Алтернативен линк |
143. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ
ДО УЧИТЕЛЯ
15 май 1927 г., неделя, Бургас
неделя
15 май 927,
Бургас
Н.Л.К.Б.Л.
Учителю,
От завръщанието ми от София и досега мога да се похваля за Славата Божия всичко върви към просветление, към хармонирание. Членовете на обществото, приятелите, братя и сестри съзнавайки необходимостта от сплотеност каквато ни препоръчахте да имаме, от мир - какъвто пожелахте ни да имаме и донесох, вяра твърда - каквато ни задължихте да култивираме в себе си работят в тая насока. И вярвам, че със съдействието на Божествения Дух - с Вашите напътвания и нашето послушание ще растеме и дадеме преизобилен плод на Божието лозе като добри работници на жетвата на Божествената нива. Наистина от някои от старите приятели има една въздържаност, хладнина, студенина в моето съдействие за по-интензивна работа, но то така си е било и по-рано. Обаче младите приятели са ревностни - активност и заинтересованост проявяват и във всичко любознателни. Имат нужда от поддръжка и напътствие от Господа.
Тури се начало на хор - засега 8-10 души. И с Вашето съдействие тоя път ще се затвърди - заздрави и възрастне за Славата Божия.
Изобщо за живота в обществото мога в Господа да се похваля, всичко върви към добър растеж, но има, обаче, и много да се работи. Благословете за успех Учителю.
Екскурзиите правим - засега все към нашия връх "Белия Брат" (бившия Кара тепе). Има желание и за към балканските села - Анхиолска околия - да се устрои една по-голяма среща и с Айтос - вероятно за след изборите ще стане.
Изглежда материалните нужди достаспиратприятелите-семействата, но всеки с радост се стреми да понесе несгодите. Сутрин редовно излизаме на морския бряг - булеварда към 4 часа заранта. Изпълняме си наряда и гимнастиките - старите упражнения и концентрическите кръгове и с постепенното идване на приятелите - събират се до 10-15-20 души някога и повече, до времето на изгрева - днес в 4.48 часа. Попяваме малко, една обща молитва и всеки към дома, на работа.
Лично за мен и дома - за всичко благодаря Богу - отива на добре!
Синът ми Димитър, който още е без работа редовно, става към 3½ часа и на брега всяка заран. Дъщерята Еленка - от 2 дни почна да излиза рано - задача за 10 дни - щели да губят от съня си, защото смята че ще й се спи целия ден щом ставала рано. Сега прави опит и на добре е.
Сестра Пенка всичко с радост и голям стремеж изпълнява.
У нас дойде и 1 млад брат Атанас Николов - от 1½ седмица и той вече редовно сутрин заедно излизаме - и се чувства много добре. Изобщо всички , които рано излизат се чувствуват много добре - освежени, пъргави.
Искам Учителю да Ви опиша видението ми от тая заран в 3½ часа сутринта (от Кулата се пуснаха 4 черни пушеци по нареждане на Учителя) - вписъл съм в тетрадката ми.
Ваш верен, послушен ученик Минчо Сотиров.