123. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ

ДО УЧИТЕЛЯ

28 юни 1923 г., Бургас

(изпратено по Кольо Каишев, който отива на Младежкия събор)

Любвеобилни Учителю на Мъдростта, Истината, Правдата!

В Името на Господа Бога и Отца Нашего на Небеса, поднасям и моля приемете приложената тук малка сума - заради Теб Господи на Любовта.

Сестра Александра Ви праща бурканче с приготвеното от домашни малини сладко - молиме приемете, благословете и хапнете.

От писмото получено по бр. Б. изяснява ни се определено предназначението на появилия се брат-целителят Иван. Нека Всемогъщия Бог и Отец Го крепи и упази от всякакви изкушения, за да изпълни достойно своята мисия за Славата Божия.

Противници много има вече от разно естество - материално и морално, от лекари и други, както и признателни за намерената помощ и изцеление.

Мелницата на Петрови все още не е почнала да работи: от декември до сега големия брат Стефан е в Париж - централата на д-вото и не могат да доуредят с банковите кредити група дейността на мелницата. Всеки определен за почване работа месец все се отлагаше, докато имаме вече юли. Разчитат - решили биле да почакат работа от новата реколта. Моето постъпване на работа - длъжност там и във връзка със завръщането му от Париж тук - така ми казаха и от 3 месеца все се очаква да се завърне той. Но все нови поръчки се явявали при разрешаване окончателните условия за работата. И аз съм все в очакване голямо.

Изпитът е от материално естество, но ще го издържиме докрай.

Благослови Учителю и съдействувайте.

Целува Десницата Ви

М. Сотиров