22. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ

ДО УЧИТЕЛЯ

5 август 1914 г., Бургас

Бургас, 5 август

Учителю,

Както и Ви писах на 27 мин. месец, отпуск за офицерите по каквито и да било причини не дават. По радиостанцията, която имаме до днес включително се съзира бързина за една скорошна мобилизация. Например схващаме, че по-рано от 15-20 дни не ще имаме такава. Но началството си знае своето и бърза.

Командира на полка изглежда има всичкото желание да ми разреши отпуска - но при категоричното запрящение от Министерството не може.

По тая причина днес той ми каза, че ме освобождава негласно да отсъствувам 10-12 дни от Бургас. Като през тия същите дни се показвам болен. Това отсъствие остава на моя отговорност. Тая жертва само той реши да направи от себе си. Така е уредено моето идване на срещата. Ще тръгна от тука на 8 сутринта с влака заедно с брата Пеню Киров.

Моля като имате по чудния начин разрешение въпроса явете ми по способ, който изберете дали правилно и без загуба, без вреда и без вина на някому ще се завърши излизането ми от Бургас до завръщането ми. Оставям както всякога само на Теб Господи да ми се отвори безпрепятствен път за тръгване и завръщане.

Отговорете ми Учителю. Вашата помощ ми е крайно необходима. Не ме оставяйте в тоя случай само на моите сили! Съдействувайте ми.

Ваш верен и послушен М. Сотиров.

По жребе определено 1 август, петък вечерта 12 часа Бургас - дома

Псалом 56, стр. 494 - за Българския народ;

Мат. 10; 1-20, стр. 985 - за мен;

1 Коринт. 11; 1 -6, с. 985 - за домашните ми.