27. МИНЧО СОТИРОВ

(9.10.1875, Сливен - 10.11.1954, с. Тополица, Айтоско)

(по сведения на сина му - Димитър Сотиров)

(печатен текст)

Роден на 9 октомври 1875 г. в гр. Сливен. Завършва военно училище за офицери в София.

През 1897 г. получава Кръст за храброст и за гражданска заслуга за спасяване на населението от придошлата Асеновска река в Сливен.

През 1900 г. се жени за Александра Хаджипетрова и чрез нея влиза в кръга на Петър Дънов.

През 1903 г. е на служба в Голям Дервент, Елховско.

През 1908 г. служи в гр. Самоков.

През 1909-10 е в Бургас.

От 1911 до 1914 г. служи в Созопол.

Участва в Балканската война. Първи влиза в Малко Търново. За успешна акция при събитията с турския крайцер "Хамидие" край с. Подима е поздравен лично от ген. Радко Димитриев и произведен от него в чин майор.

През 1914 г. за първи път присъства на събора във Велико Търново по лична покана от Учителя.

Участва и в Първата световна война. През 1917 г. Ill Бдински полк под неговото командване запазва позициите на кота 1248 - Битолския фронт и спечелва важна победа. С изключителна прозорливост и саможертва успява да спаси знамето на полка. Затова е награден със Златен орден.

През 1919 г. след престой като заложник заедно с полка си в Солун се връща в Бургас и е назначен за началник на гарнизона.

През същата година е посочен от Учителя за ръководител на Бургаското Братство.

През 1922 г. се уволнява от армията с 14 медала за бойни заслуги. Постъпва на работа в Големите български мелници - Бургас.

През 1924 г. почива Александра Сотирова.

През 1926 г. по негова инициатива се предприема ремонт на малката постройка в подареният от с. Александра имот за Салон на Бялото Братство.

През 1928 г. става инициатор на каптиране на "Живата вода" в местността Карабаир.

През 1928 г. построява дървена постройка на Изгрева и по-късно се премества да живее там.

По време на ръководството си в Бургас той движи всички най-важни организационни, финансови и духовни въпроси. В резултат на това, през 1959 г. по време на инсценирания процес срещу Братството, Съда между многото нелепи обвинения, казва и една неопровержима истина: От всички клонове на Братството в провинцията, най-стриктна финансова отчетност се е водила от М. Сотиров, ръководител в Бургас.

На 10 ноември 1954 г. в с. Тополица Минчо Сотиров завършва земния си път.