Андрей влезе в стаята си, която сега му се видя по-приветлива от вчера и завчера, макар в нея не беше направил никакви промени, само той беше се променил.
В кюшето до кревата, се мъдреше пакета с нелегалните материали. Почувствува се виновен, че още не беше ги разнесъл. А този, който му ги носеше чакаше да ги разнесе, за да му донесе други.
Андрей, разтвори пакета и почна да разглежда позивите и афишите. Хрумна му идеята: „Мога съвсем безнаказано да занеса и разпръсна тези материали по Изгрева и околните фабрики.” Това му хареса. После разтвори раницата на Елен, извади всичките продукти. В два пакета, поставени по три дюли - единия пакет за Христов, другия - за Елен. Постави ги в раницата, в нея постави и пакета с позивите, метна раницата на гърба си и излезе, но на вратата срещна хазяйката си. Тя не го поздрави, защото считаше за унижение да поздрави един работник, който може да живее в такава мизерна квартира - бордей, в който и кокошките по нейно мнение не биха живели. Тя направо му заговори:
- Добре, да, да... - забърка се Андрей. - Ще го заплатя за двата месеца наведнъж към 20 февруари, когато се завърна от командировка -излъга той и се учуди на себе си как се сети така да излъже, когато никога това нещо не беше помислил.
- Нищо не ме интересува! Ако до 20 януари не ми изплатиш наема, ще съборя покрива на квартирата ти и ще го изгоря! Материалите от пода и тавана, струват повече от твоя наем!
- Къде ще живея аз?
- Където искаш, това не ме интересува! - обърна се и си отиде.
Андрей за първи път съжаляваше, че излъга, затова реши веднага да
изплати наема с парите на Христов за просото. Но помисли, че Христов ще си помисли за него лошо, и категорично реши да й плати, когато има.