НАЧАЛО

Контакти | Дарение
Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

ІІІ.74. КОИ БЯХА МОИТЕ НЕПРИЯТЕЛИ В СЛУЖБАТА

Летопис Вергилий Кръстев ТОМ 4
Алтернативен линк

<p class='bbc_center'><span style='color: #4B0082'><span style=''>74. КОИ БЯХА МОИТЕ НЕПРИЯТЕЛИ В СЛУЖБАТА</span></span></p> <br /> <span style=''>Работих като чиновник в една канцелария. Бях изпълнителен и се стараех в службата си. Но имах непрекъснато неприятности ту от колегите си, ту от началника си. Те знаеха за моите убеждения, не ми се противопоставяха, но когато имаше нещо да стане и се случи, а то се случваше, и ми казваха: „Дъновист с дъновист". Това трябваше да бъде обидна дума за тях. За мен също беше обидно. Обществото под тази дума разбираше събрани всички лъжи и клевети срещу Учителя, които те приемаха като нещо вярно и неоспоримо. Аз за тях бях чужд по нрав и по дух. В главата ми започна да кръжи една мисъл -да напусна тази служба и да си намеря друга. Там няма да ме познават, аз ще се крия и прикривам и така ще се родя от тези мъки и страдания, и от този тормоз. Така мисля аз, но решавам да питам и Учителя. Отивам при Него, разказвам подробно всичко и споменавам причината, заради която искам да напусна. Казва ми: „Недей да напущаш!" „Но, Учителю, не мога да издържа и не мога да ги търпя. Става много трудно за мен. Ако отида другаде, там няма никой да ме познава". „Ако отидеш на друго място, всички онези духове, които те гонят сега, ще дойдат на новото ти работно място и ще влязат в други, непознати за теб хора, и по друг начин ще се проявяват. А тук където си, ти си свикнал вече на техните прояви и ще си изработиш методи, за да се справяш с тях." „Но как ще стане това, Учителю?" „Ще четеш Словото, ще намериш метод в него и с него ще работиш. Там ти е спасението."<br /> <br /> Аз си отидох. На другия ден в службата си аз съм вече вътрешно смирен. Зная, че не ме гонят тези хора, а ме гонят духовете, които влизат в тях. А когато те не са обсебени от духовете - те са мили и внимателни към мен. И именно в този момент аз страня от тях, бягам от тях и съм подозрителен. А сега направих обратното. Щом са внимателни, аз също съм такъв. Любезни са, аз също. Дойдат ли духовете и влезнат ли в тях и започнат да ме гонят чрез тях, аз се отдръпвам, моля се и не се разправям с тях, не обяснявам нищо, а само мълча. Така не ги дразнех. Чаках с дни да се махнат духовете от тях и да ги оставят на спокойствие. Така постепенно започнах да се справям с тази моя задача. Така останах в тази служба. Започнаха да оценяват моята работа, напреднах в службата си и получих по-голяма заплата. Купих бонбони и ги нося на Учителя. Обяснявам Му защо черпя. Той се усмихва: „А тях почерпи ли?" „Не, не съм." „Ще ги почерпиш и тях. Нали те са ти дали по-голяма заплата."<br /> <br /> Така и направих. Направих голяма черпня. Всички се изненадаха. После ми казаха: „Ама ти си добро момче, но много зор видяхме, докато те сложим в ред, да можеш да работиш с нас." Тогава разбрах, че и те също са се измъчвали с мен. А за това аз изобщо не бях помислил. Вече имах друг поглед на нещата. В тази служба се пенсионирах. Пенсионирах се при моите неприятели в службата. Когато се разделихме, усетих, че се разделям с приятели. Приятелството се създава, когато душите имат общение с Духът на Истината.</span> <br />


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ