание в прозрението си на истината за тази притча в Библията. Случаят с Адам и Ева се свежда до грехопадението.
Но това е един израз, една
дума
, която се употребява навсякъде и от всички.
Истинският й смисъл е забулен и скрит в тайна. На тази беседа Учителят спомена, че изкушението и грехопадението на Адам и Ева започва от мига, когато човешкият дух и човешката душа - човекът като Космическо същество - решил да слезе на земята и да се облече в дрехата на плътта и кръвта. Вратата била отворена - чрез изкушението и грехопадението човек слиза на земята и започва да се ражда чрез плът и кръв. Ако не беше отворена тази врата, човеците щяха да живеят на Небето и на земята нямаше да има човечество, нямаше да има мъже и жени - нямаше да ни има и нас. Затова Боян Боев искаше да затвори вратата на изкушението за Школата.
към текста >>
20.
3_16 Георги Куртев
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Споменавам нарочно
думата
"изгревяни", защото ученикът не коригира Учителя, а според старите братя като Георги Куртев и други, които знаеха песните от самия Него, това издание ги постави в противоречие.
Тайната е следната, слушайте внимателно. Когато Учителят даде отначало песните, първите приятели като Георги Куртев, Минчо Сотиров, Димитър Добрев, Георги Томалевски и други ръководители на братствата от провинцията ги бяха научили така, както ги беше дал Учителят и така ги пееха и изпълняваха. Оттогава бяха минали десет-петнадесет години и нашите изгревяни започнаха да ги променят непрекъснато под въздействието на техни емоционални състояния ту в една, ту в друга посока. Учителят бе крайно недоволен от това положение. И накрая, Кирил Икономов се подведе по тези приятели и нотира песните така, както се пееха в момента от изгревяни, а не така, както бяха дадени първоначално от Учителя.
Споменавам нарочно
думата
"изгревяни", защото ученикът не коригира Учителя, а според старите братя като Георги Куртев и други, които знаеха песните от самия Него, това издание ги постави в противоречие.
Така аз хванах първите братя и те разбраха веднага цялата истина: "Да не се коригира Божественото! " Те ми бяха най-голямата опора. Всички се учудваха, защо те ме поддържат и защитават. Последния път, когато отидох в Айтос, Георги Куртев беше в градината. Беше сам, остарял.
към текста >>
21.
3_17 Истинското подвизаване
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Учителят започва да говори бавно, като отмерва всяка една своя
дума
в строго определен ритъм: "Методът е следният.
Само Учителят беше този, който можеше да променя местата на учениците. И при този случай аз присъствувам на целия този разговор и слушам как подробно разказва този брат Васил, а Учителят го слуша най-внимателно. Изслушва го и накрая му казва: "Рекох, сега аз ще ти дам един метод за духовно подвизаване в Айтос". "Слушам, Учителю! " - радостно възкликва Васил и с радост и с ококорени очи се взира в лицето на Учителя.
Учителят започва да говори бавно, като отмерва всяка една своя
дума
в строго определен ритъм: "Методът е следният.
Отиваш в градината на Айтос и започваш да се молиш с "Отче Наш". Но тази молитва се казва по следния начин: Заставаш изправен и казваш: "Отче Наш..." После се навеждаш, с двете ръце хващаш мотиката за дръжката, издигаш я над главата и си казваш: "Който Си на Небесата..." После замахваш с мотиката към земята, правиш първата копка и казваш: "да се свети Името Твое..." Вдигаш мотиката над главата си и казваш: "да дойде Царството Твое..." Правиш с мотиката втората копка и казваш: "да бъде Волята Твоя..." Вдигаш я отново над главата си и казваш: "както на Небето..." Правиш с мотиката третата копка и казваш: "така и на земята". След това започваш да вдигаш мотиката до височината на очите си и продължаваш да се молиш: "Хляба наш насъщний, дай го нам днес..." Копваш с мотиката по земята и казваш: "и прости ни дълговете наши..." После отново я вдигаш до височината на очите си: "както и ние прощаваме на нашите длъжници..." Копваш с мотиката по земята и казваш: "И не въведи нас во изкушение..." Накрая отново я вдигаш и казваш: "но избави нас от лукаваго...". Копаеш отново и казваш: "Защото е Твое Царството, Силата и Славата во веки. Амин". Така повтаряш сто пъти тази молитва.
към текста >>
22.
3_23 Окултната музика на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Пример: песните "Блага
дума
", "Давай, давай", "Ходи, ходи", "Скръбта си ти кажи".
Тя ни предава вибрациите на един свят, осмислен и хармоничен, по-съвършен от нашия във всяко отношение. Тези вибрации действуват на нашата висша духовна природа и я събуждат. За да окаже своето музикално въздействие върху нас, окултната музика като се изпълнява, трябва да се преживява. В ума да влизат светли образци, а сърцето да се изпълни с топлина. Редица упражнения са правила за един по- съвършен и по-хармоничен живот.
Пример: песните "Блага
дума
", "Давай, давай", "Ходи, ходи", "Скръбта си ти кажи".
Други песни са изразители на закони в живата природа. Например: "Изгрява слънцето", "Сила жива, изворна, течуща" и "Вечер-сутрин". Те са дадени при различни случаи. Например: "Вехади" - в Търново. (Сърцето ми е топло, умът ми е светъл, душата ми е свежа.
към текста >>
23.
3_25 Музиката на Светлината
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
При тези случаи Учителят, без да ми каже нито
дума
, приключваше със свиренето, поглеждаше ме, аз се покланях, целувах Му ръка и си тръгвах.
Той я свиреше, изпълняваше я един-два пъти и светлината отново ме озаряваше. Тук, при тези случаи, разбирах същността и дълбочината на Неговите песни, които ние възприемахме като окултни упражнения. Но за да възприемеш една песен в нейното истинско значение, трябва да го изпиташ в себе си. Да усетиш действеността на мелодията, която идваше от други светове над нас, която носеше друга светлина, друга сила, която постепенно махаше мрака над тебе и в тебе - това беше нещо ново и това ново придаваше друго значение. При тези случаи разбирах мощта на Словото, изразено в песента на Учителя.
При тези случаи Учителят, без да ми каже нито
дума
, приключваше със свиренето, поглеждаше ме, аз се покланях, целувах Му ръка и си тръгвах.
Това бе един от методите, които Учителя прилагаше за трансформация на съзнанието ми. По-късно, в беседи и в частни разговори, аз срещнах и бях извадила много неща, казани от Учителя, за окултната музика и специално за Неговата музика. Поради това, че бях музикант, бях завършила консерватория, имах музикална подготовка, то аз взех дейно участие във всички етапи при обработката за печат на Неговите песни. Та имах достатъчна теоретична подготовка на музикант и получих практическа школа от цели 22 години при Учителя, като свирех на пианото или органа в Негово присъствие Неговите песни както преди започването на беседата, така и след нея. Този пост, който Учителя ми бе дал, аз не го напуснах и не го отстъпих на никого.
към текста >>
24.
3_27 Музикални изяви и цената на непослушанието
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Когато чуят една моя
дума
, те тръгват с нея и почват да я изпълняват, защото моята
дума
за тях е закон - за тях това е изпълнение Волята на Бога." Така че, когато ми се скара, аз разбрах, че нещата при мен ще имат съвсем друг обрат.
Един ден Учителят ми каза: "Ти ще пишеш! " Но аз се почувствувах малка за такова нещо и се усъмних. Тогава Учителят ми се скара строго и каза: "Няма да се съмняваш! " А Той знаеше и умееше да бъде много строг - и тогава нещата придобиваха съвсем друго значение и друг обрат. При един такъв случай ми каза: "Аз внимавам много какво казвам, защото около Мен стоят на стража като воини същества от висши йерархии, които управляват цели светове и вселени.
Когато чуят една моя
дума
, те тръгват с нея и почват да я изпълняват, защото моята
дума
за тях е закон - за тях това е изпълнение Волята на Бога." Така че, когато ми се скара, аз разбрах, че нещата при мен ще имат съвсем друг обрат.
Наистина, по-късно вдъхновението започна да ме посещава, което се изразяваше главно в успешна хармонизация на песните на Учителя. Жалко бе наистина, че аз не използувах тези моменти и не. ги записах, а с времето те изчезнаха от съзнанието ми. Аз бях толкова сигурна в тях и в себе си, защото ги знаех наизуст, свирех ги с отворени и затворени очи. Но наистина, след много трудни и драматични събития и моменти, през които минах, много от тези неща избледняха и изчезнаха в онова време, когато се стремяхме да оцелеем, да се самосъхраним и запазим като живи человеци на земята.
към текста >>
25.
3_29 Музикални изяви и верността на ученика към Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Там е написана
думата
"Аумен".
Но песните на Учителя бяха издълбани с длето и не се заличиха до днес. Това беше длетото на Духа, който дълбае по гранитен камък. Учителят беше дал песента "Аум". Това е старинна песен. Нейният текст е на санскритски - още по-старинен език.
Там е написана
думата
"Аумен".
Това е съчетание на две срички "Ау-" и "-мен", но понеже е написана на латиница, приятелите я четат като "аумен". Учителят каза за тази песен така: "Пише се "Ау-мен", но се чете "Оумен", т.е. едно междинно съчетание на гласни между "о" затворено и "у" затворено - така, че се получава "Оумен". Такова е произношението и на санскритски език. Когато се създаваше Паневритмията, един брат-музикант искаше да се вземат мелодии от света.
към текста >>
" В широкия смисъл на
думата
, там, където няма хармония, няма и музика.
Божията Истина е музика. Всяко проявено Добро е музика. Тази музика е великата Божествена симфония на живота. "Музиката като тоново изкуство е присъща на ангелския свят - казва Учителят. - Музиката е вечна хармония, вечна красота!
" В широкия смисъл на
думата
, там, където няма хармония, няма и музика.
В музиката като тоново изкуство съществува модернистичен дисонансен отдел. Това за Учителя беше едно отклонение от пътя на музиката. Ето защо музиката на Учителя е чиста от всякакви дисонансни положения. Той не търси нито дисонансни пасажи в песните Си, нито дисонансен текст в тях. Учителят е работил години наред върху някои български мелодии, за да ги очисти от онези нехармонични наслоявания в тях, останали от времето на дългото употребление от народа ни.
към текста >>
26.
3_34 Заръката на Учителя за песните и изпълнение на Неговата Воля
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Когато става
дума
за аранжировка на даден музикален текст, това е съвсем друго нещо.
Но непослушанието е голяма сила и голяма работа. Това му бе втората грешка. А първата грешка бе, че той издаде песните така, както ги пееха приятелите десет-петнадесет години и по такъв начин се записаха и дадоха измененията, направени от онези, които си ги бяха променили по свой вкус. Тезата на Кирил Икономов беше: да се запишат така и да се дадат така, както се пеят. За всеки музикант, който знае какво означава авторско право върху един нотен текст, който знае какво е автентичност, оригиналност - за него би било абсурдно да се променя текста на песента.
Когато става
дума
за аранжировка на даден музикален текст, това е съвсем друго нещо.
Но тук трябваше да се запишат оригиналните песни на Учителя така, както ги е дал. Това е толкова просто и толкова естествено за проумяване. Но когато личните амбиции излязоха на преден план, всичко се преобърна наопаки. А беше толкова лесно Кирил да вземе оригиналните текстове и оригиналната тетрадка, в която се вписваха тези текстове - да ги препише, да ги поднесе на Учителя за справка и проверка заедно с оригиналните текстове и тогава въпросът би бил приключен. Нямаше да има никакви спорове, разправии, че и накрая да доживеем невероятни борби, стигнали до своята крайност - на живот и смърт.
към текста >>
За всеки музикант е ясно, че веднъж дадена една мелодия, мелодия записана, не се изменя само защото някоя
дума
от текста не пасвала или не излизала към тактовете.
А сега ще спомена някои интересни събития по песните. Защо събития ли? Защото бяха изпълнени с драматизъм и трагизъм. В песента "В зорите на живота" има два пъти повторение на един пасаж. Учителят ме извика и ми каза: "Те, за да им излезе текста, ми изменят мелодията".
За всеки музикант е ясно, че веднъж дадена една мелодия, мелодия записана, не се изменя само защото някоя
дума
от текста не пасвала или не излизала към тактовете.
Много просто - щом текстът не пасва към мелодията, това означава, че този текст не е за тази мелодия и че трябва да се търси най-верния, най-близкия и най-точен текст. Мелодията е свалена отгоре, от друг, музикален свят, който горе е в други сфери, непознати за нас. А Учителят я сваляше понякога в един продължителен период, дори по цели часове и дни работеше с цигулката, докато свали онази мелодия, която горе, в Неговото свръхсъзнание не е мелодия, а е съчетание на хармония от светлини. И да търси най-доброто възпроизвеждане на онази хармония от светлини, да търси онова най-точно пресъздаване на музиката, която идва от тези светлини - да се свали долу, където ушите чуват тази музика и очите виждат тази музика като хармония от цветове. Това е един много дълъг процес.
към текста >>
27.
3_35 Не коригирай Божественото в песните на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
" Той ми отговори само с една
дума
: "Бог така съизволява".
Когато дойде времето да се издава песнарката и да се дадат песните така, както Учителят ги е дал, аз срещнах голяма съпротива от страна на всички, главно на Кирил Икономов, който подведе и другите да го следват. Беше много лесно да се настроят срещу мен поради това, че още по времето на Учителя бях поставена в положение да бъда гонена, преследвана и хулена. А защо беше допуснато това? Учителят беше ми казал по този въпрос: "Може Бог да съизволи да бъдеш най-гонената, най-хулената, най- отхвърлената, но с радост всичко да понесеш". Попитах го: "Защо, Учителю?
" Той ми отговори само с една
дума
: "Бог така съизволява".
Така че атаките и реакцията срещу мен се осъществиха много бърже и без много-много усилия от Кирил Икономов. А той бе изострена до крайност личност и като прибавим македонския му инат - беше абсолютно невъзможно да се работи с него. Дойде се до сблъсък на живот и смърт. Аз съм длъжна да опиша тези неща. Беше създадена комисия от десет човека - изтъкнати братя и сестри - приятели, музиканти, едни от първите на "Изгрева", преминали през времето на цялата Школа.
към текста >>
Зачитаха и подкрепяха възраженията на Кирил, но накрая винаги аз вземах
думата
и казвах: "На кого ще се подчините?
Така се приемаше песен след песен, така аз докладвах за всяка песен измененията на Кирил по текста или мелодията. Всички ме гледаха враждебно. Показвах им оригинала. Никой не възразяваше срещу оригинала. Никой не смееше, след като го види, да изкаже съмнение в него.
Зачитаха и подкрепяха възраженията на Кирил, но накрая винаги аз вземах
думата
и казвах: "На кого ще се подчините?
На оригинала или на Кирил? " Подскачаха всички и виждах в очите им срещу мен омраза, която не можех да си обясня с никакви разумни доводи. Така се преминаха всички песни. А къде е протоколът ли? Ами протоколът остана в комисията, защото протоколът е за комисията.
към текста >>
28.
3_36 Как се защитаваха оригиналите на песните на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Имаше друга песен - "Блага
дума
на устата".
Беше жестока борба. След време ще се учудвате, че е било възможно такова нещо. Беше възможно. Ако бяха всички школувани музиканти, ако бяха всички изработени личности с чистота и с хармония в себе си, ако всички имаха послушание към Учителя, изобщо нямаше да се стигне до такива борби. За жалост, имаше и сцени на театралност, в които духовете от Черната ложа разиграваха свой репертоар, за да опорочат Школата и да изменят Словото на Учителя и песните Му и по такъв начин да отклонят учениците от пътя на Школата.
Имаше друга песен - "Блага
дума
на устата".
Представих и нея пред комисията. Тази песен също бе променена от Кирил. И когато трябваше да дам оригинала, оказа се, че го няма у мен. А само преди един час беше у мен! Бях го сложила някъде и не можех да го намеря.
към текста >>
29.
3_38 Рибарската мрежа на Черната ложа
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Сега, аз ще ви кажа символически какво разбирам под
думата
"женитба".
Не е въпросът заради мен, въпросът е заради тях. И когато ги поставихме на един вътрешен изпит, стана разрив между тия "св. св. Кирил и Методи". На тия "св. св. Кирил и Методи" аз им казвах: въпроса за женитбата не сте го разрешили още.
Сега, аз ще ви кажа символически какво разбирам под
думата
"женитба".
Светът и Бог - това са двамата кандидати, които постоянно избираме, дали за Бога или за света да се оженим". Искам да кажа, че езикът на Учителя към тях бе много строг, но стенографите много неща пропуснаха и те не бяха отпечатани. А трябваше да се отпечатат, защото следващите двадесет-тридесет години се сбъднаха думите на Учителя за тях от частния Му разговор. Тогава те бяха се обявили за преродените Кирил и Методий, за което Учителят беше казал, че онези братя са били великани по дух, а тия са обикновени буболечки. Ще цитирам текст от стр.
към текста >>
30.
3_40 На Изгрева няма примадони - има ученици
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Удържах на
думата
си.
После идват приятели при мен и ме питат защо съм се съгласила да се пеят по този начин песните на Учителя. Обяснявах им, че у дома сме репетирали едно, а на концерта тя ме е измамила. Послужи си с измама. Накрая това го разбраха всички. И се зарекох повече с нея да не работя.
Удържах на
думата
си.
След този случай минаха много години, срещали сме се, но разговорът ми с нея е бил много резервиран. Каквато си беше отначало и с каквото дойде отначало на "Изгрева", с това си остана и до края. Тя не се промени. В Школата на Учителя е така: "Кой както се прояви в началото - така се проявява до края". Защо ли?
към текста >>
31.
3_41 Паневритмия в Невидимия свят. Паневритмия в небето над връх Мусала
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
И Учителят натъртва и набляга на
думата
"сам".
Учителят кимна и му се усмихна: "Прекарахме много хубаво. А сега си почини от твоя пост, защото утре сутринта ще отидеш на върха сам. Нали за това си дошъл - да се качиш на Мусала и да дочакаш там изгрева на слънцето". Братът вдига рамене и продумва: "Е, щом трябва да се кача, ще се кача, но в колко трябва да тръгна? " "В три часа - в часа в който ние тръгнахме, за да бъдеш там горе сам на изгрева на слънцето".
И Учителят натъртва и набляга на
думата
"сам".
А брат Методи очакваше, че ще тръгне по видело. Смяташе да си вземе и приятели за компания. Но сега задачата си е задача. Тук бе оставен сам да варди багажа, а сега трябваше сам да се качи на Мусала. Така му се е паднало - сам да върви на връх Мусала.
към текста >>
32.
3_43 Думите на Паневритмията - на Олга Славчева от Изгрева и на Асавита от Божествения свят
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Започва Олга да записва
дума
по
дума
и нанася думите под нотния текст.
Познатото чувство на вдъхновение - мисълта й се прояснява, вижда светлина над себе си и в себе си. Започва да чува думите: "Аз съм Асавита. Идвам от слънцето, за да ти продиктувам думите на отделните упражнения от Паневритмията. Изпратена съм за теб и идвам от Божествения свят". Олга записва всичко.
Започва Олга да записва
дума
по
дума
и нанася думите под нотния текст.
Работата продължава няколко часа. Накрая се разделят като приятелки. Същия ден Олга отива при Учителя и Му поднася текста на Паневритмията. Учителят го одобрява. Накрая Олга разказва за думите на Асавита.
към текста >>
14, точно и строго е отбелязано: "Паневритмията се основава на законите на съответствието между идея,
дума
, музика и движение".
През времето на Учителя, през 1941 година, бе издадена една книжка "Паневритмия. Песни на хармоничните движения. Музика и движения от Учителя". В тази книжка има увод, а след това раздел "Основи на Паневритмията", в който Учителят дава принципите на Паневритмията и законите и силите, които са я създали. Там, на стр.
14, точно и строго е отбелязано: "Паневритмията се основава на законите на съответствието между идея,
дума
, музика и движение".
По този начин Учителят категорично обявява, че Паневритмията е дадена, идеята на Паневритмията е свалена чрез музика, облечена е в движение и са сложени подходящи слова за отделните песни. А който иска, може да се запознае по-подробно със седемте принципа на Паневритмията и ще види тогава, че онова, което е дадено от Учителя, не може да се пипа и преиначава. Защо ли? Защото на стр. 14 пише: "Законите на паневритмичните упражнения са написани в целия Всемир".
към текста >>
33.
3_45 Бялото Братство и неговото ято бели птиц и през вековете
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
По едно време казва: "Мария, по този въпрос - никому нито
дума
.
" Боян Боев мълчи. По едно време ми поднася онова решение, с което Общество "Бяло Братство" е признато юридически към Комитета по вероизповеданията. После ми поднася друго писмо, с което предишното решение е отменено. След това ми поднася Устав на Бялото Братство, който бил предложен за одобрение, но не е приет. Брат Боев мълчи.
По едно време казва: "Мария, по този въпрос - никому нито
дума
.
Защото никой не знае истината и ще ни разкъсат." Беше дошло това време "Изгревът" да бъде разкъсан и унищожен. Аз си тръгвам за моя малък дом, спирам пред вратника и го наблюдавам отдалече. Тук много пъти е отсядал Учителят и е преспивал у дома. Аз съм сама. В мен звучат думите Му: "Ти смяташ ли, че сега ще бъде по-иначе?
към текста >>
34.
3_50 Съзнанието на религиозния и на духовния човек
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Ето един пример: в първите години Учителят е насочвал сестрите да ходят на църква - става
дума
за периода от 1905 до 1912 година - за да поддържа стремежа им да служат на Бога, чрез формите на обредите в църквата да заангажира тяхното съзнание и да се пробуди стремеж в съзнанието им за изучаване на Евангелието.
Що се касае за човека с духовно съзнание, то той може да се движи между формите, да борави с тях, да си служи с тях, но да вижда Божествения порядък на нещата. А що се касае до религиозното съзнание - то се държи за религиозната форма и дали ще бъде това икона, дали ще бъде свещ или кандило, дали ще бъде помен за умрял или някоя друга форма - това е едно и също нещо. Религиозната форма е необходима за религиозното съзнание. То без нея не може да съществува. В Школата на Учителя се отхвърля религиозното съзнание, то се приема като етап, през който трябва да премине всеки един от Школата, за да влезе в духовното съзнание.
Ето един пример: в първите години Учителят е насочвал сестрите да ходят на църква - става
дума
за периода от 1905 до 1912 година - за да поддържа стремежа им да служат на Бога, чрез формите на обредите в църквата да заангажира тяхното съзнание и да се пробуди стремеж в съзнанието им за изучаване на Евангелието.
По-късно само препоръчва да ходят и в църква. Още по-късно, Той постепенно ги превежда от църквата и ги насочва да се събират в частни домове. Учителят в първите години се е опитал да реформира църквата и е смятал да използува тази религиозна форма и институция. Но когато духовенството се надига на война срещу Учителя, заедно с църквата като институция, тогава Той отделя приятелите и етапите на тази борба могат да се проследят в Словото Му. Имаше много примери, опитности на старите приятели, които разказваха за различни такива случаи.
към текста >>
35.
3_54 Анархизмът и Новото Учение
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
И нямаше посланик, който да не вземе
думата
и да не защити правото си на представител и правото си да заеме мястото си в Новото Учение и в Школата на Учителя.
А това можеше да стане само чрез Словото на Учителя. Младежите бяха подготвили свои реферати и изказвания. А тези младежи бяха представителите, те бяха онези посланици, които бяха изпратени в Школата на Учителя от всички ония общества, за които говорихме, че съществуват в света. Та всеки посланик и представител искаше да докаже, че той, като представител на някакво течение или учение, може да съобщи, че неговото учение напълно свободно може да се вмести в Учението на Учителя. Така се явиха изказванията "Анархизмът и Новото Учение" от Методи Константинов", "Толстоизмът и Новото Учение", "Окултизмът и Новото Учение","Педагогиката и Новото Учение".
И нямаше посланик, който да не вземе
думата
и да не защити правото си на представител и правото си да заеме мястото си в Новото Учение и в Школата на Учителя.
Тогава всички го смятаха за нещо напълно естествено. Днес го смятаме за кощунство. Методи Константинов излиза да говори за анархизма като учение, което идва да премахне стария живот и всички негови институции: държава, църква, общество, научен авторитет. Анархизмът иска свобода на личността, а за идеална форма за общуване смята комуната. Затова е необходимо да се направи външна световна революция, да се разруши стария строй и да се построи нов обществен строй.
към текста >>
36.
3_58 Философията на йогите и Школата на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Така че и
дума
не може да става за сравнение между ученията на онези пратеници на Бялото Братство, които са слезли преди хиляди години и са дали знанията на Божествената Наука през време на инволюционния период на човечеството.
Словото на Всемировия Учител е еволюционен процес и наука. То е във връзка с еволюционния период, в който е влезнало човечеството. Словото на Учителя прокарва Мировата Любов от Божествения свят и връща чрез Космическата Обич тази еволюционна вълна от периферията на Вселената към Бога. Всемирното Велико Бяло Братство ръководи процесите в цялата природа и Еволюцията във всички природни царства. А Словото на Всемировия Учител ръководи и управлява това Всемирно Велико Бяло Братство.
Така че и
дума
не може да става за сравнение между ученията на онези пратеници на Бялото Братство, които са слезли преди хиляди години и са дали знанията на Божествената Наука през време на инволюционния период на човечеството.
Ние знаем мнението на Учителя за Хималаите като един велик мистичен център, но този център не е на физическото поле, а в други полета, които са незрими за човешкото око. Учителят бе казал, че представителите на Бялото Братство на земята веднъж в годината се събират на един от Хималайските върхове, правят своето годишно събрание и определят съдбините на света. Но това става не на физическото поле, защото там може да се изкачи само алпинист с кислороден апарат. Монт Еверест бе покорен десетки години след заминаването на Учителя и чак тогава стъпи на него човешки крак. Каква е връзката между Хималаите и "Изгрева" в София?
към текста >>
37.
3_62 Завързаното Братство на Изгрева
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Онзи турчин там не знае нито
дума
български.
Търговецът се връща в България. След това отива в София, за да докладва в своята фирма какво е направил. Неговото пътуване било много успешно. После отива на "Изгрева", среща се с Учителя и му казва, че е изпълнил всичко, каквото трябва. Накрая запитва Учителя: "Господин Дънов, не мога да разбера едно нещо.
Онзи турчин там не знае нито
дума
български.
Как ще чете вашите книги? " Учителят отвръща: "Словото има универсален език. Един ученик може да чете Словото дори и написано на български, ако да не познава езика. Достатъчно е да прелисти страниците и ако е ученик, то Словото влиза направо в него. А този турчин е Мой ученик." Търговецът продължава да пита: "Ами други ученици имате ли по света, освен този турчин?
към текста >>
38.
3_64 Нападения срещу Изгрева
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Имаше много случаи, когато някои сестри се отклоняваха от "Изгрева", връщаха се късно пеша през гората и срещаха мъже, които посягаха върху тях, но те получаваха невидимата помощ на Учителя, само като извикваха
думата
"Учителю".
"Нападения срещу "Изгрева" Хулите, които се изливаха срещу Учителя не бяха безобидни, клеветите не бяха безплодни, беше отровено цялото обществено мнение и бе настроено срещу Братството. Бяха написали на една табела "Жертва на Дънов" и бяха я сложили върху главата на една разстроена психически жена, която я разнасяше по цяла София. Това беше Магдалена, която идваше на "Изгрева", слушаше беседи, но свещениците я подкупиха, заплатиха й и тя се продаде. По кръчмите и по вертепите се крояха планове как да посегнат върху сестрите, когато отиват от града за "Изгрева".
Имаше много случаи, когато някои сестри се отклоняваха от "Изгрева", връщаха се късно пеша през гората и срещаха мъже, които посягаха върху тях, но те получаваха невидимата помощ на Учителя, само като извикваха
думата
"Учителю".
Спомням си, една сестра беше закъсняла от града и се движела по Дървенишкото шосе за "Изгрева". Излизат двама мъже и се насочват към нея с цел да я изнасилят. Те приближават към нея застрашително, тя побягва, а те след нея. Единият я спъва с крак и тя полита да падне на земята. Тогава се сеща и извиква: "Учителю!
към текста >>
39.
3_65 Женитбата на Михаил Иванов и Кръстю Христов за света
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Никакво извинение няма за онзи, който не е устоял на
думата
си." ("Беседи - обяснения и упътвания", Търново, 1922 год., стр.
Разбирате ли? Разберете ме! Туй не е учение за света. За света ще ви дам друго. Това учение е за братя и сестри.
Никакво извинение няма за онзи, който не е устоял на
думата
си." ("Беседи - обяснения и упътвания", Търново, 1922 год., стр.
91) Но въпреки това, те се изкушаваха или биваха изкушавани и правеха точно обратното. Почти всички първи приятели се занимаваха със спиритизъм. Учителят бе категорично против тези увлечения. Спиритизмът бе се явил да покаже, че има бариера, която отделя видимия свят на човеците от този на починалите и заминали човеци. Спиритизмът бе едно стъпало, през което минаха първите приятели.
към текста >>
40.
3_68 Самозванецът
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Друга
дума
не намирам за тях.
"Самозванецът" Случиха се нещата така, както трябваше да станат. А те бяха казани още на събора през 1922 година в Търново за тези хубавци. Защо ги наричам така?
Друга
дума
не намирам за тях.
Не мога да ги нарека братя - нито черни, нито бели. Не мога да ги нарека приятели, дори и условно в кавички. Мога да ги нарека само "хубавци". А с тази дума означавахме навремето онези, които позираха, които се окичваха външно с разни неща, за да направят впечатление. Не само така безобидно да обърнат внимание, но да привлекат, а после да използуват всичко за лична и користолюбива цел.
към текста >>
А с тази
дума
означавахме навремето онези, които позираха, които се окичваха външно с разни неща, за да направят впечатление.
Защо ги наричам така? Друга дума не намирам за тях. Не мога да ги нарека братя - нито черни, нито бели. Не мога да ги нарека приятели, дори и условно в кавички. Мога да ги нарека само "хубавци".
А с тази
дума
означавахме навремето онези, които позираха, които се окичваха външно с разни неща, за да направят впечатление.
Не само така безобидно да обърнат внимание, но да привлекат, а после да използуват всичко за лична и користолюбива цел. Учителят беше споменал за тях, че ако искат да гадаят на ръце, на кафе или чрез астрологията, за да печелят пари - да отидат в Англия, да отидат във Франция, но тук Той не позволяваше тия неща. Случиха се такива събития, че Михаил през 1936-1937 година започна да изучава активно френски език и този подтик не беше случаен, а дойде от друго място. После той направи постъпки за заминаване във Франция за Парижкото изложение през 1937 година, замина и там остана. Събитията се развиха така, че той се свърза само с жени, започна да проповядва, направи група - групата се разраства в такива размери, че се образува Братство.
към текста >>
41.
3_74 Политически събития
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Или с една
дума
: кой какъвто си беше, такъв си и остана.
А ние си имахме поздрав с вдигната дясна ръка до нивото на дясното ухо с длан напред, като казвахме част от формулите на Пентаграма, защото човек е жив Пентаграм. А тия приятели идваха и вдигаха дясна ръка в юмрук за поздрав. Да се чудиш ли, да се маеш ли, или да плачеш. А Учителят мълчи. Какво невежество и каква простотия.
Или с една
дума
: кой какъвто си беше, такъв си и остана.
Вари го, печи го, в Школа го слагай , учи го, но накрая той си показва това, което е в него, защото в себе си носи същината на своето си предназначение. И след това ние наблюдавахме всички онези приятели, които бяха с леви и комунистически идеи, как времето ги накара да се определят. Едни станаха действуващи комунисти, други се отказаха, трети се прикриваха, четвърти ни предаваха, пети ни съчувствуваха и така нататък. А ние трябваше да мълчим и да понасяме всичко това. Трябваше да измине време, докато комунистите се научат да управляват.
към текста >>
42.
3_77 Човек предполага, а Бог разполага със съдбините на света
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Тази песен съединява Божията Троица в едно: "Божия Дух, Господния Дух и Христовия Дух чрез Словото на Бога, изречени като скрижали в тази една единствена
дума
: "АУМ".
Методи, заедно с Неделчо Попов и Асен Арнаудов, е при Учителя. Учителят отваря очи и им казва: "Какво е Бетховен, какво е Исус, какво е Дънов? Само Бог е Вечен и Безкраен." Учителят изрича тези думи и запява своята любима песен "АУМ". Тази песен беше последната, която Учителят изпя на физическия свят. В тази песен се намират скрижалите на Бога.
Тази песен съединява Божията Троица в едно: "Божия Дух, Господния Дух и Христовия Дух чрез Словото на Бога, изречени като скрижали в тази една единствена
дума
: "АУМ".
След заминаването на Учителя приключи една епоха. Тази епоха бе определена още в началото на века, когато Учителят започва своята дейност в България. Методи Константинов е при Учителя в Мърчаево. Учителят му чете 20 глава от Откровението на Йоана и му обяснява, че то съответствува на сегашните времена. След това му изважда едно малко подвързано тефтерче и му го показва, че то е писано преди четиридесет години - някъде около 1903 година.
към текста >>
43.
4_07 Ученици - музиканти в Школата на Учителя
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Братски пари имаше, но ги нямаше онези, които да изпълнят
думата
на Учителя, която е Воля на Бога.
Преди много години, когато веднъж бяхме на поляната, Учителят каза: "Хубаво е да се направи голямо двуетажно здание, построено в полукръг, за да е огряно от слънцето през целия ден. Всеки да има по една стая и отделение за гости. А долу да има салон за концерти, музикални стаи, библиотека и трапезария. Наоколо, около зданието, да има малки магазинчета и дюкянчета, за да могат всички наши братя да работят и да си изкарват прехраната." Учителят каза това пред свидетели. Каза го, но никой не го направи.
Братски пари имаше, но ги нямаше онези, които да изпълнят
думата
на Учителя, която е Воля на Бога.
Ако това беше направено, нещата на "Изгрева" по друг начин щяха да се развият. Това се разбира от само себе си. Защото, когато ученикът не изпълни думата на Учителя, Той го оставя да се движи сам в пътя, без Неговата подкрепа. Послушанието на ученика към Учителя е първото условие за ученичеството, което е състояние на свръхсъзнанието, където любовта на Учителя пребивава и се изявява към ученика със светли мисли и чистота в сърцето му и с праведни дела. Много по-късно бяхме на вечеря у сестра Балтова.
към текста >>
Защото, когато ученикът не изпълни
думата
на Учителя, Той го оставя да се движи сам в пътя, без Неговата подкрепа.
Наоколо, около зданието, да има малки магазинчета и дюкянчета, за да могат всички наши братя да работят и да си изкарват прехраната." Учителят каза това пред свидетели. Каза го, но никой не го направи. Братски пари имаше, но ги нямаше онези, които да изпълнят думата на Учителя, която е Воля на Бога. Ако това беше направено, нещата на "Изгрева" по друг начин щяха да се развият. Това се разбира от само себе си.
Защото, когато ученикът не изпълни
думата
на Учителя, Той го оставя да се движи сам в пътя, без Неговата подкрепа.
Послушанието на ученика към Учителя е първото условие за ученичеството, което е състояние на свръхсъзнанието, където любовта на Учителя пребивава и се изявява към ученика със светли мисли и чистота в сърцето му и с праведни дела. Много по-късно бяхме на вечеря у сестра Балтова. Беше дошъл на вечерята големия цигулар Чомпи. Беше дошъл и директорът на Държавната печатница Пенков. Там бяха Неделчо Попов, Долапчиев и много други.
към текста >>
44.
4_12 Музикална пауза в живота на ученика
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
След като чу оплакването ни, Учителят каза, че е достатъчно да отправим мисълта си нагоре към Небето, достатъчно е и една
дума
да произнесем от молитвата, защото е важна връзката, която ще направим с Небето - по тази връзка към нас ще потече помощта от Небето.
Тогава всеки от нас със собствения си почерк бе написал на лист хартия думите на "Деветдесет и първия Псалом" и "Добрата молитва". Носехме ги в себе си, а някои ги бяха зашили в дрехите си. Още по време на Балканската и Европейската война Учителят беше дал задача на приятелите да ги четат винаги. И всички те се съхраниха и се върнаха живи и здрави от войните. Но сега самолетите и бомбите над София бяха ни завързали и ума, и устата.
След като чу оплакването ни, Учителят каза, че е достатъчно да отправим мисълта си нагоре към Небето, достатъчно е и една
дума
да произнесем от молитвата, защото е важна връзката, която ще направим с Небето - по тази връзка към нас ще потече помощта от Небето.
Това и нашето поколение го изпита, както го бе изпитало и предишното поколение. Веднъж, когато летувахме на Рила, на Седемте езера, брат Никола Нанков намери една много голяма печурка - като тепсия - и я поднесе на Учителя. Той я посоли и я опече в огнището. Разчупи я и даде по парченце, голямо колкото пръст на всички, които бяхме около него. Тогава никому не му хрумна, не му направи впечатление, че с такава гъба, с такива малки парчета Учителят почерпи толкова много хора.
към текста >>
Учителят му казал само една
дума
: "Сей!
Всеки се впускаше в нещо, с което да е полезен за общия живот на планината. Имаше един случай на "Изгрева", когато трябваше да се посее една нива с жито. Дойде един брат от провинцията и се нае да посее житото и да изоре нивата. Дадоха му един шиник жито и той започна да сее. По едно време отива при Учителя и Му казва, че житото е на привършване.
Учителят му казал само една
дума
: "Сей!
" Братът се върнал, взел шиника, взел жито и започнал да сее. Колкото пъти бръкнал, толкова пъти имало жито в шиника. Житото не се свършвало, нито даже намалявало. Изорал цялата нива и останало също толкова жито, колкото в онзи миг, когато отишъл при Учителя, за да иска още жито за посев. Този брат беше жив дълги години и ние го срещахме до 1972 година, когато идваше на Седемте езера на Рила.
към текста >>
45.
4_13 Фрагменти от музикалния живот на Изгрева
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
" Тази една
дума
стана програма на моя живот и сега, четиридесет и пет години след заминаването на Учителя, аз продължавам да работя.
И аз мълчах. Накрая малко се разговорихме и Му казах: "Учителю, обичам природата, обичам музиката, обичам Учението! " Казах това и спрях, не можех да кажа нищо повече. На тръгване Учителят ми каза: "Добре си. Добре си. Работи!
" Тази една
дума
стана програма на моя живот и сега, четиридесет и пет години след заминаването на Учителя, аз продължавам да работя.
Ето, това е важното. Учителят се намираше в салона и тръгваше да излиза, а аз точно в този момент влизах в салона. Пресрещнахме се, а Той ми казва: "Ти, сестра, вече можеш. То преградите са книжни." Трепнах от радост, но пропуснах да Го попитам за какво ми Го каза. Има една беседа на Учителя, в която Той разказва как двама момъка обичали едновременно една мома и тя им рекла: "Който мине през тази преграда - прескочи я с коня си, него ще взема за мъж." Един от момците яхнал коня, препуснал, но стигнал до стената, уплашил се и се върнал.
към текста >>
Затова аз смятам, че вашият материал може да се помести със всички забележки, които ми дадохте и допълнения, но с моята редакция, като отдолу, накрая на материала ще има забележка, която ще бъде предадена дословно така, както я отбелязвам тук пред вас, без да се промени нито една
дума
от мен.
Музиката Му бе творчески акт на Божествения Дух и творение на Божествената Душа. Амин. Записвал между 1976 - 1980 година д-р Вергилий Кръстев Уважаема сестра Мария Златева, След последната ни среща, аз продължавам да умувам и смятам, че Вашият материал е от изключително историческо значение за Школата, отнасящ за музикалния живот на "Изгрева". В това съм убеден. Освен това съм убеден, че освен мен няма друг, който да го изнесе както сега, така и след време. Ако не се изнесе този материал сега, ще трябва да се чака още най-малко десет години, като не се знае тогава дали ще има условия за печат.
Затова аз смятам, че вашият материал може да се помести със всички забележки, които ми дадохте и допълнения, но с моята редакция, като отдолу, накрая на материала ще има забележка, която ще бъде предадена дословно така, както я отбелязвам тук пред вас, без да се промени нито една
дума
от мен.
А тя е следната: Забележка : Този материал бе записан и след дълго умуване бе преразказан от д-р Вергилий Кръстев. Всички тълкувания от редакторска намеса остават за сметка на редактора, а всички похвали отиват и се записват на името на Мария Златева, които тя безспорно и изключително заслужава. Изнесеният материал е автентичен и достоверен, както и исторически ценен за следващите поколения. Той е изваден от направени магнетофонни записи на Мария Златева, както и от оригиналния й ръкопис, като са включени всички нейни забележки, които тя направи при прегледа на предоставения материал за печат от редактора. Нейното възражение се състои в това, че редакторската намеса ще покаже, че друг е обработвал материала.
към текста >>
46.
5_03 Златните копринени нишки на Димитринка Антонова
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Той го изслушва, поглежда го и му казва само една
дума
: "Работи!
Ще го издекламирам: "Вие, нишки, от мене до него прострени, Вие, златни, копринени нишки, Недейте се счупва, недейте се къса, О, златни копринени нишки! Основа красива на тъкан вълшебна, Където душата е бдяла; От много години, където тъче се одежда красива и бяла." Получил писмото Асен Арнаудов и след като го прочита, цял ден стои затаен на мястото си, без да мръдне, под впечатлението на тези чувства, вложени и облечени в стихове и написани в това писмо. Потънал в чувството на Димитринка, той взема арфата и свири цялата нощ - до сутринта. Така създава симфонията "Нишки". Отива сутринта на "Изгрева" с арфата, натоварена на една лека кола и изсвирва цялата симфония на Учителя.
Той го изслушва, поглежда го и му казва само една
дума
: "Работи!
" Асен се връща у дома, зашеметен от това писмо и от музиката, която се изляла от Небето под влиянието на стиховете на Димитринка. Той работи десет години върху симфонията "Нишки". Той беше ревнив към нея. Един път в годината той си я свиреше. Затваряше се сам и си я свиреше на самия себе си и на душата си.
към текста >>
Учителят му бе казал само една
дума
: "Работи!
Не беше се лишил от нищо. Както по времето, когато бе на "Изгрева", така и по времето, когато отиде в света, потъна в него и работи за него. Но "нишките" на Димитрина бяха изтъкали в него вълшебна тъкан. Благодарение на тази вълшебна тъкан и на тези "нишки", той създаде тази симфония, която не записа. А трябваше да я запише.
Учителят му бе казал само една
дума
: "Работи!
" А човек, когато работи, той сътворява, съгражда и чрез творчеството си представя нещо на себе си и на ония, за които работи. Създаденото от него трябва да се сподели с останалите. Това е смисълът на творчеството и цената на неговия труд. Но Асен работи, създаде нещо и не го остави за следващите поколения. Ако бе оставено, вие щяхте да имате освен прекрасните "Нишки" на Димитрина, и прекрасната симфония на Асен, която той сътвори благодарение "Нишките" на Димитрина: Ето това е творчеството!
към текста >>
47.
5_27 Изгревът и Бялото Братство
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
И да бъдете основатели на Шестата раса, която после ще работи в човечеството." Учителят за българите В едно писмо на Учителя до Пеню Киров от 1913 година, четем: "Накрая на жътвата Аз ще имам
думата
- казва Господ.
Къде са вложени те? В беседите. Затова проучвайте беседите, за да се подготвите за тази ваша мисия през бъдещите векове. Трето: Защо съм ви събрал тук? За да образувате, когато дойде време, първата ядка на шестата раса.
И да бъдете основатели на Шестата раса, която после ще работи в човечеството." Учителят за българите В едно писмо на Учителя до Пеню Киров от 1913 година, четем: "Накрая на жътвата Аз ще имам
думата
- казва Господ.
- Аз познавам душата на този народ. Тя е страдала много от своите учители, проповедници и управници. Тя има още малко да пострада, след което тя веднъж завинаги ще се освободи от старото робство." "Осем хиляд и години" В своите беседи и разговори Учителят често споменава числото 8 000 години. Цифрата осем, написана хоризонтално, е знак за безкрайността. При цифрата 0 тя означава благоприятните условия в Божествения, Духовния и физическия свят.
към текста >>
48.
5_30 Мястото на Ваучер се изкупува за Изгрева
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Ние тогава бяхме младежи и нямахме
думата
.
"Мястото на Ваучер се изкупува за "Изгрева" Централното място на "Изгрева" е една нива на английския журналист Ваучер, който я подарява на своя слуга-българин, а той пък я продава на нашите приятели. На няколко пъти е изкупувано това място, което беше четири-пет декара. После братята купиха останалите места - към двадесет-тридесет декара. Учителят беше наредил на старите приятели да се купи цялото това поле. Тогава те имаха пари, но смятаха, че знаят много повече от Учителя, когато се отнася за материалните неща.
Ние тогава бяхме младежи и нямахме
думата
.
Старите приятели казваха: "Учителят се занимава с духовните работи, а с материалните работи ще се занимаваме ние. Ние ги разбираме по-добре." Така не изкупиха всички места и не изпълниха нареждането на Учителя. Чак след двадесет-тридесет години тези, които останаха живи до дълбока старост видяха резултата от непослушанието си. Защо ли? Защото местата започнаха да се изкупуват от други хора от града и в Братството се вмъкнаха чужди хора, които не само пречеха, но се оказаха проводници на враговете на Братството.
към текста >>
49.
5_31 Своеволия на Изгрева
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Цялото Братство след това се нахвърли върху Епитропов и Стоименов, че не са изпълнили
думата
на Учителя.
Ето какво: поповете, в своята омраза към Братството и Учителя, направиха така, че накараха и финансираха един кръчмар, да вземе под наем мястото, което опираше в северната страна на салона и там направиха кръчма и кебапчийница. Тук печеха вечерно време кeбanчeта, носеше се дим, който отиваше към салона и направо към стаята на Учителя. А всички бяхме вегетарианци. Носеха се шум и викове на пияниците, провлечени звуци на грамофонни плочи, виеха зурли и кларнети и биеха тъпани. Цяла дандания.
Цялото Братство след това се нахвърли върху Епитропов и Стоименов, че не са изпълнили
думата
на Учителя.
Те се оправдаваха. После се направиха опити да се закупи мястото, но собствениците не го продаваха, защото печелеха повече от наема, а плюс това и поповете им даваха допълнително възнаграждение за кръчмата, за да бъде точно на това място. Така те си отмъщаваха на Учителя и воюваха срещу Братството. Тези срамни сцени продължиха и след заминаването на Учителя, докато дойде онова време, когато целият "Изгрев" беше разрушен и пометен заедно с онази кръчма. Там, на гърба на салона се развъждаха животни, свине, кокошки, лаеха кучета, които се изхранваха от храната, останала от пивницата.
към текста >>
Е, за нас остана утехата, че
думата
на Учителя не се прекърши, не се забрави, а се намери онзи, който има власт и пари, за да изпълни Волята Му.
Но отново не Го послушаха. Цели петдесет години всички бяха в бараките. Накрая дойде времето, когато се явиха онези служители, които трябваше да изпълнят Волята на Учителя. Те дойдоха, разрушиха бараките, пометоха целия "Изгрев" и накрая построиха бели и големи здания. Но понеже бяха служители на други господари, тези бели здания ги построиха за своите си господари.
Е, за нас остана утехата, че
думата
на Учителя не се прекърши, не се забрави, а се намери онзи, който има власт и пари, за да изпълни Волята Му.
Изпълниха Волята на Учителя и построиха дворци за своите си господари. Кажете ми сега, каква е разликата и поуката? Това е много важно. За нас, които бяхме около Учителя, това бе един голям урок. А за следващите поколения е една голяма поука, един окултен закон, който трябва да знаете: "В Божиите решения няма обратни действия." Е, сега някои могат да ми се разсърдят за това, което казвам, но такава е истината за Божиите решения и за онези, които изпълниха Волята Му.
към текста >>
50.
5_37 Учителят, Стамболийски и анархистите
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Стамболийски отказа и нарече дъновистите с много обидна
дума
, която не можем да напишем.
Който не се вслушва в думите на Бога, сам се подлага под закона на кармата. Кармата сега е тази, която разрешава неговата съдба." И това го проверихме. Под внушение на чужди сили - на църквите и на определени обществени среди, правителството на Александър Стамболийски забрани събора на Бялото Братство през август 1923 година. А на 9 юни 1923 година той бе свален от власт чрез преврат и бе убит. Приятелите бяха направили постъпки през месец май за разрешение на събора в Търново - така, както се получи разрешение предната година.
Стамболийски отказа и нарече дъновистите с много обидна
дума
, която не можем да напишем.
На 9 юни стана превратът, той бе убит, бяха убити и много земеделци. Минаха няколко седмици и приятелите поискаха разрешение за свикване на събор на Бялото Братство на 9 септември 1923 година. Защо на тази дата? Защото по стар стил 9 септември се равняваше на 22 септември - началото на есенното равноденствие и начало на учебната година на Школата. Но новата власт забрани събора.
към текста >>
51.
5_43 Учителят за Втората световна война
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Защото всеки народ обработва отделни черти на човечеството и тези народи са уд от общочовешкия организъм." Има такава
дума
"уд", която означава: част, орган, дял, съставна част, съставка от някакво цяло.
Съдебният пристав е този, който въдворява Божието решение. Войната е последно средство. Германия е съдебният пристав. Бъдещите закони са на разумната свобода. Тогава всеки индивид и народ ще зачита свободата на другия.
Защото всеки народ обработва отделни черти на човечеството и тези народи са уд от общочовешкия организъм." Има такава
дума
"уд", която означава: част, орган, дял, съставна част, съставка от някакво цяло.
През лятото на 1939 година Бялото Братство направи своя ежегоден лагер на Седемте езера на Рила. Това бе най-многолюдното летуване на Братството . Учителя т каза: "Бог съизволи и даде условия да се съберем тук на Рила през 1939 година. Настъпва нова епоха за човечеството. За втори път ще имате такива благоприятни условия чак през 1999 година.
към текста >>
52.
5_44 Учителят и царуването на цар Борис III
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
С една
дума
, той не предаваше думите на Учителя, а ги преобръщаше така, както той мислеше и по свое усмотрение.
През време на английските бомбардировки над София, тя се укрива в тяхното мазе на къщата, което трябва да послужи за скривалище от бомбите. При експлозията на една от бомбите, през малкото прозорче на мазето преминава шрапнел и я убива на място. По-късно Любомир Лулчев стана съветник на царя, но той си провеждаше своя политика и освен това беше голям германофил. Учителят накрая го изобличи пред всички ни в салона на "Изгрева", а той стоеше прав през цялото време. Учителят говореше строго за това, което той по своя воля бе направил.
С една
дума
, той не предаваше думите на Учителя, а ги преобръщаше така, както той мислеше и по свое усмотрение.
Учителят заяви тогава : "Това, което трябваше да се каже на царя, не се каза, а се каза онова, което не трябваше да му се казва. И онзи, който предаваше бе предупреден за това." Ето там бе цялата трагедия, както за царя, така и за българския народ, защото непослушанието на Лулчев към Учителя доведе от своя страна и до непослушание от царя към Учителя. И накрая царят заплати с живота си и с короната си, а българският народ плати с драматична развръзка в своята история. А след това дойде и трагедията за Братството, защото заради Лулчев комунистите подгониха Братството, защото Лулчев беше съветник на царя и германофил и защото комунистите смятаха, че зад Лулчев стои Учителят. А зад Лулчев стояха други сили, които бяха противници на Бялото Братство, на славянството и на България.
към текста >>
Затова бащи и синове гласувахме на
референдума
за република.
И тяхното бъдеще е предопределено. България никога повече не трябва да се свързва с Кобургите. Ако нямате послушание за това, което разказваме, ще го проверите и ще го изпитате на гърба си чрез мъчение и страдание. Нашите бащи го провериха. Ние, техните синове, също проверихме, колко струват Кобургите.
Затова бащи и синове гласувахме на
референдума
за република.
А вие имате право да проверите това по два начина: или чрез послушание към нашите опитности и думите на Учителя, или да проверите колко струва вашето вироглавство. Ние проверихме всичко с главите си, чрез ръцете си и чрез гърбовете си, преминахме през няколко поколения българи и доживяхме да го опишем така, както е. А вие ще си прецените сами с умовете си, които носите в българските си глави. Дано умът, сърцето и волята ви са на място и защитавате българската кауза, за да станете съработници на Бога.
към текста >>
53.
5_48 Учителят, Георги Димитров и Третият интернационал
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
"Аралък", това е турска
дума
и означава разстояние.
Можех да видя онова, което бе отвъд тази ограда. Но Учителят беше нисък на ръст и не можеше да види какво има зад тази ограда. Тази картина ми се запечата в ума. Значи аз, със моя висок човешки ръст, можех да огледам какво има там отвъд, в двора на Третия интернационал, а Учителят, с Неговия нисък ръст, не можеше да стори това. Между Него и Третия интернационал щеше да стои оградата, в която не трябваше да има никакъв аралък.
"Аралък", това е турска
дума
и означава разстояние.
"И да няма никакъв аралък между нас и Третия интернационал" - означаваше оградата да бъде направена така, че онзи, който стои откъм страната на Учителя да не може да поглежда през оградата какво има там, в другия двор - двора на Третия интернационал. Това бе целта на оградата. Който искаше, можеше да прескочи оградата и да отиде в онзи двор. А най-лесно бе да се излезе от двора на Учителя, да се отиде на улицата и оттам, през вратника, да се влезе в двора на Третия интернационал. Значи имаше два изхода към двора на Третия интернационал: през оградата или през вратника.
към текста >>
54.
5_49 Как бе открит Бивакът на Витоша
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
" Учителят ни изгледа: "На глътки и после може да се сложат няколко капки вино." А един приятел с големи мустаци, като чу
думата
"вино", му се ококориха очите и запита: "Ама можем ли да пийнем и малко вино?
Забрани ни да пием студена вода и винаги младите отиваха по-рано, наклаждаха огньове, завираха чайниците. Когато основната група пристигаше, чайниците вряха, ние се преобличахме, сваляхме изпотените ризи и си надявахме сухи, които носехме в раниците си. Това ни предпазваше от простуда. И чак тогава пиехме гореща вода. Веднъж на Бивака бяхме петдесет-шестдесет души и един брат запита: "Учителю, ако няма топла вода, как да пием студената?
" Учителят ни изгледа: "На глътки и после може да се сложат няколко капки вино." А един приятел с големи мустаци, като чу
думата
"вино", му се ококориха очите и запита: "Ама можем ли да пийнем и малко вино?
" Учителят го погледна, видя голямото му желание да пие вино с разрешението и благословението на Учителя и отсече: "Не, не може! " И с и жест Учителят отсече въздуха. Мустакатият подскочи настрани от жеста Му и изведнъж помръкна. Ние всички се смяхме до насита на тази случка. Накрая и Учителят се засмя, мустакатият приятел нямаше какво да прави и той се засмя непринудено и звучно.
към текста >>
Какво означава
думата
"Ел- Шадай"?
Това също е интересно да се запомни, да се сравни и да му се отдаде заслуженото. Тук, на този Бивак, имахме много срещи с Учителя, много разговори и много случки за разказване. Стенографите стояха до Учителя и записваха. Брат Боян Боев бе неотлъчно до Учителя. След време дешифрира и записа стенограмите си, и след време те ще бъдат включени в отделна книга: "Разговорите с Учителя на бивака Ел-Шадай".
Какво означава
думата
"Ел- Шадай"?
Това е стара дума, която ще намерите в Писанието. Коренът й е санскритски и се употребява и в еврейския език. "Ел-Шадай" означава "Вратата на Бога". Да, "Ел-Шадай" бе вратата на Бога. Това бе мястото на един от входовете на Агарта на Витоша.
към текста >>
Това е стара
дума
, която ще намерите в Писанието.
Тук, на този Бивак, имахме много срещи с Учителя, много разговори и много случки за разказване. Стенографите стояха до Учителя и записваха. Брат Боян Боев бе неотлъчно до Учителя. След време дешифрира и записа стенограмите си, и след време те ще бъдат включени в отделна книга: "Разговорите с Учителя на бивака Ел-Шадай". Какво означава думата "Ел- Шадай"?
Това е стара
дума
, която ще намерите в Писанието.
Коренът й е санскритски и се употребява и в еврейския език. "Ел-Шадай" означава "Вратата на Бога". Да, "Ел-Шадай" бе вратата на Бога. Това бе мястото на един от входовете на Агарта на Витоша. При тази врата стоят ангели с меч и не допускат опорочаване, опошляване и извращение на това свято място.
към текста >>
55.
5_50 Отклонението
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
С една
дума
, бяха големи пакостници.
"Отклонението" Той се казваше Михаил Иванов, а с него имаше един негов приятел - Кръстю Христов. Ние ги познавахме още от 1922 година от Търново. Отначало те създаваха много неприятности на Учителя и на Братството. За тях Учителят бе казал много неща. Те са записани и не смятам да прибавям нещо към това.
С една
дума
, бяха големи пакостници.
Но трябва да се отбележи, че те вършеха много добре работата на мястото, където бяха поставени от онези сили, който противодействуваха на Учителя. След време ще четете мнението на Учителя, ще се запознаете с писмата Му и нещата ще ви бъдат ясни. Но сега ще ви разкажа нещо от времето на Учителя. Михаил Иванов бе заминал за Парижкото изложение през 1937 година и остана там. Създаде група, създаде общество и започна да издава окултна литература от свое име като автор.
към текста >>
56.
5_51 Не наливайте вода в чужда воденица
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Онези са се превърнали на слух и жадно гълтат всяка нейна
дума
.
Никой не я слуша. Но се намира едно място, където я заслушват. Дори я накарват да им пее песните на Учителя. А тя е толкова вдъхновена, толкова възторжена и с такова въодушлевление им пее, че всички я гледат и слушат със зяпнали уста. След това започва да им чете формули от Словото на Учителя и да им декламира онова, които знае от Словото на Учителя.
Онези са се превърнали на слух и жадно гълтат всяка нейна
дума
.
Били жадни, затова гълтали. Казват й: "Много хубаво пяхте и много хубаво ни говорихте. Искаме да дойдете и следващия път! " Отива си сестрата в къщи, ляга си да спи, ама не може да заспи. Мисли, че това е заблуждение, че е успяла да пробие онзи бент на недоверие към Учението на Учителя.
към текста >>
57.
5_57 Кой спаси българските евреи?
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
След малко отваря вратата на приемната, произнася само една
дума
: "Кричим!
Отива в Чамкория - и там го няма. Обикаля с кола всички дворци и никъде го няма. Никой не знае къде е. След два дни се връща и казва на Учителя: "Царят е заминал някъде инкогнито и никой не го знае къде е. Обиколих всички дворци и никъде го няма." Учителят се отдръпва за миг в стаята Си, съсредоточава се.
След малко отваря вратата на приемната, произнася само една
дума
: "Кричим!
" и затваря вратата. Лулчев веднага запрашва с леката кола за Кричим, пристига там и намира царя. "Кой ти каза, че съм тук? " Лулчев казва: "Изпрати ме Учителят, а за теб господин Дънов, който ми каза да ти кажа, че ако изпратите евреите в Полша, то от царството и от династията ви помен няма да остане." Какъв е бил видът на Лулчев и как всичко това е подействувало върху царя, но той веднага тръгва с Лулчев за София. Пристигат в министерството, извиква министър Габровски, изисква указа и лично пред министър Габровски и пред Лулчев го скъсва.
към текста >>
58.
5_58 Диамантите на евреите и скинията на Мойсея
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Обикновено в Братския съвет той само мълчеше и не проговаряше нито
дума
.
Надвесихме се да ги оглеждаме, като ги изсипахме в една чиния. Еврейската делегация стоеше настрана и беше примряла. Не знаеше как ще се развият събитията. По едно време, както ги разглеждахме, Никола Антов запита: "Колко струват тези диаманти? " Боян Боев се обади с неговия гръмогласен глас за първи път.
Обикновено в Братския съвет той само мълчеше и не проговаряше нито
дума
.
Само накрая казваше своето мнение за или против. Но тук гласът му затръбя: "Няма значение колко струват, защото са символи за тях в тяхното богослужение. Бог поругаем не бива. Бог Йехова, Бог Саваот, поругаем не бива." Думите на Боян Боев бяха силни, а неговият силен глас ехтеше в стаята. Евреите трепереха от гласа му и за пръв път слушаха неща за онзи Бог, комуто те се молеха и се кланяха.
към текста >>
59.
5_60 Кой е ръководителят на Братството в България
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Но нямало какво да правят, защото
думата
на главатаря била закон.
Трябва да се опита." Святият човек му казал: "Хубаво, аз ще те замествам! " Отишъл главатарят в света да прилага учението на светията, а светията се предрешил като главатаря, така че заприличал досущ на него и застанал пред разбойниците. Нито един от тях не могъл да види разликата и не познал, че това не е техният истински главатар. Първата заповед, която издал, била следната: "Досега хващахме само богатите хора и ги обирахме. А отсега нататък ще хващаме и бедните." Тази заповед не била много угодна на разбойниците, защото увеличавала работата им без полза - какво могат да вземат от бедняци и голтаци.
Но нямало какво да правят, защото
думата
на главатаря била закон.
Знаели, че който не му се подчинявал веднага, му хвръквала главата. Затова започнали да хващат и бедни, и богати. Какъвто се паднел. Първият, когото хванали, бил богат човек. Довеждат го при главатаря, а той го пита: "Ти как забогатя?
към текста >>
60.
6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ
,
НИКОЛАЙ ДОЙНОВ
,
ТОМ 1
Той си удържа на
думата
и ние си удържахме на
думата
.
При новия кабинет той става министър-председател, а секретарят на министерството Борис Йоцов става министър на просветата. Тази промяна, както вече отбелязах, става на 15 февруари 1940 година. Това още повече улесняваше осъществяването на това красиво дело, тъй като Йоцов вече беше запознат и бе дал ход на тази работа. А сега беше станал вече и министър. При един разговор Лулчев бе ни казал: "Ние му обещахме да го направим министър, ако той даде ход на приложение на Паневритмията.
Той си удържа на
думата
и ние си удържахме на
думата
.
Значи сме квит". Така завърши един подготвителен етап. Оставаше най-лесното. Да се съберат учители от цяла България, да се проведе курс и да започне да се играе Паневритмията в българските училища. И понеже цялата бъдеща организация за провеждането на курса на Паневритмията в училищата е подвластна на министър Борис Йоцов, то не трябваше да има никакви пречки за това.
към текста >>
Направи само забележка, че са много бавни и малко - търсеше
дума
- "малко вегетариански" и че не са като другите гимнастически упражнения отсечени, отривисти и бойки.
След като упражненията свършиха, той ме покани да отида с него в министерството на конференция. Помолих го това да стане след два дни, тъй като баба ми беше починала и аз трябваше да тичам по погребението й. Той се съгласи. След два дни бях на разговор с него в министерството и разбрах, че той вече знаеше, че това са упражнения от Паневритмията на Бялото Братство. Той ги одобри.
Направи само забележка, че са много бавни и малко - търсеше
дума
- "малко вегетариански" и че не са като другите гимнастически упражнения отсечени, отривисти и бойки.
Отговорих му, че ние в училищата няма да подготвяме войници, а тези игри хармонизират силите на тялото и духа. Те внасят бодрост, настроение, те носят живот. В този дух ги защитих. Казах, че възпитаваме разумни същества с разумни характери и че хармоничните движения изграждат и хармонични личности. Докато още бях при началника Петров, той се свърза с министър Йоцов по телефона.
към текста >>
61.
8_01 Песните на Учителя
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
И когато всички очаквахме да стане това, възникнаха спорове, за които ще стане
дума
по- късно.
Много мъчно беше да се направи нещо или да се изпее нещо така, както трябва. Ние ли бяхме такива непросветени, невнимателни или просто, нямахме музикална култура?.. Бяха събрани хора отвсякъде, с различно образование и професия, без музикална подготовка. По-късно дойдоха музиканти, които завършиха Музикалната академия. Със своето умение и познание, те трябваше да запишат правилно песните.
И когато всички очаквахме да стане това, възникнаха спорове, за които ще стане
дума
по- късно.
Учителят даде много песни. Даде песните пред нас - получи вдъхновение, роди се някоя мисъл и Учителят даде мелодия. После се роди друга мисъл и поднесе към тази мисъл съответна музикална фраза. Така Той създаваше песните и изливаше радост в душите ни. Бяхме на Бивака.
към текста >>
62.
8_13 Построяване на Изгрева
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
А Той бе казал: "Моето учение може да се предаде само с една
дума
.
Случиха се неразбории между приятелите за оградите. Някои дори се съдиха в града за тях. Накрая се оградиха с бодлива тел. В Братството идваха млади попълнения и заварваха малките, неугледни и безразборно построени, но непременно оградени с бодлива тел къщички. И това не им харесваше, защото четяха и слушаха Словото на Учителя за живота.
А Той бе казал: "Моето учение може да се предаде само с една
дума
.
Тази дума е ЧИСТОТА". Та това даде повод на Учителя след това да нареди: "Да се вдигнат телените огради! " Някои ги вдигнаха, а някои не ги вдигнаха. После станаха кавги за педя земя. Съдиха се за квадратен метър земя.
към текста >>
Тази
дума
е ЧИСТОТА".
Някои дори се съдиха в града за тях. Накрая се оградиха с бодлива тел. В Братството идваха млади попълнения и заварваха малките, неугледни и безразборно построени, но непременно оградени с бодлива тел къщички. И това не им харесваше, защото четяха и слушаха Словото на Учителя за живота. А Той бе казал: "Моето учение може да се предаде само с една дума.
Тази
дума
е ЧИСТОТА".
Та това даде повод на Учителя след това да нареди: "Да се вдигнат телените огради! " Някои ги вдигнаха, а някои не ги вдигнаха. После станаха кавги за педя земя. Съдиха се за квадратен метър земя. Когато след време четете това, братя, трябва да знаете какво значи своеволие и непослушание към Учителя.
към текста >>
Най-обидното е, че на няколко места
думата
"Господ" от оригинала е заменена с
думата
"Бог".
Дойде време - и тази книга излезе. Не беше отпечатан оригиналът на Боян Боев, а преработеният оригинал на Борис Николов. При сравнение на това издание дори и с оригиналната редакция на Борис Николов, има голяма разлика. Материалът е разбит на части, а голяма част от материала е изхвърлен. Има някои цели пасажи изменени и променени.
Най-обидното е, че на няколко места
думата
"Господ" от оригинала е заменена с
думата
"Бог".
Това означава, че онези, които са работили върху материала, нямат елементарни познания, че Господ е едно, а Бог - друго. Хора без познание нямат право да се добират до Словото на Учителя, защото то е наказуемо според Духовните закони, чрез които е свалено Словото на Учителя. Написан е предговор от издателите, от което се вижда, че те не познават нито историческите събития, нито историята на Школата, нито личностите Боян Боев и Борис Николов. Те също не познават както биографичните данни от живота на Учителя, така и не познават езика на Учителя и Словото на Учителя. Школата на Учителя има своя терминология, свой език и всяка дума на Учителя не е само символика, а са закони и истини, свалени от Божествения свят.
към текста >>
Школата на Учителя има своя терминология, свой език и всяка
дума
на Учителя не е само символика, а са закони и истини, свалени от Божествения свят.
Най-обидното е, че на няколко места думата "Господ" от оригинала е заменена с думата "Бог". Това означава, че онези, които са работили върху материала, нямат елементарни познания, че Господ е едно, а Бог - друго. Хора без познание нямат право да се добират до Словото на Учителя, защото то е наказуемо според Духовните закони, чрез които е свалено Словото на Учителя. Написан е предговор от издателите, от което се вижда, че те не познават нито историческите събития, нито историята на Школата, нито личностите Боян Боев и Борис Николов. Те също не познават както биографичните данни от живота на Учителя, така и не познават езика на Учителя и Словото на Учителя.
Школата на Учителя има своя терминология, свой език и всяка
дума
на Учителя не е само символика, а са закони и истини, свалени от Божествения свят.
Затова не може да се пише с други понятия и с други стилови похвати, и с терминология, чужди на Школата на Учителя. Така че уводът на тази книга е атака срещу Школата на Учителя, който предговор дори не е подписан от авторите. На корицата на книгата е поставена цветна снимка от фотографа, който не е обозначен и не е искано разрешение за отпечатването от съпругата му, Надежда Кьосева. Тази снимка има история, която не се познава и не е отбелязано. Тази снимка е от Молитвения връх на Рила, а не от Мърчаево.
към текста >>
63.
СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА С ДУХА ГОСПОДЕН. Разговор Първий. Упътвание
,
,
ТОМ 2
Думата
ми е за теб, който не трябва да се смущаваш от нищо, защото на теб всичко ти съдействува от Господа за добро.
Казва се, който победи, нему ще се даде венеца на живота. И това е вярно и право. Не могат всички да наследят Царството Божие, защото у мнозина няма желание, за доброто да сторят плод достоен на покаяние. Че това вътрешно предразположение, Бог като съзира, определя само онези, в които има готовност и желание да пожертвуват всичко най-драгоценно, само да се сподобят с драгоценния бисер на Царството Божие. Но всичко, което съм ти казал досега, не трябва да те обезпокоява, защото невъзможните неща у человека, у Бога са възможни.
Думата
ми е за теб, който не трябва да се смущаваш от нищо, защото на теб всичко ти съдействува от Господа за добро.
И тъй като Бог те е възлюбил, на това кой има да каже нещо? И ако Той показва на теб милостта си, кой може да се възпротиви, защото Бог не е человек, та да се измени, нито син человечески, та да се отвърне от намерението Си. Той има власт и сила да стори все що желае и що мисли, и няма кой да Му се противи. Обаче необходимо е да се научиш да познаваш всичките Божии пътища и да ги пазиш с цялостта на сърцето си. В това седи съвършенството, в познанието Волята на единия истинен Бог Господ спасител.
към текста >>
64.
Разговор Вторий. Сърцето и Бог
,
,
ТОМ 2
Защото не само с хляб ще бъде жив человек, но с всяка
дума
, която излиза от устата Божии.
Той ще изпълни. Ето Аз ще превъзмогна за теб с духът си, който е непонятен на света. Силата ми ще е в Словото ми и благодатта ми в милостта. И сега постави тия мои думи в сърцето си и не преговаряй за бъдещето. Постави ги и гледай на тях докато оживеят.
Защото не само с хляб ще бъде жив человек, но с всяка
дума
, която излиза от устата Божии.
Благ си, Господи Боже мой, и на теб само прилича всички да те хвалят, да ти се молят и кланят в дух и истина, която си вложил в сърцето и духовете на всички. Хвала на Твоето име, слава на теб, който си ни избавил от враговете ни и си ни турил в безопасно място и ний ще гледаме Твоето лице и ще Ти се радваме винаги и ще Ти пеем песен нова и ще възклицаваме с възклицание велико, че си избавил Сиона и си утвърдил Новия град Иерусалим за жилище нам, гдето да Ти служим винаги.
към текста >>
65.
Разговор Седмий. Заключение
,
,
ТОМ 2
Тоя народ за когото е
думата
, има да претърпи едно вътрешно изменение.
Днес ако са, утре ги няма и изчезват безследно. Разумей, прочее, истината, която имам да ти представя в тоя си разговор. Аз съм Афаил, един от служебните твои духове и Господ ме повика и ме прати до теб да ти съобщя онова, което има да се извърши. Аз ида от Небето, от жилището Алфиола, от средоточния дом на Небесното царство, гдето всички просби и молитви от тоя свят постъпват пред Лицето Божие. Понеже от дълго време се намираш в молитва и животът ти е обременен с вътрешни тягости и смущения, то Бог иска да отмахне от душата ти тая язва.
Тоя народ за когото е
думата
, има да претърпи едно вътрешно изменение.
Има да станат промени в управлението, което Бог ще извърши наскоро. Една известна сила има да мине през тази страна. Един человек от Бога ще излезе и провъзгласи Истината. В неговите думи ще има сила и мощ. Той ще е человек, на когото лицето ще свети като на Ангел.
към текста >>
66.
1. СПОМЕНИТЕ - Пътя на ученика
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
А сега ще извикаме спомена и той вече има
думата
.
Хора нови, облечени повече в бяло, живеят общ живот, учат и прилагат едно ново Учение. За мен това беше нещо, което винаги съм очаквал. Нещо, което съм носил в душата си и за което съм мечтал. Сега го намерих реализирано. И тъй в Братството влезнах тъй естествено както в родно семейство.
А сега ще извикаме спомена и той вече има
думата
.
към текста >>
67.
2. ОБЕТ ПРЕД АТОН И ПРЕД БОГА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Отново се разположиха на голяма трапеза и от
дума
на
дума
приказката стигна, че човек като даде обет пред Бога трябва да изпълнява.
И нашите ги приеха много хубаво с голяма почит и уважение. Оставиха ги да нощуват у нас. На другия ден сложиха хубава трапеза, похапнат си, побъбрят си и си тръгнат. Пътуваха с хубави файтони, с хубави коне, а зад тях имаше един слуга с няколко коня, които носеха багаж. Отидоха в руските манастири, свършиха работата си и след няколко месеца се върнаха пак.
Отново се разположиха на голяма трапеза и от
дума
на
дума
приказката стигна, че човек като даде обет пред Бога трябва да изпълнява.
Всички кимват с глава, че това е така. И тогава Отец Милети спомена, че според направения обет на рода първородния син трябва да се проводи в Атон и да стане монах и ме погледна. Искаше да вземе мен и да отида с тях. Разказваше ми, че като отида там щял съм да видя какъв хубав и приятен живот има там. Само маслини ще събирам, ще седим под сянката там и описва по най-съблазнителен начин Атон.
към текста >>
Майка ми отначало не можа да разбере за какво става
дума
.
И тогава Отец Милети спомена, че според направения обет на рода първородния син трябва да се проводи в Атон и да стане монах и ме погледна. Искаше да вземе мен и да отида с тях. Разказваше ми, че като отида там щял съм да видя какъв хубав и приятен живот има там. Само маслини ще събирам, ще седим под сянката там и описва по най-съблазнителен начин Атон. Баща ми беше склонен, защото по техния род става този обет.
Майка ми отначало не можа да разбере за какво става
дума
.
Обърна се към отец Милети и направо запита за какво става дума. Той се обърна и изрече. „Чадо мое, според обета, който сте дали пред Бога и пред Атон, първородния ви син трябва да го вземем и заведем в Атон." Майка ми скочи, прегърна ме,вдигна врява, като лъвица се нахвърли върху всички да ме пази. „Не го давам! " Това беше като гръм, който се разяри над общата трапеза.
към текста >>
Обърна се към отец Милети и направо запита за какво става
дума
.
Искаше да вземе мен и да отида с тях. Разказваше ми, че като отида там щял съм да видя какъв хубав и приятен живот има там. Само маслини ще събирам, ще седим под сянката там и описва по най-съблазнителен начин Атон. Баща ми беше склонен, защото по техния род става този обет. Майка ми отначало не можа да разбере за какво става дума.
Обърна се към отец Милети и направо запита за какво става
дума
.
Той се обърна и изрече. „Чадо мое, според обета, който сте дали пред Бога и пред Атон, първородния ви син трябва да го вземем и заведем в Атон." Майка ми скочи, прегърна ме,вдигна врява, като лъвица се нахвърли върху всички да ме пази. „Не го давам! " Това беше като гръм, който се разяри над общата трапеза. Всички бяха смутени от този категоричен отказ на майка ми.
към текста >>
Атон е египетска
дума
и означава „Изгрев" от
думата
Ехиатон.
Всички бяха смутени от този категоричен отказ на майка ми. Тогава отец Милети стана, поклони се, целуна й ръка и каза: „Волята на майката е свещена. Решението на майката е глас Божий." А аз приличах досущ на майка си, вървях по нейна родова линия, а пък тя приличаше досущ на нейния баща. Значи аз вървях по родова линия на майка си и на нейния баща. Така обета пред Атон не се изпълни.
Атон е египетска
дума
и означава „Изгрев" от
думата
Ехиатон.
Така, че аз не заминах за Атон да стана монах, да се моля на Бога за продължението на рода си. Какво стана по-нататък. Ето аз се ожених, но нямах деца. Сестра ми Цанка беше омъжена, но и тя нямаше деца. Брат ми Стефан не се задоми.
към текста >>
68.
5. МОМЧЕШКИ ЛУДОРИИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Големи станахме, също бяхме по горите, с една
дума
бяхме свързани с чистия и естествен начин на живот сред природата.
Дали са останали на острова не зная, но на следващата година през лятото се върнала една група конници от 10-15 човека, изкопали още от скритото си имане, разказали на местното население, че там са се устроили и са се върнали по същия път. От тях повече не останала никаква следа. Но е останало преданието за тях. Като момчета обичахме да се къпем и играем по реките. Пораснахме и продължихме да пътуваме по Балкана.
Големи станахме, също бяхме по горите, с една
дума
бяхме свързани с чистия и естествен начин на живот сред природата.
към текста >>
69.
11. ПЪТУВАНЕ НА ЗАПАД ЗА НАУКА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Той ги разгледа, погледна ме и без да каже нито
дума
взе книжата, скъса ги и ги хвърли в коша: „Свободен си!
Сърбите озлобени към нас. Псуват ме и ми викат „бугараш". На третия ден се намери един човек, когото Небето бе изпратило да ми помогне. Беше полковник. До него дойдоха книжата на следствието.
Той ги разгледа, погледна ме и без да каже нито
дума
взе книжата, скъса ги и ги хвърли в коша: „Свободен си!
" Той разбра каква е работата. И понеже беше офицер, а тогава офицерите ги обучаваха на чест, доблест и достойнство. По тези три качества всички офицери от воюващите армии си приличаха, но се различаваха по това кой срещу кого воюва. Излезнах от затвора и благодарях на Бога, че има още честити мъже по земята. Вървя по улиците на Белград, никого не поглеждам, нито хората, нито витрините и на гарата научих, че влака ще дойде след няколко часа.
към текста >>
70.
12. СЪНЯТ, КОЙТО СЕ СБЪДНА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Връщам се отново във Виена, а там не може и
дума
да става за следване.
Обявиха, че местата са запълнени. Питаме в кой университет има място. Отговориха: „В град Грац, но в Австрия". Връщам се отново във Виена и от там в Грац и пак пред университета. Опашка голяма и местата са заети.
Връщам се отново във Виена, а там не може и
дума
да става за следване.
Всички факултети са препълнени. А те не взимат повече студенти отколкото места има. Имат двеста места и взимат точно двеста човека. Стриктни хора, не е като у нас. Но тук ни подсказаха къде да отидем.
към текста >>
71.
13. ВОЙНИК ИЛИ СТУДЕНТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Не бях чувал още
думата
вегетарианство.
А приятелите ми станаха на зверове, които поглъщат мършата. Стана ми противно и рекох на приятелите: „Яжте вие пуйката! Яжте вие месото. От сега месо не ям! " Никой не ми беше проповядвал вегетарианство.
Не бях чувал още
думата
вегетарианство.
Но по свой почин реших да не ям месо. Приятелите ми се смяха, помислиха че не е сериозно и така стигнахме в София и пуйката бе изядена. Аз си заверих семестъра, но търсех вече вегетарианска храна, а тук имаше вегетариански гостилници и на пазара плодове колкото искаш. Върнах се в Габрово, разказвам че съм си заверил семестъра, а масата е отрупана с месо. Казвам: „Няма да ям вече месо!
към текста >>
72.
15. ОТКРИВАНЕТО НА МЛАДЕЖКИЯТ ОКУЛТЕН КЛАС
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
С една
дума
да имат лично превъзходство над другите хора.
Голямо разнообразие и невероятна мозайка от личности. Учителят започна да изнася беседи. Те са отпечатани, като аз бях един от стенографите и този който след това ги дешифрира и така бяха отпечатани първи и втори том от Младежкия Окултен Клас. Между тези първи ученици имаше такива, които под влияние на теософските идеи търсеха път лесно да се издигнат. Да станат съвършени, да станат маги, да станат силни, да притежават и да боравят със сили, с които да влияят над другите хора, да променят общества и да предопределят съдбините на хора, общества и народи.
С една
дума
да имат лично превъзходство над другите хора.
Те очакваха, че Учителят ще им даде такива знания. Но останаха разочаровани. Учителят очерта един път, в който човешката душа с едно постоянство, упоритост и работа, трябва да работи върху себе си. На някои не им се хареса такова нещо. Те искаха да им се дадат сили и с една дума и то с магическа сила, да контролират природните сили и стихии.
към текста >>
Те искаха да им се дадат сили и с една
дума
и то с магическа сила, да контролират природните сили и стихии.
С една дума да имат лично превъзходство над другите хора. Те очакваха, че Учителят ще им даде такива знания. Но останаха разочаровани. Учителят очерта един път, в който човешката душа с едно постоянство, упоритост и работа, трябва да работи върху себе си. На някои не им се хареса такова нещо.
Те искаха да им се дадат сили и с една
дума
и то с магическа сила, да контролират природните сили и стихии.
Но те се разочароваха и се оттеглиха. Когато Учителят раздаде покани на строго определени лица, покрай тях научиха и други и дойдоха двойно, дори и тройно от предвидените. Така че първия Клас наброяваше около седемдесет човека. Понеже се явиха и други кандидати, дойдоха и помолиха Учителя и Той създаде още един Младежки Клас, който имаше приблизително толкова души колкото първия. Първият Клас се събирахме вечерно време, след работа.
към текста >>
73.
19. ОБЩАТА КУХНЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
След малко Учителят
продума
: „Рекох, хубаво би било ако идвате тук да се храним общо." След малко Той се усмихна.
„Опълченска" 66. Като свърши веднъж беседата, леля Гина Гумнерова, стопанката на къщата се приближи и ни съобщи, че Учителят иска да ни каже нещо. Бяхме пред Него, Той ни изгледа изпитателно, като спираше погледа си на всеки един от нас, а ние бяхме около десетина младежи, гдето гащите едвам ни се държаха и всеки от нас си държеше ръката в левия джоб и ги придържаше да не паднат, ако и панталоните да бяха запасани с колани и всички копчета да си бяха на мястото. Учителят ни гледа сериозно, а ние си държим левите ръце в джобовете. Ако ни каже да си извадим ръцете, гащите ще ни се свлекат и ще ни се видят голите задници и още други неща.
След малко Учителят
продума
: „Рекох, хубаво би било ако идвате тук да се храним общо." След малко Той се усмихна.
Ние приехме. И започнахме да ходим всеки обед, след свършването на лекциите. Имаше и трамваи, беше удобно и близко. Отидем на обяд и помогнем на дежурните сестри каквото можем. Те са си свършили работата и са сготвили.
към текста >>
74.
24. ПЪРВИТЕ СБЛЪСЪЦИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Ще изгорим и туй-то." Авторитетът ни порасна от тази нощ и започнаха от следващия ден да ни поздравяват, да се усмихват, да разменят някоя и друга
дума
с нас.
Турихме жива верига от хора от рекичката до горящите къщи, да подават котли пълни с вода за гасене на пожара. Така почна гасенето на къщата и угасихме огъня. Селяните се опомниха чак накрая. Вече ни оглеждат по друг начин. Говорят си: „А-a ако не бяха набожните какво щеше да стане!
Ще изгорим и туй-то." Авторитетът ни порасна от тази нощ и започнаха от следващия ден да ни поздравяват, да се усмихват, да разменят някоя и друга
дума
с нас.
Очовечаваха се към нас. А бяха се озверили под въздействието на кръчмаря, попът и кмета. Ето виждате ли как работи небето? Прекара ги през неволи, за да изпита нас дали сме готови за жертва и изпита и тях, като им показа какво значи жертва за другите. Така че приказките на кръчмаря и попа заглъхнаха.
към текста >>
75.
33. МАЛАРИЯТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Но за отиване втори път в Ачларе за комунален живот не можеше и да става
дума
.
Разказах ви как. Връзките ми с Жечо продължиха дълги години и бяхме в много добри отношения. Даже като студенти в София ние създадохме условия на двете му момиченца да живеят в София и да се учат на занаят. И те дойдоха тука като прекараха няколко години. Едната стана шивачка, а другата плетачка и се върнаха на село.
Но за отиване втори път в Ачларе за комунален живот не можеше и да става
дума
.
Ние вече бяхме разбрали, че пътят не е вече във външната обстановка и с външни обстоятелства, а работата на ученика е вътрешна и иска първо ръководството на Учителя и после дълбока съсредоточена работа и трето, да се разбере Учението на Учителя. Ученикът трябва да завърши висше образование. Значи трябва знание, култура и интелект. Тогава ние се хванахме на сериозна работа около Учителя и не се отделяхме от Него.
към текста >>
76.
34. ПИСМО ОТ ЖЕЧО
,
До Борис Николов
,
ТОМ 2
За черната крава на едни казах 15 000 лева, на други 12 000,а ми дадоха 8500.На първа
дума
не я дадох понеже още цените не бяха определени.
Добре сме. Работа както всякога много. Трябва и за пчелите да се отдели време и приготви големия сандък, който между другото и с него се занимавам. Решихме да продадеме добитъка, да си оставим само работните коне. Желаещи много имаше.
За черната крава на едни казах 15 000 лева, на други 12 000,а ми дадоха 8500.На първа
дума
не я дадох понеже още цените не бяха определени.
Сега цената на добитъка спадна. Сега е 3-4000.Спираме пак продажбата. Имаме дълг около 6000 лв. без други странични т. е. 6000 на записи към дружества и банки.
към текста >>
77.
38. БАБА ДОНКА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Беше се изпълнила
думата
на Учителя.
Колко много учени хора имаше в София, но те не дойдоха нито веднъж да седнат в салона и да слушат. А тази баба Донка, която бе неписмена и неука на 90 години се научи да чете и прогледна. Така както бе казал Учителя. Освен това тя се научи да слуша Словото на Учителя и след това ни разказваше какво е запомнила от беседата. Тя бе вече прослушала.
Беше се изпълнила
думата
на Учителя.
Вече различаваше Словото на Учителя, познаваше го и Му вярваше. Това значи да прогледнеш и да прочуеш. Това се отнасяше и за останалите къде повече къде по-малко. А това не беше малко, дори бе много.
към текста >>
78.
51. ЛОЗЕТО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Ето то премина и си доведе гост да му опита плода." Дядо Ради се почесва по главата и казва: „Ама, Учителю, аз не исках да пророкувам, а само така го казах, защото такава е
думата
".
Ще зрее и оттатък ще мине." Не минава час от думите на брат Ради и ето един страничен човек се приближава до лозето и влиза вътре да бере. Брат Ради го хваща и го води при Учителя. „Учителю, какво да го правим? " „Как какво. Ти нали каза, че лозето няма къде да ходи, ще зрее и оттатък ще мине.
Ето то премина и си доведе гост да му опита плода." Дядо Ради се почесва по главата и казва: „Ама, Учителю, аз не исках да пророкувам, а само така го казах, защото такава е
думата
".
„Трябва да се знае, че тук на Изгрева каквото се каже се изпълнява, защото има служители небесни, които слушат и тръгват да изпълняват онова изреченото тук на Изгрева." Брат Ради мълчи, а до него стои една сестра, която слуша и трябва всичко да запомни, защото трябва да бъде разказано след време. А пък аз ви го доразказвам.
към текста >>
79.
53. ПРИЕМНАТА НА УЧИТЕЛЯ И СЪБОРА ПРЕЗ 1926 ГОДИНА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Ще загубят без нас." И без да каже повече
дума
, Той премести съборите на Изгрева в София.
Като се изключат нашите приятели около 20-30 човека всички граждани на Търново се подписаха срещу съборите на Бялото Братство. Така търновци забраниха съборите с подписа си. И оттогава този град започна да запада в духовно отношение и така ще бъде до края на века. Това са окултни закони. Като научи Учителят решението им, Той се усмихна и каза: „Ние съборите в Търново ги правим заради тях, заради българите, заради България, за да бъде Търново един център не само на Бялото Братство в България, но да бъде един планетарен център, защото тук под земята се събират разклоненията на всички планински вериги от Хималаите, от Андите и Кордилерите на Америка.
Ще загубят без нас." И без да каже повече
дума
, Той премести съборите на Изгрева в София.
На Изгрева бяха закупени вече места. Точно по това време възникнаха и първите дъсчени къщурки, които ние бяхме направили. Старите братя получиха разрешение от властта и започнаха подготовка за събора. Но с какъв ентусиазъм, с какъв възторг се събрахме в София, защото ние бяхме прогонени от Търново. Изведнъж се намерихме в една съвсем по-хубава, свободна обстановка на Изгрева.
към текста >>
80.
54. ОБЩАТА КУХНЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Така веднъж младежите сме се събрали около празните казани и ги оглеждаме и се чудиме каква вълшебна
дума
да измислим, както в приказките, че тутакси да се напълни някой от тях с топла чорба.
54. ОБЩАТА КУХНЯ След като завърши събора през 1926 г. на Изгрева приятелите се разотидоха, а ние младежите останали на Изгрева оглеждахме големите празни казани и си припомняхме как преди броени дни те димяха и излизаше пара на вкусни гозби приготвени от дежурните сестри по време на събора.
Така веднъж младежите сме се събрали около празните казани и ги оглеждаме и се чудиме каква вълшебна
дума
да измислим, както в приказките, че тутакси да се напълни някой от тях с топла чорба.
Ето ти насреща Учителя. Той ни поглежда и пита: „Е, рехох, какво има? " А един от братята отговаря: „Учителю, трябва да има гозба в тия казани, но ние не знаем вълшебната дума от приказките и затова ги гледаме, че в тях няма нищо." Учителят идва, оглежда празните казани и казва: „Тук на Изгрева не трябва да има гладен човек." И след няколко дни дойдоха сестри и започнаха да готвят. На следващата година, когато се построи салона -1927 г., Учителят нареди да се построи и кухня. Там започнаха сестрите редовно да готвят.
към текста >>
" А един от братята отговаря: „Учителю, трябва да има гозба в тия казани, но ние не знаем вълшебната
дума
от приказките и затова ги гледаме, че в тях няма нищо." Учителят идва, оглежда празните казани и казва: „Тук на Изгрева не трябва да има гладен човек." И след няколко дни дойдоха сестри и започнаха да готвят.
54. ОБЩАТА КУХНЯ След като завърши събора през 1926 г. на Изгрева приятелите се разотидоха, а ние младежите останали на Изгрева оглеждахме големите празни казани и си припомняхме как преди броени дни те димяха и излизаше пара на вкусни гозби приготвени от дежурните сестри по време на събора. Така веднъж младежите сме се събрали около празните казани и ги оглеждаме и се чудиме каква вълшебна дума да измислим, както в приказките, че тутакси да се напълни някой от тях с топла чорба. Ето ти насреща Учителя. Той ни поглежда и пита: „Е, рехох, какво има?
" А един от братята отговаря: „Учителю, трябва да има гозба в тия казани, но ние не знаем вълшебната
дума
от приказките и затова ги гледаме, че в тях няма нищо." Учителят идва, оглежда празните казани и казва: „Тук на Изгрева не трябва да има гладен човек." И след няколко дни дойдоха сестри и започнаха да готвят.
На следващата година, когато се построи салона -1927 г., Учителят нареди да се построи и кухня. Там започнаха сестрите редовно да готвят. Дежуряха на групи. Една група сестри взимат дежурство по за един месец. Друга група сестри вземаха следващия месец.
към текста >>
81.
57. ЗАДАЧИ С ВОДАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Тогава тази
дума
беше за нас жива
дума
, защото беше свързана с живота на българина.
От тогава всички пиеха гореща вода, независимо къде бяха - на Изгрева, на гости или на планината. Понякога прекаляваха, за което Учителят каза: „Като ви казах да пиете гореща вода вие почнахте да се щавите." По онези години българите обработваха кожите като ги поставяха в гореща вода, от която космите падат. Като заколят кокошка, сложат я във вряла вода, тя се попарва и лесно се оскубва перушината. Обикновено минаваха под един и същ израз - „щавене". Та като пиеха гореща вода и прекаляваха, те си изгаряха стомаха и с това го щавеха.
Тогава тази
дума
беше за нас жива
дума
, защото беше свързана с живота на българина.
Днес за вас тази дума е мъртва, защото го няма вече този бит на българина. Времето го отвя, но остана Словото на Учителя.
към текста >>
Днес за вас тази
дума
е мъртва, защото го няма вече този бит на българина.
Понякога прекаляваха, за което Учителят каза: „Като ви казах да пиете гореща вода вие почнахте да се щавите." По онези години българите обработваха кожите като ги поставяха в гореща вода, от която космите падат. Като заколят кокошка, сложат я във вряла вода, тя се попарва и лесно се оскубва перушината. Обикновено минаваха под един и същ израз - „щавене". Та като пиеха гореща вода и прекаляваха, те си изгаряха стомаха и с това го щавеха. Тогава тази дума беше за нас жива дума, защото беше свързана с живота на българина.
Днес за вас тази
дума
е мъртва, защото го няма вече този бит на българина.
Времето го отвя, но остана Словото на Учителя.
към текста >>
82.
69. ОБЩЕЖИТИЕ НА ИЗГРЕВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
В онуй време ние бяхме младежи и нямахме
думата
.
То Изгревът е още във въздуха, в Божествения свят, а те тук цепят земята." Той не беше доволен от туй, че строяха безразборно бараки без да го питат, всеки на местенцето, което си го е купил, само и само да си вдигне барачка и да се засели. А Учителят имаше план за Изгрева как да се тури ред и порядък. Имаше идея как да се разположат жилищата,как да бъдат алеите и пътеките и как да се обзаведе Изгрева. Но в онуй време всеки бързаше да си купи място, и да се устрои на Изгрева, за да живее там. Този план Учителят в общи черти ни го е казвал, как може да се устрои Изгрева, но никой на Го послуша.
В онуй време ние бяхме младежи и нямахме
думата
.
Думата имаха възрастните братя, които движеха и организираха живота на братството, макар че Учителят да ръководеше всичко. Той каже нещо, но вече не повтаряше. Който чуе и реши да изпълнява - добре. А който чуе и започва да размишлява и разсъждава, разминава се с думата на Учителя и накрая - нищо. Така Учителят беше наредил да се построи общежитие за братята и сестрите в подходяща форма, така че всеки да има по една стая, кухня и тоалетна.
към текста >>
Думата
имаха възрастните братя, които движеха и организираха живота на братството, макар че Учителят да ръководеше всичко.
А Учителят имаше план за Изгрева как да се тури ред и порядък. Имаше идея как да се разположат жилищата,как да бъдат алеите и пътеките и как да се обзаведе Изгрева. Но в онуй време всеки бързаше да си купи място, и да се устрои на Изгрева, за да живее там. Този план Учителят в общи черти ни го е казвал, как може да се устрои Изгрева, но никой на Го послуша. В онуй време ние бяхме младежи и нямахме думата.
Думата
имаха възрастните братя, които движеха и организираха живота на братството, макар че Учителят да ръководеше всичко.
Той каже нещо, но вече не повтаряше. Който чуе и реши да изпълнява - добре. А който чуе и започва да размишлява и разсъждава, разминава се с думата на Учителя и накрая - нищо. Така Учителят беше наредил да се построи общежитие за братята и сестрите в подходяща форма, така че всеки да има по една стая, кухня и тоалетна. Отдолу щеше да има магазинчета за разни занаяти.
към текста >>
А който чуе и започва да размишлява и разсъждава, разминава се с
думата
на Учителя и накрая - нищо.
Този план Учителят в общи черти ни го е казвал, как може да се устрои Изгрева, но никой на Го послуша. В онуй време ние бяхме младежи и нямахме думата. Думата имаха възрастните братя, които движеха и организираха живота на братството, макар че Учителят да ръководеше всичко. Той каже нещо, но вече не повтаряше. Който чуе и реши да изпълнява - добре.
А който чуе и започва да размишлява и разсъждава, разминава се с
думата
на Учителя и накрая - нищо.
Така Учителят беше наредил да се построи общежитие за братята и сестрите в подходяща форма, така че всеки да има по една стая, кухня и тоалетна. Отдолу щеше да има магазинчета за разни занаяти. Но нищо не стана. Причината я знаете. Във всеки случай центъра на братския живот беше салона, полянката,където се четяха беседи на Учителя и се играеше Паневритмията.
към текста >>
83.
70. КЪЩИЧКАТА НА СТОЯНКА ИЛИЕВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
" Употреби
думата
„смиремети", значи да се постегне и понаправи.
Тя беше построена от сандъци за пиано, които се продаваха много евтино и скованата барака бе доста примитивна. В нея живя Тодорчо докато си купи място и си построи жилище, но към гората. Един път Учителят ме вика и ме заведе пред празната барака на Тодорчо. Оглежда я и ме пита. „Тази барака може ли някакси да се смиремети?
" Употреби
думата
„смиремети", значи да се постегне и понаправи.
Аз като я гледам, тя стърчи като самотна барака и не е много солидна, а е вече грохнала, пък се е и малко изкривила. Ако я духнеш, ще падне. Ако трима души застанат пред нея и духнат, ще я отвеят в полето. Аз я оглеждах дълго и казах: „Може да се поправи, ако до нея направим още една барака като нея и двете ги свържем горе с общ покрив, за да се държат и двете, за да не паднат." Пита ме: „Можеш ли да я направиш? " „Мога".
към текста >>
84.
80. СТЕНОГРАФИТЕ НА УЧИТЕЛЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Той беше стенограф на депутатите в Народното събрание и знаеше правилата на стенографа, че не трябва да променя нито една
дума
.
Затова когато Никола отиде в точно уречения ден и час намери както протоколите на масата, така и сина му на леглото, който бе починал. Ето, така работи Небето. По-късно при Учителя дойде Тодор Гълъбов, който беше стенограф в Народното събрание и от когото имаше учебник по стенография. Той стенографира първите беседи на Учителя и те бяха отпечатани в „Сила и Живот" от първи до четвърти том. Това е оригиналното Слово на Учителя без никаква редакция.
Той беше стенограф на депутатите в Народното събрание и знаеше правилата на стенографа, че не трябва да променя нито една
дума
.
Имаше закон за стенографите: те подписваха декларация пред съда за точна стенограма. Така, че той точно спази всичко точ в точ. Веднъж Олга Славчева запитва Учителя, какви беседи и кои точно от беседите да се дават на интересуващите се от Учението. Учителят отговаря: „Сила и Живот" от първа до шеста серия, там съм изложил основите на Учението на Бялото Братство." Започнаха някои да си водят записки от думите на Учителя. Видя се, че не всичко може да се запише.
към текста >>
Тези приятели удържаха на
думата
си и ги запазиха въпреки гоненията, обиските и съдебния процес.
Затова аз организирах веднага преписването на това първо копие след заминаването на Учителя. Когато съобщих на стенографите това мое решение, те се успокоиха и разбраха, че работата все пак ще преминава през техните ръце. Създадох обстановка: една хубава самостоятелна стая с удобства за писане и натоварих Елена Андреева да препише всички първи копия, които те ми предадоха и да ги препише в четири екземпляра. Значи освен оригинала, който имахме тя ги преписа в още четири екземпляра и плюс оригинала ставаха пет. Тогава аз разпределих тези четири копия в провинцията на верни приятели, които само аз познавах и които отговаряха пред мен, а не пред Братския и Просветен съвет, който имаше тогава.
Тези приятели удържаха на
думата
си и ги запазиха въпреки гоненията, обиските и съдебния процес.
До 1980 г. А след това дойде големия погром, за който ще разкажа в отделна глава. Те бяха откраднати, копията разбити и разпръснати. Елена Андреева започна да дешифрира стенограмите и на останалите беседи. И отново ги преписваше в четири екземпляра.
към текста >>
85.
81. РЕДАКЦИЯТА НА БЕСЕДИТЕ ОТ ПАША ТЕОДОРОВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
" А той отговаря с една
дума
: „Ще го отпечатам тъй както е разчетено." Аз мълча, а сестра Мария до мене седи, и слуша и казва: „И аз бих го отпечатала така както е в стенограмата." Ето един проблем, който ще решава вашето поколение.
Посочва ми големите различия. Аз гледам и не вярвам на очите си. Но фактите са факти. И той сега ме упреква, че ние сме променили Словото на Учителя и се явяваме най-големите врагове на Учителя. Аз се изненадвам от това заключение и го питам: „Ти какво би направил?
" А той отговаря с една
дума
: „Ще го отпечатам тъй както е разчетено." Аз мълча, а сестра Мария до мене седи, и слуша и казва: „И аз бих го отпечатала така както е в стенограмата." Ето един проблем, който ще решава вашето поколение.
От 1945 до 1950 г. ние издадохме 51 томчета. Останаха още 51 томчета. Ха да видим как вие ще решите този въпрос!
към текста >>
86.
84. ПЕЧАТАРСКАТА БАРАКА НА УЛ. „ОБОРИЩЕ 14
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Разбира се ако кажеше някоя
дума
всичко щеше да се изпълни.
Туй ни радваше много макар че имаше неудобства. Имаше място в двора. Много лесно можеше да се сложи машинка и нож за рязане на хартията, но никой не се сети да го направи. А Учителят оставяше инициативата на учениците. Не даваше нареждане - направете това или онова.
Разбира се ако кажеше някоя
дума
всичко щеше да се изпълни.
Той искаше да види каква инициатива ще възникне в нас и как ще я изпълним. Той работеше педагогично и тактично. Накрая ще спомена и нещо, което непременно трябва да кажа: Братството имаше тогава пари, имаше средства да обзаведе печатница с машини, постройка и с всички удобства. Но това не бе направено. А защо?
към текста >>
87.
88. МЛАДЕЖКИТЕ СЪБОРИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Изнасяха се реферати от участниците, след което Учителят вземаше
думата
и казваше своето мнение по много изнесени въпроси.
88. МЛАДЕЖКИТЕ СЪБОРИ След създаването на Младежкия Окултен Клас възникна идеята да се създадат Младежки събори с представители на младежите от цялата страна. Предложи се това да става на Петровден, преди 12 юли, когато беше рождения ден на Учителя. Тогава в София на Изгрева се събираха много хора. Обикновено те траеха по няколко дни като предварително се определяха няколко теми, върху които ще се работи.
Изнасяха се реферати от участниците, след което Учителят вземаше
думата
и казваше своето мнение по много изнесени въпроси.
Винаги след един Младежки събор се правеше екскурзия до Рила, като приятелите биваха уведомявани да бъдат добре екипирани с дебели дрехи, завивки, платнища или палатки. Обикновено Георги Радев изпращаше съобщенията за тези събори, а писмата-отговор бяха адресирани до Жечо Панайотов. Още в началото се реши да се направи просветен фонд, който да издаде всички материали по Младежките събори. Такъв фонд бе създаден като бе съставен просветен комитет от Младежкия клас, в който влизаха трима братя и три сестри. И всички трябваше да внасят сумите си в централния касиер, който беше Жечо Панайотов.
към текста >>
88.
95. СПИСАНИЕ „ЖИТНО ЗЪРНО И СЪВЕТЪТ ОТ УЧИТЕЛЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Всички са събрани и Учителят казва: „Никой от вас да не пише нито една
дума
в списание „Житно зърно", срещу Русия и СССР.
Редактор бе Георги Радев. А Георги Марков даде идеята как да се казва списанието: „Житно зърно". Започна издаването на списанието всеки месец. Не минава време и Учителят извиква целия редакционен съвет на списанието. Това е 1922-23 г.
Всички са събрани и Учителят казва: „Никой от вас да не пише нито една
дума
в списание „Житно зърно", срещу Русия и СССР.
Това си го запишете в умовете." И от тогава те знаеха, че не трябва да се нарушава Волята на Учителя. Изминаха много години. Списанието излизаше всеки месец, а в Братството идваха хора от най-различни политически среди и искаха да пишат за едните и срещу другите. Имаше англофили, германофили, русо-фили и накрая русофоби. Но беше спазено правилото да не се пише нищо против СССР.
към текста >>
Учителят ни предупреди на времето за „Житно зърно" да бъде неутрално и ние проверихме колко струва Неговата
дума
.
Накрая това списание ще има стойност за онези статии написани от приятелите, отнасящи се за братския живот, за тяхната поезия и творчество. Всички преводи са без стойност за Школата. Но това беше един етап, през който ние минахме. Това трябва да го знаете, за да не повтаряте нашите грешки. На зададен въпрос Учителят отговори така: „Идва такава власт и ще дойде такава власт, че този който й се противопостави ще си положи костите." Този израз го запомнихме и след това го проверихме, че това се изпълни.
Учителят ни предупреди на времето за „Житно зърно" да бъде неутрално и ние проверихме колко струва Неговата
дума
.
Тя имаше цената не на един човешки живот.
към текста >>
89.
108. УЧИТЕЛЯТ И УПРАВНИЦИТЕ, КОИТО ГО ИНТЕРНИРАХА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Те сега проверяват какво значи
думата
на Учителя.
От векове мъчат българския народ." Ние проверихме думите на Учителя и те се оказаха верни. Интересно бе, че с освобождаването на България от турско робство, Учителят идва да работи в рамките на една Сан-Стефанска България. Но тези духове я разделиха на две чрез Берлинския конгрес в Германия. Дойде онова време, когато Германия се раздели на две през 1945 г. и от едната страна - бяха САЩ, Англия и Франция, а от другата страна Съветска Русия.
Те сега проверяват какво значи
думата
на Учителя.
към текста >>
90.
109. ДЯДО ПОП КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Народът разбирал какво се чете и за какво става
дума
.
1918 г. Той е първият свещеник, който е започнал да чете на български в църквата във Варна. Затова Патриаршията по онова време в турско е била върло настроена срещу него, защото са били гърци. Но той е отстоявал, гонили са го владици, подигравали са го, но той си четял на славянски, т. е. на български.
Народът разбирал какво се чете и за какво става
дума
.
Били са големи борби за отстояване на българското име, на старославянския език и църковната независимост, която в онова време е играела ролята за обединение и просвещение на българите. Учителят обичаше да ходи при баща си. Тогава голяма градина и поляна имаше около черквата. Къщичката, там където живееше дядо поп е ниска, едноетажна. Отпред пред големия бряст има масичка и пейка и двамата ще седнат там.
към текста >>
91.
114. КНЯГИНЯТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
През цялото време тя не обели нито
дума
.
А пък нейните внуци като младежи се шегуваха и се обръщаха един към друг с графе или графиньо. Така че сестра Мария беше потомствена по документ - графиня. Спомням си веднъж ние с Жорж без да искаме я обидихме. Тя стана, тропна с крак, изгледа ни и изкрещя: „Вие знаете ли пред кого се намирате, плебеи такива? Пред вас е потомствена графиня на английската кралица Виктория." Ние се изсмяхме с глас, но тя така ни изгледа, че ние замръзнахме по местата си.
През цялото време тя не обели нито
дума
.
Следващата седмица трябваше да отидем пак на екскурзия. Събрахме се на уреченото място. Тя извади от чантата си един свитък и ни го подаде да го прочетем. Беше на английски език от кралица Виктория, с което се оповестяваше, че Искрю Мачев получава титлата граф, както и неговото потомство. Вече ние не се смеехме.
към текста >>
И нито
дума
по този въпрос." И наистина, тя никога повече не спомена през живота си, че е потомствена графиня.
Беше на английски език от кралица Виктория, с което се оповестяваше, че Искрю Мачев получава титлата граф, както и неговото потомство. Вече ние не се смеехме. Тя протегна ръка и каза: „А сега, плебеи, на колене пред графинята на кралица Виктория, целувайте ръка и искайте прошка." Нямаше как коленичихме пред княгинята, целувахме ръка и след това станахме. Ние с Жорж бяхме високи и двамата стърчахме две глави над нея. Обърна се към нас и изрече: „От днес ви назначавам за мои поданици и телохранители!
И нито
дума
по този въпрос." И наистина, тя никога повече не спомена през живота си, че е потомствена графиня.
Майката на Мария, баба Недялка беше голяма политикантка, беше в стихията си да се занимава с политика и се движеше в тогавашното висше общество. Искрю Мачев имаше синове и дъщери и бе изпратил децата си да следват на държавни разноски. Сестрата на баба Недялка беше завършила колеж в Русия. Майката на Мария беше завършила гимназия, беше умна, деятелна, посрещаше и изпращаше гости. Мария по черти прилича на майка си, но по характер на баща си.
към текста >>
92.
118. ЖИВОТ В ПЛАНИНИТЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
И Той каза само една
дума
като вървеше пред мен: „Олтарят".
Гледката към връх Манчо и към Олтарите са чудни гледки. Тук се прекарва в една спокойна обстановка, мир и красота. Тук беше толкова диво в първите години, че стадо диви кози пасеха близо до нас. Ние се сприятелихме с тях, не се плашеха много, но все пак бяха предпазливи с нас. Една година тръгнахме с Учителя в тази долина.
И Той каза само една
дума
като вървеше пред мен: „Олтарят".
Тъй го нарече. „Олтар, светилището на Марица." Така че там се намира олтарят на „Школата на Орфея". Това бе го казал Учителят в друг един разговор. Багажът го изпращахме с магарето по долината, а на връщане ние минавахме през връх Мусала.,Слизахме през Мусаленските езера на Чам Кория и оттам до София. С Мария пропътувахме из планините много години в дъжд и в пек.
към текста >>
93.
124. ПЕСЕНТА „СЪРДЕЧНИЯТ ЗОВ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Ковачев изважда нотирания лист на песента и Му го подава без да промълви и
дума
, обзет предварително от необикновено вълнение.
Взима си нещата и той тръгва. Намира след това отстъпващите войници и по-късно научава, че това е пробивът на фронта и че България е загубила войната и е поставена на колене - опозорена, унижена, разпокъсана и победена. Идва време да ги разпуснат; той отива в София на ул. „Опълченска" 66 при Учителя, за да го види и да Му занесе нотираната песен. Учителят го приема в стаичката Си и му посочва стола да седне.
Ковачев изважда нотирания лист на песента и Му го подава без да промълви и
дума
, обзет предварително от необикновено вълнение.
Учителят го взима, оглежда го и казва: „Ако не пишеше музиката на тази песен когато падаха гранатите около палатката ти, то и ти щеше да пострадаш. Тази музика те спаси." Ковачев седи настръхнал. Той още нищо не е казал, не е отворил устата си да каже дума, а ето Учителят пред него знае при какви условия е писал песента там на фронта в онази палатка. Братът разбира, че Учителят е видял цялото положение там, че сам го е подтикнал именно в онзи момент да напише музиката на песента, като му е внушил думите: „Сега или никога! " Разбира се, че Учителят го е охранявал и предпазвал от опасността през време на сражението там на фронта.
към текста >>
Той още нищо не е казал, не е отворил устата си да каже
дума
, а ето Учителят пред него знае при какви условия е писал песента там на фронта в онази палатка.
„Опълченска" 66 при Учителя, за да го види и да Му занесе нотираната песен. Учителят го приема в стаичката Си и му посочва стола да седне. Ковачев изважда нотирания лист на песента и Му го подава без да промълви и дума, обзет предварително от необикновено вълнение. Учителят го взима, оглежда го и казва: „Ако не пишеше музиката на тази песен когато падаха гранатите около палатката ти, то и ти щеше да пострадаш. Тази музика те спаси." Ковачев седи настръхнал.
Той още нищо не е казал, не е отворил устата си да каже
дума
, а ето Учителят пред него знае при какви условия е писал песента там на фронта в онази палатка.
Братът разбира, че Учителят е видял цялото положение там, че сам го е подтикнал именно в онзи момент да напише музиката на песента, като му е внушил думите: „Сега или никога! " Разбира се, че Учителят го е охранявал и предпазвал от опасността през време на сражението там на фронта. Той пада на колене пред Учителя както започва песента: „Пред Теб припадаме Господи днес с чисти трепетни души". Учителят пристъпва към него, вдига го и му казва: „Да видим как звучи песента". После изважда цигулката си, слага нотния лист на стойката и започва да я свири.
към текста >>
94.
151. ОТЦЕПНИЦИТЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Да, така каза Учителят „не е прокопсал" - много точна
дума
.
А тук бяха представители на различни раси и народи и окултни Школи на древността, а да не говорим, че на Изгрева бяха преродени всички светила на човешката цивилизация. Те бяха изпратени и бяха дошли да коригират своите представи за света и за Бога. Това трябваше да стане чрез Учението на Учителя. Тогава отново в тях заработваше една мисъл, да преобразят и да коригират Изгрева. Затова веднъж Учителят каза: „Всеки, който се е опитал да изправи и да поправи кривиците на Изгрева, не е прокопсал".
Да, така каза Учителят „не е прокопсал" - много точна
дума
.
А сега ще видите защо. Имаше една сестра Думанова, която беше интелигентна, образована и голям естет. Като вижда как сестрите са немарливи, разпуснати, ходят небрежно облечени и още други подобни неща, решава че трябва да се намеси и да ги научи какво да правят. Те трябва да станат като онези от висшето общество, винаги елегантни, винаги фини, винаги с етикет, винаги с добри обноски и т. н. Но изведнъж всички се настроиха срещу нея, надигна се една вълна на неприязън към нея, тя не можа да издържи и тази вълна я помете.
към текста >>
Имаше една сестра
Думанова
, която беше интелигентна, образована и голям естет.
Това трябваше да стане чрез Учението на Учителя. Тогава отново в тях заработваше една мисъл, да преобразят и да коригират Изгрева. Затова веднъж Учителят каза: „Всеки, който се е опитал да изправи и да поправи кривиците на Изгрева, не е прокопсал". Да, така каза Учителят „не е прокопсал" - много точна дума. А сега ще видите защо.
Имаше една сестра
Думанова
, която беше интелигентна, образована и голям естет.
Като вижда как сестрите са немарливи, разпуснати, ходят небрежно облечени и още други подобни неща, решава че трябва да се намеси и да ги научи какво да правят. Те трябва да станат като онези от висшето общество, винаги елегантни, винаги фини, винаги с етикет, винаги с добри обноски и т. н. Но изведнъж всички се настроиха срещу нея, надигна се една вълна на неприязън към нея, тя не можа да издържи и тази вълна я помете. Как я помете ли? Получи мозъчен удар и се парализира.
към текста >>
Ето, това е
думата
ми за отцепниците, които минаваха през огън.
Ще питате, ами къде е Любовта, която проповядва Учението? Любовта се отнася за Дървото на живота. Защото Любовта представлява животът на това дърво. Ако някой откърши един клон от това дърво, нали този клон изсъхва. Какво можеш да направиш с един изсъхнал клон освен да бъде изгорен чрез огън.
Ето, това е
думата
ми за отцепниците, които минаваха през огън.
Защото нашият Бог е огън всепояждащ отвътре и отвън. Отвътре този огън изгаря по грешките на човека, който е влезнал в Школата, за да бъде ученик. А отвън този огън изгаря последиците на отклонението. И в единия, и в другия случай този огън изчиства и изгаря всичко ненужно.
към текста >>
95.
155. ЗАЩИТАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Накрая Бошков не изтърпява, изважда си пистолета, насочва го към тях и ги предупреждава, че ако още една
дума
проговорят за Петър Дънов, ще ги изхвърли през прозореца като ги накара сами да скочат през него.
Намерили са се във влака и Бошков се преместил в тяхното купе, за да си говорят. А Бошков е във военна униформа. По едно време влезнали двама души в купето, седнали и като огледали първите и като са видяли дългите им коси разбрали, че са дъновисти и започнали да се подиграват с Петър Дънов. Двамата братя с дългите коси мълчат, трябва да бъдат смирени, а пък онези, които им се смеят са от яки, по-яки. Но те не знаят, че Бошков като офицер има нещо общо с тях.
Накрая Бошков не изтърпява, изважда си пистолета, насочва го към тях и ги предупреждава, че ако още една
дума
проговорят за Петър Дънов, ще ги изхвърли през прозореца като ги накара сами да скочат през него.
Онези се стресват и го гледат уплашено. Бошков си прибира пистолета в кобура и им казва: „Вие знаете ли, че аз имах болна дъщеря и ходих по цяла Европа при много лекари и накрая само Петър Дънов ми помогна, за да оздравее дъщеря ми. Сега разбирате ли защо искам да ви изхвърля? " Те млъкнали и след това тихичко, тихичко напуснали купето. Бошков отива при Учителя, води разговор и преди раздяла Учителят му казва: „С пистолет не се защитава Истината!
към текста >>
96.
175. НЕПОСЛУШАНИЕТО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Казва Му: „Учителю, ако бурята продължава, ще отнесе всички палатки." Учителят излиза от палатката си, заобикаля я, вдига ръка, прави едно движение и изрича някаква
дума
и изведнъж бурята утихва и все едно, че не е била.
" И наистина Учителят престана да я приема. За наказание тя отиде да учителствува 4 години -1931-1936 г. в едно далечно село Макоцево. След като си заминаха тримата наистина времето се развали, дойде буря, цяла нощ буча и фуча, скъса много въжета на палатки. На сутринта Методи Константинов отиде при Учителя и Му докладва пораженията на бурята.
Казва Му: „Учителю, ако бурята продължава, ще отнесе всички палатки." Учителят излиза от палатката си, заобикаля я, вдига ръка, прави едно движение и изрича някаква
дума
и изведнъж бурята утихва и все едно, че не е била.
След малко облаците се разнасят и пеква хубаво рилско слънце. Братският живот продължава. На следващият ден Методи пита: „Учителю, защо вчера не спряхте бурята? " „Първо тези сили трябваше да изтекат, които предизвикаха бурята и второ, това е пример за изпитание на учениците. Друг път такъв пример няма да имате".
към текста >>
97.
179. УТЕХАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Като влязла при Учителя, тя се хвърлила в нозете Му и плакала дълго време без да каже нито
дума
.
Но някаква вълна го задавила и той не могъл да се справи и се удавил. Като получила съобщението майката паднала на земята като убита. Когато се съвзела плачела по цял ден в пълно отчаяние и не могла да се примири с мисълта, че е загубила сина си. Един път една нейна приятелка казала: „Замини в София и иди на Изгрева при Учителя, там ще намериш утеха". Жената послушала, дошла на Изгрева, а това било 40 дни преди да си замине Учителя от земята.
Като влязла при Учителя, тя се хвърлила в нозете Му и плакала дълго време без да каже нито
дума
.
Учителят седял неподвижно и мълчал. Дълго време минало и най-сетне жената повдигнала глава и погледнала Учителя. Той й се усмихнал леко. Жената също се усмихнала за първи път след толкова време и всичката й тъга и тежест изведнъж паднали от нея. Тя почувствувала, че синът й не е загубен безвъзвратно, че той е жив отново.
към текста >>
98.
185. НАПАДЕНИЕТО СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ ПРЕЗ 1936 год. БОЖИЕТО ВЪЗМЕЗДИЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Не можеше да се движи и говори, но от време на време произнасяше някоя
дума
или изречение.
185. НАПАДЕНИЕТО СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ ПРЕЗ 1936 год. БОЖИЕТО ВЪЗМЕЗДИЕ През 1936 г. някои от съветниците на Царя бяха подкупили наемници, които да нападнат Учителя, да Го убият, за да докажат на Цар Борис III,че Учителят няма свръхестествени сили. Намериха такива, извършиха покушението, нанесоха побой и Учителят бе парализиран с дясната ръка и десният крак няколко месеца. Той се качи на езерата с Братството.
Не можеше да се движи и говори, но от време на време произнасяше някоя
дума
или изречение.
Веднъж казал: „Туй, което сега минавам е повече от Голгота". Друг път каза: „Този който ме е вързал, Той ще ме развърже". И наистина Учителят бе развързан, Той оздравя, започна да се движи свободно и да говори и изнася своите беседи години след това. Той ни даде пример на търпение, сила и вяра и как да посрещаме и носим страданията си. Последиците от това нападение и от тези удари българския народ получи през 1943 г., когато английските и американски самолети бомбардираха София.
към текста >>
99.
187. ТОР ЗА НИВАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Учителят трепва, оставя лъжичката и чашата, замисля се и не след дълго проронва: „Ще видим кой на кого ще стане тор и на чия нива ще се оре." Учителят повече не
продумал
нищо, дори не пил от чая си, станал и си излезнал.
Обикновено се сервираше картофена супа, вегетариански ястия, сладкиши и плодове. Тази вечер Учителя е в дома на Симеон Симеонов. Той е пожелал да му се приготви само чай. Учителят отпива от чая си и в този момент в стаята влиза Методи Константинов и поднася някаква книга на Учителя. „Вижте, Учителю, какво пише в тази книга сам Хитлер: „Славяните ще станат тор на германската нива".
Учителят трепва, оставя лъжичката и чашата, замисля се и не след дълго проронва: „Ще видим кой на кого ще стане тор и на чия нива ще се оре." Учителят повече не
продумал
нищо, дори не пил от чая си, станал и си излезнал.
На 9 май 1944 г. Германия подписа безусловна капитулация и загуби войната. Съветска Русия заби знамето над Райхстага в Берлин, столицата на Германия, като Хитлер преди това се самоуби. Ето вече 30 години след войната Германия е окупирана на изток от Съветска Русия, а западната половина е под контрола на съюзниците на Русия, победителки във войната: САЩ, Англия и Франция. Ето така се развиха нещата за онази „нива", която трябваше да се изоре и да се натори.
към текста >>
Защото накрая има
думата
жътваря.
Съветска Русия заби знамето над Райхстага в Берлин, столицата на Германия, като Хитлер преди това се самоуби. Ето вече 30 години след войната Германия е окупирана на изток от Съветска Русия, а западната половина е под контрола на съюзниците на Русия, победителки във войната: САЩ, Англия и Франция. Ето така се развиха нещата за онази „нива", която трябваше да се изоре и да се натори. Един я изора, друг сложи тор, трети посади семето. А вие след време ще проверите какво ще поникне и какво ще роди тази нива.
Защото накрая има
думата
жътваря.
Ще ожъне, ще овършее, ще отдели житото от плявата, ще отдели житото от семената на бурените, които задушават Божията нива и ще приготви чисто семе за нов посев. Това ще бъде времето за Новото човечество, което ще живее в Европа без граници. Имахме една сестра Димитрина Антонова. Тя запитала Учителя кой ще победи в тази война. Учителят казал: „Навремето, когато трябваше, говорих на Хитлер да не започва война, но той не искаше да слуша.
към текста >>
100.
199. ИЗВОРЪТ НА ДОБРОТО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Брат Боян без да каже нито
дума
и той се присъединява към Учителя, започва да събира камъни и да ги захвърля в дола както прави Учителят.
От това не голямо басейнче можеше да се пълнят съдове. Малкото чучурче, което направихме, където водата се изливаше в коритото задоволяваше всички нужди на Братството в дома Темелков. Така Учителят създаде „Извора на Доброто", а пък брат Боян Боев, който записваше всички разговори на Учителя след това ги дешифрира и подготви един материал, който бе озаглавен „Изворът на Доброто". Интересен случай разправяше брат Боян. Отива той един път към изворчето и гледа, че Учителят усърдно се навежда, взима камъните, които са останали от работниците, които иззидаха коритото на чешмичката и ги хвърля с голяма сила в дола.
Брат Боян без да каже нито
дума
и той се присъединява към Учителя, започва да събира камъни и да ги захвърля в дола както прави Учителят.
Така разчистват около чешмичката и изхвърлят всички камъни." Като свършват тая работа Учителят се изправя и казва: „С това ние помогнахме на цялото човечество. Разчистихме препятствията, които спъват българския народ и човечеството! " Какъв смисъл Учителят вложи в тези думи, не можем да знаем точно, но Боян усетил, че е направена една голяма магическа операция, защото човек са малкия си живот е свързан с Големия живот и може да бъде фактор и изразител на силите, които работят в него.
към текста >>
НАГОРЕ