НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
140
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_47 Построяване на братския салон на Изгрева
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Братята участвували в строителните работи, сестрите работели като общи
работници
, а когато сградата била измазана, белосвали и боядисвали с баданарки (бояджийски четки) с варно мляко стените на салона.
Участвуват също и следните сестри: 1. Славка Митева Георгиева от село Каблешково, съпруга на Георги Георгиев. 2. Комня Тодорова от село Габерово, съпруга на Слави Тодоров. 3. Ирина Долапчиева от село Каблешково, съпруга на Васил Долапчиев. 4. Иринка Славова Тодорова от село Габерово, дъщеря на Слави и Комня Тодорови.
Братята участвували в строителните работи, сестрите работели като общи
работници
, а когато сградата била измазана, белосвали и боядисвали с баданарки (бояджийски четки) с варно мляко стените на салона.
Всички братя и сестри са разквартирувани на палатки. Една от сестрите била винаги дежурна и приготвяла обеда на работещите. Правело общо впечатление, че това са братя силни и с умение да строят. Освен това, били загорели от слънцето - от полското слънце на село, откъдето били дошли - което се очертавало много ярко върху белите кошули, които са носели. Елечета отгоре ги покривали.
към текста >>
2.
3_45 Бялото Братство и неговото ято бели птиц и през вековете
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Преди 9 септември 1944 година Борис Николов беше наел един строителен обект в Княжево и го бе предоставил на тези идейни комунисти, които работеха на обекта като
работници
.
Имаше и такива, които се стремяха да обсебят и присвоят средствата на Учителя, които бе оставил за Братството. Бяха се създали много групи и настана брожение. Накрая се дойде до процеса от 1957/58 година. Борис Николов, като председател на Братския съвет, бе задържан под следствие девет месеца и заедно с Жечо Панайотов бе осъден на четиринадесет години затвор, от които пролежаха четири години и бяха освободени на 1 януари 1963 година. По време на следствието аз отидох при един комунист - от онези идейни комунисти, които се укриваха на "Изгрева".
Преди 9 септември 1944 година Борис Николов беше наел един строителен обект в Княжево и го бе предоставил на тези идейни комунисти, които работеха на обекта като
работници
.
Те си изкарваха прехраната, използуваха този обект като място за нелегални събрания, а след свършване на работата се пръскаха да пренощуват по своите нелегални квартири. Те изпълняваха всичко, което правехме и ние: готвеха си вегетарианска храна, молеха се преди хранене, пееха братски песни и всички знаеха, че това са "дъновисти" - така ни наричаха, когато искаха да ни обозначат като привърженици на Петър Дънов, т.е. на Учителя. Накрая строителството на обекта свърши и Борис им раздаде парите, без да взема за себе си нищо. Те бяха много доволни от това.
към текста >>
3.
3_54 Анархизмът и Новото Учение
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Вие трябва да влезнете в този нов свят като
работници
, които да ги реализират." Веднъж, в един разговор Учителят спомена: "Анархизмът е дете на аристократизма.
Това бяха 360 000 косъма и толкова са формите на превъплъщение на онези сили, които дойдоха да прокарват онзи метод - чрез разрушение и сила да променят историята и обществото. Те го промениха, но отвътре не промениха човека и той си остана същият. Учителят даде методи - и те са в Словото Му - за промяна на вътрешния човек, за да дойде времето, когато ще се пробуди неговото съзнание. Учителят бе казал: "Ние не разрешаваме въпросите на света. Въпросите на новия свят, който слиза отгоре като свят на идеи, те са разрешени.
Вие трябва да влезнете в този нов свят като
работници
, които да ги реализират." Веднъж, в един разговор Учителят спомена: "Анархизмът е дете на аристократизма.
Той е незаконното дете на всички монархисти. Той иска да вземе престола на баща си и да царува. Но престолонаследник е този, който идва чрез закона." Ние проверихме това с живота си по време на Школата. Част от тези приятели влезнаха в Братството и по различен начин се проявяваха. Аз разказах само за трима.
към текста >>
4.
3_64 Нападения срещу Изгрева
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
А Борис Николов беше останал на "Изгрева" - той имаше строителен обект, който трябваше да довърши, да разпусне
работниците
, а след това щеше да пристигне на Рила.
Това е един от случаите, когато е било посегнато върху живота на Учителя. Другият случай - когато предварително заплатени от Александър Цанков агенти нанесоха побой срещу Учителя, поради което Той получи парализа на дясната ръка и десния крак, смущение в говора и синини под очите. Братята се ядосваха, че не са могли да опазят Учителя. Тогава Той каза: "Рекох, те бяха решили да сложат бомба под салона, за да ликвидират всички ни. Но така се отсрочи, за да пострада един вместо всички." Това беше новата Голгота, за която говорихме вече, че Учителят беше казал: "Тук има повече от Голгота." Един много показателен случай беше, когато цялото Братство бе на Рила, включително и аз.
А Борис Николов беше останал на "Изгрева" - той имаше строителен обект, който трябваше да довърши, да разпусне
работниците
, а след това щеше да пристигне на Рила.
Една вечер на "Изгрева" идват трима пийнали мъже и три пийнали жени. Те вероятно са дошли от ресторанта на Танушев, който бе в гората или от оная кръчма, която беше залепена за салона на "Изгрева" от северната му страна и която бълваше всеки ден пушек от кебапчета и дим, като се чуваха разни пиянски крясъци, песни и викове. Навремето Учителят беше наредил на старите братя да закупят това място, но те умуваха, умуваха, докато го взе един кръчмар, подкупен от свещениците, които му бяха дали пари да купи мястото, да построи кръчма, подпряна до самия салон и тя бе сборище на всички пияници, които крояха различни планове срещу сестрите. Беше голям ужас тази кръчма, но старите братя видяха грешката си, след като кръчмата заработи под пълна пара: бълваше дим и мирис на кебапчета, свиреха грамофонни плочи, чуваха се пиянски съборджийски песни и много, много шум и крясъци. Да се срамуваш, че си българин, да се срамуваш от лекомислието и непослушанието на възрастните приятели към Учителя.
към текста >>
5.
3_71 Последните дни на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Затова очаквайте готовите души - те са
работниците
на Бога.
В Небето има готови души, които ще се преродят, а други ще се вселят в човеците, които са готови за това и те ще донесат новото." А ние смятахме, че ние ще донесем Новото в света. Голяма заблуда бе от наша страна. Във връзка с това Учителят ми каза: "В света има готови души и те ще дойдат, за да работят. Мислиш ли, че тези, които са около нас, ще донесат нещо? Може да донесе само онзи, който в себе си има голям съд и го е напълнил със скъпоценно миро от светилището на храма Господен.
Затова очаквайте готовите души - те са
работниците
на Бога.
Вашата задача е да им предадете Словото Ми, което е Слово на Бога." Ето това е разрешението на този въпрос. Десет дни преди да си замине Учителят, Той каза: "За вас идват хубави дни, но за Мене..." и млъкна. След десет дни си замина. Учителят вече си заминаваше, но ние още не знаехме, не можехме да го допуснем. Малцина знаеха това лично от Него.
към текста >>
6.
4_06 Паневритмията чрез Духа Божий се оживотворява в Сила и Живот
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Не Му беше много приятно и то заради текста й.Понякога утринната лекция биваше по-дълга, а много от учениците бяха служащи,
работници
, студенти и времето от един час, определено за Паневритмия, караше тия, които отиват на работа, да напускат кръга.
Като свършехме Паневритмията, събирахме се около Учителя и Му целувахме ръка. В тези случаи понякога свирехме "Химн на Великата Душа". Веднага запявахме една братска песен "На Учителя покорен". По лицето на Учителя се явяваше недоволство от тази песен. Сметнахме, че Той не я обича и не е доволен от нея.
Не Му беше много приятно и то заради текста й.Понякога утринната лекция биваше по-дълга, а много от учениците бяха служащи,
работници
, студенти и времето от един час, определено за Паневритмия, караше тия, които отиват на работа, да напускат кръга.
Затова Учителят препоръчваше да се съкратят някои от гимнастическите упражнения, според случая, именно по тези съображения - да не закъснеят приятелите за работа. Брат Симеонов прескачаше "Първият ден на пролетта", като най-дълга. Една сутрин бяхме заобиколили Учителя да Му целуваме ръка. Той потърси Симеон Симеонов да му каже нещо, но последният разговаряше с някои сестри. Тогава Учителят се обърна към мен и ми каза: "Ще свирите винаги първите три номера от Паневритмията: "Първият ден на пролетта", "Евера" и "Скачане" и после ще прескачате през един номерата.
към текста >>
7.
5_01 Песнопойката на Мария Тодорова с песните на Учителя
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Ние дойдохме като
съработници
на това Дело и трябваше да станем служители на това Учение.
Да се прибавят и някои други песни на Учителя, които не бяха прибавени в онези бурни за нас времена, когато се издаваше песнарката. Така ще се приключи една работа, която нашето поколение, поради различни причини, не можа да довърши. Това е работа за Бога. Това е работа за Школата на Учителя. Това е работа за Делото на Учителя.
Ние дойдохме като
съработници
на това Дело и трябваше да станем служители на това Учение.
Всеки стана онова, което можеше и което обстоятелствата и условията му позволиха. Всеки стана онова, което можеше и което чрез живота си успя да отстои и да претвори в дело. А това не е малко!
към текста >>
8.
5_44 Учителят и царуването на цар Борис III
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Дано умът, сърцето и волята ви са на място и защитавате българската кауза, за да станете
съработници
на Бога.
Ние, техните синове, също проверихме, колко струват Кобургите. Затова бащи и синове гласувахме на референдума за република. А вие имате право да проверите това по два начина: или чрез послушание към нашите опитности и думите на Учителя, или да проверите колко струва вашето вироглавство. Ние проверихме всичко с главите си, чрез ръцете си и чрез гърбовете си, преминахме през няколко поколения българи и доживяхме да го опишем така, както е. А вие ще си прецените сами с умовете си, които носите в българските си глави.
Дано умът, сърцето и волята ви са на място и защитавате българската кауза, за да станете
съработници
на Бога.
към текста >>
9.
ИЗБРАНИКЪТ БОЖИЙ И ВОЖДЪТ НА ИСТИНАТА
,
,
ТОМ 2
Повикай своите
работници
и им кажи да съберат пшеницата в житницата, а плевелите да се изгорят и изхвърлят вън във външната тъмнина.
Веселете се, Небеса, и радвай се, Земя, че изгря вече твоята Правда в света на световете и че твоето Име е записано във вечните книги на Бога. Станете всинца, възпейте с глас велик и с радост неизказана: „Дойде времето Бог Господ да се яви в Своята слава, в Своето величие.“ Пейте Му песен нова, в която всичкият върховен Мир участва. Дерзай, верни са думите – сам Бог на Силите ще слезе и ще възвести Своето благоволение към Избраника си. Ето Ангелът на завета ще те поздрави и с него – всичкото Войнство заедно, което ще слезе от сферите на Небесните светове, да те посрещне и придружи в славното шествие, което ще пристигне точно на определеното време на Сионовата гора. Стани и погледни, ето светът е узрял за жътва.
Повикай своите
работници
и им кажи да съберат пшеницата в житницата, а плевелите да се изгорят и изхвърлят вън във външната тъмнина.
Призови своите братя и им кажи да са бодри и готови за този ден, който вече иде и е близо. И скоро славата му ще пристигне и ще се даде знамението за неговото пристигане, в който ще се тури ред и Правда на Земята, и ще се пречисти и очисти тя от всяко разтление, и ще се благослови с вечно благословение, което ще пребъде за всякога. 20 септември 1898 г., Варна 16 ИЗБРАНИКЪТ БОЖИИ И ВОЖДЪТ НА ИСТИНАТА Бележки към дадени изречения: 1. „Ето този вестител Ангел на Завета, ти ще видиш с твоите очи идущата година, която Бог ще отбележи със Своя пръст", (стр. 96 от ръкописа.) Този Вестител, който е Ангел на Завета Господен, се нарича Ангел Елохил.
към текста >>
10.
18. УЧЕТЕ ЕДИН ЗАНАЯТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Групата се беше сформирала, отидохме, за да работим в мината, но скоро се убедихме, че това беше измама, за да привлекат
работници
.
Ние горяхме като факли. Но затова бе необходимо един стопански инвентар, стопанство, добитък, жилища. А ние бяхме бедни студенти и нямахме нищо. По това време се пръснаха слухове, че в миновъглената мина в гр. Перник могат да се изкарат много големи надници.
Групата се беше сформирала, отидохме, за да работим в мината, но скоро се убедихме, че това беше измама, за да привлекат
работници
.
Битови условия - отвратителни, заплати малки и труд непосилен. Отказахме се от тоя проект и се върнахме отново в София да посещаваме лекции. Пари не спечелихме, за да се устроим и да добием стопански инвентар за общ братски живот. Все в това време ни дойде идеята да се издържаме сами в университета. Родителите ни бяха заможни, почти на всички.
към текста >>
11.
48. КAК СЕ ПОСТРОИ ИЗГРЕВА. ПАЛАТКАТА НА БЕРТОЛИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Тази палатка вероятно той я бе приготвил за своите
работници
.
Но с бризента идва и дървена конструкция, която Бертоли бе изчислил до последното пиронче. Бертоли е много акуратен в това отношение. Прави ли го, прави го докрай. И за два часа опънахме дълга палатка по плана, който той бе начертал. Изневиделица ние се сдобихме с палатка и с покрив над главите си.
Тази палатка вероятно той я бе приготвил за своите
работници
.
Вътре сложихме легла, като материалите за тях също бяха изпратени от Бертоли - дъски и бичмета. Сковахме магарета, наредихме дъските и ето ти едно легло. Вие спали ли сте на дъски? След това намерихме стари черги, събирахме ги по две, зашивахме ги по краищата и правехме нещо като голям чувал и натъпквахме го със слама. Това бяха нашите дюшеци, но в по-късния етап.
към текста >>
12.
70. КЪЩИЧКАТА НА СТОЯНКА ИЛИЕВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Денят когато приключихме със строежа на бараката отидох да занеса на Учителя сметката, където в една тетрадка точно записвах какви материали съм купувал и какво съм заплащал на
работниците
, когато трябваше.
При туй ние получихме едно писмо от този, който ни беше дал мястото под наем, в което ни съобщи: „Или купете мястото или ще го продам на други." Тогава влязохме в пазарлък, обединихме се няколко души, защото нямахме пари и разпределихме закупеното място по толкова метра, колкото всеки бе платил. Той ни даде нотариален акт, а и Стоян Илиева бе в тази група. Ето така една голяма нива от два декара и шестотин квадрата се разцепи на седем човека. Направената двойна барака с две помещения бе половината на Стоянка Илиева, а другата част бе определена за братска барака и за посрещане на гости. В тази част, която бе определена за посрещане на гости много по-късно след заминаването на Учителя поради квартирна криза се засели сестра Янакиева, а след нея Илия Узунов.
Денят когато приключихме със строежа на бараката отидох да занеса на Учителя сметката, където в една тетрадка точно записвах какви материали съм купувал и какво съм заплащал на
работниците
, когато трябваше.
Беше началото на зимата. Сварвам Учителя да си пали сам печката. Обикновено Той сам си палеше печката с дърва. Каменни въглища не употребяваше. Аз чукам на вратата, покани ме да влезна, а аз държа тетрадката и му я подавам.
към текста >>
13.
72. ПОСТЪТ В ШКОЛАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Онези, които отиваха на работа като
работници
или чиновници за тях не беше лесно.
Учителят не беше доволен от това съревнование и не обичаше да има борба в Братството. Не ги насърчаваше ако и да ги допускаше понякога, особено ако отиваха при Него и искаха разрешение за такъв опит. Когато се правеше колективен пост, а той започваше в началото на февруари при разсип на луната и траеше 10 дни, като през това време всеки можеше да консумира покълнало жито по 100 грама на ден, по три лъжици мед и по една ябълка и три ореха. А вода можеше да се пие по желание. През това време учениците трябваше да се занимават с духовна работа.
Онези, които отиваха на работа като
работници
или чиновници за тях не беше лесно.
Най-важното беше правилно да се отпости, т.е. да се захрани. Това ставаше обикновено като се свари картофена супа и се пие само водата. Следващия ден можеше да се поеме малко разредено картофено пюре. Отпостването ставаше и със спаначена супа като се пиеше само водата.
към текста >>
14.
110. ТЪРНОВСКИТЕ СЪБОРИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Да се изпратят братя за
работници
!
до брат Константин Иларионов, ул. Зе-ленка, гр. Велико Търново. Всеки брат и сестра да бъдат снабдени с лични карти (легитимации). Без такива никой да не тръгва!
Да се изпратят братя за
работници
!
Най-късно на 20.того вечерта да бъдат в Търново и то както следва: от г р. Айтос -10 души, от Бургас - пет, от Нова Загора - пет, от Ст. Загора - 10,от Ямбол - пет, от Сливен - три, от Варна -пет, от Русе - пет и от София - Ю.Желателно е между изпратените братя да има и майстори. Пътуването от разните градове за Търново ще стане по следния начин: 1. градовете Варна, Русе, Шумен, Свищов, Сливен, Карнобат, Нова Загора и Пловдив да пристигнат в четвъртък на обед и вечерта в гр.
към текста >>
15.
199. ИЗВОРЪТ НА ДОБРОТО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Отива той един път към изворчето и гледа, че Учителят усърдно се навежда, взима камъните, които са останали от
работниците
, които иззидаха коритото на чешмичката и ги хвърля с голяма сила в дола.
Скоро се заловиха и облякоха коритото с камъни, плочи, направиха път за водата и в едно неголямо басейнче започна да се събира вода. От това не голямо басейнче можеше да се пълнят съдове. Малкото чучурче, което направихме, където водата се изливаше в коритото задоволяваше всички нужди на Братството в дома Темелков. Така Учителят създаде „Извора на Доброто", а пък брат Боян Боев, който записваше всички разговори на Учителя след това ги дешифрира и подготви един материал, който бе озаглавен „Изворът на Доброто". Интересен случай разправяше брат Боян.
Отива той един път към изворчето и гледа, че Учителят усърдно се навежда, взима камъните, които са останали от
работниците
, които иззидаха коритото на чешмичката и ги хвърля с голяма сила в дола.
Брат Боян без да каже нито дума и той се присъединява към Учителя, започва да събира камъни и да ги захвърля в дола както прави Учителят. Така разчистват около чешмичката и изхвърлят всички камъни." Като свършват тая работа Учителят се изправя и казва: „С това ние помогнахме на цялото човечество. Разчистихме препятствията, които спъват българския народ и човечеството! " Какъв смисъл Учителят вложи в тези думи, не можем да знаем точно, но Боян усетил, че е направена една голяма магическа операция, защото човек са малкия си живот е свързан с Големия живот и може да бъде фактор и изразител на силите, които работят в него.
към текста >>
16.
14. ЗАКОНЪТ ЗА ОПУЛЕНС
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
" Божествените
работници
работят по този закон.
14. Законът за опуленс Това е Законът за сполуката, за късмета, за изобилието в Любовта. Той гласи: „Каквото правиш, прави го заради Господа. Каквото искаш да постигнеш, представи си го живо и то ще стане!
" Божествените
работници
работят по този закон.
Като имат ясна картина за това, което желаят, то се реализира. Ние принадлежим към Големия живот. Него търсете в малкия. Великото се проектира в Малкото и чрез Малкото се реализира. Човек придобива благата чрез Малкото.
към текста >>
17.
45. БРАТ СИМЕОН МАРКОВ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
От тогава става наш приятел, че и неговите четирима братя също, те бяха много добри
работници
на Божията нива.
Учителя го приема и го пита: „Как се казваш? " Брат Симеон мълчи, не отговаря. Казва си: „Ако е човекът от съня, ще знае името ми." Симеон мълчи и Учителят мълчи. След малко време Учителят се обръща към него и казва: „Симеоне, Симеоне! " Симеон Му целува ръка.
От тогава става наш приятел, че и неговите четирима братя също, те бяха много добри
работници
на Божията нива.
На тяхното стопанство през 1923 г. направихме опит за братска комуна в Русе. Това бе втората комуна и втория опит на младежите от Школата.
към текста >>
18.
07. ПОСВЕЩЕНИЕ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
С Него идат безброй
работници
.
Той държи ключовете за разрешаване проблемите, които стоят пред човека. Един стар живот се ликвидира и отминава. На човека предстои да излезе от един свят и да влезе в друг по-висок. Тогава Божият Дух слиза и осветява това време - това е посещение на Духа и посвещение на човека. Нема по-голямо благословение от това да посети Господ един народ.
С Него идат безброй
работници
.
Те обхващат от вътре човечеството - раждат се даровити, талантливи, способни души, силни и самоотвержени, приготвени от векове за това. Те са носители на културата. Това е велика духовна вълна. Тя прониква и изпълня формите на живота. Но ако този народ противодейства, ако остане равнодушен, затънал в удоволствия, погълнат всеки от грижа само за себе си, ако посрещне с насмешка и прения новото, уверен в своето превъзходство - ще го постигне „участта на града".
към текста >>
19.
08. ТОДОР СТОИМЕНОВ (17.05.1872, гр. Пазарджик - 22.Х. 1952,София)
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Взех
работниците
от моята бригада и за един месец ремонтирахме тавана и покрива.
Представляваше тип на англичанин и на английски лорд. Това се вижда от неговата фотография. След бомбардировките в София бе паднала бомба и разрушила тавана на къщата му в града. Отивам аз при него и го намирам отчаян, не може сам да си поправи тавана, не е по силите му. Хващам го за рамото и му казвам: „Не се притеснявай, всичко ще оправим".
Взех
работниците
от моята бригада и за един месец ремонтирахме тавана и покрива.
Когато беше болен нареди на онези, които се грижеха за него да ми се предаде неговият архив. Той беше малък, но аз го укрих и запазих. След като си замина аз бях поставен и взех неговото място като председател на Братския Съвет. Тодорчо имаше деликатна фигура, беше слабоват. В младини често е боледувал.
към текста >>
20.
33. ГЕОРГИ КУРТЕВ, ЧОВЕКЪТ КОЙТО ЖИВЕЕШЕ С БОГА (1870-1961 г.)
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Ето и днес Божиите
работници
идат.
Не можаха да го осъдят, явно е - той спаси 600 души. Брат Георги имаше вяра и упование в Бога и беше готов заради него на всички жертви. Рядко съм срещал човек с такъв богат вътрешен живот и с толкова много духовни опитности. При това в него имаше скромност, но и достойнство. Когато извиквам неговия образ, винаги си казвам: - Човекът, който живееше с Бога.
Ето и днес Божиите
работници
идат.
Те ще подемат Делото му, ще продължат работата по-нататък. Те са сред всички народи и вери по земята. Те образуват онази мощна духовна верига, чрез която Великият Разумен Свят работи. Те са изпратени вече. Те идат със светлина и сила голяма, като мощна огнена вълна.
към текста >>
И всички вие, добри и скромни
работници
на Учителя, устоявайте за Неговото Дело - пазете свято неговата чистота и достойнство.
Те са сред всички народи и вери по земята. Те образуват онази мощна духовна верига, чрез която Великият Разумен Свят работи. Те са изпратени вече. Те идат със светлина и сила голяма, като мощна огнена вълна. В нея светът няма да изгори, но ще се обнови и възроди.
И всички вие, добри и скромни
работници
на Учителя, устоявайте за Неговото Дело - пазете свято неговата чистота и достойнство.
В Духът е силата, а не в множеството. Не беше ли Христос сам срещу Юдеите и Рим?! И тъй - „Не бой се мало стадо". Поздравяваме ви с Духовната Нова Година. За учениците на Божественото учение, Тя ще бъде ново изявление на Бога, непознато до сега.
към текста >>
21.
41. ЧЕШМАТА В ТОПОЛИЦА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
А там си имат
работници
, имат строители.
Тогава попът на селото водеше пропаганда срещу Братството с огън и жупел. Кръчмарят също му пригласяше. А селото е разделено на две. Половината са с Братството, а другата половина с попа, който воюва срещу нашите приятели. Тогава нашите братя решиха да направят чешма на селото и се обръщат към нас с Бертоли да дадем проект за чешмата и да изпратим човек, който да ръководи работата.
А там си имат
работници
, имат строители.
И Бертоли кого да изпрати? Изпрати мен да ръководя работата. Отидох в село Тополица и най-напред разбира се проучих околността, за да видя от къде идва тази вода в блатото и прави тресавището. Тогава като проучих околните баири, наклона на пластовете, скалите как вървят, видях, че действително има два наклона. Единият от едната страна, а другият от другата страна и се събират при големия дъб.
към текста >>
Работници
имаше винаги - здрави, силни се-.ляни, яки, които работеха с голяма готовност и ентусиазъм.
Значи стигнахме до двата здрави пласта камъни наредени един към друг, там където се срещат, от там излиза водата. Имаше една глава от здрав камък. Тук нямаше тиня, нямаше нищо. А наоколо пък пясък останал от римските строежи. Каптирането беше най-тежката работа на чешмата.
Работници
имаше винаги - здрави, силни се-.ляни, яки, които работеха с голяма готовност и ентусиазъм.
А цялото село гледа сеир отстрани. Гледа и чака. Ще има ли вода или няма да има. След като слезнахме долу и открихме главата на извора, всички се зарадвахме. Но селото чака да види дали ще има вода, за да излезе нагоре от този трап три метра дълбок, защото първо трябва трапа да се напълни с вода и след това водата да потече навън от трапа и тогава може да се прави чешма.
към текста >>
22.
47. ИСТИНСКИТЕ ГРЪНЦИ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Работниците
на Доброто Той ги прикриваше и ги тласкаше в страни.
Наблюдавахме как се поляризират сами силите около Учителя. А това бяха силите на Доброто и силите на Злото. Какви отношения имаше Учителят към представителите на Злото? Беше внимателен и предупредителен към всички. Оказваше им внимание, оставяше ги на първите места, които те си изискваха.
Работниците
на Доброто Той ги прикриваше и ги тласкаше в страни.
Не ги показваше и не ги изнасяше на показ. Веднъж Методи Константинов не е доволен от това, че не е поставен на такава служба от новата власт, която е дошла при поредните избори. Иска да бъде политически мъж и поставен на показно място. Да го видят всички кой е, какво може и защо е дошъл на този пост. Учителят го изглежда строго.
към текста >>
23.
61. СЛОВО ЗА ПЕТЪР КАМБУРОВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
УЧИТЕЛЯТ ПРИЗОВАВА
РАБОТНИЦИТЕ
СИ И ГИ ПРИГОТВЯ ЗА НОВА СРЕЩА.
Той беше вдъхновен изпълнител на песните, истински творец в певческото изкуство. Сега ние се прощаваме с него. Но ние знаем, че онзи велик РАЗУМЕН СВЯТ, който устрои тази наша среща, този живот, ще устрои и бъдещата ни среща и ще подготви условията за това. Сега ние ще бъдем търпеливи до нашата бъдеща среда. А тя ще бъде скоро.
УЧИТЕЛЯТ ПРИЗОВАВА
РАБОТНИЦИТЕ
СИ И ГИ ПРИГОТВЯ ЗА НОВА СРЕЩА.
И тъй до нашата следоюща нова среща. Брат Борис 20.VII.1969 г. с. ПРОСЛАВ, Пловдив
към текста >>
24.
103. ДИМИТЪР ЗВЕЗДИНСКИ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Трябва да седи в една будка по цял ден на един стол и да приема здравните книжки на болните
работници
от туберкулоза.
То-газ времената бяха други и това можеше да се приеме. Но сега не. Брат Звездински бе останал без работа доста време и я търсеше усилено. Трябваше да се препитава някакси. По едно време му дават една работа в работническата болница.
Трябва да седи в една будка по цял ден на един стол и да приема здравните книжки на болните
работници
от туберкулоза.
Нямаше как, трябваше да се работи. Но се уплаши, че може да се зарази от тези книжки и от въздуха там. Отива при Учителя: „Учителю, работя в болницата, страх ме е да не се разболея от охтика." Учителят му казва: „Когато те стегне нещо по гърдите, излез навън и гледай пет минути небето." Така и направи. Това му беше лекарството. Той работи дълго време там, но не се разболя.
към текста >>
25.
4. ПО ПЪТЕКИТЕ НАГОРЕ КЪМ МУСАЛА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Горското училище беше построено за горските
работници
.
4. ПО ПЪТЕКИТЕ НАГОРЕ КЪМ МУСАЛА В Чам Курия имахме приятели, които имаха вили. Учителят и няколко човека близки на стопанина на вилата можеха да пренощуват в някоя от вилите и на другия ден се тръгваше. А останалите приятели се разполагаха наоколо, кой където намери или се подслонявахме в обществената трапезария на горското училище.
Горското училище беше построено за горските
работници
.
Беше обширна постройка с големи навеси, където можеха да се побират много хора. Имаше столова, в която можехме да се разположим през лятото, когато нямаше ученици. Така прекарвахме до вечерта там. А понякога когато поиска Учителят прекарвахме и по няколко дни. Там има държани няколко беседи, които са отпечатани.
към текста >>
26.
5. ПЪРВОТО ЕЗЕРО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Когато започнаха да строят голямата хижа
работниците
изгориха останалите клекове и сега са голи поляните около езерата.
Тя беше с удобства, имаше стаи, дори и храна. Обикновено си носехме хранителни продукти в раницата. Наемахме в хижата една голяма стая, в която се разполагаше Учителят и няколко братя, които Го обслужваха, а другите се разполагаха навън по поляните. Цяла нощ подържахме огньове. По онези времена ние изгорихме клековете.
Когато започнаха да строят голямата хижа
работниците
изгориха останалите клекове и сега са голи поляните около езерата.
На единия бряг, около югозападния бряг има едно малко езеро. Някои групи отсядаха на малкото езерце, което е на северозапад, а други отсядаха на югозападния бряг. Обикнахме езерата и предприехме екскурзии на източната страна, там където е връх Свинкса и петото езеро до него. До Свинкса с Учителя сме се изкачвали много пъти. Той обичаше да се изчаква там на хребета, където гледката е обширна и се виждат езерата - 5 и 6 езеро.
към текста >>
27.
12. КАК СЕ ИЗДАДЕ КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ НА ФРЕНСКИ ЕЗИК В ПАРИЖ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Тук бяха привлечени около 100 човека
работници
и работихме две години.
А защо ли? Ето защо. През 1947 г. аз и Бертоли започнахме голяма мозаична работа. Тряваше да се направят мозайки в казармата на I артилерийски полк на една площ от 13 000 кв. м.
Тук бяха привлечени около 100 човека
работници
и работихме две години.
През това време Бертоли е в Париж и трябва да напечати книгата на френски език. Защо ли? Защото се бяхме споразумели и аз всяка събота предавах на Лучия - съпругата на Бертоли сумата от 15 000 лв. А тези пари бяха надниците на един работник за един месец. Всеки един от тези сто човека доброволно отделяха по една сума за братска работа; Именно тези пари бяха предавани всяка събота на Лучия.
към текста >>
От тук имахме много несгоди,
работниците
бяха разочаровани от възнагражденията, но срещу военните не можехме да сторим нищо.
Измяна към една идея и към онези 100 души, които редовно си внасяха братския влог, защото знаеха, че тези пари ще отидат за една работа за Делото на Учителя. През това време аз бях много болен. Беше ми се обострила язвата на стомаха, повръщах непрекъснато, не можех да се храня, отслабнах извънредно много и нямах сили. Накрая мозайките бяха готови, но военните не се издължиха и останаха да дават 1 500 000 лв. на цялата група от 100 човека.
От тук имахме много несгоди,
работниците
бяха разочаровани от възнагражденията, но срещу военните не можехме да сторим нищо.
И те ни излъгаха. Изобщо време на лъжи. Тогава Бертоли се обяви срещу мен съвсем официално с писмо от Париж, докато ние хранехме тука семейството му, а и за него бяха осигурени средства в Париж за препитание. Какво се случи по-нататък? Бертоли се върна и разбрахме, че нищо не е станало.
към текста >>
28.
20. НЕДЕЛЧО ПОПОВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Тъй че имахме печатарски
работници
, книговезница и
работници
за развиване на хартия.
Турихме в бараката три-четири сестри и започваха да разгъват ролите и нагъват хартията. Ето така ние имахме източник на хартия почти неограничено. Заради тази идея на Неделчо Попов, защото той организира закупуването ние не спряхме нито един ден печатницата на Изгрева. За хартията получавахме документ от редакцията на в-к „Работническо дело" и „Земеделско знаме". Плащахме на сестрите и ги водехме на работа към печатницата.
Тъй че имахме печатарски
работници
, книговезница и
работници
за развиване на хартия.
Имахме си и директор - Никола Антов, който съдействуваше и може да се изкаже похвала на него за тази му дейност, щом можахме да издадем за шест години 51 томчета. Хайде издайте, отпечатайте и вие за 6 години 51 томчета, та да ви видим колко струвате! За закупуването на хартията още от самото начало Братския съвет и финансовия съвет, чийто председател бе Никола Антов взеха решение. Те решиха че сумите намерени при Учителя, които финансовия съвет пазеше, нямаше да се включват в счетоводството, а ще служат за купуване на хартия и материали, за които не можем да получим документ за оправдание. Това решение бе на финансовия съвет, а не мое.
към текста >>
29.
ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ В ПРЕИЗПОДНЯТА НА АДА Част втора 27. ГОЛЯМАТА И ШИРОКА ДЛАН
,
,
ТОМ 3
Това го вбеси и започва да ме обвинява, че съм син на бивш фабрикант, че аз съм фабрикант, че съм бил предприемач и съм експлоатирал труда на
работниците
, а това за онези години беше голямо обвинение.
Бях последствен и се започнаха разпитите пред следователя. Продължиха доста дълго - чак до девет месеца. Опитваха се да направят така, че да можем един друг да се клеветим и да се противопоставяме един другиму. Но аз поех всичко на себе си. Следователят беше много ядосан от тази моя тактика.
Това го вбеси и започва да ме обвинява, че съм син на бивш фабрикант, че аз съм фабрикант, че съм бил предприемач и съм експлоатирал труда на
работниците
, а това за онези години беше голямо обвинение.
Баща ми имаше малка фабрика, но той фалира. И другите обвинения бяха донякъде верни, но по същество не отговаряха на истината. Но това обвинение тогава водеше до брутални действия от страна на властите. След 9.IХ.1944 г. комунистите национализираха фабриките, взеха богатствата и парите на богатите, а фабрикантите и богаташите ги натикаха в затворите.
към текста >>
30.
32. НА ГОСТИ ПРИ ЦИГАНИТЕ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Той ругаеше и псуваше
работниците
от бригадата.
Почувстваха се наполовина освободени от затвора. Това им хареса и се стараеха в работата. Имаше провокатори между затворниците, а аз бях между политическите затворници. Имаше един криминален затворник, който бе поставен като отговорник над нас, и макар че беше затворник, то управата на затвора го постави на този пост, за да ни контролира. Но той се държеше много лошо с всички.
Той ругаеше и псуваше
работниците
от бригадата.
За него те бяха затворници, но за мен бяха работници. Аз се изправих срещу него: „Не позволявам да се унижават работниците ми! " „Кой си ти бре, че не позволяваш? " „Аз знам кой съм, но не позволявам да се псуват и ругаят моите работници в мое присъствие." Всички от бригадата ми изръкопляскаха. Поздравиха ме с аплодисменти, защото не смееха гласно да изкажат одобрението си.
към текста >>
За него те бяха затворници, но за мен бяха
работници
.
Това им хареса и се стараеха в работата. Имаше провокатори между затворниците, а аз бях между политическите затворници. Имаше един криминален затворник, който бе поставен като отговорник над нас, и макар че беше затворник, то управата на затвора го постави на този пост, за да ни контролира. Но той се държеше много лошо с всички. Той ругаеше и псуваше работниците от бригадата.
За него те бяха затворници, но за мен бяха
работници
.
Аз се изправих срещу него: „Не позволявам да се унижават работниците ми! " „Кой си ти бре, че не позволяваш? " „Аз знам кой съм, но не позволявам да се псуват и ругаят моите работници в мое присъствие." Всички от бригадата ми изръкопляскаха. Поздравиха ме с аплодисменти, защото не смееха гласно да изкажат одобрението си. Онзи по-зеленя от яд.
към текста >>
Аз се изправих срещу него: „Не позволявам да се унижават
работниците
ми!
Имаше провокатори между затворниците, а аз бях между политическите затворници. Имаше един криминален затворник, който бе поставен като отговорник над нас, и макар че беше затворник, то управата на затвора го постави на този пост, за да ни контролира. Но той се държеше много лошо с всички. Той ругаеше и псуваше работниците от бригадата. За него те бяха затворници, но за мен бяха работници.
Аз се изправих срещу него: „Не позволявам да се унижават
работниците
ми!
" „Кой си ти бре, че не позволяваш? " „Аз знам кой съм, но не позволявам да се псуват и ругаят моите работници в мое присъствие." Всички от бригадата ми изръкопляскаха. Поздравиха ме с аплодисменти, защото не смееха гласно да изкажат одобрението си. Онзи по-зеленя от яд. Отиде и ме наклевети на управата на затвора.
към текста >>
" „Аз знам кой съм, но не позволявам да се псуват и ругаят моите
работници
в мое присъствие." Всички от бригадата ми изръкопляскаха.
Но той се държеше много лошо с всички. Той ругаеше и псуваше работниците от бригадата. За него те бяха затворници, но за мен бяха работници. Аз се изправих срещу него: „Не позволявам да се унижават работниците ми! " „Кой си ти бре, че не позволяваш?
" „Аз знам кой съм, но не позволявам да се псуват и ругаят моите
работници
в мое присъствие." Всички от бригадата ми изръкопляскаха.
Поздравиха ме с аплодисменти, защото не смееха гласно да изкажат одобрението си. Онзи по-зеленя от яд. Отиде и ме наклевети на управата на затвора. Викат ме в канцеларията. „Ти защо бунтуваш хората?
към текста >>
31.
43. НОЖ В ПОЯСА И ЖАРГОН В УСТАТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Трябваха
работници
и затова ни смесиха с криминалните затворници.
43. НОЖ В ПОЯСА И ЖАРГОН В УСТАТА Трябваше да се завърши един голям обект.
Трябваха
работници
и затова ни смесиха с криминалните затворници.
Неща, които не се допускат. Но нуждата ги накара и те ни смесиха. Дойдоха при нас едни големи бабаити и нашите хора, които също бяха бабаити изведнъж се стъписаха и се смалиха. Уплашиха се от новите, защото те бяха наистина баш бабаити. Имаше един голям човек, буен, груб, невъздържан и винаги носеше нож в пояса си.
към текста >>
32.
45. ЗАНАЯТЪТ ПОЛУЧЕН ОТ ЗАТВОРА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Бяха много умни, хитри и много умели и знаеха как да внасят Смут между
работниците
-затворници и пречеха на работата ми.
45. ЗАНАЯТЪТ ПОЛУЧЕН ОТ ЗАТВОРА Имаше двама осъдени от властта за шпионаж.
Бяха много умни, хитри и много умели и знаеха как да внасят Смут между
работниците
-затворници и пречеха на работата ми.
Един ден хванах на единия ръката, дойде в мене сила, стиснах я и му извиках: „Ти няма да ми смущаваш работата. Та аз заради вас работя тук бе. Вие мислите, че началниците са ме изпратили. Това си е моя инициатива, да ви дам професия. Иначе как Ще се прехранваш вън от затвора без работа?
към текста >>
33.
49. ДЕЛОТО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Аз наемах някакъв строеж на мое име, после ги наемах като
работници
и издавах обекта да го работят.
49. ДЕЛОТО На самият процес в съда дойдоха хора, на които аз съм помагал, когато бяха в нелегалност при предишната власт. Аз знаех, че те бяха комунисти, а тогава нямаше работа - бяха военни години.
Аз наемах някакъв строеж на мое име, после ги наемах като
работници
и издавах обекта да го работят.
Те го изработваха и с получените пари си подпомагаха за насъщното преживяване, дори им оставаха пари за тяхната нелегална работа. Аз това го знаех, а те също знаеха, че аз им помагам именно за това, да оцелеят, понеже бяха идейни хора. Имаха идеи и чрез тези идеи те искаха да променят стария свят в нов свят. Сега беше дошла тяхната власт, те бяха заели големи постове в държавата и когато Мария Тодорова се обърна към тях за помощ, те съвсем честно и доблестно се явиха като свидетели и ме защитаваха. А ето имената на доблестните българи, които укривах, хранех и закрилях, когато бяха в нелегалност като комунисти, но които дойдоха да свидетелстват и да ме защитят: 1.
към текста >>
34.
56. ПРЕДАТЕЛИ И ПРЕДАТЕЛСТВА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
А точно тогава простите
работници
дойдоха на власт и искаха да управляват, но не знаеха как и вместо да се научат от инженерите, то сметнаха, че те с тяхното знание им пречат и решиха да ги премахнат.
Той бе индустриалец преди 9 септември, взимаше участие в политическия живот и беше министър в последното правителство. Буров бе обвинен, че е шпионин на Холандия и че взимал милиони пари от Холандия и ги е давал на тези инженери. Това не бе истина. Истината бе друга. Тези инженери пречеха на новата власт и понеже бяха учени хора, знаеха как да управляват мините.
А точно тогава простите
работници
дойдоха на власт и искаха да управляват, но не знаеха как и вместо да се научат от инженерите, то сметнаха, че те с тяхното знание им пречат и решиха да ги премахнат.
Речено - сторено. За тях беше без значение, че за мините са необходими знаещи инженери. За новата власт трябваха работници-миньори, а без инженери щяха да минат. Така смятаха и сполучваха, защото разполагаха с такива методи и средства, с които могат да сломят волята на човека. Буров беше слаб човек, беше уплашен и бе принуден да даде онези показания, които искаха от него.
към текста >>
За новата власт трябваха
работници
-миньори, а без инженери щяха да минат.
Истината бе друга. Тези инженери пречеха на новата власт и понеже бяха учени хора, знаеха как да управляват мините. А точно тогава простите работници дойдоха на власт и искаха да управляват, но не знаеха как и вместо да се научат от инженерите, то сметнаха, че те с тяхното знание им пречат и решиха да ги премахнат. Речено - сторено. За тях беше без значение, че за мините са необходими знаещи инженери.
За новата власт трябваха
работници
-миньори, а без инженери щяха да минат.
Така смятаха и сполучваха, защото разполагаха с такива методи и средства, с които могат да сломят волята на човека. Буров беше слаб човек, беше уплашен и бе принуден да даде онези показания, които искаха от него. Подписа се, че е давал пари на тези инженери заради шпионаж. За това негово изложение инженерите бяха вкарани в затвора. Това беше лъжа и инженерите го бяха намразили, защото заради него бяха в затвора.
към текста >>
А те са
работници
в моята бригада.
Казвам им: „И Вие да бяхте на негово място, щяхте да направите същото. Сега да сте като него и всички ще ви мразят. Благодарете, че не сте на неговото място, защото той носи и вашата омраза и съвестта го мъчи, че ви е предал невинни. Всеки ден той се вайка в моята килия и плаче, че ви е предал без да имате някаква вина, че заради неговите показания сте в затвора." Те ме оглеждат и мълчат. Говорих им няколко пъти през ден същото.
А те са
работници
в моята бригада.
Накрая възприеха, че това е така, което казвам и че причината е на друго място. А те я знаеха много добре къде е и защо са хвърлени в затвора. Накрая ме попитаха: „Майсторе, кажи ни каква е истината в нашия случай." Изправям се, но аз по ръст стърча една глава над тях. „Ако вие бяхте се отказали доброволно от вашите постове като инженери-началници в мината над онези, които днес имат власт и сила, то сега щяхте да бъдете свободни и щяхте пак да работите в мините като инженери, но щяхте да работите на новите си господари, които са прости и неуки, но имат власт и сила. Ако го бяхте сторили това, нямаше да ви има тук.
към текста >>
35.
60. СЪДБАТА НА ЗАТВОРНИКА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
" „Половината от моите
работници
, които работят на банята и привършват вече.
Изпраща една кола, взема ме и ме завежда при комисията, която трябва да приеме обекта. Разглеждаме заедно обекта. И той ме пита пред всички: „Майсторе, може ли да поемеш този обект и да оправиш работата? " Казвам: „Мога". „Какво ти трябва?
" „Половината от моите
работници
, които работят на банята и привършват вече.
Ще дойдат тук, които аз посоча и всички материали, които ми са необходими." Казва ми: „Имаш го това". Взема телефона, свързва се с началника на затвора и казва: „Тези и тези хора ще ми изпратите веднага в Лесичево." Аз му бях дал списъка. Трябват ми майстори. След два часа пристигна бригадата, която исках. Настаниха ни в обекта.
към текста >>
36.
ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Не сме безучастни зрители, но
работници
за Божествения ред и порядък.
Но и в двата неразбирането на Божия закон е едно и също. Ние държим за Божественият ред и порядък и Него подържаме. Помни думите на Учителя на планината Витоша, над Рударци, при хижа „Еделвайс", при последната ни екскурзия: „България - пълен неутралитет! " Тези думи означават: „България, с Бога! " Ние следваме завета Му!
Не сме безучастни зрители, но
работници
за Божествения ред и порядък.
Ученикът се моли тъй: „Да се изпълни Твоят Божествен план за делото Ти и ние да бъдем Твои работници всякога! " 27. Ние сме Братство. Ние сме Идея - вечна, безгранична, свободна. Можем да създадем организации, но те не са най-същественото.
към текста >>
Ученикът се моли тъй: „Да се изпълни Твоят Божествен план за делото Ти и ние да бъдем Твои
работници
всякога!
Ние държим за Божественият ред и порядък и Него подържаме. Помни думите на Учителя на планината Витоша, над Рударци, при хижа „Еделвайс", при последната ни екскурзия: „България - пълен неутралитет! " Тези думи означават: „България, с Бога! " Ние следваме завета Му! Не сме безучастни зрители, но работници за Божествения ред и порядък.
Ученикът се моли тъй: „Да се изпълни Твоят Божествен план за делото Ти и ние да бъдем Твои
работници
всякога!
" 27. Ние сме Братство. Ние сме Идея - вечна, безгранична, свободна. Можем да създадем организации, но те не са най-същественото. Те са само дре- 273 20.
към текста >>
Комунистите бяха призовани да бъдат
работници
за Божието дело.
Онези, на които е дадена власт над човека, тяхната власт се простира до смъртта. Отвъд смъртта те нямат власт. Следователно те имат власт само над една малка отсечка от живота. Защото Животът е и отвъд смъртта. „Смърт" - човек трябва да е готов да прекрачи този праг с вяра и упование в Бога. 32.
Комунистите бяха призовани да бъдат
работници
за Божието дело.
Но когато дойде „Изкусителят", те приеха даровете му. Станаха противници на Божието дело, отстъпиха, предадоха Делото. 33. Комунистите ни гонят и то нас, които се наричахме техни братя. Обзе ги духът на Отрицанието, древния изкусител и враг на човечеството. Няма по-голямо нещастие от това. 34.
към текста >>
Да бъде благословен Господ, че ни е призовал, да бъде благословен Учителят, че ни е избрал да бъдем Негови
работници
.
" Това хората трудно възприемат. Те смятат, че трябва да унищожат враговете си. Ето кое не е възможно. 52. Във великата борба за Истината, за освобождение на човека от греха, робството и лъжата, ние достойно вземаме своето място, наред със всички борци и мъченици през вековете. Велика и славна е тази борба, какви подвизи, какви святи жертви са дадени за нея.
Да бъде благословен Господ, че ни е призовал, да бъде благословен Учителят, че ни е избрал да бъдем Негови
работници
.
Христос казва: „Дерзайте, аз победих света! " 53. Моите братя комунисти не търпят нито най-малко огнище на свободен живот. Те полегнаха на Братството, те искат да оковат Духът във вериги. Досега никой не е успял да стори това.
към текста >>
А ето, ние сме
работници
на Братството и сега работим безвъзмездно, по този начин изплащаме наема за онази малка материална част, която Братството ползваше.
Най-важното е човек да подържа връзката си с Бога. А Бог ще устройва пътя му. Вяра и упование. 84. Комунистите отнеха материалната основа, която българите бяха отпуснали на Бялото Братство. Те не искат да отредят място на Бялото Братство в българската общественост.
А ето, ние сме
работници
на Братството и сега работим безвъзмездно, по този начин изплащаме наема за онази малка материална част, която Братството ползваше.
Така сметката се ликвидира. Това е голяма загуба за българския народ. Той губи най-хубавото, което имаше - благословението на Бялото Братство. 85. Дали на религиозна или на класова основа, все едни и същи Сили се борят в света. И когато сме гонени, сме добре.
към текста >>
37.
64. ИСТИНСКАТА РАБОТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Те са дни посветени на връзката ни с Бога, с Учителя, с всички наши братя,
работници
за Царството Божие.
64. ИСТИНСКАТА РАБОТА „Изпроводи ни благия си Дух, да ни ръководи и крепи в Пътя на живота". Съборните дни са дни на Братството.
Те са дни посветени на връзката ни с Бога, с Учителя, с всички наши братя,
работници
за Царството Божие.
В този смисъл те продължават през цялата година. Всички, чрез които Божият Дух работи, образуват Бялото Братство, независимо кога са живяли, всред кои народи или раси, независимо от това към кои религии са принадлежали, Те са работници за Царството Божие. Царството Божие е всемирно, затова ние се молим: „Да дойде Твоето Царство на земята." Школата на Учителя подготвя ученика да бъде работник на Царството Божие. Тук се работи върху характера - да се създаде онзи устойчив характер, основан върху Божествените добродетели. Тук се изгражда онзи мироглед, освободен от всякакви ограничения, предразсъдъци и суеверия - мироглед основан на Истината.
към текста >>
Всички, чрез които Божият Дух работи, образуват Бялото Братство, независимо кога са живяли, всред кои народи или раси, независимо от това към кои религии са принадлежали, Те са
работници
за Царството Божие.
64. ИСТИНСКАТА РАБОТА „Изпроводи ни благия си Дух, да ни ръководи и крепи в Пътя на живота". Съборните дни са дни на Братството. Те са дни посветени на връзката ни с Бога, с Учителя, с всички наши братя, работници за Царството Божие. В този смисъл те продължават през цялата година.
Всички, чрез които Божият Дух работи, образуват Бялото Братство, независимо кога са живяли, всред кои народи или раси, независимо от това към кои религии са принадлежали, Те са
работници
за Царството Божие.
Царството Божие е всемирно, затова ние се молим: „Да дойде Твоето Царство на земята." Школата на Учителя подготвя ученика да бъде работник на Царството Божие. Тук се работи върху характера - да се създаде онзи устойчив характер, основан върху Божествените добродетели. Тук се изгражда онзи мироглед, освободен от всякакви ограничения, предразсъдъци и суеверия - мироглед основан на Истината. Всякога, когато Учителят дойде, Той носи ново знание, нова светлина, нов живот. Това е още едно стъпало в пътя на човешките души.
към текста >>
Работници
за Царството Божие е имало всякога.
Тук се изгражда онзи мироглед, освободен от всякакви ограничения, предразсъдъци и суеверия - мироглед основан на Истината. Всякога, когато Учителят дойде, Той носи ново знание, нова светлина, нов живот. Това е още едно стъпало в пътя на човешките души. Това е начало на една Нова епоха. - Не е било време Школата на Учителя да не е съществувала, било във видимия или Невидимия свят - някога явно, някога тайно, според условията.
Работници
за Царството Божие е имало всякога.
Всички те образуват едно велико семейство, „фамилията на онези, които живеят във вечността". През всички култури, Те са СВЕТИЛАТА, показателите на пътя. Те са първите пионери във всички области на живота: във вярата, в науката, в изкуството, в морала, в обществения и личен живот. Тяхните образи светят и днес, и вековете не помрачават тяхното сияние. Днешните времена са времена на учение и работа.
към текста >>
38.
65. „ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Хората на Братството са отлични
работници
във всички области на живота, където и да работят.
За тази епоха Братството беше създадено в България. То е самобитно, оригинално духовно движение, възникнало и развило се всред този народ. Бялото Братство е носител на Идеята за Единството през вековете, където и да се е появявало. Братството е светло явление. То води човечеството напред, примирява и обединява народите.
Хората на Братството са отлични
работници
във всички области на живота, където и да работят.
Те са трудолюбиви, честни, добросъвестни - те са един здрав обществен елемент. Братството прави чест на българския народ и той му дължи почит и уважение. Учителят даде едно Учение за живота - Учение проверено и опитано. Животът е Велика Наука. Тя трябва да се изучава и прилага с Любов.
към текста >>
39.
II. УЧИТЕЛЯТ ЗА БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
В бъдеще и други
работници
ще дойдат.
Ние сме свидетели на това. Това е път, който Той проправи, по който ние вървим и по който бъдещото човечество ще върви. В тази работа Той даде и опит и знание и методи, по които ще трябва да работим. Положи основание на Делото Си. Призова ни.
В бъдеще и други
работници
ще дойдат.
Те идват по един Божествен План. Те идват с условията си и със всички средства да се реализира този план. Глупаво е да се мисли, че може да се спре този процес. Той принадлежи на Великия Живот и Той стои зад Него. Естествено с тези сили ще се срещнем и ще имаме да разрешаваме много задачи.
към текста >>
40.
IV. БЯЛОТО БРАТСТВО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Те са
работници
на Бялото Братство. 8.
Това е Братството. Бялото Братство ръководи и пази човечеството на земята, което то допусне, това ще стане. Което не допусне, няма да стане. Помислете само какви прекрасни хора са живели на земята, живеят и сега. И какво богатство и какво творчество са оставили на своите братя.
Те са
работници
на Бялото Братство. 8.
Бялото Братство и България. „Докато ние сме в България и работим, българите могат да бъдат сигурни за своето съществуване и благоденствие. В който ден ние напуснем България от нея нищо няма да остане. България ще се превърне в пустиня. Това всички трябва да го знаят.
към текста >>
41.
5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
Има нужда от много
работници
.
Хубаво е подобна работа да се започне и във всички кръжоци в провинцията. Освен огромния материал, вложен в напечатаните беседи и лекции на Учителя, има още толкова беседи и лекции ненапечатани. Взети са мерки за постепенното им отпечатване. Жетвата е готова. След днешните страдания умовете на много хора са отворени за новото, което иде.
Има нужда от много
работници
.
Нивата се нуждае от жетвари - борци за великата култура на братството и сестринството. Нека влезем в народа, нека работим всред него, да проникнем в широките народни маси и нека светлината, която излиза от идеите на Учителя, да освети света! На работа! Мото, дадено от Учителя на 20 декември 1944 г.: „Да се прослави Бога в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов." Настоящето се прочете пред братята и сестрите на Изгрева. Всички те горещо ви поздравяват и ви пожелават радостна плодотворна дейност.
към текста >>
Хиляди
работници
от всички краища на земята с радостни сърца и с поглед, устремен в далечината, градят новия ден.
Слънчевата система, казва Учителят, излиза от тринадесетата сфера. Слънчевата система в миналото е слизала, т. е. е отивала в по-гъста среда, а сега отива към по-възвишени области. Това ще улесни идването на новата култура. Новият ден се гради.
Хиляди
работници
от всички краища на земята с радостни сърца и с поглед, устремен в далечината, градят новия ден.
Той е тъй близо до нас! Въздухът е напоен вече с лъха му, въпреки вихъра на днешните събития, въпреки водовъртежа, през който минава сега човечеството. Днес сме свидетели на едно небивало раздрусване на света. От всички тия страдания, през които минава светът, ще излезе едно възродено човечество, което ще тръгне по съвсем нови пътища. Новото е по-близо до земята, отколкото всеки друг път.
към текста >>
42.
02. Молитва за българския народ
,
Дадена от Учителя през 1900 година
,
ТОМ 4
Прати
работници
в тази Твоя нива.
Моля Ти се, отхвърли това бреме, което лежи отгоре ми Господи, прати повече Виделина в сърцата ни. Научи ни пътищата Си. 9. Господи, Ти си чул, че Твоите пастири развращават Твоето паство. Ти си чул, че не ги водят на добри пасища. 10. Припомни обещанията Си.
Прати
работници
в тази Твоя нива.
Прати мъже избрани и изпитани помежду тоя народ. Господи, избави ги от тая духовна сиромашия. 11. Господи, посети владиците на този народ и виж що вършат, свести ги, защото са заспали. Ти имаш сила, Ти имаш власт да сториш това. Защото чинът е свят. 12.
към текста >>
43.
06.ЗАВЕТЪТ НА БОГА - ЕЛОХИМ, ЕДИННАГО БОГА И БОГ НА БОГОВЕТЕ
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Когато трябваше накрая да се разплащам със сценичните
работници
, те поискаха по-голямо възнаграждение от уговореното, понеже бяха дошли извънредно, и то в неделя, пред настъпващи три дни празници.
Един час преди представлението седнахме, за да сравним. Аз останах невероятно изненадан. Песните, както бяха подредени от мен с обозначената мисъл и ключова дума, напълно схождаше с онази мисъл от Словото на Учителя за Славянството, която тя лично бе извадила от обширния текст, който аз й бях предварително предоставил. Тогава видях, че при работата ми с нея работи един и същ Дух. А това е Духът на Единението и Единството, който е Христовия Дух.
Когато трябваше накрая да се разплащам със сценичните
работници
, те поискаха по-голямо възнаграждение от уговореното, понеже бяха дошли извънредно, и то в неделя, пред настъпващи три дни празници.
Аз се бях намръщил. При мен се приближава Любка Хаджиева и разпалено говори, без да знае, за какво съм намръщен. „Брат, не жали парите. Давай брат, давай! Нали концертът стана.
към текста >>
"
Работниците
бяха застанали около мене и с удивление я оглеждаха.
Давай брат, давай! Нали концертът стана. Този концерт го чакаме 100 години. Брат, не жали парите! Давай и давай!
"
Работниците
бяха застанали около мене и с удивление я оглеждаха.
Аз смирено изваждах пари и плащах. И при всяка банкнота, която давах, чувах нейните думи: „Брат, не жали парите! Нали концертът стана! " Тя бе единственият човек, който Небето бе изпратило, първо да благодари на Виолета Гиндева и след това, да охрабри и мене, че сме реализирали една идея. Ние бяхме последните, които напуснахме Театър „София".
към текста >>
44.
ПОД НЕБЕСНАТА ДЪГА НА СЛОВОТО -ПРЕДГОВОР
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Народите и занапред ще обличат във физически дрехи мнозинство от
работници
за светлото бъдеще на човечеството, а те ще живеят в по-голяма светлина и делата им ще бъдат изтъкани с доброто, правдата и разумността, за които никой друг не е говорил на земята, освен УЧИТЕЛЯТ.
Ако нейде има изписани страници за това добро и щастливо време, те може би мъчно ще издържат на познатите промени - хартията може да се превърне на прах, но усета за допира с Него ще помнят нашите души, способни да пренесат във вечността неоценимите спомени. А те ще бъдат винаги свежи и поучителни, защото са изживяни със свещения трепет на душите. Нещо друго. Не сме само ние, облечените във физическите дрехи на българския народ, които можем да мислим и говорим за УЧИТЕЛЯ. За Него ще говорят всички разумни и будни души, родени по лицето на земята.
Народите и занапред ще обличат във физически дрехи мнозинство от
работници
за светлото бъдеще на човечеството, а те ще живеят в по-голяма светлина и делата им ще бъдат изтъкани с доброто, правдата и разумността, за които никой друг не е говорил на земята, освен УЧИТЕЛЯТ.
Има още една категория същества, които всякога с особено вдъхновение биха говорили Него. Това са обитателите на далечни и незнайни, незрими светове, пръснати по всички диаметри на вселената. Образът на УЧИТЕЛЯ им е познат и близък. Не веднъж те са „слизали", за да вземат активно участие в Неговия живот и започнатото дело. За тях УЧИТЕЛЯТ разказваше с разположение и обич.
към текста >>
45.
І.2.ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Другата основна мисъл в беседата бе за отношението ни към Божиите
работници
, слезли между нас, които са носители на всяко малко и голямо добро за човешките души.
Ето къде е източника на Божието благословение, слизащо от „Окото". УЧИТЕЛЯТ особено цени „Окото" като Божествен център и всякога е давал препоръки да се поддържа чистотата на неговите води и да го пазят така, както се пази човешката зеница! „Окото" „вижда", „чува", „говори" с мълчаливия език на бистро струйни-те води. А те са страниците на Великата книга, изписана с благословенията за българския народ. И в името на Божествената Благодат, учениците на Школата, а и всички посетители на върха трябва да пазят чисти и неопетнени водите и обстановката на това дивно Мусаленско езеро..." Когато и последната група слезе от върха, УЧИТЕЛЯТ изнесе беседа на вечната тема за връзката с БОГА - като смисъл и цел на всяко дихание тук, на земята и „там", в света на невидимите обитатели.
Другата основна мисъл в беседата бе за отношението ни към Божиите
работници
, слезли между нас, които са носители на всяко малко и голямо добро за човешките души.
През време на тази знаменита беседа, моето съзнание често се отклоняваше по предварителна размисъл за разрешаването на задачата ми със завръщането. А двамата - Борис и Неделчо, обсъждаха някои подробности по погребението на Георги Радев. Рано след обяд, УЧИТЕЛЯТ покани приятелите да напуснат „Окото", като внимателно почистят местата на временното бивакуване. Той добави: „Нека „Окото" да е чисто като Божествената зеница! " Групите пак безшумно и мълчаливо, замислени върху проблемите, поставени от този паметен летен ден, заслизаха към уговорения вечерен бивак -малката полянка над "Велчовото мосте".
към текста >>
46.
І.4. УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
В най-добрият смисъл на думата, казано на евангелския език - те бяха
работници
на нивата.
Близостта, съдействието и общуването с Него бяха великолепни условия - съкровена мечта на всеки ученик. Самото ученичество е дълъг и непреривен процес. Не всякога може да има на физическото поле такова съвпадение - УЧИТЕЛ и ученик да бъдат едновременно в една страна. Съкратеното физическо разстояние - близостта е много ценно условие. Стенографите знаеха това и се радваха на привилегията да бъдат заедно почти по всяко време, да обменят мисли, да се вглеждат в поведението Му и да се учат.
В най-добрият смисъл на думата, казано на евангелския език - те бяха
работници
на нивата.
За тях образът на УЧИТЕЛЯ бе осмислено разбран. Специализирани в стенографията, те бяха онзи квартет, снел Словото и го подготви за печат. Беседите, разговорите станаха достояние на всички, които се интересуваха. Напечатаното Слово бе неоценим дар и за човечеството. Сестра Паша Теодорова е лицето, на което дължим отпечатаните беседи.
към текста >>
Общите обеди бяха едно улеснение за Него и за всички сътрудници и
работници
на „нивата".
Грижливо запазените копия от писмата, станали достояние на учениците, бяха огледало на един деен живот, извор на светлина. Сестра Елена Андреева непрекъснато бе на пишещата машина. Тя е лицето, на което дължим също така благодарност за съпричастие в книгопечатането. Ученикът Аверуни прие грижата за ежедневието на УЧИТЕЛЯ. Школните занимания - лекциите, приемите, участието в някои домакински дейности бяха неизбежна програма на УЧИТЕЛЯ.
Общите обеди бяха едно улеснение за Него и за всички сътрудници и
работници
на „нивата".
Общата храна е невидимата връзка между душите. Израз на висок идеен замисъл. Обедите станаха жизнена необходимост, дори и през тежките военни години, и прераснаха в неотменна традиция в живота на Братството. Аверуни прие задължението да се грижи за утринната закуска и вечеря на УЧИТЕЛЯ, освен тогава, когато Той бе.гост на други ученици. Именно оттук започва изграждането на свещената връзка между Учител и ученик.
към текста >>
47.
І.5. БАНЯТА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Разбира се, тя се ползваше от
работниците
на Изгрева - стенографите, дежурните по кухня, градинарите и някои други.
Имаше и такива случаи - при понижени температури, особено когато на някого завивките не бяха достатъчни, вместо да мръзнат, отиват в банята, запалят печката и топлината казва своята дума. Банята има история. Тя не е неудачно хрумване, нито случаен опит. Създателят е този наш добър брат и опитен в тенекеджийските работи - Димитър (Стоянов). В едно от барачните помещения на Изгрева той инсталира подобна баня за УЧИТЕЛЯ.
Разбира се, тя се ползваше от
работниците
на Изгрева - стенографите, дежурните по кухня, градинарите и някои други.
И в своята малка къщичка, в едно миниатюрно помещение имаше също такава баня. Димитър бе много сръчен човек. Имаше великолепна техническа памет. Разглоби часовник, запаметява мястото на всеки винт, улавя последователността на всяка част, ако липсва някоя, търси подходяща, слага я на място и часовника заработва. Обичаше техническите инструменти.
към текста >>
48.
І.13. ТРИТЕ ИЗПИТА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Това са изпити и за
работниците
на нивата!...
Да, Консерваторията на Изгрева е неповторимо явление! Не посмях да наруша мълчанието в приемната. Станах на крака и посегнах към десницата на УЧИТЕЛЯ и я целунах. Изпращайки ме до вратата, УЧИТЕЛЯТ каза: - Този път духовете поискаха да те отклонят от работата на Изгрева, но не успяха. Голяма будност на съзнанието е необходимо.
Това са изпити и за
работниците
на нивата!...
И този път отказах. Продължих си работата. Взех участие и в последния акорд на школата.
към текста >>
49.
І.17. В ТЯХНАТА АУРА - ШВЕЙЦАРИЯ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Те именно са онези невидими
работници
в нашата слънчева система, които се стремят да направят слънчев живота на земните обитатели.
Алпите са духовен център. Там си дават среща велики разумни същества, които слизат да помагат на човечеството. Тези същества, завършили своята еволюция, работят за повдигането на обитателите на нашата планета, живущи в растителното, животинското и човешкото царства. На Европейския континент това е едно от големите светилища. От високо духовно гледище трябва да кажем, че те са вдъхновителите на научната мисъл, те са извор на вдъхновение на дейците на изкуството, те разведряват небосклона на разгневените политици, те насочват културата към нови предели.
Те именно са онези невидими
работници
в нашата слънчева система, които се стремят да направят слънчев живота на земните обитатели.
Присъствието на тези същества освежава аурата на Швейцария. В една такава аура мисълта на човека става по-светла, по-идейна, в чувствата има достъп по-висшата любов, която може да модулира антагонизма в хармонична изява. Явно е, че при аура с такова богато съдържание, общественият и политическият живот ще бъде няколко степени по-добър, по-изискан, значително по-различен от живота на онези, които живеят извън тази аура. За живущите в Швейцария няма по-големи блага от богатия свеж планински въздух, от чистата вода на бързите потоци и от възторжените идеи и мисли на светлите същества. Както виждате, тук природата е щедра и на физическото поле, и в духовното.
към текста >>
50.
І.18. БЪЛГАРИЯ
,
,
ТОМ 4
Христовите ученици са
работниците
на Божествената нива, където новото учение дава тон на бъдещата култура.
Те разбиват преградата, старателно сложена от материалистическите възгледи. Новото учение намира прием в тази страна и това не е случайно. От стотици и хиляди години се подготвя почвата за настоящите духовни движения. След закриването на Христовата школа преди 2000 години, душите на древния Израил почват да се прераждат в България. Христовите последователи станаха гръбнака на Богомилското движение и на редица възрожденски школи.
Христовите ученици са
работниците
на Божествената нива, където новото учение дава тон на бъдещата култура.
Далечната родова връзка на тези души се крие в библейското „Юдино коляно" - един от дванадесетте синове на Яков. По негова линия дойдоха Давид и Христос. Ето в какви далечни времена виждаме първите стъпки на духовните Българи, крито са съдържание на славянството, призовано да играе важна роля в съдбините на човечеството. - Още нещо, което е за отбелязване - сподели УЧИТЕЛЯТ: - Кажете ми какво знаете за произхода на българският герб, изразяващ изправен лъв? Не отговорих.
към текста >>
51.
ІІ.27. БЕЛЕЖИТИ ПРЕРАЖДАНИЯ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Никой, освен Него, не бе разбрал кои и какви са скромните
работници
на готовата за жътва нива.
Привързаността към Христа бе запазена през вековете. Тази привързаност прерасна в необичайна за съвремието ни любов към УЧИТЕЛЯ. Любовта открива богатото съдържание на словото. То е учението, без което не може да се претвори в хармонично единство - изразител на великата Любов. Учениците откликнаха на зова на словото, последваха УЧИТЕЛЯ.
Никой, освен Него, не бе разбрал кои и какви са скромните
работници
на готовата за жътва нива.
УЧИТЕЛЯТ откри и позна своите ученици. Не веднъж сме били свидетели на изказвания, с които Той разкриваше представителите на древни школи. Между нас бяха преродени: древните пророци на Израел, учениците на Христа, светилата на Александрийската школа, гадателите на Асиро - Вавилон и Халдея, философите на Елада. Българските възрожденци също така бяха заели местата си в школата. В школата на УЧИТЕЛЯ си бяха дали среща всички души, преситени от собствена мъдрост и философия, всички души, оплетени в религиозни заблуди и пагубни суеверия, всички души, откъснати от реалността на живота, непознаващи новото учение за живота на Великите Души, носители на ожидания от векове Мир, на така търсената повсеместно Любов и на Мъдрост, даряваща умението да се познае Истината.
към текста >>
Пеню Киров бе един от любимите ученици и
работници
на УЧИТЕЛЯ.
Не случайно Духът Христов за първи път, след издъхването на кръста, се вселява в Йосиф Ариматейски - богата и светла душа на древния Израел. Не случайно, Пеню Киров идва при УЧИТЕЛЯ, подава Му ръка и тръгват да работят за Бога, за ближния, за духовна пробуда, за просветление, за нов живот, обилен от даровете на Духа. Само пробудената душа работи, само тя работи. Само тя разбира УЧИТЕЛЯ. Само тя приема словото като реалност и път.
Пеню Киров бе един от любимите ученици и
работници
на УЧИТЕЛЯ.
Известно е още едно прераждане с богата историческа основа. Бележитият ученик на Кирил и Методий - славянските просветители, Климент Охридски, идва като даровит детски писател и ученик на УЧИТЕЛЯ, това е Стоян Русев, наричан още Дядо Благо. Климент е ревностен и даровит следовник на двамата братя и утвърждава тяхното просветно дело. С богата и прозорлива мисъл, поетичен език и добро перо той възвисява глас, приканва следовници, поучава ги на Кирилова мъдрост и знание, и става център на просвещение и добродетели. Изгражда школа.
към текста >>
52.
ІІ.38. ЕДНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ТЕОСОФИТЕ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
За това те своевременно уведомяват ръководителите на Европейските теософски ложи и са получили разрешение да привлекат УЧИТЕЛЯ в редиците на своите „добри
работници
".
Така методично е действал УЧИТЕЛЯТ. Така Той е припалвал светлинка след светлинка в съзнанието на онези, които са Го слушали. Тази многостранна изява на УЧИТЕЛЯ е наблюдавана много внимателно от духовници и възраждащите се приятели на езотеричното познание - теософите. Познавайки по-добре от обикновените християни структурата на световете, теософите са били много взискателни към светогледа на УЧИТЕЛЯ. Те непрекъснато са се уверявали в Неговото абсолютно точно и правилно разбиране и неведнъж са изказвали мнението, че Той е „готов" за работник в теософското общество и „ценен сътрудник" за разпространяване на идеите им.
За това те своевременно уведомяват ръководителите на Европейските теософски ложи и са получили разрешение да привлекат УЧИТЕЛЯ в редиците на своите „добри
работници
".
Председателят на теософската ложа в България Софрони Ников не закъснява да поиска среща с УЧИТЕЛЯ, за да Го извести за добрите възможности, които Му предлага организираното теософско общество и големите успехи, които Го очакват както в нашата страна, така и в чужбина. На устроената среща се разменят наново доброто мнение и висока оценка за публичната дейност, в духа и стила на теософските идеи, правят се комплименти за усърдната духовна работа и председателят на теософската ложа открива богатите перспективи за една съвместна дейност. УЧИТЕЛЯТ с внимание изслушва поднесената покана за работа в полето на теософията, пожелава успех на теософската ложа и отказва да стане сътрудник. Дълги години след тази кардинална среща, в поредица от изказвания и разговори, УЧИТЕЛЯТ разкри основните принципи на започнатото от Него дело, в което по неповторим начин се изявява новата и светла мисъл за възхода на човешкия дух, за неговия светъл и слънчев път, който е крайно различен от известните философски, религиозни и теософски концепции. Теософите и до ден днешен не могат да си обяснят отказа на УЧИТЕЛЯ да бъде сътрудник на движението им.
към текста >>
53.
ІІІ.87. МОЛИТВА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Да изпълним благата Ти воля на земята, като
работници
на Твоята нива, за идване на Царството Божие на земята. 4.
87. МОЛИТВА 1. Молим Ти се Господи, съдействай ни да издържим и изтърпим бъдните изпитания, като придобием потребната опитност, която ще помогне да растем и се приближим до пълнотата на живота. 2. Да се въдвори мир и хармония в сърцата, умовете и душите на верующите, в домовете на братята и сестрите от духовната верига и кръжоците в България и в нашите домове. 3. Господи, излей великата си благодат над нас и съдействай ни за пробуждане съзнанието, да започнем светия и чистият живот, за да привлечем и дадем прием на светлите духове да се вселят в нас, като съзнателно слушаме техния глас.
Да изпълним благата Ти воля на земята, като
работници
на Твоята нива, за идване на Царството Божие на земята. 4.
Господи, молим Ти се, изпрати ангелските Си сили и светлите духове върху нас и нашите домове, с които да работим за въдворяване на великите принципи: Любов, Мъдрост и Истина, като бъдем изразители на четирите качества: Любов, Вяра, Светлина и Свобода. 5. Господи, молим Ти се, спри за малко събитията и ги смекчи, отложи войната, ще поправим погрешките си и ще изпълним Волята Божия. 6. Молим Ти се Господи, запази държавата и народът ни в пълен неутралитет спрямо съседните народи и другите държави. 24 ноември 1939 година През лятото на 1939 година Братството с Учителя направи последния лагер на 7-те Рилски езера. Втората световна война се задаваше.
към текста >>
54.
3.34. Нестор от село Тресонче идва в България
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
Населението 95% са строителни
работници
, понеже нашето село е планинско и е от 12 махали.
Ние не казваме, както се казва тука - в горната част на България - „ние", като започва думата с "Н", а ние казваме „Мие" с "М" - Мие. Някои твърдят, че поради това, че казваме, че сме МИЕ, че сме наричани „МИЯЦИ". Не е известно това и за мен, обаче обичаите в нашите 7 села са такива, православни християни, няма друговерци и обичаите са такива, че само между тези села стават браковете - омъжването и оженването между това население помежду им. Второ - ние не казваме "ръка с „ъ", а казваме „рока", „нога". Има такива езикови особености при нас.
Населението 95% са строителни
работници
, понеже нашето село е планинско и е от 12 махали.
Между другото, ще ви кажа и махалите си. Моята махала се казва Пешковци. Има Кадиевци, Йодровци, Лековци, Сърбиновци, Крайниковци, Юруковци, Бошковци, Тризловци, Върлевци, Петровци. Така те-зи села, те са по склоновете на планината. Планината е Бистра.
към текста >>
Тъй като нашето население е миролюбиво и понеже мъжкото население са строителни
работници
, идват само от време на време в домовете си.
започна II-та Световна война и свърши 1945 г. Населението през това време по време на войната беше окупирано от албанци и от италианци. И така, понеже бе малтретирано от новите окупатори, напуснаха тези села 95% и се преселиха в Скопие, Битоля, Охрид, Гевгели, Велес, Прилеп и т.н. в Македония. Някои дойдоха в Българя, доста от тях, така че вече нашите села останаха празни, запустяха.
Тъй като нашето население е миролюбиво и понеже мъжкото население са строителни
работници
, идват само от време на време в домовете си.
Аз роден съм в 1915 г. и завърших своето първоначално училище в моето село, IV отделение 1927 г. И така, на 12-годишна възраст баща ми ме заведе в Скопие и там, от 1927 до 1930 г. прекарах като чирак в гостилница. От 1930 г.
към текста >>
55.
5.21. Тереза Керемидчиева
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Вие трябва да се радвате, че сте Учителеви
работници
.
Всичко ме интересува много. Ами с попа как сте? Общувате ли с него? Трябва да му говорите най-смело. Ами как мислите, Господ ви изпрати там като две свещи, които ще трябва да пръскат светлина.
Вие трябва да се радвате, че сте Учителеви
работници
.
Вие не знаете още какви чудеса ще преживеете. Бъдете смели, Бог е с вас и във вас, той е сила. Какви хубави неща ще дойдат сега. Ето, полунощ минава, чувствам как сме сега заедно тука. Вие може да спите - нищо не значи, но душите са сега в молитва, в разговор с Бога и Учителя.
към текста >>
56.
5.48. ИСТОРИЯТА НА ЕДНА СНИМКА И ЕДНА ШПИОНКА
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Тогава ми казаха: „Ще ти даваме задача - каквото чуеш да се говори между
работниците
, да ни го предаваш." „И дума да не става, да бъда шпионка!
Един ден идват там, във фабриката, двама от милицията и ме викат в една стая. Показват ми снимката, на която съм заснета с Бехари. Кой е този? Казвам, че случайно съм застанало до него, че го гледам, а не съм с него. Разгледаха подробно снимката и видяха, че това, което казвам, е вярно.
Тогава ми казаха: „Ще ти даваме задача - каквото чуеш да се говори между
работниците
, да ни го предаваш." „И дума да не става, да бъда шпионка!
" „Тогава ще те уволним! " Наистина, преди Нова година ме уволниха. А преди това ми бяха отнели софийското жителство и без него не мога да си намеря никъде работа. А тогава трудно се намираше работа дори и със софийско жителство. Отивам при директора: „Много ви се моля, докато си намеря друга работа, нека да съм тука, защото ми е отнето жителството и не мога да работя никъде." Беше добър човек и ме остави.
към текста >>
57.
6.36. АНАРХИЗМЪТ И НОВОТО УЧЕНИЕ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
41Той отбелязва, да не се занимаваме със социалните въпроси, и че в Школата не се разрешават въпросите на света, защото въпросите на новия свят са разрешени, а ние трябва като
работници
да реализираме тези идеи, които се намират в Словото на Учителя.
По природа аз бях изключително против насилието. А когато виждах индивидуалния тероризъм на анархистите по онова време, това ми даде тласък да се откажа, защото видях практичната страна на анархизма. Но като идеология, като един полет и възторг на моята младежка душа, отначало, той упражни много силно влияние върху мене и затова аз изнесох този реферат. Но след няколко часа Учителят дава отговор в беседата „Две думи" на стр. 36. А на стр.
41Той отбелязва, да не се занимаваме със социалните въпроси, и че в Школата не се разрешават въпросите на света, защото въпросите на новия свят са разрешени, а ние трябва като
работници
да реализираме тези идеи, които се намират в Словото на Учителя.
Действително гр. Ямбол представляваше важен център на анархизма. Там ставаха конгресите и аз винаги съм присъствал на тези конгреси. Но на последния конгрес в Ямбол не знам какво се случи, но аз не можах да отида. Тогава Александър Стамболийски, като министър-председател беше допуснал конгреса, но после беше дал нареждане на войската да ги обкръжат и избият.
към текста >>
58.
6.53. ГОЛЯМАТА БОМБАРДИРОВКА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
И аз, движейки се под интуицията, взех началника на противовъздушната охрана на печатницата и наредих всички
работници
да бъдат изпъдени вън от печатницата.
Да бъдеш полковник, тогава беше голям офицерски чин. Неговият кабинет беше близо до двореца. Винаги ми изпращаше един работник, да ми съобщи кога ще има бомбардировка, защото техните предни постове, разположени в България, съобщаваха по телефона накъде се насочват самолетите. Един ден, на 30 март 1944 г. идва един работник и ми казва уплашено: „Твоят братовчед казва, че нещо страшно идва насам".
И аз, движейки се под интуицията, взех началника на противовъздушната охрана на печатницата и наредих всички
работници
да бъдат изпъдени вън от печатницата.
Още нямаше сигнал за тревога. Казах им: „Всеки от вас ще бъде уволнен, ако не напуснете печатницата." Там имаше петстотин човека и те щяха да станат поредната жертва. Имаше някакво подземие и при тревога там се криеха. Но то не можеше да ги спаси от бомбите. То беше само да пази страх.
към текста >>
Върнах се в печатницата и започна тревогата, но
работниците
бяха я напуснали вече.
Имаше някакво подземие и при тревога там се криеха. Но то не можеше да ги спаси от бомбите. То беше само да пази страх. Всички напуснаха, само онези седем човека, които бяха от противопожарната охрана останаха. След като ги изпъдих, отидох до къщата на Гръблашева, за да ги предупредя да бягат.
Върнах се в печатницата и започна тревогата, но
работниците
бяха я напуснали вече.
Ако беше ги заварила тревогата, те тутакси щяха да се напъхат в скривалищата, както всеки път и след това всички щяха да загинат от бомбите. И в този момент, в суматохата, аз трябваше да отида в скривалището на Народната банка както всеки път. Но отидох в скривалището на Д-р Лонг, където можеха да се скрият 200 човека. Успяхме да се скрием преди бомбардировката. Какви чудеса!
към текста >>
59.
6.56. ВАЖНИ МОМЕНТИ В СЕЛО МЪРЧАЕВО
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Те трябваше да ги изпратят да работят като обикновени
работници
и затворници.
Споменаваме тези факти, за да се види, че Багрянов и другите около него не изпълниха това, което каза Учителят. Те извършиха престъпление и след това дойде възмездието за тях. Те бяха разстреляни. От друга страна, Учителят бе заявил, че на комунистите също не е позволено, след като вземат властта, да убиват хора. Учителят им бе дал разрешението на тази задача - какво да правят.
Те трябваше да ги изпратят да работят като обикновени
работници
и затворници.
Те ги избиха и си навлякоха карма. Вместо да се разплита българската карма, тя се оплете отново и се завърза още по-здраво. А разплитането вече е много по-трудно. Следващите поколения ще проверят това. Започна да се разплита трагичната карма на българския народ.
към текста >>
60.
6.62. ВЕЛИКАТА ФОРМУЛА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Сега в Невидимия свят се приготовляват душите, които ще слязат тук на земята и ще бъдат истинските
работници
за изграждането на тази култура, от която ще се създаде новата раса - расата на учениците.
Този именно акорд, който звучи дълбоко в нашата душа, ни поставя във връзка с пулса на живота, с ритъма на Космичния свят. Тази висша хармония, която лъха от Учителя в тези три действия в Неговата Школа, чрез тези три Космични вълни на Любовта, Мъдростта и Истината идват да възстановят както в индивида, така и в народа, да изправят малкия кармичен равностранен триъгълник, както и общочовешкия равностранен триъгълник, да зазвучат в хармонията на равностранния Космичен триъгълник на Учителя. Тези велики проблеми на бъдещето ще бъдат разработени чрез новата раса в астрокосмичната синтеза. Новата епоха е вече зачената, тя расте в утробата на времето и наближава момента, когато човечеството ще излезе от тъмния период на Кали Юга, за да влезе в новата култура на Синовете Божии. Старият свят, със своите противоречия, с всичките си свои заблуждения, с всичките си кървави насилия ще бъде тор, чрез който ще се наторят идейните семена на новата култура.
Сега в Невидимия свят се приготовляват душите, които ще слязат тук на земята и ще бъдат истинските
работници
за изграждането на тази култура, от която ще се създаде новата раса - расата на учениците.
В следващата глава аз ще се опитам да очертая главните задачи на тази нова култура чрез формулата, която Учителят тихо ми прошепна на ухото. Според Учителя Агарта, това е ложата на Бялото братство. Тази ложа не е на физическия свят. Тя е в по-висши измерения. Тя е свързана с енергиите и с живота на слънцето.
към текста >>
61.
6.69. КОЙ КАК ПОСРЕЩНА КНИГАТА УЧИТЕЛЯТ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Ние само желаехме да споделим тези големи съкровища с будните души, които действително обичат истината и ще бъдат едни добри
работници
.
Може би това се дължеше и на обстоятелството, че обичах да оставям хората свободни, сами да дойдат до известни схващания, без да им се правят някакви внушения. След като прочел няколко пъти книгата „Учителят" така силно се привърза към учението - подобно на Павел, когато чул гласа на Христа: „Защо ме гониш? " Някои наши приятели от просветния съвет по редица съображения, които не искаме да изтъкнем, надигнаха гласа си, не по същината на книгата, но по маниера на нейното издаване, т.е. затворения кръг на издателите и запазване мълчание около изготвянето й. Доста болезнено изживях тази крайно тенденциозна критика, по простата причина, че те нямаха правилна представа за онези дълбоки подбуди, в които няма нито капка корист, нито тщеславие за някаква прослава.
Ние само желаехме да споделим тези големи съкровища с будните души, които действително обичат истината и ще бъдат едни добри
работници
.
Книгата се яви на сцената в един момент, когато действително приятелите чувстваха тежката физическа загуба от заминаването на Учителя. Тази книга, наситена с много топли чувства и с много мощни идеи и схващания за самата същност на учението, дойде като един балсам на незаздравялата рана.
към текста >>
62.
6.71. БЕРТОЛИ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Аз работех при Борис и водех сметките на
работниците
.
Но от голям тормоз след три дни се парализира и след три дни почина. Така тази книга взе първата жертва, която не бе още издадена. Бертоли не е издал нищо от Учителя. Издадоха я други. По онова време бригадата на Борис работеше мозайките на една казарма.
Аз работех при Борис и водех сметките на
работниците
.
През цялото време бе воден на ведомост, че работи там, а той по това време беше в Париж. Жена му Лучия получаваше всеки месец по четиридесет хиляди лева. А през това време той трябваше да издаде книгата, за която бяха осигурени средства. Онези, които бяха срещу книгата тук, му пишеха писма срещу нас. Особено му повлия съпругата на Славянски - Люба.
към текста >>
63.
7.20. МНИМИЯТ АРЕСТАНТ ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
" Нямаше какво повече да говорим, аз се поуспокоих и от тази страна, отведоха ме в килията и всекидневният живот си течеше... Пак след завръщането си Веска ми разказа, че следователят е дошъл у дома с
работници
да копаят в мазето ни.
Дойде ми мисълта, да поискам да се явя и при началника на следователите. Пак имах това право, поисках и той ме повика. От разговора ми с началника нямах някакво осветление по моята по-на-татъшна съдба. Току -що случилото се като че не го занимаваше, спомена само, че са ходили у дома един и два пъти за проверки. Подхвърли само: „Заварихме жена ти, че вари мармалад - лесно може да се скрие под такъв мармалад златни монети!
" Нямаше какво повече да говорим, аз се поуспокоих и от тази страна, отведоха ме в килията и всекидневният живот си течеше... Пак след завръщането си Веска ми разказа, че следователят е дошъл у дома с
работници
да копаят в мазето ни.
Надявали се, че и там може да има закопано злато. Изглежда, много не са търсили, намерили само канала за водопровода, който минава през мазето ни. С това се задоволили. В едно от ид-ването им Веска действително си варила шипков мармалад. Това дало идеята на следователя как може да се укрият монети.
към текста >>
64.
7.06. МОРИЯ И АГНИ ЙОГА В БЪЛГАРИЯ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
За нас последователите на Всемирното Братство в България факта, че още един Велик Учител е натоварен от Божествената йерархия да се грижи за правилното провеждане в живота мисията на Славянството, да вдъхновява и изгражда, да помага и напътва обикновените
работници
в гигантската дейност за Новото, не може да бъде освен извор за гореща, искрена радост.
Тя е една подготовка да се посрещне с интерес и внимание сложената под печат книга „Агни Йога" от Мория. Споменава се в статията, че до този момент Сава Калименов е смятал, че има само един източник, т.е. Учителят Дънов, от когото може да се черпи сила, знание и мощ, но вече е видял, че има и „други Велики Учители да работят за подготовка на Славянството, за неговата велика Мисия в живота. С тия си думи имаме предвид дейността, която Учителят Мория, обитаващ в Хималаите развива за духовното просветляване и издигане на руския народ. Наистина, това което Учителят Мория дава чрез някои синове и дъщери на руския народ не е определено само за него, то не се задържа, а се разпространява навред, където има условия, но все пак явно е, че главните усилия са насочени натам, към „Народа Богоносец" и главните роли се играят от неговите деца.
За нас последователите на Всемирното Братство в България факта, че още един Велик Учител е натоварен от Божествената йерархия да се грижи за правилното провеждане в живота мисията на Славянството, да вдъхновява и изгражда, да помага и напътва обикновените
работници
в гигантската дейност за Новото, не може да бъде освен извор за гореща, искрена радост.
„За нас това не са две различни неща. За нас това не са две различни движения." „За нас тези две движения са едно и също нещо. За нас това е едно и също единно движение. За нас Извора, великият първоначален извор е един и същ, действията са хармонирани, допълващи се и целесъобразни и за това не може и дума да става за каквото и да е противопоставяне, съперничество и принципално различие. Нека очистим съзнанието си от тия нисши, земни човешки представи и стремежи." „Не се съмняваме, че в тях всеки добросъвестен читател ще открие веднага връзката, единството, едноцелността и единният произход с това, което той знае да се дава тук в България.
към текста >>
65.
20. МНИМИЯТ АРЕСТАНТ ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ
,
,
ТОМ 4
" Нямаше какво повече да говорим, аз се поуспокоих и от тази страна, отведоха ме в килията и всекидневният живот си течеше... Пак след завръщането си Веска ми разказа, че следователят е дошъл у дома с
работници
да копаят в мазето ни.
Дойде ми мисълта, да поискам да се явя и при началника на следователите. Пак имах това право, поисках и той ме повика. От разговора ми с началника нямах някакво осветление по моята по-на-татъшна съдба. Току -що случилото се като че не го занимаваше, спомена само, че са ходили у дома един и два пъти за проверки. Подхвърли само: „Заварихме жена ти, че вари мармалад - лесно може да се скрие под такъв мармалад златни монети!
" Нямаше какво повече да говорим, аз се поуспокоих и от тази страна, отведоха ме в килията и всекидневният живот си течеше... Пак след завръщането си Веска ми разказа, че следователят е дошъл у дома с
работници
да копаят в мазето ни.
Надявали се, че и там може да има закопано злато. Изглежда, много не са търсили, намерили само канала за водопровода, който минава през мазето ни. С това се задоволили. В едно от ид-ването им Веска действително си варила шипков мармалад. Това дало идеята на следователя как може да се укрият монети.
към текста >>
66.
10. БОЛНИЯТ ЗЪБ
,
,
ТОМ 5
По-късно разбрах, че ние сме изпратени като
работници
от Небето в божията нива и за всеки от нас бди окото на Всевишният и сме под неговото крило.
Тръгнах си за дома, а аз живеех в града по онова време и всяка сутрин отивах на Изгрева. И Докато слеза в града болката ми премина, а когато се явих пред майка ми тя ме погледна и изрече: „Нали ти казах да отидеш при лекар, за да ти се оправи зъба". „Да, мамо, аз бях при лекар и ми се оправи зъба". Майка ми се успокои* че аз като послушна дъщеря съм отишла в някой частен кабинет и съм получила съответна помощ. Аз също се успокоих от болката и дълго не можах да заспя този път не от болката, но от онова величие и онази жертвоготовност за всеки един от нас по всяко време и за всеки случай.
По-късно разбрах, че ние сме изпратени като
работници
от Небето в божията нива и за всеки от нас бди окото на Всевишният и сме под неговото крило.
към текста >>
67.
37. ОТКРИВАНЕТО НА ИЗВОРА ПРЕД ДИАНА БАД
,
,
ТОМ 5
За вода отивахме до разсадника, но ако имаше някой от града, когато отивахме там,то
работниците
се отнасяха с нас по един враждебен начин, А когато нямаше никой от града те ни приемаха радушно.
Понякога между дъските се слагаше някаква изолация, но обикновено бараките бяха сковани само с един ред дъски. През лятото бяха хигиенични, но през зимата бе студено и там се слагаха печки или кюмбета, прокарваха се комини и така се отоплявахме. Носехме съчки, събрани от екскурзиите, купувахме си дърва, а понякога и въглища. В бараката имаше едно легло и това бе достатъчно за нас. Така живеехме скромно и много простичко, и много бедничко.
За вода отивахме до разсадника, но ако имаше някой от града, когато отивахме там,то
работниците
се отнасяха с нас по един враждебен начин, А когато нямаше никой от града те ни приемаха радушно.
Разбрахме, че тяхната неприязън се дължеше на едно внушение срещу нас, което идваше от града. Това бе причината да се потърси и да се открие вода за Изгрева на друго място. При една разходка към околностите на Изгрева, може би на един километър разстояние в посока на Диана Бад в присъствието на Учителя и няколко човека, то Учителят откри близо до рекичката едно изворче, което веднага братята каптираха и направиха чешмичка. Всеки, който е бил на екскурзия с Учителя е имал възможност да наблюдава как Учителя ей така съвсем случайно намира къде някъде има извор. След което, казваше: „Тук трябва да има вода".
към текста >>
68.
48. МЪГЛАТА И ДВЕТЕ СТОМНИ ЗА ВОДА
,
,
ТОМ 5
Слезнах долу, напълних стомните, огледах се и видях, че имаше
работници
в разсадника, които понякога се опитваха да ни заговорват или пък се опитваха да се задяват с жените.
Много, много по-кьсно се прекара водопровода на Изгрева, построиха се чешми и се направиха отклонения към бараките на приятелите, но това беше много по-късно, години и години след това. Но в началото ежедневната нужда от вода бе наложителна за редовната работа на кухнята. Веднъж взех две стомни и реших да отида за вода в Разсадника - хем да се поразходя, хем да се полюбувам на природата, хем да донеса вода и да направя едно упражнение с носене на вода. Ето така с едно отиване аз трябваше да свърша три задачи. А тогава бяхме млади, времето не ни стигаше и бързахме всичко да свършим едновременно и да не изпуснем нещо от живота.
Слезнах долу, напълних стомните, огледах се и видях, че имаше
работници
в разсадника, които понякога се опитваха да ни заговорват или пък се опитваха да се задяват с жените.
Огледах се наоколо и се наведох да взема стомните и изведнъж нещо ми притъмня пред очите. Тръснах глава и гледам какво да видя - около мен се спусна изневиделица мъгла, така като че ли ме захлупи отгоре с връшник. Пътят ми бе познат и тръгнах, но след 15-20 метра след като излезнах от разсадника не виждах нищо, нито пътеката, нито посоката. Мъгла като мляко. Реших да вървя в мъглата, вървя и накрая се загубих.
към текста >>
69.
49. БОЖИИТЕ СЛУЖИТЕЛИ
,
,
ТОМ 5
Построили църквата, издигнали камбанарията, поставили големите камбани обаче една грамадна камбана при монтирането се откачва и убива няколко души
работници
, направо ги сплескала и ги натикала в земята.
Затова също е необходимо човек да прави и днес жертвоприношение с молитва и с готовност да служи човек на Бога". Имаше и един друг случай, много по-интересен, а това беше когато се строеше големият храм-паметник „Александър Невски". Били докарани много камъни, направени големи изкопи, строежът бил голям, десетки дюлгери-каменоделци работели около новият строеж. Приятелите споделили на Учителя, че се въздига нов храм за Бога. Учителят минал веднъж покрай строежа и казал на един от приятелите, които го съпровождали „Запомни, тук няма да се мине без жертви".
Построили църквата, издигнали камбанарията, поставили големите камбани обаче една грамадна камбана при монтирането се откачва и убива няколко души
работници
, направо ги сплескала и ги натикала в земята.
Те също участваха в закона на жертвоприношението. Ето защо в природата има закон „Природата не търпи излишък на енергия - тя създава Злото, което разрушава. Природата не търпи и недоимък, защото от него се създава недоволството, роптанието и завистта. Разрешението на задачата е в правилната хармонизация и регулиране на тези два принципа. Те са вън от човека, но и вътре в човека, затова ученикът трябва да започне първата работа от себе си".
към текста >>
70.
83. КЪЩНАТА ПОМОЩНИЦА СТАНКА
,
,
ТОМ 5
Около Учителят бе винаги пълно с
работници
от невидимия свят, които стояха, чакаха като дежурни и изчакваха Учителят Да изрече само една дума, за да тръгнат и да изпълняват волята му по своите невидими пътища.
Учителят се съгласи. А можеше да не се съгласи, но се съгласи само и само в дома ми да се премахне това напрежение и непоносимата обстановка. Да, това беше Божие благословение към домът ми и за всички, които живееха в него. Аз се разделих, бях успокоена, върнах се у дома и разказах всичко и за мен проблема вече не съществуваше, а трябваше да се мине време и той, братът на Станка да се завърне. Учителят се съгласи.
Около Учителят бе винаги пълно с
работници
от невидимия свят, които стояха, чакаха като дежурни и изчакваха Учителят Да изрече само една дума, за да тръгнат и да изпълняват волята му по своите невидими пътища.
Учителят изрече думата и светлите същества заминаха и свършиха онази работа и доведоха братът на Станка жив и здрав. Нещата постепенно влезнаха в своя ред и порядък. Станка си разреши въпроса с кармата на брат си, плати за него с онази работа, която тя работеше в нашия дом като работа за Бога. Това тя го възприемаше не като думи, а беше залегнало у нея като убеждение и то бе реално. Това бе един малък епизод от голямата работа, която вършеше Учителят за всички.
към текста >>
71.
83. КЪЩНАТА ПОМОЩНИЦА СТАНКА
,
,
ТОМ 5
Около Учителят бе винаги пълно с
работници
от невидимия свят, които стояха, чакаха като дежурни и изчакваха Учителят Да изрече само една дума, за да тръгнат и да изпълняват волята му по своите невидими пътища.
Учителят се съгласи. А можеше да не се съгласи, но се съгласи само и само в дома ми да се премахне това напрежение и непоносимата обстановка. Да, това беше Божие благословение към домът ми и за всички, които живееха в него. Аз се разделих, бях успокоена, върнах се у дома и разказах всичко и за мен проблема вече не съществуваше, а трябваше да се мине време и той, братът на Станка да се завърне. Учителят се съгласи.
Около Учителят бе винаги пълно с
работници
от невидимия свят, които стояха, чакаха като дежурни и изчакваха Учителят Да изрече само една дума, за да тръгнат и да изпълняват волята му по своите невидими пътища.
Учителят изрече думата и светлите същества заминаха и свършиха онази работа и доведоха братът на Станка жив и здрав. Нещата постепенно влезнаха в своя ред и порядък. Станка си разреши въпроса с кармата на брат си, плати за него с онази работа, която тя работеше в нашия дом като работа за Бога. Това тя го възприемаше не като думи, а беше залегнало у нея като убеждение и то бе реално. Това бе един малък епизод от голямата работа, която вършеше Учителят за всички.
към текста >>
72.
114. СЛУЖЕНИЕТО НА СТАРИТЕ И МЛАДИТЕ
,
,
ТОМ 5
Спомням си, че веднъж Учителят когато трябваше да разреши един спор помежду ревността на старите и устрема на младите разказа отново онази притча за Христа, където господарят изпращал в различно време
работници
да копаят на лозето си - сутринта, на обяд, след обяд и когато решил да им плати то заплатил на всички еднакво.
Този човек бе чакал хиляди години, за да се срещне с Учителя на земята и с Бога. И затова дали идваше стар или млад възприемаше нещата от съвсем друга гледна точка. Освен това и едните, и другите идваха за себе си да оправят своят личен път и живота си, идваха да свършат и някоя работа за Бога. А затова каква работа ще свършиш за Бога в това няма нито стар, нито млад - важното е да я свършиш. И тук се изравняваха нещата.
Спомням си, че веднъж Учителят когато трябваше да разреши един спор помежду ревността на старите и устрема на младите разказа отново онази притча за Христа, където господарят изпращал в различно време
работници
да копаят на лозето си - сутринта, на обяд, след обяд и когато решил да им плати то заплатил на всички еднакво.
Единствено протестирали онези първите работници: та ревността на старите триятели най проличаваше в Школата на Учителя. Те бяха първите работници на лозето, а ние младите, онези които дойдохме по-късно да копаем това лозе и за да разясни този окултен закон Учителят каза във връзка с тази притча: „Последните, които бяха наети да работят на лозето те работеха най-много и по извършената работа се изравниха с първите". Ето това е разрешението на спора и на задачата между стари и млади. По свършената работа за Бога, по него ще се равняваме и заплащането става от господаря по свършената работа. Само че заплащането в Школата става по друг начин - с неговото духовно разрастване.
към текста >>
Единствено протестирали онези първите
работници
: та ревността на старите триятели най проличаваше в Школата на Учителя.
И затова дали идваше стар или млад възприемаше нещата от съвсем друга гледна точка. Освен това и едните, и другите идваха за себе си да оправят своят личен път и живота си, идваха да свършат и някоя работа за Бога. А затова каква работа ще свършиш за Бога в това няма нито стар, нито млад - важното е да я свършиш. И тук се изравняваха нещата. Спомням си, че веднъж Учителят когато трябваше да разреши един спор помежду ревността на старите и устрема на младите разказа отново онази притча за Христа, където господарят изпращал в различно време работници да копаят на лозето си - сутринта, на обяд, след обяд и когато решил да им плати то заплатил на всички еднакво.
Единствено протестирали онези първите
работници
: та ревността на старите триятели най проличаваше в Школата на Учителя.
Те бяха първите работници на лозето, а ние младите, онези които дойдохме по-късно да копаем това лозе и за да разясни този окултен закон Учителят каза във връзка с тази притча: „Последните, които бяха наети да работят на лозето те работеха най-много и по извършената работа се изравниха с първите". Ето това е разрешението на спора и на задачата между стари и млади. По свършената работа за Бога, по него ще се равняваме и заплащането става от господаря по свършената работа. Само че заплащането в Школата става по друг начин - с неговото духовно разрастване. Заварих много хора, едни си заминаха отвъд в Невидимия свят, други останаха, трети идваха - що народ се извървя.
към текста >>
Те бяха първите
работници
на лозето, а ние младите, онези които дойдохме по-късно да копаем това лозе и за да разясни този окултен закон Учителят каза във връзка с тази притча: „Последните, които бяха наети да работят на лозето те работеха най-много и по извършената работа се изравниха с първите".
Освен това и едните, и другите идваха за себе си да оправят своят личен път и живота си, идваха да свършат и някоя работа за Бога. А затова каква работа ще свършиш за Бога в това няма нито стар, нито млад - важното е да я свършиш. И тук се изравняваха нещата. Спомням си, че веднъж Учителят когато трябваше да разреши един спор помежду ревността на старите и устрема на младите разказа отново онази притча за Христа, където господарят изпращал в различно време работници да копаят на лозето си - сутринта, на обяд, след обяд и когато решил да им плати то заплатил на всички еднакво. Единствено протестирали онези първите работници: та ревността на старите триятели най проличаваше в Школата на Учителя.
Те бяха първите
работници
на лозето, а ние младите, онези които дойдохме по-късно да копаем това лозе и за да разясни този окултен закон Учителят каза във връзка с тази притча: „Последните, които бяха наети да работят на лозето те работеха най-много и по извършената работа се изравниха с първите".
Ето това е разрешението на спора и на задачата между стари и млади. По свършената работа за Бога, по него ще се равняваме и заплащането става от господаря по свършената работа. Само че заплащането в Школата става по друг начин - с неговото духовно разрастване. Заварих много хора, едни си заминаха отвъд в Невидимия свят, други останаха, трети идваха - що народ се извървя. Кой каквото можа взе от средата си с Учителя, кой каквото успя да даде за общата работа - даде.
към текста >>
73.
158. КОМУНАРИ ИЧИФЛИКЧИЯ
,
,
ТОМ 5
Беше най-официално обявил, че е подарил имота си на комуната, а през цялото време третираше младежите не като наемни
работници
или слуги, защото на тях се плаща, а като чисти роби или пленници при господар.
У нас също бе направен опит след 9.1Х.1944 г., когато земята се взе от селяните и насила ги накараха да работят така, че работят трима човека, за да издържат трима началници. Само че това не е комуна, а феодализъм. Това няма бъдеще. Може би след 300 години опита на комуните ще бъде сполучлив както бе казал Учителят, чак когато човечеството влезе в колективното съзнание и оттам в свръхсъзнанието и тогава човек ще разбере, че интересите на едного са интереси на всички. Младежите бяха отишли в село Ачларе да правят комуна при един наш брат - Жечо Вълков, който уж подарил имота си на комуната.
Беше най-официално обявил, че е подарил имота си на комуната, а през цялото време третираше младежите не като наемни
работници
или слуги, защото на тях се плаща, а като чисти роби или пленници при господар.
Той беше алчен човек за имот и печалби, беше наел много ниви, които трябваше да се изорат, да се насадят и после цялата реколта да се обере. Комунарите се хранеха повече от оскъдно дори и плачевно. А това бяха студенти, изнежени, несвикнали на тежък полски труд. Та този Жечо, уж беше подарил имота си на комуната, но към тях се държеше като чифликчия към своите ратаи. Те бяха напуснали факултетите си и отидоха да правят комуни.
към текста >>
74.
221. МАРИЯ РАДЕВА И КЛЮЧЪТ НА МЪДРОСТТА
,
,
ТОМ 5
Печалбата от обекта я взеха двамата - Бертоли и другият италианец Пампури, разделиха си печалбата, а на Борис платиха само надницата както и на другите
работници
.
Този обект го взеха тримата - Борис Николов, Бертоли и Пампури. Тогава Бертоли беше пазарил обекта и понеже се чувствуваше като учител на Борис в занаята той по цял ден се разхождаше с официален костюм и връзка и изобщо не се е хванал да работи на този обект. Друг път при други случаи и той се събличаше и работеше наравно с другите, но понеже е майстор той нарежда кой какво да прави, защото беше вещ в своят занаят. Но какво му бе хрумнало тогава в акъла на Бертоли не зная, но по цял ден се разхожда около обекта като предприемач и господар с официален костюм. А Борис по цял ден работи на обекта може би около два месеца и когато се дойде време, че работата се приключи, то какво се оказа.
Печалбата от обекта я взеха двамата - Бертоли и другият италианец Пампури, разделиха си печалбата, а на Борис платиха само надницата както и на другите
работници
.
Идва Борис опечален, изморен, изтощен, показва ми парите и разказва целият случай. Парите са малко, а те не стигат за нищо. А бяхме си правили сметки без кръчмар, че с тези пари трябва да отидем на Рила на почивка заедно с Учителя и след като се върнем да купим зимнина за зимата и да се закупи някоя и друга дрешка. Планове и сметки без кръчмар. Та дойде кръчмаря и отряза сметката - солено и пресолено.
към текста >>
75.
224. БЕРТОЛИ И ЧЕШМАТА НА ИЗГРЕВА
,
,
ТОМ 5
Тогава Бертоли беше предприемач, взимаше някаква постройка, за да се направи мозайката, наемаше
работници
, които правеха всичко, след това заплащаше на
работниците
надниците, а печалбата задържаше за себе си и беше свикнал да казва „На тази постройка мозайката съм я правил аз".
Направиха коритото, направиха чешмата, бяха отлети няколко фигури, отговарящи на идеи от Словото на Учителя. Беше сложен надпис отгоре „Работи добре, мисли добре, храни се добре". Чешмата беше наистина едно скулптурно произведение, в което участваха художничката Цветана Щилянова, като идеята беше на Учителя за фигурите, а изпълнението бе от Борис Николов. Той направи почти всичко. А Бертоли се мотаеше около него облечен в официален костюм и с връзка и аз лично видях и чух как Бертоли започна да се хвали, че той е построил чешмата.
Тогава Бертоли беше предприемач, взимаше някаква постройка, за да се направи мозайката, наемаше
работници
, които правеха всичко, след това заплащаше на
работниците
надниците, а печалбата задържаше за себе си и беше свикнал да казва „На тази постройка мозайката съм я правил аз".
Та и тук на Изгрева той смяташе, че е също предприемач и понеже Борис беше доста често в самото начало в неговата бригада затова той смяташе, че тази чешма я прави той лично както беше свикнал това да разказва за наетите строежи в града като предприемач. Но той тук не беше предприемач, тук не се заплащаше, а като работиш, работиш го по любов за Учителя и за делото му. И когато направиш нещо за Бога ти го правиш лично. Тук нещата бяха поставени по съвсем друг начин. И ето сега Бертоли се хвали наляво и надясно и аз не изтърпях и отивам нарочно при Учителя, защото ме хвана много яд на Бертоли.
към текста >>
76.
10. НАЙ-ХУБАВАТА ПРОФЕСИЯ
,
,
ТОМ 6
Учителят празнуваше всички празници и религиозни и официални, доколкото разбрах по-късно не, защото намираше, че всички те именно трябва да се празнуват, но защото първите ги празнуваха и спазваха още Неговите последователи по традиция, а вторите - защото освобождаваха от работа чиновници и
работници
и по такъв начин Той използваше и едните и другите празници, за да бъде сред тях, за да бъдат край Него повече хора, за да може да им говори, да им бъде полезен.
10. НАЙ-ХУБАВАТА ПРОФЕСИЯ Утрото беше 28 август - Голяма Богородица.
Учителят празнуваше всички празници и религиозни и официални, доколкото разбрах по-късно не, защото намираше, че всички те именно трябва да се празнуват, но защото първите ги празнуваха и спазваха още Неговите последователи по традиция, а вторите - защото освобождаваха от работа чиновници и
работници
и по такъв начин Той използваше и едните и другите празници, за да бъде сред тях, за да бъдат край Него повече хора, за да може да им говори, да им бъде полезен.
За Него всеки ден беше Божи, всеки ден беше празник, всеки ден Той беше посветил на Бога, в служба на Бога. Защото затова бе дошъл на земята. И използваше всеки Божи ден. И този ден - 28 август - празник, Той бе определил да отидат всички, цялото Братство на Изгрева, или тогава както още го наричаха Баучер. Това беше едно обширно място от 10 декара, купено от някой чужденец на име Баучер, по името на когото го наричаха.
към текста >>
77.
12. ШКОЛИТЕ - ОБЩИЯТ ОКУЛТЕН КЛАС И СПЕЦИАЛНИЯТ (МЛАДЕЖКИ) ОКУЛТЕН КЛАС
,
,
ТОМ 6
Не. Тя е пеленаче, немощно пеленаче още в сравнение с Божествените знания и наука на Учителя и на възвишените Разумни Същества, за които ни говореше Той и които са Негови
съработници
и служители на Бога.
Наистина аз виждах, че почти всички Негови последователи се стараеха да Го подражават, искаха да помагат на хората като Него, но техните възможности при всичкото им желание и стремеж, както и на мене, бяха ограничени. Човешки възможности. Трябваше учене, учене, знания, опити, светлина, голяма светлина и сила - Божествена сила и светлина, за да се помага на нещастното тънещо в мрак и нищета човечество. Защото какво беше и какво е съвременната наука? Направи ли тя хората щастливи, доволни, здрави, разумни, смислени?
Не. Тя е пеленаче, немощно пеленаче още в сравнение с Божествените знания и наука на Учителя и на възвишените Разумни Същества, за които ни говореше Той и които са Негови
съработници
и служители на Бога.
Какво знаех аз, какво знаем ние обикновените хора? Нищо. И аз се чувствувах все тъй малка и неопитна, и бедна в сравнение с това, което трябваше да бъда, за да бъда истински работник и служител на Бога и на човечеството. Но все пак, в кръга на своите възможности и аз, както и моите братя и сестри се стремях да бъда добър работник и се усилваше у мене стремежът към учене. Но колкото повече учех, колкото повече години минаваха, толкова повече виждах, колко малко може да придобие човек в един живот. И че това, което е човек днес, е резултат на хилядолетен опит и че ни са нужни хилядолетия, за да станем това, което трябва и което ще станем в бъдеще.
към текста >>
78.
77. ЛЯТО 1939-то
,
,
ТОМ 6
Ами какво да кажем пък за онези адепти - възвишени същества, за които говори Учителят, служители и
съработници
на Бога, които са участвували и участвуват в създаването на Вселената и на нашата земя?!
Целият му живот не беше ли Богослужение - служение и на истината, на светлината, на доброто, на жертвата? Неповторими са страниците от романа „Трима в любовта" от Кронин, за пробуждане душата на неговата героиня и връзката й с Христа. Поема - цяла поема за пробуждане въобще на човешката душа. А какво да кажем за Виктор Юго, Гьоте, Леонардо да Винчи, които са били окултисти, Бетовен, Микеланджело, Толстой, Ганди, Рабиндранат Тагор - тези великани на човешкия род!? И за плеяда още по-големи или по-малки мъже на науката и изкуството озарявани, вдъхновявани единствено, именно от идеята за Бога, от любов към Него и Неговите тънещи в мрак и невежество чада?!
Ами какво да кажем пък за онези адепти - възвишени същества, за които говори Учителят, служители и
съработници
на Бога, които са участвували и участвуват в създаването на Вселената и на нашата земя?!
Но аз се отвлякох. Думата ми беше, че аз и не подозирах голямата и страшна вълна, която се надигна от запад и грозеше да залее и разгроми света - голямата Световна война, която започна още в края на 1939 г. и се разрази в годините 1939-1944 г. И дали е спряла сега? - Не!
към текста >>
79.
15. МОЯТА ПЪРВА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Учителят долови това и добави: „Изпратиха отгоре и дойде един от
работниците
".
Тя скочи и веднага поехме за колибата на лозето, там където бе събора. Там намерихме сестра Иларионова, която ме представи на Учителя. Той ме погледна издълбоко и каза: „Един работник! " Аз стоях учудена и изумена от думите Му, които не разбрах. Мислех си, какъв ли е този работник?
Учителят долови това и добави: „Изпратиха отгоре и дойде един от
работниците
".
Аз вече разбрах, че съм един от работниците дошли от горе и се успокоих, че и за мен има място в това Братство, защото се усещах, че досега съм захвърлена от Бога и заточена в онзи дом в Габрово. Учителят се приближи до малката масичка, взе една книжка и ми я подаде. Беше беседата „Да се не смущава сърцето ви, вярвайте в Мене". Аз я взех с треперещи ръце. След това Учителят ме прие на разговор, но аз не си го спомням.
към текста >>
Аз вече разбрах, че съм един от
работниците
дошли от горе и се успокоих, че и за мен има място в това Братство, защото се усещах, че досега съм захвърлена от Бога и заточена в онзи дом в Габрово.
Там намерихме сестра Иларионова, която ме представи на Учителя. Той ме погледна издълбоко и каза: „Един работник! " Аз стоях учудена и изумена от думите Му, които не разбрах. Мислех си, какъв ли е този работник? Учителят долови това и добави: „Изпратиха отгоре и дойде един от работниците".
Аз вече разбрах, че съм един от
работниците
дошли от горе и се успокоих, че и за мен има място в това Братство, защото се усещах, че досега съм захвърлена от Бога и заточена в онзи дом в Габрово.
Учителят се приближи до малката масичка, взе една книжка и ми я подаде. Беше беседата „Да се не смущава сърцето ви, вярвайте в Мене". Аз я взех с треперещи ръце. След това Учителят ме прие на разговор, но аз не си го спомням. Беше говорил на някого в мене, може би на моята душа, но нищо не бе записано в умът ми, беше нарочно изличено.
към текста >>
80.
16. БЕЗПЛАТНИЯТ РОБ И БЯЛАТА РОБИНЯ
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Мен ме таксуваха като нещо по-долно от техните
работници
, на които трябваше да се плаща заплата и да се съобразяват с тях.
В този дом беше стълпотворение от урагани - един след друг минаваха и опустошаваха всичко - всеки един от тези мъже бе ураган за себе си и около себе си» Това бе придружаващата орда и духове на Чингиз хан. Върхът на всички урагани беше баш урагана, т:е. моят съпруг. Ето такава бе обстановката. И аз поех задачата в това сложно домакинство да изпълнявам ролята на безплатен роб.
Мен ме таксуваха като нещо по-долно от техните
работници
, на които трябваше да се плаща заплата и да се съобразяват с тях.
С мен се държаха безцеремонно, нали бях роб, безплатен роб, а през нощта бях съпруга на брат им. За да се създаде работа на всички братя в този дом, те създадоха и отвориха магазини в Габрово и един за железария в София. Всички се занимаваха с търговия и пари. А аз? Моят идеен живот потъна в дълбочината на душата ми.
към текста >>
Те имаха платени чиновници,
работници
.
А беше богат фабрикант и си играеше с милиони. Да постъпя като чиновник в тяхната фабрика беше безсмислено, пак щях да бъда безплатен роб. Да постъпя в някое друго предприятие на работа беше невъзможно, нямаше да ми позволят - те бяха търговци, работеха с много пари. Държаха на авторитета си, а снаха им да стане работничка. Това нямаше да позволят.
Те имаха платени чиновници,
работници
.
Бяха се впуснали в търговия и индустрия. Те бяха в своя апогей. А около мен гонение, около моят идеен път също гонение. Гонение отвън като роб, гонение и отвътре. Реших да търся помощ от Учителя, прекарах в молитва няколко дни.
към текста >>
81.
17. БЕЗДНАТА НА ОТЧАЯНИЕТО И СПАСЕНИЕТО
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Мъжът ми остро реагира подклаждан от братята му, че те били фабриканти, че за тях работели много чиновници и много
работници
, а аз работя чуждо, че съм работничка на богати хора и че им подкопавам авторитета.
Когато поднесли даровете, всички присъствуващи ахнали и се възхитили от това, което видели. И след някой ден се заредиха при мен поръчки - с голямо доверие оставяха скъпи копринени платове за кръщенета, сватби, годежи, именни дни и т.н. Моята дарба да рисувам, да шия добре, да бродирам и онези модели, които небето ми спускаше отгоре като картини, ме направиха известна, защото модел с модел не си схождаше и те доведоха до мене една голяма клиентела, а тя бе състоятелна и богата. Но ето у дома стана нов голям скандал. Аз вече имах пари и бях вече независима и се изплъзнах от ролята на безплатен роб.
Мъжът ми остро реагира подклаждан от братята му, че те били фабриканти, че за тях работели много чиновници и много
работници
, а аз работя чуждо, че съм работничка на богати хора и че им подкопавам авторитета.
Аз скочих и ми заявих, че те плачат за друго. Че няма кой да им готви и че им стържат вече коремите. Но трябва за гладните си кореми да си намерят готвачки и да си докарат жени. След месец започнаха да идват новите снахи. Един след друг те се ожениха.
към текста >>
82.
44. РАЗВРЪЗКИ И ЧОВЕШКИ СЪДБИ
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Единственият дом, в който
работниците
не нахълтаха, за да заграбят всичко бе моят дом.
" Всички видели как му се схванала във въздуха ръката, но не смеели да му кажат, че в тази къща се намира салона на Бялото Братство. А това беше моят дом. Отминават мълчаливо, все едно, че нищо не бе станало. Във всички фабрики бяха създадени работнически съвети. Те имаха за задача за вземат фабриките в свои ръце и да приберат всички натрупани платове и други стоки от складовете и от домовете на фабрикантите.
Единственият дом, в който
работниците
не нахълтаха, за да заграбят всичко бе моят дом.
Въпреки, че ни предупредиха, че ще дойдат за проверка и че трябва да си приберем някои неща, в последния момент самите работници вземат решение да не идват. Те знаеха, че аз работех непрекъснато с игла в ръце и се изхранвах с тези пари. Те знаеха, че аз ходя по къщите и че шия. И за тях аз бях трудова жена. Знаеха, че бях ръководител на Братството в Габрово и че в моя дом се събираме всяка седмица.
към текста >>
Въпреки, че ни предупредиха, че ще дойдат за проверка и че трябва да си приберем някои неща, в последния момент самите
работници
вземат решение да не идват.
А това беше моят дом. Отминават мълчаливо, все едно, че нищо не бе станало. Във всички фабрики бяха създадени работнически съвети. Те имаха за задача за вземат фабриките в свои ръце и да приберат всички натрупани платове и други стоки от складовете и от домовете на фабрикантите. Единственият дом, в който работниците не нахълтаха, за да заграбят всичко бе моят дом.
Въпреки, че ни предупредиха, че ще дойдат за проверка и че трябва да си приберем някои неща, в последния момент самите
работници
вземат решение да не идват.
Те знаеха, че аз работех непрекъснато с игла в ръце и се изхранвах с тези пари. Те знаеха, че аз ходя по къщите и че шия. И за тях аз бях трудова жена. Знаеха, че бях ръководител на Братството в Габрово и че в моя дом се събираме всяка седмица. Мнозина от тези работници от любопитство понякога идваха в дома ми, слушаха, когато четяхме беседи.
към текста >>
Мнозина от тези
работници
от любопитство понякога идваха в дома ми, слушаха, когато четяхме беседи.
Въпреки, че ни предупредиха, че ще дойдат за проверка и че трябва да си приберем някои неща, в последния момент самите работници вземат решение да не идват. Те знаеха, че аз работех непрекъснато с игла в ръце и се изхранвах с тези пари. Те знаеха, че аз ходя по къщите и че шия. И за тях аз бях трудова жена. Знаеха, че бях ръководител на Братството в Габрово и че в моя дом се събираме всяка седмица.
Мнозина от тези
работници
от любопитство понякога идваха в дома ми, слушаха, когато четяхме беседи.
Така че решението да не разграбят дома ми го взеха в последния момент. А аз нищо не бях прикрила и укрила. Точно по това време сънувам сън. Сънувам Учителя и себе си как се движа по планински терен, стръмен и опасен, по който е минал порой. На средата на пътя срещам Учителя.
към текста >>
83.
45. ЦАНКА ЕКИМОВА
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Цанка бе една от тези
работници
на Школата, с дух и в плам.
Така че и тя присъствуваше на тези концерти. Мнозина от музикантите се учудваха и им беше приятно, че салоните се пълнеха със слушатели. Освен нашите покани, които изпращахме чрез писма, мнозина от посетителите бяха довеждани от онези, които бяха вече в Невидимия свят и на които аз зачитах техния труд. Възприемах ги, че те са едно стъпало от стълбата, по която възлиза Школата към Невидимия свят. Едни освобождават мястото на другите, за да дойдат следващите.
Цанка бе една от тези
работници
на Школата, с дух и в плам.
Аз често посещавах Цанка Екимова, когато бе отседнала в дома на брат си Стефан (Тената). Веднъж й цитирах едно изказване на Мария Тодорова: „Когато аз си замина от този свят всички ще видят какво представлява Борис и тогава без изключение всички свещи ще ми запалят. Ако не бях аз, той още през 1948 г. щеше да се провали". Цанка ме оглеждаше изпитателно.
към текста >>
84.
ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
По-важни съчинения на Сент-Ив- Д'Алвейдр (1842 ^ 1909) са: „Жана д'Арк", „Мисията на евреите" (1884), „Мисията на владетелите" (1882), „Мисията на
работниците
" (1882) и пр.
Учителят каза, че тези, които чувствуват тежест след употреба на грозде, трябва да го употребяват не отделно, а с хляб, тогаз няма да се чувствува тежест. Нарочен поздрав до всички. С братски поздрав: Б. Боев София, 22.Х.1927 г. Любезна сестро, Получих „La Mission de I'Jnde" и бързам да ви я изпратя.
По-важни съчинения на Сент-Ив- Д'Алвейдр (1842 ^ 1909) са: „Жана д'Арк", „Мисията на евреите" (1884), „Мисията на владетелите" (1882), „Мисията на
работниците
" (1882) и пр.
Когато неговата „Мисия на евреите" проникнала и в Индия, един Гуру (Учител) дошъл при него (в 1894 г.) и допълнил неговите познания. Той стоял при него 6 месеца. Този Учител само допълнил и потвърдил това, което Сент-Ив е изучил сам от своето астрално посещение на Агарта. След това Сент-Ив написал „Мисията на Индия" и когато я напечатал взел я от печатницата и я унищожил като казал, че не иска да изложи живота на един свят човек, който го е обучил. Но един екземпляр от нея бил запазен и след смъртта му се обнародвала в 1910 година.
към текста >>
85.
ШКОЛАТА НА ВСЕМИРНОТО ВЕЛИКО БЯЛО БРАТСТВО - От Учителя - мисли
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Та всичкото хубаво в света се е внасяло от Светлите Братя, които са
работници
за подигането на народите.
През всички времена и епохи една велика разумност е движила цивилизацията и културата на природата. Тази сила е вървяла от Египет, минала през Гърция, отишла в Рима, докато е стигнала до Франция, Германия, Англия. От там тази вълна отива в Америка, после в Русия и т. н. Новото в света е дадено от това Велико Братство винаги. Светлите братя чрез Христа внесоха оброто в света, Ако не беше дошъл Христос преди две хиляди години, какво щеше да бъде положението на човечеството?
Та всичкото хубаво в света се е внасяло от Светлите Братя, които са
работници
за подигането на народите.
Това Божествено учение на Великото Братство не се ражда сега. То е съществувало от началото на създаването на света. То съществува, от както Вселената съществува. Христос, апостолите, всички праведници, те са всички на земята. Търсят ги горе, при тях да идат, а те са тук.
към текста >>
86.
1. КАРУЦАТА С ДИНИ
,
Станка Иванова Тотева
,
ТОМ 6
През пролетта ходил с други
работници
да бере череши в гр. Русе.
У него останали книжните пари, които имал, но те били в рубли и при смяна на рублата той изгубил и бил принуден да работи като обущар и да изкарва прехраната си като обущарски работник с чукчето в ръка. Така работел през зимата, а през лятото вземал да обработва чужди ниви на половина като след жътва връщал на собствениците или пари или зърно според уговорката. Но тогава всяка година подред биела градушка и баща ми бил принуден да ходи да работи на хората другаде, за да изкара и заплати наема или дължимото на стопаните. Най-напред бил станал връзвач на снопи през жътвата. Неговите другари пък събирали ръкойките или жънели.
През пролетта ходил с други
работници
да бере череши в гр. Русе.
Стопанинът обаче ги карал да пеят когато берат, за да не ядат череши. Един негов другар напсувал дори стопанина и след това те се пръснали всички. Тогава станало така, че баща ми отишъл на работа при брат Ватев. Брат Никола Ватев бил тогава председател на стопанството на Бялото Братство и баща ми постъпил там на работа в градината като общ работник. Това е било при основаването на комуната в гр. Русе.
към текста >>
Брат Никола Ватев сядал също на специално място между
работниците
и се хранел с тях.
Там работели и се хранели общо. Имало организация. На обед постилали на земята един мендил (дълга покривка), край която насядвали всички на колена или си кръстосвали краката. Имало жена, която готвела и насипвала на всички ядене. Там се приготвяла само вегетарианска храна.
Брат Никола Ватев сядал също на специално място между
работниците
и се хранел с тях.
На баща ми много му харесал общия живот. Брат Ватев прочитал преди и след ядене молитва, говорел за Учителя - Петър Дънов. Баща ми като гледал всичко това и слушал какво се говори, всичко много го интригувало и той пожелал да види с очите си Учителя. Две години подред баща ми отивал в Русе и работил на комуната на Бялото Братство през лятото, а зимно време прекарвал на село като продавал разни сладкарски изделия като халва, бонбони, локум и др. купени от Русе.
към текста >>
87.
4. СЪНИЩА
,
Жеко Вълканов
,
ТОМ 6
Изглежда, че на това място са седели
работници
или рибари и са изтървали монетата.
Поради тая причина той тръгва пеш до следващата спирка, за да може да съкрати разхода по пътя та да могат парите да му стигнат. Като вървял, за да се предпази от слънцето бил сложил носната си кърпа на главата, но задухал ветрец, който отнесъл кърпата му към близката рекичка. Кърпата се била задържала на някакви храсти и той тръгнал по една пътечка, за да си я вземе. В това време блеснало нещо срещу слънцето. Като погледнал, това била една монета от 100 лева.
Изглежда, че на това място са седели
работници
или рибари и са изтървали монетата.
Той я взел и си помислил, че за малкото добро, което бил направил е бил възнаграден. Взел монетата и с нея се прибрал спокойно в София, за където пътувал. Друг случай ни разказа Марийка Костадинова от Русе за Жеко. „Жеко Вълканов продаваше книги на автогарата в Русе. Една година преди да си замине, една вечер той подреждал книгите си, четял си и т. н.
към текста >>
88.
2. БОЛНАТА РЪКА
,
Донка Илиева
,
ТОМ 6
Та там тия мрамори мъжът ми е работил с други
работници
.
Като се привърши работата при Бертоли, а имаше и един друг предприемач на мозайки Георги отиде с тях на работа във Варна. Осем месеца прекара там. Като се върна Бертоли пак беше подготвил работа и пак го прие. Тогава - 1932 г. работиха при Университета „Климент Охридски".
Та там тия мрамори мъжът ми е работил с други
работници
.
Работил е и изкуствен мрамор, вътрешната облицовка също. Те я работеха. Но нали непрекъснато работят с цимент и гипс напукал му се пръста, палеца на дясната ръка и той решава да отиде на баня в събота да се изкъпе и да си натопли по такъв начин пръста, защото го болял. И той го сложил на чучура да го напари, но то била станала инфекция на дясната ръка. И тъй боли го в неделя и понеделник и Георги не може да отиде на работа.
към текста >>
" „
Работниците
работят над ръката ми.
След това кракът го заболя и така си отиде. Замина си през 1941 г. на 24 декември. Трябва да спомена това, че докато се излекува напълно той ставаше и после сядаше нощем на леглото, виждал как съществата работели над ръката му и се разговарял с тях. Така веднъж го чух като говори и го запитах: „Какво приказваш?
" „
Работниците
работят над ръката ми.
Всички в бели дрехи облечени и един мост е направен, по който те идват на ръката ми и връзват на клюпчета, на клюпчета, като дантела плетат и възстановяват клетките на ръката ми." Това ми беше много интересно. Беше около седмица до пълното възстановяване на ръката му. Нямаше вече нищо да тече, синьото, твърдото постепенно изчезваше. Ръката се избистри съвсем и се възстановява. Значи той виждал тези същества, които работят върху нея.
към текста >>
89.
7. ЧУВАЛ С ЖИТО
,
Донка Илиева
,
ТОМ 6
На обед Учителят казал: „Рекох, сега да дойдат
работниците
, които са жънали да обядват".
Това било след събора. Селяни от Дървеница изорали и засели нивата. Това е мястото, където сега е къщата на Мирчев и мястото на Учителя-градината. Те биват засети с жито. На другата година като израсло житото сестра Донка и Георги Илиеви, сестра Маринка и Лазар Опев, брата на Лазар, сестра Найденка, майката на Тодор Михайлов и баба Хаджийка и други жени жънали и пели, а брат Ради връзвал снопите.
На обед Учителят казал: „Рекох, сега да дойдат
работниците
, които са жънали да обядват".
А сестра Станка готвела тогава на Учителя. Та и те били поканени на трапезата при Учителя.
към текста >>
90.
3. НИВАТА С ЖИТО
,
Паньо Славов
,
ТОМ 6
Като дошла жътва и овършали житото,
работниците
, които носели житото в хамбара казвали: „Брей, то няма толкова слама колкото има зърно".
3. НИВАТА С ЖИТО Брат Паньо имал около 20 декара земя. Учителят му казал, че не му са необходими толкова ниви. Че пет декара му са достатъчни. Дал му някакви наставления и каква молитва да чете като обикаля нивата си. Следващата година нивата била засята с жито.
Като дошла жътва и овършали житото,
работниците
, които носели житото в хамбара казвали: „Брей, то няма толкова слама колкото има зърно".
Хамбарът се напълнил и тогава започнали да носят и вкъщи. Изобилие и преизобилие дошли в дома му.
към текста >>
91.
4. СРЕЩА С БЪДЕЩИЯ СЪПРУГ
,
Донка Георгиева Кънева
,
ТОМ 6
На Иван е направило много силно впечатление, че Христо Досев се държал много внимателно с всички
работници
, работел е с тях наравно.
Останал сирак без баща, когато е бил на две години, а когато е бил на 7 години починала и майка му. От осем годишен е бил даден овчарче в близкото село. До 17-годишен той бил все овчарче в близките села. След това той отишъл в кантората на Досю Вълев в Стара Загора като чирак. Там се среща със сина на Досю Вълев - Христо Досев, който по онова време е живял в Русия и там се запознал с учението на Толстой.
На Иван е направило много силно впечатление, че Христо Досев се държал много внимателно с всички
работници
, работел е с тях наравно.
Обличал се е скромно, макар и с вкус и никак не е държал за богатството на баща си, както това правели другите му братя. Със своя начин на живот, със своето човешко държание, той бил пример за подражание. В него са виждали истински християнин. Христо е обяснявал, че това се дължи на книгите, които е четял от Толстой и чийто убеждения той възприел в своя живот. Моят Иван и още двама или трима от работниците възхитени от Христо Досев, са започнали и те да четат книгите на Толстоя и са станали вегетарианци.
към текста >>
Моят Иван и още двама или трима от
работниците
възхитени от Христо Досев, са започнали и те да четат книгите на Толстоя и са станали вегетарианци.
На Иван е направило много силно впечатление, че Христо Досев се държал много внимателно с всички работници, работел е с тях наравно. Обличал се е скромно, макар и с вкус и никак не е държал за богатството на баща си, както това правели другите му братя. Със своя начин на живот, със своето човешко държание, той бил пример за подражание. В него са виждали истински християнин. Христо е обяснявал, че това се дължи на книгите, които е четял от Толстой и чийто убеждения той възприел в своя живот.
Моят Иван и още двама или трима от
работниците
възхитени от Христо Досев, са започнали и те да четат книгите на Толстоя и са станали вегетарианци.
към текста >>
92.
8. ИДЕЙНИ ОБЩЕСТВА
,
Йорданка Димитрова Колева
,
ТОМ 6
И нали имаше доста заинтересовани братя, образува се туй стопанство, само че нямаше
работници
.
8. ИДЕЙНИ ОБЩЕСТВА През 1947 г. на есен решиха да вземат на Доспевски имота за Братството да образуваме там ТКЗС за вегетарианците.
И нали имаше доста заинтересовани братя, образува се туй стопанство, само че нямаше
работници
.
Ние от Ямбол, Георги Радев със семейството си, Паню Славов и нашето, Христо Колеви и брат Христо Митев от Стара Загора и този Райчо Кайраков, Аню Гунев от Шипка и Димитър на брат Матев сина дойдоха и образуваха ТКЗС. Ние като работници. Добре, ама това ТКЗС се образува, но хората не ни щяха там, защото им вземаме земята. Те я работеха в селото тая земя също и градината, а ние я вземаме сега и не ни щяха, но имаше и които ни обичаха. Сега един ден реши Петър Камбуров да дава концерт в Главница, нали трябва да има културно-просветна дейност в селото.
към текста >>
Ние като
работници
.
8. ИДЕЙНИ ОБЩЕСТВА През 1947 г. на есен решиха да вземат на Доспевски имота за Братството да образуваме там ТКЗС за вегетарианците. И нали имаше доста заинтересовани братя, образува се туй стопанство, само че нямаше работници. Ние от Ямбол, Георги Радев със семейството си, Паню Славов и нашето, Христо Колеви и брат Христо Митев от Стара Загора и този Райчо Кайраков, Аню Гунев от Шипка и Димитър на брат Матев сина дойдоха и образуваха ТКЗС.
Ние като
работници
.
Добре, ама това ТКЗС се образува, но хората не ни щяха там, защото им вземаме земята. Те я работеха в селото тая земя също и градината, а ние я вземаме сега и не ни щяха, но имаше и които ни обичаха. Сега един ден реши Петър Камбуров да дава концерт в Главница, нали трябва да има културно-просветна дейност в селото. Обявиха концерта и отидохме ние всичките, но преди да отидем дойдоха та ни казаха, че ще провалят концерта. Щели младежи да се развикат там и ще провалят концерта.
към текста >>
93.
7. НА ПЪТ ЗА ИЗГРЕВА
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
бях постъпила в „Българско речно плаване" предприятие, което беше към Министерство на транспорта, а в Трябва имаше почивна станция на Транспортните
работници
.
Но моето отиване в София не можа да стане скоро. Най-напред имаше закои, според който жените навършили 45 години могат да се пенсионират като им се спадне 10 % от пенсията и аз се надявах това нещо да стане, но увеличиха годините за пенсиониране с пет години и тъй останах в Русе. Не можех да отида в София, после дойде и ограничението с жителството, после през 1954 и 1956 г. бях ходила на почивка в Трявна, защото отново се бях разболяла. А от 1950 г.
бях постъпила в „Българско речно плаване" предприятие, което беше към Министерство на транспорта, а в Трябва имаше почивна станция на Транспортните
работници
.
Като ми дадоха картата аз написах писмо до брат Боев, в което го молех да ми изпрати адрес на някои приятели в Трявна, за да мога да се свържа с тях. Боев ми изпрати телеграма преди да тръгна за Трябва, в която пишеше да се свържа със сестра Росица Илиева, която работи в почивната станция като медицинска сестра. При пристигането си аз потърсих сестра Илиева. Като й показах телеграмата, тя я грабна от ръцете ми и с нея отиде направо при управителя на станцията. Аз стоях изумена, но чух тя като му казва, че брат Боев ми е пратил телеграма и че моли управителя да нареди да ми се дава постна храна на обяд.
към текста >>
94.
12. ПЕТЪР ФИЛИПОВ
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
После той изисквал от
работниците
да спазват голяма хигиена.
Те работели с най-качествени материали и цялата продукция за кратко време се продавала. И наистина човек изпитваше удоволствие да влезе в сладкарницата на братя Филипови. Всичко светеше от чистота. Не само сладкарницата, но и работилницата. Ще си позволя да добавя още нещо, което казваше Петър: Понякога се случвало някое яйце да не е до там прясно, което променяло вкусът на крема, затова той го изхвърлял само заради това яйце целия съд с яйца.
После той изисквал от
работниците
да спазват голяма хигиена.
Плащал им банята само и само да отиват по два пъти седмично на баня. Това ми е разказвала Жана Новакова, дъщеря на Йордан Новаков, която често биваше при тях. И още нещо. Работниците били недоволни, че в петък им готвели картофена супа. Те са обядвали в работилницата, Петър се е стремял откъдето мине да зарази всички, да имат висок идеал, какъвто имаше и той.
към текста >>
Работниците
били недоволни, че в петък им готвели картофена супа.
Ще си позволя да добавя още нещо, което казваше Петър: Понякога се случвало някое яйце да не е до там прясно, което променяло вкусът на крема, затова той го изхвърлял само заради това яйце целия съд с яйца. После той изисквал от работниците да спазват голяма хигиена. Плащал им банята само и само да отиват по два пъти седмично на баня. Това ми е разказвала Жана Новакова, дъщеря на Йордан Новаков, която често биваше при тях. И още нещо.
Работниците
били недоволни, че в петък им готвели картофена супа.
Те са обядвали в работилницата, Петър се е стремял откъдето мине да зарази всички, да имат висок идеал, какъвто имаше и той. До известна степен той успяваше да се наложи, но понякога срещаше и противодействие от страна на братята си. Брат Петър разказваше на приятелите от братството от какви болести е лично боледувал - ревматизъм, очи и уши-бол, туберкулоза, дори че имал каверна, че имал течащи рани на краката, от които му бяха останали белези, че имал изкривяване на гръбнака и т. н., че се е лекувал по методите на Луи Куне, които били природосъобразни и че с бани коремообтривни, седящи, парни и слънчеви, пиене на чайове и пет години суровояден режим се е излекувал от всички тия болести. Баща му го изгонил от къщи, защото бил много упорит и не му се подчинявал и поради това той е живял доста време на една колиба на един приятел в лозята на Горна Оряховица.
към текста >>
95.
14.ОЛГА СЛАВЧЕВА
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
Божията нива беше една и
работниците
бяха едни и същи, но тази Божия нива беше парцелирана, раздробена и той намери Изгрева раздробен на отделни личности, индивидуалности и групи и това беше неговото най-голямо разочарование, огорчение и изпитание.
Това е погледът на една душа към друга душа. Брат Петър в онези години беше наистина образцов брат във всичко. Той се стараеше да бъде истински ученик на Учителя, като се стремеше, всичко онова, което Учителят дава в беседите си да го изпълни и спази. Ние пеехме с него, изпълнявахме наряди и всеки се стремеше да съгради нещо в себе си чрез Словото на Учителя и когато Петър напусна Русе и дойде в София, ние се почувствувахме осиротели и всичко около нас посивя. Нямаше го онзи добър брат на Божията нива.
Божията нива беше една и
работниците
бяха едни и същи, но тази Божия нива беше парцелирана, раздробена и той намери Изгрева раздробен на отделни личности, индивидуалности и групи и това беше неговото най-голямо разочарование, огорчение и изпитание.
Петър беше уволнен дисциплинарно в Русе, където работеше и не можеше да се примири с това положение. Спомням си, че същата година бяхме на Рила с една група от Русе и като се върнах след време разбрах, че той е решил да остане в София. Имаше доста трудности отначало, пътят му никак не беше лек, а много труден. Ръцете му бяха сравнително нежни при сладкарската професия, а трябваше да се бори с пръстта, с камъка, което беше много уморително за него. Наистина, ако беше останал в Русе, в братството той беше образцов брат, отличен ученик и готов работник на Божията нива и там щеше да свърши много голяма работа и щеше да изпълни предназначението си, за което беше дошъл в Братството.
към текста >>
Прегръщам ви всички от душа и от сърце и ви пожелавам най-хубавото, което се пожелава на Божии
работници
- на окултни ученици.
Бог да изпълни сърцето му с всяко благо. А Илия! Не мога да не се засмея с глас, като си мисля за него - смях от радост - обичен, обичен песно-певец и чист като теменужка. Колко сте красиви всички в душата ми! Колко ви обичам!
Прегръщам ви всички от душа и от сърце и ви пожелавам най-хубавото, което се пожелава на Божии
работници
- на окултни ученици.
Ваша: Олга Славчева Отворена картичка 15.VII.1943 г. Мила Марийке, Питах, отговор, ето! Кога е най-топло слънцето - бани. Дълбоко дишане и топла вода за пиене. Курорта на Свирчовица, а екскурзии често до Чифлишката гора - каза да си смела, да ходиш.
към текста >>
96.
МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА БЯЛОТО БРАТСТВО В РУСЕ
,
,
ТОМ 6
Той разказа, че за стопанството били наемани
работници
от съседното село Липник, сега Николово.
Къщата не беше собственост на братя Маркови, а на някакъв турчин, на който плащаха наем. Та там се събирахме известно време. За комуната даде някои сведения за онова време синът на брат Тодор Ковачев - Боян Ковачев, който в 1990 г, си замина. Боян е роден в Русе в 1904 г. Завършил е столарското училище в Русе и е работил в комуната четири години.
Той разказа, че за стопанството били наемани
работници
от съседното село Липник, сега Николово.
От София били дошли група студенти, които също работели там както и той самия. Когато се налагало той работел дърводелство. Той казваше, че Ватев бил председател на комуната, но братя Маркови не го слушали. Например, занасяли продукти от стопанството на пазаря и ги продавали на търговци на пазаря, които изкупували продукцията, но парите носели на дюкяна на братя Маркови. Какво ставало по-нататък с парите не се знаело.
към текста >>
Тая цялата манипулация се извършваше от
работници
от близките села Липник и Гагаля (по това време имаше евтина работна ръка).
А неговата къщичка беше на 200 м от чешмата Свирчовица. До къщичката му имаше един голям и дълъг навес, който беше работилница за консерви. Да, той беше се заел да произвежда зеленчукови консерви. От една страна му носеха зеленчуци, които се преработваха (миеха, чистеха, режеха, подреждаха). Поставяха се в тенекиени кутии, затваряха се и след това се изваряваха в големи казани.
Тая цялата манипулация се извършваше от
работници
от близките села Липник и Гагаля (по това време имаше евтина работна ръка).
И тъй в неговата работилница се приготовляваха консерви-гювеч, домати, зелен фасул и др. Другарката на брат Ватев - Петранка Чернева правеше и разни други специалитети, направо готови ястия по поръчка на приятели. На консервите се слагаха етикети и така готовата продукция се изкупуваше от търговци, от военни за войниците от казармите и др. Военните ни носеха техни продукти, от техни градини и тук само биваха преработвани и изварявани. Учителят е подготвял приятелите от братството за общ комунален живот.
към текста >>
Лозята бяха обработвани лично и с наемни
работници
.
Първоначално Никола Ватев като ръководител събирал десятъка от приятелите, за да го предава на Учителя, но тъй като той не давал отчет за това, се бил повдигнал въпрос, че той си позволява да харчи от тия средства за свои лични нужди. Тогава някой от тях, както и моят баща Велико Марашлиев, когато поне веднъж в годината отивал в София давал своя десятък лично на Учителя. Причината е била, че Ватев е загубил доверието им. Мисля, че беше около 1930 - 35 година се взе решение братството да раздаде места на свои членове, които да засеят лозя, за да не стоят пустеещи места, които не са равни площи, а баири. Така брат Георги Димитров зася едно място около 20 декара, двамата братя Георги и Васил Константинови - 10 декара, Иван Петров - 5 декара, Велико Марашлиев - 3 декара и Никола Ватев - 3 или 5 декара срещу известен наем, Стою Марков като специалист облагороди лозови пръчки от десертни сортове при специални условия и след това тия, които искаха да засеят лозя купуваха от него тия пръчки.
Лозята бяха обработвани лично и с наемни
работници
.
Братя Маркови също засадиха лозя. Но тия лозя не даваха много голям приход тъй като бяха обработвани с помощта на работници и плодът се продаваше тогава за износ, главно за Германия. Сключваха се договори и след това по време на гроздобера се береше гроздето от лозарите, идваха бригади, почистваха и подреждаха гроздето в щайги или се занасяше на определени места - пунктове, където се преработваше, след това се изтегляше, носеше се във вагони, с които се отнасяше на определени места. Спомням си, че по време на II-рата световна война след като Червената армия на СССР навлезе в Германия, брат Ватев казал на Учителя, че няма на кого да продаваме гроздето от лозята, а Учителят се изправил и с жест отговорил: „От сега нататък всичко ще отива за Русия! " След 9.IX.1944 г.
към текста >>
Но тия лозя не даваха много голям приход тъй като бяха обработвани с помощта на
работници
и плодът се продаваше тогава за износ, главно за Германия.
Причината е била, че Ватев е загубил доверието им. Мисля, че беше около 1930 - 35 година се взе решение братството да раздаде места на свои членове, които да засеят лозя, за да не стоят пустеещи места, които не са равни площи, а баири. Така брат Георги Димитров зася едно място около 20 декара, двамата братя Георги и Васил Константинови - 10 декара, Иван Петров - 5 декара, Велико Марашлиев - 3 декара и Никола Ватев - 3 или 5 декара срещу известен наем, Стою Марков като специалист облагороди лозови пръчки от десертни сортове при специални условия и след това тия, които искаха да засеят лозя купуваха от него тия пръчки. Лозята бяха обработвани лично и с наемни работници. Братя Маркови също засадиха лозя.
Но тия лозя не даваха много голям приход тъй като бяха обработвани с помощта на
работници
и плодът се продаваше тогава за износ, главно за Германия.
Сключваха се договори и след това по време на гроздобера се береше гроздето от лозарите, идваха бригади, почистваха и подреждаха гроздето в щайги или се занасяше на определени места - пунктове, където се преработваше, след това се изтегляше, носеше се във вагони, с които се отнасяше на определени места. Спомням си, че по време на II-рата световна война след като Червената армия на СССР навлезе в Германия, брат Ватев казал на Учителя, че няма на кого да продаваме гроздето от лозята, а Учителят се изправил и с жест отговорил: „От сега нататък всичко ще отива за Русия! " След 9.IX.1944 г. това се сбъдна. След като почина брат Иван Петров лозето беше отнето от другарката му под предлог, че тя не може повече да се грижи за него.
към текста >>
97.
6. КЪМ СПОМЕНИТЕ И КОНТАКТИТЕ НА ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ С ПРИЯТЕЛИТЕ И БРАТСТВОТО В РУСЕ. МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА
,
Нарушение на окултните закони
,
ТОМ 6
Тогава на баща ми бяха дали от братството една голяма стая на „Свирчовица", където прекарвахме през лятото 2 - 3 години в голямата къща до къщата и
работниците
на брат Ватев.
По-късно Колко Йорданов и Йордан Андреев и тримата от София и след това Петър Арабаджиев от Варна. Тяхната задача била да контролират къде отиват приходите от стопанството. Братя Маркови, които работели братския имот не давали никакви приходи. Били изпратени от Учителя, а изгонени от братя Маркови. Аз, Марийка, си спомням много добре, бях в трети прогимназиален клас, когато брат Райчев беше в Русе на „Свирчовица" и се беше разболял от неприятностите, които е имал с братя Маркови.
Тогава на баща ми бяха дали от братството една голяма стая на „Свирчовица", където прекарвахме през лятото 2 - 3 години в голямата къща до къщата и
работниците
на брат Ватев.
Тя е била използвана известно време за обор на конете, но майка ми я беше варосала и макар и пода да беше от пръст ние си сложихме едно голямо легло, маса и няколко стола, малко покъщнина и така там бяхме като на курорт. Въздухът тогава беше много чист, чудно хубава вода, най-хубавата вода - батмишка вода, идваше от Образцов чифлик - пивка и студена. Братя Маркови работеха градината (зеленчуковата) и ни продаваха хубав пресен зарзават. Баща ми имаше дюкян за платове в Русе и с колелото сутрин отиваше и вечер се връщаше от града. Тогава бяха ни дали от братството три декара място, на Иван Петров 5 декара, на Георги и Васил Константинови десетина декара и на Георги Димитров и Никола Ватев не зная колко декара земя.
към текста >>
На стопанството работеха брат Симеон и Стою Маркови с
работници
.
Имаше спалня, столова и т. н. Имам снимка от това време, направена пред братския салон в Русе, на която са фотографирани брат Райчев, Колю Йорданов, Йордан Андреев и брат Петър Арабаджиев с други братя и сестри от Русе. Имам и още две снимки с Колю Йорданов и Йордан Андреев с братя и сестри. Едната пред консервената работилница на брат Ватев, а другата при блатото (бента) до зеленчуковата градина на „Свирчовица". Не може да се отрече заслугата на братя Маркови, че посрещаха най-любезно много приятели от братството, братя и сестри както и техни познати и приятели от света.
На стопанството работеха брат Симеон и Стою Маркови с
работници
.
Освен зеленчуковата градина и те бяха насадили лозя, които обработваха с работници и чираци. Не ми е известно, че Учителят не е бил съгласен Петър Филипов да живее в София. Но Петър отиде в София някъде към 1949/50 г. След 9.IX.1944 г. когато забраниха частната търговия Петър беше известно време в администрацията на „Хоремаг", а брат му Ною влезе да работи в производството на сладкарския комбинат.
към текста >>
Освен зеленчуковата градина и те бяха насадили лозя, които обработваха с
работници
и чираци.
Имам снимка от това време, направена пред братския салон в Русе, на която са фотографирани брат Райчев, Колю Йорданов, Йордан Андреев и брат Петър Арабаджиев с други братя и сестри от Русе. Имам и още две снимки с Колю Йорданов и Йордан Андреев с братя и сестри. Едната пред консервената работилница на брат Ватев, а другата при блатото (бента) до зеленчуковата градина на „Свирчовица". Не може да се отрече заслугата на братя Маркови, че посрещаха най-любезно много приятели от братството, братя и сестри както и техни познати и приятели от света. На стопанството работеха брат Симеон и Стою Маркови с работници.
Освен зеленчуковата градина и те бяха насадили лозя, които обработваха с
работници
и чираци.
Не ми е известно, че Учителят не е бил съгласен Петър Филипов да живее в София. Но Петър отиде в София някъде към 1949/50 г. След 9.IX.1944 г. когато забраниха частната търговия Петър беше известно време в администрацията на „Хоремаг", а брат му Ною влезе да работи в производството на сладкарския комбинат. Като работеше в администрацията, Петър уреди 20 сладкарници в Русе и беше добре поставен като уредник.
към текста >>
98.
10. ОТНОШЕНИЯ КЪМ ЖЕНАТА И СЕСТРАТА
,
Геновева Жекова
,
ТОМ 6
Имаха
работници
в печатницата, на които бе необходимо и подходящ клозет.
Той бързо си свали крачолите. С такива болни крака ме разхождаше три дни из София. За мен той бе най-големият брат в Братството. Баща му, старият Борис Малджиев беше книгоиздател и в неговата печатница се отпечатаха много от неделните беседи и много лекции от общия окултен клас - единични на отделни книжки. Баща му беше среден ръст, човек строг, но справедлив.
Имаха
работници
в печатницата, на които бе необходимо и подходящ клозет.
Старият Малджиев нарежда на Богомил-синът си, да отиде и измие клозета. Син отговаря на баща си; „Не мога, много ми мирише! " А бащата отговаря на сина си: „Можеш, защото и на работниците им мирише, а те ми изкарват парите, с които аз те храня". Като стана голям Богомил следваше право и се издържаше сам. Баща му не му даваше издръжка както на него, така и на брат му Влади.
към текста >>
" А бащата отговаря на сина си: „Можеш, защото и на
работниците
им мирише, а те ми изкарват парите, с които аз те храня".
Баща му, старият Борис Малджиев беше книгоиздател и в неговата печатница се отпечатаха много от неделните беседи и много лекции от общия окултен клас - единични на отделни книжки. Баща му беше среден ръст, човек строг, но справедлив. Имаха работници в печатницата, на които бе необходимо и подходящ клозет. Старият Малджиев нарежда на Богомил-синът си, да отиде и измие клозета. Син отговаря на баща си; „Не мога, много ми мирише!
" А бащата отговаря на сина си: „Можеш, защото и на
работниците
им мирише, а те ми изкарват парите, с които аз те храня".
Като стана голям Богомил следваше право и се издържаше сам. Баща му не му даваше издръжка както на него, така и на брат му Влади. Пари ли нямаха, суров човек ли беше, не зная. По едно време Богомил бе отишъл при Учителя да иска разрешение да отиде в Германия да учи и то по времето, когато американците и англичаните бомбардираха големите градове в Германия. „Ти няма да отидеш в.Германия.
към текста >>
99.
9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево
,
Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)
,
ТОМ 7
Ето сега ще гледам да мога да взема
работници
да направя керемидите на покрива, та при нов дъжд да не тече.
София е почти запустяла и навсякъде разрушения виждаш. За нашата махала и улица ти писах и вярвам, че вече имаш представа какво е развалини. Сега обаче като обиколих по-добре видях, че има на още много места бомби, които не бях видял. Така например бомби има пред входа на Аламанчеви, на кооперацията, която е зад нас, пред Золотов, който е до нея и по-надолу в къщата на Тананов, всред къщата на Танинчеви и още много други места. Аз стоя тук, ама да ти кажа право, не ми се седи никак, но трябва да стоя, за да си нареждам работите и да се грижа за къщата и за складовете.
Ето сега ще гледам да мога да взема
работници
да направя керемидите на покрива, та при нов дъжд да не тече.
Ето Горбанов, на който всичкия покрив беше разнебитен, сега го поправи и покри с керемиди. Във вторник отидох на Мърчаево и бях на разговор с Учителя от 10.30 ч. до 12.20 минути. Ето като пристигнах и влязох в стаята неотпочинал, Той отвори стаята си и запита кой доде, казаха Му, че съм аз и Той ме повика веднага. Говорихме до 12.20 ч.
към текста >>
Ще трябва да минат 25 години, за да се народят отново всички избити във войната и тези нови хора ще бъдат добри
работници
, за да дойде царството Божие и да настъпи любовта, истината и мъдростта.
Не е ли по-доб- ре да пие една студена вода за тези 1000 лв. или 100 лв. и да ги опрости; или да се споразумеят и уредят вземанията си с разбирателство. И сега се води такава война. Победата носи неминуемо дългове и инвалиди.
Ще трябва да минат 25 години, за да се народят отново всички избити във войната и тези нови хора ще бъдат добри
работници
, за да дойде царството Божие и да настъпи любовта, истината и мъдростта.
Що е война? Големи загуби, малки печалби. Що е мир? Големи печалби, малки загуби. Вълкът всякога има правото над овцата.
към текста >>
Които сега умират отиват в астралния свят където се поправят, подготвят и идват на земята вече като добри
работници
.
повече (ако има да взема 45 лв. да му даде 46 лв.), а не да го подяда. Казват някои: „Мъчна работа“ и най-мъчните работи са лесни, който знае, как да ги направи. Има само една държава където съществува божественият порядък - това е Божествената държава. Целият астрален свят по-рано беше в ръцете на черната ложа, сега обаче тези духове са изпъдени оттам.
Които сега умират отиват в астралния свят където се поправят, подготвят и идват на земята вече като добри
работници
.
Сега войната е на физическото поле от черната ложа. Войните ги образува богатството и съблазънта за него. Има два вида войни: война на смъртта и война на живота. Сега се води първата война и тя се ликвидирва.Ще дойде втората война, в която ще воюват без да се убиват. Сега ще започне истинската война (втората).
към текста >>
100.
42. Двата свята - два морала
,
Георги Йорданов Добрев
,
ТОМ 7
Тъй че астралния свят е пречистен от външните духове, създадени са нови условия - храни, въздух, всички нови условия за вас, там ще бъдете
работници
на Бога.
Той, Учителят веднъж във време на беседа обръща се към всички и казва: „Какво мислите вие, рекох, какво мислите? Докога ще сте тука на земята? Знайте, че това ви идване на земята е последното, да знаете, последното е. Другия живот ще бъдете в астралния свят. Там са подготвили за вас идеални условия.
Тъй че астралния свят е пречистен от външните духове, създадени са нови условия - храни, въздух, всички нови условия за вас, там ще бъдете
работници
на Бога.
В астралния свят“. Тъй че Учителят дето е казал също нали, че сме подготвени за бъдещи проповедници. Той именно е туй, че ние вече няма да идваме на тази земя, а ще бъдеме в друг един свят, по-съвършен, по-издигнат духовно, където от там ще помагаме не само на ближните си, но на цялото човечество. Затуй именно Учителят идва на земята. Голямо чудо, голямо Божество, което е изпратено от провидението и ще спаси тази планета земя, ще помогне на всички заблудени овци да се върнат в Божието стадо.
към текста >>
НАГОРЕ