НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

7 ЯНУАРИ 1927 г. - 31 МАРТ 1927 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година ТОМ 26
Алтернативен линк

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година



7 ЯНУАРИ 1927 г.

Пиша поема за Слънцето. Преустановихме малко учебните занятия и сега за мен е същинска ваканция. Вън вали сняг. Стели се тих, бял и дълбок. В печката ми гори буен огън; там ври малка тенджерка с картофена супа. На широкия миндер разхвърляни листчета, листчета! Как мъчно се върви нагоре! Като че ли се пръска мозъка ми, а понякога светне и протече благодатна струя на вдъхновение.

Всички люде празнуват Христово Рождество. Горе е нескончаем празник. Когато се качих да занеса завършеното ръкоделие, мярна ми се разкошна елха върху лъснатия паркет всред величествена обстановка. Там ще палнат множество свещи, ще изпеят на немски „О Tannenbaum!” [„О коледно дръвче”], а пък аз летя из звездни мирове и слушам симфонията на слънцата!

Какво неоценимо богатство притежавам! Не бих го сменила за всичките елхи и свещи под небето.

Вратата е заключена. Виждам само снега меко падащ върху земята. Чука се на вратата. Ах, кой ли иде да ме смущава сега? Пак се повтаря. Тихо ставам и отключвам, като здраво държа бравата, едвам полуотворила вратата. Аха, съученик - кани ме на „соаре” у тях, щяло да има китари и мандолини. Мислил си, че скучая...

- Не, заета съм, не мога да изляза.

- Гост ли имаш - любопитствува олицетворението на безкористието и наднича с поглед.

- Нещо повече от гост, казвам.

- Извинете - и трак - заключвам вратата.

Ох, олекна ми! Скучая, а, та искаш да ме развлечеш. Късно идвате да ме развличате, мои земни братя. Когато водехте по пъстри зрелища своите си, мен забравихте че бях гладна, гола, жадна за развлечение и другарство. Охо! И над Colombo ще се издигна, чакайте. До Бога чак ще стигне моя полет, а вие стойте доле с натъпканите си кесии, елхи, китари и мандолини.

Сега се разговарям с Пушкин. Грешна, прекрасна, ангелска душа. Прекланям се пред теб и те целувам по - устните. Никого не ще пусна да влезе сега. Тук е Пушкин, Байрон. Ах! Снегът продължава да вали, супата се вари, листчетата се увеличават, розовината по лицето ми расте. Колко съм хубава сега! Лицето ми сияе в чудна красота.

17 ЯНУАРИ 1927 г.

ПИСМО ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА ДО ДОБРИНКА ЕМАНУИЛОВА:

17 януари 1927 г.


Сестра,

Само Божията Любов е Любов !


Благодаря Ви за всичко, особено за последното Ви писмо с тая чудно хубава молитва. Каква чест ми правите с това, каква милост, какво снизхождение! А още, Вие сте поставили печата на Името на Духът върху моята тетрадка! Аз не зная що е щастие, но в тази проява на Божественото внимание изпитах възвишени моменти на радост.

Ето мислите, които ме занимаваха през определените дни. През тези дати цялото ми внимание беше приковано върху новият сюжет и неговата разработка.

1.I.1927 г. „Колко трудно се лети нагоре! Изпитвам безкрайна мъка. Нима ще мога да въплотя в образ тази велика идея?”

2.I.1927 г. „Донякъде върви добре. Изпитвам ужасно напрежение на мозъка си. Като че ли някой даде тревожна заповед на всичките ми мозъчни клетки да търсят образи и рими.”

3.I.1927 г. „Чувствувам, че това, което пиша е възможно нещо: Сюжета е към своя край. Слънцето вън грее красиво. Сега го чувствувам по-близко и по-понятно. О, да бих могла целият си живот да посветя за въплотяването на светли идеи!”

Сега спя спокойно и непробудно. Преди две нощи, даже чух как се смеех за нещо. Какво беше това, което ми причини тази радост? Благодаря Богу за милостта Му!

Това, което Вие сте си отбелязали на казаните дати е прекрасно. От всички тях, когато бих могла бих написала по едно стихотворение. А те ще станат и молитва на духа ми.

Два пъти ходих при Учителя, за да Го помоля за осветление на някои картини от сюжета. Той ми даде напътствия, които допълваха Вашите мисли и разширочаваха картината. Той спомена за една друга работа, напр. ако се не лъжа за едно пътуване до новата синя планета, която наскоро ще я видят будните души. Ако това, което съм могла да направя с поемата „Към Слънцето!” Ви задоволява, то ще Ви моля за едно ново осветление върху подобен сюжет и дали ще имам това свещено право да говоря за това. А може би и Учителя ще ми даде някои наставления. Но преди всичко, ще очаквам мнението Ви за „Слънцето”. Треперя за това, което ще чуя от Вас. Но, отнесете се към работата ми без снизхождение и кажете ми как може да се придобие един нов похват, който да ме приближи към известно малко майсторство.

Защо, когато бях при Учителя почувствувах се тъй близко при Него? Не се ли самозаблуждавам? Знаете ли що? Когато си взимах сбогом, Той ми даде две пълни чаши сладко вино! Колко бях наистина жедна! Чашата беше като царска, а виното подобно разтопен рубин се виждаше през бистрото стъкло и ми говореше за един нов завет на Духът. Кажете, достойно ли е за един ученик да пие вино пред Учителя си и то с такава жажда?

Не е ли чудно и това, че като че ли Той знаеше отначало цялата постройка на сюжета и никак не ме попита за двете чудни имена X. и А.

А името на Синът Божий аз нарекох Еммануил. Не сбърках ли? В юношество бях чела някакъв разказ, нещо прекрасно с това име, което остави дълбоки следи у мене. А то го има и в Писанието.

А защо ли, Учителя нищо не ми каза за Йоана? Каза ми, че на Слънцето са тези велики човешки учители, за които споменавам, а за Йоана нищо. Може би за него ще говорим в новата планета.

Да Ви кажа ли, сега ме напълно задоволява Вашето инкогнито. Има нещо романтично, поетично във всичко това. Но може би има нещо още по-хубаво от това и аз ни за момент не бих му се съпротивила.

Благодаря за това благоговейно чувство, с което обграждате моята скришна стаица, където с право или без право стои един човек, с когото бих искала да се видя при Бога. Прости ми, Боже мой, и помежду другите молби които приемаш, приеми и моята, та макар и без да ми отговаряш, само я гледай с Бащинският си любящ поглед.

Нямам писмо от него. В Сърбия се научих, че един италиански дипломат агент е обрал 25 хиляди лири (итал.), заедно с важна кореспонденция. Не зная как е картата, но преди да отиде в Италия той имаше важна работа в Германия, където и направо отиваше. Може би Сараево попада в същият път.

За декламацията на .Дверите” очаквам да се видя с Катя. Ако тя посвети малко от скъпото си време да заучи стихотворението ще бъде много хубаво.

Питате ме, кой ми даде насока за разработката на Две девойки”. Плана, идеята е от Учителя, а разработката се дължи на моята българска фантазия. Всички изказани там положения са ми известни от българският живот, който и сега се практикува само модернизирано. Самите действующи лица (имената им), които ми даде Учителя ме насочиха за подобна разработка. Като че ли всяка идея търси, или по-право си изработва съответна форма. Също тъй стана и със „Слънцето”. Веднага пред мене изпъкна стихът на „Божествената комедия” и ако Виргилий е водил нейния автор през ада, то Данте, велики, светли Данте ме води по стръмния път на своя стих и стил. И ако не съм могла да постигна това несравнимо майсторство, вината не е моя, а е непостижимата добродетел на Данте, който и до сега от никого не е постигнат. Но ако и той да не ми подаде цялата си ръка при тая работа, то от сърце благодаря и за малкото му пръстче, което през цялото време държех яката.

Колко се радвам при възможността да излезе нов сборник! Значи всеки четвъртък ние ще си разменяме мисли за това. Тогава пак ще Ви дам тетрадката и ще ви моля над всяко стихотворение, което ще Ви се види достойно за сборника да поставите с ръката си по една синя точка или триъгълниче. Но пак както Вие кажете.

Границата минах безопасно. На Царибродската гара ме чакаше мама. Не правиха никакъв преглед на багажа ми, което се дължи на беседите, които взех от Учителя да раздам на някои. [За беседите до Цариброд -виж “Изгревът”, т. XVII, с. 653, сн. 20.2] Срещна ме стара, скръбна жена - човек над който неусетно е работело Божественото длето, където макар и някъде да се подаваха острите ръбове на материята се очертаваше образът на един възраждащ се Дух.

Трите дена на Коледа посветих пак над светлата тема, а другите два дена се срещнах с някои, които проявиха макар и слаб интерес към духовно четиво. Най-добре разбираше някои неща един млад интелигентен момък, уви в последните дни на живота си, смазан под ударите на страшната гръдна болест. Но тъжно беше през всичкото време. Общо взето, там е загаснал всякакъв културен живот - старите се приготовляват за умиралка, а младите с които се срещнах повечето (4-5 души) са туберкулозни. Там царува сега сръбският шовинизъм и гордост на евтини победители. Китката на дясната мамина ръка е подута. Това се дължи на многото предене, работа, която тя често взима... разтривах със зехтин тая болна ръка и двете плакахме горчиво. Но сега душите ни са по-близко. На Бъдни вечер тя слушаше молитвата с истинско благоговение. Подробно ме разпитваше за живота ми, като не се стесняваше строго да ме критикува и коригира за моите погрешки. Все таки това ми пътуване внесе известно разнообразие у мен, подбуди духът ми към повече работа.

А сега училището. Струва ми се, ако не ни помогне силната ръка на брат Боев ще има да се мине пак едно скръбно и безплодно лято, както тазгодишното. А колко много дължа на работата в училището. Сега виждам, че тя е била толкова необходима както и всяка друга Божествена Добродетел.

С благодарност към Вас във век.


ХЕЛМИРА.


Приложение:
ПИСМО ОТ ДОБРИНКА ЕМАНУИЛОВА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА:


София, 8 януари 1927 г.


Сестрице Хелмира !

Няма любов като Божията Любов !

„Очите ти ще видят царя в красотата му.”
Исайа 33;17

С тия редове искам да Ви представя следуемия се отговор на последното Ви писмо.

Първо, много Ви благодаря за материалния дар що ми оставихте заедно с тетрадката - тази красива и ароматна ябълка; скрила съм я в моя скрин гдето пазя всичко от Вас и колчем отворя тя ме облива със своя аромат и ми спомня за моята Хелмира. Ще я пазя колкото е възможно повече!

Представям Ви мислите що ме занимаваха през определените три дни:

1.I.1927 г. “-Тъга, защо си пак при мен дошла?

- Място на радост нова да открия.

- Добре дошла! Добре дошла!”

2.I.1927 г. „Какво множество от разочаровани души, в София, в целия ни народ и в целия свят! Те често стигат до катастрофа и за тях узнаваме едва когато всичко е свършено! Тъй трудно се намират, че предварително всеки се е отказал да ги търси. Затуй, дребен един идеал поставям: сграда сред София да се издигне, с надпис над нейния вход: „Елате всички изгубили смисъла на живота!” Там ще е място за работа на всеки, който има стремеж към подвиг. На гладните души храна и осмислен живот ще се дава и в светлина ще ги въвеждат.”

3.I.1927 г. „Господи, минаваш ли тихо край мен, пред Твоите стъпки ще легна, от Теб сгазена да бъда! Тогава по-лесно на всички хора „мост” ще ставам! Когато Господ връх мен е минал, по-лесно понасяла бих всеки човек!”

Очаквам да ми съобщите и Вашите мисли. А що се касае до списъка, който щяхме да правим, вярно е че в последствие и мен ме занимаваше мисълта той да засегне само ония, които са в ляво. Наистина, човек по-ясно разбира кои му са неприятели в света, което наистина е повече потребно и за нас, които искаме да ги превърнем в приятели. Тъй че и написването им в списък ще допринесе това.

В писмото си загатвате, че пак почвате да страдате от безсъние. До колкото е лично изпитано от мен това състояние, то е свойствено на всяко мисляще същество. Но ний учениците, трябва да сме господари и на мисълта си. Легнем ли вечер, мястото на нашия дух е в школата, която постоянно заседава в духовния свят, за там трябва да се отправим. Обяснявам си, че Вашето безсъние се дължи на многото мислене за бъдащето в момента, когато сте си легнала. Разтоварвайте се предварително от всички мисли, които Ви обременяват като раница. Има едно механическо средство, което може да опитате: мислено ще фиксирате погледа си върху края на носа; от това средство някак неусетно човек се пренася и не усеща как е заспал. Ако се събуждате нощем, имайте при Вас някоя философска книга, тежка за разбиране и прочитайте няколко реда.

Има и едно чисто духовно средство - молитвата при лягане. Духът, който се проявява между нас ми е оставил известен материален дар -разгръщам и намирам подходящата за случая

МОЛИТВА ПРИ ЛЯГАНЕ

„Хвала, Тебе, Боже мой, всякога хвала Тебе.
Благословен Отец наш небесний всякога!
Благодаря Ти, Господи за милостите Ти,
които си имал към мен през миналия ден;
моля Ти се дай ми сега сън мирен и безметяжен
и дигни ме на ранина да Те хваля и славя.
Скрий ме, моля Ти се под покрива на Твоите святи крила
и пази ме от разни неприятности, лоши случки, лоши человеци
и лоши духове. Пази ме, Господи тука в домът ми,
пази домът ми, пази ближните ми,
пази братята ми и приятелите ми в Теб.
Заради възлюбленнаго Ти - Господа Исуса, прося всичко това.
А М И Н . ”
Още като прочете човек молитвата, проличава нещо силно в нейния строеж. При това тя е скрепена с подписа на Учителя. Когато Хелмира я чете по свойствения ней начин, с вяра и дух, драго ще ми е да я чуя, че спи пак като невинно „агънце”. Препишете си я в своето молитвено тевтерче и ако някога стане нужда да я давате някому, запитвайте Учителя.

Особна радост изпитва духът поднасяйки Ви тази молитва днес. Радвам се и аз. Радвай се и ти, Хелмира моя!

21 ЯНУАРИ 1927 г.

ПИСМО ОТ АСАВИТА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА:


София, 21 януари 1927 г.


Хелмира, скъпоценна сестрице моя !

Няма любов като Божията Любов !

“... Който прави ангелите си духове и слугите си пламък огнен.” Евреи 1; 7.

Пристъпвам да споделя с Вас мислите ми по повод последното Ви писмо, получено заедно с „Към Слънцето”. Искате да се произнеса за тази Ваша работа без снизходителност, но ето ще Ви кажа, че за мен тя седи може би над всичко, което сте писала до сега! Важното е, че засега душата влага множество идеи и ни въвежда в нещо по-красиво от това що сме знаяли до сега. Особено разширенията, които сте дали много допринасят за красивото изнасяне в поетична форма този вид подвизи, които ще станат насъщна необходимост на духовния човек. Всичко сте така красиво подредила и оформила щото от душа Ви се сърадвам за постигнатия успех. Новият похват и майсторство, което блазни душата Ви, ще го придобиете постепенно, както неусетно дойдохте и до днешните Ваши постижения в областта на изкуството.

Ще позадържа известно време тази тетрадка, за да прочета няколко пъти написаното, след което ще Ви я предам.

Това, което сте преживели при Учителя когато бяхте при Него за сюжета, има своето значение и от символично гледище. Приятен е оня момент, когато ученика поема от ръката на Учителя чашата; тази чаша обикновено мислим, че е „чаша на страдания”, обаче, тоя символ влага в нашите души потребният импулс и предназначение за известен нов период в който току-що встъпваме. Желая и за Вас това да означава влизане в благоприятен стадий на развитие и творчество.

Обстоятелството, че Учителя не Ви е казал да пишете нещо за Йоана, наистина е загадъчно. Може би тук има една тайна, до която не ни е дозволено да се прикосваме. Все пак, доколкото съм мислила по тоя въпрос, може да се намерят известни обяснения в последната глава от неговото евангелие, в Откровението и в Данаила - где е сега Йоан. Четете тия места и размишлявайте.

Трогателно е състоянието на душите в родния Ви град, така както го описвате! Само с мисъл можем да помагаме отдалеч, да изживеят тия хора своето тегло в съкратен период, за да им се даде оная светлина, потребна за правилния растеж. Това що сте посели, чрез книжнина и слово, ще принесе плод - може болните да си заминат, но техният завет към околните, влиянието което ще оказват и от другия мир, всичко ще допринесе потребното.

Значи и вашата майка не е особно добре. Вярвам, че ако не е заставена от нуждата, би дошла да живее при някоя от вас? Ще трябва да я подкрепяте. Ако не сега - в близко бъдаще и тя ще обикне новия живот и ще благодари на Провидението, че Ви е въвело навреме в него.

Виждам, че трябва да побеседвам повечко с Вас и по училището Ви. Значи отсъствието на брат Боев влоши условията, а неговото завръщане ще ги подобри! Но, често човек трябва да се отдаде и на работа, която да ползва по-широк кръг хора, както той вече два пъти прави това! Вие сама знаете колко Небето се радва, когато известни души влязат в Пътя на Истината. Този брат именно с такава работа се е заловил и трябва да го оставим известно време. Все пак, нека турим и тази втора точка в молбите ни за четвъртък - Господ по-скоро да го възвърне между нас, за да Ви помогне преди изпита. До тогава - използувайте в пълнота днешните макар и неблагоприятни условия. За случая ще Ви кажа един закон: Трябва да благодарим на лошите условия, в които се намираме, да благодарим искрено и тогава идват други по-добри. И това сте изпитала, ето защо, подсещам Ви само - приложете го пак. Плюс това, ще Ви посъветвам да се спрете по-специално само върху учението, залягайте в доброто заучване на уроците, било чрез повечко Ваш самостоятелен труд, било съвместно с Вашият съученик. Така Вие ще постигнете онова, което може да се има по-леко, ако учителите всички са като брат Боев. Даже ако е нужно, поизоставете всяко друго занятие - поезия и пр., за да използувате всичкото време в учене. Така ще се надявате, че ще преминете направо в осми клас и ще се радвате на свобода през лятото.

Дръжте ме пак в течения на уроците Ви и резултата от моите съвети, как можете да ги приложите. Прилагам Ви тази молитва от Учителя за благословение:


В. В. Асавита.


МОЛИТВА ЗА БЛАГОСЛОВЕНИЕ

„Господи, Спасителю мой, озари ме с Любовта си,
изпълни ме с Духът си и въдвори Царството си в умът ми.
Покажи ми Пътят, Истината и Живота.”
Това е също от Учителя.


Привет: Асавита.


25 ЯНУАРИ 1927 г.

ПИСМО ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА ДО АСАВИТА:


25 януари 1927 г.


Асавита!

Голяма е тайната за евангелиста Йоана. За него се казва, че е жив и до днес. Всичко относно него разучих добре. Той и сега „пасе агънцата си”. До идването на Сина Божия, Йоан е човекът на любовта - жив до днес. Е, кой е той, Асавита? Не е ли Той - Учителят, който „пасе агънцата му” до идването на Неговото второ пришествие? Или може да се каже, че всички люде на абсолютната Божия Любов са Йоановци.

Емануил горе на слънцето загатна за него:

„Воопергес е той
От време брат възлюблен наш
Отвеки е Добро творил.”

Но що зная аз? Моята интуиция не ме ли лъже често пъти?

За училището. Да, повече самостоятелна работа - там е изходния път. При мен идва Еленка Андреева. Тя се готви за държавен изпит. Тя сега е по-спокойна. Може би, скоро ще освободи душата си от пленничеството на опасния Изгревски вълк.

27 ЯНУАРИ 1927 г.

четвъртък, 27 януари 1927 г.

към 29 януари 1927 г.


Чаках те и ти дойде, о ти, благословена Асавита! Ето ти минаваш през гората и идеш към мен като слънчев лъч...

Отдалече тя ме поздрави с красиво движение на ръката си и усмивка, която развеселява душата. Погледа й ме обгърна, както майско утро обгръща напъпилите клони на дървесата.

Отправихме се при Него. Той си почиваше в шатъра. Белите завеси що отвред се спускаха на тая платнена къща се люлееха от вятъра. Ето, безшумно яви се Той. През нежните дипли на завесата най-напред си провря главата и ръката. Около главата Му грееше златиста аура. Поздрави ни само с поглед и усмивка, и каза ни да седнем. Тя седна на стол, а аз се прислоних до нозете й. След малко и Той седна на красиво дървено столче върху пъстра възглавница. Нозете Му обути в бели ликови сандали, като два закона бяха те.

Тя каза аз да почна първа жалбата си. Казах Му, че мама е болна и тъжна. Казах Му за неизказаната й горест, за разсеяната участ на домът ни. Също Му разказах за Тодорка - сестра ми, че е станала безгрижна... О, кога ли ще намерят жилище при добри честни хора; и те са съвсем сами, самотни в живота. Така говоря на Учителя и безспирно плача. Помня, когато тя беше малко детенце, с малката си ръчичка ме галеше и казваше: „Защо плачеш, Оле?” Езичето й още не можеше добре да изговаря думите, но милозливите й очички и глас ми я уподобяваха на ангел утешител. За нея ти се моля, Учителю! Моля се и за него. Нима навеки ме отчуждава ръката Ти от него? Моля Ти се за моя слабо паметлив мозък. Училището е добро нещо и брат Боев ми направи любимо знанието.

Моля Ти се, моля Ти се! О, сладко ми е пред Твоето лице да стоя и да се моля. Богу се моля, а Ти, Учителю стоиш и слушаш, и затова толкова ми е сладко. Каква радост, че мога да Ти кажа: „Учителю!” Благодаря Ти, Боже за Асавита! Тя ми помогна да идвам при Вас! И така ще мога да изкажа това, което може да се изкаже, и бих желала да Ти кажа и това, което не може да се изкаже.

Той слуша. Бяла светлина е обградила дългите Му бели коси и благ образ. И в тая светлина, като че ли и облеклото Му става бяло. Тя нищо не Му каза. Само пришепна нещо на ухото Му. Останах само аз да Му целуна ръка, защото те някак си особено се поздравиха. Простря Той десницата на рамото и тя също Нему. Като че поздрав на равни беше то.

Отдалечихме се от там. Там на края на градината, гдето свършват белите шатри и почва гората на белите брези, тя ме прегърна и върху челото си усетих нежно допиране от сладкият й дъх. О, Асавита!

Отправихме се по своите пътища. Гледам вътре в душата си как тя ми кима с ръка и казва: „Скоро пак ще дойда”.

29 ЯНУАРИ 1927 г.


ПИСМО ОТ АСАВИТА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА:


София, 29 януари 1927 г.


Хелмира, сестрице !
С. Б. Л. Е. Л.

Желая да Ви съобщя преживяванията ни от миналия четвъртък, като моля и Вас да сторите същото при случай.

„Не се възползувахме нито от удобствата на Форд, нито от файтон или други познати днес превозни средства, за да пристигнем при Учителя. Смело полетяхме над затихналия град и мигновено душите ни проникват в белий дом. Хелмира бе прекрасна със своята тога бяла и с челото увенчано от прелестний венец. Учителя бе в радост за нашто посещение, покани ни „Седнете” при обикновената обстановка. Говорихме без думи за нужди и копнежи на две души трептящи.

В къщи сме, а ето - стените не се виждат! Зад тях небесний свод със звезди обсипан. Още малко и всички ний троица, към юг се бързо движим.

Ей, този град голям остана наназад и Витоша кат могилка се вижда от висините. На юг! Земята цяла в снежна е покривка, сияние небесно облива я отвред. Към Мусалла летим, Учителя ни води, но спирка там не правим, а бързо зад върха! Ах, Олтарят е това! при извора на живата вода.

Свещено е това място, Учителя каза, и Вам по чашка вода жива ще да дам. По цялата земя са седем извори таквиз и нашата страна щастлива да се счита, че в нея е един. Този извор всегда от Дух велик се влада, той властен е над всичко що „човека” знае да желай. Кажете ваште скърби, вашите неволи. Както вие Волята на Бога изпълнили бихте, така и „т о й” ваший зов ще слуша. С усмивка той ви казва: „Идете си спокойни, половина час е нужен желанието Ви ще се изпълни!”

„До виждане” кажете и наший малък подвиг да сключим в тоя час. Не връщай се през там от гдето си дошъл! Завой по всички граници на нашата страна сторихме. - Ей Родопите дремливи, ей Тракия, где житце расне за бъдна жътва, ей Черното море, що тайни много крие! По Дунава, над планини и долини, ето ни пак над наший град. В миг, Учителя промълви „Хашамаим” и в три посоки всеки от нас в дома свой се озова! (Прилагам Ви чертеж на разотиването.)



Публикувано изображение



Може би по навик ще помислите, че Ви изпращам това за разработка, обаче, едва ли някога е имало такова недоволство в мен, както сега. Едва след няколко още такива посещения, като обработим още всичко, тогава ако одобрявате сюжета, би станало хубаво стихотворение.

Интересно е за мен да ми представите как си записахте лично вашите преживявания. От съпоставянето ще видим дали сме имали съгласие в разбирането на сюжета.

Няма да Ви пиша за сега повече. Тъй като вий оставихте някои незасегнати въпроси, може да използувате случая и ми се обадите пак. Интересувам се напр. как Учителя погледна върху работата със сестрата.

Твърде много се радвам, че се чувствувате надрасла състоянията в обикновената градина на любовта! Само така ще съм спокойна за Вашето поведение.

Приветствувам ви сърдечно:


В. В. Асавита.


П.П. Вярвам, че сте получили на време оставения знак за приемането на писмото Ви.


Съща.


1 февруари 1927 г.


ПИСМО ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА ДО АСАВИТА:


София, 1 февруари 1927 г.


Асавита Благословена !

Няма Любов като Божията Любов !


Днес получих писмото Ви, тези дни големия красив портокал, а забравих да благодаря писмено и за тристата лева, които сте ми оставили преди тръгването ми за родния ми град. Какъв красив плод! Мене ми беше позволено само да ги гледам по пазаря, а по някой път по някое резанче от някъде, а сега цял! Не, аз не смея да го употребя за себе си, може би имате идея да се даде някому. Ето, че има още един от първите и той ми казва: „Гледай ме, колко съм красив, а и колко съм сладък!”

Новата идея за стихотворение е отлична. Отдавна си мечтаех за такъв един смел полет над красивите ни родни полета и ето с Вас ще може да направим тази обиколка. Последователно като ми изпращате Вашия план един ден ще избера някой ъгъл и всичко ще сложа пред себе си. Ще гледам, ще гледам и може би ще почна. Вчера ми дойде идея и започнах донякъде един полет за висините с една възлюблена душа. Да не ми се сърдите. Като че ли свивате вежди. Моля Ви за помощ, да ми посочите докъде е позволено да се издигне тази душа и какво трябва да й се посочи. Ако успея да го работя (турям си голям срок за това), ще Ви го пратя Вие да се произнесете да живее ли то или не. Ако кажете може да Ви изпратя започнатото, даже ако кажете може и да прекъсна.

Лявото ми око ме ужасно боли и ето сега едвам Ви пиша. Трябва често да го затварям, за да премине острата болка, за да чета или пиша. Казах на Учителя, Той ми препоръча старите хубави методи, които вече много пъти опитвах, но за жалост се оказаха само временни подобрения. Кажете ми що да правя. При обикновен лекар нито мисля.

Писмо от Рим и Берлин от A. F.


Хелмира.


3 ФЕВРУАРИ 1927 г., четвъртък


3 февруари 1927 г. четвъртък


ЛЕТЕЖ НА МИСЛИТЕ


Мога ли да ги издигна тъй високо и да полетя над родни полета и висини: О, това би пречистило душата от всичко дребнаво и суетно.

- Асавита, Вие не сте реална за мене. Вие сте идея, блян, но помагате на мисълта ми да се издигне.

Лети, моя светла душо, издигай се над това що те гнети. Той ще дойде. О, той пак ще се върне при тая, която го обича!

Сега съм волна, като птичка. Асавита ме въздига над земните трудове и казва: „Ела във висините! Ела над родните градини и нивя, над потоци, извори, реки и планини. После пак слез да работиш из низините, но сега, ела с мене горе!”

5 ФЕВРУАРИ 1927 г.

ПИСМО ОТ АСАВИТА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА:

София, 5 февруари 1927 г.


Хелмира, сестрице моя !

„Само Божията Любов е Любов”!


„Гладните изпълни с добрини, а богатите отпрати празни.” Лука 1; 53.

Макар, че имам да Ви отговарям на 2 писма, за всичко по тях много Ви благодаря, но ето че виждам нещо друго важно върху което трябва да се спра.

Когато човек се намира под благостта на Небото, последното дава и дава без оглед на достойнство. Гледат ни само как ние се отнасяме към околните нам, като се иска и ний да мерим с мярката, която към нас прилагат.

Често, обаче, не само че не отговаряме с благодат на благословенията, не само че забравяме закона на всеопрощението, но сме и жестоки, наказваме там гдето трябва да милваме!

Изтъкнах Ви и друг път, че имате задача в тоя свят да бъдете в хармония и с една душа, която мразите въпреки нейното разположение към Вас! Днес имам ли правото нежно да Ви запитам, защо е Емил печален? Ще кажете, от где именно Вас да обвиня за неговата печал! Това е малък резултат от моите наблюдения и ще ви кажа, че в неговата аура всякога съм виждала отражението на обноските и чувствата Ви към него! Доста е за мен два пъти седмично да погледна върху него и да разбера целият Ви живот през това време.

Ето защо, апелирам към вас - поставете се в нужните хармонични отношения на брат и сестра (подчъртавам Ви това). Искам от Вас не да го наказвате, а да го възпитавате неусетно, като в скоро време сама вий ще се ползувате от плодовете на Вашата дейност.

Бих могла, без да апелирам към Вас да предприема една духовна дейност към тази душа, да изпълня сама това, в което Вий сте длъжна да се проявите. Това обаче, би значило да лиша Вас с две трети от благата, които нашето общение Ви дава. Така щото Вий ще останете с една трета и двете трети ще се дадат нему. Такъв е закона - онзи, когото мразиш, Небото го награждава с двойно повече от твоето. Няма да говоря какво ще му се даде, Вие току-що го преживяхте. Но така е, ако искате да имате пак всичко, Вие ще направите него участник на Вашите радости, както Духът прави Вас участница в своите.

Прочее, оставям Ви да се определите в тази работа, а можете спокойно да я възложите и на мен при гореказаните условия. Все пак, ще ми е много драго, ако Вие почнете да виждате в него повечко добрини, вместо недостатъците които до сега съзирахте. За всяка Ваша нежност към него, като сестра, небето ще Ви възнаграждава стократно.

Можете веднага да се поставите в хармония, а идната сряда ще очаквам да прочета Вашия отговор. Ако в него нежност съзирате и отрицателни прояви, Вам принадлежи изкуството да го облагородявате. И уверявам Ви, това ще е между заслугите, които на Небето ще Ви се приценят. Уверена съм и в неговото послушание към Вас, така Вий ще го издигнете над обикновените чувства, които някога са го владели, а като го направите свой брат, това не само не ще Ви е излишно, а от полза.

От всичко, което ми пишете, ще засегна само въпроса за болката на окото Ви. Методите на Учителя действуват бавно, но това е за предпочитане. Идете и Му кажете резултата, който имате днес. При това, помолете Го да Ви обясни, как да приложите лекуване с лъчите на спектра. Например, Той е препоръчвал портокаления цвят. При това помолете Го да Ви каже някой стих от Писанието, който да си изговаряте, когато ще проектирате даден цвят на болното място. Пишете ми и по това.

Простете ако намирате строга постъпката ми, нежността вложена в нея ще проличи скоро. Помнете, че имате двама братя: Colombo и Емил. Ако единият обичате за това що някога Ви е дал, то и другият трябва да Ви стане мил заради известни към него задължения.

Знайте, че Асавита пак тъй нежно Ви обича, а малкото послушание към нея, ще Ви още повече приближи към нейната душа!

Вашата възпитателска дейност ще има значение, когато я проявявате неусетно, без да проличава някакво усилие, което може би ще правите над себе си.

И така, желанието на Духът е да ви види брат и сестра, брат и сестра.

Оставам пак Вам вярната Асавита.

П. П. Изпращаните от мен неща консумирайте, както намерите за добре. Всеки случай използувайте ги преди да извехнат.


Съща.


10 ФЕВРУАРИ 1927 г., четвъртък


10 февруари 1927 г.

четвъртък


Дай ми, Боже, чисто сърце и светъл ум!

Това искам в този четвъртък, о, Асавита, защото в душата ми е мрак. Не мога да го преодолея, нито с уроци и упражнения, нито с моите упражнения по цигулка, нито с поезия.

Горе се чува музика. Има сватба - танцуват и играят хоро. Видях невестата-същинска фея. Върху трапезата имаше лакомства от 1001 нощ. Зорница ме покани на пиршеството. Той седи до нея - избраникът. Как се гледат! Дали все тъй ще е винаги? Колко много цветя и тоалети! Невестата е отлична пианистка, той е цигулар. Те двамата водят празненството. Зорница е домакиня, и тя - същинска фея.

Слизам в моя сутерен. Заварвам писмо от Рим... Горе музика и хоро, а това писмо, вместо радост ми носи безкрайна скърб. Colombo, аз и ти, ще бъдем ли някога...

16 февруари 1927 г.


16 февруари 1927 г. четвъртък [сряда]


Асавита, кой Ви изпрати при мене? Ах, ела, да сложа главата си върху гърдите Ви и мълчаливо да изкажа що има в сърцето ми. Вие дойдохте и ме лъхна надежда. Помислих си, че Вие ще ми доведете Colombo. Не, не! Вие ме викате из висините, давате ми нова лира в ръцете, нов светилник. Това показва, че никога няма да съедините ръцете ни, няма да ми го доведете. Ти ме зовеш към „Отречението”. Само така, аз ще оздравея...

- Отречи се от себе си, ечи гласът Ви, като гърмотевица в мен!

Тогава, иди си, Ти, която искаш това от мен. Ти си отиде. Тогава Слънцето изгасна, звездите потъмняха, ручеите престанаха, оазисите изсъхнаха. Отиде си царицата небесна. Отиде си пратеникът Божий. Няма вече хоризонт - тъмна нощ е обгърнала всичко. А сега е по-страшно, колкото от преди.

Отиде си любимата, която ме издигаше към вечната красота. Сега не зная никакъв път. Стоя неподвижна. Приближава времето на ураганите. Но те, не ще ме убият. Скрий ме, тъмна нощ, да не видя грозотата си!

А когато слънцето грееше и тя беше с мен, животът имаше смисъл. Когато птичките пяха, животът беше красив, когато изворите бликаха, душата ми беше жива и пееше.

Но аз не я последвах,

Не я послушах;

Изпъдих я.

Тя си отиде.

Завинаги !?

А сега?

17 ФЕВРУАРИ 1927 г., четвъртък


17 февруари 1927 г.

четвъртък


Върнах се по стъпките си, да я диря. Видях я отдалече. Полека се приближих. Гледах я. Образът й беше се променил. Беше скърбна. Приличаше на разпетия. О, моя неизразима горест! Сега разбрах колко ми е скъпа; по-мила е от всичко в света. Аз й причиних страдание. Защото не приемам самоотречението на Сина Божия.

Да, тия дълбоки линии по лицето й аз ги издълбах жестоко. Стоя така и сама си приказвам. Тогава що съм аз, ако не злина, себичност, суета. А тя ми бе по-вярна от майка и - всичко в света.

Не смея да я приближа. Ако ме обича, тя ще усети, че я зовя с пламенна молитва. Тъжна е любимата ми като китно поле след наводнение, като нива след градушка, като градина след порой.

О, Асавита!

24 февруари 1927 г.


24 февруари 1927 г.

четвъртък


Небе, ти ми даде здраво тяло. Много рядко се уморявам при тежка работа. Нещо в жилите ми пее ритмично и умората бяга.

Бях ли при Асавита? Нима се приближихме пак отново? Сега като че ли ме притискате по-силно до гърдите си и милувките Ви са по-нежни. Щеше ли иначе да стане това?

Ах, колко страшно беше, когато не Ви виждах наблизо! Сега ще пея още по-сърдечно. Сега ще работя още по-неуморно. Сега ще уча още по-прилежно. Защото Асавита е при мен и аз при нея. Защото тя отново е хубава и усмивка грей на лицето й.

Небе, Ти си ме обогатило както никого! Небе, небе, Асавита моя!

25 ФЕВРУАРИ 1927 г.


ПИСМО ОТ АСАВИТА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА:


София, 25 февруари 1927 г.


Хелмира, душе Божия,

сестрице и приятелко на Асавита !


Само Божията Любов е Любов !

„И сила Господня бе в изцеляването им.”
Лука 5; 17.

И тъй, обръщам се към Вас с онова име, както и Вас моля да ме назовавате с моето, защото наистина първоначално те са произнесени от Учителя, в един знаменит ден, тъй че можем да сме уверени за тяхната близост с имената ни на Небото. Струва ни се, че напоследък ги поизцапахме, но има начин за възстановяване тяхната чистота и така ний пак ще се назоваваме с тях бидейки в най-чисти отношения.

Благодаря Ти, Господи Боже, за чувствата вложени в нашите души, благодаря Ти за страданията, които ни даваш за уякчаване нашите сърца.

Хелмира, незадоволена се чувствува Вашата душа! В четвъртък сутринта, видях Ви в сън застанала просълзена пред мен и ми искахте да погледна на това незадоволеното у Вас. Дори ми проговорихте: „Задоволете жената в мен”. Ще кажа на това, че когато човешката душа рони сълзи пред Бога, Той цени тия сълзи и ги превръща в лек за същата. Ако днес мнозина от нас се виждат отхвърлени в стремежите си към градината на любовта, ще знаем, че сме в епоха на разплащане и всичко, което преживяваме ни подготвя за чистият духовен живот. При все това, за всеки един от нас, необходима е душа, в която да сме в съзвучие, за да се осмисля живота ни, за да има творчество в него.


Асавита.


3 МАРТ 1927 г


3 март 27 г. четвъртък


Среща с Асавита. Но знам ли я коя е тя. Мислите ми са към Учителя. Сам Той е моята Асавита. Какви мисли да й изпратя? Що да й кажа? Ах, Асавита, само погледни колко много нещо имам да уча и това е всичката ми изповед и молитва, и молба.

Какво да ти кажа. Ела и виж! Мисълта ми е слаба. Тя не може да се отдели от мозъка ми, камо ли да полети нейде. Уморена съм. Още малко и ще заспя. Не, не, бодърствувам, защото след това трябва да реша задачите си за утре, да науча урока си по естествена [история], или немски.

Видя ли ме, Асавита, до себе си? Не вярвам. При мене също няма никой. Образът на Учителя се мярна пред очите ми, но и Той изчезна зад куп тетрадки и упражнения.

4 МАРТ 1927 г.


ПИСМО ОТ АСАВИТА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА:


София, 4 март 1927 г.


Хелмира, душе Божия, сестрице и приятелко на Асавита !

Само Божията Любов е Любов !

„Господ раздава мъдрост. И всичко, каквото би пожелала ти не се сравнява с нея. Когато я прегърнеш, ще положи на главата ти венец на благодат: Ще ти даде корона на слава”!
Притчи 2; 6 и 3; 15, 4; 9.

Имам приготвен отговор на Вашето последно писмо, но така се случи, че ще го получите след настоящето ми.

Днес искам да Ви кажа как схващам положението на нашето приятелство. Снощи, например, ние пак се срещнахме и склонили глава на моя скут и аз глава на Вашия, заедно повтаряхме:

“Какво трябва да се прави сега,

Какво трябва да се прави сега !”

Приятно нещо е вътрешната борба, когато сме уверени, че ще преодолеем да се издигнем над всичко, да бъдем Божии чада през вечността, ученици на Школата през всички векове.

Господ и Учителя Ви помагат, а моя длъжност е да Ви подчъртая това, което и Вий чувствувате днес, че сегашното Ви определение към Учителя е още повече капитално от всеки други път в живота Ви. Това що завръщането на А... пробуди във Вас, Ви постави на оня кръстопът, на който трябва да се обърнете с благодарение към Бога и да Му кажете: „Господи, помогни ни да разрешим най-важната задача поставена пред дверите на моята душа”! Знам, че не съм в правото да искам днес каквато и да било откровеност по тия въпроси. Може би сте разочаровани от дружбата Ви с мен, като ще предпочетете нещо друго пред нея, а може би аз да не схващам истинното Ви разположение към мен, водима от което, Вие ще определите нашите бъдащи отношения. Аз бих желала и в бъдаще да си останем тъй необходими една на друга, та като ставаме проводници на Учителевия Дух, да растем от сила в сила.

Прилагам Ви едно малко приветствие za приближаващата пролет. Заедно с това Ви казвам:

Гответе се за пролетта, пазете се от изненадите, които тя Ви готви !

Желателно е на всякъде да се проявяваме като души, които живеят и работят за Бога.

Така или иначе, моето замълчаване с по няколко дни не тълкувайте, че се отдалечавам от вас. Не, всякога сте интересна за мен! И в паденията Ви и във Вашите възходи към Бога и Учителя. Ако има нечия мисъл да е постоянно с Вас, мисля, че това е мисълта на Асавита!

По възможност, макар и кратко, още в неделя оставете няколко реда, с които ми кажете как днес цените приятелството ни. Това що Ви писах още миналата седмица, ще се погрижа да Ви го изпратя тия дни, то също ще е интересно за Вас.

Привет от


В. В. Асавита.


[П.П.] В четвъртък вечерта заедно с Вас помилвахме милото страдално дете Катя. Като израз на изпросеното прилагам една малка начатка; посетете я тия дни в домът й, вижте при каква обстановка живее, нахранена ли е достатъчно, затоплена ли е и обути ли са нозете й. Като ми съобщите положението й, може би ще помогне Бог да бъде още пригледана.

А Вие как сте в това отношение? Мисля някога и за Вашите нужди, макар че скоро не съм ви приглеждала и ще почна да се чувствувам виновна.

През време на току-що преживяното, в мен се зароди един интересен сюжет „Чудната арфа”. Ще гледам д Ви го пратя през седмицата.

Съкратявам, тъй като едва имах достъп до машината за толкова.


С привет и очакване: Асавита.


6 МАРТ 1927 г.


ПИСМО ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА ДО АСАВИТА:


6 март 1927 г.


Асавита,


Получих писмото Ви; наистина: „Що трябва да се прави сега?” Това е едно предупреждение в свръзка с идването на А. Като че ли той е някой демон. Нима Colombo може да бъде един демон!?

Вие готвите план за сближение с моя съученик. Но, Асавита, виновна ли съм, че не го обичам както А.?

Не съм разочарована от Вас. Не. Почитам Ви дълбоко. Кой направи за мен това, което Вие предприехте? Ето и сега сте ми оставили два големи портокала - плодове, които имам право само да ги гледам, но никога да не ги вкусвам. Не, Вие сте ми скъпа, но Вие обичате повече единия - този, който се обрекъл да служи на Бога, този, с когото свободно се срещате и беседвате.

Но аз обичам А. Виновна ли съм?

С привет


Ваша Хелмира.


7 МАРТ 1927 г.


ПИСМО ОТ АСАВИТА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА:


София, 7 март 1927 г.


Хелмира, душе Божия !


Няма Любов като Божията Любов !


Днес Ви изпращам отложеното ми писмо, за което напоследък Ви споменах. Простете, че е така пъстро и с доста несъвършен стил - писано бе при известни неудобства и те са причината. При все това, вярвам че и то ще допринесе за нашето хармонизиране. Едновременно с това, вярвам че ще получа Вашите редове, на които пак ще Ви отговоря.

Каква бе тази феерия снощи в нашия салон? Интересна сцена се наблюдаваше към полунощ! Млади братя и сестри, изпълнили духом градове, паланки и селища, тръбяха по площадите им:

„О, Вий, що получавате насъщна храна от „Житното зърно”! Спомнете си малкият Ваш дълг към него! На помощ, на помощ!”

И пробудиха се душите в тоя късен час, всеки се запита и опомни, че житното зрънце трябва да се подкрепи, за да даде нов плод. Отлична е идеята, от когото и да е излязла! Колко ще се радвам да видя добрият резултат! Велик трябва да е идеала на всички ни около това списание, наша плът и кръв! Когато ний вложим импулс за неговото преуспяване, ще погледнат на нас и от Небото, а тогава и ония, които получават тая храна ще се възблагодарят и ще споделят благата си с оня, що се грижи за духовното им преуспяване.

Интересен е вчерашният ден за мен и по това, че носеше една рядка възможност, да Ви слушам на духовното „радио”. Каква чудна мелодия Вий пеехте:

„Знам, о знам една душа, коя за мен копней сега....”

Как бих желала да имам поне думите, ако не и нотите й, за да я пея и аз, докато един ден постигнем тоя идеал - да я пеем в дует с Вас.

О, съм ли аз тази душа? Как вий мислите, може ли друг някой да бъде с такъв стремеж към Вас? Ако бях друга, с други схващания за живота, бих му отговорила с думите на великият влюбен идеалист - Дон Кихот: „Ще се сразя с теб, пеши, на кон - със сабля или рапира!”

Вий съгласна ли сте? От писмото Ви, което ще прочета днес може би, ще разбера вашето становище. Но пак Ви насочвам към думите на древния ученик, цитирани в другото ми писмо:

„Не съм ли Ви аз доста вместо много синове?”

Когато Ана се помири с тази мисъл, тя доби душата по която копнееше, доби син - знаменит пророк. Прочетете това в I книга на царете (първите глави) и ако Ви се нрави поискайте да имате съдбата на тая жена.

Между това, почнете да ме търсите в духовния свят, да ме видите на сън поне! Тогава ще почнем да слизаме в опознанието ни и в другите светове, докато слезем на физическия! Знаете ли каква необходимост е именно така да общуваме засега? Само една трансформация, на която Бог и Учителя са способни, могат да ни въведат в истинната хармония.

Препоръчвам Ви вчерашната беседа на Учителя - в нея е вложено разрешението на Вашия и на моя въпроси, па и това на всеки що преживява нашите състояния. Велик Господ! Велик е Учителя ни! Направете извадки на ония мисли, които виждате, че подхождат за нас, а тая:


„Иди и намери душата, която те обича!”


ще поставим в сърцата си написана с Дух и Истина. Вярвам, че наскоро стенографките ще я дешифрират, следете и направете това.

Всичко каквото обещавам в тия ми писма ще гледам да го изпълня Наскоро.


В. В. Асавита.


10 МАРТ 1927 г. четвъртък


10 март 1927 г. четвъртък


Чрез труд и работа, въздигай се прескръбна, душе моя! Нека алгебрата, химията и физиката, нека всичкия учебен материал пречистят душата ти от тъжното „настояще” и те отвлекат далече, високо, все по-нагоре.

Стани светило на себе си и не бой се от околния мрак. Търси щастието и радостта в себе си, търси мира и само мира, чрез размисъл, молитва, песен, гостуване всред природата, отиване при по-скърбните, които още не познават Асавита.

15 МАРТ 1927 г.

Понякога идва Дафинка Доганова. Тя е прекрасна, като слънчева жена. Тя ми донася работа и - плодове. Прекарваме приятни минути заедно, защото тя е извънредно заета с курсовете си по английски. И чудно нещо, те са толкова заможни и пак работи в къщи без слугиня. Умората често остава ужасни следи по нея; тя се задушва и пак продължава. Тя се възхищава от моята свобода и казва, ако някога се роди на земята, ще желае да си остане свободна като мен.

Тя е тъй хубава! Измъчена от глад, уроци и мъка, аз стоя тъмна пред нея. Може би, това произлиза и от богатото й облекло и златната корона коси, която тя носи около главата си.

Разучавам сюжети, уча уроци, пиша писма на Асавита, получавам нейните, пълни със строга и неумолима педагогия, а душата ми страда. Асавита мисли, че ще ми замени Colombo. Учителят иска да ме прави философка.Душатамиепрескърбна. Приличам на отшелница, затворница, която трябва да излежи жестоко наказание. Той е там. Прозорецът му свети. Асавита ме не пуща там. Винаги ми внушава, че трябва да надживея чувствата си. Почва да ме измъчва тази й настойчивост, обхваща ме гняв против нея. И нейното особено настойчиво вмешателство ме оскърбява със своята натрапчивост. Значи Colombo е Демон. Лош човек. С Демон ме е срещнало Провидението през 1922 г., м. септемврий.

19 МАРТ 1927 г.


ПИСМО ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА ДО АСАВИТА:


19 март 1927 г.


Асавита,


Добро нещо е и страданието. Тогава заставам пред лицето на Бога и не ме е страх от никого. Той чува моите тихи думи, моите сърцераздирателни ридания и ме утешава. Не ме е страх и от Него, защото е Любов. Той е нахохорен Баща, който е готов нашляпканите от него бузи да целуне, бликащите сълзи да уталожи върху нежно любяща гръд.

Искате да се разделите с мене! Защо? Но след мене Вие ще отидете при друга, след вас аз ще отида направо при Учителя, както правят някои. Направо при Него - дордето не оздравее чрез творчество раната ми.

Даже, аз твърдо вярвам вече, че Вие сте едно изявление на Учителя, скрит под името Асавита. Иде ми някой път да извикам към Него: Асавита! Асавита!

О, колко Ви благодаря, че ме освобождавате от ангажимент с Ж. Той е тъй жалък за мен! Когато имаме час по литература, той не е дал до сега нито една оригинална работа. Просто препише темата и казва: - То хубаво си е написано вече - аз си го взимам на готово! Как се хили, че оригиналничи! Другият пък - въображаемият Бетховен, който стърже на цигулката вече 10 год. „Цвете мило, цвете красно” и все дразни с това, той пък счита за унижение да се занимава с тия идиоти - Пушкин и Гьоте.

Знайте, че над всичко обичам Бога! При всичките си недостатъци, които Вие виждате у мен и не само Вие, но и другите, при всички тях, които аз най-добре от всички виждам, моето първо и последно прибежище е Той - сигурен покров, вярност и Любов. Да, вие сте чисти, съвършени, добри, възпитани и прекрасни. От Вас ний се вдъхновяваме, Вий ни учите, възпитавате, но моята уплескана дреха е хиляди пъти по-ценна от вашите ангелски неопетнени крила, защото е минала през живота, напоена с милиони сълзи, минала през страшния огън на изпитанията и страданията и един ден ще заблести пред гордите Ви очи.

Ще дойде време, че от тъмната и далечна небулоза на моята душа, ще затрепка нова ярка звезда на хоризонта, както е блестяла отначало при Бога.

Ах, как ме боли от Вашето перо, което прекарвате под очите ми! Ах, как крещи душата ми от негодувание, срам и гняв, че се опитвате да ме „рисувате” и дано да ме прерисувате.

Природата, „Изгрев”. Колко е хубаво там. Искам да се избавя от всичките си мисли. Всичко се раззеленява. Земята говори. Там разкопават земята. Взимам участие и аз. Забивам белът в земята и хвърлям пръстта,

Учителят ме забелязва. Взима бела от ръката ми и почва ситно да гребе и грижливо да разбива буците. Възпитание и винаги възпитание. И това е „перото” под очите ми - негли стана красива, достойна, умна и разумна някога.

А Учителят трепка от красота и веселие. Слънцето блести по снежната Му коса. Няма стар и млад тука - радост и безгрижие блика навред.

17 МАРТ 1927 г., четвъртък


17 март 1927 г. четвъртък


Представям си „Окото” на Рила. Там седим неколцина - Учителя, Асавита и прекрасното видение на Маришките езера. Те си приказват нещо, пък аз нищо не им разбирам - може би, защото ми се спи. Ах, да бих могла да спя, да спя дни и нощи.

Те се разговаряха за земните жители, що като чудовища се тълпяха доле в низините. Искат да им помогнат, да ги просветят. Казват, че няма работници. Че са нужни будни, смели умове, които да заработят между своите събратя. Аз слушах. Може би аз съм една от тия работници, които трябваше да чуят тия думи, мен се даваше това ново посвещение. Как? -Чрез поезията, чрез словото!

19 МАРТ [1927 г.]

Получих бележка, че ще дойде. Асавита дали ще позволи? Не зная. Не я питам. Измивам цялата си квартира, прозорците, бравите лъсвам, всички съдове; всичко трябва да е чисто. Въздухът трябва да е свеж като в градина. Изкъпвам се, сресвам тъмните си още дебели сплитки, обличам гълъбовата си рокля и с трепет чакам. Чакам и се моля, моля се и плача. Разпъната съм. Асавита ме тегли нагоре, към светлина, изкуство, философия. Colombo не ме тегли наникъде - тегли ме към него прастарото чувство на жената към мъжа. Colombo! Това е само една единична проява на вечния мъж. Ако не е той, природата ще постави другиго да се опитва Силата на Духа към нещо по-висше, по-съвършено.

Когато тъй философствувам, той идва и седи като чужденец. Аз цяла съм обладана от философски мисли и стоя пред него стиснала устни, като късно разкаяла се весталка. Той ме гледа учудено. Сам той е дошел за отдих, за радост. Тогава аз приличам на суха безводна градина, в която има змии и гущери. Тогава той си отива с изострени нерви, с пресъхнала глътка. В последния момент аз хващам ръката му и се събуждам. Слагам главата си върху гърдите му и ридая. Тогава той въздъхва облекчително и ме гледа с усмивка. В очите му бляскат радостни лъчи. Нищо не ми говори, само нежно допира бузата си до моята и ме държи в обятията си.

Така и сега. Аз го чакам. От време на време бърша сълзите си и се вслушвам. Измивам очите си с хладка вода. Някой чука. Отварям вратата. Той иде. Гледа ме право в очите. Аз се усмихвам лицемерно. Той става сериозен. Сяда като на тръне. Може би така трябва да бъде. Така иска Асавита. Тя иска да ме подготви за онзи час, когато той ще отпътува за родината си. Трябва да избирам - него или Асавита. С него - до сред пътя. С нея към творчество во веки!

Кръстопът.

С нея се срещам всеки четвъртък. Аз нищо не долавям от нея. Седя и тихо й разказвам мъката си. Това помага ли? Тя чува ли? Всъщност нужно ли е едно такова свръхплатоническо общение?

Colombo беше при мене. Сцената на безводната градина се повтори. Душата ми се окамени. Тоз път не докоснах ръката му, не сложих главата си на гърдите му. Смутен той си отиде, отбягвайки погледа ми. Стаята опустява след него. Лъснатите брави ми се надсмиват. Пода измит със сапун ми се киска. Моята хубава рокля ми седи като слугинска престилка. Дългите ми коси ми пречат.

Опитвам се да уча - Нютоновият бином е последната ми задача? Не, правя резюме по история. Не, лягам върху картата по география. Не. Взимам цигулката и свиря - ужасно. Па лягам в белоснежното си легло, сама бяла и чиста, и заспивам в ридание.

Доволна ли си, Асавита? Това ли е най-висшата проява на Любов, о мъдреци на човечеството? Асавита дали бихте се осмелили в този миг да ми пратите Емила да ме утешава? О, възпрете в тоя час Вашата милост към мене!

Сън, сън, сън! Забрава! Не, не, лъчи пробождащи тъмни облаци! Задачи, задачи - физика, химия, уравнения, наизуст немски текстове, глаголи, падежи, синтаксис. Господи, Господи!

Тъй съм гладна! По рафтчето не е останало почти нищо. Може би чак утре вечер ще се нахраня по-добре, когато отида на урок по литература. Може би. Тогава Аня, душата с истинската интуиция или „Доброто сърце” ще ми сложи в чиния от хубавата гозба, а след туй чай, много чай -истински руски чай с много захар и лимон, придружен с препечен ръб от хляб и сирене. Да, може би, утре ще се нахраня добре.

21 МАРТ 1927 г.


ПИСМО ОТ АСАВИТА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА:


София, 21 март 1927 г.


Хелмира, душе Божия !


Само Божията Любов е Любов !


Последното Ви писмо ми причини радост, каквато малко пъти съм изпитвала в живота си! Благодаря Ви за това и възхвалявам Бога и Учителя ни за всички милости. Ще Ви пиша по това в последствие. От ден на ден Вий ми ставате повече и повече мила, нека Господ възрастява красивото в нашите души и да красим вечно Неговите селения.

Относно „Дверите”, може най-после и Вий да ги прочетете. Ако желаете кажете на Учителя, че критиците в Братството не Ви благоприятствуват в развитието Ви в поезията. Ако обича, Той да предаде някому да прочете това или във време на изпълнение програмата да Ви подаде Той листа и да започнете четенето; ако всичко това Ви се види не на място излезте най-после сама. Но мисля, че идеята за Учителя да Ви подаде листа е красива.

За сега толкова. По случай най-светлия ден в Братството, поднасям Ви всичко свято в душата си. Желая да се свържете с Духът Божий и Духът на Учителя ни, за да принесете стократен плод.

Мил привет от


В. В. Асавита.


23 МАРТ 1927 г.


ПИСМО ОТ АСАВИТА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА:


София, 23 март 1927 г.


Хелмира, душе мила !

Само Божията Любов е Любов !


Тази вечер очаквам нещо от Вас, затова приготвих и малко по-особен знак. Вярвам ще се досетите за произхода на тази половин ябълка. Престояла при мен вече толкова време, помислих да използуваме нейните семки за посаждане. Ето защо в четвъртък след свършване на общението ни извадете семките, разбира се като изядете самата ябълка, ако обичате, и още на другия ден ги засадете в саксийка. Същото ще сторя и аз, та да видим в последствие какво ще ни научи Господ. Въобще ще се грижим за прорастването им.

При това, моля Ви винаги след четвъртък да ми съобщавате по няколко думи как сте се чувствували след работата ни. Също как схващате въпроса за успеха на всички Ви в предстоящите изпити.

От снощи съм доволна. Брат С. свърши сравнително добре работата, макар че можеше нещо много повече да се постигне дори от Вашето четене. Интересно е в случая произведеното впечатление върху всички, тъй като нямаше онова предубеждение спрямо Вас. Предизвиках някои да поговорят по този случай и интересните им схващания ще Ви явя с второ. Вий сторихте ли така? Ще ме интересуват и Вашите сведения, а всичко ще ни е за обща поука.


В. В. Асавита.


24 МАРТ 1927 г. четвъртък


24 март 1927 г. четвъртък


Искам добре да уча - това искам, Асавита! Чуваш ли горещия ми копнеж? Това е моята мисъл към вас. Нищо друго. Не смея да Ви поднеса друго, земно искане, защото вие не сте земно същество. Вие ме водите напред и нагоре - пък аз стоя и чакам Colombo. Вие не давате да се спира душата ми пред нищо, на никоя цена. Затова, самичка ще нося мъката си, макар че Вие отначало ми казахте, че всичко да Ви кажа. Не, няма да казвам, а ще търпя.

Не мога да възприема вашата мисъл. Зная, че държите жезъл в ръката си и ми сочите път: напред и нагоре. Това е Вашето слово.


25 МАРТ 1927 г.


ПИСМО ОТ АСАВИТА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА:

София, 25 март 1927 г.

Хелмира, душе Божия !

Само Божията Любов е Любов !


„Както градина прораствува сеемите в нея, така Господ Йеова ще направи правдата и хвалата да прозябнат пред всичките народи.”
Исайя 61; 11.

Този стих ни говори за предназначението на новият ни опит със семките. Когато сте разположена, спирайте се пред тях и си изговаряйте тия думи, мислено или гласно. Малко съм виновна, че не взех пред вид какво в този час трябваше да сме в пост; вярвам че и Вий като мен разрешихте въпроса като ще продължите поста от тогава.

Доста интересно и сериозно е положението на Вас учащите се. Условията за успеха на всички Ви, до колкото ги схванах, може да се изкажат с три думи:


хармония, трудолюбие, взаимнопомощ.


Разтълкувано, това значи да бъдете всички в хармония помежду си, съдействувайки си един другиму с благородни чувства на братя и сестри. Значи също да се трудите повечко в тия малко дни, които Ви делят от изпита, като използувате и минутата свободно време.

Що се касае до взаимнопомощта, всеки от Вас притежава различни богатства, които трябва да сподели със съучениците си: който учи по-лесно - ще помага на другите с обяснения, разполагащия с материални средства - ще помага с учебници и други пособия, а богатия с време - ще се нагажда да улеснява времето на другите.

Ето, мисля като приложите това, което може да Ви се стори и като частично ограничение или незаслужени жертви, ще можем да разчитаме на добър резултат за всички. Идният четвъртък ще повториме молбата си пред Бога и ще сме с надеждата за добрия успех на всички Ви, защото наистина сте едно цяло в тая област.

С това никак не желая да проявя някакъв стремеж да Ви обвързвам с когото и да било! Даденото Ви еднаж от мен обещание, можете да сте уверена, че винаги ще го изпълнявам. По тази причина, не засягам някои доста интересни въпроси, които поставяте в последното Ви писмо; запечатано е вече онова, което бихме си говорили за Коломбо и за Емил.

Желаете да имате един верен хороскоп, нали? Това може би ще имам случай да Ви предам последователно, като днес желая да се спра на едно от положенията Ви.

Знаете вярвам, че Венера има известно влияние върху Вас, на нея се дължат поетическите Ви прояви и вдъхновения; имате обаче и известни неблагоприятни аспекти с нея, изразяващи се в онова потайно желание във Вас да общите с лица от другия пол. Това не че е осъдително, защото е свойствено на всички почти хора, обаче, Вашата натура може да Ви постави и втори път в състоянието както с А... Ето защо внимавайте в бъдаще. Изненадите на пролетта, за които Ви говорих именно в тая област трябва да очаквате. Тия, с които дружите, от своя страна също попадат под това влияние на Венера и проявяват опасен към Вас устрем.

За такива случаи имайте будно съзнание, без да допускате каквито да било опасни опити - само наблюдавайте и се поучавайте лично. А в умът Ви да бъде постоянно следното положение:

Душата ми принадлежи на Бога моего, завета ми е с Учителя, приятелството ми е към Асавита!

Всеки, който желае да се приближи към Вас, проверявайте доколко е в хармония с тия три принципални за Вас величини и ще разбирате какво отношение Ви се налага.

Вий сте в състояние да проследите много случаи из живота Ви - и когато бяхте вън от братството, и когато влязохте в него. Сега, както сама се изразихте еднаж, друг Ви опасва и ще ходите по този светъл път с всичката чистота на девица, преизбрана от другарките си.

За сега съкращавам, а ако сполуча ще продължа на друг лист с още един - два важни въпроси.

Привет от душата, която бди за Вас:


В. В. Асавита.


Да споделя с Вас нещо и от разговорите ми с неколцина по .Дверите”.

Общото схващане е задоволително, идеята не е схваната от мнозина, както и трябва да се очаква при едно първо четене. Един брат например, схванал, че душата, която описва това свое преживяване, е с високо схващане на своето призвание; обстоятелството, че тя има Вожд, с когото пропътува не всекиму достъпни места и пр. Други, се възхищават от красивата картина и постигнатото примирение между тия две души. Някои, неизвестно как са узнали, че работата е Ваша и веднага проличава резултата от предубеждението.

Поуката за мен е тази, че човек трябва да е преживял едно събитие, за да схване подобна на него фабула. Въобще ще трябва да се позамислим още еднаж да се прочете или декламира по всички правила, да размислят върху него и един вид да им се даде задача да открият съществената идея.

Венец на всичко в случая бе тълкуванието на Учителя. Запомнихте ли го?

Да Ви кажа, че в моята половина се оказаха три семки, които посадих. Предполагам във Вас да са поне с две повече. Чакам да ми пишете и по това.

Пожелавам Ви мир Божий да царува в душата Ви сред който прораства най-красивото в живота на човека.


Асавита.


31 МАРТ 1927 г.


ПИСМО ОТ АСАВИТА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА:

София, 31 март 1927 г.

Хелмира!

Няма любов като Божията Любов!


Ето вече седмица съм без известие от Вас. Снощи тоже не намерих оставено от Вас нещо, каквото отдавна трябваше да направите. Задоволих се да оставя обичайния знак и да си замина.

Заедно с очакването, множество предположения правих за Вашето мълчание; колкото благоприятни, толкова и обратното. С настоящето, най-малко дължа да Ви уведомя да не би да сте оставили писмо и да е намерено от другиго.

Обаче, ако сте решили разделянето ни по някакви съображения, пак казвам: Желая да чуя Вашето красиво сбогом, да помня една красива дума от Вас, с която пред Бога ще се явим някога.

А имате толкова много да ми кажете в отговор на последното ми и на по-раншни мои писма. Най-вече извадките от беседата и относно опита ни с училището.

Колко ще се радвам, че причина за мълчанието Ви е усилната работа, с която сте заети.

Жалко е, че на всякъде виждам пресушени корени, затова трябва да очаквам и сухи листа! Ето, всичко което Ви пиша има смисъл за мен, ако намира Вашето съчувствие. Виждате ли колко съм слаба пред Вас?

Кажете Вашата дума и ще протекат водни източници за утоляване всяка жаждуща душа!


Асавита.


П. П. Довечера съм пак точна на поста си в 10 и половина часа; да Ви помоля ли за същото?

Колко интересно снощи говори Учителя за важното условие на небесното помагане, „всякога общо се помага”. После в неделя за значението на засетите семки. Сама се чудя и чудя в това сходство на идеите ни.


Съща.

31 МАРТ 1927 г.


ПИСМО ОТ АСАВИТА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА:

София, 31 март 1927 г.

четвъртък


Образи, болка, молитва и страдание. Не виждам никаква Асавита - струва ми се, че ти си в мене. Че ти си част, голямата и хубава част от моята духовна същина. Струва ми се, възможно е, аз някога цялата да стана Асавита, но сега съм само Хелмира, и още нещо, Олга - земно име, пълно със страдания.

Ах, душата ме боли. Почти се дърпам - не ме водете така бързо. Аз не искам. Не, не, не! Водете ме. Аз ще Ви следвам. Погледът Ви падна върху мене, Ваша избраница съм, Асавита! Чудно, защо избрахте мене? Сигур, защото очите ми са изронили най-много сълзи


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ