В първите години приятелите били неколцина: Д-р Миркович, Пеню Киров и Тодор Стоименов. По-късно се приобщават и други. За всички, без изключение, младият Петър Дънов е само един учен човек и нищо повече, като се прибави, че е запознат с окултизма и спиритизма. По това време Учителят е 36-годишен. По-възрастните приятели настоявали да се образува едно дружество за духовни и психически изследвания, което да организира работата им. Но с какво по-точно трябва да се занимава това дружество, за тях е било неясно. Трябвало е да следват опита на онези, създадени дружества в чужбина: „За окултизъм, спиритизъм, масмеризъм и т.н." Д-р Миркович е издавал списание „Светлина", а след това „Виделина" и е превеждал много статии на български от френски списания. Затова всички са смятали, че трябва да се основе такова подобно дружество и в България. При едно от събиранията си, те го основават и правят съответен протокол. От съставянето на този протокол бяха изминали 40 години, когато Тодор Стоименов веднъж ми го показа с чувство на гордост и умиление от първите им години. Аз го взех и започнах да го чета. В него се описваше датата, година и че се основава дружество за духовни въпроси и издирвания. Като председател на това дружество се определя д-р Миркович, а за членове се определят Пеню Киров - секретар, Тодор Бъчваров - касиер, Тодор Стоименов - деловодител, а за куриер на това дружество се определя г-н Петър Константинов Дънов. Държа този исторически документ, ръцете ми треперят, гласът ми заглъхва, очите ми се премрежват от сълзи. Запитвам Тодорчо, дали знае какво означава този документ, след като Учителят е взел последната длъжност в този протокол? Тодорчо мълчи. А оттогава се изминават 22 години, които са подготовка на Школата, която се води от Учителя. От 1922 година започват други 22 години, където Школата се открива и се води от Учителя. Тодорчо е стъписан от моите думи. Той се усмихва и прибира протокола. Аз настоявах да се запази и да се заснеме този протокол. Аз бях за тях много млад, а те бяха заслужили, възрастни приятели и моето указание не беше задължително за тях. Вървя аз по Изгрева и разказвам за този документ, а един ми казва: „Ти обиждаш Учителя с това, че е бил сложен в протокола за куриер, и че е взел последното място тогава". Аз се учудвам, че така може да се разсъждава и възприема този факт. Учителят е искал да им покаже нещо друго: онова, което човеците решат да направят в името на своето човешко разбиране - то няма успех. А онова, което се прави в името Божие - то успява. Но този документ го имаше. После някой го прибра и той изчезна. Вероятно някой смяташе, че се хвърля кал и обида върху името на Учителя по този начин. А това бе метод на Учителя, който Той е прилагал много пъти. Веднъж Той каза така: „На Небето бях най-големият Светия, а тук на земята съм заел последното място, за да бъда един от най-малките служители на Бога. Трябва да се даде пример на човеците, как един човек може да служи на Бога с най-малкото проявено добро, заемащ последното място в света."
А това не е ли разрешение на загадката за куриера и неговата длъжност от този протокол, който повече никой не видя?
