В Школата всеки преминаваше своя собствен път на изпитание и разрешаваше своите задачи сам самичък. Учителят още в първата година бе казал, че влизайки в Школата, нашите вътрешни противоречия ще се задълбочат и нашето положение ще се влоши вътрешно и външно. Целта е да се справим с тези противоречия посредством знанието, дадено ни от Словото. А понякога бивахме отклонявани и от другата ложа, която си имаше свои представители между нас. Съзнателно или несъзнателно те действаха чрез своите представители тук на Изгрева, които крачеха и се движеха между нас. А да не говорим за онези невидими представители на Черната Ложа, които обсебваха онези, които им бяха проводници, или ставаха техни оръдия. Трудно се пише и обясняват тези неща, защото някой ще каже - къде е тогава Школата за Любовта, Мъдростта и Истината? Школата бе тук, но в нея се обучаваха ученици с всичките СВОИ недостатъци и несъвършенства? Ето това е проблемът за разрешаване.
Казваше се Константин Иларионов и бе един от първите сподвижници на Учителя от град Велико Търново. Ще намерите името му вписано в първите събори. Имаше много опитности с Учителя. Съпругата му Еленка Иларионова беше наша сестра. Но той беше се психически разстроил по едно време - откъде и поради какво, не знаем. Беше дошъл на Изгрева в едно разстроено психическо състояние на съзнанието си. Беше ходил при Учителя, бяха му дадени съвети, които той не можеше да изпълни. Само Учителят знаеше неговия път и неговата карма. А ние само можехме да предполагаме. Бяха се събрали само няколко братя и сестри на поляната на разговор - където играехме паневритмия. Учителят отива при тях и им казва: „Който иска да се беси, да се беси, но не тук, в Изгрева, а вън от Изгрева!" Казва това и си тръгва обратно. Всички са ужасени и озадачени. Какво иска да каже с това Учителят? Тава символика ли е, или Истина? Та кой ще се беси? Та нали в Словото на Учителя има категорични изказвания, че никой окултен ученик не трябва да посяга на живота си, защото за него е прескъпо платено, за да се роди в България и да дойде да присъства в Школата на Учителя. Освен това Учителят бе казал също - какво става с онези, които посягат на живота си. Това го знаят всички и са ужасени от предстоящото бесило, което се издига над Изгрева, според думите на Учителя. А каква може да бъде тази символика? Бесилото си е винаги бесило. Щом има бесило, някой ще се беси и този някой ще умира.
На следващия ден тичешком идва брат и съобщава на Изгрева, че в гората се е обесил брат Константин Иларионов. Веднага съобщават на Учителя. Той излиза, отива под дървото, поглежда го и веднага се връща обратно, влиза в Изгрева, навежда се, вдига един камък и го запраща по посока на обесения и казва: „Обесиха го духовете! Исках да го спася, но не можах!" Ние стоим, оглеждаме се и тръпнем само пред мисълта, че това ще се разчуе и утре ще гръмнат вестниците с тази новина, че ученици на Дънов се бесят в гората. А те чакаха най-малкия повод. А едно обесване в гората означаваше разследване от полицията, след това съдебна експертиза, извикване на Учителя в полицията, даване на обяснения, полицейски протоколи и т.н. Най-малко няколко месеца това обесване ще гърми по цяла България, разтръбявано от вестници и проповедници срещу Учителя. А такива имаше в София и даваха мило и драго само и само да им се отдаде някакъв повод, или подобен случай. А случаят вече го имахме и той не беше какъв да е случай, а цял обесен човек на бесило - виси и се поклаща.
Един брат отиде и преряза въжето, поставиха тялото на земята. Докараха ковчег, натовариха го и го закараха в Слатинските гробища, и го погребаха. Всички мълчаха и никой не продумваше дума за случая. Как го погребаха, кой даде смъртен акт, как се узакони всичко, никой не смееше да попита, защото всички знаеха какво значи едно такова разгласяване. Но всичко мина по законен ред. Като минаха 10 дни, всички се успокоиха. Знаехме, че това е дело на Учителя и че Той успя да преспи вниманието на онези духове, които биха се възползвали от един такъв случай. И днес още ми е чудно как се случи, че това обесване мина като едно обикновено погребение. А да знаете само за какви дребни случки атакуваха Учителя по вестниците, че ги раздуваха и от мухата правеха слон. А тук случаят бе по-голям от слон, но случаят се превърна на муха, която изхвърча нанякъде, затири се и не се видя повече. Това беше дело на Учителя. А това струваше на Учителя много усилия и много време, за да предотврати целия този скандал срещу Братството. И той премина. Разказвам го, за да видите и прецените сами през какви препятствия вървеше Школата през тези 22 години. Спънките бяха най-различни, те се явяваха една след друга, но те никога не се повтаряха. Те излизаха и извираха от нашите недостатъци и нашето несъвършенство. А целта на Школата бе точно такава, чрез знание на Словото на Учителя да се справим с тях. Едни успяха, а други не успяха. Които успяха, продължиха напред и това са онези, които ви предават Словото на Великия Учител за съхранение. Имате Словото, имате нашият път като опитности и продължавайте по-нататък. Ние ще отлетим, ще дойде време и вие да отлетите, но оставете на земята българска Словото на Великия Учител.
