73. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ

ДО УЧИТЕЛЯ

12 декември 1917 г.

12.XII.1917

Учителю,

Благоволи Бог Господ да ми удаде възможност да мога да пратя свой човек към Вас. Истина, отдалечеността не е пречка, но види се, че изпита е бил необходим дали бих нарушил своя мир! Но не! Обаче желанието се увеличаваше все повече, молбата ми бе чута. - "Няма желание нереализирано" - ми са винаги в паметта и дълбоко в душата Вашите думи. И ето, реализирват се. Полка си е все на същото място на позиция. - Господ на силите пази - виждах Ви как се огради позицията ми и предпази от вражеско нападение и от губителен мор. Противникът се готви отдавна да ни напада със задушливи газове от цилиндри чрез издухване. Досега не му благоприятствува времето - вятър противен. Па и нашата артилерия като че е разрушила своите цилиндри.

Вярвам в Теб, О Господи, че по волята Ти ще бъдат запазени хората ми в изпитанията ми от газове и всяко изобщо зло на тъмните сили. Да бъде за Славата Божия и по волята Му за доброто на полка.

Учителю, моля приемете приложената малка сума - 300 лв. заради Господа! Пеню я изпраща Вам.

Моля приемете и един чифт обуща - вярвам да Ви бъдат добри. На недостатките не ще обърнете Учителю внимание. И те са правени при бойна обстановка в наша Македония.

Моля още приемете някой малки хранителни продукти, и те идват от тоя край на многострадална Македония, где не малко кръв и сълзи са се лели. Ябълките са тетевски - но малко са поизсъхнали - доста отдавна стоят докато тръгнат за Варна.

И сега при настъпващите праздници, глас се чуе: "Ще просветне ли ума на държавниците, за да дадат поне малко благоденствие на своите народи и поне да не се трепят!" Помня в душата си дадените ми от Вас 1260 дни като срок последен - са ми с Ваше съдействие.

Целувам десницата Ви!

Ваш М. Сотиров