Още от началото на Школата прииждаха младежи, които идваха от различни среди със свои политически възгледи. Най-многобройни са били анархистите, които имаха свои представители в Школата. Те постепенно се отърсиха от анархизма, привързаха се към Учителя и приеха Учението. Един от тях бе Сава Калименов, който, според Учителя, бе високо идеен човек. И наистина той такъв си остана до края. Беше верен и предан на високия идеал.
Методий Константинов беше любимец на Учителя. Той му осигури следването в Полша с парични средства. Обличаше го със собствените Си дрехи, понеже Методий беше с Неговия ръст. Наистина той остана верен на Учителя и написа няколко книги за Учението на Учителя, които се издадоха във Франция.
Влад Пашов беше също с анархистични и комунистически идеи, като към края клонеше повече към комунистите. Беше дори в комунистическата група на Изгрева, а брат му беше комунист и дори стана генерал. Влад беше печатар, взе участие в Братското книгопечатане на Изгрева и свърши много работа. Написа някои неща за Учителя и събра много опитности на ученици с Учителя. Но много от тези опитности не бяха точни и те трябва да се коригират, понеже Влад Пашов имаше свои постановки за окултизма. Окултизмът е едно, а Учението на Учителя е нещо съвсем друго, а Словото на Учителя и Школата на Учителя са свещени неща и към тях трябва да се отнасяме със свещенодействие.
Неделчо Попов беше естет по природа и като видеше някъде хубав плат, купуваше го за Учителя, за да Му се ушие костюм. Като видеше хубави обуща, купуваше и тях. Той бе този, който се грижеше за облеклото на Учителя. Единствено Неделчо Попов е бил с Учителя на всички обществени места, по концерти, по изложби. Ако трябваше Учителят да слезне в града, винаги вземаше Неделчо със себе си. Той така естествено се държеше с него, че за нас бе непостижимо това негово отношение към Учителя. Неделчо извикваше един шивач, който само той взимаше мерки на Учителя и Му шиеше костюмите. Казваше се Дойчинов.
Тодор Стоименов бе един от първите трима ученика на Учителя. През цялото време на Школата на него му бе поверено да държи братската каса и парите. Неговото легло представляваше цяла банка. Ако сте чували, че някой е лежал върху пари, да знаете, че това е истина. Тодор направо лежеше върху банкноти пари. Когато отивахме да вземем пари, по нареждане на Учителя, от него, той вдигаше дюшека си и под него се лъскаха пачки от банкноти. Дори в самият му дюшек бяха сложени тия банкноти. Защо не ги държеше в шкаф, а лежеше на тях, това и не разбрахме. Искаше да лежи върху тях, да ги пази и съхранява. Всички знаехме, че в него са парите и в неговата барака и през цялото време никой не се опита да влезе без негово знание и да вземе дори една банкнота. Веднъж Учителят беше изпратил един приятел да вземе пари за някаква работа, а Тодор му иска бележка от Учителя. Онзи се връща и казва всичко на Учителя, а Учителят промълвява: „За пръв път виждам такъв стиснат и скържав човек." И му показва дясната си ръка, свита в юмрук. Но Учителят му дава бележка, на която написва само с цифри сумата. Като казват на Тодорчо всичко това, което е продумал Учителят, той го изглежда изпитателно: „Може да е така, както казва Учителят. Но ние почнахме с Него отначало с няколко гроша. Само аз знам какво означава това. Нека грехът да е мой, а не ваш." Наистина по негово време, когато бе и Учителят, то той запази братската каса и парите. След като си замина Учителят, дойдоха други и други започнаха да разполагат с онези пари, над които спеше Тодор Стоименов. Развиха се бурни събития, яви се буря и всички тези пари се разпръснаха на вятъра, как стана така, това вие ще си го проучите и ще бъде поука за вас и за следващите поколения.
