51. ГЕОРГИ ДИМИТРОВ И ТИТО

Беше доста време преди 9.IX. 1944 г. Още никой не знаеше как ще свърши войната между Германия и Русия. Разбира се, че сега се явиха много пророци, които казват, че знаели това. Това не е вярно! Имаше борба, война и идеологични стълкновения и всеки искаше да стане, както на него му е угодно. Не е дадено всички да знаят истината. Тя е притежание само на Бога и на Неговите избраници. Това съм проверил лично и в много случаи и в продължение на много години. На самозванци и готованци не трябва да се обръща внимание. Даже и между най-напреднали от духовните хора има такива, които, макар и да знаят се увличат и често говорят произволно.

Хората на сухата мисъл и логика всъщност са много ограничени понякога в своята самонадеяност, без вътрешно чувство и без възвисение на духа, защото те разчитат на непосредствената реалност, в голяма степен са егоисти, всичко минава през стомаха, удоволствието, материалните изгоди и богатства, имат външна култура, а всъщност са духовно бедни.

Отново, без много предварителни уговорки и осветления се отправям към моите спомени към любимия Учител - Петър Дънов.

Той беше достъпен и отворен за всички, но не даваше повече или по- малко за момента на своя посетител от това, което заслужаваше. Защото това, което се дава, трябва добре да се разбере, оцени и приложи. Даже към едно и също лице Той не винаги беше еднакво отворен, защото всеки сам отваря и затваря духовно вратата на своята душа. За Него нямаше нищо тайно и скрито. Аз лично съм проверил това при много случаи. От Него аз знаех много скрити тайни неща и между многото аз знаех и за идването на руското влияние на Балканите, за промяната на строя, за тайните споразумения на Великите сили, за хода на войната и много други неща.

Относно идването на руските войски и установяване на нов строй у нас, естествено, имаше и за и против. Общо взето, хората се страхуваха от неизвестността. Пред перспективата, че тук на Балканите и специално у нас ще дойде нов строй, в мен се появи мисълта какво ще бъде тогава положението на България - по-добро или по-зло? И какви ще бъдат отношенията на България с нейните съседи, на кого ще принадлежи ръководното място.

Пред мен изпъкваха две фигури за момента - Георги Димитров, известен, авторитетен, с име на световен комунистически деятел, и Тито - представител на Югославия, още поробена страна, а той борец, възглавяваше съпротивителното движение в Югославия, но все пак по- малко известен, непознат и чужд за нас.

И ето, че при една среща с Учителя аз го запитах: "Учителю, след установяване на социалистическия строй на Балканите, кой ще бъде ръководният фактор - Георги Димитров или Тито? - В себе си аз бях убеден, че това ще бъде Георги Димитров, но за моя изненада, на моя въпрос Учителят отговори: "Тито, рекох, Тито". Минаха години, свърши войната, настъпиха следвоенните години и много промени и спорове, и превратности в живота станаха. Тито постепенно се разкриваше като личност, политик и държавник. Той стана политик със световно име и авторитет. Другото за тези двама политически мъже се знае от всички. За мен обаче останаха думите на Учителя: "Тито, рекох." Безпристрастни слова, кратки, ясни, точни, но верни, силни като съдба, като Божие предопределение.