50. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ

УЧИТЕЛЯ

24 януари 1917 г., кота 1248

24 януари 1917 кота 1248

Учителю,

Очаквайки благодатта Господня, която се носи тая нововстъпилата година за поумняване и умъдряване и просветяване на човечеството в лицето на неговите водители, двете противни страни стоиме едно срещу друго, на места даже до 120-200 кр. едни срещу други. Особено в една част от моя полкови позиционен участък сме много близо с французите. Смели са, но бързо се плашат. Те само на своята артилерия разчитат и наистина че тя действува много смело и много вярно. При все това аз вярвам, че с Вашето съдействие не ще бъдеме заставени да се отдръпваме назад пред тоя уж свободолюбив народ и защитника на потиснатите, който с делата си като че доказва, че обратното обича да върши.

С пълна вяра и надежда сме, че Господ Бог на силите ще крепи това племе, тоя народ нашия, който е наследие Негово и който ще върви, защото трябва да вярва в пътищата Негови. Разчитаме, че заради милиони страдающите домове, Господ Бог по милостите Си и по Любовта Си ще прекрати, ще наложи прекратяване на военните действия, за да настъпи Мир между человеците и се избегнат по-големите нещастия с ред катастрофи, резултати и непослушание.

А колко Учителю би било добре и радостно и за двете страни тук воюващи на Солунски фронт, ако французите и всички съглашенци си отидат доброволно. Ний ги пускаме, не щеме вече тоя троянски кон, доста пакости ни донесе. Наше желание е да си отидат и ще се избегнат десетки хиляди още жертви, ако наново се започнат тежки военни действия. Нека си отидат - колкото по-скоро, толкова по-добре. Но да бъде по волята Божия, на Отца и да настъпи мир, радост, спокойствие на Земята.

/В писмото до Петко Гумнеров/: Имах тук време и дешифрирах бележките ми от беседата Ви от 19/6 ноември м. год. за "Криновете". Приготвих и 1 екземпляр за бр. Пеню Киров в Бургас. Преди да бъде, обаче, занесена там, моля да се провери, за да не съм допуснал неверна мисъл. След корекцията при удобен случай бр. Петко Ив. Гумнеров ще бъде така добър и я препрати в Бургас за бр. Пеню.

Каквото можа да се намери и малко тука - риба охридска, ако и опушена, пращам да я вкусите. Моля приемете я - тя е от Великия Охрид.

Вярата и надеждата, че ще настъпи скоро мир е голяма. Да считаме ли вече, че еднаж съдбата, Божия меч е завършил своята работа?

Дали по-рано от март не ще се вложи в ножницата? Или ще искат воюващите със своето непослушание да отворят път на Царството на изток от Слънцето - на възходящето Слънце? България вярвам - Господ чрез нея е сключил кръга и хорото е вече свършено. Кларнета на Сарап не ще свири вече.

Целува десницата Ви

Ваш верен послушен ученик

М. Сотиров